НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
144
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Стихове – Х.
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
– Наистина не мога да се отделя от тебе, но струва ми се без тебе би ми било тъй естествено, както се
чувствам
и сега при тебе.
– Във всеки случай не ти! Понякога стоя пред огледалото или пред твоя портрет – стоя по цели часове и те гледам. – Гледам тебе, защото мене си не мога да видя. И защо ми е всичко чудно като те гледам? – И все ми се струва, че ти си един с когото съм се срещнал и с когото трябва да се разделя – Че ти не си така важен и необходим.
– Наистина не мога да се отделя от тебе, но струва ми се без тебе би ми било тъй естествено, както се
чувствам
и сега при тебе.
– Даже, струва ми се неестествено: Аз, Ти и Тя. – Що съм Аз? – Не знам. – Никога не съм се видял. Тебе виждам в огледалото или пренасям образа ти на къс хартия и го наблюдавам, но мене си, никога не съм видял.
към текста >>
2.
Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Но това единство ние го
чувстваме
, ние сме проникнати от него.
Материализмът изпълни своята задача и вече си отива. Твърдата кора, с която той беше обвил живота на всички, по историческа необходимост се вече троши. Днес нито въодушевленията, нито опасенията от него имат основа... Втората причина, която забулва за нас първоначалния лик на християнството, а оттам и на целия изток, е грамадният външен религиозен култ, създаден отпосле - Сравнителното изучаване на другите източни религии, които и до днес са запазили по-голяма външна простота, косвено посочиха какво е било християнството в началото... В тая насока изобщо се движат нашите мисли за съществуващата открай време връзка между изтока и запада исторически... Но за да станат те по-ясни, трябват няколко теоретически и философски обяснения... Пътищата и степените на знанието са различни. Но две неща има безспорни за всички - единството и различността във вселената. Какво представлява това единство като цяло, ние не знаем, защото сме част от него (а частта не може да знае за цялото).
Но това единство ние го
чувстваме
, ние сме проникнати от него.
ние го виждаме в закономерната връзка между явленията... Различността във вселен.ата е толкова очевидна, че тя не може да се докаже. Колкото повече доказателства се привеждат, колкото повече книги се пишат - те толкова повече се замъгляват. Ако вие не виждате проявената разумност в живота на цветята, на насекомите, които са най-близко до вас, никакви математически формули или метафизически заключения не могат ви я доказа. Независимо от това, дали светът е произлязъл тъй, както ни описва Кант-Лапласовата теория или някое религиозно предание — единството и различността във вселената са факти. А по отношение на човечеството във връзка с тази различност, това което знаем е, че безкрайният низ на вековете в миналото, върху лицето на нашата земя, то - човечеството - живее, напътвано от своите обществени и духовни водители.
към текста >>
3.
Бъдещи насоки в музиката – К. Ик.
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
– Аз
чувствам
– отговори той – че вече е време за мен да се върна при моя слънчев Баща.
Негова светост така често загубваше съзнание, че те престанаха да му четат рапортите. Един ден Херхор с царицата и свещениците молеха господаря да разреши да изследват неговото тяло. Той се съгласи, лекарите го прослушваха и чукаха, но освен голямото отслабване, не намериха никакви опасни симптоми. – Какво чувства ваша светост? – попита най-после най-мъдрият лекар.Фараонът се усмихна.
– Аз
чувствам
– отговори той – че вече е време за мен да се върна при моя слънчев Баща.
– Това ваша светост не може да направи без да предизвика най-голямата тревога на своя народ, бързо се намеси Херхор. – Аз ще оставя на вас моя син Рамзес, който е лъв и орел в едно лице, – отговори господарят. И наистина, ако вие му се подчинявате, той ще приготви на Египет такава съдба, за каквато никой не е чул от началото на света. Светият Херхор и останалите свещеници изтръпнаха от такова обещание. Те знаеха, че кронпринцът е лъв и орел в едно лице, и че те трябва да му се подчиняват.
към текста >>
4.
СТЪПКИ - Т.
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
G. Nordman СЪРЦЕТО Аз нося в гърдите си едно сърце и
чувствам
, че то иска да пее заедно с музиката на ранната утрин, да приглася на слънцето, да тръпне в мълчаливото тържество на звездната нощ.
G. Nordman СЪРЦЕТО Аз нося в гърдите си едно сърце и
чувствам
, че то иска да пее заедно с музиката на ранната утрин, да приглася на слънцето, да тръпне в мълчаливото тържество на звездната нощ.
Когато върша своята дневна работа, сърдцето ми мълчи, защото тя е чужда нему. Аз винаги страдам, когато трябва да върша друго от онова, по което копнее моето сърце. То има свой език, свои песни, свой път. То ме вика след себе си и ми говори в часовете, когато съм самотен. Колчем съм се опитвал да извикам из неговите струни други песни, извън тия, които то желае, аз съм страдал, плакал съм и през тия дни синевината на небето не ми се е усмихвала.
към текста >>
5.
УВОД КЪМ КАБАЛАТА
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Има едно слънце, което ние не можем да видим с телесните си очи и не можем да
почувстваме
с никое от нашите физически сетива.
Да се не отдаваш на грижи, да отвличаш мисълта си от всичко, което занимава твърде много духа ти, в това се състои една част от тая наука. Така ще бъде възможно подобрението и обновата на изхабените и преуморени органи. Всички неща, що виждаме с нашите физически очи имат своите първообрази в духовния мир. Елементите на духа изявяват тяхната истинска и действителна сила. Слънцето има един дух, който действа върху нас и нашата земя.
Има едно слънце, което ние не можем да видим с телесните си очи и не можем да
почувстваме
с никое от нашите физически сетива.
Това слънце има същото отношение към физическото слънце, както духът има към физическото ни тяло. Физическото слънце действа върху физическото ни тяло. Духовното – или духът на слънцето – върху духовната ни същина. И то според мярката, до която е развито нашето духовно естество, за да възприема духът на слънцето. Ако ти искаш с доверие да възприемеш или изпиташ тази истина, ти ще получиш от слънцето по-голяма сила, отколкото тоя, който вижда в него само предмет от материалния свят, едно небесно тяло, едно огнено кълбо.
към текста >>
Кажи: „Искам да
чувствам
духът на онова великолепно небесно тяло, което е извор на великия живот на земята.
Който се покланя с удивление и уважение, той се покланя Богу в дух и истина. В такъв дух се покланяй на слънцето. С такъв дух освещавай деня. Отдай се на спокойните, стоплящи, радващи течения на слънчевите елементи, не само на елементите, които протичат от небесното тяло, но същевременно и на превърнатия елемент, който тъй пленително се открива и като цвят и като лист в зеленина и във всичко, що живее, чувства и приема сила от слънцето Вземай прочее сила от слънцето, сила и покой за духа и тялото, сила за нова деятелност. Заповедта: „Почитай съботата", съдържа велика мъдрост... „Шест дни работи, а в седмия си почини и посвети го на Вечния, на Бога".
Кажи: „Искам да
чувствам
духът на онова великолепно небесно тяло, което е извор на великия живот на земята.
Искам просветление и озарение на моите духовни чувства, за да мога да позная най-могъщото откровение на Божествения и вечния закон в слънцето. Искам да получа сила от всичките форми на природата, от цвят, и дърво, и животно, които както самия мен са сгрети за живот от лъчите на слънцето. Искам да ми се открие и да позная реалността на тези духовни закони все по-ясно и по-хубаво." Тая е молитвата по отношение на слънцето на съвременния човек, който иска да се моли в дух и истина.
към текста >>
6.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Тукашните братя също така чувстват, че са едно с вас и желаят скорошното реализиране на всемирното общонародно братство, в което всички ще се
почувстваме
деца на един и същ баща и майка: божествената любов.
Има повече от 4 години, откак проникна тая светлина много тукашни братя и сестри, които изявиха желание да се превеждат и четат тези тъй ценни беседи от Учителя публично в салона. Доста беседи са преведени от български и италиански на испански и се четат и печатат. Освен това те са изпратени да се четат и печатат вън от аржентинските граници в Чили, Перу, Уругвай, Парагвай, Мексико и пр... Вие не можете да си представите, с каква любов се посрещат, как редакторите на нашити вестници и списания ни искат материал, защото получават писма, с които ги замолват да печатат материал от Учителя. Също така се пеят всички песни на Бялото Братство на български. И тъй, братята от ден на ден се свързват с братската любов и разрушават преградите между народите.
Тукашните братя също така чувстват, че са едно с вас и желаят скорошното реализиране на всемирното общонародно братство, в което всички ще се
почувстваме
деца на един и същ баща и майка: божествената любов.
Всичко тук отива в прогресивна възходяща степен и не ще закъснее времето, когато Учителят ще стане известен на цялата аржентинска преса и народ. Магдалена де Пита е напечатала в аржентинското списание „Еlеvation" в испански превод предговора на Мара Белчева към „Високия идеал." Преводът е придружен с портрета на Учителя. „Високият идеал" се превежда на турски. Преведени са на чешки и са печатани в Прага беседите от Учителя: „Трите основи на живота" и „Мировата любов и космичната обич". „Тайните на мистицизма и окултизма", статия от Ат.
към текста >>
7.
СТИХОВЕ - ОРИОНО
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Стремете се към това – и ще узнавате от време на време моето посвещение – и ще придобиете всичко, от що се нуждаете." Тая справедливост ни кара да
чувстваме
най-малките дългове, които ние дължим на другите.
Безграничното се поставя срещу ни, когато се отклоним от правия път, то се противопоставя нам и на нашата воля, и това е болезнено. Но това не е „наказание" в смисъла, който човек свързва с тая дума. Висшата справедливост ни казва: „Не трябва да имате никакъв друг Бог, освен усъвършенстването на вашата същност. Тя трябва да ви е по-ценна от златото. Да добиете здраво тяло и светъл дух, да се стремите към растене и развитие на вашите сили: това са целите на вашия живот.
Стремете се към това – и ще узнавате от време на време моето посвещение – и ще придобиете всичко, от що се нуждаете." Тая справедливост ни кара да
чувстваме
най-малките дългове, които ние дължим на другите.
Но това са дългове, които не с пари, но само с добри мисли могат да бъдат платени. Едно дърво е насадено покрай пътя, за да може пътникът да намери прохлада под сянката му. През горещината ние се спираме под сянката му и се освежаваме. И така ние дължим една добра мисъл на тоя, който го е посадил. И когато една такава мисъл внезапно и от само себе си се появи у нас и ние я препратим, тогава тя е една сила, която ни прави добро.
към текста >>
Да, тя дава един нов живот на тялото, защото каквото
чувстваме
, това определя нашето духовно състояние и се отразява на нашето тяло или добре или зле.
Едно дърво е насадено покрай пътя, за да може пътникът да намери прохлада под сянката му. През горещината ние се спираме под сянката му и се освежаваме. И така ние дължим една добра мисъл на тоя, който го е посадил. И когато една такава мисъл внезапно и от само себе си се появи у нас и ние я препратим, тогава тя е една сила, която ни прави добро. Благородността е едно чувство, което ни носи радост.
Да, тя дава един нов живот на тялото, защото каквото
чувстваме
, това определя нашето духовно състояние и се отразява на нашето тяло или добре или зле.
Чувството на благодарност гради и подмладява. Нашата благодарност е сила, която достига до тоя, който е насадил дървото или е поставил канче на кладенеца край пътя, или на оградата, която обгражда полето, е оставил една портичка, през която можем да минем и така да съкратим пътя и да не заобикаляме. Преминем ли през полето или седим под дървото, без да изпратим една благодарна мисъл на тоя, който ги е направил, то не плащаме дълга си и се лишаваме от едно благо. И ще страдаме някак си за това. И такова страдание е присъда, което вечната справедливост ни налага с намерение да ни запази за в бъдеще от такива настроения.
към текста >>
8.
СТИХОВЕ - ЕДЕЛВАЙС
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Болката, която ще
чувствам
, ще бъде като болката на тоя, от ръката на когото изваждат трън.
И ето, че те докосва по челото зеленото клонче, поросява те с росата, която е събрало в тая дивна утрин. С какво ще сравниш ти тоя привет... нито с целувката на тая, която люби, нито с милувката на тая, която обича, защото нямат тая чистота. Да бъде благословено небето, което е така щедро и така чисто спрямо нас. III ЗНАЯ, че когато трябва да затворя очите си за това, което сега виждам, ще дойдеш да ме поведеш Ти, да ми покажеш други красоти, да отвориш очите ми за друг свят, много по-красив от тоя. Тогава няма да те видя, но ще съзнавам, как ме водиш за ръка през тая тъмнина, от която ще ме изведеш.
Болката, която ще
чувствам
, ще бъде като болката на тоя, от ръката на когото изваждат трън.
Аз те моля да ме поведеш напред през стръмнините, където косите настръхват, през пътя на тия, които са герои... защото зная, че ще достигнем уморени върха, от където ще видим надалеч: това, което отдолу е невидимо, защото е далечно и ще разберем смисъла, който отдолу е недоловим. И ще се поздравим на върха на светлината и свободата, аз човекът, който ида отдолу, гдето съм бил окован във вериги, и Ти, Ангелът на Смъртта и Свободата, който ме поведе да ме освободиш, да ми покажеш наново хоризонта... да ме доведеш тука, гдето ще почина, за да поема дъха си наново.
към текста >>
9.
СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Ние сме склонни да я
чувстваме
само а физическото поле.
Отпадъците задушават живота, както недогорелият фитил на свещта задушава пламъкът. Биологията твърди, че много животни форми биха съществували много по-дълго не само ако се снабдяват с нови хранителни материали, но и ако се чистят всички техни излъчени материали. Тайната на подмладяването не е нищо друго, освен тайна на чистенето. Организмът трябва да знае да се чисти от всичко излишно, ненужно, несвързано с живота. Чистотата, взета като принцип, има своето право във всички области на човешкото битие.
Ние сме склонни да я
чувстваме
само а физическото поле.
Наистина, колкото по-редовно тя е поддържана относно тялото, толкова по-здравото може да бъде. Ежедневното миене, седмичната баня, редовното чистене на устата и нозете спадат към належащия тоалет не само на окултния ученик. Те трябва да станат втора природа на всеки човек. Колкото по-редовно го се извършват, толкова по-дълги години организмът ще бъде далеч от вредни усадъци (утайки). Много мощни средства за чистене на тялото са екскурзиите в планината и постът.
към текста >>
10.
НЕ ТЕ ПОЗНАВАМ - РАЗКАЗ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
За да го разберем, ние трябва да
почувстваме
Бога в себе си, понеже Духът е една капка от Духовния Океан, едно зърно пясък от бреговете на Безпределния, една частица от Свещения пламък.
Как ще пристъпим към разискването на този предмет, който даже и най-напредналите умове в плътта едва могат да проумеят? Как може ограниченото да схване Безпределното? Духът е Божествена искра – нашето най-скъпоценно наследство от Божествената сила – един лъч от Централното слънце – Безименната същина. Думи не могат да го изразят, умовете не могат да го доловят. То е душата на душата.
За да го разберем, ние трябва да
почувстваме
Бога в себе си, понеже Духът е една капка от Духовния Океан, едно зърно пясък от бреговете на Безпределния, една частица от Свещения пламък.
Той е това нещо вътре в нас, което е причина на нашата еволюция през всички векове. То е първото, което е възникнало и все пак ще бъде последното, което ще се прояви в пълна съзнателност. Когато човек достигне до пълна съзнателност на духа, той ще надмине сегашната си стадия до такава степен, че ще бъде непознаваем за сегашния интелект. В момента на „просветление" или изгряването на духовното съзнание, ние чувстваме истинското присъствието на Духа. В такива моменти ние долавяме нашето съотношение и връзка с центъра на живота.
към текста >>
В момента на „просветление" или изгряването на духовното съзнание, ние
чувстваме
истинското присъствието на Духа.
То е душата на душата. За да го разберем, ние трябва да почувстваме Бога в себе си, понеже Духът е една капка от Духовния Океан, едно зърно пясък от бреговете на Безпределния, една частица от Свещения пламък. Той е това нещо вътре в нас, което е причина на нашата еволюция през всички векове. То е първото, което е възникнало и все пак ще бъде последното, което ще се прояви в пълна съзнателност. Когато човек достигне до пълна съзнателност на духа, той ще надмине сегашната си стадия до такава степен, че ще бъде непознаваем за сегашния интелект.
В момента на „просветление" или изгряването на духовното съзнание, ние
чувстваме
истинското присъствието на Духа.
В такива моменти ние долавяме нашето съотношение и връзка с центъра на живота. Посредством Духа Бог се открива на човека. Човекът, захвърлен всред един свят на вечно движение и непрекъснати промени, постоянен свидетел на нетрайността и преходността на всичко, що го заобикаля, винаги си е задавал въпроса: – „Що е реалност? " Отправил поглед към окръжаващата го обстановка, пред него изпъква преди всичко на грамадни маси, под хиляди видове едно и също нещо, което ние наричаме материя. Тая материя пък се постоянно движи, тласка, моделира, напътства по хиляди начини и под безброй форми от нещо, на което ние сме дали името енергия; тази енергия от своя страна се подчинява на известни строго определени, неизменни, върховно разумни и математически точни закони.
към текста >>
11.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Нашето око ни показва една сграда с нейните светли колони и тъмни прозорци, но освен това, ние
чувстваме
колко хармонично и ясно е разпределена, колко хубава е тая сграда!
То не обхваща онази област от нашето същинско битие, която е достъпна само за душата, за вътрешното преживяване. Там спира измеримостта. За да опишем тоя втори свят, трябва да си служим с думи от съвсем други области – ние говорим за една трогателна преживелица, за едно потресаldщо чувство. И тъкмо тук се явява оня скрит смисъл на нашите сетивни познания – това, което се чете между редовете на техните показания. Нашето ухо долавя тонове – високи и ниски, силни и слаби, но освен това ние усещаме, че това е музика, хубава и значителна музика.
Нашето око ни показва една сграда с нейните светли колони и тъмни прозорци, но освен това, ние
чувстваме
колко хармонично и ясно е разпределена, колко хубава е тая сграда!
Накъдето и да се обърнем, ние чувстваме хармонията на космоса, стига само да сме възприемчиви за нея. Правилните движения в нашата слънчева система и правилната форма на кристалите, вътрешният и външен строй на растения и животни, структурните закони на живописта и музиката – в основата на всичко това трябва да има един скрит закон, един закон, който владее и нас и ни се изявява като дълбок копнеж към съвършенство. Философската школа на питагорейците е направила за пръв път смелия опит да издири тоя закон на хармонията. Законите на математиката, казваха те. са закони на всичко съществуващо.
към текста >>
Накъдето и да се обърнем, ние
чувстваме
хармонията на космоса, стига само да сме възприемчиви за нея.
Там спира измеримостта. За да опишем тоя втори свят, трябва да си служим с думи от съвсем други области – ние говорим за една трогателна преживелица, за едно потресаldщо чувство. И тъкмо тук се явява оня скрит смисъл на нашите сетивни познания – това, което се чете между редовете на техните показания. Нашето ухо долавя тонове – високи и ниски, силни и слаби, но освен това ние усещаме, че това е музика, хубава и значителна музика. Нашето око ни показва една сграда с нейните светли колони и тъмни прозорци, но освен това, ние чувстваме колко хармонично и ясно е разпределена, колко хубава е тая сграда!
Накъдето и да се обърнем, ние
чувстваме
хармонията на космоса, стига само да сме възприемчиви за нея.
Правилните движения в нашата слънчева система и правилната форма на кристалите, вътрешният и външен строй на растения и животни, структурните закони на живописта и музиката – в основата на всичко това трябва да има един скрит закон, един закон, който владее и нас и ни се изявява като дълбок копнеж към съвършенство. Философската школа на питагорейците е направила за пръв път смелия опит да издири тоя закон на хармонията. Законите на математиката, казваха те. са закони на всичко съществуващо. Бог работи с мярка и число!
към текста >>
Нейното съществувание, обаче, ние
чувстваме
и без това пояснение при наблюдаване хармоничната пластика на статуята.
Благородството на човешкото тяло. Всички измерения на Аполон Белведерски, това въплъщение на гръцкия идеал за красота, се получават непосредствено от правилото за златното сечение. Последното разлага цялата дължина на една по-малка част – горната част на тялото – и на една по-голяма част – тазът и краката. Останалите мерки се получават, като се извади по-малката част от по-голямата и тоя процес се продължи по-нататък. Вътрешната връзка, която свързва така получените величини, „единството на строителния план", става ясно едва при това математическо разлагане.
Нейното съществувание, обаче, ние
чувстваме
и без това пояснение при наблюдаване хармоничната пластика на статуята.
Растежът на растението в неговото постоянно напредване води често също така към златното сечение, дори там, дето нешколуваното око не различава никакво правило. Отсечките между отделните възли на едно малко клонче от топола, да речем, се намират в отношения, определени от златното сечение и тези отношения се запазват и при по-нататъшното надлъжно нарастване. Благородното животно. Измеренията на конското тяло са подчинени на закона на златното деление. Ако вземем височината на задницата за основа, то навсякъде се получават „златни правоъгълници", т.е.
към текста >>
12.
СТИХОВЕ - S. И Д. АНТОНОВА
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Отново се
чувствам
тоя, който бях тогава, в златното детинство!
Пригответе се за новата епоха, която иде! На път за шумния град те решиха отново да посетят Учителя в най-скоро време. По пътя лекарите водят оживени разговори. Оня, който говори, как вярвал в доброто в своето детинство, каза: – Онова, което имах в детинство, отново нахлува в мен и ме изпълва със своето очарование. Вярвам пак в доброто, което работи в душите, вярвам, че силата и животът са в доброто.
Отново се
чувствам
тоя, който бях тогава, в златното детинство!
Неволно тия думи напомнят за речите на французите, държани при Рилските езера на Изгрева миналото лято – на проф. Алфред Ломоние от Тулузския университет, на Тони Белмен от Лион, на Роже Фаетаз от Париж. Ще приведа само няколко думи от словото на Тони Белмен: „Тук си спомняме за нашето детинство когато дните ни бяха свободни и открити за радостта, игрите и учене всред природата. С какви мечти се пълнеха тогава душите ни за вълшебните богатства на планината и за красивите дарове, които тя пази за нас! Ние мечтаехме за една страна, дето цари истинско щастие, истински свободен живот на чистата радост, на истинската младост.
към текста >>
Но днес, бидейки тук, ние виждаме и
чувстваме
, че нашите детски мечти стават действителност: ние се уверяваме в това, като констатираме от много месеци насам, от как изучаваме Вашето Божествено учение, неочаквани големи промени в нашата душа и в нашето физическо тяло, а постепенно в нашите семейства и в нашите приятели!
