Търсене в текстове за 'Утроба'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 111 резултата в 74 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА ЖИВОТА - Д.Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

А въображението е утробата, в която се зачеват всички познания и идеи и в която те изживяват своите първи стадии на оформяване и развитие.
Че музиката има отношение към емоционалната природа на човека, това засега е най-ясно, понеже повечето хора преди всичко чувствуват музиката, а после вземат каквито и да са други становища спрямо нея. А благодарение изтъкнатата особеност в нервното устройство, респ. това на nervus vagus и благодарение на неговата връзка със слуховия нерв, става ясно, как едно обикновено слухово възприятие, причинено от трептения на материални частици, по чисто механически път иде в съприкосновение с областта на отвлечените прояви в човека, каквито са чувствата и мислите. Като първи резултат от въздействието на музиката върху умствената природа на човека се явява пробуждането и развитието на въображението. То се храни и подържа от музиката. А въображението е утробата, в която се зачеват всички познания и идеи и в която те изживяват своите първи стадии на оформяване и развитие. То е най-важното условие, без което умът не може да работи, то е въздухът в умствения живот. Чрез възприемане на музикалните елементи по време и чрез оживяване и оформяване на тия елементи в пространството посредством въображението, в човека се извикват към дейност много прояви, които ние различаваме като негов умствен живот. Една музикална композиция в нейното последователно възприемане събужда редица чувства, предизвиква живот на хиляди образи, дава нови идеи, а често пъти спомага за моментни прозрения, защото ритмиката на дадената музика е такава, че тя пропъжда, отстранява пречките, наслояванията по нервните центрове и с това ги прави годни за по-интензивна и по-продуктивна дейност В момента, когато се появи първото чувство или първата мисъл, явява се налице асоциацията, съзнателна или несъзнателна и от този момент тя взима най-живо участие в оформяването на образите и тяхното оживотворяване. Нещо повече. Често пъти това първо чувство и тая първа мисъл се раждат по силата на асоциацията.
към текста >>

2. Дух, сила и материя Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Всичко това показва великото бъдеще на науката за цветните лъчи, които в действителност имат приложение в живота още от утробата на човека.
В случая могат тия методи да се комбинират помежду си от една страна, а от друга и с другите терапевтични методи: електричество, магнетизъм, бани, фитотерапия, внушение и пр. На съвременната медицина са нужни нови методи. Лекарите едва днес откриха значението на слънцето за лекуване на много болести. И в туй отношение медицината не скрива, че светлината, като фактор в терапията, разширява все по-вече своите граници. От окултна гледна точка, цветните лъчи имат значение, като фактор за психофизиологично влияние върху човешката душа и тяло. Всичко това показва великото бъдеще на науката за цветните лъчи, които в действителност имат приложение в живота още от утробата на човека. Умелото използване естествените природни методи за възпитание на човешките характери в един нов дух, за изцеление на човешките психически и физически недъзи по един нов метод, ще намалят страданията и ще облекчат човешкия живот.
към текста >>

3. Бележки по повод статията „Астрология и медицина” Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

От окултна гледна точка, без да отричаме някои основания на биологическия закон за наследствеността, можем да уясним фактите с простите положения, че великите музиканти идат на света и се формират не в утробата на тяхната майка, а много преди това.
Тия примери много ясно изразяват подготовката в музикално направление, която великите композитори са получили в миналото си и с която те се раждат, Музикалните прояви в техния живот представляват почти легенди. Това са същества, дошли като че от друг мир, изтъкан от музика... На какво се дължи това ранно музикално проявление? На наследствеността ли? Действително играе и тя роля, но да се твърди и поставя изключително всички случаи на нея, е още твърде рано и доста рисковано, защото още самата тая наука за наследствеността е млада и не изготвена в окончателните си форми. От друга страна ние можем посочи други случаи, гдето родителите музиканти са създали деца, далеч от всека музикална проява или много посредствени в това направление. От окултна гледна точка, без да отричаме някои основания на биологическия закон за наследствеността, можем да уясним фактите с простите положения, че великите музиканти идат на света и се формират не в утробата на тяхната майка, а много преди това. Познавам неколцина цигани с висока виртуозност на цигулка. Недавна аз имах случай да слушам такъв циганин, който с една удивителна виртуозност свиреше съвършено хубаво и по изпълнение и по тон на гъдулка. А познавам и много интелигентни хора съвършено бездарни в това направление. Но общо взето, светът става от ден на ден по-музикален. И ако има нещо радостно в тия тъжни времена, то е именно фактът, че хората почват да обичат музиката.
към текста >>

4. ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ - Ив. Толев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В тиха звездна нощ, когато земята се сгушва в топлата пазва на небето и звездите шепнат чудни легенди за великата тайна на живота, един божествен лъч пронизва майчината утроба и всред неземна радост, душата зачева красотата.
Поетът плете от нишките на слънчевите лъчи топли песни, музикантът лее чудни звуци от своята среброструнна лира, а художникът рисува млада царица с диадема от брилянтни звезди. Всички и всичко служи на тая малка богиня – красотата. Птичките пеят химни за нея, цветята ù поднасят своята благоуханна усмивка, а сърцата копнеят по нея. Но има една чудна красота, която царствува над всички земни красоти. Тя е по-велика от сладкия чар, що разлива песента на поета; тя е по-дивна от звуците, които играят по хилядострунната арфа на певеца, по-велика от най-съвършеното изваяние на най-добрия художник на земята – това е красотата, която майката създава... Майката носи душата и на поета, и на музиканта, и на художника – нещо повече – тя носи в себе си слънцето, което ги вдъхновява – слънцето на великата любов – само майката има този божи дар: да ражда истинската красота. В тиха звездна нощ, когато земята се сгушва в топлата пазва на небето и звездите шепнат чудни легенди за великата тайна на живота, един божествен лъч пронизва майчината утроба и всред неземна радост, душата зачева красотата. Тогава нейният поет се пробужда от дълъг сън и начева живот. Той ще напише с пламъка на звездите нова поема, Певецът ще удари по тънкострунната си лира и сладките звуци на новата песен ще достигнат далечни страни. Художникът ще извае нова богиня. ...И красотата ще почне да цъфти в майчината градина... СКАЗАНИЕ ПЪРВО: ЛЕГЕНДА 3А СЛЪНЦЕТО То бе отдавна, в зората на човешкия живот, когато истината не беше слязла още на земята. Човекът в това далечно време не виждал слънцето и трептящите звезди.
към текста >>

5. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Живот се наричаше интервала от сътворяването на някой организъм в реката, в блатото, в утробата, до неговото умиране т.е.
Днес е достатъчно да започне човек да мисли със своя ум, а не с чуждите умове, както е ставало досега, за да прозре в часовете на това себевглъбяване наченките на истинското, на живото познание. Биде време в историята на човешката мисъл, когато в полусянката на едно връщане от пътя на човешкия възход, едно число човеци трябваше да напуснат временно пътя, начертан от вещата ръка на ония, които ръководят човешкия развой, за да дойде нашето време, когато отново ще трябва да открием тоя път все така светъл и прекрасен, макар затрупан със забвението на изминалите години. Това бе сътворяването науката за материята – така нареченото материалистичното учение, за идването на което има разбира се, дълбоки причини на които ние не ще се спираме тука. Материализмът, би могло да се каже, е учение за видимото последствие, за резултата на онова, което е неуловимо за нас – силите, енергиите в природата. Материята, с всичките така наречени физико-химически процеси подложени „случайно" на един непрекъснат ред от метаморфози и превръщания, съставяше всичко в живота. Живот се наричаше интервала от сътворяването на някой организъм в реката, в блатото, в утробата, до неговото умиране т.е. до изхабяването на тая телесна черупка, от която по тайнствен, неузнаваем път изчезваше живота. Учението материализъм бе обявено като „научно" и всичко което можеше да се каже вън от това, що твърдеше то, оставаше „ненаучно" непризнато. За човека нищо друго не можеше да се говори, освен това, че се заражда в яйцеклетката на майчинската утроба, развива се там, ражда се и продължавайки да се развива по законите на тия физико-химични процеси, свършва в недрата на земята, която поглъща изцяло неговото физическо и духовно естество. Сън! Също както животът на малките и крехки пролетни цветчета, които умират след като преминат пролетните дни, също както еднодневката, която както казва Bölsche, ражда се в топлика на майската лунна нощ, преживява в трескав темп върховните мигове на своя живот и не можейки по-вече да устои със слабото си телце на възторга на своя едничък ден, пада мъртва, за да я завлекат в неизвестност водите не буйния пролетен поток. Еднодневка, — това е човекът, наистина, ако той се разглежда в тая редица на нещастни, случайни творения, плод на физико-химичните процеси.
към текста >>

За човека нищо друго не можеше да се говори, освен това, че се заражда в яйцеклетката на майчинската утроба, развива се там, ражда се и продължавайки да се развива по законите на тия физико-химични процеси, свършва в недрата на земята, която поглъща изцяло неговото физическо и духовно естество. Сън!
Материализмът, би могло да се каже, е учение за видимото последствие, за резултата на онова, което е неуловимо за нас – силите, енергиите в природата. Материята, с всичките така наречени физико-химически процеси подложени „случайно" на един непрекъснат ред от метаморфози и превръщания, съставяше всичко в живота. Живот се наричаше интервала от сътворяването на някой организъм в реката, в блатото, в утробата, до неговото умиране т.е. до изхабяването на тая телесна черупка, от която по тайнствен, неузнаваем път изчезваше живота. Учението материализъм бе обявено като „научно" и всичко което можеше да се каже вън от това, що твърдеше то, оставаше „ненаучно" непризнато. За човека нищо друго не можеше да се говори, освен това, че се заражда в яйцеклетката на майчинската утроба, развива се там, ражда се и продължавайки да се развива по законите на тия физико-химични процеси, свършва в недрата на земята, която поглъща изцяло неговото физическо и духовно естество. Сън! Също както животът на малките и крехки пролетни цветчета, които умират след като преминат пролетните дни, също както еднодневката, която както казва Bölsche, ражда се в топлика на майската лунна нощ, преживява в трескав темп върховните мигове на своя живот и не можейки по-вече да устои със слабото си телце на възторга на своя едничък ден, пада мъртва, за да я завлекат в неизвестност водите не буйния пролетен поток. Еднодневка, — това е човекът, наистина, ако той се разглежда в тая редица на нещастни, случайни творения, плод на физико-химичните процеси. Една еднодневка с един по-дълъг ден, по-разтеглен в нашето съзнание, по-диференциран, радостите и скърбите у когото събрани наедно, не дават нищо по-вече от трепета на оня миг, в който слабата еднодневка умира от щастието на своя ден. Така щеше да е наистина, ако нямаше оная загадка, която увлича нашата мисъл в глъбините на тоя живот. Тогава нямаше защо да се стремим за нищо друго, освен да направим колкото се може по-щастлив нашият суетен, земен път.
към текста >>

6. Слепецът (стихотворение) - Х. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

като из майчинска утроба се родиха водите и земната твърд.
Миг от вечността е цял живот да бродиш в мене, защото ти сам неизбродим си нивга. А знаеш ли защо са разпилени бисери по моето дъно? – Да ти хрумне, че бисери безброй лежат в твоята душа, и плувец сам в себе си да станеш трябва, за да видиш в теб самия туй, което още не познаваш". Неспирна игра, като гласове от нестихваща музика са приказките на морето. „Преди да ме сътвори ръката на вечният, душата ти беше сътворена и заради нея. като из майчинска утроба се родиха водите и земната твърд. Ти беше там, защото Господарят на света те не откъсна от себе си в Свойто творчество. Той сам остана да живее в теб, но остава ти една гатанка – сам да Го откриеш. Колко пъти ви подсещам да погледнете в себе си. И с бурите ви призовавам и с гладкия, немръдващ огледален блясък". Той седи на безлюдния бряг и чака.
към текста >>

7. Има ли смърт - д-р Кадиев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Съвременната "културна" майка, която обикновено страда от запек, не е още готова да даде такива чеда, защото всички ония гниещи сокове в червата, поради близостта с утробата в продължение на 9 месеца, непрестанно преминават в растящия зародиш и съграждат в самите му основи идеите, причините на злото и смъртта.
Майката носи детето девет месеца, а и след това го храни около една година с мляко. През този период тя може да направи много, тя може да вложи в детето си своите идеи и да ги въплъти в него. Социалните въпроси могат да се разрешат само чрез майката, посредством нейната въплътена идея – детето. Жената може да добие своето освобождение единствено чрез собственото си дете. Маздазнан подготвя такива велики майки. Съвременната "културна" майка, която обикновено страда от запек, не е още готова да даде такива чеда, защото всички ония гниещи сокове в червата, поради близостта с утробата в продължение на 9 месеца, непрестанно преминават в растящия зародиш и съграждат в самите му основи идеите, причините на злото и смъртта. Учението Маздазнан е доста разпространено в Америка, Англия и Германия. В немска Швейцария, близо до Цюрих, покрай езерото, в селцето Хермберг има колония на маздазнисти. Тя служи като център за цяла Европа и като школа за разпространение на учението. Там се държат често курсове с практически характер, като се разяснява учението. Лекциите са достъпни за всеки желаещ, срещу известна такса.
към текста >>

8. Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Веднъж под напора на живота, що се събужда в утробата и други път под усмивката на любовта, когато цялата вечност се сбере в един миг!
Сега кова аз своя меч. Не чуваш ли понякога звъна на наковалнята, на която мнозина преди мене са въртели тежкият чук? Tе са преминали напред в своя път, но още чувам да кънти в широкия свет звънливото и многократно ехо, като вест за тия, що се раждат втори път! Двуострия меч на своя дух сам кове всеки за себе си. Земята тръпне в скрита майчина радост и гаснещите искрици от удара върху начервеното желязо шепнат мигновени приказки: „Два пъти се ражда човекът. Веднъж под напора на живота, що се събужда в утробата и други път под усмивката на любовта, когато цялата вечност се сбере в един миг! ” „Както младенецът приема първите лъчи на слънцето, които ритъмът на младото сърце разпраща по всички клетки, така роденият изново в своя дух, приема вечната виделина с ритъма на своето разпалено сърце.” „Детето брани майчината къща със своята любов, а ти, когато се родиш изново в своя дух, ще бдиш за името на Оногова, което ще ти пришепнат невидими уста в ранната утрин на твоя ден! ” „Нежна майчинска ръка поглажда къдриците на младенеца и нейната тиха песен донася съня на очите му. Крило на мощна, бяла птица е разперено над прекрасната глава на родения в светлината и милиони очи бдят над него, заедно с окото на неговата избрана звезда.” Далечна царкиньо, ти чакай ме. Сега градя аз своята съкровищница където ще оставя бисерният дар от твоята ръка. Не е простено да я не приготвя, защото не всяко място е достойно за скъпия ти дар.
към текста >>

9. За отделните народи - Г. Томалевски Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тия светии са само черупки на истинските Светии, сиреч на Светещите души, които „като слънца са просветнали в Царството на Отца си" - думи на Христа - след като са изходили будно пътя от тъмната утроба на земята до сърцето на слънцето.
Никое истинско учение, което е било нявга дадено на света, не е учило отказване от живота. Не е учил отказване от живота и Христос. И наистина, как можеше Оня, Който някога бе казал: „Аз съм Пътя, Истината и Живота" да отрече Живота? Ония, които създадоха „аскетичното" отказване от земния живот, бяха страхливци, които диреха да приютят нейде в някоя хралупа своя страх пред великия Живот, в който има върхове и бездни. Онази низа от манастирски аскети и отреченици от живота - на Изток и на Запад - е само една историческа карикатурна изложба на човешките религиозни заблуждения. Тия светии са само черупки на истинските Светии, сиреч на Светещите души, които „като слънца са просветнали в Царството на Отца си" - думи на Христа - след като са изходили будно пътя от тъмната утроба на земята до сърцето на слънцето. Имало е в древността - на Изток и на Запад - има и сега школи на Живота. И ония, които са встъпвали в тях, не са били беглеци от света, както мислят ония, които живеят в съня на живота и сънуват, че живеят. Нима е беглец ученият, който влиза в лабораторията си, за да се отдаде на своите изследвания? Учени, ала от друг род и друга степен са били те и като учени са влизали в себе си, за да намерят в своите глъбини изворите на живота, да открият вътре в себе си изходната точка на своя Път - и да станат сами свой път. Да станат сами свой път, а не да следват фаталните линии на Мировата Съдба.
към текста >>

10. Другар - стихотворение - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Така можем да си обясним всеизвестната универсална субстанция, която египтяните наричат „Телем" и чието зараждане те обясняват така: Слънцето й е баща, луната - майка, вятърът я отнесе в утробата си и земята я откърми.
Той използува, като основни символи четири елемента, които отговарят на четирите форми на материята: слънцето, съответстващо на огъня и на зараждането; то е общ баща на всички. Луната съответствува на водата; тя е майката на текущите води, на небето (Маhа, майя, Св. Дева Мария, Изида). Вятърът или атмосферата, съответствуваща на елемента „въздух". И най- после земята, която храни всичко, съответствуваща на твърдото състояние на материята. Така можем да си обясним всеизвестната универсална субстанция, която египтяните наричат „Телем" и чието зараждане те обясняват така: Слънцето й е баща, луната - майка, вятърът я отнесе в утробата си и земята я откърми. Тези са основните елементи на алхимията, които в един по-нататъшен, по-пълен етюд лесно ще се развият и доизяснят. Д-р Папюс Превела Д. К
към текста >>

11. Най-красивият орган в човешкото тяло Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Оня, Който бди върху птичките, животните и мушиците, Оня, Който пое грижата за тебе, докато беше още в утробата на майка ти, Не ще ли те закриля сега, когато си вече излязъл из нея?
Откажи се от всяко фокусничество. С голи думи ти не ще станеш едно с Него. Не се заблуждавай от свидетелствата на Писанията. Любовта е нещо съвсем различно от буквата и който я потърси с просто сърце, ще я намери. VII Защо, о сърце мое, си тъй нетърпеливо? Оня, Който бди върху птичките, животните и мушиците, Оня, Който пое грижата за тебе, докато беше още в утробата на майка ти, Не ще ли те закриля сега, когато си вече излязъл из нея? О сърце мое, как можеш да се отвръщаш от усмивката на твоя Бог и да скиташ тъй далеч от Него? Ти остави своя Възлюблен и почна да мислиш за други. Затова твоята работа е празна. VIII Отшелникът обагря дрехите си, вместо душата си, с багрите на Любовта. Той стои седнал в храма, напуснал Брама, за да се кланя на един камък.
към текста >>

