Търсене в текстове за 'Утеха'

Утехата 180.
Сбогуване 175. Непослушанието 176. Заграбеното наследство 177. Услугата 178. Полезните неща 179. Утехата 180. Едно кътче от Рая 181. Места в село Бистрица за новия Изгрев 182. Бомбардировките над София и будното съзнание 183. Гаргите и разрушителите на Изгрева 184. Заблуждение 185.
към текста >>

5. 122. МУЗИКАНТИ И МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ. БРАТСКИ ПЕСНИ

Борис Николов

Когато стигнала до третия куплет на текста от песента, там където се казва: „Ти утеха ни донесе, мой Учителю, поклон", тя се поклонила на Учителя като Го гледала така миловидно и където мелодия, думи, жест и изпятата песен са действали зашеметяващо.
„О, Учителю Благати", стр. 50 от песнарката. Било е на една екскурзия на Витоша, ден четвъртък срещу Възкресение Христово около 27.V.1921 г. когато пред 145 души Люба Радославова излиза от храстите на Бивака и запяла пред Учителя песента: „О, Учителя благати". Всички омаяни слушали. Когато стигнала до третия куплет на текста от песента, там където се казва: „Ти утеха ни донесе, мой Учителю, поклон", тя се поклонила на Учителя като Го гледала така миловидно и където мелодия, думи, жест и изпятата песен са действали зашеметяващо. Тя продължила песента, след което се поклонила и отново се скрила в храстите. Била е незабравима сцена. Жива сцена сред природата, а приятелите са били нейните първи слушатели. По този повод в разговор с приятели Учителят е споменал, че Люба в миналото е била египетска жрица. А сега беше наша сестра и дъщеря на Иван Радославов.
към текста >>

6. 179. УТЕХАТА

Борис Николов

179. УТЕХАТА Една жена в провинцията имала само един син.
179. УТЕХАТА Една жена в провинцията имала само един син. Той завършва университета, става морски офицер, но при къпане в морето, кой знае как се е случило, че се удавил. А иначе знаел добре да плува. Но някаква вълна го задавила и той не могъл да се справи и се удавил. Като получила съобщението майката паднала на земята като убита. Когато се съвзела плачела по цял ден в пълно отчаяние и не могла да се примири с мисълта, че е загубила сина си.
към текста >>

Един път една нейна приятелка казала: „Замини в София и иди на Изгрева при Учителя, там ще намериш утеха".
Той завършва университета, става морски офицер, но при къпане в морето, кой знае как се е случило, че се удавил. А иначе знаел добре да плува. Но някаква вълна го задавила и той не могъл да се справи и се удавил. Като получила съобщението майката паднала на земята като убита. Когато се съвзела плачела по цял ден в пълно отчаяние и не могла да се примири с мисълта, че е загубила сина си. Един път една нейна приятелка казала: „Замини в София и иди на Изгрева при Учителя, там ще намериш утеха". Жената послушала, дошла на Изгрева, а това било 40 дни преди да си замине Учителя от земята. Като влязла при Учителя, тя се хвърлила в нозете Му и плакала дълго време без да каже нито дума. Учителят седял неподвижно и мълчал. Дълго време минало и най-сетне жената повдигнала глава и погледнала Учителя. Той й се усмихнал леко.
към текста >>

7. 7. СЪЛЗИТЕ.

Борис Николов

Това тъй го разтърсва, думи на съчувствие и утеха.
В това време Учителят държи беседата си и изведнъж прекъсва Словото Си и вмъква тези думи: „Знаете ли колко струват тези сълзи? Аз ги събирам в шишенце, ангелите скъпо плащат за тях? " и продължава беседата си. Братът изтръпва. Тези думи се отнасят тъкмо за него. Това тъй го разтърсва, думи на съчувствие и утеха. Товарът слиза от гърба му, в душата му пак се възстановява мира и радостта от живота се връща в него. След беседата излиза на поляната, отново играе Паневритмия, но вече има крило на надежда. След това се приближава към Учителя, целува Му ръка и казва: „Учителю, благодаря! " А Той се усмихва: „Напротив ангелите ти благодарят, че с твоите сълзи те напоиха своите градини." На Изгрева отново е слънце за душата на Борис.
към текста >>

8. ІІІ.105. УЧИТЕЛЯТ И МУЗИКАТА

ТОМ 4

Характерно за песните в първата част е, че те носят белезите на първите стъпки на ученичеството, когато човешката душа търси утеха в смирението и всеотдайното отношение към Небесната Милост.
Ние твърдо вярваме, че тези песнички, а особено ония, които Учителят нарече "окултни упражнения", един ден ще станат извор на вдъхновения на бъдещи музиканти, за да се създаде нова окултна музика. Създаването на Учителевите песни ние считаме като явление, при което по непознати нам пътища на духовен алхимизъм, една идея се превръща в музика. Това е причината, че всяка отделна песен упражнява строго определено въздействие върху слушателите. В един специално издаден сборник са дадени много песни, които могат да се отделят в два отдела. В първия отдел има песни от Учителя, но има и такива, сътворени от ученици по негови мотиви. Характерно за песните в първата част е, че те носят белезите на първите стъпки на ученичеството, когато човешката душа търси утеха в смирението и всеотдайното отношение към Небесната Милост. Упражненията във втората част, наречени „окултни музикални упражнения" имат вградено в себе си нещо ново, неизвестно на сегашната музика - един строеж в мелодията и музикалната архитектура, които беле-жат вътрешната сила и дълбочина. Това не са обикновени песни, а мелодии, които ни свързват със словото, тъй като между словото и музиката има връзка и е възможно да се постигне една еднозначност. В окултните школи на миналото музиката не е вземала най-предно място. На земята още нямаме напълно окултна музика. Тя сега се заражда.
към текста >>

9. ІІІ.116. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО УЧЕНИЦИТЕ

ТОМ 4

Слънцето на ранина сутрин изгрява, на работа идва, по обяд денят оповестява, на всички ястие дава, а вечер залязва, на почивка отива, утеха да дава на отрудените вяра да вдъхва.
116. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО УЧЕНИЦИТЕ Възходящият път Светлината тича, въздухът пристъпя, водата се мести, а почвата стои. Слънцето грее, въздухът вее, водата чисти, а земята чака семето да поникне. Светлината озарява, тъмнината помрачнява, въздухът разведрява, водата жаждата утолява, а твърдата почва тежестта поддържа. Слънцето на ранина сутрин изгрява, на работа идва, по обяд денят оповестява, на всички ястие дава, а вечер залязва, на почивка отива, утеха да дава на отрудените вяра да вдъхва. Животът здравия радва, смъртта болния угнетява. Духът отрудения утешава, нему вяра вдъхва да мисли за Единния, що у него живее, Той ще овреме всичко в добро да превърне и смъртта от пътя му ще отмахне. Познанието на добро и зло в човека смъртта въведе да му е господар, докато достигне познанието на Единния истинен Бог, в когото животът е без ограничение. Той е Единният на Вечната Разумна Любов. Той, от Когото Любовта заблика, Единното Слово на Всевечната Мъдрост, що всичко създаде и постави конец, връзка с Необятната Истина, що всичко в светлина огради.
към текста >>

10. 6.59. ТРУДНИ МОМЕНТИ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

При тази красива обстановка, всяка душа, която пристъпваше, чувстваше в душата си Словото на Учителя, неизказан мир и огнен подтик за подвизи, за творчество, да бъде Апостол на великите идеи, които ще разтопят омразата, която се шири между човеците и народите, ще даде утеха на страдущата душа, вдъхновение на поета да напише най-хубавите свои песни и сонети, на художника - подтик да нарисува със своята четка красивите картини на природата, на скулптура - с длетото си да оживи мъртвия камък в образи и идеи, на музиканта - да схване и възпроизведе чудните мелодии, които непрестанно звучат в пространството.
Човек трябва да има вдъхновеното перо на истинския художник - поет, или четката на гениалния живописец, за да може да разкаже с думи и багри това, което стана някога тук и да се разнесе по етера, за да обхване в своята красота цялата земя. Тази красива поляна беше като някакъв вълшебен, приказен оазис, при който оазис са идвали да пият от великия извор на живота - Учителят, жадните за Великото Божествено Слово - душите от цялата наша планета. Тук идваше смирено да слуша словото на Учителя, изгорен от знойното слънце на Индия, от запад идваше високомерният учен - да провери своите теории. Будни души от цяла Европа - от Франция, от Италия, от Чехословакия, от Югославия и от много други страни, също от Близкия Изток - египтяни, турци, евреи и др. Разнасяше се по етера вестта, че е пристигнал Пратеник от Небето, вест, която се долавяше от най-будните души на човечеството. При тази красива обстановка, всяка душа, която пристъпваше, чувстваше в душата си Словото на Учителя, неизказан мир и огнен подтик за подвизи, за творчество, да бъде Апостол на великите идеи, които ще разтопят омразата, която се шири между човеците и народите, ще даде утеха на страдущата душа, вдъхновение на поета да напише най-хубавите свои песни и сонети, на художника - подтик да нарисува със своята четка красивите картини на природата, на скулптура - с длетото си да оживи мъртвия камък в образи и идеи, на музиканта - да схване и възпроизведе чудните мелодии, които непрестанно звучат в пространството. Тук идваха да черпят вдъхновение от Словото на Учителя не само будните души, но и болните, страдущите, немощните - да почерпят жизнен ток от магнетичните струи, които излъчваше Учителят. В присъствието на Учителя болните моментално оздравяваха, простите ставаха учени, глупавите поумня-ваха, защото Светлината на Учителя озаряваше техните умове и те започваха да разбират причините защо са били болни, прости и глупави. При тази красива обстановка и безкрайната верига от спомени, които звучаха в душата ми като някаква вълшебна легенда, аз седнах до Учителя на скамейката, която беше поставена в средата на полянката, където някога стоеше самотната бяла палатка. Аз знаех, че този разговор, който водех с Учителя ще бъде един от последните на физическия свят. Както вече казах по-горе, външната, обществена обстановка силно ме притискаше.
към текста >>

11. 59. СЕМЕЙНИ ИСТОРИИ

Единият търсеше утеха на друго място.
С него бяха неразделни приятели. Та този приятел също беше женен, но така се случи, че се залюби с жената на друг, който живееше на Изгрева. Създаде се връзка между този приятел, който беше в града и жената на онзи, който беше на Изгрева. Хайде да не споменавам имената им, защото те имат деца и ще се срамуват за бащите и майките си. Това не бе тайна за никого и бяха явни любовници. Единият търсеше утеха на друго място. Учителят вижда това и мълчи. Накрая аз отивам, не се стърпявам и казвам: „Учителю, това е вече безобразие и на нищо не прилича. Едни други да си крадат жените и мъжете". Учителят ме изгледа и каза с голяма болка: „Братята разрешиха въпроса за любовта и брака по-лошо от хората в света". Учителят беше много наскърбен и недоволен.
към текста >>

12. 86. ДА СЕ ОПРЕДЕЛИШ В ПЪТЯ НА ШКОЛАТА

Бях единствено момиче на майка си и за нея аз бях единствената утеха и надежда, че може да прояви чрез мен онези амбиции, които тя не е могла да реализира.
86. ДА СЕ ОПРЕДЕЛИШ В ПЪТЯ НА ШКОЛАТА Бях се родила в заможно семейство за тогавашните времена и баща ми беше отначало адвокат, после съдия и накрая завърши като учител по литература. Бях единствено момиче на майка си и за нея аз бях единствената утеха и надежда, че може да прояви чрез мен онези амбиции, които тя не е могла да реализира. Обикновено всяка майка разглежда себе си по такъв начин спрямо дъщеря си. Бях много малка, когато ме вдигаха и слагаха на стол пред пианото. Свирех само шест месеца на пиано и вече идваха да ме слушат. Аз станах главното чудо на майка ми и семейството ни и заради мен изведнъж се увеличи потока на гостите у нас. По онова време да ти идват гости от висшето общество бе за домашните ми голямо събитие и това означаваше, че са признати в обществото като равни.
към текста >>

13. 87. РАЖДА СЕ ЧОВЕК И ТРЪГВА ДА УЧИ

Жена му беше пълна със скръб и отиде при Учителя да се оплаква, да търси съвет и най-вече утеха.
Вашите деца трябва да бъдат духовни деца, а това са вашите добродетели. Човек не може да роди човек, а човек е само един канал, през който един малък човек трябва да излезе. Човек се ражда от Бога." Онези двете сестри седят, разбират загадката и сълзи се набират в очите им, защото Учителят вече им е дал отговор на цялото онова противоречие, в което бяха изпаднали. В първите години на Школата имаше една двойка омъжени - Михаил и Пенка Влаевски. Бяха се оженили и им се бяха родили две близначета, които не след дълго време умряха. Жена му беше пълна със скръб и отиде при Учителя да се оплаква, да търси съвет и най-вече утеха. Учителят я прие, погледна я строго, посрещна я много сдържано. А тя както си беше наумила да се изплаче пред Учителя, това и направи - изплака се. След това вдигна глава към Учителя и чакаше с някоя дума Учителят да я утеши. А той й рече: „Вие не сте дошли в Школата да раждате деца, а да се учите". Тя чакаше утеха, а чу съвсем друго, чу упрек от устата му.
към текста >>

Тя чакаше утеха, а чу съвсем друго, чу упрек от устата му.
Жена му беше пълна със скръб и отиде при Учителя да се оплаква, да търси съвет и най-вече утеха. Учителят я прие, погледна я строго, посрещна я много сдържано. А тя както си беше наумила да се изплаче пред Учителя, това и направи - изплака се. След това вдигна глава към Учителя и чакаше с някоя дума Учителят да я утеши. А той й рече: „Вие не сте дошли в Школата да раждате деца, а да се учите". Тя чакаше утеха, а чу съвсем друго, чу упрек от устата му. Тя се изненада много, започна да се обръща насам-нататък и не знаеше къде да се дене от неудобство. Всички онези, които бяхме около нея също гледахме учудени, защото в Братството имаше вече много женени, които си бяха народили деца и накрая всички смятаха, че ето виждате ли Братството се размножава и се разраства от вътре. А после се оказа, че всички тези братски деца бяха дошли по кармич-ни родови развръзки и след това родителите им изпитаха голямо разочарование от тях след като се отправиха към света. Те си бяха дошли от света и си отидоха в света, само че приятелите смятаха, че са родили деца и възпитават бъдещите жители на шестата раса. Получиха се много смешни положения за нас, които наблюдавахме от страни, но това бе жива трагедия за онези братя и сестри, които бяха родители на своите непослушни деца.
към текста >>

14. 104. ВЕЛИКИЯТ УЧИТЕЛ И ВЕЛИКИЯТ СТРАДАЛЕЦ

Аз исках нещо да му дам, но моята вътрешност е пустиня, аз съм много бедна, невероятно бедна, нямам нищо в себе си, което да му дам като утеха.
„Той няма никого в света", плачеше сърцето ми. Днес е празник, днес е Богоявление, хората се веселят, а той едничък носи тяхната скръб, ридае душата му и никой го не познава, никой не знае неговата дълбока тъга, пък и които го знаят само камъни хвърлят върху гърба му. Той е сам тук, не е от този свят и на неговото нежно сърце не може да се намери човек, който да отговори. За него няма човек, който да го погали, няма сърце, на което да склони главата си и да въздъхне. Той сам трябва да понесе своят скръб незнаен от никого без да се намери поне един тук на земята да пророни сълзи за него. Аз исках нещо да му дам, но моята вътрешност е пустиня, аз съм много бедна, невероятно бедна, нямам нищо в себе си, което да му дам като утеха. Учителят леко се отби и,тръгна към Изгрева. Видях го колко е слаб, приличаше ми като скелет, шапката му се бе изкривила, а косите и палтото му се развяват. Болката му отново долетя до мен и сърцето ми се сви болезнено. Никога в живота си аз не съм виждала такава скръб. Тя беше по-силна и от смъртта.
към текста >>

15. 135. СЪБОРИТЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

ир на нажалените, наскърбените, „МИР", казва Господ на Моите чада, тяхно е Царството от сега, „МИР, МИР ИДЕН МИРЪТ БОЖИЙ за праведните по сърце и утеха за всички".
Христовия Баща отгоре ще ви благжослови всички, които с чисто сърце търсите Господа. Мир Ви давам Аз, Мир и радост нося Аз на всички, които приемат живото учение на Христа. Нека изтече всичката мътна вода събрана от вековете. Нека паднат Павловите люспи от очите на хората и те ще познаят Бога и Той ще се засели между тях, те ще Му бъдат народ и Той ще им бъде Господ и Бог. „МИР", казва Христос на Моите ученици по целия свят, МИР на всички, които прилагат Моето учение, МИР на верните, МИР на търпеливите, МИР на кротките и смирените духом, МИР на всички, които търсят правдата и ЦАРСТВОТО БОЖИЕ. 17! ир на нажалените, наскърбените, „МИР", казва Господ на Моите чада, тяхно е Царството от сега, „МИР, МИР ИДЕН МИРЪТ БОЖИЙ за праведните по сърце и утеха за всички". ТАКА ГОВОРИ МОЯТ НЕБЕСЕН ОТЦА. МОЙ И ВАШ БАЩА, на всички страдующи. И Аз Вашия брат Ви казвам: „Пазете закона Му, дръжте Словото Му, ходете в Любовта Му и ще чуете гласа Му и сички от голям до малък ще го познаете, че е той Единиа и Неизменния във всичко на живота, и всичко произтича от Него самия, от неговата добра Воля." Ваш Верен. /Свещения подпис/ На 14 септември 1918 година е пробивът на Добро поле. Армията напуска фронта.
към текста >>

