Търсене в текстове за 'Театър'

Трябваше да правим мозайката на един театър на МВР (Министерство на вътрешните работи).
36. ОЛТАРЯТ НА ЦЪРКВАТА Някой път Невидимия Свят си правеше разни шеги със затворниците с един чист и възвишен хумор. Бяхме затворници в гр. Пазарджик и оттам ни прехвърлиха в Софийския затвор. Трябваше да правим мозайката на един театър на МВР (Министерство на вътрешните работи). После този театър го преотстъпиха за Сатиричен театър. И ако отидете днес на представление там, трябва да знаете, че вървите по мозайката направена от брат Борис и неговата бригада от затворници. Но в Софийския затвор бе пълно с криминални затворницИ:-А те не могат да се смесват по никакъв начин политически с криминални затворници. Това е строго забранено. А бяхме 60 души.
към текста >>

После този театър го преотстъпиха за Сатиричен театър.
36. ОЛТАРЯТ НА ЦЪРКВАТА Някой път Невидимия Свят си правеше разни шеги със затворниците с един чист и възвишен хумор. Бяхме затворници в гр. Пазарджик и оттам ни прехвърлиха в Софийския затвор. Трябваше да правим мозайката на един театър на МВР (Министерство на вътрешните работи). После този театър го преотстъпиха за Сатиричен театър. И ако отидете днес на представление там, трябва да знаете, че вървите по мозайката направена от брат Борис и неговата бригада от затворници. Но в Софийския затвор бе пълно с криминални затворницИ:-А те не могат да се смесват по никакъв начин политически с криминални затворници. Това е строго забранено. А бяхме 60 души. Къде да ги сложиш тези хора?
към текста >>

Сатиричният театър - гр.
В гр. Пазарджик - мозайката на градската баня и фонтана в двора на банята. 2. фонтана на острова на река Марица. 3. Културният дом в с. Лесичево и саркофага за костите на убитите 30 партизани. 4. Сатиричният театър - гр. София. 5. Много други строежи - жилищни сгради.
към текста >>

6. 59. ПОСРЕЩАЧЪТ НА ОСВОБОДЕНИЯ ЗАТВОРНИК

Аз работех в София с моята бригада, правехме тротоара на милицията и на нейния културен дом, който в последствие стана Сатиричен театър.
През онази година се започна едно политическо разведряване и той искаше да покаже на западните държави, че ще води друга политика. Мария Тодорова го беше сънувала как съветската делегация пристига с бели коне в облаците. Хрушчов си отиде и остави една заповед, според която всички политически затворници трябваше да се освободят. Бяха поставили условия кои да бъдат освободени. Затворниците също научиха новината, но не бяхме сигурни. Аз работех в София с моята бригада, правехме тротоара на милицията и на нейния културен дом, който в последствие стана Сатиричен театър. Мария идваше на посещение пред затвора. Аз бях застанал до нея и разговаряхме. Минава партийния секретар на затвора, поглежда ни и казва: „Още малко, Борисе. Потърпи още малко". Каза го в движение без да се спира при нас.
към текста >>

7. 60. СЪДБАТА НА ЗАТВОРНИКА

След Сатиричния театър завършихме мозайката на едни голям блок до затвора.
Само аз знаех какво й коствува това. Особено в село Огняново, когато бяхме в кариерите. Пътуването е трудно. На 5-6 км от Пазарджик е село Огняново, а кариерите са още по-нататък. Така че все едно че и тя беше затворник заедно с мене. След Сатиричния театър завършихме мозайката на едни голям блок до затвора. През това време аз се водех на заплата на инженер. И тя беше тогава 100 лв. А ми даваха 1/5 т. е. 20 лв. на месец.
към текста >>

8. XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО

Драматичен театър „София" II.
Концерт по случай 130-годишнината от рождението на Учителя Петър Дънов (1864-1944) ЗА ПЪРВИ ПЪТ ПУБЛИЧНО ОПОВЕСТЯВАНЕ „ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО" Дадено чрез Учителя на 8 октомври 1898 година С участието на Виолета Гиндева - четец на Призванието Музиканти: Ина Дойнова, Иоанна Стратева, Добринка Стратева, Коста Динков. Режисьор Зунка Янкова, художник Георги Пенчев. Вход свободен. 22 май 1994 г. 11 ч. Драматичен театър „София" II. УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИТЕ И СЛАВЯНСТВОТО. УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИЯ И РУСИЯ. „Българският народ е приготовляван от 5400 години насам от Невидимия свят, за да може в днешния век да извърши задачата, която му се възлага. България сега е в своя златен век, а Русия е в края на своя железен век. В 21 век България ще влезе в своя сребърен век, а Русия в своя златен век.
към текста >>

9. 14. СЪС СЛОВО И МУЗИКА ОТ УЧИТЕЛЯ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

в Драматичния театър „София" бе осъществен реци-тал-концерт върху оригиналния текст на Учителя „Призвание към народа Ми -български синове на семейство Славянско" пред 400 души публика.
Ето, това е методът на Учителя. Около една идея могат да се организират души в името на един Висок идеал и всеки реализира онази част от идеята, която може и за която има талант и умение. Това е пътят. Друг път няма. На 22 май 1994 г. в Драматичния театър „София" бе осъществен реци-тал-концерт върху оригиналния текст на Учителя „Призвание към народа Ми -български синове на семейство Славянско" пред 400 души публика. За пръв път бе осъществено публично оповестяване на „Призванието" по случай 130 години от рождението на Учителя. То бе публикувано. А Наталия Иванова от гр, Търговище сама подготви в разноцветни краски листовки „България - ключ за духовно единство на света." Раздаде към 300 броя безплатно. По случай рождения ден на Учителя 12.VII.1994 г. бе публикуван „Вечният Завет на Духа" оригинален текст, което е Приветствие на Учителя към учениците Му.
към текста >>

10. 05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ

Вергилий Кръстев

в Драматичен театър „София", на който, за пръв път, след близо 100 години, публично бе оповестено Призванието с неговия оригинален текст.
След заминаването на Учителя, от 1944 г. до 1990 г. са правени също преписи от предишни коригирани преписи. Така че съществуват много разпръснати и видоизменени текстове на Призванието. Ето защо, по случай 130-го-дишнината от рождението на Учителя, 1864-1994 г., се организира концерт и рецитал на Призванието на 22 май 1994 г. в Драматичен театър „София", на който, за пръв път, след близо 100 години, публично бе оповестено Призванието с неговия оригинален текст. Призванието бе отпечатано в отделна книжка, със стария ръкопис, през м. май 1994 г. По този начин бе предоставен оригиналният текст и се спира възможността да се променя своеволно текста на Учителя. Сега това е вторият опит за предоставяне и отпечатване на оригиналния текст с обяснителни бележки, но с новия ръкопис. 17. Учителят бе в кръв и плът между българите и славянството!
към текста >>

11. 06.ЗАВЕТЪТ НА БОГА - ЕЛОХИМ, ЕДИННАГО БОГА И БОГ НА БОГОВЕТЕ

Вергилий Кръстев

По този начин, на сцената на Театър „София" на 22 май 1994 г., в неделя, от 11 часа бе оповестено „Призванието", като на сцената и в салона се работеше с текст, музика и светлини.
17 от книжката на „Заветът". По този начин певецът, който изпълняваше тази песен, преди да започне да я изпълнява, бе осветяван от прожекторите с оранжева светлина. По същия начин се работеше и с всички останали 16 песни, които бяха изпълнени на концерта. Режисьорката Зунка Янкова следеше по схемата, която бях направил, следеше основния текст, където бе отбелязано къде, кога и каква песен се включва и диктуваше на осветителя каква светлина да се включва от прожекторите. Основният замисъл бе, че освен със Слово и Светлина, работихме и с музиката на Учителя, която е също Светлина и Виделина. По този начин, на сцената на Театър „София" на 22 май 1994 г., в неделя, от 11 часа бе оповестено „Призванието", като на сцената и в салона се работеше с текст, музика и светлини. Това бяха Седемте Духове и Седемте Лъча и Седемте Съзвучия в пълнотата на Божието Единство. Това е Заветът на Бога Елохим. А Елохил, ангелът на Завета Господен, чрез Словото, оповести "Призванието". Подготовката на този концерт-рецитал бе свързано с много противодействия. Трудно откупихме салон, следваха празници около 24 май и персоналът на театъра бе пуснат в отпуск.
към текста >>

Трудно откупихме салон, следваха празници около 24 май и персоналът на театъра бе пуснат в отпуск.
По този начин, на сцената на Театър „София" на 22 май 1994 г., в неделя, от 11 часа бе оповестено „Призванието", като на сцената и в салона се работеше с текст, музика и светлини. Това бяха Седемте Духове и Седемте Лъча и Седемте Съзвучия в пълнотата на Божието Единство. Това е Заветът на Бога Елохим. А Елохил, ангелът на Завета Господен, чрез Словото, оповести "Призванието". Подготовката на този концерт-рецитал бе свързано с много противодействия. Трудно откупихме салон, следваха празници около 24 май и персоналът на театъра бе пуснат в отпуск. На генералната репетиция, в събота, салонът беше заключен и нямаше кой да ни отвори. След един час случайно дойде един от второстепенните служители, който си миеше колата. Платихме му една надница, за да ни отвори салона. Успяхме да влезем в салона и на сцената, а тя бе неустроена и пуста, и се движехме в полутъмнина. Така, както е отбелязано и започва Първа глава на Битието.
към текста >>

Аз останах последен, за да се разплатя с обслужващия персонал от Театъра.
Бяхме окачили и афиши с портрета на Учителя. А на сцената, високо вдясно, бе сложен художествен портрет на Учителя от художника Георги Пенчев, който бе осветен от прожектор. Концертът завърши. Концертът стана и се осъществи, въпреки трудностите и противодействията. За пръв път, след близо 100 години, той бе оповестен публично. Аз останах последен, за да се разплатя с обслужващия персонал от Театъра. Идва към мен Любка Хаджиева, която навремето е била личната машинописка на Боян Боев и търси Виолета Гиндева, да я поздрави. Намери я, поздрави я и я разцелува. Виолета беше зашеметена както от самото представление, така и от това, че Любка Хаджиева бе единствената от 500-те души зрители, която дойде и я поздрави. Други не дойдоха. Пита ме: „Такива ли са всичките?
към текста >>

Ние бяхме последните, които напуснахме Театър „София".
" Работниците бяха застанали около мене и с удивление я оглеждаха. Аз смирено изваждах пари и плащах. И при всяка банкнота, която давах, чувах нейните думи: „Брат, не жали парите! Нали концертът стана! " Тя бе единственият човек, който Небето бе изпратило, първо да благодари на Виолета Гиндева и след това, да охрабри и мене, че сме реализирали една идея. Ние бяхме последните, които напуснахме Театър „София". Концертът стана. Идеята бе реализирана. Участваха мнозина и всеки бе един от брънката в тази верига, която съедини Небето и земята. Този, който съедини чрез Слово, Музика и Светлина, бе Бог Елохим и Елохил, ангелът на Завета Господен. Чрез този концерт и рецитал бе оповестено „Призванието".
към текста >>

12. ІІІ.123. Биографични бележки

Летопис Вергилий Кръстев

Вечерно време свири в театър „Одеон".
Образованието си Гавраил /Галилей/ започва в гр. Пловдив и го завършва тук, заедно с музикалната си подготовка на школуван цигулар. Сърдечен, ученолюбив и музикален участник в цигулковия оркестър на Пловдивската гимназия „Александър I", деен участник в музикалните програми на Първа българска евангелска църква в гр. Пловдив. След свършването на Пловдивската гимназия той идва в гр. София. За препитание остава неговата вярна цигулка. Вечерно време свири в театър „Одеон". Записва право в Софийския университет. По-късно става служител в застрахователното дружество „България" и дотрая до пенсионна възраст; работи в застрахователния институт. Тук в София се запознава с идеите на Учителя на Всемирното Бяло Братство и се осъществява първата му среща с Него. Оттук започва негово-то духовно пробуждане и влизането му в школата на Учителя, която посещава непрекъснато, като е и цигулар на Младежкия Окултен клас, където пред всяка лекция на Учителя се започва с песните на Учителя, придружаващи се с пиано или хармониум, но задължително от цигулков съпровод, изпълняващ се от брат Галилей, авторът на тази книга. Галилей често казваше: „Моят живот започна с откриването на Учителя и влизането ми в школата, и от своя живот направих жертва и съдба.
към текста >>

13. 3.41. Трифон Кунев

НЕСТОР ИЛИЕВ

След II-та Световна война, когато дойде в България комунистическата партия да управлява страната, той беше директор на Народния театър.
41. Трифон Кунев Има една снимка с Георги Томалевски, който изсича с длето върху камъка посоката север-юг на историческия камък с Трифон Кунев. Кой е Трифон Кунев? Трифон Кунев е роден в село Ъглен, Луковитска околия. Той иначе е писател, поет, наш приятел, който беше така също приятел на сестра д-р Дафина Кьорчева. Иначе, по убеждение политическо, е земеделец. След II-та Световна война, когато дойде в България комунистическата партия да управлява страната, той беше директор на Народния театър. Обаче, когато той забеляза с негови други съидейници - земеделци, социалдемократи, че комунистическата партия не управлява според принципите, с които тя декларираше, когато ще дойде на власт да управлява, то той реагираше и пишеше във вестник „Земеделско знаме" статии, озаглавени „Ситни, дребни като камилчета". По този начин той изобличаваше комунистическата партия и властта, за което той беше малтретиран, бит по улиците от изпратени младежи на комунистическата партия и беше изпратен в затвора. Обаче известно време имаше тука международна комисия съюзническа, от англичани и американци, и се проведоха избори. Той обаче, Трифон Кунев, беше в затвора. Неговата околия - Луковитска, без той да произнесе нито една дума за предизборна кампания го представи за депутат.
към текста >>

14. 6. ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА1. ДЕТСКИ ГОДИНИ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Въобще околната среда подтикваше хората към изкуство, театър и наука.
Градът, в който бях роден, гр. Казанлък, интелектът на хората бе много характерен. Оттам са излезнали много видни личности. Моят братовчед бе един от големите композитори на България - Петко Стайнов. Друг братовчед, който бе голям художник, бе Трингов. Въобще околната среда подтикваше хората към изкуство, театър и наука. Не беше посредствена обществената среда. А това бе голямо нещо за един малък народ, който е живял столетия под робство, а същевременно е запазил онези черти у себе си, които са необходими за интелекта. Моят роден град е Казанлък. Баща ми е кореняк и е издънка на един от най-старите и най-големите родове в града. Майка ми е родена в едно село в Средна гора.
към текста >>

15. 6.48. БОРИС ГЕОРГИЕВ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Аз бях студент и с г-н Саръилиев - един мой професор, отидохме да слушаме сказката му в Музикалния театър.
Борис Георгиев е с голям духовен ръст в търсене на онези духовни ценности, за които намираме отговори в Словото на Учителя. Той ходеше в целия свят. Разнесе портрета на Учителя по целия свят, заедно с портрета на Тагор, на Айнщайн, Махатма Ганди, Джавахарлал Неру. Робиндранат Тагор дойде през 1926 г. в София. Аз бях студент и с г-н Саръилиев - един мой професор, отидохме да слушаме сказката му в Музикалния театър. Беше с дъщеря си. Най-силно впечатление ми направи, че този човек беше прозрачен. Като го виждам, беше фееричен, проникновен, като че флуидите минаваха през него. Малко прегърбен, аристократичен по дух и маниер. Не можах да чуя сказката му.
към текста >>

16. 6.53. ГОЛЯМАТА БОМБАРДИРОВКА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

На този ден загиват 139 души и са разрушени 3575 сгради, като изгарят хотел България, Държавната печатница, Народният театър, Министерският съвет, Министерството на финансите и правосъдието.
На 30 март 1944 г. са хвърлени над София 3000 разрушителни бомби по 250,500 и 1500 кг. Пуснати са над 3000 запалителни бомби. Първата вълна от самолети бомбардират и си заминават. Но идва втора вълна от тридесет броя, които предварително са минали над София и след това се връщат, за да изненадат всички, които смятат, че бомбардировката е свършила. На този ден загиват 139 души и са разрушени 3575 сгради, като изгарят хотел България, Държавната печатница, Народният театър, Министерският съвет, Министерството на финансите и правосъдието. И, като капак на всичко, отгоре експлодират 12 000 снаряда в погребите, близо до София. Учителят действаше по вътрешен път и ни ръководеше всеки поотделно в тия тежки времена. Един път с Неделчо Попов отиваме на Изгрева и на 200 м от Изгрева видяхме една голяма бомба, която не беше експлодирала. Отидохме да спим на Изгрева, но цяла нощ не заспахме. Ако беше със закъснител и се възпламени, нямаше да остане нищо от салона и от Изгрева.
към текста >>

17. 7.26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

бе организирано изнасяне на „Призванието" на Учителя с публичен концерт-рецитал в театър „София".
Затова в Духовно общество Бяло Братство не се разрешава да има никакви лектори, никакви проповедници, никакви ръководители. В тази Школа има Слово на Учителя, има песни на Учителя, има методи, които Той е дал за работа. Онези, които работят срещу Учителя стават лектори, проповедници и ръководители. Те проповядват себе си, а не Словото на Учителя, стават ръководители да властвуват й да изкористяват общите средства. През 1994 г. бе организирано изнасяне на „Призванието" на Учителя с публичен концерт-рецитал в театър „София". Преди това бяха направени постъпки от мен до Руския културен клуб, за да ни отпуснат тяхната зала на ул. „Шипка". Аз бях занесъл и им оставих „Призванието", както и публикувани материали от Учителя за Мисията на Славянството и че според Учителя пътят на България е с Русия. Те останаха изненадани от всичко това и накрая ни разрешиха да ползваме един от салоните им. Но понеже те събираха около 300 човека, а за нас такъв салон е малък, то предпочетох салона на театър „София, който побира 500 души. След този концерт трябваше да изнесем концерт-рецитал за „Мисията на Славянството" и трябваше да ползваме един от руските клубове, които с удоволствие ни бяха отпуснати.
към текста >>

Но понеже те събираха около 300 човека, а за нас такъв салон е малък, то предпочетох салона на театър „София, който побира 500 души.
През 1994 г. бе организирано изнасяне на „Призванието" на Учителя с публичен концерт-рецитал в театър „София". Преди това бяха направени постъпки от мен до Руския културен клуб, за да ни отпуснат тяхната зала на ул. „Шипка". Аз бях занесъл и им оставих „Призванието", както и публикувани материали от Учителя за Мисията на Славянството и че според Учителя пътят на България е с Русия. Те останаха изненадани от всичко това и накрая ни разрешиха да ползваме един от салоните им. Но понеже те събираха около 300 човека, а за нас такъв салон е малък, то предпочетох салона на театър „София, който побира 500 души. След този концерт трябваше да изнесем концерт-рецитал за „Мисията на Славянството" и трябваше да ползваме един от руските клубове, които с удоволствие ни бяха отпуснати. Но във вестник „Столица", брой 26 от 1Л/11.1994 г. излезна на първа страница с големи букви следното заглавие „Руснаците ограбиха Дънов", „БКП взела земите на Бялото Братство и ги дала на СССР за Посолство". На стр. б.бе написано: „Репресиите срещу Бялото Братство продължават.
към текста >>

18. 26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО

бе организирано изнасяне на „Призванието" на Учителя с публичен концерт- рецитал в театър „София".
Затова в Духовно общество Бяло Братство не се разрешава да има никакви лектори, никакви проповедници, никакви ръководители. В тази Школа има Слово на Учителя, има песни на Учителя, има методи, които Той е дал за работа. Онези, които работят срещу Учителя стават лектори, проповедници и ръководители. Те проповядват себе си, а не Словото на Учителя, стават ръководители да властвуват и да изкористяват общите средства. През 1994 г. бе организирано изнасяне на „Призванието" на Учителя с публичен концерт- рецитал в театър „София". Преди това бяха направени постъпки от мен до Руския културен клуб, за да ни отпуснат тяхната зала на ул. „Шипка". Аз бях занесъл и им оставих „Призванието", както и публикувани материали от Учителя за Мисията на Славянството и че според Учителя пътят на България е с Русия. Те останаха изненадани от всичко това и накрая ни разрешиха да ползваме един от салоните им. Но понеже те събираха около 300 човека, а за нас такъв салон е малък, то предпочетох салона на театър „София, който побира 500 души. След този концерт трябваше да изнесем концерт-рецитал за „Мисията на Славянството" и трябваше да ползваме един от руските клубове, които с удоволствие ни бяха отпуснати.
към текста >>

