НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
97
резултата в
81
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1_05 ) Посещение на Бога
- Боян Боев (1883 – 1963)
Причинното тяло не е още развито и затова ние само я
чувстваме
, без да знаем източника.
Засегна се и въпросът за посещение на Бога. Има два момента, когато Бог ни търси и когато ние Го търсим. Да наблюдаваме съвпадението на тези два момента, защото тогава най-лесно се постигат нещата. И ако Бог е далеч, тогава е мъчно. Бог казва: „Търсете Ме, докато съм близо.“ Когато дойде радост, която не знаеш защо е, то е защото тази радост е от най-висш порядък.
Причинното тяло не е още развито и затова ние само я
чувстваме
, без да знаем източника.
Псалмопевецът казва: „Като види лицето Ти, ще се развесели сърцето му.“ Радостта и Веселието идат от присъствието на Бога. Когато Духът Господен посети човека, тогава човек е радостен. Когато човек е готов да извърши Волята Божия, тогава идва Радостта. Един брат сподели: „В една от последните недели, в 5 ч., на събранието в салона имах едно Божествено състояние.“ Човек може да влезе в пътя на „Eternal generation“, т.е.
към текста >>
2.
2_22 ) Някои правила на Любовта
- Боян Боев (1883 – 1963)
По някой път ние
чувстваме
едно състояние, като че сме пълни с Любов и търсим къде да я пласираме.
Любовта дава една черта в лицето на човека и тази черта не се мени. Но този въпрос има една по-дълбока, мистична страна. Когато дойдем до свещената Любов, до Христовата Любов, тогава ти обичаш всички, без разлика какви са – грешни или праведни, добри или лоши, дали са те обичали в миналото или не, дали са ти причинявали страдания или не. Човек идва до това прозрение, когато се изкачи на свещените върхове на Любовта! Щом говорим за Любовта, подразбираме, че онова, което Бог ти е дал, даваш го без да очакваш нещо за себе си.
По някой път ние
чувстваме
едно състояние, като че сме пълни с Любов и търсим къде да я пласираме.
А по някой път толкова сме изпразнени, че търсим да ни обичат. Първото състояние е възходящо, има потенциална енергия; при второто има извънредно много кинетична енергия. Един брат попита: „Божествено ли е да иска някой да го обичат? “ И двете са Божествени – и да обичаш, и да те обичат.
към текста >>
3.
20) Движения на Доброто
- Боян Боев (1883 – 1963)
Една сестра сподели: „Учителю, забележително е, че всякога след Паневритмия се
чувстваме
освежени, просветени и жизнерадостни!
ДВИЖЕНИЯ НА ДОБРОТО Веднъж след Паневритмия Учителя раздаде на участниците гевречета и, като ги разчупваше, каза: Сега имате по половин геврек, а когато дойде Любовта, ще имате по цял.
Една сестра сподели: „Учителю, забележително е, че всякога след Паневритмия се
чувстваме
освежени, просветени и жизнерадостни!
Цял ден сме в повдигнато състояние на духа. А някой път, когато по ред причини не играя Паневритмия, чувствам дълбока вътрешна липса.” Учителя каза: Тези паневритмични упражнения турят в съгласие тяло и воля с ум и с чувство, а тях четирите – в съгласие с Духа. Всичката погрешка е, че хората са изгубили връзката си с Божествения свят.
към текста >>
4.
59) Писмо от чужбина върху Паневритмията
- Боян Боев (1883 – 1963)
Всички, когато се върнем от Паневритмия, се
чувстваме
в хармония с Природата и себе си.
ПИСМО ОТ ЧУЖБИНА ВЪРХУ ПАНЕВРИТМИЯТА Една сестра от чужбина изпрати следното писмо: Паневритмия играем на един връх, недалеч от града. Днес преваля малко дъжд и бе доста свежо.
Всички, когато се върнем от Паневритмия, се
чувстваме
в хармония с Природата и себе си.
Тогава сме много меки и силни! Преди Паневритмията със сидеричното махало установих, че някои от нас са магнетични, а други – електрични, а след свършването ѝ измерих, че всички станаха едновременно електрични и магнетични. На една жена, която беше прегърбена и не можеше да вдигне лявата си ръка, тъй като е само с един бял дроб, а другият е бил отстранен чрез операция, но тя редовно участваше при паневритмичните игри, вече гръбнакът ѝ се изправи и тя вдига спокойно ръката си и работи с нея. Но тя постигна тази промяна, тъй като е твърде съсредоточена при Паневритмията. Радвам се и на напредъка на един човек, който е властен и критичен, но има добро сърце.
към текста >>
5.
67) Психично влияние на храната
- Боян Боев (1883 – 1963)
Една сестра сподели: „Учителю, опитът, който ни дадохте в Общия окултен клас – да ядем една седмица някой плод с хляб и да видим какво ще
почувстваме
и какви идеи ще ни дойдат наум, аз го направих с ябълки и към края на седмицата почувствах небивало спокойствие и мир, имах добро разположение към всички хора“.
” В яденето има нещо духовно и то не е само чисто физически процес. Храните са материализирани мисли на Същества, които стоят по-високо от нас, и тези мисли се трансформират у нас, когато ядем плодове и зеленчуци. Хубаво е човек да яде с приятно чувство и да благодари на Бога. Започнете да правите опити в храненето не само за придобиване на здраве, но и за подобряване на чувствата и на мислите, на главната и симпатичната нервна система.
Една сестра сподели: „Учителю, опитът, който ни дадохте в Общия окултен клас – да ядем една седмица някой плод с хляб и да видим какво ще
почувстваме
и какви идеи ще ни дойдат наум, аз го направих с ябълки и към края на седмицата почувствах небивало спокойствие и мир, имах добро разположение към всички хора“.
Няма храна, с която да не съм правил опит как влияе върху характера. Вземете да прочетете плода, преди да го изядете. Един брат също сподели: „Учителю, Вие бяхте ни дал в Младежкия окултен клас да направим опит с череши: когато сме неразположени, отпаднали духом, да купим от пазара половин килограм най-хубави череши, да ги измием, да седнем на тревата и като сложим черешите пред нас, да ги съзерцаваме и да размишляваме 15 минути, след което бавно да ги изядем. Аз опитах, така мина моето неразположение и изпитах радост“. Когато ядем някое растение, трябва да се нагласим с неговата гама.
към текста >>
6.
80) Щастието, многократно и непреривно
- Боян Боев (1883 – 1963)
Една сестра каза: „Учителю, днес
чувстваме
особен подем в нас, като че ли сме в Рая“.
Абсолютно никакви забележки да не се правят на децата, само със съзнанието си ще работите. И след време ще дойде детето да ви се извинява. Ние през въздуха изпращаме на хората хубави неща. Най-напредналите на Земята ще се съединят с души от Шестата раса, които идват отгоре, и така двете съединени души в една плът ще работят. Това е идването на Шестата раса.
Една сестра каза: „Учителю, днес
чувстваме
особен подем в нас, като че ли сме в Рая“.
Една група Напреднали същества слязоха да работят на Земята и минаха през Ел-Шадай и вие използвахте тяхното влияние. А те слизат на Земята като работници.
към текста >>
7.
52) Ново направление на труда
- Боян Боев (1883 – 1963)
Радостта, която
чувстваме
при такава постъпка, и резултатите, които тя допринася, говорят за това.
Заложбите на душата трябва да се изявят навън. При новото разбиране за труда духовната красота намира външен израз – тогава човек сваля от Невидимия свят прекрасното и го въплътява във физическия свят. И на това, духовното, на което човек дава израз във физическия свят, не може да се намери нищо друго равноценно, с което то да бъде обменено. В чашата вода, поднесена с любов, е вложено нещо, което не може да бъде закупено с пари. Чрез новия вид труд се сваля Божественият свят във физическия – в една постъпка, направена от любов, присъства Бог.
Радостта, която
чувстваме
при такава постъпка, и резултатите, които тя допринася, говорят за това.
Да положим душата си за приятеля си струва повече, отколкото всичкото злато на света. Така, както творецът създава своето художествено произведение, в което заживява част от собствената му душа, същото е и с всяка човешка постъпка, която е извършена от любов. Всяка такава постъпка е толкова свещена, колкото трудът на този творец. Този, който работи при новото разбиране за труда, той е вече творец. Да си представим една жена, която от сутрин до вечер шие ризи за един търговец.
към текста >>
Ние ще се стараем да се извисим до това поле, в което работи тяхното съзнание, за да
почувстваме
Любовта им и тяхната идейност.
Когато изучаваме разумните сили, които проникват Природата, ще схванем, че във всичко, което виждаме около нас, е изразена Любовта на същества, чието съзнание работи в едно поле, далеч по-високо от човешкото. Ще схванем също, че върху Любовта се крепи животът на цялото Битие. По-силните помагат на по-слабите, по-горните – на по-долните: това е принципът, който прониква Битието. Любовта, жертвата са най-великият фактор за еволюцията. Когато с такива разбирания съзерцаваме изгрева, в съзнанието си ще се издигнем до съществата, които регулират този природен процес.
Ние ще се стараем да се извисим до това поле, в което работи тяхното съзнание, за да
почувстваме
Любовта им и тяхната идейност.
При това състояние ще се изпълним с неимоверна благодарност за всичко, което те правят заради нас. Същото е и при залез слънце – спущането на пламтящото кълбо под хоризонта пак ни свързва с разумните сили, които регулират природните процеси и доставят на хората и на другите природни царства условия, годни за развитие и за проява на Божествените заложби. Те чертаят планове, които реализират в течение на милиони години, и знаят, че в хората има нещо ценно, което ще преодолее всички спънки и в някой специален момент ще се прояви. Те работят от Любов към това, красивото, което е ядката в човека, и се въодушевяват от неговото бъдеще. Всяко едно природно явление осезателно ни наумява за неизменната Любов, която светлите същества изливат върху нас.
към текста >>
8.
54) Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите
- Боян Боев (1883 – 1963)
От друга страна, изучавайки кристалите, звездите, моретата, планините, ние
чувстваме
пулсацията на Единния Живот; като обичаме Бога по този начин, ние научаваме какъв е Неговият план.
5. Вяра в отношенията Който вярва в Бога, живеещ в него, ще вярва и в другите хора. Всяко познание в края на краищата не е нищо друго освен познание за Бога. Учителя казва: „Всъщност има само едно знание – знанието за Бога, и то е два вида: есенциално и потенциално.“ От една страна, ние познаваме Бога чрез собствените си преживявания на Любовта, Мъдростта и Истината: чрез нашата проявена светла мисъл, възвишено чувство и добродетелна постъпка. Бог ни се разкрива отвътре, защото добродетелите са изявление на Божественото в човека.
От друга страна, изучавайки кристалите, звездите, моретата, планините, ние
чувстваме
пулсацията на Единния Живот; като обичаме Бога по този начин, ние научаваме какъв е Неговият план.
Преди всичко човек сам ще се увери, че в него има нещо красиво – Божествено. Той ще почувства, че не е само личност, а че в душата си носи онази частица, която всякога прощава и обича, която непрестанно е готова да се жертва и да се учи – това е Бог, който работи отвътре. Сами ще открием, че в нас е заложена доброта, която трябва да проявим – това е Божественото. В това отношение Учителя ни насочва: „Няма да казвате ще стана добър, а ще казвате ще проявя своята доброта.“ Има смисъл човек да повярва на това, което работи вътре, в глъбините на неговата природа.
към текста >>
9.
Изгрев, 20.IХ.1960 г.
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тук ние сме вглъбени в себе си,
чувстваме
лъха на Вечното и Безкрайното в света.
С любов ги е нареждал Учителя. От днес започват чудните дни при Седемструнната арфа на Рила. Във време на нашето пребиваване тук в свободното си време ние единично и на групи посещаваме всички езера и върхове. Отиваме при Езерото на съзерцанието. Тишината, която цари тук, ни поглъща.
Тук ние сме вглъбени в себе си,
чувстваме
лъха на Вечното и Безкрайното в света.
Тук човек неволно идва в молитвено състояние. Посещаваме мястото на палатката на Учителя. У нас неволно възкръсва сцената с идването на французите. Когато те дойдоха тук при Учителя изпяха няколко песни на Братството с български думи. Това трогна всички.
към текста >>
10.
10. VI. 1952 г. Изгрев
- Боян Боев (1883 – 1963)
И тогава всичко, каквото мислим,
чувстваме
и вършим, се благославя.
Тук прекарахме известно време в размишление и молитва. След това Учителя каза: „Човешката душа е безплодна, когато не е изпълнена с Божията Любов. Докато Божията Любов и Божият Дух не изпълнят човешката душа, човек е като странник, чужденец на тази земя. Той прилича на един гладник и обикаля един хубав обяд. Ще благодарим за днешния ден, ще благодарим за Божествения Дух, тогава всичко става.
И тогава всичко, каквото мислим,
чувстваме
и вършим, се благославя.
Всичко, каквото правите - ядете ли, пиете ли, лягате ли, ставате ли - каквото правите, правете го за Слава Божия. Първо, ще ви посети Ангел, и второ, да се весели Духът във вас. Първото е посещение на Любовта, второто е посещение на Духа, който се вселява.” Учителя каза: „Онези, които са в София, очакват от вас.” След това направихме гимнастическите упражнения и се упътихме към наблюдателницата. Спряхме се пред нея.
към текста >>
11.
Природосъобразен живот
- Боян Боев (1883 – 1963)
Че хората поглъщат храна, която е в напреднала степен на трупно разлагане, се вижда от неприятната миризма, която е свойствена на халите и касапниците, която
чувстваме
, когато минаваме покрай тях.
Докато тялото е живо, чиста кръв постоянно мие тъканите и не само ги храни, но и събира непотребните вещества и ги отнася. А след смъртта тези отрови остават натрупани в клетките и увеличават още повече количеството на отровите в животинските тъкани.” Отрови, образувани при трупното разлагане Доказано е, че трупното разлагане почва няколко часа след смъртта на животното - след 9-24 часа.
Че хората поглъщат храна, която е в напреднала степен на трупно разлагане, се вижда от неприятната миризма, която е свойствена на халите и касапниците, която
чувстваме
, когато минаваме покрай тях.
Това показва, че трупното разлагане е вече почнало, макар и месото да изглежда привидно прясно. При трупното разлагане се развиват отровите птомаини и токсини. Някои диви племена, казва д-р Келог, потопяват стрелите си в разлагащите се тела на животните. Той казва още: „Че готвенето може да унищожи тия отрови е погрешно схващане. То може да убие микробите, които произвеждат отровите, ако месото е готвено доста дълго време и то при висока температура, обаче самите отрови не се унищожават от готвенето.
