Търсене в текстове за 'Театър'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 57 резултата в 40 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_24 ) Обикновена, талантлива и гениална любов - Боян Боев (1883 – 1963)

В театъра една драма се изиграва за три часа, а вие искате тук, на Земята, всичко изведнъж да стане.
И след това ще дойдете до същинската Любов. Първите три вида любов са предисловие на Любовта. Нали Христос казва: „Като не сте направили нещо на едного, не сте го направили и на Мене.“ Всякога, когато обикнеш някого, да знаеш, че си обикнал Господа. Като обичаш ближния си, той и да се мени, ти да не се мениш. Вие сте кандидати за любовта едвам от сега нататък! В театъра една драма се изиграва за три часа, а вие искате тук, на Земята, всичко изведнъж да стане. Този живот, който живеят хората, още не е реален. Като обичаш някого, ти вече способстваш за повдигането на човечеството. Всички хора, които обичат без да знаят, градят Божественото здание. Любовта винаги гради. Няколко души като се обичат, повдига се цялото човечество и цялото Битие, всички се ползват от това.
към текста >>

2. 5_10 ) Път на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Това прилича на положението на онзи габровски чорбаджия, на когото турили статуя пред театъра и той си казал: „Иване, Иване, колко боб изяде, додето те турят там!
Ще вземеш едно шише, ще го изчистиш, ще го измиеш, че да бъде съвършено чисто. Та в Невидимия свят, когато искат да дадат някому ново знание, ще го чистят, чистят, че ще му настръхнат косите и ще пищи: „Отиде вече, изгубихме, оглупяхме, нищо не остана.“ Пред човека неговият земен живот бива представян много идеално. Опитността, която ще добие, са големите богатства, а начинът, по който ще ги добие, е скрит от него и му представят само благата-опитности. В края на краищата той ще добие голямо богатство, но докато го придобие!... Това прилича на положението на онзи габровски чорбаджия, на когото турили статуя пред театъра и той си казал: „Иване, Иване, колко боб изяде, додето те турят там! “ Та в Невидимия свят от човека не е скрит резултата, който ще добие във физическия свят, а са скрити изпитанията, през които ще мине. При твоето слизане на Земята ще ти кажат: „Иди с такава програма, ще имаш придобивки, ще имаш и известни мъчнотии.“ И когато минаваш през непреодолими мъчнотии, те се притичват да помагат. Изпитите на разните хора са различни. Няма двама, които да имат един и същ изпит. Има известна разлика.
към текста >>

3. 5_19 ) Кога ставаме благоуханни - Боян Боев (1883 – 1963)

В един театър идва нова актриса; старата актриса се оттегля като слушателка, за да види как играе новата.
Един брат каза: „Понеже съм много зает с други работи, нямам време за духовна работа.“ Когато човек иска да има време за духовна работа, непременно ще се подобрят условията. Има нещо отвътре, което ще подобри условията. Ученикът, като дойде в събранието, ще остави всичкия си товар отвън. Когато излезе вън, ако иска, може пак да го вземе. В един театър идва нова актриса; старата актриса се оттегля като слушателка, за да види как играе новата. Ако новата я превъзхожда, тогава е нова; ако не, тогава е стара. Ако старата се зарадва на таланта на новата, тогава тя е от новите хора и ще поиска да се запознае с Новото, което иде, и да се учи на него.
към текста >>

4. 33) Какво значи да любиш - Боян Боев (1883 – 1963)

А сегашната любов е любов в театър.
Да съединиш трите свята в едно, т. е. да познаеш човека в Божествения, в Духовния и във физическия свят. Когато възлюбиш някого, значи ти му се отплащаш. Той ти е направил всички услуги в миналото и сега да нямаш човещина към него, това не е хубаво. Всякога онзи, когото любиш, е този, който те е любил. А сегашната любов е любов в театър. Твоят възлюблен е Един, но понеже е голям, проявява се в много форми. Нали Слънцето е голямо, а колко малки слънца са фотографирани? Вашата човешка любов, която сега имате, на ученика в Окултната школа не се позволява. Една сестра попита: „ Ами защо сега я има? “.
към текста >>

5. 62) Подмладяване - Боян Боев (1883 – 1963)

Мога да я приспя и като се събуди, ще има лице на 19-годишна мома; щом в театъра става така, може да стане и в действителност.
Ето една задача: на сто години си; нека съзнателно да се подмладиш. Да се новороди човек, за това се изисква вече наука, знание. И за да се подмлади, той трябва да се освободи от всички отрицателни мисли. Също и за да не остарява, не бива да мисли отрицателно. Казах на една стара жена: „Представете си, че мога да Ви направя мома на 19 години“. Мога да я приспя и като се събуди, ще има лице на 19-годишна мома; щом в театъра става така, може да стане и в действителност. За да се подмладите, дръжте в себе си положителното, а отвън – недоволството; това е мъчно. В подмладяването има три процеса: първо, ще започнете с процеса на ума, после – на сърцето, и накрая – на волята. Има един закон за подмладяване: дружи с младите, радвай се на младостта и ще се подмладиш. Старият иска да се подмлади и като не знае как, умира, за да се подмлади. Смъртта не е нищо друго, освен същото – алхимичен процес на подмладяване.
към текста >>

6. 63) Поезия, театър, художество - Боян Боев (1883 – 1963)

ПОЕЗИЯ, ТЕАТЪР, ХУДОЖЕСТВО
ПОЕЗИЯ, ТЕАТЪР, ХУДОЖЕСТВО Няколко братя и сестри бяха приети от Учителя. Една сестра запита: „Кои са основните принципи на изкуството и на поезията в частност? ” Нека нещата да се представят така естествено, както Бог ги е създал. Новата поезия е образна.
към текста >>

Един от братята каза: „Искаме да основем окултен театър на Братството“.
Музиката, поезията, живописта, изобщо изкуствата, които виждаме на Земята, са отражение на Божествения свят и следователно човек може да бъде дотолкова музикант, поет, художник или учен, доколкото е във връзка с Божествения свят. Едната от сестрите попита Учителя: „Каква полза има от това, че аз пиша поезия? ” Това са стъпала, чрез които се възкачваш към Бога. Поезията е стълба, по която човек се възкачва към Бога. Един от братята каза: „Искаме да основем окултен театър на Братството“. Всяка идея трябва да си изработи известна форма. Почнете оттам, докъдето са достигнали преди вас. Днес има една необходимост човечеството да се освободи от всички низши черти на животинското и да повдигне съзнанието си. Щом у човека се развие съзнание за Красота и Добро и усет към същественото за човешката душа, то всичко останало е постижимо. Първият опит може да не излезе сполучлив; това нищо не значи – ще направите втори, трети и пр.
към текста >>

7. 1) Ангел хранител - Боян Боев (1883 – 1963)

“ Това е театър.
Гладен е – дайте му малко хляб. Жаден е – дайте му малко вода. Гол е – облечете го. Може да му направите хиляди услуги. А пък вие искате да му кажете: „Аз те обичам, обичам, обичам! “ Това е театър. Учителя се обърна към учителите, които присъстваха, и им каза: Сега, като отидете в училище, между децата ще приложите новите методи.
към текста >>

8. 74) Препоръки към редакционната група на списание „Житно зърно“ - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще я повдигнете малко и ще я спуснете пак, така както в театъра, щом свърши действието, идва антракт, завесата се спуща, но за следващото действие тя пак се вдига.
В Природата навсякъде има скулптура и краски. Подходящи са статиите върху астрономията и астрологията, върху геологията и аромотерапията, върху философията и музиката. Въобще, трябва да дадете ход на светлите идеи. Обаче на хората не трябва да се разкриват всички тайни, в противен случай се губи нещо. Добре е малко по малко да се отваря завесата, а не наведнъж цялата завеса. Ще я повдигнете малко и ще я спуснете пак, така както в театъра, щом свърши действието, идва антракт, завесата се спуща, но за следващото действие тя пак се вдига.
към текста >>

