Търсене в беседите за 'Театър'

Но има различни слуги – в някоя бирария, в някоя кръчма, в някоя кухня, в театъра, в университета, в министерствата и т.н.
Навярно, мнозина ще си зададат въпроса какъв смисъл може да се крие в думите: „А който служи на Мене, него ще почете Моят Отец“. Светът има разни стремежи: съвременните хора се стремят да добият знания, богатства, земи, къщи, слава, величие, сила – имат стремеж към много работи. Исус настоява само върху едно нещо: върху служенето – човек да знае как да слугува. Слуга – ето една прозаична дума, която ни изобразява най-ниското обществено положение. Но има различни слуги – в някоя бирария, в някоя кръчма, в някоя кухня, в театъра, в университета, в министерствата и т.н. В известен смисъл всички хора са слуги, само че не всички признават това. И тъй, в света има два вида служители: едни, които разбират своите длъжности и знаят как да ги изпълняват, а други, които не знаят как да слугуват. Последните наричаме обикновено управляващи хора, господари, които седят и чакат други да им слугуват, учат другите как да работят и слугуват. Всеки иска да бъде в първата категория – господар. Християнското учение обаче поставя диаметрално противоположното на тоя принцип; то поставя именно принципа, че който иска да бъде господар, трябва да бъде слуга; то казва, че Син Божи не дойде да Му послужат, а да послужи.
към беседата >>

2. Колко по-горе стои човек от овца!

Една дама, която се приготвя да отиде на някоя вечеринка, или на бал, или в театър, гледайте колко труд полага в стаята, в която се облича: цял час тя се обръща насам-нататък, оглежда си лицето, носа си, ръцете си – всичко да е в изправност.
Не, вземете тояжката си, вземете торбата си и хайде на път към бащиния си дом, към бащиното училище, което Господ е приготвил за вас“. Христос ви съветва да турите настрана буквара и читанката и да вземете граматиката; тя е полезна наука, тя учи как да говорим и четем правилно, къде да поставим „ят“ (двойно „Е“ от стария правопис, което се чете като „Е“ или „Я“ в зависимост от известни правила) или „Е“, „Я“ или „А“, „Ъ“ или „Ж“ (буквата от стария правопис, която прилича на „Ж“). От всички се иска правилна мисъл, правилно съждение, правилно чувстване, правилно действане. Да бъде животът ни красив и добър и по форма, и по съдържание, и – както е казано преди 2,000 години: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни“ – ето лозунгът за новия живот, към който трябва да се стремим – то е Божествен Закон, но в това отношение от нас се изисква малко по-голямо усилие. И аз похвалявам светските хора в едно отношение. Една дама, която се приготвя да отиде на някоя вечеринка, или на бал, или в театър, гледайте колко труд полага в стаята, в която се облича: цял час тя се обръща насам-нататък, оглежда си лицето, носа си, ръцете си – всичко да е в изправност. Аз я похвалявам. Но вие, християните, колко пъти сте седяли пред вашето огледало да се оглеждате и изправите вашия характер? Казвате: „Без огледало мога“. Трябва ви огледало. Вземете пример от тая светска дама.
към беседата >>

3. Добрият самарянин

И когато хората имат излишни пари, казват: „Да направим едно представление, за да се посмеем – имаме излишно време и можем сега да направим театър.“ Животът е един театър, едно представление; децата могат да го играят, но казвам, че това е само почивка, а когато трябва да се развиваме, не е време за представление.
Има три други тела, но те са неизменяеми форми; ние ще говорим за тези форми, които се менят. Под думата тяло се разбира организиран свят, следователно в този смисъл умът е организиран, човешкото сърце е орга-низирано, животът е организиран. Сега, Христос се разговаря с учения законник и му казва: „Иди и ти така прави“, т.е. вземи ролята на самарянина. Самарянинът всякога показва прогреса в света – това е науката, а свещеникът и левитът са само актьори, които ходят да печелят и нищо не вършат в света. И когато хората имат излишни пари, казват: „Да направим едно представление, за да се посмеем – имаме излишно време и можем сега да направим театър.“ Животът е един театър, едно представление; децата могат да го играят, но казвам, че това е само почивка, а когато трябва да се развиваме, не е време за представление. Тук, в тази притча, има една драма и едно представление. Питам защо двамата не се спряха да помогнат на този човек. Защото между тях и изпадналия в разбойниците нямаше подобие; зако-нът е такъв, че не може да помогнете на някого, когото не обичате и по тази единствена причина те отминаха и заминаха. А самарянинът, в душата на когото имаше тази Любов, извади своето вино и своето масло; маслото е душата, а виното е Силата, които трябва да се предадат – самарянинът трябва да се схваща в широк смисъл. Нима мислите, че мнозина от вас не са в състояние, подобно на изпадналия в разбойниците?
към беседата >>

Актьорите в театъра често се карат кой да вземе главната роля.
Защото това осле е едно свръхтяло – на него ще турите изпадналия в разбойниците и когато отидете в този свят, трябва да имате двете монети. Следователно на вас ви трябва муле и вино. И когато отиде в Йерусалим, знаете ли какво стана? Йерусалим беше заграден с голяма стена, но Мойсей го разтури; така и Христос със Своето идване съсипа тази стена, защото... Сега, представям ясно въпроса: в тази драма коя роля искате да играете? Актьорите в театъра често се карат кой да вземе главната роля. Христос увековечи името на този самарянин; много царе са извършили велики работи, но нито помен не остана от техните дела, а този самарянин извършил една проста работа отвън, но името му остана записано на Небето. Вие можете да играете ролята на свещеника и на левита, но ще си останете посредствени лица. Човекът, изпаднал в разбойниците, дълго време се молел, простирал ръце към свещеника и левита, но те казвали: „Не мога“ – само този самарянин му помогна. Сега, да речем, че имате дъщеря и се грижите за нейното възпитание; един ден тя пожелава да влезе малко в света, за да печели. Вие я представяте на някой бал, докато един ден я намерят на улицата наранена, обезчестена и захваща да плаче: „Помогнете ми“ – тя е попаднала в ръцете на разбойниците.
към беседата >>

4. Ще ви въздигна

Вземете, например, театъра: имате една сцена, изиграва се първото действие, сменят се декорите, играе се второто действие.
Следователно, всеки, който идва в света да носи Божественото учение, трябва да държи в ума си, че това е Христос вътре в нас. Сега, ние се готвим за друга една култура, за културата на онзи свят. Какво е онзи свят? Онзи свят ще бъде този, който идва след настоящия. Той няма да бъде на друго място – когато отмине този свят, ще дойде другият. Вземете, например, театъра: имате една сцена, изиграва се първото действие, сменят се декорите, играе се второто действие. Мястото и на двете действия е същото, но обстановката е различна. Някои мислят, че когато отидат на другия свят, ще обитават на някоя друга планета, но вие нямате пари затова, всички сте бедни. За да отидете до звездата Алфа-Центаурус*, например, ви трябват четиридесет и три милиона лева, като за всеки километър трябва да плащате по три стотинки. Кой от вас е толкова богат? В онзи свят не може да те занесат даром, трябва да имате пари.
към беседата >>

5. Отдайте Божието Богу

Същото става и в театъра: там младият се превръща на стар, старият – на млад.
На друга страна изгрява – ражда се човек. На запад е старостта, на изток – младостта. Ще кажете, че това е алегория. Не, това е алхимия. Един ден, като научите това изкуство, ще се преобразявате според желанието си: ще ставате млад или стар, мъж или жена. Същото става и в театъра: там младият се превръща на стар, старият – на млад. Това е законът на илюзиите. „Отдайте Кесаревото Кесарю, Божието Богу". Така ли постъпват всички хора? Така ли постъпват християните? Има християни, които не спазват тоя закон, въпреки това, критикуват другите хора.
към беседата >>

6. Блажените

Ако влезете в един театър, дето има хиляди души, и извикате: „Пожар, пожар!
не я разбирате. Не само думата „Любов“ не разбирате, но не разбирате Правдата, Истината, Мъдростта. Когато вляза в една къща и видя разгневена жена, това Мъдрост ли е? Когато се изговори думата „Мъдрост“, трябва да настъпи известна промяна в състоянието. Трябва да се разбира смисълът на всяка дума. Ако влезете в един театър, дето има хиляди души, и извикате: „Пожар, пожар! “, всички ще се втурнат да бягат навън, ще се внесе суматоха, всички ще изпитат ужаса на приближаващата смърт. Това е, защото всички разбират смисъла на тази дума. Но ако някой дойде между тях и каже думата „Любов“, всички ще се спогледат, ще се изсмеят и ще вземат този човек за смахнат; ще кажат: „Какво иска да каже този човек с тази дума? “ Това показва, че не разбират дълбокото значение на думата „Любов“, защото инак и тя би трябвало да произведе същия ефект, както думата „пожар“, само че в обратен смисъл. Ако видя човек натъжен и изрека думата „Любов“, трябва всички страдания и недоволства у него да изчезнат, той трябва да се зарадва и засияе като ангел, да се превърне от червей в пеперуда.
към беседата >>

Ако влезете в един театър, дето има хиляди души, и извикате: „Пожар, пожар! (втори вариант)
Не, не я разбирате. Не само думата „любов" не разбирате, но не разбирате нито правдата, истината и мъдростта. Когато вляза в една къща и видя разгневена жена, това мъдрост ли е? Когато се изговори тази дума „мъдрост", трябва да настъпи известна промяна в състоянието. Трябва да се разбира смисълът на всяка дума. Ако влезете в един театър, дето има хиляди души, и извикате: „Пожар, пожар! " - всички ще се втурнат да бягат навън, ще се внесе суматоха, всички ще изпитат ужаса на приближаващата се смърт. Това е, защото всички разбират смисъла на тази дума. Ако някой дойде между хората и каже думата „любов", всички ще се спогледат, ще се засмеят и ще гледат на този човек като на луд. Ще кажат: „Какво иска този човек с тази дума? " Това показва, че не разбират дълбокото значение на любовта, защото и тя би трябвало да предизвика същия ефект, както думата „пожар", само че в обратен смисъл.
към втори вариант >>

7. Двете жени

Ако една високопоставена дама отиде с нова рокля на бал, на концерт или на театър, роклята й може да предизвика такава критика, че явяването й втори път със същата рокля става невъзможно.
Ние отричаме това твърдение. Според нас, нервните болести се дължат на големи безпокойства, тревоги, смущения и др. Например, някой работил няколко години наред върху някаква книга, но като излезе на бял свят, той започва да се безпокои как ще я приемат, каква преценка ще дадат за нея, какво ще кажат критиците за него и т.н. Щом се безпокои и смущава от тези въпроси, непременно нервите му ще се разстроят. Значи, страхът от критиката прави хората нервни. Ако една високопоставена дама отиде с нова рокля на бал, на концерт или на театър, роклята й може да предизвика такава критика, че явяването й втори път със същата рокля става невъзможно. В прочетените стихове се казва, че една от жените боледувала дванадесет години, а другата – осемнадесет. Числата 12 и 18 определят категориите, към които се отнасят болестите на двете жени. Числото 12 показва, че първата жена боледувала, понеже е нарушила един от Божествените закони. Тя живяла на земята, без да отправя погледа си към Бога. Числото 12 е съставено от числата 1 и 2.
към беседата >>

Ако една исокопоставена дама отиде съ нова рокля на балъ, на концертъ или на театъръ, роклята ѝ може да предизвика такава критика, че явяването ѝ втори пѫть съ сѫщата рокля става невъзможно. (втори вариант)
Ние отричаме това твърдение. Споредъ насъ, нервнитѣ болести се дължатъ на голѣми безпокойства, тревоги, смущения и др. Напримѣръ, нѣкой работилъ нѣколко години наредъ върху нѣкаква книга, но като излѣзе на бѣлъ свѣтъ, той започва да се безпокои, какъ ще я приематъ, каква преценка ще дадатъ за нея, какво ще кажатъ критицитѣ за него и т. н. Щомъ се безпокои и смущава отъ тѣзи въпроси, непремѣнно нервитѣ му ще се разстроятъ. Значи, страхътъ отъ критиката прави хората нервни. Ако една исокопоставена дама отиде съ нова рокля на балъ, на концертъ или на театъръ, роклята ѝ може да предизвика такава критика, че явяването ѝ втори пѫть съ сѫщата рокля става невъзможно. Въ прочетенитѣ стихове се казва, че една отъ женитѣ боледувала дванадесеть години, а другата — осемнадесеть. Числата 12 и 18 опредѣлятъ категориитѣ, къмъ които се отнасятъ болеститѣ на дветѣ жени. Числото 12 показва, че първата жена боледувала, понеже е нарушила единъ отъ Божественитѣ закони. Тя живѣла на земята, безъ да отправя погледа си къмъ Бога. Числото 12 е съставено отъ числата 1 и 2.
към втори вариант >>

8. В мое име

Ако отидете на някаква проповед или на концерт, на театър и след това изпитате стремеж или импулс към възвишеното, вие сте слушали нещо Божествено; ако не почувствате никакъв стремеж към възвишеното, вие сте попаднали на нещо човешко.
" Когато казваме, че Бог създаде света, разбираме Доброто, защото творчество има само в Доброто. Когато отнемете живота на човека, вие му причинявате зло; когато му върнете живота, причинявате му Добро. Когато Христос изказа мисълта "Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и Аз", Бог говореше чрез Него. Когато Бог говори, всякога имаме творчески процес. Как различаваме Божествените неща от човешките? Ако отидете на някаква проповед или на концерт, на театър и след това изпитате стремеж или импулс към възвишеното, вие сте слушали нещо Божествено; ако не почувствате никакъв стремеж към възвишеното, вие сте попаднали на нещо човешко. Ще кажете, че сте правоверни, разбирате нещата. Какво е вашето верую, това не ме интересува; колко е голяма вашата градина, и това не ме интересува. За мене е важно да зная какви плодове ражда вашата градина. Градината ви може да е с километри голяма, и това е добро; но ако нищо не ражда, това не е добро. Всеки трябва да се стреми да ражда.
към беседата >>

Ако отидете на нѣкаква проповѣдь или на концертъ, на театъръ и следъ това изпитате стремежъ или импулсъ къмъ възвишеното, вие сте слушали нѣщо Божествено. (втори вариант)
Когато казваме, че Богъ създаде свѣта, разбираме доброто, защото творчество има само въ доброто. Когато отнемете живота на човѣка, вие му причинявате зло; когато му върнете живота, причинявате му добро. Когато Христосъ изказа мисъльта — Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ и Азъ, — Богъ говорѣше чрезъ Него. Когато Богъ говори, всѣкога имаме творчески процесъ. Какъ различаваме Божественитѣ нѣща отъ човѣшкитѣ? Ако отидете на нѣкаква проповѣдь или на концертъ, на театъръ и следъ това изпитате стремежъ или импулсъ къмъ възвишеното, вие сте слушали нѣщо Божествено. Ако не почувствувате никакъвъ стремежъ къмъ възвишеното, вие сте попаднали на нѣщо човѣшко. Ще кажете, че сте правовѣрни, разбирате нѣщата. Какво е вашето вѣрую, това не ме интересува; колко е голѣма вашата градина, и това не ме интересува. За мене е важно да зная, какви плодове ражда вашата градина. Градината ви може да е съ километри голѣма, и това е добро; но ако нищо не ражда, това не е добро.
към втори вариант >>

9. Призваните

Дето и да влезете – в гостилница, в театър, на концерт, те са на първо място.
Това са хора на удоволствията. Животът е търговия за тях. Те поставят на първо място парите. Техният девиз в живота е парата. И те казват, както Петко Славейков, в една своя ода: „Парице, парице, всесилна царице; без тебе в ада, с тебе в рая." Те постъпват така, както им е приятно. Дето и да влезете – в гостилница, в театър, на концерт, те са на първо място. Дето има удоволствия и веселби, те са първи. Те опитват своите пет чифта волове, т.е. всичко онова, което възприемат чрез петте сетива. Ако им кажете нещо за Христовото учение, за новата култура, те ще ви отговорят: “Това не е важно сега. В днешния свят са важни петте чифта волове.” Според тях, който излиза вън от рамките на петте сетива и вярва в друго нещо, той е глупав, смахнат, некултурен човек.
към беседата >>

Дето и да влѣзете — въ гостилница, въ театъръ, на концертъ, тѣ сѫ на първо мѣсто. (втори вариант)
Това сѫ хора на удоволствията. Животътъ е търговия за тѣхъ. Тѣ поставятъ на първо мѣсто паритѣ. Тѣхниятъ девизъ въ живота е парата. И тѣ казватъ, както Петко Славейковъ, въ една своя ода: „Парице, парице, всесилна царице; безъ тебе въ ада, съ тебе въ рая.” Тѣ постѫпватъ така, както имъ е приятно. Дето и да влѣзете — въ гостилница, въ театъръ, на концертъ, тѣ сѫ на първо мѣсто. Дето има удоволствия и веселби, тѣ сѫ първи. Тѣ опитватъ своитѣ петь чифта волове, т. е. всичко онова, което възприематъ чрезъ петтѣ сѣтива. Ако имъ кажете нѣщо за Христовото учение, за новата култура, тѣ ще ви отговорятъ: Това не е важно сега. Въ днешния свѣтъ сѫ важни петтѣ чифта волове.
към втори вариант >>