Ще приведа само няколко думи от словото на Тони Белмен: „Тук си спомняме за нашето детинство когато дните ни бяха свободни и открити за радостта, игрите и учене всред природата. С какви мечти се пълнеха тогава душите ни за вълшебните богатства на планината и за красивите дарове, които тя пази за нас! Ние мечтаехме за една страна, дето цари истинско щастие, истински свободен живот на чистата радост, на истинската младост. После когато пораснахме, около нас срещнахме хора, които ни дадоха пример на страх, на егоизъм, на подозрение, на лични долни сметки и интереси. И затова грижливо требваше да газим тайно в душите си нашия дивен блян за рая на земята!
Но днес, бидейки тук, ние виждаме и
чувстваме
, че нашите детски мечти стават действителност: ние се уверяваме в това, като констатираме от много месеци насам, от как изучаваме Вашето Божествено учение, неочаквани големи промени в нашата душа и в нашето физическо тяло, а постепенно в нашите семейства и в нашите приятели!
". [1]Тук са изложени само части от разговора. Понеже не са държани бележки във време на разговора, затова той е предаден до толкова, доколкото е запомнен от присъстващите.
към текста >>
13.
HЕЩO ВЪРХУ НАЦИЯТА - ГЕОРГ НОРДМАН
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Аз вътрешно интуитивно
чувствам
, душата ми подсказва, че светът има духовни основи, че има една Велика Разумност в основата на цялата природа.
Аз не споделям това, но то не може ли да стане изход за мнозина? Трогателен беше разговорът с една шестокласничка в провинцията. Тя каза по този въпрос: – Има големи противоречия между религията и науката. Ние учим в геологията за възникването на растенията, животните и човека в течение на геологичните ери и то един от други. А това е в грубо противоречие с религиозния мироглед.
Аз вътрешно интуитивно
чувствам
, душата ми подсказва, че светът има духовни основи, че има една Велика Разумност в основата на цялата природа.
Обаче, фактите на естествените науки ни учат друго. И тогава в мене настана едно раздвоение, чието разрешение не мога да намеря! Даже имах спор с една моя съученичка. Тя ми каза, че е убедена материалистка. Аз ù казах, че чувствам духовните основи на битието.
към текста >>
Аз ù казах, че
чувствам
духовните основи на битието.
Аз вътрешно интуитивно чувствам, душата ми подсказва, че светът има духовни основи, че има една Велика Разумност в основата на цялата природа. Обаче, фактите на естествените науки ни учат друго. И тогава в мене настана едно раздвоение, чието разрешение не мога да намеря! Даже имах спор с една моя съученичка. Тя ми каза, че е убедена материалистка.
Аз ù казах, че
чувствам
духовните основи на битието.
Но моята другарка ми приведе редица факти, аргументи из науките, на които не можах да отговоря. И аз паднах! Аз вътрешно си пак останах с убеждението, че има духовни основи в битието, но бях безсилна да отговоря. Имал съм подобни разговори и с много гимназисти от разни градове на страната. От горните примери се вижда, че младежът през гимназиалния период преживява вътрешна криза.
към текста >>
14.
Списанието PDF
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Един от тях, немец, живущ в Швейцария, който изучава космичните лъчи, така каза за Паневритмията: „В днешната дисхармонична епоха в Паневритмията
чувствам
изразена космичната хармония.
Богомилското движение и печатът В в-к „Зора" от 1.VI. т.г. срещаме статия от Трифон Кунев със заглавие; „Величието на България". В статията между другото се говори за богомилството по следния начин: „Величието на България – това е непобедимият дух на българина, който направи още в 12 век България огнище на общочовешка култура и запали чрез богомилството цяла Европа в борба срещу робството, мракобесието и средновековното безправие. Това, което нашата родина даде на цивилизования свят, като роди голямата идея за свободата – предтеча и създател на албигойството и реформацията – трябва да се знае и да се съзнае". Чужденци на Изгрева Напоследък няколко чужденци посетиха Изгрева.
Един от тях, немец, живущ в Швейцария, който изучава космичните лъчи, така каза за Паневритмията: „В днешната дисхармонична епоха в Паневритмията
чувствам
изразена космичната хармония.
Музиката на Паневритмията е необикновена. Чрез музиката и движенията на Паневритмията се изразяват и предават космичните енергии. Тези упражнения обновяват, освежават и възродяват човека. Те ме свързаха с космичните енергии и аз добих ново прозрение за нещата". * * * „Ново послание на слънцето" от група ученици на Всемирното Братство.
към текста >>
15.
ГЕОРГИ РАДЕВ - ЛИЧНОСТ И ДЕЛО - П. МАНЕВ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Той докара така скоро твоя последен земен ден... Не затова, защото ние сме убедени и знаем, че човек, неговото истинско аз не умира; не затова, защото ние знаем, че човек е вечен и със смъртта на физическото тяло не се свършва с него, ние не
чувстваме
, че ти си ни напуснал.
Ти не спря до последния си земен миг да работиш в полето на оная светлина, от която човечеството има най-много нужда, днес повече от всякога. Ние виждахме отдавна, пък и сам ти го знаеше, че дългогодишната болест руши постепенно твоето земно тяло, с което бе призован да работиш тук долу. Нашите добри мисли, нашите хубави намерения и отношения към теб не можаха да ти помогнат. Имаше нещо пропуснато от време, когато се е ковала твоята настояща земна съдба. И този пропуск не можа да се запълни.
Той докара така скоро твоя последен земен ден... Не затова, защото ние сме убедени и знаем, че човек, неговото истинско аз не умира; не затова, защото ние знаем, че човек е вечен и със смъртта на физическото тяло не се свършва с него, ние не
чувстваме
, че ти си ни напуснал.
Ние не може да го чувстваме и поради простото обстоятелство, че когато ти затвори очите си на земята, ние бяхме далеч от теб, чисто физически. Има един психологичен закон, според който човек все не може да възприеме нещо за вярно, докато не го види, не го чуе, не го пипне. Поради този прост закон, ние сме предразположени да мислим, че ти не си ни напуснал физически. Ние все очакваме, че ти пак ще се върнеш при нас от дългото си пътешествие из Родопа, от където дойде вестта, че ти си оставил тялото си там. Ти напусна земята, остави своето физическо тяло като войник на поста си.
към текста >>
Ние не може да го
чувстваме
и поради простото обстоятелство, че когато ти затвори очите си на земята, ние бяхме далеч от теб, чисто физически.
Ние виждахме отдавна, пък и сам ти го знаеше, че дългогодишната болест руши постепенно твоето земно тяло, с което бе призован да работиш тук долу. Нашите добри мисли, нашите хубави намерения и отношения към теб не можаха да ти помогнат. Имаше нещо пропуснато от време, когато се е ковала твоята настояща земна съдба. И този пропуск не можа да се запълни. Той докара така скоро твоя последен земен ден... Не затова, защото ние сме убедени и знаем, че човек, неговото истинско аз не умира; не затова, защото ние знаем, че човек е вечен и със смъртта на физическото тяло не се свършва с него, ние не чувстваме, че ти си ни напуснал.
Ние не може да го
чувстваме
и поради простото обстоятелство, че когато ти затвори очите си на земята, ние бяхме далеч от теб, чисто физически.
Има един психологичен закон, според който човек все не може да възприеме нещо за вярно, докато не го види, не го чуе, не го пипне. Поради този прост закон, ние сме предразположени да мислим, че ти не си ни напуснал физически. Ние все очакваме, че ти пак ще се върнеш при нас от дългото си пътешествие из Родопа, от където дойде вестта, че ти си оставил тялото си там. Ти напусна земята, остави своето физическо тяло като войник на поста си. Ти умря физически по планински висини, което подобава на твоя творчески дух, който винаги обитаваше висините на човешкия ум.
към текста >>
16.
СТИХОВЕ - ОЛГА СЛАВЧЕВА, Д. А.,И S.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Чувстваме
, че сме едно с всички тези езера, върхове, полянки, канари, тревички, цветя и пр.
* * * Днес сутринта потегляме надолу преобразени. Всичко е готово. Но има още време. Поглеждаме към върховете и езерата, за да запечатаме дълбоко образите им в душите си. Сливаме се с всичко около нас.
Чувстваме
, че сме едно с всички тези езера, върхове, полянки, канари, тревички, цветя и пр.
Чувстваме вечния ритъм на планината. И вътре в нас долавяме тихия, нежния ù говор: – Мили деца, вий дойдохте тук да се учите. Аз ви обсипах с моите дарове. Раздайте ги щедро на всички, които срещнете в великия друм на живота. С пълни шепи раздавайте.
към текста >>
Чувстваме
вечния ритъм на планината.
Всичко е готово. Но има още време. Поглеждаме към върховете и езерата, за да запечатаме дълбоко образите им в душите си. Сливаме се с всичко около нас. Чувстваме, че сме едно с всички тези езера, върхове, полянки, канари, тревички, цветя и пр.
Чувстваме
вечния ритъм на планината.
И вътре в нас долавяме тихия, нежния ù говор: – Мили деца, вий дойдохте тук да се учите. Аз ви обсипах с моите дарове. Раздайте ги щедро на всички, които срещнете в великия друм на живота. С пълни шепи раздавайте. Нека всеки от вас да допринесе поне с по една шепа пясък за изграждане красивото здание на общочовешкото щастие.
към текста >>
17.
ПРОИЗХОД НА МУЗИКАТА - АНДРЕЙ АНДРЕЕВ
 
Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Следващият случай ще ни демонстрира едно болезнено състояние на организма, причинено от подпушване на
чувствам
: Един 36-годишен работник страда от язва в стомаха.
Неврозите са състояния, при които става едно максимално изчерпване на нервната енергия. В такива случаи енергиите се изхарчват неконтролирани и неоползотворени. Свежестта на мускулите се намалява до там, че те не могат да координират напрежението си. Контролът върху разхода на енергията у нас извършва волята. Безволеви и несамостоятелни натури, изправени пред житейски пречки, се самоизчерпват, без да могат да постигнат някакъв резултат.
Следващият случай ще ни демонстрира едно болезнено състояние на организма, причинено от подпушване на
чувствам
: Един 36-годишен работник страда от язва в стомаха.
Той е крайно чувствена натура, вследствие на което неговият живот е потопен напълно в потока на неконтролирани и нетрансформирани сърдечни чувства. Като младеж той се влюбил в една мома, която под давление на близките си той сам считал за неморална. Имал е, обаче, амбицията, чрез любовта си да я издигне до нивото на моралните хора. Оженил се за нея и заживял с надеждата той да бъде единственият любим човек в живота й. Скоро той се изпълнил с ревност, подозрение и недоверие към нея.
към текста >>
18.
За Паневритмията
 
Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Ще разрешим тази своя задача успешно само, ако наистина се
чувстваме
удобно във физическото тяло, чрез което всеки един от нас се проявява.
Същият закон действа и при човека. Всеки негов опит да се отдели от Цялото е в негова вреда. Човек може да съществува добре или зле в зависимост от съзнателната му връзка с онова велико, на което той е една частица. И за да превърне съществуването си в една безкрайна радост, единственият път е да изучи законите и начините, по които той може да поддържа връзката си с Цялото. Ние хората сме дошли на земята за да научим уроците, които са необходими за духовното ни развитие.
Ще разрешим тази своя задача успешно само, ако наистина се
чувстваме
удобно във физическото тяло, чрез което всеки един от нас се проявява.
Но за тази цел са ни нужни познания. Нашето тяло се подчинява на ред закони, които действат не само на нашата физика, те действат в цялата Жива Природа. Те действат и в минералите, и в растенията, и в животните, но поради слаба та чувствителност на техните възприятия, животът в тях се проявява механично, без тяхното съзнателно отношение към него. Само човекът, на когото сам Бог е вдъхнал част от своя та жива душа, има духовната привилегия да изявява Божествения живот не механично, а съзнателно. А съзнателният живот на човека е, именно онова, което му дава възможност да излезе над механично действащите природни закони, и да се почувства достатъчно силен да регулира действието им в своя организъм.
към текста >>
19.
Няколко съвета от Учителя
 
Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Един чувствителен човек също казва: нищо добро не ме очаква,
чувствам
го това, ето тази спусната мъгла, природата ми доказва.Питаш се: защо е дошла тази мъгла?
Щом престанеш да ядеш, да пиеш вода, да мислиш -свършено е с теб. Тия упражнения, които ние ги имаме те са външни изрази.Човек трябва да види до колко негова-та мисъл е права, до колко неговите чувства и воля са прави. Когато прави-те упражненията, по този начин може да изправите много ваши недъзи - наследствени черти, например, може да изправите. Наследствените черти внасят винаги една тъмнота. Когато се измъчвате, когато ви е мрачно и страшно, казвате: ясно е, вече нищо хубаво не ме очаква.
Един чувствителен човек също казва: нищо добро не ме очаква,
чувствам
го това, ето тази спусната мъгла, природата ми доказва.Питаш се: защо е дошла тази мъгла?
Ами ти защо си дошъл? Мъглата идва да диша тук. Във всяка водна капка живеят разумни същества, които идват тук да дишат прана. Малките капки са техните тела. Те си играят, ту влизат, ту излизат от вас.
към текста >>
20.
Брой 1-2 -1994г.
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Три неща се изискват от нас:да мислим добре, да
чувстваме
добре и да постъпваме добре.
Да призовем Бога,да тури ред и порядък в света! Днес правдата може да уреди света, да заживеят хората добре. Без вярност и истинност нищо не се постига. Истината носи свободата.всеки човек, който не е свободен,не познава истината. Всеки човек,който не е верен, няма права мисъл.
Три неща се изискват от нас:да мислим добре, да
чувстваме
добре и да постъпваме добре.
Нужни са хора, които имат красиви мисли,красиви чувства и красиви постъпки. Това са хора без никакъв недостатък. Като гледам сегашните хора, виждам на едного носът не е на място, на друг очите не са на място, веждите не са на място.Мъчно е да срещнеш красив човек. Казвате: На бъдещото поколение се надяваме. - Бъдещото поколение ще излезе от настоящето.
към текста >>
21.
ВРЪЗКА С БЕЛИТЕ БРАТЯ - Учителят
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
За да влезем в досег с великия космичен живот, за да се
почувстваме
граждани на цялата вселена, да
почувстваме
ритъма на природата, Учителят е обръщал внимание на по-важните моменти от живота й.
Посрещането на слънцето е здравословно за физическия и духовния живот на човека. Това не е само един външен акт. Човек трябва да има онова вътрешно разположение на душата си, за да приеме силите, които слънцето обилно раздава. Слънцето представя Божествения живот, който постоянно изгрява в човешката душа. 7. Друга традиция на всемирното Бяло Братство са тъй наречените празници в природата.
За да влезем в досег с великия космичен живот, за да се
почувстваме
граждани на цялата вселена, да
почувстваме
ритъма на природата, Учителят е обръщал внимание на по-важните моменти от живота й.
Той казва: “За нас природата е нещо велико не само в своето устройство, но и в онази интелигентност и разумност, която проявява.” Важни моменти от живота на природата са пролетните и есенни равноденствия и лятното и зимно слънцестояния. Пролетното равноденствие на 21 март е от особено значение, защото тогава влизат в действие нови сили в живота на природата. Затова от астрономично гледище 22 март може да се вземе като начало на новата година, като начало на един нов период на творчество в живота на природата. В този ден цялата слънчева система влиза в знака Овен. Началото на пролетта се празнува като символ за онази пролет в човешката душа и човешката култура, за която копнее човек и която той очаква като свой скъп блян.
към текста >>
22.
Тодор Стоименов (1872-1952)
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Ние ще се
почувстваме
по-добре обръжени* за борбата.
Познанието на невидимия свят, доверието на един върховен закон от справедливост и напредък, всичко това отпечатва на тази вяра един двоен характер и тишина и безопасност. Действително, от що се страхуваме, като знаем, че никоя душа няма да се погуби, че подир бурите и между особните несъгласия на живота, чрез мрачната нощ, дето всичко се види да загинва, ще видим да изгрее прекрасната светлина на безконечните дни? Проникнати от мисълта, че този живот е като една минута относително до иялото ни смъртно съществувание. ние ще претърпим неизбежните злини, що той произвежда. Перспективата на времената, които ни са отворени, ще ни даде силата да надвием сегашните нещастия и да се поставим над движенията от щастието.
Ние ще се
почувстваме
по-добре обръжени* за борбата.
Спиритистът познава причините за своите злини: той проумява тяхната потребност. Той знае. че страданието е законно и той го приема без да мърмори. Той знае, че смъртта не отнема нищо, че нашите чувства си остават в живота ни оттатък гроба, и че всички тези, които са се обичали тук долу, се намират избавени от земните нещастия, далеч от това лошо жилище; че не съществува разделение, освен за лошите и лукавите. От тези уверения се следват за него утешения - непознати от хладнокръвните и скептиците.
към текста >>
23.
Борис Николов (1900-1991)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
И ти ще ходиш с тях.” - “Ама аз не се
чувствам
толкова силна, Учителю.
После Учителят ще остави всичко на ученикът си и ще си замине. Това са отношенията на Божествената Любов.” - “Какви трябва да бъдат отношенията ни за да бъдат разрешени правилно? - Приятелски! ” Учителят е работил с учениците си с много и различни методи. Веднъж той казал на Мария Тодорова: “Има двама братя, които два пъти в седмицата ходят на Витоша.
И ти ще ходиш с тях.” - “Ама аз не се
чувствам
толкова силна, Учителю.
Ще ми обещаете ли, че ако се намеря в опасност ще ми помогнете? ” - “Хубаво! ” Единият от братята е Борис Николов. В своя малък дневник за този случай, М. Тодорова лаконично е записала: “Изпращането ми при Б.” Тя приела съвета на Учителя, който знае пътя на душите.
към текста >>
24.
Свещен съюз на души
 
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Чувствам
, че допирните точки с този свят вече са прекъснати и ако не е така не бих издържал.
Писах от Аржентина на брат Борис. "Благословен да е деня, в който прекрачих прага на къщата ти." От визитата на Изгрева и след освобождението ми от мобилизацията, всичко което бях желал, беше осъществено. Всичко беше наредено от Горе. Жилището на художника Сега ние живеем в един оазис! Вън е безредие - друг свят, странен свят!
Чувствам
, че допирните точки с този свят вече са прекъснати и ако не е така не бих издържал.
Работата също ме отдалечава от света. Със съседите връзките са: "Добър ден! Добър вечер! Как сте? Днес е много горещо!
към текста >>
25.
Основите на братството
 
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Чувствам
свещеното присъствие на Учителя когато пиша.
Аз я запазих като съкровище. След шест месеца аз и Георги се оженихме с обещанието да изучаваме, да прилагаме и да разпространяваме Словото на Учителя. Това правя с любов. От тогава превеждаме Словото на Учителя, което четем пред групи с интерес към духовното знание. Издала съм четири книги, които съдържат Новото учение.
Чувствам
свещеното присъствие на Учителя когато пиша.
И макар, че в този живот не съм го познавала, уверена съм, че съм била с него в миналото.
към текста >>
26.
Общуване през пространството
 
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Имах нужда от такава радост, да
почувствам
, че предаването на Словото напредва!
Един ден, преди да отиде при групата им, Аида е била поканена от една приятелка да говори за Учителя пред една група наречена „Умствено развитие". Аида каза, че е била вдъхновена и е говорила 2 часа! Всички са останали много доволни и със сълзи на очите. Казали, че досега не са знаели нищо за Учителя Дънов. Когато Аида ми разказа как е прекарала с групата, която предава Словото чрез две радиостанции, аз плаках от радост.
Имах нужда от такава радост, да
почувствам
, че предаването на Словото напредва!
Жал ми е, че само с вас мога да споделям това! Стопани на дом, създаден с вътрешен стремеж към високия Идеал. Там всеки духовно търсещ е добре дошъл! 20 октомври 1995 Ние живеем в един оазис, отдалечени от света, поне вечер имаме пълно спокойствие. Относно духовната дейност в това градче, не можем да направим нищо, но ни радва групата в предградията на Буенос Айрес.
към текста >>
Когато ги чета се
чувствам
по-силна и сигурна.
Джисела напредва. Купила е книги „Учителят от Изгрева“ и подарява. Също в гр. Морено ръководителите са купили от нашите книги и ги разпространяват. В последното си писмо Джисела пише: „Ако знаеш само колко са необходими за мене твоите писма.
Когато ги чета се
чувствам
по-силна и сигурна.
Те имат сила и светлина! Благодаря на Бога, че ми позволи да достигна до къщата ви и да изменя живота си, макар че постоянно правя грешки. Моят начин на мислене вече е друг, усещането ми за нещата е различно, и чувствам, че всяка минута се раждам отново и мога свободно да избера светлината или тъмнината. Преди да се запозная с вас, и преди да се приближа до Учителя със сърцето си, аз страдах много, минавах през тъжни моменти, бях подтисната не знаейки защо. Днес всичко е различно, защото мога да видя нещата със светлината на сърцето си.
към текста >>
Моят начин на мислене вече е друг, усещането ми за нещата е различно, и
чувствам
, че всяка минута се раждам отново и мога свободно да избера светлината или тъмнината.
Морено ръководителите са купили от нашите книги и ги разпространяват. В последното си писмо Джисела пише: „Ако знаеш само колко са необходими за мене твоите писма. Когато ги чета се чувствам по-силна и сигурна. Те имат сила и светлина! Благодаря на Бога, че ми позволи да достигна до къщата ви и да изменя живота си, макар че постоянно правя грешки.
Моят начин на мислене вече е друг, усещането ми за нещата е различно, и
чувствам
, че всяка минута се раждам отново и мога свободно да избера светлината или тъмнината.
Преди да се запозная с вас, и преди да се приближа до Учителя със сърцето си, аз страдах много, минавах през тъжни моменти, бях подтисната не знаейки защо. Днес всичко е различно, защото мога да видя нещата със светлината на сърцето си. Правя усилия да видя моята истинска мисия на земята като духовно същество. Не е лесно, но когато го правя се чувствам добре. Започвам да разбирам, че всяко зло, което ми се случва, ме води към доброто и това ме прави много щастлива.
към текста >>
Не е лесно, но когато го правя се
чувствам
добре.
Благодаря на Бога, че ми позволи да достигна до къщата ви и да изменя живота си, макар че постоянно правя грешки. Моят начин на мислене вече е друг, усещането ми за нещата е различно, и чувствам, че всяка минута се раждам отново и мога свободно да избера светлината или тъмнината. Преди да се запозная с вас, и преди да се приближа до Учителя със сърцето си, аз страдах много, минавах през тъжни моменти, бях подтисната не знаейки защо. Днес всичко е различно, защото мога да видя нещата със светлината на сърцето си. Правя усилия да видя моята истинска мисия на земята като духовно същество.
Не е лесно, но когато го правя се
чувствам
добре.
