Търсене в беседите за 'Чувстваме'

И каква Радост чувстваме ние, когато сме призвани да извършим даже най-малкото и нищожно дело, което вази много пъти възмущава.
Защото нещата имат значение само за онзи, който разбира, който има разумение в сърцето си. Не мисли, че Небето е безчувствено към твоите усилия. Всяка стъпка, която ти вземаш нагоре и напред, радва всички там горе. Ние не спим, но бодърстваме винаги; ний не стоим, но работим всякога. Нашата Радост е в изпълнението на своята длъжност. И каква Радост чувстваме ние, когато сме призвани да извършим даже най-малкото и нищожно дело, което вази много пъти възмущава. Нам не ни е трудно нито да усещаме наскърбение, когато минаваме да изпълняваме както най-високите служби, тъй и най-малките. Единственото нещо, което огорчава духа ни понякога, то е когато ви видим да сте взели път, противоположен на Любовта Божия. И ако не е Божието дълготърпение, ние скоро бихме се разправили с грешните и техните постъпки. Но Любовта изисква търпение, до когато се препълни чашата на търпението и тогава беззаконията се посещават. Помнете, че Небето не може да търпи ни най-малкия грях, нито да го потуля.
към беседата >>

2. Годишна среща на Веригата, Варна, 1906 г.

Ако се преуморяваме умствено или телесно, ние губим много от тая енергия и тогава чувстваме отпадък на силите си.
Те трябва да се облагородят, като се превърне гневът в деятелност, страхът – в благоразумие, страстта – във воля. Мъдростта се добива от ред погрешки. Лъчистата материя, която изтича от човешкото тяло, изтича най-много от ръцете и нозете ни. Тая лъчиста материя на спиритически език се нарича флуиди. Тя е енергия, която ние можем да затворим в себе си при известни случаи, като прекръстосаме ръцете и краката си. Ако се преуморяваме умствено или телесно, ние губим много от тая енергия и тогава чувстваме отпадък на силите си. Тая лъчиста енергия образува около главата ни т.нар. ореол, виден за ясновидците. Ореолът на човека бива такъв, какъвто е и характерът му. Злъчният човек има зелен ореол, кръвожадният – червен, мъдрият – син, и прочее. Ореолът на светията е лъчезарен, светложълт.
към беседата >>

3. Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г.

Когато вникнем в тия закони и ги почувстваме, тогава ще намерим и разберем какво нещо е Вечният живот и какво нещо е изворът на всичките блага.
Този закон е, който е смъкнал Ангелите на Земята – този закон не щади никого. Светът, па и всички Ангели ще бъдат съдени по Третия закон. И който иска да се избави41, трябва да изпълни тия три заповеди. И аслъ, съвършенството е потребно, защото без него не можем да намерим връзките, за да се съединим с Бога. Това трябва да се почувства с душата42. Когато вникнем в тия закони и ги почувстваме, тогава ще намерим и разберем какво нещо е Вечният живот и какво нещо е изворът на всичките блага. За вас сега остава следната емблема (посочва на всички Пръчката, разделена на три с четири подразделения43). (Фиг. 6) Липсва Фигура 6. Фотография на Пръчката – свещен символ на Веригата. Това ще си пазите за вечно възпоменание.
към беседата >>

4. Защо ви помагам?

А това, което понякога чувстваме, че Господ като че ли ни вменява в грях, то е кармично, жалим миналото и страдаме.
Господ е близо, но Той не казва повече от един път. Не се спирайте пред мисълта, дали Господ ви говори или не. Господ говори, защото, когато Той не говори, настъпва униние и смущение. Не се питайте дали сте достойни, но вие покажете, че сте достойни. Раз вие вече поканени на работа, встъпете в изпълнението на вашата длъжност и това, което не можете, Господ няма да ви го вмени в грях. А това, което понякога чувстваме, че Господ като че ли ни вменява в грях, то е кармично, жалим миналото и страдаме. Сега, аз искам да ви науча като как да сте и ако не слушате, ще повторите миналото. Досега са правени опити, но не са излезли сполучливо. Ние ще повторим нашия опит, като вземем три дена петъка, съботата и неделята. И така, за да възстановим хармонията на душата, ще вземем жълтата краска. И не искам спорове помежду ви.
към беседата >>

5. Беседа за празника на пролетта

Всичко, което мислим и чувстваме, не е истинският живот, защото ежедневно се мени.
Някои от присъстващите ще се възхитят, а за ония, които разбират от музикалното изкуство, ще е един знаменит ден. Понеже поканените на царската сватба не се отзоваха на поканата, то царят каза на слугите си да поканят где кого намерят по улиците (поканените сме ние) и понеже дошлите не са облечени със сватбарски дрехи, то Господарят на сватбата ще им приготви сватбарските дрехи. Най-важният фактор за една душа е възкресението. Който опита ябълката или крушата, само той я познава. Така е и с възкресението. Всичко, което мислим и чувстваме, не е истинският живот, защото ежедневно се мени. В човека има три неща, които се лъжат и нас излъгват. То са: вкусът, сърцето и интелектът, защото с вкуса се излъгваме да претоварваме стомаха си и си причиняваме страдание; със сърцето си обикваме близките си - някои от които ни причиняват неприятности; интелектът, който ни увлича в едно или друго желание и ни създава тежки главоболия и страдания. Обаче стомахът, душата и духът са реалните, неизменчивите, вечните, защото стомахът приема толкова храна, колкото му е нужна, ако не е вкусът, който да го изнасили. Душата е, която ни показва кои са истинските ни приятели и ни съди, когато сме слушали сърцето, когато сме избирали приятели, които са ни изневерили. За пояснение служи следващата приказка.
към беседата >>

6. Житното зърно

Преобразуванието, следователно, трябва да стане в нашия ум, в нашето сърце, в нашата воля, и когато стане това преобразувание, ще почувстваме, че у нас има известна вътрешна сила.
Когато се изправи личността, ще се изправят нейните деца – синове и дъщери, а когато се изправят те, ще се изправят и техните ближни, и целият свят сам по себе си. Какъвто е квасът, такова ще бъде и заквасеното. Този е принципът, който е положил Христос, и Христос действа, за да се осъществи той. И както една какавида се подема и се образува по-нататък, така и светът ще се подеме и ще се измени към по-добре. В този свят има голямо безпокойствие, защото всички ония, които не могат да завият пашкул, се опасяват как ще прекарат зимата, която наближава. Преобразуванието, следователно, трябва да стане в нашия ум, в нашето сърце, в нашата воля, и когато стане това преобразувание, ще почувстваме, че у нас има известна вътрешна сила. Ние тогава ще дойдем в съприкосновение с ония по-висши същества, които са напреднали и които наричаме светии. Като влезем в свръзка с тях, нашият ум ще се просвети, както учениците се просветяват между своите учители. Светиите са учители на човечеството, и ние всинца трябва да се ръководим от тях – те учат света как трябва да живее. Но ще кажете вие: „Къде са тия учители; на кое място са? Ние им виждаме образите в черква“.
към беседата >>

7. Мир вам!

Ние трябва да пеем и да свирим – да чувстваме и мислим.
Казват: „Защо Господ ми е дал този глупав ум? “ Умът ли е глупав, или ти си глупав! „Защо е дал Господ този безсмислен живот? “ Дали животът е безсмислен, или ти не знаеш защо е. Страданията – това са законите, чрез които Господ действа за нашето развитие. Ние трябва да пеем и да свирим – да чувстваме и мислим. Да мислиш значи да свириш; да чувстваш значи да пееш. Сега, ако двама съседи нагласят цигулките си и почнат да свирят, ще бъде много приятно. Аз преди година посетих една фамилия; бащата, майката, синът, дъщерята – всички свиреха; бащата взел цигулката, синът – баса и т.н.; всички имат с какво да се занимават. Повечето съвременни хора, мъжът, жената, децата, не знаят да свирят и като не вършат друго, почват да се бият. За тях, разбира се, животът е безсмислен.
към беседата >>

8. Великден

Ако можем да произнесем тия три думи в техния пълен смисъл – като произнесем „Отец“, да почувстваме пулса на туй същество, което движи света; да го почувстваме така, както една майка може да усеща пулса на своето дете; а да почувстваме Божествената мисъл, то значи да я разбираме и познаем – „Тогава – както казва Господ – преди да сте поискали нещо, Аз ще отговарям на вашите желания“.
Един художник много добре е представил това с една своя картина: нарисувал планински връх, на който се издига идол, и милионите хора гледат нагоре към този връх и ако един рече да възлезе и да стигне до идола, другите го хващат и го не пущат. И така хората все постоянно се борят, и никой не може да отиде горе. При надбягванията в олимпийските игри в стара Гърция онзи, който достигнел целта пръв, той вземал венеца. В подвига за Христа, обаче, всякой може да вземе този венец, стига да се постарае да изпълни Христовото учение. И тъй, ние имаме тия три неща в учението за Отца и Сина и Светаго Духа. Ако можем да произнесем тия три думи в техния пълен смисъл – като произнесем „Отец“, да почувстваме пулса на туй същество, което движи света; да го почувстваме така, както една майка може да усеща пулса на своето дете; а да почувстваме Божествената мисъл, то значи да я разбираме и познаем – „Тогава – както казва Господ – преди да сте поискали нещо, Аз ще отговарям на вашите желания“. Всинца трябва да имаме отлични синовни отношения към Бога – да изпълняваме длъжностите, които имаме към своя Баща. Той не слезе на земята; но Той прати Сина Си. И ние трябва да се жертваме в този свят. Мнозина ги е страх от жертва и казват, че в жертвата няма живот, и мнозина в недоумение се спират пред думите на Христа, Който казва: „Ако не ядете от плътта Ми и не пиете от кръвта Ми, няма да имате живот вечен“. Ние всеки ден ядем, за да живеем – нима това житно зърно, тия треви, чиито сокове гълтаме, не умират и не се жертват за нас?
към беседата >>

9. Новото основание

Преди всичко, ние сме мислещи същества, второ, същества, които чувстваме, и трето, които действаме и градим; вън от това вие не можете да положите друго основание, не можете да действате по друг начин.
Връща се у дома и наготвя охлювите по същия начин. Идва мъжът й на обяд и като видял сготвените охлюви, разбрал колко жена му знаела да готви. В съвременните религиозни вярвания има също такива сготвени охлюви. Не се готвят обаче така охлюви, трябва едно коренно разбиране на нещата. В какво седи човешката мисъл – един от основните велики закони, който твори? Преди всичко, ние сме мислещи същества, второ, същества, които чувстваме, и трето, които действаме и градим; вън от това вие не можете да положите друго основание, не можете да действате по друг начин. Ако действате по друг начин, може да деградирате; може да вървите само по две посоки – или нагоре, или надолу, среден път в този свят няма. Понеже всичко се движи, не можете да седите върху една опорна точка – двете опорни точки са всякога неподвижни, но всичко около тия точки е подвижно. За изяснение ще ви приведа един пример от съвременната наука, за да видите какви са нашите илюзии за Живота. Ако пуснем електрически ток под купчина железни стърготини, известна стърготина, която е най-близо до тока, ще се намагнетизира и ще привлече към себе си всички други; тая стърготина се обръща към другите с думите: „Видите ли как аз със своята сила ви привлякох; ако аз не съм тук, и вие няма да бъдете около мен.“ Но ако преместим тока, друга стърготина ще се намагнитиса и ще стане център, около който ще се съберат всички други. И когато казвате: „Аз мога да направя това“ или „Хората се събират около мен, аз съм влиятелен“, това значи, че токът действа близо до вас; в момента, когато токът се измени, вие ще идете към периферията.
към беседата >>

Но за да можем да се повдигнем, трябва да изменим формата на своята глава, на своя ум, на своето сърце, на своя характер, да почувстваме великото съзвучие на Живота в своя Дух.
Съединете се, както се съединява мъжът с жената, както брат и сестра се съединяват, защото в съединението е Силата, в съединението има работа, градеж, мисли, чувства, стремежи, цивилизация. Това е мисълта, която ви оставям: „Никой не може да положи друго основание.“ А основанието е, че този живот, който сега живеете, е най-добрият живот, който Господ ни даде на Земята – по-добър от него Господ по никой начин не може да ни даде, той е отличен, пълен с такива блага, че ние можем да направим чудеса. Вие още не подозирате какво голямо богатство е вложено в него, вие не подозирате какви сили носи заради вас бъдещето – какво можете да бъдете, какво можете да постигнете. Малкото дете в утробата на майка си е микроскопично, но на деветия месец става самостоятелен организъм и майката го ражда, дава му условия да се повдига и расте; след други двадесет години то става мъж и почва да мисли. По същия закон човекът сега е микроскопично същество спрямо Бога, но един ден, когато се развие и роди наново, като се издигне по-високо, ще разбере по-великите работи. Но за да можем да се повдигнем, трябва да изменим формата на своята глава, на своя ум, на своето сърце, на своя характер, да почувстваме великото съзвучие на Живота в своя Дух. И тогава ще минем в чина на Ангелите, ще се приближим към Небето. Това е то новото основание на човека.
към беседата >>

10. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915

По естество половината или една част от нея, не цялата, е груба и всеки ден ние чувстваме тази грубост.
Този въпрос е личен, понеже не сме създадени да се съдим тук. Но всеки един трябва да разгледа себе си и да работи върху себе си, или да остави Господа да работи върху него. В свръзка с прославлението Името Божие са и страданията, които ни сполетяват на този свят. Защо ни сполитат? Те са един отзив на нашето минало, на нашето настояще, на нашата настояща душа – как тя се проявява. По естество половината или една част от нея, не цялата, е груба и всеки ден ние чувстваме тази грубост. Тази грубост е необходима, за да работи Бог. Понеже едната страна на нашата душа е груба, неодялана, Господ се е заел да я одяла. И Нему съставя приятност, колкото човек е груб, да работи върху неговата груба душа. И тъй, половината от вашия живот е изработен, но половината не е, половината – одялан, половината – не; и лош, и добър. Доброто в човека е одяланата страна, злото – неодяланата.
към беседата >>

11. Милосърдието

Когато един Божествен пратеник дойде от Небето при нас, той иска да ни каже, че без Чистота никога няма да видим Бога, без Святост няма да Го разберем, без Доброта и Любов, без Милосърдие и без Правда няма да Го почувстваме.
Когато спите, Господ ви преподава уроци. Понеже сте изолирани от външния свят, от близки, от къщи и прочее, тогава Господ може да ви разказва. Когато човек се събуди, Господ ще му рече: “Повтори каквото ти казах”. Какво ще повтори, ако не е чул и разбрал добре Божиите заповеди? Ще набие жена си, ще понатупа децата и цял ден ще бъде неразположен, защото не е разбрал урока, не е разбрал смисъла на живота за този ден. Когато един Божествен пратеник дойде от Небето при нас, той иска да ни каже, че без Чистота никога няма да видим Бога, без Святост няма да Го разберем, без Доброта и Любов, без Милосърдие и без Правда няма да Го почувстваме. Трябва да разберем какво нещо е Любовта. Някои казват: “Ние разбираме Любовта”. Някои от вас, вярвам, я разбират, но трябва да я разберете повече. Любовта винаги носи след себе си омраза: ако обичаш Доброто, ще мразиш злото; ако обичаш злото, ще мразиш Доброто. Следователно, Любовта сама по себе си не може да разреши въпроса и да донесе спасение на хората, ако не е придружена с постоянно отбягване на нейната противоположност.
към беседата >>

12. Да възлюбиш Господа

Тая заповед ни учи да мислим, да чувстваме и да действаме правилно. (втори вариант)
Под „лош човек" разбираме енергичен. Лошото, злото, крие в себе си сила, която трябва да се употреби намясто. Не се ли употреби намясто, злото се явява като разрушител. Коя е голямата заповед? Да възлюбим Господа. Тая заповед ни учи да мислим, да чувстваме и да действаме правилно. Това е една опитна философия, за разбирането на която са нужни години. Много работа се иска от човека, за да се научи да мисли, да чувства и да действа правилно. Много време е нужно на човека, докато познае Господа. За мене Бог е Велика реалност. Той е по-реален отколкото сте вие, които виждам днес пред себе си.
към втори вариант >>

13. Да я не пия ли?

