Търсене в текстове за 'Утеха'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 57 резултата в 41 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_02 ) Разумното начало в света - Боян Боев (1883 – 1963)

И веднага настава Мир в теб, идва утеха.
Това е характерно за Великото разумно начало. Той казва: „Заслужава този малък живот една малка радост.“ Няма друг като Бога. Тази черта само Бог я има. Когато човек е изоставен от всички, последният, който ще се намери до него, е Бог. Той е последното прибежище, последната инстанция, на която се спираме. И веднага настава Мир в теб, идва утеха. Паднеш; Бог ще ти каже: „Бъди спокоен, твоята работа ще се уреди.“ И от последната инстанция насетне всичко ще тръгне напред. Това трябва да бъде като ръководство. Дръжте в ума си това велико качество на Бога и като дойдете до най-голямо отчаяние, кажете: „До дъното съм стигнал, но това дъно е Божественото! “ Божиите пътища са така: една Божия работа, докато е пъпка, не можеш да я знаеш, а като узрее плода, тогава можеш да го опиташ и да видиш какъв е.
към текста >>

2. 003 ДОМ ТЕМЕЛКОВ - ПОСЛЕДНАТА ПАСХА - Боян Боев (1883 – 1963)

В онези усилени дни много хора намираха тук убежище, подкрепа, утеха и насърчение, почерпваха сили да издържат изпитанията.
- Тука вече няма условия да поддържа човек връзката си с Бога, да излезем. Той каза това сериозно, тъжен, като че казваше: "Тука няма въздух и слънце - да излезем". Тогава Учителят се оттегли с група ученици в близкото село Мърчаево в дома на един от учениците - Темелко. Учителят създаде тук малък свят, над които небето беше ясно, слънцето грееше и можеше да се диша свободно. Вълните на бушуващото море се разбиваха в неговите твърдини и бяха безсилни да нарушат светлия мир, който царуваше. В онези усилени дни много хора намираха тук убежище, подкрепа, утеха и насърчение, почерпваха сили да издържат изпитанията. Това е отразено в разговорите "Изворът на доброто".
към текста >>

3. 017 РАЗУМНИТЕ СТРАДАНИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

В онова време, когато хората идваха при Учителя за утеха, те слушаха думите му и'' ''разбираха, че трябва да изтърпят докрай.''
[[Изворът на доброто]] РАЗУМНИТЕ СТРАДАНИЯ ''Градът беше пуст, мъртъв, разрушен, опожарен; животът го беше напуснал. Нямаше хора в него.'' ''Беше зима, небето надвиснало тъмно, непрогледно. Никакъв изход от положението не се'' ''виждаше. В онова време, когато хората идваха при Учителя за утеха, те слушаха думите му и'' ''разбираха, че трябва да изтърпят докрай.'' - Който страда и издържа докрай, той е герой. Който страда, той е герой, от него човек ще стане. Който не страда, от него нищо няма да стане. Дойде ли ви някое изпитание, благодарете на Бога. Изпитанията са привилегия за хората.
към текста >>

4. 40 ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Така изтълкувах съня си, една утеха ме изпълни.
Движението, благодатният простор, синьото небе, яркото слънце ми подействаха ободрително. Когато стигнахме в помещението на полицейското управление, не знам по какви причини ме оставиха в двора. Седнах на една пейка и поради голямата умора и многото безсънни нощи, съм задрямал и сънувам, че държа в ръцете си голямо парче хубава червена диня, но тъкмо да захапя от нея и нечия ръка я отхвърли. Когато се събудих, бях радостен - имал съм и друг път случай да се убедя, че когато сънувам да ям хубави добре узрели и червени плодове, винаги съм имал и големи неприятности. Знаех, лошото ще се отмахне от мен. Така изтълкувах съня си, една утеха ме изпълни. След малко заедно с жената ни закараха в едно мазе. Вече беше настъпила нощта и за никакво спане не можеше да се мисли. Стоях прав и се разхождах, доколкото можеше, в тясното мазе. Жената се беше сгънала на единствената пейка и говореше несвързани приказки. Късно през нощта се умълча и разбрах, че е заспала.
към текста >>

5. ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Утехата е Божествено качество.
В блаженствата Христос е дал най-елементарните правила, които човек трябва да познава, за да влезе във връзка с разумния свят. Хубаво е да размишлявате върху блаженствата, за да се ползувате от тяхната Светлина. Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно. Значи те имат условия да направят всичко, каквото пожелаят. Блажени нажалените, защото те ще се утешат. Утехата е Божествено качество. Няма по-лошо от това да не бъдеш обичан. При това положение ще изпиташ най-голямо страдание. Като те обичат хората, те ти дават най-хубавото, което имат в себе си. А като не те обичат, те ти дават най-лошото. Човек може да се утеши само когато го обичат.
към текста >>

6. Пророк Наум - Влад Пашов (1902- 1974)

Наум значи утеха.
Пророк Наум Наум значи утеха. Пророк Наум е седмият от 12-те малки пророци. Знае се, че е роден в Елукс, вероятно едно от галилейските села. Той е бил по времето па цар Езекия към 650-та година преди Христа. Цялата му книга се състои от 3 глави и едно предсказание за разорението на Ниневия, предадено много живо и образно, като че е присъствал на това разорение. Книгата започва с думите: „Пророчество против Ниневия, книга на видението на Наума, Елуксиянина." И той започва да изрежда видението в образи и като говори за гнева на Бога, казва: „Кой може да противостои пред негодуванието Му?
към текста >>

7. 6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Казва се, че там имало един човек, на име Симеон, който бил праведен и благочестив и който чакал утехата на Израиля и Светия Дух беше на него.
И заедно с Ангела дошъл цял небесен хор, който хвалел Бога, казвайки: "Слава на Бога на висините и на земята мир между человеците, в които е Неговото благоволение". След като Ангелите изчезват, те отиват във Витлеем и намират Мария, Йосиф и младенеца, лежащ в яслите и им разказват всичко, що са чули от Аангела. А Мария спазваше всички тези думи и размишляваше за тях в сърцето си. И когато се навършили 8 дни от раждането и трябваше да обрежат детето, дадоха му името Исус, както беше наречено от Ангела, преди да е било заченато. Като се навършват дните на очистението й според Мойсеевия закон, занесоха го в Ерусалим, за да го представят пред Господа. Казва се, че там имало един човек, на име Симеон, който бил праведен и благочестив и който чакал утехата на Израиля и Светия Дух беше на него. (Значи той е бил Посветен, който е знаел за идването на Христа и е очаквал да Го види). И нему било открито от Духа, че няма да види смърт, преди да види Христа Господа. И по внушение той отишъл в храма и когато родителите внесли детето Исус, той Го взел на ръцете си, благословил Господа, като казал: "Сега, Владико, отпущаш слугата Си с мир, според думите Си, защото видяха очите ми спасението, Светлината, която посещава народите. А баща му и майка му се чудеха на това, което се говореше за него. А Симеон ги благослови и рече на майка му Мария: "Ето това детенце е поставено за падане и ставане на мнозина в Израиля и за белег, против който ще се говори.
към текста >>

8. 11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

То е било винаги източник на вътрешна утеха за всички онези, които са били обременени със страдания и болка.
Ето защо Евангелието на Йоан е било Писание на всички християнски мистици, които са се стремили да изживеят това, което е описано в Евангелието на Йоан относно личността и Същността на Христос. То е било настолна книга на богомилите и на техните приемници розенкройцерите, и на всички мистици от западния свят. По друг начин се отнасяло християнското човечество през различните столетия спрямо Евангелието на Лука. Ако в известно отношение Евангелието на Йоан е било едно Писание за малцина, то Евангелието на Лука е било винаги една назидателна книга за мнозинството, за онези, които можеха да се потопят в сферата на християнското чувстване на нещата, изхождайки от наивността, от простотата на своето сърце. Като една назидателна книга преминава Евангелието на Лука през вековете. То е било винаги източник на вътрешна утеха за всички онези, които са били обременени със страдания и болка. Защото в Евангелието на Лука толкова много се говори за Великия Утешител, за Великия благодетел на човечеството, за Спасителя на обременените и потиснатите. Евангелието на Лука е било една книга, към която са обръщали своето чувство особено онези, които са искали да се проникнат от християнската Любов. Защото в Евангелието на Лука е разгърнато могъществото и убедителността на Любовта повече от който и да е друг християнски документ. И онези, които осъзнават по някакъв начин, че са обременили сърцето си с някои грехове, винаги са намирали назидание и утеха на обременените си души, когато са обръщали поглед към Евангелието на Лука, към това, което то благославя и са могли да си кажат: Христос не е дошъл за праведните, но и за грешните. Той е седял на трапезата с грешниците и митарите.
към текста >>

