Търсене в текстове за 'Театър'

НАЧАЛО

ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 19 резултата в 16 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Малкият Петър Дънов започва своето начално образование в училището на родното си село Хадърча

Улицата и къщата се намират над новия театър в града.
Учителя възлага публикуването на „Заветът на цветните лъчи на светлината" на най-заслужилия за делото свой ученик - брат Димитър Голов. Той я отпечатва в най-добрата тогава печатница - Придворната печатница. Сестра Еленка бе съпруга на търновския ръководител Константин Иларионов, а след смъртта му тя остана за ръководител. Беше ученичка на Учителя от 1906 г. и в дома им на улица „Зеленка" за него имаше специална стая. Улицата и къщата се намират над новия театър в града. Стр. 48 (94):„Пак през същата 1897 г. някакъв свещеник... успял да вземе по някакъв неизвестен за нас начин един ръкопис на Учителя и издал малка брошура, която озаглавил „Тайните на Духа" или „Хио-Ели-Мели-Месаил - Глас Божи"..." Отпечатването на „Хио-Ели-Ме-ли-Месаил" не е станало от непознат свещеник през „същата 1897 г.", а много по-късно - през 1912 г., в печатница „Напредък" , Стара Загора. Това се вижда и от самата книжка, на чиято корица са посочени годината, печатницата и градът. За този случай Учителя говори на събора в град Търново през 1922 г.: „Друг един брат ми разказваше следното: книжката, една малка книжка аз бях издал, но без надпис (без автор - бел.
към текста >>

2. Учителя отпечатва френологически карти по клише, препоръчано от Него

по случай 130 години от рождението на Учителя и бе оповестено публично с рецитал-концерт по Неговото слово и музика на 22 май 1994 год., неделя, в Драматичен театър София.
А Духът Беинса Дуно е Всемировият Учител на Вселената, който слиза за пръв път на земята. Това е Второто призвание към рода български и рода человечески. През 1898 год. Петър Дънов изнася пред благотворителното дружество „Милосърдие" една беседа: „Призвание към народа ми-български синове на семейството славянско". За пръв път то бе издадено през месец май 1994 год. по случай 130 години от рождението на Учителя и бе оповестено публично с рецитал-концерт по Неговото слово и музика на 22 май 1994 год., неделя, в Драматичен театър София. Това призвание на Учителя е Третото призвание към рода български и рода человечески. С неговото публично оповестяване и отпечатване в книжка от издателство „Бяло Братство" в поредицата „Скрижалите на Духа Беинса Дуно" се определи новият път на България в следващия период от 45 години. България чрез Словото на Учителя върви с Русия и Славянството - това е повелята на Всемировия Учител - Беинса Дуно. През 1888-1889 год.
към текста >>

3. Учителя присъства на събора, 1919 - Велико Търново. 19 август

Първата е „Мировата любов" в читалище „Надежда", през първия ден на събора, а втората е „Космичната обич", на 24 август, в Модерния театър.
След войната броят на членовете на Бялото Братство бързо се увеличава. След тригодишно прекъсване, комитетът по организиране на съборите подготвя провеждането на поредния събор. Учителя, както винаги, е непосредственият ръководител на този комитет. Съборът започва на 19 август - Преображение и продължава до 26 август. Тази година Учителя държи две публични беседи за търновското гражданство, за първи път в Търново. Първата е „Мировата любов" в читалище „Надежда", през първия ден на събора, а втората е „Космичната обич", на 24 август, в Модерния театър. Според документите, наемът за салона в читалище Надежда е бил платен от търговеца Иван Дивитаков – 20 лева, а наемът за Модерния театър – 50 лева – от А. Бойнов, от името на спиритическия клуб в града. (Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.) Годишната среща на Веригата се преименува на Събор на Бялото братство. (Изгревът - Атанас Славов)
към текста >>

