Търсене в текстове за 'Чувствам'

Днес ние с благодарност отваряме душите си за нашия обичен Учител, да ни посети той със своята мисъл, да почувстваме Неговото присъствие, неговия мир и неговата светла вяра в Истината и Доброто, за които Той дойде и за които свидетелствува.
След това бръква в пазвата си, изважда кърпа, развързва възел и туря на земята пред Учителя 2 левова сребърна монета. После става, целува ръката на Учителя, покланя се ниско и се отдалечава все с лице към него. Братът я изпраща до пътя. Като се връща Учителят му казва: „Вземи парите, виждаш тя си плаща." Любовта прави чудеса тъй естествено и просто, че те остават незабелязани. Брат Иван Антонов прибира парите за десятък за Господа. Днес ние с благодарност отваряме душите си за нашия обичен Учител, да ни посети той със своята мисъл, да почувстваме Неговото присъствие, неговия мир и неговата светла вяра в Истината и Доброто, за които Той дойде и за които свидетелствува. Ние отправяме нашата молитва към него - „Да ни ръководи и крепи в пътя на живота." С него ние всякога сме силни. Бъдете верни и истинни в пътя към него. Поздрав на всички братя и сестри. Братският съвет Борис Николов
към текста >>

3. 48. ШЕСТОТО ЕЗЕРО НА РИЛА - „СЪРЦЕТО

БОРИС НИКОЛОВ

Той можеше понякога да отвори очите ни, за да видим, че зад тези скали и езера, зад тези върхове има скрит живот и този живот е достъпен за нас и ние можем да го почувстваме и можем да разговаряме с него.
Никога не бяха свирили на такъв концертен подиум и при такава аудитория и пред такъв циркусов салон. „Сърцето" е заобиколено с поляни и скали, но долината му не е стръмна. То се огрява от слънцето много хубаво и е от най-приятните за погледа езера. Около езерото се намират плочи, които ние използвахме на времето, за да покриваме покрива на кухнята. Тук често сме отсядали с Учителя, където Той ни е държал незабравими беседи и ни е открил хубавия живот скрит в тези форми. Той можеше понякога да отвори очите ни, за да видим, че зад тези скали и езера, зад тези върхове има скрит живот и този живот е достъпен за нас и ние можем да го почувстваме и можем да разговаряме с него. Тук при „Сърцето" долу където се изливаше водата му има скали симпатични и хубави. Между тях има полянка, на която сме сядали с Учителя и сме прекарвали хубави часове. Един път при разговор след като бяха свирили нашите оркестранти и езерните води се отзоваха и откликнаха на техните песни, Учителят каза: „Тука е един от входовете на Агарта." Агарта е скритият град където живеят напредналите същества, където има особен ред и порядък и до който хората не са дошли още. Там при главата на лъва е входа на Агарта. Учителят използваше и природата наоколо и правеше тълкувание на явленията.
към текста >>

4. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

БОРИС НИКОЛОВ

Бог е средата, в която живеем, дишаме, храним се, растем, мислим, чувстваме.
След време срещнах единият от тях - той беше развалина, куц, смазан, с избити зъби, едва имаше глас да говори, скимтеше и хленчеше. А от другият присмехулник не беше останало и следа. В какъв момент се бяха те присмели на Братството? Хора, има в света свещени неща, не е! позволено на всичко да се присмиваш. Бог е средата, в която живеем, дишаме, храним се, растем, мислим, чувстваме. Бог е великата реалност. Не Го ли опитваме всеки миг? 9. Онези, които гонеха Братството в миналото и тези, които го гонят сега, са едни и същи. В миналото гонението беше в името на църквата, на вяра-та.Сега - в името на безверието. Костюмите се менят само.
към текста >>

5. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Нека всички да почувстваме вечните връзки, които ни свързват с всички същества.
Чрез нея те ще намерят пътя към свободата и радостта. Важната работа, която ни предстои, можем да вършим, само когато сме споени в едно цяло чрез хармонията, чрез любовта. Всички трябва да бъдем годен оркестър, на който Великият Диригент ще свири. За тая цел всички инструменти трябва да са хармонично нагласени. Нека оставим настрана всичко, което противоречи на любовта, на хармонията. Нека всички да почувстваме вечните връзки, които ни свързват с всички същества. Нека една велика любов, един дух на преданост да минат през нас. В нашата дейност няма да сме сами; ще имаме подкрепата на Небето. Учителят казва, че Светли Същества от възвишени светове са слезли на земята, за да подкрепят човечеството в днешната тъмна епоха и да го изведат към светли простори. Всеки, който работи за новото човечество, ще има подкрепата на невидимия свят, на всички напреднали същества. В лекцията от 6 декември 1944 г.
към текста >>

Всички живо чувстваме присъствието на Учителя, Неговото непрекъснато съдействие и благословение!
Сестра Цветана Симеонова разяснява някои от лекциите в сряда чрез художествени цветни картини, които илюстрират някои основни идеи на четената лекция. Учителят казва: „Сега сме в една от най-великите епохи в човешката история! " Нека ние, вдъхновени от величието на епохата, в която живеем, да работим за красивия ден, който иде. Има какво да се работи. И нека тази работа да ни изпълва с радост. Всички живо чувстваме присъствието на Учителя, Неговото непрекъснато съдействие и благословение! Това, за което гладуват днес душите на всички народи, това, което те търсят съзнателно или несъзнателно, това е животът, който излиза от Словото на Учителя! Нека бъдем благодарни на небето за тази привилегия, която сме имали, че в този живот бяхме в досег със Светлото Същество на Учителя и с Неговите идеи. И нека това съзнание да ни даде нов потик да вложим всичките си сили за проникване на идеите Му всред народните маса! Нека във всички градове, паланки и села, нека до всички души да занесем новата, блага и радостна вест за красивия живот, който иде на земята! Настоящето се прочете пред братята и сестрите на Изгрева.
към текста >>

6. ІІІ.ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА НА СЛОВОТО 43. СРЕДНОЩЕН ПОСЕТИТЕЛ НА УЧИТЕЛЯ

Летопис Вергилий Кръстев

Тогава разбрах думите на Учителя, че „Божият Мир превъзхожда всяко знание." Учителят ме бе поставил временно в този мир, за да усетя и почувствам величието Му, за да разбера, че този Мир се населява от други същества, по-напреднали в своята еволюция, за което ние имахме смътна представа.
Една сълза се отрони от очите ми. Защо една? Не можах да разбера. Целунах ръка на Учителя и се отдалечих. В мене беше настанала тишина и бях навлезнал в един свят на безкраен мир и аз се чувствах прашинка, която бе в съзвучие и хармония с този океан. Тогава разбрах думите на Учителя, че „Божият Мир превъзхожда всяко знание." Учителят ме бе поставил временно в този мир, за да усетя и почувствам величието Му, за да разбера, че този Мир се населява от други същества, по-напреднали в своята еволюция, за което ние имахме смътна представа. Този случай съм го разказвал много пъти. За старите приятели това не им правеше впечатление - те имаха сходни опитности и познаваха Учителя от времето, когато Той се е откроявал със своето необикновено присъствие много повече към тях, отколкото към нашето поколение от Школата. За нашето поколение, за младежите от Школата Той бе по-затворен, работеше с нас с други методи. Но за вас, които не сте виждали Учителя, за вас оставяме Неговото Слово и някои от нашите опитности. За вас те са необходими, за да знаете какво нещо е човека пред необятното Слово на Учителя.
към текста >>

7. 5.21. Тереза Керемидчиева

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Но може да го чувстваме.
Всичко ми говори, трябва само да имаме очи и уши, нищо случайно няма. Ние често казваме - нямам условие това, онова да направя, но ето какво казва Учителят по този въпрос: „Трябва един нов начин на самовъзпитание и сами трябва да си създадем условия, а не да чакаме да дойдат отвънка. Това е старо разбиране. Докато условията са по-силни от човека, той е роб; когато човек е по-силен от условията, той е господар - първо е господар към себе си." И вярно, като размишлявам - добре, тъй е, по-добри условия от тия, които аз сама мога да си създавам, никой не може да ми ги създаде. Пишеш ми, че много мислиш сега, как е минала една година откак нашият обичан Учител ни е напуснал, всъщност той не ни е напуснал, само че сега в неговата същина ние не може да го видим. Но може да го чувстваме. Винаги, когато си спомняме за него, става ни нещо приятно около сърцето. Прям отговор на твоето писмо ще ти дам устно, когато ще дойдеш тук при мене на гости с Цвета. Ще ти говоря по този въпрос с Учителевите думи. Но сега нещо друго. Имате ли време за духовна работа?
към текста >>

Ето, полунощ минава, чувствам как сме сега заедно тука.
Ами как мислите, Господ ви изпрати там като две свещи, които ще трябва да пръскат светлина. Вие трябва да се радвате, че сте Учителеви работници. Вие не знаете още какви чудеса ще преживеете. Бъдете смели, Бог е с вас и във вас, той е сила. Какви хубави неща ще дойдат сега. Ето, полунощ минава, чувствам как сме сега заедно тука. Вие може да спите - нищо не значи, но душите са сега в молитва, в разговор с Бога и Учителя. Колко ли сме ние щастливи, какви богатства имаме. Тук продължават сказките, концертите. Като че ли живеем далеч, далеч от всякой шум, в мир и радост. И сега, мои мили, вярвам писмото ми, което обещах да ви пратя, да се е напълнило вече с масло.
към текста >>

8. 6.15. Космичната вълна на любовта

Аз станах толкова чувствителен, може би това се дължеше и на обстоятелствата, че живеех съвършено чист живот и започнах да виждам и чувствам Учителя, къде е Неговото физическо присъствие.
През този период беседите Му бяха изключително насочени срещу неизпълнените задачи, които духовенството си беше поставило през вековете. Духовенството реагираше усилено чрез пресата и по всички други възможни начини, даже прибягна към отлъчване на Учителя и последователите му от църквата. Никой до сега на земята не е хвърлял такава обилна светлина върху религиите и техните отклонения от великия космичен живот, както това направи Учителят. При тази вълна на Любовта, която Учителят отправи към цялото човечество, в непрестанното ми общение на физическия свят с Него, в мен се разви центъра на слънчевия възел. Неговите мощни вибрации се разляха по целия организъм. Аз станах толкова чувствителен, може би това се дължеше и на обстоятелствата, че живеех съвършено чист живот и започнах да виждам и чувствам Учителя, къде е Неговото физическо присъствие. Стоейки на Изгрева, който се намираше при най-благоприятни климатически и атмосферни влияния всред боровата гора, това спомогна, както Учителят ми беше казал в онзи важен разговор, че най-първо ще бъде прочистено физическото ми тяло, после моето емоционално, или астрално тяло. Това пречистване наистина ми упражни огромно влияние, аз започнах да виждам всички болезнени състояния на хората и в тяхното присъствие бях в състояние да определям диагнозите им, да предвиждам заминаванията на много хора, да чувствам електромагнитните полета на различните съзнания. Изобщо в мен се събудиха мощни окултни сили - положение, което споделях с моя голям приятел Георги Марков и отчасти с Любомир Лулчев, който се сближи с мен. Даже последният понякога изпитваше едно смущение при проявленията на тези окултни сили в мен. За мен това беше от голямо значение, защото по природа бях голям реалист и докато аз сам лично не дойдох в контакт с тези мощни окултни сили, все се отнасях скептично към цялата литература, която третираше тези въпроси.
към текста >>

Това пречистване наистина ми упражни огромно влияние, аз започнах да виждам всички болезнени състояния на хората и в тяхното присъствие бях в състояние да определям диагнозите им, да предвиждам заминаванията на много хора, да чувствам електромагнитните полета на различните съзнания.
Никой до сега на земята не е хвърлял такава обилна светлина върху религиите и техните отклонения от великия космичен живот, както това направи Учителят. При тази вълна на Любовта, която Учителят отправи към цялото човечество, в непрестанното ми общение на физическия свят с Него, в мен се разви центъра на слънчевия възел. Неговите мощни вибрации се разляха по целия организъм. Аз станах толкова чувствителен, може би това се дължеше и на обстоятелствата, че живеех съвършено чист живот и започнах да виждам и чувствам Учителя, къде е Неговото физическо присъствие. Стоейки на Изгрева, който се намираше при най-благоприятни климатически и атмосферни влияния всред боровата гора, това спомогна, както Учителят ми беше казал в онзи важен разговор, че най-първо ще бъде прочистено физическото ми тяло, после моето емоционално, или астрално тяло. Това пречистване наистина ми упражни огромно влияние, аз започнах да виждам всички болезнени състояния на хората и в тяхното присъствие бях в състояние да определям диагнозите им, да предвиждам заминаванията на много хора, да чувствам електромагнитните полета на различните съзнания. Изобщо в мен се събудиха мощни окултни сили - положение, което споделях с моя голям приятел Георги Марков и отчасти с Любомир Лулчев, който се сближи с мен. Даже последният понякога изпитваше едно смущение при проявленията на тези окултни сили в мен. За мен това беше от голямо значение, защото по природа бях голям реалист и докато аз сам лично не дойдох в контакт с тези мощни окултни сили, все се отнасях скептично към цялата литература, която третираше тези въпроси. Понеже по природа нямах това религиозно съзнание, нито пък това свещено отношение към преживяванията на апостолите, пророците и различните мистици и окултисти, за мен най-голямата космична реалност на тези окултно - мистични сили представляваше Учителят. За мен Той представляваше най-големият авторитет на земята.
към текста >>

9. 6.21. Пътят на посвещението

В тези специални разговори, които имах с Него и с Георги Радев, започнах да чувствам как тази могъща нова сила почна да се събужда в основата на моя гръбнак, нейните електромагнитни вълни от двете страни на гръбначния ми стълб, по левия крак на Ида и по десния - Пингали, имена, дадени още от древността на Индия - спомогнаха да протече онази могъща сила в средата на моя гръбнак, наречена „Шушумна" и тази могъща сила да навлезе в моя мозък, за да събуди подтика към едно дълбоко съзерцание, света на свръхсъзнанието, където работеха напредналите същества върху човешката еволюция.
Учителят разкри нова страна на Своя живот. Той измени Своите отношения към мен, нямаше вече онази усмивка, както на нежната майка към своето дете. Той доби онази бащинска строгост, която изразяваше голямата загриженост за образованието на своя син. С една голяма настойчивост ме подкани да завърша висшето си образование, да започна сериозно да се занимавам с науката и различните окултни дисциплини. Това Негово поведение не само че ми разкри големи творчески перспективи, но събуди и онази тайнствена окултна сила - Кундалини, или Змия на огъня. В тези специални разговори, които имах с Него и с Георги Радев, започнах да чувствам как тази могъща нова сила почна да се събужда в основата на моя гръбнак, нейните електромагнитни вълни от двете страни на гръбначния ми стълб, по левия крак на Ида и по десния - Пингали, имена, дадени още от древността на Индия - спомогнаха да протече онази могъща сила в средата на моя гръбнак, наречена „Шушумна" и тази могъща сила да навлезе в моя мозък, за да събуди подтика към едно дълбоко съзерцание, света на свръхсъзнанието, където работеха напредналите същества върху човешката еволюция. Аз бях поставен пред една велика задача: да изляза от гордостта на самосъзнанието, чиято роля играеше Мара Гръблашева, наметната с мантията на гордостта. Тя беше един от странните екземпляри около Учителя, по произход от стар аристократичен род, баща й е бил дълги години консул на Царска Русия в Истанбул. Тя се е движела из по-високите обществени кръгове, запозната с европейската култура от многото си излизания в чужбина, надарена с такт и съобразителност - тя чувстваше величието на Учителя като Мъдрец. При тези обстоятелства тя живееше в един свой ексцентричен свят, напуснала семейство, мъж, деца, с един голям устрем се мъчи да напусне света на самосъзнанието, за да навлезе в света на свръхсъзнанието. Тя имаше една богата опитност.
към текста >>

10. 6.23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието

Животът стои в това: като помисля за Бога, да чувствам най-възвишеното и благородното в себе си, да почувствам живота.
Мога да направя това, което аз искам." Новото Космично подсъзнание казва на човека: „Любов без никакъв обект. Божественото начало да не виждаме в никаква форма! Христа да не виждаме разпънат! Бог е, който търси живот в нас. Като помислите за Него, да чувствате живота в себе си, да чувствате подем в мислите и желанията си. Животът стои в това: като помисля за Бога, да чувствам най-възвишеното и благородното в себе си, да почувствам живота. Тогава само ще позная, че Бог живее в мен." Ще приключим тази глава с един пасаж от Словото на Учителя, който хвърли обилна светлина върху най-дълбоките мистични Истини. „Тази Звезда, която се е явила на Изток, внесла между хората разумния живот. Тия три мъдреца, които са отишли да се поклонят на Христа, са били разумни. Те са разговаряли с Христа. Всички вие мислите, че те като отишли при Христа, видели едно малко бебенце, дали му подаръците и се върнали назад.
към текста >>

11. 6.33. Третият приятел

да мислим, да чувстваме и да постъпваме като Бога.
В този период на третото действие в Школата на Учителя започна да узрява идеята за разрешаване на социалните проблеми почти във всички народи. Всичките беседи на Учителя бяха изпълнени с тези велики идеи за социалното преобразуване и подобрение на света, за образуване на онези хармонични отношения между индивидите, обществата и народите. Учителят непрекъснато изнасяше методите, при които човешката душа можеше да извоюва своята свобода. И Той казва: „Да бъде човек свободен, това подразбира - да остави Бога свободно да действа в него. За да бъдем свободни, трябва да бъдем в хармония с Бога, т. е. да мислим, да чувстваме и да постъпваме като Бога. Вървим ли успоредно с Бога, ние ще придобием вътрешна свобода и хармония. Човек трябва да доведе своя ум и своето сърце в равновесие, в съгласие с Истината. Тогава той ще бъде свободен." Тази последна мисъл на Учителя дава ключа към великите мистерии, които могат да доведат човека пред свещения храм на Истината, която единствено може да му даде Великата свобода. За тази свобода Учителят казва следната мисъл: „Да бъде човек свободен, това значи да носи Светлината, знанието на Мъдростта. Човек е свободен да постъпва така или иначе, но след това има съдба, т. е.
към текста >>

