Търсене в текстове за 'Утеха'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 66 резултата в 57 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. В ЛУННОТО СИЯНИЕ - стихотворение Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Утехата сама по себе си е хубаво нещо.
По отношение на съвременната религия, то тя отдавна ги е загубила. В нея са се запазили само външните форми, но техният смисъл е напълно забравен. Ако напр. днес отидеше един каещ се грешник при някой свещеник и му изповяда своите прегрешения, искайки му метод за изправление, какво би могъл да му даде тоя свещеник? Нищо друго, освен да го утеши и изпрати. Утехата сама по себе си е хубаво нещо. Тя е необходима за една каеща се душа, но не е достатъчна. Тук са необходими едни правилни методи, които биха могли да се приложат в дадения случай и да дадат необходимите резултати. Тия методи, обаче днес липсват. За изяснение на мисълта си ще приведа следния конкретен пример: представете си, че един лекар отиде при някой болен, прегледа го и констатира напр., че е тежко заболял от пневмония, която застрашава живота му. Той обаче се задоволи да му каже само няколко утешителни думи и си отиде.
към текста >>

За една пневмония утехата е хубаво нещо.
За изяснение на мисълта си ще приведа следния конкретен пример: представете си, че един лекар отиде при някой болен, прегледа го и констатира напр., че е тежко заболял от пневмония, която застрашава живота му. Той обаче се задоволи да му каже само няколко утешителни думи и си отиде. Питам: какво е направил тоя лекар? Почти нищо. Това може да направи всеки, който дори няма никакво понятие от медицина. За една пневмония утехата е хубаво нещо. Тя поддържа духа на болния, буди в него надежди, но не е достатъчна. В дадения случай преди всичко е нарушена функцията на белите дробове, трябва да се потърсят средства за възстановяване нормалното им състояние. От друга страна сърцето изнемогва – трябва да се подкрепи, да се засили неговата функция и т.н. Иска се знание, искат се методи. И в това отношение днес бих поставил един лекар много по-горе, отколкото напр.
към текста >>

2. На пир (стихове) - Цветан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Съществуват хиляди нещастни, болни, недоволни и отчаяни хора, които имат нужда от помощ, от утеха и подкрепа.
Всички съзнаваме, че има нещо неправилно в нашия живот, че нещо липсва, – това нещо трябва да се потърси и намери от всекиго, иначе животът става невъзможен, хармонията е нарушена. Дисхармонията създава разрушителни сили, които отравят и погубват живота Неправилното в живота се крие в нашите стремежи, които не са напълно подчинени на един общ закон; една върховна воля, която дава живот и благо на всички човешки същества. Тоя закон и тази воля са целта и смисъла на живота, които подчиняват на себе си всички човешки стремежи. От неразбирането на това се явяват личните, отделни стремежи и страшните противоречия, които виждаме, От там иде и злобата, завистта и недоволството, защото невъзможно е да бъде доволен (хармонизиран) тоя, който живее отделен живот, а не вижда общата и главна цел. А главната цел на живота е да живееш за общото благо. Съществуват хиляди нещастни, болни, недоволни и отчаяни хора, които имат нужда от помощ, от утеха и подкрепа. Отделният, личният живот е смърт, когато не е посветен в служене на другите, на слабите и малките, на нуждаещите се. Има робство морално и материално и неизбежно зло – освобождението е възможно само с познанието на истината, на живия Бог на Любовта. Когато работим и помагаме на другите, ние работим и помагаме на себе си, за своето спасение и освобождение, защото животът е неразделен, той е един. Нужно е правилно становище, което трябва да заеме всеки отделен човек към общия живот, от които той е един малък член. Нужен е висок идеал на който да се подчинят всичките отделни човешки стремежи и нарушената хармония ще се въдвори – царството на любовта ще дойде на земята.
към текста >>

3. Дух, душа и тяло – Х. Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

При Тебе всякога ми е най-сладко, Гласът Твой благ, утеха свята От твойта гръд, аз искам мили татко, Безсмъртни дух, що носи любовта.
ВЪЗЛЮБЛЕН МОЙ Ти майка скъпа, татко, брат, сестрицо, Имане, сила, ти мой дух свети, Ти с радост пълниш моята душица За теб безспир сърцето ми трепти. Във писъци пустинни ли издъхвам, От жажда люта в тежка самота, От твоето дихание чисто вдъхвам, Над моят дух безсилна е смъртта. От твоя извор жив водица пия И радост пълни моето сърце, Пред теб скръбта си цяла ще разкрия, Животът ми във твои е ръце. Възлюблени, желани мой, прекрасни, За вечна дружба с теб да бъда аз – Душа и Бог, в сказания безгласни – Над моя дух ти имаш само власт. На всички дай корони, дрехи златни, Палати, слава, всичко дай им ти, Нек радват се във домове приятни, А мен, а мен – у себе приюти. При Тебе всякога ми е най-сладко, Гласът Твой благ, утеха свята От твойта гръд, аз искам мили татко, Безсмъртни дух, що носи любовта. И аз, Твой лъч, красиво ще изгрея В души сиротни Твоят Мир ще дам, От твойте песни сладко ще им пея, И всички ний ще служим в твоя храм. 26. II. 1926 г. X.
към текста >>

4. Тайната на живота – А. Бертоли Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Лалка растяла и хубавяла и чуруликането ù било радост и утеха за целия род.
Тогава се случила голямата беда с двамата близнаци, за която и сега се говори по тлаки и сборища и се пеят песни по жетва. В душите на иначе мирните и работливи момци се загнездило негодувание против несвършващите зулуми на тираните. Един ден то закипяло като възбунено море и ги тикнало да дръзнат срещу волята на всевластния. Сестра им, млада булка, добила момиченце като ангелче. Очичките му, като череши черни, извиквали умиление на всяко лице, и розово-мраморните му странични теглили всяка ръка за милувка. Лалка растяла и хубавяла и чуруликането ù било радост и утеха за целия род. Ала един ден тя станала жертва на лукав поглед. Един от пашите намислил да я заведе в харема на султана, та негли получи за нея нечувани милости. Това внесло смут в сърцата на Лалкината рода. Димитър и Никола не изтраяли. Та как ще оставят да погине ангелчето, една светла душа, радостта на всички?
към текста >>

5. КНИГОПИС Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ако си скръбен - псалмите ще ти донесат утеха в твоя труден час!
Georg Nordmann ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ Има часове в живота, които нито веселие желаем, нито вино, нито разтуха. В тия часове душата е готова да отгласи музиката на Вечността. В тях са писани псалмите. Радостен ли си - псалмите ще дадат образ на тая радост. Ако си скръбен - псалмите ще ти донесат утеха в твоя труден час! Псалом първи. Аз Да бъде благословен часът, в който Ти ми каза: „Аз съм този, що опънах тънки струни от земята до слънцето, и Моята ръка от тях изплита песните на четирите човешки годишни времена. Аз съм вечният, що будех песните на твойта тънкострунна песнопойка, когато ти се мъчеше да изговориш моето Име. Из мене са родени всички сватове, Аз държа вселената в ръцете си. Аз разпращам тихия ветрец в полето да разнася теменужния лъх; мълнията, що прелита над дъбравата, е хвърлена от Моята ръка и на пеперудата крилцата Аз нашарих.
към текста >>

6. АЙЯ - Добран Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Псалом осми: ЗВЕЗДИ Звездите ти ще ми дадат утеха.
Кой може да запре твоя непоколебим вървеж? Ти си в камъка, в пеперудите, в синьото небе, в играта на безгрижния младенец, във вдъхновения размисъл на мъдреца. Навсякъде се чуват ударите на твоето незнайно сърце! Жив е тоя, Който диша, и от чието дихание текат реките на живота. Жив е тоя, на Когото трябва да издигнем храм в душите! Псалом осми: ЗВЕЗДИ Звездите ти ще ми дадат утеха. Кога върху мен връхлетят тъмни мисли, техният кротък блясък ще надникне в мене и моето небе ще стане ведро, като небе на ясна зимна нощ. Знак на твоята вечна будност, те пътуват по високия свод и пишат за ония, които могат да четат това, що носи и отнася неспирното време. Да можех да запазя всякога насладата от нямото величие на звездната нощ; да можех да чета разтворената книга, по която Твоята десница пише! Децата говорят с играта си, мъдрите с книгите, а Господ пише със звездите. Отворена е Неговата книга!
към текста >>

7. Стремежcт на потока - Ив. Изворов Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Небето е радостта на праведните и утеха на тия, които протягат ръце км Тебе.
Летят години. Преминават тежки векове, а ти си вечно млад и неуморим! Певци, нагласете струни и запейте хваление за обновителния дух, що тече на звездни реки по цялата вселена! Псалом тринадесети: НЕБЕ Небето е престол на Твоето царство, в което криеш великите Си тайни. Небето е свят, в който пребъдват светите знахари и тия, що познават част от пътищата Ти. Небето е радостта на праведните и утеха на тия, които протягат ръце км Тебе. По него пишеш ти знамения със звезди и огнено писмо. Направи небе цялата вселена! Направи земята ни път км небето. И когато ногата ни допира земна твърд, душата ни в небето да пребъдва. Не само купола на нощта и лазурната дреха на деня са небе.
към текста >>

8. Бунтът на синовете Божи - П. Г. Пампоров Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Никой не смеел да безпокои Амриха; тя помагала на бедните и носела утеха на онеправданите.
Тя си отмахнала ръката и той се отпуснал на земята. Но Нерон, отвикнал да държи сметка за обещанията си, не мислел така лесно да се остави и посегнал втори път, но отново се намерил в същото положение. Тогава Амриха отворила вратата и си излязла. Пазителите преторианци се втурнали към нея с желание да я спрат, но всеки, който дръзвал да се доближи до нея, увисвал във въздуха. На другия ден мълвата за това събитие се носела в целия Рим. Никой не смеел да безпокои Амриха; тя помагала на бедните и носела утеха на онеправданите. Нерон издал строга заповед никой нищо да не говори за нея. Забрави се Амриха, но само в паметта на онзи, за които тя беше изобличение с безукоризненото си държане. Обаче хората на доброто я имаха за образец, пример за подражание и не я забравиха.
към текста >>

9. НА ПЪТ ЗА МУСАЛА - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

IV) Псалом деветнадесети: УТЕХА.
Georg Nordmann ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ (Продължение от кн. 10, год. IV) Псалом деветнадесети: УТЕХА. Утеха ще ни донесе чаканият ден, защото Утешителят на света е жив. Той е при всяка наша стъпка, но чака да го позовем с Неговото име. С кротко око ни следи, когато сядаме на трапезата да преломим хляба, когато работим с длето и чук и когато сме на път в широкото море. Той чака денят, когато ще се научим да казваме: „В Твое име вземаме хляба, в Твое име творим дела, в Твое име опъваме платна за дълъг път." Утеха ни е обещал Всемогъщият. Утешителят е жив и тихо броди по земята!
към текста >>

