Търсене в текстове за 'Утроба'

8. Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ - Боян Боев (1883 – 1963)

Постоянно да държиш в съзнанието си учениците, както майка носи младенеца в своята утроба.
„За да не свари учителят нещо не в ред” - казвали помежду си те. Така възпитава детския образователен труд - училището сред природата, живото училище или училището-живот. За най-важно в училищния живот поставяме общението между учителя и душите на учениците - едно вътрешно общение, преливане на живот. Това го имаше в нашето училище. И това най-много причиняваше радостната и светла атмосфера в училището. Постоянно да държиш в съзнанието си учениците, както майка носи младенеца в своята утроба. Всяка ученическа проява на прилежание, постоянство, растеж, укрепване в добродетели ни беше главният източник на радост. Селото, обаче, живее като една общност. За да се направи една реформа в училището и да се добие положителен резултат, трябва да се създадат психологически условия в средата. Учениците със завършване на основния образователен курс влизат в тая среда, и тя ако сама не прогресира и не е в крак с времето, може да ги понижи, нивелира със себе си. От там нуждата и съзнанието да се работи непосредствено и едновременно в масата и вън от училището, между младежите и родителите.
към текста >>

9. Екскурзия на Витоша на 25 май 1938 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Всяко дете в утробата на майка си е обвито в було.
Силни хора са тези, които предават любовта, а слаби хора са тези, които приемат любовта. Този, който е бил слаб, после става силен и предава любовта. А силният после става слаб и приема любовта. И слабостта, и силата са добри. Трябва да станеш слаб, за да приемеш любовта и трябва да бъдеш силен, за да я предадеш. Всяко дете в утробата на майка си е обвито в було. Недостатъците на човека са булото, с което е обвита душата. Ти ще обичаш душата, а не булото. Само който обича Бога, той може да Го види. Само в любовта нещата са реални. Когато обичаш, някого, всички страдания можеш да носиш.
към текста >>

10. Благодарността - Боян Боев (1883 – 1963)

Като си издържите изпита като Йона в утробата на кита, тогава ще отидете на работа.
Всеки ден човек да благодари за въздуха, за светлината, за водата, за хляба, за здравето, че има подслон, за всичко да благодари. Благодарете, че Господ ви е дал условия да се развивате. Благодарете на Господа за малкото. Това малкото носи голямото. Този, който дава малкото, ще даде и голямото. Като си издържите изпита като Йона в утробата на кита, тогава ще отидете на работа. Благодарете на Бога, че сте в едно велико училище, където трябва да учите, и че сте в един свят, дето имате всички възможности. Една сестра каза, че отива на село. Учителя каза: Не се тревожи. Радвай се и се весели като дете.
към текста >>

11. В райската градина - Боян Боев (1883 – 1963)

Всяко дете в утробата на майката е обвито в було.
Като мислиш все за лошите черти на един човек, ти усилваш лошото в него. А като мислиш за добрите му черти, усилваш доброто в него. Силни хора са тези, които предават любовта, а слаби хора са тези, които приемат любовта. Този, който е бил слаб, после става силен и предава любовта. И после силният става слаб и приема любовта. Всяко дете в утробата на майката е обвито в було. Недостатъците на човека са булото, с което е обвита душата. Ти ще обичаш душата, а не булото. Само който обича Бога, може да Го види. Само в любовта нещата са реални. Ако ние за Бога не можем да носим всичките поругания, тогава нямаме любов към Бога.
към текста >>

12. ХОРОСКОПИ НА ПСИХИЧНО БОЛНИ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ако обаче тези прояви са плод на злото, безредието и тъмнината, човек влиза в контакт със света на разрушената планета (с астероидите) и става техен проводник; при повторното си раждане на Земята, още в утробата на майката тялото и мозъкът му се изграждат по пътя на безредието и се раждат във форма на физическа, психическа или съчетана дисхармония.
Наричали са я Лъчезарната, защото с влиянието си е давала устойчивост и постоянство на най-висшите, нежни, мили и приятни отношения, които сега наричаме Любов. След катастрофата, тези чувства са крайно нарушени и често пъти се преобразуват в омраза. Тази планета продължава да оказва влияние, но то е влиянието на Черното слънце, просмукано в нея: влияние на безредие, мрак и смърт. Хората, родени с ненормални физически тела или с разстроена психика, или в последствие заболели психически, в своя минал живот са били в контакт с тъмната, разрушителна природа на безредието, били са в нейна услуга, вършили са чудовищни престъпления срещу Светлината, Доброто и Живота, при което са продали своята жизнена сила, силата на реда, порядъка и хармонията. За всички свои прояви - емоционални, мисловни или волеви - човек има нужда от сила; ако всички тези прояви са в хармония с реда и доброто в Живота, човек влиза в контакт с този свят и получава сила от него. Ако обаче тези прояви са плод на злото, безредието и тъмнината, човек влиза в контакт със света на разрушената планета (с астероидите) и става техен проводник; при повторното си раждане на Земята, още в утробата на майката тялото и мозъкът му се изграждат по пътя на безредието и се раждат във форма на физическа, психическа или съчетана дисхармония. Когато физическата или психическата дисхармония е временна, връзката на човека със света на безредието в миналия му живот е била също временна.
към текста >>

13. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Знай, тя е утроба на всички същества - Аз съм източник за възникване на цялата вселена и в Мен тя изчезва.
Който утвърден в единство се покланя на Мен, обитаващ във всички същества, този йога живее в Мен, какъвто и да е неговият начин на живот." „Между хилядите люде едва един се стреми към съвършенство, а от преуспяващите хиляди едва ли един познава Моята Същност." „Земя, вода, огън, въздух, етер, ум и разум, също и егоизъм е основното подразделение на Моята природа. Такава е нисшата Моя природа. Познай сега другата Моя природа, висшата, що съставя елемента на живота и която държи вселената. Знай, тя е утроба на всички същества - Аз съм източник за възникване на цялата вселена и в Мен тя изчезва. Няма нищо по-високо от Мен. Всичко това е нанизано на Мен, като редица бисери на нишка. Знай Ме като Вечно Семе на всички същества. Аз съм разумът на надарените и разум и великолепие на всички прекрасни неща." „Знай, че хармоничното, деятелното и инертното естество са от Мен, не Аз в тях, а те в Мен.
към текста >>

14. ПЛУТАРХ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той ни приема при излизането от майчината утроба и ни придружава до края на живота."
Тъй щото, на гениите си ние принасяме жертва всяка година по един път. Освен този дух обаче, съществуват много други, които управляват човешкия живот. Но всички тези духове упражняват само един път за всеки човек Божественото си влияние. Затова не им се отправят молитви през целия живот. Геният, напротив, е постоянно при нас като наблюдател и толкова усърден, щото нито за минута не се отдалечава от нас. Той ни приема при излизането от майчината утроба и ни придружава до края на живота." Друг римлянин, който се е занимавал с окултните науки и специално с астрологията, е Юлиус Матернус Фирмикус, който е живял в средата на четвърти век след Христа. От неговата книга върху астрологията се вижда, че той е познавал учението на египтяните, на халдейците и на питагорейците. Ще предам няколко мисли от неговата книга: „Бог, Който е създал човека, е създал тялото на последния от простото смесване на четирите стихии: огън, вода, земя и въздух. За да може съединението на тези неща да образува животни, наподобяващи по изглед Божеството.
към текста >>

15. Преводът на Фабр д'Оливие - Влад Пашов (1902- 1974)

И Земята произведе из своята утроба трева, растяща и образуваща вродения в себе си зародиш по рода си, плодоносна субстанция, притежаваща в себе си своя собствена сила на плодоносие по рода си.
9.И рече Той, Съществото на съществата, да се устремят непреодолимо водите под небесата и да се съберат в едно определено място и да се появи сушата (ишабах) и стана така. 10.И нарече Бог сушата Земя (аретц), елемент ограничаващ, последен, краен, а мястото, към което се устремили водите нарече море (имаим), водна безбрежност. И като разгледа тези неща, той ги намери за добри. 11.И рече Елохим да произведе Земята активно движение, образуващо зародишите на тревите, прорастващи и сеещи семена, плодоносна субстанция, принасяща свои собствени плодове и притежаваща в себе си собствена плодоносна сила. И стана така. 12. И Земята произведе из своята утроба трева, растяща и образуваща вродения в себе си зародиш по рода си, плодоносна субстанция, притежаваща в себе си своя собствена сила на плодоносие по рода си. И Той. Съществото на съществата, като разглеждаше създаденото видя. че всичко е добро. 13.И такова беше захождането и такова беше изгряването, цел и средство, край и начало, трето феноменистическо, проявено състояние. 14.3а да изрази след това своята воля, Елохим рече: Да бъде в етерната разреденост на небесата, центровете на виде- лината и те да управляват движението на разделението на деня и нощта, и да служат за знамения на бъдещето и за деление на времената, и за феноменичното всемирно проявление и за метафизичното изменение на съществата. 15.
към текста >>

24. И рече Елохим: Земята да произведе из утробата си дихание на живот по рода си, оживяване чрез прогресивни движения, четириноги и пълзящи: земна животност и стана така. 25.
21.И Той, Съществото на съществата, създаде потенциалното съществуване на неизчислимите количества телесности, легионите морски чудовища, в потенциалното съществуване на всяка жива душа, оживявана от спирално движение в етерното пространство, принципа на който върховната воля е образувала във водите, всяко по рода си. И потенциалното съществуване на всяка птица с криле силни и бързи, всяка по рода й. И като разгледа тези неща, Той, Елохим видя, че бе добро. 22. И благослови тези същества и обяви им волята си, като им рече: Разплодявайте се и размножавайте се, и напълнете водите морски; и всичко летящо да се разпространи на Земята. 23.И става залез, и става изгрев, цел и средство, край и начало на петото феноменическо състояние. 24. И рече Елохим: Земята да произведе из утробата си дихание на живот по рода си, оживяване чрез прогресивни движения, четириноги и пълзящи: земна животност и стана така. 25. И Той, Съществото на съществата, определи потенциалното съществуване на този земен животински живот по рода му; и от този род четвереноги съществувания по рода им. И всемирността на всички живи движения от адамическия елемент (адамах). И като погледна тези неща, той видя, че те са добри. Като продължава да изявява Своята Воля, Елохим рече: Да направим Адам, всемирния човек, по образ отразен в нашата сянка, според закона на уподобяващите наши действия. Щото той, колективното могъщество да прояви неограничена власт, да владее над морските риби и над небесните птици, и над четвероногите, и над всичкия животински живот, които имат движение на Земята.
към текста >>

16. ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА ПРОРОЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

И бръснач да не влезе в главата му, защото детето ще бъде назорей Богу от утробата на майка си и то ще почне да избавя Израиля от ръката на филистимците." Предсказанието на ангела се сбъдва и се роди Самсон.
Там е казано: „Имаше един человек от Сарая, от Деновото племе и името му Маное, и жена му беше безплодна и не раждаше. И яви се ангел Господен на жената и рече й: Ето сега, ти си безплодна и не раждаш. Но ще заченеш и ще родиш син. И отсега ти да се пазиш, да не пиеш вино или сикера, и да не ядеш нищо нечисто. Защото ето забременяваш и ще родиш син. И бръснач да не влезе в главата му, защото детето ще бъде назорей Богу от утробата на майка си и то ще почне да избавя Израиля от ръката на филистимците." Предсказанието на ангела се сбъдва и се роди Самсон. Есеите се наричат още Назореи. В шеста глава на книгата „Числа" се дават условията, при които човек може да бъде назорей. Това име се дава на човек, който се обрича да служи на Бога, като води чист и свят живот, и не употребява вино, и не си стриже косата и брадата. Също така да не влиза в къща, където има умрял и да не присъства на погребения. Пожизнените назореи се посвещават в назо- рейството от родителите им още при раждането им, какъвто е случаят със Самуил, Самсон, Йоан Кръстител и други.
към текста >>