12. МЕЖДУ ДВА СВЯТА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Детето, обаче, преди раждането, в утробата на майка си преминава друг процес - хранене, без дишане.
Ако учителят не дава никакъв материал на ученика си, от него нищо няма да излезе. Ако учителят не предава материала си в неговата преснота и пълнота, от ученика не може да се очаква много. Сега има ред методи за изследване основните пунктове, от които човек трябва да започне своя живот. Новороденото дете започва своя живот с дишане. Значи, дишането е първият процес, с който детето започва веднага след раждането. Детето, обаче, преди раждането, в утробата на майка си преминава друг процес - хранене, без дишане. Тогава майката е дишала, работила за него и се е хранила, а детето в нея само се е хранило. И в духовно отношение има хора, които представляват още неродени деца. Те са в ембрионално състояние Такива хора могат да не дишат само до деветия месец: те се хранят само, без да дишат. Ако на деветия месец гърдите им не се отворят и не почнат да дишат, очаква ги смърт. Рекат ли да излязат малко по-рано, или да останат малко по-късно, смъртта за тях е неизбежна.
към текста >>

13. ПЪРВИТЕ ЛЪЧИ - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Като елмазен дъжд летяхме ние към твоята утроба.
Колко пъти съм го виждал в часове на съзерцание: небето всякога над него е лазурно, чисто. Музика дишат неговите очертания и поток от радост. Златна порта е отворена в стените му и пришълци от вси страни прииждат с богати дарове. Майко земя! Помниш ли, когато дойдохме при тебе по лъчите на далечните звезди, с звездна светлина в душите? Като елмазен дъжд летяхме ние към твоята утроба. Душите ни трептяха в светлина, в радостта на всемира, но ние те намерихме печална, разплакана и скръбта по тъмните ти влажни зеници събуди първата ни болка. Ти ни научи на скръб. Понякога и ти се усмихваш – на пролет – когато се обличаш в бялата цветна премяна, но радостта ти е кратка, като мигновеното проблясване на слънцето в мрачен ден, като рядката усмивка на страдалец! От звездите дойдохме ние. Днес сме пилигрими и търсим загубената звездна радост сред стоновете на измъчената ти гръд!
към текста >>

14. ЕДНО ОТ НАЙ-ВЕЛИКИТЕ ДЕЛА - ЕЛИ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Докато детето е в утробата на майка си, то не може да разбере живота извън нея.
Малкото същество, като човека, не се задоволява с храната на комара. Следователно, невъзможно е идеите на комара да бъдат идеи и за човека, както не е възможно идеите на човека да бъдат идеи на комара. Оттук вадим заключението: разумен човек е онзи, който туря всяко нещо на своето място. В това отношение има много поети, писатели и философи, които мислят добре, но искат да изнесат цялата истина на хората наведнъж. Невъзможно е да се изнесе цялата истина в една епоха. Докато детето е в утробата на майка си, то не може да разбере живота извън нея. До това време то е в пасивно състояние и преживява точно живота на майка си. Каквото майката мисли, това и то мисли. Майката само насажда в него своите мисли и чувства и като свърши работата си, тя му отваря вратата и го пуща навън. Тя му казва: ти си сега свободно, можеш да се разхождаш, но близо до мене, защото си изложено на опасности. Следователно, „видимо” е знайното, което се придобива от истинската наука.
към текста >>

15. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ. БОГ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Тоя човек се заражда в яйцеклетката на майчината утроба, развива се, живее и отново се връща към своята прародина - небитието.
Човечеството в своя бяг към новото забрави за пътищата, по които бяха преминали неговите прадеди. Всички огромни, омайващи със своите придобивки цивилизации на древността, бяха забравени. Детронирано бе всичко, а на някогашните науки за човека и вселената, скрити зад символите на древните паметници, започна да се гледа които на суеверия. Сфинксовете и пирамидите - малките остатъци от величавата и ненадмината в своя духовен ръст египетска цивилизация, мълчаха и не говореха нищо за цъфтящата някога култура край Нил, а самите тях нарекоха идоли на някаква отминала „невежа" раса. Тая нова мисъл свали човека от мястото, което му даваха някога великите посветени - място на микрокосмос, където се събираха като в фокус всички световни сили, а го направи само последна от брънките на оная редица същества, с която безцелието и случайността правят каквото пожелаят. Тоя човек се заражда в яйцеклетката на майчината утроба, развива се, живее и отново се връща към своята прародина - небитието. Една еднодневка, с по-дълъг ден, редките мигове на радост у която се заплащат с дълга мъчителна върволица страдания. Наистина тая мъченическа животинка би изглеждала още по жалка, ако някъде дълбоко в нея не се криеше задрямалия зародиш на друго едно начало, което някога изявява своето присъствие със странното подсещане, прилично на далечен зов, ако това същества в редки мигове не знаеше да се отрече от всичките земни наслади, които му повелява биологическия нагон за живот и да прегърне смъртта в името на някакъв идеал. Ако човекът, наистина, беше призван към живот само да изпълни някакъв сляп инстинкт на природата, ако беше продукт на безсмислие, тогава защо е необходимо да го поддържаме? Но ако се вгледаме в него - в това „безсмислие" на природата, което така величествено дирижира целият световен организъм, ние заслужава да му отдадем необходимата почит. В такъв случай то престава да бъде безсмислие, а нещо, което крие дълбок смисъл.
към текста >>

16. НОВИТЕ ПЪТИЩА В МЕЖДУНАРОДНИЯ ЖИВОТ-Б.БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Най-първо детето в майчината утроба не диша.
Има три процеса: хранене, дишане, мислене. Източните народи турят най-първо дишането. И в техните школи, които са тайни, първото нещо, на което учат учениците, които приемат, е да ги научат, как да дишат. Най-първо се е явило храненето в живота. Защото и самият процес на дишане е процес на хранене. Най-първо детето в майчината утроба не диша. Майка му диша за него. Дишането е останало назад. понеже в майчината утроба майката е дишала заради детето и последното като излезе, тогаз започва да диша. Процесите на дишане и хранене едновременно трябва да вървят. Между тях има взаимна зависимост, взаимно влияние.
към текста >>

понеже в майчината утроба майката е дишала заради детето и последното като излезе, тогаз започва да диша.
Най-първо се е явило храненето в живота. Защото и самият процес на дишане е процес на хранене. Най-първо детето в майчината утроба не диша. Майка му диша за него. Дишането е останало назад. понеже в майчината утроба майката е дишала заради детето и последното като излезе, тогаз започва да диша. Процесите на дишане и хранене едновременно трябва да вървят. Между тях има взаимна зависимост, взаимно влияние. Защото ако вземеш храна, която не можеш да смелиш, ти вече не можеш да дишаш правилно. И обратното е вярно. Храненето също зависи от процеса на дишането.
към текста >>

17. За сатурновата линия - Из беседите на Учителя Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Всяка идея, за да бъде добре разбрана и приложена в живота, трябва да започне от майчината утроба през време на бременността.
Вегетарианството е начало, първа стъпка, врата за нов живот, за нови отношения. То е първа крачка по пътя на нашето духовно възрастване и възродяване, която трябва да се направи от всеки и да се продължи нагоре по пътя на индивидуалното себеусъвършенствуване. Грешат тези, които спират дотук. Вегетарианството не е цел и като така не е и край. Това го съзнават всички напредничави хора днес, а утре вярвам, че не ще има вече хора, които да са на противно мнение. Всяка идея, за да бъде добре разбрана и приложена в живота, трябва да започне от майчината утроба през време на бременността. Тя трябва да се развива и роди заедно с детето, да се подхранва от майката, едновременно с кърменето на детето. В млякото майката трябва да вложи тази идея за милост към страдащите, за обич и щадене живота на всяко цвете, животно или човек, защото „един" е животът и в дребната мушица, и в грамадния слон. Защото равни са пред Бога, защото в любовта няма предпочитание. Качеството на живота е едно. Човек устоява докрай само в ония идеи, които са негови братя и сестри, т.е.
към текста >>

18. Из „Живото слово - Бисери Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

И когато едно тяло се съгражда в утробата на една майка, духът на човека не седи в спящо състояние, а взема участие с духа на майката при изграждане на тялото.
Душата е съкровищница на човешкия дух. Тя носи всичко онова, което той е придобил от незапомнени времена до днес. Човешкият дух е автор на всички неща на земята. Всички науки, всички изкуства, всички религии, всички епохи и култури, през които е минала земята, са създадени все от човешкия дух, който още не се е напълно проявил. Самото физическо тяло на човека с всичките му органи, с всичкото му устройство е създадено от неговия дух. И когато едно тяло се съгражда в утробата на една майка, духът на човека не седи в спящо състояние, а взема участие с духа на майката при изграждане на тялото. Защото всички енергии, всички сили, които функционират в космоса, са достояние на човешкия дух. Той оперира свободно с материята - може да я сгъстява, разредява, да я моделира. Така напр., когато духът иска да намали вибрациите на светлината, той сгъстява материята около себе си. Материята постоянно заставя духа да създава нови форми, все по-усъвършенствувани. Духът създава формите, а материята индивидуализира духа.
към текста >>

19. ВЕГЕТАРИАНСТВОТО ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Те тогава ще знаят, че детето, една мисъл , една идея се откърмват и възпитават още преди да са виели бял свят, още докато са в утробата на майката.
Бащата е символ на принципа на Разума и Справедливостта, а майката - на принципа на Любовта и Добродетелта. От правилното съчетание на всичките способности и качества, които са под знака на бащинския принцип и тези, които се намират под знака на майчинския принцип, ще се развие един нов човек - човекът на пълнотата, на съвършенството. За този, който е проникнат от дълбокото учение на окултизма, е известно, че за да прояви истински един баща или една майка своя принцип, своето първично естество, трябва те да са развили и да са дали в себе си място на проява на тази истинска същност в човека. Само това е гаранция, че човек ще създаде нещо хубаво, един друг истински човек Ние няма да начертаем пътя. Нека всеки се замисли дълбоко и в дълбочините на своята душа ще намери отговорите, които дири - ще намери пътя към хубавото, разумното, доброто и съвършеното. Те тогава ще знаят, че детето, една мисъл , една идея се откърмват и възпитават още преди да са виели бял свят, още докато са в утробата на майката. На днешния свет липсва мекия принцип. Той се нуждае най-много от принципа на любовта - тази любов, която е огрята от великото слънце на мъдростта. На днешния свят трябват истински майки. От жените, от майките, казва Учителят, зависи бъдещето на света и човечеството. От тях зависи да изчезне войната от земята, от тях зависи да изчезнат престъпленията, от тях зависи правилното развитие на човечеството.
към текста >>

20. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

В случая трябва да съществува такава пълна обмяна между учител и ученик, каквато съществува между детето и майката в нейната утроба.
Само Учителят може с право да се нарече велик и мощен човек, защото неговият живот има отражение в целия космос. А щом животът и мисълта на един човек се отразяват в целия космос, те са божествени. Учителствуването подразбира един акт на висше самосъзнание. Трябва да се извърши един чисто духовен процес между учителя и ученика. Необходимо е, при това, пълно съзнание за задачата, която те имат да изпълнят. В случая трябва да съществува такава пълна обмяна между учител и ученик, каквато съществува между детето и майката в нейната утроба. И както човешкият дух работи в утробата на майката, за да изгради тялото на детето, както той се учи при този процес, взимайки участие в работата, която върши духът на майката, така и Учителят и ученикът трябва да работят едновременно с помощта на Божествения Дух, за да изградят духовното тяло на ученика - неговото вечно жилище. Ето защо, да бъдеш Учител, това ще рече да раждаш духовно. В тази смисъл на думата се говори в Писанието за раждане на мъже от мъже. Мъжът трябва да ражда, сиреч да бъде добър учител. И първото нещо, което трябва да направи духовният Учител, то е да разкрие на ученика духовния, невидим до тогава за него свят, тъй както майката, след деветмесечно носене на детето в своята утроба, му разкрива един нов за него свят.
към текста >>

И както човешкият дух работи в утробата на майката, за да изгради тялото на детето, както той се учи при този процес, взимайки участие в работата, която върши духът на майката, така и Учителят и ученикът трябва да работят едновременно с помощта на Божествения Дух, за да изградят духовното тяло на ученика - неговото вечно жилище.
А щом животът и мисълта на един човек се отразяват в целия космос, те са божествени. Учителствуването подразбира един акт на висше самосъзнание. Трябва да се извърши един чисто духовен процес между учителя и ученика. Необходимо е, при това, пълно съзнание за задачата, която те имат да изпълнят. В случая трябва да съществува такава пълна обмяна между учител и ученик, каквато съществува между детето и майката в нейната утроба. И както човешкият дух работи в утробата на майката, за да изгради тялото на детето, както той се учи при този процес, взимайки участие в работата, която върши духът на майката, така и Учителят и ученикът трябва да работят едновременно с помощта на Божествения Дух, за да изградят духовното тяло на ученика - неговото вечно жилище. Ето защо, да бъдеш Учител, това ще рече да раждаш духовно. В тази смисъл на думата се говори в Писанието за раждане на мъже от мъже. Мъжът трябва да ражда, сиреч да бъде добър учител. И първото нещо, което трябва да направи духовният Учител, то е да разкрие на ученика духовния, невидим до тогава за него свят, тъй както майката, след деветмесечно носене на детето в своята утроба, му разкрива един нов за него свят. Ясно е тогава, каква деликатна и отговорна работа е да бъдеш духовен Учител.
към текста >>

И първото нещо, което трябва да направи духовният Учител, то е да разкрие на ученика духовния, невидим до тогава за него свят, тъй както майката, след деветмесечно носене на детето в своята утроба, му разкрива един нов за него свят.
В случая трябва да съществува такава пълна обмяна между учител и ученик, каквато съществува между детето и майката в нейната утроба. И както човешкият дух работи в утробата на майката, за да изгради тялото на детето, както той се учи при този процес, взимайки участие в работата, която върши духът на майката, така и Учителят и ученикът трябва да работят едновременно с помощта на Божествения Дух, за да изградят духовното тяло на ученика - неговото вечно жилище. Ето защо, да бъдеш Учител, това ще рече да раждаш духовно. В тази смисъл на думата се говори в Писанието за раждане на мъже от мъже. Мъжът трябва да ражда, сиреч да бъде добър учител. И първото нещо, което трябва да направи духовният Учител, то е да разкрие на ученика духовния, невидим до тогава за него свят, тъй както майката, след деветмесечно носене на детето в своята утроба, му разкрива един нов за него свят. Ясно е тогава, каква деликатна и отговорна работа е да бъдеш духовен Учител. Затова Христос се обръща към своите ученици и им казва: „Не се наричайте учители". Ако някой си позволи самоволно да учителствува и осакати духовно някои души, ще отговаря пред Великия Закон. Великият Закон е благ, но и справедлив. Всички самозвани учители биват хвърляни в затвор, и след като излежат своето наказание - а знаете ли колко хиляди години са потребни за това - чак тогава ще поемат правия път на своето развитие.
към текста >>

21. МЪДРЕЦЪТ ОТ ИЗТОК- БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

И когато тази отвлечена отпървом идея, не принадлежаща на оня кръг идеи, които са свързани със „служенето в храма", не принадлежаща, следователно, към „лунния цикъл", за който бе дума в статията за Елисавета, се въплъщава, когато се ражда „детето", неговата майка, която го познава вътрешно, защото го е носила в утробата си, му дава по интуиция същото име, което и бащата е получил по откровение.
Служенето в храма с неговите обреди - това е оперирането на ума в областта на догматичната мисъл, по отъпканите пътища на обикновената логика, по ония пътища и методи - „обреди" - и с оня научен инструментарий, чрез който интелектът единствено може да черпи знания. Цялата научна и философска дейност на ума в „храма" е свързана с „обреди". „Захарий" – интелектът - трябваше да онемее, след като узнава „името" на сина си. Той предава зародишът на тази идея, на която знае само „името", сиреч познава я само по форма, а не и по съдържание, на Елисавета - сърцето, живота, за да я зачене, да даде плът и кръв. да я изпълни със съдържание. И когато тази отвлечена отпървом идея, не принадлежаща на оня кръг идеи, които са свързани със „служенето в храма", не принадлежаща, следователно, към „лунния цикъл", за който бе дума в статията за Елисавета, се въплъщава, когато се ражда „детето", неговата майка, която го познава вътрешно, защото го е носила в утробата си, му дава по интуиция същото име, което и бащата е получил по откровение. То не може да носи името „Захария", както предлагат „съседите и роднините", изразители на родовите идеи и родовия дух, защото Иоан Кръстител не идва от оня род, от който Захария е дошъл, а от една друга, по-висока сфера. С други думи, новото, висшето, гениалното не може да се сведе към познатите понятия - „имена", пазени така ревниво от традицията, от родовия опит - от „съседи и роднини". Отбелязвам тия тънки подробности, едно, за да изтъкна някои особености на трансцендентния опит и второ, за да може на фона на тия идеални от старозаветно гледище люде, „благочестиви и праведни", изпълняващи всички постановления на закона, да изпъкне по-ярко идеалният образ на новозаветната жена, който ни е даден в Дева Мария. Ясно е, че ако Елисавета, завършек на една дълга родословна линия, водеща началото си от Сара, можеше да роди на старини, като зрял и най-висш плод на старозаветната култура Предтечата, тя не можеше да стане майка на дълго очаквалия Месия -Христос. Майка на Спасителя можеше да бъде само „Дева Мария" - чистата, девствена материя, която крие в себе си елексира на новия живот.
към текста >>

Щом Елисавета чула Марииния поздрав, младенецът заиграл в утробата ù.
Ето привилегията на девата, ето възможността на човешката душа, която достига да прояви в земния си живот състоянието на девата. Аз няма да се впущам да разкривам окултния смисъл, който се крие в тия подробности. Посочвам ги само, за да наведа на размисъл ония, които обичат да се вдълбочават в подобни проблеми. В интересната връзка, в която Лука е поставил Дева Мария и Елисавета, ще отбележа само един момент, за да изтъкна още веднъж дълбоките тайни, които се крият зад символиката на този толкова прост разказ. Казва се, че Мария, след явяването на архангел Гаррил, което станало на шестия месец от зачеването на Йоана, посетила Елисавета, за да я поздрави. Щом Елисавета чула Марииния поздрав, младенецът заиграл в утробата ù. Изпълнена със светия Дух, Елисавета се обръща към Мария със следните думи: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба! От какво ми е тази чест, да дойде при мене майката на моя Господ? Защото, ето, щом стигна гласа на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми". Като обръщам внимание на великото майсторство на евангелиста, чрез най-прости наглед символи, да отбелязва по най-краткия възможен начин велики културни движения, даващи отпечатък на цели епохи, да покаже техния генезис, интимната им връзка и приемственост, културно-историческият им смисъл, ще разкрия без всякакви по-нататъшни тълкувания, вътрешното съдържание на горните стихове. Дълго време преди раждането на Христа, означено езотерично с „три месеца преди раждането на Предтечата" - ония души, чиято колективна душа е символизирана чрез Елисавета, майка на Предтечата, са доловили интуитивно, че очакваният Месия, новата епоха, ще дойде.
към текста >>