16. 146. ИЖДИВЯВАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНАТА ЕНЕРГИЯ

А пък той за утеха казва: „Какво си заплакала, не бой се.
Отново отива при Учителя и го запитва какво става с нейния син, да не би да му се е случило нещо, че няма никаква вест от него. Учителят вдигнал глава, загледал се в пространството, мълчал дълго време, накрая свел глава към нея, погледнал я и казал: „Нищо му няма. Момчето ти е добре и трън няма да го убоде, ще се върне жив и здрав". Минават десетина дена и в един ден тревожен за майката на вратата се чука и влиза завърналият се син. Майката плаче от радост и го прегръща, че синът й се е върнал жив и здрав. А пък той за утеха казва: „Какво си заплакала, не бой се. Дори с трън не се убодох". Той без да иска повтаря думите на Учителя, сестрата трепва, усмихва се и мислено изказва благодарност към Учителя: „Не нам Господи, а на Твоето име въздай слава". Ето това е един стих от Писанието, където човек е разрешил правилно задачата си и когато е направил общение с Бога, и когато е получил закрила от него той може правилно да оцени и да каже, че не на него, а на Онзи, Който с десницата го е окрилял в бедата, само тази десница е свещена и славата принадлежи на Нея. Аз съм на разговор при Учителя. „Учителю, трябва ли човек да има желание или пък да се отрече от тях?
към текста >>

17. 148. КОМАНДИРЪТ И СЛУГАТА

Аз очаквам той да каже нещо за моя утеха, да ми направи забележка, че може би вината е в мен, а той рече: „Добре, че Цанка нямаше деца, защото нямаше да може да ги възпитава".
Как се справяше там - тя си знаеше. Може би един от моментите, които я караха да идва в София бе да намери отдушник и пролука, за да може да се избави от атмосферата на доведена снаха в онзи дом. Ето защо в годината тя по няколко пъти идваше на Изгрева на гости, за да види братята си, а те бяха трима -Борис, Николай и Стефан и разбира се да види и приятелите, както и да се срещне с Учителя. Но след като видя в мене, че аз съм й главният враг и след като започна открита война с мен нещата се влошиха както за мен, така и за нея. Отивам при Учителя и споделям, че ето Цанка е дошла на Изгрева и че отново започва да ми създава неприятности. Аз очаквам той да каже нещо за моя утеха, да ми направи забележка, че може би вината е в мен, а той рече: „Добре, че Цанка нямаше деца, защото нямаше да може да ги възпитава". Аз се огледах и се чудя защо така Учителят ми говори нещо съвсем друго, а не онова, за което го запитах. Но понеже се бях оплакала освен от Цанка, така и от Люба Славянска на Учителя, че искат да отнемат Борис от мен той отново каза същото: „Тя не знае да си възпитава децата". Защо Учителят ми говореше за възпитание на децата им - едни, от които не бяха се родили, а пък другите на Люба се бяха родили. Какво означаваха тези две положения? Аз си тръгнах за дома и не можах да си отговоря на този въпрос.
към текста >>

18. 173. ЛАТВИЙСКА ПРИНЦЕСА НА МУЛЕ

Латвийката се насочи на друго място, за да търси там утеха.
Защото по този начин ще компрометира Учителя заради слабостите на учениците му. Предадох парите, тя ми даде разписка, която занесох на Учителя и разказах всичко. „Добре си направила", кимна с глава Учителят. Той нямаше доверие на този провокаторски дух, който можеше да направи голяма беля на Братството и затова му поиска разписка. А дякон-Симеон след като се облажи с латвийката както прави това котарак с риба и след като излапа парите й, то той се отдръпна от нея. Латвийката се насочи на друго място, за да търси там утеха. Имахме няколко такива случаи, защото латвийките бяха дошли да се омъжват. Говорим за онези, които използваха Братството за свои лични облаги. Но те всички приключиха по един и същ начин. Техния живот тръгна по една друга линия и те се отклониха от Братството. Спомням си една от латвийките се омъжи за Елиезер Коен.
към текста >>

19. 193. СЛУЖИТЕЛЯТ НА КЕСАРЯ

Ближните на ония, що сложиха кости в полето на честта, и на ония, що останаха немощни инвалиди, имат нужда - нужда въпиюща - от утеха; ближните на ония, които, макар живи и здрави, са в окопите, над които витае образа на смъртта, имат нужда от обнадеждаване; кой трябва да произнесе тая дума за утеха и да подхрани тая света надежда?
В цялата работа не виждам нищо, което да е противно на добрите нрави и на действуващите в страната закони. Тя, обаче, е един велеречив блам за занемелия амвон на народната ни църква. Разбира се, че ако от тоя амвон, както предписват каноните и църковната традиция, редовно се проповядваше на вярващите - нито Дънов, нито Ст. Михайловски, нито г-жа Чопова, нито мало-културният г. Чобанов щяха да намират слушатели и последователи-* Нуждата от религиозни беседи, особено през време на войната, силно се чувствува. Ближните на ония, що сложиха кости в полето на честта, и на ония, що останаха немощни инвалиди, имат нужда - нужда въпиюща - от утеха; ближните на ония, които, макар живи и здрави, са в окопите, над които витае образа на смъртта, имат нужда от обнадеждаване; кой трябва да произнесе тая дума за утеха и да подхрани тая света надежда? Не е ли това в тревожните дни, които преживяваме, една от първите длъжности на църквата - респективно на църковно-служителите? А, разбира се, щом тия нямат съзнание за тая своя длъжност, нуждаещите се ще се притекат на позива на ония, които, макар и не посочени официално, като призвани за тая работа, залавят се да я вършат с горещо усърдие. Дънов живее в София и проповядва публично вече повече от 10 години. Него слуша една доволно пъстра аудитория: покрай мъже с високо обществено положение и жени на висши военни и граждански служители на държавата, там се събират и хора от средната класа, па и такива из работничеството. Как е могло през течение на тоя дълъг период от време да не се обърне внимание на неговите проповеди, ако действително те са съдържали нещо престъпно, нещо противно на законите и на благонравието?
към текста >>

20. 294. ПИСМА НА УЧИТЕЛЯ ДО УЧЕНИЦИТЕ НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО

Мир, мир, иде мир Божий за праведните по сърце и утеха на всички.
Там гдето има светлина чистота Духовна, свобода Божествена, там Духът Царува." /Свещения подпис/ До учениците „Мир казва Христос, на Моите ученици по целия свят, Мир на всички, които прилагат Моето Учение. Мир на верните, Мир на търпеливите, Мир на кротките на смирените духом. Мир на всички, които търсят Правдата и Царството Божие. Мир на нажалените, на оскърбените. Мир, казва Господ на Моите чада, тяхно е Царството от сега. Мир, мир, иде мир Божий за праведните по сърце и утеха на всички. Така говори моят небесен Отец Мой и ваш Баща на всички страдущи. И ази ваш брат ви казвам: пазете законите Му, дръжте Словото Му. Ходете в Любовта Му и ще чуете гласът Му и всякой от голям до малък, ще го познаете, че е Той Единия и неизменния във всичко на живота и всичко произтича от Него самия, от Неговата добра воля." В.В. /Свещения подпис/
към текста >>

21. 294. ПИСМА НА УЧИТЕЛЯ ДО УЧЕНИЦИТЕ НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО

Мир, мир, иде мир Божий за праведните по сърце и утеха на всички.
Там гдето има светлина чистота Духовна, свобода Божествена, там Духът Царува." /Свещения подпис/ До учениците „Мир казва Христос, на Моите ученици по целия свят, Мир на всички, които прилагат Моето Учение. Мир на верните, Мир на търпеливите, Мир на кротките на смирените духом. Мир на всички, които търсят Правдата и Царството Божие. Мир на нажалените, на оскърбените. Мир, казва Господ на Моите чада, тяхно е Царството от сега. Мир, мир, иде мир Божий за праведните по сърце и утеха на всички. Така говори моят небесен Отец Мой и ваш Баща на всички страдущи. И ази ваш брат ви казвам: пазете законите Му, дръжте Словото Му. Ходете в Любовта Му и ще чуете гласът Му и всякой от голям до малък, ще го познаете, че е Той Единия и неизменния във всичко на живота и всичко произтича от Него самия, от Неговата добра воля." В.В. /Свещения подпис/
към текста >>

22. 5. НЕЗНАЙНИЯТ И НЕПОЗНАТ ШЕПОТ

Вътрешна някаква утеха?
Тихо, по-силно, настойчиво, убедително. „Има! " Чудно нещо. Веднага се успокоих. За пръв път ми се случваше такова нещо. Въображение? Халюцинация!? Вътрешна някаква утеха? Засмях се и си продължих пътя спокойна. Нищо не мислех повече. Потънах в околния шум и стигнах дома, където мълчаливо се вмъкнах и без да споделя нещо с вуйна си, си легнах и спокойно заспах. След няколко дни така се влоши положението ми в болницата, че аз трябваше да се върна в Стара Загора при леля си. Назначих се Учителю за втора година и заминах пак за село.
към текста >>

23. 39. ПОЛЯНКАТА

И всекиму е давал съвет, утеха, помощ, лек.
Тази дума не може да изрази това, което искам да кажа. Движенията им са пластични, ритмични, изящни. Тука в съборни дни когато са се събирали стотици хора, сме закусвали и вечеряли, насядали по тревата под ранните слънчеви лъчи или под трепета на звездите чай с маслини или сирене. Тука ни е научил на скромност и въздържание. Тука е приемал многократно всекиго от нас и седнали на катедрата или под боровете, или разхождайки се, е изслушвал нашите болки, скърби, противоречия, стремежи, мечти и идеали и пр., и пр. И всекиму е давал съвет, утеха, помощ, лек. Тука е държал и неповторими беседи! Тука всяка стъпка е напоена с дъх и аромат от Него - със спомен скъп на сърцето и душата! Полянката! Знаете ли какво значи за всеки от нас полянката? Ако знаехте, не бихте постъпили така, че да я затриете от лицето на земята!
към текста >>

24. 82. ТОЙ СЕ ВЪРНА ЗА НАС

Златка Георгиева (Вачева)

". Когато съм болна, при кого ще отида да ме излекува, когато съм в мъчнотия, противоречие, утеснение, кой, кой ще ми вдъхне утеха, вяра, надежда... Или когато съм отпаднала духом, кой ще ми каже: „Ами, че Ние те обичаме!
Къде, рекох, ще отседнеш? Може в гостните! " Или: „Някъде на топличко, на топличко! " Или когато си отивам, къде ще се отбия за сбогом, кой ще ми друсне топло ръката и ще каже: „Герой, герой да бъдеш! " Или „Другата седмица пак да дойдеш! ". Когато съм болна, при кого ще отида да ме излекува, когато съм в мъчнотия, противоречие, утеснение, кой, кой ще ми вдъхне утеха, вяра, надежда... Или когато съм отпаднала духом, кой ще ми каже: „Ами, че Ние те обичаме! " Беше при една среща, след като загубих своя единствен роден брат, когото обичах и който ме обичаше. Бях много скръбна и отпаднала духом и Той покрай много други хубави работи, които ми говори, каза: „Е, тебе ти е мъчно, че няма кой да те обича сега. Ами, че Ние те обичаме! " От коя уста можех тъй хубаво, тъй искрено, тъй бащински да чуя такива слова: „Ние те обичаме! " „Ние!
към текста >>

25. 7. МИХАИЛ ИВАНОВ

И един ден тя потърсва така утеха в упражненията по Паневритмия и отива при Михаил, посещава беседите.
той имаше вече около себе си създадено Бяло Братство. И точно така се наричаше - Бялото Братство, чувах в Париж. Вън от Париж той имаше голямо имение, където живее и където ставаха упражненията по Паневритмия. Паневритмията де, нали, играеха се упражнения. Жената на Басан беше загубила още тука в България своето малко дете Рафаел и беше много отчаяна. И един ден тя потърсва така утеха в упражненията по Паневритмия и отива при Михаил, посещава беседите. А Басан, който беше против тези беседи на Михаил и неговото представяне за Божествен. Той още тогава се е представял. Беше против него, но не каза нищо на жена си, защото смяташе, че тя по този начин все пак се утешава нали за загубеното дете и я оставяше свободна да се увери сама в някои неща. И един ден тя си дойде много разочарована и казва на мъжът си. Той я позна още по очите, че тя има нещо, нали голямо разочарование и че нещо иска да му каже и казва: „Ти защо не си ми казал, че Михаил не изпълнява точно думите на Учителя, нали както ги е казал, ами той говори от свое име, а не от името на Учителя.
към текста >>

26. 11. ДВЕТЕ АСТРОЛОГИИ

Симеон Арнаудов

Е, каквото потече и каквото протече все пак е малка утеха за мен и дано ви пренесе полза във вашият път като ученици.
Дори не е самохвалство, можех да му кажа и три пъти по толкова. Не можах да напиша тая книга. Дано тоя брат напише поне десет страници от това, което разказвам или път три пъти по десет страници, поне да може да измие част от срама ми и да заличи част от греха ми, който имам пред Учителя, че не написах тази книга. А Той видя в онази горна астрология, че ми се пада да я напиша. Но не я написах, защото вътрешната верига у мен бе разкъсана и не можа да се възстанови напълно, за да може по нея да протече духа на времето и на спомените! Е, каквото потече и каквото протече все пак е малка утеха за мен и дано ви пренесе полза във вашият път като ученици. А колко е хубаво човек да тръгне да върви по онзи хубав път, по който аз на времето бях го намерил и бях тръгнал да вървя. Срещнах се с Учителя, четях духовни книги, имах необикновени опитности, вървях по необикновен път. А моят път бе личен и много труден. Но не можах да се справя. Аз много бързах.
към текста >>

27. 87. ПОЕЗИЯТА ОТ МОЕТО ВЪТРЕШНО НЕБЕ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

А за утеха някой ми припомни: "Ще мине, времето лекува", ти чакай, моя горест мълчалива, а раната е все тъй жива.
В онази паметна, последна вечер, когато храма се затвори, душите ни ридаха безутешно, дълбока рана се отвори. 2 Да се помолим дружно пожелахме, о, скръбен шепот на сърцата, молитвата ни беше плач сподавен, но хладна, глуха бе съдбата. 4. Една ръка безмилостна, студена, в гърдите ми заби кинжал, от болката сърцето ми простена, притиснах раната си с длан. 5. За чуждите надянах горда маска, закрих очи за подлостта, и стана ми излишна всяка среща с приятели на радостта. 3. И като стон се песента понесе всред поруганата светиня, простихме се, заключихме вратите и светло минало в душите. 6. А за утеха някой ми припомни: "Ще мине, времето лекува", ти чакай, моя горест мълчалива, а раната е все тъй жива. 15.Х11.1958 г. 1. Ден мрачен ноемврийски, гледа намръщено небето към земята, подгонените облаци се лутат, а лъч от нийде не прозира. 2. Но мойто вътрешно небе е тихо, натам съм поглед устремила. Един, единствен образ грее там винаги, по всяко време. 3. Струи обилна светлина от него, и две очи ме гледат топло, мълча, но слушам в себе си дълбоко гласът познат да ми говори: 4.
към текста >>

28. 8. ПЕЧКАТА В МАЛКИЯ САЛОН

А Учителят е Този, Великият, Знаещият, Който дава и е готов да даде здраве, знание и утеха на всеки, който поиска, и който не поиска, но едно нещо Учителят не знае.
Ние за какво има да мислим при Неговото присъствие? Малкият баща е заменен с Големия. Ние сме още по-свободни и безгрижни. Учителят, при всичката си вътрешна, духовна и Божествена работа мисли и за децата, за учениците, които пристъпват към Школата, към Него, -ю още така малко разбират от великия План. Но присъствуват, гледат, слушат, започват да проучват и да се досещат. А Учителят е Този, Великият, Знаещият, Който дава и е готов да даде здраве, знание и утеха на всеки, който поиска, и който не поиска, но едно нещо Учителят не знае. Той не знае да каже: "Направи! Дай! " При Него ученикът трябва да се досеща. И това, което става тук, което е радост и гордост за Учителя, става по досещанията на досетливите. Затова и Учителят се радва.
към текста >>