17. Пророк Исайя - Влад Пашов (1902- 1974)

В началото на 49-та глава казва: „Господ ме повика още от утробата на майка ми, още от утробата на майка ми спомена името ми.
Той ме събужда всяка заран, събужда ухото ми, за да слушам като учените. Господ Еова ми отвори окото, и аз не се възпротивих, нито се върнах назад." (4-5 стих) Тук ясно е казано, че той е яснослушащ и чува Словото Господне и го предава на хората. Той се намира в състояние на инспирация, вдъхновен от Бога. Но той вижда и видения, значи очите му са отворени, ясновидец е, което се нарича в окултизма имагинация. Но той също се отличава и с голяма интуиция. В началото на 49-та глава казва: „Господ ме повика още от утробата на майка ми, още от утробата на майка ми спомена името ми. И направи устата ми като остър нож, под сянката на ръката си ме покри, и направи ме като лъскава стрела, в тула си Aie скри и рече: „Ти си раб мой." Това показва, че той идва готов, предопределен за Божи помазаник, което показва, че той е един от великите Посветени на миналото. В 51-ва глава Бог се обръща към всички, които следват правдата, които търсят Господа и казва: „Слушайте ме, люде мои и дайте ми слушане, народе мой, защото закон ще излезе от мене и ще поставя съда си за видело на народите. Правдата ми наближава, спасението ми излезе и мишците ми ще съдят народите." (4-5 стих) Тук пак се загатва за идването на Христа. В 52-ра глава Бог говори за спасението на Израил и Ерусалим и казва: „Всички краища на земята ще видят спасението на Господа Бога Нашего." В цялата 52-ра глава се говори за Христа, който ще понесе греховете на света. Казва се: „Той наистина взе на себе си болестите ни и със скърбите ни се натовари.
към текста >>

18. Пророк Йеремия - Влад Пашов (1902- 1974)

В 4-ти и 5-ти стих четем: „И Слово Господне биде към мене и рече: Преди да ти дам образ в утробата на майка ти, познах те, и преди да излезеш от матката осветих те, поставих те пророк на народите."
Ако по естество и да бил кротък, чувствителен и смирен, той не се спирал пред никаква опасност, когато длъжността го призовавала да говори. Никакви заплашвания не могли да го спрат да не говори. Ще изнеса някои положения и мисли от книгата му, от които ще се види неговото положение като пророк и Посветен, ще се види окултният характер на неговото слово и дейност. В първа глава, от 1-ви до 10-ти стих се говори за Посвещението му като пророк. А от 11 -ти до 19-ти стих Господ чрез него известява съдбата на света. В 4-ти и 5-ти стих четем: „И Слово Господне биде към мене и рече: Преди да ти дам образ в утробата на майка ти, познах те, и преди да излезеш от матката осветих те, поставих те пророк на народите." От 6-ти до 10-ти стих се казва: „Аз рекох: Господи Йеова, ето аз не зная да говоря, защото съм дете. А Господ му рече: Не думай „дете съм", защото ще идеш при всички, при които ще те проводя и всичко, що ти заповядам, ще кажеш. Да се убоиш от лицето Ми, защото Аз съм с тебе, за да те избавям, Говори Господ. И простре Господ ръката си, та допре до устата ми. И рече Господ: Ето, турих думите си в устата ти.
към текста >>

19. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

Изпитай ме, Господи, и изкуси ме, опитай утробата и сърцето ми, защото Твоята милост е пред очите ми и ходих в Истината."
След това казва: „Кой ще възлезе на гората Господня? - Божественйя свят - И кой ще застане на святото Негово място? " И отговаря: „Който е с чисти ръце и с непорочно сърце, който не е дал на суетата душата си и не се е клел с лъст, той ще приема благословение от Господа и правда от Бога на спасението си." Двадесет и петият псалом пак описва състоянието на посветената душа, която уповава на Господа и от четвърти стих нататък се казва: „Покажи ми, Господи, пътищата Си, научи ме на стъпките Си, води ме в пътя на Истината Си и научи ме, защото Ти Си Бог на спасението ми, Тебе чакам всеки ден." В 26-ти псалом ученикът, след като е придобил вътрешна Светлина, казва: „Съди ме, Господи, защото ходих в незлобието си, уповавах на Господа и няма да се поклатя. Изпитай ме, Господи, и изкуси ме, опитай утробата и сърцето ми, защото Твоята милост е пред очите ми и ходих в Истината." Двадесет и седми псалом описва по-нататъшното състояние на осветения ученик, който казва: „Господ е виделина моя и спасение мое, от кого ще се боя? Господ е силата на живота ми, от кого ще се устраша?... Едно просих от Господа, това ще търся, да живея в дома Господен във всичките дни на живота си, да гледам красотата на Господа и да Го диря в храма Му." Двадесет и осмият псалом описва отношението на ученика към Господа, след като го е опитал и след като е бил изпитан, и казва: „Към Тебе ще викна, Господи, крепост моя. Да не мълчиш към мене, да не ако млъкнеш към мене, да се оприлича на онези, които слизат в рова.
към текста >>

20. 6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но докато размишляваше, явява му се Ангел Господен на сън и му казва: Йосифе, сине Давидов, не се оставяй да бъдеш заблуден, считай Мария за твоя жена, защото плодът в нейната утроба е заченат чрез силата на Светия Дух.
Това е еволюционния процес, в течение на който човешкото съзнание все повече се разширява и се слива с Великото Божествено Съзнание. Сега ще предам подробно как различните евангелисти описват раждането на Исус. Матей описва раждането на Исус по следния начин: "Мария, неговата майка, беше сгодена за Йосиф. Но още преди да осъзнаят, че са имали съвместен живот оказа се, че тя бе заченала дете чрез силата на Светия Дух. Йосиф, нейният мъж, предаден на Божествен ред, не искаше да каже нищо лошо за нея и реши да не накърнява нейната тайна. Но докато размишляваше, явява му се Ангел Господен на сън и му казва: Йосифе, сине Давидов, не се оставяй да бъдеш заблуден, считай Мария за твоя жена, защото плодът в нейната утроба е заченат чрез силата на Светия Дух. Тя ще роди син, който трябва да наречеш Исус, защото Той ще изцели своите от болестите на греха. Всичко това стана, за да се сбъдне Словото, което Господ изрече чрез устата на пророците: Ето, Девица ще зачене и ще роди син, Той ще бъде наречен Емануил, което изтълкувано значи Бог всред нас. И като стана Йосиф от сън, той стори както бе му казал Ангелът, взе Мария при себе си като своя жена. Той нямаше съзнание, че е общувал с нея и като роди сина си, той му нарече името Исус". Във втора глава се описва поклонението на Мъдреците от Изток, наречени Царе Свещеници, които дошли от Изток и казали: "Къде се намира новороденият, който е предназначен да бъде Цар юдейски?
към текста >>

Ти ще заченеш в утробата си и ще родиш син, когото ще наречеш Исус.
Шест месеца след това Ангел Гавраил е изпратен от Духовния свят в един град в Галилея, наречен Назарет. Там той трябваше да се изяви на една Девица, сгодена за мъж на име Йосиф от дома Давидов. А името на Девицата беше Мария. "Ангелът влезе при нея и каза: Привет тебе, благодатна, Господ е с тебе, благословена си ти между жените. Мария се смути от това, как да го разбира, но Ангелът й рече: Не бой се, Мария, защото си придобила Божието благоволение. Ти ще заченеш в утробата си и ще родиш син, когото ще наречеш Исус. Той ще бъде велик и Син на Всевишнаго ще се нарече. И Господ Бог ще му даде Престола на баща му Давида. И ще царува във веки над дома Яковов и Царството му не ще има край. Мария казва: Как ще стане това, тъй като аз не познавам мъж. Ангелът й рече: Святият Дух ще дойде върху ти и силата на Всевишния ще осени, затова и святото онова, което ще се роди от тебе, ще се нарече Божи Син.
към текста >>

И казано е в Евангелието: "Щом Елисавета чу Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й и Елисавета се изпълни със Светия Дух и като извика със силен глас, рече: Благословена си между жените и благословен е плодът на твоята утроба.
И ще царува във веки над дома Яковов и Царството му не ще има край. Мария казва: Как ще стане това, тъй като аз не познавам мъж. Ангелът й рече: Святият Дух ще дойде върху ти и силата на Всевишния ще осени, затова и святото онова, което ще се роди от тебе, ще се нарече Божи Син. Тя казва: Ето Господнята слугиня, нека бъде тъй, както си рекъл и Ангелът си отиде". След това Мария отива при Елисавета, майката на Йоан Кръстител. И казано е в Евангелието: "Щом Елисавета чу Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й и Елисавета се изпълни със Светия Дух и като извика със силен глас, рече: Благословена си между жените и благословен е плодът на твоята утроба. И каква е тая чест, да дойде майката на моя Господ при мене. Защото, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми". От това отношение, което е показано между Йоан Кръстител, който е още в утробата и Исус, който е също в утробата, е показана една Велика Тайна, за която сега само ще ви кажа, че двете души са почувствали своята близост, своето родство и затова Йоан заиграва в утробата. Тези души се чувстват сродни и затова изпитват радост при срещата. Мария като престоява при Елисавета три месеца, се връща в Назарет.
към текста >>

Защото, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми".
Ангелът й рече: Святият Дух ще дойде върху ти и силата на Всевишния ще осени, затова и святото онова, което ще се роди от тебе, ще се нарече Божи Син. Тя казва: Ето Господнята слугиня, нека бъде тъй, както си рекъл и Ангелът си отиде". След това Мария отива при Елисавета, майката на Йоан Кръстител. И казано е в Евангелието: "Щом Елисавета чу Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й и Елисавета се изпълни със Светия Дух и като извика със силен глас, рече: Благословена си между жените и благословен е плодът на твоята утроба. И каква е тая чест, да дойде майката на моя Господ при мене. Защото, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми". От това отношение, което е показано между Йоан Кръстител, който е още в утробата и Исус, който е също в утробата, е показана една Велика Тайна, за която сега само ще ви кажа, че двете души са почувствали своята близост, своето родство и затова Йоан заиграва в утробата. Тези души се чувстват сродни и затова изпитват радост при срещата. Мария като престоява при Елисавета три месеца, се връща в Назарет. Като се навършиха дните на Елисавета, ражда й се син, когото наричат Йоан, и баща му, изпълнен със Дух Святи, пророкува и говори за раждането на Спасителя и казва за детето си Йоан: Ти, детенце, Пророк на Всевишнаго ще се наречеш, защото ще вървиш пред Лицето на Господа да приготвиш Пъти-щата за Него, за да дадеш на Неговите люде да познаят спасение чрез прощение на греховете им... А детето растеше и крепнеше по дух. И беше в пустинята до деня, когато се яви на Израиля".
към текста >>