12. 6.61. КРАЯТ НА ЕДНО ВЕЛИКО НАЧАЛО

Той като че ли ме подготвяше за предстоящото заминаване и искаше да ми каже, да не чувствам временното отсъствие на тялото Му, в което е потопено едно велико съзнание, а да чувствам онази реалност, която живее в мен.
В този момент братството върви подредено в редици и целуват Пентаграмата на елипсата. Учителят се обръща към мен и казва: „Аз съм жив, а те ме търсят там, на туй място". Това беше в съня ми. Аз имам един принцип, че не ходя на гробища, не съм ходил на погребение нито на майка си, нито на баща си. Изобщо не ходя на погребения. Той като че ли ме подготвяше за предстоящото заминаване и искаше да ми каже, да не чувствам временното отсъствие на тялото Му, в което е потопено едно велико съзнание, а да чувствам онази реалност, която живее в мен. На погребението и аз бях. На направеният филм на погребението се вижда, че и аз нося ковчега му с другите. Беше студен зимен, декемврийски ден. Навсякъде бе покрито със сняг и минус 20 градуса и Братството се намираше в едно положение на страдание, и всички бяха покрусени.
към текста >>

13. 6.62. ВЕЛИКАТА ФОРМУЛА

Сега разбрах, че Учителят не трябва да бъде търсен извън като някакъв обект, но да го чувстваме вътре, дълбоко в себе си, чрез чистотата на свое-то сърце, чрез светлината на своя ум и чрез силата на своята воля.
Всички тези посредници ще паднат, защото човешкото сърце ще стане храм на живия Бог, храм на онази Първична Чистота, която носи онова висше целомъдрие към Първата Причина, откъдето човешката душа е слязла долу на земята. Тази първична чистота ще постави човешката душа в контакт със силите на подсъзнанието, където се проявяват творческите сили на Живата Разумна Природа. На второ място - човешкият ум ще бъде озарен от светлината на Космичната Мъдрост, която държи ключовете на всички окултни сили, които работят в света на свръхсъзнанието, което издигаше личността като авторитет и източник на знание - ще паднат, защото едничкият източник на всички духовни ценности, на всички материални блага не е личността, а Живата Разумна Природа, която е израз на това вечно Космично Начало. Така пречистено човешкото сърце с мистичната чистота на Любовта и човешкият ум, озарен от Светлината на Мъдростта, ще станат проводници на творческите сили, които изтичат от света на подсъзнанието и от света на свръхсъзнанието. Тези два свята като се координират и хармонизират чрез великата Истина, то тогава в човека ще се събуди онази разумна воля, която ще реализира новите идеи, които Учителят донесе. Сега разбрах, че Учителят не трябва да бъде търсен извън като някакъв обект, но да го чувстваме вътре, дълбоко в себе си, чрез чистотата на свое-то сърце, чрез светлината на своя ум и чрез силата на своята воля. Този именно акорд, който звучи дълбоко в нашата душа, ни поставя във връзка с пулса на живота, с ритъма на Космичния свят. Тази висша хармония, която лъха от Учителя в тези три действия в Неговата Школа, чрез тези три Космични вълни на Любовта, Мъдростта и Истината идват да възстановят както в индивида, така и в народа, да изправят малкия кармичен равностранен триъгълник, както и общочовешкия равностранен триъгълник, да зазвучат в хармонията на равностранния Космичен триъгълник на Учителя. Тези велики проблеми на бъдещето ще бъдат разработени чрез новата раса в астрокосмичната синтеза. Новата епоха е вече зачената, тя расте в утробата на времето и наближава момента, когато човечеството ще излезе от тъмния период на Кали Юга, за да влезе в новата култура на Синовете Божии. Старият свят, със своите противоречия, с всичките си свои заблуждения, с всичките си кървави насилия ще бъде тор, чрез който ще се наторят идейните семена на новата култура.
към текста >>

14. 7.02. „ИЗГРЕВЪТ И БОКЛУЦИТЕ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Че съм научила много работи и си казвам, че се чувствам като ученичка в първо отделение.
Имало е братя, които са били покрай него. От тях ние бихме могли да се учим. Мисълта ми се връща към това, когато научих, че брат Вергилий издава първи том на книгата „Изгревът на Бялото Братство" и почнах да я чета, Започнаха много неща да ми стават ясни и тогава аз се почувствах като че ли съм ученичка от първо отделение, или първи клас, и че научила съм буквите и мога да чета. Започнаха да ми се проясняват много работи и започнах да ги разбирам добре. Трябва да кажа какво влияние ми е оказала книгата и какво е събудила в душата ми. Че съм научила много работи и си казвам, че се чувствам като ученичка в първо отделение. Първият том от книгата на Вергилий започнах да чета и от самите разкази на учениците, които са поместени в него ставаше ми все по-ясно, и по такъв начин някак ми се възроди душата, така почувствах една пълнота. И като видях веднъж Вергилий, когото познавах само по име, а не бях го виждала, му казах така: "С тази книга, която си написал, ти ставаш първият евангелист на Братството, който проследява пътя му на развитие". Като почнах да чета първия том, проследявах разказите на братята и сестрите, които са дали различните събития с Учителя, различните случки. Ставаше ми приятно да чета и така продължавах и продължавах, и по такъв начин научих много работи от тях, и от писаното разбрах какво са изживяли, какво нещо е Учителят за нас. И тъй, когато четях беседите, ги разбирах по-доб-ре.
към текста >>

15. 39. ОГРАДАТА ПРЕД ЧЕШМИЧКАТА

„Учителю, аз чувствам, че съм опустошена отвътре".
„Ако се влюби човек във формата само, то вследствие стремежът към разнообразие отпада и той ще изпита след известно време отвращение от формата. Обича се живият, мъртвият може ли да се обича? " „Учителю, аз жива ли съм? " „Щом те обичам, жива си. Къде си се скитала толкова време". „Учителю, аз чувствам, че съм опустошена отвътре". „Сега е почнало вече да никне у теб новите кълнове. Любовта се усеща най-напред вътрешно и след това се изразява външно. Аз мога да сляза толкова надолу и да ида в пустите места дето никой не може да ме види и след това мога да се кача толкова високо в облаците, че никой да не може да ме достигне. Аз искам да оправдаеш това, което ти се дава. И ти ще го оправдаеш.
към текста >>

16. 48. МЪГЛАТА И ДВЕТЕ СТОМНИ ЗА ВОДА

„Учителю, аз искам любовта си да я чувствам вътрешно?
Истинският приятел никога не може да направи нещо, което не е за твое добро. Следователно на този, единния твой приятел ти ще вярваш на всичко, което ти каже. Човек служи за пример без да иска. Пък някой път служи и за съблазън. Искам вие да бъдете силни ученици, та да показвате и на другите как да решават задачите". „Учителю, аз искам любовта си да я чувствам вътрешно? " „Това ти трябва". „Учителю, и да ми дава един силен импулс да жертвувам и да работя, а защо това нямам в момента? " „Защото си още много малка. На една годинка си. Не можеш да чувстваш още така силно."
към текста >>

17. 63. БЛАЖЕНСТВАХА НА ХРИСТОВИЯ ДУХ

„Учителю, аз се чувствам, че съм една клетка от Божествения организъм и си мисля, че у вас има една клетчица, която принадлежи само на мен.
Говоря за онази вътрешна духовност на човека, която го движи. А аз смятах че отвътре българите с цялата си душа трябваше да благодарят на Учителя А какво излезе? Яви се едно мъничко мънисто в една голяма кошница. Ето това трябва да се запомни за истината на пребиваването на Учителя между българския народ. Аз съм на разговор пред Учителя. „Учителю, аз се чувствам, че съм една клетка от Божествения организъм и си мисля, че у вас има една клетчица, която принадлежи само на мен. Къде се намира тя? " „На най-възвишеното място, в сърцето. Да, Любовта те е турила в сърцето си." „Учителю, на всичките си ученици ли ще дадете това? " „Това е изключителен случай, само защото ти в момента си болна и преминаваш през тези състояния на възвисявания на духа и падения на духа." „Учителю, аз мисля, че ти си Христос, вярно ли е? " „Щом питаш вярно ли е има малко съмнение.
към текста >>

18. 98. КОЛЕЛОТО СЪС СПИЦИТЕ, КОЕТО ТРЪГНА ПО СВЕТА

Отидох при Учителя и споделих, че се чувствам сама насадена на чуждо място, самотна и трудноразбираема.
Хайде сега дайте си обяснението. Бях станала фигуративно казано на едно колело и бях взела една служба на едно колело и ща не ща трябваше да се търкалям. Аз бях едно от колелата на каруцата, друг беше друго нещо, но наистина искаха насила да ме вкарат в пътя. Аз бях много самотна в семейството си и неразбираема за тях, но това нещо продължи и по-късно и в обществото, в което се движех, включително и на Изгрева. Бях много самотна, макар че около мен имаше много хора, макар че се движех и общувах с тях. Отидох при Учителя и споделих, че се чувствам сама насадена на чуждо място, самотна и трудноразбираема. Той се усмихна и каза: „Не бой се, че си сама. Ти си заобиколена от души и ангели". Това изказване на Учителя ме успокои и върна равновесието в мене. Но това нещо го разбрах след 30-40 години. Аз имах вътрешен кредит пред Учителя, а други пък имаха външен кредит от него и този външен кредит допада на хората и по него те оценяват нещата.
към текста >>

19. 100. ВЕЛИЧИЕТО НА ДУХА БОЖИЙ

Щом се мениш външно, то е хубаво, това показва, че растеш." „Учителю, вие споменавате, че човек трябва да диша в Любовта, а пък аз това разбирам така, че когато чувствувам вашата хубава Любов към нас, чувствам я, че между нас няма никаква преграда и аз се радвам." „Ха, това е вярно.
Ще бъде смешно да чакаш да ти премине болката в гърба, че тогава да се изложиш на слънцето. А всяка една болка в гърба най-добре се лекува със слънчевите лъчи. Ти имаш вяра, вяра имаш, но надеждата ти е слаба. Затова се обезсърчаваш. Външни пертурбации трябва да стават. Щом се мениш външно, то е хубаво, това показва, че растеш." „Учителю, вие споменавате, че човек трябва да диша в Любовта, а пък аз това разбирам така, че когато чувствувам вашата хубава Любов към нас, чувствам я, че между нас няма никаква преграда и аз се радвам." „Ха, това е вярно. Тъй трябва да чувстваш, за да дишаш в Любовта и да се ползваш от въздуха на Любовта. И когато се намериш в съвършена тъмнина пак ще вярваш. Бог ти помага, но ти не виждаш. Слънцето неизменно си грее, както през пролетта, както и през лятото и през есента, макар че има облаци и през тях слънчевите лъчи не идват до нас. Слънцето и зимно време си грее, макар че вали сняг и духа вятър.
към текста >>

20. 236. МЪЧЕНИЕТО - ОСНОВА НА БЪДЕЩАТА КУЛТУРА

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

Напиши си на едно листче всички въпроси и ми ги задай." „Аз искам да ви попитам, но не се решавам, чувствам, че нямам условия да ви ги кажа." „Права си.
Това ме накара да се замисля и много по-късно успях да разбера какво означава всичко това. Трябваше сама да си решавам задачите. А това изказване за учениците от по-долния клас бе направено предвид Паша и Савка. Вървим с Учителя и той ми говори: „Ти трябва да се освободиш от някои отрицателни мисли". „Учителю, аз сама виждам, че ги имам и това ме смущава." „Ние ще поговорим върху тях конкретно и ще ти ги разясня. Напиши си на едно листче всички въпроси и ми ги задай." „Аз искам да ви попитам, но не се решавам, чувствам, че нямам условия да ви ги кажа." „Права си. Всичко не може да се говори пред всекиго и за всяко нещо, което трябва да се изнесе е необходимо време и специални условия, но пред Учителя и пред Бога човек когато говори истината Бог определя времето и дава условия на ученика да направи връзка с него." „Всеки, който иде при теб Бог го е пратил да ти даде нещо Божествено, но ти като съмняваш в него спираш Божественото да се проявява. И Паша, и Савка, и те си имат своите мъчнотии, които разрешават." „Да, но, Учителю, разликата е там, че те ги разрешават при по-благоприятни условия, а аз не, при мен е точно обратното." „Това е вярно, на ученика от по-горния клас му се дават по-трудни задачи за разрешаване. Така ако вървиш и учиш аз вярвам, че ти ще оздравееш и ще се справиш с твоето състояние и ще можеше да свириш и учиш. Според мен ти вече си здрава и няма повече какво да се връщаш към старите форми, това е една епоха, която е вече преминала. Всеки един от вас тук на Изгрева преповтаря старите форми и старите епохи от където идва.
към текста >>

21. 5. ПЕВЕЦЪТ СИМЕОН

А аз чувствам, че съм в началото.
И я получаваше. А аз чак сега навлизам в Учението. Първите ученици на Учителя, които са дошли при Него са и първите ученици дошли при Христа. Кой, до където е стигнал при Христа, от там започва на Изгрева. Това е закон. А аз чувствам, че съм в началото. Накрая искам да приключа кармата си с него. Съпружеството не е лошо, ако две съзнания работят в една посока. Но дребните неща ни пречат. Ако не отговаряме един на другиго по сила и по дух не бихме издържали досега. Той е на 75, а аз на 70 години.
към текста >>

22. 2. НА ПОСЛЕДНАТА МАСА

Иванка Петрова

" „Да, знам и се чувствам особено радостна и щастлива, че съм тук." След това се наредихме на масата така: Учителят, д-р Жеков и аз, а Йорданка сервираше, тя беше заета.
Отворих очите си и виждам сестра Йорданка, жената на д-р Жеков - усмихната ми казва: „Защо сте тук на тая крайна маса? Учителят ви кани да дойдете при тях." Ставам и смутена тръгвам подир нея. Учителят като ме вижда така сломена и измъчена до смърт изрече топлите Си слова: „Не се безпокойте, Вашата работа ще се уреди! " Тези думи бяха балсам за измъчената ми душа и аз веднага се оживих и усмивка цъфна на лицето ми. Учителят продължи весело: „Вие знаете ли, че сте в лагера на Дъновистите? " „Да, знам и се чувствам особено радостна и щастлива, че съм тук." След това се наредихме на масата така: Учителят, д-р Жеков и аз, а Йорданка сервираше, тя беше заета. Онези, които са последни ще бъдат първи, ако имат Висок Идеал - стремеж да служиш на Бога.
към текста >>

23. 20. ОТВОРЕНОТО ПИСМО

Люба Стойкова

Чувствам, че Учителят е винаги с мен".
Той нямаше семейство. Не помня да е правил забележка някому. Често го търсеха за материална помощ. След разговор с него всеки възвръщаше вътрешния си мир. Веднъж ми каза: „Учителят ме обича. Чувствам, че Учителят е винаги с мен". Цели двадесет години той работи духовно за Бялото Братство. Мисля, че беше ликвидирал с личната и родова карма и пое братската карма върху себе си. Получи инсулт, по-късно второ и си замина от този свят. Малко преди да заболее, го сънувах, че идва откъм морето с голяма група от братя. Само около неговата глава имаше светъл ореол.
към текста >>

24. 2. ВЕГЕТАРИАНЦИ И БАНДИТИ

Анка Венкова Георгиева

Аз забодох с вилицата малко от зарзавата, сложих го до устата си, но чувствам, че не мога да го преглътна.
Като видят, че идват бандитите те се окалват да не ги познаят бандитите. Е, и вие искате да се окаляте да не ви познаят тъмните духове, но всичко ще се оправи". Тогава бях накарала и майка ми да дойде да чуе беседата. Като се върнахме вкъщи, сготвили гювеч с месо. Майка ми избра най-хубавата мръвка от гювеча и ми поднася чинията с яденето. Аз забодох с вилицата малко от зарзавата, сложих го до устата си, но чувствам, че не мога да го преглътна. Толкова ми е мъчно да се простя с вегетарианството, за да мога да отивам на Изгрева, но... разплаках се и майка ми тогава се трогна и каза:" Пък нека да яде тогава само вегетарианска храна, щом толкова й е мъчно и не може да преодолее това чувство, да се прости с вегетарианството, нека пък да яде само вегетарианска храна". Тогава един месец ме държаха само на хляб и вода. И аз заваря вода сложа малко солчица, опека лютива пиперка, за да ми замирише на нещо, защото не ми се яде само така хляб и вода. И около един месец и половина съм яла така попара. И най-после така се стекоха обстоятелствата, че майка ми я заведох на Изгрева, че тя се застъпи за моето вегетарианство, а брат ми тогава се разсърди, че щяла съм да умра, организма ми ще се изтощи ако не ям месо.
към текста >>