Ще кажете: „Ние го чувстваме." Вие обаче чувствате много неща - и приятни, и неприятни. (втори вариант)
Съвременните хора имат едно повърхностно понятие за живота. Те искат блага от живота, искат да дойде щастие. Но знаете ли какво нещо е щастието? За да търсиш щастие, трябва да знаеш какво нещо е щастие и да го пазиш. Мнозина търсят любовта, но знаете ли какво нещо е любовта? Ще кажете: „Ние го чувстваме." Вие обаче чувствате много неща - и приятни, и неприятни. Някои ще кажат: „Всичко в света е любов." Но то е проявление на любовта, а какво е любовта, ние не я знаем. Ако аз бих запитал някого какво е любов, досега не съм срещнал било писател, било философ, който да даде определение на любовта. Някои казват: „Бог е любов." Но да оставим този въпрос. Той е въпрос на бъдещето и само след дълго развитие ще имате понятие за нея. Но засега дръжте си любовта тъй, както я разбирате.
към втори вариант >>

14. Блажените

Като благодарим на Бога, тогава всички ще се разберем, и като произнесем думата „Любов“, тъжни ли сме, веднага ще почувстваме радост, топлина, която ще се разлее по тялото ни, и нашите вкоченясали членове ще започнат да се размърдват, и ще видим, наистина, ангели да слизат отгоре.
Произнасянето на думата „Мъдрост“ да става само когато не можете да разясните някой труден въпрос. Произнесете думата „Мъдрост“ и постойте 10 минути, след това ще настъпи известно прояснение. Ще приличате като на някой слепец, когато проглежда и вижда красотите на света; той тогава казва: „Виждам всичко в света хубаво и разбирам колко е велик Господ! “ И ние трябва да благодарим Богу, че е създал този свят, че е създал дом, братя, сестри, майки, бащи, жени, деца, па и нещастия покрай това – за всичко трябва да Му благодарим. Онези, които са тръгнали в Христовия път, трябва да благодарят на Бога за всичко. Като благодарим на Бога, тогава всички ще се разберем, и като произнесем думата „Любов“, тъжни ли сме, веднага ще почувстваме радост, топлина, която ще се разлее по тялото ни, и нашите вкоченясали членове ще започнат да се размърдват, и ще видим, наистина, ангели да слизат отгоре. Това значи да станеш ясновидец. Някои чакат, като умрат, тогава да видят всичко ясно – да станат ясновидци. Не чакайте да умрете, а докато живеете, да възкръснете в Господа. Не казвайте: „Като умра“, а: „Като си променя дрехите, като се обърна от червей в пашкул и от пашкул в пеперуда“. Вие казвате: „Ще умра, ще ме заровят в черния гроб, и като ме нападнат червеите, какво ще стане с мене?
към беседата >>

Като благодарим на Бога, тогава всички ще се разберем и като произнесем думата „любов", тъжни ли сме, скръбни ли сме - веднага ще почувстваме една радост, една топлина, която ще се развива по тялото и нашите вкочанясали членове ще започнат да се стоплят, да се размърдват и ще виждаш ангели да слизат отгоре. (втори вариант)
Когато произнасяме думата „мъдрост", това да става само когато не можем да разясним някой труден въпрос. Да произнесем думата „мъдрост" и да постоим десет минути, след което настъпва известно прояснение. Това ще бъде като с някой слепец, който, като проглежда - вижда красотите на света. Той казва: „Виж-дам всичко в света хубаво и разбирам колко е велик Господ." И ние трябва да благодарим на Бога, че е създал този свят, че е създал дом, братя, сестри, майка, жена, деца, па и нещастия покрай това - за всичко трябва да се благодари на Бога. Онези, които са тръгнали в пътя на християнството, трябва да благодарят на Бога за всичко. Като благодарим на Бога, тогава всички ще се разберем и като произнесем думата „любов", тъжни ли сме, скръбни ли сме - веднага ще почувстваме една радост, една топлина, която ще се развива по тялото и нашите вкочанясали членове ще започнат да се стоплят, да се размърдват и ще виждаш ангели да слизат отгоре. Това значи да станеш ясновидец. Някои чакат като умрат, тогава да видят всичко, тогава да станат ясновидци. Не чакайте като умрете, а като възкръснете в Господа. Не казвайте „като умра", а - „като си променя дрехите, като се обърна от червей в пашкул и от пашкул - в пеперуда." Вие казвате: „Ще умра, ще ме заровят в черния гроб и червеите като ме нападнат, какво ще стане с мене? " Червеите - те са вашите по-малки братя.
към втори вариант >>

15. Виделината

Виделината можем да чувстваме с душата си, със сърцето си, с волята си.
Без сол и без виделина – няма България. Българският народ има един корен долу в земята и един клон в Божествения свят: този народ трябва да роди плодове на клона си горе. Само така може да се охарактеризира един народ или една душа. Душите, наистина, са индивидуални, но са едновременно и колективни. Колективността е закон на хармонията. Виделината можем да чувстваме с душата си, със сърцето си, с волята си. – Друго нещо, което руши виделината, е гневът. Гневливият човек е човек без воля. На едно място в Писанието се казва: „Гневете се, но не съгрешавайте“. Гневът е известна енергия, неизползвана в добро направление. Всеки е изпитал след гняв едно отслабване, което показва, че е настанало демагнетизиране.
към беседата >>

16. Трите положения

– “Не можем ли да мислим и чувстваме, както искаме?
Стомахът трябва да отделя сокове, необходими за смилане на храната. Преработените материали в стомаха трябва да отидат в белия дроб, да се пречистят; оттам отиват в мозъка, дето се одухотворяват и превръщат в жив хляб. Не схваща ли човек нещата в тяхната същина, непременно ще внесе личен елемент в разбирането си, а личният елемент е причина за всички спорове и недоразумения в Живота. Мислете, както мислят добрите и възвишените Същества; мислете и като Бога. Докато мисли и чувства по своему, човек всякога ще се спъва. – “Не можем ли да мислим и чувстваме, както искаме? Не можем ли да правим, каквото желаем? ” – Има неща, които не можем да направим по своя воля. Защо? Защото за всеки човек Бог е начертал специфичен план. По този план трябва да върви той и да го реализира. Пътят на всеки човек е индивидуален, и в него се крият условията за развитието му.
към беседата >>

17. Малък разбор / Лемуил

Този факт откриваме и в ежедневието: като облечем някоя дреха, ние чувстваме едно приятно състояние, една топлина, но съблечем ли дрехата, изпитваме неприятно състояние.
Има хора, които се поддават на всяка болест – те са голи. Всеки човек, който се гневи и съмнява, той е гол. И наистина, Адам и Ева, след като съгрешиха, оголяха, вследствие на което не можаха да удържат на външните борби. Силата на християнството е тъкмо в това – всеки да може да се облече. Като започнем да придобиваме тази магнетична дреха, ние забелязваме у себе си една Сила. Този факт откриваме и в ежедневието: като облечем някоя дреха, ние чувстваме едно приятно състояние, една топлина, но съблечем ли дрехата, изпитваме неприятно състояние. Скръбта не е нищо друго, освен това, че дрехата ни е открадната. Когато сме радостни и весели, дрехата ни е с нас. Този закон е много верен. Когато вашите деца са радостни, те са облечени, но опитайте се да им вземете дрехата – веднага иде скръбта. Тъй че, всички страдания, които имате, са от това, че нямате тази дреха.
към беседата >>

18. Това учение

Когато влезем в Христовото учение, когато се всели то в душите ни, непременно ще произведе у нас едно олекване, ще почувстваме една Чистота.
В какво се заключава тази девственост? Земеделецът нарича девствена почва тази, която е богата със сокове, а бедната на сокове почва не е девствена. Следователно, ако вашата душа може да роди нещо добро, възвишено, тя е девствена. Ако не може да ражда такива неща, тя не е девствена. Йоан казва: „Да пребъдваме в това учение.” Пребъдването е подобно на това човек да пребивава на чист въздух, да живее в него и да го диша. Когато влезем в Христовото учение, когато се всели то в душите ни, непременно ще произведе у нас едно олекване, ще почувстваме една Чистота. Тъй че, очистването ще дойде от самото Учение. Съвременните напреднали физици си имат големи дискове, с които се чистят. Когато някой от тях прави опити и не може лесно да се очисти, той влиза вътре в този диск, пуща електричеството и за пет минути е очистен. В Христовото учение е този Божествен ток и когато го пуснете в душата си, той ще произведе тази Чистота. Казва се: „Всеки, който пребъдва...” Ако мнозина от вас не могат да успяват и да прогресират, те престъпват в нещо, но не като малките деца.
към беседата >>

19. Като го видя Петър

Да познаваме Бога и да вярваме в Него, това значи, да мислим и чувстваме като Него, да работим като Него.
Ще кажете, че такава е Божията воля. Ако ти попаднеш между зъбците на воденичното колело, ще мислиш ли, че това е Божията воля? Божията воля не е в смъртта на човека. Това е волята на майстора, който правил воденичното колело. Хората създават строги закони и казват, че чрез тях се изявява Божията воля, затова следят за тяхното изпълнение. Да познаваме Бога и да вярваме в Него, това значи, да мислим и чувстваме като Него, да работим като Него. Това подразбира да носим силата на Бога в себе си и да изпълняваме Неговата воля. Може ли човек да бъде силен като Бога? – Може. Тая сила се проявява, когато човек трябва да се въздържа от правене на зло. Ако намислиш да направиш едно зло, приложи Божията сила и спри желанието си към злото.
към беседата >>

Ако ние познаваме Бога, вярваме в Него, и то значи, че трябва да мислим, да чувстваме, за да градим, да сме силни като Него. (втори вариант)
Тези спорове, които съществуват вън в света, не ме интересуват и не съм в сила да ги спра. Те имат значение само за тези, които влизат в това течение. Ако попаднете между зъбците на някое мелнично колело и дойде някой философ, и ви каже, че това е волята на Бога, това не е вярно. Волята Божия не е била такава, а това е волята на майстора, който е направил колелото. Днес създадат един закон и казват, че това е волята Божия и тя трябва да се изпълнява. Ако ние познаваме Бога, вярваме в Него, и то значи, че трябва да мислим, да чувстваме, за да градим, да сме силни като Него. Ще кажете: „Как е възможно да сме силни като Бога? " Когато намислиш да направиш едно зло, ти си силен и да го спреш. Когато говориш за Бога, ти си силен да се спреш в тези си недостойни приказки. Бог, макар и да е Всесилен, Той никога не поставя двата си пръста, за да те стисне, философът е, който те стиска. Бог никога не наказва, а ти говори вътрешно.
към втори вариант >>

20. Призваха Исуса

А днес ние чувстваме една мисъл, без да разбираме вътрешния й смисъл.
Един ден ще постигнете способността не само да възприемате Светлината, но със слуха си да чувате някаква песен от нея, а после да различавате и отделни думи. Може да мислите, че това е една илюзия. Не, това е факт, защото има хора, които не само външно възприемат Топлината и Светлината, но чуват и техните песни, разбират и техните думи. Да бъдат умът и сърцето ви чисти, значи да сте ясновидци. Когато се очистите така, вие ще можете да разберете от кого ви е изпратена дадена мисъл, от кого ви е изпратено дадено желание. А днес ние чувстваме една мисъл, без да разбираме вътрешния й смисъл. Като ви кажа например, че трябва да се обичате, вие разбирате вече по особен начин Любовта. Да любите вие разбирате да имате една приятелка, тя да принадлежи само на вас и в деня, когато тя се сближи с други някои, вие разваляте приятелството. Представете си, че сте запознати с моя пръст и разговаряте с него, казвате му, че го обичате. Подир малко дойде другият ми пръст, но вие започвате да се сърдите и казвате: „Какво право имаш да се разговаряш с първия ми пръст, когото аз обичам? ” Но това зависи от мен, а не от пръста.
към беседата >>

21. Старият книжник

Ние трябва да ядем, да пием, да мислим, да чувстваме, да действаме толкова, колкото е необходимо.
Отишъл Иван после да напои коня си на водопоя. Конят пил, колкото му трябвало, и престанал вече да пие. Господарят му започва да го кара още да пие, но конят не искал повече. Тогава той си казва: „Брей, конят е по-умен от мене! За никакъв хатър не пие повече, а аз пих толкова много“. Ние трябва да ядем, да пием, да мислим, да чувстваме, да действаме толкова, колкото е необходимо. И това е бъдещата наука: да се даде свобода на човешкия ум, мисъл, чувства и воля. Вие, майките, които сте мили толкова пъти ушите на вашите деца, можете ли по тях да познавате колко време ще живеят вашите деца? Като ви погледна ухото, аз познавам по него колко години ще живеете, от какви болести ще страдате и от какво ще умрете. Същото нещо мога да позная и по нокътя – всички болести се показват. Той е написана книга.
към беседата >>

22. Мировата Любов

Когато Го почувстваме, когато заговори в нас, ние обикваме всички хора еднакво и сме готови да се пожертваме за тях.
" Не ви казвам да се занимавате с него, но да го използвате. Ако някой е неразположен духом, да се попече на слънце; ако е изгубил своята енергия, да се изложи на него; ако е разочарован в своя идеал, ако не му стига умът как да работи, нека излезе на слънце да го понагрее. Някой ще възрази: "Господ е, Който ще помогне". Като говорите за Господа, аз ви питам какъв е вашият Господ? - Господ е вътре в нас. Когато Го почувстваме, когато заговори в нас, ние обикваме всички хора еднакво и сме готови да се пожертваме за тях. Христос, като е казал "няма по-голяма любов от тази, да положи някой душата си за приятеля си", иска да каже: да даде необходимите условия на своя приятел да живее. Нашата любов към ближния да не бъде такава, че да го считаме като грешник и да го спасяваме, но да го считаме като брат, приятел и да му дадем всички условия да живее и да се развива. Не мислете, че вие ще начертаете нов път на Живота. Не, пътят на Живота на всеки едного е начертан и е строго математически определен. На всекиго е определено какво ще стане от него, как ще живее и как ще се развие животът му.
към беседата >>

23. Правият път

Когато душата ни е в тялото, ние се чувстваме големи и силни, няма ли я, усещаме се малки и слаби.
Вие още не знаете къде са вашите души. Не сте ли изпитвали такова състояние, като че някой път сте в тялото си, а друг път – далеч, далеч от него. Англичаните казват: „Присъства с тялото си, а отсъства с ума си.“ Питам: къде е умът? Умът значи е някъде вън. Но между ума и тялото има известна връзка. Когато душата ни е в тялото, ние се чувстваме големи и силни, няма ли я, усещаме се малки и слаби. Ние трябва да научим закона да направим телата си жилища, в които душата да живее за по-дълго време. Като дойде душата у нас и постои известно време, и после си отиде, ние се усещаме неразположени, гневни, недоволни и работите не вървят добре. Ако си ученик, урокът ти не върви; ако си домакиня, кухнята ти не върви; ако си проповедник, проповедите ти не вървят. Някой път казвате: „Когато съм доволен, като срещна хора, всички ме поздравяват, усмихват ми се и ми идва да ги разцелувам.“ Това значи, че душите им са в тях. Срещнете ли познати хора и не ви поздравяват, това показва, че душите им не са в тях.
към беседата >>

24. Двамата свидетели

Да изпълняваме волята Божия значи да почувстваме единство с Бога.
Някои казват: „Искам да бъда добър“. Крив път си хванал: никога няма да бъдеш добър; ти трябва да вършиш волята Божия. Ти може да си добър, ама като не вършиш волята Божия, ти си лош. Съвременните хора трябва да решат да вършат волята Божия в пълния смисъл на думата. Но не тъй, както я разбират, защото това, което те вършат, не е волята Божия, а служене на себе си. Да изпълняваме волята Божия значи да почувстваме единство с Бога. Тогава ни обгръща радост и гледаме на всички хора тихо и спокойно, защото знаем причината и последствията на техните недостатъци. А ние, когато слугуваме на себе си, не се разбираме, и от това произтича злото в света. Ако вашето сърце спре за половин час, то ще почне да мирише, тъй и умът, ако спре да работи, ще се вмирише. Казват за някого, че дишането му спряло. Лъжат: Когато дишането и биенето на сърцето на физическото поле спре, душата започва да работи.
към беседата >>

25. Съмнение и вяра

Само така ще чувстваме Божието присъствие.
— Онзи, който е по-добре облечен, със скъпи украшения и накити. По същия начин постъпват и лошите духове с хората. Като видят някой външно натруфен, те го обират. Знайте, че никой не живее за себе си. Следователно, истината трябва да се говори, но само в името Божие. Само така ще чувстваме Божието присъствие. Само така, нашият ум и нашата воля ще бъдат едно с Бога. Има религиозни хора, на които, докато работите им вървят добре, казват, че те са направили това. Щом се объркат работите им, те търсят виновника вън от себе си и казват: Излъгаха ни. Аз бих постъпил обратно: когато направя една погрешка, ще призная, че аз съм я направил. Когато направя едно добро, ще кажа, че Бог го е направил.
към беседата >>