Изпълнена със светия Дух, Елисавета се обръща към Мария със следните думи: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба!
Аз няма да се впущам да разкривам окултния смисъл, който се крие в тия подробности. Посочвам ги само, за да наведа на размисъл ония, които обичат да се вдълбочават в подобни проблеми. В интересната връзка, в която Лука е поставил Дева Мария и Елисавета, ще отбележа само един момент, за да изтъкна още веднъж дълбоките тайни, които се крият зад символиката на този толкова прост разказ. Казва се, че Мария, след явяването на архангел Гаррил, което станало на шестия месец от зачеването на Йоана, посетила Елисавета, за да я поздрави. Щом Елисавета чула Марииния поздрав, младенецът заиграл в утробата ù. Изпълнена със светия Дух, Елисавета се обръща към Мария със следните думи: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба! От какво ми е тази чест, да дойде при мене майката на моя Господ? Защото, ето, щом стигна гласа на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми". Като обръщам внимание на великото майсторство на евангелиста, чрез най-прости наглед символи, да отбелязва по най-краткия възможен начин велики културни движения, даващи отпечатък на цели епохи, да покаже техния генезис, интимната им връзка и приемственост, културно-историческият им смисъл, ще разкрия без всякакви по-нататъшни тълкувания, вътрешното съдържание на горните стихове. Дълго време преди раждането на Христа, означено езотерично с „три месеца преди раждането на Предтечата" - ония души, чиято колективна душа е символизирана чрез Елисавета, майка на Предтечата, са доловили интуитивно, че очакваният Месия, новата епоха, ще дойде. Това заиграване на младенеца в утробата на Елисавета от поздрава на Мария е израз на цялото онова месианско движение, което предхожда раждането на Христа, възвестяването на неговото учение.
към текста >>

Защото, ето, щом стигна гласа на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми".
В интересната връзка, в която Лука е поставил Дева Мария и Елисавета, ще отбележа само един момент, за да изтъкна още веднъж дълбоките тайни, които се крият зад символиката на този толкова прост разказ. Казва се, че Мария, след явяването на архангел Гаррил, което станало на шестия месец от зачеването на Йоана, посетила Елисавета, за да я поздрави. Щом Елисавета чула Марииния поздрав, младенецът заиграл в утробата ù. Изпълнена със светия Дух, Елисавета се обръща към Мария със следните думи: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба! От какво ми е тази чест, да дойде при мене майката на моя Господ? Защото, ето, щом стигна гласа на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми". Като обръщам внимание на великото майсторство на евангелиста, чрез най-прости наглед символи, да отбелязва по най-краткия възможен начин велики културни движения, даващи отпечатък на цели епохи, да покаже техния генезис, интимната им връзка и приемственост, културно-историческият им смисъл, ще разкрия без всякакви по-нататъшни тълкувания, вътрешното съдържание на горните стихове. Дълго време преди раждането на Христа, означено езотерично с „три месеца преди раждането на Предтечата" - ония души, чиято колективна душа е символизирана чрез Елисавета, майка на Предтечата, са доловили интуитивно, че очакваният Месия, новата епоха, ще дойде. Това заиграване на младенеца в утробата на Елисавета от поздрава на Мария е израз на цялото онова месианско движение, което предхожда раждането на Христа, възвестяването на неговото учение. Самият предхристиянски месианизъм се развива под знака на Предтечата и представя една подготовка на човечеството за идването на Христа. В разгледаните по-горе пасажи от евангелието, дето се явява Дева Мария, ние имаме работа с един колкото реален, толкова и митологичен образ.
към текста >>

Това заиграване на младенеца в утробата на Елисавета от поздрава на Мария е израз на цялото онова месианско движение, което предхожда раждането на Христа, възвестяването на неговото учение.
Изпълнена със светия Дух, Елисавета се обръща към Мария със следните думи: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба! От какво ми е тази чест, да дойде при мене майката на моя Господ? Защото, ето, щом стигна гласа на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми". Като обръщам внимание на великото майсторство на евангелиста, чрез най-прости наглед символи, да отбелязва по най-краткия възможен начин велики културни движения, даващи отпечатък на цели епохи, да покаже техния генезис, интимната им връзка и приемственост, културно-историческият им смисъл, ще разкрия без всякакви по-нататъшни тълкувания, вътрешното съдържание на горните стихове. Дълго време преди раждането на Христа, означено езотерично с „три месеца преди раждането на Предтечата" - ония души, чиято колективна душа е символизирана чрез Елисавета, майка на Предтечата, са доловили интуитивно, че очакваният Месия, новата епоха, ще дойде. Това заиграване на младенеца в утробата на Елисавета от поздрава на Мария е израз на цялото онова месианско движение, което предхожда раждането на Христа, възвестяването на неговото учение. Самият предхристиянски месианизъм се развива под знака на Предтечата и представя една подготовка на човечеството за идването на Христа. В разгледаните по-горе пасажи от евангелието, дето се явява Дева Мария, ние имаме работа с един колкото реален, толкова и митологичен образ. Девата все още сякаш е митологично същество за съзнанието на човека. Но в Мария са съчетани два образа: образа на Девата, която е способна на „безпорочно зачатие" от Свети Дух, която ражда „Божия Син" и образът на майката - жена на Йосиф. Още като дева, тя е сгодена за Йосиф.
към текста >>

22. ЖИВЕЕНЕ ЗА ЦЯЛОТО - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Човек, от утробата на майка си до смъртта, е толкова зает със себе си, със своите лични нужди, че трудно може да разбира неща, които го заставят да се отклони от своето централно занимание - мисълта за себе си.
Въпросът не е до догми и максими морални. Тях ги има в живота много. Накъдето и да се обърнеш, натъкваш се на тях. И учители в училището, и майки, и бащи в къщи, и религиозни и обществени наставници, все учат хората на добро. Ала всички тия наставления много малко се възприемат от хората. Човек, от утробата на майка си до смъртта, е толкова зает със себе си, със своите лични нужди, че трудно може да разбира неща, които го заставят да се отклони от своето централно занимание - мисълта за себе си. Наистина, истинската мисъл за себе си е една свещена необходимост. Ала колцина мислят така? Главната човешка мисъл днес е как човек да се осигури повече, сир. да натрупа колкото се може повече физически блага. В този свой стремеж, той върви безогледно - човек днес развива в себе си до максимум способностите да лъже изкусно, без да го усети някой, да краде майсторски и хората да го похваляват за пожертвувателност, да изнудва, когато другите мислят, че той прави благородни жестове.
към текста >>

23. НОВОГОДИШНИ РАЗМИШЛЕНИЯ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

11 ст.) В Листра Павел, придружен от своя съратник Варнава, изправил на крака с едно само слово едного човека „немощен в нозете и хром от утробата на майка си".
А като строг фарисей е преследвал безпощадно християните до момента на неговото „обръщане" по пътя за Дамаск (на 33-та си година). Какъв е бил външният образ на Павла, не знаем. Да беше живял и се подвизавал в наше време, сигурно щяхме да имаме не десятки, а стотици негови ликове. И 1% от неговите слушатели да имаха фотографски апарати, пак щяха да се натрупат купове снимки на тоя пламенен говорител - в най-различни пози. Една косвена представа за външния вид на Павла може да се получи от един пасаж из Деянията (14 гл. 11 ст.) В Листра Павел, придружен от своя съратник Варнава, изправил на крака с едно само слово едного човека „немощен в нозете и хром от утробата на майка си". Народът - все езичници - удивен от това чудо, започнал да вика: „Боговете, уподобени на човеци, слязоха при нас". И наричали Варнава Юпитер, а Павла - Меркурий, „понеже той началстваше в словото". Вярването, че Юпитер и Меркурий слизат заедно на земята за съвместна работа, е било твърде разпространено в древността. То почива на астрологичната традиция, според която Юпитер и Меркурий са взаимно допълващи се сили, подобно допълнителните цветове на светлината. Понятно е тогава, дето езичниците от Листра, които вярвали, че "Юпитер и Меркурий слизат дружно между земните люде.
към текста >>

24. АСТРОЛОГИЯ. ТЪЛКУВАНЕ НА АСПЕКТИТЕ - П. МАНЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

В такъв случай органите на съответната система се намират в такова физиологично състояние — като че ли в утробата на „майката" има действително плод.
Дишането в такива случаи е повърхностно и непълно, сърцето реагира енергично като ускорява ритъма си — противно на това, което би се очаквало от едно съответно физиологично дразнене. Внезапни душевни кризи могат да бъдат причина за преустановяване функцията на един орган. Така например, едно внезапно, неочаквано неприятно зрително възприятие причинява силна душевна криза, а като последствие от това — пълно ослепяване (Amaurosis fugax). И обратно — едно душевно добро разположение може да подбуди цяла функция в една телесна органна система, за което нормално са нужни предварително физиологични, предпоставки. Познато е например едно привидно забременяване у жени, които нямат условия за това. В такъв случай органите на съответната система се намират в такова физиологично състояние — като че ли в утробата на „майката" има действително плод. По този начин организмът става резонаторна основа за душевния живот. А като последствие от това е, че ние по телесния резонанс можем да разпознаем всички душевни афекти. С това понятието идеоплази (психомоторно изграждане) става достъпно; особено що се отнася до неговата специална форма — физиогномията. Не се е дошло случайно до това, щото цялостният вид на тялото и изразът на лицето да бъдат разглеждани като коментатори на живота на даден индивид. Тялото се оформя и изгражда, материалът е, обаче, всякога различен; тялото се представя като гипсово поле, а душевният живот е скулпторът с инструмента — инерваторната енергия.
към текста >>

25. ПРОБЛЕМЪТ ЗА ВОЛЯТА У УЧИТЕЛЯ - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Слънцето поддържа изцяло нашия живот с чудните алхимични претворби на своята енергия, преработена в земните лаборатории, в мълчаливата утроба на земята, откъдето се раждат чудни плодове, натежали от сладост и обич.
Всяка минута то изпраща към земята лъчиста енергия, която се равнява на близо две калории върху 1 кв. см. Около една трета от тоя приток се поглъща от земната атмосфера, а останалата пада на самата повърхност на земята. Тая енергия произвежда безчислено много промени, които поддържат грамадното равновесие на жизнените процеси, от които най-важни с тия, които се извършват в зелените растения. Ние се ползуваме даром от светлината, топлината, храната и живота на слънцето, гледаме с очите си преизобилното богатство на световната красота, пием кристалните води на планинските ручеи и се радваме за това, че живеем и участвуваме в тоя велик процес на общото битие. Слънцето е в нашето сърце, то пълзи в жилите ни заедно с кръвта; топлината на нашата длан, с която милваме любимата главичка на малкото дете, е получена от горението на въглеродите в храната, съединени с кислорода на вдишания въздух. Слънцето поддържа изцяло нашия живот с чудните алхимични претворби на своята енергия, преработена в земните лаборатории, в мълчаливата утроба на земята, откъдето се раждат чудни плодове, натежали от сладост и обич. Погледнете белоцветната пролет, когато лумнат скритите сили на земята, до която се докосва слънчевия лъч, вижте палещото лято, когато по нивите се люлеят обилните класове на хляба, вслушвайте се в песента на жетвата, а после вкусете преизобилието на есента, за да разберете слънцето — неговия език, неговото могъщество, неговата преизобилна обич, с която непрестанно то дарява. Човек живее тридесет, петдесет, осемдесет или сто години на земята и нито веднъж не му идва на ума да благодари на това велико пулсиращо сърце, защото си мисли, че всичкото това е в реда на нещата, защото не знае, че всяко нещо не идва от нищото, а се дава от щедрото и благодатно сърце, в което има любов. Който познава точните закони в природата, знае, че всяка калория топлина, всяко трепване някъде в царството на целокупното естество, е за сметка на някоя изразходвана, дадена енергия, както всяко богатство идва или от нечия щедрост, или за сметка на нечия оскъдица. Защо тогава човека си позволява да се нарича господар на земята? Кое ни подсказва, че трябва да се отнасяме с такава безразсъдност и жестокост към по малките, които смятаме, че живеят от нашето благоволение?
към текста >>

26. СТИХОВЕ: КАК ? - Д. А-ВА; ЩЕ ЗВЪННЕ - Н. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Слънцето е вече родено из утробата на предвечното битие.
Стрелец ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА ОВЕН Една пееща стрела нарани небето на изток и от там надникна денят. Слънцето тръгна по колелото на зодиака, за да извърши отново чудото на своя път, за да се затвори още един извитък по спиралата на вечното време. Aries — тайна на всяко начало, велико пробуждане на света, предвечен ден на дните, когато започна разгъването на световната тайна, ключ на мъдростите и глава на вечния закон. Aries — в твоите трепетни дни се събужда пролетта на земята и прелетните птици идат с викове в долините, където още лежат неразтопените преспи на дълга зима. Слънцето е вече родено из утробата на предвечното битие. Огнените коне са запрегнати и пътят е очертан. Ще полети колесницата и ще запеят четирите времена на годината. Денят е разделен от нощта с мярката на правдата; светлината е разделена от тъмнината със синора на словото; животът е отделен от смъртта с меча на духа! Ще тръгне слънцето, ще поеме своя път, ще запеят небесата, и на земята ще цъфнат първите бели цветове. Един кос ще кацне на клончето и ще извика възторжено към лазура на чистото небе.
към текста >>

27. АВТОБИОГРАФИЯ (ПОЕМА В ПРОЗА) - G Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

В нея трепти с огнени пламъци праезикът на живота, който ни учи, че нашата утроба е водата, към която протягаме ръце.
В тоя символичен стих, както и в следващите след него, се крие непостижимата още за нас история на далечните праархаични ери, в оня неоткрехнат ковчег на миналото. Водата е в началото на всяко битие. Тя следва нашия живот на всяка стъпка. Водата ни умива, очиства ни и пак отминава в своя вечен кръговрат, като всякога се връща чиста, отново кристална, окъпана в Лъчите на небесния лазур. Жаждата! Какво силно, първично и жизнено чувство е жаждата. В нея трепти с огнени пламъци праезикът на живота, който ни учи, че нашата утроба е водата, към която протягаме ръце. Няма по-силно по-непреодолимо чувство от жаждата. Нищо не желае човек с такава настойчивост и сила както водата. И там, където няма вода, там хората са нещастни, отхвърлени от Бога, там те живеят като в ада. Жаждата е говор в нашата кръв, вик към живота, бълнуване в кошмарни огньове, истинско, ярко и чисто желание. Тъй като праосновата на нашето физическо битие е вода, ние я търсим навсякъде и когато я няма при нас или ни е забранена понякога, тогава ние усещаме бунта на нашата кръв, виждаме в сънищата си прекрасните и бликащи извори, в които потапяме пресъхнали устни.
към текста >>

28. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІІІ- Б. БОЕВ Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

А той е — да работим съзнателно в своя живот, във всеки миг и случай на деня, да постигнем тази вътрешна подготвеност, която ни прави неуязвими при най-тежката загуба на земята — да останем сами и голи — такива, каквито сме се родили от утробата на майка си.
Той има по-голямо богатство — връзката с живия Бог. Какво трябва да правим? — Ние няма да се спираме в дълъг анализа на останалите мисли, които дадохме от евангелието. Те са ясни по само себе си. Те стават още поясни, когато схванем пътя. А той е — да работим съзнателно в своя живот, във всеки миг и случай на деня, да постигнем тази вътрешна подготвеност, която ни прави неуязвими при най-тежката загуба на земята — да останем сами и голи — такива, каквито сме се родили от утробата на майка си. В тази вътрешна подготвеност е отговора на въпроса: какво да правим? който може да си зададем при всеки един случай в нашия живот. Затова е казано: „Ако искаш да бъдеш съвършен ..."
към текста >>

29. За ученикът Аверуни - Теофана Савова. Из Свещени думи на Учителя Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Не трябва ли майката да носи своя зародиш дълго време скрит в утробата си, преди да се оформи и развие, да растне и тогава да излезе на света?
Tози, който мисли да воюва, трябва първо да седне и премери силите си и да види дали може да издържи воюването. Защото славата се пада на тогова, който победи. Ти трябва да се заемеш повечко да четеш и да размишляваш, и когато дойдеш до едно вътрешно положително убеждение, тогава да изказваш това, което знаеш. Да поясня: -Какво би станало със семе, което се оставя без да е заровено в земята? Не трябва ли то да се скрие, за да израсне? Не трябва ли майката да носи своя зародиш дълго време скрит в утробата си, преди да се оформи и развие, да растне и тогава да излезе на света? Знаете, че сега Небето всинца претегля и се изпитват сърцата ви. Тогава ще ви се дадат нужните упътвания, по които да добиете истинското знание и мъдрост. Сега вие сте деца и трябва да пораснете по ум и мярката Христова. Защото само Отец е Който учи и дава знания. Само Неговият Дух е носител на всяка мъдрост и знание.
към текста >>

30. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Вятърът я носил в утробата си.
Това е великият закон на аналогията и съответствията, по който е построена вселената и който стои в основата на всяко окултно знание. 3. “И подобно на това, както всичко е произлязло от Единния, чрез посредството на Единния или чрез размишлението на Единния, т.е. Словото, Мировото Аз, така всички неща са се родили от тази едничка същност, чрез приспособление.” Тази мисъл е подобна на мисълта на Евангелиста Йоан в първата глава на неговото Евангелие “в начало бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. Всичко чрез Него стана и нищо без Него не стана” и пр. 4. “Слънцето е баща, Луната - майка. Вятърът я носил в утробата си. Земята е нейна хранителка. Тази същност прониква цялата вселена. Нейната сила си остава цяла, т.е. неизчерпана, когато се превръща в земя, т.е. когато твори, а не се изразходва.” 5.
към текста >>

31. Савка Керемидчиева (1901-1945) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Поздравих и усетих, че сърцето ми силно и радостно заигра, както децата скачат и играят, когато се радват, както детето в утробата на майката заиграва, както когато срещнеш обичан човек, когото дълги години не си срещал.
- Щом е така, моля ви да ме заведете при него”. Тя мислела, че съм комунистка, затова премълча, нищо не ми отговори, затова и не ми казала, че е духовен човек. Обаче, аз помолих още веднъж и настоях да ме заведе, и тя на 19 юли, в 3 часа след обяд, ме заведе. Стигнахме на улица “Опълченска” 66, дето живееше г-н Дънов. Г-жа Радославова попита г-н Дънов може ли да ни приеме и след нея влизам и аз. Поздравих и усетих, че сърцето ми силно и радостно заигра, както децата скачат и играят, когато се радват, както детето в утробата на майката заиграва, както когато срещнеш обичан човек, когото дълги години не си срещал. Не беше сърцебиене, не беше смущение, но скрита, дълбока радост, че душата ми е познала Учителя - така отсега нататък ще го наричам, защото г-н Дънов е вече отдавна забравено, чуждо, далечно, съвършено заличено от съзнанието на всички нас. Изведнъж сърцето утихна, настана необикновена тишина, и аз запитах Учителя, какъв съвет ще ми даде за майка ми и за леля ми, които не бяха особено добре със здравето. Докато ми даваше съвет, аз го наблюдавах: човек със среден ръст, на около 50 години, със слабо прошарена коса, погледът благ, спокоен, тих, изразът на лицето дълбоко внушителен. Това негово спокойствие сякаш и на мен се предаде. От него общо лъхаше някаква неземна чистота.
към текста >>