25. 10. Името

Мария Младенова

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Учителят ме пита какво чувствам, че мисля дали е някой от тях?
10. ИМЕТО Вече бременна с Анжела в 6-7 месец отивам при Учителя да питам, какво име трябва да избера. Питам мога ли да го кръстя Ангел на баща ми и брат ми и казвам: „Този трети Ангел, дали ще бъде по-щастлив, тъй като баща ми умря на 39 г., отровен от инжекции, а брат ми на 23 г." Учителят като чу за името Ангел се зарадва и ми казва: „Много добре". Искам да отгатна, кой дух иде, баща ми или брат ми. Учителят ме пита какво чувствам, че мисля дали е някой от тях? Разправям, че понякога се чувствам много спокойна, а друг път много нервна. Баща ми е бил спокоен, разсъдлив. Брат ми също тъй умен, разсъдлив, но нервен (това неспокойствие беше вследствие неговата болест - скоротечна туберкулоза, която тогава не се лекуваше). И Учителят каза: „Баща ти ще работи 2/3, а брат ти 1/3". Роди се момиче, нарекохме я Анжела, порасна и като я наблюдавах успях да се убедя, че в нея 2/3 работеше баща ми и 1/3 брат ми.
към текста >>

Разправям, че понякога се чувствам много спокойна, а друг път много нервна.
10. ИМЕТО Вече бременна с Анжела в 6-7 месец отивам при Учителя да питам, какво име трябва да избера. Питам мога ли да го кръстя Ангел на баща ми и брат ми и казвам: „Този трети Ангел, дали ще бъде по-щастлив, тъй като баща ми умря на 39 г., отровен от инжекции, а брат ми на 23 г." Учителят като чу за името Ангел се зарадва и ми казва: „Много добре". Искам да отгатна, кой дух иде, баща ми или брат ми. Учителят ме пита какво чувствам, че мисля дали е някой от тях? Разправям, че понякога се чувствам много спокойна, а друг път много нервна. Баща ми е бил спокоен, разсъдлив. Брат ми също тъй умен, разсъдлив, но нервен (това неспокойствие беше вследствие неговата болест - скоротечна туберкулоза, която тогава не се лекуваше). И Учителят каза: „Баща ти ще работи 2/3, а брат ти 1/3". Роди се момиче, нарекохме я Анжела, порасна и като я наблюдавах успях да се убедя, че в нея 2/3 работеше баща ми и 1/3 брат ми. Проверката продължава и до днес, до моята 80-годишнина.
към текста >>

26. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

Разбира се аз се чувствам много поласкан от това негово внимание.
Поздрави на всички. Целувам ви. Твой Ильо Второ писмо до съпругата му София, 15.V.1944 г. Мила Маре, В неделя ходихме с Младенчо и Лиляна при Учителя и аз пак можах да водя един дълъг разговор в присъствието на Лиляна, от който разговор държах бележки за по-важните мисли, които искам да ти ги предам. Беше много разположен, даже Боян Боев ми казва, че правело впечатление на околните там, че към мен бил много благоразположен и водел дълги разговори, каквито рядко с други е водел. Разбира се аз се чувствам много поласкан от това негово внимание. Може би намира в мен някакви работи,които да му дават надежда, че може и от мен да излезе нещо. Въпросите, които му задавах няма да ги пиша, защото ще стане много дълго - цяла беседа, затова като дойда ще го четем заедно и ще ти кажа моите въпроси. Ето неговите отговори: (14.V.1944 г.- Ill-ти разговор) „Победата ще бъде на страната на доброто. Всички воюващи трябва да разберат това и да поумнеят, защото иначе големи страдания ги чакат. Злото - това е обществената безопасност, където като влезе човек ще трябва да бъде поставен на изпитания.
към текста >>

27. 3.Коварната болест и вегетарианството

Стоянка Цанева Драгнева

„Изведнъж чувствам как нещо се смъква от целия ми организъм“.
И дават и на него да си изтегли едно листче и му се паднало три дена да гладува. Той казваше: „Ама ние работим цял ден на нивата, горещина. Езикът ти започва да шуми в устата. Сложим там една стомна на слънцето, топла водичка, нищо друго“. И след като изкарал три дена, нищо да не яде и тогава му казват да хапне картофена супа. „Изведнъж чувствам как нещо се смъква от целия ми организъм“. И по тоя начин туй става причина той да стане вегетарианец и да оздравее. Преди това, той казва бил такъв месоядец, че сурово месо е рязал и ял. От едната крайност минава в другата. Но оздравява, движи се, работи и живее. Това е важното.
към текста >>

28. 31. Годеница

Гради Колев Минчв

Затова реших да работя в провинцията, да се чувствам свободен.
В момента твоята кармическа връзка е скъсана с нея“. Сестрата, която ми каза горното беше ясновидката сестра Янка Грънчарова от Ямбол. Мисля, че в края на ноември ни освободиха от мобилизацията и аз понеже бях започнал работа в Силистра, отидох в Русе, нали десетина години седалището ни беше в Русе, причина, за което беше донякъде брат Бертоли. При него толкова време учих занаят, той се отнесе с мене добре, а какво стана впоследствие. Излизам от някоя постройка ще срещна брат Бертоли и ми беше много неудобно, излиза, че се конкурирам с него. Затова реших да работя в провинцията, да се чувствам свободен. След като обиколих някои наши братя и сестри, ходих и до пристанището, една позната на Елена ме видяла и й казала, че съм в Русе. Елена я помолила да ме намери и да ми каже, ако обичам да се срещна с нея. Нейната позната ме търси на работа ли какво, видя ме и ми каза, че Елена ме моли, да се срещнем и да ми каже къде. Елена работеше около пощата, към пожарната, а наблизо имаше една сладкарница, в която преди време сме се срещали. Определих й час след работа и като отидох, за пръв път мисля Елена ме чакаше, вместо аз да я чакам.
към текста >>

29. 42. Вегетариански стол на Изгрева

Гради Колев Минчв

Аз го гледах, гледах и друго не можах да му кажа освен това: „Брат Стоименов, Учителят беше между нас, вие живеехте при по-добри условия отколкото Учителят живееше - в Горницата и долу в голямата студена стая“ и той, така както седеше започна да трепери и аз си казах - да бягам, ще вземе да получи някой удар и тогава аз ще се чувствам виновен.
Брат Гради имаше доста разправии във връзка с децата пък и с родителите им. Като бях домакин на братския стол, по едно време до мястото където беше рояла, изгни дюшемето, трябваше да се подмени някоя греда, изобщо да се направи някаква поправка. Може да потъне някой или да си счупи крака, нали отиват там братя и сестри. Понеже брат Стоименов беше касиер, отивам при него и му казвам: „Брат Стоименов, ще трябва да отпуснете малко пари, с които да купим някоя греда и дъски, та да взема да поправя дюшемето“. Той ме погледна и отговори: „Нямаме пари, не може“, не знам какво си. Аз го гледах, гледах и друго не можах да му кажа освен това: „Брат Стоименов, Учителят беше между нас, вие живеехте при по-добри условия отколкото Учителят живееше - в Горницата и долу в голямата студена стая“ и той, така както седеше започна да трепери и аз си казах - да бягам, ще вземе да получи някой удар и тогава аз ще се чувствам виновен. Какво нещо е, не искам за мене парите, искам ги за братството. Не ги даде. Дойде време, че други ги взеха. Веднъж получаваме леща от Бургас. Стоименов ме извика и казва: „Дай ми два, три килограма леща, да ми варят“.
към текста >>

30. 3. Змията

Стефка Няголова

Сестра Попова и Невенка изцедиха кръвта на десния крак отзад близо до петата, бинтоваха крака и пак тръгнахме, но аз почнах да чувствам, че отслабвам и се подувам.
Той не искаше да отива там между две дървета и висока трева. Изведнъж като държах детето, аз изпищях. Ухапа ме нещо,като с нож отзад ме преряза на десния крак долу до петата. Обърнах се и видях змия-пепелянка с черен зиг-заг на гърба. Тогава казах на другите, които бяха с мене: „Змия ме ухапа“. Сестра Попова и Невенка изцедиха кръвта на десния крак отзад близо до петата, бинтоваха крака и пак тръгнахме, но аз почнах да чувствам, че отслабвам и се подувам. Тогава казах на Крум да спре, да си почина малко до един камък на дясно. А Крум по пътя се молеше за мене. Явиха се облачета, слънцето се скриваше и пак се показваше из облаците. В това време Учителят вече е бил тръгнал бавно с групата към Вада. Трябва да подчертая, че в този момент здравословното състояние на Учителя беше много тежко поради ударът, който му е бил нанесен в главата с тъпо оръжие през юли същата година.
към текста >>

31. 5. Гръм от ясно небе

Васко Искренов

По едно време несъзнателно се изправям седешком в леглото, чувствам, че един мой брат от Лом, единствения, който имам, той е сега жив, ама на моя възраст на 91 г.
5. ГРЪМ ОТ ЯСНО НЕБЕ Още във втората година като бях на 26 години чувствах, че имам някаква пъпка, която ме мъчи, боли ме, не можех да разбера защо не излиза, защо не пробива навън. Цяла седмица изминава и най-после ме тръшна на легло. Викат стар лекар, веднага казват, това е червен вятър, да не бъде късно, веднага пращат, дават рецепта да вземем един мехлем от аптеката. Намазаха ме с този мехлем. По едно време несъзнателно се изправям седешком в леглото, чувствам, че един мой брат от Лом, единствения, който имам, той е сега жив, ама на моя възраст на 91 г. на легло. В: Как се казва? И: Никола Ценов. Прекрасен, добър човек. Той телеграфира на Учителя, че брат Искренов е в опасност за живота си и както казвам чувствам, че една вълна минава през мене и един гръм от ясно небе, силен гръм ама не на слух, а на усет.
към текста >>

Той телеграфира на Учителя, че брат Искренов е в опасност за живота си и както казвам чувствам, че една вълна минава през мене и един гръм от ясно небе, силен гръм ама не на слух, а на усет.
По едно време несъзнателно се изправям седешком в леглото, чувствам, че един мой брат от Лом, единствения, който имам, той е сега жив, ама на моя възраст на 91 г. на легло. В: Как се казва? И: Никола Ценов. Прекрасен, добър човек. Той телеграфира на Учителя, че брат Искренов е в опасност за живота си и както казвам чувствам, че една вълна минава през мене и един гръм от ясно небе, силен гръм ама не на слух, а на усет. Инстинктивно слагам ръката си на носа. От носа ми изтича кръв, пъпката се пукнала, гнойта изтече и в същия момент аз съм бодър, ставам, ходя си, здрав съм. На другия ден отивам на работа. Когато един ден пътувам за София и се виждам на поляната с Учителя, между разговора исках да Му благодаря. Изведнъж почувствах една стена издигнала се между двама ни.
към текста >>

32. 8. Инфекциозната болест

Васко Искренов

А чувствам, че Учителят е дошъл при мен и, не съм ясновидец, но така живо го чувствам, че Го виждам, че ми се усмихва и иска да ме освободи от страданието ми.
Аз разбрах вече какво става, щото Той казва: „Ако не чукаш, няма да ти отворят, ако не искаш, няма да ти дадат“. Понеже аз не чукам, Той по тоя начин ме подсеща да търся помощ от него. Дава ми да разбера, че трябва да чукам и искам. Отговарям веднага, че ще изпълня поръчката след като се освободя от карантината, защото аз бях в карантина. Трябваше да ги пазя и вечерта когато ги настанявам за спане, връщам се и в моята стая през една стая, сядам на леглото си и съм изморен и готвя се да си лягам. А чувствам, че Учителят е дошъл при мен и, не съм ясновидец, но така живо го чувствам, че Го виждам, че ми се усмихва и иска да ме освободи от страданието ми. И аз Му се кланям. Нали никой не ме вижда. Изведнъж жена ми писна от другата стая: „Васко, Васко“, тревожно вика „Васко! “ Отивам и тя със сълзи на очите ми каза: „Ти си отиде да спиш току-що. Аз съм будна, не съм заспала.
към текста >>

33. 11. Изповедта на Любомир Лулчев

Васко Искренов

Наистина, аз не съм ясновидец, ама много работи ги предчувствам така и тъй се случват.
Отиде назад, бръкна в един рафт, извади ми една малка книжка. Няма време значи да ме приеме, а ми пъхна книжката в ръцете. Защо няма време? Той е разбрал сигурно, че вече никога няма да се видим. Защото тая малка книжка беше изповедта, която аз очаквах. Наистина, аз не съм ясновидец, ама много работи ги предчувствам така и тъй се случват. Книжката беше неговата изповед. В: Как се казваше тази книжка? И: нищо не помня, съжалявам, че съм я загубил. В нея той разправя и предава разказа с един старец, а стареца му разправя как Учителя го е обичал, как му е давал познания, а той ги е преписал на себе си. Често пъти, когато Лулчев е бивал изпращан от Учителя да си отиде, е поискал да се връща, да върви по една посока, а Учителят му е попречвал и го е превеждал по друг път.И след туй той е узнавал, че на този път и на едно място са го очаквали да го убият.
към текста >>

34. 3. Хиромантът със седемте жени

Анка Тодорова Петрова

Аз чувствам, че Той ни помага.
Без баща е много лошо. Ние сме щастливи, че сме видели Учителя. Ако Го нямаше, не знам какви щяхме да бъдем. Учителят ни помага. И сега дори повече ни помага. Аз чувствам, че Той ни помага. Учителят казва, че когато дойде при него посетител то говори с един човек само три минути, само толкова е при него. През другото време Той вече не е там. Той се излъчва. Остава тялото си и друг вкарва в него.
към текста >>

35. 16. Причастието

Анина Бертоли

На два пъти и тогава съм почувствала, не зная като че се чувствах като някоя корабокрушенка и още го чувствам така силно беше в мен, една болка в мен.
Правят като процесия от двете страни, тъй вървят тези и се молят и аз по средата вървя, бяха ме облекли като ангелче, с една розова рокля и розови такива крила и съм пред входа, ама си спомням като че ли е днеска. Така се чувствах сама като един ангел, че съм паднала от небето. Ама тъй самичка, въпреки че е пълно с хора от двете страни и така едно вътрешно усещане, една мъка, нещо такова почувствах. И втори път пак същото в Италия. Също бяха ме сложили тъй в средата тъй да хвърлям цветя от розите, изпитах същото чувство. На два пъти и тогава съм почувствала, не зная като че се чувствах като някоя корабокрушенка и още го чувствам така силно беше в мен, една болка в мен. Бях шестгодишна и приготовляваха по-големи момичета за първо причастие. А то в двора ставаше в едно стълбище и така аз много обичах да слушам. Колко разбирах, не знам. И по едно време, на другия ден трябваше да се пречистят и той, свещеникът каза: „Сега утре ще приемете Бога в себе си. И каквото пожелаете, ще ви го даде“.
към текста >>

36. 17. Покръстването

Анина Бертоли

Ходя на черква, вече не е същото, не чувствам вече това, което преди съм чувствала.
Беше построил къща, аз отивам да чуя беседа, запознах се тогава със сестра Аня, Паша Теодорови, те ми бяха най-близки. Как всички тия хора ще отидат в ада? В: Това е 1930 г. А: Взех сега да ходя на беседа, чакай да чуя аз беседата. Хубаво говори там за Любовта, за Бога, че сме братя и сестри, туй-онуй. Ходя на черква, вече не е същото, не чувствам вече това, което преди съм чувствала. Две години бях все така в колебание и една Коледа баща ми вече реши да прекара Коледата горе на хижа Алеко на Витоша с Цвета Симеонова и на сутринта решихме да отидем на изгрев слънце. Всичко покрито бяло - сняг и облаците покрили София. Не се вижда София. Всичко бяло. И тъй гледам изведнъж слънцето излиза над облаците и в мен като че ли влиза една светлина, казвам си: „Ти си се молила цяла година и половина за баща ти, ето и ти поемаш същия път.
към текста >>

37. 45. ЗА МОЛИТВАТА

Или кажете: "Ако съм намерил благодат пред Тебе, искам да почувствам радостта Ти в името на Твоята Любов, Мъдрост и Истина".
Иначе молитвата прилича на заявление, в което не е изложено, което се иска както трябва и тогаз тя остава без последствие. Ако бих се молил сега, щях да искам от Бога сила, знание, мъдрост, любов, истина и свобода. Когато човек се моли, трябва да иска от Бога най-малкото, но същевременно най-необходимото. Молитвата е приета, когато има пред вид волята Божия. Направете следния опит: вглъбете се в себе си и кажете: "Господи, готов съм още сега да изпълня Твоята Воля, която движи всичко живо в света". Или кажете: "Ако съм намерил благодат пред Тебе, искам да почувствам радостта Ти в името на Твоята Любов, Мъдрост и Истина". Знаете ли какво ще почувствате? Ще почувствате такъв трепет, какъвто никога не сте чувствали; ще се почувствате възроден. В един момент човек може да преобрази лицето си. Обърни се към Господа и кажи: "Тури ме в огъня на Твоята Любов". Или кажете: "Господи, какво искаш да направя за възтържествуването на Царството Ти на земята и за осветяване на Името Ти между човеците?
към текста >>

38. 54. КАК И КОГА СЕ ПОВДИГА ЕДИН ЧОВЕК

Аз дори съм си спряла погледа още върху някого, а вече чувствам че от негова страна има влияние така, такова силно влияние значи, че му се е отразило в положителен смисъл, получава подтик към хубавото.
Едно съзнание да се подвижи от един край, от опашката да отиде в главата не е малка работа. Но той после защо се толкова отклони, че пък два пъти се жени? И мисля, че две деца има. Но си замина. Не знам от каква болест, но беше много слаб физически. Аз дори съм си спряла погледа още върху някого, а вече чувствам че от негова страна има влияние така, такова силно влияние значи, че му се е отразило в положителен смисъл, получава подтик към хубавото. Учителят казва, че всеки мъж като идея държи в главата си една жена. Това е идея. Това няма нищо с пошлостта в света. Та видях, че беше дошла жена му, някой от неговите хора бяха я предупредили, щото се уплашила, че мъжът й се е влюбил в някоя сестра. Страхуват се от тази сестра да не го увлече някъде и тя да остане без мъж.
към текста >>