9. Екскурзия на 1 ноември 1927 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Вие тук на Земята сте като в театър.
Днес има заробване на човечеството. Има благородни хора в света. Една селянка цял ден работила на нивата, била уморена, но като се върнала вкъщи и видяла, че е дошъл гост, поляла му да се умие, омесила му погача, макар и да била много уморена. Тази жена е посрещнала Господа. Вземайте пример от хубавото, откъдето и да е то. Вие тук на Земята сте като в театър. И се храните от трошиците на невидимия свят. Някой път ще ви дадем да видите какво нещо е човек облечен, че да не го збравите никога. Аз говоря за дрехите на ангелите. Данаил видял един ангел, облечен в бяла дреха и препасан ( сьс златен пояс... Има и друга материя, с която човек може да се облече. Един брат помоли:
към текста >>

10. Екскурзия на Витоша на 3 ноември 1942 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

А сегашната любов е любов като на театър.
да познаеш човека в Божествения свят, в духовния свят и във физическия свят. Когато възлюбиш някого, значи ти му се отплащаш. Той ти е направил всички услуги В миналото. А сега да нямаш човещина към него - това не е хубаво. Всякога този, когото любиш, е онзи, който те е любил. А сегашната любов е любов като на театър. Твоят възлюблен е Един, но понеже е голям, проявява се в много форми. Нали Слънцето е голямо? Вашата човешка любов, която сега имате, не се позволява в окултната Школа, на ученика тя не се позволява. Една сестра попита: - Ами сега защо я има?
към текста >>

11. 10. КЪМ „САЛОНА НА СЪЗЕРЦАНИЕТО“ - Боян Боев (1883 – 1963)

Техният театър е в нас и около нас.
Всички вие, върхове и езера, всеки ден ни разкривате нови страници от свещената книга, която пазите. Всеки ден вие ни говорите по нов начин. Ние постепенно вникваме в езика, на който ни говорите. Той е тъй далеч от обикновения език! Той дава прозрение за дълбоките сили, в които сме потопени! Техният театър е в нас и около нас. Неговите слова имат чудна вътрешна сила. Всеки ден учим по една нова дума от вашия език. Той е тъй богат с думи! Всяка негова дума, която учим тук, ни разкрива нови области от сияйната наука, която пазите с хилядолетия тъй грижливо! От Изгревния връх ясно се вижда „Езерото на Съзерцанието".
към текста >>

12. 095 ПРАВИЛА ЗА УЧЕНИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

Обаче, някой негов приятел му купи билет за театър - той веднага пише писмо, бърза да благодари за приятната вечер, която са прекарали заедно.
Човек, който не иска да бъде смачкан от колективната мисъл на хората, трябва да се свърже със силите на Живата Природа и да издигне съзнанието си до Бога. Хората се отнасят с невнимание и с неблагодарност към средата и са внимателни към условията. Родителите са средата за децата, но колкото и да са добри, децата им не са внимателни към тях. Дойде ли въпрос до някакви условия - до някой приятел, децата всякога го приемат с трепет, очакват нещо от него. Бащата харчи за сина, хиляди левове годишно, да следва в странство, но синът не пише на баща си нито едно благодарствено писмо. Обаче, някой негов приятел му купи билет за театър - той веднага пише писмо, бърза да благодари за приятната вечер, която са прекарали заедно. Защо синът постъпва по два различни начина? Защото бащата е среда, а приятелят - условие. Ако приятелят ви почне да се грижи за вас като баща, т.е. от условие стане среда, вие ще престанете да му благодарите, да бъдете внимателен към него. Ето защо, пазете се, да не правите нещата обикновени.
към текста >>

13. Последните времена - Боян Боев (1883 – 1963)

Вие тук на земята сте в театър и се храните от трошиците на невидимия свят.
Една селянка цял ден е работила на нивата, била уморена, но като се върнала в къщи, видяла гост. Поляла му да се измие. Макар и уморена, омесила му погача. Тази жена е посрещнала Господа. Вземайте пример от хубавото, откъдето и да иде то. Вие тук на земята сте в театър и се храните от трошиците на невидимия свят. Някой път ще ви дадем да видите какво нещо е човек облечен, че да не го забравите никога. Аз говоря за дрехите на ангелите. Данаил видял един ангел облечен с бяла дреха и препасан със златен пояс. Има и друга материя, с която човек да се облече. Един брат каза: “Учителю, кажете нещо по френология.“
към текста >>

14. Странникът и красотата на живота - Боян Боев (1883 – 1963)

А сегашната любов е любов на театър.
Учителя, като взе листчето, каза: Не давай на заем повече, отколкото банката позволява. Един брат попита колко трябва да заемаме и колко да даваме. Ще заемеш колкото събира торбата и ще дадеш всичко, което имаш. Всякога онзи, когото любиш, е този, който те е любил. А сегашната любов е любов на театър. Твоят възлюблен е Един, но понеже е голям, проявява се в много форми. Нали слънцето е голямо, а колко малки слънца са фотографирани. Вашата човешка любов, която сега имате, не се позволява в окултната школа. На ученика не се позволява. Една сестра запита: „Ами защо сега я има?
към текста >>

15. 74 РАБИНДРАНАТ ТАГОР - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Той изнесе своята беседа в салона на оперетния театър, до паметника на Левски.
Тихият глас на доброто и разума искаше да спаси света от надигащата се по това време демонична вълна на диктатури и лакомия за земя. След Първата световна война заедно с подтика към мистичното и по-духовното се надигна и злото - жаждата към деспотизъм, устрем за оправяне на света чрез камшик и милитаристични похвати. Всичко това тласкаше света към нова война. В древна мъдрост се казва: „Когато фенера свети, най-тъмното е под него“. На 17 ноември същата година Рабиндранат Тагор дойде и в България. Той изнесе своята беседа в салона на оперетния театър, до паметника на Левски. В този ден всички улици около театъра бяха задръстени от народ, жаден да види и поздрави най-сърдечно високия гост. Аз бях един от многото посетители около театъра и само отдалеко можах да го зърна. Когато казах своето впечатление от знаменития човек на доброто, гледах лицето на Учителя, То светеше в един израз на благоговение пред този пратеник на Светлината, дошъл и той да покаже на народите от Европа пътя на спасението от надвисналата го чудовищна беда
към текста >>

В този ден всички улици около театъра бяха задръстени от народ, жаден да види и поздрави най-сърдечно високия гост.
След Първата световна война заедно с подтика към мистичното и по-духовното се надигна и злото - жаждата към деспотизъм, устрем за оправяне на света чрез камшик и милитаристични похвати. Всичко това тласкаше света към нова война. В древна мъдрост се казва: „Когато фенера свети, най-тъмното е под него“. На 17 ноември същата година Рабиндранат Тагор дойде и в България. Той изнесе своята беседа в салона на оперетния театър, до паметника на Левски. В този ден всички улици около театъра бяха задръстени от народ, жаден да види и поздрави най-сърдечно високия гост. Аз бях един от многото посетители около театъра и само отдалеко можах да го зърна. Когато казах своето впечатление от знаменития човек на доброто, гледах лицето на Учителя, То светеше в един израз на благоговение пред този пратеник на Светлината, дошъл и той да покаже на народите от Европа пътя на спасението от надвисналата го чудовищна беда
към текста >>

Аз бях един от многото посетители около театъра и само отдалеко можах да го зърна.
Всичко това тласкаше света към нова война. В древна мъдрост се казва: „Когато фенера свети, най-тъмното е под него“. На 17 ноември същата година Рабиндранат Тагор дойде и в България. Той изнесе своята беседа в салона на оперетния театър, до паметника на Левски. В този ден всички улици около театъра бяха задръстени от народ, жаден да види и поздрави най-сърдечно високия гост. Аз бях един от многото посетители около театъра и само отдалеко можах да го зърна. Когато казах своето впечатление от знаменития човек на доброто, гледах лицето на Учителя, То светеше в един израз на благоговение пред този пратеник на Светлината, дошъл и той да покаже на народите от Европа пътя на спасението от надвисналата го чудовищна беда
към текста >>

16. ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

А зад тази стена, откъм светлината се намират други хора, които сами не се издигат над стената, но издигат над нея, подобно на куклите в марионетен театър различни образи, статуи на хора и животни, издигат ги и ги карат да се движат.
Платон е илюстрирал своята идея за идеите и тяхното отношение към феноменалния свят с един разказ за пещерата. Разказът е следният: Да си представим едно подземно жилище, подобно на пещера, с дълъг вход, който е открит към светлината и през който прониква светлината. Обитателите на тази пещера са здраво оковани, не могат да движат вратовете си, така че са в състояние да виждат само дъното на пещерата. Далеч зад гърбовете им отгоре гори факел. В това междинно пространство горе се намира пътят и една ниска стена. А зад тази стена, откъм светлината се намират други хора, които сами не се издигат над стената, но издигат над нея, подобно на куклите в марионетен театър различни образи, статуи на хора и животни, издигат ги и ги карат да се движат. И при това хората ту говорят помежду си, ту мълчат, така че окованите могат да видят единствено техните сенки, които падат върху противоположната стена. Те биха взели тези сенки, които обръщаме насам- натам, да се показват по различни начини и да изглеждат на истински същества. Но те не могат да видят тези същества, а виждат само техните сенки. А онова, което онези, които разиграват куклите си говорят помежду си, те ще чуят чрез ехото и ще сметнат последното за говора на тези сенки. И ако би се случило някои от прикованите да се освободи и да може да си извърти врата така че да види самите неща, той би помислил, че онова, което вижда сега, са илюзорни съновидения, а сенките са истинската реалност.
към текста >>

17. ГЕБЕР - VIII ИЛИ IX ВЕК - Влад Пашов (1902- 1974)

Европейските алхимици му отдават голяма чест, поради един знаменит трактат озаглавен: "Върхът на съвършенството", който фигурира в книгата "Химичен театър".
ГЕБЕР - VIII ИЛИ IX ВЕК Друг арабски мислител, който е бил прочут математик и алхимик, е Джебер Бен Хайян Ес Суфи, наречен от европейците Гебер, роден в Туза или Хоррам в VIII или IX век. Той е най-великият арабски алхимик и математик. Неговото име е дадено на алгебрата (Ал-Гебер). Някой го считат за изобретател на алгебрата, но според други това е погрешно, защото арабите били взели числата от индусите. Европейските алхимици му отдават голяма чест, поради един знаменит трактат озаглавен: "Върхът на съвършенството", който фигурира в книгата "Химичен театър". На арабски съществуват много ръкописи, съдържащи алхимическите съчинения на Гебер, между които е и "Книга на милосърдието". Ще дам някои пасажи от тези два трактата на Гебер. От "Книга на милосърдието" "Философите със своя загадъчен език са казали: "Едно тяло не взема душата на друго тяло. Една душа не пребивава в тяло, което не е нейно.
към текста >>

18. 27. За частната собственост, (из беседата 'Гредата', държана от Учителя на 18 май 1918 г.) - Влад Пашов (1902- 1974)

Отказвам се да ме води в странство, курорт, бани, балове, театър и пр.
И Христос не вярва в частната собственост. Докато живеете в частната собственост, не можете да бъдете юнаци; за да станете юнаци, трябва да се откажете от частната собственост. Направете си един списък за всички онези неща, от които трябва да се откажете за в бъдеще. Ще изброите всичко, от което ще се откажете. Жената например да си каже: Отказвам се да принуждавам мъжа си да ми донася каквото и да е, оставям го свободен да направи според любовта си, отказвам се да карам мъжа си да взема пари на заем, да построява къщи, да купува скъпи дрехи за Великден и да задоволява моите капризи като други път. Отказвам се да ме води в странство, курорт, бани, балове, театър и пр. Отказвам се да карам мъжа си насила да ме обича, оставям го свободен, както душата му го влече. Ще кажете, че това е опасно учение. Опасно е досегашното учение на частната собственост, а не новото учение. Колко сълзи са проливани за това, че мъжът на някоя жена, нейна собственост, не я е обичал. Днешните хора, които искат да завладеят света, с това са загубили себе си, висшето в себе си.
към текста >>

19. Метод за намиране на светлата точка в съзнанието - Влад Пашов (1902- 1974)

И затова, за да я видите някой път, Божественото съзнание създава като в театър пречки – затваря ви, ограничава ви, като ви насочва да мислите на друго място и казва: “Има нещо по-важно във вашия живот, отколкото вашия ежедневен живот”.
Та най-важното за вас е тази светла точка в съзнанието. То е най-важното нещо в живота ви. Тя е една постоянна светлина, която мъжделее слабо, но всякога свети. Тя е най-красивата светлина, която можете да имате в себе си. Когато сте щастливи, когато сте радостни, тя почти не се вижда, но щом животът ви стане мъчен, щом дойдат най-големите нещастия, страдания, отчаяния, тя се вижда. И затова, за да я видите някой път, Божественото съзнание създава като в театър пречки – затваря ви, ограничава ви, като ви насочва да мислите на друго място и казва: “Има нещо по-важно във вашия живот, отколкото вашия ежедневен живот”. Вие се раздвоявате и казвате, че няма нищо вън от обикновения живот. Но Божественото съзнание ви казва, че има нещо по-важно.
към текста >>

20. ПРАВЕНЕ НА ДОБРО И НА ЗЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

яви, проявявайте ги привидно, като на театър, без да влагате себе
самоосъждате. Ако хората ви съдят, вие трябва да се вслушвате в тяхната съдба. Обезсърчавайте се, без да се обезсърчавате; гневете се, без да се гневите. Изобщо, дойдете ли до отрицателните про- яви, проявявайте ги привидно, като на театър, без да влагате себе си, сърцето си в тях. Дойдете ли до Доброто, проявявайте го от все сърце. Цялото ви същество трябва да взема участие в правене на Доброто.
към текста >>

21. ЗА ОЧИТЕ МИ - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Първо, свали очилата и ще ги слагаш само когато си на театър или когато искаш да виждаш много надалече.
- Всяка болест има две причини - физиологическа и психологическа. Сега аз ще ти обясня физиологическата причина за твоето късогледство. Представи си очната ябълка, ириса... и в дъното -жълтото петно. При късогледството лъчите, които влизат в окото, не се пречупват в жълтото петно, а пред него - поразително ясно и внушително обясняваше Учителя. - Сега твоята задача е да продължиш лъчите, които влизат в очите ти, за да достигнат до жълтото петно. Първо, свали очилата и ще ги слагаш само когато си на театър или когато искаш да виждаш много надалече. - Аз съм толкова свикнала с тях, че на три крачки не бих могла да виждам познатите си - се опитах да възразя. - Е, ще виждаш само тези, които са до тебе - весело ми каза той. - Второ, ще си определиш удобно за теб време - сутрин, обед и вечер, и без да те знае и вижда никой, за пет минути ще концентрираш мисълта си върху очите. Ще си представиш окото и мислено ще продължаваш лъчите до жълтото петно. Трето, на масата си ще сложиш зелен лист хартия и ще се стараеш да гледаш повече зелен цвят.
към текста >>

Когато слагах очила в театъра, виждах по-лесно, но очите ме заболяваха.
Трудно свикнах без тях, но все пак свикнах. Изпълнявах стриктно казаното от Учителя. Без да споделям с когото и да било, обикалях двора по половин час на тъмно. Скривах се на всевъзможни места по три пъти на ден и по пет минути съсредоточавах мисълта си върху очите, а в стаята ми преобладаваше зеленият цвят. Така се изминаха три години и половина. Когато слагах очила в театъра, виждах по-лесно, но очите ме заболяваха. Отидох на преглед при проф. Пашев, при когото ходех от години и според когото късогледството ми не би могло да се намали, а обратно, за да не се увеличава, трябвало да нося непрекъснато очила. За негова изненада сега късогледството ми бе намаляло с два и половина диоптъра. - Е, природата понякога прави чудеса - каза професорът и ми даде рецепта за очила 4 диоптъра. Аз бях щастлива, че опитът на Учителя беше по-ефикасен от лекарските наставления.
към текста >>