От това отношение, което е показано между Йоан Кръстител, който е още в утробата и Исус, който е също в утробата, е показана една Велика Тайна, за която сега само ще ви кажа, че двете души са почувствали своята близост, своето родство и затова Йоан заиграва в утробата.
Тя казва: Ето Господнята слугиня, нека бъде тъй, както си рекъл и Ангелът си отиде". След това Мария отива при Елисавета, майката на Йоан Кръстител. И казано е в Евангелието: "Щом Елисавета чу Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й и Елисавета се изпълни със Светия Дух и като извика със силен глас, рече: Благословена си между жените и благословен е плодът на твоята утроба. И каква е тая чест, да дойде майката на моя Господ при мене. Защото, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми". От това отношение, което е показано между Йоан Кръстител, който е още в утробата и Исус, който е също в утробата, е показана една Велика Тайна, за която сега само ще ви кажа, че двете души са почувствали своята близост, своето родство и затова Йоан заиграва в утробата. Тези души се чувстват сродни и затова изпитват радост при срещата. Мария като престоява при Елисавета три месеца, се връща в Назарет. Като се навършиха дните на Елисавета, ражда й се син, когото наричат Йоан, и баща му, изпълнен със Дух Святи, пророкува и говори за раждането на Спасителя и казва за детето си Йоан: Ти, детенце, Пророк на Всевишнаго ще се наречеш, защото ще вървиш пред Лицето на Господа да приготвиш Пъти-щата за Него, за да дадеш на Неговите люде да познаят спасение чрез прощение на греховете им... А детето растеше и крепнеше по дух. И беше в пустинята до деня, когато се яви на Израиля". След това във втората глава се разказва, че станало преброяване и Йосиф и Мария трябвало да отидат във Вит- леем, понеже Йосиф е бил от Давидовия род.
към текста >>

21. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Архангел Гавраил казва на свещеника Захари за момчето Йоан: "Още от утробата на майка си то е изпълнено със Светия Дух" (1;15).
Това, което стана за учениците като цяло в изливането на Светия Дух на празника на Петдесятница, то стана за ученика Йоан още под кръста, когато Христос го съедини с Мария-София, с думите: "Жено, ето твоя син". После казва на ученика: "Ето твоята майка". Космическата Мъдрост започва да се излива в пробуждащите се сърца. Както Евангелието на Лука изобилства с образите на жените, което не е случайно, така също то е онова Евангелие, в което най-много се говори за Святия Дух. Ще посоча някои такива места. Архангел Гавраил казва на свещеника Захари за момчето Йоан: "Още от утробата на майка си то е изпълнено със Светия Дух" (1;15). Гавраил казва също на Мария: "Дух Святий ще дойде върху тебе и силата на Всевишния ще те осени" (1;35). И когато Мария идва при Елисавета и тя чува поздрава на Мария, трепва детето в нейната утроба и Елисавета се изпълни със Светия Дух" (1 ;41). След раждането на момчето Йоан, елементът на Светия Дух се разширява и обхваща в себе си и свещеника Захария. "И баща му Захари се изпълни със Светия Дух, пророкува и казва:..." (1;67). А когато детето Исус бе донесено в храма, "...ето имаше човек в Ерусалим на име Симеон, той беше праведен и благочестив и очакваше утехата на Израиля.
към текста >>

И когато Мария идва при Елисавета и тя чува поздрава на Мария, трепва детето в нейната утроба и Елисавета се изпълни със Светия Дух" (1 ;41).
Космическата Мъдрост започва да се излива в пробуждащите се сърца. Както Евангелието на Лука изобилства с образите на жените, което не е случайно, така също то е онова Евангелие, в което най-много се говори за Святия Дух. Ще посоча някои такива места. Архангел Гавраил казва на свещеника Захари за момчето Йоан: "Още от утробата на майка си то е изпълнено със Светия Дух" (1;15). Гавраил казва също на Мария: "Дух Святий ще дойде върху тебе и силата на Всевишния ще те осени" (1;35). И когато Мария идва при Елисавета и тя чува поздрава на Мария, трепва детето в нейната утроба и Елисавета се изпълни със Светия Дух" (1 ;41). След раждането на момчето Йоан, елементът на Светия Дух се разширява и обхваща в себе си и свещеника Захария. "И баща му Захари се изпълни със Светия Дух, пророкува и казва:..." (1;67). А когато детето Исус бе донесено в храма, "...ето имаше човек в Ерусалим на име Симеон, той беше праведен и благочестив и очакваше утехата на Израиля. И Дух Святий беше на него. При едно вдъхновение Дух Святий му беше открил, че не ще умре, преди да види Христа, Господа.
към текста >>

22. 6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

В 41 стих на първа глава е казано: "Щом чу Елисавета Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й.
Защото за Бога няма невъзможни неща. А Мария рече: Ето Господнята слугиня. Нека ми бъде според както си казал, и ангелът си отиде от нея". Това благовестие е също много интересно и в него има скрити много окултни истини, за някои от които споменавам на друго място в тази книга, а други, за които не е казано, всеки сам ще си ги открие. 3. Интересна е също срещата на Мария с Елисавета. В 41 стих на първа глава е казано: "Щом чу Елисавета Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й. И Елисавета се изпълни със Светия Дух". Тук е даден един друг род Откровение. По-нататък се казва: "И като извика със силен глас, рече: Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба. И от какво ми е тази чест, да дойде при мене майката на моя Господ. Защото ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми.
към текста >>

По-нататък се казва: "И като извика със силен глас, рече: Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба.
Това благовестие е също много интересно и в него има скрити много окултни истини, за някои от които споменавам на друго място в тази книга, а други, за които не е казано, всеки сам ще си ги открие. 3. Интересна е също срещата на Мария с Елисавета. В 41 стих на първа глава е казано: "Щом чу Елисавета Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й. И Елисавета се изпълни със Светия Дух". Тук е даден един друг род Откровение. По-нататък се казва: "И като извика със силен глас, рече: Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба. И от какво ми е тази чест, да дойде при мене майката на моя Господ. Защото ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми. И блажена е тая, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното от Господа" (1-.42-45). Следва откровението на Мария, от 46 стих на първа глава. И Мария каза: "Величае душата ми Господа и зарадва се духът ми в Господа, Спасителя ми, защото погледна милостиво на ниското положение на слугинята си и ето отсега ще ме облажават всички родове.
към текста >>

Защото ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми.
В 41 стих на първа глава е казано: "Щом чу Елисавета Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й. И Елисавета се изпълни със Светия Дух". Тук е даден един друг род Откровение. По-нататък се казва: "И като извика със силен глас, рече: Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба. И от какво ми е тази чест, да дойде при мене майката на моя Господ. Защото ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми. И блажена е тая, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното от Господа" (1-.42-45). Следва откровението на Мария, от 46 стих на първа глава. И Мария каза: "Величае душата ми Господа и зарадва се духът ми в Господа, Спасителя ми, защото погледна милостиво на ниското положение на слугинята си и ето отсега ще ме облажават всички родове. Защото Силният извърши на мене силни дела. И свято е Неговото име.
към текста >>

23. 10. БЛАЖЕНСТВАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

5. В петото блаженство се казва: Блажена утробата, която Те е носила.
Това се отнася до жизнената сила и означава: бъди възприемчив към жизнените сили, които се вливат в тебе. 3. В третото блаженство се казва: Блажени плачещите, блажени сълзите. Отнася се за душевните вълнения, за сърцето и значи: бъди готов да понасяш. 4. В четвъртото блаженство се казва: Блажени сте, когато ви мразят и гонят заради Моето име. Отнася се за личния живот, основание в самия себе си. 5. В петото блаженство се казва: Блажена утробата, която Те е носила. Това се отнася до духовния зародиш в човека. Човек не трябва да оставя да бъде повреден неговия духовен зародиш. Той трябва да го укрепва чрез Христа. 6. В шестото блаженство се казва: Блажени очите, които виждат това, което виждате и вие. С това е показано, че висшето виждане, ясновидството е започнало.
към текста >>

24. 17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Тогаз става, взема със себе си други седем духове по-зли от него и като влязат, живеят там, и последното състояние на онзи човек става по-лошо от първото." (11;24-26) "Като говореше това, една жена от множеството със силен глас му рече: Блажена утробата, която те е носила и съсците, които си сукал.
Затова те ще ви бъдат съдии. Но ако Аз, с Божия пръст изгонвам бесовете, то Божието Царство е достигнало до вас. И след това Исус казва: "Който не е с мене, той е против Мене и който не събира заедно с Мене, той разпилява." (11;23) "И когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места и търси спокойствие, и като не намира, казва: Ще се върна в къщата, откъдето съм излязъл. И като дойде, намира я пометена и наредена. Тогаз става, взема със себе си други седем духове по-зли от него и като влязат, живеят там, и последното състояние на онзи човек става по-лошо от първото." (11;24-26) "Като говореше това, една жена от множеството със силен глас му рече: Блажена утробата, която те е носила и съсците, които си сукал. А Той рече: По-добре кажи: Блажени онези, които слушат Божието Слово и го пазят." (11;27-28) "А когато народът се събра около него, почна да казва: Това поколение е нечестиво поколение, иска знамения, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на пророк Йона. Защото, както Йона стана знамение на ниневийците, така Син человечески ще бъде на това поколение." (11;29-30) "Никой, като запали светило, не го туря в зимника, нито под шиника, но на светилника, за да виждат светлината онези, които влизат и светилото на тялото ти е твоето око. Когато окото ти е здраво, то и цялото ти тяло е осветено, а когато е болно, то и тялото ти е в мрак.
към текста >>

25. 3.9. Възкресението на дъщерята на Яир и жената с кръвотечението - Влад Пашов (1902- 1974)

Смъртта на майчинската утроба в случая се разпростира върху цялото тяло.
И заповяда да й дадат да яде". Тук в лицето на двете жени ни са представени два противоположни типа човешки души: жената с кръвотечението страда от свръхизобилие на жизненост и на кръв, а момичето страда от липсата на жизнена сила, затова умира. Жената страда от дванадесет години и момичето е на дванадесет годишна възраст. Това е едно указание за една връзка между двете жени и техните болести. Момичето се разболява и умира, защото в него не се събуждат майчинските сили. Смъртта на майчинската утроба в случая се разпростира върху цялото тяло. Обаче силите, които липсват на момичето, тези сили притежава прекалено изобилие жената с кръвотечението. Майчината кръв, липсата на която убива момичето, преизобилства в жената с кръвотечението. Заедно с момичето умира една част от бъдещето на човечеството. Неговата смърт е едно обезплодяване на човечеството. Изцелявайки момичето, Христос възстановява равновесието между страдащата от кръвотечението жена и умрялото момиче и с това възстановява бъдещето на човечеството.
към текста >>

