НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
110
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1_05 ) Посещение на Бога
- Боян Боев (1883 – 1963)
Причинното тяло не е още развито и затова ние само я
чувстваме
, без да знаем източника.
Засегна се и въпросът за посещение на Бога. Има два момента, когато Бог ни търси и когато ние Го търсим. Да наблюдаваме съвпадението на тези два момента, защото тогава най-лесно се постигат нещата. И ако Бог е далеч, тогава е мъчно. Бог казва: „Търсете Ме, докато съм близо.“ Когато дойде радост, която не знаеш защо е, то е защото тази радост е от най-висш порядък.
Причинното тяло не е още развито и затова ние само я
чувстваме
, без да знаем източника.
Псалмопевецът казва: „Като види лицето Ти, ще се развесели сърцето му.“ Радостта и Веселието идат от присъствието на Бога. Когато Духът Господен посети човека, тогава човек е радостен. Когато човек е готов да извърши Волята Божия, тогава идва Радостта. Един брат сподели: „В една от последните недели, в 5 ч., на събранието в салона имах едно Божествено състояние.“ Човек може да влезе в пътя на „Eternal generation“, т.е.
към текста >>
2.
2_02 ) Как ще обичаш Бога
- Боян Боев (1883 – 1963)
Един брат каза: „Преди да говоря в събрание се свързвам с Бога,
чувствам
любов към Бога и после това, което приема, изпращам го към хората и, като говоря, имам чуден резултат.“
Всички въпроси могат да се уредят само чрез Любовта. Със закона на насилието нищо не се постига. Такава, каквато е любовта на Радамес към Аида, такава трябва да бъде тя към всяко същество или във всяко същество да виждаме Аида. Всъщност любовта към Аида е Любов към Бога. Това е търсене на Бога в тази или онази форма, но за да виждащ във всяко същество Аида, трябва да влезеш в Реалния живот.
Един брат каза: „Преди да говоря в събрание се свързвам с Бога,
чувствам
любов към Бога и после това, което приема, изпращам го към хората и, като говоря, имам чуден резултат.“
Да обича човек Бога повече от всичко, това значи да бъде монах. Когато човек се прилепи с Любовта си към Бога, скъсва връзките с всички, за да бъде сам с Него. Това не е лесна работа. Човек да обича другите хора, но да не прави връзки. Това значи човек да бъде сам с Бога и да обича, без да образува връзки.
към текста >>
3.
2_22 ) Някои правила на Любовта
- Боян Боев (1883 – 1963)
По някой път ние
чувстваме
едно състояние, като че сме пълни с Любов и търсим къде да я пласираме.
Любовта дава една черта в лицето на човека и тази черта не се мени. Но този въпрос има една по-дълбока, мистична страна. Когато дойдем до свещената Любов, до Христовата Любов, тогава ти обичаш всички, без разлика какви са – грешни или праведни, добри или лоши, дали са те обичали в миналото или не, дали са ти причинявали страдания или не. Човек идва до това прозрение, когато се изкачи на свещените върхове на Любовта! Щом говорим за Любовта, подразбираме, че онова, което Бог ти е дал, даваш го без да очакваш нещо за себе си.
По някой път ние
чувстваме
едно състояние, като че сме пълни с Любов и търсим къде да я пласираме.
А по някой път толкова сме изпразнени, че търсим да ни обичат. Първото състояние е възходящо, има потенциална енергия; при второто има извънредно много кинетична енергия. Един брат попита: „Божествено ли е да иска някой да го обичат? “ И двете са Божествени – и да обичаш, и да те обичат.
към текста >>
4.
3_06 ) Правата мисъл
- Боян Боев (1883 – 1963)
Аз
чувствам
, че Слънцето е някъде и приемам неговата светлина и топлина и зная, че един ден ще го видя.
Причината на твоите нещастия е, че не разбираш. Като станеш малко жесток, бутни горе центъра на милосърдието и ще омекнеш веднага (виж В на Фигура 2). А ако искаш още по-възвишено състояние, бутни най-високото място на главата (виж: А на Фигура 2). Бог трябва да бъде за вас като Слънце. Някой ден Слънцето може да не го виждаме, има облаци, но нали през облаците минава неговата светлина и топлина.
Аз
чувствам
, че Слънцето е някъде и приемам неговата светлина и топлина и зная, че един ден ще го видя.
Облаците ще изчезнат, но Слънцето няма да изчезне. Аз мога да имам мъчнотии, те ще се махнат, но реалността – Бог – ще си стои всякога. Ние мислим, че Бог ни е забравил. Не, ние сме забравили Бога. Едно дете, което знае името на баща си и майка си, не се изгубва.
към текста >>
5.
5_01 ) Завеждам ви при извора
- Боян Боев (1883 – 1963)
И
чувствам
единството по следния начин: ти, като обичаш някого, мен обичаш; като поливаш едно цвете, радвам се, понеже то се радва.
Най-първо се образува връзка между Учителя и ученика. Учителят трябва да има Любов към ученика, за да може да му преподава. Любовта, която Учителят има към ученика, е важен фактор за повдигането на ученика. От никого нищо не съм взел, само съм давал. Съживявал съм ги, връщал съм ги от смъртта, материалното им положение съм оправял, дълговете съм им плащал, а в замяна нищо не съм взел, защото така разбирам Любовта – в даването.
И
чувствам
единството по следния начин: ти, като обичаш някого, мен обичаш; като поливаш едно цвете, радвам се, понеже то се радва.
Ето как ще стане побратимяването: нашата литература ще преведем на сръбски, на полски и пр. Невидимият свят ще даде запалка, а материалът ще се даде от тия, които са в Школата. По стила на беседата ще кажа, че едно дете може да говори логически, като заучи някое стихотворение; да говори човек логически не е мъчна работа, има известни правила, които ще заучи и готово. Нещата в Природата логически ли са наредени? Звездите не са наредени по величина в пространството.
към текста >>
6.
6_11 ) Девет блаженства – девет метода за работа
- Боян Боев (1883 – 1963)
Една сестра каза: „Учителю, Вие казахте, че като чета Исайя, ще
почувствам
неговото присъствие.
И това, което е видял Йоан, отчасти е описано. Има неща неразбираеми, ако се пишат. Исайя е говорил за сегашните времена. С каква вяра е говорил той за бъдещето! Пророкът, който най-много ми се харесва, е Исайя.
Една сестра каза: „Учителю, Вие казахте, че като чета Исайя, ще
почувствам
неговото присъствие.
Аз четох Исайя, но не почувствах присъствието му.“ Докато не възлюбиш Исайя, той няма да ти отвори сърцето. Чети Исайя с Любов и тогава той ще те посети, ще те въведе в един нов свят, ще ти обясни не само това, което е писал тогава, но ще ти каже нови неща, които е учил оттогава насам. Проучвайте Даниила. Може да се анализират 12-те глави.
към текста >>
7.
20) Движения на Доброто
- Боян Боев (1883 – 1963)
Една сестра сподели: „Учителю, забележително е, че всякога след Паневритмия се
чувстваме
освежени, просветени и жизнерадостни!
ДВИЖЕНИЯ НА ДОБРОТО Веднъж след Паневритмия Учителя раздаде на участниците гевречета и, като ги разчупваше, каза: Сега имате по половин геврек, а когато дойде Любовта, ще имате по цял.
Една сестра сподели: „Учителю, забележително е, че всякога след Паневритмия се
чувстваме
освежени, просветени и жизнерадостни!
Цял ден сме в повдигнато състояние на духа. А някой път, когато по ред причини не играя Паневритмия, чувствам дълбока вътрешна липса.” Учителя каза: Тези паневритмични упражнения турят в съгласие тяло и воля с ум и с чувство, а тях четирите – в съгласие с Духа. Всичката погрешка е, че хората са изгубили връзката си с Божествения свят.
към текста >>
А някой път, когато по ред причини не играя Паневритмия,
чувствам
дълбока вътрешна липса.”
ДВИЖЕНИЯ НА ДОБРОТО Веднъж след Паневритмия Учителя раздаде на участниците гевречета и, като ги разчупваше, каза: Сега имате по половин геврек, а когато дойде Любовта, ще имате по цял. Една сестра сподели: „Учителю, забележително е, че всякога след Паневритмия се чувстваме освежени, просветени и жизнерадостни! Цял ден сме в повдигнато състояние на духа.
А някой път, когато по ред причини не играя Паневритмия,
чувствам
дълбока вътрешна липса.”
Учителя каза: Тези паневритмични упражнения турят в съгласие тяло и воля с ум и с чувство, а тях четирите – в съгласие с Духа. Всичката погрешка е, че хората са изгубили връзката си с Божествения свят. Има движения, мисли, чувства и постъпки, които не са в хармония с Бога и вследствие на това човек се отдалечава от Него. Най-мъчно е да координираме упражненията с мислите и чувствата.
към текста >>
8.
24) Духовно лекуване на болестите
- Боян Боев (1883 – 1963)
Аз
чувствам
как се движи там в корема ми и чувам как кряка“.
Няма болест, която да не може да премине. Тъкмо дойде време да се излекува, и човек се обезсърчи; а той сам на себе си трябва да внушава положителното. След всяка болест идват чисти и възвишени мисли. Един човек разправял, че има жаба в корема. Околните го убеждавали, че няма, но той пак продължавал: „Как да нямам!?
Аз
чувствам
как се движи там в корема ми и чувам как кряка“.
Един лекар напълно го излекувал. Той хванал една жаба, скрил я в джоба си и при прегледа я пуснал, викайки: „Ето я! “. Онзи казал: „Сега усещам вече облекчение“. Кажат ти: „Ще мине и замине болестта“, или: „Ще живееш сто години”; щом повярваш, то така и ще бъде, всичко е възможно. Боли те кракът; пипни го и му кажи: „Ще оздравееш!
към текста >>
9.
59) Писмо от чужбина върху Паневритмията
- Боян Боев (1883 – 1963)
Всички, когато се върнем от Паневритмия, се
чувстваме
в хармония с Природата и себе си.
ПИСМО ОТ ЧУЖБИНА ВЪРХУ ПАНЕВРИТМИЯТА Една сестра от чужбина изпрати следното писмо: Паневритмия играем на един връх, недалеч от града. Днес преваля малко дъжд и бе доста свежо.
Всички, когато се върнем от Паневритмия, се
чувстваме
в хармония с Природата и себе си.
Тогава сме много меки и силни! Преди Паневритмията със сидеричното махало установих, че някои от нас са магнетични, а други – електрични, а след свършването ѝ измерих, че всички станаха едновременно електрични и магнетични. На една жена, която беше прегърбена и не можеше да вдигне лявата си ръка, тъй като е само с един бял дроб, а другият е бил отстранен чрез операция, но тя редовно участваше при паневритмичните игри, вече гръбнакът ѝ се изправи и тя вдига спокойно ръката си и работи с нея. Но тя постигна тази промяна, тъй като е твърде съсредоточена при Паневритмията. Радвам се и на напредъка на един човек, който е властен и критичен, но има добро сърце.
към текста >>
10.
67) Психично влияние на храната
- Боян Боев (1883 – 1963)
Една сестра сподели: „Учителю, опитът, който ни дадохте в Общия окултен клас – да ядем една седмица някой плод с хляб и да видим какво ще
почувстваме
и какви идеи ще ни дойдат наум, аз го направих с ябълки и към края на седмицата почувствах небивало спокойствие и мир, имах добро разположение към всички хора“.
” В яденето има нещо духовно и то не е само чисто физически процес. Храните са материализирани мисли на Същества, които стоят по-високо от нас, и тези мисли се трансформират у нас, когато ядем плодове и зеленчуци. Хубаво е човек да яде с приятно чувство и да благодари на Бога. Започнете да правите опити в храненето не само за придобиване на здраве, но и за подобряване на чувствата и на мислите, на главната и симпатичната нервна система.
Една сестра сподели: „Учителю, опитът, който ни дадохте в Общия окултен клас – да ядем една седмица някой плод с хляб и да видим какво ще
почувстваме
и какви идеи ще ни дойдат наум, аз го направих с ябълки и към края на седмицата почувствах небивало спокойствие и мир, имах добро разположение към всички хора“.
Няма храна, с която да не съм правил опит как влияе върху характера. Вземете да прочетете плода, преди да го изядете. Един брат също сподели: „Учителю, Вие бяхте ни дал в Младежкия окултен клас да направим опит с череши: когато сме неразположени, отпаднали духом, да купим от пазара половин килограм най-хубави череши, да ги измием, да седнем на тревата и като сложим черешите пред нас, да ги съзерцаваме и да размишляваме 15 минути, след което бавно да ги изядем. Аз опитах, така мина моето неразположение и изпитах радост“. Когато ядем някое растение, трябва да се нагласим с неговата гама.
към текста >>
11.
80) Щастието, многократно и непреривно
- Боян Боев (1883 – 1963)
Една сестра каза: „Учителю, днес
чувстваме
особен подем в нас, като че ли сме в Рая“.
Абсолютно никакви забележки да не се правят на децата, само със съзнанието си ще работите. И след време ще дойде детето да ви се извинява. Ние през въздуха изпращаме на хората хубави неща. Най-напредналите на Земята ще се съединят с души от Шестата раса, които идват отгоре, и така двете съединени души в една плът ще работят. Това е идването на Шестата раса.
Една сестра каза: „Учителю, днес
чувстваме
особен подем в нас, като че ли сме в Рая“.
Една група Напреднали същества слязоха да работят на Земята и минаха през Ел-Шадай и вие използвахте тяхното влияние. А те слизат на Земята като работници.
към текста >>
12.
22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него
- Боян Боев (1883 – 1963)
Но този, който взема, трябва и да дава – така човек ще стане съучастник в изграждането на новия живот на Земята.“Приеми с Любов въздух, а после спри го за известно време и при издишване кажи бавно: „Искам да мисля добре, искам да
чувствам
добре, искам да постъпвам добре.“ И каквото искаш, ще бъде, защото дишането е мощен магичен ключ, който отваря вратите на всички възможности.“
(“Микроскопически добрини“ от томчето „Добрите навици“, МОК, година втора) Изобщо, при дишане съзнанието ни трябва да е ангажирано с известни Божествени мисли. При дишане можем да си послужим и с някои свещени изречения. Има два метода: при първия се прави дълбока вдишка и се задръжа и чак при издишване се произнасят мислите, докато при втория и при вдишване, и при задържане, и при издишване на въздуха мислено се произнасят мистични изречения – тези мисли оживяват за нас и ние добиваме прозрение за вътрешния им смисъл, за скритите им богатства. При всяка вдишка човек приема един дар от Разумната Природа.
Но този, който взема, трябва и да дава – така човек ще стане съучастник в изграждането на новия живот на Земята.“Приеми с Любов въздух, а после спри го за известно време и при издишване кажи бавно: „Искам да мисля добре, искам да
чувствам
добре, искам да постъпвам добре.“ И каквото искаш, ще бъде, защото дишането е мощен магичен ключ, който отваря вратите на всички възможности.“
(“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“) Дишането може да се превърне в метод за свързване с Великата разумност в света. Добре е при вдишване, задържане и издишване човек да се намира в един молитвен разговор с Живата Природа, в общение с Разумното начало в света. При дишане прекарвайте в съсредоточение и молитвено размишление върху Божественото. XXIV. Движения при дишане
към текста >>
13.
52) Ново направление на труда
- Боян Боев (1883 – 1963)
Радостта, която
чувстваме
при такава постъпка, и резултатите, които тя допринася, говорят за това.
Заложбите на душата трябва да се изявят навън. При новото разбиране за труда духовната красота намира външен израз – тогава човек сваля от Невидимия свят прекрасното и го въплътява във физическия свят. И на това, духовното, на което човек дава израз във физическия свят, не може да се намери нищо друго равноценно, с което то да бъде обменено. В чашата вода, поднесена с любов, е вложено нещо, което не може да бъде закупено с пари. Чрез новия вид труд се сваля Божественият свят във физическия – в една постъпка, направена от любов, присъства Бог.