26. Пояснения върху окултизма, спиритизма, теософията, мистицизма и християнството

Това, което сега чувстваме, е само проявление на душата.
Това са пет състояния, които се различават помежду си. Воля, сърце, ум, душа, дух са неща нам познати. Това, което знаем, е че страдаме. Усещаме само известни промени: понякога мислите ни са ясни, а някога – тъмни; понякога умът ни е ясен, а някога – тъмен; понякога чувствата ни са ясни, а някога – тъмни; понякога имаме сила, а някога – нямаме. Казват: „Имаме душа”, но какво нещо е душата? Това, което сега чувстваме, е само проявление на душата. Първото нещо, което искам, е да накарам това бурно море у вас да утихне – тихи и спокойни да бъдете. При сегашното общество и строй ние имаме нужда от такива работници, които да спасяват затиснатите. Защото много здания ще се съборят и много души, затрупани под развалините на съборената материя, трябва да се изровят. Моето желание е да ви изтегля изпод вашите съборени къщи. Под всяко ваше психическо неразположение аз разбирам, че някоя ваша греда е изгнила и се е съборила.
към беседата >>

27. Силите в Природата

Господ не иска да мислим и да чувстваме криво – това е наша работа, а не от Бога.
– Чакай, чакай, не разбирам, слез, слез!... И вие не декламирайте, а ми кажете една проста истина без никакви приправки – поставете я в нейната яснота, за да изпъкне. Аз искам всички да бъдете естествени и затова казвам: окултизмът е такава школа, че който влезе в нея, излиза много прост. Който влезе тук, най-първо казва: „Аз имам особено мнение по това, така мисля, иначе мисля, така разбирам Бога и т.н.” Е, хубаво, приятелю, ти така или иначе мислиш, но работите ти не са оправени, ти не си здрав човек, имаш недъзи. Това е лъжливо учение. Господ не иска да мислим и да чувстваме криво – това е наша работа, а не от Бога. – „Господ така ме е създал” – казва някой. Не те е създал Господ така, а ти сам си се създал. Ние сме налепили толкова много мазилки върху това, което Бог е създал, че трябва дълго време да ги разлепваме, докато намерим Божественото. У съвременните хора много добродетели не могат да се забележат веднага, но има външни признаци, по които може да се видят. Например честността на някои хора е изразена с две черти на челото, а с една черта по средата на челото – справедливостта.
към беседата >>

28. Новото човечество

Само тогава ще си дадем една свята целувка, в която ще почувстваме Радостта, която ангелите чувстват.
Всички отговориха: "Имайте ни отречени от Новата култура! " Христос пак иде сега и пак кани цялата Бяла раса да подеме това Ново учение. Сега всички добри хора, които са пасли стада от пет века, ще ги вземем като Божествени и ще ги използваме за съграждането на това велико Божествено здание. Защото Животът не се гради от един камък и когато го съградим, само тогава ще дойде Мъдростта и Любовта. Само тогава ще има музика, поезия, изкуство, само тогава ще има ред и порядък, само тогава ще има разбиране между всички хора. Само тогава ще си дадем една свята целувка, в която ще почувстваме Радостта, която ангелите чувстват.
към беседата >>

29. Път, Истина и живот

Ако можем да чувстваме душите на своите братя, когато ги срещнем, и ако можем да им помогнем, ние разбираме Христа.
Най-голямото заблуждение е собствеността. Земята е едно велико училище и като научиш на нея изкуството, за което си дошъл, ще си заминеш, като оставиш ножиците и всички инструменти – нищо няма да вземеш със себе си. И тъй, Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Христос и ние – това сме едно и също нещо. Как да разбираме това? Ако можем да любим всички хора, да се жертваме за тях, ние разбираме Христовите думи, разбираме нашите братя и сестри. Ако можем да чувстваме душите на своите братя, когато ги срещнем, и ако можем да им помогнем, ние разбираме Христа. Сега ние сме се събрали да бъдем съработници с този наш Баща, с този наш голям Брат. Христос е първият, най-големият наш Брат, Който се е родил, Който пръв е приложил всички Божествени правила, всички Божествени Добродетели. Той е първият Брат, Който е издържал сполучливо своя изпит и Който е пожертвал всичко за Своите братя. Тези планини, реки, всичко, което виждаме в Природата, е израз, проявление на този велик Брат. Това е една велика мисъл, върху която трябва да работите хиляди години, за да схванете вътрешния, дълбокия ѝ смисъл.
към беседата >>

30. Сутрешен наряд, 21 август и Идване и възприемане на Духа

Любовта, която чувстваме, е Неговата Любов; мислите, които възпримаме, са Неговите мисли, създадени преди милиони, милиони години.
И когато кажем аз, единият човек, единият Бог, ние трябва да разбираме всички причини, които подтикват нещата към разумност. Когато кажем 2, трябва да разбираме онази сила в света, която строи, която поставя всички неща в хармония. Числото 2 е майката, която ражда, която отглежда. Следователно, като работят заедно, бащата и майката ще проявят резултата си в своите синове и дъщери. Ако ме попитате какво е Господ, ще ви кажа, че Той е това, което сме и ние – само чрез нашия живот, само чрез нашите мисли, желания и действия ние можем да се върнем назад, за да разберем какви са отношенията ни към Бога. Любовта, която чувстваме, е Неговата Любов; мислите, които възпримаме, са Неговите мисли, създадени преди милиони, милиони години. Но всичко това е само едно малко отражение от Божественото, защото не сме в състояние да Го възприемем изцяло. Ако майката би проявила всичката си Любов към своето дете, тя би го задушила. Затова, при тези условия, ние предпочитаме някой да ни обича по-малко, защото ако ни обича много, като ни хване, той ни стиска, докато ни изцеди. И паякът обича мухата, но като я улови, тури смукалото и смуче, смуче, докато я изсмуче и изхвърли навън. Паякът казва: „Много хубаво, много вкусно нещо е направил Господ!
към беседата >>

31. Път на мисълта

— Да се храним правилно, да мислим и да чувстваме право.
— Ние разбрахме, че най-ценното в живота е здравето. — Как се придобива то ? Какъв метод знаете за придобиване на здравето? — Като живеем разумно. — Какво разбирате под „разумно живеене" ? — Да се храним правилно, да мислим и да чувстваме право. — Според мене, отговорът ще бъде прав, когато направите опит да живеете разумно. И да ви отговоря, то не е във ваша полза. Кой е методът на Христа за разумен живот? - Любовта. — Де е любовта ?
към беседата >>

32. Сутрешен наряд, 19 август / Утринна беседа

И тъй, в тази Любов сега ние ще се постараем да обгърнем всички Божии чада по цялото земно кълбо, ще се постараем да чувстваме нещата тъй, както Бог ги чувства, т.е.
И двамата работят за създаване на човечеството. Господ казва, че ако го слушаме, в този свят няма да има нищо невъзможно за нас. Тогава думите на апостол Павел са верни: „Всичко мога чрез Христа“. Но чрез кой Христос? Чрез онзи Христос, който е изявление на Божията Любов. И тъй, в тази Любов сега ние ще се постараем да обгърнем всички Божии чада по цялото земно кълбо, ще се постараем да чувстваме нещата тъй, както Бог ги чувства, т.е. ще се постараем да почнем да Го разбираме. Тогава всички киселини, които имате в организма си, ще изчезнат. Неврастенията, неразположението на ума и на сърцето, сърцебиенето, ревматизмът, болките в краката – всичко ще изчезне и всички ще бъдете здрави, ще заиграете като васански телци. А знаете ли какво означава телец? Това е човек, който е победил всички трудности с търпението си.
към беседата >>

Тъй като мислим и чувстваме, всички ще бъдем радостни, всички ангели ще действат с нас и с нашите братя.
А знаете ли какво означава телец? Това е човек, който е победил всички трудности с търпението си. В тази Велика Свобода, в тази Велика Любов ще оставим Господ да действа върху всички наши братя и през цялото време, докато трае нашата среща, ще бъдем радостни и весели. Искам мислите, които ще размените помежду си, да бъдат естествени, братски – никакви официалности, всичко да бъде естествено, както Господ го е създал. Нека всяко движение на ръцете ни, всяко движение на очите ни, да бъде съобразено с първоначалната Божествена Хармония. Тъй като мислим и чувстваме, всички ще бъдем радостни, всички ангели ще действат с нас и с нашите братя. Тогава Господ ще живее в нас и тогава ще ни се отворят очите. Казвате: „Да се отворят очите ни! “ Само който люби, има отворени очи, само Любовта отваря очите. Когато допуснем Господ да дойде в нас, тогава ние ще Го виждаме. Сега ви поздравявам с добре дошли в Името на Божията Любов, в Името на нашия Господ, Който е Цар на целия свят.
към беседата >>

33. Правилният развой на човешките енергии

Каквото и да ни се случи, трябва да казваме: „Такава е Волята Божия.“ И не само да казваме това, а да го почувстваме дълбоко в душата си, да го помислим, да съзнаем, че туй, което е допуснато, е за наше добро в дадения момент, и тогава да насочим волята си в тази посока, в която Божественият Дух иска да ни преведе.
Защо допусна това за мен? “ Ако преминеш през тези страдания, ти ще придобиеш опитностите от тези страдания, нещастия, смущения, докато чак след месеци ще се свестиш, ще съзнаеш, че грешката е в теб, а не в Бога, и ще видиш, че не си на правия път. Ако ти се спънеш по един път и срещнеш препятствия, Бог ли, Който е турил препятствието, е виновен, или ти, който не знаеш пътя, по който вървиш? Най-първо ние не трябва да смущаваме себе си. Като казвам, че не трябва да се смущаваме, това значи да не смущаваме духа и душата си с такива детински разбирания. Каквото и да ни се случи, трябва да казваме: „Такава е Волята Божия.“ И не само да казваме това, а да го почувстваме дълбоко в душата си, да го помислим, да съзнаем, че туй, което е допуснато, е за наше добро в дадения момент, и тогава да насочим волята си в тази посока, в която Божественият Дух иска да ни преведе. Вчера, когато правихте избора за Физическия, Духовния, Просветния и Помирителния съвети, трябваше да знаете, че тези съвети трябва ги да имате вътре в себе си. Когато говорим за Физическия съвет, Съвета на труда, да се има от всички предвид да се стремим да поставим тялото си в едно правилно състояние, да го обновим физически, защото, както казва Писанието, нашето тяло е Храм Божи. Трябва да работим физически върху него – ще го измазваме и отвън, и отвътре. Ако падне някоя тухла тук или там, ще поставим нова на мястото ѝ. Когато говорим за физически труд, ние обикновено разбираме нещата извън себе си.
към беседата >>

И когато един род енергия от астралния свят се спре, ние чувстваме при спирането на тази енергия или едно болезнено състояние, болка, или приятно разположение на чувствата си.
Тези енергии се пренасят чрез артериалната и венозната кръв отгоре-надолу и отдолу-нагоре, постоянно циркулират в тялото ни. В тези физически енергии пък има друг род енергии, които аз наричам енергии на чувствителността. Не трябва да съзнаваме енергията само като физическа проява, а и да схващаме, че всяка енергия произвежда известен род приятно или неприятно впечатление, защото физическата енергия може или да ни подтикне да вървим напред, или да ни спъне. Когато физическата енергия те спира, тя предизвиква корабокрушение, а когато те движи напред, туй движение ни е приятно. Тъй например се движи един влак от София за Варна – ако тази енергия моментално се спре, веднага всички пътници изскачат от влака навън. И когато един род енергия от астралния свят се спре, ние чувстваме при спирането на тази енергия или едно болезнено състояние, болка, или приятно разположение на чувствата си. Третият род енергии са в ума ни. Когато те действат, ние мислим, че имаме разширение в ума ни, а когато тази енергия се спре, веднага чувстваме, като че ли един връшник се поставя на главата ти. И тогава мислиш: нищо не излиза. Защо стават тези неща? Защото сме изгубили ключа на Любовта.
към беседата >>

Когато те действат, ние мислим, че имаме разширение в ума ни, а когато тази енергия се спре, веднага чувстваме, като че ли един връшник се поставя на главата ти.
Не трябва да съзнаваме енергията само като физическа проява, а и да схващаме, че всяка енергия произвежда известен род приятно или неприятно впечатление, защото физическата енергия може или да ни подтикне да вървим напред, или да ни спъне. Когато физическата енергия те спира, тя предизвиква корабокрушение, а когато те движи напред, туй движение ни е приятно. Тъй например се движи един влак от София за Варна – ако тази енергия моментално се спре, веднага всички пътници изскачат от влака навън. И когато един род енергия от астралния свят се спре, ние чувстваме при спирането на тази енергия или едно болезнено състояние, болка, или приятно разположение на чувствата си. Третият род енергии са в ума ни. Когато те действат, ние мислим, че имаме разширение в ума ни, а когато тази енергия се спре, веднага чувстваме, като че ли един връшник се поставя на главата ти. И тогава мислиш: нищо не излиза. Защо стават тези неща? Защото сме изгубили ключа на Любовта. Щом загубим този ключ, започват нещастията на физическото поле, на физическия свят, после започват нещастията в астралния и най-после в умствения свят. А дойде ли Духът, веднага всичко у нас оживява.
към беседата >>

34. Правилното растене на душата и хармоничното развитие на душевните сили

Ако еднакво мислим и чувстваме, еднакви сме.
– Как виждаш черешата? – Червена. – Пипни я, вкуси я дали е сладка. – Да, прав си, такава е, каквато и аз я виждам. Като виждаме, пипаме и вкусваме, ние еднакво проверяваме нещата. Ако еднакво мислим и чувстваме, еднакви сме. А ако вие сте слепи и аз ви убеждавам, че това е така, онова е така, такава философия не може да има в света. Философия може да има само тогава, когато ученикът и учителят еднакво виждат и еднакво мислят, но учителят има само по-голяма опитност, има повече знания и затова върви напред, показва пътя, а учениците вървят след него. Такъв е пътят, който Бог е създал в този свят. Та сега между вас съмнението да се намали поне със 75%, да добиете вяра в себе си. Знаете в кое – във вашето Божествено Себе.
към беседата >>

35. Разумно служене

Има някои хора, които ни правят приятно впечатление и ние чувствам топлинка в слънчевия възел, но има и такива, чието присъствие ни действа тягостно, нещо ляга като топка върху лъжичката ни и ние не можем да мислим, не се чувстваме свободни.
За да те изпита някой тук, трябва да ти причини най-голямо страдание. Но в закона на Небето е тъкмо обратното. И сега, между нас тук, казвам ви не заради мен, а заради самите вас: за да можете да растете и да се развивате, необходимо е вашите души да хармонират правилно помежду си. Ние всякога трябва да обичаме. Вие всички трябва да се обичате еднакво, без да се лъжете от външните форми. Има някои хора, които ни правят приятно впечатление и ние чувствам топлинка в слънчевия възел, но има и такива, чието присъствие ни действа тягостно, нещо ляга като топка върху лъжичката ни и ние не можем да мислим, не се чувстваме свободни. Една оса мина сега около мен. Какво има осата отзад? Какво е осата? Тя е едно месоядно животно, крайно разрушително. Минава тя около мен и аз казвам: „Докато тази оса бръмчи тъй около окото ви, вие не можете да се развивате правилно – има опасност.“ Така и всяка лоша, небожествена мисъл може да осакати нашето Божествено зрение.
към беседата >>

Ние сме красиви, когато мислим, чувстваме и действаме.
И ние ще напуснем туй състояние, ще напуснем двора на кудкудякането, ще оставим всяка лоша мисъл, чувство и желание в дълбочините на нашето сърце, на нашия ум и на нашата душа, за да се преработят в Божествения закон и да станат част от нашия организъм. Също така бих желал до идущата година лицата на всички ви да станат по-красиви. Какво разбирам под думата по-красиви? Това значи да си завършил някакъв предмет. Та казвам: когато дойдете догодина в училището, да свирите по-хубаво, защото красотата е изкуство за свирене. Ние сме красиви, когато мислим, чувстваме и действаме. Когато нашият дух работи, ние сме красиви, а щом престанем да действаме, лицата ни стават грозни. Затова всеки от вас ще се стреми да контролира мислите си. Бих желал през цялата година да не разваляте хармонията. А вие може да я развалите, и то знаете ли как? Можете несъзнателно да я развалите.
към беседата >>

