Търсене в текстове за 'Утроба'

Свръхсъзнанието - това са възможностите, които човек има да реализира, а пък обикновеното съзнание, е утробата, матката, мястото дето трябва да се реализират идеите.
Всеки ден ще правиш връзка. И тогаз животът ще се развие в своята хубост и красота. Приложете това за една седмица; резултатите няма да бъдат изведнъж, но все таки ще има едно микроскопично подобрение в съзнанието ви. Обикновеното и Божествено съзнание - и двете са силни, като се съединят - в това седи тяхната сила. Божественото съзнание е силно, когато се съедини с обикновеното съзнание и обикновеното е силно, когато се съедини с Божественото. Свръхсъзнанието - това са възможностите, които човек има да реализира, а пък обикновеното съзнание, е утробата, матката, мястото дето трябва да се реализират идеите. Две разумни души, от които едната живее на слънцето и другата на земята, могат да си подадат много по-лесно ръцете, да се ръкуват, отколкото две неразумни същества, които живеят в една стая. Кои са далечните хора? Неразумните. А кои са близките хора? Разумните.
към текста >>

7. 1. СПРАВЕДЛИВОСТТА НА МАЙКАТА

Донка Георгиева Кънева

Марийка Великова Марашлиева

Молила се е Небето да й остави жива рожбата, която носи в утробата си.
От първата си съпруга, която е починала, той има две момичета. Моята майка така ги е обичала и възпитала, че аз не знаех и не можех да разбера, че те са от първата съпруга на баща ми. Тя и не би ми казала, ако аз това не бях научила от съседките, които винаги обичат да разказват тайни на децата си. Преди мене майка ми е родила две деца - момче и момиче, но и двете са умрели в съвсем ранна възраст - деца. Когато е забременяла с мене, през всичките дни и месеци на бременността си, тя е била все в молитвено състояние. Молила се е Небето да й остави жива рожбата, която носи в утробата си. През нощта преди да се родя, майка ми е сънувала, че при нея отива един много светъл човек - в голяма светлина, който й казва: „Молитвата ти е чута, ела да ти покажа кръстницата, която ще кръсти детето ти, за да бъде здраво, живо". Майка ми тръгва след него и той я завежда в един чуден невиждан дотогава светъл храм. Вратата на храма се отваря и човекът й казва: „Гледай добре жената, която излезе първа от вратата, тя ще кръсти детето ти". В това време излиза съпругата на директора на прогимназията, позната от всички като най-добра жена в селото. Майка ми в този момент се е видяла с дете в ръцете и като заплакала, казала на жената: „Како Донке, вземи детенцето ми, за да бъде живо".
към текста >>

8. 1. ГОДИНИ ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕ

Майка ми трудно се хранела и много повръщала докато прочуе, че плода в утробата й му тупти сърцето.
Той е станал причина до голяма степен Тодор и Руска Ковачеви да станат вегетарианци, както и двамата им сина да се запознаят с Учението. Свако ми Тодор трудно се решил, но като решил и отрязал и се отказал както от месо, така и от цигари, а баща ми доста време минало докато се откаже - дори и скрито запалвал цигара. Първото им дете се родило умряло. За него майка ми казваше, че е имала някакво видение - детето си заминавало и тя казала: „Не те давам" и някои казвали, че второто дете съм аз, същият дух, който е прероден. Когато майка ми била бременна с мене по същото овреме Учителят идвал в Русе. Майка ми трудно се хранела и много повръщала докато прочуе, че плода в утробата й му тупти сърцето. Хранела се с праскови и хляб. Тогава някои сестри запитали Учителя защо тази сестра понася трудно бременността, в отговор, на което Учителят бил казал, че плодът бил много чувствителен. Майка ми била отслабнала, но после се оправила и аз съм се родила дребна, но здрава. Иначе като малка съм боледувала и те много се страхували за мене. Баща ми известно време вземал стока от разни евреи, по няколко топа и продавал като амбулантен търговец на консигнация.
към текста >>

9. 3. ПИСМА ОТ УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ

Никола Петков Ватев

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Не трябва ли майката да носи своя зародиш дълго време скрит в своята утроба преди да се оформи и развие за растене и тогава да излезе на света?
Този, който мисли да воюва трябва първом да седне и да премери своите сили и да види дали ще може да издържи воюването. Защото славата се пада на тогова, който победи. Ти трябва да се завземеш повечко да четеш и да размишляваш и когато дойдеш до едно положително вътрешно убеждение, такова да изказваш това, което знаеш. Да поясня какво би станало със семе, което се оставя без заровено в земята? Не трябва лидо да се скрие, за да израсте? Не трябва ли майката да носи своя зародиш дълго време скрит в своята утроба преди да се оформи и развие за растене и тогава да излезе на света? Знайте, че небето сега ви всинца претегля и когато се определи тежестта ви и се изпитат сърцата ви, тогава ще ви се дадат нужните упътвания, по които можете да добиете истинско знание и мъдрост. Сега вие сте деца и трябва да пораснете по ума и мярката Христова. Защото само Отец е, Който учи и дава знание. Само Негова Дух е носител на всяка мъдрост и знание. Само Отец знае пътищата на всичко.
към текста >>

10. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

ТОМ 7

Ако майките започнат още от утробата да възпитават детето си да не прави зло никому и да не убива и това възпитание продължи докато детето порасне, ще има ли хора способни да убиват?
Светът сега е миниран, той е обсадно положение, от което има само един изход - капитулация. Капитулация чака само тази обсада, иначе тя може да се премахне. Всички трябва да капитулират пред Божествената сила. Само когато хората го видят, тогава ще го повярват това. За войните майките са виновни. Ако майките започнат още от утробата да възпитават детето си да не прави зло никому и да не убива и това възпитание продължи докато детето порасне, ще има ли хора способни да убиват? Ако на една трънка присадите череша, то соковете от трънката като додат до черешата няма да дадат плод трънка, а ще се роди череша и обратното. Има хора присадени на трънка - череши, и обратното. Някои казват, че ще оправят света. Светът е оправен, но трябва да възприемаме нещата както са. Душата е благородна, само дайте й простор да се прояви.
към текста >>

11. 58. Дългоочакваната среща

Ангел Вълков (от Вергилий Кръстев)

ТОМ 7

Когато е била бременна в 5-тия месец, плодът е бил мъртъв в утробата й и благодарение помощта на Учителя с молитви отправени към Него тя успяла да пометне мъртвия плод и да спаси живота си.
Това се отнася не само за тях, но и за всички без изключение. Третата изненада беше, че Тодора Юрданова и Ангел Вълков ме приеха толкова естествено и непринудено наравно с тях и направо ми разказваха такива неща, които се поднасят само пред изповедник. Нашите контакти зачестиха и аз бях тяхно доверено лице. И изповедник. Тодора беше гъркиня по баща и ми разказваше много случки, които Ангел описал впоследствие в спомените си. Когато е била бременна в 5-тия месец, плодът е бил мъртъв в утробата й и благодарение помощта на Учителя с молитви отправени към Него тя успяла да пометне мъртвия плод и да спаси живота си. Нейният бивш съпруг Тодор, веднъж беше дошъл на мястото и какво да видя: Ангел стоеше на един стол, а Тодор насреща му и си приказваха обикновени неща. Аз се приближих към тях, запознаха ме с Тодор, после той ми гледа на ръце, каза ми някои неща, които за мен бяха твърде обикновени, но от друга моята ръка му вдъхна доверие и той каза: „Виждаш ли го този, който седи срещу мене. Той се казва Ангел и аз щях да го съсека със секирата ако не беше ме спрял Учителя. Щях да го съсека заради тази жена“. И ми посочи Тодора.
към текста >>

12. IV.18 август, 9 часа сутринта

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Когато малкото дете в утробата на майка си почне да се движи и усеща, че мястото му е станало тясно, то е вече признак, че е дошло времето на неговото освобождение.
Всичко, което си придобил и което имаш, е дар, дар Негов. Следователно гледай да го употребяваш за добро както за себе си, така и за другите. А Бог, Който живее в тебе, ще те научи на всичко, което е най-добро и истинно. Той ще ти покаже Своя си път и ще ти покаже начина, по който да проумяваш делата Му. Вътрешните възмущения в душата ти са предвестник, че времето на твоето обновление е близо. Когато малкото дете в утробата на майка си почне да се движи и усеща, че мястото му е станало тясно, то е вече признак, че е дошло времето на неговото освобождение. Не ще да мине дълго време да не се чуе неговият глас на радост вън в широкия свят. Когато една девица почне да вижда образа на любовта и почне да й става тясно в себе си и почне да се стреми да излезе от тясната ограда на бащиния си дом, това е признак, че нейното време е дошло да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия душевен живот. Да стане майка е по-благородно и по-добро. Такова състояние я довежда до съприкосновение с друг живот много по-богат, отколкото първия. Така и ти, без да се впущаш надълго, твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго освен от Бога.
към текста >>

13. IV.17 август, петък

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Когато детето излезе из утробата, то плаче, защото като е дошло в света, който реагира на него, то със своя плач иска да каже, че съжалява, че е оставило другия свят и дошло тука.
В 6 часа и половина подир обед събранието продължи. След прочитането на „Славата" и „Добрата молитва" и след като пяхме „Тебе поем", „Свят свят, Господ Саваот" и „Ангел вопиюще", г-н Дънов каза следното слово: - Когато се ражда едно дете, кой е първият импулс, който се появява в него? То търси майка си, за да се нахрани. Значи между майката и детето има известни отношения. Същият закон е, когато един човек се новороди, когато в него се роди новото съзнание, той прави същото. Когато детето излезе из утробата, то плаче, защото като е дошло в света, който реагира на него, то със своя плач иска да каже, че съжалява, че е оставило другия свят и дошло тука. Така сме ние. Когато влезем в новия живот, той започва да реагира върху нас, защото започваме да изучаваме кои неща са разположени добре и кои не са. Защото в света има два стремежа: единият нагоре, а другият надолу. Първото нещо е ние да придобием храната, защото без нея не можем да съществуваме. Между физическия свят и духовния, които си мязат и са еднакви по устройство и наредба, няма разлика, защото и двата свята са направени от твърда материя, която е чиста, кристална и в нея не става изменение.
към текста >>

14. IV.15 август, петък, Св. Богородица1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

И когато се заражда едно дете, то търси опорна точка в утробата на майка си.
В 4 часа и 22 минути подир обяд събранието наново се състоя. Всички се събрахме в салона, четохме „Добрата молитва", изпяхме „Благословен Господ наш". Учителят прочете 12 глава от Евангелието на Йоана и каза: - Ще ви говоря върху 20 стих: „И между тези, които влязоха да се поклонят на празника, имаше и няколко елини." Може да се каже, че този е най-маловажният стих в тази глава, но думата „елини" представя известна идея, която ние можем да я уподобим. Преди да ви говоря върху стиха, ще направя едно малко въведение. За да можем да имаме едно правилно понятие за нещата, които ни заобикалят, или [за] света, в който живеем, или [за] хората, с които сме заобиколени, непременно трябва да имаме една опорна точка, защото всякой занаятчия, ученик, търси опорна точка. И когато се заражда едно дете, то търси опорна точка в утробата на майка си. В човешкия живот ние казваме, че това е глава или център. Този център едновременно може да върви много добре. Така, ако употребим центъра на едно колело, може да направим каруца, с която да си служите. Но с този център може да направите и една змия или вълк. Следователно проявленията на нещата зависят от местоположението на центъра.
към текста >>

И това, което сега виждаме да става в Европа, то е просто разрушение на старото, за да се започне новото тяло, на нас наближава да се освободим от утробата.
Щом се измени този ред на нещата, настава друг порядък. Елинизмът представя известно време на тогавашната култура, защото елините имаха известни познания за знанията на Египет, Вавилон, Ниневия, [А]сирия и пр. Следователно съвременната наша култура е израз на тогавашната култура и като се говори за елини сега, то показва, че Христос ще се прослави в съвременна Европа, от която са дошли при Христа всичките й философи и учители, които със своя интелект господствуват навсякъде. Христос като говори в тая глава, дава дълбоки понятия за начина, по който ще дойде. Тази война, която сега става, е причина, щото много житни зърна да се хвърлят, та да се явят в нова форма, в която Син Човечески ще се прояви, но за да започнат тия зърна да израстват, по-напред трябва да се посеят. И това, което сега виждаме да става в Европа, то е просто разрушение на старото, за да се започне новото тяло, на нас наближава да се освободим от утробата. Сегашните тела са гробища и те трябва да се разрушат, за да изпъкнат нови тела. На Христа се казваше, че са дошли елини и учени хора от Европа. Те са дошли, защото им трябвал учител, който да разбира техния ум, с който те градят своя живот. Учениците мислеха тогава, че Христос ще стане цар на Земята, но Той им обясни, че хората са неверници, също както днешните свещеници с широките ръкави, които приличат на халдейски маги, които не знаят защо носят разширени ръкави, а пък в тях има дълбок смисъл. Разцепването значи, че има растеж, защото пъпешът само като узрее, тогава се пука, но когато видя една зелена краставица или една зелена диня да се пука, това е смешно.
към текста >>

15. 10. МАЛЪК РАЗБОР

ТОМ 12

„Що, сине мой, и що, сине на утробата ми?
10. МАЛЪК РАЗБОР Притчи Соломонови, гл. 31. Един малък разбор върху: „Думите на цар Лемуила, Пророчеството, което го поучи майка му.“ Под думата „цар“ се разбира човешкият дух. Под думата „майка“ се разбира Господ, Божествената Майка, Която го е получила. „Що, сине мой, и що, сине на утробата ми? “ Думата „син“ означава човекът, както си е на Земята. „И що, сине на моите обричания? “ Природата-Майка всякога прави Своите обричания все за децата Си. „Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на погубителките на царете.“ Първото нещо е да не даваш силата си на жените. Тук под думата „жена“ се разбира човешкото сърце, което се е отклонило от правия път, затова не давай силата си нему.
към текста >>

16. 19. ДВАТА ПРИНЦИПА

ТОМ 12

Онази майка, която носи детето си в утробата си, от нея зависи животът на детето.
С вашето минало аз не искам да се занимавам, това е ваша работа, аз се занимавам само с вашето настояще и с вашето бъдеще. И единствения човек, който може да ви помогне в пътя, в който сега се намирате, то съм аз. Ако аз ви изоставя, вие сте изгубени в дадения момент. Ако аз пусна пръчката, за която сте заловени, може само след хиляди години да дойдете и да ви избавя. Тук няма никаква философия. Онази майка, която носи детето си в утробата си, от нея зависи животът на детето. Ако тя реши да го износи, ще го роди, че ако реши да го пометне, то няма да се роди живо. Ще бъде смешно, когато едно дете се намира в утробата на майка си, да дойде друга и да му каже: „Излез от тази утроба и мини в моята.“ Трябва да се износи. Който дървен философ каже противното, той е първокласен невежа, не разбира този велик закон. Второ: Аз не искам да изменям Божествения ред на нещата нито на една стомилионна част, нито желая вие да се опитате да го измените - то е светотатство. Друго положение: От 7 милиона години законите на Бялото братство не са се изменили нито на една стомилионна част.
към текста >>

Ще бъде смешно, когато едно дете се намира в утробата на майка си, да дойде друга и да му каже: „Излез от тази утроба и мини в моята.“ Трябва да се износи.
Ако аз ви изоставя, вие сте изгубени в дадения момент. Ако аз пусна пръчката, за която сте заловени, може само след хиляди години да дойдете и да ви избавя. Тук няма никаква философия. Онази майка, която носи детето си в утробата си, от нея зависи животът на детето. Ако тя реши да го износи, ще го роди, че ако реши да го пометне, то няма да се роди живо. Ще бъде смешно, когато едно дете се намира в утробата на майка си, да дойде друга и да му каже: „Излез от тази утроба и мини в моята.“ Трябва да се износи. Който дървен философ каже противното, той е първокласен невежа, не разбира този велик закон. Второ: Аз не искам да изменям Божествения ред на нещата нито на една стомилионна част, нито желая вие да се опитате да го измените - то е светотатство. Друго положение: От 7 милиона години законите на Бялото братство не са се изменили нито на една стомилионна част. Вземам това число, което е една величина, принадлежаща на висшата Божествена математика, на Божествения свят. Тия закони са строго определени.
към текста >>

17. 2. ЕПОХАЛНО ПОСЕЩЕНИЕ

Паша Теодорова

ТОМ 13

Влязох вътре, поздравих, и докато се канех да се ръкувам с Учителя - така ще Го наричам вече в своите бележки, защото името господин Дънов е вече отдавна забравено, чуждо, далечно, съвършено заличено, както от моето съзнание, така и от съзнанието на всички нас, усетих, че сърцето ми силно и радостно заигра, както децата скачат и играят, когато се радват, както чувала съм, че когато детето оживее в утробата на майка си, заиграва, както когато срещаш човек, когото с години си очаквал.
Обаче аз помолих още един път и настоях да ме заведе. Тя се съгласи и определихме деня, в който да ме заведе. Той беше именно 19 юли, три часа след обяд. Взехме трамвая в определения ден и час и стигнахме на улица „Опълченска" 66, дето живееше господин Дънов. Госпожа Радославова запита господин Дънов дали е свободен, и веднага след нея влязох аз. Влязох вътре, поздравих, и докато се канех да се ръкувам с Учителя - така ще Го наричам вече в своите бележки, защото името господин Дънов е вече отдавна забравено, чуждо, далечно, съвършено заличено, както от моето съзнание, така и от съзнанието на всички нас, усетих, че сърцето ми силно и радостно заигра, както децата скачат и играят, когато се радват, както чувала съм, че когато детето оживее в утробата на майка си, заиграва, както когато срещаш човек, когото с години си очаквал. Така заигра и моето сърце. Не беше сърцебиене, не беше смущение, но скрита, дълбока радост, че душата ми е познала Учителя. Докато мислех и се вслушвах в сърцето си, изведнъж то утихна и настана необикновена тишина, като че ли нямам сърце. Всичко това отбелязах в себе си и запитах Учителя какъв съвет ще ми даде за майка ми и за леля ми, които не бяха особено добре със здравето си. Докато ми даваше съвет, аз Го наблюдавах: човек със среден ръст, на възраст около петдесетгодишен, със слабо прошарена коса; погледът Му благ, спокоен, тих.
към текста >>