Радостта, която
чувстваме
при такава постъпка, и резултатите, които тя допринася, говорят за това.
Да положим душата си за приятеля си струва повече, отколкото всичкото злато на света. Така, както творецът създава своето художествено произведение, в което заживява част от собствената му душа, същото е и с всяка човешка постъпка, която е извършена от любов. Всяка такава постъпка е толкова свещена, колкото трудът на този творец. Този, който работи при новото разбиране за труда, той е вече творец. Да си представим една жена, която от сутрин до вечер шие ризи за един търговец.
към текста >>
Ние ще се стараем да се извисим до това поле, в което работи тяхното съзнание, за да
почувстваме
Любовта им и тяхната идейност.
Когато изучаваме разумните сили, които проникват Природата, ще схванем, че във всичко, което виждаме около нас, е изразена Любовта на същества, чието съзнание работи в едно поле, далеч по-високо от човешкото. Ще схванем също, че върху Любовта се крепи животът на цялото Битие. По-силните помагат на по-слабите, по-горните – на по-долните: това е принципът, който прониква Битието. Любовта, жертвата са най-великият фактор за еволюцията. Когато с такива разбирания съзерцаваме изгрева, в съзнанието си ще се издигнем до съществата, които регулират този природен процес.
Ние ще се стараем да се извисим до това поле, в което работи тяхното съзнание, за да
почувстваме
Любовта им и тяхната идейност.
При това състояние ще се изпълним с неимоверна благодарност за всичко, което те правят заради нас. Същото е и при залез слънце – спущането на пламтящото кълбо под хоризонта пак ни свързва с разумните сили, които регулират природните процеси и доставят на хората и на другите природни царства условия, годни за развитие и за проява на Божествените заложби. Те чертаят планове, които реализират в течение на милиони години, и знаят, че в хората има нещо ценно, което ще преодолее всички спънки и в някой специален момент ще се прояви. Те работят от Любов към това, красивото, което е ядката в човека, и се въодушевяват от неговото бъдеще. Всяко едно природно явление осезателно ни наумява за неизменната Любов, която светлите същества изливат върху нас.
към текста >>
14.
54) Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите
- Боян Боев (1883 – 1963)
От друга страна, изучавайки кристалите, звездите, моретата, планините, ние
чувстваме
пулсацията на Единния Живот; като обичаме Бога по този начин, ние научаваме какъв е Неговият план.
5. Вяра в отношенията Който вярва в Бога, живеещ в него, ще вярва и в другите хора. Всяко познание в края на краищата не е нищо друго освен познание за Бога. Учителя казва: „Всъщност има само едно знание – знанието за Бога, и то е два вида: есенциално и потенциално.“ От една страна, ние познаваме Бога чрез собствените си преживявания на Любовта, Мъдростта и Истината: чрез нашата проявена светла мисъл, възвишено чувство и добродетелна постъпка. Бог ни се разкрива отвътре, защото добродетелите са изявление на Божественото в човека.
От друга страна, изучавайки кристалите, звездите, моретата, планините, ние
чувстваме
пулсацията на Единния Живот; като обичаме Бога по този начин, ние научаваме какъв е Неговият план.
Преди всичко човек сам ще се увери, че в него има нещо красиво – Божествено. Той ще почувства, че не е само личност, а че в душата си носи онази частица, която всякога прощава и обича, която непрестанно е готова да се жертва и да се учи – това е Бог, който работи отвътре. Сами ще открием, че в нас е заложена доброта, която трябва да проявим – това е Божественото. В това отношение Учителя ни насочва: „Няма да казвате ще стана добър, а ще казвате ще проявя своята доброта.“ Има смисъл човек да повярва на това, което работи вътре, в глъбините на неговата природа.
към текста >>
15.
82) Разговор с руския поет Игор Северянин
- Боян Боев (1883 – 1963)
Поетът каза: „Навсякъде бях приет добре, но в България като че ли
чувствам
хората по-близки.
Поетът каза, че не обича града и че живее край брега на морето, близо до една голяма гора при Финския залив в Естония. Вие по природа не сте от мирните хора, имате активен ум. Жената на поета сподели, че често вижда неща, които се сбъдват. Вие имате силни възприятия. Брат Пампоров, който присъстваше на срещата, спомена, че Игор Северянин пише стихове върху новата култура, че от него е стихотворението „Долу войната“ и че той изтъква колко гнила е тази стара култура.
Поетът каза: „Навсякъде бях приет добре, но в България като че ли
чувствам
хората по-близки.
Ще ви разкажа една моя житейска опитност. Видях се в Рига през ноември 1930 г. с ясновидеца Георг Финк. Той ми предсказа, че ще избегна една катастрофа в Югославия. И действително през януари, когато минахме границата на Югославия, ме обхвана лошо предчувствие.
към текста >>
16.
Изгрев, 20.IХ.1960 г.
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тук ние сме вглъбени в себе си,
чувстваме
лъха на Вечното и Безкрайното в света.
С любов ги е нареждал Учителя. От днес започват чудните дни при Седемструнната арфа на Рила. Във време на нашето пребиваване тук в свободното си време ние единично и на групи посещаваме всички езера и върхове. Отиваме при Езерото на съзерцанието. Тишината, която цари тук, ни поглъща.
Тук ние сме вглъбени в себе си,
чувстваме
лъха на Вечното и Безкрайното в света.
Тук човек неволно идва в молитвено състояние. Посещаваме мястото на палатката на Учителя. У нас неволно възкръсва сцената с идването на французите. Когато те дойдоха тук при Учителя изпяха няколко песни на Братството с български думи. Това трогна всички.
към текста >>
17.
10. VI. 1952 г. Изгрев
- Боян Боев (1883 – 1963)
И тогава всичко, каквото мислим,
чувстваме
и вършим, се благославя.
Тук прекарахме известно време в размишление и молитва. След това Учителя каза: „Човешката душа е безплодна, когато не е изпълнена с Божията Любов. Докато Божията Любов и Божият Дух не изпълнят човешката душа, човек е като странник, чужденец на тази земя. Той прилича на един гладник и обикаля един хубав обяд. Ще благодарим за днешния ден, ще благодарим за Божествения Дух, тогава всичко става.
И тогава всичко, каквото мислим,
чувстваме
и вършим, се благославя.
Всичко, каквото правите - ядете ли, пиете ли, лягате ли, ставате ли - каквото правите, правете го за Слава Божия. Първо, ще ви посети Ангел, и второ, да се весели Духът във вас. Първото е посещение на Любовта, второто е посещение на Духа, който се вселява.” Учителя каза: „Онези, които са в София, очакват от вас.” След това направихме гимнастическите упражнения и се упътихме към наблюдателницата. Спряхме се пред нея.
към текста >>
18.
Изгрев, 25 октомври 1952 г.
- Боян Боев (1883 – 1963)
Аз
чувствам
, че слънцето е някъде и
чувствам
неговата светлина и топлина.
Правата мисъл е Божествената мисъл. Аз трябва да имам желание Божествената мисъл да се реализира в мене като Любов. Да схвана Божията мисъл като Любов - това е реализираната мисъл на Бога. Бог трябва да бъде за нас като слънцето. Някой ден слънцето може да не го виждаме, има облаци, но все пак през облаците минава неговата светлина и топлина.
Аз
чувствам
, че слънцето е някъде и
чувствам
неговата светлина и топлина.
И зная, че един ден ще видя слънцето. Облаците ще изчезнат, но слънцето няма да изчезне. Аз мога да имам мъчнотии, които мъчнотии могат да изчезнат, но реалността БОГ ще си стои всякога. Ние мислим, че Бог ни е забравил. Не, ние сме забравили Бога.
към текста >>
19.
Изгрев, 5.I.1953 г.
- Боян Боев (1883 – 1963)
Една от сестрите каза: „
Чувствам
голяма нужда от Божествената наука.”
Те са 61 глави. Извадете най-забележителните стихове. Може по 1, 2 или 3 стиха от глава. Най-напред ги наредете, както са наредени в главите. След това ги изредете както можете и от тях изкарайте нещо като една глава.”
Една от сестрите каза: „
Чувствам
голяма нужда от Божествената наука.”
Учителя каза: „Царството Божие се взима насила. Съзнанието расте и ние само трябва да си помагаме на растежа. След тези 2 месеца концентрирайте се, като си изберете нещо из живота на Христа. Например как Христос проповядва на планината, как Христос върви с учениците през нивите, Христос на Тайната вечеря и пр.” Учителя одобри това с голяма готовност. Една сестра каза: „За най-подходящо намираме да изберем някои сцени от живота на Христа.”
към текста >>
20.
Природосъобразен живот
- Боян Боев (1883 – 1963)
Че хората поглъщат храна, която е в напреднала степен на трупно разлагане, се вижда от неприятната миризма, която е свойствена на халите и касапниците, която
чувстваме
, когато минаваме покрай тях.
Докато тялото е живо, чиста кръв постоянно мие тъканите и не само ги храни, но и събира непотребните вещества и ги отнася. А след смъртта тези отрови остават натрупани в клетките и увеличават още повече количеството на отровите в животинските тъкани.” Отрови, образувани при трупното разлагане Доказано е, че трупното разлагане почва няколко часа след смъртта на животното - след 9-24 часа.
Че хората поглъщат храна, която е в напреднала степен на трупно разлагане, се вижда от неприятната миризма, която е свойствена на халите и касапниците, която
чувстваме
, когато минаваме покрай тях.
Това показва, че трупното разлагане е вече почнало, макар и месото да изглежда привидно прясно. При трупното разлагане се развиват отровите птомаини и токсини. Някои диви племена, казва д-р Келог, потопяват стрелите си в разлагащите се тела на животните. Той казва още: „Че готвенето може да унищожи тия отрови е погрешно схващане. То може да убие микробите, които произвеждат отровите, ако месото е готвено доста дълго време и то при висока температура, обаче самите отрови не се унищожават от готвенето.
към текста >>
21.
ТРАГЕДИЯТА В ДЕТСКАТА ДУША. ДУШАТА НА СРЕДНОШКОЛСКАТА МЛАДЕЖ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Аз вътрешно интуитивно
чувствам
, душата ми подсказва, че светът има духовни основи, че има една Велика Разумност в основата на цялата природа.
Трогателен беше разговорът ми с една шестокласничка от провинцията. Тя каза така: - Има голямо противоречие между вярата и науката. Ние учим в геологията за възникването на растенията, животните и човека в течение на геологичните ери и то един от друг. Това е в грубо противоречие с вярата.
Аз вътрешно интуитивно
чувствам
, душата ми подсказва, че светът има духовни основи, че има една Велика Разумност в основата на цялата природа.
Обаче фактите на естествените науки ни учат друго. И тогава в мене настава едно раздвоение, чието разрешение не мога да намеря. Даже имах спор с една моя съученичка. Тя ми каза, че е убедена материалистка. Аз й казах, че чувствам духовните основи на битието.
към текста >>
Аз й казах, че
чувствам
духовните основи на битието.
Аз вътрешно интуитивно чувствам, душата ми подсказва, че светът има духовни основи, че има една Велика Разумност в основата на цялата природа. Обаче фактите на естествените науки ни учат друго. И тогава в мене настава едно раздвоение, чието разрешение не мога да намеря. Даже имах спор с една моя съученичка. Тя ми каза, че е убедена материалистка.
Аз й казах, че
чувствам
духовните основи на битието.
Но моята другарка ми приведе редица факти, аргументи из науките, на които не можах да отговоря. И аз паднах! Аз вътрешно пак останах с убеждението, че битието има духовни основи, но бях безсилна да отговоря. Имал съм подобни разговори и с много други гимназисти от разни градове на страната. От горните примери се вижда, че младежът през гимназиалния период преживява вътрешна криза.
към текста >>
22.
Трети образователен Период Гимназия
- Боян Боев (1883 – 1963)
Аз зная, аз
предчувствам
, че ти си повикана за нещо възвишено.
Заточили го в по-далечно място, където починал от туберкулоза. В писмото си, писано преди смъртта му, той й пише между другото: „Аз самичък нищо не свърших на земята. През целия си живот, бях празен, безполезен мечтател. Ще умра аз, и след мен никаква следа тук на земята няма да остане от моя живот. Но ти, Вера, ти си още млада и силна.
Аз зная, аз
предчувствам
, че ти си повикана за нещо възвишено.
Това, за което аз мечтаех, ти ще го осъществиш. Това, което аз само смътно предчувствах, ти ще го изпълниш.” С дълбоко благоговение чела Вера тия редове, написани от изстинала сега ръка. Ней й се струвало, че й говори някой глас от онзи свят. Тя вече не изпитвала страстно и пълно с негодувание отчаяние. Като че чувствала някаква тъмна сянка да прекрачва целия й живот и завинаги да я лишава от възможността на всяко обикновено, егоистично щастие.
към текста >>
23.
Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ
- Боян Боев (1883 – 1963)
То има и чувствителност, както и ние
чувстваме
нещата.
И по естествен начин идваше и добро отнасяне на децата едно към друго. Една мекота почваше да се развива в отношението на детето към дръвчето, и това почваше да се предава и на отношенията между децата. После ги навеждах на следното: Цветето расте, и този растеж показва, че у него има сила. Както в човека има известна сила, тъй и в цветето. Щом то расте, значи живее.
То има и чувствителност, както и ние
чувстваме
нещата.
Кой чувства? Живият човек! И учех ги, че и дърветата имат душа. Тъй ги учех и за животните. На екскурзия постепенно ги научих да не късат цветята.
към текста >>
24.
Основни образователни принципи
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тя ни ориентира да мислим добре, да
чувстваме
добре и да постъпваме добре.”
Без любовта не може да им се достави храна. Човешкото сърце събира енергия, а умът я обработва. Това, което става в сърцето, винаги подкрепя човешкия ум. Ако човешкото сърце не изпраща кръв към мозъка, то последният спира своята дейност.” „Любовта е това, което ни ориентира в живота. Тя е това, което ориентира ума, сърцето и волята ни и ни учи, как да живеем.
Тя ни ориентира да мислим добре, да
чувстваме
добре и да постъпваме добре.”
„Да любиш, това е начало на новия живот, това е поставяне първия камък на Божествената сграда. Да любиш, това значи да изградиш в душата си храм, в който да обитава Безграничния.” Любовта дава устой и сила на волята; затова тя изключва страха. Човекът на любовта има сила, която не отстъпва пред никакво насилие. Любовта е врата, през която се влиза в царството на знанието и истината.
към текста >>
25.
Екскурзия на 19 януари 1932 година
- Боян Боев (1883 – 1963)
- Учителю, днес
чувстваме
особен вътрешен подем, като че ли сме в рая!
детето ще дойде да ти се извинява. * Най-напредналите души от Земята ще се съединят с души от Шестата раса, които идат от горе. И така, двете души, съединени В една плът, ще работят. Това е идването на Шестата раса.
- Учителю, днес
чувстваме
особен вътрешен подем, като че ли сме в рая!
- Една група напреднали същества слязоха сега да работят на Земята. Минаха през Бивака и вие почувствахте тяхното влияние. Да, те слизат на Земята като работници.
към текста >>
26.
Най-високият връх-Любовта към Бога
- Боян Боев (1883 – 1963)
- Преди да говоря в събрание се свързвам с Бога,
почувствам
любов към Него и после тази любов, която приемам, изпращам към хората.
Любовта към Бога е в сила да разреши всички въпроси. Любовта към ближния разрешава въпросите наполовина, а любовта към врага ги разрешава една четвърт. Започнете с онази любов, която разрешава всички въпроси. Тя е любовта към Бога. Един брат каза:
- Преди да говоря в събрание се свързвам с Бога,
почувствам
любов към Него и после тази любов, която приемам, изпращам към хората.