Според документите, наемът за салона в читалище Надежда е бил платен от търговеца Иван Дивитаков – 20 лева, а наемът за Модерния театър – 50 лева – от А.
След тригодишно прекъсване, комитетът по организиране на съборите подготвя провеждането на поредния събор. Учителя, както винаги, е непосредственият ръководител на този комитет. Съборът започва на 19 август - Преображение и продължава до 26 август. Тази година Учителя държи две публични беседи за търновското гражданство, за първи път в Търново. Първата е „Мировата любов" в читалище „Надежда", през първия ден на събора, а втората е „Космичната обич", на 24 август, в Модерния театър. Според документите, наемът за салона в читалище Надежда е бил платен от търговеца Иван Дивитаков – 20 лева, а наемът за Модерния театър – 50 лева – от А. Бойнов, от името на спиритическия клуб в града. (Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.) Годишната среща на Веригата се преименува на Събор на Бялото братство. (Изгревът - Атанас Славов) На съборът през 1919 г.
към текста >>

4. Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Втори ден - 12 юли. Подаръкът на Савка

Едва след седем години, гледайки пиесата “Бедността не е порок” в Народния театър тя разбрала причината за отхвърлянето на книжката.
1. Савка Керемидчиева (1901-1945) На 23 годишна възраст по случай Петровден на Рила Савка Керемидчиева поднесла на Учителя свой подарък: една книжка, наречена “Свещени думи на Учителя към ученика”. Това са отговорите на Учителя по зададени от нея въпроси. За нейна голяма изненада Учителят отхвърлил книгата. Обхванало я дълбоко отчаяние. Едва след седем години, гледайки пиесата “Бедността не е порок” в Народния театър тя разбрала причината за отхвърлянето на книжката. Учителят не е допуснал тя да се възгордее, и я запазил от ревността на окръжаващите. След години се създали условия и книжката била отпечатана. 2. СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ, Спомен на Св. Няголов САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА
към текста >>

Едва след седем години, гледайки пиесата “Бедността не е порок” в Народния театър тя разбрала причината за отхвърлянето на книжката.
12) Нищо мое да не давам на другиго /особено за обличане/. На 23 годишна възраст по случай Петровден на Рила Савка Керемидчиева поднесла на Учителя свой подарък: една книжка, наречена “Свещени думи на Учителя към ученика”. Това са отговорите на Учителя по зададени от нея въпроси. За нейна голяма изненада Учителят отхвърлил книгата. Обхванало я дълбоко отчаяние. Едва след седем години, гледайки пиесата “Бедността не е порок” в Народния театър тя разбрала причината за отхвърлянето на книжката. Учителят не е допуснал тя да се възгордее, и я запазил от ревността на окръжаващите. След години се създали условия и книжката била отпечатана. Малко хора са знаели истинската духовна работа, която е вършела Савка Керемидчиева, живеейки близо до Учителя. А освен духовната работа тя му е помагала в бита също с любов и смиреност. И Учителят е имал доверие в нея защото за него тя е била ученик, дошъл при него да учи.
към текста >>

5. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли

Направихме си така да се каже импровизиран театър.Към 5 часа, ето ги автомобилите ни.
Пием ароматичен чай и дремем по топлите скали. Колко песни изпяхме! Преспиваме под открито небе до огньовете, за които отдалече си донесохме дърва. Осъмваме бодри, весели, пълни с учетворени сили.Завчас се смъкваме в Чам Кория. Там на „Песъко” дордето чакаме да пристигнат колите ни, пеем песни, декларираме стихове, хуморески -смях. Направихме си така да се каже импровизиран театър.Към 5 часа, ето ги автомобилите ни. Посрещаме ги с ура и песни. Потегляме под блясъка на чудесно слънце. В Самоков се снабдяваме с плодове и пресен хляб. Събират се край нас самоковци. Даже чиновниците оставят работата си и се пъплят по прозорците.
към текста >>

6. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли

Направихме си така да се каже импровизиран театър.Към 5 часа, ето ги автомобилите ни.
Пием ароматичен чай и дремем по топлите скали. Колко песни изпяхме! Преспиваме под открито небе до огньовете, за които отдалече си донесохме дърва. Осъмваме бодри, весели, пълни с учетворени сили.Завчас се смъкваме в Чам Кория. Там на „Песъко” дордето чакаме да пристигнат колите ни, пеем песни, декларираме стихове, хуморески -смях. Направихме си така да се каже импровизиран театър.Към 5 часа, ето ги автомобилите ни. Посрещаме ги с ура и песни. Потегляме под блясъка на чудесно слънце. В Самоков се снабдяваме с плодове и пресен хляб. Събират се край нас самоковци. Даже чиновниците оставят работата си и се пъплят по прозорците.
към текста >>

7. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 12 юли

Направихме си така да се каже импровизиран театър.Към 5 часа, ето ги автомобилите ни.
Пием ароматичен чай и дремем по топлите скали. Колко песни изпяхме! Преспиваме под открито небе до огньовете, за които отдалече си донесохме дърва. Осъмваме бодри, весели, пълни с учетворени сили.Завчас се смъкваме в Чам Кория. Там на „Песъко” дордето чакаме да пристигнат колите ни, пеем песни, декларираме стихове, хуморески -смях. Направихме си така да се каже импровизиран театър.Към 5 часа, ето ги автомобилите ни. Посрещаме ги с ура и песни. Потегляме под блясъка на чудесно слънце. В Самоков се снабдяваме с плодове и пресен хляб. Събират се край нас самоковци. Даже чиновниците оставят работата си и се пъплят по прозорците.
към текста >>

8. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 13 юли

Направихме си така да се каже импровизиран театър.Към 5 часа, ето ги автомобилите ни.
Пием ароматичен чай и дремем по топлите скали. Колко песни изпяхме! Преспиваме под открито небе до огньовете, за които отдалече си донесохме дърва. Осъмваме бодри, весели, пълни с учетворени сили.Завчас се смъкваме в Чам Кория. Там на „Песъко” дордето чакаме да пристигнат колите ни, пеем песни, декларираме стихове, хуморески -смях. Направихме си така да се каже импровизиран театър.Към 5 часа, ето ги автомобилите ни. Посрещаме ги с ура и песни. Потегляме под блясъка на чудесно слънце. В Самоков се снабдяваме с плодове и пресен хляб. Събират се край нас самоковци. Даже чиновниците оставят работата си и се пъплят по прозорците.
към текста >>

9. Учителя е на екскурзия на Витоша. Празникът на Будителите

Вие тук на Земята сте като в театър.
Днес има заробване на човечеството. Има благородни хора в света. Една селянка цял ден работила на нивата, била уморена, но като се върнала вкъщи и видяла, че е дошъл гост, поляла му да се умие, омесила му погача, макар и да била много уморена. Тази жена е посрещнала Господа. Вземайте пример от хубавото, откъдето и да е то. Вие тук на Земята сте като в театър. И се храните от трошиците на невидимия свят. Някой път ще ви дадем да видите какво нещо е човек облечен, че да не го збравите никога. Аз говоря за дрехите на ангелите. Данаил видял един ангел, облечен в бяла дреха и препасан ( сьс златен пояс... Има и друга материя, с която човек може да се облече. Един брат помоли:
към текста >>

10. Снимки на група от Братството пред 'Главата' на шестото езеро Сърцето - 5 септември 1932 г.

А на отсрещната страна на езерото, като на амфитеатър древен, са се нареждали приятелите, седели са и са слушали при необикновена акустика.
Снимки на група от Братството пред "Главата" на шестото езеро Сърцето - 5 септември 1932 г. Снимка № 56 Мария Златева свири при „главата" на шестото езеро. Погледнато отгоре, тази „глава" прилича на лъвска глава. На снимка № 57 се вижда добре „главата", която представлява една площадка, на която са свирели музикантите. А на отсрещната страна на езерото, като на амфитеатър древен, са се нареждали приятелите, седели са и са слушали при необикновена акустика. Снимка № 57. Мария Златева свири пред "Главата" на шестото езеро Сърцето - 5. IX. 1932 г.
към текста >>

11. (известна е само годината) Учителя дава Паневритмията и възлага на Олга Славчева да напише думите на първата част