към текста >>
12.
Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ
- Боян Боев (1883 – 1963)
То има и чувствителност, както и ние
чувстваме
нещата.
И по естествен начин идваше и добро отнасяне на децата едно към друго. Една мекота почваше да се развива в отношението на детето към дръвчето, и това почваше да се предава и на отношенията между децата. После ги навеждах на следното: Цветето расте, и този растеж показва, че у него има сила. Както в човека има известна сила, тъй и в цветето. Щом то расте, значи живее.
То има и чувствителност, както и ние
чувстваме
нещата.
Кой чувства? Живият човек! И учех ги, че и дърветата имат душа. Тъй ги учех и за животните. На екскурзия постепенно ги научих да не късат цветята.
към текста >>
13.
Основни образователни принципи
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тя ни ориентира да мислим добре, да
чувстваме
добре и да постъпваме добре.”
Без любовта не може да им се достави храна. Човешкото сърце събира енергия, а умът я обработва. Това, което става в сърцето, винаги подкрепя човешкия ум. Ако човешкото сърце не изпраща кръв към мозъка, то последният спира своята дейност.” „Любовта е това, което ни ориентира в живота. Тя е това, което ориентира ума, сърцето и волята ни и ни учи, как да живеем.
Тя ни ориентира да мислим добре, да
чувстваме
добре и да постъпваме добре.”
„Да любиш, това е начало на новия живот, това е поставяне първия камък на Божествената сграда. Да любиш, това значи да изградиш в душата си храм, в който да обитава Безграничния.” Любовта дава устой и сила на волята; затова тя изключва страха. Човекът на любовта има сила, която не отстъпва пред никакво насилие. Любовта е врата, през която се влиза в царството на знанието и истината.
към текста >>
14.
Екскурзия на 19 януари 1932 година
- Боян Боев (1883 – 1963)
- Учителю, днес
чувстваме
особен вътрешен подем, като че ли сме в рая!
детето ще дойде да ти се извинява. * Най-напредналите души от Земята ще се съединят с души от Шестата раса, които идат от горе. И така, двете души, съединени В една плът, ще работят. Това е идването на Шестата раса.
- Учителю, днес
чувстваме
особен вътрешен подем, като че ли сме в рая!
- Една група напреднали същества слязоха сега да работят на Земята. Минаха през Бивака и вие почувствахте тяхното влияние. Да, те слизат на Земята като работници.
към текста >>
15.
Екскурзия на Витоша на 17 май 1937 г.
- Боян Боев (1883 – 1963)
Целия ден
чувстваме
едно Божествено присъствие.
Екскурзия на Витоша на 17 май 1937 г. Днес сме там, на Ел Шадай. Целия ден имаме ясно небе и изобилно слънце.
Целия ден
чувстваме
едно Божествено присъствие.
Към 10 часа почна разговор. Една сестра попита: - Каква храна да употребява нервният човек? - Да употребява чесън за успокоение. Един брат попита:
към текста >>
16.
36. ГРУПА ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Но днес, бидейки тук, ние виждаме и
чувстваме
, че нашите детски мечти стават действителност: ние се уверяваме в това, като констатираме от много месеци насам, от как изучаваме Вашето Божествено учение, неочаквани големи промени в нашата душа и в нашето физическо тяло, а постепенно в нашите семейства и в нашите приятели!
„Тук си спомняме за нашето детинство когато дните ни бяха свободни и открити за радостта, игрите и учене всред природата. С какви мечти се пълнеха тогава душите ни за вълшебните богатства на планината и за красивите дарове, които тя пази за нас! Ние мечтаехме за една страна, дето цари истинско щастие, истински свободен живот на чистата радост, на истинската младост. После когато пораснахме, около нас срещнахме хора, които ни дадоха пример на страх, на егоизъм, на подозрение, на лични долни сметки и интереси. И затова грижливо трябваше да пазим тайно в душите си нашия дивен блян за рая на земята!
Но днес, бидейки тук, ние виждаме и
чувстваме
, че нашите детски мечти стават действителност: ние се уверяваме в това, като констатираме от много месеци насам, от как изучаваме Вашето Божествено учение, неочаквани големи промени в нашата душа и в нашето физическо тяло, а постепенно в нашите семейства и в нашите приятели!
". сп. „Житно зърно”, бр. 14, кн. 4-5
към текста >>
17.
38. ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
- Боян Боев (1883 – 1963)
Чувстваме
, че сме едно с всички тези езера, върхове, полянки, канари, тревички, цветя и пр.
Днес сутринта потегляме надолу преобразени. Всичко е готово. Но има още време. Поглеждаме към върховете и езерата, за да запечатаме дълбоко образите им в душите си. Сливаме се с всичко около нас.
Чувстваме
, че сме едно с всички тези езера, върхове, полянки, канари, тревички, цветя и пр.
Чувстваме вечния ритъм на планината. И вътре в нас долавяме тихия, нежния ù говор: – Мили деца, вий дойдохте тук да се учите. Аз ви обсипах с моите дарове. Раздайте ги щедро на всички, които срещнете в великия друм на живота.
към текста >>
Чувстваме
вечния ритъм на планината.
Всичко е готово. Но има още време. Поглеждаме към върховете и езерата, за да запечатаме дълбоко образите им в душите си. Сливаме се с всичко около нас. Чувстваме, че сме едно с всички тези езера, върхове, полянки, канари, тревички, цветя и пр.
Чувстваме
вечния ритъм на планината.
И вътре в нас долавяме тихия, нежния ù говор: – Мили деца, вий дойдохте тук да се учите. Аз ви обсипах с моите дарове. Раздайте ги щедро на всички, които срещнете в великия друм на живота. С пълни шепи раздавайте.
към текста >>
18.
004 ВЕЛИКОТО РАЗУМНО НАЧАЛО
- Боян Боев (1883 – 1963)
Някой път ние мислим, че сме много самостоятелни, а пък то, дошли сме в Бога и
чувстваме
Неговата самостоятелност.
Бог – Великото Разумно Начало – е във водата, в светлината, в хляба. Вие в Бога живеете. Бог ви обича със светлината си, Той ви милва. Бог ни се изявява чрез Слънцето, чрез плодовете, а ние не Го разбираме. Когато сме слаби, в тази слабост е Бог.
Някой път ние мислим, че сме много самостоятелни, а пък то, дошли сме в Бога и
чувстваме
Неговата самостоятелност.
Като помислим, че сме силни, Бог ни туря на другия полюс – слабостта, а когато се смирим, Той ни въздига. Какъв ум е този, който промишлява за всички слънца във вселената! Има един тих, приятен ветрец, който наричаме диханието на Бога. За мене денят има смисъл дотолкова, доколкото виждам Бога – скрит в Природата.
към текста >>
19.
007 БЪДЕТЕ СЪВЪРШЕНИ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Това значи да мислим, да
чувстваме
и да постъпваме като Бога.
''Запитаха Учителя:'' ''- Кой е новият начин за работа? '' ''Учителят каза:'' - Трябва да вземем участие в Божията работа.
Това значи да мислим, да
чувстваме
и да постъпваме като Бога.
В Природата трябва да работим по новия начин, а именно – както Бог работи. Той работи по всесъвършен начин. Бог е дълготърпелив. Ние ще бъдем търпеливи. Бог е всемъдър.
към текста >>
20.
017 РАЗУМНИТЕ СТРАДАНИЯ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато Природата налага скръбта, ние криво
чувстваме
нещата.
Радвайте се, че страдате, за да принесете плод. Бог ще превърне страданията на хората в скъпоценни камъни, които ще се поставят като венец на главата им. За в бъдеще страданията на човек ще красят главата му. Когато Природата поставя някого в ограничения, тя има предвид неговото благо, тя има за цел да събуди скритите сили в него. Всички страдания, препятствия и изпитания в живота на човека целят пробуждане на висшето съзнание в него.
Когато Природата налага скръбта, ние криво
чувстваме
нещата.
Когато майката тури детето в коритото да го къпе, то плаче, мисли, че това е лошо. То не разбира, че майка му мисли неговото добро. Един генерал беше осъден, лишен от права и затворен. Едва след десет години се избави. Тогава той каза: „Разбрах живота.
към текста >>
21.
Езотеричната практика на ученика
- Боян Боев (1883 – 1963)
Една друга сестра каза:“Учителю, вие бяхте казали, че като четем Исайя, той ще дойде, ще
почувстваме
неговото присъствие.“
Една от сестрите каза:“Чувствам голяма нужда от Божествената наука.“ Учителя каза: Царството Божие насила се взема. Съзнанието ни расте и ние сами трябва да си помогнем на растежа. След тези два месеца концентрирайте се, като си изберете нещо из живота на Христа. Една сестра каза:“За най-подходящо намираме да изберем някоя сцена из живота на Христа, например как Христос проповядвал на планината, как Христос върви с учениците си през нивите, Христос на Тайната вечеря и пр.“ Учителя одобри това с голяма готовност.
Една друга сестра каза:“Учителю, вие бяхте казали, че като четем Исайя, той ще дойде, ще
почувстваме
неговото присъствие.“
Учителя каза: Ето защо: Като четеш Йсайя, да изпращаш любов към него и тогава той ще те посети, ще те въведе в един нов свят, ще ти обясни не само това, което е писал тогава, но ще ти каже нови неща, които е учил оттогава насам. Когато човек се отдалечи от Бога, нисшето, животинското се проявява в него. Това се вижда от следния важен закон, който се изтъква от апостол Павел в неговото Послание към римляните, гл. 1, от 28 cm.
към текста >>
22.
Щайнер за „Битието'
- Влад Пашов (1902- 1974)
Когато върху древната Луна Елохимите се чувствуваха действащи в Светлината, излъчвана от тогавашното Слънце, те биха могли да кажат: Ние се
чувстваме
в тази Светлина.
Всяко по-ранно съзнаване на духовните същества в йерархиите не е могло да различава външното от вътрешното. Това съзнание за пръв път се явява на Земята. Така Елохимите не биха могли да кажат: нещо идва към нас. Те могли само да кажат: Ние действаме във вселената, ние творим и в това творение ние възприемаме нашето собствено творчество. Никакъв предмет не се намира пред нас, нищо не ни се явява.
Когато върху древната Луна Елохимите се чувствуваха действащи в Светлината, излъчвана от тогавашното Слънце, те биха могли да кажат: Ние се
чувстваме
в тази Светлина.
Ние се чувстваме чрез нея в съществата, представящи хората от тази епоха. Ние преминаваме пространството в тази Светлина. Но те не са могли да кажат: Ние виждаме тази Светлина извън нас. Този факт, да се вижда Светлината извън нас, е съвсем нов и е възможен само в условията на Земята. И тогава ние срещаме в Битието следните капитални слова, които съответстват на определен стадий на еволюцията.
към текста >>
Ние се
чувстваме
чрез нея в съществата, представящи хората от тази епоха.
Това съзнание за пръв път се явява на Земята. Така Елохимите не биха могли да кажат: нещо идва към нас. Те могли само да кажат: Ние действаме във вселената, ние творим и в това творение ние възприемаме нашето собствено творчество. Никакъв предмет не се намира пред нас, нищо не ни се явява. Когато върху древната Луна Елохимите се чувствуваха действащи в Светлината, излъчвана от тогавашното Слънце, те биха могли да кажат: Ние се чувстваме в тази Светлина.
Ние се
чувстваме
чрез нея в съществата, представящи хората от тази епоха.
Ние преминаваме пространството в тази Светлина. Но те не са могли да кажат: Ние виждаме тази Светлина извън нас. Този факт, да се вижда Светлината извън нас, е съвсем нов и е възможен само в условията на Земята. И тогава ние срещаме в Битието следните капитални слова, които съответстват на определен стадий на еволюцията. Елохимите казвали: Да бъде Светлина.
към текста >>
23.
11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ако в Евангелието на Йоан можем да
предчувстваме
мисълта на Христа, която се проектира през цялата слънчева система, Евангелието на Лука ни предава чувството на Любовта на Христос, която пулсира във всичко, що живее, то в Евангелието на Марко ние се запознаваме с волята на Христос.
Мощта, която пулсира през света, която развива силата да осъществи всичко, творческата сила, която пулсира в света, това е символизирано в древната окултна символика с Лъва. Онази мощ, която навлиза в нашата земя чрез Христос, онази мощ, която подрежда, управлява и насочва всичко, която е най-висшата сила, която се проявява в света, това ни рисува като трето качество на Христа Евангелието на Марко. Затова в християнския езотеризъм той е символизиран с Лъва, докато Йоан е символизиран с Орела, а Лука с Телеца, символ на Любовта, и Матей с Човека. Ако в смисъла на Евангелието на Йоан говорим за Висшето слънчево Същество, което наричаме Христос и говорим за Него като Светлина на света, ако в смисъла на Евангелието на Лука говорим за Христа като Същество на Любовта, като Същество, от което блика топлината на Любовта, то в смисъла на Евангелието на Марко ние говорим за Него като носител на сила и мощ. Всичко, което съществува като сили на земята, всички земни сили, които тайнствено действат навсякъде, всичко това би застанало пред нас, когато правилно разберем Евангелието на Марко.
Ако в Евангелието на Йоан можем да
предчувстваме
мисълта на Христа, която се проектира през цялата слънчева система, Евангелието на Лука ни предава чувството на Любовта на Христос, която пулсира във всичко, що живее, то в Евангелието на Марко ние се запознаваме с волята на Христос.
В това Евангелие ние се запознаваме със силата, чрез която Христос осъществява Любовта и Мъдростта, ние се запознаваме с всички природни и духовни сили, които действат в света, които са концентрирани в Христос. Евангелието на Марко ни разкрива Тайните на мировата Воля, която действа в света, която е фокусирана в Христос Когато разглеждаме мисленето, чувстването и волята в тяхното взаимодействие, тогава получаваме приблизително един цялостен образ на човека. Когато описваме поотделно качествата на човека, било мисъл, било чувство или воля, те по-силно изпъкват. Но когато ги обединим в един образ, тези качества като че избледняват, общият образ избледнява.
към текста >>
24.
12. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЯТА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Едва четирите Евангелия заедно ни позволяват до известна степен да
предчувстваме
Вечното Евангелие, което, за да се изяви в своята цялост, са необходими повече от четири Евангелия.
Земното съзнание в мисли и спомени е оставало да съществува редом с тяхното повишено съзнание, което приемало Откровението от Божествения свят. И според съдбата и обучението различните евангелисти възприемали различно Откровенията на Божествения свят, тъй като тяхното съзнание се различавало. При какво основно настроение, до каква висота и яснота може да се отрази Духовния свят в човешкото съзнание, това напълно зависи от степента на развитието на душата на евангелиста. Тази е причината, поради която имаме четири евангелисти. За да може да се отрази цялото Вечно Евангелие, което е записано в духовните светове, за да бъде изразено то в човешки думи, то трябваше да се изрази едновременно в четири различни души, в четири основни форми на повишено човешко съзнание на извисилото се човечество.