18. 9. НОВОТО УЧЕНИЕ ЗА ЖЕНАТА. 10. В ХАРМОНИЯ С БЕЗКОНЕЧНОТО

Паша Теодорова

ТОМ 13

Следователно, ако майката каже на децата си, докато са в утробата й още, че не иска да воюват, да вършат убийства и престъпления, като се родят, тези деца ще носят идеите на своите майки.
Майка е само чистата жена, девата, на която децата не умират. В този смисъл всички хора трябва да бъдат деви, абсолютно чисти, ако искат роденото от тях никога да не умира. Под думата „жена" в прав смисъл се разбира чистата дева, свободна от всякакви криви и изопачени образи в ума си. Тя е независима и люби само Бога като първоизточник на нещата. Майка е онази, която носи любовта; майка е онази, която носи живота, а не смъртта, на свободата, а не на насилието. Следователно, ако майката каже на децата си, докато са в утробата й още, че не иска да воюват, да вършат убийства и престъпления, като се родят, тези деца ще носят идеите на своите майки. Тогава и децата ще бъдат проводници на новите идеи и ще работят за повдигането на човечеството. Следователно, възпитавайте децата си, докато още не са заченати. Децата - това са вашите желания. Възпитавайте децата си, докато са още в утробата ви. Работете за повдигането на своето сърце, на жената, на сестрата, на майката, на девата!
към текста >>

Възпитавайте децата си, докато са още в утробата ви.
Майка е онази, която носи любовта; майка е онази, която носи живота, а не смъртта, на свободата, а не на насилието. Следователно, ако майката каже на децата си, докато са в утробата й още, че не иска да воюват, да вършат убийства и престъпления, като се родят, тези деца ще носят идеите на своите майки. Тогава и децата ще бъдат проводници на новите идеи и ще работят за повдигането на човечеството. Следователно, възпитавайте децата си, докато още не са заченати. Децата - това са вашите желания. Възпитавайте децата си, докато са още в утробата ви. Работете за повдигането на своето сърце, на жената, на сестрата, на майката, на девата! Животът на сърцето е мелодията на песента. Животът на ума е хармонията на песента. Съединете хармонията с мелодията, да имате цялата песен. Докато хората пеят, мир ще има в света.
към текста >>

19. 8. СТИХОВЕ ОТ МИЛКА ГОВЕДЕВА

Милка Говедева

ТОМ 13

Не искам да мисля за лошите последици, но зная, че новата война не ще пощади и птичка, що лети, и рожбата в утробата на майката ще си намери края.
Там бих открила бисери безкрайни и зловонни ужаси, що тровят човека и крият се там от мисли потайни, що търсят да унищожат човека до края на века. О, мисли чудесни, мисли прекрасни, откриватели на нови красиви вълшебства. Унищожете тез мисли на смрад потайни, да бъде земята на нови хвалебства. Да никнат нови красиви семена, знамена на мир да се веят по цялата земя. Да настане най-после очакваната мечта и никой да не жертва за оръжия ни лепта. Не искам да мисля за лошите последици, но зная, че новата война не ще пощади и птичка, що лети, и рожбата в утробата на майката ще си намери края. Защо е така, когато може земята да цъфти? 2.04.1983 г.
към текста >>

20. 23. НЕПТУН

Николай Дойнов

ТОМ 15

Не трябва ли майката да носи своят зародиш дълго време скрит в утробата си, преди да се оформи и развие, да растне и тогава да излезе на бял свят?
Този, който мисли да воюва, трябва първо да премери силите си и да види, дали може да издържи воюването. Защото славата се пада на тогова, който победи. Ти трябва да се заемеш повече да четеш и да размишляваш, и когато дойдеш до едно вътрешно, положително убеждение, тогава да изказваш това което знаеш. Да поясня: „Какво би станало със семе, което се оставя без да е заровено в земята? Не трябва ли то да се скрие, за да израстне? Не трябва ли майката да носи своят зародиш дълго време скрит в утробата си, преди да се оформи и развие, да растне и тогава да излезе на бял свят? Знайте, че сега, небето ви претегля и се изпитват сърцата ви! Тогава ще ви се дадат нужните упътвания, по които да добиете истинското знание и мъдрост. Сега вие сте деца и трябва да порастнете по ум и по мярката Христова. Защото само Отец е Който учи и дава знания. Само неговият Дух е носител на всяка мъдрост и знание.
към текста >>

21. 4. ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЪРХОВЕТЕ (СОНЕТИ)

Иван Толев

ТОМ 15

И ето, ще зачнеш в утробата си и ще родиш син и ще наречеш името му Исус, той ще бъде велик, и син на Вишнаго ще се нарече" (Лука - 1;28-32).
Всичко това сочи мистичното естество на Христа, защото всички човеци, обединени чрез Божията Любов, образуват тялото на Христа. В устройството на космоса имената на Исуса-Цар или на ватански Иш- ва-Ра или Йешу-ва-Ра, на санскритски Ишуа или Ишва (душата на всемира), на еврейски Иешуа - и на Мариа-Майа са написани със светлинните букви на планетите, които стоят пред всеки от 12-те зодиачни знаци: така, небето представлява една подвижна азбука с имената на Исуса-Царя и Мариа, девствената майка на големите небесни води. На санскритски Иш значи Господ, а ва - всемирното кръгово движение. За връзката между родения Бог и човечеството намираме указание и в името на архангела Габриела или Гавриила, който благовестил на девицата Мариам: "радвай се, благодатна! Господ е с тебе: благословена си ти между жените. И ето, ще зачнеш в утробата си и ще родиш син и ще наречеш името му Исус, той ще бъде велик, и син на Вишнаго ще се нарече" (Лука - 1;28-32). А Габриел значи вчовечаване на Бога, т. е. проява на Бога в човешка форма. Той е архангел от деветата иерархия на Серафимите, един от седемте светли божи духове, който управлява небесните води и укротява избухващите пламъци на Огнената Змия. Той е ангелът на Луната, resp. на жената и на надеждата.
към текста >>

22. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год

1935 г

ТОМ 16

Из утробата й се подал навън голям мехур като плацента.
Заобиколиха я някои наши сестри, които не знам от где се явиха в момента. Тук бе Еленка, която най-вече се грижеше за Угърчинска. Аз не отидох при нея, защото я вече бяха разгалили. Госпожицата, която стоеше при мен и разговаряше, не прояви тревога никаква, а някак си спокойно и весело ми говореше и седейки на стола, си дигнала краката до неприличност, та килотите й се виждаха чак до колана. Тя в това положение се изви и погледна Угърчинска и ми каза: „Не се бой, Угърчинска е пометнала преди малко, затова сега й прилошава, но ще се поправи, ще й мине." Стоящите жени при Угърчинска я нещо свестяваха. Из утробата й се подал навън голям мехур като плацента. Не помня що стана после, но Угърчинска се свести, но ми съобщи, че рано не иска да си отива, да не я виждат познатите й, че се връща от моето село. Като че аз ще ги откарам с нашата каруца. Но с каруцата ми предстоеше да купувам вар, гасена вар в един сандък - училищния за вар. Понеже съм вземал от едно място хубава вар, но не ми достигала, отидох да допълня сандъка от други бакалин, от когото аз съм направил покупка на разни неща и съм ги оставил при него невзети още. Той като видя, че съм купил от другаде варта, се разсърди и заповяда на слугите си да ми натоварят вар, която е лоша, смесена със земя.
към текста >>

23. 70. Сламата и зобта

II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Биологически: Детето в утробата е увито в мрежа.
Аз да възприема Божията Любов, но и другите от мен да я възприемат. Да се отвори пътят, та да дойде Любовта. Извадете най-хубавите работи от живота на един човек и той ще ви обикне. Докато приемате Божията Любов, сте силни. Като я предадеш, станеш слаб и чакаш да приемеш. Биологически: Детето в утробата е увито в мрежа. Недъзите на хората са това було. Когато ще се развали времето, тонът на цигулката е мек. С човека това е обратно. Човек с неразположение е барометър.
към текста >>

24. IX. Жената като майка и нейната задача

Елена Казанлъклиева

Мъжът е творец, създава, а жената възраства в своята утроба и дава на света добри или лоши деца, добри или лоши слуги, добри или лоши господари.
- В доброто, в умното. Те измениха неговия закон и попаднаха в грях. Но що е грях? Грехът е самият факт на спирането да се прави добро. Когато дойде Исус Христос, каза им повторно: което Бог е съчетал, человек да го не разлъчва, защото отначало Бог мъжко и женско ги е създал. Мъжът е творец, създава, а жената възраства в своята утроба и дава на света добри или лоши деца, добри или лоши слуги, добри или лоши господари. Жената изработва този живот в себе си, тя го опазва от вътрешни и външни борби и стихии, и тя го изнася за бъдаще поколение, което ще поеме отново живота. Бог, Който живее в небето на нашия разум, ни праща хубавите семена, пресни, чисти, които имат в себе си сила, те трябва да се посадят в приготвена почва, в която трябва да има всички необходими качества за растеж на този посаден живот, да го възрасти, възпроизведе по всички правила на закона и да го изнесе навън, за да изяви онази мъдра разумна сила, която се нарича „Бог". Аз не говоря, че Бог иска от нас съвършенство, далеч от мене тази мисъл. Бог иска от всекиго това, което всеки разбира и доколкото го разбира. Във всеки човек има малко или много светлина и ако ние живеем по закона на нея, ние ще я умножаваме, а когато искаме със светлината да си служим за низки цели, тя ни се отнема, защото който живее нисшия живот, той трябва да си служи с инстинкт.
към текста >>

В една нечиста утроба какъв дух може да дойде?
Искам днес да поговоря за жената, защото тя е изворът на всички животи, в които, ако има утайка или блато, светът ще се преобърне с главата надолу, както е и станал. Съвременната жена не познава своята задача и своето място, като майка, в която трябва да блика чист божествен живот. Още от малка тя не е възпитана като същество, което ще играе велика роль и че ще въздигне света или ще го изроди. [2] За жалост, днес на жената гледат като на играчка, като на работница, като на раждающа машина, която трябва да възпроизвежда деца, от които да правят само стадо за война. Жената не е играчка, нито трябва да е гавра на съвременната безнравственост, да задоволява само извратените нечовешки страсти; тя е изпратена на земята за майка, чрез която ще дойдат чисти Божии духове, които ще донесат мир и любов на тази земя. В една нечиста утроба какъв дух може да дойде? В една кочина какво може да живее? Каквото повикало, такова се е отзовало. Една майка, която иска да донесе едно добро дете на света, тя трябва още от утробата на майка си да идва с такова предназначение и да живее един мирен, тих, свят живот. А ако ли тя не е посветена в Божия закон, то най-малкото да е живяла съвестно, да е опазена от нечистия живот на необузданите страсти и да живее като истински човек. Помислил ли е някой върху своето женско чедо, какво трябва за това дете!
към текста >>

Една майка, която иска да донесе едно добро дете на света, тя трябва още от утробата на майка си да идва с такова предназначение и да живее един мирен, тих, свят живот.
[2] За жалост, днес на жената гледат като на играчка, като на работница, като на раждающа машина, която трябва да възпроизвежда деца, от които да правят само стадо за война. Жената не е играчка, нито трябва да е гавра на съвременната безнравственост, да задоволява само извратените нечовешки страсти; тя е изпратена на земята за майка, чрез която ще дойдат чисти Божии духове, които ще донесат мир и любов на тази земя. В една нечиста утроба какъв дух може да дойде? В една кочина какво може да живее? Каквото повикало, такова се е отзовало. Една майка, която иска да донесе едно добро дете на света, тя трябва още от утробата на майка си да идва с такова предназначение и да живее един мирен, тих, свят живот. А ако ли тя не е посветена в Божия закон, то най-малкото да е живяла съвестно, да е опазена от нечистия живот на необузданите страсти и да живее като истински човек. Помислил ли е някой върху своето женско чедо, какво трябва за това дете! Да го осигурят мислят; да има слугиня или гувернантка мислят, да знае пиано, да завърши някаква академия за добър доход или бъдаще, това става, но, че трябва да се приготви, като майка, това и на ум не им идва. Те мислят, че това само по себе си става, ще дойде ден, когато тя ще назрее и ще си избере свой другар. За жалост, докато стигне момата за мъж, тя се е наситила, може би, на това положение, изхабила се е в ума и в сърцето, изтънила е нерви, помрачена, разочарована е от живота, замижава и се хвърля в ръцете на едното, когото не познава или го купува, или го взема само за лице, а върти отчаяно своите нещастни любовници, за да има добавък на тоалетите си.
към текста >>

Какво дете може да стане, когато то е расло в утробата на майка си в кавги и бой.
Една майка може да не живее с бащата, но тя трябва да остане вярна майка на това същество, което е дошло от другия мир. Тя може да е нещастна от мъж, но в очите на детето тя ще се гордее като истинска майка. Но за това трябва самоотвержени майки, такива, които биха се самопожертвували за своите деца. Да каже на своя мъж: „Не си доволен от мен, не искаш да живееш редовен живот, пред детето не може нередовност, иди и си живей както щеш, но всичко това трябва да бъде скрито от моето дете." И тя трябва да се залови за своето дете да му помогне и да го повдигне в живота. Ние, жените, досега само нашата сгода сме гледали, а не и на децата, а това положение не бива да се води повече. Какво дете може да стане, когато то е расло в утробата на майка си в кавги и бой. А също, като се е родило, не е видяло нищо друго, освен бой и вик. Когато бащата позори майката в пицето на децата и обратно, може ли да служат и майката, и бащата за пример на децата? Не. Както казах и по- рано, детето се оформява добре още в утробата, и в нея още то се отчуждава. Давид псапмопевецът казва: „Още от матката си се отчуждиха и станаха гнусни и презряха лицето на закона Господен." Във всяка държава броят народонаселението, което възлиза на пет, десет или двадесет милиона. По-добре би било да преброим доколко умни хора имаме, колко безумни, престъпници, крадци и пр.
към текста >>

Не. Както казах и по- рано, детето се оформява добре още в утробата, и в нея още то се отчуждава.
Да каже на своя мъж: „Не си доволен от мен, не искаш да живееш редовен живот, пред детето не може нередовност, иди и си живей както щеш, но всичко това трябва да бъде скрито от моето дете." И тя трябва да се залови за своето дете да му помогне и да го повдигне в живота. Ние, жените, досега само нашата сгода сме гледали, а не и на децата, а това положение не бива да се води повече. Какво дете може да стане, когато то е расло в утробата на майка си в кавги и бой. А също, като се е родило, не е видяло нищо друго, освен бой и вик. Когато бащата позори майката в пицето на децата и обратно, може ли да служат и майката, и бащата за пример на децата? Не. Както казах и по- рано, детето се оформява добре още в утробата, и в нея още то се отчуждава. Давид псапмопевецът казва: „Още от матката си се отчуждиха и станаха гнусни и презряха лицето на закона Господен." Във всяка държава броят народонаселението, което възлиза на пет, десет или двадесет милиона. По-добре би било да преброим доколко умни хора имаме, колко безумни, престъпници, крадци и пр. Досега каквото лошо се е видяло, привнесено е у нас и се е възприело от разни безнравствени четива, театри, шантани, и на всяка крачка публични заведения. Имаме на тефтер проститутки повече от 25 000 в София, а за скритите и да не говоря. Недоносени хвърлени, родени хвърлени и из канали хвърлени и разкъсани от кучета и пр.
към текста >>

Тя е ваша майка, която ви е родила, и трябва да възпейте нейната утроба.
Но има друг човек вътре в мен. Когато се пробуди, той дере, къса, реже и разкъсва веригите на най-дебели железа. О, богати банкери и милионери, о, вий капиталисти - търговци, защо ви е това злато, когато хиляди души се мъчат тук, в ада, не на другия свят?... Защо вие, учени философи, не донесохте избавление на тези измъчени души? О, вие, поети и писатели, защо не възпяхте жената като ангел и да я опишете като чиста дева, каквато е била? Тя е ваша майка, която ви е родила, и трябва да възпейте нейната утроба. О, вие, художници, защо вие рисувате жената гола с безсрамен изглед, тя не е стока за продажба, ни за добра печалба, а изрисувайте онази нежна майка, която обгръща своето дете и му вдъхва вяра чиста, надежда и любов. Учители, малко повече внимание към тези млади деца, които безгрижно оставени без контрол само на вашите ръце. Вие изпълнявате свещен дълг, последна станция сте, през която детето минава и излазя изработен добре или сух неодялан и става гражданин, свободен за самостоятелна работа и какво ще да стори? Каквото е видял и чул, такова ще стори и той. Не се ли унижава цялото человечество с нашата немарливост?
към текста >>

Той зове всички мъченици, страдалци, от всички краища на земята и изпод земята, и казва: „Елате вие всички, които се трудите и сте обременени, аз ще ви успокоя." Жената е животът на света, тя трябва да се очисти и приготви да приеме в своята утроба велики духове, които ще дойдат и ще въдворят ред и правда на земята.
Само жената е в сила да измени това положение, да изхвърли този разврат, да изгони престъпници, да затвори тъмници, да изкърти бесилки и да заличи продажните домове. Само жената ще може да създаде весел ден, честит ден, и всички ще намерят щастливо огнище, уредено жилище, добри учреждения, щастливи бракове, умни и мъдри деца и ще настъпи царството Божие, което ще даде блага за всички. Две хиляди години идват от Христа, и ето. Той идва светящ в малко умове и сърца, но бърже ще се запали целият свят от този Божествен огън. Той идва със Своята нова сватбарска дреха и зове всички деви, които Го чакат да дойде. Той зове всички мъченици, страдалци, от всички краища на земята и изпод земята, и казва: „Елате вие всички, които се трудите и сте обременени, аз ще ви успокоя." Жената е животът на света, тя трябва да се очисти и приготви да приеме в своята утроба велики духове, които ще дойдат и ще въдворят ред и правда на земята. Може би ще има някой да ми възрази: че толкова сериозни въпроси има България да решава, че това е най-мапкият въпрос. Щом се разшири България и й се върнат правата, да тръгне всичко по своя ред, то този въпрос е лесен. Аз не виждам нито един въпрос по-сериозен от тоя, за който говоря сега. Всички въпроси ще се уредят само от този най-важен въпрос. Аз съм проследила всички искания на всеки българин, па и на чуждестранците, но никой не търси тук началото на всички нещастия, пък аз ви казвам: това е най- болното място на човека.
към текста >>