Но понеже те събираха около 300 човека, а за нас такъв салон е малък, то предпочетох салона на театър „София, който побира 500 души.
През 1994 г. бе организирано изнасяне на „Призванието" на Учителя с публичен концерт- рецитал в театър „София". Преди това бяха направени постъпки от мен до Руския културен клуб, за да ни отпуснат тяхната зала на ул. „Шипка". Аз бях занесъл и им оставих „Призванието", както и публикувани материали от Учителя за Мисията на Славянството и че според Учителя пътят на България е с Русия. Те останаха изненадани от всичко това и накрая ни разрешиха да ползваме един от салоните им. Но понеже те събираха около 300 човека, а за нас такъв салон е малък, то предпочетох салона на театър „София, който побира 500 души. След този концерт трябваше да изнесем концерт-рецитал за „Мисията на Славянството" и трябваше да ползваме един от руските клубове, които с удоволствие ни бяха отпуснати. Но във вестник „Столица", брой 26 от 1.VII.1994 г. излезна на първа страница с големи букви следното заглавие „Руснаците ограбиха Дънов", „БКП взела земите на Бялото Братство и ги дала на СССР за Посолство". На стр. 6 бе написано: „Репресиите срещу Бялото Братство продължават.
към текста >>

19. СЪДЪРЖАНИЕ

Пиеса срещу Учителя Дънов, играна в “Модерния театър” – София 226.
Георги Радев и отклонението 221. Мария Радева и ключът на мъдростта 222. Бертоли. Окултният ученик плаща в троен размер 223. Бертоли. Нападение по въздух 224. Бертоли и чешмата на Изгрева 225. Пиеса срещу Учителя Дънов, играна в “Модерния театър” – София 226. Отклонението в Школата 227. Савов – образ на имитаторът 228. Богатството на богатите 229. Катя Грива 230. Янакиева 231.
към текста >>

20. 72. ГОНЕНИЯ

Но на следващият път нещата се повтаряха, но по друг сценарий, артистите от театъра бяха други, но ползата пак никаква, а ние бяхме отново изиграни, обрани и излъгани.
Но при кого ще се реализира, за него беше все едно - горе е идея и долу е идея и за да се реализира той си отваряше ръката и през нея изтичаха много неща - пари, средства, време, вещи, труд, енергия. И накрая всички тези опити се оказваха неудачни и бяха грешки от самото начало. Тогава аз му показвах онова, за което го бях предупредила и ефекта от злополучната му жертва. Той мълчеше и нищо не казваше. Разбираше, че нямаше опитности, но беше горд и щестлавен - това му пречеше и го спъваше. Но на следващият път нещата се повтаряха, но по друг сценарий, артистите от театъра бяха други, но ползата пак никаква, а ние бяхме отново изиграни, обрани и излъгани. А когато сполучвах да го възпря - аз бях звяра за тях, а той беше белият брат и се нахвърляха без пощада върху мен. Чак като се върна от затвора през 1962 г. малко поумня, по-малко се коригира, но пак си остана същият, но поне се съобразяваше с мен и ме изслушваше. И когато смятах, че всичко е уточнено, то той постъпваше пак по същия начин отпреди, така както си знаеше отвътре и резултатите бяха винаги едни и същи - плачевни. Тази негова черта се отнасяше до материалната обезпеченост на семейството ни.
към текста >>

21. 111. СЪН, СЪНИЩА И БУДНО СЪЗНАНИЕ

Сънувам сън, че се разиграва руски театър в салона на Изгрева, а артистите са руски артисти.
Решава, решава, после сложи кръст и буквата „X" и си седна на стола. Не можа да си реши задачата. Моят сън завърши, но на яве с Галилей имахме много несъгласия и много противопоставяния, което можеше да се дължи, че той още от самото начало беше протеже на Савка и един от нейните сподвижници. Какво свърши и какво той не можа да свърши аз не зная, но за мен той не можа да си реши задачата до края. Имах два съня след заминаването на Учителя точно преди да се развият тези събития. Сънувам сън, че се разиграва руски театър в салона на Изгрева, а артистите са руски артисти. В ложата бе седнал Учителя и аз съм до него. След като свърши представлението, казаха: „Гардеробът е разграбен". Та този сън се сбъдна, аз бях с Учителя и след събитията през 1957/58 г. пострадах и аз в този процес на властта срещу Братството. Спомням си тогава аз имах братовчед, който бе прокурор и отивам да го питам как стоят нещата с този процес срещу Братството, а той ми каза: „Разбери, ти не си малка.
към текста >>

За мен беше ясно от къде идва, защото аз бях присъствувала на сън на този театър, бях седнала до Учителя в ложата.
След като свърши представлението, казаха: „Гардеробът е разграбен". Та този сън се сбъдна, аз бях с Учителя и след събитията през 1957/58 г. пострадах и аз в този процес на властта срещу Братството. Спомням си тогава аз имах братовчед, който бе прокурор и отивам да го питам как стоят нещата с този процес срещу Братството, а той ми каза: „Разбери, ти не си малка. Заповедта идва от най-високо и най-отговорно място за този процес". За мен беше ясно от къде идва, защото аз бях присъствувала на сън на този театър, бях седнала до Учителя в ложата. А след като взеха литературата, конфискуваха я и я претопиха на хартиена каша в хартиената фабрика на гара Искър разбрах, че също съня ми се сбъдна и че гардеробът на зрителите на театъра е разграбен. Така стана, че всичко се разграби. Нищо не можа да се спаси, взеха всичко. Когато отидох отново при моят прокурор-братовчед, но този път за литературата, която ни я взеха чрез обиск, той каза: „Има нареждане от горе главата на видрата да бъде унищожена". Те ни разглеждаха като видра, едно хищно животно, което живее във вировете и се храни само с риба, унищожава много риба и се приема като хищник.
към текста >>

А след като взеха литературата, конфискуваха я и я претопиха на хартиена каша в хартиената фабрика на гара Искър разбрах, че също съня ми се сбъдна и че гардеробът на зрителите на театъра е разграбен.
Та този сън се сбъдна, аз бях с Учителя и след събитията през 1957/58 г. пострадах и аз в този процес на властта срещу Братството. Спомням си тогава аз имах братовчед, който бе прокурор и отивам да го питам как стоят нещата с този процес срещу Братството, а той ми каза: „Разбери, ти не си малка. Заповедта идва от най-високо и най-отговорно място за този процес". За мен беше ясно от къде идва, защото аз бях присъствувала на сън на този театър, бях седнала до Учителя в ложата. А след като взеха литературата, конфискуваха я и я претопиха на хартиена каша в хартиената фабрика на гара Искър разбрах, че също съня ми се сбъдна и че гардеробът на зрителите на театъра е разграбен. Така стана, че всичко се разграби. Нищо не можа да се спаси, взеха всичко. Когато отидох отново при моят прокурор-братовчед, но този път за литературата, която ни я взеха чрез обиск, той каза: „Има нареждане от горе главата на видрата да бъде унищожена". Те ни разглеждаха като видра, едно хищно животно, което живее във вировете и се храни само с риба, унищожава много риба и се приема като хищник. Та ни бяха вместили з графата „хищници".
към текста >>

Сънувам, че се разиграва български театър, който започна по български сценарий, на български език и който започна и не се свършва.
Когато отидох отново при моят прокурор-братовчед, но този път за литературата, която ни я взеха чрез обиск, той каза: „Има нареждане от горе главата на видрата да бъде унищожена". Те ни разглеждаха като видра, едно хищно животно, което живее във вировете и се храни само с риба, унищожава много риба и се приема като хищник. Та ни бяха вместили з графата „хищници". Разбрах окончателно, че наистина гардеробът от съня бе разграбен и ошушкан до шушка. Втори сън. Сънувам, че се разиграва български театър, който започна по български сценарий, на български език и който започна и не се свършва. А аз бях около сцената. Та днес, 1972 г, сме точно в това време, гледаме българи как си пишат сценария, играят артистите и се сменявам сцените една след друга с български актьори, по български сценарий и с начало и без край. И никой не знае докога. По време на Учителя сънувам сън, че имам една криза и трябваше да си замина от този свят, но прескочих кризата. Разказвам съня на Учителя си, а той ми каза: „Нали си прескочила, не се страхувай".
към текста >>

22. 146. ИЖДИВЯВАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНАТА ЕНЕРГИЯ

Ако нямаш билет за университета добре е да отидеш в театъра.
Аз съм на разговор при Учителя. „Учителю, трябва ли човек да има желание или пък да се отрече от тях? " „Има три вида желания: на настроението, на разумността и на Любовта. Желанията на настроенията са за човека и с тях и без тях е все едно. Колкото ще ти донесат радост, толкова и скръб. Ако нямаш билет за университета добре е да отидеш в театъра. Ако нямаш билет за Божественото то отиди в университета. Но ако имаш и трите ще предпочетеш последният - да отидеш в университета и да учиш. Ще дадеш на другите двата билета - туй е жертва, а жертвата е нещо велико." „Но ако аз нямам билети? " „Ти имаш Божествен билет. Щом дойде настроението един глас ти каже: „Марийке, не правиш добре".
към текста >>

23. 209. БОЯН БОЕВ

Веднъж приятелите завеждат Боев на оперета в Музикалния театър, за да видят и слушат голямата певица Мими Балканска.
" „Няма да я загубиш." По едно време брат Боян се сеща за нещо, взима писалката, взима едно друго листче хартия, написва отново същото, сгъва я несръчно, прави я на малка топка, отива при онзи брат и му казва: „Отвори си устата и глътни това - тук пише къде ще се родиш и не може да се загубиш, вече нямаш оправдание". Онзи глътва бележката, Боян му дава чаша вода и си тръгва доволен и си говори: „Да, вече аз нямам оправдание". Боян е в възторг от разумното разрешение, смее се и говори: „Ще ми разправя този, че ще забрави. Сега ще го питам дали ще може да забрави и да му мисли ако забрави." Аз вече не плачех, а ридаех. Часове след тази случка не можех да се успокоя. Веднъж приятелите завеждат Боев на оперета в Музикалния театър, за да видят и слушат голямата певица Мими Балканска. Седи на стола брат Боян, а от двете му страни са седнали приятели от Изгрева, слушат и гледат. По едно време в развоя на първото действие излиза балета на оперетата, излизат балерините и започват да играят, но според Боев като ги поглежда, то не е било балет, а само си подмятат задниците и си вдигат краката. А онова, което са играели е т.нар, френч калкан. По едно време Боян се стряска, обръща се наляво и надясно и казва на единия: „Слушай какво ти казвам: жми". Но онзи до него иска да гледа, платил е билет, има стол, има представление, има балет и балерини.
към текста >>

24. 221. МАРИЯ РАДЕВА И КЛЮЧЪТ НА МЪДРОСТТА

Беше построен един театър, една голяма сграда където сега се помещава киното „Димитър Благоев", но тогава беше едновременно и кино, и театър.
Така се среща с Учителя и остава да живее в България, работейки по своята специалност, правейки мозайки и по онова време строежите в България бяха много и за него винаги имаше работа. Бертоли успя да привлече младите братя, които по онова време бяха студенти и гладуваха от безпаричието, прикотка ги при себе си, даде им работа и получаваха онова, което бяха изработили всяка седмица. По онова време трудно се намираше работа, защото само занаятчиите можеха да намерят препитание чрез занаята си. Сега ще ви разкажа един невероятен случай. Сега ще ви е интересно, но тогава бе много драматично и с много последствия за всички. Беше построен един театър, една голяма сграда където сега се помещава киното „Димитър Благоев", но тогава беше едновременно и кино, и театър. Беше профсъюзен дом. Трябваше да се направят мозайките за входа, стълбите и други помещения. Този обект го взеха тримата - Борис Николов, Бертоли и Пампури. Тогава Бертоли беше пазарил обекта и понеже се чувствуваше като учител на Борис в занаята той по цял ден се разхождаше с официален костюм и връзка и изобщо не се е хванал да работи на този обект. Друг път при други случаи и той се събличаше и работеше наравно с другите, но понеже е майстор той нарежда кой какво да прави, защото беше вещ в своят занаят.
към текста >>

25. 225. ПИЕСА СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ИГРАНА В „МОДЕРНИЯ ТЕАТЪР

225. ПИЕСА СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ИГРАНА В „МОДЕРНИЯ ТЕАТЪР" - СОФИЯ В нападките срещу Учителя освен църквата бяха включени журналисти, писатели и накрая драматурзи.
225. ПИЕСА СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ИГРАНА В „МОДЕРНИЯ ТЕАТЪР" - СОФИЯ В нападките срещу Учителя освен църквата бяха включени журналисти, писатели и накрая драматурзи. Така Ст. А. Костов пише пиеса срещу Учителя Дънов под надслов „Пред изгрев слънце (Учителят)". Тя се играе в свободният театър през 1921 г. Главната роля се играе от актьора Сава Огнянов в ролята на Учителя Дънов дегизиран по негова снимка. С злорадство Д.
към текста >>

Тя се играе в свободният театър през 1921 г.
225. ПИЕСА СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ИГРАНА В „МОДЕРНИЯ ТЕАТЪР" - СОФИЯ В нападките срещу Учителя освен църквата бяха включени журналисти, писатели и накрая драматурзи. Така Ст. А. Костов пише пиеса срещу Учителя Дънов под надслов „Пред изгрев слънце (Учителят)". Тя се играе в свободният театър през 1921 г. Главната роля се играе от актьора Сава Огнянов в ролята на Учителя Дънов дегизиран по негова снимка. С злорадство Д. Ласков на стр. 83-84 в сп. „Духовна култура", кн, 11-12 от 1922 г.
към текста >>

Костов, която се играе в Свободния театър в София.
Ласков на стр. 83-84 в сп. „Духовна култура", кн, 11-12 от 1922 г. пише дословно: „При такова морално учение, какъв може да бъде личният живот на Дънов и неговите последователи, нека всеки читател да си отговори сам. Аз се отказвам да навлизам в тая интимна страна на живота на „Учителя" и на някои от неговите най-върли последователи и последователки, защото смятам това за излишно след появяването на комедията „Пред изгрев слънце" от Ст. Костов, която се играе в Свободния театър в София. В тая пиеса авторът на „Мъжемразката", по думите на един от неговите критици, е успял „твърде сполучливо да осмее, макар и в дебели контури, както учението на Дънов и С-ие, тъй и неговата тартюфщина" (Васил Стефанов, в. „Ден", бр. 221,1921 г.). Дъновистките типове (Зелков, Граматиков, Свраков, г-ца Свракова, Вера и Анчето), според същия критик, „тук са дадени така съвършено, че само те са достатъчно да извинят „всички други грешки на автора". Затова, който иска да се запознае с интимната страна на живота на дъновистите и на техния прехвален „Учител" аз бих го съветвал да посети Свободен театър и да види „Пред изгрев слънце": пиесата заслужава това, макар и да не се написана от Хауптман.
към текста >>

Затова, който иска да се запознае с интимната страна на живота на дъновистите и на техния прехвален „Учител" аз бих го съветвал да посети Свободен театър и да види „Пред изгрев слънце": пиесата заслужава това, макар и да не се написана от Хауптман.
Костов, която се играе в Свободния театър в София. В тая пиеса авторът на „Мъжемразката", по думите на един от неговите критици, е успял „твърде сполучливо да осмее, макар и в дебели контури, както учението на Дънов и С-ие, тъй и неговата тартюфщина" (Васил Стефанов, в. „Ден", бр. 221,1921 г.). Дъновистките типове (Зелков, Граматиков, Свраков, г-ца Свракова, Вера и Анчето), според същия критик, „тук са дадени така съвършено, че само те са достатъчно да извинят „всички други грешки на автора". Затова, който иска да се запознае с интимната страна на живота на дъновистите и на техния прехвален „Учител" аз бих го съветвал да посети Свободен театър и да види „Пред изгрев слънце": пиесата заслужава това, макар и да не се написана от Хауптман. От художествено гледище комедията на Костов може да има и своите недостатъци (кое ли дело на човешките ръце е без недостатък!), но едно не може да се откаже на автора, а именно: дарованието му на опитен наблюдател, който под изтърканата маска на „великия" дъновистки „моралист" можа да види най-обикновен български Тартюф и, като смъкне тая маска, да го покаже на обществото в неговия действителен облик". Като епизод от тази статия Д. Ласков скоропостижно почива през 1922 г., а животът на режисьора на тази пиеса и главният актьор преминават изключително драматично. Те трябва да станат обект на бъдещи изследвания, за да се провери как действа окултния закон за Божията правда. Учителят каза следното: „Онзи, който написа първата статия, който охули Името Божие сега го повиках да го съдят.
към текста >>

И ако разумната критика или откритата проповед не могат да сторят нищо за спиране на опасната игра с душите, толкова по-сполучливо може да бъде разбулването чрез изкуството на актьора... Не зная дали е прав моя съсед в театъра, който мислеше, че Светия Синод би трябвало да даде премия на г-н Костов за сторената услуга чрез това демаскиране на подобни сектанти, но публиката възнагради с непринуден смях и бурни аплодисменти една картина на нрави, каквато не бе давана още на наша почва".
И като не се задоволяват с проповеди от амвоните и памфлети по вестници, напокон отправят отровни стрели и чрез комедияшки творби. Не направих чест на автора на мръсната интрига, озаглавена „Пред изгрев слънце" - не ходих да я видя на сцената, но от похвалния отзив на младия наш професор г-н Михаил Арнаудов, поместен в брой 6432 от 12 ноември 1921 г. на в. „Мир", се учим, че автора „избира за предмет на своя персифлак една широко разпространена у нас и другаде социална психоза, всичко онова именно, което под името на теософия и спиритизъм, на окултизъм и фре-нология е могло да увлече голяма част от полуинтелигентната публика, особено жените. Какви големи опустошения на обществената съвест и на религиозната чувствителност означават често тия едва разбрани мистични учения, заразили духа на жадните за бързи откровения невинни хора, знаят мнозина наблюдатели в София и в провинцията. И ако разумната критика или откритата проповед не могат да сторят нищо за спиране на опасната игра с душите, толкова по-сполучливо може да бъде разбулването чрез изкуството на актьора... Не зная дали е прав моя съсед в театъра, който мислеше, че Светия Синод би трябвало да даде премия на г-н Костов за сторената услуга чрез това демаскиране на подобни сектанти, но публиката възнагради с непринуден смях и бурни аплодисменти една картина на нрави, каквато не бе давана още на наша почва". Не познавам лично автора на тая тъй похвалена от г-н професора комедия и не мога да съдя за мотивите, които са го подбудили да я напише. Ала в горните мисли на критика се прозира, че личните сметки са го подбуждали да излага на позор честта на хора, която неговата интрига не може да засегне, щом стоят те много по-високо от неговия духовен уровен. - Ако г-н Костов с главният тип в комедията си - „Учителят" визира г-н П.К. Дънов, известният у нас проповедник на окултно-християнските идеи, когото злонравни черковни водачи години под ред преследват и го третират като враг на черквата, той се много мами. Не се гаси с хули и клевети това, което не гасне.
към текста >>