Тогава почвам да говоря и имам чудесен резултат. - Да обича човек Бога повече от всичко! Това значи да бъде монах. - Вие казахте в една от последните беседи какво значи монах. Това значи човек, който обича всички, но не се свързва с тях, а се свързва само с Бога.
към текста >>
27.
Екскурзия на Витоша на 17 май 1937 г.
- Боян Боев (1883 – 1963)
Целия ден
чувстваме
едно Божествено присъствие.
Екскурзия на Витоша на 17 май 1937 г. Днес сме там, на Ел Шадай. Целия ден имаме ясно небе и изобилно слънце.
Целия ден
чувстваме
едно Божествено присъствие.
Към 10 часа почна разговор. Една сестра попита: - Каква храна да употребява нервният човек? - Да употребява чесън за успокоение. Един брат попита:
към текста >>
28.
36. ГРУПА ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Отново се
чувствам
тоя, който бях тогава, в златното детинство!
По пътя лекарите водят оживени разговори. Оня, който говори, как вярвал в доброто в своето детинство, каза: – Онова, което имах в детинство, отново нахлува в мен и ме изпълва със своето очарование. Вярвам пак в доброто, което работи в душите, вярвам, че силата и животът са в доброто.
Отново се
чувствам
тоя, който бях тогава, в златното детинство!
Неволно тия думи напомнят за речите на французите, държани при Рилските езера на Изгрева миналото лято – на проф. Алфред Ломоние от Тулузския университет, на Тони Белмен от Лион, на Роже Фаетаз от Париж. Ще приведа само няколко думи от словото на Тони Белмен: „Тук си спомняме за нашето детинство когато дните ни бяха свободни и открити за радостта, игрите и учене всред природата. С какви мечти се пълнеха тогава душите ни за вълшебните богатства на планината и за красивите дарове, които тя пази за нас!
към текста >>
Но днес, бидейки тук, ние виждаме и
чувстваме
, че нашите детски мечти стават действителност: ние се уверяваме в това, като констатираме от много месеци насам, от как изучаваме Вашето Божествено учение, неочаквани големи промени в нашата душа и в нашето физическо тяло, а постепенно в нашите семейства и в нашите приятели!
„Тук си спомняме за нашето детинство когато дните ни бяха свободни и открити за радостта, игрите и учене всред природата. С какви мечти се пълнеха тогава душите ни за вълшебните богатства на планината и за красивите дарове, които тя пази за нас! Ние мечтаехме за една страна, дето цари истинско щастие, истински свободен живот на чистата радост, на истинската младост. После когато пораснахме, около нас срещнахме хора, които ни дадоха пример на страх, на егоизъм, на подозрение, на лични долни сметки и интереси. И затова грижливо трябваше да пазим тайно в душите си нашия дивен блян за рая на земята!
Но днес, бидейки тук, ние виждаме и
чувстваме
, че нашите детски мечти стават действителност: ние се уверяваме в това, като констатираме от много месеци насам, от как изучаваме Вашето Божествено учение, неочаквани големи промени в нашата душа и в нашето физическо тяло, а постепенно в нашите семейства и в нашите приятели!
". сп. „Житно зърно”, бр. 14, кн. 4-5
към текста >>
29.
38. ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
- Боян Боев (1883 – 1963)
Чувстваме
, че сме едно с всички тези езера, върхове, полянки, канари, тревички, цветя и пр.
Днес сутринта потегляме надолу преобразени. Всичко е готово. Но има още време. Поглеждаме към върховете и езерата, за да запечатаме дълбоко образите им в душите си. Сливаме се с всичко около нас.
Чувстваме
, че сме едно с всички тези езера, върхове, полянки, канари, тревички, цветя и пр.
Чувстваме вечния ритъм на планината. И вътре в нас долавяме тихия, нежния ù говор: – Мили деца, вий дойдохте тук да се учите. Аз ви обсипах с моите дарове. Раздайте ги щедро на всички, които срещнете в великия друм на живота.
към текста >>
Чувстваме
вечния ритъм на планината.
Всичко е готово. Но има още време. Поглеждаме към върховете и езерата, за да запечатаме дълбоко образите им в душите си. Сливаме се с всичко около нас. Чувстваме, че сме едно с всички тези езера, върхове, полянки, канари, тревички, цветя и пр.
Чувстваме
вечния ритъм на планината.
И вътре в нас долавяме тихия, нежния ù говор: – Мили деца, вий дойдохте тук да се учите. Аз ви обсипах с моите дарове. Раздайте ги щедро на всички, които срещнете в великия друм на живота. С пълни шепи раздавайте.
към текста >>
30.
004 ВЕЛИКОТО РАЗУМНО НАЧАЛО
- Боян Боев (1883 – 1963)
Някой път ние мислим, че сме много самостоятелни, а пък то, дошли сме в Бога и
чувстваме
Неговата самостоятелност.
Бог – Великото Разумно Начало – е във водата, в светлината, в хляба. Вие в Бога живеете. Бог ви обича със светлината си, Той ви милва. Бог ни се изявява чрез Слънцето, чрез плодовете, а ние не Го разбираме. Когато сме слаби, в тази слабост е Бог.
Някой път ние мислим, че сме много самостоятелни, а пък то, дошли сме в Бога и
чувстваме
Неговата самостоятелност.
Като помислим, че сме силни, Бог ни туря на другия полюс – слабостта, а когато се смирим, Той ни въздига. Какъв ум е този, който промишлява за всички слънца във вселената! Има един тих, приятен ветрец, който наричаме диханието на Бога. За мене денят има смисъл дотолкова, доколкото виждам Бога – скрит в Природата.
към текста >>
31.
007 БЪДЕТЕ СЪВЪРШЕНИ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Това значи да мислим, да
чувстваме
и да постъпваме като Бога.
''Запитаха Учителя:'' ''- Кой е новият начин за работа? '' ''Учителят каза:'' - Трябва да вземем участие в Божията работа.
Това значи да мислим, да
чувстваме
и да постъпваме като Бога.
В Природата трябва да работим по новия начин, а именно – както Бог работи. Той работи по всесъвършен начин. Бог е дълготърпелив. Ние ще бъдем търпеливи. Бог е всемъдър.
към текста >>
32.
017 РАЗУМНИТЕ СТРАДАНИЯ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато Природата налага скръбта, ние криво
чувстваме
нещата.
Радвайте се, че страдате, за да принесете плод. Бог ще превърне страданията на хората в скъпоценни камъни, които ще се поставят като венец на главата им. За в бъдеще страданията на човек ще красят главата му. Когато Природата поставя някого в ограничения, тя има предвид неговото благо, тя има за цел да събуди скритите сили в него. Всички страдания, препятствия и изпитания в живота на човека целят пробуждане на висшето съзнание в него.
Когато Природата налага скръбта, ние криво
чувстваме
нещата.
Когато майката тури детето в коритото да го къпе, то плаче, мисли, че това е лошо. То не разбира, че майка му мисли неговото добро. Един генерал беше осъден, лишен от права и затворен. Едва след десет години се избави. Тогава той каза: „Разбрах живота.
към текста >>
33.
055 ВЗЕМАНЕ И ДАВАНЕ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Законосъобразността на Природата седи в следното: каквото мисля,
почувствам
и правя за другите, същото става и за мене.
А останалото - пуснете го, дайте го на другите. В Природата има една законосъобразност. Идва някой при мен, аз имам само една ябълка. Казвам си: "Я аз съм я изял, я той." Давам му ябълката. След малко, гледам, идва друг човек и ми носи две ябълки.
Законосъобразността на Природата седи в следното: каквото мисля,
почувствам
и правя за другите, същото става и за мене.
Съгласно този закон, колкото и да даваш, все ще се запълни даденото.
към текста >>
34.
071 ПИСМО ДО УЧИТЕЛЯ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Аз
чувствам
вече Вашия зов чрез Слънцето, звездите и вятъра.
Ние пеем, молим се и работим в една Божествена Радост, въпреки всичко и имаме дълбоко уважение, че световното страдание скоро ще престане. Всички Ваши деца чувстват Вашата закрила, Любовта, която ги заобикаля с Божествена Светлина. И аз мисля само за деня, когато ще Ви видя лице с лице. Вярвам, че съм родена да преживея този велик момент. Толкова дълго време Вие бдите над моята душа - Вашата малка дъщеря.
Аз
чувствам
вече Вашия зов чрез Слънцето, звездите и вятъра.
Когато Ви виждам мислено, изпитвам в душата си същата Радост, която имам когато градината ни пролет е пълна с цветя. Въпреки всички мои изпитания, Вие сте винаги близо до мене. Бог е позволил, щото един ден да дойда при Вас. Това ще бъде великолепно. С голямо търпение и с всичката си енергия аз всеки ден работя върху своя напредък.
към текста >>
35.
Езотеричната практика на ученика
- Боян Боев (1883 – 1963)
Една от сестрите каза:“
Чувствам
голяма нужда от Божествената наука.“ Учителя каза:
След тези десет дена вземете едно упражнение за два месеца: Прочетете Исайя по една глава на ден. Те са 61 глави. Извадете най-забележителните стихове, може по един, два или три стиха от глава. Най-напред ги наредете, както са наредени в главите. След това ги наредете както искате и от тях да изкарате нещо като една глава.
Една от сестрите каза:“
Чувствам
голяма нужда от Божествената наука.“ Учителя каза:
Царството Божие насила се взема. Съзнанието ни расте и ние сами трябва да си помогнем на растежа. След тези два месеца концентрирайте се, като си изберете нещо из живота на Христа. Една сестра каза:“За най-подходящо намираме да изберем някоя сцена из живота на Христа, например как Христос проповядвал на планината, как Христос върви с учениците си през нивите, Христос на Тайната вечеря и пр.“ Учителя одобри това с голяма готовност. Една друга сестра каза:“Учителю, вие бяхте казали, че като четем Исайя, той ще дойде, ще почувстваме неговото присъствие.“
към текста >>
Една друга сестра каза:“Учителю, вие бяхте казали, че като четем Исайя, той ще дойде, ще
почувстваме
неговото присъствие.“
Една от сестрите каза:“Чувствам голяма нужда от Божествената наука.“ Учителя каза: Царството Божие насила се взема. Съзнанието ни расте и ние сами трябва да си помогнем на растежа. След тези два месеца концентрирайте се, като си изберете нещо из живота на Христа. Една сестра каза:“За най-подходящо намираме да изберем някоя сцена из живота на Христа, например как Христос проповядвал на планината, как Христос върви с учениците си през нивите, Христос на Тайната вечеря и пр.“ Учителя одобри това с голяма готовност.
Една друга сестра каза:“Учителю, вие бяхте казали, че като четем Исайя, той ще дойде, ще
почувстваме
неговото присъствие.“
Учителя каза: Ето защо: Като четеш Йсайя, да изпращаш любов към него и тогава той ще те посети, ще те въведе в един нов свят, ще ти обясни не само това, което е писал тогава, но ще ти каже нови неща, които е учил оттогава насам. Когато човек се отдалечи от Бога, нисшето, животинското се проявява в него. Това се вижда от следния важен закон, който се изтъква от апостол Павел в неговото Послание към римляните, гл. 1, от 28 cm.
към текста >>
36.
Да възлюбим Бога
- Боян Боев (1883 – 1963)
Един брат каза:“Преди да говоря в събрание, се свързвам с Бога,
почувствам
любовта към Бога и после тази любов, която приемам, изпращам към хората и почвам да говоря.
Всички въпроси могат да се уредят само чрез любовта. Любовта към Бога е в сила да разреши всички въпроси. Любовта към ближния разрешава наполовина. А любовта към врага разрешава една четвърт. Започнете с това, което разрешава всичко: Любовта към Бога.
Един брат каза:“Преди да говоря в събрание, се свързвам с Бога,
почувствам
любовта към Бога и после тази любов, която приемам, изпращам към хората и почвам да говоря.
И имам чуден резултат.“ Да обича човек Бога повече от всичко. Това значи да бъде монах. Човек, като обича всички, той е с Бога, той е сам. Човек да обича другите хора, но да не прави връзка.
към текста >>
37.
25 ТОВА, КОЕТО Е ТРУДНО ЗА ХОРАТА, ЗА БОГОВЕТЕ Е ЛЕСНО
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Из пътя
чувствам
как Учителя с мисълта си ме пита дали имам пари да платя, отговорих Му по същия начин, че имам и с радост ще сторя това.
Спомних си тогава Неговите думи: "В този свят аз съм най-малкият." Пред очите си имах един прекрасен урок по скромност. Стигнахме в Княжево и в голямото оживление, което кипеше там, тревожно се заозъртах да видя някаква кола. Погледът ми се спря върху симпатичен човек, облечен във военна униформа, застанал до лека кола. Щом се запътих към него, останах приятно изненадан, когато той любезно си предложи услугите и чевръсто отвори вратите на колата, за да влезем в нея и да се настаним. Седнах при шофьора, а Учителя и още един брат на задната седалка.
Из пътя
чувствам
как Учителя с мисълта си ме пита дали имам пари да платя, отговорих Му по същия начин, че имам и с радост ще сторя това.
Но този тревожен диалог продължи и престана чак, когато извадих от джоба си турлото с банкноти. Разбрах, че Учителя знаеше, че имам пари, но искаше да провери моята готовност да заплатя две хиляди и петстотин лева, които шофьорът поиска за услугата. Не знам кой беше измислил думата "турло" - връзка банкноти свити на мамул, но тя беше придобила популярност всред стопанските среди по онова време и влезе в ежедневния ни речник. Стигнахме на Изгрева през сгромолясаните сгради. Бях предоволен от благополучното разрешение на въпроса, който тъй много ме беше измъчвал.
към текста >>
38.
70 КАЛУГЕРЪТ ОТ СВЕТА ГОРА
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
И аз взех да го виждам и
чувствам
около себе си.“ От този ден калугерът постоянно бил в очакване на срещата.
Той се приближава към мен и ми казва: „Иди утре в тази къща.“ В съня си видях една улица, която добре познавах, а също и къщата, която ми посочи бях виждал. На другия ден отивам право там и намирам същия старец, който видях в съня си. Щом се приближих до него, той ми каза, че след петнадесет дни ще умре, но след това ще идва да ми помага постоянно. Каза ми, че скоро ще отида в една далечна малка страна и там ще срещна един човек, стар като него, който ще ме упъти какво да правя. И наистина старецът умря след петнадесет дни.
И аз взех да го виждам и
чувствам
около себе си.“ От този ден калугерът постоянно бил в очакване на срещата.
Когато отива в Цариград, едно вътрешно ръководство му казва да отпътува към София. Цял месец той е в София, без да знае за какво е тук и какво да прави. Докато един ден негов познат споменава в разговора им за нашето духовно общество Бяло Братство. При тези думи, сърцето на калугера трепва. Едно вътрешно чувство му показва, че при нас ще намери това, което е очаквал толкова време.
към текста >>
39.
Щайнер за „Битието'
- Влад Пашов (1902- 1974)
Когато върху древната Луна Елохимите се чувствуваха действащи в Светлината, излъчвана от тогавашното Слънце, те биха могли да кажат: Ние се
чувстваме
в тази Светлина.
Всяко по-ранно съзнаване на духовните същества в йерархиите не е могло да различава външното от вътрешното. Това съзнание за пръв път се явява на Земята. Така Елохимите не биха могли да кажат: нещо идва към нас. Те могли само да кажат: Ние действаме във вселената, ние творим и в това творение ние възприемаме нашето собствено творчество. Никакъв предмет не се намира пред нас, нищо не ни се явява.
Когато върху древната Луна Елохимите се чувствуваха действащи в Светлината, излъчвана от тогавашното Слънце, те биха могли да кажат: Ние се
чувстваме
в тази Светлина.
