Търсене в беседите за 'Същност'

НАЧАЛО

КАТАЛОГ С БЕСЕДИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 179 резултата в 93 беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Разговор трети - Храната и Словото

ИБ

Тъй както при земането на веществената храна Промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всякой, който иска, да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има вида на Истината, но не и същността.
Здравата храна има предназначение, ако самият организъм на тялото не е покварен да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни. Така е и със Словото Божие. То има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на Живота, което е Виделина и Веселие на живото сърце. Както при временната храна человек трябва да чувства нужда преди да се храни, тъй и при духовната. Но не само той трябва да чувства потреба, но в същото време да отбира своята храна, за да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да му повреди. Тъй както при земането на веществената храна Промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всякой, който иска, да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има вида на Истината, но не и същността. В светът има много учения, но само едно от тях е съществено, съставлява храна за душата. Други са лъжливи съвършено или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа. Ето опасността на человеческия живот – человеците мислят, че имат Истината и че се учат от нея, а пък в действителност що виждаме? Техният живот е отпаднал, той е заразен от главата до петите с пороци. Това е една очевидна истина, че тук, в това има примесена някаква измама.
към беседата >>

2. Разговор шести - Пътят и Истината

ИБ

Желал си всичко, а в същност излиза нищо.
Тялото и душата ви са били бодри, но не и Духът ви и вътрешността на сърцето ви. И ето една главна причина за окъсняването на възраждането ви. Няма съмнение, че това, което ти говоря сега, ти го чувстваш сам. Умът ти досега е бил занят с много неща, но не и с Истината. Ти си желал много неща, но не и нещо особено. Желал си всичко, а в същност излиза нищо. Где са твоите мисли и желания – къде са отлетели сега, какво е станало с тях? Каква промяна днес виждаш в живота си, отколкото по-преди? Не е ли това цяла измама на самаго тебе? Да, без всяко съмнение. Но бъди благодарен и признателен на Бога, че не е допуснал да изгубиш душата си.
към беседата >>

3. Годишна среща на Веригата, Варна, 1907 г.

СБ

Човек може да бъде активен, да не прави никакъв шум, но всъщност пак да работи.
Когато дойде друго течение и те измести от течението, в което си турен, тогава ще усетиш страдание у себе си. Например, когато мислиш лошо за другиго, това показва, че си в едно противоположно течение и страдаш. Не прилагайте този принцип в частност, а го прилагайте в общност: не се осъждайте, аз не искам да се осъждате. В Умствения свят се иска да бъдете активни, но същевременно спокойни. Леността е знак за сгъстяване на течението. Човек може да бъде активен, да не прави никакъв шум, но всъщност пак да работи. Не е шумът, който показва работа, а плодът е, който показва работата. Светлината например не прави шум, но е такъв творчески акт, щото повдига Живота. Бог запълня всяко пространство, но в Него съзнанието е друго. Колкото повече Божественото съзнание се усилва, толкова повече и Божествените центрове се усилват и с това ви се помага. Хората често пъти са отражение, отклик на онова, което желаят – страстите на Земята и душата се отразяват върху вас.
към беседата >>

Всъщност вие сте добри, но сте лениви, имате духовна леност – не мерите и не знаете как да употребявате Добрината.
Когато говорим за Добродетел, винаги разбираме човешката личност, но тя обема нещо повече. Един добър човек винаги може да спазва своето равновесие. Ние се страхуваме да не изгубим мнението на един човек, но добрият човек никога не си изменява мнението. Ако сте добри, няма какво да се не разберем. У вас се заражда мисъл дали сте добри. Всъщност вие сте добри, но сте лениви, имате духовна леност – не мерите и не знаете как да употребявате Добрината. Понякога се показвате много работливи, но това е само привидно. Приличате на един човек, който работи само когато господарят му е при него, а щом си замине, почва да работи, както си знае той. Леността е следствие на Земната душа, която ви завладява. И Господ, като вижда, че хората са много мързеливи, изпраща им страдание, за да напуснат мързела. От леността вие можете да се освободите по следния начин: трябва да се повдигнете духовно, за да можете да влезете в една атмосфера, която ще способства за вашето повдигане.
към беседата >>

4. Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г.

СБ

Този, който всъщност мисли, Той е Господ, който съставлява организма на Вселената.
В сегашния живот никой от вас не е беден, но от мислите, които през вас минават, не зная дали ще намерите една ваша мисъл. Това е силно казано, но аз ще ви кажа, че преди петнадесет години в Америка даваха двадесет и пет хиляди лева на този, който каже една нова мисъл, но и досега не се е намерил такъв. Това, което ние наричаме гений, е изменение на формите – един нов начин на работа. Затова и виждаме, че в изобретенията се изменят формите. Това виждаме и в промените на формите на параходите, железниците и прочее. Този, който всъщност мисли, Той е Господ, който съставлява организма на Вселената. И този, който иска да има нови мисли, трябва да се свърже с Бога, защото там е изворът. Утре ще се научите защо именно трябва да любите Господа, кои са причините, поради които трябва да любите ближните си. Вие трябва да съсредоточите мислите си нагоре, та утре да ви се каже повече, иначе някои неща аз ще премълча и няма да ви ги кажа. Законът е такъв, че ако ви кажа нещо, за което не сте готови, вие ще почнете да се гордеете, че много знаете. Това ще се отрази върху мен и аз ще почна да чувствам същото, пък аз нямам нужда да мисля, че много зная.
към беседата >>

Сега, тази Пръчица, ако я намери човек, ще мисли, че е една играчка, но всъщност е с голямо значение.
Да знаете, че Господ гледа на вас. Слушайте и внимавайте за постъпките си. Господ постоянно ви притеглюва и ще се оправдаете и съдите от Него. Веригата няма закони и правила. И единствените неща, които са задължителни, са законите, които ви се дадоха. Сега, тази Пръчица, ако я намери човек, ще мисли, че е една играчка, но всъщност е с голямо значение. Тя може да се уподоби и на една флейта. И действително, че Животът е една флейта. Един ден, като влезем в Небето, ще дадем първия си концерт. Само че с тия, които ни очакват, не можем да дадем този концерт, защото публиката, която ни очаква, още не е готова. Така ще видите, че някой от вас е тенор, друг е алт, трети – бас, и прочее – четирите основни гласа.
към беседата >>

Във физическия свят човек вижда сянката на нещата, а в Духовния вижда тяхната същност.
И Павел присъства, понеже той е един от любимите духове на Казакова, която обичаше неговите послания, та затова той я придружава. Сега аз ще предам някои мисли от г-жа Казакова: „Мъчно е – казва г-жа Казакова – да предам своята опитност, понеже има една съществена разлика между вашата обстановка и моята. Човек в тяло на Земята схваща света по един начин, а извън тялото – по друг. Във физическия свят човек гледа опакото на нещата, в Духовния – тяхното лице. Във физическия свят човек вижда сянката на нещата, а в Духовния вижда тяхната същност. Няма съмнение, моята деятелност между вас е известна, всичките погрешки – също, но тия погрешки имате и вие, както и аз. Но понеже аз бях по-активна, погрешките ми излизаха, а вашите са скрити, понеже вие не сте толкова активни. Скрити са, казвам, вътре във вашите души, във вашите умове, при все че вие не съзнавате и не искате да го изповядате. Но когато дойдете в моето положение, и вие ще направите същата изповед. Що е бил моят живот между вас, каква полза съм принесла?
към беседата >>

А не повидимому да показвате смирение, че нищо не искате, а всъщност да роптаете в себе си, че не са ви дали каквото мислите, че ви е нужно.
А това, дето е казано за камилата в иглените уши, с това Той не иска да каже, че богат не може да влезе в Царството Божие. С това иска да каже, че богатият човек трябва да остави камилата с богатството си отвън и тогава да влезе в Царството Божие. По отношение на нашите работи в света, когато искаме да прокараме една мисъл, ние трябва да ¢ дадем определена форма. Всяко желание, което искаме да се изпълни от Невидимия свят, трябва да се оформи, т.е. трябва да определите ясно какво именно искате. А не повидимому да показвате смирение, че нищо не искате, а всъщност да роптаете в себе си, че не са ви дали каквото мислите, че ви е нужно. Такова „благочестие“ е фалшиво. Небето винаги иска от нас контракт – контракт в смисъл, щото желанието ни да бъде изпълнено, напълно определено и оформено. Ако не ни се отговори на много молитви, то е, защото желанията ни и исканията ни не са оформени. Няма да се отговори от Небето на такава молитва, докато искането не се оформи. Най-голямото отклонение, което би могло да се приеме от Небето в това отношение, е, че е възможно да се каже на Небето известен наш проект за материални или други нужди, и да искате, щото то да направи тоя ваш проект, както то желае.
към беседата >>

5. Протоколи от годишната среща на Веригата 1910 г. Велико Търново

СБ

Много и почти всички се събрали, но вместо да побързат и на определения час да се явят пред лорда, на когото да изявят желанието си, че искат да ги опрости, те започнали да разсъждават помежду си и да се изказват, че това обявление и тази покана лордът я правил само за да ги опитва, а не всъщност наистина да им опрости.
Първото нещо е да поправим отношенията си спрямо Бога, че Той е наш Баща, наш Господар, Който ни е изпратил на работа, и като имаме предвид, че е най-добрият господар и че непременно ще ти даде това, което искаш. Та трябва да възстановим в своята душа едно от тия две положения: или че Господ ти е благ Баща, или пък, че ти е Господар, и то най-добрият Господар. Представете си, че хората ви раздумват да не следвате Божественото учение. И тук аз ще ви кажа за пояснение, като с какво може да свърши съмнението. В Англия един бележит лорд имал 400-500 длъжници, за които той дал обявление, че ще опрости всички онези от тях, които на определено място и на определен ден и час се явят пред него и изявят това желание. Много и почти всички се събрали, но вместо да побързат и на определения час да се явят пред лорда, на когото да изявят желанието си, че искат да ги опрости, те започнали да разсъждават помежду си и да се изказват, че това обявление и тази покана лордът я правил само за да ги опитва, а не всъщност наистина да им опрости. Продължавали да разговарят върху характера на лорда и остро да го критикуват и, така увлечени, нито един не се явил пред лорда. Изведнъж дохожда един бедняк, дрипав, окъсан, и се упътва право при лорда, без да губи нито минута, понеже часът бил настъпил. Явил се на определения час пред него и лордът му опростил дълговете. Много често тази история се повтаря и с нас: когато имаме очевидна и явна нужда, ние започнем да размишляваме и философствуваме, че сме недостойни, че Господ няма да ни послуша, че няма да се занимава с нас и пр. и пр.
към беседата >>

6. Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново

СБ

Отивайте при Него тъкмо такива, каквито в същност сте си.
Но за вас е по-добре да бъдете будни. (И действително, за забелязване е, че почти всички дремехме и с усилено напрежение слушахме важните истини, които се даваха тази вечер. Причината за това се обяснява, едно, от непоносимата топлина и задуха тази нощ и друго, че мнозина от нас не бяха спали през миналата нощ, когато им беше ред да участвуват в учреденото бдение. Но най-вярната причина изглежда да е не физическа, а психическа.) Прочее, размислете и вижте дали всинца вие пребъдвате в Господа, с Когото аз искам да ви свържа чрез това пребъдване. Отивайте при Него тъкмо такива, каквито в същност сте си. Нито се увеличавайте, нито пък се намалявайте. А през годината гледайте да развивате вярата, без никакво съмнение. Вяра без съмнение, то е абсолютното право в Бога. Заседанието се свърши в 11 часа през нощта. 12 АВГУСТ, ПЕТЪК
към беседата >>

7. Силната отрова

ИБ

Всъщност духовният свят е арена, а ние сме предметът, за който се борят.
Когато почне човек духовно да се подвизава, Господ ще му даде почивка. Христос дойде на света за това, за да можете да работите и въобще да еволюирате, затова вярвайте в Христа, имайте Бога в сърцето си и работете. Тия три неща вярвайте в Христа, имайте Бога в сърцето си, работете – ви казва Духът. Ний сме арената, за която се борят ангелите. Ний сме раздорната ябълка. Всъщност духовният свят е арена, а ние сме предметът, за който се борят.
към беседата >>

8. Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново

СБ

А като разберем всичко това, всичко ще се управи, защото в същност какво виждаме?
И ако не вярвате в мене, вярвайте в Неговото Слово. Човек, който иска доказателства, трябва да повярва в Христос и ще прави чудеса по-големи, отколкото е Той правил. Всички се стремете към добри мисли и само тогава се бих помолил за вас и бих ви дал доказателства, които искате. Аз искам да изпъкне във вас Христос и Той да се възцари във вас. Тогава ще изчезне антагонизмът между вас и самаго мене; защото сега както е положението, аз се стремя в една посока, а вие в друга, а докато не сме аз и вие в една посока, никога не можем да се разберем и вие никога не можете прие доказателствата, които искате. А като разберем всичко това, всичко ще се управи, защото в същност какво виждаме? Като започне да страда някой, думаме: „Ха така, хак му е“, а пък като дойде ние да го опитаме, виждаме, че не така, както сме желали на хората. Така си отива и върви светът. Но аз ви желая на всички да отивате и вървите в пътя, който аз ви препоръчвам, защото само тогава ще може да се ползувате от упражненията, които ще ви се дадат посредством четивото на даваните стихове от книгата Господня за лъчите и краските. В нашето общество са три закона, които ни свързват: първият закон е: „Да възлюбиш Господа с всичкото си сърце, ум, воля, душа.“ Вторият е: „Да възлюбиш ближния си като себе си“, а третият — „Да бъдеш съвършен, както Отец Наш е съвършен! “. Тия са трите закона, на които почива всичко и нас тук нищо друго не ни свързва, освен този закон.
към беседата >>