И онези, които осъзнават по някакъв начин, че са обременили сърцето си с някои грехове, винаги са намирали назидание и утеха на обременените си души, когато са обръщали поглед към Евангелието на Лука, към това, което то благославя и са могли да си кажат: Христос не е дошъл за праведните, но и за грешните.
Като една назидателна книга преминава Евангелието на Лука през вековете. То е било винаги източник на вътрешна утеха за всички онези, които са били обременени със страдания и болка. Защото в Евангелието на Лука толкова много се говори за Великия Утешител, за Великия благодетел на човечеството, за Спасителя на обременените и потиснатите. Евангелието на Лука е било една книга, към която са обръщали своето чувство особено онези, които са искали да се проникнат от християнската Любов. Защото в Евангелието на Лука е разгърнато могъществото и убедителността на Любовта повече от който и да е друг християнски документ. И онези, които осъзнават по някакъв начин, че са обременили сърцето си с някои грехове, винаги са намирали назидание и утеха на обременените си души, когато са обръщали поглед към Евангелието на Лука, към това, което то благославя и са могли да си кажат: Христос не е дошъл за праведните, но и за грешните. Той е седял на трапезата с грешниците и митарите. Ако за да се почувства въздействието на Евангелието на Йоан е била необходима една висока подготовка, за Евангелието на Лука можем да кажем, че никоя човешка душа не стои толкова ниско, за да не може да почувства пълното въздействие на топлината, която се струи от Евангелието на Лука. Така че, Евангелието на Лука е било винаги една книга за мнозинството, в която може да намери назидание и най-детската душа. Всички онези човешки души, които остават детски от най-ранната възраст до дълбока старост, са се чувствали винаги привлечен от Евангелието на Лука. Онези от християнските Истини, които са били представяни образно от изкуството, особено от живописта, които говорят най-убедително на човешкото сърце, ние ги намираме дадени в Евангелието на Лука, откъдето хо-рата на изкуството са вземали своите теми, въпреки че в това отношение другите Евангелия са доставяли много материал.
към текста >>

9. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

То е било винаги източник на вътрешна утеха за всички онези, които са обременени от страданията и болките в живота.
1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА Докато Евангелието на Йоан е една книга за мистиците, то Евангелието на Лука е било винаги една назидателна книга за мнозинството. Така е било считано то през всичките времена на християнството. То е било винаги източник на вътрешна утеха за всички онези, които са обременени от страданията и болките в живота. Защото в това Евангелие най-много се говори за великия Утешител, за великия Благодетел на човечеството, за Спасителя на обременените и подтиснатите. Евангелието на Лука е било винаги една книга, към която са обръщали своето чувство онези, които са искали да се проникнат от Христовата Любов. Защото в Евангелието на Лука е разгърнато могъществото и убедителността на Любовта повече, от който и да е друг християнски документ. Затова казваме, че Евангелието на Лука е книга на Любовта. И всички обременени във всички времена са намирали назидание и утеха в Евангелието на Лука.
към текста >>

И всички обременени във всички времена са намирали назидание и утеха в Евангелието на Лука.
То е било винаги източник на вътрешна утеха за всички онези, които са обременени от страданията и болките в живота. Защото в това Евангелие най-много се говори за великия Утешител, за великия Благодетел на човечеството, за Спасителя на обременените и подтиснатите. Евангелието на Лука е било винаги една книга, към която са обръщали своето чувство онези, които са искали да се проникнат от Христовата Любов. Защото в Евангелието на Лука е разгърнато могъществото и убедителността на Любовта повече, от който и да е друг християнски документ. Затова казваме, че Евангелието на Лука е книга на Любовта. И всички обременени във всички времена са намирали назидание и утеха в Евангелието на Лука. И тези, които по някакъв начин са изпаднали в робството на греха и се борят с него, са могли на основание на Евангелието на Лука да си кажат: Христос е дошъл не само за праведните, но и за грешните. И Той сам казва в Евангелието: "Аз не съм дошъл за праведните, но грешните да призова на покаяние". И Той е седял на трапезата с грешниците и митарите. Ако да се почувства и разбере Евангелието на Йоан е необходима една висока подготовка, то за Евангелието на Лука можем да кажем, че никоя душа не стои толкова ниско, за да не може да почувства топлината на Любовта, която струи от това Евангелие. В него намира назидание и утеха и най-детската душа.
към текста >>

В него намира назидание и утеха и най-детската душа.
И всички обременени във всички времена са намирали назидание и утеха в Евангелието на Лука. И тези, които по някакъв начин са изпаднали в робството на греха и се борят с него, са могли на основание на Евангелието на Лука да си кажат: Христос е дошъл не само за праведните, но и за грешните. И Той сам казва в Евангелието: "Аз не съм дошъл за праведните, но грешните да призова на покаяние". И Той е седял на трапезата с грешниците и митарите. Ако да се почувства и разбере Евангелието на Йоан е необходима една висока подготовка, то за Евангелието на Лука можем да кажем, че никоя душа не стои толкова ниско, за да не може да почувства топлината на Любовта, която струи от това Евангелие. В него намира назидание и утеха и най-детската душа. Всички хора, които запазват детската си природа от най-ранна възраст до най-дълбока старост, а били винаги привличани от Евангелието на Лука. И всички онези християнски истини, които са били обект на изобразителното изкуство, което е говорило най- убедително на човешкото сърце, ние го намираме дадено в Евангелието на Лука, въпреки, че и другите Евангелия са дали доста материал в това отношение. Който се остави да действа това Евангелие върху неговата душа и неговото сърце ще открие, че отначало докрай то е потопено в Принципа на Любовта и състраданието, на простотата и даже, в известна степен, на детинското. А това детинско намира най-топъл израз в разказа за детството на Исус от Назарет, което Евангелието на Лука ни предава. Ако вземем двете Евангелия, на Матей и на Лука, които говорят за детството Исусово, с една от първите сцени, които ни представят, ни дават своята характеристика.
към текста >>

А когато детето Исус бе донесено в храма, "...ето имаше човек в Ерусалим на име Симеон, той беше праведен и благочестив и очакваше утехата на Израиля.
Архангел Гавраил казва на свещеника Захари за момчето Йоан: "Още от утробата на майка си то е изпълнено със Светия Дух" (1;15). Гавраил казва също на Мария: "Дух Святий ще дойде върху тебе и силата на Всевишния ще те осени" (1;35). И когато Мария идва при Елисавета и тя чува поздрава на Мария, трепва детето в нейната утроба и Елисавета се изпълни със Светия Дух" (1 ;41). След раждането на момчето Йоан, елементът на Светия Дух се разширява и обхваща в себе си и свещеника Захария. "И баща му Захари се изпълни със Светия Дух, пророкува и казва:..." (1;67). А когато детето Исус бе донесено в храма, "...ето имаше човек в Ерусалим на име Симеон, той беше праведен и благочестив и очакваше утехата на Израиля. И Дух Святий беше на него. При едно вдъхновение Дух Святий му беше открил, че не ще умре, преди да види Христа, Господа. Сега той дойде в храма, воден от Духа" (2;25-27). След обрязването и след разказа за 12-годишния Исус, и двата пъти се казва, че Исус растеше в Мъдрост. С това е показано, че неговата душа е обгърната с аурата на Мария, обгърната е с дрехата на Мъдростта.
към текста >>

10. 6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

И този човек бе праведен и благочестив, и чакаше утехата на Израиля.
За тях се отвори небето и те влязоха във връзка с Духовни същества -ангелите, които им казват радостната вест, че се е родил Спасител на света. Според Окултната Наука, както вече изтъкнах в предишните страници, тук заедно с ангелите се явява и Буда, който е завършил своето човешко развитие и е станал равноангелен. И понеже има връзка с Човечеството и е работил за неговото повдигане и развитие, и той взема участие във великото дело, което се извършва на Земята. 6. Следващото откровение, за което Лука споменава е това, дадено на праведния Симеон и на пророчица Ана. От 25 до 35 стих на втора глава се казва: "И имаше в Ерусалим един човек на име Симеон. И този човек бе праведен и благочестив, и чакаше утехата на Израиля. И Светият Дух беше в него. Нему бе открито от Светия Дух, че няма да види смърт, докле не види Христа Господен. И по внушение на Духа той дойде в храма. И когато родителите внесоха Детенцето Исус, за да сторят за Него по обичая на закона, той го взе на ръце и благослови Бога, като каза: "Сега, Владико, отпущаш слугата си в мир според думите си. Защото видях с очите ми спасението, което си приготвил пред всичките люде, светлина за просвещение на езичниците и слава на твоя народ Израил.
към текста >>

