Търсене в беседите за 'Утеха'

НАЧАЛО

КАТАЛОГ С БЕСЕДИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 110 резултата в 88 беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново

СБ

В съвременния живот Господ всяка заран слиза от небето и с Него идват множество възвишени духове, които всички ни пригласяват7 към работа в живота и ние усещаме радост и утеха.
Ако са трима, образува се триъгълник и молбата се счита за принесена.Та за да се постигне някоя цел, необходими са трима да се молят. А причината, поради която ние не успяваме, е, че ние искаме сами да работим, затова и сами се молим. По причина на нашето грехопадание ние сме се отдалечили от Бога и то показва едно състояние, което причинява страдание; следователно, законът към нас действува чрез страдание, след което обезателно настъпва и радост. И радостта има голяма сила, защото ако тя даде всичките си вибрации, може и да ви стопи, та вместо нея — радостта, ще почувствувате скръб. Когато, обаче, сме готови, усещаме една радост. В съвременния живот Господ всяка заран слиза от небето и с Него идват множество възвишени духове, които всички ни пригласяват7 към работа в живота и ние усещаме радост и утеха. Когато, напротив, отдалечи ли се Господ, усещаме униние и всевъзможни неразположения. У нас, както виждате, постоянно става ден и нощ. Скръбта — това е нощта, а радостта се образува от противното на нея. Всички вие сега сте още ученици, а когато станете зидари, Господ ще ви тури на някоя по-сериозна работа, за каквато сега-засега още не сте готови. Затова нека започнем със смирение.
към беседата >>

2. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915

СБ

В Любовта трябва да има утеха.
Господ ще прати духове груби, приблизително като нас, и други по-напреднали; и последните, докато не ни приспособят да бъдем в съгласие с Божествения Свят Дух, няма да ни оставят. За да можем да придобием всички тия качества, тия неща да се вложат в нас, трябват хиляди години, една-две хиляди ще бъдат малко. Тия думи трябва не само да ги произнесем и да намерим тяхната сила, но и трябва да я внесем в себе си, да ни оживотвори. Затова, именно, процесът на развитието е медлен. И защото методът е бавен, затуй Господ праща Своя Дух да работи в нас. В Любовта трябва да има утеха. Не си нежен – утеши се; ще дойде Божественият Дух, ще внесе утешението. То не е нещо, което може да се купи, или изработи в нас; нежността трябва да се внесе като елемент отвън. Когато Духът дойде, ще внесе тази нежност. И особено, когато се намираме в едно общество между души, които са нежни, усещаме едно вътрешно щастие. Ние казваме: „Този човек ни разбира". Защо?
към беседата >>

3. Братът на най-малките

ИБ

НБ

Всеки ден тя изпраща благите си мисли и утеха към всички страдащи и угнетени, към цялото човечество.
Аз съм го чувал. По-хубава музика от песента на смирението не познавам. Каква хармония има в смирението! Каква Любов извира от сърцето на смирения! Със своите лъчи тази Любов облива сърцата на всички хора. Всеки ден тя изпраща благите си мисли и утеха към всички страдащи и угнетени, към цялото човечество. Тя казва: „Надявайте се, аз ще ви помогна да осветите Божието име във вашите умове и сърца. Ще ви дам всичкото си благословение“. Днес Христос иска да обедини всички братства и религии в целия свят. Ето защо не си позволявайте да осъждате хората; вие не знаете дълбоките причини на нещата. „Освети ги чрез Твоята Истина.“ Как действа Бог за вашето повдигане?
към беседата >>

4. Венецът на живота

ИБ

БС

Значи Бог е направил жената от реброто на мъжа, от реброто на Мъдростта, за да бъде разумна, да свърже света, да му предаде една сладост, всички да намират утеха в нея.
Жената се стреми да бъде близо до мъжа и не го оставя да се отдели от нея. А на него му омръзва това и почва да ходи в кръчмата и да пие, защото го боли душата. И понеже не сте на петнадесет сантиметра разстояние от мъжа си и постоянно искате да допирате болната му душа, той почва да бяга от вас. Казва се в Писанието, че Бог направил жената от ребро, а знаете ли що е ребро? Буквата “р” означава работа, която първоначално е трябвало да донесе благото в света, а тя после размирила света и Господ я наказал. Значи Бог е направил жената от реброто на мъжа, от реброто на Мъдростта, за да бъде разумна, да свърже света, да му предаде една сладост, всички да намират утеха в нея. А сега жената ражда неразумни деца. Отрасте ги и те почнат да хулят баща си, а бащата казва, че синът е лош, че е пияница или е крадлив и че не мяза на него. От глупави родители – глупави деца, от неразумна майка – вагабонтин син; това е закон. Ако синът ви умре, то е затова, защото не сте чисти, защото сте омърсени – омърсили сте Божия закон и плащате затова. Днес говоря една Истина и ако ме послушате, добре ще сторите, а ако не послушате, сами ще видите, ще си научите урока.
към беседата >>

5. Писмо

ИБ

"Мир, мир иде - мирът Божи за праведните по сърце и утеха на всички".
Нека изтече всичката мътна вода събрана от вековете. Нека паднат Павловите люспи от очите на хората и "те ще познаят Бога и Той ще се засели между тях, те ще Му бъдат народ и Той ще им бъде Господ и Бог. "Мир казва Хрисос, на Моите ученици по целия свят, мир на всички, които прилагат Моето учение". Мир на верните, мир на търпеливите, мир на кротките, на смирените духом мир на всички, които търсят правдата и Царството Божие, мир на нажалените, на скръбните. "Мир - казва Господ - на Моите чада, тяхно е Царството отсега. "Мир, мир иде - мирът Божи за праведните по сърце и утеха на всички". Така говори моят Небесен Отец, мой и ваш Баща на всички страдующи. И аз, вашият брат, ви казвам, пазете закона Му, дръжте Словото Му, ходете в любовта Му и ще чуете гласа Му и всички от голям до малък ще Го познаете, че е Той Единият и неизменният във всичко на живота и всичко произтича от Него самия, от Неговата добра воля. Ваш верен
към беседата >>

6. Съхранение на душевната енергия

ИБ

БС

Това не е само утеха, това са факти.
А който си прави добре опитите, ако е паднал през дувара, ще го взема и ще го върна обратно. Това е един отличен опит. Когато реших да говоря на жените, времето беше дъждовно. Казах си: „Този дъжд показва, че на жените не им върви.” Но, гледам, днес времето се поправи – това показва, че и на жените се отпуща кредит. Слънцето, което грее, показва, че и то е в съгласие. Това не е само утеха, това са факти. Когато пристъпите към първия опит, не се спъвайте от нищо. Не губете вашите чувства, вашите мисли и религиозни вярвания, които имате. Всеки мъж или жена трябва да прилага своята опитност. Дошли сме на Земята да печелим, за да се върнем при Бога богати. Да се губи е лесно, но да се печели е изкуство, понеже на мнозина от вас умът не работи.
към беседата >>

7. Трите положения

НБ

Ако не сте Го приели, вие ще минете и заминете край тях, без да им дадете някаква утеха.
И тъй, кого трябва да слушате? Словото Божие. То носи Живот и осмисля Живота. Бъдете готови да приемете Словото в себе си и проверявайте, дали сте Го приели, или не; дали То действа вече у вас, или не действа. Ако сте Го приели, всички бедни, страдащи, болни, които влизат в общение с вас, ще се утешат. Ако не сте Го приели, вие ще минете и заминете край тях, без да им дадете някаква утеха. „Тогава Го завежда дяволът в светия град, и постави Го на крилото на храма, и казва Му: Ако си Син Божи, хвърли се долу. Ангели ще те повдигнат, да не препънеш в камък ногата си.” Това е второто изкушение на Христа от дявола. Христос му отговаря: „Писано е, да не изкушаваш Господа Бога твоего”. От гледището на висшето човешко съзнание, човек е духовно същество. Той е правоверен, намира се на крилата на храма, отдето дяволът го изкушава, кара го да се хвърли долу, да изпита Любовта на Бога.
към беседата >>

Ако не сте Го приели, вие ще минете и заминете край тѣхъ, безъ да имъ дадете нѣкаква утеха. (втори вариант)
И тъй, кого трѣбва да слушате? — Словото Божие. То носи животъ и осмисля живота. Бѫдете готови да приемете Словото въ себе си и провѣрявайте, дали сте Го приели, или не; дали То действува вече у васъ, или не действува. Ако сте Го приели, всички бедни, страдащи, болни, които влизатъ въ общение съ васъ, ще се утешатъ. Ако не сте Го приели, вие ще минете и заминете край тѣхъ, безъ да имъ дадете нѣкаква утеха. „Тогава Го завежда дяволътъ въ светия градъ, и постави Го на крилото на храма, и казва Му: Ако си Синъ Божи, хвърли се долу. Ангели ще те повдигнатъ, да не препънешъ въ камъкъ ногата си”. Това е второто изкушение на Христа отъ дявола. Христосъ му отговаря: „Писано е, да не изкушавашъ Господа Бога твоего”. Отъ гледището на висшето човѣшко съзнание, човѣкъ е духовно сѫщество.
към втори вариант >>

8. Да ги изпита / Аритметическитѣ дѣйствия въ живота. Събиране, умножение и степенуване

НБ

Соломон казва: „Мек отговор дава успокоение; блага дума дава утеха, а любов, изявена навреме, дава живот“.
Не казвам, че нямате любов, но вие се спирате само върху страничните прояви на любовта, а не върху самата любов. Вие се спирате върху несъщественото в живота, а върху любовта – същественото, не се спирате. „А това казваше Христос, за да ги изпита, защото си знаеше, какво щеше да прави“. Сполети ви едно голямо нещастие или изпитание – важно е как ще го разрешите. Всеки знае как се разрешават изпитанията. Соломон казва: „Мек отговор дава успокоение; блага дума дава утеха, а любов, изявена навреме, дава живот“. Може ли всякога да говориш за любов? През целия земен живот на човека е определено само една година, един месец, една седмица, един ден, един час, една минута, една секунда, когато може да се говори за любовта, или да изговаряш думата „любов“. Ако използваш това време, ще имаш всички постижения. Ако не го използваш, целият ти живот е изгубен. Това е само момент.
към беседата >>

9. Тогаз те ще просветнат!

НБ

Той се зарадвал и казал: „Ти си за мене утеха, кажи къде отиде моята възлюбена?
На мъжа си, на приятеля казвате: „Не ме обичаш“ – това е нещо много обикновено. Но чудното било това, че като казал той тия думи, от нейните очи потекъл такъв порой от сълзи, че тя се стопявала, стопявала, и се обърнала на вода и изчезнала. Значи скръбта ѝ била толкова голяма, че се превърнала на вода и потънала в земята. Той познал своята погрешка и почнал да плаче за своята възлюбена. Тогава из земята израснал един бял крин. Той се зарадвал и казал: „Ти си за мене утеха, кажи къде отиде моята възлюбена? “ Но кринът мълчал. „Кажи, защо мълчиш като ням? “ И кринът започнал да вехне и съхне, докато дошъл огън и го изгорил. Сега вие ще кажете: „Слава Богу, ние от тези престъпници в света не сме“. Колко пъти вие казвате: „Този крин е безгласен, неинтересен, неразумен“.
към беседата >>

10. Слушайте Него!