9. Въжето на дявола

ИБ

Що е всъщност интензивната молитва?
- Както животните страдат от човеците, така и хората – от астралния свят Египет, това е сегашният свят тук. Молитвата за да бъде послушана и да бъдат вибрациите интензивни, сърцето ни трябва да бъде толкова чисто, щото молитвата, като отива нагоре, да може да разрушава всички препятствия, които се изпречват на пътя и. Що е всъщност интензивната молитва? То е положението, че ние сме се дотолкова разкаяли от миналите грешки, щото сме готови да изпълним всестранно волята Божия. Затова, когато дойде една лоша мисъл, отхвърлете я, защото тя е едно въже на дявола, което ви връзва. Нашите мисли трябва да бъдат интензивни за добро. Това е тя, волята Божия. И не бива да се вглеждате в грешките на другите.
към беседата >>

10. Житното зърно

НБ

Вашите желания в света са една сянка, вашите стремежи – също; вие искате да разберете същността, трябва да вървите по закона – от сърцето нагоре, към вашия ум, да мислите за Бога.
Като влезем в свръзка с тях, нашият ум ще се просвети, както учениците се просветяват между своите учители. Светиите са учители на човечеството, и ние всинца трябва да се ръководим от тях – те учат света как трябва да живее. Но ще кажете вие: „Къде са тия учители; на кое място са? Ние им виждаме образите в черква“. Всяко нещо си има сянката, и по нея ние можем да намерим предмета. Вашите желания в света са една сянка, вашите стремежи – също; вие искате да разберете същността, трябва да вървите по закона – от сърцето нагоре, към вашия ум, да мислите за Бога. Как да си представим Бога? Ние можем да си Го представим като най-добър, съвършен Човек, в Когото няма никаква злоба, никаква омраза, Който обича хората, както истински баща обича децата си – такова е отношението на Бога спрямо нас. Как мислите вие, Той слуша ли ни сега, или не? Той слуша и работи в нашите умове. Разположението, което имаме всеки ден, се дължи Нему.
към беседата >>

11. Мисли от г-н Дънов

ИБ

При няколко такива опити те разумяват, че другаде е същността на нещата, и ще се върнат по-нататък не за миража, а за самата същност.
Благодари, когато откъснеш едно цветенце и го помиришеш, защото те е насладил. И за всичко, за всичко благодари! Физическото тяло ни дава грубия материал и служи за скеля, за съзиждане духовното тяло, с което ще се материализираме и дематериализираме, когато минем в духовния мир. Ако душата във физическото тяло не е успяла да си съгради духовно тяло, то тя след смъртта на физическото тяло остава като сираче, бедна и не може да се проявява, понеже няма от где да черпи сили. Духовният свят се представлява като мираж - приближават към него и той изчезва от погледите им, не го намират и казват, че няма духовен свят. При няколко такива опити те разумяват, че другаде е същността на нещата, и ще се върнат по-нататък не за миража, а за самата същност. Същото нещо става, когато гледаме нещата в огледала.
към беседата >>

12. Явлението на Духа

НБ

Но то е една същност разумна, която работи; то е Дух, Който създава закони.
Ето защо Бог не иска да слезе при нас, а изпраща Духа си – светлината. Този Дух, тази творческа способност е именно, която гради в нас. Всичко, каквото притежаваме, Нему се дължи. Тази разумна сила, която се проявява от Бога, учените хора я определят във вид на закони, на сила, на сродства между елементите и т.н. – дават ѝ разни имена. Но то е една същност разумна, която работи; то е Дух, Който създава закони. Духът има пряко общение с нашата душа. Именно чрез промените, които стават в нашия душевен мир, ние добиваме понятие за Неговия произход. Без душата не щяхме да имаме никакво схващане за Духа. Душата със своя начин на мислене представя в нас Божествения свят. И ако има у нас нещо Божествено, то е светлата душа, която мисли.
към беседата >>

Тази аналогия може да се приспособи и към нашите погрешки: всички неща в света са облечени с обвивки, и ако нямаме достатъчно знания, ние няма да намерим същността.
Например, давам на едного орех и му казвам да прави изследване върху него. Един ще направи изследване върху вкуса му, ще опита неговата външна зелена обвивка, ще го захапе и ще го хвърли. Давам ореха на друго лице, то, вече доста благоразумно, снема горната, зелената му обвивка, обаче като опитва втората, изпотрошва си зъбите и го захвърля и той. Давам ореха на трето лице; то, обаче, още по-благоразумно, махва най-горната обвивка, счупва с камък костеливата черупка, изважда ядката и я изяжда. Ако съберем тия трима и ги попитаме какво нещо е орех, единият ще каже, че орехът е плод стипчив, лют, отровен; вторият – че е плод корав, който чупи зъбите на хората, третият – че е нещо вкусно и приятно. Тази аналогия може да се приспособи и към нашите погрешки: всички неща в света са облечени с обвивки, и ако нямаме достатъчно знания, ние няма да намерим същността. Храната е потребна за тялото, но потребна е храна и за ума и душата; ще рече, трябва двояко да се храним. И когато говорим, че не е хубаво човек да преяде, разбираме, че еднакво трябва да се нахранят тялото, умът и душата. То е цял трояк кръг, който образува човека. Ето защо и тримата ония, които се произнесоха за ореха, не са достатъчно умни. Онзи, който изяде ореха, мисли, че е най-умният. Не!
към беседата >>

Веднага ще прояви своята същност.
Единственото нещо, което ние виждаме в света, повтарям, то е Духът. Ето това цвете, което държа – то е Дух, и ако бихте могли да видите, ще съзрете цялата човешка фигура в него. Сега, защо не виждате? Понеже вашето зрение е ограничено, вие виждате само сгъстените части, а несгъстените не виждате. Например, някои неща ви се показват валчести – орехът; но ако го посадите, валчесто ли стъбло ще изникне? Веднага ще прояви своята същност. За да познаете нещата, трябва да ги посадите в тяхната почва. И ако можете да посадите това цвете по този начин, веднага ще видите, че и то е разумно същество. А какво ви говори това цвете? Тази краска защо е турена? Тя е турена, за да покаже, че животът без любов няма смисъл.
към беседата >>

13. Талантите

НБ

Имате син с един талант, пращате го в странство да следва по философия или медицина или по някое изкуство; той ви пише: „Татко, прати ми 4–500 лева, защото ми трябват за това и онова“, а всъщност взема парите и гуляе по шантаните; минават 2–3–7–10 години, синът не свършва, бащата си казва: „А, то е много дълбока наука“; похарчва по него 20–30,000 лева и очаква от него много нещо; след 7 или 10 години синът се връща, но освен дето не припечелил знания, освен дето похарчил толкова средства, той се връща с 10 градуса по-долу, съвсем разкапан, развратен в мислите и желанията си, и тогава бащата казва: „Защо, Господи, ми го даде?
Често казваме: „няма нищо“. Имаш дете; видиш ли, че има един талант, изпъди го вън. Нека отиде да се лута из света. Ще кажете: „Не е ли това жестоко? “ Вземете му таланта, защото не е знаял да го оползотвори. Имате син с един талант, пращате го в странство да следва по философия или медицина или по някое изкуство; той ви пише: „Татко, прати ми 4–500 лева, защото ми трябват за това и онова“, а всъщност взема парите и гуляе по шантаните; минават 2–3–7–10 години, синът не свършва, бащата си казва: „А, то е много дълбока наука“; похарчва по него 20–30,000 лева и очаква от него много нещо; след 7 или 10 години синът се връща, но освен дето не припечелил знания, освен дето похарчил толкова средства, той се връща с 10 градуса по-долу, съвсем разкапан, развратен в мислите и желанията си, и тогава бащата казва: „Защо, Господи, ми го даде? “ Дали Господ ти го е дал, или ти сам го взе? Когато един крадец открадне петачета, които не вървят, дали онзи, който ги е имал, е виноват? Не, сам крадецът, който ги е откраднал. Често когато някой краде от Господа, задига онова, което не струва. Разбира се, със своята беседа аз не искам да ви плаша, защото моята цел не е такава.
към беседата >>

14. Любовта

НБ

Говоря ви върху Любовта в нейния широк смисъл; не ви говоря за същността ѝ.
Какво я привързва към него? Да го претеглиш – ще излезе само няколко килограма. В него има една Божествена душа, която привлича любовта на майката дотолкоз, щото тя със своето дълготърпение е готова във всичко да му угоди, грижи се по всякакъв начин за него. Ако останеше да го отгледа мъжът, той би го захвърлил, би казал: „Тази работа не е за мене“. Следователно всяка работа в този свят, за да можем да я свършим, непременно трябва да имаме Любов – тя е велик фактор в сърцата на ония, които я имат. Говоря ви върху Любовта в нейния широк смисъл; не ви говоря за същността ѝ. Някои хора считат Любовта за едно усещане, за едно приятно разположение на сърцето. Това не е Любов, защото човек може да пийне половин кило винце, пак ще му стане приятно на сърцето; за известни болки правите известни разтривки и от тях също усещате известна приятност; но това не е оная приятност, която дава Любовта. Когато човек ви люби, може някой път да ви причини и болка: Любовта едновременно причинява и страдание, и радост – то е нейно свойство. Тя е сила с две острила: тя милва всички, но и наказва всички. И как ви наказва?
към беседата >>

15. Сънищата на Йосифа

НБ

Действително, на вас са противни страданията, но всъщност те са най-големите благословения.
Но ако ви поставеха на мястото на Йосифа, щяхте да кажете: „Ако имаше Бог, нямаше да ме тури в затвора. Да ме вземе от баща ми, от майка ми, братята да ме продадат – туй Бог ли е? Не вярвам“. Трябва да приемете всички страдания от Божията ръка и когато дойдат, трябва да се радвате: страданията са ония камъни, с които ще издигнете стъпалата на вашата къща; те ще образуват вашия характер; те са съединителната нишка между човека и Бога; само чрез тях може да се мине от един свят в друг по-добър. И по-добро нещо от страданията за вашето издигане няма в този свят. Действително, на вас са противни страданията, но всъщност те са най-големите благословения. Когато една душа е страдала дълго време, страданията ще дадат своя плод, и тя ще почне да се радва. Ако корените на дърветата не изсмукваха соковете, щяхме ли да се ползваме от сладки плодове? Ако майката не страдаше, ако не носеше в утробата си, би ли имала детенце да му се радва? Ако бащата не направи самоотречение на своя индивидуален живот, би ли се радвал? Учител, който не полага усилия, може ли да има ученици да го уважават?
към беседата >>

16. Законът на служенето

НБ

Тя е толкова нежна и деликатна, а всъщност всичко управлява.
Ето докъде могат да доведат лакомството и безумието. Ние може да имаме тази сила, но тя ще ни погуби живота. Богатството е вътре в нас, а не вън от нас; то не седи в нашата физическа сила. Силата на човека не седи в неговите мускули, а в онова деликатно и нежно чувство, което може да развие всички други сили. И Бог е така направил света, че природата се подчинява на една най-слаба наглед сила – Любовта. Тя е толкова нежна и деликатна, а всъщност всичко управлява. Когато Любовта влезе в човека, тя го разглобява и преобразява. Вземете един мъж, който е бил много слуги и слугини; по едно време той омеква и всичко жертва, за да прави добро. Каква е тази сила, която завладява човека? Онзи принцип, за който казва Христос – „Който служи на Любовта, той слугува Мене“; това подразбира Христос – „Този слуга ще има всичко, което Аз имам“. Хората търсят истината, и Христос турва тази истина в живота, в онова синапово зърно.
към беседата >>

17. Важността на малките неща

НБ

Господ иска да повърне хората към онова чисто първоначално състояние, което хората наричат подивяване, но което всъщност не е подивяване.
Когато някой каже: „Не мога да си почина“, аз разбирам, че той се занимава с големи работи, с големи мисли. Как ще си почине, ако си тури на гърба тежка за силите му раница – от 10, 20, 50 килограма злато? Като остави в раницата само един наполеон, ще види как ще си почине. И сега Господ идва да каже: „Долу раниците! “ – да освободи света от тях; долу оръжията, които разрушават умовете ви и сърцата ви, всички трябва да станете като деца: да не презирате малките работи, които Аз съм създал. Господ иска да повърне хората към онова чисто първоначално състояние, което хората наричат подивяване, но което всъщност не е подивяване. Аз желая хората така да подивяват. „Див“ на санскритски значи „чист“. Нека станем чисти и се приближим към Бога, вместо да огрубяваме и да ставаме зли. Бих желал целият свят ден по-скоро да подивее, да стане чист, благороден, да не презира малките неща, които Бог обича, и да тури Любовта, Правдата, Мъдростта, Истината и силата на онова високо място, на което те трябва да стоят. Там е спасението.
към беседата >>

18. Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново

СБ

Но не е било това същността, а същността е била да отвори своите очи.
Какво знаете? Къде бяхте преди 200 години ли? Казвате, че се готвите да следвате Господа, но как? Само чрез отваряне на очите ни, ние можем, лека-полека, да се повърнем към Господа. Преди години, в Казанската академия Христос се явява в будно състояние на едного студента, академик, и му казва: „Не харесвам твоите очи." Тогава студентът изгорил своето око на горяща свещ, без да му е казвал Христос, ни най-малко, да си гори очите. Но не е било това същността, а същността е била да отвори своите очи. И аз сега ви казвам: не горете вашите очи, отворете ги. И още Христос ви казва, че не харесва вашите очи, а вашите очи трябва да бъдат като едно огледало, в което всякой един да се огледва и да пожелава всякога да се огледва във вашите очи, за да види своята душа. Аз ви казвам всичко, та да отидете и вие да говорите на другите за това нещо. Вие отивате в църква, целувате иконата, палите свещ, правите метани и пр.; и всички тия неща са добри, но иконата и свещта – това сте вие, това са живите хора, които вие трябва да целувате. После, за свещта: запалете свещта на брат си, на всекиго едного; на всекиго едного Бог е дал особена форма, план, в който всякой един трябва да се включи и прояви.
към беседата >>

19. Условията на вечния живот

НБ

Сега може да помислите, че като кажете „вечен живот“, разбирате, знаете какво е всъщност вечен живот.
Ако един учител беше ви дал да разчлените граматически прочетения стих, да покажете кои са най-важните думи в него, всички щяха да се спрат върху думите: „Бог“ и „Исус Христос“. Но тук основната мисъл е „вечен живот“, а „Исус Христос“ е допълнение на тази мисъл. Бог и Исус Христос са двете начала, от които произтича вечният живот, или: двете опори, двата стълба, върху които се той крепи. Логически казано: „Бог“ е голяма предпоставка, „Исус Христос“ – малка предпоставка, а „вечен живот“ – заключението. Да направим тази мисъл още по-ясна: думите „вечен живот“ подразбират разумното движение на душите; думата „Бог“ – зародишите на духа, условията, силите, законите в природата, върху които се гради и крепи този величествен ред на нещата, а „Исус Христос“ – разумното начало, което излиза от Единия Бог и което насочва и съхранява всички живи същества. Сега може да помислите, че като кажете „вечен живот“, разбирате, знаете какво е всъщност вечен живот. Но кой е основният елемент на познанието? Ние познаваме само ония неща, които можем да опитаме, да направим. Всяко нещо, което не можем да опитаме и направим, не го познаваме. За такива неща, от каквото естество и да са те, ние нямаме нищо друго освен една представа и можем само да се догаждаме. Ако ви дадат плат, ще кажете: „Аз зная как е той станал“, но когато ви накарат да го направите – да изпредете вътъка, да турите основата – ще кажете: „Не знам“.
към беседата >>

20. Страхът

НБ

Има две крайности в Християнството: някои се показват повече смирени, отколкото са в действителност, а някои пък се чувстват повече грешни, отколкото са всъщност.
Не може. Искате да заповядвате на лошите духове. Не може. Трябва да минете през тия четири стъпки и тогава ще бъдете пълни господари на своето положение. Сега вие седите и размишлявате, но пак се страхувате в себе си дали имате тази добродетел или не. Има две крайности в Християнството: някои се показват повече смирени, отколкото са в действителност, а някои пък се чувстват повече грешни, отколкото са всъщност. И едното е крайност, и другото. Кажете си правото: „Аз имам в касата 10,000 лева“, а не като имаш 10,000, да казваш 5,000 – лъжеш. Имаш 10,000, а казваш 15,000 – лъжеш. Имаш ли 10,000 лева, тури ги в сметката 10,000 – ни по-горе, ни по-долу. Трябва да говорим всякога истината, както си я знаем в себе си.
към беседата >>

21. Учителите

НБ

Истина, има много бащи и майки на земята, но те са всъщност пастроци и мащехи.
Христос схваща тия думи малко по-другояче, отколкото обществото. От чисто органическо гледище светът има няколко института, които са Божествени, например бащата и майката, домът. Те са първите институти на земята: по-благородно и по-светло учреждение от дома няма, и по-високо от званието на баща и майка пак няма. Истина, има много бащи и майки на земята, но те са всъщност пастроци и мащехи. По отношение на органическия свят бащата и майката играят важна роля: те с кръвта си предават на децата си качествата на своите души. Възпитанието на децата се обуславя от качествата, които майката влага в детето още в крехката му възраст. Под думата „кръв“ подразбирам не обикновената кръв, а оная кръв, която във всички случки на живота остава неизменна, една и съща. Няма да се спирам сега да обяснявам разликата между тази двояка кръв; едно само мога да кажа – че тя не е оная преходна изменяема кръв, но другата, която като есенция розово масло излиза над розовата вода и която собствено има същинска цена. Благородните зародиши, които майката влага в кръвта на детето, са ценна есенция, която отсетне се разлива и разнася благоуханно у окръжаващите това вече порасло дете.
към беседата >>

Христос описва на своите ученици лъжливите учители, които, облечени в мантии с широки поли, са проповядвали, а всъщност са заблуждавали прозелитите, и той ги укорява за това.
Както зная аз, старите християни са имали преки съобщения с Небето, те са се разговаряли с Бога, със светиите, и затова са умирали с такава готовност и самопожертване. Не са били като сегашните – „Чакай да умра, че тогава да видя“. Нищо няма да видиш. Като се събори къщата отгоре ти, какво ще видиш? Ще чакаш, докато те изровят. Христос описва на своите ученици лъжливите учители, които, облечени в мантии с широки поли, са проповядвали, а всъщност са заблуждавали прозелитите, и той ги укорява за това. Същото туй нещо важи и за нашето време. Ако дойде Христос сега, пак същото ще каже: Той не Си е променил ума. Христос мълчи, но когато заговори и каже истината, ще ни заболи много дълбоко. Ще вдигне, и ще видим всички заблуждения. Ще ви приведа два примера от гръцката история.
към беседата >>

Той всъщност не ви бие, а казва: „От този материал искам да направя нож, рало или писалка“.
Така бие Господ само възрастните; Той никога не бие децата. 33 години – годините на Христа – като ви ударят по 39, ще се издигнете. Трябва да се претърпят тия удари. Железарят, когато иска от желязото да направи някой нож или друг инструмент, също слага тия удари. Вие сте на наковалнята, Господ ви кове отгоре. Той всъщност не ви бие, а казва: „От този материал искам да направя нож, рало или писалка“. Ако сте от лошите хора, ще направи от вас нож, да колите лошите хора, ако сте от по-добрите, ще направи перо, да ви държи в ръка някой писател. Перото, с което пише писателят, има по-голяма интелигентност, отколкото ралото, с което орат земята. Ще кажете, че в желязото няма никаква интелигентност. И то се уморява. Вземете бръснача, като се наточи, след известна работа и той се уморява – изхабява.
към беседата >>

22. Великден

НБ

Мислим си, че нашите мисли и желания не упражняват никакво влияние; а всъщност всяка мисъл, колкото слаба и да е, упражнява влияние.
Хората трябва да имат идеал. Какъв? – Такьв, който да ги тегли към небето. „Хвръкнаха, ама паднаха, не зная защо“ – вързан си. Имаш съмнение в ума си, имаш важни въпроси, които не си разрешил – отвържи лодката си, загреби с веслата си и върви към целта. Ние не можем да избегнем последствията на причините. Мислим си, че нашите мисли и желания не упражняват никакво влияние; а всъщност всяка мисъл, колкото слаба и да е, упражнява влияние. Мойсей, мисля, казва във Второзаконието, че Бог въздава за престъпленията до четвърти род. В 100 години едно престъпление трябва да се ликвидира. Тези, които са изучавали закона, са забелязали следното нещо: ако някоя черна жена има сношение с бял мъж, в първото поколение може да се роди бяло дете и ако не във второто или третото, в четвъртото непременно ще се роди черно дете. Ако се роди в началото, добре – ще свърши кармичността. Законът действа и обратно: ако бяла жена има сношение с черен мъж, черното дете може да се роди в началото и ако не се роди тогава, то след 100 години непременно ще се роди.
към беседата >>

23. Новото основание

НБ

Ние трябва да разбираме добре дълбокия смисъл на Христовото учение – да не си мислим само, че го разбираме, а всъщност да не го разбираме.
Когато вие правите един мост върху някоя река, може да построите този мост само върху двете опорни точки – двете крайнини и всичката тежест ще пада или върху едната, или върху другата страна. Е, добре, Небето и Земята са двете опорни точки, върху които е съграден човешкият Живот. Най-дълбоката мисъл, до която ние проникваме, то е първата основа, първата опорна точка; желанията – това са втората основа, втората опорна точка, а това, което ние наричаме воля, това е процесът на градене. Когато някой говори за човешката воля, ние подразбираме, че трябват всякога две опорни точки – когато почнем да градим върху тях, ще се прояви нашата воля. Следователно според този принцип човешката воля никога не може да се прояви, ако няма две опорни точки – само при граденето може да се прояви. Ние трябва да разбираме добре дълбокия смисъл на Христовото учение – да не си мислим само, че го разбираме, а всъщност да не го разбираме. Една госпожа ми разправяше следния анекдот за една мома софиянка, която преди да се ожени, учила всичко, но по готварство не свършила и като се оженила, искала да сготви на мъжа си боб, но не знаела как; отива при една своя съседка и я пита: – Как готвите вие боб? – ама не казва, че тя не знае. – Е – отговаря съседката, – турим го да се свари, тъй нарежем лук, тъй турим масло. – Е – казва другата, – и ние тъй готвим.
към беседата >>

Но всъщност бикът – това е рождението, змията – това е старостта; те не са неща опасни.
Бикът дошъл отгоре, почнал да гледа, обаче същевременно пътешественикът забелязал, че долу в кладенеца го чака змия. И той се замислил какво да прави: нагоре не може да излезе, надолу също не може да се пусне – държи се здраво за една ветва. По едно време забелязва, че горе на това дръвче има малко медец и като забравил, че горе е бикът, почнал да ближе меда и да се радва. Обаче след малко забелязал, че от стените на кладенеца излязла една мишка, която почнала да прегризва туй дръвче; казал си пътешественикът тогава: „И този мед няма да ме спаси – един ден дръвчето ще бъде прегризано и аз ще падна долу при змията.“ Този бик е съдбата, която тласка човека, а змията е смъртта, която очаква човека. Но всъщност бикът – това е рождението, змията – това е старостта; те не са неща опасни. Защо ви гони бикът? За да работите – мързеливи сте, иска да ви накара да бягате. Що са всички страдания в света? Те са този бик, който днес гони света; и царе, и генерали, и офицери, и съдии – всички бягат и проповядват свобода на хората; като ги срещнеш, всички са умни философи – разсъждават, че светът бил зле устроен. Но как вие можете да разсъждавате, когато нямате основа – човек, който бяга, може ли да разсъждава?
към беседата >>

И тъй, ние имаме едно фалшиво схващане за Живота – ние мислим, че сме добри, когато не сме, сиреч мислим, че имаме известен капитал, когато всъщност още го нямаме; значи имаме една фалшива основа за Живота.
Един пример за изяснение: преди години в София при един евреин се явява един арменец с мостра от диаманти, каквито той имал цяла торба, но искал да му ги продаде много евтино, за двадесет хиляди лева, понеже успял да ги внесе без мито. Евреинът се зарадвал и се условили арменецът да му донесе диамантите на еди-кое място, дето той му броил двадесетте хиляди лева и взел торбата с мисълта, че е станал притежател на много голямо богатство. Когато си отива у дома, евреинът разгърнал торбата, но що да види – само мострата била истински диамант, а другото – обикновени стъкла. Така и вие може да носите тази торба у вас и да мислите, че сте богати, но като я разтворите, ще видите, че е пълна с джамчета. По закона за наследството нашите прадеди ни оставят някое богатство и то е добродетел, а другото е джамчета – то е злото у нас. И тъй, ние имаме едно фалшиво схващане за Живота – ние мислим, че сме добри, когато не сме, сиреч мислим, че имаме известен капитал, когато всъщност още го нямаме; значи имаме една фалшива основа за Живота. Апостол Павел, като се обръща към тогавашните християни, казва: „Никой не може да положи друго основание, освен това, което Христос е положил“, а Христос казва: „Не дойдох да сторя Своята воля, а волята на Бога“ – първата опорна точка, и после: „Не дойдох да взема живота на хората, а дойдох да дам Своя живот на тях“ – втората опорна точка. И наистина заради това дойде Христос – да ни даде Живот. Той проповядва и осъществи Любовта към ближния, защото християнството е Любов към ближния – то е наука за Любовта и който научи тази наука, той може да гради. Но тази наука не седи в сладки думи, целувки и подаръци, защото аз се съмнявам, когато един човек почне да дава подаръци някому, че му мисли добро. Пример за изяснение: мухата се спряла при един паяк, който почнал да я хвали:
към беседата >>