“ Докато ние схващаме, че Бог живее в нас, ние го ценим и в това дете, а в момента, в който почувстваме, че няма Бог, започваме да мразим човека и с това причиняваме зло.
Вие ще схващате, че всички хора са части от едно и също Божествено същество, Което вие обичате. Обичате ли този-онзи, вие ще обичате всички. Как майката обича детето си? Тя го целува и отдолу, и отгоре, и отвсякъде, защото обича душата му. А когато детето умре и душата му я няма вече, тогава казват: „Хайде, Бог да го прости! “ Докато ние схващаме, че Бог живее в нас, ние го ценим и в това дете, а в момента, в който почувстваме, че няма Бог, започваме да мразим човека и с това причиняваме зло. Затова винаги ще мислите, че във всеки от вас живее Божият Дух и че всички сте Божествени. Който от вас има по-голяма почит към другите, той има и по-голяма любов. Ако вие ме обичате, защото аз ви обичам, това не е никакво предимство; но ако вие обичате един човек, който не ви обича, това показва, че имате характер. Ако вие давате нещо някому, който ви е давал, това е в реда на нещата. Понякога може да правите услуги на човек, който ви преследва.
към беседата >>

– Когато започнем да се чувстваме най-радостни и весели, когато започнем да вдигаме много шум – тогава трябва непременно да знаем, че неприятелят ще дойде и трябва да бъдем на поста си.
Ако сте със сегашните си тела, в оня свят на хармонията няма да ви познаят. Тъй ще си мените костюмите и като ви срещне някой, ако той не разбира Законите на хармонията, даже няма да подозира, че това сте вие, няма да ви познае – за да се познаем в другия свят, трябва всички да бъдем в Закона на хармонията. Така ще се стараете да държите вашите мозъци в изправно състояние и да използвате мислите, които ви безпокоят. Не спете, гледайте да не ви изненада неприятелят. Знаете ли кога неприятелят ни изненадва? – Когато започнем да се чувстваме най-радостни и весели, когато започнем да вдигаме много шум – тогава трябва непременно да знаем, че неприятелят ще дойде и трябва да бъдем на поста си. Това е едно правило. Голямата радост винаги показва, че ще ви дойде едно голямо изпитание, а голямата скръб показва, че скоро ще ви дойде голяма радост. И няма да се страхувате, а ще знаете само, че големите радости предсказват едно разваляне на времето. И тъй, вие стоте ще се стараете да въдворите хармонията между вас. Да не остане у вас нито помен от мисълта, че еди-кой си бил такъв-онакъв и не можем да го търпим.
към беседата >>

36. Поздравът на Любовта / Поздравътъ на Любовьта

Когато облаците скриват слънцето, ние сме тъжни, чувстваме нужда от неговия поздрав.
Бог казва: „Щом ръкавите са широки, трябва да бъдеш щедър, да даваш. Ако не си щедър, ще носиш тесни ръкави“. „На влязване в дома, поздравявайте го.“ – Защо трябва да се поздравяваме? – Поздравът е необходимост за всички добри хора. Ако слънцето не ни поздравяваше всяка сутрин, животът щеше да бъде в застой. Когато облаците скриват слънцето, ние сме тъжни, чувстваме нужда от неговия поздрав. Всяка душа има нужда от поздрава на слънцето, от енергията на неговите лъчи. Поздравът се изказва не само с думи, но и с нежни чувства и с мил поглед. Който не разбира значението на поздрава, казва: „Аз не искам да поздравявам тоя човек. Достойнството не ми позволява“. – Ти не го поздравяваш, но и той няма да те поздрави.
към беседата >>

37. В Египет

Само когато почувстваме някакво противоречие вътре в живота, само тогава ние почваме да мислим.
Че туй е факт, психологически е вярно. Онези деца, които не срещат противоречия, не могат да мислят; също и онези възрастни хора, на които всичко е охолно, не могат да мислят. Охолно в пълния смисъл на думата значи, че сърцето има всичките блага, и такива хора не могат да мислят. Техният възглед е само един. То е възгледът на рибите, птиците и животните. Само когато почувстваме някакво противоречие вътре в живота, само тогава ние почваме да мислим. Противоречията съвременните философи обясняват по един начин; религиозните хора ги обясняват по друг начин; хората на практическия живот, и те си имат един начин, по който градят своите обяснения. Религиозните хора отдават всички противоречия на греха. Те казват, че някакво същество някъде паднало – не знаят кога, преди хиляди години, – туй същество завиждало на човека. И следователно този дух – наричат го демон, който ги измъчва, – той е, който е внесъл всички противоречия. И за каквото става в религиозния живот, кой е виноват?
към беседата >>

38. И Петър се грееше!

Ако нам ни турят едно непоносимо бреме върху ума и сърцето, как ще можем да мислим и чувстваме?
Няма ли да се намерим в положението на онзи германски проповедник, който е бил беден, но инак много красноречив, и германският император, като отишъл да го слуша, останал много доволен и казал на министъра: „Този проповедник е достоен, трябва да се осигури“. – „Добре.“ Издава един указ да му се увеличи заплатата. Но след няколко време императорът попитал министъра: „Какво стана с нашия господин праведник, защо не му се чува гласът? “ Министърът му отговорил: „Петелът, когато затлъстее, не пее“. И българинът така казва: „Петелът, когато затлъстее, не пее“. Ако нам ни турят едно непоносимо бреме върху ума и сърцето, как ще можем да мислим и чувстваме? Ако има сто неща, които те съблазняват, как ще мислиш? Не можеш да мислиш. И следователно Петър седял и размишлявал, той искал да види края на тази работа: ще успее ли Христос? Ще го пуснат ли, или не? Той искал да знае дали ще го освободи Пилат или ще го осъди.
към беседата >>

39. Царството Божие

Разумно ще даваме, разумно ще мислим, разумно ще чувстваме.
Но не да знае целият свят! Вие в душата си да знаете. Вътре в душата ви да стане един преврат. Някой казва: „Раздай имането си“, да, но разумно ще раздаваш. Апостол Павел казва: „Ако раздам всичкото си имане, а Любов нямам, нищо не съм“. Разумно ще даваме, разумно ще мислим, разумно ще чувстваме. Разумност трябва навсякъде и във всичко, което е вложено вътре в това Божествено Царство, което трябва да търсите в сърцето си. Сега не говоря само за младите. Младите са отражение на старите и каквито са сега старите, такива ще бъдат младите. Старите са огледала за вас, ако се огледате, изтривайте се и считайте старите хора за свещени. Понеже счупи ли се огледалото, и вашата работа е свършена.
към беседата >>

40. Слушайте Него!

Когато ние почувстваме това състояние, всеки страх ще изчезне у нас в този свят и ще затрептят ония вибрации, които досега вие не сте чувствали, и във вас ще се създаде най-прозорливият, най-ясният ум.
Вярва ли в евангелието? – „Вярва, евангелист е.“ Но вярването в евангелието не прави човека евангелист. „Ама той е православен, вярва в православието.“ Но вярването в православието не прави човека православен. „Той е мохамеданин“, но вярването в Мохамед не прави човека мохамеданин. Когато това, Божественото, в нас почне да се проявява не само по форма, но и по съдържание и по смисъл, тогава ние почваме да разбираме какво нещо е Божествената Любов. Когато ние почувстваме това състояние, всеки страх ще изчезне у нас в този свят и ще затрептят ония вибрации, които досега вие не сте чувствали, и във вас ще се създаде най-прозорливият, най-ясният ум. Сегашните религиозни хора мислят, че за да стане човек духовен, трябва да оглупее. Кои хора оглупяват? Хората на еднообразието. И когато искат да хипнотизират един човек, по този начин го хипнотизират: вземат един светъл кръг и го въртят дълго време и той ще се хипнотизира. И аз казвам: съвременните хора са хипнотизирани от парите.
към беседата >>

41. Христа разпят

Но когато кажем, че трябва да ядем, трябва да знаем какво ядем; когато кажем, че трябва да мислим, трябва да знаем какво да мислим; когато кажем, че трябва да чувстваме, трябва да знаем какво да чувстваме.
Ако аз ям за сина си, аз ще взема силата, а вие нищо няма да се ползвате. Когато се храните, вие сами ще ядете, това е необходим закон! И сегашните хора искат да ни научат да мислим за други умове. Не, не! Грехота е за нас да не мислим, грехота е за нас да не действаме. Но когато кажем, че трябва да ядем, трябва да знаем какво ядем; когато кажем, че трябва да мислим, трябва да знаем какво да мислим; когато кажем, че трябва да чувстваме, трябва да знаем какво да чувстваме. Сега аз ще ви приведа един разказ, който съм разправял на някои свои приятели, но сега ще изясня вътрешното съдържание на разказа. Той се отнася за един индуски адепт или учител в Индия. Тъй го наричам аз: Тагор-Бил-Ра, знаменит учител на една школа, служител на един от видните индуски храмове. Посветен, според своето звание, той трябвало да прекара живота си в девственост, за да завърши напълно цикъла на своето самоусъвършенстване – т.е. да се не жени.
към беседата >>

42. Неговата заповед

Следователно и ние можем да живеем в Бога, но само ако възприемем Неговия закон, ако почнем да мислим както трябва и да чувстваме както трябва.
Ние сме живи същества, не сме роби, ще служим на Бога“. Но ще ми отговорите: „При по-благоприятни условия, в бъдеще, в някое друго прераждане, когато ни прати Бог отново на земята“ – това са разсъждения на онази свиня в кочината, която казва: „Аз сега ровя, но като дойде някой по-добър господар, ще ме храни по-добре и ще се отуча да ровя“. Турците казват: „Бош лаф“. 100,000 пъти по-добри господари да дойдат, тя ще си остане все свиня, докато нейният ум не се промени. Тя трябва да остави кочината, да действа по друг начин, защото иначе ще остане в същата форма. Следователно и ние можем да живеем в Бога, но само ако възприемем Неговия закон, ако почнем да мислим както трябва и да чувстваме както трябва. В противен случай ние ще си останем в кочината. Но казвате: „Господ ще ни промени“. Ще те промени Господ, ако ти се промениш. Господ има друго едно променяване, но аз казвам: Да ви пази Господ от туй променяване. А вие казвате: „Няма да се подчиним“.
към беседата >>

43. Не правете никому насилие, нито оклеветявайте!

Защо в себе си ние да не признаем великата истина тъй, както се схваща в даден момент в нашето съзнание, туй, което дълбоко съзнаваме и чувстваме?
Ще кажете: „Той е сладкодумен, разумно говори, от Писанието говори, цитира Исая, цитира Исуса Христа, говори за вярата“. Всичко това, според мен, не е едно доказателство, че той е пратен от Бога. Аз засягам основата на нещата, подлагам и себе си, и другите на същата критика. И тогава питам: защо един пророк ще мисли, че е това, което не е? Или защо един християнин ще мисли за себе си това, което не е? Защо в себе си ние да не признаем великата истина тъй, както се схваща в даден момент в нашето съзнание, туй, което дълбоко съзнаваме и чувстваме? Ние трябва да бъдем искрени към себе си, а не само да разгледаме живота си от ония благоприятни моменти на живота, от онова приятно настроение, когато има повишение на температурата, защото то може да е случайно. Сега, дядо ти оставил един милион или два милиона лева наследство, но то е случайно, а след като изгубиш капитала, парите си, богатството си, туй знание, което имаш, формата вече не ти помага. И ние, съвременните хора, сме се заблудили да мислим за културата, че е нещо съществено. Е, питам: каква полза има за невидимия свят, за Бога, ако някой машинист в България измисли някоя машина да хвърка из въздуха? Сега Господ ще вземе ли модел от тази машина?
към беседата >>

44. Ако пребъдете в Мене

Когато ние почнем да копаем и да работим, тъй както Господ е създал света, ние ще поумнеем, защото ще влезем във връзка със земята и ще почувстваме страданията, които сме причинили на хиляди същества в нея.
Оплакват народа си, защото бил обеднял. Но аз казвам: Ако тия български министри биха отишли да орат земята – всеки един български министър да оре на нивата, по 2 часа на ден, или да копае на лозето по 2 часа и тогава да иде в министерството да разглежда делата, не щеше ли да бъде по-добре? И един владика, преди да разгледа едно дело за развод, най-първо да иде да покопае. Всички трябва да копаят, и аз ще копая. Туй трябва да ни бъде едно правило. Когато ние почнем да копаем и да работим, тъй както Господ е създал света, ние ще поумнеем, защото ще влезем във връзка със земята и ще почувстваме страданията, които сме причинили на хиляди същества в нея. А сега нашите крака са обути с обуща и казваме: „Лицето му почерняло, той е дявол, очите му са хлътнали, побеляла му главата, а онзи е благороден човек, защото е беличък, очите му весели“. Но аз те питам: Ако ти си една жена, ще се смееш ли, когато раждаш? Не! Разбира се, ще отпадне твоето лице и очите ти ще хлътнат. И ако аз питам тази жена защо отпадна, ще каже: „Ти раждал ли си?
към беседата >>

45. Гладуват и жадуват

Сега може да се направят много разсъждения, да се отвличаме какво нещо е Правда, какво нещо е глад, обаче ние ще вземем в прям смисъл, тъй като гладът го чувстваме всеки ден.
Защото само оня, който е гладен или жаден, разбира какво нещо е глад и жажда. Следователно Христос употребява тия две думи, които имат смисъл, а не са двусмислени. Значи, за да разбере човек Правдата, трябва да гладува и жадува, трябва да е гладен и жаден, тъй като хлябът може да се оцени само от гладния и водата от жадния. Да се оцени, т.е. да се използва. Сега може да се направят много разсъждения, да се отвличаме какво нещо е Правда, какво нещо е глад, обаче ние ще вземем в прям смисъл, тъй като гладът го чувстваме всеки ден. „Блажени – казва Христос, – които гладуват и жадуват“, за какво? – За Правдата. Виждали ли сте вие тия лястовички, които цял ден слизат и се качват, какво хубаво упражнение правят из въздуха? И всичко туй е обосновано на онзи вътрешен глад. Този глад прави всички тия извивания.
към беседата >>

46. Работа за новия живот

Тогава чувстваме в себе си сила.
– На животинските течения. Ако ритате, вие се намирате под влиянието на теченията на коня, ако бодете – на кравата, ако дращите, хапете – все сте под влиянието на животни със или без рога. Всички животни колективно влияят. Като дойде влиянието на хората, то ще измени състоянието ви, ще почнете да мислите. Като дойде ангелското влияние, вие ще знаете да изправите поведението си и ще си кажете: „Не е този пътят.“ Веднага ще сте готови да изправите поведението си. Тогава чувстваме в себе си сила. Като дойде Божественото, тогава се чувстваме силни, мощни. И тогава знаете ли какво е правилото? Когато дойде Господ, т. е. когато повикаха Христа да излекува едного, Той затвори вратата, изпъди всички, а остана Той сам с болния. И когато дойде Христос да ви лекува, Той ще изпъди всички.
към беседата >>

Като дойде Божественото, тогава се чувстваме силни, мощни.
Ако ритате, вие се намирате под влиянието на теченията на коня, ако бодете – на кравата, ако дращите, хапете – все сте под влиянието на животни със или без рога. Всички животни колективно влияят. Като дойде влиянието на хората, то ще измени състоянието ви, ще почнете да мислите. Като дойде ангелското влияние, вие ще знаете да изправите поведението си и ще си кажете: „Не е този пътят.“ Веднага ще сте готови да изправите поведението си. Тогава чувстваме в себе си сила. Като дойде Божественото, тогава се чувстваме силни, мощни. И тогава знаете ли какво е правилото? Когато дойде Господ, т. е. когато повикаха Христа да излекува едного, Той затвори вратата, изпъди всички, а остана Той сам с болния. И когато дойде Христос да ви лекува, Той ще изпъди всички. „Ама Господи, ние сме майка, баща.“ – Не, не, всички навън!
към беседата >>

47. Лицето на Бога (Утринна беседа, без заглавие)

Ние трябва да се засрамим от себе си, че туй трябва да дойде в съзнанието ни: да почувстваме какви скверни мисли и желания ни минават!
Ако има майки, те трябва да бъдат от Новата епоха. Майка, в сърцето на която е запален свещеният огън! И тази майка тогава каква ще бъде? Сега вие ще кажете: „Ние вече се стараем да не смърдим.“ Когото и да е от вас сега аз за пет минути мога да го накарам да смърди. И смърди той. Ние трябва да се засрамим от себе си, че туй трябва да дойде в съзнанието ни: да почувстваме какви скверни мисли и желания ни минават! Знаете ли какви скверни мисли и желания минават във вас? И от Невидимия свят напредналите братя се интересуват от нас, понеже нашият живот е свързан с техния. И техният живот се гради върху нашия живот. Хората за Невидимия свят, за напредналите духове, са като една нива. Те някой път ще дойдат със своите рала и, искате не искате, ще ви изорат.
към беседата >>