Аз се повече огорчих от прибързаните съждения на г-н Арнаудов, който ни казва, че тълпата в „Свободен театър" се посмяла с непринуден смях.
Не се гаси с хули и клевети това, което не гасне. Ако му е трябвало да нарисува български Тартюф, той трябваше другаде да подири: нима всички православни духовници са безгрешни? Аз не искам да споря, особено с писачи на комедии. На какво би приличало стар човек да се разправя с палави деца на улицата! Нито излизам да браня честта на охулен познайник, чийто морална чистота е вън от всяко съмнение - двайсет години съм изучавал живота му от близо. Аз се повече огорчих от прибързаните съждения на г-н Арнаудов, който ни казва, че тълпата в „Свободен театър" се посмяла с непринуден смях. Ала г-н професора много добре знае, че тълпите не се ръководят от разсъдък, а от хипноза - те се възбуждат твърде лесно от сцени като тия, що комични писачи обичат да им устройват, без оглед дали твърдят истини, или с разтленното си въображение създават сцени, на които и сами не може да са били героите! Повтарям, не очаквах г-н Арнаудов тъй леко да съди за окултизма, като ни говори за „опустошения на обществената съвест и на религиозната чувствителност". Той поне не е „полуинтелигентен" човек и вярвам, като е писал горните редове, да се е досетил, че не до там ще услужи и на синодалните верокрепители, които поне пред народа казват и пишат, че вярват в същите „едва разбрани мистични учения", като безсмъртието на човешката душа, изкуплението чрез Христа и др. догмати на вярата. Като предполагам, че г-н професора обладава поне отчасти мъдростта на своя любим поет Гьоте, напомням му думите от пролога на „фауст", написани в 1797 г.
към текста >>

телевизионният театър към Българската телевизия представи пиесата на Ст.Л.Костов „Пред изгрев слънце (Учителят)", която бе излъчена от 20.30 ч.
Бележка на редактора: На 10 ноември 1989 г. в България стана политическа промяна, за която Учителят бе предсказал още през 1942 г., че от 1945 г. идва нова диктатура в България, която ще завърши след 45 години през 1990 г. Това се сбъдна. Два месеца след това точно на 1 януари 1990 г. телевизионният театър към Българската телевизия представи пиесата на Ст.Л.Костов „Пред изгрев слънце (Учителят)", която бе излъчена от 20.30 ч. по първа програма. Забележете държавата финансира една постановка на телевизионен театър и то непосредствено след промяната на 10 ноември 1989 г. Какво означава това? Това означава, че отношението на държавата и нейните институции към Учителя Дънов и неговото Учение ще бъде същото в следващите 45 години от 1990 до 2035 г. така както е било отношението на държавата към Учителят в предишните исторически период от 45 години от 1900-1945 г.
към текста >>

Забележете държавата финансира една постановка на телевизионен театър и то непосредствено след промяната на 10 ноември 1989 г.
идва нова диктатура в България, която ще завърши след 45 години през 1990 г. Това се сбъдна. Два месеца след това точно на 1 януари 1990 г. телевизионният театър към Българската телевизия представи пиесата на Ст.Л.Костов „Пред изгрев слънце (Учителят)", която бе излъчена от 20.30 ч. по първа програма. Забележете държавата финансира една постановка на телевизионен театър и то непосредствено след промяната на 10 ноември 1989 г. Какво означава това? Това означава, че отношението на държавата и нейните институции към Учителя Дънов и неговото Учение ще бъде същото в следващите 45 години от 1990 до 2035 г. така както е било отношението на държавата към Учителят в предишните исторически период от 45 години от 1900-1945 г. и от 1945 до 1990 г. Най-интересното бе, че пиесата, която е написана срещу Учителя Дънов в тази постановка на режисьора Емил Капудалиев вместо образа на Учителя, то главният герой бе дегизиран с образа на Любомир Лулчев по негови снимки от периода 1930-1944 г.
към текста >>

26. 281. РАЗПЛАЩАНЕ НА РОДОВАТА КАРМА

Надежда Георгиева Кьосева

Аз стоя от страни, гледам и се чудя - той не се ли усеща, че те му правят театър и разиграват сцени, но накрая той се подвежда по тях и те решават да го заведат в града, за да му правят нагревки.
Но той веднъж решил, че може сам да се лекува, взел, че си наложил компрес, но той бил толкова горещ и чрез него си изгори кожата, така че тя освен, че почервеня, но се надуха едни големи мехури. Той видя несполуката си и си извини пред мене, че се е престарал. Решихме тогава да лекуваме изгорялото място и го намазахме с мазила и мехлеми. Не щеш ли за зла прокоба идват дъщерите му на Изгрева, а те не бяха идвали месеци на ред понеже живееха в града при семействата си и като го виждат как се е изгорял възмутиха се много - надълбоко, нашироко и нависоко колкото им глас държи: „Ей, какво са те направили и как са те украсили". А той заплаква от умиление, че те се вайкат рождените му дъщери за него, а те изобщо не се грижеха и не се интересуваха от него и чат-пат в годината я дойдат, я не дойдат. Аз стоя от страни, гледам и се чудя - той не се ли усеща, че те му правят театър и разиграват сцени, но накрая той се подвежда по тях и те решават да го заведат в града, за да му правят нагревки. Завеждат го, започват да му правят нагревки при физиотерапията като по същото време го завеждат в нотариуса да подпише и да припише на двете си дъщери прехвърлянето на наследствен имот. Та се разбра, че тези две дъщери бяха дошли да го видят дали му е дошло време та да прехвърлят наследствения имот. Видяха, че му е дошло времето, взеха го при себе си и не след дълго време той си замина. Донесоха некролога му на Изгрева, за да го видим. Ако беше си останал тук и бе послушал можеше да живее още десет години най-малко понеже беше жилав, подвижен и умен брат.
към текста >>

27. 12. КОНКУРС ЗА БАЛЕРИНА

ТОМ 6

Дрезденската балерина беше млада, хубава, с един черен тюрбан на главата и Анастас Петров - директор на народния свободен театър и операта и още кой ли не.
Нямаше време за бавене, защото денят беше определен. Имаше само 3 - 4 малки момиченца и другите бяха все големи. Това беше по време на големите прима-балерини Надя Винарова, Воронова. Дойде време и за моето влизане. Когато видях голямата комисия ми призля. Дрезденската балерина беше млада, хубава, с един черен тюрбан на главата и Анастас Петров - директор на народния свободен театър и операта и още кой ли не. Уплаших се, но вече бях там, нямаше връщане. Свиреше само едно пиано. Попитаха ме: „Е, какво ще изнесеш? " „Ами, арабски танци", казах аз и започнах. Пианото започна.
към текста >>

28. 7. САЛОНЪТ В РУСЕ. ТОДОР КОВАЧЕВ - ВНУК

Нарушение на окултните закони

ТОМ 6

Всички го ползваха както се ходи на кино, на театър, на опера, на влака.
Имало е женски събрания, които Учителят е правил. И като последовател на тия неща Петър Филипов ги правеше и тях. А трябва да кажа, че правеше и детски събирания на децата на приятелите. Един ден от седмицата отделяше и ги събираше и тях. За поддържането на салона никой не идваше да го поддържа. Всички го ползваха както се ходи на кино, на театър, на опера, на влака. Трябва да има някои хора, които да го поддържат. В кината имат хора, които ги поддържат, също в театрите. Стопаните на тия заведения си имат грижата да ги поддържат, но стопаните на салона нямаха грижата да поддържат салона. Те само го ползваха. Майка ми беше работлива жена, здрава и беше доброволно поела тази служба и се грижеше за салона.
към текста >>

Е, има хора като Пенка Краева, които съжаляват, че им отнемат това животинско съществуване, някой друг да се грижи за тях, те да идват в салона на топличко, на приятничко, на изчистено, да слушат половин час или един час беседа, да пеят две-три песни и след това по живо, по-здраво, както се ходи на театър да се приберат вкъщи и да мислят кога пак ще дойде тоя приятен момент.
казва; „Не може новото вино да се налива в стари мехове! " Не може Новото учение да се изпълнява по стария начин. Не може Братският съвет в София да канализира нещата и ние да вървим, всеки иска - не иска, в тоя канал, в който ни праща Братският съвет. Братският съвет иска да ни направи като хората в казармата. Само да изпълняваме, а ние да не мислим. Е, има хора като Пенка Краева, които съжаляват, че им отнемат това животинско съществуване, някой друг да се грижи за тях, те да идват в салона на топличко, на приятничко, на изчистено, да слушат половин час или един час беседа, да пеят две-три песни и след това по живо, по-здраво, както се ходи на театър да се приберат вкъщи и да мислят кога пак ще дойде тоя приятен момент. Е, тия приятни моменти свършиха. Сега трябва всеки да мисли и да се учи по друг начин да осъществява това Учение. Защото това е Учение, това е наука. Тя не може с ядене и с пиене да се научи. Тя трябва да се научи по друг начин.
към текста >>

За да си прекарват времето така, приятни мигове, както другите хора ходят на ресторант, ходят на цирк, ходят на театър, ходят на кино.
И заради това, не че баща ми не си е свършил работата и не знам какви всякакви тълкувания още му се преписват, поради туй, че той е продал салона. Не, продажбата на салона не само подобри и оправи положението на нашите приятели в Русе. Те нямаха нужда вече от тоя салон. Ама те самите вече идваха от време време. И за какво им е той, за да спят ли в него? За да си прекарват времето така, приятни мигове, както другите хора ходят на ресторант, ходят на цирк, ходят на театър, ходят на кино. Не, салонът не е за тия работи. И понеже той се превърна в това, заради това и съдбата направи така. А това, че баща ми със своята далновистност изпреварва някои събития на управляващата комунистическа партия, това е съвсем друга работа. Просто находчив човек, разбира от материалните неща и ги движи така, че да не бъде уязвен от комунизма. А не, че комунизмът бил направил това и това.
към текста >>

29. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Една вечер те били на театър и се завърнали вкъщи доста късно, и уморени си легнали, и за да им отпочинат очните орбити, в тъмното извадили изкуствените си очи и сложили незабелязано един от други очите върху нощното шкафче.
Така са и хората, лъжите им колкото и да се прикриват, все ще се разкрият и видят. За пример: Имало един момък с кафяви очи, но едното око изкуствено. Имало една мома със сини очи, но и тя с едно изкуствено. Тези изкуствени очи били така направени, че не се никак познавали. Този момък и мома се харесали и оженили и в продължение на 10 години те си живели щастливо без да могат да си открият един на други този недостатък. Една вечер те били на театър и се завърнали вкъщи доста късно, и уморени си легнали, и за да им отпочинат очните орбити, в тъмното извадили изкуствените си очи и сложили незабелязано един от други очите върху нощното шкафче. Сутринта се поуспали малко и в бързината да станат скритом един от други взели очите си и ги поставили на мястото им, обаче без да забележат те си разменили очите. Като седнали да закусват, загледали се учудени един в други и започнали да се питат: „Защо ти е едното око синьо? “, а другият питал: „Защо ти е едното око кафяво? “ Значи цели 10 години те криели, но дошъл момента, когато се издали. Гладът ще накара хората да потърсят добрия хляб.
към текста >>

30. 10.Огради с бодлива тел

Георги Йорданов Добрев

Тъй че и тогава, като снехме ний телените огради с бодлива тел, огради на Изгрева, братската градина беше с едни дълги, високи тараби като тази на градската градина срещу Народния театър.
Г.Д.: По-късно. Първите години се грижеха приятелите. Първите години братята, които обичаха Изгрева и искаха да живеят там си купиха по 200-300, някои 500 кв.м Но повече места си ги оградиха с тел. Обаче минаха няколко години Учителят нареди между, които бях и аз на няколко братя, да съборим тези телени огради. Да бъде всичко естествено, можеше жив плет, но огради с тел, с мрежи разни забрани и снеха всички огради. Тъй че и тогава, като снехме ний телените огради с бодлива тел, огради на Изгрева, братската градина беше с едни дълги, високи тараби като тази на градската градина срещу Народния театър. И човеците вдигната тия тараби, вдигнаха ги и оградите, то се отнася за оградите в цялото човечество. Построиха Берлинската стена, света се раздели чрез огради, а границите с бодлива тел и картечници. Не само с такива огради телени се оградиха, но и с вътрешни огради. В.К.: Сега, аз когато заварих Изгрева, видях че около малките къщички беше оградено с телове. По-кьсно може би?
към текста >>

31. 13. Никола Антов и Дантон

Георги Йорданов Добрев

От анархистическата бил избран, та опасан с бомби да вдигне с бомби Народния театър когато Царят е бил там поканен, да вдигне Салона, всичко със себе си.
Г.Д.: Той ли, тука го заварих аз. Не го зная. Македонец май че е. И като такъв полицията го е гонила. Той на времето разказваше много интересни работи, как на времето като анархист бил помолен от организацията. От анархистическата бил избран, та опасан с бомби да вдигне с бомби Народния театър когато Царят е бил там поканен, да вдигне Салона, всичко със себе си. Обаче Царят не е дошъл тогава и така се спасил. Той ми го е разправял на мене туй. В.К.: Значи той бил опасан с бомби и себе си да ликвидира. Г.Д.: Да, да взриви себе си и Царя и ще вдигне целия театър. Обаче Царят не е дошъл и не е станало.
към текста >>

Г.Д.: Да, да взриви себе си и Царя и ще вдигне целия театър.
Той на времето разказваше много интересни работи, как на времето като анархист бил помолен от организацията. От анархистическата бил избран, та опасан с бомби да вдигне с бомби Народния театър когато Царят е бил там поканен, да вдигне Салона, всичко със себе си. Обаче Царят не е дошъл тогава и така се спасил. Той ми го е разправял на мене туй. В.К.: Значи той бил опасан с бомби и себе си да ликвидира. Г.Д.: Да, да взриви себе си и Царя и ще вдигне целия театър. Обаче Царят не е дошъл и не е станало. В.К.: Значи този случай ти го е разказал лично на теб. Г.Д.: Да, да. Той е гонен от полицията и той бяга сега. Понеже го гонят, той бяга в оная част Юч бунар към затвора.
към текста >>

32. 26. Калфата

Гради Колев Минчв

Канцеларията ми е срещу театър „Иван Вазов“.
Пък аз бях специализирал по изолациите. Работих значи целия ден, изолирах като сложих лепило, мушами, едно друго. Вечерта като се прибра инженера ми плати надницата, защото за една надница аз свърших цялата работа. Той ме гледа, много хареса работата ми и каза: „Гради, някой път ако останеш без работа, да дойдеш при мене. Аз работя в Министерството на железниците, строителен инженер съм. Канцеларията ми е срещу театър „Иван Вазов“. Там имаше една постройчица, която още се седи. Точно срещу нея на третия етаж насреща има „Дом на композиторите“ сега. После пак продължих работата си при брат Бертоли. Но стана така, че един ден той дойде и за нещо други бяха виновни, обаче другите лесно се оправдават и всичката вина падна върху мене. Много ми домъчня тогава, тежко ми стана и като си отидох вечерта не можах да спя почти от тревога.
към текста >>

33. 31. Годеница

Гради Колев Минчв

Аз седя така на страна и гледам неутрален като, че съм на театър.
“ Викам: „Добре“. Отидох при братя Маркови, които имаха голям магазин за хранителни продукти и плодове и вземах не един килограм, а цяла касетка с ябълки и се връщам. А нали Катя и Елена живеят заедно, не бяха на работа. Като влязох в стаята с касетката с ябълки, какво да видя. Двете като се хванали за косите и си пляскат шамари, дърпат си косите. Аз седя така на страна и гледам неутрален като, че съм на театър. В това време Елена вика на Катя: „Той е мой годеник и това, което носи, той го носи за мене. Не ти да ядеш повече от мене“. Катя я гледа и казва: „Той е твой годеник, но ти като каза, че ще бъдеш вегетарианка, къде беше за Коледа, два-три дни, по празниците? На гуляи и флиртове! “ Аз само слушам.
към текста >>

34. 37. Учителят си замина от този свят

Гради Колев Минчв

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Брат Трифон Кунев, бивш директор на театър „Иван Вазов“, писател и поет предлагал ако не разрешат да го положим на Изгрева, да бъде пренесен на Рила.
Минаха няколко дни, през които научавах от други братя и сестри, че Учителят не е добре. Всички бяхме в тревога и на 27.декември 1944 г., сутринта рано, Учителят си замина от тоя свят. Всички братя и сестри бяхме много разтревожени от станалото и не знаехме какво да правим в тревогата си. Плачове и ридания се носеха по целия Изгрев. Ще ви предам доколкото мога разсъжденията на някои братя през време на тая тревога, която обхвана всички ни. Брат Трифон Кунев, бивш директор на театър „Иван Вазов“, писател и поет предлагал ако не разрешат да го положим на Изгрева, да бъде пренесен на Рила. Брат Кръстю Трифонов например, Бог светлина да му даде, той вече отдавна е в Невидимия свят, казваше: „Сега ще трябва да направим един стъклен ковчег на Учителя. Брат Бертоли предложи да направим гробница на Учителя. Аз, Гради казах: „Смятам, че не е редно. Учителят ни е говорил против паметници, гробници, а ние сега ще Му направим гробница“. И тъй отпадна това нещо.
към текста >>

35. 5 Колю Каишев, защитникът на Правдата

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

При едно отиване до Варна, слизайки от гарата прочита един голям афиш, че в театъра на Варна ще има беседа против Дънов и неговите последователи.
Аз я познавах. Тая учителка значи, която му е преподавала му става другарка в живота. Така предсказанието на Учителя се сбъднало. За да изчерпим нещата с Колю Каишев ще кажа, че той е от бургаския край. Бургас-Варна, там някъде е роден. При едно отиване до Варна, слизайки от гарата прочита един голям афиш, че в театъра на Варна ще има беседа против Дънов и неговите последователи. Това му направило голямо впечатление и си казал: „Това нещо трябва да го видя и ако се говорят лоши работи ще трябва да взема мерки, не може да допусна такива работи“. Той отива в уреченото време и застава на последните места в салона. Слуша най-внимателно какво говори владиката. Беседата я държи владиката от Варна. Доста неверни неща казал владиката и най-накрая казал, че всичко, което е казал е вярно и ако има някой от последователите на Дънов тука нека да дойде и да ме опровергае.
към текста >>

Чакай да отида да видя тая работа.“ Отива и там в салона на театъра, но станало така, че точно когато той отива, слиза и владиката от файтона и се срещат двамата пред входа на театъра.
Поповете са били седнали на мястото на оркестрантите от където да помагат психически на владиката. Както и да е Колю Каишев си свършил работата във Варна качил се на кораба и отива в Бургас. Там имал друга някаква работа, след което смятал да се върне с влака в София. Обаче слизайки в Бургас гледа същия плакат, същия владика ще държи същата беседа и в Бургас. „Ах, как може такова нещо! Чакай да отида да видя тая работа.“ Отива и там в салона на театъра, но станало така, че точно когато той отива, слиза и владиката от файтона и се срещат двамата пред входа на театъра. Тогава Колю застава пред владиката и му казва: „Дядо владика, аз бях на твоята беседа във Варна, ти знаеш ли? “ И владиката като го погледнал казал: „Ама ти ли беше? “ Върнал се обратно на файтона и си заминава. Тогава не се състояла беседата на владиката в Бургас. Защото владиката не го е познал, но като казал, че е бил във Варна на лекцията му, владиката по някаква асоциация го свързал наистина със случая и се отказал от всякаква лекция.
към текста >>

36. 21. Евакуация в Трявна

След туй се преместихме, имахме лозя далеч извън града и там живеехме и от там наблюдавахме като на театър бойните действия на английските самолети както на нашата противозенитна артилерия и на румънската артилерия.
Положението става доста сериозно. Американци и англичани бомбардират вече и България. Аз самият си спомням и бомбардировките над Русе. Наистина страшно беше и до такава степен, те не само София бомбардираха, но и Русе, не защото Русе беше прицел, но отсреща Гюргево беше прицел на английските самолети, но нашите ги закачаха с противовъздушна отбрана и като няма накъде, не могат да стигнат до Румъния, вземаха че си изсипаха бомбите в Русе. И беше страшно трещене на бомбите до такава степен, че баща ми взе решение и направи окоп в двора. След туй се преместихме, имахме лозя далеч извън града и там живеехме и от там наблюдавахме като на театър бойните действия на английските самолети както на нашата противозенитна артилерия и на румънската артилерия. Та на 10 януари 1944 г. става голямата бомбардировка в София, която така затрива много народ, много къщи и става прочутата голяма бомбардировка. Учителят взема решение да се премести в Мърчаево. Но преди това един ден Той казва на бай Иван: „Приготви се да отидем на екскурзия на Витоша“. Бай Иван се приготвя и тръгват.
към текста >>

