Търсене в текстове за 'Чувстваме'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 158 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Но това единство ние го чувстваме, ние сме проникнати от него.
Материализмът изпълни своята задача и вече си отива. Твърдата кора, с която той беше обвил живота на всички, по историческа необходимост се вече троши. Днес нито въодушевленията, нито опасенията от него имат основа... Втората причина, която забулва за нас първоначалния лик на християнството, а оттам и на целия изток, е грамадният външен религиозен култ, създаден отпосле - Сравнителното изучаване на другите източни религии, които и до днес са запазили по-голяма външна простота, косвено посочиха какво е било християнството в началото... В тая насока изобщо се движат нашите мисли за съществуващата открай време връзка между изтока и запада исторически... Но за да станат те по-ясни, трябват няколко теоретически и философски обяснения... Пътищата и степените на знанието са различни. Но две неща има безспорни за всички - единството и различността във вселената. Какво представлява това единство като цяло, ние не знаем, защото сме част от него (а частта не може да знае за цялото). Но това единство ние го чувстваме, ние сме проникнати от него. ние го виждаме в закономерната връзка между явленията... Различността във вселен.ата е толкова очевидна, че тя не може да се докаже. Колкото повече доказателства се привеждат, колкото повече книги се пишат - те толкова повече се замъгляват. Ако вие не виждате проявената разумност в живота на цветята, на насекомите, които са най-близко до вас, никакви математически формули или метафизически заключения не могат ви я доказа. Независимо от това, дали светът е произлязъл тъй, както ни описва Кант-Лапласовата теория или някое религиозно предание — единството и различността във вселената са факти. А по отношение на човечеството във връзка с тази различност, това което знаем е, че безкрайният низ на вековете в миналото, върху лицето на нашата земя, то - човечеството - живее, напътвано от своите обществени и духовни водители.
към текста >>

2. УВОД КЪМ КАБАЛАТА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Има едно слънце, което ние не можем да видим с телесните си очи и не можем да почувстваме с никое от нашите физически сетива.
Да се не отдаваш на грижи, да отвличаш мисълта си от всичко, което занимава твърде много духа ти, в това се състои една част от тая наука. Така ще бъде възможно подобрението и обновата на изхабените и преуморени органи. Всички неща, що виждаме с нашите физически очи имат своите първообрази в духовния мир. Елементите на духа изявяват тяхната истинска и действителна сила. Слънцето има един дух, който действа върху нас и нашата земя. Има едно слънце, което ние не можем да видим с телесните си очи и не можем да почувстваме с никое от нашите физически сетива. Това слънце има същото отношение към физическото слънце, както духът има към физическото ни тяло. Физическото слънце действа върху физическото ни тяло. Духовното – или духът на слънцето – върху духовната ни същина. И то според мярката, до която е развито нашето духовно естество, за да възприема духът на слънцето. Ако ти искаш с доверие да възприемеш или изпиташ тази истина, ти ще получиш от слънцето по-голяма сила, отколкото тоя, който вижда в него само предмет от материалния свят, едно небесно тяло, едно огнено кълбо.
към текста >>

3. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Тукашните братя също така чувстват, че са едно с вас и желаят скорошното реализиране на всемирното общонародно братство, в което всички ще се почувстваме деца на един и същ баща и майка: божествената любов.
Има повече от 4 години, откак проникна тая светлина много тукашни братя и сестри, които изявиха желание да се превеждат и четат тези тъй ценни беседи от Учителя публично в салона. Доста беседи са преведени от български и италиански на испански и се четат и печатат. Освен това те са изпратени да се четат и печатат вън от аржентинските граници в Чили, Перу, Уругвай, Парагвай, Мексико и пр... Вие не можете да си представите, с каква любов се посрещат, как редакторите на нашити вестници и списания ни искат материал, защото получават писма, с които ги замолват да печатат материал от Учителя. Също така се пеят всички песни на Бялото Братство на български. И тъй, братята от ден на ден се свързват с братската любов и разрушават преградите между народите. Тукашните братя също така чувстват, че са едно с вас и желаят скорошното реализиране на всемирното общонародно братство, в което всички ще се почувстваме деца на един и същ баща и майка: божествената любов. Всичко тук отива в прогресивна възходяща степен и не ще закъснее времето, когато Учителят ще стане известен на цялата аржентинска преса и народ. Магдалена де Пита е напечатала в аржентинското списание „Еlеvation" в испански превод предговора на Мара Белчева към „Високия идеал." Преводът е придружен с портрета на Учителя. „Високият идеал" се превежда на турски. Преведени са на чешки и са печатани в Прага беседите от Учителя: „Трите основи на живота" и „Мировата любов и космичната обич". „Тайните на мистицизма и окултизма", статия от Ат.
към текста >>

4. СТИХОВЕ - ОРИОНО Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Стремете се към това – и ще узнавате от време на време моето посвещение – и ще придобиете всичко, от що се нуждаете." Тая справедливост ни кара да чувстваме най-малките дългове, които ние дължим на другите.
Безграничното се поставя срещу ни, когато се отклоним от правия път, то се противопоставя нам и на нашата воля, и това е болезнено. Но това не е „наказание" в смисъла, който човек свързва с тая дума. Висшата справедливост ни казва: „Не трябва да имате никакъв друг Бог, освен усъвършенстването на вашата същност. Тя трябва да ви е по-ценна от златото. Да добиете здраво тяло и светъл дух, да се стремите към растене и развитие на вашите сили: това са целите на вашия живот. Стремете се към това – и ще узнавате от време на време моето посвещение – и ще придобиете всичко, от що се нуждаете." Тая справедливост ни кара да чувстваме най-малките дългове, които ние дължим на другите. Но това са дългове, които не с пари, но само с добри мисли могат да бъдат платени. Едно дърво е насадено покрай пътя, за да може пътникът да намери прохлада под сянката му. През горещината ние се спираме под сянката му и се освежаваме. И така ние дължим една добра мисъл на тоя, който го е посадил. И когато една такава мисъл внезапно и от само себе си се появи у нас и ние я препратим, тогава тя е една сила, която ни прави добро.
към текста >>

Да, тя дава един нов живот на тялото, защото каквото чувстваме, това определя нашето духовно състояние и се отразява на нашето тяло или добре или зле.
Едно дърво е насадено покрай пътя, за да може пътникът да намери прохлада под сянката му. През горещината ние се спираме под сянката му и се освежаваме. И така ние дължим една добра мисъл на тоя, който го е посадил. И когато една такава мисъл внезапно и от само себе си се появи у нас и ние я препратим, тогава тя е една сила, която ни прави добро. Благородността е едно чувство, което ни носи радост. Да, тя дава един нов живот на тялото, защото каквото чувстваме, това определя нашето духовно състояние и се отразява на нашето тяло или добре или зле. Чувството на благодарност гради и подмладява. Нашата благодарност е сила, която достига до тоя, който е насадил дървото или е поставил канче на кладенеца край пътя, или на оградата, която обгражда полето, е оставил една портичка, през която можем да минем и така да съкратим пътя и да не заобикаляме. Преминем ли през полето или седим под дървото, без да изпратим една благодарна мисъл на тоя, който ги е направил, то не плащаме дълга си и се лишаваме от едно благо. И ще страдаме някак си за това. И такова страдание е присъда, което вечната справедливост ни налага с намерение да ни запази за в бъдеще от такива настроения.
към текста >>

5. СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ние сме склонни да я чувстваме само а физическото поле.
Отпадъците задушават живота, както недогорелият фитил на свещта задушава пламъкът. Биологията твърди, че много животни форми биха съществували много по-дълго не само ако се снабдяват с нови хранителни материали, но и ако се чистят всички техни излъчени материали. Тайната на подмладяването не е нищо друго, освен тайна на чистенето. Организмът трябва да знае да се чисти от всичко излишно, ненужно, несвързано с живота. Чистотата, взета като принцип, има своето право във всички области на човешкото битие. Ние сме склонни да я чувстваме само а физическото поле. Наистина, колкото по-редовно тя е поддържана относно тялото, толкова по-здравото може да бъде. Ежедневното миене, седмичната баня, редовното чистене на устата и нозете спадат към належащия тоалет не само на окултния ученик. Те трябва да станат втора природа на всеки човек. Колкото по-редовно го се извършват, толкова по-дълги години организмът ще бъде далеч от вредни усадъци (утайки). Много мощни средства за чистене на тялото са екскурзиите в планината и постът.
към текста >>

6. НЕ ТЕ ПОЗНАВАМ - РАЗКАЗ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

За да го разберем, ние трябва да почувстваме Бога в себе си, понеже Духът е една капка от Духовния Океан, едно зърно пясък от бреговете на Безпределния, една частица от Свещения пламък.
Как ще пристъпим към разискването на този предмет, който даже и най-напредналите умове в плътта едва могат да проумеят? Как може ограниченото да схване Безпределното? Духът е Божествена искра – нашето най-скъпоценно наследство от Божествената сила – един лъч от Централното слънце – Безименната същина. Думи не могат да го изразят, умовете не могат да го доловят. То е душата на душата. За да го разберем, ние трябва да почувстваме Бога в себе си, понеже Духът е една капка от Духовния Океан, едно зърно пясък от бреговете на Безпределния, една частица от Свещения пламък. Той е това нещо вътре в нас, което е причина на нашата еволюция през всички векове. То е първото, което е възникнало и все пак ще бъде последното, което ще се прояви в пълна съзнателност. Когато човек достигне до пълна съзнателност на духа, той ще надмине сегашната си стадия до такава степен, че ще бъде непознаваем за сегашния интелект. В момента на „просветление" или изгряването на духовното съзнание, ние чувстваме истинското присъствието на Духа. В такива моменти ние долавяме нашето съотношение и връзка с центъра на живота.
към текста >>

В момента на „просветление" или изгряването на духовното съзнание, ние чувстваме истинското присъствието на Духа.
То е душата на душата. За да го разберем, ние трябва да почувстваме Бога в себе си, понеже Духът е една капка от Духовния Океан, едно зърно пясък от бреговете на Безпределния, една частица от Свещения пламък. Той е това нещо вътре в нас, което е причина на нашата еволюция през всички векове. То е първото, което е възникнало и все пак ще бъде последното, което ще се прояви в пълна съзнателност. Когато човек достигне до пълна съзнателност на духа, той ще надмине сегашната си стадия до такава степен, че ще бъде непознаваем за сегашния интелект. В момента на „просветление" или изгряването на духовното съзнание, ние чувстваме истинското присъствието на Духа. В такива моменти ние долавяме нашето съотношение и връзка с центъра на живота. Посредством Духа Бог се открива на човека. Човекът, захвърлен всред един свят на вечно движение и непрекъснати промени, постоянен свидетел на нетрайността и преходността на всичко, що го заобикаля, винаги си е задавал въпроса: – „Що е реалност? " Отправил поглед към окръжаващата го обстановка, пред него изпъква преди всичко на грамадни маси, под хиляди видове едно и също нещо, което ние наричаме материя. Тая материя пък се постоянно движи, тласка, моделира, напътства по хиляди начини и под безброй форми от нещо, на което ние сме дали името енергия; тази енергия от своя страна се подчинява на известни строго определени, неизменни, върховно разумни и математически точни закони.
към текста >>

7. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Нашето око ни показва една сграда с нейните светли колони и тъмни прозорци, но освен това, ние чувстваме колко хармонично и ясно е разпределена, колко хубава е тая сграда!
То не обхваща онази област от нашето същинско битие, която е достъпна само за душата, за вътрешното преживяване. Там спира измеримостта. За да опишем тоя втори свят, трябва да си служим с думи от съвсем други области – ние говорим за една трогателна преживелица, за едно потресаldщо чувство. И тъкмо тук се явява оня скрит смисъл на нашите сетивни познания – това, което се чете между редовете на техните показания. Нашето ухо долавя тонове – високи и ниски, силни и слаби, но освен това ние усещаме, че това е музика, хубава и значителна музика. Нашето око ни показва една сграда с нейните светли колони и тъмни прозорци, но освен това, ние чувстваме колко хармонично и ясно е разпределена, колко хубава е тая сграда! Накъдето и да се обърнем, ние чувстваме хармонията на космоса, стига само да сме възприемчиви за нея. Правилните движения в нашата слънчева система и правилната форма на кристалите, вътрешният и външен строй на растения и животни, структурните закони на живописта и музиката – в основата на всичко това трябва да има един скрит закон, един закон, който владее и нас и ни се изявява като дълбок копнеж към съвършенство. Философската школа на питагорейците е направила за пръв път смелия опит да издири тоя закон на хармонията. Законите на математиката, казваха те. са закони на всичко съществуващо.
към текста >>

Накъдето и да се обърнем, ние чувстваме хармонията на космоса, стига само да сме възприемчиви за нея.
Там спира измеримостта. За да опишем тоя втори свят, трябва да си служим с думи от съвсем други области – ние говорим за една трогателна преживелица, за едно потресаldщо чувство. И тъкмо тук се явява оня скрит смисъл на нашите сетивни познания – това, което се чете между редовете на техните показания. Нашето ухо долавя тонове – високи и ниски, силни и слаби, но освен това ние усещаме, че това е музика, хубава и значителна музика. Нашето око ни показва една сграда с нейните светли колони и тъмни прозорци, но освен това, ние чувстваме колко хармонично и ясно е разпределена, колко хубава е тая сграда! Накъдето и да се обърнем, ние чувстваме хармонията на космоса, стига само да сме възприемчиви за нея. Правилните движения в нашата слънчева система и правилната форма на кристалите, вътрешният и външен строй на растения и животни, структурните закони на живописта и музиката – в основата на всичко това трябва да има един скрит закон, един закон, който владее и нас и ни се изявява като дълбок копнеж към съвършенство. Философската школа на питагорейците е направила за пръв път смелия опит да издири тоя закон на хармонията. Законите на математиката, казваха те. са закони на всичко съществуващо. Бог работи с мярка и число!
към текста >>

Нейното съществувание, обаче, ние чувстваме и без това пояснение при наблюдаване хармоничната пластика на статуята.
Благородството на човешкото тяло. Всички измерения на Аполон Белведерски, това въплъщение на гръцкия идеал за красота, се получават непосредствено от правилото за златното сечение. Последното разлага цялата дължина на една по-малка част – горната част на тялото – и на една по-голяма част – тазът и краката. Останалите мерки се получават, като се извади по-малката част от по-голямата и тоя процес се продължи по-нататък. Вътрешната връзка, която свързва така получените величини, „единството на строителния план", става ясно едва при това математическо разлагане. Нейното съществувание, обаче, ние чувстваме и без това пояснение при наблюдаване хармоничната пластика на статуята. Растежът на растението в неговото постоянно напредване води често също така към златното сечение, дори там, дето нешколуваното око не различава никакво правило. Отсечките между отделните възли на едно малко клонче от топола, да речем, се намират в отношения, определени от златното сечение и тези отношения се запазват и при по-нататъшното надлъжно нарастване. Благородното животно. Измеренията на конското тяло са подчинени на закона на златното деление. Ако вземем височината на задницата за основа, то навсякъде се получават „златни правоъгълници", т.е.
към текста >>

8. СТИХОВЕ - S. И Д. АНТОНОВА Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Но днес, бидейки тук, ние виждаме и чувстваме, че нашите детски мечти стават действителност: ние се уверяваме в това, като констатираме от много месеци насам, от как изучаваме Вашето Божествено учение, неочаквани големи промени в нашата душа и в нашето физическо тяло, а постепенно в нашите семейства и в нашите приятели!
Ще приведа само няколко думи от словото на Тони Белмен: „Тук си спомняме за нашето детинство когато дните ни бяха свободни и открити за радостта, игрите и учене всред природата. С какви мечти се пълнеха тогава душите ни за вълшебните богатства на планината и за красивите дарове, които тя пази за нас! Ние мечтаехме за една страна, дето цари истинско щастие, истински свободен живот на чистата радост, на истинската младост. После когато пораснахме, около нас срещнахме хора, които ни дадоха пример на страх, на егоизъм, на подозрение, на лични долни сметки и интереси. И затова грижливо требваше да газим тайно в душите си нашия дивен блян за рая на земята! Но днес, бидейки тук, ние виждаме и чувстваме, че нашите детски мечти стават действителност: ние се уверяваме в това, като констатираме от много месеци насам, от как изучаваме Вашето Божествено учение, неочаквани големи промени в нашата душа и в нашето физическо тяло, а постепенно в нашите семейства и в нашите приятели! ". [1]Тук са изложени само части от разговора. Понеже не са държани бележки във време на разговора, затова той е предаден до толкова, доколкото е запомнен от присъстващите.
към текста >>

9. ГЕОРГИ РАДЕВ - ЛИЧНОСТ И ДЕЛО - П. МАНЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Той докара така скоро твоя последен земен ден... Не затова, защото ние сме убедени и знаем, че човек, неговото истинско аз не умира; не затова, защото ние знаем, че човек е вечен и със смъртта на физическото тяло не се свършва с него, ние не чувстваме, че ти си ни напуснал.
Ти не спря до последния си земен миг да работиш в полето на оная светлина, от която човечеството има най-много нужда, днес повече от всякога. Ние виждахме отдавна, пък и сам ти го знаеше, че дългогодишната болест руши постепенно твоето земно тяло, с което бе призован да работиш тук долу. Нашите добри мисли, нашите хубави намерения и отношения към теб не можаха да ти помогнат. Имаше нещо пропуснато от време, когато се е ковала твоята настояща земна съдба. И този пропуск не можа да се запълни. Той докара така скоро твоя последен земен ден... Не затова, защото ние сме убедени и знаем, че човек, неговото истинско аз не умира; не затова, защото ние знаем, че човек е вечен и със смъртта на физическото тяло не се свършва с него, ние не чувстваме, че ти си ни напуснал. Ние не може да го чувстваме и поради простото обстоятелство, че когато ти затвори очите си на земята, ние бяхме далеч от теб, чисто физически. Има един психологичен закон, според който човек все не може да възприеме нещо за вярно, докато не го види, не го чуе, не го пипне. Поради този прост закон, ние сме предразположени да мислим, че ти не си ни напуснал физически. Ние все очакваме, че ти пак ще се върнеш при нас от дългото си пътешествие из Родопа, от където дойде вестта, че ти си оставил тялото си там. Ти напусна земята, остави своето физическо тяло като войник на поста си.
към текста >>

Ние не може да го чувстваме и поради простото обстоятелство, че когато ти затвори очите си на земята, ние бяхме далеч от теб, чисто физически.
Ние виждахме отдавна, пък и сам ти го знаеше, че дългогодишната болест руши постепенно твоето земно тяло, с което бе призован да работиш тук долу. Нашите добри мисли, нашите хубави намерения и отношения към теб не можаха да ти помогнат. Имаше нещо пропуснато от време, когато се е ковала твоята настояща земна съдба. И този пропуск не можа да се запълни. Той докара така скоро твоя последен земен ден... Не затова, защото ние сме убедени и знаем, че човек, неговото истинско аз не умира; не затова, защото ние знаем, че човек е вечен и със смъртта на физическото тяло не се свършва с него, ние не чувстваме, че ти си ни напуснал. Ние не може да го чувстваме и поради простото обстоятелство, че когато ти затвори очите си на земята, ние бяхме далеч от теб, чисто физически. Има един психологичен закон, според който човек все не може да възприеме нещо за вярно, докато не го види, не го чуе, не го пипне. Поради този прост закон, ние сме предразположени да мислим, че ти не си ни напуснал физически. Ние все очакваме, че ти пак ще се върнеш при нас от дългото си пътешествие из Родопа, от където дойде вестта, че ти си оставил тялото си там. Ти напусна земята, остави своето физическо тяло като войник на поста си. Ти умря физически по планински висини, което подобава на твоя творчески дух, който винаги обитаваше висините на човешкия ум.
към текста >>

10. СТИХОВЕ - ОЛГА СЛАВЧЕВА, Д. А.,И S. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Чувстваме, че сме едно с всички тези езера, върхове, полянки, канари, тревички, цветя и пр.
* * * Днес сутринта потегляме надолу преобразени. Всичко е готово. Но има още време. Поглеждаме към върховете и езерата, за да запечатаме дълбоко образите им в душите си. Сливаме се с всичко около нас. Чувстваме, че сме едно с всички тези езера, върхове, полянки, канари, тревички, цветя и пр. Чувстваме вечния ритъм на планината. И вътре в нас долавяме тихия, нежния ù говор: – Мили деца, вий дойдохте тук да се учите. Аз ви обсипах с моите дарове. Раздайте ги щедро на всички, които срещнете в великия друм на живота. С пълни шепи раздавайте.
към текста >>

Чувстваме вечния ритъм на планината.
Всичко е готово. Но има още време. Поглеждаме към върховете и езерата, за да запечатаме дълбоко образите им в душите си. Сливаме се с всичко около нас. Чувстваме, че сме едно с всички тези езера, върхове, полянки, канари, тревички, цветя и пр. Чувстваме вечния ритъм на планината. И вътре в нас долавяме тихия, нежния ù говор: – Мили деца, вий дойдохте тук да се учите. Аз ви обсипах с моите дарове. Раздайте ги щедро на всички, които срещнете в великия друм на живота. С пълни шепи раздавайте. Нека всеки от вас да допринесе поне с по една шепа пясък за изграждане красивото здание на общочовешкото щастие.
към текста >>

11. За Паневритмията Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ще разрешим тази своя задача успешно само, ако наистина се чувстваме удобно във физическото тяло, чрез което всеки един от нас се проявява.
Същият закон действа и при човека. Всеки негов опит да се отдели от Цялото е в негова вреда. Човек може да съществува добре или зле в зависимост от съзнателната му връзка с онова велико, на което той е една частица. И за да превърне съществуването си в една безкрайна радост, единственият път е да изучи законите и начините, по които той може да поддържа връзката си с Цялото. Ние хората сме дошли на земята за да научим уроците, които са необходими за духовното ни развитие. Ще разрешим тази своя задача успешно само, ако наистина се чувстваме удобно във физическото тяло, чрез което всеки един от нас се проявява. Но за тази цел са ни нужни познания. Нашето тяло се подчинява на ред закони, които действат не само на нашата физика, те действат в цялата Жива Природа. Те действат и в минералите, и в растенията, и в животните, но поради слаба та чувствителност на техните възприятия, животът в тях се проявява механично, без тяхното съзнателно отношение към него. Само човекът, на когото сам Бог е вдъхнал част от своя та жива душа, има духовната привилегия да изявява Божествения живот не механично, а съзнателно. А съзнателният живот на човека е, именно онова, което му дава възможност да излезе над механично действащите природни закони, и да се почувства достатъчно силен да регулира действието им в своя организъм.
към текста >>

12. Брой 1-2 -1994г. Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Три неща се изискват от нас:да мислим добре, да чувстваме добре и да постъпваме добре.
Да призовем Бога,да тури ред и порядък в света! Днес правдата може да уреди света, да заживеят хората добре. Без вярност и истинност нищо не се постига. Истината носи свободата.всеки човек, който не е свободен,не познава истината. Всеки човек,който не е верен, няма права мисъл. Три неща се изискват от нас:да мислим добре, да чувстваме добре и да постъпваме добре. Нужни са хора, които имат красиви мисли,красиви чувства и красиви постъпки. Това са хора без никакъв недостатък. Като гледам сегашните хора, виждам на едного носът не е на място, на друг очите не са на място, веждите не са на място.Мъчно е да срещнеш красив човек. Казвате: На бъдещото поколение се надяваме. - Бъдещото поколение ще излезе от настоящето.
към текста >>

13. ВРЪЗКА С БЕЛИТЕ БРАТЯ - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

За да влезем в досег с великия космичен живот, за да се почувстваме граждани на цялата вселена, да почувстваме ритъма на природата, Учителят е обръщал внимание на по-важните моменти от живота й.
Посрещането на слънцето е здравословно за физическия и духовния живот на човека. Това не е само един външен акт. Човек трябва да има онова вътрешно разположение на душата си, за да приеме силите, които слънцето обилно раздава. Слънцето представя Божествения живот, който постоянно изгрява в човешката душа. 7. Друга традиция на всемирното Бяло Братство са тъй наречените празници в природата. За да влезем в досег с великия космичен живот, за да се почувстваме граждани на цялата вселена, да почувстваме ритъма на природата, Учителят е обръщал внимание на по-важните моменти от живота й. Той казва: “За нас природата е нещо велико не само в своето устройство, но и в онази интелигентност и разумност, която проявява.” Важни моменти от живота на природата са пролетните и есенни равноденствия и лятното и зимно слънцестояния. Пролетното равноденствие на 21 март е от особено значение, защото тогава влизат в действие нови сили в живота на природата. Затова от астрономично гледище 22 март може да се вземе като начало на новата година, като начало на един нов период на творчество в живота на природата. В този ден цялата слънчева система влиза в знака Овен. Началото на пролетта се празнува като символ за онази пролет в човешката душа и човешката култура, за която копнее човек и която той очаква като свой скъп блян.
към текста >>

14. Тодор Стоименов (1872-1952) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ние ще се почувстваме по-добре обръжени* за борбата.
Познанието на невидимия свят, доверието на един върховен закон от справедливост и напредък, всичко това отпечатва на тази вяра един двоен характер и тишина и безопасност. Действително, от що се страхуваме, като знаем, че никоя душа няма да се погуби, че подир бурите и между особните несъгласия на живота, чрез мрачната нощ, дето всичко се види да загинва, ще видим да изгрее прекрасната светлина на безконечните дни? Проникнати от мисълта, че този живот е като една минута относително до иялото ни смъртно съществувание. ние ще претърпим неизбежните злини, що той произвежда. Перспективата на времената, които ни са отворени, ще ни даде силата да надвием сегашните нещастия и да се поставим над движенията от щастието. Ние ще се почувстваме по-добре обръжени* за борбата. Спиритистът познава причините за своите злини: той проумява тяхната потребност. Той знае. че страданието е законно и той го приема без да мърмори. Той знае, че смъртта не отнема нищо, че нашите чувства си остават в живота ни оттатък гроба, и че всички тези, които са се обичали тук долу, се намират избавени от земните нещастия, далеч от това лошо жилище; че не съществува разделение, освен за лошите и лукавите. От тези уверения се следват за него утешения - непознати от хладнокръвните и скептиците.
към текста >>

15. Списание Житно зърно 1999- 2010г. Списание 'Житно зърно' 1999- 2010г. - Списание 'Житно зърно' 1999- 2010г.