39. 81. А ДНЕС КАКВО ОСТАНА ОТ ОНАЗИ ЕПОХА НА УЧИТЕЛЯ

родени от Тебе, отраснали в Тебе, ний сестри и братя се чувстваме в себе 22.
По Рила ни води, по Витоша синя, кокетна и нежна, от слънцето пила. 17. Над всичко, обаче, по всякое време, далеч от умора, без всякое време. 18. С Любов Ти ни храни, със обич отхрани -невидено-чуто - със Себе нахрани. 19. Таз група не малка, която те следва, с ума и сърцето, и детски последва, 20. не може без Тебе, не може без Тебе и носи Те с обич дълбоко в себе 21. родени от Тебе, отраснали в Тебе, ний сестри и братя се чувстваме в себе 22. и срещите търсим, светящи и топли за времето цветно, за думите светли. 23. "Където са двама или трима и Аз съм" -е казано нявга. А с туй чудно: "Аз съм" - 24. таз група не малка безгрижно живее и братство, сестринство в сърцето люлее. 25. Аз цял ден да пиша, да пиша, да пиша, небето с звездите аз с плам да изпиша, 26.
към текста >>

40. 17. ИСТИНСКИЯ УЧИТЕЛ НЕ СЕ ПОДМЕНЯ

Чувствам, че няма какво да си кажем.
Сега Духът се оттегли, няма го вече онзи, който да ни обедини. Остана Словото, но него никой не чете. А Духът на Учителя е в Словото Му. Там е и Силата на Духа. Но не се чете. Чувствам, че няма какво да си кажем. После, където се събрахме на групи си помогнахме много, споделяхме преживявания, подкрепяхме се духом. В: Какъв беше социалния състав през време на братството? Какви бяха тези хора? В селата, в провинцията? Д: Виж какво, най-различни.
към текста >>

41. 18. РАЗГРАНИЧАВАНЕ

И когато са били на маневри в една палатка са били, получава едно писмо от екзарх Йосиф, който му казва: "Чувствам последните си дни и няма да си замина спокойно ако не те видя в духовен сан".
Той не говореше срещу Учителя. Той си получаваше беседите, четеше ги. И той взимаше участие като глава на църквата, от амвона на "Ал. Невски" ги изнасяше нещата, нали владика беше на гр. София. Той беше роден за дипломат, но най-интересното е, че той бил офицер при баща ми. И когато са били на маневри в една палатка са били, получава едно писмо от екзарх Йосиф, който му казва: "Чувствам последните си дни и няма да си замина спокойно ако не те видя в духовен сан". Той е завършил семинария. И понеже бил много умен, той правел впечатление между завършилите и той попитва баща ми какво да прави. Баща ми му казал: "Слушай, такъв въпрос ти ще го решиш сам, но ако решиш аз ще те освободя, ще заминеш веднага". Три нощи се въртял в леглото, в походното легло, не могъл да спи Стефан. Сега се получи писмо от някаква жена, някаква любовна история от Цариград, която реши въпроса.
към текста >>

42. 19. УЧИТЕЛЯТ - КОСМИЧЕСКОТО ЯВЛЕНИЕ

Но какво е Учителя не можем с тия сетива, но мога да ти кажа Вергилий, че от известно време чувствам колко сме ние бедни и ограничени с тия петте сетива.
Ние не можем да разберем какво е един Учител с нашите сетива, нашето съзнание. Никой от нас не знае всъщност голямата подготовка, която един Учител има. Той е завършил всички възможни еволюции. Защото тука той каза така: "Аз не ви говоря това, което знам, а това, което не знаете вие". Значи Той слиза на нашето ниво, затова примери ще видиш за хитър Петър и т.н., за царя и пр., за българина оттам ще тръгне, за да му сложи една светлина в съзнанието. Но какво е Учителя не можем с тия сетива, но мога да ти кажа Вергилий, че от известно време чувствам колко сме ние бедни и ограничени с тия петте сетива. С тях не можем да обхванем Вселената. А когато едно време Учителят ни викаше тук в салона за закупеното пиано, то толкова разбирах, подава ми един ключ да акордираме пиано, да акордираме рояла в малкия салон. А то още го помня. Носи N0 128, това е. Първата седмица като го е направила фабриката, то като го акордирам, след 10 дена пак се върне на старото място.
към текста >>

43. 24. ПРИЗВАНИЕТО НА ИЗБРАНИТЕ

И рекъл: "Пиши ми, чувствам идват последните ми дни".
Отиде да си изкара службата. Тогава няма ходатайства, отиваш там, гледаш, селянче дошло с цървулите, но има средно образование и влизаш във военното училище. И бе офицер при баща ми. И получава едно писмо от екзарха Йосиф, този Стефан. Изглежда, че той го тачел много, защото той бил много умен човек. И рекъл: "Пиши ми, чувствам идват последните ми дни". В: Това екзарх Йосиф? Д: Да, "че идват последните ми дни, искам преди да си замина от тоя свят да те видя в духовен сан." И той пита: "Какво да правя? " Баща ми му казва: "Такъв въпрос ще го решиш сам. Решиш ли го, аз ще ти помогна да заминеш, като те освободя". И три нощи се въртял на походното легло, в една палатка бяхме, понеже били маневри.
към текста >>

44. 29. ЧИСТОТА НА УЧЕНИЕТО

Чувствам една мъка, чувствам, че има нещо друго, но още нямаме центъра в себе си, ние нямаме сетиво за да го усетим.
Но понеже природата притежава вечността, не бърза, ние бързаме, защото виждаме колко е кратък живота. Но всичко онова, което идва тепърва показва, че и Учението на Учителя, Христовите проблеми и въобще еволюцията може да е едно Божествено Учение. Трябва може би затуй да се говори за шестата раса. Трябва едно шесто чувство. Ние вече в тези пет чувства, ние сме на тясно вече. Чувствам една мъка, чувствам, че има нещо друго, но още нямаме центъра в себе си, ние нямаме сетиво за да го усетим. Ние така се възхищаваме да кажем, не можем да разберем даже един обикновен ясновидец. Ние даже по човешки не можем да разберем цял един гений. Другия гений го разбира. Един светия какво е, ние не знаем. Един Учител какво е, също не знаем.
към текста >>

45. 30. БОГАТСТВО И СИРОМАШИЯ В ЖИВОТА

"Нищо няма да му искаш на този народ, ще пишеш хубава музика и ще си мълчиш." Аз когато изляза извън България съвсем друг се чувствам.
А ние не преценявахме къде се намираме. Имаше такова нещо, например сега аз съм увлечен в музиката, търсих, както Той ми каза, че един ден ще отида във Франция, след това има условия за Германия. В: Какво ти каза Той? Д: Че ще отида във Франция и действително отидох. От друга страна Той ми каза, че имам карма с българския народ. "Нищо няма да му искаш на този народ, ще пишеш хубава музика и ще си мълчиш." Аз когато изляза извън България съвсем друг се чувствам. Даже в една Москва. Една Москва. Питат ме: "Какво правиш, че тук като че си бил и пребил тука? " А, дихармата ми е във Франция. Във Франция аз се чувствам като у дома си.
към текста >>

Във Франция аз се чувствам като у дома си.
"Нищо няма да му искаш на този народ, ще пишеш хубава музика и ще си мълчиш." Аз когато изляза извън България съвсем друг се чувствам. Даже в една Москва. Една Москва. Питат ме: "Какво правиш, че тук като че си бил и пребил тука? " А, дихармата ми е във Франция. Във Франция аз се чувствам като у дома си. В: А тука ти е кармата и трябва да се изпълни. Д: Тука си мълча и съм свит. В: А през време на Школата на Учителя, това бяха най-хубавите дни. Д: Той каза: "Един ден ще разбереш, че тука са ти най-хубавите дни". Действително. Сега като го гледам, такава пълнота, защото виж какво, имаше тревожен момент, тревожни времена, събития, войни и т.н., всички живеят в тревоги.
към текста >>

46. 46. ГОЛЕМИЯТ ПАРАВАН

Той не говореше за нашите индивидуални способности, в Школата бяха хора неуки и професори с висше образование, стояха на един чин, един до други, нали и това не ни създаваше противоречие, нито имаше някакво стъпало, да се чувстваме едните по-низки, а другите по-високо.
Не може да се развива един човек, когато е вътрешно зависим от едно съвременно общество, което си има своя път. Но един ученик трябва да бъде вътрешно свободен, трябва да не изпада в противоречие в подобни неща. Да разграничава Божественото от светското съвсем категорично. И затуй обичаше така свободно, всъщност какво искаше Той от нас? - Пробудено съзнание. Той не говореше за нашите индивидуални способности, в Школата бяха хора неуки и професори с висше образование, стояха на един чин, един до други, нали и това не ни създаваше противоречие, нито имаше някакво стъпало, да се чувстваме едните по-низки, а другите по-високо. Пред Божественото, както човешката душа има Божествен произход и за учения и за простия, така и в Школата ние имахме, така бяхме на едно ниво поставени всички и с едно несъзнателно разбиране, а от само себе си се получаваха тези неща. Пред Божественото всички бяхме равни. И Георги Радев със своите толкова езика, които знаеше, със завършени университети и с написаните си книги и до него бай Ради-градинаря, явява се един музикант като мен, който ще учи и бяхме действително като в братство, защото също като братя бяхме. И разбира се когато си замина Учителят, мога да кажа, че тогава вече след време се получиха различия. Затуй Той може би каза: "Събирайте се в малки хармонични групи".
към текста >>

47. 47. ПЪТЯТ НА ВСЕКИ МУЗИКАНТ

И ние самите видяхме, че този свят е опасен, той е как да ти кажа, не мога да ти кажа защо, но спряхме до тука без да чувстваме, че нещо ни липсва.
Но аз знам случая с мене. Георги Тахчиев с когото живеехме наблизко, той изучаваше философия в университета, аз музика и понеже бяхме всеки ден заедно, хубаво приятелство стана между нас, а беше медиум. И действително, питахме Учителят, ние направихме няколко сеанса и с Него споделихме, Той някакси се съгласи. Нали, аз на такъв сеанс например се запознах с един от заминалите ученици, най-добрите музиканти на Учителя - бр. Дързев. И след това Учителят каза: "Спрете дотук". И ние самите видяхме, че този свят е опасен, той е как да ти кажа, не мога да ти кажа защо, но спряхме до тука без да чувстваме, че нещо ни липсва. Говорейки за Дързев обаче, тъй като Той ми говори за Дързев, аз въобще не го познавах, той си е заминал много преди това, тогава ми обясни един въпрос защо толкова рано си е заминал. Тогава Той ми обясни един закон. Учителят ми обясни, Учителят ми обясни по повод на това, че чрез медиума ми се осъществи срещата ми с Дързев, питах Го аз защо е заминал рано. "В Школата, когато хората в Школата, техните близки, родата им, кръвната връзка не са съгласни, дърпат то учениците преживяват много тежко и даже рано си заминават". А например също Той спомена и за Георги Радев.
към текста >>

48. 51. УЧИТЕЛЯТ И ОФИЦИАЛНИЯТ КЛИР НА ЦЪРКВИТЕ

Екзарха Йосиф от Цариград, казва: "Чувствам, че съм в последните си дни, искам преди да си замина от този свят да те видя в духовен сан".
Защото имам основание за това. Стефан преди да стане владика е бил офицер при баща ми. В: При вашия рожден баща? Д: При моя рожден баща, да. И когато са били един път на маневри и са били в една палатка, той получава едно писмо, Стефан, от екзарха. Екзарха Йосиф от Цариград, казва: "Чувствам, че съм в последните си дни, искам преди да си замина от този свят да те видя в духовен сан". Стефан е завършил духовна академия и той е бил една голяма надежда на екзарха, като духовник. В: Това е екзарх Йосиф. Д: Да. И тогава той пита баща ми, какво да прави. "Този въпрос ти си го решаваш сам.
към текста >>

49. КАТЯ ГРИВА (16.1Х.1902 - 9.УП.1974)

1. ВЪТРЕШНИЯТ ГОВОР

Веднъж при едно такова влизане с Паша при Учителя, то тя чете, а пък аз гледам Учителя в очите и чувствам, като че Той се занимава с мен, като че нещо ми говори, нещо вътрешно и аз слушам, не разбирам какво е то.
Паша сядаше на стола до масата, там слагаше книжата и почваше да чете - да пита, да споделя относно беседите. Учителят я насочваше с думи. Аз седях на стола, точно срещу Учителя, слагах си ръцете върху колената на скута и като истукана не мърдах, а Го гледах във очите. Аз, която не гледам хората продължително в очите, то тук гледам да не мигна и да Го гледам в очите до края, докато Паша си свърши работата. Аз излизах с Паша, като и аз след нея целувах ръката Му, щастлива че съм била при Учителя. Веднъж при едно такова влизане с Паша при Учителя, то тя чете, а пък аз гледам Учителя в очите и чувствам, като че Той се занимава с мен, като че нещо ми говори, нещо вътрешно и аз слушам, не разбирам какво е то. Усещам само, че състоянието ми, и духът ми е повдигнат и аз като че слушам, макар че не мога да кажа какво е. Това ставаше всеки път когато влизах с Паша при Учителя. И този път, като гледам Учителя в очите и съм повдигната духом, чувам как Паша чете от беседата и изведнъж ми минава мисъл през главата: "Учителят не я слуша, а се занимава с мен". Учителят ме гледа и казва на Паша: "Там преди три реда сменете тази дума със друга и на следващите два реда добавете още..." Не запомних какви думи трябваше да се добавят и заменят. Аз се засрамих и си наведох главата и така стоях до края, като не си повдигнах нито главата, нито очите.
към текста >>

50. 9. ЗАЩО ОТВОРИ КАПАКА

Той долу влизаше в приемната Си и пред стълбата Му казах, че се чувствам много зле и че не знам от какво ми е дошло туй неразположение.
Отидох си. И още вечерта и на другия ден сутринта се чувствах много зле. Казах си, че ще се мре, няма как, дошло ми е времето. По едно време към 11. часа малко ми просветна пред очите и отивам при Учителя. Той долу влизаше в приемната Си и пред стълбата Му казах, че се чувствам много зле и че не знам от какво ми е дошло туй неразположение. Той ме гледа известно време и ми каза: "Ти защо отвори капака на купата? " Аз останах като гръмната. Учителят си влезе в приемната, а аз съм слисана и започнах още повече да съжалявам, че съм отворила капака на купата. Защо трябваше да видя неща, които не са за мен. Защо, когато съм пратена за нещо от Учителя, то трябваше да проявя послушание?
към текста >>

51. 22. НА КРЪСТОПЪТ

И все пак дълбоко в душата си чувствам, че само при него се успокоявам.
Безпокойството ми се увеличава, също както по-рано. Каква ли е причината? Дали Ангел Янушев не е добре, та ми се отразява тъй лошо? Все по-силно искам да взема решението и веднъж завинаги да ликвидирам с тази сърдечна връзка. Нима съм видяла нещо добро от него? И все пак дълбоко в душата си чувствам, че само при него се успокоявам. Че само той поне засега ме запълва отвътре. Но не може и на кръстопът да стоя непрекъснато. Всичко е ужасно. Нима на мен нищо няма да ми даде небето? Нима аз няма да опитам що е Любов.
към текста >>

52. 31. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ, КОЯТО ОСВОБОЖДАВА ДУХА И ИЗВИСЯВА ДУШАТА

Аз започнах да се чувствам безсилна, безчувствена и без мисъл.
Учителят дава гамата с движение. Пее я три пъти възходящо. Тъй като много пъти съм пяла гамата, аз завършвам на края низходящо. Завърших упражненията и като прибавка от мен изпях гамата отгоре надолу до, си, ла, сол, фа, ми, ре, до. Така продължих да пея гамата с тази прибавка от мен с низходящо изпяване на гамата няколко месеца. Аз започнах да се чувствам безсилна, безчувствена и без мисъл. Аз се демагнетизирах изцяло. Защо? Не знаех какво ми е и от какво идва всичко това. Молих се горещо да ми се даде да разбера на какво се дължи това безсилие у мен. Веднъж като си правих гимнастиките и гамата с движение и след като изпях за последен път гамата във възходяща посока, нещо в мен каза категорично: "Спри! До тук е дадена гамата с упражненията.
към текста >>

Всичко това аз не го казах на никого, но чаках да почувствам двете ръце, които поддържат нагоре гамата, за да не я връщам с пеене назад.
" Вслушах се във вътрешния глас, който ме спря и аз престанах да пея гамата назад. Нещо ме задържаше на последния тон. В продължение на седмици някаква задръжка вътре у мен ме караше да спра на последния тон - горно до. Чувствах нещо, което подпира, държи последния тон. Казвах си: Кой е този и как може да държи този диригент у мен с двете си ръце и нагоре да завършва, да чуе как зазвучава горно до, да ме подпира направо и да не ми позволява да връщам гамата назад. Всичко това аз не го казах на никого, но чаках да почувствам двете ръце, които поддържат нагоре гамата, за да не я връщам с пеене назад. За най-голяма изненада поправи се веднага за няколко дни състоянието ми. Накрая пристъпвам пред Неговата стая, срещам Учителя с известно стеснение, загатвам за преживяното ми състояние. Той ме погледна дълбоко. Очите Му сякаш навлизаха дълбоко в мен. Аз се стеснявах да говоря.
към текста >>

53. 36. ДВИЖЕНИЯТА

" "Ще ви дам една формула: Да мислим добре, да чувстваме добре, да работим добре." Учителя даде движенията, които да придружават тия думи.
36. ДВИЖЕНИЯТА Учителят е пред салона. Слънце. Наталия, Веска Несторова, аз. Запитвам го: "А как да започваме часа? " "Ще ви дам една формула: Да мислим добре, да чувстваме добре, да работим добре." Учителя даде движенията, които да придружават тия думи. Учителките ги записаха за да ги показват на учениците в училище. Днес никой вече не ги знае и помни.
към текста >>