22. Съдържание - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

11. Игра на театър.
6. Есен. 7. Игра на пазар. 8. Един тягостен ден. 9. В помощ на нуждаещите се болни и бедни. 10. Около Коледа. 11. Игра на театър. 12. Първо кокиче. 13. Пътуване преди Великден. 14. Първият ден след Великденската ваканция. 15. Един ден без ново. 16. края на учебната година.
към текста >>

23. Радиоконцерт - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

— Нашите декори не са изкуствени както в театъра.
Много ми хареса последното упражнение. Учителят каза: — Последното упражнение от Паневритмията, аз го наричам "Маршът на боговете". Някога, когато сте били богове, сте го играли при друга обстановка. — Учителю, тук всичко е естествено! — Нашите декори не са изкуствени както в театъра. Там има нарисувано Слънце, а това Слънце е истинско... — Учителю, понякога, когато слушаме някой концерт в града, ние се връщаме с една дълбока тъга в себе си. Тук на Изгрева е обратното, хората забравят своите мъчнотии и страдания. — Музиката уравновесява силите в нашата душа. Когато те нападнат чужди, лоши мисли, ти започни да им пееш и всичките лоши духове, колкото и да бъдат те, ще си отидат.
към текста >>

24. Динята - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Това е изключение в театъра, където записват всяко закъснение, дори за 5 минути.
— Заради Вас, Учителю, ще я пея! — Е добре, заради мен изпей я, но ти ще изучиш и онази, която искаш да я пееш! Като спре войната, ти ще отидеш и в странство! Тук не ценят добрите певци! Въпреки че закъснях с 25 минути за репетицията, пак не ме глобиха. Това е изключение в театъра, където записват всяко закъснение, дори за 5 минути.
към текста >>

25. Концерт със Софийската филхармония, 'Лучия ди Ламермур', бомбардировките, евакуацията - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Министърът на просветата веднага нареди да се донесат пиана в стаите на тукашния театър.
Хорът и балетът да заминат за Берковица, в студентския дом, а оркестърът в град Фердинанд*. С брат Христо заминахме за Вършец. Не след дълго време дойде и мама. С нея живеех в една стая. Татко беше на работа във фабрика "Искър" и вечер спеше в София. Министърът на просветата веднага нареди да се донесат пиана в стаите на тукашния театър. Започнаха и репетициите. Аз най-често отивах там да свиря и пея. Независимо от това, взех под наем хармониума на г-н Горянски, за 700 лева месечно и работех и в стаята си. Артистите отвориха стол във Вършец. В този стол храната беше смесена – вегетарианска и месна, но повечето готвеха месо, употребяваха свинска мас.
към текста >>

Когато мъчителните турнета престанаха и репетициите се преустановиха, аз отивах в стаите на театъра и си свирех на пианото "Новото битие".
Брат Христо живееше в друга стая, в съседната вила. В същата вила живееха директора и секретаря на операта. Хазаинът на вилата беше болен. Имаше кръвоизлив на стомаха. Брат Христо го излекува и той му даде една стая в горния етаж. Когато мъчителните турнета престанаха и репетициите се преустановиха, аз отивах в стаите на театъра и си свирех на пианото "Новото битие". Въпреки че Учителят не ми позволяваше да го нотирам, вече бях записала: "Първи ден", "Втори ден" и "Трети ден". Преписах на чисто нотите на "Първи ден" и реших, когато отида при Учителя, да му го поднеса като подарък и да видя, дали ще ме упрекне, че съм го нотирала. Най-после ние се приготвихме да отидем при Учителя. Брат Христо спазари един файтон, да ни отведе на гарата и оттам, с влака, да отидем в Мърчаево. През зимата и през ранната пролет той два пъти ходи сам при Учителя и ми беше донесъл черешки и написани думи, продиктувани от Учителя за мен.
към текста >>

26. Два нови куплета на солото на 'Слънчеви лъчи' - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Бабата дойде разплакана при мен, преди да отида да се гримирам в театъра и ми каза: "Те не ми купиха билет.
Всички бяха скарани помежду си. Жената не говореше на мъжа си и спеше сама в спалнята, а той пък спеше на терасата. Двамата пък не говореха с майката. Като седнахме да се храним на масата, те си проговориха. Още от рано мъжът и жената си купиха билети на първия ред, но за майката дори не помислили. Бабата дойде разплакана при мен, преди да отида да се гримирам в театъра и ми каза: "Те не ми купиха билет. Аз тъй много искам да те видя, да те чуя като пееш! " Аз я успокоих: "Ти не се безпокой! Ще дойдеш с мен, когато отида в театъра да се гримирам и аз ще ти кажа къде да седнеш." Тъй и стана. Диригентът по обичай, преди спектакъл обикаля стайте на артистите. Като дойде при мен ме попита коя е тази баба.
към текста >>

Ще дойдеш с мен, когато отида в театъра да се гримирам и аз ще ти кажа къде да седнеш." Тъй и стана.
Като седнахме да се храним на масата, те си проговориха. Още от рано мъжът и жената си купиха билети на първия ред, но за майката дори не помислили. Бабата дойде разплакана при мен, преди да отида да се гримирам в театъра и ми каза: "Те не ми купиха билет. Аз тъй много искам да те видя, да те чуя като пееш! " Аз я успокоих: "Ти не се безпокой! Ще дойдеш с мен, когато отида в театъра да се гримирам и аз ще ти кажа къде да седнеш." Тъй и стана. Диригентът по обичай, преди спектакъл обикаля стайте на артистите. Като дойде при мен ме попита коя е тази баба. Аз му обясних и го помолих, да я пусне в салона. Той веднага разпореди бабата да седне на първия ред. На другия край на същия ред, бяха седнали синът ѝ и снаха ѝ.
към текста >>

27. Чудото - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Трябваше да се упътя към театъра.
Цялото ми същество беше обзето от силна скръб. Братя и сестри свиреха при нозете му. След обяд таксито ни отведе в града. Малко само можах да си почина. Опитах гласа си, но никакъв тон не излизаше от подутия ми ларингс. Трябваше да се упътя към театъра. Облякох се и се гримирах. Докато оркестъра свири увертюрата "Леонора", аз съм сама на сцената, пред спусната завеса, така че, имах възможност да викам Учителя с молитви. Молех му се горещо – да ми даде глас. Завесата се вдигна и миг, преди диригента да ми подаде знак да запея, стана чудо! Изведнъж Учителят се яви пред мен в цял ръст.
към текста >>

28. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Музика, изобразително изкуство (живопис, графика, скулптура), танцово изкуство, архитектура, опера, театър, драма и колко още красиви нюанси и варианти в храма на безсмъртните музи на негово величество Изкуството... Сред тях достойно място заема и хореографията.
Дънов формата е свързана с физическия (материалния) свят, съдържанието - с духовния, а смисълът - с Божествения. Следователно с обединените усилия на философското и езотеричното познание нашата цел е да надникнем отвъд завесата на заобикалящата ни материалност (в случая - формата, външният израз на Паневритмията във времето и пространството) и да се устремим към духовното съдържание и Божествения смисъл на паневритмичните упражнения. Ако решим да навлезем в дълбините на човешкия (микрокосмоса) и всемирния (макрокосмоса) живот, ще достигнем до извода, че всяка проява на микрокосмичното битие представлява отражение или резонанс на глобалния вселенски живот, който блика навред в Космоса. В един съдбовен момент от своето еволюционно израстване хомо сапиенс - мислещият, разумен човек - надмогва инстинктите и поривите на своята биологическа природа и в душата му се заражда стремлението да даде израз на висшия живот на Духа. Един от най- фините методи за изпълване на този стремеж със съдържание е досегът с изкуството, творческата дейност на човека в тази необятна област на себеизразяването. Музика, изобразително изкуство (живопис, графика, скулптура), танцово изкуство, архитектура, опера, театър, драма и колко още красиви нюанси и варианти в храма на безсмъртните музи на негово величество Изкуството... Сред тях достойно място заема и хореографията. Тя демонстрира по безспорен начин ролята на движенията в нашето съществуване. Дори и в ежедневния ни живот всяко движение изразява някаква идея. В полето на изкуството движенията най-често се явяват синтезиран израз на дълбоки естетически и духовни идеи и преживявания. Главната закономерност в случая е, че всяко движение представлява въплъщение на определена мисъл. В конкретния случай с хореографията като вид изкуство нейната изразност би трябвало да преследва такова съвършенство, че зрителят да улови, да разгадае в движенията мисълта, идеята, заложени в тях и предназначени да ни внушат замисъла на автора.
към текста >>

29. Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА - Константин Златев

Костов пък написва остра сатира срещу движението - пиесата "Пред изгрев слънце", която се играе в Свободния театър в София през сезона 1921-1922 г.
Дънов, но след първата си среща с него се е изказал, че: . .Нам са нужни човеци като Дънова, за да насочат правилно развитието във всички отрасли на новата ни държава" (в. "Български бранител", бр.109/XI-XII. 1939 г.). Известният драматург Ст. Л. Костов пък написва остра сатира срещу движението - пиесата "Пред изгрев слънце", която се играе в Свободния театър в София през сезона 1921-1922 г. Същата пиеса, под ново заглавие - "Учителят", бе представена от Телевизионния театър на 01.01.1990 г. по тогавашната Първа програма на Българската национална телевизия (от 20,30 ч.). Излъчването на постановката бе посрещнато с остър протест от страна на духовното общество "Бяло братство", което изпрати протестно обръщение до тогавашния председател на Комитета за телевизия Филип Боков. Текстът на обръщението бе излъчен и по радио "Свободна Европа" в първите дни на м. януари 1990 г.
към текста >>

Същата пиеса, под ново заглавие - "Учителят", бе представена от Телевизионния театър на 01.01.1990 г.
.Нам са нужни човеци като Дънова, за да насочат правилно развитието във всички отрасли на новата ни държава" (в. "Български бранител", бр.109/XI-XII. 1939 г.). Известният драматург Ст. Л. Костов пък написва остра сатира срещу движението - пиесата "Пред изгрев слънце", която се играе в Свободния театър в София през сезона 1921-1922 г. Същата пиеса, под ново заглавие - "Учителят", бе представена от Телевизионния театър на 01.01.1990 г. по тогавашната Първа програма на Българската национална телевизия (от 20,30 ч.). Излъчването на постановката бе посрещнато с остър протест от страна на духовното общество "Бяло братство", което изпрати протестно обръщение до тогавашния председател на Комитета за телевизия Филип Боков. Текстът на обръщението бе излъчен и по радио "Свободна Европа" в първите дни на м. януари 1990 г. Акцията на ББ обаче остана без последствия.
към текста >>

30. Няколко бележки и няколко мисли от Ярмила Ментцлова - Крум Въжаров (1908- 1991)

На 6 юни изнесох рецитал в Театъра на творчеството (Theatre de l’Oeuvre), където Жени Каре ме видя и няколко месеца по-късно, когато Театърът на големия палат (du Graпd Palais) повери създаването на макети за „Манфред“ на Шуман, тя ме представи на господин Габриел Дабоа.
Аз винаги съм мислила, че голотата при танца не е необходима рамка, за да се изрази моята душа, и още от първите си стъпки винаги танцувах с костюми, които съответстваха на моята артистична чувствителност и на мистичния ми порив, който винаги пазех още от детството си. Това беше една от главните причини за противоречията и конфликтите между мен и съвременната концепция за танца. Желанието ми съвсем не беше да танцувам в кабаретата, където всяко артистично чувство угасва в лекотата, която изисква обстановката. Това обстоятелство ме лиши от материалните средства, които ми бяха необходими в ежедневието. Аз изпитах крайната бедност, но нито студът, нито гладът, нито презренията, които ме преследваха по време на най-продължителния период на моята кариера, успяха да намалят порива ми към красивото, доброто и истинското. На 6 юни изнесох рецитал в Театъра на творчеството (Theatre de l’Oeuvre), където Жени Каре ме видя и няколко месеца по-късно, когато Театърът на големия палат (du Graпd Palais) повери създаването на макети за „Манфред“ на Шуман, тя ме представи на господин Габриел Дабоа. Когато видя моя Магичен и моя Бавен танц, той ме ангажира да ръководя първата сцена, тъй като другите сцени трябваше да бъдат ръководени от госпожица Мари-Луис Дидион от Операта, която беше ангажирана преди мен. Два месеца по-късно пиесата все още не беше готова и госпожица Дидион, която имаше договор в Кан, трябваше да замине. Тогава именно дирекцията ми повери балета, давайки ми свобода да променям и да ръководя. Аз не чаках да ме молят и промених всичко, тъй като имах абсолютно друга концепция за тази толкова дълбока и мистична пиеса. Впоследствие определих по своему пластичния ансамбъл на Дон.
към текста >>

31. 11. Игра на театър - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

11. Игра на театър Проект През свободното време веселите палавци се забавляваха с най-различни игри в стаята.
11. Игра на театър Проект През свободното време веселите палавци се забавляваха с най-различни игри в стаята. Рашко влачеше столчета по земята и дигаше шум. Напразни бяха многократните ми напомняния. — Рашко, не бива така, драскат се дъските и се дига шум! Кажи ми защо правиш така? — запитах най-после, за да разбера интереса му. — Ей така, дърпам ги, да ги нареждам! — отговори през зъби Рашко, продължавайки с още по-голям шум, съзнавайки, че е предмет па внимание.
към текста >>

— О, ти искаш да ги наредиш като в театър! Нямаш ли си помощници ?
Рашко влачеше столчета по земята и дигаше шум. Напразни бяха многократните ми напомняния. — Рашко, не бива така, драскат се дъските и се дига шум! Кажи ми защо правиш така? — запитах най-после, за да разбера интереса му. — Ей така, дърпам ги, да ги нареждам! — отговори през зъби Рашко, продължавайки с още по-голям шум, съзнавайки, че е предмет па внимание. — О, ти искаш да ги наредиш като в театър! Нямаш ли си помощници ? — действувах крайно внимателно, използвайки дадения интерес. — Пегю и Гошко, нареждайте и вие столчета в нрава редица, само че без шум. Никой да не чуе какво правите, — изпълниха точно казаното. — Рашко, ти имаш много добри помагачи! По-добри са и от теб, виж, колко тихо нареждат столчетата! — И аз мога така, — отговори с амбиция Рашко и започна да ги реди тихо. — Е, къде е театърът ?
към текста >>

— Е, къде е театърът ?
— О, ти искаш да ги наредиш като в театър! Нямаш ли си помощници ? — действувах крайно внимателно, използвайки дадения интерес. — Пегю и Гошко, нареждайте и вие столчета в нрава редица, само че без шум. Никой да не чуе какво правите, — изпълниха точно казаното. — Рашко, ти имаш много добри помагачи! По-добри са и от теб, виж, колко тихо нареждат столчетата! — И аз мога така, — отговори с амбиция Рашко и започна да ги реди тихо. — Е, къде е театърът ? — запита Рашко, когато всичките столчета бяха наредени. — Сега ще го видиш-— отговорих аз, като дадох знак на пианото за всички деца, да приберат играчките си и да седнат на столчетата, тъй както последните са наредени в успоредни редици. — Деца, няколко ваши другарчета наредиха столчетата така и вие всички сте като в театър. Това е салонът за публиката, а тука е сцената, където ще играят артистите. — Кой ще играе?
към текста >>

— Деца, няколко ваши другарчета наредиха столчетата така и вие всички сте като в театър.
Никой да не чуе какво правите, — изпълниха точно казаното. — Рашко, ти имаш много добри помагачи! По-добри са и от теб, виж, колко тихо нареждат столчетата! — И аз мога така, — отговори с амбиция Рашко и започна да ги реди тихо. — Е, къде е театърът ? — запита Рашко, когато всичките столчета бяха наредени. — Сега ще го видиш-— отговорих аз, като дадох знак на пианото за всички деца, да приберат играчките си и да седнат на столчетата, тъй както последните са наредени в успоредни редици. — Деца, няколко ваши другарчета наредиха столчетата така и вие всички сте като в театър. Това е салонът за публиката, а тука е сцената, където ще играят артистите. — Кой ще играе? — запита Цецка. — Всеки, който пожелае! — отговорих аз, следейки общия интерес. — Аз ще късам билетите! — Аз пък ще ги продавам! Аз ще играя балет! — и т. и.
към текста >>