10. Нито тържик

Отивате на театър, на някакво представление – и то е тържик.
За такива хора не е нужно нито тържик, нито тояга. Те са осигурени сами по себе си. Ако вие сте в съгласие с великите сили, които регулират живота, с малко физичен труд щяхте да минете добре и да ви остане време за вашето умствено и духовно развитие. Понеже не разбирате Божиите закони и не сте в съгласие с тях, вие изразходвате повече енергия, отколкото трябва, и не ви остават сили да се развивате духовно. Помнете: Всички удоволствия, които днес имате, не са нищо друго, освен тържика, за който Христос говори. Отивате на театър, на някакво представление – и то е тържик. Не говоря за театъра като изкуство, но като външна забава, както мнозина гледат на него. Разбирайте ме идейно, а не по буква. Само така ще видите, че навсякъде в живота има тържици. Отиваш на театър, гледаш някаква драма, и турящ нещо в тържика си, без да го приложиш. Само оня хляб ви ползува, който е в стомаха, а не оня, който е в тържика.
към беседата >>

Не говоря за театъра като изкуство, но като външна забава, както мнозина гледат на него.
Те са осигурени сами по себе си. Ако вие сте в съгласие с великите сили, които регулират живота, с малко физичен труд щяхте да минете добре и да ви остане време за вашето умствено и духовно развитие. Понеже не разбирате Божиите закони и не сте в съгласие с тях, вие изразходвате повече енергия, отколкото трябва, и не ви остават сили да се развивате духовно. Помнете: Всички удоволствия, които днес имате, не са нищо друго, освен тържика, за който Христос говори. Отивате на театър, на някакво представление – и то е тържик. Не говоря за театъра като изкуство, но като външна забава, както мнозина гледат на него. Разбирайте ме идейно, а не по буква. Само така ще видите, че навсякъде в живота има тържици. Отиваш на театър, гледаш някаква драма, и турящ нещо в тържика си, без да го приложиш. Само оня хляб ви ползува, който е в стомаха, а не оня, който е в тържика. Вероятността да използуваш хляба в тържика е само едно на сто.
към беседата >>

Отиваш на театър, гледаш някаква драма, и турящ нещо в тържика си, без да го приложиш.
Помнете: Всички удоволствия, които днес имате, не са нищо друго, освен тържика, за който Христос говори. Отивате на театър, на някакво представление – и то е тържик. Не говоря за театъра като изкуство, но като външна забава, както мнозина гледат на него. Разбирайте ме идейно, а не по буква. Само така ще видите, че навсякъде в живота има тържици. Отиваш на театър, гледаш някаква драма, и турящ нещо в тържика си, без да го приложиш. Само оня хляб ви ползува, който е в стомаха, а не оня, който е в тържика. Вероятността да използуваш хляба в тържика е само едно на сто. Казвам: Ако едно колело се обърне сто милиона пъти около себе си, ще се създаде едно ново движение. – Какво ще стане с колелото? – За момент само то ще спре и след това ще се яви ново движение, нова насока, ново направление в живота.
към беседата >>

Отивате на театър, на някакво представление - и то е тържик. (втори вариант)
За ония, които са тръгнали на път, които разбират Божествените закони, за такива хора не е нужно нито тържик, нито тояга. Те са осигурени сами по себе си. Ако вие сте в съгласие с великите сили, които регулират живота, с малко физичен труд щяхте да минете добре и да ви остане време за вашето умствено и духовно развитие. Понеже не разбирате Божиите закони и не сте в съгласие с тях, вие изразходвате повече енергия, отколкото трябва, и не ви остават сили да се развивате духовно. Помнете: всички удоволствия, които днес имате, не са нищо друго, освен тържика, за който Христос говори. Отивате на театър, на някакво представление - и то е тържик. Не говоря за театъра като изкуство, но като външна забава, както мнозина гледат на него. Разбирайте ме идейно, а не по буква. Само така ще видите, че навсякъде в живота има тържици. Отиваш на театър, гледаш някаква драма и туряш нещо в тържика си, без да го приложиш. Само оня хляб ви ползва, който е в стомаха, а не оня, който е в тържика.
към втори вариант >>

Не говоря за театъра като изкуство, но като външна забава, както мнозина гледат на него. (втори вариант)
Те са осигурени сами по себе си. Ако вие сте в съгласие с великите сили, които регулират живота, с малко физичен труд щяхте да минете добре и да ви остане време за вашето умствено и духовно развитие. Понеже не разбирате Божиите закони и не сте в съгласие с тях, вие изразходвате повече енергия, отколкото трябва, и не ви остават сили да се развивате духовно. Помнете: всички удоволствия, които днес имате, не са нищо друго, освен тържика, за който Христос говори. Отивате на театър, на някакво представление - и то е тържик. Не говоря за театъра като изкуство, но като външна забава, както мнозина гледат на него. Разбирайте ме идейно, а не по буква. Само така ще видите, че навсякъде в живота има тържици. Отиваш на театър, гледаш някаква драма и туряш нещо в тържика си, без да го приложиш. Само оня хляб ви ползва, който е в стомаха, а не оня, който е в тържика. Вероятността да използваш хляба в тържика е само едно на сто.
към втори вариант >>

Отиваш на театър, гледаш някаква драма и туряш нещо в тържика си, без да го приложиш. (втори вариант)
Помнете: всички удоволствия, които днес имате, не са нищо друго, освен тържика, за който Христос говори. Отивате на театър, на някакво представление - и то е тържик. Не говоря за театъра като изкуство, но като външна забава, както мнозина гледат на него. Разбирайте ме идейно, а не по буква. Само така ще видите, че навсякъде в живота има тържици. Отиваш на театър, гледаш някаква драма и туряш нещо в тържика си, без да го приложиш. Само оня хляб ви ползва, който е в стомаха, а не оня, който е в тържика. Вероятността да използваш хляба в тържика е само едно на сто. Казвам: ако едно колело се обърне сто милиона пъти около себе си, ще се създаде едно ново движение. Какво ще стане с колелото? За момент само то ще спре и след това ще се яви ново движение, нова насока, ново направление в живота.
към втори вариант >>

11. И отиде та се представи

Като отиде на театър, той не спира вниманието си върху обикновените характери, които се движат в низходяща посока, но се спира върху моралните типове, с велики подвизи и прояви.
Кой е младият син? Като говори за него, Христос има предвид всички хора, които нямат истинско, положително знание, истинска философия. Те пожелават да напуснат обикновения живот и да влязат в онзи, който им обещава ново нещо. За разумния човек и обикновения живот носи новото и великото. Той знае какво търси и насочва погледа си към растящите величини. Като отиде на театър, той не спира вниманието си върху обикновените характери, които се движат в низходяща посока, но се спира върху моралните типове, с велики подвизи и прояви. Той знае, че низките прояви се отпечатват в ума на човека по-силно от възвишените, затова ги избягва. Защо ще се спирате върху нереални, недействителни неща? Обикновените неща в живота са преходни и недействителни, а необикновените и великите са постоянни и устойчиви. Обикновените работи са човешки изобретения, а необикновените – Божии. Един американски студент решил да провери знанията на един от добрите си професори – естественици, голям специалист по насекомите.
към беседата >>

12. Работи на лозето ми

Съботен ден, като свършат работата си, светските хора отварят вестниците и преглеждат, какво се дава в театъра, или в операта, кой добър певец и музикант е дошъл, да отидат да послушат музика, да прекарат времето си по-приятно.
Каквито са били бедните преди две хиляди години, такива са и днес. Ако времето носи живи, съзнателни условия, които хората използуват, то дава своето, т. е. то изменя хората. Иначе, времето не изменя хората. И сегашните християни не са използували времето от идването на Христа до днес Те не се различават много от светските хора. Съботен ден, като свършат работата си, светските хора отварят вестниците и преглеждат, какво се дава в театъра, или в операта, кой добър певец и музикант е дошъл, да отидат да послушат музика, да прекарат времето си по-приятно. Религиозните хора търсят по вестниците, де ще се държат духовни сказки или проповеди да послушат нещо. Те мислят, че прекарват времето си по-разумно от светските, които, покрай театри и концерти, мислят за ядене и пиене. Те казват: Чухме поне една сериозна проповед. Казвам: Не е само до слушане на проповеди и беседи – прилагане е нужно. Всяко нещо подлежи на развитие.
към беседата >>

Ще кажете: „Онези, които отидоха на театър или на бал, или да опитват хубавото вино, не са направили добре, не са спечелили нищо. (втори вариант)
Четат, че еди-къде си се дава представление, в което ще играе някой знаменит актьор и решават да отидат там. Други някои четат, че някой добър проповедник ще държи проповед и решават да отидат да го слушат. Трети пък четат, че някъде се продава хубаво вино и решават да отидат да го опитат. Някои си избират добра гостилница. Всички си правят избор. Ще кажете: „Онези, които отидоха на театър или на бал, или да опитват хубавото вино, не са направили добре, не са спечелили нищо. Тези, които отидоха да слушат проповедта, са най- много спечелили." Казвам: „Всички са свършили по един и същ начин." Не е само в слушането. Слушането постоянно трябва да се развива, зрението постоянно трябва да се развива, обонянието - също. В старини, когато нашето зрение постепенно започва да отслабва, когато нашият слух постепенно затъпява, когато обонянието изгубва своята възприемчивост, какво сме спечелили от живота? Ние ще кажем: „Това е в реда на нещата - един стар човек да изгуби и слуха си, и зрението си, и обонянието си.
към втори вариант >>

13. Запалят свещ

Как ще играеш в театъра?
Днес повечето хора искат да играят видни роли в живота, както добрите актьори се прославят на сцената. Казват за някой актьор, че играе добре ролята на Хамлет, на някои от героите на Толстой, на Ибсен или на други. Според мене, всички хора са актьори в живота, няма защо да се стремят към сцената. Ако не можеш да играеш добре ролята си, като мъж пред своята жена, никакъв актьор не си. Ако не можеш да изиграеш добре ролята си със своите близки, ти не си актьор. Как ще играеш в театъра? Казват за някого, че е отличен актьор. – В какво се заключава неговото отличие? – Играл добре ролята на Хамлет. – Кое е особеното на Хамлет? Той казал: Да бъда, или да не бъда.
към беседата >>

Свободни сте да ходите, дето искате: на театър, на концерт, на разходка, накъдето сърцето ви тегли.
Сега, давам ви почивка за четири – пет месеца. През това време ще проповядвам на себе си, а Бог да ви учи. Ще отида за малко време сред природата, да правя научни изследвания. В София има много проповедници, може да отидете да ги слушате. Не казвам, че само мене трябва да слушате. Свободни сте да ходите, дето искате: на театър, на концерт, на разходка, накъдето сърцето ви тегли. Ние не туряме преграда на пътя на хората, не ги ограничаваме, оставяме ги свободни. Сегашните хора трябва да поплачат малко, като децата. Дъжд е нужен на света. Като мине и замине дъждът, всичко ще се нареди добре.
към беседата >>

14. Работете с Любов

БС

Вие играете в някой театър, например, ролята на слуга.
Вие всинца го съзнавате, знаете го, но казвате, че не му е време сега. Това е мъчно служене, трябва Училище. Вие се спъвате, когато искате да служите на Бога. Трябва да се освободите от положението си и да не казвате: „Ние сме жени.” Мъжете искат да служат на Бога, а казват: „Ние сме мъже”; децата искат да служат на Бога, а казват: “Ние сме деца”; учителите искат да служат на Бога, но казват: „Ние сме учители”. Това е едно временно положение, дадено ви единствено, за да научите известни уроци от него. Вие играете в някой театър, например, ролята на слуга. Тя ви е дадена, за да научите тази роля, защото във всяка роля има особени черти и характеристики, които трябва да изучите. Но вие нито сте едното, нито другото, което представяте на сцената. Като жени сте дошли, само за да научите тази роля. Същността на жената като изкуство вие още не сте научили, т.е. не че не я знаете, но сега я учите.
към беседата >>

15. В рова на лъвовете / Въ рова при лъвоветѣ

Всички говорят за последните пиеси, които се дават в „Модерния театър“, в „Ренесенс“.
“ – казал селянинът. „Ще махам с пръчицата, а музикантите ще свирят.“ Веднага поискал да го назначат капелмайстор на музиката. Днес всички хора са подали заявления до Бога да ги назначи капелмайстори, да махат с пръчицата. Те намират смисъла на живота в махането на пръчицата. Всички хора бягат от мъчнотии и страдания и говорят за ядене и пиене, за развлечения. Всички говорят за последните пиеси, които се дават в „Модерния театър“, в „Ренесенс“. Колко по-хубави пиеси от тия аз виждам да се играят по софийските улици! Актьорите, които играят в тия пиеси, са естествени. Те играят без пари, непринудено. Колко мъже и жени играят на сцената в своя дом без да очакват някакво възнаграждение! Колко деца взимат участие в тия пиеси!
към беседата >>

Мѫчнотии никой не иска, страдания никой не иска, всички говорятъ каква била послѣдната пиеса въ „Модерния театъръ“, въ „Ренесансъ“, а какви по-хубави пиеси азъ виждамъ въ София! (втори вариант)
Иска лека служба: „Толкова години съмъ държалъ ралото въ рѫка, сега искамъ нѣщо леко.“ Единъ день минава покрай градината, вижда капелмайстора на една музика стои прѣдъ музикантитѣ, маха съ една пръчица. – „А, тази работа е хубава, да махашъ съ пръчицата! “ Подалъ заявление за тази служба. Всички хора сѫ дали заявления до Бога, искатъ да взематъ пръчицата и да махатъ съ нея. Това е смисъла на живота за тѣхъ. Мѫчнотии никой не иска, страдания никой не иска, всички говорятъ каква била послѣдната пиеса въ „Модерния театъръ“, въ „Ренесансъ“, а какви по-хубави пиеси азъ виждамъ въ София! Въ Софийскитѣ улици съмъ виждалъ десеть пѫти по-хубави пиеси, отколкото въ „Модерния театъръ“ и „Ренесансъ“. Всички, които изпълняватъ тѣзи пиеси, ги изпълняватъ не привидно, а точно. Тѣзи въ театритѣ, като изпълняватъ ролитѣ си, искатъ пари, букети, а тѣзи, които ги изпълняватъ по улицитѣ, изпълнятъ ги безъ пари. Въ колко домове мѫжетѣ и женитѣ изпълняватъ чудесни роли, дѣцата имъ сѫщо взиматъ участие и никой не имъ плаща. Казвамъ: Браво, вие сте безкористни хора, на които никой не плаща!
към втори вариант >>

Въ Софийскитѣ улици съмъ виждалъ десеть пѫти по-хубави пиеси, отколкото въ „Модерния театъръ“ и „Ренесансъ“. (втори вариант)
– „А, тази работа е хубава, да махашъ съ пръчицата! “ Подалъ заявление за тази служба. Всички хора сѫ дали заявления до Бога, искатъ да взематъ пръчицата и да махатъ съ нея. Това е смисъла на живота за тѣхъ. Мѫчнотии никой не иска, страдания никой не иска, всички говорятъ каква била послѣдната пиеса въ „Модерния театъръ“, въ „Ренесансъ“, а какви по-хубави пиеси азъ виждамъ въ София! Въ Софийскитѣ улици съмъ виждалъ десеть пѫти по-хубави пиеси, отколкото въ „Модерния театъръ“ и „Ренесансъ“. Всички, които изпълняватъ тѣзи пиеси, ги изпълняватъ не привидно, а точно. Тѣзи въ театритѣ, като изпълняватъ ролитѣ си, искатъ пари, букети, а тѣзи, които ги изпълняватъ по улицитѣ, изпълнятъ ги безъ пари. Въ колко домове мѫжетѣ и женитѣ изпълняватъ чудесни роли, дѣцата имъ сѫщо взиматъ участие и никой не имъ плаща. Казвамъ: Браво, вие сте безкористни хора, на които никой не плаща! Забѣлѣжителното въ характера на Данаила е, че той се отличава съ знания и мѫдрость.
към втори вариант >>

16. Свидетелството на Духа

БС

Трябвало да го посрещнат в Дания или Холандия в един театър.
Във всичките къщи един и същ живот. Сега, защо да не си дадат ръката - може да си повдигнат духа. Всички жени ако се обединят, още по-лесно може да го повдигнат. А сега всяка една от вас казва: "Аз да бъда първата." И тогава вашето положение мяза...аз съм привеждал и друг път тоя пример - слабата ви страна на неразбирание. В Европа отива на едно място един германски княз. Трябвало да го посрещнат в Дания или Холандия в един театър. И в града избрали 12 от най-хубавите жени, най-красивите, да го посрещнат. А между тия 12 трябвало да изберат една, която да му поднесе букет. Сега, коя ще бъде? Решили да гласуват. И в кутията намерили 12 билетчета с 12 имена - всяка една е гласувала за себе си И сега, вие в тази Христова кутия, всяка гласува за себе си и няма кой да поднесе букета Като се отвори кутията, вътре има толкова имена, колкото и жени има Всяка е гласувала за себе си Това не е лъжа Не е лошо да бъде човек пръв, но при изпълнение волята Божия Пръв е само Господ, начало на нещата, това е Той, а ние не може да бъдем първи Онзи, който създава нещата, Той е първият.
към беседата >>