24. Изкушението

НБ

Христос казва: „Махни се, иди в своето царство, при своето богатство, нямам нужда от твоите знания, Аз имам в себе си достатъчно, което Господ Ми е дал.“ Има съвременни момци, които се подават на третото изкушение – например момъкът се жени, но всъщност се продава за прикята2, която момата има в банката.
Дяволът завежда Христа на една много висока планина, показва Му всички световни царства и тяхната слава и Му казва: „Ако паднеш да ми се поклониш, ще Ти дам всичко.“ Тогава Христос отговаря: „Махни се, сатано, иди си в царствата, Аз не мога да дойда и нямам нужда да ходя в твоите царства.“ Какво отношение има третото изкушение в обществения живот? След като една жена или един мъж са минали през първото или второто изкушение, ще дойде един княз, ще каже, че са чисти и невинни, и ще им рече: „Ако ме обикнеш, всичкото си богатство ще ти дам“; тогава всички роднини решават: „Той е богат княз, има състояние, бързо викайте тук попа! “ и те се покланят. Колко американки се ожениха за такива князе, но после се парясаха; дяволът обещава, но не дава, той е един сводник. Христос казва: „Махни се, иди в своето царство, при своето богатство, нямам нужда от твоите знания, Аз имам в себе си достатъчно, което Господ Ми е дал.“ Има съвременни момци, които се подават на третото изкушение – например момъкът се жени, но всъщност се продава за прикята2, която момата има в банката. Аз четох скоро една книга, озаглавена „За любовта“, писана от един полковник, в която се описва как можеш да излъжеш една богата мома. А Христос казва: „Махни се, трябва да се покланяш само на Господа! “ Знаете ли какво значи поклонението? Да се поклониш, това значи да възприемеш нещо в себе си, да се върнеш, да се ограничиш, да станеш роб, да изгубиш своята Свобода. И когато се поклоните на такъв дух, вие изгубвате своята свобода.
към беседата >>

25. Блудният син

НБ

И тъй, всички онези хора, които грешат в света, са по-младият брат – всички митари са младият брат, а големият брат са министри, владици, началници, съдии и учители, които учат хората и казват: „Ние всякога управляваме мъдро.“ Всъщност младият син напусна дома на баща си заради големия си брат, защото бил много завистлив и сприхав – младият казва: „Аз се опасявам, че можеш да ме излъжеш, както Яков излъга брата си.“ Закон е, че развращаването всякога произлиза от големите хора: ако жената греши – мъжът е виновен, ако мъжът греши – жената е виновна.
Христос знае, че в еврейската история Исаак имаше двама синове – Яков и Исав; за разлика от брат си, Яков обичаше да послъгва – за една лъжа и той ходи в странство и слугува четиринадесет години за една леща и за две жени; когато му дадоха първата жена, излъгаха го. Следователно и вие може да се опитате да излъжете, но четиринадесет години ще слугувате, т.е. ще изкупите вашето престъпление по какъвто и да е начин. Христос казва в притчата, че големият брат се разсърдва, задето баща му заклал теле за човек, който блудствал. Той отива при баща си и му казва: „На мен даже яре не си ми дал, за да похапнем и да си попием с приятелите ми.“ И тъй, всички онези хора, които грешат в света, са по-младият брат – всички митари са младият брат, а големият брат са министри, владици, началници, съдии и учители, които учат хората и казват: „Ние всякога управляваме мъдро.“ Всъщност младият син напусна дома на баща си заради големия си брат, защото бил много завистлив и сприхав – младият казва: „Аз се опасявам, че можеш да ме излъжеш, както Яков излъга брата си.“ Закон е, че развращаването всякога произлиза от големите хора: ако жената греши – мъжът е виновен, ако мъжът греши – жената е виновна. Защото тоз, който греши, е по-малкият – всякога грешат децата, а по-умните и по-старите, дори и да грешат, законът не ги хваща; те могат да крадат, но така го правят, че не ги хващат, а глупакът, който открадва, непременно го улавят, защото той не разбира онзи „върховен“ закон, върху който почива съвременното общество. Казва се в притчата, че когато синът се върнал, бащата се зарадвал – защо? Защото този младеж внесе в бащиния си дом едно благородно чувство. Той се върна със смирение и каза: „Татко, съгреших на Небето и пред теб и не съм достоен за твоя дом“ – той показа истинска Любов. И когато Христос говори, че трябва да станем слуги, Той иска да каже, че трябва да бъдем смирени.
към беседата >>

26. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915

СБ

Те са всъщност определени, но понеже мислим, че не са определени, всеки ден в желанията си да ги определим, ние ги забъркваме.
Ще забележите каква магическа сила ще се прояви. От моята опитност, пo-мощен и no-безопасен от този закон няма. Може да вземе хиляди години, но абсолютно никаква опасност няма в него, не се харчи и енергия, най-евтин метод, който ще ви коства най-малко. Има друг метод, но много скъп. Ако изправим нашите отношения към Господа, Той би се проявил и почувствал у нас като музика, поезия; светът днес ще се отвори и ще почнем да възприемаме мислите на ангелите, на великите хора, ще видим, че светът върви много добре и работите на земята ще се определят. Те са всъщност определени, но понеже мислим, че не са определени, всеки ден в желанията си да ги определим, ние ги забъркваме. Това, което Господ е написал, ние ставаме сутрин и го заличаваме. Господ ден след ден пише, а ние все заличаваме. Първото нещо, което трябва да направим сутрин, когато станем, е да се спрем 10-15 минути и да видим, какви мисли е вложил Господ в душата ни. Аз съм избрал един ред от думи, които имат сила на живот в себе си. Вземете тези, под категорията на Любовта; думите, които изявяват Любовта, са: нежност, опрощение, благост, утешение, съчувствие, щастие в живота.
към беседата >>

27. Свобода на Духа

НБ

И когато срещнем някого, не му казвайте: „Аз те обичам“, не говорете за любов, защото тя се изгубва, тогава всъщност вие не го обичате.
Това е право. Че сте в туй положение – не ви съдя, но понеже искам да излезете от него, посочвам ви начин, по който можете да излезете. Следвайте Духа, който е във вас: искате свобода, дайте я на другите; искате любов и справедливост, дайте ги на другите. Подобното подобно привлича – туй е закон. Ако обичате хората искрено и чистосърдечно, и те ще ви обичат; тъй както се оглеждате във вашето огледало, ако сте красив, и то ще покаже отсреща красиво лице. И когато срещнем някого, не му казвайте: „Аз те обичам“, не говорете за любов, защото тя се изгубва, тогава всъщност вие не го обичате. Човек, който най-много говори за любов, най-малко я има. Онзи, който най-много говори за свобода на духа, най-малко я има и най-малко я дава на другите. Ако моите отношения към вас не са каквито трябва да бъдат, не е сладката проповед, която звучи като сладка музика, която ще ги направи такива. Музика, която създава благородни пориви, принася полза; оная, която оставя в човека само едни гъделичкания, не принася никаква полза. И сега вече да престанат между вас тия търкания на „тесни“ и „широки“, „там е Духът“, „там не е Духът“.
към беседата >>

28. Истината

НБ

Ако ме попитате що е музика всъщност, аз не мога да ви определя; но какво ражда музиката сама по себе си – мога да определя.
И наистина, пъкълът – то сме ние. Под думата „пъкло“ у нас разбират кипене, бъблене отдолу, хващане за гушата, биене брат с брата – защо един взел повече от наследството на бащата, а другият – по-малко. „Равенство трябва.“ По-голям е – нека вземе повече. Ние на земята имаме тъкмо ония отношения, които Бог е поставил и за които Неговите закони свидетелстват, и когато ги прилагаме според Истината, резултат техен ще бъде свободата. И който иска да изучи Истината, трябва да изучи качеството на свободата. Ако ме попитате що е музика всъщност, аз не мога да ви определя; но какво ражда музиката сама по себе си – мога да определя. То е хармония, отношение на тоновете. Седнете пред едно пиано или какъв да е друг инструмент, свирете и ще видите що е музика. Но за проявлението на музиката са необходими три неща: първо, идея в нашия ум за някоя песен; второ, интрумент, и трето, артист. Трябва, значи, музикална способност вътре в ума, ухо чувствително, и тогава един артист да свири. И ако ме попитате какво нещо е учител, мога да ви кажа какво произвежда учителят.
към беседата >>

29. Милосърдието

НБ

Всякога трябва да имаме предвид следующата мисъл: нашите възгледи и теории, нашето обяснение за Живота не представлява действителния свят така, както той е всъщност – това са само наши схващания за света.
Може да си зададете въпроса каква връзка има между Корнилия и неговото видение и нас, които живеем в 20-ти век – хора с напреднали идеи, хора културни, с критически умове, които претендираме, че сме овладели природните сили. Всякога трябва да имаме предвид следующата мисъл: нашите възгледи и теории, нашето обяснение за Живота не представлява действителния свят така, както той е всъщност – това са само наши схващания за света. Всъщност, какъв е светът реално, това е една енигма, която и милиони години да живеем на Земята, едва ли ще я разгадаем. Цитираният стих има отношение към индивидуалния живот на човека. На Земята, в сегашната фаза на развитието си човек има трояко отношение, има три длъжности: към себе си, към ближните си и към Бога. Когато говорим за човека, трябва да се запитаме дали става дума за индивидуалния му живот, дали за живота, който се проявява при отношенията му с неговите ближни, или пък за Живота, който се проявява, когато сме свързани с Бога. Защото във всяка от тия три гледни точки светът има различен изглед.
към беседата >>

Всъщност, какъв е светът реално, това е една енигма, която и милиони години да живеем на Земята, едва ли ще я разгадаем.
Може да си зададете въпроса каква връзка има между Корнилия и неговото видение и нас, които живеем в 20-ти век – хора с напреднали идеи, хора културни, с критически умове, които претендираме, че сме овладели природните сили. Всякога трябва да имаме предвид следующата мисъл: нашите възгледи и теории, нашето обяснение за Живота не представлява действителния свят така, както той е всъщност – това са само наши схващания за света. Всъщност, какъв е светът реално, това е една енигма, която и милиони години да живеем на Земята, едва ли ще я разгадаем. Цитираният стих има отношение към индивидуалния живот на човека. На Земята, в сегашната фаза на развитието си човек има трояко отношение, има три длъжности: към себе си, към ближните си и към Бога. Когато говорим за човека, трябва да се запитаме дали става дума за индивидуалния му живот, дали за живота, който се проявява при отношенията му с неговите ближни, или пък за Живота, който се проявява, когато сме свързани с Бога. Защото във всяка от тия три гледни точки светът има различен изглед. Ако потърсим как съвременната наука разглежда Живота, ще видим, че тя има следующето схващане: личният или индивидуалният живот не може да се продължава след смъртта; животът е складиран вътре в тялото и е само едно негово произведение; мисълта е произведение на мозъка и следователно, когато тези органи се разрушат, и животът, и мисълта изчезват.
към беседата >>

Всъщност, душата е една, Животът е един, но хората, които не разбират тази философска мисъл, ще имат много криви понятия, когато казвам една или много души.
С други думи, всякога трябва да имаме едно положение, една мярка, с която да започнем. Тази чувствителност зависи от човешката душа. Аз нямам сега време да ви разправям какво нещо е душата. Човешката душа е нещо обширно. Тя се проявява както единично в човека, така и колективно. Всъщност, душата е една, Животът е един, но хората, които не разбират тази философска мисъл, ще имат много криви понятия, когато казвам една или много души. Също както говорят, например, за жълъда. Жълъдът е един, но когато го посадим, образува първо един разклонен стрък с три клона, после отгоре се образуват още три, докато се разклони все повече и образува хиляди индивидуални листа и жълъди. Едно същество, което няма понятие от същината на жълъда и гледа дървото, ще разглежда листата като отделни индивиди. Всички обаче произхождат от и са в жълъда – в това зърно. Това зърно е Бог.
към беседата >>

По същия начин, когато едно Висше същество дойде при нас, трябва да имаме възможност да разбираме вътрешната същност на нещата.
Или пък представете си художник, който е нарисувал хубава картина, показва я на сляп човек и го пита: “Как ти се вижда? ” Слепият отговаря: “Имам пред себе си едно платно, което на места е малко грапавичко. Купил си го отнякъде”. Художникът ще му казва: “Ти си простак, нищо не разбираш”. И двамата са простаци: единият – затова, че не вижда, и художникът – затова, че не разбира, че онзи човек няма условията да го разбере. По същия начин, когато едно Висше същество дойде при нас, трябва да имаме възможност да разбираме вътрешната същност на нещата. Аз съм чел много философски трудове, всеки ден ги преглеждам и понякога се хващам за корема от смях. Някои философи приличат на слепия, работят пипнешком и пишат така: “Този свят е едно платно с грапавини, с малко страдания, а всички хора са глупави”. Прав си, му казвам, но тези заключения са само твои. Светът е повече от едно платно, повече от тези издатини и вдлъбнатини. Трябва да има Светлина в очите, ушите, в ума, във всичките мозъчни центрове на човека, във всичките му сили и способности, за да разбира той нещата.
към беседата >>

Всъщност, на Корнилия му казали: “Иди при Духа, Той ще ти каже всичко”.
А какво нещо е Ангелът? Ангел на санскритски означава “служител”, но означава още и “огън пламтящ”, а също така и “любов”. Любиш ли, ангел си; ако не любиш, човек си. Но казвам на някой: “Ти не си Ангел, а си един от онези души, които не са се разбрали със съседа си, поради което Господ ви е приковал някъде в пространството и нямате мост да се съедините”. Петър на санскритски значи “дух” (Pitar). Всъщност, на Корнилия му казали: “Иди при Духа, Той ще ти каже всичко”. Петър на старогръцки значи “камък”. Има живи камъни – само Духът може да бъде жив камък. Под “камък” Христос разбира нещата, които в себе си са неизменяеми, Божествени, разумни. Корнилий е трябвало да се моли. Ето една задача.
към беседата >>