Започвам да разбирам, че всяко зло, което ми се случва, ме води към доброто и това ме прави много щастлива. Друго което забелязвам е, че по-малко съдя хората, започвайки от моето семейство, което един ден желая да събудя и да не страдам повече от отношенията с тях. Не преставай да ме водиш по духовния път! Вечно ще благодаря! " 21 февруари 1996 Преди седмица дойдоха две млади жени.
към текста >>
27.
Идея за Музей на Новата Ера
 
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
От реализирането й се
чувствам
извънредно доволен.
Беше много, много трудна работа. Механика с голяма точност и изпълнение с двете ръце. Също се движи с моторче. Едно обръщане за 3 и половина минути. Четат се 6 текста - кой е пътя, който води към новия живот - по Учителя.
От реализирането й се
чувствам
извънредно доволен.
Това е висше удоволствие. Ще се чувствам уморен умствено от усилието, което направих за да конкретизирам идеята и да достигна успешния край бързо. 16 юли 1994 Снобите творби виждаме, че "инжекциите", които прилагам тук, дават известен резултат. Имам една нова идея в главата си. Тема: „Твоята съдба е тежка. Защо?
към текста >>
Ще се
чувствам
уморен умствено от усилието, което направих за да конкретизирам идеята и да достигна успешния край бързо.
Също се движи с моторче. Едно обръщане за 3 и половина минути. Четат се 6 текста - кой е пътя, който води към новия живот - по Учителя. От реализирането й се чувствам извънредно доволен. Това е висше удоволствие.
Ще се
чувствам
уморен умствено от усилието, което направих за да конкретизирам идеята и да достигна успешния край бързо.
16 юли 1994 Снобите творби виждаме, че "инжекциите", които прилагам тук, дават известен резултат. Имам една нова идея в главата си. Тема: „Твоята съдба е тежка. Защо? “ въртяща творба с 6 въпроса. 21 юли 1994 Двете последни творби, реализирах само за 450 часа.вижда се, че Словото е предадено.
към текста >>
Предавам го защото
чувствам
в душата си, че трябва да го предам.
Казват, че това е Истината. Повече коментарии няма. И ако това не може да даде тласък, кой може да го даде? Но ще работим, нещо ще остане за новото поколение. Искам да го предам, незащото се страхувам от Бога.
Предавам го защото
чувствам
в душата си, че трябва да го предам.
Не съм задължен, чувствам се свободен. Правя го от любов към ближния, който е в тежко положение. Резултатът е оскъден, но това не е моя вина. Механизъм на движещите творби, изработен от художника 9 септември 1994 Работя творбата върху съдбата. Спря ме липсата на един инструмент, който ми обещаха, че ще бъде при мен за 10 дена, а вече минаха 60 дена!
към текста >>
Не съм задължен,
чувствам
се свободен.
Повече коментарии няма. И ако това не може да даде тласък, кой може да го даде? Но ще работим, нещо ще остане за новото поколение. Искам да го предам, незащото се страхувам от Бога. Предавам го защото чувствам в душата си, че трябва да го предам.
Не съм задължен,
чувствам
се свободен.
Правя го от любов към ближния, който е в тежко положение. Резултатът е оскъден, но това не е моя вина. Механизъм на движещите творби, изработен от художника 9 септември 1994 Работя творбата върху съдбата. Спря ме липсата на един инструмент, който ми обещаха, че ще бъде при мен за 10 дена, а вече минаха 60 дена! Тук е така!
към текста >>
28.
Споделено като с братя
 
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Чувствам
, че бях с вас физически близо с една братска прегръдка.
С чука на Словото. Ирена Петрова, Пловдив Всички ваши творби са прекрасни откровения. Благодаря ви от сърце. Недко, Пловдив АИДА КУРТЕВА: Обични братя от Бургас, С голямо вълнение и радост видяхме видеото, което ни изпратихте. Беше една красива среща между нашите души.
Чувствам
, че бях с вас физически близо с една братска прегръдка.
Аз не съм научила български език, но въпреки всичко, гласовете ви дойдоха до сърцето ми, заедно със своята скромност и любов, които всяка ваша дума излъчваше. Вие сте свършили една прекрасна работа, свързана с голямо усилие. Това е друг начин за предаване на свещеното учение на нашия обичен Учител - давайки възможност да се познае нашата скромна работа. Много ви благодаря! ПРЕСАТА: ЕЗОТЕРИЧНА ПЛАСТИКА ЗА ПЪРВИ ПЪТ В БЪЛГАРИЯ БЕШЕ ИЗЛОЖЕНА... В КОРИДОРА НА ЧАСТЕН АПАРТАМЕНТ В БУРГАС Художникът Георги Куртев живее и работи в Аржентина.
към текста >>
29.
Списание Житно зърно 1999- 2010г.
 
Списание 'Житно зърно' 1999- 2010г. - Списание 'Житно зърно' 1999- 2010г.
Предчувстваме
, че е дошъл момент за по-широко предаване на Новото Учение.
19 юли 1995 Аида говори с директора на нашето издателство, което е много известно. Той обещал да издаде една книга, с името на Учителя и със заглавие: „Път на зазоряване или пътят на ученика“. Тази книга ще съдържа важни откъси от беседи на Учителя. Горе-долу е приготвено за даване в издателството. Не са определили дата на издаването.
Предчувстваме
, че е дошъл момент за по-широко предаване на Новото Учение.
14 август 1995 Ние избрахме печатането на книги. Виждате, че без да ни познабат, групите си купили книгите и са започнали сами да предават по радиото Новото учение. Групите, които имахме в Буенос Айрес и в Андите не дадоха разултат, обаче когато една душа е готова, свързват я с Учителя. Това е по отношение на нашата дейност в Аржентина. ГЕОРГИ КУРТЕВ Г.Куртев "Емблема на Издателство "АЛБА" 7 септември 1995 Аида е към края на книгата и вече ще я .
към текста >>
30.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Колкото повече се приближаваме към радостта на духовния живот, толкова по-усилено
чувстваме
нуждата да се приобщим с музикалното творчество от миналото и нашето време.
И тогава те ще ви проговорят на своя съкровен език, ще ви разкрият своята мъдрост и ще ви дадат много, много радост. Не късайте цветята! П л а м е н Едно ценно помагало. Думата е за „Самоучителят по нотно пение“ от г. Борис Тричков.
Колкото повече се приближаваме към радостта на духовния живот, толкова по-усилено
чувстваме
нуждата да се приобщим с музикалното творчество от миналото и нашето време.
А за това се изисква музикална грамотност. Нея ний ще придобием с упражнения, като почнем със смирението на „малките“ и постепенно се научим да чуваме тоновете вярно и чисто да ги пеем. Ето работа за която се е заловил г. Тричков в своят „Самоучител“. Почнал е той от гамата, обикновената, до-мажорна стълбица от тонове, която едва ли има грамотен човек да не знае наизуст, като ред от тонове, най-естествен, обикновен и свойствен за пение.
към текста >>
31.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 8
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И когато се развиваме, растем и зреем под нейния всеблаг майчин взор, само тогава живо ще
почувстваме
великото и мило братство и ще заживеем в мир и единение с всички хора и всичко живо.
Тогава в теб ще изгрява все повече и повече светлината на истината, а в живота ти ще цъфтят и благоухаят най-красивите цветя на любовта ... Т. Ч. Деца на любовта. Ние сме цветя на любовта. И когато зацъфтим само под топлите лъчи на любовта, когато живеем под нейна закрила и ръководство. тогава цялата земя ще се превърне в светла райска градина, изпълнена с красота и благоухания ... Ние сме плодове на любовта.
И когато се развиваме, растем и зреем под нейния всеблаг майчин взор, само тогава живо ще
почувстваме
великото и мило братство и ще заживеем в мир и единение с всички хора и всичко живо.
Ние сме деца на любовта. И когато докрай останем само ней верни, само ней близки и мили. само тогава ще бъдем безкрайно щастливи, безкрайно свободни, радостни и спокойни в живота. Ние сме изворчета на любовта. И щом схванем своята единна същност по цялата земя и съзнаем своето велико предназначение — да оросяваме, да поим полята плодородни с своя мирен и разумен труд — тогава ще престанат диви, кървави борби, ще изчезне завинаги под слънцето всяко робство и навред ще бъдат пръснати все едни и същи хора братя, деца на все един и същ баща — Бог.
към текста >>
32.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 9
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Чувствам
близки и сродни всички що пишат тук, и техните преживявания като че ли са мои, с тая разлика, че в мен всичко е тъмно и объркано, а у тях е ясно и разбрано.
Душков Б. Р. На гореспоменатото д-во ние изпратихме един брой от в-ка по молба на един от неговите членове. * Чета, и некаква велика радост ме обзема. Най-великата истина, изразена в лоша форма, не ме тъй задоволява и не я приемам с тая сладост, с която приемам и най-малката част от истината, но облечена в изящна форма и подсладена с топлото и живо чувство на любовта. По-полезно и по-приятно за мен четиво едва ли би се намерило от това, което дава в. Братство.
Чувствам
близки и сродни всички що пишат тук, и техните преживявания като че ли са мои, с тая разлика, че в мен всичко е тъмно и объркано, а у тях е ясно и разбрано.
Благодаря на всички, които пишат в това вестниче! Благодаря и на тия, които го подпомагат материално! Благодаря на всички, които уреждат и осигуряват неговото съществуване! Поздравявам най-сърдечно всички: Т. Чаушев. * Чета редовно вестничето Братство, предавано ми от един приятел и още в първия брой почувствах, че както го държах в ръцете си, погали ме една топла струя по цялото ми тяло.
към текста >>
33.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 10
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Нейното въздаяние ние
чувстваме
върху себе си днес!
Мина времето, когато ние с меч, с военна сила можехме да търсим правата си като народ. Било е време, когато сме имали 500 и 700 хилядни армии и пак свършихме с катастрофи! Нужни ли са повече доказателства за това, че ние веднъж за винаги трябва да изоставим старите пътища? Вечна Правда царува в живота, и тя ще дойде сама при нас, когато ние заслужим това, а не чрез мечовете на нашите войници, нито чрез дипломатически акробатства или чрез коленопреклонни моления I Правото никога не е било и никога не ще бъде на силния! Даже в тези насилия и тежести, които днес българите чувстват върху себе си, ние виждаме надвесения меч на Божията Правда!
Нейното въздаяние ние
чувстваме
върху себе си днес!
Не сърбите и съюзниците им, а Божественият Съд ни е осъдил! Ако искаме прощение, — разкаяние е нужно преди това1 Ето защо — нам не ни са нужни войници! Нам е нужно да тръгнем по пътя на Правдата и на Любовта! Когато един народ тръгне смело и непоколебимо по пътя на Правдата, Божията Деница е, която ще го пази от неговите врагове. А когато той изплати и стопи в огъня на разкаянието си своите престъпления, той ще бъде като Данаила в пещерата на лъвовете: — той няма да има врагове!
към текста >>
34.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 13
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Въпреки това, обаче, ние се
чувстваме
длъжни да изпълним нашия дълг.
“ Той ще дава на обществото това, което може, с най-голямо желание, с най-голямо усърдие и ще бъде сигурен, че в замяна на това ще получи всичко, каквото му е необходимо. В тази Нова Култура свободният човек ще дава своя свободен труд на всички и същевременно свободно ще взема всичко, което нему е нужно! В това именно направление, нашето вестниче представлява един малък, съвършено малък опит. Ние не си въобразязаме, че огромните и дълбоки промени в съзнанието на хората могат да станат за ден-два или за година-две. Ний знаем че новото ще дойде бавно, постепенно, естествено.
Въпреки това, обаче, ние се
чувстваме
длъжни да изпълним нашия дълг.
— Да направим това, което ний можем. И тъй, ний посяваме нашето скромно семенце в градината на живота и вярваме, че Всевишния ще се погрижи за него. Както мнозина твърде много подранили цветя, възможно е и то да умре, без да дочака пролетта на новия живот, а възможно е също то да даде начало на един нов живот, който ще се разцъфти разкошно в светлината на идващия Нов Ден. Така или иначе, то е вече един предвестник. Предвестник на Новото, което иде, предвестник на Новата Култура, в която хората ще бъдат наистина братя!
към текста >>
35.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 14
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Нека сложим в душите си началото на един нов градеж, на един здрав, вечен градеж: Колективното съзнание, когато всички ще се
чувстваме
като части на едно цяло, като клетки на един организъм, като пчели от един и същ кошер.
До кога? Завинаги ли? — Не! Стига вече! Нека заработим за истинската, вечната нова година, когато хората ще бъдат братя, когато всеки ще работи за всички, ще живее с интересите на колектива и последния ще се грижи за всекиго.
Нека сложим в душите си началото на един нов градеж, на един здрав, вечен градеж: Колективното съзнание, когато всички ще се
чувстваме
като части на едно цяло, като клетки на един организъм, като пчели от един и същ кошер.
Нека заработим — със слово и дело, с просвета и пример — за идването на този Нов Ден. когато всички днес разпръснати и борещи се едни с други части от целокупния организъм на живота ще се слеят в едно хармонично цяло, ще хармонират в едно единствено направление своята дейност — достигане на всеобщо щастие и напредък по единствено възможния път — чрез изпълнение на Божията воля! В изпълнението волята на Бога, е силата на човешката душа! Това е мотото, лозинката на Бялото Братство, — която то ни сочи като единствен съществуващ изход из задънената улица, в която се намира днешното човечество! И наистина, защо днес човечеството страда?
към текста >>
36.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 15
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Сега аз
чувствам
че нещо силно ме притегля нанякъде.
Пословицата казва; между вълци, вий вълчешки. И Тъй, на земята аз бях уважаван от всички, високопоставени гражданин. Тук, в духовния свят, вероятно всичко е наредено другояче, защото той си има свои собствени закони, също тъй, както и земния свят си има своите. Идвайки тук, аз не съм направил добро, но същевременно не cъм имал време да направя и зло. Аз заслужавам само съжаление, когато тука тъй безмилостно ме укоряват за делата, които аз съм вече извършил в другия свят.
Сега аз
чувствам
че нещо силно ме притегля нанякъде.
Стоейки тъй, в едно такова място, аз губя преди всичко скъпо време. Когато, на земята, аз давах пари под лихва, последната растеше еднакво, както когато спях, така и когато работех, давайки ми по десет хиляди лева банкноти за всеки тик-так на часовника, също като че ли ротативна печатарска машина изкарва вестници. Но тук аз съм вече без пари. Да, отсега аз ще почна да обработвам земята на духовния свят, да работя още по-енергично от по-рано, за да мога да завърша моя тукашен живот като голям собственик! Казвайки това, Авар се опитва насила да премине тръгвайки енергично напред.
към текста >>
37.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 16
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ето, поради нашите молитви ние започнахме да
чувстваме
силата на Духа в нас и ни се струва че това е нашата собствена сила.
А също и ние, тъй да се каже, още се скитаме в Междинния Свят, без да можем да се издигнем в Царството Небесно. Някои неверници с право са ни нарекли на смях „скитници“. ТАЦУКОО. По какъв начин тогава може да се отиде в Царството Небесно? ХАРУКУНИУАКЕ. Ето как. Да възприемем с цялото си същество Божественото, де познаем истинската Божия Любов и да станем истински хора, които Обичат заради самата любов, правят доброто и търсят истината заради самите тях — само по такъв начин човек може да отиде в Царството Небесно.
Ето, поради нашите молитви ние започнахме да
чувстваме
силата на Духа в нас и ни се струва че това е нашата собствена сила.
Грамадна грешка! Ние не сме обърнали внимание на факта, че Божественият живот на Мизу-но-митама е изпълнил нашата душа и се проявява чрез нашето тяло. Вземайки пред вид това, човек никога не трябва да се възгордява. Който мисли че прави нещо със своята собствена мъдрост, сила и способност, той е „крадец от небето", защото усвоява качества, които принадлежат на Бога. Завладения от такива мисли човек постоянно ще скита в Междинния Свят, отгдето лесно може да попадне в Ада. О!
към текста >>
38.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 20
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А той падна на колене, разчувстван, смирен, просветлен, измъчен и се унесе в молитва: Господи, всичко живее, всичко се радва и пее, всичко цъфти и благоухае ... А аз жалкия човек, аз пъшкам ден и нощ под тежкото бреме на грижи и тревоги ... Аз плача и страдам ... О ... Господи, както изгрява сутрин слънцето от изток и със своите лъчи прогонва далеч мрака на нощта, направи тъй да грейне и в моята душа слънцето на истината и да прогони далеч, далеч мрака на заблуждението, за да мога да видя всички свои грешки и престъпления, за да мога да поправя и изменя целия свой живот ... Господи, аз съм най-богат и властен между хората в тоя град, но сега, в това светло утро и всред тия омайни красоти и песни, аз се
чувствам
най-беден, най-жалък, най-измъчен и слаб между всички Твои творения.
Птички радостно пеят от всички страни. Цветя красиви цъфтят и благоухаят около него. Ето и слънцето се надигна от изток и разля над земята своите светли топли лъчи. Птичките с още по-голямо вдъхновение пеят, сякаш приветстват изгрева на слънцето, сякаш отправят към Твореца химни на благодарности. И сватята като че ли по-широко разтварят своите красиви чашки пред благия поглед на слънцето и пълнят въздуха с повече аромат.
А той падна на колене, разчувстван, смирен, просветлен, измъчен и се унесе в молитва: Господи, всичко живее, всичко се радва и пее, всичко цъфти и благоухае ... А аз жалкия човек, аз пъшкам ден и нощ под тежкото бреме на грижи и тревоги ... Аз плача и страдам ... О ... Господи, както изгрява сутрин слънцето от изток и със своите лъчи прогонва далеч мрака на нощта, направи тъй да грейне и в моята душа слънцето на истината и да прогони далеч, далеч мрака на заблуждението, за да мога да видя всички свои грешки и престъпления, за да мога да поправя и изменя целия свой живот ... Господи, аз съм най-богат и властен между хората в тоя град, но сега, в това светло утро и всред тия омайни красоти и песни, аз се
чувствам
най-беден, най-жалък, най-измъчен и слаб между всички Твои творения.
Господи, помогни ми да бъда красив и невинен като цветята и да пълня с радост живота на своите братя, както те пълнят въздуха със сладък аромат; помогни ми да бъда волен и безгрижен, като птичките сладкопойни, и с песни на радост и доволство да подслаждам живота на целия свят. Господи, бъди милостив към мен, най-бедния, и ми помогни! Т.Ч. Книжнина Ратник на Свободата, орган на организацията със същото име. Абонамент 50 лв. годишно. Адрес: булев. „Ген.
към текста >>
39.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 24
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Да се изпълним с безгранична вяpa в Него и да
чувстваме
и съзнаваме всеки момент и на всяко място Неговото присъствие.
Ще приемем ли Неговия подарък? Ще приемем ли Божия дар? - - - - - - - Какво иска Бог от нас? — Да предадем сърцата си Нему. Да се отдадем в Неговите ръце.
Да се изпълним с безгранична вяpa в Него и да
чувстваме
и съзнаваме всеки момент и на всяко място Неговото присъствие.
Ако ние направим само това, ние вече живеем в Него, и Той живее в нас, ние вече се изпълваме с Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина, и можем да бъдем като този извор! — да даваме, да даваме, да даваме, — да пръскаме постоянно Божиите блага, да пръскаме Светлина, да излъчваме Любов към всички наши братя и сестри на земята, към всички същества, и в тяхното щастие да намерим своето собствено върховно щастие. Да живеем в закона на цялото, а не в закона на частите, т. е. радостите на другите да бъдат наши радости, и техните скърби — наши скърби. Да издигнем съзнанието си до степента да се чувстваме единни с целокупния живот.
към текста >>
Да издигнем съзнанието си до степента да се
чувстваме
единни с целокупния живот.
Да се изпълним с безгранична вяpa в Него и да чувстваме и съзнаваме всеки момент и на всяко място Неговото присъствие. Ако ние направим само това, ние вече живеем в Него, и Той живее в нас, ние вече се изпълваме с Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина, и можем да бъдем като този извор! — да даваме, да даваме, да даваме, — да пръскаме постоянно Божиите блага, да пръскаме Светлина, да излъчваме Любов към всички наши братя и сестри на земята, към всички същества, и в тяхното щастие да намерим своето собствено върховно щастие. Да живеем в закона на цялото, а не в закона на частите, т. е. радостите на другите да бъдат наши радости, и техните скърби — наши скърби.
Да издигнем съзнанието си до степента да се
чувстваме
единни с целокупния живот.
Всяка наша мисъл, всяко наше чувство, всяка наша постъпка да бъде продиктувана от интересите на Цялото, на колектива. И тогава всички болни въпроси на живота ще бъдат от само себе си, по най-естествен път разрешени. Работейки за общото, ние по най-сигурен начин ще достигнем и своето собствено благополучие. Обичайки, ние ще бъдем и обичани. Давайки, ние същевременно ще получаваме.
към текста >>
40.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 45
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Христос когато дойде в света, той дойде най-първо да ни научи как да мислим правилно, как да
чувстваме
правилно и как да действаме правилно, не само в един момент, но във всички моменти.
Всичко се плаща — нищо не можем да избегнем. Туй е което индусите наричат закон за кармата. И при смъртта си човек не се освобождава от дълговете си; като умре човек, това е един специфичен сън, в който той си почива. През време на този сън той няма да мисли че има земане-даване — съвършено е свободен. Но понеже този сън няма да трае през цялата вечност, ще спи най много 45 години и като се събуди всички наоколо му които имат да вземат, започват да си търсят своето.
Христос когато дойде в света, той дойде най-първо да ни научи как да мислим правилно, как да
чувстваме
правилно и как да действаме правилно, не само в един момент, но във всички моменти.
Този правилен ход на нашите мисли, чувства и постъпки се определя от хармоничното съотношение на силите в човека. Когато всички сили са в равновесие и действат правилно, човек усеща една приятност в цялото си същество. Това е нормата. Ако ти само допуснеш мисълта, че това състояние може да се измени, ти нарушаваш равновесието. И тези мисли, които ни хрумват, те идат най вече от външния свят, света който е около нас.
към текста >>
41.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тия няколко мисли са достатъчни за да ни накарат да
почувстваме
оная необятност на слънцето, оная велика мистерия, която забулва същината на това Велико Сърце, което чрез своите пулсирания праща потоци слънчева енергия, благодарение на която ний живеем.
Тя се интересува за онова, което е вложила във вас, затова вие трябва да възприемете изпратената ви светлина, и ако разбирате закона, ще я изпратите обратно до слънцето чрез трансформатора, който е у вас. В тяхната статистика е отбелязано точно колко пъти сте възприели тази специална слънчева светлина. Това е една от великите тайни на природата. Птиците по-добре от нас разбират този закон. Ред неразположения се дължат на това, че вие не възприемате тази светлина.