17. В Египет

Отишъл прислужникът при него и му казал: „Господине, моля, аз трябва да спя, вземете този ключ и когато свършите вашето парче, затворете театъра“.
И те ще видят, че е така. Но това е един отвлечен, математически въпрос, и ако аз бих се решил да го доказвам, знаете ли на какво щеше да се обърне работата? Един знаменит цигулар отива в Париж, там давал няколко концерта, сполучил да спечели симпатиите на всички. Когато да замине, една вечер, той искал да даде един отличен концерт, тъй че да го помнят, да пишат вестниците, че е свирел нещо много хубаво. За нещастие обаче той почнал да свири една много дълга ария, няколко часа, че като се уморили слушателите, започнали всички един по един да излизат и най-после останал само прислужникът с ключа; цигуларят, въодушевен, продължавал да свири. Отишъл прислужникът при него и му казал: „Господине, моля, аз трябва да спя, вземете този ключ и когато свършите вашето парче, затворете театъра“. И съвременните философи аз ги намирам като тоя цигулар: някои излизат и говорят толкова много, че ние им казваме: „Я вземете този ключ, че като свършите вашата дисертация, затворете вашия театър, защото ние отиваме да спим“. А особено пък българите не обичат много дългите дисертации. Българинът е практичен: „Кажи ми с две думи какво искаш да кажеш. Има ли Господ, или няма Господ? Има ли „онзи свят“; или няма „онзи свят“, а не да го опъваш много.
към беседата >>

И съвременните философи аз ги намирам като тоя цигулар: някои излизат и говорят толкова много, че ние им казваме: „Я вземете този ключ, че като свършите вашата дисертация, затворете вашия театър, защото ние отиваме да спим“.
Но това е един отвлечен, математически въпрос, и ако аз бих се решил да го доказвам, знаете ли на какво щеше да се обърне работата? Един знаменит цигулар отива в Париж, там давал няколко концерта, сполучил да спечели симпатиите на всички. Когато да замине, една вечер, той искал да даде един отличен концерт, тъй че да го помнят, да пишат вестниците, че е свирел нещо много хубаво. За нещастие обаче той почнал да свири една много дълга ария, няколко часа, че като се уморили слушателите, започнали всички един по един да излизат и най-после останал само прислужникът с ключа; цигуларят, въодушевен, продължавал да свири. Отишъл прислужникът при него и му казал: „Господине, моля, аз трябва да спя, вземете този ключ и когато свършите вашето парче, затворете театъра“. И съвременните философи аз ги намирам като тоя цигулар: някои излизат и говорят толкова много, че ние им казваме: „Я вземете този ключ, че като свършите вашата дисертация, затворете вашия театър, защото ние отиваме да спим“. А особено пък българите не обичат много дългите дисертации. Българинът е практичен: „Кажи ми с две думи какво искаш да кажеш. Има ли Господ, или няма Господ? Има ли „онзи свят“; или няма „онзи свят“, а не да го опъваш много. Нямам време, трябва да вървя на нивата.
към беседата >>

18. Искайте, търсете, хлопайте!

Аз пък наричам това: забавления, представления, развлечения в театъра.
Ние основаваме нашата философия върху резултатите, които се произвеждат в даден момент. Защото има един велик закон в природата, който определя нещата моментално: истината се определя веднага. Не се искат векове, за да намерим истината. В тоя момент, моментално, тя влиза в ума и в сърцето на човека. Следователно, ще каже някой: то е в условията на еволюцията, за да познаем истината. Аз пък наричам това: забавления, представления, развлечения в театъра. Когато поканя някой гост, който е сит, и искам да го нагостя, той ще каже: „Почакай малко“. Защо? Защото е сит. Нека изгладнее, тогава. Опитвам твоя обяд, има нещо, което измества това, което аз искам да дам. Следователно ние отлагаме, казваме: „Не му е времето сега“.
към беседата >>

19. Много плод

Ако вие ще плачете както в театъра, задръжте си вашите сълзи.
Ние ще задържим ли сълзите си? Това е, което изисква сега Божествената Любов. Аз бих желал всинца да заплачете, поне веднъж да заплачете за очите на онези, които ги изгубиха, за да ви изкупят от това невежество. Те заслужават този плач. Аз не искам никой да се афектира. Ако вие ще плачете както в театъра, задръжте си вашите сълзи. Ако вие заплачете, защото баща ви е умрял, задръжте вашите сълзи. Но ако вие заплачете, тъй както когато сте избавили някой ваш приятел и вие го прегръщате, този плач е благословение. Или ако вие заплачете, когато някоя бедна жена дойде и вие я прегръщате, че тя се зарадва, или когато си спомните за страждущите: плачът, който носи радост и веселие на някоя душа, той е истински плач. И аз бих желал всички християни да заплачат, за да може този страждущ свят да се утеши. Всички трябва да плачем, да плачем, а другият плач, за умрели или за изгубено имане, този плач не ни трябва, доста сме плакали заради него.
към беседата >>

20. Здравец

– Ще ходите от театър на театър и като остареете, ще познаете, че нищо нямате.
Та, никога не се спирайте върху думата, да казвате: "Защо Господ ни е дал този живот? " Да допуснем, ако Господ ви попита, какъв живот искате вие, ето какво ще бъде. Ако ви направи много красив, ще лъжете само хората. Ако ви направи богат – ще станете тщеславни и ще имате много неприятели, и децата ви ще гледат по-скоро да заминете, да остане богатството на тях. Ако ви направи някой талантлив певец, да имате хубав глас, ще направите какво? – Ще ходите от театър на театър и като остареете, ще познаете, че нищо нямате. А и здравецът, който расте при камъка, не може да има плод за ядене. Той е здрав, но плод за ядене няма. Та всичките съвременни култури мязат на здравец. После може да ви даде Господ здраве. Е, какво ще направите с вашето здраве?
към беседата >>

21. Окултна хигиена / Природна хигиена

Питам: защо вътре в театъра плачат, а отвън никой не плаче?
– Не са верни. – Има неща, които са верни, но ако аз ги подложа на своята критика, ще излезе, че не са верни. За пример, вземете драмата „Дантон“, е кажете: вярно ли е това? Този автор е събрал тия факти, тъй ги е сближил, че импулсират, но ако тия факти се пуснат във времето, няма да има ефекти. При тези драми хората много пъти плачат, а вънка има хиляди драми, хора бедни минават, заминават, никой не плаче. Питам: защо вътре в театъра плачат, а отвън никой не плаче? Защото актьорите са майстори да представят една лъжа, в действителност то не е, че драмата е така, ама от актьорите зависи, те разплакват. И следователно, от окултно гледище, всяка една драма да бъде вярна, пак трябва да имаме драма, но тя трябва да бъде направена по особен начин и да има известна цел психическа и да произведе известен ефект. И тия автори, и те се домогнали до нещо, не че нямат известен стремеж. Но съвременните романи и драми не са направени по тия окултни правила. И когато идете да слушате тия забавления, трябва да имате едно окултно разположение на ума си, да знаете кое да възприемете и кое да отхвърлите, и даже мене като слушате, да знаете кое да приемете и кое да отхвърлите.
към беседата >>

22. Истинната лоза / Аз съм истинската лоза

Казвате: Да отидем на театър!
Кой от двамата е по-добър актьор? – Който играе по-добре ролята си. Наблюдавайте живота! Там ще срещнете най-добрите актьори, които играят роли от различен характер. Там ще се натъкнете и на комедия, и на драма, и на трагедия. Казвате: Да отидем на театър! Който няма възможност да си купи билет за театър, се счита се нещастен. Питате ме: Ходихте ли на еди-коя си драма? Много хубава беше. – Аз съм виждал по-хубава драма от нея. Наистина, този автор е направил хубав превод на тази драма, но чели ли сте оригинала й?
към беседата >>

Който няма възможност да си купи билет за театър, се счита се нещастен.
– Който играе по-добре ролята си. Наблюдавайте живота! Там ще срещнете най-добрите актьори, които играят роли от различен характер. Там ще се натъкнете и на комедия, и на драма, и на трагедия. Казвате: Да отидем на театър! Който няма възможност да си купи билет за театър, се счита се нещастен. Питате ме: Ходихте ли на еди-коя си драма? Много хубава беше. – Аз съм виждал по-хубава драма от нея. Наистина, този автор е направил хубав превод на тази драма, но чели ли сте оригинала й? Той е много по-хубав от превода.
към беседата >>

Казвате: "Да идем на театър, дават еди-коя си драма". (втори вариант)
Ами че има ли по-голямо представление от действителния живот! От един актьор, който се гърчи на сцената, и от един болен, който се гърчи на леглото, кой е по-добър актьор, кой по-добре играе ролята си? От един актьор, когото убиват на сцената, и от един човек, когото убиват в живота, кой по-добре изпълнява ролята си? Разбира се, че последният. Наблюдавайте живота и ще имате най-добри представления от различен характер - и комедия, и трагедия, и драма. Казвате: "Да идем на театър, дават еди-коя си драма". Аз ви казвам, че и по-хубава драма съм виждал. Наистина, чрез своето произведение драматургът е направил един хубав превод, но питам ви вие виждали ли сте оригинала на тази драма? Той е десет пъти по- хубав. Има художници и музиканти, които копират от живата Природа и ако стигнем до способността да разбираме нейния език, тогава ние ще се ползваме от същността на нещата и ще имаме едни по-хубави, по-верни схващания. Понеже сегашният слух не е така добре развит, ние мислим, че Природата не говори.
към втори вариант >>

23. Значение на гласните при окултното пеене

Сега, като минавах покрай театъра, гледам светските хора.
“ Е, „Бог е Любов“. И тя като другите песни. А казвате: „Моцарт е това! “ Като изпееш или изсвириш техните произведения един–два пъти, стига ти. Ние, съвременните музиканти, сме като онези, които ходят от кръчма в кръчма, къде има по-хубаво вино. Сега, като минавах покрай театъра, гледам светските хора. Тия хора имат убеждения, този човек ще плати 25 лева за стол, плаща си, отива рано, влиза вътре да слуша. Убеждение има! Някой път ще плати 50–100 лева, за да слуша. А ние сега, като дойдем до духовните работи, казваме: „Даром се дава, без пари“, и сме нехайни. Онези хора имат повече убеждение.
към беседата >>

24. Ако синътъ ви освободи, ще бѫдете свободни / Ще бъдете свободни

“ Ако вземете единъ билетъ и отидете на театъръ, съ какво се пълни главата ви?
Какво е учението на този истинския Богъ, какво е неговото проявление? Не е достатъчно само да кажемъ „истински Богъ“, и „истинска любовь.“ Това сѫ неща още неопрѣдѣлени. Сега, запримѣръ, могатъ да кажатъ най-строго: Защо тия хора трѣбва да се занимаватъ съ тия праздни работи, да си пълнятъ умоветѣ съ тия праздни, глупави работи? Съгласенъ съмъ, защо трѣбва да ви пълня главата. Питамъ: „ако влѣзете въ една бирария, вземете една чаша бира, съ какво се пълни главата ви? “ Ако вземете единъ билетъ и отидете на театъръ, съ какво се пълни главата ви? Ако четете единъ вестникъ, съ какво се пълни главата ви? Ако сте прѣдъ една изборна борба, съ какво се пълни главата ви? Ако отидете у дома си, съ какво се пълни главата ви? Ако отидете въ една гора, дѣто листата сѫ паднали и има снѣгъ 1–2 м., съ какво се пълни главата ви? Кое е реалното, кое е сѫщественото сега, като се напълни тази глава, да е благодарна.
към беседата >>

25. Предназначение на слънцето, луната и звездите

А така, че сте помислили за приятеля си, че в този момент е някъде на театър или на концерт, това не е мисъл.
Не е така. Да мисля за приятеля си, значи да вляза във връзка с него и той да почувства, че съм помислил за него. Като мисля за приятеля си, ще му напиша писмо, в което ще му съобщя, че се намирам в добро разположение на духа, че съм свършил една сериозна работа и сега имам предвид да заема някаква служба, да приложа това, което съм научил. Като споделя с приятеля си това, което ме радва, аз се свързвам с него. Изобщо, всяка мисъл, всяка идея трябва да бъде строго определена, ако искате да се реализира. А така, че сте помислили за приятеля си, че в този момент е някъде на театър или на концерт, това не е мисъл. Истинска положителна мисъл е само онази, която носи в себе си известно благо както за самия човек, така и за окръжаващите. Ближните ни трябва да се ползват поне от излишъка на това благо. Този закон съществува и в природата. От изобилието, с което разполага, природата всеки момент отделя по нещо за всички живи същества. Съвременните хора не се спират върху този закон и казват, че никой не ги обича, никой не се грижи за тях.
към беседата >>

26. Не дойдохъ да разруша, но да изпълня / Дойдох да изпълня

Другъ пѫть нещо ти казва: „Не отивай на театъръ тази вечерь, театърътъ ще изгори.“ И наистина, нѣма да се минатъ нѣколко часа или единъ день, и тъй ще стане, както ти се казва.
Туй Божественото никога нѣма да те излъже. И който слуша туй Божественото, Великото, никога нѣма да има нещастия. Искашъ да пѫтувашъ за Бургасъ. Нещо ти казва: „Не пѫтувай днесъ, ще стане нѣкаква катастрофа“. Мислишъ да пѫтувашъ нейде съ параходъ, нещо ти казва: „Не пѫтувай днесъ, параходътъ ще пострада като Титаникъ, отложи пѫтуването си за слѣдъ два месѣца“. Другъ пѫть нещо ти казва: „Не отивай на театъръ тази вечерь, театърътъ ще изгори.“ И наистина, нѣма да се минатъ нѣколко часа или единъ день, и тъй ще стане, както ти се казва. Божественото ти казва, не го отричай. Провери го, ако искашъ, но знай, че Божественото ще стане. Ти, така ще имашъ за себе си единъ законъ. Туй Божественото държи сърдцата на хората вѫтрѣ въ свѣта, и съ тия сърдца То може да направи отъ насъ, каквото иска. Сега, нѣкои мислятъ, че сѫ много самостоятелни.
към беседата >>

Готвиш се да отидеш на театър. (втори вариант)
Който служи на това начало, никога не страда. Искаш, например, да пътуваш за Бургас. Нещо отвътре ти казва: Отложи пътуването си. Параходът ще претърпи катастрофа. Слушай този глас. Готвиш се да отидеш на театър. Нещо ти казва: Не отивай, тази вечер театърът ще изгори. Слушай този глас. Каквото казва Божественото, всичко се сбъдва. Човешкото сърце е в ръцете на Божественото начало. То може да направи с него, каквото иска.
към втори вариант >>

Нещо ти казва: Не отивай, тази вечер театърът ще изгори. (втори вариант)
Искаш, например, да пътуваш за Бургас. Нещо отвътре ти казва: Отложи пътуването си. Параходът ще претърпи катастрофа. Слушай този глас. Готвиш се да отидеш на театър. Нещо ти казва: Не отивай, тази вечер театърът ще изгори. Слушай този глас. Каквото казва Божественото, всичко се сбъдва. Човешкото сърце е в ръцете на Божественото начало. То може да направи с него, каквото иска. Мнозина мислят, че са самостоятелни.
към втори вариант >>

27. Житно зърно / Житното зърно

Няма да ида на театър." Той ще си хване главата, спусне си корените дълбоко надолу, ще мисли: „Защо ме обидиха? (втори вариант)
През ден ще му казваме но една обидна дума, без да знае той. А на другия най-сладките думи ще му казваме. След три месеца ще направите сравнение - [от] тия двата характера, ще видите кой се е по-дигнал. Всякога онзи, който му е казвана обидна дума, гой се е подигнал повече. Като му кажат думата, той ще се спре, казва: „Обидиха ме. Няма да ида на театър." Той ще си хване главата, спусне си корените дълбоко надолу, ще мисли: „Защо ме обидиха? Какво съм направил? " Ще мисли, ще мисли, ще ходи, ще си стиска главата. Ще каже всичките мисли по един начин, по друг начин, как да отговори на онзи. Казва: „Чакай, аз ще му намеря цаката." После - един план, други, докато най-после дойде една гениална мисъл. Онзи, дето му казали сладката дума, казва: „Баща ми е богат, аз няма да работя."
към втори вариант >>