Утеха ще ни донесе чаканият ден, защото Утешителят на света е жив.
Georg Nordmann ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ (Продължение от кн. 10, год. IV) Псалом деветнадесети: УТЕХА. Утеха ще ни донесе чаканият ден, защото Утешителят на света е жив. Той е при всяка наша стъпка, но чака да го позовем с Неговото име. С кротко око ни следи, когато сядаме на трапезата да преломим хляба, когато работим с длето и чук и когато сме на път в широкото море. Той чака денят, когато ще се научим да казваме: „В Твое име вземаме хляба, в Твое име творим дела, в Твое име опъваме платна за дълъг път." Утеха ни е обещал Всемогъщият. Утешителят е жив и тихо броди по земята! Благословен и кротък, Той ни чака като друмник пред портата, за да Го поканим в своя дом... Не ме отминавай, Утешителю!
към текста >>

Той чака денят, когато ще се научим да казваме: „В Твое име вземаме хляба, в Твое име творим дела, в Твое име опъваме платна за дълъг път." Утеха ни е обещал Всемогъщият.
10, год. IV) Псалом деветнадесети: УТЕХА. Утеха ще ни донесе чаканият ден, защото Утешителят на света е жив. Той е при всяка наша стъпка, но чака да го позовем с Неговото име. С кротко око ни следи, когато сядаме на трапезата да преломим хляба, когато работим с длето и чук и когато сме на път в широкото море. Той чака денят, когато ще се научим да казваме: „В Твое име вземаме хляба, в Твое име творим дела, в Твое име опъваме платна за дълъг път." Утеха ни е обещал Всемогъщият. Утешителят е жив и тихо броди по земята! Благословен и кротък, Той ни чака като друмник пред портата, за да Го поканим в своя дом... Не ме отминавай, Утешителю! Похлопай и на моята порта; аз ще позная Твоя глас и ще Ти отворя. Доста е изтерзана душата ми. Внеси в нея мирт, що носиш от царството на Тогова, който те е пратил.
към текста >>

Утеха носиш Ти!
Ще изсъхна като есенен лист без Тебе, ще се срутя като дом без стопанин без Твоята милост, ще се загубя като пътник-тугинец в тъмна нощ! Аз Те чакам. Похлопай на моята порта, защото Ти си милостив! Изпроводен си от Него и кротките. Ти стъпки кръстосват на длъж и шир земята! Утеха носиш Ти! Аз Те чакам. Псалом двадесети: ФАР В бурята сред тъмната нощ, далеко от брега, не диря нито богатство, нито слава. Окото ми смутено и напрегнато дири светлина, която да проникне в разярената борба между живота и смъртта. Ръката на пазителя дали е наляла драгоценен елей в лампата на високия фар? Тая светлина ще ме спаси от зиналата бездна в морето, в която гласовете на смъртта викат моя уморен, залутан кораб.
към текста >>

10. Хелиодът Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Там където разцъфтява тая девствена и чиста хармония, моят Властелин намира утеха и радост.
Откънтява с гръм мълнията, проблясват светкавиците; вълни се издигат в моето сърце. Дъждът ромоли и моята ли душа копне по моя Господ. Там, където ритъмът на света едно след друго се ражда и умира, дотам е достигнало моето сърце. Там скритите хоругви се развяват от вятъра. Кабир рече: „Сърцето ми примира за живот." Областта в центъра на небето, където почива Духът, е лъчезарна от музика и светлина. Там където разцъфтява тая девствена и чиста хармония, моят Властелин намира утеха и радост. В чудно дивното велелепие на Неговите коси се губи блясъкът на милиони слънца и луни. Има връх тоя бряг - един град където безспир се излива дъжд от нектар. Кабир рече: „Ела, о Дхармадас, и виж триумфа на моя Всемогъщ Властелин." * * * На насрещното дърво стои една птичка; тя танцува в радостта на живота. Никой не знае, где тя. И кой би могъл да каже, какъв е припевът на песента ù?
към текста >>

11. СТИХОВЕ - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ели --------------------------------------------------------------------- [1]*) Следните са най-важните книги, излели на немски под перото на Бо Ин Ра: Книга за живия Бог, Книга за човека, Книга за отвъдния свят, Книга за Царското Изкуство, Книга на разговорите, Книга за щастието, Тайното, Книга за Любовта, Книга за утехата, Псалми, Царството на Царствата, Повече светлина, Мистерията на Голгота, Окултни гатанки, Култова магия и мит, Искри, Думите на живота, Дух и форма, Мъдростта на Иоанна, Великата цел, Възкресение, Молитва, Свят към Бога, Пътят към Бога, Бракът и Сватове — представяща една редица космични образи.
Неговата вяра е творческа и революционна, всички кумири и идоли падат пред неговото живо слово. Той не е мистик, защото той не притежава мигове на вдъхновение и ужас – той прониква в нещата през всички времена, той живее в света на Истината и Духа. Той не създава школа, но цели да издигне човека, да му посочи пътя. Бо Ин Ра и неговото дело могат да се определят като творческа Апология на Чистия Дух. Бо Ин Ра на български – това е несметно богатство. Ели --------------------------------------------------------------------- [1]*) Следните са най-важните книги, излели на немски под перото на Бо Ин Ра: Книга за живия Бог, Книга за човека, Книга за отвъдния свят, Книга за Царското Изкуство, Книга на разговорите, Книга за щастието, Тайното, Книга за Любовта, Книга за утехата, Псалми, Царството на Царствата, Повече светлина, Мистерията на Голгота, Окултни гатанки, Култова магия и мит, Искри, Думите на живота, Дух и форма, Мъдростта на Иоанна, Великата цел, Възкресение, Молитва, Свят към Бога, Пътят към Бога, Бракът и Сватове — представяща една редица космични образи.
към текста >>

12. L'INFLUENCE DE L'ENERGIE SOLAIRE-SUITE Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Между другото: „Умен човек е онзи, който може да смени скръбта в утеха, отчаянието в надежда, омразата в любов, невежеството в знание, неправдата в правда, робството в свобода, сиромашията в богатство, смъртта в живот.
Ако мислиш, че светът е създаден за тебе, запитай се, ти за кого си създаден? Ако светът няма отношение към тебе, запитай се тогава, какво е твоето отношение към самия тебе? Ако мислиш, че си от умните, запитай се, защо се безпокоиш?... Запитай най-после себе си, защо ти са страданията? " Последната глава „Ценното в живота” ни дава велики ценности. Между другото: „Умен човек е онзи, който може да смени скръбта в утеха, отчаянието в надежда, омразата в любов, невежеството в знание, неправдата в правда, робството в свобода, сиромашията в богатство, смъртта в живот. Умен е онзи, който и в най-голямата тъмнина може да намери пътя към Бога – вечната и неизменна любов на Битието.” С думи не може да се изкаже, какво крие тази безценна книжка. Тя трябва да се прочете, за да почувствува човек дъха, аромата на ония цветя, които растат в градината на великата мъдрост на живота ______________________________________________________ *) Заб. Книгата е излязла и на есперанто. Готви се и немско издание. Цена 10 лв.
към текста >>

13. ВЕЧНОТО НАЧАЛО-ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Синът я напусна Утеха да дава и радост на всички.
Д. Антонова. ВЕЧНАТА Живееше майка, детето край нея; Детето, другарче на Божиите птички. Живееше майка. Синът я напусна Утеха да дава и радост на всички. Речта му бе кротка и влезе в душите: „Любов на земята и мир да пребъде! “ Живееше майка, живя да догледа, Светът как сина й на кръста осъди. „Прости им, о Боже.“ Тя чу и видя го, Как Той с примиренье главата оброни. И вечни остаха на вечната майка Сълзите, които за него изрони. Живееше майка.
към текста >>

14. ЖЕНАТА ДНЕС И УТРЕ-Д. АТ-ВА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Той ги вика при своя живот, приема ги и на тях Той дава утеха, спокойствие.
„Жена, кога ражда, на скръб е, защото е дошъл часът й; а кога роди детето, не помни вече тъгата си, поради радостта, че се е родил человек на света.” Когато Добродетелта е намерена, скритото имане е изровено, узнато и научено – страданията престават. И всякога дарът на това, което е научено, надминава онова, което е придружавало научаването – страданието. На друго място говори Христос за страданията в следната красива форма: „И който не вземе кръста си и не ме последва, не е достоен за мене.” „Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби заради мене живота си, ще го намери.” Виждаме, Той взима разни положения на страданията в подигащ дух за придобиване на успех, засилване на характера и волята на човека. На трето място говори Христос за страданията като иго и благо. „Дойдете при мене всички, що се трудите и сте обременени, и аз ще ви успокоя.” „Вземете моето иго на себе си, и научете се от мене; защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите спокойствие на душите си.” „Защото моето иго е благо, и моето бреме е леко.” В този стих Христос подава ръка на всички страдащи. Той ги вика при своя живот, приема ги и на тях Той дава утеха, спокойствие. Какво говори днес Учителят за страданията ? – Любовта разкрива Бога в нас. Страданията показват пътя към Бога. Страданията, през които човек минава, това е огънят, в който той трябва да се опече и да добие нещо ценно от тях. С други думи – да извади ценното, скрито в тях.
към текста >>

15. СКИЦА - Т. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Зарадвал се Тамар на крина, па се обърнал и му казал: „Мило цвете, ти ми си утеха, кажи, де отиде, де се скри моята възлюбена ?
Но отде да знае - в тяхното царство с думи се разправяли, с думи се и разбирали. И почнал Тамар да се окайва и да плаче за своята възлюбена. Щяло му се и той да се стопи в сълзи и да потъне при нея. Но не се стопил. Тогава от мястото, дето потънала водата, израснал трепетен и нежен, един бял крин. Зарадвал се Тамар на крина, па се обърнал и му казал: „Мило цвете, ти ми си утеха, кажи, де отиде, де се скри моята възлюбена ? " Но кринът мълчал. „Кажи, повторил Тамар, защо мълчиш като ням? " А кринът, след тия думи, започнал да вехне и линее и не след много като изневиделица пламнал огън и го изгорил. Царският син учудено гледал крина как гори, и кога изчезнал без да остави ни прашинка пепел, мъка го налегнала и той пак заридал. Тогава при него се явил царят на вензите и му казал- „Слушай Тамар, в царството на вензите, сиреч на човеците, които са едно с Бога, думите са живи.
към текста >>