Тия няколко мисли са достатъчни за да ни накарат да
почувстваме
оная необятност на слънцето, оная велика мистерия, която забулва същината на това Велико Сърце, което чрез своите пулсирания праща потоци слънчева енергия, благодарение на която ний живеем.
Какво представлява слънцето? — Един свят на разумни и висши същества. които с безпогрешна точност извършват ежеминутно своята служба. Един свят на висша хармония, свят, за кой то човешкия ум няма представа. Ний носим една свещена идея за слънцето и му пеем възторжен химн, когато душите ни преживяват великото чудо на възраждането, пеем тогава, когато чувстваме с цялото си същество тая органическа връзка със слънцето, легнала в безкрайната върволица на вековете в дълбините на нашето истинско „аз“.
към текста >>
Ний носим една свещена идея за слънцето и му пеем възторжен химн, когато душите ни преживяват великото чудо на възраждането, пеем тогава, когато
чувстваме
с цялото си същество тая органическа връзка със слънцето, легнала в безкрайната върволица на вековете в дълбините на нашето истинско „аз“.
Тия няколко мисли са достатъчни за да ни накарат да почувстваме оная необятност на слънцето, оная велика мистерия, която забулва същината на това Велико Сърце, което чрез своите пулсирания праща потоци слънчева енергия, благодарение на която ний живеем. Какво представлява слънцето? — Един свят на разумни и висши същества. които с безпогрешна точност извършват ежеминутно своята служба. Един свят на висша хармония, свят, за кой то човешкия ум няма представа.
Ний носим една свещена идея за слънцето и му пеем възторжен химн, когато душите ни преживяват великото чудо на възраждането, пеем тогава, когато
чувстваме
с цялото си същество тая органическа връзка със слънцето, легнала в безкрайната върволица на вековете в дълбините на нашето истинско „аз“.
Нима ние ще говорим само, или ще доказваме, че сме деца на слънцето, и че то, слънцето е единствения фактор за нашия живот? Не е достатъчно! Ние искаме повече, много повече. Ние искаме да чувстваме съзнателно прилива на тия сили, които обновяват, нашия организъм, ние искаме да възприемем и общата и специалната светлина. Най-после, ние искаме да почувстваме Божията Любов чрез един от най-мощните Негови служители, искаме още до се учим от слънцето, да подражаваме на слънцето.
към текста >>
Ние искаме да
чувстваме
съзнателно прилива на тия сили, които обновяват, нашия организъм, ние искаме да възприемем и общата и специалната светлина.
Един свят на висша хармония, свят, за кой то човешкия ум няма представа. Ний носим една свещена идея за слънцето и му пеем възторжен химн, когато душите ни преживяват великото чудо на възраждането, пеем тогава, когато чувстваме с цялото си същество тая органическа връзка със слънцето, легнала в безкрайната върволица на вековете в дълбините на нашето истинско „аз“. Нима ние ще говорим само, или ще доказваме, че сме деца на слънцето, и че то, слънцето е единствения фактор за нашия живот? Не е достатъчно! Ние искаме повече, много повече.
Ние искаме да
чувстваме
съзнателно прилива на тия сили, които обновяват, нашия организъм, ние искаме да възприемем и общата и специалната светлина.
Най-после, ние искаме да почувстваме Божията Любов чрез един от най-мощните Негови служители, искаме още до се учим от слънцето, да подражаваме на слънцето. Слънцето, което ние не можем да заменим с огньовете, подклаждани от човешка ръка. Огньове на наука, изкуство, култура, с които се гордее съвременния свят. Ние не ги изключваме, но не им се и кланяме! Ако ние искаме да се наречен предвестници на една велика култура, която вече иде на земята, то ний трябва да разберем слънцето и да се учим да използваме съзнателно силите, които то така изобилно разлива чрез милиарди лъчи.
към текста >>
Най-после, ние искаме да
почувстваме
Божията Любов чрез един от най-мощните Негови служители, искаме още до се учим от слънцето, да подражаваме на слънцето.
Ний носим една свещена идея за слънцето и му пеем възторжен химн, когато душите ни преживяват великото чудо на възраждането, пеем тогава, когато чувстваме с цялото си същество тая органическа връзка със слънцето, легнала в безкрайната върволица на вековете в дълбините на нашето истинско „аз“. Нима ние ще говорим само, или ще доказваме, че сме деца на слънцето, и че то, слънцето е единствения фактор за нашия живот? Не е достатъчно! Ние искаме повече, много повече. Ние искаме да чувстваме съзнателно прилива на тия сили, които обновяват, нашия организъм, ние искаме да възприемем и общата и специалната светлина.
Най-после, ние искаме да
почувстваме
Божията Любов чрез един от най-мощните Негови служители, искаме още до се учим от слънцето, да подражаваме на слънцето.
Слънцето, което ние не можем да заменим с огньовете, подклаждани от човешка ръка. Огньове на наука, изкуство, култура, с които се гордее съвременния свят. Ние не ги изключваме, но не им се и кланяме! Ако ние искаме да се наречен предвестници на една велика култура, която вече иде на земята, то ний трябва да разберем слънцето и да се учим да използваме съзнателно силите, които то така изобилно разлива чрез милиарди лъчи. Велико нещо е да разберем мистичната страна на всекидневните изгреви.
към текста >>
Тогава ний ще
почувстваме
по-крепко връзката си с Него, тогава ний ще чуваме красивата поема на живота и ще имаме сили да вървим напред и да бъдем неуязвими срещу силите на тъмнината.
Щастливци са тия, които могат да прострат ръце и да приемат първата слънчева целувка. Уханието й те носят през целия ден. Това е тяхна привилегия. Нека го зърнем! Нека да видим неговия лик, когато то царствено се издига над хоризонта.
Тогава ний ще
почувстваме
по-крепко връзката си с Него, тогава ний ще чуваме красивата поема на живота и ще имаме сили да вървим напред и да бъдем неуязвими срещу силите на тъмнината.
Ония, които са почувствали веднъж красотата, музиката и поезията на един изгрев, те знаят какво значат утринните разходки. Ние се приближаваме до Него! Ние чувстваме проявената Божия Любов! Той иска това. Иска го за да разберат хората простата но мощна истина, че Бог е Любов.
към текста >>
Ние
чувстваме
проявената Божия Любов!
Нека го зърнем! Нека да видим неговия лик, когато то царствено се издига над хоризонта. Тогава ний ще почувстваме по-крепко връзката си с Него, тогава ний ще чуваме красивата поема на живота и ще имаме сили да вървим напред и да бъдем неуязвими срещу силите на тъмнината. Ония, които са почувствали веднъж красотата, музиката и поезията на един изгрев, те знаят какво значат утринните разходки. Ние се приближаваме до Него!
Ние
чувстваме
проявената Божия Любов!
Той иска това. Иска го за да разберат хората простата но мощна истина, че Бог е Любов. За нас е тази Любов. За нас са тия изгреви. За нас са тия сили, които чакат разумно използване и които от 22 март начеват с пълна интензивност да бликат от Живата Природа.
към текста >>
Твърде често се случва ние да злоупотребяваме с нашите тела чрез чрезмерно напрежение или прекалено ядене и да не
чувстваме
ефектите до следущия ден.
То казало техните имена и си спомнило какво било неговото собствено име. То било отведено да види мъжете и неговия разказ се съгласявал с онова, което те знаели за своята майка. Същия вестник предава случката не като едно доказателство за прераждането, но като нещо смешно, необикновено и необяснимо — но при все това било така. Закона на прераждането, когато се разбере, е тъй прост, както е оня на деня и нощта и е съвсем подобен нему. През деня ние сме съзнателно активни, започвайки често пъти роботи, които не можем да свършим до следния ден.
Твърде често се случва ние да злоупотребяваме с нашите тела чрез чрезмерно напрежение или прекалено ядене и да не
чувстваме
ефектите до следущия ден.
Същото се случва и от един живот до друг. Ние преминаваме онова, което наричаме сън през нощта. Ние сме активни през това време в невидимите царства, но ние не сме съзнателни за това до тогава, докато не сме построили душевното си тяло от двата по-висши етера, което ни прави способни да пътуваме съзнателно в по-високите светове — иначе ние не носим никакъв спомен за нашата активност. Ние ме се страхуваме, когато отиваме да спим, че не ще се събудим на сутринта, и ние заспиваме, мислейки за нашите работи и интереси. Така е и при смъртта и прераждането.
към текста >>
42.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В тях ние
чувстваме
безграничната Любов на Бога.
Напразна ще бъде радостта ни от светлия спомен в празника на неговото възкресение, ако ние не правим усилие да махнем надгробната плоча, с която Той е закрит в нашата душа. Напразни ще са обичайните радостни възклицания, ако ние продължаваме да Го разпъваме всеки ден с постъпките си. Напразно ще повтаряме неговите думи за любов и милосърдие, докато още точим ножа, за да го забием в гърба на брата си при първия удобен момент. Христос възкресе! Тия думи са пълни с живот, с вяра и надежда.
В тях ние
чувстваме
безграничната Любов на Бога.
Който възкресява всичко „мъртво“ и дава нов живот на всичко, което го загуби. Те ни говорят че и ние няма да бъдем изоставени да загинем в тъмнината на незнанието и греха, че е невъзможно да бъдем забравени от Този. който вечно ни люби. че и нашата душа един ден ще бъде озарена от светлината на възкресението. Те ни подтикват да правим усилия, да удвояваме досегашните си такива, за борба с низшите сили на нашата природа, да ги овладеем и победим, за да отмахнем камъка над погребания в душата ни Христос и да възкръснем в светлината на новия живот, победили греха и смъртта.
към текста >>
Ние я
чувстваме
: и всеки от вас, когато е разтревожен, ако се вглъби в себе си, ще види че в душата му.
Предназначението на закона е да ограничава престъпника. За него той е създаден. Следователно, законът не е нещо меродавно, Противоречия в света сами по себе си не съществуват. Противоречията ние ги създаваме. В природата съществува една вечна вътрешна хармония.
Ние я
чувстваме
: и всеки от вас, когато е разтревожен, ако се вглъби в себе си, ще види че в душата му.
зад развълнуваното море на неговия ум, има един свят тих и спокоен. Ако този свят на вечна хармония не съществуваше, ние не бихме могли да живеем на земята. Когато океанът се развълнува, има вълни високи до 20 метра. Но, питам, до дъното си ли е развълнувал той? — Не, под 50 — 103 метра всичко е тихо и спокойно.
към текста >>
43.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 52
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И едната и другата унищожават вярата в остаряване и немощ и ни дават възможности да
чувстваме
, с течение на годините, увеличаването на нашите физически сили и способности.
Скръбта е следствие на безпокоен и повреден ум, а тялото отбелязва върху себе си това. „Живота е нещо повече от ядене, и тялото е нещо повече от дрехите“. Умът е по-ценен от всички неща, за които се употребяват неговите сили. „Праведникът върви по своя път и силите му от ден на ден растат", — ето мъдрост стара и истинска. Дейността и мисълта, които са в хармония с основния Закон на живота, наистина увеличават силата на тялото и на ума.
И едната и другата унищожават вярата в остаряване и немощ и ни дават възможности да
чувстваме
, с течение на годините, увеличаването на нашите физически сили и способности.
Ето няколко правила, които ще ви водят към възвръщането на младостта и към дълъг живот: Въздържайте се от гняв, безпокойство, спорове, осъждания, както се въздържате от убийство или кражба. Те убиват мира на вашия дух и отнемат жизнената сила на тялото ви. Не се стремете, чрез притежанието на външни неща, да добиете сила и щастие. Черпете тези последните от вашия собствен живот. Всичко, което търсите, е там, скрито дълбоко.
към текста >>
44.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 53
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Мене ме възпитаваха като идеалист; учеха ме, че всички хора са братя, докато на улицата и в двора, всичко и на всяка стъпка ме караше да
чувствам
, че хора не съществуват: съществуват само руси, поляци, германци, евреи и т. н.
1932 г. Писмо за произхода на Есперанто LETERO PRI LA DEVENO DE ESPERANTO Аз се родих в Белосток, Гродненска губерния. Това място на моето рождение и на моите детски години даде насока на всички мои бъдещи стремежи. Населението на Белосток се състои от четири различни елемента; руси, поляци, германци и евреи; всеки един от тези елемента (народи) говори различен език и се държи враждебно към другите. В такъв град, повече отколкото на друго място, чувствителния човек усеща тежкия товар на многоезичието и се убеждава при всяка стъпка, че различието на езиците е единствената или поне главната причина, която разединява общочовешкото семейство, като го разделя на враждуващи части.
Мене ме възпитаваха като идеалист; учеха ме, че всички хора са братя, докато на улицата и в двора, всичко и на всяка стъпка ме караше да
чувствам
, че хора не съществуват: съществуват само руси, поляци, германци, евреи и т. н.
Това постоянно и силно измъчваше детската ми душа, макар че мнозина ще се усмихнат на тая „мирова скръб“ на едно дете. Понеже тогава ми се струваше че „възрастните“ притежават някаква всемогъща сила, аз си повтарях често, че когато стана голям, аз непременно ще премахна това зло. (следва)
към текста >>
45.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 55
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И когато ще се случи нещо неприятно с нас, ние обикновено
чувстваме
нещо тежко и тревожно, неразположени сме.
Същото се отнася и за окото и другите органи — силата на възприятията зависи от площта, а площта се определя от естеството на материята. Както живота се развива днес, човек е изправен пред известни опасности и изключения в света, причините на които не ги знае. За да могат да се избавят съвременните хора от тези изненади в живота, трябва да проучат и добият знанието което е вложено в самия живот. И има в човешкия ум една способност на предчувствие, която никога не лъже, и ако разбираме езика й и я слушаме, ще ни избави от много неприятности в живота. Всички предмети са живи, и всеки предмет може да те предупреди за нещастието което може да ти дойде, когато си близо до него.
И когато ще се случи нещо неприятно с нас, ние обикновено
чувстваме
нещо тежко и тревожно, неразположени сме.
без да има някаква видима причина. Това е вътрешното предчувствие, но който не разбира езика му, не може да се ползва от него. Това знание принадлежи на вътрешната страна на живота и трябва да го проучваме. И ако се измери чувствителната площ на възприятие у тези хора, които разбират езика на предчувствията, ще се види че полето на техните възприятия е по-голямо, отколкото при обикновените хора. Окултистите си имат един начин за изяснение на този въпрос — те казват че човек имал седем тела; и казват че тези 7 тела били едно в друго.
към текста >>
46.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 57
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Да издигнем съзнанието си над материалното, да се
почувстваме
като Дух, който живее в Вечността и чието царство е безкрая на Всемира, и с това съзнание да обгърнем и преценим своето минало, близко и далечно.
1932 г.) Редакционна хроника Приложение на в-к Братство - бр. 56, Позив към всички хора на добрата воля Честита нова година! Още една година изчезна в безкрая на Времето. Една безкрайно малка частица от Вечността, потъна в бездната на Миналото. Да се спрем за минутка в лудия си бяг след временни, мимолетни удоволствия, да спрем безпощадната си борба за материални, нетрайни блага и да се опитаме да измерим ценностите на нашия живот от гледището на самата Вечност, прислушвайки се в безспирния бяг на вековете и хилядолетията.
Да издигнем съзнанието си над материалното, да се
почувстваме
като Дух, който живее в Вечността и чието царство е безкрая на Всемира, и с това съзнание да обгърнем и преценим своето минало, близко и далечно.
Как малки, дребни, нищожни почват да стават пред духовния ни поглед грижите и тревогите, радостите и страданията, стремежите и идеалите на вчерашния ден! Как дребнаво, несъществено, нереално става всичко онова в миналото ни, което е обусловено от връзката ни с материалното и от стремежа ни към него. Нищо от него не остава, минавайки през горнилото, през огъня на вечността. А като златни звезди всред тъмите на нощта, като блестящи бисери върху плащеницата на нашия живот, засияват само ония наши преживявания, стремежи и дела, в които е трептяла мисълта за Вечността. Нашия живот, нашето минало е обречено на смърт.
към текста >>
47.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 59
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Велик завет е това дело ... Аз ви
чувствам
близки, по-близки от родните си братя и желая да взема участие в Задругата“.
Фонд „Трудова Братска Задруга" ОТЗИВИ „ ... Понеже нямам други средства за подпомагане на това дело, изпращам ви това, което мога — един златен пръстен. Нека сумата, добита от неговата продажба, се употреби за братската задруга“. Н. Г. „ ... Свещена е работата, която сте започнали .... Когато аз прочетох думите "Трудова Братска Задруга“ сърцето ми трепна, като че ли те бяха отдавна записани там! Свещени са тия думи, братя!
Велик завет е това дело ... Аз ви
чувствам
близки, по-близки от родните си братя и желая да взема участие в Задругата“.
К. Д. „ ... Идеята е хубава и навременна. Обещавам да помогна с хиляда лева, които ще мога да внеса до Петровден. Ако не сте си избрали още място, може да се прегледа и нашето село: тук има добри и подходящи условия, красива природа и плодородие, и ние ще услужим с нашето стопанство и сгради“. А. П.
към текста >>
48.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 63
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
да мислим и да
чувстваме
, тъй както великата разумна жива природа се проявява, а не тъй, както хората са измъдрили всевъзможните системи и верую.
Един от тези служители е слънцето. Затова псалмопевецът казва: „И обръщаха се и търсеха Бога на ранина" (псалом 78) и „Добре е да славословим Господа и да песнопеем на името ти, Всевишни: да възвещаваме на ранина милостта Ти" (пс. 92), а не казва: „Вечер ще Те славя, Господи! “ Когато природата започва работата си, тогава и ние трябва да започваме нашата. Това е то Божественото, великото в живота, т. е.
да мислим и да
чувстваме
, тъй както великата разумна жива природа се проявява, а не тъй, както хората са измъдрили всевъзможните системи и верую.
Защото „верую" в света — това е Истината; същината на живота — това е Любовта, а смисълът на този живот — това е Мъдростта. Казахме по-рано, че слънчевата система е аналогична с организма. В организма стават процеси, аналогични на процесите в слънчевата система. Слънчевата енергия като дойде в мозъка, претърпява такива видоизмкнения, каквито претърпява като дойде на слънцето от централното слънце. Мъчно може да се обясни това, понеже хората имат механическо, а не разумно, психическо схващане.
към текста >>
49.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И светло и радостно ми е когато се
чувствам
под игото на твоята сила и власт.
II Око, което безспир бди, око, което и в най-тъмната и бурна нощ на житейското развълнувано море вижда спасителният бряг и дава права насока на кораба на човешката съдба; Глас, отправен към залутаните всред житейската пустиня пътници, които умират от глад и жажда, глас, който зове и напътва към Божественият оазис, където бликат бистри извори и зреят вкусни плодове: Ръка, която лекува ранените и възкресява мъртвите всред това бойно поле, до което е сведен живота на човешките общества, ръка, която насочва към братство и мир, към любов и взаимопомощ, към щастие и свобода. Това си Ти, Учителю! III Ти нямаш въоръжените войски и просторните земи на велик цар, но по-велика и силна е твоята власт: тя невидимо но сигурно се шири, тя побеждава и завладява безброй души по цялата земя, тя преминава и възстановява Царството на Бога отвъд границите на всички земни царства. Защото ти черпиш вдъхновение и сили за борба от Божествения източник на Любовта и твоето оръжие е Истината. Аз усетих твоята сила и власт над себе си само при едно небрежно докосване до твоето слово.
И светло и радостно ми е когато се
чувствам
под игото на твоята сила и власт.
И всякога се моля: да изгубя, да се избавя от тая свобода, която имам и която ме прави нещастен роб, и всецяло да се отдам, напълно да заживея под твоята власт, която ме прави свободен. Защото твоята власт е власт на Любовта и Истината — власт небесна, власт от Бога. Т. Ч. На Планината Днес горе съм във планината. Живея във сладки мечти.
към текста >>
50.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 66
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И всред тихата природа, между птичките и цветята, където
чувствам
великата красота и хармония на света, и всред големия град, повлечен от потока на шумно мнозинство и плискан от вълните на фалш и суета, всякога и всякъде аз виждам, ясно виждам спасителния път, по който човекът и човечеството могат да избегнат своето нещастие и да постигнат щастието: Това е пътя на любовта и взаимопомощта.
... С всяка крачка, направена по избрания път, той се отдалечава от онова, което гони, и доближава това, от което бяга: Бяга от щастието и догонва нещастието ... Жалък и нещастен човек! Той измамва, насилва, поробва своите братя н желае да бъде над всички в света. Това е идеала на неговото щастие. Но той не знае, че любовта е основния закон на неговия живот и че тя, едничка тя, щом живее с нея, може да подслажда всякога тоя живот, може да обновява и подмладява неговото сърце, може да окриля неговия дух и да го извисява над всички и всичко в света. Беден и заблуден човек!
И всред тихата природа, между птичките и цветята, където
чувствам
великата красота и хармония на света, и всред големия град, повлечен от потока на шумно мнозинство и плискан от вълните на фалш и суета, всякога и всякъде аз виждам, ясно виждам спасителния път, по който човекът и човечеството могат да избегнат своето нещастие и да постигнат щастието: Това е пътя на любовта и взаимопомощта.
Т. Ч. Юлий Към слънцето ТИ — светла пещ на мирова енергия! Акумулатор светнал на животи милиарди, Лаборатория на Първомайстор сребробради. Хангар планетен. Фокус на трептения на етер междузвезден.
към текста >>
51.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 67
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако мислим,
чувстваме
и имаме воля, ние живеем; ако не мислим,
чувстваме
, действаме, ние сме мъртви в света и ще ни погребат.
Само тогаз си свободен. Ако една идея, която имате, не може да ви освободи, тя не ви трябва. Човек трябва да има една философия, която да го освободи от несгодите и противоречията на живота и да му обясни вътрешните закони на живота. Само една светла: мисъл, само едно силно сърце и благородна воля у човека са в състояние да го избавят от сегашното положение.: Има един разумен свят и ако знаем как да говорим! с този свят, той ще ни даде всичкото свое благословение.
Ако мислим,
чувстваме
и имаме воля, ние живеем; ако не мислим,
чувстваме
, действаме, ние сме мъртви в света и ще ни погребат.
Човек, който иска да се освободи от противоречията на живота, трябва да се роди в света, трябва да мисли, да чувства ида има воля, а който се роди, ще има майка си и баща си при себе си и ще се ползва от всички блага на живота, ще има всички условия, необходими му за живота и за него. Противоречията изчезват, задачите последователно се разрешават и той е свободен гражданин на великото царство на природата. Така че, за да разреши човек противоречията в живота, трябва да се роди, за да добие всички условия, необходими му за развитието и прогреса. По беседа от Учителя, държана на 19 март 1933 г.. Г. Тахчиев Педагогически въпроси и опитности Прогимназиалната учителка Е. А.
към текста >>
52.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 68
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
За това е потребна една практическа школа, да научим какво и как да ядем всеки ден, как да дишаме и
чувстваме
и как да мислим.