НБ

Той е Великият Господ на Любовта, както са го проповядвали досега, който спасява, който се жертва, който всеки ден ни дава храна и утеха във всички положения.
И защо ние да не заживеем този живот, този разумен живот, и да изучаваме великата философия на живота – ние ще станем тогава хиляди пъти по-умни, отколкото сме сега. И в тази земя, ако рекат всички българи да слушат Него, мед и масло ще потече. Ако всички се спрат върху този стих и рекат да слушат Него, мед и масло ще потече и всичките им дългове и нещастия ще изчезнат. Ето една реална философия. Всеки народ, който от хиляди години е слушал Господа, е бил благословен. Той е Великият Господ на Любовта, както са го проповядвали досега, който спасява, който се жертва, който всеки ден ни дава храна и утеха във всички положения. Той казва: „Не бой се, ще се оправи твоята работа“. Изгубил си сина си, дъщеря си, Той казва: „Не бой се, ще се оправи тази работа! “ „Него слушайте! “ И аз желая сега вие да се въодушевите от тази мисъл: него да слушате в себе си.
към беседата >>

11. Изгрев и залез / Изгрев и залез

ООК

И тогава, като се запитате какво представлява Божествената школа, ще знаете, че тя не е за утеха на хората, нито за забава, но тя дава условия на ученика да изучава великите, неизменни закони на Битието, на проявите на Бога, при които човешкият живот се развива хармонично.
Само онзи може да отиде на слънцето, който е минал през 999 милиона форми и опитал Любовта на тия форми, чрез които е преобразил съзнанието си от човешко в Божествено. Който е ходил на слънцето, той е всякога радостен и весел. Знае откъде иде светлината и как се преобразява, познава нейния език. Който не може да преобрази съзнанието си, не е способен да постигне нищо. Само така умът, сърцето и волята на човека ще вземат участие в живота на неговата душа. И тогава, като се запитате какво представлява Божествената школа, ще знаете, че тя не е за утеха на хората, нито за забава, но тя дава условия на ученика да изучава великите, неизменни закони на Битието, на проявите на Бога, при които човешкият живот се развива хармонично. Като изучава проявите на великата Любов, която прониква целия космос, човек влиза в контакт с Бога. Като мине през 999 милиона форми на живота, едва тогава човек ще чуе тихия глас в себе си да му говори. Едва тогава той ще разбере защо е дошъл на земята. Задачата на човека се заключава именно в това, да разбере защо е дошъл на земята. Като реши тази задача, земята оживява пред него.
към беседата >>

И тогава, като се запитате какво представлява Божествената школа, ще знаете, че тя не е за утеха на хората, нито за забава, но тя дава условия на ученика да изучава великите, неизменни закони на Битието, на проявите на Бога, при които човешкият живот се развива хармонично.
Само онзи може да отиде на слънцето, който е минал през 999 милиона форми и опитал Любовта на тия форми, чрез които е преобразил съзнанието си от човешко в Божествено. Който е ходил на слънцето, той е всякога радостен и весел. Знае откъде иде светлината и как се преобразява, познава нейния език. Който не може да преобрази съзнанието си, не е способен да постигне нищо. Само така умът, сърцето и волята на човека ще вземат участие в живота на неговата душа. И тогава, като се запитате какво представлява Божествената школа, ще знаете, че тя не е за утеха на хората, нито за забава, но тя дава условия на ученика да изучава великите, неизменни закони на Битието, на проявите на Бога, при които човешкият живот се развива хармонично. Като изучава проявите на великата Любов, която прониква целия космос, човек влиза в контакт с Бога. Като мине през 999 милиона форми на живота, едва тогава човек ще чуе тихия глас в себе си да му говори. Едва тогава той ще разбере защо е дошъл на земята. Задачата на човека се заключава именно в това, да разбере защо е дошъл на земята. Като реши тази задача, земята оживява пред него.
към беседата >>

12. Какво ще срещне ученикът на пътя? Правила и мерки за избягване на всички погрешки

ИБ

- Една минута има за трена, даже утеха няма да давате.
"- Не сте се спрели, тръгнали сте и ви казвам какво може да стане. То може да стане и може да не стане, но има възможност. И когато стане, никакво ухо да не обръщате, няма да се спирате. Света няма да оправяте, кому има да дължите, няма да се спирате. - Защо? - Една минута има за трена, даже утеха няма да давате. Той ще вика, ти ще вървиш. Оглушки ще си правите! Съвършени оглушки, нищо повече. Който и да е отподире ви. Аз съм забелязал, има два вида деца: лошите деца като хванат майка си, плачат, задържат я, теглят я, да се върне вкъщи.
към беседата >>

13. Правила и мерки за избягване на всички погрешки

СБ

Даже и утеха няма да давате; някой ще вика, но ти ще вървиш.
Не сте спрели, тръгнали сте, но ви казвам какво може да стане. То може да стане, може и да не стане, но съществува като възможност. И когато стане, никакво ухо не му давайте и не се спирайте. Света няма да оправяте. Комуто и да дължите нещо, няма да се спирате, защото една минута остава до трена. Даже и утеха няма да давате; някой ще вика, но ти ще вървиш. Оглушки ще си правите, съвършени оглушки ще си правите, който и да е подире ви. Нищо повече! Забелязал съм, че има два вида деца: лошите деца, когато хванат майка си, плачат, задържат я, теглят я да се върне в къщи. А добрите деца, когато видят майка си, тичат с нея и не плачат, а казват: „Аз ще дойда с тебе“. Вървете си напред; ако вашето детенце иска да върви, вземете го.
към беседата >>

14. Ангел Господен говори / И ангел Господен говори на Филипа

НБ

А сега, дете умира на две години, казват: „Тъй е писано от Господа." Това не е утеха. (втори вариант)
Умре някое дете, казват: „Съдбата му била такава." Не се заблуждавайте. В никоя Божествена книга не е писано, че туй дете, като стане на две години, трябва да умре. Не се лъжете. На туй дете е писано, че всеки човек при сегашните условия, при сегашната еволюция, трябва да живее сто и двайсет години. След сто и двайсет години ще се измени и ще се даде друго направление. А сега, дете умира на две години, казват: „Тъй е писано от Господа." Това не е утеха. Майката трябва да знае, че когато е раждала туй дете, не е съградила здрав организъм. И този ум, това сърце, па и целият организъм е злоупотребил нещо, затова умира. Изгубили са мехурчето. Аз казвам, друг закон има: деца, които са раждат без любов, всякога умират. И когато вашите деца умират, аз ще ви кажа, че децата ви не са родени с любов.
към втори вариант >>

15. Ако синътъ ви освободи, ще бѫдете свободни / Ще бъдете свободни

НБ

Ти се нуждаеш от утеха, а аз ти свиря. (втори вариант)
Аз продължавам да свиря. – Моля ти се, недей свири, ръката ме боли. Значи, първата работа е да излекувам цирея, да оздравееш и тогава да ти свиря. Тогава ще разбереш музиката. Умряла жената на един мъж, или мъжът на една жена, или детето на една майка, и аз започна да свиря. Ти се нуждаеш от утеха, а аз ти свиря. Къщата ти изгоряла. Дойде някой и каже: Няма нищо! – Как няма нищо! Аз оставам на пътя. Друг е въпросът, ако му направиш нова къща, по-хубава от старата.
към втори вариант >>

Сега аз не ви говоря само за утеха или да ви залъгвам. (втори вариант)
Аз оставам на пътя. Друг е въпросът, ако му направиш нова къща, по-хубава от старата. Умряло детето на някого, казваш: Няма нищо! Друг е въпросът, ако си убеден, че детето ще се прероди в същия дом и ще донесе двойна печалба. Следователно, двойната печалба оправдава и най-голямата загуба. Сега аз не ви говоря само за утеха или да ви залъгвам. Но казвам, че има неща, които вие сами трябва да опитате. Например, какво ще кажете, ако ви запитат за учението, което ви проповядвам? Един ще каже, че проповядвам за любовта. От вас се иска да кажете нещо конкретно, което може да се приложи. Друг ще каже, че проповядвам за мъдростта; трети, че проповядвам за истината.
към втори вариант >>

16. За Името Ми / Ще му покажа все, що има, да пострада за името ми

НБ

Хората бягат от страданията, търсят утеха.
Аз не ви проповядвам особено учение, говоря ви за смисъла на страданието в живота. Ние сме дошли до една фаза в живота, дето се натъкваме на най-тежките страдания. Това е свършекът на тази еволюция. Сега виждаме брожение навсякъде; целият свят се намира в оскъдно положение. Затова има две реакции. Хората бягат от страданията, търсят утеха. Ходят по театри, концерти, забавления. Това не е истинският път за утеха от страданията. Онези, които имат такова разбиране за страданията, ще минат неизбежно по пътя на страданията. И знаете ли как ще минете през страданията? Една млада мома се оженила.
към беседата >>

Това не е истинският път за утеха от страданията.
Това е свършекът на тази еволюция. Сега виждаме брожение навсякъде; целият свят се намира в оскъдно положение. Затова има две реакции. Хората бягат от страданията, търсят утеха. Ходят по театри, концерти, забавления. Това не е истинският път за утеха от страданията. Онези, които имат такова разбиране за страданията, ще минат неизбежно по пътя на страданията. И знаете ли как ще минете през страданията? Една млада мома се оженила. Тя не обичала да ходи за вода. Един ден завалял силен дъжд, а трябвало да се донесе вода.
към беседата >>

17. Който слуша вас, Мене слуша

НБ

Аз съм за онази наука, за онази философия, която може да ти даде утеха и при смъртта.
Важно е дали религията дава нещо съществено на човека. Някой учен или философ поддържа своите възгледи и се радва на добър живот; жената и децата му са здрави и весели. Утре жена му умре. Могат ли неговите възгледи да го утешат? Ако твоята философия не може да те утеши, тя не е истинска. Аз съм за онази наука, за онази философия, която може да ти даде утеха и при смъртта. Това наричам жива, положителна наука и философия. Като видя, че тъжиш за жена си, ще те поканя у дома на гости и ще те заведа в пансиона, дето е тя, да видиш на колко хубаво място е дошла. Ти ще кажеш: „Радвам се, че жена ми е свободна. При мене беше робиня, а тук живее на свобода“. Той е убеден вече, че жена му е жива.
към беседата >>

„Който слуша вас, мене слуша.“ Ще ни слушат хората, но когато бъдем носители на Божественото учение, което носи радост и утеха в света.
само неговият живот. Ако ръката е същественото, каква беше твоята ръка преди 18 милиона години? Ами преди 100 милиона години? Каква ще бъде твоята ръка в далечното бъдеще? Това, което се променя, не е съществено. „Който слуша вас, мене слуша.“ Ще ни слушат хората, но когато бъдем носители на Божественото учение, което носи радост и утеха в света. Божественото учение прави човека силен, интелигентен и добродетелен. Помни: Силният мъчно се побеждава. Силният и добродетелният по-мъчно се побеждават. Силният, добродетелният и интелигентният никога не се побеждават. Значи, смисълът на живота се заключава в това да придобием Божествената светлина, при която зреят плодовете на човешката душа.
към беседата >>

18. Най-добрият начин за разсъждение

ООК

Дойде някой приятел при вас – натъжен, скърбен, иска утеха.
Тия неща няма какво да ги виждате отвън – те са вътре във вас. Най-първо вие искате да бъдете радостни, спокойни, да имате добро разположение на духа, искате да имате връзка с Бога. Тогава защо ще Го търсите горе на небето? Толкоз години Го търсите, а не сте мислили, че Бог, който прониква във всички същества, прониква чрез Духа и във вашето сърце. Някой път вие сте недоволни. Дойде някой приятел при вас – натъжен, скърбен, иска утеха. Вие казвате: „Днес не съм разположен, махни се оттука, друг път ела при мен! “ Питам: с тази ваша постъпка вие не сте ли наскърбили Бога? Мислите ли, че Бог е доволен от вас? Не, вие сте Го наскърбили в лицето на вашия приятел. Тогава туй разумно същество ще ви погледне, ще помисли малко и ще ви тури името така: За спомен – да мисли – ЗСДМ.
към беседата >>

19. Който люби

НБ

Всеки от вас трябва да бъде буден, готов да помага на страдащите, на оскърбените и да им даде утеха.
Казва Христос сега: „Който ме люби, ще опази моите заповеди. Който люби мене, и Отец ми ще го възлюби. Аз и Отец ми ще дойдем и жилище ще направим у него“. Сега да не се дезинтересирате, да кажете, че светът ще се свърши, нищо не ни трябва. Не, когато става едно корабокрушение, всеки трябва да бъде на брега и да помага. Всеки от вас трябва да бъде буден, готов да помага на страдащите, на оскърбените и да им даде утеха. Казват: „Смъртни са хората. Какво ще стане с нас? “ – Има Един, Който ще застъпи вашето право. „Изпоядоха ни, живота ни взеха“. Имайте Любов и не се плашете!
към беседата >>

20. Движение на енергиите. Закон за поляризиране

МОК

Представете си, че вие сте намислили да посетите някои бъдни хора, де им дадете утеха и при това знаете, че те са гладни.
Вие, младите, трябва да си изработите за в бъдеще известни възгледи за живота. Не само да ги изработите, но отчасти и да ги приложите, да видите, че тия ваши възгледи имат известно практическо приложение. Запример, вие решавате да се отнасяте кротко, меко с хората, но излизате вън в обществото и виждате, че не можете да приложете решението си. Защо? Мислите ли, като кажете, че от днес ще постъпвате кротко, меко, та ще можете да постъпвате така? Аз ще ви дам едно изяснение. Представете си, че вие сте намислили да посетите някои бъдни хора, де им дадете утеха и при това знаете, че те са гладни. Казвате си в ума: утре ще напълня торбата си и ще отида да ги посетя. Обаче, като турите тази мисъл в ума си, вие си представяте вече, че вашата торба е пълна и, като станете сутринта, без да проверите, дали торбата ви действително е пълна, взимате я и тръгвате, като си казвате: аз реших да отида при тия хора с пълна торба и, наистина, отивам вече. Обаче, като отидете при тия бедни хора, поглеждате торбата си и я намирате празна. Веднага започвате да си мислите, кой ли е извадил хляба от торбата. Та вие никакъв хляб не сте туряли!
към беседата >>

21. Разлика между физическата и Божествената Любов

ИБ

Плачът е една утеха.
Любовта се проявява, когато две същества, които съставляват половина на една реалност, трябва да изразят абсолютното същество, т.е. те трябва да направят цялото в себе си, да се допълнят. Тия души няма какво да ги търсите, любовта не се търси. Някой дойде при мене и плаче. Аз казвам така: Ако ти плачеш, за да се утешиш, виждам, че твоят плач е на място, има смисъл, но ако ти искаш с плача си да ме убедиш, че страдаш, това не е доказателство. Плачът е една утеха. Сърцето се е опрашило, трябва да плачеш. Умът се е опрашил, трябва да плачеш, но плачът не е доказателство, че страдаш. За пример има ученици, които, като не знаят урока си, плачат. Защо? - Защото не знаят. Ученик, който знае урока си, плаче ли?
към беседата >>