16. МУЗИКАТА КАТО ПЪРВОСТЕПЕН ВЪЗПИТАТЕЛЕН ФАКТОР- БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Куриозно е в този ред на мисли да се отбележи, че човекът и човечеството в пътя на себе диренето, на тежкото изживяване на вътрешните противоречия, дири утеха, подкрепа, успокоение.
Те придобиват наистина много неща, ала в края на нещата животът им е все безсилен, нещастен. И когато дойдат до съзнанието, че те са загубили себе си, те не могат да намерят пътя към себе си. Защо? - Защото те тогава се натъкват на свръх развити отрицателни качества в себе си, добити по пътя на „завладяване" на света. Чувството за завладяване, чувството за притежание и свързаните с тях чувство за борба, за унищожение на другите - въобще чувствата на егоцентризъм във всичко, не могат да дадат на човека възможност да намери лесно себе си. И ако този дълбок вътрешен зов, неговото безсмислие в живота, неговото нещастие, му наложат да дири непреклонно себе си, той сигурно ще мине по трагичния и суров в началото път на съвестта, на психологичните борби и противоречия, за да изгори всичко преходно и несъществено в този огън все поглъщащ. Куриозно е в този ред на мисли да се отбележи, че човекът и човечеството в пътя на себе диренето, на тежкото изживяване на вътрешните противоречия, дири утеха, подкрепа, успокоение. В резултат на това дирене успокоение на „душата", както се казва обикновено, и не виждайки палиативността на нещата, човек създава редица външни форми и догматични учения, чийто преки изразители са църквите от разни категории, всевъзможни философии и пр. И едва ли може да се похвали човечеството, че чрез някоя църква или каква да е „успокоителна" философия се е стигнало до „спасение" на душата. Напротив всички тези „успокоителни" и „спасителни" обществени форми въвличат още повече в бездънния път на себе загубването. В това, в тези външни форми се крие още по-голямото нещастие на човечеството. Това е, така да се каже, с езика на Кришнамурти „подчовешкото" състояние на човека и човечеството.
към текста >>

17. ПО СЛЕДИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТА-Д-Р ЕЛ.Р. КОЕН Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Чак по-късно тя ражда Йосиф, „избраният измежду братята" и Бениамин, вторият любимец на Яков и негова утеха след загубата на Йосиф.
Ето защо, когато на старини - Авраам е бил, според Писанието, на 100 години, а Сара на деветдесет, когато им се ражда син Исаак - последният става пълен наследник на всичко Авраамово, призван продължител на рода и на неговата историческа мисия. Елисавета върви по Сарина линия. По Сарина линия е вървяла и Ревека, жената Исаакова. И тя дълго време не е имала деца, докато най-после ражда Исав и Яков. По Сарина линия върви и Рахил, възлюбената жена на Яков, която е имала рядкото изпитание да гледа как плодовитата ù сестра Лия - първата жена на Яков – макар и нелюбима, му ражда син след син. Чак по-късно тя ражда Йосиф, „избраният измежду братята" и Бениамин, вторият любимец на Яков и негова утеха след загубата на Йосиф. Разглеждайки този тип жена, свързан полярно с мъж от типа „Авраам", сиреч, с мъж, който върви по линията Авраамова, ние се натъкваме, от една страна, на една от най-дълбоките проблеми в психологията на вярата, а от друга - на проблемът за раждането на висшето, гениалното. Тези две проблеми вървят впрочем успоредно. Вижте: Елисавета, подобно Сара, ражда син на старини, след като е преминала така наречената в наши дни климактерична възраст на жената, когато природата слага край на способността ù да ражда. Тук свършва за жената нейната биологична мисия. Ала както със Сара, така и с Елисавета става чудо - те раждат и след тази пределна възраст.
към текста >>

18. ВЕЛИКИЯТ ПРОБЛЕМ - ЖОРЖ ЛАКОВСКИ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Може да се спуснат на невидими нишки трепкащите кандила на моята утеха, може пак да прелети мелодията на безбрежната и тиха радост!
Едни от тях слагаха ръката си в моята и се клеха за вярност. но и техният път кривна към други хоризонти. От жената, която нарекох любима, останаха тъжни спомени, сухи цветя. Само тебе не искам да забравя, моя слънчева обич! Ще викам към сините простори през деня, ще чакам да се извървят съзвездията в безсънните ми нощи. Може да се спуснат на невидими нишки трепкащите кандила на моята утеха, може пак да прелети мелодията на безбрежната и тиха радост! Само ти ми остана! Без другите не паднах ничком и се не дадох вятърът да ме отвее като сух, отбрулен лист. Но ти никога не ме остави, моя първа и последна слънчева любов!
към текста >>

19. ДУХ И МОДА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Колко е велико и трогателно това, че срещу тия организирани глутници на лъжата, е останала да се бори сама и едничка човешката душа, която с прометеевско усилие пази тоя образ за ония моменти на живота, когато умират всички ценности, когато няма приятели, утеха и път, и когато в решителния час на отчаянието се дочуват със същата неповяхваща сила думите, казани преди двадесет столетия, но чути вътре в нас, в една светая светих, където няма катадневната врява.
Разбира се, че и тия редове не могат да Го покажат в Неговото великолепие, но нашата задача е по-скромна: да приобщим с тях четеца до онова вътрешно очарование и възторг, които живеят скрито в нас и които ни обладават, когато в някои изключителни моменти от живота си поживеем с мисъл за Него. Гаутама Буда е мъдър и тих като вода на стихнало езеро, в което се оглежда една, цяло великолепие, но това е само елемент от всесъвършенството на Иисус. Мойсей е могъщ, и гневът му е буря от въстанали истини, но тя угасва като припламнала лампада пред безграничното сияние, което излъчват очите на вашия Иисус. Трябва да се сберат опитът, любовта, космичната мъка на всички времена, за да се направи от тях зрънце от любовта на Сина, роден в малкото, презряно някога градче Витлеем. Както, към всяко ценно нещо в тоя свят, така и към тоя образ на Иисус, са връхлитали като хищни зверове навикът, традицията, обредността и религиите, за да го убият или най-малко съзнателно да го изопачат и да го сведат до практичен и удобен канон. Колко е велико и трогателно това, че срещу тия организирани глутници на лъжата, е останала да се бори сама и едничка човешката душа, която с прометеевско усилие пази тоя образ за ония моменти на живота, когато умират всички ценности, когато няма приятели, утеха и път, и когато в решителния час на отчаянието се дочуват със същата неповяхваща сила думите, казани преди двадесет столетия, но чути вътре в нас, в една светая светих, където няма катадневната врява. Трябва да се отстранят от съзнанието ни завинаги тия, които оскверняват най-възвишената любов, дошла на земята и които поставят името на Иисус начело на толкова безчовечни и жестоки замисли, като казват, че вършат това или онова в Негово име. Отдавна в света трябваше да млъкнат всички уста, които изобличават, наказват и се заканват с Него, защото те, както и ние, трябва да посипем главите си с пепел и да се замислим дълбоко, защо досега не можахме да проумеем тая велика обич и да сродим живота си според думите на кротостта, изречени преди толкова столетия. Кои са авторите на тая злина, че и до днес има хора, които като чуят за Него, отвръщат глава и си припомнят само хилядите престъпления, извършени в Негово име. Колко по-честно би било християнските народи да си изберат ново знаме, нов идеал и учител, с по-лесни завети, по-близък до онова, което днес става в света и което, кой знае защо, още се нарича християнство. Или поне да признаят, че не могат да Го следват, защото пътят му е труден и неудобен.
към текста >>

20. СКИНИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Над християнството като официална религия, стои блясъкът на словото казано преди две хиляди години и споменът за Един, чиято величава фигура на човешки учител и най-съкровен образ на утеха, ще подирим в някой от съдбоносните мигове на живота си.
Тогава той няма да бъде в противоречие с себе си и няма да носи отговорността, поне външно, на християнските народи, тъй като с това той сам признава, че е трудно и несъвместимо със съществуващото положение да се върви по стъпките на Исуса от Назарет. От казаното не следва, че християнството е неприложимо. Не, ще се сринат, може би, християнските догми заедно с лъжата, а ще остане да пребъдва пътят на Исуса, когото народите наричат Христос. Утопия ли е християнството тогава? От гледището на социалното преустройство, наистина, то има вид на утопично учение, но както споменахме и по-горе, то няма място в подобна деятелност, защото над християнството, като масово явление, стои нещо по-велико – християнството като път за вътрешно посвещение в любовта. Над християнството като официална религия, стои блясъкът на словото казано преди две хиляди години и споменът за Един, чиято величава фигура на човешки учител и най-съкровен образ на утеха, ще подирим в някой от съдбоносните мигове на живота си. Когато енергията на рушенето ще стихне и ние, преситени от шума на празнословието, ще подирим опора, тя ще бъде Той – кроткият пастир с бялата ръка. Ние ще го потърсим в неуспехите си. след всяко дело на човешкото преустройство, защото без любовта, безплодна и суха ще остане градината, която сме направили. Ще се срещнем с него в часа, когато ще смислим, че не е възможно нито едно дело без обич, която да оживи студената снага на обществения организъм. Уверен съм, че тия, които най-малко Го споменават, вършат неговото дело с по-голяма ревност.
към текста >>

То е още в сферата на несбъднатите блянове, неразрешено още като една велика и грандиозна задача, която остава все пак дело на отделната личност, отколкото на масите И когато човек уморен от оглушителния житейски тътнеж подир утеха и отмора, ще се върне назад към себе си и в тишината на своето аз, където не достигат кънтящите стъпки на борбата, ще намери тихо чакащия Пастир.
Кой може да даде по-висок идеал на човека от тоя? Според нас съществуващите официални религии са паметници на несполучил опит да се направи учението на Иисус популярно. Всъщност, няма лошо в тях, защото и те черпят от съкровищницата на неговото слово, лошото е, че религиозните организации днес най-малко работят с това слово като ценност и потреба на човешката душа, а имат други задачи, чужди на вътрешния смисъл на християнството. Днес може да се говори свободно за официалните религии, но не и за учението на Иисус. Това учение сякаш изобличава черквите издигнати в негово име. То е още в сферата на несбъднатите блянове, неразрешено още като една велика и грандиозна задача, която остава все пак дело на отделната личност, отколкото на масите И когато човек уморен от оглушителния житейски тътнеж подир утеха и отмора, ще се върне назад към себе си и в тишината на своето аз, където не достигат кънтящите стъпки на борбата, ще намери тихо чакащия Пастир.
към текста >>

21. Сфера на Нептун – Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Били сте в църква, отишли сте там за утеха, за смисъл, за просветление.
Изживявате всичко това, сякаш за един миг, ала този миг ви дава крила, дава ви сила, дава ви светлина, вие го имате вечно пред себе си. И всеки ден вие се освобождавате от грешките си, вие растете, ставате друг човек - човек живеещ в духовна пълнота и познание. Вие всеки ден възлюбвавате все повече и повече живота, хората, света. Виждате, че те са чада Божии, а светът - велико училище за растене в мъдрост и любов. Съпоставяте в съзнанието си речта за сеятеля на проповедника със словото на Христа. Били сте в църква, отишли сте там за утеха, за смисъл, за просветление. Слушали сте проповед за сеятеля в горния дух. Вие се чудите от кои хора сте. Във всяка категория се намирате. Защото сте член на този свят, с всичките му нужди, с всичките му необходимости - добри и лоши. Вие не можете да се причислите към абсолютно вярващите, както нашият свещенослужител счита себе си и пасомите си.
към текста >>

