Търсене в беседите за 'Утроба'

И туриха ярем тежък и несносен върху чадата и синовете на утробата Ми.
Ето жив Съм Аз и както се клех в старо време, ще събера земните царства и ще ги измета от лицето на Земята и името им не ще се чуе никога. Защото камъкът, когото отсякох от върха на скалата, ще ги съкруши и Духът Ми ще ги пояде. Ето подигам се в бран против земните царе и против войските им. Ще им се надсмея и поругая, и ще ги направя плешиво, и съветниците им ще посетя и ударя с жезъл железен, и ще ги хвана с примките на свойствената им мъдрост, и ще ги направя прицел на поругание. Защото в размишленията си и пътищата си не Ме поменаха, но приложиха беззаконие връз беззаконие и престъпление връз престъпление. И туриха ярем тежък и несносен върху чадата и синовете на утробата Ми. Ей, те не показаха милост към техните страдания, не подадоха ръка за помощ; ето тяхната кръв вече вика към Мен за отмъщение. Ето уморих се да търпя и дотегна Ми да чакам за вашето покаяние. Отегчихте Ме докрай с престъпленията си и с развратните си сърца огорчихте Духа Ми. Ще забравя ли пътищата ви? Ей, ще познаете, че думата Ми е неизменна и помишлението на сърцето Ми – неотменно.
към беседата >>

2. Хио Ели Мели Месаил

И туриха ярем тежък и несносен върху чадата и синовете на утробата Ми.
Ето, жив Съм Аз и както се клех в старо време, ще събера земните царства и ще ги измета от лицето на земята и името им не ще се чуе никога. Защото камъкът, когото отсякох от върха на скалата, ще ги съкруши и Духът Ми ще ги пояде. Ето подигам се в бран против земните царе и против войските им. Ще им се надсмея и поругая, и ще ги направя плешиво, и съветниците им ще посетя и ударя с жезъл железен, и ще ги хвана с примките на свойствената им мъдрост, и ще ги направя прицел на поругание. Защото в размишленията си и пътищата си не Ме поменаха, но приложиха беззаконие връх беззаконие и престъпление връз престъпление. И туриха ярем тежък и несносен върху чадата и синовете на утробата Ми. Ей, те не показаха милост към техните страдания, не подадоха ръка за помощ; ето, тяхната кръв вече вика към Мене за отмъщение. Ето, уморих се да търпя и дотегна Ми да чакам за вашето покаяние. Отегчихте Ме докрай с престъпленията си и с развратните си сърца огорчихте Духа Ми. Ще забравя ли пътищата ви? Ей, ще познаете, че думата Ми е неизменна и помишлението на сърцето Ми неотменно.
към беседата >>

3. Разговор първи - Упътване

Зародишът на кой и да е живот изисква своята подходяща утроба.
Каква полза, ако се съмняваш в своето призвание или се двоумиш за работата, която ти се дава да извършиш. Твоето съмнение или двоумение, което изпитваш, може да не е плод на твоята душа. То може да е натрапено отвънка от някои неща на твоя ум, за които Бог не е отговорен. Обаче да бъдеш в сила да ги премахнеш, трябва да съпоставиш душата си в пряма връзка с този Живия Бог, Господ на Виделината, и да Му изкажеш по един прям начин своите нужди, своите намерения и да видиш какви ще бъдат неговите одобрения Понеже, ако една мисъл, която се е загнездила в душата ти, или едно семе – ако тя или то са от Божествено произхождение, щом те дойдат в съприкосновение със своя източник или почва, изведнъж ще покажат своето произхождение и своето естество. Защото всякой зародиш се опитва или оплодотворява на своето място. Зародишът на кой и да е живот изисква своята подходяща утроба. Следователно, ако условията са такива, че изискват подходящи средства за постигането на едно благородно дело, то е вече време да се потърсят те, където и да са. В тия условия се изпълня послушанието на Волята Божия. Защото Бог не само иска да вършим Неговото дело, но и добре да го вършим. Това е именно причината, дето Бог за дълго време поставя Своите избраници под дълъг и тежък изпит, за да привикнат на делото Му, което има да постави върху тях, за да го извършат тъй, както Той Сам би го свършил. А понеже делото Божие в тоя свят се води от человеци, неопитни и невъзпитани в пълнотата на истинната Виделина, става причина да замедлява в своя ход, за да се даде време на Духа Божий да изправи непоправимите неща.
към беседата >>

4. Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г.

Когато малкото дете в утробата на майка си почне да се движи и да усеща, че мястото му е станало тясно, то е вече признак, че е дошло време за неговото освобождение.
Всичко, което имаш и което си придобил, е дар Негов. Следователно гледай да го употребяваш за Добро – както за себе си, така и за другите. А Бог, който живее в теб, ще те научи на всичко, което е най-добро и истинно. Той ще ти укаже Своя Си Път и ще ти укаже начина, по който да проумяваш делата Му. Вътрешните възмущения в душата ти са предвестник, че времето на твоето обновление е близо. Когато малкото дете в утробата на майка си почне да се движи и да усеща, че мястото му е станало тясно, то е вече признак, че е дошло време за неговото освобождение. Не ще мине дълго и ще се чуе неговият глас на радост вън в широкия свят. Когато една девица почне да вижда образа на любовта и почне да ¢ става тясно вътре в себе си, и почне да се стреми да излезе от тясната ограда на бащиния си дом, това е признак, че нейното време да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия душевен живот е дошло. Да стане майка, е по-благородно и по-добро – такова състояние довежда до съприкосновение с друг живот, много по-богат от първия. Така и твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго, освен от Бога. Изминало се е вече времето, когато ти можеш да се задоволиш със суетите на живота.
към беседата >>

5. Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново

Когато детето излезе из утробата, то плаче, защото като е дошло в света, който реагира на него, то със своя плач иска да каже, че съжалява, че е оставило другия свят и е дошло тук.
След прочитането на „Хвалата“ и „Добрата молитва“ и след като изпяхме „Тебе поем“, „Свят, свят, свят Господ Савоот“ и „Ангел вопияшеи} г-н Дънов изказа следното слово:/i> — Когато се роди едно дете, кой е първият импулс, който се появява в него? То търси майка си, за да се нахрани. Значи, между майката и детето има известни отношения. Същият закон е и когато един човек се новороди — когато се роди в него новото съзнание, той прави същото. Когато детето излезе из утробата, то плаче, защото като е дошло в света, който реагира на него, то със своя плач иска да каже, че съжалява, че е оставило другия свят и е дошло тук. Така сме и ние. Когато влезем в новия живот, той започне да реагира върху нас, защото започваме да изучаваме кои неща са добре разположени към нас и кои не са. Защото в света има два стремежа: единият нагоре, а другият надолу. Най-първото нещо е ние да придобием храната, защото без нея не можем да съществуваме. Между физическия свят и духовния, които си мязат и са еднакви по устройство и уредба, няма разлика, защото и двата свята са направени от твърда материя, която е чиста, кристална и в нея не става изменение.
към беседата >>

6. Сънищата на Йосифа

Ако майката не страдаше, ако не носеше в утробата си, би ли имала детенце да му се радва?
Трябва да приемете всички страдания от Божията ръка и когато дойдат, трябва да се радвате: страданията са ония камъни, с които ще издигнете стъпалата на вашата къща; те ще образуват вашия характер; те са съединителната нишка между човека и Бога; само чрез тях може да се мине от един свят в друг по-добър. И по-добро нещо от страданията за вашето издигане няма в този свят. Действително, на вас са противни страданията, но всъщност те са най-големите благословения. Когато една душа е страдала дълго време, страданията ще дадат своя плод, и тя ще почне да се радва. Ако корените на дърветата не изсмукваха соковете, щяхме ли да се ползваме от сладки плодове? Ако майката не страдаше, ако не носеше в утробата си, би ли имала детенце да му се радва? Ако бащата не направи самоотречение на своя индивидуален живот, би ли се радвал? Учител, който не полага усилия, може ли да има ученици да го уважават? Кой, като е лежал на гърба си, е бил занесен на Небето и поставен там на високо положение? От единия до другия край на света, животът е сглобен само от страдания. Те са като дяланията на скулптора, който създава чрез тях една статуя.
към беседата >>

7. Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново

Защото, за да можем да функционираме с новото тяло, на нас надлежи да се освободим от утробата, та да можем да влезем в новия свят, също както детето поема път в новия свят, след като се освободи от утробата.
Следователно, съвременната наша култура е израз на тогавашната култура и като се говори за елини сега, то показва, че Христос ще се прослави в съвременна Европа, от която са дошли при Христа всичките й философи и учители, които, със своя интелект, господстват навсякъде. Христос, като говори в тази глава, дава дълбоки познания за начина, по който ще дойде. Тази война, която става сега, е причина, щото много житени зърна да се хвърлят в земята, за да се явят в нова форма, в която Син Человечески ще се прослави. Но за да започнат тия зърна да израстват, по-напред трябва да се посеят. И това, което сега виждате, че става в Европа, то е просто разрушение на старото, за да започне новото тяло. Защото, за да можем да функционираме с новото тяло, на нас надлежи да се освободим от утробата, та да можем да влезем в новия свят, също както детето поема път в новия свят, след като се освободи от утробата. Сегашните тела са гробища и затова те трябва да се разрушат, за да изпъкнат новите тела. Сега, на Христа се казваше, че дошли елини. Ето, казвам: и сега казват на Христа, че елини и учени хора от Европа са дошли, защото им трябвало Учител, който да разбира техния ум, с който те градят своя живот. Учениците мислеха тогава, че Христос ще стане цар на земята, но Той им обясни, че хората са неверници, садукеи; също както днешните свещеници, с широките ръкави, които приличат на Халдейските маги, но не знаят, защо носят разцепени ръкави, макар в това да има дълбок смисъл. Разцепването значи, че има растеж, защото пъпешът, само като узрее, се пуква; но когато видя една краставица или зелена диня да се пукне, това е вече смешно.
към беседата >>

8. Духът и плътта. Приливи и отливи в

Може да отидеш; но трябва да се родиш от баща – дълготърпението, и трябва да те зачене майка ти – благостта, тя да те носи в своята утроба и ти, като се родиш, какъв ще бъдеш?
Вярваш в кротостта, значи имаш майка. „Ама не искам да бъда кротък“ – тогава ти си без майка. Следователно един християнин трябва да има баща и майка – вяра и кротост, и самият той е въздържанието. Когато кажем „въздържание“, трябва да подразбираме себе си – детето на нашия баща – вярата, и на нашата майка – кротостта. Някои казват: „Аз искам да отида между ангелите“. Може да отидеш; но трябва да се родиш от баща – дълготърпението, и трябва да те зачене майка ти – благостта, тя да те носи в своята утроба и ти, като се родиш, какъв ще бъдеш? Милосърдие – ангел, светия. Милосърден ли си, ти си ангел, ти имаш горе, между ангелите, баща – дълготърпението, и майка – благост. Този е законът, който регулира човешкия живот: той е основание на една философия, която може да се проследи всеки ден. Той не е никакво предположение; той може да се провери от всекиго. Не лъжа, както не обичам да ме лъжат.
към беседата >>

9. Словесното мляко

Първото нещо, което потърсва детето, когато излезе от утробата на майка си, е цицката мляко, защото като сучи, расте и се развива.
Обаче ако Мойсей бъде на мястото на Петър, ще бъде крив, и Петър, ако бъде на мястото на Мойсей, също ще бъде крив. Мойсей казва да не пожелаеш – какво? – власт, богатство, жена, а Петър казва пожелай – какво? – словесно мляко. Защо? Защото то е необходимо за духовното растене. Първото нещо, което потърсва детето, когато излезе от утробата на майка си, е цицката мляко, защото като сучи, расте и се развива. И Петър казва същото – да намерим цицката, която ще ни храни духовно, защото ако не я намерим, по същия закон, както детето, не можем да живеем. Подир 3–4 години, когато детето порасте малко, изникват му зъби, което ще рече, че неговият организъм се пригажда вече за твърда храна. Същото е и в духовния живот: не бива да се възприемат още отначало твърди учения, които може да причинят смърт. Пита се: Дали всички, които живеят на земята, са смукнали това словесно мляко? Не всички, и затова умират.
към беседата >>

10. Учителите

Човешкият дух в утробата на майката също учи: той не седи в спящо състояние, а взема участие с духа на майката, двамата работят, за да създадат тялото.
Такъв е законът – трябва да се изпълни деветмесечният период, необходим за сформиране на тялото. И как започва сформирането му? Най-първо се образуват крайните удове – краката, ръцете, че после мозъкът, стомахът и най-после белите дробове, и щом се образуват последните, започва се дишането и след това, ако не се роди, детето може да умре. Значи природата не създава най-първо белите дробове, а крайните съчленения – краката и ръцете. По същия начин се сформират у вас висшите работи. Човешкият дух в утробата на майката също учи: той не седи в спящо състояние, а взема участие с духа на майката, двамата работят, за да създадат тялото. По същия закон ученикът и учителят трябва да работят едновременно двама с помощта на духа. Затова казва Христос: „Един е вашият учител“. И защо хората обичат Христа? Защото Той е дал нещо на света – „Дадох живот на онези, които го нямат, за да имат този живот преизобилно“. Искате да станете учители, ще ви попитам: Какво сте готови да дадете на оногова, когото искате да учите?
към беседата >>

11. Многоценният бисер

Не е позволено на човека да помята дете нито от ума си, нито от утробата си, нито от сърцето си, ако иска да бъде християнин.
Ами че тя е сега развалена, ако не яде, ще се оправи. Има и животни, които когато са неразположени, не ядат. Та казвам, бисерчето, за което говори Христос, вие го имате, само че някои от вас искат да го изхвърлят, а то е помятане, а най-голямото зло на съвременната жена е помятането. Статистиката констатира, че в град Ню Йорк през 1905 г. е имал 100,000 помятания. Не е позволено на човека да помята дете нито от ума си, нито от утробата си, нито от сърцето си, ако иска да бъде християнин. Дойде ли ви добра мисъл, вие казвате: „Ще я пометна“. Ще я пометнеш, ама после ще боледуваш. Някой казва: „Аз помислих лошо“. Не е грях, дето си помислил, но грехът се състои в помятането. Всички помятват и се чудят защо не е оправен светът.
към беседата >>

Също и вие, мъже и жени, като идете в Небето, ще срещнете някой син – вашия бисер, – който ще ви каже: „Благодаря, майко, че когато бях един голям грешник, ти ме взе вътре в утробата си и ме направи човек.
“ – „Нямам.“ – „Ха навън, пак долу на земята, дотогава, докогато направиш бисер, защото без този бисер няма да те приема в Царството Божие.“ Дохожда един владика: „Ти какво си направил? “, ще го попита Христос. – „Е, учих хората на добро, вярвах в Тебе.“ – „Направи ли някакъв бисер? “ – „Не съм.“ – „Навън! “ А на този, който е направил някакъв бисер, ще му каже: „Радвам се, синко, че не си ме засрамил, ела, ти си достоен син“. Също и вие, мъже и жени, като идете в Небето, ще срещнете някой син – вашия бисер, – който ще ви каже: „Благодаря, майко, че когато бях един голям грешник, ти ме взе вътре в утробата си и ме направи човек. Сега в този свят аз ще бъда слуга за тебе с всичката си душа“. Туй ще бъде вашата радост. Туй е, което Христос иска да каже с тия стихове, от които аз избрах най-маловажния, а виждате колко нещо той съдържа в себе си. Другите съдържат много по-дълбоки работи, които вие ще научите един ден не тук на земята, а като идете в Небето, понеже тогава ще има у вас ново разбиране, нови чувства и нови способности. Тогава може да видите други картини, които може да разберете.
към беседата >>

12. Новото основание

Малкото дете в утробата на майка си е микроскопично, но на деветия месец става самостоятелен организъм и майката го ражда, дава му условия да се повдига и расте; след други двадесет години то става мъж и почва да мисли.
Няма лошо място, то е нещо относително: е ли Бог с теб – няма мъчнотия, навсякъде е Добро; не е ли, не разбираш ли законите Му – навсякъде е лошо. Значи първото основание, първата опорна точка сте вие, втората е Христос. Съединете се, както се съединява мъжът с жената, както брат и сестра се съединяват, защото в съединението е Силата, в съединението има работа, градеж, мисли, чувства, стремежи, цивилизация. Това е мисълта, която ви оставям: „Никой не може да положи друго основание.“ А основанието е, че този живот, който сега живеете, е най-добрият живот, който Господ ни даде на Земята – по-добър от него Господ по никой начин не може да ни даде, той е отличен, пълен с такива блага, че ние можем да направим чудеса. Вие още не подозирате какво голямо богатство е вложено в него, вие не подозирате какви сили носи заради вас бъдещето – какво можете да бъдете, какво можете да постигнете. Малкото дете в утробата на майка си е микроскопично, но на деветия месец става самостоятелен организъм и майката го ражда, дава му условия да се повдига и расте; след други двадесет години то става мъж и почва да мисли. По същия закон човекът сега е микроскопично същество спрямо Бога, но един ден, когато се развие и роди наново, като се издигне по-високо, ще разбере по-великите работи. Но за да можем да се повдигнем, трябва да изменим формата на своята глава, на своя ум, на своето сърце, на своя характер, да почувстваме великото съзвучие на Живота в своя Дух. И тогава ще минем в чина на Ангелите, ще се приближим към Небето. Това е то новото основание на човека.
към беседата >>