22. Проекции

ООК

Щом започнем да мислим за плоскостите, които съществуват в геометрията – езикът на ангелския свят – все ще мине някой ангел покрай нас и ще ни даде известно изяснение, ще добием вътрешна стабилност, ще ни даде вътрешна утеха.
Вие ще разберете каква е силата на тази проекция и ще можете да си въздействате. Друга точка се е проектирала в чувствата на стомаха ви. Тия са двете главни проекции, но има и трета, която може да се проектира върху друга някоя точка, например в областта на надеждата, когато очакваме нещо. Това са все проекции. Какво се образува между тези сечения? Щом започнем да мислим за плоскостите, които съществуват в геометрията – езикът на ангелския свят – все ще мине някой ангел покрай нас и ще ни даде известно изяснение, ще добием вътрешна стабилност, ще ни даде вътрешна утеха. Важните въпроси, които имате да разрешавате, по този начин ще се решат по-лесно, отколкото ако не се занимавате с геометрия . Упражнение: Ръцете отпред на гърдите. Туй е едно естествено положение. При това положение на ръцете изговорете: „Искам да се прояви онова, което е вложено в моята духовна натура! “ Разтворете сега ръцете си настрани, хоризонтално.
към беседата >>

23. И Бога за свой Отец казваше

НБ

Той им изпраща храна, сила, утеха.– Ама защо трябва да страдам?
Ето какво правя аз всяка сутрин. Като се събудя, веднага се запитвам: Какво прави днес Господ? Каквото прави Той, това и аз ще правя. Отговарям си: Бог изпраща своето благословение по целия свят, към всички живи същества. Той отправя погледа си към всички бедни и богати, прости и учени, болни и здрави, и на всеки отдава нужното. Той им изпраща храна, сила, утеха.– Ама защо трябва да страдам? – За да те утеши Бог. Който не страда и не скърби, не може да разбере живота и любовта. И ангелите, толкова възвишени същества, скърбят. Те имат любов в себе си, но пак скърбят. Аз още не съм ви говорил за тяхната скръб, да знаете, какво значи скръб, какво значи страдание.
към беседата >>

24. Неизвестни величини / Слънцето

МОК

Това не е утеха, но истина, която можете да проверите.
Когато човек се пробуди за своя душевен живот, тогава иде истинското знание, истинската мощ и гениалност. Мойсей, запример, прояви своята сила на 80 годишна възраст. До тази възраст той се приготвяше, за да изпълни мисията, за която беше дошъл на земята. Следователно, ако човек не се прояви до 33, до 60, до 80 годишната си възраст, пак не трябва да се обезсърдчава. Човек може да се проявява до 120 годишна възраст. Това не е утеха, но истина, която можете да проверите. Ученикът трябва да работи непрестанно, със силна вяра в себе си, в живата природа и във всичко велико около себе си. На всеки човек е дадено да извърши една малка мисия. Следва ли пътя на правата мисъл, не се ли отклонява от примамките и заблужденията на света, той ще изпълни дадената му мисия и ще замине доволен от този свят, че е направил нещо. Следвайте пътя на учените, възприемайте по нещо от всяка наука, но не преяждайте. Приемайте толкова храна, колкото можете да асимилирате.
към беседата >>

Туй не е само за една утеха - трябва да имате вяра в живата природа. (втори вариант)
На 80 години беше, когато отиде и изведе еврейския народ. Четиридесет години той паси (паси – вероятно в смисъл «пасува», изчаква) – той се учи. Тъй че, не трябва да се обезсърчавате. Чакайте, вий не сте дошли до възрастта на Мойсея. На 33 години ако не сте - на 60, на 80; до 120 има мегдан. Туй не е само за една утеха - трябва да имате вяра в живата природа. Пътят, по който вървите в този си живот – имате специална една мисия, определена, и ако вий не се заблуждавате от света, ще създадете нещо. Учете се от учените хора, от всяка наука вземете всичко, каквото може да вземете, но не преядайте – туй, което можете да асимилирате. Ако четете, четете, и главата ви се напълни... Много учени хора пропадат, като се набере толкова материал в главата им – престават да мислят. По малко. Един учен човек малкото ще разработва.
към втори вариант >>

25. Малкият повод

ООК

Колкото слаб да е човек, на каквато степен на развитие да се намира, Божественото все ще му даде някакъв подтик, някаква утеха.
– Стар съм вече. – Ще се подмладиш. – Болен съм. – Ще оздравееш. Божественото в човека работи във всички положения. Колкото слаб да е човек, на каквато степен на развитие да се намира, Божественото все ще му даде някакъв подтик, някаква утеха. Иначе, човек не би могъл да съществува на земята. В този подтик, в този вътрешен стремеж на човека се проявява Божественото начало, както и Божият промисъл. Човек трябва да наблюдава своите прояви, своите състояния и всеки момент да знае, къде се намира. Ако става сутрин и е неразположен, гневен, той трябва да знае, че е на физическия свят, на земята. Човек може да се гневи само на земята.
към беседата >>

26. Изостаналите укрухи

НБ

Единствената утеха в живота му била неговата магарица, която му прислужвала във всичко.
По-старият от тях бил изложен на големи нещастия и страдания. Страданията го следели непрекъснато едно след друго. Той употребил срещу тях всичкото си знание, всички методи, но не могъл да се избави: страданията не преставали да посещават неговата колиба. Той си казвал: навярно Аллах е недоволен нещо от мене, но не зная, коя е причината за това. По четири-пет пъти на ден се молил, помагал на хората, викал ги да им говори, да им проповядва за Бога, правил добрини, но нищо не помагало. Единствената утеха в живота му била неговата магарица, която му прислужвала във всичко. Като нямал на кого да се оплаче, разговарял се с нея. Тя му била единствената другарка в живота. По едно време случило се, че магарицата заболяла и умряла. Дервишът си казал: и туй трябваше да ме сполети! Това животно ми беше единственият другар в живота, но ето, и него изгубих.
към беседата >>

27. До край

НБ

Отчаяна от тази двойна загуба, тя ходила по черкви, по манастири, дано намери някъде утеха.
– Това е така, но то се отнася само за здравите части на тялото. На здраво място нож не трябва да се туря, но на гнило място ножът непременно трябва да оперира. Христос каза на Апостолите: „Когато тръгвате да проповядвате, не взимайте нито злато, нито сребро, нито мед в поясите си, нито тържик за път, нито две дрехи, нито обуща, нито тояга; защото работникът е достоен за своята прехрана." Като не разбират смисъла на този стих, много християни се излагат на големи изпитания. Те мислят, че като раздадат богатството си, ще постигнат това, което желаят. Една богата баба от варненско някъде, изгубила мъжа си и дъщеря си. Отчаяна от тази двойна загуба, тя ходила по черкви, по манастири, дано намери някъде утеха. По едно време някои й казали, че ако отиде на Божи гроб, там имало един прозорец, през който всеки могъл да види своите заминали. Тя се решила да направи така, както я посъветвали: продала всичките си имоти, част от парите задържала за себе си, за път, а останалите раздала на свои роднини. Тръгнала за Божи гроб. Стигнала на определеното място и започнала да търси прочутия прозорец, но не могла да го намери. Върнала се най-после от Божи гроб, станала хаджийка, но близките си не могла да види. Защо?
към беседата >>

28. Помаза ме

НБ

Даже и за утеха да е, все някога е приятно на човека да го позалъжат, че в друго някое прераждане има възможност да стане Шейх – Юл - Ислям.
Последната новина е, че са взели решение да те направят Шейх – Юл - Ислям. – А, не говори такива работи. Не вярвам в това. След две седмици ходжата пак отишъл при този турчин и му казал: Я кажи нещо ново от Цариград. – Макар че не е вярно, все било приятно на ухото му да чуе, че щели да го правят Шейх – Юл - Ислям. Даже и за утеха да е, все някога е приятно на човека да го позалъжат, че в друго някое прераждане има възможност да стане Шейх – Юл - Ислям. Сега и на вас казвам: не търсете доказателства да ви убеждават хората, че сте помазани. Като повярвате, не ходете да разправяте на хората, че сте помазани. Преди да им разправяте, направете един – два или повече опита, докато сами дойдете до Истината. И за опитите не говорете нищо, докато не придобиете един верен резултат. След това ще намерите някой ваш добър приятел, който отдавна ви очаква, който има същата опитност и ще му кажете: Аз съм помазан.
към беседата >>

29. Роден от Бога

МС

Значи, той е изгубил нещо съществено и казва: "Ако аз съм Стоян, изгубих магарето и съжалявам за него; ако пък не съм Стоян, спечелих един юлар." Той съзнава, че е изгубил нещо важно, но все пак си дава малка утеха и казва: "Поне един юлар спечелих".
За да не открадне някой магарето му, той го завързал с юлара за ръката си и спокойно заспал. В това време покрай него минали няколко деца, и като го видели, че спи, внимателно развързали магарето, като оставили само юлара в ръцете му, и избягали. Като се събудил, Стоян видял в ръката си само юлара, а магарето го нямало. Той поразтъркал очите си, да види, дали не се лъже, и си казал: "Стоян ли съм аз, или не съм? Ако съм Стоян, магарето отиде; ако не съм Стоян, спечелих един юлар." Защо Стоян се запитва, дали е той, или не е? Значи, той е изгубил нещо съществено и казва: "Ако аз съм Стоян, изгубих магарето и съжалявам за него; ако пък не съм Стоян, спечелих един юлар." Той съзнава, че е изгубил нещо важно, но все пак си дава малка утеха и казва: "Поне един юлар спечелих". Често и ние, съвременните хора, като изгубим нещо съществено в живота — магарето си — се утешаваме поне с юлара. Като влезе в живота и изгуби магарето си, човек съзнава, че по-рано животът му е бил по-лек с магарето. Изгуби ли магарето си, той казва: тежък е животът ми! Защо е тежък животът ти? — Изгубих магарето.
към беседата >>

30. Обхода към себе си и към природата / Правилна обхода към себе си и към природата

МОК

Ще купи малко вино или ракия, за да си даде една вътрешна утеха. (втори вариант)
Съдбата на онзи воденичар не е толкова завидна. Неговите дробове се напълват само с паспал.[1] Аз не съм видел един воденичар свестен. Повечето от тях са пияници. И във воденицата чуват постоянно еднообразно трак-трак-трак-трак. И най-после този човек от нищо не се интересува. Ще купи малко вино или ракия, за да си даде една вътрешна утеха. И мнозина от вас, които търсите развлечение, приличат на воденичари и каквото постига воденичарят, това ще постигне и той. Каквото и да облече непременно паспалът ще го засегне. Съдбата на воденичара не е много от завидните. Но питам, тази съдба от природата ли е турена? Не. Тази съдба е направена от човека.
към втори вариант >>

31. Стотникът

НБ

Трябва ли за всяка загуба, била материална или духовна, да търсите утеха?
Вие казвате, че човек е мислещо същество, че има мисъл, че има съзнание, но кой действува върху мисълта и съзнанието му, не знаете. Какво значи човек да мисли? Да мисли човек, това подразбира да има непреривна връзка между неговото съзнание и съзнанията на всички мислещи същества, да разбира средата, в която живее и да бъде господар на своите състояния. Докато при всеки силен гръм, или при всяка загуба на пари, човек се стряска и прекъсва връзката на съзнанието си, той не е господар на себе си. Ако някой изгуби хиляда лева и благодари за тази загуба, той е човек с будно съзнание. Трябва ли за всяка загуба, била материална или духовна, да търсите утеха? Ще дойде някой лекар да ви привързва раната, или да ви дава лекарства, и вие ще се утешите. Ще се съберат няколко лекари да се съветват, как да ви лекуват, или да търсят причината за вашето заболяване. Много просто! Този човек имал хубава, млада жена, която му изневерила, и с това наранила сърцето му. Граната е паднала върху този човек и тежко го е ранила.
към беседата >>

32. Вечното благовестие

НБ

Ще каже - това е за утеха. (втори вариант)
" Гледа, гледа, сърце - жално за него. Вземе една кърпа, отиде при него, целуне го и вземе да чисти лицето му, пак го целуне, казва: „Извини ме, че те набих." „Видя ли, аз зная, че ти си добра, но аз съм лош. Ако аз бях добър човек, ти нямаше да ме биеш." Все той се намира виновен. Този е единственият българин, когото аз познавам, да носи греха геройски. Той е солта на българите. Ще каже - това е за утеха. Може и за утеха да е. Казвам, и за мене даже, който ви проповядвам, тежка работа е тази. Да те дърпат за косите, да те бият, не е лесно това. Изкуство е сърцето ти да се не вкисне вътрешно. Не само да не се вкиснеш, но да не изгубиш достойнството си и да благодариш отгоре на това.
към втори вариант >>