” Всъщност, той сега стана човек, а по-рано не беше.
Това е ръката Божия, която работи. Господ формира нов свят. Какво ще стане с България? Положението на България, както и на всички народи в Европа, ще бъде много по-добро, отколкото е сега. Когато един шишкав човек с дебел корем, тежащ сто и петдесет килограма, заболее от тифус и отслабне до петдесет килограма, казват: “Горкият човек! ” Всъщност, той сега стана човек, а по-рано не беше. Тази война ни лекува от една подобна болест. Всички народи са болнии Господ ще ги излекува. Тези, които сега умират, пак ще възкръснат. Тъй както листата, които капят, новият жълъд пак ще възкреси и ще ги извика към живот. Нищо не се губи в света, външната форма не е причина на вътрешния Живот.
към беседата >>

30. Ти знаеш

НБ

Ако човек бъде поставен на върха, той ще каже, че вътрешният свят е по-малък, а всъщност не е така.
Днес мислят, че културата върви отдолу нагоре, но аз оспорвам това и казвам, че ябълката се храни не толкова от соковете, колкото от Слънцето. Например, в продължение на няколко години едно дърво нараства на тегло до двадесет килограма и всичко това то е взело не от земята, а отгоре. Ние всичко вземаме отгоре, т. е. отвътре – от един свят, който е много по-широк от външния. Можем да го уподобим на един конус с върха надолу – върхът е външният, а основата е вътрешният свят. Ако човек бъде поставен на върха, той ще каже, че вътрешният свят е по-малък, а всъщност не е така. Който се е решил философски да изучава религиозните въпроси, трябва да е много спокоен. По времето на един от турските султани се навъдили много дембели*. Един ден той пожелал да разбере кой от всички е най-голям дембел и заповядал да запалят зданието, в което били те. Уплашени от пожара, всички дембели се разбягали, а само двама останали вътре. Когато видял, че пожарът се усилва, единият се обърнал към другаря си и го запитал какво да правят.
към беседата >>

31. Поради радостта

НБ

Всъщност, когато се оженил, той заченал и започнал да страда.
От един знаменит германски проповедник се заинтересувала млада мома. Тя посещавала редовно всички негови проповеди, станала много ревностна привърженица на учението му, докато най-после проповедникът се оженил за нея и казал: “Намерих една работничка, която ще ми помага”. Но след като се оженили, тя му рекла: “Досега аз играх роля, отсега нататък ти ще играеш такава”. Така тя започнала да иска всякакъв вид удоволствия и се отказала от предишните си интереси. Проповедникът започнал да се отчайва. Всъщност, когато се оженил, той заченал и започнал да страда. Обърнал се към Господа с молба да го избави и един ден, когато чел Писанието, срещнал стиха: “Вие, жени, подчинявайте се на мъжете си.” Проповедникът се зарадвал, започнал да се кара с жена си, набил я, а тя също се нахвърлила да го бие. И когато взаимно се набили, и двамата родили... Мнозина отиват при Христа, докато се оженят, а след това Му казват: “Сега искаме пари, богатство, къщи”. Тогава Христос отваря другата врата и казва: “Вие, жени, подчинявайте се на Бога, защото Бог е глава и на мъжа, и на жената.” Сега, като ви наблюдавам, виждам, че понякога раждат мъжете, а понякога – жените. Едни скърбят, а други се радват. Нека всички раждат, само че да раждат навреме, а не недоносчета.
към беседата >>

32. Да възлюбиш Господа

(втори вариант)

НБ

Привидно той се отдалечава от хората, минава за ексцентричен, но в същност не е така.
За да разберете любовта към Бога, трябва да затворите това, което знаете, и да опитате моето. Вашето знание сте опитали; опитайте сега моето. Ако вашето е по-добро, готов съм да го приема. Аз съм от тия хора, които дават и взимат. Оня, който люби Бога, се отличава с голяма съсредоточеност, с дълбок вътрешен живот. Привидно той се отдалечава от хората, минава за ексцентричен, но в същност не е така. Любовта към Бога не е нищо друго, освен венозното течение, при което нечистата кръв отива в сърцето и дробовете да се пречисти, да стане артериална. Венозното и артериалното течение на кръвта съществува не само в тялото, но и в чувствата, и в мислите на човека. Например, омразата и завистта са венозната кръв в човека; любовта и радостта са артериалната кръв. Светлите и чисти мисли са артериалната кръв, а тъмните и отрицателни мисли са венозната кръв. Следователно, когато люби Бога, човек превръща течението на отрицателните сили в себе си в положителни, а нечистата кръв в чиста.
към беседата >>

Привидно той се отдалечава от хората, минава за ексцентричен, но всъщност не е така. (втори вариант)
За да разберете любовта към Бога, трябва да затворите това, което знаете, и да опитате моето. Вашето знание сте опитали, опитайте сега моето. Ако вашето е по-добро, готов съм да го приема. Аз съм от тия хора, които дават и взимат. Оня, който люби Бога, се отличава с голяма съсредоточеност, с дълбок вътрешен живот. Привидно той се отдалечава от хората, минава за ексцентричен, но всъщност не е така. Любовта към Бога не е нищо друго освен венозното течение, при което нечистата кръв отива в сърцето и дробовете да се пречисти, да стане артериална. Венозното и артериалното течение на кръвта съществува не само в тялото, но и в чувствата, и в мислите на човека. Например омразата и завистта са венозната кръв в човека; любовта и радостта са артериалната кръв. Светлите и чисти мисли са артериалната кръв, а тъмните и отрицателни мисли са венозната кръв. Следователно, когато люби Бога, човек превръща течението на отрицателните сили в себе си в положителни, а нечистата кръв - в чиста.
към втори вариант >>

33. Да я не пия ли?

(втори вариант)

НБ

Всичко в света е проява на любовта, но какво в същност е любовта, малцина знаят.
Само оня може да търси щастието и да го намери, който знае, какво представя то и, като го намери, може да го запази завинаги. Така хората търсят и любовта. Знаете ли, какво нещо е любовта? Ще кажете, че чувствувате любовта. Човек чувствува и приятни, и неприятни неща, обаче, всичко това не е любов. Всичко в света е проява на любовта, но какво в същност е любовта, малцина знаят. Няма учен, философ или писател, който може да определи точно, какво представя любовта. Ще кажете, че Бог е Любов. Казвате, че Бог е Любов, без да разбирате смисъла на любовта. Тоя въпрос предстои на бъдещето. След хиляди години човек ще има ясна представа за любовта.
към беседата >>

34. Мъдростта

НБ

Има хора, които ходят на църква, но не вършат Божията воля, а има такива, които казват, че не искат да служат на Бога, а всъщност Му служат.
Друг пък боледува и след това се поправя; това значи, че той се е родил. Тези неща не трябва да ви смущават, те не са съществени. За всяко нещо си кажете: “Изпратен съм с такава и такава мисия” и веднага ще почувствувате радост. Сега, аз ще свържа този стих от посланието на Яков с онази притча на Христа, където един баща отишъл при двамата си синове. Единият от тях казал, че ще отиде на нивата, но не отишъл; другият казал, че няма да отиде, но се разкаял и отишъл. Има хора, които ходят на църква, но не вършат Божията воля, а има такива, които казват, че не искат да служат на Бога, а всъщност Му служат. Последните са истинските християни. Затова Христос казва: “Последният в света ще бъде пръв на Небето”. Новото учение идва не заради църквата, а за големите грешници, за светските хора. Нека не се лъжат онези, които са в църква, че ние сме чада Авраамови. Господ казва: “От тези камъни Аз мога да извадя чада Аврамови”.
към беседата >>

35. Христа да придобия

НБ

Друго нещо е дали този стремеж съответства на нуждите, скрити в същността на дълбоките причини на Живота.
Аз ще се спра само върху последната фраза: „Христа да придобия.“ Думата придобивам е позната и на малки, и на големи, и на учени, и на прости, и на добри, и на лоши, и на умни, и на глупави – всички се стремят към придобиване. Няма същество, което да не се стреми да придобие нещо, колкото нискостоящо и да е то. Друго нещо е дали този стремеж съответства на нуждите, скрити в същността на дълбоките причини на Живота. По-важен е стремежът за придобиване и върху него почива растенето и развиването на човека. Защото тялото, сърцето, умът и Духът си имат свой стремеж на развитие. Когато говорим за придобиване на Христа, трябва да разбираме какво е това. Аз зная, че имате различни мнения, всички искате да хванете Христа, да го придобиете. Можете да придобиете вол и да го турите в обора, можете да придобиете кон и да му турите юзда, можете да придобиете кокошка и да я турите в курника да я храните, можете да придобиете хубава рокля и да я турите в гардероба, може да придобиете шапка и други неща.
към беседата >>

Вие мислите, че разбирате нещата; може да мислите, че някои неща са добри, а всъщност те са зли.
Можете да придобиете вол и да го турите в обора, можете да придобиете кон и да му турите юзда, можете да придобиете кокошка и да я турите в курника да я храните, можете да придобиете хубава рокля и да я турите в гардероба, може да придобиете шапка и други неща. Можете да придобиете и едно дете, но него няма да го турите ни в курника, ни в гардероба, а ще го държите в ръцете си, на гърдите си. И тъй, трябва да се прави съществена разлика, трябва да притежаваме качеството да различаваме нещата. Всеки, който е тръгнал в Правия път, в пътя на човечеството или, казано в най-висш смисъл, в Божествения път, той трябва да различава двете съществени неща – да различава злото от Доброто, лъжата от Истината, неправдата от Правдата, омразата от Любовта, глупостта от Мъдростта. Тези неща са необходими, те са същественото в Живота. Вие мислите, че разбирате нещата; може да мислите, че някои неща са добри, а всъщност те са зли. Когато говорим за Добро или за зло, разбираме отношенията на нещата към разумната човешка душа. И тъй, какви са стремежите на душата? Някой казва, че е гладен, и вие мислите, че това е съществена нужда. Душата ви не се интересува от това, тя не иска тези твърди вещества. Вие мислите, че човек се състои от ядене, но това показва, че не разбирате нещата.
към беседата >>

Тя е търсила момъка със сърцето си, а не със своята същност.
Те са най-висшите чувства на душата и вие сте в тяхната атмосфера. Душата е атмосферата на самия човек. Следователно, ако искаме да разбираме човека, ако искаме да намерим Христа и ако искаме да образуваме едно хубаво тяло, ние трябва да живеем в тази възвишена атмосфера. Ако служите на тялото си, вие ще бъдете слуга, а то – господар. И един ден ще се разочаровате от него, както момата се разочарова от някой момък. Тя е търсила момъка със сърцето си, а не със своята същност. Казват за някоя мома, че е изгубила сърцето си, но ще го намери, защото сърцето може да се открадне, както могат да откраднат парите ви или кравата ви. Може да се открадне и вашият ум и вашите мисли, защото умът не е нещо съществено; това показва, че вие не можете да владеете ума си. Когато пък сърцето се изгуби, тогава човек се втвърдява и казват, че се е ожесточил. Тялото, сърцето и умът са изучени – вие не търсете тези неща. Който иска да придобие Христа, трябва да мине през тези три свята и да влезе в света на душата.
към беседата >>

36. Петте разумни девици / Петте разумни и петте неразумни деви

(втори вариант)

НБ

Всъщност, четирите периоди на земята определят четирите човешки възрасти.
Земята е голям, здрав, сигурен параход. Всички машини, т.е. всички нейни сили са на мястото си и, в края на краищата, той ще ви занесе в Божествения свят. Земята може да остарее, може отново да се подмлади и пак да остарее, но никога няма да се разруши. Както човек минава през детинство, юношество, зряла възраст и старост, така и земята минава през тия четири периоди. Всъщност, четирите периоди на земята определят четирите човешки възрасти. Казано е в Писанието: „Грешните няма да възкръснат". С други думи казано: Когато параходът стигне на пристанището, всички пътници слизат там, за да покажат паспортите си. Ония, на които паспортите са точно заверени, имат право да влязат в града. Ония, които нямат паспорти, или паспортите им не са редовни, отново се връщат в парахода и продължават пътуването си. Те казват: Близо сме до небето.
към беседата >>

37. Спаси ни

НБ

Когато човек изяжда прасе или кокошка, всъщност висшият принцип ги изяжда, но същевременно човекът се принизява.
Затова трябва да събудите Христа. За да не бъдат изядени, учениците събудиха Христа. Това е вярно и в преносен смисъл, и де факто. За всички, които разбират религията, това значи, че един висш принцип може да бъде погълнат от нисш и това е слизане надолу. Ако искате, можете да го кръстите “изяждане на прасе”, но така или иначе един нисш принцип изяжда един висш. Когато човек изяжда прасе или кокошка, всъщност висшият принцип ги изяжда, но същевременно човекът се принизява. И когато казвам, че човек не трябва да яде месо, това значи, че силите на нисшия живот противодействат на нашия живот. Затова растителната храна е по-добра. Ако иска да бъде силен, човек трябва да яде месо, а ако иска да стане духовно силен, трябва да яде растителна храна. Когато човек не яде месна храна, това значи, че Христос е събуден у него. Под “месо” разбирам всички нисши мисли и желания в човека и ги сравнявам с кокошки, пуйки и т. н.
към беседата >>