13. Молитва

От гледище на ембриологията, когато едно дете се зачене в утробата на майката, започват да се сформират неговите органи.
Сега, аз ще взема думата молитва в нейния широк смисъл, за да разберем какво нещо е тя. Има четири вида молитва: първо, молитвата може да бъде чисто физическа, второ, молитвата може да произлиза от сърцето, трето, молитвата може да е просто една форма на ума, четвърто, молитвата може да е един стремеж на душата, един акт на Духа. Следователно зависи с какво се молите. Например, когато нуждата е за вас, молитвата произтича от стремежа на вашето тяло, т.е. тялото ви се моли по отношение на тялото; такова отношение съществува, когато тялото на човека е болно – налице е едно пробуждане и стремеж за съобщение. От гледище на ембриологията, когато едно дете се зачене в утробата на майката, започват да се сформират неговите органи. Първоначално детето не се движи; най-напред се образуват крайниците му – първо ръцете, после краката; по-късно се образуват червата, после – мозъкът и най-после се образуват белите дробове; тогава детето почва да прави движения и показва, че се нуждае от по-висок акт. Такова състояние преживява и човешката душа – и тя се пробужда, и тя се ражда. Някой човек може да е много учен, да е много силен, но когато дойде време „да се роди“, той чувства една слабост и една нужда – чувства нужда от Бога. Следователно молитвата е признак, че душата се нуждае да влезе в Духовния свят, нуждае се да бъде в прегръдките на Божеството – това е молитва. И тъй, молитвата произтича от самосъзнанието и с Духа държи съзнанието на човека.
към беседата >>

14. Мъдростта

Във физическия свят отношението ви спрямо Невидимия свят е същото, каквото е отношението на детето в утробата на майка си – то живее в една малка обвивка и за него това е цял свят.
А това подразбира, че в Невидимия свят има други закони, според които твърдата материя трябва да се превърне в мека, за да се стане годна за живот. Следователно, заради другите условия нашето тяло трябва да стане жертва на този закон. Всеки от нас трябва да пожертва своето тяло, както цветът жертва своите листенца, за да завърже. Това значи, че ние трябва да пуснем своите листа. Сега, съвременните хора искат да живеят във физическия свят, но не мислят, че този свят е най-добър. Във физическия свят отношението ви спрямо Невидимия свят е същото, каквото е отношението на детето в утробата на майка си – то живее в една малка обвивка и за него това е цял свят. Но когато детето се роди, тази обвивка, това тяло трябва да се пожертва, да умре. Следователно, по отношение на Духовния този свят е само една утроба и затова човек се чувства в него стегнат и притеснен. Някой казва: “Аз искам да оправя света”. Няма какво да го оправяш, излез от майка си навън. Понякога детето се движи вътре в майката, но не иска да излезе навън.
към беседата >>

Следователно, по отношение на Духовния този свят е само една утроба и затова човек се чувства в него стегнат и притеснен.
Всеки от нас трябва да пожертва своето тяло, както цветът жертва своите листенца, за да завърже. Това значи, че ние трябва да пуснем своите листа. Сега, съвременните хора искат да живеят във физическия свят, но не мислят, че този свят е най-добър. Във физическия свят отношението ви спрямо Невидимия свят е същото, каквото е отношението на детето в утробата на майка си – то живее в една малка обвивка и за него това е цял свят. Но когато детето се роди, тази обвивка, това тяло трябва да се пожертва, да умре. Следователно, по отношение на Духовния този свят е само една утроба и затова човек се чувства в него стегнат и притеснен. Някой казва: “Аз искам да оправя света”. Няма какво да го оправяш, излез от майка си навън. Понякога детето се движи вътре в майката, но не иска да излезе навън. Дори когато започне да излиза, пак не му се иска и затова викат акушери да го извадят, затова майката вика, крещи. Така и ние не искаме да излезем, но Господ ни тегли.
към беседата >>

Аз казвам: ще излезете от утробата на майка си.
Дори когато започне да излиза, пак не му се иска и затова викат акушери да го извадят, затова майката вика, крещи. Така и ние не искаме да излезем, но Господ ни тегли. Трябва да излезем от физическия свят и да отидем в Духовния, в който има много повече условия за развитието ни. Сега вие гледате тялото си и си казвате: “След години всичко това ще го изгубя”. Или пък се гледате в огледалото и виждате, че сте остарели. Аз казвам: ще излезете от утробата на майка си. Християнството е наука, която посочва как хората трябва да излязат от този свят. То е тесен път – тесен, за да може само един човек да мине през него. И така, трябва да се помни, че Чистотата в сърцето и в ума е едно качество, един необходим атрибут. Защото нашият стремеж да бъдем богати е прав, но богатството, което придобиваме, трябва да се пренесе там, където няма да се изгуби. Не трябва да бъдем сиромаси.
към беседата >>

Ако си живял месец в утробата на майка си, значи, че има още да си поживееш; ако си живял два-три месеца, още има да си поживееш; ако си живял четири, пет, шест, седем или осем месеца, има още да си поживееш.
Пратете ли ги в ада, там им е добре; пратете ли ги на Небето, и там им е добре. Такива са хората, които са нищи духом. Някой казва: “Аз искам да съм нищ духом”. Добре, още сега можеш да бъдеш. Но ако се поусмихнеш, това показва, че искаш още да си поживееш. Ако си живял месец в утробата на майка си, значи, че има още да си поживееш; ако си живял два-три месеца, още има да си поживееш; ако си живял четири, пет, шест, седем или осем месеца, има още да си поживееш. Но ако си живял девет месеца, трябва непременно да излезеш и ако не излезеш, ще умреш в утробата на майка си. Когато дойде време на човека да умре, трябва да излезе. И тъй, когато човек умре, душата се ражда. Тя трябва да излезе от физическата си обвивка и около нея да остане една етерна обвивка. След няколко дни тя ще съблече и втората обвивка и ще влезе в своето Астрално тяло, т. е.
към беседата >>

Но ако си живял девет месеца, трябва непременно да излезеш и ако не излезеш, ще умреш в утробата на майка си.
Такива са хората, които са нищи духом. Някой казва: “Аз искам да съм нищ духом”. Добре, още сега можеш да бъдеш. Но ако се поусмихнеш, това показва, че искаш още да си поживееш. Ако си живял месец в утробата на майка си, значи, че има още да си поживееш; ако си живял два-три месеца, още има да си поживееш; ако си живял четири, пет, шест, седем или осем месеца, има още да си поживееш. Но ако си живял девет месеца, трябва непременно да излезеш и ако не излезеш, ще умреш в утробата на майка си. Когато дойде време на човека да умре, трябва да излезе. И тъй, когато човек умре, душата се ражда. Тя трябва да излезе от физическата си обвивка и около нея да остане една етерна обвивка. След няколко дни тя ще съблече и втората обвивка и ще влезе в своето Астрално тяло, т. е. в чистилището, докато се пречисти.
към беседата >>

Оставете го да излезе от утробата на своята майка.
Питам го: “Ти излизал ли си от тялото си? ” – “Не съм”. Значи не познаваш Христа. И когато Христос казва: “Аз съм път и истина”, Той разбира възможността на човека да знае как да излиза от своята обстановка и как да се връща. Ако някой християнин сега започне да излиза от тялото си, той припада, бързо викат лекари да го спасяват. Оставете го да излезе от утробата на своята майка. Например, някой човек страда; оставете го, не го смущавате, нека си страда. Тези неща са велико благословение, в тези страдания той изпитва това, което другите, които не са на негово място, не могат да изпитат. Следователно, само на страдащите Бог се открива, а за тези, които ядат и пият, Бог остава едно неизвестно същество. Днес, при сегашните страдания, Бог се открива на хората. Едни се бият на фронта, а други се лекуват, т. е.
към беседата >>

Тъй че, докато не се роди от утробата на майка си, човек не може да разбере външните условия.
Днес, при сегашните страдания, Бог се открива на хората. Едни се бият на фронта, а други се лекуват, т. е. едновременно действат две сили – едната разрушава, а другата лекува. Така се създават условия хората да заживеят добре помежду си. Например, двама, които по-рано не са живели добре, сега на фронта се срещат и се сближават. Тъй че, докато не се роди от утробата на майка си, човек не може да разбере външните условия. По същия закон ако и ние не влезем във вътрешния свят, няма да разберем какво Господ мисли. Но това е определено. Страстите са кратковременни – могат да се повдигнат като пожар, но след това ще угаснат и ще настане затишие. Когато понякога се разгневиш, разсърдиш се и се зачервиш, след половин час започваш да чувстваш умора и си казваш: “Колко ме заболя глава! ” Следователно, настъпилата страст предизвиква обратна реакция.
към беседата >>

15. Закхей

Ако храним едно малко змийче в утробата си, когато стане голяма змия, то ще прояде корема ни и ще излезе.
Една лоша мисъл е в състояние да измени пулса и настроението ни. Знаете ли колко струва една дума? Тя може да предизвика цял пожар в света. И затова, когато станем господари, трябва да се пазим от злото, да се пазим от тези фалшиви монети, които развалят света. Това са паразити, които храним в себе си. Ако храним едно малко змийче в утробата си, когато стане голяма змия, то ще прояде корема ни и ще излезе. Казват, че имало такива малки змийчета, които прояждали корема на майките си. Ако такива лоши мисли и желания действат като живи във вашата душа, те ще ви проядат и вие ще умрете. Тогава цялото изкуство на науката ще остане безполезно, цялата философия не ще може да ви ползва. Спасението става само тогава, когато Христос влезе в този дом. Защото у Закхей имаше дух на себеотрицание.
към беседата >>

16. Достатъчна ти е Моята благодат

Той започва да се образува в душата, както детето се зачева в утробата.
- Мразите един човек от една фамилия, която е тук от 200 члена, а горе -1000, и те ще ви пречат. -Христос живее във всичко. Като казва: "Ще вървя бърже", значи "ще отивам да съобщя какво правите и като дам своя доклад" и ще ви прекара седем пъти през огъня и всички дяволи ще излязат.Трябва да въдворите Христа между вас, докато сте тъй, няма любов. Само драскотини не ще като децата, а писмо. Христа трябва да Го създадете във вас. Той започва да се образува в душата, както детето се зачева в утробата. Може да Го пометнете, например, кога се разгневите, а туй зачеване става много рядко. Като дойде Христос във вас, и ангелите ще дойдат; като родите Христа, небето взема грижа за вас и вие ще бъдете в безопасност. Павел в седма глава е на мъки, в осма глава Христос се роди в него. Вашият стремеж е да родите Христа. Трябва да се научите на търпение, да сте смели, решителни, да сте готови да се жертвувате.
към беседата >>

17. Двамата господари

Съвременните физиолози обясняват изместването на сърцето с това как е лежало детето в утробата на майка си.
Процесът е отляво надясно. Как работите вие, например? Отивате наляво, за да действа дясната ръка по-силно. Има и изключения, някои са левичари, но изобщо, когато се работи, отива се отляво надясно. Този принцип е станал причина да се измести сърцето малко на лява страна. Съвременните физиолози обясняват изместването на сърцето с това как е лежало детето в утробата на майка си. Но причината не е тази. След време сърцето трябва да се премести в средата между двата дроба, и само тогава ще има хармония между Мъдростта и Любовта. Сега, като говоря за вашето сърце, подразбирам такава хармония и между вашите мисли и желания. Всякога вашите желания имат надмощие над вашия ум. Вие мислите много добре и казвате: „Аз ще направя това, ще направя онова“, но като се разсърдите, разрушавате всичко.
към беседата >>

18. Децата

Не съм видял досега нито една майка да носи в утробата си някой стар дядо, ако ще би да ѝ заплатят и милиони.
Бащи, майки, деца, учители, свещеници, съдии, всички за велики идеи мислят, велики хора са на този свят, по-велики от тях няма. И питате ме защо страда светът? Страда от „велики“ хора и идеи. „Отличен проповедник е – казват, – велики идеи проповядва.“ Да, от „велики“ идеи страдаме всички. Евреите, и те имаха велики идеи, богати да станат, възгордяха се от това, че са избраният народ, 33,000 обещания имат от Бога, но Христос им показа, че величието на един човек седи в това – да стане малък като дете: само тогава Бог ще бъде на негова страна. Не съм видял досега нито една майка да носи в утробата си някой стар дядо, ако ще би да ѝ заплатят и милиони. А едно малко дете всеки го носи, без да му платят нещо. Защо? Защото то носи в себе си велики блага. Всяка Божествена идея, колкото малка и да е, като влезе, тя носи мир, радост, величие, ето защо всеки може да носи малките деца. Някои от вас мислят, че великите идеи раждат щастие в света. За пояснение на тази мисъл ще ви разкажа една легенда.
към беседата >>

19. Яковъ и Исавъ / Яков и Исав

Още в утробата на майка си те се борили, с което й причинявали големи смущения.
Който е чел Библията, познава тези два характера. Яков и Исав са двама братя: Яков е по-малкият, Исав – по-големият. Разликата в възрастта им е малка, няколко часа. От разказа за двамата братя могат да се извадят седем характера. За Яков и Исава било предсказано, че от тях ще произлязат два народа, от които по-големият ще слугува на по-малкия. Още в утробата на майка си те се борили, с което й причинявали големи смущения. Казва се, че пръв се родил Исав, а втори – Яков, който държал петата на брата си. Външно те се различавали много: Исав бил космат, а Яков – гладък. С други думи казано: Исав бил мъжествен, а Яков – женствен. От физиологическо гледище, Исав е човек на природата, откровен, чистосърдечен, импулсивен, живее от ден за ден, не цени живота. Той представя низшата култура.
към беседата >>

Казва се, че когато двамата братя били заченати, смущавали утробата на майка си и било казано, че ще се родятъ два народа и по-голѣмиятъ ще слугува на по-малкия. (втори вариант)
Прѣдметъ на днешната ми бесѣда ще бѫде Яковъ и Исавъ. Вѣрвамъ всички да сте запознати съ тѣзи два характера отъ свещената история. Яковъ и Исавъ сѫ двама братя, Яковъ е по-малкия и Исавъ – по-голѣмия. Разликата по отношение на годинитѣ имъ е много малка, може би само съ нѣколко часа. Отъ този разказъ или отъ този древенъ примѣръ на Свещената история, азъ ще извадя на сцената седемь характера. Казва се, че когато двамата братя били заченати, смущавали утробата на майка си и било казано, че ще се родятъ два народа и по-голѣмиятъ ще слугува на по-малкия. По-рано се родилъ Исавъ, а послѣ Яковъ, но той държалъ петата на брата си. Разликата между двамата братя е била тази, че Исавъ билъ косматъ, а Яковъ – гладъкъ т.е. женственъ, нѣмалъ такива косми. Отъ чисто физиологическо гледище Исавъ е човѣкъ на природата, човѣкъ, който прѣдставлява нисша култура, отворенъ, чистосърдеченъ, импулсивенъ, но не цѣни живота, живѣе отъ день за день. Има хора, които като се наядатъ днесъ, казватъ: „Благодариме ти Боже, днесъ се наядохме.
към втори вариант >>

20. Божията воля / Волята Божия

Като влезете в утробата на кита, ще видите, как се живее.
След това Йон отново отишъл в Ниневия да изпълни Божията воля, да проповядва на хората разкаяние. Това, което се случило с Йона, се случва с всекиго. Човек се качва на кораба и, поради отказването му да изпълни Божията воля, хвърлят го в морето. Единственото нищо, което може да ви спаси, това е да отправите към Бога гореща молитва, както е постъпил Йона. Ще кажете, че човек трябва да си поживее малко. Като влезете в утробата на кита, ще видите, как се живее. С други думи казано: Като влезете в гроба, ще видите, как се живее. И там човек запазва съзнанието си и, докато се освободи от тялото си, минава през големи мъчнотии и страдания. Човек е свързан с този свят с една, с няколко или с хиляди здрави нишки – не е лесно да се освободи от тях. Праведният е свързан само с една нишка и лесно я скъсва; грешникът е свързан с много нишки, затова не може лесно да се освободи от връзките си. Тежко е положението на духа и на душата, докато се освободят от връзките на тялото.
към беседата >>