26. 4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

В Посланието към галатяните /1;15-20/ се казва: "А когато Бог, Който още от утробата на майка ми беше ме отделил и призовал чрез Своята благодат, благоволи да ми открие Сина Си, за да Го проповядвам между езичниците, от същия час не се допитах до плът и кръв, нито възлязох в Ерусалим при ония, които бяха апостоли преди мене, но заминах за Арабия и пак се върнах в Дамаск.
И почна веднага да проповядва по синагогите, че Исус е Христос - Божият Син. И всички, които го слушаха, се удивляваха и казваха: Не е ли тоя, който в Ерусалим съсипвал тия, които призовавали това Име и дошъл тука, за да закара такива вързани при главните свещеници? А Савел се засилваше още повече и преодоляваше юдеите, които живееха в Дамаск, като доказваше, че Исус е Христос. И когато се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият..." /9;1-23/. Но учениците тайно го препращат в неговия роден град Tapс, където престоява известно време, където го намира Варнава, който го представя на апостолите в Ерусалим. В Посланието към галатяните /1;15-20/ се казва: "А когато Бог, Който още от утробата на майка ми беше ме отделил и призовал чрез Своята благодат, благоволи да ми открие Сина Си, за да Го проповядвам между езичниците, от същия час не се допитах до плът и кръв, нито възлязох в Ерусалим при ония, които бяха апостоли преди мене, но заминах за Арабия и пак се върнах в Дамаск. Тогава, след три години възлязох в Ерусалим, за да се запозная с Кифа /Петра/ и останах при него петнадесет деня; а други от апостолите не видях, освен Якова, брата Господен. После дойдох в сирийските и кили- кийските страни. И лично още не бях познат на христовите църкви в Юдея." Павловият случай е един окултен факт от голяма величина. На него посред бял ден му се явява Христос в голяма светлина от етерния свят, от която светлина той ослепява фи- зически, но в духовно отношение неговото съзнание се пробужда и той влиза във връзка с Духа на Христа, от Когото получава откровение за Учението, което трябва да проповядва между езичниците.
към текста >>

27. 11. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ГАЛАТЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

"А когато Бог, Който още от утробата на майка ми беше ме отделил и призовал чрез Своята благодат, благоволи да ми открие Сина Си, за да Го проповядвам между езиичниците, от същия час не се допитах до плът и кръв, нито възлязох в Ерусалим при ония, които бяха апостоли преди мене, но заминах за Арабия и пак се върнах в Дамаск.
11. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ГАЛАТЯНИТЕ "Защото ви известявам, братя, че проповядваното от мене благовестие не е човешко; понеже аз нито от човек съм го приел, нито съм го научил от човек, но чрез откровение от Исуса Христа." /1;11-12/. "А когато Бог, Който още от утробата на майка ми беше ме отделил и призовал чрез Своята благодат, благоволи да ми открие Сина Си, за да Го проповядвам между езиичниците, от същия час не се допитах до плът и кръв, нито възлязох в Ерусалим при ония, които бяха апостоли преди мене, но заминах за Арабия и пак се върнах в Дамаск. Тогава, след три години, възлязох в Ерусалим, за да се запозная е Кифа /Петър/ и останах при него петнадесет дни; а друг от апостолите не видях, освен Яков, братът Господен." /1;15-19/. "Тогава, след четиринадесет години, пак възлязох в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тита." /2;1/. "(А възлязох по откровение). И изложих пред братята благовестието, което проповядвам между езичниците, но частно пред по-именитите от тях, да не би напразно да тичам или да съм тичал."/2;2/. "Свързах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене." /2;20/.
към текста >>

28. ПРИНЦИП НА УМА ИЛИ ПРИНЦИП НА МЕНТАЛИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

"Безкрайният Ум на Всичкото представя от себе си Утробата, в която се заражда Вселената".
Следвайки Принципа на съответствията можем да заключим, че Всичкото сътворява Вселената умствено по един начин, сроден на процеса, по който и човек създава умствените образи. Всичкото твори само умствено, без да употребява каквито и да е материали, защото не съществува друг материал вън от Него. Това е единственото заключение, до което ни довежда Разумът и което е в пълно съгласие е най-висшите учения на Посветените. В Кибалион е казано: "Всичкото създава в своя безкраен Ум безчислено много вселени, които съществуват за еони от време и при все това сътворяването, развитието, упадъкът и смъртта на милионите вселени е само колкото времето на едно мигване на окото". "Безкрайният Ум на Всичкото представя от себе си Утробата, в която се заражда Вселената". Всичкото е самият Закон, от Който всички други закони произлизат и То по никакъв начин не е подчинено на тях. Но когато Всичкото се проявява върху полето на несъзнанието или сътворението, тогава То действува със закони и принципи, защото в този случай То се проявява и действува на едно по-висше поле на съществуване. Херметичното учение не прилага двойнственост по отношение на Бога, защото Той е Един, а двата аспекта са просто два начина на проява. Учението е, че Мъжкият принцип се намира на страна от същинската умствено сътворена Вселена. Най-напред Всичкото, Бог създава умствени образи на онова, което се нарича с общо употребяваната дума Природа.
към текста >>

29. ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Управлява утробата.
Следващата книга от дубровнишкия ръководител е Книга за кръговете, където говори за планетните цикли. Ще предам накратко описанието на планетите, които дава. 1. Сапфора — Венера — Любов и Мъдрост. Престол на архангел Анаел, цар на звездната светлина. Държи огледало, арфа и седмоцветна дъга. Управлява утробата. 2. Минит — Марс — вражди и жар. Престол на архангел Самаел, цар на разорението и катастрофите. Държи меч, гърнило и пламък. Управлява устата. 3. Тора — Юпитер — покровителство и царственост.
към текста >>

30. 8. Умът и сърцето, 27 ноември 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И когато дойде човешкият ум да ръководи живота ви, той ще създаде една отлична култура; ще даде методите за живота и възпитанието на децата ще започва още със зачеването в утробата.
Вие не можете да си представите какво внася съмнението, подозрението и всички негативни качества в кръвта ви - внася нечиста материя, която пречи на живота да функционира правилно - внасят смъртта. Когато се пробуди към дейност човешкият ум, всички тези негативни качества ще изчезнат и страданията ще се премахнат, защото страданията са свързани с живота на сърцето, с венозната система. И когато Христос е казал - да се отрече човек от себе си, Той е подразбирал да повери всичко на своя ум; така ще дойде спасението на човека. Чувствата трябва да се поддържат като една основа върху която умът трябва да дойде да работи. Умът и това, което наричат дух, са едно и също нещо. И когато дойде човешкият ум да ръководи живота ви, той ще създаде една отлична култура; ще даде методите за живота и възпитанието на децата ще започва още със зачеването в утробата. Днес, при все че хората минават за умни, но днешната култура не е съградена върху човешкия ум, а е резултат на човешкото сърце и затова са всичките тези борби и противоречия, днес не работи човешкият ум, а работи човешкото сърце, личните чувства; хората живеят в задната част на главата си, където са локализирани чувствата, а не с предната част, където е локализиран умът. И затова, защото чувствата работят, светът се намира пред нова опасност - нова световна война, която, ако не се предотврати, ще помете цялата европейска култура. Затова всички хора, които мислят, трябва да насочат своята мисъл, която да предотврати тази катастрофа, защото човешката мисъл е най-мощната сила в света. Един умен човек може да покаже пътя на цял народ и да покаже изворите на блага в природата, откъдето може да се черпи, защото природата разкрива своите богатства само на умните. България е една богата страна и аз съжалявам, че вие при големите богатства страдате.
към текста >>

31. 15. Творческият план на живота, 12 март 1933 г - Влад Пашов (1902- 1974)

И съвременните хора, по сплаша на този естествен план са кандидати да постигна това високо положение на тези съвременни човеци, тъй както малкото дете в утробата на майката е кандидат да стане човек, но трябват 9 месеца.
Ще запитате къде са те? Те са там където сте и вие. Те се отличават с едно нещо - нямат никакви затвори и престъпници. В природата съществува един план, който е постижим за всички. Този план не е механически определен и направен, а е в самото естество на творческия процес на живота. И съвременните хора, по сплаша на този естествен план са кандидати да постигна това високо положение на тези съвременни човеци, тъй както малкото дете в утробата на майката е кандидат да стане човек, но трябват 9 месеца. И човек преди да стане човек е бил в утробата на природата с милиони години, докато се създаде неговата форма. Минало е много време, докато се създаде човешката форма, в която да може да се прояви човешкият дух. В природата съществува един план, който регулира нещата. През милионите години, когато човекът го нямаше, кой уреждаше земята? Религията казва - Духът Божи.
към текста >>

И човек преди да стане човек е бил в утробата на природата с милиони години, докато се създаде неговата форма.
Те са там където сте и вие. Те се отличават с едно нещо - нямат никакви затвори и престъпници. В природата съществува един план, който е постижим за всички. Този план не е механически определен и направен, а е в самото естество на творческия процес на живота. И съвременните хора, по сплаша на този естествен план са кандидати да постигна това високо положение на тези съвременни човеци, тъй както малкото дете в утробата на майката е кандидат да стане човек, но трябват 9 месеца. И човек преди да стане човек е бил в утробата на природата с милиони години, докато се създаде неговата форма. Минало е много време, докато се създаде човешката форма, в която да може да се прояви човешкият дух. В природата съществува един план, който регулира нещата. През милионите години, когато човекът го нямаше, кой уреждаше земята? Религията казва - Духът Божи. - Но като се говори за Духа Божи - разбират се всички съвършени същества, които създадоха и устроиха земята и цялата вселена.
към текста >>

32. 28. Работа и почивка, 12 ноември 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Възпитанието на човека започва още от утробата на майката.
Не трябва да заставяме природата да ни чака, а ние да сме готови и да чакаме. Всеки трябва да бъде готов за съработник във великото дело за освобождението на човечеството. Членовете на новото общество трябва сега да се пресъздадат, за да може да се пресъздаде и цялото общество. Защото, ако ние със сегашните си умове, сърца и характери влезем в едно ново общество, пак ще го направим като сегашното. Обществото е резултат на идеите и копнежите на индивидите, които го съставляват. Възпитанието на човека започва още от утробата на майката. Младите майки раждат глупави деца, а от младите бащи се раждат сприхави деца. Старите майки раждаш умни деца, а от старите бащи се раждат деца с добър характер и воля. Светът ще се оправи само при разумното разпределение на работата и почивката, когато на всички хора се даде работа и на всички се даде почивка, без разлика. Това трябва да бъде едно правило в практическия живот на земята. И тази криза, която сега съществува в света, се дължи на неразумното отношение, което съществува между работата и почивката в съвременното общество.
към текста >>

33. 4. Целта и смисъла на човешкия живот, 31 декември 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Човек стои в утробата на майка си девет месеца, през което време в него се сформират всички органи.
И с туй, което те са разрешили досега, не можем да бъдем щастливи. Религиозните казват, че с туй учение, което Христос донесе в света, всичко ще постигнем. Но трябва да се разбере, че туй, което донесе и каза Христос, хората отдавна са го изгубили и въпросите си останаха неразрешени. Задачите, които има отделният човек, са и задачи на цялото човечество. Защото има един паралелизъм между развитието на отделните индивиди и цялото човечество. Човек стои в утробата на майка си девет месеца, през което време в него се сформират всички органи. Haй-първо се сформира стомахът, а най-после се сформират неговите бели дробове. Като се сформират белите дробове, той е вече в последния месец и трябва да се роди, а като се роди, почва да диша и да живее. Дишането дава ход на живота. В утробата на майка си човек се учи, как да се храни; той още не живее, защото не диша. Той е в едно латентно състояние и когато се роди, получава свобода да живее.
към текста >>