37. 18. Големият дъжд на последния Петровден

Йотка Василева Младенова

И бре пред Военния клуб, нали така, дето е сега театъра на военните, там беше, некога имаше някакво кино.
Тръгваме вече ние пеша нагоре, вървим, минаваме. Аз се отказах от колата, защото той ми поиска, дето ви казвам такава голяма сума ми поиска, дето ви казвам, че имам пари и че съм по-широко съм скроена, не съм скържава така да ми е жал. Но защо стана тогава така, че аз да ми се види нещо невероятно тази сума, за да се откажа, за да изпитам това, което изпитах. Затова е. Учителят ми го е направил това. И бре пред Военния клуб, нали така, дето е сега театъра на военните, там беше, некога имаше някакво кино. Гледам там една кола. Тичам за нея, а незнам какво ми каза той и той не може да ни вземе, а дъждът продължава ли, та продължава. Ние ставаме вече като едни кокошки, целите мокри, а дрехите ни се събраха от дъжда, та ходихме като голи. Пък съм си избрала и като съм си ушила за празника от един вълнен жоржет една пола хубава .докарана. Аз обичам така, не съм суетна, но съм естет.
към текста >>

38. 5. Германският дух

Анка Тодорова Петрова

Той отиде войник и като се върна постъпи на работа в музикалния театър като работник на тежка работа.
То е германски дух и няма да живее в България дори. То ще живее в Австрия или в Германия“. И майка ми идва и казва тая вест и ние се зарадвахме. Детето порасна и до ден днешен не е в България. Но когато порасна ние следяхме дали думите на Учителя ще излязат верни. Той отиде войник и като се върна постъпи на работа в музикалния театър като работник на тежка работа. Там му харесало как играят балерините и понеже му се е отдало това изкуство започна да взема частни уроци от хореографката Диди Спасова в читалище „Средец“ на ул. „Димитър Несторов“. След туй той започна да играе. Ние ходихме да го гледаме в читалището „Средец“. И така той излизаше на сцената да играе.
към текста >>

Там го приемат в театъра и го изкарват много способен българин.
След това се върна в България. Когато отново искаше да замине, от милицията започнаха да му правят някакви въртели, а той ляга и вика на майка си: „Майко, ще умра от мъка ако не замина“. И после с един познат германец той успя да замине. И аз бях тогава на гарата. Той замина за Австрия - Виена. Там го приемат в театъра и го изкарват много способен българин. Той е играл и като солист и остана до днешен ден балетист и сега вече сигурно ще се пенсионира. Няколко пъти е идвал в България. Тук не му харесва и казва: „Каква е тая България, тука е толкова мръсно“. Той просто дойде да ме види. Сбъднаха се думите на Учителя, че е германски дух и там си е на мястото.
към текста >>

39. 2. Железните и медни врати

Мариета Бертоли

В настоящия театър „Иван Ba3QB", в една ложа беше.
Нали казват, да имаш вуйчо владика, аз пък папа да имам. Така завиждаха. Но узрелият плод сам си пада и накрая падна в ръцете му - така получи закрила от Учителя. Учителят е бил на концерта на Влади със симфоничния оркестър. Кога е било това? В настоящия театър „Иван Ba3QB", в една ложа беше. Той все казваше Владо: „От едната страна беше Учителят в една ложа, от другата страна бяха регентите". Значи това беше веднага след 9.IX.1944 г. някъде щом още регентите бяха. Та след това всички колко му ядоха душата на Влади, защото майка му и баща му бяха комунисти. Те бяха първите комунисти партийци - тези от идеалистите.
към текста >>

40. 9. Заветната мечта

Мариета Бертоли

Той изнесе концерт в залата на Народния театър и Учителят там присъства.
Той започна чрез нея. Тук на Изгрева в салона той дирижира малък оркестър и изнесе концерт в салона на Изгрева пред Учителя. На една от снимките направени тогава се вижда, че на сакото си носи траурна лента по случай смъртта на царя. А царя си замина 1943 г. Другата мечта също му се сбъдна. Той изнесе концерт в залата на Народния театър и Учителят там присъства. Той беше диригент на Симфоничния оркестър, а в ложите тогава са седели и тримата регенти на малолетния цар Симеон. Сбъдна му се и следващата мечта. Влади Симеонов работи единствен в своето поприще. Беше диригент на детско-юношески оркестър, с който обиколи света и получи своето признание като диригент. Това стана с помощта на Учителя.
към текста >>

41. 29. УРОКЪТ КЪМ ЕДНОГО, БЕ УРОК КЪМ ВСИЧКИ

Отиде в операта, одобриха я като певица, но тя там не можа да издържи на задкулисният живот на театъра, както и на официалните порядки, които съставляваха официалния живот на една оперна певица.
29. УРОКЪТ КЪМ ЕДНОГО, БЕ УРОК КЪМ ВСИЧКИ Катя Грива беше много фина девойка, когато дойде на Изгрева. Беше завършила музикалната консерватория в Италия. Имаше хубав драматичен сопран. Отиде в операта, одобриха я като певица, но тя там не можа да издържи на задкулисният живот на театъра, както и на официалните порядки, които съставляваха официалния живот на една оперна певица. Напусна и каза: "Там не е за мен! " И дойде на Изгрева. Срещам я веднъж и я запитвам: "Катя, защо не пеете в операта? Та там с вашият глас ще направите оперна кариера". Отговори ми: "Моето място е на Изгрева".
към текста >>

42. 9. ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО ПРЕД ВЛАСТТА

Аз си правих театър с него гдето се казва.
Той ме смяташе за конкурент в неговия пост. Нашите хора ми говорят, те ме обичат и ми казват работата как стои. Той мисли, че аз съм се натискал пред Учителя сигурно, да заема ръководен пост. Това, което го казвам на тебе аз не мога да го обясня на него, защото е дръвник. Но да успокоя хората трябваше да правя нещо, пък той беше страхлив. Аз си правих театър с него гдето се казва. Отивам, питам Кинчето: "Къде е Антов". "Няма го." "Щом се върне кажете му да дойде при мене. Искам да му кажа нещо много важно." Той се беше докарал вече с един кожух, голяма работа. Идва Антов, влиза в стаята ми, аз заключвам вратата и вземам ключа в джоба си. "Слушай сега, Антов, да се разберем.
към текста >>

43. 16. МУЗИКАЛНАТА ТЕМА В ЖИВОТА НА ЧОВЕКА

Преди това Любен Петров искаше да ме назначава в Радио София, музикален ръководител на радио-театъра.
Писах с такова вдъхновение, с такова желание, огромно изкуство, написах три такива папки. Едни сюжети житейски и библейски. Там в тези разби видях едно голямо съкровище на отделни детайли, изрази и канонизация. И така се закачих аз. Направиха ме професионален композитор. Преди това Любен Петров искаше да ме назначава в Радио София, музикален ръководител на радио-театъра. Но там като влязох в атмосферата не ми хареса нещо, видях че и с режисьора няма да се разбера и си отидох. В: И от тогава вече работите на хонорар. Д: Няма как, аз там единия крак го извадих, а другия не можах да го извадя. Аз продължавам да работя там като професионален музикант, но искам да ти кажа, че това е много благодарна работа. Аз имах право да си избирам теми, имах оркестър на разположение и усвоих една много голяма техника.
към текста >>

44. 25. ОСНОВНА ПОСОКА В ЖИВОТА

Когато аз направих вечерта на есето в Сатиричния театър и го направих, за да го измъкна.
И затова сигурно стария философ и новия философ се срещат сега, затова всъщност на Сатурн и Плутон там е мястото - в 9. дом. Мирогледната система се изгражда на човек от там. Аз например, с Георги Томалевски тук се допълвахме. Георги има в 9.дом там Юпитер. Георги е малко традиционалист. Когато аз направих вечерта на есето в Сатиричния театър и го направих, за да го измъкна. Георги, по едно време, понеже както казах той блести в обществото, като дойдоха тия събития никой не му печати книгите, той минаваше за остарял. И Георги се беше поотчаял. никой не се интересува от него, започна да ходи по църкви, да пали свещи. Викам: "Георги, какво правиш бе? " Тогава направих тази вечер на есето с Арабов в Сатиричния театър.
към текста >>

" Тогава направих тази вечер на есето с Арабов в Сатиричния театър.
Когато аз направих вечерта на есето в Сатиричния театър и го направих, за да го измъкна. Георги, по едно време, понеже както казах той блести в обществото, като дойдоха тия събития никой не му печати книгите, той минаваше за остарял. И Георги се беше поотчаял. никой не се интересува от него, започна да ходи по църкви, да пали свещи. Викам: "Георги, какво правиш бе? " Тогава направих тази вечер на есето с Арабов в Сатиричния театър. То беше ни дадено от Небето. Един шанс имах, защото аз бях тогава секретар на секция композитори из коопе-раторски съюз на кинодейците. В това време имаше заседание Народното събрание и Тодор Димов, който беше председател на Народното събрание. Той съдейства. Аз искам да направим вечер на есето.
към текста >>

Подписвам аз, пускаме афишите и отиваме в писателския съюз и на кинодейците обявяваме вечер на есето в Сатиричния театър, заангажирам салона и то в понеделник, когато не работят.
Един шанс имах, защото аз бях тогава секретар на секция композитори из коопе-раторски съюз на кинодейците. В това време имаше заседание Народното събрание и Тодор Димов, който беше председател на Народното събрание. Той съдейства. Аз искам да направим вечер на есето. А аз съм един от секретарите. Подписвам аз, пускаме афишите и отиваме в писателския съюз и на кинодейците обявяваме вечер на есето в Сатиричния театър, заангажирам салона и то в понеделник, когато не работят. "Георге, ето разрешението, бягай в писателския съюз и от там да получиш разрешение." Отива, Джагаров беше тогава там. Носи есетата Георги да му ги покаже. "Ах, аз не съм ревизия, моля ти се." И той подписва. Така че програмата излезе ама афиша беше написан вече. Първо се бях обърнал към артиста Кондов.
към текста >>

45. 35. ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

Д: А, да бе, в сатиричния театър.
От друга страна Георги беше много деликатен. Той имаше винаги страх да не огорчи някого, да не обиди някого. А някой път когато човек защитава Истината, трябва да бъде малко по-строг ми се струва, а той е една поетична душа, която, за да не огорчи човека приемаше много неща, но после можеше да си ги преживява като противоречие, ама това беше с Георги. Той я завърши за девет месеца 1972 г. В: Искам да ми кажете за онова тържество, което организира за писателя Георги Томалевски. Д: А, да бе, в сатиричния театър. Виж какво, Георги, по едно време изпадна в едно униние. Първо, казва никой не се интересува от мене, никой не ми чете книгите. Всъщност, книгите му, мога да кажа, че Георги си имаше една своя публика. Всяка книга,която излизаше се изчерпваше. Това беше вярно.
към текста >>

И в Сатиричния театър, в свободния ден, в понеделник, беше много трудно, но шансът позволи това нещо.
Но попадна на едно отчаяние. Разбира се, той го криеше, но аз го усещах като приятел. Тогава аз реших да направя нещо за Георги, плюс това, когато аз направих един филм, авторски филм, сценарии, режисура и музика, който взема наградата в Триест, космичен филм по рисунките на Васил Иванов, той написа едно есе върху филма. И аз, понеже не обичам да остана длъжен ако трябва да бъдем едно на едно, аз трябваше да направя нещо за него. Тогава той ми посочи няколко подходящи есета, между които беше накрая и есето за "Пътя на Плеадите" за моя филм. И в Сатиричния театър, в свободния ден, в понеделник, беше много трудно, но шансът позволи това нещо. Аз отидох пред кинодейците и поисках като представям есетата да направим една вечер на есето. В: Автор Томалевски. Д: Автор Томалевски, тъкмо бяхме репетирали вече, бяхме предали есетата на Борис Арабов, той беше актьор в младежкия театър и той има един хубав, пробивен глас и него ми го препоръча даже Иван Кондов, каза: "Ти като се обърнеш към него той ще свърши работа и трябва обаче председателя да пусне писмо за това нещо". А председателя беше Тодор Димов, а той беше по това време на заседание на Народното събрание, той беше депутат, организационен секретар беше в болницата, нямаше кой да подпише. В това време обаче бях председател на секция "Композитори и звукооператори" в съюза.
към текста >>

Д: Автор Томалевски, тъкмо бяхме репетирали вече, бяхме предали есетата на Борис Арабов, той беше актьор в младежкия театър и той има един хубав, пробивен глас и него ми го препоръча даже Иван Кондов, каза: "Ти като се обърнеш към него той ще свърши работа и трябва обаче председателя да пусне писмо за това нещо".
И аз, понеже не обичам да остана длъжен ако трябва да бъдем едно на едно, аз трябваше да направя нещо за него. Тогава той ми посочи няколко подходящи есета, между които беше накрая и есето за "Пътя на Плеадите" за моя филм. И в Сатиричния театър, в свободния ден, в понеделник, беше много трудно, но шансът позволи това нещо. Аз отидох пред кинодейците и поисках като представям есетата да направим една вечер на есето. В: Автор Томалевски. Д: Автор Томалевски, тъкмо бяхме репетирали вече, бяхме предали есетата на Борис Арабов, той беше актьор в младежкия театър и той има един хубав, пробивен глас и него ми го препоръча даже Иван Кондов, каза: "Ти като се обърнеш към него той ще свърши работа и трябва обаче председателя да пусне писмо за това нещо". А председателя беше Тодор Димов, а той беше по това време на заседание на Народното събрание, той беше депутат, организационен секретар беше в болницата, нямаше кой да подпише. В това време обаче бях председател на секция "Композитори и звукооператори" в съюза. "Дайте щом няма, аз ще го подпиша." И пуснахме писмото, направихме афишите, като на мой риск даже писахме отговор от името на съюза на кинодейците и съюза на писателите. Като излезе това, давам на Георги: "Тичай сега в писателския съюз да вземеш разрешение от там", и той отива там с листата, беше Джагаров. "И ако искате да видите какво ще се прочете там".
към текста >>

46. 20. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ И 91. ПСАЛМ

преди обед трябваше да отида на едно събрание, което щеше да се състои в театър "Одеон" във връзка с някаква акция на училищата в София.
А има специално значение това, че Учителят ни посъветва да препишем псалма с печатни букви, при което се пише по-бавно и така съзнанието по-дълго време се задържа върху всяка дума, за да се прояви по-голяма съсредоточеност върху съдържанието и смисъла му. На Нова година сутринта отивайки към Изгрева с моята добра приятелка Виола Йорданова, тъкмо на края на боровата гора срещнахме Учителя, който с група от Братството отиваше към село Симеоново. Направи ми впечатление лицето Му, което отразяваше страданията на човечеството през тези много жестоки моменти на II Световна война. Но Той, Божествения Пратеник в тези усилни времена за човечеството пребъдваше в интензивна молитва с Небесния си Баща, а ние, малките, черпехме вяра, сила и бодрост от Него, нашият обичен Учител. На 10.януари 1944 г. преди обед трябваше да отида на едно събрание, което щеше да се състои в театър "Одеон" във връзка с някаква акция на училищата в София. В 10 часа вече бяхме се събрали в салона на театъра, когато изведнъж се чу зловещият вой на сирените, които ни предупреждаваха, че неприятелски самолети се устремяват към нашето небе. Веднага ни разпуснаха и аз си тръгнах към къщи. Там заварих моята мила майка, която приготовляваше обяда. Към 12 часа дойде и баща ми, а след малко и брат ми Гавраил. Току-що бяхме седнали на трапезата за обед, чухме вече гърмежа на бомбардерите, които сега атакуваха ожесточено София.
към текста >>

В 10 часа вече бяхме се събрали в салона на театъра, когато изведнъж се чу зловещият вой на сирените, които ни предупреждаваха, че неприятелски самолети се устремяват към нашето небе.
На Нова година сутринта отивайки към Изгрева с моята добра приятелка Виола Йорданова, тъкмо на края на боровата гора срещнахме Учителя, който с група от Братството отиваше към село Симеоново. Направи ми впечатление лицето Му, което отразяваше страданията на човечеството през тези много жестоки моменти на II Световна война. Но Той, Божествения Пратеник в тези усилни времена за човечеството пребъдваше в интензивна молитва с Небесния си Баща, а ние, малките, черпехме вяра, сила и бодрост от Него, нашият обичен Учител. На 10.януари 1944 г. преди обед трябваше да отида на едно събрание, което щеше да се състои в театър "Одеон" във връзка с някаква акция на училищата в София. В 10 часа вече бяхме се събрали в салона на театъра, когато изведнъж се чу зловещият вой на сирените, които ни предупреждаваха, че неприятелски самолети се устремяват към нашето небе. Веднага ни разпуснаха и аз си тръгнах към къщи. Там заварих моята мила майка, която приготовляваше обяда. Към 12 часа дойде и баща ми, а след малко и брат ми Гавраил. Току-що бяхме седнали на трапезата за обед, чухме вече гърмежа на бомбардерите, които сега атакуваха ожесточено София. Аз отидох в моята стая, разтворих Библията на страницата, на която се намира 91.псалм и я оставих така на масата.
към текста >>

47. 32. ПРИЗВАНИЕ ЗА СВАТБАТА НА ЖЕНИХА

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

И цялата аудитория беше смълчана в театъра.
Тя вярваше в прераждането, даже каза, когато пиша, тя пишеше исторически романи. Тя казваше: "Аз виждам в себе си картините, които описвам". И тя мисля, че е взела участие при тези герои, които тя печата, между тях е може би и тя самата. От Симеоново време от времето на Иван-Асен II, дъщерята на Калоян и т.н. И тя е един великолепен човек и даже една от нейните творби "Дъщерята на Калоян" беше поставена на сцената на Народната опера като балет с музика от Марин Големинов, тя ме покани тогава специално, ходихме заедно с нея на този спектакъл на премиерата, от което най-характерното беше, че представиха една картина "Молитва на богомилите в един лес" в природата и децата, старейшината, който ръководи богомилското братство прочете тържествено много задълбочено с прекрасна дикция, с голямо преклонение молитвата "Отче наш" от начало до края. И цялата аудитория беше смълчана в театъра. Викам: "Фани, това ви е бисера на вашето творчество". Така беше. В: Други такива личности? Не си спомняте. Веска: Сега в момента не мога да ви кажа, не си спомням.
към текста >>

48. 41. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

Него го преследваше също властта заради един инцидент, който беше станал в театъра с негов колега.
Но има някои възрастни хора или пък вероятно някои от Синода, не искам да хвърлям обвинения, но допускам, че братството има врагове и те все още продължават своята дейност да пречат на братството. В: Какво си спомняте за предишната постановка, тя някъде 1972 г. е била? Този, който е бил постановчик е бил ваш ученик. Веска: Да, Мирчев ли как се казваше не си спомням, но той почина наскоро след това, а Любен Кабакчиев, който игра тогава Учителя, той преди три години почина от много жестока смърт. Него го преследваше също властта заради един инцидент, който беше станал в театъра с негов колега. Тъй, че който се опита да хвърли камък срещу Божието Дело, той сам се обрича на страдание. В: Какво е вашето мнение по отношение нашите перспективи, сегашното поколение решават да правят ръководство и други неща? Изобщо какво е вашето мнение за тази външна деятелност в тия бурни времена? Веска: Струва ми се, че сега времената са бурни и че сега кипят всички страсти и всички идеи и светли, и тъмни идеи, тъй че ние трябва да бъдем много предпазливи в момента. Не е време още да се изявяваме и да желаем да правим общество, но всеки където е поставен би могъл безмълвно да проповядва чрез поведението, чрез начина на живота си.
към текста >>