Може и за утеха да е. (втори вариант)
Вземе една кърпа, отиде при него, целуне го и вземе да чисти лицето му, пак го целуне, казва: „Извини ме, че те набих." „Видя ли, аз зная, че ти си добра, но аз съм лош. Ако аз бях добър човек, ти нямаше да ме биеш." Все той се намира виновен. Този е единственият българин, когото аз познавам, да носи греха геройски. Той е солта на българите. Ще каже - това е за утеха. Може и за утеха да е. Казвам, и за мене даже, който ви проповядвам, тежка работа е тази. Да те дърпат за косите, да те бият, не е лесно това. Изкуство е сърцето ти да се не вкисне вътрешно. Не само да не се вкиснеш, но да не изгубиш достойнството си и да благодариш отгоре на това. Той казваше: „Ако аз бях умен, тя нямаше да ме бие.
към втори вариант >>

33. Да се възвеселим

НБ

Значи, докато останките на човека са пред вас, вие им четете надгробни речи за утеха.
Те правят усилия да станат, да излязат на свобода, но усилията им остават напразни. След големи борби и мъчнотии те излизат от тази фуния, но без душата си. Тялото им остава на една страна, душата — на друга, и те се лутат като странници на земята, без приятели и познати. Близките им взимат телата им, погребват ги, пеят надгробни песни, държат речи за тяхното земно величие, говорят за техните подвизи и дела, докато най-после казват: Бог да ги прости! Къде е истинският човек, какво е станало с него, те нищо не знаят и не се интересуват. Значи, докато останките на човека са пред вас, вие им четете надгробни речи за утеха. Вдигнат ли останките им, всичко се забравя. Ние не се интересуваме от надгробните речи, които се държат за умрелите, нито пък от неизпълнените обещания, които се дават на живите. Колкото надгробните речи могат да възкресят мъртвите, толкова и неизпълнените желания хранят живите. Една циганка имала едно детенце, което много обичала. Един ден детето заболяло сериозно и, през време на боледуването си, то искало от майка си да му купи нещо за ядене.
към беседата >>

34. Общи и специфични идеи

ООК

Външната помощ или външната утеха не разрешава въпроса.
Ако знае кога и как да употребява сълзите си, с тях човек би се освободил от страданието. Една сълза, пролята на време, е в състояние да отнеме от човека и най-голямото страдание. Който знае как да употребява сълзите си, той се мие с тях отвътре, а не отвън. Когато не може да разбере страданието, човек плаче усилено. Той прилича на пукната тръба, която се нуждае от външна помощ. Външната помощ или външната утеха не разрешава въпроса. Временно тръбата ще се замаже, кранът ще се затвори, но причината на страданието все още съществува. Докато човек не си обясни причината на страданието, плачът всякога ще съществува. Плачът се явил още с първото ограничение, което човек е преживял на земята. Ограничението е причина за скръбта. Колкото по-голямо е ограничението, толкова по-голяма е скръбта.
към беседата >>

35. Не могат да приемат

НБ

– Това не е утеха.
Каквато и да била болестта, той пущал кръв на болния и след това му давал да пие топла вода. В края на краищата, всички болни умирали. Често лекарят се запитвал: Чудно нещо, защо Бог не ми даде по големи способности, да оздравяват болните ми? Най-после, той се примирил със следното заключение: Не съм само аз, чийто болни умират. Като наблюдавам, как лекуват другите лекари, виждам, че и техните болни умират. – Това не е утеха. Това не е наука. Каква наука е тази, която изморява хората? Този лекар прилагал своя метод цели 20 години, докато най-после решил да приложи друг метод, да не умират толкова хора. Преди години ме викаха в едно семейство да прегледам една болна, която цели девет месеца употребявала все едно и също лекарство. Казвам: Това е отравяне.
към беседата >>

36. Основна мисъл

ООК

Колкото и да говорите и пишете за Любовта, ако на гладния не дадете хляб, на жадния – вода, на болния – здраве, на страдащия – утеха, всичко е безплодно.
Каква трябва да бъде любовта? Към кого трябва да бъде отправена? Ако срещнете гладен човек, вие ще проявите любовта си към него, като му дадете хляб. Към жадния ще изявите любовта си, като му дадете вода. Към болния – с услугите си. Колкото и да говорите и пишете за Любовта, ако на гладния не дадете хляб, на жадния – вода, на болния – здраве, на страдащия – утеха, всичко е безплодно. Човек храни в ума си много безплодни мисли, а в сърцето си – безплодни чувства, но в края на краищата толкова много задлъжнява, че не може повече да издържа. Тези мисли и чувства ще го утешават, че волята Божия била такава, че всички хора страдат като него и т.н. Това не е никаква философия. Бог не създаде хората да страдат. Отрицателните прояви – безверието, омразата, злото, дойдоха впоследствие.
към беседата >>

37. 1931_06_12 Неизбежен път / Двете посоки – В и С (неминуемият път на страданието за Благото)

МОК

Ако рече да ви отговори, вместо утеха ще ви каже някаква глупост.
Само онзи може да разбира живота, да има свой морал и да помага на хората, който е страдал. Той има право да употреби най-хубавата храна, която природата дава. Не познава ли страданията, човек се намира в положението на дете, което едва започва да пъпли. Какво можете да очаквате от този човек? Ако споделяте с него своите опитности и страдания, той ще слуша какво му говорите, без да ви разбира. Ако рече да ви отговори, вместо утеха ще ви каже някаква глупост. Помнете: Докато едно същество не мине през най-големите страдания, то не може да влезе в пътя на щастието, т.е. в разумния живот. Който не разбира живота, казва, че друг живот, освен земния, не съществува. Така казва и материалистът. Ние пък казваме: Зад неразбрания живот нищо друго не съществува.
към беседата >>

Те не дават утеха. (втори вариант)
Ти качил ли си се там горе? Какво ще ми даваш ум на мене? Качи се горе, че като се върнеш, тогава ще се разговаряме. Двама души могат да разменят мисли, само когато имат една и съща опитност. И никога не се разговаряй с един човек, който няма твоята опитност. Те не дават утеха. Какво ще каже? Ще каже някоя глупост. Сега аз обяснявам слушането. И кукумявката казва тъй: Чух от великите учители на живота, че докато едно същество не мине през големите страдания, не може да влезе в светлината на щастието. Това казва кукумявката с думата – ЧУУХ!
към втори вариант >>

38. Разбраната скърб / Разбраните скърби

ООК

Това утеха ли е?
Започваш да съжаляваш, и след известно време се успокоиш. Успокояването не е изправяне на погрешката. Кой може да утеши майката, на която детето й е умряло? Какво ще й кажеш за утешение? Ще кажеш, че Бог ще и даде друго дете. Това утеха ли е? Майката може да се утеши само при едно положение: ако детето й оживее. Стане ли това, тя моментално ще забрави скръбта си. Следователно, всички хора ще се утешат, само когато им се върне загубеното, т.е. когато намерят изгубения рай. - Какво е изгубил човек?
към беседата >>

Господ ще ти даде друго дете." Утеха ли е това? (втори вариант)
Ходиш тук-там, съжаляваш и трябва да мине дълго време, докато се утешим. Обаче никой не може да те утеши. Какво ще утешаваш една майка, на която детето е умряло? Какво можеш да й кажеш? Да й кажеш: "Нищо, не плачи. Господ ще ти даде друго дете." Утеха ли е това? Утехата е само в това, детето й да се върне. Тогава и нейното състояние моментално ще се промени. Казвам, сега ние трябва да дойдем до онова положение - да възстановим изгубеното. Ние трябва да възстановим изгубените добродетели, изгубените добрини, изгубените добри мисли и желания, както и изгубените добри постъпки. Всичко това трябва да го намерим някъде и да го възстановим.
към втори вариант >>

Утехата е само в това, детето й да се върне. (втори вариант)
Обаче никой не може да те утеши. Какво ще утешаваш една майка, на която детето е умряло? Какво можеш да й кажеш? Да й кажеш: "Нищо, не плачи. Господ ще ти даде друго дете." Утеха ли е това? Утехата е само в това, детето й да се върне. Тогава и нейното състояние моментално ще се промени. Казвам, сега ние трябва да дойдем до онова положение - да възстановим изгубеното. Ние трябва да възстановим изгубените добродетели, изгубените добрини, изгубените добри мисли и желания, както и изгубените добри постъпки. Всичко това трябва да го намерим някъде и да го възстановим. И след като сме изгубили всички тия неща, казваме: "Отидоха тия неща.
към втори вариант >>

39. Жал ми е за народа

НБ

Жената на един от добрите приятели на архиерея умряла и той отишъл при него, да потърси утеха за голямата си скръб.
Ако безверието осмисля живота ми, то е на мястото си. Който е безверник отвън, той е вярващ отвътре. С такъв човек и аз съм съгласен. По-добре е човек да носи вярата отвътре, а безверието отвън, отколкото-вярата отвън, а безверието отвътре. Сега ще приведа един пример за един архиерей от миналите епохи, който отвън бил вярващ, а отвътре безверник. Жената на един от добрите приятели на архиерея умряла и той отишъл при него, да потърси утеха за голямата си скръб. Той казал: „Голяма е скръбта ми, иде ми да се самоубия. Не мога да живея без жена си." Архиереят му отговорил: „Не ставай такъв будала! Ти трябва да знаеш, че щом човек умре, всичко с него се свършва. Яж и пий, весели се в живота; жени много има, не е само една. Аз съм се убедил в това, което ти говоря.
към беседата >>

40. Според делата

НБ

Благодарим за такава утеха.
Теб те е страх да не би да изгубиш ума си - и ще го изгубиш. Страх те е да не изгубиш репутацията си - всичко ще изгубиш. И най-после ще те повдигнат, и онези, които те носят, ще ти отдадат последното почитание, за да те заблудят. Ще те заринат под земята и ще почнеш да гниеш. Ще дойдат после отгоре да те поливат с малко винце и вода. Благодарим за такава утеха. Аз не бих желал да ме поливат отгоре, аз не бих желал да ме погребват, даже да се съберат всичките попове и владици от целия свят, не бих желал да ме носят. Да живееш, да ходиш по земята, да гледаш небето, да гледаш звездите, светлината, всичко туй има смисъл. Има смисъл да живееш. Но да затвориш очите си, да затвориш устата си и да има нужда хората да те носят, това е представление. И после казват: „Да направим един паметник." Аз не искам такива паметници да ми правите.
към беседата >>

41. Пътища на Мъдростта

ИБ

БС

Когато остареете до седемдесет, осемдесет, а някой може би и до деветдесет години, къде ще намерите утеха в себе си?
Ако не бъдете в този ден като светлината и топлината, ще приличате на свещи, които не могат да се запалят и всеки ще ги отхвърля настрана. Някой ще попита може ли човек да бъде светъл. Човек е запалена свещ и трябва да се усили неговата Светлина. Всички трябва да бъдете умни, мъдри трябва да бъдете всички и тогава новият ви дом, който ще построите, ще се преобрази. Нали в бъдеще ще остареете и животът ви съвсем ще се обезсмисли? Когато остареете до седемдесет, осемдесет, а някой може би и до деветдесет години, къде ще намерите утеха в себе си? Утехата е в онази Любов, която носи вечно подмладяване – човек трябва да влезе в закона на подмладяването. Въпреки че остарявате, не вярвайте в остаряването; въпреки че умирате, не вярвайте в смъртта. В какво трябва да вярвате? Казвате: „Аз не го ли виждам това? ” Ако аз дегизирам някого така, че го направя стар, трябва ли да повярвам, че е стар?
към беседата >>

Утехата е в онази Любов, която носи вечно подмладяване – човек трябва да влезе в закона на подмладяването.
Някой ще попита може ли човек да бъде светъл. Човек е запалена свещ и трябва да се усили неговата Светлина. Всички трябва да бъдете умни, мъдри трябва да бъдете всички и тогава новият ви дом, който ще построите, ще се преобрази. Нали в бъдеще ще остареете и животът ви съвсем ще се обезсмисли? Когато остареете до седемдесет, осемдесет, а някой може би и до деветдесет години, къде ще намерите утеха в себе си? Утехата е в онази Любов, която носи вечно подмладяване – човек трябва да влезе в закона на подмладяването. Въпреки че остарявате, не вярвайте в остаряването; въпреки че умирате, не вярвайте в смъртта. В какво трябва да вярвате? Казвате: „Аз не го ли виждам това? ” Ако аз дегизирам някого така, че го направя стар, трябва ли да повярвам, че е стар? В театъра млади хора на двадесет години се дегизиран като старци.
към беседата >>

42. Открити

СБ

РБ

Умен е онзи, който може да смени скръбта в утеха.
Щом истинският живот дойде, плачът ще престане. Тогава ще се явят изворите на живота. Умният човек, който се намира пред изворите на своя живот, никога не плаче. Кой е умен човек? – Умен е онзи, който може да смени плача в радостта. Умен е онзи, който може да смени скръбта в утеха. Умен е онзи, който може да смени отчаянието в надежда. Умен е онзи, който може да смени омразата в любов. Умен е онзи, който може да смени невежеството в знание. Умен е онзи, който може да смени неправдата в правда. Умен е онзи, който може да смени робството в свобода.
към беседата >>