29. 15. НАША ФАНА

В случая аз услужвах - от една страна на Учителя, за да може да влезе във връзка със заминалия, от друга страна на заминалия, да получи осветление и утеха от Учителя.
Може би и неговата младост и неподготвеност му причиняваха страдания, и Учителят правеше всичко възможно да успокоява както нас, така и него. И често, това се случваше обикновено в съботен ден, имах привилегията да бъда поканвана на разговор с Учителя. Горе на стълбата. И разбирах, че Учителят говори не на мене, а на моят брат. Но Учителят обича да възнаграждава всеки, който Му служи. В случая аз услужвах - от една страна на Учителя, за да може да влезе във връзка със заминалия, от друга страна на заминалия, да получи осветление и утеха от Учителя. И както каза при друг случай: Който пита, той взема питата, така и сега аз трябваше да получа наградата. След като ни изведе из хаоса на неразбраното и неориентирано положение, Той каза шеговито: 1. Наша Фана 2. То поникна каквото фана, и се фана. всичко стана.
към текста >>

30. 47. В КАУЧУКОВАТА ТРУДОВА КООПЕРАЦИЯ ОСВОБОЖДЕНИЕ - СОФИЯ

"В работата", каза, "намерих утеха и с нея си отгледах детето.
- Да разгледат фабриката отблизо и да напишат или нарисуват нещо. "Ние всички сме кооператори", отговори кооператорката Тинка Панайотова Никова, "всички работим. Да почива някой когато работят другите, това значи, да приеме другите да работят за него. Това е невъзможно". Тя е мила жена. "В работата", каза, "намерих утеха и с нея си отгледах детето. Сега е студент, М-та година медицина. Ожених го. И снахата е медичка. И аз още работя и ще работя. Не ми е трудно." Другарите ни отведоха в една стая,където каучукът се приготовлява на пластове, където въздухът е непоносим, и където, единствено по тази причина, работниците работят на две смени.
към текста >>

31. 82. ОБИКНАХ ЖИВОТА

От себе той иска човек да направи, утеха и гордост за двайсети век. 11.
А светлият, хубав концерт озвучава живота и пълни със много любов сърцата човешки, умът просиява и литва човекът крилато напред. 10. Сега? - Мир той иска. Условия иска. Различни и други от тези до днес. От себе той иска човек да направи, утеха и гордост за двайсети век. 11. Брат брата да срещне с целувка пресвята, ръка на сестрата с любов да даде. Задружно да тръгнат и братство всевластно да срещнат със радост, със чисти сърца. 12.0бикнах живота. Заради концерта велик, епохален, донесен от Теб, изнесен тъй светло пред хората земни, тъй нежно предаден на хората тук.
към текста >>

32. 83. ЦЕЛУНАХ РЪКА

Утеха какво е разбрах и видях аз Великия Космос и себе си в него, пътуваща в светъл път, точен от Тебе от века и за века, посочен със обич, и учеща смело и светло, и точно, и тайно за мене, Учителю благи, и Знание, Мъдрост, събираща зрачно със грешки, без грешки, за бъдеще вечно.
Съзерцавах тайно прекрасния образ насъщ и всевластен. Душата ми тайно се пълнеше с бисер, хармония вечна, със песен и вяра. Сърцето ни с обич се пълнеше тихо с импулси, копнежи и устрем всевечен, умът със знание богато и чудно, и ново, лъчисто, светящо, брилянтно. Потръгна, поспре и погледна ме светло. Теб аз се усмихнах тъй наивно детски, потънах у Тебе, о, Вечност прекрасна, велика и пълна със знание, Мъдрост, закони пречудни, и верни и точни, отмерени, вечни и силни и властни, и в обич, и в милост, и благост, прекрасни и топли, и мили, и нежни. Утеха какво е разбрах и видях аз Великия Космос и себе си в него, пътуваща в светъл път, точен от Тебе от века и за века, посочен със обич, и учеща смело и светло, и точно, и тайно за мене, Учителю благи, и Знание, Мъдрост, събираща зрачно със грешки, без грешки, за бъдеще вечно. И обич разбрах какво е тогава. Как струйна тя тихо и тайно в сърцето. И Цялото видях във Тебе, и Тебе във Цялото -Вие едно сте единство. И себе си видях в това там единство и с детска аз радост целунах ръката, ръката светяща, тъй топла и мила. Ръката, която дарява живота!
към текста >>

33. 28. ПИСМА НА САВКА КЕРЕМЕДЧИЕВА

Нали това е нашият живот и радост и утеха.
Весе, нали ще дойдеш скоро? Аз те разбирам, ти искаш отново малко от великите мисли на Учителя. И аз ти ги давам на драго сърце. Защото това изисква душата и това идва отвътре. Сега се радвай на тези мисли, същото правя и аз. Нали това е нашият живот и радост и утеха. 19.111.1943 г., 5 ч., от лекцията. „1/2, 2/3, 3/4, 4/5, 5/6, 6/7. Тези числа, които се вземат за динамични, а останалите са потенциални. Понякога вие искате бързо да раждате идеите, тогава те са кокоши яйца. Скръбта, страданието, това е нощ, трябва да се работи.
към текста >>

34. 29. ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ ИДЕЙНИ МУЗИКАНТИ

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

Тя все пак стана Цветка, но това беше една голяма утеха за нея, понеже Цветка имаше абсолютно доверие в това, което сестра Паша й казва, да.
Сестра й имаше белодробно страдание и си замина от това. Когато вече застанахме на мястото Цветка падна върху гроба и започна с пръсти да рови земята и плаче и стене. А сестра Паша й каза: "Цветка, стани, Цветка, недей да плачеш, ето виждаш сега Роза, бюста на Роза е с хубава бяла блузка, засмяна и казва: "Защо плачеш, Цветка? Днеска за мен е един тържествен ден и аз днеска ще получа моето местоназначение в Невидимия свят". Това беше. Тя все пак стана Цветка, но това беше една голяма утеха за нея, понеже Цветка имаше абсолютно доверие в това, което сестра Паша й казва, да. Един много топъл човек. Пък тя е много топъл, магнетичен човек с голяма любов и нежност приемаше всеки, който отиваше при нея. Много добре общуваха с Галито, на идейни въпроси, много добре се разбираха и нея съм запомнила с това, че като отивахме на Рила, често пъти пренощувахме на Вада, преди да се изкачим на 2-то езеро. С каква майчина грижовност тя подреждаше леглото на Учителя. Това не мога да забравя.
към текста >>

35. ПАША ТЕОДОРОВА

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Тя все пак стана Цветка, но това беше една голяма утеха за нея, понеже Цветка имаше абсолютно доверие в това, което сестра Паша й казва, да.
Сестра й имаше белодробно страдание и си замина от това. Когато вече застанахме на мястото Цветка падна върху гроба и започна с пръсти да рови земята и плаче и стене. А сестра Паша й каза: "Цветка, стани, Цветка, недей да плачеш, ето виждаш сега Роза, бюста на Роза е с хубава бяла блузка, засмяна и казва: "Защо плачеш, Цветка? Днеска за мен е един тържествен ден и аз днеска ще получа моето местоназначение в Невидимия свят". Това беше. Тя все пак стана Цветка, но това беше една голяма утеха за нея, понеже Цветка имаше абсолютно доверие в това, което сестра Паша й казва, да. Един много топъл човек. Пък тя е много топъл, магнетичен човек с голяма любов и нежност приемаше всеки, който отиваше при нея. Много добре общуваха с Галито, на идейни въпроси, много добре се разбираха и нея съм запомнила с това, че като отивахме на Рила, често пъти пренощувахме на Вада, преди да се изкачим на 2-то езеро. С каква майчина грижовност тя подреждаше леглото на Учителя. Това не мога да забравя.
към текста >>

36. 1.Изпратено препоръчано писмо до Мария Кисова

ТОМ 9

За това пък като утеха ми остана, че книгата излезна с оценка тройка, а пък издателството и печатницата фалираха, защото ме излъгаха.
Реших да организирам чествуване по случай 120-годишнината от рождението на Георги Куртев, като за първи път аз изведох музикантите на сцената на зала България, като реализирах желанието на Учителя. Съставих един сборник, в който нарочно не включих разказите на Верка и Надка Куртеви, защото те се подчиниха на майстор Борис. Нарочно не включих и разказаните опитности, стенографирани от Борис Николов на Георги Куртев, за да му покажа, че аз съм който решава нещата, а не майстор Борис. Аз ще ги включа в едно друго издание. Издателството ме излъга както в печатницата, макар, че си платих с мои лични пари. За това пък като утеха ми остана, че книгата излезна с оценка тройка, а пък издателството и печатницата фалираха, защото ме излъгаха. Проведох и чествуване в гр. Айтос по същия повод и приключих една моя идея, в която включих да участвуват и да се реализират към 20 човека, а аз бях зад кулисите на заден план. След този случай се видя кой работи и кой е против Братството в Айтос. След този случай Кралю Кралев няма да смее да стъпи вече в Айтос защото се доказа, че той работи срещу Куртев. Освен това той на времето се опита чрез властта да спре един събор в Айтос.
към текста >>

37. 07 - 77. СЛЕД ЧЕТИРИДЕСЕТ ДНИ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Моята единствена утеха бяха беседите на Учителя.
Останах сам между четири стени. Няма с кого дума да разменя. Толкова ми стана неудобно и непоносимо. Сякаш светът ми стана тесен. Сякаш нещо отвътре ме мъчеше и задушаваше. Моята единствена утеха бяха беседите на Учителя. Когато ги четях и препрочитах, много въпроси ми се доизясниха. Светлината на ума ми се увеличи. Вече много неща, които срещах в заобикалящия ме живот ги виждах в нова светлина. Радвах се, че бях намерил този духовен път, по който Учителят ни води. Един ден, когато четях едно томче от беседите, срещнах нещо, което отблизо ме заинтересува.
към текста >>

38. 09 - 104. A3 ВЕЧЕ ДОЙДОХ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

-„Някои хора казват, че душите не умирали, а отново се раждали." Скръбта по заминалото ми дете ме накара да търся утеха, която намерих в Словото на Учителя.
То ми говореше насън так: „ Мамо, защо плачеш? Аз нали си дойдох? Аз съм пак при тебе." Но тъй като тогава още не бях пробудена, не разбирах какво ми казва и още повече плачех, заливах се в сълзи. Веднъж, за да се разтуша, разказах на акушерката за моите сънища и какво ми казва покойно ми момче, а тя ми каза: „Може да се е преродило в другото ти дете." -„Ами може ли така? " -Попитах аз учудена. -„Някои хора казват, че душите не умирали, а отново се раждали." Скръбта по заминалото ми дете ме накара да търся утеха, която намерих в Словото на Учителя. Разказала: Ир. П-ва. 1964 г. - Страцин.
към текста >>

39. 09 - 166. ЗАМЕСТНИКЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Старецът ми каза, че този квартал се казвал „Изгрев" и че там ще намеря утеха.
Но в съзнанието ми тоя благ поглед и се обърнах още веднъж да го видя, но за мое голямо учудване него вече го нямаше в купето. Той бе изчезнал тъй неочаквано, като беше се явил, без да забележа или чуя да се отваря вратата на купето. Една нощ същият тоя старец ми се яви насън и ми каза: „Ела с мене." И тръгна по едно шосе, и аз го последвах. Вървяхме доста през една гора. След като свърши гората, видяхме там квартал. Старецът ми каза, че този квартал се казвал „Изгрев" и че там ще намеря утеха. Той продължи да ми говори: „Аз сега не съм на земята, но аз тук имам заместник." Събудих се. Този ден бе събота. Привечер аз тръгнах по същия път, по който насън ме преведоха. Стигнах до Изгрева и отидох пред салона, като разглеждах тук-там, понеже всичко тук бе ново за мене. Тогава се приближиха към мене някои сестри от Изгрева, запознахме се и виждайки, че аз търся нещо, те предложиха услугите си.
към текста >>

„На мене ми се каза - почна тя - че днес брат Боев ще има едно необикновено посещение и аз дойдох и чакам цял ден заедно с брата." Почнахме разговор, в който им разказах за мъката си, както и за явяването на непознатия старец в купето, както и за съня, дето той ме доведе миналата нощ на Изгрева, като ми каза, че тук ще намеря утеха.
Наистина на втората беседа имаше повече хора, но и там не намерих заместника на Учителя който ми бе показан насън. Вече се свечеряваше, когато минавахме покрай една къща. В този момент лампата светна и видях човека, когото търся и отидох при него, като му казах: „Вас търся,брат. Изпратена съм от Учителя." -„Аз ви очаквам", ми каза той. „И аз затуй съм дошла", обади се една сестра, която заварих при него. „На мене ми се каза - почна тя - че днес брат Боев ще има едно необикновено посещение и аз дойдох и чакам цял ден заедно с брата." Почнахме разговор, в който им разказах за мъката си, както и за явяването на непознатия старец в купето, както и за съня, дето той ме доведе миналата нощ на Изгрева, като ми каза, че тук ще намеря утеха. Водихме дълъг и интересен разговор, който продължи до късно. От тази среща с брат Боев аз разбрах, че тука е моето място и почнах да чета беседите. От този ден датира моето духовно пробуждане. Разказала: Майката на Чавдар. „Майка е не тая, която физически ражда, а която в душата доброто посажда." Г.
към текста >>

40. 09 - 167. ВСЯКО ЗЛО ЗА ДОБРО

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

В това събрание на Бялото Братство аз намерих не само утеха, но още и смисъл на живота.
Запознах се с тия прекрасни хора. Станахме приятели. Но скоро след това те ме поканиха на тяхното събрание на улица „Републиканска" 44. Отидох и вече не напуснах това събрание, защото там се четат не само молитви и глави от Евангелието, а още четат се и беседи от Учителя. От тези беседи се учим как да изпълняваме волята Божия, както и да носим страданията със смирение. В това събрание на Бялото Братство аз намерих не само утеха, но още и смисъл на живота. По разказа на Божанка Илиева. Лошата свекърва без да иска станала причина сестра Божанка да намери Братството, да намери своя духовен път. Всяко зло за добро. Една мъчнотия, едно нещастие или страдание най-често са път към едно духовно пробуждане на заспалите души. Ето защо Учителят казва, че страданията са бич на благословение в ръката на Оня, който ни обича.
към текста >>

41. 09 - 197. СКЪПОЦЕННОСТ ЗА ПАЗЕНЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Скръбта ни принуждава да търсим утеха и така ние намираме нашето място, нашия духовен път, който иначе не бихме търсили.
И ето, минават 10-15 години и той се връща и си взема обратно онова, което бе оставил при семейството за пазене. Семейството трябва ли да му се сърди и да тъжи за това, че той си взема обратно оставената скъпоценност? " С този прекрасен пример Учителят хвърли голяма светлина в моето съзнание, като ми разясни по-дъбоките причини за загубата на обичната ни щерка. По разказа на Пенка д-р С-ва. В много случаи загубата на някое свидно за нас същество ни потапя в голяма скръб. Скръбта ни принуждава да търсим утеха и така ние намираме нашето място, нашия духовен път, който иначе не бихме търсили. Всичко в живота следва една разумна цел. Случайност няма.
към текста >>

42. 09 - 198. ЕДНО ЕДИНСТВЕНО ИЗКЛЮЧЕНИЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Заключи вратата и забърза към пътната врата, с единствената утеха, че на обед, като се върне, това ще му бъде първата работа.
Ех, малка работа е едно легло, на обед ще го оправи, ще си кажем ние. Но не е така за брат Митре. Той си бе обещал да не допуска изключения, а ето че се налагаше. Да закъснее за работа също не искаше. А минутите се нижеха, стрелката не спираше и той трябваше да бърза. Заключи вратата и забърза към пътната врата, с единствената утеха, че на обед, като се върне, това ще му бъде първата работа. Да, този ден за първи път от двадесет години брат Митре да остави леглото си неоправено. Отиде на работа, която веднага погълна цялото му внимание. Наближваше дванадесет часа, когато по телефона го потърсиха. Когато излезе вън, бе приятно изненадан, че вижда Учителя с още един брат. Учителят бе дошъл по някаква работа в града и днес ще му бъде гост.
към текста >>

43. 09 - 213. ПОУКА ОТ СТРАДАНИЕТО

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Ето защо добре е да не забравяме, че има както болни, така и бедни и нещастни, които ожидат за нашата помощ, посещение или утеха.
213. ПОУКА ОТ СТРАДАНИЕТО По Нова година с един брат ни хрумна идеята да посетим болните наши приятели в града, като по този начин да изразим нашата любов и внимание към тях. Зарадваха се, като ни видяха, а това зарадва и нас. „Сега разбрах защо трябва да се посещават болни", ни каза един от тях, който вече няколко години пази стаята. „Когато бях здрав и наум не ми идваше за посещаване на болни. Но сега, когато ме затвориха между четири стени, разбрах от какво голямо и важно значение е това, да се посещават болни." Страданието бе научило този брат на онова, което бе пренебрегвал, когато е бил здрав. Ето защо добре е да не забравяме, че има както болни, така и бедни и нещастни, които ожидат за нашата помощ, посещение или утеха. Който прилага Учението - Словото в живота, той ще има и наградата, вътрешната радост, която с нищо не може да се откупи. Георги Събев.
към текста >>