Тамъ, въ утробата на кита, Ионъ е трѣбвало да прѣстои три дни, както Господь прѣстоя въ гроба три дни. (втори вариант)
Виждали сте какъ човѣкъ, като падне въ вода, започва да се хвърля нагорѣ-надолу, търси клонче, за което да се улови, но не знае да плава. Когато те хвърлятъ въ свѣта, въ свѣтлината, ти трѣбва да знаешъ да плавашъ. Ионъ не знаеше това изкуство да плува и потъна. Въ това потъване той бѣше погълнатъ отъ единъ китъ. Китътъ прѣдставлява смъртьта, която поглъща хората. Тамъ, въ утробата на кита, Ионъ е трѣбвало да прѣстои три дни, както Господь прѣстоя въ гроба три дни. Съврѣменнитѣ хора мислятъ, че щомъ умратъ, ще се освободятъ отъ кита, отъ смъртьта и ще отидатъ при Бога. Какво прави Ионъ въ утробата на кита? Той произнесе една такава гореща молитва къмъ Бога, каквато никой не е произнасялъ. Той произнесе: „Господи, ще изпълня Твоята воля, само ме извади отъ устата на кита,“ т.е. отъ устата на смъртьта, отъ устата на този безпорядъкъ.
към втори вариант >>

Какво прави Ионъ въ утробата на кита? (втори вариант)
Ионъ не знаеше това изкуство да плува и потъна. Въ това потъване той бѣше погълнатъ отъ единъ китъ. Китътъ прѣдставлява смъртьта, която поглъща хората. Тамъ, въ утробата на кита, Ионъ е трѣбвало да прѣстои три дни, както Господь прѣстоя въ гроба три дни. Съврѣменнитѣ хора мислятъ, че щомъ умратъ, ще се освободятъ отъ кита, отъ смъртьта и ще отидатъ при Бога. Какво прави Ионъ въ утробата на кита? Той произнесе една такава гореща молитва къмъ Бога, каквато никой не е произнасялъ. Той произнесе: „Господи, ще изпълня Твоята воля, само ме извади отъ устата на кита,“ т.е. отъ устата на смъртьта, отъ устата на този безпорядъкъ. Богъ послуша молбата на Иона и заповѣда на кита да избълва Иона и слѣдъ това вече Ионъ наново отиде въ Ниневия да проповѣдва. Сега и съ васъ ще се случи сѫщото.
към втори вариант >>

Ще кажете: „Е, като поживея малко.“ Като влѣзете въ утробата на кита, ще видите какъ се живѣе. (втори вариант)
отъ устата на смъртьта, отъ устата на този безпорядъкъ. Богъ послуша молбата на Иона и заповѣда на кита да избълва Иона и слѣдъ това вече Ионъ наново отиде въ Ниневия да проповѣдва. Сега и съ васъ ще се случи сѫщото. Вие сте на този корабъ и скоро ще бѫдете хвърлени въ морето. Единственото нѣщо, което ще ви спаси, е да принесете тази молитва. Ще кажете: „Е, като поживея малко.“ Като влѣзете въ утробата на кита, ще видите какъ се живѣе. Когато влѣземъ въ гроба, въ смъртьта, ние сме въ утробата на кита, при което нашето съзнание се спазва. Човѣкъ не може да се освободи изведнъжъ отъ тѣлото си. Ние сме свързани съ нишки за този свѣтъ. Едни – съ една, други – съ двѣ, трети – съ три и съ повече и много нишки. Праведнитѣ сѫ свързани съ една нишка за пѫпа си, а грѣшнитѣ – съ много.
към втори вариант >>

Когато влѣземъ въ гроба, въ смъртьта, ние сме въ утробата на кита, при което нашето съзнание се спазва. (втори вариант)
Богъ послуша молбата на Иона и заповѣда на кита да избълва Иона и слѣдъ това вече Ионъ наново отиде въ Ниневия да проповѣдва. Сега и съ васъ ще се случи сѫщото. Вие сте на този корабъ и скоро ще бѫдете хвърлени въ морето. Единственото нѣщо, което ще ви спаси, е да принесете тази молитва. Ще кажете: „Е, като поживея малко.“ Като влѣзете въ утробата на кита, ще видите какъ се живѣе. Когато влѣземъ въ гроба, въ смъртьта, ние сме въ утробата на кита, при което нашето съзнание се спазва. Човѣкъ не може да се освободи изведнъжъ отъ тѣлото си. Ние сме свързани съ нишки за този свѣтъ. Едни – съ една, други – съ двѣ, трети – съ три и съ повече и много нишки. Праведнитѣ сѫ свързани съ една нишка за пѫпа си, а грѣшнитѣ – съ много. Праведнитѣ много лесно скѫсватъ своята нишка, но грѣшниятъ мѫчно се освобождава отъ своитѣ нишки, неговиятъ духъ и душа за дълго врѣме сѫ свързани.
към втори вариант >>

21. Двете жени

Христос ще влезе в човека така, както Йон влезе в утробата на кита.
Никакви теории не са нужни тук. Ще отворите устата си и ще глътнете Христа, ще Го приемете в себе си изведнъж, както китът глътнал Йона. Сегашните хора се нуждаят от приложение, а не от теория. Има въпроси в живота, за разрешаването на които не се изискват никакви разсъждения. Такъв е въпросът за приемането на Христа. Христос ще влезе в човека така, както Йон влезе в утробата на кита. Който приеме Христа в себе си, ще стане велик човек. Хората щели да му се смеят и да се подиграват с него – това не трябва да го смущава. Кого хората не са осмивали и подигравали? Онези, които първи заговориха за хвърчащите машини, не минаваха ли за луди? Но ето, идеята им се реализира.
към беседата >>

Христосъ ще влѣзе въ човѣка така, както Ионъ влѣзе въ утробата на кита. (втори вариант)
Никакви теории не сѫ нуждни тукъ. Ще отворите устата си и ще глътнете Христа, ще Го приемете въ себе си изведнъжъ, както китътъ глътналъ Иона. Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ приложение, а не отъ теория. Има въпроси въ живота, за разрешаването на които не се изискватъ никакви разсѫждения. Такъвъ е въпросътъ за приемането на Христа. Христосъ ще влѣзе въ човѣка така, както Ионъ влѣзе въ утробата на кита. Който приеме Христа въ себе си, ще стане великъ човѣкъ. Хората щѣли да му се смѣятъ и да се подиграватъ съ него — това не трѣбва да го смущава. Кого хората не сѫ осмивали и подигравали? Онѣзи, които първи заговориха за хвърчащитѣ машини, не минаваха ли за луди? Но ето, идеята имъ се реализира.
към втори вариант >>

22. Скритият квас

Това става в утробата на майката.
Ще те туря в тази вода и ще те държа в нея, докато се изчистиш. През тази вода трябва да минат всички мъже, жени и деца, да се изчистят. Кой може, при това положение, да каже, че се е заблудил от идеите на Новото учение? "Скри кваса в три мери брашно". Брашното, за което говори Христос, е материята, от която се създава човешкото тяло. Това става в утробата на майката. Следователно, каже ли някоя мома, че може да стане майка, тя не разбира законите. Преди всичко, тя трябва да пречисти и пресее добре брашното, с което ще работи, и тогава да пристъпи към майчинството. От чистата или нечиста материя, с която майката разполага, зависи какво дете ще роди – светия или престъпник. Ще кажете, че само в добрите деца е вложено Божественото. Не е така.
към беседата >>

Това става въ утробата на майката. (втори вариант)
Ще те туря въ тази вода и ще те държа въ нея, докато се изчистишъ. Презъ тази вода трѣбва да минатъ всички мѫже, жени и деца, да се изчистятъ. Кой може, при това положение, да каже, че се заблудилъ отъ идеитѣ на новото учение? „Скри кваса въ три мѣри брашно”. Брашното, за което говори Христосъ, е материята, отъ която се създава човѣшкото тѣло. Това става въ утробата на майката. Следователно, каже ли нѣкоя мома, че може да стане майка, тя не разбира законитѣ. Преди всичко, тя трѣбва да пречисти и пресѣе добре брашното, съ което ще работи, и тогава да пристѫпи къмъ майчинството. Отъ чистата или нечиста материя, съ която майката разполага, зависи, какво дете ще роди — светия или престѫпникъ. Ще кажете, че само въ добритѣ деца е вложено Божественото. Не е така.
към втори вариант >>

23. Не може да се укрие

Помните ли, че сте били в утробата на майка си?
След разрешаване на всяко противоречие човек започва да мисли право. Хората мислят, когато ги сполети някакво нещастие. Ако майката изгуби син или дъщеря, тя започва да се интересува от другия свят, иска да знае къде е отишло любимото й дете. Детето ви е там, дето вие сте били преди сто години. – „Аз не помня нищо.” – Че ти не помниш нищо, това не опровергава Истината. Помните ли, че сте били в утробата на майка си? Ако не помните, и това не опровергава Истината. Поставете един човек в магнетичен сън и слушайте какво ще говори. Той ще ви разправи живота си от четири-пет прераждания насам. Щом се събуди от съня, всичко забравя. Достатъчно е да отдалечите човека от физическия свят, да го извадите от гъстата материя, за да си спомни много неща от минали съществувания.
към беседата >>

Помните ли, че сте били въ утробата на майка си? (втори вариант)
Хората мислятъ, когато ги сполети нѣкакво нещастие. Ако майката изгуби синъ или дъщеря, тя започва да се интересува отъ другия свѣтъ, иска да знае, кѫде е отишло любимото ѝ дете. Детето ви е тамъ, дето вие сте били преди сто години. — Азъ не помня нищо. — Че ти не помнишъ нищо, това не опровергава истината. Помните ли, че сте били въ утробата на майка си? Ако не помните, и това не опровергава истината. Поставете единъ човѣкъ въ магнетиченъ сънь и слушайте, какво ще говори. Той ще ви разправи живота си отъ четири- петь прераждания насамъ. Щомъ се събуди отъ съня, всичко забравя. Достатъчно е да отдалечите човѣка отъ физическия свѣтъ, да го извадите отъ гѫстата материя, за да си спомни много нѣща отъ минали сѫществувания.
към втори вариант >>

24. В мое име

Когато Христос се яви пред човечеството, което днес воюва, всички демони ще излязат от хората и ще влязат в утробата на свинете.
Достатъчно е да ви кажа: "Бият се хората на фронта." – “Докажи това.” – Който иска да се увери в думите ми, ще го изпратя на фронта. Другояче не мога да го докажа. Оръжията, с които Небето воюва, са толкова съвършени, войниците – толкова силни и войнствени, че никаква тъмна сила не може да им противостои. И най-голямата земна сила отстъпва на Небесните сили. Онези, които не могат да устоят на Божията сила, копаят скривалища надолу, там да се крият. Когато Христос се яви пред човечеството, което днес воюва, всички демони ще излязат от хората и ще влязат в утробата на свинете. Който се освободи от беса в себе си, ще се обърне към Бога с думите: "Господи, искам да бъда Твой ученик." Господ ще му каже: "Иди първо да разкажеш на ближните си какво направих за тебе." И сега Бог се обръща към европейските народи и им казва: "Вие сте болни, опиянени. Трябва да се свестите." Бог вдига ръката си над тях, да ги свести, да отрезнеят. Това означава, че мирът иде. Божията ръка се движи бавно, планомерно и, като направи един полукръг, в цяла Европа ще настане мир. След това Той ще каже на всеки народ поотделно: "Повърни горчивото и отровното, с което си се хранил досега!
към беседата >>

Когато Христосъ се яви предъ човѣчеството, което днесъ воюва, всички демони ще излѣзатъ отъ хората и ще влѣзатъ въ утробата на свинетѣ. (втори вариант)
— Който иска да се увѣри въ думитѣ ми, ще го изпратя на фронта. Другояче не мога да го докажа. Орѫжията, съ които небето воюва, сѫ толкова съвършени, войницитѣ — толкова силни и воинствени, че никаква тъмна сила не може да имъ противостои. И най-голѣмата земна сила отстѫпва на небеснитѣ сили. Онѣзи, които не могатъ да устоятъ на Божията сила, копаятъ скривалища надолу, тамъ да се криятъ. Когато Христосъ се яви предъ човѣчеството, което днесъ воюва, всички демони ще излѣзатъ отъ хората и ще влѣзатъ въ утробата на свинетѣ. Който се освободи отъ бѣса въ себе си, ще се обърне къмъ Бога съ думитѣ: Господи, искамъ да бѫда Твой ученикъ. Господъ ще му каже: Иди първо да разкажешъ на ближнитѣ си, какво направихъ за тебе. И сега Богъ се обръща къмъ европейскитѣ народи и имъ казва: Вие сте болни, опиянени. Трѣбва да се свестите. Богъ вдига рѫката си надъ тѣхъ, да ги свести, да отрезнѣятъ.
към втори вариант >>

25. Да се роди

Не прави ли същото и детето, което е в утробата на своята майка?
Но има неща, които никой не може да ви отнеме. Това са вашите Добродетели, вашият характер. Никой не може да открадне изкуствата, които притежавате. Кой ще отнеме изкуството на художника да рисува, и на музиканта да свири? Христос казва: „Събирайте си богатства и съкровища, които нито молец разяжда, нито ръжда разваля." Той има предвид събиране на богатства и съкровища, които обуславят Новораждането. Не прави ли същото и детето, което е в утробата на своята майка? То гълта хранителни сокове от нея, събира богатства, за да си образува органи, необходими за новия живот. След това то се ражда. Който не разбира процеса на раждането, не разбира и процеса на създаването на света и пита защо Бог създаде света по този начин. Защо създаде човека с толкова вътрешни органи?
към беседата >>

Не прави ли сѫщото и детето, което е въ утробата на своята майка? (втори вариант)
Но има нѣща, които никой не може да ви отнеме. Това сѫ вашитѣ добродетели, вашиятъ характеръ. Никой не може да открадне изкуствата, които притежавате. Кой ще отнеме изкуството на художника да рисува, и на музиканта да свири? Христосъ казва: „Събирайте си богатства и съкровища, които нито молецъ разяжда, нито ръжда разваля.” Той има предъ видъ събиране на богатства и съкровища, които обуславятъ новораждането. Не прави ли сѫщото и детето, което е въ утробата на своята майка? То гълта хранителни сокове отъ нея, събира богатства, за да си образува органи, необходими за новия животъ. Следъ това то се ражда. Който не разбира процеса на раждането, не разбира и процеса на създаването на свѣта и пита, защо Богъ създаде свѣта по този начинъ. Защо създаде човѣка съ толкова вѫтрешни органи? Защо му сѫ нуждни мозъкъ, бѣлъ дробъ, сърдце и стомахъ?
към втори вариант >>

26. Двата полюса

Същото можем да кажем и за детето, което прекарва цели девет месеца в утробата на майка си, докато се развие в човешка форма.
От първата до седемгодишната си възраст, човек се развива главно физически; от 7 до 14 години той развива сърцето си, а от 14 до 21 – ума. Затова, от окултно гледище, хората се делят на три възрасти: едни от тях са на възраст от 1–7 години, други са на възраст от 7–14, а трети – от 14–21 години. Ще кажете: "Как е възможно да сме на различни духовни възрасти, когато е казано за човека, че бил създаден по образ и подобие на Бога? " За първия човек е казано, че е създаден по образ и подобие на Бога, но що се отнася до хората, които населили земята след грехопадането, въпросът е съвсем друг. Те не са на еднакъв уровен на развитие със своя пръв баща, следователно, те са на различни физически и духовни възрасти. Същото можем да кажем и за детето, което прекарва цели девет месеца в утробата на майка си, докато се развие в човешка форма. От първия до деветия месец то е на различни възрасти и в различни форми: във форма на глист, на малка рибка, на малко жабче и най-после приема човешка форма и излиза на бял свят. Ако затворите човешкото съзнание в една риба, то ще живее като риба: цял ден ще плава във водата и ще мисли само за храна; ако го затворите във формата на птица, то ще живее и ще мисли като птицата. Виждате как лястовичката подскача от едно дърво на друго и казвате, че е безгрижна, весела. Не е безгрижна тя. Подскача, наистина, хвърчи от клон на клон, но си търси храна.
към беседата >>