43. Три пътя

СБ

Ще трябва да се връщаш, дрехи на тебе няма да останат, най-после ще оголееш, ще кажеш: "В този живот няма да го бъде, хайде в друг живот, когато се преродим." Хубаво е, тази утеха е много добра, че в другия живот като идем.
Само едно число от 12 души са останали и са вървели по пътя. Сега, този път в едно отношение е един от най-лесните пътища, в друго отношение е най-мъчен. Ако го познаваш, е най-лесен, ако не го познаваш, е най-труден, в който някога можеш да влезеш, защото аз бих ви го представил тъй. Той е обрасъл от двете страни с драки, най-малкото помръдване, ако не си внимателен, някоя драка ще те закачи. Като вървиш непреривно по пътя, дрехи няма да останат. Ще трябва да се връщаш, дрехи на тебе няма да останат, най-после ще оголееш, ще кажеш: "В този живот няма да го бъде, хайде в друг живот, когато се преродим." Хубаво е, тази утеха е много добра, че в другия живот като идем. То е сегашното разбиране. Казвам, трябва да си създадете условия, понеже, да кажем, вие седите и ако вие сте гладни, ако вие сте скръбни, искате да свършите, нямате пари, имате хиляди вътрешни желания, които занимават ума ви. Някой проповядва истината, ти си жаден. Водата седи в ума ти. Проповядват за истината, за Бога, но в ума ти седи хлябът.
към беседата >>

Хубаво е, тази утеха е много добра, че в другия живот, като дойдете отново, ще знаете по кой път да вървите. (втори вариант)
Сега този път в едно отношение е един от най-лесните пътища, в друго отношение е най-мъчен. Ако го познавате, е най-лесен, ако не го познавате, е най-трудия, в който някога можете да влезете, защото аз бих ви го представил тъй. Той е обрасъл от двете страни с тръни, при най-малкото помръдване, ако не сте внимателни, някоя драка ще ви закачи. Като вървите непреривно по пътя, възможно е от дрехите да не остане нищо. Ще трябва да се връщате, дрехи нямате, най-после съвсем ще оголеете, ще кажете, че в този живот няма да го бъде, хайде в друг живот, когато се преродите. Хубаво е, тази утеха е много добра, че в другия живот, като дойдете отново, ще знаете по кой път да вървите. То е сегашното разбиране. Казвам, трябва да си създадете условия. Да кажем, вие седите и ако сте гладни, ако сте скръбни, искате да свършите, нямате пари, а имате хиляди вътрешни желания, които занимават ума. Някой проповядва Истината, а вие сте жадни. Водата седи в ума ви.
към втори вариант >>

44. Тънки и дебели линии

МОК

Там да ви е утехата. (втори вариант)
Голямото страдание е към края. Малките са още в началото. По обратния процес. Малките радости те са в началото. Радвайте се повече на тях, отколкото на големите радости. Там да ви е утехата. При големите страдания радвайте се, че са дошли. Големите страдания накрая са. При малките страдания скърбете повече, при големите страдания се радвайте. При малките радости радвайте се повече, а при големите радости малко можете да поскърбите. Тогава оценявайте големите страдания.
към втори вариант >>

45. Постигнати резултати

МОК

Това не е за утеха.
Като ги видели, всички започнали да се смеят. Демонстрацията на тримата американци провалила сказчика. Това са крайности, наистина, всички американци не са толкова високи, но не и така дребни, както ги описвал сказчикът. Често и аз ви говоря за неща, които за вас изглеждат отвлечени, без никакво приложение. Знайте, че това, което ви говоря сега, след 100 – 200 години ще има приложение. Това не е за утеха. Някои неща могат да се приложат още днес. Когато умът взима участие, всичко може да се приложи. Ето тази праскова. Виждате, колко е голяма. При развитието й човешкият ум е взел участие.
към беседата >>

46. Дадено и установено / Движение, трептение и разширение (Дадено и установено)

МОК

Като въздъхнеш, тези същества на утехата ще дойдат. (втори вариант)
Светът е едно предметно учение за вас. Той е отличен свят. Зад този свят седи друг реален свят, към който се стремите. Гледайте да схванете тази свещена идея, да знайте, че има някъде един свят, на който можете да разчитате. Има същества, на които може да разчитате. Като въздъхнеш, тези същества на утехата ще дойдат. Те няма да те питат какво си чел. Една връзка с тях струва повече, отколкото всички придобивки на земята. Като имате връзка с тях, вие придобивате всичко и вашите връзки със света нищо не значат. Не мислете, че вие с нещо можете да се препоръчате на тях. С какво може да се препоръча една малка планина на една голяма планина?
към втори вариант >>

47. Една похвала

ООК

Пак няма да се оправиш, но все таки, една малка утеха, една малка светлинка ще блесне в съзнанието ти и ще разбереш, че само ти не страдаш.
На Тебе, Господи, предавам духа си”. Йов, като дойде до големите страдания, ропта, говорй на Господа, и най-после каза: Втори път няма да роптая, няма да говоря по този начин с Господа. И вие, като се намерите в трудно положение, слагате отдясно страданията на Христос, отляво - страданията на Йов и се утешавате. Четете първата глава от книгата на Йов и мислите върху нея. Като се объркате съвсем в живота си, четете за страданията и разпятието на Христа. Пак няма да се оправиш, но все таки, една малка утеха, една малка светлинка ще блесне в съзнанието ти и ще разбереш, че само ти не страдаш. Преди тебе е имало друг, който е минал през по-големи и тежки страдания. Наистина, обикновеният човек не може да страда като великите хора. Според степента на развитието са и страданията. Обикновените хора страдат като актьорите на сцената. Истински страдания имаха мъчениците, Йов, Христос.
към беседата >>

48. Терцата в живота / Една терца (Първата терца на живота)

МОК

– Това е утеха, а ние искаме нещо реално.
Ключалката е нещо задръстена. Ето една малка мъчнотия, която трябва да се преодолее и касата да се отвори. Веднъж роден на земята, каквито мъчнотии срещаш, трябва да ги разрешиш. Не се обезсърчавай! Всичко в живота е постижимо. – Това е утеха, а ние искаме нещо реално. – Кое е реалното? Пари ли да имаш, или здраве? Вода ли да пиеш, или вино? Къща ли да имаш, или здраво тяло? Същественото трябва да бъде напред.
към беседата >>

49. Две правила

ООК

Какво ни ползва тази утеха?
Крайно разочарована, тя започнала да плаче. Като я видял, попът казал: „Не плачи, не съм на толкова лошо място. Аз съм на раменете на владиката. На земята той беше на моите рамене, а тук – аз съм на неговите. Все пак съм на по-добро място“. Какво ни ползва тази утеха? И единият, и другият са в ада – място на мъчение. Каква наука е тази, в която има мъчение? На земята хората стъпват на краката на своето невежество. Трябва да се повдигнат крачка напред и нагоре, да стъпят на раменете на владиката, т.е. да влязат в света на просветата.
към беседата >>

50. Истина и добро

УС

Това не е за утеха, но казвам ви да не се месите в общия Божествен план.
– Ще отидеш, там ще учиш уроците си и като ги научиш, отново ще се върнеш в рая. Тогава ще разбираш работите по-добре, отколкото преди да си бил в света. – „Лош е светът.“ – Не е лош светът, но вие сте объркали работите си и не можете да ги оправите. Бог работи в света. Като се върнете отново, ще видите последствията от тази работа. Това не е за утеха, но казвам ви да не се месите в общия Божествен план. Сегашният свят минава през известна дисциплина. Казано е в Писанието: „Слънцето ще потъмнее и луната няма да дава своята светлина“. Ще кажете, че светът ще се свърши. – Това е предположение. И най-учените не знаят кога ще се свърши светът.
към беседата >>

51. Овчарите

НБ

Туй, което може да ти даде утеха във всичките моменти.
Те се отличават по това. Една посторонна идея ще те извади из релсите и няма да ти даде нищо. После ще те остави наранен и ще каже: „Грижи се за себе си.“ Божествената идея ще те постави в релсите, божественото за нас се грижи. Следователно кое е божественото? Туй, което се грижи заради нас, заради нашия прогрес в света при всичките условия. Туй, което може да ти даде утеха във всичките моменти. Туй, което може да даде утеха, то е божественото. Туй, което внася безсмъртието в тебе. Че не е ли хубаво да знаеш, че ти си безсмъртен, че няма да умреш. Казвате – като умрем. Че всеки от вас може да умре колкото пъти иска и всеки от вас може да се върне колкото пъти иска, ако ти може да излезеш от тялото си навънка.
към беседата >>

Туй, което може да даде утеха, то е божественото.
Една посторонна идея ще те извади из релсите и няма да ти даде нищо. После ще те остави наранен и ще каже: „Грижи се за себе си.“ Божествената идея ще те постави в релсите, божественото за нас се грижи. Следователно кое е божественото? Туй, което се грижи заради нас, заради нашия прогрес в света при всичките условия. Туй, което може да ти даде утеха във всичките моменти. Туй, което може да даде утеха, то е божественото. Туй, което внася безсмъртието в тебе. Че не е ли хубаво да знаеш, че ти си безсмъртен, че няма да умреш. Казвате – като умрем. Че всеки от вас може да умре колкото пъти иска и всеки от вас може да се върне колкото пъти иска, ако ти може да излезеш от тялото си навънка. Ние мислим, че сегашните хора са големи рационалисти.
към беседата >>

52. В правда и съдба

НБ

Аз не ви говоря, за да ви бъде утеха, защото погрешката не е утеха никому.
В тази глава има две страни: едната е положителна, другата – отрицателна. Трябва да знаете, че е писана преди повече от две хиляди години. И тези изречения притчи, казани, опитани, били преди повече от хиляда години преди Соломона. Събрани били от един от най-умните от еврейските царе, който, след като написал всичко това, събрал тази мъдрост и направил точно това, което не трябваше да направи. Аз не ви говоря, за да ви бъде утеха, защото погрешката не е утеха никому. Че е направил някой някаква погрешка, туй ни най-малко не трябва да ни насърчава, но трябва да се намерят причините – защо и за какво. И в една философия ако не могат да се обяснят причините, да се приложи известно знание в живота и ние не може да се ползваме конкретно, туй знание е една тежест за човека. Аз наричам – всяко знание, всяко чувство и всяка постъпка става тежест. Нещата са леки, когато се прилагат. Та казвам, откъде трябва да започне човек?
към беседата >>

Аз не ви говоря за да ви бъде утеха, защото грешката не е утеха никому. (втори вариант)
В тази глава има две страни: едната е положителна, другата отрицателна. Трябва да знаете, че е писана преди около три хиляди години. И тези изречения, изказани в притчи, били описани повече от три хиляди години преди Соломона. Събрани били от един от най-умните еврейски царе, който събрал тази мъдрост и направил точно това, което не трябваше да прави. Аз не ви говоря за да ви бъде утеха, защото грешката не е утеха никому. Че е направил някой грешка, това ни най-малко не трябва да ни насърчава, но трябва да се намерят причините. В една философия ако не могат да се обяснят причините, да се приложи известно знание в живота и не можем да се ползваме конкретно от него, това знание е тежест за човека. Аз наричам всяко неприложено знание, чувство или постъпка тежест. Нещата са леки когато се прилагат. Откъде трябва да започне човек?
към втори вариант >>

53. Великата формула

СБ

Изгревът на слънцето е в сила да даде утеха на човешката душа.
Човек е дошъл на земята да се радва. На какво? Той не трябва да се радва на облеклото си, нито на положението, което заема, но да се радва, че е дошъл на Божия свят, да очаква изгряването на слънцето. Всичкото му внимание трябва да бъде насочено към изгряващото слънце. Изгряването на слънцето не зависи нито от дрехите на човека, нито от неговото богатство, нито от неговите разбирания, нито от неговата сила и красота. Изгревът на слънцето е в сила да даде утеха на човешката душа. Изгревът на слънцето дава подем на човешкия дух. Човек може да е добре облечен, но ако е сляп, какво ще го ползват тези скъпи дрехи? Или, ако е глух, какво ще го ползват хубавите дрехи? При изгрева на слънцето най-важно за човека е онова, което вижда. При пробуждане на природата най-важно за човека е онова, което чува.
към беседата >>

54. Мене слушайте

НБ

Всичките писатели, които са писали, са се мъчили да дадат една утеха на човечеството.
Това са психологически моменти. Всички вестници са писали за кражби, за убийства, че туй не е право, разбойници, войни. Това са неща, които стават на Земята. Защо стават, не знаем. Едни забогатяват, други осиромашават, едни заболяват, други оздравяват, едни се въздигат, други пропадат. Всичките писатели, които са писали, са се мъчили да дадат една утеха на човечеството. Дотолкоз, доколкото са знаели, дали са. Там не трябва да спорим. Бъдещите писатели трябва да подемат въпроса малко по-другояче. Кое е онова, сегашното, което може да помогне на човека? Може да кажем: любовта.
към беседата >>