44. 09 - 242. КУПЕТЕ СИ ЦИГУЛКА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Той ме изчака да се наплача, а аз го поглеждам и очаквам да ми каже нещо за утеха.
Лесно ще го намериш" - ми думаха моите близки. Намерих Изгрева. Срещнах се с Учителя. Споделих голямата си мъка. Като му говорех, се обливах в сълзи. Той ме изчака да се наплача, а аз го поглеждам и очаквам да ми каже нещо за утеха. „Рекох, купете си цигулка", ми каза той, и нищо повече. Целунах му ръка и си тръгнах, като си мисля: „Защо ми е цигулка? Нито зная да свиря..." След още една седмица пак отидох на Изгрева и наново се срещнах с Учителя, който ми каза пак същото. Тогава се срещнах с една сестра от Изгрева, с която споделих какво ми бе казал Учителят - да си купя цигулка. „Щом така ви е казал, послушайте го.
към текста >>

45. 09 - 321. СКЪПА ОПИТНОСТ

На когото кога му дойде повиквателна..." В какъв час го казах, не знам, но събитията в моя живот така се развиха, че само след три месеца и аз загубих другарката си, и аз търсех утеха и съчувствие.
Сподели с мене мъката си, че другарката му се е поминала, която беше също наша съученчка от детските години. Поразговорихме се и се разделихме. Когато след няколко часа той ме срещна на улицата, ми даде некролог за съпругата си, която се именуваше Донка, както и моята съпруга. Прочетох го, след което го хвърлих, като си казах мислено: „Е, умряла, какво от това? Какво ме интересува? На когото кога му дойде повиквателна..." В какъв час го казах, не знам, но събитията в моя живот така се развиха, че само след три месеца и аз загубих другарката си, и аз търсех утеха и съчувствие. Беше 4 май 1973 година. Разказал: Георги Събев.
към текста >>

46. 16 - 10. УЧИТЕЛЯТ НА СЪН

Желю Танев Николов

Учителю, Ти си щит наш и утеха.
На добро ни учиш всякога да правим, Името Твое навред да прославим. 3. Само тогава благословението Божие може да получим, Любов и обич свята, тука на земята. Учителю, ние Те молим в радост и беди, Да чувстваме Твоето присъствие в живота си През всичките ни дни. 4. Ти си изявената Божия Любов. На всички щедро даваш' на оня, който се покае, ръка му подаваш, от мрака за да го избавяш. Учителю, Ти си щит наш и утеха. Всичко за нас правиш. 5. Така в живота ни за всяко добро дело винаги помагаш. Един друг ученици ни назова, братски да се поздравим и заживеем в Любовта. Само тогава ще оправдаем името човек, който да очаква от Бога някакъв успех. 6. Учителю, колко много, безброй добрини за нази Ти си дал, през вековете си ни водил и за последен път в България събрал.
към текста >>

47. II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА

Архангел Михаил" да не престава и днес да бъде туй, което е била в миналото - духовно огнище, из което да се пръскат лъчите на истинско-религиозната просвета, на спасителната за народа ни православна вяра-тихо пристанище, в което, посред житейските бури и несгоди, да намира, чрез вярата, утеха и надежда в Господа измъчената душа.
Днес тези църкви се огласяват не само с Божествена служба на черковно-славянски език, но и с живо проповедническо слово от техните свещенослужители - всички млади, интелигентни, способни да отговорят на тъй назрелите и широко разкрити духовни нужди на своите пасоми. Във Варна днес развива полезна благотворителна и просветна дейност и православното братство „Св. Архангел Михаил", основано преди две години и половина нарочно на името на старата бъггарска черква, за да му служи тя в неговата дейност като жив символ на туй религиозно пробуждане и духовно възраждане, в миналото е възсияло из нейната свещена ограда. По случай на чествуваното събитие това братство побърза да пренесе своите еженеделни духовни беседи именно в тази историческа ограда. Със своите беседи там братството заляга щото църквата „Св. Архангел Михаил" да не престава и днес да бъде туй, което е била в миналото - духовно огнище, из което да се пръскат лъчите на истинско-религиозната просвета, на спасителната за народа ни православна вяра-тихо пристанище, в което, посред житейските бури и несгоди, да намира, чрез вярата, утеха и надежда в Господа измъчената душа. Да отдадем накрай заслужена почит и да споменем тук имената на всички деятели-родолюбци, които под списък са поискали да се открие църквата „Св. Архангел" - имена, които можа да си припомни старият свещ. Константин. Те са: Бр. Сава и Никола Георгиевич, Хаджи Стамат Сидеров, X. Рали Мавродиев.
към текста >>

48. IV.17 август, петък

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

В съвременния живот Господ всяка заран слиза от Небето и с Него идват множество възвишени духове, които всички ни пригласяват към работа в живота и ние усещаме радост и утеха.
А причината, за която ние не успяваме, е защото ние искаме сами да работим, затова и сами се молим. По причина на нашето грехопадане ние сме се отдалечили от Бога и то показва едно състояние, което причинява страдание. Следователно законът към нас действува чрез страдание, след което обезателно настъпва и радост. И радостта има голяма сила, защото ако тя дойде във всичките си вибрации, може да ви стопи, та вместо нея ще почувствувате скръб. Когато обаче сте готови, усещате радост. В съвременния живот Господ всяка заран слиза от Небето и с Него идват множество възвишени духове, които всички ни пригласяват към работа в живота и ние усещаме радост и утеха. Когато, напротив, отдалечи ли се Господ, усещаме униние и всевъзможни неразположения. У нас, както виждате, постоянно става ден и нощ. Скръбта, това е нощта, а радостта се образува от противоположното на нея. Всички вие още сега сте ученици, а когато станете зидари, Господ ще ви тури на някоя по-сериозна работа, за каквато засега още не сте готови. Затова нека започнем със смирението.
към текста >>

49. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1915 година (4-8 август) ТЪРНОВО

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

В любовта трябва да има утеха.
И тогава ще дойдат у нас духове на този същия уровен, на който сме ние, Господ ще изпрати груби духове, приблизително като нас, и други, по-напреднали, и последните, докато не ни приспособят да бъдем в съгласие с Божествения Свят Дух, няма да ни оставят. За да можем да придобием всички тези качества, тия неща да се вложат в нас, трябват хиляди години, една, две хиляди години ще бъдат малко. Тия дума трябва не само да ги произнесем и да намерим тяхната сила, но и трябва да я внесем в себе си, да ни оживотвори. Затова именно процесът на развитието е медлен. И защото методът е бавен, затуй Господ праща Своя Дух да поработи върху нас. В любовта трябва да има утеха. Не си нежен, утеши се и ще дойде Божест-зеният Дух и ще внесе утешението. То не е нещо, което може да се купи или изработи в нас. Нежността трябва да се внесе като елемент отвън. Когато дойде Духът, ще внесе тази нежност. И особено когато се намираме в едно обшество между души, които са нежни, усещаме едно вътрешно щастие.
към текста >>

50. V.II.11 МОЛИТВА НА ДУХЪТ СВЯТИЙ

Подигни духът ми и дай утеха на сърдцето ми. 4.
11 МОЛИТВА НА ДУХЪТ СВЯТИЙ 1. Господи Боже мой, душата ми на Теб уповава. 2. Послушай молбата ми и дай внимание на молението ми. 3. Подигни духът ми и дай утеха на сърдцето ми. 4. Покажи виделината на Твоето лице. 5. Господи заради Твоята милост подкрепи ме с присъствието на Твоя Дух. 6. Господи да дойде Твоето Царство, да възлезе Твоята Правда, да възсияе Твоята Истина, да се въдвори Твоята Любов и да се вселиш Ти Господи Исусе Христе, Единия Син на Бога живаго в моята душа. 7. И да се веселиш Ти, Сий в пълнотата Си, в моята душа. 8. Единний Сий, Великият Отец на всичките бащи -Господ Исус Христос. 9.
към текста >>

51. V.II.21 МОЛИТВА ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА МЪЧНОТИИ

Ти ме утеши, защото само Твоята утеха е добра за мен, защото Ти си Господ Бог мой и нямам другиго освен Тебе. Амин.
Ти всякога ме слушаш и виждаш всичките ми действия, които върша. 7. Ти виждаш и сълзите и скърбите ми, и когато е разтъжена душата ми ида при Тебе. 8. И ти благий Господи ще преобърнеш тези сълзи на радостни плодове, за да могат да се възползуват и другите. 9. Чуй молбата ми Господи и не ме оставяй в голямо очакуване, напоменувай ми винаги мойте грешки, за да ги използувам за добри дела. 10. Да прощавам, да премълчавам, да отстъпвам когато сърдцето ми плаче. Ти ме утеши, защото само Твоята утеха е добра за мен, защото Ти си Господ Бог мой и нямам другиго освен Тебе. Амин.
към текста >>

52. Наряди за 1924 г.

Бог е туй, от когото всичко добро и благо излиза и пълни страждующите души на земята с мир и утеха, с вяра и надежда в светлото бъдеще.
в салона на ул. Оборище 14.Конгреса на окултистите: съобщение от вестник „Утро" от 13.VIII.1924 г., което е погрешно и показателно как се разпространяват слухове. 1) ДО ВСИЧКИ София, 15.IV.1924r. Онова, което внася живот в душата, е Божията Любов на Духа; което внася в душата светлина и знание, е Божият Дух на Мъдростта; онова, което внася свобода и радост в човешката душа, е Божията Истина. Туй безграничното обгръща ограниченото и го подкрепя. Бог е туй, от когото всичко добро и благо излиза и пълни страждующите души на земята с мир и утеха, с вяра и надежда в светлото бъдеще. Бог е винаги на страната на слабите. Ходете всички в съвършената чистота на живота, пълни с Духа на благостта. Всичко Господ ще обърне да работи за добро на онези, които вършат Неговата воля. Няма скрито нищо от Неговото око. Бодри, умни, весели, благи, добри, трудолюбиви в доброто ходете с пътя на живота.
към текста >>

53. 2. ВЕНЕЦЪТ НА ЖИВОТА

Значи Бог е направил жената от реброто на мъжа, ребро от Мъдростта, да бъде разумна, да свърже света, да им придаде една сладост, да намират утеха в нея.
Вие трябва да ходите 15 см далеч от всеки човек, защото има болни хора, а вие не спазвате това. Жената трябва да бъде близо до мъжа и не го оставя да иде от нея и него му омръзва това и почва да ходи в кръчма и да пие, защото боли го душата. И понеже не сте 15 см далеч от него и постоянно искате да търкате болната му душа и той почва да бяга от вас. Казва се в Писанието, че Бог направил жената от ребро [...], а знаете ли що е ребро? Буквата „р“ означава „работа“, да донесе благото в света, а тя после размирила света и Господ я наказва. Значи Бог е направил жената от реброто на мъжа, ребро от Мъдростта, да бъде разумна, да свърже света, да им придаде една сладост, да намират утеха в нея. А сега жената ражда неразумни деца. Отрастете ги и те почнат да хулят баща си и бащата казва, че синът е лош: „Не мяза на мен“ - или е пияница, или е крадлив. От глупави родители - глупави деца, от неразумна майка - вагабонтин син, това е закон. Ако син ви умре, то [е] затова, защото не сте чисти, защото сте омърсени, омърсили сте Божия закон и вие плащате за това.
към текста >>

54. 8. СЪХРАНЕНИЕ НА ДУШЕВНАТА ЕНЕРГИЯ

Това не е само за утеха, това са факти.
Когато реших да говоря на жените, времето беше дъждовно. Казвам: Този дъжд, този дъжд, той показва, че на жените не им върви. Но гледам, днес времето се поправи. Това показва, че и на жените се отпуща кредит. Слънцето, което грее, показва, че и то е в съгласие. Това не е само за утеха, това са факти. Като пристъпите към първия опит, не се спъвайте от нищо. Не губете вашите чувства, вашите мисли и религиозни вярвания, които имате. Всеки мъж или жена трябва да прилага своята опитност. Дошли сме на Земята да печелим, за да се върнем при Бога богати. Да се губи е лесно, но да се печели е изкуството, понеже на мнозина от вас умът не работи.
към текста >>

55. 33. ПЪТИЩА НА МЪДРОСТТА

На 70, 80 години, някои може би на 90 години, като остареете, къде ще намериш утеха в себе си?
Всеки ще ги хвърли настрана. Някой ще каже: „Може ли човек да бъде светъл? “ Човек е запалена свещ и трябва да се усили неговата светлина. Всички трябва да бъдете умни, мъдри трябва да бъдете всички и тогава новият ви дом, който ще построите, ще се преобрази. Нали в бъдеще вие ще остареете и животът ви съвсем ще се обезсмисли. На 70, 80 години, някои може би на 90 години, като остареете, къде ще намериш утеха в себе си? Утехата е в онази любов, която носи вечното подмладяване. Човек трябва да влезе в закона на подмладяването. Въпреки че остарявате, не вярвайте в остаряването. Въпреки че умирате, не вярвайте в смъртта. В какво трябва да вярвате?
към текста >>

Утехата е в онази любов, която носи вечното подмладяване.
Някой ще каже: „Може ли човек да бъде светъл? “ Човек е запалена свещ и трябва да се усили неговата светлина. Всички трябва да бъдете умни, мъдри трябва да бъдете всички и тогава новият ви дом, който ще построите, ще се преобрази. Нали в бъдеще вие ще остареете и животът ви съвсем ще се обезсмисли. На 70, 80 години, някои може би на 90 години, като остареете, къде ще намериш утеха в себе си? Утехата е в онази любов, която носи вечното подмладяване. Човек трябва да влезе в закона на подмладяването. Въпреки че остарявате, не вярвайте в остаряването. Въпреки че умирате, не вярвайте в смъртта. В какво трябва да вярвате? Казвате: „Аз не го ли виждам това?
към текста >>

56. 9. ПИСМО ОТ ГЕОРГИ КУРТЕВ

Стефан Тошев

Псалмите ще бъдат за утвърдените Сила и Мощ; а за начинаещите Светлина за възход към Небето, утеха и мир в дадени моменти.
Любезний брате Ст. Тошев, На 5 того получих книгата, а днес Вашето любезно писмо, за които много се зарадвах, че един брат съработник на Учителя не е жалил труд и средства, за да дава напътствие на хората чрез светлината на Словото за тяхното повдигание и получаване душевен мир. Вземам всичко присърце и ще се постарая да събера повече абонати - само че може би ще се забави до към края на текущия месец. Особено се зарадвах за напътствието Ви чрез псалмите, защото аз чрез тях се вдъхновявам и продължавам духовния живот. Чрез 37 псалом аз бях освободен от голяма беда на два пъти и то чрез първите му 1-4 стихове, та зная какво биха постигнали ония, които получат книгата. Псалмите ще бъдат за утвърдените Сила и Мощ; а за начинаещите Светлина за възход към Небето, утеха и мир в дадени моменти. От моя страна ще направя всичко възможно за постигание на целта. Сега Любезний братко, благодарим за Вашия и на г-жа Ви поздрави и Ви молим да приемете сърдечния и братския поздрав на цялото ми семейство. С братски поздрав: Г. Куртев
към текста >>

57. IV. ПИСМА 1. ПИСМА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ДО ПАША ТЕОДОРОВА

Паша Теодорова

Много се зарадвал синът на своята придобивка, тя внасяла със своята светлина и топлина мир и утеха на своя владетел, но когато я гледал, неговите очи се пълнели със сълзи, без да знае защо.
Аз желая ти да носиш Мъдростта в сърцето, в това се крие твоето благо. Ако Мъдростта обитава в теб, Любовта може да те навести, и да ти се изяви като ангел на пълната вътрешна свобода. Казва Господ, Аз ще ви се изявя, ако пребъдвате и Словото ми пребъдва във вас. В древността един от царските синове на Адитите поискал да има свещ вечно горяща. Такава му била доставена от един мъдрец, който в случая превърнал Любящата душа на една млада овчарка в такава жива свещ. Много се зарадвал синът на своята придобивка, тя внасяла със своята светлина и топлина мир и утеха на своя владетел, но когато я гледал, неговите очи се пълнели със сълзи, без да знае защо. Ти имаш сега тая свещ дадена от Бога, чети на нейната светлина, грей сърцето си на нейната топлина. Не питай защо очите ти са пълни със сълзи. Закрита е тайната на живота. Пази твоята свещ. Тя гори, без да изгаря.
към текста >>

58. 8. ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА - ИЗПОВЕД НА ЕДНА ДУША

Цветана Щилянова

Дошли са в София, за да са близо до Учителя, за утеха.
И за този портрет идеята беше от Асенча. За Гради и Атанас не остана място, ще Ви пиша само, че те са от едно Айтоско село, пак от нашите среди, характерна за тях беше голямата привързаност към майка им и един към друг. Баща им загива на фронта като прост войник, от сътресението тя оглушава, Атанас се научава да шие, беше много сръчен, а Гради започва да работи като комисионер. Печели, носи им подаръци. Тя се радва, целува ги. Дошли са в София, за да са близо до Учителя, за утеха. Повече в последното писмо. Целувам Ви сърдечно, Цветка Е. ДВАМАТА БРАТЯ - ЮРДАН И СИМЕОН СИМЕОНОВИ Петнадесето писмо - 19.09.1989 г. Писмото е без дата - клеймо от 19.09.1989 г. Мила Марийка, Написах Ви вчера едно писмо, разпределено в два плика.
към текста >>

