Търсене в текстове за 'Чувстваме'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 51 резултата в 45 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях

Ние ще се почувстваме по-добре обръжени* за борбата.
Познанието на невидимия свят, доверието на един върховен закон от справедливост и напредък, всичко това отпечатва на тази вяра един двоен характер и тишина и безопасност. Действително, от що се страхуваме, като знаем, че никоя душа няма да се погуби, че подир бурите и между особните несъгласия на живота, чрез мрачната нощ, дето всичко се види да загинва, ще видим да изгрее прекрасната светлина на безконечните дни? Проникнати от мисълта, че този живот е като една минута относително до иялото ни смъртно съществувание. ние ще претърпим неизбежните злини, що той произвежда. Перспективата на времената, които ни са отворени, ще ни даде силата да надвием сегашните нещастия и да се поставим над движенията от щастието. Ние ще се почувстваме по-добре обръжени* за борбата. Спиритистът познава причините за своите злини: той проумява тяхната потребност. Той знае. че страданието е законно и той го приема без да мърмори. Той знае, че смъртта не отнема нищо, че нашите чувства си остават в живота ни оттатък гроба, и че всички тези, които са се обичали тук долу, се намират избавени от земните нещастия, далеч от това лошо жилище; че не съществува разделение, освен за лошите и лукавите. От тези уверения се следват за него утешения - непознати от хладнокръвните и скептиците.
към текста >>

2. (стар стил) Учителя свиква първият годишен събор, 1900 - Варна

Насядали на дългите трапези под вековните брястове, всички се чувстваме като едно семейство.
Едни работят в кухнята, други носят вода,трети се грижат за чистотата в стана. Възпитателите пък поемат грижата за децата. Всеки е щастлив, че може да извърши нещо за другите. Учителя казва:Служенето е най-високата точка, до която може да достигне човек. И тук,и горе няма по-високо нещо от служенето.През време на съборните дни всички се храним общо. Насядали на дългите трапези под вековните брястове, всички се чувстваме като едно семейство. Яденето сближава хората, задължава ги да се чувстват близки, премахва преградите между тях. Дежурните прислужват сръчно. Доброто разположение като благословение лъха от всички лица. Първият ден на събора започва. Нова страница от великата книга на вечността се отваря и ни дарява своето откровение.
към текста >>

3. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор първи - УПЪТВАНЕ

И каква Радост чувстваме ние, когато сме призвани да извършим даже най-малкото и нищожно дело, което вази много пъти възмущава.
Защото нещата имат значение само за онзи, който разбира, който има разумение в сърцето си. Не мисли, че Небето е безчувствено към твоите усилия. Всяка стъпка, която ти вземаш нагоре и напред, радва всички там горе. Ние не спим, но бодърстваме винаги; ний не стоим, но работим всякога. Нашата Радост е в изпълнението на своята длъжност. И каква Радост чувстваме ние, когато сме призвани да извършим даже най-малкото и нищожно дело, което вази много пъти възмущава. Нам не ни е трудно нито да усещаме наскърбение, когато минаваме да изпълняваме както най-високите служби, тъй и най-малките. Единственото нещо, което огорчава духа ни понякога, то е когато ви видим да сте взели път, противоположен на Любовта Божия. И ако не е Божието дълготърпение, ние скоро бихме се разправили с грешните и техните постъпки. Но Любовта изисква търпение, до когато се препълни чашата на търпението и тогава беззаконията се посещават. Помнете, че Небето не може да търпи ни най-малкия грях, нито да го потуля.
към текста >>

4. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Варна

Да, животът е вътре в нази, в нашите души, и според както мислим и чувстваме, така го и разбираме.
Не можем да кажем, че Господ нарочно ни изпраща такива случки, но вярното е, че те се случват по някои наши опущения. Светът е така устроен, че има много опасни неща в него за настоящия наш живот. И разбира се, трябва да съблюдаваме, кога[то] минаваме [през] тия места. Животът е училище, гдето трябва да се придобие знание и мъдрост и да се научим да употребляваме благата на тоя живот. Трябва да погледнем на живота с поглед дълбок и обширен, въоръжен с вяра, за да можем да схванем ония славни моменти, ония велики граници, онова обширно действие на Любовта, което озарява тоя мрачен хаос. Да, животът е вътре в нази, в нашите души, и според както мислим и чувстваме, така го и разбираме. Призвани сме да живеем, да любим, да се подвизаваме, да размишляваме, да ходим с вяра, да се надеем, да очакваме бъдещето, да сме весели и радостни, като разглеждаме и изучаваме великите дела Божии, в които сме призвани да участваме. Всяка душа е подобна на един свят космически ненаселен отпървом и необработен, но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на земята, тя оживотворява в нашето битие всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и благородно. Тя докарва да се оплодотворят в нас всичките семена и зародиши на вечните скрити възможности за развитието и усъвършенстването на нашата душа. Какви славни мисли, какви дълбоки и възвишени чувства се крият в тая почва, на която ние живеем. Достатъчно е человек да отвори очите на душата си и да съзре великите гледки на тоя Божествен град.
към текста >>

5. Учителя присъства на събора, 1906 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протоколи - първи ден

Ако се преуморяваме умствено или телесно, ние губим много от тая енергия и тогава чувстваме отпадък на силите си.
Те трябва да се облагородят, като се превърне гневът в деятелност, страхът - в благоразумие, страстта - във воля. Мъдростта се добива от ред погрешки. Лъчистата материя, която изтича от човешкото тяло, изтича най-много от ръцете и нозете ни. Тая лъчиста материя на спиритически език се нарича флуиди. Тя е енергия, която ние можем да затворим в себе си при известни случаи, като прекръстосаме ръцете и краката си. Ако се преуморяваме умствено или телесно, ние губим много от тая енергия и тогава чувстваме отпадък на силите си. Тая лъчиста енергия образува около главата ни т.н. ореол, виден за ясновидците. Ореолът на човека бива такъв, какъвто е и характерът му. Злъчният човек има зелен ореол, кръвожадният - червен, мъдрият - син и пр. Ореолът на светията е лъчезарен, светложълт.
към текста >>

6. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 16 август

Когато вникнем в тия закони и ги почувстваме, тогава ще намерим и разберем какво нещо е Вечният живот и какво нещо е изворът на всичките блага.За вас сега остава следната емблема (посочва на всички Пръчката, разделена на три с четири подразделения43).
Този закон е, който е смъкнал Ангелите на Земята – този закон не щади никого. Светът, па и всички Ангели ще бъдат съдени по Третия закон. И който иска да се избави41, трябва да изпълни тия три заповеди. И аслъ, съвършенството е потребно, защото без него не можем да намерим връзките, за да се съединим с Бога. Това трябва да се почувства с душата42. Когато вникнем в тия закони и ги почувстваме, тогава ще намерим и разберем какво нещо е Вечният живот и какво нещо е изворът на всичките блага.За вас сега остава следната емблема (посочва на всички Пръчката, разделена на три с четири подразделения43). (Фиг. 6) Това ще си пазите за вечно възпоменание. Първото подразделение е Божественият свят, второто – Светът на духовете, третото е човешкият свят, четвъртото – естествата, които има човекът44. Четирите халки на тази емблематична Пръчка са четирите естества, които има човек. Първата халка показва Божествената частица, която човек има у себе си в началния зародиш.
към текста >>

7. Учителя изнася беседата 'Беседа за празника на пролетта'

Всичко, което мислим и чувстваме, не е истинският живот, защото ежедневно се мени.
Някои от присъстващите ще се възхитят, а за ония, които разбират от музикалното изкуство, ще е един знаменит ден. Понеже поканените на царската сватба не се отзоваха на поканата, то царят каза на слугите си да поканят где кого намерят по улиците (поканените сме ние) и понеже дошлите не са облечени със сватбарски дрехи, то Господарят на сватбата ще им приготви сватбарските дрехи. Най-важният фактор за една душа е възкресението. Който опита ябълката или крушата, само той я познава. Така е и с възкресението. Всичко, което мислим и чувстваме, не е истинският живот, защото ежедневно се мени. В човека има три неща, които се лъжат и нас излъгват. То са: вкусът, сърцето и интелектът, защото с вкуса се излъгваме да претоварваме стомаха си и си причиняваме страдание; със сърцето си обикваме близките си - някои от които ни причиняват неприятности; интелектът, който ни увлича в едно или друго желание и ни създава тежки главоболия и страдания. Обаче стомахът, душата и духът са реалните, неизменчивите, вечните, защото стомахът приема толкова храна, колкото му е нужна, ако не е вкусът, който да го изнасили. Душата е, която ни показва кои са истинските ни приятели и ни съди, когато сме слушали сърцето, когато сме избирали приятели, които са ни изневерили. За пояснение служи следващата приказка.
към текста >>