54. 50. ТИШИНАТА НА НОЩА

Спрях се преди малко и се запитах, кое е това, което ме прави да се чувствам добре?
Какво е тишината? Звънците, които чувам сега? Не, това не са звънците на овцете, това са звънците на тишината. И те не идват тук от съседния двор. Не, те се отронват далече, много далече, но аз ги чувам, защото въздухът, който ме обикаля, има свойството да предава звуците на далечни разстояния. Спрях се преди малко и се запитах, кое е това, което ме прави да се чувствам добре? Живота е това! Струва ми се, че не съм в малката стая, осветявана от едно кандилце, но на брега на едно голямо море и аз непрекъснато слушам плясъка на вълните, които се разбиват о брега. Това е тишината. Зная, че съм сама, но зная и друго. Река ли да извикам, ще ме чуят отвсякъде, ще се откликнат милионни гласове.
към текста >>

55. 84. БРАТСКА УЧИТЕЛСКА СРЕЩА

Учителят й казал още, вместо молитва да се произнасят с движение думите: "Да мислим добре, да чувстваме добре и да работим добре".
ако запознаете децата с земята, огъня, въздуха, водата, светлината и с тяхните проявление, вие сте се добрали до най-съществения метод за работа". Една сестра изтъкна, че вместо молитва и кръстене, практикувала едноминутно мълчание. Друга учителка е правила с децата тайна молитва, за да благодарят за слънцето, въздуха и пр. Това било съвета на Учителя към нея. Той й казал, че досегашната молитва била механическа. Учителят й казал още, вместо молитва да се произнасят с движение думите: "Да мислим добре, да чувстваме добре и да работим добре". Един учител препоръча вместо молитва да се произнася възпитателен лозунг с песен. Друг препоръчва вместо молитва да се произнася подходящо мото. Изнесе се и следната идея на Учителя: Да се молим за учениците, които ние възпитаваме. Върху подобни и други педагогически въпроси се препоръча специалната педагогическа беседа на Учителя, в тома: "Да възлюбим" (Втория младежки събор, 1924 г.) Изтъкна се още идеята на Учителя да се използва закона на съответствието (аналогията), за да се представи на децата отвлеченото, нагледното. Беше предвидено братската учителска среща да мине с едно събрание, но големия интерес и ентусиазъм, наложиха тя да се продължи в три събрания.
към текста >>

56. 18. СЪНЯТ ЗА ЦАР БОРИС III СЕ СБЪДНА

Чувствам, че това е една напусната хижа.
Желая и на вас, когато си заминете в Невидимия свят да тръгнете в пътя на Любовта". Това бяха думи, с които Учителят завърши лекцията си. С тази мисъл Учителят завърши Словото си. С моята приятелка Виола Йорданова отидохме в храма-паметник Александър Невски да се сбогуваме с нашия любим цар Борис III. Но когато го видях в ковчега едно много особено чувство и мисъл ме изпълниха и си казах: Но той не е тук! Чувствам, че това е една напусната хижа. За пръв път в живота си край тяло на заминал, на заминал човек, чувствам. Друг път съм ги установявала, че той е там. Сега за пръв път почувствах, че той, покойникът, е напуснах тази хижа. И така в неделя на 31 .август 1943 г. се извърши много тържествено погребение.
към текста >>

За пръв път в живота си край тяло на заминал, на заминал човек, чувствам.
Това бяха думи, с които Учителят завърши лекцията си. С тази мисъл Учителят завърши Словото си. С моята приятелка Виола Йорданова отидохме в храма-паметник Александър Невски да се сбогуваме с нашия любим цар Борис III. Но когато го видях в ковчега едно много особено чувство и мисъл ме изпълниха и си казах: Но той не е тук! Чувствам, че това е една напусната хижа. За пръв път в живота си край тяло на заминал, на заминал човек, чувствам. Друг път съм ги установявала, че той е там. Сега за пръв път почувствах, че той, покойникът, е напуснах тази хижа. И така в неделя на 31 .август 1943 г. се извърши много тържествено погребение. Народът плачеше с глас и се чуваха възгласи: "Царю, на кого ни оставяш?
към текста >>

57. 28. ПИСМА НА САВКА КЕРЕМЕДЧИЕВА

Моя най-мила душо, Как всеки ден те чувствам все по-близо и по-близо до мене.
Аз ще дойда пак при тебе и към тебе. 19.111.1943 г. Небето е леко заоблачено. Времето е тихо и не е студено. Изгрев. С.Б.Л. Моя най-мила душо, Как всеки ден те чувствам все по-близо и по-близо до мене. Не минава нито един ден, в който да не помисля за тебе. И така ми е добре, и аз изживявам една огромна радост след това. Чувствата и мислите така се обединяват и така единни сме ние двете. Да, ти и аз. Тогава как благодаря на Бога.
към текста >>

58. 37. ТЕОСОФИТЕ

Щото Николай Райнов казал така на Неделчо: "Аз чувствам, че Той ме ръководи, когато аз пиша вдъхновено".
Тогава академията нямаше още прожекционен апарат. Но той с такива подробности описваше всяко табло, всяко творение на художника когото разглеждаше, с всичките подробности в рисунъка, било в нюансите на цветовете, на багрите. Но той самият пиеше до вцепеняване, пушеше и т.н. макар че през последните години на живота си той пожела да види Учителя. Неделчо Попов е бил с него голям приятел, пожелава да го заведе в Мърчаево при Учителя. Щото Николай Райнов казал така на Неделчо: "Аз чувствам, че Той ме ръководи, когато аз пиша вдъхновено". Николай Райнов има разкошна литература на един така богат български език, че вие можете да се учудите само на това богатство. Той изковава, но изковава от корена на българския език оригинални, красиви думи, които прилягат напълно към гамата на българския език. И Неделчо Попов го завежда в Мърчаево Когато Николай Райнов се спуска да прегърне Учителят, последния застава на дистанция. Бил е пиян? Той взема голямо участие в оргиите на астралните духове.
към текста >>

59. 1. Първото писмо получено от сър Джон Хънт от 29. март 1955 г.

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

Ний в тази страна се чувстваме някакси изолирани от вас в източна Европа и чудна е мисълта, че по един все пак малък начин, аз съм послужил като връзка между нашите две страни.
1. Първото писмо получено от сър Джон Хънт от 29.март 1955 г. "Уважаема Весела Величкова, Пиша ви настоящето, за да потвърдя с голяма благодарност вашето любезно писмо от 14.март. Беше много ободрително да зная, че моята книга е била получена от вас в далечна София и че тя ви е доставила такова голямо удоволствие. Ний в тази страна се чувстваме някакси изолирани от вас в източна Европа и чудна е мисълта, че по един все пак малък начин, аз съм послужил като връзка между нашите две страни. Искрено ваш: Джон Хънт Р.3. Вие ме питате за други книги от членовете на моят тим. "Южният склон" на Вилхет Нойс и "Висок подвиг" от Едмонд Хилъри." Това е едното писмо.
към текста >>

60. 5. ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ И НЕОБИКНОВЕНАТА ЛЪЖА

ВИОЛА ЙОРДАНОВА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

В този ден аз имах една рядко, чисто духовна опитност /откровение/ да почувствам присъствието на Божествения Дух в Учителя.
Разговорът се водеше само между Учителя и Михаил. Учителят само един път отправи Своя поглед към мене. Неговият поглед бе изпълнен с милост, чистота и благост. Този ден бе изключителен за мене. Благословен ден! В този ден аз имах една рядко, чисто духовна опитност /откровение/ да почувствам присъствието на Божествения Дух в Учителя. След тази визита моята връзка с Михаил продължи. Аз му вярвах безусловно на всичко, което той казва, че е най-добрия ученик и най-близък до Учителя. Също вярвах на неговите уверения, че аз съм „единствената, определена от съдбата" душа. Обаче, една нощ сънувам, че Михаил има и друга „единствена душа". Аз бях запомнила ясно нейната фигура и чертите на лицето и.
към текста >>

61. 67. КАК СЕ СЪЗДАДЕ ПАНЕВРИТМИЯТА?

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Защото аз съм малко честолюбив човек и ако не ми вярват, и ако не се отнасят към мене с доверие, е, не отивам там и казвам, щом не ми вярват, не се сърдя, не се длъжни да ми вярват, но пък и аз няма да се насилям, да правя това, което пък така нали, да чувствам недоверието.
В подреждането не съм участвувала. Брат Боев участваше в подреждането. Вижте какво, имаше малко и съревнование и т.н. не съм обичала да се съревновавам и затова не съм се бъркала там където, да речем ако малко недоверие окажат, аз винаги съм бягала от това. Щом викам не ми вярват, нека го правят те както искат. Защото аз съм малко честолюбив човек и ако не ми вярват, и ако не се отнасят към мене с доверие, е, не отивам там и казвам, щом не ми вярват, не се сърдя, не се длъжни да ми вярват, но пък и аз няма да се насилям, да правя това, което пък така нали, да чувствам недоверието. Всички упражнения които Учителят ни е дал, аз ги знам. Например това „Побеждаването" - Лулчев ми го е предал. „Аз каза с Учителя от горния край на поляната до долния сме го играли с Него". Значи Учителят го играе и той с Него гледа и така. И после Учителят го е играл много пъти пред нас, нали?
към текста >>

62. 76. ГЕОРГИ /ЖОРЖ/ РАДЕВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Аз си казвам, всичко което за Георги го чувствам и така го ценя, но и това.
И аз казвам тоя сън на Учителя. И аз Го питам Учителя: „Учителю, какво ще ми кажете, какво прави сега Георги в другия свят? " „Е, казва, все неговата философия". Това нещо много ме озадачи и казвам ти сега. Лично на мене е много чудно. Аз си казвам, всичко което за Георги го чувствам и така го ценя, но и това. Значи Учителят каза нещо, че има той проблеми с неговата си философия. В.К.: Значи кой какъвто си е долу, такъв е и горе. Това е явно. Това е един закон. Е.А.: Е, да.
към текста >>

63. 80. ОБРАЗЪТ НА УЧЕНИКА

Аз и съборите ги чувствам като Школа.
Следващата неделя във вторник, следващата в сряда, четвъртък, петък и като дойде неделя да отиваме, неделя в 10 часа Учителят държи беседа, а ние трябва да се върнем в девет нали, за да можем да се преоблечем и да отидем. Й тогава помня тръгнахме посред нощ в 12 часа ли беше? Аз тогава живеех в Лозенец дойдоха сестрите при мене. Спахме до 12 часа и тръгнахме, отидохме може би преди изгрев на планината, направихме си молитвата и така колкото можем бързо се върнахме, за да успеем за 9 часа да сме на беседата. Ще ви кажа, че Школата, която Учителят ръководеше, същото нещо беше и на съборите. Аз и съборите ги чувствам като Школа. Те Школите бяха затворени за чужди хора. И съборите бяха затворени. Там присъстваха само последователите при тях или учениците, затуй мен ми е по-лесно така да кажа последователите. Учителят, казах че много говори за образа на ученика. Какво качества трябва да има ученика и най-съвършения образ, който е дал е формулата: „Ученикът трябва да има сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като вселената и дух мощен като Бога и едно с Бога!
към текста >>

64. 103. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Такива неща комични мога да дам, за всичките приятели, че те казва ще останат като нарицателни, пък чувствам, че това нямам право да правя".
И даже в нашият салон първите 2-3 години той казваше хумористични неща. Той си ги измисляше. Той имаше перо. Така имаше този хумор. И даже ми казваше: „Елена казва, ако не е Учителят, като говоря на учениците му и Него ще наскърбя. Такива неща комични мога да дам, за всичките приятели, че те казва ще останат като нарицателни, пък чувствам, че това нямам право да правя". Все пак имаше ограничение някакво. Имаше един респект към Учителя, за да не прави това. И после, не си спомням вече, на Изгрева той почти никога не излезе да ги разказва. Веднъж или два пъти излезе с хумореска. Като дойдохме на Изгрева престана, не излизаше вече.
към текста >>

65. 104. ВЪТРЕШНИЯТ ПЪТ НА УЧЕНИКА

Та у нас значи така трябва да дойде тоя поток на Любовта, да изчисти всичко, което ние носим от миналото в себе си, за да се почувстваме нови хора, за да почувстваме Божественото в нас.
А пък Учителят пак на едно място казва: „Чистият ум, светлият ум, чистото сърце, обширната душа и мощният дух са веригите, които ще свържат Злото у вас". Значи трябва да се обедини умът, сърцето, душата и духът и тогава, не че ние ще се справим със Злото, тези сили ще се справят със Злото, ние не сме които се борим, но тогава чак може ние да се надяваме и да очакваме в нас резултатите на Любовта и на Доброто за което копнее душата ни. Та даже някога когато така съм мислила за тези наслойки, заблуди които носим, натрупани от векове и от хилядолетия, приличат ми на тези Авдии. Нали има една легенда за един, който бил син на слънцето, някой Авдий, който имал обори, имал 3000 ми се струва волове и 300 години не бил почистил яхърът в който са били те, че дошъл Херкулес и обърнал една река да потече и тази река отвлякла тези мръсотии, защото от този обор се носела такава заразяваща воня. Такова нещо е било. Та у нас значи така трябва да дойде тоя поток на Любовта, да изчисти всичко, което ние носим от миналото в себе си, за да се почувстваме нови хора, за да почувстваме Божественото в нас. Ние сега ще имаме само проблясъци на това Божествено в състоянието, в което сме още сега. Но за да станеме нови хора, за да станем ученици, да имаме абсолютно ученическо съзнание, непременно трябва Божията Любов да изявяваме. Иначе, другото е каши. Веднъж правиш едно, после правиш друго, той не е пълен процес. Пълният процес е тогава, когато човек, пак така трябва да се освободи.
към текста >>

66. 116. ВЪРЗАН ОТДОЛУ, ОТВЪРЗАН ОТГОРЕ

„Учителю, чувствам, че краката ми в един свят са вързани не мога да кажа в кой свят, но ми са вързани.
Аз съм ходила заедно с приятели, с братята, които бяха силни и еднакво не съм отстъпвала и смятах даже, че краката ми са най-здравото нещо. Но вътрешно чувствах, че краката ми са вързани. На два пъти така. Имаше случаи вързани ми са краката. И казах един път на Учителя. „Учителю, чувствам, че краката ми в един свят са вързани не мога да кажа в кой свят, но ми са вързани. Моля, помогнете ми да се освободя". Той замълча, нищо не ми каза. Аз така не се зарадвах на това, че нищо не ми каза, щото викам си нещо трябва да е по-така, по-задълбочено. И вторият път когато Го попитах, то беше по-късно, то беше скоро преди да си отиде Учителят, може би към 1939 или 1938 год. най-рано е било, пак Го попитах, пак казах същото, че чувствам, че в един свят краката ми са вързани.
към текста >>

най-рано е било, пак Го попитах, пак казах същото, че чувствам, че в един свят краката ми са вързани.
„Учителю, чувствам, че краката ми в един свят са вързани не мога да кажа в кой свят, но ми са вързани. Моля, помогнете ми да се освободя". Той замълча, нищо не ми каза. Аз така не се зарадвах на това, че нищо не ми каза, щото викам си нещо трябва да е по-така, по-задълбочено. И вторият път когато Го попитах, то беше по-късно, то беше скоро преди да си отиде Учителят, може би към 1939 или 1938 год. най-рано е било, пак Го попитах, пак казах същото, че чувствам, че в един свят краката ми са вързани. Той пак нищо не ми каза. И сега казвам си каквото е. Но когато ме заболяха краката в 1954 год. аз вече бях свършила всичко, по беседите нищо нямах. Бях дешифрирала всичко и ей така някак вътрешно бях се освободила и тогава усетих най-напред лявата тазова става ме заболя, после дясната тазова става ме заболя и естествено аз се молех.
към текста >>

Аз сега горе не чувствам никакво ограничение.
Е.А.: Сега аз вече туй благодаря, че краката ми са вързани, ама не ми пречи на работата. Мога да пиша, мога да чета, мога и мисълта ми да е все пак свободна нали и така бях благодарна затова страдание, че не ми отнеха възможността от работата, която имам. В.К.: То има един такъв закон, когато вържат на едно место от друго те отвързват. Е.А.: А, вижте, когато ме заболяха краката, аз горе бях свободна в онзи свят в който бях, аз бях вече свободна. И някак като че ли това страдание отгоре ми го снеха на физическия свят. Аз сега горе не чувствам никакво ограничение. Аз там чувствах някакво ограничение в тоя свят. Така, не мога да ви кажа как, но чувствах. В.К.: Ограничение на мисълта, на изразяването. Е.А.: Не, общо нещо. Нещо общо беше.
към текста >>

Аз сега чувствам, че мога да вървя, ама краката ми не могат да вървят.
Вътрешно това го почувствах, че това ми е една ограда. Сега както щете го разбирайте, но така го почувствах, че е една ограда. Защото иначе щях да имам други неприятни неща. А така както съм вързана, за добро ми е. Защото когато човек има възможност вътрешно да направи нещо, а е ограничен да го направи там вече едно противодействие има, нали. Аз сега чувствам, че мога да вървя, ама краката ми не могат да вървят. Ставите ми не ме издържат и това е едно ограничение, а пък по-рано аз бях свободна, каквото искам си правех. А сега, затуй казвам, че е школа и възпитание. Вътре възпитание на характера ми. Научих се да търпя, да изчаквам, да моля да ми услужват, да бъда благодарна за най-малката услуга. Нали здравия човек е самонадеен, а така като си ограничен човек има зависимост и като си зависим учиш нещо, което друг път не можеш да научиш.
към текста >>