Ние се чувстваме чрез нея в съществата, представящи хората от тази епоха. Ние преминаваме пространството в тази Светлина. Но те не са могли да кажат: Ние виждаме тази Светлина извън нас. Този факт, да се вижда Светлината извън нас, е съвсем нов и е възможен само в условията на Земята. И тогава ние срещаме в Битието следните капитални слова, които съответстват на определен стадий на еволюцията.
към текста >>
Ние се
чувстваме
чрез нея в съществата, представящи хората от тази епоха.
Това съзнание за пръв път се явява на Земята. Така Елохимите не биха могли да кажат: нещо идва към нас. Те могли само да кажат: Ние действаме във вселената, ние творим и в това творение ние възприемаме нашето собствено творчество. Никакъв предмет не се намира пред нас, нищо не ни се явява. Когато върху древната Луна Елохимите се чувствуваха действащи в Светлината, излъчвана от тогавашното Слънце, те биха могли да кажат: Ние се чувстваме в тази Светлина.
Ние се
чувстваме
чрез нея в съществата, представящи хората от тази епоха.
Ние преминаваме пространството в тази Светлина. Но те не са могли да кажат: Ние виждаме тази Светлина извън нас. Този факт, да се вижда Светлината извън нас, е съвсем нов и е възможен само в условията на Земята. И тогава ние срещаме в Битието следните капитални слова, които съответстват на определен стадий на еволюцията. Елохимите казвали: Да бъде Светлина.
към текста >>
40.
11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ако в Евангелието на Йоан можем да
предчувстваме
мисълта на Христа, която се проектира през цялата слънчева система, Евангелието на Лука ни предава чувството на Любовта на Христос, която пулсира във всичко, що живее, то в Евангелието на Марко ние се запознаваме с волята на Христос.
Мощта, която пулсира през света, която развива силата да осъществи всичко, творческата сила, която пулсира в света, това е символизирано в древната окултна символика с Лъва. Онази мощ, която навлиза в нашата земя чрез Христос, онази мощ, която подрежда, управлява и насочва всичко, която е най-висшата сила, която се проявява в света, това ни рисува като трето качество на Христа Евангелието на Марко. Затова в християнския езотеризъм той е символизиран с Лъва, докато Йоан е символизиран с Орела, а Лука с Телеца, символ на Любовта, и Матей с Човека. Ако в смисъла на Евангелието на Йоан говорим за Висшето слънчево Същество, което наричаме Христос и говорим за Него като Светлина на света, ако в смисъла на Евангелието на Лука говорим за Христа като Същество на Любовта, като Същество, от което блика топлината на Любовта, то в смисъла на Евангелието на Марко ние говорим за Него като носител на сила и мощ. Всичко, което съществува като сили на земята, всички земни сили, които тайнствено действат навсякъде, всичко това би застанало пред нас, когато правилно разберем Евангелието на Марко.
Ако в Евангелието на Йоан можем да
предчувстваме
мисълта на Христа, която се проектира през цялата слънчева система, Евангелието на Лука ни предава чувството на Любовта на Христос, която пулсира във всичко, що живее, то в Евангелието на Марко ние се запознаваме с волята на Христос.
В това Евангелие ние се запознаваме със силата, чрез която Христос осъществява Любовта и Мъдростта, ние се запознаваме с всички природни и духовни сили, които действат в света, които са концентрирани в Христос. Евангелието на Марко ни разкрива Тайните на мировата Воля, която действа в света, която е фокусирана в Христос Когато разглеждаме мисленето, чувстването и волята в тяхното взаимодействие, тогава получаваме приблизително един цялостен образ на човека. Когато описваме поотделно качествата на човека, било мисъл, било чувство или воля, те по-силно изпъкват. Но когато ги обединим в един образ, тези качества като че избледняват, общият образ избледнява.
към текста >>
41.
12. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЯТА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Едва четирите Евангелия заедно ни позволяват до известна степен да
предчувстваме
Вечното Евангелие, което, за да се изяви в своята цялост, са необходими повече от четири Евангелия.
Земното съзнание в мисли и спомени е оставало да съществува редом с тяхното повишено съзнание, което приемало Откровението от Божествения свят. И според съдбата и обучението различните евангелисти възприемали различно Откровенията на Божествения свят, тъй като тяхното съзнание се различавало. При какво основно настроение, до каква висота и яснота може да се отрази Духовния свят в човешкото съзнание, това напълно зависи от степента на развитието на душата на евангелиста. Тази е причината, поради която имаме четири евангелисти. За да може да се отрази цялото Вечно Евангелие, което е записано в духовните светове, за да бъде изразено то в човешки думи, то трябваше да се изрази едновременно в четири различни души, в четири основни форми на повишено човешко съзнание на извисилото се човечество.
Едва четирите Евангелия заедно ни позволяват до известна степен да
предчувстваме
Вечното Евангелие, което, за да се изяви в своята цялост, са необходими повече от четири Евангелия.
Ето защо ние трябва не само да съберем съдържанието на четирите Евангелия, а също така да открием скритите в четирите Евангелия висши композиционни Тайни и форми и да ги съчетаем така, че да изпъкне първичната Божествена форма, която е скрита в тях, която е отпечатък на космичните ритми и която е изявление на Божествения свят, на Вечното Евангелие. Преди да разгледаме поотделно различните Евангелия, първо да хвърлим цялостен поглед върху общата композиция на Новия Завет като цяло, за да можем след това да проникнем в композицията на отделните новозаветни книги. Не е случайно в композицията на Новия Завет, че Откровението на Йоан се намира на края на Новия Завет. То е най-високият връх, до който се издига повишеното човешко съзнание, най-високият връх на откровението. В него най-ясно и най-мощно са отразени кръговете на съществуванието на Духовния свят.
към текста >>
42.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тогава и тук, както в Откровението, ние се
чувстваме
носени от един Орел, който се издига нагоре чрез три велики кръга.
И най-после завършекът на този Храм се постига в молитвата на Христа в 17_та глава. "... За да бъдат всички те в едно, както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе. Така да бъдат едно в Нас... Аз в тях и Ти в Мене". Духовната църква - това е Храмът на Словото Христово. Обгръщайки с поглед цялото Евангелие на Йоан, ние виждаме прехода от образа към Словото от 12-та до 17-та глава.
Тогава и тук, както в Откровението, ние се
чувстваме
носени от един Орел, който се издига нагоре чрез три велики кръга.
Великите прощални слова на Исус са във втория кръг на орловия полет. Те обгръщат същинската област на инспирацията, на духовното чуване. Тук седемте мирови тръби са приели Гласа на Христос. Започвайки от 13-та глава на Евангелието на Йоан, се издига третия кръг на орловия полет. Започва страданието, умирането и Възкресението на Христос.
към текста >>
43.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ
- Влад Пашов (1902- 1974)
И ние можем да
почувстваме
края на Евангелието на Матей като една прелюдия на чудото на Словото в празника на Петдесетница.
Йоан е единственият ученик, който стои под кръста. В Гетсимания Петър заспива. Той отново се опълчва против настъпващата съдба на смъртта, както при Цезария Филипова, като отрязва с ножа си ухото на слугата Малхус. Накрая, намирайки се в този съновиден сън, той се отрича от Христос: сън, в който изпада в будно състояние и който превръща за него всичко в чужди и далечни образи. Едва празникът на Петдесетница изтръгва Петър от образното сънуване и го издига в света на духовното Слово.
И ние можем да
почувстваме
края на Евангелието на Матей като една прелюдия на чудото на Словото в празника на Петдесетница.
Накрая душата на човека Петър, а с това и Евангелието на Матей преминава от имагинацията и се издига до света на инспирацията, на Словото. Това е показано с думите на Възкръсналия, Който казва: "Идете в света и научете всички народи, и ги кръщавайте в Името на Отца, Сина и Светаго Духа". В заключение на това сравнение можем да дадем следната таблица: Евангелие на Йоан........................................................................Евангелие на Матей От 1 -ва до 11 -та гл.....................................................................От 1 -ва до 16-та гл.
към текста >>
44.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
- Влад Пашов (1902- 1974)
В три пъти произнесената образна дума "лицето на Христа", Евангелието ни кара да
почувстваме
, как Христос се издигнал над ангелското естество и събужда в себе си неумолимата воля на Архангела, волята за борба.
И проводи пратеници пред Себе Си, т.е. пред лицето Си, които тръгнаха и стигнаха до един град на Самария, за да Му приготвят място. Но те не Го приеха, защото беше обърнал лицето Си да отиде в Ерусалим". В Стария Завет под "Лицето на Бога, на Яве" се е подразбирал Архангел Михаил, който е външно изявление на Бога. Но сега вече Михаил не е "Лице на Ехова", а е станал сега "лице на Христа".
В три пъти произнесената образна дума "лицето на Христа", Евангелието ни кара да
почувстваме
, как Христос се издигнал над ангелското естество и събужда в себе си неумолимата воля на Архангела, волята за борба.
Както Илия е "Ангелът на Христа", така Михаил е "Архангелът на Христа". Отсега нататък вече Михаиловото естество действа в Христос. Дотук Христос беше подобен на Ангела, проявяваше се като Ангел. Сега вече Той проявява своето архангелско естество и затова казва: Той направи лицето Си твърдо, силно. Сега започваше суровото минаване Пътя на Учението, на пътуването нагоре за Ерусалим, където се издига Голгота.
към текста >>
45.
9. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Всички притчи имат за цел да ни насочат в Пътя на Любовта, да
почувстваме
и разберем Любовта като една сила, която се влива в света от Христос.
С това ни е показано, че духовният свят, Бог, оставя човека свободен даже и да прави грешки, но да придобие опитност. Затова основен закон на Битието е Свободата. Бог дава свобода на всички същества, за да могат да придобият опитност, която е концентрирано знание, опитано и проверено, а не само една теория. Във всички притчи на Лука са скрити дълбоки окултни закони и методи, с които човек може да работи в Пътя на своето развитие. Всяка притча е метод, който ни показва как да решим даден въпрос, накъде да насочим своята мисъл, за да бъдем полезни както на себе си, така и на своите ближни.
Всички притчи имат за цел да ни насочат в Пътя на Любовта, да
почувстваме
и разберем Любовта като една сила, която се влива в света от Христос.
Тя е онова семе, което Сеятелят сее в човешките души. Тя е новото вино, което не може да се налива в стари мехове, защото ще ги разпукне. Тя е показана, че се проявява в добрия самарянин, който минава за езичник, за човек, който няма учението на закона и пророците, но който носи в сърцето и душата си живата сила на Любовта. С това той се поставя по-горе от онези, които имат теоретическото учение на закона и пророците. Ето какво казва Учителят за притчите в Евангелията и за езика на Евангелията: "Различните притчи на Христа са казани при различни обстоятелства.
към текста >>
46.
12. ЕВАНГЕЛИСТ МАРКО И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Евангелието на Марко ни дава възможност най-ясно да
почувстваме
космичното величие и значение на Христа.
Но импулсът, който преминава от Христа у такива ученици като Петър, можа да се предаде на онези, които бяха ученици на учениците. Такъв ученик на Петър е бил онзи, който първоначално е съставил устно Евангелието на Марко. Така импулсът, който се е проявил у самия Петър, премина върху Марко, в душата на Марко, така щото самият Марко видя да просиява и в неговата собствена душа това, което се бе извършило в Ерусалим като Тайна на Голгота. Дълго време този Марк беше ученик на Петър. След това той стигна на едно място, където намери, така да се каже, външна среда, от която можа да придаде на своето Евангелие онзи оттенък, от който се нуждаеше именно това Евангелие.
Евангелието на Марко ни дава възможност най-ясно да
почувстваме
космичното величие и значение на Христа.
Към описанието на това космическо величие на Христа, авторът на Евангелието на Марко можа да бъде подбуден именно чрез онова място, на което той се озова, след като остави Петър в Рим. Той се озова в Александрия, живя там известно време, когато известната юдейската окултна философска школа в Александрия се беше издигнала на известна висота и можа да възприеме там това, което съставяше най-добрата страна на езическия гносис. Там той можа да възприеме светогледи, които съществуваха по това време, за излизането на човешкото същество от духовните светове, за идването на това човешко същество в допир с Луцифер и Ариман, за възприемането на Луциферическите и Ариманските сили в човешката душа. Той можа да се запознае с всичко това от езическия гносис, което даваше разбиране за произхода на човека от Космоса и новото изграждане на нашата планета. Но именно на това място, което се намираше в Египет, Марко можа да види колко силен беше контрастът между това, за което първоначално бе предназначен човек и това, което този човек беше станал след това.
към текста >>
47.
5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това, което очаква човека, когато той може да проникне неподготвен в своята вътрешност, е това, че тогава в човека се събужда всичкият егоизъм, всичко, което довежда човека дотам, да си каже: Всички сили, които съществуват в мене, всички страсти и вълнения, които са свързани с мене, с моя аз, с моята личност и които не искат да знаят за духовния свят, аз искам да ги имам така, че да мога да се свържа с тях и да действам, усещам и
чувствам
само от моята егоистична същност.
понеже в миналото човек не е бил укрепнал духовно, за това йерофантът. който извършва Посвещението, е имал дванадесет души посветени като помощници, които са неутрализирали, така да се каже. тъмните сили, с които е влизал ученикът в контакт и са ги обезвреждали, за да не дойде ученикът до катастрофа. Когато човек слиза неподготвен в своето физическо и етерно тяло, те го обхващат така, че вътрешните преживявания, които настъпват тогава, изключват познаването на вътрешната Истина и пред човека застават лъжливи, измамни образи. Така той се свързва с всичко онова, което живее в него като егоистични желания, лоши наклонности и егоистични инстинкти, и т.н.
Това, което очаква човека, когато той може да проникне неподготвен в своята вътрешност, е това, че тогава в човека се събужда всичкият егоизъм, всичко, което довежда човека дотам, да си каже: Всички сили, които съществуват в мене, всички страсти и вълнения, които са свързани с мене, с моя аз, с моята личност и които не искат да знаят за духовния свят, аз искам да ги имам така, че да мога да се свържа с тях и да действам, усещам и
чувствам
само от моята егоистична същност.
Следователно тази е опасността, че човек чрез такова потопяване в своята вътрешност достига до най-високата степен на егоизма, и в него се проявяват най-различни форми на егоизъм. И когато те се проявяват, човек съвсем не вярва и не подозира, че той е жертва на тези форми на егоизъм. Той вярва във всичко друго, но не и в това, че е станал свръхегоист. Това е естествено явление, но човек ако иска да проникне безопасно в духовните светове, трябва да превъзмогне този егоизъм, да го победи, да го превърне в енергия във възходяща степен, да го превърне в алтруизъм. Но затова се иска усилия на човешката воля за превъзмогване.
към текста >>
48.
VI. КНИГАТА СЪС СЕДЕМТЕ ПЕЧАТА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Всичко, което мислим,
чувстваме
и преживяваме, ще бъде написано на лицата ни.
То е онова, което човешкото същество е получило от Христа през Четвъртата културна епоха на нашата Пета раса, а именно, духовния живот и безсмъртието на Аза. В Четвъртата културна епоха на Шестата раса тези, които са придобили безсмъртие, те са господари на живота и смъртта и те ще прогресират. А тези, които не са го добили, които не са приели духовния импулс, те са обречени на смърт, ще паднат, ще останат назад в развитието си, ще отпаднат от човешката еволюция. В Петата културна епоха на Шестата раса ще се разкрие това, което човечеството е придобило в течение на Петата културна епоха на нашата Пета раса. Това, което ние придобиваме сега в Окултните Школи, и това въобще, което се придобива в течение на културното развитие на нашата епоха, ще даде своя плод в Петата културна епоха на Шестата раса.
Всичко, което мислим,
чувстваме
и преживяваме, ще бъде написано на лицата ни.