48. Милосърдието

Да го чувстваме в себе си и да се радваме на своето милосърдие.
Ако милосърдието му е слабо, трябва да се стреми да го развие за себе си конкретно. За самия него е потребно това милосърдие. Аз го наричам едно от най-великите качества на човека. То дава най-благородния оттенък на човешката душа. Да бъдем в себе си милосърдни! Да го чувстваме в себе си и да се радваме на своето милосърдие. То дава особени черти, една мекота за човешката душа, едно снизхождение: да знаеш, че всички хора имат слабости. Ако вие имате това милосърдие, ще бъдете снизходителни, и тогава вашата критика няма да бъде тъй остра, но ще бъде мека, снизходителна спрямо вашите съкласници. Ако един ученик няма това милосърдие, той ще бъде горд и надменен; а пък онзи, който е неспособен, който няма това знание, като усеща своята слабост и липса на знание, тогава отсъствието на милосърдие ще го направи подъл, долен и лицемерен. Той ще пъпли и ще се слага. И така, имате два вида ученици: ученици, които мислят, че много знаят – те са горди; и други, които пъплят и казват: „Ние сме смирени.“ – Никакво смирение нямат!
към беседата >>

49. Великата Божия църква (Утринна беседа, без заглавие)

Ние сега виждаме: излизат първосвещеник и свещеник от тази църква, и ние почваме да Го чувстваме, и Той почва да благославя.
Ето защо трябва да излезем под отворено небе, да видим Божията благост. В нашите затворени сърца какво ще видим? В умовете им има само тези човешки художества – икони, кандила, туй-онуй, и мислят, че като излезеш от църквата, ще станеш добър. Как ще станеш? Та ние сега сме в Божията църква и кандилото се запали, излезе вече (подразбира се Слънцето). Ние сега виждаме: излизат първосвещеник и свещеник от тази църква, и ние почваме да Го чувстваме, и Той почва да благославя. Този свещеник – Той е Христос на Любовта, и като дойде тя, Той дигне ръцете Си. Тогава се запалва кандилото на нашето сърце и почваме да разбираме какво нещо е да се служи на Бога в Дух и Истина. И когато ви питат: „Вие на църква ходите ли? “, ще им отговорите: „Еее, каква църква имаме ние, какво кубе има само? А пък едно кандило има – като се запали туй кандило, навсякъде светва.“ Туй е Църквата – това е Великата Божия църква.
към беседата >>

50. Какъв трябва да бъде ученикът

Вие ще ми кажете: „Учителю, да почувстваме Любовта!
Докато човек живее в райската градина, зло не може да стане. Всичкото зло живее извън райската градина. Пред лицето на Господа зло не може да стане. Като си обърнем погледа на другаде, само тогава грешим. И тъй, вие имате сега най-добрите условия. Вие ще ми кажете: „Учителю, да почувстваме Любовта! “ Знаете ли колко Любов има на Земята? В този дом има толкова Любов, че тя може да оживи и възкреси всички хора. Вие дойдете, погледнете, но не виждате, защото за нещо мечтаете – за някакво бъдеще. Знаете ли на какво мязате? Аз ще уподобя какво представлява вашият бъдещ свят.
към беседата >>

51. Новият и старият живот

Следователно, ние мислим, чувстваме и действаме по еднакъв начин, а когато дойдем до нуждата от разбирателство, казвате, че мислим различно.
Вашият ум и моят еднакво мислят. Вашето сърце и моето еднакво чувстват. Ако сте болни, ще почувствате болката така, както и аз. Ако ви дам една задача, ще я решите така, както аз. Светлината приемаме еднакво. Следователно, ние мислим, чувстваме и действаме по еднакъв начин, а когато дойдем до нуждата от разбирателство, казвате, че мислим различно. Как така? – Искаме да се осигурим, повечко пари да имаме. В какво се състои сигурността? Сигурността в живота се заключава в това да бъдем свързани с Бога. Това е сигурността – да бъдем свързани с Бога!
към беседата >>

52. Празникът на труда

Това, което чувстваме, и това, в което вярваме, трябва да го знаем съвършено точно, както един търговец знае точно кой плат е ленен и кой е памучен.
„Да сме чисти като Светлината“ – неприятелят, който те гони в тъмнината, когато изгрее слънцето, се уплашва, че ще го видят, и се връща назад. За него светлината е огън и той ще каже: „Аз на скара не се пека“, и ще те остави. „Чисти като водата, като Светлината и като Любовта“ – това са три велики Сили, начини и методи, чрез които учениците на Бялото Братство се пазят от своите грехове. Вие трябва не само да идвате тук, но и да учите. Някои идват при мен само да се афектират. Това, което чувстваме, и това, в което вярваме, трябва да го знаем съвършено точно, както един търговец знае точно кой плат е ленен и кой е памучен. Така по време на своето учение всеки един от вас трябва да знае в кой клас е сега. Ако през тази година пожелаете да предадете наряда някому, ще го преподавате седем дни наред. Усвояването не става за един час, а са необходими седем дни. На събора едва го научихте, а искате да го предадете за един ден. Седем дни ще повтаряш, докато приятеля ти научи наряда като теб.
към беседата >>

53. Положителни и отрицателни сили в природата

Та затуй, като се свържем с нейните чувства, веднага ще почувстваме, че в нея има живот, затуй може да лекува.
Вие бяхте всички сериозни и аз бях сериозен, но като казах за мечката, всички прихнаха да се смеят. Защото влезе нещо ново, изпъкна великият контраст – да хванем мечка за ушите. То е опит. Знаете ли, че в мечката има Любов? А, ужасна Любов има, измежду всички животни почти единствена мечката има най-много чувства и затуй обидиш ли мечката, тя не прощава. Та затуй, като се свържем с нейните чувства, веднага ще почувстваме, че в нея има живот, затуй може да лекува. И човек, който е болен, ако язди на мечка или мечка да го тъпче, той оздравява. Болен, ако има треска, като се качи на мечка, взима я от някой мечкар, треската минава. Защо? Защото мечката има много магнетизъм. Тогава двама от вас, които са готови, да дойдат да кажат: „Учителю, аз съм готов да изпълня всяка твоя заповед“. Е, добре, аз казвам: Вие, двамата, които сте готови да изпълните моята заповед – ще хванете мечката за ушите.
към беседата >>

54. Окултна музика

Да внесем тази хармония вътре в себе си и да чувстваме, че в нас и в сърцето ни, и в ума ни нещо тихо пее, като че някъде дълбоко слушаме тази хармония.
Ние говорим само за факти, но има известни подбудителни причини. Тази подбудителна причина може да е съзнателна, може да е несъзнателна; той може да е просто като едно оръдие. Защото няколко души може да се надумат да крадат, но един да е същинският фактор, а друг да е изразител. Като изучавате окултната музика, вие ще пеете; това е един начин за подмладяване. Под „музика“ подразбирам музика и в мисли, и в желания. Да внесем тази хармония вътре в себе си и да чувстваме, че в нас и в сърцето ни, и в ума ни нещо тихо пее, като че някъде дълбоко слушаме тази хармония. Туй е състояние, което ще успокои сърцето ни и ума ни и ще даде ново направление на нашата мисъл. Вие казвате: „Господ ще изпрати своя Дух и Той ще направи това-онова“. Хубаво, но като започне Господ да го прави, ние казваме: „Господи, не може ли това нещо по друг начин да се направи? “ Ние имаме известни, особени понятия за нещата и по някой път сме в състояние да дадем съвет на Господа като как трябваше да направи света. Сега онези, които са създали музиката, са били много умни хора.
към беседата >>

55. Добрата земя

Ние чувстваме тази сила в съзнанието си и извън съзнанието и я познаваме по нейната настойчивост.
Едва ли мравката ще дойде някога до мисълта, за последните нововъведения в музиката. Мравките не са дошли в мисълта си до степента на висшите животни. Даже и човекът, достигнал до високо развитие, още се занимава с въображаеми неща. Питам: Коя е мярката за определяне на реални и нереални, на относителни и на абсолютни неща? Реално е това, което всеки момент настоява с една и съща сила. Ние чувстваме тази сила в съзнанието си и извън съзнанието и я познаваме по нейната настойчивост. Казваш: Намислил съм да открадна нещо. Обаче, нещо вътре в тебе казва: Не кради! Оскърбиш някого, обидиш го, а отвън се показваш тих и спокоен, като че нищо не си направил. Но вътрешно ти се безпокоиш и нещо ти нашепва: Не направи добре. Казват за тебе, че макар да си обидил някого, пак си спокоен.
към беседата >>

Единственото нещо, което чувстваме, това е Бог.
Но като казвам така, аз разбирам, че само умният човек може да прави, каквото иска. Това не се отнася до лошия човек, защото злото изменя онези отношения, които сега съществуват, изменя реда им, както са нагласени. Първото нещо, вие трябва да имате съзнание да кажете: Няма по-велико, по-благородно същество от Бога. Хората мислят, че Господ е безтелесен, невидим, но аз оспорвам това. Единственото видимо същество в света, това е само Бог. Единственото нещо, което чувстваме, това е Бог. Единственото нещо, което ни причинява най-хубавото разположение на духа; това, което ни дава сила; което ни освежава, повдига, то е Неговото присъствие – присъствието на Бога. Когато прави добро някому, Той се скрива. Вие виждате, че Иван или Стоян ви направи едно добро и, като казвате, че Иван ви направи тази услуга, на Бога става приятно. Така Той се крие зад тези, които е напътил да направят добро. Ще кажете: Защо да не знаем, че Господ го е направил, та да Му благодарим?
към беседата >>

56. И отвори устата си, та ги поучаваше / Поучаваше ги

Любовьта е пъкъ нѣщо съвсемъ духовно, не е нѣщо, което можемъ да го пипнемъ, тя е нѣщо, което отдалечъ само можемъ да почувстваме, тя не е нѣкакво малко разположение, но любовьта, при сегашното си състояние, като дойде, тя е толкова силна енергия, тя е нѣщо толкова голѣмо, че съвсемъ може да разтопи нашата нервна система.
Да, свѣтлина ще имате прѣдъ себе си, прѣдъ краката си. Туй е подразбиралъ Христосъ въ свѣтлината. Сега, обектъ на любовьта какво е? Обектъ на любовьта е чистотата. Мѫдростьта се изразява въ човѣшкия умъ, въ човѣшкия мозъкъ, а любовьта – въ човѣшкото сърдце. Любовьта е пъкъ нѣщо съвсемъ духовно, не е нѣщо, което можемъ да го пипнемъ, тя е нѣщо, което отдалечъ само можемъ да почувстваме, тя не е нѣкакво малко разположение, но любовьта, при сегашното си състояние, като дойде, тя е толкова силна енергия, тя е нѣщо толкова голѣмо, че съвсемъ може да разтопи нашата нервна система. Казватъ, че любовьта изгаря. Азъ вѣрвамъ, че тамъ, дѣто има съпротивление, става изгаряне. Обектъ на любовьта е чистотата. Тамъ, дѣто има любовь, непрѣменно ще има чистота. Нѣма ли чистотата, нѣма и любовь.
към беседата >>

57. Ако синътъ ви освободи, ще бѫдете свободни / Ще бъдете свободни

Докато Той е у нас, ние сме здрави, докато Той е у нас, ние мислим, чувстваме и постъпваме добре. (втори вариант)
Тя осветявала лицата им, но после туряли маски на лицата си, да не се издават. В други каси поставяли звънци, за да се чува при отварянето на касата. Божествената светлина трябва да проникне и в най-затънтените кътчета на нашата мисъл. Тогава ще се яви у нас желание да познаем Онзи, в Когото живеем и се движим. Това е Синът. Докато Той е у нас, ние сме здрави, докато Той е у нас, ние мислим, чувстваме и постъпваме добре. В който ден Той се отдалечи от нас, нещастието вече ни следва. Ако си селянин, волът, овцете, кокошките ти ще измрат. Ако жената, децата ви боледуват, това е лош признак. Какво да се прави тогава? Обърнете се към Господ и изповядайте греховете си.
към втори вариант >>

58. Петимата братя

Разумните казват на неразумните: „Ние можем да ви помагаме и съчувстваме, можем да бъдем между вас, но не можем да служим на вашите методи и разбирания“.
Мислите ли, че ако ви хване член 4, не сте на мястото на богатия? – Кой е отец Аврам? Той представя разумните хора. Те се отличават от неразумните по своите принципи. Разумните са хора на мира и на любовта, а неразумните – на размирието и убийствата. Разумните казват на неразумните: „Ние можем да ви помагаме и съчувстваме, можем да бъдем между вас, но не можем да служим на вашите методи и разбирания“. Казвате: „Да се примирят всички хора, да подобрят живота си“. Как ще се примирят? Как ще се примириш с онези, които живеят в омраза, насилие, убийства? Ние живеем в братство и равенство, в мир и любов. Как ще се примирим тогава?
към беседата >>

Това, което мислим, чувстваме и вършим, непременно ще се опита.
Дали не иска да ни оплете като другите? “ – Много просто, ако аз не говоря истината и искам да ви оплета, ще имам същия резултат като тях. Например ще ви построя една къща, която след десетина години ще се събори. Истината всякога може да се опита. Няма нищо скрито-покрито в света. Това, което мислим, чувстваме и вършим, непременно ще се опита. Всички неща ще се опитат, без изключение. Всички трябва да бъдем благородни, искрено да пожелаем нашите братя да не минат през това мъчително място. Понеже сандъчето със скъпоценните камъни е отворено и Христос предлага на всички да пипнат по един камък, гледайте да пипнете камъка на Любовта. Аз ще ви съдействам за това. Бъдете смели в Любовта!
към беседата >>

59. Четирите съзнания

Ние взимаме тоновете само като помагало в музиката, като основни белези, чрез които можем да изразяваме това, което чувстваме и преживяваме.
Имената на хората са произволно създадени. Не само имената, но и много неща са произволно създадени. Следователно вие трябва да различавате произволните, нереалните неща от тия, които природата е създала и вложила в нейния списък. В природата съществуват трептения, но не тонове. Тя не знае какво нещо са тоновете до, ре, ми, фа, сол, ла, си. Ние взимаме тоновете само като помагало в музиката, като основни белези, чрез които можем да изразяваме това, което чувстваме и преживяваме. Сега, като разсъждавате върху различни въпроси, като търсите начин за правилно разрешаване на задачите си, имайте предвид следното правило: всяка задача, правилно разрешена, предизвиква в ума ви появяване на малка светлинка, която пък внася у вас радост. Щом решаването на една задача не е съпроводено с поява на светлина, задачата не е правилно решена. Това правило се прилага навсякъде в живота, в науката. Запример съвременната механика разполага с много принципи, според които могат да се построят цели машини или части от тях. В една машина искат да турят едно колело в движение.
към беседата >>

60. Отношение на природните сили / Отношение на природните сили към човешката душа

Но ние не схващаме, че онова, с което чувстваме материята, това е духът, който чувства, съзнава материята. (втори вариант)
Това може ли да съществува, или не? Сега аз забелязвам, че всички хора се влияят от известни съвпадения на нещата, които всякога произвеждат лъжливи понятия за предметите. Така и в науката има известни съвпадения. Запример има едно съвпадение между тялото и духа. Понеже тялото апелира повече на нашия ум, ние казваме, че материята е нещо реално, а духът не е реално нещо. Но ние не схващаме, че онова, с което чувстваме материята, това е духът, който чувства, съзнава материята. Сега, вие пипате нещата, но всъщност това е духът, който пипа, а не материята. Материята е дилафът, а духът е този интелигентен фактор, който чрез дилафа проверява нещата. Духът е, който чувства нещата, а ръката същевременно е една мярка за него, за да измерва какви са отношенията на тази материя. Сега, от гледището на духа, той е, който съзнава. А материята по някой път, и тя е жива.
към втори вариант >>

61. След три дни

Защо след вкусното ядене на бюреци, на палачинки, чувстваме неприятност, че понякога не искаме да ги видим?
Също всички хора, без изключение, са нечисти. Поради това ние трябва да правим на земята големи усилия, за да можем, със силата на Духа, да очистим нашето сърце, нашия ум, нашите действия и желания от това окаляне. Причината за окалянето е в самата материя. Значи тя е от такова естество, че се опорочава. Ако отричате, че материята може да се опорочи, тогава защо изхвърляме част от нея навън? Защо след вкусното ядене на бюреци, на палачинки, чувстваме неприятност, че понякога не искаме да ги видим? Откъде се образува това? Вътре в палачинките ли беше? Аз считам, че нечистотиите са в самата материя, като в затворено шише; отпушиш шишето и виждаш какво има вътре. Човешкият дух трябва да изучи процеса на чистенето. И възкресението е самият процес на чистене.
към беседата >>