11. 9. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

У Лука ние намираме много притчи за утехата, от която на пръв поглед се излъчва една голяма доброта.
Пет от тях са отправени към учениците, а останалите са към народа. И затова притчите към учениците са по- особени. Защото Той казва на тях: На вас е дадено да познаете Тайните на Царството Божие, а на другите се говори с притчи. Интересно е да сравним притчите на Матей с тези на Лука. У Матея почти всички притчи имат един строго съдийски характер и се чувства близостта на Стария Завет. У Лука ние намираме много притчи за утехата, от която на пръв поглед се излъчва една голяма доброта. Характерни в това отношение са притчите за добрия самарянин и за блудния син. Но, ако погледнем по-внимателно, ще открием в притчите и една друга нотка. Редом с милосърдието и добротата на самарянина и бащата, те ни показват и коравосърдечието на свещеника, на левита и на фарисея. Притчите на Лука се разделят на две категории: притчи, отправени към народа и притчи, отправени към учениците. Последните са притчи за размишление.
към текста >>

И затова Евангелието на Лука действа така целебно и утешително на всички измъчени и страдащи, на всички, които търсят цяр за болките си и утеха за скърбите и страданията си.
Трябва да намерим в какво съотношение седят притчите една към друга. Те са все символи, които трябва да се наредят по определен начин и тогава ще ги разберете". Евангелието на Лука навсякъде, било чрез притчите, било чрез отделните мисли и поучения ни разкрива Любовта като една мощна сила, която Христос внася в живота на човечеството. С извършените изцеления на всякакъв род болести и възкресението на мъртвите, ни е показано как силата на Любовта блика навсякъде от Евангелието на Лука. Лука е проповедник, евангелист на Любовта и затова в цялото си Евангелие, по най-различни начини ни говори за Любовта, която като мощна сила навлиза в живота на човека. И затова Евангелието на Лука действа така целебно и утешително на всички измъчени и страдащи, на всички, които търсят цяр за болките си и утеха за скърбите и страданията си. Защото той ни представя Христос като велик Церител, велик Утешител.
към текста >>

12. 10. БЛАЖЕНСТВАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

1. "Но горко на вас богатите; защото сте приели вече утехата си."
8. "Като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате. Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате и не видяха, и да чуят това, което вие чувате и не чуха." (10;23-24) 9. "Блажени неплодните и утробите, които не са раждали (23;29)" На тези блаженства, пак така разпръснати из Евангелието, отговарят десет горки. Първите четири горки отговарят на първите четири блаженства, отправени от Христос към учениците, дадени в 6-та глава, от 24 до 26 стих. 1. "Но горко на вас богатите; защото сте приели вече утехата си." 2. "Горко на вас, които сте наситени; защото скоро ще изгладнеете." 3. "Горко на вас, които сега се смеете, защото ще жалите и ще плачете." 4. "Горко на вас, когато всички человеци ви възхваляват; защото бащите им така правеха на лъже пророците." (6;24-26) 5. "Но горко на вас фарисеите! защото давате десятък за гьозума, за седефчето и от всякакъв зеленчук, и пренебрегвате правосъдието и Божията Любов.
към текста >>

13. 7. ТАЙНАТА НА ДЕВЕТТЕ БЛАЖЕНСТВА - Влад Пашов (1902- 1974)

И когато свържат своя живот с Христа и се изпълнят с новата Истина, те ще изживеят в себе си утеха за всяка скръб и страдание.
Тази сила, която свързва душата с тялото, окултната наука нарича етерно тяло. То обуславя характера на човека. В това етерно тяло се намира принципа на болката, на страданието. Едно същество, което има астрално тяло, може да страда само чрез повреждане на етерното тяло. Затова второто блаженство гласи: "Блажени скърбящите, защото те ще се утешат." Те могат да бъдат утешени, защото чрез Христа една нова сила е била донесена за етерното тяло. И когато свържат своя живот с Христа и се изпълнят с новата Истина, те ще изживеят в себе си утеха за всяка скръб и страдание. А фарисеят не носи страданието на другите хора, но той се обогатява материално от страданието на хората. Той чувства неговата сила да расте, колкото повече страданието кара хората да се нуждаят от него. Затова към него се отнася второто горко. Трето блаженство: "Блажени кротките, защото те ще наследят земята." Трето горко: "Горко вам книжници и фарисеи, лицемери, защото преминавате суша и море, за да направите макар и един прозелит.
към текста >>

14. 9. ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

"А който пророкува, той говори на човеци за назидание, за увещание и за утеха." /14;3/.
"Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствах, като дете разсъждавах; но откак станах мъж, напуснал съм детинското." /13;11/. "Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил на пълно познат." /13;12/. "И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и Любов; но най-голяма от тях е Любовта." /13;13/. В 14-та глава продължава започнатото в 12-та и 13-та глава, като казва: "Следвайте Любовта, но копнейте и за духовните дарби, а особено за дарбата да пророкувате." /14;1/. "Защото който говори на непознат език, той не говори на човеци, а на Бога, защото никой не му разбира, понеже с духа си говори тайни." /14;2/. "А който пророкува, той говори на човеци за назидание, за увещание и за утеха." /14;3/. "Който говори на непознат език, назидава себе си, а който пророкува, назидава църквата." /14;4/. "Желал бих всички вие да говорите езици, а повече да пророкувате; и който пророкува, е по-горен от тоя, който говори разни езици, освен ако тълкува, за да се назидава църквата." /14;5/. "Така и вие, понеже копнеете за духовните дарби, старайте се да се преумножат те у вас за назидание на църквата." /14;12/. "Затова, който говори на непознат език, нека се моли за дарбата и да тълкува."/14;13/. "Защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод."/14;14/.
към текста >>

15. 9. Раждането на новия свят, 4 февруари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И за утеха някои ще ви убеждават, че ще отидете в другия свят, където ще живеете в блаженство.
Също така би се изменило схващането на човека за същността на смъртта. Представете си, че можете да живеете 10 хиляди години на земята. Тогава другояче щяхте да гледате на живота и смъртта. След толкова хиляди години живот, вие бихте се радвали, че иде смъртта. А сега всеки момент човек е заплашен да си замине от земния живот. И за утеха някои ще ви убеждават, че ще отидете в другия свят, където ще живеете в блаженство. Но сегашният човек няма опитност и знания за този друг свят. Всичко още е скрито за вас. Съвременният човек с едностранчиви и повърхностни схващания, свойствени на самосъзнанието му, е дошъл и до заключение, че идеята за духовния свят, за душата и духа, са халюцинации на болни хора. Така стои въпросът за хората с познанията и разбиранията на самосъзнанието, което е загадка и само за себе си. Но за хората с развито свръхсъзнание, което се простира извън нашия триизмерен свят, духът, душата и духовният свят са така реални, както са умът, сърцето и триизмерният свят за човека на земята, който е свят на нашето съмосъзнание.
към текста >>

16. 7. Във великата Любов е спасението на човека, 7 април 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Тя внася утеха, а голямата любов внася живот в човека.
Като говоря за истинската любов, за любовта на сродните души, разбирам, че ще дойде една колективна душа и тогава всички, които от памтивека са ви любили, ще влязат в тази душа и ще станат едно колективно цяло с нея. И ти, който си обичан от всичките тези души, също така ще станеш едно,колективно цяло. Хиляди души събрани на едно място, ще бъдат като един голям извор. Любовта е един голям извор, който съединява в себе си усилията на милиони същества. Малката любов е заради нас. Тя внася утеха, а голямата любов внася живот в човека. Тя осмисля всичко в него и той става радостен и весел. Когато човек обича с великата Любов, в това е неговото щастие. Щастието е възможно само при великата Любов, в която хиляди и милиони души едновременно се проявяват чрез едно тяло, като един човек. Когато обичате с тази Любов и когато ви обичат с великата Любов, трябва да знаете, че това са милиони души, които се проявяват чрез едно тяло. Това е Любовта на Битието.
към текста >>

17. Страданията като необходимост за растенето - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако рече да ви отговори, вместо утеха, ще ви даде някаква глупост.
Само онзи може да разбира Живота, да има свое мнение и да помага на хората, който е страдал. Той има право да употреби най-хубавата храна, която Природата дава. Не познава ли страданието, човек се намира в положението на дете, което едва започва да пъпли. Какво можете да очаквате от този човек? Ако споделите с него своите опитности и страдания, той ще слуша като му говорите, без да ви разбира. Ако рече да ви отговори, вместо утеха, ще ви даде някаква глупост. Затова помнете: докато едно същество не мине през най-големите страдания, то не може да влезе в пътя на щастието, т. е. в Разумния живот. Защото страданието дава опитност, опитността дава Светлина, Светлината носи Знание, а Знанието отваря пътя към Разумния живот.
към текста >>