Българите например употребяват фасула. Той е полезен, но повече от един път в седмицата да не се яде, защото става вреден; той е отлично средство за прочистване на стомаха и оттам на целия организъм. За да бъдат здрави белите дробове, трябва да имате благородни чувства и чист въздух. За да бъде здрава нервната система, трябва да имаме светла и широка мисъл. Като имаме по такъв начин здрав стомах, здрави дробове и здрава нервна система, Божествената сила, която ще дойде от природата, ще може да пресъздаде всички мускули и ще внесе нова сила, с която можем да работим.
За това е потребна една практическа школа, да научим какво и как да ядем всеки ден, как да дишаме и
чувстваме
и как да мислим.
Един от методите за запазване мозъка ни е вечерно време преди да заспим, да освободим ума си от всички лоши случки, преживелици и впечатления. Здрава нервна система, здрави дробове, здрав стомах, дават светла и широка мисъл, благородни чувства и добри постъпки, а тези вече създават хармонични отношения между хората и изключват възможностите за робство от човек над човека. И ако днес съществува тази всеобща криза - социална, икономическа, политическа, то според нас се дължи на това, че хората нямат светла и широка мисъл, благородни чувства и добри постъпки, а живеят затворени в черупките си, със своите дребнави мисли и егоистични чувства и всеки иска да устрои щастието си изолирано от другите и за тяхна сметка. От всичко това се създават външната среда и условията, при които се развива съвременната култура, задушена в собственото си невежество. Днес всички ламтят за пари.
към текста >>
53.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Да се възвърнем към златните правила за разумния живот, за да го
почувстваме
като истинско, непрекъсващо благо, и да бъдем вечно радостни.
ще си дойде. Жадуваното вътрешно спокойствие, мирът и радостта ще дойдат, и ще си направят жилище в нас. Животът е толкова богат, такива неизчерпаеми съкровища той крие в себе си, че всеки който влезе в хармония с него, ще бъде завинаги обезпечен и задоволен. Животът е вечна хармония, и, ние, хората, не трябва да я нарушаваме, не трябва да правим изключение. Използваме ли разумно благата, които живота всеки ден ни носи, ние ще бъдем винаги здрави, доволни и щастливи.
Да се възвърнем към златните правила за разумния живот, за да го
почувстваме
като истинско, непрекъсващо благо, и да бъдем вечно радостни.
За българо-югославянското сближение Като че ли по силата на някакъв магически знак, изведнъж, отношенията между България и Сърбия влязоха в една съвсем нова, неочаквана фаза. Паралелно със свиждането между владетелите на двете страни, заговори се усилено за сближение, помирение, братство, за ликвидиране с трънливите въпроси, разделящи ни до сега. Някакъв нов вятър като че ли завея над Балканите. И той проникна в кабинетите на политиците, журналистите. Сломи, като че ли, натрупани през десетилетия пречки.
към текста >>
54.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 73
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Новото, това е — „да застанем на гледището на човещината и да оценим всеки като човек, с право и стремеж за живот и за ползване от всичките му блага.“ Новото, — това е всички ний, хората населяващи земното кълбо да се
почувстваме
като клетки на един общ организъм, като части на едно неразривно цяло, което не може да се дели, да се почувствуваме като родни братя, каквито наистина сме.
Може би силите на злото още веднъж ще се разразят в ярост и бяс, обладавайки човека, вдъхвайки му безумието на братоубийството. Но това ще бъдат последните усилия, последните отчаяни напъни на стария свят да спаси живота си, който гние, разлага се, умира. Пролетта на човечеството иде с бързи стъпки и зове към пробуждане цветята на новия живот. И те се пробуждат. Разпукват се навред по цялата земя редките още ранобудни цветя — въплъщение на великите идеи на братството и любовта.
Новото, това е — „да застанем на гледището на човещината и да оценим всеки като човек, с право и стремеж за живот и за ползване от всичките му блага.“ Новото, — това е всички ний, хората населяващи земното кълбо да се
почувстваме
като клетки на един общ организъм, като части на едно неразривно цяло, което не може да се дели, да се почувствуваме като родни братя, каквито наистина сме.
Новото — това е да съзнаем, че лично щастие няма, че индивидуалните, групови, класови, национални, и расови усилия и стремежи за достигане на щастие и благоденствие, независимо, отделно от другите и в противоречие с техните интереси, са осъдени на неуспех. Че всички опити да се живее и благоденства за сметка на другите, ще свършат с катастрофа. Че силата на насилника ще бъде смазана от меча на правдата. Че омразата, гордостта, егоизма, отделеността, ще се стопят в огъня на любовта и единението. Идва новата култура, в която ще бъдат реализирани заветните мечти на човечеството, когато „меча ще бъде прекован в сърп и вълкът и агнето ще лежат заедно.“ Любовта хлопа на сърцата на всички и ни казва, че всички ние можем да бъдем носители на новото, всички можем да станем проводници и реализатори на новата култура.
към текста >>
Само така като почнем да мислим и
чувстваме
, животът ни ще се осмисли.
Обичай другите хора тъй, както постъпва Бог, Който живее в нас. И всеки ден трябва да слушаме Божествения глас в себе си и не да се осъждаме, а да изправяме по грешките си и да посаждаме добрите мисли и желания в душата си. Слушайте гласа на любовта във вашата душа; слушайте гласа на разумното във вашата душа. Това са реалните неща в живота и те ще ви помогнат. Бог живее у всички ни и ние имаме нужда един от друг, защото сме едно цяло.
Само така като почнем да мислим и
чувстваме
, животът ни ще се осмисли.
Защото човешката мисъл е, която определя живота на човека. Мисълта е, която определя нашето здраве и способности. Човешката мисъл е, която определя вашето бъдеще. Човешката мисъл е, която определя великият път, по който трябва да служим на Любовта, великият път, по който трябва да служим на Мъдростта, онзи великият път, по който трябва да служим на Истината. По беседа от Учителя, държана на 15 октомври 1933 г
към текста >>
55.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 80
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Да познаем истинското в себе си, да се
почувстваме
като дух, безсмъртен и вечен, частица от Великия Дух.
Нека тя всички ни, искрено стремящи се към нея, да озари! Нека да пламне Свещеният огън в сърцата, душите да стопли дъхът на Божието слово, умовете да просветнат, озарени от лъчите на Божията Истина. Да познаем, че ний всички сме едно и — противоречията ще изчезнат. Да си подадем всички ръка, и — хармонията и щастието ще дойдат. Да видим Бога в себе си, в брата си, и в всичко, което ни окръжава.
Да познаем истинското в себе си, да се
почувстваме
като дух, безсмъртен и вечен, частица от Великия Дух.
Да видим и всички други като такива и — мечтаното единство ще се осъществи. Новата година идва ! Нека я направим истински нова, съвършено нова! —Това зависи, до големя степен, от нас. — Нека влеем в нея истински ново с държание, нов живот, нови мисли и дела.
към текста >>
56.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 81
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Въоръжени с мярката, която ни се дава от Евангелието и от беседите на Учителя, ние можем да
почувстваме
реалната стойност на дейността си през деня и в заключение да изкажем своето доволство от себе си или да си направим упрек за пропуски — тъй неизбежни наши спътници.
А някога това време е по продължително и е ясно степенувано. Мисълта постепенно бледнее, докато забвението предостави съзнателния живот на подсъзнателния. От голямо значение за спокойния сън е разчистването на ненужните. второстепенни наслойки около същественото „аз“ преди самото лягане: Чрез спокойна медитация да се даде сметка за изминалия ден, да се прецени с окото на благосклонен наблюдател проявите на „аза“ и да се разграничи това. което принадлежи към изминатия ден от това, което остава и което е мъчно променливата, съществена част от нас самите.
Въоръжени с мярката, която ни се дава от Евангелието и от беседите на Учителя, ние можем да
почувстваме
реалната стойност на дейността си през деня и в заключение да изкажем своето доволство от себе си или да си направим упрек за пропуски — тъй неизбежни наши спътници.
Ние отправяме мислено постиженията си за негова слава — а за грешките си даваме дума да ги поправим при първа възможност. Разчистен така, азът се изправя пред голямото съзнание и спокойно промълвява думи, които имат значение за неговата по висша природа. Тия думи се внедряват о заспиващото съзнание и биват отнесени като ехото на рефрен в неизследваните бездни на подсъзнанието. И точно в подсъзнанието е истинският духовен ръст на човека: само чувства, които изхождат от него са истински наши. Пратено с тая „вечерна медитация“ съзнанието сутрин се събужда посрещнато от бликналото из дълбочините на подсъзнанието чувство на благодарност към незнайното начало — което е и най-голямото постижение на душевния живот.
към текста >>
57.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 82
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Такива въпроси са: как да дишаме правилно, как, какво и кога да ядем, как да мислим, как да
чувстваме
, как да постъпваме, как да задържаме знанието и силата си, как да живеем в хармония със законите на природата и какви да бъдат отношенията ни с нея и с близките ни.
И в този си стремеж, да коригира природата, човек си създава големи противоречия и несгоди и се чуди после, откъде му идват нещастията. У човека има скрити сили, които, ако се развият, ще му дадат възможност да влезе в разумно и хармонично общение с природата, да разбере нейните пътища и да избегне ненужните страдания и противоречия в живота си; тогава той ще може да разреши правилно всички въпроси и задачи, които животът му слага. Има и спешни въпроси в живота, които не търпят отлагане. Например, какъв ще бъде краят на нашата земя, колко е далеч краят на вселената от нас, какво има на Слънцето и пр., това са ред въпроси, които са интересни, но не са спешни, не са належащи. Но има спешни въпроси, от които зависи нашият живот и развитието ни.
Такива въпроси са: как да дишаме правилно, как, какво и кога да ядем, как да мислим, как да
чувстваме
, как да постъпваме, как да задържаме знанието и силата си, как да живеем в хармония със законите на природата и какви да бъдат отношенията ни с нея и с близките ни.
Има един специфичен начин за правилно дишане. Да се диша правилно, това е цяла наука, която малцина знаят сега. В Индия йогите имат цяла система за дишане. Те го наричат дълбоко дишане, но това е едно специфично дишане за придобиване на безсмъртния живот. Чрез правилното дишане човек може да придобие безсмъртие.
към текста >>
58.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Как могъщо се разлива по целият ни душевен мир идеята за братство и любов между хората, между всички живи същества и как след като сме прочели тия безподобни проблясъци на душата на един „духовен великан“
чувстваме
голямото и непобедимо желание да преливаме в тоя помрачен свят повече любов, повече братство, повече доброта.
„Златни капки" не „Златни сълзи" — защото това което е писано, това което е дадено, това което е разрешено в тия разкази буди душата за нещо божествено, нещо велико, огряно от лъчите на любовта. Всеки разказ, всяко изречение, всека дума си е на мястото. Това са чудни бисери, които със своята ослепителна светлина и мекост галят душата, успокояват сърцето, раздвижват съвестта и създават желанието за героични и великодушни подвизи. Колко много ние се нуждаем. колко много душата ни жадува за подобни книги, за подобни разкази, за подобни разрешения на най-великото в живота любовта.
Как могъщо се разлива по целият ни душевен мир идеята за братство и любов между хората, между всички живи същества и как след като сме прочели тия безподобни проблясъци на душата на един „духовен великан“
чувстваме
голямото и непобедимо желание да преливаме в тоя помрачен свят повече любов, повече братство, повече доброта.
Такива книги са навремени, необходими и трябва да се разпространяват с повече жар и ентусиазъм, за да могат да стигнат до народа, който да се залива от тяхната духовна сила и чрез тях да облагородява душата си. Ж. У. Цената на книгата е 50 лв. Доставя редакцията на в.„Братство“. Девор, символична драма в 4 действия и епилог от Веселин Петрушев.
към текста >>
59.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 93
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
От невидимия свят искат от нас да мислим повече и да
чувстваме
повече, а по-малко да работим физически.
Но съвременните хора, като не разбират тази дълбока наука, казват: „Това са суеверия и празни работи, да се занимаваме с икономическите въпроси, които са най- съществени за живота. Но нашият икономически живот е зависим в много отношения от Слънцето и звездите. Ние само ще надраскаме малко земята и ще хвърлим семето, а слънцето, водата, въздухът и много още сили ще го възрастат. Човек не трябва да бъде роб и да работи по цял ден. По малко трябва да работи човек.
От невидимия свят искат от нас да мислим повече и да
чувстваме
повече, а по-малко да работим физически.
А днес е обратното. Необходимо е правилно разпределение на човешката дейност в трите свята, за да бъде животът ни разумен и смислен. Сега някой чака второто пришествие, като дойде Христос да направи хората щастливи. Но Христос казва: „Идете и проповядвайте това Евангелие и аз ще бъде с Вас до окончанието на века.“ И още: „Ако ме любите, ще опазите заповедите ми.“ Това показва, че Той не е никога бил далеч от нас. Но всякога когато не разбираме един човек, ние сме далеч от него; и когато не ни разбира някой, той е далеч от нас.
към текста >>
60.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 95
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това, което може да
чувстваме
и опитаме, че живее вътре в нас, като реалност, то е Словото.
Ако не разбираме връзката между този и онзи свят, не можем да разберем и живота. Животът трябва да се разбира от гледището на онзи свят, който е свят на мисълта, и от гледището на този свят, който е свят на действията и проявленията. Каквото човек намисли в умствения свят, тук ще го реализира. Всеки човек от онзи свят, когато пожелае да се прояви, веднага го пращат на този свят; и когато се върне на онзи свят, връща се с всичките си придобивки. Когато ние говорим за служене на Бога, разбираме служене на Разумното Слово, защото туй, което може да ни освободи и да внесе сила, здраве и безсмъртие в нас, то е Словото.
Това, което може да
чувстваме
и опитаме, че живее вътре в нас, като реалност, то е Словото.
Туй, което може да ни подмлади и възвърне силата ни и да поправи света, това е Разумното Слово. Това Слово бе у Бога. Бог - това е проявеният свят и когато това Слово започнем да възприемаме, сегашният свят ще се оправи. Словото, това е онзи първичен подтик в нашия дух, в нашата душа, в нашия ум, което е причина за нашия живот и за нашия прогрес. Този подтик на Словото ние не можем да спрем.
към текста >>
61.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 97
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Да мислим правилно, да
чувстваме
правилно и да постъпваме правилно - това е великата музика в живота, която е необходима за всички.
И като си легнете вечерно време, кажете си - като стана, ще служа на Бога с всичкото си сърце и ще си науча всичките уроци и като стана сутринта, каквото съм казал ще го направя. Ако не го направите утре, пак повторете опита докато имате резултат. По този начин човек може да развие дарбите си. Имате например дарбата на певец - развийте гласа си, защото от това зависи вашето щастие. Като се научите да пеете и да свирите, вашата съдба се оправя.
Да мислим правилно, да
чувстваме
правилно и да постъпваме правилно - това е великата музика в живота, която е необходима за всички.
По беседа от Учителя, държана на 25 март 1934 г.
към текста >>
62.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И ако се премахнат растенията и животните от земята, ние щяхме да
почувстваме
, каква голяма полза принасят те.
Ако сегашният живот не е свързан с бъдещия, той сам по себе си губи смисъл. В живота няма разделност, а съществува едно звено между всички същества. Всички същества са свързани като едно цяло. Повидимому животните са отделени от хората, но фактически те са свързани с тях. Също и растенията са свързани с хората.
И ако се премахнат растенията и животните от земята, ние щяхме да
почувстваме
, каква голяма полза принасят те.
Дърветата са отлични химици. Те знаят много по- добре законите на живота и живеят много по-дълго: до 8000 години живеят някои; а човек, който минава за голям философ, едва достига до 90-120 години. Рядко има случаи да достигне до 250 години. Развивайки пред вас всички тези мисли, аз не искам да ви изнасям нещо ново, но искам само да подкрепя онова, което е вложено във вас, да подкрепя и стимулирам това, което носите от рождение, а вие какво ще правите, това е ваша работа. Дървото трябва да расте, животното - да живее, а човек трябва да мисли; гениите трябва да творят, а светията трябва да осветява пътя на другите хора.
към текста >>
63.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И без да
чувстваме
това, Безграничното влияе върху нас и обуславя целия ни живот.
Нашето щастие и благоденствие, нашето настояще и бъдеще, нашия напредък, зависят напълно от това — дали ние ще намерим мястото си и дали ще хармонираме целият си живот, всичките си мисли, чувства и постъпки, с живота на безграничното Цяло. Но как да направим това? Как ний, хората, да узнаем где е нашето място и каква да бъде нашата дейности в общата симфония на живота? Преди всичко, ний трябва да установим съзнателно тази връзка с Безграничното. И без да я съзнаваме, тази връзка съществува.
И без да
чувстваме
това, Безграничното влияе върху нас и обуславя целия ни живот.
Но за да можем да използваме разумно ония блага, които то с безкрайна щедрост ни дава, за да можем да оползотворим условията, които то вейки ден ни създава, за да стане то за нас преизобилен източник на сила и живот, ние трябва да имаме съзнателно и разумно отношение към него. Ний трябва да се вслушваме в неговия глас, който ни говори безспир, да възприемаме ония потици и идеи, които то ни дава, да черпим, да трансформираме и оползотворяваме разумно силите, енергиите, които то непрестанно ни изпраща. Ние сме жива клетка от живия Безграничен Космос. Как тогава нашия живот да не зависи от него? Как тогава да не се интересуваме и да не обръщаме очи нагоре — към нашата Безгранична Родина, чиито жители и граждани сме?
към текста >>
… Ний трябва да издигнем съзнанието си така, че да
чувстваме
винаги тази жива.
Как тогава нашия живот да не зависи от него? Как тогава да не се интересуваме и да не обръщаме очи нагоре — към нашата Безгранична Родина, чиито жители и граждани сме? Как да не при-знаем, че извора на всичките ни сили е там, че разрешението на всичките ни трудни задачи идва от там. че кашата земна деятелност може да успява само дотолкова. доколкото е подкрепена от там?
… Ний трябва да издигнем съзнанието си така, че да
чувстваме
винаги тази жива.
реална, органическа връзка, която свързва душите и телата ни с душата и тялото на Живия Космос. Хората говорят за Бога — молят му се и му принасят жертви! Но каква представа имат те за Него? — Та Бог е именно този Безграничен Живот. този Космичен Дух, който изпълва, обгръща и оживотворява всичко.
към текста >>
Да се
почувстваме
неразделна частица от общия живот на земята.
Да се задоволяваме само с тая храна, която е естествена за нас. Да не пием спиртни, алкохолни питиета. Да не се отдаваме на полови наслади. Да се освободим от своя груб егоизъм и да заживеем с любовта, с обичта към всички хора и всичко живо. Да станем внимателни и да пазим и ценим живота на цялата природа, като свой живот.
Да се
почувстваме
неразделна частица от общия живот на земята.
Навсякъде в природата да виждаме и срещаме, само близки и мили, само скъпи нам хора и същества. Ето къде е пътя, който ще ни доведе отново до радостта на живота! Т. Ч. Духът на новата епоха (Продължение от бр. 98) Сега ще се опитан де очертая в общи линии духа на епохата, която се ражда, и която е епоха от голямо значение, — защото днес човечеството прави голям завой в своето развитие — ражда се ново съзнание, което ще даде съвсем нови насоки на живота.
към текста >>
64.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 106
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Не току тъй са изразите: „Отрови ми се кръвта.“ Това
чувстваме
и в плюнката.
Защото, по силата на оня закон за защита у животните, нашите клетки отделят при подобни случаи отрова. Тази отрова съществува и в млякото. Преди четири години в града ни жена на индустриалец при уплаха накърмя своето дете. Детето се разболява. Лекарят констатира отравяне от млякото.
Не току тъй са изразите: „Отрови ми се кръвта.“ Това
чувстваме
и в плюнката.
Тя горчи. Тогава, когато разтревожим себе си било от видяно, чуто или собствена мисъл в нашия организъм се образува отрова. Същото става и при преумора или безсъница. Подобно нещо става и с кравите, козите и пр., когато ги доим, било при груба обноска или в изморено състояние. Отровено по тоя начин мляко служи за храна било за кърмачета, било на болни или здрави.
към текста >>
Понеже асимилацията на храната става още от устата, става едно сгъстяване, насищане на луковия сок и ние
чувстваме
лютивината като непоносима вече за нашия вкус, Същото нещо извършван и отровите в нашия организъм.
Ще поясним това разрушение и насищане на организъма с отрови с един пример, опитността от когото всеки има. Ядем бял лук. От начало той ни е вкусен, не лютив. Обаче след изяждането на няколко чесновчета, той става много лютив. Как се обяснява това?
Понеже асимилацията на храната става още от устата, става едно сгъстяване, насищане на луковия сок и ние
чувстваме
лютивината като непоносима вече за нашия вкус, Същото нещо извършван и отровите в нашия организъм.
Как да се предпазим от тия отрови? — да не употребяваме месо и алкохол. Да се храним с чиста храна — плодове зеленчуци, които ни дават най-чистия вид сгъстена слънчева енергия. Да употребяваме мляко само от кротки, добре третирани животни, доено от добри, здрави любещи хора. Да бъдем всякога с весело настроение, а това ще по-стигнем когато всичко любим и гледаме нещата и събитията от добрата им страна.
към текста >>
65.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 110
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Да
чувстваме
отговорността за своите постъпки, чувства и мисли, с други думи — за психичните вълни, които изпращаме на човечеството и в Космоса, — за всичките си стремежи и идеали, като за поставяне попътни знаци; за всичките си неизпълнения, небрежности и опущения, като за недостатъчно използване на възможностите — значи да съзнаваме своите прояви.
Да съзнаваме — това значи да знаем съотношенията между общото и частното. между цялото и частта му, или — между субекта и обекта. 1. За съзнателното космично сътрудничество е нужно да познаваме: а) ролята и целта на човечеството в космичното строителство, в) координацията но нашата работа а връзка с тези цели. c) отношението на нашите стремежи към общочовешкия план на историческото развитие. 2) Съзнателното космично сътрудничество може да се установи само при наличността на чувството за пълна отговорност на всекиго за самия него и за цялото, към което той принадлежи.
Да
чувстваме
отговорността за своите постъпки, чувства и мисли, с други думи — за психичните вълни, които изпращаме на човечеството и в Космоса, — за всичките си стремежи и идеали, като за поставяне попътни знаци; за всичките си неизпълнения, небрежности и опущения, като за недостатъчно използване на възможностите — значи да съзнаваме своите прояви.