28. Правилни отношения

Като влезете в театъра и поискате някой да се обърне, насочете погледа си към него и той ще се обърне, без да знае защо.
Тъй трябва да бъде, ако искате да получите посвещение в Божията Истина. Всички трябва да знаете в даден момент известна мисъл дали е ваша, или не. Ако е ваша, трябва да знаете как се е появила, а ако е чужда, ще знаете каква е, откъде е, какво е нейното произхождение. Ученикът трябва да знае всичко това точно. За пример, ако вие седите и някой съсредоточи ума си отзад на тила ви, вие несъзнателно ще се обърнете. Като влезете в театъра и поискате някой да се обърне, насочете погледа си към него и той ще се обърне, без да знае защо. Вие го карате да се обърне, но не владеете закона, не знаете кога трябва да го правите. Да кажем, че ти си заставил някой да се обърне към тебе, какво печелиш от това? – Нищо. Той се спира временно, обърне се и после си каже: „Що си губя времето? “ Ако ти си силен, ето как трябва да постъпиш: Виждаш, че един човек отива да напакости някому.
към беседата >>

29. Божественото и човешкото

Че то ще бъде смешно – ти си в един театър, дали ти да играеш на сцената една роля на графиня и ти казваш: „Защо Господ не ме вдъхнови да изиграя добре тази роля?
На друга някоя казали, че била пълно шише. Друга някоя казала на сестра си, че била черна. Тя казала, че ти си бяла и т.н. Сега Господ ще се занимава с тия неща. Не, Господ се занимава с велики, със съществени работи. Че то ще бъде смешно – ти си в един театър, дали ти да играеш на сцената една роля на графиня и ти казваш: „Защо Господ не ме вдъхнови да изиграя добре тази роля? “ Хубаво, като те вдъхнови и ти изиграеш добре ролята си, с това ще оправиш ли света? Един карагосчия иска да изиграе добре ролята и Господ му помогне. Какво от това? Това не са прави съждения. И тъй, вие ще вложите една велика идея и ще желаете онова възвишеното, благородното, мощното.
към беседата >>

30. Ученикът трябва да разбира

“ – „Много хубаво е всичко: и театърът, и училището, но липсва ми нещо.“ Тези неща са важни, но в дадения момент трябваше най-първо този човек да се нахрани.
“ – „Много хубаво, обаче не можах нищо да науча.“ – „Защо? “ – „Има нещо, което ми липсва.“ Богаташът все още не пита за глада. Казва: „Я му дайте една хубава книга! “ После: „Заведете го в училището да се учи! Как сте сега? “ – „Много хубаво е всичко: и театърът, и училището, но липсва ми нещо.“ Тези неща са важни, но в дадения момент трябваше най-първо този човек да се нахрани. Тъй и ние, всичко имаме, но едно нещо нямаме. Понеже богатият не е гладувал, чуди се какво ли липсва на този човек? Слугата казва: „Да го нахраним! “ Дават му да яде и след това го питат: „Как сте сега? “ – Всичко у вас е прекрасно, аз съм много доволен.
към беседата >>

31. Каквото чух

Вземе 2–3,000 лева, после отиде на един театър като снощния, дето Марто свиреше с цигулката си.
Какво ще направи? Тази рокля скъпо струва. Ще се постави на друго изкушение. Касиер е, може да бръкне в касата. Казва си: „Е, от тук ще взема, че после ще ги върна от заплатата си“. Вземе 2–3,000 лева, после отиде на един театър като снощния, дето Марто свиреше с цигулката си. Но, по нещастие, дойде един ревизор, ревизира касата, вижда 3,000 лева липсват. Уволняват го. Отива тяхното щастие! Питам: Това желание не е ли детето, родено вътре в тях? Да, имайте предвид: децата могат да бъдат родени с любов и без любов.
към беседата >>

32. Нашите длъжници

“ Не, не, ние сме правили, правили тия неща, това е театър, представление, ние не чувстваме издълбоко.
Все ще ми дойде отнякъде помощ! Ами мечката, какво прави без обуща? “ И действително, не се мине много време, някой похлопа на вратата, дойде, донесе нещо. Сега у вас има един лош навик да се оплаквате. Някои казват: „Знаете ли, ужасни страдания имам! “ Не, не, ние сме правили, правили тия неща, това е театър, представление, ние не чувстваме издълбоко. И след туй, съберат се стотина души, разпределят се на комисии, за бедните ще събират. Съберат 100,000 лева, дадат на бедните 50,000 лева, а останалите 50,000 хвръкнали. И след всичките тези благодеяния казват: „И прости нашите грехове, както ние прощаваме на нашите длъжници“. Нашите грехове се прощават, но никъде не се намират вече парите. В Русия, във време на малоруската война, цели тренове с припаси се загубваха някъде.
към беседата >>

33. Приливи и отливи

Някъде се дава театър, кинематограф, забавление, но вие нямате пари.
Сега вие може да отклоните вашата енергия, т. е. можете да измените вашето настроение. Например имате отлив във вашето сърце. Какво да правите? – Напуснете сърдечния свят и влезте в Умствения, не се занимавайте с чувствени работи. Някъде се дава театър, кинематограф, забавление, но вие нямате пари. Не отивайте на театър, защото, ако отидете, ще си създадете ред неприятности. Или искате да отидете на курорт някъде, обаче нямате пет пари. Ако отидете, какво ще стане с вас? – Ще прекарате там един, два, три дни и най-после хотелджията ще каже: „Господине, платете си! “ Не ви трябва курорт.
към беседата >>

Не отивайте на театър, защото, ако отидете, ще си създадете ред неприятности.
можете да измените вашето настроение. Например имате отлив във вашето сърце. Какво да правите? – Напуснете сърдечния свят и влезте в Умствения, не се занимавайте с чувствени работи. Някъде се дава театър, кинематограф, забавление, но вие нямате пари. Не отивайте на театър, защото, ако отидете, ще си създадете ред неприятности. Или искате да отидете на курорт някъде, обаче нямате пет пари. Ако отидете, какво ще стане с вас? – Ще прекарате там един, два, три дни и най-после хотелджията ще каже: „Господине, платете си! “ Не ви трябва курорт. Колкото и да е труден вашият живот, впрегнете ума си в умствена работа.
към беседата >>

34. Сложни движения на съзнанието. Светла точка в съзнанието

И затова, за да я видите, някой път Божественото съзнание образува като в театъра пречки – затваря ви, ограничава ви, като ви насочва да мислите на друго място и казва: има нещо по-важно във вашия живот, отколкото движението AB.
Значи, най-важното за вас е тази светла точица на съзнанието. Тя е най-важното нещо в живота ви. Тя е една постоянна светлина, която мъжделее слабо, но всякога свети. Тя е най-красивата светлина, която вие може да имате в себе си. Когато сте щастливи, когато сте радостни, тя почти не се вижда, но щом животът ви стане мъчен, щом дойдат най-големите нещастия, страдания, отчаяния – тя се вижда. И затова, за да я видите, някой път Божественото съзнание образува като в театъра пречки – затваря ви, ограничава ви, като ви насочва да мислите на друго място и казва: има нещо по-важно във вашия живот, отколкото движението AB. Вие се раздвоите, казвате: като AB няма нищо друго. Не, казва то, има нещо по-важно от AB – то е ACB. Но онзи, който не разбира този закон, страда. В живота на човека има възлизане, има и слизане–то е един процес. Ние туряме тия два триъгълника един до друг.
към беседата >>

35. Плати ми, що ми си длъжен

Вие отивате, например, на театър, с часове прекарвате там.
Съвременните хора са недоволни от живота си и казват: Какво ще придобием от този живот ? – Животът на земята има смисъл по причина на духовния живот, на живота на небето. Това трябва да се знае. – Възможно ли е това? – Възможно е, разбира се. Вие отивате, например, на театър, с часове прекарвате там. За кого отивате? – За актьорите. Значи, те ви дават подтик, те са прицелна точка на посещението на театъра. Кои са главните лица в оркестъра ? – Музикантите.
към беседата >>

Значи, те ви дават подтик, те са прицелна точка на посещението на театъра.
– Възможно ли е това? – Възможно е, разбира се. Вие отивате, например, на театър, с часове прекарвате там. За кого отивате? – За актьорите. Значи, те ви дават подтик, те са прицелна точка на посещението на театъра. Кои са главните лица в оркестъра ? – Музикантите. Кои са главните лица във време на война ? – Войниците, а не посрещачите. Войниците могат да отслабнат, актьорите могат да изчезнат, договорите между държавите могат да се нарушат, държавите да изчезнат, но едно нещо остава вечно в света – Божията Любов.
към беседата >>

36. Четирите проекции

Предлагат му да го водят на театър, на забавление, да яде, да пие: нищо не помага – жена му я няма.
Някой път казвате: „Запали ми се главата, ще се пръсне от болки! “ – Рициново масло вземи! Чрез всички тия средства: студени бани, топли бани на краката, разтривки – нищо не минава. Я вижте онзи мъж, който е изгубил жена си: разправяйте му, каквото искате – той е непримирим, казва: „Отиде тя! “ Той е изгубил нещо и никой не може да го излекува. Предлагат му да го водят на театър, на забавление, да яде, да пие: нищо не помага – жена му я няма. Не иска да яде. На театър да отиде – не. Всичко му е тъмно, мрачно, защото му липсва нещо: изгубил е основното – разумната сила в живота си. Вие някой път не оценявате вашите приятели, но след време ще оцените каква стойност има и най-лошият приятел, когото имате. Той ви е донесъл несметни богатства.
към беседата >>

На театър да отиде – не.
Чрез всички тия средства: студени бани, топли бани на краката, разтривки – нищо не минава. Я вижте онзи мъж, който е изгубил жена си: разправяйте му, каквото искате – той е непримирим, казва: „Отиде тя! “ Той е изгубил нещо и никой не може да го излекува. Предлагат му да го водят на театър, на забавление, да яде, да пие: нищо не помага – жена му я няма. Не иска да яде. На театър да отиде – не. Всичко му е тъмно, мрачно, защото му липсва нещо: изгубил е основното – разумната сила в живота си. Вие някой път не оценявате вашите приятели, но след време ще оцените каква стойност има и най-лошият приятел, когото имате. Той ви е донесъл несметни богатства. Сега вие казвате: „Как срещнах този несретник? “ – Не, един ден ще познаете закона.
към беседата >>

37. Новото възпитание / За възпитанието

МС

Изобщо, дойдете ли до отрицателното, проявявайте го привидно, като на театър, без да влагате себе си, сърцето си в него.
Като ги измиете, ще видите, какво е тяхното естество. Като ученици, вие трябва да бъдете благоразумни, да не се самоосъждате. Ако хората ви съдят, вие трябва да се вслушвате в тяхната съдба. Обезсърчавайте се, без да се обезсърчавате. Гневете се, без да се гневите. Изобщо, дойдете ли до отрицателното, проявявайте го привидно, като на театър, без да влагате себе си, сърцето си в него. Дойдете ли до доброто, проявявайте го от все сърце. Цялото ви същество трябва да взима участие в правене на добро. Каквото добро и да направите, никога не мислете, че много сте направили. Някой вдигнал 50 кг. тежест. Трябва ли да се чудите на това?
към беседата >>

Всичко да е привидно, като на театър, без да е от сърце. (втори вариант)
Други може да ви осъждат, и вие се осъждайте, но не се самоосъждайте! Обезсърчавайте се, без да се обезсърчавате! Гневете се, без да се гневите! Лъжете, без да лъжете! Лицемерствувайте, без да лицемерите! Всичко да е привидно, като на театър, без да е от сърце. Като дойде да правите добро, правете го от цялото си сърце и после кажете: „Не съм направил много голямо добро. Трябваше да направя нещо повече, а аз направих много малко." Някой дигнал 50 килограма на гърба си, казват: „Силен човек е този." - „Не, нищо не е това, дядо ми дигаше 100 килограма, а аз 50 килограма. Аз съм останал малко по-назад, но благодаря и за това, което имам." Това е смирение. Така и за гениалността. Казват: „А, гениален човек е той.
към втори вариант >>

38. Абсолютна справедливост

Могат ли известни клетки, които живеят в моето сърце, да излязат оттам и да отидат в театъра да гледат някакво представление?
Поне най-малкото възпоменание за него имате ли? На кое място в онзи свят сте били? – Не помните. Защо не помните? Аз ще ви обясня защо не помните нищо. Могат ли известни клетки, които живеят в моето сърце, да излязат оттам и да отидат в театъра да гледат някакво представление? Казвате: „Как, не са ли свободни тия клетки? “ – Те нямат право да напущат сърцето! Никакъв театър не им трябва, никакви разходки не им се позволяват! Те ще стоят на мястото си. Деятелността в света, движенията в света – всичко това трябва да бъде чуждо за тях.
към беседата >>

Никакъв театър не им трябва, никакви разходки не им се позволяват!
Защо не помните? Аз ще ви обясня защо не помните нищо. Могат ли известни клетки, които живеят в моето сърце, да излязат оттам и да отидат в театъра да гледат някакво представление? Казвате: „Как, не са ли свободни тия клетки? “ – Те нямат право да напущат сърцето! Никакъв театър не им трябва, никакви разходки не им се позволяват! Те ще стоят на мястото си. Деятелността в света, движенията в света – всичко това трябва да бъде чуждо за тях. Вие казвате: „Как, нали сме свободни в този свят? “ – Не сте свободни. Всеки от вас е турен на някое определено място в света да върши известна работа и не е свободен.
към беседата >>

Питам: кой пръст, като се отреже от ръката ми, би отишъл на театър?
“ – Не сте свободни. Всеки от вас е турен на някое определено място в света да върши известна работа и не е свободен. Теб забавления не ти трябват! Ако ти си една клетка в някое сърце и излезеш оттам, това сърце ще бъде мъртво. Когато човек пожелае да излезе от мястото, дето Бог го е поставил, най-после го освобождават, но казват: „Извадете го от мястото му и го оставете да ходи, дето си иска и колкото иска.“ Как мислите, добре ли ще му е? Питам: кой пръст, като се отреже от ръката ми, би отишъл на театър? Аз искам да ви наведа на главната мисъл. Кое е онова, което дава достойнство на човека? Кое прави човека? Отговор: Божественото. Какво нещо е Божественото?
към беседата >>

39. Добрата постъпка

Разбирам да отидете вечерно време за 1-2 часа на театър, но целия ден да прекарваме в театъра, не разбирам.
Невидимият свят може да направи всичко това, знаете ли вие? Всички градежи, всички постройки, всичко, което виждате наоколо си, той ще го смъкне до основи. Защо? – Ще накара хората да мислят правилно. Сега хората мислят само за къщите си. Защо ви пратиха на Земята? Разбирам да отидете вечерно време за 1-2 часа на театър, но целия ден да прекарваме в театъра, не разбирам. Сега аз не искам да идете в другата крайност. Казвам ви: да знаете, че и да градите къщи, и да ядете, и да пеете, и да учите – всички тия неща са средства, упражнения, не са вашата главна задача в живота. Градиш къща – нека ти бъде едно упражнение в живота, но извън тази къща мисли, че за тебе като душа има нещо по-важно. Някои хора морализират другите, казват им, че трябва да живеем по Бога, но щом им дойде един малък изпит, не могат да го издържат. Можете ли да ми кажете кой е най-малкият изпит в света?
към беседата >>

40. Послѣдното мѣсто / Последното място

Майката казва на младия си синъ: синко, гледай да се събирашъ съ другари, да ходишъ на театъръ, на концертъ, на балове; пъкъ гледай да си намѣришъ нѣкоя другарка за живота, но непрѣменно да има парички!
Това сѫ въпроси, които трѣбва да разрѣши всѣки самъ за себе си, и отъ правилното разрѣшение на тия въпроси зависи неговото развитие. Ако ние сме млади и чакаме другитѣ да разрѣшатъ въпроса, какъ да използуваме нашата младость, ние ще имаме най-голѣмитѣ изпитания. Това, че нѣкой е младъ, показва, че той носи въ себе си една велика задача, която трѣбва да разрѣши. Е, младъ съмъ, казва нѣкой. Всѣки младъ е на изпитание въ свѣта. Майката казва на младия си синъ: синко, гледай да се събирашъ съ другари, да ходишъ на театъръ, на концертъ, на балове; пъкъ гледай да си намѣришъ нѣкоя другарка за живота, но непрѣменно да има парички! Майката е първиятъ автоматъ, който дава възпитание на своя младъ синъ. Свършва синътъ въ странство, връща се дома си, и бащата, вториятъ автоматъ му казва: ехъ, синко, ти си много по-ученъ отъ мене; въ наше врѣме нѣмаше такива училища, нѣмаше такива учени, като тебе. Използвай твоето знание, ти знаешъ какъ. Казвамъ, ето вториятъ автоматъ, който дава лошъ съвѣтъ на своя синъ. Той дава лошо учение.
към беседата >>