Едва четирите Евангелия заедно ни позволяват до известна степен да
предчувстваме
Вечното Евангелие, което, за да се изяви в своята цялост, са необходими повече от четири Евангелия.
Ето защо ние трябва не само да съберем съдържанието на четирите Евангелия, а също така да открием скритите в четирите Евангелия висши композиционни Тайни и форми и да ги съчетаем така, че да изпъкне първичната Божествена форма, която е скрита в тях, която е отпечатък на космичните ритми и която е изявление на Божествения свят, на Вечното Евангелие. Преди да разгледаме поотделно различните Евангелия, първо да хвърлим цялостен поглед върху общата композиция на Новия Завет като цяло, за да можем след това да проникнем в композицията на отделните новозаветни книги. Не е случайно в композицията на Новия Завет, че Откровението на Йоан се намира на края на Новия Завет. То е най-високият връх, до който се издига повишеното човешко съзнание, най-високият връх на откровението. В него най-ясно и най-мощно са отразени кръговете на съществуванието на Духовния свят.
към текста >>
25.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тогава и тук, както в Откровението, ние се
чувстваме
носени от един Орел, който се издига нагоре чрез три велики кръга.
И най-после завършекът на този Храм се постига в молитвата на Христа в 17_та глава. "... За да бъдат всички те в едно, както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе. Така да бъдат едно в Нас... Аз в тях и Ти в Мене". Духовната църква - това е Храмът на Словото Христово. Обгръщайки с поглед цялото Евангелие на Йоан, ние виждаме прехода от образа към Словото от 12-та до 17-та глава.
Тогава и тук, както в Откровението, ние се
чувстваме
носени от един Орел, който се издига нагоре чрез три велики кръга.
Великите прощални слова на Исус са във втория кръг на орловия полет. Те обгръщат същинската област на инспирацията, на духовното чуване. Тук седемте мирови тръби са приели Гласа на Христос. Започвайки от 13-та глава на Евангелието на Йоан, се издига третия кръг на орловия полет. Започва страданието, умирането и Възкресението на Христос.
към текста >>
26.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ
- Влад Пашов (1902- 1974)
И ние можем да
почувстваме
края на Евангелието на Матей като една прелюдия на чудото на Словото в празника на Петдесетница.
Йоан е единственият ученик, който стои под кръста. В Гетсимания Петър заспива. Той отново се опълчва против настъпващата съдба на смъртта, както при Цезария Филипова, като отрязва с ножа си ухото на слугата Малхус. Накрая, намирайки се в този съновиден сън, той се отрича от Христос: сън, в който изпада в будно състояние и който превръща за него всичко в чужди и далечни образи. Едва празникът на Петдесетница изтръгва Петър от образното сънуване и го издига в света на духовното Слово.
И ние можем да
почувстваме
края на Евангелието на Матей като една прелюдия на чудото на Словото в празника на Петдесетница.
Накрая душата на човека Петър, а с това и Евангелието на Матей преминава от имагинацията и се издига до света на инспирацията, на Словото. Това е показано с думите на Възкръсналия, Който казва: "Идете в света и научете всички народи, и ги кръщавайте в Името на Отца, Сина и Светаго Духа". В заключение на това сравнение можем да дадем следната таблица: Евангелие на Йоан........................................................................Евангелие на Матей От 1 -ва до 11 -та гл.....................................................................От 1 -ва до 16-та гл.
към текста >>
27.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
- Влад Пашов (1902- 1974)
В три пъти произнесената образна дума "лицето на Христа", Евангелието ни кара да
почувстваме
, как Христос се издигнал над ангелското естество и събужда в себе си неумолимата воля на Архангела, волята за борба.
И проводи пратеници пред Себе Си, т.е. пред лицето Си, които тръгнаха и стигнаха до един град на Самария, за да Му приготвят място. Но те не Го приеха, защото беше обърнал лицето Си да отиде в Ерусалим". В Стария Завет под "Лицето на Бога, на Яве" се е подразбирал Архангел Михаил, който е външно изявление на Бога. Но сега вече Михаил не е "Лице на Ехова", а е станал сега "лице на Христа".
В три пъти произнесената образна дума "лицето на Христа", Евангелието ни кара да
почувстваме
, как Христос се издигнал над ангелското естество и събужда в себе си неумолимата воля на Архангела, волята за борба.
Както Илия е "Ангелът на Христа", така Михаил е "Архангелът на Христа". Отсега нататък вече Михаиловото естество действа в Христос. Дотук Христос беше подобен на Ангела, проявяваше се като Ангел. Сега вече Той проявява своето архангелско естество и затова казва: Той направи лицето Си твърдо, силно. Сега започваше суровото минаване Пътя на Учението, на пътуването нагоре за Ерусалим, където се издига Голгота.
към текста >>
28.
9. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Всички притчи имат за цел да ни насочат в Пътя на Любовта, да
почувстваме
и разберем Любовта като една сила, която се влива в света от Христос.
С това ни е показано, че духовният свят, Бог, оставя човека свободен даже и да прави грешки, но да придобие опитност. Затова основен закон на Битието е Свободата. Бог дава свобода на всички същества, за да могат да придобият опитност, която е концентрирано знание, опитано и проверено, а не само една теория. Във всички притчи на Лука са скрити дълбоки окултни закони и методи, с които човек може да работи в Пътя на своето развитие. Всяка притча е метод, който ни показва как да решим даден въпрос, накъде да насочим своята мисъл, за да бъдем полезни както на себе си, така и на своите ближни.
Всички притчи имат за цел да ни насочат в Пътя на Любовта, да
почувстваме
и разберем Любовта като една сила, която се влива в света от Христос.
Тя е онова семе, което Сеятелят сее в човешките души. Тя е новото вино, което не може да се налива в стари мехове, защото ще ги разпукне. Тя е показана, че се проявява в добрия самарянин, който минава за езичник, за човек, който няма учението на закона и пророците, но който носи в сърцето и душата си живата сила на Любовта. С това той се поставя по-горе от онези, които имат теоретическото учение на закона и пророците. Ето какво казва Учителят за притчите в Евангелията и за езика на Евангелията: "Различните притчи на Христа са казани при различни обстоятелства.
към текста >>
29.
12. ЕВАНГЕЛИСТ МАРКО И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Евангелието на Марко ни дава възможност най-ясно да
почувстваме
космичното величие и значение на Христа.
Но импулсът, който преминава от Христа у такива ученици като Петър, можа да се предаде на онези, които бяха ученици на учениците. Такъв ученик на Петър е бил онзи, който първоначално е съставил устно Евангелието на Марко. Така импулсът, който се е проявил у самия Петър, премина върху Марко, в душата на Марко, така щото самият Марко видя да просиява и в неговата собствена душа това, което се бе извършило в Ерусалим като Тайна на Голгота. Дълго време този Марк беше ученик на Петър. След това той стигна на едно място, където намери, така да се каже, външна среда, от която можа да придаде на своето Евангелие онзи оттенък, от който се нуждаеше именно това Евангелие.
Евангелието на Марко ни дава възможност най-ясно да
почувстваме
космичното величие и значение на Христа.
Към описанието на това космическо величие на Христа, авторът на Евангелието на Марко можа да бъде подбуден именно чрез онова място, на което той се озова, след като остави Петър в Рим. Той се озова в Александрия, живя там известно време, когато известната юдейската окултна философска школа в Александрия се беше издигнала на известна висота и можа да възприеме там това, което съставяше най-добрата страна на езическия гносис. Там той можа да възприеме светогледи, които съществуваха по това време, за излизането на човешкото същество от духовните светове, за идването на това човешко същество в допир с Луцифер и Ариман, за възприемането на Луциферическите и Ариманските сили в човешката душа. Той можа да се запознае с всичко това от езическия гносис, което даваше разбиране за произхода на човека от Космоса и новото изграждане на нашата планета. Но именно на това място, което се намираше в Египет, Марко можа да види колко силен беше контрастът между това, за което първоначално бе предназначен човек и това, което този човек беше станал след това.
към текста >>
30.
VI. КНИГАТА СЪС СЕДЕМТЕ ПЕЧАТА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Всичко, което мислим,
чувстваме
и преживяваме, ще бъде написано на лицата ни.
То е онова, което човешкото същество е получило от Христа през Четвъртата културна епоха на нашата Пета раса, а именно, духовния живот и безсмъртието на Аза. В Четвъртата културна епоха на Шестата раса тези, които са придобили безсмъртие, те са господари на живота и смъртта и те ще прогресират. А тези, които не са го добили, които не са приели духовния импулс, те са обречени на смърт, ще паднат, ще останат назад в развитието си, ще отпаднат от човешката еволюция. В Петата културна епоха на Шестата раса ще се разкрие това, което човечеството е придобило в течение на Петата културна епоха на нашата Пета раса. Това, което ние придобиваме сега в Окултните Школи, и това въобще, което се придобива в течение на културното развитие на нашата епоха, ще даде своя плод в Петата културна епоха на Шестата раса.
Всичко, което мислим,
чувстваме
и преживяваме, ще бъде написано на лицата ни.
Така ще бъде разкрито последователно всичко, което е вложено в душата от миналото. Символа на коня, който се явява при отваряне на Печатите, отговаря на ума, на интелигентността. Принципът и силата, която ще направи всички минали опитности да се разцъфтят, да се асимилират от човешката душа и да се изявят като сили, оформящи човешкото лице и човешкото тяло, е Христовият импулс, Христовото Същество. Христовата сила ще отвори Печатите. Затова е казано в Апокалипсиса, че Агнето е достойно да отвори Книгата със 7-те Печата.
към текста >>
31.
X. АКАШОВАТА ХРОНИКА -ИЗТОЧНИК ЗА ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Когато така
чувстваме
и разбираме това, което ни говорят Евангелията и ставаме подбуждани от това, което
чувстваме
, само тогава ще намерим Пътя към Тайната на Голгота.
Така че, към Тайната на Голгота съществува само един път: пътя на ясновидството, въпреки че тази Тайна бе извършена на физическото поле. И това те предадоха на своите ученици и последователи. След Възкресението Христос се явява първо на жените, което показва, че те са по-възприемчиви за духовните явления, понеже у тях духът е по-малко потънал в материята и техният мозък е по-гъвкав и възприемчив към духовното. След като се яви на жените, тогава се яви на учениците от мъжки пол. Така ние виждаме, че Окултната наука ни се показва и в най-малките подробности в Евангелието.
Когато така
чувстваме
и разбираме това, което ни говорят Евангелията и ставаме подбуждани от това, което
чувстваме
, само тогава ще намерим Пътя към Тайната на Голгота.
И когато така чувстваме Евангелията, ние няма да се питаме дали са исторически, дали са верни или не. Ние ще знаем от вътрешна опитност, че това, което ни говорят; Евангелията, е самата Истина. И тогава от това чувство ще излезе най-висшата сила, която ще ни позволи да се издигнем до своя най-висш идеал чрез едно мъдро себепознание, и ще познаем в Христа своя идеал, своя Първообраз, истинският Син Человечески, за Когото Пилат казва: Ето Човекът! Тогава хората ще разберат, че Земята е свързана с духовните светове, едва тогава, когато схванат, че Христос, Великото Космическо Същество, е живял в тялото на Исус от Назарет. И след Голгота, когато кръвта на Христа е изтекла от Неговото тяло, Неговата сила е проникнала в аурата на Земята и е внесла нов импулс, нова сила в земното развитие.
към текста >>
И когато така
чувстваме
Евангелията, ние няма да се питаме дали са исторически, дали са верни или не.
И това те предадоха на своите ученици и последователи. След Възкресението Христос се явява първо на жените, което показва, че те са по-възприемчиви за духовните явления, понеже у тях духът е по-малко потънал в материята и техният мозък е по-гъвкав и възприемчив към духовното. След като се яви на жените, тогава се яви на учениците от мъжки пол. Така ние виждаме, че Окултната наука ни се показва и в най-малките подробности в Евангелието. Когато така чувстваме и разбираме това, което ни говорят Евангелията и ставаме подбуждани от това, което чувстваме, само тогава ще намерим Пътя към Тайната на Голгота.
И когато така
чувстваме
Евангелията, ние няма да се питаме дали са исторически, дали са верни или не.
Ние ще знаем от вътрешна опитност, че това, което ни говорят; Евангелията, е самата Истина. И тогава от това чувство ще излезе най-висшата сила, която ще ни позволи да се издигнем до своя най-висш идеал чрез едно мъдро себепознание, и ще познаем в Христа своя идеал, своя Първообраз, истинският Син Человечески, за Когото Пилат казва: Ето Човекът! Тогава хората ще разберат, че Земята е свързана с духовните светове, едва тогава, когато схванат, че Христос, Великото Космическо Същество, е живял в тялото на Исус от Назарет. И след Голгота, когато кръвта на Христа е изтекла от Неговото тяло, Неговата сила е проникнала в аурата на Земята и е внесла нов импулс, нова сила в земното развитие. С тази сила човек ще може да преобрази своето астрално и етерно тяло, а също и Земята ще може да се преобрази в духовно небесно тяло.
към текста >>
32.
XI. СИЛАТА НА ХРИСТОВОТО СЛОВО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Така че, когато
чувстваме
най-вътрешния импулс на Евангелията, ние
чувстваме
не само Истината, но и силата на Словото, което ни се предава като сила и ни кара да стоим твърдо на Земята и да обгърнем с поглед Земята с нейната околност, като приемем с пълно разбиране думите: Небето и Земята ще преминат, но Моите думи не ще преминат.
След като Земята достигне до края на своето съществуване, между нея и следващото й въплъщение, което в Окултната наука се нарича Юпитер, ще настъпи състояние на почивка, когато всичко преминава в хаос. През този период не само Земята ще се изменя, но и принадлежащото към Земята небе. Но това, което бе дадено чрез Словото, което Христос произнесе, което Той запали в онези, които Го познаха, и което ще продължава да живее в онези, които Го познават, това е истинската есенция на Земното съществуване. И сам Христос казва: Небето и Земята ще преминат, ще се изменят, но Моите думи ще останат. Това значи, че в периода на почивката, Словата, които Христос е изрекъл, ще продължат да действат като сили, да организират и подготвят човешките души и самата планета за новото въплъщение.