49. ИРИНКА КИСЬОВА

1. ЖИВИЯТ ОГЪН НА СЛОВОТО

Него го преследваше също властта заради един инцидент, който беше станал в театъра с негов колега.
Но има някои възрастни хора или пък вероятно някои от Синода, не искам да хвърлям обвинения, но допускам, че братството има врагове и те все още продължават своята дейност да пречат на братството. В: Какво си спомняте за предишната постановка, тя някъде 1972 г. е била? Този, който е бил постановчик е бил ваш ученик. Веска: Да, Мирчев ли как се казваше не си спомням, но той почина наскоро след това, а Любен Кабакчиев, който игра тогава Учителя, той преди три години почина от много жестока смърт. Него го преследваше също властта заради един инцидент, който беше станал в театъра с негов колега. Тъй, че който се опита да хвърли камък срещу Божието Дело, той сам се обрича на страдание. В: Какво е вашето мнение по отношение нашите перспективи, сегашното поколение решават да правят ръководство и други неща? Изобщо какво е вашето мнение за тази външна деятелност в тия бурни времена? Веска: Струва ми се, че сега времената са бурни и че сега кипят всички страсти и всички идеи и светли, и тъмни идеи, тъй че ние трябва да бъдем много предпазливи в момента. Не е време още да се изявяваме и да желаем да правим общество, но всеки където е поставен би могъл безмълвно да проповядва чрез поведението, чрез начина на живота си.
към текста >>

50. ТОДОР МАРИНЧЕВСКИ

Като малък много се гордеех пред моите връстници - деца, че баща ми може да прави театър.
Дядо ми Тодор не е бил чужд на борбата за освобождение от турско робство. Познавал се е с Левски, който много пъти е бил при дядо ми, който е имал малко кафене, също е бил известен като добър певец. През Априлското въстание е бил заловен, заедно с известния тогава поп Груйо са били осъдени на смърт и часове преди да бъде изпълнена присъдата се явяват френски и италиански консули в Пловдив, и присъдата е отменена. Баща ми обичаше поезията и често рецитираше възрожденските ни поети. Направил опит за постановка на пиеси и беше режисьор на месните учители, които бяха актьорите при всяко театрално представление в провинцията по ония години. Като малък много се гордеех пред моите връстници - деца, че баща ми може да прави театър. Майка ми и нейният род е от Самоков. Родът се казва Бутилови. Родоначалник е бил Бутило, дошъл от Италия в Самоков през османското робство като специалист по линия на "Самоковите" - за производство на желязо. Самоков още през време на османското робство е бил духовен център. В книгите за историята на Самоков съм чел, че той е бил седалище на владиката и Македония е била в самоковската епархия.
към текста >>

51. ФИЛИП СТОИЦЕВ

1. ГОДЕЖЪТ

Един път бях в Сатиричния театър и в една пиеса Ванча Дойчева, една добра актриса играеше младо момиче, което каза на майка си: "Мамо, жени ми се, мамо!
Тя имаше приятелка, която ме познаваше и приятелката й казала за мен: "Това е младия зъболекар д-р Филип Стоицев, добра партия за женене. Обърни му внимание! " Запознахме се с Иванка, танцувахме. Но тогава се танцуваше само валс, танго и т.н. А не сегашните дивашки танци. Един път бях в Сатиричния театър и в една пиеса Ванча Дойчева, една добра актриса играеше младо момиче, което каза на майка си: "Мамо, жени ми се, мамо! " Това тя изрече толкова мило, че с Иванка го запомнихме. Трябва да ви призная, че и мен вече ми се женеше на 27-годишна възраст. Предложих среща. Беше приета. Предложих женитба.
към текста >>

52. 10. ОНЕЗИ, КОИТО ВОЮВАХА СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ

Направи една телевизионна пиеса срещу Учителя по пиеса на Стефан Костов, която на времето бе играна в Модерния театър.
На следващия ден е Конгреса на българския комсомол. Той отива там да държи реч, като ветеран-комунисти, на трибуната му прилошава, получава инфаркт и си заминава от този свят. Беше 28.ХИ958 г. Оказа се, че за него няма място тук в София, освен в партийното гробище. Имаше един режисьор - Кръстю Петров Мирски (1920-1978 г.). Направи една телевизионна пиеса срещу Учителя по пиеса на Стефан Костов, която на времето бе играна в Модерния театър. Приятелите протестираха срещу тази телевизионна постановка, защото върху образа на Учителя се вмениха такива неща, които Той никога не бе вършил. Даваха как опипва краката на млади жени, пие вино, яде месо и т.н. Главният артист дегизиран в образа на Учителя според тази пиеса бе Любомир Кабакчиев. Той, заедно с режисьора и някои други си заминаха скоропостижно от този свят след тази постановка по телевизията. Аз съм свидетел как имаше съдии и прокурори, които ни съдиха и ги сполетя същата участ.
към текста >>

53. БЕИНСА ДУНО УЧИТЕЛЯТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Улицата с къщата се намират над новия театър в града.
- "Бяло Братство". Много пъти сестра Еленка Иларионова ми е разказвала, че Учителят е стъкмил "Завета на цветните лъчи" след приключване на френологическите си изследвания 1911-1912 години в Арбанаси, където Братството имаше къща. Сестра Еленка бе съпруга на търновския ръководител Константин Иларионов, а след смъртта му, тя остана като ръководителка. Ученичка на Учителя от 1906 г. В домът им на улица "Зеленка", за Учителя имаше специална стая. Улицата с къщата се намират над новия театър в града. Бележка на редактора: От отпечатаната книга стр. 93, ред отгоре 30-37 се говори за разчитане на инициалите. Разчитането на инициалите бе извършено от Мария Тодорова (Виж "Изгревът", том //, стр. 98), което лично от Учителя Дънов получава оригиналната отпечатана книжка и е разчел пред нея инициалите в тази книжка. Те бяха дадени също в "Изгревът", том /, стр.
към текста >>

54. 74. ИВАН АНТОНОВ

ТОМ 9

Той ми е разказвал че е избягал така и даже когато е нямало къде да спи, той отивал в театъра на края на действието и се скривал под пейките, като остане там да спи по столовете, защото е топло, да не спи на студено.
Той е роден до гара Земен. Мисля че село Извор беше. И оттам избягва и идва в София съвсем самичко. И така си изкарва прехраната. Това вече той ми е разказвал. Той ми е разказвал че е избягал така и даже когато е нямало къде да спи, той отивал в театъра на края на действието и се скривал под пейките, като остане там да спи по столовете, защото е топло, да не спи на студено. Иначе, където намери така е спал. И изкарал едно детство, виждате картинката каква е. И когато отива у Пашини вече те го поемат като свое, тяхно момче. Пък те бяха много милостиви хора. И както Ви казах загрижват се за него, за образованието му и той даже като свършил прогимназия, те някакви връзки имали, пратили го във военното училище, за военен да учи.
към текста >>

55. 05.Отивах да посрещна изгрева

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Родителите ми не ме пускаха да ходя на кино, на театър, понеже нямах близък човек с когото да ходя, но на екскурзиите бях свободна да ходя, защото бяха общи.
През другите годишни времена - пролет, лято, есен, ние не сме пропускали празник, да направим екскурзия. На екскурзиите братята и сестрите общуваха помежду си, опознавахме се, сприятелявахме се. Аз опознах приятелите на екскурзиите. В Братството влязох млада и неопитна. Дотогава бях ученичка - училище, уроци. Родителите ми не ме пускаха да ходя на кино, на театър, понеже нямах близък човек с когото да ходя, но на екскурзиите бях свободна да ходя, защото бяха общи. Всички, които бяха свободни идваха на екскурзиите. Аз с голямо удоволствие посещавах екскурзиите, защото обичах този живот в природата. Ние ставахме много рано, понякога в два часа сутринта, за да стигнем изгрева в полите на планината вън от града. Посрещахме изгрева с песен и молитва, и продължавахме нагоре в планината. Най-често ходехме разбира се на Витоша.
към текста >>

56. 07 - 34. УЧЕНИКЪТ НЕ ПРЕДИЗВИКВА

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

34. УЧЕНИКЪТ НЕ ПРЕДИЗВИКВА Един брат, Димитър Шишков, артист в софийския театър, разказва следната случка: „Една година бяхме на турне в град Петрич.
34. УЧЕНИКЪТ НЕ ПРЕДИЗВИКВА Един брат, Димитър Шишков, артист в софийския театър, разказва следната случка: „Една година бяхме на турне в град Петрич. Щом пристигнахме в града, тръгнахме да търсим някоя сладкарница, за да не скучаем. Но сладкарница нямаше. Имаше само една кръчма. Отбихме се там няколко души. Стоим и разговаряме.
към текста >>

57. БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

„Ученикът не предизвиква." Брат Димитър Шишков, артист от софийския театър, разказва следната случка.
Каквито нареждания се даваха от Учителя, кой ги разнасяше лично, непосредствено. Дори някой път някой сключвал застраховка, за да може той да си оправдае, че е бил там. Тогава началната застраховка е била 500 лева, но нали братът трябва да свърши някаква работа за дружеството, щом като ходи там. Който е пожертвувателен, дава, само да може той да си оправдае командировката, защото той пък върши Божествена работа. Нали това е интересно? „Ученикът не предизвиква." Брат Димитър Шишков, артист от софийския театър, разказва следната случка. Той е бил после на работа и в бургаския театър, а като пенсионер беше тук, в София, в старческия дом, беше вече много стар. Случката я разказа още преди години, когато беше в театъра в София. Те отиват през лятото на турне в Петрич. Понеже нямало друго заведение при театъра, докато почне представлението, брат Шишков се отбил в близката кръчма да пие една лимонада. Обаче когато влязъл в кръчмата, там бил също един човек, който бил близък с директора на театъра, от техния екип.
към текста >>

Той е бил после на работа и в бургаския театър, а като пенсионер беше тук, в София, в старческия дом, беше вече много стар.
Дори някой път някой сключвал застраховка, за да може той да си оправдае, че е бил там. Тогава началната застраховка е била 500 лева, но нали братът трябва да свърши някаква работа за дружеството, щом като ходи там. Който е пожертвувателен, дава, само да може той да си оправдае командировката, защото той пък върши Божествена работа. Нали това е интересно? „Ученикът не предизвиква." Брат Димитър Шишков, артист от софийския театър, разказва следната случка. Той е бил после на работа и в бургаския театър, а като пенсионер беше тук, в София, в старческия дом, беше вече много стар. Случката я разказа още преди години, когато беше в театъра в София. Те отиват през лятото на турне в Петрич. Понеже нямало друго заведение при театъра, докато почне представлението, брат Шишков се отбил в близката кръчма да пие една лимонада. Обаче когато влязъл в кръчмата, там бил също един човек, който бил близък с директора на театъра, от техния екип. Този човек се подиграл някак с него, като споменал и името на Учителя.
към текста >>

Случката я разказа още преди години, когато беше в театъра в София.
Тогава началната застраховка е била 500 лева, но нали братът трябва да свърши някаква работа за дружеството, щом като ходи там. Който е пожертвувателен, дава, само да може той да си оправдае командировката, защото той пък върши Божествена работа. Нали това е интересно? „Ученикът не предизвиква." Брат Димитър Шишков, артист от софийския театър, разказва следната случка. Той е бил после на работа и в бургаския театър, а като пенсионер беше тук, в София, в старческия дом, беше вече много стар. Случката я разказа още преди години, когато беше в театъра в София. Те отиват през лятото на турне в Петрич. Понеже нямало друго заведение при театъра, докато почне представлението, брат Шишков се отбил в близката кръчма да пие една лимонада. Обаче когато влязъл в кръчмата, там бил също един човек, който бил близък с директора на театъра, от техния екип. Този човек се подиграл някак с него, като споменал и името на Учителя. Брат Шишков отишъл при него със стиснати юмруци и му казал: „Ти ще престанеш ли да се занимаваш с мене или с Учителя?
към текста >>

Понеже нямало друго заведение при театъра, докато почне представлението, брат Шишков се отбил в близката кръчма да пие една лимонада.
Нали това е интересно? „Ученикът не предизвиква." Брат Димитър Шишков, артист от софийския театър, разказва следната случка. Той е бил после на работа и в бургаския театър, а като пенсионер беше тук, в София, в старческия дом, беше вече много стар. Случката я разказа още преди години, когато беше в театъра в София. Те отиват през лятото на турне в Петрич. Понеже нямало друго заведение при театъра, докато почне представлението, брат Шишков се отбил в близката кръчма да пие една лимонада. Обаче когато влязъл в кръчмата, там бил също един човек, който бил близък с директора на театъра, от техния екип. Този човек се подиграл някак с него, като споменал и името на Учителя. Брат Шишков отишъл при него със стиснати юмруци и му казал: „Ти ще престанеш ли да се занимаваш с мене или с Учителя? " Този го боксирал, съборил го на земята. Всичко това се разчува и стига до ушите на директора.
към текста >>

Обаче когато влязъл в кръчмата, там бил също един човек, който бил близък с директора на театъра, от техния екип.
„Ученикът не предизвиква." Брат Димитър Шишков, артист от софийския театър, разказва следната случка. Той е бил после на работа и в бургаския театър, а като пенсионер беше тук, в София, в старческия дом, беше вече много стар. Случката я разказа още преди години, когато беше в театъра в София. Те отиват през лятото на турне в Петрич. Понеже нямало друго заведение при театъра, докато почне представлението, брат Шишков се отбил в близката кръчма да пие една лимонада. Обаче когато влязъл в кръчмата, там бил също един човек, който бил близък с директора на театъра, от техния екип. Този човек се подиграл някак с него, като споменал и името на Учителя. Брат Шишков отишъл при него със стиснати юмруци и му казал: „Ти ще престанеш ли да се занимаваш с мене или с Учителя? " Този го боксирал, съборил го на земята. Всичко това се разчува и стига до ушите на директора. Последният веднага нарежда да се прекъсне турнето, връщат сумите от продадените билети и всички артисти се връщат в София, без да дадат представление.
към текста >>

58. 08 - 24. ПОКРОВИТЕЛСТВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

Нашият мил и симпатичен брат Димитър Шишков, който беше артист, ми разказа следното: „Бяхме на турне с театъра в град Петрич.
Един гражданин отива един път на Изгрева, да чуе една от беседите на Учителя, за да има представа за учението му. След като послушал малко, той нищо не разбрал от говореното, казал на ума си: „Шарлатанин." Учителят в същия миг се обръща към него и му казва така: „Аз не съм шарлатанин, аз уча хората как да живеят." Гражданинът бил поразен от това обстоятелство, че Учителят бил прочел мисълта му и веднага му бил отговорил. Той променил отношението си към Учителя. Това не помня кой ми го разказа. Телепатия от разстояние. Нашият мил и симпатичен брат Димитър Шишков, който беше артист, ми разказа следното: „Бяхме на турне с театъра в град Петрич. Един от приближените на директора на театъра го сварих в кръчмата, единственото място, където хората се събираха на отдих и той почна да се подиграва с Учителя, но аз му се заканих, като си стиснах ръката в юмрук и казах: „Докога ще се занимаваш с мене? " Той дойде в същия момент, боксира ме и ме събори на земята. Туй нещо веднага се занесе на директора и директорът веднага отложи турнето, без да даваме някакво представление. Колкото билети бяхме продали, върнахме парите на хората и веднага натоварихме всичко и се върнахме в София. Цяла нощ пътувахме.
към текста >>

Един от приближените на директора на театъра го сварих в кръчмата, единственото място, където хората се събираха на отдих и той почна да се подиграва с Учителя, но аз му се заканих, като си стиснах ръката в юмрук и казах: „Докога ще се занимаваш с мене?
След като послушал малко, той нищо не разбрал от говореното, казал на ума си: „Шарлатанин." Учителят в същия миг се обръща към него и му казва така: „Аз не съм шарлатанин, аз уча хората как да живеят." Гражданинът бил поразен от това обстоятелство, че Учителят бил прочел мисълта му и веднага му бил отговорил. Той променил отношението си към Учителя. Това не помня кой ми го разказа. Телепатия от разстояние. Нашият мил и симпатичен брат Димитър Шишков, който беше артист, ми разказа следното: „Бяхме на турне с театъра в град Петрич. Един от приближените на директора на театъра го сварих в кръчмата, единственото място, където хората се събираха на отдих и той почна да се подиграва с Учителя, но аз му се заканих, като си стиснах ръката в юмрук и казах: „Докога ще се занимаваш с мене? " Той дойде в същия момент, боксира ме и ме събори на земята. Туй нещо веднага се занесе на директора и директорът веднага отложи турнето, без да даваме някакво представление. Колкото билети бяхме продали, върнахме парите на хората и веднага натоварихме всичко и се върнахме в София. Цяла нощ пътувахме. Сутринта бързам да отида на Изгрева, за да слушам беседата.
към текста >>

59. 11 - 9. ВЪЗПОМЕНАНИЕ ЗА ГЕОРГИ РАДЕВ

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

На планината с него, на концерта с него, на опера с него, на театър с него.
Вече когато се сближихме и станахме като приятели и виждаха в него човека. За него ще кажа, той държеше за изработените качества в човека, висшето образование, тези работи може допълнително да ги получиш, да работиш, но да се изработиш като човек, това е целта. Това за мен е Жорж Радев. Аз, като дойдох от началото, мина ли от таз страна, видя ли го с някого, понеже Жорж е много интелигентен човек, аз хооп, стеснявах се от него. Той обаче идваше у нас, в моята квартира, с баща ми бяхме и така спонтанно, непринудено се развиха отношенията ни. На планината с него, на концерта с него, на опера с него, на театър с него. Аз уличния живот не познавам. В.К.: Той, Жорж сега кога е роден? Верка; Той е 1900 година, на 12 септември. В.К.: Къде е роден? Верка: В Пловдив.
към текста >>

Верка: A, не за еднообразие, аз въобще мога да се разнообразя - и на театър, аз други работи нямам, ходя на планината.
Тя е завършила във франция, какво е завършила тя, френска филология, мисля, и цялото семейство говорят езици, майка му, една фина жена беше. Как да кажа, живея с неговия хубав образ и през вековете аз ще падам ще ставам, ще гледам да го настигна малко. Поне да се приближа малко. А, силата ми след него остана малко. В.К.: Еднообразно. Верка: A, не за еднообразие, аз въобще мога да се разнообразя - и на театър, аз други работи нямам, ходя на планината. Там ми е разнообразието на мен. В.К.: Той е завършил гимназия? Верка: В Пловдив. А университета тука е записал. Но той от Пловдив знае Учителя.
към текста >>

60. 11 - 10. ДУХ НА ВОИН, ДУША НА ДЕВОЙКА

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Верка: Но аз бях с него на планината, на концерт, на театър и на опера.
В.К.: Това в неговата стая ли е? Виждаме го с една голяма книга да чете Жорж. Някаква много голяма книга тука чете. Вероятно е в неговата стая. Как протичаше вашето приятелство? Верка: Но аз бях с него на планината, на концерт, на театър и на опера. Това ни беше животът. Уличният живот не го познавам. В.К.: Сега искам друго да ви питам. Той Учителят му е дал „Наука и възпитание" да преработи. Верка: „Наука и възпитание" - направи второто издание.
към текста >>

61. 12 - 42. КОЛЮ КАИШЕВ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Той като ни видя, искаше на някой театър да ни заведе, на някоя опера да ни заведе.
Викам: „Тате, мамо, елате." И като взех да прибирам едно друго, намерих едно листче и на него написано: „Дано да съм ви оставил нещо от Учителя." Никога няма да забравя и такава радост изпитах. И Добри, щото бяхме го изпратили и четиримата - и майка ми, и баща ми, и Добри, и аз. Та дано съм ви оставил нещо от Учителя. А то преди да го прочета това, като влязох викам: „Елате бърже в стаята." Аз отивам да изнеса и да пренеса дрехи и викам: „Елате да видите ухание." Чудно, такова не ми се е повторило, до такава степен, толкова силно и осезателно беше. След туй дойдохме в София тука с Добри. Той като ни видя, искаше на някой театър да ни заведе, на някоя опера да ни заведе. Викам: „Брат Колю, тук на Изгрева, е най-хубаво край Учителя." В.К.: Той живееше на Изгрева? Надка: Ами не знам сега. Той после се задоми, но преди това не беше още женен. Той на Мара Каишева брат беше, на Аркадий жена му, а на Красимира пък беше вуйчо, но скоро си замина. Той ни разправяше, че 40 дни е постил, 40 дни постил и до такава степен, Учителят е казал: „Кажете му да хапне", обаче той на приятелите там на Борис ли, не знам кои са били приятели, казал в Новоселци, тук някакво село имало: „Ще идете, ще ме заведете и ще ме сложите да поемам влага, без да кусам вода." Да поема вода.
към текста >>

62. 12 - 47. НА КАФЕ ПРИ ВЕРКА КУРТЕВА

Бялото Братство в град Ямбол. Спомени на Йорданка Тодорова Попова.