Така ще бъде разкрито последователно всичко, което е вложено в душата от миналото. Символа на коня, който се явява при отваряне на Печатите, отговаря на ума, на интелигентността. Принципът и силата, която ще направи всички минали опитности да се разцъфтят, да се асимилират от човешката душа и да се изявят като сили, оформящи човешкото лице и човешкото тяло, е Христовият импулс, Христовото Същество. Христовата сила ще отвори Печатите. Затова е казано в Апокалипсиса, че Агнето е достойно да отвори Книгата със 7-те Печата.
към текста >>
49.
XIV. ТАЙНАТА НА ЧИСЛОТО 666
- Влад Пашов (1902- 1974)
И Гьоте, който е познавал този закон, казва във „Фауст": ,
Чувствам
, че в мене живеят две души - едната ме тегли нагоре към Слънцето, към възвишеното, красивото, великото, а другата ме тегли надолу към Земята - към преходния, лекия живот на развлечения и удоволствия." Всеки човек чувства тези два стремежа в себе си и на който даде път, такава посока взема неговият живот.
Но по силата на Закона на Полярността, всички хора не ще могат да приемат този духовен импулс, защото на него противодейства друг импулс, който идва от средата на това същество на Злото, който има противоположна тенденция - на разединение, на егоизъм, на материализъм. Христовият импулс изразява вътрешният, дълбок стремеж на душата към нейната първоначална родина - Божествения свят. А другият импулс изразява този стремеж, който е породен в процеса на слизането и е предаден от животинската природа на груповите души. И затова Учителя казва: "В човешката душа има два стремежа - единият я тегли нагоре към Слънцето, а другият я свлича надолу към центъра на Земята. На който импулс се отдаде душата, в такава посока отива нейното развитие."
И Гьоте, който е познавал този закон, казва във „Фауст": ,
Чувствам
, че в мене живеят две души - едната ме тегли нагоре към Слънцето, към възвишеното, красивото, великото, а другата ме тегли надолу към Земята - към преходния, лекия живот на развлечения и удоволствия." Всеки човек чувства тези два стремежа в себе си и на който даде път, такава посока взема неговият живот.
И задачата на окултните и духовните движения в света е да подхранва този духовен стремеж в душите, който беше пробуден от Христовия импулс, да стимулира човешките души в това направление, за да се създаде едно ядро от хора между човечеството, което да измени начина на живот във възходяща степен, или казано с други думи, което да одухотвори живота, да внесе в него Любовта и духовния елемент и да го осмисли по такъв начин. Когато тези хора, които са решили да живеят в братство и любов, дадат друга насока на живота на човечеството, тогава постепенно, в течение на Шестата културна епоха на Петата раса, щe стане едно разделение на човечеството - едни все по-ясно ще се очертаят на страната на Христа - това са хората, които искат да приложат Любовта и духовния начин на живот, и другите, които ще продължават стария начин на живот, като все повече се отдават в плен на материалния живот. Това ще бъде първото голямо разделение на човечеството, което ще стане в Шестата културна епоха на Петата раса. И това става под влияние на това същество, за което Йоан казва, че числото на Звяра е 666. Така Шестата епоха на Петата раса е първата шесторка на това число.
към текста >>
50.
X. АКАШОВАТА ХРОНИКА -ИЗТОЧНИК ЗА ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Когато така
чувстваме
и разбираме това, което ни говорят Евангелията и ставаме подбуждани от това, което
чувстваме
, само тогава ще намерим Пътя към Тайната на Голгота.
Така че, към Тайната на Голгота съществува само един път: пътя на ясновидството, въпреки че тази Тайна бе извършена на физическото поле. И това те предадоха на своите ученици и последователи. След Възкресението Христос се явява първо на жените, което показва, че те са по-възприемчиви за духовните явления, понеже у тях духът е по-малко потънал в материята и техният мозък е по-гъвкав и възприемчив към духовното. След като се яви на жените, тогава се яви на учениците от мъжки пол. Така ние виждаме, че Окултната наука ни се показва и в най-малките подробности в Евангелието.
Когато така
чувстваме
и разбираме това, което ни говорят Евангелията и ставаме подбуждани от това, което
чувстваме
, само тогава ще намерим Пътя към Тайната на Голгота.
И когато така чувстваме Евангелията, ние няма да се питаме дали са исторически, дали са верни или не. Ние ще знаем от вътрешна опитност, че това, което ни говорят; Евангелията, е самата Истина. И тогава от това чувство ще излезе най-висшата сила, която ще ни позволи да се издигнем до своя най-висш идеал чрез едно мъдро себепознание, и ще познаем в Христа своя идеал, своя Първообраз, истинският Син Человечески, за Когото Пилат казва: Ето Човекът! Тогава хората ще разберат, че Земята е свързана с духовните светове, едва тогава, когато схванат, че Христос, Великото Космическо Същество, е живял в тялото на Исус от Назарет. И след Голгота, когато кръвта на Христа е изтекла от Неговото тяло, Неговата сила е проникнала в аурата на Земята и е внесла нов импулс, нова сила в земното развитие.
към текста >>
И когато така
чувстваме
Евангелията, ние няма да се питаме дали са исторически, дали са верни или не.
И това те предадоха на своите ученици и последователи. След Възкресението Христос се явява първо на жените, което показва, че те са по-възприемчиви за духовните явления, понеже у тях духът е по-малко потънал в материята и техният мозък е по-гъвкав и възприемчив към духовното. След като се яви на жените, тогава се яви на учениците от мъжки пол. Така ние виждаме, че Окултната наука ни се показва и в най-малките подробности в Евангелието. Когато така чувстваме и разбираме това, което ни говорят Евангелията и ставаме подбуждани от това, което чувстваме, само тогава ще намерим Пътя към Тайната на Голгота.
И когато така
чувстваме
Евангелията, ние няма да се питаме дали са исторически, дали са верни или не.
Ние ще знаем от вътрешна опитност, че това, което ни говорят; Евангелията, е самата Истина. И тогава от това чувство ще излезе най-висшата сила, която ще ни позволи да се издигнем до своя най-висш идеал чрез едно мъдро себепознание, и ще познаем в Христа своя идеал, своя Първообраз, истинският Син Человечески, за Когото Пилат казва: Ето Човекът! Тогава хората ще разберат, че Земята е свързана с духовните светове, едва тогава, когато схванат, че Христос, Великото Космическо Същество, е живял в тялото на Исус от Назарет. И след Голгота, когато кръвта на Христа е изтекла от Неговото тяло, Неговата сила е проникнала в аурата на Земята и е внесла нов импулс, нова сила в земното развитие. С тази сила човек ще може да преобрази своето астрално и етерно тяло, а също и Земята ще може да се преобрази в духовно небесно тяло.
към текста >>
51.
XI. СИЛАТА НА ХРИСТОВОТО СЛОВО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Така че, когато
чувстваме
най-вътрешния импулс на Евангелията, ние
чувстваме
не само Истината, но и силата на Словото, което ни се предава като сила и ни кара да стоим твърдо на Земята и да обгърнем с поглед Земята с нейната околност, като приемем с пълно разбиране думите: Небето и Земята ще преминат, но Моите думи не ще преминат.
След като Земята достигне до края на своето съществуване, между нея и следващото й въплъщение, което в Окултната наука се нарича Юпитер, ще настъпи състояние на почивка, когато всичко преминава в хаос. През този период не само Земята ще се изменя, но и принадлежащото към Земята небе. Но това, което бе дадено чрез Словото, което Христос произнесе, което Той запали в онези, които Го познаха, и което ще продължава да живее в онези, които Го познават, това е истинската есенция на Земното съществуване. И сам Христос казва: Небето и Земята ще преминат, ще се изменят, но Моите думи ще останат. Това значи, че в периода на почивката, Словата, които Христос е изрекъл, ще продължат да действат като сили, да организират и подготвят човешките души и самата планета за новото въплъщение.
Така че, когато
чувстваме
най-вътрешния импулс на Евангелията, ние
чувстваме
не само Истината, но и силата на Словото, което ни се предава като сила и ни кара да стоим твърдо на Земята и да обгърнем с поглед Земята с нейната околност, като приемем с пълно разбиране думите: Небето и Земята ще преминат, но Моите думи не ще преминат.
Словото Христово никога няма да премине, дори и когато Небето и Земята преминат. Според Окултното познание трябва да кажем: Защото истините, които са казани върху Тайната на Голгота, ще останат да съществуват во веки.
към текста >>
52.
ПРИНЦИП НА УМА ИЛИ ПРИНЦИП НА МЕНТАЛИЗМА
- Влад Пашов (1902- 1974)
В края на Великия цикъл от еони от време, когато Всичкото ще прибере в Себе Си всички Свои творби, тогава ние ще се
почувстваме
извънредно щастливи и радостни, защото тогава ще бъдем изпълнени със знанието на цялата Истина, а именно, че сме едно с Всичкото, с Цялото.
И все пак тези същества са били някога като нас и ние един ден ще бъдем като тях, а може би и по-горе, защото такъв е Законът за предназначението на човека, както ни осведомяват Посветените. Според херметичната наука и смъртта не съществува реално, даже и в относителен смисъл. Тя е раждане на един нов живот и ние ще следваме нашия път все напред и нагоре, по все по-висши полета на живот за еони от време. Вселената е наш дом и ние сме длъжни да изследваме и изучаваме всичко в нея надлъж и нашир преди свършването на времето. Ние съществуваме и живеем в безкрайния Ум на Бога и затова нашите възможности и благоприятни условия са също безкрайни както по време, така и по пространство.
В края на Великия цикъл от еони от време, когато Всичкото ще прибере в Себе Си всички Свои творби, тогава ние ще се
почувстваме
извънредно щастливи и радостни, защото тогава ще бъдем изпълнени със знанието на цялата Истина, а именно, че сме едно с Всичкото, с Цялото.
Такива са съобщенията, които ни идват от Посветените, от онези, които са напреднали достатъчно в Пътя. И ние трябва да бъдем спокойни и радостни, защото ние сме запазени и защитени от безкрайната сила на Ума на Всичкото. Затова Кибалион казва: ''Вътре в Ума на Всичкото смъртните неща са в безопасност и са у дома си". "Нито един не е сирак, нито по баща, нито по майка, без близки".
към текста >>
53.
2. Новото време, 6 март 1932 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Hиe я
чувстваме
и всеки от вас, когато е разтревожен, ако се вглъби в себе си ще види, че в душата му, зад развълнуваното море на неговия ум има един свят тих и спокоен.
За него той е създаден. Следователно, законът не е нещо меродавно. Противоречия в света сами по себе си не съществуват. Противоречията ние ги създаваме. В природата съществува една вечна вътрешна хармония.
Hиe я
чувстваме
и всеки от вас, когато е разтревожен, ако се вглъби в себе си ще види, че в душата му, зад развълнуваното море на неговия ум има един свят тих и спокоен.
Ако този свят на вечна хармония не съществуваше, ние не бихме могли да живеем на земята. Когато океанът се развълнува има вълни високи до 20 метра. Но питам: до дъното си ли е развълнуван той? - Не, под 50-100 метра всичко е тихо и спокойно. Там даже не подозират, че горе има вълни.
към текста >>
54.
7. Пътят на живота, 20 ноември 1932 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
И когато ще се случи нещо неприятно с нас, ние обикновено
чувстваме
нещо тежко и тревожно, неразположени сме, без да има някаква видима причина.
Същото се отнася и за окото и другите органи - силата на възприятията зависи от площта, а площта се определя от естеството на материята. Както животът се развива днес, човек е изправен пред известни опасности и заключения в света, причините, на които не ги знае. За да могат да се избавят съвременните хора от тези изненади в живота, трябва да проучат и добият знанието, което е вложено в самия живот. И има в човешкия ум една способност на предчувствие, която никога не лъже и ако разбираме езика й и я слушаме, ще ни избави от много неприятности в живота. Всички предмети са живи и всеки предмет може да ме предупреди за нещастието, което може дати дойде, когато си близо до него.
И когато ще се случи нещо неприятно с нас, ние обикновено
чувстваме
нещо тежко и тревожно, неразположени сме, без да има някаква видима причина.
Това е вътрешното предчувствие, но който не разбира езика му, не може да се ползва от него. Това знание принадлежи на вътрешната страна на живота и трябва да го проучаваме. И ако се измери чувствителната площ на възприятие у тези хора, които разбират езика на предчувствията, ще се види, че полето на техните възприятия е по-голямо, отколкото при обикновените хора. Окултистите си имат един начин за изяснение на този въпрос - те казват, че човек имал седем тела, и казват, че тези седем тела били едно в друго. Не - тези седем тела не могат да бъдат едно в друго.
към текста >>
55.
16. Противоречията в живота и изхода от тях, 19 март 1933 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ако мислим,
чувстваме
и имаме воля, ние живеем; ако не мислим,
чувстваме
, действаме, ние сме мъртви в света и ще ни погребат.
Ако една идея, която имате, не може да ви освободи, тя не ви трябва. Човек трябва да има една философия, която да го освободи от несгодите и противоречията на живота и да му обясни вътрешните закони на живота. Само една светла: мисъл, само едно силно сърце и благородна воля у човека са в състояние да го избавят от сегашното положение.: Има един разумен свят и ако знаем как да говорим! с този свят, той ще ни даде всичкото свое благословение.
Ако мислим,
чувстваме
и имаме воля, ние живеем; ако не мислим,
чувстваме
, действаме, ние сме мъртви в света и ще ни погребат.
Човек, който иска да се освободи от противоречията на живота, трябва да се роди в света, трябва да мисли, да чувства ида има воля, а който се роди, ще има майка си и баща си при себе си и ще се ползва от всички блага на живота, ще има всички условия, необходими му за живота и за него. Противоречията изчезват, задачите последователно се разрешават и той е свободен гражданин на великото царство на природата. Така че, за да разреши човек противоречията в живота, трябва да се роди, за да добие всички условия, необходими му за развитието и прогреса. По беседа от Учителя, държана на 19 март 1933 г.
към текста >>
56.
17. Пред прага на новата епоха, 26 март 1933 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
За това е потребна една практическа школа, да научим какво и как да ядем всеки ден, как да дишаме и
чувстваме
и как да мислим.
Българите например употребяват фасула. Той е полезен, но повече от един път в седмицата да не се яде, защото става вреден; той е отлично средство за прочистване на стомаха и оттам на целия организъм. За да бъдат здрави белите дробове, трябва да имате благородни чувства и чист въздух. За да бъде здрава нервната система, трябва да имаме светла и широка мисъл. Като имаме по такъв начин здрав стомах, здрави дробове и здрава нервна система, Божествената сила, която ще дойде от природата, ще може да пресъздаде всички мускули и ще внесе нова сила, с която можем да работим.
За това е потребна една практическа школа, да научим какво и как да ядем всеки ден, как да дишаме и
чувстваме
и как да мислим.
Един от методите за запазване мозъка ни е вечерно време преди да заспим, да освободим ума си от всички лоши случки, преживелици и впечатления. Здрава нервна система, здрави дробове, здрав стомах, дават светла и широка мисъл, благородни чувства и добри постъпки, а тези вече създават хармонични отношения между хората и изключват възможностите за робство от човек над човека. И ако днес съществува тази всеобща криза - социална, икономическа, политическа, то според нас се дължи на това, че хората нямат светла и широка мисъл, благородни чувства и добри постъпки, а живеят затворени в черупките си, със своите дребнави мисли и егоистични чувства и всеки иска да устрои щастието си изолирано от другите и за тяхна сметка. От всичко това се създават външната среда и условията, при които се развива съвременната култура, задушена в собственото си невежество. Днес всички ламтят за пари.
към текста >>
57.
22. Новите схващания за живота и света, 15 октомври 1933 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Само така като почнем да мислим и
чувстваме
, животът ни ще се осмисли.
Обичай другите хора тъй, както постъпва Бог, Който живее в нас. И всеки ден трябва да слушаме Божествения глас в себе си и не да се осъждаме, а да изправяме по грешките си и да посаждаме добрите мисли и желания в душата си. Слушайте гласа на любовта във вашата душа; слушайте гласа на разумното във вашата душа. Това са реалните неща в живота и те ще ви помогнат. Бог живее у всички ни и ние имаме нужда един от друг, защото сме едно цяло.