Паневритмията не е панаир, театър или представление, а е висока духовна изява за постигане на връзка с ангелският свят"
„Като гледате кой как играе Паневритмията, можете да познаете кой какъв е - дали е страхлив, дали е милостив, дали е щедър. Кому каквото липсва, веднага се познава. Като правите упражненията, трябва да имате едно съзнание, че то е за ваша полза. Някой тури ръцете си отзад, отпуснато, това е животинско състояние. Упражненията се играят съсредоточено, стегнато, с обтегнати крайници, но не и да играете балет, да танцувате. Паневритмията не е панаир, театър или представление, а е висока духовна изява за постигане на връзка с ангелският свят" (Мисли и за всеки ден 1992-1993 г.,с. 106)Ръцете трябва да са обтегнати, но не и нервни, напрегнати.„Когато правите упражненията, няма да гледате и мислите кой как играе, но бъдете вглъбени в това, което вие играете. Вашата мисъл трябва да влиза и в ръцете, и в краката - навсякъде, във всяка клетка да участва. Мислите и чувствата да участват във всяко движение и да проникват във всяка клетка. При някои упражнения вие се обръщате наляво или надясно, на юг или на север, на изток или на запад.
към текста >>

12. Учителя е на екскурзия с учениците до Витоша, Бивака, или Ел Шадай

А сегашната любов е любов на театър.
Например на един брат се падна № 103. Учителя, като взе листчето, каза: Не давай на заем повече, отколкото банката позволява. Един брат попита колко трябва да заемаме и колко да даваме.Ще заемеш колкото събира торбата и ще дадеш всичко, което имаш. Всякога онзи, когото любиш, е този, който те е любил. А сегашната любов е любов на театър. Твоят възлюблен е Един, но понеже е голям, проявява се в много форми. Нали слънцето е голямо, а колко малки слънца са фотографирани. Вашата човешка любов, която сега имате, не се позволява в окултната школа. На ученика не се позволява. Една сестра запита: „Ами защо сега я има?
към текста >>

13. Милка Периклиева и Весела Несторова, започват курсове с учители по физкултура за въвеждане на Паневритмията в българ...

Евритмията се изпълнява на сцена в закрито помещение, респективно - театър.
евритмичните музикални игри, Рудолф Щайнер им отрежда прилично място в областта на културата и изкуството, подобно от ранга на архитектурата, скулптурата, живопистта, графиката и пр. Евритмията на Щайнер носи в себе си качествата на сценично-художес- твено изкуство, притежава елементите на възпитателно средство й най-после, според Рудолф Щайнер, може да бъде използувано като терапевтично средство. За антропософите Евритмията е една от културните изяви на нашето време, тъй както пирамидите са характерни за египетската култура, храмовете - за древните елини, катедралите на Средновековието и пр. Мария Щайнер, която дълги години ръководи в Гьотеанума на Щайнер курсовете по Евритмия, счита, че Евритмията представлява музикално онагледен звук и същевременно - озвучено движение. От гореказаното се вижда, че Евритмията на Щайнер е специализирана художествена изява, изпълнявана от определени, предварително подготвени персонажи. Евритмията се изпълнява на сцена в закрито помещение, респективно - театър. Паневритмията на Учителя си поставя съвършено други цели, поради което има и друг подход. Преди всичко Паневритмията на Учителя се изпълнява масово, от всички присъствуващи. Тя се играе през пролетния и летен сезон на открито рано сутрин, непосредствено след изгрева на Слънцето, с музикален съпровод. Упражненията са леки за изпълнение, поради което не е нужна предварителна подготовка. Паневритмията обезпечава непринудено духовно общуване, както между изпълняващите я на физическото поле, така и в другите свръхсетивни полета.
към текста >>