Предчувстваме, че е дошъл момент за по-широко предаване на Новото Учение.
19 юли 1995 Аида говори с директора на нашето издателство, което е много известно. Той обещал да издаде една книга, с името на Учителя и със заглавие: „Път на зазоряване или пътят на ученика“. Тази книга ще съдържа важни откъси от беседи на Учителя. Горе-долу е приготвено за даване в издателството. Не са определили дата на издаването. Предчувстваме, че е дошъл момент за по-широко предаване на Новото Учение. 14 август 1995 Ние избрахме печатането на книги. Виждате, че без да ни познабат, групите си купили книгите и са започнали сами да предават по радиото Новото учение. Групите, които имахме в Буенос Айрес и в Андите не дадоха разултат, обаче когато една душа е готова, свързват я с Учителя. Това е по отношение на нашата дейност в Аржентина. ГЕОРГИ КУРТЕВ Г.Куртев "Емблема на Издателство "АЛБА" 7 септември 1995 Аида е към края на книгата и вече ще я .
към текста >>

16. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Колкото повече се приближаваме към радостта на духовния живот, толкова по-усилено чувстваме нуждата да се приобщим с музикалното творчество от миналото и нашето време.
И тогава те ще ви проговорят на своя съкровен език, ще ви разкрият своята мъдрост и ще ви дадат много, много радост. Не късайте цветята! П л а м е н Едно ценно помагало. Думата е за „Самоучителят по нотно пение“ от г. Борис Тричков. Колкото повече се приближаваме към радостта на духовния живот, толкова по-усилено чувстваме нуждата да се приобщим с музикалното творчество от миналото и нашето време. А за това се изисква музикална грамотност. Нея ний ще придобием с упражнения, като почнем със смирението на „малките“ и постепенно се научим да чуваме тоновете вярно и чисто да ги пеем. Ето работа за която се е заловил г. Тричков в своят „Самоучител“. Почнал е той от гамата, обикновената, до-мажорна стълбица от тонове, която едва ли има грамотен човек да не знае наизуст, като ред от тонове, най-естествен, обикновен и свойствен за пение.
към текста >>

17. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 8 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И когато се развиваме, растем и зреем под нейния всеблаг майчин взор, само тогава живо ще почувстваме великото и мило братство и ще заживеем в мир и единение с всички хора и всичко живо.
Тогава в теб ще изгрява все повече и повече светлината на истината, а в живота ти ще цъфтят и благоухаят най-красивите цветя на любовта ... Т. Ч. Деца на любовта. Ние сме цветя на любовта. И когато зацъфтим само под топлите лъчи на любовта, когато живеем под нейна закрила и ръководство. тогава цялата земя ще се превърне в светла райска градина, изпълнена с красота и благоухания ... Ние сме плодове на любовта. И когато се развиваме, растем и зреем под нейния всеблаг майчин взор, само тогава живо ще почувстваме великото и мило братство и ще заживеем в мир и единение с всички хора и всичко живо. Ние сме деца на любовта. И когато докрай останем само ней верни, само ней близки и мили. само тогава ще бъдем безкрайно щастливи, безкрайно свободни, радостни и спокойни в живота. Ние сме изворчета на любовта. И щом схванем своята единна същност по цялата земя и съзнаем своето велико предназначение — да оросяваме, да поим полята плодородни с своя мирен и разумен труд — тогава ще престанат диви, кървави борби, ще изчезне завинаги под слънцето всяко робство и навред ще бъдат пръснати все едни и същи хора братя, деца на все един и същ баща — Бог.
към текста >>

18. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 10 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нейното въздаяние ние чувстваме върху себе си днес!
Мина времето, когато ние с меч, с военна сила можехме да търсим правата си като народ. Било е време, когато сме имали 500 и 700 хилядни армии и пак свършихме с катастрофи! Нужни ли са повече доказателства за това, че ние веднъж за винаги трябва да изоставим старите пътища? Вечна Правда царува в живота, и тя ще дойде сама при нас, когато ние заслужим това, а не чрез мечовете на нашите войници, нито чрез дипломатически акробатства или чрез коленопреклонни моления I Правото никога не е било и никога не ще бъде на силния! Даже в тези насилия и тежести, които днес българите чувстват върху себе си, ние виждаме надвесения меч на Божията Правда! Нейното въздаяние ние чувстваме върху себе си днес! Не сърбите и съюзниците им, а Божественият Съд ни е осъдил! Ако искаме прощение, — разкаяние е нужно преди това1 Ето защо — нам не ни са нужни войници! Нам е нужно да тръгнем по пътя на Правдата и на Любовта! Когато един народ тръгне смело и непоколебимо по пътя на Правдата, Божията Деница е, която ще го пази от неговите врагове. А когато той изплати и стопи в огъня на разкаянието си своите престъпления, той ще бъде като Данаила в пещерата на лъвовете: — той няма да има врагове!
към текста >>

19. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 13 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Въпреки това, обаче, ние се чувстваме длъжни да изпълним нашия дълг.
“ Той ще дава на обществото това, което може, с най-голямо желание, с най-голямо усърдие и ще бъде сигурен, че в замяна на това ще получи всичко, каквото му е необходимо. В тази Нова Култура свободният човек ще дава своя свободен труд на всички и същевременно свободно ще взема всичко, което нему е нужно! В това именно направление, нашето вестниче представлява един малък, съвършено малък опит. Ние не си въобразязаме, че огромните и дълбоки промени в съзнанието на хората могат да станат за ден-два или за година-две. Ний знаем че новото ще дойде бавно, постепенно, естествено. Въпреки това, обаче, ние се чувстваме длъжни да изпълним нашия дълг. — Да направим това, което ний можем. И тъй, ний посяваме нашето скромно семенце в градината на живота и вярваме, че Всевишния ще се погрижи за него. Както мнозина твърде много подранили цветя, възможно е и то да умре, без да дочака пролетта на новия живот, а възможно е също то да даде начало на един нов живот, който ще се разцъфти разкошно в светлината на идващия Нов Ден. Така или иначе, то е вече един предвестник. Предвестник на Новото, което иде, предвестник на Новата Култура, в която хората ще бъдат наистина братя!
към текста >>

20. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 14 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нека сложим в душите си началото на един нов градеж, на един здрав, вечен градеж: Колективното съзнание, когато всички ще се чувстваме като части на едно цяло, като клетки на един организъм, като пчели от един и същ кошер.
До кога? Завинаги ли? — Не! Стига вече! Нека заработим за истинската, вечната нова година, когато хората ще бъдат братя, когато всеки ще работи за всички, ще живее с интересите на колектива и последния ще се грижи за всекиго. Нека сложим в душите си началото на един нов градеж, на един здрав, вечен градеж: Колективното съзнание, когато всички ще се чувстваме като части на едно цяло, като клетки на един организъм, като пчели от един и същ кошер. Нека заработим — със слово и дело, с просвета и пример — за идването на този Нов Ден. когато всички днес разпръснати и борещи се едни с други части от целокупния организъм на живота ще се слеят в едно хармонично цяло, ще хармонират в едно единствено направление своята дейност — достигане на всеобщо щастие и напредък по единствено възможния път — чрез изпълнение на Божията воля! В изпълнението волята на Бога, е силата на човешката душа! Това е мотото, лозинката на Бялото Братство, — която то ни сочи като единствен съществуващ изход из задънената улица, в която се намира днешното човечество! И наистина, защо днес човечеството страда?
към текста >>

21. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 16 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ето, поради нашите молитви ние започнахме да чувстваме силата на Духа в нас и ни се струва че това е нашата собствена сила.
А също и ние, тъй да се каже, още се скитаме в Междинния Свят, без да можем да се издигнем в Царството Небесно. Някои неверници с право са ни нарекли на смях „скитници“. ТАЦУКОО. По какъв начин тогава може да се отиде в Царството Небесно? ХАРУКУНИУАКЕ. Ето как. Да възприемем с цялото си същество Божественото, де познаем истинската Божия Любов и да станем истински хора, които Обичат заради самата любов, правят доброто и търсят истината заради самите тях — само по такъв начин човек може да отиде в Царството Небесно. Ето, поради нашите молитви ние започнахме да чувстваме силата на Духа в нас и ни се струва че това е нашата собствена сила. Грамадна грешка! Ние не сме обърнали внимание на факта, че Божественият живот на Мизу-но-митама е изпълнил нашата душа и се проявява чрез нашето тяло. Вземайки пред вид това, човек никога не трябва да се възгордява. Който мисли че прави нещо със своята собствена мъдрост, сила и способност, той е „крадец от небето", защото усвоява качества, които принадлежат на Бога. Завладения от такива мисли човек постоянно ще скита в Междинния Свят, отгдето лесно може да попадне в Ада. О!
към текста >>

22. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 24 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да се изпълним с безгранична вяpa в Него и да чувстваме и съзнаваме всеки момент и на всяко място Неговото присъствие.
Ще приемем ли Неговия подарък? Ще приемем ли Божия дар? - - - - - - - Какво иска Бог от нас? — Да предадем сърцата си Нему. Да се отдадем в Неговите ръце. Да се изпълним с безгранична вяpa в Него и да чувстваме и съзнаваме всеки момент и на всяко място Неговото присъствие. Ако ние направим само това, ние вече живеем в Него, и Той живее в нас, ние вече се изпълваме с Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина, и можем да бъдем като този извор! — да даваме, да даваме, да даваме, — да пръскаме постоянно Божиите блага, да пръскаме Светлина, да излъчваме Любов към всички наши братя и сестри на земята, към всички същества, и в тяхното щастие да намерим своето собствено върховно щастие. Да живеем в закона на цялото, а не в закона на частите, т. е. радостите на другите да бъдат наши радости, и техните скърби — наши скърби. Да издигнем съзнанието си до степента да се чувстваме единни с целокупния живот.
към текста >>

Да издигнем съзнанието си до степента да се чувстваме единни с целокупния живот.
Да се изпълним с безгранична вяpa в Него и да чувстваме и съзнаваме всеки момент и на всяко място Неговото присъствие. Ако ние направим само това, ние вече живеем в Него, и Той живее в нас, ние вече се изпълваме с Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина, и можем да бъдем като този извор! — да даваме, да даваме, да даваме, — да пръскаме постоянно Божиите блага, да пръскаме Светлина, да излъчваме Любов към всички наши братя и сестри на земята, към всички същества, и в тяхното щастие да намерим своето собствено върховно щастие. Да живеем в закона на цялото, а не в закона на частите, т. е. радостите на другите да бъдат наши радости, и техните скърби — наши скърби. Да издигнем съзнанието си до степента да се чувстваме единни с целокупния живот. Всяка наша мисъл, всяко наше чувство, всяка наша постъпка да бъде продиктувана от интересите на Цялото, на колектива. И тогава всички болни въпроси на живота ще бъдат от само себе си, по най-естествен път разрешени. Работейки за общото, ние по най-сигурен начин ще достигнем и своето собствено благополучие. Обичайки, ние ще бъдем и обичани. Давайки, ние същевременно ще получаваме.
към текста >>

23. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 45 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Христос когато дойде в света, той дойде най-първо да ни научи как да мислим правилно, как да чувстваме правилно и как да действаме правилно, не само в един момент, но във всички моменти.
Всичко се плаща — нищо не можем да избегнем. Туй е което индусите наричат закон за кармата. И при смъртта си човек не се освобождава от дълговете си; като умре човек, това е един специфичен сън, в който той си почива. През време на този сън той няма да мисли че има земане-даване — съвършено е свободен. Но понеже този сън няма да трае през цялата вечност, ще спи най много 45 години и като се събуди всички наоколо му които имат да вземат, започват да си търсят своето. Христос когато дойде в света, той дойде най-първо да ни научи как да мислим правилно, как да чувстваме правилно и как да действаме правилно, не само в един момент, но във всички моменти. Този правилен ход на нашите мисли, чувства и постъпки се определя от хармоничното съотношение на силите в човека. Когато всички сили са в равновесие и действат правилно, човек усеща една приятност в цялото си същество. Това е нормата. Ако ти само допуснеш мисълта, че това състояние може да се измени, ти нарушаваш равновесието. И тези мисли, които ни хрумват, те идат най вече от външния свят, света който е около нас.
към текста >>

24. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тия няколко мисли са достатъчни за да ни накарат да почувстваме оная необятност на слънцето, оная велика мистерия, която забулва същината на това Велико Сърце, което чрез своите пулсирания праща потоци слънчева енергия, благодарение на която ний живеем.
Тя се интересува за онова, което е вложила във вас, затова вие трябва да възприемете изпратената ви светлина, и ако разбирате закона, ще я изпратите обратно до слънцето чрез трансформатора, който е у вас. В тяхната статистика е отбелязано точно колко пъти сте възприели тази специална слънчева светлина. Това е една от великите тайни на природата. Птиците по-добре от нас разбират този закон. Ред неразположения се дължат на това, че вие не възприемате тази светлина. Тия няколко мисли са достатъчни за да ни накарат да почувстваме оная необятност на слънцето, оная велика мистерия, която забулва същината на това Велико Сърце, което чрез своите пулсирания праща потоци слънчева енергия, благодарение на която ний живеем. Какво представлява слънцето? — Един свят на разумни и висши същества. които с безпогрешна точност извършват ежеминутно своята служба. Един свят на висша хармония, свят, за кой то човешкия ум няма представа. Ний носим една свещена идея за слънцето и му пеем възторжен химн, когато душите ни преживяват великото чудо на възраждането, пеем тогава, когато чувстваме с цялото си същество тая органическа връзка със слънцето, легнала в безкрайната върволица на вековете в дълбините на нашето истинско „аз“.
към текста >>

Ний носим една свещена идея за слънцето и му пеем възторжен химн, когато душите ни преживяват великото чудо на възраждането, пеем тогава, когато чувстваме с цялото си същество тая органическа връзка със слънцето, легнала в безкрайната върволица на вековете в дълбините на нашето истинско „аз“.
Тия няколко мисли са достатъчни за да ни накарат да почувстваме оная необятност на слънцето, оная велика мистерия, която забулва същината на това Велико Сърце, което чрез своите пулсирания праща потоци слънчева енергия, благодарение на която ний живеем. Какво представлява слънцето? — Един свят на разумни и висши същества. които с безпогрешна точност извършват ежеминутно своята служба. Един свят на висша хармония, свят, за кой то човешкия ум няма представа. Ний носим една свещена идея за слънцето и му пеем възторжен химн, когато душите ни преживяват великото чудо на възраждането, пеем тогава, когато чувстваме с цялото си същество тая органическа връзка със слънцето, легнала в безкрайната върволица на вековете в дълбините на нашето истинско „аз“. Нима ние ще говорим само, или ще доказваме, че сме деца на слънцето, и че то, слънцето е единствения фактор за нашия живот? Не е достатъчно! Ние искаме повече, много повече. Ние искаме да чувстваме съзнателно прилива на тия сили, които обновяват, нашия организъм, ние искаме да възприемем и общата и специалната светлина. Най-после, ние искаме да почувстваме Божията Любов чрез един от най-мощните Негови служители, искаме още до се учим от слънцето, да подражаваме на слънцето.
към текста >>

Ние искаме да чувстваме съзнателно прилива на тия сили, които обновяват, нашия организъм, ние искаме да възприемем и общата и специалната светлина.
Един свят на висша хармония, свят, за кой то човешкия ум няма представа. Ний носим една свещена идея за слънцето и му пеем възторжен химн, когато душите ни преживяват великото чудо на възраждането, пеем тогава, когато чувстваме с цялото си същество тая органическа връзка със слънцето, легнала в безкрайната върволица на вековете в дълбините на нашето истинско „аз“. Нима ние ще говорим само, или ще доказваме, че сме деца на слънцето, и че то, слънцето е единствения фактор за нашия живот? Не е достатъчно! Ние искаме повече, много повече. Ние искаме да чувстваме съзнателно прилива на тия сили, които обновяват, нашия организъм, ние искаме да възприемем и общата и специалната светлина. Най-после, ние искаме да почувстваме Божията Любов чрез един от най-мощните Негови служители, искаме още до се учим от слънцето, да подражаваме на слънцето. Слънцето, което ние не можем да заменим с огньовете, подклаждани от човешка ръка. Огньове на наука, изкуство, култура, с които се гордее съвременния свят. Ние не ги изключваме, но не им се и кланяме! Ако ние искаме да се наречен предвестници на една велика култура, която вече иде на земята, то ний трябва да разберем слънцето и да се учим да използваме съзнателно силите, които то така изобилно разлива чрез милиарди лъчи.
към текста >>

Най-после, ние искаме да почувстваме Божията Любов чрез един от най-мощните Негови служители, искаме още до се учим от слънцето, да подражаваме на слънцето.
Ний носим една свещена идея за слънцето и му пеем възторжен химн, когато душите ни преживяват великото чудо на възраждането, пеем тогава, когато чувстваме с цялото си същество тая органическа връзка със слънцето, легнала в безкрайната върволица на вековете в дълбините на нашето истинско „аз“. Нима ние ще говорим само, или ще доказваме, че сме деца на слънцето, и че то, слънцето е единствения фактор за нашия живот? Не е достатъчно! Ние искаме повече, много повече. Ние искаме да чувстваме съзнателно прилива на тия сили, които обновяват, нашия организъм, ние искаме да възприемем и общата и специалната светлина. Най-после, ние искаме да почувстваме Божията Любов чрез един от най-мощните Негови служители, искаме още до се учим от слънцето, да подражаваме на слънцето. Слънцето, което ние не можем да заменим с огньовете, подклаждани от човешка ръка. Огньове на наука, изкуство, култура, с които се гордее съвременния свят. Ние не ги изключваме, но не им се и кланяме! Ако ние искаме да се наречен предвестници на една велика култура, която вече иде на земята, то ний трябва да разберем слънцето и да се учим да използваме съзнателно силите, които то така изобилно разлива чрез милиарди лъчи. Велико нещо е да разберем мистичната страна на всекидневните изгреви.
към текста >>

Тогава ний ще почувстваме по-крепко връзката си с Него, тогава ний ще чуваме красивата поема на живота и ще имаме сили да вървим напред и да бъдем неуязвими срещу силите на тъмнината.
Щастливци са тия, които могат да прострат ръце и да приемат първата слънчева целувка. Уханието й те носят през целия ден. Това е тяхна привилегия. Нека го зърнем! Нека да видим неговия лик, когато то царствено се издига над хоризонта. Тогава ний ще почувстваме по-крепко връзката си с Него, тогава ний ще чуваме красивата поема на живота и ще имаме сили да вървим напред и да бъдем неуязвими срещу силите на тъмнината. Ония, които са почувствали веднъж красотата, музиката и поезията на един изгрев, те знаят какво значат утринните разходки. Ние се приближаваме до Него! Ние чувстваме проявената Божия Любов! Той иска това. Иска го за да разберат хората простата но мощна истина, че Бог е Любов.
към текста >>

Ние чувстваме проявената Божия Любов!
Нека го зърнем! Нека да видим неговия лик, когато то царствено се издига над хоризонта. Тогава ний ще почувстваме по-крепко връзката си с Него, тогава ний ще чуваме красивата поема на живота и ще имаме сили да вървим напред и да бъдем неуязвими срещу силите на тъмнината. Ония, които са почувствали веднъж красотата, музиката и поезията на един изгрев, те знаят какво значат утринните разходки. Ние се приближаваме до Него! Ние чувстваме проявената Божия Любов! Той иска това. Иска го за да разберат хората простата но мощна истина, че Бог е Любов. За нас е тази Любов. За нас са тия изгреви. За нас са тия сили, които чакат разумно използване и които от 22 март начеват с пълна интензивност да бликат от Живата Природа.
към текста >>

Твърде често се случва ние да злоупотребяваме с нашите тела чрез чрезмерно напрежение или прекалено ядене и да не чувстваме ефектите до следущия ден.
То казало техните имена и си спомнило какво било неговото собствено име. То било отведено да види мъжете и неговия разказ се съгласявал с онова, което те знаели за своята майка. Същия вестник предава случката не като едно доказателство за прераждането, но като нещо смешно, необикновено и необяснимо — но при все това било така. Закона на прераждането, когато се разбере, е тъй прост, както е оня на деня и нощта и е съвсем подобен нему. През деня ние сме съзнателно активни, започвайки често пъти роботи, които не можем да свършим до следния ден. Твърде често се случва ние да злоупотребяваме с нашите тела чрез чрезмерно напрежение или прекалено ядене и да не чувстваме ефектите до следущия ден. Същото се случва и от един живот до друг. Ние преминаваме онова, което наричаме сън през нощта. Ние сме активни през това време в невидимите царства, но ние не сме съзнателни за това до тогава, докато не сме построили душевното си тяло от двата по-висши етера, което ни прави способни да пътуваме съзнателно в по-високите светове — иначе ние не носим никакъв спомен за нашата активност. Ние ме се страхуваме, когато отиваме да спим, че не ще се събудим на сутринта, и ние заспиваме, мислейки за нашите работи и интереси. Така е и при смъртта и прераждането.
към текста >>

25. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В тях ние чувстваме безграничната Любов на Бога.
Напразна ще бъде радостта ни от светлия спомен в празника на неговото възкресение, ако ние не правим усилие да махнем надгробната плоча, с която Той е закрит в нашата душа. Напразни ще са обичайните радостни възклицания, ако ние продължаваме да Го разпъваме всеки ден с постъпките си. Напразно ще повтаряме неговите думи за любов и милосърдие, докато още точим ножа, за да го забием в гърба на брата си при първия удобен момент. Христос възкресе! Тия думи са пълни с живот, с вяра и надежда. В тях ние чувстваме безграничната Любов на Бога. Който възкресява всичко „мъртво“ и дава нов живот на всичко, което го загуби. Те ни говорят че и ние няма да бъдем изоставени да загинем в тъмнината на незнанието и греха, че е невъзможно да бъдем забравени от Този. който вечно ни люби. че и нашата душа един ден ще бъде озарена от светлината на възкресението. Те ни подтикват да правим усилия, да удвояваме досегашните си такива, за борба с низшите сили на нашата природа, да ги овладеем и победим, за да отмахнем камъка над погребания в душата ни Христос и да възкръснем в светлината на новия живот, победили греха и смъртта.
към текста >>

Ние я чувстваме: и всеки от вас, когато е разтревожен, ако се вглъби в себе си, ще види че в душата му.
Предназначението на закона е да ограничава престъпника. За него той е създаден. Следователно, законът не е нещо меродавно, Противоречия в света сами по себе си не съществуват. Противоречията ние ги създаваме. В природата съществува една вечна вътрешна хармония. Ние я чувстваме: и всеки от вас, когато е разтревожен, ако се вглъби в себе си, ще види че в душата му. зад развълнуваното море на неговия ум, има един свят тих и спокоен. Ако този свят на вечна хармония не съществуваше, ние не бихме могли да живеем на земята. Когато океанът се развълнува, има вълни високи до 20 метра. Но, питам, до дъното си ли е развълнувал той? — Не, под 50 — 103 метра всичко е тихо и спокойно.
към текста >>

26. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 52 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И едната и другата унищожават вярата в остаряване и немощ и ни дават възможности да чувстваме, с течение на годините, увеличаването на нашите физически сили и способности.
Скръбта е следствие на безпокоен и повреден ум, а тялото отбелязва върху себе си това. „Живота е нещо повече от ядене, и тялото е нещо повече от дрехите“. Умът е по-ценен от всички неща, за които се употребяват неговите сили. „Праведникът върви по своя път и силите му от ден на ден растат", — ето мъдрост стара и истинска. Дейността и мисълта, които са в хармония с основния Закон на живота, наистина увеличават силата на тялото и на ума. И едната и другата унищожават вярата в остаряване и немощ и ни дават възможности да чувстваме, с течение на годините, увеличаването на нашите физически сили и способности. Ето няколко правила, които ще ви водят към възвръщането на младостта и към дълъг живот: Въздържайте се от гняв, безпокойство, спорове, осъждания, както се въздържате от убийство или кражба. Те убиват мира на вашия дух и отнемат жизнената сила на тялото ви. Не се стремете, чрез притежанието на външни неща, да добиете сила и щастие. Черпете тези последните от вашия собствен живот. Всичко, което търсите, е там, скрито дълбоко.
към текста >>

27. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 55 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И когато ще се случи нещо неприятно с нас, ние обикновено чувстваме нещо тежко и тревожно, неразположени сме.
Същото се отнася и за окото и другите органи — силата на възприятията зависи от площта, а площта се определя от естеството на материята. Както живота се развива днес, човек е изправен пред известни опасности и изключения в света, причините на които не ги знае. За да могат да се избавят съвременните хора от тези изненади в живота, трябва да проучат и добият знанието което е вложено в самия живот. И има в човешкия ум една способност на предчувствие, която никога не лъже, и ако разбираме езика й и я слушаме, ще ни избави от много неприятности в живота. Всички предмети са живи, и всеки предмет може да те предупреди за нещастието което може да ти дойде, когато си близо до него. И когато ще се случи нещо неприятно с нас, ние обикновено чувстваме нещо тежко и тревожно, неразположени сме. без да има някаква видима причина. Това е вътрешното предчувствие, но който не разбира езика му, не може да се ползва от него. Това знание принадлежи на вътрешната страна на живота и трябва да го проучваме. И ако се измери чувствителната площ на възприятие у тези хора, които разбират езика на предчувствията, ще се види че полето на техните възприятия е по-голямо, отколкото при обикновените хора. Окултистите си имат един начин за изяснение на този въпрос — те казват че човек имал седем тела; и казват че тези 7 тела били едно в друго.
към текста >>

28. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 57 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да издигнем съзнанието си над материалното, да се почувстваме като Дух, който живее в Вечността и чието царство е безкрая на Всемира, и с това съзнание да обгърнем и преценим своето минало, близко и далечно.
1932 г.) Редакционна хроника Приложение на в-к Братство - бр. 56, Позив към всички хора на добрата воля Честита нова година! Още една година изчезна в безкрая на Времето. Една безкрайно малка частица от Вечността, потъна в бездната на Миналото. Да се спрем за минутка в лудия си бяг след временни, мимолетни удоволствия, да спрем безпощадната си борба за материални, нетрайни блага и да се опитаме да измерим ценностите на нашия живот от гледището на самата Вечност, прислушвайки се в безспирния бяг на вековете и хилядолетията. Да издигнем съзнанието си над материалното, да се почувстваме като Дух, който живее в Вечността и чието царство е безкрая на Всемира, и с това съзнание да обгърнем и преценим своето минало, близко и далечно. Как малки, дребни, нищожни почват да стават пред духовния ни поглед грижите и тревогите, радостите и страданията, стремежите и идеалите на вчерашния ден! Как дребнаво, несъществено, нереално става всичко онова в миналото ни, което е обусловено от връзката ни с материалното и от стремежа ни към него. Нищо от него не остава, минавайки през горнилото, през огъня на вечността. А като златни звезди всред тъмите на нощта, като блестящи бисери върху плащеницата на нашия живот, засияват само ония наши преживявания, стремежи и дела, в които е трептяла мисълта за Вечността. Нашия живот, нашето минало е обречено на смърт.
към текста >>

29. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 63 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

да мислим и да чувстваме, тъй както великата разумна жива природа се проявява, а не тъй, както хората са измъдрили всевъзможните системи и верую.
Един от тези служители е слънцето. Затова псалмопевецът казва: „И обръщаха се и търсеха Бога на ранина" (псалом 78) и „Добре е да славословим Господа и да песнопеем на името ти, Всевишни: да възвещаваме на ранина милостта Ти" (пс. 92), а не казва: „Вечер ще Те славя, Господи! “ Когато природата започва работата си, тогава и ние трябва да започваме нашата. Това е то Божественото, великото в живота, т. е. да мислим и да чувстваме, тъй както великата разумна жива природа се проявява, а не тъй, както хората са измъдрили всевъзможните системи и верую. Защото „верую" в света — това е Истината; същината на живота — това е Любовта, а смисълът на този живот — това е Мъдростта. Казахме по-рано, че слънчевата система е аналогична с организма. В организма стават процеси, аналогични на процесите в слънчевата система. Слънчевата енергия като дойде в мозъка, претърпява такива видоизмкнения, каквито претърпява като дойде на слънцето от централното слънце. Мъчно може да се обясни това, понеже хората имат механическо, а не разумно, психическо схващане.
към текста >>

30. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 67 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако мислим, чувстваме и имаме воля, ние живеем; ако не мислим, чувстваме, действаме, ние сме мъртви в света и ще ни погребат.
Само тогаз си свободен. Ако една идея, която имате, не може да ви освободи, тя не ви трябва. Човек трябва да има една философия, която да го освободи от несгодите и противоречията на живота и да му обясни вътрешните закони на живота. Само една светла: мисъл, само едно силно сърце и благородна воля у човека са в състояние да го избавят от сегашното положение.: Има един разумен свят и ако знаем как да говорим! с този свят, той ще ни даде всичкото свое благословение. Ако мислим, чувстваме и имаме воля, ние живеем; ако не мислим, чувстваме, действаме, ние сме мъртви в света и ще ни погребат. Човек, който иска да се освободи от противоречията на живота, трябва да се роди в света, трябва да мисли, да чувства ида има воля, а който се роди, ще има майка си и баща си при себе си и ще се ползва от всички блага на живота, ще има всички условия, необходими му за живота и за него. Противоречията изчезват, задачите последователно се разрешават и той е свободен гражданин на великото царство на природата. Така че, за да разреши човек противоречията в живота, трябва да се роди, за да добие всички условия, необходими му за развитието и прогреса. По беседа от Учителя, държана на 19 март 1933 г.. Г. Тахчиев Педагогически въпроси и опитности Прогимназиалната учителка Е. А.
към текста >>

31. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 68 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За това е потребна една практическа школа, да научим какво и как да ядем всеки ден, как да дишаме и чувстваме и как да мислим.
Българите например употребяват фасула. Той е полезен, но повече от един път в седмицата да не се яде, защото става вреден; той е отлично средство за прочистване на стомаха и оттам на целия организъм. За да бъдат здрави белите дробове, трябва да имате благородни чувства и чист въздух. За да бъде здрава нервната система, трябва да имаме светла и широка мисъл. Като имаме по такъв начин здрав стомах, здрави дробове и здрава нервна система, Божествената сила, която ще дойде от природата, ще може да пресъздаде всички мускули и ще внесе нова сила, с която можем да работим. За това е потребна една практическа школа, да научим какво и как да ядем всеки ден, как да дишаме и чувстваме и как да мислим. Един от методите за запазване мозъка ни е вечерно време преди да заспим, да освободим ума си от всички лоши случки, преживелици и впечатления. Здрава нервна система, здрави дробове, здрав стомах, дават светла и широка мисъл, благородни чувства и добри постъпки, а тези вече създават хармонични отношения между хората и изключват възможностите за робство от човек над човека. И ако днес съществува тази всеобща криза - социална, икономическа, политическа, то според нас се дължи на това, че хората нямат светла и широка мисъл, благородни чувства и добри постъпки, а живеят затворени в черупките си, със своите дребнави мисли и егоистични чувства и всеки иска да устрои щастието си изолирано от другите и за тяхна сметка. От всичко това се създават външната среда и условията, при които се развива съвременната култура, задушена в собственото си невежество. Днес всички ламтят за пари.
към текста >>

32. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да се възвърнем към златните правила за разумния живот, за да го почувстваме като истинско, непрекъсващо благо, и да бъдем вечно радостни.
ще си дойде. Жадуваното вътрешно спокойствие, мирът и радостта ще дойдат, и ще си направят жилище в нас. Животът е толкова богат, такива неизчерпаеми съкровища той крие в себе си, че всеки който влезе в хармония с него, ще бъде завинаги обезпечен и задоволен. Животът е вечна хармония, и, ние, хората, не трябва да я нарушаваме, не трябва да правим изключение. Използваме ли разумно благата, които живота всеки ден ни носи, ние ще бъдем винаги здрави, доволни и щастливи. Да се възвърнем към златните правила за разумния живот, за да го почувстваме като истинско, непрекъсващо благо, и да бъдем вечно радостни. За българо-югославянското сближение Като че ли по силата на някакъв магически знак, изведнъж, отношенията между България и Сърбия влязоха в една съвсем нова, неочаквана фаза. Паралелно със свиждането между владетелите на двете страни, заговори се усилено за сближение, помирение, братство, за ликвидиране с трънливите въпроси, разделящи ни до сега. Някакъв нов вятър като че ли завея над Балканите. И той проникна в кабинетите на политиците, журналистите. Сломи, като че ли, натрупани през десетилетия пречки.
към текста >>

33. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 73 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Новото, това е — „да застанем на гледището на човещината и да оценим всеки като човек, с право и стремеж за живот и за ползване от всичките му блага.“ Новото, — това е всички ний, хората населяващи земното кълбо да се почувстваме като клетки на един общ организъм, като части на едно неразривно цяло, което не може да се дели, да се почувствуваме като родни братя, каквито наистина сме.
Може би силите на злото още веднъж ще се разразят в ярост и бяс, обладавайки човека, вдъхвайки му безумието на братоубийството. Но това ще бъдат последните усилия, последните отчаяни напъни на стария свят да спаси живота си, който гние, разлага се, умира. Пролетта на човечеството иде с бързи стъпки и зове към пробуждане цветята на новия живот. И те се пробуждат. Разпукват се навред по цялата земя редките още ранобудни цветя — въплъщение на великите идеи на братството и любовта. Новото, това е — „да застанем на гледището на човещината и да оценим всеки като човек, с право и стремеж за живот и за ползване от всичките му блага.“ Новото, — това е всички ний, хората населяващи земното кълбо да се почувстваме като клетки на един общ организъм, като части на едно неразривно цяло, което не може да се дели, да се почувствуваме като родни братя, каквито наистина сме. Новото — това е да съзнаем, че лично щастие няма, че индивидуалните, групови, класови, национални, и расови усилия и стремежи за достигане на щастие и благоденствие, независимо, отделно от другите и в противоречие с техните интереси, са осъдени на неуспех. Че всички опити да се живее и благоденства за сметка на другите, ще свършат с катастрофа. Че силата на насилника ще бъде смазана от меча на правдата. Че омразата, гордостта, егоизма, отделеността, ще се стопят в огъня на любовта и единението. Идва новата култура, в която ще бъдат реализирани заветните мечти на човечеството, когато „меча ще бъде прекован в сърп и вълкът и агнето ще лежат заедно.“ Любовта хлопа на сърцата на всички и ни казва, че всички ние можем да бъдем носители на новото, всички можем да станем проводници и реализатори на новата култура.
към текста >>

Само така като почнем да мислим и чувстваме, животът ни ще се осмисли.
Обичай другите хора тъй, както постъпва Бог, Който живее в нас. И всеки ден трябва да слушаме Божествения глас в себе си и не да се осъждаме, а да изправяме по грешките си и да посаждаме добрите мисли и желания в душата си. Слушайте гласа на любовта във вашата душа; слушайте гласа на разумното във вашата душа. Това са реалните неща в живота и те ще ви помогнат. Бог живее у всички ни и ние имаме нужда един от друг, защото сме едно цяло. Само така като почнем да мислим и чувстваме, животът ни ще се осмисли. Защото човешката мисъл е, която определя живота на човека. Мисълта е, която определя нашето здраве и способности. Човешката мисъл е, която определя вашето бъдеще. Човешката мисъл е, която определя великият път, по който трябва да служим на Любовта, великият път, по който трябва да служим на Мъдростта, онзи великият път, по който трябва да служим на Истината. По беседа от Учителя, държана на 15 октомври 1933 г
към текста >>

34. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 80 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да познаем истинското в себе си, да се почувстваме като дух, безсмъртен и вечен, частица от Великия Дух.
Нека тя всички ни, искрено стремящи се към нея, да озари! Нека да пламне Свещеният огън в сърцата, душите да стопли дъхът на Божието слово, умовете да просветнат, озарени от лъчите на Божията Истина. Да познаем, че ний всички сме едно и — противоречията ще изчезнат. Да си подадем всички ръка, и — хармонията и щастието ще дойдат. Да видим Бога в себе си, в брата си, и в всичко, което ни окръжава. Да познаем истинското в себе си, да се почувстваме като дух, безсмъртен и вечен, частица от Великия Дух. Да видим и всички други като такива и — мечтаното единство ще се осъществи. Новата година идва ! Нека я направим истински нова, съвършено нова! —Това зависи, до големя степен, от нас. — Нека влеем в нея истински ново с държание, нов живот, нови мисли и дела.
към текста >>

35. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 81 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Въоръжени с мярката, която ни се дава от Евангелието и от беседите на Учителя, ние можем да почувстваме реалната стойност на дейността си през деня и в заключение да изкажем своето доволство от себе си или да си направим упрек за пропуски — тъй неизбежни наши спътници.
А някога това време е по продължително и е ясно степенувано. Мисълта постепенно бледнее, докато забвението предостави съзнателния живот на подсъзнателния. От голямо значение за спокойния сън е разчистването на ненужните. второстепенни наслойки около същественото „аз“ преди самото лягане: Чрез спокойна медитация да се даде сметка за изминалия ден, да се прецени с окото на благосклонен наблюдател проявите на „аза“ и да се разграничи това. което принадлежи към изминатия ден от това, което остава и което е мъчно променливата, съществена част от нас самите. Въоръжени с мярката, която ни се дава от Евангелието и от беседите на Учителя, ние можем да почувстваме реалната стойност на дейността си през деня и в заключение да изкажем своето доволство от себе си или да си направим упрек за пропуски — тъй неизбежни наши спътници. Ние отправяме мислено постиженията си за негова слава — а за грешките си даваме дума да ги поправим при първа възможност. Разчистен така, азът се изправя пред голямото съзнание и спокойно промълвява думи, които имат значение за неговата по висша природа. Тия думи се внедряват о заспиващото съзнание и биват отнесени като ехото на рефрен в неизследваните бездни на подсъзнанието. И точно в подсъзнанието е истинският духовен ръст на човека: само чувства, които изхождат от него са истински наши. Пратено с тая „вечерна медитация“ съзнанието сутрин се събужда посрещнато от бликналото из дълбочините на подсъзнанието чувство на благодарност към незнайното начало — което е и най-голямото постижение на душевния живот.
към текста >>

36. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 82 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Такива въпроси са: как да дишаме правилно, как, какво и кога да ядем, как да мислим, как да чувстваме, как да постъпваме, как да задържаме знанието и силата си, как да живеем в хармония със законите на природата и какви да бъдат отношенията ни с нея и с близките ни.
И в този си стремеж, да коригира природата, човек си създава големи противоречия и несгоди и се чуди после, откъде му идват нещастията. У човека има скрити сили, които, ако се развият, ще му дадат възможност да влезе в разумно и хармонично общение с природата, да разбере нейните пътища и да избегне ненужните страдания и противоречия в живота си; тогава той ще може да разреши правилно всички въпроси и задачи, които животът му слага. Има и спешни въпроси в живота, които не търпят отлагане. Например, какъв ще бъде краят на нашата земя, колко е далеч краят на вселената от нас, какво има на Слънцето и пр., това са ред въпроси, които са интересни, но не са спешни, не са належащи. Но има спешни въпроси, от които зависи нашият живот и развитието ни. Такива въпроси са: как да дишаме правилно, как, какво и кога да ядем, как да мислим, как да чувстваме, как да постъпваме, как да задържаме знанието и силата си, как да живеем в хармония със законите на природата и какви да бъдат отношенията ни с нея и с близките ни. Има един специфичен начин за правилно дишане. Да се диша правилно, това е цяла наука, която малцина знаят сега. В Индия йогите имат цяла система за дишане. Те го наричат дълбоко дишане, но това е едно специфично дишане за придобиване на безсмъртния живот. Чрез правилното дишане човек може да придобие безсмъртие.
към текста >>

37. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Как могъщо се разлива по целият ни душевен мир идеята за братство и любов между хората, между всички живи същества и как след като сме прочели тия безподобни проблясъци на душата на един „духовен великан“ чувстваме голямото и непобедимо желание да преливаме в тоя помрачен свят повече любов, повече братство, повече доброта.
„Златни капки" не „Златни сълзи" — защото това което е писано, това което е дадено, това което е разрешено в тия разкази буди душата за нещо божествено, нещо велико, огряно от лъчите на любовта. Всеки разказ, всяко изречение, всека дума си е на мястото. Това са чудни бисери, които със своята ослепителна светлина и мекост галят душата, успокояват сърцето, раздвижват съвестта и създават желанието за героични и великодушни подвизи. Колко много ние се нуждаем. колко много душата ни жадува за подобни книги, за подобни разкази, за подобни разрешения на най-великото в живота любовта. Как могъщо се разлива по целият ни душевен мир идеята за братство и любов между хората, между всички живи същества и как след като сме прочели тия безподобни проблясъци на душата на един „духовен великан“ чувстваме голямото и непобедимо желание да преливаме в тоя помрачен свят повече любов, повече братство, повече доброта. Такива книги са навремени, необходими и трябва да се разпространяват с повече жар и ентусиазъм, за да могат да стигнат до народа, който да се залива от тяхната духовна сила и чрез тях да облагородява душата си. Ж. У. Цената на книгата е 50 лв. Доставя редакцията на в.„Братство“. Девор, символична драма в 4 действия и епилог от Веселин Петрушев.
към текста >>

38. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 93 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

От невидимия свят искат от нас да мислим повече и да чувстваме повече, а по-малко да работим физически.
Но съвременните хора, като не разбират тази дълбока наука, казват: „Това са суеверия и празни работи, да се занимаваме с икономическите въпроси, които са най- съществени за живота. Но нашият икономически живот е зависим в много отношения от Слънцето и звездите. Ние само ще надраскаме малко земята и ще хвърлим семето, а слънцето, водата, въздухът и много още сили ще го възрастат. Човек не трябва да бъде роб и да работи по цял ден. По малко трябва да работи човек. От невидимия свят искат от нас да мислим повече и да чувстваме повече, а по-малко да работим физически. А днес е обратното. Необходимо е правилно разпределение на човешката дейност в трите свята, за да бъде животът ни разумен и смислен. Сега някой чака второто пришествие, като дойде Христос да направи хората щастливи. Но Христос казва: „Идете и проповядвайте това Евангелие и аз ще бъде с Вас до окончанието на века.“ И още: „Ако ме любите, ще опазите заповедите ми.“ Това показва, че Той не е никога бил далеч от нас. Но всякога когато не разбираме един човек, ние сме далеч от него; и когато не ни разбира някой, той е далеч от нас.
към текста >>

39. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 95 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това, което може да чувстваме и опитаме, че живее вътре в нас, като реалност, то е Словото.
Ако не разбираме връзката между този и онзи свят, не можем да разберем и живота. Животът трябва да се разбира от гледището на онзи свят, който е свят на мисълта, и от гледището на този свят, който е свят на действията и проявленията. Каквото човек намисли в умствения свят, тук ще го реализира. Всеки човек от онзи свят, когато пожелае да се прояви, веднага го пращат на този свят; и когато се върне на онзи свят, връща се с всичките си придобивки. Когато ние говорим за служене на Бога, разбираме служене на Разумното Слово, защото туй, което може да ни освободи и да внесе сила, здраве и безсмъртие в нас, то е Словото. Това, което може да чувстваме и опитаме, че живее вътре в нас, като реалност, то е Словото. Туй, което може да ни подмлади и възвърне силата ни и да поправи света, това е Разумното Слово. Това Слово бе у Бога. Бог - това е проявеният свят и когато това Слово започнем да възприемаме, сегашният свят ще се оправи. Словото, това е онзи първичен подтик в нашия дух, в нашата душа, в нашия ум, което е причина за нашия живот и за нашия прогрес. Този подтик на Словото ние не можем да спрем.
към текста >>

40. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 97 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да мислим правилно, да чувстваме правилно и да постъпваме правилно - това е великата музика в живота, която е необходима за всички.
И като си легнете вечерно време, кажете си - като стана, ще служа на Бога с всичкото си сърце и ще си науча всичките уроци и като стана сутринта, каквото съм казал ще го направя. Ако не го направите утре, пак повторете опита докато имате резултат. По този начин човек може да развие дарбите си. Имате например дарбата на певец - развийте гласа си, защото от това зависи вашето щастие. Като се научите да пеете и да свирите, вашата съдба се оправя. Да мислим правилно, да чувстваме правилно и да постъпваме правилно - това е великата музика в живота, която е необходима за всички. По беседа от Учителя, държана на 25 март 1934 г.
към текста >>

41. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И ако се премахнат растенията и животните от земята, ние щяхме да почувстваме, каква голяма полза принасят те.
Ако сегашният живот не е свързан с бъдещия, той сам по себе си губи смисъл. В живота няма разделност, а съществува едно звено между всички същества. Всички същества са свързани като едно цяло. Повидимому животните са отделени от хората, но фактически те са свързани с тях. Също и растенията са свързани с хората. И ако се премахнат растенията и животните от земята, ние щяхме да почувстваме, каква голяма полза принасят те. Дърветата са отлични химици. Те знаят много по- добре законите на живота и живеят много по-дълго: до 8000 години живеят някои; а човек, който минава за голям философ, едва достига до 90-120 години. Рядко има случаи да достигне до 250 години. Развивайки пред вас всички тези мисли, аз не искам да ви изнасям нещо ново, но искам само да подкрепя онова, което е вложено във вас, да подкрепя и стимулирам това, което носите от рождение, а вие какво ще правите, това е ваша работа. Дървото трябва да расте, животното - да живее, а човек трябва да мисли; гениите трябва да творят, а светията трябва да осветява пътя на другите хора.
към текста >>

42. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И без да чувстваме това, Безграничното влияе върху нас и обуславя целия ни живот.
Нашето щастие и благоденствие, нашето настояще и бъдеще, нашия напредък, зависят напълно от това — дали ние ще намерим мястото си и дали ще хармонираме целият си живот, всичките си мисли, чувства и постъпки, с живота на безграничното Цяло. Но как да направим това? Как ний, хората, да узнаем где е нашето място и каква да бъде нашата дейности в общата симфония на живота? Преди всичко, ний трябва да установим съзнателно тази връзка с Безграничното. И без да я съзнаваме, тази връзка съществува. И без да чувстваме това, Безграничното влияе върху нас и обуславя целия ни живот. Но за да можем да използваме разумно ония блага, които то с безкрайна щедрост ни дава, за да можем да оползотворим условията, които то вейки ден ни създава, за да стане то за нас преизобилен източник на сила и живот, ние трябва да имаме съзнателно и разумно отношение към него. Ний трябва да се вслушваме в неговия глас, който ни говори безспир, да възприемаме ония потици и идеи, които то ни дава, да черпим, да трансформираме и оползотворяваме разумно силите, енергиите, които то непрестанно ни изпраща. Ние сме жива клетка от живия Безграничен Космос. Как тогава нашия живот да не зависи от него? Как тогава да не се интересуваме и да не обръщаме очи нагоре — към нашата Безгранична Родина, чиито жители и граждани сме?
към текста >>

… Ний трябва да издигнем съзнанието си така, че да чувстваме винаги тази жива.
Как тогава нашия живот да не зависи от него? Как тогава да не се интересуваме и да не обръщаме очи нагоре — към нашата Безгранична Родина, чиито жители и граждани сме? Как да не при-знаем, че извора на всичките ни сили е там, че разрешението на всичките ни трудни задачи идва от там. че кашата земна деятелност може да успява само дотолкова. доколкото е подкрепена от там? … Ний трябва да издигнем съзнанието си така, че да чувстваме винаги тази жива. реална, органическа връзка, която свързва душите и телата ни с душата и тялото на Живия Космос. Хората говорят за Бога — молят му се и му принасят жертви! Но каква представа имат те за Него? — Та Бог е именно този Безграничен Живот. този Космичен Дух, който изпълва, обгръща и оживотворява всичко.
към текста >>

Да се почувстваме неразделна частица от общия живот на земята.
Да се задоволяваме само с тая храна, която е естествена за нас. Да не пием спиртни, алкохолни питиета. Да не се отдаваме на полови наслади. Да се освободим от своя груб егоизъм и да заживеем с любовта, с обичта към всички хора и всичко живо. Да станем внимателни и да пазим и ценим живота на цялата природа, като свой живот. Да се почувстваме неразделна частица от общия живот на земята. Навсякъде в природата да виждаме и срещаме, само близки и мили, само скъпи нам хора и същества. Ето къде е пътя, който ще ни доведе отново до радостта на живота! Т. Ч. Духът на новата епоха (Продължение от бр. 98) Сега ще се опитан де очертая в общи линии духа на епохата, която се ражда, и която е епоха от голямо значение, — защото днес човечеството прави голям завой в своето развитие — ражда се ново съзнание, което ще даде съвсем нови насоки на живота.
към текста >>

43. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 106 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не току тъй са изразите: „Отрови ми се кръвта.“ Това чувстваме и в плюнката.
Защото, по силата на оня закон за защита у животните, нашите клетки отделят при подобни случаи отрова. Тази отрова съществува и в млякото. Преди четири години в града ни жена на индустриалец при уплаха накърмя своето дете. Детето се разболява. Лекарят констатира отравяне от млякото. Не току тъй са изразите: „Отрови ми се кръвта.“ Това чувстваме и в плюнката. Тя горчи. Тогава, когато разтревожим себе си било от видяно, чуто или собствена мисъл в нашия организъм се образува отрова. Същото става и при преумора или безсъница. Подобно нещо става и с кравите, козите и пр., когато ги доим, било при груба обноска или в изморено състояние. Отровено по тоя начин мляко служи за храна било за кърмачета, било на болни или здрави.
към текста >>

Понеже асимилацията на храната става още от устата, става едно сгъстяване, насищане на луковия сок и ние чувстваме лютивината като непоносима вече за нашия вкус, Същото нещо извършван и отровите в нашия организъм.
Ще поясним това разрушение и насищане на организъма с отрови с един пример, опитността от когото всеки има. Ядем бял лук. От начало той ни е вкусен, не лютив. Обаче след изяждането на няколко чесновчета, той става много лютив. Как се обяснява това? Понеже асимилацията на храната става още от устата, става едно сгъстяване, насищане на луковия сок и ние чувстваме лютивината като непоносима вече за нашия вкус, Същото нещо извършван и отровите в нашия организъм. Как да се предпазим от тия отрови? — да не употребяваме месо и алкохол. Да се храним с чиста храна — плодове зеленчуци, които ни дават най-чистия вид сгъстена слънчева енергия. Да употребяваме мляко само от кротки, добре третирани животни, доено от добри, здрави любещи хора. Да бъдем всякога с весело настроение, а това ще по-стигнем когато всичко любим и гледаме нещата и събитията от добрата им страна.
към текста >>

44. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 110 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да чувстваме отговорността за своите постъпки, чувства и мисли, с други думи — за психичните вълни, които изпращаме на човечеството и в Космоса, — за всичките си стремежи и идеали, като за поставяне попътни знаци; за всичките си неизпълнения, небрежности и опущения, като за недостатъчно използване на възможностите — значи да съзнаваме своите прояви.
Да съзнаваме — това значи да знаем съотношенията между общото и частното. между цялото и частта му, или — между субекта и обекта. 1. За съзнателното космично сътрудничество е нужно да познаваме: а) ролята и целта на човечеството в космичното строителство, в) координацията но нашата работа а връзка с тези цели. c) отношението на нашите стремежи към общочовешкия план на историческото развитие. 2) Съзнателното космично сътрудничество може да се установи само при наличността на чувството за пълна отговорност на всекиго за самия него и за цялото, към което той принадлежи. Да чувстваме отговорността за своите постъпки, чувства и мисли, с други думи — за психичните вълни, които изпращаме на човечеството и в Космоса, — за всичките си стремежи и идеали, като за поставяне попътни знаци; за всичките си неизпълнения, небрежности и опущения, като за недостатъчно използване на възможностите — значи да съзнаваме своите прояви. Да намираме радост в отговорността — това значи да бъдем творчески сътрудник, а не прост работник. 3. Съзнателното космично сътрудничество се изгражда чрез служене на Общото Благо, не само в границите на човечеството, но и за цялата планета и планетна система, защото общението между световете е призвано да установи сътрудничество, а не борба. Да внесем борбата в свеовното пространство, — значи сами ний да загинем. 4. Съзнателното космично сътрудничество е основано на разширеното синтетично съзнание, което превръща егоцентричната земна личност в инициативна творческа индивидуалност. 5. Съзнателното космично сътрудничество изисква пълна съгласуваност в работата на Сърцето, Разума и Волята, тяхното хармонично развитие и взаимно проникване, тъй като това е единственото средство да се запазим от опасните прекъсвания на съзнанието 6.
към текста >>

45. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 113 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нима не можем да обичаме, да съчувстваме?
Да се явим на страната на ония, които водят човечеството към един живот много по възвишен, благороден, изпълнян с любов, братство, служене, взаимопомощ. Този, който знае, трябва да дава и служи. Да не бъдем само ученици за събиране познание, но да бъдем творци на истинния живот. Да не казваме: какво можем да направим ние? Ако така разсъждаваме, ние не сме разбрали живота. Нима не можем да обичаме, да съчувстваме? Нима няма на кого да помогнем, кого да утешим, кого да поучим? Да не би потресаващите страдания и мизерия да са изчезнали от земята? Пътя на нашата дейност трябва да бъде служене. Да служим на брата човек, затънал в мрака на света. — Да служим в името на правдата и любовта.
към текста >>

46. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

… Ние не искаме да чувстваме в себе си раздвоение, вървейки по пътя, по който стремително сме тръгнали.
Нека тя мълчи. Нека тя потъне в мрак. Нека тя бъде скована завинаги. Защото иначе нейният глас ще попречи на нашите користни сметки; ще осуети нашите егоистични планове; ще наруши нашето спокойствие и самоувереност, когато вършим злото. О! Нека тя мълчи! … Ние не искаме да чувстваме в себе си раздвоение, вървейки по пътя, по който стремително сме тръгнали. (А той ни води главоломно към бездната!) * * * Но нека обърнем и следната страница. Човешката душа се пробужда I Пролет, пролет идва за човешката душа. Идва светлина, идва топлина, идва освобождение. Със безброй цветя ще се обкичат градините на човешката душа. Безброй чудно красиви блянове ще цъфнат и ще заживеят в светлината и топлината на Новия Ден.
към текста >>

Ние го чувстваме, ние го виждаме, ние го съзерцаваме в редките трепети на сърцето си.
Бъдещето на славянството, въпреки всичко, въпреки мрачните облаци, които днес виснат над хоризонта му, е светло, славно, велико. Славянската душа е, която намира в себе си силата да се пожертва за благото на всички. Великите страдания и изпитания ще донесат и велика благодат. Светът ще бъде озарен от Сърцето на славянството, което се отдава в жертва за да осветили пътя на всички. Бъдещето за едни, е настояще за други. Ние го чувстваме, ние го виждаме, ние го съзерцаваме в редките трепети на сърцето си. Ние живеем в него — в кратките моменти, когато времето изчезва и настояще и бъдеще се сливат. За това бъдеще, което е бъдеще и на цялото човечество, работят и днес Великите Учители. Светлината, която те дават в своето слово, в своите книги, е творческият фактор, който го изгражда — бавно, разумно. системно, целесъобразно. Божествените мерки не са мерки на хората!
към текста >>

Когато идваме до сцените, когато ние сме помагали на другите, ние чувстваме отново всичката радост, която тези ни действия са ни причинили приживе и при това получаваме всичкото благословение, което се излива върху нас от тия, които са получили нашета помощ.
По нататък ние ще изложим по-подробно връзката между материализма и вулканическите изригвания и земетръсите. Първото небе Когато процеса, който трябва да се извърши в чистилището, е завършен, пречистения г дух се издига в първото небе, което заема трите висши сфери на астралния свят. Тук резултата от страданията, преживени в чистилището, се въплътява като известни определени тенденции в атома-семе в астралното тяло. В следното земно съществувание той ще се прояви като стремеж към доброто и към правилни мисли и чувства и като предпазване и отблъскване от злото. Тук в първото небе, отново започва да се развива последователно, в обратен, ред филма на миналия земен живот, но с тая разлика, че сега изпъкват най-ясно, именно добрите дела, сторени през земния живот на човека и те са, които служат за основа на преживяванията и чувствата тук. Когато идваме до сцените, когато ние сме помагали на другите, ние чувстваме отново всичката радост, която тези ни действия са ни причинили приживе и при това получаваме всичкото благословение, което се излива върху нас от тия, които са получили нашета помощ. Когато идваме до положенията, при които ние пък сме били подпомогнати от другите, ние отново преживяваме благодарността и любовта към тези, които са ни помагали. Така ние виждаме голямото значение на благодарността, на това да оценяваме доброто, което ни е направено от другите. Благодарността ни подтиква напред. тя ускорява духовния ни растеж. Нашето щастие на небето зависи от радостта, която ние причиняване на другите.
към текста >>

47. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 116 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Грабовски много добре е изразил това: „Верни пред родния олтар, ние се чувстваме синове на човечеството.“ Днес светът трябва или да се задуши, като гладно псе с кост, с шовинистичните стремежи, които клокочат и го тормозят, или пък да ги отхвърли като нещо гнило.
Какъв разгром, какъв удар би било за човешката мисъл, ако помежду ни, знаменосците, всякой се мъчи да превъзнася своята народност над другите, да оставя ръководство на нашето движение в ръцете на сънародниците си, дори да привлича средището на движението в родната си страна? Есперанто е сътворен да се чувстват народите равни едни с други, а не да се възмогват едни над други. Това противно ли е на патриотизма? Не. Истински патриот е този, който желае мир в своята страна, докато пък шовинизмът изостря отношенията и непременно води към размирие. Това което ние възвестяваме на света, не противостои на истинския патриотизъм; то само буди в душите още по-висше чувство — обич към отечеството на делото човечество. Грабовски много добре е изразил това: „Верни пред родния олтар, ние се чувстваме синове на човечеството.“ Днес светът трябва или да се задуши, като гладно псе с кост, с шовинистичните стремежи, които клокочат и го тормозят, или пък да ги отхвърли като нещо гнило. Светът не пренебрегва важността на този избор. Може би, без да го изразява, вътрешно той съзнава, че това е избор на живот или смърт. Като не смее още да скъса веднъж за винаги с догмите на хилядолетни предразсъдъци, той същевременно тръпне от ужас, виждайки какво са му причинили и мисли какво още могат да причинят в бъдеще. И все пак липсва му смелост направи решителната стъпка и унищожи омразата и оръжията. Нужни са човеци, които не се страхуват от подигравки и псувни, да окуражат света, и високо да му възвестят старата истина — мирът гради, раздорът руши.
към текста >>

48. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 117 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя е вродена в човека, тъй както са вродени способностите да мислим и да чувстваме.
Под една или друга форма, в по-слаба или по-силна степен, всички хора вярват в тази Велика Всемирна душа, в тази Космична разумност, която направлява живота на всички същества. И съвременната наука експериментално е установила, че в човешкия мозък съществува един център на вярата. Забелязано е, че хората, у които този център е силно развит, имат силна вяра, а у които е слабо развит, имат слаба вяра. И всичко онова, което се проявява в нашето съзнание, си има своите дълбоки вътрешни причини. Вярата не е нещо, което сега можем да придобием. Тя е вродена в човека, тъй както са вродени способностите да мислим и да чувстваме. Нашите мисли, чувства и постъпки, това са факторите, които градят целия наш живот и живота на народите и на цялото човечество. Всички мисли, желания и постъпки, с които живее един народ, се отразяват върху неговия бит. И ако един народ например е земеделски, ще се развият известни черти в неговото лице, които няма да ги има в други; ако един народ е индустриален - други черти ще се развият; ако един народ се занимава повече с изкуство или с технически науки, или с религията, те все ще оставят известен специфичен отпечатък върху лицето. В религиозните хора известни мускули се усилват, други отслабват. У религиозните хора корема спада, а у светските се развива.
към текста >>

49. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако е необходимо да влезем в някаква тълпа, трябва поне тогава да става това, когато сме най-силни умствено, за да можем да се отдръпнем веднага, щом почувстваме, че се уморяваме.
Макар и за кратко време, той ще приеме нещо от техния начин на мислене и присъждане нещата. Ще се обезвери, когато до преди малко е бил пълен с надежда. Плановете, които до скоро му са се виждали здрави, достижими и сигурно осъществими, ще се превърнат изведнъж в мъгла. Ще почне да се бои там, гдето обикновено е бил смел. Ще почне да се колебае и в тоя смутен момент ще накупи може би работи, които не му са нужни, или ще каже нещо, ще стори нещо, ще вземе някакво решение, което сигурно не би взел, или някак другояче би постъпил, ако би бил напълно това, което е самия той, ако би мислил със своите собствени мисли, а не с мъглявите схващания на тълпата наоколо му. Ако е необходимо да влезем в някаква тълпа, трябва поне тогава да става това, когато сме най-силни умствено, за да можем да се отдръпнем веднага, щом почувстваме, че се уморяваме. Защото в моменти на духовна сила ние сме магнита, който отблъсва вредните токове, на които във време на отрицателно състояние сме безпомощно предоставени. Положителните хора се борят и упорстват — те най-лесно си пробиват път в света. И все пак не е добре да си винаги в положително състояние и да излъчваш мисли. Който е такъв, ще отблъсне и прогони от себе си много хубави хрумвания. Трябва да има един момент, когато духовния склад се пълни наново, и колкото по от дъно се промени съдържанието му, толкова по-добре.
към текста >>

Ако ний бихме могли да поставим ръката си в горящата печка без да чувстваме болка, ръката ни може да остане там докато тя напълно обгори без ние да знаем това докато най после я извадим от там.
Преди всичко ние трябва до разберем и да запечатаме за винаги в нашата памет това, че целта на живота не е щастието, а опитността. Страданието и скръбта са нашите най-добри учители, докато пък радостите на живота са скоропреходни. Това изглежда една сурова доктрина, и сърцето уплашено вика дори при мисълта, че това може да бъде вярно. Въпреки това, то е вярно, и при едно по-подробно изследване, ще се види, че тази доктрина не е толкова жестока. Да разгледаме ползата от страданията. Ако ний бихме могли да поставим ръката си в горящата печка без да чувстваме болка, ръката ни може да остане там докато тя напълно обгори без ние да знаем това докато най после я извадим от там. Болката, именно, която се явява като следствие от допирането ни до горящата печка, е причината, която ни кара да се отдръпнем бързо, преди да е нанесена сериозна повреда на ръката ни. Вместо да изгубим ръката си, ние минаваме само с една лека рана, която бързо оздравя. Това е един пример от физическия свят. Но ние намираме, че същият принцип се прилага и в нравствения и умствения светове. Ако ние престъпваме моралния закон, угризенията на съвестта ще ни причинят страдания, които ще ни предпазват от повтаряне на същото действие, а ако ние не се вслушаме в първия урок, природата ще ни представи все по-тежки и по-тежки опитности, докато най-после в нашето съзнание остане отпечатан завинаги факта, че „пътя на грешника е тежък”.
към текста >>

Колкото по-голямо желание имаме да учим по тоя именно начин, толкова по-малко ще чувстваме бодливите тръни по „пътя на страданието“ и толкова по-бързо ще достигнем до „пътя на мира“.
Това ще продължи до тогава, докато най-после ние се принудим да вземем една нова насока и да направим една стъпка нагоре, към по-добър живот. Опитността е „знание за следствията, които се явяват като резултат от известни действия“. Това е именно задачата на живота, заедно с развитието на волята, която пък е средството, с което прилагаме резултатите от опитността. Опитността може да бъде придобита, но ние имаме право на избор да я добием по трудния път на личната опитност или пък чрез наблюдение делата на другите и размишлявайки върху тях, ръководени от светлината на опитността, която вече имаме. Този е начина, по който окултният ученик трябва да учи, вместо да изпитваме ударите на несгодите и страданията. Колкото по-голямо желание имаме да учим по тоя именно начин, толкова по-малко ще чувстваме бодливите тръни по „пътя на страданието“ и толкова по-бързо ще достигнем до „пътя на мира“. Изборът е наш, но дотогава, докато ний не сме научили всичко, което има до си учи на този свят, ние ще трябва да cе връщаме пак на него. Ний не можем до останем във висшите светове и да учим там, докато не сме усвоили уроците на земния живот. Това би било тъй безсмислено, както да изпращаме едно дете днес в детската градина, а утре направо в гимназията. Детето трябва да ходи много пъти, ден след ден, в детската градина (детско училище) и след това да употреби години за преминаване курса на първоначалното училище и на прогимназията и чак тогава то ще стане способно да възприема и разбира уроците, които се преподават в гимназията. Човек е също тъй в едно училище — училището на опитността.
към текста >>

50. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 122 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако тази незаменима дисциплина, вместо да я чувстваме като окови, се превърне за нас в радост за поетата отговорност, то можем да считаме че първата Врата е отворена.
Как красива е възможността да отговорим на задачите на будещата еволюция, без да отхвърляме завоеванията на духа в миналото! „Който иска да плува, трябва без страх да се хвърли във водата. Който е решил да познае Агни Йога, трябва да преобрази целия си живот. Защо хората мислят, че могат да отдадат на Йога само част от ленивата си почивка, докато през всичко друго време са обзети от нечисти мисли? Напротив, всичките ни действия трябва да бъдат проникнати от очистващото огнено устремление.“ „Не обръщайте внимание на нирванията и полетите на Духа, защото това могат да бъдат само кръгове от спиралата на движението.“ „Най-всестранната и всеобгръщаща Йога ни налага задължението да преустроим целия си живот по една съответна външно незабележима дисциплина. Ако тази незаменима дисциплина, вместо да я чувстваме като окови, се превърне за нас в радост за поетата отговорност, то можем да считаме че първата Врата е отворена. Когато влезем в съзнателна връзка с далечните светове, тогава ще се отвори и втората врата … Паралелно с това движение напред се запалват огньовете в центровете на познанието и се ражда чувство-знанието, всред мълниите на най-изтънчените енергии. И тъй, пазете огъня на познанието, пазете вашата растяща мощ. „Пътят на отшелничеството не е наш път. Нужно е да поднесем на живота цветята на опита. И кой ще приеме на себе си лесната задача на безгрижното съществувание?
към текста >>

51. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 131 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но достатъчно е само за един момент да се оттегли от нас Божественото вдъхновение, достатъчно е за един момент да се прекъсне тока, който ни свързва с Безграничния океан на вселенските Сила, Мъдрост и Любов, и ние веднага увисваме във въздуха като жалки марионетки, веднага почваме да се чувстваме като празни, бездушни, безсилни и безпомощни форми — играчки в ръцете на слепите стихии.
Ний, хората, вървим в живота като през пустиня, като през враждебна страна, заобиколени от хиляди опасности, които ни дебнат на всяка крачка. Често ний вървим през всички тия трудности самоуверено, триумфално, побеждавайки препятствията и избягвайки опасностите, като мислим и вярваме, че ние сме. които правим това, че победата ни се дължи не нас. Ний вървим напред и мислим, че Силата, която ни дава възможност да правим това. е наша. Но достатъчно е само за един момент да се оттегли от нас Божественото вдъхновение, достатъчно е за един момент да се прекъсне тока, който ни свързва с Безграничния океан на вселенските Сила, Мъдрост и Любов, и ние веднага увисваме във въздуха като жалки марионетки, веднага почваме да се чувстваме като празни, бездушни, безсилни и безпомощни форми — играчки в ръцете на слепите стихии. които бушуват в житейското море. И едва тогава ние почваме да съзнаваме колко жалък и колко слаб е човек, оставен сам на себе си и колко безсмислен, безцелен и празен е живота му, когато в него не грее огъня на Божественото. Едва тогава ние разбираме с цялото си същество истината, че само пръчката, която пребивава на лозата—само тя ще даде плод. Ний, сами по себе си, сме нищо без Бога. Ний не можем да направим нищо без Него.
към текста >>

52. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 166 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото истинския Извор на Любов и единение е, не когато другите правят това, което и ние правим, но когато чувстваме в тях духа и живота, които са също и в нас.
цена 3 пенса (4 лв.) адрес: Friends Service Council, Friends House, Euston Road, London № W. 1, Anglujo. Малка брошура, която съдържа в сбита форма основата на това реформаторско движение на вътрешния живот на човека, което се явило в епоха на най-голяма корупция и тъмнина, каквато днес също съществува, която корупция подтиква копнеещите за истината души да отрекат тия гнили и стари прийоми, да потърсят ценното в живото, да се обърнат навътре в себе си и да потърсят оная вътрешна светлина, която може да ги свърже с Извора на живота, и която светлина свети дълбоко в душата на всеки човек — брат. Колко е приятно и сладко за истинското духовно око да види различни видове вярващи, с различни названия заедно в Школата на Христа; гдето всички учат своя собствен урок, изпълняват своите служба, вярват, и се познават и се обичат едни други. Всеки на своето място изпълнява службата си към Учителя, към когото има отговорност, като се избягват споровете и критиките за различието в действията. Защото истинския Извор на Любов и единение е, не когато другите правят това, което и ние правим, но когато чувстваме в тях духа и живота, които са също и в нас. Християнството не представлява редица от мнения. То не представлява също така различни доктрини или традиции. Всъщност, то е опитност и метод, базиращ се на живия опит. И едно нещо само характеризира истинските Христови ученици, то е, че за тях същността на Християнството не е в определените веруюта, обожавания и черковни организации, но в общата опитност и лоялност към Христа и обща служба на човечеството. Според новата схоластика, според модерната теология изглежда, че Бог е далеч от човека и макар че в първите дни Той е говорил непосредствено на човека, днес той е спрял да говори.
към текста >>

53. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— В това да се стремим да живеем всички един колективен живот и да чувстваме живота на цялото създание в себе си.
Ще намерим, че той е радостен и ценен, въпреки пречките и затрудненията, и че заслужава да се живее, Може да придобием много богатства, можем да завладеем чужди земи. можем да отидем накрай света и да подчиним чужди народи, но това нищо не ще ни ползва, докато не овладеем мощните сили, които действат в нас. Защото иначе ние ще бъдем само жалки роби на алчността, която затъмнява съзнанието и ни принижава до животните. Истинската победа е победата над самия себе си! К. В какво се състои духовния живот? — В това да се стремим да живеем всички един колективен живот и да чувстваме живота на цялото създание в себе си. Словото на Учителя Пред прага на Новото1 Целият съвременен свят има стремеж да тури един нов ред и порядък на нещата, да се създадат хармонични отношения, но всички опити излизат несполучливи. Коя е причината за това? За да могат да се създадат естествени и хармонични отношения, трябва да се разберат законите, по които животът се проявява, твори формите и определя техните отношения. Едно от основните свойства на живота е движението. Животът не може да стои в едно и също състояние, затова той прогресивно създава и разрушава формите на своята проява, като ги прави по-съвършени.
към текста >>

54. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 172 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

тиха радост, която ние чувстваме тогава?
По често си спомняме за онези живи пламъчета, които слънчевите лъчи образуват върху вълните на езерото. Ний чуваме мощният зов на планината ... И морни, грохнали от суровата и егоистична борба за съществувание, поемаме път към нея, от чиято девствена гръд да по-черпим енергия за нова борба в живота. Тя ни посреща някога с тиха, чаровна усмивка и звездни нощи, в понякога — бурна, страхотна и раздрусвана от мълнии и гръм. Колко пъти залутани из нейните безбройни дипли, замръкваме и сещаме как пътеката, по която вървим, става все по-камениста, по-страшна, обрасла с трева и изпълнена със сухи нападали клони. Загубили сме пътя, но не е ли странна човешката психика — откъде се взема онази спонтанна. тиха радост, която ние чувстваме тогава? Как дълбоко се връзват в паметта ни онези часове и споменът за буйно разрастващият се лагерен огън!... Има нещо дивно. вълшебно, нещо приказно волно, в лагерният огън, той ни напомня онази далечна епоха, преди цивилизацията, когато човекът волно е бродил по земята, а майката природа, като новородено дете го е въвеждала в градината на благата — обилни тогава —и го е запознавала с условията и законите на живота. Ние си лягаме около огъня, на коравото легло от вейки, с песни и радост, а звездите ни гледат и също ни се усмихват и радват. И сутрин, в ранна зора, ние виждаме как изчезват звездите.
към текста >>

55. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Само тогава ще ги разберем и почувстваме благодатта в душата си.
Учителя дава изобилие храна и вода на гладуващите и жадуващи души за Словото на Истината. В нея са дадени мисли, знания, цяла наука, за които човек трябва да размишлява дълбоко, да медитира дълго в неделни часове, т. е. в ранни и тихи часове, несмущаван от никого, когато от него са далеч всички земни грижи. Между него и мислите, които са давани в тая книга да не застане нищо материално, нито ниви нито стада, нито служби, нито градини и лозя. И наистина, ако искаме да разберем добре беседите, ние трябва да снемем нашите товари, да свалим раницата си. Само тогава ще ги разберем и почувстваме благодатта в душата си. В „Царският път на душата“ се говори на следните теми: Радвайте се: Царският път на душата: Млад, възрастен, стар; Две естества; Божественият ръб; Ново раждане: Несъвместими неща; Пробни страдания; Ценността на нещата; Проява на Любовта; Сочни храни; Ще дойде отвътре; С человечески езици; Стари и нови разбирания; Всичко е за добро; Отворени книги и Кристализиране на човешката душа. Повече за тая книга няма да кажем. Ще цитираме няколко мисли, които сами говорят по добре и по-точно за книгата, отколкото кой и да е човек. „Съблюдавай четири неща в живота си: „Пази свободата да душата си, силата на духа си, светлите мисли на ума си и добрите чувства на сърцето си! „Царският път на душата е добрата мисъл на духа“ „Радвай се по-вече на малкото, което расте и се увеличава, отколкото на голямото, което се смалява и изхабява“ „Който има Божествената светлина в сърцето си, той сам за себе си свети“ „Когато искате да забраните на някого да пуши, дайте му една по висока идея от обикновената.“ „В процеса на развитието си човек трябва да изучава, да наблюдава състоянията си и да се пази от тях“ „Да се справиш със силите и теченията на своите желания, това значи да ги организираш.“ „Трябва да учите!
към текста >>

56. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 194 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

щом ние го чувстваме само като едно непоносимо бреме, като мъка, а не като радост ?
Как да я опишем, как да я предадем, как де я направим понятна на тези, които не я познават, които не са я изживели ? Никакви думи не са достатъчни. Нищо не може да изрази напълно, да даде пълна представа за оня величествен синтез на всички най-благотворни за тялото и душата елементи; които, слети в пълна хармония в божествената евритмия, възпитават, облагородяват, оздравяват, развеселяват, пръскат светлина, радост, щастие и любов. Живота на човка обикновено е изпълнен с толкова проза, — униние, умора, разочарования, страдания, скръб, неуспехи. Толкова тежки грижи, свързани с всекидневното преживяване, потискат душата на човека, че понякога му се иска да извика: Защо ни е тези живот. щом ние го чувстваме само като едно непоносимо бреме, като мъка, а не като радост ? Но ето: всред разцъфналата природа, дишаща живот, радост, свежест и благодат, при нежната усмивка на утрото, галеща като топла майчина ръка изморените деца на живота, дълги редици, наредени в правилни кръгове, мъже и жени, деца и старци, бедни и богати, учени и неучени, очакват с трепет вълшебното изкуство, което ще им разкрие отново богатствата и красотата на живота — на истинския живот, живота в неговата пълнота, живота, който заслужава да се живее. Трепват магичните звуци на евритмията и мигом разтварят, като с някакъв вълшебен ключ, вратите на дивното царство на красотата, хармонията и радостта, — оня Божествен свят. който не е отдалечен от нас по място или с някакви материални прегради, а само от тъмната пелена, обгръщаща обикновено съзнанието на човека. Сега тази пелена внезапно пада, слънчеви лъчи озаряват съзнанието, и душите се понасят, леко и плавно, в този вълшебен свят. Но какво е това?
към текста >>

да мислим и чувстваме тъй както великата разумна жива природа се проявява, а не тъй, както хората са измъдрили всевъзможни системи и верую.
Един от тези служители е Слънцето. Затова псалмопевеца казва: „И обръщаха се и търсеха Бога на ранина“ (псалом 78) и: „Добре е да славославим Господа и да песнопеем на името Ти, Всевишни: да възвещаваме на ранина милостта Ти“ (пс. 92), а не казва: „Вечер ще Те славя, Господи! “ Когато природата започва работата си, тогава и ние трябва да започваме нашата. Това е то Божественото, великото в живота, т. е. да мислим и чувстваме тъй както великата разумна жива природа се проявява, а не тъй, както хората са измъдрили всевъзможни системи и верую. Защото „верую“ в света — това е Истината; същината на живота—това е Любовта, а смисълът на този живот — това е Мъдростта. Казахме че слънчевата система е аналогична с организма. В организъма стават процеси, аналогични на процесите в слънчевата система. Слънчевата енергия като дойде в мозъка, претърпява такива видоизменения, каквито претърпява, като дойде от централното слънце. Мъчно може да се обясни това, понеже хората имат механическо, а не разумно, психическо схващане.
към текста >>

57. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 202 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ние чувстваме прилив на сили, радост и щастие.
Танците —това е стихията но полската мистична, музи-кална и игрива природа. Паневритмията се харесва на нашите братя и сестри — славяни и, бълг. език — както и преди 1000 год. отново става свещен носител на Христовите възвишени, свети и чисти идеи за божествен живот. Една сестра е във възторг и казва: това аз търсех отдавна! Ние чувстваме прилив на сили, радост и щастие. Завършваме с обща братска закуска и благодарност за великата любов Божия. която се излива всеки миг върху нас. И сега, спомняйки си всичко това, аз виждам как, подобно в езическия Рим, днес в залязваща Европа, над която черни облаци на страшна буря вече вещият гибел, се зараждат малките оазиси на светото и велико бъдеще, което носи новата култура. Славянството се пробужда и вижда вече своя път, пътят на Христа, пътят на любовта, светлината и свободата, едничкият път, който води към мир, братство и хармония. П. Г. П.
към текста >>

Можем ли ние да мислим свободно, да се движим навсякъде свободно, да се чувстваме свободни?
Погледнете проявите на днешните млади и вие ще видите, че светът е пълен със сираци: Едни от тях непригледани поради усиления труд, с които майка им е била обременена; а други — възпитани от слугините, понеже майките са заети с журове и разрешаване въпроса за правата, които им са такава необходимост, без която светът би пропаднал! Като се изказвам така, мнозина биха помислили, че се обявявам против независимостта на жената. Не, аз съм за нейната независимост. Съгласие съм и желая от все сърце да я видя освободена, независима, но по дух по онези права на свобода, които естествено й се падат. Кажете ми, къде имаме ние онази свобода на творчество и мисъл, която мъжът така щедро е извоювал за себе си? Можем ли ние да мислим свободно, да се движим навсякъде свободно, да се чувстваме свободни? Можем ли да се освободим от робството си на тялото, на външността, на суетната мода? Можем ли ние да се издигнем до съзнанието, че сме души, а не тела, които се продават и които поради това трябва да бъдат окичени с всички примамки на съблазънта? Ето, това съзнание, това право на нравствена независимост, ако успее да си създаде жената, тя е създала най-великото условие да се сдобие с всички други права, които желае. Ако жената вътрешно не си помогне, то мъжът никога няма да направи това за нея. Значи, първото нещо, което тя трябва да направи, е да заработи върху себе си.
към текста >>

58. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 212 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И действително, когато четем това забележително съчинение, писано като че ли вчера — ние се удивляваме на тази гениална интуиция и чувстваме великото вдъхновение на тези типичен славянски философ, който тъй убедително пише за великата мисия на славянството — призвано да даде синтезата в новата култура на Духа.
юбилей на литературната дейност в 1893 г. В същата година участва в конгреса на полски правници и икономисти. Старините си прекарва в село — в околности те на Познан. където и умира на 12 март 1894 г. Два дни преди смъртта си предава ръкописа на „Отче наш“ (трите последни тома) за печатане, понеже по негово убеждение, времената не били дошли. И действително, когато четем това забележително съчинение, писано като че ли вчера — ние се удивляваме на тази гениална интуиция и чувстваме великото вдъхновение на тези типичен славянски философ, който тъй убедително пише за великата мисия на славянството — призвано да даде синтезата в новата култура на Духа. Най-добър познавач на философията на Тйежковски е проф. Д р Адам Жолтовски — Познан, който е написал докторска дисертация: Философия на делото. По плана на неговата работа ще изложим накратко философията на Тйежковски. ч. I. Философия на историята Делото (приложението) като същност на историческото бъдеще. 1.
към текста >>

59. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ще се научим първо да мислим и чувстваме по-право и здраво и работите ни ще се оправят!
Право казваш, че способността ни да мислим е слаба. Но това не трябва да ни отчайва. Ако ставаме всяка утрин по-рано и ако всеки ден се съсредоточаваме и размишляваме най-малко по три пъти за великата възраждаща Сила, която прави слънцето да грее и природата да оживява, тогава и сърцето наше ще се възроди, умът и волята постоянно ще се усилват! Дружката, концентрирана, справедлива, добра и будна мисъл е голяма сила! Добре е да търсим и дружим с хора по-умни, добри, духовни, праведни. Ще се научим първо да мислим и чувстваме по-право и здраво и работите ни ще се оправят! Но първом трябва да възлюбим Бога. Бог е чуден в съвет и велик в разум! Той дава здравето! Той прави пролетта и чрез нея ни раздава своите блага, учи ни как разумно да живеем и работим. Който се свърже със силата на Пролетта, на Любовта, не ще се плаши от студ, и глад, мито от болести и смърт.
към текста >>

60. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 214 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Докато ние живеем само за себе си, дока го сме свързани в тесните граници на личния, семеен, класов и национален егоизъм, ние не можем да познаем истинския живот, — ние сме клетки, откъснати от цялото, от единния организъм на живота и не можем да се ползваме от великия живот, който минава през него, не можем да разберем великия му смисъл, да почувстваме великите му радости.
А истинският живот, — животът, който е пълен със смисъл, с величие и красота, не е далеч от нас. Той не е скрит някъде в неизвестност. Той е в самите нас. И достатъчно е само да отворим съзнанието си за него, да се пробудим от греховния сън, за да протече той в нас и да ни донесе своите безценни съкровища. Истинският живот е животът за Цялото. Докато ние живеем само за себе си, дока го сме свързани в тесните граници на личния, семеен, класов и национален егоизъм, ние не можем да познаем истинския живот, — ние сме клетки, откъснати от цялото, от единния организъм на живота и не можем да се ползваме от великия живот, който минава през него, не можем да разберем великия му смисъл, да почувстваме великите му радости. Истинският живот е живот на творчество. Когато човек се свърже с извора на живота, когато той заеме своето естествено място в цялото и заживее в хармония с неговите закони, той става проводник на велики творчески сили, които се проявяват чрез него и създават нов живот, нови форми, нови условия — създават красота и хармонична среда за развитие. Истинският живот е живот на чистота. Няма нищо, което да задръства тъй много каналите, по които протича истинския живот, както нечистотата — физическа и душевна. Чистота в мисли, чувства и постъпки, чистота на тялото, на сърцето и на ума, това е първата и най-важна стъпка по пътя към истинския живот.
към текста >>

61. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 219 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

че да не можем да вадила или дори да почувстваме истината, такава.
Общоприетите обичаи? Човешкото узаконяване? . . . Нима те могат да отнемат, да превърнат, да унищожат същината на едно престъпно деяние, за да го направят полезно и добро? Нима те трябва да ни заслепяват до такава степен. че да не можем да вадила или дори да почувстваме истината, такава. каквато си е? Убиването на животните е престъпление, което по нищо не се отличава от човекоубийството! Никакви вековни традиции, вкостенели. обичаи и вярвания, никакви човешки узаконявания, безразлично дали те с от страна на общественото мнение, от страна на църквата, или от страна на държавата, не могат да изменят нито с една йота силата на този Божествен закон! Хората с поставили своя собствен, човешки закон над Божествения, но затова те винаги скъпо с плащали и ще продължават да плащат.
към текста >>

62. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 232 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Следователно, за да се излезе от това безизходно положение, трябва да приемем новия импулс, който влиза в живота и той ще внесе светлина в ума ни, и ще виждаме ясно нормалните отношения в света; ще внесе добротата в нашето сърце и ще виждаме, че благата трябва да бъдат общо достояние; ще възвърне свободата на нашата душа и ще почувстваме братството си с всички души; ще укрепи силата на нашия дух, който ще създаде и устрои новия свят, в който ще влезем да живеем.
Че това е така ни показва ясно днешния порядък на нещата; защото днешния порядък е резултат на днешните разбирания. Утре, когато хората добият нови разбирания за живота, ще си създадат и нови отношения, нови порядки. Затова и задачата на новото учение е преди всичко да научи хората да мислят, да им даде светлина, за да добият нови разбирания за живота и отношенията, които съществуват в него., Щом в хората се пробуди новото съзнание, новото разбиране и се създадат новите отношения между хората — тогаз всички задачи и противоречия ще се разрешат много лесно. Защото. пак повтарям — човек е главния фактор на своя живот — той създава условия и отношения в зависимост от своите разбирания. Например, днешния икономически хаос и заплетените социални отношения са резултат на човешкия егоизъм, на неразбиране на живота. Следователно, за да се излезе от това безизходно положение, трябва да приемем новия импулс, който влиза в живота и той ще внесе светлина в ума ни, и ще виждаме ясно нормалните отношения в света; ще внесе добротата в нашето сърце и ще виждаме, че благата трябва да бъдат общо достояние; ще възвърне свободата на нашата душа и ще почувстваме братството си с всички души; ще укрепи силата на нашия дух, който ще създаде и устрои новия свят, в който ще влезем да живеем. Тъй, че само по този път на приемане новия импулс, може да се разрешат всички задачи на нашата епоха. А като израз на този импулс е новото учение, което носи светлина и знание и методи за работа във всяко отношение. В. Пашов НАКАЗАНИЕ ИЛИ ЛЮБОВ Талантливия френски писател Виктор Хюго, един дълбок познавач на човешката душа, в книгите си „Клетниците“ и „Парижката св. Богородица“ ни дава чрез някои от героите си илюстрация за същината и проявите на човека. В „Парижката св.
към текста >>

63. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 239 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

.Ние трябва да имаме един вътрешен усет, да Го приемем, да Го почувстваме.
Като гледам някой извор, който утолява жаждата на жадните, казвам: И аз бих желал да бъда такъв извор като тебе. Следователно, отдето и да мина, като видя красивото и великото в света, аз виждам Божественото в него и казвам: И аз бих желал да бъда като слънцето, като водата, като вятъра, като плодородната круша, като всеки добър човек. Та пожелавам и вие да гледате по този начин. Този с пътят на нашето издигане. Бог присъства навсякъде в природата. .Ние трябва да имаме един вътрешен усет, да Го приемем, да Го почувстваме. И като почувстваме Божието присъствие, веднага ще почувстваме едно особено трептение, като трептението на светлината и една неземна радост. Тогава всички страдания на земята ще изчезнат. Като говоря за Любовта, аз имам предвид единствената сила в света. която може да ни въздигне. Тя е в състояние да съедини в едно всички живи и умрели, да ги въздигне.
към текста >>

И като почувстваме Божието присъствие, веднага ще почувстваме едно особено трептение, като трептението на светлината и една неземна радост.
Следователно, отдето и да мина, като видя красивото и великото в света, аз виждам Божественото в него и казвам: И аз бих желал да бъда като слънцето, като водата, като вятъра, като плодородната круша, като всеки добър човек. Та пожелавам и вие да гледате по този начин. Този с пътят на нашето издигане. Бог присъства навсякъде в природата. .Ние трябва да имаме един вътрешен усет, да Го приемем, да Го почувстваме. И като почувстваме Божието присъствие, веднага ще почувстваме едно особено трептение, като трептението на светлината и една неземна радост. Тогава всички страдания на земята ще изчезнат. Като говоря за Любовта, аз имам предвид единствената сила в света. която може да ни въздигне. Тя е в състояние да съедини в едно всички живи и умрели, да ги въздигне. Ако любовта не може да извади мъртвите от гробовете, това не е любов.
към текста >>