Да намираме радост в отговорността — това значи да бъдем творчески сътрудник, а не прост работник. 3. Съзнателното космично сътрудничество се изгражда чрез служене на Общото Благо, не само в границите на човечеството, но и за цялата планета и планетна система, защото общението между световете е призвано да установи сътрудничество, а не борба. Да внесем борбата в свеовното пространство, — значи сами ний да загинем. 4. Съзнателното космично сътрудничество е основано на разширеното синтетично съзнание, което превръща егоцентричната земна личност в инициативна творческа индивидуалност. 5. Съзнателното космично сътрудничество изисква пълна съгласуваност в работата на Сърцето, Разума и Волята, тяхното хармонично развитие и взаимно проникване, тъй като това е единственото средство да се запазим от опасните прекъсвания на съзнанието 6.
към текста >>
Аз се
чувствам
щастлив, близо до Бога.
Криж (2410). Великолепна гледка. Пред нас на юг, близо се издига великана Триглав — цял огромни скали — а на север е втория по височина в. Шкарлатица, на запад и север се виждат — снежни — високите алпийски върхове не Австрия — на югозапад — Италияинските Алпи, а на изток — Югославските Алпи — Плитски и Камнишки. Чудна гледка, незабравима.
Аз се
чувствам
щастлив, близо до Бога.
А дивният ден ни настройва за песни. И на върха аз си мечтая за онази велика и мощна южно-славянска държава — в която българи, сърби, хървати и словенци биха живели, свободни, равноправни, в слога и хармония. И биха създали една нова славянска култура. Култура на всемирно братство. Мечтите се сбъдват.
към текста >>
66.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 113
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Нима не можем да обичаме, да
съчувстваме
?
Да се явим на страната на ония, които водят човечеството към един живот много по възвишен, благороден, изпълнян с любов, братство, служене, взаимопомощ. Този, който знае, трябва да дава и служи. Да не бъдем само ученици за събиране познание, но да бъдем творци на истинния живот. Да не казваме: какво можем да направим ние? Ако така разсъждаваме, ние не сме разбрали живота.
Нима не можем да обичаме, да
съчувстваме
?
Нима няма на кого да помогнем, кого да утешим, кого да поучим? Да не би потресаващите страдания и мизерия да са изчезнали от земята? Пътя на нашата дейност трябва да бъде служене. Да служим на брата човек, затънал в мрака на света. — Да служим в името на правдата и любовта.
към текста >>
67.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
… Ние не искаме да
чувстваме
в себе си раздвоение, вървейки по пътя, по който стремително сме тръгнали.
Нека тя мълчи. Нека тя потъне в мрак. Нека тя бъде скована завинаги. Защото иначе нейният глас ще попречи на нашите користни сметки; ще осуети нашите егоистични планове; ще наруши нашето спокойствие и самоувереност, когато вършим злото. О! Нека тя мълчи!
… Ние не искаме да
чувстваме
в себе си раздвоение, вървейки по пътя, по който стремително сме тръгнали.
(А той ни води главоломно към бездната!) * * * Но нека обърнем и следната страница. Човешката душа се пробужда I Пролет, пролет идва за човешката душа. Идва светлина, идва топлина, идва освобождение. Със безброй цветя ще се обкичат градините на човешката душа. Безброй чудно красиви блянове ще цъфнат и ще заживеят в светлината и топлината на Новия Ден.
към текста >>
Ние го
чувстваме
, ние го виждаме, ние го съзерцаваме в редките трепети на сърцето си.
Бъдещето на славянството, въпреки всичко, въпреки мрачните облаци, които днес виснат над хоризонта му, е светло, славно, велико. Славянската душа е, която намира в себе си силата да се пожертва за благото на всички. Великите страдания и изпитания ще донесат и велика благодат. Светът ще бъде озарен от Сърцето на славянството, което се отдава в жертва за да осветили пътя на всички. Бъдещето за едни, е настояще за други.
Ние го
чувстваме
, ние го виждаме, ние го съзерцаваме в редките трепети на сърцето си.
Ние живеем в него — в кратките моменти, когато времето изчезва и настояще и бъдеще се сливат. За това бъдеще, което е бъдеще и на цялото човечество, работят и днес Великите Учители. Светлината, която те дават в своето слово, в своите книги, е творческият фактор, който го изгражда — бавно, разумно. системно, целесъобразно. Божествените мерки не са мерки на хората!
към текста >>
Когато идваме до сцените, когато ние сме помагали на другите, ние
чувстваме
отново всичката радост, която тези ни действия са ни причинили приживе и при това получаваме всичкото благословение, което се излива върху нас от тия, които са получили нашета помощ.
По нататък ние ще изложим по-подробно връзката между материализма и вулканическите изригвания и земетръсите. Първото небе Когато процеса, който трябва да се извърши в чистилището, е завършен, пречистения г дух се издига в първото небе, което заема трите висши сфери на астралния свят. Тук резултата от страданията, преживени в чистилището, се въплътява като известни определени тенденции в атома-семе в астралното тяло. В следното земно съществувание той ще се прояви като стремеж към доброто и към правилни мисли и чувства и като предпазване и отблъскване от злото. Тук в първото небе, отново започва да се развива последователно, в обратен, ред филма на миналия земен живот, но с тая разлика, че сега изпъкват най-ясно, именно добрите дела, сторени през земния живот на човека и те са, които служат за основа на преживяванията и чувствата тук.
Когато идваме до сцените, когато ние сме помагали на другите, ние
чувстваме
отново всичката радост, която тези ни действия са ни причинили приживе и при това получаваме всичкото благословение, което се излива върху нас от тия, които са получили нашета помощ.
Когато идваме до положенията, при които ние пък сме били подпомогнати от другите, ние отново преживяваме благодарността и любовта към тези, които са ни помагали. Така ние виждаме голямото значение на благодарността, на това да оценяваме доброто, което ни е направено от другите. Благодарността ни подтиква напред. тя ускорява духовния ни растеж. Нашето щастие на небето зависи от радостта, която ние причиняване на другите.
към текста >>
68.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 116
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Грабовски много добре е изразил това: „Верни пред родния олтар, ние се
чувстваме
синове на човечеството.“ Днес светът трябва или да се задуши, като гладно псе с кост, с шовинистичните стремежи, които клокочат и го тормозят, или пък да ги отхвърли като нещо гнило.
Какъв разгром, какъв удар би било за човешката мисъл, ако помежду ни, знаменосците, всякой се мъчи да превъзнася своята народност над другите, да оставя ръководство на нашето движение в ръцете на сънародниците си, дори да привлича средището на движението в родната си страна? Есперанто е сътворен да се чувстват народите равни едни с други, а не да се възмогват едни над други. Това противно ли е на патриотизма? Не. Истински патриот е този, който желае мир в своята страна, докато пък шовинизмът изостря отношенията и непременно води към размирие. Това което ние възвестяваме на света, не противостои на истинския патриотизъм; то само буди в душите още по-висше чувство — обич към отечеството на делото човечество.
Грабовски много добре е изразил това: „Верни пред родния олтар, ние се
чувстваме
синове на човечеството.“ Днес светът трябва или да се задуши, като гладно псе с кост, с шовинистичните стремежи, които клокочат и го тормозят, или пък да ги отхвърли като нещо гнило.
Светът не пренебрегва важността на този избор. Може би, без да го изразява, вътрешно той съзнава, че това е избор на живот или смърт. Като не смее още да скъса веднъж за винаги с догмите на хилядолетни предразсъдъци, той същевременно тръпне от ужас, виждайки какво са му причинили и мисли какво още могат да причинят в бъдеще. И все пак липсва му смелост направи решителната стъпка и унищожи омразата и оръжията. Нужни са човеци, които не се страхуват от подигравки и псувни, да окуражат света, и високо да му възвестят старата истина — мирът гради, раздорът руши.
към текста >>
69.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 117
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тя е вродена в човека, тъй както са вродени способностите да мислим и да
чувстваме
.
Под една или друга форма, в по-слаба или по-силна степен, всички хора вярват в тази Велика Всемирна душа, в тази Космична разумност, която направлява живота на всички същества. И съвременната наука експериментално е установила, че в човешкия мозък съществува един център на вярата. Забелязано е, че хората, у които този център е силно развит, имат силна вяра, а у които е слабо развит, имат слаба вяра. И всичко онова, което се проявява в нашето съзнание, си има своите дълбоки вътрешни причини. Вярата не е нещо, което сега можем да придобием.
Тя е вродена в човека, тъй както са вродени способностите да мислим и да
чувстваме
.
Нашите мисли, чувства и постъпки, това са факторите, които градят целия наш живот и живота на народите и на цялото човечество. Всички мисли, желания и постъпки, с които живее един народ, се отразяват върху неговия бит. И ако един народ например е земеделски, ще се развият известни черти в неговото лице, които няма да ги има в други; ако един народ е индустриален - други черти ще се развият; ако един народ се занимава повече с изкуство или с технически науки, или с религията, те все ще оставят известен специфичен отпечатък върху лицето. В религиозните хора известни мускули се усилват, други отслабват. У религиозните хора корема спада, а у светските се развива.
към текста >>
Сигурно й се е случило някакво нещастие, аз
предчувствам
това.
(следва) Загадката на съня Тук даваме описание на един сън, който е взет от книгата „Тайнственото“ на Камил Фламарион. Последният е събрал, проучил и систематизирал хиляди подобни случаи, които са изложени в редица съчинения. „Аз бях на 7 години, когато моята майка, която никога до тогава не беше се съгласявала да се отдалеча от нея, отстъпи най-после пред настояванията на една от моите лели и ме пусна да отида с нея в провинцията, след хиляди предупреждения и съвети. „Беше се изминал цял месец без инциденти или някакви особени случаи, когато една сутрин майка ми се затичала при моя свако и му казала това: „Моля те, пиши веднага на сестра ми, като я питаш за моята дъщеря, защото съм обзета от смъртно безпокойство! Тази нощ аз я видях на сън обляна с кръв и простряна безжизнена на един път.
Сигурно й се е случило някакво нещастие, аз
предчувствам
това.
А ти знаеш че в тия неща аз не се лъжа никога. „Моя свако се усмихнал и казал, че неговата жена е достатъчно благоразумна, за да не ме изложи на каквато и да било опасност. На другия ден, обаче,той получил писмо, писано вечерта, в което неговата жена му описва нещастието, което ме сполетя, като му забранява да каже това на майка ми. „Същата нощ когато майка ми ме беше видяла обляна в кръв, аз пътувах с леля си в кола, с която имаше още три други лица. Беше тъмно, фенерът бе угаснал и ние се намирахме в открито поле без да виждаме накъде се движим.
към текста >>
70.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако е необходимо да влезем в някаква тълпа, трябва поне тогава да става това, когато сме най-силни умствено, за да можем да се отдръпнем веднага, щом
почувстваме
, че се уморяваме.
Макар и за кратко време, той ще приеме нещо от техния начин на мислене и присъждане нещата. Ще се обезвери, когато до преди малко е бил пълен с надежда. Плановете, които до скоро му са се виждали здрави, достижими и сигурно осъществими, ще се превърнат изведнъж в мъгла. Ще почне да се бои там, гдето обикновено е бил смел. Ще почне да се колебае и в тоя смутен момент ще накупи може би работи, които не му са нужни, или ще каже нещо, ще стори нещо, ще вземе някакво решение, което сигурно не би взел, или някак другояче би постъпил, ако би бил напълно това, което е самия той, ако би мислил със своите собствени мисли, а не с мъглявите схващания на тълпата наоколо му.
Ако е необходимо да влезем в някаква тълпа, трябва поне тогава да става това, когато сме най-силни умствено, за да можем да се отдръпнем веднага, щом
почувстваме
, че се уморяваме.
Защото в моменти на духовна сила ние сме магнита, който отблъсва вредните токове, на които във време на отрицателно състояние сме безпомощно предоставени. Положителните хора се борят и упорстват — те най-лесно си пробиват път в света. И все пак не е добре да си винаги в положително състояние и да излъчваш мисли. Който е такъв, ще отблъсне и прогони от себе си много хубави хрумвания. Трябва да има един момент, когато духовния склад се пълни наново, и колкото по от дъно се промени съдържанието му, толкова по-добре.
към текста >>
Ако ний бихме могли да поставим ръката си в горящата печка без да
чувстваме
болка, ръката ни може да остане там докато тя напълно обгори без ние да знаем това докато най после я извадим от там.
Преди всичко ние трябва до разберем и да запечатаме за винаги в нашата памет това, че целта на живота не е щастието, а опитността. Страданието и скръбта са нашите най-добри учители, докато пък радостите на живота са скоропреходни. Това изглежда една сурова доктрина, и сърцето уплашено вика дори при мисълта, че това може да бъде вярно. Въпреки това, то е вярно, и при едно по-подробно изследване, ще се види, че тази доктрина не е толкова жестока. Да разгледаме ползата от страданията.
Ако ний бихме могли да поставим ръката си в горящата печка без да
чувстваме
болка, ръката ни може да остане там докато тя напълно обгори без ние да знаем това докато най после я извадим от там.
Болката, именно, която се явява като следствие от допирането ни до горящата печка, е причината, която ни кара да се отдръпнем бързо, преди да е нанесена сериозна повреда на ръката ни. Вместо да изгубим ръката си, ние минаваме само с една лека рана, която бързо оздравя. Това е един пример от физическия свят. Но ние намираме, че същият принцип се прилага и в нравствения и умствения светове. Ако ние престъпваме моралния закон, угризенията на съвестта ще ни причинят страдания, които ще ни предпазват от повтаряне на същото действие, а ако ние не се вслушаме в първия урок, природата ще ни представи все по-тежки и по-тежки опитности, докато най-после в нашето съзнание остане отпечатан завинаги факта, че „пътя на грешника е тежък”.
към текста >>
Колкото по-голямо желание имаме да учим по тоя именно начин, толкова по-малко ще
чувстваме
бодливите тръни по „пътя на страданието“ и толкова по-бързо ще достигнем до „пътя на мира“.
Това ще продължи до тогава, докато най-после ние се принудим да вземем една нова насока и да направим една стъпка нагоре, към по-добър живот. Опитността е „знание за следствията, които се явяват като резултат от известни действия“. Това е именно задачата на живота, заедно с развитието на волята, която пък е средството, с което прилагаме резултатите от опитността. Опитността може да бъде придобита, но ние имаме право на избор да я добием по трудния път на личната опитност или пък чрез наблюдение делата на другите и размишлявайки върху тях, ръководени от светлината на опитността, която вече имаме. Този е начина, по който окултният ученик трябва да учи, вместо да изпитваме ударите на несгодите и страданията.
Колкото по-голямо желание имаме да учим по тоя именно начин, толкова по-малко ще
чувстваме
бодливите тръни по „пътя на страданието“ и толкова по-бързо ще достигнем до „пътя на мира“.
Изборът е наш, но дотогава, докато ний не сме научили всичко, което има до си учи на този свят, ние ще трябва да cе връщаме пак на него. Ний не можем до останем във висшите светове и да учим там, докато не сме усвоили уроците на земния живот. Това би било тъй безсмислено, както да изпращаме едно дете днес в детската градина, а утре направо в гимназията. Детето трябва да ходи много пъти, ден след ден, в детската градина (детско училище) и след това да употреби години за преминаване курса на първоначалното училище и на прогимназията и чак тогава то ще стане способно да възприема и разбира уроците, които се преподават в гимназията. Човек е също тъй в едно училище — училището на опитността.
към текста >>
71.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 122
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако тази незаменима дисциплина, вместо да я
чувстваме
като окови, се превърне за нас в радост за поетата отговорност, то можем да считаме че първата Врата е отворена.
Как красива е възможността да отговорим на задачите на будещата еволюция, без да отхвърляме завоеванията на духа в миналото! „Който иска да плува, трябва без страх да се хвърли във водата. Който е решил да познае Агни Йога, трябва да преобрази целия си живот. Защо хората мислят, че могат да отдадат на Йога само част от ленивата си почивка, докато през всичко друго време са обзети от нечисти мисли? Напротив, всичките ни действия трябва да бъдат проникнати от очистващото огнено устремление.“ „Не обръщайте внимание на нирванията и полетите на Духа, защото това могат да бъдат само кръгове от спиралата на движението.“ „Най-всестранната и всеобгръщаща Йога ни налага задължението да преустроим целия си живот по една съответна външно незабележима дисциплина.
Ако тази незаменима дисциплина, вместо да я
чувстваме
като окови, се превърне за нас в радост за поетата отговорност, то можем да считаме че първата Врата е отворена.
Когато влезем в съзнателна връзка с далечните светове, тогава ще се отвори и втората врата … Паралелно с това движение напред се запалват огньовете в центровете на познанието и се ражда чувство-знанието, всред мълниите на най-изтънчените енергии. И тъй, пазете огъня на познанието, пазете вашата растяща мощ. „Пътят на отшелничеството не е наш път. Нужно е да поднесем на живота цветята на опита. И кой ще приеме на себе си лесната задача на безгрижното съществувание?
към текста >>
72.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 126
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Не, в този случай аз виждам в нея нещо съвсем чуждо, със своя типична психология, защото, когато тя предава думите на матроса-товарител, аз
чувствам
типичния език на моряка, и то моряка от недалечното, довоенно време.
Виждате, аз съм съдия, и затова винаги искам нещата да бъдат доказани. Миналия път, признавам си, аз не повярвах на вашите разкази, защото нищо подобно не бях срещал в живота си. Но след като видях и чух сам, аз не мога да не вярвам. Защото аз познавам тази жена от по-рано, и тогава тя бе съвсем друга. Тя не говори глупости, няма никои признаци за побърканост, като у душевноболните, а при това, в съдебната си практика аз съм срещал подобни неща.
Не, в този случай аз виждам в нея нещо съвсем чуждо, със своя типична психология, защото, когато тя предава думите на матроса-товарител, аз
чувствам
типичния език на моряка, и то моряка от недалечното, довоенно време.
Също и езика на другия, пияницата, е поразително точно възпроизвеждане речта на скитник-несретник, захвърлен от войната в краищата на Сибир. А кажете ми, изведнъж някак смутено запита бившия скептик, как може да се премахне такова обсебване? Защото когато тя намекна за знаещи хора, аз веднага разбрах, че това се отнася до вас.“ Аз забелязах шеговито на скептика, че. изглежда, ние сега сме сменили ролите си. И че, вероятно той ще се смее, ако му кажа.
към текста >>
73.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 127
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Аз съм чувствал, на известни места, впечатлението като че ли цял съм обхванат от едни особени тръпки; един вид щипения произвеждащи лека реакция върху епидермата и, без ни най-малко да разбирам причината или да
чувствам
и най-малкия студ, кожата ми настръхваше.
И по тоя повод, бе припомнена историята на една мумия от Британския музей, която надаряваше със смърт всеки, който имаше работа с нея. Принудени бяха да я отнесат на специално място, гдето никой да не може да я види, страхувайки се от нови нещастни случаи, Не е много вероятно, че тук именно починалия, както мнозина твърдят, е този, който си отмъщава за това, което счита като оскверняване на гроба му. По за вярване е, че нови въплъщения са последвали и са скъсали връзките му с неговото мумифицирано тяло; но ние трябва да имаме пред вид, че едно голямо количество излъчвания е затворено при смъртта в гробницата, като резултат на магичните заклинания на жреците. Вредоносния динамизъм, акумулиран чрез тия процеси, се е запазил до нашите дни поради свойството на предметите да акумулират психичните еманации. Наблюденията, направени при проучването на тези явления ни показват преди всичко, че мястото, което обитаваме, съвсем не е без значение.
Аз съм чувствал, на известни места, впечатлението като че ли цял съм обхванат от едни особени тръпки; един вид щипения произвеждащи лека реакция върху епидермата и, без ни най-малко да разбирам причината или да
чувствам
и най-малкия студ, кожата ми настръхваше.
Тя имаше вида на „кокоша кожа”, нещо което показваше, че контакта, който аз почувствах, имаше един реален, осезаем ефект и, следователно, една също така реална причина. Понякога това явление биваше локализирано например в едната ръка, вместо да бъде общо. Ний знаем, че хората, които живеят в един дом, водят със себе си своя обикновен антураж т. е. цяла група духове с техния характер, или пък са свързани с тях от миналото. Понякога тези починали, неизвестно защо, остават в дадено обиталище след като другите лица са излезли от там.
към текста >>
74.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 131
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но достатъчно е само за един момент да се оттегли от нас Божественото вдъхновение, достатъчно е за един момент да се прекъсне тока, който ни свързва с Безграничния океан на вселенските Сила, Мъдрост и Любов, и ние веднага увисваме във въздуха като жалки марионетки, веднага почваме да се
чувстваме
като празни, бездушни, безсилни и безпомощни форми — играчки в ръцете на слепите стихии.
Ний, хората, вървим в живота като през пустиня, като през враждебна страна, заобиколени от хиляди опасности, които ни дебнат на всяка крачка. Често ний вървим през всички тия трудности самоуверено, триумфално, побеждавайки препятствията и избягвайки опасностите, като мислим и вярваме, че ние сме. които правим това, че победата ни се дължи не нас. Ний вървим напред и мислим, че Силата, която ни дава възможност да правим това. е наша.
Но достатъчно е само за един момент да се оттегли от нас Божественото вдъхновение, достатъчно е за един момент да се прекъсне тока, който ни свързва с Безграничния океан на вселенските Сила, Мъдрост и Любов, и ние веднага увисваме във въздуха като жалки марионетки, веднага почваме да се
чувстваме
като празни, бездушни, безсилни и безпомощни форми — играчки в ръцете на слепите стихии.
които бушуват в житейското море. И едва тогава ние почваме да съзнаваме колко жалък и колко слаб е човек, оставен сам на себе си и колко безсмислен, безцелен и празен е живота му, когато в него не грее огъня на Божественото. Едва тогава ние разбираме с цялото си същество истината, че само пръчката, която пребивава на лозата—само тя ще даде плод. Ний, сами по себе си, сме нищо без Бога. Ний не можем да направим нищо без Него.
към текста >>
75.
Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 166
 
Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Защото истинския Извор на Любов и единение е, не когато другите правят това, което и ние правим, но когато
чувстваме
в тях духа и живота, които са също и в нас.
цена 3 пенса (4 лв.) адрес: Friends Service Council, Friends House, Euston Road, London № W. 1, Anglujo. Малка брошура, която съдържа в сбита форма основата на това реформаторско движение на вътрешния живот на човека, което се явило в епоха на най-голяма корупция и тъмнина, каквато днес също съществува, която корупция подтиква копнеещите за истината души да отрекат тия гнили и стари прийоми, да потърсят ценното в живото, да се обърнат навътре в себе си и да потърсят оная вътрешна светлина, която може да ги свърже с Извора на живота, и която светлина свети дълбоко в душата на всеки човек — брат. Колко е приятно и сладко за истинското духовно око да види различни видове вярващи, с различни названия заедно в Школата на Христа; гдето всички учат своя собствен урок, изпълняват своите служба, вярват, и се познават и се обичат едни други. Всеки на своето място изпълнява службата си към Учителя, към когото има отговорност, като се избягват споровете и критиките за различието в действията.