18. ЗА ОЧИТЕ МИ - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Бликнаха сълзи от очите на неутешимата жена и тя заразказва, че няма мир и утеха ни денем, ни нощем без Дорка.
Прибрах куфара си. На вратата се позвъни. Майка ми отвори и покани да влезе г-жа П., жената на главния учител. Беше облечена в траур, потопена в голяма скръб. Откакто ги постигна нещастието, тя за първи път се виждаше с майка ми и, изказвайки съболезнованията си, мама я запита за случилото се. Бликнаха сълзи от очите на неутешимата жена и тя заразказва, че няма мир и утеха ни денем, ни нощем без Дорка. - Треперехме над нея с баща и. Другите ни две деца починаха малки. Нея я отгледахме като писано яйце. За нея купихме къщата, подредихме я, и точно завърши гимназия, през лятото отидохме на село, и какво стана, как се простуди ... сълзи задавиха майката и едва изрече: за два месеца свърши с преплитане на червата ... Баща и и аз ще полудеем! Моята майка се стараеше да я утеши, но тя кършеше ръце, въздишаше и плачеше.
към текста >>

Като чух разговора, доближих се и за утеха й казах, че при пръв удобен случай ще попитам Учителя, а същевременно си мислех: „Горката, до къде е стигнала!
Моята майка се стараеше да я утеши, но тя кършеше ръце, въздишаше и плачеше. - Искам някой да ми каже нещо, да ме излъже макар, че е някъде ... и затова съм дошла. От Димитър разбрах, че Милка заминава за София. Тя нали вярва в задгробния живот, а там, в София е техният Учител. Нека го попита къде е сега Дорчето. Като чух разговора, доближих се и за утеха й казах, че при пръв удобен случай ще попитам Учителя, а същевременно си мислех: „Горката, до къде е стигнала! Че какво ли би й казал Учителя! " През десетте дни, които прекарах в София, разговарях пак два-три пъти с него, но не посмях да го попитам за дъщерята на главния учител във Варна. Мислех си: Къде ще занимавам Учителя с такива въпроси. Той е Учител, философ, мъдрец, но да вижда отвъд и да разправя какво правят заминалите!
към текста >>

19. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА - Методи Константинов (1902-1979)

В тяхното присъствие уморените и изтерзани от бурите на живота души ще намерят истинска утеха.
Това е светът на Слънчевата Дева. Тази Първа максима на Свободата ще ни доведе до Любов към Космичното Начало или, образно казано, ще ни даде възможност да достигнем най-високия връх на Универса. Както вече казахме, през духовно-мистичния период на Водолея, ще се изявят Слънчевите Деви. Те няма да бъдат облечени в тоги на жрици, нито в черковни одежди, а в най-фината и лъчиста дреха - дрехата на чистотата и кротостта. Те ще бъдат символ на първичната простота, проникната от флуидите на Всемирната Любов. В тяхното присъствие уморените и изтерзани от бурите на живота души ще намерят истинска утеха. Тези светли лъчезарни Деви на Кротостта и на чистата Светлина ще покажат Пътя към Живота за Цялото. По този начин човечеството ще излезе от света на относителността и човешката душа ще влезе във връзка с Първата Причина на живота.
към текста >>

20. МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

И един ден тя потърсва така утеха в упражненията по Паневритмия и отива при Михаил, посещава беседите.
той имаше вече около себе си създадено Бяло Братство. И точно така се наричаше - Бялото Братство, чувах в Париж. Вън от Париж той имаше голямо имение, където живее и където ставаха упражненията по Паневритмия. Паневритмията де, нали, играеха се упражнения. Жената на Басан беше загубила още тука в България своето малко дете Рафаел и беше много отчаяна. И един ден тя потърсва така утеха в упражненията по Паневритмия и отива при Михаил, посещава беседите. А Басан, който беше против тези беседи на Михаил и неговото представяне за Божествен. Той още тогава се е представял. Беше против него, но не каза нищо на жена си, защото смяташе, че тя по този начин все пак се утешава нали за загубеното дете и я оставяше свободна да се увери сама в някои неща. И един ден тя си дойде много разочарована и казва на мъжът си. Той я позна още по очите, че тя има нещо, нали голямо разочарование и че нещо иска да му каже и казва: „Ти защо не си ми казал, че Михаил не изпълнява точно думите на Учителя, нали както ги е казал, ами той говори от свое име, а не от името на Учителя.
към текста >>

21. ПРИ „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ' - Теофана Савова

И после продължава с приказки за неизречената мъдрост на Мировия Учител, за странника, който в дългия си път през вечността, се спрял тук и накарал този извор да избликне, та когато пътник морен потърси сили и утеха в самотен час, да спре при извора на любовта.
Морният пътник спира тук в захлас. Хубавата полянка го кани да отпочине, да се наслади на това чудно съчетание на природна хубост и човешки гений, да чуе живата приказка. И чешмичката, скромна, но мъдра, непрестанно струи и с тих глас ни казва: „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, -Вий, служители на живота, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор! " И после продължава с приказки за неизречената мъдрост на Мировия Учител, за странника, който в дългия си път през вечността, се спрял тук и накарал този извор да избликне, та когато пътник морен потърси сили и утеха в самотен час, да спре при извора на любовта. Второто от седемте рилски езера, край югоизточния бряг на което се намира изворът „Ръцете които дават", Учителя нарече Ел Бур или Благото на живота. 3 август Чухме хубава беседа от Учителя. Имаше много туристи. 4 август
към текста >>

22. ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА - Теофана Савова

Тогава моята душа се успокои и сега, където и да съм, в каквото и състояние и да съм, чувствам неговото ръководство, неговата помощ и утеха.
Легна си за малко, но после пак стана, чете, размишлява и даже посвири на цигулката си. При този начин на живот, странен и необясним за нас, той бе винаги деен, работеше непрекъснато, вършеше всичко с голяма съсредоточеност и присъстваше навсякъде. При разговор, в който споделяхме опитности и впечатления като ученици в духовната школа, една сестра сподели с мен: „Още не познавах добре Учението, когато почувствах нужда мислено да задавам въпроси на Учителя. Започнах да получавам отговори на въпросите си и разбрах, че той е моят Учител, че винаги е бил и ще бъде. Тогава моята душа се успокои и сега, където и да съм, в каквото и състояние и да съм, чувствам неговото ръководство, неговата помощ и утеха. И живея спокойно, като дете под бащина закрила." Един брат от Италия в писмо до Учителя казва: „Учителю, получих една картичка с образа на светия, който винаги се отзоваваше на моята молитва. Каква беше моята изненада, когато узнах, че този светия е жив, че живее в България, в София, живее в един квартал, който се нарича „Изгрев". И аз ще бъда много доволен, ако мога да дойда от моята страна, от Италия, и да видя този тъй ценен от моята душа светия." Учителя не се ласкаеше от благодарностите и похвалите, които получаваше, затова и не желаеше да ги знае. Понякога просто се скриваше зад скромния образ на лечителя.
към текста >>

23. 5.16 Завръщане на Учителя в София - Светозар Няголов ( -2013)

Затова всички, които са в непосредствена близост до него, намират утеха и разрешение на мъчните си въпроси.
Учителя е избрал да работи на Земята с най-твърдите, най-непослушните и самостоятелни души, които само той умее да вкара в ред. „Тук, на Изгрева, е най-хилавото и най-твърдото и ако то се оправи, всички останали ще се оправят. Тук са най-твърдите камъни и ако тях пробием, в света ще бъде лесно." (68, с. 47) Неговата Велика Любов стопява всички стари прийоми и разбирания, които спъват душите в тяхното еволюционно развитие и им показва единствения тесен и труден път към усъвършенстване и реализиране на съкровените им копнежи и идеали. Учителя познава отлично човешките души и техните желания и стремежи и ги храни със съответната необходима храна. Затова всички, които са в непосредствена близост до него, намират утеха и разрешение на мъчните си въпроси. Неговата мистична чистота и голямо сърце, изпълнено с Божията Любов — за благото на всички същества, привличат като магнит душите и около него непрекъснато има множество хора, главно от света, които обикновено идват да му благодарят за помощта, която той им оказва. Те слушат съветите му и отиват да ги прилагат в живота. Това е едно постоянно движение на видими и невидими същества, които влизат в контакт с неговия дух, възприемат необходимите енергии, които той обилно раздава на всички нуждаещи се, жадни за Словото души. Той е неизчерпаем извор на знания и светлина. Школата на Учителя е строг вътрешен университет и щом някой влезе в нея, започва веднага да държи сериозно изпити.
към текста >>

24. 6.4 Случки на Учителя с отделни личности по разкази на ученици от Школата - Светозар Няголов ( -2013)