25. XI. Призов към майките

Елена Казанлъклиева

II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев

Тя ще приеме в утробата си едно скъпо същество, което, след толкова мъки и страдания, то се е очистило от греха и иде тук да донесе чистия небесен живот и да го прояви между хората.
Детето прилича на омесен хляб. Ако си турил чисто и прясно брашно, ако водата, с която ще месим, е чиста, квасът е пресен, турнато му е сол умерено, то и хлябът ще бъде подреден. Ако ли брашното е старо, горчиво, водата миризлива, квасът кисел, месено с разсеян ум, и хлябът ще бъде такъв. Жената първа играе тази роля. Ако тя е умна и съзнателна, няма да се поддаде на изкушение и разни страстни влечения, а най-първо, в нея ще има определена цел на идея, че тя ще стане майка. Тя ще приеме в утробата си едно скъпо същество, което, след толкова мъки и страдания, то се е очистило от греха и иде тук да донесе чистия небесен живот и да го прояви между хората. Не да дойде да яде, пие, греши и карайки родителите си да крадат за него, за да го изхранят. И след като са пропаднали в греха заради него, родят го на този свят, вместо радост в живота им, то ще им донесе срам и разочарование. За такива деца няма място на земята. Земята трябва да бъде засадена с най- идеалните хора, за да дадат пример на тия, които идат след тях. И за всичко това е виновна жената, която трябва да се приготви за майка.
към текста >>

26. 7. Огънят

Тя се носи из котловината, защото последната сама жадува да запълни утробата си с хармония.
И колкото тъмнината на цялата котловина става по-плътна, толкова по- ярка става червената светлина на огнените езици. И толкова по-рязко се очъртават лицата на насядалите около огъня приятели, толкова по-вдъхновено греят погледите им. Песента тука не е гръм, нито трясък. Тя не е нито поръчка, нито поза, нито състезание. Тя се ражда в душите, както белината от гърдите на натопения в езерото камък - поради плискането на езерните вълни - естествено, от само себе си, защото не може другояче. Тя се носи из котловината, защото последната сама жадува да запълни утробата си с хармония. Тя се възнася лекичко към небето, защото то тук е по-близко до човека и по-ясно чува неговото сърце. Тя е жива, топла, плавна, музикална струя, която знае да обича, да вярва, да се моли и да се надява, като девица, която открива учудена някаква нова тръпка в сърцето си. Тая тръпка, толкова реална, сякаш се напипва през блузата. И все пак не може нито да се обхване, нито да се разбере! Чул ли си никога как звучат през тия вечери около пламтящия огън песните?
към текста >>

27. 35. Из житието на апостола Павла

ГЕОРГИ РАДЕВ

11 ст.) В Листра, Павел, придружен от своя съратник Варнава, изправил на крака с едно само слово едного човека „немощен в нозете и хром от утробата на майка си”.
А като строг фарисей е преследвал безпощадно християните до момента на неговото „обръщане” по пътя за Дамаск (на 33-та си година). Какъв е бил външният образ на Павла, не знаем. Да беше живял и се подвизавал в наше време, сигурно щяхме да имаме не десетки, а стотици негови ликове. И 1 % от неговите слушатели да имаха фотографски апарати, пак щяха да се натрупат купове снимки на тоя пламенен говорител - в най-различни пози. Една косвена представа за външния вид на Павла може да се получи от един пасаж из Деянията (14 гл. 11 ст.) В Листра, Павел, придружен от своя съратник Варнава, изправил на крака с едно само слово едного човека „немощен в нозете и хром от утробата на майка си”. Народът - все езичници - удивен от това чудо, започнал да вика: „Боговете, уподобени на човеци, слязоха при нас”. И наричали Варнава Юпитер, а Павла - Меркурий, „понеже той началствуваше в словото”. Вярването, че Юпитер и Меркурий слизат заедно на земята за съвместна работа, е било твърде разпространено в древността. То почива на астрологичната традиция, според която Юпитер и Меркурий са взаимно допълващи се сили, подобно допълнителните цветове на светлината. Понятно е тогава, дето езичниците от Листра, които вярвали, че Юпитер и Меркурий слизат дружно между земните люде, взели Варнава за Юпитер, а Павла за Меркурия.
към текста >>

28. 3. По колелото на зодиака

ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

Слънцето е вече родено из утробата на предвечното битие.
3, с. 104 ОВЕН Една пееща стрела нарани небето на изток, и оттам надникна денят. Слънцето тръгна по колелото на зодиака, за да извърши отново чудото на своя път, за да се затвори още един извитък по спиралата на вечното време. Aries - тайна на всяко начало, велико пробуждане на света, предвечен ден на дните, когато започна разгъването на световната тайна, ключ на мъдростите и глава на вечния закон. Aries - в твоите трепетни дни се събужда пролетта на земята, и прелетните птици идат с викове в долините, където още лежат неразтопените преспи на дълга зима. Слънцето е вече родено из утробата на предвечното битие. Огнените коне са запрегнати и пътят е очертан. Ще полети колесницата и ще запеят четирите времена на годината. Денят е разделен от нощта с мярката на правдата; светлината е разделена от тъмнината със синора на словото; животът е отделен от смъртта с меча на духа! Ще тръгне Слънцето, ще поеме своя път, ще запеят небесата, и на земята ще цъфнат първите бели цветове. Един кос ще кацне на клончето и ще извика възторжено към лазура на чистото небе.
към текста >>

29. (Продължение)

Влад Пашов

Вятърът я е носил в утробата си.
Това, което се намира долу, е аналогично (подобно) на онова, което се намира горе. И това, което е горе, е аналогично (подобно) на онова, което се намира долу, за осъществяване чудесата на единството. 3. И подобно на това, както всичко е произлязло от Единния (чрез посредството на Единния) или чрез размишлението на Единния, т. е. Словото, Мировото „Аз”, така всички неща са се родили от тази единна същност, чрез приспособление (или чрез приемането й отвън чрез приложението й). 4. Слънцето й е баща, Луната - майка. Вятърът я е носил в утробата си. Земята е нейна хранителка. Тази същност - Бащата на всичко - Телеам - прониква цялата вселена. Нейната сила си остава цяла (т. е. неизразходвана), когато тя се превръща в земя. 5. Ти ще отделиш земята от огъня, тънкото от грубото, внимателно и с голямо изкуство. 6.
към текста >>

30. Влад Пашов 4. Животът след смъртта на физическото тяло 1. Животът в духовните светове

Този калъп се поставя в утробата на бъдещата майка.
Така жизненото тяло се построява от ангелите на съдбата и елементарните духове, но самият връщащ се дух на човека слага в него квинтесенцията на предишното си жизнено тяло, като същевременно извършва и много сложна и организираща работа. Това се прави, за да има място в предстоящия живот за оригинални и индивидуални проявления, които не са предопределени от миналото. Човешкият живот не е резултат само на минали причини, но в него винаги има приток на нови и оригинални причини, които изхождат в даден момент от свободната воля на човешкия дух. Жизненото тяло, както е било моделирано от ангелите на съдбата, ще даде форма на физическото тяло, орган по орган. То представя калъпът, по който се изгражда физическото тяло. Този калъп се поставя в утробата на бъдещата майка. Семенният атом на физическото тяло от миналото прераждане е поставен в триъгълната главичка на един от сперматозоидите в семето на бащата. Само това прави оплодяването възможно. И тук се намира обяснението на толкова много безплодни полови съчетания. Не би могло да се построи никакво физическо тяло, докато няма едно жизнено тяло, което да бъде като калъп, в който да се построи физическото тяло. Също така е необходимо за физическото тяло един семенен атом, който да привлече със своите трептения съответните материали, които трябва да бъдат вградени в това физическо тяло.
към текста >>

31. 8. ЛУНАТА

Иван Антонов

Луната управлява въображението, което в духовно отношение има същата служба, каквато е утробата на майката по отношение на физическия живот.
на своята низша природа. Липсата на всякакви съчетания между Луната и Марс, показва, че такъв човек още не е минал през изпитания, за да се научи да разграничава низшата си природа от висшата. Дисхармонията между Луната и Марс показва недоразумения и нещастия в брачния живот, особено в мъжки хороскоп. 8.4. АСПЕКТИ НА ЛУНАТА С ЮПИТЕР ЛУНАТА в съвпад, тригон, паралел, съвпад в скоби, 72 или секстил с ЮПИТЕР Хармоничните съчетания на Луната с Юпитер имат твърде благотворно влияние и значение за умствения, и за духовния, и за органическия живот на човека, както и за неговите материални условия и възможности. Юпитер се нарича „ГОЛЕМИЯТ ДОБРОТВОРЕЦ”, носител на голямото щастие и големите постижения, защото Юпитер има отношение към висшия творчески разум, чрез който човек възприема, осъзнава и оползотворява всички благословения, идващи от разните висши светове. Луната управлява въображението, което в духовно отношение има същата служба, каквато е утробата на майката по отношение на физическия живот. Следователно, когато Луната има хармонично съчетание с Юпитер, т. е. с управителя на висшия творчески разум на човека, тогава въображението на човека става поле, където възрастват семената на идеите и мислите от висшите светове, където те добиват материална форма, т. е. конкретна разработка. Колкото по-силна е хармонията между Луната и Юпитер, толкова по-големи са условията и възможностите да се обогатява въображението на човека, да зачева и ражда идеите и мислите на висшите светове. Юпитер има отношение към религиозния живот на човека, към неговите религиозни стремежи и разбирания.
към текста >>

32. 17. ОБЩО ЗА СВЕТИЛАТА И ТЕХНИТЕ СЪЧЕТАНИЯ

Иван Антонов

Луната управлява въображението на човека, а въображението в умствения и духовния живот на човека изпълнява същата служба, каквато утробата на майката на физическия свят.
Слънцето е главният сеятел на семената, които израстват и дават плодове, най-висшите дарби и способности, чрез които се постига най-великото истинско щастие. По количеството, силата и качеството на хармоничните съчетания, които Слънцето образува с другите светила, особено с добротворците или неутралните светила, съдим доколко правилно човек възприема, разбира и проявява Божествената любов, мъдрост и истина и до каква степен може да бъде истински носител, служител и изявител на Божествените благословения в света, до каква степен човек е готов да служи на Бога, на всичко най-възвишено, най-прекрасно и най-благодатно за целия свят. ЛУНАТА е представител на Земята и на всички нейни сили, качества, свойства и богатства. Луната е главният възприемател, събирател, пазител и оползотворител на всички видове земни сили и богатства. Следователно, колкото повече и по-силни хармонични съчетания с другите светила има Луната, особено с добротворците, толкова повече ръководители от висшите светове има човек и те го учат, помагат му и го благославят да използва разумно и пълно силите и богатствата, които притежава земята. Луната управлява въображението на човека, а въображението в умствения и духовния живот на човека изпълнява същата служба, каквато утробата на майката на физическия свят. Следователно, по количеството, силата и качеството на хармоничните и дисхармонични съчетания на Луната с другите светила, можем да знаем количеството, силата и качеството на добрите и лоши семена от мисли, идеи, чувства и желания, посети в духовната утроба - въображението на човека. По количеството и силата на добрите съчетания на Луната знаем доколко идеите, мислите, чувствата, желанията и стремежите на човека правилно или неправилно се раждат и развиват, и доколко те дават добри или лоши плодове. МЕРКУРИЙ е представител на Меркуриевия свят, който управлява развитието, дейността, стремежите и постиженията на човешкия ум, върху който се изгражда целокупното щастие на земния човешки живот. Следователно, по количеството, силата и качествата на хармоничните съчетания, които Меркурий образува с другите светила, особено с добротворците, съдим доколко човек с ума си има правилна връзка, правилно отношение и правилна обмяна с другите светове, до каква степен тези светове правилно ръководят и обогатяват ума на човека със светлина и знания, доколко човек ще има правилни схващания и разбирания за нещата и явленията в материалния свят, до каква степен правилно ще може да оползотворява силите и богатствата на Земята и да изгражда земното човешко щастие. ВЕНЕРА е представител на Венериния свят, който управлява и ръководи развитието, дейността, стремежите и постиженията на човешкото сърце, на сърдечния живот изобщо.
към текста >>

Следователно, по количеството, силата и качеството на хармоничните и дисхармонични съчетания на Луната с другите светила, можем да знаем количеството, силата и качеството на добрите и лоши семена от мисли, идеи, чувства и желания, посети в духовната утроба - въображението на човека.
По количеството, силата и качеството на хармоничните съчетания, които Слънцето образува с другите светила, особено с добротворците или неутралните светила, съдим доколко правилно човек възприема, разбира и проявява Божествената любов, мъдрост и истина и до каква степен може да бъде истински носител, служител и изявител на Божествените благословения в света, до каква степен човек е готов да служи на Бога, на всичко най-възвишено, най-прекрасно и най-благодатно за целия свят. ЛУНАТА е представител на Земята и на всички нейни сили, качества, свойства и богатства. Луната е главният възприемател, събирател, пазител и оползотворител на всички видове земни сили и богатства. Следователно, колкото повече и по-силни хармонични съчетания с другите светила има Луната, особено с добротворците, толкова повече ръководители от висшите светове има човек и те го учат, помагат му и го благославят да използва разумно и пълно силите и богатствата, които притежава земята. Луната управлява въображението на човека, а въображението в умствения и духовния живот на човека изпълнява същата служба, каквато утробата на майката на физическия свят. Следователно, по количеството, силата и качеството на хармоничните и дисхармонични съчетания на Луната с другите светила, можем да знаем количеството, силата и качеството на добрите и лоши семена от мисли, идеи, чувства и желания, посети в духовната утроба - въображението на човека. По количеството и силата на добрите съчетания на Луната знаем доколко идеите, мислите, чувствата, желанията и стремежите на човека правилно или неправилно се раждат и развиват, и доколко те дават добри или лоши плодове. МЕРКУРИЙ е представител на Меркуриевия свят, който управлява развитието, дейността, стремежите и постиженията на човешкия ум, върху който се изгражда целокупното щастие на земния човешки живот. Следователно, по количеството, силата и качествата на хармоничните съчетания, които Меркурий образува с другите светила, особено с добротворците, съдим доколко човек с ума си има правилна връзка, правилно отношение и правилна обмяна с другите светове, до каква степен тези светове правилно ръководят и обогатяват ума на човека със светлина и знания, доколко човек ще има правилни схващания и разбирания за нещата и явленията в материалния свят, до каква степен правилно ще може да оползотворява силите и богатствата на Земята и да изгражда земното човешко щастие. ВЕНЕРА е представител на Венериния свят, който управлява и ръководи развитието, дейността, стремежите и постиженията на човешкото сърце, на сърдечния живот изобщо. Венера е главна носителка, изявителка и сеятелка на всички семена, от които се раждат плодовете на човешките радости.
към текста >>

33. 2. ВЪЛНАТА НА МЪДРОСТТА НАУЧНИЯТ ДЕКАНАТ НА ВОДОЛЕЯ 2.1 ОБЩИ БЕЛЕЖКИ КАРМАТА НА БЯЛАТА РАСА

Бялата раса, в чиято утроба, чрез нейната шеста култура ще се роди новата шеста раса, още не е изплатила кармичните си дългове, направени през време на нейното съществувание.
Началото на тази епоха се хроникира от едно грандиозно политическо събитие - Първата световна война. Народите на човечеството, водени от своите шовинистични национални интереси, бяха натрупали големи кармични дългове, които трябваше да се ликвидират през периода на тази Първа световна война. Втората световна война, чиито трагични последствия народите преживяват понастоящем, откри нова страница в историята на човечеството - разрешаване проблема на противоречията между двата икономически фактора - трудът и капиталът. Тази Втора световна война беше в кулминационната си точка през 1942 г., като последствие на новия цикъл Сатурн - Уран. На този проблем разрешение още не е дадено. Бялата раса, в чиято утроба, чрез нейната шеста култура ще се роди новата шеста раса, още не е изплатила кармичните си дългове, направени през време на нейното съществувание. Тези дългове намират най-силен израз в сферата на международната политика. Човечеството е изправено пред третото действие на великата драма за разплитане на кармата. Това действие ще се играе в началото на епохата на Водолея, за да се разчисти пътя за идването на шестата раса. Това трето действие е свързано с проблема за расовата карма, специално между бялата, арийската раса и жълтата, атлантската раса. Човечеството, по силата на свободната воля, е поставено пред необходимостта да разреши проблемата за расовата карма.
към текста >>

34. 2.4 АСТРОКОСМИЧЕСКА ГЕОГРАФИЯ

Той твърди: „Тези 90 милиарда години са съкратени при развитието на ембриото на човека в един период 9-месечен, които детето прекарва в утробата на майката.
Човешкият организъм със своите органи и системи е едно изражение на нашия Космос. Така говори Учителят. Така са писали и древните писания. Цялото историческо минало на всички древни цивилизации е изразено в нашия настоящ организъм, в нашите биофизиологични системи, които са се развили и усъвършенствували като резултат на съответните култури. В своето Слово, Учителят изтъква, че живата Разумна природа, за да създаде нашия организъм, е правила своите опити в разстояние на 90 милиарда години, чрез лабораториите на минералното, животинското и растителното царства. Той твърди: „Тези 90 милиарда години са съкратени при развитието на ембриото на човека в един период 9-месечен, които детето прекарва в утробата на майката. През тези 9 месеца, както твърди съвременната наука, човешкият зародиш минава през всички форми на растителното и животинското царства. Изобщо, животът във всички негови прояви еволюира благодарение на излъчванията на великите невидими същества, които непрестанно въздействат и върху нас и ние ги чувстваме чрез въздействието на светлината, на електромагнитните течения, излъчващи се от целия космос. Цялата земя претърпява непрестанно влиянието на Космоса, на Слънцето, на планетите от нашата система". Учителят изтъква едно положение със следните мисли: „Върховете на планините получават космическите енергии, идващи от Слънцето и планетите. Те ги трансформират и разпращат по цялата наша планета”.
към текста >>