Колко пъти, щом се разгневите, вие казвате, че Господ зле е направил света, задигате плащаницата и всъщност вие сте този Тит, който разрушава Йерусалим.
Някой казва: “Бива милостиня, милостиня, но роб няма да й стана”. – И ти си от същите. И тъй, сега е време да послушате какво ще ви говори вашия Христос в лодката, в която се возите в това бурно море. И това, което Той ви каже, трябва да го държите като една светиня и никому да не го казвате. Когато ви разказвам историята на Тит, вие си казвате: “Това аз не съм сторил”. Колко пъти, щом се разгневите, вие казвате, че Господ зле е направил света, задигате плащаницата и всъщност вие сте този Тит, който разрушава Йерусалим. Ще кажете: “Колко жесток е бил този човек! ” Колко пъти сте се опълчвали против Господа, а Той казва: “Червейче, знаеш ли от каква смърт ще умреш? ” Някои Му дават съвети – Господ няма нужда от никакви съвети. И ако всички народи схванат така света, ако така приложат това учение, само тогава ще дойде Христос. Аз бих желал всички проповедници, свещеници и съдии така да мислят – всички да ходят с Правдата, да се радват с Любовта, да се учат от Мъдростта, да следват Истината.
към беседата >>

38. Ще бъдат научени

(втори вариант)

НБ

Тая дума е от среден род, а всъщност представя жена.
Под „мъж и жена" аз разбирам служби на човечеството. Като влезете в третата култура, т.е. културата на любовта, тогава ще разберете, какво нещо е мъжът и какво – жената. Тогава ще разберете, отде произлизат и двамата. Сега аз ви говоря за милосърдието. Тая дума е от среден род, а всъщност представя жена. Милосърдието е най-високата проява на човека, който живее на земята. Аз говоря за милосърдието на сегашното общество, на сегашните християни, на вас, които ме слушате; аз говоря на ония, които от две хиляди години търсят Христа. Аз ви проповядвам днес, защото всички искате да бъдете щастливи. И аз желая да бъдете щастливи, да бъдете научени от Бога. Вие искате да бъдете силни; и аз желая да бъдете силни, защото без сила човек не може да работи.
към беседата >>

39. Растете в благодат! / Растене и познание

(втори вариант)

НБ

Преоблеченият в императоровите дрехи войник, отнесен в квартирата на Александър, наистина се поминал, а приликата му с последния послужила да се обяви официално, че императорът се поминал, когато всъщност той се изгубил и се предал на богоугодни дела.
Александър, като слушал глухия шум на пръчките, смесен с воплите на нещастника, който скоро изнемогнал и млъкнал, ужас го обзел – „Боже мой! – помислил си той. – Поискал да види баща си, да му целува ръка и да изпроси последна бащина благословия, и само за това тъй жестоко го мъчат, и то в мое име! “ Сравнил своето поведение спрямо баща си с онова на войника спрямо своя и видял колко низко той стои пред войника, и горко заплакал. Като се осведомил от лекаря, че войникът не ще живее след нанесените му 4,000 удара, нагласил с лекаря войникът да бъде скришно облечен с неговите дрехи и отнесен в неговата квартира, а той с облеклото на войника се подложил на останалите 4,000 удара, които издържал, понеже войниците, които мислили, че е изнемощелият войник, от пробудено съжаление удряли по-слабо. Преоблеченият в императоровите дрехи войник, отнесен в квартирата на Александър, наистина се поминал, а приликата му с последния послужила да се обяви официално, че императорът се поминал, когато всъщност той се изгубил и се предал на богоугодни дела. И Толстой завършва разказа за смъртта на Александър със следните думи: „Какъв тържествен момент трябва да е била неговата смърт!... Какво висше освобождение на душата!...“. Аз питам: Колко от моите любезни слушатели биха били готови да понесат поне 10 удара? И ние имаме претенции, готвим се за Небето! Ето какъв е вътрешният смисъл на растенето – човек да разпознае сенките от самите неща, да освободи своята душа, като понесе всички страдания.
към беседата >>

Само тогава домовете ви ще се освободят от страдания, които всъщност са фиктивни.
Щом се страхуваш, няма Любов. Любовта не търпи страх при съществуването си. Всички противоречия в едно или друго направление създават неприятност. Човешкият дух без мъчнотии в света не може да се развива. Това учение трябва да се проповядва на сегашните, на културните хора. Само тогава домовете ви ще се освободят от страдания, които всъщност са фиктивни. Има магнетизатори, които като хипнотизират някого, теглят пред него линия и му кажат, че щом дойде до там, ще срещне стена, и хипнотизираният, действително, не може да я премине, когато пък вие не виждате там никаква стена. Духне ли магнетизаторът, тази стена изчезва. Сега дяволът е издигнал такава стена в умовете на хората – просто една линия, и вие виждате много мъчнотии, които всъщност са сенки, а не действителност. Няма нищо невъзможно в света – всичко е възможно. „Как е възможно всичко?
към беседата >>

Сега дяволът е издигнал такава стена в умовете на хората – просто една линия, и вие виждате много мъчнотии, които всъщност са сенки, а не действителност.
Човешкият дух без мъчнотии в света не може да се развива. Това учение трябва да се проповядва на сегашните, на културните хора. Само тогава домовете ви ще се освободят от страдания, които всъщност са фиктивни. Има магнетизатори, които като хипнотизират някого, теглят пред него линия и му кажат, че щом дойде до там, ще срещне стена, и хипнотизираният, действително, не може да я премине, когато пък вие не виждате там никаква стена. Духне ли магнетизаторът, тази стена изчезва. Сега дяволът е издигнал такава стена в умовете на хората – просто една линия, и вие виждате много мъчнотии, които всъщност са сенки, а не действителност. Няма нищо невъзможно в света – всичко е възможно. „Как е възможно всичко? “, ще попита някой. Например, ако съм гладувал няколко дни и се помоля на Бога за парче хляб, Той ще ми даде; ако Му поискам 7–8 самуна, няма да ми ги даде. Казвам ви верни неща, които вие сами можете да опитате, проверите.
към беседата >>

Под думата „физическа материя" разбирам свят на форми, необходим за същността на нещата. (втори вариант)
Не е важно каква работа вършиш - математик ли си, химик ли си, доктор ли си - това са сенки в живота; съществено е осветяваш ли Името Божие, влагаш ли волята Божия в душата си? Човек, който иска да бъде силен, трябва да има тези неща: Името Божие, което е най-висшето благо; Царството Божие - по отношение на човешката душа, и волята Божия - има връзка с физическия свят. Човек едновременно е същество духовно и физическо. Тези два елемента ще съществуват едновременно и ще има такава една среда между единия и другия, която да ги управлява, а тя е душата, полудуховното. Тези положения вие никога не може да измените. Под думата „физическа материя" разбирам свят на форми, необходим за същността на нещата. Под „духовен" подразбирам онези сили, които работят за създаване на тези форми, а под „душа" разбирам условията, които подготвят съграждането на тези форми. Следователно живот без форми не може да се прояви. Всяка душа трябва да има тяло в света, за да се прояви като индивид, единица. Тя трябва да има тяло, за да я посети Господ. Без къща може ли да викате Господа?
към втори вариант >>

Само който люби, той познава всъщност хората, а който не люби, той не ги познава. (втори вариант)
Всички неща, които сега съществуват в света, са сенки. Като заспите, всичко ще изчезне. И Франция, и Англия, и Германия ще изчезнат из вашия ум; няма да има никакви войни, като отидете при Господа. Ще забравите и за захар, и за ориз, ще забравите вашите дългове; ще забравите и това, когато някой мъж: бие жена си - всичко ще забравите, защото всичко това са сенки. За да познаваш човека в същинския смисъл, трябва да го любиш. Само който люби, той познава всъщност хората, а който не люби, той не ги познава. Но ще каже някой: „Аз любя, но страдам, страхувам се." Щом се страхуваш, няма любов. Любовта не търпи страх - подразбирам един процес Божествен. И всички противоречия в едно или друго направление съставляват приятност в човешката душа. Човешкият дух без мъчнотии в света не може да отива, да върви. Ето защо трябва да се проповядва това учение на сегашните, на културните хора - само тогава домовете ще се освободят от сегашните страдания, те са фиктивни страдания.
към втори вариант >>

40. Хигиена на човешката душа

ИБ

БС

Същността на човека е в добрите качества на неговата душа.
Щом позатлъстеете, радвате се, но това не е здраве. Трябва да имате здрави мускули, да бъдете кротки, смирени. Не разбирам да бъдете отпуснати, а да бъдете активни. Например някоя ваша сестра е обременена – предайте и вяра, насърчете я, а не плачете заедно с нея, защото и двамата ще загубите вярата си. Или някой умрял; не, не е умрял, само къщата му е съборена и след години ще се създаде пак. Същността на човека е в добрите качества на неговата душа. Смъртта е прецеждане на водата, преминаване на Живота от един пласт в друг и излизане на повърхността като добър чучур. Трябва да преминете през този свят, през материята, за да се прецедите. Сега, тук вие слушате всичко това, но светът ще ви разколебае. Обаче вие кажете: „Мога! ” Ще вземете Псалм 119 и всеки ден ще учите наизуст една част от него с думата мога.
към беседата >>

41. Децата

НБ

Но ако сами се правите велики, вие сте в положението на един лъжлив търговец, който говори, че има пари, а всъщност няма.
Когато някой богат каже, че няма пари, то е, защото се бои да не го оберат. Когато някой беден каже, че има пари, и той лъже. Нека всеки казва правото. Имайте вяра в този велик Божествен закон на това дете, и Господ ще бъде с вас. Ако Бог ви кредитира, Той ще ви направи велики. Но ако сами се правите велики, вие сте в положението на един лъжлив търговец, който говори, че има пари, а всъщност няма. Това е дълбокият смисъл на този стих: „Да станете малки деца“. Не искам да остане у вас мисълта: „Нима ние нищо не сме? “ Оставете тази мисъл настрана. Какво сте били досега, не е толкова важно, какво ще бъдете отсега нататък – това е важно. Знае се какви са били хората досега – да спи зло под камък.
към беседата >>

42. Венецът на живота

ИБ

БС

Какво всъщност става с вас?
Вие не сте еднакви инструменти, еднакви струни. Ще се нагласите така, че да можете да работите в едно – да излиза една прекрасна хармония и когато почнете да свирите, който ви чуе да му е приятно. И когато почнете да свирите, ще научите този закон – ще се нагласяват вашите сърца, вашите умове, вашата воля и ще свирите отлично. Когато Небето говори във вас, вие не можете да го приемете. Защо? Същевременно, имайки уста, вие приемате добра храна и добра храна ви се дава, а гнилата се изхвърля и не е за хора. Какво всъщност става с вас? Казва Господ: „Вие сте турили във вашия ум лоши мисли, лоши желания – в сърцата си и лоши думи излизат от устата ви; и ще се спират устата ви от лоши думи.” Ако вие вземете помия и напръскате брата си, какво ще стане, добро ли е това, ще ви похвали ли вашата майка? Това не е християнство, да опръскаш твой брат не е добро нещо. „Ама – ще кажеш – човек може да съди.” Аз казвам: иди, примири се с брата си; иди при него и кажи му: „Братко, извини ме! ” Ако не те извини, иди втори път с някого и му кажи: „Сестро, извини ме! ” Ако не иска пак, иди с църквата и ако пак не ще, нека ти бъде като езичник и митар1.
към беседата >>

43. Кръстът

НБ

Когато в ума ви се хвърли светлина върху вътрешното съдържание на тази велика мисъл (подразбирам първоначалния Божествен образ на една неизменна същност, която расте и в своите размери се развива не като мъртъв предмет, а като жива и разумна същина), ще разберете, че тайната на Царството Божие съдържа всички условия за развитието на човеците върху Земята.
Ще говоря върху думите “Защото вам е дадено да познаете тайните на Царството Божие”. Познанието на тайната на Царството Божие съставлява предмет на човешкото размишление, към него се стреми човешкият дух. Когато в ума ви се хвърли светлина върху вътрешното съдържание на тази велика мисъл (подразбирам първоначалния Божествен образ на една неизменна същност, която расте и в своите размери се развива не като мъртъв предмет, а като жива и разумна същина), ще разберете, че тайната на Царството Божие съдържа всички условия за развитието на човеците върху Земята. Казва Христос: “Вам е дадено”. На кои? Сега, вие може да дойдете в размишленията си до отрицателната страна и понеже е казано: “Вам е дадено, а тям не е дадено”, да си помислите, че, може би, на апостолите е дадено, но не на вас. Който и да си, дадено ти е. Не вземайте никога думите за себе си в отрицателен смисъл, защото туй е опетняване на Бога.
към беседата >>

44. Яковъ и Исавъ / Яков и Исав

(втори вариант)

НБ

Така ли е в същност?
Исав не подозирал, че между миналия и сегашния живот има връзка. Сегашният живот е резултат на миналия, а бъдещият се разглежда като последствие на сегашния. Помнете: Човек не иде за пръв път на земята. Ако сте за пръв път на земята, как ще си обясните противоречията във вашия характер? Ако за пръв път излизате от Бога, трябва да бъдете чисти, да Го познавате. Така ли е в същност? Повечето хора не познават Бога, защото са се отклонили от правия път. Значи, човек не е излязъл сега от Бога, но преди хиляди години. Турят някого в затвор и след време го пущат на свобода. Всички казват: Този човек излезе от затвора и влиза вече в живота. За пръв път ли влиза той в живота?
към беседата >>