Отчаяната съпруга отива при Учителя да му се оплаче и търси утеха.
Мъжът й е комунист и постоянно го преследват и уволняват от работа. Решава да отиде в Америка да спечели пари. Скоро се създават условия да реализира желанието си. Там се запознава с друга жена, за която се оженва. В писмо до жена си й обяснява че няма да се върне в България и тя да се справя с децата, както намери за добре. Отчаяната съпруга отива при Учителя да му се оплаче и търси утеха. Той я приема и тя му разказва патилата си. Учителя се замисля и казва: „В скоро време мъжът ти ще се върне." Тя го поглежда недоверчиво и му обяснява, че той се е оженил за друга. Учителя й повтаря: „Ще се върне." От този ден в Америка при мъжа й започва да се появява един старец с бяла брада, който му говори: „Кога ще си отидеш в България? Там те чакат." Мъжът отговаря, че няма да си ходи. Но този възрастен човек е крайно настойчив и всеки ден го посещава.
към текста >>

25. БЕЛЕЖКИ ЗА ЧИТАТЕЛЯ - Георги Томалевски (1897-1988)

Тогава, когато ще е отминала отчасти врявата на една разгневена философия, учението на Беинса Дуно – най-съвършеното и най-приложимото в живота тълкуване на Христовото Слово, ще се яви като обилен благодатен извор, от водата на който ще утолят жаждата си всички, които търсят смисъл и утеха в своя живот.
БЕЛЕЖКИ ЗА ЧИТАТЕЛЯ Изпълнени с любов към своя Учител, предани и трудолюбиви ученици на Бялото Братство в България събраха някои материали за неговия живот, с което ми помогнаха да напиша настоящата книга. Всичко казано в нея за рода, за необикновения път на учителевия баща - родолюбивия възрожденски свещеник Константин Дъновски, както за детството, юношеството, образованието и пътя на неговия син Петър Дънов, когото ние назоваваме с духовното му име Беинса Дуно - Учителят на Бялото Братство в България, а също за някои основни принципи на учението му не е достатъчно, за да се разбере неговото учение. Затова към казаното прибавяме неголемия раздел „Разговори с Учителя" и раздела, озаглавен „Мисли за любовта и закони". Твърдо и неизменно вярвам, че ще настъпят дни, когато изгладнялото и с опустошена душа човечество ще потърси и духовна храна. Тогава, когато ще е отминала отчасти врявата на една разгневена философия, учението на Беинса Дуно – най-съвършеното и най-приложимото в живота тълкуване на Христовото Слово, ще се яви като обилен благодатен извор, от водата на който ще утолят жаждата си всички, които търсят смисъл и утеха в своя живот. Беседите на Учителя ще бъдат първите пшеничени хлябове и първите освежителни глътки вода. Считам за необходимо да кажа на читателя още нещо. Макар че някъде в текста съм споменал с няколко думи за начина, по който Учителят изнасяше своите беседи, ще засегна този въпрос още сега. Учителят не правеше риторическо изкуство. Освен школските беседи той изнасяше беседи и за по-широка публика - така наречените неделни беседи.
към текста >>

26. УВОДНИ ДУМИ - Георги Томалевски (1897-1988)

Словото и животът на Учителя ще останат като утеха и пример не само за малката българска страна, в която се роди, но и един незабравим дар за всички хора по земята, душите на които са жадни за Божественото знание.
Цялото огромно наследство на този забележителен маг би могло да се сведе, независимо от голямото му многообразие, до три основни начала: любов, която носи изобилния и пълен живот; мъдрост, която носи пълното знание и светлина; истина, която дава пълната и безгранична свобода. Най-главното, на което той наблягаше често в своите беседи, е да научи хората да любят Бога. Той е приказвал за науката и за изкуството, за подвига на изпитанията, но за нищо не е говорил така вдъхновено и категорично, както за необходимостта човек да възлюби Бога над всичко в света. Помисли ли човек за Великия Баща на живота, трябва да почувствува една топлина и вътрешна радост, каквато никой на земята не може да му даде. И макар че Творецът е необхватен в своето величие, Учителят казваше, че човек може да се приближи до Него така, както едно дете приближава своя баща. Словото и животът на Учителя ще останат като утеха и пример не само за малката българска страна, в която се роди, но и един незабравим дар за всички хора по земята, душите на които са жадни за Божественото знание. За да има този, който държи в ръката си настоящата книга, една по-пълна представа за Учителя Беинса Дуно, в последващия разказ ние ще се постараем да проследим в едри черти неговия живот и средата, от която той произлиза.
към текста >>

27. Родопското село Устово - Георги Томалевски (1897-1988)

Затова и малко, и голямо в Устово го търсеше и за съвет, и за утеха.
Селата Устово, Райково, Долно и Горно Руеново оказват такъв непоклатим отпор на насилниците турци, че са успели да запазят вярата си4. Едно от селата с най-чисто българско население, запазило вярата си, е било село Селище, сегашното Устово. То никога не се е огънало пред нашествениците. Дух на непокорство, но заедно с него и дух на обич и мъдрост имаше в думите на Константин Дъновски. Народът се пробуждаше от робския сън, когато идваше в допир с него. Затова и малко, и голямо в Устово го търсеше и за съвет, и за утеха. Населението от родопския край дълги години не можеше да види нито аршин от прочутите ахъчелебийски и дардеренски шаеци. Всичко отиваше за потурите, антериите и абите на султанската войска. Повече от седемдесет хиляди топа аба беше дадена от околиите на Ахъчелебийско и Дардеренско. Малко ли нещо е това? И за тия неща ставаше дума, когато младите хора го посещаваха да ги учи на четмо и писмо.
към текста >>

28. Музиката - Георги Томалевски (1897-1988)

Характерно за песните в първата част е, че те носят белезите на началните стъпки на ученичеството, когато човешката душа търси утеха във всеотдайното упование на небесната милост.
Ние твърдо вярвахме, че тези песнички, а особено ония, които Учителят нарече окултни упражнения, един ден ще станат извор на вдъхновение на бъдещи музиканти, за да се създаде новата окултна музика. Създаването на Учителевите песни ние считахме като явление, при което по непознати нам пътища на духовен алхимизъм идеите се превръщат в музика. Това е причината, че всяка отделна песен упражнява строго определено въздействие върху слушателите. В един специално издаден сборник са дадени много песни, които могат да се отделят в две части. В първата част има песни от Учителя, но има и такива, сътворени от ученици по негови мотиви. Характерно за песните в първата част е, че те носят белезите на началните стъпки на ученичеството, когато човешката душа търси утеха във всеотдайното упование на небесната милост. Упражненията във втората част, наречена „Окултни упражнения“, имат вградено в себе си нещо ново, неизвестно на сегашната музика - един строеж в мелодията и музикалната архитектоника, които бележат нов вид вътрешна сила и дълбочина. Това не са обикновени песни, а мелодии, които не свършват със словото, тъй като между словото и музиката има връзка и е възможно да се стигне до еднозначност. В окултната школа на миналото музиката не е заемала най-предно място. На земята още нямаме напълно окултна музика. Тя сега се появява.
към текста >>

29. Как намерих пътя до него (Разказ по неписан спомен на сестра Василка Иванова) - Георги Томалевски (1897-1988)

Четиридесет дни чувах този хем далечен, хем близък говор, тези трогателни думи на утеха, които изясняваха моята реална връзка с нея, моята най-обичана от всички деца Ани.
Аз не знаех къде се намирам след този ден, който за моя живот беше връхната точка на най-голямата ми скръб. Това беше част, дял от скръбта на нашата земя, която е направила много човешки сърца като нажежен до червено камък. Нямах дори време и начин да се опомня какво става с мен в този ден, от който си отиде най-хубавото цвете. Моята скръб аз не можах да изживея така, както я изживяват другите люде, защото от деня, в който тя изчезна, аз непрестанно чувах нейния глас. Той звучеше в ушите ми и не само като глас или някакъв безсмислен вик, думи, думи чувах, като че тя беше някъде наблизо и настоятелно искаше да ме утеши. Четиридесет дни чувах този хем далечен, хем близък говор, тези трогателни думи на утеха, които изясняваха моята реална връзка с нея, моята най-обичана от всички деца Ани. Имаше часове, когато аз мислех, че обезумявам, че мъката ми е помрачила разума, но колкото минаваше времето, толкова по се уверявах, че това е някаква истина, която ние хората на тази земя не разумяваме. Тя непрестанно ми разказваше за розовото писмо, за чудесния бял кон, с който напусна къщата и колко хубав е бил на младини този необикновен човек, дошъл с някаква мисия на земята - скромен, прикрил могъщите си възможности и знания, защото е нямало кому да ги довери. Този прекрасен млад човек, когото годините, законите и времето, което тече на земята, превърнаха на белокос старец. Гласа на моята любима и очарователна Ани не престана до деня, в който аз реших да потърся Учителя Беинса Дуно. „Това е крайно необходимо, майко, - настояваше тя със своя глас в сънищата ми - както за мен, така и за тебе.
към текста >>