Така че, когато
чувстваме
най-вътрешния импулс на Евангелията, ние
чувстваме
не само Истината, но и силата на Словото, което ни се предава като сила и ни кара да стоим твърдо на Земята и да обгърнем с поглед Земята с нейната околност, като приемем с пълно разбиране думите: Небето и Земята ще преминат, но Моите думи не ще преминат.
Словото Христово никога няма да премине, дори и когато Небето и Земята преминат. Според Окултното познание трябва да кажем: Защото истините, които са казани върху Тайната на Голгота, ще останат да съществуват во веки.
към текста >>
33.
ПРИНЦИП НА УМА ИЛИ ПРИНЦИП НА МЕНТАЛИЗМА
- Влад Пашов (1902- 1974)
В края на Великия цикъл от еони от време, когато Всичкото ще прибере в Себе Си всички Свои творби, тогава ние ще се
почувстваме
извънредно щастливи и радостни, защото тогава ще бъдем изпълнени със знанието на цялата Истина, а именно, че сме едно с Всичкото, с Цялото.
И все пак тези същества са били някога като нас и ние един ден ще бъдем като тях, а може би и по-горе, защото такъв е Законът за предназначението на човека, както ни осведомяват Посветените. Според херметичната наука и смъртта не съществува реално, даже и в относителен смисъл. Тя е раждане на един нов живот и ние ще следваме нашия път все напред и нагоре, по все по-висши полета на живот за еони от време. Вселената е наш дом и ние сме длъжни да изследваме и изучаваме всичко в нея надлъж и нашир преди свършването на времето. Ние съществуваме и живеем в безкрайния Ум на Бога и затова нашите възможности и благоприятни условия са също безкрайни както по време, така и по пространство.
В края на Великия цикъл от еони от време, когато Всичкото ще прибере в Себе Си всички Свои творби, тогава ние ще се
почувстваме
извънредно щастливи и радостни, защото тогава ще бъдем изпълнени със знанието на цялата Истина, а именно, че сме едно с Всичкото, с Цялото.
Такива са съобщенията, които ни идват от Посветените, от онези, които са напреднали достатъчно в Пътя. И ние трябва да бъдем спокойни и радостни, защото ние сме запазени и защитени от безкрайната сила на Ума на Всичкото. Затова Кибалион казва: ''Вътре в Ума на Всичкото смъртните неща са в безопасност и са у дома си". "Нито един не е сирак, нито по баща, нито по майка, без близки".
към текста >>
34.
2. Новото време, 6 март 1932 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Hиe я
чувстваме
и всеки от вас, когато е разтревожен, ако се вглъби в себе си ще види, че в душата му, зад развълнуваното море на неговия ум има един свят тих и спокоен.
За него той е създаден. Следователно, законът не е нещо меродавно. Противоречия в света сами по себе си не съществуват. Противоречията ние ги създаваме. В природата съществува една вечна вътрешна хармония.
Hиe я
чувстваме
и всеки от вас, когато е разтревожен, ако се вглъби в себе си ще види, че в душата му, зад развълнуваното море на неговия ум има един свят тих и спокоен.
Ако този свят на вечна хармония не съществуваше, ние не бихме могли да живеем на земята. Когато океанът се развълнува има вълни високи до 20 метра. Но питам: до дъното си ли е развълнуван той? - Не, под 50-100 метра всичко е тихо и спокойно. Там даже не подозират, че горе има вълни.
към текста >>
35.
7. Пътят на живота, 20 ноември 1932 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
И когато ще се случи нещо неприятно с нас, ние обикновено
чувстваме
нещо тежко и тревожно, неразположени сме, без да има някаква видима причина.
Същото се отнася и за окото и другите органи - силата на възприятията зависи от площта, а площта се определя от естеството на материята. Както животът се развива днес, човек е изправен пред известни опасности и заключения в света, причините, на които не ги знае. За да могат да се избавят съвременните хора от тези изненади в живота, трябва да проучат и добият знанието, което е вложено в самия живот. И има в човешкия ум една способност на предчувствие, която никога не лъже и ако разбираме езика й и я слушаме, ще ни избави от много неприятности в живота. Всички предмети са живи и всеки предмет може да ме предупреди за нещастието, което може дати дойде, когато си близо до него.
И когато ще се случи нещо неприятно с нас, ние обикновено
чувстваме
нещо тежко и тревожно, неразположени сме, без да има някаква видима причина.
Това е вътрешното предчувствие, но който не разбира езика му, не може да се ползва от него. Това знание принадлежи на вътрешната страна на живота и трябва да го проучаваме. И ако се измери чувствителната площ на възприятие у тези хора, които разбират езика на предчувствията, ще се види, че полето на техните възприятия е по-голямо, отколкото при обикновените хора. Окултистите си имат един начин за изяснение на този въпрос - те казват, че човек имал седем тела, и казват, че тези седем тела били едно в друго. Не - тези седем тела не могат да бъдат едно в друго.
към текста >>
36.
16. Противоречията в живота и изхода от тях, 19 март 1933 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ако мислим,
чувстваме
и имаме воля, ние живеем; ако не мислим,
чувстваме
, действаме, ние сме мъртви в света и ще ни погребат.
Ако една идея, която имате, не може да ви освободи, тя не ви трябва. Човек трябва да има една философия, която да го освободи от несгодите и противоречията на живота и да му обясни вътрешните закони на живота. Само една светла: мисъл, само едно силно сърце и благородна воля у човека са в състояние да го избавят от сегашното положение.: Има един разумен свят и ако знаем как да говорим! с този свят, той ще ни даде всичкото свое благословение.
Ако мислим,
чувстваме
и имаме воля, ние живеем; ако не мислим,
чувстваме
, действаме, ние сме мъртви в света и ще ни погребат.
Човек, който иска да се освободи от противоречията на живота, трябва да се роди в света, трябва да мисли, да чувства ида има воля, а който се роди, ще има майка си и баща си при себе си и ще се ползва от всички блага на живота, ще има всички условия, необходими му за живота и за него. Противоречията изчезват, задачите последователно се разрешават и той е свободен гражданин на великото царство на природата. Така че, за да разреши човек противоречията в живота, трябва да се роди, за да добие всички условия, необходими му за развитието и прогреса. По беседа от Учителя, държана на 19 март 1933 г.
към текста >>
37.
17. Пред прага на новата епоха, 26 март 1933 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
За това е потребна една практическа школа, да научим какво и как да ядем всеки ден, как да дишаме и
чувстваме
и как да мислим.
Българите например употребяват фасула. Той е полезен, но повече от един път в седмицата да не се яде, защото става вреден; той е отлично средство за прочистване на стомаха и оттам на целия организъм. За да бъдат здрави белите дробове, трябва да имате благородни чувства и чист въздух. За да бъде здрава нервната система, трябва да имаме светла и широка мисъл. Като имаме по такъв начин здрав стомах, здрави дробове и здрава нервна система, Божествената сила, която ще дойде от природата, ще може да пресъздаде всички мускули и ще внесе нова сила, с която можем да работим.
За това е потребна една практическа школа, да научим какво и как да ядем всеки ден, как да дишаме и
чувстваме
и как да мислим.
Един от методите за запазване мозъка ни е вечерно време преди да заспим, да освободим ума си от всички лоши случки, преживелици и впечатления. Здрава нервна система, здрави дробове, здрав стомах, дават светла и широка мисъл, благородни чувства и добри постъпки, а тези вече създават хармонични отношения между хората и изключват възможностите за робство от човек над човека. И ако днес съществува тази всеобща криза - социална, икономическа, политическа, то според нас се дължи на това, че хората нямат светла и широка мисъл, благородни чувства и добри постъпки, а живеят затворени в черупките си, със своите дребнави мисли и егоистични чувства и всеки иска да устрои щастието си изолирано от другите и за тяхна сметка. От всичко това се създават външната среда и условията, при които се развива съвременната култура, задушена в собственото си невежество. Днес всички ламтят за пари.
към текста >>
38.
22. Новите схващания за живота и света, 15 октомври 1933 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Само така като почнем да мислим и
чувстваме
, животът ни ще се осмисли.
Обичай другите хора тъй, както постъпва Бог, Който живее в нас. И всеки ден трябва да слушаме Божествения глас в себе си и не да се осъждаме, а да изправяме по грешките си и да посаждаме добрите мисли и желания в душата си. Слушайте гласа на любовта във вашата душа; слушайте гласа на разумното във вашата душа. Това са реалните неща в живота и те ще ви помогнат. Бог живее у всички ни и ние имаме нужда един от друг, защото сме едно цяло.
Само така като почнем да мислим и
чувстваме
, животът ни ще се осмисли.
Защото човешката мисъл е, която определя живота на човека. Мисълта е, която определя нашето здраве и способности. Човешката мисъл е, която определя вашето бъдеще. Човешката мисъл е, която определя великият път, по който трябва да служим на Любовта, великият път, по който трябва да служим на Мъдростта, онзи великият път, по който трябва да служим на Истината. По беседа от Учителя, държана на 15 октомври 1933 г.
към текста >>
39.
2. Спешните въпроси в живота, 2 юли 1933 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Такива въпроси са: как да дишаме правилно, как, какво и кога да ядем, как да мислим, как да
чувстваме
, как да постъпваме, как да задържаме знанието и силата си, как да живеем в хармония със законите на природата и какви да бъдат отношенията ни с нея и с близките ни.
И в този си стремеж, да коригира природата, човек си създава големи противоречия и несгоди и се чуди после, откъде му идват нещастията. У човека има скрити сили, които, ако се развият, ще му дадат възможност да влезе в разумно и хармонично общение с природата, да разбере нейните пътища и да избегне ненужните страдания и противоречия в живота си; тогава той ще може да разреши правилно всички въпроси и задачи, които животът му слага. Има и спешни въпроси в живота, които не търпят отлагане. Например, какъв ще бъде краят на нашата земя, колко е далеч краят на вселената от нас, какво има на Слънцето и пр., това са ред въпроси, които са интересни, но не са спешни, не са належащи. Но има спешни въпроси, от които зависи нашият живот и развитието ни.
Такива въпроси са: как да дишаме правилно, как, какво и кога да ядем, как да мислим, как да
чувстваме
, как да постъпваме, как да задържаме знанието и силата си, как да живеем в хармония със законите на природата и какви да бъдат отношенията ни с нея и с близките ни.
Има един специфичен начин за правилно дишане. Да се диша правилно, това е цяла наука, която малцина знаят сега. В Индия йогите имат цяла система за дишане. Те го наричат дълбоко дишане, но това е едно специфично дишане за придобиване на безсмъртния живот. Чрез правилното дишане човек може да придобие безсмъртие.
към текста >>
40.
13. Трите прояви на Любов, 22 февруари 1934 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
От невидимия свят искат от нас да мислим повече и да
чувстваме
повече, а по-малко да работим физически.
Но съвременните хора, като не разбират тази дълбока наука, казват: „Това са суеверия и празни работи, да се занимаваме с икономическите въпроси, които са най- съществени за живота. Но нашият икономически живот е зависим в много отношения от Слънцето и звездите. Ние само ще надраскаме малко земята и ще хвърлим семето, а слънцето, водата, въздухът и много още сили ще го възрастат. Човек не трябва да бъде роб и да работи по цял ден. По малко трябва да работи човек.
От невидимия свят искат от нас да мислим повече и да
чувстваме
повече, а по-малко да работим физически.
А днес е обратното. Необходимо е правилно разпределение на човешката дейност в трите свята, за да бъде животът ни разумен и смислен. Сега някой чака второто пришествие, като дойде Христос да направи хората щастливи. Но Христос казва: „Идете и проповядвайте това Евангелие и аз ще бъде с Вас до окончанието на века.“ И още: „Ако ме любите, ще опазите заповедите ми.“ Това показва, че Той не е никога бил далеч от нас. Но всякога когато не разбираме един човек, ние сме далеч от него; и когато не ни разбира някой, той е далеч от нас.
към текста >>
41.
1. В начало бе Словото, 11 февруари 1934 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това, което може да
чувстваме
и опитаме, че живее вътре в нас, като реалност, то е Словото.
Ако не разбираме връзката между този и онзи свят, не можем да разберем и живота. Животът трябва да се разбира от гледището на онзи свят, който е свят на мисълта, и от гледището на този свят, който е свят на действията и проявленията. Каквото човек намисли в умствения свят, тук ще го реализира. Всеки човек от онзи свят, когато пожелае да се прояви, веднага го пращат на този свят; и когато се върне на онзи свят, връща се с всичките си придобивки. Когато ние говорим за служене на Бога, разбираме служене на Разумното Слово, защото туй, което може да ни освободи и да внесе сила, здраве и безсмъртие в нас, то е Словото.
Това, което може да
чувстваме
и опитаме, че живее вътре в нас, като реалност, то е Словото.
Туй, което може да ни подмлади и възвърне силата ни и да поправи света, това е Разумното Слово. Това Слово бе у Бога. Бог - това е проявеният свят и когато това Слово започнем да възприемаме, сегашният свят ще се оправи. Словото, това е онзи първичен подтик в нашия дух, в нашата душа, в нашия ум, което е причина за нашия живот и за нашия прогрес. Този подтик на Словото ние не можем да спрем.
към текста >>
42.
4. Условия за разумния живот, 25 март 1934 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Да мислим правилно, да
чувстваме
правилно и да постъпваме правилно - това е великата музика в живота, която е необходима за всички.
И като си легнете вечерно време, кажете си - като стана, ще служа на Бога с всичкото си сърце и ще си науча всичките уроци и като стана сутринта, каквото съм казал ще го направя. Ако не го направите утре, пак повторете опита докато имате резултат. По този начин човек може да развие дарбите си. Имате например дарбата на певец - развийте гласа си, защото от това зависи вашето щастие. Като се научите да пеете и да свирите, вашата съдба се оправя.
Да мислим правилно, да
чувстваме
правилно и да постъпваме правилно - това е великата музика в живота, която е необходима за всички.
По беседа от Учителя, държана на 25 март 1934 г.
към текста >>
43.
5. Трите фази в развитието на човека, 1 април 1934 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
И ако се премахнат растенията и животните от земята, ние щяхме да
почувстваме
, каква голяма полза принасят те.
Ако сегашният живот не е свързан с бъдещия, той сам по себе си губи смисъл. В живота няма разделност, а съществува едно звено между всички същества. Всички същества са свързани като едно цяло. Повидимому животните са отделени от хората, но фактически те са свързани с тях. Също и растенията са свързани с хората.
И ако се премахнат растенията и животните от земята, ние щяхме да
почувстваме
, каква голяма полза принасят те.