Сѫщото можемъ да кажемъ и за детето, което прекарва цѣли деветь месеца въ утробата на майка си, докато се развие въ човѣшка форма. (втори вариант)
Отъ първата до седемгодишната си възрасть, човѣкъ се развива главно физически; отъ 7 — 14 години той развива сърдцето си, а отъ 14 — 21 — ума. Затова, отъ окултно гледище, хората се дѣлятъ на три възрасти: едни отъ тѣхъ сѫ на възрасть отъ 1 — 7 години, други сѫ на възрасть отъ 7 — 14, а трети — отъ 14 — 21 години. Ще кажете: Какъ е възможно да сме на различни духовни възрасти, когато е казано за човѣка, че билъ създаденъ по образъ и подобие на Бога? За първия човѣкъ е казано, че е създаденъ по образъ и подобие на Бога, но що се отнася до хората, които населили земята следъ грѣхопадането, въпросътъ е съвсемъ другъ. Тѣ не сѫ на еднакъвъ уровенъ на развитие съ своя пръвъ баща, следователно, тѣ сѫ на различни физически и духовни възрасти. Сѫщото можемъ да кажемъ и за детето, което прекарва цѣли деветь месеца въ утробата на майка си, докато се развие въ човѣшка форма. Отъ първия до деветия месецъ то е на различни възрасти и въ различни форми: въ форма на глистъ, на малка рибка, на малко жабче и най-после приема човѣшка форма и излиза на бѣлъ свѣтъ. Ако затворите човѣшкого съзнание въ една риба, той ще живѣе като риба: цѣлъ день ще плава въ водата и ще мисли само за храна; ако го затворите въ формата на птица, той ще живѣе и ще мисли като птицата. Виждате, какъ лѣстовичката подскача отъ едно дърво на друго и казвате, че е безгрижна, весела. Не е безгрижна тя. Подскача, наистина, хвърчи отъ клонъ на клонъ, но си търси храна.
към втори вариант >>

27. Двете заповеди

Обаче, както майката е невидима за детето, докато е още в утробата й, така за много хора Бог е невидим и непознат.
Увеличи ли се количеството й, те се удавят. Пазете се и вие, да не се удавите в Живота. Христос казва на учениците си: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. Да възлюбиш ближния си, като себе си." Хората се питат: “Кой Бог трябва да възлюбим? ” – Видимият. Обаче, както майката е невидима за детето, докато е още в утробата й, така за много хора Бог е невидим и непознат. Те са още в утробата на Бога, не са излезли от Него. Като излязат вън от Него, ще Го виждат, без да Го познават. Много време ще трябва да мине, за да Го виждат и познават. Който казва, че е видял Бога и Го познава, той е роден вече, стъпил е на краката си, опитал е благостта и Добротата на своята Майка. Той вярва в съществуването на Бога.
към беседата >>

Те са още в утробата на Бога, не са излезли от Него.
Пазете се и вие, да не се удавите в Живота. Христос казва на учениците си: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. Да възлюбиш ближния си, като себе си." Хората се питат: “Кой Бог трябва да възлюбим? ” – Видимият. Обаче, както майката е невидима за детето, докато е още в утробата й, така за много хора Бог е невидим и непознат. Те са още в утробата на Бога, не са излезли от Него. Като излязат вън от Него, ще Го виждат, без да Го познават. Много време ще трябва да мине, за да Го виждат и познават. Който казва, че е видял Бога и Го познава, той е роден вече, стъпил е на краката си, опитал е благостта и Добротата на своята Майка. Той вярва в съществуването на Бога. И всички философи в света да го разубеждават, няма да успеят.
към беседата >>

Обаче, както майката е невидима за детето, докато е още въ утробата ѝ, така за много хора Богъ е незидимъ и непознатъ. (втори вариант)
Увеличи ли се количеството ѝ, тѣ се удавятъ. Пазете се и вие, да не се удавите въ живота. Христосъ казва на ученицитѣ си: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичкия си умъ и съ всичката си сила. Да възлюбишъ ближния си, като себе си.” Хората се питатъ: Кой Богъ трѣбва да възлюбимъ? — Видимиятъ. Обаче, както майката е невидима за детето, докато е още въ утробата ѝ, така за много хора Богъ е незидимъ и непознатъ. Тѣ сѫ още въ утробата на Бога, не сѫ излѣзли отъ Него. Като излѣзатъ вънъ отъ Него, ще Го виждатъ, безъ да Го познаватъ. Много време ще трѣбва да мине, за да Го виждатъ и познаватъ. Който казва, че е видѣлъ Бога и Го познава, той е роденъ вече, стѫпилъ е на краката си, опиталъ е благостьта и добротата на своята Майка. Той вѣрва въ сѫществуването на Бога.
към втори вариант >>

Тѣ сѫ още въ утробата на Бога, не сѫ излѣзли отъ Него. (втори вариант)
Пазете се и вие, да не се удавите въ живота. Христосъ казва на ученицитѣ си: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичкия си умъ и съ всичката си сила. Да възлюбишъ ближния си, като себе си.” Хората се питатъ: Кой Богъ трѣбва да възлюбимъ? — Видимиятъ. Обаче, както майката е невидима за детето, докато е още въ утробата ѝ, така за много хора Богъ е незидимъ и непознатъ. Тѣ сѫ още въ утробата на Бога, не сѫ излѣзли отъ Него. Като излѣзатъ вънъ отъ Него, ще Го виждатъ, безъ да Го познаватъ. Много време ще трѣбва да мине, за да Го виждатъ и познаватъ. Който казва, че е видѣлъ Бога и Го познава, той е роденъ вече, стѫпилъ е на краката си, опиталъ е благостьта и добротата на своята Майка. Той вѣрва въ сѫществуването на Бога. Всички философи въ свѣта да го разубеждаватъ, нѣма да успѣятъ.
към втори вариант >>

28. Изобилният живот

Най-доброто и лесно обръщане на хората към Бога е, да ги възпитават още докато са в утробата на майка си.
Бог в човека може да направи и жената, и мъжа щастливи, но човек – никога. Ако това е невъзможно, защо търсите невъзможното? Има една половина, която може да направи и мъжа, и жената щастливи, но тя не е на земята. – “Как можем да бъдем щастливи? ” – Като се обърнете към Бога. Най-доброто и лесно обръщане на хората към Бога е, да ги възпитават още докато са в утробата на майка си. Излязат ли отвън, мъчно се възпитават, те са вече на края на живота. Всяко нещо се обръща в началото си, а не на края. Ако искате да обърнете една ръкавица, ще я хванете в началото й, а не за пръстите. Желае ли човек сам да се обърне, трябва да се стреми към Божествения живот. Днес проповядвам за невидимия Господ, Който не е в сенките на нещата, но в тяхната същност.
към беседата >>

Най-доброто и лесно обръщане на хората къмъ Бога е, да ги възпитаватъ още докато сѫ въ утробата на майка си. (втори вариант)
Богъ въ човѣка може да направи и жената, и мѫжа щастливи, но човѣкъ — никога. Ако това е невъзможно, защо търсите невъзможното? Има една половина, която може да направи и мѫжа, и жената щастливи, но тя не е на земята. — Какъ можемъ да бѫдемъ щастливи? — Като се обърнете къмъ Бога. Най-доброто и лесно обръщане на хората къмъ Бога е, да ги възпитаватъ още докато сѫ въ утробата на майка си. Излѣзатъ ли отвънъ, мѫчно се възпитаватъ, тѣ сѫ вече на края на живота. Всѣко нѣщо се обръща вначалото си, а не на края. Ако искате да обърнете една рѫкавица, ще я хванете въ началото ѝ, а не за пръститѣ. Желае ли човѣкъ самъ да се обърне, трѣбва да се стреми къмъ Божествения животъ. Днесъ проповѣдвамъ за невидимия Господъ, Който не е въ сѣнкитѣ на нѣщата, но въ тѣхната сѫщность.
към втори вариант >>

29. Малък разбор / Лемуил

БС

Що, сине мой, и що, сине на утробата ми?
„Думите на цар Лемуила, пророчеството, което го поучи майка му.”Притчи Соломонови 31:1 Под думата цар се разбира човешкият дух. Под думата майка се разбира Господ, Божествената майка, която го е поучила. Що, сине мой, и що, сине на утробата ми? (31:2) Думата син означава човек, който си е на Земята. И що, сине на моите обричания? (31:2) Природата-майка всякога прави своите обричания за децата си.
към беседата >>

И що, сине на утробата ми? (втори вариант)
Подъ „царь” се разбира човѣшкия духъ, а подъ „майка” — Божествената майка, която го е поучила. „Що, сине мой? И що, сине на утробата ми? ” Синътъ означава човѣкъ, въплътенъ на земята. „И що, сине, на моитѣ обричания? ” Майката природа всѣкога прави обричания за своитѣ деца. „Не давай силата си на женитѣ, нито пѫтищата си на погубителкитѣ на царетѣ.” — Първото нѣщо е да не давашъ силата си на женитѣ.
към втори вариант >>

30. Разделено царство

Да вземем следния пример: Ако детето, което е в утробата на майка си, пожелае още първия месец да се отдели, или пък майката иска да го изпъди, тя ще пометне.
Турците казват: „иш-бу“, то значи, че трябва да слушаме онова същество, което работи вътре у нас. Ние знаем този корен и казваме „шия“, т.е. работя нещо. Това значи: Този, Който ме е изпратил първоначално на земята, научи ме да работя. Христос казва: „Всяко царство, разделено против себе си, няма да устои“. Да вземем следния пример: Ако детето, което е в утробата на майка си, пожелае още първия месец да се отдели, или пък майката иска да го изпъди, тя ще пометне. Това може да стане през времето от първия до деветия месец. Дойде ли деветия месец, детето вече не се отделя, а се ражда. Този процес е достигнал вече своята крайна цел, и затова детето се ражда. Всяко нещо, което е започнало известна работа, свършва веригата, своя цикъл. Следователно всяко царство, което не свършва пътя си, няма да устои.
към беседата >>

31. Лозата и пръчките

Затова Христос казва: „Всяка пръчка, която не пребъдва на лозата, отрязва се и се хвърля в огъня.“ Същия стих се отнася и за детето, което е в утробата на майка си.
Той се развива по особени закони и се освобождава от ограничителните условия на живота. През тези процеси минава и семето: първо се посажда в земята – в ограничителните условия на живота; после пониква, расте, развива се, дава плод и се освобождава от ограниченията. През каквито процеси минава семето, през такива минава и човешката душа. Затова Павел казва: „Ние живеем и се движим в Бога.“ Докато живее и се движи в Бога, човек расте и се развива правилно. Щом излезе вън от Бога, той изопачава живота си. Затова Христос казва: „Всяка пръчка, която не пребъдва на лозата, отрязва се и се хвърля в огъня.“ Същия стих се отнася и за детето, което е в утробата на майка си. Ако не е свързано с майка си и не се храни от нея, майката ще го пометне. Тя помята детето, защото е неспособно да използва живота. Ако майката пожелае да пометне детето си, това показва, че тя го разбира, съзнава неговата неспособност за живот. Следователно, всяко заченато дете, от което майката не е доволна, не може да стане велик човек. Великият човек се зачева в момент, когато майката е изпълнена с любов, със светли мисли и с благородни чувства.
към беседата >>

32. Противоречие в съзвучието

Животът на индивида и на цялото се изменя така, както ембриона в утробата на майката.
Ще кажете, че има хора, които изпълняват това учение и не е нужно всички да го изпълняват. Не е така. Всички хора, всички народи съставят част от голямото, Божествено дърво. Следователно, всеки трябва да изпълнява службата си като лист, клон, цвят или плод на дървото. Само така човек запазва своята индивидуалност и върви от частното към общото, от личното към общочовешкото. Животът на индивида и на цялото се изменя така, както ембриона в утробата на майката. То преминава през 500 хиляди форми, докато приеме образа на човек. В духовно отношение, различните хора приемат различни форми: един прилича на точка, друг на запетая, трети на точка и запетая, четвърти – на въпросителна, удивителна, на лист, на клон, на цвят и т.н. От гледище на сравнителната физиогномия, само външно човек носи човешка форма; вътрешно, обаче, той има форма на растение или на животно. Затова някои сравняват носа на човека с ноктите на орела. Както орелът сграбчва жертвата си със своите нокти, така и човек може да напакости на ближния си със своя нос.
към беседата >>

33. Моето иго

Следователно, дето и да носите иго – на врата, на гърба, в утробата си, в ума, в сърцето – носете го с радост, кротост и смирение.
– Не се носи лесно бремето. – От човека зависи. И бременната жена носи иго, но се радва, че ще се роди човек на света. Бременната жена трябва да носи детето си с кротост и смирение, за да предаде тези качества и на него. Само така може да се подобри бъдещото поколение. Следователно, дето и да носите иго – на врата, на гърба, в утробата си, в ума, в сърцето – носете го с радост, кротост и смирение. Вземете моето иго на себе си, защото съм кротък и смирен по сърце.“ Ето един стих, който заслужава да се приложи в живота; всеки трябва да го напише в ума си и в сърцето си. Бременната жена да повтаря този стих през всичкото време на бременността си. Така ли постъпва тя? Понякога си спомня този стих, но след като роди детето, а тогава е късно вече. Христовото иго е необходимо за умствения и духовен живот на човека.
към беседата >>

И най-после, игото ще влезе в утробата му и ще роди дете.
Вижда ниви, къщи, говеда – всичко пожелава. Чувате го най-после да казва: Винце искам, прасенце искам, да си пийна и хапна, да разбера смисъла на живота. И ако не може да задоволи желанията си, той казва, че носи иго. Игото не е в това, че не е постигнал временните си желания, но в това, че не е употребил очите си на място – пожелал е неща, които не са нужни. Който не е доволен от живота си, ще носи игото на врата си; ако пак не е доволен, игото ще се премести на гърба му. И най-после, игото ще влезе в утробата му и ще роди дете. Така, игото ще се мести, докато човек разбере смисъла на живота и стане съвършен, т.е. кротък и смирен. Значи, игото е първо на очите, после на врата, на гърба и най-после на корема. Да се справиш с това иго, подразбира да изучаваш алхимията. Следователно, не говорете за желанията си и не страдайте за това, което не сте постигнали; използвайте знанието, което иде чрез очите ви, и мислете, какво трябва да правите всеки ден.
към беседата >>

34. С любов се взима

Знаете ли как се храни детето в утробата на майка си – само ли се храни или го храни майката?...
На втората си дъщеря бащата написал: “Дъще, кажи на хората, че ти им носиш дихание, Божествен живот, кажи им, че те трябва да работят, затова и твоят цвят е портокален”. Хората, обаче, не разбрали какво е работа, а започнали да се трудят и да се мъчат... Днес всинца се намираме в това положение. Разболее ли се някой, бързо викаме лекари или започваме да го тъпчем с ядене, като че ли лекарите и многото храна ще му задържат живота. Това е заблуждение. Знаете ли как се хранят Ангелите? Знаете ли как се храни детето в утробата на майка си – само ли се храни или го храни майката?... На третата си дъщеря бащата написал: “Дъще, кажи на хората да не държат очите си, сведени надолу, да не търсят богатства, а да гледат нагоре, душите им да растат с вековете, да бъдат вечно зелени, какъвто е твоят цвят”. На четвъртата си дъщеря написал: “Кажи на хората, че след всеки растеж има узряване, има жътва и че събраният плод трябва да бъде общ за всички. Това, което расте, го давам на всички общо и еднакво и трябва да се подели по братски, т. е. всеки да вземе само толкова, колкото му трябва”. На петата си дъщеря бащата написал: “Дъще, твоите дрехи са сини, защото ти носиш Истината, носиш начина, по който хората да не изстиват, т. е.
към беседата >>

35. Гредата

Всички жени, които носят културата, може да извадят своята греда, както и тази на своите дъщери и синове, още когато са в утробата им.
“ И ако ме попитат: „Кога ще се оправи светът? “, ще отговоря: Когато се извади тази греда от окото ви. – А кога ще се извади тази греда? – Когато се възцари Любовта. Тогава гредата може да се извади много лесно. Всички жени, които носят културата, може да извадят своята греда, както и тази на своите дъщери и синове, още когато са в утробата им. Ако бях проповядвал Мойсеевия закон, най-напред бих наказал жените: тям се пада най-голямото наказание. Понеже не проповядвам Мойсеевия закон, а Христовия, то казвам на жените: „Понеже вие сте лекарите, доста вече сте служили на вашите стари любовници в райската градина, откажете се от тях и служете на Господа“. Вече 8,000 години откак жените служат на този хубавец от райската градина и нищо добро не свършиха, затова им се налага да се откажат от него. Ще ми възразите: „Не ни нападай, ние сме чисти“. – Да, едно време бяхте чисти, но днес не сте това, както ви знаех.
към беседата >>

36. Мировата Любов

Тя е като Бог на детето и може да направи от тази кал там каквото иска; защото излезе ли веднъж от утробата на майката, детето става вече независимо в мислите и чувствата.
Вие ще се ожените, женитбата е благословено дело, но има три вида женитба. Едната наричаме търговско съдружие; другата - женитба на господар със слугиня, т.е. мъжът-господар, а жената-слугиня и обратното; и третата е съчетание, когато мъжът и жената живеят в Любов и Мъдрост, когато живеят един за друг, когато жената не само няма да каже на своя възлюблен горчива дума, но даже няма да отправи гневен поглед към него и при най-големи негови погрешки ще излива любов към своя другар. Само при такава женитба в света могат да се родят добри деца, мъдреци, светии - служители на цялото човечество. Ако майката, която е заченала своето дете, е въодушевена от велики идеи за човечеството, тя още в бременно състояние ще предаде на детето си всички качества. Тя е като Бог на детето и може да направи от тази кал там каквото иска; защото излезе ли веднъж от утробата на майката, детето става вече независимо в мислите и чувствата. Ако майката вложи всички свои качества на Любов и Мъдрост в детето си при деветмесечното бременно състояние, детето ще има към своята майка през целия си живот хубаво разположение и всякога ще бъде готово да се жертва за нея. Когато някой син каже на майка си "защо си ме родила", разбирам, че майката, когато го е носила, е мислила противни неща или пък баща му е бил в такова състояние. Синовете и дъщерите носят мислите на своите родители. Това е заключението, до което и съвременната наука е дошла. В такава обща беседа, естествено, аз не мога да се спирам по- надълго на въпроса и подробно да развия тези принципи.
към беседата >>