Каква е утехата, която ми даде мъдрият Учител?
Тръгнах си с най-различни и най-противоречиви мисли. Влязох в гората и задълбочена в размисъл, седнах на една пейка. - Господи! - започнах да говоря на себе си. - Какво голямо изпитание и колко невъобразимо голям героизъм се иска от мен, защото това изпитание и тази скръб ще трябва да ги нося цял живот. Каква е утехата, която ми даде мъдрият Учител? Каза ми, че тя е жива и никога не ще изчезне, както не изчезна захарта, която се превърна на сладчина. Той ми препоръча да започна да уча цигулка, за да не проклинам Господа... Както са незнайни пътищата и делата Господни, така е тайна и необозрима и човешката душа. Аз никога не можех да допусна и дори да си представя, че с мен ще се случат такива неща, на каквито станах способна след голямото нещастие, което ме сполетя. На тази земя ние сме роби на навици и традиции.
към текста >>

Аз вече не можех да живея без словото на Учителя и без утехата и смисъла, който намирах в учението на Бялото Братство.
Когато се случеше да пропусна да отида или когато не свирех известно време с цигулката, чувствувах полъха на един упрек към мен от Ани, а вече и от другите деца, които научиха, че аз по такъв начин давам израз на своята скръб. В тия дни къщата беше някак неспокойна. Гредите на тавана пращяха по особен начин и гардеробите като че помръдваха сухите си гърбове. * Минаха години. Аз вече не можех да живея без словото на Учителя и без утехата и смисъла, който намирах в учението на Бялото Братство. Това, дето казват, че времето премахва скръбта, е невярно. Скръбта си остава. Това, което прави времето, е, че то те прави годен да понасяш и дори да обикнеш тази скръб, а и нещо още по-чудно - да повярваш, че е било крайно необходимо и неизбежно да промениш из основи порядъка на своя живот. Различни са пътищата към пробуждане на човешката душа. Един от тези пътища е страданието.
към текста >>

30. МИХАИЛ КОВАЧЪТ - Борис Николов

Сега намерих утеха и спасение, но кой да ми кажеше тогава!
Изляза през нощта, отида напред пред окопите и заложа мини – само капсулите се показват. На сутринта почват – първо, барабанен огън по нашите позиции, после настъплението – идат, идат, идат на вериги! Аз чакам. Като дойдат до мината – стрелям в мината – бам! – И отиде цялата верига във въздуха, после втората, и така… Да, много хора съм избил аз, братко! Сега намерих утеха и спасение, но кой да ми кажеше тогава! Виж сега, какво пише тук: „Любете враговете си! “ Че кой е казал по-хубаво нещо от това?! Сега се учим как да живеем. И благодаря, благодаря на Бога, отвори очите ми! Сега зная, и за мене ще има милост пред Господа…
към текста >>

31. ЙОСИФ - Борис Николов

Но при него войниците намираха много утеха в грижите си.
Когато полкът тръгваше в атака, Йосиф вървеше начело, изправен, никога не се навеждаше, никога не залягаше. Той не носеше кръст в ръката си, а парабел, с който разчистваше понякога досадни врагове. Лъжата и лицемерието не обичаше – щом сме решили да воюваме, ще воюваме. Беше най-добрият стрелец в полка – мълчалив, затворен, в тези тежки времена никой не беше виждал усмивка на лицето му. Най-обичаше да прекарва сам. Но при него войниците намираха много утеха в грижите си. Имаше само един приятел – немският летец Ханс Льове. И когато Льове се приземи за последен път и го измъкнаха от кабината, цял надупчен с куршуми, Йосиф не се отдели от него. Льове му предаде книжата си: – Моля, изпрати това вкъщи – дълго време мълча, после с умоляващ глас каза: – Би ли се погрижил за Улф? Като чу името си, Улф, който лежеше до краката му, дойде при господаря си и завря глава до гърдите му.
към текста >>

32. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

Каква утеха е това?
Когато даваш, Бог е, Който дава чрез теб. Докато момата вижда Бога в момъка, тя е на прав път. Като почне да мисли, че той за нея е всичко, тя е на погрешен път. Идете, погледнете гробищата. Какво показват те? Каква утеха е това? Ще погребват в гробища, докато човек живее животински живот. Истинското човешко в човека е в борба с плътта. Животинското трябва да се подчини на човешкото, на Духа, който има Божественото начало на безсмъртието. Под плътта се разбира не тялото, но животинското естество у човека." Истината за това, че Божията глъбинна Същност е Любовта, е скрита за човека с низше съзнание. Само ако следва Божия закон, той може да просветли съзнанието си и да открие пътя към Истината.
към текста >>

33. Цар на Мрака - Николай Райнов

…Но скърбеше Ева по ласките на Сатанаиля, та не намери никъде утеха.
— За да се сбъдне това, що в клетва бе казал Всевишният някога: „Истина, истина ти казвам: ще дам дух на Човека, когато мине през Бездните, Земята и Трите Небеса.“ …А Ева плачеше по любовта на Сатанаиля, но не можа да я възвърне. И съзря я веднъж Адам, когато се къпеше в потока на Едема. Слънцето я миеше с лъчите си, по нейната слага изгряваше свенлива радост, че я гледа мъж, а очите и пиеха светлината на росен ден. И възпали в душата му пожелание погледът на Жената, която не бе още видял гола. А Ева умееше да се смее и да прегръща — и Адам простря към нея треперливи ръце. …Но скърбеше Ева по ласките на Сатанаиля, та не намери никъде утеха. Защото Сатанаил я гледаше дълбоко и тя виждаше цялата си душа, отразена в пламъка на неговите очи. И плачеше Ева — и всуе търсеше разтуха при Адама. Но ето, Адам я позна — и роди Ева от него син. И нарече го Евел, което значи Ридание. Защото в ридания го зачена и в ридания го роди.
към текста >>

34. Каин и Евел - Николай Райнов

И нямаше за него утеха.
Нямаше я в златните градини — и цветята не повтаряха песента на нейния глас. Зората изгряваше без нея — и луната не пилееше лъчи по златото на косите й. Нямаше никъде Каломаин. И посипа Каин с пепел главата си. И горчиво зарида. И нямаше за него утеха. Пречупи се отведнъж силното сърце под мъката — и под бремето на мудно линеене пращяха костите му. Той чупеше ръце и в грозни въздишки проклиняше земя и небе. И неговите вопли къртеха скали, а стоновете му избухваха в огнени облаци. Защото бе луд от скръб. И повика тогава баща си в своето отчаяние.
към текста >>

35. Слова на Блажения - Николай Райнов

Елате при мене, синове на земята: — чуйте думите на тогова, когото светът назова блажен! Блаженство няма — и няма утеха в живота на тези, които за утехи живеят! А мнозина са тия люде.
Слова на Блажения Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим. Слова на Блажения. Елате при мене, синове на земята: — чуйте думите на тогова, когото светът назова блажен! Блаженство няма — и няма утеха в живота на тези, които за утехи живеят! А мнозина са тия люде. Безброй са мъжете и жените, които мислят, че животът е сватба и земята — пиршеска трапеза. Има наистина още люде, които гледат живота през свилена забрадка… Жалко за забрадката! В разкъсване на забрадките и мрежите е сладостта на живота. И блаженство ще познае само онзи, които е стъпкал вси блаженства. Горко на тогова, които отиде там, дето са двама! — Третият е винаги тринадесети на пира… А мнозина са тия люде, които бързат да се долепят до двама щастливци, като се надяват да споделят щастието им. Но за тях не ще се намерят дори и дребни трохи.
към текста >>

Осем блаженства — осем блаженства знаете вие: утеха на земята, хубост на познанието, щастие на любовта, сладост на опиянението, разтуха на твореца, сила на движещия, приятност на спомена, упоение от живота.
И блаженство ще познае само онзи, които е стъпкал вси блаженства. Горко на тогова, които отиде там, дето са двама! — Третият е винаги тринадесети на пира… А мнозина са тия люде, които бързат да се долепят до двама щастливци, като се надяват да споделят щастието им. Но за тях не ще се намерят дори и дребни трохи. Слова на Еклесиаста, син Давидов, жрец на Йерусалим. Слова на Блажения. Осем блаженства — осем блаженства знаете вие: утеха на земята, хубост на познанието, щастие на любовта, сладост на опиянението, разтуха на твореца, сила на движещия, приятност на спомена, упоение от живота. А деветото блаженство — о, не знаете вие това блаженство: — за него заслужава да се живее. Блаженство неизрязано още върху скрижала на блаженствата: — Блаженство на мъката. Елате, синове на земята — от Кархидан до Хелвон, от Хидар до Йераполис! Чуйте думите на тогова, когото светът назова блажен! Няма блаженство за оногова, които си почива, защото го чака път. Блаженство има за тогова, който върви, защото го чака почивка. Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим.
към текста >>