Дърветата са отлични химици. Те знаят много по- добре законите на живота и живеят много по-дълго: до 8000 години живеят някои; а човек, който минава за голям философ, едва достига до 90-120 години. Рядко има случаи да достигне до 250 години. Развивайки пред вас всички тези мисли, аз не искам да ви изнасям нещо ново, но искам само да подкрепя онова, което е вложено във вас, да подкрепя и стимулирам това, което носите от рождение, а вие какво ще правите, това е ваша работа. Дървото трябва да расте, животното - да живее, а човек трябва да мисли; гениите трябва да творят, а светията трябва да осветява пътя на другите хора.
към текста >>
44.
4. Смисълът на историята, 18 ноември 1934 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тя е вродена в човека, тъй както са вродени способностите да мислим и да
чувстваме
.
Под една или друга форма, в по-слаба или по-силна степен, всички хора вярват в тази Велика Всемирна душа, в тази Космична разумност, която направлява живота на всички същества. И съвременната наука експериментално е установила, че в човешкия мозък съществува един център на вярата. Забелязано е, че хората, у които този център е силно развит, имат силна вяра, а у които е слабо развит, имат слаба вяра. И всичко онова, което се проявява в нашето съзнание, си има своите дълбоки вътрешни причини. Вярата не е нещо, което сега можем да придобием.
Тя е вродена в човека, тъй както са вродени способностите да мислим и да
чувстваме
.
Нашите мисли, чувства и постъпки, това са факторите, които градят целия наш живот и живота на народите и на цялото човечество. Всички мисли, желания и постъпки, с които живее един народ, се отразяват върху неговия бит. И ако един народ например е земеделски, ще се развият известни черти в неговото лице, които няма да ги има в други; ако един народ е индустриален - други черти ще се развият; ако един народ се занимава повече с изкуство или с технически науки, или с религията, те все ще оставят известен специфичен отпечатък върху лицето. В религиозните хора известни мускули се усилват, други отслабват. У религиозните хора корема спада, а у светските се развива.
към текста >>
45.
ЧУДОТВОРСТВО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ние
чувстваме
тия работи с духовното си тяло.
някакво тяло хвърчите из пространството. С кои очи виждате, че тялото ви лежи на леглото, а същевременно хвърчите някъде из въздуха? С кое тяло хвърчите?
Ние
чувстваме
тия работи с духовното си тяло.
Когато казвам, че някои работи не могат да станат лесно, имам предвид физическото тяло на човека. Значи, с физическото тяло на човека работите не могат да станат лесно, но с духовното тяло лесно стават.
към текста >>
46.
Смирение
- Влад Пашов (1902- 1974)
Да знаем как да говорим, как да мислим и как да
чувстваме
, умни да бъдем – в това седи съвършенството, в това седи Любовта.
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБОВТА • 18 • Смирение
Да знаем как да говорим, как да мислим и как да
чувстваме
, умни да бъдем – в това седи съвършенството, в това седи Любовта.
Без това Любовта не може да се прояви. За да се придобие Любовта, необходимо е смирение. Дойде ли смирението, и Любовта ще дойде, и знанието ще дойде. Изхвърлете от себе си мисълта за превъзходство над другите. Знайте, че всеки човек, всяка душа има възможност да се повдигне.
към текста >>
47.
Молете се един за друг
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ние ще
почувстваме
тази вътрешна връзка, ще минем от спящо състояние в будно или от смърт, от ограничено състояние – в безгранично, от временния живот – във вечния, дето няма изтощаване.
Бог да оправи пътищата на Светлината, която се отправя във вашия ум. Бог да оправи пътищата на Знанието, което иде да се всели във вашите души, да ви покаже свещения път на Живота. Казвате: “Ние можем да направим всичко”. Ако Бог живее в нас като Любов и ние като живеем в Него, ще прояви Любовта си, ще дойдем в съприкосновение с най-високата сила – Любовта, ще бъдем при Истината, която ще даде красота на живота ни и тогава ще се създаде Новото човечество. То е създадено вече, но ще се даде израз на Новия човек.
Ние ще
почувстваме
тази вътрешна връзка, ще минем от спящо състояние в будно или от смърт, от ограничено състояние – в безгранично, от временния живот – във вечния, дето няма изтощаване.
С една дума, ще намерим туй, което алхимиците са търсили – вечното подмладяване. Това е смисълът на Живота – човек постоянно да усеща в себе си как се подмладява, как се видоизменя от красота в красота, от сила в сила.
към текста >>
48.
59-то писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ние може да не знаем къде е небето, може да не знаем где живее Господ, колко е далеч от нас, но трябва да
чувстваме
Бога.
Всички трябва да се пазите от следното нещо: когато направите най-малкото добро, не го изявявайте отвън. Изявите ли го отвън, вие спъвате себе си. Защото в дадения случай, като направиш доброто, ти вече имаш одобрението на Бога и се радвай. С това ти не се препоръчваш, но Бог те препоръчва. Моралната сила на Ученика, който следва Божественото Учение е в това, че той трябва да има абсолютна вяра в Бога.
Ние може да не знаем къде е небето, може да не знаем где живее Господ, колко е далеч от нас, но трябва да
чувстваме
Бога.
И право е казал пророкът, че Бог не живее в небето, а в сърцата на смирените. А смирени са хората на разумното сърце. Ако всички вие бихте се водили по вашето разумно сърце, всичките спорове, които по някой път се явяват между вас, биха изчезнали. Ако съберем всичко онова, което нашият обективен ум може да направи, от времето на нашето детство до времето, когато си заминаваме за другия свят, и го претеглим, всичко това не може да тежи толкова, колкото една най-малка постъпка на разумното сърце. И в Писанието някъде се казва: "Размишляваше Давид в сърцето си".
към текста >>
49.
60-то писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ние не можем да мислим каквото искаме и да
чувстваме
каквото искаме.
459. Правило за правене на зададените упражнения. Искате ли да направите едно упражнение, най-първо ще концентрирате ума си към всички свои органи, тъй че за 5-10 минути те да бъдат под контрола на вашето съзнание, на вашата воля. Около 5-10 минути няма да шавате, ще мислите само за себе си, ще бъдете силно съсредоточени. 460. Философията на Ученика. Известни външни условия ограничават чувствата ни, ограничават волята ни, ограничават ума ни.
Ние не можем да мислим каквото искаме и да
чувстваме
каквото искаме.
Ще кажете: Тогава къде е свободата? Туй, което казват философите, че можем да мислим, чувстваме и действаме както си искаме, това не е така. Ние се намираме в един свят, в който всички неща са относителни. Мислите, чувствата и волята са относителни. Например, детето мисли като майка си и баща си.
към текста >>
Туй, което казват философите, че можем да мислим,
чувстваме
и действаме както си искаме, това не е така.
Около 5-10 минути няма да шавате, ще мислите само за себе си, ще бъдете силно съсредоточени. 460. Философията на Ученика. Известни външни условия ограничават чувствата ни, ограничават волята ни, ограничават ума ни. Ние не можем да мислим каквото искаме и да чувстваме каквото искаме. Ще кажете: Тогава къде е свободата?
Туй, което казват философите, че можем да мислим,
чувстваме
и действаме както си искаме, това не е така.
Ние се намираме в един свят, в който всички неща са относителни. Мислите, чувствата и волята са относителни. Например, детето мисли като майка си и баща си. Вълчето - също. То не може да отиде по-далеч.
към текста >>
50.
КОГАТО ПРИЕМАШ УСЛУГА, ВНИМАВАЙ!
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Тя е доста голяма и двете ще се
чувстваме
удобно в нея. Заповядай!
Без много приготовления, качих се с раницата на камиона с провизии и се озовах в лагера. Всички ме посрещнаха с радост. Сестра К. мило ме попита дали имам палатка и като разбра, че нямам, ми каза: - Аз съм сама в моята палатка.
Тя е доста голяма и двете ще се
чувстваме
удобно в нея. Заповядай!
Тя ми приготви меко, топло легло и се грижеше за мене като майка. Всяка вечер пиехме ароматичния чай от мащерка. Накратко, чувствах се добре при нея и единствената ми грижа, която ми оставаше, бе да дишам чистия въздух и да събирам сили за през цялата година. Сутрин се изкачвахме на върха. Слушахме словото на Учителя.
към текста >>
51.
ПЪРВА МАКСИМА НА СВОБОДАТА
- Методи Константинов (1902-1979)
И ако страдаме, ако се
чувстваме
наказани,
Всяка разумна власт е дадена от Космичното Начало. То наблюдава внимателно тази власт и държи отговорни всички нейни служители. Космичното Начало изисква всички същества да бъдат свободни като Него.
И ако страдаме, ако се
чувстваме
наказани,
то е резултат от нашето невежество, от невъзприемане на това, което произтича от Висшото Космично Начало. То държи хората да се обичат, да ходят е Пътя на Истината и да бъдат свободни.
към текста >>
52.
22 март
- Теофана Савова
Колко свободни се
чувстваме
!
Защото столът е все още на „66", но Учителя се застоява тук по-дълго време и интересът вече се прехвърля от „66" на Изгрева. Интересно е наистина. Тук се строи малка къщичка, там се проектира друга. По-често срещаме Учителя по двора. Голяма е разликата между двата дома.
Колко свободни се
чувстваме
!
Тук сме като в свой дом, както в дома на своя Велик Баща. Голяма е радостта да намери човек своя истински Дом! Всички се чувстват свободни. Някой е седнал на меката трева, чете или пише нещо, друг взел стомничките и отива за вода, трети взел метличка - отива да измие чешмичката.
към текста >>
53.
НА ВРЪХ МУСАЛА
- Теофана Савова
Чувстваме
се повече от алпинисти, нали сме с Учителя!
Случваше се някой брат да вземе думата от устата на Учителя и да започне да „обяснява". Учителя скромно ще го изслушва, после по някакъв начин ще хвърли светлина върху проблема, след което „знаещият" се коригира. Отпразнувахме именния ден на Учителя на най-високия връх на нашата родина, на Мусала - Божии връх. Изкачваме се смели, решителни, като опитни алпинисти, а то повечето от нас не са се качвали дори на Витоша. Върхът е още наполовина скрит под снежната си покривка и ние се изкачваме по стръмен снежен склон.
Чувстваме
се повече от алпинисти, нали сме с Учителя!
Носят ни крилата на Любовта! Имахме хубав слънчев изгрев и след кратък престой се върнахме. Паметно беше отиването ни през лятото на 1922 г. на връх Мусала. През лятото на 1923 г.
към текста >>
54.
ЖИВОТЪТ
- Теофана Савова
Нашият богат живот не ни позволяваше да
почувстваме
зимните студени дни.
„Понеже аз живея и вие ще живеете". „ От душата излизат мисли, възвишени и светли". Годината 1930 започна с много любов, с радост и песен. Между хубавите и изненадващи със своето разнообразие лекции, беседи, излети, разговори и упражнения, ние вече имахме и нашето преживяване от Рила, специално от седемте прекрасни езера. Очаквахме лятото и мечтаехме да поемем каменистата пътека през Скакавица, която води към езерата.
Нашият богат живот не ни позволяваше да
почувстваме
зимните студени дни.
Всичко виждахме през очите на планинаря и копнеехме за Рила, за прекрасните седем езера. С този копнеж ние посрещнахме пролетта. После направихме осмия младежки събор на 12, 13 и 14 юли. Всеки ден Учителя изнасяше по една великолепна беседа: „Право си отсъдил", „Връзване и развръзване", „Чрез него стана". И започнахме да се приготовляваме.
към текста >>
55.
ПРИ „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ'
- Теофана Савова
Още няколко стъпки по извиващата пътека край езерото и изведнаж
чувстваме
радост, като че ли някой ни очаква пред прага на приказния свят на Чешмичката с ръцете, които дават!
Първото езеро ни посрещна приветливо с усмивката на своите широко разливащи се кристални води. То събужда спомени от близки и далечни времена. Светли образи, чието присъствие е осезателно, ни водят към своите обиталища. Спряхме при второто езеро. Отразените в него върхове и скали му придават неземна хубост.
Още няколко стъпки по извиващата пътека край езерото и изведнаж
чувстваме
радост, като че ли някой ни очаква пред прага на приказния свят на Чешмичката с ръцете, които дават!
Закътана между скали, далече от света, скромна, но величествена в уединението си, в тишината на голямата планина, тя раздава щедро от изобилието си. Мраморните ръце, из които струи кристалната вода, изразяват сила, Любов и безкрайна нежност. Морният пътник спира тук в захлас. Хубавата полянка го кани да отпочине, да се наслади на това чудно съчетание на природна хубост и човешки гений, да чуе живата приказка. И чешмичката, скромна, но мъдра, непрестанно струи и с тих глас ни казва:
към текста >>
56.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ
- Теофана Савова
В обедната той е свободен, по-близко е до нас,
чувстваме
го свой.
На обед се радват очите ни и сърцето, че сме на една трапеза с Великия Учител! С тебе, Господи! Всеки път това преживяване е различно, но винаги е красиво и оставя в душите ни незаличим спомен . По време на беседа Учителя извършва интензивна работа, с която повдига всички умове и сърца. Нашите очи виждат капки пот да текат по челото му.
В обедната той е свободен, по-близко е до нас,
чувстваме
го свой.
* Заредиха се лекции и беседи, все по-хубави, по-богати и желани. Сряда, 5 часа сутринта - лекция на Общия окултен клас. Петък, 5 часа сутринта - лекция на Младежкия окултен клас. Неделя, 5 часа сутринта - Утринно Слово.
към текста >>
57.
5.14 1939 година — най-благоприятните духовни условия за българите
- Светозар Няголов ( -2013)
Най-добре се
чувстваме
на поляната при петото езеро Махабур, където паневритмията се играе в два кръга по-свободно.
Понеже гърците са постоянни врагове на българите и им правят големи пакости, Гърция ще бъде залята от вода и ще потъне. При хубавото слънчево време на Рила през 1939 г. братският живот се развива в своята пълнота. След беседата на молитвения връх се прави обща закуска, играе се паневритмия на второто, третото или на петото езеро. Обикновено играем паневритмията в два кръга и пак мъчно се побираме на големите поляни.
Най-добре се
чувстваме
на поляната при петото езеро Махабур, където паневритмията се играе в два кръга по-свободно.
Когато тръгваме за паневритмия на петото езеро, се образува една верига от хора от лагера до езерото. Когато първите са на поляната при езерото, последните едва тръгват от лагера. Учителя изчаква да се съберат всички и тогава започва паневритмията. Ще ви предам един разказ на Гради Колев Минчев, стенографиран от мен за летуването на братството през 1939 г. Учителя повиква Гради и го пита дали може да участва в работата по организиране на лагера на седемте езера в Рила.
към текста >>
58.