62. Съблазните

Ако у нас се зароди онова велико съзнание да чувстваме Божествената Любов, само по този начин животът ни може да се реформира; а ние, откак се родим и умрем, животът ни е пълен само с терзания и съмнения.
Как мислите, ако майката не би употребила грижи за своето дете, то не би ли се схумило? Не, ако детето оцелява, то е благодарение грижите на майката; ако съвременните хора оцеляват, то не е благодарение на нас, то е благодарение на нашите по-големи братя, или благодарение на Христа, Който е дошъл да спаси света. Но разбирате ли какво нещо е, в това отношение, Христос? Казвам, че някои от вас Го разбират, не казвам, че всички не Го разбират. Питам: Ако имате един приятел, който ви обича, оценили ли сте неговата любов? Ако у нас се зароди онова велико съзнание да чувстваме Божествената Любов, само по този начин животът ни може да се реформира; а ние, откак се родим и умрем, животът ни е пълен само с терзания и съмнения. Христос казва: „Горко на света от съблазните, защото неизбежно съблазните ще дойдат“. Светът има право да се съблазнява. От съвременния свят ще дойдат съблазните, но онези, които са тръгнали по пътеката, по която върви Христос, за да избягнат съмненията, съблазните, непременно сърцето им трябва да бъде изпълнено с Божествената Любов. Вие ще кажете: „Ние знаем какво нещо е Божествената Любов“. При влизането на Божествената Любов в сърцето ти, най-първо тя внася едно качество на интелигентност, небивала до туй време.
към беседата >>

63. Стремежите на ума и сърцето

“ Като погледнем нагоре, ние чувстваме едно облекчение.
Тя ще ви каже: „Бог е Любов! “ И ако я питате защо Бог е Любов, ще каже: „Защото аз живея.“ Някои звезди изпращат светлина: Месечината изпраща светлина, Сириус изпраща светлина. Щом Сириус изпраща светлина, в него има интелигентност. Които не изпращат светлина, в тях няма интелигентност – в тях Любовта действа, но не се е проявила Божествената Мъдрост. Всички звезди казват: „Светлина има в Бога, простор има! “ Като погледнем нагоре, ние чувстваме едно облекчение. Ако пак питате звездите защо Бог е Любов, те ще ви отговорят: „Ние живеем, защото обичаме Бога, защото Бог е Любов! “ Тъй ще ви каже една звезда. И ако вие искате да живеете, обичайте Го – и вие ще почувствате същото. Не мислете, че това са илюзии. Не, като излезете вечерно време, най-малко с една звезда, която е на вашето ниво на развитие, можете да разговаряте.
към беседата >>

64. Който има уши

Туй погрешно схващане е минало във всичките клонове на науката и е проникнало самата същина на нашия живот; и всеки един за себе си мисли, че по-умен от него няма, че само той живее и страда, а никой наоколо му не живее и не страда – тъй поне чувстваме в себе си.
По интелигентност те са на първо място, те са най-интелигентни. Обаче в съвременната физиология, съвременните учени хора са свикнали да мислят за клетките просто, като за живи същества без никаква разумност. Това е едно детинско схващане на съвременната наука. Съвременната наука се намира още в своите пелени, и съвременните учени хора, това са деца на тази наука, те се занимават с детски играчки. Може би след няколко хиляди години тия същите учени хора, които сега минават за големи капацитети, те сами ще се поусмихнат на своята съвременна ученост. Туй погрешно схващане е минало във всичките клонове на науката и е проникнало самата същина на нашия живот; и всеки един за себе си мисли, че по-умен от него няма, че само той живее и страда, а никой наоколо му не живее и не страда – тъй поне чувстваме в себе си. Тогава философите казват „аз“ и „не аз“. „Аз“-ът е туй, което съзнава, а всеки човек вънка от мене е „не аз“-ът. Аз, който съм вътре в себе си, съм „аз“-ът. Е, какво разбирате под думата „аз“? Щом речем да обясним този „аз“, той се стопява, както снега, и нищо не остава от него в ръцете ни.
към беседата >>

65. Силовите линии в природата

Както ние мислим и чувстваме, по същия начин се движат и силовите линии в живота ни.
Неговият темперамент е донякъде холеричен. Втората линия изразява втория тип: човек сангвиник, бърз, еластичен, експанзивен, който обещава всичко, но и половината от обещанията си не изпълнява. На обещания е пръв, но като дойде до изпълнение, казва: „Обещах, но не мога да изпълня.“ А третата линия, третият тип, е човек сметкаджия. На всички хора Природата е турила на техния организъм по един знак. Ако вие изучавате организмите под микроскоп, ще видите, че силовите линии в тях имат определени пътища. Както ние мислим и чувстваме, по същия начин се движат и силовите линии в живота ни. Познаването на тази наука може да ни ползва, ако искаме да изправим своя организъм. Например срещаме много млади и стари хора, които се прегърбват. Защо се прегърбва човек? Когато се крие човек, какво прави? – Прегърбва се.
към беседата >>

66. Свобода, знание и мир

Следователно единственото вярно средство е да чувстваме една вътрешна връзка с Бога.
– Не може. Каква част от грама ще се купи? – Една седма част от грама. Това е заблуждението, което имаме в сегашния свят. Толкова сме осигурени! Следователно единственото вярно средство е да чувстваме една вътрешна връзка с Бога. У вас може да се зароди една противоположна мисъл, да кажете: „Може ли да стане това? “ Може, само че, за да се допреш до Бога, не трябва да имаш никакво отрицателно качество. Ти можеш да имаш отрицателни качества, но понеже Бог е огън всепояждащ, то, допреш ли се до Него, ще има пожар, ще дойдат най-големите страдания. Ако си чист, няма да изгориш. Затова се препоръчва да отидем при Бога абсолютно чисти, за да може горенето да стане правилно – да гориш, без да изгаряш.
към беседата >>

67. Нашите длъжници

“ Не, не, ние сме правили, правили тия неща, това е театър, представление, ние не чувстваме издълбоко.
Все ще ми дойде отнякъде помощ! Ами мечката, какво прави без обуща? “ И действително, не се мине много време, някой похлопа на вратата, дойде, донесе нещо. Сега у вас има един лош навик да се оплаквате. Някои казват: „Знаете ли, ужасни страдания имам! “ Не, не, ние сме правили, правили тия неща, това е театър, представление, ние не чувстваме издълбоко. И след туй, съберат се стотина души, разпределят се на комисии, за бедните ще събират. Съберат 100,000 лева, дадат на бедните 50,000 лева, а останалите 50,000 хвръкнали. И след всичките тези благодеяния казват: „И прости нашите грехове, както ние прощаваме на нашите длъжници“. Нашите грехове се прощават, но никъде не се намират вече парите. В Русия, във време на малоруската война, цели тренове с припаси се загубваха някъде.
към беседата >>

68. Едно ти не достига!

Може да сме учени, може да сме богати, но всякога чувстваме, че нещо ни липсва. Какво?
Външното, то е натрупване на материята, аз за него не говоря. „Още едно ти не достига! “ Туй едното, то е същественото. Кое е то? Може да сме учени, може да сме богати, но всякога чувстваме, че нещо ни липсва. Какво? – Не можем да определим точно какво е, но вътре в себе си чувстваме едно недоволство. Ако е някоя млада мома, като се огледа в огледалото, ще каже: „Намерих причината на своето недоволство. Ако бях красива, друго щеше да бъде. Туй е, което ми липсва“. Момъкът пък казва: „А, аз съм слаб, хилав, ако съм някой снажен, силен, всичко мога да направя“.
към беседата >>

– Не можем да определим точно какво е, но вътре в себе си чувстваме едно недоволство.
„Още едно ти не достига! “ Туй едното, то е същественото. Кое е то? Може да сме учени, може да сме богати, но всякога чувстваме, че нещо ни липсва. Какво? – Не можем да определим точно какво е, но вътре в себе си чувстваме едно недоволство. Ако е някоя млада мома, като се огледа в огледалото, ще каже: „Намерих причината на своето недоволство. Ако бях красива, друго щеше да бъде. Туй е, което ми липсва“. Момъкът пък казва: „А, аз съм слаб, хилав, ако съм някой снажен, силен, всичко мога да направя“. Някой търговец, празна му е касата, недоволен е, казва: „Ако касата ми е пълна, щях да бъда щастлив.
към беседата >>

69. Разумното сърце

Ние може да не знаем где е Небето, може да не знаем где живее Господ, колко е далече от нас, но трябва да чувстваме Бога.
Ти го спасиш. След като го извадиш от водата, не стой да ти се отплаща. Ти си замини, а нека той те търси. Ако ти, след като направиш Доброто, пишеш във вестниците, че си избавил от смърт еди-кого си, това Добро е наполовина изгубено. Моралната сила на ученика, който следва Божественото учение, е в това, че той трябва да има абсолютна вяра в Бога. Ние може да не знаем где е Небето, може да не знаем где живее Господ, колко е далече от нас, но трябва да чувстваме Бога. Един английски проповедник казва: „Аз не зная где е Небето, но щом започна да се моля Богу, тайно в душата си чувствам действието на Божествения Дух.“ Значи Господ го чува моментално, а това е важното – че в момента, когато ние отправим своя Дух към Бога, Той ни чува. Право е казал пророкът, че Бог не живее на Небето, а в сърцата на смирените. Кои са смирените? – Хората на разумното сърце – казвам аз. Ако всички вие бихте се водили по вашето разумно сърце, всичките спорове, които по някой път се явяват между вас, биха изчезнали.
към беседата >>

70. Тъчете мислите си!

Ние не можем да мислим, каквото искаме, и да чувстваме, каквото искаме.
Малкото говорене подразбира нямане на условия. Тъй че да говорим много или малко – това не зависи от нас. Някой път говорим много, защото има условия; друг път говорим малко, защото няма условия. Някой път чувствата се проявяват повече, защото има условия, някой път не се проявяват, защото няма условия. Известни външни условия ограничават чувствата ни, ограничават волята ни, ограничават ума ни. Ние не можем да мислим, каквото искаме, и да чувстваме, каквото искаме. Ще кажете: „Тогава где е свободата? “ Абсолютна свобода в света няма. Туй, което казват философите, че можем да мислим, както искаме, че можем да действаме, както искаме, че можем да чувстваме, както искаме, не е така. Ние се намираме в един свят, в който всичките неща са относителни. Мисълта е относителна, чувствата са относителни и волята е относителна.
към беседата >>

Туй, което казват философите, че можем да мислим, както искаме, че можем да действаме, както искаме, че можем да чувстваме, както искаме, не е така.
Някой път чувствата се проявяват повече, защото има условия, някой път не се проявяват, защото няма условия. Известни външни условия ограничават чувствата ни, ограничават волята ни, ограничават ума ни. Ние не можем да мислим, каквото искаме, и да чувстваме, каквото искаме. Ще кажете: „Тогава где е свободата? “ Абсолютна свобода в света няма. Туй, което казват философите, че можем да мислим, както искаме, че можем да действаме, както искаме, че можем да чувстваме, както искаме, не е така. Ние се намираме в един свят, в който всичките неща са относителни. Мисълта е относителна, чувствата са относителни и волята е относителна. Например детето мисли тъй, както мислят майка му и баща му, с малко видоизменение. Като кого мисли малкото вълче? – То мисли като майка си, като баща си.
към беседата >>

71. Темпераментите

Волята Божия е да мислим разумно, да чувстваме разумно и да действаме разумно.
Отидете на друго място, поставите втората бомба някъде, запалите я и си излезете – изпълните заповедта. Да, но след 20 минути тези бомби експлодират. Питам: как ще се оправдаете? Ще кажете: „Такава била Волята Божия.“ – Не е била такава Волята Божия. Такава е нашата неразумна воля. Волята Божия е да мислим разумно, да чувстваме разумно и да действаме разумно. Първото нещо: ще се пазите от заблуждения! Искам всички да бъдете самостоятелни, но да не казвате, че и сами можете да направите всичко. Действайте сами, но същевременно ще употребявате вашия ум, вашето сърце и вашата воля. Чрез тях ще урегулирате вашия темперамент, вашия стомах, вашата нервна система, вашето кръвообращение, вашата костна система, за да бъдете един здрав човек, способен за живот, а не човек истерик, който да се заблуждава от всичко мимолетно, минало край него. Ако ви дойде някоя болест, няма да се плашите от нея.
към беседата >>

72. Родените

Тогава само ние ще почувстваме този вътрешен мир, който никога няма да ни напусне. (втори вариант)
Аз казвам: Какво сме извършили за великото дело в света. Кой от вас досега е обърнал една душа към Бога и е внесъл този вътрешен мир на спокойствие, но не привидно, защото аз мога да внеса във вас туй привидно спокойствие, като ви дам 1000 – 2000 лв. Не по този начин трябва да се внесе в човека спокойствие. Има друга една добродетел в света, която седи в това да покажем на хората, как трябва да се родят от Бога. Това нещо се постига чрез онова висше съзнание в нас, което ще се прояви, когато се свържем с Бога. Тогава само ние ще почувстваме този вътрешен мир, който никога няма да ни напусне. Сега, ще ви приведа един пример, да видите, какво нещо са постоянните идеи у човека. Един стар изповедник ми разправяше следния факт из българския живот в турско време. Един ден, идва при него една старица, на около 90 години и казва: „Отче, искам да ти изповядам един грях, не зная дали Господ ще ми прости, но много голям грях е. Не мога да се освободя от този си грях: и мислила съм върху него, и молила съм се пред Бога, дано ми прости, но той е по-голям, отколкото мога да си го представя. Това се случи във варненско, в с.
към втори вариант >>

Един ден, като се запалят тия въглени, те ще дадат онази Божествена топлина, и тогава ние ще започнем да чувстваме блеенето на тия агънца. (втори вариант)
Някои казват: Е, черен въглен е той! Не, аз познавам този брат. Днес той е черен, но той може да гори, в него има такава енергия, че един ден, като се запали, чудо ще направи. Та, сега всички сме въглени. Това е само фигура на речта. Един ден, като се запалят тия въглени, те ще дадат онази Божествена топлина, и тогава ние ще започнем да чувстваме блеенето на тия агънца. То ще произведе най-свещения трепет у нас, и като се върнем, ще има мир, радост, молитви и славословия, че Бог е толкова велик към нас да излива и Живота, и Святостта си, и Милостта си, и всичко, което има в Себе си. Ние трябва да се родим изново! Туй е, което наричат „новораждане“, раждане в Бога, но не само веднъж да се родиш и да кажеш: Родих се! Туй е един акт на постоянство – постоянно трябва да живеем в Бога и да бъдем изпълнени с Неговата мисъл, с Неговото сърце и чувство и с Неговото действие. Туй е великото, мощното в света, което ще ни повдигне като хора.
към втори вариант >>

73. Блаженъ този рабъ! / Блажен този раб!