Само така като почнем да мислим и
чувстваме
, животът ни ще се осмисли.
Защото човешката мисъл е, която определя живота на човека. Мисълта е, която определя нашето здраве и способности. Човешката мисъл е, която определя вашето бъдеще. Човешката мисъл е, която определя великият път, по който трябва да служим на Любовта, великият път, по който трябва да служим на Мъдростта, онзи великият път, по който трябва да служим на Истината. По беседа от Учителя, държана на 15 октомври 1933 г.
към текста >>
58.
2. Спешните въпроси в живота, 2 юли 1933 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Такива въпроси са: как да дишаме правилно, как, какво и кога да ядем, как да мислим, как да
чувстваме
, как да постъпваме, как да задържаме знанието и силата си, как да живеем в хармония със законите на природата и какви да бъдат отношенията ни с нея и с близките ни.
И в този си стремеж, да коригира природата, човек си създава големи противоречия и несгоди и се чуди после, откъде му идват нещастията. У човека има скрити сили, които, ако се развият, ще му дадат възможност да влезе в разумно и хармонично общение с природата, да разбере нейните пътища и да избегне ненужните страдания и противоречия в живота си; тогава той ще може да разреши правилно всички въпроси и задачи, които животът му слага. Има и спешни въпроси в живота, които не търпят отлагане. Например, какъв ще бъде краят на нашата земя, колко е далеч краят на вселената от нас, какво има на Слънцето и пр., това са ред въпроси, които са интересни, но не са спешни, не са належащи. Но има спешни въпроси, от които зависи нашият живот и развитието ни.
Такива въпроси са: как да дишаме правилно, как, какво и кога да ядем, как да мислим, как да
чувстваме
, как да постъпваме, как да задържаме знанието и силата си, как да живеем в хармония със законите на природата и какви да бъдат отношенията ни с нея и с близките ни.
Има един специфичен начин за правилно дишане. Да се диша правилно, това е цяла наука, която малцина знаят сега. В Индия йогите имат цяла система за дишане. Те го наричат дълбоко дишане, но това е едно специфично дишане за придобиване на безсмъртния живот. Чрез правилното дишане човек може да придобие безсмъртие.
към текста >>
59.
13. Трите прояви на Любов, 22 февруари 1934 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
От невидимия свят искат от нас да мислим повече и да
чувстваме
повече, а по-малко да работим физически.
Но съвременните хора, като не разбират тази дълбока наука, казват: „Това са суеверия и празни работи, да се занимаваме с икономическите въпроси, които са най- съществени за живота. Но нашият икономически живот е зависим в много отношения от Слънцето и звездите. Ние само ще надраскаме малко земята и ще хвърлим семето, а слънцето, водата, въздухът и много още сили ще го възрастат. Човек не трябва да бъде роб и да работи по цял ден. По малко трябва да работи човек.
От невидимия свят искат от нас да мислим повече и да
чувстваме
повече, а по-малко да работим физически.
А днес е обратното. Необходимо е правилно разпределение на човешката дейност в трите свята, за да бъде животът ни разумен и смислен. Сега някой чака второто пришествие, като дойде Христос да направи хората щастливи. Но Христос казва: „Идете и проповядвайте това Евангелие и аз ще бъде с Вас до окончанието на века.“ И още: „Ако ме любите, ще опазите заповедите ми.“ Това показва, че Той не е никога бил далеч от нас. Но всякога когато не разбираме един човек, ние сме далеч от него; и когато не ни разбира някой, той е далеч от нас.
към текста >>
60.
1. В начало бе Словото, 11 февруари 1934 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това, което може да
чувстваме
и опитаме, че живее вътре в нас, като реалност, то е Словото.
Ако не разбираме връзката между този и онзи свят, не можем да разберем и живота. Животът трябва да се разбира от гледището на онзи свят, който е свят на мисълта, и от гледището на този свят, който е свят на действията и проявленията. Каквото човек намисли в умствения свят, тук ще го реализира. Всеки човек от онзи свят, когато пожелае да се прояви, веднага го пращат на този свят; и когато се върне на онзи свят, връща се с всичките си придобивки. Когато ние говорим за служене на Бога, разбираме служене на Разумното Слово, защото туй, което може да ни освободи и да внесе сила, здраве и безсмъртие в нас, то е Словото.
Това, което може да
чувстваме
и опитаме, че живее вътре в нас, като реалност, то е Словото.
Туй, което може да ни подмлади и възвърне силата ни и да поправи света, това е Разумното Слово. Това Слово бе у Бога. Бог - това е проявеният свят и когато това Слово започнем да възприемаме, сегашният свят ще се оправи. Словото, това е онзи първичен подтик в нашия дух, в нашата душа, в нашия ум, което е причина за нашия живот и за нашия прогрес. Този подтик на Словото ние не можем да спрем.
към текста >>
61.
4. Условия за разумния живот, 25 март 1934 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Да мислим правилно, да
чувстваме
правилно и да постъпваме правилно - това е великата музика в живота, която е необходима за всички.
И като си легнете вечерно време, кажете си - като стана, ще служа на Бога с всичкото си сърце и ще си науча всичките уроци и като стана сутринта, каквото съм казал ще го направя. Ако не го направите утре, пак повторете опита докато имате резултат. По този начин човек може да развие дарбите си. Имате например дарбата на певец - развийте гласа си, защото от това зависи вашето щастие. Като се научите да пеете и да свирите, вашата съдба се оправя.
Да мислим правилно, да
чувстваме
правилно и да постъпваме правилно - това е великата музика в живота, която е необходима за всички.
По беседа от Учителя, държана на 25 март 1934 г.
към текста >>
62.
5. Трите фази в развитието на човека, 1 април 1934 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
И ако се премахнат растенията и животните от земята, ние щяхме да
почувстваме
, каква голяма полза принасят те.
Ако сегашният живот не е свързан с бъдещия, той сам по себе си губи смисъл. В живота няма разделност, а съществува едно звено между всички същества. Всички същества са свързани като едно цяло. Повидимому животните са отделени от хората, но фактически те са свързани с тях. Също и растенията са свързани с хората.
И ако се премахнат растенията и животните от земята, ние щяхме да
почувстваме
, каква голяма полза принасят те.
Дърветата са отлични химици. Те знаят много по- добре законите на живота и живеят много по-дълго: до 8000 години живеят някои; а човек, който минава за голям философ, едва достига до 90-120 години. Рядко има случаи да достигне до 250 години. Развивайки пред вас всички тези мисли, аз не искам да ви изнасям нещо ново, но искам само да подкрепя онова, което е вложено във вас, да подкрепя и стимулирам това, което носите от рождение, а вие какво ще правите, това е ваша работа. Дървото трябва да расте, животното - да живее, а човек трябва да мисли; гениите трябва да творят, а светията трябва да осветява пътя на другите хора.
към текста >>
63.
4. Смисълът на историята, 18 ноември 1934 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тя е вродена в човека, тъй както са вродени способностите да мислим и да
чувстваме
.
Под една или друга форма, в по-слаба или по-силна степен, всички хора вярват в тази Велика Всемирна душа, в тази Космична разумност, която направлява живота на всички същества. И съвременната наука експериментално е установила, че в човешкия мозък съществува един център на вярата. Забелязано е, че хората, у които този център е силно развит, имат силна вяра, а у които е слабо развит, имат слаба вяра. И всичко онова, което се проявява в нашето съзнание, си има своите дълбоки вътрешни причини. Вярата не е нещо, което сега можем да придобием.
Тя е вродена в човека, тъй както са вродени способностите да мислим и да
чувстваме
.
Нашите мисли, чувства и постъпки, това са факторите, които градят целия наш живот и живота на народите и на цялото човечество. Всички мисли, желания и постъпки, с които живее един народ, се отразяват върху неговия бит. И ако един народ например е земеделски, ще се развият известни черти в неговото лице, които няма да ги има в други; ако един народ е индустриален - други черти ще се развият; ако един народ се занимава повече с изкуство или с технически науки, или с религията, те все ще оставят известен специфичен отпечатък върху лицето. В религиозните хора известни мускули се усилват, други отслабват. У религиозните хора корема спада, а у светските се развива.
към текста >>
64.
ЧУДОТВОРСТВО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ние
чувстваме
тия работи с духовното си тяло.
някакво тяло хвърчите из пространството. С кои очи виждате, че тялото ви лежи на леглото, а същевременно хвърчите някъде из въздуха? С кое тяло хвърчите?
Ние
чувстваме
тия работи с духовното си тяло.
Когато казвам, че някои работи не могат да станат лесно, имам предвид физическото тяло на човека. Значи, с физическото тяло на човека работите не могат да станат лесно, но с духовното тяло лесно стават.
към текста >>
65.
СМЪРТТА
- Влад Пашов (1902- 1974)
чувствам
тъга и от време на време плача, без да зная защо.
По това време изпаднах в едно тягостно душевно напрежение, изпитвах някаква мъка и често плачех без причина. Когато веднъж бях при Учителя, без да съм му казвала за своето състояние, той ме запита: „Ти знаеш ли защо плачеш? " Аз му отговорих, че
чувствам
тъга и от време на време плача, без да зная защо.
Тогава Учителят ми разкри причината: „Чрез тебе плаче една мома, която е живяла преди време в твоята стая, а.вече си е отишла от този свят." След разговора аз попитах втората си майка кой е живял в стаята ми. Тя ми разказа, че действително в стаята е
към текста >>
66.
Смирение
- Влад Пашов (1902- 1974)
Да знаем как да говорим, как да мислим и как да
чувстваме
, умни да бъдем – в това седи съвършенството, в това седи Любовта.
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБОВТА • 18 • Смирение
Да знаем как да говорим, как да мислим и как да
чувстваме
, умни да бъдем – в това седи съвършенството, в това седи Любовта.
Без това Любовта не може да се прояви. За да се придобие Любовта, необходимо е смирение. Дойде ли смирението, и Любовта ще дойде, и знанието ще дойде. Изхвърлете от себе си мисълта за превъзходство над другите. Знайте, че всеки човек, всяка душа има възможност да се повдигне.
към текста >>
67.
Молете се един за друг
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ние ще
почувстваме
тази вътрешна връзка, ще минем от спящо състояние в будно или от смърт, от ограничено състояние – в безгранично, от временния живот – във вечния, дето няма изтощаване.
Бог да оправи пътищата на Светлината, която се отправя във вашия ум. Бог да оправи пътищата на Знанието, което иде да се всели във вашите души, да ви покаже свещения път на Живота. Казвате: “Ние можем да направим всичко”. Ако Бог живее в нас като Любов и ние като живеем в Него, ще прояви Любовта си, ще дойдем в съприкосновение с най-високата сила – Любовта, ще бъдем при Истината, която ще даде красота на живота ни и тогава ще се създаде Новото човечество. То е създадено вече, но ще се даде израз на Новия човек.
Ние ще
почувстваме
тази вътрешна връзка, ще минем от спящо състояние в будно или от смърт, от ограничено състояние – в безгранично, от временния живот – във вечния, дето няма изтощаване.
С една дума, ще намерим туй, което алхимиците са търсили – вечното подмладяване. Това е смисълът на Живота – човек постоянно да усеща в себе си как се подмладява, как се видоизменя от красота в красота, от сила в сила.
към текста >>
68.
59-то писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ние може да не знаем къде е небето, може да не знаем где живее Господ, колко е далеч от нас, но трябва да
чувстваме
Бога.
Всички трябва да се пазите от следното нещо: когато направите най-малкото добро, не го изявявайте отвън. Изявите ли го отвън, вие спъвате себе си. Защото в дадения случай, като направиш доброто, ти вече имаш одобрението на Бога и се радвай. С това ти не се препоръчваш, но Бог те препоръчва. Моралната сила на Ученика, който следва Божественото Учение е в това, че той трябва да има абсолютна вяра в Бога.
Ние може да не знаем къде е небето, може да не знаем где живее Господ, колко е далеч от нас, но трябва да
чувстваме
Бога.
И право е казал пророкът, че Бог не живее в небето, а в сърцата на смирените. А смирени са хората на разумното сърце. Ако всички вие бихте се водили по вашето разумно сърце, всичките спорове, които по някой път се явяват между вас, биха изчезнали. Ако съберем всичко онова, което нашият обективен ум може да направи, от времето на нашето детство до времето, когато си заминаваме за другия свят, и го претеглим, всичко това не може да тежи толкова, колкото една най-малка постъпка на разумното сърце. И в Писанието някъде се казва: "Размишляваше Давид в сърцето си".
към текста >>
69.
60-то писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ние не можем да мислим каквото искаме и да
чувстваме
каквото искаме.
459. Правило за правене на зададените упражнения. Искате ли да направите едно упражнение, най-първо ще концентрирате ума си към всички свои органи, тъй че за 5-10 минути те да бъдат под контрола на вашето съзнание, на вашата воля. Около 5-10 минути няма да шавате, ще мислите само за себе си, ще бъдете силно съсредоточени. 460. Философията на Ученика. Известни външни условия ограничават чувствата ни, ограничават волята ни, ограничават ума ни.
Ние не можем да мислим каквото искаме и да
чувстваме
каквото искаме.
Ще кажете: Тогава къде е свободата? Туй, което казват философите, че можем да мислим, чувстваме и действаме както си искаме, това не е така. Ние се намираме в един свят, в който всички неща са относителни. Мислите, чувствата и волята са относителни. Например, детето мисли като майка си и баща си.
към текста >>
Туй, което казват философите, че можем да мислим,
чувстваме
и действаме както си искаме, това не е така.
Около 5-10 минути няма да шавате, ще мислите само за себе си, ще бъдете силно съсредоточени. 460. Философията на Ученика. Известни външни условия ограничават чувствата ни, ограничават волята ни, ограничават ума ни. Ние не можем да мислим каквото искаме и да чувстваме каквото искаме. Ще кажете: Тогава къде е свободата?
Туй, което казват философите, че можем да мислим,
чувстваме
и действаме както си искаме, това не е така.
Ние се намираме в един свят, в който всички неща са относителни. Мислите, чувствата и волята са относителни. Например, детето мисли като майка си и баща си. Вълчето - също. То не може да отиде по-далеч.
към текста >>
70.
Биографични бележки за сестра Милка Периклиева
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
" Милка била толкова тъжна поради тежкото си материално положение, че казала на Учителя : „О, Учителю, бих поискала и аз като другите братя и сестри да съм с по-нови и хубави дрехи и обувки, да имам средства да се нахраня както трябва и да се
чувствам
радостна и доволна от живота." А Учителя казал: „Милка, ако Небето иска да ти даде нещо, трябва да поискаш много повече, твоето желание е много малко за Съществата от Невидимия свят." Въпреки тази реакция на Учителя, след този кратък разговор нейното материално положение се подобрява.
Той силно задлъжнява и задълженията му падат върху гърба на големия му син и на Милка. И така, през тридесетте години на миналия век тя живее в голям недоимък на средства и пари, защото е трябвало със скромната си заплата на детска учителка да помага на родителите си и на по-малките си брат и сестра. Не е имала дори пари за трамваен билет и често е ходела пеша до Изгрева и до дома на родителите си в Конъовица. Зимно време, без солидни обувки и с тънко старо палтенце, често се е прибирала замръзнала и мокра у дома си. По онова време, един път, след беседа, Учителя я запитва: „Сестра Милка, ако сега Небето се отвори и те благослови за някакво твое желание, какво би си поискала ?