В утробата на майка си човек се учи, как да се храни; той още не живее, защото не диша.
Защото има един паралелизъм между развитието на отделните индивиди и цялото човечество. Човек стои в утробата на майка си девет месеца, през което време в него се сформират всички органи. Haй-първо се сформира стомахът, а най-после се сформират неговите бели дробове. Като се сформират белите дробове, той е вече в последния месец и трябва да се роди, а като се роди, почва да диша и да живее. Дишането дава ход на живота. В утробата на майка си човек се учи, как да се храни; той още не живее, защото не диша. Той е в едно латентно състояние и когато се роди, получава свобода да живее. Цялото човечество сега и в епохата на живеенето - на дишането. Но от туй положение трябва да се намери един изходен път и да се отиде по-нататък. Под действието на творческия импулс на живота, минералите излязоха от своето латентно състояние и станаха растения. Но не се спряха там, а влязоха в положението на рибите, после в това на птиците, в това на млекопитаещите и най-после минаха във фазата на човека.
към текста >>

34. 9. Раждането на новия свят, 4 февруари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Цялото човечество се намира сега в утробата на Природата, където са ограничителните условия.
Но интелигентността и разумността на човека са обусловени от любовта му към Бога, към ближните и към Природата и затова ние казваме, че само любовта разрешава всички проблеми на живота. Когато говоря за любовта към Бога, към природата и към ближния, аз разбирам разрешението на великия социален проблем в неговата целокупност. Обаче, докато дойдем до това велико разрешение на въпросите на живота, ще минем през много страдания и изпитания. Това е методът на Природата, за да пробуди космичното съзнание у хората и те разберат, че са братя помежду си. Тогава ще разберем истината и тя ще ни направи свободни, защото под истина в дадения случай разбирам онези условия, при които човек може да бъде свободен, за да се проявява. Цялото човечество се намира сега в утробата на Природата, където са ограничителните условия. Но сега вече хората са в периода на раждането на едно ново съзнание у тях, с което ще добият и нови отношения към Бога, към Природата и към ближните си; но при това раждане са необходими отвън разумни същества, които да ръководят хората в този преходен период, за да не се осакати раждането на новото съзнание. А когато се роди вече това ново съзнание у хората, ще имат нови схващания за живота и съвсем нови отношения помежду си. Тогава всички хора ще излезем извън рамките на семейството, на нацията, дори и на човечеството, което е ограничено да живее само на земята; и ще станем граждани на необятния космос. Тогава ще разберем, какво значи разумен живот, братски отношения и любов. Ще влезем в общение с всички разумни хора, и ще разбираме правилно хората, и те ще ни разбират правилно.
към текста >>

35. 14. Влиянието на Слънцето и земята върху живота на човека, 15 април 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

За да бъде щастлив човек, който се ражда на земята, необходимо е майката, когато го е носила в утробата си, да е имала възвишени идеи в ума си и благородни чувства и копнежи в сърцето си.
След като изучим всичките условия и възможности на земята, ние ще можем да създадем един сносен порядък за човешкия живот. Всички страдания и противоречия в съвременния живот произтичат от това, че всеки човек не е поставен да работи там, където трябва. Според законите, които ние знаем, необходимо е човек да се роди на земята на точно определено място и в точно определено време. Ако човек не се е родил, където трябва и когато трябва, то през целия си живот ще бъде нещастен. И ако Слънцето не види човека на мястото, където се ражда, то нещастие очаква такъв човек през живота му. За да бъде щастлив човек, който се ражда на земята, необходимо е майката, когато го е носила в утробата си, да е имала възвишени идеи в ума си и благородни чувства и копнежи в сърцето си. Бащата на щастливия човек трябва да е мъдър и винаги вдъхновен, а братята и сестрите на щастливия човек трябва да са радостни. Само при такива условия може да се роди щастлив човек на земята. Ако някой човек постъпва така в живота си, че кара майка си и баща си да съжаляват, загдето са го родили, то този човек не може да очаква добро от съдбата си. Това е първото биологическо условие за благоденствието на всеки човек. Хората, които не разбират тези основни закони на живота, искат да напуснат земния си живот и да отидат някъде си на онзи свят.
към текста >>

36. 2. При какви условия е възможно всичко в живота, 4 октомври 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Той започва в утробата на майка си като едно микроскопично същество и в деветте месеца минава през всички форми на животинското царство и след като се роди, ще расте и ще се измени.
Тя и неизменна. Тя има еднакви отношения и към грешните, и към праведните. Любовта иска да подобри живота на всички същества. Не да не изменят своята форма, но да подобрят своите възможности за ползване от Божиите блага. Защото човек трябва да измени своята форма. Той започва в утробата на майка си като едно микроскопично същество и в деветте месеца минава през всички форми на животинското царство и след като се роди, ще расте и ще се измени. Всичко е възможно, но трябва да имаме методи за това. Сега навсякъде има желание народите да се повдигнат; всички държави са се обособили и са затворили границите си и всеки разглежда живота от свое гледище. Икономически разглеждат въпроса. Всички народи сега се оформят като органи на един по-голям организъм. И когато един ден хората дойдат до споразумение, светът ще се оправи.
към текста >>

37. Упражнение за връзка - Влад Пашов (1902- 1974)

Обикновеното съзнание е утробата, в която се реализират всички възможности.
Размишлявайте върху тази връзка пет минути и започнете работата си. Вечер преди лягане благодарете за помощта, която ви е дадена през деня, и пак помислете за силата, която се крие в тази връзка. Не очаквайте големи резултати изведнъж. Само с обикновеното съзнание нищо не можеш да направиш и само с Божественото съзнание нищо не можеш да направиш. Обаче двете съзнания заедно представят велика сила. Обикновеното съзнание е утробата, в която се реализират всички възможности. Бо-жественото съзнание крие в себе си условия за тяхното реализиране.
към текста >>

38. Езикът на Природата - Влад Пашов (1902- 1974)

Значи и в живота е същото нещо: човек в утробата на майка си, в утробата на Природата два часа учи Мъдростта и Истината, а останалото време от деня учи Любовта.
В тия моменти на Природата има два символа: в първия момент – от пукването на зората до изгряването на Слънцето – Природата ни учи върху двата велики закона на Мъдростта и Истината. Този момент отнема два часа, в него промените са резки. След като изгрее Слънцето обаче, Природата ни учи на друго: тя ни учи на закона на Топлината, т. е. на закона на Любовта. В този момент няма толкова резки промени в картините, но има промени в температурата – най-напред не е толкова топло, но постепенно става все по-топло и по-топло, докато стане много горещо. Значи и в живота е същото нещо: човек в утробата на майка си, в утробата на Природата два часа учи Мъдростта и Истината, а останалото време от деня учи Любовта. Тъй че по-голяма част от нашия живот е употребен за изучаване на Топлината и промените, които стават с нея. И тъй, когато вашият живот е на изгрев, ще вземете първия символ. Когато отивате всяка сутрин на изгрев, ще имате в ума си картината, идеята за изгряващото Слънце. И когато погледна пукването на зората, аз ще се въодушевя, душата ми ще се изпълни с онези принципи на Мъдростта и Истината, а след като изгрее слънцето, ще кажа: “Настана часът на Божествената Любов! ” И тогава цял ден ще трябва да изучавам промените, които стават в Любовта.
към текста >>

39. 31–во писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

44. Досегашният живот на съвременния човек е живот на детето в утробата на майката.
Критиката, съмнението, подозрението, всички недъзи изобщо, спъват хората. Докато недъзите съществуват в каквато и да е форма вие не можете да имате единение с Бога, не можете да бъдете свободни. Свободен е само онзи човек, чиято мисъл е свързана с Божията Мисъл. Това е същественото за всеки човек. Тази връзка е носител на светлина в живота. 44. Досегашният живот на съвременния човек е живот на детето в утробата на майката. Животът на плътта, това е живот в утробата на майката. А този живот, за който ние сега говорим и в който вие трябва сега да влезете, подразбира единение с Божията Мисъл, т.е. освобождаване или новораждане. И при този живот майка ви ще бъде при вас, но ще поеме грижа отвън. По същия начин и Природата отвън ще ви окаже своето влияние.
към текста >>

Животът на плътта, това е живот в утробата на майката.
Докато недъзите съществуват в каквато и да е форма вие не можете да имате единение с Бога, не можете да бъдете свободни. Свободен е само онзи човек, чиято мисъл е свързана с Божията Мисъл. Това е същественото за всеки човек. Тази връзка е носител на светлина в живота. 44. Досегашният живот на съвременния човек е живот на детето в утробата на майката. Животът на плътта, това е живот в утробата на майката. А този живот, за който ние сега говорим и в който вие трябва сега да влезете, подразбира единение с Божията Мисъл, т.е. освобождаване или новораждане. И при този живот майка ви ще бъде при вас, но ще поеме грижа отвън. По същия начин и Природата отвън ще ви окаже своето влияние. Значи, днес Божията Мисъл ви обгръща отвсякъде, но ще дойде време, когато тя ще действува специфично върху вас.
към текста >>

40. СЪЗНАНИЕТО - Лалка Кръстева (1927-1998)

Ние знаем за съществуването на човека само от момента, когато той е излязъл от утробата на своята велика майка и е влязъл в света на промените, в пътя на ред противоречия, на които трябва да се радвате, защото те показват, че живеете в областта на Божественото.
СЪЗНАНИЕТО * Важното за сегашната епоха е пробуждането на човешкото съзнание. Някога човек е живял в Бога - период, за който нищо не знаем. След това е излязъл от Него като дихание, пробудил се е и е започнал самостоятелно да живее и се развива. Ние знаем за съществуването на човека само от момента, когато той е излязъл от утробата на своята велика майка и е влязъл в света на промените, в пътя на ред противоречия, на които трябва да се радвате, защото те показват, че живеете в областта на Божественото. Противоречията са възможности за постижения. * Виждането е функция на съзнанието. Човек, който има пробудено съзнание, вижда и в Америка какво става, няма защо да ходи на място да види. * Знанието е процес на очистване на съзнанието. Съзнанието е процес, който гради умственото тяло.
към текста >>

41. Дух - Георги Радев (1900–1940)

И когато тялото на един човек се съгражда в утробата на една майка, Духът на човека
Всички науки, всички изкуства, всички религии, всички епохи и култури, през които е минала Земята, са създадени все от човешкия Дух, който още не се е проявил напълно. Самото физическо тяло на човека, с всичките му органи, с всичкото му устройство, е създадено от неговия Дух. И когато тялото на един човек се съгражда в утробата на една майка, Духът на човека взема участие заедно с Духа на майката при изграждане на тялото. Защото всички енергии, всички сили, които действат в Космоса, са достояние на човешкия Дух. Той оперира свободно с материята – може да я сгъстява, да я разрежда, да я моделира.
към текста >>

42. Учител - Георги Радев (1900–1940)

в нейната утроба.
извърши един чисто духовен процес между Учителя и ученика. Необходимо е, при това, пълно съзнание за задачата, която те имат да изпълнят. В случая трябва да съществува такава пълна обмяна между Учител и ученик, каквато съществува между детето и майката в нейната утроба. И както човешкият Дух работи в утробата на майката, за да изгради тялото на детето, както той се учи при този процес, вземайки участие в работата, която върши Духът на майката, така и Учителят и ученикът трябва да работят едновременно с помощта на Божествения Дух, за да изградят Духовното тяло на ученика – неговото вечно жилище. Ето защо да бъдеш Учител, това ще рече да раждаш духовно.
към текста >>