59. А. ОТ ТЕФТЕРЧЕТАТА НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА - 1) Първо тефтерче

Цветана Щилянова

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

Ний ще работим безспир с чистота и Любов Помощ, утеха ще носим в човешки сърца.
Човек може всичко да има и пак душата му да е пуста. Човек може нищо да няма и пак да има вътрешна светлина. Сега всинца гледайте да придобието или да възстановите истинското послушание. ТЕКСТ ЗА ПЕСЕН 1. Ний сме работници на новий ден Чисти и крепки са наште ръце. Ний ще работим безспир с чистота и Любов Помощ, утеха ще носим в човешки сърца. Ние вървиме в пътя избраний Христов, С песни и радост ще сеем небесни зрънца. 2. Ний се стремиме към Еверест Дивни Мусала ни прави чест. При седмострунната арфа на Рила седим Слънцето мощно посрещаме на ранина. Чудни звезди и съзвездия безбройни следим Златна, красива в небето се вози луна. 3. Ето го ражда се красивий ден Ето го слънцето към нази грей.
към текста >>

60. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 101-150

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Това е неговата радост и утеха. 149.Умен.
И те ще пребъдват в теб. Вода, която извира из дълбоко, е чиста. 148.Радостта на очакването. Ученикът е винаги доволен от момента. Той трябва да има винаги нещо Божествено, което да очаква. Това е неговата радост и утеха. 149.Умен. Ученикът трябва да бъде много умен. Всичко умно да разбира. Добре се ходи по един път, който е огрян от Светлината. 150.Любовта. Когато ученикът влезе в Любовта, там има вече други закони. Любовта е нещо духовно.
към текста >>

61. ДОБАВКИ КЪМ СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ НАПРАВЕНИ ОТ ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ ПО ТЕФТЕРЧЕТА НА САВКА

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

На почивка отива, утеха да дава, на отрудените вяра да вдъхва.
[МОК г.10, т.2] Възходящият път. Светлината тича, въздухът п р и с т ъ п , вода- та се мести, почвата стои. Слънцето грее, въздухът вее, водата чисти, а семето от земята ще поникне. Светлината озарява, тъмнината помрачава; въздухът разведрява, водата жаждата утолява, а твърдата почва тежестта поддържа. Слънцето на ранна сутрин изгрява, на работа идва; по обед деня оповестява, на всички ястие дава, а вечер залязва. На почивка отива, утеха да дава, на отрудените вяра да вдъхва. Животът здравия радва, смъртта болния угнетява. Духът отрудения утешава, нему вяра вдъхва да мисли за Единия, що в него живее. Той ще о време всичко в добро да превърне и смъртта от пътя му ще премахне. Познаването на доброто и злото в човека смъртта въведе, да му е господар, докато достигне познанието на Единия, Истинен Бог, в Когото животът е без ограничение. Той е Единият на вечната, разумна Любов.
към текста >>

62. III СВЕЩЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ ОТ УЧИТЕЛЯ

ТОМ 14

Мене ми прави удоволствие да посещавам нашата школа, защото намирам утеха на душата си пред Бога, намирам също и поука за из живота . 64.
За душата е необходимо, когато тя се намира в спящо състояние в летаргия, да се намери подходящото лице, за да я събуди и й каже : „Стани , стани ти братко мили и от дълбок сън се събуди." Този човек аз го намерих . 60. Бог е Любов и Светлина, Неговата милост и голяма обич към нас е голяма, той ни е надарил с всички блага и тъй мило ни шепне : „Елате мои деца, изпълнете моята воля, от нищо се не боите, аз съм с вас." 61. О, Велики Учителю, о, Велики избавителю, обичам Твоето учение и ценя Любовта, която храниш към нас. Съдействувай ни да преодолеем всички мъчнотии и възцари в нас вечната Божествена Любов . 62. От все сърце желая да бъда редовна ученичка в окултната школа и нека Божественият лъч освети моите мисли и желания , за да бъдат творители на моя вътрешен живот . 63. Мене ми прави удоволствие да посещавам нашата школа, защото намирам утеха на душата си пред Бога, намирам също и поука за из живота . 64. Предназначението и смисъла на човека е да се усъвършенства във всяко направление и отношение . 65. Да имаш вътрешна хармония, то значи да искаш, когато знаеш и можеш, да можеш , когато искаш и знаеш , и да знаеш, когато искаш и можеш . 66. Видиш ли злото (изкушението), отдалеч още бягай от него, като за живота си, не се спирай да премериш силите си с него , защото сториш ли това, ако Исус не е с тебе да те подкрепи, то непременно ще бъдеш победен или ще можеш да се изтръгнеш от ноктите му , но с големи усилия. 67. Оня, който иска да намери доказателство за съществуването на Бога,за безсмъртието на душата, за действителност на невидимите светове, нека не го търси другаде, а да се научи да чете във великата книга на живота, природата и душата,защото само в тази книга , открита само за пробуденото духовно око, е написано най-прекрасното доказателство за всичко това. 68. Смелият в живота печели борбата . 69.
към текста >>

63. 50. ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО

Николай Дойнов

ТОМ 15

Една утеха ме изпълни.
Когато стигнахме в помещението на полицейското управление, там, не знам по какви причини, мене ме оставиха на двора. Седнах на една пейка, която имаше. Поради голямата умора и многото безсънни нощи, аз съм подремнал и сънувам много ясно, че държа в ръцете си голямо парче много хубава червена диня, но тъкмо да захапя от нея, нечия ръка отхвърли динята. Когато се събудих бях радостен - знаех, имал съм случая да се убедя, че когато сънувам, че ям хубави добре узрели плодове червени, винаги са ми идвали големи неприятности. Лошото ще се отмахне от мене така изтълкувах съня си. Една утеха ме изпълни. След малко заедно с тази жена ни закараха в едно мазе. Беше вече настъпила нощта. За никакво спане не можеше и да се мисли, нито даже и да седна. Стоях прав и се разхождах, доколкото можеше в тясното мазе. Жената се беше сгънала на единствената пейка и говореше несвързани приказки.
към текста >>

64. 1. ЗОДИАКЪТ И НЕГОВИЯ КРЪГ ОТ ЛИЦА И СЪБИТИЯ. СПРАВЕДЛИВОСТТА НА ВЕЗНИТЕ

Николай Дойнов

ТОМ 15

Беше ми много голяма утеха. В.К.
Сега тука виждам една китара. Свириш ли на тая китара?. Н.Д. Да, когато имах слух. Сега слухът ми се притъпи при една тежко преживяна болест. Преди туй много обичах да си свиря на китара и си свирех, не по ноти, но мелодии и бързо схващах мелодиите и ги изразявах с китарата. Беше ми много голяма утеха. В.К. Имаш ли някои написани твои неща? Н.Д. Музикални нямам. В.К. А песните на Учителя? Н.Д. Песните на Учителя някои от тях свирех на китарата. Беше ми много приятно, не по ноти, а по слух. В.К.
към текста >>

65. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 15

През всичките си горчиви опитности, нашия народ всякога е прибягвал при Бога, в църквата за подкрепа и утеха.
Най- голямото зло, което може да се причини на един човек, на един дом, на един народ, това е да се убие вярата му. По-безнадежден човек във всяко време от безверника няма. Казвам това и от лична опитност, защото и аз едно време съм загазвал в отчаятелното блато на безверието. И може би за това гледам тъй грозно на обезверяването и затова се старая да се противопоставям на такава дейност. Никога не е имало и днес няма народ без никаква религия. През всичките си горчиви опитности, нашия народ всякога е прибягвал при Бога, в църквата за подкрепа и утеха. Маркъм няма никакво понятие, какво тази вяра и тази църква са направили за този народ. Тази е крайната надежда на народа ни и днес. Когато от всякъде имаме неприятели, които се силят да ни удушат по разни начини, Маркам се старае да убие и тази надежда, и да го остави надвесен над тъмна и студена пропаст. И забележете, че като убива тази вяра и надежда, той не само че не дава нещо по-добро, но поне и толкоз добро колкото е сегашната вяра на този народ. Това е върхът на престъплението.
към текста >>

66. Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год.

Пеню Ганев

ТОМ 16

Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной... Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает... Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.
Люблю... Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!... Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут. Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск. Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид. Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!... Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной... Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает... Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!. Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето, Хочу всех благословлять! Магический ключ Ключ ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил. Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном. Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.
към текста >>

67. I. Дневник на Елена Хаджи Григорова 3.III.1929 г.-11.II.1945 г.

Елена Хаджи Григорова.

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

Те почнаха, легнали както са, да се гърчат и някои от тях Му отговаряха усмихнато: „Добре сме, господин кмете." Василка ги поглежда усмихнато и казва на Учителя: „Нека Ви кажат, Учителю, че те не се обличат с топли дрехи - жакетчета", а Учителят казва: „Те са облечени." Загледах и двете момичета, от които едното ми се видя съвсем грозно, обезобразено, и двете се притискаха една в друга като дружки, да се крепят, за утеха, попаднали в плен.
Минахме и ний тази местност и навлязохме в нашето вече радостни. Савка влезе в някоя от къщите, а аз стоя на обширна поляна, размишлявам и гледам, виждам Учителят иде къмто мен; аз, както се подпряла, станах, а Той ми се усмихна и каза: „Пристигна ли, Еленка? " Аз отговорих: „Да, дойдохме заедно със Савка" - и се приближих към Него, Той ми подаде ръка и аз Му целунах ръка. След тази картина видях Василка в една надзирателка на поробените, които бяха в една стая всички изполягати, а едни - седнали, аз ги наблюдавам. Учителят влезе да им направи ревизия и ги пита как са. Те почнаха, легнали както са, да се гърчат и някои от тях Му отговаряха усмихнато: „Добре сме, господин кмете." Василка ги поглежда усмихнато и казва на Учителя: „Нека Ви кажат, Учителю, че те не се обличат с топли дрехи - жакетчета", а Учителят казва: „Те са облечени." Загледах и двете момичета, от които едното ми се видя съвсем грозно, обезобразено, и двете се притискаха една в друга като дружки, да се крепят, за утеха, попаднали в плен. Туй момиче, което ми се виждаше малко по-добро, накарах го да стане, за да го видя как ходи. То стана, но такава карикатура - с две патерици се подпира и пак не може да прекрачи, а без патериците не може и да стои, също и другото: обезформено тяло, изостанали много назад в своето развитие бяха всички. Аз излязох оттам. Намерих се на кюшка, като че у Пашини, но не съвсем ясно дали е тяхна. От[там] взема да ми се разкриват картини, една след друга, вълшебни по своята красота - гори, местности и прочие и намерих се пред Мусала, много близо и като го погледнах: величествено се издига пред околните върхове, аз съзерцателно го гледам, като искам да си припомня всички кътчета, дето съм бродила.
към текста >>

68. 11. Писмо на Анна Динова до Елена Хаджи Григорова от 19.XII.1926 г.

I. Един живот - една епоха. Мара Белчева

Каква утеха и подкрепа е той за нас!
Добре сме, ще кажа, Ленче, при всичко че морето се вълнува, вълните се надигат, свирепеят от около, но кормчията е силен, корабът ни не потъва. Вярата ни от ден в ден на всички ни крепне, силен етоз, който ни е повел да ни изведе на спасителния бряг. Цитати от беседите Сийка ще ти пише, аз ще ти пиша нещо мое - опитност и разбирание, разбира се, пак под същото ръководство. Няма мисъл изказана, в която да не вмъкнем по нещо, казано от Учителя, тъй много ни е казал, Ленче, тъй много е сторил за нас. Та и това, което считам моя опитност и разбирание, пак е заето от него. Каква утеха и подкрепа е той за нас! Най-страшната мечка да се изпречи отпреде ни, ще кажем на Учителя - като речем, страхът изчезва. Таз мечка може да дойде отвън, отвътре - все едно. Тези дни ходят свещениците по енориите си да записват и увещават дъно- вистите. Как смело и как разумно ги посрещат нашите, просто се засрамват и си излизат! Защо събират сведения и какво мислят да правят, не знам; едно знам: че сестрите и братята са готови смело да посрещнат всичко.
към текста >>

69. 4. Последователка на Учителя Петър Дънов

I. Един живот - една епоха. Мара Белчева

Една жена, която е живяла между такива видни хора от разни страни, намери утеха в това слънцепоклонническо учение.
4. Последователка на Учителя Петър Дънов Настъпва един много интересен и малко познат период от живота на поетесата Приятелите, които споделят нейния живот, са малко - тя не допуска съжаление. Този момент от живота й е свързан с името на Учителя Петър Дънов. Елисавета Багряна, нейна приятелка, споделя: „Мара Белчева, като загуби Пенчо Славейков, след време стана дъновистка. Една жена, която е живяла между такива видни хора от разни страни, намери утеха в това слънцепоклонническо учение. Тя се хранеше често във вегетарианския ресторант на улица „Шести септември" и ние сме ядвали и вечеряли на една маса много пъти." И Владимир Полянов си спомня: „... В югозападния край на София отдавна вече бе изникнало селището на тъй наречените дъновисти - една религиозна секта, чийто основател привличаше със своите проповеди след нещастния край на войната много огорчени мъже и жени, загубили свои близки, както и всяка друга радост в самотния си живот. В селището на сектата бяха попаднали с майка си и едни мои братовчедки. Понякога ходех при тях. Бяха се настанили в една барака, както и повечето от техните съседи. През пролетта и лятото тези бараки тънеха в цветя и буйни храсти.
към текста >>

70. 12. Учителят Дънов и Неговото учение

VI. Очерци за Мара Белчева

Често ще видите пред вратата Му някогашни щастливци, за които - горди и самонадеяни - някога всичко е било за подбив, но сега, сломени от житейска неволя, чули за Него, идват да подирят последня утеха.
И ти се питаш: Това ли е Учителят, това ли е Той? Няколко ученици вече го придружават до скромното Му жилище с приказливата градинка, на чиято гръд аленеят рози и кошери пчели. Жени, мъже, млади, стари, бедни, богати, здрави, болни - ученици от всички слоеве на обществото - влизат и излизат от дома Му през всяко време на деня. Едни само до прага стигат и мълком получили своя отговор, връщат се доволни. Други с търпение дочакват своя ред и веднъж при Него, забравят защо са дошли, оставили далеч зад себе си дребнавите въпроси и грижи, заслушани тук в друг мир. Често ще видите пред вратата Му някогашни щастливци, за които - горди и самонадеяни - някога всичко е било за подбив, но сега, сломени от житейска неволя, чули за Него, идват да подирят последня утеха. И когато излязат, лицата им сияят, а очите гледат с други поглед. Безкрайният оптимизъм, в чиято градина расте мъдростта на Учителя, [е] влял ново съдържание в техния суетен живот. Учителят лекува тялото чрез духа. Той препоръчва най-много утринните лъчи и вегетарианска храна. Такава храна поднасят и на скромната Му трапеза, на която винаги има гости, дошли от близо и отдалеч.
към текста >>

71. 4. Сп. „Зорница, год. 51, бр. 11 (18.III.1931), с. 3, Вл. Русалиев

И в това сливане идва утехата, идва щастието, идва примирението.
Взела ми е най-скъпите - един след друг. Но наистина що е тя? И след всичко аз вярвам в живота. Във вечния живот, по-силен от смъртта." И тази вяра е родила най-светлия пантеизъм в българската лирика. Песните на Мара Белчева в голямата си част са един славослов, едно обожествяване на природата, чрез която поетесата се слива с Бога. И в това сливане идва утехата, идва щастието, идва примирението. Мара Белчева е родена на 21 септемврий 1868 година в Севлиево. Гимназия е завършила в Търново, а висшите си науки - във Виена и Женева. Печатала е за пръв път през 1910 г. в двата сборника „Мисъл". Тогава тя публикува два големи цикли, около 45 стихотворения: „Без шум листата капят" и „На синура на вчера и на днес".
към текста >>

72. III. Моята молитва в Ада

Елена Казанлъклиева

Кажи ми де си, да мога да Те намеря, за да Ти кажа колко души намерих погубени в пиянство, в блуд, в кражби... И викаха ме и убеждаваха ме да влезна в тяхната дружба, защото казваха те: „Само тук утеха има." В тези часове дохаждах до полуда и скубех косите си, раздирах дрехите и проклинах сатанинската измама, която тури око на мен и ме привлече в ръцете си.
От деня на моето непослушание, когато Те излъгах и съгреших, аз Те изгубих и в душата ми настъпи тъмнина и никога не чух вече Твоя глас. Пръв път, когато усмивката на злия дух ме измами и моето сърце се поддаде на съблазън, душата ми загуби зрак... Ала скоро тя се пробуди и възнегодува. Сърцето се усети в измама, падна в отчаяние и скръб и викаше с висок глас: Господи мой, де си? -обади се! Аз ида разкаяна - приеми ме!... Кажи ми де си, да мога да Те намеря, за да Ти кажа колко души намерих погубени в пиянство, в блуд, в кражби... И викаха ме и убеждаваха ме да влезна в тяхната дружба, защото казваха те: „Само тук утеха има." В тези часове дохаждах до полуда и скубех косите си, раздирах дрехите и проклинах сатанинската измама, която тури око на мен и ме привлече в ръцете си. Изчиствах с пост душата си, молех се денонощно, непрестанно Те виках и не оставих място, дето да не вляза и питам кой може да ми каже нещо за Тебе. И намерих най-после люде, които ми посочиха истинския път. Но преди да тръгна из тоя път, трябваше да оставя всичко, що съм придобила на земята. И аз извиках с радост в този час: - О, благодаря ви за това, що ми казахте. Нищо не искам от тази земя, даже и дрехата, която нося - вземете я, защото и тя е шита тук и не искам нищо друго освен свободата, която изгубих.
към текста >>