35. 2.3 ШЕСТАТА КУЛТУРА - МЪЖЪТ И ЖЕНАТА

Тази култура ще култивира семената, ще бъде утробата, където ще бъде зачената шестата човешка раса.
Любовта носи топлина, а Мъдростта - светлина. Който има светлина в себе си, той търси човек, у когото има топлина. И обратно. Това е необходимо, защото светлината не може да се разбере без топлина, нито топлината - без светлина”. Това голямо знание, което ще хвърли обилна светлина върху правилните отношения между мъжа и жената и то ще се разкрие през шестата култура на бялата раса. Тази култура ще култивира семената, ще бъде утробата, където ще бъде зачената шестата човешка раса. За първи път мъжкото начало, което е ръководило човешката еволюция до Христос, по този начин става слуга на доброто, за да изкупи онези големи отклонения, които е направило в личния, семейния, обществения, националния и общочовешкия живот и така да се поеме пътя на еволюцията. Човечеството като цяло носи в архивите на своето колективно подсъзнание своите кармични комплекси, които се изразяват чрез законите на наследствеността в по-малките социологически категории; раса, народ, общество, род, семейство и личност. При въплъщаването си, душите минават през тези социологически форми за да се усъвършенстват. В тези биофизиологически форми на душите, програмирани чрез законите за наследствеността, душите слизат от по-висшите измерения. Фактически, физическото тяло се дава от майката, а бащата дава етеричното тяло, което съхранява биологическата материя от деструктивните сили на процесите на разлагането.
към текста >>

36. Б. ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА Б.1. ЕПОХАТА НА ВОДОЛЕЯ (ИЗВАДКИ)

Учителят казва: „Тези 90 милиарда години са съкратени при ембриото на човека в периода на 9 месечния стадий, през който минава в утробата на майката”.
Тогава ще му се открие символичното значение на звездите, които чертаят апогеите на тази култура. Учителят подчертава: „Знанието идва отгоре и то ще бъде открито от хората според тяхното съзнание, според тяхната духовност. Земята е една затворена книга, където са написани неизчерпаеми богатства.” Човешкият организъм е израз на нашия космос. Цялото историческо минало е изразено в нашият организъм, в нашите биофизиологически системи, които са резултат от епохите, ерите, периодите на минали култури. Природата за да създаде нашия организъм е правила опити в разстояние на 90 милиарда години чрез минералното, растително и животинското царства. Учителят казва: „Тези 90 милиарда години са съкратени при ембриото на човека в периода на 9 месечния стадий, през който минава в утробата на майката”. На Земята има специални места, където може да се получат специални енергии. Всяка част на планетата е свързана с една разумна сила на природата. Когато ние се изкачваме на високите върхове на планината, ние се свързваме с разумните сили на природата. Учителят подчертава: „Когато гледам тези скали аз дешифрирам, как са живели хората на миналите епохи, какви особени истории, какви религиозни събития са станали тук, когато адептите са минали по тези места”, Олимп, седалището на боговете представлявал един грамаден масив висок 10 000 метра, масивът на Рила е достигал 7 ÷ 8 хиляди метра. В този масив не се намират никакви остатъци от органически черупки, което показва, че никога не е бил покриван от водите на морета.
към текста >>

37. 24. ХОРОСКОПИ НА ПСИХИЧЕСКИ РАЗСТРОЕНИ ХОРА

При повторно идване на Земята, при ново раждане, то в утробата на майката неговото тяло и мозъка му ще се изграждат по пътя на безредието и ще се роди като израз на една ясно изразена дисхармония, била тя физическа или психическа, а може и двете.
Силата на реда. порядъка, хармонията. При каквато и да е проява на човека, била тя емоционална, мислова, изпълнението на поставената задача, човек има нужда от сила. Ако всички отбелязани прояви са в хармония с реда, доброто в живота, човек влиза в контакт с този свят и получава сила от него. Ако обаче тези прояви са плод на злото, безредието, тъмнината, то човекът влиза в контакт с този свят, света на частите от разрушената планета и астероидите, става негов проводник. При повторно идване на Земята, при ново раждане, то в утробата на майката неговото тяло и мозъка му ще се изграждат по пътя на безредието и ще се роди като израз на една ясно изразена дисхармония, била тя физическа или психическа, а може и двете. Когато било физическото или психическото безредие е временно, дойде и отмине, то връзките на човека с този свят на безредието в миналия му живот също са били временни.
към текста >>

38. 13. НЕПТУН КРАЧКА КЪМ ОСНОВИТЕ НА АСТРОЛОГИЯТА

Из беседи, лекции и други 1916 г. - 1923 г.

Не трябва ли майката да носи своя зародиш дълго време скрит в утробата си, преди да се оформи и развие, да расне, и тогава да излезе на бял свят?
Този, кой го мисли да воюва, трябва първо да премери силите си и да види, дали може да издържи воюването. Защото славата се пада на тогова, който победи. Ти трябва да се заемеш повече да четеш и да размишляваш и когато дойдеш до едно вътрешно, положително убеждение, тогава да изказваш това, което знаеш. Да поясня: Какво би станало със семе, което се остави, без да е заровено в земята? Не трябва ли то да се скрие, за да израсне? Не трябва ли майката да носи своя зародиш дълго време скрит в утробата си, преди да се оформи и развие, да расне, и тогава да излезе на бял свят? Знайте, че сега небето притегля и се изпитват сърцата ви! Тогава ще ви се дадат нужните упътвания, по които да добиете истинското знание и мъдрост. Сега вие сте деца и трябва да пораснете по ум и по мярката Христова. Защото само Отец е, който учи и дава знания, Само неговият Дух е носител на всяка мъдрост и знание. Само Отец знае пътищата на всичко и когато Той благославя.
към текста >>

39. Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

С други думи казано: При създаването си, човек е минал през специална врата, за да слезе на земята През процеса на развитието си, ембриото на човека е минало в утробата на майката през около 400 ÷ 500 хиляди форми по- низки от него, докато дойде до човешката форма.
82 ÷ 83, 98 ÷ 99 „Човек се отличава от животните, освен по теглото на главния и гръбначния си мозък, още и по формата и големината на лицето. Човек има такова чело, каквото никое друго животно. По големината, по формата и по развитието на мозъчните центрове отпред на челото се съди за човешката интелигентност. Човек се различава от животните не само по количеството на мозька си, но и по качеството. Той е създаден при съвършено особени астрологически съчетания от тия, при които животните са създадени. С други думи казано: При създаването си, човек е минал през специална врата, за да слезе на земята През процеса на развитието си, ембриото на човека е минало в утробата на майката през около 400 ÷ 500 хиляди форми по- низки от него, докато дойде до човешката форма. Днес формата на човека е най-съвършената, в която се е проявил живота на земята Над човешката форма има още много форми, през които човек в бъдеще ще минава. Засега обаче, той трябва да развива своя мозък, да го приготвя за бъдещите условия. При днешното устройства на човешкия организъм, тялото е подложено на големи промени. Една тежка болест е в състояние да отнеме от теглото на човека повече от 20 ÷ 30 килограма, но от теглото на мозъка - почти нищо. Най-устойчивото вещество в целия човешки организъм е това на мозька.
към текста >>

40. 1927 г. Из беседи, лекции и други

III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Като проследите развитието на човека в утробата на майката, от ембрио до сегашната си форма, виждате, че в един кратък период, от девет месеца той минава през всички форми на живота.
Като казвам, че човек трябва да се свързва с енергиите на слънцето, нямам пред вид само физическото сльнце, което изгрява и залязва на хоризонта. Аз имам пред вид главно Божественото слънце, което изгрява в душата на човека и никога не залязва. Като ученици, вие трябва ра изучавате методите, с които живата природа работи, и да ги прилагате в живота си. Ще кажете, че природата работи бавно, с хиляди и милиони години Природата работи бавно, но последователно. Като изучавате формите, през които е минал човек, виждате, че за създаване на сегашния човек природата е употребила около 18 милиона години. Като проследите развитието на човека в утробата на майката, от ембрио до сегашната си форма, виждате, че в един кратък период, от девет месеца той минава през всички форми на живота. Значи, достатъчно е човек да работи системно и последователно, за да може да съкрати работата на хилядите години в един кратък срок. Всичко зависи от интензивността на човешката мисъл. Природата, обаче, работи бавно, но сигурно. Ще дойде ден, когато оста на земята ще се изправи. Щом оста на земята се изправи, и човек ще се изправи.
към текста >>

41. 1928 г. Из беседи, лекции и други

III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Докато е в утробата на майка си, детето е в пълна неизвестност.
24 ÷ 25 „Като ученици на Великата школа на живота, вие ще се стремите, освен към обикновените науки, още и към окултните. Например, вие искате да изучавате астрология, хиромантия, физиогномия и др. Този стремеж е естествен. Като астролози, вие се интересувате от бъдещия си живот. Всяко новородено дете се намира пред неизвестността на своя живот Когато мине целият кръг на своя живот, тогава неизвестността става известна. Докато е в утробата на майка си, детето е в пълна неизвестност. То се намира под влиянието на майка си. Щом излезе на бял свят, то влиза в нови условия и заплаква. Плачът означава две състояния: радост и скръб. Когато новороденото дете заплаква, плачът му означава радост. То се радва, че се освобождава от ограничителите условия, в които се е намирало.
към текста >>

В утробата на майка си то се намирало между живот и смърт.
То се намира под влиянието на майка си. Щом излезе на бял свят, то влиза в нови условия и заплаква. Плачът означава две състояния: радост и скръб. Когато новороденото дете заплаква, плачът му означава радост. То се радва, че се освобождава от ограничителите условия, в които се е намирало. В утробата на майка си то се намирало между живот и смърт. Човек трябва да изучава процесите на развитието, през които са минали всички форми на физическия свят, докато дойдат до последната. Човек е последната и завършена форма на физическия свят. Но и той още не е последната форма на природата. В бъдеще ще има още много форми, по-съвършени от човека. Както физическите форми претърпяват промени, така се изменят мислите, чувствата и постъпките на човека.
към текста >>

42. 1929 г. Из беседи, лекции и други

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”

Тя представя утробата, в която идеите се зараждат.
Астролозите са свързали тия седем течения със седемте планети. Меркурий е свързан с творческия принцип на конкретния ум. Венера - с любовта. Земята - с крачния материализъм. Луната - с въображението. Тя представя утробата, в която идеите се зараждат. Марс - с ония войнствени сили, чрез които човек си пробива път. Юпитер - с благородството. Сатурн - с разумността, с философията на живота. Свърже ли се с творческите енергии на тия седем източника, човек може да живее. Запушат ли се те, той е осьден на смьрт.
към текста >>

43. А. Хороскопът на Учителят Беинса Дуно и човекът Петър Дънов

Трябва да бъде заченат от мъж, жената да го износи девет месеца в утробата си и да го роди.
Второто - Атанас и третото - Петър. С раждането като трето дете, се разтурва и разкрива една голяма мистификация и лъжа за непорочното зачатие от Светия Дух на Исус. Това е лъжа. А защо? Щом Всемировият Учител Беинса Дуно на Вселената, който за пръв път слиза на Земята и за пръв път се облича в крьв и плът и то в българско тяло и се ражда като трето дете напълно нормално за раждането на всеки един човек на Земята. Трябва да бъде заченат от мъж, жената да го износи девет месеца в утробата си и да го роди. По-друг начин няма. Не е възможно. Това разбива на пух й прах всички измислици за непорочното зачатие на Мария и раждането на Исус. Раждането чрез Светия Дух бе показано след разпятието на Исуса на кръста след възкресението му и слизането на Светия дух на петдесетницата по Мойсеевия календар и празник на евреите. Светият Дух бе този, които ръководеше апостолите и те чрез него написаха Евангелията.
към текста >>

Понеже е облечен в плът и кръв от страна на рода на баща си и на рода на майка си, носи тяхно тяло и онова, което е изработил в разстояние на 9 месеца в утробата на майка си, то, затова той носи родовата си карма от тези два български рода.
излиза том XIX с Астрология част II и следват останалите, по реда си томове на поредицата „Изгревът”. Трябва да приключат в този период до 2010 г. 45. Какьв хороскоп може да се направи и тълкува за Петьр Дънов, за Учителя Дънов, за Мировия Учител Дънов и Всемировият Учител Беинса Дуно? Ето отговорите; 1). Всемировият Учител Беинса Дуно се вьплътява в плът и кръв и слиза за пръв път на земята и се ражда като Петър Константинов Дънов от баща Константин Дьновски и майка Добра Юргашева. Понеже е облечен в плът и кръв от страна на рода на баща си и на рода на майка си, носи тяхно тяло и онова, което е изработил в разстояние на 9 месеца в утробата на майка си, то, затова той носи родовата си карма от тези два български рода. Той носи и трябва да разрешава и кармата на българите, понеже родителите му са българи, Той трябва да разрешава обществената и държавна карма. От 1864 г. до 1878 г. България е под турско робство. Когато той започва да живее в освободена България, той е на 14 години.
към текста >>

44. Всичко е хубаво, но без пари нищо не върви

СВОБОДНИ ХОРА - ПЪТЯТ НА ИЗБРАНИТЕ

Колко плащаме на овцата, на глупавата овца, която ний, учените хора, събличаме от вълната, за да се облечем сами ний...; на кравата - за нейното мляко; на кокошката - за яйцето и най-после, колко наем и разноски сте заплатили всички вий на своите майки, че са ви носили и хранили в утробата си, а после - и като деца?
Колко плащате за слънцето, което ви грее и свети и с това внася живот у вас и във всичко живо на земята? Колко плащате на вятъра, който опреснява и пренася въздуха? Колко плащате на дъжда, който пречиства и ви дава водата, толкова необходима за живота ни? Колко плащате на земята, която от едно зърно дава клас? Колко плащаме на едно дърво, на което обираме плодовете, които то е произвело? Колко плащаме на овцата, на глупавата овца, която ний, учените хора, събличаме от вълната, за да се облечем сами ний...; на кравата - за нейното мляко; на кокошката - за яйцето и най-после, колко наем и разноски сте заплатили всички вий на своите майки, че са ви носили и хранили в утробата си, а после - и като деца? Виждате колко много работи, и то важни и съществени, получаваме без пари! Природата нищо не иска, но ний, хората, сме си наредили наш собствен порядък в света, в който и парите вършат своята работа. Но то не е най-идеалното разрешение. Нима с пари, купчина злато, може да дадете живот на един труп? Или здраве на един болен?
към текста >>

45. Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя III.

Естествено е това, което расте и носи условията със себе си, както детето в утробата.
Не се отрича това, което го няма! Това го разбрах оная сутрин веднъж завинаги - и слава Богу. Не може мнение, обосновано само върху старото, да служи за доказателство или отричане на новото - опит трябва! Който не използва времето, времето ще го използва. Тихата музика развива слуха, а силната го огрубява. Естествено е това, което расте и носи условията със себе си, както детето в утробата. Сега трябва да имаш не оркестър, който иска много място и средства, а радио. Бог ни е дал всичко, но трябва ние да го чуем, да схващаме нещата правилно, както Той ги е дал или очертал. Парите са дадени от разумните същества, за да се избегне грубото насилие. По-рано всичко е заграбвал физически силният; сега - богатият. После ще дойде правдата - слабият ще има нужното, защото е слаб, а Любовта ще даде най-добрите условия за живот не само на хората, а и на всички растения и животни.
към текста >>

46. ФИГУРИ ЗА МИСЪЛ

И тогава обикновено възразяват: «На трупа не може, но на живеющия парите дават условия, храна, комфорт»... А колко пари е платил някой от нас за оня живот, когато е бил в утробата на майка си?
Колко пари ни иска земята, която от едно житно зърно, хвърлено в нея, възраства цели класове? - Нищо. Природата нищо не иска! Ний, хората, сме си турили един наш, собствен свят и ред с наши ценности. Но нима тия ценности, колкото и милиони да са, могат да дадат живот на някой труп или продължат дните на умирающия, както може да стори това водата и хлябът? И тогава обикновено възразяват: «На трупа не може, но на живеющия парите дават условия, храна, комфорт»... А колко пари е платил някой от нас за оня живот, когато е бил в утробата на майка си? Или в дома на баща си, като малко дете? Не дава ли бащата всичко на любимия си син? Не взема ли човек от улицата една мома и споделя всичкото си имане с нея? Любовта прави човека близък, а не парите. Те са само средство в човешкия живот, чрез което се създават някои удобства - но средство, а не цел!
към текста >>

47. II. НА НЕДЕЛНА БЕСЕДА НА ИЗГРЕВА (стр. 202-219) «АКО СЕ НЕ РОДИТЕ ИЗНОВО»

Никодим не разбра тая истина, която Христос му каза, и запита: - Как е възможно стар човек да влезе в утробата на майка си и отново да се роди?
Първият ще остане безплоден, вторият ще даде плод. Единият ще даде братство, което ще изчезне след четири поколения, а другият, роденият от Бога, ще даде братството, което ще образува трайно братство - връзките на родения от Бога ще продължават най-малко 25 000 години.48 Тази трайност на връзките ще даде възможност на разумните сили, които действуват върху човешката душа, да завършат своята работа. Целата природа, звезди, слънце, планети съдей-ствуват за развиването на човешката душа. Всичко, което обикаля човека вън и вътре в него, работи за неговото възпитание. Които са родени вече, те са опитали това; онези, за които условията сега се приготовляват, и те ще го проверят. Никодим не разбра тая истина, която Христос му каза, и запита: - Как е възможно стар човек да влезе в утробата на майка си и отново да се роди? Христос му отговори: «Роденото от плът е плът и роденото от Дух - Дух е.» По какво се отличават тия два процеса на раждането. Човекът е подобен на житно зърно. Блага ръка ще вземе зърното от хамбаря и ще го посее на нивата. Но ще му каже: «Ще минеш през малки страдания, но ще оживееш, поникнеш, ще завържеш и зрееш.» Житното зърно ще провери това и ще се зарадва. Друга блага ръка ще вземе зърното и от хамбара ще го занесе на воденица и ще му каже: «Ще минеш през хромела, през малки страдания, но цената ти ще се увеличи.» Но по-добре е човек да мине през страдания, да даде плод, отколкото през хромела.
към текста >>