" Милка била толкова тъжна поради тежкото си материално положение, че казала на Учителя : „О, Учителю, бих поискала и аз като другите братя и сестри да съм с по-нови и хубави дрехи и обувки, да имам средства да се нахраня както трябва и да се
чувствам
радостна и доволна от живота." А Учителя казал: „Милка, ако Небето иска да ти даде нещо, трябва да поискаш много повече, твоето желание е много малко за Съществата от Невидимия свят." Въпреки тази реакция на Учителя, след този кратък разговор нейното материално положение се подобрява.
Но десетина години по-късно Учителя отново задава същия въпрос на сестра Милка. И тогава тя пожелала много повече: да бъде свободна, за да служи на Делото на Братството, при каквито и да е условия. Това нейно желание е много по-голямо от първото, но и много по-трудно. Да бъдеш свободен от всички тежести на живота - това изисква жертви. Не е лесно да се освободим от кармата, натрупана през вековете.
към текста >>
71.
КОГАТО ПРИЕМАШ УСЛУГА, ВНИМАВАЙ!
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Тя е доста голяма и двете ще се
чувстваме
удобно в нея. Заповядай!
Без много приготовления, качих се с раницата на камиона с провизии и се озовах в лагера. Всички ме посрещнаха с радост. Сестра К. мило ме попита дали имам палатка и като разбра, че нямам, ми каза: - Аз съм сама в моята палатка.
Тя е доста голяма и двете ще се
чувстваме
удобно в нея. Заповядай!
Тя ми приготви меко, топло легло и се грижеше за мене като майка. Всяка вечер пиехме ароматичния чай от мащерка. Накратко, чувствах се добре при нея и единствената ми грижа, която ми оставаше, бе да дишам чистия въздух и да събирам сили за през цялата година. Сутрин се изкачвахме на върха. Слушахме словото на Учителя.
към текста >>
Без болка, без причина започнах да се
чувствам
много нещастна.
За града и грижите престанах да мисля. На такава височина човек се откъсва напълно от всекидневието и си почива. Учителя знаеше къде да ни води. Но с мен започна да става нещо странно. След два-три дни ме застяга една мъка.
Без болка, без причина започнах да се
чувствам
много нещастна.
Тази мъка постепенно се изрази в желание да се хвърля от някоя скала. Налегна ме безсмислие и апатия към всичко. Започнах да избягвам другите. Плачех непрекъснато насаме и избирах скалата, от която да се хвърля. След няколко дни вече напълно бях решила да сторя това.
към текста >>
72.
ПОСЛЕДНАТА МИ СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Исках да намеря някакво извинение и почнах с това, че нямам настроение,
чувствам
се потисната от бомбардировките и не ми се ходи никъде.
Научи се да палиш огън - той свети и грее - каза Учителя и драсна кибритената клечка. Той седна на стола си до масата, а аз на стол до прозореца. Учител и ученик... Учителя ме гледаше, виждаше и знаеше значението на тази среща, а аз гледах, не виждах и не знаех... - Ти идваш ли на беседи? - поде разговора той.
Исках да намеря някакво извинение и почнах с това, че нямам настроение,
чувствам
се потисната от бомбардировките и не ми се ходи никъде.
Всъщност причината бе, че Учителя по-рядко слизаше в салона. - Бъди свободна, щом не ти се идва, не идвай. Но знай, че имаш един Изгрев. Изгревът да ти бъде като оазис за почивка. Когато се умориш в града, идвай на Изгрева.
към текста >>
73.
ПЪРВА МАКСИМА НА СВОБОДАТА
- Методи Константинов (1902-1979)
И ако страдаме, ако се
чувстваме
наказани,
Всяка разумна власт е дадена от Космичното Начало. То наблюдава внимателно тази власт и държи отговорни всички нейни служители. Космичното Начало изисква всички същества да бъдат свободни като Него.
И ако страдаме, ако се
чувстваме
наказани,
то е резултат от нашето невежество, от невъзприемане на това, което произтича от Висшото Космично Начало. То държи хората да се обичат, да ходят е Пътя на Истината и да бъдат свободни.
към текста >>
74.
ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ НЕ СЕ ПОДМЕНЯ
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Чувствам
, че няма какво да си кажем.
Сега Духът се оттегли, няма го вече онзи, който да ни обедини. Остана Словото, но него никой не чете. А Духът на Учителя е в Словото Му. Там е и Силата на Духа. Но не се чете.
Чувствам
, че няма какво да си кажем.
После, където се събрахме на групи си помогнахме много, споделяхме преживявания, подкрепяхме се духом. В: Какъв беше социалния състав през време на братството? Какви бяха тези хора? В селата, в провинцията? Д: Виж какво, най-различни.
към текста >>
75.
ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ И НЕОБИКНОВЕНАТА ЛЪЖА
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
В този ден аз имах една рядко, чисто духовна опитност /откровение/ да
почувствам
присъствието на Божествения Дух в Учителя.
Разговорът се водеше само между Учителя и Михаил. Учителят само един път отправи Своя поглед към мене. Неговият поглед бе изпълнен с милост, чистота и благост. Този ден бе изключителен за мене. Благословен ден!
В този ден аз имах една рядко, чисто духовна опитност /откровение/ да
почувствам
присъствието на Божествения Дух в Учителя.
След тази визита моята връзка с Михаил продължи. Аз му вярвах безусловно на всичко, което той казва, че е най-добрия ученик и най-близък до Учителя. Също вярвах на неговите уверения, че аз съм „единствената, определена от съдбата" душа. Обаче, една нощ сънувам, че Михаил има и друга „единствена душа". Аз бях запомнила ясно нейната фигура и чертите на лицето и.
към текста >>
76.
Превод на писмото на Михаил Иванов до д-р Стефан Кадиев: 20. IV. 1966 г.
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Колко щастлив се
чувствам
, че получих две мили писма наведнъж от Вас!
Превод на писмото на Михаил Иванов до д-р Стефан Кадиев: 20. IV. 1966 Севр (О-дьо Сен) Скъпи брат Кадиев,
Колко щастлив се
чувствам
, че получих две мили писма наведнъж от Вас!
Всичко, което ми пишете в писмата си, ме радва много! Това, че се върши добрата работа, е чудесно! Това, че приятелите Димитър Костов и сестра Григорова запознаха (със ситуацията тук) е нещо желателно за моите тамошни приятели. Имаше толкова много мъгла и прах (за да не кажа нещо по-лошо), че джапахме в калта. Защо Ви пиша на френски?
към текста >>
77.
56. Братското лозе в Търново
- Радка Левордашка (1920-2014)
Вече се
чувствам
още по-щастлив като ви казвам това!
Тогава братът се обръща към Учителя и казва: „Аз обещах нещо пред Бога! Вчера със сълзи на очи се молех на Бога да ми помогне да оздравея! Сега съм добре и искам да изпълня даденото обещание! Ето, давам това лозе на Бялото братство! Нека тука да стават съборите!
Вече се
чувствам
още по-щастлив като ви казвам това!
" Бавно се прибрали вкъщи, а болният чувствал лекота в себе си. Вечерта Учителя си заминал, така, както и дошъл. Оттогава лозето става Братско! Там са ставали едни от най- хубавите събори! От тях са останали чудни стенограми!
към текста >>
78.
64. Заминаването на Пешо
- Радка Левордашка (1920-2014)
". Той отговорил: „Сестро, нещо не се
чувствам
добре, ти иди, нека някой друг чете беседата." Тя му предложила да направи чай, но той отказал.
ГЛАВА ТРЕТА ЗАМИНАВАНЕТО НА ПЕШО Една сутрин Търса става и се приготвя за сутрешна молитва, но не чула брат й да става. Отишла в неговата стая и го попитала: „Ти, Пешо, защо не ставаш?
". Той отговорил: „Сестро, нещо не се
чувствам
добре, ти иди, нека някой друг чете беседата." Тя му предложила да направи чай, но той отказал.
Тя тръгва и след нея той е издъхнал. Разказвам ви този случай, защото в същата тази сутрин с мене се случва следното: точно в 5 часа сутринта над леглото ми гръмва пушка, та чак подскочих в леглото, станах, чудя се кой гръмна в стаята, сърцето ми бие силно, ще се пръсне от уплаха. Станах, отидох до балкона, погледнах към двора, нямаше никого. Влязох в стаята и се питам: кой гръмна? Реших да отида на гимнастика, облякох се и тръгнах.
към текста >>
79.
СЪБОРЪТ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО, 1922 г.
- Теофана Савова
Но аз не
чувствам
милувката на утринния хлад, моето сърце бие обезпокоено.
Всеки споделя чутото и отбелязва пропуснатото. И с каква лекота мисли умът, как се радва сърцето. Събор! - Заедно с Учителя седем дена! Три часа сутринта е! Аз отварям прозореца, утринният хлад ме лъхна и ме погали.
Но аз не
чувствам
милувката на утринния хлад, моето сърце бие обезпокоено.
Утринният хлад показваше, че е още рано за излизане от дома. Зорницата - утринната красавица - все още светеше ярка пред завеса от гаснещи звезди. И цветът на небето показваше, че още е рано. А моята сестра беше излязла, Аз я гледах как върви между двата реда дървета по булеварда, осветени от електрическите лампи. Малката и фигурка с розовото жакетче се явяваше под някое от тях, изгубваше се извън осветения периметър и се виждаше наново пак под някоя друга лампа.
към текста >>
80.
22 март
- Теофана Савова
Колко свободни се
чувстваме
!
Защото столът е все още на „66", но Учителя се застоява тук по-дълго време и интересът вече се прехвърля от „66" на Изгрева. Интересно е наистина. Тук се строи малка къщичка, там се проектира друга. По-често срещаме Учителя по двора. Голяма е разликата между двата дома.
Колко свободни се
чувстваме
!
Тук сме като в свой дом, както в дома на своя Велик Баща. Голяма е радостта да намери човек своя истински Дом! Всички се чувстват свободни. Някой е седнал на меката трева, чете или пише нещо, друг взел стомничките и отива за вода, трети взел метличка - отива да измие чешмичката.
към текста >>
81.
23 ноември 1927 г., сряда, 7,30 часа вечерта
- Теофана Савова
Щом вървя по пясъчна настилка,
чувствам
песъчинките през обувките и космите на главата ми се изправят.
Искам да отида при него и си мисля къде ли е в момента той? - На Изгрева или на „66"? Тръгвам за Изгрева. Учителя е там, но една сестра говори с него. - Учителю, - запитвам го аз, след като свърши разговора със сестрата - от известно време страдам от една необикновена чувствителност.
Щом вървя по пясъчна настилка,
чувствам
песъчинките през обувките и космите на главата ми се изправят.
И много е болезнено. Булевардът, на който живея, е тъкмо такъв и ми е много трудно да минавам по него. - Употребявате ли чеснов лук? - ме запита Учителя, след като ме изслуша много внимателно. Много е слаба думата „внимателно", за да предаде вниманието на Учителя и неговото изслушване.
към текста >>
82.
НА ВРЪХ МУСАЛА
- Теофана Савова
Чувстваме
се повече от алпинисти, нали сме с Учителя!
Случваше се някой брат да вземе думата от устата на Учителя и да започне да „обяснява". Учителя скромно ще го изслушва, после по някакъв начин ще хвърли светлина върху проблема, след което „знаещият" се коригира. Отпразнувахме именния ден на Учителя на най-високия връх на нашата родина, на Мусала - Божии връх. Изкачваме се смели, решителни, като опитни алпинисти, а то повечето от нас не са се качвали дори на Витоша. Върхът е още наполовина скрит под снежната си покривка и ние се изкачваме по стръмен снежен склон.
Чувстваме
се повече от алпинисти, нали сме с Учителя!
Носят ни крилата на Любовта! Имахме хубав слънчев изгрев и след кратък престой се върнахме. Паметно беше отиването ни през лятото на 1922 г. на връх Мусала. През лятото на 1923 г.
към текста >>
83.
ЖИВОТЪТ
- Теофана Савова
Нашият богат живот не ни позволяваше да
почувстваме
зимните студени дни.
„Понеже аз живея и вие ще живеете". „ От душата излизат мисли, възвишени и светли". Годината 1930 започна с много любов, с радост и песен. Между хубавите и изненадващи със своето разнообразие лекции, беседи, излети, разговори и упражнения, ние вече имахме и нашето преживяване от Рила, специално от седемте прекрасни езера. Очаквахме лятото и мечтаехме да поемем каменистата пътека през Скакавица, която води към езерата.
Нашият богат живот не ни позволяваше да
почувстваме
зимните студени дни.
Всичко виждахме през очите на планинаря и копнеехме за Рила, за прекрасните седем езера. С този копнеж ние посрещнахме пролетта. После направихме осмия младежки събор на 12, 13 и 14 юли. Всеки ден Учителя изнасяше по една великолепна беседа: „Право си отсъдил", „Връзване и развръзване", „Чрез него стана". И започнахме да се приготовляваме.
към текста >>
84.
ПРИ „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ'
- Теофана Савова
Още няколко стъпки по извиващата пътека край езерото и изведнаж
чувстваме
радост, като че ли някой ни очаква пред прага на приказния свят на Чешмичката с ръцете, които дават!
Първото езеро ни посрещна приветливо с усмивката на своите широко разливащи се кристални води. То събужда спомени от близки и далечни времена. Светли образи, чието присъствие е осезателно, ни водят към своите обиталища. Спряхме при второто езеро. Отразените в него върхове и скали му придават неземна хубост.
Още няколко стъпки по извиващата пътека край езерото и изведнаж
чувстваме
радост, като че ли някой ни очаква пред прага на приказния свят на Чешмичката с ръцете, които дават!
Закътана между скали, далече от света, скромна, но величествена в уединението си, в тишината на голямата планина, тя раздава щедро от изобилието си. Мраморните ръце, из които струи кристалната вода, изразяват сила, Любов и безкрайна нежност. Морният пътник спира тук в захлас. Хубавата полянка го кани да отпочине, да се наслади на това чудно съчетание на природна хубост и човешки гений, да чуе живата приказка. И чешмичката, скромна, но мъдра, непрестанно струи и с тих глас ни казва:
към текста >>
85.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ
- Теофана Савова
В обедната той е свободен, по-близко е до нас,
чувстваме
го свой.
На обед се радват очите ни и сърцето, че сме на една трапеза с Великия Учител! С тебе, Господи! Всеки път това преживяване е различно, но винаги е красиво и оставя в душите ни незаличим спомен . По време на беседа Учителя извършва интензивна работа, с която повдига всички умове и сърца. Нашите очи виждат капки пот да текат по челото му.
В обедната той е свободен, по-близко е до нас,
чувстваме
го свой.
* Заредиха се лекции и беседи, все по-хубави, по-богати и желани. Сряда, 5 часа сутринта - лекция на Общия окултен клас. Петък, 5 часа сутринта - лекция на Младежкия окултен клас. Неделя, 5 часа сутринта - Утринно Слово.
към текста >>
86.
СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ
- Теофана Савова
А на една сестра си казал: „
Чувствам
, че ме режат, когато коригират".
Чувствах скръб пред голямата радост на всички. Велики Учителю! Ти винаги ми показваш своята скръб и своето преживяване от това, което правят с песните и беседите. Сега зная как ти действуват тези корекции, против които винаги съм се борила. Благодаря за великото ти знание.
А на една сестра си казал: „
Чувствам
, че ме режат, когато коригират".
10 октомври Няколко дена сестри и братя работят в салона. Колоната, която е пред западната врата, се преустроява. Иззидана с тухли и вар, до вчера тя бе с грапави стени и ръбове. Днес колоната е от чист мрамор, излъскана и с коронка на главата!
към текста >>
87.
ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА
- Теофана Савова
Тогава моята душа се успокои и сега, където и да съм, в каквото и състояние и да съм,
чувствам
неговото ръководство, неговата помощ и утеха.