4. Седемте езера
- Светозар Няголов ( -2013)
Това значи: да мислим, да
чувстваме
и да работим като Бога." („Любов към Бога", стр. 151)
Като се качвате пo върховете, вие се възхищавате от красотата на природата и започвате да мислите за Онзи, който е създал цялата Вселена." („Отворени форми", стр. 189) „Някои ще кажат: Защо дойдохме на тази планина да дивеем? Не, вие дойдохте тук, да разгледате именията на Баща си. Толкова години вече как живеете, и не знаете какви богатства има Баща ви. Тъй щото ний сме дошли в света да видим какво Бог е направил, да влезем във връзка с Него, да вземем участие в Неговата работа.
Това значи: да мислим, да
чувстваме
и да работим като Бога." („Любов към Бога", стр. 151)
„Мнозина от вас са дошли тук неразположени, отпаднали духом, понеже мислите, че Бог не ви обича, не мисли и не се интересува от вас. Това е голямо заблуждение, голяма самоизмама. В любовта на Бога няма никакво изключение." („Любов към Бога", стр. 239) „Ние сме дошли на това високо планинско място (езерата), на този чист въздух, за да възприемем свещените мисли от Него. Всеки може да възприеме тези мисли, но той трябва да бъде отворена душа със силна вяра, без съмнение и подозрение." („Благословена между жените", стр. 58)
към текста >>
59.
1. УВОД
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Величието на живота, което понякога
чувстваме
, е величието на Бога, Който живее."
"Когато не свързваш Любовта с никаква жива форма, ще проникнеш в цялата вселена. Да нямаш обект в Любовта! Човек трябва да намери постоянното и вечното във временното и променливото. Човек е ценен, защото Великото, в което живее, е ценно. Той трябва да се радва, че е част от природата.
Величието на живота, което понякога
чувстваме
, е величието на Бога, Който живее."
Триизмерен трябва да стане нашият вътрешен, духовен свят! Като знаеш една истина, ти не само ще я проектираш като на екран, а ще я изваеш в себе си. Ще опиташ три пъти Любовта и ще ти трае цялата вечност. "Един път ще опиташ Любовта заради Любовта." Тя дава изобилен живот, младост, здраве, доволство, щедрост, взаимопомощ, красиви отношения; всичката красота от багри и звуци в природата.
към текста >>
60.
33. МИР
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Те слизат тихо при нас, но ние ги
чувстваме
, а будните ни закопнели души ги виждат и общуват с тях.
Те изплитат лъчиста мрежа от безсмъртните си мисли, с която обгръщат Земята, за да я извисят до онези мирове, където няма смут и сътресения, насилия и тягости. Мирове на мир и хармония, където земният шум ще ни се стори кощунство, където ще се движим тихо, на пръсти, да не нарушим мира, който ни е обвил като светъл воал, изплетен от всички багри на небесната дъга. Да, там ще шепнем, ще говорим с притаен глас, да не нарушим хармонията, която ни прониква като неизразим възторг и екстаз на душите ни. Да, те ни носят топлия повей от Царството на Любовта, който ще стопи мраза в сърцата ни завинаги. Ние скоро ще забравим онзи мрачен свят, от който те са ни извлекли със здравите нишки на любовта си.
Те слизат тихо при нас, но ние ги
чувстваме
, а будните ни закопнели души ги виждат и общуват с тях.
Те слизат да закотвят Земята в своето тихо пристанище.
към текста >>
61.
54. НА ФОКУС
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Ние
чувстваме
едно вътрешно напрежение, което се дължи на усилването на вибрациите както на психиката, така и на физиката ни.
Оттам идват грешките. Нещата през мъгла се виждат уголемени. Маловажните неща, които ни заобикалят, са големи, а съществените — невидими. Новата епоха е влизането на Земята в нова област на вселената, където вибрациите й се повишават. Същото става и с нас сега.
Ние
чувстваме
едно вътрешно напрежение, което се дължи на усилването на вибрациите както на психиката, така и на физиката ни.
Ние сме в своего рода огън, който ни пречиства чрез изгаряне старото в нас. За да избегнем големите страдания, нужно е да извършим нова нагласа на съзнанието си. "На фокус" е да поставим за център на живота и съзнанието си най-съществената реалност, която е невидима и неосезаема за физическия човек, но абсолютно реална за душата. Това е нейната среда, онзи жизнен океан, в който тя съществува, както ние във въздуха. Време е съзнанието ни да се свърже с тези по- висши енергии, тези високи полета на живота, населявани от нашите старши братя, които ръководят развитието ни.
към текста >>
62.
64. НОВИЯТ ЖИВОТ
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Днес новият живот е в зазоряването си, но процесът на пробуждането се ускорява чрез помощта на нашите по- висши братя и ние все по-силно
чувстваме
топлия полъх на пролетния вятър.
Той ни е дал пълна свобода и иска и ние да даваме свобода на всички. Истината носи свобода и като служим на Истината, сме свободни. Любовта е да дадеш на човека условия за живот и развитие. Когато приложим този закон на Любовта, ще превърнем земята в рай. Всеки ще иска да служи на доброто като върховно мерило на Божията Любов.
Днес новият живот е в зазоряването си, но процесът на пробуждането се ускорява чрез помощта на нашите по- висши братя и ние все по-силно
чувстваме
топлия полъх на пролетния вятър.
Ще разцъфне райската градина в душите ни и ще се върнем там, откъдето някога сме излезли. Учителят бе непрестанен образец на новия живот и всички ще тръгнат по Неговите стъпки. Той проправи пътя на душата към небето — думи, изказани от Него три дни преди да напусне физическия свят (на 27 декември 1944 г. в 5,40 ч. сутринта — сряда).
към текста >>
63.
Жестът на брат Стоименов
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Така се
чувстваме
и ние, когато някое разумно същество ни притисне с пръста си.
На тази беседа той говори, че в бъдеще певците ще пеят от пет до седем октави. Той каза също, никога да не прекъсваме връзката си с Бога. Да дадем сърцето си на Бога! Каза също, че отрицателните мисли приличат на стършели, хапливи мухи. Ако натиснем с пръст едно комарче, то ще помисли, че някоя голяма канара го е притиснала, като е паднала отгоре му.
Така се
чувстваме
и ние, когато някое разумно същество ни притисне с пръста си.
Накрая, преди да привърши беседата, Учителя се вдъхнови необикновено и изпя много красиво и прочувствено една Божествена мелодия. За първи път той пя на неделна беседа. Никога няма да забравя неговия израз след беседа. Той е подмладен, вдъхновен и преизпълнен. Тогава той много щедро раздава и благославя.
към текста >>
64.
На път за Берлин
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Отвори сърцата ни, да
почувстваме
пулса на цялата вселена!
Каза му да се моли и да държи връзката си с Бога. Ние се върнахме с колата в града и Венцислав замина същата вечер за Берлин. Господи, Отвори ушите ни, да чуваме Божествената хармония! Отвори очите ни, да видим чудната красота на величествената природа!
Отвори сърцата ни, да
почувстваме
пулса на цялата вселена!
към текста >>
65.
Божественият Принцип на ЛЮБОВТА
- Константин Златев
Подобни сме на Бога в това, че можем да мислим, да
чувстваме
и да обичаме като Него" (Учителят П. Дънов).
3. Любовта фундамент на отношението на човека към Бога У всеки човек е заложено като потенциал съвършенството на Твореца-Бог. Наш дълг е да го изявим в цялата му красота и пълнота. "Господ живее в твоята душа и в твоя дух, в твоето възвишено съзнание, което носи светлина. Призови този Господ и тогава ще можеш да направиш нещо.
Подобни сме на Бога в това, че можем да мислим, да
чувстваме
и да обичаме като Него" (Учителят П. Дънов).
Любовта към Бога е първата и най-важна заповед в Божествения нравствен закон според Христос. Сам Бог е Любов (I Йоан 4:8,16). "И когато казваме, че Бог е Любов, подразбираме Същината, от която всичко произлиза" (Учителят П. Дънов). Същевременно Бог е и вечният образец за човека като събирателен Обект на всички възможни съвършенства. Следователно дълг и на човека е да бъде изтъкан от Любов!
към текста >>
66.
VII. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ
- Константин Златев
Да пеем добре, означава да живеем добре, да мислим,
чувстваме
и постъпваме правилно.
Възвишените същества и всички йерархии пеят. Без музика е изключено да бъдете щастливи. Без музика не можете да разберете християнството." Всяка степен в тоновата редица (стълбица) отговаря на една добродетел, на едно качество на душата, на една способност на ума, на едно чувство на сърцето. Да вземем верен тон, значи да проявим правилно тази добродетел.
Да пеем добре, означава да живеем добре, да мислим,
чувстваме
и постъпваме правилно.
Когато Учителят на ББ говори за преминаване от една гама в друга, той подразбира преминаването от едно състояние на съзнанието в друго, от един свят в друг. Музикалност значи хармонична проява на всички способности на ума, на всички благородни чувства на сърцето, на всички възвишени идеи на душата: "Музиката е дреха на доброто." Разумният живот се изявява по законите на музиката. Това е новата философия на музиката, която българският духовен Учител преподава в създадените от него езотерични Школи. Това, което хората наричат музика, поезия и наука, представлява външно отражение на Божествената музика, поезия и наука, които се долавят от човешкия ум и сърце и се изнасят навън.
към текста >>
67.
VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ
- Константин Златев
Стига да успеем да я
почувстваме
... В това е съсредоточен смисълът на движението по вертикалната права.
Числата едно и две в пространството са понятия само за Бога " (Учителят П. Дънов). По отношение на правата линия той отбелязва: "Ние определяме правата линия като първата съзнателна връзка между две разумни същества. Който не може да направи тази връзка, той се намира в един въображаем свят, следствие на което всичките му идеи претърпяват морален крах." Как да разпознаем тези две разумни същества? Отговорът е: горе е Бог, а долу - човешката душа, човекът, стъпил върху пътеката на духовното развитие и усъвършенстване. И когато в Паневритмията извършваме движения по права линия, тогава пулсира живата връзка между душата и Бога.
Стига да успеем да я
почувстваме
... В това е съсредоточен смисълът на движението по вертикалната права.
Това е моментът, в който - според думите на Учителя П. Дънов - тя би могла да се превърне в жива линия. От своя страна при движението на правата линия възниква плоскостта. Тя има две измерения - числото 22=4. За този процес Учителят на ББ у нас подчертава: "Четириъгълникът е основа на Битието.
към текста >>
68.
XV. МЪЛЧАНИЕТО
- Константин Златев
И се
чувстваме
знаещи и можещи... До следващия, на пръв поглед елементарен, житейски проблем, който не успяваме да разрешим.
Ти си или едното, или другото, но не и двете наведнъж. Както винаги, изборът е твой. Чели сме много и продължаваме да четем. Гълтаме томове свещени книги като топъл хляб. Главата ни е пълна с най-разнообразна информация: молитви, песни, формули, мантри, сентенции и въобще всякакви мъдрости.
И се
чувстваме
знаещи и можещи... До следващия, на пръв поглед елементарен, житейски проблем, който не успяваме да разрешим.
И каква е ползата тогава от цялото това знание? Към кого да се обърнем да ни помогне, ако при цялата си начетеност свиваме безпомощно рамене? – Към самите себе си. И по-точно – към душата си. Ако замълчим и се вслушаме в нейния глас, който е гласът на Бога у всекиго от нас, тогава и само тогава ще открием правилното решение.
към текста >>
Твърде често – най-малкото, толкова често, че да се
почувстваме
уязвени по отношение на самоуважението си – застиваме в безпомощност пред дилемите на ежедневието или пред съдбоносни за решаване въпроси.
Една от най-важните еволюционни задачи на човека е да завоюва достъп до това познание, сиреч да стане всезнаещ. Това не може да бъде постигнато чрез сила, а само по пътя на постепенното духовно-нравствено развитие и усъвършенстване, по пътя на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Това е знанието, за което Учителят на ББ в нашата страна казва: „Това знание никъде няма да го намерите, в никоя книга няма да го прочетете, а ще го придобиете в най-голямото мълчание на вашата душа.“ Следователно именно мълчанието е онзи задължителен фон, върху който пробуденото Божествено съзнание у човека нанася рисунъка на извечния Промисъл – дотогава, докато той не се превърне в картината на Божествената пълнота на познанието за света като цяло и за всичко в него по отделно. Картина на съвършеното единство и хармония, в която ролята на познаващия – според сценария на всемирната драма – изпъква с кристална яснота. На езотеричен език този велик миг на самоосъществяване се нарича „просветление“.
Твърде често – най-малкото, толкова често, че да се
почувстваме
уязвени по отношение на самоуважението си – застиваме в безпомощност пред дилемите на ежедневието или пред съдбоносни за решаване въпроси.
Усещаме се така малки и нищожни пред непосилното бреме, с което ни натоварва съдбата, че ни иде да вием и да си скубем косите. Започваме да мислим, че всичко, с което сме се преборили до този момент, че целият изминат дотук път е бил безсмислен. И с трепет или безразличие, със смирение или бушуваща ярост очакваме развитието на събитията, на които не можем да повлияем. Все пак – има ли изход от ситуацията? Разбира се!
към текста >>
69.
XIX. ЩАСТИЕТО
- Константин Златев
Когато постигнем нещо, което искрено и от все сърце сме желали, тогава се
чувстваме
щастливи.
И щом целта е толкова висока и красива, то си заслужава да принесем пред нейния свещен олтар всички възможни жертви. И на първо място – желанията и страстите на нашата низша природа, които като воденични камъни ни теглят към дъното на мировия океан, към мрачната обител на вечно неудовлетворения повик на плътта. Нека с чиста съвест и с ясно съзнание да прибавим към кладата на пожертваното от нас всичко, което по един или друг начин ни отклонява от нашия път: гордост, самолюбие, илюзии и заблуди. И когато с чест разрешим всички противоречия, които ни изгарят отвътре, тогава и само тогава ще докоснем крайчеца на одеждата, в която е пременено нашето щастие – в очакване да го поканим за празника на нашето самоосъществяване. И този празник не ще има край!
Когато постигнем нещо, което искрено и от все сърце сме желали, тогава се
чувстваме
щастливи.
Ала нека веднага направим твърде важното разграничение: ако постижението удовлетворява потребностите на тялото или на егото (храна, питие, комфорт, нови притежания, сексуални наслади, богатство, слава и власт), то нека не се заблуждаваме – в случая не става дума за щастие, а за задоволяване. Ако ли пък сме удовлетворили висшето начало у всекиго от нас – духа (чрез безкористна постъпка, пориви към прекрасното, Божественото, достойно изпълнен дълг към Бога и Общото благо), то тогава настава истинското щастие. То няма земен еквивалент! То е послание от най-ефирните зони на невидимата Реалност. То е химн на пробудената душа под диригентската палка на Създателя.