48. 51. «БОГ Е ИСТИНА» Евангелието

(В. «Живот», г. I, бр. 14, 14.VI.1929 г., стр. 1)

Човекът е тождествен зародиш, формиран в утробата на майката земя.
Бог, Който изпълва цялата вселена, не може да бъде намерен и посочен никъде на земята. Наистина, безкрайно голямото се повтаря в безкрайно малкото, но това още не значи, че те са равни. Иначе бихме утвърдили за земята математическия парадокс, че всяка част е равна на своето цяло. Тогава и човекът би бил равен на Бога, а явно е, че не е. Човек е равен на Бога дотолкова, доколкото един желъд е равен на дъба. Човекът е тождествен зародиш, формиран в утробата на майката земя. Неговото растене и развитие до пълнота изискват условия, каквито на земята няма. Земята е само точката на неговото възвръщане. Колко път му предстои и откъде ще мине, това знаят само тия, които са вече стигнали. За човека днес е важно да знае, че той има цел, към която се стреми, и че може да я достигне само с помощта на ония, които са я достигнали. И достигналите своята цел са станали едно с Бога, защото са познали Истината.
към текста >>

49. 23. [Мисли]

(В. «Братство», бр. 180, 7.III.1937 г., стр. 3-4)

* Животът на плътта, това е живот в утробата на майката.
Вървете към великата цел, към новите велики разбирания, чрез които ще влезете в новата наука на живота. Придобиете ли новото съзнание, ще знаете как да наредите живота си на земята, ще знаете как да се обличате, как да се храните, какви жилища да си правите, как да възпитавате децата си; ще знаете новите начини и методи за възпитанието на цялото общество. * ... Ако приложите Любовта, вратите на вашия ум ще се разтворят и знанието на миналите векове, както и знанието на настоящето и бъдещето ще започне да влиза у вас по един естествен път. * Скърбите и страданията в живота са резултат от човешкото неразбиране на нещата. * Любовта подтиква човека към живот и дейност. * Животът на плътта, това е живот в утробата на майката. * Разумният човек може да плаче, но никога за себе си. В истината е скрит смисълът на тайната. * Вярата е акт, който усилва човешкия организъм, дава му стабилност. * Когато Любовта царува, смут не става. Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава.
към текста >>

50. 3. Лъчи от «Изгрева». ЗА ПРОТИВОРЕЧИЯТА В ЖИВОТА

Беседа от Учителя, държана на 1.I.1939 г. в 10 ч. сутр., озаглавена и като ЕПОХАЛНА ГОДИНА

Те са като деца в една утроба.
20 Йоана). То и досега продължава да квалифицира явления, които по същина не знае, но понеже не си е дало труд да проучи или даже само да допусне, то ги смята за невъзможни, за ненормални, за суеверия, за лудост. Всичко това е от липса на светлина, на знание... от неразбиране. Хора, които смятат границите на собствения си ум за граници на световното знание, кожата си - за края на тяхното естество и личния индивидуален живот във физическото тяло - за едничкия възможен живот на човека изобщо, нито мислим да ги опровергаваме. Ние живеем в друг живот. Те са като деца в една утроба. Прави са, като описват своя живот; не са прави, когато отричат живота на ония, които са излезли от майчината утроба и са влезли в по-голямата утроба на външния свят. Но когато дойде и тяхното време, и те ще потвърдят това, което сега отричат. Всяко мнение е израз на състояние, изказ на психика, на степен на живот. То не е криво или право - то е - то не прави нещата, но то сочи състоянията, както и стрелката на барометъра не прави бурите, но ги показва. Облечената мисъл във форма е труп.
към текста >>

Прави са, като описват своя живот; не са прави, когато отричат живота на ония, които са излезли от майчината утроба и са влезли в по-голямата утроба на външния свят.
То и досега продължава да квалифицира явления, които по същина не знае, но понеже не си е дало труд да проучи или даже само да допусне, то ги смята за невъзможни, за ненормални, за суеверия, за лудост. Всичко това е от липса на светлина, на знание... от неразбиране. Хора, които смятат границите на собствения си ум за граници на световното знание, кожата си - за края на тяхното естество и личния индивидуален живот във физическото тяло - за едничкия възможен живот на човека изобщо, нито мислим да ги опровергаваме. Ние живеем в друг живот. Те са като деца в една утроба. Прави са, като описват своя живот; не са прави, когато отричат живота на ония, които са излезли от майчината утроба и са влезли в по-голямата утроба на външния свят. Но когато дойде и тяхното време, и те ще потвърдят това, което сега отричат. Всяко мнение е израз на състояние, изказ на психика, на степен на живот. То не е криво или право - то е - то не прави нещата, но то сочи състоянията, както и стрелката на барометъра не прави бурите, но ги показва. Облечената мисъл във форма е труп. Мисълта може да се погребе в един логически закон, но идеята възкръсва моментално.
към текста >>

51. III. МАЛКИЯТ БРАТ

4. Цар Борис III дава доклад при Господа за българите

Мислите ли, че положението на детето, което седи свито цели девет месеца в утробата на майката, е добро?
Много начини има, по които човек може да се освободи. Първият начин за освобождаване на човека е любовта. Обаче, преди да разбере и приложи любовта, той трябва да опита безлюбието. За да разбере любовта, човек трябва да има широко схващане за живота, е не едностранчиво. Широта се иска от човека. Мислите ли, че положението на детето, което седи свито цели девет месеца в утробата на майката, е добро? Майка му казва: «Ще стоиш вътре и ще мълчиш, дума няма да кажеш. Ако си позволиш да кажеш само една дума, веднага ще те изхвърля навън.» Щом детето намисли да каже една дума само, т.е. да заплаче, майка му веднага го изхвърля навън. Това изхвърляне на детето вън от майчината утроба наричаме раждане. Ако детето се опита да се прояви на седмия месец, то пак се ражда.
към текста >>

Това изхвърляне на детето вън от майчината утроба наричаме раждане.
Широта се иска от човека. Мислите ли, че положението на детето, което седи свито цели девет месеца в утробата на майката, е добро? Майка му казва: «Ще стоиш вътре и ще мълчиш, дума няма да кажеш. Ако си позволиш да кажеш само една дума, веднага ще те изхвърля навън.» Щом детето намисли да каже една дума само, т.е. да заплаче, майка му веднага го изхвърля навън. Това изхвърляне на детето вън от майчината утроба наричаме раждане. Ако детето се опита да се прояви на седмия месец, то пак се ражда. Ако се прояви по-рано от седмия месец, детето не може да се роди. Днес всички хора бързат да се родят, вследствие на което са нещастни. Те казват: «Трябва да се родим! » Добре е човек да се роди, но навреме.
към текста >>

52. 3. Цар Борис III умира и отива на доклад при Господа

излизане от утробата на майка си и заминаване за онзи свят.
Тогава и тя е раждане. Значи, има два вида раждане: по плът и по дух. Когато слиза на земята, човек се ражда по плът; когато напуща земята и отива на онзи свят, той се ражда по дух. Затова именно Христос казва: «Ако се не родите от вода и дух, не можете да влезете в Царството Божие.» Човек трябва да се роди два пъто: по плът, т.е. по вода, и по дух, т.е. излизане от утробата на майка си и заминаване за онзи свят. Защо хората заминават за другия свят? - Да приложат любовта. Това, което човек не може да приложи на земята, ще го приложи на онзи свят. Следователно, и Българският цар сега ще бъде по-добър работник, ще приложи всичко онова, което не е могъл да приложи на земята. Когато хората дойдат до положение да се радват и когато се раждат, и когато умират, светът ще се оправи.
към текста >>

53. 10. НАКЪДЕ? (бр. 3, 18.І.1930 г.)

Детето, докато не стои достатъчно в утробата на майка си, се не ражда, но и когато се роди преди 9 месеца, то е „недоносче” - умира или е „хилаво”.
Изчезна обичта между тях, братството, и отстъпиха мястото на злобата и омразата... Дойде пробивът на Добро поле и остана нашият народ в мрак и на страшен кръстопът и се запита: Накъде? Накъде? По-младите, буйните искаха да поведат народа по късия път и със скокове. Бързите реформи и с един замах да постигнат целите си. Те забравиха, че в природата не стават скокове. Детето, докато не стои достатъчно в утробата на майка си, се не ражда, но и когато се роди преди 9 месеца, то е „недоносче” - умира или е „хилаво”. Същото е и с идеите. Старите, благодарение на егоизма си, годините изхабени сили, тръгнаха по отъпкания път бавно, бавно, като задържаха всички блага за себе си. Затова подир такива водачи никой не тръгна! Други се опитаха да върнат световното колело на еволюцията назад: „Силна ръка! Диктатура!
към текста >>

54. 62. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 17, 5.V.1930 г.)

В МОЕ ИМЕ: Беседа от Учителя, държана на 29.ІХ.1918 г., София. - В: Дали може: [Неделни беседи от Учителя.] София, 1942, стр. 242 ÷ 245, 250 ÷ 255.

Такъв цар е Природата, която ни заобикаля, всред която живеем, от плоовете и силите на която се ползваме, тъй както се ползва едно неродено дете от всичките блага на майката, като живее в утробата й, без даже да подозира, че има нещо друго... И когато излезе от една утроба, човек се ражда и влиза в друга, много по-голяма, в която също се дава нещо, но се и иска, понеже и съзнанието на човека става по-ясно, по-дълбоко.
Та, първото нещо, което трябва да се разбере от разумния човек, е не как той може да направи това или онова, а как трябва да го направи - значи как да посее зърното, за да даде най-много плод; как да отгледа кравата, за да даде най-много мляко; как да изучи сина си, та да бъде най-полезен на семейството си, държавата и на себе си! А за да стане това, той трябва да разбере, че тук, на земята, освен неговата лична воля има и други воли, които се месят в живота му. И че ако той е разумен, ще потърси най-силния, най- справедливия господар да му служи - защото друго е, да речем, да си помощник на селския кмет и на българския цар. В единия случай ще те знаят и почитат само в твоето село, а в другия - в цялата държава. И колкото по-добре мислиш, помагаш и вървиш по плановете на царя -толкова и той ще те обича, помага и дава условия да добруваш. Такъв цар е Природата, която ни заобикаля, всред която живеем, от плоовете и силите на която се ползваме, тъй както се ползва едно неродено дете от всичките блага на майката, като живее в утробата й, без даже да подозира, че има нещо друго... И когато излезе от една утроба, човек се ражда и влиза в друга, много по-голяма, в която също се дава нещо, но се и иска, понеже и съзнанието на човека става по-ясно, по-дълбоко. И като живее доста време тук, човек се ражда наново - в нов свят - и тогава в тоя остават само дрехите му - неговата материя-тяло, което е също както в живия човек, само че нещо му липсва - и това, което именно му липсва – невидимото - то е човекът - инак тялото си е пред нас. А невидимо нещо има само затова, защото няма достатъчно светлина. Ако ний някоя вечер сме в една стая и духнем лампата - не ставаме ли всички невидими? Но ако имаме светлина - ще се видим пак. Та бухалите не виждат ли в тъмните за нас нощи?
към текста >>

55. ÷ 11. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНАТА 1914 ÷ 1918 Г.

ЩЕ УПРАВЛЯВА ВСИЧКИ НАРОДИ: Беседа от Учителя, държана на 7.III.1920 г., София. В: Ще управлява всички народи: [Неделни]беседи. София,1948г.

Когато Христос се яви пред човечеството, което днес воюва, всички демони ще излязат от хората и ще влязат в утробата на свинете.
- Който иска да се увери в думите ми, ще го изпратя на фронта. Другояче не мога да го докажа. Оръжията, с които небето воюва, са толкова съвършени, войниците - толкова силни и войнствени, че никаква тъмна сила не може да им противостои. И най-голямата земна сила отстъпва на небесните сили. Онези, които не могат да устоят на Божията сила, копаят скривалища надолу, там да се крият. Когато Христос се яви пред човечеството, което днес воюва, всички демони ще излязат от хората и ще влязат в утробата на свинете. Който се освободи от беса в себе си, ще се обърне към Бога с думите: „Господи, искам да бъда Твой ученик.” Господ ще му каже: „Иди първо да разкажеш на ближните си какво направих за тебе.” И сега Бог се обръща към европейските народи и им казва: „Вие сте болни, опиянени. Трябва да се свестите.” Бог вдига ръката Си над тях, да ги свести, да отрезнеят. Това означава, че мирът иде.* Божията ръка се движи бавно, планомерно и като направи един полукръг, в цяла Европа ще настане мир. След това Той ще каже на всеки народ поотделно: „Повърни горчивото и отровното, с което си се хранил досега! ” - и той ще повърне.
към текста >>

56. 20. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНАТА 1914÷ 1918 Г.

VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев

Лошият човек прилича на онзи змей, чиито малки оживяват още в утробата на майка си, дето преяждат корема й и излизат навън.
Ще отвори Бог умовете им, да разберат, че не са толкова чисти, както си мислят. Какви трески за дялане имат всички хора! Писано е: „Книгата на живота ще се отвори и няма да остане тайна, която да не се знае.” Всичко ще стане така, както е станало с раждащата жена, и или живо дете ще се роди, или мъртво. Каквото и да е, все ще се роди нещо. Разликата между добрия и лошия човек се заключава в следното: лошият се мъчи и нищо не ражда, а добрият се мъчи и ражда. Лошият човек прилича на онзи змей, чиито малки оживяват още в утробата на майка си, дето преяждат корема й и излизат навън. Днес пред жената - вашата душа, която иска да роди вашия ум - стои змеят – т. е. вашите лоши разположения - и казва: „Защо си вярващ? Не бъди толкова глупав, и без вяра се живее.” Ако го слушаш, змеят ще погълне твоето дете, без да ти даде нещо. (стр. 16 ÷ 21) Иде Божественото дете на земята. - Кое е това дете?
към текста >>

57. А. Писма във връзка с делото срещу Любомир Лулчев

Нима тия деца преди раждането им не са прекарали деветте месеци в утроба на майка българка?
Тия наши деца бяха признати по силата на член 15 от Закона за защита на нацията - пак въз основа на влезли в законна сила определения, държани от коронни съдилища - за лица от български произход. Но по новата Наредба за уреждане на еврейския въпрос, публикувана в “Държавен вестник”, бр. 192 от 29.VШ.1942 г, по която се отнемат правата и на мъжете ни, нашите деца се третират вече като лица от еврейски произход. Може ли такива законни постановления да изменят биологията и да определят расовия произход - като веднъж сочат едни лица от една раса, а впоследствие същите лица - от друга раса? - Питаме се защо нашите деца трябва да бъдат ограничени от Закона за защита на нацията и третирани така, както са третирани всичките лица от еврейски произход на общо основание, но никъде не можахме да намерим обоснован, а и почти какъвто и да било отговор на тоя наш въпрос и недоумяваме, като започнахме да считаме себе си за изпаднали в психическо разстройство, а всички други, които не могат да ни отговорят, трябва да считаме по-прави от нас. Нима тия деца преди раждането им не са прекарали деветте месеци в утроба на майка българка? Нима те още от люлките си са чували друга реч, освен кръшната българска реч - матерния си български език? Нима тия деца не са откърмени от гърдите на майки българки? Нима тия деца могат да имат друг психически строеж, освен българския? Не сме ли ние - майките, които провеждаме традициите вкъщи? Трябва ли да се отрече възпитателното въздействие на майката върху поколението?
към текста >>

58. VIII. Величка Стойчева А. Статии

VIII. Величка Стойчева

И щом чу Елисавета поздравлението Мариино, възигра младенецът в утробата й, и изпълни се Елисавета с Дух Свят и възгласи с глас голям и рече: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба.
И пресвета Дева е определена за спасение на человеческия род, но нейните родители, без да знаят това, обрекли я да служи Богу още преди нейното зачатие - сиреч, преди да се въплоти, е започнало нейното служение Богу. Подир появата на Ангела да й съобщи, че тя е избрана да роди Спасителя на света, Мария заживяла още повече в пост и молитва. В тогавашно време е имало и други благочестиви жени, между които е била Елисавета, майката на Йоана Кръстителя. В Евангелие от Лука (1. гл., 39 ÷ 41, ст.) срещаме как Елисавета се обзела от Дух Святи и пророкувала: „И стана Мариям през тия дни, та отиде бързо в планинската страна в града Юдов и влезе в дома Захариев и поздрави Елисавета. И щом чу Елисавета поздравлението Мариино, възигра младенецът в утробата й, и изпълни се Елисавета с Дух Свят и възгласи с глас голям и рече: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба. И откъде ми е това, да дойде при мене майката на Господа моего! Защото ето, щом дойде гласът на поздрава ти в ушите ми, възигра радостно младенецът в утробата ми. И блажена е, която е повярвала, че ще се сбъдне реченото й от Господа.” Тук Елисавета, без да знае, изпълнена от Духа Святата, познала Мария, че е майката на Господа Иисуса Христа. В Евангелие от Лука (1. гл., 36 ÷ 39.
към текста >>