И както човешкият Дух работи в утробата на майката, за да изгради
Необходимо е, при това, пълно съзнание за задачата, която те имат да изпълнят. В случая трябва да съществува такава пълна обмяна между Учител и ученик, каквато съществува между детето и майката в нейната утроба. И както човешкият Дух работи в утробата на майката, за да изгради тялото на детето, както той се учи при този процес, вземайки участие в работата, която върши Духът на майката, така и Учителят и ученикът трябва да работят едновременно с помощта на Божествения Дух, за да изградят Духовното тяло на ученика – неговото вечно жилище. Ето защо да бъдеш Учител, това ще рече да раждаш духовно. В този смисъл на думата се говори в Писанието за раждане на мъже от мъже. Мъжът
към текста >>

майката, след деветмесечно носене на детето в своята утроба, му разкрива един нов за него
жилище. Ето защо да бъдеш Учител, това ще рече да раждаш духовно. В този смисъл на думата се говори в Писанието за раждане на мъже от мъже. Мъжът трябва да ражда, сиреч да бъде добър Учител. И първото нещо, което трябва да направи Учителят, е да разкрие на ученика Духовния, невидим дотогава за него свят, така както майката, след деветмесечно носене на детето в своята утроба, му разкрива един нов за него свят. Ясно е тогава каква деликатна и отговорна работа е да бъдеш духовен Учител. Затова Христос се обръща към своите ученици и им казва: “Не се наричайте Учители! ” Ако някой си позволи самоволно да учителства и осакати духовно някои души, ще отговаря пред
към текста >>

43. ПРЕРАЖДАНЕТО - Методи Константинов (1902-1979)

След това, този гигантски период се съкращава на 9 месеца за ембриона, който в утробата на своята майка преминава със светкавична бързина през всички трансформации и метаморфози, претърпяни от човечеството през миналите епохи.
Чрез тези психични изследвания се разширява и задълбочава изследването на еволюцията на живота. Вижда се, че човешкият организъм е резултат на дълго хилядолетно развитие. Всички елементи на неорганичната материя, както и всички видове органична материя се съдържат в човешкия организъм. Следователно, човекът се явява като синтез на всички царства на Живата Разумна Природа, един биофизичен и биопсихичен синтез. Според Учителя, природата е работила в продължение на 90 милиарда години за създаването на човешкия организъм. След това, този гигантски период се съкращава на 9 месеца за ембриона, който в утробата на своята майка преминава със светкавична бързина през всички трансформации и метаморфози, претърпяни от човечеството през миналите епохи.
към текста >>

44. МЪЖЪТ И ЖЕНАТА В ШЕСТАТА КУЛТУРА - Методи Константинов (1902-1979)

Тази култура ще култивира семената, ще бъде утробата, където ще бъде зачената Шестата човешка раса.
И обратно. Това е необходимо, защото светлината не може да се разбере без топлина, нито топлината — без светлина." Това голямо знание, което ще хвърли обилно светлина върху правилните отношения между мъжа и жената, ще се разкрие през Шестата култура на бялата раса. Тази култура ще култивира семената, ще бъде утробата, където ще бъде зачената Шестата човешка раса. За пръв път Мъжкото начало, което е ръководило човешката инволюция до Христос, става слуга на Доброто, за да изкупи по този начин големите отклонения, които е направило в личния, семейния, обществения, националния и общочовешкия живот и така да поеме пътя на еволюцията. Човечеството като цяло носи в архивите на колективното си подсъзнание своите кармични комплекси, които се изразяват чрез законите за наследствеността в по-малките социологически категории: раса, народ, общество, род, семейство и личност. При прераждането си, душите минават през изброените социологични форми, за да се усъвършенстват. В тези биофизиологични форми, програмирани чрез законите за наследствеността, те слизат от по-висшите измерения. Фактически, физическото тяло се дава от майката, а бащата дава етерното тяло, което съхранява биологичната материя от деструктивните сили на процесите на разлагането.
към текста >>

45. Вторник, 3 юли - Теофана Савова

Онова дете, което е заченато в утробата на майката, то е свързано с нея и ще се подчинява на всичките запори, които майката налага.
Ако ние искаме да образуваме братство, то е да се освободим от подкупване с пари, с честен труд да изкарваме своята прехрана. Досега като сме се опетнили, ще гледаме за в бъдеще, като живеем по честен начин, да не се каляме вече. Тия, старите дрехи, са се окаляли, но новите дрехи да не окаляме. Старото изведнъж няма да си замине. Аз ще ви кажа защо не може да си замине. Онова дете, което е заченато в утробата на майката, то е свързано с нея и ще се подчинява на всичките запори, които майката налага. Докато е в утробата на майката, ще прави всичко, каквото каже майката. Там то не диша, майка му диша заради него. Някой път може кръвта на майката да не е толкоз чиста, то не казва: „Съдба, карма! " И то ще бъде там, докато се оформи, но дойде ли деветия месец, излиза. То е самостоятелно вече.
към текста >>

Докато е в утробата на майката, ще прави всичко, каквото каже майката.
Досега като сме се опетнили, ще гледаме за в бъдеще, като живеем по честен начин, да не се каляме вече. Тия, старите дрехи, са се окаляли, но новите дрехи да не окаляме. Старото изведнъж няма да си замине. Аз ще ви кажа защо не може да си замине. Онова дете, което е заченато в утробата на майката, то е свързано с нея и ще се подчинява на всичките запори, които майката налага. Докато е в утробата на майката, ще прави всичко, каквото каже майката. Там то не диша, майка му диша заради него. Някой път може кръвта на майката да не е толкоз чиста, то не казва: „Съдба, карма! " И то ще бъде там, докато се оформи, но дойде ли деветия месец, излиза. То е самостоятелно вече. Та казвам, в новия живот, който иде, вие ще спазите този закон, той е неумолим.
към текста >>

46. НАЙ ЖЕЛАНИТЕ БЛАГОСЛОВЕНИЯ - Теофана Савова

И каза: „Не отивам в Ниневия." Като постави Бог Йона в утробата на голяма риба, Йона каза: „Не в Ниневия, но зад Ниневия ще вървя." И Йона разбра, че трябва да страда.
В такъв голям град. Да ми се смеят хората. И в ада отивам, но в Ниневия не отивам." Хукна Йона да бяга. Взе си парите и се качи на един кораб. И каза: „Не отивам в Ниневия." Като постави Бог Йона в утробата на голяма риба, Йона каза: „Не в Ниневия, но зад Ниневия ще вървя." И Йона разбра, че трябва да страда. И каза: „Господи, избави ме още веднъж, моля ти се. Избави ме оттук и ще видиш колко съм смел." И Господ рече пак да го опита. Като изхвърли Бог Йона от кита, той отиде в Ниневия да проповядва 40 дни. Та казвам: Мнозина от вас питате, дали Йона го е поглъщала рибата. Американският проповедник Муди пише една смешка.
към текста >>

Някои казват: „Дали е възможно Йона да бъде погълнат от кит или не." Мнозина пък се намирате в утробата на кита.
Като изхвърли Бог Йона от кита, той отиде в Ниневия да проповядва 40 дни. Та казвам: Мнозина от вас питате, дали Йона го е поглъщала рибата. Американският проповедник Муди пише една смешка. Той отишъл да слуша един проповедник, който взел да доказва на публиката си, че една риба може да погълне Йона. И Муди казва: „Тоя проповедник измъчи Йона един час, додето го вкара в кита." Някои казват: „Дали е възможно Йона да бъде погълнат от кит или не." Мнозина пък се намирате в утробата на кита. Когато се обезсърчите и искате да се самоубиете, не сте ли в утробата на тоя кит? - Когато се уплашите. Имате убеждение и казвате: „Тая работа е празна. Да отида да живея както хората." Тогава не бягаш ли като Йона? Но тогава ще дойдат страданията.
към текста >>

Когато се обезсърчите и искате да се самоубиете, не сте ли в утробата на тоя кит?
Та казвам: Мнозина от вас питате, дали Йона го е поглъщала рибата. Американският проповедник Муди пише една смешка. Той отишъл да слуша един проповедник, който взел да доказва на публиката си, че една риба може да погълне Йона. И Муди казва: „Тоя проповедник измъчи Йона един час, додето го вкара в кита." Някои казват: „Дали е възможно Йона да бъде погълнат от кит или не." Мнозина пък се намирате в утробата на кита. Когато се обезсърчите и искате да се самоубиете, не сте ли в утробата на тоя кит? - Когато се уплашите. Имате убеждение и казвате: „Тая работа е празна. Да отида да живея както хората." Тогава не бягаш ли като Йона? Но тогава ще дойдат страданията. Какво нещо е смъртта?
към текста >>

Ще влезеш в утробата на кита, ще почнеш да викаш отвътре: „Господи, избави ме от гроба.
Да отида да живея както хората." Тогава не бягаш ли като Йона? Но тогава ще дойдат страданията. Какво нещо е смъртта? Някои хора казват: „Да умра, че да се отърва." Те не разбират какво нещо е смъртта. Ти като влезеш в гроба, това е китът. Ще влезеш в утробата на кита, ще почнеш да викаш отвътре: „Господи, избави ме от гроба. Зад Ниневия ще отида." Оня, който се е събудил в гроба и е излязъл, той е вече смел. Желая тази година да излезете от утробата на кита. Някои от вас да излязат, някои от вас да оживеят, а някои от вас да възкръснат и зад Ниневия да отидат и да проповядват. Желая ви сега щастлива Нова година.
към текста >>

Желая тази година да излезете от утробата на кита.
Някои хора казват: „Да умра, че да се отърва." Те не разбират какво нещо е смъртта. Ти като влезеш в гроба, това е китът. Ще влезеш в утробата на кита, ще почнеш да викаш отвътре: „Господи, избави ме от гроба. Зад Ниневия ще отида." Оня, който се е събудил в гроба и е излязъл, той е вече смел. Желая тази година да излезете от утробата на кита. Някои от вас да излязат, някои от вас да оживеят, а някои от вас да възкръснат и зад Ниневия да отидат и да проповядват. Желая ви сега щастлива Нова година. Всички отидоха при Учителя и го поздравиха с Новата година. 12,30 часа
към текста >>

47. Разговори с Учителя. Разговор девети - Георги Томалевски (1897-1988)

Всеки от нас би могъл да се запита защо един живот, заченат в утробата на майката, се явява на бял свят за три, друг за пет, а за човека - за девет месеци?
За едни тази дума е узрял плод на мъдростта, а за други - робско подчинение. Явленията в природата се подчиняват на известен ритъм. Те следват стъпките на времето, което, макар и да не тече еднакво в различни системи, все то е, което дава ритъма на живота. За нашия свят, в който ние сме избрали за една единица време денонощието, както и поделенията му до най-малките интервали, някои явления ни се струват много бързо развиващи се, а други се развиват едва забележимо. Когато чакаме, казал един от древните философи, времето едва се придвижва, а когато се наслаждаваме, то профучава като подплашен кон. Всеки от нас би могъл да се запита защо един живот, заченат в утробата на майката, се явява на бял свят за три, друг за пет, а за човека - за девет месеци? На този въпрос никой не отговаря, защото не познава плановете, разпоредбите и законите на природата, които закони се дават независимо и категорично от един свят, наречен „свят на причините“. Щом е така, тогава има ли тук място за нечие търпение, което би искало да съкрати този природен процес? Търпението като идея, като сила и като закон в света на причините, може да се приложи във всяко нещо. То е границата между миналото и бъдещето. По средата сме ние и единствената ни възможност е търпението.
към текста >>