73. XI. Призов към майките

Елена Казанлъклиева

III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев

Той не намира вече смисъл в своя живот, нито утеха към нещо.
Между тях, орелът, най-силният между птичето царство, си казал, че това, което Бог събира, аз ще го разделя". - „Добре - казал царят, - опитай се и виж, и догодина като се съберем, ще ми кажеш пред цялото събрание, че си разделил. Тогава аз ще ти преотстъпя □ този закон." Разотиват се всички и след няколко дни, в същия град двама млади ще се венчават. Облечени в сватбени дрехи, и двамата отиват на черква, за да извършат обреда. Орелът грабва булката и отлита с нея, остава момъкът с цялата сватба, но сам, нещастен, останал без тази, която толкова много обича. Той не намира вече смисъл в своя живот, нито утеха към нещо. Отчаян, той тръгва да пътува безцелно, където му видят очите, за да прекара това тежко време. Тръгва с един параход през океана и не след много време вдига се силна буря и параходът се разбива. Той едва се хваща за една спасителна дъска, която го извежда на един пуст остров. Застанал така самотен на този остров, картините от неговия живот започнали да се редят пред очите му, от юношеската му младост до запознаването му с неговата обична другарка, за щастливия и страшен ден, когато отнеха любовта му от ръката, за преживените моменти и борби в неговата душа, до настоящата картина, пред която се намира. Никого няма вече той, който да мисли за него Родители отдавна загуби, нито тази, която го обича.
към текста >>

И тогава ще дойде щастие, радост и утеха на тия, които са на земята.
Божествения живот, който ни е даден от горе, той не се губи, той е винаги около нас, обаче ний го отбягваме да се прояви, изследваме нови теории на нови учения, за които скъпо плащаме. Една майка, която ражда и децата й умират, тя не се запитва защо става това. Тя с готовност пере пелени, ходи по гробища, но да изпълни волята Божия, това е тежко за нея. Една майка, на която децата не излизат добри, тя не се запитва защо е това, а започва с хули, клетви, хвърля вината на този, на онзи, но да се обърне към Бога, това й е тежко. И тъй, животът ще се поправи само тогава, когато жената намери своето място, приеме майчинството като най-свята длъжност и преди да намери възлюбление, тя трябва да изпълни ума си със светли мисли, сърцето с красиви и топли чувства и тогава, когато й пратят души от горе, ще ги облече в най-фина плът, която няма да пречи на Божествения живот. И тогава ще дойде щастие, радост и утеха на тия, които са на земята. А сега всички видове училища отварят разни професии, отварят се кръчми, кабарета, публични домове за срам и позор на XX век. Излагат сестра си и майка си за печалба, събличат я гола в кабаретата за удоволствие и гавра на тия нисши братя. Но да се е замислил някой да отвори училище за приготвяне на майки, за отглеждане истински деца още от ранна възраст, а не училища за техните тела и трапезарии само за обикновено ядене. И това не е лошо, при липсата, която днес съществува на подобна благотворителност. Но каква полза, като се изхрани един крадец, лъжец, което още от ранна възраст се е покварило с всички видове разврат.
към текста >>

74. 4. Апотропов, слугата на кесаря

V. Статии от д-р Стефан Кадиев в сп. „Житно зърно'

Нима наистина целият този хубав, вдъхновен народ, който се събираше тук, на тая поляна, ще бъде завинаги разпилян, бездомен, без надежда и без утеха, прогонен поради едно грубо неразбиране и поради наши технически грешки?
Към тях се примесваше чувство на дълбока горест. Тя не даваше на мисълта ми да хвърчи нависоко, така, както това е ставало през десетките години, през които съм се изправял до моето борче - сега вече масивен, малко разкривен бор. Тревата беше суха и огазена от стъпките на много хора, които тук са играли гимнастическите си упражнения. Това направих и аз. - Господи, нима ще се тури кръст на великото дело, което беше посадено и расте пред нашите очи? Нима наистина целият този хубав, вдъхновен народ, който се събираше тук, на тая поляна, ще бъде завинаги разпилян, бездомен, без надежда и без утеха, прогонен поради едно грубо неразбиране и поради наши технически грешки? Беседката, под чийто покрив толкова десетилетия толкова народ седеше в сърдечни разговори - беседката, гдето някога сам Той седеше и усмихнато изсипваше мъдростта на Своето чудно знание, сега беше разрушена. Останала беше само бетонената поставка. Късове от смоляна хартия, с която беше покрита, бяха разпилени по поляната като сухи листа на осланена ябълка. Надникнах през прозореца на Елена [Андреева]. През мрежата му можах да я видя.
към текста >>

75. 3. Последната симфония

Дух на воин и душа на девойка

Бетовен чуваше неговата нерадостна песен, звучаща като погребална покана и като надгробна утеха.
Върхът на човешкото музикално чутие вземаше сбогом от небето, дето беше гостенин през своя кратък живот. Той поемаше, поемаше с пълни гърди въздуха на своето последно вдъхновение, свиреше и пишеше и догасваше в музиката на душата си. Бетовен знаеше края, края на своя живот. Той го долавяше като един мощен каданс на най-добрата си симфония. Главната мелодия водеше ангелът на смъртта. Бетовен чуваше неговата нерадостна песен, звучаща като погребална покана и като надгробна утеха. Вън беше есен. Оголено дърво надникваше през прозореца и сякаш запитваше: и ти ли си осланена, бедна човешка душо? Ято гарвани, като черни прокобни мисли, се въртяха в междинния двор пред прозореца. Отвън ехтеше обикновеният, всекидневен шум на големия град, когото музикантът отдавна не беше чувал. Черните знаци на нотните листове едва задържаха милионната частица от звуковите проживявания на тоя колос.
към текста >>

76. 7. СЛЪНЦЕТО

Иван Антонов

ТОМ 18

Накратко казано, люде с хармония между Слънцето и Юпитер всякога и навсякъде съзнателно и несъзнателно са носители и изявители с мислите, чувствата, словата и делата си на радости, успокоение, разположение, насърчение, утеха и щастие.
Те всякога притежават и значителни материални богатства, придобити със заслуги, а не чрез корист и лъжа. Между такива люде няма беден човек. Добродетелите на таки ва люде отварят пътя за щастие и на другите и често тях ги смятат за талисмани, защото тяхното влизане в някой магазин, например, носи богата печалба през деня. Тяхното влизане в известна среда установява хармония и разположение в нея. Тяхното включване и в най-затруднените начинания им осигурява бърз и неочакван прогрес (успех). Накратко казано, люде с хармония между Слънцето и Юпитер всякога и навсякъде съзнателно и несъзнателно са носители и изявители с мислите, чувствата, словата и делата си на радости, успокоение, разположение, насърчение, утеха и щастие. Най-отличителното качество, което имат люде с хармония между Слънцето и Юпитер, е чувството им за достойнство. Те обичат твърде много благопочитането. СЛЪНЦЕТО в опозиция или квадрат с ЮПИТЕР При дисхармония между Слънцето и Юпитер влиянието на Юпитер не само не носи щастие, успехи и благословения на човека, но обратно - то може да причини много злочестини на човека. Човек с дисхармония между Слънцето и Юпитер е като голям министър или управител, който е злоупотребил с властта и средствата, които са му били дадени, немарливо е гледал работата си, отдал се е на веселия и угощения, с което е станал причина за объркването на много обществени работи, изгубил е доверието на добрата част от обществото и си е спечелил много врагове. Люде с дисхармония между Слънцето и Юпитер се отличават с множество отрицателни качества и навици, които им пречат да бъдат щастливи и да причиняват щастие на другите.
към текста >>

77. 10. ВЕНЕРА

Иван Антонов

ТОМ 18

Люде с такава дисхармония мъчно си пробиват път в живота, мъчно успяват, с големи борби и изпитания получават по нещо от него, което може да им донесе малко утеха.
Това е особено вярно през втората половина на живота. Защото Сатурн влияе до 30-годишна възраст, а Слънцето и Юпитер господстват със своето влияние след тази възраст, през втората половина на човешкия живот. Дисхармонията между Венера и Сатурн прави човека изобщо податлив към внушенията на низши духове; готов да бъде изразител на техните чувства и желания. Вследствие на това, излъчванията на жизнения магнетизъм на такъв човек са винаги дисхармонични и той е неприятен за околната среда, всички се стремят да го отбягват. Нямат разположение да му услужват. Люде с такава дисхармония мъчно си пробиват път в живота, мъчно успяват, с големи борби и изпитания получават по нещо от него, което може да им донесе малко утеха. Сърцето на такива люде е винаги недоволно, всякога празно от радост, животът им е винаги засенчен от грижи и тревоги, пътят им е на всяка стъпка осеян със страдания и разочарования. Сатурн управлява всички видове отрови, затова при дисхармонията между Венера и Сатурн, сърцето винаги е пълно с отровни мисли, желания и чувства. Вследствие на това, такива люде винаги страдат от различни болести, причинени от отравяне и замърсяване на кръвта, от функционални нарушения на венозната система. Силата на дисхармонията между Венера и Сатурн определя силата на дисхармоничните и болестотворни чувства и желания, които ще минат през човешкото сърце. Дисхармонията между Венера и Сатурн изобщо показва, в зависимост от своята сила, доколко човек в минали животи е извършил любовни престъпления.
към текста >>

78. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

ТОМ 18

Уморени от ужасите на кървавите борби, изморени и изтощени от безпътица, човеците ще подирят, може би, небесната утеха, пътя към себе си.
На планината, където, седнали край буен огън, пеехме под тържественото мълчание на звездите, планината - символ на нашия път, планината - едната наша радост... Умря, ще кажат хората! Отмина си по своя пьт, във великото царство, закъдето смъртта е само тъжна порта, ще кажем ние. И тъкмо сега! Светът е раздрусан от основи. Без идеали, без надежда и радост хората ще подирят нов път и нови хоризонти. Уморени от ужасите на кървавите борби, изморени и изтощени от безпътица, човеците ще подирят, може би, небесната утеха, пътя към себе си. В тия изключителни времена умът и перото на такива като него, които можеха да превеждат на лек, приемлив и красив език словото на мъдростта, бяха най-потребни, защото сега е времето, когато жетвата ще стане богата, а работниците са малко. С тия най-леки и бледни линии аз искам да извикам образа и душата на нашия обичен приятел и брат, към който образ и душа да отправим потока на своята обич, за да блесне тя като светилник на пътя му, една малка частица, от който път той премина между нас. Не ми се иска да кажа, че си отиде завинаги! Спомням си думите на Надсона: Той умря, но той живее, Жертвеникът е сломен, но огънят блести, Разбита е арфата, но акордите е още звучат! 3.На приятеля във вечността Георги Радев Д-р Ел. Раф.
към текста >>

79. Б. ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА Б.1. ЕПОХАТА НА ВОДОЛЕЯ (ИЗВАДКИ)

A. Астролозите на Изгрева

В тяхното присъствие душата, натъжена и уморена от изпитите на живота, ще намери утеха и небесен мир.
Тази верига души, които ще дойдат от сферата на Нептун в миналото са били наричани светии, но ние ще ги наричаме с тяхното ново име, което Учителят им е дал - слънчеви деви. Тези души ще притежават тази магическа мощ, криеща се в кротостта, украсена с ореола на мистичната девственост. Тези души ще бъдат истинските Утешители на цялото човечество през големите изпитания, които ще настъпят за човечеството.” „През периода на духовно-мистичния деканат на Водолея слънчевите деви не ще дойдат в тежки черковни одежди, но пълни с най-мощната сила, със силата на красотата. Те ще бъдат най- чистата емблема на простотата (скромността, духовността). Човешките страдания и болки ще се стопят в тяхната нежна и светла аура. В тяхното присъствие душата, натъжена и уморена от изпитите на живота, ще намери утеха и небесен мир. Тези светии, лъчезарни деви на кротостта ще покажат пътя, водещ към живия Бог. Те ще бъдат най-верните служители, които не ще се кланят, както казва Христос: „Нито на тази планина, нито на този храм, построен от камък и дърво”. Само чрез техните дела те ще покажат пътя към живия Бог, невидим с нашите тленни очи, но чиято неизказана и блестяща красота може да бъде съзерцавана само единствено чрез очите на Любовта. Тази вълна от души ще донесе един подтик, който ще облагодетелства всички народи на Земята. Личната, социалната; народната, расовата карма и най-после кармата на цялото човечество ще бъде изкупена чрез светлината на мощните лъчи на Любовта.
към текста >>

80. 6. ПЕТЪР ФИЛИПОВ НИКОЛОВ

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

При създалата се тягостна обстановка, тя намираше утеха, добър прием и спокойствие при нас и затова често ни спохождаше за съвети по живота й.
Имахме средства и купувахме продукти, сготвяхме и ги посрещахме вечерта от работа. Петър навсякъде проявяваше сладкарските и духовните си дарби. Приятелите бяха доволни от нашите посещения и ни очакваха всяка година. Когато ходехме във Варна и Бургас, ходехме да се къпем в градските бани, вземахме теляци, които ни обслужваха много добре, като предполагаха, че ние сме представители на властта от ЦК, за които пишеха във вестниците тогава, че са посетили града им. Марийка Марашлиева въпреки предупрежденията на Петър, се омъжи и срещу нея се обяви целия и род, начело с майка й, че не взела мъж инженер. При създалата се тягостна обстановка, тя намираше утеха, добър прием и спокойствие при нас и затова често ни спохождаше за съвети по живота й. С мъжа си Иван не можела да се разбира. Отношенията им се обтегнали и той започнал да пости дълъг пост. Мария беше дошла при нас, успокой се и на другата сутрин си тръгна за Русе. Аз я изпратих до гарата. Учителят ми каза: „Ако хване влака, тя ще остане да живее, а мъжът й Иван ще си замине.
към текста >>

81. 1927 г. Из беседи, лекции и други

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ” - Вергилий Кръстев

Това не е утеха, но истина, която можете да проверите.
Като проследи живота си, от детинство до зряла възраст, човек ще намери корена на своите възвишени и благородни мисли и желания още в най-ранната си детска вьзраст. Корените на знанието се крият в душата на човека, а не в неговата младост или зряла възраст. Когато човек се пробуди за своя душевен живот, тогава иде истинското знание, истинската мощ и гениалност. Мойсей, за пример, прояви своята сила на 60 годишна възраст До тази възраст той се приготвяше, за да изпълни мисията, за която беше дошъл на земята. Следователно, ако човек не се проявя до 33, до 60, до 80 годишната си възраст, пак не трябва да се обезсърдчава Човек може да се проявява до 120 годишна възраст. Това не е утеха, но истина, която можете да проверите. Ученикът трябва да работи непрестанно, със силна вяра в себе си, в живата природа и във всичко велико около себе си. На всеки човек е дадено да извърши една малка мисия. Следва ли пътя на правата мисъл, не се ли отклонява от примамките и заблужденията на света, той ще изпълни дадената му мисия и ще замине доволен от този свят, че е направил нещо.” „Като говорим за новите хора, разбираме хората на Слънцето, които живеят с радост и веселие. Те са жизнерадостни, щедри, лесно се справят с мъчнотиите си. Те са героите на времето.
към текста >>

82. Б. ЛЕТОПИС ЗА АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА Продължение