Защото ето, щом дойде гласът на поздрава ти в ушите ми, възигра радостно младенецът в утробата ми.
В тогавашно време е имало и други благочестиви жени, между които е била Елисавета, майката на Йоана Кръстителя. В Евангелие от Лука (1. гл., 39 ÷ 41, ст.) срещаме как Елисавета се обзела от Дух Святи и пророкувала: „И стана Мариям през тия дни, та отиде бързо в планинската страна в града Юдов и влезе в дома Захариев и поздрави Елисавета. И щом чу Елисавета поздравлението Мариино, възигра младенецът в утробата й, и изпълни се Елисавета с Дух Свят и възгласи с глас голям и рече: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба. И откъде ми е това, да дойде при мене майката на Господа моего! Защото ето, щом дойде гласът на поздрава ти в ушите ми, възигра радостно младенецът в утробата ми. И блажена е, която е повярвала, че ще се сбъдне реченото й от Господа.” Тук Елисавета, без да знае, изпълнена от Духа Святата, познала Мария, че е майката на Господа Иисуса Христа. В Евангелие от Лука (1. гл., 36 ÷ 39. ст.) се благовествува как на Мария се известява, че тя ще роди Спасителя на света, а за да я увери повече, вестителят казва, че и нейната сродница Елисавета, ако и в старини, е зачнала вече от 6 месеца, защото няма нищо невъзможно пред Бога. Да, Господ Бог, на Когото ний сме чада, всякога се грижи за людете Си, всякога ни е обсипвал със Своите милости и пазил жената от злото през всички векове.
към текста >>

Децата си съвременната жена също не може да гледа както трябва: развалата на нравите, обезценяването на християнските святи истини и много други пречки, нахвърлени от агентите на Черната ложа, са докарали съвременното човечество дотам, че жената, ако не убие своето дете още в утробата, ще го убие пеленаче или по-сетне, кога поотрасне.
Постоянно увеличающите се нужди на живота я тикат на работа вън от къщи, отбиват охотата й от къщната работа и я хвърлят отрано в работилницата или канцеларията. Сега жената работи редом с мъжа, изтиква го дори в много професии и вместо да му помага, тя му се явява конкурентка в неговата собствена сфера на работа. Мъжът, без да е почнал да върши женската работа, се е ограничил в своя тесен кръг; дейността му от ден на ден се застрашава от женския по- евтино заплащан труд. Жената става съперница на мъжа и в работата, и в пороците. Мизерията е главният извор на съвременното голямо зло - разврата. Децата си съвременната жена също не може да гледа както трябва: развалата на нравите, обезценяването на християнските святи истини и много други пречки, нахвърлени от агентите на Черната ложа, са докарали съвременното човечество дотам, че жената, ако не убие своето дете още в утробата, ще го убие пеленаче или по-сетне, кога поотрасне. Детеубийството стана обикновено явление в живота; човечеството престана да поднася малки деца в жертва на Халдейския Молох, за да започне същите злодеяния, само по друг начин - с децата на сегашното време. Същото може да се каже и за домашното облекло. Докато богатските дъщери могат да носят готови шити разкошни дрехи, сиромашките едва могат да смогват и си ушият една рокля. От една страна - луксът, от друга - немотията. Съвременното феминистко движение, което гледа да даде главно политически права на жената, не трябва да се отбива от своето истинско предназначение: да направи всичко, за да създаде добри и трайни условия, гарантиращи възпитанието на жената.
към текста >>

59. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Трета част

След шестия месец се оказа, че детето е хоризонтално в утробата, и раждането трябва да стане с операция, Казах й, че детето ще се обърне и тогава ще го роди леко.
(бел, на съставителя Вергилий Кръстев) 114. Раждането на сина и получаване на дом През 1974 г. се оженихме с Елена и на 18.01.1975 г. се роди синът ни Павел. Бременността на Елена не беше лесна. След шестия месец се оказа, че детето е хоризонтално в утробата, и раждането трябва да стане с операция, Казах й, че детето ще се обърне и тогава ще го роди леко. За задържане на детето влезе в болницата за 2 седмици. Живяхме с нея в малката стая при майка ми и баща ми. При деветия месец ги предупредих, че детето може да се обърне и веднага.да я заведат в Майчин дом, понеже аз бях на работа. На 17.01.1975 г, детето се обръща и родителите ми я закарват в родилния дом до гарата и на 18.01.1975 г. се роди Павел.
към текста >>

60. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Четвърта част

Отговорих й, че на по-млади години е ходила тънко облечена и е простудила яйчниците си и не може да протича семенната течност към утробата й.
Накарах Елена да я разтрие, но не успя да й помогне. Тогава я разтрих, мина тежестта и болката в главата и магията се пресече, оздравя, стана и отиде да работи. След няколко дена се видяхме пак и казах, че по-добър партньор от Николай не може да намери. Той има Слънце съвпад с Венера в Лъв в 10 дом, тригон с Луната, съвпад с Юпитер, съвпад с Нептун. Каза ми, че много добре се разбират, но доста време не може да зачене. Отговорих й, че на по-млади години е ходила тънко облечена и е простудила яйчниците си и не може да протича семенната течност към утробата й. Предложих й да я разтрия, ако не я е срам. Съблече се и я разтрих основно. След десетина дни ми донесе снимка от видеозон, на която личеше, че е заченала. На 30.01.1999 г. роди едно много активно момче, с кардиналните знаци на ъглите.
към текста >>

61. XII. Очерци за Светозар Няголов от неговите приятели

Продължение

Твоята майка, която добре познавах, те е възпитала още в утробата си.
Ти не се спираш да вървиш по този светъл път. Защото ти сам си светлина. Бъди пример за всички. Ти светиш, Светозаре. Благословен бъди. Твоята майка, която добре познавах, те е възпитала още в утробата си. Вече съм на 90 години и виждам нещата по-ясно. Не смущавай душата си. Помагай на всички, които са изпратени от Бога, Бог е Любов, Бог е всемъдър, Бог е всеблаг. Да осветяване Името Божие, Да търсим Царството Божие и Правдата Негова и да изпълним Волята Божия. Бележка на съставителя Вергилий Кръстев От 1970 г.
към текста >>

62. V. Учителят за жените, които ще спасят света

Жената на новата култура трябва да възпитава децата си, преди да се родят, още като са в утробата.
Божественото не трябва да се жертвува. Не мислете, че мъжът иска много. Неговата торба е малка, той не иска много. Щом започне жената да дава, мъжът казва: Стига толкова. Изобщо, Божественото дава от изобилието си, за да задоволи нуждите на всички страдащи. Жената на новата култура трябва да възпитава децата си, преди да се родят, още като са в утробата. Тя трябва да каже на сина си: Синко, като излезеш на бял свят, в лицето на майка си, на сестра си и на жена си ще виждаш Божието лице. Ще гледаш на тях с благоговение, няма да допущаш никакви лоши мисли и чувства. Какво казва съвременната майка на сина и на дъщеря си? Тя казва на сина си: Синко, не вярвай на своята възлюбена. Тя има интерес от тебе, не те обича.
към текста >>

63. 1. ЖЕНАТА И ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ

Всички жени, които носят културата, може да извадят и своята греда, както и тази на своите дъщери и синове, още когато са в утробата им.
И ако ме попитат:„кога ще се оправи света? " ще отговаря: когато се извади тази греда от окото ви. А кога ще се извади тази греда? - когато се възцари любовта. Тогава гредата може да се извади много лесно. Всички жени, които носят културата, може да извадят и своята греда, както и тази на своите дъщери и синове, още когато са в утробата им. Ако бих проповядвал Мойсеевия закон, най-напред бих наказал жените: там се пада най- голямото наказание. Понеже не проповядвам Мойсеевия закон, а Христовия,то казвам на жените: понеже вие сте лекарите,то доста вече сте служили на вашите стари любовници в райската градина, откажете се от тях и служете на Господа. Вече 8000 години как служат жените на този хубавец от райската градина и нищо добро не свършиха, затова им се налага да се откажат от него. Ще ми възразите:„не ни нападай, ние сме чисти". Да, едно време бяхте чисти, но днес не сте това, което ви знаех.
към текста >>

64. 3. КАК ДА СЕ ОРГАНИЗИРА ЕДНА БРАТСКА КОМУНА?

Казвам: когато майките заченат своите деца и те още в утробата и заживеят с комунистически идеи, децата ще се родят комунисти."
Оженват се по любов, викат поп да им чете Евангелие, но после сами я развалят. Народят им се деца, развалена е комуната. Правят комуни и ги развалят. Мъжът и жената много добре започват своята комуна, работят даром за своите комунисти. Един комунист ме питаше кой е правилният метод за образуване една истинска комуна? Казвам: когато майките заченат своите деца и те още в утробата и заживеят с комунистически идеи, децата ще се родят комунисти."
към текста >>

65. Учителят Дънов I. За двете риби и петте хляба. Беседа от Учителя, изнесена на 14.05.1938 г., събота, София-Изгрев

Но те не бяха физически риби.(48 ) Вие знаете , че детето в утробата на майка си е свързано с нея чрез един кордон и така се храни.При раждането режат тази връзка, която излиза от пъпа му и го свързва с майката ,който представлява Девата , Природата .
Но един ден , когато Слънцето влиза в съзвездието на Стрелец , женските и мъжките се събират в Сарагосово море, за да хвърлят хайвера си . Този отделен живот и това събиране са необикновени . В слънчевия възел двете риби са символ на Луната , затова науката ги нарича полушария, но тя не знае защо те са там . Исус Христос е напуснал Палестина (чиято ширина е 303) , за да отиде в Хималаите , за да яде Божествената храна и да научи всичко , което има в човешката природа , защото Той беше готов да познае великите тайни , които са в оста Риби-Дева . Той е останал дълго време да учи в Агарта и на 30 години се върнал в Палестина , за да нахрани хората с петте хляба и двете риби . Но те не бяха физически риби.(48 ) Вие знаете , че детето в утробата на майка си е свързано с нея чрез един кордон и така се храни.При раждането режат тази връзка, която излиза от пъпа му и го свързва с майката ,който представлява Девата , Природата . Когато кордонът е прерязан , съществува един друг , невидим , който свързва детето непосредствено с пъпа на девствената природа , Всемира , който го храни . Чрез слънчевия възел този кордон крепи съществото , чрез този орган , който е Дева според астрологията , който наистина е Дева , който е природата . Защо има две риби на слънчевия възел? Защо са поставени така ? Този , който знае да си служи с тях, може да пътува в пространството (49) , защото човек не може да го направи , ако не е свободен , ако не е развил двете риби и петте хляба, които са петте добродетели : Доброта , Справедливост , Любов , Мъдрост и Истина .
към текста >>

66. II. РЕЛИГИЯ, ХРИСТИЯНСТВО, ТВОРЧЕСКИ ДУХОВЕН ЖИВОТ И ЕВОЛЮЦИЯ НА ЧОВЕШКАТА ДУША

Д-р Михаил Стоицев

Ами нали физическото тяло се формира в утробата на майката, обаче духът, душата и животът са създадени преди това, но това за много хора е една мъгла в съзнанията им!
глави на Матея за Йоана Кръстителя, че е Илия, чрез думите на Архангел Гавраил, когато последният говори на Захария, описани в глава 1. в Евангелието на Лука? - Абсолютно не. Архангел Гавраил, след като каза на Захария, че жена му Елисавета ще роди син и ще го нарекат Йоан, добави още, че той - Йоан, ще предиде с дух и сила Илийна, за да възвърне сърцата на бащите към децата. Е, добре, кой дух и коя сила Илийна ще дойдат в Йоан Кръстителя, ако не същият дух и сила Илийна? Ами нали физическото тяло се формира в утробата на майката, обаче духът, душата и животът са създадени преди това, но това за много хора е една мъгла в съзнанията им! Мислите ли, че ембриологията може да открие духовните тайни на зачатието? - Засега още не. Ами колко души от всички тук имат ясна представа какво нещо е да бъде обсебен един човек от един низш дух; да бъде вселен в него един висш дух? Ами откъде дойде човекът, като дух и душа и пр., и пр.? За да си отговори на тези въпроси, трябва човек да учи и да има опити.
към текста >>

67. III. ЗА БРАКА

Д-р Михаил Стоицев

«... Защото има скопци, които така са родени от утробата на майка си; има пък скопци, които са били скопени от човеци; а има и скопци, които сами себе си са скопили, заради небесното царство.
И само когато има явен разврат, да се допусне развод и втори брак. А Апостол Павел заяви, че добре е да се не жени човек, но поради блудодеянието може да се жени. Ето защо, велики са думите на Христа, в 19. глава, стих 11. от Евангелието на Матея! «... Защото има скопци, които така са родени от утробата на майка си; има пък скопци, които са били скопени от човеци; а има и скопци, които сами себе си са скопили, заради небесното царство. Който може да приеме това, нека приеме.» С това Христос определя, че едни се раждат, за да се не женят. Това са повечето от великите Учители. Други се не женят поради болести и недъзи, а трети сами се отказват от женитба, заради своето духовно призвание и духовно издигане. Затова, като е допуснат разумният брак, в него жената, като любвеобилна, трябва да предаде туй качество - любовта, и на своя другар, а той - своята мъдрост на своята другарка и така, като намерят пътя към Бога, да се усъвър- шенствуват и духовно. Професия, състояние, работа, знание - това са само подобри условия и за духовното издигане.
към текста >>

68. 2. Скромен дар по случай 22 март 1959 година, от съкровищницата на милия Учител

Д-р Михаил Стоицев

от Матея ясно е казано, че такивато са скопени още в утробата на майка си.
И този Христос е, Който ни крепи, упътва и ни дава всички тайни за живота (Глава 8-а, първото послание на апостол Павел към Коринтяните. Тъй ясно се вижда великата задача на Христа.) Вярно е и това, че на земята имаме и човеци, родени от Духа на Христа. (Това е неясно за голям процент от хората - християни, макар да са верующи. А това е защото те не са издигнати духовно.) Такива имена има посочени и в Библията - Енох, Исак, Йоан Кръстител. А в глава 19. от Матея ясно е казано, че такивато са скопени още в утробата на майка си. Такива се не женят, но и това не е у всички. Но ние на земята имаме и Каиновото племе, което е изразител на егоизма и всички отрицателности. (По този въпрос има много човешки мъдрувалия, но сериозното е, което духът на Учителя и лично Той е казал по този въпрос в тази епоха) Родените от Духа на Христа са изпратените на земята да изявят Бога, да изявят Христа със своето знание и със своя живот. Но почти повечето от тях (в това число и аз), вместо да учим Каиновото племе, оплели сме се в техните отрицателности и вместо да еволюираме, повече сме паднали. Всички такивато са изгубили първичната си чистота и ако не се пробудят, не се опомнят, много ще губят.
към текста >>

69. XI. ЖАДУВАЩАТА ОБИЧ И АНГЕЛЪТ НА ЛЮБОВТА - 1. Молитва на жадуващата обич

Невена Неделчева

Весела Несторова, Вергилий Кръстев

Когато детето е в утробата на майката, това е ледът- замръзналата вода - стои на едно място.
И нима това духовно тяло, което ще излезе от физическото, трябва да прилича на него? Ние не плачем, когато водата се изпарява, защото знаем, че тя никога не се губи, а само се преобразява. Ако една вода не се губи, колко повече един човешки живот ще се изгуби? Наистина, това е абсурдно. И все ми се струва, че човекът много прилича на водата. Когато детето е в утробата на майката, това е ледът- замръзналата вода - стои на едно място. Когато се размрази и тръгне - това е роденото вече дете, което може да ходи и се движи по своя воля. А когато умре човек, това е видимата смърт на водата и преобръщането й в пара. И новото й връщане на земята, във вид на дъжд, това е новото връщане на детето - на човека за ново раждане на Земята. О, Боже мой, Ти си едничкото същество, на Което мога да говоря без страх, без боязън, че ще се оскърбиш, че няма да изрека фразата така, че да не ме разбереш и да се обидиш. О, Господи, добре, че Тебе Те има.
към текста >>

70. 22. Идването на Христа начало на еволюцията на човеците на земята

ТОМ 24

Пророк Йона прекара в утробата на кита три деня.
После са дошли жълтата и бялата раса - хората на по-високото съзнание. Шестата раса - светящата раса иде сега. Тя носи светлината. Тя носи абсолютната вяра. Народ, който има вяра, не може да загине. Пророк Йона прекара в утробата на кита три деня. На третия ден китът го изхвърли навън, защото той беше постоянно в молитва. Като реши да служи на Бога, китът го изхвърли на брега. Следователно, и болният, за да оздравее, трябва да служи на Бога. Веднъж дойде при мене един болен, богат човек, искаше да го излекувам. Казах му: Аз взимам скъпо за лекуване.
към текста >>

71. 236. Защо с този извор оправихме работите на мнозина

Весела Несторова

ТОМ 24

Ние сме като деца в утробата на кенгуруто на земята.
Сега изворът, като млад момък ходел на среща, та си окалял краката. Първо в природата като се даде един малък подтик, той се усилва и всички вече го имат. Знаете ли сега на колко хора с този извор оправихме работите? На колко търговци, бакали ще им се продава стоката? Първото нещо, което ще е основа на Новата култура, е всички хора да бъдат добри. Ние сме като деца в утробата на кенгуруто на земята. През зимата е трудно - през културата на зимата, а през културата на пролетта и лятото е лесно. Сега е културата на зимата, но идва духовната пролет. Подтикът за живота трябва да е Любовта, подтикът за мисълта трябва да е светлината, а подтикът за работата трябва да е Истината. Всичко до човека, е създадено от ангелските йерархии, но само човек е създаден от Бога. В.К.: Тука на с.
към текста >>

72. Г. Допълнение към спомените на Весела Несторова за 1939,1940,1941 и 1943 години от разговори с нея (Магнетофонен запис)

ТОМ 24

Радостта е утробата на Духа, дето всичко зрее.
Тя те учи нещо ценно, а човек страда, когато пъди скръбта. Един голям музикант виртуоз се радва, когато изпълнява нещо пред някой друг опитен музикант, който го разбира и цени. Единият се радва, че го разбира другия. А другият е радостен, че слуша велик виртуоз." В.К.: Да Весела: Учителят дойде преди 2000 години да спаси човечеството, а днес дойде да го възкреси. "Скръбта е матката на душата, дето всичко расте. Радостта е утробата на Духа, дето всичко зрее. Всичко живо расте, всичко велико и възвишено зрее. Разумният живот подразбира хармония между мислите, чувствата и постъпките на човека. Като живее той образува равностранния триъгълник - форма на разумността. Като чувствува, той пълни тази форма, тоест влага в нея съдържание, а като мисли, той я одухотворява и осмисля. Турете радостта и любовта за основа на живота си и неразбраната скръб ще се превърне в разбрана." В.К.: Писмо до Невена.
към текста >>

73. 4.2. ВОЙНАТА 1914-1918 г. И БОЖЕСТВЕНАТА ВОЙНА

В МОЕ ИМЕ: Неделна беседа; 29 септемврий, 1918 г.