Майката казва на младия си син: Синко, гледай да се събираш с другари, да ходиш на театър, на концерт, на балове; пък гледай да си намериш някоя другарка за живота, но непременно да има парички! (втори вариант)
Това са въпроси, които трябва да разреши всеки сам за себе си, и от правилното разрешаване на тия въпроси зависи неговото развитие. Ако ние сме млади и чакаме другите да разрешат въпроса, как да използваме нашата младост, ние ще имаме най-големите изпитания. Това, че някой е млад, показва, че той носи в себе си една велика задача, която трябва да разреши. Е, млад съм, казва някой. Всеки млад е на изпитание в света. Майката казва на младия си син: Синко, гледай да се събираш с другари, да ходиш на театър, на концерт, на балове; пък гледай да си намериш някоя другарка за живота, но непременно да има парички! Майката е първият автомат, който дава възпитание на своя млад син. Завършва синът в странство, връща се у дома си, и бащата, вторият автомат му казва: Ех, синко, ти си много по-учен от мене; в наше време нямаше такива училища, нямаше такива учени, като тебе. Използвай твоето знание, ти знаеш как. Казвам, ето вторият автомат, който дава лош съвет на своя син. Той дава лошо учение.
към втори вариант >>

41. Сега скърбь имате / Сега скръб имате

Прѣдставете си, че въ единъ голѣмъ, великолѣпенъ театъръ се дава едно, рѣдко по своето естество, прѣдставление, на което сѫ дошли отъ цѣлия свѣтъ най-добритѣ артисти-музиканти.
Питамъ: скърбьта на академика такава ли е, каквато скърбьта на доктора? Скърбьта на доктора такава ли е, каквато е скърбьта на студента? Скърбьта на студента такава ли е, каквато е скърбьта на ученика въ гимназията? Скърбьта на ученика въ гимназията такава ли е, каквато е скърбьта на ученика въ отдѣленията? Сега, да ви дамъ друго обяснение. Прѣдставете си, че въ единъ голѣмъ, великолѣпенъ театъръ се дава едно, рѣдко по своето естество, прѣдставление, на което сѫ дошли отъ цѣлия свѣтъ най-добритѣ артисти-музиканти. И по този случай, на мнозина граждани, които успѣватъ да се вредятъ, се раздаватъ свободно, гратисъ билети. Всички, които иматъ билети, постепенно навлизватъ, навлизватъ, но театърътъ се изпълня, и половината публика остава навънъ. Тия, които оставатъ вънъ сѫ недоволни. Казватъ: какъ така да останемъ вънъ! Недоволни сѫ, защото не сѫ влѣзли вѫтрѣ да видятъ, какво става.
към беседата >>

Всички, които иматъ билети, постепенно навлизватъ, навлизватъ, но театърътъ се изпълня, и половината публика остава навънъ.
Скърбьта на студента такава ли е, каквато е скърбьта на ученика въ гимназията? Скърбьта на ученика въ гимназията такава ли е, каквато е скърбьта на ученика въ отдѣленията? Сега, да ви дамъ друго обяснение. Прѣдставете си, че въ единъ голѣмъ, великолѣпенъ театъръ се дава едно, рѣдко по своето естество, прѣдставление, на което сѫ дошли отъ цѣлия свѣтъ най-добритѣ артисти-музиканти. И по този случай, на мнозина граждани, които успѣватъ да се вредятъ, се раздаватъ свободно, гратисъ билети. Всички, които иматъ билети, постепенно навлизватъ, навлизватъ, но театърътъ се изпълня, и половината публика остава навънъ. Тия, които оставатъ вънъ сѫ недоволни. Казватъ: какъ така да останемъ вънъ! Недоволни сѫ, защото не сѫ влѣзли вѫтрѣ да видятъ, какво става. Тѣ вдигатъ шумъ отвънъ – недоволни сѫ. Тия пъкъ, които сѫ влѣзли вѫтрѣ, иматъ друго недоволство.
към беседата >>

Представете си, че в един голям, великолепен театър се дава едно, рядко по своето естество, представление, на което са дошли от целия свят най-добрите артисти-музиканти. (втори вариант)
Питам: скръбта на академика такава ли е, каквато скръбта на доктора? Скръбта на доктора такава ли е, каквато е скръбта на студента? Скръбта на студента такава ли е, каквато е скръбта на ученика в гимназията? Скръбта на ученика в гимназията такава ли е, каквато е скръбта на ученика в отделенията? Сега, да ви дам друго обяснение. Представете си, че в един голям, великолепен театър се дава едно, рядко по своето естество, представление, на което са дошли от целия свят най-добрите артисти-музиканти. И по този случай, на мнозина граждани, които успяват да се вредят, се раздават свободно, гратис билети. Всички, които имат билети, постепенно навлизат, навлизат, но театърът се изпълва, и половината публика остава навън. Тия, които остават вън са недоволни. Казват: как така да останем вън! Недоволни са, защото не са влезли вътре да видят, какво става.
към втори вариант >>

Всички, които имат билети, постепенно навлизат, навлизат, но театърът се изпълва, и половината публика остава навън. (втори вариант)
Скръбта на студента такава ли е, каквато е скръбта на ученика в гимназията? Скръбта на ученика в гимназията такава ли е, каквато е скръбта на ученика в отделенията? Сега, да ви дам друго обяснение. Представете си, че в един голям, великолепен театър се дава едно, рядко по своето естество, представление, на което са дошли от целия свят най-добрите артисти-музиканти. И по този случай, на мнозина граждани, които успяват да се вредят, се раздават свободно, гратис билети. Всички, които имат билети, постепенно навлизат, навлизат, но театърът се изпълва, и половината публика остава навън. Тия, които остават вън са недоволни. Казват: как така да останем вън! Недоволни са, защото не са влезли вътре да видят, какво става. Те вдигат шум отвън – недоволни са. Тия пък, които са влезли вътре, имат друго недоволство.
към втори вариант >>

42. Съ Духъ и огънь / С Дух и огън

Единъ день, когато излѣземъ вънъ отъ театъра, дѣто нѣщата не сѫ написани, ние ще се явимъ въ истинската си форма, която не се мѣни.
Вие казвате сега, че се познаваме. Не, не се познаваме. Нашитѣ костюми постоянно се мѣнятъ, понеже сме на сцената, а това го изисква тази пиеса на живота. И тия, които сѫ публика, по сѫщия начинъ, сѫ различно костюмирани и често мѣнятъ костюмитѣ си. Нашитѣ костюми съотвѣтствуватъ на това, което е написано върху тѣхъ. Единъ день, когато излѣземъ вънъ отъ театъра, дѣто нѣщата не сѫ написани, ние ще се явимъ въ истинската си форма, която не се мѣни. Тогава ще се яви Божественото. И тъй, човѣшкото трѣбва да се снеме, да се види онова великото, Божественото. Виждашъ нѣкой човѣкъ навъсенъ, сърдитъ, недоволенъ е отъ нѣщо. Нѣкому устата се изкривила, една изкривена усмивка се носи по лицето му; нѣкому очитѣ се изкривили; нѣкому ушитѣ разхвърлени на една, или на друга страна. И слѣдъ всичкото това казватъ: красивъ човѣкъ е този!
към беседата >>

Един ден, когато излезем вън от театъра, дето нещата не са написани, ние ще се явим в истинската си форма, която не се мени. (втори вариант)
Вие казвате сега, че се познаваме. Не, не се познаваме. Нашите костюми постоянно се менят, понеже сме на сцената, а това го изисква тази пиеса на живота. И тия, които са публика, по същия начин, са различно костюмирани и често менят костюмите си. Нашите костюми съответстват на това, което е написано върху тях. Един ден, когато излезем вън от театъра, дето нещата не са написани, ние ще се явим в истинската си форма, която не се мени. Тогава ще се яви Божественото. И тъй, човешкото трябва да се снеме, да се види онова великото, Божественото. Виждаш някой човек навъсен, сърдит, недоволен е от нещо. Някому устата се изкривила, една изкривена усмивка се носи по лицето му; някому очите се изкривили; някому ушите разхвърлени на една, или на друга страна. И след всичкото това казват: красив човек е този!
към втори вариант >>

43. Учтивият човек

Друг някой младеж, който следва в странство, получава от баща си пари за цял месец и той веднага отива на пазар и си купува ред нужни и ненужни вещи: пръстен, мушама, връзка, колан, билет за концерт, за театър и т.н.
Тя дава по малко енергия и изисква от съществата, които са свързани с нея, да бъдат внимателни, да пестят енергията, която е вложена в техния организъм. И тъй, причината за песимистичните състояния, които се зараждат у младите и у старите хора, се дължи главно на неразумното използване на енергията на техния организъм, вследствие на което настава преждевременно изтощение на силите им. Например някой човек дава галаобяд на своите приятели и по този случай изхарчва всичките си средства. След това за цяла седмица той остава без пари и гладува. При това положение той изпада в песимизъм. Друг някой младеж, който следва в странство, получава от баща си пари за цял месец и той веднага отива на пазар и си купува ред нужни и ненужни вещи: пръстен, мушама, връзка, колан, билет за концерт, за театър и т.н. След два-три дена се оглежда натук-натам, няма пари в джоба си. Какво да прави цял месец без пари? Току виж, този млад човек изпадне в песимистично настроение. Питам: защо беше нужна мушамата на този човек? Казвате: „Все щеше да стане нужда да отиде на екскурзия.“ – Защо му беше нужен пръстен?
към беседата >>

44. На отворено и на затворено

Един велик проповедник в Америка запитва един артист от театъра: „Защо вие, когато представяте всякакви небивалици, карате хората да плачат в театъра, а когато ние проповядваме велики Истини, никой не плаче?
Направете опит и ще видите каква голяма разлика ще има тогава в живота ви в сравнение с днешния. Мъчнотиите няма да изчезнат, но тогава лесно ще разрешавате въпросите. Всичките ви спънки ще бъдат благословение. Те ще ви донесат радост и веселие. Тия неща са се проповядвали от хиляди години насам и днес пак се проповядват. Един велик проповедник в Америка запитва един артист от театъра: „Защо вие, когато представяте всякакви небивалици, карате хората да плачат в театъра, а когато ние проповядваме велики Истини, никой не плаче? “ Казва му артистът: „Вие проповядвате Истината като лъжа, а ние проповядваме лъжата като истина.“ Така и вие сега проповядвате Господа. Казвате: „Я има Господ, я няма.“ Ти ще проповядваш тази Истина смело, без колебание, ще бъдеш верен на себе си. Ще проповядваш туй, което си опитал; ще проповядваш туй, което е открито в душата ти като Истина. Ще проповядваш като този артист. Този артист представя например, че някой умира.
към беседата >>

45. Тридесет и осем години

Хубави са тези неща, но за онзи, който седи горе на сцената в театъра и декламира.
Ама Мойсей писал така. Че ти видял ли си Мойсей? Някой от историците писал! Че де са тези историци? – Има факти, има доводи. Хубави са тези неща, но за онзи, който седи горе на сцената в театъра и декламира. Казват: какъв смисъл имат тия неща за живота. Ако смисълът на живота е в това, да живеем, то и русите имат думата “живот”, но под живот те разбират своето благоутробие. Ние казваме: да живеем, но русите, като кажат “вот живот! ” - под тези думи те подразбират онези хубави пържоли, посипани с малко червен пиперец и отгоре с онова старо шест годишно винце. Някои от вас ще кажат: това не е сериозно.
към беседата >>

46. Добрата земя

Аз наблюдавам хората в театъра или в някой концерт.
– няма да се уредят по никой начин. Единственото важно нещо за вас е това, че очите ви не трябва да се местят. Даже ако очите се движат много, изтриват се. От какво ослепяват хората. Много съвременни хора ослепяват от това, че искат да виждат всичко. Аз наблюдавам хората в театъра или в някой концерт. Уж отишли за театър или за концерта, но насочили своя бинокъл към публиката и гледат натук-натам, а като се върнат дома си, очите им се изтрили. Защо? Защото гледат много. Нали отишли за концерта? Кой е главния актьор там? – Виртуозът.
към беседата >>

Уж отишли за театър или за концерта, но насочили своя бинокъл към публиката и гледат натук-натам, а като се върнат дома си, очите им се изтрили. Защо?
Единственото важно нещо за вас е това, че очите ви не трябва да се местят. Даже ако очите се движат много, изтриват се. От какво ослепяват хората. Много съвременни хора ослепяват от това, че искат да виждат всичко. Аз наблюдавам хората в театъра или в някой концерт. Уж отишли за театър или за концерта, но насочили своя бинокъл към публиката и гледат натук-натам, а като се върнат дома си, очите им се изтрили. Защо? Защото гледат много. Нали отишли за концерта? Кой е главния актьор там? – Виртуозът. Ако са отишли на театър, кой е главният актьор?
към беседата >>

Ако са отишли на театър, кой е главният актьор?
Уж отишли за театър или за концерта, но насочили своя бинокъл към публиката и гледат натук-натам, а като се върнат дома си, очите им се изтрили. Защо? Защото гледат много. Нали отишли за концерта? Кой е главния актьор там? – Виртуозът. Ако са отишли на театър, кой е главният актьор? Който играе. Какво ще разглеждаш другите? Публиката и ти сте едно и също нещо. Вие сте един и същ числител. Важното нещо е героят, актьорът.
към беседата >>

Ако той гледа само своята актьорка, те ще имат ангелски живот, но понеже мъжът, като дойде в театъра, вземе си бинокъла и започва да гледа и другите.
В България всеки земеделец казва: “дий-ди”. Значи всички български земеделци са произвели своите рала в богословски доктори. Туй е едно съвпадение на нещата. Защо, обаче, се развали семейния живот на хората? Някой път жената е актьор на сцената, а мъжът е публиката. Ако той гледа само своята актьорка, те ще имат ангелски живот, но понеже мъжът, като дойде в театъра, вземе си бинокъла и започва да гледа и другите. В тази актьорка се явява ревност, защо той не гледа само нея, а гледа и на другите. Подига се въпросът: как тъй публиката да гледа и на другите хора? Най-после той няма ли право да гледа и на другите актьори? Няма ли право той да си даде мнението? Той има право и да гледа, и да фотографира.
към беседата >>

47. Без наука няма сполука

БС

Допуснете сега, че имате възможност всяка вечер да ходите на театър, на концерт или на разни такива.
Ако трябва да прави морски бани, нека влезе във водата само 5 минути, достатъчни му са. Някой пита: "Не трябва ли да живеем в света? " Ще живеете 5-10 минути. Под "света" ние разбираме условията, водата. Благоприятните условия някой път са приятни, а някой път - не. Допуснете сега, че имате възможност всяка вечер да ходите на театър, на концерт или на разни такива. И всяка вечер ако ходите, какво ще добиете в края на краищата? Ако знаете всички пиеси, коя как се е изиграла, какво ще спечелите? Една-две пиеси през живота са полезни, но многото посещения на театри и концерти се втръсва. Та сега и религиозният живот на хората е същ. Аз препоръчвам на хората религиозен живот.
към беседата >>

48. Микроскопическите добрини

Най-малкото – играл е някога на театър и е бил цар. (втори вариант)
Разправяше ми един приятел: "Казват ми, когато си в мъчнотия, иди се моли. Там е работата, че като ми дойде една мъчнотия, не ми идва на ум да се моля. Тази мисъл като че трябва да ми я напомни някой." И действително трябва някой да напомни. Някои от вас, които са скръбни, помислете, и действително човек все в живота си някога е бил цар. Бил е някога цар детрониран и сега е прост един слуга. Най-малкото – играл е някога на театър и е бил цар. Разбира се, вие се приготвяте за една работа – как ще иждивите живота си. Ако някой от вас стане чиновник и през целия си живот пише само протоколи в някое съдилище или станете учители и заучавате само онези педагогически методи или ги преповтаряте, преповтаряте, това не носи радост в живота, но новото, което можете да внесете между обикновените работи в живота. Много работи обикновени ще имате. Между обикновените работи ще внесете Божественото, и то как? Дойде ти някоя нищожна безкористна мисъл, тази мисъл, колкото и да е малка, тя образува величието на човешкия характер за бъдеще в неговите съществувания, в другия свят тези мисли са, които определят характера.
към втори вариант >>

49. Дава плод

Като отивате на театъра къде сядате?
Не, ти трябва да разбираш законите. Като седнеш някъде, най-първо ще запиташ, позволено ли е да седнеш на това място или не? Някой казва: аз мога да седна където искам. Не, ти можеш да седнеш само там, където има празно място. Чудни сте вие! Като отивате на театъра къде сядате? Сядате ли отгоре на някой лорд или друг някой господин, който вече е заел своето място? Можеш ли да седнеш на място, което е заето от някого? Не, квесторът на театъра веднага ще те изхвърли навън. Някой път казвате: ние можем да вършим в природата, каквото искаме. Не, квестор има природата и ако ти си позволиш да правиш, каквото искаш, тя ще те пипне за ухото и ще ти даде първия урок, къде трябва да сядаш.
към беседата >>

Не, квесторът на театъра веднага ще те изхвърли навън.
Не, ти можеш да седнеш само там, където има празно място. Чудни сте вие! Като отивате на театъра къде сядате? Сядате ли отгоре на някой лорд или друг някой господин, който вече е заел своето място? Можеш ли да седнеш на място, което е заето от някого? Не, квесторът на театъра веднага ще те изхвърли навън. Някой път казвате: ние можем да вършим в природата, каквото искаме. Не, квестор има природата и ако ти си позволиш да правиш, каквото искаш, тя ще те пипне за ухото и ще ти даде първия урок, къде трябва да сядаш. Като се върнеш у дома си или кракът ще те заболи, или кръстът, или главата и т.н. Ти си седнал без позволение на едно свещено място и стъпил там, където не трябва. Някой казва: това е заблуждение.
към беседата >>