Блаженството на земята: — блаженство на тези, които жадуват за евтина утеха: — утеха с вино от Хелвон и с кипяща медовина от Мелит.
Блаженство неизрязано още върху скрижала на блаженствата: — Блаженство на мъката. Елате, синове на земята — от Кархидан до Хелвон, от Хидар до Йераполис! Чуйте думите на тогова, когото светът назова блажен! Няма блаженство за оногова, които си почива, защото го чака път. Блаженство има за тогова, който върви, защото го чака почивка. Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим. Слова на Блажения. Блаженството на земята: — блаженство на тези, които жадуват за евтина утеха: — утеха с вино от Хелвон и с кипяща медовина от Мелит. Утеха на слабите. Не се залъгва с вино творецът, нито със сласт — зидарят на живота! Аз, Соломон, си сградих дворец от мрамори многоцветни, споени със сребро. И поставих широки извитъци от кедър, донесен от Санир, а по извитъците — вси животни на земята, издълбани от изкусна ръка на резбар. И настлах подовете с кипарисни дъсчици от Ливан — и вдълбаха майстори от Сидон и Тир в дървото кост, седеф и метали — и напъстриха в стройни редове растенията на Индия и Палестина. И злато ми донесоха търговците от Кетихем, та излях чаши за вино и рогове за медовина.
към текста >>

Утеха на слабите.
Елате, синове на земята — от Кархидан до Хелвон, от Хидар до Йераполис! Чуйте думите на тогова, когото светът назова блажен! Няма блаженство за оногова, които си почива, защото го чака път. Блаженство има за тогова, който върви, защото го чака почивка. Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим. Слова на Блажения. Блаженството на земята: — блаженство на тези, които жадуват за евтина утеха: — утеха с вино от Хелвон и с кипяща медовина от Мелит. Утеха на слабите. Не се залъгва с вино творецът, нито със сласт — зидарят на живота! Аз, Соломон, си сградих дворец от мрамори многоцветни, споени със сребро. И поставих широки извитъци от кедър, донесен от Санир, а по извитъците — вси животни на земята, издълбани от изкусна ръка на резбар. И настлах подовете с кипарисни дъсчици от Ливан — и вдълбаха майстори от Сидон и Тир в дървото кост, седеф и метали — и напъстриха в стройни редове растенията на Индия и Палестина. И злато ми донесоха търговците от Кетихем, та излях чаши за вино и рогове за медовина. А от Кипър ми пратиха медни позлатени съдини с тънки украшения от бронз я сребро.
към текста >>

Утехата на познанието — о, горчива утеха на слепеца, който върви пипнешком! Аз, Еклесиаст, възсиях в мъдрост над вси царе на Възтока.
И разлях вина и сладки отвари от Рамах. И видях, че е суета. Не се залъгва с вино творецът, нито със сласт — зидарят на живота. Слова на Еклесиаста, син Давидов, жрец на Йерусалим. Слова на Блажения. Утехата на познанието — о, горчива утеха на слепеца, който върви пипнешком! Аз, Еклесиаст, възсиях в мъдрост над вси царе на Възтока. И сплетоха магите притча за пътеките на моя ум. И казаха, че мъдростта ми е остра като кинжал. О, горчива утеха на слепеца, който върви пипнешком! И разчетох вси йероглифи, познах до един знаковете на златни таблици, разумях тайните на Агнето, Овена, Лъва и Пчелата. И всички ключове на Египет, врязани върху двадесет и две таблици от желязо, разбрах. И придобих тънкост на ума, за да проумея загадките на вси магични книги от Червената Земя, писани с кръв на кожа от бехемот.
към текста >>

О, горчива утеха на слепеца, който върви пипнешком! И разчетох вси йероглифи, познах до един знаковете на златни таблици, разумях тайните на Агнето, Овена, Лъва и Пчелата.
Слова на Еклесиаста, син Давидов, жрец на Йерусалим. Слова на Блажения. Утехата на познанието — о, горчива утеха на слепеца, който върви пипнешком! Аз, Еклесиаст, възсиях в мъдрост над вси царе на Възтока. И сплетоха магите притча за пътеките на моя ум. И казаха, че мъдростта ми е остра като кинжал. О, горчива утеха на слепеца, който върви пипнешком! И разчетох вси йероглифи, познах до един знаковете на златни таблици, разумях тайните на Агнето, Овена, Лъва и Пчелата. И всички ключове на Египет, врязани върху двадесет и две таблици от желязо, разбрах. И придобих тънкост на ума, за да проумея загадките на вси магични книги от Червената Земя, писани с кръв на кожа от бехемот. И не остана нищо скрито—ни върху небето, ни върху земята. И разумях, че е суета. Защото в нови йероглифи се заплете моята мъдрост — и в нови загадки втъна моят ум: йероглифите на силния, който търси свой път.
към текста >>

И разстлаха се пред мене пътищата на живота — и Човекът застана пред очите ми със своята скъдна утеха и мъка без дъно: мъка, с която се ражда — мъка, с която мре.
Ала няма година — само от пролет. Няма. И видях, че е суета. Слова на Еклесиаста, син Давидов, жрец на Йерусалим. Слова на Блажения. И рекох най-сетне в сърцето си: „Нека се опия от хубостта на света — от горчивата мъка на твореца — и нека бясната страст на движещия опожари душата ми!“ И в буйно опиянение преминах дни и нощи — в опиянение от всичко добро и зло. И разстлаха се пред мене пътищата на живота — и Човекът застана пред очите ми със своята скъдна утеха и мъка без дъно: мъка, с която се ражда — мъка, с която мре. И сърцето си в песни изпях и в хитро замислени притчи излях мъдростта на целия си живот. И разбрах, че е суета. Скъдна реч ще повтаря след тебе словата на твоята мъка — и негли беззъба уста ще пее псалмите на твоята млада радост… И в думите, с които се е надсмивало сърцето ти над света и над себе си, преситени от сласт бърни ще изсипват изцедъка на своите лишни пирове!… Изгрява слънце — и залязва слънце. А светът вечно стои: — от що ще се опиваш? Твори с болка душата ти — и с горест нарежда псалми на живота.
към текста >>

…Елате при мене, избраници на земята — чуйте думите на тогова, когото светът назова блажен! Няма блаженства — чуйте това! — няма блаженства и няма утехи, освен блаженството на мъката и утехата на самотния! Че в мъка се ражда богът — и на челото му засиява звезда.
И горчи в душата им, когато разберат, че са измамени. Защо са дирили блаженства. А блаженство няма. Слова на Еклесиаста, син Давидов, жрец на Йерусалим. Слова на Блажения. …Елате при мене, избраници на земята — чуйте думите на тогова, когото светът назова блажен! Няма блаженства — чуйте това! — няма блаженства и няма утехи, освен блаженството на мъката и утехата на самотния! Че в мъка се ражда богът — и на челото му засиява звезда. Че в самота мре човекът — и неговото име става пепел. Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим. Слова на Блажения.
към текста >>

36. Иисус на Планината - Николай Райнов

— За плачещите по кръстопътищата Ти донесе утеха — и тръгнаха след Тебе уморените, просяците и разпътните жени.
Глухи добиваха слух, за да усладят ухото си с музика на разпътни свирачки. Слепи проглеждаха, за да видят игри на голи танцувачки, които преплитат сластно крака, та да уловят в мрежите си слабия. Прогледналите отиваха все там, дето пее сластта и вие разблудни хора човешката похот… Цериш Ти, Господи… Но щом умреш и Слънцето угасне за човека — отново ще се роди болката из сърцето, защото е пълно с язви. …На падналите даваш Ти опора, за да паднат утре пак — пред страх от изтезание или смърт… И грозно Ти ще бъде падането им тогава… И бедните вървяха след Тебе, Господи — че Ти даваше на гладни хляб от небето, а на жадни — вода на живот. Но — що стори за другите, Рави? — За плачещите по кръстопътищата Ти донесе утеха — и тръгнаха след Тебе уморените, просяците и разпътните жени. Защото знаеше слова на вечен живот. Но на онези, които не са ни слепи, ни глухи, ни паднали, които знаят съблазънта на звънтящо злато, гънките на висона и разкоша на пурпура — нима за тях нямаше у Тебе слова на вечен живот? За тези, които заспиват при музика, събуждат се в благоухания и минават по цветя, не стори нищо Ти. Тези, които имат дворци за наслада и празници на любов, които служат с тънка мисъл на своя вкус — тях проклинаше Ти … Не клетва, не клетва, Господи — а път и скрижали трябва да им дадеш. …И за онези, които имат книги н философи, тънки измами на ума и сладости на чувствата — за тях Ти не каза дума.
към текста >>