67. 129. РЕЗЮМЕ НА ЕДИН ЖИВОТ

Аз съм родена в едно село в Македония и се чувствам, като че ли някой ме е взел с някакви щипци оттам и ме е донесъл в София, за да срещна Учителя.
Е.А.: Абе, че се прилага трудно, трудно се прилагат, но ако човек има огън вътрешен, може. Всичкото е до будното съзнание, нали до възможностите, които има в себе си които носи. Щото ние не знаем докъде е бил и какво е бил, нали. В.К.: Как смятате идването ви в Школата - като благословение, или това е намесата на Неведимия свят лично за вас? Е.А.: Лично, аз за себе си да ви кажа, даже съм го казвала това. Аз съм родена в едно село в Македония и се чувствам, като че ли някой ме е взел с някакви щипци оттам и ме е донесъл в София, за да срещна Учителя. Това е милост Божия. После това, че аз съм учила стенография, нали и бях готова за да стана стенографка при Учителя, това е една благодат пак от моите ръководители духовни. Затова благодаря на всички. Това е равносметка на един живот. А как да си наредя живота?
към текста >>

68. 137. УЧИТЕЛЯТ ИМАШЕ ЧИСТОТАТА НА ДЕТЕ

Досега се чувствам задължена, но след като Той ми каза това, аз казах: „Никой човек повече няма да му кажа, че съм заета, че да не го приема, защото щом някой може да дойде при мене, за да получи нещо, за да му го кажа", аз се чувствах вече длъжна към всеки човек, да се отзова на това за което ме е помолил, щом мога да го направя. В.К.Да.
В.К.: Значи това е въпроса за слънчогледите? Е.А.: Да, Веднъж отидох при Учителя и Му казвам, че изпитвам една мъка без да знам причините защо. „Нито някой Учителю ме е наскърбил, нито някой ми е взел нещо, никакъв външен повод няма за мъката ми и затова се чудя, не мога да разбера на какво се дължи тази ми мъка". Учителят така помълча, затвори си очите, аз почаках и после Той ми каза: „Ще обръщаш хората към Бога! " Да ти кажа, това ми се видя голяма работа това така, не се чувствах толкова достойна за тая работа и сега казвам, каквото мога ще правя доколкото разбирам ще го правя. Досега се чувствам задължена, но след като Той ми каза това, аз казах: „Никой човек повече няма да му кажа, че съм заета, че да не го приема, защото щом някой може да дойде при мене, за да получи нещо, за да му го кажа", аз се чувствах вече длъжна към всеки човек, да се отзова на това за което ме е помолил, щом мога да го направя. В.К.Да. Искам да питам как Учителят поднасяше въпроса за брака, имаше много хора, които впоследствие се ожениха. Някои не са се оженили, но как стоеше този въпрос? Е.А.: По този въпрос Учителят е казал: „Едни идват на земята да се оженят, и ако не се оженят ще сбъркат, други идват да не се женят и пак ще сбъркат, ако направят обратното". А пък Иванка, тя беше съпруга на д-р Кадиев. Той я обикнал Кадиев и искал да се ожени за нея.
към текста >>

69. 138. ОПОРОЧЕНИЕТО НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

Въпреки, че аз се чувствам много виновна пред Него.
" То в беседата, в която са чертани сигурно ще бъде записано това, но ми е давал така да участвувам в братския живот, нали така, да имам дял в братския живот. Той даже на една Нова година, то беше 1942 год. Учителят каза, че е женска година. И като каза, че е женска годината „Затуй ще дадем на сестра да прочете една страница от томчето" и даде томчето на мене, аз да го прочета. Така, че имало е случаи, когато Учителят лично за мене е оказал едно доверие. Въпреки, че аз се чувствам много виновна пред Него. Неделчо Попов и сестра Балтова така по едно време се сприятелиха и той често ходеше при нея, а съм чула, че Учителя му е казал, да не стои повече от пет минути при нея. Но сега спазвал ли го е или не той си знае и другите знаят. Но има една друга опитност затова продължение, може за свидетелство да го кажа и него. Неделчо Попов под влиянието може би на нея, щото тя беше така малко екзалтирана жена, направо го казвам, защото така го мисля. Например един път тя една година си беше махнала цялата покъщнина, нищо не й трябва, нищо не е нужно и са спяли на дюшеците направо на земята.
към текста >>

70. 151. ЧУЖДЕНЦИТЕ НА РИЛА

Те изразиха една благодарност, един възторг от това, което е донесъл, изразиха това, което ние го чувстваме, но не можем да го изразим, но те го изразиха.
Казал: „Аз съм дошъл за българите, а не за французите! " Разкажи по-подробно. Е.А.: Това не съм го чула, не мога да кажа. Що ще казвам нещо, което не съм чула. Направи ми впечатление, че това, което те казаха, понеже аз рабирам толкова френски, никой от нас не можа да каже на Учителя. Те изразиха една благодарност, един възторг от това, което е донесъл, изразиха това, което ние го чувстваме, но не можем да го изразим, но те го изразиха. Виж това ми направи впечатление. Значи тия хора умееха да го кажат, пък ние не умеем да го кажем. Ний го живеехме. Да, ний го живеехме, но не можехме да го кажем тъй както те го казаха. И професорът, когато каза слово към Учителя и този Белмен, когато се изказа и всичко, което казваха, но сестрите не са казвали.
към текста >>

71. 159. НА БУЙНИЯТ КОН МУ СЛОЖИХА БУКАИ

Страданието и формата, в която сега съм, не го чувствам като трагедия, това е Школа, аз трябва нещо да науча.
Не потрепна мускул на лицето Му. След две години пак попитах Учителя. Учителят нищо не каза, помислих си, че това трябва да го изнеса, когато това време дойде и разбрах, че бях вързана долу в краката, но се освободих горе в ума. Не го почувствах като наказание, а като Школа и като задача. Е.А.: Това ме спаси. Страданието и формата, в която сега съм, не го чувствам като трагедия, това е Школа, аз трябва нещо да науча. Така както съм вързана. От 1954 год. съм в това състояние. Това страдание не ми пречи да работя. В.К.: Това е една опитност, да бъдете вързана долу, защото сте деятелна много и щяхте да тръгнете да проповядвате и властта щеше да ви затвори.
към текста >>

72. 166. РЕЛИГИОЗНО И УЧЕНИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ

Аз сега така го чувствам, за да ти го кажа.
Как така се случи, че всички стенографи, така не са чистокръвни българи? Е.А.: Галилей питал Учителя веднъж, той ми казваше. Учителят беше отговорил, както той отговаряше така: „Е, щото е трябвало". Щото така всеки е донесъл нещо от себе си в това. Ако е само един, ще бъде едно, а пък така всеки внесъл нещо от себе си, от това, което носи като душа. Аз сега така го чувствам, за да ти го кажа. В .К.: Сега Учителят се къпеше в банята, така ли? Тук съм записал, че вие сте почиствали банята. Кой се занимаваше с бита на Учителя, във връзка с къпането и т.н.? Е.А.: Абе вижте брат, докато нямаше вода, ние си събирахме през лятото вода, докато не бяхме прекарали вода от водопровода. Него 1933 год.
към текста >>

73. 183. РАВНОСМЕТКАТА НА ЕДИН ЖИВОТ

Понеже Учителят ми е казал дословно това и се чувствам задължена затуй, че аз с тази си връзка така направих и неприятности на Учителя и се чувствам много задължена да се изправя с каквото мога.
Е.А.: Да. В.К.: А пък младите поколения сега ето виждате, минават едни, заминават другите. Е.А.: На младите се радвам. После Учителят ми каза веднъж, след като аз скъсах с това лице: „Сега като имаш тази опитност, ще помагаш на младите". И затова аз не мога да оставя човек да не го приема. Понеже Учителят ми е казал дословно това и се чувствам задължена затуй, че аз с тази си връзка така направих и неприятности на Учителя и се чувствам много задължена да се изправя с каквото мога. В.К.: Спомням си веднъж, може би преди 15-20 години вие бяхте ми казали: „Аз приемам всеки, защото не зная дали Бог не ми го изпраща". Е.А.: Да. В.К.: И аз викам, брей, виж какво нещо. Е.А.: Ама виж, защото, ама не, и това е така. И това е вярно.
към текста >>

Защото се чувствам много задължена пред Учителя, пред себе си, чувствам се много задължена за неприятностите, които съм Му създала с поведението си и затова искам, поне мъничко така да се отплатя.
Както сега. Вижте имам сила. Сила ми идва. Имам сила, казвам ви. Аз сега съм, виждате ли как мудно работя не съм това, което бях после може да си поохкам, но организирам така себе си, за да издържа да се свърши работата. Защото се чувствам много задължена пред Учителя, пред себе си, чувствам се много задължена за неприятностите, които съм Му създала с поведението си и затова искам, поне мъничко така да се отплатя. В.К.: Спомням си веднъж вие бяхте казали: „Братството никога не можа да ми прости тая връзка". Е.А.: Да. В.К.: Как успяхте да го превъзмогнете това нещо? Е.А.: Кое? В.К.: Това нещо, казахте ми веднъж, Братството не ми прости за тази връзка.
към текста >>

Вижте, нямам никакви претенции за себе си, защото се чувствам много виновна, че съм огорчавала Учителя с тази ми връзка.
В.К.: Ами така е всеки минава един житейски път, върви. Е.А.: Ами сега. В.К.: Важното е, че вие издържахте доста време и свършихте доста голяма работа и сега си я вършите. Е.А.: А каква работа. Не мога да кажа, че съм свършила. Вижте, нямам никакви претенции за себе си, защото се чувствам много виновна, че съм огорчавала Учителя с тази ми връзка. В.К.: То е така, но всеки прави грешки. Важно е да се коригирате, да се изправи. Е.А.: Е, Бог да ми помогне да се коригирам, после вижте какво, колко години има откакто той си отиде. В.К.: От 1944/45 год. до 1983 год.
към текста >>

74. 10.Учителят ни води по нов път

Сега кармата чувствам като милостива ръка, която те прекарва през страданията за да добиеш светлина и знание, които ще те повдигнат.
Страданията са необходимост в живота на човека на земята. При това гледане на страданията, ние се освобождаваме от тягостното чувство, когато понасяме какво и да е страдание. То е необходимо, то е потребно, то ни повдига в пътя на нашето развитие. Това е новото отношение към страданията - то е новото отношение и към закона на кармата. Закона на кармата преди да получа това разбиране чувствах като един неумолим чук, който може да те удари. Сега кармата чувствам като милостива ръка, която те прекарва през страданията за да добиеш светлина и знание, които ще те повдигнат. Страданията са само задачи, които човек трябва да разрешава непрестанно в живота си. Те не са вече наказание за сторени погрешки, а за просвещаване, за разширение на съзнанието. Ето как Словото на Учителя облекчава пътя на ученика към неговия възход. Едно е да те наказват, друго е да решаваш задачи, да учиш, за да минеш една стъпка напред в развитието си. Както ученикът от светските училища решава задачи, за да придобива знание необходимо за живота, така и ученикът на школата на Учителя минава през процеси на обучение, което често е изпитание и страдание, за да върви в пътя на своя възход.
към текста >>

75. 11.Учителят ни учеше

Понеже много обичам да ходя сама в планината - тогава чувствам по-жив контакт с природата - тръгнах сама, като си помислих, че ще внимавам.
По едно време ми дойде наум да взема чайника на Учителя и да ида на едно изворче, което е по-високо от лагера и да донеса вода на Учителя от него. Аз се обадих на Учителя, че отивам на това изворче, за да знае и да не би да поиска да пие вода, пък аз вземам чайника. Взех чайника и тръгнах. Още не бях напуснала полянката на лагера и една определена мисъл ми мина в главата: „Вземи си другарка да не си сама". Аз помислих, че Учителят ми прати тази мисъл. Понеже много обичам да ходя сама в планината - тогава чувствам по-жив контакт с природата - тръгнах сама, като си помислих, че ще внимавам. Изворчето, при което отивах за вода беше в забранената зона, понеже скоро бяха залесявали с борови фиданки тази част от планината. Изкачих се над шосето и навлязох в залесената част. Бях се изкачила доста високо и забелязах, че от Горския дом се движи един горски стражар към посоката, в която аз вървях. Стана ми неприятно и аз забързах да го изпреваря и да напълня чайника, за да не ми срещне. Но аз бях успяла само да напълня чайника и той дойде до изворчето.
към текста >>

След като почувствам помощта мога ли да се съмнявам имам ли право да мисля, че е случайно.
Нямаше намеса на човек по някакъв земен път. Аз не зная как невидимия свят помага и как Учителят ми помогна, но виждам, че невидимите наши приятели намират начин да ни помогнат. Малко нещо ли е, когато си в някакво неблагоприятно положение да се обърнеш за помощ към Висшия разумен свят и да получиш помощта в самия момент. Какво повече може да желае човек? Може ли човек да не прецени тези мигове на контакт с разумния свят? След като почувствам помощта мога ли да се съмнявам имам ли право да мисля, че е случайно. Самата помощ не е ли достатъчно доказателство? Може ли да се желае по-хубава връзка от това, да ти помогнат, когато си в нужда? Спомням си друг случай. Имаме двама братя, които са сираци от войната. Единият беше мозайкаджия, той беше по-големият и издържаше по-малкият си брат.
към текста >>

76. 22.Учителят отвори Школата

Когато почувстваме студ да изпием 1-2 чаши гореща вода.
Ако някъде се подвоуми в коя посока да тръгне, нека се съсредоточи и накъдето почувствува, че трябва да тръгне, да тръгне. Повечето направиха задачата и резултатът беше положителен. Само един неприятен случай имаше с една сестра, но тя беше нарушила правилото, беше питала за пътя, тъкмо което не е трябвало да направи. За да ни освободи от страха, той ни води по различно време на екскрузии -при хубаво време, при дъжд, при вятър, при буря, при студ, при сняг. Трябваше да спазваме само едно правило - да не пием студена вода. Когато почувстваме студ да изпием 1-2 чаши гореща вода. Цели дни и нощи ние сме прекарвали на открито при всякакво време, без някой да се простуди или заболее. Когато правехме екскурзии на Мусала, от 1922 до 1929 год., когато времето беше неблагоприятно, Учителят казваше: „Ако някой се страхува, нека се върне". Когато правехме тези екскурзии на Мусала, ние денонощно бяхме на открито,край огън, без палатки, без външен подслон, дори и без всякакъв екип. И наистина ние научихме нещо. Ние бяхме готови по всяко време, без страх да тръгнем с Учителя по планините.
към текста >>

77. 23. Друга история

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)

Аз се чувствах и се чувствам много длъжна за всички неразумни постъпки, които съм направила и с които съм създала неприятности на Учителя, още повече, че той е бил много благ към мене.
Попита ме какво съм направила. Разказах му всичко. Впоследствие разбрах, че Невена казала нещо на Ади, с което я подплашила, че може мъжът й да разбере, че нещо нередно имало в отношенията им. Това, което Учителят поиска аз го направих и никога с никого не съм споделяла за този случай. В този случай аз бях доволна, че Учителят прояви доверие към мене да направя някаква услуга за него. Аз се чувствах и се чувствам много длъжна за всички неразумни постъпки, които съм направила и с които съм създала неприятности на Учителя, още повече, че той е бил много благ към мене. Спомням си веднъж, че казах на Учителя: „Забелязала съм Учителю, че вие сте бил строг към някои братя и сестри, а към мене сте се отнасял много меко и сте бил много внимателен. Вие никога не сте се проявил така строг към мене. Дали съм така слаба, че не мога да понеса един удар от вас? " Той ми каза: „Къде да те ударя, когато си цялата в рани? " Подпис: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА 31 май 1987 година, София.
към текста >>

78. БЕЛЕЖКИ КЪМ „ МОЯТ РОМАН-3

Е.А.: Чувствам се виновна.
Тя казваше" „Вярно е." Е.А.: Е виж сега, аз давам само моя случай. В.К.: Да, вярно е. Е.А.: Аз да ти кажа не съм се интересувала, защото толкова много ми струва това нещо, че не съм гледала встрани. В.К.: Ясно. Дори ми е много. Е.А.: Чувствам се виновна. Аз, виж къде сгреших. Аз трябваше, когато Учителят прати Савка да ми каже, че има кой да ме обича, аз трябваше да отида при Учителя и тогава може би Той щеше да ме предупреди и нямаше да стане така. Ама кога има глава да тегли, така става. B.К: Четем: „Връзката му с Мория пък и с други същества, с които той имаше връзка". Тая връзка каква беше?
към текста >>

79. ПИСМА НА ЕЛЕНА АНДРЕЕВА ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Да се показвам сита, когато чувствам глада.
Аз пред тебе съм казвала неведнъж, че присъствието й, когато съм при тебе ми е нежелателно. И то се отнася не само заради нея, но и за когото ида е било. И ако някой е бил нежелателен, то е затова само, че аз не съм свободна да изразя чувствата си, още повече като зная нейните чувства към тебе. Може да не съм повдигната, може това да е много егоистично, но нали казах, че искам да бъда естествена: да се не показвам по-благородна отколкото съм и по-повдигната без да съм надрасла човешкото в мене. Има неща, които много неща не ми са безразлични. Да се показвам сита, когато чувствам глада. Защо да казвам, че не искам да пия, когато съм жадна. Аз може да не ям, може ида не пия, може да понасям глада и жаждата, но все пак аз силно да желая хляба и водата ида се радвам само при мисъл та, че може да ги имам. Не съм толкоз благородна да се радвам или поне да съм спокойна когато виждам, че друг яде хляба, който силно желая. От една загадка в писмото на N. /Невена/разбрах или ми се стори, че когато тя замина в село, ти си отишъл в Червен бряг т.е.
към текста >>

80. ПИСМА НА НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Татко, татко, колко голямо сърце трябва да имаш, че чувствам те сладко.
Милички татко, Бог да бди над двама ни, в Неговите ръце съм предала живота ни и вярвам в милостта Му. Много, много сладко мерси. Твоя завинаги BENITA. Много, много прощавай скъпи татко, ако съм погрешила нещо. И мен ми е много мъчно, когато бъркам и приемам наказанието за да се поправя. Татко, татко, колко голямо сърце трябва да имаш, че чувствам те сладко. ЗАБЕЛЕЖКА: Benita е литературния псевдоним на Невена Неделчева. * * * Рила, 14 юли, 1932 год. Татко мой, ето дойдохме на езерата и аз бързам да ти се обадя, защото сега да го предам за да дойде по-скоро при теб. Всички са се разшетали да си правят палатки, а аз не бързам. Сега ще почна да ти разправям подробно пътешествието ми до тук.
към текста >>

81. XI. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЗАПИСВАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ-1

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

АЙТОС - БРАТСКАТА ГРАДИНА 12 ЮЛИ, ПЕТРОВДЕН, 1968 г.