48. 2. УЧИТЕЛЯТ НА ХАРМОНИЯТА - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Христос изведе човешкото съзнание от тъмните ограничения на утробата в света на светлината, постигната чрез правилно знание.
Актът на раждането беше труден, с противопоставяне на втвърденото, стереотипно мислене на времето. Мисията на Христос беше кратка като живот, завършвайки с физическа трагедия, която всъщност беше духовна победа. Но величието на Неговата мисия и нейния вечен характер бяха доказани вече при залеза на нашия двадесети век. Това е мисията на Бога — да доведе до раждане човешкия ум и сърце, човешкото съзнание. "Раждане е навлизането на съзнанието в света на по- голяма светлина" — каза Учителят на Хармонията. Христос изведе човешкото съзнание от тъмните ограничения на утробата в света на светлината, постигната чрез правилно знание. Той разкри на младото човечество великите истини на живота и вечните закони, обещавайки ни в бъдеще това божествено познание да ни се разкрие изцяло от Духа на Истината, Когото Отец ще изпрати на земята. "Тогава вашата печал ще се превърне в радост и Аз ще ви видя отново." Христос проля кръвта си на кръста заради процеса на раждане — и оттогава всеки християнин носи белега на Христовата кръв. Изминаха 2000 години — години на борба, войни, противоречия и кръвопролития. Навлизаме в нова ера, за която говорят всички пророци, мъдреци и духовно пробудени хора.
към текста >>

49. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

" Детето, което е в майчината утроба, когато прави движения и рита, получава нещо от нея.
Те всеки път са нови. Мисълта, чувството и делото трябва да вървят заедно. Ако Божествената мисъл, която дойде в тебе, не създаде чувство и не премине в действие, връзката с Божественото я няма. Тя е прекъсната и липсват онези пълни условия за проява на Божественото." От човека а още повече от ученика по духовния път небето очаква да проявява градивна инициатива във всеки миг от неговия съзнателен живот. Най-вече, разбира се, при вземането на съдбоносни решения, когато именно проличава най-ясно до каква степен той е възприел Божественото Слово и доколко го е превърнал в неделима част от своето мислене и поведение. " Детето, което е в майчината утроба, когато прави движения и рита, получава нещо от нея. С тези движения детето държи майката във връзка със себе си. Спре ли да прави движения, тя вече не може да му помогне. Също така и човек трябва да бъде активен. Тогава му се дава. Като е активен, той дава сигнализация за нуждите си.
към текста >>

50. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

"Числото две е пътят на единицата, то е утробата на числото едно.
А същият този кръг с точка в центъра, така добре познат на последователите на ББ, е именно кръгът на Паневритмията. Следователно изпълнението на паневритмичните упражнения може да бъде разглеждано и като творчески процес на съработничество с Бога - осъществяване на висшето предназначение на човешкото същество. Оттук до извода, че Паневритмията принадлежи към най-грандиозните идеи, въплъщавани някога в света на материята в конкретна форма, в материално изображение, има само една крачка. Точката (числото 1) не притежава никакво измерение. Но когато тя се движи, се образува права линия (числото 2). "Числото две е пътят на единицата, то е утробата на числото едно. За да може силата на единицата да се раздвои, тя трябва да мине през числото две... Единицата е човешкият ум, а двойката е човешкото сърце. Числата едно и две в пространството са понятия само за Бога " (Учителят П. Дънов). По отношение на правата линия той отбелязва: "Ние определяме правата линия като първата съзнателна връзка между две разумни същества. Който не може да направи тази връзка, той се намира в един въображаем свят, следствие на което всичките му идеи претърпяват морален крах." Как да разпознаем тези две разумни същества? Отговорът е: горе е Бог, а долу - човешката душа, човекът, стъпил върху пътеката на духовното развитие и усъвършенстване.
към текста >>

51. V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ - Константин Златев

В случая трябва да съществува такава пълна обмяна между Учител и ученик, каквато съществува между детето и майката в нейната утроба“ (Учителят П. Дънов).
Следователно най-верният знак, по който ученикът разпознава своя истински Учител, е неговото вътрешно усещане, гласът на интуицията, който надделява над всички съмнения и колебания на ума. Алхимията на общуването между Учителя и ученика се отличава с максимална степен на осъзнатост. Няма и не би могло да има нищо случайно, произволно и в двете направления на този мистичен контакт: „Учителстването подразбира един процес на висше самосъзнание. Трябва да се извърши един чисто духовен процес между Учителя и ученика. Необходимо е при това пълно съзнание за задачата, която те имат да изпълнят. В случая трябва да съществува такава пълна обмяна между Учител и ученик, каквато съществува между детето и майката в нейната утроба“ (Учителят П. Дънов). Това е общуване от най-фино духовно естество, общуване в Божия Дух. Една от главните му задачи е оживяването на латентните (непроявени) тела на ученика, които да се превърнат в пълноценни носители на съзнанието му. Способността му да се проявява във висшите си тела му открива пътя към най-светлите и извисени простори на невидимия свят, както и към мащабно съработничество с Космическия Разум. Този резултат от плодоносния обмен между Учителя и ученика е обрисуван от Учителя на Бялото братство в България, както следва: „И както човешкият дух работи в утробата на майката, за да изгради тялото на детето, както той се учи при този процес, взимайки участие в работата, която върши духът на майката, така и Учителят и ученикът трябва да работят едновременно с помощта на Божествения Дух, за да изградят духовното тяло на ученика – неговото вечно жилище.“ Именно затова „... първото нещо, което трябва да направи Учителят, то е да разкрие на ученика духовния, невидим дотогава за него свят, тъй както майката, след деветмесечно носене на детето в своята утроба, му разкрива един нов за него свят.“ Когато сред хората се въплъти истински велик Учител на Божественото учение, той бива приет по различен начин от своите съвременници.
към текста >>

Този резултат от плодоносния обмен между Учителя и ученика е обрисуван от Учителя на Бялото братство в България, както следва: „И както човешкият дух работи в утробата на майката, за да изгради тялото на детето, както той се учи при този процес, взимайки участие в работата, която върши духът на майката, така и Учителят и ученикът трябва да работят едновременно с помощта на Божествения Дух, за да изградят духовното тяло на ученика – неговото вечно жилище.“ Именно затова „... първото нещо, което трябва да направи Учителят, то е да разкрие на ученика духовния, невидим дотогава за него свят, тъй както майката, след деветмесечно носене на детето в своята утроба, му разкрива един нов за него свят.“
Необходимо е при това пълно съзнание за задачата, която те имат да изпълнят. В случая трябва да съществува такава пълна обмяна между Учител и ученик, каквато съществува между детето и майката в нейната утроба“ (Учителят П. Дънов). Това е общуване от най-фино духовно естество, общуване в Божия Дух. Една от главните му задачи е оживяването на латентните (непроявени) тела на ученика, които да се превърнат в пълноценни носители на съзнанието му. Способността му да се проявява във висшите си тела му открива пътя към най-светлите и извисени простори на невидимия свят, както и към мащабно съработничество с Космическия Разум. Този резултат от плодоносния обмен между Учителя и ученика е обрисуван от Учителя на Бялото братство в България, както следва: „И както човешкият дух работи в утробата на майката, за да изгради тялото на детето, както той се учи при този процес, взимайки участие в работата, която върши духът на майката, така и Учителят и ученикът трябва да работят едновременно с помощта на Божествения Дух, за да изградят духовното тяло на ученика – неговото вечно жилище.“ Именно затова „... първото нещо, което трябва да направи Учителят, то е да разкрие на ученика духовния, невидим дотогава за него свят, тъй както майката, след деветмесечно носене на детето в своята утроба, му разкрива един нов за него свят.“ Когато сред хората се въплъти истински велик Учител на Божественото учение, той бива приет по различен начин от своите съвременници. Едни от тях не забелязват у него нищо необикновено. Други откриват духовния блясък на присъствието му, ала понеже са роби на страстите си, а неговият съвършено чист живот мълком ги изобличава, те започват да го ненавиждат и преследват. Трети установяват мистичните дълбини на личността му, но леността ги приковава към постелята на безхаберието и те предпочитат да останат, както и преди, в полусънното състояние на безразличие; както е известно, рано или късно то води до регрес и саморазрушение. Четвърти съзират светлината на Учителя и ръкопляскат на разноцветното ў излъчване.
към текста >>

52. XV. МЪЛЧАНИЕТО - Константин Златев

Когато Бог замълчи, те вкупом се връщат в Неговата всеобхватна утроба, за да отдъхнат в мировата почивка Пралайя и да усвоят уроците на последния Цикъл на Проявеното Битие.
В неговата космическа тишина се раждат откровенията, които като урагани помитат старото и издигат знамето на Духа над отмалялата от копнеж и очакване многострадална Земя. Сърцето на мълчанието е ядро на вечната Истина. В него именно открива тя своя най-уютен, най-сигурен дом. Мълчанието на всемирното познание разпръсква във всички посоки към безкрая посланията на Божествената Любов и Мъдрост. Когато Бог проговори, букет нови вселени изпълват необятното Пространство на Творението. Когато Бог замълчи, те вкупом се връщат в Неговата всеобхватна утроба, за да отдъхнат в мировата почивка Пралайя и да усвоят уроците на последния Цикъл на Проявеното Битие. Мълчанието на Върховното Божество е обещание за предстоящото ново космическо раждане. Мълчанието е и лъчът на синовната и бащинска Любов, свързващ в едно неразделно цяло сърцата на Учителя и ученика.
към текста >>

53. XIX. ЩАСТИЕТО - Константин Златев

– Според нас те са два вида: 1) вътрешни – споменатият вече нееднократно жизнен потенциал на всеки човек (телесен, емоционален, умствен и духовен); и 2) външни – условията на нашия земен живот, които от първия миг, в който си поемем дъх след излизането от майчината утроба, до последния миг, в който напуснем тялото, за да се завърнем в истинската си родина – царството на Духа, ни предлагат безчетни възможности да научим уроците, за които сме изпратени на Земята, и да направим още една крачка напред по пътя към Бога.
“ или „Каквото получа, нека да е тук и сега. За после не мисля...“ А това „после“ е ни повече, ни по-малко, а Вечността. Въпросът е: заслужава ли си да жертваме нетленната награда заради илюзорните придобивки на Мамона? Ето отговора на Великия Посветен: „Щастието на човека не е на Земята. Елементите на щастието са на Земята, но самото щастие, като нещо цяло, не съществува на Земята.“ Кои са тези тайнствени елементи на щастието, сред които живеем, но които очевидно не разпознаваме и не използваме, за да изградим храма на своята личностна пълнота? – Според нас те са два вида: 1) вътрешни – споменатият вече нееднократно жизнен потенциал на всеки човек (телесен, емоционален, умствен и духовен); и 2) външни – условията на нашия земен живот, които от първия миг, в който си поемем дъх след излизането от майчината утроба, до последния миг, в който напуснем тялото, за да се завърнем в истинската си родина – царството на Духа, ни предлагат безчетни възможности да научим уроците, за които сме изпратени на Земята, и да направим още една крачка напред по пътя към Бога. На друго място в Словото си Учителят на ББ у нас ни разкрива една простичка, но извънредно ефективна рецепта за постигане на щастието – в безкористната и всеотдайна Божествена Любов: „Смисълът на живота се заключава в това, да обичаш, а не да те обичат (курсивът мой – К.З.). Добре е да те обичат, но още по-добре е да обичаш. Който обича, той е щастлив, той е господар. В това отношение пръв Бог е дал пример. Той обича всички, затова е Господар на света.
към текста >>