Пък Жорж взел билети да отиват на театър ли, на концерт ли някъде, казала: „Ама Жорж, боли ме зъбът, не мога." - „Отивай при Учителя.
Но това преди 15 години случай и тя вече беше го забравила. Отива при Учителя и казва: „Учителю, Жорж е болен, ще си замине." Той й казал: „Намери един човек, който да обича Жорж, за да го спасим," И тя казала: „Никой." Нямаше никой. Надка: Защото тя беше единствена, която го обичаше. В.К.: Намери един човек, който да го обича, за да го спасим, да. Надка: Пък като я боли зъб, отива подута. Пък Жорж взел билети да отиват на театър ли, на концерт ли някъде, казала: „Ама Жорж, боли ме зъбът, не мога." - „Отивай при Учителя. - „Ама какво ще ми направи? " - „Бе отивай при Учителя." Отива и казва: „Учителю, много ме боли зъбът и съм надута." - „Тъй ли? " Взема една губерка. „Я дай да го видя." Като се уплашила. Пробиват й зъба по естествен път и изтича гнойта и хоп, на театъра отишли.
към текста >>

Пробиват й зъба по естествен път и изтича гнойта и хоп, на театъра отишли.
Пък Жорж взел билети да отиват на театър ли, на концерт ли някъде, казала: „Ама Жорж, боли ме зъбът, не мога." - „Отивай при Учителя. - „Ама какво ще ми направи? " - „Бе отивай при Учителя." Отива и казва: „Учителю, много ме боли зъбът и съм надута." - „Тъй ли? " Взема една губерка. „Я дай да го видя." Като се уплашила. Пробиват й зъба по естествен път и изтича гнойта и хоп, на театъра отишли. В.К.: Ама Учителят го пробива. Надка: Не бе. Той само една губерка извадил и казал. „Дай да го пробием." И в това време той протича. И казал: „Той се проби.
към текста >>

63. 20 - 9. ПИСМА НА ЙОРДАНКА ПОПОВА ДО ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Това не съм го направила подробно, струваше ми се нескромно, но щом е така, братята на дядо ми по майка - Симеон Райков, следвал драматургия в Женева, е бил първият директор на театър „Сълза и смях.
Д-р Кръстев, Забавих малко изпращането на материалите, защото търсих една снимка от времето на стажантството на майка ми в Панагюрище с братска група повече от младежи. Аз имам много други материали и ми е трудно да намеря нещо, което не ми е необходимо. Ще продължавам да търся. Изпращам Ви снимка пак от Панагюрище на Боян Боев от млади години. Направи ми впечатление, че в книгата братята и сестрите дават свединия и за рода си. Това не съм го направила подробно, струваше ми се нескромно, но щом е така, братята на дядо ми по майка - Симеон Райков, следвал драматургия в Женева, е бил първият директор на театър „Сълза и смях. Дядо ми по майка е обучавал първия български набор с руски офицери в Котел и т.н. Й. Попова
към текста >>

64. 18. РАБОТЕТЕ С ЛЮБОВ

ТОМ 12

Вие играете в някой театър една роль[1], например слуга сте.
Вие всинца го съзнавате, знаете, но казвате, че не му е време сега. Това е мъчно служене. Трябва училище. Вие се спъвате, когато искате да служите на Бога. Трябва да се освободите от положението си и да не казвате: „Ние сме жени.“ Мъжете искат да служат на Бога и те казват: „Ние сме мъже.“ Децата искат да служат на Бога, казват: „Ние сме деца.“ Учителите искат да служат на Бога, но казват: „Ние сме учители.“ Това е едно временно положение, дадено ви само за да научите известни уроци от него. Вие играете в някой театър една роль[1], например слуга сте. Тя ви е дадена, за да научите тази роль, защото във всяка роль има особени черти, характеристика, която трябва да изучите, но вие нито сте едното, нито другото, което представяте на сцената. Като жена сте дошли само за да научите тази роль. В какво стои жената, вие това изкуство още не сте го научили, т.е. не че не го знаете, но сега го учите. Някой, който ви гледа отвън, ще каже: „Това жена ли е?
към текста >>

65. 21. СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ДУХА

ТОМ 12

Трябвало да го посрещнат в Дания или Холандия в един театър.
Сега, защо да не си дадат ръката - може да си подигнат духа. Всички жени, ако се съединят, още по-лесно може да го подигнат. А сега всяка една от вас казва: „Аз да бъда първата! “ И тогава вашето положение мяза, аз съм превождал и друг път този пример - слабата ви страна на неразбиране. В Европа отива на едно място един германски княз. Трябвало да го посрещнат в Дания или Холандия в един театър. И в града избрали 12 от най-хубавите жени, най-красивите, да го посрещнат. А между тия 12 трябвало да изберат една, която да му поднесе букет. Сега, коя ще бъде? Решили да гласуват. И в кутията намерили 12 билетчета с 12 имена - всяка една е гласувала за себе си.
към текста >>

66. 33. ПЪТИЩА НА МЪДРОСТТА

ТОМ 12

В театъра млади хора на 20 години се дегизират като старци.
Въпреки че остарявате, не вярвайте в остаряването. Въпреки че умирате, не вярвайте в смъртта. В какво трябва да вярвате? Казвате: „Аз не го ли виждам това? “ Че ако аз дегизирам някого, че го направя стар, тогава трябва ли да повярвам, че е стар? В театъра млади хора на 20 години се дегизират като старци. Вярваш, докато си на сцената, но като слезеш, не си вече стар. Кажете си: „Ние сме актьори и условията на актьорството изискват да сме стари и ние сме стари.“ Актьорството изисква някой път да плачем, но ние не сме плачливи. С четири реда сълзи плачеш. Кой би повярвал на онези сълзи на актьора? Същественото е да дойдем до искрения живот.
към текста >>

67. 6. ПАША РАЗРЕШАВА РУСКИЯ ВЪПРОС ЗА САМОЖЕРТВАТА

Гена Папазова

А там беше ветеринарната лечебница, където сега е паркът, дето са клозетите на театъра.
" Там не можеш да излезеш от селото." И все пак ние тръгнахме за там, за Зеленка, не знам дали стигнахме до Зеленка. Не вървяхме, а плувахме в снега и понеже много енергия, много топлина се отделяше, снегът се стопи по нас, ние се намокрихме и се връщаме. Като се връщаме, тука замръзнахме и дрехите ни станаха като малаков, т.е. един звънец, което са нашите крака. Аня работеше още тука на 5-та прогимназия и сигурно е имало някакво съвещание вечерта, иначе не знам как тя ни е срещнала. А там беше ветеринарната лечебница, където сега е паркът, дето са клозетите на театъра. Тази част, до реката на запад. И бяха едни локви, една воня. Аня отива значи насам, пък ние се връщаме и после разправя: „Виждам, вика, някакви плашила. А когато наближих, вика, те били моите." Те били моите. Какво бе и т.н.
към текста >>

68. 2. КРАТКА АВТОБИОГРАФИЯ

Милка Говедева

Магдалина Стефанова Григорова

Особено голяма роля изигра върху моето политическо оформление Димитър Христов, така наречен Ляпчето, получил тоя прякор като артист в работническия театър, където се осмиваше навремето министъра Ляпчев.
От младежите - Ляпчето, Г. Узунов и др. Нямаше други жени освен мен по него време активисти, напразно някои сега си приписват, бяха страхливи и се подмазваха на работодателите си. За съжаление, много се накичиха след 9.09.1944 година с такива ордени. Не мога това да го премълча, бие ми в очите, като слушам някои такива. Особено голяма роля изигра върху моето политическо оформление Димитър Христов, така наречен Ляпчето, получил тоя прякор като артист в работническия театър, където се осмиваше навремето министъра Ляпчев. Той беше и много добър поет и фотограф. Същият впоследствие ме вербува в Комсомола. Може би не е тука мястото, но страшно съм възмутена като слушам някой бил ремсист, тоя големи заслуги имал. Държа да кажа, че Ремса по него време беше легална организация и се ръководеше от KMC, както РП беше легална и се ръководеше от КП. Това не са сегашният Комсомол, който насила ги карат да влизат в него, това беше най-бойката младежка организация, която може да се каже и съзнателно, и сляпо, строго до смърт привеждаше задачите на Партията в изпълнение.
към текста >>

69. 6. НАТАЛИЯ ЧАКОВА

БОЖИСЛАВА ПАНТЕЛЕЕВА КАРАПЕТРОВА

Не винаги под белите коси се крие Доброто." В беседа Учителят казва: „Белите коси са израз на чистота, но вие незаслужено ги носите, като перуки от театъра сте ги наложили на главите си." Относно женитбата.
Друг път се разговаряхме с нея за белите коси. По този повод тя ми разказа случка с д-р Методи Константинов. При слизане от трамвая, той дава път на една възрастна жена с бели коси, но си наранява по някакъв начин крака. Отива при Учителя и Му разказва за случилото се. Учителят му казал: „Небето с това ти е показало да не даваш път на злото. Не винаги под белите коси се крие Доброто." В беседа Учителят казва: „Белите коси са израз на чистота, но вие незаслужено ги носите, като перуки от театъра сте ги наложили на главите си." Относно женитбата. Веднъж Наталия вървяла с Учителя и на ум си казала: „Няма да се женя, но все пак какво ли би казал Учителят по този въпрос? " Учителят веднага отговорил гласно на мисълта й: „Хубаво нещо е да се ожени човек, но още по-хубаво е да не се жени. Току виж, че мъжът ти замине за другия свят и ти вместо да се грижиш само за себе си, ще трябва да мислиш за още две деца." Учителят направо е предсказал какво ще й се случи, ако се ожени. ..Женитбата не е за всеки, казвал Той. Ако ти е определено да се ожениш и не се ожениш, ще умреш млад.
към текста >>

70. 2. „И ХРИСТОС БЕШЕ ДЪРВОДЕЛЕЦ

Естирка Иванова Димитрова

Тогава тя се помещавала в сградата на днешния Народен театър.
2. „И ХРИСТОС БЕШЕ ДЪРВОДЕЛЕЦ" П. Карапетров завършил столарско училище в град Пазарджик. След това дошъл в София и започнал работа като декоратор в операта. Тогава тя се помещавала в сградата на днешния Народен театър. Тази работа много му допадала. Обичал да рисува, да сглобява отделните детайли от дърво, но от всичко най-много му харесвала хубавата музика, която слушал. За съжаление не можал да остане дълго там, тъй като външният му вид се оказал твърде привлекателен за балерините. Те имали свободно държание, по няколко го преследвали, наричали го „Дориан Грей" и се опитвали всячески да се сближат с него. Всичко това било в разрез с разбиранията на баща ми и така той напуснал работата си като декоратор.
към текста >>

71. 5. ПРЕДСКАЗАНИЕТО СЕ СБЪДВА - Естирка Иванова Димитрова

Влязох на 35 години в братството и с влизането си в братството отказах се от кино, театър, забави и т.н.
Много се радвах и непрекъснато ходих у Запрянови. Отвам при баба Тода, при дядо Тодю, те бяха много хубаво семейство. Аз много съм доволна от тях, нали. Запрян е по-млад и неговият живот е по-друг, нали той си отива при по-младите. Но за събранието бяхме аз и една друга жена - по- млади, всичко друго беше възрастно. Влязох на 35 години в братството и с влизането си в братството отказах се от кино, театър, забави и т.н. Нито в ресторанти, когато отиваха нашите от завода. Казвам: Не, аз съм влязла в едно велико учение, за което всичко друго хвърлям. Всички книги хвърлих, освен беседите и до днес чета само беседите. Нищо друго не ме интересува. Нито вестници и списания, нищо друго.
към текста >>

72. 5. ДИМИТРИЧКА АНТОНОВА

Николина Шарова

Един ден отива на театър.
Ние се познаваме с Димитринка, още аз бях в прогимназията и още оттогава я наричахме „поете". Това беше нашето обръщение към нея. „Поете", да. Тя обожаваше Андерсен. Аз също. Един ден отива на театър. Дават „Идиот" от Достоевски, обичаше много руската литература, северните писатели. Тя наистина носеше нещо северно, така тези старинните саги, старинните техни, ех... Понякога я наричах: „Ти приличаш на някакво гномче". Много беше интересен човек. Много поетичен човек.
към текста >>

73. 2. БИОГРАФИЧНИ ДАННИ

Преслав Кършовски

Театрален художник ( с конкурс ) в театъра на град Пловдив през 1934 - 1935 г.
в ръководството като секретар, касиер, подпредседател, председател на стопанския съвет, председател на секциите: живопис, графика, приложно изкуство и критика. Един от основателите на дружеството на новите художници - негов секретар. Председател на Секцията на българските художници при Българо- съветското дружество след 9.09.1944 г. Председател на Клуба на българите, завършили висши учебни заведения в Полша пред 9.09.1944 г. Секретар и подпредседател на Българо-полския комитет след 9.09.1944 г. Театрален художник ( с конкурс ) в театъра на град Пловдив през 1934 - 1935 г. Театрален художник в театъра на град Варна през 1936-1937 г. Театрален художник-проектант и ръководител на художествените ателиета в Народния театър и опера от 1938 до 1948 г. в София. Организатор и директор на Националната художествена галерия от 1950 г. до 1957 г.
към текста >>

Театрален художник в театъра на град Варна през 1936-1937 г.
Един от основателите на дружеството на новите художници - негов секретар. Председател на Секцията на българските художници при Българо- съветското дружество след 9.09.1944 г. Председател на Клуба на българите, завършили висши учебни заведения в Полша пред 9.09.1944 г. Секретар и подпредседател на Българо-полския комитет след 9.09.1944 г. Театрален художник ( с конкурс ) в театъра на град Пловдив през 1934 - 1935 г. Театрален художник в театъра на град Варна през 1936-1937 г. Театрален художник-проектант и ръководител на художествените ателиета в Народния театър и опера от 1938 до 1948 г. в София. Организатор и директор на Националната художествена галерия от 1950 г. до 1957 г. Преподавател по плакат във Висшия институт по изобразителни изкуства „Николай Павлович" от 1951 до 1954 г.
към текста >>

Театрален художник-проектант и ръководител на художествените ателиета в Народния театър и опера от 1938 до 1948 г.
Председател на Секцията на българските художници при Българо- съветското дружество след 9.09.1944 г. Председател на Клуба на българите, завършили висши учебни заведения в Полша пред 9.09.1944 г. Секретар и подпредседател на Българо-полския комитет след 9.09.1944 г. Театрален художник ( с конкурс ) в театъра на град Пловдив през 1934 - 1935 г. Театрален художник в театъра на град Варна през 1936-1937 г. Театрален художник-проектант и ръководител на художествените ателиета в Народния театър и опера от 1938 до 1948 г. в София. Организатор и директор на Националната художествена галерия от 1950 г. до 1957 г. Преподавател по плакат във Висшия институт по изобразителни изкуства „Николай Павлович" от 1951 до 1954 г.
към текста >>

74. 3. ЖИВОПИСЕЦ, ГРАФИК, СЦЕНОГРАФ

Преслав Кършовски

Кършовски започва творческия си път като сценограф в Пловдивския театър (1934-1935), където оформя пиесите „Ромео и Жулиета", „Албена", „Майстори", „Червената Мелница", „Престъпление и наказание" и др., а в периода 1936-1937 г.
От 1950 до 1957 г. е директор на НХГ. Преподава плакат във ВИИИ „Н. Павлович" (1951-1954). Организира самостоятелни изложби в София, Краков, Варшава, Будапеща, Прага и др., юбилейна изложба в София (1975). Кършовски започва творческия си път като сценограф в Пловдивския театър (1934-1935), където оформя пиесите „Ромео и Жулиета", „Албена", „Майстори", „Червената Мелница", „Престъпление и наказание" и др., а в периода 1936-1937 г. във Варненския театър - „Кин", „Ана Каренина", „Бащи и синове". От 1938 до 1948 г. Кършовски е художник-проектант, изпълнител и ръководител на художественото ателие на драмата и операта в Народния театър, София. Тук създава декорите и костюмите за оперите „Марта" (1941-1942), „Евгений Онегин" (1946), „Лучия ди Ламермур" (1947), „Саламбо" (след смъртта на Пенчо Георгиев, 1940); балетите „Поетът-принц" (1940-1941), „Прометей" (1944-1945), „Копелия" (1944-1945); драмите „Сид" (1940-1941), „Когато вятърът си играе" (1941-1942), „Луди млади" (1946), „Блатото" (1947), „Инспекторът дошъл" (1947), „Немци" (19501951) и др. Преслав Кършовски създава редица живописни и графически творби, плакати, рисунки и илюстрации в почти всички жанрове и техники.
към текста >>

във Варненския театър - „Кин", „Ана Каренина", „Бащи и синове".
е директор на НХГ. Преподава плакат във ВИИИ „Н. Павлович" (1951-1954). Организира самостоятелни изложби в София, Краков, Варшава, Будапеща, Прага и др., юбилейна изложба в София (1975). Кършовски започва творческия си път като сценограф в Пловдивския театър (1934-1935), където оформя пиесите „Ромео и Жулиета", „Албена", „Майстори", „Червената Мелница", „Престъпление и наказание" и др., а в периода 1936-1937 г. във Варненския театър - „Кин", „Ана Каренина", „Бащи и синове". От 1938 до 1948 г. Кършовски е художник-проектант, изпълнител и ръководител на художественото ателие на драмата и операта в Народния театър, София. Тук създава декорите и костюмите за оперите „Марта" (1941-1942), „Евгений Онегин" (1946), „Лучия ди Ламермур" (1947), „Саламбо" (след смъртта на Пенчо Георгиев, 1940); балетите „Поетът-принц" (1940-1941), „Прометей" (1944-1945), „Копелия" (1944-1945); драмите „Сид" (1940-1941), „Когато вятърът си играе" (1941-1942), „Луди млади" (1946), „Блатото" (1947), „Инспекторът дошъл" (1947), „Немци" (19501951) и др. Преслав Кършовски създава редица живописни и графически творби, плакати, рисунки и илюстрации в почти всички жанрове и техники. Негови по- значителни творби са „Меценати" (1930, гравюра на дърво), „Автопортрет" (1931, м.б., НХГ), „Портрет на госпожа Кършовска" (1939, пастел), „Соледад" (1939, м.б.), „Автопортрет" (1940), „При гара Бойчиновци" (1948), „Звеноводката Павлина от ТКЗС - с.
към текста >>

Кършовски е художник-проектант, изпълнител и ръководител на художественото ателие на драмата и операта в Народния театър, София.
Павлович" (1951-1954). Организира самостоятелни изложби в София, Краков, Варшава, Будапеща, Прага и др., юбилейна изложба в София (1975). Кършовски започва творческия си път като сценограф в Пловдивския театър (1934-1935), където оформя пиесите „Ромео и Жулиета", „Албена", „Майстори", „Червената Мелница", „Престъпление и наказание" и др., а в периода 1936-1937 г. във Варненския театър - „Кин", „Ана Каренина", „Бащи и синове". От 1938 до 1948 г. Кършовски е художник-проектант, изпълнител и ръководител на художественото ателие на драмата и операта в Народния театър, София. Тук създава декорите и костюмите за оперите „Марта" (1941-1942), „Евгений Онегин" (1946), „Лучия ди Ламермур" (1947), „Саламбо" (след смъртта на Пенчо Георгиев, 1940); балетите „Поетът-принц" (1940-1941), „Прометей" (1944-1945), „Копелия" (1944-1945); драмите „Сид" (1940-1941), „Когато вятърът си играе" (1941-1942), „Луди млади" (1946), „Блатото" (1947), „Инспекторът дошъл" (1947), „Немци" (19501951) и др. Преслав Кършовски създава редица живописни и графически творби, плакати, рисунки и илюстрации в почти всички жанрове и техники. Негови по- значителни творби са „Меценати" (1930, гравюра на дърво), „Автопортрет" (1931, м.б., НХГ), „Портрет на госпожа Кършовска" (1939, пастел), „Соледад" (1939, м.б.), „Автопортрет" (1940), „При гара Бойчиновци" (1948), „Звеноводката Павлина от ТКЗС - с. Мирково" (1952, м.б.), „Маруся" (1961), „Дете" (1962), „Дъждовен ден в Земен" (1962) и др. В своите творби Преслав Кършовски влага социална тенденция, особено през 30-те години - „Погребение" (1936), и след 1944 г.
към текста >>

75. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 581-600

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

598 Когато ученикът държи изпит, той на театър и забавления не може да върви, ще се отвлече, ще пропадне.
Двата пътя. 595 Най-лесния път, с най-мъчните методи - той е пътя на Любовта, а най-мъчния път с най- лесните методи, той е пътя на Мъдростта. Развитие. 596 Докато душата не завърши своето развитие, Любовта е отвън; след това иде от вътре. Разсъждаване. 597 Ако човек не знае да разсъждава, той може да осакати себе си. Всеки трябва да взема туй, което може да издържа. Изпит. 598 Когато ученикът държи изпит, той на театър и забавления не може да върви, ще се отвлече, ще пропадне. Правило: 599 Когато минаваш през трудно място, едно трябва да мислиш. Умът ти трябва да е концентриран върху важното. Любовта. 600 Любовта в даден момент може да се прояви само в едно лице, и то само за една секунда; за туй за Любовта не всякога има условия. За да се прояви Любовта, цялата вечност трябва да вземе участие.
към текста >>

76. VI част ЕДНА СТРАННА ОПИТНОСТ НА ЕДИН ОКУЛТЕН УЧЕНИК НА ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО

САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

ТОМ 14

- Да, но аз мисля, че съм на театър, но публика няма.
Но Учителят и аз се различаваме. - По какво се различавате? - По светлината си, светлината на Учителя е необятна, тя прониква моята светлина, а аз съм един лъч прав. Аз прониквам вашата светлина. Разбрахте ли ме сега? - Да, но аз мисля, че съм на театър, но публика няма. - (Добрият се смее.) Ти питай Учителя, като дойде, през 1899 кой е донесъл писмото. Да, когато ви казвам ония думи, пак е грубо, вие ще разберете съвсем криво. Мен вашият живот не ме интересува, знаеш в какво отношение? Представете си, че вие отивате да добиете едно голямо наследство и ще се спрете ли в същия момент, когато трябва да пристигнете? Тъй вашият живот не може да влезе в мен, да ме интересува.
към текста >>

77. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

ТОМ 14

Когато е посетила една пиеса на Народния театър - „Бедността не е порок", тя излиза от театъра, целува една от стените му и си отива с едно просветление.
В тази книжка са идеите, мислите на нейния живот, на които тя е получила отговор и тези истини, които той й е давал, сега ги отхвърля. Тя искала да умре и една сестра я намира край езерото. „Защо? " се пита тя. А между това Учителят приема подаръци: чорапи, ризи, сладка баница, дрехи, приема с усмивка - благодарност, а тази книжка, която е написала с цената на своя живот, той отхвърля категорично. Тя била готова за печат едва след 7 години и тя разбира причината за отхвърлянето на книгата. Когато е посетила една пиеса на Народния театър - „Бедността не е порок", тя излиза от театъра, целува една от стените му и си отива с едно просветление. Тя е млада и ще се развие в нея гордостта при успеха, на човека неминуемо се развива чувството на гордост, надмощие над другите, а славата е опасна. Пазел я от злобата и ревността на окръжаващите. След още 7 години в живота й се явява един ученик, на когото тя поднася книжката и той възхитен казва: „Тя трябва да бъде напечатана." И още на другия ден започва с един брат изглаждането и напечатването й. Стиховете са били 4000, а след изглаждането са останали само 500. Участвал брат Боев в това изглаждане.
към текста >>

78. 22. ЖЕНИТБА И ДОМ

Николай Дойнов

Нейният брат, на Дора Карастоянова, се беше оженил за една артистка от театъра и след това се разведе.
Най-после, когато бях вече скочил в чебура един ден Учителят ни идва на гости в тази пределно скромна дъсчена стаичка. Потънах в смут и срам, че Учителят ни намира в такава обстановка. Погледна ме след това и ми каза: „Ние ще ти дадем къща". Разбрах вече, че Те разумните Братя над нас, ще ме подпомогнат, да имам жилище. Стана наистина чудо и за много малко време, аз и семейството ми имахме вече жилище, дом, къща. Нейният брат, на Дора Карастоянова, се беше оженил за една артистка от театъра и след това се разведе. Брат й се казваше Борис Карастоянов и имаше къща край Семинарията. И след като се разведе, после се ожени за друга. И в този си устрем за къщи, разтичва се той, с голяма енергия, намери едно място, където е сега къщата ми. Откупиха мястото от Григор Василев - демократ, от партията на демократите и голям партиен деятел. Реши да се строи и ме извика, и разделихме мястото на две - задната част на него, предната част на мен.
към текста >>

79. 87. РАБИНДРАНАТ ТАГОР В СОФИЯ И УЧИТЕЛЯ

Николай Дойнов

Той изнесе своята беседа в салона на Оперетния театър, до паметника на Левски.
Ние казахме вече, че след Първата световна война заедно с добрите подтици на човешкият род към справедливост, добри и нови отношения между хората, подтика към мистичното и по-духовното, се надигна и злото - жаждата към деспотизъм, устрема за оправяне на света чрез камшик и милитаристични похвати. Всичко това тласкаше света към нова война. Древна мъдрост казва: „Когато фенерът свети, най-тъмно е под него". На 17 ноември същата година - 1926 г., Тагор дойде и в България. Народът го посрещна с възторг и братска топлота. Той изнесе своята беседа в салона на Оперетния театър, до паметника на Левски. В този ден всички улици около този театър бяха задръстени от народ, жадни да видят и поздравят най-сърдечно в родината ни високия гост. В салона както разбрах, са могли да бъдат и да го слушат само тези, които са имали специални покани. Бях и аз един от многото посетители там около театъра и само отдалеч, можах да видя един човек с ореола на Мъдростта и Добротата. Това събитие естествено се отрази и развълнува Изгрева. Коментирахме оживено в най-благоприятна светлина събитието.
към текста >>

В този ден всички улици около този театър бяха задръстени от народ, жадни да видят и поздравят най-сърдечно в родината ни високия гост.
Всичко това тласкаше света към нова война. Древна мъдрост казва: „Когато фенерът свети, най-тъмно е под него". На 17 ноември същата година - 1926 г., Тагор дойде и в България. Народът го посрещна с възторг и братска топлота. Той изнесе своята беседа в салона на Оперетния театър, до паметника на Левски. В този ден всички улици около този театър бяха задръстени от народ, жадни да видят и поздравят най-сърдечно в родината ни високия гост. В салона както разбрах, са могли да бъдат и да го слушат само тези, които са имали специални покани. Бях и аз един от многото посетители там около театъра и само отдалеч, можах да видя един човек с ореола на Мъдростта и Добротата. Това събитие естествено се отрази и развълнува Изгрева. Коментирахме оживено в най-благоприятна светлина събитието. Когато и аз изказах своето впечатление, за_знаменития човек на Доброто, гледах лицето на Учителя, то светеше в един израз на благоговение, пред този пратеник на светлината, дошъл и той да покаже на народите от Европа, пътя на спасението от надвисналата го чудовищна беда.
към текста >>

Бях и аз един от многото посетители там около театъра и само отдалеч, можах да видя един човек с ореола на Мъдростта и Добротата.
На 17 ноември същата година - 1926 г., Тагор дойде и в България. Народът го посрещна с възторг и братска топлота. Той изнесе своята беседа в салона на Оперетния театър, до паметника на Левски. В този ден всички улици около този театър бяха задръстени от народ, жадни да видят и поздравят най-сърдечно в родината ни високия гост. В салона както разбрах, са могли да бъдат и да го слушат само тези, които са имали специални покани. Бях и аз един от многото посетители там около театъра и само отдалеч, можах да видя един човек с ореола на Мъдростта и Добротата. Това събитие естествено се отрази и развълнува Изгрева. Коментирахме оживено в най-благоприятна светлина събитието. Когато и аз изказах своето впечатление, за_знаменития човек на Доброто, гледах лицето на Учителя, то светеше в един израз на благоговение, пред този пратеник на светлината, дошъл и той да покаже на народите от Европа, пътя на спасението от надвисналата го чудовищна беда. Тагор не се срещна с Учителя. А защо?
към текста >>

80. 97.ИЗБИРАНЕ НА ВЪРХОВЕН БРАТСКИ СЪВЕТ

Николай Дойнов

Тодорица Панталеева Карастоянова

Централната гара в Русе, хотел „Тримонциум" в Пловдив, Сатеричният театър в София, Министерството на транспорта и много други.
Борис Николов - висок, строен Слънчев тип, голямо чело, чело на големи идеи и планове. Изразът на лицето му носеше белезите на интелигентност, темпераментност, честност, грижовност и добра обхода. Беше завършил висше образование по естествените науки, но се посвети като майстор по мозайките в строящите се постройки. За него казваха, че по-голям майстор в този занаят няма. Мозайките на много представителни сгради в София и провинцията са негово дело. Централната гара в Русе, хотел „Тримонциум" в Пловдив, Сатеричният театър в София, Министерството на транспорта и много други. Той беше участник във всички братски инициативи. Паша Теодорова - нисичка, добре сложена сестра, с ценни качества, като интелект и характер. В обходата си - отмерена и с умение да изчаква своя събеседник, тъй като обичаше да говори, за да го прикове със своята необорима логика. Беше завършила химия и е била учителка известно време по тоя предмет в една от софийските гимназии. Отлична стенографка, една от трите стенографки на беседите.
към текста >>

81. I. ПЪТ СРЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО НА ЖИВОТА

Тодорица Панталеева Карастоянова

Но тогава изгоря театъра и си помислих, че щом е изгорял, значи работата спира.
Всички деца на родителите ми станаха музиканти. Брат ми Борис, сестра ми Анастасия, или Сийка и аз Дора, работихме в операта и бяхме хористи в хора при операта. Преди да завърша гимназията постъпих в Музикалното училище. И дори го сънувах нощес онзи, който бе причина да постъпя в Музикалното училище. Издържах изпита като хористка и ме приеха. Но тогава изгоря театъра и си помислих, че щом е изгорял, значи работата спира. Веднъж ме среща хор-майстора и ме пита: „Карастоянова, защо не идваш? " - „Къде да идвам, нали операта изгоря? " - „Ама, ние работим". И аз повторно отидох при тях. И там останах 20 години, докато се пенсионирам.
към текста >>

А първата му съпруга се казваше Милка Ставлийска, която беше драматична артистка в Народния театър.
Беше оставил булката в кревата и беше дотърчал при мене. Този случай го разказвам, защото беше свързан с една родова карма, при което Учителят ми каза „Ти ще решиш". И така го решихме. А какво излезе от всичко това? - това го разказах. А първата му съпруга се казваше Милка Ставлийска, която беше драматична артистка в Народния театър. Какво му прави, що му прави та го побърка, не се узна и досега. А сега ще разкажа за моята рождена сестра Анастасия. Казвахме я Сийка. Порасна, израстна като много голяма красавица. По-красива нямаше в София.
към текста >>

А се канеше да стане кинозвезда, уж да стане артистка в този или онзи театър, или да бъде солистка в операта.
Не беше само много красива, но беше много артистична, с голямо излъчване и привличаше мъжете, и се лепяха по нея като мухи на мед. А беше много музикална и с много красив глас, с красива стройна фигура и привлекателна като фигура и жена. При толкова много качества и талант - не можа да направи музикална кариера. Но това не беше само до характера, но имаше и нещо друго. Оказа се неудачница. А се канеше да стане кинозвезда, уж да стане артистка в този или онзи театър, или да бъде солистка в операта. Всички останаха като хористки в операта до пенсия, а нея я изгониха. Беше недисциплинирана, закъсняваше на репетиция, своенравна, не се подчиняваше. Където отиваше след преслушване я приемаха с охота, но след време тя се проваляше поради своя характер. А хората, с по-малки качества от нея, успяваха и правеха кариера. Тогава отидох при Учителя и Го попитах защо всичко това се случва с моята сестра Сийка.
към текста >>

82. II. РОДЕНА С ПЕСЕН, ЖИВЯЛА С ПЕСЕН И ПРЕРОДЕНА В ПЕСЕН

На едно представление на операта „Тоска", което бе в „Свободния театър", през времето на почивката на хористите, на антракта, то аз отидох на ул.
Синът на Голов ми каза: „Твоето място е при нас". Учудих се, кое е това място и той ми даде необходимите напътствия за адреса на това място. И така аз отидох на това място, а то бе на ул. „Опълченска" N 66. Представиха ме на Учителя и Той ме задържа на обяд в приземния етаж и от тогава започнах да слушам беседите Му. На едно представление на операта „Тоска", което бе в „Свободния театър", през времето на почивката на хористите, на антракта, то аз отидох на ул. „Оборище" да слушам лекция на Учителя, а там беше новия салон на братството. Слушах и се върнах и никой не разбра, къде съм ходила. Но Учителят разбра и каза: „Била си амазонка в предишно прераждане". Тогава си спомних, как като малка обичах да яздя коне и да играя на момчешки игри с децата от махалата. Та бях прескочила от театъра една вечер в салона на ул.
към текста >>

Та бях прескочила от театъра една вечер в салона на ул.
На едно представление на операта „Тоска", което бе в „Свободния театър", през времето на почивката на хористите, на антракта, то аз отидох на ул. „Оборище" да слушам лекция на Учителя, а там беше новия салон на братството. Слушах и се върнах и никой не разбра, къде съм ходила. Но Учителят разбра и каза: „Била си амазонка в предишно прераждане". Тогава си спомних, как като малка обичах да яздя коне и да играя на момчешки игри с децата от махалата. Та бях прескочила от театъра една вечер в салона на ул. „Оборище", за да слушам Учителя. Братството вече бе на „Изгрева" и живота на Школата протичаше по свои вътрешни правила водени от Учителя. Аз обикновено обичах да се усамотявам с китара в ръка, свирех си и си пеех. Веднъж съм полегнала до едно борче и си тананикам, а братята и сестрите са около Учителя на разговор. По едно време Той насочва погледа си към мен и казва: „Нея я викат отгоре, а тя легнала на гърба си и си свири ли, пее ли... " Какво искаше да каже с тези думи, тогава Учителя, аз не разбрах.
към текста >>

83. 5. ОКУЛТНА ЕСТЕТИКА ПОЕЗИЯ, МУЗИКА, ЖИВОПИС, СКУЛПТУРА, ПЛАСТИКА, АРХИТЕКТУРА, ТЕАТЪР И ПР.

Иван Толев

5. ОКУЛТНА ЕСТЕТИКА ПОЕЗИЯ, МУЗИКА, ЖИВОПИС, СКУЛПТУРА, ПЛАСТИКА, АРХИТЕКТУРА, ТЕАТЪР И ПР.
5. ОКУЛТНА ЕСТЕТИКА ПОЕЗИЯ, МУЗИКА, ЖИВОПИС, СКУЛПТУРА, ПЛАСТИКА, АРХИТЕКТУРА, ТЕАТЪР И ПР. (Кратки бележки) "Всемирна летопис", Г. Ill, кн. 5 (I.1924), с. 114-116; "Всемирна летопис", Г. Ill, кн.
към текста >>

84. 56. ОПИТИ ДА МЕ ПРИКОТКАТ ЗА ЖЕНИХ

56. ОПИТИ ДА МЕ ПРИКОТКАТ ЗА ЖЕНИХ Имахме един брат, Митко Сотиров, който много години беше директор на Музикалния театър, на Мичето Златева беше мъж.
56. ОПИТИ ДА МЕ ПРИКОТКАТ ЗА ЖЕНИХ Имахме един брат, Митко Сотиров, който много години беше директор на Музикалния театър, на Мичето Златева беше мъж. 17 години се водиха и после се разведоха. За този развод на Мичето майката е виновна. Тя каза, че Митко имал туберкулоза в гърлото, затуй бил пресипнал и т. н. Пък той е музикален. Майка й постоянно повтаряше: „Остави го, мари, остави го!
към текста >>

85. 1929 година - продължение

Следобед ходихме в Народния театър аз, Еленка, Петър Арабаджиев и още двама наши.
„Духът Божий". Учителят прочете 9 гл. от Матея и се спря на 9 стих: „И рече му: „Дойди след Мене", и той стана и отиде след Него." Няма по-силно изречение от „Дойди след мене." „Онзи, който е тръгнал по пътя на Истината, той всякога е щастлив." „Светията вижда кой човек е в нужда и нему помага." „Всички болести имат духовни причини." „Божиите пътища са неузнаваеми." „Човек трябва да и ма доверие в тези Божествени сили, които Бог е вложил в него." „Христос вьзкресе, Истината донесе" - така трябва да се казва, а не „Христос възкресе- истина възкресе". Сега Христос за едни е възкръснал, за други - не. И много други хубави слова изговори Учителят на тоя ден първи на Великден. Следобед ходихме в Народния театър аз, Еленка, Петър Арабаджиев и още двама наши. Вечерта -на опера: „Севилският бръснар" - комедия. 6.V.1929., понеделник, Изгрев Станахме в 4 ч. Еленка дойде и ме раздигна тревожно, като ми каза, че Учителят заминали и братята, но аз й казах, че ето след няколко минути и аз съм готов. Потеглихме заедно след нея и си вървяхме бавно и разговаряхме. Чак при Симеоново стигнахме Дядо Благо.
към текста >>

86. 1931 година

Ходихме на няколко кина, на оперите „Тоска" и „Летящият холандец", на пиесата „Перлите" пак в Народния театър.
1931 година 1.I.1931 год., четвъртък Прекарах на Изгрева в разговори с разни братя и сестри. Цялата ваканция така мина неусетно. Ходихме на няколко кина, на оперите „Тоска" и „Летящият холандец", на пиесата „Перлите" пак в Народния театър. 13.I.1931 год., вторник Среща с Учителя Запитах Учителя за известни въпроси, на които Той ми даде обширни обяснения. По въпроса за морални и неморални деяния: „Има много неща, които съвременното общество схваща за морални, а други - за неморални. Например красива девица, ако я прегърнеш, и те видят, ще ти кажат: „Това е безнравствено." Но ако тя е изпаднала някъде и е паднала със счупен крак и я понесеш на ръце, като си я прегърнал, всеки ще каже, че ти извършваш едно добро дело." По въпроса за изкушенията: „Без изкушения няма да дойде време да остане човешката душа. Ако те изкушава сега някоя красива, хубава девица. Ожениш се, но впоследствие се явява някоя по-красива жена или друга девица и ти я възлюбиш - ето ти изкушения пак.
към текста >>

87. 1934 година

Сънувах следния сън: Сънувах, че съм някъде в едно здание - театър.
Исках да заспя, но напразно, сънят ми бяга от мене. Седнах и се загърнах в леглото си. Дълго мислих. Ето, унесох се в дрямка. Пак си легнах. Сънувах следния сън: Сънувах, че съм някъде в едно здание - театър. Много деца в театъра, все мои ученици. Беше там и Учителят. Нещо пяхме, свирих с цигулката. Имах още някаква работа с децата, но аз не запомних. Ето, надойдоха приятели, приятелки, братя, сестри.
към текста >>

Много деца в театъра, все мои ученици.
Седнах и се загърнах в леглото си. Дълго мислих. Ето, унесох се в дрямка. Пак си легнах. Сънувах следния сън: Сънувах, че съм някъде в едно здание - театър. Много деца в театъра, все мои ученици. Беше там и Учителят. Нещо пяхме, свирих с цигулката. Имах още някаква работа с децата, но аз не запомних. Ето, надойдоха приятели, приятелки, братя, сестри. Весело насядаха и заговориха.
към текста >>

88. Приложение I. Т. Н. Караваневски Мазаров и творческият дух на българина София, 1940 г.