8. Учителя организира екскурзия до връх Мусала

Чувстваме се повече от алпинисти, нали сме с Учителя!
Същият брат отново опонира. Но наскоро се случва следното: Братът чете в един вестник, че научна група е минала през България и според нейните изследвания връх Мусала е висок 3080 м. Братът се засрамва за своето „знание", отива на Изгрева и се извинява на Учителя.Случваше се някой брат да вземе думата от устата на Учителя и да започне да „обяснява". Учителя скромно ще го изслушва, после по някакъв начин ще хвърли светлина върху проблема, след което „знаещият" се коригира.Отпразнувахме именния ден на Учителя на най-високия връх на нашата родина, на Мусала - Божии връх.Изкачваме се смели, решителни, като опитни алпинисти, а то повечето от нас не са се качвали дори на Витоша. Върхът е още наполовина скрит под снежната си покривка и ние се изкачваме по стръмен снежен склон. Чувстваме се повече от алпинисти, нали сме с Учителя! Носят ни крилата на Любовта! Имахме хубав слънчев изгрев и след кратък престой се върнахме.Паметно беше отиването ни през лятото на 1922 г. на връх Мусала.През лятото на 1923 г. беше незабравимо.През лятото на 1924 г. беше неописуемо.През лятото на 1925 г.
към текста >>

9. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922

Вие ще ми кажете: „Учителю, да почувстваме Любовта!
Ще постъпите по закона на свободата. Най-първо вие ще направите, каквото знаете, а после аз ще коригирам работата. (Отговарят: Каквото вие кажете.) Е, тогава всички, които искат да имат Любов, нека останат с белите си дрехи; които не са готови за тази Любов, да си облекат обикновените дрехи. (17-18 стр.) И тъй, вие имате сега най-добрите условия. Вие ще ми кажете: „Учителю, да почувстваме Любовта! " Знаете ли колко Любов има на земята? В този ден има толкова Любов, че тя може да оживи и възкреси всички хора. Вие дойдете, погледнете, но не виждате, защото за някъде мечтаете, за някакво бъдеще! (350 стр.) * Аспра (гр.) - дребна монета у древните източни народи (бел. ред.)
към текста >>

10. Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.

Тук ние сме вглъбени в себе си, чувстваме лъха на Вечното и Безкрайното в света.
С любов ги е нареждал Учителя. От днес започват чудните дни при Седемструнната арфа на Рила. Във време на нашето пребиваване тук в свободното си време ние единично и на групи посещаваме всички езера и върхове. Отиваме при Езерото на съзерцанието. Тишината, която цари тук, ни поглъща. Тук ние сме вглъбени в себе си, чувстваме лъха на Вечното и Безкрайното в света. Тук човек неволно идва в молитвено състояние. Посещаваме мястото на палатката на Учителя. У нас неволно възкръсва сцената с идването на французите. Когато те дойдоха тук при Учителя изпяха няколко песни на Братството с български думи. Това трогна всички.
към текста >>

11. Учителя с част от братството заминават за Рила - Седемте езера. 19 юли

Нашият богат живот не ни позволяваше да почувстваме зимните студени дни.
1.Спомени от Теофана Савова ЖИВОТЪТ 1930 г.„Понеже аз живея и вие ще живеете".„ От душата излизат мисли, възвишени и светли".Годината 1930 започна с много любов, с радост и песен. Между хубавите и изненадващи със своето разнообразие лекции, беседи, излети, разговори и упражнения, ние вече имахме и нашето преживяване от Рила, специално от седемте прекрасни езера. Очаквахме лятото и мечтаехме да поемем каменистата пътека през Скакавица, която води към езерата. Нашият богат живот не ни позволяваше да почувстваме зимните студени дни. Всичко виждахме през очите на планинаря и копнеехме за Рила, за прекрасните седем езера.С този копнеж ние посрещнахме пролетта. После направихме осмия младежки събор на 12, 13 и 14 юли. Всеки ден Учителя изнасяше по една великолепна беседа: „Право си отсъдил", „Връзване и развръзване", „Чрез него стана". И започнахме да се приготовляваме.Вече бяхме ходили на планина - на Витоша и на Мусала. Оставахме там до ден-два, до седмица най-много, с изключение на 1929 г., когато и на Мусала и на Езерата престояхме 9-10 дни без палатки.Сега се приготовлявахме за летуване на Рила до месец и повече.
към текста >>

12. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 20 юли

Нашият богат живот не ни позволяваше да почувстваме зимните студени дни.
1.Спомени от Теофана Савова ЖИВОТЪТ 1930 г.„Понеже аз живея и вие ще живеете".„ От душата излизат мисли, възвишени и светли".Годината 1930 започна с много любов, с радост и песен. Между хубавите и изненадващи със своето разнообразие лекции, беседи, излети, разговори и упражнения, ние вече имахме и нашето преживяване от Рила, специално от седемте прекрасни езера. Очаквахме лятото и мечтаехме да поемем каменистата пътека през Скакавица, която води към езерата. Нашият богат живот не ни позволяваше да почувстваме зимните студени дни. Всичко виждахме през очите на планинаря и копнеехме за Рила, за прекрасните седем езера.С този копнеж ние посрещнахме пролетта. После направихме осмия младежки събор на 12, 13 и 14 юли. Всеки ден Учителя изнасяше по една великолепна беседа: „Право си отсъдил", „Връзване и развръзване", „Чрез него стана". И започнахме да се приготовляваме.Вече бяхме ходили на планина - на Витоша и на Мусала. Оставахме там до ден-два, до седмица най-много, с изключение на 1929 г., когато и на Мусала и на Езерата престояхме 9-10 дни без палатки.Сега се приготовлявахме за летуване на Рила до месец и повече.
към текста >>

13. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 21 юли

Нашият богат живот не ни позволяваше да почувстваме зимните студени дни.
1.Спомени от Теофана Савова ЖИВОТЪТ 1930 г.„Понеже аз живея и вие ще живеете".„ От душата излизат мисли, възвишени и светли".Годината 1930 започна с много любов, с радост и песен. Между хубавите и изненадващи със своето разнообразие лекции, беседи, излети, разговори и упражнения, ние вече имахме и нашето преживяване от Рила, специално от седемте прекрасни езера. Очаквахме лятото и мечтаехме да поемем каменистата пътека през Скакавица, която води към езерата. Нашият богат живот не ни позволяваше да почувстваме зимните студени дни. Всичко виждахме през очите на планинаря и копнеехме за Рила, за прекрасните седем езера.С този копнеж ние посрещнахме пролетта. После направихме осмия младежки събор на 12, 13 и 14 юли. Всеки ден Учителя изнасяше по една великолепна беседа: „Право си отсъдил", „Връзване и развръзване", „Чрез него стана". И започнахме да се приготовляваме.Вече бяхме ходили на планина - на Витоша и на Мусала. Оставахме там до ден-два, до седмица най-много, с изключение на 1929 г., когато и на Мусала и на Езерата престояхме 9-10 дни без палатки.Сега се приготовлявахме за летуване на Рила до месец и повече.
към текста >>

14. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 22 юли

Нашият богат живот не ни позволяваше да почувстваме зимните студени дни.
1.Спомени от Теофана Савова ЖИВОТЪТ 1930 г.„Понеже аз живея и вие ще живеете".„ От душата излизат мисли, възвишени и светли".Годината 1930 започна с много любов, с радост и песен. Между хубавите и изненадващи със своето разнообразие лекции, беседи, излети, разговори и упражнения, ние вече имахме и нашето преживяване от Рила, специално от седемте прекрасни езера. Очаквахме лятото и мечтаехме да поемем каменистата пътека през Скакавица, която води към езерата. Нашият богат живот не ни позволяваше да почувстваме зимните студени дни. Всичко виждахме през очите на планинаря и копнеехме за Рила, за прекрасните седем езера.С този копнеж ние посрещнахме пролетта. После направихме осмия младежки събор на 12, 13 и 14 юли. Всеки ден Учителя изнасяше по една великолепна беседа: „Право си отсъдил", „Връзване и развръзване", „Чрез него стана". И започнахме да се приготовляваме.Вече бяхме ходили на планина - на Витоша и на Мусала. Оставахме там до ден-два, до седмица най-много, с изключение на 1929 г., когато и на Мусала и на Езерата престояхме 9-10 дни без палатки.Сега се приготовлявахме за летуване на Рила до месец и повече.
към текста >>

15. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 23 юли

Нашият богат живот не ни позволяваше да почувстваме зимните студени дни.
1.Спомени от Теофана Савова ЖИВОТЪТ 1930 г.„Понеже аз живея и вие ще живеете".„ От душата излизат мисли, възвишени и светли".Годината 1930 започна с много любов, с радост и песен. Между хубавите и изненадващи със своето разнообразие лекции, беседи, излети, разговори и упражнения, ние вече имахме и нашето преживяване от Рила, специално от седемте прекрасни езера. Очаквахме лятото и мечтаехме да поемем каменистата пътека през Скакавица, която води към езерата. Нашият богат живот не ни позволяваше да почувстваме зимните студени дни. Всичко виждахме през очите на планинаря и копнеехме за Рила, за прекрасните седем езера.С този копнеж ние посрещнахме пролетта. После направихме осмия младежки събор на 12, 13 и 14 юли. Всеки ден Учителя изнасяше по една великолепна беседа: „Право си отсъдил", „Връзване и развръзване", „Чрез него стана". И започнахме да се приготовляваме.Вече бяхме ходили на планина - на Витоша и на Мусала. Оставахме там до ден-два, до седмица най-много, с изключение на 1929 г., когато и на Мусала и на Езерата престояхме 9-10 дни без палатки.Сега се приготовлявахме за летуване на Рила до месец и повече.
към текста >>

16. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 24 юли

Нашият богат живот не ни позволяваше да почувстваме зимните студени дни.
1.Спомени от Теофана Савова ЖИВОТЪТ 1930 г.„Понеже аз живея и вие ще живеете".„ От душата излизат мисли, възвишени и светли".Годината 1930 започна с много любов, с радост и песен. Между хубавите и изненадващи със своето разнообразие лекции, беседи, излети, разговори и упражнения, ние вече имахме и нашето преживяване от Рила, специално от седемте прекрасни езера. Очаквахме лятото и мечтаехме да поемем каменистата пътека през Скакавица, която води към езерата. Нашият богат живот не ни позволяваше да почувстваме зимните студени дни. Всичко виждахме през очите на планинаря и копнеехме за Рила, за прекрасните седем езера.С този копнеж ние посрещнахме пролетта. После направихме осмия младежки събор на 12, 13 и 14 юли. Всеки ден Учителя изнасяше по една великолепна беседа: „Право си отсъдил", „Връзване и развръзване", „Чрез него стана". И започнахме да се приготовляваме.Вече бяхме ходили на планина - на Витоша и на Мусала. Оставахме там до ден-два, до седмица най-много, с изключение на 1929 г., когато и на Мусала и на Езерата престояхме 9-10 дни без палатки.Сега се приготовлявахме за летуване на Рила до месец и повече.
към текста >>

17. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 25 юли

Нашият богат живот не ни позволяваше да почувстваме зимните студени дни.
1.Спомени от Теофана Савова ЖИВОТЪТ 1930 г.„Понеже аз живея и вие ще живеете".„ От душата излизат мисли, възвишени и светли".Годината 1930 започна с много любов, с радост и песен. Между хубавите и изненадващи със своето разнообразие лекции, беседи, излети, разговори и упражнения, ние вече имахме и нашето преживяване от Рила, специално от седемте прекрасни езера. Очаквахме лятото и мечтаехме да поемем каменистата пътека през Скакавица, която води към езерата. Нашият богат живот не ни позволяваше да почувстваме зимните студени дни. Всичко виждахме през очите на планинаря и копнеехме за Рила, за прекрасните седем езера.С този копнеж ние посрещнахме пролетта. После направихме осмия младежки събор на 12, 13 и 14 юли. Всеки ден Учителя изнасяше по една великолепна беседа: „Право си отсъдил", „Връзване и развръзване", „Чрез него стана". И започнахме да се приготовляваме.Вече бяхме ходили на планина - на Витоша и на Мусала. Оставахме там до ден-два, до седмица най-много, с изключение на 1929 г., когато и на Мусала и на Езерата престояхме 9-10 дни без палатки.Сега се приготовлявахме за летуване на Рила до месец и повече.
към текста >>

18. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 26 юли

Нашият богат живот не ни позволяваше да почувстваме зимните студени дни.
1.Спомени от Теофана Савова ЖИВОТЪТ 1930 г.„Понеже аз живея и вие ще живеете".„ От душата излизат мисли, възвишени и светли".Годината 1930 започна с много любов, с радост и песен. Между хубавите и изненадващи със своето разнообразие лекции, беседи, излети, разговори и упражнения, ние вече имахме и нашето преживяване от Рила, специално от седемте прекрасни езера. Очаквахме лятото и мечтаехме да поемем каменистата пътека през Скакавица, която води към езерата. Нашият богат живот не ни позволяваше да почувстваме зимните студени дни. Всичко виждахме през очите на планинаря и копнеехме за Рила, за прекрасните седем езера.С този копнеж ние посрещнахме пролетта. После направихме осмия младежки събор на 12, 13 и 14 юли. Всеки ден Учителя изнасяше по една великолепна беседа: „Право си отсъдил", „Връзване и развръзване", „Чрез него стана". И започнахме да се приготовляваме.Вече бяхме ходили на планина - на Витоша и на Мусала. Оставахме там до ден-два, до седмица най-много, с изключение на 1929 г., когато и на Мусала и на Езерата престояхме 9-10 дни без палатки.Сега се приготовлявахме за летуване на Рила до месец и повече.
към текста >>

19. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 27 юли

Нашият богат живот не ни позволяваше да почувстваме зимните студени дни.
1.Спомени от Теофана Савова ЖИВОТЪТ 1930 г.„Понеже аз живея и вие ще живеете".„ От душата излизат мисли, възвишени и светли".Годината 1930 започна с много любов, с радост и песен. Между хубавите и изненадващи със своето разнообразие лекции, беседи, излети, разговори и упражнения, ние вече имахме и нашето преживяване от Рила, специално от седемте прекрасни езера. Очаквахме лятото и мечтаехме да поемем каменистата пътека през Скакавица, която води към езерата. Нашият богат живот не ни позволяваше да почувстваме зимните студени дни. Всичко виждахме през очите на планинаря и копнеехме за Рила, за прекрасните седем езера.С този копнеж ние посрещнахме пролетта. После направихме осмия младежки събор на 12, 13 и 14 юли. Всеки ден Учителя изнасяше по една великолепна беседа: „Право си отсъдил", „Връзване и развръзване", „Чрез него стана". И започнахме да се приготовляваме.Вече бяхме ходили на планина - на Витоша и на Мусала. Оставахме там до ден-два, до седмица най-много, с изключение на 1929 г., когато и на Мусала и на Езерата престояхме 9-10 дни без палатки.Сега се приготовлявахме за летуване на Рила до месец и повече.
към текста >>

20. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 28 юли

Нашият богат живот не ни позволяваше да почувстваме зимните студени дни.
1.Спомени от Теофана Савова ЖИВОТЪТ 1930 г.„Понеже аз живея и вие ще живеете".„ От душата излизат мисли, възвишени и светли".Годината 1930 започна с много любов, с радост и песен. Между хубавите и изненадващи със своето разнообразие лекции, беседи, излети, разговори и упражнения, ние вече имахме и нашето преживяване от Рила, специално от седемте прекрасни езера. Очаквахме лятото и мечтаехме да поемем каменистата пътека през Скакавица, която води към езерата. Нашият богат живот не ни позволяваше да почувстваме зимните студени дни. Всичко виждахме през очите на планинаря и копнеехме за Рила, за прекрасните седем езера.С този копнеж ние посрещнахме пролетта. После направихме осмия младежки събор на 12, 13 и 14 юли. Всеки ден Учителя изнасяше по една великолепна беседа: „Право си отсъдил", „Връзване и развръзване", „Чрез него стана". И започнахме да се приготовляваме.Вече бяхме ходили на планина - на Витоша и на Мусала. Оставахме там до ден-два, до седмица най-много, с изключение на 1929 г., когато и на Мусала и на Езерата престояхме 9-10 дни без палатки.Сега се приготовлявахме за летуване на Рила до месец и повече.
към текста >>

21. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 29 юли

Нашият богат живот не ни позволяваше да почувстваме зимните студени дни.
1.Спомени от Теофана Савова ЖИВОТЪТ 1930 г.„Понеже аз живея и вие ще живеете".„ От душата излизат мисли, възвишени и светли".Годината 1930 започна с много любов, с радост и песен. Между хубавите и изненадващи със своето разнообразие лекции, беседи, излети, разговори и упражнения, ние вече имахме и нашето преживяване от Рила, специално от седемте прекрасни езера. Очаквахме лятото и мечтаехме да поемем каменистата пътека през Скакавица, която води към езерата. Нашият богат живот не ни позволяваше да почувстваме зимните студени дни. Всичко виждахме през очите на планинаря и копнеехме за Рила, за прекрасните седем езера.С този копнеж ние посрещнахме пролетта. После направихме осмия младежки събор на 12, 13 и 14 юли. Всеки ден Учителя изнасяше по една великолепна беседа: „Право си отсъдил", „Връзване и развръзване", „Чрез него стана". И започнахме да се приготовляваме.Вече бяхме ходили на планина - на Витоша и на Мусала. Оставахме там до ден-два, до седмица най-много, с изключение на 1929 г., когато и на Мусала и на Езерата престояхме 9-10 дни без палатки.Сега се приготовлявахме за летуване на Рила до месец и повече.
към текста >>

22. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 1 август

Нашият богат живот не ни позволяваше да почувстваме зимните студени дни.
1.Спомени от Теофана Савова ЖИВОТЪТ 1930 г.„Понеже аз живея и вие ще живеете".„ От душата излизат мисли, възвишени и светли".Годината 1930 започна с много любов, с радост и песен. Между хубавите и изненадващи със своето разнообразие лекции, беседи, излети, разговори и упражнения, ние вече имахме и нашето преживяване от Рила, специално от седемте прекрасни езера. Очаквахме лятото и мечтаехме да поемем каменистата пътека през Скакавица, която води към езерата. Нашият богат живот не ни позволяваше да почувстваме зимните студени дни. Всичко виждахме през очите на планинаря и копнеехме за Рила, за прекрасните седем езера.С този копнеж ние посрещнахме пролетта. После направихме осмия младежки събор на 12, 13 и 14 юли. Всеки ден Учителя изнасяше по една великолепна беседа: „Право си отсъдил", „Връзване и развръзване", „Чрез него стана". И започнахме да се приготовляваме.Вече бяхме ходили на планина - на Витоша и на Мусала. Оставахме там до ден-два, до седмица най-много, с изключение на 1929 г., когато и на Мусала и на Езерата престояхме 9-10 дни без палатки.Сега се приготовлявахме за летуване на Рила до месец и повече.
към текста >>

23. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 2 август

Нашият богат живот не ни позволяваше да почувстваме зимните студени дни.
1.Спомени от Теофана Савова ЖИВОТЪТ 1930 г.„Понеже аз живея и вие ще живеете".„ От душата излизат мисли, възвишени и светли".Годината 1930 започна с много любов, с радост и песен. Между хубавите и изненадващи със своето разнообразие лекции, беседи, излети, разговори и упражнения, ние вече имахме и нашето преживяване от Рила, специално от седемте прекрасни езера. Очаквахме лятото и мечтаехме да поемем каменистата пътека през Скакавица, която води към езерата. Нашият богат живот не ни позволяваше да почувстваме зимните студени дни. Всичко виждахме през очите на планинаря и копнеехме за Рила, за прекрасните седем езера.С този копнеж ние посрещнахме пролетта. После направихме осмия младежки събор на 12, 13 и 14 юли. Всеки ден Учителя изнасяше по една великолепна беседа: „Право си отсъдил", „Връзване и развръзване", „Чрез него стана". И започнахме да се приготовляваме.Вече бяхме ходили на планина - на Витоша и на Мусала. Оставахме там до ден-два, до седмица най-много, с изключение на 1929 г., когато и на Мусала и на Езерата престояхме 9-10 дни без палатки.Сега се приготовлявахме за летуване на Рила до месец и повече.
към текста >>

24. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 3 август

Отразените в него върхове и скали му придават неземна хубост.Още няколко стъпки по извиващата пътека край езерото и изведнаж чувстваме радост, като че ли някой ни очаква пред прага на приказния свят на Чешмичката с ръцете, които дават!
Седемте часа път не ни измориха. Нагоре ни тегли мистичната красота на езерата, която блика из „Ръцете, които дават". Отиваме при тях, за да чуем новата приказка, която ще ни разкажат.Първото езеро ни посрещна приветливо с усмивката на своите широко разливащи се кристални води. То събужда спомени от близки и далечни времена. Светли образи, чието присъствие е осезателно, ни водят към своите обиталища.Спряхме при второто езеро. Отразените в него върхове и скали му придават неземна хубост.Още няколко стъпки по извиващата пътека край езерото и изведнаж чувстваме радост, като че ли някой ни очаква пред прага на приказния свят на Чешмичката с ръцете, които дават! Закътана между скали, далече от света, скромна, но величествена в уединението си, в тишината на голямата планина, тя раздава щедро от изобилието си. Мраморните ръце, из които струи кристалната вода, изразяват сила, Любов и безкрайна нежност. Морният пътник спира тук в захлас. Хубавата полянка го кани да отпочине, да се наслади на това чудно съчетание на природна хубост и човешки гений, да чуе живата приказка.И чешмичката, скромна, но мъдра, непрестанно струи и с тих глас ни казва:„Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, -Вий, служители на живота, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор! "И после продължава с приказки за неизречената мъдрост на Мировия Учител, за странника, който в дългия си път през вечността, се спрял тук и накарал този извор да избликне, та когато пътник морен потърси сили и утеха в самотен час, да спре при извора на любовта.Второто от седемте рилски езера, край югоизточния бряг на което се намира изворът „Ръцете които дават", Учителя нарече Ел Бур или Благото на живота.3 августЧухме хубава беседа от Учителя.
към текста >>

25. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 4 август

Отразените в него върхове и скали му придават неземна хубост.Още няколко стъпки по извиващата пътека край езерото и изведнаж чувстваме радост, като че ли някой ни очаква пред прага на приказния свят на Чешмичката с ръцете, които дават!
Седемте часа път не ни измориха. Нагоре ни тегли мистичната красота на езерата, която блика из „Ръцете, които дават". Отиваме при тях, за да чуем новата приказка, която ще ни разкажат.Първото езеро ни посрещна приветливо с усмивката на своите широко разливащи се кристални води. То събужда спомени от близки и далечни времена. Светли образи, чието присъствие е осезателно, ни водят към своите обиталища.Спряхме при второто езеро. Отразените в него върхове и скали му придават неземна хубост.Още няколко стъпки по извиващата пътека край езерото и изведнаж чувстваме радост, като че ли някой ни очаква пред прага на приказния свят на Чешмичката с ръцете, които дават! Закътана между скали, далече от света, скромна, но величествена в уединението си, в тишината на голямата планина, тя раздава щедро от изобилието си. Мраморните ръце, из които струи кристалната вода, изразяват сила, Любов и безкрайна нежност. Морният пътник спира тук в захлас. Хубавата полянка го кани да отпочине, да се наслади на това чудно съчетание на природна хубост и човешки гений, да чуе живата приказка.И чешмичката, скромна, но мъдра, непрестанно струи и с тих глас ни казва:„Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, -Вий, служители на живота, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор! "И после продължава с приказки за неизречената мъдрост на Мировия Учител, за странника, който в дългия си път през вечността, се спрял тук и накарал този извор да избликне, та когато пътник морен потърси сили и утеха в самотен час, да спре при извора на любовта.Второто от седемте рилски езера, край югоизточния бряг на което се намира изворът „Ръцете които дават", Учителя нарече Ел Бур или Благото на живота.3 августЧухме хубава беседа от Учителя.
към текста >>

26. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 18 август

Отразените в него върхове и скали му придават неземна хубост.Още няколко стъпки по извиващата пътека край езерото и изведнаж чувстваме радост, като че ли някой ни очаква пред прага на приказния свят на Чешмичката с ръцете, които дават!
Седемте часа път не ни измориха. Нагоре ни тегли мистичната красота на езерата, която блика из „Ръцете, които дават". Отиваме при тях, за да чуем новата приказка, която ще ни разкажат.Първото езеро ни посрещна приветливо с усмивката на своите широко разливащи се кристални води. То събужда спомени от близки и далечни времена. Светли образи, чието присъствие е осезателно, ни водят към своите обиталища.Спряхме при второто езеро. Отразените в него върхове и скали му придават неземна хубост.Още няколко стъпки по извиващата пътека край езерото и изведнаж чувстваме радост, като че ли някой ни очаква пред прага на приказния свят на Чешмичката с ръцете, които дават! Закътана между скали, далече от света, скромна, но величествена в уединението си, в тишината на голямата планина, тя раздава щедро от изобилието си. Мраморните ръце, из които струи кристалната вода, изразяват сила, Любов и безкрайна нежност. Морният пътник спира тук в захлас. Хубавата полянка го кани да отпочине, да се наслади на това чудно съчетание на природна хубост и човешки гений, да чуе живата приказка.И чешмичката, скромна, но мъдра, непрестанно струи и с тих глас ни казва:„Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, -Вий, служители на живота, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор! "И после продължава с приказки за неизречената мъдрост на Мировия Учител, за странника, който в дългия си път през вечността, се спрял тук и накарал този извор да избликне, та когато пътник морен потърси сили и утеха в самотен час, да спре при извора на любовта.Второто от седемте рилски езера, край югоизточния бряг на което се намира изворът „Ръцете които дават", Учителя нарече Ел Бур или Благото на живота.3 августЧухме хубава беседа от Учителя.
към текста >>

27. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - 19 януари

- Учителю, днес чувстваме особен вътрешен подем, като че ли сме в рая!
детето ще дойде да ти се извинява. * Най-напредналите души от Земята ще се съединят с души от Шестата раса, които идат от горе. И така, двете души, съединени В една плът, ще работят. Това е идването на Шестата раса. - Учителю, днес чувстваме особен вътрешен подем, като че ли сме в рая! - Една група напреднали същества слязоха сега да работят на Земята. Минаха през Бивака и вие почувствахте тяхното влияние. Да, те слизат на Земята като работници. Разговори на Ел Шадай Глава: Екскурзия на 19 януари 1932 година
към текста >>

28. Първият ден за 1933 г. на Учителя и изгревяни, описан от Теофана Савова

В обедната той е свободен, по-близко е до нас, чувстваме го свой.
По време на беседа нашето внимание е съсредоточено върху потока на неговата мисъл и радостта ни е резултат на светлината, която получаваме. На обед се радват очите ни и сърцето, че сме на една трапеза с Великия Учител! С тебе, Господи! Всеки път това преживяване е различно, но винаги е красиво и оставя в душите ни незаличим спомен .По време на беседа Учителя извършва интензивна работа, с която повдига всички умове и сърца. Нашите очи виждат капки пот да текат по челото му. В обедната той е свободен, по-близко е до нас, чувстваме го свой. От ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Спомени на Теофана Савова ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Нова радост за сърцата. Една далечна мечта прекрачи прага на нашия дом - Изгрева.
към текста >>

В обедната той е свободен, по-близко е до нас, чувстваме го свой.
По време на беседа нашето внимание е съсредоточено върху потока на неговата мисъл и радостта ни е резултат на светлината, която получаваме. На обед се радват очите ни и сърцето, че сме на една трапеза с Великия Учител! С тебе, Господи! Всеки път това преживяване е различно, но винаги е красиво и оставя в душите ни незаличим спомен .По време на беседа Учителя извършва интензивна работа, с която повдига всички умове и сърца. Нашите очи виждат капки пот да текат по челото му. В обедната той е свободен, по-близко е до нас, чувстваме го свой. * Заредиха се лекции и беседи, все по-хубави, по-богати и желани.Сряда, 5 часа сутринта - лекция на Общия окултен клас.Петък, 5 часа сутринта - лекция на Младежкия окултен клас.Неделя, 5 часа сутринта - Утринно Слово. Неделя, 10 часа преди обед - Беседа за всички. И така нататък.20 януари, петък, 5 часа сутринтаУчителя не дойде. Изпрати бележка:Новото иска много упражнения, а старото - много почивка.Прекарай времето в упражнения и в почивка.
към текста >>

29. Посрещане на новата 1939-та година. Беседите 'Големият брат' и 'Малкият брат'

Щом познаем образа на Божественото, ние ще почувстваме любовта Му.
Ще кажете, че трябва да се възлюбите едни-други. Не, докато не цени любовта, човек не може да люби. Невъзможно е да любиш човека, докато не цениш душата му. Любовта е възможна само тогава, когато се научите да цените човешката душа. Да ценим човешката душа, това значи, да познаем в нея Божия образ. Щом познаем образа на Божественото, ние ще почувстваме любовта Му. Няма по-велико нещо за човека от любовта. Запали ли се човек веднъж от любовта, повече не трябва да го палят. Ето и слънцето, веднъж запалено, никой повече не го пали. То е запалено от милиони години насам и постоянно гори. Същото се отнася и до човека.
към текста >>

30. Учителя изнася утринната беседа 'Пред новата епоха' - 11 юни

(Учителя посочи главата си.) В главата си ние мислим и чувстваме донякъде си.
Тези мисли и чувства виждате ли ги? Хубавите мисли и хубавите чувства не са от този свят. Ако бяха от този свят, щеше да ги видиш. Къде е онзи свят? Тук някъде. (Учителя посочи главата си.) В главата си ние мислим и чувстваме донякъде си. Къде започва онзи свят? Онзи свят започва от сърцето. И после отива нагоре към главата и минава още по-нагоре. Като заспите, къде отивате? Къде е онзи свят?
към текста >>

31. Формула за ограждане, дадена от Учителя, 7 юли 1939

Но може да го чувстваме.
Всичко ми говори, трябва само да имаме очи и уши, нищо случайно няма. Ние често казваме - нямам условие това, онова да направя, но ето какво казва Учителят по този въпрос: „Трябва един нов начин на самовъзпитание и сами трябва да си създадем условия, а не да чакаме да дойдат отвънка. Това е старо разбиране. Докато условията са по-силни от човека, той е роб; когато човек е по-силен от условията, той е господар - първо е господар към себе си." И вярно, като размишлявам - добре, тъй е, по-добри условия от тия, които аз сама мога да си създавам, никой не може да ми ги създаде. Пишеш ми, че много мислиш сега, как е минала една година откак нашият обичан Учител ни е напуснал, всъщност той не ни е напуснал, само че сега в неговата същина ние не може да го видим. Но може да го чувстваме. Винаги, когато си спомняме за него, става ни нещо приятно около сърцето. Прям отговор на твоето писмо ще ти дам устно, когато ще дойдеш тук при мене на гости с Цвета. Ще ти говоря по този въпрос с Учителевите думи. Но сега нещо друго. Имате ли време за духовна работа?
към текста >>

32. Чужденци на Рила - палатката на французите

Те изразиха една благодарност, един възторг от това, което е донесъл, изразиха това, което ние го чувстваме, но не можем да го изразим, но те го изразиха.
Казал: „Аз съм дошъл за българите, а не за французите! " Разкажи по-подробно. Е.А.: Това не съм го чула, не мога да кажа. Що ще казвам нещо, което не съм чула. Направи ми впечатление, че това, което те казаха, понеже аз рабирам толкова френски, никой от нас не можа да каже на Учителя. Те изразиха една благодарност, един възторг от това, което е донесъл, изразиха това, което ние го чувстваме, но не можем да го изразим, но те го изразиха. Виж това ми направи впечатление. Значи тия хора умееха да го кажат, пък ние не умеем да го кажем. Ний го живеехме. Да, ний го живеехме, но не можехме да го кажем тъй както те го казаха. И професорът, когато каза слово към Учителя и този Белмен, когато се изказа и всичко, което казваха, но сестрите не са казвали.
към текста >>

33. Изпращане на френските гости. Изгрева - София

Ние сега се чувстваме по-силни в усилията си да създадем във Франция едно здраво ядро на Всемирното Бяло Братство.
Ние го поздравихме. Той произнесе няколко думи на Любов. Братя и сестри плачеха. Ние получихме нещо като едно ново кръщение. В най- големите глъбини на самите нас ние ще запазим спомена за това кръщение като нещо свято. Ние сега се чувстваме по-силни в усилията си да създадем във Франция едно здраво ядро на Всемирното Бяло Братство. Ние се чувстваме по-силни да служим на Цялото, на Безграничния и да служим на хората, които са създадени по образ Божий.”Ето част от словото на Тони Белмен от Лион, Франция, казано на Рила пред Учителя и пред братята и сестрите:“Откак сме дошли в България, първо на Изгрева и сега тук, на планината Рила, при вас и при всички наши братя-българи, ние чувстваме около нас такива добри мисли, благи думи и духовна радост, та имаме впечатлението, че сме станали вече жители на Небето.Ние си спомняме за нашето детинство, когато дните ни бяха свободни, открити за радостта, игрите и учението всред Природата. Ние можехме да обичаме Природата и да прекараме всред нея от сутрин до вечер, да вдишваме нейните благоухания и нейния живот без ограничения и без страх. После, когато пораснахме, около нас срещнахме хора, които ни дадоха пример на страх, на егоизъм, на подозрение, на лични долни сметки и интереси, и бяхме принудени да се подчиним на техните правила на цивилизация и на техния неестествен живот.Затова ние трябваше да пазим грижливо, тайно в душата си нашия дивен блян за Рая на Земята. Но днес, бидейки тук, ние виждаме и чувстваме, че нашите детски мечти стават действителност. Ние се уверяваме в това, като констатираме от месеци насам – откакто изучаваме вашето Божествено учение – неочаквани големи промени в нашата душа и в нашето физическо тяло, постепенно и в нашите семейства и в нашите приятели.
към текста >>