ТОМ 25

Когато Христос се яви пред човечеството, което днес воюва, всички демони ще излязат от хората и ще влязат в утробата на свинете.
- Който иска да се увери в думите ми, ще го изпратя на фронта. Другояче не мога да го докажа. Оръжията, с които небето воюва, са толкова съвършени, войниците - толкова силни и войнствени, че никаква тъмна сила не може да им противостои. И най-голямата земна сила отстъпва на небесните сили. Онези, които не могат да устоят на Божията сила, копаят скривалища надолу, там да се крият. Когато Христос се яви пред човечеството, което днес воюва, всички демони ще излязат от хората и ще влязат в утробата на свинете. Който се освободи от беса в себе си, ще се обърне към Бога с думите: Господи, искам да бъда Твой ученик. Господ ще му каже: Иди първо да разкажеш на ближните си, какво направих за тебе. И сега Бог се обръща към европейските народи и им казва: Вие сте болни, опиянени. Трябва да се свестите. Бог вдига ръката си над тях, да ги свести, да отрезнеят.
към текста >>

74. 4.6. БОРБАТА МЕЖДУ АРАХАНГЕЛ МИХАИЛ И ЗМЕЯ

ЩЕ УПРАВЛЯВА ВСИЧКИ НАРОДИ: Неделна беседа; 7 март, 1920 г.

ТОМ 25

Лошият човек прилича на онзи змей, чиито малки оживяват още в утробата на майка си, дето преяждат корема й и излизат навън.
Ще отвори Бог умовете им, да разберат, че не са толкова чисти, както си мислят. Какви трески за дялане имат всички хора! Писано е: "Книгата на живота ще се отвори и няма да остане тайна, която да не се знае." Всичко ще стане така, както е станало с раждащата жена и, или живо дете ще се роди, или мъртво. Каквото и да е, все ще се роди нещо. Разликата между добрия и лошия човек се заключава в следното: лошият се мъчи и нищо не ражда, а добрият се мъчи и ражда. Лошият човек прилича на онзи змей, чиито малки оживяват още в утробата на майка си, дето преяждат корема й и излизат навън. Днес пред жената - нашата душа, която иска да роди вашия ума стои змеят, т.е. вашите лоши разположения, и казва: Защо си вярващ? Не бъди толкова глупав, и без вяра се живее. Ако го слушаш, змеят ще погълне твоето дете, без да ти даде нещо... " "... Иде Божественото дете на земята. - Кое е това дете?
към текста >>

75. 8. НА КОЕ МЯСТО ЩЕ СЕ ЯВИ ШЕСТАТА РАСА

Материали от личния архив на МИНЧО СОТИРОВ

ТОМ 25

Зачатъка, разсада е израстнал, обработва се и израстлите вече, присадените, готовите за разсаждане дръвчета ще се изваждат - те са децата в 9-ия месец в утробата на майката "земя", ще се извадят и ще им се даде самостоятелен живот, за да дадат от себе си плод облагороден, който плод съдържа и ще даде от своя страна нови семки за разсаждане.
Тогавашните условия за развитие са потребни и сега - потребна е торна нива за разсадник. За да определиме мястото за възможните сега находящи се условия, ще се възползуваме от физическите закони. По закона за отражението, като имаме център Средиземното море, ще намериме, че на обетованата земя на Ханаанската земя, на Палестина сега съответствува Балканския полуостров с център България - Македония. Ето тук трябва да се роди зачатъка на шестата раса - оттук ще работи Христовия Дух и Той вече работи. Той е посял своите семки. Зачатъка, разсада е израстнал, обработва се и израстлите вече, присадените, готовите за разсаждане дръвчета ще се изваждат - те са децата в 9-ия месец в утробата на майката "земя", ще се извадят и ще им се даде самостоятелен живот, за да дадат от себе си плод облагороден, който плод съдържа и ще даде от своя страна нови семки за разсаждане. Българското племе ще изпълнява функцията на черния дроб в общия всесветски организъм. Българското племе е юдиното коляно в славянския род от дванадесет племена. И сега Господ зове - Той работи в славянския род. Българите не могат да се отделят - трябва да изпълнят своята небесна мисия, колкото и да се стремят да отбият това течение на първоизточника - на Божествената любов. Душата на българина е силно наторена нива, на която могат да виреят всякакви семена - зависи от градинаря й какви семена ще посее.
към текста >>

76. ЯНУАРИ 1924 г. - 25 ДЕКЕМВРИ 1924 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Как Учителя ме излекува само с една дума, а детето от утробата й умря, като стана на 14 год.
Да се впише за плесницата по лявата ми буза от свахината дъщеря, която ме удари бременна на 9 месец, като ми искаше грамадна сума за електричеството. Пък аз й дадох последните си 20 лв., защото лампата ми е слаба. Но тя с удара си прекъсна нещо в окото и сега то гурелясва неспирно и гори, и боли, и мъчно гледам чрез него. Нека чак в 1939 год. се впише развезката на тази болка. Как Учителя ме излекува само с една дума, а детето от утробата й умря, като стана на 14 год. - чудно красиво дете, балерина. Учителят прави хранителна комуна в „Опълченска” и ме кани [виж “Изгревът”, т. V, с. 407-409]. Вчера ме видя в стаята на кака Гина и ми каза: - Елате да се храните тук. Благодаря му от сърце, но дордето не осигуря минималната такса 5 лв.
към текста >>

77. 3 ДЕКЕМВРИ 1926 г. - 29 ДЕКЕМВРИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Оставям всичко в Божиите ръце, защото както казва пророк Еремия в 1 гл., Той още от утробата на майка ми е определил що ще бъде с мене.
Кой може да ми пречи да го обичам? Само от обич искам да се приближа до него, за нищо друго! Искам да остана независима през целия си живот. Утихна сърдечната ми буря. Ангел на мира невидимо уталожава мъката ми. Оставям всичко в Божиите ръце, защото както казва пророк Еремия в 1 гл., Той още от утробата на майка ми е определил що ще бъде с мене. Помня, ах, още малко дете и не можех всичко да говоря, не можех да достигам ръчката на бравата да си отворя, когато в душата ми ставаше буря. Усещах се така самотна, така изоставена. В душата ми пърхаше с крилата си огромна птица, която искаше да полети. Тя беше вързана и тя в мене и аз в нея - страдах. А как всички много ме биеха!
към текста >>

78. 3.3.6. Думи на Олга Славчева от отвъдното. Малката буболечка

3.3. Спомени и размисли

ТОМ 26

Подготвят нейната утроба, подготвят съчетанието на планетите, за да могат да се изявят в съвършена пълнота нейните определени качества.
Учениците от специалния клас вървят по специален път. Учениците на специалния клас вървят по специален закон. Те са избраните души от Бога и в техните души ще се извае онзи нов образ на новия човек, който идва на земята. След като минат скърбите, теготите, кармите, след като мине една буря, ще допълня - електрически ток, след като се пречистите, ще кацнат възвишените души само там, където има един нов образ, нов тип човек, в който Духът работи. Всички онези възвишени същества, които искат да слязат на земята, от хиляди години приготвят слизането на една душа. Подготвят нейната утроба, подготвят съчетанието на планетите, за да могат да се изявят в съвършена пълнота нейните определени качества. Новият образ се изработва от учениците на специалния клас. Те са първите цветя, първите предвестници на пролетта, те са първите предвестници на новата епоха. В техните души Учителя - най-Великият е посял най-хубавите семена. В техните души ще се разцъфтят най- светлите цветове. Чрез техните духове ще се изрази най-голямата сила на Божествения Дух.
към текста >>

79. А. УЧИТЕЛЯТ. ЧАСТ 1. ПРОЛЕТТА НА ЕПОХАТА

Както аз помагам, така трябва и вие да помагате.” “Аз мисля не само за благото на цялото човечество, но и за всички животни и растения” “Учителят разкрива духовния, невидимия до тогава свят за ученика, тъй, както майката след деветмесечно носене на детето в утробата си му разкрива един нов свят.
А. УЧИТЕЛЯТ ЧАСТ 1. ПРОЛЕТТА НА ЕПОХАТА (София - Изгрев, 1966 г.) „В света само Бог се проявява, а всички хора са носители на Великата Божия Мъдрост.” “Аз съм извор и върша работата си.” “Аз влизам в положението на всички страждущи и съм готов да помогна на всички. Както аз помагам, така трябва и вие да помагате.” “Аз мисля не само за благото на цялото човечество, но и за всички животни и растения” “Учителят разкрива духовния, невидимия до тогава свят за ученика, тъй, както майката след деветмесечно носене на детето в утробата си му разкрива един нов свят. Между Учителя и ученика трябва да съществува такава обмяна, каквато съществува между майката и детето." “Когато Любовта царува смут не става; Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава; Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее.” * УЧИТЕЛЯТ София - Изгрев 1966 г. Б. Бехар Глава 1. Разкриване на реалността 1. Едно столетие 2. Учителят Глава 2.
към текста >>

80. 6. Новата мисъл

Глава 4. Мъдростта

Глава 6. Разкриване на реалността

Трудно може да се изрази с обикновената човешка реч великото, което се случва с човека, затова и Христос навремето казва на Никодим: “Ако земните работи не разбирате, как ще разберете небесните.” “Може ли стар човек да влезе наново в утробата на майка си и да се роди втори път?
Нова мисъл прониква в ума на човека, нова светлина го облива, хоризонтите се разширяват, променя се неговото мислене, оттам и неговото виждане. Тогава човек се домогва до правата мисъл, чрез която вижда нещата в техния чист първообраз. И както тогава, когато човешкият ум открива обективната истина в материалния свят бележи епохален миг, така също епохален е и когато се докосва до духовния свят, за да прави своите открития, момент, когато тайната на живота стои ярка и недвусмислена пред вътрешния поглед на човека. Въпрос не става вече дали съществува или не Велика Разумност, която направлява с еднаква любов и сила и физическия и духовния живот на човека. Изживеният процес прилича на новораждане. Трудно може да се изрази с обикновената човешка реч великото, което се случва с човека, затова и Христос навремето казва на Никодим: “Ако земните работи не разбирате, как ще разберете небесните.” “Може ли стар човек да влезе наново в утробата на майка си и да се роди втори път? ” Христос има предвид новото раждане, новото виждане, новата мисъл, която като фар ще освети глъбините на скрития живот, живот на душата. Този процес прилича на възкресение. Новата светлина не е нищо друго, а елемент на новото, което идва в света, новото в развитието на човека, който минава в нова фаза, нов етап по време, когато материалистичната мисъл се сили да задуши зародиша на духовното, грижливо посято в човека, вътре в неговите съкровени глъбини, познато и наглеждано и съхранявано от древността от великите Учители и приятели на човечеството. Решителен е поврата, който настъпва с идването на Учителя, Който се обръща с лице към важните проблеми свързани с дълбоката, вътрешната същност на човека, където един живот като цвете, като житен клас никне, зрее, благоухае. Никой друг преди Учителя не е говорил толкова много за ума и за сърцето на човека, за мислите и чувствата, строго поставени във видове и категории, разграничени и определящи единствено те, пътя на човека, живота му, еволюцията му.
към текста >>

81. 11. Ако можеш да докажеш

Глава 6. Разкриване на реалността

Нищо не е в състояние да спре изгрева и залеза на слънцето, нищо не е в състояние да промени кръговрата на водата и на годишните сезони, никой не може да удължи или намали времетраенето на узряването на плода на дървото, под земята и в утробата на майката.
Те имат една цел и един манталитет. Те винаги мислят “иначе". Те имат винаги цял арсенал от доводи, теории и факти, с които се силят да оборят новото. Някога те противопоставяха Мойсей, в по-новите времена - науката, затвърдена и фанатична признаваща само везните, метъра и микроскопа. Борбите и споровете са стари като света, но законите и принципите в природата лежат неизбеляеми, точни и вечни. Нищо не е в състояние да спре изгрева и залеза на слънцето, нищо не е в състояние да промени кръговрата на водата и на годишните сезони, никой не може да удължи или намали времетраенето на узряването на плода на дървото, под земята и в утробата на майката. Никой от ония, които принадлежат към категорията не могат да се противопоставят на тия закони, нещо повече те трябва да се приобщят към тях, ако не искат да бъдат пометени от нея. Те казват: “Ние си имаме наше учение, морал, философия, нямаме нужда от нова. Вървете си оттам откъдето сте дошли, вземете си вашите съкровища, не ни са нужни. Ние ще уредим живота си и земята. Ще минем и без вас.” Ще минат без тях, ала не става така.
към текста >>

82. 14. Важни моменти в природата

Глава 1. Разговор с великото

Няма място, кътче, клетка, атом, които да не са докоснати от магическия жезъл на Битието - ритъмът бе един, ударът бе еднакво мощен и живителен и за житното зрънце и за първичния зародиш в утробата на майката.
Случайно ли човек има десет пръста на ръцете и на краката. Човекът, който не познава нито сметачната машина, нито астрономическите уреди и таблици, нито геометрическите пособия щеше да тръгне именно от себе си - от най-близкото и най-познатото, което можеше да се наблюдава, да се съзерцава, да се разбира, за да стигне чрез този идеален микрокосмос до Великия първообраз. От клетката до човека и от човека до Цялото пътищата лежаха открити и великите мечтатели и съзерцатели, които притежаваха способността да мислят, щяха да тръгнат по тези пътища и по обозначените сигнали се домогваха до законите и принципите, които обогатиха човека не само отвън. Да, не бе нужно човек да бъде математик или астроном, за да долови ритмичния пулс, който прониква и оживява всичко, което носи дъх на живот, за да го приведе във вечно и нестихващо движение - от пукването на пролетта, която ни разкрива вътрешните писмена на тия закони до падането на първия сняг ние щяхме да съзерцаваме неумолимия ход на едно точно и неизменно разписание, поникването на семето, разлистването на гората, цъфтежът на плодните дървета, бликването на изворите, раждането на младенеца и ред още събития, които стават край нас не бе нищо друго, а величествен апотеоз на Един Разум, Който спазваше абсолютен ред, точност и хармония, за да открият на човека, че законите на математиката, на астрономията и на живота бяха еднакви, закони, които определяха науката. Ние не сме математици, нито астрономи - желанието бликна спонтанно, когато решихме да пристъпим към природата с очите на математика, астронома, за да открием не велики тайни, но за да открием нея - хармонията, точността на разписанието и неизменността на законите. Няма място, кътче, клетка, атом, които да не са докоснати от магическия жезъл на Битието - ритъмът бе един, ударът бе еднакво мощен и живителен и за житното зрънце и за първичния зародиш в утробата на майката. Случайността, необходимостта, нищото ли стоеше зад всичко това и те ли можеха да родят хармонията, разумността, красотата, движението?... Възможно е, но нека побързаме да добавим - зад случайността, зад нищото, зад закона на необходимостта, зад всичко, което има вид на статичност, стоеше пак Великото сърце на Всемира - Великата Разумност, Великата Първопричина, независимо от това дали тя бе разкрита, призната или не. Имената нямаха значение. Важно беше, че зад всичко, което съществува, живее, диша, развива се, работи и мисли стоеше организирана сила - разумна, мъдра, творческа - твореше живота. Да я отречеш е лесно, ала да наблюдаваш, да мислиш, да размишляваш, да откриваш и при това да: обичаш истината над всичко беше изкуство, което трудно се овладява.
към текста >>

83. 6.6. Алилуйя

Глава 4. Съборите - духовните празници на братството

Но именно тази нереалност, която в основата си е реалност, ни привлича, тя е която крие известна цена за ония, които търсят вечното; нека тя да не съдържа онова, за което днес хората препускат като диви орди по нашата земя и настървено дълбаят нейната утроба, за да търсят все повече и повече суровинни материали.
Познати ни са всичките перипетии приключения и опасности с които са придружени тези експедиции. В случая, обаче, ние приличаме по нещо на тях. И ние тръгваме на дълъг път и за разлика от другите, които откриват богати залежи, нови богатства неоткрити в недрата на земята или някъде другаде, ние не търсим абсолютно нищо, което има материален характер. Нашата цел е много скромна и не знаем, колко хора биха се интересували от нашето пътешествие. Като към ново небесно тяло, което привлича погледа на астронома, ние се насочваме към един живот и една неувяхваща истина, които в днешно време звучат далечно и някак си нереално. Но именно тази нереалност, която в основата си е реалност, ни привлича, тя е която крие известна цена за ония, които търсят вечното; нека тя да не съдържа онова, за което днес хората препускат като диви орди по нашата земя и настървено дълбаят нейната утроба, за да търсят все повече и повече суровинни материали. Нашият поглед е насочен към други ценности и със скъдните средства, които притежаваме ние се връщаме към света на духовното - свещените сказания, превърнали се на бликащи извори, които до ден днешен не са престанали да поят сърцата, умовете, душите на хората. Нашето пътешествие стигна до псалмите на Давида. Страниците отшумяват, една след друга песните зазвучават. Псалмите ни откриват един свят на хармония и една непозната музика нарежда тоновете, които ни отвеждат в далечен и висок свят, където въздухът е кристален и светлината обилна. Чрез мъките, страданията и изпитанията музикантът и поетът щеше да излее в съвършен вид, не само вярата и упованието в силата на Бога, но и любовта си към Незнайния Бог, който в час на просветление той е възлюбил с цялото си сърце и душа.
към текста >>

84. 3. “Пътят на Ученика” - събор, 1927 г.