37. Правият път

Чрез своя ум и желания майката се свързва с детето си, още докато то е в утробата й – там още тя дава насока на бъдещото му развитие.
Това е един алхимически закон, който трябва да проучите. Като онзи ученик вие ще кажете: „Велика тайна е да може да превръщаме енергиите“, но като дойде една енергия в един народ, вие ще трябва да знаете и как да я отклонявате, защото на енергия, която служи за добро, като извърши тя своята служба, трябва да й се даде нова насока – правия път; не направите ли това, тя ще влезе в услуга на злото. Вие се хвърляте в живота от едно положение в друго. Виждали ли сте как майките люлеят децата си – вие се намирате в положението на техните деца. Майката казва: „Нани, нани, майка“, люлее детето си от ляво към дясно и от дясно към ляво и детето действително взима тази насока в живота, към която майката се стреми повече. Чрез своя ум и желания майката се свързва с детето си, още докато то е в утробата й – там още тя дава насока на бъдещото му развитие. Този закон действа, работи и може да стане опасен ето как: ако вие се свържете много тясно с някого, когото много обичате, и ако той измени своята насока, между вас ще настане голям разрив и единият от вас ще пострада. Затова, когато човек е решил да изучава Божествените тайни, трябва да бъде много чист. Да видиш Бога, значи да знаеш да употребяваш разумно тази велика сила, с която Той си служи. Христос казва: „Чистите по сърце ще видят Бога.“ Ще рече, без чистота в сърцето не можете да разберете и видите Бога, чистотата е безусловно необходима. Казва псалмопевецът: „Когато видя Твоето лице, ще се развесели душата ми.“ Смисълът на нашия живот е веселостта; тя е велико благо.
към беседата >>

38. Правилното разбиране на индивидуалния, обществения и духовния живот

Христос казваше на учениците Си: „За да влезете в Царството Божие, вие трябва да се родите изново.“ И когато Никодим запита: „Може ли стар човек да влезе в утробата на майка си и да се роди изново?
Това е предвидено. От това, което виждате сега в света, няма да остане и помен – даже и архивите ще изчезнат. В бъдеще ще останат само картини от сегашното. От стария свят няма да остане нищо в Новия – нищо старо няма да влезе в него. Като слушате това, вие ще се изплашите. Христос казваше на учениците Си: „За да влезете в Царството Божие, вие трябва да се родите изново.“ И когато Никодим запита: „Може ли стар човек да влезе в утробата на майка си и да се роди изново? “, Христос му отговори, че стар човек не може да влезе в утробата на Божествената си майка, докато не стане малко дете; че старият човек, старият свят, трябва да си замине и че онзи, който иска да влезе в Царството Божие, който иска да служи на Бога, който иска да люби, трябва да стане като малко дете, че Царството Божие е за малките деца. Това е великото спасение, великото новорождение за всички. Любовта е център на човешкия дух, извор на живота. Да любим, значи да сме намерили онзи извор, който постоянно извира от нас. Коя беше онази жена при извора?
към беседата >>

“, Христос му отговори, че стар човек не може да влезе в утробата на Божествената си майка, докато не стане малко дете; че старият човек, старият свят, трябва да си замине и че онзи, който иска да влезе в Царството Божие, който иска да служи на Бога, който иска да люби, трябва да стане като малко дете, че Царството Божие е за малките деца.
От това, което виждате сега в света, няма да остане и помен – даже и архивите ще изчезнат. В бъдеще ще останат само картини от сегашното. От стария свят няма да остане нищо в Новия – нищо старо няма да влезе в него. Като слушате това, вие ще се изплашите. Христос казваше на учениците Си: „За да влезете в Царството Божие, вие трябва да се родите изново.“ И когато Никодим запита: „Може ли стар човек да влезе в утробата на майка си и да се роди изново? “, Христос му отговори, че стар човек не може да влезе в утробата на Божествената си майка, докато не стане малко дете; че старият човек, старият свят, трябва да си замине и че онзи, който иска да влезе в Царството Божие, който иска да служи на Бога, който иска да люби, трябва да стане като малко дете, че Царството Божие е за малките деца. Това е великото спасение, великото новорождение за всички. Любовта е център на човешкия дух, извор на живота. Да любим, значи да сме намерили онзи извор, който постоянно извира от нас. Коя беше онази жена при извора? Самарянката. Христос ѝ каза: „Аз ще ти дам жива вода“ – нов живот, който ще извира, чийто извор изтича само от Любовта.
към беседата >>

39. Космичната Обич

Казах вече: докато майката е още бременна, докато детето е още в утробата й, тя може да създаде онова, което иска.
Да, човек спрямо себе си и спрямо народа си може да бъде едновременно и Христос, и Юда. Ние създаваме характера си и ние трябва да бъдем господари на себе си и да не очакваме спасение отвън. Спасението ни стои вътре в самите нас. То не е нищо друго, освен преодоляване на всички лошавини, които ни обезсърчават и пречат на нашето повдигане. Майките са, които вербуват членовете за разните съсловия и среди. Казах вече: докато майката е още бременна, докато детето е още в утробата й, тя може да създаде онова, което иска. От нея зависи да създаде добри и лоши членове на обществото. Ако майката е заченала и не гради с Космичната Обич, тя не може да създаде онова, което желае. Ако тя в периода на бременността посещава балове, концерти и прекарва времето си в леки удоволствия, тя ще бъде причина за създаване на типове като Юда и после сама ще се чуди кой е причина за извращение на детето й. Майката е причината. Тя не е създала условия за съграждане на нещо добро.
към беседата >>

40. Излязоха и завтекоха се

Докато е в утробата на майка си, детето е затворено в гроб.
Тогава аз ще ви бъда в услуга. Иначе, цял свят да ми обещавате, няма да направя тоя опит. „И излязоха скоро от гроба със страх и радост голяма.” Де е тоя гроб? Яйцето е един гроб. Там е затворен животът на пилето. Докато е в утробата на майка си, детето е затворено в гроб. Плодът, в който е затворено семето, е също гроб. Това са живи гробове, а не мъртви. Аз не говоря за мъртвите гробове, в които турят останките на човека. Като говоря така, аз искам да мислите право, а не както досега сте мислили. Ако мислите по стария начин, няма да се повдигнете нито един милиметър по-високо, отколкото сте сега.
към беседата >>

Докато е в утробата на майка си, детето е затворено в гроб. (втори вариант)
Тогава аз ще ви бъда в услуга. Иначе цял свят да ми обещавате, няма да направя тоя опит. „И излязоха скоро от гроба със страх и радост голяма." Де е тоя гроб? Яйцето е един гроб. Там е затворен животът на пилето. Докато е в утробата на майка си, детето е затворено в гроб. Плодът, в който е затворено семето, е също гроб. Това са живи гробове, а не мъртви. Аз не говоря за мъртвите гробове, в които турят останките на човека. Като говоря така, аз искам да мислите право, а не както досега сте мислили. Ако мислите по стария начин, няма да се повдигнете нито един милиметър по- високо, отколкото сте сега.
към втори вариант >>

41. Кротостта и смирението

Знаете, че, когато детето е в утробата на майка си, се храни чрез пъпа си.
Тази омраза може да е във вашето съзнание, да я виждате, а може да излиза кармически от вашето подсъзнание, да не знаете причината й, и да усещате сърцето си свито. От това свиване на сърцето често пъпът се развива. Мнозина страдате от развит пъп. Не е май приятно да се развие някому пъпът, затова българите гледат да го завиват. Ще ви обясня какво нещо е развитият пъп. Знаете, че, когато детето е в утробата на майка си, се храни чрез пъпа си. Когато храните вашите деца с биберон, ако той се развие и отпуши, детето не може да се храни. Сега вие си мислите: „Проста работа е това нещо, с пъп ли ще се занимаваме? " Най-големите страдания на хората, казвам ви, са в това развиване на пъпа: щом се развие пъпът в духовно отношение, човек не е нормален, в неговите чувства има някаква аномалия. Навиването на този стомашен мозък не е нищо друго, освен поставяне силите му в активно състояние, сир.(сиреч) да станат те положителни. Слънчевият възел служи повече на човешкия магнетизъм, а мозъкът – на електричеството.
към беседата >>

42. Аз съм жив

Казвам: Те отидоха в утробата на мравояда. Култура!
Те се запитвали, как е възможно едно голямо представителство да полепне на езика на един мравояд и да изчезне. Едни от тях казвали: Видяхме, че нещо черно се проточи към народното събрание, и всички министри и депутати от нашия свят се полепиха и в един момент изчезнаха някъде в пространството. Както магнитът привлича железните стърготини, така и мравоядът привлече тия хора и ги погълна. И до днес тоя въпрос не е разрешен. И до днес мравешките философи се питат, де отидоха министрите и народните представители. Казвам: Те отидоха в утробата на мравояда. Култура! Питам: Какво е предназначението на земния живот? Какво е предназначението на нашата култура? Ще кажете, че предназначението на културата е да създаде държава, семейство, наука, религия. Ако, наистина, това е предназначението на културата и на нашия земен живот, защо да не създаде такава религия и наука, които да обединят всички хора? Ако религията е велика наука или велико учение, би трябвало тя да бъде приложима към всички разумни същества.
към беседата >>

" Аз казвам: отидоха в утробата на мравояда. (втори вариант)
Той ги глътнал и си заминал. Явили се философите на тази мравешка култура да разсъждават върху това явление, как е възможно цяло народно събрание да изчезне, да се полепи на хобота на един мравояд. „Видяхме, нещо черно се проточи в народното събрание и всички министри и депутати, всички мравки се полепиха по него като железни стърготини към магнита и изчезнаха в пространството." Този въпрос още не е разрешен. Всички философи питат: „Де отидоха всички министри и представители на това велико народно събрание? " Аз казвам: отидоха в утробата на мравояда. Култура! Какво е предназначението на нашия земен живот или на културата? Предназначението й да създаде държава, да създаде домове, да създаде религии и наука ли е? Всичко това ли е? Ако е такъв смисълът на културата, на нашия земен живот, защо тогава да не създадем една велика религия, в която всички да се обобщим?
към втори вариант >>

43. Ще управлява всички народи

Лошият човек прилича на онзи змей, чиито малки оживяват още в утробата на майка си, дето преяждат корема й и излизат навън.
Ще отвори Бог умовете им, да разберат, че не са толкова чисти, както си мислят. Какви трески за дялане имат всички хора! Писано е: „Книгата на живота ще се отвори и няма да остане тайна, която да не се знае." Всичко ще стане така, както е станало с раждащата жена и – или живо дете ще се роди, или мъртво. Каквото и да е, все ще се роди нещо. Разликата между добрия и лошия човек се заключава в следното: лошият се мъчи и нищо не ражда, а добрият се мъчи и ражда. Лошият човек прилича на онзи змей, чиито малки оживяват още в утробата на майка си, дето преяждат корема й и излизат навън. Днес пред жената – вашата душа, която иска да роди вашия ум, стои змеят, т.е. вашите лоши разположения, и казва: Защо си вярваш? Не бъди толкова глупав; и без вяра се живее. Ако го слушаш, змеят ще погълне твоето дете, без да ти даде нещо. Толкова години сте яли и пили, добре сте се обличали и спали на меки легла, но, въпреки това, пак сте недоволни.
към беседата >>

44. Десен и ляв път

Майката носи в утробата си девет месеца своя плод и се жертвува за рожбата си, защото вярва, че тя е носител на Любовта, а след нея иде Мъдростта.
Десният и левият път са двата необходими принципа, двете условия в живота. Сега българите са на кръстопътя. На българския народ са потребни издръжливост и вяра. Природните закони са неумолими. Страданията на българския народ не са се още свършили, но това не трябва да ви обезпокоява. Майката носи в утробата си девет месеца своя плод и се жертвува за рожбата си, защото вярва, че тя е носител на Любовта, а след нея иде Мъдростта. Любовта без Мъдростта и Мъдростта без Любовта не могат. Децата са носители на Истината. Каквито закони съществуват за хората, за человешките същества, и за природата са същите закони. Отсега нататък хората трябва да цъфтят. В Слънчевата система има нов елемент – това е одухотворението.
към беседата >>

45. Двата принципа / Съчетание на отношенията

БС

Тук няма никаква философия: онази майка, която носи детето в утробата си, от нея зависи животът на детето.
„Искам“ – това е един човешки израз, това е желание на невидимия свят или желание на Бога всички Негови деца да са свободни. С вашето минало аз не искам да се занимавам – това е ваша работа, аз се занимавам само с вашето настояще и с вашето бъдеще. И единственият човек, който може да ви помогне в пътя, в който сега се намирате, то съм аз. Аз ако ви изоставя, вие сте изгубени в дадения момент. Ако аз пусна пръчката, за която сте заловени, може само след хиляди години да дойдете и да ви избавя. Тук няма никаква философия: онази майка, която носи детето в утробата си, от нея зависи животът на детето. Ако тя реши да го износи, ще го роди, че ако реши да го пометне, то няма да се роди живо. Ще бъде смешно, когато едно дете се намира в утробата на майка си, да дойде друга и да му каже: „Излез от тази утроба и мини в моята.“ Трябва да се износи. Който дървен философ каже противното, той е първокласен невежа, не разбира този велик закон. Второ, аз не искам да изменям Божествения ред на нещата нито на една стомилионна част, нито желая вие да се опитате да го измените, то е светотатство. Друго положение: от седем милиона години законите на Бялото Братство не са се изменяли нито на една стомилионна част.
към беседата >>

Ще бъде смешно, когато едно дете се намира в утробата на майка си, да дойде друга и да му каже: „Излез от тази утроба и мини в моята.“ Трябва да се износи.
И единственият човек, който може да ви помогне в пътя, в който сега се намирате, то съм аз. Аз ако ви изоставя, вие сте изгубени в дадения момент. Ако аз пусна пръчката, за която сте заловени, може само след хиляди години да дойдете и да ви избавя. Тук няма никаква философия: онази майка, която носи детето в утробата си, от нея зависи животът на детето. Ако тя реши да го износи, ще го роди, че ако реши да го пометне, то няма да се роди живо. Ще бъде смешно, когато едно дете се намира в утробата на майка си, да дойде друга и да му каже: „Излез от тази утроба и мини в моята.“ Трябва да се износи. Който дървен философ каже противното, той е първокласен невежа, не разбира този велик закон. Второ, аз не искам да изменям Божествения ред на нещата нито на една стомилионна част, нито желая вие да се опитате да го измените, то е светотатство. Друго положение: от седем милиона години законите на Бялото Братство не са се изменяли нито на една стомилионна част. Вземам това число, което е една величина, принадлежаща на висшата Божествена математика, на Божествения свят. Тия закони са строго определени за всяка мисъл, чувствувание и действие, имат специална форма, в която може да се изрази мисълта ни, чувствуването и действието ни.
към беседата >>

46. Новото човечество

Тя страда, докато се сформира детето в утробата й, но когато роди, освобождава се от всички страдания.
След като изтече всичко нечисто, пак ще ги обърнат с главата нагоре и ще започне Новия Живот. Някои от вас може да кажат: "Какво ни интересува това Ново човечество при сегашните страдания." Обаче трябва да знаем, че страданията са една необходимост за развитието на човека. Ние едва сега, в тази епоха, сме започнали да страдаме и сме станали по-чувствителни. И наистина, съвременните хора страдат повече, но тези страдания са нещо благородно и те са, които ще организират обществото. Всяка бременна майка не изпитва ли известни страдания, известни преживявания? Тя страда, докато се сформира детето в утробата й, но когато роди, освобождава се от всички страдания. Следователно, страданието показва, че сме бременни с една велика Божествена идея и когато детето се роди и бъдем готови като майката да преживеем всички страдания, в нас ще престане скръбта и ще дойде Радостта. Често ние сами си причиняваме страданията. За пример ще ви приведа един анекдот из българския живот. Някой си селянин обичал много яйца и търсил случай често да си хапва, но не му се отдавало, защото жена му била голяма скъперница. Тя била едра, снажна и когато мъжът й се осмелявал без нейно знание да си похапне едно-две яйца, тя го набивала добре.
към беседата >>