55. Живият квадрат на човешките отношения

МОК

Това не го давам за утеха, но това е истина, която тепърва трябва да учите.
Такава е философията. Другояче всичко е безсмислено. Животът не е без смисъл, всичко е строго определено. Във всички страдания, ако няма някакъв смисъл, тогава няма философия, но всичко си има смисъл. Един ден ще разберем всички дълбокия смисъл на противоречията, които ни измъчват, и тогава ще кажем: „Добре ми стана, че пострадах, че бях неразположен.“ Това не го давам за утеха, но това е истина, която тепърва трябва да учите. Казано е: „Истината ще ви направи свободни.“ Вие досега мислите, че може да биете този, когото мразите. Ти не може да го видиш и да му кажеш нещо. Той не те и чува даже. Изпейте една песен. Коя песен съответствува на тази тема?
към беседата >>

56. Променчиви величини

МОК

Тя ви е утеха.
Планински връх сте. Младият момък е планински връх. При вас е дошла една млада мома със своята млада дреха. Това е снегът. Покрива ви тя. Тя ви е утеха. Но един ден дойде слънцето, разтопи се тази вода, отиде надолу, пет пари не дава за вас. Питам сега: Къде е погрешката? В кого седи погрешката? Във върха ли, или във водата? (В слънцето.) Слънцето прави добро.
към беседата >>

57. Законът на свободата

ООК

Това са сега едни аналогии, които не могат да ви дадат утеха за сегашния живот.
В пълната възраст става по-сериозен, а пък на старини животът му съвсем се обезсмисля и той умира. Много хора умират с идеята, че животът е празен, но резултатът на живота зависи от вас. Ако вие имате една градина и я садите само с едногодишни растения като пъпеш, дини и прочие, и не сте сели никакви плодни дървета, които траят двайсет, трийсет, петдесет, сто години, ще имате вече една обстановка на нещата. Колко време траят тези [дини]? Тези [дини] могат да ви бъдат полезни, но за зимата никаква полза няма от тях. Това са сега едни аналогии, които не могат да ви дадат утеха за сегашния живот. Има някои работи, които ви спъват. Например спъва ви облеклото. Как сте облечени? Човек на младини, като дете, се носи неглиже. Като стане на десет-петнайсет години, той е вече спретнат.
към беседата >>

58. Новият опит

ООК

Не можеш да спиш, не можеш да ядеш сладко, този-онзи не те обича и търсиш утеха навсякъде.
Ти казваш: „Всички хора не живеят така." Оставете тоя въпрос. Тия хора живеят вън от Бога. Всякога, когато ние не вършим волята Божия, не Го обичаме, ние сме вънка от Бога. Значи Бог не е в нас. Тогаз ние страдаме, недоволни сме. Не можеш да спиш, не можеш да ядеш сладко, този-онзи не те обича и търсиш утеха навсякъде. Имаш малко пари в банката, но тая банка фалира. Американците, които имаха най-добрата система на спасителни банки, те туриха парите си в спасителни банки, но в сегашната криза две хиляди банки фалираха и бедните останаха да се спасяват. Къде отидоха парите? То е човешкото разбиране вътре. Всеки един добър човек, който върши волята Божия, той е една спасителна банка.
към беседата >>

59. Голямото и малкото

МОК

Или търсите утеха в природата.
Вие искате да утешите някой човек. С кое число ще го утешите? С числото 2. Числото 2 утешава човека. Имате един човек, като дойде друг при него, той се утешава. Или търсите утеха в природата. Числото 2 утешава. Стойността на числото 2 ще знаете. Числото 2 е силата на човека. Ако не знаеш как да го употребиш, то е число на противоречие. Ако знаеш как да го употребиш, то е сила.
към беседата >>

60. Насилията под слънцето

УС

Ще кажете, че и плочите донасят известна утеха, но ние знаем, че плочите се чупят, а реалността нито се чупи, нито изчезва, тя е вечна, неизменна.
Вторите изявяват реалността, чрез която се излива новия живот. Докато човек се връща в миналото и си спомня, кой го е обидил, кой му казал лоша дума, той е в живота на грамофонните плочи, а не в реалността. Защо трябва да повтаряш в ума си пакостите или добрините, които някой ти причинил? В реалността няма повторение. Там всяко явление се извършва само веднъж. Ще кажете, че и плочите донасят известна утеха, но ние знаем, че плочите се чупят, а реалността нито се чупи, нито изчезва, тя е вечна, неизменна. Истинският живот се заключава в това, което не се повтаря. Щом повтаряш нещата, ти не си в пътя на реалността, но си в пътя, наречен от индусите "мая". И повторението не е лошо, но понякога става банално. Защо трябва да казваш на човека много пъти, че го обичаш? Ти му казваш, че го обичаш, за да ти даде нещо.
към беседата >>

Сега някои казват – и плочите донасят известна утеха. (втори вариант)
Казва: „Едно време ми направи една голяма пакост или едно добро.“ Това не е реално. Реалното никога не се повтаря. То само веднъж става. И Божественото в живота седи в това. И блаженство е в живота. Сега някои казват – и плочите донасят известна утеха. Но плочите могат да се счупят, а реалното никога не се чупи. И истинският живот седи в туй, което никога не се повтаря. Щом повториш едно нещо, ти не си в пътя на реалното, ти си в пътя, който индусите наричат майя. Хубави неща са, но ти повтаряш: „Аз те обичам, аз те обичам, аз те обичам.“ И стане банално. Е, какво искаш да те обичат.
към втори вариант >>

61. Да обичаш и да те обичат

НБ

Казвам: Малката любов е заради нас, тя внася утеха, а голямата Любов внася живота в човека.
Стоте моми един ден ще станат една мома. Като говорим за истинската Любов, за Любовта на сродните души, разбирам, че ще дойде една колективна душа и тогава всички тия души, които от памти века са ви любили, ще влязат в тази душа и ще станат едно колективно цяло. Хиляди души, събрани на едно място, образуват Любовта на една сродна душа. Хиляди души, събрани на едно място, образуват Любовта. Хиляди и милиони капки вода, събрани на едно място, образуват един извор. Казвам: Малката любов е заради нас, тя внася утеха, а голямата Любов внася живота в човека. Тя осмисля всичко в него и той става радостен и весел. Това е щастието на човека. Всички онези, които са писали по този въпрос, казват, че щастието е възможно само при Великата Любов, в хилядите и милионите души, събрани в едно, които могат да те обичат и в хилядите и милиони души, съединени в тебе, могат да те обичат. Следователно, това е Любовта, това е драмата на живота. Това е стремежът на цялото човечество – да се обичат.
към беседата >>

62. Трите врати / Любовта. (Три стъпки – три врати)

УС

И казва най–после, за да даде утеха на верующите, на избраните: „Този е мой син, духът ми, който е над него.“ Там ще вземете онзи стих „Духът ми, който е над тебе. (втори вариант)
Той вижда тия хора кой ще ги избави. При тия страдания, при тия пъшкания какъв смисъл има? И след като е размишлявал дълго време, в неговия ум се хвърля една светлина и той вижда тази работа – не могат хората да се спасят сами и трябва да стане сгъстяване. И като поглежда Господ, вижда, тия хора не разбират смисъла на живота, не могат да се избавят. И най–после Господ решил той сам да стане спасител. И казва най–после, за да даде утеха на верующите, на избраните: „Този е мой син, духът ми, който е над него.“ Там ще вземете онзи стих „Духът ми, който е над тебе. И рече Господ на Господа моего.“ Той се подразбира дълбоко, Бог, не онова Божественото, което е в тебе. А от мен, този е моят свят завет, говори Господ: „Духът ми, който е над тебе. И словата ми, които турих в устата ти, не ще оскудеят от устата ти, нито от устата на семето ти, нито от устата на семето на семето ти, отсега и до века, говори Господ“ (21. стих). Нещо, в което човек трябва да вярва, без да му се обяснява. Ако дойде обяснението – добре.
към втори вариант >>

63. Възходящият път / Възходящият път. (Трите думи. Писмото)

УС

Слънцето на ранина сутрин изгрява, на работа идва; по обяд деня оповестява, на всички ястие дава, а вечер залязва, на почивка отива, утеха да дава, на отрудените вяра да вдъхва.
И тъй, да направите добро на човека с любов, това значи, да не накърните с нищо неговата воля, неговото сърце и неговия ум. Сега ще ви кажа няколко мисли, които водят към възходящия път. Светлината тича, въздухът пристъпва, водата се мести, а почвата стои. Слънцето грее, въздухът вее, водата чисти, а земята чака семето да поникне. Светлината озарява, тъмнината помрачава; въздухът разведрява, водата жаждата утолява, а твърдата почва тежестта поддържа. Слънцето на ранина сутрин изгрява, на работа идва; по обяд деня оповестява, на всички ястие дава, а вечер залязва, на почивка отива, утеха да дава, на отрудените вяра да вдъхва. Животът здравия радва; смъртта болния угнетява. Духът отрудения утешава, нему вяра вдъхва да мисли за Единния, що в него живее. Той ще о време всичко в добро да превърне и смъртта от пътя му ще премахне. Познаването на добро и зло в човека смъртта въведе, да му е господар, докато достигне познанието на Единния, Истинен Бог, в Когото животът е без ограничение. Той е Единният на вечната, разумна Любов - Той - от Когото отначало Любовта заблика - Единното Слово на всевечната Мъдрост, що всичко създаде и постави конец - връзка с необятната Истина, що всичко със светлина огради.
към беседата >>

„Слънцето на ранина сутрин изгрява, на работа идва, по обед деня оповестява, на всички ястие дава, а вечер залязва, на почивка отива утеха да дава, на отрудените вяра да вдъхва.“ Пак трябва да го тълкувате. (втори вариант)
Това е физическото. Ако ви чета така бързо тези изречения, какво ще разберете вие? Практическа работа. Сега другото положение от отривистата реч: „Слънцето грее, въздухът вее, водата чисти, а земята чака семето да поникне. Светлината озарява, тъмнината помрачава, въздухът разведрява, водата жаждата утолява, а твърдата почва тежестта поддържа.“ Пак трябва да ги преведете тези. „Слънцето на ранина сутрин изгрява, на работа идва, по обед деня оповестява, на всички ястие дава, а вечер залязва, на почивка отива утеха да дава, на отрудените вяра да вдъхва.“ Пак трябва да го тълкувате. Това са символи, това са закони. „Животът здравия радва, смъртта болния угнетява, духът отрудения утешава, нему вяра вдъхва да мисли за Единия, що у него живее. Той ще овреме всичко в добро да превърне и смъртта от пътя му ще премахне.“ Познанието на добро и зло в човека смъртта въведе, да му е господар, докато постигне познанието на единния истинен Бог, в когото животът е без ограничение, Той е единния на вечната разумна любов, от когото в началото любовта заблика, единното слово на всевечната мъдрост, що всичко създаде и постави конец–връзка с необятната истина, що всичко в светлина огради. Постави тя свободата за мерило, живота за награда и светлината за наслада и повика духа на човека отдалеко, постави го да се учи в този обширен свят, изправи го пред себе си: „Слушай – му проговори тя – чадо на Бога живаго, тебе ще дам всичко това, само да слушаш.
към втори вариант >>

64. Забравените неща

НБ

Вие не го вземате за утеха, казвате: Това беше само за Христа, Той е Син Божи, на Него може да служат, но при нас, грешните, кой ангел ще дойде, само дяволите идат.
В Господнята Молитва е казано: „Хляба наш насъщний, дай ни го нам днес.“ И ако имаш жена, ако имаш деца, ако имаш приятели, на всички е определено, всички идат от един свят, вече уреден. Не мислете, че сега трябва да се уреди вашият живот. Имайте всички тази жива вяра и спокойствие и при най-големите изпитания. И Христос се моли и казва: „Не Моята воля да бъде, но твоята да бъде“. След като се моли, дойдоха ангели да Му служат. Вие не го вземате за утеха, казвате: Това беше само за Христа, Той е Син Божи, на Него може да служат, но при нас, грешните, кой ангел ще дойде, само дяволите идат. Който има духа Христов и сега ще стане. Ако духът Христов е с вас, и ангели ще ви служат. Но вярата ви е, вие вярвате, че сте християни, отказвате тия ангели, считате, че сте недостойни ангели да дойдат да ви служат. Божият Дух, който беше в Христа, ако ние имаме Божия Христов дух, тия същества, които са завършили своето развитие, най-благородните души, които може да ги срещнете, те живеят на земята и на небето, в пространството, посрещнеш ги, те се поусмихнат. Срещам един непознат човек, той е предрешен, някой път представляват старец с бяла ..... Това не е заблуждение.
към беседата >>

65. Котелът и торбата. Което имам / Земята като училище

УС

Докато се нуждае от утеха, от помиряване, от възстановяване на вътрешния мир, човек е в обикновеното съзнание. (втори вариант)
И това сте забравили. И тъй, докато съзнанието на човека не се пробуди, докато не гледа на природата като на нещо живо, нищо не може да постигне. Съзнанието на съвременния човек е обикновено, съзнание на различаване на добро и на зло. Това съзнание трябва да се повдигне, да мине в по-висока степен, да гледа на Бога като на свой Баща. Такова състояние наричаме синовно. Докато се нуждае от утеха, от помиряване, от възстановяване на вътрешния мир, човек е в обикновеното съзнание. Всичко това ще изчезне, когато той влезе в Божественото съзнание, или тъй нареченото свръхсъзнание или космично съзнание. Ще кажете, че трябва да се примирите с Бога в себе си. Няма защо да се примирявате всеки ден. Щом се примирите веднъж, вие сте примирени вече. Щом сте в синовни отношения с Бога, вие изпълнявате Неговата воля.
към втори вариант >>