45. Божията воля / Волята Божия

(втори вариант)

НБ

Само онзи може да изпълнява Божията воля, който има чувства и способности, да разбира същността на нещата.
Когато говорим за култура, за добродетели, за ред и законност в света, ние имаме пред вид разумната воля, т.е. Божията воля, която прониква в съзнанието на индивидите, на обществата и народите поне дотолкова, доколкото те са в съгласие с нея. Аз не говоря за личната воля, защото Божията воля е над всичко. Христос казва : „Който не изпълнява Божията воля, не може да влезе в Царството Божие". Само онзи може да изпълнява Божията воля, у когото е пробудено висшето съзнание. Само онзи може да изпълнява Божията воля, който има чувства и способности, да разбира същността на нещата. Когато изучава математика, ученикът трябва да разбира математическите отношения между числата и действията, които се изразяват чрез тях. Всяка формула, с която си служи математиката, е жива величина, а не мъртва, както привидно изглежда. Докато семето не е посадено в земята, то минава за мъртво, не проявява никакъв живот. Обаче, щом се посади, то проявява живот. Благоприятните условия дават възможност да се прояви разумният живот във всяко същество.
към беседата >>

В същност, той пострадал много повече, отколкото й писал, не искал изведнъж да й каже окаяното положение, в което се намирал.
Човек трябва да има смелостта на онази американка, която се самопожертвувала за своя възлюбен, който се върнал сакат от бойното поле. Той отишъл на бойното поле да защищава отечеството си, но в едно голямо сражение бил ранен и отрязали единия му крак. Той писал на възлюбената си: Отрязаха ми единия крак. За да не страдаш с мен заедно, бъди свободна, намери си друг възлюбен, здрав и силен човек. Тя му отговорила: Приемам те такъв, какъвто си. В същност, той пострадал много повече, отколкото й писал, не искал изведнъж да й каже окаяното положение, в което се намирал. След време той й писал: Отрязаха и втория ми крак. – Приемам те с по-голяма любов. — Останах само труп, отрязаха и двете ми ръце. — Сега те приемам с още по-голяма любов. Колко мъже и жени ще си останат верни при това положение?
към беседата >>

46. Чистосърдечните / Чистосърдечнитѣ

(втори вариант)

НБ

В същност, само онзи човек се моли, който се е домогнал до едно от великите изкуства на живота.
Каквото представя яденето за физическия живот на човека, такова нещо е пеенето и молитвата за неговото сърце, за неговия ум и за душата му. Душата на човека се храни с пение и молитва. Като работи умствено и сърдечно, човек пее, моли се и почива. Сегашните хора имат криво разбиране за молитвата. Те мислят, че само простите хора се молят. В същност, само онзи човек се моли, който се е домогнал до едно от великите изкуства на живота. Голямо изкуство е да знае човек, как да се моли. Когато хората научат това изкуство, Царството Божие ще дойде на земята. В този смисъл, молитвата е Божествен закон, който съществува в цялото Битие. И като яде, и като работи, човек трябва да се моли. Ако работите му не вървят добре, нека пее.
към беседата >>

Какво са, в същност, любовта и истината, не може да се определи в няколко думи.
Благодарение на този стремеж, семето, специално житното зърно, е готово да се пожертвува, да бъде посадено в земята, за да изникне един ден на повърхността и да започне своето развитие. Обаче, нито стремежът е достатъчен, нито почвата – има още три елемента, необходими за развитието. Те са: топлина, светлина и влага. Същите елементи са необходими и за развитието на човека. Влагата представя живота, топлината – любовта, а светлината – истината. Какво са, в същност, любовта и истината, не може да се определи в няколко думи. Ако искате да знаете, какво представя любовта, изговаряйте тази дума по няколко пъти на ден, в определено време и в продължение на един месец, да видите, какви сили се крият в нея и как действува тя върху човека. "Блажени чистосърдечните". Посейте тези думи в съзнанието си, както градинарят сее плодове в своята градина, и наблюдавайте, какви резултати ще имате. След известно време думата „чистосърдечен” ще оживее в вас и ще се ползувате от плодовете й. Всяка дума трябва да се посее, да даде добри плодове.
към беседата >>

47. Бог е съчетал / Богъ е съчеталъ

(втори вариант)

НБ

Всъщност, брак ли е това, което хората днес правят?
„Онова, което Бог е съчетал”. В този стих, по видимому, Христос говори за брака. Всъщност, брак ли е това, което хората днес правят? Две семейства се сближат, живеят си добре и след време, оженват децата си. Правилно съчетание ли е това? Съществуват три вида съчетания. Първото съчетание е онова, което Бог прави. То е истинското и здраво съчетание.
към беседата >>

Всъщност, само един обича, а не двама.
Ще кажете, че хората трябва да се обичат. Колко момци трябва да обичат една мома и колко моми – един момък? Ако десет момци обичат една мома, те ще я разстроят. За предпочитане е, един момък да обича една мома, а не десет. Десет момъка ще разбъркат главата й, ще смутят сърцето й и в скоро време, тя ще заболее. Всъщност, само един обича, а не двама. Някъде в Америка, имало един знаменит проповедник, който увличал слушателите си със своето красноречие. Дошъл денят, когато трябвало да си замине. Всички негови слушатели и пасоми излезли да го изпратят, понеже бил общ любимец. Заедно с тях излезли и кучетата, и патките, и гъските - да му кажат сбогом и да му пожелаят добър път. Най-после, той се качил на един кон и тръгнал към гарата.
към беседата >>

48. Пребъдете / Пръбѫдване

(втори вариант)

НБ

Някои хора мислят, че са свободни, а всъщност, всички са впрегнати – някъде по двама, някъде – по трима или по четирима заедно.
Как оре българинът земята? – С волове, някога с два вола, а някога – с четири, или шест. Не е важно с колко вола оре, защото принципът е един и същ. И в орането действуват двата принципа: държа и пребъдвам. Двата вола представят човешкия ум и човешкото сърце, ралото – човешкото тяло, а остенът – закона, който от време на време бодва ума и сърцето, да им напомня, че трябва да работят и да следват направлението – браздата. Някои хора мислят, че са свободни, а всъщност, всички са впрегнати – някъде по двама, някъде – по трима или по четирима заедно. От време на време ви разпрягат, да си починете. Кога си почиват воловете? – Когато каже господарят. Щом си починат, господарят им пак ги впряга на работа. Такава е действителността.
към беседата >>

49. Простотата

ИБ

БС

Понякога между ума и сърцето има борба, раздвояване – сърцето желае едно, умът – друго, има спор, решавате да правите едно, а всъщност вършите друго.
Това са хората – моралисти, които казват, че трябва да живеем добър, справедлив и честен живот. Колкото и листата на дървото са чисти, докато не падне прах и не ги оцапа. Тъй че, в ежедневния живот ще има и напрашване, и почистване, и каране и т.н., но този живот трябва да премине. Когато се съберете две сестри и се карате, ще кажете: „Сестро, извини, вятър има, затова се клатим.” Това е правилното разрешение на въпроса. Когато се скарате, съберете се и кажете следната формула: „Христос е равен на y(игрек), 0-0, 1-1.” Това е значението на последния стих от притчата: „Този, който Ме слуша, ще живее в тишина и безопасност, без да се бои от зло.” Това е същият закон. Понякога между ума и сърцето има борба, раздвояване – сърцето желае едно, умът – друго, има спор, решавате да правите едно, а всъщност вършите друго. Допуснете, че две от вас имат по сто декара земя, оставена от баща им. Едната от вас е работна, обработва земята си, направила си е градина, посажда я с плодни дървета,а в останалата част насажда жито, ечемик, царевица и друго. А втората казва: „Мен не ми трябват тези неща” и оставя земята си незасадена. И двете отиват да разгледат имането си: едната има жито, царевица, радва се на всичко, за нея животът има смисъл. А нивите на другата са обрасли с бурени и тя казва: „Животът няма смисъл.” Кой създаде смисъла и безсмислието в Живота?
към беседата >>

50. Бог е Дух / Богъ е Духъ

(втори вариант)

НБ

Обаче, Битието или същността на нещата, не може да се схване с ума, по философски начин. Защо?
Да се каже тази мисъл на едно събрание, това показва, че хората, които са присъствали там, не са били много културни. Те са разисквали върху въпроса, как трябва да се кланят на Бога, затова Христос им отговорил. Много начини има, по които човек може да служи на Бога, но Христос посочва един от правите начини – да се служи на Бога с дух и истина. Тук думата „кланяне" е взета в смисъл на „служене". „Бог е Дух." Думата „Бог” е неясна, неразбрана, главно за онези, които разглеждат въпросите философски. Обаче, Битието или същността на нещата, не може да се схване с ума, по философски начин. Защо? – Защото, според зоконите на мисълта, има неща - определени и конечни; има неща - неопределени и безконечни. Едно от неопределените понятия е това, за Бога. Бог е същество, което няма нито начало, нито край и на което не се знаят границите, между които се движи. Той е основа, принцип, върху който трябва да градим своите отношения. „Които служат на Бога, с дух и истина трябва да Му служат." Какво означава думата „дух”?
към беседата >>

„С дух и истина да служат на Бога." Какво всъщност е Бог?
Значи, духът е онази разумна сила в човека, която носи живот. Ако искаме да определим, какво нещо е истината, обръщаме се към Евангелието, дето се казва: „Глава на Твоето Слово е истината." Значи, словото, чрез което се изказваме, представя тяло на истината. Всеки знае, какво нещо е главата за тялото. Най-ценното, най-скъпото нещо за човека е вложено в неговия мозък, в неговата глава. Затова, именно, човек се определя по качеството на своя мозък. „С дух и истина да служат на Бога." Какво всъщност е Бог? Мнозина гледат на Бога като на велик, отвлечен принцип, за Когото не могат да имат никакво понятие. Малко нещо се иска от човека, за да познае Бога. Достатъчно е да направи опит, да Му служи с дух и с истина, за да има контакт с Него, да намери допирните точки между Бога и своята душа. По какво ще познаете, че сте направили този контакт? – По последствията, а именно; ако сте мъртви, ще възкръснете; ако сте болни, ще оздравеете; ако сте невежи, ще се просветите; ако сте изгубили смисъла на живота, любовта ще ви посети, ще внесе светлина в ума ви и ще осмисли вашия живот.
към беседата >>

Всъщност, реални неща са тези, които нямат форма.
Много философи са писали по въпроса за служенето; който се интересува, може да чете, какво е казано от различните философи. По този въпрос е писано на различни езици. Вън от литературата, въпросът за служенето има вътрешна, опитна страна. Коя от двете страни на въпроса е истинската или реалната? Според мене, реалността на нещата е двояка: външна или обективна - която има форма; вътрешна или субективна - без форма. Всъщност, реални неща са тези, които нямат форма. Ще възразите, че е невъзможно, реалните неща да нямат форма. Какво ще кажете тогава за чувствата, които преживявате? Те са реални, а въпреки това, нямат форма. Каква форма имат чувствата „приятност и неприятност", "радост и скръб"? Каква форма давате на понятието „истина"?
към беседата >>

Той минава за вярващ, а всъщност, не е.
Често, религиозните искат да обръщат хората към християнството по външен път, по форма. Християнството не се нуждае от външни поклонници, само по форма. Външното служене не спасява човека. Истинското спасяване подразбира - права мисъл, прави чувства и прави действия. Който не мисли, не чувства и не постъпва право, той постоянно се натъква на противоречия. Той минава за вярващ, а всъщност, не е. Изобщо, мъчно можете да определите, кой е вярващ и кой – безверник. Някои хора редовно посещават черквите, но не са религиозни; други пък, не ходят на черква, а са религиозни. Съществува една наука, чрез която, можете точно да определите, кой е религиозен, или духовен и кой не е. Това е писано на главата, на лицето и на ръката му. Достатъчно е да погледнете на тези места, за да се убедите в религиозността, или в отсъствие на това чувство в човека.
към беседата >>

51. Дали може

(втори вариант)

НБ

Ако жената е широка в чувствата си и разположена към хората, мъжът ще бъде недоволен и постоянно ще ѝ приписва слабости, които, всъщност, тя не притежава.
Наблюденията, които учените правят върху човешкия мозък, показват, че много от недоразуменията между хората могат да се избегнат. Ако двама души, мъж и жена, образуват семейство, те или ще живеят добре, или няма да живеят – това зависи от устройството на черепите им. Ако на единия черепът отзад е сплеснат, а на другия – силно развит, те няма да живеят добре. Единият ще чувства и мисли по един начин, вторият – по друг начин. Това разногласие в чувствата и в мислите им създава недоразумения и противоречия между тях. Ако жената е широка в чувствата си и разположена към хората, мъжът ще бъде недоволен и постоянно ще ѝ приписва слабости, които, всъщност, тя не притежава. Ако мъжът е любвеобилен и с широки възгледи, жената няма да бъде доволна. Жената казва, че мъжът е ненормален; мъжът казва, че жената е ненормална и, вместо да се опознават, те се отдалечават един от друг. Жената казва, че мъжът е пощурял; мъжът казва същото за жената. Всъщност, никой не е пощурял, но те не се разбират: мъжът мисли и чувства по един начин, а жената – по друг. Защо? – Мозъчните им центрове не са еднакво развити.
към беседата >>