Като наблюдаваме небето, не чувстваме ли, че всичко това не е мъртво и пусто, както в илюзиите на нашите земни чувства ни се навява да повярваме?
Светлината изминава в секунда 300,000 км. Звукът се движи по 340 метра в секунда. * Оставяме ли ние равнодушни пред зрелището на небето? Като политаме духом към далечните звезди, слънца на безкрайността, към безбройните звездни системи, посети всред безграничната неизмерност, не трябва ли да се запитаме и постараем да узнаем, какво има там, за какво служат тия бляскави сфери, какви действия произлизат от тия сили и лъчеизпускания, от тия енергии? Не ни ли навежда това на мисъл та, че елементите, които са произвели върху нашата малка планета една жизнена дейност тъй дивна и разнообразна, че тия елементи и сили не са разлели в безграничността на вселената вълните на един живот несравнено по-обширен и по-разнообразен ? Като наблюдаваме небето, не чувстваме ли, че всичко това не е мъртво и пусто, както в илюзиите на нашите земни чувства ни се навява да повярваме? Живота и мисълта са, които сияят на земята. Животът и мисълта са, които ние дирим в съзвездията, пръснати до безкрайност в небесата. Живот има навсякъде! Безкрайно малкото се равнява на безкрайно голямото. Животът ни се показва нето неизбежен закон, като повелителна сила, на която всичко се подчинява.
към текста >>

64. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 243 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

да мислим и чувстваме тъй както великата, разумната, живата природа се проявява в живота, а не както измислените от хората всевъзможни системи и вярвания.
И ако ние вървим в съгласие с тях, всякога можем да бъдем умни, силни, здрави, щастливи и пр. Следователно, ние трябва да посрещаме служителите на природата добре с цялото си съществуване. Един от тези служители е слънцето. Когато природата започва работата си, тогава трябва и ние да започнем нашата. Това е то Божественото, Великото в живота т. е. да мислим и чувстваме тъй както великата, разумната, живата природа се проявява в живота, а не както измислените от хората всевъзможни системи и вярвания. В СТРАНАТА НА РОЗИТЕ - НА ГОСТИ У ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ (продължение от бр. 209) Рило-родопският масив е най-високата планинска верига на Балканите. Тя е тясно свързана с Школата на Учителя, защото през време на двата летни месеци, юли и август, той отива в Рила със своите ученици и устройва там своя лагер. Там учениците на Учителя придобиват много за своето духовно усъвършенстване и за физическото си обновяване. Местността, която Учителят е избрал за лагер, се нарича „Седемте езера.“ Това са редица красиви езера, разположени амфитеатрално всред рилските скали.
към текста >>

65. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 245 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ний ще почувстваме, че там, на височините, се разрешава велика задача, че там се твори нов свят и се издига новото здание за това Ново, което ще се роди в близкото бъдеще.
* * * Този, който е бил поне веднъж на Рила, който е видял там красотата на Живата Природа и е слушал Живото Слово на Великия Учител, той е придобил неоценимо благо. И, в сравнение с това благо, нищожни са богатствата, славата, разкошът и всички удобства на живота. А какво можем да видим ний на Рила? Там ний ще видим Учителя и учениците от Великото Всемирно Братство, — нови люде — „истински человеци.“ Там ще срещнем братя и сестри с всеобгръщаща душа, със светъл, проницателен ум, с чисто, отзивчиво сърце, с благородна воля, насочена към доброто. Това са Живи Души, пробудени, способни да живият интензивен вътрешен живот. Ний ще почувстваме, че там, на височините, се разрешава велика задача, че там се твори нов свят и се издига новото здание за това Ново, което ще се роди в близкото бъдеще. Там ний ще се свържем с Извора на Живота и ще възприемем трептенията на други светове. На тези височини минават токове от милиони и милиарди волта, и този, който се докосне с нозете си до тези места, ще почувства тяхното чудотворно влияние. Тогава ний ще се слеем с Живата, Разумна Природа, защото там всичко е живо: и камъните, н водата, и въздуха, и светлината — и всичко говори на своя език, на чудния език на символите и образите. На тези височини ний можем да разберем скритата, разумна дейност на Живата Природа и да осъзнаем Новото, което сега идва в света. И, слизайки от височините, ние не можем да не възкликнем: Да забравим старото и да заживеем в новия живот Я в новия живот ний живеем тогава, когато следваме учението на Христа.
към текста >>

66. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сега и ние трябва да приложим Христовата любов към другите, за да почувстваме своята любов.
Любете Христа, за да се оправи живота ви. Когато вашата любов отиде към Христа и се върне пак при вас, вие ще почувствате истинската любов. Такъв е законът. Тъй щото, когато вие искате Христос да ви обича, знайте, че Неговата любов ще се върне пак към Него. Христос казва: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз вас любя.“ Както Бог е възлюбил Христа, така и Той е приложил своята любов към нас. Сега и ние трябва да приложим Христовата любов към другите, за да почувстваме своята любов. Ако мислите, че друг някой учен може да дойде в света и да донесе Божията Любов, вие ще опитате. Без Христа вие не можете да имате Божията любов. Защо? — Защото Христос е един трансформатор. Ако Божията Любов дойде направо във вас, такива, каквито сте днес, вие непременно ще се разтопите. Тази любов трябва да се нагоди, така да мине през вас, че да не пострадате.
към текста >>

67. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато видим и почувстваме в душите си великото, Божественото, ние сме пред новият, слънчевият живот.
Да приличаме на Баща си, това значи да работим и действаме, както Той работи. Днес животът има нужда точно от такива служители, от истински работници, защото предстои да настъпи пролет на нов живот — начало на светла епоха и край на тъмната. Когато станат все повече и повече тия истински служители, тогава сме вече пред прага на Царството Божие на земята. Но докато в душите на хората бушува омраза, злоба и и ненавист, ние ще сме далеч от него. Ще познаем, че сме истински служители на живота, братя на човеците, по Любовта в душата си и готовността да вършим добро, да помагаме. Когато видим и почувстваме в душите си великото, Божественото, ние сме пред новият, слънчевият живот. ПРИРОДАТА И ЧОВЕКЪТ Изобилна с блага е природата, изобилен с добрини е животът. Само се иска от човека мъдрост и благоразумие да ги разбере и използва. Защото живота е пълен с блага и добрини, но се ползва от тях само умният, който разбира и който има един по друг стремеж, който има висок идеал и търси истината. А тя е достатъчна да му грее й живота като слънце. Щедра е природата и тя богато възнаграждава послушните си деца, които вървят по нейните пътища.
към текста >>

68. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 258 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато даваме никому и чувстваме, че и двамата сме част от цялото, ние не искаме отплата за това, което сме направили.
Вземането може да бъде в друго време, в друга форма и от друго лице и получаването да бъде чрез друго лице, което ние обичаме, но все очакваме да ни се възвърне за даденото поне като едно морално удовлетворение, че това, което сме дали, ще направи лицето по умно и по-добро. И Христос казва: „Не давайте бисерите на свинете.“ С това иска да каже че всяко даване трябва да даде резултат, Под чисто безкористие се разбира да получим заплатата си в Божествения свят, а това значи, вместо на нас да се възвърне, да го възвърнат на нашите ближни, в които Бог живее, в които и ние живеем. Героят на една приказка от Толстой дал подслон в една бурна зимна нощ ма двама изнурени пътници, които никой друг не приел. Когато пътниците си отивали, попитали стопанина с какво могат да му се отплатят, а стопанина им отговорил: „Идете и вие правете на другите това, което аз ви направих“. Под думата безкористие разбираме абсолютна правда, която може да се прояви само в Божествения свят, където всички сме едно цяло. Когато даваме никому и чувстваме, че и двамата сме част от цялото, ние не искаме отплата за това, което сме направили. Ние сме получили заплатата си, ако този, на когото сме да ли. събуди в нас чувството на безкористие. Безкористно може да се постъпи само с този, с който се чувстваме едно, т. е. когото обичаме. Ако можем да издигнем съзнанието си до там, щото да се свържем с божественото начало на нашия враг, ние пак може да му дадем безкористно.
към текста >>

Безкористно може да се постъпи само с този, с който се чувстваме едно, т. е.
Когато пътниците си отивали, попитали стопанина с какво могат да му се отплатят, а стопанина им отговорил: „Идете и вие правете на другите това, което аз ви направих“. Под думата безкористие разбираме абсолютна правда, която може да се прояви само в Божествения свят, където всички сме едно цяло. Когато даваме никому и чувстваме, че и двамата сме част от цялото, ние не искаме отплата за това, което сме направили. Ние сме получили заплатата си, ако този, на когото сме да ли. събуди в нас чувството на безкористие. Безкористно може да се постъпи само с този, с който се чувстваме едно, т. е. когото обичаме. Ако можем да издигнем съзнанието си до там, щото да се свържем с божественото начало на нашия враг, ние пак може да му дадем безкористно. И винаги, когато сърдечно прощаваме на врага си, ние правим тази връзка с неговата душа, виждаме себе си в нея и ние с радост прощаваме Безкористието е един акт от божествения свят, и ние сме готови на безкористие в онези моменти на нашия живот, когато сме високо в божествения свят, когато любовта ни е посетила, когато Бог ни е посетил. Ние сме безкористни само когато имаме в излишък, а излишъка иде от изобилието на Бога. Който живее в закона на безкористието, той е верен касиер на Бога; на него Бог разчита, че нищо няма да присвои от това, което му се дава, и затова той го осиновява да разполага с неговите богатства, за да заплаща на слугите му, на всеки според заслугите му.
към текста >>

69. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 266 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— Ние чувстваме тия работи с духовното си тяло.
Това всеки е проверил. Колко пъти вие сте сънували, че излизате вечер някъде и хвърчите. Гледате, тялото ви лежи на леглото, а вие с друго някакво тяло хвърчите из пространството. С кои очи виждате, че тялото ви лежи на леглото, а същевременно хвъркате някъде из въздуха ? С кое тяло хвърчите? — Ние чувстваме тия работи с духовното си тяло. Когато казвам, че някои работи не могат да станат лесно, имам предвид физическото тяло на човека. Значи, с физическото тяло на човека работите не могат да станат лесно, но с духовното тяло лесно стават. С духовното тяло много работи, които минават за невъзможни, стават моментално. Невъзможните работи стават с духовното тяло, което е устойчиво. Днес всички хора очакват да дойде Христос на Земята и по някакъв механически начин да оправи света.
към текста >>

70. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

чувстваме и постъпваме в съгласие с Цялото, с Бога.
С. К. ХРИСТИЯНСТВО И САМОУПРАВЛЕНИЕ Съвременната наука говори за еволюцията като закон в живота. Християнството се занимава специално с облагородяване и усъвършенстване на човека. Христовия морал е наука за поведението. Този морал ни учи как да мислим. чувстваме и постъпваме в съгласие с Цялото, с Бога. Той ни учи не само да не вредим на другите — да не лъжем, да не крадем, но и дати обичаме, да сме готови при нужда да се жертваме за другите. Това усъвършенстване е работа трудна, но много важна, както за личното, тъй и за общото благо. Усъвършенстването е целта и смисъла на живота. Християнството ни учи да любим Бога, като ни води към таз едната цел на усъвършенстване за достигане най-голямо лично и общо благо. В това усъвършенстване общото благо и общите интереси се поставят по горе от личните.
към текста >>

71. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 276 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ний можем само с мисълта си да се издигнем до трона на Вечния и да се опитаме да почувстваме силата на Бога вътре в нашето сърце и тогава ний ще знаем повече за Него, отколкото ако сме проучили цялата библиотека на Ватикана или ако сме изучили наизуст цялата Encyclopedia theologica.
първична материя. И силата и материята могат да бъдат само две прояви на вечното Единство. Не може да съществуват нито „материя“ нито ,движение“ сами по се бе си. Тези два термина означават само две прояви на това, което е вън от нашето схващане. Ако нашите умове бяха свободни от представите за време и пространство, ний бихме могли да схванем по какъв начин Едното може да се прояви като Тройка и да създаде един свят, но понеже всички ний сме Негови създания, ний не можем да обгърнем нашия Създател, ний не можем да проникнем с нашето любопитство в светилището на тайната на тайните. Ний можем само с мисълта си да се издигнем до трона на Вечния и да се опитаме да почувстваме силата на Бога вътре в нашето сърце и тогава ний ще знаем повече за Него, отколкото ако сме проучили цялата библиотека на Ватикана или ако сме изучили наизуст цялата Encyclopedia theologica. Яков Бьоме, очите на кого то са били отворени за истината, казва: „Вечната основа, волята на Бога, пожелава да съзерцава нещо, и тъй като всичко е част от Него, Всемирното съзнание съзерцава себе си“, или, с други думи „Бог вижда себе си в огледалото на своята собствена вечна Мъдрост“. Човешкият език не е пригоден да борави с вечните истини, които стоят над ограничените разбирания, и които никога не биха могли да бъдат разбрани без помощта на онази истинска светлина, за чието съществуване ние желаем да добием доказателство. Следователно, хората на външната, повърхностна логика, хората на съмнението и отрицанието, които разчитат само на своя интелект, никога не ще се домогнат до истината, защото той отблъсква светлината на Духа и изгасява — не светлината — а своята собствена способност за разбиране. Д-р Фр. Хартман ____________________________________ Когато чуете някого да казва: „Аз съм човек на хладния разсъдък, аз не мога да любя, не мога да се занимавам с такива дребнавости“, знайте, че този човек е глупав.
към текста >>

72. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 278 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Макар и да знаем, че нищо на този свят не става без една строго определена и разумно обусловена причинност, макар да знаем, че всичко, тук, на земята, и по цялата вселена, е под всевидещото око на Бога, и че нищо не става случайно, или въз основа само на механическа, външна причинност, все пак, ние знаем, че причините на нещата понякога са толкова дълбоки, толкова сложни, необхватни и непонятни за слабия и ограничен човешки ум, че се чувстваме длъжни да замълчим.
Изследване на човешкото сърце Книжнина ИЗДРЪЖЛИВОСТ В бурите на живота — в нещастията и страданията, които ни сполетяват — се изпитва силата на нашия характер; устойчивостта на нашите морални разбирания, непоколебимостта на нашата вяра и постоянството на нашата воля — да преодоляваме всичко и отново да вървим напред. Само в бурното море се каляват истинските моряци. Само в бурите на живота човешката душа укрепва и просветва: очите й се отварят за неща, като обикновеният поглед никога до тогава не е съзирал, в нея избликват нови сили, които никой до тогава не е подозирал, — човек вижда, че е способен за неща, които в обикновения живот са рядкост. В страданията и нещастията се разкрива красотата на човешката душа. За причините на страданията и нещастията ние не можем да говорим. Макар и да знаем, че нищо на този свят не става без една строго определена и разумно обусловена причинност, макар да знаем, че всичко, тук, на земята, и по цялата вселена, е под всевидещото око на Бога, и че нищо не става случайно, или въз основа само на механическа, външна причинност, все пак, ние знаем, че причините на нещата понякога са толкова дълбоки, толкова сложни, необхватни и непонятни за слабия и ограничен човешки ум, че се чувстваме длъжни да замълчим. И по-добре е да се откажем да говорим, отколкото да даваме непълни, едностранчиви, погрешни обяснения на нещата. В всеки случай, за нас е ясно едно: никога и никъде нещата не се дължат само на външни, физически, механически причини. Винаги, паралелно с външната, механическата верига на причинност, която ние не можем да отречем, съществува още една, по-важна, по-съществена такава — това е веригата на духовната причинност, която малцина могат да доловят. Истинските причини на нещата са дълбоко скрити за повърхностния поглед на човека. Особено за днешния човек, човека с материалистични схващания, който е лишен от дълбоко и правилно разбиране на живота, и който, гледайки само неговата повърхност, мисли, че много знае и всичко вижда. О!
към текста >>

73. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 279 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Достатъчно бе за нас да прочетем седемте книги, които са преведени вече на нашия език, и да чуем в Париж живото слово на Михаил Иванов, ученик на Учителя Дънов, за да бъдем спечелени и да почувстваме несъпротивимия зов на тая Мъдрост, която е знание и любов , която е красота и доброта.
Ний ще успеем! Защото ний имаме най-великият водач — Бог. С. Калименов ФРАНЦУЗИ ПРИ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ Двадесет души французи предприехме тая година едно пътуване до София, за да прекараме три седмици при Учителя Дънов. Какво значи това? То значи, че неговото учение представя за нас нещо жизнено, което създава занапред една неразривна духовна връзка между България и нас. Достатъчно бе за нас да прочетем седемте книги, които са преведени вече на нашия език, и да чуем в Париж живото слово на Михаил Иванов, ученик на Учителя Дънов, за да бъдем спечелени и да почувстваме несъпротивимия зов на тая Мъдрост, която е знание и любов , която е красота и доброта. Преди години вече ние търсехме в самите нас и вън от нас тоя едничък и съществен синтез на сърцето и ума, или на науката, религията и изкуството. Сега ние вече намокрихме тоя синтез и искаме да изявим с висок глас пред всички българи нашата голяма радост и нашата дълбока признателност. Впечатленията и духовните уроци, които ние всички отнасяме със себе си от нашия кратък престой на Рила и на „Изгрева“, надминават всичко онова, което можехме да си представим по-рано: те са такива, че самият наш живот се е преобразил от тях завинаги, както и животът на всички ония, които ни окръжават във Франция и които ще изпитат, от своя страна, чудесното намагнитване. Учителят Дънов не проповядва теоретична и отвлечена философия, а излъчва пълната наука на живота, която почива на Любовта: именно любовта и почитта към природата ни разкриват нейните най-съкровени тайни, именно любовта към ближния създава братството между хората, което горещо се желае от вси люде на добрата воля; а пък любовта към Бога ни свързва с всички сили на всемирния живот, дава ни здраве и радост, осмисля нашето съществуване и повишава неговата стойност. Тая възвишена философия се предава чрез музиката и паневритмията — отлични божествени изкуства, чрез които човек се съобщава наистина с най-благородните скрити сили, които управляват света.
към текста >>

Алфр. Ломоние професор в историко-филологическия факултет на университета в Тулуза ПРИ ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА Учителю, От както сме дошли в България, първо на Изгрева, и сега тук на планината Рила, при вас и при всички наши братя българи, Ние чувстваме около нас такива добри мисли, благи думи и духовна радост, та имаме впечатлението, че сме станали вече жители на Небето.
Като изпълняваме това, ние съзнаваме, че работим за бъдещето, което ще бъде дело на живота любов, на живата наука, на живото изкуство, на живата религия, Орфей се завърна на земята, не само да опитоми зверовете със звуковете на своята лира, а да слее и обедини людете с песните, паневритмията и примера на евангелската любов. Следващите години ще стегнат и ще умножат тия връзки на топлота и светлина, ще обединяват занапред Франция и България. Нашата радост е безгранична, загдето ние имаме предимството да бъдем между първите звена от тая верига на любовта. Тая верига от чисто злато ще се разпростре надлъж и нашир, напук на вси общи страдания, които ни чакат. Тя ще стане един ден мрежа, здрава тъкан, която ще покрие вси народи и най после ще им донесе мир и щастие! Алфр. Ломоние професор в историко-филологическия факултет на университета в Тулуза ПРИ ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА Учителю, От както сме дошли в България, първо на Изгрева, и сега тук на планината Рила, при вас и при всички наши братя българи, Ние чувстваме около нас такива добри мисли, благи думи и духовна радост, та имаме впечатлението, че сме станали вече жители на Небето. И ние си спомняме за нашето детинство, когато дните ни бяха свободни и открити за радостта, игрите и учене всред природата. Ние можехме да обичаме природата и да прекарваме всред нея от сутрин до вечер, да вдишваме нейните благоухания и нейния живот — без ограничения и без страх. С какви мечти се пълнеха тогава душите ни за вълшебните богатства на планината и за красивите дарове, които тя пази за нас. Ние мечтаехме за една страна, дето цари истинско щастие, истински свободен живот — чистата радост на истинската младост. После, когато пораснахме, ние трябваше да напуснем нежната природа и да се приспособим към онова, което хората бяха организирали в модерните градове.
към текста >>

Но днес, бидейки тук, ние виждаме и чувстваме, че нашите детски мечти стават действителност.
С какви мечти се пълнеха тогава душите ни за вълшебните богатства на планината и за красивите дарове, които тя пази за нас. Ние мечтаехме за една страна, дето цари истинско щастие, истински свободен живот — чистата радост на истинската младост. После, когато пораснахме, ние трябваше да напуснем нежната природа и да се приспособим към онова, което хората бяха организирали в модерните градове. Тогава около нас ние срещнахме хора, които ни дадоха пример на страх, на егоизъм, на подозрение, на лични долни сметки и интереси, и бяхме принудени да се подчиним на техните правила на цивилизацията и на техния неестествен живот. И затова ние трябваше да пазим грижливо, тайно в душата си, нашия дивен блян за рая на земята. Но днес, бидейки тук, ние виждаме и чувстваме, че нашите детски мечти стават действителност. Ние се уверяваме в това. като констатираме, от много месеци насам, — откакто изучаваме Вашето Божествено Учение — неочаквани големи промени в нашата душа и в нашето физическо тяло, а постепенно и в нашите семейства и в нашите приятели. Тези резултати са така важни, че те не могат да се сравнят с малкия напредък, който правехме по-рано с голям труд и бавно, година след година. Ритъмът на нашия живот се промени, всичко приема за нас нов смисъл, и сега за нас започва нов живот. Аз изказвам тези мисли от името на всички французи и от името на всички приятели, които са останали във Франция, но които са свързани с нас в този момент с всичката искреност на своето сърце.
към текста >>

Ние ги обикнахме и благодарение на тях чувстваме голяма сила в себе си да вървим напред.
Той е за нас жив пример на добродетели, на самоотверженост и на Любов. Благодарение на него днес в повече от тридесет града във Франция вече знаят за Вас и започват да Ви обичат. Той ни носи Вашето Божествено Учение, като го приспособява за нас. Ние изказваме също дълбоката си благодарност на всички наши братя българи, които от четиридесет години извършват първата най-мъчна работа, с такова търпение и любов, за всички свои братя човеци. Те са за нас едно голямо огнище на топлина и на светлина. Ние ги обикнахме и благодарение на тях чувстваме голяма сила в себе си да вървим напред. Тази сила ние ще я занесем на всички добри французи, които очакват и се надяват в своите сърца да дойде за всичките хора Царството на Свободата, на Правдата и Братството. Лион Тони Белмен ВОЙНА, В КОЯТО ЩЕ ИМА САМО ПОБЕДЕНИ Всички пресмятания показват, че войната в наши дни е най-неизгодното предприятие, в което може да се впусне един народ. Това го знаят, може би, най-добре държавниците, които разполагат с всички данни за една обективна преценка на печалбите и загубите от това опасно предприятие. Защото днес повече от всякога в една война се ангажират всички сили и средства, с които разполага един народ — от живота на най-здравите, най-работоспособните най-производителните негови синове, чиято творческа енергия е най-голямата ценност за една нация, до последния грам жито, въглища или петрол, които човешкия труд е извлякъл от земята. С една реч, всичко онова, което редица поколения са придобили с пот на чело, ще бъде хвърлено във войната със суетната надежда за една победа, която ще донесе негли на победителя огромни печалби.
към текста >>

Сега всички ние чувстваме, че братството не е само един хубав идеал, сближавайки мислите на хората, но че то е единствения път за прогреса на човека и единственото средство за разрешаване проблемите на нашия живот на земята.
Обаче в същия момент когато се изразява нашето мнение от самите нас, в светлината на истината ние откриваме това, което в действителност е истинско братство. Това откритие ще бъде големия урок на живота, който ние ще занесем от нашето пътуване. Ние знаем сега, че братството е една велика сила на новата култура, която иде. Без това братство, ние сме само едни индивиди, малки и слаби, блъскайки се при най-малките пречки в живота, когато обаче в братството всичко става възможно и всичко се нарежда. Когато ние се съединяваме сърдечно едни с други в нашите сърца, ние ставаме едно голямо тяло, живо, способно да предприема и разрешава най-трудните човешки задачи. Сега всички ние чувстваме, че братството не е само един хубав идеал, сближавайки мислите на хората, но че то е единствения път за прогреса на човека и единственото средство за разрешаване проблемите на нашия живот на земята. Вървейки всички заедно, свободно и искрено съединени в истинско духовно братство, такова за каквото примерът ни е даден тук, ние ще можем да реализираме малко по малко тази велика цел за мира между човеците — надежда на всички хора с добро желание във всички страни. Ние ще се завърнем във Франция сега всред общата загриженост и ще бъдем първите пионери на великия мир. После ние ще се помъчим да бъдем работници на светлината. Ние ще започнем работа с доверие — без да чакаме другите да почнат. Каквито и да са времената, всеки ден, с всичките си сили ние ще вършим добри дела — творчески и съграждащи, и достатъчно е да мислим за великите дни, изживени тука, за да придобием кураж и вяра.
към текста >>

74. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И онова което ние вътрешно съзерцаваме и виждаме, то е, което причинява радост в нас, то е което отпосле го чувстваме. Това.
Сега вие ще запитате — от къде ще дойдат тези братя на любовта? — Отгоре ли? — Не, те ще излязат от човешката глава, човешките очи ще бъдат вратата, през която те ще минат и ще дойдат в света. Те с толкова финни, че през никое друго място няма да минат. Затова казва псалмопевецът, — Като видя Господа душата ми се изпълва с радост. И онова което ние вътрешно съзерцаваме и виждаме, то е, което причинява радост в нас, то е което отпосле го чувстваме. Това. което виждаме в нашите вътрешни съзерцания, то е реалността, а това което възприемаме отвънка със сетивата си е сянка, отражение на реалността. Сега тази светлина, която ние виждаме, тя е излязла из очите на възвишените същества. Ние възприемаме вътрешната светлина, която излиза от очите на онези, които стоят по-горе от нас, като външна светлина. И мисълта на човека зависи от онова предразположение, да възприема тази светлина, която иде от вътре. Когато човек възприема тази светлина, той се подмладява и влиза в областта на Божественото, в областта на Вечния живот, където ще се ползва от благата на Вечността.
към текста >>

75. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 282 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

То ни въвлича в болезнени опитности, които ни дават да почувстваме противодействието на космоса.
Ако например мъжът се отклони от линията на правилния живот по линията на A1С тогава също и жена му ще се отклони на същото разстояние, но в обратна посока — A1C1. Това е причината за разногласията между съпрузите. Но, в същност, това разногласие се стреми да възстанови равновесието, защото, за да се премахне дисхармонията, необходимо с всеки от съпрузите да изправи своето несъвършенство, а несъвършенството на единия търка, изглажда несъвършенството на другия. Ако в даден случай жената или мъжът играят тази роля, то тогава самите условия, живота изобщо, ще ни накарат да изправим нашата грешка. Причината за нашата Карма е желанието, което ние проектираме от нашата личност към живота. То ни въвлича в болезнени опитности, които ни дават да почувстваме противодействието на космоса. Защото, в същност Правдата не е нищо друго, освен противодействието на Всемирния закон срещу нашите желания, внасящи безпорядък в света. Но тогава, по какъв начин да узнаем онова съвършено поведение, което ний трябва да имаме в живота ? Да се възвърнем мислено към нашето минало и да си припомним най-красивите минути, които сме преживели, минутите, в които ни се е струвало, че преживяваме пълнотата на живота, със сърца, изпълнени с мир и с една безгранична вяра, която ни е правила способни за най-велики дела, изпълнени с радост и светлина. В този момент в душата ни се е издигала, като благодарствена молитва, една дълбока, безгранична мълчалива нежност, разливаща се над всичко и всички без разлика. Ний сме изживели тази минута, например, при една голяма любов, през време на некое пътешествие, пред вълшебния хоризонт, който се разкрива пред нас от некой планински върх, в чистата атмосфера на вечните снегове, при светлите лъчи на слънцето ... В тази минута в нас проникваше самата същина на Живота и изпълваше цялото ни същество.
към текста >>