Глава 4. Съборите - духовните празници на братството

Човек трябва да се въоръжи с много кураж, за да се спре на нея, да огледа целия простор, който се открива пред очите, да огледа мястото на което е стъпил и да каже: “Благословен да е Този, Който идва в името на Отца.” Бихме могли да се изразим и с онова кратко възклицание на оная добра жена, която беше казала на Христа: “Блажена утробата, която те е родила“.
3. “ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА” събор, 1927 година В живота на Братството и специално в живота на ученика има една забележителна дата. Човек трябва да се въоръжи с много кураж, за да се спре на нея, да огледа целия простор, който се открива пред очите, да огледа мястото на което е стъпил и да каже: “Благословен да е Този, Който идва в името на Отца.” Бихме могли да се изразим и с онова кратко възклицание на оная добра жена, която беше казала на Христа: “Блажена утробата, която те е родила“. Не казваме тези думи, защото знаем отговора, който последва: “По-блажени са тия, които слушат и прилагат.” Да, този кратък отговор на Христа съдържа магическия ключ на силата, на познанието, на прогреса. “Блажени, които слушат и прилагат”. Как другояче ще се разбере едно учение - опитно учение, чийто плодове могат да се видят и опитват, едва, когато то влезе в живота. Но нека се върнем на темата - годината 1927 може да се смята за епохална година, когато на годишния събор открит на 19 август в 7 часа сутринта, Учителят държа първата беседа от цикъла съборни под заглавието “Пътят на ученика”. Беседите бяха държани в новия салон на Изгрева.
към текста >>

85. 5. Като вик на съдба - любовта: Рила, последния събор,1939 г

Глава 1. Откриване на Школата

Тогава се случват епохалните събития, тогава настъпват тези чудни слънчеви мигновения, дошли в последния момент, изтръгнати от утробата на незнайното макар и с желязна схватка, за да възстановят равновесието.
Дали стигаха тътнежите на онова, което летеше вече към земята, обезпокояващи и криещи смъртна уплаха? Нацизмът шумно и нагло развяваше своите знамена и се готвеше с едно махване на железния си пестник да промени не само географската карта на света, но да въведе нов нечуван “ред” на земята. Всичко се огъваше и трошеше като долнокачествено стъкло и в света нямаше етика и сила, които да спрат надигащата се маса от нови цивилизовани вандали. Гърчовете бяха още далечни и глухи и сеизмографите на човешката съвест долавяха раздиращия вик, без да могат да се противопоставят с морални и материални сили и пресекат мътнокървавия поток, който щеше да залее изнурения свят. Границата на хармонията винаги опира до границата на хаоса - бялата раса стоеше няма и изтръпнала и никаква морална сила, никакъв хуманизъм като останки от миналото столетие, развяващи се сега като дрипели, можеха да й връчат кураж и смелост, за да мобилизира силите си и се пребори с настъпващия враг - беше страшно да се мисли дори, безскрупулността, жестокостта и насилието бяха безгранични, сякаш и парализираха народите. Тогава се случват епохалните събития, тогава настъпват тези чудни слънчеви мигновения, дошли в последния момент, изтръгнати от утробата на незнайното макар и с желязна схватка, за да възстановят равновесието. Светът беше зашеметен, когато Съветска Русия влезе в съюз с Хитлерова Германия. Един страшен миг, като предсмъртна тръпка сякаш изживяха всички европейци, които можеха да мислят и един удар на нож се заби в сърцата на всички, които живееха с някаква чиста идейност. Днес може да се питаме: Какъв ли би бил облика на света, ако този съюз би просъществувал и дали големия пай от войните нямаше да се падне пак на “господарите” на моретата и океаните - макар, че войните никога не отделят от кървавата и скържавата лапа каква да е ценност? Човечеството не можеше да понесе този чудовищен брак незаконен и нечист, както изглеждаше тогава в светлината на тридесет и деветата година. Втори зашеметяващ удар преживя човечеството, когато вандалите обърнаха пушките си и танковете срещу съюзниците като ги удариха по гръб.
към текста >>

86. 13. Най-голямата височина на земята - Специалният клас

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

Към земята тогава потичат нови жизнени токове и сили, освободени от мировата утроба на Вечността.
То е като победа на най-високия връх на земята, за който не една жертва е била направена. Не веднъж на земята е била открита окултна школа и не веднъж учениците са предприемали тази трудна и опасна експедиция. Стигането до най-високата точка на земята, преодоляването на най-високия връх с пълно основание може да се каже, е станало и в човешкото съзнание - човешкият дух се е възмогнал до най-високата точка на духовното прозрение и развитие по време, когато на земята е слязъл Учител, за да помогне на човека, да реализира победа не само на физическия свят. За ученика Учителят представлява авангард, зад ученика от Специалния клас като тил стои общия клас, здрави и изпитани ветерани със същия устрем, идеали и задачи. Овладяването на върха е величествен миг, който засяга еднакво всички - победата на един е победа на всички, радостта на един е радост на всички. Към земята тогава потичат нови жизнени токове и сили, освободени от мировата утроба на Вечността. Събитието е неповторимо и то привлича усилията на смелите, самоотвержените и жадните за велики дела и подвизи. Срещата на земята между ученик и Учител е величествен момент от историята на човечеството и на човека по отделно. Великото събитие намира пълно оправдание и въплъщение в тоя устрем към най-високия връх, не само на физическия свят, но и в духовния. То е идването на новото в света, раждане на културата на шестата раса, културата на любовта.
към текста >>

87. 8. Трапезарията: малкият салон

III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.

Трапезарията е вече история - скромна с нисък таван - приветлива вътре и светла като дом и ето, ние не искаме просто да я забравим, искаме дори да я увековечим, да я скрием някъде, да я закопаем в утробата на земята, или да я заключим в тези листи, които знаем ли, кой ще ги опази, като всички ние вече сме на път да напуснем земята и за които държавата ни благоволи да ни остави на мира и на доизживяване след като ни взеха всичко.
Нека проследят и строителните ни бригади - нека, нека видят дали тези хора имат облик на хора изработени. Нека да проверят: Може да стигнат дори и до затворите - дали там има някой от нашите приятели. Казали сме и на друго място: Ковеше се новия човек отвътре навън. Той държеше за това и цялото Му учение бе изцяло насочено изключително върху човека. Всеки минал през школата на Учителя имаше нещо отличаващо, нещо специфично, което се хвърляше на очи - човек издържан в убежденията и морала - ние пак се отклонихме - просим извинение, но мисъл е това, не е конец де срежеш с ножица. Трапезарията е вече история - скромна с нисък таван - приветлива вътре и светла като дом и ето, ние не искаме просто да я забравим, искаме дори да я увековечим, да я скрием някъде, да я закопаем в утробата на земята, или да я заключим в тези листи, които знаем ли, кой ще ги опази, като всички ние вече сме на път да напуснем земята и за които държавата ни благоволи да ни остави на мира и на доизживяване след като ни взеха всичко. Ще трябва да “благодарим"... Не сме вече опасни, ние никога не сме били опасни, това тия - далновидните от Държавна сигурност не можаха да проумеят - жалко. За тях ние сме вече побелели старци и старици, ала казваме ние: неостаряващи до последния ни ден. Няма значение, вече нищо няма значение, дори и това, че нямаме вече друга трапезария, където да се събираме, за да се храним общо - общо... каква мечта, каква красота, какъв блян по време, когато наляво и надясно се гърми за колективен живот. Нищо.,. Има нещо, което ще остане -оная искра, искрата, ще я оставим някак си, не ще може никой да я угаси, ще я завещаем на българския народ да знае, че някога сме живяли и сме бленували за нещо много малко, скромно, човечно - да имаме обща трапезария и като семейство да се храним общо, да имаме общ салон и като братство да слушаме Новото, което идваше на света и да можем общо да се молим не само за нас, но и за всички. Човечеството приличаше на един затъващ параход, останал без компас и капитан - имаше нужда и от молитва и от силната мисъл на всичките добри хора по земята - Ние ще свидетелствуваме за това, ще свидетелствуваме и за голямото и крупно дело на Учителя на българска почва - а беше Приятел на всички народи, и на всички хора по лицето на земята и онова, което донесе като духовно съкровище еднакво ще ползува всички народи - един ден това духовно съкровище ще бъде потърсено и използувано.
към текста >>

88. 92. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Раждането на новия свят. Из беседа, държана на 04.02.1934 г. - В: Братство, Севлиево. Г. 6, бр. 88, 25.03.1934.

ТОМ 30

„Цялото човечество сега се намира в утробата на природата, където са ограничителните условия.
Братство, Севлиево, Г. 6, брой 88, 23.03.1934. „Цялото човечество сега преминава фазата на самосъзнанието, в което всеки индивид чувства в себе си като отделност, със свои нужди и интереси, със свои идеали и копнежи, всеки иска да се издигне, да стане виден, без да държи сметка за стремежите на другите”. „Само чрез пробуждане на колективното съзнание в човека, отделните индивиди и народите ще извоюват своята свобода. Но докато хората живеят с разбирането на самосъзнанието, те винаги ще очакват, да дойде някой месия, Учител или държавник - да ги спаси и освободи”. „Цялото човечество сега се намира в утробата на природата, където са ограничителните условия. Но сега вече хората са в периода на раждането на едно ново съзнание в тях, с което ще се добият, и повече отношения към Бога, към природата, и към ближните си; но при това раждане са необходими отвън разумни същества, които да ръководят хората в този преходен период, за да не се осакати раждането на новото съзнание. А когато се роди вече това ново съзнание у хората, ще имат това схващане за живота и съвсем нови отношения помежду си. Тогава всичките хора ще излезнем из рамките на семейството, на нациите, дори и на човечеството което е ограничено да живее само на Земята и ще станем граждани на необятния Космос. Тогаз ще разберем какво значи разумен живот, братски отношения и Любов. Ще влезнем в общение с всичките разумни хора и ще разбираме правилно хората и те ще ни разбират правилно.
към текста >>

89. 15.6. Главният равин Даниел Цион за Учителя.

СПОМЕНИ ЗА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ. /Записани от Сава Калименов/

ТОМ 30

„Това възпитание трябва да започне още докато детето е в утробата на майка си.
„Да се даде път на свобода на всички народи и на отделните индивиди да се развиват при условия, при които да не се чувствува нито сянка от каквото и да е насилие или ограничение". „На просветата и възпитанието трябва да се даде съвсем нова насока. Децата трябва да отхвърлят изцяло възможността за проливане на кръв. Героизмът трябва да се постави на съвсем друга основа. Герой е само мирновременният труженик, този, който строи, а не този, който убива, при какъвто и да е случай и по каквато й да е причина". „Това възпитание трябва да започне още докато детето е в утробата на майка си. Само едно ново поколение може да даде едно осъществяване на горните условия за един действително продължителен и траен мир". Изобщо, в цялата книга равин Даниел Цион се старае да приобщи читателите си - своите сънародници - към новото, към идеите за новия живот. Той им препоръчва вегетарианството, като за целта цитира мисли от Питагор, Сенека, Плутарх, Волтер, Ламартин, Шопенхауер и Толстой. За религиозния егоизъм равин Даниел Цион казва: „Този вид егоизъм е не по-малко вреден от другите. Носителите на религиозния егоизъм винаги са пораждали жестоки борби уж в защита на религията.
към текста >>

90. 2. Който има уши, нека слуша : Неделна беседа, 28 септ. 1941 г. в 10 ч. с

Боян Боев

ТОМ 32

Ще се откажете от утробата на майка си, да излезете навън.
Тогаз, ако дойде буря отвън, нема да се плашете. Бурята е за пречистване. Всичко онова, което Бог е направил е благословение за онази душа, която се е родила. Всяка душа родена, отива при Бога. Казвам: вие, родените души да не съдите още. Ще се откажете от утробата на майка си, да излезете навън. Баба Мария на Черни връх казва: „Изуйте обущата си! ” Нали на Мойсея Господ каза: „Изуй обущата си, защото мястото, на което седиш е свято! ” Всички трябва да изуете обущата си, защото мястото, на което живеете, е свято! Само когато Бог ви привлече със своята Любов и не намерите вашата майка и вашият баща, братя и сестри, да вършите волята Божия вие може да бъдете ученици на Христа.
към текста >>

91. 25. Нуждата на човека от духовна майка

II. На улица „Опълченска' 66

II. На улица „Опълченска' 66

Тя ражда детето, което е носила в утробата си 9 месеца.
” [*Виж „Изгревът”, т. 20, с. 55-78.] „Така ме питаше Той и Се усмихваше, а аз шепнех: „О, не захапах ли аз ръцете Ти някога, и от това се вля в мен всичкото благородство, на което се радвам? Не хвърлих ли и аз отровна стрела отгоре Ти, а Ти ми я върна златна, накичена с безценни камъни на Любов, Мъдрост, Истина? Не ме ли къпа Ти в Твоята чистота, та ми се отвориха очите и Те видях?...” Детето, за да се яви на свят, за да стане пълноценен човек, трябва да има поне едно същество, което да го роди и да го обича при всички условия на живота - това е майката. Тя ражда детето, което е носила в утробата си 9 месеца. То й е причинило, и ще причинява цял живот безброй страдания. При нужда тя и живота си жертвува. Само благодарение на нейната любов, то идва на света, израства, става човек. Много от така наречените възрастни хора в някои отношения, особено в духовно отношение, са като децата - за да живеят и пораснат имат нужда от духовна майка, която да ги обича, да се грижи за тях при всички условия, дори и тогава, когато те се държат лошо с нея. За някои от тези хора, такава любяща майка бе Учителя.
към текста >>

92. 29. Къщата близнак и съжителството на две идеологии

Цялата къща беше като утроба, в която живяха и се развиваха два близнака - Дънов и Димитров, представители на две противоположни идеологии - идеалистическата и материалистическата, както бе в утробата на първата жена Ева и нейните двама сина - Каин и Авел.
1. 2. изд. 2011, с. 548-549 - „Никакъв аралък с III Интернационал! ”] Предстоеше да стъпи на сцената най-главният трагичен герой -Христов. Къщата със своите две противоположни разпределения: дясно-южно - жилище на Петър Дънов - идеолог на Учение с много топлина, слънце, светлина и любов, и ляво-северно - жилище на Георги Димитров -идеолог на Учение, изпълнено със студ, революция, кръвопролития и насилие. Цялата къща беше като утроба, в която живяха и се развиваха два близнака - Дънов и Димитров, представители на две противоположни идеологии - идеалистическата и материалистическата, както бе в утробата на първата жена Ева и нейните двама сина - Каин и Авел. Заченатият от дявола Каин, уби брата си Авел. Тя ни напомня утробата на библейската Ребека с нейните двама близнаци - Яков и Исав. Яков стана родоначалник на богоизбрания народ - еврейския, а Исав продаде първородството си за паница леща, и мина в историята като нарицание на продажност. Също и на весталката Рея Силвия с нейните двама близнака - Ромул и Рем. Ромул убива брат си Рем и основава града Рим - Великата Римска империя, в която се извършват безброй престъпления, и най-голямото престъпление в света - разпъването на Великото Добро - Христос!
към текста >>

Тя ни напомня утробата на библейската Ребека с нейните двама близнаци - Яков и Исав.
548-549 - „Никакъв аралък с III Интернационал! ”] Предстоеше да стъпи на сцената най-главният трагичен герой -Христов. Къщата със своите две противоположни разпределения: дясно-южно - жилище на Петър Дънов - идеолог на Учение с много топлина, слънце, светлина и любов, и ляво-северно - жилище на Георги Димитров -идеолог на Учение, изпълнено със студ, революция, кръвопролития и насилие. Цялата къща беше като утроба, в която живяха и се развиваха два близнака - Дънов и Димитров, представители на две противоположни идеологии - идеалистическата и материалистическата, както бе в утробата на първата жена Ева и нейните двама сина - Каин и Авел. Заченатият от дявола Каин, уби брата си Авел. Тя ни напомня утробата на библейската Ребека с нейните двама близнаци - Яков и Исав. Яков стана родоначалник на богоизбрания народ - еврейския, а Исав продаде първородството си за паница леща, и мина в историята като нарицание на продажност. Също и на весталката Рея Силвия с нейните двама близнака - Ромул и Рем. Ромул убива брат си Рем и основава града Рим - Великата Римска империя, в която се извършват безброй престъпления, и най-голямото престъпление в света - разпъването на Великото Добро - Христос! Дънов, Авел, Яков, Рем... - вървят от дясната страна на живота. Димитров, Исав, Ромул, Каин... - от лявата.
към текста >>

93. 369. Николина Балтова

VI. Разни срещи

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

Аз съм един вид като духовна акушерка, която превежда децата от ограничителните условия на майчината утроба в широкия и светъл свят... Аз ще ти кажа как лесно ще станеш брат.
Нашето Братство е Всемирното Бяло Братство. - Аз искам, но тук не се записвали! - Как да не се записват, точно аз съм, която записвам или по-право съдействувам за записването. Всичките братя и сестри аз съм ги записала в Братството, всичките са преминали през моите ръце. На Изгрева аз съм сестрата, която превежда хората от старото учение и живот в новия живот. Аз съм един вид като духовна акушерка, която превежда децата от ограничителните условия на майчината утроба в широкия и светъл свят... Аз ще ти кажа как лесно ще станеш брат. Донеси едно килце захарница, една торбичка от петте кила брашънце от четирите нули, може и от Бургаското, а може и Търновско, донеси прясно краве масълце, донеси, донеси, донеси... Най-напред трябва да дадеш, за да се благословиш, аз пък ще купя млечице, защото и аз искам да се благословя. Аз с всичко това, ще направя баница. Аз зная точно каква баница обича нашия Учител! Аз такава баница мога да правя, че не само да си оближеш пръстите, но и да ги излапаш. Аз ще я занеса на Учителя с тепсията.
към текста >>

94. 16 Защо идват Божествените енергии