22. СЪВРЕМЕННАТА МЛАДЕЖ И ЗАДАЧИТЕ НА ЕПОХАТА- БОЯН БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Гадаят хората, пророчестват, за да внесат утеха в човека, да дадат по-голяма смелост на сърцето му.
Не, че тя не можеше да се предвиди. Напротив, и децата са я предугаждали. Въпросът е. че гадателите считаха, че няма да дойде през тридесет и деветата година. Това е всичко!... Гадаят хората, пророчестват, за да внесат утеха в човека, да дадат по-голяма смелост на сърцето му. Гадаят още и за удоволствие, за проникване в тайните на живота. И по този начин тия много гадатели опорочават едно здраво знание и внасят и поддържат суеверието в хората. Има една здрава наука, която разкрива правилно пътеките на времето. Нея, обаче, малцина знаят. Те рядко казват нещо от своето точно знание.
към текста >>

23. НА ПРИЯТЕЛЯ ВЪВ ВЕЧНОСТТА ГЕОРГИ РАДЕВ- Д-Р ЕЛ. РАФ. КОЕН Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Уморени от ужасите на кървавите борби, изморени и изтощени от безпътица, човеците ще подирят, може би небесната утеха, пътят към себе си.
На планината, където, седнали край буен огън, пеехме под тържественото мълчание на звездите, планината символ на нашия път – планината едната наша радост... Умре ще кажат хората! Отмина си по своя път, във великото царство, за където смъртта е само тъжна порта, ще кажем ние. И тъкмо сега! Светът е раздрусан от основи. Без идеали, без надежда и радост хората ще подирят нов път и нови хоризонти. Уморени от ужасите на кървавите борби, изморени и изтощени от безпътица, човеците ще подирят, може би небесната утеха, пътят към себе си. В тия изключителни времена умът и перото на такива като него, които можеха да превеждат на лек, приемлив и красив език словото на мъдростта, бяха най-потребни, защото сега е времето, когато жетвата ще стане богата, а работниците са малко. С тия най-леки и бледни линии аз искам да извикам образа и душата на нашия обичен приятел и брат, към който образ и душа да отправим потока на своята обич, за да блесне тя като светилник на пътя му, една малка частица от който път той премина между нас. Не ми се иска да кажа, че си отиде за винаги! Спомням си думите на Надсон: Той умря, но той живее, Жертвеникът е сломен, но огънят блести. Разбита е арфата, но акордите ù още звучат!
към текста >>

24. ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ ! - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Утеха на земята с кротост и обич, Той разкъса веригата на едно огромно робство и разтвори вратата на ада, като показа на душите лъчезарния път и лъчезарния връх.
Говори за обич и възлюби човеците повече от себе си, като даде живота си за тях. Той, Христос, е най-близко до човека, защото остави легиони ангели и прие човешка съдба. От любов към човека той влезе в човешкото битие с над човешките си сили. Затова Него – Христос – Божия син Го наричат „Син Человечески". Човешкият род не е имал и никога не ще има по-голям и по-ценен дар от Христа. Утеха на земята с кротост и обич, Той разкъса веригата на едно огромно робство и разтвори вратата на ада, като показа на душите лъчезарния път и лъчезарния връх. Христос – въплътената, живата, всекидневната Любов е нашият път, истината и животът.
към текста >>

25. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Ела Ти, Който донесе утеха на милиони и Когото не познахме, защото беше облечен в проста дреха и ходеше бос.
Ето оставя се вам домът ваш пуст. Защото от нине няма да ме видите до когато речете: Благословен, който иде в име Господне" (Мат. 23; 27—39). Не външно, а вътре в себе си го приемете! И днес някои гласове Го призовават: Ела Ти, Който се роди в пещерата. Ела Ти, Който донесе утеха на милиони и Когото не познахме, защото беше облечен в проста дреха и ходеше бос. Ела Ти, Царят, Който донесе кротостта и милосърдието, като мечове за победа. Ела, Твоят щит е по-могъщ от тоя на Давида, защото любовта Ти побеждава по-силно от прашката на пастира, която срази филистимския гигант, а пред сиянието на Твоите кротки слова, Соломоновите мъдрости са само трошици. Ела Ти, Който преди да се родиш, ни пусна манна в пустинята, защото Бог, Който ни помагаше, ни обичаше и тъкмо тая любов Той въплъти в най-възлюбленото Си Дете. Ела, защото любовта Ти е по-голяма от човешките грехове. Въздигни ни като Мария от Магдала, отвори очите ни, както ги отвори на слепия, изгони ни от ръкотворния каменен храм и ни възкреси като Лазара.
към текста >>

26. НОВИ НАСОКИ В ПОЗНАНИЕТО НА СВЕТА - ИНЖ. ХИМ. Д. КОЧЕВ Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Тя става радост, утеха и светило на народите по всички материци, тя създава епохи, освобождава народи, разлюлява душата на света и се превръща на светиня.
Книгата, както всеки продукт на човешкия дух, е създадена от нуждата за общение толкова между отделните хора, колкото между отделните ввкове и хилядолетия. В тоя смисъл неравните драски по стените на предисторическите пещери са първите опити да се създаде книга. От тогава още, тоя мрачен получовек е съзнавал макар и смътно, необходимостта да остави белези за своето съществувание на идещите след него. Огромните колоси на древните отминали култури са също каменни книги, в които са вписани белези за грандиозността на оня творчески дух, който ги е сътворил. След откритието на книгопечатането, което е един от най-важните моменти на възхода на човечеството, книгата бавно но си-сигурно измества всички други начини за оставяне трайни спомени за духовните постижения и цивилизацията на дадена епоха. Тя става радост, утеха и светило на народите по всички материци, тя създава епохи, освобождава народи, разлюлява душата на света и се превръща на светиня. За великите недостигаеми върхове на духа, ние научихме от свещеното писание. Книгата ни донесе жив и величествен образа на Кроткия Назарянин, книгата ни нашепва дългата низа от промени и страдания, които човешкият род премина от тогава до днес, книгата просвети умовете ни, облагороди сърцата ни и ни даде сили за надежда и живот. Пакостите, които направи книгата на човека, са неописуемо малки и нищожни пред величието на ползата, която тя принесе. Народи, които нямат култ към книгата, са още варварски.
към текста >>

27. НА ВЪРХА - В.Н. Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

И сякаш, тук намерих радост и утеха, далеч от хората — мечтите отлетяха... И тук при слънцето и чистия лазур, сред теменугите, синчеца и яркия божур не се облива веч в сълзи и скръб лицето, защото зърнах най-подир и в сърцето и там намерих Теб, Велики Боже и отмора за моя път.
Търсих себе си, но без да се намеря, и с лутане в света изгубих сетна вера... Не знам, безумие ли бе от мен това, че болката изливах във всякакви слова? Да търсиш ти в човека — свръхчовека и да вървиш все през трънлива тук пътека... Неспирно ти да търсиш вредом своя брат — кат призрак блед да скиташ вечер в старий град. И в самота да мине твоят път — без радост, отзвук в душа да нямаш нивга — само жалост сърце ти да разкъсва. Всеки час и ден живота ти тъга да бъде или само блен! Потърсих себе си накрай в природата велика, в усоите й, гдето бистър извор блика... И там с цветята свежи — в синия простор, от красота опи се моят жаден взор! И сякаш, тук намерих радост и утеха, далеч от хората — мечтите отлетяха... И тук при слънцето и чистия лазур, сред теменугите, синчеца и яркия божур не се облива веч в сълзи и скръб лицето, защото зърнах най-подир и в сърцето и там намерих Теб, Велики Боже и отмора за моя път. Тогава чак възлюбих всички хора. Николай Рилски КАПКИТЕ ДЪЖДОВНИ Бързат облаци огромни, идат отдалече, носят капчици дъждовни за земята вече. Бързат всичко да окъпят жадно по земята, та цветята да напъпят, — радост за душата. Бързат в пътя си далечен към земята жадна да окъпят в час уречен снагата й страдна. Пукнаха се устните й жадни за водица, затъжиха в пазвите й нейните дечица.
към текста >>

28. ВЯРА В ЖИВОТА - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

И ще намерят утеха и смисъл, а след това ще почнат да живеят така, както никога не са живели.
Единственият начин за убеждение за тях са страданията и обезверяването в собствените земни богове, на които се кланят. А страдания има вече много по земята. И ще има още и то твърде много. Ще се раздруса всеки, ще се разклатят всичките му устои и вярвания. Ще умрат в злоба и гняв мнозина, ала ще има много, които ще потърсят истината, ще потърсят истинските опори на живота, ще потърсят духовното, онова .което не гние и нито молец, нито ръжда го хваща". И ще намерят утеха и смисъл, а след това ще почнат да живеят така, както никога не са живели. Ще живеят със светлина и пробудено съзнание, ще живеят със знание и любов за един нов живот — живот свързан с всички хора, с цялата природа, с Бога, който обхваща всичко. За тия, които търсят и ще потърсят, за тях желаем да нахвърлим тези редове върху най-съществените, най-дълбоките и най-красивите въпроси на живота. На тях желаем да разясним въпросите, обект на религията и духовния живот — в тяхната чистота и от гледището на най-извисеното схващане на съвременността и на новото учение. В днешните времена па угнетение, наш морален дълг е да сторим това, защото „даром сме взели и даром трябва да дадем". Религията в своята чистота има свой обект, своя практика и своя традиция.
към текста >>

29. ПИОНЕРИТЕ НА НОВИТЕ НАУЧНИ СХВАЩАНИЯ - Б. БОЕВ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Къде изчезна блясъкът от двете очи, в чиято дълбина ние откривахме нашата радост и нашата утеха?
В такива мигове, когато съзнанието ни е на прага между живота и смъртта, ние се питаме с горест: Това ли е животът? В всички тия случаи ние отговаряме съобразно със степента на проникването в дълбините на проблемите, на което проникване е способно нашето аз. Ако сме живели цял живот така, че само сме плъзгали нашата размисъл по неговата повърхност, на живота, ние ще останем с впечатление, че с тоя тъжен акт се приключва цялото битие и че последният тържествуващ акорд над живота е тая черна купчина пръст, над която се изплакват много безутешни сълзи. Но така ли е в същност? Къде отиде онова, което трептеше ведно с трепета на световното безсмъртие? Къде изчезна блясъкът от двете очи, в чиято дълбина ние откривахме нашата радост и нашата утеха? Не беше ли той частица от тоя блясък на небето в чистите пролетни утрини, с който начева животът? Деветдесет и два елемента в неорганичната природа се преплитат в много сложни комбинации и образуват различните видове материали, от които е съставено световното разнообразие. Деветдесет и два елемента, различието у които е само в различните бройки на електрони и протони. Тези деветдесет и два елемента, като се започне с водорода — най-лекия от всички и се свърши с урана — най-тежкия, съставляват цялата същност на видимото т.е. калта, от която е съставено както човешкото тяло, така и цялата на всички минерални, растителни и животински видове.
към текста >>