32. Д-р Методи Константинов (1902-1979) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Водата е кръвта на нашата планета, тя е утробата на всеки живот, непобедимата сила, която моделира облика на земята, тя е връзката ни с небето във физическия смисъл на словото.
В малката, но изпълнена с мъдри слова книжка “всекидневните чудеса” читателите се срещат с онова пренебрегнато в забързаното ни ежедневие знание, скрито в обикновените на вид неща от живота. Особена известност добива и книгата му “Астрономия за народа”, обичана и четена в най-широки кръгове. ВОДАТА Едва ли има вещество в природата с по-голямо значение и с повече форми от водата. Нейната вездесъщност я прави като кръвта - същина на целия живот. Ние живеем непрекъснато с нея и в нея, затова й отделяме толкова малко специално внимание, макар, че тя е алфата и омегата на цялото ни битие. Водата е кръвта на нашата планета, тя е утробата на всеки живот, непобедимата сила, която моделира облика на земята, тя е връзката ни с небето във физическия смисъл на словото. Повече от две третини от цялата повърхност на земята е вода, а континентите са острови сред нея - гнезда на живота в огромните й обятия, който живот тя непрекъснато поддържа със своите вечно претворяващи и животодаващи струи. Човек среща водата върху кадифените листа на розата като тръпнеща блестяща капка, която чупи в неописуема красота лъчите на утринното слънце. Среща я като мрачна и непобедима стихия в нощта на бурята, когато океанът е раздвижил своята огромна снага и връхлита със страшен рев върху малкото и дръзко пламъче на смелия плувец. Същността на водата е в тайнственото съчетание на два атома от най-лекия газ - водородът, с атомно тегло единица, с един атом кислород, с атомно тегло 16. В тая позната на всички връзка се образува най-разпространената течност на земята, която съпътства нашия живот от първия до последния миг.
към текста >>

33. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 56 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И когато дойде човешкият ум да ръководи живота ни, той ще създаде една епична култура; ще даде методите за живота, и възпитанието на децата ще започва още със зачеването, в утробата.
Вие не можете да си представите какво внася съмнението, подозрението и всички негативни качества в кръвта ви — внася нечиста материя която пречи на живота да функционира правилно, — внасят смъртта. Когато се пробуди към дейност човешкият ум, всички тези негативни качества ще изчезнат и страданията ще се премахнат, защото страданията са свързани с живота на сърцето, с венозната система. И когато Христос е казвал — да се отрече човек от себе си, той е подразбирал да повери всичко на своя ум; така ще дойде спасението на човека. Чувствата трябва да се поддържат като една основа върху която умът трябва да дойде да работи. Умът и това, което наричат дух са едно и също нещо. И когато дойде човешкият ум да ръководи живота ни, той ще създаде една епична култура; ще даде методите за живота, и възпитанието на децата ще започва още със зачеването, в утробата. Днес при все, че хората минават за умни, днешната култура не е съградена върху човешкият ум, а е резултат на човешкото сърце, и за това са всичките тези борби и противоречия; днес не работи човешкият ум, а работи човешкото сърце, личните чувства; хората живеят в задната част на главата си, където са локализирани чувствата, а не в предната част където е локализиран умът. И затова защото чувствата работят, светът се намира пред нова опасност — нова световна война, кояято, ако не се предотврати, ще помете цялата европейска култура. Затова всички хора които мислят, трябва да насочат своята мисъл, която да предотврати тази катастрофа, защото човешката мисъл е най-мощната сила в света. Един учен човек може да покаже пътя на цял народ, и да покаже изворите на блага в природата, от където може да се черпи; защото природата разкрива своите богатства само на умните. България е една богата страна, и аз съжалявам, че вие при големите богатства страдате.
към текста >>

34. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 66 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И съвременните хора, по сплаша на този естествен план са кандидати да постигна това високо положение на тези съвременни човеци, тъй както малкото дете в утробата на майката е кандидат да стане човек, но трябват 9 месеца.
Ще запитате къде са те? Те са там където сте и вие. Те се отличават с едно нещо - нямат никакви затвори и престъпници. В природата съществува един план, който е постижим за всички. Този план не е механически определен и направен, а е в самото естество на творческия процес на живота. И съвременните хора, по сплаша на този естествен план са кандидати да постигна това високо положение на тези съвременни човеци, тъй както малкото дете в утробата на майката е кандидат да стане човек, но трябват 9 месеца. И човек преди да стане човек е бил в утробата на природата с милиони години, докато се създаде неговата форма. Минало е много време, докато се създаде човешката форма, в която да може да се прояви човешкият дух. В природата съществува един план, който регулира нещата. През милионите години, когато човекът го нямаше, кой уреждаше земята? Религията казва - Духът Божи.
към текста >>

И човек преди да стане човек е бил в утробата на природата с милиони години, докато се създаде неговата форма.
Те са там където сте и вие. Те се отличават с едно нещо - нямат никакви затвори и престъпници. В природата съществува един план, който е постижим за всички. Този план не е механически определен и направен, а е в самото естество на творческия процес на живота. И съвременните хора, по сплаша на този естествен план са кандидати да постигна това високо положение на тези съвременни човеци, тъй както малкото дете в утробата на майката е кандидат да стане човек, но трябват 9 месеца. И човек преди да стане човек е бил в утробата на природата с милиони години, докато се създаде неговата форма. Минало е много време, докато се създаде човешката форма, в която да може да се прояви човешкият дух. В природата съществува един план, който регулира нещата. През милионите години, когато човекът го нямаше, кой уреждаше земята? Религията казва - Духът Божи. - Но като се говори за Духа Божи - разбират се всички съвършени същества, които създадоха и устроиха земята и цялата вселена.
към текста >>

35. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 79 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Възпитанието на човека започва още от утробата на майката.
Не трябва да заставяме природата да ни чака, а ние да сме готови и да чакаме. Всеки трябва да бъде готов за съработник във великото дело за освобождението на човечеството. Членовете на новото общество трябва сега да се пресъздадат, за да може да се пресъздаде и цялото общество. Защото, ако ние със сегашните си умове, сърца и характери влезем в едно ново общество, пак ще го направим като сегашното. Обществото е резултат на идеите и копнежите на индивидите, които го съставляват. Възпитанието на човека започва още от утробата на майката. Младите майки раждат глупави деца, а от младите бащи се раждат сприхави деца. Старите майки раждаш умни деца, а от старите бащи се раждат деца с добър характер и воля. Светът ще се оправи само при разумното разпределение на работата и почивката, когато на всички хора се даде работа и на всички се даде почивка, без разлика. Това трябва да бъде едно правило в практическия живот на земята. И тази криза, която сега съществува в света, се дължи на неразумното отношение, което съществува между работата и почивката в съвременното общество.
към текста >>

36. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 84 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Човек стои в утробата на майка си девет месеца, през което време в него се сформират всички органи.
И с туй, което те са разрешили досега, не можем да бъдем щастливи. Религиозните казват, че с туй учение, което Христос донесе в света, всичко ще постигнем. Но трябва да се разбере, че туй, което донесе и каза Христос, хората отдавна са го изгубили и въпросите си останаха неразрешени. Задачите, които има отделният човек, са и задачи на цялото човечество. Защото има един паралелизъм между развитието на отделните индивиди и цялото човечество. Човек стои в утробата на майка си девет месеца, през което време в него се сформират всички органи. Haй-първо се сформира стомахът, а най-после се сформират неговите бели дробове. Като се сформират белите дробове, той е вече в последния месец и трябва да се роди, а като се роди, почва да диша и да живее. Дишането дава ход на живота. В утробата на майка си човек се учи, как да се храни; той още не живее, защото не диша. Той е в едно латентно състояние и когато се роди, получава свобода да живее.
към текста >>

В утробата на майка си човек се учи, как да се храни; той още не живее, защото не диша.
Защото има един паралелизъм между развитието на отделните индивиди и цялото човечество. Човек стои в утробата на майка си девет месеца, през което време в него се сформират всички органи. Haй-първо се сформира стомахът, а най-после се сформират неговите бели дробове. Като се сформират белите дробове, той е вече в последния месец и трябва да се роди, а като се роди, почва да диша и да живее. Дишането дава ход на живота. В утробата на майка си човек се учи, как да се храни; той още не живее, защото не диша. Той е в едно латентно състояние и когато се роди, получава свобода да живее. Цялото човечество сега и в епохата на живеенето - на дишането. Но от туй положение трябва да се намери един изходен път и да се отиде по-нататък. Под действието на творческия импулс на живота, минералите излязоха от своето латентно състояние и станаха растения. Но не се спряха там, а влязоха в положението на рибите, после в това на птиците, в това на млекопитаещите и най-после минаха във фазата на човека.
към текста >>

37. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 89 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Цялото човечество се намира сега в утробата на Природата, където са ограничителните условия.
Но интелигентността и разумността на човека са обусловени от любовта му към Бога, към ближните и към Природата и затова ние казваме, че само любовта разрешава всички проблеми на живота. Когато говоря за любовта към Бога, към природата и към ближния, аз разбирам разрешението на великия социален проблем в неговата целокупност. Обаче, докато дойдем до това велико разрешение на въпросите на живота, ще минем през много страдания и изпитания. Това е методът на Природата, за да пробуди космичното съзнание у хората и те разберат, че са братя помежду си. Тогава ще разберем истината и тя ще ни направи свободни, защото под истина в дадения случай разбирам онези условия, при които човек може да бъде свободен, за да се проявява. Цялото човечество се намира сега в утробата на Природата, където са ограничителните условия. Но сега вече хората са в периода на раждането на едно ново съзнание у тях, с което ще добият и нови отношения към Бога, към Природата и към ближните си; но при това раждане са необходими отвън разумни същества, които да ръководят хората в този преходен период, за да не се осакати раждането на новото съзнание. А когато се роди вече това ново съзнание у хората, ще имат нови схващания за живота и съвсем нови отношения помежду си. Тогава всички хора ще излезем извън рамките на семейството, на нацията, дори и на човечеството, което е ограничено да живее само на земята; и ще станем граждани на необятния космос. Тогава ще разберем, какво значи разумен живот, братски отношения и любов. Ще влезем в общение с всички разумни хора, и ще разбираме правилно хората, и те ще ни разбират правилно.
към текста >>

38. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 90 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Най-първо детето в майчината утроба не диша.
Има три процеса: хранене, дишане, мислене. Източните народи турят най-първо дишането. И в техните школи, които са тайни, първото нещо, на което учат учениците, които приемат, е да ги научат, как да дишат. Най-първо се е явило храненето в живота. Защото и самият процес на дишане е процес на хранене. Най-първо детето в майчината утроба не диша. Майка му диша за него. Дишането е останало назад. понеже в майчината утроба майката е дишала заради детето и последното като излезе, тогаз започва да диша. Процесите на дишане и хранене едновременно трябва да вървят. Между тях има взаимна зависимост, взаимно влияние.
към текста >>

понеже в майчината утроба майката е дишала заради детето и последното като излезе, тогаз започва да диша.
Най-първо се е явило храненето в живота. Защото и самият процес на дишане е процес на хранене. Най-първо детето в майчината утроба не диша. Майка му диша за него. Дишането е останало назад. понеже в майчината утроба майката е дишала заради детето и последното като излезе, тогаз започва да диша. Процесите на дишане и хранене едновременно трябва да вървят. Между тях има взаимна зависимост, взаимно влияние. Защото ако вземеш храна, която не можеш да смелиш, ти вече не можеш да дишаш правилно. И обратното е вярно. Храненето също зависи от процеса на дишането.
към текста >>

39. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За да бъде щастлив човек, който се ражда на земята, необходимо е майката, когато го е носила в утробата си, да е имала възвишени идеи в ума си и благородни чувства и копнежи в сърцето си.
След като изучим всичките условия и възможности на земята, ние ще можем да създадем един сносен порядък за човешкия живот. Всички страдания и противоречия в съвременния живот произтичат от това, че всеки човек не е поставен да работи там, където трябва. Според законите, които ние знаем, необходимо е човек да се роди на земята на точно определено място и в точно определено време. Ако човек не се е родил, където трябва и когато трябва, то през целия си живот ще бъде нещастен. И ако Слънцето не види човека на мястото, където се ражда, то нещастие очаква такъв човек през живота му. За да бъде щастлив човек, който се ражда на земята, необходимо е майката, когато го е носила в утробата си, да е имала възвишени идеи в ума си и благородни чувства и копнежи в сърцето си. Бащата на щастливия човек трябва да е мъдър и винаги вдъхновен, а братята и сестрите на щастливия човек трябва да са радостни. Само при такива условия може да се роди щастлив човек на земята. Ако някой човек постъпва така в живота си, че кара майка си и баща си да съжаляват, загдето са го родили, то този човек не може да очаква добро от съдбата си. Това е първото биологическо условие за благоденствието на всеки човек. Хората, които не разбират тези основни закони на живота, искат да напуснат земния си живот и да отидат някъде си на онзи свят.
към текста >>

40. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 96 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Възпитанието на детето, трябва да почне твърде от рано, дори от утробата на майката и да продължи след неговото раждане.
Всичко, каквото дотогава то слуша или наблюдава, се отпечатва дълбоко в неговото съзнание и го носи през целия си живот. Ето защо много е важна „средата“ за детската възраст. Среда за детето са майката, бащата, братята, сестрите и всички ония, които го заобикалят. Те трябва да образуват една хармонична атмосфера, която единствена най-благоприятства за правилното развитие на детето, както във физическо, тъй и в духовно отношение. Ако околните проявяват отрицателни качества, като грубост, лъжа, клеветничество, пиянство, одумвания и пр., то всичко това се отпечатва дълбоко в нежния още мозък не детето и то добива предразположения да прояви тези качества по-късно като порасне. Възпитанието на детето, трябва да почне твърде от рано, дори от утробата на майката и да продължи след неговото раждане. Ето защо много е важен живота на майката през периода на бременността. И всичко онова което тя по-силно изживява, се отпечатва на формиращия се в нея човек и става негова психика, дори негов характер и предразположения. След раждането на детето е важна неговата храна, която трябва да бъде по възможност, идеална. Всички мисли, чувства и желания, били те нисши или висши, се предават чрез млякото от майката на детето, затова, когато майката е гневна, ядосана, разтревожена, не бива да кърми детето защото ще разстрои неговото здраве. Храната е друго важно условие както за поддържане на здравето, тъй и за правилното развитие.
към текста >>

41. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Възпитанието на детето не почва от неговото физическо раждане, както въобще е прието да се мисли, а далеч по-рано, още от утробата на майката, още от момента на зачатието.
Възпитанието трябва да бъде положено на здрава основа, за да може да даде желателните добри резултати. При възпитанието имаме три главни фактори. Те са: семейството. училището и обществото. Но като най-важен справедливо се счита първия (семейството), където първостепенна по важност е ролята на майката, която има най-силно влияние върху детето; която оставя най-трайни следи в душата на детето — утрешният гражданин, учен или държавник. Възпитанието на детето не почва от неговото физическо раждане, както въобще е прието да се мисли, а далеч по-рано, още от утробата на майката, още от момента на зачатието. Това значи, че още през време на бременността, всичко онова, което майката преживява, напр. като скръб, радост, утеха или въобще, каквото и да е душевно състояние, то неминуемо се предава чрез кръвта на майката на формиращия се в утробата й индивид, който бидейки още несамостоятелен, е част от майката и, хранейки се по осмотичен начин, той всмуква чрез цялото си тяло всичко онова, което майката преживява и всяко преживяване на майката е и негово преживяване. Така се всмуква и вгражда в тялото на бъдещият (утрешен) човешки индивид всяко чувство, всяко преживяване на майката, които стават сигурни предразположения, а дори и качества на новороденото. Един действителен пример: майката А. в гр.
към текста >>

като скръб, радост, утеха или въобще, каквото и да е душевно състояние, то неминуемо се предава чрез кръвта на майката на формиращия се в утробата й индивид, който бидейки още несамостоятелен, е част от майката и, хранейки се по осмотичен начин, той всмуква чрез цялото си тяло всичко онова, което майката преживява и всяко преживяване на майката е и негово преживяване.
Те са: семейството. училището и обществото. Но като най-важен справедливо се счита първия (семейството), където първостепенна по важност е ролята на майката, която има най-силно влияние върху детето; която оставя най-трайни следи в душата на детето — утрешният гражданин, учен или държавник. Възпитанието на детето не почва от неговото физическо раждане, както въобще е прието да се мисли, а далеч по-рано, още от утробата на майката, още от момента на зачатието. Това значи, че още през време на бременността, всичко онова, което майката преживява, напр. като скръб, радост, утеха или въобще, каквото и да е душевно състояние, то неминуемо се предава чрез кръвта на майката на формиращия се в утробата й индивид, който бидейки още несамостоятелен, е част от майката и, хранейки се по осмотичен начин, той всмуква чрез цялото си тяло всичко онова, което майката преживява и всяко преживяване на майката е и негово преживяване. Така се всмуква и вгражда в тялото на бъдещият (утрешен) човешки индивид всяко чувство, всяко преживяване на майката, които стават сигурни предразположения, а дори и качества на новороденото. Един действителен пример: майката А. в гр. Варна през бременния период отивала за нещо в магазина, прекосява една улица, но внезапно чува близко зад гърба си да свири автомобил. Тя се стреснала.
към текста >>

Престъпление е спрямо утрешния ден, спрямо бъдещето на човечеството всяко дразнене и оскърбление на жената — майка, която вече носи плода в утробата си, защото, както вече казахме, всичко, което майката преживява, се вгражда както във формиращите се вече нервна, мозъчна и пр.
То става вече по-самостоен индивид. Но влиянието на майката не е намаляло. Когато майката е спокойна,весела и жизнерадостна и кърми детето, то и детето отразява тия качества на бодрост и веселие, и съня му бива тих и спокоен. И обратно, когато майката е гневна, ядосана и пр. и кърми детето, то става плачливо и неспокойно, вследствие остри стомашни болки, причинени от отровеното мляко на гневната майка или кърмачка. Престъпление е спрямо утрешния ден, спрямо бъдещето на човечеството всяко дразнене и оскърбление на жената — майка, която вече носи плода в утробата си, защото, както вече казахме, всичко, което майката преживява, се вгражда както във формиращите се вече нервна, мозъчна и пр. системи, тъй и в неговата психика и детето безпомощно носи този недъг през цел живот. Много важно е за майката, както през бременния, тъй и след бременния период, как бива тя третирана от своя другар, дали като жена или вече само като майка и сестра. За правилното разрешение на горните въпроси ще допринесе много, както възпитанието на родителите, тъй и тяхната духовна култура. Докато физическото здраве на човека зависи преди всичко от храната, която яде, то духовното здраве зависи както от културата на майката, тъй също от съвкупността на положителните възможности, които обграждат, както майката, тъй и подрастващия индивид, неизключвайки и наследствеността. Комуто е много дадено и много се изисква.
към текста >>

42. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 113 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той започва в утробата на майка си като едно микроскопично същество и в деветте месеца минава през всички форми на животинското царство и след като се роди, ще расте и ще се измени.
Тя и неизменна. Тя има еднакви отношения и към грешните, и към праведните. Любовта иска да подобри живота на всички същества. Не да не изменят своята форма, но да подобрят своите възможности за ползване от Божиите блага. Защото човек трябва да измени своята форма. Той започва в утробата на майка си като едно микроскопично същество и в деветте месеца минава през всички форми на животинското царство и след като се роди, ще расте и ще се измени. Всичко е възможно, но трябва да имаме методи за това. Сега навсякъде има желание народите да се повдигнат; всички държави са се обособили и са затворили границите си и всеки разглежда живота от свое гледище. Икономически разглеждат въпроса. Всички народи сега се оформят като органи на един по-голям организъм. И когато един ден хората дойдат до споразумение, светът ще се оправи.
към текста >>

43. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 115 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато едно дете умре преди раждането но астралното тяло, което става към четиринадесетата година, то не може да отиде по-нагоре от първото небе, защото то не е отговорно за своите постъпки, също както нероденото дете не е отговорно за страданията, които причинява на майката със своите движения в утробата й.
Но казвам: не е ли по-добре на земята да има 100 милиона хора и да живеят в мир, разбирателство и братство или да имаме милиарди хора, които постоянно враждуват помежду си? По-добре е, по-малко хора да идват, но да няма сегашните страдания. По беседа от Учителя, държана на 11 ноември 1934 г. (следва) Макс Хайндел (9) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Първото небе (продължение от брой 113) Тук има един клас същества, които водят особено красив живот това са децата. Ако само бихме могли да ги видим, ний бихме престанали да скърбим. Когато едно дете умре преди раждането но астралното тяло, което става към четиринадесетата година, то не може да отиде по-нагоре от първото небе, защото то не е отговорно за своите постъпки, също както нероденото дете не е отговорно за страданията, които причинява на майката със своите движения в утробата й. Следователно, детето не минава през процеса не живота в чистилището. Това, което не е събудено, не може да умре. Затова астралното тяло на детето, заедно умственото, ще се запазят до новото раждане, и по тази причина подобни деца често могат да си припомнят миналия си живот. За тези деца първото небе е едно място за очакване, гдето те живеят от една до двадесет години, докато им се яви случай за едно ново раждане. И все пак то е нещо повече от място за очакване, защото в продължение на това време може да се направи голям напредък.
към текста >>

44. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 120 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тази матрица бива поставена в утробата на бъдещата майка.
Ний можем. до известна степен, да моделираме и дори съвършено да променим известни причини, преди да бъдат вложени в действие, но веднъж започнали да действат, без да сме взели предварителни мерки, те вече излизат вън от нашия контрол. Това именно се нарича „зряла“ карма или съдба, и за нея се казва, че Господарите на Съдбата спират всеки опит да се избегне от нея. По отношение на нашето минало, ние сме до голяма степен безпомощни, но по .отношение на бъдещите си действия, ний имаме пълен контрол, с изключение на случаите, когато сме обвързани от нашита минали действия. Малко по-малко, обаче, паралелно с това, как ние виждаме, че сами сме причината за нашите собствени скърби и радости, ний ще събудим в себе си силата да направляваме живота си във все по-пълна хармония, със законите на Бога и по такъв начин ще се издигнем над законите на физическия свят Това е ключът на освобождението, както Гьоте казва: От всяка земна сила, която го обвързва, човек се спасява чрез себе контрол; Етерното тяло, бидейки образувано от Господарите не Съдбата, ще създаде формите на физическото тяло, орган след орган. Тази матрица бива поставена в утробата на бъдещата майка. Атома семе за физическото тяло се намира в триъгълната главица в един от сперматозоидите в семето на бащата. Само той е, който прави оплождането възможно и тъкмо тук с обяснението на факта, че много полови съединявания са безплодни. Химическите съставни части на семенната течност и на яйцето са едни и същи винаги. и ако само това бяха условията за оплождането, ние не бихме могли да намерим обяснението на безплодността, ако вземаме предвид само материалния, видим свят. Обяснението ще бъде пълно, обаче, когато ние схванем, че както молекулите на водата замръзват само наредени по силовите линии на водата и образуват кристали, вместо да замръзват в една хомогенна маса, също така, ако не съществуваха силовите линии на етерното тяло, не бихме могли да имаме и сгъстяването на материята, което дава за резултат физическото тяло.
към текста >>

45. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 121 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Както физическото тяло постепенно бива подготвено за отделния индивидуален живот, под закрилата на майчината утроба, също така и другите тела постепенно се раждат и подготвят за дейност и когато cpoковете, които ще изложим по-нататък, дойдат, те вече са достатъчно подготвени за изпълнение но главните си функции и реализират връзката между микрокосмос и макрокосмос — между индивида и вселената.
Из беседата от Учителя, държана на 30 март 1935г. (следва) Макс Хайндел (14) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Раждането па физическото тяло Телата на новородената душа не започват своята дейност отведнъж. Физическото тяло остава безпомощно дълго време след раждането. Разсъждавайки по аналогия, ний лесно ще заключим, че същото нещо ще бъде и с по-висшите тела. Окултистът ясновидец вижда това, но и без ясновидство разумът ни подсказва, че то трябва да бъде така. Както физическото тяло постепенно бива подготвено за отделния индивидуален живот, под закрилата на майчината утроба, също така и другите тела постепенно се раждат и подготвят за дейност и когато cpoковете, които ще изложим по-нататък, дойдат, те вече са достатъчно подготвени за изпълнение но главните си функции и реализират връзката между микрокосмос и макрокосмос — между индивида и вселената. В периода, непосредствено следващ раждането, различните тела се взаимно проникват, както и посочения от нас по-рано пример, пясъкът прониква гъбата, а водата прониква и в пясъка и в гъбата. Но, макар че те вече напълно съществуват, както при възрастния човек, те само съществуват. Нито една от техните положителни способности не е още и действие. Етерното тяло не може да действа със силите, които се проявяват чрез положителния полюс на етера. Асимилацията, която действа чрез положителния полюс на химическия етер, е сравнително слаба през периода на детството и тя се дължи на макрокосмичного (вселенското етерно тяло, което се явява като утроба за етерното тяло на детето до седмата му година, през което време последното постепенно се развива.
към текста >>

Асимилацията, която действа чрез положителния полюс на химическия етер, е сравнително слаба през периода на детството и тя се дължи на макрокосмичного (вселенското етерно тяло, което се явява като утроба за етерното тяло на детето до седмата му година, през което време последното постепенно се развива.
Както физическото тяло постепенно бива подготвено за отделния индивидуален живот, под закрилата на майчината утроба, също така и другите тела постепенно се раждат и подготвят за дейност и когато cpoковете, които ще изложим по-нататък, дойдат, те вече са достатъчно подготвени за изпълнение но главните си функции и реализират връзката между микрокосмос и макрокосмос — между индивида и вселената. В периода, непосредствено следващ раждането, различните тела се взаимно проникват, както и посочения от нас по-рано пример, пясъкът прониква гъбата, а водата прониква и в пясъка и в гъбата. Но, макар че те вече напълно съществуват, както при възрастния човек, те само съществуват. Нито една от техните положителни способности не е още и действие. Етерното тяло не може да действа със силите, които се проявяват чрез положителния полюс на етера. Асимилацията, която действа чрез положителния полюс на химическия етер, е сравнително слаба през периода на детството и тя се дължи на макрокосмичного (вселенското етерно тяло, което се явява като утроба за етерното тяло на детето до седмата му година, през което време последното постепенно се развива. Размножителната способност, която действа чрез положителния полюс на животоносния етер, се намира също в латентно състояние. Стоплянето на тялото, — което се дължи на действието на положителния полюс на светлинния етер — и циркулацията на кръвта се дължи също на вселенското етерно тяло, което действа върху детето като го подготвя постепенно да може само да владее тези функции. Силите пък, действащи чрез отрицателния полюс на различните етери, са в замяна на това, напълно активни. Отделянето на твърдите вещества, което става чрез отрицателния полюс на химическия етер, е ненарушимо. също както и отделянето на течностите, което става чрез отрицателния полюс на животоносния етер.
към текста >>

Всяко тяло бива доведено но известна степен на зрялост чрез дейността на съответното макрокосмично тяло, което действа като една утроба за него, докато нужната зрялост е достигната.
Детето, например, се разчувства при най-малката възбуда, обаче траенето на това чувство е само моментално. То със само на повърхността. Детето също има връзка с ума, но е почти съвършено неспособно за индивидуална умствена дейност. То е извънредно чувствително за силите действащи чрез отрицателния полюс и затова е много възприемчиво и подражаващо. От всичко това се вижда, че всички пасивни качества са в действие в новороденото дете, но преди то да стане способно само да управлява различните си тела, положителните качества ще трябва да се развият за самостоятелна дейност. Всяко тяло бива доведено но известна степен на зрялост чрез дейността на съответното макрокосмично тяло, което действа като една утроба за него, докато нужната зрялост е достигната. От първата до седмата година етерното тяло расте и постепенно зрее в утробата на макрокосмичното етерно тяло, и благодарение на голямата мъдрост с която е устроено и работи това макрокосмично тяло, тялото на детето бива по-добре изградено, отколкото в миналия живот. Раждане на етерното тяло. Докато макрокосмичното етерно тяло ръководи растенето на детското тяло, последното е запазено от опасностите, които го заплашват по-сетне, когато неразумното индивидуално етерно тяло почне да се проявява самостоятелно и необуздано от нищо. Това става на седмата година, когато започва периода на усиления опасен растеж, който продължава в течение на следващите седем години. В продължение на тия години макрокосмичното астрално тяло изпълнява функцията но утроба за индивидуалното астрално тяло.
към текста >>

От първата до седмата година етерното тяло расте и постепенно зрее в утробата на макрокосмичното етерно тяло, и благодарение на голямата мъдрост с която е устроено и работи това макрокосмично тяло, тялото на детето бива по-добре изградено, отколкото в миналия живот.
То със само на повърхността. Детето също има връзка с ума, но е почти съвършено неспособно за индивидуална умствена дейност. То е извънредно чувствително за силите действащи чрез отрицателния полюс и затова е много възприемчиво и подражаващо. От всичко това се вижда, че всички пасивни качества са в действие в новороденото дете, но преди то да стане способно само да управлява различните си тела, положителните качества ще трябва да се развият за самостоятелна дейност. Всяко тяло бива доведено но известна степен на зрялост чрез дейността на съответното макрокосмично тяло, което действа като една утроба за него, докато нужната зрялост е достигната. От първата до седмата година етерното тяло расте и постепенно зрее в утробата на макрокосмичното етерно тяло, и благодарение на голямата мъдрост с която е устроено и работи това макрокосмично тяло, тялото на детето бива по-добре изградено, отколкото в миналия живот. Раждане на етерното тяло. Докато макрокосмичното етерно тяло ръководи растенето на детското тяло, последното е запазено от опасностите, които го заплашват по-сетне, когато неразумното индивидуално етерно тяло почне да се проявява самостоятелно и необуздано от нищо. Това става на седмата година, когато започва периода на усиления опасен растеж, който продължава в течение на следващите седем години. В продължение на тия години макрокосмичното астрално тяло изпълнява функцията но утроба за индивидуалното астрално тяло. Ако етерното тяло имаше постоянно и неограничено надмощие в човешкото царство, както го има в растителното, човек би израсъл до едни грамадни размери.
към текста >>

В продължение на тия години макрокосмичното астрално тяло изпълнява функцията но утроба за индивидуалното астрално тяло.
Всяко тяло бива доведено но известна степен на зрялост чрез дейността на съответното макрокосмично тяло, което действа като една утроба за него, докато нужната зрялост е достигната. От първата до седмата година етерното тяло расте и постепенно зрее в утробата на макрокосмичното етерно тяло, и благодарение на голямата мъдрост с която е устроено и работи това макрокосмично тяло, тялото на детето бива по-добре изградено, отколкото в миналия живот. Раждане на етерното тяло. Докато макрокосмичното етерно тяло ръководи растенето на детското тяло, последното е запазено от опасностите, които го заплашват по-сетне, когато неразумното индивидуално етерно тяло почне да се проявява самостоятелно и необуздано от нищо. Това става на седмата година, когато започва периода на усиления опасен растеж, който продължава в течение на следващите седем години. В продължение на тия години макрокосмичното астрално тяло изпълнява функцията но утроба за индивидуалното астрално тяло. Ако етерното тяло имаше постоянно и неограничено надмощие в човешкото царство, както го има в растителното, човек би израсъл до едни грамадни размери. Било е време в далечното минато, когато човекът е имал устройството на растението, притежавайки само физическо и етерно тяло. Традиционните разкази в митологията и фолклора по всички части на света, отнасящи се до гигантите на древността, са абсолютно верни, защото тогава човек е расъл тъй високо, както дърветата, и по същите причини. Раждане на астралното тяло Етерното тяло на растението изгражда лист след лист, издигайки стеблото все по високо и по високо. Ако не беше действието на макрокосмичното астрално тяло, то това растене би продължило безкрайно, но макрокосмичното астрално тяло го спира до известна точка и препятства на по-нататъшния растеж.
към текста >>

По същия начин човешкото етерно тяло, когато физическото тяло идва под неговото действие, след седмата година, прави последното да расте много бързо; но около четиринадесетата година индивидуалното астрално тяло е родено от утробата па макрокосмично астрално тяло и тогава е годно да действа върху физическото тяло.
Било е време в далечното минато, когато човекът е имал устройството на растението, притежавайки само физическо и етерно тяло. Традиционните разкази в митологията и фолклора по всички части на света, отнасящи се до гигантите на древността, са абсолютно верни, защото тогава човек е расъл тъй високо, както дърветата, и по същите причини. Раждане на астралното тяло Етерното тяло на растението изгражда лист след лист, издигайки стеблото все по високо и по високо. Ако не беше действието на макрокосмичното астрално тяло, то това растене би продължило безкрайно, но макрокосмичното астрално тяло го спира до известна точка и препятства на по-нататъшния растеж. Силата, която до сега се употребяваше за растеж, е вече свободна да се употреби за друга цел и тогава тя почва да изгражда цветовете и семената. По същия начин човешкото етерно тяло, когато физическото тяло идва под неговото действие, след седмата година, прави последното да расте много бързо; но около четиринадесетата година индивидуалното астрално тяло е родено от утробата па макрокосмично астрално тяло и тогава е годно да действа върху физическото тяло. Извънредното растене тогава спира и силата, която до тогава е употребявана за това, се отправя за подготовка функциите на размножението, и тогава човешкото растение може да цъфти и даде плод. Следователно, раждането на индивидуално астрално тяло означава настъпването периода на половата зрялост. От тогава започва да се чувства влечението към другия пол, което е особено силно и непреодолимо в третия седемгодишен период на живота — от четиринадесетата до двадесет и първата години, — защото контролиращият ум още не е роден. Раждане на ума. След четиринадесетата година умът на човека е под грижите и влиянието на макрокосмичния ум, развивайки постепенно неговите спящи възможности и правейки го способен за оригинална мисъл.
към текста >>

46. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нежно обгърната от чародейните ръце на вечно влюбена дява и съпруга, тихо крача и съзерцавам техните — на нея и на слънцето — рожби, плод не великия им брак: дървеса, билки, цветя, птици, мъхести скали ... Докосвам копринения блясък на горски листа и цветя и тръпна от тоя досег с живите материи, изтъкани в глъбините на великата природна утроба, оплодена от Слънцето.
Със съжаление огледвам захвърлени вехти дрипели на старо безсмислено животуване и с радостна удива оглеждам новоподарената ми празнична дреха на съзнанието, с която леко и безпрепятствено се домогвам до пръвна юношеска чистота на вдъхновен младеж, полетял върху лекокрилия блян. В гънките на подарената ми тога, сещам ключе, дарен ми от Оная, що душата ми възлюби, ключа за всичките двери на безмълвните й чертози. Знам още, че съм й много, безкрайно мила и скъпа — През време на изкъпването ми тя сколаса да ми пошъпне: — „Аз съм ти“. Да, в тоя миг се прониквам от нейното огромно и мощно Ти! Не тя ли чрез безмълвния си зов на горски повей и слънчеви лъчи ме призовава от прашен ръкотворен дом в святата си обител на толкова красота и живот; със съкровената си мисъл да ми разкаже вълшебната приказка за великия си брак с един друг могъщ и светъл дух — духа на слънцето! Нежно обгърната от чародейните ръце на вечно влюбена дява и съпруга, тихо крача и съзерцавам техните — на нея и на слънцето — рожби, плод не великия им брак: дървеса, билки, цветя, птици, мъхести скали ... Докосвам копринения блясък на горски листа и цветя и тръпна от тоя досег с живите материи, изтъкани в глъбините на великата природна утроба, оплодена от Слънцето. До вдъхновен слух достига възторжения химн на техните деца, тържествения химн на претворените земя и слънце. Д. Кошева Мейбъл Колинс БЕЛИЯТ ЛОТОС* ПРЕДГОВОР Следващото изложение съдържа една история, която е била разказвана през всички времена и във всички народи. Това е трагедията на душата. Привлечена от Желанието, елемента, който има надмощие в нисшата природа на човека, тя пада в греха. Опомняйки се чрез страданието, тя търси подкрепата на Духа — изкупителя, който е вътре в нас, и, в безграничната жертва, достига своя апотеоз и разлива благоговение върху цялото човечество.
към текста >>