47. Сутрешен наряд, 21 август и Идване и възприемане на Духа

“ Да, вие сте децата на ангелите – вие сте малки ангелчета, като онези малки деца, които се зараждат в утробата на майка си.
Заради този плод е радостна майката, радостно е и детето. А след това, когато майката благодари, че на детето ѝ е даден този плод, тази мисъл отново почва да цъфти и вързва в ангелския свят. Тогава имате една поредица от прояви. Знаете ли какво чувства един ангел, когато му се даде плод от негово дете или от което и да е детско сърце? Ще запитате: „Ангелите имат ли деца? “ Да, вие сте децата на ангелите – вие сте малки ангелчета, като онези малки деца, които се зараждат в утробата на майка си. Разбирайте това в преносен смисъл – тази истина вие днес няма да я разберете напълно, но след няколко милиарда години ще я разберете, обаче не в обикновения ѝ смисъл, а в смисъл – какво нещо е човешкият дух. Тогава светът за вас ще добие достъпна форма, за да ви изяви вътрешната страна на тази красота, която ние сега виждаме във външната ѝ изява. Често казвате: „Аз познавам този човек.“ Не. За да познаем човека, трябва да видим плода на неговите чувства; за да познаем човека, трябва да видим плода на неговите мисли; за да познаем човека, трябва да видим плода на неговите действия. И тъй, чувствата, мислите и действията са плодове.
към беседата >>

48. 400 000 форми

Душата на детето, преди да дойде в утробата на майка си, преминава през 400 000 форми.
Умът е развратил сърцето. На ума трябва да се създаде постоянна работа. Впрегни ума на работа, за да те освободи той от мъчнотии. Една душа може да я задигне вятърът и да я носи в пространството като една прашинка. Душите за да се спасят от такива люшкания, предпочитат да се подслонят в тялото на някое животно. Душата на детето, преди да дойде в утробата на майка си, преминава през 400 000 форми. Времето е студено, защото ние сме грешници. Лозинката „Няма любов като Божията любов. Само Божията любов е любов“ ще я произнасяте с благоговение и така да я научите да я произнасяте, че като сте болни, като я произнесете, да оздравеете. Нека са децата бодливи, а езикът малък, а не децата малки, а езикът бодлив. Когато вземате нещо за ядене, преди да го употребявате, поиздухвайте го с уста.
към беседата >>

49. Любовта

Майката, когато е бременна, нали усеща трепване, заиграване на детето в утробата й?
Забелязвайте си тези числа. Започнете да работите с висшата математика. Защо като се срещнат момък и мома, които имат стремеж един към друг, сърцето им трепва? Много естествено, трябва да трепне. Ако сърцето не трепне, няма живот в него. Майката, когато е бременна, нали усеща трепване, заиграване на детето в утробата й? Тогава тя почва да се радва. Трепването показва, че Божествения живот идва, и Господ пита: Ти готова ли си да възприемеш този живот и да го обработиш? По същия начин Господ пита и момата, и момъка. А момата нищо не иска да знае. Тя мисли за шапки, за рокли, как да си нареди къщата, а за трепването на сърцето нищо не мисли.
към беседата >>

Майката, когато е бременна, нали усеща трепване, заиграване на детето в утробата и? (втори вариант)
Забелязвайте си Тези числа. Започнете да работите с висшата математика. Защо, като се срещнат момък и мома, които имат стремеж един към друг, сърдцето им трепва? - Много естествено, трябва да трепне. Ако сърдцето не трепне, няма живот в него. Майката, когато е бременна, нали усеща трепване, заиграване на детето в утробата и? Тогава тя почва да се радва. Трепването показва, че божественият живот идва, и Господ пита: "Ти готова ли си да възприемеш този живот и да го обработиш? " По същия начин Господ пита и момата и момъка. А момата нищо не иска да знае. Тя си мисли за шапки, за рокли, как да си нареди къщата, а за трепването на сърдцето нищо не мисли.
към втори вариант >>

50. Фарисей и садукей

Някой казва: „Утробата, умът, сърцето ми заигра“.
Хубаво нещо е ръченицата. И в доброто има игра. Защо играят само здравите? Според мене и болните трябва да играят. Аз бих желал всички хора да играят. Някой казва: „Утробата, умът, сърцето ми заигра“. Играта е отлично средство за тониране. – „Сега не ни е до игра.“ – Докато сте в злото, не трябва да играете, но щом влезете в доброто, и на млади, и на стари препоръчвам да играят. Има игра на карти, на пиано, на цигулка – на всичко играйте, но така, че вашият ум и сърце да бъдат бодри и весели. Сега, да не останете с мисълта, че, като ви срещна на пътя, ще ви удуша. Ако видя, че в гърлото си имате цирей и умирате, веднага ще бръкна в устата ви да пробия цирея.
към беседата >>

Нѣкои казватъ: „Утробата ми, сърцето ми, умътъ ми заиграха“. (втори вариант)
Ще дойде день, когато тѣзи думи, които ви говоря, ще горятъ, а вие ще играете на рѫченица. Хубаво нѣщо сѫ рѫченицитѣ. Въ доброто има игра. Защо болнитѣ хора не играятъ, а само здравитѣ? Азъ бихъ желалъ всички хора да играятъ. Нѣкои казватъ: „Утробата ми, сърцето ми, умътъ ми заиграха“. Играта е едно отлично срѣдство за тониране вѫтрѣ въ живота. Вие казвате: „Сега не ни трѣбва игра“. Да, въ лошото не трѣбва да се играе, но въ доброто, прѣпорѫчвамъ и на млади и на стари да играятъ. Има игра на карти, на пиано, на цигулка, на рисувание и т.н. Играйте на всичко, но правилно, тъй че вашиятъ умъ и сърце да бѫдатъ бодри и весели.
към втори вариант >>

51. Любовта, носителка на живота / Любовь – носителка на вѣчния животъ

В 27 стих на същата глава се казва: „Когато Той говореше, една жена от народа въздигна глас и рече Му: „Блажена утробата, която те е носила, и съсъците, които си сукал“.
В 27 стих на същата глава се казва: „Когато Той говореше, една жена от народа въздигна глас и рече Му: „Блажена утробата, която те е носила, и съсъците, които си сукал“. Христос отговори: „По-блажен е оня, който слуша Словото Божие и Го пази“. – „Пази“ означава изпълнява. Силата на кой и да е композитор, артист, виолонист, художник, скулптор или какъв и да е друг се заключава не в заченатата идея в ума му, но в реализирането и изпълнението на тая идея. Всички вие сте богати на идеи. Няма нито един от вас, който да не е богат на идеи.
към беседата >>

52. В правда, истина и святост / Правда, истина и светость

Докато е в утробата на майка си, детето гледа през нейните очи.
Човек може да извади и двете си очи и пак да си остане лош. От окултно гледище слепотата разбира толкова възпитана воля, че човек да вижда само ония неща, които му причиняват добро; ония, които му причиняват зло, съзнателно да отблъсква. Да бъдеш сляп, това значи да разбираш същността на живота, да знаеш истинската цена на нещата, както банкерът различава златните монети от фалшивите. И тъй, с отношението си към своите кандидати царската дъщеря искала да каже, че за оправянето на човешкото зрение трябвало да извади очите на своите възлюбени, които да гледат през нейните очи. Това е факт. Докато е в утробата на майка си, детето гледа през нейните очи. Тогава родителите се разбират. Щом се роди детето, между майката и бащата се явява спор. – Защо спорят? – Защото децата гледат през четири очи. Една българска пословица казва: „Очите му са отворени на четири“.
към беседата >>

53. Пробуждане на колективното съзнание

Човек може да се превъзпита само в утробата на майка си - в Любовта на Бога, а сам не може да се превъзпита.
Тъй ако каже, тя ще има дъщеря или син герои, които ще живеят в закона на Любовта. Всяка майка трябва да внушава това на децата си. Младите, които се женят, трябва да кажат така: "Нашите синове и дъщери трябва да живеят за Любовта, за Господа на Любовта, който обединява хората". Новото поколение ще бъде носител на новите идеи, на Божествената Любов. А тъй, както вървим сега, ако се раждаме по този хилав начин и искаме да превъзпитаме хората, които са работели от толкова хиляди години, нищо ни можем да направим. Човек може да се превъзпита само в утробата на майка си - в Любовта на Бога, а сам не може да се превъзпита. Само майката е в състояние да пресъздаде човека, да го превъзпита. Той сам е петдесет на сто фактор за своето превъзпитание. Той мяза на един кораб без кормило, който навсякъде може да бъде тласкан от вълните. И тъй, в бъдеще условията за жените трябва да се изменят. Жени, които зачеват, трябва да са при най-добри условия, а също и условията на децата трябва да се видоизменят.
към беседата >>

54. Закон на съвършенството

и най-добрият зародиш, който може да се положи в утробата на една жена, може да се осакати, ако тя се тревожи по време на бременността си.
Добро е това, което е плод на Любовта, което е в съгласие с Волята Божия. Ние сме се събрали, за да приложим този закон. Как? Сега ние всички сме казали, че ще служим на Господа. Апостол Павел казва: „Съработници да станем с Бога“, или казано на съвременен език, да станем съдружници с Него, да вложим капиталите си в Него, да започнем да работим и да кажем: „Господи, каквото Ти кажеш, каквото благоволиш, ние сме готови на Твоето Благоволение.“ Аз засягам този закон за съвършенството, за да можем да се избавим от съвременните илюзии. И най-доброто дете, т.е. и най-добрият зародиш, който може да се положи в утробата на една жена, може да се осакати, ако тя се тревожи по време на бременността си. През бременността си майката може да предаде всички качества на детето. Ако като бременна тя се въодушевява от музика, поезия, художество, всичко това тя може да предаде на своето дете. Но може да стане и обратното – ако през душата на една бременна жена минат чувства на омраза, завист, те всички също ще бъдат вложени в нейното дете. Следователно, когато Бог иска да вложи Своите Добродетели в нашата душа, Той може да ги вложи, но нашата душа трябва да се постави в най-добри условия, за да може да ги възприеме. Детето не трябва само да се роди, но и всички негови органи трябва добре да се устроят, за да могат да функционират правилно, когато то се появи в живота – да могат да възприемат силите от Природата и да работят съгласно Божията воля.
към беседата >>

55. Отговор на зададени въпроси

Казвам: когато майките заченат своите деца и те още от утробата ѝ заживеят с комунистически идеи, децата ще се родят комунисти.
Оженват се по любов, викат поп да им чете Евангелие, но после сами я развалят. Народят им се деца, развалена е комуната. Правят комуни и ги развалят. Мъжът и жената много добре започват своята комуна, работят даром за своите комунисти. Един комунист ме запита кой е правилният метод за образуване на една истинска комуна. Казвам: когато майките заченат своите деца и те още от утробата ѝ заживеят с комунистически идеи, децата ще се родят комунисти. – Как да се възпитават децата на нашите братя? Някои практически правила за възпитанието им. Този въпрос е почти същият. Създайте малки физически занимания на децата. В бъдеще трябва да се направят малки детски градини за обработване.
към беседата >>

56. Тогаз те ще просветнат!

И той го попитал: „Как може изново да влезем в утробата на майка си?
Само онзи гениален човек може да слуша, само онзи музикант – който има изтънчено ухо, само той може да схваща най-деликатния тон в музиката; а който няма такова ухо, той нищо не схваща. Сега някой ще каже: „Нам времето не ни е дошло“. Аз не говоря за онзи, на който времето не е дошло, а говоря за ония, на които времето е дошло. И вие, на които времето е дошло, няма да ми кажете: „Обяснете ми, това как става? “ Както Христос е казвал на Никодим: „Ако не се родите изново, не може да влезете в Царството Божие“. И той го попитал: „Как може изново да влезем в утробата на майка си? “ А Христос му отговори: „Ти си учител израилев и това ли не знаеш, тия елементарни работи не знаеш? “ И аз сега ще ви отговоря като Христа: Как може да просветнете, вие от две хиляди години християни, раждани по толкова пъти, минавате като правоверни, как да не знаете такава елементарна истина: праведните ще просветнат в Царството на Отца, т.е. в Царството на Любовта? На кой Отец? Той е бащата на Любовта.
към беседата >>

57. Плачът

Когато малкото детенце излезе из утробата на майката и заплаче, то казва: „Мамо, без теб аз погивам“.
Може да го приемат, но, като влезе в училището, той трябва да заплаче. Това е символ. Ще го преведа. Тогава Великият учител на това Божествено училище ще му предаде първия урок. Той е урокът на Любовта. Когато малкото детенце излезе из утробата на майката и заплаче, то казва: „Мамо, без теб аз погивам“. А майката го вземе на ръцете си и казва: „Не бой се, ти си в моята ръка на любовта, аз ще положа всичките грижи за тебе“. То е пак символ. Аз вземам всички примери от Природата, говоря за възрастни, а не за деца. Това, което аз говоря, вие знаете, че е тъй. Детето, което заплаче, започва да живее.
към беседата >>

Детето в утробата на майката не плаче, то само рита: там е друг живот.
Само едно условие се изисква: Да изпълним волята на нашия Баща, който ни е пратил на земята. Изпълним ли я веднъж, считат ни, че в нашите жили тече неговата кръв; ние сме братя, и сестри, и майка на Христа и имаме право да влезем в туй велико училище. Като дадеш всичко и заплачеш, това подразбира, че новият живот ще дойде и ще преминеш от смърт в живот. Бирникът, като отиде при някого, вземе му всичко и човекът се разплаква, но той не е дал всичко. И Христос казва: „Когато ние дадем всичко и заплачем, тогава ще минем от смърт в живот“. Детето в утробата на майката не плаче, то само рита: там е друг живот. И първото нещо, като излезе на белия свят, то трябва да заплаче, и вие почувствате една радост. Един християнин трябва да плаче. „Защо си будала, че плачеш? “, ще каже някой. – Не е будала.
към беседата >>

58. Още по-блажени са!

В утробата на майката ние съграждаме нашия нос, нашите очи и другите органи.
Ако са черни, защо са черни? Ако са сини, защо са сини? – „Тъй ме е родила майка ми.“ И вие решавате: „Така ме е родила майка ми“. Вие сте като една статуя. Не е тъй. В утробата на майката ние съграждаме нашия нос, нашите очи и другите органи. Майката ни е дала само материалите, а ние ги създадохме според нашия дух. Тъй, духът работи вътре, и той ни създаде, а не майка ни. Тогава няма да се сърдите никому, че вашият нос е късичък; сами сте си го направили, вие сте художникът, тази идея ви е дошла. И никому да не се сърдите. А сега хората разправят: „Майка ми тъй ме създаде“, „Господ тъй ни направи“.
към беседата >>

Вие знаете ли ония закони, с които сте работили в утробата на майка си?
Аз не казвам: „Това няма да го бъде“ – то е по стария закон. Нашите очи може да бъдат благородни, лицето ни да бъде благородно, всичко зависи от нас, но в действителност благороден е само онзи, който разбира Словото Божие и го изпълнява. Сега вие ще кажете: „Моят ум тъй ми казва“. Твоят ум какво ти казва? Изпитайте вашият ум дали е много просветен. Вие знаете ли ония закони, с които сте работили в утробата на майка си? Припомнете си ги! – „Смътно ми е.“ Сърдиш се, гневиш се, где ти е умът? Всякога, когато умът ти не присъства в една работа, сполетява те катастрофа. Всякога, когато се явяват такива състояния, това е признак, че умът отсъства. Във всички работи, дето умът присъства – висшият ум, катастрофа не може да стане.
към беседата >>

59. Стани и опаши се!