54. Хороскопи на психически болни хора - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При повторно идване на Земята (при ново раждане) в утробата на майката неговото тяло и мозъкът му ще се изграждат по пътя на безредието и той ще се роди като израз на една ясно изразена дисхармония, било тя физическа или психическа, а може и двете.
Затова клетките, които преди това са били добри и необходими членове на организма, сега стават негов враг, внасящ безредие, мрак и смърт. Хората, родени с ненормални физически тела и с разстроена психика, в миналия си живот са били в контакт с тази тъмна и разрушителна природа на безредие, бидейки в нейна услуга чрез чудовищни престъпления срещу светлината, доброто, живота, при което те са продали своята жизнена сила - силата на реда, порядъка, хармонията. За всяка проява на човека, било тя емоционална, мисловна или практична задача, има нужда от сила. Ако всички отбелязани прояви са в хармония с реда и доброто в живота, човек влиза в контакт с този свят и получава сила от него. Ако обаче тези прояви са плод на злото, безредието, тъмнината, то човек влиза в контакт с този свят - светът на частите от разрушената Планета (Астероидите) и става техен проводник. При повторно идване на Земята (при ново раждане) в утробата на майката неговото тяло и мозъкът му ще се изграждат по пътя на безредието и той ще се роди като израз на една ясно изразена дисхармония, било тя физическа или психическа, а може и двете. Когато физическото или психическото безредие е временно, то връзките на човека с този свят на безредието в миналия му живот също са били временни.
към текста >>

55. Ухото - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Интересното е, че детето в утробата на майка си прилича на ухо.
Това именно ни дава да разберем, че силите, които са действували при формирането на животинското ухо, са били далеч по-елементарни от тези, които са действували върху човешкото. Явно е тогава, че вътрешният релеф на това ухо може да служи като матрица, по която да вникнем в разположението на онази система от сили, която определя характера на човека. А оттам пък да се направят по-близки или по-далечни заключения за бъдещите възможности на даден индивид, така както геологът от строежа на Земните пластове и тяхната деформация вади заключение за силите, които са действували по тези места. Колкото релефът на ухото е с по-меки, по-правилни и по-хармонично устроени форми, толкова вътрешният живот на този човек е с изразен интелект, възпитание, морални качества и обноски, а и животът му ще протича при по-благоприятни условия. Резките извивки и чупки на линиите, непълното оформление на отделните части говорят, че този човек ще бъде съпроводен с трудности и неприятни изненади. Интересното е, че детето в утробата на майка си прилича на ухо. Установено е също, че по ушната мида има най- много чувствителни точки, които се използват при иглотерапията. Дължината на ухото, измерена от най-горната извивка до най-долната мека негова част, определя интелектуалния живот на дадения човек. Тясното, дълго, добре оформено уха говори за човек с богат интелектуален живот (фиг. 50 а). Ширината на ухото, измерена от издатината пред ушния отвор (трагус), определя емоционалната, чувствена природа на даден човек.
към текста >>

56. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Това, което е той в космическата си същност, не започва с раждането на ефимерното му тяло от утробата на майка му.
Планът ми е прост. Реших още в Ню Йорк, че тъй като имам да доизчиствам и досъбирам някои източници за живота на Дънов, най-добре ще е да тръгна по пътя му и докато събирам, да седя на всяко място, дето се развива всяка глава от живота му, хронологически да се потапям в атмосферата на мястото, в материалите и снимките, и в пейзажа, да ловя вибрациите на отминалото и да пиша, докато вървя по стъпките му. И сега съм във Варна и Варненско, и започвам първата - така да се каже - предглава на живота му. Защото книгата за него не започва с неговия живот. Не започва с родното му село Хадърча (сега Николаевка). Това, което е той в космическата си същност, не започва с раждането на ефимерното му тяло от утробата на майка му. Точно както е с тебе и мене, читателю мой. Той, Ти, Аз не сме Петър, Тизи и Наско, а стрелата, която всемирното съзнание отпраща през пустотата и мрака на небитието с едно светло съобщение, забито през върха й, за да освети и даде някакъв смисъл на човешкото съществуване; от някъде, дето не знаем къде е, за някъде, където също не е ясно защо и за какво, и как. И отлита нататък сигналът, отнякъде си пуснат, без да го прочетем (повечето от нас), както сме долетели, без да знаем откъде. Някога някой от нас го прекъсва, като не го предава в нова плът от плътта си - като не оставя поколение. Някога на някого му се дава да прочете съобщението на върха на стрелата си в полет и Той се случва да не остави поколение, а да стане - както ние го разбираме - всемирен учител и да го предаде, това космическо съобщение, на което е носител, вместо на някой син или дъщеря - слепи носители, - на учениците си - дванадесет, да речем, както са на Исус Христос.
към текста >>

57. I. Пробуждане на колективното съзнание или идеята за Цялото и неговите части - Георги Христов

Човек може да се превъзпита само в утробата на майка си - в Любовта на Бога, а сам не може да се превъзпита.
Не мислете, че ние, които сме далеч от Африка, не носим греховете на африканци- те. Да, носим ги. Има една вътрешна сила, която свързва хората и преплита живота им. И тъй, в бъдеще, когато ние съзнаем този велик закон, ще разберем, че всички хора трябва да създадат добри условия, за да може да се избегнат всички съвременни нещастия. И не един път аз съм казвал, че това нещо само майките са в състояние да създадат. Човек може да се превъзпита само в утробата на майка си - в Любовта на Бога, а сам не може да се превъзпита. Само майката е в състояние да пресъздаде човека, да го превъзпита. Той сам е 50 % фактор за своето превъзпитание. Той мяза на един кораб без кормило, който навсякъде може да бъде тласкан от вълните. А сега какво правят българите? - Те очакват отнякъде своето спасение, те го очакват оттам, отдето няма да дойде.
към текста >>

58. 1.11. Възникнали въпроси от учениците по идеята за четирите съвета - Георги Христов

Казвам: когато майките заченат своите деца и те още от утробата и заживеят с комунистически идеи, децата ще се родят комунисти.
Оженват се по любов, викат поп да им чете Евангелие, но после сами я развалят. Народят им се деца, развалена е комуната. Правят комуни и ги развалят. Мъжът и жената много добре започват своята комуна, работят даром за своите комунисти. Един комунист ме запита кой е правилният метод за образуване на една истинска комуна. Казвам: когато майките заченат своите деца и те още от утробата и заживеят с комунистически идеи, децата ще се родят комунисти. - Ученикът на Бялото Братство трябва ли да даде необходимия физически труд в замяна на своите нужди, или да се ограничи само в духовна работа? Ученикът на Бялото Братство трябва да даде отлични примери за физически труд. Той трябва да върши най-малко два часа на ден такъв труд. ______________________________________________________________________________ 6 През същата 1921 г. на 9 март се учредява Русенската комуна.
към текста >>

59. Възпитанието на детето Възпитанието на детето - Макс Хайндл

“Когато детето поеме първата си вдишка, физиологичните условия в сърцето му вече са променени, връзката с утробата е прекъсната и кръвта е принудена да циркулира през сърцето и белите дробове.” При контакта на кръвта с въздуха в белите дробове тя е в състояние да състави картина на обкръжаващата я среда.
По такъв начин те ще могат до голяма степен да помогнат на идващото същество да преодолее недостатъците си. Като погледнем на Духа като на вечен странник и на всеки земен живот като на събитие във времето, различните фази от нашето съществуване ще заемат полагащите им се места. Ако размислим върху думите от поемата на сър Едуин Арнолд: “Духът никога не се е раждал! Не е било време, в което да го няма, И никога няма да спре да съществува!... ще имаме възприемем преходността на времето, съпоставено с вечността на Бога. Вероятно това осъзнаване може да ни помогне в разбирането на децата, които преминават през трудните фази на растежа. Книгата на личния физически живот на земята започва от първата глътка въздух на бебето и продължава до последния му дъх. “Когато детето поеме първата си вдишка, физиологичните условия в сърцето му вече са променени, връзката с утробата е прекъсната и кръвта е принудена да циркулира през сърцето и белите дробове.” При контакта на кръвта с въздуха в белите дробове тя е в състояние да състави картина на обкръжаващата я среда. Кръвта е превозното средство на Егото и когато тя се втурне през сърцето, оставя отпечатък от семенния атом в лявата камера на сърцето (която изпраща кръв към артериите). Върху тази безкрайно малка повърхност са отпечатани всички картини от външния свят през целия живот на човека. Родителят трябва да разбере, че това, което ние наричаме раждане, е раждане само на видимото, физическо тяло, което идва до настоящата си висока фаза на работоспособност за по-кратко време, отколкото невидимите превозни средства (тела) на човека, защото е имало най-дългата еволюция. Както плодът, обвит в защитната утроба на майката през периода на бременността, е предпазен от въздействията на видимия свят, така и фините тела са в обвивки от етер и желание - субстанция, която ги защитава, докато се развият достатъчно и са в състояние да издържат условията на външния свят. Виталното тяло се ражда на около 7-годишна възраст - времето, когато детето си сменя зъбите; Тялото на Желанието (астралното) се ражда около 14-тата година - времето на пубертета.
към текста >>

Както плодът, обвит в защитната утроба на майката през периода на бременността, е предпазен от въздействията на видимия свят, така и фините тела са в обвивки от етер и желание - субстанция, която ги защитава, докато се развият достатъчно и са в състояние да издържат условията на външния свят.
Книгата на личния физически живот на земята започва от първата глътка въздух на бебето и продължава до последния му дъх. “Когато детето поеме първата си вдишка, физиологичните условия в сърцето му вече са променени, връзката с утробата е прекъсната и кръвта е принудена да циркулира през сърцето и белите дробове.” При контакта на кръвта с въздуха в белите дробове тя е в състояние да състави картина на обкръжаващата я среда. Кръвта е превозното средство на Егото и когато тя се втурне през сърцето, оставя отпечатък от семенния атом в лявата камера на сърцето (която изпраща кръв към артериите). Върху тази безкрайно малка повърхност са отпечатани всички картини от външния свят през целия живот на човека. Родителят трябва да разбере, че това, което ние наричаме раждане, е раждане само на видимото, физическо тяло, което идва до настоящата си висока фаза на работоспособност за по-кратко време, отколкото невидимите превозни средства (тела) на човека, защото е имало най-дългата еволюция. Както плодът, обвит в защитната утроба на майката през периода на бременността, е предпазен от въздействията на видимия свят, така и фините тела са в обвивки от етер и желание - субстанция, която ги защитава, докато се развият достатъчно и са в състояние да издържат условията на външния свят. Виталното тяло се ражда на около 7-годишна възраст - времето, когато детето си сменя зъбите; Тялото на Желанието (астралното) се ражда около 14-тата година - времето на пубертета. Умът се ражда около 21 -та година от живота, когато казваме, че човек е станал пълнолетен. Има някои важни неща, за които можем да се погрижим само през подходящия период от растежа и родителят трябва да ги знае. Въпреки че органите вече са оформени до момента на раждане, границите на растежа се определят през първите 7 години, и ако те не са приели правилната форма през това време, едно иначе здраво дете, може да стане болен мъж или жена. В окултната школа учим, че през първите 7 години от детския живот са активни само отрицателните полюси на всички етери във виталното тяло.
към текста >>

НАГОРЕ

0.35677599906921