37. Песен за Девата - Николай Райнов

У Нея се сбират всички обаяния, защото Тя е и Майка, и Девственица: Тя е чудо и загадка за ума, но за сърцето е утеха и блаженство.
Песен за Девата Румена зорница на деня — благословена да бъде Двата, Която се ражда от бляскавите вълни и пилее коси по морето! Неуловим е Нейният чар — и гиздостта на Нейния облик пробожда сърцето като двуостър меч. У Нея се сбират всички обаяния, защото Тя е и Майка, и Девственица: Тя е чудо и загадка за ума, но за сърцето е утеха и блаженство. Тя погалва силния — и неговата мощ се стапя като восък на слънце. Тя поглежда майчински слабия — и той добива смелост на исполин. Всеки е пред Нея дете — и Тя е Майка на всичко живо. Тя е родила душите, които живеят на земята. Светлина Я обвива.
към текста >>

38. Действие второ. - Велко Петрушев

Тук е място на утеха и наслада.
В този тъй важен момент, когато душата на Ханан бе тъй дълбоко развълнувана, заради предвижданата трагедия на Девор, чу го Царят на желанията — 3емон и бързо се отзова на това място. 3 е м о н . А, какво интересно същество! Прилича на някакъв фантастичен Бог! Кой сте вие, от где идете тук? Да не би и вие да искате да ви дам от жаркото вино и ястие от диви сърни? Заповядайте, седнете. Тук е място на утеха и наслада. Ще придобиете най- голямото удоволствие, като пиете от сладкото вино и ароматичната билка. Тогава желанията ви ще се изливат в горещи чувства, страсти и удоволствия. На, вземи и пий до забрава! Х а н а н. (взима кърчага и го хвърли на земята) Проклятие! Твоето омайно питие и ароматична билка носят само смърт! Махни се, изкушение, отпред лицето ми! Изменнико клети, ти ли отрови Девор? ! Где е Девор?
към текста >>

39. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

Просто цитирам „има хора с покрусени души, които търсят в нещо утеха.
Става дума за Александър Божинов. Той пише за попските заяжданици с дъновистите, докато те самите нарушават всяко от собствените си изискванията към противната страна в този вечен спор. Божинов печата във вестник „Сговор“ нещо за дъновския събор, и как един лаком поп му грабнал хляба от масата без да благодари, или да се извини. Попските вестници, както ги нарича той, не закъсняват да се обадят. „Търновски епархийски вести“ пускат брошура „Дъновизма като вредна секта.“ Замесват се в разправията „Сговор“, „Пряпорец“, „Зора“, „Зорница“, „Ново време.“ Става ясно, че никой от тези вестници не е дъновистки пропагандатор, и че искането дъновисткия събор да се забрани е смешно. Просто цитирам „има хора с покрусени души, които търсят в нещо утеха. Такива сломени души не са един, не са двама те са легион. Тая утеха те искат да я намерят не в черквата на моя поп (попът дето му грабнал хляба А.С.), където има повече панаир, отколкото благоговение, където е повече театър, отколкото молитвен дом, а в тихите дебри на планината, или в първия лъч на зората... Наричали се „братя“ и „сестри“ какво от това? Нали ние всички според христовото учение сме братя и сестри на земята?... За да не помислите, че съм дъновист ще кажа, че пуша по 30 цигари на ден, плюс две-три лули, попийвам си и на обяд и надвечер, ям повече месо отколкото зеленчук, лъчите на зората твърде рядко съм имал щастието да посрещам, и след това като ми се завърти главата... заключвам дори вратата на кабинета си.“ Въпреки врявата и истеричните нападки срещу Дънов, обикновеният българин не вижда в него никаква заплаха, не изпитва никаква омраза. Или поне решително по-малко отколкото към католическите църкви и синагогите.
към текста >>

Тая утеха те искат да я намерят не в черквата на моя поп (попът дето му грабнал хляба А.С.), където има повече панаир, отколкото благоговение, където е повече театър, отколкото молитвен дом, а в тихите дебри на планината, или в първия лъч на зората... Наричали се „братя“ и „сестри“ какво от това?
Божинов печата във вестник „Сговор“ нещо за дъновския събор, и как един лаком поп му грабнал хляба от масата без да благодари, или да се извини. Попските вестници, както ги нарича той, не закъсняват да се обадят. „Търновски епархийски вести“ пускат брошура „Дъновизма като вредна секта.“ Замесват се в разправията „Сговор“, „Пряпорец“, „Зора“, „Зорница“, „Ново време.“ Става ясно, че никой от тези вестници не е дъновистки пропагандатор, и че искането дъновисткия събор да се забрани е смешно. Просто цитирам „има хора с покрусени души, които търсят в нещо утеха. Такива сломени души не са един, не са двама те са легион. Тая утеха те искат да я намерят не в черквата на моя поп (попът дето му грабнал хляба А.С.), където има повече панаир, отколкото благоговение, където е повече театър, отколкото молитвен дом, а в тихите дебри на планината, или в първия лъч на зората... Наричали се „братя“ и „сестри“ какво от това? Нали ние всички според христовото учение сме братя и сестри на земята?... За да не помислите, че съм дъновист ще кажа, че пуша по 30 цигари на ден, плюс две-три лули, попийвам си и на обяд и надвечер, ям повече месо отколкото зеленчук, лъчите на зората твърде рядко съм имал щастието да посрещам, и след това като ми се завърти главата... заключвам дори вратата на кабинета си.“ Въпреки врявата и истеричните нападки срещу Дънов, обикновеният българин не вижда в него никаква заплаха, не изпитва никаква омраза. Или поне решително по-малко отколкото към католическите църкви и синагогите. Хората не се свързват с учението предлагано от Дънов поради една единствена причина, която вече споменахме: нагърбването с него ще доведе до нови навици, нови обичаи, нови задължения, нови ограничения, с които нито те, нито семействата и роднините им са свикнали. Ще се разклати уюта на старата семейна култура, в която са отгледани и с която се чувстват добре.
към текста >>

40. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

Премълча опита си за самоубийство и временната си слепота, която го бе довела тук да търси утеха като градинар на братството.
- Веднага да млъкваш! Избухнах преди да разбера какво правя. Затупах земята с крак и крещях отгоре му, и гатерът на мустака му замръзна, без да дореже последната му проповед. Следващото нещо, което помня, беше как брат Иван ме отвежда за ръка настрани от двамата приятели. Децата са лапни-шарани и беше лесно да се успокоя. Обиколихме огромния кръг на поляната, кухнята под гъстите лещаци, след това се търкулихме на тревата, и той ми разправи как бил във военното училище, как попаднал в затвора, заради нежеланието да се подчини на военната дисциплина и пр. Премълча опита си за самоубийство и временната си слепота, която го бе довела тук да търси утеха като градинар на братството. Разказваше само анекдотите от миналото си, и се смееше от сърце. - Уплаши го до смърт! В мига, в който видиш несправедливост, нападаш като овен с главата напред! Трябва да се научиш да бъдеш пo-сдържан, лорде, или ще има да патиш! - Говореше глупости на тате! - казах аз. - Всеки има недостатъци. И аз, и ти, и всеки... - Меденото звънче пак задрънка в гласа му. Много го развеселяваше тази случка.
към текста >>

41. Георги Томалевски - Георги Христов

Чувствам, че образът на майка се разлива в безкрайната ширина и оттам слиза утехата на една друга майка, която ме обича със същата обич както моята, и вместо черната си забрадка тя е заметнала плащеницата на звездната нощ.
Тя ни праща баницата. Мисля за моята майка. Спомням си как пътувах с нея във влака като дете. Там седяха ханъми с разноцветни наметки. - Как се различава лицето на майка ми от лицата на турските жени! Когато си лягам вечерта, когато слагам глава на коравата възглавка, над мен се разстила необозримо широко звездно небе. Чувствам, че образът на майка се разлива в безкрайната ширина и оттам слиза утехата на една друга майка, която ме обича със същата обич както моята, и вместо черната си забрадка тя е заметнала плащеницата на звездната нощ. Така аз се научавам да разговарям с великата майка на света, която слиза от небесните висини, докосва ме с топлата си длан и ме милва както тогава, когато бях дете. Още колко неща бих могъл да разкажа за Ачларе, но и това, малкото, което казах, е достатъчно да разберете какво велико нещо се извърши у нас сред това широко плодородно поле. После следва Карнобатският панаир, сандалите, които ни купи Жечо, гостуването при семейството на Мара и Теофана117 и връщането в нощта, когато щурците свирят из полето и на изток бавно се подава дискът на пълната луна. 22 юли - пътуване из Бургаски окръг Аз и Кръстю пътуваме из Бургаския окръг. Посещаваме селата на някои наши приятели.
към текста >>

НАГОРЕ

0.27592706680298