Тъкмо тогава ние можахме да почувстваме съзнателно пълнотата ма живота, истинското щастие, което изпълва всичко, както и самите нас, защото вътре в нас е настанало истинското спокойствие пълният мир; защото ние не желаем повече нищо от живота, защото душата ни, не смущавана от бурите на страстта, отразява в себе си самите небеса.
Но тогава, по какъв начин да узнаем онова съвършено поведение, което ний трябва да имаме в живота ? Да се възвърнем мислено към нашето минало и да си припомним най-красивите минути, които сме преживели, минутите, в които ни се е струвало, че преживяваме пълнотата на живота, със сърца, изпълнени с мир и с една безгранична вяра, която ни е правила способни за най-велики дела, изпълнени с радост и светлина. В този момент в душата ни се е издигала, като благодарствена молитва, една дълбока, безгранична мълчалива нежност, разливаща се над всичко и всички без разлика. Ний сме изживели тази минута, например, при една голяма любов, през време на некое пътешествие, пред вълшебния хоризонт, който се разкрива пред нас от некой планински върх, в чистата атмосфера на вечните снегове, при светлите лъчи на слънцето ... В тази минута в нас проникваше самата същина на Живота и изпълваше цялото ни същество. Ние я чувствахме във всичките фибри на нашето същество, обзети от една върховна Пасивност, защото ние не желаехме нищо повече. Тъкмо тогава ние можахме да почувстваме съзнателно пълнотата ма живота, истинското щастие, което изпълва всичко, както и самите нас, защото вътре в нас е настанало истинското спокойствие пълният мир; защото ние не желаем повече нищо от живота, защото душата ни, не смущавана от бурите на страстта, отразява в себе си самите небеса. Тогава, нашето вътрешно, душевно радио, функционирайки в пълно съвършенство, не е вече смущавано от паразитните шумове, и ние започваме да чуваме Великата Симфония на Космоса която ни прониква, нас и всички неща, и която е Любов и Радост. По такъв начин, намирайки се на върха на щастието ние се разкриваме за Божествения, за реалния живот. Но има и друго едно положение, при което ние също така сме способни да почувстваме живота на реалното — това е положението, при което ние изпитваме дълбоко, истинско страдание. Когато силното страдание ни е сломило до такава степен, че ние, докато трае то, не сме способни вече на никакво желание или действие, ние също така преставаме да желаем нещо от живота, както в минутата, когато нашите желания бяха напълно задоволени. Тъй като нашето страдание става извънредно силно, ние не можем повече да го понасяме, ние преставаме да се борим, ние се оставяме на Бога, и тогава Животът се разкрива за нас и ни изпълва.
към текста >>

Но има и друго едно положение, при което ние също така сме способни да почувстваме живота на реалното — това е положението, при което ние изпитваме дълбоко, истинско страдание.
Ний сме изживели тази минута, например, при една голяма любов, през време на некое пътешествие, пред вълшебния хоризонт, който се разкрива пред нас от некой планински върх, в чистата атмосфера на вечните снегове, при светлите лъчи на слънцето ... В тази минута в нас проникваше самата същина на Живота и изпълваше цялото ни същество. Ние я чувствахме във всичките фибри на нашето същество, обзети от една върховна Пасивност, защото ние не желаехме нищо повече. Тъкмо тогава ние можахме да почувстваме съзнателно пълнотата ма живота, истинското щастие, което изпълва всичко, както и самите нас, защото вътре в нас е настанало истинското спокойствие пълният мир; защото ние не желаем повече нищо от живота, защото душата ни, не смущавана от бурите на страстта, отразява в себе си самите небеса. Тогава, нашето вътрешно, душевно радио, функционирайки в пълно съвършенство, не е вече смущавано от паразитните шумове, и ние започваме да чуваме Великата Симфония на Космоса която ни прониква, нас и всички неща, и която е Любов и Радост. По такъв начин, намирайки се на върха на щастието ние се разкриваме за Божествения, за реалния живот. Но има и друго едно положение, при което ние също така сме способни да почувстваме живота на реалното — това е положението, при което ние изпитваме дълбоко, истинско страдание. Когато силното страдание ни е сломило до такава степен, че ние, докато трае то, не сме способни вече на никакво желание или действие, ние също така преставаме да желаем нещо от живота, както в минутата, когато нашите желания бяха напълно задоволени. Тъй като нашето страдание става извънредно силно, ние не можем повече да го понасяме, ние преставаме да се борим, ние се оставяме на Бога, и тогава Животът се разкрива за нас и ни изпълва. В момента, когато вече не сме способни да разберем с ума си нищо, Великата Тайна на Живота се разкрива вътре в нашата душа, пред нашите ослепени от изобилие светлина вътрешни очи, защото тогава ние не противопоставяме нашата личност, нашето външно дребнаво „аз“, на Божествения Живот който ни изпълва и очарова. В първия случай, чрез пълното осъществяване на всичките ни желания, и във втория - чрез тяхното пълно потискане, ний добиваме възможност да почувстваме способността на нашата душа да живее с велики, възвишени емоции. (следва) Вл.
към текста >>

В първия случай, чрез пълното осъществяване на всичките ни желания, и във втория - чрез тяхното пълно потискане, ний добиваме възможност да почувстваме способността на нашата душа да живее с велики, възвишени емоции.
По такъв начин, намирайки се на върха на щастието ние се разкриваме за Божествения, за реалния живот. Но има и друго едно положение, при което ние също така сме способни да почувстваме живота на реалното — това е положението, при което ние изпитваме дълбоко, истинско страдание. Когато силното страдание ни е сломило до такава степен, че ние, докато трае то, не сме способни вече на никакво желание или действие, ние също така преставаме да желаем нещо от живота, както в минутата, когато нашите желания бяха напълно задоволени. Тъй като нашето страдание става извънредно силно, ние не можем повече да го понасяме, ние преставаме да се борим, ние се оставяме на Бога, и тогава Животът се разкрива за нас и ни изпълва. В момента, когато вече не сме способни да разберем с ума си нищо, Великата Тайна на Живота се разкрива вътре в нашата душа, пред нашите ослепени от изобилие светлина вътрешни очи, защото тогава ние не противопоставяме нашата личност, нашето външно дребнаво „аз“, на Божествения Живот който ни изпълва и очарова. В първия случай, чрез пълното осъществяване на всичките ни желания, и във втория - чрез тяхното пълно потискане, ний добиваме възможност да почувстваме способността на нашата душа да живее с велики, възвишени емоции. (следва) Вл. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 248) Горното изложение може да се резюмира и обобщи по следния начин: Когато планетите се намират в знаци, сходни тям по природа, те проявяват своите положителни качества и в най-силна форма. Това е хармоничното отношение между знаците и планетите. А когато планетите се намират в несходни тям по природа знаци, те не могат да проявят своите добри качества, а проявяват по-скоро своите отрицателни качества или съвсем не могат да се проявят.
към текста >>

76. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 283 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всякога, когато направим и най-малката погрешка, ние чувстваме едно страдание.
Човек, който обича, зло не прави. Единственото същество, което не прави зло в нас, то е Бог. Бог, Който живее в нас. Той е неизменяем. И ние трябва чрез своя ум да изучим причините, които Той е турил в света, да изучим законите, които Той е турил, да изучим явленията, които стават. Всякога, когато направим и най-малката погрешка, ние чувстваме едно страдание. Като извършим Неговата воля. чувстваме една радост. Щом направим едно малко зло, веднага Той ни казва: не правиш добре. Ти усещаш една скръб в себе си. Направиш по-голямо зло, скръбта е по-голяма!
към текста >>

чувстваме една радост.
Бог, Който живее в нас. Той е неизменяем. И ние трябва чрез своя ум да изучим причините, които Той е турил в света, да изучим законите, които Той е турил, да изучим явленията, които стават. Всякога, когато направим и най-малката погрешка, ние чувстваме едно страдание. Като извършим Неговата воля. чувстваме една радост. Щом направим едно малко зло, веднага Той ни казва: не правиш добре. Ти усещаш една скръб в себе си. Направиш по-голямо зло, скръбта е по-голяма! Като започнем да мислим, скърбите започват да намаляват. Без малки погрешки не може на земята.
към текста >>

249) Ние грешим, като мислими, че нашето щастие зависи от условията, в които ние го чувстваме.
* Защо не питат сиромаха, чиято къща ти срути, и вместо нея, по-красива. и здрава ти му съгради? * Защо о, ветре, волен друмник. роден свободно да живей, кат чуха твойта песен волна, от всяко клонче да се пей, * защо и те не я запяха, да се сдобият със крила, и да се втурнат с тази песен по ширините на света? Д. Антонова Емил Греф ВЪВЕДЕНИЕ В ДУХОВНИЯ ЖИВОТ (продължение от бр. 249) Ние грешим, като мислими, че нашето щастие зависи от условията, в които ние го чувстваме. Ние сме уверени, че то е в мъжа или жената които обичаме, или в картината която ни е развълнувала. Защо тогава няколко години по-късно, ние се намираме пред същите лица, или пред съшия пейзаж, бидейки равнодушни или натъжени? Защо ние виждаме същества, заобиколени от всичко което ние считаме условия за щастие, да вземат револвера и де се самоубиват и, докато от друга страна виждаме един човек, лишен от всичко, което според нас е необходимо условие за един сносен живот, да се чувства свободен и радостен, изпълнен с една вътрешна сила, която го прави нещо повече от цар? Това ни показва, че щастието не зависи от външните условия. Състоянието на щастие, който ние сме преживели, са били само случаи за нашата душа — да почувства и да осъзнае своите възможности.
към текста >>

В това състояние на творческо съзерцание, ний имаме преди всичко грижата да се ослушваме, да чувстваме и да разбираме езика на Природата и на всички същества, защото всички същества и неща са живи и ни говорят.
Вместо да се хвърляме в някаква дейност, която нашите желания или нашият страх от живота ни внушават, ние трябва само да отговаряме хармонично на зова на живота, който ни въвежда в реалността вътре в нас, и да вършим само полезното и добре обмисленото, в хармония с условията, които ни заобикалят. Нашата дейност става по-плодотворна и то с изразходване на по-малко енергия. Ние не се опитваме да движим живота, но силите на живота текат през нас. Ние живеем вече в един вид пасивност, когато живота не реагира върху нас със своята съпротивителна сила, а ние действаме върху него по този начин, но при точно определена мярка, в отговор на изискванията на живота и в пълна хармония със заобикалящите ни условия. И едва сега ние почваме да реализираме, да живеем истинския си живот, защото до сега ние само сме бягали от себе си и от този живот. В това състояние на творческо съзерцание, ний имаме преди всичко грижата да се ослушваме, да чувстваме и да разбираме езика на Природата и на всички същества, защото всички същества и неща са живи и ни говорят. Чрез тази непосредствена връзка с Живата Природа, ний се изпълваме със същината на живота, която ни дава сила и ни разкрива радостта: радостта да чувстваме красотата, която ни заобикаля, радостта да обичаме, радостта да вникваме в Божествената Мъдрост, която обединява всичко съществуващо с невидими връзки и чиито стъпки ний можем да следим. Светът на реалността се разкрива вече пред нашите зачудени очи. Ний почваме да долавяме силите, които действат чрез съществата и ги увличат към тяхната съдба, в зависимост от това, дали те са роби или господари на тези сили. Пред нас се разкрива в цялата си дължина оная стълба, по което се редят съществата, в зависимост от степента на тяхната еволюция. Още при пръв поглед ние чувстваме светлината или тъмнината, която ги обгръща и от там добиваме представа за тяхната свобода или за тяхното ограничение.
към текста >>

Чрез тази непосредствена връзка с Живата Природа, ний се изпълваме със същината на живота, която ни дава сила и ни разкрива радостта: радостта да чувстваме красотата, която ни заобикаля, радостта да обичаме, радостта да вникваме в Божествената Мъдрост, която обединява всичко съществуващо с невидими връзки и чиито стъпки ний можем да следим.
Нашата дейност става по-плодотворна и то с изразходване на по-малко енергия. Ние не се опитваме да движим живота, но силите на живота текат през нас. Ние живеем вече в един вид пасивност, когато живота не реагира върху нас със своята съпротивителна сила, а ние действаме върху него по този начин, но при точно определена мярка, в отговор на изискванията на живота и в пълна хармония със заобикалящите ни условия. И едва сега ние почваме да реализираме, да живеем истинския си живот, защото до сега ние само сме бягали от себе си и от този живот. В това състояние на творческо съзерцание, ний имаме преди всичко грижата да се ослушваме, да чувстваме и да разбираме езика на Природата и на всички същества, защото всички същества и неща са живи и ни говорят. Чрез тази непосредствена връзка с Живата Природа, ний се изпълваме със същината на живота, която ни дава сила и ни разкрива радостта: радостта да чувстваме красотата, която ни заобикаля, радостта да обичаме, радостта да вникваме в Божествената Мъдрост, която обединява всичко съществуващо с невидими връзки и чиито стъпки ний можем да следим. Светът на реалността се разкрива вече пред нашите зачудени очи. Ний почваме да долавяме силите, които действат чрез съществата и ги увличат към тяхната съдба, в зависимост от това, дали те са роби или господари на тези сили. Пред нас се разкрива в цялата си дължина оная стълба, по което се редят съществата, в зависимост от степента на тяхната еволюция. Още при пръв поглед ние чувстваме светлината или тъмнината, която ги обгръща и от там добиваме представа за тяхната свобода или за тяхното ограничение. Ние се чувстваме проникнати от една дълбока нежност към всички, която отдалечава от нас всяка критика и ни вдъхва желанието да ги подпомагаме с всичката си любов и сила.
към текста >>

Още при пръв поглед ние чувстваме светлината или тъмнината, която ги обгръща и от там добиваме представа за тяхната свобода или за тяхното ограничение.
В това състояние на творческо съзерцание, ний имаме преди всичко грижата да се ослушваме, да чувстваме и да разбираме езика на Природата и на всички същества, защото всички същества и неща са живи и ни говорят. Чрез тази непосредствена връзка с Живата Природа, ний се изпълваме със същината на живота, която ни дава сила и ни разкрива радостта: радостта да чувстваме красотата, която ни заобикаля, радостта да обичаме, радостта да вникваме в Божествената Мъдрост, която обединява всичко съществуващо с невидими връзки и чиито стъпки ний можем да следим. Светът на реалността се разкрива вече пред нашите зачудени очи. Ний почваме да долавяме силите, които действат чрез съществата и ги увличат към тяхната съдба, в зависимост от това, дали те са роби или господари на тези сили. Пред нас се разкрива в цялата си дължина оная стълба, по което се редят съществата, в зависимост от степента на тяхната еволюция. Още при пръв поглед ние чувстваме светлината или тъмнината, която ги обгръща и от там добиваме представа за тяхната свобода или за тяхното ограничение. Ние се чувстваме проникнати от една дълбока нежност към всички, която отдалечава от нас всяка критика и ни вдъхва желанието да ги подпомагаме с всичката си любов и сила. Тогава дори и най-злите се явяват в нашите очи като малки, неразумни деца, и ние страдаме повече от злото, което те готвят за самите себе си, отколкото от това, което биха могли да направят на нас. И толкова повече ние желаем да им помогнем. В това състояние на съзерцание ние ставаме истински творци. Защото изкуството, в същност, не е нищо друго, освен предаване, в една или друга форма, на това, което ние сме могли да съзерцаваме в този свят на Истината.
към текста >>

Ние се чувстваме проникнати от една дълбока нежност към всички, която отдалечава от нас всяка критика и ни вдъхва желанието да ги подпомагаме с всичката си любов и сила.
Чрез тази непосредствена връзка с Живата Природа, ний се изпълваме със същината на живота, която ни дава сила и ни разкрива радостта: радостта да чувстваме красотата, която ни заобикаля, радостта да обичаме, радостта да вникваме в Божествената Мъдрост, която обединява всичко съществуващо с невидими връзки и чиито стъпки ний можем да следим. Светът на реалността се разкрива вече пред нашите зачудени очи. Ний почваме да долавяме силите, които действат чрез съществата и ги увличат към тяхната съдба, в зависимост от това, дали те са роби или господари на тези сили. Пред нас се разкрива в цялата си дължина оная стълба, по което се редят съществата, в зависимост от степента на тяхната еволюция. Още при пръв поглед ние чувстваме светлината или тъмнината, която ги обгръща и от там добиваме представа за тяхната свобода или за тяхното ограничение. Ние се чувстваме проникнати от една дълбока нежност към всички, която отдалечава от нас всяка критика и ни вдъхва желанието да ги подпомагаме с всичката си любов и сила. Тогава дори и най-злите се явяват в нашите очи като малки, неразумни деца, и ние страдаме повече от злото, което те готвят за самите себе си, отколкото от това, което биха могли да направят на нас. И толкова повече ние желаем да им помогнем. В това състояние на съзерцание ние ставаме истински творци. Защото изкуството, в същност, не е нищо друго, освен предаване, в една или друга форма, на това, което ние сме могли да съзерцаваме в този свят на Истината. Чрез художеството ние предаваме онази чудна хармония на формите и цветовете.
към текста >>

И все пак има един друг път, вън от този на безчислените земни опитности, които ние би трябвало да изчерпим напълно, преди да се почувстваме свободни да вкусим божествените опитности.
Средството би било много просто, ако тук се касаеше само да се откажем от желанието. Но въпросът е там, че за да постигнем освобождението си от него, ние би трябвало да можем да заповядваме на подсъзнанието си, а нашата воля не може да действа направо върху него. Ний не можем да подчиним едно желание, докато не сме опитали неговото нищожество. Голямата сила на илюзията се крие в нашето невежество, и тя не може вече да действа, когато ние се изправим лице с лице срещу нея. Но, преди да можем да разрушим всичките си илюзии, необходимо ни е едно голямо количество опитности, които, разбира се, не могат да бъдат придобити само в един живот, без да говорим за толкова болезнените кармични следствия. И все пак има един друг път, вън от този на безчислените земни опитности, които ние би трябвало да изчерпим напълно, преди да се почувстваме свободни да вкусим божествените опитности. Това е да считаме, че въпросът е решен за момента, като отложим за по-късно недовършените опитности, и като се привържем по възможност най-здраво и за най-дълго време към това ново разбиране на божествените неща. Може би така ние ще достигнем до положението да схванем с достатъчно светлина първите проблясъци на небесните картини които ще ни освободят от желанието да се потопим отново в безконечните земни опитности. Ний имаме на разположение едно средство, с помощта на което можем да предприемем това възкачване: то е медитацията. (следва) Вл. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр.
към текста >>

77. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 284 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В това състояние, ние се чувстваме постоянно неразположени, с огорчена, потисната душа.
Медитацията е преди всичко едно упражнение за разширение на нашата душа. Обикновено ние живеем със съзнание, свързано с нашето тяло и нашата душа. Ние не оценяваме минутата на настоящето. Ние я смятаме неспособна да ни даде щастието, към което се стремим. Ние й посвещаваме, в очакване на нещо повече, само една малка част от нас самите. В това състояние, ние се чувстваме постоянно неразположени, с огорчена, потисната душа. В случая най-важното преди всичко е това, да се освободим от това състояние на физическа и душевна потиснатост, което ще направи възможно пълното разгръщане на силите и възможностите на нашата душа. Истинската причина за тази потиснатост е тази, че ние се затваряме в един кръг на фалшиви идеи, по-точно, на ограничени мисли. Животът, през всека една секунда, се излива в нас с всичките свои възможности, които са безкрайни. Всичко би било възможно за нас, във всека една секунда, ако нашата мисъл обгръщаше целокупния живот. Но ние вземаме от живота само една нищожна част и от нея съдим за живота въобще.
към текста >>

например, ние сме обзети от недоволство по някой паричен въпрос или поради това, че шивачката не ни с донесла роклята в определеното време и ако нашия душевен живот е потиснат от подобни грижи, които не ни позволяват да чувстваме Великото Чудо на вечно присъстващия в нас Живот, тогава случва се понякога, че ние неочаквано изгубваме някое скъпо нам същество.
Но ние вземаме от живота само една нищожна част и от нея съдим за живота въобще. Ний го ограничаваме според нашето собствено душевно състояние, според нашите разбирания. Така, за някой хора, морският бряг е място, гдето те могат да съзерцават безкрайността, да съзерцават елементите в тяхното грандиозно могъщество, когато небето и земята се сливат в един и същ хоризонт. И, в съгласие с нашите мисли, душата ни се чувства свободна, или потисната. Но нека видим как действа в подобни случаи Провидението, чиято цел е да ни възпитава. Ако. например, ние сме обзети от недоволство по някой паричен въпрос или поради това, че шивачката не ни с донесла роклята в определеното време и ако нашия душевен живот е потиснат от подобни грижи, които не ни позволяват да чувстваме Великото Чудо на вечно присъстващия в нас Живот, тогава случва се понякога, че ние неочаквано изгубваме някое скъпо нам същество. Още в същия момент дребнавите грижи изчезват, защото душата ни се е издигнала изведнъж на височината на по-важни събития. Това показва, че грижите, които често обгръщат нашата душа до такава степен, че едва ли не я задушават, в същност, нямат друго значение, освен това, което ний им даваме. И ако ние не можем да се освободим сами чрез едно спонтанно издигане на нашите мисли, животът тогава ще ни изправи пред изпитания, които ще ни помогнат сигурно в работата за нашето освобождение. Но, да не чакаме тази болезнена помощ, защото по-добре е да се еволюира в радостта, отколкото в страданието. И тъй, да освободим нашата душа.
към текста >>

78. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 285 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В този момент ние вече не се противопоставяме на космичните сили, чието противодействие сме чувствали до тогава, а напротив, чувстваме се носени от тях, подпомагани от цялата тяхна сила, защото нашата воля е хармонирана с Волята на Всемира.
И наистина, ние сме станали ясновидци. Не само че живота разкрива тайните си пред нашите очи, но същевременно в нас се развива една мощна вътрешна сила, която ни прави неуязвими за ударите които до тогава не сме могли да понасяме. Като че ли ние сме оградени с една броня, върху която се разбиват всички нападения, идващи от вън, без да могат да на засегнат. И обратно, вътре в нашите гърди се надига и расте едно мощно напрежение, което ни дава възможност да действаме в един размах от неподозирани размери. Твърдостта и смелостта придават на нашия дух една необикновена мощ и ние заживяваме в радостта, която от нищо не може да бъде нарушена. В този момент ние вече не се противопоставяме на космичните сили, чието противодействие сме чувствали до тогава, а напротив, чувстваме се носени от тях, подпомагани от цялата тяхна сила, защото нашата воля е хармонирана с Волята на Всемира. Аз нямам претенцията да дам тук, с тия няколко думи, пълния сбор от правилата, които ни помагат за изграждането на нашата аура, т. е. за минаването ни от състоянието на мъртвата материя към това, при което ние се чувстваме същества, непрестанно излъчващи светлина. Тези правила съществуват. Те са съществували през цялата вечност. Те са същите, който всички религии на земята, през всички времена, са се старали да ни предават, според степента на нашата еволюция, но които ние не сме приели, защото още не сме ги разбрали Но днес ние можем да кажем, че живеем в най-великата епоха на човешката история, защото идва време, когато ще почнем едновременно да чувстваме и да разбираме всичко.
към текста >>

за минаването ни от състоянието на мъртвата материя към това, при което ние се чувстваме същества, непрестанно излъчващи светлина.
Като че ли ние сме оградени с една броня, върху която се разбиват всички нападения, идващи от вън, без да могат да на засегнат. И обратно, вътре в нашите гърди се надига и расте едно мощно напрежение, което ни дава възможност да действаме в един размах от неподозирани размери. Твърдостта и смелостта придават на нашия дух една необикновена мощ и ние заживяваме в радостта, която от нищо не може да бъде нарушена. В този момент ние вече не се противопоставяме на космичните сили, чието противодействие сме чувствали до тогава, а напротив, чувстваме се носени от тях, подпомагани от цялата тяхна сила, защото нашата воля е хармонирана с Волята на Всемира. Аз нямам претенцията да дам тук, с тия няколко думи, пълния сбор от правилата, които ни помагат за изграждането на нашата аура, т. е. за минаването ни от състоянието на мъртвата материя към това, при което ние се чувстваме същества, непрестанно излъчващи светлина. Тези правила съществуват. Те са съществували през цялата вечност. Те са същите, който всички религии на земята, през всички времена, са се старали да ни предават, според степента на нашата еволюция, но които ние не сме приели, защото още не сме ги разбрали Но днес ние можем да кажем, че живеем в най-великата епоха на човешката история, защото идва време, когато ще почнем едновременно да чувстваме и да разбираме всичко. Нашият ум, възпитан от науката, ще може, благодарение на тази същата наука, да прескочи рова, който я отделя от религията. Противоречивия дуализъм ще се превърне в една цялостна синтеза, защото материята и духа няма вече да бъдат противопоставяни: те са само двете крайни състояния на различите прояви на една и съща Енергия.
към текста >>

Те са същите, който всички религии на земята, през всички времена, са се старали да ни предават, според степента на нашата еволюция, но които ние не сме приели, защото още не сме ги разбрали Но днес ние можем да кажем, че живеем в най-великата епоха на човешката история, защото идва време, когато ще почнем едновременно да чувстваме и да разбираме всичко.
В този момент ние вече не се противопоставяме на космичните сили, чието противодействие сме чувствали до тогава, а напротив, чувстваме се носени от тях, подпомагани от цялата тяхна сила, защото нашата воля е хармонирана с Волята на Всемира. Аз нямам претенцията да дам тук, с тия няколко думи, пълния сбор от правилата, които ни помагат за изграждането на нашата аура, т. е. за минаването ни от състоянието на мъртвата материя към това, при което ние се чувстваме същества, непрестанно излъчващи светлина. Тези правила съществуват. Те са съществували през цялата вечност. Те са същите, който всички религии на земята, през всички времена, са се старали да ни предават, според степента на нашата еволюция, но които ние не сме приели, защото още не сме ги разбрали Но днес ние можем да кажем, че живеем в най-великата епоха на човешката история, защото идва време, когато ще почнем едновременно да чувстваме и да разбираме всичко. Нашият ум, възпитан от науката, ще може, благодарение на тази същата наука, да прескочи рова, който я отделя от религията. Противоречивия дуализъм ще се превърне в една цялостна синтеза, защото материята и духа няма вече да бъдат противопоставяни: те са само двете крайни състояния на различите прояви на една и съща Енергия. край ПОКАНА ЗА ЗАПИСВАНЕ АБОНАТИ НА КНИГИТЕ: * * * ПОЧЕРК И ХАРАКТЕР от Д. М. ЗУЕВ — ИНСАРОВ, графолог Превод на Г. Радев, от второто поправено и допълнено издание.
към текста >>

79. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 286 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

че това, което ний мислим и чувстваме в душата си, няма връзка със световните с бития. Не!
Малките и слаби поотделно капки, произтичащи от съзнанието на отделния човек, образуват заедно бясно бушуващия океан, който поглъща живота на милиони. Всяка лоша, нечестна, егоистична и подла постъпка, безразлично от кого е извършена и от какъв характер е тя, представлява едно малко буреносно облаче, а милионите такива, събрани заедно, образуват бурята, която помита всичко. Всека такава постъпка всека мисъл или чувство, раздвижва една сила на злото, чийто краен резултат е разрушението. Да не мислим, че това, което ний в частния си живот вършим. да не мислим. че това, което ний мислим и чувстваме в душата си, няма връзка със световните с бития. Не! Има такава връзка! Природата държи точна сметка за всеки един от нас и делата на големите, на водачите на народите, винаги са само един резултат от съвкупността от делата на милионите. Никой да не мисли, че е без значение. Напротив, всеки има значение, и то голямо значение: по един тайнствен, невидимо път, нашето поведение влияе неотразимо върху съдбоносните решения, които засягат живота на всички. Будно съзнание и напрегнато внимание се изискват днес от всички.
към текста >>

80. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 287 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Ако мислим добре, ако чувстваме добре и ако работим добре, непременно успеха ще дойде“.
От друга страна и вярата е едно мощно средство, от чиято сила се ползва оня, който знае как и къде да я употреби. Стремежът и усилията не са напразни дори и тогава, когато човек не е успял. Те имат свой смисъл и оправдание поне в това, че човек вместо да е бездействал, все пак се е стремил към нещо положително и красиво. А тия усилия ще създадат навика да се работи, ще активизират други сродни способности, ще пробудят към дейност спящи сили у човека, които днес или утре ще му донесат успех. Успехът принадлежи еднакво на личността и на обществото, но той всякога идва само след продължителна работа и напрегнати усилия на индивида. „Ако мислим добре, ако чувстваме добре и ако работим добре, непременно успеха ще дойде“. Успехът е плод на колективните усилия на всички ония същества, които са в единомислие с нас, т. е. с този, който работи. Ако съдействаме на другите за да успяват и им сърадваме, то и ние ще успяваме. Такъв е неписания закон на природата, че каквото желаеш на другите, придобиваш го и ти. Всеки успех се обуславя още и от количеството и качеството на душите, на който човек става изразител в даден момент или при да-ден случай.
към текста >>

81. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да поставим Бога преди всичко като център, средоточие на живота и да почнем да мислим, да чувстваме и да постъпваме както Бог мисли чувства и постъпва.
връзката между човека и Бога — това е религията. От тук следва, че както слънчевия лъч ни свързва със слънцето и ни носи светлината, топлината и силата на живота, така великият Божествен Дух ни свързва с Духовното Слънце чрез любовта, Мъдростта, Истината, Бог е Дух. Духът пък е носител на Любов, Мъдрост и Истина. И това са трите най-важни качества, атрибути на Духа, това са трите дрехи, в които е облечен Аза. В какво се състои служенето на Бога според тази религия на Духа, религия на Любовта, Мъдростта и Истината? Да поставим Бога преди всичко като център, средоточие на живота и да почнем да мислим, да чувстваме и да постъпваме както Бог мисли чувства и постъпва. Бог, като космическо вселенско съзнание, желае благото на всички народи, на всички люде, на всички същества. тъй както и слънцето разпраща светлината си на всичко живо. Или тъй както и сърцето в нашия организъм разпраща кръвта на всички органи и клетки на тялото. Да бъдем като Бога, значи да желаем благото на всички живи същества в света, да изпращаме светлината на Мъдростта, на правата мисъл — постоянно на всички братя и сестри; да разпращаме топлината на Любовта — храната на Слънцето, на всички; и най-после да даваме свобода и простор да се проявят всички, както Бог ги е създал. Това значи: Бъдете съвършени както вашия Отец небесен.
към текста >>

Ние сме това, което е за самите нас удоволствие, радост, което правим, когато бихме имали пълната възможност да не го правим, когато заради него ние не чувстваме по-скъпи нито нашата „почивка“ нито дори нашият сън.
Общественото положение на хората не е нищо друго освен едно непрестанно качване и слизане. Тоя процес е толкова неудържим, че се искат геройски усилия, за да може колелото да се бута нагоре или дори — да се задържи в състояние на равновесие. Птицата, която се задържа като прикована на небосвода, е заставена да прави еднакво големи усилия, както и тая, която лети. И — ето решителната формула, наглед странна, но поради това — не по-малко вярна: ние сме това, с каквото запълваме свободното от задължителна работа време. Ние сме това, което градим в себе си в минутите, когато другите почиват, когато другите се забавляват, увеселяват. Ние сме това, което е за самите нас удоволствие, радост, което правим, когато бихме имали пълната възможност да не го правим, когато заради него ние не чувстваме по-скъпи нито нашата „почивка“ нито дори нашият сън. Ние сме това, което вечно будният Дух в нас всеки ден кове и възсъздава, устремен към висока, скъпа нам цел, за която няма нито срок, нито време, и няма друго възнаграждение, освен самото удоволствие, че се работи за тая цел. Ст. К. Влад Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 255) Има отношение към знака Козирог и в тялото управлява коленете. Господарят на знака, който заема върха на дома, ни показва на постъпките, които се диктуват от сърцето; господарят на втория знак ни дава указания на способностите като началник, положението в обществото, почестите, професията; господарят на третия знак показва на устойчивостта на положението, което заема, а също така и на моралната стабилност на родения.
към текста >>

82. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 294 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А когато над всичко това и сърцето ти е отворено за любовта, за оная истинска радост от съвършенството на всемира, хармонията е пълна и чувстваме в себе си съществуването на Бога!
. . Пенчо Г. Руссенов ВСРЕД ПРИРОДАТА Да достигнеш един връх в природата е равно на удоволствието, което изпитваме от издигането ни до върховете на живота! Да победиш височината, възкачил се по най-високата точка на планината, то значи да придобиеш славата на туриста, равна на славата придобита от успехите в живота ! Да погледнеш от царствената висота, на която си се издигнал в живота или природата по пътя на своите стремежи, то е едно величие равно на царското величие! А когато над всичко това и сърцето ти е отворено за любовта, за оная истинска радост от съвършенството на всемира, хармонията е пълна и чувстваме в себе си съществуването на Бога! Като пред взора на орела, кацнал на най-високото място, се открива от тук в своята цялост широкото и плодородно поле на Тракия, напъстрено като килим с различните цветове на засятата земя: и всред него красивата и живописна със своите хълмове столица на Тракия, чиято феерична гледка през нощта обайва погледа! . . . Легнал върху земята, където рядко стъпва човешки крак, с разкритото като покровител небе, усещам топлата й гръд като майчин скут и великия пулс на цялата вселена, почувствал Бога близо до себе си, като да се е вселил в мен с неземната си сила и красота! . . . Природата нямате в своето величие — никакъв шум, нито глас на птичка се чува в тая поднебесна висина, освен трептенето на ефира, който гали нежно слуха ни.
към текста >>

83. -

Получавайки обаче нови сили при храненето, естествено е да се убедим в достоверността на факта, че при дъвченето нервната система приема жизнените, най-фини сили направо от току що приетата храна и ние се чувстваме нахранени. 3.
Ето как става лесно обясним и факта, защо някои хора употребяват малко храна, но подбрана (предимно растителна) и се чувстват по-здрави и силни, за разлика от тези, които приемат безразборно храна, в голямо макар количество, но неизползвана и непреработена добре. За потвърждение на горното, ще приведен само един пример, изпитан от всекиго. Когато изпаднем в положение, че силите ни напущат, или че краката ни треперят от глад, сядаме и се нахранваме. Интересното е, че веднага след нахранването, силите ни се възвръщат. Знаем, че приетата храна трябва да мине през ред преработки за да ни нахрани. Получавайки обаче нови сили при храненето, естествено е да се убедим в достоверността на факта, че при дъвченето нервната система приема жизнените, най-фини сили направо от току що приетата храна и ние се чувстваме нахранени. 3. За психичното въздействие на зъбите са правени доста интересни изследвания. Така напр. намерено е, че в основата на зъбите се образуват известни хормони — клетки, които въздействат върху мисълта у човека. Следователно, здравите зъби ще произвеждат, повече хормони и ще улеснявал, здравата мисъл. Разбира се, казаното е относително.
към текста >>

84. -

Като мислим, като чувстваме, като постъпваме, ние сме пак свободни Ако не се чувствате свободни, причината седи в това, че още не сте дошли в положение да служите на любовта.
житото без любов, не можете да извлечете това, което е скрито в него. Ако служите на любовта, правете каквото тя ви казва. Бог е дал свобода на всички. Като дишаме ние сме свободни. Като приемаме светлината, ние сме пак свободни. Като мислим, като чувстваме, като постъпваме, ние сме пак свободни Ако не се чувствате свободни, причината седи в това, че още не сте дошли в положение да служите на любовта. Когато двама души се обичат, цялото човечество участва в тази любов. Не само това, но когато двама души се обичат, на небето настава голяма радост — цялото небе се радва, взима участие в тяхната любов. Затова помнете: единственото нещо, с което човек може да обърне внимание на невидимия свят, това е любовта. Като любите ще видите, че животът ви ще се измени по органически начина. В любовта към Бога и Христа седи разрешението на всички въпроси, и за вас, и за европейските народи, и за цялото. човечество.
към текста >>

85. -

Когато Той присъства, ние се чувстваме силни и мощни.
Любовта към Бога е всичко в света, тя е живота. Ако обичаш Господа, всичко друго можеш да обичаш. Когато Бог живее в нас и проявява своята любов, ние можем да бъдем силни. Когато той не се проявява ние сме най-слабите хора. Обезсърчението, невежеството, което се проявява в нас се дължи на отсъствието на Бога. Когато Той присъства, ние се чувстваме силни и мощни. Отворете всички сърцата си сега, за любовта към Бога. Любовта е, която ще оправи света. Из беседите СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Дървото на живота (из неделната беседа „Дървото на живота“ – 14. IV. 1940 г.) Ние живеем в един свят който още не е установен — преходен е. Вие не разбирате какво нещо е животът.
към текста >>

86. -

Ние искаме да се почувстваме като една клетка от него, към която се стичат поточета от изобилната река на живота, хранени с красотата и съвършенството, които обилно текат в неговите артерии, облъхнати от музиката на тоя световен порядък, докоснати от лъчите на оная светлина, по която непрекъснато копнеят душите ни!
който е вникнал отчасти в работата на природата, може да долови, защо е толкова разнообразия картината на земята, защо е така неповторимо различна картината на планетарни живот. Да търсим грешки в природата и да се обявяваме срещу един ред, установен от много векове, ред управляван от сили вън от обсега на нашето възможност, а трагична смешна поза на мравката, която иска да отбие от релсите експресен влак. Ще избегнем разглеждането на съществуващите теории за произхода на слънчевата енергия защото, както всички остарели теории те имат нещо скърцащо и нестройно, нещо произволно и не достатъчно убедително. Дали, наистина слънцето претърпява известна контракция, както казва една от тези теории, та от това да се образува топлината, която се излъчва, дали върху него падат метеори, които след изгарянето си нахранват със своята „плът и кръв“ големия енергетичен център, дали разпадането на веществата (радиоактивно разпадане), както ни учи една от по-новите хипотези, освобождава тая енергия, тъй като един грам радий излъчва 120 калории топлина за 1 час, за сега, когато начините за изследвания не с абсолютни и безпогрешни, за нас все едно. Ние се приближаваме в това разглеждане на природата в безкрайно големите й граници не толкова с острието на анализа и опита, колкото с трепета на едно вътрешно чувство, което ни ръководи в нашия възторг от извършващите се промени във вселенският организъм. Ние искаме да се почувстваме като една клетка от него, към която се стичат поточета от изобилната река на живота, хранени с красотата и съвършенството, които обилно текат в неговите артерии, облъхнати от музиката на тоя световен порядък, докоснати от лъчите на оная светлина, по която непрекъснато копнеят душите ни! Въпреки това, обаче, ние не можем да избегнем да посочим на тия чудеса, които се извършват върху слънцето и другите небесни тела, защото те ни приобщават към идеята за безкрайната сила, за необозримото могъщество. Ако погледнем на слънцето телескоп, снабден със специално тъмно стъкло, което премахва непоносимият за окото блясък, ще видим, че неговата повърхност не е така гладка, както бихме очаквали, но има зърнеста структура. Тая блестяща огнено-лъчезарна повърхност съставена от отделни зърна (гранули), наричаме фотосфера. Фотосферата е ослепително блестящата мантия на слънцето зад която не може да надникне ничие око. Какво ли се крие под тази царствена дреха на слънцето?
към текста >>

87. -

Тъй будни трябва да бъдем, тъй чутки и внимателни към гласа на Бога и към всемирния закон на Хармонията и на равновесието, че да се чувстваме не тела, а души, духове.
Има времена, в които свободно можем да се движим, по път, покрит с цветя: можем да се отбиваме в страни, можем да се забавляваме, можем да се шегуваме колкото искаме и с всичко. Но идват и такива времена, когато дори само един поглед настрана може да коства живота и бъдещето ни. В такива времена цялото наше същество трябва да се превърне в трепет и внимание. В такива времена нашето съзнание трябва да присъства във всяка една клетка на нашето тяло. Тяло и душа трябва да се превърнат в едно съсредоточено съзнание и внимание. Тъй будни трябва да бъдем, тъй чутки и внимателни към гласа на Бога и към всемирния закон на Хармонията и на равновесието, че да се чувстваме не тела, а души, духове. И народите минават през такъв път. И те преживяват такива времена. И те биват подлагани на изпит. Биват заставени да стъпят върху пътя, който е „тесен като острието на ножа“. Внимание се изисква!
към текста >>

88. -

Важното в случая е всеки да действа искрено и добросъвестно и да проумее, че една от най-могъщите думи в света е Милостта, при която много тегла и скърби на тоя свят могат да бъдат смекчени, защото най-хубавата и най-мъчната задача е да се омилостивим и помагаме на страдащото човечество, да постигаме богатството на душата повече от материалните блага, да се чувстваме доволни от доброто, което вършим.
Тя ни пренася в идиличния свят от 18 век на високия Север със своите обширни чифлици, глутници вълци, смъртни борби с мечки стръвници, между които човек си остава най-опасното същество на света! Тук страстта за мъст е била чувство с не по-малко дълбоки корени от любовната страст, но ралата тихо порели благословената земя и людете стъпвали бавно и съсредоточено, а словата им били отмерени и обмислени. Но тук над всичко стоял „Дългът на човека“ и затова оставят и на Бога грижата за отмъщение, което никак не значи отстъпване поради страх или слабост. Най-красиво се рисува скромният, чистият и здравия живот, живот прост и естествен сред природата с нейните бури и страхотии, които каляват и тялото и характера. Тук на усамотение в гората, в тишината на горите или на високите върхове, човек мисли по-спокойно и се чувства цар, далеч от суетността и гордостта и от паричната и градската отрова като най-после вижда себе си в Бога и Бога в себе си и проумява целта за която е пратен на земята: да върви напред през съмнения и пречки с напипване, без да спира и без де губи смелост и по тоя начин всеки стига до съвършенство, за което е способен — едни напредват малко, други отиват далеч в бавния напредък на човечеството. Важното в случая е всеки да действа искрено и добросъвестно и да проумее, че една от най-могъщите думи в света е Милостта, при която много тегла и скърби на тоя свят могат да бъдат смекчени, защото най-хубавата и най-мъчната задача е да се омилостивим и помагаме на страдащото човечество, да постигаме богатството на душата повече от материалните блага, да се чувстваме доволни от доброто, което вършим. Извънредно поучителна книга, в която главният, герой Дал е истински апостол на истината. Жалко само, че поради преводът от френски език, германската дума Бьорндал, което значи „Меча долина“ е транскрибирано в Бжьорндал и други няколко грешно предадени имена. Но това никак не пречи за доброто опознаване на страната на фиордите, на великото примирение и на вратите на рая, каквато е Норвегия. И. X. К. Наследството на Бьорндал, роман от Трюгве Гюлбрансен, преведе от немски Асен Разцветников, издание на библиотека „Златни зърна“ на Славчо Атанасов, Алабинска 40.
към текста >>

89. -

Лишени от нея, ний веднага се превръщаме в мъртви, безжизнени трупове Без нея, ние не можем нито да мислим, нито да чувстваме, нито да се движим.
Колкото и да е широко разпространено, това схващане, обаче, не отговаря на действителността: ние се храним не само с помощта на стомаха си, но също така и с помощта на белите си дробове. Ние възприемаме елементите на живота не само чрез храната и питието, които употребяваме, но също така и чрез въздуха, който дишаме. Днес на всички е известно, че както ний, хората, така също и всички живи същества по цялата земя и в цялата наша слънчева система, живеят и съществуват чрез енергията, чрез живота, който получаваме от слънцето. Хлябът, водата, млякото, зеленчуците, плодовете — всичко тона е слънце, всичко това е кондензирана слънчева енергия, материализирани слънчеви лъчи, направени твърди и осезаеми. Животът, който ние черпим от храната, що употребяваме, е трансформирана слънчева енергия. Лишени от нея, ний веднага се превръщаме в мъртви, безжизнени трупове Без нея, ние не можем нито да мислим, нито да чувстваме, нито да се движим. Животът на слънцето е, който изпълва нашите мишци, който прави възможни нашите мисли, чувства и действия. Ние всички се храним от него така, както малкото дете — бозайниче се храни от майка си. Обаче тази слънчева енергия, която ние възприемаме чрез хляба, плодовете, зеленчуците, млякото и т. н., не се съдържа само в тях — тя прониква също така и въздуха, който ни заобикаля и който ний дишаме. Вън от храната, която употребяваме, ний можем да извличаме слънчевата енергия и направо от въздуха.
към текста >>

90. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Каним ония, които са събрали суми, да ги изпратят незабавно в редакцията ни, за да не чувстваме стеснение при посрещане на разноските, които до сега далеч надминават постъпленията.
Това ще се съобщи допълнително. Умоляват се неплатилите още своя абонамент да го внесат час по скоро, без особени покани. До 1. авг. т. г. трябва да се внесе целия годишен абонамент. Каним ония, които са събрали суми, да ги изпратят незабавно в редакцията ни, за да не чувстваме стеснение при посрещане на разноските, които до сега далеч надминават постъпленията. Ако, както ни уверяват от всякъде, се съзнава напълно, че това де.то е общо, то предполага общи средства и общ труд. Нека съчувствениците не скъпят поне труда си, за да записват абонати. Г. г. настоятелите могат да събират и обявления (реклами) за коридите на списанието Понеже е обявено, че за ваканционните месеци юли и август списанието не.ма да излиза, то съобщава се, че 4-та книжка ще излезе от печат на 1. септември т. г.
към текста >>

91. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той е казвал по някога: „зная, защото бях там“, и пак това не ни прави да чувстваме, че сцената е описана от очевидец.
Той искаше факти и описваше славата на небесните дворци по начин, който се употребява при описване инвентара на някоя земна къща. Ако е имало някога писател, на когото добрите качества да са били спънки за него, това е Сведенборг. Поради своята съвестност, която е против самия него, той натрупваше толкоз много подробности в съчиненията си, че не може да се състави едно общо гледище за работата му като едно цяло. Царството небесно е облял с широка непрекъсната светлина; няма свято тайнство, няма страшна Светая Светих. Неговите ангели са движещи се фигури, облечени в еврейски свещенически одежди и в червени и алени дрехи. Той е казвал по някога: „зная, защото бях там“, и пак това не ни прави да чувстваме, че сцената е описана от очевидец. При все това, няма съмнение, че той е видял тази сцени във вътрешния си мир, защото беше човек с прозорлива истинност и честност. От свидетелстването на слугите му се доказва, че той лежал в транс с часове, даже и дни; приятелите му също тъй засвидетелстват факта, че изглеждало да напуска тялото си, и когато се връщал духът, често им разправял за събитията, станали през това същото време в далечни страни. Явно е, че той не е бил умопобъркан и сигурно е виждал видения, чиято същност е била изтъкана от собственото му съзнание и, може-би, те са участвали в изтънченото естество на собствения му ум. Но дори и да допуснем, че видението му е било частично, трябва да признаем, че неговата концепция за вселената, за мястото на човека в тази вселена, за свръзката и общението между душата и тялото и за задгробния живот е невъобразимо по-велика и по-убедителна от теориите на други по-малко велики мъже. Мъчна задача е да се напишат няколко страници върху която и да е страна от характера и мисията на тоя „човек от десет века“: онези петдесет дебели томове in-octavo, за които Емерсон казва, че ще дадат достатъчно храна за един „уединен и силен ученик“, изглежда да се мръщят на такъв неуместен опит.
към текста >>

Чувстваме се убедени, че ръката Господня е била силна върху Езекиил, когато той чул гласа на големия трус и фученето на крилата на животните, които се допирали едно с друго; трогнати сме и от изобилието на откровения, които се дали на Павел и които не му било позволено да ни предаде, и уверени сме, че той е бил наистина на Третото Небе, дето е чул неизразими думи, които не било законно за един човек да изкаже.
За един човек в тялото си необходимо бе да се въведе в Небесните Мистерии, за да донесе известието, че Христовото второ пришествие, което бе предсказано символически, като станало с облаци и велика слава, е постигнато само в духа. Той е искал да извести на тогавашното невярващо поколение, че това е началото на една нова ера и една нова награда за църквата. По отношение на виденията, чрез които получавал вдъхновението си, той ни остави пълен рекорд. Той ни даде една рецепта за съобщаване, по един начин, с невидимия свЯт и оправда опитностите си чрез изобилни аргументи от Светото Писание. Като ни е дадена вярата в свръхнормалните видения на пророците и апостолите, няма нищо невероятно в едно по-късно откровение; липсва само тона на авторитетността, вдъхновения говор и чувството на дълбоко благоговение, на които сме привикнали. Чувстваме се убедени, че ръката Господня е била силна върху Езекиил, когато той чул гласа на големия трус и фученето на крилата на животните, които се допирали едно с друго; трогнати сме и от изобилието на откровения, които се дали на Павел и които не му било позволено да ни предаде, и уверени сме, че той е бил наистина на Третото Небе, дето е чул неизразими думи, които не било законно за един човек да изкаже. Разкошната картина в Откровението прави впечатление на поетическо чувство и описанието на светкавици и гръмотевици, на земни трусове, при които острови и планини са изчезнали, смразява сърцето и рисува картината, която очакваме за последния велик ден. Но Сведенборг, който не ни трогва с величието на видението си, стои на по-високо гледище от това, защото той ни обяснява, че когато бил обхванат от духа, той можел по собствената си воля и чрез силата си да регулира дишането си и да се пренесе в желаното състояние, когато поисквал. Вярно е, че той бил опитал всички форми на пътуване в Духа. Той е бил издиган във висините като Езекиил или като Плотин и определя екстаза като освобождение на ума от крайната съзнателност; чувал гласа на Бога, съобщава.т се с ангели и се възнасял в тих екстаз, толкова дълбок, колкото и неизразим с думи. Но по-често от това, той е ходил по райските полета в пълно обладание на всичките си способности, понеже е притежавал това, което може да се опише като един ключ на Небето.
към текста >>

И в двата случая чувстваме, че има нещо, което не е на местото си, и ни изглежда, че истинският природен ред е нарушен.
МЪЖЪТ И ЖЕНАТА „Той само за Бога, тя за Бога и за него“. Милтон. Когато се прилагат физиогномическите принципи за разпознаването на характера, винаги трябва да се вземат пред вид важните изменения, които произлизат от пола. Очертанията на мъжа и жената, както в общите форми, така и в особените черти, удивително се различават. Това, което се явява уместно и красиво у мъжа, същото у жената би било несъответно и грозно и обратно. Една мъжка жена и един женствен мъж ни произвеждат еднакво неприятно впечатление. И в двата случая чувстваме, че има нещо, което не е на местото си, и ни изглежда, че истинският природен ред е нарушен. Размери — Венера и Аполон Първото различие, което забелязваме между мъжката и женска фигури, е по-големият размер на първата. Старите скулптори, които разбирали добре пропорциите на човешката фигура и отличителните различия между половете, правели Аполон с повече от половин глава по-висок от Венера, както и съразмерно по-пълен. Сравнението между мъжа и жената от днешно време, когато обичаите на красивия пол с по-малко благоприятни за физическото развитие, отколкото с били за старата гръцка жена, и също по-малко, отколкото за мъжката половина на днешното общество, ще ни открие още по-голяма разлика. Общата форма Второто нещо, което ни поразява, е забележителното различие в общата форма. Забелязваме, че до като у един симетрично развит мъж, раменете с по-широки от бедрата (фиг.
към текста >>

92. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ако трябва да влезем в едно множеството хора, нека направим това само тогава, когато сме духовно най-силни, за да се оттеглим веднага, щом почувстваме, че се уморяваме.
Картинно казано, той ще окачи на живота си една оловна тежина! Той, макар за късо време, ще възприеме нещо от техния начин на мислене и обсъждане; у него ще настъпи разочарование на местото на големите му надежди. Планове, които до скоро са му се виждали близко и сигурно изпълними, ще му се явят внезапно в далечна мъгла! Той ще се страхува там, където е бил смел! Ще стане нерешителен и в моментално смущение ще каже нещо, ще направи нещо, някоя постъпка напр,, каквато сигурно не би направил, ако беше сам за себе си, ако беше със свои мисли, а не под влиянието на мислите на околните, които, като облак, го окръжават. Ако трябва да влезем в едно множеството хора, нека направим това само тогава, когато сме духовно най-силни, за да се оттеглим веднага, щом почувстваме, че се уморяваме. Защото в часа на силата ние сме магнит, който отблъсва вредните струи, на които беззащитно бихме се изложили, когато сме в негативно състояние. Положителните хора са борчески и предприемчиви, те най-добре успяват в живота. Но все пак не е добре винаги положително да се изпускат мисли, защото по такъв начин можем да пропуснем много ценни случаи за възприемане струи от вън, или да ги отблъснем и прогоним. Трябва да има време, през което духовният резервоар да се напълни отново; колкото по-интензивно се променя съдържанието, толкова по-добре. Положителният човек, който винаги посреща всека чужда мисъл нападателно, който никога не отделя време да изслуша новото и непознатото с цел да ги възприеме, който смесва невероятното с невъзможното, който счита за свое знаме само своето ограничено познание, такъв човек неминуемо ще изпадне в духовна нищета и безсилие.
към текста >>

Тоя път, в този сън, ние вече чувстваме всичко, което ще се реализира може би в новия живот.
Спящият, който чувства през време на съня какво става около него, който спи леко и който е готов да се събуди във всеки момент, е този, който съзнава, макар и неопределено, живота, от който е излязъл и в който пак се готви да се върне. През време на съня човек т е винаги егоист, живее уединено, без да взима участие в живота на своите подобни, без да е в някаква връзка с тях. В живота, който ние смятаме като реален, нашата връзка с подобните ни е вече по-голяма: съществува една привидност на любовта към ближния. В живота, от който ние излизаме и в който се връщаме, тази връзка е по-тясна; любовта към ближния не е вече един прост стремеж, а една действителност. В живота, за който онзи живот, споменат по-горе, е само една подготовка, връзката между всички е по-тясна и любовта на всички — още по-голяма. Тоя път, в този сън, ние вече чувстваме всичко, което ще се реализира може би в новия живот. Телесната форма, в която ни изненадва тук, на земята, събуждането на нашето съзнание за истинския живот, изглежда като граница за свободното развитие на нашия дух. Материята е границата на духа. Истинският живот почва, когато тази граница се унищожи... Това понятие включва в себе си цялото познание за истината, и то е, което дава на човека съзнанието за вечния живот. Аз не се забавлявам да измислям някаква теория. Но аз вярвам с всичката си душа в туй, което казвам.
към текста >>

93. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И не може да ни се каже, защо приписваме на тези усещания по-голяма действителност, отколкото на факта, че получаваме усещания и от образите на фантазията, че при припомня- нето на минали преживявания чувстваме болки, страх или радост.
Сега известно течение в психологическите изследвания съвсем не е склонно да даде някакво предимство на „усещанията от вън“ пред „вътрешните усещания“. То изобщо не признава никакво принципно различие между двете, а ги обяснява: всичко, което е дадено в съзнанието ни, е съставено изобщо от редица усещания. Това не е нито нещо реално, нито нещо по-малко реално. От „предметите на външния свят“ ние, строго взето, не знаем въобще нищо. Ние знаем само, че имаме усещания, усещания за бои, мирис, пипане, допиране и пр. И не може да ни се каже, защо приписваме на тези усещания по-голяма действителност, отколкото на факта, че получаваме усещания и от образите на фантазията, че при припомня- нето на минали преживявания чувстваме болки, страх или радост. А тези болки, страх или радости са. също така безспорен реален факт на съзнанието, както усещането „бяло“, което възприемаме в този момент напр. от лист хартия. Може би „радостта“ да се дефинира като едно състояние на духа. Строго взето, няма въобще състояния, а всичко се намира в постоянна промяна Това, което ни се вижда като състояние, е в същност една редица от движения, които често се повтарят едно след друго по същия на чин.
към текста >>

94. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Като речем да мислим сами по себе, веднага забелязваме, че сме действително роби на онова умствено тяло, което е образувано от чужди мисли; и когато желаем да добием пълното успокоение на духа, чувстваме, че умственото тяло затрептява с такава страст, с такава бързина, че невъзможно ни е да го завладеем и смирим всецяло.
Обикновено ние не мислим, не знаем да мислим; ние сме само огледала, които отразяват мислите на другите. Ние възпроизвеждаме мислите на света, в който живеем; на народа, в който влизаме като съставна част — това е едно вечно възпроизвеждане. Точно определената, силната, ясната мисъл е голяма рядкост; а причината, поради която ние не можем да схванем една такава мисъл; причината, която ни пречи да можем да мислим, сами по себе, сиреч самостойно, седи в това, че ние не сме господари на ония външни мисли, които безспирно проникват в нашия ум. Нашето умствено тяло би могло да се сравни с една къща, отворена за всички. желаещи да влязат в нея и ключът на която не се намира в наши ръце. Като речем да мислим сами по себе, веднага забелязваме, че сме действително роби на онова умствено тяло, което е образувано от чужди мисли; и когато желаем да добием пълното успокоение на духа, чувстваме, че умственото тяло затрептява с такава страст, с такава бързина, че невъзможно ни е да го завладеем и смирим всецяло. Медитацията ни прави способни да станем господари на ума си; нужно е да медитираме всеки ден, всека заран, преди да сме почнали каквото и да е друго нещо; никога не бива да почваме отново всекидневния си живот, без да сме медитирали четвърт час, половин час, дори, ако е възможно, и един час, за да може по този начин, подкачването на нашите всекидневни занимания да става при пълно душевно спокойствие и равновесие. Този навик да се медитира всека заран дава енергия на душата и я прави господар на тялото. Нужно е, прочее, да имаме преди всичко един възвишен идеал; след това да практикуваме медитацията, и то да я практикуваме с постоянство; ето това са трите необходими неща за образуването на едно добро умствено тяло— удобен и послушен инструмент на душата, а не неин тиранин. Този възвишен идеал, към който трябва винаги да се стремим и по-добър от който не може да се намери, е следният: съвършен човек, уравновесен човек, сиреч човек, тялото,чувствата, интелектът и съвестта на когото са еднакво и съвършено развити, и чиято еволюция представя една хармонична симфония. Ето това е идеалът на индивида, на отделния човек.
към текста >>