30. Разумното сърце - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Докато се нуждае от утеха, от помиряване, от възстановяване на вътрешния мир, човек е в обикновеното съзнание.
Колкото и да желае това, той не може да излезе вън от законите и реда на природата. Докато съзнанието на човека не се пробуди, докато не гледа на природата като на нещо живо, нищо не може да постигне. Съзнанието на съвременния човек е обикновено, съзнание на различаване на добро и на зло. Това съзнание трябва да се повдигне, да мине в по-висока степен, да гледа на Бога като на свой Баща. Такова съзнание наричаме синов- но. Докато се нуждае от утеха, от помиряване, от възстановяване на вътрешния мир, човек е в обикновеното съзнание. Всичко това ще изчезне, когато той влезе в Божественото съзнание, или тъй нареченото свръхсъзнание или козмично съзнание. Като спазвате законите на разумната природа, това не значи, че изведнъж ще станете светии. Светийството се постига с течение на стотици години съзнателен живот. Няма да усетите, как ще станете светии. Както придобивате по наследство известни дарби и способности, така ще станете светии.
към текста >>

31. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 3 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото щастието, утехата и покоя са достояние само на тези, които познават радостта — да даваш!
Истина ти казвам: — ако ти така даваш, то още същия момент получаваш хилядократно своята заплата, която е еднакво реална и трайна и на този и на онзи свят! Хората пият горчиво-солените води от морето на егоистичния живот — и искат да бъдат щастливи! Те искат само да вземат, а търсят щастие и покой! Няма да намерят щастие и покой! Няма да бъдат щастливи! Защото щастието, утехата и покоя са достояние само на тези, които познават радостта — да даваш! П л а м е н La egoistaj gojadoj similas al sala maro: la homoj trinkas, sed restas ciam soifantaj. Nur la ameca sindonemo povas malsoifigi Ja homan animon! Братя човеци - събудете се! С късогледи, сънливи очи вие вървяхте до сега в живота. Вие виждахте само вашата болка и вашето нещастие.
към текста >>

32. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 37 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не намираме ли утеха в сигурността, че звуците на Бетховен изкуството на един Рафаел, философията на един Емерсон не са загубени за света, но ще бъдат отново дадени на човечеството, в една бъдеща цивилизация, с още по-голям талант и разбиране, от същите тези души които са вече придобили адмирацията на света?
Изпърво идват Хендел и Бах, после Менделсон, Моцарт и Бетховен и най-сетне, в една бърза последователност, идва една многобройна група съставена от Шуберт, Шопен, Шуман, Лист, Вагнер, Рубинщайн Брамс и Григ. Появата на една изолирана група от поети и философи в Америка е също интересна, особено като се вземе пред вид, че те са родени в една и съща част на Съединените Щати и че мнозина от тях са били интимни приятели. Членовете на тази група беха Брайант, Емерсон, Лонгфелоу, Уайтиер, По, Торо, Уитман и Лоуел, като цитираме само най-значителните. Не сме ли ний ентусиазирани от идеята, че при всички тези едновременни съществувания са се въплътили заедно близки приятели и сътрудници, за да продължат дейността си? Не се ли изпълняме с радост знаейки, че ний ще дойдем пак заедно в бъдещето да работим за да направим по-щастлив и по-красив стария свят? Не намираме ли утеха в сигурността, че звуците на Бетховен изкуството на един Рафаел, философията на един Емерсон не са загубени за света, но ще бъдат отново дадени на човечеството, в една бъдеща цивилизация, с още по-голям талант и разбиране, от същите тези души които са вече придобили адмирацията на света? (следва) Науката и окултизма Стъпка по стъпка, в своите издирвания, съвременната наука достига до такива открития, които ясно и категорично потвърждават истините на окултизма. Що е „шестото чувство“, за което известния френски учен, професор Шарл Рише, е написал цял том съдържащ многобройни и обстойни изследвания и доказателства, ако не ясновидството, за което окултната наука ни говори от хилядолетия насам? Какво представляват от себе си явленията на т. н. „метапсихика" изложени и проучени в десетици томове от компетентни учени, ако не потвърждение на голяма част от основните твърдения на окултизма относно силите и способностите на човешкия дух, независим от физическото тяло, и продължаващ съществуването си след неговото разлагане? "Какво представляват търпеливите и поставени па строго научна база изследвания на великия учен Уйлям Крукс, който доказа, въпреки това, че мнозинството учени си затваряха и днес продължават да си затварят очите и ушите за да не видят фактите, че спиритическите явления са една реалност, която събаря издъно материалистическия възглед за човека?
към текста >>

33. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 89 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И за утеха някои ще ви убеждават, че ще отидете в другия свят, където ще живеете в блаженство.
Също така би се изменило схващането на човека за същността на смъртта. Представете си, че можете да живеете 10 хиляди години на земята. Тогава другояче щяхте да гледате на живота и смъртта. След толкова хиляди години живот, вие бихте се радвали, че иде смъртта. А сега всеки момент човек е заплашен да си замине от земния живот. И за утеха някои ще ви убеждават, че ще отидете в другия свят, където ще живеете в блаженство. Но сегашният човек няма опитност и знания за този друг свят. Всичко още е скрито за вас. Съвременният човек с едностранчиви и повърхностни схващания, свойствени на самосъзнанието му, е дошъл и до заключение, че идеята за духовния свят, за душата и духа, са халюцинации на болни хора. Така стои въпросът за хората с познанията и разбиранията на самосъзнанието, което е загадка и само за себе си. Но за хората с развито свръхсъзнание, което се простира извън нашия триизмерен свят, духът, душата и духовният свят са така реални, както са умът, сърцето и триизмерният свят за човека на земята, който е свят на нашето съмосъзнание.
към текста >>

34. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

като скръб, радост, утеха или въобще, каквото и да е душевно състояние, то неминуемо се предава чрез кръвта на майката на формиращия се в утробата й индивид, който бидейки още несамостоятелен, е част от майката и, хранейки се по осмотичен начин, той всмуква чрез цялото си тяло всичко онова, което майката преживява и всяко преживяване на майката е и негово преживяване.
Те са: семейството. училището и обществото. Но като най-важен справедливо се счита първия (семейството), където първостепенна по важност е ролята на майката, която има най-силно влияние върху детето; която оставя най-трайни следи в душата на детето — утрешният гражданин, учен или държавник. Възпитанието на детето не почва от неговото физическо раждане, както въобще е прието да се мисли, а далеч по-рано, още от утробата на майката, още от момента на зачатието. Това значи, че още през време на бременността, всичко онова, което майката преживява, напр. като скръб, радост, утеха или въобще, каквото и да е душевно състояние, то неминуемо се предава чрез кръвта на майката на формиращия се в утробата й индивид, който бидейки още несамостоятелен, е част от майката и, хранейки се по осмотичен начин, той всмуква чрез цялото си тяло всичко онова, което майката преживява и всяко преживяване на майката е и негово преживяване. Така се всмуква и вгражда в тялото на бъдещият (утрешен) човешки индивид всяко чувство, всяко преживяване на майката, които стават сигурни предразположения, а дори и качества на новороденото. Един действителен пример: майката А. в гр. Варна през бременния период отивала за нещо в магазина, прекосява една улица, но внезапно чува близко зад гърба си да свири автомобил. Тя се стреснала.
към текста >>

35. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 126 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя внася утеха, а голямата любов внася живот в човека.
Като говоря за истинската любов, за любовта на сродните души, разбирам, че ще дойде една колективна душа и тогава всички, които от памтивека са ви любили, ще влязат в тази душа и ще станат едно колективно цяло с нея. И ти, който си обичан от всичките тези души, също така ще станеш едно,колективно цяло. Хиляди души събрани на едно място, ще бъдат като един голям извор. Любовта е един голям извор, който съединява в себе си усилията на милиони същества. Малката любов е заради нас. Тя внася утеха, а голямата любов внася живот в човека. Тя осмисля всичко в него и той става радостен и весел. Когато човек обича с великата Любов, в това е неговото щастие. Щастието е възможно само при великата Любов, в която хиляди и милиони души едновременно се проявяват чрез едно тяло, като един човек. Когато обичате с тази Любов и когато ви обичат с великата Любов, трябва да знаете, че това са милиони души, които се проявяват чрез едно тяло. Това е Любовта на Битието.
към текста >>

36. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 167 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С тях иди Там, где душите се отбиват За радост и утеха.
Ти пееш във всички сърца. В. С. Недев В ГРАДИНАТА НА ВЕЧНОТО В градината на Вечното отивай, В свещен поток сърцето си обливай! От скърбите не се плаши! Тез струи, в тебе що се вливат, От Бога дар са. С тях иди Там, где душите се отбиват За радост и утеха. За нова, светла дреха. В градината на Вечното отивай. Душата си пред Бога ти разкривай! Там дишай дъх от пролетни цветя! Там свежи и уханни плодове Обкичили са всички дървеса.
към текста >>

37. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да дадем своето знание духовна мощ за прекратяване на бурята; да отворим сърцата си и приемем останалите вън и им дадем утеха.
Той зове готовите на работа. Тъмни облаци се надвесват над човечеството. Чува се вече бучене, вижда се святкане. А ти помисли ли за тия хиляди тебе подобни, в чийто души сега има страх и ужас? Да дадем нашите сили в помощ на ония, които бедстват. Да дадем своето знание духовна мощ за прекратяване на бурята; да отворим сърцата си и приемем останалите вън и им дадем утеха. Да бъдем готови за братска помощ. N Лев Н. Толстой Зърно, колкото кокоше яйце Едни деца намерили веднъж в един дол нещо голямо, колкото кокоше яйце, с улейче по средата и прилично на зърно. Един минувач видял това нещо, купил го за петаче, занесъл го в града и го продал като рядкост. Царят повикал мъдреците и им заповядал да узнаят какво нещо е това: яйце или зърно?
към текста >>

38. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Съгреших Господи, прости … имай милост …“ — Да познае мирът на разкаяние и утехата от признаването погрешката си — промълви тихо Посветеният … Тъй стои Посветеният, с очи впити в небето и чува молитвите и шепота на хиляди уста, за хиляди неща.
O! Страшна е настъпващата нощ със своите ужасни привидения за сгрешилия, но Господи, стопи се тялото ми от мъка! Прости Господи — признавам, съгреших, но нали тъй съм чувал, че Ти си всеблаг и всемилостив? Тогава милост Господи, милост прося. Очите ми нека са склопят за тих сън и мир да настане в душата ми. Съгреших Господи, прости … имай милост …“ — Да познае мирът на разкаяние и утехата от признаването погрешката си — промълви тихо Посветеният … Тъй стои Посветеният, с очи впити в небето и чува молитвите и шепота на хиляди уста, за хиляди неща. И това, което има — дава, а това, което няма — моли да им се даде … Звездите трептят и почват да гаснат една по една. Виделината прониква в тъмнината. Утринен зефир полъхва, помръдват листата, пробуждат се и си кимат главите едно на друго за утринен поздрав. Чува се пърхане на малки крилца на плахи птичета. Особен звук изпълва пробуждащата се гора.
към текста >>