Ние се чувстваме по-силни да служим на Цялото, на Безграничния и да служим на хората, които са създадени по образ Божий.”Ето част от словото на Тони Белмен от Лион, Франция, казано на Рила пред Учителя и пред братята и сестрите:“Откак сме дошли в България, първо на Изгрева и сега тук, на планината Рила, при вас и при всички наши братя-българи, ние чувстваме около нас такива добри мисли, благи думи и духовна радост, та имаме впечатлението, че сме станали вече жители на Небето.Ние си спомняме за нашето детинство, когато дните ни бяха свободни, открити за радостта, игрите и учението всред Природата.
Той произнесе няколко думи на Любов. Братя и сестри плачеха. Ние получихме нещо като едно ново кръщение. В най- големите глъбини на самите нас ние ще запазим спомена за това кръщение като нещо свято. Ние сега се чувстваме по-силни в усилията си да създадем във Франция едно здраво ядро на Всемирното Бяло Братство. Ние се чувстваме по-силни да служим на Цялото, на Безграничния и да служим на хората, които са създадени по образ Божий.”Ето част от словото на Тони Белмен от Лион, Франция, казано на Рила пред Учителя и пред братята и сестрите:“Откак сме дошли в България, първо на Изгрева и сега тук, на планината Рила, при вас и при всички наши братя-българи, ние чувстваме около нас такива добри мисли, благи думи и духовна радост, та имаме впечатлението, че сме станали вече жители на Небето.Ние си спомняме за нашето детинство, когато дните ни бяха свободни, открити за радостта, игрите и учението всред Природата. Ние можехме да обичаме Природата и да прекараме всред нея от сутрин до вечер, да вдишваме нейните благоухания и нейния живот без ограничения и без страх. После, когато пораснахме, около нас срещнахме хора, които ни дадоха пример на страх, на егоизъм, на подозрение, на лични долни сметки и интереси, и бяхме принудени да се подчиним на техните правила на цивилизация и на техния неестествен живот.Затова ние трябваше да пазим грижливо, тайно в душата си нашия дивен блян за Рая на Земята. Но днес, бидейки тук, ние виждаме и чувстваме, че нашите детски мечти стават действителност. Ние се уверяваме в това, като констатираме от месеци насам – откакто изучаваме вашето Божествено учение – неочаквани големи промени в нашата душа и в нашето физическо тяло, постепенно и в нашите семейства и в нашите приятели. Тези резултати са така важни, че те не могат да се сравнят с малкия напредък, който правехме по-рано с голям труд и бавно, година след година.
към текста >>

Но днес, бидейки тук, ние виждаме и чувстваме, че нашите детски мечти стават действителност.
В най- големите глъбини на самите нас ние ще запазим спомена за това кръщение като нещо свято. Ние сега се чувстваме по-силни в усилията си да създадем във Франция едно здраво ядро на Всемирното Бяло Братство. Ние се чувстваме по-силни да служим на Цялото, на Безграничния и да служим на хората, които са създадени по образ Божий.”Ето част от словото на Тони Белмен от Лион, Франция, казано на Рила пред Учителя и пред братята и сестрите:“Откак сме дошли в България, първо на Изгрева и сега тук, на планината Рила, при вас и при всички наши братя-българи, ние чувстваме около нас такива добри мисли, благи думи и духовна радост, та имаме впечатлението, че сме станали вече жители на Небето.Ние си спомняме за нашето детинство, когато дните ни бяха свободни, открити за радостта, игрите и учението всред Природата. Ние можехме да обичаме Природата и да прекараме всред нея от сутрин до вечер, да вдишваме нейните благоухания и нейния живот без ограничения и без страх. После, когато пораснахме, около нас срещнахме хора, които ни дадоха пример на страх, на егоизъм, на подозрение, на лични долни сметки и интереси, и бяхме принудени да се подчиним на техните правила на цивилизация и на техния неестествен живот.Затова ние трябваше да пазим грижливо, тайно в душата си нашия дивен блян за Рая на Земята. Но днес, бидейки тук, ние виждаме и чувстваме, че нашите детски мечти стават действителност. Ние се уверяваме в това, като констатираме от месеци насам – откакто изучаваме вашето Божествено учение – неочаквани големи промени в нашата душа и в нашето физическо тяло, постепенно и в нашите семейства и в нашите приятели. Тези резултати са така важни, че те не могат да се сравнят с малкия напредък, който правехме по-рано с голям труд и бавно, година след година. Ритъмът на нашия живот се промени, всичко приема за нас нов смисъл и сега за нас започва нов живот.Аз изказвам тези мисли от името на всички французи и от името на всички приятели, които са останали във Франция, но които са свързани с нас в този момент с всичката искреност на своето сърце.Ние ще им кажем, че сме намерили тук своето истинско Отечество – страната на Любовта, на Светлината и на истинската Радост. И ще им занесем с отворени сърца всички неоценими богатства, които получихме тук.Учителю, ние искаме да Ви изкажем своята дълбока благодарност за ония благословения, които Вие изляхте върху нас. Ние Ви благодарим от все сърце, че ни изпратихте във Франция един от Своите ученици – Михаил Иванов.Ние изказваме също дълбоката си благодарност на всички наши братя българи, които четиридесет години извършват първата най-мъчна работа с такова търпение и Любов за всички свои братя човеци.
към текста >>

Ние ги обикнахме и благодарение на тях чувстваме голяма сила в себе си да вървим напред.”Алфред Ломоние, професор в Историко-филологическия факултет на университета в Тулуза, Франция, държа две слова пред Учителя и учениците.
Тези резултати са така важни, че те не могат да се сравнят с малкия напредък, който правехме по-рано с голям труд и бавно, година след година. Ритъмът на нашия живот се промени, всичко приема за нас нов смисъл и сега за нас започва нов живот.Аз изказвам тези мисли от името на всички французи и от името на всички приятели, които са останали във Франция, но които са свързани с нас в този момент с всичката искреност на своето сърце.Ние ще им кажем, че сме намерили тук своето истинско Отечество – страната на Любовта, на Светлината и на истинската Радост. И ще им занесем с отворени сърца всички неоценими богатства, които получихме тук.Учителю, ние искаме да Ви изкажем своята дълбока благодарност за ония благословения, които Вие изляхте върху нас. Ние Ви благодарим от все сърце, че ни изпратихте във Франция един от Своите ученици – Михаил Иванов.Ние изказваме също дълбоката си благодарност на всички наши братя българи, които четиридесет години извършват първата най-мъчна работа с такова търпение и Любов за всички свои братя човеци. Те са за нас едно голямо огнище на Топлина и Светлина. Ние ги обикнахме и благодарение на тях чувстваме голяма сила в себе си да вървим напред.”Алфред Ломоние, професор в Историко-филологическия факултет на университета в Тулуза, Франция, държа две слова пред Учителя и учениците. Ето част от първото му слово, държано на 13 август 1939 г. на Рила:“Ние дойдохме да ви благодарим от всичката си душа и всичкия си Дух, също така и да искаме нови благословения, съвети, примери, физическа, интелектуална и морална сила, за да можем по-добре да служим на Цялото. Сега ние все повече съзнаваме нашата задача. Тя е още много малка, понеже сме много слаби. Ние искаме да станем по-силни, за да могат да ни се възлагат по-големи и по-трудни задачи.Онова откровение за живо Братство, което ни се даде чрез трогателния пример от страна на всички братя-българи и чужденци, което ни се изявява в атмосферата, пълна с мир и мекота, всред планини и езера, Вашето присъствие и Вашето Слово разтърсиха цялото ни естество, за да го преустроят.
към текста >>

34. Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - първи ден. 22 юли

Причинното тяло не е още развито и затова ние само я чувстваме, без да знаем източника.
Засегна се и въпросът за посещение на Бога. Има два момента, когато Бог ни търси и когато ние Го търсим. Да наблюдаваме съвпадението на тези два момента, защото тогава най-лесно се постигат нещата. И ако Бог е далеч, тогава е мъчно. Бог казва: „Търсете Ме, докато съм близо.“ Когато дойде радост, която не знаеш защо е, то е защото тази радост е от най-висш порядък. Причинното тяло не е още развито и затова ние само я чувстваме, без да знаем източника. Псалмопевецът казва: „Като види лицето Ти, ще се развесели сърцето му.“ Радостта и Веселието идат от присъствието на Бога. Когато Духът Господен посети човека, тогава човек е радостен. Когато човек е готов да извърши Волята Божия, тогава идва Радостта. Един брат сподели: „В една от последните недели, в 5 ч., на събранието в салона имах едно Божествено състояние.“ Човек може да влезе в пътя на „Eternal generation“, т.е.
към текста >>

35. Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - втори ден. 23 юли

Причинното тяло не е още развито и затова ние само я чувстваме, без да знаем източника.
Засегна се и въпросът за посещение на Бога. Има два момента, когато Бог ни търси и когато ние Го търсим. Да наблюдаваме съвпадението на тези два момента, защото тогава най-лесно се постигат нещата. И ако Бог е далеч, тогава е мъчно. Бог казва: „Търсете Ме, докато съм близо.“ Когато дойде радост, която не знаеш защо е, то е защото тази радост е от най-висш порядък. Причинното тяло не е още развито и затова ние само я чувстваме, без да знаем източника. Псалмопевецът казва: „Като види лицето Ти, ще се развесели сърцето му.“ Радостта и Веселието идат от присъствието на Бога. Когато Духът Господен посети човека, тогава човек е радостен. Когато човек е готов да извърши Волята Божия, тогава идва Радостта. Един брат сподели: „В една от последните недели, в 5 ч., на събранието в салона имах едно Божествено състояние.“ Човек може да влезе в пътя на „Eternal generation“, т.е.
към текста >>

36. Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - трети ден. 24 юли

Причинното тяло не е още развито и затова ние само я чувстваме, без да знаем източника.
Засегна се и въпросът за посещение на Бога. Има два момента, когато Бог ни търси и когато ние Го търсим. Да наблюдаваме съвпадението на тези два момента, защото тогава най-лесно се постигат нещата. И ако Бог е далеч, тогава е мъчно. Бог казва: „Търсете Ме, докато съм близо.“ Когато дойде радост, която не знаеш защо е, то е защото тази радост е от най-висш порядък. Причинното тяло не е още развито и затова ние само я чувстваме, без да знаем източника. Псалмопевецът казва: „Като види лицето Ти, ще се развесели сърцето му.“ Радостта и Веселието идат от присъствието на Бога. Когато Духът Господен посети човека, тогава човек е радостен. Когато човек е готов да извърши Волята Божия, тогава идва Радостта. Един брат сподели: „В една от последните недели, в 5 ч., на събранието в салона имах едно Божествено състояние.“ Човек може да влезе в пътя на „Eternal generation“, т.е.
към текста >>

37. Писмо от Пеню Киров до Учителя №15

Това освен гдето го разбираме, но и го чувстваме.
Благодаря ти братски, загдето от време на време дохождаш с писмата си да ни радваш в Господа. Истина говоря, не лъжа, че твоите писма ни носят всякога радост и ний всякога с нетърпение очакваме такивата от теб. О, Господи, вместо нашата радост, отдай радост жива на бр. Дънов за плодовете му! Ний сега-засега с Божията воля следваме делото, но виждаме, че любезният ни Небесен Баща изработва нашето спасение. Това освен гдето го разбираме, но и го чувстваме. Ний с бр. Тодор вече чувстваме как Светият Дух ни изолира ума и мозъците и друго вече не мислим, освен нашето дело и никакви лоши мисли не са в сила да ни смущават. Понякога чувствам в главата си като че работи нещо, необикновена сила. Днес даже на три-четири пъти, като бях в католическата църква72, почувствах една много лека и приятна сила, която разклащаше косата ми, и усещах едно много приятно духание, но с думи не мога да ти го обясня. И в това време ме обхващаше една радост, едно пренасяние.
към текста >>

Тодор вече чувстваме как Светият Дух ни изолира ума и мозъците и друго вече не мислим, освен нашето дело и никакви лоши мисли не са в сила да ни смущават.
О, Господи, вместо нашата радост, отдай радост жива на бр. Дънов за плодовете му! Ний сега-засега с Божията воля следваме делото, но виждаме, че любезният ни Небесен Баща изработва нашето спасение. Това освен гдето го разбираме, но и го чувстваме. Ний с бр. Тодор вече чувстваме как Светият Дух ни изолира ума и мозъците и друго вече не мислим, освен нашето дело и никакви лоши мисли не са в сила да ни смущават. Понякога чувствам в главата си като че работи нещо, необикновена сила. Днес даже на три-четири пъти, като бях в католическата църква72, почувствах една много лека и приятна сила, която разклащаше косата ми, и усещах едно много приятно духание, но с думи не мога да ти го обясня. И в това време ме обхващаше една радост, едно пренасяние. Братът Миркович е много назаде в Словото Божие, затова [в]се има нужда да му се попрочита, за да узнай, че само чрез Господа, нашия Спасител, има спасение, защото той това го не знае. Ний тук се молим Бог да му даде вразумление, за да остави разните световни философии, които не са всички съгласни със Словото Божие, и да подири истинското Слово на Небесния ни Баща.
към текста >>

38. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №17

Усещам, че душите ни желаят да се видим и да [си] поразправим това, що чувстваме в света.
О, Боже, дай, моля ти се, да разберат, че не е тази Волята Ти, която те вършат! Свещеници, свещеници, вий сами сте тъмнина, затова и тъмнината е много. Няма, братко Дънов, няма вяра в света. Малцина са верните в света в Христа. Това знай, с плач ти разправям, защото много ужасни неща има да се вършат в света и человеците не са вече человеци, но въплътени дяволи. Усещам, че душите ни желаят да се видим и да [си] поразправим това, що чувстваме в света. Поздрави Д-ра нарочно от мен и му кажи, че от бележката за книжките, която ми е оставил, не съм събрал още нищо. И според както ми каза, да дам от книжките на Велчева82 и Малакова83, дадох им по 10 тела за негова сметка и остават сега само 12 в мен, другите са разправени. Приеми сърдечното ми поздравление. Твой верен брат в Христа Господа: П. Киров 7. V.
към текста >>

39. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №21

И той ни донесе сега напоследък милостта Божия — радостната вест, с която ни съобщава, че ни освобождават от Гедеон91 и той е отстранен от нас завинаги, което нещо ний вече го чувстваме.
Знай, че Бог ни дава сила, за да претърпяваме всичко, що ни се срещне в света, и ни учи в Неговата Воля непрекъснато. От голямата Си любов Той ни даде изново от 27 юний т. год. съобщения. Пратениците, с които се съобщавахме, бяха двама — пророк Данаил, пратеник Божий, и Уфестет90 — княз на Юдея от небесните духове на Юдиното коляно. Той каза, че е вождът Господен и че е по-горна степен от Архангел Михаила. И той ни донесе сега напоследък милостта Божия — радостната вест, с която ни съобщава, че ни освобождават от Гедеон91 и той е отстранен от нас завинаги, което нещо ний вече го чувстваме. При това и вяра непоколебима ни се даде от Бога живаго. А за тебе каза така: Дънов е сила Божия, Мирът му е мир Божий. За нас, ако питаш, ний с бр. Тодор сме добре в пътя Господен и както ти казах, Бог ни дава всичко и за всичко ни учи, и за най-малки работи даже не забравя да ни учи. И ний сега смеем да се радваме, загдето и при най-големите неволи ни прави радостни.
към текста >>

40. Учителя официално обявява 22 септември за начало на учебните занятия в Школата

Това, което чувстваме, и това, в което вярваме, трябва да го знаем съвършено точно, както един търговец знае точно кой плат е ленен и кой е памучен.
„Да сме чисти като Светлината“ – неприятелят, който те гони в тъмнината, когато изгрее слънцето, се уплашва, че ще го видят, и се връща назад. За него светлината е огън и той ще каже: „Аз на скара не се пека“, и ще те остави. „Чисти като водата, като Светлината и като Любовта“ – това са три велики Сили, начини и методи, чрез които учениците на Бялото Братство се пазят от своите грехове. Вие трябва не само да идвате тук, но и да учите. Някои идват при мен само да се афектират. Това, което чувстваме, и това, в което вярваме, трябва да го знаем съвършено точно, както един търговец знае точно кой плат е ленен и кой е памучен. Така по време на своето учение всеки един от вас трябва да знае в кой клас е сега. Ако през тази година пожелаете да предадете наряда някому, ще го преподавате седем дни наред. Усвояването не става за един час, а са необходими седем дни. На събора едва го научихте, а искате да го предадете за един ден. Седем дни ще повтаряш, докато приятеля ти научи наряда като теб.
към текста >>

41. Учителя завършва песента 'Благост' - гр. София

Колко свободни се чувстваме!
Защото столът е все още на „66", но Учителя се застоява тук по-дълго време и интересът вече се прехвърля от „66" на Изгрева. Интересно е наистина. Тук се строи малка къщичка, там се проектира друга. По-често срещаме Учителя по двора. Голяма е разликата между двата дома. Колко свободни се чувстваме! Тук сме като в свой дом, както в дома на своя Велик Баща. Голяма ерадостта да намери човек своя истински Дом! Всички се чувстват свободни. Някой е седнал на меката трева, чете или пише нещо, друг взел стомничките и отива за вода, трети взел метличка - отива да измие чешмичката. Някой започва упражнението, другго е свършил и радостно си тръгва за града.
към текста >>