Нека да се знае, че каквото е влиянието на благоприятната слънчева светлина, чистия изобилен въздух, умерената топлина и влага и плодородната почва за растежа и правилното развитие на едно растение, също такова е влиянието на светлите и велики мисли, чистите, нежни и благородни чувства, както и красивите образи, желания, стремежи и постъпки от страна на бащата и особено на майката, в момента на зачеването и през време ма бременното й състояние върху растежа и правилното развитие на зародиша в утробата й, а така също и за определяне живота и съдбата на детето й след неговото раждане.
Също така необходимо е да има широка, хигиенична, удобна и красива къщна обстановка, където да прониква изобилие от чист въздух и слънчева светлина и да се открива за погледа широк простор в природата. През това време майката трябва да съзерцава най хубавите картини на великите художници, та постоянно да носи красиви образи в ума си. Необходимо е често да слуша най-хубавите творения на великите музиканти, та сърцето й непреривно да се вълнува от нежни трепети, благородни чувства и красиви желания. Необходимо е да има на разположение да чете съчинения на най-великите поети и писатели, чийто идеи да възвисяват и симулират мислите й и стремежите й за постижения на велики общочовешки идеали. Същите гореспоменати условия, които са необходими за майката, особено когато тя е в бременно състояние, са абсолютно необходими, както за правилното и всестранно умствено, душевно и физическо развитие, така и за доброто възпитание на децата и младежта в училище. Нека да се знае, че каквото е влиянието на благоприятната слънчева светлина, чистия изобилен въздух, умерената топлина и влага и плодородната почва за растежа и правилното развитие на едно растение, също такова е влиянието на светлите и велики мисли, чистите, нежни и благородни чувства, както и красивите образи, желания, стремежи и постъпки от страна на бащата и особено на майката, в момента на зачеването и през време ма бременното й състояние върху растежа и правилното развитие на зародиша в утробата й, а така също и за определяне живота и съдбата на детето й след неговото раждане. От всичко казано до тука става ясно, какво трябва да бъдат бащата и майката и при какви условия трябва да става зачеването, зародишното развитие и възпитание на децата в училището, за да имаме здраво, силно и даровито поколение, на което животът да бъде полезен, красив и смислен. Ето защо г-н Дънов често говори, че първото нещо, което трябва да се направи сега от страна на всички държавници: общественици, учени, писатели, художници, музиканти, педагози и възпитатели, то е да са насочат всички усилия за създаването на необходимите благоприятни условия за бързото повдигане на всички жени в умствено, морално и културно отношение, за да съзнаят те своето велико предназначение като майки, защото само по тоя начин може да стане въз раждането и подобрението на индивида, семейството, обществото, народа и човечеството. Това са закони, правила и методи на природата и ако ги приложим в живото си. ще имаме блестящи резултати, а ако не ги приложим, ние се самоосъждаме на израждане и изчезване; защото природата дава условия и възможности за размножаване, правилно развитие и усъвършенстване само на тези, които са носители и разпространители на велики стремежи и високи идеали. И. А.
към текста >>

47. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 177 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Такова е положението на детето в утробата на майката, където то е затворено в един тъмен свят и диша чрез майката; и ако би разбирало и му се кажеше, че на деветия месец ще излезе в един широк и съвсем друг свят, то не би повярвало.
През въздуха минава енергията на живота, затова вие трябва съзнателно да дишате. Въздухът е общо благо за всички. Въздухът е това, при което човек почва да живее, да се движи. Докато не е всмукал въздух. човек е спокоен, и инертен, не се движи. Такова е положението на детето в утробата на майката, където то е затворено в един тъмен свят и диша чрез майката; и ако би разбирало и му се кажеше, че на деветия месец ще излезе в един широк и съвсем друг свят, то не би повярвало. Това са символи на духовния живот, които искам да ви изясня. Ще попитате: какво отношение има всичко това, към физическия свят? Физическият свят е разгадаване на духовния. Всичко, което става на земята, всички противоречия, които срещате, трябва да се тълкуват. В тълкуването им ще разберете духовния свят.
към текста >>

48. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 191 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако хората искат света да се оправи, трябва да почнат из основи — трябва да започнат възпитанието още от зачатието и утробата на майката.
Положителната наука изучава качествата и свойствата на всички неща в Битието и установява законите на техния живот и проява. И само когато се доберете до това положително знание, вие ще можете да преобразите живота, ще имате постижения. Ако искате със сегашните си знания и сила да преобразите живота си, ще си създадете един живот подобен на сегашния, пълен с противоречия и страдания. И с хиляди години може да носите този живот, но нищо особено няма да придобиете. Защото, колкото се увеличават страданията, толкова ще се увеличават и несгодите на живота. Ако хората искат света да се оправи, трябва да почнат из основи — трябва да започнат възпитанието още от зачатието и утробата на майката. А за това се изисква висока култура, изискват се знания. И светът очаква учители, очаква майки и бащи, очаква служители, очаква умни хора, които знаят да работят. И когато тези умни хора дойдат, тогава работите ще тръгнат напред. А съвременните хора, със своя безидеен и дребнав живот, със своите ограничени възгледи за обществения, за семейния, за личния живот — нищо не могат да постигнат и тъпчат на едно място. За да се даде един импулс на човешкото развитие, необходимо е да се внесе нещо ново в живота, необходимо е, хората де имат един нов висок идеал.
към текста >>

49. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„... Защото има скопци, които така са родени от утробата на майка си; има пък скопци, които са били скопени от човеци; а има и скопци, които сами себе си са скопили, заради небесното царство.
И само когато има явен разврат, да се допусне развод и втори брак. А Апостол Павел заяви, че добре е да се не жени човек, но поради блудодеянието може да се жени. Ето защо, велики са думите на Христа, в 19. глава, стих 11. от Евангелието на Матея! „... Защото има скопци, които така са родени от утробата на майка си; има пък скопци, които са били скопени от човеци; а има и скопци, които сами себе си са скопили, заради небесното царство. Който може да приеме това, нека приеме.“ С това Христос определя, че едни се раждат, за да се не женят. Това са повечето от великите Учители. Други се не женят поради болести и недъзи, а трети сами се отказват от женитба, заради своето духовно призвание и духовно издигане. Затова, като е допуснат разумният брак, в него жената, като любвеобилна, трябва да предаде туй качество - любовта, и на своя другар, а той - своята мъдрост на своята другарка и така, като намерят пътя към Бога, да се усъвършенстват и духовно. Професия, състояние, работа, знание - това са само подобри условия и за духовното издигане.
към текста >>

50. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 204 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това е състояние на малкото дете, което излиза из утробата на майката и влиза в нов за него свят.
Някои казват, че съвременните хора са много нервни. Но тази нервност зависи от новата енергия, която е влязла в живота. Човек излиза от старото положение и влиза в ново. В процеса на това преминаване човек се безпокои. Щом излезе от установения порядък и влезе в новите условия, неможейки да се ориентира, той казва: какао ще правя? Това е състояние на малкото дете, което излиза из утробата на майката и влиза в нов за него свят. Трудно е човек да се справи с новите условия, в които дохожда. Как ще се справите, ако се намерите между лъвове? Трябва да имате вярата на Данаила и да бъдете смели и решителни. Та казвам: новото небе и новата земя се създават. Всеки един от вас трябва да бъде като един екскурзиант, да сте готови да тръгнете и отидете в новия свят.
към текста >>

51. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 208 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да дава, а не да взема, да твори, а не да разрушава, да се жертва, а не да иска жертви от другите — на това трябва да бъде научено младото поколение, това трябва де бъде вдъхнато в съзнанието на детето още от майчината му утроба, това трябва да бъде преобладаващият мотив и основата, върху която трябва да бъде изградено всяко възпитание и образование.
Материалистичната философия, която е пропила издъно цялото съвременно общество, естествено, не можеше да докара до друго. Родителите, които гледат на себе си и на децата като на чисто физически същества, „малко по-високо стоящи от маймуните“, не могат дори да разберат в какво се състои висшето благо и истинското предназначение на отделния индивид. Ако те знаеха истината, че човек е дух, а не тяло, ако те схващаха, че той има интереси много по-висши, по-реални и по-съществени, защото са вечни, от интересите на неговото чисто физическо земно съществуване, то те биха гледали съвсем другояче на децата си, съвсем другояче биха ги възпитавали и биха им дали съвсем друга насока в живота. Върховният критерий във възпитанието и образованието, от гледището на висшата Разумност, не може да бъде друг, освен духовното растене на индивида, духовният възход на човешката душа, което трябва и може да стане само при хармоничното възлизаме нагоре на всички негови подобни, на всички човеци-братя, при което се избягват всички стълкновения, избягва се безпощадната „борба за живот, - наследство от животинското царство. Не „борба за живот“, а творчество на живот, създаване и раздаване на нов живот — това е основният принцип на новото възпитание. Да дава, а не да взема, да твори, а не да разрушава, да се жертва, а не да иска жертви от другите — на това трябва да бъде научено младото поколение, това трябва де бъде вдъхнато в съзнанието на детето още от майчината му утроба, това трябва да бъде преобладаващият мотив и основата, върху която трябва да бъде изградено всяко възпитание и образование. Защото само тока ще подготвим и създадем нови хора — строители на нов живот. Който е доволен от старото, от досегашното — нека върви по стария път. А който чувства в душата си потиците, импулсите на Новото, което идва, безразлично дали той е родител или учител. нека възприеме и приложи принципите на новото възпитание, които се основават върху максимата: Върховното благо на индивида е възможно н осъществимо само във осъществяването на общото благо. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ.
към текста >>

52. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 209 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Докато майката носи детето в утробата си, тя се мъчи.
И хората още изучават закона на мъчението. Някои хора знаят защо се мъчат, а други — не знаят. За много работи може човек да се мъчи, до като най-после разбере какво нещо е мъчението. Преди да роди, и майката се мъчи. Щом роди —започва труд. Докато майката носи детето в утробата си, тя се мъчи. По същия закон, докато човек носи една идея, или едно желание в утробата си, той се мъчи. Като роди майката, тя започва да се труди за детето си, докато израсте. Като израсте, то започва да работи и да служи. Същото се отнася и до идеите и желанията на човека. Само синът —това което сте родили и отгледали, може да служи на майка си и на баща си.
към текста >>

По същия закон, докато човек носи една идея, или едно желание в утробата си, той се мъчи.
Някои хора знаят защо се мъчат, а други — не знаят. За много работи може човек да се мъчи, до като най-после разбере какво нещо е мъчението. Преди да роди, и майката се мъчи. Щом роди —започва труд. Докато майката носи детето в утробата си, тя се мъчи. По същия закон, докато човек носи една идея, или едно желание в утробата си, той се мъчи. Като роди майката, тя започва да се труди за детето си, докато израсте. Като израсте, то започва да работи и да служи. Същото се отнася и до идеите и желанията на човека. Само синът —това което сте родили и отгледали, може да служи на майка си и на баща си. Служенето е най-високото положение, до което човек може да достигне.
към текста >>

53. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 212 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те са като деца в една утроба.
. . от неразбиране. Хора. които сметат границите на собствения см ум за граници ма световното знание, кожата си —за крея на течното естество и личния индивидуален живот във физическото тяло за едничкият възможен живот на човека изобщо. Нито мислим да ги опровергаваме. Ние живеем в друг живот. Те са като деца в една утроба. Прави са като описват своя живот, не са прави, когато отричат живота на ония, които са излезли от майчината утроба и са влезли в по-голямата утроба на външния свят. Но когато дойде и тяхното време и те ще потвърдят това, което сега отричат. Всяко мнение е израз на състояние, изказ на психика, на степен на живот. То не е криво или право — то е — то не прави къщата, но то сочи състоянията, както и стрелката на барометъра не прави бурите, но ги показва. Облечената мисъл във форма е труп.
към текста >>

Прави са като описват своя живот, не са прави, когато отричат живота на ония, които са излезли от майчината утроба и са влезли в по-голямата утроба на външния свят.
от неразбиране. Хора. които сметат границите на собствения см ум за граници ма световното знание, кожата си —за крея на течното естество и личния индивидуален живот във физическото тяло за едничкият възможен живот на човека изобщо. Нито мислим да ги опровергаваме. Ние живеем в друг живот. Те са като деца в една утроба. Прави са като описват своя живот, не са прави, когато отричат живота на ония, които са излезли от майчината утроба и са влезли в по-голямата утроба на външния свят. Но когато дойде и тяхното време и те ще потвърдят това, което сега отричат. Всяко мнение е израз на състояние, изказ на психика, на степен на живот. То не е криво или право — то е — то не прави къщата, но то сочи състоянията, както и стрелката на барометъра не прави бурите, но ги показва. Облечената мисъл във форма е труп. Мисълта може да се погребе в един логически закон, но идеята възкръсва моментално.
към текста >>

54. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 214 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ние сме в утробата на онзи свят.
Вие седите в една стара система и мислите, че разбирате Бога и Неговите закони. Вярно е, че разбирате законите, но не знаете как да ги прилагате. И в приложението се раждат много изключения. Когато дойдете до приложението на божествените закони, вие ще влезете в новото учение, в новото знание на Сина Человечески, което носи благодат. В това ново знание вие ще познаел света в неговата целокупност и ще разберете, че нашият, видимият свят е в „онзи“ свят, е част от „онзи“ свят. Ние сме в утробата на онзи свят. Онзи свят, това са всичките благоприятни условия в света. Другият свят, в който искате да влезете, това е този свят. Вие сте в него, без да го познавате. Тази радост, това веселие, което имате на земята, се дължете на онзи свят. Светлината, която възприемаме, се дължи но онзи свят; въздухът, който дишаме, се дължи на онзи свят; водата която пием, се дължи на онзи свят; земята, на която стоим, се дължи на онзи свят.
към текста >>

55. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 215 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако всички майки кажат на децата си, докато са още утробата им, че не искат да воюват, тези деца, които се родят, ще носят идеите на своите майки.
Двата принципа в живота (из неделната беседа – 7.03.1937 г.) Магичната буква (стих.) – Auroro Лисица и репей (басня) – Дядо Благо При болния (продължение от бр. 182) – Benitta Как да възпитаваме Всички добри хора трябва да се сплотят и насочат мисълта си в една посока—за преустройване на света, как ще бъде уреден нашия свят — това зависи от нас. Нашите мисли, нашите действия с причина за неговото добро или лошо устройство. Ако всички майки кажат: не искаме вече война. — те биха имали успех. Ако всички майки кажат на децата си, докато са още утробата им, че не искат да воюват, тези деца, които се родят, ще носят идеите на своите майки. Защото истинското възпитание на детето започва докато е още в утробата на майка си. Там, само там тя има възможности да посее в него добри семена, възвишени идеи и благородни чувства. Само в утробата си, майката може да придаде на детето си най-добрия урок и да му завещае най-висшия идеал, който да грее на хоризонта му, като пътеводна звезда, без да се лута после безумно в обширното море на живота. Докато детето е в утробата, майката може да му придаде новите мисли, новите идеи за управлението на света. Сега се търсят добри хора в света!
към текста >>

Защото истинското възпитание на детето започва докато е още в утробата на майка си.
182) – Benitta Как да възпитаваме Всички добри хора трябва да се сплотят и насочат мисълта си в една посока—за преустройване на света, как ще бъде уреден нашия свят — това зависи от нас. Нашите мисли, нашите действия с причина за неговото добро или лошо устройство. Ако всички майки кажат: не искаме вече война. — те биха имали успех. Ако всички майки кажат на децата си, докато са още утробата им, че не искат да воюват, тези деца, които се родят, ще носят идеите на своите майки. Защото истинското възпитание на детето започва докато е още в утробата на майка си. Там, само там тя има възможности да посее в него добри семена, възвишени идеи и благородни чувства. Само в утробата си, майката може да придаде на детето си най-добрия урок и да му завещае най-висшия идеал, който да грее на хоризонта му, като пътеводна звезда, без да се лута после безумно в обширното море на живота. Докато детето е в утробата, майката може да му придаде новите мисли, новите идеи за управлението на света. Сега се търсят добри хора в света! Добрите хора трябва да работят братски за повдигането на света.
към текста >>

Само в утробата си, майката може да придаде на детето си най-добрия урок и да му завещае най-висшия идеал, който да грее на хоризонта му, като пътеводна звезда, без да се лута после безумно в обширното море на живота.
Ако всички майки кажат: не искаме вече война. — те биха имали успех. Ако всички майки кажат на децата си, докато са още утробата им, че не искат да воюват, тези деца, които се родят, ще носят идеите на своите майки. Защото истинското възпитание на детето започва докато е още в утробата на майка си. Там, само там тя има възможности да посее в него добри семена, възвишени идеи и благородни чувства. Само в утробата си, майката може да придаде на детето си най-добрия урок и да му завещае най-висшия идеал, който да грее на хоризонта му, като пътеводна звезда, без да се лута после безумно в обширното море на живота. Докато детето е в утробата, майката може да му придаде новите мисли, новите идеи за управлението на света. Сега се търсят добри хора в света! Добрите хора трябва да работят братски за повдигането на света. Добрите хора трябва да заемат служби, които живата природа е определила. А има само една единствена сила, която може да създаде добри хора, има една единствена сила, която може да унищожи войните и да внесе мир.
към текста >>

Докато детето е в утробата, майката може да му придаде новите мисли, новите идеи за управлението на света.
— те биха имали успех. Ако всички майки кажат на децата си, докато са още утробата им, че не искат да воюват, тези деца, които се родят, ще носят идеите на своите майки. Защото истинското възпитание на детето започва докато е още в утробата на майка си. Там, само там тя има възможности да посее в него добри семена, възвишени идеи и благородни чувства. Само в утробата си, майката може да придаде на детето си най-добрия урок и да му завещае най-висшия идеал, който да грее на хоризонта му, като пътеводна звезда, без да се лута после безумно в обширното море на живота. Докато детето е в утробата, майката може да му придаде новите мисли, новите идеи за управлението на света. Сега се търсят добри хора в света! Добрите хора трябва да работят братски за повдигането на света. Добрите хора трябва да заемат служби, които живата природа е определила. А има само една единствена сила, която може да създаде добри хора, има една единствена сила, която може да унищожи войните и да внесе мир. — Това е жената — майка.
към текста >>

И така, майката трябва да възпитава детето си, докато е още в утробата й, а не след раждането.
Долу всички езически учения! Новата жена, новата майка, трябва да затвори вратата на каиновци, да не се раждат. Света не се нуждае от престъпници. Нека дойдат авеловци и ситовци. Светът се нуждае от добри хора. И така, майката трябва да възпитава детето си, докато е още в утробата й, а не след раждането. Там детето има всички условия за възприемане, a след раждането си, то ще иска условия за обработване на възприетото. Затова умственият живот на майката не трябва да се пренебрегва. Най-красивата изящна литература трябва да бъде нейната умствена храна. А живота на светиите и великите хора трябва да бъдат двигател на нейната мисъл. Красива и възвишена поезия, хубава музика и песни, трябва да нарушават от време на време тишината на нейния живот.
към текста >>

56. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 217 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Няма майка, която да мрази своето дете, та съзнателно, обе от утробата си, да го обрече на падение и мизерия.
Майко, живота е в твоите ръце! — Бъдещето на твоите деца, бъдещето на човечеството, бъдещето на живота, въобще, е в твоите ръце. Защото през тебе минава животът, и ти можеш да му дадеш насока и форма такива, каквито поискаш! Няма майка, която ще пожелае да вложи нещо лошо в своето дете. Няма майка, която съзнателно ще извърши това ужасно престъпление: да всади порочните мисли и склонности в душата на своята рожба. Няма майка, която да мрази своето дете, та съзнателно, обе от утробата си, да го обрече на падение и мизерия. Но въпросът не е там — въпросът не се състои в това, дали майката желае или не да вложи злото в своето дете, защото, и без да го желае, тя пак може да го направи. Нейният живот през време на бременността й, естествено, е здраво свързан с цялото нейно минало. Тя не може изведнъж да се пречупи, да се промени дотолкова, че да заживее съвсем друг живот през време на бременността си, ако предварително не се е готвила за това. Дори и най-съзнателната майка, дори и тези, която е преизпълнена с чувство на отговорност за това, което става с нея, дока то в нея се формира новия живот, не може да се надява, че злото не ще се опита да влезе в съзнанието й през този тъй важен период за живота на бъдещата й рожба. Затова всяка майка трябва предварително да се подготви за правилно и успешно изнасяне на своята велика мисия на майчинството в света.
към текста >>