Преди да си отидем, като първи номер от програмата в театъра беше новата 'песен „О, славни сме артисти".
— Кой ще играе? — запита Цецка. — Всеки, който пожелае! — отговорих аз, следейки общия интерес. — Аз ще късам билетите! — Аз пък ще ги продавам! Аз ще играя балет! — и т. и. всеки намери своето място в новата игра. Преди да си отидем, като първи номер от програмата в театъра беше новата 'песен „О, славни сме артисти". На следния ден Предстоеше ни трескава работа: Няколко деца започнаха да нареждат сцената, други слагаха номера на столчетата, трети правеха завеса от нарязани ленти, а на касата касиерът режеше билети и правеше план на салона. Днес закуската се даде в бюфета па театъра и след нея имаше театрален спектакъл от импровизирани номера. Децата пяха и декламираха. По общо желание, като номер, разказах приказката за „Пролетния сън на малката Оличка". Заговорихме и за кино.
към текста >>

Днес закуската се даде в бюфета па театъра и след нея имаше театрален спектакъл от импровизирани номера.
— Всеки, който пожелае! — отговорих аз, следейки общия интерес. — Аз ще късам билетите! — Аз пък ще ги продавам! Аз ще играя балет! — и т. и. всеки намери своето място в новата игра. Преди да си отидем, като първи номер от програмата в театъра беше новата 'песен „О, славни сме артисти". На следния ден Предстоеше ни трескава работа: Няколко деца започнаха да нареждат сцената, други слагаха номера на столчетата, трети правеха завеса от нарязани ленти, а на касата касиерът режеше билети и правеше план на салона. Днес закуската се даде в бюфета па театъра и след нея имаше театрален спектакъл от импровизирани номера. Децата пяха и декламираха. По общо желание, като номер, разказах приказката за „Пролетния сън на малката Оличка". Заговорихме и за кино. След обяд Всяко дете работеше сериозно и нямаше нужда ла се напомня за повече ред и дисциплина. Около две масички бяха насядали 8—10 деца, и изрязваха дълги ленти от хартия а на тях лепяха различни картини, изрязани от журнали и списания.
към текста >>

На следния ден Приготовленията около театъра продължаваха.
След обяд Всяко дете работеше сериозно и нямаше нужда ла се напомня за повече ред и дисциплина. Около две масички бяха насядали 8—10 деца, и изрязваха дълги ленти от хартия а на тях лепяха различни картини, изрязани от журнали и списания. На една маса Митко и Любчо изрязваха моден журнал с пролетни дрехи. Помолих ги да залепят техните картини на отделни ленти, сещайки се да представим пролетно модно ревю, като същевременно поговорим, за облеклото на човека — хигиена, вкус към хубавото и сезонни дрехи. Изрязването и правенето на филмови ленти хареса на всички и скоро стаята заприлича на филмова работилница. На следния ден Приготовленията около театъра продължаваха. Две-три деца бяха донесли големи мукавени кутии за филмов апарат. Избрахме най-голямата, изрязахме един квадрат от широката страна, а отгоре и отдолу на двете срещуположни по-тесни страни направихме тесен отвор, през който да минава лентата. Така, апаратът ни беше готов. Освен това, имах грижата да донеса списания с картини на различни домашни и горски животни, които сортирахме и залепихме ' на отделни ленти. По този начин неусетно с филма можахме да минем, много нов материал, който ни предстоеше.
към текста >>

Кръстихме си театъра „Детски народен театър — Първа пролет" и всеки ден програмата се, разнообразяваше и интереса се увеличаваше.
От друга страна репетирахме песни, стихотворения и игри. Правехме афиши и декорации. Всеки ден имахме по един спектакъл и всеки ден учихме по нещо ново. Днес например, гледахме на-филм разните видове домашни животни — куче, котка, кокошка, петел и др. Артистите пък ни представиха приказката „Домашни животни". Кръстихме си театъра „Детски народен театър — Първа пролет" и всеки ден програмата се, разнообразяваше и интереса се увеличаваше. Дните се нижеха един след друг неусетно. Нашият малък „Народен театър — Първа пролет" даде възможност на децата да се проявят като артисти и да изживеят много красиви моменти. Тук на сцената изпратихме баба Зима и посрещнахме царица Пролет. И всичко това стана естествено и напълно ръководено от децата. За първата сцена — изпращане на баба Зима, — всички декорации бяха зимни: снежинки и шейни.
към текста >>

Нашият малък „Народен театър — Първа пролет" даде възможност на децата да се проявят като артисти и да изживеят много красиви моменти.
Всеки ден имахме по един спектакъл и всеки ден учихме по нещо ново. Днес например, гледахме на-филм разните видове домашни животни — куче, котка, кокошка, петел и др. Артистите пък ни представиха приказката „Домашни животни". Кръстихме си театъра „Детски народен театър — Първа пролет" и всеки ден програмата се, разнообразяваше и интереса се увеличаваше. Дните се нижеха един след друг неусетно. Нашият малък „Народен театър — Първа пролет" даде възможност на децата да се проявят като артисти и да изживеят много красиви моменти. Тук на сцената изпратихме баба Зима и посрещнахме царица Пролет. И всичко това стана естествено и напълно ръководено от децата. За първата сцена — изпращане на баба Зима, — всички декорации бяха зимни: снежинки и шейни. Всред тях вървяха баба Зима с дядо Мраз и пееха. Палави деца тичаха и играеха весели зимни игри.
към текста >>

И всичко това, целият театър, произлезе от шума на едно столче.
Палави деца тичаха и играеха весели зимни игри. Скоро Слънчо се усмихна и пропъди снежинките. Така завършваше първата картина. Във втората картина декорите бяха пролетни — цветя и птички приготвени от децата за целта. С приказки, песни и игри изживяхме на сцената пролетта. И всичко това, целият театър, произлезе от шума на едно столче.
към текста >>

32. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

Не знам кой беше от нашите големи, беше директор на Народния театър преди 9-ти още.
Г. П. (Петър Георгиев Пампоров. Някак си от скромност. Това е разбирането, че когато един човек пише нещо вдъхновено, то не идва от неговия ум, от неговото съзнание, то идва от много по-дълбок източник и той някак си се стеснява да сложи името си. Това е етично! Даже някъде в беседите си нашият Учител казва: „...Появява се чрез вас, диктува ви и накрая се подписвате.“ Има много напреднали хора, които са осъзнали този процес в неговата същност. Не знам кой беше от нашите големи, беше директор на Народния театър преди 9-ти още. В една статия, която четох преди 7-8 години, сега я препечатват, той изтъкна, че творчеството не е така, както мислим ние - творчество на тази или онази личност. Това са прояви на по- висши същества. Нарежда им се отгоре. Понятието „вдъхновение“ - то съвсем не е така отвлечено, измислено и нереално. То е много важен термин, който отговаря на едни мисли, които не идват случайно... - Дар божий?
към текста >>

33. Ни в Йерусалим, ни в Самария - Георги Радев (1900–1940)

И стига — като във всеки театър — да нямаше толкова задкулисни работи.
Да не беше животът на Христа, нямаше да има и помен дори от тази религиозна драма, която днес се нарича християнски култ. Ала в същност има само една жива драма — животът на Христа. Нея той написа с кръвта си. Всички ония, които се наричат християни, чрез християнския култ, присъствуват само на представленията на тази драма. Тия представления биха били полезни и ценни, стига актьорите да бяха добри. И стига — като във всеки театър — да нямаше толкова задкулисни работи. Всички театри в света са пропадали зарад ония дела, които се вършат зад кулисите. И така е: един живее драмата на истинската сцена на живота, друг я пише, трети я играят и печелят пари. Ала човекът, който е разбрал тази истина, напуща театралните зрелища с техния лъжлив патос и влиза в живота, за да се приготви и той на свой ред да изиграе на великата сцена своята жизнена драма.
към текста >>