42. Роден д-р Георги Миркович, български революционер, просветен деец, лекар и един от първите трима ученици на Учителя

Ние ще се почувстваме по-добре обръжени* за борбата.
Познанието на невидимия свят, доверието на един върховен закон от справедливост и напредък, всичко това отпечатва на тази вяра един двоен характер и тишина и безопасност. Действително, от що се страхуваме, като знаем, че никоя душа няма да се погуби, че подир бурите и между особните несъгласия на живота, чрез мрачната нощ, дето всичко се види да загинва, ще видим да изгрее прекрасната светлина на безконечните дни? Проникнати от мисълта, че този живот е като една минута относително до иялото ни смъртно съществувание. ние ще претърпим неизбежните злини, що той произвежда. Перспективата на времената, които ни са отворени, ще ни даде силата да надвием сегашните нещастия и да се поставим над движенията от щастието. Ние ще се почувстваме по-добре обръжени* за борбата. Спиритистът познава причините за своите злини: той проумява тяхната потребност. Той знае. че страданието е законно и той го приема без да мърмори. Той знае, че смъртта не отнема нищо, че нашите чувства си остават в живота ни оттатък гроба, и че всички тези, които са се обичали тук долу, се намират избавени от земните нещастия, далеч от това лошо жилище; че не съществува разделение, освен за лошите и лукавите. От тези уверения се следват за него утешения - непознати от хладнокръвните и скептиците.
към текста >>

43. Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

Белчева събужда у него (приповдигнатост, благородство, потребност да бъде добър), буквално съвпада със собствения му идеал за отношенията между мъж и жена: „Мъжът, като срещне една жена, тя да породи най-светли мисли и благородни желания, а не похот и нисши страсти; и жената, като срещне един мъж, да се въодушеви от най-възвишени чувства и стремежи – само така ще можем да почувстваме духа и душата и ще бъдем наследници на Царството Божие“[15].
Всеки от тях усеща празнотата у другия и я запълва с радостното усещане за изпълнен човешки дълг. Дънов, който никога не е виждан в любовна връзка с жена, изпитва сладостта от духовното си допълване с женственото начало. Та нали сам той твърди, че „Мъжът и жената трябва да разберат своите правилни взаимоотношения. Мъжът трябва да разбира себе си като условие за израстването на жената и жената трябва да разбира себе си като условие за израстването на мъжа“[14]. Преживяването, което М. Белчева събужда у него (приповдигнатост, благородство, потребност да бъде добър), буквално съвпада със собствения му идеал за отношенията между мъж и жена: „Мъжът, като срещне една жена, тя да породи най-светли мисли и благородни желания, а не похот и нисши страсти; и жената, като срещне един мъж, да се въодушеви от най-възвишени чувства и стремежи – само така ще можем да почувстваме духа и душата и ще бъдем наследници на Царството Божие“[15]. Мара Белчева на свой ред открива в Учителя, впрочем връстник на Пенчо Славейков, онзи морален ментор, който в нейното съзнание се свързва единствено с авторитета на мъжкото начало и може да се прояви във властното присъствие на конкретен мъж. Наистина, трябва да го дели с още четиридесет хиляди верни последователи, от които поне половината са жени, но тъй като връзката им е изцяло духовна, тя няма равностойни съпернички заради изключителното съчетание на женственост с приветлив характер, школувана културност и висок интелект. Чрез вярата в Дънов М. Белчева препотвърждава за себе си и едно твърдение на Пенчо Славейков, което годините, самотата и болката по деца са разколебали дотам, че ѝ става все по-трудно да крепи върху него психическото си равновесие. Женитбата, каквато съществува сега на Земята, е едно временно кармично отношение.
към текста >>

44. Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

Белчева събужда у него (приповдигнатост, благородство, потребност да бъде добър), буквално съвпада със собствения му идеал за отношенията между мъж и жена: „Мъжът, като срещне една жена, тя да породи най-светли мисли и благородни желания, а не похот и нисши страсти; и жената, като срещне един мъж, да се въодушеви от най-възвишени чувства и стремежи – само така ще можем да почувстваме духа и душата и ще бъдем наследници на Царството Божие“[15].
Всеки от тях усеща празнотата у другия и я запълва с радостното усещане за изпълнен човешки дълг. Дънов, който никога не е виждан в любовна връзка с жена, изпитва сладостта от духовното си допълване с женственото начало. Та нали сам той твърди, че „Мъжът и жената трябва да разберат своите правилни взаимоотношения. Мъжът трябва да разбира себе си като условие за израстването на жената и жената трябва да разбира себе си като условие за израстването на мъжа“[14]. Преживяването, което М. Белчева събужда у него (приповдигнатост, благородство, потребност да бъде добър), буквално съвпада със собствения му идеал за отношенията между мъж и жена: „Мъжът, като срещне една жена, тя да породи най-светли мисли и благородни желания, а не похот и нисши страсти; и жената, като срещне един мъж, да се въодушеви от най-възвишени чувства и стремежи – само така ще можем да почувстваме духа и душата и ще бъдем наследници на Царството Божие“[15]. Мара Белчева на свой ред открива в Учителя, впрочем връстник на Пенчо Славейков, онзи морален ментор, който в нейното съзнание се свързва единствено с авторитета на мъжкото начало и може да се прояви във властното присъствие на конкретен мъж. Наистина, трябва да го дели с още четиридесет хиляди верни последователи, от които поне половината са жени, но тъй като връзката им е изцяло духовна, тя няма равностойни съпернички заради изключителното съчетание на женственост с приветлив характер, школувана културност и висок интелект. Чрез вярата в Дънов М. Белчева препотвърждава за себе си и едно твърдение на Пенчо Славейков, което годините, самотата и болката по деца са разколебали дотам, че ѝ става все по-трудно да крепи върху него психическото си равновесие. Женитбата, каквато съществува сега на Земята, е едно временно кармично отношение.
към текста >>

45. Напуска физическия свят Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя

Не затова, защото ние сме убедени и знаем, че човек, неговото истинско аз не умира; не затова, защото ние знаем, че човек е вечен и със смъртта на физическото тяло не се свършва с него, ние не чувстваме, че ти си ни напуснал.
Ние виждахме отдавна, пък и сам ти го знаеше, че дългогодишната болест руши постепенно твоето земно тяло, с което бе призован да работиш тук долу. Нашите добри мисли, нашите хубави намерения и отношения към теб не можаха да ти помогнат. Имаше нещо пропуснато от време, когато се е ковала твоята настояща земна съдба. И този пропуск не можа да се запълни. Той докара така скоро твоя последен земен ден... Не затова, защото ние сме убедени и знаем, че човек, неговото истинско аз не умира; не затова, защото ние знаем, че човек е вечен и със смъртта на физическото тяло не се свършва с него, ние не чувстваме, че ти си ни напуснал. Ние не може да го чувстваме и поради простото обстоятелство, че когато ти затвори очите си на земята, ние бяхме далеч от теб, чисто физически. Има един психологичен закон, според който човек все не може да възприеме нещо за вярно, докато не го види, не го чуе, не го пипне. Поради този прост закон, ние сме предразположени да мислим, че ти не си ни напуснал физически. Ние все очакваме, че ти пак ще се върнеш при нас от дългото си пътешествие из Родопа, от където дойде вестта, че ти си оставил тялото си там. Ти напусна земята, остави своето физическо тяло като войник на поста си.
към текста >>

Ние не може да го чувстваме и поради простото обстоятелство, че когато ти затвори очите си на земята, ние бяхме далеч от теб, чисто физически.
Нашите добри мисли, нашите хубави намерения и отношения към теб не можаха да ти помогнат. Имаше нещо пропуснато от време, когато се е ковала твоята настояща земна съдба. И този пропуск не можа да се запълни. Той докара така скоро твоя последен земен ден... Не затова, защото ние сме убедени и знаем, че човек, неговото истинско аз не умира; не затова, защото ние знаем, че човек е вечен и със смъртта на физическото тяло не се свършва с него, ние не чувстваме, че ти си ни напуснал. Ние не може да го чувстваме и поради простото обстоятелство, че когато ти затвори очите си на земята, ние бяхме далеч от теб, чисто физически. Има един психологичен закон, според който човек все не може да възприеме нещо за вярно, докато не го види, не го чуе, не го пипне. Поради този прост закон, ние сме предразположени да мислим, че ти не си ни напуснал физически. Ние все очакваме, че ти пак ще се върнеш при нас от дългото си пътешествие из Родопа, от където дойде вестта, че ти си оставил тялото си там. Ти напусна земята, остави своето физическо тяло като войник на поста си. Ти умря физически по планински висини, което подобава на твоя творчески дух, който винаги обитаваше висините на човешкия ум.
към текста >>

НАГОРЕ

0.14080286026001