Ако всяка майка каже на своето дете, докато то е още в утробата й: „Аз не искам ти да ставаш убиец!
Нейният живот през време на бременността й, естествено, е здраво свързан с цялото нейно минало. Тя не може изведнъж да се пречупи, да се промени дотолкова, че да заживее съвсем друг живот през време на бременността си, ако предварително не се е готвила за това. Дори и най-съзнателната майка, дори и тези, която е преизпълнена с чувство на отговорност за това, което става с нея, дока то в нея се формира новия живот, не може да се надява, че злото не ще се опита да влезе в съзнанието й през този тъй важен период за живота на бъдещата й рожба. Затова всяка майка трябва предварително да се подготви за правилно и успешно изнасяне на своята велика мисия на майчинството в света. Всяка майка, преди още да зачене, трябва да бъде готова да вложи нещо ново, нещо по-хубаво, по-възвишено, по-чисто, нещо велико в своя живот през време на бременността за да може да го предаде, да го втъче в душата, да го вложи в кръвта на своето дете. Ако всяка майка каже на своето дете, докато то е още в утробата й: „Аз не искам ти да ставаш убиец! “ — пътят на убийците ще бъде затворен в света. Няма вече да се раждат убийци. Защото великата творческа мощ на майката ще е отпечатала във всяко човешко съзнание божия закон: „Не убий! “ Ето единственият, най-сигурен, най-верен, най-разумен и, същевременно, най-лек път за съвършеното премахване на войните, както и на всички други престъпление на падналото човечество. Само Майката може да направи. това!
към текста >>

Докато детето е още в утробата на майката, то е напълно под нейна власт, в нейните ръце.
Няма вече да се раждат убийци. Защото великата творческа мощ на майката ще е отпечатала във всяко човешко съзнание божия закон: „Не убий! “ Ето единственият, най-сигурен, най-верен, най-разумен и, същевременно, най-лек път за съвършеното премахване на войните, както и на всички други престъпление на падналото човечество. Само Майката може да направи. това! Само тя може да внуши на своите деца да не се избиват и да не вършат престъпления, само тя може да вложи велики, благородни и чисти мисли и идеали в техните души, и това тя може най-успешно и с пълна сигурност да направи само през периода на бременността и никога друг път. Докато детето е още в утробата на майката, то е напълно под нейна власт, в нейните ръце. Само тогава тя може да разполага напълно с него. Пропусне ли този период, не го ли използва разумно, после всичко друго е напразно — нейните усилия, думи, молби и плачове дори, когато детето е вече порасло и попаднало под чужди влияния, ще отидат напразно, ако тя не е вложила добрите подтици в него, когато то е било още в утробата й. След като детето ти е израснало и тръгнало по лошия път, ти можеш да му говориш, да го молиш, да го убеждаваш, но всичките ти тия внушения няма да имат нито стотната част от силата, която щяха да имат, ако бяха направени през време на формиране на новото същество — през време на бременността. Майко! Велика е твоята мисия в света, велика е и твоята отговорност! Защото през тебе идва, както злото, така и доброто.
към текста >>

Пропусне ли този период, не го ли използва разумно, после всичко друго е напразно — нейните усилия, думи, молби и плачове дори, когато детето е вече порасло и попаднало под чужди влияния, ще отидат напразно, ако тя не е вложила добрите подтици в него, когато то е било още в утробата й.
“ Ето единственият, най-сигурен, най-верен, най-разумен и, същевременно, най-лек път за съвършеното премахване на войните, както и на всички други престъпление на падналото човечество. Само Майката може да направи. това! Само тя може да внуши на своите деца да не се избиват и да не вършат престъпления, само тя може да вложи велики, благородни и чисти мисли и идеали в техните души, и това тя може най-успешно и с пълна сигурност да направи само през периода на бременността и никога друг път. Докато детето е още в утробата на майката, то е напълно под нейна власт, в нейните ръце. Само тогава тя може да разполага напълно с него. Пропусне ли този период, не го ли използва разумно, после всичко друго е напразно — нейните усилия, думи, молби и плачове дори, когато детето е вече порасло и попаднало под чужди влияния, ще отидат напразно, ако тя не е вложила добрите подтици в него, когато то е било още в утробата й. След като детето ти е израснало и тръгнало по лошия път, ти можеш да му говориш, да го молиш, да го убеждаваш, но всичките ти тия внушения няма да имат нито стотната част от силата, която щяха да имат, ако бяха направени през време на формиране на новото същество — през време на бременността. Майко! Велика е твоята мисия в света, велика е и твоята отговорност! Защото през тебе идва, както злото, така и доброто. Ти трябва де бъдеш будна — да спреш едното, и да пропуснеш само другото. Никой друг не може да направи това!
към текста >>

57. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Още в начало, докато е в утробата й, тя трябва да внесе тези чувства в детето си.
Който се наеме с възпитанието на човека, той трябва да знае как да урегулира неговите възгледи. Ако срещнете човек, у когото вярата е слабо развита, трябва да знаете как да постъпвате с него,за да развиете вярата му. Ако чувството на приятелство у някой човек не е развито. трябва да му съдействате да го развие. Майката трябва да създаде това нещо у своето дете. Още в начало, докато е в утробата й, тя трябва да внесе тези чувства в детето си. Ако желае и знае как. майката може да създаде гениален син. А същевременно тя може да създаде и един глупец. Ако в бременността си майката се тревожи много, тя не може да създаде някакъв гений. Докато е бременна, майката трябва да се занимава с най-хубави работи: с музика, с изкуство, с наука, с духовен живот.
към текста >>

58. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вятърът я е носил в утробата си.
И това, което е горе, е аналогично (подобно) на онова което се намира долу, за осъществяване чудесата на единството. 3. И подобно на това, както всичко е произлязло от Единния (чрез посредството на Единния) или чрез размишлението на Единния, т. е. Словото, Мировото „Аз“, така всички неща са се родили от тази единна същност, чрез приспособление (или чрез приемането й от вън чрез приложението й) 4. Слънцето й е баща. Луната — майка. Вятърът я е носил в утробата си. Земята е нейна хранителка. Тази същност Бащата на всичко — Телеам — прониква цялата вселена. Нейната сила си остава цяла (т. е. неизразходвана), когато тя се превръща в земя. 5. Ти ще отделиш земята от огъня, тънкото от грубото, внимателно и с голямо изкуство. 6.
към текста >>

59. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 260 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сега на земята всеки човек се намира в положението на дете, което е в утробата на майка си.
Сега аз не искам да вярвате, но не искам и да кажа, че не виждам тия неща, защото така ще излезе, че не говоря истината. Аз виждам нещата, но не тези, обикновените очи. Земята е едно добро условие за развитие на човека Ако вие турите в действие всички възможности, които сега ви са дадени, и ако ги разработите, вие ще влезете във втората фаза на живота. Втората фаза на живота седи в това. че вие ще влезете в духовния свят. Сега на земята всеки човек се намира в положението на дете, което е в утробата на майка си. Това дете не диша, то е свързано с майка си чрез един малък канал, отдето се храни, без да диша. На деветия месец, когато дробове те му се сформират, то излиза от утробата на майка си. Та казвам: вие сега сте в утробата на майка си, не можете още да дишате. Остава още един месец, докато се родите. Като ви говоря това, вие мислите, че се отнася до умиране. Не.
към текста >>

На деветия месец, когато дробове те му се сформират, то излиза от утробата на майка си.
Земята е едно добро условие за развитие на човека Ако вие турите в действие всички възможности, които сега ви са дадени, и ако ги разработите, вие ще влезете във втората фаза на живота. Втората фаза на живота седи в това. че вие ще влезете в духовния свят. Сега на земята всеки човек се намира в положението на дете, което е в утробата на майка си. Това дете не диша, то е свързано с майка си чрез един малък канал, отдето се храни, без да диша. На деветия месец, когато дробове те му се сформират, то излиза от утробата на майка си. Та казвам: вие сега сте в утробата на майка си, не можете още да дишате. Остава още един месец, докато се родите. Като ви говоря това, вие мислите, че се отнася до умиране. Не. това е пробуждане. Съзнанието на човека трябва да се пробуди.
към текста >>

Та казвам: вие сега сте в утробата на майка си, не можете още да дишате.
Втората фаза на живота седи в това. че вие ще влезете в духовния свят. Сега на земята всеки човек се намира в положението на дете, което е в утробата на майка си. Това дете не диша, то е свързано с майка си чрез един малък канал, отдето се храни, без да диша. На деветия месец, когато дробове те му се сформират, то излиза от утробата на майка си. Та казвам: вие сега сте в утробата на майка си, не можете още да дишате. Остава още един месец, докато се родите. Като ви говоря това, вие мислите, че се отнася до умиране. Не. това е пробуждане. Съзнанието на човека трябва да се пробуди. Смъртта, от която се боите, не е нищо друго, освен преминаване от смърт в живот.
към текста >>

60. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 264 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но най-новите учени доказват, че възпитанието на детето започва още в утробата на майката.
А ако ли те не са вложили съответния капитал, имат ли право да искат това постижение? Имат ли право родителите да искат децата им да проявяват склонност към ученолюбив. когато те самите са нямали такава? Имат ли право родителите да искат децата им да ги не лъжат, да не крадат, да не се бият, да не говорят некрасиви думи, когато те самите лъжат, крадат по един или друг начин и се нагрубяват всеки ден пред очите на децата си ? Възпитанието на детето казват, започва с раждането на детето. Но най-новите учени доказват, че възпитанието на детето започва още в утробата на майката. И отговорността на майката спрямо бъдещият човек, когато е в нейната утроба, е не по-малка от тогава, когато ще бъде той роден и отгледан. В нея съзнанието трябва да бъде крайно будно и тя трябва да знае, че с всяка мисъл, с всяко чувство тя тъче нишка по нишка умствения и психически живот на детето. А с храната, която употребява, тя изтъкава физическото тяло на нейното дете. И затова тя най-първо трябва да знае каква храна да употребява, за да иззида най-здраво и най-устойчиво тяло, което да бъде в услуга на нейното дете. А освен това и нейният психически живот се отпечатва върху малкият детски мозък.
към текста >>

И отговорността на майката спрямо бъдещият човек, когато е в нейната утроба, е не по-малка от тогава, когато ще бъде той роден и отгледан.
Имат ли право родителите да искат децата им да проявяват склонност към ученолюбив. когато те самите са нямали такава? Имат ли право родителите да искат децата им да ги не лъжат, да не крадат, да не се бият, да не говорят некрасиви думи, когато те самите лъжат, крадат по един или друг начин и се нагрубяват всеки ден пред очите на децата си ? Възпитанието на детето казват, започва с раждането на детето. Но най-новите учени доказват, че възпитанието на детето започва още в утробата на майката. И отговорността на майката спрямо бъдещият човек, когато е в нейната утроба, е не по-малка от тогава, когато ще бъде той роден и отгледан. В нея съзнанието трябва да бъде крайно будно и тя трябва да знае, че с всяка мисъл, с всяко чувство тя тъче нишка по нишка умствения и психически живот на детето. А с храната, която употребява, тя изтъкава физическото тяло на нейното дете. И затова тя най-първо трябва да знае каква храна да употребява, за да иззида най-здраво и най-устойчиво тяло, което да бъде в услуга на нейното дете. А освен това и нейният психически живот се отпечатва върху малкият детски мозък. Затова, когато децата проявяват качества, които родителите не харесват, нека първо ги потърсят в себе си, да ги изправят и тогава, по закона на онези невидими нишки, които съединяват родителите с децата — като естествено последствие ще дойде и изправлението на тия погрешни и у самите деца.
към текста >>

61. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 268 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя се носи из котловината, защото последната сама жадува да запълни утробата си с хармония.
И колкото тъмнината на делата котловина става по-плътна, толкова по-ярка става червената светлина на огнените езици. И толкова по-рязко се очертават лицата на насядалите около огъня приятели, толкова по-вдъхновено греят погледите им. Песента тука не е гръм, нито трясък. Тя не е нито поръчка, нито поза, нито състезание. Тя се ражда в душите, както белината от гърдите на натопения в езерото камък — поради плискането на езерните вълни — естествено, от само себе си, защото не може другояче. Тя се носи из котловината, защото последната сама жадува да запълни утробата си с хармония. Тя се възнася лекичко към небето, защото то тук е по-близко до човека и по-ясно чува неговото сърце. Тя е жива, топла, плавна, музикална струя, която знае да обича, да вярва, да се моли и да се надява, като девица, която открива учудена някаква нова тръпка в сърцето си. Тая трънка, толкова реална, сякаш се напипва през блузата. И все пак не може нито да се обхване, нито да се разбере! Чул ли си някога как звучат през тия вечери около пламтящия огън песните!
към текста >>

62. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Подсъзнанието е подобно на състоянието, когато детето е в утробата на майка си; то обгръща в себе си живота на минералите и растенията.
В опознаването имаме четири степени, които със свързани с четирите степени на съзнанието, през които човек минава в развитието си. Опознаване без съзнание е невъзможно. Но при различните степени на съзнанието, различен е характера на опознаването. Четирите степени на съзнанието, през които минава развитието, се наричат — подсъзнание. съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Подсъзнанието е подобно на състоянието, когато детето е в утробата на майка си; то обгръща в себе си живота на минералите и растенията. Съзнанието е подобно на състоянието на дете, което е вече родено; то обгръща в себе си животинското царство. Самосъзнанието е подобно на дете, което се е изправило вече на краката си и ходи на училище. То обгръща в себе си човешкото царство. Човек има самосъзнание. Свръхсъзнанието може да се уподоби на човек, който съзнателно служи на Бога.
към текста >>

Когато е била бременна, майката е постъпила грубо, неправилно с някоя вдовица, и тази й постъпка се възприела от детето, което било в утробата й.
Днес и майката и дъщерите й са пукнати стомни. Невъзможно е истинската майка да съжалява за това, което е направила за децата си от Любов. Невъзможно е истинската дъщеря да отговаря с неблагодарност за това, което майка й е направила за нея от Любов. Щом едната и другата постъпват неправилно, между тях се е вмъкнал некакъв чужд, страничен елемент, от който трябва да се освободят. И по-нататък Учителя обяснява причината. Когато е била бременна, майката е постъпила грубо, неправилно с някоя вдовица, и тази й постъпка се възприела от детето, което било в утробата й. И след това заключава: „Като знаете това, пазете се от лоши мисли, чувства и постъпки, за да не се отразят върху вашия плод“, Всеки човек минава през бременно състояние. Всеки човек носи плода на доброто, на великото, на високия идеал в себе си. И ако той постъпи несправедливо спрямо някого, ако той го обиди или онеправдае, един ден неминуемо ще опита жилото на собствената си постъпка. Като привеждаме горния пример, ние посочваме на хората един жив природен закон, който те трябва да съблюдават. Не го ли съблюдават ще дойде удар върху тях от там, отдето не очакват.
към текста >>

63. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 293 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Погледна водите на реката и наново зачете: — Ако искаш децата ти да бъдат щастливи, обичай ги не като плодове на твоята утроба, но като божествени създания на творението.
Ако искаш ти, детето ти и жена ти да бъдете щастливи, търсете близостта на Провидението. Рибарят се спря за миг, учуден от прочетеното и пак продължи: — Ако Провидението ти отнеме богатството, не тъжи, дай му и останалото; ако пък изгубиш жена си, не страдай по нейната тленна сянка. Вечното в живота не е материята, а духът. Който посвети живота си на Провидението, той го обезсмъртява. Рибарят пак спря. Погледна водите на реката и наново зачете: — Ако искаш децата ти да бъдат щастливи, обичай ги не като плодове на твоята утроба, но като божествени създания на творението. Никога не скърби, че си беден. Богатството не е знак на щастие. Бъди богат по дух и сърце. Рибарят наново спря. Той дълбоко въздъхна.
към текста >>

64. -

Дишането е връзката ни с живота, както плода е свързан с утробата на майката с пъпа.
Правилното дишане е свързано с правата мисъл. Който диша правилно, той мисли право. Когато човек мисли право, роботите му всякога се нареждат добре.“ Учителя Една от главните храни, без която човешкият живот не може да продължи нито момент, е въздуха. Без хляб и вода човек може да прекара по-дълго време — няколко дни (някои са гладували повече от 40 дни) но без въздух той едва ли може да живее няколко минути. Живота на човека на земята е свързан с дишането. Дишането е връзката ни с живота, както плода е свързан с утробата на майката с пъпа. Въздуха като се приема правилно, с пълни гърди, той ни придава голяма енергия, събужда у нас свежестта, подобрява кръвообращението. А едно подобрено кръвообращение е вече закаляване и ограждане от неприятелите на човешкият органически живот. Физическият живот на човека се обуславя от дишането. Престане ли да диша, животът се прекратява. Болният употребява скъпи и прескъпи лекарства за своето оздравяване, а забравя да употреби най-ценното лекарство, което природата ни предлага навсякъде в изобилие и пълно с жизнена енергия, именно въздуха.
към текста >>

65. -

В утробата на тази земя ще израсте друга една култура.
И днес Христос пак седи пред вратата на европейските народи и казва: „Ако вие приложите моето учение, очаква ви едно велико знание, едно велико благословение, но ако отхвърлите любовта ми, както преди 2000 години, ще опитате най-големите нещастия, ще се възмути не само небето, но и земята.“ Под земята се готви нещо страшно. Ако тия хора не приемат Божествената любов, земята ще се отвори и ще ги повикат долу. Ще има една революция в природата, но не такава, каквато вие познавате Тази революция, която сега става, е нищо пред революцията, която природата приготовлява. Ще стане една такава революция, каквато светът не помни, каквато никога не е виждал. От този свят няма остане нищо върху земята. В утробата на тази земя ще израсте друга една култура. Кога ще стане това ? — Ако не приеме те любовта. Няма да ви давам подробности по това, но четете Евангелието, там е писано. Сега, нас не ни е страх, дали земята ще се отвори, дали ще има земетресения. Тия неща за нас са маловажни.
към текста >>

66. -

Като дете, в утробата на майка си, остава само да се яви на бял свят, да му се даде една външна форма.
Този пример трябва да бъде даден и ще бъде даден. Сили за него ще се намерят. Новото е живо. то е родено вече в съзнанието на народа ни. то съществува. Като дете, в утробата на майка си, остава само да се яви на бял свят, да му се даде една външна форма. И тази форма не ще бъде нито германска, нито руска, нито италианска, нито английска. Тя ще бъде форма чисто българска, отговаряща на характера, заложбите и възможностите на българския дух. Никакво съмнение, никакво колебание, никаква късогледа, разрушаваща критика! Ний трябва да изградим живота в нашия дом по нов по чисто наш начин. Миналото е минало, а настоящето е настояще и си иска своето.
към текста >>