Да, сега трябва утробата ви, вашият ум, вашето сърце да заиграят.
Вашите грехове, това е един лед, а слънцето, което иде, то ще стопи тоя лед. И пак ви казвам, тъй Господ пише: „Ще залича греховете ви, няма да ги споменавам вече“. Затова иде Господ, ще съди Господ, но кои? – Които много са взели, и ще даде на онези, които нямат, защото казва: „Ще залича всичките ви грехове, ще изтрия сълзите ви и плач няма да има; гладните ще бъдат нахранени. Всички вие имате, и всички като васански телци ще скачате и възиграете“. Да, сега трябва утробата ви, вашият ум, вашето сърце да заиграят. „Стани! “, казва ангелът, този ваш ангел, аз го виждам вече, не само един ангел виждам, а много ангели. Сега вие ме гледате: „Дали нашият Учител право казва? “ Виждам, ангел седи отгоре и ви зове, това вие не мислите. Вие казвате: „Той видя ангел, ние нищо не виждаме“.
към беседата >>

60. Три разряда ученици / Три категории ученици

Никодим запита Христа: „Може ли стар човек да влезе отново в утробата на майка си и да се роди?
Следователно, ако и вие сте поканени от Великия Творец на света, от вашите напреднали братя, трябва ли да се откажете? Или ако сте влезли вече в школата, трябва ли да се върнете назад? Няма причина човек да се откаже от великия път на живота, дето го очаква щастието му. Откажете се от старите си възгледи и приемете новите. Защо трябва да живеете със старите възгледи, че ще умрете, че ще се разболеете, ще изгубите силата си? Никодим запита Христа: „Може ли стар човек да влезе отново в утробата на майка си и да се роди? “ Сегашните хора питат: „Може ли стар човек да учи? “ – Откога сте станали стари? Младият пък пита може ли, като млад, да следва в новия път? – Откога станахте млади? Старият иска да си почива, младият – да си поживее, но и двамата са на крив път.
към беседата >>

Никодим запита Христа: „Може ли стар човек да влезе отново в утробата на майка си и да се роди?
Следователно, ако и вие сте поканени от Великия Творец на света, от вашите напреднали братя, трябва ли да се откажете? Или ако сте влезли вече в школата, трябва ли да се върнете назад? Няма причина човек да се откаже от великия път на живота, дето го очаква щастието му. Откажете се от старите си възгледи и приемете новите. Защо трябва да живеете със старите възгледи, че ще умрете, че ще се разболеете, ще изгубите силата си? Никодим запита Христа: „Може ли стар човек да влезе отново в утробата на майка си и да се роди? “ Сегашните хора питат: „Може ли стар човек да учи? “ – Откога сте станали стари? Младият пък пита може ли, като млад, да следва в новия път? – Откога станахте млади? Старият иска да си почива, младият – да си поживее, но и двамата са на крив път.
към беседата >>

61. Природни методи / Природни методи

Докато е в утробата на майката, детето се намира в ембрионално състояние.
Как се познава, че човек е спасен? – Чрез Любовта, която Бог отправя към него. Христос е проява на тази Любов. Кога майката храни детето си? – Когато се роди то. Докато е в утробата на майката, детето се намира в ембрионално състояние. Следователно и човек, докато е в ембрионално състояние, не познава Любовта. Щом се роди. Бог отправя Любовта си към него. За неродените още храната се приготвя, новородените се хранят с мляко, а въэрастните – с твърда храна. Колкото расте човек, повече блага го очакват.
към беседата >>

Докато е в утробата на майката, детето се намира в ембрионално състояние.
Как се познава, че човек е спасен? – Чрез Любовта, която Бог отправя към него. Христос е проява на тази Любов. Кога майката храни детето си? – Когато се роди то. Докато е в утробата на майката, детето се намира в ембрионално състояние. Следователно и човек, докато е в ембрионално състояние, не познава Любовта. Щом се роди. Бог отправя Любовта си към него. За неродените още храната се приготвя, новородените се хранят с мляко, а въэрастните – с твърда храна. Колкото расте човек, повече блага го очакват.
към беседата >>

62. Не дойдохъ да разруша, но да изпълня / Дойдох да изпълня

Да казва на детето, докато е още в утробата й: Слушай, мама, аз искам да бъдеш съвършен човек; да носиш блага на всички хора; да знаеш, че в името Божие всичко е възможно. (втори вариант)
Майката може да му вдъхне разумност и интелигентност; да даде подтик на неговото чувство; да усили волята му. Същевременно, тя може да спре развитието на човека. Още като бременна, жената трябва да бъде смела и решителна, да живее без страх. Умът й трябва да бъде всякога свеж, бодър, зает с благородни и възвишени мисли и с онези велики истини, които движат героите на съвременното човечество. Тя трябва да бъде оптимистка. Да казва на детето, докато е още в утробата й: Слушай, мама, аз искам да бъдеш съвършен човек; да носиш блага на всички хора; да знаеш, че в името Божие всичко е възможно. Може ли страхливата бременна жена да внесе нещо велико и благородно в своето дете? Може ли, бащата, който прекарва по цели нощи в ядене и пиене, в разпуснат живот, да предаде нещо добро на детето си? Нека младото поколение да знае това. Казваш: Човек не трябва да се жени. И това не разрешава въпросите.
към втори вариант >>

63. Развитие на мозъчните центрове

МОК

При процеса на развитието си ембриото на човека е минало в утробата на майката през около 400-500 хиляди форми по-ниски от него, докато дойде до човешката форма.
Човек има такова чело, каквото никое животно няма. По големината, по формата и по развитието на мозъчните центрове отпред на челото се съди за човешката интелигентност. Човек се различава от животните не само по количеството на мозъка си, но и по качеството. Той е създаден при съвършено особени астрологически съчетания от тия, при които животните са създадени. С други думи казано, при създаването си човек е минал през специална врата, за да слезе на земята. При процеса на развитието си ембриото на човека е минало в утробата на майката през около 400-500 хиляди форми по-ниски от него, докато дойде до човешката форма. Днес формата на човека е най-съвършената, в която се е проявил животът на земята. Над човешката форма има още много форми, през които човек в бъдеще ще минава. Засега обаче той трябва да развива своя мозък, да го приготвя за бъдещите условия. При днешното устройство на човешкия организъм тялото е подложено на големи промени. Една тежка болест е в състояние да отнеме от теглото на човека повече от 20-30 килограма, но от теглото на мозъка — почти нищо.
към беседата >>

64. Петимата братя

Ясновидецът вижда това през утробата на майката.
Според религиозните има душа, но тя е лишена от форма. Не, душата има форма. Тя е много красива. Тялото е създадено по образ и подобие на душата, но е изопачено. За да се оформи като душа, човек трябва да мине през всички форми на живота, от най-ниската до най-високата. Ясновидецът вижда това през утробата на майката. Той може да проследи всички форми в развитието на ембриона, докато стигне до формата на човека. Като говорим за човека, разбираме същество, което още не е завършило своето развитие. Като човек той е завършил развитието си, но не и като душа. След всичко това се казва, че човек е създаден по образ и подобие на Бога. За да стане това, нужни са още хиляди години.
към беседата >>

Жената на новата култура трябва да възпитава децата си преди да се родят, още като са в утробата.
Божественото не трябва да се жертва. Не мислете, че мъжът иска много. Неговата торба е малка, той не иска много. Щом започне жената да дава, мъжът казва: „Стига толкова! “ Изобщо Божественото дава от изобилието си, за да задоволи нуждите на всички страдащи. Жената на новата култура трябва да възпитава децата си преди да се родят, още като са в утробата. Тя трябва да каже на сина си: „Синко, като излезеш на бял свят, в лицето на майка си, на сестра си и на жена си ще виждаш Божието лице. Ще гледаш на тях с благоговение, няма да допущаш никакви лоши мисли и чувства“. Какво казва съвременната майка на сина си и на дъщеря си? Тя казва на сина си: „Синко, не вярвай на своята възлюбена. Тя има интерес от тебе, не те обича“.
към беседата >>

65. За Името Ми / Ще му покажа все, що има, да пострада за името ми

Значи, докато се оформи в утробата на майка си, дълго време човек не диша и сърцето му не бие.
Ще кажете: „Може ли човек да живее, след като спре сърцето му? “ – Може, разбира се. Когато първоначално човек се зараждаше, сърцето му туптеше ли? – Не. Ако разглеждате човешкия зародиш, ще забележите, че туптенето на сърцето и дишането са последни процеси. Значи, докато се оформи в утробата на майка си, дълго време човек не диша и сърцето му не бие. Тези функции се изпълняват от сърцето и дробовете на майката. Но когато поиска да стане независим, той излиза от утробата на майка си; тогава сърцето му почва да работи и дробовете да дишат. И той заживява разумен живот. Онзи закон, който е накарал сърцето да бие, същият закон и сега действа. Ти можеш да спреш биенето на сърцето за половин час и след това пак да почне то да функционира.
към беседата >>

Но когато поиска да стане независим, той излиза от утробата на майка си; тогава сърцето му почва да работи и дробовете да дишат.
Когато първоначално човек се зараждаше, сърцето му туптеше ли? – Не. Ако разглеждате човешкия зародиш, ще забележите, че туптенето на сърцето и дишането са последни процеси. Значи, докато се оформи в утробата на майка си, дълго време човек не диша и сърцето му не бие. Тези функции се изпълняват от сърцето и дробовете на майката. Но когато поиска да стане независим, той излиза от утробата на майка си; тогава сърцето му почва да работи и дробовете да дишат. И той заживява разумен живот. Онзи закон, който е накарал сърцето да бие, същият закон и сега действа. Ти можеш да спреш биенето на сърцето за половин час и след това пак да почне то да функционира. Сърцето тупти поради онзи жизнен ток, който минава през него, обаче ти можеш да изместиш този ток и сърцето ти да спре. След половин час пак ще пуснеш тока и сърцето ще почне плавно да бие.
към беседата >>

Значи дълго време, докато човек се оформи в утробата на майка си, той не диша и сърцето му не бие. (втори вариант)
Ще кажете: „Може ли човек да живее, след като спре сърцето му? “ Може, разбира се. Аз ви питам. Когато човек първоначално се зараждаше, човешкото сърце биеше ли? Не. Ако вие разглеждате човешкия зародиш, ще забележите, че биенето на сърцето и дишането са последен процес. Значи дълго време, докато човек се оформи в утробата на майка си, той не диша и сърцето му не бие. Сърцето на майката и дробовете на майката изпълняват тази функция, но като поиска да стане независим, той излиза от утробата на майка си, и тогава сърцето му почва да бие и дробовете му да дишат. И той започва един разумен живот. Онзи закон, който е накарал сърцето да бие, този същият закон и сега съществува. Ти можеш да спреш за половин час биенето на сърцето си и да кажеш на туй сърце след половин час пак да почне да функционира. Защото туй сърце бие поради онзи жизнен ток, който минава през него.
към втори вариант >>

Сърцето на майката и дробовете на майката изпълняват тази функция, но като поиска да стане независим, той излиза от утробата на майка си, и тогава сърцето му почва да бие и дробовете му да дишат. (втори вариант)
“ Може, разбира се. Аз ви питам. Когато човек първоначално се зараждаше, човешкото сърце биеше ли? Не. Ако вие разглеждате човешкия зародиш, ще забележите, че биенето на сърцето и дишането са последен процес. Значи дълго време, докато човек се оформи в утробата на майка си, той не диша и сърцето му не бие. Сърцето на майката и дробовете на майката изпълняват тази функция, но като поиска да стане независим, той излиза от утробата на майка си, и тогава сърцето му почва да бие и дробовете му да дишат. И той започва един разумен живот. Онзи закон, който е накарал сърцето да бие, този същият закон и сега съществува. Ти можеш да спреш за половин час биенето на сърцето си и да кажеш на туй сърце след половин час пак да почне да функционира. Защото туй сърце бие поради онзи жизнен ток, който минава през него. Обаче ти можеш да изместиш този ток, и сърцето ти пак да спре.
към втори вариант >>

66. Първото правило

МС

Онова дете, което е заченато в утробата на майката, то е свързано с нея и ще се подчинява на всичките закони, които майката налага.
Ако ние искаме да образуваме братство, то е да се освободим от това, да се подкупваме с пари, а с честен труд да изкарваме своята прехрана. Досега, като сме се опетнили, ще гледаме, за вбъдеще, като живеем по честен начин, да се не каляме вече. Тия, старите дрехи са се окаляли, но новите дрехи да не окаляме. Старото изведнъж няма да си замине. Аз ще ви кажа защо не може да си замине. Онова дете, което е заченато в утробата на майката, то е свързано с нея и ще се подчинява на всичките закони, които майката налага. Докато е в утробата на майка си, ще прави всичко, каквото каже майката. Там то не диша, майка му диша заради него. Някой път може кръвта на майката да не е толкоз чиста, но то казва: "Съдба, карма." И то ще бъде там, докато се сформира, но, дойде ли деветият месец, излиза. Тогава му отрязват пъпа, то е самостоятелно от майка си. Та, казвам: в новия живот, който иде, вие ще спазите този закон, той е неумолим.
към беседата >>

Докато е в утробата на майка си, ще прави всичко, каквото каже майката.
Досега, като сме се опетнили, ще гледаме, за вбъдеще, като живеем по честен начин, да се не каляме вече. Тия, старите дрехи са се окаляли, но новите дрехи да не окаляме. Старото изведнъж няма да си замине. Аз ще ви кажа защо не може да си замине. Онова дете, което е заченато в утробата на майката, то е свързано с нея и ще се подчинява на всичките закони, които майката налага. Докато е в утробата на майка си, ще прави всичко, каквото каже майката. Там то не диша, майка му диша заради него. Някой път може кръвта на майката да не е толкоз чиста, но то казва: "Съдба, карма." И то ще бъде там, докато се сформира, но, дойде ли деветият месец, излиза. Тогава му отрязват пъпа, то е самостоятелно от майка си. Та, казвам: в новия живот, който иде, вие ще спазите този закон, той е неумолим. Ние не можем да скъсаме изведнъж със старото, но всинца трябва да бъдете готови, та, като дойде момента, когато чуете този глас, със старото всичко изведнъж ще бъде свършено, и изведнъж ще кажете първата дума.
към беседата >>

67. Искаш ли да оздравееш?

В утробата на тази земя ще израстне друга една култура.
Ще има една революция в природата, но не такава, каквато вие познавате. Тази революция, която сега става, е нищо пред тази, която природата приготовлява. Ще стане една такава революция, каквато светът не помни, каквато никога не е виждал. Ще бъдат разпокъсани и железници, и телеграфи. От този свят няма да остане нищо върху земята. В утробата на тази земя ще израстне друга една култура. Кога ще стане това? – Ако не приемете Любовта. Няма да ви давам подробности по това, но четете Евангелието, там е писано, че слънцето ще изгасне, че небесните светила ще потъмнеят. Казват: „Това са заплашвания! “ Когато стане, ще видим дали това са заплашвания или не.
към беседата >>

68. Моралният тип

МОК

Човекът, докато е още в утробата на майка си, няма възможност да работи.
Най-малко трябва да има един общ признак на лицето и после на специалните части. Някой път известен признак съществува само на челото, тогава той е само в потенциално състояние, съществува като възможност. Някой път се среща на брадата – то е по отношение на волята. Но когато един недъг съществува едновременно на главата, на лицето и на ръката, този човек е грешил в миналото по ум, по сърце и по воля, той е една бомба – трябва да го барате с щипци или никак да го не закачате. Засега вие сте в процеса на вашето развитие, който още продължава, и отсега трябва да работите върху себе си. Човекът, докато е още в утробата на майка си, няма възможност да работи. Тогава майката работи, майката го моделира, той не е свободен. Но щом се родите, вие може да станете майка на себе си – ще работите както искате. Вие може да кажете: Това зависи от обществото. Не, всеки от вас може да извая от себе си такъв човек, какъвто иска, но за това се изисква светъл ум, благородно сърце и силна воля. Имате ли всичко това, може да направите каквото искате, но ще изучавате законите на природата.
към беседата >>

69. Що е това?