В.К.: Аз като гледам серия I, II, III, IV, V „Сила и живот" просто чувствам вече Словото на Учителя и се вижда и се усеща, че идва направо от Висините.
Е.А.: Първите лекции и беседи. В.К.: През времето на Гълъбов с книгите „Сила и живот?. Е.А.: Не, беседите на Гълъбов са абсолютно правилно изработени. Щото той е бил стенограф в Народното събрание и в съвършенна форма ги е дал. Нищо не е променено. В.К.: Аз като гледам серия I, II, III, IV, V „Сила и живот" просто чувствам вече Словото на Учителя и се вижда и се усеща, че идва направо от Висините. Сега тука вече е оригинала. Но тука казваш, че от самите печатани беседи и лекции се вижда, че те са оставени почти така както са дешифрирани. Е.А.: Ама първите само. В.К.:Те са „Сила и живот" и1 и II година на лекциите от Общия клас. Е.А.: А, само тях.
към текста >>

82. 03 - 02. БРАТСКАТА ГРАДИНА, 14 ЮЛИ 1968

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Какво по-хубаво от тия песни, в които най-ясно чувстваме нашето единство?
Каква чиста, небесна, Божествена радост изпълва всички! Ето, събрани сме отново тук всички заедно. Като огромен кошер е днес Братската градина, като малки пчелици са братята и сестрите, всяка от които носи събрания от нея мед... Това е Любовта, това е Братството, това е единството, това е Светлината, донесена от Учителя. Това е Божественото, което ни свързва, което ни е довело тука, да приобщим душите си, да ги слеем в могъщ полет към висините, да ги слеем в неземна, небесна, Божествена песен! Прозвучава, подета от стотици гласове, „Братство, единство... " Следват други песни, изпълнявани също така от многогласния хор. Какво по-хубаво от тия песни, в които най-ясно чувстваме нашето единство? По-велика, по-могъща, по-свята песен от тази на братското единение и братската Любов няма! Нищо земно не може да се сравни с Божественото, което се излива от тези песни, дадени ни от Учителя! Пеят душите, пеят сърцата, пее цялото ни същество. Музика, каквато няма никъде другаде по света. Песен, която те свързва с Небесата.
към текста >>

83. 09 - 45. НЕДЕЙ ПЛАКА, А СЕ МОЛИ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Събудих се през нощта и чувствам, че цялата ми дясна страна е схваната, паралзирана.
45. НЕДЕЙ ПЛАКА, А СЕ МОЛИ Легнах си здрава. Събудих се през нощта и чувствам, че цялата ми дясна страна е схваната, паралзирана. Почувствах също и тежест в мозъка. Значи аз съм парализирана. И как можеше да не плача при това тежко състояние? В този момент нещо отвътре ми каза: „Недей плака, а се моли." И аз започнах да се моля, но така живо, както рядко съм се молила. Представях си Христа до мене тъй жив, а не както е по иконите.
към текста >>

На сутринта аз станах от леглото като чувствам само тежест в мозъка, но след два-три дни и то мина.
Ти спаси Данаила от устата на лъвовете, спаси жената от кръвотечение, когато се докосна до дрехата ти. Моля ти се, Господи, помогни и на мене." Представих си също и Учителя и му се моля да ми прати нови клетки в организма, да обнови тялото ми. Да ми прати сили небесни да ми помогнат. И какво стана тогава, мили братя и сестри? Като почнаха да лазят мравки по цялата ми дясна страна в продължение на цели два-три часа. На сутринта аз станах от леглото като чувствам само тежест в мозъка, но след два-три дни и то мина. И ето ме сега тук, пред вас - на Рила, при езерата, стоя здрава пред вас за слава на Бога, на Христа и на обичния ни Учител. Разказала: Сестра Тулешкова,
към текста >>

84. 09 - 88. ГЪБИ ЗА УЧИТЕЛЯ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

И оттогава гъбите ни носят един постоянен доход за семейството Аз чувствам, че Учителят по тоя начин ми помага, и му благодаря.
Веднъж му пратих гъби по сестра К. Учителят, след като получил гъбите, се зарадвал и казал: „Хубаво прави сестра Маринка, че ми праща гъби, но. рекох, кажете й, че и на другите им се ядат гъби." Щом като получих това известие, аз още на следния ден намерих много гъби - пълна раница, изчистих ги и поех пътя за Мърчаево. Щом пристигнах там, още беше рано, преди обяд, отидох право при Учителя, дадох му гъбите и казах: „Учителю, ето ви гъби за всички" и разтворих раницата. „Рекох, дайте ги на дежурните да ги сготвят за обяд." Всички, които ядоха от гъбите, бяха доволни, а Учителят чрез тези гъби ме благослови. И оттогава гъбите ни носят един постоянен доход за семейството Аз чувствам, че Учителят по тоя начин ми помага, и му благодаря. Разказала: Маринка Опева. Законът е такъв: „Който дава, ще му се даде повече."
към текста >>

85. 12 - 1. ЧИЧО ПАНАЙОТ - СВЕЩЕНИК

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Той му казва: „Бате, аз не се чувствам много добре," Той казва: „Призовки имаме вече, Панайоте, трябва да се готвим, защото сме възрастни." И тъй, в този дух му говори.
Гледаме, тъкмо отиваме за градината, пък от гарата, там нали от нас като тръгнеш, отляво на едно такова място, гледаме чичо ми Панайот дойде и аз, като го видях: „О, чичо, добър ден." - „Къде, бе, Наде, къде отивате? " Рекох: „Отиваме на градината." - „Ами и аз ще дойда. Аз искам да се срещна с татко ти." И тъкмо отиваме, брат Слави, на Иринка баща й с каручката и го качихме на каручката, и го заведохме. Тати като го видя, много, много му домиля така. Седнаха двамата на една бяла скамейка тъй южно от градината, от къщата отдолу, седнаха там двамата и вика: „Наде, сварете там поедно кафенце, за мен и на чичо ти." Сварихме им, седнаха, приказваха си. Той му казва: „Бате, аз не се чувствам много добре," Той казва: „Призовки имаме вече, Панайоте, трябва да се готвим, защото сме възрастни." И тъй, в този дух му говори. Поседяхме малко, поприказвахме, качиха се тати и чичо Панайот на каручката, ние останахме с Добри, и го заведоха до гарата. След туй още веднъж пак сме на градината, погледнахме - чичо идва пак от Бургас. От гарата на Айтос там до градината има три километра, пак пристига. Стана му още по-мило на баща ми. Остави го на обед, нея вечер нощува той там, на градината, при баща ми и така минаха тези братски срещи между с него.
към текста >>

86. 12 - 17. СКЪСАНАТА ПОЛИЦА

Дора Куртева (1900 - 1997 г.)

досега не чувствам вече.
Аз бях на молитва. Изпълнявах точно, стриктно нарежданията и благодарение на това имах много добри резултати. И след туй тати ме заведе в Бургас, имаше един наш брат лекар, как се казваше забравих, рентгенолог, Добри аз и тати отидохме да ме прегледа. Казва: Брат Георги, на Надито язвата, щото по-рано пак ходихме при него, нали той разбира, но не ми казваха на мен какво има, казва, така е циментирана, че другаде може да се отвори, там вече не. Слава на Бога. досега не чувствам вече. В.К.: И си ядеш всичко. Надка: Всичко, нали виждаш. В.К.: Да, значи това са екскурзиите в 1929 и 1930 година. После ходихте ли на Рила? Надка: Не, вече.
към текста >>

В много негови бележки има: „Днес чувствам присъствието на Бога.
В.К.: И какво стана с тях? Надка: Ами съхранени са някъде. В.К.: Добре. Ами той записвал ли си е някои опитности? Надка: Опитности не е записвал, но имало наряди, неговото тефтерче Румито го има, пише в толкова часа, давал им Учителят наряди, в толкова часа, като станете, на молитва какво си почувствал, в 10 часа това, в толкова часа това, в толкова часа това и той всичко това записва. В много негови бележки има: „Днес чувствам присъствието на Бога. Днес Любовта Божия чувствам, че залива цялата земя. Днес чувствам добродетелта..." В такъв дух, духовни състояния, които е изживявал. Чудни. Учителят не само за тати, но като наряд е давал. Всеки е работил. И той така.
към текста >>

Днес Любовта Божия чувствам, че залива цялата земя.
Надка: Ами съхранени са някъде. В.К.: Добре. Ами той записвал ли си е някои опитности? Надка: Опитности не е записвал, но имало наряди, неговото тефтерче Румито го има, пише в толкова часа, давал им Учителят наряди, в толкова часа, като станете, на молитва какво си почувствал, в 10 часа това, в толкова часа това, в толкова часа това и той всичко това записва. В много негови бележки има: „Днес чувствам присъствието на Бога. Днес Любовта Божия чувствам, че залива цялата земя. Днес чувствам добродетелта..." В такъв дух, духовни състояния, които е изживявал. Чудни. Учителят не само за тати, но като наряд е давал. Всеки е работил. И той така. В.К.: Сега, в първите години знам, че е имало така наречената духовна верига, в един и същ ден ръководителите от братствата в провинцията се молят.
към текста >>

Днес чувствам добродетелта..." В такъв дух, духовни състояния, които е изживявал. Чудни.
В.К.: Добре. Ами той записвал ли си е някои опитности? Надка: Опитности не е записвал, но имало наряди, неговото тефтерче Румито го има, пише в толкова часа, давал им Учителят наряди, в толкова часа, като станете, на молитва какво си почувствал, в 10 часа това, в толкова часа това, в толкова часа това и той всичко това записва. В много негови бележки има: „Днес чувствам присъствието на Бога. Днес Любовта Божия чувствам, че залива цялата земя. Днес чувствам добродетелта..." В такъв дух, духовни състояния, които е изживявал. Чудни. Учителят не само за тати, но като наряд е давал. Всеки е работил. И той така. В.К.: Сега, в първите години знам, че е имало така наречената духовна верига, в един и същ ден ръководителите от братствата в провинцията се молят. Вие знаете ли за тази верига нещо по-подробно?
към текста >>

87. 13 - 00. МОЯТ БАЩА, ГЕОРГИ КУРТЕВ

Вътре в себе си го чувствам този плач като свещено място и от това свещено място получавам помощ и всеки момент то ми помага.
„Тате, защо когато исках да вляза при Учителя всякога много, много плачех, без да зная защо? " А той ми каза: „Защото душата ти е познала Учителя." И наистина, след като си замина тати, в една беседа, не си спомням точно коя, намерих тези думи и аз няколко пъти го прочитах в беседата на Учителя, че ученикът плаче, когато душата му познае Учителя си. Разбрах, че има свещен плач. И сега, когато се съберем в края на месеца, да отпразнуваме денят на Учителя, на 27, на всяко число от всеки месец, седнем там на масата, наредим се и аз винаги си плача. Като стане дума за Учителя, аз винаги плача и не знам защо го правя. Вътре в себе си го чувствам този плач като свещено място и от това свещено място получавам помощ и всеки момент то ми помага. Това е за мене светая светих. И всяко нещо, което съм поискала, Учителят винаги ми помага и то веднага, „а ла минут". Имам един много интересен случай, но той е много маловажен за вас, но аз ще го разкажа, макар да изпитвам неудобство. Касаеше се за едно пръстенче. Бях си загубила едно сребърно пръстенче, което Надка Боева ми бе подарила, долу в избата при мивката.
към текста >>

88. 16 - 10. УЧИТЕЛЯТ НА СЪН

Желю Танев Николов

Учителю, ние Те молим в радост и беди, Да чувстваме Твоето присъствие в живота си През всичките ни дни. 4.
Тогава ние виждаме живота красив, доволен и щастлив. Учителю, Твоето Свято Слово, то за нази няма край. Умовете ни освети и в нов живот ни обнови. На добро ни учиш всякога да правим, Името Твое навред да прославим. 3. Само тогава благословението Божие може да получим, Любов и обич свята, тука на земята. Учителю, ние Те молим в радост и беди, Да чувстваме Твоето присъствие в живота си През всичките ни дни. 4. Ти си изявената Божия Любов. На всички щедро даваш' на оня, който се покае, ръка му подаваш, от мрака за да го избавяш. Учителю, Ти си щит наш и утеха. Всичко за нас правиш. 5. Така в живота ни за всяко добро дело винаги помагаш.
към текста >>

89. 16 - 16. ЖЕЛЮ ТАНЕВ-АВТОБИОГРАФИЯ

Желю Танев Николов

Бялото Братство в град Ямбол. Спомени на Йорданка Тодорова Попова.

И така ни ороси хубаво, че целият от радост треперех, и така аз не можах повече да заспя до сутринта, все така, макар и по-слаб се чувствам, но все треперех.
С моята сестра Пена, която е редовна в братския живот, с нея двама отиваме на една висока могила, връх, и като се качваме, почвата е рохкава. като сняг кога вали. И като заставаме на върха, аз си забих здраво краката в почвата и застанах здраво на земята, и това време започнахме „Добрата молитва". И по едно време се яви една светла звезда от небето. И идва към нас, а ние още си караме молитвата и когато ни наближи, стана една златиста роса. И така ни ороси хубаво, че целият от радост треперех, и така аз не можах повече да заспя до сутринта, все така, макар и по-слаб се чувствам, но все треперех. И тогава казах в себе си: Аз вече няма да гледам нито дядо, нито баба, нито кръстник, нито приятели, нито роднини. Дошло е време да се определя като всички братя като вегетарианец. Но рекох пак да не стане нещо недоразумение с Иванка, рекох си ще отида при брат Влайчо в село Конево да се съветвам - каквото ми каже, това ще бъде. И като отивам при брат Влайчо и му казах добре за съня си, а той ми каза: „То всичко ти е оправено. Това показва съня ти." Аз му казвам: „Абе брат Влайчо, да не стане така, че да се влоши живота ни с Иванка?
към текста >>

90. 20 - 9. ПИСМА НА ЙОРДАНКА ПОПОВА ДО ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

Приемам критиката Ви, чувствам се виновна, че не намерих време да изпълня обещанието си поне що се отнася за това, което зная за и от баща си.
Нанков, Кирил Икономов, когато това беше все още възможно, макар и трудно за него, а и много други-брати сестра Грива. Та Учителят, който е бил много често в такива случаи лаконичен, много строго е казал на баща ми: „ Застанал си между две мощни течения, ще те унищожат. Или само тук, или само долу." Баща ми казал и на останалите от групата, всички отишли при С. Ников, върнали си дипломите, подписани от Ани Безант, извинили му се и се прибрали на Изгрева. Това е. Приемам критиката Ви, чувствам се виновна, че не намерих време да изпълня обещанието си поне що се отнася за това, което зная за и от баща си. Ще го напиша и изпратя в най-кратък срок. Помолила съм и другите, които знаят нещо, по-възрастните от мене, но и те досега нищо не направиха, затова настоявам за Вашето присъствие. Верно е, че когато човек се съсредоточи, повече спомени изплуват в съзнанието му, след време се връща и допълва някои пропуснати неща. Но заети с братските работи, пренебрегваме други. И тук сме обхванати от лидерски амбиции, нещата не вървят гладко, а биха могли, сега сме една шепа хора, но когато няма съгласие, и отгоре не помагат.
към текста >>

91. 23 - 15. НОВОТО УЧЕНИЕ

22 октомври - 22 ноември 1922 г.