Г-н Златин замолил веднага настоятелно пред управата на театъра: да се направи всичко възможно, но гласът да не бъде изпуснат и забравен... Това, разбира се, става само срещу 2000 лв.!
През това време аз имах честта да му бъда настойник и да се радвам на труда му непосредствено по някой път. Над главата му виснеше, обаче, един странен тормоз от отговорни лица и некадърници... На сцената изскокна ненавистта! Дали в „Гусла" или в хора на румънската църква, дето пееше между другите и студентът Мазаров, го беше вече дочул главният диригент на Народната ни опера г-н Златин, аз не знам. Знам, обаче, останалото, а именно: че гласът на Мазаров му е твърде много харесал, за да го покани веднага и изслуша на клавира. И в него остава убеждението, че гласът на Мазаров е чуден тенор, от какъвто особено много се нуждаела нашата опера по това време. Г-н Златин замолил веднага настоятелно пред управата на театъра: да се направи всичко възможно, но гласът да не бъде изпуснат и забравен... Това, разбира се, става само срещу 2000 лв.! Стореното си остава само една капка в морето, което бушуваше зле в гърдите на Мазарова. Неговият голям и хубав глас имаше нужда от тласък, от непрестанна градация, от много и разумна авансировка. Това искаше правилното и човешко третиране на този изключителен глас, който можеше и да се загуби при систематическите препречвания или умишлени спъвания. Освен това, една страшна ненавист туряше крак на ритмичните стъпки и вълшебството на днешния Радамес от Аида или Манрико от Трубадур, както и в останалите роли, представени от него... Наричаха го дори „селяндур и дръвник"! Разочарован до болезненост, той се вижда най-после на страшното кръстопътище: към село или към Голгота!
към текста >>

На сцената на българския Народен театър му е поднесен царски орден за заслуга и изкуство.
Официална България не го посреща. Затова пък народът му се радва, макар и в скъпия салон на Зала България. Той е същият: скромният, но вече велик Българин... Тази година го срещна цяла България! Развихрил е той величието на родната си страна по всички посоки на света. Викан е в Рим, в Милано, в Бърно; очакван е в Лондон, Вашингтон и Ню-Йорк. На сцената на българския Народен театър му е поднесен царски орден за заслуга и изкуство. Той е най-после всебългарско величие. Родната съдба сякаш подигна своя пръст из детската му торбичка и казва на всеослушание: „Ти беше отритнат и смазан, но аз те издигам пред очите на целия свят, защото такава е волята на правдата и човечността - такава е волята на непрестанния човешки напредък... " - Ти си добър, за да простиш на всички! Артистът от Народната ни опера г-н Попов каза: „Скъпи колега, ти замина от България незнаен, а се върна именит и прославен. Само усърдието, непоколебимата воля и увереността сочат пътя на твоя изключителен успех. Ние сме горди, че в твоето лице имаме достоен представител в първите европейски театри.
към текста >>

89. VII. Вътрешна индивидуална работа на ученика Пеню Ганев

I. ЧОВЕКЪТ ЗА ТАЗИ РАБОТА

Той играе една важна роля и когато свърши ролята си, театърът се затваря.
Всеки от вас ще се върне при Бога, няма да се мине много време, и ще се върне - след 5 години, след 10 години, след 50 години, след 120 години най-много.[/b] [b]Когато едно дете израсне, къде отива? То отива при възрастните, отива при стария - всички тези форми са в стареца. И старецът не е последната форма. Той е последният актьор на земната сцена. Той е последният, който напуска земната сцена. Той играе една важна роля и когато свърши ролята си, театърът се затваря. И после пак театърът почва с децата. Първото действие. В средата на представлението са възрастните, а при последното действие звънецът удря, хората ръкопляскат и си отиват от театъра и си говорят за онова, което са видели.[/b] [b]Ти не можеш да познаеш една душа, ако не я обичаш. И Бога не можеш да Го познаеш, ако не Го обичаш. И хората не можеш да ги познаеш, ако не ги обичаш.[/b] [b]Вие сега се заблуждавате с външната форма на човека - дрехата, в която човек е облечен.
към текста >>

И после пак театърът почва с децата.
То отива при възрастните, отива при стария - всички тези форми са в стареца. И старецът не е последната форма. Той е последният актьор на земната сцена. Той е последният, който напуска земната сцена. Той играе една важна роля и когато свърши ролята си, театърът се затваря. И после пак театърът почва с децата. Първото действие. В средата на представлението са възрастните, а при последното действие звънецът удря, хората ръкопляскат и си отиват от театъра и си говорят за онова, което са видели.[/b] [b]Ти не можеш да познаеш една душа, ако не я обичаш. И Бога не можеш да Го познаеш, ако не Го обичаш. И хората не можеш да ги познаеш, ако не ги обичаш.[/b] [b]Вие сега се заблуждавате с външната форма на човека - дрехата, в която човек е облечен. Когато човек е облечен в най-хубави дрехи, в дрехите ли е човекът?
към текста >>

В средата на представлението са възрастните, а при последното действие звънецът удря, хората ръкопляскат и си отиват от театъра и си говорят за онова, което са видели.[/b] [b]Ти не можеш да познаеш една душа, ако не я обичаш.
Той е последният актьор на земната сцена. Той е последният, който напуска земната сцена. Той играе една важна роля и когато свърши ролята си, театърът се затваря. И после пак театърът почва с децата. Първото действие. В средата на представлението са възрастните, а при последното действие звънецът удря, хората ръкопляскат и си отиват от театъра и си говорят за онова, което са видели.[/b] [b]Ти не можеш да познаеш една душа, ако не я обичаш. И Бога не можеш да Го познаеш, ако не Го обичаш. И хората не можеш да ги познаеш, ако не ги обичаш.[/b] [b]Вие сега се заблуждавате с външната форма на човека - дрехата, в която човек е облечен. Когато човек е облечен в най-хубави дрехи, в дрехите ли е човекът? Нито в скромните дрехи, нито в хубавите дрехи е човекът; и разните тела, които има човек, са облекла. То е мода.
към текста >>

90. XII. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА в СЛОВОТО НА ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО И ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО В ЧЕЛОВЕЦИТЕ ЗЕМНИ И ПОДЗЕМНИ

в Драматичен театър „София" пред 400 човека бе изнесен концерт-рецитал на „Призванието на Учителя към българския народ".
от рождението на Учителя и 50 г. от заминаването Му (1864 -1944 -1993) организирах голям концерт в дома на Българо-руската дружба пред 400 човека. (Виж „Изгревът" том III, стр. 380). 4. На 22 май 1994 г. в Драматичен театър „София" пред 400 човека бе изнесен концерт-рецитал на „Призванието на Учителя към българския народ". То бе публикувано в отделни брошури и бе раздавано на концерта. След това започнаха концертите, които аз организирах и финансирах към 80-90 % от тях. Виж. стр. 381-383. Така бяха изнесени към 20 концерта до края на 1998 г, като завърши отново с „Призванието". То е публикувано в „Изгревът" том IV, стр. 3-47.
към текста >>

Това ти го казвам аз, с над 50-годишен опит в театъра.
А е дадено от Ангел Елохил на. 8.Х.1898 г. Бяха изнесени 2 концерт-рецитала за Мисията на Славянството: на 29.1.1995 г., както и на 9 март 1998 г. И когато съобщих на народната артистка Виолета Гиндева, която четеше „Призванието", за моето решение, че това е последния концерт, тя ми каза; „Вергилий, ти правиш голяма грешка. Тази публика, която бе дива, необуздана и не искаше да слуша от самото начало, ето сега след толкова концерти тя се укроти, тя се опитоми и вече слуша и не мърда. Това ти го казвам аз, с над 50-годишен опит в театъра. Не я пускай, тази публика, защото отново ще подивее или ще се намери друг, когото да слуша." И това, което каза тя, беше вярно. И така стана. 5. „Изгревът" започна да излиза от 1993 г. и до края на 1998 г, когато приключих с концертите, излезнаха 8 тома. Всеки том беше една епоха и беше с една завършена концепция.
към текста >>

91. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

На излизане за театъра госпожа Петрова ми каза, че нямало да повърнат X.
]. Вечерта си потеглихме с Д. .Маринчев да си отиваме, обаче ме застигна Б. Манов и ме повърна да остана за вечеринката, понеже съм бил нужен зад кулисите да свиря някои номера с цигулката. Останах. Вечерта се събрахме с околийския управител, госпожата му, Угърчинска, Дончев, Динчийска, Каменова и пр. и след вечерянето ни у околийския, отидохме у дома му. На излизане за театъра госпожа Петрова ми каза, че нямало да повърнат X. Григорова, понеже Андреев казал, че била навършила за пенсия. Мен ми стана мъчно и скръбно. На вечеринката аз се измъчих: едно, че не можех да свиря нотите на балерината и друго, цигулката на Монев е разнебитена, беше без колофоний и аз се просто засрамих. В 12 1/2 си потеглих за Равна. Забравих пакет с книги на пътя тук, Равненско землище, и съм си дошел към 2 ч след полунощ.
към текста >>

92. Снимки и бележки към снимките в „Изгревът том XVII

д-р Вергилий Кръстев

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

А на отсрещната страна на езерото, като на амфитеатър древен, са се нареждали приятелите, седели са и са слушали при необикновена акустика.
Елена Хаджи Григорова и Пеню Ганев при Харамията Снимка № 55 Елена Хаджи Григорова с Учителя при езерото Сърцето - 1936 г. Снимката показва панорамата на шестото езеро - „Сърцето". Снимка № 56 Мария Златева свири при „главата" на шестото езеро. Погледнато отгоре, тази „глава" прилича на лъвска глава. На снимка № 57 се вижда добре „главата", която представлява една площадка, на която са свирели музикантите. А на отсрещната страна на езерото, като на амфитеатър древен, са се нареждали приятелите, седели са и са слушали при необикновена акустика. Снимка № 57. Мария Златева свири пред "Главата" на шестото езеро Сърцето - 5. IX. 1932 г. Снимка № 58. Георги Радев, с раницата, Минко Тонев и Елена Хаджи Григорова Снимка № 59.
към текста >>

93. 8. Човек и маймуна (Духовна работа)

V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

По случай конгреса на Радикал-демократическата антанта, който щеше да заседава в Народния театър на 12.
8. Човек и маймуна (Духовна работа) 11.VIII.1933г., петък. Хубаво, слънчево време. Ентусиазирани за духовна работа. По случай конгреса на Радикал-демократическата антанта, който щеше да заседава в Народния театър на 12. същия месец, ний обградихме театъра, като проектирахме най-хубави мисли и пожелания на делегатите от цяла Европа: Да разрешат въпросите в полза на народите, да работят за мира, братството и свободата и да възприемат новите идеи на Бялото Братство. Обградихме к., гр. гр., като ги обсипахме с най-хубави мисли и пожелания за пробуждане на съзнанието на душите, да намерят правия път в живота; да възлюбят Бога и да Му служат; да работят за мира на Земята, за изграждане царството Божие на Земята; за обединението на всичкц духовни сили и за възприемането на новото учение на Великия Учител. Накрая на Б.гр. [Борисовата градина] отворихме една беседи и прочетохме нещо от „Великия закон".
към текста >>

същия месец, ний обградихме театъра, като проектирахме най-хубави мисли и пожелания на делегатите от цяла Европа: Да разрешат въпросите в полза на народите, да работят за мира, братството и свободата и да възприемат новите идеи на Бялото Братство.
8. Човек и маймуна (Духовна работа) 11.VIII.1933г., петък. Хубаво, слънчево време. Ентусиазирани за духовна работа. По случай конгреса на Радикал-демократическата антанта, който щеше да заседава в Народния театър на 12. същия месец, ний обградихме театъра, като проектирахме най-хубави мисли и пожелания на делегатите от цяла Европа: Да разрешат въпросите в полза на народите, да работят за мира, братството и свободата и да възприемат новите идеи на Бялото Братство. Обградихме к., гр. гр., като ги обсипахме с най-хубави мисли и пожелания за пробуждане на съзнанието на душите, да намерят правия път в живота; да възлюбят Бога и да Му служат; да работят за мира на Земята, за изграждане царството Божие на Земята; за обединението на всичкц духовни сили и за възприемането на новото учение на Великия Учител. Накрая на Б.гр. [Борисовата градина] отворихме една беседи и прочетохме нещо от „Великия закон". По него време яви се пред нас циганин с маймуна, която разиграваше без наше желание.
към текста >>

94. 5. Писмо от Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 24.II.1936 г.

V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

Театърът много допринася за културното и всестранно повдигане на човешката душа.
Да седят на твое разположение, сега на тебе искам да пращам. Хайде, довиждане. Мазата се пълни от много, почти от всички страни, с вода. Много ми е трудно - всеки ден груба и излишна работа, да изхвърлям вода. Сега бързам, отивам на опера - „Евгений Онегин" от Пушкин, музика Чайковски. Театърът много допринася за културното и всестранно повдигане на човешката душа. Бъди весел, бъди бодър! Живей със свещените трепети на сърцето и душата, живей над физическия свят! Има кой да те разбира и да мисли за теб!... Искам да хвърчиш от радост и вътрешна пълнота. Довиждане! До скоро виждане.
към текста >>

95. 6. Писмо от Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 22.XI.1936 год.

II. Спомени на Донка Славкова, дъщеря на Ана Шишкова

От 4 ч сутрин се нареждаха пред театъра за билети и по цели дни са стояли, както през време на войната с купоните за хляб пред фурните.
В това пълно послушание проявих и се залових веднага, а за машината мъчно се поддавам. Не съм почнала и нямам твърде желание. Хуберман, царят на цигуларите, с 30 лв. вредих се правостояща и го чух. Два концерта даде с много високи цени и билети за всички нямаше. От 4 ч сутрин се нареждаха пред театъра за билети и по цели дни са стояли, както през време на войната с купоните за хляб пред фурните. Аз от щастливите излязох - без много стоене билетът ми дойде. Когато помагат от горе, лесно става всичко. Тъй че, два образа имам в съзнанието, на двама гении: единият - певец, другият - цигулар, които ми дадоха голям импулс. Те са велики души. Учителят беше на двата концерта на Хуберман.
към текста >>

96. Спомени за милата ми майка Анка Атанасова Шишкова

VI. Очерци за Мара Белчева

Баща ми не я спираше, а даже я караше да взима участие в местния театър.
Тя беше майка на шест деца, образцова учителка при педагогическата гимназия, читалищна деятелка и в тогавашното още женско дружество. Беше членка и на комунистическата партия, а баща ми - също образцов учител, радикал. Спомням си как често се разговаряха по политическите въпроси. Майка ми беше и главна артистка в много пиеси. За ръка ме водеше с нея вечер по репетиции и събрания в клуба на тесните социалисти. Баща ми не я спираше, а даже я караше да взима участие в местния театър. И той вземаше роли, но по-рядко, а вкъщи помагаше при гледането на децата, останали пет живи - четири момичета и едно момче. Аз бях втори номер, а брат ми - трети. Всички бяхме ученолюбиви и отлични ученици. Това беше богатството на родителите ни, а бяхме и за пример по поведение, понеже майка ни много строго държеше и за възпитанието ни в добри обноски и добродетели. През 1918 г.
към текста >>

97. 2. Владимир Полянов. Срещи по дългия път. Мемоарни импресии: кн. 2 - София: Бълг. писател, 1988 г., с. 168-173

По това време той е директор на Народния театър, а сетне директор на Народната библиотека.
В живота й вече отдавна бе намесен Пенчо Славейков. По-скоро тя бе потърсила някаква защита с името на улицата, дето бе избрала да живее, припомняйки високия ранг на убития съпруг и личното си някогашно положение. Защото беше вече съвсем сама и доста позабравена. Отдавна бяха минали годините на връзката й с Пенчо Славейков, чиято оценка на поетичните й опити тя бе помолила след смъртта на своя съпруг. Поетът й е познат, следила е неговото израстване като един от първите поети на страната ни, купувала е всяка негова книга като най-скъпото за нея притежание. По това време той е директор на Народния театър, а сетне директор на Народната библиотека. Но идва на власт тъй наречената народна партия, а като министър на просветата С. С. Бобчев, който не може да забрави някои изказвания на Славейков по време на свикания в София славянски събор. Поетът е за връзка с руския народ, а не с тези, които тъпчат този народ. Съвсем ясно е казал това в една реч, пренебрегнал царе и министри. Бобчев търси случай да уязви поета и издава заповед да бъде преназначен от директор на Народната библиотека за уредник на музея за училищни пособия при Министерството на просветата.
към текста >>

98. V. Писмо до другарката ми

Елена Казанлъклиева

Аз гледах веднъж в театъра една сцена, как една майка е принудена да продава своята дъщеря, само и само да може да живее.
Всичко е настроено против мен и ме дебне всяка минута, за да убие в мене всяка надежда за успех и знание. Като мома - в беди, сама, отритната от всички, аз трябваше да прекарам в мизерия и глад и да понеса ужасни изпитания. Като жена омъжена, бях много измъчена и струва ми се, че животното в ръцете на един добър господар би прекарало много по-добре, отколкото аз с моя робски живот, лишена от всичко нужно за живота. Като майка, аз бях най-онеправданата от всички. Аз приличах не на майка, заслужила да се радва на своите чада, а като продажница, която случайно ражда, и на която грабват детето от ръцете, за да не пречи на играта, на гаврата на ония, които пак ще смучат нейния живот, както змия смуче своята жертва. Аз гледах веднъж в театъра една сцена, как една майка е принудена да продава своята дъщеря, само и само да може да живее. И когато дъщерята родеше някое дете, майката повикваше една жена, която взимаше детето от ръцете й, за да го убие. Аз виждах сърцераздирателния плач на тази нещастна майка и се питах: „Не е ли моят живот сроден с този на тази страдаща майка? Не са ли еднакви мъките, чувствата нейни и по-малки ли са моите? Обществото еднакво гледа с хладни чувства - презира и осъжда остро и не взема нито един грам от това тежко бреме на своя народ. Сцените през живота ми се меняваха и страданията преминаваха през моята душа.
към текста >>

99. XI. Призов към майките

Елена Казанлъклиева

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

В моите очи се издигна мъжът и не след много, Бог ми изпрати добър приятел, който не ме намери нито на улицата, нито с намазано и лустросано лице, нито по театър и сборове, а ме намери приведена в едно ателие на работа, гдето бях се научила да шия бели дрехи и чаках с вяра и надежда, че Бог няма да ме остави.
И дадох дума пред себе си, че не само няма да хвана този път, но когато видя някоя нещастница пропаднала, ще се мъча да я отклоня." И наистина тя беше се поправила, ожени се и стана една добра майка, но стана жертва при едно раждане и си замина. Нейните деца бяха деца на кротост, състрадание и самопожертвувателност. Тя вложи нещо скъпо в тях. Тя намери своето място и остана вярна на него. „И тогава разбрах, каза тя, че има и добри мъже, които не само че няма да те изнасилят и излъжат, но ще ти дадат възможност да излезеш от това положение. В моите очи се издигна мъжът и не след много, Бог ми изпрати добър приятел, който не ме намери нито на улицата, нито с намазано и лустросано лице, нито по театър и сборове, а ме намери приведена в едно ателие на работа, гдето бях се научила да шия бели дрехи и чаках с вяра и надежда, че Бог няма да ме остави. И наистина, в един прекрасен ден, топлото слънце изливаше своите лъчи, които идеха и се пречупваха през прозореца, където работех и чувствах доволно неговата топлина. Веднъж аз си отивах за обед и гледам, върви след мене един млад господин. Аз се обърнах да видя кой е, но той не ме погледна както с очите на онзи, който ме укори, а сега той мило ме погледна, както с очи, които искаха да ми дадат отпочивка, прием и искреност. Те ме погледнаха и аз се наведох от скромност. Но вътре в мене, аз почувствувах небивала радост досега и пак си подигнах очите.
към текста >>

100. 24. Сестра Арнаудова разказва как е била върната от смърт