50. В своите си

Ако влезете в един театър и произнесете думата любов, всичката публика става и започва да бяга. Защо?
Той трябва да знае името на любовта. Аз бих желал да зная какво ще кажете вие. Какво е името на любовта? Съвременните хора не знаят името на любовта. Днес, на който език и да произнесете думата любов, тя няма ефект, не реагира върху човека. Ако влезете в един театър и произнесете думата любов, всичката публика става и започва да бяга. Защо? Те разбират смисъла на тази дума. Ако, обаче влезете всред тази публика и произнесете думата любов, всички ще кажат този е смахнат. Защо? Те не разбират смисъла на тази дума. Някой наричат Христа “Син Божий”. Ние не можем да разберем Сина Божий, докато не разберем любовта.
към беседата >>

51. Живот, сила и интелигентност

Как искате да изпратим старата година и да посрещнем новата: на театър ли да сте, на концерт, или на някое угощение, или да си почивате, или да си четете някой хубава книга. (втори вариант)
Идната неделя ще имате новата година. Сега, на тази година какво ще ù пожелаем? Вий ще я молите да пази архивата добре, да не позволява на когото и да е да чете какво е направено през тази година. Ще помолите годината, която заминава: «Да пазите нашата биография, да не я загубите някъде, има написани и хубави работи.» А пък за новата година, онези, които ще бъдат от вас, ще я посрещнем. Обаче от вас остава да видите какво ще поискате, как ще наредите да я посрещнем, новата година. Как искате да изпратим старата година и да посрещнем новата: на театър ли да сте, на концерт, или на някое угощение, или да си почивате, или да си четете някой хубава книга. Понеже и другият клас има думата в сряда, ще видим как те ще изпращат старата година.
към втори вариант >>

52. Едно стадо

Интересно е, наистина, когато хората отиват в театър, плачат; когато гледат, как техни братя и сестри страдат в живота, за тях никой не плаче.
Тя представлява ангел-хранител за страдащите души, иде да отнеме част от непосилния за тях товар. „Едно стадо, един пастир.” Сега управниците казват на своя народ: Вие ще бъдете стадото, ние – пастирът. Питам: Какъв е този пастир, който сам дере кожите на овцете си? За такъв род хора Христос казва: „Крадецът не иде, освен да открадне, заколи и погуби.” Как е възможно, добрият пастир да поставя своите овце, своите герои в драматично и трагично положение, да умират? Хората, като гледат отвън тези сцени, разчувстват се, извадят кърпичките си и плачат. Интересно е, наистина, когато хората отиват в театър, плачат; когато гледат, как техни братя и сестри страдат в живота, за тях никой не плаче. Казвам: Това, което става на сцената, много лесно може да се измени. От автора на драмата зависи, какъв ще бъде краят на неговите герои. От него зависи да подпише или да отмени смъртната присъда на героите си. Реши ли да прости на своя герой, да отмени смъртната му присада, той превръща своята трагедия в драма, без да знае някой за това негово решение. Най-напред героят се осъжда на смърт, но после иде заповед от царя, да спрат изпълнението на присъдата и да ревизират делото.
към беседата >>

53. Което оправя

Казвам: ако имаш пари, иди на театър, на концерт, посети някой велик артист или музикант, все ще придобиеш нещо.
Не, това не е разрешаване на въпроса. Човек трябва да се откаже да греши; човек трябва да се откаже от своите излишни желания и да започне новия живот. Какво направи блудният син? След като научи изкуството на ядене и пиене, той взе торбата си и се върна при баща си да му работи като последен слуга. Много хора искат да живеят по нов начин, но не знаят трябва ли да ходят по театри, по концерти. Казвам: ако имаш пари, иди на театър, на концерт, посети някой велик артист или музикант, все ще придобиеш нещо. Обаче нямаш ли пари, не ходи. Няма смисъл да взимаш пари на заем и така да посещаваш театрите. Ако театърът може да спаси хората, нека направят безплатен театър, всеки да се ползва от него. Театърът е създаден само за някои хора. Определено е колко хора трябва да бъдат духовни и колко – светски; колко хора трябва да посещават театри, концерти и т.н.
към беседата >>

Ако театърът може да спаси хората, нека направят безплатен театър, всеки да се ползва от него.
След като научи изкуството на ядене и пиене, той взе торбата си и се върна при баща си да му работи като последен слуга. Много хора искат да живеят по нов начин, но не знаят трябва ли да ходят по театри, по концерти. Казвам: ако имаш пари, иди на театър, на концерт, посети някой велик артист или музикант, все ще придобиеш нещо. Обаче нямаш ли пари, не ходи. Няма смисъл да взимаш пари на заем и така да посещаваш театрите. Ако театърът може да спаси хората, нека направят безплатен театър, всеки да се ползва от него. Театърът е създаден само за някои хора. Определено е колко хора трябва да бъдат духовни и колко – светски; колко хора трябва да посещават театри, концерти и т.н. Всичко в света е точно определено. На когото е определено да ходи по театри, той ще има всички условия за това. Той ще ходи по театрите и ще се учи от тях.
към беседата >>

Театърът е създаден само за някои хора.
Много хора искат да живеят по нов начин, но не знаят трябва ли да ходят по театри, по концерти. Казвам: ако имаш пари, иди на театър, на концерт, посети някой велик артист или музикант, все ще придобиеш нещо. Обаче нямаш ли пари, не ходи. Няма смисъл да взимаш пари на заем и така да посещаваш театрите. Ако театърът може да спаси хората, нека направят безплатен театър, всеки да се ползва от него. Театърът е създаден само за някои хора. Определено е колко хора трябва да бъдат духовни и колко – светски; колко хора трябва да посещават театри, концерти и т.н. Всичко в света е точно определено. На когото е определено да ходи по театри, той ще има всички условия за това. Той ще ходи по театрите и ще се учи от тях. За такива хора театърът е подобен на богослужение.
към беседата >>

За такива хора театърът е подобен на богослужение.
Театърът е създаден само за някои хора. Определено е колко хора трябва да бъдат духовни и колко – светски; колко хора трябва да посещават театри, концерти и т.н. Всичко в света е точно определено. На когото е определено да ходи по театри, той ще има всички условия за това. Той ще ходи по театрите и ще се учи от тях. За такива хора театърът е подобен на богослужение. Тези дни бях на концерта на един виден музикант, дето се беше събрал елитът на софийското общество. Всички слушаха внимателно, възхищаваха се. Питам: кой се проявява чрез този музикант? Вие слушате някой музикант, възхищавате се, но не знаете кой е истинският вдъхновител. Който свири на сцената, той е изпълнител само, а зад него седи истинският музикант, който вдъхновява, дава импулси.
към беседата >>

54. Дело свършено

Казвам: Ако театърът или концертът могат да дадат на човека нещо по-хубаво за душата му от молитвата, нека отиде там.
Цветовете падат един след друг, но птичките не искат да знаят за това. Колко пъти някой човек ще кацне върху току-що разцъфтелите хубави мисли и чувства на друг човек, ще ги откъсне, ще ги захвърли на земята, без да иска да знае! Някой човек се замислил за добър и чист живот, иска да служи на Бог, но среща го друг и му казва: Какво си се замислил? Защо се занимаваш с глупави работи? Я си вземи един билет, че иди на някой концерт или на някое представление! Казвам: Ако театърът или концертът могат да дадат на човека нещо по-хубаво за душата му от молитвата, нека отиде там. Но ако те не могат да дадат нужната храна за душата му, по-добре нека той се моли на Бог, нека работи за своето усъвършенстване. Ние не трябва да поставяме граница между тези неща. Трябва ли да се поставя преграда между живота на светския и на религиозния човек? Когато религиозният човек свърши работата, която му е определена за деня, той трябва да се помоли на Господ, да благодари за работата, която е свършил и да Го запита: Господи, мога ли сега да отида на театър или на концерт? Кое пречи на духовния човек да слуша музика?
към беседата >>

Когато религиозният човек свърши работата, която му е определена за деня, той трябва да се помоли на Господ, да благодари за работата, която е свършил и да Го запита: Господи, мога ли сега да отида на театър или на концерт?
Я си вземи един билет, че иди на някой концерт или на някое представление! Казвам: Ако театърът или концертът могат да дадат на човека нещо по-хубаво за душата му от молитвата, нека отиде там. Но ако те не могат да дадат нужната храна за душата му, по-добре нека той се моли на Бог, нека работи за своето усъвършенстване. Ние не трябва да поставяме граница между тези неща. Трябва ли да се поставя преграда между живота на светския и на религиозния човек? Когато религиозният човек свърши работата, която му е определена за деня, той трябва да се помоли на Господ, да благодари за работата, която е свършил и да Го запита: Господи, мога ли сега да отида на театър или на концерт? Кое пречи на духовния човек да слуша музика? Че кой създаде музиката? И музиката има своето място и предназначение в живота. Тя е необходима като почивка в живота на човека. Същевременно тя съединява душите на хората.
към беседата >>

55. Възможни постижения

Времето, през което сте били в театъра, е съвпаднало със зададената ви задача от невидимия свят и вие не сте могли да я изпълните.
При това положение човек е принуден да върши онова, което другите му налагат. За пример, поканват ви да отидете на представление; вътрешно вие нямате желание, обаче не искате да откажете на своите познати. Отивате на представлението, но се връщате недоволен, намирате, че сте направили нещо глупаво. Защо? Защото програмата на невидимия свят за този ден е била съвсем друга. Друго нещо се е изисквало от вас. Времето, през което сте били в театъра, е съвпаднало със зададената ви задача от невидимия свят и вие не сте могли да я изпълните. Обикновено невидимият, духовният свят работи вечер, а на физическия свят се работи през деня. Добре е, ако човек може да работи едновременно и във физическия, и в духовния свят. Ако някой отиде на концерт или на представление и през това време може да слуша и да върши своята духовна работа, нека отиде. За вас е важно духовната работа да не страда. Каквото вършите, влагайте в него духовен елемент.
към беседата >>

56. Лозените пръчки

Единият от тях ви купува билет от сто лева и ви завежда на театър да гледате някаква нова пиеса.
Значи, този син е доволен от баща си и майка си само заради това, че му оставили наследство и след това казва: Бог да ги прости! Бог да ги прости, но кога? Ако са те научили да познаваш Бога, да живееш в светлина. Иначе, те не са изпълнили своята задача. Представете си, че вие имате двама добри приятели. Единият от тях ви купува билет от сто лева и ви завежда на театър да гледате някаква нова пиеса. Вторият пък ви завежда в една добра гостилница, където ви угощава. Вие се нахранвате хубаво и излизате доволен. Кой от двамата приятели е постъпил по-разумно? Или, ако единият приятел ви купува лотариен билет от 500 лева за най-голямата печалба от 100,000 лв. Вие седите и очаквате деня, когато ще се тегли лотарията и си казвате: Дано спечеля!
към беседата >>

57. Посоки и възможности

Обаче някой негов приятел му купил един билет от 100 лева за театър и той веднага пише писмо, бърза да му благодари за приятната вечер, която прекарали заедно.
Те не искат да знаят за земята, но очакват дъжда с трепет, с притаено дихание и му благодарят. И хората постъпват по същия начин: към средата си те се отнасят невнимателно и с неблагодарност, а към условията са внимателни. Бащата и майката са среда за децата си, но колкото и да са добри, децата им са невнимателни към тях. Дойде ли въпрос до някое условие, до някой техен приятел или приятелка, те всякога ги приемат с трепет, очакват нещо от тях. Бащата харчи за сина си 100,000 лева годишно, да следва в странство, но синът не написва на баща си нито едно благодарствено писмо. Обаче някой негов приятел му купил един билет от 100 лева за театър и той веднага пише писмо, бърза да му благодари за приятната вечер, която прекарали заедно. Защо синът постъпва по два различни начина? Защото бащата е среда, а приятелят – условие. Ако приятелят ви започне да се грижи за вас като баща, т.е. от условие стане среда – вие ще престанете да му благодарите, да бъдете внимателни към него. Ето защо, пазете се да не правите нещата обикновени.
към беседата >>

58. Сто пеняза

Ще отидете в един театър, дълго на сцената представят убийството на някой човек, и цялата публика се трогва от положението му, плаче, че станало никакво нещастие.
Ака отидете сега в Америка, в Англия, в Франция, в Германия, както и в малката България, навсякъде ще намерите затворите пълни с затворници. Не само затворите, но и домовете са пълни със затворници. Някой казва: дотегна ни вече да слушаме духовни беседи, както и разни поучителни сказки. Питам: не ви ли дотегна да ходите по театри и по концерти? Какво особено има в театрите? Ще отидете в един театър, дълго на сцената представят убийството на някой човек, и цялата публика се трогва от положението му, плаче, че станало никакво нещастие. Казвам: когато хората виждат на улицата да убиват човек, като някое куче, тогава те не плачат и не се трогват, а като отидат в театъра, плачат за съдбата на някакъв фиктивен герой. Този герой или тази героиня, за които вие плачете, в действителност не съществуват. Има смисъл да ходите и на театър, но след като излезете оттам, трогнати от неправдите и насилията в живота, като срещнете някой страдалец, беден човек, да го заведете у дома си, да се разговорите с него, да го нахраните и облечете. Какво правят съвременните хора? Те ходят тук-там за удоволствие и после гледат да се наредят, да си направят къща, да се осигурят.
към беседата >>

Казвам: когато хората виждат на улицата да убиват човек, като някое куче, тогава те не плачат и не се трогват, а като отидат в театъра, плачат за съдбата на някакъв фиктивен герой.
Не само затворите, но и домовете са пълни със затворници. Някой казва: дотегна ни вече да слушаме духовни беседи, както и разни поучителни сказки. Питам: не ви ли дотегна да ходите по театри и по концерти? Какво особено има в театрите? Ще отидете в един театър, дълго на сцената представят убийството на някой човек, и цялата публика се трогва от положението му, плаче, че станало никакво нещастие. Казвам: когато хората виждат на улицата да убиват човек, като някое куче, тогава те не плачат и не се трогват, а като отидат в театъра, плачат за съдбата на някакъв фиктивен герой. Този герой или тази героиня, за които вие плачете, в действителност не съществуват. Има смисъл да ходите и на театър, но след като излезете оттам, трогнати от неправдите и насилията в живота, като срещнете някой страдалец, беден човек, да го заведете у дома си, да се разговорите с него, да го нахраните и облечете. Какво правят съвременните хора? Те ходят тук-там за удоволствие и после гледат да се наредят, да си направят къща, да се осигурят. Казвам: хиляди къщи да съградите, пак същи ще си останете; хиляди деца да родите, пак същи ще си останете; и първи места да заемате, пак ще си останете същите.
към беседата >>

Има смисъл да ходите и на театър, но след като излезете оттам, трогнати от неправдите и насилията в живота, като срещнете някой страдалец, беден човек, да го заведете у дома си, да се разговорите с него, да го нахраните и облечете.
Питам: не ви ли дотегна да ходите по театри и по концерти? Какво особено има в театрите? Ще отидете в един театър, дълго на сцената представят убийството на някой човек, и цялата публика се трогва от положението му, плаче, че станало никакво нещастие. Казвам: когато хората виждат на улицата да убиват човек, като някое куче, тогава те не плачат и не се трогват, а като отидат в театъра, плачат за съдбата на някакъв фиктивен герой. Този герой или тази героиня, за които вие плачете, в действителност не съществуват. Има смисъл да ходите и на театър, но след като излезете оттам, трогнати от неправдите и насилията в живота, като срещнете някой страдалец, беден човек, да го заведете у дома си, да се разговорите с него, да го нахраните и облечете. Какво правят съвременните хора? Те ходят тук-там за удоволствие и после гледат да се наредят, да си направят къща, да се осигурят. Казвам: хиляди къщи да съградите, пак същи ще си останете; хиляди деца да родите, пак същи ще си останете; и първи места да заемате, пак ще си останете същите. Външната обстановка не изменя положението на нещата. Това са само временни забавления.
към беседата >>