14. Малкият Петър заедно с родителите си се премества във Варна

Улицата и къщата се намират над новия театър в града.
Учителя възлага публикуването на „Заветът на цветните лъчи на светлината" на най-заслужилия за делото свой ученик - брат Димитър Голов. Той я отпечатва в най-добрата тогава печатница - Придворната печатница. Сестра Еленка бе съпруга на търновския ръководител Константин Иларионов, а след смъртта му тя остана за ръководител. Беше ученичка на Учителя от 1906 г. и в дома им на улица „Зеленка" за него имаше специална стая. Улицата и къщата се намират над новия театър в града. Стр. 48 (94):„Пак през същата 1897 г. някакъв свещеник... успял да вземе по някакъв неизвестен за нас начин един ръкопис на Учителя и издал малка брошура, която озаглавил „Тайните на Духа" или „Хио-Ели-Мели-Месаил - Глас Божи"..." Отпечатването на „Хио-Ели-Ме-ли-Месаил" не е станало от непознат свещеник през „същата 1897 г.", а много по-късно - през 1912 г., в печатница „Напредък" , Стара Загора. Това се вижда и от самата книжка, на чиято корица са посочени годината, печатницата и градът. За този случай Учителя говори на събора в град Търново през 1922 г.: „Друг един брат ми разказваше следното: книжката, една малка книжка аз бях издал, но без надпис (без автор - бел.
към текста >>

15. Родена е Савка Керемедчиева, ученичка на Учителя и стенографка на Словото

Едва след седем години разбира причините за отхвърлянето, когато е посетила една пиеса в Народния театър - „И бедността не е порок".
" - се пита тя. Между това, Учителя приема подаръци - ризи, сладки, баници, дрехи. Приема ги с усмивка, с благодарност. А тази книга, която тя е написала с цената на своя живот, Той категорично отхвърля. Има и друга версия защо Учителя е отхвърлил книгата - добавила е неподходящи цитати от беседите. Едва след седем години разбира причините за отхвърлянето, когато е посетила една пиеса в Народния театър - „И бедността не е порок". Тя излиза от театъра, целувайки една от стените му, и си отива с едно просветление. Тя е млада и ще се развие гордост в нея при успехите, които има. Надмощието над другите, славата е опасна. Учителя я е пазил от ревността и злобата на някои от окръжаващите на Изгрева. След още седем години един ученик, на когото тя поднася книгата, извиква възхитен: „Тя трябва да бъде издадена!
към текста >>

Тя излиза от театъра, целувайки една от стените му, и си отива с едно просветление.
Между това, Учителя приема подаръци - ризи, сладки, баници, дрехи. Приема ги с усмивка, с благодарност. А тази книга, която тя е написала с цената на своя живот, Той категорично отхвърля. Има и друга версия защо Учителя е отхвърлил книгата - добавила е неподходящи цитати от беседите. Едва след седем години разбира причините за отхвърлянето, когато е посетила една пиеса в Народния театър - „И бедността не е порок". Тя излиза от театъра, целувайки една от стените му, и си отива с едно просветление. Тя е млада и ще се развие гордост в нея при успехите, които има. Надмощието над другите, славата е опасна. Учителя я е пазил от ревността и злобата на някои от окръжаващите на Изгрева. След още седем години един ученик, на когото тя поднася книгата, извиква възхитен: „Тя трябва да бъде издадена! " Още на другия ден изваждат 500 стиха, редактират ги и ги дават за печат.
към текста >>

16. Роден Борис Георгиев, художник и последовател на Учителя

Аз бях студент и с г-н Саръилиев - един мой професор, отидохме да слушаме сказката му в Музикалния театър.
Борис Георгиев е с голям духовен ръст в търсене на онези духовни ценности, за които намираме отговори в Словото на Учителя. Той ходеше в целия свят. Разнесе портрета на Учителя по целия свят, заедно с портрета на Тагор, на Айнщайн, Махатма Ганди, Джавахарлал Неру. Робиндранат Тагор дойде през 1926 г. в София. Аз бях студент и с г-н Саръилиев - един мой професор, отидохме да слушаме сказката му в Музикалния театър. Беше с дъщеря си. Най-силно впечатление ми направи, че този човек беше прозрачен. Като го виждам, беше фееричен, проникновен, като че флуидите минаваха през него. Малко прегърбен, аристократичен по дух и маниер. Не можах да чуя сказката му.
към текста >>

0.17159700393677