Защото истинския Извор на Любов и единение е, не когато другите правят това, което и ние правим, но когато
чувстваме
в тях духа и живота, които са също и в нас.
Християнството не представлява редица от мнения. То не представлява също така различни доктрини или традиции. Всъщност, то е опитност и метод, базиращ се на живия опит. И едно нещо само характеризира истинските Христови ученици, то е, че за тях същността на Християнството не е в определените веруюта, обожавания и черковни организации, но в общата опитност и лоялност към Христа и обща служба на човечеството. Според новата схоластика, според модерната теология изглежда, че Бог е далеч от човека и макар че в първите дни Той е говорил непосредствено на човека, днес той е спрял да говори.
към текста >>
76.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
— В това да се стремим да живеем всички един колективен живот и да
чувстваме
живота на цялото създание в себе си.
Ще намерим, че той е радостен и ценен, въпреки пречките и затрудненията, и че заслужава да се живее, Може да придобием много богатства, можем да завладеем чужди земи. можем да отидем накрай света и да подчиним чужди народи, но това нищо не ще ни ползва, докато не овладеем мощните сили, които действат в нас. Защото иначе ние ще бъдем само жалки роби на алчността, която затъмнява съзнанието и ни принижава до животните. Истинската победа е победата над самия себе си! К. В какво се състои духовния живот?
— В това да се стремим да живеем всички един колективен живот и да
чувстваме
живота на цялото създание в себе си.
Словото на Учителя Пред прага на Новото1 Целият съвременен свят има стремеж да тури един нов ред и порядък на нещата, да се създадат хармонични отношения, но всички опити излизат несполучливи. Коя е причината за това? За да могат да се създадат естествени и хармонични отношения, трябва да се разберат законите, по които животът се проявява, твори формите и определя техните отношения. Едно от основните свойства на живота е движението. Животът не може да стои в едно и също състояние, затова той прогресивно създава и разрушава формите на своята проява, като ги прави по-съвършени.
към текста >>
Бъди герой в упражняването на този дар и ти ще станеш източник на светлина в недрата на тъмнината, която обгръща нашата нещастна страна.“ „Аз не желая, казах с един възбуден тон, не желая да правя нищо, което ме кара да се
чувствам
тъй странно.“ От него аз нямах никакъв страх и не сдържах повече моя дух на бунтуване.
Себуа, кажи ми, ще видя ли пак тази ужасна фигура? “. Себуа се приближи и коленичи близо до мен. Това беше нещо естествено. за този чер човек, да коленичи, когато едно чувство на почтителен страх го изпълваше. „Сине мой, каза той, ти си получил един небесен дар; твоите очи са отворени.
Бъди герой в упражняването на този дар и ти ще станеш източник на светлина в недрата на тъмнината, която обгръща нашата нещастна страна.“ „Аз не желая, казах с един възбуден тон, не желая да правя нищо, което ме кара да се
чувствам
тъй странно.“ От него аз нямах никакъв страх и не сдържах повече моя дух на бунтуване.
„Защо аз видях това лице на привидението, което дори и сега стои пред очите ми и помрачава светлината на деня? “ „Ела с мене“, каза Себуа, ставайки, вместо да отговори на моя въпрос и протягайки ръката си към мен. „Ела, ний ще отидем всред цветята и ще говорим за тези неща когато пресният въздух освежи твоето чело.“ Аз станах без противоречие и, държейки се за ръка, ний минахме през галериите н достигнахме една врата, която водеше към градината. (следва) Идеите на Всемирното Братство в света Австралия Когато слънцето грее, то огрява цялата земя и праща светлина на добрите и на злите, на всичко живо по земята. Когато Божественото се проявява, когато се надига една духовна вълна, тя засяга не само един кът от земното кълбо, а цялото човечество.
към текста >>
77.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 172
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
тиха радост, която ние
чувстваме
тогава?
По често си спомняме за онези живи пламъчета, които слънчевите лъчи образуват върху вълните на езерото. Ний чуваме мощният зов на планината ... И морни, грохнали от суровата и егоистична борба за съществувание, поемаме път към нея, от чиято девствена гръд да по-черпим енергия за нова борба в живота. Тя ни посреща някога с тиха, чаровна усмивка и звездни нощи, в понякога — бурна, страхотна и раздрусвана от мълнии и гръм. Колко пъти залутани из нейните безбройни дипли, замръкваме и сещаме как пътеката, по която вървим, става все по-камениста, по-страшна, обрасла с трева и изпълнена със сухи нападали клони. Загубили сме пътя, но не е ли странна човешката психика — откъде се взема онази спонтанна.
тиха радост, която ние
чувстваме
тогава?
Как дълбоко се връзват в паметта ни онези часове и споменът за буйно разрастващият се лагерен огън!... Има нещо дивно. вълшебно, нещо приказно волно, в лагерният огън, той ни напомня онази далечна епоха, преди цивилизацията, когато човекът волно е бродил по земята, а майката природа, като новородено дете го е въвеждала в градината на благата — обилни тогава —и го е запознавала с условията и законите на живота. Ние си лягаме около огъня, на коравото легло от вейки, с песни и радост, а звездите ни гледат и също ни се усмихват и радват. И сутрин, в ранна зора, ние виждаме как изчезват звездите.
към текста >>
78.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Само тогава ще ги разберем и
почувстваме
благодатта в душата си.
Учителя дава изобилие храна и вода на гладуващите и жадуващи души за Словото на Истината. В нея са дадени мисли, знания, цяла наука, за които човек трябва да размишлява дълбоко, да медитира дълго в неделни часове, т. е. в ранни и тихи часове, несмущаван от никого, когато от него са далеч всички земни грижи. Между него и мислите, които са давани в тая книга да не застане нищо материално, нито ниви нито стада, нито служби, нито градини и лозя. И наистина, ако искаме да разберем добре беседите, ние трябва да снемем нашите товари, да свалим раницата си.
Само тогава ще ги разберем и
почувстваме
благодатта в душата си.
В „Царският път на душата“ се говори на следните теми: Радвайте се: Царският път на душата: Млад, възрастен, стар; Две естества; Божественият ръб; Ново раждане: Несъвместими неща; Пробни страдания; Ценността на нещата; Проява на Любовта; Сочни храни; Ще дойде отвътре; С человечески езици; Стари и нови разбирания; Всичко е за добро; Отворени книги и Кристализиране на човешката душа. Повече за тая книга няма да кажем. Ще цитираме няколко мисли, които сами говорят по добре и по-точно за книгата, отколкото кой и да е човек. „Съблюдавай четири неща в живота си: „Пази свободата да душата си, силата на духа си, светлите мисли на ума си и добрите чувства на сърцето си! „Царският път на душата е добрата мисъл на духа“ „Радвай се по-вече на малкото, което расте и се увеличава, отколкото на голямото, което се смалява и изхабява“ „Който има Божествената светлина в сърцето си, той сам за себе си свети“ „Когато искате да забраните на някого да пуши, дайте му една по висока идея от обикновената.“ „В процеса на развитието си човек трябва да изучава, да наблюдава състоянията си и да се пази от тях“ „Да се справиш със силите и теченията на своите желания, това значи да ги организираш.“ „Трябва да учите!
към текста >>
79.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 182
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И сещам как отново пропълзявам по плещите на Олимп, как виждам трепета на Свещения огън, как
чувствам
неговия жар в моето сърце и как, о, богове, ръцете си простирам да открадна отново неговата забранена искра.
А под мене о, братя, е скалата, която ме кара да се смея на вашето безсилие, веригите, които не можете вече да сложите на свършеното дело, и орелът. комуто омръзна моето мършаво тяло и, ах, вашият най-опасен съдружник — моето безсмъртие. Но ето — знайте, братя! без радости не съм останал нито ден: когато сутрин през облаците блесне засменият лик на слънцето и топлите прегръдки ме погалят със трепереща нега, тогава забравям скали, вериги и злокобни птици и недоволни богове. И тъй се чувствувам свободен и палав юноша, който обича и който от подвиг и страдание не бяга.
И сещам как отново пропълзявам по плещите на Олимп, как виждам трепета на Свещения огън, как
чувствам
неговия жар в моето сърце и как, о, богове, ръцете си простирам да открадна отново неговата забранена искра.
И с нея о, братя, пазители на огъня, да подпаля тогите, що обгръщат ваши сърца с дребнаво, тесногръдо безлюбие. Орион ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Радиацията на организмите Жорж Лаковски преди няколко години предложи една теория за биологичните явление. Интересът към нея е доста Голем, защото тя се потвърждава от многобройни нови опити. Идеите му са изложени в съчинението му „Lе secret de la vie“, което излезе наскоро с предговор от проф. Д‘ Арсонвал.
към текста >>
80.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 186
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Аз
чувствам
— трева ме гали по снагата, тъй сладко, толкоз нежно, като птичи пух.
И въздухът е напоен с особен дъх, замайващ дъх на жива пръст, любовен лъх! Слънцето Погледнах те с безкрайно влюбено сърце и светна мъртвото ти ледено лице. То светна — блясъка ми отрази в небето и мрачното небе се синна в ширинето, като букет от незабравки засяне, невесто моя, възжадувана Земя! Венец от кринове са облаците във висинето, букет от незабравки е над теб небето ! Земята О, Боже, кой ли е облякъл тъй полята?
Аз
чувствам
— трева ме гали по снагата, тъй сладко, толкоз нежно, като птичи пух.
Над себе си усещам дъх на влюбен дух. Слънцето Докоснах леко твоята смразена плът и ти въздъхна лекичко едничек път. Въздъхна ти и чух как малките тревички излязоха от коренчета и главички и с крехката си плът облякоха полята. Възлюбена, при твоята въздишка свята полята се облякоха със зеленина, облякоха се да посрещнал, теб, Жена! Земята. Ах, кой нагизди дървесата тъй засмяно със розова и бяла сватбена премяна!
към текста >>
81.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Музиката е една сила във вас, от която зависи придобиването на вашата свобода, на вашето знание и на вашия живот, музикалния човек аз от далече го
чувствам
— той може да не свири, но той носи нещо музикално в себе си, той има правилно разбиране за живота.
Аз говоря за любовта, като въплъщение на една реалност, чрез която човек може да постигне онова, което желае. Три са основните желания и стремежи на човека; той желае да бъде свободен, да има светлина и да има живот. Това е то въплътената любов. И ако човек не придобие свободата, светлината, която носи знание и живота, и ако неговото съзнание не се пробуди и не дойде музиката, той нищо не може да постигне а света. Музиката я вземам в широк смисъл.
Музиката е една сила във вас, от която зависи придобиването на вашата свобода, на вашето знание и на вашия живот, музикалния човек аз от далече го
чувствам
— той може да не свири, но той носи нещо музикално в себе си, той има правилно разбиране за живота.
С един музикален човек ти не можеш да влезеш в противоречие, защото той разбира положението и състоянието на всеки човек, разбира великата хармония на вселената, която прониква цялото Битие. Той е потопен в хармонията на сферите. за която са говорили древните посветени и за него противоречия не съществуват. И един ден, когато вашият ум се развие, когато съзнанието ви се пробуди и вие ще чуете симфонията на Вселената. в която участват всички разумни същества по цялата Вселена.
към текста >>
Как добре се
чувствам
.
Духът на черната магия след като забива ножа си в сърцето на белия дух, който пада умиращ, отива отново в двореца. Джалма вижда духът на бялата магия, който стене в предсмъртна агония, като го моли за капка вода. Въпреки всичките си усилия Джалма не може да намери такава. Тогава той заплаква над него, и сълзите на Джалма се явяват онзи благотворен балсам, който излекува раната и възкресява умиращия дух на доброто. Духът на бялата магия:.
Как добре се
чувствам
.
Как животворно ми действат твоите сълзи! . . . Аз съм вече здрав. Аз възкръснах. След малко се явява Майа, измъчена и изморена, в изпокъсани дрехи. Майя.
към текста >>
82.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 194
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
щом ние го
чувстваме
само като едно непоносимо бреме, като мъка, а не като радост ?
Как да я опишем, как да я предадем, как де я направим понятна на тези, които не я познават, които не са я изживели ? Никакви думи не са достатъчни. Нищо не може да изрази напълно, да даде пълна представа за оня величествен синтез на всички най-благотворни за тялото и душата елементи; които, слети в пълна хармония в божествената евритмия, възпитават, облагородяват, оздравяват, развеселяват, пръскат светлина, радост, щастие и любов. Живота на човка обикновено е изпълнен с толкова проза, — униние, умора, разочарования, страдания, скръб, неуспехи. Толкова тежки грижи, свързани с всекидневното преживяване, потискат душата на човека, че понякога му се иска да извика: Защо ни е тези живот.
щом ние го
чувстваме
само като едно непоносимо бреме, като мъка, а не като радост ?
Но ето: всред разцъфналата природа, дишаща живот, радост, свежест и благодат, при нежната усмивка на утрото, галеща като топла майчина ръка изморените деца на живота, дълги редици, наредени в правилни кръгове, мъже и жени, деца и старци, бедни и богати, учени и неучени, очакват с трепет вълшебното изкуство, което ще им разкрие отново богатствата и красотата на живота — на истинския живот, живота в неговата пълнота, живота, който заслужава да се живее. Трепват магичните звуци на евритмията и мигом разтварят, като с някакъв вълшебен ключ, вратите на дивното царство на красотата, хармонията и радостта, — оня Божествен свят. който не е отдалечен от нас по място или с някакви материални прегради, а само от тъмната пелена, обгръщаща обикновено съзнанието на човека. Сега тази пелена внезапно пада, слънчеви лъчи озаряват съзнанието, и душите се понасят, леко и плавно, в този вълшебен свят. Но какво е това?
към текста >>
да мислим и
чувстваме
тъй както великата разумна жива природа се проявява, а не тъй, както хората са измъдрили всевъзможни системи и верую.
Един от тези служители е Слънцето. Затова псалмопевеца казва: „И обръщаха се и търсеха Бога на ранина“ (псалом 78) и: „Добре е да славославим Господа и да песнопеем на името Ти, Всевишни: да възвещаваме на ранина милостта Ти“ (пс. 92), а не казва: „Вечер ще Те славя, Господи! “ Когато природата започва работата си, тогава и ние трябва да започваме нашата. Това е то Божественото, великото в живота, т. е.
да мислим и
чувстваме
тъй както великата разумна жива природа се проявява, а не тъй, както хората са измъдрили всевъзможни системи и верую.
Защото „верую“ в света — това е Истината; същината на живота—това е Любовта, а смисълът на този живот — това е Мъдростта. Казахме че слънчевата система е аналогична с организма. В организъма стават процеси, аналогични на процесите в слънчевата система. Слънчевата енергия като дойде в мозъка, претърпява такива видоизменения, каквито претърпява, като дойде от централното слънце. Мъчно може да се обясни това, понеже хората имат механическо, а не разумно, психическо схващане.
към текста >>
83.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Нищо никога не бе ме карало да се
разчувствам
до такава степен.
Под неговия студен поглед, жреците станаха по-спокойни и намериха в себе си сила да противостоят още известно време на натиска на тълпата. Десетте се съединиха отново и с усилия достигнаха леглото ми за да го обградят пак, но беше вече късно. Аз бях вече заобиколен от тълпа та. Аз се усмихнах слабо при вида на тези сурови приятелски настроени фигури. Плачове се дочуваха и проникваха до сърцето ми; внезапно некой хвана ръката ми, стисна я, целуна я и я измокри с горещи сълзи.
Нищо никога не бе ме карало да се
разчувствам
до такава степен.
Тогава аз чух един глас да вика: „Това е моят син, моят син е мъртъв! Убиха го. Кой ще ми върне моя син? “ Майка ми беше коленичила до мен. Напрегнах своя умиращ поглед и я видях.
към текста >>
84.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И из улиците все
чувствам
, че някой се движи до мене и изпитван ужасен страх.
И тя пак заплака още по-силно. Започнах да й говоря. — Сега изпитваш страх, нали? — О ужасен, ужасен, и всички мебели пукат в къщи. Струва ми се че полудявам понякога.
И из улиците все
чувствам
, че някой се движи до мене и изпитван ужасен страх.
— Това е неговият страх. Той иска да намери подкрепа във вас, защото е отишъл съвсем неприготвен. Той ще иска да се ползва от вашето тяло, понеже няма други човек, който да го обича повече, а след пет години той ще се въплъти като ваше първо дете... — Нима е възможно това? — Ще го проверите, й казвам. А тя ме гледа с очи, от които сълзите капят неволно и лицето й се озари от вътрешна светлина.
към текста >>
85.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 200
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И аз благодаря на Учителя, към когото
чувствам
най-голямо уважение и благодарност.
Никога няма да забравя ранните утрини, когато вземах участие в гимнастическите упражнения. Никога няма да забравя екскурзиите до Витоша, където разбрах чистата детска душа и честност на българина, където естествената любезност на славянската раса се изявяваха. Аз също не съм забравил и лицата с които се запознах там. Много скъпи спомени имам от София. Две години вече от както бях в България, но често ме посещават във въображението ми приятните моменти.
И аз благодаря на Учителя, към когото
чувствам
най-голямо уважение и благодарност.
Две години след това аз нося в сърцето си голямото желание да чуя наново духовните песни, които говорят неправо на душата със своята прекрасна простота. Да видя изгрева на слънцето, там. да намеря духа на братството, и духовната атмосфера, която никак не се чувства в другите страни, в тях цари грубия интерес и егоизма. Още по-силна е моята надежда, да намеря местото на Изгрева на всякъде, и в цял свят да зацарува мира и да има за всички достатъчно добри условия и щастие. Сега вече се запалва огъня на чистенето в гнилото общество.
към текста >>
86.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 202
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ние
чувстваме
прилив на сили, радост и щастие.
Танците —това е стихията но полската мистична, музи-кална и игрива природа. Паневритмията се харесва на нашите братя и сестри — славяни и, бълг. език — както и преди 1000 год. отново става свещен носител на Христовите възвишени, свети и чисти идеи за божествен живот. Една сестра е във възторг и казва: това аз търсех отдавна!
Ние
чувстваме
прилив на сили, радост и щастие.
Завършваме с обща братска закуска и благодарност за великата любов Божия. която се излива всеки миг върху нас. И сега, спомняйки си всичко това, аз виждам как, подобно в езическия Рим, днес в залязваща Европа, над която черни облаци на страшна буря вече вещият гибел, се зараждат малките оазиси на светото и велико бъдеще, което носи новата култура. Славянството се пробужда и вижда вече своя път, пътят на Христа, пътят на любовта, светлината и свободата, едничкият път, който води към мир, братство и хармония. П. Г. П.
към текста >>
Можем ли ние да мислим свободно, да се движим навсякъде свободно, да се
чувстваме
свободни?
Погледнете проявите на днешните млади и вие ще видите, че светът е пълен със сираци: Едни от тях непригледани поради усиления труд, с които майка им е била обременена; а други — възпитани от слугините, понеже майките са заети с журове и разрешаване въпроса за правата, които им са такава необходимост, без която светът би пропаднал! Като се изказвам така, мнозина биха помислили, че се обявявам против независимостта на жената. Не, аз съм за нейната независимост. Съгласие съм и желая от все сърце да я видя освободена, независима, но по дух по онези права на свобода, които естествено й се падат. Кажете ми, къде имаме ние онази свобода на творчество и мисъл, която мъжът така щедро е извоювал за себе си?
Можем ли ние да мислим свободно, да се движим навсякъде свободно, да се
чувстваме
свободни?
Можем ли да се освободим от робството си на тялото, на външността, на суетната мода? Можем ли ние да се издигнем до съзнанието, че сме души, а не тела, които се продават и които поради това трябва да бъдат окичени с всички примамки на съблазънта? Ето, това съзнание, това право на нравствена независимост, ако успее да си създаде жената, тя е създала най-великото условие да се сдобие с всички други права, които желае. Ако жената вътрешно не си помогне, то мъжът никога няма да направи това за нея. Значи, първото нещо, което тя трябва да направи, е да заработи върху себе си.
към текста >>
87.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Аз
предчувствам
, че наближава голяма промяна.
— извика той. Всички тия хора дохождат и аз трябва да ги видя и прекарвам с тях. За нещастие, те не съзнават, че времето на стареца е скъпо. Има още много да кажа. И трябва да го кажа скоро.
Аз
предчувствам
, че наближава голяма промяна.
Чувствам не, а зная, че слънцето на живота ми бързо захожда.“ Тия думи ми наведоха на въпроса за предчувствията. „Да, аз вярвам в тях— отговаря сериозно и откровено. Аз имам доста опит в туй отношение. Убеден съм, че има хора, които са развили в себе си едно допълнително, тънко чувство, с което възприемат същината на нещата.“ Строго казано, аз не съм имал напълно определени предчувствия; по скоро те ме посещаваха във вид на сънища. Но неотдавна тяхната важност за мен стана съвсем ясна.
към текста >>
Чувствам
не, а зная, че слънцето на живота ми бързо захожда.“ Тия думи ми наведоха на въпроса за предчувствията.
Всички тия хора дохождат и аз трябва да ги видя и прекарвам с тях. За нещастие, те не съзнават, че времето на стареца е скъпо. Има още много да кажа. И трябва да го кажа скоро. Аз предчувствам, че наближава голяма промяна.
Чувствам
не, а зная, че слънцето на живота ми бързо захожда.“ Тия думи ми наведоха на въпроса за предчувствията.
„Да, аз вярвам в тях— отговаря сериозно и откровено. Аз имам доста опит в туй отношение. Убеден съм, че има хора, които са развили в себе си едно допълнително, тънко чувство, с което възприемат същината на нещата.“ Строго казано, аз не съм имал напълно определени предчувствия; по скоро те ме посещаваха във вид на сънища. Но неотдавна тяхната важност за мен стана съвсем ясна. „Експерименталистът учен може да игнорира фактите на окултните възприятия; но аз твърдо и съзнателно вярвам в тях, защото зная, че тия факти съществуват.
към текста >>
88.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 207
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Чувствам
се уморена, необходим ми е сън, пък и утре пак трябва да се става рано заради децата, да ги приготвя за училище.
Борис Биров Как намерих Учителя (Истински случай с сестра С. Ш.) Мъжът ми бе чиновник по железниците. Заплатата твърде малка за да поддържа семейството ни. И затова, аз често бивах принудена, покрай домакинската работа, да вземам и шия чужди неща до късно през нощта. Една вечер, работейки, си мислех и казвах на себе си: — Ще шия до 12 часа и ще си легна.
Чувствам
се уморена, необходим ми е сън, пък и утре пак трябва да се става рано заради децата, да ги приготвя за училище.