Когато познаваме закона, сиреч безусловната правда, вместо да се сърдим, вместо да чувстваме озлобление спрямо някого, който ни е огорчил, ще си казваме: „Никой не може да ми напакости, ако аз със своето минало не съм предизвикал у други една постъпка, която може да ме засегне сега; никой не може да ме нарани, ако аз, със своето минало поведение, не съм му създал повод да ме нарани днес.
Изисквайте от себе си всичко, което можете да направите; а от другите искайте само, колкото те могат да дадат, искайте от тях само добра воля; ето това е, което в окултизма се разбира под думата „толерантност“. После, ние трябва да усвоим Titiksha, великодушието, сиреч, способността да понасяме всичко с твърдост, без никаква слабост . . . всичко, безусловно всичко. Значи, да имаме едно безгранично търпение ... пълна липса на злопаметство спрямо когото и да е. Когато познаваме закона, сиреч безусловната правда, вместо да се сърдим, вместо да чувстваме озлобление спрямо някого, който ни е огорчил, ще си казваме: „Никой не може да ми напакости, ако аз със своето минало не съм предизвикал у други една постъпка, която може да ме засегне сега; никой не може да ме нарани, ако аз, със своето минало поведение, не съм му създал повод да ме нарани днес. Тъй че, когато ме връхлети някое неправда, това е едно задължение,което аз изплащам, и съм доволен, че се освобождавам от него. Туй задължение трябваше рано или късно да го изплатя; и затова е по-добре да ликвидирам с него веднага. И ако някой ми причини една сериозна пакост, ще му кажа: „Приятелю, много ти благодаря, че си постъпил така; имал съм да изплащам един голям дълг, ти си ми дал случай да го изплатя, и аз се много радвам за това“. Ако гледаме на нашите неприятели от тази гледна точка, те ще бъдат за нас благодетели, а пък нашите приятели само ще изплащат дълговете, които са направили спрямо нас; и по тоя начин като изплащаме и страдаме ние сами, може да се освобождаваме от нашите дългове. Прочее, трябва да смятаме всеки човек, който ни причинява зло, чисто и просто като инструмент на закона; и следователно, като се подчиняваме доброволно на закона, не можем да храним никакво злопаметство спрямо оногова, който е само негов инструмент.
към текста >>

95. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Може да се случи да няма аспиранти за това божествено предприятие, поради въздигането и падането на много нации и религии, ръководната ръка може да се оттегли, но можем да се чувстваме сигурни, че, когато и да е, щом ученикът е готов, Учителят ще бъде там, да го заведе към пътеката.
И тъй, християнските мистици признават едната пътека, която води към Бога. Тази пътека има три Стадии, очищение, осветление и съединение, и макар и да има малка разлика в подразделенията, то началото и краят с еднакви с онези в Източната Пътека. Мистичният път не е за формалиста (буквоеда), за правоверния или за индиферентния. Той е за неустрашимия дух, приготвен да срещне всичко в търсенето на Бога. Който може да се намери само в дълбочините на човешката душа. Може да се случи да няма аспиранти за това божествено предприятие, поради въздигането и падането на много нации и религии, ръководната ръка може да се оттегли, но можем да се чувстваме сигурни, че, когато и да е, щом ученикът е готов, Учителят ще бъде там, да го заведе към пътеката. Някои четци може случайно да запитат: „по какво тогава нашата християнска религия стои по-високо от другите религии, които са я предшества вали? “ Този въпрос е доста мъчен и изисква по-пълен отговор, отколкото тук може да се даде, но няколко думи могат да се кажат. Необходимо е да се помни, че ученията, които се изложиха, не са за обикновения богомолец, а за ония безстрашни души, които „търсят пътя“. Всяка религия е притежавала една езотерична страна, по същество еднаква във всичките религии, а различаваща се от тях само в подробностите. Но когато сравняваме религиите, трябва да ги разглеждаме и от екзотеричната им страна, като включим формите на поклонението и външните учения, тъй като тези неща са, които упражняват повече влияние над нормалния богомолец и на света изобщо.
към текста >>

Ако умираме съвършено, ние не ще знаем никога нищо за това, следователно, няма да го чувстваме.
Няма нищо по-сигурно от това, че ние ще умрем. Когато земята, върху която се намираме, обиколи само още стотина пъти около слънцето, никой от нас, драги четци, няма да бъде вече на този свят. Трябва ли да се боим от смъртта за нас или за ония, които обичаме? Ужасът от смъртта е празна дума. Едно от двете: или умираме съвършено или продължаваме да съществуваме и след гроба. Ако умираме съвършено, ние не ще знаем никога нищо за това, следователно, няма да го чувстваме. Ако ли продължаваме да съществуваме, заслужва да изучим това съществуване. Че нашето тяло престава един ден да живее, в това няма ни най малко съмнение. То ще се разложи на милиони молекули, които ще се съберат впоследствие а други организми, растения, животни и хора; възкресението на телата е една остаряла догма, която не може да се възприеме вече от никого. Ако нашата мисъл, нашата психична същност, преживява разрушението на материалния организъм, ние ще се радваме, че ще продължим живота си, тъй като съзнателният живот се продължава по друг начин на съществуване, по-висш от тоя: напредъкът е един естествен закон, който се изявява през цялата история на земята, единствената планета, която бихме могли да изучим непосредствено. За тази велика проблема ние можем да кажем заедно с Марк Аврелий: „какво е смъртта?
към текста >>

Ние можем да я чувстваме върху полето на ефектите и да я виждаме в умственото поле.
Етиката не е основана върху някои законник, нито върху чувствата, а е установена върху незиблемите закони на природата. „Любете враговете си“ — това е една от заповедите, на които учеше Христос, заповед, която най-много е смущавала хората. Колко са се запитвали, без да го кажат, какъв е истинският смисъл на това учение? При зее туй, тази заповед има чисто, научна основа. Любовта не е едно неопределено чувстване, тя е една реалност, най-високата и най-голямата двигателна сила на тази планета, и тя се проявява върху всички полета. Ние можем да я чувстваме върху полето на ефектите и да я виждаме в умственото поле. ако сме способни да функционираме върху това поле. Чистата любов, произвеждана от субективния дух, се проявява като строителна сила, като има за своя специална висша степен жълтото трептение. Гневът, емоция, която произтича от обективния дух на човека, трепти на по-низша степен, з червено. Едно същество, което ви ненавижда —ваш неприятел — изпраша към вас едно течение на червена мисъл, но ако вие му отговорите с любовни мисли, ще проектирате една сила на жълто трептение, безкрайно по-висша и по-могъща от червеното, която ще отклони по-низшето трептение и ще му попречи да ви засегне. Като живеете в съгласие с етичните принципи, вие ще достигнете едно превъзходно качество на мисълта или на трептението, и висшите сили на трептението ще ви закрилят от всяко зло.
към текста >>

Духат на безкрайното съзнание, който действа чрез нас, ни учи да се чувстваме като крайните остриета на лъчите на едно невидимо слънце.
Това ще трябва да дойде постепенно от ден на ден, от година на година! Опознаването на нашите недостатъци също тъй не може да ни дойде от другите. Знанието за собствената вина трябва да дохожда отвътре. Тогава то е едно окончателно разбиране! Едно откровение на Бога! Духат на безкрайното съзнание, който действа чрез нас, ни учи да се чувстваме като крайните остриета на лъчите на едно невидимо слънце. Безкрайното отваря нашите очи за петната, пукнатините и раните на нашия дух, които трябва да бъдат познати, за да можем да ги отстраним. Вместо да бъдем унили, когато откриване в нас скрити до тогава грешки, по-скоро ние имаме основание да ликуваме, тъй както и морякът се радва, когато е открил процепът, който иначе би довел до потъване неговия кораб. Със самото им опознаване, нашите грешки се подчиняват на себеизповедта! Достигнали ли сме веднъж до там, да надделеем безумната гордост, която не ни позволява да търсим „процепа“, ние сме направили вече една голяма крачка по пътя към вечното щастие. Тогава безкрайното съзнание ще удовлетвори втората наша нужда — ще ни изпрати човека, комуто можем да се изповядаме!
към текста >>

Ние не сме се освободили от тях, ако ли се опитаме да чувстваме иначе!
Или; „аз имам една наклонност да крада ; аз не съм може би един обикновен крадец, обаче, има и други форми на кражба. Моята по-добра съвест отхвърля тази склонност, и аз искам да бъда освободен от нея“. Или още: „аз чувствам завист и ревност при виждането на известни лица,—самото произнасяне името им възбужда в мен омраза и отвращение“. Или; „аз мразя богатите, когато минават край мене, — една ненавист се явява вътре в мен“. Мисли от този род вредят на тялото и му носят болести тъй сигурно, както огънят изгаря кълчищата. Ние не сме се освободили от тях, ако ли се опитаме да чувстваме иначе! Това е самоизмама. Ние просто не сме в положение да ги променим. Много по-добре е да се вгледаме направо в себе си, да признаем, каквото и да бихме намерили там, и си кажем честно: „да, аз мразя да, аз съм завистлив! “ Ако подобни усещания биват изказвани пред изпитания наш приятел, с сериозното желание да бъдем освободени от тях, то с това те са станали по-материални, отколкото когато ги таяхме в духа си. Ставайки по-материални, те приемат известна форма, която прави възможно тяхното отърсване!
към текста >>

Нищо, което да почувстваме или да познаем, не ни иде оттам; нищо не може да премине през мрачните и неми бездни, които окръжават нашият звезден остров.
Други вселени, може би, трептят оттатък, и тия светове не са нищо за нас, като че ли несъществуват. Хипотезата на автора, астрономът Нордман; всичките видими звезди се съдържат в етерни топки. Нашата вселена е в средната етерна топка. Другите етерни топки (вселени) са ни непознати. Между тях има безетерни пространства. Нищо, което да почувстваме или да познаем, не ни иде оттам; нищо не може да премине през мрачните и неми бездни, които окръжават нашият звезден остров. Нашият поглед е за винаги роб на тази монада толкова гигантска и . . . толкова малка. „Има, значи, неща, които никога не ще узнаем, но които все пак съществуват, нали? “ ще се провикнат наивните учудено.
към текста >>

96. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Индивидът се движи, а тъкмо в това, което са от себе си последните, чрез които ние неименуемо — рано или късно безразлично колко време —ще се слеем чрез своето самосъзнание или по-вярно — ще почувстваме чрез това свое самосъзнание, че се сливаме с първоизточника като частица от неговата същност и то не като съставна част, а като такава, която изживява това свое естество всестранно и изчерпателно.
в който храм не ще липсва абсолютно нищо, което е необходимост за едно истинско богослужение и то такова, че да се чувства неговото фактическо присъствие с всичкото свое величие, с цялата своя проявена същност. * Не трябва онзи индивид, който е стъпил почти здраво на собствените си нозе, да се клатушка, съмнява или пък въобще да върши всичко онова, което го отклонява от пътя на себеконтрола, себепознанието и себепожертването, понеже чрез него се проявява един Бог като воля, за един друг Бог — като обект, т. е. подобна личност служи като посредник между Бог-воля и Бог-обект — всичко онова, което е негова проява и което индивида ще срещне по своя жизнен път и ще докосне и освежи със своята божествена любов, чиито граници са и тези на безпределния и вечния Бог. * Закона за наследствеността не трябва да се взема пред вид като ограничаващ природен закон в естеството на отделния индивид, а като частица от самия индивид, като частица от тази негова същност, коя- ято е всичко, което е бил отделния и даден индивид преди да бъде еманииран като част от непроявения Бог, след това частица в момента на еманацията му, такъв в миналото, настоящето и бъдещето, като еманация, в момента на сливане с първоизточника и непроявения Бог и най- после като съставна част от неговата същност, от непроявения Бог и то не като част, от която Той е допълнен, а като същност от която част е допълнена неговата същност.Тя е странствала из Бога чрез Своето растящо самосъзнание, докато това съзнание е стигнало до онази най-висока степен, че да почувства своята индивидуалност като част от естеството на божествената същност, без разбира се тази отделна частица, това индивидуално съзнание, това наше лично „аз“ да е имало възможността да излезе вън от сферата на божествената същност. Имаме ли възможност да разбираме закона за наследствеността под такава една сравнително-реална светлина, този закон не слага индивида между огромните китайски стени на посредствеността, в липса на ведра атмосфера и въобще на всичко онова, което е противовес на волност, свобода, простор, чистота и полет. Индивидът се движи, а тъкмо в това, което са от себе си последните, чрез които ние неименуемо — рано или късно безразлично колко време —ще се слеем чрез своето самосъзнание или по-вярно — ще почувстваме чрез това свое самосъзнание, че се сливаме с първоизточника като частица от неговата същност и то не като съставна част, а като такава, която изживява това свое естество всестранно и изчерпателно. * Въпреки, че един и същ Учител е видим в едно и също време от едно мнозинство, но това не пречи на всеки един да има за него и по една отделна индивидуална представа, различаващи се само по степените на субективната илюзия. Такъв, какъвто е Учителя сам по себе си, никой не е в състояние да го познава, въпреки голямата доза от желание за това. Илюзиите, както за случая, така също и за всичко онова, което е обект — са различни — илюзиите са индивидуални, отделени с различни разстояния от самата истина, която едно малцинство познават. Има само разлика в разстоянията до истината за отделните личности, без да има некой възможността от мнозинството да е едно с истината, която е бог. Реална илюзия за посредственото мнозинство е разстоянието между субекта и истината, което разстояние с течение на времето, по закона на еволюцията, постепенно-постепенно се скъсява, до като се стигне до онова положение, че субект и истина се слеят.
към текста >>

с ускорението: Машинистът дава по-силен ход на машината, скоростта на кораба се увеличава, това ние явно го чувстваме (нека си спомним за усещанията при потеглящия влак), ние усещаме една сила, която ни натиска към възглавниците.
По отношение на всички тия системи уравненията на природните явления трябва да бъдат неизменяеми. Как, впрочем, да намерим начина, за да познаем това? Нека седнем пак в кабината на равномерно движещия се въздушен кораб. SRP казва: никога не можем да измерим неговата абсолютна скорост. Как стои, обаче, работата с промяната на скоростта, т. е. с ускорението: Машинистът дава по-силен ход на машината, скоростта на кораба се увеличава, това ние явно го чувстваме (нека си спомним за усещанията при потеглящия влак), ние усещаме една сила, която ни натиска към възглавниците. Това е натиска на ускорението, инертното съпротивление на тялото ни срещу измененията във величината на скоростта, т. е. срещу ускорението (абсолютното), което можем, значи, да мерим по нейното действие, по натиска. Това и Нютон още вярваше да е познал. Нека си представим, че стоим върху един грамаден диск в световното пространство. Звезди не могат да се видят, на късо, няма нищо, по което да се ориентираме върху нашето положение и да констатираме какво и да било движение.
към текста >>

Ние чувстваме, обаче, една сила; ние трябва да се държим за диска, ако не искаме да бъдем отхвърлени по направление на радиуса към периферията.
Това е натиска на ускорението, инертното съпротивление на тялото ни срещу измененията във величината на скоростта, т. е. срещу ускорението (абсолютното), което можем, значи, да мерим по нейното действие, по натиска. Това и Нютон още вярваше да е познал. Нека си представим, че стоим върху един грамаден диск в световното пространство. Звезди не могат да се видят, на късо, няма нищо, по което да се ориентираме върху нашето положение и да констатираме какво и да било движение. Ние чувстваме, обаче, една сила; ние трябва да се държим за диска, ако не искаме да бъдем отхвърлени по направление на радиуса към периферията. Какво заключение вадим от това: „Диска се върти! “ Ротацията, както е известно, е ускорено движение, при което се изменя наистина не величината, но посоката на скоростта. Силата е познатата:га всяко дете от училището центробежна сила, и не представлява друго освен инертното съпротивление на тялото ни срещу това изменение посоката на скоростта. Но не е ли необходимо, за установяването на едно ускорено движение, едно тяло за сравнение, по което да се ориентираме? Има ли, значи, абсолютно ускорение: Срещу този начин на доказване още големия немски физик Мах е възразил: дали не би могло диска да бъде в абсолютен покой, вселената ведно със звездите да се въртят около диска и дали центробежната сила не би могла да бъде един вид сила на теготението, на тия въртящи се маси, върху нашето тяло: Тук е точката, където Айнщайн се намесва.
към текста >>

97. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Така, например, ние не чувстваме нищо за огромните движения на планетата върху която стоят краката ни.
Аз предполагам: ние сме на края на един хубав летен ден, въздухът е тих, небето чисто, и всичко почива абсолютно спокойно около нас. При все туй, в действителност, ние се намираме върху един автомобил, които бяга в недрата на небето с главоломна бързина. Човечеството живее в дълбоко невежество и не , знае, че естествената ни организация не ни прави способни да познаем действителността. Нашите чувства ни мамят за всичко. Само научният анализ допринася малка светлина за нашия дух. Така, например, ние не чувстваме нищо за огромните движения на планетата върху която стоят краката ни. Тя изглежда закрепена, неподвижна с определени направления: нагоре, надолу, на ляво. на дясно и пр. Но тя тича в пространството и ни носи с една скорост от 107,000 километра на час, в годишния си ход около слънцето; което също се мести в необятността по начин, че траекторията (кривата линия) на земята не е една затворена крива, а една постоянно отворена спирала и че нашият глобус (земното кълбо) не е преминал два пъти през един и същи път още от самото си съществуване досега. Същевременно този глобус се върти около себе си в двадесет и четири часа по начин, че това, което ние наричаме в известен час горе, е долу двадесет и четири часа по-късно. Това еднодневно движение ни пренася 305 метра на секунда в парижка ширина или 465 метра екваторска.
към текста >>

Нашата планета е играчка на четиринадесет различни движения, нито едно от които ние не чувстваме, даже и ония, които ни засягат от най- близо, като напр.
Тя изглежда закрепена, неподвижна с определени направления: нагоре, надолу, на ляво. на дясно и пр. Но тя тича в пространството и ни носи с една скорост от 107,000 километра на час, в годишния си ход около слънцето; което също се мести в необятността по начин, че траекторията (кривата линия) на земята не е една затворена крива, а една постоянно отворена спирала и че нашият глобус (земното кълбо) не е преминал два пъти през един и същи път още от самото си съществуване досега. Същевременно този глобус се върти около себе си в двадесет и четири часа по начин, че това, което ние наричаме в известен час горе, е долу двадесет и четири часа по-късно. Това еднодневно движение ни пренася 305 метра на секунда в парижка ширина или 465 метра екваторска. Нашата планета е играчка на четиринадесет различни движения, нито едно от които ние не чувстваме, даже и ония, които ни засягат от най- близо, като напр. онова на приливите на земната кора, което повдига почвата два пъти на ден под краката ни, с една амплитуда от 30 сантиметра! Никаква определена точка за белег (репер) не може да ни п могне да наблюдаваме това повдигане направо, както и не бихме могли, ако нямаше брегове, да забележим приливите на океана. Също така можем ли да усетим тежестта на въздуха, който дишаме ? Повърхнината на човешкото тяло понася въздушна тежина от 16000 килограма, точно уравновесена с вътрешното налягане. Преди Галилей, Паскал и Торичели не допущаха, че въздухът тежи.
към текста >>

Но най-утешителното, което научаваме от книгата на г.: Ланслен, е, че ние чувстваме да изчезват преградите между видимия свет и оня който очите ни не виждат.
Тя е материализация на онова божие слово, което иска, всякой да получи според делата си. Тя е справедлива още и за това, че толкоз мъчителните социални различия не трябва да бъдат един прост каприз на съдбата но точна сметка на човешкото същество, което е пожелало да изгори ’ етапите на пътя си към Абсолютното- Богатството не е вече едно безподобно благодеяние, една великолепна награда, незаслужена, ако трябваше да живеем само един път. То е, напротив, едно изпитание, и то от най-опасните, защото ни налага огромната отговорност да можем да правим онова добро, което всякога не правим. Сиромахът изкупва старите си грешки, а богатият натегнува с вкуса си към материални удоволствия и постигнати блага, към грижи, които не могат да бъдат нито удовлетворени, ни облекчени. Болестите ни са също един вид приета мъка, която ни помага, ако ги понасяме с търпение, да направим още една крачка към Бога. Но най-утешителното, което научаваме от книгата на г.: Ланслен, е, че ние чувстваме да изчезват преградите между видимия свет и оня който очите ни не виждат. Г-н Ланслен не се задоволява само да ни даде научни и философски достоверности, а ни доказва напълно, че можем, при известни обстоятелства, годни за реализиране, да се намерим отново още през тоя живот с ония, от които смъртта ни е разделила. И те не искат нищо по-вече, освен да ни служат за ръководители и да ни останат приятели. Мъчно е да получим такива съобщения, особено без принуждение. Книгата „Посмъртният живот“ дава голямо количество от тия способи и изтъква тяхната ефикасност. Всякога, и за всички посветени, смъртта не е нищо друго, освен една функция на живота, но това убеждение излиза сега от молитвените домове и от лабораторията, за да се смеси с фактите на всекидневния живот.
към текста >>

98. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ето защо ние се чувстваме оправдани да вземем отново нишката на нашето разсъждение, макар и да намираме, че тя води отвъд царството на видимите явления, дори ако бъдем обвинени, че се отдаваме на спекулации или предположения.
Изглежда, че Мърчисън и сър Джордж Пейджет са открили случаи от болестта „рак“, произлезли от продължително безпокойствие. Професор Елмер Гейтс от Вашингтон е намерил чрез опити, че зложелателни (неблагосклонни) и обезсърчителни чувства пораждат в човешкия организъм вредителни съединения, някои от които са крайно отровни. От друга страна, доброжелателни (благосклонни) чувства докарват здрави промени в клетките на тялото. Човекът на строгата физическа наука не може да обясни тези явления върху строго физическа почва. Трябва да се признае прочее, че ние сме стигнали до такава точка, дето физическата наука се прелива в едно далеч не тъй осезаемо поле на действие, защото инак не бихме видели високоучени хора, като сър Оливър Лодж или сър Уйлиам Крукс, да посвещават своето време на такива неща, като спиритуализма, почти с риск на своята репутация. Ето защо ние се чувстваме оправдани да вземем отново нишката на нашето разсъждение, макар и да намираме, че тя води отвъд царството на видимите явления, дори ако бъдем обвинени, че се отдаваме на спекулации или предположения. Твърде често спекулацията става предтеча на едно действително откритие Ясно е, че ако атомът се състои от една субстанция, която се намира в движение — а модерната наука потвърждава това нещо — туй се дължи на два принципа, а именно, материята и енергията, а силните молекулярни комбинации, които стават, когато две или повече химически вещества от различно естество бъдат поставени едно до друго, сочат на факта, че атомите имат способност за спонтанна (самопроизволна) работа или, с други думи, те притежават потенциална енергия. Извънредната издръжливост на някои химически вещества, когато бъдат доведени в контакт едно с друго, е подсказвало често мисълта за едно съзнателно или своеволно усилие от страна на индивидуалните атоми, или за съществуването на един трети принцип в тяхното устройство, именно умът. Опитвания са били правени да обяснят, че това действие било автоматично и се дължало на отношението, което трептенията на едни редици от атоми имат спрямо редици от други атоми. Но откъде произлиза първичният импулс, който причинява трептението на атомите? На първо място, невъобразимо е, как правилни и методични явления в природата биха могли да бъдат резултат на един безжизнен и автоматичен импулс.
към текста >>

99. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Помислете, какво би значило за всички нас да чувстваме, че има някой, който храни голяма вътрешна симпатия към нас, който ни познава от край до край — всичките ни добри страни, както и всичките ни слабости — който винаги се държи на страната на нашето висше „аз“, който отразява божественото за нас, който ни насърчава и ободрява за по нататъшни усилия, който ни съветва и предупреждава в случай на предстояща опасност и чието вярно приятелство ние знаем, че никога не ни е било отказвано през целия ни земен живот.
Във връзка с тази история нека кажа, че един много голям брой духове са ми разказвали, че са били посрещани, когато са заминавали отвъд, от „ангел с прекрасно лице“, който им обяснявал нещата. Някои, очевидно, са взимали този ангел за Христа, или, ако са били римокатолици, за някой любим светия, комуто са били отправяни техните молитви приживе. Други пък духове са падали в безсъзнание по-дълго или по-късо време, след като са напущали телата си, тъй че не са имали да разкажат никакви лични опитности за своите ангели хранители, които, както ми се казва, изобщо оставяли душите под тяхната собствена грижа, след като са ги отправяли благополучно „през преградата“, Аз чувствам в себе си голяма нерешителност, като говоря за лични опитности, но се надея, че, като правя това, може да дам насърчение и помощ на други. Аз често съм копнеела да мога да предам на други нещичко от радостта, утехата и мира, които са били внасяни в моя собствен живот от знанието, че моят ангел хранител е винаги при мене и че, понеже той има съвършено знание и съвършена симпатия, може да ми помага много по-добре, отколкото кой и да е друг. Една човешка душа бива често съвсем уединена, като минава безмълвно през разни духовни опитности или като се бори против морални слабости и ограничения. Помислете, какво би значило за всички нас да чувстваме, че има някой, който храни голяма вътрешна симпатия към нас, който ни познава от край до край — всичките ни добри страни, както и всичките ни слабости — който винаги се държи на страната на нашето висше „аз“, който отразява божественото за нас, който ни насърчава и ободрява за по нататъшни усилия, който ни съветва и предупреждава в случай на предстояща опасност и чието вярно приятелство ние знаем, че никога не ни е било отказвано през целия ни земен живот. Що е най-съвършеният, най-идеалният брак на земята в сравнение с един такъв съюз? Ние всички смятаме за една привилегия да бъдем доведени в контакт с някой велик и добър човек, към когото можем да гледаме с дълбоко прочувствано благоговение, но колко много по-голяма е привилегията да можем да слушаме „тихия, слаб глас“ на нашия ангел, който е бил с нас още от рождението ни и който неуморно бди над нас, докато минем през оная врата, от която ние, бедните човеци, тъй често се страхуваме, главно поради мнимата самотия на пътуването. Мене са ме уверявали, че ние всички имаме тези ангели хранители, ако само бихме могли да си представим тоя факт. Едничките изключения от правилото са твърде младите души, долу, в стълбата на еволюцията, току- що излезли от животинската стадия, и ония много високо напреднали души, които са станали едно с великото космично съзнание и за това не чувстват вече нужда от ангел да отразява в тях божественото, защото, подобно на Христа и на всички велики души, те са се научили да казват с пълна истина: „Аз и моя Отец сме едно“. Аз зная, че в сегашно време психичните сили не са много широко разпространени, зла, ако хората биха се опитали само да си представят, че техните ангели хранители са съвсем близо до тях, ако биха поискали да се съобщават с тях в своите сърца, в тишината на нощния час или пък в ранно утро, преди започване ежедневните занятия, аз съм уверена, че в много случаи техните ангели хранители биха изпълнили техните молби и биха ги убедили по един очевиден начин, че са близо до тях.
към текста >>

100. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Когато съзерцаваме тази картина, почваме живо да чувстваме нашите връзки с тревите, цветята, дърветата, планините, животните.
6) Момиченце подава трева на агънце и сърненце. Наоколо цветя, трева, дървета, планини. Детето е усмихнато доверчиво. Борис Георгиев казва, че с тази картина не искал да изобрази как дете подава трева, а искал да предаде как усеща онова единство, което ни свързва и с животните, и с тревите, и с цветята, и с дърветата, и с планините. Това дете е символ на човешката душа. Когато съзерцаваме тази картина, почваме живо да чувстваме нашите връзки с тревите, цветята, дърветата, планините, животните. Те всички стават близки до душата ни, ние сме едно с тях! Ново, по-висше съзнание се събужда в душата ни. 7) Мадоната. Мадона Картина от художника Борис Георгиев Борис Георгиев се стреми в много свои картини да изрази душата, и то най-чистото, най-святото в душата. Душата на човека крие един „погребан храм“, една светиня.
към текста >>

НАГОРЕ

0.56517601013184