А сред тях са и есетата на Георги Томалевски (въплътена в изящно слово проблематика на Учителя) и книгата на Борис Рогев „Астрономически основи на първобългарското летоброене” (единствения по рода си математически анализ на основни прабългарски паметници, публикувана от издателство на БАН през 1974 г.) Чуйте деликатните думи на Томалевски, изповядващи приобщеност към знания и опит, отключили душата и оформили пътя наличността трайно във времето: „Аз бях намерил един благодатен извор на мьдра утеха и бях доволен, че разбрах една частица от великата истина.
Пък и днес често определени хора вършат дадена работа, за да не бъде тя свършена... Затова искам да припомня, че Бяло братство самият Беинса Дуно схваща като Всемирно движение. И още - обръщайки се към учениците си, той е казал: „Аз ви давам словото, за да го дадете на българския народ, а българския народ ще го даде на човечеството.” Мисля, сега е именно втората фаза - предаване на българския народ и на човечеството и тя изисква вярно намерени форми на поведение, адекватност и много работа. В този смисъл искай да назова няколко имена - писателят Георги Томалевски, математикът Борис Рогев, естественикът проф. КръстьоТулешков, Боян Боев ...Това са личности, стъпили именно върху основите на даденото от Петър Дънов. В краткото си по обем есе (един от бисерите в българската есеистика) „Изповед на моето поколение”, Георги Томалевски пише, спомняйки се софийски картини от след Първата световна война: „Камшиците на конната полиция край театър „Ренесанс” играеха по гърбовете на манифестанти, които подхвърляха „готови резолюции”... Аз съм от поколението българи, родени след Втората световна война, чието физическо оцеляване, образование, бит са изцяло в зависимост от зародените тогава „готови резолюции” и стараейки се да се опазя от бремето им, съм особено благодарна на ред свои срещи. А сред тях са и есетата на Георги Томалевски (въплътена в изящно слово проблематика на Учителя) и книгата на Борис Рогев „Астрономически основи на първобългарското летоброене” (единствения по рода си математически анализ на основни прабългарски паметници, публикувана от издателство на БАН през 1974 г.) Чуйте деликатните думи на Томалевски, изповядващи приобщеност към знания и опит, отключили душата и оформили пътя наличността трайно във времето: „Аз бях намерил един благодатен извор на мьдра утеха и бях доволен, че разбрах една частица от великата истина. Казвам частица, защото истината е безкрайна вътрешна духовна свобода." Затова мисля - има толкова книги - участници в белия всемирен процес! Д-р Методи Константинов. Световна астросоциология”. Прев. от фр. Радка Митова. Състав.
към текста >>

83. Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя

Вечният извор

Минават те през долини и градини, щастие носят, радост и живот, мир и утеха на гладните и жадните, светлина на будните, сила на мъдрите, живот на любящите и всички зоват: «Елате и пийте!
Вечният извор: Приказки и разкази за всички. София, 1939 г. Печатница «Братство» - Севлиево, стр. 1-56) ВЕЧНИЯТ ИЗВОР «Когато низшето съзнание у човека отстъпи на висшето, тогава той ще бъде свободен, способен за великата наука на живота, да разбере неговия дълбок смисъл и да намери това, което търси. Само по този начин човек може да добие истинското щастие.» от «Книгата на Живота» Извор безкраен, светъл и чист струи своите води от планината. Минават те през долини и градини, щастие носят, радост и живот, мир и утеха на гладните и жадните, светлина на будните, сила на мъдрите, живот на любящите и всички зоват: «Елате и пийте! Любовта е извор! » - Ела и пий, ти, който си минал през пустинята на днешната мисъл, лишена от роден кът; сираче, тласкано от страсти, носено на черните криле на алчността и животинщината - ела и пий от този извор, в който наднича слънцето и се къпят звездите! - Ти, умореният, когото животът е отрупал с грижи и посипал главата с белия прах на времето и несгодите, направи няколко крачки, не губи надеждата. Ето, близък е потокът, който ще ти върне силите, изправи наведената глава, облекчи товара - няколко стъпки още! - И ти, майко, на която бремето на живота е превило гърба ти, а кървавите ръце на нуждата и изопаченият живот измъкнаха свидни чеда едно по едно в бойните полета и дните на нещастията, приближи своите разтреперани стъпки до чудния извор и пий с пълни шепи.
към текста >>

84. В ПОДНОЖИЕТО НА ВЪРХА (ЛЕГЕНДА)

- И ти ли няма да ми дадеш утеха?
И това, което наричаш злато - друго е неговото същинско име: кръв, нещастия, смърт на хиляди... Но ти държиш нещо в ръцете. - Да, едно цвете стъпкано вдигнах преди малко от земята. - Дай ми го! За да ти дам нещо, трябва и да взема - такъв е законът: дай ми го, а всичко друго си вземи назад! Замлъкна мъдрецът и погледна към своите ученици. - И ти ли няма да ми дадеш утеха? Пак ли тъй ще ме върнеш, без надежда и светлинка? Вместо отговор, в настъпилата тишина се вдигна песен, тиха, нежна песен: «Ти съзнавай, ти люби! Безспирно сей, гради! И в живота всичко давай! В тази истина Бога ти познавай!
към текста >>

85. 25. ПЕЧАТНОТО СЛОВО

Та и тези, които бягат да търсят утеха при г-н Дънова, не са ли все такива, които все под влияние или по-скоро, поради липса на всякакво влияние на черквата, тичат на всички врати, където не ги пъдят или ограничават, по проста причина, че тези врати са отворени за всички?
Неужели нашата преса не можа да намери нищо друго да пише за едно учение, което от двадесет години се проповядва между българите и брои толкова хиляди последователи от всички слоеве на обществото, от разни вери и народности? Тоя, който се интересува от истината, той не пита само една, па макар и «очевидно интелигентна»; тоя, който цени правосъдието и себе си, чака да се произнесе присъдата, па тогава вече дава заключението си; този, който класифицира философски учения, трябва да си даде усилието поне да ги проучи що-годе- инак според нас злоупотребява с перото и сее мрак и заблуждение всред съвременниците си. В едни свободно отворени за всички врата могат да влизат много и разнообразни хора - но смешно е, когато за техните недостатъци се държат отговорни проповедите на един беловлас старец. Ами че ако той сам влияе толкова силно, що правят останалите «духовни отци» на нашата черква? Не влияят ли и те? Та и тези, които бягат да търсят утеха при г-н Дънова, не са ли все такива, които все под влияние или по-скоро, поради липса на всякакво влияние на черквата, тичат на всички врати, където не ги пъдят или ограничават, по проста причина, че тези врати са отворени за всички? Не е въпросът да се защищава г-н Дънова - ако той говори и работи в съгласие с истината, делата му ще го защищават достатъчно, за да има нужда и от нас - но въпросът е друг. Срамно е за българския печат да се изнасят такива груби и при това непроверени факти, изказвания със съмнителна стойност, твърдения, шушукания по кюшета от недоволници, които всякъде ги има. Разбират ли тия, които правят това, всичките последствия на делата си, не толкова лично за тях, колкото за тези, които вярват на думите им и мислят, че те им говорят истината? Малко съвестност в изследванията, повечко толерантност в мненията, по-дълбоко проучвание на това, което се критикува; повечко вяра в доброто, по-малко жлъчка, завист и лични крамоли - и нашия печат може да стане един мощен импулс в живота на народа ни, тъй често спохождан от катастрофи напоследък. Любомир Лулчев
към текста >>

86. 36. ЗАСВЕТИМТЕ

Пенчев и на други някои, и не можем да не почерпим от тоя факт утеха и вяра, че докато у нас има още такива внимателни и добросъвестни дейци, нашата многоизмъчена страна няма да пропадне.
Тая преценка е направена очевидно от един сериозен публицист (според «Свободна реч» той бил «уволненият» директор на в. «Пря-порец» П. Пенчев), искаме да кажем, от публицист тъкмо на мястото си, който внимателно наблюдава и грижливо изучава нещата и хората и който, дълбоко съзнаващ своя висок дълг на обществен деец, не се произнася току-тъй - леко и повърхностно - по въпросите, които разглежда, а вниква в тяхната същина и затова именно зряло ги обсъжда и вярно ги преценява. Нас ни особено радва, че покрай цялата тая паплач отбезкрупулни вестникари-хулители, които като че ли по някаква поръка са гракнали против един •праведник и викат: «Махни го, разпни го! », се чуват и трезви гласове като тоя на г-н П. Пенчев и на други някои, и не можем да не почерпим от тоя факт утеха и вяра, че докато у нас има още такива внимателни и добросъвестни дейци, нашата многоизмъчена страна няма да пропадне. Защото, наистина, подобни дейци са солта на земята и виделината на света. За жалост, един от хулителите на добрия г-н Дънов е и в.«Свободна реч». Тоя вестник никак не е доволен от въпросната статийка на г-н Пенчев и иронично подмята, че г-н Дънов «из под перото на уволнения директор се очертава като светец? » От това иронично подмятане на писача в «Свободна реч» трябва да се заключи, че тоя писач не допуща, какво г-н Дънов може да бъде свят човек. Па може би същият писач не приема изобщо, че може да има сега светии и пророци по земята.
към текста >>

87. 47. МЕЖДУ СВОИТЕ СИ ДОЙДЕ

(В. «Живот», г. I, бр. 8, 10.V.1929 г., стр. 1)

Техните души носеха утеха на жаждуващите и по тая отразена светлина само последните разбираха колко голямо е величието на слънцето, до което ония бяха расли.
Не само който говори, но който прави думите ми, ще влезе в Царството Небесно! »... И някои, които имаха уши, чуха и разбраха - те бяха малцина, но все пак достатъчно, за да разнесат благовестта по целия свят. Другите нищо не видяха, нищо не чуха - те останаха да чакат друг спасител - чакат го и до днес! Те мислеха, че Месия ще трябва да дойде като цар с корона, шум и тържества, като забравяха, че достойнството на всекиго е именно там - под дрипите да познае своя си цар! И тия, които Го познаха, скромно малцинство от още по-скромни хора, възвестиха това на останалите. Техните души носеха утеха на жаждуващите и по тая отразена светлина само последните разбираха колко голямо е величието на слънцето, до което ония бяха расли. И те се чудеха, както и досега се чудят понякога, как юдеите не познаха Исуса, че е чаканият спасител? А забравяха, че както има физически слепци, така има и духовни, и че хилядите слепци и сега не могат да видят слънцето, както и никога не го видяха... 135 ___________________________ 135 - Това е откъс от книгата на Любомир Лулчев «Съвременният обществен морал и Дънов», 1922 г., стр. 19-22. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)
към текста >>

88. 13. Вечният извор (от Любомир)

(В. «Живот», г. I, бр. 10, 24.V. 1929 г., стр. 1)

Минават те през долини и градини, щастие носят, радост и живот, мир и утеха на гладните и жадните; светлина на будните, сила на мъдрите, живот на любящите и всички зоват: «Елате и пийте!
13. ВЕЧНИЯТ ИЗВОР (В. "Живот», бр. 8, 10.V.1929 г., стр. 1) «Когато низшето съзнание у човека отстъпи на висшето, тогава той ще бъде свободен, способен за великата наука на живота, да разбере неговия дълбок смисъл и да намери това, което търси. Само по този начин човекът може да добие истинското щастие.» Извор безкраен, светъл и чист струи своите води от планината. Минават те през долини и градини, щастие носят, радост и живот, мир и утеха на гладните и жадните; светлина на будните, сила на мъдрите, живот на любящите и всички зоват: «Елате и пийте! Любовта е извор.» - Ела и пий и ти, който си минал през пустините на днешната мисъл, лишена от роден кът; сираче, тласкано от страсти, носено на черните криле на алчността и животинщината - ела и пий от този извор, в който наднича слънцето и се къпят звездите! - Ти, умореният, когото животът е отрупал с грижи и посипал главата с белия прах на времето и несгодите - направи няколко крачки, не губи надеждата - ето, близък е потокът, който ще ти върне силите, изправи наведената глава, облекчи товара - няколко стъпки още! - И ти, майко, на която бремето на живота е превило гърба ти, а кървавите ръце на нуждата и изопачения живот измъкнаха свидни чада едно по едно в бойните полета и дните на нещастията, приближи своите разтреперани стъпки до чудния извор и пий с пълни шепи. И светлината и Истината ще те огрее и ще се родиш наново. - И ти, младежо, който започваш живота с шум и суета, страст, стремеж по онова, което е преходно - и тъй често свършващ дните, станали тягостни, преди време - ела и пий.
към текста >>

89. 15. Отглежда човек хубав кон... (СВОБОДНИЯТ)

(В. «Братство», бр. 66, 15.VIII.1933 г., стр. 2)

Ще се покаже като цар на своя огнен трон величавото слънце и животът ще донесе за един ден утеха на хиляди, милиони същества!
В сянката са расли. Предпочитали смъртта, чакали тъмнината!... А ето, слънцето е на изгрев - майско слънце! Напразно облаци се стичат от вси страни на небето. На изток се червенее. Ще се покаже като цар на своя огнен трон величавото слънце и животът ще донесе за един ден утеха на хиляди, милиони същества! Не ще ли излезеш да го видиш? СВОБОДНИЯТ Позналият Истината е свободен. Мъдростта е неговият водач. Любовта - крепител. Тай знае вече, че Животът е безсмъртен - и че самият той е разумно дете на този Живот. (В.
към текста >>

90. 21. Човещина

2) Всред вълните на голямото човешко море, обезсърчени, люшкани от бури между надеждата и безизходността, обеднели от идеали, с потъмняло съзнание, което смята и брата за чужденец и сочи еднакво охотно оръжие насреща му с ярост и омраза в душата, с идейни знамена, които са понесли поражение и безславие днес се скитат народите в пустините на живота между надеждата и смъртта... - с философия, която не стопля никое сърце и не пламва с никаква светлина... - с религия, която кади тамян, но не дава утеха и простор и тъпче стадата в по-тесни и димни кошари.., - с наука, която чопли живота, за да изкара от него не винаги най-потребното... - и човек, който се залъгва с всекидневното, за да не види зиналата пропаст на хаоса, към която волно или неволно се приближава... Водачи негодни четат сребърниците на продаденото; други си дават вид, че са видели простори и поле за работа, за наука... А това са само миражи!
21. ЧОВЕЩИНА (В. «Братство», бр. 66, 15.VIII.1933 г., стр. 2) Всред вълните на голямото човешко море, обезсърчени, люшкани от бури между надеждата и безизходността, обеднели от идеали, с потъмняло съзнание, което смята и брата за чужденец и сочи еднакво охотно оръжие насреща му с ярост и омраза в душата, с идейни знамена, които са понесли поражение и безславие днес се скитат народите в пустините на живота между надеждата и смъртта... - с философия, която не стопля никое сърце и не пламва с никаква светлина... - с религия, която кади тамян, но не дава утеха и простор и тъпче стадата в по-тесни и димни кошари.., - с наука, която чопли живота, за да изкара от него не винаги най-потребното... - и човек, който се залъгва с всекидневното, за да не види зиналата пропаст на хаоса, към която волно или неволно се приближава... Водачи негодни четат сребърниците на продаденото; други си дават вид, че са видели простори и поле за работа, за наука... А това са само миражи! Пред буря е. Небето е закрито с облаци. На север гърмят машини на нови роби. В Европа са вдигнати знамена, които не вдъхват никакво доверие, а в Америка финансови земетръси, в Япония истински! Като обвиняем светът е изправен да отговаря пред един върховен съд.
към текста >>

91. НОВИТЕ ВРЕМЕНА

(В. «Зора», г. XIII, бр. 3720, 12.ХI.1931 г., стр. 4.)