Мъжът ми бе се завърнал от работа много уморен и легна да си почине, а аз продължавах да шия. По едно време погледнах часовникът, беше 12 без 15 м. и неусетно погледа ми се пренесе към прозореца, от където забелязах да излиза някакъв прозрачен бял облак, гледах и не можех да разбера от къде идваше този облак. Взрях се по-добре и останах като вкаменена. Всред облака се очертаваше все по-ясно и по-ясно една фигура, от която не можех да снема поглед.
към текста >>
89.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 212
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И действително, когато четем това забележително съчинение, писано като че ли вчера — ние се удивляваме на тази гениална интуиция и
чувстваме
великото вдъхновение на тези типичен славянски философ, който тъй убедително пише за великата мисия на славянството — призвано да даде синтезата в новата култура на Духа.
юбилей на литературната дейност в 1893 г. В същата година участва в конгреса на полски правници и икономисти. Старините си прекарва в село — в околности те на Познан. където и умира на 12 март 1894 г. Два дни преди смъртта си предава ръкописа на „Отче наш“ (трите последни тома) за печатане, понеже по негово убеждение, времената не били дошли.
И действително, когато четем това забележително съчинение, писано като че ли вчера — ние се удивляваме на тази гениална интуиция и
чувстваме
великото вдъхновение на тези типичен славянски философ, който тъй убедително пише за великата мисия на славянството — призвано да даде синтезата в новата култура на Духа.
Най-добър познавач на философията на Тйежковски е проф. Д р Адам Жолтовски — Познан, който е написал докторска дисертация: Философия на делото. По плана на неговата работа ще изложим накратко философията на Тйежковски. ч. I. Философия на историята Делото (приложението) като същност на историческото бъдеще. 1.
към текста >>
90.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Прощавайте, че така интимно се обръщам към вас всички, но наистина
чувствам
, че вие сте ми сестри и братя по дух.
Получих отговор даже на въпрос, който ме измъчваше цели 8 години. И от моята душа и сърце падна като че ли непосилно бреме. Стана ми тъй леко, че аз се почувствах съвършено обновена. Разбрах смисъла на живота, всичко се проясни в мене: трудното стана леко, мрачното — светло. Намерих себе си и в моя живот се почна нов светъл ден.
Прощавайте, че така интимно се обръщам към вас всички, но наистина
чувствам
, че вие сте ми сестри и братя по дух.
Считам даже до известна степен за моя длъжност до споделя с вас всичко, което ми даде неизразимо много. Разговорът на Учителя — това е музика. Неговите слова са живи. Учителят със своите слова придава на ученика нещо такова, което навеки не може да се забрави и то остава в подсъзнанието, то расте, увеличава се и обогатява ученика във всички отношения — а мисли, чувства и постъпки. В простите и скромните слова на Учителя се крие Божествената истина.
към текста >>
Все неразположен и изморен се
чувствам
.
— Празнуването не се разбира лежане, или стоене из кръчми и кафенета: нито само почивка — изоставяне всекидневните грижи. Празнуването означава обръщане ума и сърцето към най важното, възвишеното, което дава живота! Размишление върху същността на живота, върху Любовта и Радостта, които носят сила и живот, здраве, благо, щастие! — Аз глупави работи не правя: Имам си друга работа! Та и не съм свикнал да ставам толкова рано!
Все неразположен и изморен се
чувствам
.
— Не е глупаво да се свържем с Извора на живота, здравето, силата, радостта! Здравето е богатство! Живота е най-милото! Пробуди се! Стани по-рано!
към текста >>
Но
чувствам
, че има нещо интересно и хубаво в това, което говориш.
Силата на Пролетта се проявява в чистата материя, в чистите души и теле! Чистотата на една душа унищожава смъртта! — Ето, това съвсем не разбирам! И ми се струва, че губя способността да мисля. . .
Но
чувствам
, че има нещо интересно и хубаво в това, което говориш.
Право казваш, че способността ни да мислим е слаба. Но това не трябва да ни отчайва. Ако ставаме всяка утрин по-рано и ако всеки ден се съсредоточаваме и размишляваме най-малко по три пъти за великата възраждаща Сила, която прави слънцето да грее и природата да оживява, тогава и сърцето наше ще се възроди, умът и волята постоянно ще се усилват! Дружката, концентрирана, справедлива, добра и будна мисъл е голяма сила! Добре е да търсим и дружим с хора по-умни, добри, духовни, праведни.
към текста >>
Ще се научим първо да мислим и
чувстваме
по-право и здраво и работите ни ще се оправят!
Право казваш, че способността ни да мислим е слаба. Но това не трябва да ни отчайва. Ако ставаме всяка утрин по-рано и ако всеки ден се съсредоточаваме и размишляваме най-малко по три пъти за великата възраждаща Сила, която прави слънцето да грее и природата да оживява, тогава и сърцето наше ще се възроди, умът и волята постоянно ще се усилват! Дружката, концентрирана, справедлива, добра и будна мисъл е голяма сила! Добре е да търсим и дружим с хора по-умни, добри, духовни, праведни.
Ще се научим първо да мислим и
чувстваме
по-право и здраво и работите ни ще се оправят!
Но първом трябва да възлюбим Бога. Бог е чуден в съвет и велик в разум! Той дава здравето! Той прави пролетта и чрез нея ни раздава своите блага, учи ни как разумно да живеем и работим. Който се свърже със силата на Пролетта, на Любовта, не ще се плаши от студ, и глад, мито от болести и смърт.
към текста >>
91.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 214
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Докато ние живеем само за себе си, дока го сме свързани в тесните граници на личния, семеен, класов и национален егоизъм, ние не можем да познаем истинския живот, — ние сме клетки, откъснати от цялото, от единния организъм на живота и не можем да се ползваме от великия живот, който минава през него, не можем да разберем великия му смисъл, да
почувстваме
великите му радости.
А истинският живот, — животът, който е пълен със смисъл, с величие и красота, не е далеч от нас. Той не е скрит някъде в неизвестност. Той е в самите нас. И достатъчно е само да отворим съзнанието си за него, да се пробудим от греховния сън, за да протече той в нас и да ни донесе своите безценни съкровища. Истинският живот е животът за Цялото.
Докато ние живеем само за себе си, дока го сме свързани в тесните граници на личния, семеен, класов и национален егоизъм, ние не можем да познаем истинския живот, — ние сме клетки, откъснати от цялото, от единния организъм на живота и не можем да се ползваме от великия живот, който минава през него, не можем да разберем великия му смисъл, да
почувстваме
великите му радости.
Истинският живот е живот на творчество. Когато човек се свърже с извора на живота, когато той заеме своето естествено място в цялото и заживее в хармония с неговите закони, той става проводник на велики творчески сили, които се проявяват чрез него и създават нов живот, нови форми, нови условия — създават красота и хармонична среда за развитие. Истинският живот е живот на чистота. Няма нищо, което да задръства тъй много каналите, по които протича истинския живот, както нечистотата — физическа и душевна. Чистота в мисли, чувства и постъпки, чистота на тялото, на сърцето и на ума, това е първата и най-важна стъпка по пътя към истинския живот.
към текста >>
92.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 219
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
че да не можем да вадила или дори да
почувстваме
истината, такава.
Общоприетите обичаи? Човешкото узаконяване? . . . Нима те могат да отнемат, да превърнат, да унищожат същината на едно престъпно деяние, за да го направят полезно и добро? Нима те трябва да ни заслепяват до такава степен.
че да не можем да вадила или дори да
почувстваме
истината, такава.
каквато си е? Убиването на животните е престъпление, което по нищо не се отличава от човекоубийството! Никакви вековни традиции, вкостенели. обичаи и вярвания, никакви човешки узаконявания, безразлично дали те с от страна на общественото мнение, от страна на църквата, или от страна на държавата, не могат да изменят нито с една йота силата на този Божествен закон! Хората с поставили своя собствен, човешки закон над Божествения, но затова те винаги скъпо с плащали и ще продължават да плащат.
към текста >>
93.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 232
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Следователно, за да се излезе от това безизходно положение, трябва да приемем новия импулс, който влиза в живота и той ще внесе светлина в ума ни, и ще виждаме ясно нормалните отношения в света; ще внесе добротата в нашето сърце и ще виждаме, че благата трябва да бъдат общо достояние; ще възвърне свободата на нашата душа и ще
почувстваме
братството си с всички души; ще укрепи силата на нашия дух, който ще създаде и устрои новия свят, в който ще влезем да живеем.
Че това е така ни показва ясно днешния порядък на нещата; защото днешния порядък е резултат на днешните разбирания. Утре, когато хората добият нови разбирания за живота, ще си създадат и нови отношения, нови порядки. Затова и задачата на новото учение е преди всичко да научи хората да мислят, да им даде светлина, за да добият нови разбирания за живота и отношенията, които съществуват в него., Щом в хората се пробуди новото съзнание, новото разбиране и се създадат новите отношения между хората — тогаз всички задачи и противоречия ще се разрешат много лесно. Защото. пак повтарям — човек е главния фактор на своя живот — той създава условия и отношения в зависимост от своите разбирания. Например, днешния икономически хаос и заплетените социални отношения са резултат на човешкия егоизъм, на неразбиране на живота.
Следователно, за да се излезе от това безизходно положение, трябва да приемем новия импулс, който влиза в живота и той ще внесе светлина в ума ни, и ще виждаме ясно нормалните отношения в света; ще внесе добротата в нашето сърце и ще виждаме, че благата трябва да бъдат общо достояние; ще възвърне свободата на нашата душа и ще
почувстваме
братството си с всички души; ще укрепи силата на нашия дух, който ще създаде и устрои новия свят, в който ще влезем да живеем.
Тъй, че само по този път на приемане новия импулс, може да се разрешат всички задачи на нашата епоха. А като израз на този импулс е новото учение, което носи светлина и знание и методи за работа във всяко отношение. В. Пашов НАКАЗАНИЕ ИЛИ ЛЮБОВ Талантливия френски писател Виктор Хюго, един дълбок познавач на човешката душа, в книгите си „Клетниците“ и „Парижката св. Богородица“ ни дава чрез някои от героите си илюстрация за същината и проявите на човека. В „Парижката св.
към текста >>
94.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 236
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Аз
чувствам
нужда да водя прост живот и често мисля, че вземам повече, отколкото ми е необходимо.
Всеки един от нас е на земята за един кратък срок. Той не знае смисъла на живота, но често го чувства дълбоко в себе си. Той познава една част от всекидневния живот, преди всичко живота на близките си, чието щастие и благосъстояние е условие за неговото собствено щастие. Той познава също така и едно множество, с чиято съдба той е също така свързан по един или друг начин. Ето за кое мисля аз почти всеки ден: моят външен и вътрешен живот зависи от работата на моите съвременници и предшественици и затова аз трябва да им повърна това, което им дължа — което съм получил и получавам.
Аз
чувствам
нужда да водя прост живот и често мисля, че вземам повече, отколкото ми е необходимо.
Аз считам, че разликата в състоянието на класите не е оправдана и че почива на насилието, и мисля, че скромният живот е добър за всички, както за тялото, така и за духа. Свободата на човека, във философския смисъл на думата, е нещо относително. Всеки човек действа не само под натиска на външни условия, но също така и под една вътрешна необходимост. Думите на Шопенхауера: „Без съмнение, човек може да прави това, което иска, но той не може да желае това, което иска,“ ми направиха дълбоко впечатление още през моята младост. В перипетиите и изпитанията на живота, тези думи са ми били утеха и неизчерпаем извор за търпение.
към текста >>
95.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 239
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
.Ние трябва да имаме един вътрешен усет, да Го приемем, да Го
почувстваме
.
Като гледам някой извор, който утолява жаждата на жадните, казвам: И аз бих желал да бъда такъв извор като тебе. Следователно, отдето и да мина, като видя красивото и великото в света, аз виждам Божественото в него и казвам: И аз бих желал да бъда като слънцето, като водата, като вятъра, като плодородната круша, като всеки добър човек. Та пожелавам и вие да гледате по този начин. Този с пътят на нашето издигане. Бог присъства навсякъде в природата.
.Ние трябва да имаме един вътрешен усет, да Го приемем, да Го
почувстваме
.
И като почувстваме Божието присъствие, веднага ще почувстваме едно особено трептение, като трептението на светлината и една неземна радост. Тогава всички страдания на земята ще изчезнат. Като говоря за Любовта, аз имам предвид единствената сила в света. която може да ни въздигне. Тя е в състояние да съедини в едно всички живи и умрели, да ги въздигне.
към текста >>
И като
почувстваме
Божието присъствие, веднага ще
почувстваме
едно особено трептение, като трептението на светлината и една неземна радост.
Следователно, отдето и да мина, като видя красивото и великото в света, аз виждам Божественото в него и казвам: И аз бих желал да бъда като слънцето, като водата, като вятъра, като плодородната круша, като всеки добър човек. Та пожелавам и вие да гледате по този начин. Този с пътят на нашето издигане. Бог присъства навсякъде в природата. .Ние трябва да имаме един вътрешен усет, да Го приемем, да Го почувстваме.
И като
почувстваме
Божието присъствие, веднага ще
почувстваме
едно особено трептение, като трептението на светлината и една неземна радост.
Тогава всички страдания на земята ще изчезнат. Като говоря за Любовта, аз имам предвид единствената сила в света. която може да ни въздигне. Тя е в състояние да съедини в едно всички живи и умрели, да ги въздигне. Ако любовта не може да извади мъртвите от гробовете, това не е любов.
към текста >>
Като наблюдаваме небето, не
чувстваме
ли, че всичко това не е мъртво и пусто, както в илюзиите на нашите земни чувства ни се навява да повярваме?
Светлината изминава в секунда 300,000 км. Звукът се движи по 340 метра в секунда. * Оставяме ли ние равнодушни пред зрелището на небето? Като политаме духом към далечните звезди, слънца на безкрайността, към безбройните звездни системи, посети всред безграничната неизмерност, не трябва ли да се запитаме и постараем да узнаем, какво има там, за какво служат тия бляскави сфери, какви действия произлизат от тия сили и лъчеизпускания, от тия енергии? Не ни ли навежда това на мисъл та, че елементите, които са произвели върху нашата малка планета една жизнена дейност тъй дивна и разнообразна, че тия елементи и сили не са разлели в безграничността на вселената вълните на един живот несравнено по-обширен и по-разнообразен ?
Като наблюдаваме небето, не
чувстваме
ли, че всичко това не е мъртво и пусто, както в илюзиите на нашите земни чувства ни се навява да повярваме?
Живота и мисълта са, които сияят на земята. Животът и мисълта са, които ние дирим в съзвездията, пръснати до безкрайност в небесата. Живот има навсякъде! Безкрайно малкото се равнява на безкрайно голямото. Животът ни се показва нето неизбежен закон, като повелителна сила, на която всичко се подчинява.
към текста >>
96.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 243
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
да мислим и
чувстваме
тъй както великата, разумната, живата природа се проявява в живота, а не както измислените от хората всевъзможни системи и вярвания.
И ако ние вървим в съгласие с тях, всякога можем да бъдем умни, силни, здрави, щастливи и пр. Следователно, ние трябва да посрещаме служителите на природата добре с цялото си съществуване. Един от тези служители е слънцето. Когато природата започва работата си, тогава трябва и ние да започнем нашата. Това е то Божественото, Великото в живота т. е.
да мислим и
чувстваме
тъй както великата, разумната, живата природа се проявява в живота, а не както измислените от хората всевъзможни системи и вярвания.
В СТРАНАТА НА РОЗИТЕ - НА ГОСТИ У ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ (продължение от бр. 209) Рило-родопският масив е най-високата планинска верига на Балканите. Тя е тясно свързана с Школата на Учителя, защото през време на двата летни месеци, юли и август, той отива в Рила със своите ученици и устройва там своя лагер. Там учениците на Учителя придобиват много за своето духовно усъвършенстване и за физическото си обновяване. Местността, която Учителят е избрал за лагер, се нарича „Седемте езера.“ Това са редица красиви езера, разположени амфитеатрално всред рилските скали.
към текста >>
97.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 245
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ний ще
почувстваме
, че там, на височините, се разрешава велика задача, че там се твори нов свят и се издига новото здание за това Ново, което ще се роди в близкото бъдеще.
* * * Този, който е бил поне веднъж на Рила, който е видял там красотата на Живата Природа и е слушал Живото Слово на Великия Учител, той е придобил неоценимо благо. И, в сравнение с това благо, нищожни са богатствата, славата, разкошът и всички удобства на живота. А какво можем да видим ний на Рила? Там ний ще видим Учителя и учениците от Великото Всемирно Братство, — нови люде — „истински человеци.“ Там ще срещнем братя и сестри с всеобгръщаща душа, със светъл, проницателен ум, с чисто, отзивчиво сърце, с благородна воля, насочена към доброто. Това са Живи Души, пробудени, способни да живият интензивен вътрешен живот.
Ний ще
почувстваме
, че там, на височините, се разрешава велика задача, че там се твори нов свят и се издига новото здание за това Ново, което ще се роди в близкото бъдеще.
Там ний ще се свържем с Извора на Живота и ще възприемем трептенията на други светове. На тези височини минават токове от милиони и милиарди волта, и този, който се докосне с нозете си до тези места, ще почувства тяхното чудотворно влияние. Тогава ний ще се слеем с Живата, Разумна Природа, защото там всичко е живо: и камъните, н водата, и въздуха, и светлината — и всичко говори на своя език, на чудния език на символите и образите. На тези височини ний можем да разберем скритата, разумна дейност на Живата Природа и да осъзнаем Новото, което сега идва в света. И, слизайки от височините, ние не можем да не възкликнем: Да забравим старото и да заживеем в новия живот Я в новия живот ний живеем тогава, когато следваме учението на Христа.
към текста >>
98.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Сега и ние трябва да приложим Христовата любов към другите, за да
почувстваме
своята любов.
Любете Христа, за да се оправи живота ви. Когато вашата любов отиде към Христа и се върне пак при вас, вие ще почувствате истинската любов. Такъв е законът. Тъй щото, когато вие искате Христос да ви обича, знайте, че Неговата любов ще се върне пак към Него. Христос казва: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз вас любя.“ Както Бог е възлюбил Христа, така и Той е приложил своята любов към нас.
Сега и ние трябва да приложим Христовата любов към другите, за да
почувстваме
своята любов.
Ако мислите, че друг някой учен може да дойде в света и да донесе Божията Любов, вие ще опитате. Без Христа вие не можете да имате Божията любов. Защо? — Защото Христос е един трансформатор. Ако Божията Любов дойде направо във вас, такива, каквито сте днес, вие непременно ще се разтопите. Тази любов трябва да се нагоди, така да мине през вас, че да не пострадате.
към текста >>
99.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Когато видим и
почувстваме
в душите си великото, Божественото, ние сме пред новият, слънчевият живот.
Да приличаме на Баща си, това значи да работим и действаме, както Той работи. Днес животът има нужда точно от такива служители, от истински работници, защото предстои да настъпи пролет на нов живот — начало на светла епоха и край на тъмната. Когато станат все повече и повече тия истински служители, тогава сме вече пред прага на Царството Божие на земята. Но докато в душите на хората бушува омраза, злоба и и ненавист, ние ще сме далеч от него. Ще познаем, че сме истински служители на живота, братя на човеците, по Любовта в душата си и готовността да вършим добро, да помагаме.
Когато видим и
почувстваме
в душите си великото, Божественото, ние сме пред новият, слънчевият живот.
ПРИРОДАТА И ЧОВЕКЪТ Изобилна с блага е природата, изобилен с добрини е животът. Само се иска от човека мъдрост и благоразумие да ги разбере и използва. Защото живота е пълен с блага и добрини, но се ползва от тях само умният, който разбира и който има един по друг стремеж, който има висок идеал и търси истината. А тя е достатъчна да му грее й живота като слънце. Щедра е природата и тя богато възнаграждава послушните си деца, които вървят по нейните пътища.
към текста >>
100.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 258
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Когато даваме никому и
чувстваме
, че и двамата сме част от цялото, ние не искаме отплата за това, което сме направили.
Вземането може да бъде в друго време, в друга форма и от друго лице и получаването да бъде чрез друго лице, което ние обичаме, но все очакваме да ни се възвърне за даденото поне като едно морално удовлетворение, че това, което сме дали, ще направи лицето по умно и по-добро. И Христос казва: „Не давайте бисерите на свинете.“ С това иска да каже че всяко даване трябва да даде резултат, Под чисто безкористие се разбира да получим заплатата си в Божествения свят, а това значи, вместо на нас да се възвърне, да го възвърнат на нашите ближни, в които Бог живее, в които и ние живеем. Героят на една приказка от Толстой дал подслон в една бурна зимна нощ ма двама изнурени пътници, които никой друг не приел. Когато пътниците си отивали, попитали стопанина с какво могат да му се отплатят, а стопанина им отговорил: „Идете и вие правете на другите това, което аз ви направих“. Под думата безкористие разбираме абсолютна правда, която може да се прояви само в Божествения свят, където всички сме едно цяло.
Когато даваме никому и
чувстваме
, че и двамата сме част от цялото, ние не искаме отплата за това, което сме направили.
Ние сме получили заплатата си, ако този, на когото сме да ли. събуди в нас чувството на безкористие. Безкористно може да се постъпи само с този, с който се чувстваме едно, т. е. когото обичаме. Ако можем да издигнем съзнанието си до там, щото да се свържем с божественото начало на нашия враг, ние пак може да му дадем безкористно.
към текста >>
Безкористно може да се постъпи само с този, с който се
чувстваме
едно, т. е.
Когато пътниците си отивали, попитали стопанина с какво могат да му се отплатят, а стопанина им отговорил: „Идете и вие правете на другите това, което аз ви направих“. Под думата безкористие разбираме абсолютна правда, която може да се прояви само в Божествения свят, където всички сме едно цяло. Когато даваме никому и чувстваме, че и двамата сме част от цялото, ние не искаме отплата за това, което сме направили. Ние сме получили заплатата си, ако този, на когото сме да ли. събуди в нас чувството на безкористие.
Безкористно може да се постъпи само с този, с който се
чувстваме
едно, т. е.
когото обичаме. Ако можем да издигнем съзнанието си до там, щото да се свържем с божественото начало на нашия враг, ние пак може да му дадем безкористно. И винаги, когато сърдечно прощаваме на врага си, ние правим тази връзка с неговата душа, виждаме себе си в нея и ние с радост прощаваме Безкористието е един акт от божествения свят, и ние сме готови на безкористие в онези моменти на нашия живот, когато сме високо в божествения свят, когато любовта ни е посетила, когато Бог ни е посетил. Ние сме безкористни само когато имаме в излишък, а излишъка иде от изобилието на Бога. Който живее в закона на безкористието, той е верен касиер на Бога; на него Бог разчита, че нищо няма да присвои от това, което му се дава, и затова той го осиновява да разполага с неговите богатства, за да заплаща на слугите му, на всеки според заслугите му.
към текста >>
НАГОРЕ