към текста >>
А това означава да мислим, да
чувстваме
и да действаме като Него.
В това отношение пръв Бог е дал пример. Той обича всички, затова е Господар на света. Какво се иска тогава от нас? От нас се иска да обичаме, както Бог обича. Той е създал света, за да изяви Своята Любов и да ни покаже как да обичаме.“ От нас се очаква да достигнем такова равнище на духовно израстване, че да умеем да обичаме така, както Бог обича.
А това означава да мислим, да
чувстваме
и да действаме като Него.
Само тогава бихме могли да изпитаме онова щастие и блаженство, които Той изпитва във всеки миг на безкрайността, в която живее. Всичко останало, колкото и да е примамливо и бляскаво, е само подготовка за триумфа на окончателното сливане с Божественото. И е съвсем логично първият и най-важен обект на обичта ни да бъде самият Източник на всемирната Любов: „... Искате ли да бъдете щастливи, спазвайте първата и най-голяма заповед: „Да възлюбиш Господа, Бога твоего, с всичката си душа, с всичката си сила, с всичкото си сърце и всичкия си ум, и ближния си като себе си.“ Дръжте тази Любов непреривно в себе си, за да става правилна обмяна между Божията и вашата Любов. Колкото по-чиста, по-безкористна и по-възвишена става вашата Любов, толкова по-голяма е възможността да познаете Онзи, Който ви обича. Той постепенно ще ви се открива и вие ще започнете да виждате еднакво ясно както отвън, така и отвътре“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>
70.
ПРИРОДА И АНТИПРИРОДА
- Павел Желязков
Ако при дадена ситуация пък сме обзети от смут и
чувстваме
стягане в областта на слънчевия сплит, то ние се намираме под пагубно за естеството ни чуждо влияние.
Това е възможно, ако сме способни ясно да разграничаваме механическите от органическите процеси в личния си живот, в ежедневната си практика. Кои процеси са органически? Когато съзнанието ни е будно и има водеща роля при протичането на мисловните процеси, когато мисълта ни ръководи чувствата и направлява разумно действията ни, то ние сме във връзка с разумната природа. В този случай изпитваме усещането за пълнота и радост, че живеем, мислим и творим. Радостта, приятното топло усещане под лъжичката в слънчевия сплит, са безпогрешен критерий, че сме в пътя на истината.
Ако при дадена ситуация пък сме обзети от смут и
чувстваме
стягане в областта на слънчевия сплит, то ние се намираме под пагубно за естеството ни чуждо влияние.
Тогава мисълта ни е вяла, а чувствата помръкнали. В такива моменти на колебание трябва да се усамотим, да се вслушаме в себе си и като се освободим от объркващия шеметен ход на събитията, да анализираме онова, което става в нас и около нас. Като подредим мислите си и успокоим чувствата си, ще оставим чуждото влияние да изтече от нас. То само ще се върне там, откъдето е дошло. Сродните при сродни отиват там, у дома си, те се чувстват по-добре.
към текста >>
71.
КОЛЕКТИВНИ И ГЛОБАЛНИ ВЛИЯНИЯ И МАНИПУЛАЦИИ
- Павел Желязков
Понеже частично съзнаваме, ние
чувстваме
и мислим също ограничено, а не в континиума непрекъснатостта на явленията и процесите.
Тогава казваме, че сме попаднали в прегръдката на Морфея. Грехопадението представлява такова преобразяване на съзнанието, при което то заспива за отвъдния свят и се пробужда в света на формите, т. е. в материалния свят. От тази гледна точка съзнанието на хората е спящо. То е едно нормално, но ограничено самосъзнание, благодарение на което оперираме във физическия план на живота.
Понеже частично съзнаваме, ние
чувстваме
и мислим също ограничено, а не в континиума непрекъснатостта на явленията и процесите.
Същественото е, че макар и да сме част от реалния свят, т. е. от многоизмерния континиум, в съзнанието си ние сме откъснати от него. Когато един ден човечеството се събуди от този сън, заблудите, състоянията, породени от внушения и манипулации, ще отпаднат и ние ще се озовем в един обширен и свободен свят. Това може да се случи днес на всеки, който има висок идеал в живота си. Но дотогава, докато все още живеем в съзнанието и самосъзнанието, а сме в спящо състояние по отношение на свръхсъзнанието и подсъзнанието, ние ще търпим влияния, внушения и манипулации.
към текста >>
72.
ЗАРАЗНИ ФАНТАСМАГОРИИ
- Павел Желязков
Каквото да им говорим, не можем да ги
разчувстваме
, да заплачат.
По-късно умението му да накара другите да повярват на измамата, му помогнало да направи бляскава кариера на артист. В една от своите лекции Учителят Беинса Дуно разказва следния анекдот: „Един свещеник казал на актьор: - Вие проповядвате на хората лъжата и те вярват в нея. Ние им проповядваме истината, а те не вярват в нея.
Каквото да им говорим, не можем да ги
разчувстваме
, да заплачат.
Коя е причината за това? Актьорът отговорил: - Причината е в това, че ние представяме лъжата като истина, а вие проповядвате истината като лъжа. Следователно, докато човек обръща повече внимание на външния живот, той е в нереалността на нещата. Публиката плаче за недействителните страдания на актьорите, а не плаче и не страда за истинските актьори в живота, които минават през големи изпитания и мъчнотии."
към текста >>
73.
ВЛИЯНИЕ НА ДУХОВЕТЕ
- Павел Желязков
Ако
чувстваме
стягане в слънчевия си възел (под лъжичката) и ясно виждаме пред себе си движение на черни като сажди петна, това е предупреждение, че сме се отклонили от пътя на светлите сили.
ВЛИЯНИЕ НА ДУХОВЕТЕ Ако наблюдаваме системно лицето си в огледало, ще можем да проследим доколко излъчването ни е добро, дали идва от дълбочината на душата ни или от чужда и непозната личност.
Ако
чувстваме
стягане в слънчевия си възел (под лъжичката) и ясно виждаме пред себе си движение на черни като сажди петна, това е предупреждение, че сме се отклонили от пътя на светлите сили.
В този случай интуицията е добро средство, което може да ни помогне да схванем причината за промяната, която е настъпила в нас, и своевременно да се коригираме. Това е един елементарен метод за работа на ученика, който, след като се е ангажирал да следва пътя на духовното просвещение, трябва да постоянства и да внимава да не се отклонява от него. Онези, които през целия си живот са желали да упражняват власт и влияние, като се отзоват в света на сенките, страдат поради невъзможността и там да господстват. В невидимия свят няма човешки съдилища и затвори с дебели зидове, следователно там липсват елементарните условия за задоволяването на тази им слабост. Често техните слуги, въпреки своята преданост, не са в състояние да ги придружат до отвъдния свят, а продължат живота си на земята.
към текста >>
74.
МИСЛЕЩ ЧОВЕК ИЛИ ХАМСТЕР В КЛЕТКА
- Павел Желязков
Ако сме по-чувствителни към влиянията на красивото и доброто в живота, ние ще ги
почувстваме
и възприемем в присъствието на един гениален музикант, в отношенията с един добър педагог, като проследим действията на смелия и пожертвувателен човек и в много други случаи.
Неморално и осъдително е онова влияние, което подбужда с користна цел прояви на слабост у човека. Обсебването, за което вече стана въпрос, има много по-тежки последици, и когато се практикува съзнателно, е престъпно действие. Когато се обсебва индивидуалното съзнание на някой човек и се упражнява власт над него, това деяние е по-осъдително дори от поставянето на невинен човек в затвора. Единствено онзи, който е проводник на влияния от високите сфери на духовността, който черпи вдъхновение от извора на живота, може да оказва благотворно въздействие върху други хора, като стимулира християнските добродетели в тях. Добри влияния има навсякъде, те не са ограничени само в духовните школи.
Ако сме по-чувствителни към влиянията на красивото и доброто в живота, ние ще ги
почувстваме
и възприемем в присъствието на един гениален музикант, в отношенията с един добър педагог, като проследим действията на смелия и пожертвувателен човек и в много други случаи.
Духът на доброто не се ограничава нито във времето, нито в пространството. Влиянията му събуждат съвестта, внасят повече светлина в мисълта и подтикват към благородни действия. Те засягат дълбоката интимна същност на човека, основния му тон, на който откликва душата, и го стимулират за духовен растеж. В лекцията „Веселие и радост", изнесена на 5 декември 1934 г., Учителя казва: „Всеки един човек в света си има един музикален тон. За да възпиташ човека, ти трябва да намериш основния тон на неговия живот.
към текста >>
75.
Къде е щастието?
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Гледайки на него, ние
чувстваме
, че зад тази външна маска на привидно задоволяване гори огънят на всичко - незадоволената страст, чревоугодие, суета.
В прищевките, страстите на нашата природа? Нека си отговорим на тези въпроси... Нека погледнем на наялия се до насита с най-хубави ястия, на напилия се с най-скъпи вина, на задоволилия всичките си плътски страсти. Нека погледнем на угоеното му развратно лице и се попитаме: Щастлив ли е? Задоволен ли е? И ще отговорим - НЕ!
Гледайки на него, ние
чувстваме
, че зад тази външна маска на привидно задоволяване гори огънят на всичко - незадоволената страст, чревоугодие, суета.
Чувстваме, че ниските желания го разкъсват и че той е арена на страшни битки. Чувстваме, че гори във вечен, неугасим огън... Но защо отиваме толкова далеч? Нека се спрем на нас самите. Нека анализираме чувствата си, различните състояния на скръб, радост, скука, блаженство, в които се намираме, и си отговорим напълно задоволени ли сме, напълно щастливи ли сме. Когато ядем, пием, спим; когато даваме пълен простор на проява на ниските страсти; когато животинстваме?
към текста >>
Чувстваме
, че ниските желания го разкъсват и че той е арена на страшни битки.
Нека си отговорим на тези въпроси... Нека погледнем на наялия се до насита с най-хубави ястия, на напилия се с най-скъпи вина, на задоволилия всичките си плътски страсти. Нека погледнем на угоеното му развратно лице и се попитаме: Щастлив ли е? Задоволен ли е? И ще отговорим - НЕ! Гледайки на него, ние чувстваме, че зад тази външна маска на привидно задоволяване гори огънят на всичко - незадоволената страст, чревоугодие, суета.
Чувстваме
, че ниските желания го разкъсват и че той е арена на страшни битки.
Чувстваме, че гори във вечен, неугасим огън... Но защо отиваме толкова далеч? Нека се спрем на нас самите. Нека анализираме чувствата си, различните състояния на скръб, радост, скука, блаженство, в които се намираме, и си отговорим напълно задоволени ли сме, напълно щастливи ли сме. Когато ядем, пием, спим; когато даваме пълен простор на проява на ниските страсти; когато животинстваме? И при безпристрастно, обективно анализиране ще установим, че при най-пълно задоволяване на тялото, на плътта, на нисшата природа не ще бъдем щастливи и че най-страшното наказание, което можем да си наложим, е да ядем, да пием, да спим; да дадем простор на проявата на всичко животинско у нас; да престанем да мислим; да четем, да работим.
към текста >>
Чувстваме
, че гори във вечен, неугасим огън... Но защо отиваме толкова далеч?
Нека погледнем на угоеното му развратно лице и се попитаме: Щастлив ли е? Задоволен ли е? И ще отговорим - НЕ! Гледайки на него, ние чувстваме, че зад тази външна маска на привидно задоволяване гори огънят на всичко - незадоволената страст, чревоугодие, суета. Чувстваме, че ниските желания го разкъсват и че той е арена на страшни битки.
Чувстваме
, че гори във вечен, неугасим огън... Но защо отиваме толкова далеч?
Нека се спрем на нас самите. Нека анализираме чувствата си, различните състояния на скръб, радост, скука, блаженство, в които се намираме, и си отговорим напълно задоволени ли сме, напълно щастливи ли сме. Когато ядем, пием, спим; когато даваме пълен простор на проява на ниските страсти; когато животинстваме? И при безпристрастно, обективно анализиране ще установим, че при най-пълно задоволяване на тялото, на плътта, на нисшата природа не ще бъдем щастливи и че най-страшното наказание, което можем да си наложим, е да ядем, да пием, да спим; да дадем простор на проявата на всичко животинско у нас; да престанем да мислим; да четем, да работим. И ако това продължи един ден, не повече, ще почувстваме пустота, скука; страданието, което ще ни обхване, едва ли ще бъде по-малко от това на Дантевите гробници.
към текста >>
И ако това продължи един ден, не повече, ще
почувстваме
пустота, скука; страданието, което ще ни обхване, едва ли ще бъде по-малко от това на Дантевите гробници.
Чувстваме, че гори във вечен, неугасим огън... Но защо отиваме толкова далеч? Нека се спрем на нас самите. Нека анализираме чувствата си, различните състояния на скръб, радост, скука, блаженство, в които се намираме, и си отговорим напълно задоволени ли сме, напълно щастливи ли сме. Когато ядем, пием, спим; когато даваме пълен простор на проява на ниските страсти; когато животинстваме? И при безпристрастно, обективно анализиране ще установим, че при най-пълно задоволяване на тялото, на плътта, на нисшата природа не ще бъдем щастливи и че най-страшното наказание, което можем да си наложим, е да ядем, да пием, да спим; да дадем простор на проявата на всичко животинско у нас; да престанем да мислим; да четем, да работим.
И ако това продължи един ден, не повече, ще
почувстваме
пустота, скука; страданието, което ще ни обхване, едва ли ще бъде по-малко от това на Дантевите гробници.
Не, не ще бъдем щастливи, не ще бъдем, защото сме задоволили само тялото, плътта, нисшата природа, а висшата, Божествената природа, духа сме пренебрегнали. Щастие, блаженство може да изпитваме само тогава, когато задоволим духа. Не направим ли това, ще страдаме; ще страдаме, и то ужасно. Но явява се въпрос: Дали ще е достатъчно задоволяването само на духа? Дали не трябва да пренебрегнем задоволяването нуждите на тялото, задоволяването на нашата природа?
към текста >>
Нека заговорим с него и ще
почувстваме
леда, що сковава сърцето му.
Що ще каже да задоволим висшата природа? За да си отговорим на този въпрос, нека погледнем на заобикалящите ни и се опитаме да прочетем по лицата им състоянието на тяхната душа, на тях самите. Щастливи ли са, или не? Нека погледнем на надвисналия се над книгите учен, който няма друга цел, освен да трупа знания. Който има за принцип „науката за науката“.
Нека заговорим с него и ще
почувстваме
леда, що сковава сърцето му.