Легна си за малко, но после пак стана, чете, размишлява и даже посвири на цигулката си. При този начин на живот, странен и необясним за нас, той бе винаги деен, работеше непрекъснато, вършеше всичко с голяма съсредоточеност и присъстваше навсякъде. При разговор, в който споделяхме опитности и впечатления като ученици в духовната школа, една сестра сподели с мен: „Още не познавах добре Учението, когато почувствах нужда мислено да задавам въпроси на Учителя. Започнах да получавам отговори на въпросите си и разбрах, че той е моят Учител, че винаги е бил и ще бъде.
Тогава моята душа се успокои и сега, където и да съм, в каквото и състояние и да съм,
чувствам
неговото ръководство, неговата помощ и утеха.
И живея спокойно, като дете под бащина закрила." Един брат от Италия в писмо до Учителя казва: „Учителю, получих една картичка с образа на светия, който винаги се отзоваваше на моята молитва. Каква беше моята изненада, когато узнах, че този светия е жив, че живее в България, в София, живее в един квартал, който се нарича „Изгрев". И аз ще бъда много доволен, ако мога да дойда от моята страна, от Италия, и да видя този тъй ценен от моята душа светия." Учителя не се ласкаеше от благодарностите и похвалите, които получаваше, затова и не желаеше да ги знае. Понякога просто се скриваше зад скромния образ на лечителя.
към текста >>
88.
5.14 1939 година — най-благоприятните духовни условия за българите
- Светозар Няголов ( -2013)
Най-добре се
чувстваме
на поляната при петото езеро Махабур, където паневритмията се играе в два кръга по-свободно.
Понеже гърците са постоянни врагове на българите и им правят големи пакости, Гърция ще бъде залята от вода и ще потъне. При хубавото слънчево време на Рила през 1939 г. братският живот се развива в своята пълнота. След беседата на молитвения връх се прави обща закуска, играе се паневритмия на второто, третото или на петото езеро. Обикновено играем паневритмията в два кръга и пак мъчно се побираме на големите поляни.
Най-добре се
чувстваме
на поляната при петото езеро Махабур, където паневритмията се играе в два кръга по-свободно.
Когато тръгваме за паневритмия на петото езеро, се образува една верига от хора от лагера до езерото. Когато първите са на поляната при езерото, последните едва тръгват от лагера. Учителя изчаква да се съберат всички и тогава започва паневритмията. Ще ви предам един разказ на Гради Колев Минчев, стенографиран от мен за летуването на братството през 1939 г. Учителя повиква Гради и го пита дали може да участва в работата по организиране на лагера на седемте езера в Рила.
към текста >>
89.
6.5 Лекуване на хора
- Светозар Няголов ( -2013)
Тя казва: „Учителю,
чувствам
топлина, която постоянно се увеличава." Учителя маха ръката си настрани и я пита: „А сега?
Ирина Кисьова се простудява през зимата и я заболява силно ухо. Като влиза в малкия салон и засвирва на пианото, главата й забучава и тя престава да чува звуците. Обръща се и вижда, че Учителя е в приемната си стая. Отива при него и му казва: „Учителю, ухото ме боли силно и не мога да свиря." Той довършва закуската си и казва: „Седнете, рекох! " Тогава поставя дясната си ръка върху ухото и я пита какво чувства.
Тя казва: „Учителю,
чувствам
топлина, която постоянно се увеличава." Учителя маха ръката си настрани и я пита: „А сега?
" Тя извиква: „Чувам вече как свирят в малкия салон." Благодари на Учителя, целува му ръка, възхитена от чудното си оздравяване. На Витоша, на бивака Ел Шадай, Учителя и приятелите са насядали на полянката. Братята и сестрите разказват как той ги е излекувал от известни болести. Сестра Кисьова е до него и като свършват разказите си, Учителя се обръща към нея и казва: „Сестра, разкажете някоя опитност. И вие имате такива." Тя разказва пред всички за бързото излекуване на ухото си.
към текста >>
90.
7.90 Ирина Кисьова
- Светозар Няголов ( -2013)
Тя казва: „Учителю,
чувствам
топлина, която постоянно се увеличава." Учителя маха ръката си настрани и я пита: „А сега?
Ирина Кисьова се простудява през зимата и я заболява силно ухо. Като влиза в малкия салон и засвирва на пианото, главата й забучава и тя престава да чува звуците. Обръща се и вижда, че Учителя е в приемната си стая. Отива при него и му казва: „Учителю, ухото ме боли силно и не мога да свиря." Той довършва закуската си и казва: „Седнете, рекох! " Тогава поставя дясната си ръка върху ухото и я пита какво чувства.
Тя казва: „Учителю,
чувствам
топлина, която постоянно се увеличава." Учителя маха ръката си настрани и я пита: „А сега?
" Тя извиква: „Чувам вече как свирят в малкия салон." Благодари на Учителя, целува му ръка, възхитена от чудното си оздравяване. (От 6.5 Лекуване на хора)
към текста >>
91.
4. Седемте езера
- Светозар Няголов ( -2013)
Това значи: да мислим, да
чувстваме
и да работим като Бога." („Любов към Бога", стр. 151)
Като се качвате пo върховете, вие се възхищавате от красотата на природата и започвате да мислите за Онзи, който е създал цялата Вселена." („Отворени форми", стр. 189) „Някои ще кажат: Защо дойдохме на тази планина да дивеем? Не, вие дойдохте тук, да разгледате именията на Баща си. Толкова години вече как живеете, и не знаете какви богатства има Баща ви. Тъй щото ний сме дошли в света да видим какво Бог е направил, да влезем във връзка с Него, да вземем участие в Неговата работа.
Това значи: да мислим, да
чувстваме
и да работим като Бога." („Любов към Бога", стр. 151)
„Мнозина от вас са дошли тук неразположени, отпаднали духом, понеже мислите, че Бог не ви обича, не мисли и не се интересува от вас. Това е голямо заблуждение, голяма самоизмама. В любовта на Бога няма никакво изключение." („Любов към Бога", стр. 239) „Ние сме дошли на това високо планинско място (езерата), на този чист въздух, за да възприемем свещените мисли от Него. Всеки може да възприеме тези мисли, но той трябва да бъде отворена душа със силна вяра, без съмнение и подозрение." („Благословена между жените", стр. 58)
към текста >>
92.
1. УВОД
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Величието на живота, което понякога
чувстваме
, е величието на Бога, Който живее."
"Когато не свързваш Любовта с никаква жива форма, ще проникнеш в цялата вселена. Да нямаш обект в Любовта! Човек трябва да намери постоянното и вечното във временното и променливото. Човек е ценен, защото Великото, в което живее, е ценно. Той трябва да се радва, че е част от природата.
Величието на живота, което понякога
чувстваме
, е величието на Бога, Който живее."
Триизмерен трябва да стане нашият вътрешен, духовен свят! Като знаеш една истина, ти не само ще я проектираш като на екран, а ще я изваеш в себе си. Ще опиташ три пъти Любовта и ще ти трае цялата вечност. "Един път ще опиташ Любовта заради Любовта." Тя дава изобилен живот, младост, здраве, доволство, щедрост, взаимопомощ, красиви отношения; всичката красота от багри и звуци в природата.
към текста >>
93.
33. МИР
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Те слизат тихо при нас, но ние ги
чувстваме
, а будните ни закопнели души ги виждат и общуват с тях.
Те изплитат лъчиста мрежа от безсмъртните си мисли, с която обгръщат Земята, за да я извисят до онези мирове, където няма смут и сътресения, насилия и тягости. Мирове на мир и хармония, където земният шум ще ни се стори кощунство, където ще се движим тихо, на пръсти, да не нарушим мира, който ни е обвил като светъл воал, изплетен от всички багри на небесната дъга. Да, там ще шепнем, ще говорим с притаен глас, да не нарушим хармонията, която ни прониква като неизразим възторг и екстаз на душите ни. Да, те ни носят топлия повей от Царството на Любовта, който ще стопи мраза в сърцата ни завинаги. Ние скоро ще забравим онзи мрачен свят, от който те са ни извлекли със здравите нишки на любовта си.
Те слизат тихо при нас, но ние ги
чувстваме
, а будните ни закопнели души ги виждат и общуват с тях.
Те слизат да закотвят Земята в своето тихо пристанище.
към текста >>
94.
54. НА ФОКУС
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Ние
чувстваме
едно вътрешно напрежение, което се дължи на усилването на вибрациите както на психиката, така и на физиката ни.
Оттам идват грешките. Нещата през мъгла се виждат уголемени. Маловажните неща, които ни заобикалят, са големи, а съществените — невидими. Новата епоха е влизането на Земята в нова област на вселената, където вибрациите й се повишават. Същото става и с нас сега.
Ние
чувстваме
едно вътрешно напрежение, което се дължи на усилването на вибрациите както на психиката, така и на физиката ни.
Ние сме в своего рода огън, който ни пречиства чрез изгаряне старото в нас. За да избегнем големите страдания, нужно е да извършим нова нагласа на съзнанието си. "На фокус" е да поставим за център на живота и съзнанието си най-съществената реалност, която е невидима и неосезаема за физическия човек, но абсолютно реална за душата. Това е нейната среда, онзи жизнен океан, в който тя съществува, както ние във въздуха. Време е съзнанието ни да се свърже с тези по- висши енергии, тези високи полета на живота, населявани от нашите старши братя, които ръководят развитието ни.
към текста >>
95.
56. ТРИТЕ СТЕПЕНИ НА ПОЗНАНИЕТО
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Възлизането към това състояние изисква непрестанно будност на съзнанието чрез мисълта "Зная какво мисля,
чувствам
и върша", отговорност пред Висшия Закон на живота.
Той е Начало на творението, което непрестанно възраства и усъвършенства. Приближава човешката мисъл, която е негова еманация, към Своята мисъл на най-възвишена Мъдрост и Любов, която непрестанно твори във вселената. Великите Учители, които слизат на Земята в човешка форма, са представители на тази висша Любов и Мъдрост, жив огън и жива светлина, в която сме потопени, но още не сме я осъзнали и заживели с нея. Истината е проявената Божия Любов и Мъдрост, а Христос ни каза, че когато я познаем, ще бъдем истински свободни, защото Божията Любов и Мъдрост ще се проявяват безпрепятствено чрез нас в пълнота. Това е един висш стадий на живот, в който човек не живее вече само за себе си, а е осъзнал величието на Духа, живее за Неговата проява и изпълнява Неговата воля.
Възлизането към това състояние изисква непрестанно будност на съзнанието чрез мисълта "Зная какво мисля,
чувствам
и върша", отговорност пред Висшия Закон на живота.
Това е новият, порасналият духовно човек — човекът с високо, пробудено съзнание. За този процес слезе Мировият Учител при нас, да ни разкрие великите всемирни Закони на Живота и ни постави на пътя към тяхното опознаване и приложение в земния ни живот. Един е великият Път на живота, водещ към Единния, Твореца на вселената. Човекът е надарен със способността да Го познае и тръгне към Него с чисто и предано сърце като към своята истинска майка. Значи след опознаването на вещите и отношенията между всичко човек изучава причината на нещата или източника на всички творения, техните и своето отношение към първопричината, което ни отвежда към Божествения свят на принципите или реалния свят на Отца.
към текста >>
96.
64. НОВИЯТ ЖИВОТ
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Днес новият живот е в зазоряването си, но процесът на пробуждането се ускорява чрез помощта на нашите по- висши братя и ние все по-силно
чувстваме
топлия полъх на пролетния вятър.
Той ни е дал пълна свобода и иска и ние да даваме свобода на всички. Истината носи свобода и като служим на Истината, сме свободни. Любовта е да дадеш на човека условия за живот и развитие. Когато приложим този закон на Любовта, ще превърнем земята в рай. Всеки ще иска да служи на доброто като върховно мерило на Божията Любов.
Днес новият живот е в зазоряването си, но процесът на пробуждането се ускорява чрез помощта на нашите по- висши братя и ние все по-силно
чувстваме
топлия полъх на пролетния вятър.
Ще разцъфне райската градина в душите ни и ще се върнем там, откъдето някога сме излезли. Учителят бе непрестанен образец на новия живот и всички ще тръгнат по Неговите стъпки. Той проправи пътя на душата към небето — думи, изказани от Него три дни преди да напусне физическия свят (на 27 декември 1944 г. в 5,40 ч. сутринта — сряда).
към текста >>
97.
Видението
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Аз Ви
чувствам
като близък, роден, Божествен баща.
— Учителю... — прошепнах аз и видението изчезна. По-късно, когато излязохме от стаята, попитах брат Христо какво е видял? Той ми каза, че е видял същото видение. Попитах: — Защо не изпитвам страх към вас, Учителю?
Аз Ви
чувствам
като близък, роден, Божествен баща.
Той се усмихна: — Ти не се страхуваш от мен, само нечистия се страхува. В астралния свят, нещата само се виждат, там няма говорене и поучение. - Учителю, когато бях на 13 години, се разболях от скарлатина. Цели 12 дена съм била излъчена.
към текста >>
98.
Мирът иде
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
— Учителю, по какво да разбера, че това, което мисля,
чувствам
и постъпвам е по Бога?
Там не се интересуват от такова пеене. Ако един ангел слезе на Земята и изпее една магическа песен, гробовете ще се отворят и мъртвите ще възкръснат, болните ще оздравеят, слабите ще станат силни, лошите ще станат добри, гладните ще се наситят, жадните ще утолят жаждата си, слепите ще прогледнат, немите ще проговорят и глухите ще прочуят. — Учителю, то ще стане като второто пришествие... — На Земята има девет концентрични сфери. Във всяка една сфера ще има по едно пришествие.
— Учителю, по какво да разбера, че това, което мисля,
чувствам
и постъпвам е по Бога?
— Ще изпееш тонът ФА в три октави, когато разрешаваш нещо от материален характер на физическия свят и като пееш, ако изпиташ едно приятно чувство под лъжичката и има хармония между мислите и чувствата, ти ще постъпиш право... След това ще изпееш тонът СОЛ в три октави, за въпроси, свързани с духовния свят и ще изпееш тона СИ в три октави, за въпроси, свързани с Божествения свят. (Тук Учителят даде още един метод, но не мога да го опиша, защото ми каза: "Давам го само на теб! ")
към текста >>
99.
Писмото на брат Боев
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
— Да, Учителю, например след този концерт
чувствам
как умът ми става по-активен.
— Бог винаги отговаря на молитвите ни, но ние никога не трябва да определяме времето и часа. За този случай дето казваш, не е трябвало да стане. Той ще те чуе в друг подобен случай. После вдъхновено ме попита: — Ти нали чувстваш едно разведряване на ума след като си пяла?
— Да, Учителю, например след този концерт
чувствам
как умът ми става по-активен.
— Вие там в операта пеете с движения, играете на сцената. Всяко едно от тези движения трябва да изразява един музикален тон. Движението е естествено и съдържа велика сила, само когато то съвпадне с музикалния тон, който му съответства. — Учителю, защо понякога след като съм пяла в операта отлично, връщам се в дома си тъжна, ограбена, отчаяна? — Туй е защото ти приемаш чуждите скърби, а те ограбват твоето веселие, твоя мир и хармония.
към текста >>
100.
Жестът на брат Стоименов
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Така се
чувстваме
и ние, когато някое разумно същество ни притисне с пръста си.
На тази беседа той говори, че в бъдеще певците ще пеят от пет до седем октави. Той каза също, никога да не прекъсваме връзката си с Бога. Да дадем сърцето си на Бога! Каза също, че отрицателните мисли приличат на стършели, хапливи мухи. Ако натиснем с пръст едно комарче, то ще помисли, че някоя голяма канара го е притиснала, като е паднала отгоре му.
Така се
чувстваме
и ние, когато някое разумно същество ни притисне с пръста си.
Накрая, преди да привърши беседата, Учителя се вдъхнови необикновено и изпя много красиво и прочувствено една Божествена мелодия. За първи път той пя на неделна беседа. Никога няма да забравя неговия израз след беседа. Той е подмладен, вдъхновен и преизпълнен. Тогава той много щедро раздава и благославя.
към текста >>
НАГОРЕ