А когато се издигнем по-нагоре в нашето битие, ще видим, че нашето Аз е лъч от цялото съдържание на битието и ще го почувстваме като наш живот /Живот за цялото/.
Ако го слушаме, ще се пробуди в нас Висшата Божествената природа, ще се издигнем от човека - животно до Божествения човек, до Христа. Този възходящ път лежи във вътрешното битие на човека, именно в това Аз. Това Аз е реалност, то е същественото, то е истината! Без тази Божествена реалност нашият Аз няма живот, няма знание, няма светлина. В присъствие на тези Божествени сили в нас, Азът ни става способен да възприема всички тези форми и сили на цялото битие и тяхните отношения. А когато се издигнем по-нагоре в нашето битие, ще видим, че нашето Аз е лъч от цялото съдържание на битието и ще го почувстваме като наш живот /Живот за цялото/. Оттук ясно се вижда, че Учението на Христа е основано на петте добродетели - ЛЮБОВ, ПРАВДА, МЪДРОСТ, ИСТИНА, ДОБРОДЕТЕЛ. А каква е връзката им с петте човешки сетива - обоняние, усещане, слух. вкус и зрение? Пипнем нещо и казваме, че е гладко, топло, твърдо и т.н. Ако не чувстваме нищо, ние сме мъртви.
към текста >>

Ако не чувстваме нищо, ние сме мъртви.
А когато се издигнем по-нагоре в нашето битие, ще видим, че нашето Аз е лъч от цялото съдържание на битието и ще го почувстваме като наш живот /Живот за цялото/. Оттук ясно се вижда, че Учението на Христа е основано на петте добродетели - ЛЮБОВ, ПРАВДА, МЪДРОСТ, ИСТИНА, ДОБРОДЕТЕЛ. А каква е връзката им с петте човешки сетива - обоняние, усещане, слух. вкус и зрение? Пипнем нещо и казваме, че е гладко, топло, твърдо и т.н. Ако не чувстваме нищо, ние сме мъртви. Щом усещаме външните въздействия, ние сме живи. Осезанието е неразделно от живота, то е еквивалент на живота, равностойна сила. Благодарение на осезанието човек си е създал благоприятни условия за живот. Благодарение на вкуса и обонянието се е развил подборът на храната. Слухът и зрението развиват контакта с околната среда, науката и изкуството и усъвършенстват човека.
към текста >>

92. І.02.14. ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТАГО ДУХА ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Великомученик Мина и горещо е подканял да стават моления в празниците, в навечерията на Рождество Христово и Богоявление, Великата събота, Петдесетница и Преображение Христово, но, най-сетне, бил предаден от най-верния си и обесен с омофора си на ден - Великден, с него наедно свети Архиерей пострадали множество свещеници и първенци народни, избесени и изклани... Едного сам, като с чудо, Бог опази-(13*) за продължение на поченатото и той е уверен, че всяко обещано, напълно ще се изпълни в своето от Бога определено време... сега, в тая тържествена за мене минута, с пълно упование на Божия промисъл, аз чувствам някакво улекчение в совестта си и сърцето ми се прелива от едно непонятно веселие ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Святаго и ти предавам тоя святи залог - имай го в пазвата си, при сърцето си"... Аз го приех, като целунах ръката му и го скрих в пазвата си-(14*), а той продължи: „Връчвам ти тоя святи престол Божия за уверение на най-голямата милост в името на Пресветая Троица!...
Без да се бави повече, отправил се за Йерусалим и като се разговорил със самия Патриарх, от святаго Сиона, отишел и в Константинопол и тамошния патриарх, като се съветвали всички, приели за добър знак рибите, писани в Евангелието (понеже на Елински язик на рибата буквите носят знаковете: Исус Христос - Божий син Спасител) и тогава напечатва сто и петдесет и три образа-(11*) за Божествени жертвеници, според приетия обичай. И първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение частица: „мерзкое и Богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд е благочестивим), но всичко това е било много тайно - страха ради Иудейска! - Преподобний Теофаний сам е ходил на света Синая, в Александрия, Антиохия, островите: Патмос и Кипър и, най-сетне, след дванадесет годишно бавение, свърнал се в Света Гора и там предал дух Богу. А почнатото дело следвало с голяма надежда на милостта Божия; ревностни слуги Божии са продължавали сърдечно да се молят, дано би Бог скратил по-скоро останалото време, за да могат и те сами да видят освобождението на своя род християнски. Между многото ревнители, по това, е бил и патриарх Григорий-(12*), който с няколко свои Богобоязливи събратия е предложил да се прилагат в антиминсите и от мощите на Св. Великомученик Мина и горещо е подканял да стават моления в празниците, в навечерията на Рождество Христово и Богоявление, Великата събота, Петдесетница и Преображение Христово, но, най-сетне, бил предаден от най-верния си и обесен с омофора си на ден - Великден, с него наедно свети Архиерей пострадали множество свещеници и първенци народни, избесени и изклани... Едного сам, като с чудо, Бог опази-(13*) за продължение на поченатото и той е уверен, че всяко обещано, напълно ще се изпълни в своето от Бога определено време... сега, в тая тържествена за мене минута, с пълно упование на Божия промисъл, аз чувствам някакво улекчение в совестта си и сърцето ми се прелива от едно непонятно веселие ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Святаго и ти предавам тоя святи залог - имай го в пазвата си, при сърцето си"... Аз го приех, като целунах ръката му и го скрих в пазвата си-(14*), а той продължи: „Връчвам ти тоя святи престол Божия за уверение на най-голямата милост в името на Пресветая Троица!... Добре да помниш, че Бог, когато и да е, чрез церквата явява своята многоразлична премъдрост на всички, та дори и на властите земни!... Всемогъщият Бог, който предопределява, предопределил е и средствата, а най-главното между тях е молитвата. Но понеже не се намира други по-голям и превъзходен, по-могъществен образ на моление и предстателство у Бога за нас, за нашите нужди и надежди, както тоя образ на моление на страшното това жертвоприношение. Божествената Евхаристия, която ще се извършва на тоя Святи Престол, което е всичко Божествено и може да приведе във възторг и удивление не само мислите на нас, смъртните, но и на самите най-чисти ангелски умове; мога да кажа, че е най-голямото чудо, най-високото тайнство, което можеше да извърши премъдростта Божия за человеческия род. Освен това, и сам Исус Христос ни е учил, че всичко, каквото попросим от Бога Отца, в Негово име, ще ни подари.
към текста >>

93. І.3 част ИСТОРИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ В „ОТКРОВЕНИЕТО В Солунската черква „Св. Димитър, дадено на 10 април 1854 година СЪПОСТАВКИ ЗНАМЕН�

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Великомъченик Мина и горещо е подканял да стават моления в празниците, в навечерията на Рождество Христово и Богоявление, Великата събота, Петдесетница и Преображение Христово, но, най-сетне, вил предаден от най-верния си и овесен с омофора си на ден - Великден, с него наедно свети Архиерей пострадали множество свещеници и първенци народни, избесени и изклани... Едного сам, като с чудо, Бог опази за продължение на поченатото и той е уверен, че всяко обещано, напълно ще се изпълни в своето от Бога определено време... сега, в тля тържествена за мене минута, с пълно упование на Божия промисъл, аз чувствам някакво улекчение в совестта си и сърцето ми се прелива от едно непонятно веселие Ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Святаго и ти предавам тоя святи залог - имай го в пазвата си, при сърцето си... Аз го приех, като целунах ръката му и го скрих в пазвата си, а той продължи: Връчвам ти тоя святи престол Божия за уверение на най-голямата милост в името на Пресветая Троица!...
После всичко това, отец Теофаний се въодушевил и с ревност Илиева, по Бога, без да гледа на преклонната си възраст, предотправил се за Иерусалим и като се разговорил със самия Патриарх, от святаго Сиона, отишел и в Константинопол и тамошния патриарх, като се съветвали всички, приели за добър знак рибите, писани в Евангелието (понеже нд Елински язик на рибата вуквите носят знаковете: Исус Христос - Божий син Спасител) и тогава напечатва сто и петдесет и три образа за Божествени жертвеници, според приетия обичай. И първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение частица: мерзкое и Богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажда благочестивим), но всичко това е било много тайно - страха Ради Иудейска! - Преподобний Теофаний сам е ходил на света Синая, в Александрия, Антиохия, островите: Патмос и Кипър и, най-сетне, след дванадесет годишно бавене, свърнал се в Света Гора и там предал дух Богу. А почнатото дело следвало с голяма надежда на милостта Божия; ревностни слуги Божии са продължавали сърдечно да се молят, дано би Бог скратил по-скоро останалото време, за да могат и те сами да видят освобождението на своя род християнски. Между многото ревнители, по това, е бил и патриарх Григорий, който с няколко свои Богобоязливи събратия е предложил да се прилагат в антиминсите и от мощите на Св. Великомъченик Мина и горещо е подканял да стават моления в празниците, в навечерията на Рождество Христово и Богоявление, Великата събота, Петдесетница и Преображение Христово, но, най-сетне, вил предаден от най-верния си и овесен с омофора си на ден - Великден, с него наедно свети Архиерей пострадали множество свещеници и първенци народни, избесени и изклани... Едного сам, като с чудо, Бог опази за продължение на поченатото и той е уверен, че всяко обещано, напълно ще се изпълни в своето от Бога определено време... сега, в тля тържествена за мене минута, с пълно упование на Божия промисъл, аз чувствам някакво улекчение в совестта си и сърцето ми се прелива от едно непонятно веселие Ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Святаго и ти предавам тоя святи залог - имай го в пазвата си, при сърцето си... Аз го приех, като целунах ръката му и го скрих в пазвата си, а той продължи: Връчвам ти тоя святи престол Божия за уверение на най-голямата милост в името на Пресветая Троица!... Добре да помниш, че Бог, когато и да е, чрез церквата явява своята много различна премъдрост на всички, та дори и на властите земни!... Всемогъщият Бог, който предопределява, предопределил е и средствата, а най-главното между тях е молитвата. Но понеже не се намира други по-голям и превъзходен, по-могъществен образ на моление и председателство у Бога за нас, за нашите нужди и надежди, както тоя образ на моление на страшното това жертвоприношение. Божествената Евхаристия, която ще се извършва на тоя Святи Престол, което е всичко Божествено и може да приведе във възторг и удивление не само мислите на нас, смъртните, но и на самите най-чисти ангелски умове; мога да кажа, че е най-голямото чудо, най-високото тайнство, което можеше да извърши премъдростта Божия за человеческия род. Освен това, и сам Исус Христос ни е учил, че всичко, каквото попросим от Бога Отца, в Негово име, ще ни подари.
към текста >>

94. ТРЕТИ МЕСЕЦ

ТОМ 12

Истината ще ви направи свободни, защото лъчите на Слънцето ще стоплят ледовете, с които сме обвити и ний ще се почувстваме свободни.
Правда Правдив е само умният, интелигентният човек. За да си правдив, трябва да имаш светлина, знание, за да виждаш причините на нещата. Аз имам ли правдивост. Само в моменти. Истина Любов и стремеж към истината, към Слънцето! Истината ще ви направи свободни, защото лъчите на Слънцето ще стоплят ледовете, с които сме обвити и ний ще се почувстваме свободни. Истината, това е идеала, високия идеал. Истината във вашия живот как се проявява? Тя изключва лъжата. Само чистосърдечният човек може да казва истината. [ Любов ] Работата за този месец ми бе върху Любовта.
към текста >>

95. МЕТОДИ И НАСЪРЧЕНИЯ ЗА ВЪНШНО И ВЪТРЕШНО ХАРМОНИЗИРАНЕ МЕЖДУ 10-ТЕ И ВСЯКА ЗА СЕБЕ СИ

Беседа държана на 25 април 1923 г. сряда от 3.30 до 10.30 часа сутринта

ТОМ 12

Само тогава ще почувствам Божествената любов в душата си.
12. V. 1923 г. София Марика Свобода и простор Свобода и простор може да има този, който се е родил отново. 24.V.1923I“. Марика За да позная любовта трябва да любя Бога, а за да любя Бога трябва да съм чиста. А за да бъда такава може само като се отрека от себе си, да претърпя всички унижения на тази земя, да страдам като невинна, а не като виновна, да стана измет, за да придобия Христа. Само тогава ще почувствам Божествената любов в душата си. [Василка Иванова] 01. VII. 1923 г. ---------------------------------------------------------------------- [*] закум (ар., тур.) - леандро [†] от хоцкам - ходкане, ходене
към текста >>

96. ТРЕТИ МЕСЕЦ

ТОМ 12

Когато съм [се] замисляла за материални неща, чувствам като че всички същества са мои врагове.
Божествената Мъдрост всеки може да постигне, тя не е непостижима, но необходима е тука преди всичко чистотата. Пенка 22. 09. 1923 г. София Ill 5 Любовта За да обичаме хората, трябва да виждаме само положителните им черти или може би хората, които обичаме у тях виждаме само доброто. Когато сме далеч от хората, по-лесно е да мислим добро за тях, но при сближението ще познаем, кои сме обичали истински, най-силно за техните недостатъци ние сме слепи. Когато съм [се] замисляла за материални неща, чувствам като че всички същества са мои врагове. За да обичам хората трябва напълно да съм проникната от мисълта, че всяка душа е сродна с моята и по произход всички са Божествени. Може да обичаме едно същество и през неговата душа като гледаме света, ще обичаме всички. Но това същество трябва да бъде тъй идеално, щото никога да не съзреш грешка у него; веднъж почнеш ли в ума си да критикуваш някого - ти не го обичаш. Така си обяснявам и думите на Учителя: „Може да Любим само Бога." Цветка 22. 09. 1923 г.
към текста >>

97. 9. НЕБЕСНА БЛАГОДАТ КЪМ МЕН В ТЪРНОВО

Когато бях се съблякъл до кръста гол в съседна до стаята на комисията стая, като наближаваше да бъда извикан, аз се отделих настрана и се помолих така: „Господи, аз се чувствам съвсем здрав.
На заранта рано отидох да съобщя на другарите си, че съм здрав, да не се тревожат за мене. Защото, когато се разделих с тях вечерта, те ми поръчаха за това. (Когато след уволнението ми отидох в София и разправих всичко, което се случи с мене пред двете комисии на Учителя, Той ми каза, че когато са ме преглеждали и преслушвали двамата лекари от първата комисия, в този момент в мене се е вселил един Ангел от висш клас на Йерархията. И неговите силни вибрации, аз съм почувствувал като силен електрически ток!) След две седмици трябваше да се явя на контролна комисия. Също си наложих три денонощия пълен пост, преди да се явя пред комисията и прекарах тези три дни в молитва и четене на псалми за молитва. Когато бях се съблякъл до кръста гол в съседна до стаята на комисията стая, като наближаваше да бъда извикан, аз се отделих настрана и се помолих така: „Господи, аз се чувствам съвсем здрав. И ако и този път Ти не направиш с мене някакво чудо, тази комисия ще отмени решението на първата комисия! Аз вярвам, че за Тебе няма нещо невъзможно. Ти даже ако пожелаеш, можеш да наредиш да не бъда преглеждан! " Тъкмо свърших, бях извикан за преглед. Този път председател на комисията беше полковник д-р Джаков, управителят на военната болница в Търново.
към текста >>

98. 10. ПОМОЩНИЦИТЕ НА ПАША

Гена Папазова

Много чувствам нужда от машина.
А последната машина я даде Борис. Борис имаше някакви връзки с продавач на машини, тука на ул. „Жданов". В.К.: Както и да е, този въпрос е ясен. Г.П.: На ул. „Жданов" беше магазинът и аз молех за себе си да купя една машина. Много чувствам нужда от машина. Много чувствам нужда, макар че не бих се ангажирала да пиша на машина туй, което сега пиша на ръка. Много труд струва. Аз я подарих шевната машина на дъщеря си, таз пишуща машина подарих на другиго, на един млад научен работник, който сега е член на академичния съвет. Заслужаваше тоз човек да му помогна и двете машини ми липсваха известно време. Липсваха ми, особено тази за шев.
към текста >>

Много чувствам нужда, макар че не бих се ангажирала да пиша на машина туй, което сега пиша на ръка.
Борис имаше някакви връзки с продавач на машини, тука на ул. „Жданов". В.К.: Както и да е, този въпрос е ясен. Г.П.: На ул. „Жданов" беше магазинът и аз молех за себе си да купя една машина. Много чувствам нужда от машина. Много чувствам нужда, макар че не бих се ангажирала да пиша на машина туй, което сега пиша на ръка. Много труд струва. Аз я подарих шевната машина на дъщеря си, таз пишуща машина подарих на другиго, на един млад научен работник, който сега е член на академичния съвет. Заслужаваше тоз човек да му помогна и двете машини ми липсваха известно време. Липсваха ми, особено тази за шев. Както и да е.
към текста >>

99. АНРИЕТА МАРКОВА ЖЕРБЕРТ - ЕДИН ВЕЛИКДЕН

Анриета Маркова Жербет

Магдалина Стефанова Григорова

И за да й покажем колко допира с нея ни беше скъп, ние с наслада започнахме да си разхлаждаме лицето, а после потопихме и оставихме потопени ръцете си, за да почувстваме още по-добре нейната милувка.
Тя изпълняваше верно мисията, която великодушната и горда Витоша й беше възложила, като на един повереник, който не би се обезсърчил от никаква мъчнотия, от никаква пречка. И благославяха я тези, на които тя носеше плодородие, както и високият връх, дето бе родена. Благодарение на тези размишления и на много други още, които бистрата течаща вода ни внушаваше, ние бяхме извървели доста път - на всички направления - и бяхме стигнали да се удивляваме на хубавия пример, които тази вода ни даваше и който ние трябваше да се стараем да приложим в живот, когато моята приятелка ме накара да забележа, че беше дошло време да се разделим от нея. Да се разделим с нея, ние съжалявахме тъй, както човек съжалява, когато в подобен случай се разделя и стиска ръката на един добър спътник. Седнахме за малко на нейния бряг: само като я гледахме, ние се възхищавахме. И за да й покажем колко допира с нея ни беше скъп, ние с наслада започнахме да си разхлаждаме лицето, а после потопихме и оставихме потопени ръцете си, за да почувстваме още по-добре нейната милувка. След това сърдечно сбогуване, в което се прозираше желанието да я видим отново, ние поехме направлението, което трябваше да ни заведе на пътеката, следвана от нашите приятели. Повечето бяха безсъмнено вече на бивака и ние бързахме също да пристигнем там. Тъкмо в момента, когато навлизахме в една малка, приятна полянка, слънцето се появи. Това внушително зрелище, особено когато човек се намира всред природата, върху мили, величествени висини, изпълва всекиго душата с едно неизразимо чувство на възторжена признателност и тогава съвсем непринудено човек се моли, благоговее и обожава с любов всичко наоколо. Мястото беше толкова привлекателно, че ние решихме да останем там още и да закусим в тая приятна обстановка.
към текста >>

100. 21. ИСТИНСКИТЕ ОБУВКИ