Ще почувстваме студенина да лъха от него и ще разберем, че не е и не може да бъде щастлив. Нека си спрем погледа върху музиканта, художника, скулптора, писателя, които творят, за да получат похвали, да спечелят общественото уважение. Нека се помъчим да надникнем в техните души и ще почувстваме пустотата, разочарованието, що в тях цари. Установяването на тези истини ще ни хвърли на първо време в недоумение. Как, нали определихме щастието като задоволяване на висшата природа; и нали и ученият, и художникът, и писателят, и скулпторът, и музикантът я задоволяват привидно?
към текста >>
Ще
почувстваме
студенина да лъха от него и ще разберем, че не е и не може да бъде щастлив.
За да си отговорим на този въпрос, нека погледнем на заобикалящите ни и се опитаме да прочетем по лицата им състоянието на тяхната душа, на тях самите. Щастливи ли са, или не? Нека погледнем на надвисналия се над книгите учен, който няма друга цел, освен да трупа знания. Който има за принцип „науката за науката“. Нека заговорим с него и ще почувстваме леда, що сковава сърцето му.
Ще
почувстваме
студенина да лъха от него и ще разберем, че не е и не може да бъде щастлив.
Нека си спрем погледа върху музиканта, художника, скулптора, писателя, които творят, за да получат похвали, да спечелят общественото уважение. Нека се помъчим да надникнем в техните души и ще почувстваме пустотата, разочарованието, що в тях цари. Установяването на тези истини ще ни хвърли на първо време в недоумение. Как, нали определихме щастието като задоволяване на висшата природа; и нали и ученият, и художникът, и писателят, и скулпторът, и музикантът я задоволяват привидно? Защо тогава не са щастливи?
към текста >>
Нека се помъчим да надникнем в техните души и ще
почувстваме
пустотата, разочарованието, що в тях цари.
Нека погледнем на надвисналия се над книгите учен, който няма друга цел, освен да трупа знания. Който има за принцип „науката за науката“. Нека заговорим с него и ще почувстваме леда, що сковава сърцето му. Ще почувстваме студенина да лъха от него и ще разберем, че не е и не може да бъде щастлив. Нека си спрем погледа върху музиканта, художника, скулптора, писателя, които творят, за да получат похвали, да спечелят общественото уважение.
Нека се помъчим да надникнем в техните души и ще
почувстваме
пустотата, разочарованието, що в тях цари.
Установяването на тези истини ще ни хвърли на първо време в недоумение. Как, нали определихме щастието като задоволяване на висшата природа; и нали и ученият, и художникът, и писателят, и скулпторът, и музикантът я задоволяват привидно? Защо тогава не са щастливи? Навярно са задоволили само част от висшата природа. Задоволили са я непълно, и затова страдат.
към текста >>
Нека погледнем на светналото от радост лице на работника, току-що свършил работата си, току-що изработил, сътворил нещо, без почти да очаква нищо от него; нека погледнем, вникнем в душата му, и ще
почувстваме
, че е щастлив.
Как, нали определихме щастието като задоволяване на висшата природа; и нали и ученият, и художникът, и писателят, и скулпторът, и музикантът я задоволяват привидно? Защо тогава не са щастливи? Навярно са задоволили само част от висшата природа. Задоволили са я непълно, и затова страдат. Щастието, както по-горе определихме, се постига само при пълното задоволяване на висшата природа.
Нека погледнем на светналото от радост лице на работника, току-що свършил работата си, току-що изработил, сътворил нещо, без почти да очаква нищо от него; нека погледнем, вникнем в душата му, и ще
почувстваме
, че е щастлив.
Нека хвърлим поглед на кърмещата майка - и сияещото й лице ще ни заговори за мира, доволството, блаженството, щастието, що царува в душата й. Нека се помъчим и си представим лицата на християнските мъченици, горени на клада; нека си представим всички тези, които са страдали, които страдат, които биват подлагани на най-жестоки измъчвания, задето стоят за идеите си, задето без страх засвидетелстват истината и искат по-голяма справедливост. Ще видим, че те ще възкръснат в нашето въображение леко усмихнати, сияещи. Звездата на щастието и при най-големите лишения и страдания грее на тяхното лице тогава, когато би трябвало лицата им да изразяват най- голямо страдание. И ние се питаме защо.
към текста >>
И тогава ще настане за нас щастие и блаженство; ще
почувстваме
, че в жилите ни тече всемирният живот, че сме възкръснали, родили сме се изново.
И докато не съзнаем тази истина и не превърнем в чувства и дела принципа на истинското даване, жертване, принципа на най-малкото вземане и най-голямото жертване, даване; докато не прегърнем този принцип и не заживеем в пълна любов и хармония с всичко живо - хора, животни и растения, - ще бъдат напусто всичкото ни четене и на най-боговдъхновените книги, опиването от музика и съзерцание, предаването на най-искрени молитви. Всички те ще бъдат мъртви, мъртви и... лицемерни. Ще бъдат мъртви, както казва и апостол Павел: „Вяра без дела е мъртва.“ И когато приемем живота си като жертване, като даване, когато заживеем в хармония, в любов с всички хора, животни, растения; към всичко, що има дихание, в душата ни ще зацарува хармония, мир, спокойствие. В душата ни ще засвири музика, пред която и най-прелестните, най-гениалните творения на великите композитори ще ни се сторят бледи, слаби сенки в сравнение със съзвучието, хармонията на музиката, що свири в нашата душа.
И тогава ще настане за нас щастие и блаженство; ще
почувстваме
, че в жилите ни тече всемирният живот, че сме възкръснали, родили сме се изново.
Умрели сме за живота на лъжливото, илюзорното, суетното и сме се родили за света на духовното, на реалното. 26 декември 1927 г., Атина Крум Въжаров Ръкопис на „Къде е щастието? “ Факсимиле
към текста >>
76.
И тръгна Словото по света...
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Той ни караше да
почувстваме
Бога близко до себе си, както и собствения ни дъх и Космоса - едно познато място за онези, които го обичат.“
Ще престане егоистичното отделяне и ще се реализира Братството между цялото човечество, а Любовта ще стане двигател за мисълта и действията на всички същества; Любовта като начало и край на всеки живот; Любовта не като статична теория, но като динамична сила, безкрайно движеща се все нагоре, самата душа на културата и на цивилизацията, както и на индивидуалната еволюция, Любовта като всеобхващащ, всеобединяваш жизнен принцип при възраждането на човешкия живот.“ „През новия век учението на Христа ще се прилага и човек ще осъзнава Духа, който обгръща всичко и дава живот на всичко. Като живеем съзнателно у Бога и като с желание изпълняваме Неговата воля, ние ставаме строители на новия век и на работата, която трябва да се извърши, за да стане целият живот на Земята духовен.“ Друг ученик даде това свидетелство: „Учителят ни издигаше към небесата, отваряше ги и ни показваше тяхната слава. Непретенциозен, с благ мелодичен глас той говореше за нашите задачи на земята, за идващия нов свят, за работата, която небето извършва, за да се трансформира Земята през тези дни!
Той ни караше да
почувстваме
Бога близко до себе си, както и собствения ни дъх и Космоса - едно познато място за онези, които го обичат.“
Въпреки че славяните имат важна роля във връзка с шестата Цивилизация, ние тук, на Запад, също имаме отговорности за приготвяне на бъдещето. Помислете си за възможностите, скрити в едно семе! Помислете си за потенциалността на малкия жълъд да създаде мощен дъб! Но семето трябва да бъде посадено - и дълго след това се появява и израства дървото. Нови цивилизации също така могат да произлязат само от факта, че от едно-единствено семе израства нещо ново и с течение на вековете израства и дава плод.
към текста >>
Ние всички се
чувстваме
изцелени и вдъхновени, пълни с радост за следващата задача.
Аз се надявам да те видя, но ако не мога, нека моята любов да бъде винаги с теб. Сузи Писмо от Сузи Холбич до Крум Въжаров, 8 август 1989 г. Факсимиле Скъпи Мария и Крум, Благодаря на вас и на Братството за прекрасното време и за това, че бяхте един такъв прекрасен образец на Учението.
Ние всички се
чувстваме
изцелени и вдъхновени, пълни с радост за следващата задача.
Това е с цялата наша любов, Сузи Писмо от Сузи Холбич до Крум Въжаров и Мария Митовска. Факсимиле В едно кратко писмо други приятели от Норвегия също изказват своята благодарност към Крум. 16 август 1986 г.
към текста >>
77.
Спомени за бате Крум от Галина Левина
- Крум Въжаров (1908- 1991)
След запознанството с бате Крум, след близкото общуване с него ние се запалихме да идем в България и сами да преживеем и
почувстваме
какво представлява този съвместен братски живот, що значи съвместно учене и съвместна духовна работа.
Обясняваха ни как. Това обяснение днес е изложено от Михаил Папуш в коментарите му към някои песни на Учителя, издадени в Москва през 2008 г. като малък сборник със заглавие „Музикални окултни упражнения от Учителя Беинса Дуно и вариантите им за пиано“. Надявам се, че братята и сестрите, четящи тези редове, ще ми простят някои „лирически отстъпления“. Но мисля, че това е необходимо, за да се разбере по-добре онази атмосфера и онзи мир на нашите чувства и мисли, които станаха почва за постепенното поникване и укрепване на Словото на Учителя в Москва, а също и в другите градове на Русия.
След запознанството с бате Крум, след близкото общуване с него ние се запалихме да идем в България и сами да преживеем и
почувстваме
какво представлява този съвместен братски живот, що значи съвместно учене и съвместна духовна работа.
Но ние можахме да дойдем в България за първи път чак през 1981 г. по покана на наши приятели от Братството. Какво страхотно пътуване! Като кацнахме в София и се налюбувахме на красотите й, третия ден отидохме и при бате Крум и прекарахме с него много интересно часове наред. Още на другия ден Павел Желязков ни заведе в планината.
към текста >>
78.
1.10. Методи за справяне с неприятелите
- Георги Христов
- Когато започнем да се
чувстваме
най- радостни и весели, когато започнем да вдигаме много шум - тогава трябва непременно да знаем, че неприятелят ще дойде и трябва да бъдем на поста си.
Но това нищо не значи. Някъде ще спечелим сражението, но казвам, че трябва да воюваме по мъжки. Ще се стараете да държите вашите мозъци в изправно състояние и да използвате мислите, които ви безпокоят. Не спете, гледайте да не ви изненада неприятелят. Знаете ли кога неприятелят ни изненадва?
- Когато започнем да се
чувстваме
най- радостни и весели, когато започнем да вдигаме много шум - тогава трябва непременно да знаем, че неприятелят ще дойде и трябва да бъдем на поста си.
Това е едно правило. Голямата радост винаги показва, че ще ви дойде едно голямо изпитание, а голямата скръб показва, че скоро ще ви дойде голяма радост. И няма да се страхувате, а ще знаете само, че големите радости предсказват едно разваляне на времето.
към текста >>
79.
2.4. Действие на духовния съвет – чрез сърцето и чувствата
- Георги Христов
И когато един род енергия от астралния свят се спре, ние
чувстваме
при спирането на тази енергия или едно болезнено състояние, болка, или приятно разположение на чувствата си.
Тези енергии се пренасят чрез артериалната и венозната кръв отгоре-надолу и отдолу- нагоре, постоянно циркулират в тялото ни. В тези физически енергии пък има друг род енергии, които аз наричам енергии на чувствителността. Не трябва да съзнаваме енергията само като физическа проява, а и да схващаме, че всяка енергия произвежда известен род приятно или неприятно впечатление, защото физическата енергия може или да ни подтикне да вървим напред, или да ни спъне. Когато физическата енергия те спира, тя предизвиква корабокрушение, а когато те движи напред, туй движение ни е приятно. Тъй например се движи един влак от София за Варна - ако тази енергия моментално се спре, веднага всички пътници изскачат от влака навън.
И когато един род енергия от астралния свят се спре, ние
чувстваме
при спирането на тази енергия или едно болезнено състояние, болка, или приятно разположение на чувствата си.
Вторият род енергии са енергиите на сърцето и енергиите на чувствата. Щом запасът на физически енергии е достатъчен, тялото е в нормално състояние, тогава и духовните енергии съответстват на физическите, т.е. физическите енергии по-лесно могат да се трансформират в чувствени. Когато има несъответствие между физическите и духовните енергии, тогава нашето състояние не може да се прояви. Понякога чувствате, че не може да се проявите, усещате тук, под лъжичката, една топка.
към текста >>
80.
2.5. Действие на просветния съвет - чрез ума и мисълта
- Георги Христов
Когато те действат, ние мислим, че имаме разширение в ума ни, а когато тази енергия се спре, веднага
чувстваме
, като че ли един връшник се поставя на главата ти.
2.5. Действие на просветния съвет - чрез ума и мисълта Третият род енергии са в ума ни.
Когато те действат, ние мислим, че имаме разширение в ума ни, а когато тази енергия се спре, веднага
чувстваме
, като че ли един връшник се поставя на главата ти.
И тогава мислиш: нищо не излиза. Защо стават тези неща? Защото сме изгубили ключа на Любовта. Щом загубим този ключ, започват нещастията на физическото поле, на физическия свят, после започват нещастията в астралния и най-после в умствения свят. А дойде ли Духът, веднага всичко у нас оживява.
към текста >>
81.
1. Георги Томалевски – Русенската комуна, юли-август 1923 г.
- Георги Христов
Над нас пак блестят съзвездията, които гледахме в Ачларското небе, но сега ние се
чувстваме
повече у дома, заградени сме с повече топлота и грижи.
В русенската комуна не работим толкова усилено и не се уморяваме така много, както при бай Жечо. Копаем в градината около стъблата на прочутия сорт русенски домати, окопаваме бостана с дини и пъпеши, както и царевичната и слънчогледовата нива. Аз и Кръстю, както винаги, пак се отделяме малко встрани. Когато е облачно и хладно, двамата спим или в една стара сграда, където държат инструментите и други градински потреби, или пък навън, на открито, като всеки постила под себе си малка черга и се завива с балтона си. Топлите юлски нощи ни пазят и ние сме доволни139.
Над нас пак блестят съзвездията, които гледахме в Ачларското небе, но сега ние се
чувстваме
повече у дома, заградени сме с повече топлота и грижи.
Сестрите спят на хълма в една заветна падинка. Там те си отнасят черги и ние дълго, след като се свием в дебелите си балтони, чуваме шумния им говор. Сутрин се събираме на закуска. Преди това пеем сутринния си наряд с тиха тържественост и после закусваме. От високия рид на „Свирчовица“ може да се види как се белее Дунава и ние често се заглеждаме в тази ивица на север.
към текста >>
НАГОРЕ