И тъй, всички ние се стремим да живеем един колективен живот и да чувстваме живота на цялото създание в себе си. (втори вариант)
Някой път се чувстваш радостен. Защо? – Придобил си любовта: тя е потекла към тебе, душата ти се разтворила и ти мислиш, разсъждаваш правилно. Та, казвам: когато ние придобием Божията Любов, ние придобиваме вечния живот. Какво по-хубаво от това, да проникнеш в Божията Любов, да бъдеш в съгласие с нея? И тогава, не трябва аз да ви доказвам, има ли Господ, или не, но това да бъде за вас една аксиома, и вие само да разисквате върху това, какви трябва да бъдат отношенията ви към тази Любов, към Бога. И тъй, всички ние се стремим да живеем един колективен живот и да чувстваме живота на цялото създание в себе си. Това е духовният живот. Ако искате да живеете като българин, вие не можете да бъдете християнин; ако искате да живеете като англичанин, вие не можете да бъдете християнин; ако живеете като французин; или американец, или германец, вие не можете да бъдете християнин. Даже и ако живеете като ангел, пак не можете да имате разположението на Бога. Някои от вас ще кажат: Ами как може да живеем? – Ще живеете по закона на великата Божия Любов!
към втори вариант >>

74. Светлина и знание. Музика

Следователно ония сили вътре в нас, когато ние мислим и чувстваме, значи нашите мисли и нашите чувства се движат около известен център и правят един кръг.
Следователно тия енергии не могат да вървят в една и съща посока, между тях ще се яви раздвояване. За да разрешим този въпрос в този ъгъл, трябва да спуснем тази равнодействуваща сила ВС и ъгълът се затваря и се образува триъгълникът АВС. А този триъгълник се движи около центъра С и като се върти, ще опише една окръжност. Тогава предполагаме, че радиусът определя деятелността на човека – той знае в дадения случай как трябва да постъпи. В този случай АС означава материалния свет, АВ – умствения свет, а ВС – това е духовния свет. Следователно ония сили вътре в нас, когато ние мислим и чувстваме, значи нашите мисли и нашите чувства се движат около известен център и правят един кръг. Най-първо, вие мислете за един приятел, проектирайте ума си към него – вашата мисъл да направи една обиколка и се върне пак назад. Старият човек прави така, казва: „Когато бях на 5 години дете, представях си, че след туй бях на 10 години, че ходих на училище, в гимназията, университета… и най-после додето туй положение се свърши.“ Той почти е направил един кръг и се е върнал пак до себе си. Но старият човек, като дойде до известна възраст, спре. Той напред не може да проектира мисълта си, умът му все назад мисли и затуй старите хора разправят всякога за своето минало, а младите разправят всякога за своето бъдеще. Старият разправя за своя минал живот, той не е извадил поука за живота си и младият говори за своето бъдеще, без да мисли за някаква поука.
към беседата >>

Следователно ония сили в нас, които се събуждат, когато ние мислим и чувстваме, се движат около известен център и образуват един кръг. (втори вариант)
За да разрешим въпроса в този ъгъл, трябва да спуснем равнодействаща сила ВС, която затваря ъгъла и по този начин се образува триъгълникът АВС. Този триъгълник се движи около центъра С и при въртенето си около него ще опише една окръжност. Тогава предполагаме, че радиусът определя деятелността на човека. Той знае как трябва да се постъпи в даден случай. И тъй: АС означава материалния свят,АВ – Умствения свят, а ВС – Духовния свят. Следователно ония сили в нас, които се събуждат, когато ние мислим и чувстваме, се движат около известен център и образуват един кръг. Например, когато вие мислите за някой ваш приятел, първо проектирате ума си към него, при което вашата мисъл прави една обиколка и после се връща пак назад. Старият човек постъпва така. Той казва: „Когато бях петгодишно дете, представях си, че след туй ще бъда на десет години, че ще ходя на училище, после в гимназия, после в университет, и най-после ще се върна пак в първото си положение.“ Този човек почти е направил един кръг и се е върнал пак до себе си. Старият човек, като дойде до известна възраст, спира – той не може да проектира мисълта си напред. Умът му се връща все назад и затова старите хора все разправят за своето минало; младият разправя за своето бъдеще, без да мисли за някаква поука.
към втори вариант >>

75. Божественото буталце

Щом не ни побутнат, ние се чувстваме изолирани, скръбни, нещастни. (втори вариант)
Тогава в съзнанието ви влиза известна Светлина и вие се ободрявате. Чрез петте си чувства човек е свързан с петте различни свята. През тия чувства, т.е. сетива, интелигентни Същества ни побутват. Бутнат ли ни те, ние се радваме и веселим. Щом не ни побутнат, ние се чувстваме изолирани, скръбни, нещастни. Чувствата в човека са това нещо, чрез което Божественият живот, Божествената светлина постоянно тече. Представете си, че вие излизате навън от този затвор. Като излезете от него, какво ще бъде първото ви действие? Едно американско магаре, след като прекарало десет години в рудницата, изкарали го навън. То излязло на бял свят, започнало да се търкаля, да реве. Защо?
към втори вариант >>

76. Моята заповѣдъ / Моята заповед

Така ще се почувстваме свободни и ние, когато променим средата на нашия живот, когато дойдем до една по-висша среда, дето можем да задоволим всички свои нужди по един естествен начин. (втори вариант)
Не, не за това вярване ви говоря аз, не за тази свобода, която вие познавате. Под свобода аз разбирам състоянието, което има рибата, когато напусне водата и отиде във въздуха. Тя може да направи разлика в това си ново състояние. Представете си, какво ще бъде състоянието на една птица, която напуща въздуха и отива в една още по рядка среда? Тя ще се усети свободна и ще започне един още по-смислен живот. Така ще се почувстваме свободни и ние, когато променим средата на нашия живот, когато дойдем до една по-висша среда, дето можем да задоволим всички свои нужди по един естествен начин. Тогава няма да работим и ще дойдем до положението, както пише онзи вестник: „Не работи! “ Не, в този вестник „Не работи! “ не се подразбира да не работиш, но се подразбира да не се трудиш, да не се мъчиш. Една среда има – Божествената Любов, дето твоите нужди се задоволяват по Божествено. Ти сам няма да си образуваш тази среда, тези условия, но обществото, окръжаващите те хора, ще ти създадат тази среда.
към втори вариант >>

77. Тесният път

Като помислимъ за Него, да почувствуваме животъ въ себе си, да почувстваме подемъ въ мислитѣ и въ желанията си.
Туй е Божественото у васъ, което трѣбва да се събуди. Затова всички трѣбва да имаме само едно убѣждение: Любовь безъ никакъвъ обектъ! Бога да не виждаме въ никаква форма! Христа да не виждаме разпнатъ! Богъ е, който носи животъ въ насъ. Като помислимъ за Него, да почувствуваме животъ въ себе си, да почувстваме подемъ въ мислитѣ и въ желанията си. Животътъ седи въ това: като помисля за Бога, да почувствувамъ най-възвишеното и благородното въ себе си, да почувствувамъ живота. Тогава само ще позная, че Богъ живѣе въ менъ. И всѣки единъ отъ насъ трѣбва да живѣе, че да познае, какво дѣйствително Христосъ е сега на земята, не разпнатиятъ Христосъ, но живиятъ. Живъ е Христосъ на земята! Ще кажете едно врѣме Христосъ бѣше разпнатъ.
към беседата >>

Като помислим за Него, да почувстваме живот в себе си, да почувстваме подем в мислите и в желанията си. (втори вариант)
Туй е Божественото у вас, което трябва да се събуди. Затова всички трябва да имаме само едно убеждение: Любов без никакъв обект! Бога да не виждаме в никаква форма! Христос да не виждаме разпнат! Бог е, който носи живот в нас. Като помислим за Него, да почувстваме живот в себе си, да почувстваме подем в мислите и в желанията си. Животът седи в това: като помисля за Бога, да почувствам най-възвишеното и благородното в себе си, да почувствам живота. Тогава само ще позная, че Бог живее в мен. И всеки един от нас трябва да живее, че да познае, какво действително Христос е сега на земята, не разпнатият Христос, но живият. Жив е Христос на земята! Ще кажете едно време Христос беше разпнат.
към втори вариант >>

78. Положителни и отрицателни състояния на живота

Някой път почувстваме в себе си нещо като светкавица, което веднага изчезва, защото ние сме обърнали в това време вниманието си към материалния свят, заети сме с някои много груби работи: мислим, че те са необходими за нас.
На духовния човек му трябва малко, но той изважда много нещо от това малко. Де ще се намери човекът в малкото нежно чувство? Според мен човекът седи в малкото, в деликатното нежно чувство, а не в големия поток на чувствата. Човекът не е нещо грамадно, той е нещо много малко, което се движи с такава грамадна бързина, че едновременно може да бъде навсякъде – може да проникне през всички светове. Затова някой път туй чувство се изгубва. Някой път почувстваме в себе си нещо като светкавица, което веднага изчезва, защото ние сме обърнали в това време вниманието си към материалния свят, заети сме с някои много груби работи: мислим, че те са необходими за нас. Не, материалните неща са само условия за нас. Ти като човек трябва да познаваш себе си. В тебе е малкото чувство. Теософите казват, че човек бил някаква голяма аура. Не е така.
към беседата >>

79. И пишеше на земята

Следователно, хубавата част на нашето тяло, с която живеем, мислим, чувстваме и действаме, е изтъкана от лъчите на слънцето. (втори вариант)
Ако ви кажа, че тук имам един светлинен плат, ще ми повярвате ли? Отгде знаете, може да ви изпитвам? Ако го виждате, добре; но ако не го виждате, няма ли да бъдете в положението на онзи човек, който бил гол? Ако ви кажа, че сега в ръцете си имам един плат и ви питам дали го виждате, какво ще кажете? Аз да ви кажа истината: Никакъв плат нямам, но казвам, че онези клетки вътре в нас изтъкават светлината. Следователно, хубавата част на нашето тяло, с която живеем, мислим, чувстваме и действаме, е изтъкана от лъчите на слънцето. А онази грубата част на нашето тяло не е изтъкана от лъчите на слънцето. Значи, това, което мисли и чувства у нас, е направено от лъчите на светлината. Това представлява невидимият, светлият човек в нас. Когато един ясновидец погледне на човека, той вижда именно този човек, който издава светлина от себе си – светлият човек е той. Видимият човек пък е материалният човек, в който се проявява духовният.
към втори вариант >>

80. Моето царство

– Господи, не можем да живеем, не можем да чувстваме тъй, както ти живееш и чувстваш. (втори вариант)
Така мислил Конфуций преди толкова хиляди години за своя учител. Да достигне някога учителя си, той считал това нещо за невъзможно. Ние сме в същото положение, когато се намираме пред живота на Христа. И Христос някой път ни пита: Защо си днес тъй тъжен, мълчалив, от дълго време не говориш, много си замислен? Какво ще кажете на Христа? – Господи, не можем да живеем, не можем да чувстваме тъй, както ти живееш и чувстваш. Не можем да мислим тъй, както ти мислиш, Твоята мисъл седи горе на небето, а ние сме долу на земята. Какво ще ви каже Христос? Не се казва, какво е казал Лао Дзъ на Конфуций, но аз ще ви кажа, какво казва Христос. На онези, които Го обичат, Христос казва: „Ако вие тръгнете в пътя на Любовта, за вас ще дойде един ангел, който ще ви повдигне на крилете си, и вие ще разрешите този въпрос.“ Всеки от вас, който иска да мисли като Христа, може да мисли; всеки от вас, който иска да чувства като Христа, може да чувства. Казва Писанието: „Ще изпратя Духа си.“ Като дойде, Духът ще ви научи какво трябва да правите, ще ви повдигне извън този свят.
към втори вариант >>

81. Отмерените прояви

Следователно, докато ние се чувстваме свързани с Божественото, с Живата Природа чрез онази абсолютна, жива вяра, дотогава само ние можем да растем и да се развиваме.
– Не, те не ще могат да съществуват отделно. Тия две линии са вашите ръце. В такъв случай вашите ръце могат ли да съществуват отделно от вашето тяло? Извън тялото ви те могат ли да имат цена? – Не могат да имат никаква цена. Следователно, докато ние се чувстваме свързани с Божественото, с Живата Природа чрез онази абсолютна, жива вяра, дотогава само ние можем да растем и да се развиваме. Безпокойството започва всякога, когато човек се отдели от Божественото. Страданията са признак на това, че ние се отделяме от Бога. Връзките ни с Бога, с Живата Природа, не са само физически, но и умствени и духовни. Когато един ваш приятел се отделя от вас, вие усещате болка, страдание. Когато изгубите някой ваш предмет, например един вол, кон или изгубите парите, дрехите си, вие усещате, като че нещо се отделя, къса се от вас.
към беседата >>

82. Истинната лоза

Въ този случай, ние чувстваме че има интелигентность, която работи вѫтрѣ въ насъ.
Щомъ е така, необходима ли ми е свѣтлината и топлината на слънцето? 3а менъ слънчевата топлина и свѣтлина е тъй необходима, както и за този, който вижда. Тази свѣтлина не е нужна само за очитѣ, тя е необходима и за цѣлия човѣкъ. Ето защо, и онѣзи хора, които нищо не знаятъ за Христа, както и тѣзи, които познаватъ Христа, еднакво трѣбва да се подчиняватъ на Неговитѣ закони. Азъ не взимамъ думата „Христосъ“ въ този смисълъ, както хората Го разбиратъ, но като единъ великъ вѫтрѣшенъ принципъ, който прониква цѣлото Битие. Въ този случай, ние чувстваме че има интелигентность, която работи вѫтрѣ въ насъ. Нѣкой пѫть искашъ да те обича нѣкой, да ти каже нѣкоя хубава, насърдчителна дума. Това е много естествено. Ти търсишъ Божествения лѫчъ да те озари. Нѣкой казва: азъ не искамъ да зная за хората. Това е човѣшкото щестлавие.
към беседата >>

В този случай, ние чувстваме че има интелигентност, която работи вътре в нас. (втори вариант)
Щом е така, необходима ли ми е светлината и топлината на слънцето? 3а мен слънчевата топлина и светлина е тъй необходима, както и за този, който вижда. Тази светлина не е нужна само за очите, тя е необходима и за целия човек. Ето защо, и онези хора, които нищо не знаят за Христа, както и тези, които познават Христа, еднакво трябва да се подчиняват на Неговите закони. Аз не взимам думата „Христос“ в този смисъл, както хората Го разбират, но като един велик вътрешен принцип, който прониква цялото Битие. В този случай, ние чувстваме че има интелигентност, която работи вътре в нас. Някой път искаш да те обича някой, да ти каже някоя хубава, насърчителна дума. Това е много естествено. Ти търсиш Божествения лъч да те озари. Някой казва: Аз не искам да зная за хората. Това е човешкото щестлавие.
към втори вариант >>

83. Вътрешна връзка

МС

Не е достатъчно само да говорите за Любовта, но трябва да почувстваме, че Бог е Любов, че Бог е жив.
На какво разчитате, като се събирате? Пари нямате, власт нямате, не сте силни. Тогава какво можете да направите? С какво мислите да оправите света? - С малкото добро, което излиза от Бога. Не е достатъчно само да говорите за Любовта, но трябва да почувстваме, че Бог е Любов, че Бог е жив. В Него живеем и се движим, в Негово име се събираме, с Него можем да се разговаряме, и Неговата воля трябва да изпълняваме, защото само Той туря ред и порядък навсякъде. Сега аз съм между вас. Защо? - Това е волята Божия. Бог е, Който върши всичко. Когато една работа се върши за Бога, или в името на Бога, тя придобива цена.
към беседата >>

84. Което вие видите

За нас е важно Бог да живее в нас и ние да живеем в Бога, да имаме общение с Бога и да чувстваме Неговата Любов. (втори вариант)
Онзи човек, който има душа, не се нуждае от любовта на хората, той сам е Любов. Помнете, човек, който търси любовта на света, човек, който търси удоволствията, той е човек без душа. Какво придобива онази голяма яма, която търси водата, за да я напълни? – Нищо не придобива. Ние всички трябва да бъдем носители на Любовта! За нас е важно Бог да живее в нас и ние да живеем в Бога, да имаме общение с Бога и да чувстваме Неговата Любов. Като чувстваме тази Любов в себе си, като имаме общение с Бога, това е красивото в света! Когато видим, че един човек люби Бога, това трябва да ни радва. Някой казва: аз те обичам. Питам: ти обичаш ли Бога? – Аз не го познавам.
към втори вариант >>

Като чувстваме тази Любов в себе си, като имаме общение с Бога, това е красивото в света! (втори вариант)
Помнете, човек, който търси любовта на света, човек, който търси удоволствията, той е човек без душа. Какво придобива онази голяма яма, която търси водата, за да я напълни? – Нищо не придобива. Ние всички трябва да бъдем носители на Любовта! За нас е важно Бог да живее в нас и ние да живеем в Бога, да имаме общение с Бога и да чувстваме Неговата Любов. Като чувстваме тази Любов в себе си, като имаме общение с Бога, това е красивото в света! Когато видим, че един човек люби Бога, това трябва да ни радва. Някой казва: аз те обичам. Питам: ти обичаш ли Бога? – Аз не го познавам. Ако този човек не познава Бога, ако той не може да обича Бога, аз не вярвам в такъв човек.
към втори вариант >>

85. Двете свещени положения

Отчасти виждаме, отчасти знаем, отчасти разбираме, отчасти чувстваме.
По нов начин Той устройва този свят – чрез закона на Любовта. И всички ние, които се намираме в този момент, помагаме на тази нова зидария. Всеки от вас може да тури на това ново здание поне по един камък от Любов! Един ден ще кажете: „И ние сме турили един камък в туй велико ново здание.“ И като турим един камък, ние вече имаме дял във великото, което Бог приготовлява. Вие ще кажете: „Да видим дали ще бъде така.“ Виждате го отчасти и ще го видите напълно. Отчасти виждаме, отчасти знаем, отчасти разбираме, отчасти чувстваме. Има някои неща, мъчни за разбиране. Например аз няма да се спра да ви разправям за степените на Любовта, но ще ви дам обяснение какво нещо е радостта. Или ще ви покажа степените на радостта. Има една радост в света, тя е следната. Представете си, че вие имате да плащате някому 200 000 лева златни, но кредиторът ви е такъв кожодер, не чака да се улесните и тогава да му ги платите, но ви осъжда.
към беседата >>