66. Естественият език – музикалният език

ООК

Тая утеха да я оставите!
Този, сегашния живот, на Северния полюс не можеш да го живееш. Другояче казано: С тия разбирания, които сега имате, дълго време не можете да живеете там. Цялата Земя е северен полюс. Вие се утешавате и казвате: "Няма какво! Всички остаряваме и всички умираме." Това не е никакво разрешение. Тая утеха да я оставите! Истината не е там. Казвате: "Трябва да умрем." Ако ще умирам, аз трябва да знам защо умирам. Да знам, че умирам за нещо. И ако страдам, трябва да страдам за нещо. Трябва да имам някоя придобивка.
към беседата >>

67. Вяра безгранична и любов безгранична

ООК

Казвам, това, което може да даде утеха на човека, това е вярата.
Някой казва: "Гола вяра." Щом вярата ти е гола, тя е без любов. Някой казва: "В какво да вярвам? " Ще вярваш в любовта. Сега, това са две положения, които трябва да бъдат ясни. Животът не може да се прояви без любов и без вяра. Казвам, това, което може да даде утеха на човека, това е вярата. Да вярваш. "В какво да вярвам? " Ще вярваш в Бога. "И после? " Ще вярваш в Духа.
към беседата >>

68. Вътрешна връзка / Вътрешният говор и вътрешното слушане. Вътрешната мистична връзка

УС

После, по някой път има, ако искате вие да се утешите... Казвате запример: „Утеши ме.“ Лесно, утехата лесно може да дойде.
Дръжте връзка с всички хора. Разбирайте в дадения случай какъв е този човек. Почни да мислиш за някой учен човек – веднага ще придобиеш едно настроение за учение. Почни да мислиш за някой музикантин – веднага ще придобиеш туй музикално настроение. Да. С каквито хора дружиш... После, по някой път има, ако искате вие да се утешите... Казвате запример: „Утеши ме.“ Лесно, утехата лесно може да дойде. Едно време беше мъчно, сега е лесно. Какво? Ако е лятно време, иди, тури си гърба на едно дърво. И погледайте дървото 10–15 минути и веднага ти ще възприемеш състоянието и разположението на дървото. И ще се смени твоето състояние. Вие ще видите, че туй дърво седи тихо и спокойно.
към беседата >>

Отчаяни, обезсърчени хора са намирали спокойствие и утеха в горите, между дърветата. (втори вариант)
Достатъчно е да повдигнеш мисълта си нагоре, за да се свържеш с Бога, с Неговите светли мисли. Щом мислите ти са чисти и възвишени, ти ще превърнеш неразположението си в разположение, недоволството си в доволство. И обратното е вярно: ако се свържете с някой лош човек, веднага изгубвате разположението си. Ето защо, ако искате да станете учен, дружете с учени хора; ако искате да станете музикант, дружете с музиканти. Ако едно дърво е в сила да ти предаде своето състояние, колко повече човек може да направи това. Отчаяни, обезсърчени хора са намирали спокойствие и утеха в горите, между дърветата. Някой обезсърчен се облегне на едно голямо, здраво дърво и прекарва в размишление пет-десет минути. След това обезсърчението му изчезва. Той приел нещо от дървото, което сменило състоянието му. Не само дърветата, но и камъните оказват влияние върху човека. Ако си отчаян, че нямаш успех в живота си, седни на някой камък и започни да мислиш за него.
към втори вариант >>

69. Разумният човек

НБ

Сега, това, което ще ви кажа, не го прилагайте в момента, но приложете го, когато съвсем закъсате в живота си, когато, след като сте чели ред философи и никъде не намирате утеха, тогава само приложете това, което ще ви кажа.
„При това, забелязал съм, че когато намисля да посетя някой свой приятел и ми проиграе в това време лявото око, няма да го намеря в дома му. Това съм проверявал повече от сто пъти и в стоте едва ли ще има един случай на изключение.“ Питам го: „Как си обясняваш това нещо? “ – „Не мога да го обясня, но вярвам в него. Както вярвам, така става.“ Сега да се върнем към същественото – към разумния човек. Сега, това, което ще ви кажа, не го прилагайте в момента, но приложете го, когато съвсем закъсате в живота си, когато, след като сте чели ред философи и никъде не намирате утеха, тогава само приложете това, което ще ви кажа. Щом го приложите, ще видите резултата му. Толкова глупави работи сте правили и вършили, направете и това, което сега ще ви кажа. Чуйте и моите думи, които сега ще ви кажа: Дълбоко в себе си признайте, че всичко онова, което ви се случва в живота, е добро. Благодарете на Господа и кажете: „Господи, аз не искам нищо повече от това, което си ми дал.“ Поблагодарете дълбоко в душата си и останете с идеята, че Онзи, Който е създал вселената, не може да направи някаква погрешка. В Него няма никаква несправедливост – нищо повече.
към беседата >>

70. Три необходими неща / Три неща са потребни

УС

Та работата е там това дете в плачът намира една утеха. (втори вариант)
Биха ли те тебе? И спира се тогава да плаче. Та казвам сега, то вижда себе си. На това дете му обръща вниманието, като слуша, че онзи плаче; почва детето да мисли, казва: Аз зная, защо плача, а този коскоджа мъж човек защо плаче? Този възрастен човек какво има да плаче? Та работата е там това дете в плачът намира една утеха. То е едно състояние смяна на чувствата. Когато човек минава от едно сухо състояние в едно влажно състояние, от една коравина, от една неразбранщина в живота, плачът ще дойде като едно последствие. Като поплаче човек ще стане по-мек. Като не плаче човек, казват: Корав. Да престанат сълзите. Не.
към втори вариант >>

71. Старото отмина / Три фази има

УС

То е така казано само за утеха. (втори вариант)
То там е иносказателно казано. Има една сиромашия, от която ние трябва да се освободим. От нямане на думи ние казваме, че богатите няма да наследят Царството Божие. Е, кои ще наследят Царството Божие. Там са посочени деветте блаженства и Понякога вие се утешавате. То е така казано само за утеха. Това са методи и начини, път по който се идва в Царството Божие. А ние ще научим, че Царството Божие ще наследят онези, които обичат Бога и вършат Неговата воля. Същественото е това; Царството Божие ще наследят онези, които служат на духа и служат на душата; Царството Божие ще наследят онези, които служат на чистата човешка мисъл и на чистите човешки желания. Аз ги вземам в най-хубавия смисъл. Защото Писанието казва, че Бог е, който действува в нас, ходенето и желанието от Бога е.
към втори вариант >>

72. Бяга в Тарсис

НБ

Тя дава душа на вселената, крила на мисълта, утеха на скръбта.
И при това зло, този огън допринася много големи злини, но зимно време, при този студ, ако нямате накладен огън, какво ще правите? Даже тия, които са на Северния полюс, са приготвили гориво, за да може да прекарат зимата. Ние казваме в езическите времена, един езичник, който е бил преди Христа – Платон, какво е казал за музиката. Ние мислим, че християните, които носят идеите на Христа, те имат всичката истина. Той казва така: Музиката е морален закон. Тя дава душа на вселената, крила на мисълта, утеха на скръбта. Тя дава на всички неща радост и живот. Тя е основа на реда. Тя уяква човека, издига го към всичко добро, към всичко, що е добро, хубаво и красиво. Какво е разбирал Платон? Всичките певци и свирци.
към беседата >>

73. Планини и долини / Планини и долини. Умът и сърцето

СБ

РБ

Само болният човек се нуждае от галене, от утеха, от служене.
Хората трябва да знаят, че не са пратени на земята да ги обичат, но те трябва да обичат. Милиони години Бог е носил човека в утробата си, докато един ден го застави да излезе оттам и го прати в света, да покаже на всички страдащи Божията Любов и Неговите добродетели. Всеки човек трябва да разбере тази истина и да не очаква повече да го галят. Земята е място за работа, а небето – за възнаграждение. Там ще отдадат всекиму заслуженото. Само болният човек се нуждае от галене, от утеха, от служене. Само болният се нуждае от сестри и братя милосърдни. Той е аристократ, очаква слуги да му помагат. Здравият, обаче, е демократ; той е готов на труд, на работа. Следователно, човек е дошъл на земята да работи и да учи. Единственото нещо, върху което човек трябва да спре вниманието си, това е неговото лице.
към беседата >>

Болните сърца са аристократи, те обичат да имат слугини, да има няколко души лекари, после обичат утеха да им се казва. (втори вариант)
Галенето е като идете в небето, там ще ви галят. Не зная тази дума как да я разберете. Хубаво е галенето, но представете си двама души братя, които искат да се ръкуват. Ако ръцете на двамата са болни, ако се ръкуват, ще имат ли някой хубав усет. Или ако двама души са събрани, искат да се обичат и ако сърцата им са болни, как ще се обичат? Болните сърца са аристократи, те обичат да имат слугини, да има няколко души лекари, после обичат утеха да им се казва. Болните всякога искат да ги утешават, да влезеш в положението им, че са страждущи. Ако няма, топи му се сърцето, макар да е счупено. Та рекох, единственото нещо: обърнете внимание на вашето лице. Понякой път вие казвате, че някой човек е двоеумен, двоеличен. Една теория има, богословците казват, че три лица имал Господ.
към втори вариант >>

74. Път и постижение

ООК

Първата глътка ми даде една утеха.“ Първата глътка е за вашия ум.
Погледайте само водата хубава, как извира, но вие сте жаден, имате във вас желание, че като вземете нещо. Ще си извадите чашата от раницата, ще си извадите една чаша такава от скъпоценни камъни, чиста, ще измиете, ще вземете вода, няма да наливате отвън. От тази вода, която изпиeте, ще полеете на краката си. След туй, след 10 минути ще почерпите от тази вода, ще се обърнете към изток, значи към центъра, от който човек е излязъл и ще пиете. Десет минути ще почиваш, ще мислиш за първата глътка на тази вода и ще кажеш: „Благодаря ти, Господи, че си ме удостоил. Първата глътка ми даде една утеха.“ Първата глътка е за вашия ум. Втората глътка е за сърцето и сърцето приема тази жажда. Десет минути, пак ще почакате за вашето сърце и най-после ще пиете една глътка за самите вас. Човек е отруднен. Казваш: „Пий за своето здраве.“ Ще пиете за телото си. Ще пиете 3 глътки.
към беседата >>

75. Постъпвайте съвършено!

ООК

Сега аз искам да ви говоря не за утеха.
Всички онези от вас, които са нервни, имат много малко живот. Аз уподобявам живота на вода. Тялото трябва да е пълно. Всичките места на тялото трябва да са пълни с живот, да няма празно място, тогава животът е естествен. Щом някои клетки са празни, че няма живот, тогава се зараждат болезнените състояния. Сега аз искам да ви говоря не за утеха. Сега, някой път, казвате: „Няма нищо, щом болестта е за добро.“ Ние не сме длъжни да носим болките, нито пък Господ иска ние да страдаме. Понякой път болестта е една необходимост, трябва да излезе отнякъде. Има една изходна врата, през която болестта трябва да излезе навън. Туй място, през което болестта излиза, ние го наричаме изходен пункт на болестта. Може да те заболи крака.
към беседата >>

76. Доста е на деня

НБ

То е като онези, които употребяват виното за утеха.
И тъй жената минава и някои се сърдят на Ева, че е яла от забраненото дърво, но вие всеки ден ядете от това дърво. Понеже беше забранено да се яде от дървото на живота, беше забранено да се яде от дървото на познание доброто и злото. Но вие, всеки ден, най-малко три пъти ходите веднъж сутрин, веднъж на обед и веднъж вечерно време и ядете от това дърво. До тогава, докато ядете от това дърво, вие не можете да имате един здрав организъм. То е като онези китайци, които употребяват опиум. То е като онези, които употребяват виното за утеха. Човек от голяма скръб употребява виното да забрави скърбите. Та казвам: Онова, хубавото, което нарушават хората, вземете целия свят днес е един военен лагер, имаме една култура, християнска култура. Видни хора, учени, философи при това, един въпрос, който и децата може да го разрешат, те не могат да го разрешат. Кое е онова, което ги спъва? Има една хипноза.
към беседата >>

77. Двете благодарности

УС

И тя, ако беше се разболяла повече след целувката и ако беше умряла, той щеше да си даде утехата: Поне последния път я целунах!
Тя не знаела, че той я е целунал. Тя, като се събудила, болестта изчезнала от нея. Той разправя това. На другия ден той вижда, че тя е здрава и се зарадвал. И си казал: Хубаво стана, че я целунах. И тя, ако беше се разболяла повече след целувката и ако беше умряла, той щеше да си даде утехата: Поне последния път я целунах! Всяка целувка трябва да бъде начало на нов Божествен живот. Целувката подразбира начало на един нов Божествен живот. Има целувки, които са начало на живота. Има целувки, които са краят на живота. Два вида целувки има.
към беседата >>