Нали сърцето Ти огромната утроба било е и ще бъде пак за брой голям души и детски умове — с любов, без злоба?
Защото никой не повярва, че Човекът можал би жертва, жрец и жертвеник — макар за миг да бъде! А такъв си ти отвека. * Не вярва никой, че с венец из пепелта на своите погребани мечти възкръсваш. Не вярва никой, че с цветя красиш кръста на стотна смърт — че с тоз венец света поръсваш. * Не Ти ли си духовитият родител нам? Нали сърцето Ти огромната утроба било е и ще бъде пак за брой голям души и детски умове — с любов, без злоба? * Дали не Твойта доброта закорави света във неговата дързости като камък, та подвига Ти да отрича, че разви духът му Ти — със Твоя саможертвен пламък? * Нима идеализма Ти на сътворец — из българската глина глината световна да преизваеш в истински човек с венец, нима това възбуди завистта отровна? * Но кой с такваз любов дерзае в свои пян,? И кой е толкоз кал и обиди надплувал с молитвата: „Прости им, Господи, грехът — за този Час съм се родил и съм жадувал! “ * Нали единствени Ти, Учителю, в света — за този свят се пръсна духом сред народа в сърцевината му да вложиш красота?
към текста >>

67. -

Една майка, която носи едно страдание за онова дете, което е в утробата й, тя носи най-благородното страдание.
Ако не обичаш ближния си като себе си, ти в оня свят не можеш да влезеш. Ти ще отидеш в един свят като този и още по-лош. Ще влезеш в тринадесетата сфера. Аз бих желал, който иде при мен, да ми разправя за своята любов, не за страданията си. Аз бих желал да ми разправят само тия страдания, които произлизат от любовта. Една майка, която носи едно страдание за онова дете, което е в утробата й, тя носи най-благородното страдание. Тя скърби, но има радост в нея. Без любов никой не може да роди. Помнете: Без любов никаква идея не може да се роди в света. Никакво благородно чувство не може да се роди без любов. Никаква благородна постъпка не може да се роди без любов.
към текста >>

68. -

Да носиш едно дете девет месеца в утробата си, търпение, геройство се изисква.
Те казват, не си струва, човек да бъде жена. Не всякога. Някой път трябва да бъде жена. И горко, ако не бъде жена. Ако искаш да научиш търпението, трябва да бъдеш жена. Да носиш едно дете девет месеца в утробата си, търпение, геройство се изисква. Всичките генерали на бойното поле не могат да се сравнят с една жена, която носи едно дете. Тя ражда нещо разумно, ражда живота. В какво седи достойнството на човека? Един мъж, който не може да услужи на една жена, не е мъж. Мъж е онзи.
към текста >>

69. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

До зъбосмяната впечатленията, които по своя характер би трябвало да въздействат на етерното тяло, толкоз малко достигат до него, колкото въздухът и светлината на физическия свят могат да влияят на физическото тяло, додето то се намира в майчината утроба.
Както човек до момента на раждането си е заобиколен от физическата майчина покривка, тъй до зъбосмяната, значи приблизително до седмата година, е заобиколен от една етерна и една астрална покривки или „черупки“. Чак при зъбосмяната етерното тяло се освобождава от етерната черупка или покривка; тогаз остава само астралната покривка, която заобикаля астралното тяло до настъпването на половата зрелост7). С настъпването на половата зрелост се освобождава и астралното тяло, както физическото — при раждането и етерното — при зъбосмяната. И така, дух. наука казва, че човек се ражда три пъти. До зъбосмяната впечатленията, които по своя характер би трябвало да въздействат на етерното тяло, толкоз малко достигат до него, колкото въздухът и светлината на физическия свят могат да влияят на физическото тяло, додето то се намира в майчината утроба. До зъбната смяна етерното тяло не може да работи свободно. В майчината утроба физическото тяло получава сили, които не са. негови собствени и същевременно под закрилата на предпазителната покривка развива своите собствени; тъй е и с етерното тяло до зъбната смяна. До зъбната смяна етерното тяло в съдружие с чуждите, наследени сили развива свои собствени. До дето етерното тяло по този начин постепенно се приготовлява за освобождение, физическото тяло е вече свободно самостоятелно.
към текста >>

В майчината утроба физическото тяло получава сили, които не са.
С настъпването на половата зрелост се освобождава и астралното тяло, както физическото — при раждането и етерното — при зъбосмяната. И така, дух. наука казва, че човек се ражда три пъти. До зъбосмяната впечатленията, които по своя характер би трябвало да въздействат на етерното тяло, толкоз малко достигат до него, колкото въздухът и светлината на физическия свят могат да влияят на физическото тяло, додето то се намира в майчината утроба. До зъбната смяна етерното тяло не може да работи свободно. В майчината утроба физическото тяло получава сили, които не са. негови собствени и същевременно под закрилата на предпазителната покривка развива своите собствени; тъй е и с етерното тяло до зъбната смяна. До зъбната смяна етерното тяло в съдружие с чуждите, наследени сили развива свои собствени. До дето етерното тяло по този начин постепенно се приготовлява за освобождение, физическото тяло е вече свободно самостоятелно. През този период етерното тяло изработва в физическото това, от което последното се нуждае. Като траен резултат от тая работа се явяват собствените зъби, които заменят наследените (млечните).
към текста >>

представи, навици, памет и пр., трябва да се развива „от само себе си“ тъй както очите и ушите се развиват в майчината утроба без съдействието на външна светлина и външни звукове.
Под физическа среда трябва да разбираме не само материалния свят, който заобикаля детето, но и всичко това, което се върши около него, всичко, което се отразява в неговите сетивни органи, всичко, което по физически път може да въздейства на духовните му сили. Тук спадат и всички нравствени и безнравствени, всички умни и глупави постъпки, които то вижда. Не морални фрази, не философски наставления влияят на детето, но това, което вършат пред очите му околните възрастни. Поученията не влияят за образуване на формите на физическото тяло, но на етерното, а казахме, че това последното е заградено до седмата година с предпазителна етерна покривка, както физическото тяло е заградено до физическото раждане от физическата майчина обвивка. Това, което се развива в етерното тяло до седмата годи на, напр. представи, навици, памет и пр., трябва да се развива „от само себе си“ тъй както очите и ушите се развиват в майчината утроба без съдействието на външна светлина и външни звукове. Без съмнение, вярна е мисълта, изказана от Жан Пол в чудесното му педагогическо съчинение: „Левана или за възпитанието“, че околосветският пътешественик научава много повече в първите години на своя живот от своята дойка, отколкото по-късно от всичките си пътешествия, взети заедно. Но детето се поучава не с думи, а с примери. Неговите органи добиват своята форма под влиянието на околната физическа среда. Правилно (здраво) зрение се развива у него, когато го заобикалят добри цветови и светлинни условия; в неговия мозък и кръвообращение се развиват физическите заложби за здраво нравствено чувство, ако детето вижда морални действия наоколо си. Ако до седмата си година детето вижда само глупави постъпки, то мозъкът му се излива в такива форми, които в по-нататъшния му живот ще благоприятстват за също такива глупави прояви.
към текста >>

Както външната физическа слънчева светлина не трябва да действа на тези защитени в майчината утроба очи, тъй и външното възпитание не трябва да въздейства за развитието на паметта преди зъбосмяната.
7) Казаното не би било разбрано добре от онзи, който би възразил, че детето и преди зъбосмяната има памет и пр. и че преди половата зрелост има способности зависими от астралното тяло. Не трябва да забравяме, че етерното и астралното тела ги има още от началото само че под споменатите предпазителни покривки. Именно тази предпазителна покривка прави етерното тяло способно да проявява памет и преди зъбосмяната. Обаче, и физическите очи на детския зародиш съществуват под предпазителната физическа майчина покривка. Както външната физическа слънчева светлина не трябва да действа на тези защитени в майчината утроба очи, тъй и външното възпитание не трябва да въздейства за развитието на паметта преди зъбосмяната. До това време паметта трябва да се развива свободно, като й се дава храна и не и се въздейства от вън за нейното развитие. Същото е и със способностите, чиито носител е астралното тяло, до половата зрелост. Трябва да им даваме храна, но винаги при съзнанието, че астралното тяло е още под предпазителната покривка. Има разлика между косвената грижа за заложбите на астралното тяло преди половата зрелост и прякото въздействие върху тях от вън след половата зрелост, когато вече е премахната предпазителната покрив на. Разликата тук може би е много тънка, до ако не се вземе тя пред вид, не може да се разбере същността на възпитанието. П.
към текста >>

70. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ние вече споменахме, че до този момент тези душевни способности трябва да се развият без пряко външно въздействие върху тях от страна на възпитателя, а само косвено, както в майчината утроба се развиват очите и уши те без прякото влияние на светлината и звука.
Не е нужно за целта преглеждане в духовния мир; нужно е само желание да приложим в живота това, което произтича от окултизма. Ако в такива практически области, каквато е педагогиката, се приложат окултните истини, тогаз скоро ще престанат ненужните възражения, че тези истини трябва първо да се докажат. Който ги прилага вярно, нему самият живот ще потвърди истинността им много по-добре, отколкото всякакви теории и логически основания, защото духовните истини най-добре се познавате по плодовете си. С достигането на половата зрелост се ражда астралното тяло. С освобождението на последното е настъпило времето за работа с отвлечени идеи, умствена дейност, свободни умозаключения. Ние вече споменахме, че до този момент тези душевни способности трябва да се развият без пряко външно въздействие върху тях от страна на възпитателя, а само косвено, както в майчината утроба се развиват очите и уши те без прякото влияние на светлината и звука. С достигане на половата зрелост настъпва времето, когато човек е вече узрял сам да разсъждава върху наученото по-рано. Нищо няма по-вредно от преждевременното развитие на разсъдъчната способност. Човек може да разсъждава, само когато предварително е приготвен материалът за разсъждаване и сравнение; в противен случай ще се получат съждения, лишени от твърда основа. Всички едностранчивости, които срещаме в живота, всички кухи „убеждения“, основани само на 1—2 трошици от знание, въз основа на които лекомислено се разсъждава върху вековни преживявания на човечеството — всичко това произлиза от такава грешка във възпитанието. Преди човек да назрее за самостоятелна мисъл, трябва да се научи да уважава това, което са мислили другите.
към текста >>

71. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И възгордя се Ева, като знаеше, че роди син човек — плод на своята утроба — чрез Господа на силите на разрушението.
„И ще смаже главата на твоя прелъстител, а той ще му нарани петата! “ И изгони Бог Адама и Ева из рая и ги посели в новото им отечество, което се нарече: земя — долина печална на скръбта, долина на вечната борба между злото и доброто — висшата и низша природа у човека. И постави Херувим с огнен меч в ръка да пази входовете райски и пътя към дървото на Вечния Живот. IV И постигна Черният Син на Злото пожеланието си. И позна чрез Адама Ева която зачна да роди син, на когото името нарече Каен. И възгордя се Ева, като знаеше, че роди син човек — плод на своята утроба — чрез Господа на силите на разрушението. И обикна го тя от цялото си сърце и душа, като съвършен плод на силата земна, като владетел на низшите закони на плътта. на най-бурните страсти и пожелания в живота. И дадена му бе в наследие от баща му: снага черна, като смола; коси къдрави, като диплите на вълните; очи пламенни, като огъня на фуриите, зеницата на които беше лъскава, като графита. В устата му се нижеха два реда ситни бели зъби, като бисери, а по-широко издутите му бърни гореше вечния огън на бурното сладострастие. Цялата му вънкашност дишаше сила и грубо величие на гордост, злоба и отмъщение.
към текста >>

И в този несъвършен градеж от камъни, кал и вода — вложен в утробата на жената от Каена, беше затворен великия Дух на Мъдростта, даден чрез Адама от Иа-х — Бога на светлината — със Сита.
И заради струпът си—несъвършените мои пожелания — юноша убих: добродетелите съвършени. „И сега, който от съвършените посегне върху живота пи, ще бъде на седем- десет места по седем пъти отмъстен: така нареди Иелоим-Гибар — Бог на законната отплата. И възцари се мъдростта на низшата природа човешка по земята, и подчини всичко на себе си. * И позна Адам жена си и му роди син, на когото името нарече Сит — наместник на Авела. И беше Сит непълно отражение на Авеловото съвършенство, защото беше изграден от камъни., кал и вода — елементи взети от земята, която изпи кръвта на праведника, и от попитата кръв слезе и се появи живота на нея, като се оживотвори всичко по земята. И в този несъвършен градеж от камъни, кал и вода — вложен в утробата на жената от Каена, беше затворен великия Дух на Мъдростта, даден чрез Адама от Иа-х — Бога на светлината — със Сита. И вплетен беше Сит в мрежата на Каена, заедно с цялото свое потомство, което бе подчинено на потомството Силния Мира Сего. . . . ………………………………………………………………….. ………………………………………………………………….. „И ще те научи тя: как беше създаден света, как беше приспан човекът в дълбок сън от своята майка, която му даде живота в плътта, и как беше напоена неговата кал и вода с низките и престъпни пожелания на похотите, от Сина на Злото, и как най-после си послужи той чрез плътта за наслади и удоволствия земни.“ „И ще съзнаеш ти, че човекът, облечен в своята кожена дреха, би останал, като вечен инструмент за плътски наслади и удоволствия на злите, низши и тъмни сили в природата, ако Иа-х — Бога на Мъдростта, не бе турнал божествен лъч от светлина в центъра на неговата кожена дреха, който само в борбите, неволите и страданията се запалва, светва и озарява неговото духовно съзнание“. „И ще разбереш ти, колко е щастлив този, който е запалил в себе си този лъч на божествено съзнание, като се е отървал вече от тежките вериги на робството и теглата на своята низша душевна природа“. „И ще познаеш ти, колко е мило да заживее човек с просветлението на духа си, мира на душата си и любовта в сърцето си!
към текста >>

72. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

О мой Емануиле, чадо на утробата ми, радост на живота ми, майчино щастие, изгубено за винаги!
Ако би било възможно да се претегли болката ми, да се измери тя както измервате световете, тежината ще бъде толкова голяма, че Вие бихте се ужасили да помислите, че би могло една човешка душа да бъде докарана до такава степен на измъчване: трябва да има нещо адско в съдбата ми! Нито нажежените железа, нито клещите не са способни да произведат такива страдания! Детето ми, обожаваното ми дете! Искам, искам да го видя! Не искам нищо от небето без него! О мой Емануиле, чадо на утробата ми, радост на живота ми, майчино щастие, изгубено за винаги! Има ли Бог? Той ли позволява тези ужаси на земята? Г-н Фламарион, смилете се, смилете се, смилете се! В името на ония, които Вие обичате и които Ви обичат, недейте остава безчувствен пред най-великата човешка скръб, която някога е убила едно сърце, кажете ми нещо, вие, които владеете тайните на небето, вие, които знаете, а не сте като нас, просто- смъртните, които не можем да знаем и да разберем. Кажете ми да ли душите преживяват, да ли те си спомнят и обичат още ония, които остават на земята, дали ни виждат, ако ги повикаме при себе си?
към текста >>

73. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Прогресивното развитие на оплодотвореното женско яйце, ролята на плацентата (булото в матката), животът на зародиша и детето в утробата, създаването на това малко същество във вътрешността на майката, органическото видоизменяване на жената, образуването на млякото, раждането на детето, захранването му с мляко, физическото и психическото развитие на детето, са толкова неотразими манифестации на една интелигентна управляваща сила, която е организирала всичко и управлява и най-малките молекули с такъв ред, както планетните или звездните сфери в небесния шир!
Един дървесен лист е организиран, едно яйце, което се из- лупва, е организирано. Тази организация е от умствен ред. Всемирният дух прониква всичко; той изпълва света, и туй става без мозък. Невъзможно е да се анализира механизма на окото и на зрението, на ухото и чуването, без да се Заключи, че органите на зрението и слуха са интелигентно устроени. Това заключение се извлича с по- голяма очевидност още и от анализа на оплодотворяването на едно растение, на едно животно и на едно човешко същество. Прогресивното развитие на оплодотвореното женско яйце, ролята на плацентата (булото в матката), животът на зародиша и детето в утробата, създаването на това малко същество във вътрешността на майката, органическото видоизменяване на жената, образуването на млякото, раждането на детето, захранването му с мляко, физическото и психическото развитие на детето, са толкова неотразими манифестации на една интелигентна управляваща сила, която е организирала всичко и управлява и най-малките молекули с такъв ред, както планетните или звездните сфери в небесния шир! И този дух не произтича от един мозък. С право казват, че ако Бог е направил човека по свой образ, то и човек би могъл да го направи. Ако бръмбарите биха си представили създателя си, биха направили от него един голям бръмбар. Човекообразният бог на евреите, християните, мюсюлманите, будистите никога не е съществувал. Бог-баща, Йехова, Юпитер, това са само символични думи.
към текста >>

74. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Понеже всяко същество изхожда из нейната утроба, облечено във форма, тя е мощната майка и като майка на всичко, тя е онова божествено състрадание, което изхожда отгоре, и е последния арбитър на правдата на боговете.
Тъй също Дана е основата на всяка материална форма от незагиващото тяло на безсмъртните до преходното тяло на мушицата. Понеже това божество изплува из неговото първично състояние на екстазна нежност или радост в Лир, неговите разделени лъчи, въплътени във форма, влизат в тристранния живот на духовната любов, на желанието, и тъмната сянка на любовта. И тия три състояния имат за себе си три свята, в които те са трансформирали първичното естество на Дана: един свят на безсмъртна младост; един среден свят, където всичко се променя в желание; и който е наречен, поради своите колебания, свят на водите, и най-после земният свят, дето материята е възприела оная твърда форма, когато изглежда безжизнена или мъртва. Силата на източника, която е изхвърлила Синан, е била изразходвана и Синан е умрял. За Дана, Хибернийската майка на боговете, аз съм вече казал, че тя е първата духовна форма на материята и, следов., е Красота. Понеже всяко същество изхожда из нейната утроба, облечено във форма, тя е мощната майка и като майка на всичко, тя е онова божествено състрадание, което изхожда отгоре, и е последния арбитър на правдата на боговете. Нейното сърце ще бъде у нас, когато нашето прости“. Сега, ако се приеме, че има такова „Дева“ или Първична Субстанция, и че тя е била символизирана като „вода“ от древните, не е мъчно да се разбере идеята даже в своето приложение към „майката на Исуса“. Тя, както е добре известно, се нарича Мария (Мариам), което не е еврейска, а гръцка дума, еврейската най-близка дума е Мириам (Мрим). Пише се на гръцки и латински като Маре или Мария, и значи, буквално, „море“. Странно е, наистина — виждайки, че тук се наумява, че тая Девица Маре е океана на Космическата Субстанция в пространството — че трябва да се отбележи също, какво Латинската Ма те освен море значи още „обширния простор, Mare infernum или Mare supernum2) (низшето и висшето море) — божествената майка и земната майка, майката на световете или човека3)“.
към текста >>

НАГОРЕ

0.63670706748962