Ти трябва да се научиш, като носиш туй дете в утробата си, да му кажеш: „На Бога ще служиш!
“ И тъй, уредиха работите. Във всяка една къща днес тъй се уреждат работите. И после хората питат: „Защо Господ е наредил така? “ – „Е, съдба, тъй решил Господ! “ Не е съдба това. Ти трябва да се научиш, като носиш туй дете в утробата си, да му кажеш: „На Бога ще служиш! “ А сега служим на кого? – Служим на църквата, на държавата, а на когото трябва да служим, не служим. Аз казвам: Най-първо трябва да служим на Бога на Любовта! Той трябва да бъде наш идеал. И тогава, като се срещнем, ние ще се познаваме.
към беседата >>

70. Кажи само реч

Докато не цъфне, човек е в положението на малкото дете в утробата на майка си.
Това чувство не е еднакво развито у всички хора. Тази е причината, задето говориш на някого за Бога, а той или нищо не разбира, или друго нещо разбира. Когато Божественото чувство у човека се развие, той ще възприеме Божията Любов и сила в себе си и ще стане безсмъртен. Христос казва: „В последните дни ще го възкреся." – Кои са последните дни? – Когато това чувство се разцъфти, както пъпката на слънчевата светлина, ти ще направиш първата вдишка, ще възприемеш Божествения живот. Докато не цъфне, човек е в положението на малкото дете в утробата на майка си. Щом излезе вън от нея и направи първата вдишка, то се разцъфтява. Значи, съществуването и животът на човека зависят от първата вдишка. Ако дете се роди и не заплаче, то е мъртво. То трябва да направи първата вдишка, да стане реакция в него и да започне новият живот. В първата вдишка се крие съзнанието на човека.
към беседата >>

71. Да възлюбиш Господа

Майката носи детето си девет месеца в утробата, но не знае, какви нещастия ще й причини то.
– Защо няма щастливи хора на земята? – Защото никой от тях не е намерил същественото в живота. Дето същественото отсъства, там няма живот. – Нали имат знание тези хора? – Те имат такова знание, което не носи живот. Майката носи детето си девет месеца в утробата, но не знае, какви нещастия ще й причини то. Тя не знае, какво се крие в него. Като гледам човека, аз го уподобявам на гърне, което се прави от тесто, пече се, и един ден то се счупва, нищо не остава от него. Българите си служат много с гърнета. Ако искат да сварят боб, леща, коприва, те ги варят в гърнета – там хубаво се сваряват. Гърнето представя външната форма на човека, но човек не е гърне.
към беседата >>

72. Топлината на живота

МС

Лесно е да се говори, че детето прекарва девет месеца в утробата на майка си, че възприема много от нейните качества и т.н.
Ще кажете, че имате знания. Много от знанията на съвременните хора са посредствени, но и резултатите на тия знания са посредствени. Необикновените резултати изискват необикновени знания. Съвременното човечество се нуждае от нови знания в областта на възпитанието, на науката, на техниката, както и на обществения живот. Съвременните хора говорят за раждането на децата, за тяхното възпитание, без да разбират дълбокия, вътрешен смисъл на въпроса. Лесно е да се говори, че детето прекарва девет месеца в утробата на майка си, че възприема много от нейните качества и т.н. Кой е раждал дете, както трябва, да знае, какво означава раждането? По този въпрос не трябва да се говори. Той е свещен въпрос, върху него не се говори. Лесно е да каже земеделецът, че е посадил семена в земята, и след известно време те израсли. Важно е, какво прави земята за израстването на тия семена.
към беседата >>

Тя трябва да носи детето в утробата. (втори вариант)
За да създадете необикновените работи, да създадете новата педагогика или новото ръководство на децата, трябват знания. Вие вчера засегнахте ред въпроси. Да се ражда човек и да се възпитава човек са две неща различни. Майката каква трябва да бъде? Вие този въпрос учихте ли? Тя трябва да носи детето в утробата. Вие в утробата носихте ли дете? Този въпрос, който не знаете, за него не говорете. Този въпрос за раждането на децата не го засягайте, то е един свещен въпрос. Не говорете за онова, което не знаете, не го засягайте. Всичките искат да се раждат.
към втори вариант >>

Вие в утробата носихте ли дете? (втори вариант)
Вие вчера засегнахте ред въпроси. Да се ражда човек и да се възпитава човек са две неща различни. Майката каква трябва да бъде? Вие този въпрос учихте ли? Тя трябва да носи детето в утробата. Вие в утробата носихте ли дете? Този въпрос, който не знаете, за него не говорете. Този въпрос за раждането на децата не го засягайте, то е един свещен въпрос. Не говорете за онова, което не знаете, не го засягайте. Всичките искат да се раждат. Държавата иска да се раждат войници, бащата иска да роди син, за да му работи.
към втори вариант >>

73. Съзнателният живот като забава

Човек в утробата на майка си, в утробата на Природата двата часа учи Мъдростта и Истината, а през останалото време от деня учи Любовта.
Тя ни учи на закона на топлината, т. е. на закона на Любовта. В този момент няма толкова резки промени в картините, но има промени в температурата. Най-напред не е толкова топло, но после става все по-топло и по-топло, докато стане много горещо. Значи и в живота е същото нещо. Човек в утробата на майка си, в утробата на Природата двата часа учи Мъдростта и Истината, а през останалото време от деня учи Любовта. Тъй че по-голямата част от нашия живот е употребена за изучване на топлината и на промените, които стават с нея. И тъй, когато вашият живот е на изгрев, ще вземете първия символ. Като отивате всяка сутрин на изгрев, ще имате в ума си картината, идеята за изгряващото Слънце. И когато погледна пукването на зората, аз ще се въодушевя, душата ми ще се изпълни с онези принципи на Мъдрост и Истина, а след като изгрее Слънцето, ще кажа: настана часът на Божествената Любов! И тогава цял ден ще трябва да изучавам промените, които стават в Любовта.
към беседата >>

Човек в утробата на майка си, в утробата на природата двата часа учи Мъдростта и Истината, а останалото време от деня учи Любовта. (втори вариант)
Тя ни учи на закона на топлината, т. е. на закона на Любовта. В този момент няма толкова резки промени в картините, но има промени в температурата. Най-напред не е толкова топло, но после става все по-топло и по-топло, докато стане много горещо. Значи и в живота е същото нещо. Човек в утробата на майка си, в утробата на природата двата часа учи Мъдростта и Истината, а останалото време от деня учи Любовта. Тъй че по- голямата част от нашия живот е употребен за изучаване на топлината и промените, които стават с нея. И тъй, когато вашият живот е на изгрев, ще вземете първият символ. Като отивате всяка сутрин на изгрев, ще имате в ума си картината, идеята за изгряващото слънце. И когато погледна пукването на зората аз ще се въодушевя, душата ми ще се изпълни с онези принципи на Мъдрост и Истина, а след като изгрее слънцето, ще кажа: настана часът на Божествената Любов! И тогава цял ден ще трябва да изучавам промените, които стават в Любовта.
към втори вариант >>

74. Разумният и неразумният слуга

Следователно ние можем да кажем, че числото 2 е утробата на числото 1.
Хващате числото 2, питате го защо е взело такава форма – и то не знае. Хващате единицата, питате я защо се е изправила като кол – и тя не знае. Ако тия числа биха имали съзнание, биха ви дали едно разумно разяснение: числото 2 не е нищо друго освен пътят на единицата. Той показва движението на единицата. Числото 2 показва пътя, по който единицата се е придвижила, за да образува числото 2. Следователно ние можем да кажем, че числото 2 е утробата на числото 1. За да може единицата да стане две, за да може силата ¢ да се раздвои, трябва да мине през този път, през двойката. Този, който е написал туй число, е бил адепт, той е разбирал законите. Числото 3 показва раздвояване на кръга. Вие сте виждали каква форма взема житното зърно, като се посее в земята. То се разпуква и приема формата на един разделен кръг, а именно следната форма:
към беседата >>

75. Родените

Законъ е: ако вложите единъ човѣшки зародишъ въ утробата на една майка маймуна, тя нѣма да роди единъ гений.
Знаешъ, но това азъ не наричамъ знание. Често, ние се намираме въ положението на онзи турчинъ, който като дошълъ въ България, постоянно се хвалилъ, че като билъ въ Багдатъ, могълъ да прѣскача трапове отъ по 10 м. широчина. Единъ день, единъ старъ турчинъ му казва: щомъ си могълъ въ Багдатъ да прѣскачашъ такива трапове, и ние тукъ имаме такива, прѣскочи нѣкой пѫть. – Не, тукъ не мога да прѣскачамъ такива трапове, защото климатътъ тукъ не е такъвъ, какъвто бѣше въ Багдатъ, тукъ е съвсѣмъ другъ. Сега, да се повърнемъ къмъ 13-ти стихъ отъ прочетената глава: „Които не отъ кръвь, нито отъ похоть плътска, нито отъ похоть мѫжка, но отъ Бога се родиха“. Законъ е: ако вложите единъ човѣшки зародишъ въ утробата на една майка маймуна, тя нѣма да роди единъ гений. Или, ако вложите единъ човѣшки зародишъ въ утробата на една майка мечка, или на една майка вълчица, тѣ нѣма да дадатъ качествата на този зародишъ. Какво ще се роди? Какво значи „похоть плътска“? Това значи: нисшъ животъ, неразуменъ животъ. „И отъ похоть мѫжка“ – значи отъ този нисшия умъ.
към беседата >>

Или, ако вложите единъ човѣшки зародишъ въ утробата на една майка мечка, или на една майка вълчица, тѣ нѣма да дадатъ качествата на този зародишъ.
Често, ние се намираме въ положението на онзи турчинъ, който като дошълъ въ България, постоянно се хвалилъ, че като билъ въ Багдатъ, могълъ да прѣскача трапове отъ по 10 м. широчина. Единъ день, единъ старъ турчинъ му казва: щомъ си могълъ въ Багдатъ да прѣскачашъ такива трапове, и ние тукъ имаме такива, прѣскочи нѣкой пѫть. – Не, тукъ не мога да прѣскачамъ такива трапове, защото климатътъ тукъ не е такъвъ, какъвто бѣше въ Багдатъ, тукъ е съвсѣмъ другъ. Сега, да се повърнемъ къмъ 13-ти стихъ отъ прочетената глава: „Които не отъ кръвь, нито отъ похоть плътска, нито отъ похоть мѫжка, но отъ Бога се родиха“. Законъ е: ако вложите единъ човѣшки зародишъ въ утробата на една майка маймуна, тя нѣма да роди единъ гений. Или, ако вложите единъ човѣшки зародишъ въ утробата на една майка мечка, или на една майка вълчица, тѣ нѣма да дадатъ качествата на този зародишъ. Какво ще се роди? Какво значи „похоть плътска“? Това значи: нисшъ животъ, неразуменъ животъ. „И отъ похоть мѫжка“ – значи отъ този нисшия умъ. Ние казваме: е, азъ вѣрвамъ въ Бога.
към беседата >>

Сега, да се повърнем към 13-ти стих от прочетената глава: „Които не от кръв, нито от похот плътска, нито от похот мъжка, но от Бога се родиха.“ Закон е: ако вложите един човешки зародиш в утробата на една майка маймуна, тя няма да роди един гений. (втори вариант)
Аз зная, какво нещо е животът, разбирам от него, зная и да свиря и да пея. Знаеш, но това аз не наричам знание. Често, ние се намираме в положението на онзи турчин, който като дошъл в България, постоянно се хвалил, че като бил в Багдад, могъл да прескача трапове от по 10 м. широчина. Един ден, един стар турчин му казва: Щом си могъл в Багдад да прескачаш такива трапове, и ние тук имаме такива, прескочи някой път. – Не, тук не мога да прескачам такива трапове, защото климатът тук не е такъв, какъвто беше в Багдад, тук е съвсем друг. Сега, да се повърнем към 13-ти стих от прочетената глава: „Които не от кръв, нито от похот плътска, нито от похот мъжка, но от Бога се родиха.“ Закон е: ако вложите един човешки зародиш в утробата на една майка маймуна, тя няма да роди един гений. Или, ако вложите един човешки зародиш в утробата на една майка мечка, или на една майка вълчица, те няма да дадат качествата на този зародиш. Какво ще се роди? Какво значи „похот плътска“? Това значи: нисш живот, неразумен живот. „И от похот мъжка“ – значи от този нисшия ум.
към втори вариант >>

Или, ако вложите един човешки зародиш в утробата на една майка мечка, или на една майка вълчица, те няма да дадат качествата на този зародиш. (втори вариант)
Знаеш, но това аз не наричам знание. Често, ние се намираме в положението на онзи турчин, който като дошъл в България, постоянно се хвалил, че като бил в Багдад, могъл да прескача трапове от по 10 м. широчина. Един ден, един стар турчин му казва: Щом си могъл в Багдад да прескачаш такива трапове, и ние тук имаме такива, прескочи някой път. – Не, тук не мога да прескачам такива трапове, защото климатът тук не е такъв, какъвто беше в Багдад, тук е съвсем друг. Сега, да се повърнем към 13-ти стих от прочетената глава: „Които не от кръв, нито от похот плътска, нито от похот мъжка, но от Бога се родиха.“ Закон е: ако вложите един човешки зародиш в утробата на една майка маймуна, тя няма да роди един гений. Или, ако вложите един човешки зародиш в утробата на една майка мечка, или на една майка вълчица, те няма да дадат качествата на този зародиш. Какво ще се роди? Какво значи „похот плътска“? Това значи: нисш живот, неразумен живот. „И от похот мъжка“ – значи от този нисшия ум. Ние казваме: Е, аз вярвам в Бога.
към втори вариант >>

76. Градоветѣ Содомски и Гоморски / Градовете Содомски и Гоморски

Ако онова дѣте, което до деветия мѣсецъ живѣе въ утробата на майка си, излѣзе прѣди този срокъ навънъ, то съ своето тѣло не ще може да живѣе – ще умре.
Разбира се, тия методи не могатъ да се дадатъ тъй, както въ тази моя бесѣда, но казвамъ, че има методи, чрѣзъ които човѣчеството може коренно да се измѣни. Азъ не съмъ за тия залъгвания, за тия палеативни срѣдства, но трѣбва едно коренно измѣнение на човѣчеството. Отъ всичкото това старо трѣбва изцѣло, коренно да се освободимъ. Другояче не може! Има биологически закони, които видоизмѣнятъ старото. Ако онова дѣте, което до деветия мѣсецъ живѣе въ утробата на майка си, излѣзе прѣди този срокъ навънъ, то съ своето тѣло не ще може да живѣе – ще умре. Но, докато е въ утробата на майка си, между неговото тѣло и това на майка му има ембриологически връзки, посрѣдствомъ които то живѣе. Въ човѣка сега се гради едно тѣло по-хубаво, по-красиво, по-издържливо отъ сегашното, и между него и новото тѣло пакъ има една такава нишка. Като се освободимъ и отъ това тѣло, ще се създаде друго тѣло, и тогава ние ще започнемъ единъ съзнателенъ, духовенъ животъ. Но за това нѣщо се изисква единъ ножъ, като този на Ешавора и добродѣтели, като тия на Бенама. И като се докосне този ножъ до васъ, трѣбва да се произведе една свѣтлина.
към беседата >>

Но, докато е въ утробата на майка си, между неговото тѣло и това на майка му има ембриологически връзки, посрѣдствомъ които то живѣе.
Азъ не съмъ за тия залъгвания, за тия палеативни срѣдства, но трѣбва едно коренно измѣнение на човѣчеството. Отъ всичкото това старо трѣбва изцѣло, коренно да се освободимъ. Другояче не може! Има биологически закони, които видоизмѣнятъ старото. Ако онова дѣте, което до деветия мѣсецъ живѣе въ утробата на майка си, излѣзе прѣди този срокъ навънъ, то съ своето тѣло не ще може да живѣе – ще умре. Но, докато е въ утробата на майка си, между неговото тѣло и това на майка му има ембриологически връзки, посрѣдствомъ които то живѣе. Въ човѣка сега се гради едно тѣло по-хубаво, по-красиво, по-издържливо отъ сегашното, и между него и новото тѣло пакъ има една такава нишка. Като се освободимъ и отъ това тѣло, ще се създаде друго тѣло, и тогава ние ще започнемъ единъ съзнателенъ, духовенъ животъ. Но за това нѣщо се изисква единъ ножъ, като този на Ешавора и добродѣтели, като тия на Бенама. И като се докосне този ножъ до васъ, трѣбва да се произведе една свѣтлина. Ще кажете: дали този човѣкъ говори Истината?
към беседата >>

Ако онова дете, което до деветия месец живее в утробата на майка си, излезе преди този срок навън, то със своето тяло не ще може да живее – ще умре. (втори вариант)
Разбира се, тия методи не могат да се дадат тъй, както в тази моя беседа, но казвам, че има методи, чрез които човечеството може коренно да се измени. Аз не съм за тия залъгвания, за тия палеативни средства, но трябва едно коренно изменение на човечеството. От всичкото това старо трябва изцяло, коренно да се освободим. Другояче не може! Има биологически закони, които видоизменят старото. Ако онова дете, което до деветия месец живее в утробата на майка си, излезе преди този срок навън, то със своето тяло не ще може да живее – ще умре. Но, докато е в утробата на майка си, между неговото тяло и това на майка му има ембриологически връзки, посредством които то живее. В човека сега се гради едно тяло по-хубаво, по-красиво, по-издръжливо от сегашното, и между него и новото тяло пак има една такава нишка. Като се освободим и от това тяло, ще се създаде друго тяло, и тогава ние ще започнем един съзнателен, духовен живот. Но за това нещо се изисква един нож, като този на Ешавора и добродетели, като тия на Бенам. И като се докосне този нож до вас, трябва да се произведе една светлина.
към втори вариант >>

Но, докато е в утробата на майка си, между неговото тяло и това на майка му има ембриологически връзки, посредством които то живее. (втори вариант)
Аз не съм за тия залъгвания, за тия палеативни средства, но трябва едно коренно изменение на човечеството. От всичкото това старо трябва изцяло, коренно да се освободим. Другояче не може! Има биологически закони, които видоизменят старото. Ако онова дете, което до деветия месец живее в утробата на майка си, излезе преди този срок навън, то със своето тяло не ще може да живее – ще умре. Но, докато е в утробата на майка си, между неговото тяло и това на майка му има ембриологически връзки, посредством които то живее. В човека сега се гради едно тяло по-хубаво, по-красиво, по-издръжливо от сегашното, и между него и новото тяло пак има една такава нишка. Като се освободим и от това тяло, ще се създаде друго тяло, и тогава ние ще започнем един съзнателен, духовен живот. Но за това нещо се изисква един нож, като този на Ешавора и добродетели, като тия на Бенам. И като се докосне този нож до вас, трябва да се произведе една светлина. Ще кажете: Дали този човек говори Истината?
към втори вариант >>

77. Плодътъ на дървото / Плодът на дървото