78. Смяна на състоянията

МОК

Туй сега не ви го казвам за утеха, не искам да ви утешавам.
Следователно силно чувство аз наричам онова чувство – аз говоря за дадено чувство, дадена способност, което може да превъзмогне всички спънки. Сега, ако един екскурзиант пътува по ония планински върхове, нали ще срещне спънки, но желанието да се качи на високия връх трябва да превъзмогне всичките спънки, ще намери пътища да се качи. Ако няма туй желание, ще се върне назад, ще каже: „То е непостижимо“ – непостижимо за онзи, който няма силно желание. В природата има закон: турят спънки за способните хора. Щом имаш спънки, в тебе има нещо. Туй сега не ви го казвам за утеха, не искам да ви утешавам. Ако ви обезсърчавам, искам да ви опитам дали ще се обезсърчите. Обезсърчението и насърчението, те са два противоположни полюса. Като се насърчаваш, не се насърчавай повече отколкото трябва и като се обезсърчаваш, не се обезсърчавай повече отколкото трябва. Ти си повярвала, че дарбата тъй ще дойде. За дарбата трябва да се работи, ще пееш.
към беседата >>

79. Вътрешният господар

ООК

Реалността ни носи постоянно една вътрешна утеха.
Тогава ще имаш светлина и топлина; тогава ти си доволен от себе си. И след като си замине онзи, когото обичаш, ти си радостен. Ти не съжаляваш, че си заминал. Той е близо. И на небето да е, дето и да е, той по радиото все ти говори, отвсякъде имаш писма. Реалността ни носи постоянно една вътрешна утеха. Казахме: „Сила, здраве е богатство! “ Тогава ще дойдете и до следните три думи: „Път, Истина, Живот! “ Как ще изпеете тези думи? За три месеца пейте песента: „Сила, здраве е богатство! “ Развейте знамето.
към беседата >>

80. Вяра и вярване

СБ

РБ

УС

За утеха някои казват, че като се преродят втори път, тогава ще се подмладят.
Който вярва в тази Любов и я прилага, той ще се подмлади. Който не вярва в Любовта, живее в старото. В широк смисъл казано: Които живеят със старото, са стари хора. Които живеят с новото, са млади. Ако младият изгуби вярата си в новото, остарява; ако старият придобие вяра в новото, подмладява се. За утеха някои казват, че като се преродят втори път, тогава ще се подмладят. Ако сега не се подмладят, и в другото прераждане няма да се подмладят. Като разглеждате сегашното положение на хората, виждате, че евреите, които навремето бяха избран народ, днес са изложени на големи изпитания. Някога бяха пръв народ, сега са на последно място. Това се дължи на едно тяхно опущение. Днес всички народи – германци, англичани, италианци, французи, руснаци – се борят за първенство.
към беседата >>

81. Правата посока

ООК

Онѣзи, които вѣрватъ въ другия свѣтъ, тѣ се утешаватъ, малко утеха иматъ.
Но еднитѣ и другитѣ ще се разочароватъ. Материалиститѣ, въ края на краищата, трѣбва да остарѣятъ и умиратъ. Искатъ–не искатъ, вѣрватъ–не вѣрватъ – трѣбва да умратъ. Виждатъ, че отиватъ нѣкѫде. Кѫде отиватъ – не знаятъ, дигатъ си раменетѣ. Онѣзи, които вѣрватъ въ другия свѣтъ, тѣ се утешаватъ, малко утеха иматъ. Единиятъ го осѫждатъ, нѣма никаква надежда за помилване. Религиозниятъ пъкъ има малко надежда, че като иде въ другия свѣтъ ще го опростятъ вече. Вие вѣрвате въ оня свѣтъ, но имате пакъ нѣщо, което ви мѫчи. Ти вѣрвашъ въ Бога, но се сърдишъ на другаря си, за малка работа кипнешъ. Защо – и ти не знаешъ.
към беседата >>

Българинътъ, като иска утеха, казва: „Попѣйте ми“.
/Учительтъ нагласи цигулката/. Българитѣ, които разрешавали този въпросъ, толкозъ хиляди години пѣли, играли, безъ да разрешатъ въпроса на живота. По този начинъ, и хиляди години да минатъ, въпросътъ нѣма да бѫде разрешенъ. Българинътъ разрешава въпроса така: /Учительтъ свири тѫжна българска пѣсень/. Какво е разрешението? Българинътъ, като иска утеха, казва: „Попѣйте ми“. Следъ туй е миналъ въпросътъ на болния. /Учительтъ пѣе: „Има излазъ въ живота, има излазъ въ живота за благото на душата. Онзи, който вѣрва въ любовьта, той ще намѣри своя пѫть, веднага свѣтлината ще озари неговата душа. Той ще бѫде свободенъ да намѣри мѣстото на своята душа“/. Казвате: „Въ какво седи?
към беседата >>

Онези, които вярват в другия свят, те се утешават, малко утеха имат. (втори вариант)
Но едните и другите ще се разочароват. Материалистите, в края на краищата, трябва да остареят и умират. Искат-не искат, вярват-не вярват-трябва да умрат. Виждат, че отиват някъде. Къде отиват-не знаят, дигат си раменете. Онези, които вярват в другия свят, те се утешават, малко утеха имат. Единият го осъждат, няма никаква надежда за помилване. Религиозният пък има малко надежда, че като иде в другия свят ще го опростят вече. Вие вярвате воня свят, но имате пак нещо, което ви мъчи. Ти вярваш в Бога, но се сърдиш на другаря си, за малка работа кипнеш. Защо – и ти не знаеш.
към втори вариант >>

Българинът, като иска утеха, казва: ”Попейте ми”. (втори вариант)
/Учителят нагласи цигулката/. Българите, които разрешавали този въпрос, толкоз хиляди години пели, играли, без да разрешат въпроса на живота. По този начин, и хиляди години да минат, въпросът няма да бъде разрешен. Българинът разрешава въпроса така: /Учителят свири тъжна българска песен/. Какво е разрешението? Българинът, като иска утеха, казва: ”Попейте ми”. След туй е минал въпросът на болния. /Учителят пее: “Има излаз в живота, има излаз в живота за благото на душата. Онзи, който вярва в любовта, той ще намери своя път, веднага светлината ще озари неговата душа. Той ще бъде свободен да намери мястото на своята душа ”/. Казвате: „В какво седи?
към втори вариант >>

82. Който има уши да слуша, нека слуша

НБ

– За утеха.
Двамата мъже не могат да родят доброто. Всичките спорове се раждат от двамата мъже и едната жена. Двама мъже винаги ще се бият за една жена. Всичките несрети в живота се дължат на едната жена и двамата мъже. Тогава имате двама бащи: когато някой пие, казвате: Защо пие? – За утеха. Жена му го накарала от голяма тъга. Отива да пие, за да забрави скръбта и несретите. Защото има състезание между двамата, кого обича повече от двамата. Те са от различни цветове: единият чер, другият бял. Всякога жените обичат повече черните мъже, отколкото белите.
към беседата >>

83. Кесаревото кесарю, Божието Богу

НБ

Когато си скръбен, като помислиш заради Него, ако не внесе утеха, какъв е този Господ?
Хиляди хора от тия извори са подигнали. Колко хора са станали велики от запалените свещи на хората? – Нито един. Но от изгряващото слънце хиляди хора са станали гениални. Казвам: Божествено е туй, което в нас внася светлина и събужда в нас онова състояние на обновление. Когато си скръбен, като помислиш заради Него, ако не внесе утеха, какъв е този Господ? Като помислиш за Него веднага тази светлина да разпръсне всичките тъги. Всичките християнски народи какъв Господ имат? – Това не са християнски народи. Господ им гледа умовете. Ако всичките народи се явят и кажат: Ние искаме да изпълним Волята Божия, англичаните да кажат: Каквото Господ рече, ще го направим.
към беседата >>

84. Новата култура

СБ

РБ

В стария порядък тя присъства само за утеха на страдащите.
Значи, доброто ще смаже ума на змията. Кракът на жената ще излезе по-силен от главата на змията. Радвайте се, че е дошло време за изправяне на човечеството, за възприемане светлината и топлината на любовта. Време е вече за ликвидиране със стария ред и порядък на живота. Новият ред означава създаване на нов свят, дето любовта ще царува. В стария порядък тя присъства само за утеха на страдащите. Тя им казва: Бъдете герои, да понесете страданията, които ви се дават. Тя казва на слабия и на болния: Стани от леглото си, вземи оръжието си и върви напред! Болният не се нуждае от утеха и залъгване, но от сила и импулс. Защо дойде Христос преди две хиляди години на земята? – Да приготви условия за идването на Царството Божие на земята, на хората на любовта.
към беседата >>

Болният не се нуждае от утеха и залъгване, но от сила и импулс.
Време е вече за ликвидиране със стария ред и порядък на живота. Новият ред означава създаване на нов свят, дето любовта ще царува. В стария порядък тя присъства само за утеха на страдащите. Тя им казва: Бъдете герои, да понесете страданията, които ви се дават. Тя казва на слабия и на болния: Стани от леглото си, вземи оръжието си и върви напред! Болният не се нуждае от утеха и залъгване, но от сила и импулс. Защо дойде Христос преди две хиляди години на земята? – Да приготви условия за идването на Царството Божие на земята, на хората на любовта. Новият ред ще трае хиляди Божествени години, а не човешки. Затова е казано: „Тяхното царство е во веки веков". Праведните ще оживеят, ще добият сила и власт, ще възкръснат.
към беседата >>

85. Любовта бе в началото

НБ

Умряло едно дете в един дом и ти казваш: „Господ го взел.“ Не е утеха това.
Когато хората са неразположени към мене, причината е вътре в мене, аз не казвам, че хората са лоши. Ако вие отивате в домовете на бедните и внасяте блага заради тях, няма ли да ви посрещат, няма ли да ви приемат? Ако вие отивате като кредитор, само да си вземете заема, онова, което сте им дали, ще ви приемат ли добре? Казваш: „Не ме приеха.“ Ти отиваш като кредитор, като екзекутор. Отиди да им кажеш сладки думи, да им занесеш нещо. Умряло едно дете в един дом и ти казваш: „Господ го взел.“ Не е утеха това. Аз, ако вляза в един дом, дето заминал един 120-годишен старец, няма да го върна от оня свят. Да го върна значи да го туря пак в затвора. Той е свободен. Ако е едно дете на 5 години, ще му върна живота, нека занесе радост на майка си. Казвам: И вие правете същото.
към беседата >>

86. Създаде Небето и Земята

НБ

И виждам, че във войната Божественото [е], Което слиза да даде утеха на хората.
И да благославяте Името Божие. Съзнавам, че е трудно, не е лесна работа. Ако сега идете на бойното поле, ще видите хора със скъсани ръце и крака, пукнати глави, има 100–200 000 хора избити. Вие съвсем ще се замотаете. Не е лесна работа. И виждам, че във войната Божественото [е], Което слиза да даде утеха на хората. Във всичките противоречия, които войната създава, само Бог е в състояние да примири противоречията на войната. Който изгуби живота си, кой ще му го върне? Ако човек отива във войната с вяра, животът му ще се върне. Ако отива без вяра, ще усети всичките горчивини. Сегашният живот е една война вътре.
към беседата >>

87. Оживяване

НБ

Скръбта трябва да се превърне на радост, мъчението трябва да се превърне на утеха, робството трябва да се превърне на свобода.
Мислите ли един човек, който цялата нощ е плакал, подули са му [се] страните, станал е жълт... Мислите ли, че съвременните хора, които страдат, тия страдания са на място? Всичките нагъбясали трябва да излязат навън. Страданието е лечебен метод. Всеки човек, който не се радва, и всеки човек, който скърби, ако не е Божията Любов в света, ние бихме умрели от скръб, от мъчение, от страдание. Благодарение на Любовта, която постоянно прави абцес, превръща скръбта на радост. Скръбта трябва да се превърне на радост, мъчението трябва да се превърне на утеха, робството трябва да се превърне на свобода. Постоянно трябва да става смяна. Ако не става тази смяна, човек е осъден да носи своите последствия. Този, богатият човек, дето Христос говори и го дава за пример, ако би се научил да сподели участта на Лазара, той би бил при други условия. Той не сподели участта на Лазара в този свят. И като отиде в другия свят, разделиха се двамата.
към беседата >>

88. Блаженствата

СБ

РБ

Утехата е проява на Божията Любов.
Значи, тяхно е царството небесно. „Блажени нажалените, защото те ще се утешат”. (4 ст.). Който иска да се утеши, трябва да бъде нажален. Това е първото условие. Утехата е проява на Божията Любов. Следователно, не можеш да бъдеш утешен, докато не те обичат. Може ли да те утеши онзи, който не те обича? Страшно е положението на човека, когото не обичат. Той минава през големи страдания. Като обичате някого, давате му най-хубавите неща.
към беседата >>

НАГОРЕ

1.3616900444031