Да съградим Новия живот, да почувстваме, че ние сме братя – това е, което трябва да желае всяка душа.
Ще имате и средства, и здраве, и знание. Всичко ще имате, но не се стремете да задържате физическото. Не се старайте да запазите тия съдрани дрехи, които носите. Всички трябва да се съблечете от тях. Ново се гради сега у човека. Да съградим Новия живот, да почувстваме, че ние сме братя – това е, което трябва да желае всяка душа. Братя ще бъдем само когато Духът на Бога живее в нас. Този Дух ще ни разкрие великата тайна на Живота. По-велика тайна от тази няма. Ами какво щеше да бъде вашето положение, ако ви се отвореха очите и видите и другите ваши братя, които присъстват тук? Какво ще стане с вас тогава?
към беседата >>

Живеем ли в Бога, тогава целият свят ще се отвори пред нас като един цвят и ние ще почувстваме този вътрешен смисъл на нашата душа.
Ако не разберем живота, не можем да разберем и Любовта. Процесът е верен. Ако разберем светлината и тази светлина внесе всичко хубаво в душата ни, ние ще разберем този живот. Този живот ще разшири вашето сърце. Щом разбираме живота, ще разберем Любовта, която живее в душата ни. Живеем ли в Бога, тогава целият свят ще се отвори пред нас като един цвят и ние ще почувстваме този вътрешен смисъл на нашата душа. Ние ще разберем Бога като Светлина, тъй както ангелите Го разбират. Ще разберем Бога като Живот, ще Го разберем и като Любов. Разберем ли тия неща, ние ще имаме една основа, от която никой не може да ни поклати. Ще имаме една мярка, с която ще можем да разрешаваме всички трудни въпроси. Ще имаме една велика наука на ангелите и ще се радваме.
към беседата >>

86. Подпушване на светлината

Когато имаме много знания, даваме много, говорим много, но като се почувстваме изчерпани, отпаднали, изтощени, съжаляваме, че сме дали повече, отколкото трябва.
Затова, като изслушваш някого, изслушвай го с пълна вяра и не казвай: „Гледай какви малки, какви детински работи го занимават! “ Малките работи в живота ни причиняват големи терзания. Друго положение ще засегна. На тия, които обичате, вие давате повече, отколкото трябва. Това е една слаба черта, която съществува във всички хора, даже и в много религиозните, в много напредналите. Когато имаме много знания, даваме много, говорим много, но като се почувстваме изчерпани, отпаднали, изтощени, съжаляваме, че сме дали повече, отколкото трябва. Тези пък, които ни слушат, казват: „Ама че дърдорко – държа ни цели 2-3 часа.“ Казвам: ти можеш да говориш 3 часа само на някоя душа, която се е отворила, която е голям джобур, та тъкмо за 3 часа да се напълни. Когато говориш на този човек, той ще каже: „Сега съм доволен, напълниха ме.“ Ако този човек е някой малък джобур, ти като си му говорил 3 часа, той е преливал, преливал, че е окалял всичко наоколо. Не е лошо и това, на тази тиня ще изникне тревата. В дадения случай е важна етиката в обходата. Етика, етика ви е необходима!
към беседата >>

Каквото вършим, да го вършим за Бога, да чувстваме, че това, което правим, е една привилегия за нас.
Ако на един кореспондент се дава специален билет за пътуване, защо на един наш брат да не се даде специален билет. Разбира се, това се отнася за онези по-напреднали духове от вас, за онези, които с тази си постъпка искат да добият Божествената светлина, да приемат Божия лъч. Един брат казва: „Тази година аз не мога да дойда на събора, парите ми не дойдоха навреме.“ Ти, който искаш да получиш Божията светлина, побързай да купиш на брата си билет, за да не съжаляваш после. Ще кажеш: „Братко, тази година аз ще ти купя билет, а догодина ти ще ми купиш.“ Тъй трябва да си услужвате. Във вас трябва да се роди това братско чувство. Каквото вършим, да го вършим за Бога, да чувстваме, че това, което правим, е една привилегия за нас. Тъй да направим тази услуга, че този брат да не знае нищо. Ако пък узнае, тъй да я направим, че да не се обижда. Ще кажеш: „Братко, ще ме извиниш, аз ще ти услужа сега, но не се обиждай, не се огорчавай от постъпката ми. Един ден, когато имаш възможност и аз изпадна в нужда, ти ще ми купиш билет.“ Още по-добре би било, ако този брат свободно можеше да ти каже: „Братко, можеш ли да ми купиш един билет? “ Искрени трябва да бъдем!
към беседата >>

87. Търпение и вяра

Ако не я удовлетворим, ще се чувстваме недоволни, ще има нещо, което ще смущава сърцето ни.
Можете ли да постъпите по един от тия два метода – на бижутера или на гостилничаря? Първият метод, на бижутера, е да събуди у вас желание да учите, да знаете. Вторият метод, на гостилничаря, е да възбуди вкуса на гладния. В първия случай у нас се явява нужда да вкусим от благата, които Бог ни е дал в тоя свят. Но как да удовлетворим тая нужда? Ако не я удовлетворим, ще се чувстваме недоволни, ще има нещо, което ще смущава сърцето ни. Тогава трябва да разрешите кой е този бижутер, от който можете да вземете скъпоценния камък, и кой е този гостилничар, който ви е дал малко от гозбата си? Вие ще ги намерите. В лицето и на единия, и на другия ще видите вашия Баща. Тогава само вие ще разрешите въпроса по същество. Това значи, че трябва да се намерят същинските отношения между Бога и нас.
към беседата >>

88. Високият връх

Ние ще почувстваме тази вътрешна връзка, ще минем от спящо състояние в будно или от смърт, от ограничено състояние, в безгранично, от временния живот към вечния, дето няма изтощаване – с една дума, ще намерим туй, което алхимиците са търсили – вечното подмладяване.
И тъй, молете се един за друг не за опрощение на греховете си, но Бог да оправи пътищата на Любовта, която действа във вашите сърца. Бог да оправи пътищата на Светлината, която се отправя към вашия ум. Бог да оправи пътищата на Знанието, което иде да се всели във вашите души, да ви покаже свещения път на Живота. Казвате: „Ние можем да направим всичко.“ Ако Бог живее в нас като Любов и ние като живеем в Него, щом прояви Любовта Си, ние ще се качим на най-високия връх, ще дойдем в съприкосновение с най-високата сила – Любовта, ще бъдем при Истината, която ще даде красота на живота ни, и тогава ще се създаде Новото човечество. То е създадено вече, но ще се даде израз на новия човек. Ние ще почувстваме тази вътрешна връзка, ще минем от спящо състояние в будно или от смърт, от ограничено състояние, в безгранично, от временния живот към вечния, дето няма изтощаване – с една дума, ще намерим туй, което алхимиците са търсили – вечното подмладяване. Това е смисълът на живота – човек постоянно да усеща в себе си как се подмладява, как се видоизменя от красота в красота, от сила в сила. Затова Христос пострада. Той казваше: „Много работи има да ви кажа, но сега още не е време. За в бъдеще, когато Духът дойде, Той ще ви научи. Тогава Аз пак ще бъда на Земята.“
към беседата >>

89. Истинната врата

Щом чувстваме тяхната радост, чувстваме и тяхната скръб.
“ Каквото стане с него, любовта взема участие. И после, като се върне детето от училището с хубаво свидетелство и скача, и майката скача. Когото обичаме, неговите придобивки са и наши придобивки. И право е. Туй показва, че между всички хора има вътрешна връзка и когато тази връзка е съзнателна, ако те се радват, и ние се радваме. Щом чувстваме тяхната радост, чувстваме и тяхната скръб. Не е лошо, че чувстваме радостта и скръбта на всички хора, но трябва да се стремим да живеем според Любовта. Тя е един велик закон, който туря всички живи същества в Божествения организъм на тяхното място. Понеже светът сега се преустройва, всеки от вас трябва да отиде на своето място. Любовта ще тури всеки на неговото място, за да може да се прояви правилно. Затова съзнанието ви трябва да бъде много будно.
към беседата >>

Не е лошо, че чувстваме радостта и скръбта на всички хора, но трябва да се стремим да живеем според Любовта.
И после, като се върне детето от училището с хубаво свидетелство и скача, и майката скача. Когото обичаме, неговите придобивки са и наши придобивки. И право е. Туй показва, че между всички хора има вътрешна връзка и когато тази връзка е съзнателна, ако те се радват, и ние се радваме. Щом чувстваме тяхната радост, чувстваме и тяхната скръб. Не е лошо, че чувстваме радостта и скръбта на всички хора, но трябва да се стремим да живеем според Любовта. Тя е един велик закон, който туря всички живи същества в Божествения организъм на тяхното място. Понеже светът сега се преустройва, всеки от вас трябва да отиде на своето място. Любовта ще тури всеки на неговото място, за да може да се прояви правилно. Затова съзнанието ви трябва да бъде много будно. Вие трябва да имате една основна идея в живота си, около която всички други ваши идеи да се концентрират.
към беседата >>

90. Аумен

Други казват: „Ние не можем да обясним тези неща, но ги чувстваме отвътре, те са ясни за нас." Казвам: Има разлика от едно чувстване до друго.
" Какъв именно трябва да бъде обектът на твоето сърце? После Мойсей казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум! " Какъв трябва да бъде обектът на твоя ум? И най-после Мойсей казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа и с всичката си сила." Значи при тези въпроси вие трябва да се спрете върху положителната, реалната им страна, защото има опасност човек да стане повърхностен. Като се разисква върху тия въпроси, някои мислят, че всичко знаят. Други казват: „Ние не можем да обясним тези неща, но ги чувстваме отвътре, те са ясни за нас." Казвам: Има разлика от едно чувстване до друго. Вие опитвали ли сте какво значи да понесете греховете на всички хора само за половин секунда и да почувствате всичката им тежест върху себе си? Или опитвали ли сте какво значи да преживеете радостта на всички хора на земята? Съвременните хора са заети повече с ограничените възможности на своя живот; те се интересуват от близките предмети, от своите постижими желания. Например дайте на някоя кокошка крина жито и ще видите какво я интересува. В дадения случай крината с жито за нея струва повече, отколкото цялата наша философия.
към беседата >>

91. Откъде ида

Сегашните хора казват: красивото в живота не седи в жененето, но ние искаме да се влюбим, за да почувстваме, какво нещо е Любовта.
Соломон е писал Притчите, писал е Еклисиаст, но „Песен на песните“ представлява един малък любовен роман. Различните тълкуватели се произнасят различно върху „Песен на песните“, но аз вземам мистическата страна на въпроса, туй, което повдигна Соломона в света - сунамка. Той, царският син, се влюби в тази мома, млада овчарка, която пасеше стадото си и го накара цял ден да обикаля около нея. Соломон ходил в Египет, да се учи, но не могъл да научи уроците си, не могъл да научи, според светото разбиране, онази велика книга на живота, и предлага сърцето си на тази млада овчарка. Той имаше слабост към жените, беше човек на влюбването и разлюбването. Сегашните хора казват: красивото в живота не седи в жененето, но ние искаме да се влюбим, за да почувстваме, какво нещо е Любовта. Тяхната любов аз уподобявам на състоянието на тия, който пият шест-годишно винце, седнат на масата Х,У,Z, заръчат си, всеки от тях, по 1/2 килце винце, пийнат, развеселят се и започнат: „Ой, вино, вино, руйно вино! “ - замислят се дълбоко; пият една чаша, че втора, че трета и започват отново да пеят. Ако е някой българин, провикне се някоя българска песен: „Заплакала ми е гората, гората, още и планината.“ И наистина, плаче гората, това е много вярно. Плаче гората, че е изсечена, че е изгорена. Плаче гората, но от кого?
към беседата >>

И когато се качваме към възвишеното, към благородното, ще почувстваме Божията Любов.
Огънят, страданията не са нищо друго, освен превръщане, омекчакане на твърдите вещества в организма на човека. Защото умственият, духовният свят не търпят никакви съединения. Всички елементи във въздуха не се намират в съединения. Следователно, материята в умствения свят трябва да бъде свободна, а не в съединено състояние. Само тогава ще се роди в нас онази възвишена, благородна и свободна мисъл. И когато се качваме към възвишеното, към благородното, ще почувстваме Божията Любов. Ако опитаме тази Любов само за една минута, или само за една секунда, никога няма да я забравим. И всеки от вас, който само веднъж е близнал от този Божествен мед, той е готов вече да стане мъченик. Това са мъчениците. Те са видяли този свят и за това казват: за този свят сме готови да пожертваме всичко. Те няма защо да плачат.
към беседата >>

92. Разковничето

Казвате: „Щом ние съставляваме удове от Божия организъм, не сме ли свободни да мислим, да чувстваме и да се проявяваме, както искаме?
Това не подразбира, че трябва да бъдеш груб със себе си. Не, ще бъдеш мек и ще противодействаш на нисшето. Втората фаза на Любовта е щедростта, жертвата. Дойде ли Любовта в човека, той ще отвори касата си, ще отвори сърцето си и разумно ще дава. Понеже всички хора съставляват части, удове на великия Божествен организъм, те трябва взаимно да си подпомагат в името на тази велика Любов. Казвате: „Щом ние съставляваме удове от Божия организъм, не сме ли свободни да мислим, да чувстваме и да се проявяваме, както искаме? " - Свободни сте, но свобода съществува само в разумния живот. Дето няма разумност, там няма абсолютно никаква свобода. На земята само живите хора са свободни, а мъртвите са роби. Докато листата на дървото седят на него отгоре, те са свободни, понеже могат да заемат различни положения. Паднат ли листата от дървото, вятърът вече ги разнася където ще и те стават играчка в неговите ръце.
към беседата >>

93. Страдание, търпение, опитност, знание

Щом се уморим, в мозъка почне да се образува тази млечна киселина, тези крачка почнат да се оттеглят, и ние чувстваме заспиване ''(сънливост)'', а туй е прекъсване на съзнанието. (втори вариант)
Струва ви се някой път като че сте паднали от кошница, нещо те уплаши, като че ще изгубиш съзнание. Да се не уплашиш! Щом се уплашиш, твоят двойник излезне от тялото. В такъв случай може да се прекара ръката през гръбначния стълб, да се образува тази връзка в нервната система – три-четири пъти тези движения, духне се отпред и отзад. Когато заспива човек, пак се прекъсва съзнанието, но туй се дължи и на пирамидалните клетки в мозъка – те си имат крачка, когато мисълта е хармонична, крачката им се допират едно до друго. Щом се уморим, в мозъка почне да се образува тази млечна киселина, тези крачка почнат да се оттеглят, и ние чувстваме заспиване ''(сънливост)'', а туй е прекъсване на съзнанието. Затова човек трябва да дойде да държи под контрол тези клетки. Инак човек става мързелив, своенравен, почват те да си мислят тъй, както си искат. Много болестни състояния у човека се дължат на независимостта на клетките. Някои клетки в стомаха имат склонност да живеят самостоятелно и почнат да градят самостоятелно някакъв тумор, почват да събират всички сокове, направят един тумор – анархисти, те са клетки, които са вземали надмощие и са тръгнали в един крив път. Съсредоточете ума си и ги убедете, като почнеш да им говориш на тези младите клетки, ще почне да спада туморът.
към втори вариант >>

94. Редът на числата

Ние ще се чувстваме мощни, ще разберем, че в нас има нещо велико, което разработва богатствата, които Бог ни е дал.
Човек може да бъде щастлив сега, в настоящия момент, а Бог живее в настоящето. Значи в Бога, в Когото вярваме, се крие всичкото благо, всичкото блаженство за нашите души. В Него няма противоречия, няма и скърби. Следователно, ако още този момент повярваме в Бога и изпълним волята Му, и душите ни ще се облагородят, ще се изпълнят със стремеж към възвишеното. Тогава и знания, и изкуства, и музика – всичко това ще бъде достъпно за нас. Ние ще се чувстваме мощни, ще разберем, че в нас има нещо велико, което разработва богатствата, които Бог ни е дал. По този начин ние ще разберем, че не работим за себе си и не живеем само за себе си. Павел казва: „Аз не живея сам“. Христос пък, Който всичко можеше да направи, казваше: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводил“. Да изпълниш волята на Оногова, Който те е проводил, представлява велика и светла задача в живота на човека. Изпълнението на тази задача носи само радости и подем; неизпълнението носи само страдания и неуспехи.
към беседата >>

95. Закон на съпоставянето