39. Каталог на книгите, които доставя редакцията на вестник „Братство“ (към бр. 208) Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ала аз имам специално средство за утеха на умни като тебе человеци.
В тази си неизмерима скръб Воденичарят вместо да припадне на молитва, да разбере защо е станало това и как да се поправи, той само плакал и се протръшквал на мястото си. Дяволът пък си знаял, че когато човек не мисли за Бога и ме се моли, като Воденичарят в онзи момент, е най-лесно да го излъже и да го тури в нов грях. Затова излязъл пред него и му заговорил: — Станалото—станало. Случка нежелателна, но дошла. Лоши са Божиите закони и наредбите му! Ала аз имам специално средство за утеха на умни като тебе человеци. Това чудновато средство е пушенето на тютюн. Аз ще ти покажа тютюня и ще те науча как се пуши. Тютюнът ще те направи тих и равнодушен, ще те утеши, дори ще те напрани нищо да не мислиш. Както мъглата скрива от погледа ни гората, така от тютюня димът обвива мозъка и скрива от сърцето ти умът. На другият ден Воденичарят запушил тютюн, зашеметил мозъка си, разделил сърцето от ума си.
към текста >>

40. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 221 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те бяха за нас и утеха, и радост, и надежда за по-скорошно за връщане.
войната Заедно с всички годни за оръжие българи, за бойното поле замина и моят баща. Мъката едва дочака неговото излизане от къщи, за да се настани в душите ни. Затекоха безрадостни дни, безсънни нощи, през които отправяхме топли молитви към Бога и със сълзи на очи го молехме да бди над „татко“ и час по скоро да ни го доведе здрав и весел. Дните протекоха еднообразно, в постоянно очакване новини от фронта. Писма от баща ни получавахме редов но: понякога два, понякога един път седмично. Те бяха за нас и утеха, и радост, и надежда за по-скорошно за връщане. Една седмица протече без да получим писмо. В непрекъснато очакване премина и втора. . . Страхът от неизвестното се примесваше с лошите предчувствия, загнездваше се в душите и ни заставяше често да бършем скрито една от друга насълзените очи. Емна вечер, наседели край печката, слушахме един разказ, който по-голямата ми сестра четеше, за да разсее тъгата на мама и баба.
към текста >>

41. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 223 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото Ти пожела да си изградиш светъл дом в глъбините на моя дух, за да даваш отмора на странници, утеха и радост на страждущи и неволни.
че не Ти, я аз съм се отдалечил от Тебе. Сега веч разбирам, че винаги с будно око и снизходителна усмивка търпеливо си чакал и бдял над моята неравна пътека. за да развържа веригите на моята личност и да разтворя дверите на душата си за безграничната любов, за съвършената хармония. Сега веч разбирам, защо моите братя и сестри ме срещат със сияйнали лица, с нежна усмивка и с ободрителен поздрав. Защото Ти благоволи да разкопаеш почвата на моите ум, сърце и душа и да разкриеш извора на чисти, кристални струи. Защото Ти пожела да си изградиш светъл дом в глъбините на моя дух, за да даваш отмора на странници, утеха и радост на страждущи и неволни. Защото дълго, много дълго съм Те търсил, със поток от сълзи на очите си, аз, безпомощното, изгубено от векове твое чадо. О, Татко Благий, нека не остане друго стремление в мен, освен завинаги да пребъдвам в светлината на Твоето присъствие, да съзерцавам величието на Твоите творения, да пея за Твоята вечна слава и мощ, да се вслушвам в кроткия Ти любещ зов и да служа на Неговата върховна повеля. В. С. Недев ВЛАДЕЙ СЕБЕ СИ Живеем във времена, когато злото като черна птица е разперило крила над хорските души и забулило със сенки и сетната искрица добро в тях. Днес всички открито заявяват.че „живота е борба“ и по най-цинични начини отричат вечните Исусови принципи за взаимна любов и в лицето на ближния си виждат само свой съперник и враг.
към текста >>

42. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 231 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Бъди утеха в долината На вопли и тъги!
Познай себе си, човече, за да се пръсне мрака във душата ти и да заживееш в светлина. С. К. Бъди! Бъди прозрачен за лъчите На кротост и любов! Бъди крепител на душите Във стръмний им възход! * Бъди светилник в тъмнината На козни и борби! Бъди утеха в долината На вопли и тъги! * Бъди олтар на красотата! Бъди свещен поток На мисъл чиста и крилата И жрец на живий Бог! * Бъди трибун на свободата И ратник на мира! Бъди предвестник на зората На нов живот в света! W. Къде е радостта на живота Вълни от музика разпращат по целия свят радиостанциите.
към текста >>

43. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 236 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В перипетиите и изпитанията на живота, тези думи са ми били утеха и неизчерпаем извор за търпение.
Аз чувствам нужда да водя прост живот и често мисля, че вземам повече, отколкото ми е необходимо. Аз считам, че разликата в състоянието на класите не е оправдана и че почива на насилието, и мисля, че скромният живот е добър за всички, както за тялото, така и за духа. Свободата на човека, във философския смисъл на думата, е нещо относително. Всеки човек действа не само под натиска на външни условия, но също така и под една вътрешна необходимост. Думите на Шопенхауера: „Без съмнение, човек може да прави това, което иска, но той не може да желае това, което иска,“ ми направиха дълбоко впечатление още през моята младост. В перипетиите и изпитанията на живота, тези думи са ми били утеха и неизчерпаем извор за търпение. Да съзнаваш това, значи да можеш да смекчиш чувството на отговорност, толкова много потискащо ни понякога и да не вземаш сериозно някои неща, засягащи тебе или другите. Всеки човек има известни идеали, които му служат за водачи. В този смисъл, идеала за материално благосъстояние никога не ми се е струвал като нещо абсолютно и много високо (дори аз наричам тази степен на нравствено съвършенство — идеал на свинете). Идеалите които винаги са осветявали моя път и са ме изпълняли със смелост, са доброто, истината и красотата. Без чувството, че съм в хармония с тези, които споделят моите убеждения, без преследването на обективното, но вечно неуловимо в областта на изкуството и научните изследвания, животът би ми се струвал съвършено празен.
към текста >>

44. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 243 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В мъдростта светъл ти бъди и на всички знание и утеха ти носи!
Стани, и в Истината крепък бъди! Стани, и в Любовта топъл бъди! Стани, и в Мъдростта светъл бъди! В Истината крепък ти бъди и свобода за всички ти носи. В любовта топъл ти бъди и на всички живият хляб ти носи! В мъдростта светъл ти бъди и на всички знание и утеха ти носи! Стани, стани, стани! Вечният Дух теб зове: Любовта приеми! Любов, която с благост и милост в светлия път те води, де Божия живот цари! Реалното в света, това е любовта и добродетелите, които произтичат от нея. Идеалното, това е мъдростта и знанието, което произтича от нея.
към текста >>

45. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 247 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Въпреки това, винаги и във всички страни все са се намирали хора, готови да търпят бедността, немотията, трудовете, присмехите, гоненията, па дори и смъртта, ако виждат, че с това можели да пролеят светлина, или някаква утеха в оня път, по който всички са длъжни да вървят от люлката до гроба.
Начално проявление на принципа на въздуха е третия знак на зодиака наречен Близнаци; второто и средно проявление на въздуха е знака Везни, а третото проявление на въздуха — крайния предел на неговата проява е знака Водолей. Трите знака на въздуха също така могат да се представят графически в един равностранен триъгълник обърнат с върха нагоре. БРАТСТВО Всеки човек, ако иска да изпълни предназначението си, трябва да бъде предаден на една велика идея — владееща над всичко цел, която остава засенчени всичките му останали стремежи, която да ръководи, упътва и контролира живота му. Това са хората, които са променяли и променят лицето на света със своята дейност; това са хората на идеята, които тласкат човешкото семейство към напредък, към светлина, Братство, Истина! Всички велики благодетели на човешкия род са били изпърво окайвани и осмивани, особено от богатите и образованите хора. Въпреки това, винаги и във всички страни все са се намирали хора, готови да търпят бедността, немотията, трудовете, присмехите, гоненията, па дори и смъртта, ако виждат, че с това можели да пролеят светлина, или някаква утеха в оня път, по който всички са длъжни да вървят от люлката до гроба. И наистина, сако онзи, който се е проникнал от дън душа от великата цял, от една идея, стояща по-горе от всичко, може действително да направи нещо важно за човешкото семейство,. за човешкото братство и единство. Ето що казват хората на идеята: Бедните, които са се освободили от завистта, ще бъдат по-богати от най-богатите на земята. Почестите, които се отдават на богатството, са главния източник на злоупотребленията в икономическите отношения. Обществото винаги се отнася по-учтиво към някой богат разбойник, отколкото към бедния, честен човек.
към текста >>

46. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не е Той обещаната утеха от сърцето на Всемогъщият — говореха си те — защото човекът, когото нарекоха учител и пророк, не спре при тия, които знаеха тъкмежа на писанията, при тия които познаваха закона и даваха десятък на храма, а отиде при рибарите край бреговете на езерото, при недъгавите и отрудените.
Как ще е той? — рекоха си знатните, щом като не дири тронът на славните царе, а беседва с простите рибари, с изоставените, с невръстните деца и с блудниците, на които прощава и тихо казва: „Иди и не съгрешавай вече.“ Съмнение пропълзя в душите на първенците и рекоха, че детето, което се роди в пещерата до Витлеем. не е Той — обещаният. Усъмниха се и в блясъка на оная звезда, която огрява чудната нощ, отрекоха думите му и Неговата мъдрост. Та лесно ли е да прогониш омразата от своето сърце и лесно ли е да възлюбиш враговете си? Не е Той обещаната утеха от сърцето на Всемогъщият — говореха си те — защото човекът, когото нарекоха учител и пророк, не спре при тия, които знаеха тъкмежа на писанията, при тия които познаваха закона и даваха десятък на храма, а отиде при рибарите край бреговете на езерото, при недъгавите и отрудените. Свои нарече не тия, които имаха знание, а тия. които носеха сърце. Не по мъдростта на закона ги избираше Той, а по чистотата на сърцата. Обич, а не закон се роди през оная нощ в малката пещера край Витлеем. И до днешен ден чака тая обич над света като сияние на ново слънце.
към текста >>

47. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 273 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Ти, толкова широка, светла, ти грееш със лъчите на Висшата Божествена любов, милувки и утеха вливаш във душите със кроткия си лирострунен зов!
Ако не успеете в това, научете го да обича домашната музика. И то ще има добри другари. Така е гледал на музиката пророк Илия. Писано е за него, че, когато бил крайно изморен и угнетен от многото неприятности, с които била свързана работата му, той извиквал: „Доведете ми сега един музикант.“ „И случваше се тъй, че, докато музикантът свиреше, духът Господен го осеняше,“ Бр. Бартон НА ДУШАТА - СЛЪНЦЕ В МРАКА Душа със стремеж красив, преливаща със зарите на мъдрост свръхчовешка, спотаена на твоя тих олтар във глъбините, душа за подвизи велики вдъхновена! * Ти, толкова широка, светла, ти грееш със лъчите на Висшата Божествена любов, милувки и утеха вливаш във душите със кроткия си лирострунен зов! * Зови безспир към висините на свят ефирен, свят на радост, мир и чистота, разкривай ни лика на бъднините, кога човек щастлив ще е в света! * Душа, ти, нежен, благ служител, прелитнал тук сред хаоса и мрака, на свят прекрасен, о, сияен жител, отколе тука страждущи те чакат! * Душа на слънчеви възторзи, гори, блести, тъй както волните души блестят! Свети, трепти и сей в душите рози, с Божествен лъх да се разцъфтят! В. Недев МАЙЧИНАТА МИЛУВКА Майчината милувка храни детската душа.
към текста >>

48. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 287 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А идящето ново — за кротките любящи великата утеха, велико сбъдновене на Словото Христово!
Той жаден е за жертви, за кървава Голгота и остри, бие глухо желязото горещо. * Как болно е да видиш тоз, когото любиш, изпълнен с мощ и вяра да твори доброто, със сянка-смут, че може да изгуби съкровище духовно пред призрака на злото * Но чуй, о, брате мой, свидетел на играта, на страшната игра развихрена в света! Бог бди над нас, над хода на земята — не ще остави Той разумната душа! * На псалмопевеца спомни тържествената песен: „И тисящи ще падат от дясно и от ляво, но ти неуязвим през пламъка ще минеш, ти който си опазил чист дара небесен! “ * Чистилище от огън е нашата епоха — преход, завой критичен! А идящето ново — за кротките любящи великата утеха, велико сбъдновене на Словото Христово! * Ще дойде ден на светла примиримост! Пак страстите безумни ще притихнат! Ще грейне в слава Божията Милост! Ще дойде ден лазурен и усмихнат! В. Недев ДА БЪДЕМ БУДНИ!
към текста >>

49. -

Елвилюри БОГ Е ЛЮБОВ Бог е любов — сила мощна, вечна, сила по-силна от всичко в света — жив извор на радост най-сърдечна, на щастие, утеха, на всека мечта.
* Внезапно крайчецът на златно нечие крило пробожда вишньо-модрата завеса и, в миг, чевръсто Центърът сред Свойто колело застава прав с молебната ни песен. * * * * Насядали във кръг по клонове и по скали, ний слушаме Те Теб, Духовний Татко, — дошъл сред нас, ела над нас: сърца ни погали, за да приемеме живота сладко. * Сърцата ни сплотени като горски пресен мъх облазват Твоя стовековен корен Ний чакаме Те като слънцето — на онзи връх — да облекчиш с Любов духът ни морен. 5. XII. 1939 г. Елвилюри БОГ Е ЛЮБОВ Бог е любов — сила мощна, вечна, сила по-силна от всичко в света — жив извор на радост най-сърдечна, на щастие, утеха, на всека мечта. * Бог е любов — сила дивна, тайна, чудеса що прави там гдето цари; живота превръща в песен безкрайна, Там са всички мъдри, смирени, добри. * Бог е любов — сила всемогъща, сила що гради, твори, възражда, що човекът — звяр в ангел превръща, сърцата очиства, душите преражда. * Бог е любов и само чрез любовта се проявява неговата сила, власт; Бог като любов е всичко в света, чрез нея само той живее в нас. В. В. ПРЕРАЖДАНЕТО – ПЪТ КЪМ СЪВЪРШЕНСТВО Човек сам е създал съдбата си и сам трябва да се справи с нея.
към текста >>

50. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тогава моята утеха е споменът за Твоите слова: „Прости им, защото те не знаят какво вършат“.
“ Аз виждам тези тъжни картини да минават пред очите ми всеки час; непрестанно чувам плач и въздишки; риданията намират отзвук в душата ми и извикват сълзи и в моите очи. Аз виждам глада, мизерията, сълзите на тълпата. Виждам съкрушеното сърце на майката да се разделя със сина си и съпругата да изпраща мъжа си към последното жилище. Отчаяно кърши тя ръце, към небето ги извива и вика: „Да живея как мога сега сама“? Сърцето с мъка издържа да не се пръсне пред тези ужасни картини, пред ужасите, които човекът сам си създава на себе си, за да дири чрез тях блага земни. Тогава моята утеха е споменът за Твоите слова: „Прости им, защото те не знаят какво вършат“. Изтръпва бедното сърце, затреперва то от болки и милозливо шепне: „Опази ме, подкрепи ме в този час“. Няма сила изтощеното тяло да се бори, а само проклина и продължава да страда, защото му е мило да се раздали със суетата. Ужасиха ме тези картини и аз паднах на колене и се молих. Исках аз почивка за бедните страдалчески души и тогава чух отговора от горе: „Чух, твоята молитва“. Тогава душата ми порасна, окрили се от тази обилна милост на Твореца.
към текста >>

51. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

По-красив от Рама, по-нежен от Буда, по-твърд от Мохамеда, по-мъдър от Моисея, той дойде връх скръбната земя, за да проповядва великата утеха на Вечната Вяра и най-накрай понесе тежкия кръст на кървавата Голгота.
Той е най-после мистичното Вино и Хляб, които осветяват душата на човека, — ефирното магическо кълбо, по жицата на което съвременният мистик дири Пътя. Шеметните талази на живота се блъскат и разбиват във високия гранитен бряг на Вечната тайна. А човек, понасян и отнасян, гине в тоя вихрен летеж на непознаваемите природни сили, с вледенени в сърцето сълзи и с безнадеждно отправен към червеновиненото небе поглед. И в тоя тъй дълбоко трагичен момент на своето съществуване във вековете, който той индиферентно е свикнал да нарича“свой единствен живот“ , само едно око със състрадание се впива в неговото измъчено съзнание — това е окото на Белия Христос. В плевника на овчарите край Витлеем се е родил богочовекът, който олицетворява тая върховна милост на Първоначалния. По-красив от Рама, по-нежен от Буда, по-твърд от Мохамеда, по-мъдър от Моисея, той дойде връх скръбната земя, за да проповядва великата утеха на Вечната Вяра и най-накрай понесе тежкия кръст на кървавата Голгота. Съвременниците му може би са го считали за еликсир от лунни лъчи, но сега с право бихме могли да го назовем еликсир от сините лъчи, които искрят в мъчителни стонове из сърцето на това мистично същество, което може-би е само акорд от тоновете на човешките души, блуждаещи по белите полета. Поезията на живота през вековете е поезията на неговия живот. Но нея само онзи може да почувства и преживее, който, подобно на Света Тереза или на Пол Верлена, изходи нескончаемите лабиринтни проходи на любовта и смъртта в сферите на духовните болки и страдания. „Мистичните молитви“ на Света Тереза и „Мистичните разговори“ на Пол Верлена са паметници в мистичната литература. Те са кандила пред образа на Белия Христос в полусъборения олтар или, по-право, в езическото капище, което днес може да се вземе като символ на живота.
към текста >>

Писание, дето ще намериш утеха и наставление, защото ще трябва да претърпиш голяма мизерия и сиромашия и ще страдаш от гонение.
когато господарят му отсъствал от дюкяна, един чужденец влязъл при него в работилницата, купил един чифт обуща, за които заплатил висока цена, и излязъл. Като се спрял на улицата, този чужденец извикал: „Яков, ела тук“ . Бьоме бил изненадан твърде много като чул името си от този чужденец, и отишъл при него. Тогава непознатият. като фиксирал един мил и проницателен поглед върху Бьоме, казал му: „Яков, ти си още малък, но ще дойде време, когато ще станеш велик и ще бъдеш друг човек, и светът ще ти се учудва: чети особено прилежно Св. Писание, дето ще намериш утеха и наставление, защото ще трябва да претърпиш голяма мизерия и сиромашия и ще страдаш от гонение. Но бъди сърдечен, защото Бог те люби и е милостив към тебе“ . Чужденецът си скръстил ръцете, погледнал го и изчезнал. Този непознат на Бьоме човек, вероятно, бил едно от онези високо-напреднали същества, наречени Адепти или Учители, които бдят над всички и помагат на всички ония, които сериозно и истински се стараят да служат на Бога, да вървят по стъпките на Христа и желаят да бъдат полезни в служба на ближните си. Този разговор направил трайно впечатление на Яков. Той станал по-сериозен и по-замислен, и смирен като дете.
към текста >>

В някои места момичето, когато при шиенето си счупи иглата, получава една целувка за утеха.
това показва нещастие. Ножове и други остри предмети не бива да се подаряват, защото с това се прерязва приятелството. Опасно е също да употребяваме намерено ножче. Американката се чувства нещастна, когато счупи игла при шиенето на собствена дреха и то трае, докато носи шитата в случая дреха. Затова предпочитат да дадат другиму да им шие дрехите. В някои места момичето, когато при шиенето си счупи иглата, получава една целувка за утеха. Счита се за щастие, да се намери карфица, особено пък ако главичката на карфицата е обърната към този, който я намира. Числото на карфиците, които едно момиче намери през време на една разходка, показва, колко му са приятелите и почитателите. Момиче, което си чеше косата след захождане на слънцето, си докарва грижи на сърцето. Който отваря омбрела в стаята или я поставя върху леглото, той или не се оженва, или умира скоро. Венчаване пък под омбрела докарва щастие.
към текста >>

52. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Що се отнася за цифрите от 1 до 10, Вие ще намерите в тях едно, четири пъти повторено, обяснение на символите : жезълът или скиптърът на Отца, чашата или утехата на Майката, сабята или борбата на любовта и динариите или плодородието.
Човекът е дете на жената, но жената излиза от мъжа, както числото от единицата. Жената обяснява природата. Природата проявява властта, създава религията, която служи за основа на свободата, и прави вселената собственост на човека, и т. н. Вземете Таро и наредете в два реда тия алегорически номерирани карти от първата до двадесет и първата. Вие ще видите всичките фигури, които обясня- ват буквите. Що се отнася за цифрите от 1 до 10, Вие ще намерите в тях едно, четири пъти повторено, обяснение на символите : жезълът или скиптърът на Отца, чашата или утехата на Майката, сабята или борбата на любовта и динариите или плодородието. Таро се съдържа в йероглифическата книга „Тридесет и два пътя“, а краткото му обяснение се намира в книгата, която се приписва на Авраама и се нарича Сефер Йецира. Курт де Жебелян първ се е досетил за значението на Таро, което, служи като главен ключ на херметическите йероглифи. В тях се намират символите и числата на пророчествата на Йезекиля и Св. Йоана. Библията е книга на вдъхновението, а Таро е книга на вдъхновителя Нари- чат го още Колело — Рота, отдето излиза Таро и Тора. Старите розенкройцери са знаели Таро, а маркиз de Suchet говори за него в съчинението си за посветените.
към текста >>

53. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Извън цера, който се употребява, церителят може, ако желае, да даде окултно най-доброто от себе си под формата на ония хипотетически флуидични вибрации или особено от оная морална утеха, плод на чувството на добротата, което е толкова мъчно да се анализира научно, защото изхожда от един план, по-високостоящ от умствените представи, но който може да бъде сюблимен в известни случаи.
Резултат — нищо! Във всички посоки по земята са получили като скорост на светлината същото число с, a q не могло да се определи. Следователно, К R Р важи и за оптическите явления. И при тях, значи, не може да се докаже абсолютната скорост. (Следва). АЛХИМИЯ (Продължение от кн.III и край.) Великото терапевтическо дело на алхимиците и принципите на хомеопатията Посветените от всички времена са практикували изкуството за лечение, първо, защото тяхното учение ги е поставило в положение да знаят в медицината по-вече, отколкото техните съвременница, и второ, защото грижата, която се полага за страдащия, може и трябва да съставлява, когато се изпълнява доброволно, един най-съвършен и най-ефикасен акт на милосърдие или мистична солидарност. Извън цера, който се употребява, церителят може, ако желае, да даде окултно най-доброто от себе си под формата на ония хипотетически флуидични вибрации или особено от оная морална утеха, плод на чувството на добротата, което е толкова мъчно да се анализира научно, защото изхожда от един план, по-високостоящ от умствените представи, но който може да бъде сюблимен в известни случаи. В древността, жреците упражняваха тая длъжност в храмовете; религиозните ордени, които изповядват мистичното себеотрицание, практикуват гледането на болните като една от най-важните служби; посветените розенкройцери отдаваха на тази цел същата важност както Сестрите на Бедните, квакерите и християн-сиентистите. Не е чудно, прочее, дето алхимиците са посветили голяма част от работата си на лечебното изкуство. За нещастие, в средните векове, наличните данни на медицинската наука бяxa много опетнени с грешки, за да можеха да се приложат на лечението правилата на Великото Дело. Те бленуваха тогава за една универсална медицина (като прибягваха към божествената вода на Мага Останес в гръцките алхимици) и го отъждествяваха с философския камък, който считаха годен да цери всички болести и да даде едно безкрайно дълголетие. Но това остана една неосъществима басня.
към текста >>

И., светла надежда на родителите си и утеха на техните старини.
Колкото даден субект е по-напреднал духовно, толкова тия предупреждения — в будно или сънно състояние — са по-ясни и по-категорични. А мнозина, невярващи или заблудени в силата и връзката на човешката душа с невидимия свят, от- минават без внимание даваните ни тайно сигнали и настояват често за неща, когато не трябва, а не настояват за неща, когато трябва. Велики са законите за еволюцията на душата и дълбоки са тайните на духовния свят! Предвестия на смъртта. През текущата година почина в столицата един млад юнкер, син на Н. И., светла надежда на родителите си и утеха на техните старини. Неумолимата съдба избира своите жертви от всички възрасти и никому не дава сметка за своите присъди. Това, което има да става на физическия свят, бива предварително решено в невидимата област: клишето се изработва там, а се отпечатва тук. Това показват многобройните проверени и неоспорими факти, към които нека зарегистрираме и тоя, станал при погребението на младия юнкер. Другари негови отиват до гробищата, за да съпроводят тленните останки на отлетелия дух. Един от тях X., който хранел големи симпатии към незабравимия покойник, взема участие в носенето на тялото му.
към текста >>

54. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ако постигна това щастие под вашето ръководство, драги учителю, тоя неизчерпаем източник на утеха би бил неизразим за мен.
Тя, чийто живот биде прекъснат толкова брутално в разцвета му, толкоз чист, че имаше време само да обича майка си, своята майчица — една дума, толкоз сладка в милите й уста! Ах, аз бях толкова щастлива! Дълго време вече има откак не съм чула сладкия звук на гласа й! За да я чуя още веднъж, бих дала от все сърце всичките останали години от живота си. Аз се късам от желание да се сдобия с доказателства за преживяването на любимата и хубава душа на обожаваната ми щерка, и особено да зная, че тя може да се съобщава с мен. Ако постигна това щастие под вашето ръководство, драги учителю, тоя неизчерпаем източник на утеха би бил неизразим за мен. С дъщеря ми, Бог и Вие бихте се смесили във мисълта ми. Прочитането на прекрасните Ви съчинения ми внушиха мисълта да възложа надеждата си върху Вас, със увереност, че Вие можете да направите това, което искам, и с надежда, че бихте благоволили да приемете благосклонно молбата на една бедна майка, която въздиша да намери отново изчезналото си дете, но не и умрялото. Бъдете толкоз благодетелни към тая опечалена и незнаеща майка. Вие, които имате светлина, осветете я, помогнете й в моралната й мъка: тази е най- хубавата милостиня, която бихте могли да й дадете. Голямото ми желание да се вдълбоча в тия мистерии не е едно суетно любопитство; то е силна, реална, единствена нужда, от която само смъртта би могла да ме освободи.
към текста >>

Търпи спирането на божията утеха.
При свършване на молитвата, бъди също известно време в благоговейно, спокойно настроение. Така с редовни и постоянни упражнения, ти ще напреднеш в размишлението и съсредоточението. Духовните изпитания По някога Бог, за да изпита душата и да я научи само Него да търси и да се освободи от леността и желанието за наслада, оттегля се, напуска ни. В такива минути нужно е с търпелива любов, смирение и умиление да очакваме благоговейно Неговото възвръщане с пълна вяра, и тогава той двойно ще ни въздаде. Не бъди нетърпелив във времената на тъмнота и суша. Търпи спирането на божията утеха. Остани пак пред Него, утвърди се в Него и тогава твоя живот ще расте и ще се обнови. Пълна преданост на Бога Ние се развиваме по определен план, съгласно божията воля. Предай своя живот на Бога, забрави себе си. вярвай в Него, живей в настоящето. Колкото по-голяма е твоята вяра, толкова по-голяма е предаността.
към текста >>

55. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Че всякоя сълза е огнен меч За този, който в другий свят очаква Смирение, утеха и наслада .
БЪДИ НЕЗЕМНА! (на другарката ми през земния живот). Когато моя земен път ще свърши И друг живот ще почна да градя. Когато се тайнството извърши С душата — мъченица и зад гроба, Недей плака, другарко, в късна доба: За мъртвия сълзите са беда! * Любимия недей и в смъртта оплаква. Че всякоя сълза е огнен меч За този, който в другий свят очаква Смирение, утеха и наслада . . . О, враг е тоз, за мъртвия що страда, Не чул мъртвеца скръбната му реч. * Готви се не да плачеш за тогова. Чий път начева в дивна светлина, А да вцариш религията нова В олтаря недосежен на душата . . .
към текста >>

56. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Аз често съм копнеела да мога да предам на други нещичко от радостта, утехата и мира, които са били внасяни в моя собствен живот от знанието, че моят ангел хранител е винаги при мене и че, понеже той има съвършено знание и съвършена симпатия, може да ми помага много по-добре, отколкото кой и да е друг.
Той мене чака“. Нейният „Азраил“, ангелът на смъртта, нейният ангел хранител, без съмнение е чакал да я посрещне на другия бряг, и благодарение на отслабването й от бързото разлагане на тялото, очите й са се отворили да види онова, което дотогава било забулено от нея поради гъстотата на плътта. Във връзка с тази история нека кажа, че един много голям брой духове са ми разказвали, че са били посрещани, когато са заминавали отвъд, от „ангел с прекрасно лице“, който им обяснявал нещата. Някои, очевидно, са взимали този ангел за Христа, или, ако са били римокатолици, за някой любим светия, комуто са били отправяни техните молитви приживе. Други пък духове са падали в безсъзнание по-дълго или по-късо време, след като са напущали телата си, тъй че не са имали да разкажат никакви лични опитности за своите ангели хранители, които, както ми се казва, изобщо оставяли душите под тяхната собствена грижа, след като са ги отправяли благополучно „през преградата“, Аз чувствам в себе си голяма нерешителност, като говоря за лични опитности, но се надея, че, като правя това, може да дам насърчение и помощ на други. Аз често съм копнеела да мога да предам на други нещичко от радостта, утехата и мира, които са били внасяни в моя собствен живот от знанието, че моят ангел хранител е винаги при мене и че, понеже той има съвършено знание и съвършена симпатия, може да ми помага много по-добре, отколкото кой и да е друг. Една човешка душа бива често съвсем уединена, като минава безмълвно през разни духовни опитности или като се бори против морални слабости и ограничения. Помислете, какво би значило за всички нас да чувстваме, че има някой, който храни голяма вътрешна симпатия към нас, който ни познава от край до край — всичките ни добри страни, както и всичките ни слабости — който винаги се държи на страната на нашето висше „аз“, който отразява божественото за нас, който ни насърчава и ободрява за по нататъшни усилия, който ни съветва и предупреждава в случай на предстояща опасност и чието вярно приятелство ние знаем, че никога не ни е било отказвано през целия ни земен живот. Що е най-съвършеният, най-идеалният брак на земята в сравнение с един такъв съюз? Ние всички смятаме за една привилегия да бъдем доведени в контакт с някой велик и добър човек, към когото можем да гледаме с дълбоко прочувствано благоговение, но колко много по-голяма е привилегията да можем да слушаме „тихия, слаб глас“ на нашия ангел, който е бил с нас още от рождението ни и който неуморно бди над нас, докато минем през оная врата, от която ние, бедните човеци, тъй често се страхуваме, главно поради мнимата самотия на пътуването. Мене са ме уверявали, че ние всички имаме тези ангели хранители, ако само бихме могли да си представим тоя факт.
към текста >>

57. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Даровете са за утеха на майката.
Рождение — рождението на човека, току-що въплътила се душа, дошла за другите да страда, е винаги едно чудо. Тъй мъчително, че могат и другите да го усетят. И това дете не бе чуждо като други, него очакваше от хиляди години многострадалния народ. Те под насяха своите дарове: мляко, сирене, вълна, агне. Едно ново същество се ражда и почва да плаче. Даровете са за утеха на майката. Те се радват на детето. Старите пастири бяха бедни и не презираха бедните, бяха наивни като деца, и се радваха на децата. Бяха родени от народа, произхождащ от Урия. Пастири са първите им царе: Саул и Давид. Пастирите от Витлеем не познаваха грубия свят, и не са горди.
към текста >>

НАГОРЕ

0.29149985313416