34. Едно сравнение - Георги Радев (1900–1940)

Той си има своите- магазини, своята печатница, театър, църква, болница, спортни игрища, плавални, кафенета, тераси.
За всичко е трябвало да се мисли, всичко е трябвало да се предвиди най-подробно, с оглед на трите главни изисквания: бързина, сигурност, удобство. Да имат пасажерите под нозете си една електрическа централа с мощност 217,000 кw, която свободно може да движи подземната електрическа железница на Париж, да се намират всред една могъща машинария и да се радват на тишина - това е, наистина, едно неоценимо удобство! Да спят в кабини, които се проветряват идеално, които постоянно се снабдяват с чист въздух, които са неуязвими за никакъв огън и са изолирани така, че да не влиза топлината, която развиват огромните пещи; да се возят с асансьори, които нормално функционират, въпреки люшкането на парахода при вълнение – това са, очевидно, незаменими удобства за пасажерите и добре разрешени задачи от страна на инженерите-корабостроители. Строен в продължение на 4 години от около 3000 работници, които са останали безименни, най-после огромният „плаващ град" е бил пуснат да прекоси океанската шир. А Нормандия (дълъг 313 метра, с тонаж 70,000) с право може да се нарече „плаващ град", защото си има своята сложна водоснабдителна мрежа, своята канализация, своята електрическа и телефонна централи, своя безжичен телеграф - инсталации, в които са употребени хиляди километри жици и тръби. Той си има своето осветление и отопление, своите хотели, с техните многобройни зали, салони, кабини, ресторанти, игрални. Той си има своите- магазини, своята печатница, театър, църква, болница, спортни игрища, плавални, кафенета, тераси. Може би на някои ще се види странно, че аз се спирам да описвам един параход, пуснат в движение преди повече от 5 месеца *), един параход, който произведе такава сензация и за който толкова много се писа на времето в списания и вестници! Всъщност, аз ни най-малко нямам умисъл да описвам Нормандия. Ако се спрях на някои подробности от неговия строеж и устройство, то е защото го считам за един прекрасен символ и защото искам да наведа читателя на някои аналогии. Замислен от членовете на една мореплавателна компания, одобрен от правителството на Франция, което не можело да не види в този параход едно дело, годно да прослави френската нация, планиран и разработен от цял корпус инженери и специалисти, които са ръководили ръцете на цяла една йерархия анонимни работници, принадлежащи към всички занаяти и индустрии, този морски гигант представя истински синтез на всички постижения на техниката от столетия насам. Само в огромната електрическа инсталация, с нейната необикновена мощност, на която се дължи рекордната бързина на парахода; в електричното осветление, в телефонната мрежа, в безжичния телеграф, се крият постиженията на цяла една епоха - епохата на електричеството и радиото. През мозъка на електроинженерите са работили мозъците на толкова учени-физици и изобретатели, които търпеливо са изтръгвали в своите лаборатории тайните на електричеството.
към текста >>

35. Глава четвърта: Неделни беседи - Атанас Славов

Открива се с публична беседа в читалище „Надежда.“ Съборът се закрива с втора публична беседа в „Модерния театър.“ 1919 - Гръблашев влиза в Братството.
Последователите му все по-често се обръщат към него вместо с „Господин Дънов“ с „Учителю“ и това обръщение трайно се налага. 15 септември 1918 - С пробивът при „Добро поле“ настъпва краят на Първата световна война за България. На 30 септември избухва Владайският бунт. На 3 октомври Фердинанд абдикира. 19-24 август 1919 - Годишната среща на Веригата се преиминува на Събор на Бялото братство. Открива се с публична беседа в читалище „Надежда.“ Съборът се закрива с втора публична беседа в „Модерния театър.“ 1919 - Гръблашев влиза в Братството. Януари февруари 1920 - Учителят прави неуспешен опит да открие Окултна школа. Присъстващите не са готови да прегърнат предлаганите им задачи. 23 април 1920 - В Пловдов изнася сказка за Светлината в живота. 12 юли 1920 - Прави излет до връх Паспалата с последователи от Айтос. Посрещат слънцето, и Учителят свири своя композиция.
към текста >>

И още! Стаята на Дънов гледа на запад в дълбочина аортата на Варна - улица „Преславска“, с централния градски площад, сградата на по-къснешния театър, грандиозната църква Св. Богородица.
На парчета да те късат, „Ох!“ да не кажеш!“ Няма такъв хотел в България през 1917 година! Седем етажа. По 4 метра високи. С лице към двете най-импозантни улици на Черноморската ни столица. Булевардът на юг - с изглед към морето. И на север - с обзор на главната артерия към градската морска градина. И още! Стаята на Дънов гледа на запад в дълбочина аортата на Варна - улица „Преславска“, с централния градски площад, сградата на по-къснешния театър, грандиозната църква Св. Богородица. Между другото, какво представлява стаята на Дънов. Като влезете през южния параден вход на хотела, оставате втрещен от величествената виеща се от етаж на етаж стълба до най-горния етаж. Стаята на Дънов е на върха, с изглед на запад. Когато влязах за пръв път малко се сепнах. След всичкия този чорбаджийски, - хайлайфски разкош по-точно! - се отзовах под спускащия се над главата ми покрив.
към текста >>

36. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

Тая утеха те искат да я намерят не в черквата на моя поп (попът дето му грабнал хляба А.С.), където има повече панаир, отколкото благоговение, където е повече театър, отколкото молитвен дом, а в тихите дебри на планината, или в първия лъч на зората... Наричали се „братя“ и „сестри“ какво от това?
Божинов печата във вестник „Сговор“ нещо за дъновския събор, и как един лаком поп му грабнал хляба от масата без да благодари, или да се извини. Попските вестници, както ги нарича той, не закъсняват да се обадят. „Търновски епархийски вести“ пускат брошура „Дъновизма като вредна секта.“ Замесват се в разправията „Сговор“, „Пряпорец“, „Зора“, „Зорница“, „Ново време.“ Става ясно, че никой от тези вестници не е дъновистки пропагандатор, и че искането дъновисткия събор да се забрани е смешно. Просто цитирам „има хора с покрусени души, които търсят в нещо утеха. Такива сломени души не са един, не са двама те са легион. Тая утеха те искат да я намерят не в черквата на моя поп (попът дето му грабнал хляба А.С.), където има повече панаир, отколкото благоговение, където е повече театър, отколкото молитвен дом, а в тихите дебри на планината, или в първия лъч на зората... Наричали се „братя“ и „сестри“ какво от това? Нали ние всички според христовото учение сме братя и сестри на земята?... За да не помислите, че съм дъновист ще кажа, че пуша по 30 цигари на ден, плюс две-три лули, попийвам си и на обяд и надвечер, ям повече месо отколкото зеленчук, лъчите на зората твърде рядко съм имал щастието да посрещам, и след това като ми се завърти главата... заключвам дори вратата на кабинета си.“ Въпреки врявата и истеричните нападки срещу Дънов, обикновеният българин не вижда в него никаква заплаха, не изпитва никаква омраза. Или поне решително по-малко отколкото към католическите църкви и синагогите. Хората не се свързват с учението предлагано от Дънов поради една единствена причина, която вече споменахме: нагърбването с него ще доведе до нови навици, нови обичаи, нови задължения, нови ограничения, с които нито те, нито семействата и роднините им са свикнали. Ще се разклати уюта на старата семейна култура, в която са отгледани и с която се чувстват добре.
към текста >>

37. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

Мозайките на министерството на отбраната и Народния театър също заслужават да бъдат споменати в тази връзка.
Двамата видни астролози Иван Антонов (с псевдонима Иван Изворски) и Влад Пашов (който написа най-систематичната книга по астрология в страната) заедно с Бертоли организираха братската школа по мозайкаджийство, което осигуряваше добре платено занятие на много от младите дъновисти. Беседките из парковете на София, строителните декорации, изящните чешми и фонтани всичко това беше дело на братските мозайкаджии, дълги години наред. Същото беше и с братските групи по паркетчийство и какво ли не! Подовете и стенната украса на много забележителни сгради в България бяха осъществени именно от майстори на Бялото братство. Шедьовърът на школата на Бертоли беше, и още е, Съдебната палата до църквата Св. Неделя в центъра на София. Мозайките на министерството на отбраната и Народния театър също заслужават да бъдат споменати в тази връзка. Авторски блик Трудно е да се формулира прецизно учението на Бялото братство. Няма какъвто и да било основен източник, от който то да бъде проучено. Публикуваните беседи на Учителя са просто разговорната част от многопластовото му сливане на учениците, Учителят, и позитивните сили на природата, както ги виждат дъновистите. Що се отнася до текстовете на песните на братството, въпреки че те са с „фиксиран текст“ одобрен от Учителят да бъде запазен такъв какъвто е даден от него, те все пак са само един от трите елемента на Паневритмията, в която текст, мелодия и танц са сляти. Независимо от това, основните характеристики на учението на Дънов от тридесетте и началото на четиридесетте години на миналия век прозират достатъчно ясно в тях.
към текста >>

38. И така ... - Атанас Славов

И нямаше да има нужда изобщо да припомняме това, ако не беше простият факт, че вярата в Бога, в отвъдното, в универсалното, в хармоничната реалност, оттатък този тук материален живот е вродена и неизкоренима във всяко човешко същество, колкото да е свикнало с това всяка пролет да се черпи с пушени лапички на новородени мечета в племенната си пещера или с това всеки петък да ходи на „Лебедово езеро“ в Болшой театър.
Балдуин Фландърски начело на кръстоносен поход за освобождаването на Светите християнски земи някак не намира на картата Божи гроб и вместо да сече араби, изсича византийските бранители на Цариград и се настанява там да коли българи в името на истинската християнска любов, за което пък българският цар му отрязва първо ръцете до лактите, после краката до колената по време на едно пияно празненство в Търновския дворец в изблик на по-силна любов към Христа от Бадцуиновата. Четири-петстотин години, откак вагабонти с католически знамена на корабните си мачти пресичат океана, за да сринат със земята и до крак да избият цивилизацията на Централна Америка, която, ако има цивилизация, изградена на вярата в Бога - това е тя. Разбира се - това е тя, но и тя се гради на изтребването на племената на Централна и Екваториална Америка, които боготворят по свой собствен, а не ацтекски или маянски начин. Скука. Тамян, смрадня, потни попове и кюрета, ходжи и дервиши пръскат с босилек, пеят песни, вият, въртят се с часове на едната си пета, осигурявайки божията подкрепа на едната войска срещу другата, на нашия християнски бог срещу вашия християнски бог и нашия мюсюлмански бог срещу вашия мюсюлмански бог. Скука на скуките. И нямаше да има нужда изобщо да припомняме това, ако не беше простият факт, че вярата в Бога, в отвъдното, в универсалното, в хармоничната реалност, оттатък този тук материален живот е вродена и неизкоренима във всяко човешко същество, колкото да е свикнало с това всяка пролет да се черпи с пушени лапички на новородени мечета в племенната си пещера или с това всеки петък да ходи на „Лебедово езеро“ в Болшой театър. Неизлечима е като инстинкта за възпроизвеждане. Неизлечима - като инстинкта за самосъхранение и инстинкта за взаимопомощ. И всичките тези вродени неща, които клокочат в нас с по-голяма или по-малка сила и ни мотивират непреодолимо - независимо от това радостни ли сме, тъжни ли сме, богати ли сме, бедни ли сме, силни ли сме, слаби ли сме - са такъв неизчерпаем източник на енергия, на бушуваща топлина, на адреналин, на саможертва, че откак свят светува са били най- желаният обект за експлоатация от страна на тези, които имат нужда от подвластна енергия. Ще обидя чувството ви за интелигентност, ако взема да обяснявам подробностите тук. Заради прехраната си нарисувай Мона Лиза и ако някой я хареса и има пари, ще я купи, и това е добре.
към текста >>

39. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Иска, когато придворният му поет Айни съчини възхвалната си поема за строежа и тя се изсече на колоната над новата чешма на площада, дето сега е Варненският народен театър, да бъдат изсечени думи, които ще останат да светят до края на дните: „...Под царстването на този владетел се тури всичко в ред и в добро състояние... Великият господар, пред когото идат да се покланят всичките владетели на земното кълбо.
Българският пропагандист, който не знае друго освен да хленчи, ще нарече това „теглото на ангарията“. Осем години се строи започнатото от султан Махмуд чудо в тоя край: нови крепости във Варна – Еникале - казарми, военни складове, болници, чешми и водохранилища, джамии за инженери и работници, украсени, величествени. Само че в народните песни от онова време няма жалейки за това събитие, а обратното - има нотки на нещо ведро - на движение, събуждане. Цели сто годиш по-късно в Търкклисе пеят за тези събития: Дошле са турци горненци, горненци, мале, варненци, че си събират момците, момците и младоженците, да ги във Варна закарат, кале да правят... Още от 1832 година и чак до края на десетилетието от цялата империя тук започнали да се стичат строители - българи и турци - под надзора на инженер Пепе Мехмед Паша. Махмуд Втори има амбицията да остави дълбока следа в историята, иска делото му тук да създаде непробиваема преграда во веки веков, пълна с великолепие, да осигури ред и добро състояние на всички народности, събрани от кол и въже около Варна. Иска, когато придворният му поет Айни съчини възхвалната си поема за строежа и тя се изсече на колоната над новата чешма на площада, дето сега е Варненският народен театър, да бъдат изсечени думи, които ще останат да светят до края на дните: „...Под царстването на този владетел се тури всичко в ред и в добро състояние... Великият господар, пред когото идат да се покланят всичките владетели на земното кълбо. Елате да видите какво е направил този султан, на когото великолепието и величието се равняват с онези на Дария и Александра Велики. “ И - щем не щем - трябва да му свалим шапка, защото го постига! Дълбочината и мощта на тази отбрана е такава, че когато започва руският напор, отворил Кримската война, ударът на русите срещу Силистра - колкото и мощен и внезапен - не успява да се стабилизира в трайна победа, изтласкват ги, изгонват ги от Добруджа. А това е двадесет години по-късно, при ново оръжие,, при нова по-добра военна стратегия. Дори още двадесет години по-късно, по време на нашата освободителна война, русите не смеят да рискуват пробив през гранитния четириъгълник на Махмуд и само диверсионно се спускат в Добруджа, за да отклонят вниманието от прекосяването си на Дунава при Свищов. Нека добавя.
към текста >>

40. Георги Томалевски - Георги Христов

Приличах на кукла от куклен театър, която трябва да изобрази разбойник.
Това аз ли съм? Стана ми чудно, че досега нито един от приятелите не ми каза на какво приличам. Лицето ми бе обрасло с една страхотна брада с цвета на тъмен бакър и с твърдостта на зъбна четка. Мустаците ми бяха по-руси и облагородяваха някак тая свирепа растителност. Косите ми бяха дълги, прашни, на едри кичури и накрая избелили от слънцето. Приличах на кукла от куклен театър, която трябва да изобрази разбойник. Като поразгледах по-внимателно брадата си, с тъга си спомних немската пословица: „Роте харе, гот беваре“116. В този час пред лампеното огледало оправдах тия, дето хвърляха камъни към чешмата, когато точех вода, както и втренчения поглед на селяните по пътищата, когато правехме с Кръстю своите пътешествия. Все пак благодаря на Господа, че не ме утрепаха някъде, защото тогава, по времето на земеделското правителство на Стамболийски, имаше заповед до всички стражари, военни, горски и други власти по разбойниците да се стреля без предупреждение. Разглеждах се дълго и открих, че само в очите си бях запазил нещо човешко. Все пак въпреки всички тия неща хората бързо се отпущаха пред нас и ни гледаха с доверие.
към текста >>

НАГОРЕ

0.42619204521179