59. Типове и образи

Представете си, че в дадения момент ви предложа няколко билета с различни възможности: например мога да ви дам един билет, с който да присъствате на богат, царски обяд; с втория билет можете да отидете на театър, с третия - на концерт, с четвъртия - на екскурзия някъде в странство.
Изобщо, той не се придържал строго към постановленията на Мойсей, но сам издирвал нещата, Соломон имал разположение към научни изследвания; той е написал много работи: Притчи, Песен на песните, Еклесиаст. Под влияние на кои планети се е намирал, когато е писал Песен на песните - под влиянието на Венера и Луната. Който чете Песен на песните, трябва да бъде силен; не е ли силен, човек не може да издържи на ония мисли, които са прокарани в нея. Притчите представляват друго нещо - като ги чете съзнателно, човек може да изправя погрешките си. В Еклесиаст Соломон се намира под влиянието на Сатурн. Представете си, че в дадения момент ви предложа няколко билета с различни възможности: например мога да ви дам един билет, с който да присъствате на богат, царски обяд; с втория билет можете да отидете на театър, с третия - на концерт, с четвъртия - на екскурзия някъде в странство. От четирите билета кой бихте избрали? За да предпочетете един от четирите билета, вие трябва да имате разбиране, да знаете какво ще придобиете от него. Същото можем да кажем и за окултното знание - не е достатъчно човек да знае нещо, но той трябва да използва това знание. Окултното знание е кондензирано; иска ли да се ползва от него, ученикът трябва да го разреди в няколко килограма вода, при това той трябва да знае свойствата на водата, а същевременно и количеството вода, нужно за разреждане на известно окултно знание. Колкото по-разредени разтвори от окултното знание употребявате, толкова по-голяма полза ще имате; дойдете ли до това положение, вие ще можете да лекувате своите недъзи само с чиста вода - например ако вземете определено количество водни капки, вие можете да лекувате подозрението, съмнението, нетърпението и др.
към беседата >>

Като влезнеш някъде, театър или концерт, две минути като го слушаш, то е достатъчно. (втори вариант)
Две минути, то е голямо преживяване, то е толкова интензивно, че който е минал, казва: «Цял час приказват», пък то е две минути. И действително, във всяко едно занимание – тази вечер – едва ли във всяка една лекция има две минути. Аз говоря само две минути. Аз говоря много минути, но на една публика две минути ако говоря, тя ще ме разбере. Хубаво е две минути човек да има. Като влезнеш някъде, театър или концерт, две минути като го слушаш, то е достатъчно. Ти и себе си ще ползуваш, и доста**. Ако е някой музикант, две минути – той ще почувствува и веднага ще насочи погледа си към тебе, и за две минути по-хубаво ще свири. Ако аз подам някому, който да е от вас, ако му дам само две минути, да съсредоточа мисълта си към него, той може да напише гениални работи. Две минути е достатъчно. Туй значи да помагаш – за две минути да го подкрепиш.
към втори вариант >>

«Ама, казва, да се откажа от себе си, да не ходя на театър.» Или да се молиш – цял ден може ли да се молиш? (втори вариант)
След като работите 10 години над себе си по 2 минути на ден, вий ще имате 5 дена; десет години, за да създадете характер. Тези 5 дена, те са важни. Туй е размиване на една окултна идея. Има окултни идеи, които не може да се възприемат. И даже почнеш да се плашиш от нея. «Ама, казва, да се откажа от себе си, да не ходя на театър.» Или да се молиш – цял ден може ли да се молиш? То е изопачаване на онзи, същинския живот. Двете минути, които трябва да употребиш, които стават център на живота, оттам всичко ще се регулира, всичко последователно. Ще се качиш на небето и ще усетиш всичката радост горе. После ще слезнеш през животните, растенията, минералите, ще слезнеш до ада. Ще дойдеш до долу, там, където е Люцифер – всички страдания.
към втори вариант >>

60. Пробуждане съзнанието на ученика

Те ще мязат на ония хора, които обикалят вън около театъра, дето се дава някое хубаво представление, и дават ухо, дано чуят нещо през прозорците, дано доловят някой музикален тон от оркестъра или някоя думица от актьорите – тия хора нямат пари да влязат вътре, нямат билети за това представление.
Вие още не сте изпитвали какво нещо е истинското изоставяне. Но всеки човек трябва да бъде изоставен! Като говоря за това изоставяне, разбирам пробуждане съзнанието на ученика. Само по този начин ученикът ще може да разбере реалността на живота. Някои от вас трябва да ме слушат, без да взимат участие, като че това не се отнася до тях. Те ще мязат на ония хора, които обикалят вън около театъра, дето се дава някое хубаво представление, и дават ухо, дано чуят нещо през прозорците, дано доловят някой музикален тон от оркестъра или някоя думица от актьорите – тия хора нямат пари да влязат вътре, нямат билети за това представление. Други пък едва са могли да си купят билети за галерия и за трето място. И те напрягат уши да чуят какво се говори на сцената, далеч са от нея. След тях иде трета категория хора, които заемат вторите места. Те са по-спокойни, чуват и виждат по-добре онова, което се върши на сцената. Най-после идат ония, които заемат първите места.
към беседата >>

61. Нови възгледи и методи

Някой се увлече в театъра и казва: „Каквото театърът върши, всичко е добро, заслужава да се подражава.
Всички сте виждали как изгрява и залязва слънцето; виждали сте как изгрява и залязва луната, но не сте виждали въртенето на земята. Защо? – Защото и вие се въртите заедно със земята, вследствие на което ви се вижда, че земята стои на едно място. Оттук ние вадим следния закон: ако се движите с един човек в една и съща посока, вие ще мислите като него. Когато обикне света, човек започва да се върти заедно с него. Този човек казва: „Каквото светът върши, това е идеал за мене. Някой се увлече в театъра и казва: „Каквото театърът върши, всичко е добро, заслужава да се подражава. Каквото и когото обикне човек, в него се явява желание да му подражава. Всички говорят за изкуството, но въпрос е как може да се приложи това изкуство в живота. Изкуството е положителна, кинетическа сила в природата, която трябва да се приложи. Да мислите, че художниците само трябва да рисуват, това е неразбиране на нещата. Рисуването започва с геометрията.
към беседата >>

62. Състояния на материята

Ако отидете на театър да гледате някаква драма, какво ще научите ?
От един и същ човек не можеш да пиеш два пъти наред вода. От едно и също дърво не можеш да ядеш два пъти наред плодове. Закон е това. Казвате : ,,Докажи този закон. “– И да се докаже този закон, пак ще знаете толкова, колкото преди доказването му. Ако отидете на театър да гледате някаква драма, какво ще научите ? Ще видите, че героите страдат, мъчат се. Ако са млади, в края на краищата, ще им турят венец на главите, ще им направят къща и ще ги оставят да живеят заедно. Още на другия ден ще видите, че тази къща, този нов дом започва да дими. Народната пословица казва: „Къща без дим не може." Тази пословица е вярна не само по отношение на външната къща, но и по отношение на самия човек. И външно, и вътрешно човек дими. Защо?
към беседата >>

63. Славата человеческа

Той разправяше следната своя опитност: „Една вечер жена ми отиде на театър и ме остави да гледам малкото дете.
Майката напише едно педагогическо правило, но детето казва: Не е така. Тя напише друго педагогическо правило, но детето пак казва: Не е така. Майката се намира в чудо от това дете, не знае, какво да прави. Тя изпада в положението, в което се намирал един лекар, на когото била дадена задача да забавлява няколко часа малкото си детенце. Този лекар е вече в другия свят. Той разправяше следната своя опитност: „Една вечер жена ми отиде на театър и ме остави да гледам малкото дете. Никога до това време не бях се занимавал с малко дете. Случи се, че жена ми малко закъсня, и детето започна да плаче. Какво не правих с него? Люлях го, на ръце го носих – нищо не помага. Колкото и каквито лекарски методи знаех – всички употребих – не помагат.
към беседата >>

64. Работникът и неговата прехрана

Когато хората няма какво да правят, те отиват на концерт или на театър.
– Понеже прехраната съставлява един от съществените икономически въпроси в живота. Цялата съвременна култура се занимава с въпроса за прехраната. Всички науки, в своята целокупност, също тъй се занимават с въпроса за прехраната. Даже и религиозните хора, като мислят за онзи свят, това е нещо случайно, нещо вметнато в живота им. От икономическо гледище тяхната религиозност представлява някакво забавление, или някакъв концерт. Когато хората няма какво да правят, те отиват на концерт или на театър. По същия начин, когато хората се наситят на обикновения живот, те стават религиозни. Някоя майка изгубва детето си, става религиозна; някой търговец изгубва капитала си, фалира, става религиозен; някой професор изгубва службата си, пенсионират го, става религиозен; някой философ изгубва на стари години философията си, става религиозен; някой човек изгубва знанието си, става религиозен; някоя красива мома изгубва красотата си, става религиозна. Значи, всички фалирали хора в живота си стават религиозни. Като говорим за религията, ние не разглеждаме този въпрос философски, но в неговия дълбок смисъл. Когато философът разглежда религията от философско гледище, той мяза на някой богат човек, който украсява своята къща.
към беседата >>

65. Правилно дъвчене

Представете си, че ви предложат един билет за театър или концерт, но ви го донасят половин час преди започване на представлението.
– Защото живеем в 20-ти век, когато хората си служат с превозни средства, които се движат по релси. В миналото, преди 2,000 години, хората не са познавали релсите и са казвали: „Внимавай да не се отклониш от пътя си“. Рибите, за които не съществува никаква суша, нямат понятие нито от релси, нито от път. Релсите, пътищата по суша и по вода са установени положения, според времето и епохата, но въпреки това те съграждат вътрешния мироглед или вътрешния живот на човека. Важността на нещата се определя от разбиранията на човека и от духа на времето. Представете си, че ви предложат един билет за театър или концерт, но ви го донасят половин час преди започване на представлението. Какво ще направите? Ще се облечете набързо и още по-набързо ще се нахраните. В дадения случай вие считате концерта за по-важно нещо от яденето. Тук не сте прави. Но представете си, че ви поканят на обяд, дето присъства комисия от няколко лица, която от начина на храненето ви, от държането на вилицата, на ножа и на хляба определя дали да ви назначат на някоя висока служба, или не.
към беседата >>

66. Ключът на живота

Любителите на забавления и удоволствия, като отиват на театър, също така очакват какво ще изнесат актьорите на сцената.
Обърнете внимание на четвъртия стих: „И видях престоли, и насядаха на тях, и даде се тям съдба; и видях душите на закланите за свидетелството Исусово и за Словото Божие; и които не се поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото и на ръката си, оживяха и царуваха с Христос тисящата години“. – Днес всички хора искат да царуват на земята. Както виждате, има разлика между техните разбирания за мястото на царуването и това, за което се говори в стиха. Къде трябва да бъде това царуване: на земята, на небето или във въздуха? Често хората, от каквото общество и да са, приличат на малки деца, които очакват на баща си да им донесе нещо за ядене. Любителите на забавления и удоволствия, като отиват на театър, също така очакват какво ще изнесат актьорите на сцената. Като посее нивата си, земеделецът очаква плод от нея. Като насади лозето си, лозарят очаква от него грозде. Всички хора все очакват нещо. Когато се даде очакваното, хората се радват. Когато представлението излезе сполучливо, всички казват, че ролите са изнесени добре.
към беседата >>

67. Планински върхове

Който и да е цигулар, който свири в някой театър - дал обявление за концерт, но не се явява; събрали от хората двеста хиляди лева, но той казва: „Днес няма да ида да свиря." Всичките ония хора ще протестират да им се върнат парите. (втори вариант)
Ако са четирима - квартет, ако са повече - цял оркестър. Но както и да е, трябва да свириш, да разбираш своята част. Това е философия - така трябва да разсъждавате. „Аз мисля, че разсъждавам." Но някой път кажете: „Днес без свирене не може ли? " Който не свири, не му се плаща. Който и да е цигулар, който свири в някой театър - дал обявление за концерт, но не се явява; събрали от хората двеста хиляди лева, но той казва: „Днес няма да ида да свиря." Всичките ония хора ще протестират да им се върнат парите. Питам: този цигулар ще вземе ли нещо? Ще го глобят. Казва: „Няма да свиря." „Но как тъй, господине? Днес няма да ви платим, не сте свирили." Свириш - най-малко десет лева, сто, хиляда, хиляда и петстотин - все ще ти дадат. Но ще дойдете да разсъждавате: не ти се дава нищо -никаква работа не сте свършил.
към втори вариант >>

68. Външни и вътрешни влияния

И когато те искат да гледат театър, те идват тук и гледат как някой пъшка под нещо; как някой плаче, въздиша, а някой иска да се беси. (втори вариант)
Например по цигулка си виртуоз, но ако ти дадем пиано, ще може ли да свириш. Някой казва, че е виртуоз и че може да свири на латерна. Знанието, което ние имаме, животът, с който разполагаме, целият наш земен живот е забавление за други разумни същества. Ние им служим просто за развлечение. За умните същества в света ние на земята им служим за забавление. И когато те искат да гледат театър, те идват тук и гледат как някой пъшка под нещо; как някой плаче, въздиша, а някой иска да се беси. Как някой [...] баща му умрял, майка му умряла и прочие. Някой ангел строи една система, уморил се и Господ му дал една малка отпуска, да гледа представление тук на Земята. Интересен сюжет представлява, като гледа как тичат тук и плачат. Той има фотография, тъкмо заплачеш, те фотографира и тури плочата в торбата си. Искаш да откраднеш, той пак фотографира и тури в торбата.
към втори вариант >>

69. Акустика на съзнанието

Акторът може да е много добър, но ако театърът не е акустичен, публиката няма да чува добре.
Думата „акустика“, „акустичен“ се употребява в случаи, когато искат да обяснят как става предаването на звука. Казват, за пример, акустичен салон. Това подразбира такъв салон, в който звука на даден инструмент, или гласа на певеца, на говорителя, се предава еднакво силно, ясно и чисто от всички места на салона. На който край и да застане човек, все добре ще чува. Акустиката има приложение в музикални салони, в читалища, където се държат сказки, в театри. Акторът може да е много добър, но ако театърът не е акустичен, публиката няма да чува добре. Ораторът може да е много добър, но ако салонът не е акустичен, слушателите няма да чуват добре и един след друг ще си излязат. Като знаят значението на акустиката, турците правят баните си акустични. Като влезе човек един път в турска баня, пожелава пак да отиде. Има акустика и на човешкото съзнание. Когато човек има акустика на съзнанието си, всички го разбират и остават доволни от неговата мисъл.
към беседата >>

70. Хигиена на живота

Ама хората в театъра колко плачат за страдущите, колко сълзи проливат за тях. (втори вариант)
Човек, който няма душа, той няма възможности. Щом човек отрича своята душа, този човек не може да прогресира. Щом отречеш душата си, ти ще дойдеш до своята мисъл. Можеш да имаш известно философско познание, но мисълта е много неустойчива. Да плачеш за нещастието на хората и да помагаш на хората, това са две неща различни. Ама хората в театъра колко плачат за страдущите, колко сълзи проливат за тях. Нима мислите, че когато някой проповедник говори в някое събрание и изнася страданията на бедните хора, всички нима не плачат? Плачат, но като излезат отвън, те казват: „Отлично говори проповедникът. Колко много плакахме! Какви страдания имат бедните! “ А наоколо им много бедни хора, те ги отминават.
към втори вариант >>

71. Ще ти въздаде

Приятно е да отидеш на театър, но в живота има нещо по-важно от игрите на актьорите.
Какво се ползвате, ако в съдилището се докаже, че някой извършил престъпление? Като разглеждаме живота от тази страна, намираме, че той не представя нищо друго, освен забавления. Приятни са забавленията, но какво допринасят те в света? Актьорът играе на сцената, представя чужда роля. Какво допринася на хората играта на този актьор? Приятно е да отидеш на театър, но в живота има нещо по-важно от игрите на актьорите. Животът не е представление, не е театър. При това, представленията се дават обикновено вечер, а човек трябва да разбира възможностите на деня. Всеки ден предвижда известни възможности. Щом намери възможностите на един ден само, човек започва да мисли и да чувства така, както никога не е мислил и чувствал. Само при това положение той може да си каже: ”Отец ти, Който види в тайно, ще ти въздаде на яве.”
към беседата >>

Животът не е представление, не е театър.
Като разглеждаме живота от тази страна, намираме, че той не представя нищо друго, освен забавления. Приятни са забавленията, но какво допринасят те в света? Актьорът играе на сцената, представя чужда роля. Какво допринася на хората играта на този актьор? Приятно е да отидеш на театър, но в живота има нещо по-важно от игрите на актьорите. Животът не е представление, не е театър. При това, представленията се дават обикновено вечер, а човек трябва да разбира възможностите на деня. Всеки ден предвижда известни възможности. Щом намери възможностите на един ден само, човек започва да мисли и да чувства така, както никога не е мислил и чувствал. Само при това положение той може да си каже: ”Отец ти, Който види в тайно, ще ти въздаде на яве.” Като се намерят в затруднение, хората търсят помощ отвън, очакват отвън да дойде някой да им помогне.
към беседата >>

72. Огън да запаля

Това не значи още, че като стане философ, човек много ще придобие, но поне ще се забавлява, както се забавляват хората, когато отиват на театър, на концерт и т.н.
Колкото по-скоро го запалиш, толкова по-добре. Хората философстват върху огъня, какво нещо представя той, как е произлязъл, но философията не разрешава живота. Философията е особен род забава в живота. Когато иска да се забавлява, човек трябва да стане философ. Ако човек не философства, главата му ще пати. Това не значи още, че като стане философ, човек много ще придобие, но поне ще се забавлява, както се забавляват хората, когато отиват на театър, на концерт и т.н. Следователно, когато казват за някого, че е философ, намирам, че той е избрал най-хубавото забавление в живота. Когато казват за някого, че е учен човек, намирам, че той е избрал най-хубавото занятие в живота. Когато някой каже, че иска да намери някакво занятие, казвам му да започне да учи. Значи, науката може да се разглежда като занятие. Днес учените дават едно обяснение за науката, философите – друго, религиозните – трето и т.н.
към беседата >>