Колкото и да искаме да бъдем оптимисти, справедливи и доволни, обективният наблюдател не може да не отбележи, че съвременното общество лежи на нездрава духовна и обществена основа, че духовната струя, която е крепяла и въздигала обществата и народите, е отново изгубена - потънала дълбоко в масите, че человеческите духове днес се лутат и губят в разни теории, които може би са много логични, но които не носят никаква утеха никому, а науката всеки ден донася изобретения, които издигат в перспектива хиляди мъки и страдания на народите, които утре ще се хванат пак гуша за гуша... Философията, тая някогашна царица на науките, от която се чакаше пре-махвание на човешките страдания и издигание човешката личност на по-високо ниво, не чрез духовен опиум, разбира се, а чрез познавание на Истината, която ще ги направи свободни и смели, съвременната философия е капитулирала, поела чисто служебна роля и - лишена от първокласни жреци - се подслонила между многото «положителни» науки като една по милост приета сестра.
Популяризирането на науката, демократичността на политическите строеве и акционерните и кооперативни икономически предприятия изтъкват вече еднакво решително значение, както на личността, която разполага с материалните средства, така и на работника - живия инвентар, който дава смисъл и оплодотворява фактически капитала. Но лишено от някакво здраво духовно сцепление, вдъхновявано от мате-риалистичното разбиране на морала, непросветено от някакви високи идеали, освен от собствените изгоди, като висше благо, което се маскира по хиляди начини, но ясно изпъква особено в последната война - голямата част от съвременното человечество се раздели не само държава срещу държава, но дори в собствения си дом - родни братя застанаха едни срещу други! На много места те и днес са готови да се нахвърлят едни срещу други само защото мненията им по един или други въпрос са различни! Националното чувство изчезна като основен тон при разрешение на жизнените въпроси. На хоризонта днес смътно се мяркат интернационалните отношения и влияния, а долу, в обез-надеждените, потиснати от живота маси, започват да тлеят тия смътни надежди за бъдно добруване, които са били винаги предшественици за тяхното реализиране. Колкото и да искаме да бъдем оптимисти, справедливи и доволни, обективният наблюдател не може да не отбележи, че съвременното общество лежи на нездрава духовна и обществена основа, че духовната струя, която е крепяла и въздигала обществата и народите, е отново изгубена - потънала дълбоко в масите, че человеческите духове днес се лутат и губят в разни теории, които може би са много логични, но които не носят никаква утеха никому, а науката всеки ден донася изобретения, които издигат в перспектива хиляди мъки и страдания на народите, които утре ще се хванат пак гуша за гуша... Философията, тая някогашна царица на науките, от която се чакаше пре-махвание на човешките страдания и издигание човешката личност на по-високо ниво, не чрез духовен опиум, разбира се, а чрез познавание на Истината, която ще ги направи свободни и смели, съвременната философия е капитулирала, поела чисто служебна роля и - лишена от първокласни жреци - се подслонила между многото «положителни» науки като една по милост приета сестра. Днес человечеството изцяло е лишено от един пълен и голям идеал, който, като обхване всичко и всички, да даде цел и посока на живот и обществени условия - напротив, хиляди планове, хиляди авторитети, хилядите посоки само подчертават онова губене и лутане, което е присъщо на всички движещи се в тъмнината. Человечеството има много малцина истински предадени на висши идеали хора, които от все сърце и душа могат свободно да посрещат всички несгоди в живота, всички възможни жертви, които тоя идеал би им поискал, и да викнат смело в лицето на всички: «С Тебе и в смъртта има смисъл, без Тебе и в живота няма цел! » Но такива хора вече съществуват - те са малцина, но те са родени вече и се раждат все повече и повече. Те ще бъдат ония смелчаци, които ще вдигнат факела на свободата, на Истината, на Любовта и смело, без да четат жертвите, които невежественото человечество ще изтръгне от редовете им, ще крачат все по-сигурно и по-неспирно към големите върхове на вечната хармония -истинското жилище на човешката душа!...172 Много от туй, за което преднамерявах да спомена, изоставям: историческите събития по царуванието на римските императори, тая вакханалия, която към края се обръща на кошмар; разрухата на тая вековна империя, нейните наследници и техните борби; временното величие на отделните държави и големите вълни на нахлуващите орди от изток на Атила, Чингис Хана, Тамерла-на - вълни на опустошения, които по сила се приравняват с една съвременна война и ужасът на които може би предстои да преживеем наново в недалечно бъдеще; отпора на отделните народи, борбите на царете и народните водачи, великите изобретения и техните следствия в общия живот на человечеството, и най-после - за кървавите кланици, които хората най-редовно си устройват през всички векове - всичко това е оная фактическа обосновка, която аз смятам известна на всички ви и която в никой случай не можеше да се вмести в тесните рамки на настоящата моя работа. Но аз спомних и изтъкнах, мисля, достатъчно релефно факта, че изобщо тайните духовни течения173 са основен импулс на моралните разбирания, на обществените отношения, вътрешното съдържание на всички исторически форми, през които е минавало и минава човешкото битие.
към текста >>

92. VII. За Учителя Дънов

(Църковен вестник, г. XXXII, бр. 44, 12.ХII. 1931 г, стр. 524-525)

Хиляди хора, които са се намирали на страшния кръстопът на живота, с изтерзани души, в най-трагичните дни са получавали утеха и подкрепа в Божественото слово на тоя Учител.
Когато италиански професори се считат за щастливи да бъдат ученици на Учителя Дънов; когато американското розенкройцерско общество пише официално, че г-н Дънов е написал най-хубавото съчинение (думата е само за беседата «Великият закон», изпратена им от един приятел на английски), а канадският журнал «ТИе ТогсИ» пише дословно: «Тази малка книжка съдържа една беседа от Учителя, държана в Русе на 11 октомврий 1925 г., която по своите достойнства няма равна на себе си в цялата американска ораторска литература.» (Справка - юнския № от 23/6, 1931 г.), и когато в Япония го почитат наравно със своите най-големи духовни учители... в нас му правят полицейски дознания по две-три години и го слушат с микрофони! Виждаме се принудени да подчертаем още веднъж факти, известни на всички, които са слушали г-н Дънов. Учението на Учителя Дънов не е религия, а една космогония, мироглед, който обхваща всичките прояви на живота, всичките области на човешкото знание и култура, има своите методи, опити и наблюдения, резултати и постижения - и тия именно реални резултати са, които държат около него хилядите му последователи от България и целия свят. Това е учение за живота в най-широката смисъл. То носи за всички, които са си дали труд да го проучат, нова светлина и нови сили за работа. Хиляди хора, които са се намирали на страшния кръстопът на живота, с изтерзани души, в най-трагичните дни са получавали утеха и подкрепа в Божественото слово на тоя Учител. Те са живи и могат да свидетелствуват за себе си. Хора с крайни убеждения са се пробудили за обич към братята си и почит към всичко живо. Брат е, който има братско държание. Не може за погрешките на случайни слушатели да се държи отговорен онзи, който никога не ги е учил да грешат. Защото, ако се приеме противното - би трябвало днес пред съда да се изправи, заедно с подсъдимия секретар на Синода - и целият Синод... Литературата на братството - учението на Учителя Дънов - е, както вече споменахме (поне част от него), отпечатана в около 50 тома.
към текста >>

93. VIII. В отговор на една защита

Господин Лулчев пише наедро, без да посочва никакви «реални резултати» и основания, от които да се види, че Дъновата «козмогония... обхваща всичките области на човешкото знание и култура», че последователите на Дънова ги имало с хиляди по целия свят, и че «хиляди хора с изтерзани души... получавали утеха и подкрепа в Божественото (?) слово на тоя учител.» фактите, г-н Лулчев, говорят тъкмо обратното, а именно, че мнозина последователи на Дънова се самоубиха, други немалцина полудяха, а всички останали, посърнали и изнемощели, приличат на движещи се сенки, по лицата на които не проличават никакви следи от жизнерадост, така че всеки, който ги срещне, не може да не ги съжали, понеже вижда, че това са хора без творчески порив, негодни за ползотворна обществена дейност и следователно - изгубени за обществото.
Пред вид на това и сам г-н Лулчев не може да ни каже нищо ясно и определено за това «учение», което с такава ревност се заел да защищава. Той се задоволява само да ни съобщи, че както учението, така и личността на Дънова са оригинални и своеобразни, с което ние сме напълно съгласни, но това твърдение на г-н Лулчев вече не е защита на учителя, а по-скоро упрек, защото да своеобразничат в мироглед, учение и в идеи, съвсем не е свойствено на хора със здрави концепции. Никой сериозен човек не може да стане последовател на едно своеобразно учение, защото то не може да се обоснове с друго, освен със субективните настроения и преживявания на неговия автор. Особено това е важно за автори с болезнена психика. Като не може да ни каже нищо ясно за учението на Дънова, г-н Лулчев си служи с общи фрази и голословни твърдения, които всъщност нищо не доказват. Господин Лулчев пише наедро, без да посочва никакви «реални резултати» и основания, от които да се види, че Дъновата «козмогония... обхваща всичките области на човешкото знание и култура», че последователите на Дънова ги имало с хиляди по целия свят, и че «хиляди хора с изтерзани души... получавали утеха и подкрепа в Божественото (?) слово на тоя учител.» фактите, г-н Лулчев, говорят тъкмо обратното, а именно, че мнозина последователи на Дънова се самоубиха, други немалцина полудяха, а всички останали, посърнали и изнемощели, приличат на движещи се сенки, по лицата на които не проличават никакви следи от жизнерадост, така че всеки, който ги срещне, не може да не ги съжали, понеже вижда, че това са хора без творчески порив, негодни за ползотворна обществена дейност и следователно - изгубени за обществото. Господин Лулчев все тъй наедро пише, че част от учението на Дънова била отпечатана в около 50 тома. Ако не иска г-н Лулчев да го обвиним в лъжа, не е зле по някакъв начин да ни посочи кой е издавал тези томове и къде можем да ги намерим, защото никога досега не сме чували за подобно литературно богатство у Дънова**. А колкото се отнася до пасажа, че имало беседи на Дънова, преведени на всички езици, това не ни е възможно да проверим и предоставяме на читателите, ако мислят, че г-н Лулчев не лъже, да му повярват. Това е всичко, което г-н Лулчев говори в защита на Дъновото учение. Фрази, недоказани твърдения и прекомерно надуване на факти, колчем се засяга «творчеството» на Дънова.
към текста >>

94. 26. ПИСМО ДО РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА (Писмо единадесето, бр. 11, 2.IV.1924г.)

Боляри и войводи гуляят и танцуват по цели нощи, а народът тьне в мизерия, чезне в болести, измира като животни без помощ, без утеха, често и без напътствие от истински верующ свещеник... защото всички знаем защо... Народ измъчен, пълни тюрми, други потрива злобно ръце в тъмнината, очакващ сгоден момент да хване брата си за гушата, трети - забегнали в чужбина, мечтаят за кървава разплата.
Но това не харесва на властимеющите, на използващите своето привилегировано положение, на църковните „пастири”, които, вместо да пасат, ядели овците си! И всички знаем съдбата на България. Когато дойдоха турците, войводите бяха я вече разделили помежду си - някои от тях ги повикаха, а народът, измъчен от постоянни боеве и размирици, се надяваше, че под чуждо иго ще намери спокойствие... дотам бе стигнал!... ................................................................ Огледайте се и днес - и вижте: не е ли същото? Отидохме до Цариград като аслани и се върнахме... Сбихме се със съседи, оголихме границите си, изгубихме земите си, сбихме се помежду си. Боляри и войводи гуляят и танцуват по цели нощи, а народът тьне в мизерия, чезне в болести, измира като животни без помощ, без утеха, често и без напътствие от истински верующ свещеник... защото всички знаем защо... Народ измъчен, пълни тюрми, други потрива злобно ръце в тъмнината, очакващ сгоден момент да хване брата си за гушата, трети - забегнали в чужбина, мечтаят за кървава разплата. А в туй време министри речи държат, посрещани с цветя... Лъжа са, братя, всички тия разкоши, цветя и шумове. Насилието никога не е създало нещо трайно, омразата не може да докара нещо добро, себелюбието - нещо разумно. Всичко това ще рухне, както наклонена кула, изгубила основата под себе си. А тая основа е толерантността, човещината, любовта, която трябва да проявим към всички. Нека се не лъжем!
към текста >>

95. 89. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 25, 14.VII.1930 г.)

VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев

” И не само се питат, но има и едно вътрешно напрежение, което кара всички да бързат, да чакат нещо - да се надяват инстинктивно, че нещо иде, наближава, като че ли тук или там ще се яви и ще даде решителен тласък на всички събития, на всички форми на живота, ще донесе облекчение, радост, утеха за всички скръбни и измъчени души.
Велико е това, което възкресява. Няма по-голяма сила от Любовта! ” Драги братя, Животът днес значително се различава от по-преди. Някога хората като че ли живееха по- бавно и по-спокойно. Сега всички бързат - и което е много характерно - останало навярно от войните - всички все се питат: „Какво ново? ” И не само се питат, но има и едно вътрешно напрежение, което кара всички да бързат, да чакат нещо - да се надяват инстинктивно, че нещо иде, наближава, като че ли тук или там ще се яви и ще даде решителен тласък на всички събития, на всички форми на живота, ще донесе облекчение, радост, утеха за всички скръбни и измъчени души. И когато дните минават, изпълнени само с напразни надежди или отлитнали мечти, тихо се скланят главите - и по жизнения път, където са цъфтели цветя и никнели блянове, кръстове се нижат един след друг, като в някоя пустиня, да сочат само света на илюзиите... В своя живот като някой гост се спира тук или там човек, където неговото вътрешно желание го води... Ако обича да си похапва - пред някоя гостилница. Ако обича знанието - пред някое училище. Ако обича да се моли - пред някоя църква. Ако обича да се потропва - на хорцето... Всеки един би могъл да се спре тук или там - възможностите за всеки човек са еднакви, но стремежът във всеки човек не е еднакъв. А тоя стремеж е, който ще ти даде път, направление и цел в живота - както и избраната цел ще ти даде насока изобщо на ония пътища, които водят не към гробовете на тия, които и в живота си са мъртви, а към върховете, където са стигали тия, които и след смъртта си са живи!
към текста >>

96. B. ПИСМА, ИЗПРАТЕНИ ДО ЦАР БОРИС III, ДО МИНИСТРИ, ДО КОМАНДИРИ, ИЗПРАТЕНИ И КАТО КОПИЯ ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ, ЗА ДА СЪДЕЙСТВУВА

Научаваме, че преди три-четири месеца са били тръгнали за родните си места, но по неизвестни нам причини били върнати обратно в Германия., Предвид на това, че той ни е единственият син и подкрепа, а ние сме вече възрастни и немощни старци, молим нарежданието Ви, Господин Подполковник, синът ни да бъде по-скоро освободен от пленничество и да се завърне в родното си огнище за утеха и радост на нас - неговите родители.
Почитаеми господин Подполковник, Аз съм от български произход. Имам син Новица Светозаров Михайлов, когото разгромът на Югославянската държава през 1941 г. завари в редовете на сръбската армия, а именно - в 5-а поседна техническа чета, Тържич, Словения. Същият понастоящем е пленник в Германия – гр. Таслау и носи пленнически № 30 877. Научаваме, че преди три-четири месеца са били тръгнали за родните си места, но по неизвестни нам причини били върнати обратно в Германия., Предвид на това, че той ни е единственият син и подкрепа, а ние сме вече възрастни и немощни старци, молим нарежданието Ви, Господин Подполковник, синът ни да бъде по-скоро освободен от пленничество и да се завърне в родното си огнище за утеха и радост на нас - неговите родители. Прилагаме удостоверение № 1184 от 12 май 1942 г. за българския му произход. Уверен, че молбата ми ще бъде удовлетворена, оставям с почитание: гр. Сурдулица 12 май 1942 г. [Забележка на ръка:] Четено на Царя. 21.
към текста >>

Каква престъпност може да се крие в едно толкова младо момче, което, израснало в бедност, със своето трудолюбие и усърдие, успя да влезе в университета и да стане моя утеха и подкрепа в семейството ми, в което внасяше всичко, каквото припечелваше като частен чиновник, за издръжка на малолетните си сестрички-ученички и брат войник.
Вярвах, че синът ми върви по моите стъпки, вярвам и сега, че той се вдъхновява само от онова, което е движило мене в живота. И той, и всичките ми други деца са вземали живо участие във всички вечеринки и тържества на подофицерите, за да се калят в патриотичен дух. Синът ми беше влюбен във Вазова и в неговите стихове. Ако, следователно, той е извършил престъпление срещу държавата, това може да се дължи само на лоши странични внушения, на които той се е поддал за един момент. Той е толкова млад, че има всичката възможност да се опомни, ако е сторил грешка, и да тръгне в правия път. Каква престъпност може да се крие в едно толкова младо момче, което, израснало в бедност, със своето трудолюбие и усърдие, успя да влезе в университета и да стане моя утеха и подкрепа в семейството ми, в което внасяше всичко, каквото припечелваше като частен чиновник, за издръжка на малолетните си сестрички-ученички и брат войник. С политика той не се е занимавал, нито е имал време за това. Как, по какво злощастно на обстоятелствата, той се е подхлъзнал и се е заразил от тези противодържавни идеи, които станаха причина за неговата злощастна съдба, ми е непонятно. Но аз съм твърдо убеден, като баща, който живее с неговия пулс, че отрезвението е вече дълбоко настъпило, и че ако животът му сега бъде спасен, той ще се отърси от всички пакостни влияния и ще стане искрен, добър и полезен българин, готов да служи с всички жертви на Отечеството и на Престола на Негово Величество. Господин Генерал, Като баща и човек Ви моля да прострете снисхождението си към мене и да отмените смъртното наказание на сина ми. И аз, и жена ми, и цялото ми нещастно семейство в този момент имаме само една надежда - Вашето милосърдие.
към текста >>

И сега, когато милият ми и незаменим Иван порасна, и макар да студентствува, работи и ми се яви като отмяна в семейството, искат да ми го отнемат, да ми отнемат последната утеха.
При това той е толкова млад, за да се опомни, ако е направил грешка и да се упъти в правия път, ако му се помогне. Каква престъпност може да се крие в едно толкова младо момче? Та то още не е узряло, всичко, което прави, е още неосъзнато, инак би ли хвърлило семейството си в такава тревога, би ли се само впуснало в такава опасност? Пожертвувала съм живота си, за да го отгледам - него и трите си други по-малки деца: две дъщери и един син, който сега служи в редовете на войската Ви, Ваше Величество. Работила съм за 20 лева дневно, за да им дам образование. И сега, когато милият ми и незаменим Иван порасна, и макар да студентствува, работи и ми се яви като отмяна в семейството, искат да ми го отнемат, да ми отнемат последната утеха. Децата ми са расли в бедност, недояли, недооблечени, но съм ги възпитала да бъдат добри граждани и честни хора. И колко пъти моят Иван е декламирал стихове от Вазов, каква любов е показвал към България и всичко българско! Трябва ли сега, Ваше Величество, да изпитам най- голямото разочарование в живота си, да умра със съзнанието, че синът ми е станал жертва на една жестока несправедливост? По цели дни и нощи лежа и плача: очите ми ще изтекат. Броя дните и всеки ден ме приближава към страшното, как ще се лиша от детето си, което с такава мъка, с такъв труд и с такава любов съм изгледала.
към текста >>

97. XII. Очерци за Светозар Няголов от неговите приятели

Продължение