73. Новото в живота

Вие отивате на театър по един път на месеца или на седмицата.
Българският чорбаджия казва на дъщеря си: Дъще, не ходи денем по слънце, защото ще почернееш, и хубостта си ще изгубиш. Разумност се иска от човека, да знае, кога и по колко време на ден да се грее на слънце. Като живее на земята, човек трябва да изучава физическия свят, да знае, какви трябва да бъдат отношенията му към всички живи същества. Какво представя физическият живот? Животът на земята не е нищо друго, освен живот на сцената, на която се дават различни пиеси: комедии, драми и трагедии. Вие отивате на театър по един път на месеца или на седмицата. Какво сте разбрали от пиесата, която представят? — Нищо особено. Отивате един ден на театър, да гледате пиесата „Хамлет“ от Шекспир. С какво се характеризира Хамлет? Хамлет разсъждава върху въпроса „да съм, или да не съм“.
към беседата >>

Отивате един ден на театър, да гледате пиесата „Хамлет“ от Шекспир.
Какво представя физическият живот? Животът на земята не е нищо друго, освен живот на сцената, на която се дават различни пиеси: комедии, драми и трагедии. Вие отивате на театър по един път на месеца или на седмицата. Какво сте разбрали от пиесата, която представят? — Нищо особено. Отивате един ден на театър, да гледате пиесата „Хамлет“ от Шекспир. С какво се характеризира Хамлет? Хамлет разсъждава върху въпроса „да съм, или да не съм“. Какво означават тия думи? Да съм богат, или да не съм? Добре е да бъде човек богат, но ако не може да носи сиромашията, той никога не може да бъде богат.
към беседата >>

74. Вкисване

Щом е свободен, той излиза в града, купува си билет, отива на театър, и вечерта се връща у дома си.
Защо е допуснато това неравенство? Преди всичко, трябва да знаете, че богатството и сиромашията са условия за работа. Който разумно използва тия условия, той ще придобие нещо ценно. Ако сиромахът се справи разумно с положението си, сиромашията ще го напусне. Един баща има двама сина: единия праща на нивата, да оре и да копае, а другия остава свободен, да прави, каквото желае. Щом е свободен, той излиза в града, купува си билет, отива на театър, и вечерта се връща у дома си. И двамата разказват, как са прекарали деня. Ако този, който е работил на нивата, се оплаче от положението си, баща му и на другия ден ще го изпрати на същата работа. Обаче, ако той бъде доволен от работата си и е орал и копал с любов, на другия ден бащата ще изпрати другия си син на нивата, а него ще освободи, да прави, каквото иска. Така постъпва и Бог. Когато човек научи урока си, Бог променя положението му, дава му други уроци.
към беседата >>

Като отидат на театър, дето се представя някаква тежка пиеса, там плачат.
Така постъпва и Бог. Когато човек научи урока си, Бог променя положението му, дава му други уроци. Ако е въпрос за театри, и без това животът е пълен с актьори. Всеки актьор в живота играе ролята си по-добре от тази, която актьорите играят на сцената. Мнозина гледат страданията на своите ближни в живота, но не се трогват от тях, не плачат. Като отидат на театър, дето се представя някаква тежка пиеса, там плачат. Плачете за истинските актьори, а не за фиктивните. Като е дошъл на земята, човек ще мине през различни драми, трагедии и комедии, но той трябва да бъде силен, да издържа. Щом е свързан с Първата Причина, през каквито мъчнотии и изпитания да минава, в края на краищата той ще излезе на спасителния бряг. Като не разбират законите на живота и на любовта, хората сами си създават ред страдания и изпитания. Някой мъж погледнал жената на своя приятел, и последният веднага подозира жена си в някакво изневеряване.
към беседата >>

75. Ново разбиране

Ако отидете на театър, там сцените се сменят.
Като се говори за смени в природата, вие можете да разглеждате този процес навсякъде в живота. Ако отидете на театър, там сцените се сменят. Ако отидете в някое училище, ще видите, че там предметите се сменят. Пък и във всеки отделен предмет има смени. Днес се преподава събиране, след няколко дена — изваждане, после — умножение, деление — действията се сменят. Понякога смените в природата или в живота стават толкова бързо и лесно, че като гледа, човек мисли, че и той може да ги извърши. Запример, някой наблюдава, как борци се борят и като се върне у дома си, казва: И аз мога да надвивам, да се боря с юнаци.
към беседата >>

Ако отидете на театър, там сцените се сменят. (втори вариант)
Като се говори за смени в природата, вие можете да разглеждате този процес навсякъде в живота. Ако отидете на театър, там сцените се сменят. Ако отидете в някое училище, ще видите, че там предметите се сменят. Пък и във всеки отделен предмет има смени. Днес се преподава събиране, след няколко дена — изваждане, после — умножение, деление — действията се сменят. Понякога смените в природата или в живота стават толкова бързо и лесно, че като гледа, човек мисли, че и той може да ги извърши. Запример, някой наблюдава, как борци се борят и като се върне у дома си, казва: И аз мога да надвивам, да се боря с юнаци.
към втори вариант >>

76. Да ида да го събудя

За предпочитане е да бъдеш и богат, когато искаш да влезеш в някоя първокласна гостилница или да отидеш в някой театър. (втори вариант)
Не че животът му е дотегнал, но сиромашията му е дотегнала. Каквото и да проповядват богатите, че сиромашията е за предпочитане пред богатството, те трябва да опитат и едното, и другото, и тогава да проповядват. За предпочитане е да бъдеш сиромах. Но кога? Когато се давиш. За предпочитане е да бъдеш и богат, когато искаш да влезеш в някоя първокласна гостилница или да отидеш в някой театър. Заслужава да имаш поне един автомобил и да вземеш първото място в театъра. И след това ще дойде някой да ми проповядва, че трябва да бъда беден. В това няма никаква философия, никакво разбиране. Богатството трябва да има свой вътрешен смисъл. Сиромашията трябва да има свой вътрешен смисъл.
към втори вариант >>

Заслужава да имаш поне един автомобил и да вземеш първото място в театъра. (втори вариант)
Каквото и да проповядват богатите, че сиромашията е за предпочитане пред богатството, те трябва да опитат и едното, и другото, и тогава да проповядват. За предпочитане е да бъдеш сиромах. Но кога? Когато се давиш. За предпочитане е да бъдеш и богат, когато искаш да влезеш в някоя първокласна гостилница или да отидеш в някой театър. Заслужава да имаш поне един автомобил и да вземеш първото място в театъра. И след това ще дойде някой да ми проповядва, че трябва да бъда беден. В това няма никаква философия, никакво разбиране. Богатството трябва да има свой вътрешен смисъл. Сиромашията трябва да има свой вътрешен смисъл. Защото, ако те съществуват като явления в живота, те имат своите причини за това.
към втори вариант >>

77. Побеждавайте злото

Представете си, че отивате на театър и гледате живота на богати, видни хора.
Следователно, истински човек е онзи, който знае, какво представя началото, редът и развитието на нещата. Какъв човек е този, който не знае нищо по тези въпроси, който няма никакво понятие за Бога? Той е подобен на онзи математик, който борави с числата, извършва всички математически действия, без да знае, какво представя живата единица, от която са произлезли всички неща, всички числа. Да се говори за живота, без да се разбира, това значи, да се говори за слънцето, без да имаме известно отношение към него. Човек може да се ползва от слънцето само тогава, когато има отношение към него. Представете си, че отивате на театър и гледате живота на богати, видни хора. Вие виждате, как живеят, как се обличат и хранят, как дигат и слагат трапези, но макар че сте платили 50 – 60 лева за билет, вие не можете да се ползвате от тяхното богатство и от тяхното изобилие. Вие сте далеч от сцената на техния живот. Вие нямате никакво отношение към техните блага. Вашето положение е подобно на онзи купувач, който отива да купува захар. Той купува един килограм захар, дава сто лева на бакалина и чака да му върнат остатъка.
към беседата >>

78. Както светът дава

Обаче, вместо в църквата, той влязъл в един театър.
Той е изпратен на земята да учи, да вземе участие в строежа на великата сграда на бъдещия живот. На земята човек е работник. Който няма съзнание за работата, която му е дадена, той живее ден за ден. Защо е дошъл на земята, какво се иска от него, нищо не знае. В това отношение той се намира в положението на онзи френски селянин, който отишъл в Париж да види прочутата църква „св. Богородица”. Обаче, вместо в църквата, той влязъл в един театър. Като видял, че много хора се трупат пред едно прозорче, спрял се и той, да си купи свещ. Каква била изненадата му, когато, вместо свещ, му дали един билет и му казали да дойде с билета си вечерта. На определения час селянинът отишъл в театъра и като всички хора, влязъл в един голям салон и седнал на мястото, което му посочили. Той започнал да се оглежда натук-натам, чудил се, къде се намира. По едно време видял, че се дига никаква завеса.
към беседата >>

На определения час селянинът отишъл в театъра и като всички хора, влязъл в един голям салон и седнал на мястото, което му посочили.
Защо е дошъл на земята, какво се иска от него, нищо не знае. В това отношение той се намира в положението на онзи френски селянин, който отишъл в Париж да види прочутата църква „св. Богородица”. Обаче, вместо в църквата, той влязъл в един театър. Като видял, че много хора се трупат пред едно прозорче, спрял се и той, да си купи свещ. Каква била изненадата му, когато, вместо свещ, му дали един билет и му казали да дойде с билета си вечерта. На определения час селянинът отишъл в театъра и като всички хора, влязъл в един голям салон и седнал на мястото, което му посочили. Той започнал да се оглежда натук-натам, чудил се, къде се намира. По едно време видял, че се дига никаква завеса. На сцената се явили актьори и започнали да се разговарят. Разговаряли се съдии и адвокати, съдели някой човек за извършено от него престъпление. Указало се, че обвиняемият не е извършил престъплението, а друг някой.
към беседата >>

79. Направления в живота / Задача и отклонение в младежкия клас

И този филм ще го изкарат на театър, и този филм ще бъде говорещ филм. (втори вариант)
Това, което проверите, това е истина. А това, което не можете да проверите, то ще остане една загадка. И сами ще видите де е вярно и де не е вярно. Всичко ще се провери, няма да остане скрито-покрито, няма да оста-не тайна, която да не се разгадае. И за бъдеще, когато се завърши развитието на човешкия живот, онези, кои-то се занимават с човешката карма, ще изкарат целия живот на човека - всичко това ще го видиш един ден и ще получиш диплом, че си се усъвършенствал. И този филм ще го изкарат на театър, и този филм ще бъде говорещ филм. И ще те питат: „Кое обичаш да остане и кое обичаш да се заличи? " И ти ще се чудиш ти ли си, или не си. Това ще бъде най-хубавата картина, която може да видите. Ще видите всички противоречия, които могат да съществуват; ще видите и всички хубави работи. Всички контрасти ще видите и ще ви попитат: „Кои от тези картини да останат и кои да заличим?
към втори вариант >>

80. Основна мисъл / Основната мисъл (Същественото в живота)

Където влезе - в гостилница, в магазин, в театър, всички ще му предлагат услугите си.
Да се върнем пак на въпроса за красотата. - Защо човек иска да бъде красив? - Той има едно интимно желание в себе си. Ако е красив, той знае, че всички ще се интересуват от него, ще искат да го видят. Вестниците ще пишат за неговата красота. Където влезе - в гостилница, в магазин, в театър, всички ще му предлагат услугите си. Приятно е да услужваш на красив човек. Красотата отваря пътя и улеснява живота на човека. Тя е подобна на богатството. Двама приятели - англичанин и американец, често си услужвали. Англичанинът бил беден, а американецът - голям богаташ.
към беседата >>

81. Преди Авраама

Ако искате да знаете, какво нещо е театърът, идете в един от най-видните театри и вижте, как играят актьорите.
Смисълът на живота е в положителното, а не в отрицателното, т. е. в прилагане на новото, а не само в теоретизиране. Дойдете ли до музиката, няма защо да говорите за нея, но идете да слушате някой виден музикант. Той ще ви покаже, какво нещо е истинската музика. Искате ли да знаете, как да се молите, идете при някой духовен човек и вижте, как живее и как се моли. Ако искате да знаете, какво нещо е театърът, идете в един от най-видните театри и вижте, как играят актьорите. Всяко нещо се учи на самото място и от ония хора, които го прилагат. Какво нещо е науката, ще научите от учените. Обаче, и музикантите още не знаят всичко, което се отнася до музиката; и духовните, хора не знаят всичко за молитвата; и учените не знаят всичко за науката. Има нещо ново, което всеки момент се прибавя към познатото. Животът е непреривен, постоянно приижда.
към беседата >>

82. Освобождаване / Абсолютно освобождение от лъжата в съзнанието

Но вие искате да идете на театър. (втори вариант)
Всяка вечер си кажи какво ще правиш. Ако е нещо хубаво, констатирай го добре. Аз не искам да вземате нещата да ги увеличавате. Запример, да допуснем, че вие имате един ваш приятел, той е беден, но си е турил 10-20 лева в джоба си, иска да си купи нещо. Нещо, което му е много нужно. Но вие искате да идете на театър. Оттук-оттам вие бръквате в джоба му и задигате парите. Отивате на театър и гледате някоя пиеса. Бедният гледа тук- там, парите ги няма. Вечерта ти го срещаш, той тъжен: „Задигнал ми някой парите." Какво трябва да правиш сега? Я ми кажете.
към втори вариант >>

Отивате на театър и гледате някоя пиеса. (втори вариант)
Аз не искам да вземате нещата да ги увеличавате. Запример, да допуснем, че вие имате един ваш приятел, той е беден, но си е турил 10-20 лева в джоба си, иска да си купи нещо. Нещо, което му е много нужно. Но вие искате да идете на театър. Оттук-оттам вие бръквате в джоба му и задигате парите. Отивате на театър и гледате някоя пиеса. Бедният гледа тук- там, парите ги няма. Вечерта ти го срещаш, той тъжен: „Задигнал ми някой парите." Какво трябва да правиш сега? Я ми кажете. Аз не искам да му кажете: „Аз ти взех парите." Ще кажеш на себе си: „Как не те е срам да вземеш на този човек парите, да се мъчи сега! " Иди на втория ден и тури парите пак в джоба му с два лева повече.
към втори вариант >>

83. Проява, връзка и причина

Казва: „Слава Богу, уредих си живота.“ Някои ще ви намеря в театъра, взели сте ложа, с бинокъл гледате. (втори вариант)
Представете си, че на всички ви давам по десет хиляди английски лири. Казвам, употребете ги, кой за каквото мисли, че е добро. За какво ще ги употребите? Някой от вас, след като вземе английските лири, ще тръгне по света, тук няма да бъде в класа. Някои от вас ще си правят къща, че ще се возят на автомобили, трети се качил на кон, друг се облякъл с хубави дрехи. Казва: „Слава Богу, уредих си живота.“ Някои ще ви намеря в театъра, взели сте ложа, с бинокъл гледате. Някой ще го намеря, че отива на курорт на Карнобатските бани. Някой ще го намеря, че се оженил вече. Туй е сега, което става в света. Но в този случай с парите не се постига онази великата цел, за която са дадени. То е безразборно употребление.
към втори вариант >>

84. На езерата

Аз ще ви приведа един пример: един наш приятел, който замина за другия свят, доктор е той, че жена му го оставила да бави той детето, пък тя отишла на театър и закъсняла. (втори вариант)
Ако човек само механически изчете една молитва, нищо не се ползва. Ако влезеш на едно място и буташ чуждите звънци, все чужди хора ще излязат, но твоят приятел няма да излезе. Ако не бутнеш звънеца на твоя приятел, той няма да дойде. Има хора там, но когото търсиш, го няма там. Много голяма работа е това - да знаеш на кой звънец да бутнеш. Аз ще ви приведа един пример: един наш приятел, който замина за другия свят, доктор е той, че жена му го оставила да бави той детето, пък тя отишла на театър и закъсняла. Че като се разплакало това дете. Той като лекар употребил един метод, втори, но детето все плаче и той казва: „Никога не съм се молил, че тогава се молех за пръв път - виках един светия, втори светия - детето все плаче; най-после казах: „Господи Исусе Христе, избави ме от това дете." И като повиках „Господи Исусе Христе" - и детето млъкна." Три-четири часа той носил това дете, и свети Никола викал, и ангелите викал, но най-после, като извикал „Господи Исусе Христе" - дошла помощта. Някой път и ние така викаме светиите, но никой не иде на помощ. Всеки минава и заминава. Всеки си има специална своя работа.
към втори вариант >>

85. Един и същ