Всъщност, никой не е пощурял, но те не се разбират: мъжът мисли и чувства по един начин, а жената – по друг. Защо?
Това разногласие в чувствата и в мислите им създава недоразумения и противоречия между тях. Ако жената е широка в чувствата си и разположена към хората, мъжът ще бъде недоволен и постоянно ще ѝ приписва слабости, които, всъщност, тя не притежава. Ако мъжът е любвеобилен и с широки възгледи, жената няма да бъде доволна. Жената казва, че мъжът е ненормален; мъжът казва, че жената е ненормална и, вместо да се опознават, те се отдалечават един от друг. Жената казва, че мъжът е пощурял; мъжът казва същото за жената. Всъщност, никой не е пощурял, но те не се разбират: мъжът мисли и чувства по един начин, а жената – по друг. Защо? – Мозъчните им центрове не са еднакво развити. Кой човек наричаме пощурял? – Който се е хванал за нещо, което другите хора не виждат. Ако жената е сляпа и не вижда, какво държи мъжът й, тя го нарича пощурял. Ако мъжът е сляп, той нарича жена си пощуряла.
към беседата >>

Който мисли, че много знае, а всъщност нищо не знае, той е на опасен път.
– Отде и как ще се учим? – Човек се учи от три неща: от погрешките на хората, от своите опитности и от знанието и опитностите на великите хора. Така трябва и вие да се учите. Сутрин, като ставате от сън, не мислете, че много знаете, но кажете в себе си, че малко знаете и че много още има да учите. Само така можете да се развивате и да придобивате знания. Който мисли, че много знае, а всъщност нищо не знае, той е на опасен път. Той всякога търси лесния път. Да вземе пръчицата на капелмайстора в ръката си и само да маха с нея. При всеки неуспех в живота си ще търси вината в условията, в родителите си, в обществото, а най-малко в себе си. Има известна вина и вън от него, но, всъщност, главен виновник за неуспеха си е сам той. Търсете вината първо в себе си, а после в другите.
към беседата >>

Има известна вина и вън от него, но, всъщност, главен виновник за неуспеха си е сам той.
Само така можете да се развивате и да придобивате знания. Който мисли, че много знае, а всъщност нищо не знае, той е на опасен път. Той всякога търси лесния път. Да вземе пръчицата на капелмайстора в ръката си и само да маха с нея. При всеки неуспех в живота си ще търси вината в условията, в родителите си, в обществото, а най-малко в себе си. Има известна вина и вън от него, но, всъщност, главен виновник за неуспеха си е сам той. Търсете вината първо в себе си, а после в другите. Работете върху себе си съзнателно, с любов и постоянство. Не е важно да съградите една къща в няколко дена. Градете бавно, но здраво; не се оплаквайте от съседите, но се ползвайте от техните добри черти. Всеки човек, всяко общество, всеки народ имат добри черти, които заслужават подражание.
към беседата >>

52. Съхранение на душевната енергия

ИБ

БС

Тя гледа на момъка с други очи, представя си го по-идеален, а в същност не е такъв; нейната представа е едно състояние, което не съответства на това, в което тя се проявява.
Когато искаш да усилиш волята си, ще извикаш един Архангел, а той е мощен, силен. Това е един закон, който работи чрез внушение. Какъвто идеал е имала пред ума си една майка, която зачева дете, такова ще бъде детето. Нашите мисли и желания стават точно такива, за каквито същества в дадения момент мислим. Ако мома люби някой глупав момък, такова ще бъде нейното дете. Тя гледа на момъка с други очи, представя си го по-идеален, а в същност не е такъв; нейната представа е едно състояние, което не съответства на това, в което тя се проявява. Ние не трябва да гледаме каква е неговата душа, а какви са проявленията му. Не трябва да гледаме момковата външност, че е хубава, че ходи спретнато и т.н. Един кон може да бъде спретнат, но в този спретнат кон няма никаква интелигентност. Аз разбирам движенията като разумност. Спретнатостта разбирам като случай, когато някой ти намести счупения крак или те облекчи, когато си неразположен.
към беседата >>

53. Доведете го

(втори вариант)

НБ

Всъщност, не се знае кой е истински вярващ.
Такава е и кръвта им. Това показва, че те не ядат чиста храна, не пият чиста вода и не дишат чист въздух. Заведете невярващия в някое красиво, планинско село и го хранете един месец с чиста, лека храна, с чиста вода и чист въздух и ще видите, че той ще измени мислите си, ще разсъждава по нов начин, ще стане поет. Сегашните хора не живеят правилно и се делят на вярващи и невярващи. Първите вярват в Христа, в църквата, а вторите – не вярват. Всъщност, не се знае кой е истински вярващ. Може ли да се нарече вярващ онзи, който обира, говори неверни неща и заблуждава хората? Кой лъже? Който живее в тъмнина. Обаче който живее в Светлина, никога не лъже. Кого ще лъже?
към беседата >>

" Всъщност, той нищо не вършел, а само ял и пил.
Дето го пуснат, той всякога върви напред и казва: "Аз съм проповедник на всички нови идеи и движения. Едно време казах мнението си за нещо и ме наказаха, но и сега съм готов да го кажа." Има хора, които за Истината всякога излизат на пръв план; има и такива, които остават на последно място. Дойдат ли до Истината, те приличат на циганина, който когато поканвали на ядене, на пиене, всякога пръв отивал. Когато го викали за работа, той казвал: "Нека друг отиде. Все аз ли трябва да работя? " Всъщност, той нищо не вършел, а само ял и пил. Така не се говори, това не е Истина. Когато го викали да яде, той казвал: "Добре, да ядем, нали сме другари." Като го карали да отиде на нивата или на лозето да копае, той отговарял: "Все аз ли трябва да работя? Нека друг отиде вместо мене." Помнете: Истината не може да се залъже. Макар и последна, тя ще каже своята дума.
към беседата >>

54. Трите положения

(втори вариант)

НБ

Всъщност не е така.
Великата разумност в Живота. То има отношение към вътрешния, разумен човек, който разбира дълбокия смисъл на Божиите закони. В разговора между Христа и адепта на злото, на лице излиза хлябът, като израз на реалността. И адептът казва, че без хляб не се живее, и Христос поддържа същата идея. Ако е вярна идеята на адепта, че само с физическия хляб се живее, би трябвало всички хора, всички семейства да са щастливи. Всъщност не е така. Идете в някое богато семейство, дето хлябът е в изобилие, да видите как живеят. Там или мъжът, или жената, или децата са недоволни. Защо са недоволни? Нали имат хляб? Нали хлябът е носител на Живота?
към беседата >>

Всъщност, един е езикът на Христа, но, като минава през различните народи, Той го превежда на съответния за тях език.
Камъните на хляб ли правите? От планината ли се хвърляте? На дявола ли се кланяте? ” Това е гласът на Христа, Който днес говори на много езици едновременно. Дето и да отидете – в Англия, Франция, Германия, Русия, навсякъде ще чуете Неговия глас. Всъщност, един е езикът на Христа, но, като минава през различните народи, Той го превежда на съответния за тях език. Аз го превеждам на български език, за което се изисква голямо изкуство. Днешният ден носи със себе си хиляди изминали години; той носи същевременно и бъдещето. От това гледище, казваме, че Христовото учение има отношение и към миналото, и към настоящето, и към бъдещето. Ако се свържете с Бога, Той ще ви прегърне, целуне и облече с нова дреха. След това ще заколи във ваша чест най-угоеното си теле и ще ви задържи при себе си.
към беседата >>

55. В истия час

(втори вариант)

НБ

Слънцето изглежда светещо тяло, понеже лъчите му падат на Земята, отразяват се и стават светли; всъщност, Слънцето не е светещо тяло.
Дето е Духът, там има разширение, подем, светлина, радост, сила, простор. Когато кажем Дух Свети, разбираме съвкупност от Светли духове, свързани с Бога. Те излизат от Бога по двойки. За тях, именно, е казано, че са направени по образ и подобие на Бога. Като проникне в душата, Духът изглежда светъл, но, сам по себе си, той няма Светлина. Слънцето изглежда светещо тяло, понеже лъчите му падат на Земята, отразяват се и стават светли; всъщност, Слънцето не е светещо тяло. Ако гледате Земята някъде от пространството, и тя ще ви се види светло тяло. Като се приближавате до човека, виждате го тъмен; отдалечавате ли се от него, той изглежда светъл. Поставете човека на такова разстояние от вас, на каквото Бог първоначално го е турил, и ще видите, че той е светъл и красив. На всеки човек е определено по каква орбита трябва да се движи. Измените ли орбитата на неговото движение, той ще причини неприятности и на вас, и на себе си.
към беседата >>

Какво, всъщност, е смъртта?
Толстой разправя как един човек си внушил мисълта, че е направен от стъкло и се страхувал да не падне и да не се счупи на дребни частици. Тази мисъл работила усилено в ума му, докато станала неразделна от него. Той живял с голям страх, докато, наистина, един ден паднал на земята и умрял – сърцето му се пръснало. Много от сегашните хора живеят със страх да не се счупят, да не стане нещо особено с тях. Това е страхът от смъртта. Какво, всъщност, е смъртта? Напускане на стария мях и влизане в нов. Истинският човек е Духът, висшето съзнание в човека, което не се мени, което никога не умира. Висшето съзнание го има във всички живи същества: в човека то е слязло вече и действа отблизо, а в животните не е слязло още, то е далеч от тях и в редки моменти се проявява. Един ден, когато хората поемат Божествения път и тръгнат нагоре, тогава висшето съзнание ще слезе в животните, и те ще заживеят по-съзнателно, отколкото се проявяват днес. Защо трябва да слезе висшето съзнание?
към беседата >>

56. Заведеевата майка

(втори вариант)

НБ

Под думата достоен, Христос разбира онзи човек, който е в състояние да възприеме нещата в тяхната същност.
Същевременно, Христос разглежда лявата и дясната страна на човека като два велики принципа: лявата страна представлява Божията Любов, а дясната – Божията Мъдрост. Всеки човек има по двама синове, които иска да постави в, два специфични света: единият – в света на Любовта, а другият – в света на Мъдростта. Това е невъзможно. Защо? Защото в тези светове не съществува никакво лицеприятие. Кой обикновен човек е достоен да заеме едното или другото място? Под думата достоен, Христос разбира онзи човек, който е в състояние да възприеме нещата в тяхната същност. На всеки човек е дадена възможност да схване нещата така, както са в действителност. На всеки човек са дадени и специфични възможности. Това се отнася не само до умствения, но и до физическия живот на човека. Ако имате две деца, едното със здрав стомах, а другото с болен стомах, за кое от двете деца е приготвената баница? За онова, което има здрав стомах.
към беседата >>

Всъщност, една страна съществува – дясната.
Защото, като имате сърце, вие сте вече отляво на Христа; като имате ум, вие сте от дясната Му страна. Когато мъжът умре, той отива отдясно на Бога. Като остане жената на земята, тя е отляво на Бога. Делението на християните на източноправославни, на католици и протестанти показва, че те не разбират Христовото учение. Някои християни не поддържат делението, но искат всички да бъдат на една страна: или на ляво, или на дясно. Всъщност, една страна съществува – дясната. Тя съдържа всичко в себе си. Добре е всички хора да застанат на тази страна, защото тя води към Бога. Някои не познават къде е дясната и къде – лявата страна и се питат къде е Бог, на кое място ги е поставил и т.н. Първоначално още, Бог ги е турил на добро място. Ако не са доволни от мястото си и го намират лошо, ще знаят, че те сами са го избрали.
към беседата >>

57. Събличане и обличане

(втори вариант)

НБ

Какво, всъщност, е старият човек?
След това се чудят защо работите им не вървят добре. Сега и вие сте облечени с нови дрехи, но, като отидете по домовете си, ще облечете пак старите си дрехи. Павел казва: „Съблечете се от стария човек! " Значи, събличането на старите дрехи и обличането в нови представлява новият живот, към който човек се стреми. Следователно, облечете ли се с нови дрехи, не се връщайте повече към старите. Какво, всъщност, е старият човек? Това са старите мисли, чувства и желания, старите навици, старите дрехи, чиито последствия носим и до днес. Всички страдания – физически, сърдечни и умствени, всички лишения не са ли резултат на стария човек, на старото? Въпреки това, чувате да казват: "Да се държим за старото! " Къде е писано това? Павел казва: „Облечете се в новия човек!
към беседата >>

Всъщност, новото учение препоръчва на хората много прости, обикновени неща: да се облечете с нови дрехи, да се обуете с нови обувки – да станете нов човек.
Всички страдания – физически, сърдечни и умствени, всички лишения не са ли резултат на стария човек, на старото? Въпреки това, чувате да казват: "Да се държим за старото! " Къде е писано това? Павел казва: „Облечете се в новия човек! " Като чуят думата ново или ново учение, мнозина казват: "Опасно е новото учение." – Опасно е старото. Всъщност, новото учение препоръчва на хората много прости, обикновени неща: да се облечете с нови дрехи, да се обуете с нови обувки – да станете нов човек. Кой не желае това? Ще кажете: "Отде ще дойде новото? За новото са нужни пари, средства. Кой ще ни ги достави? " Започнете от невидимото и постепенно вървете към видимото.
към беседата >>

Всъщност причината се крие другаде.
Щом мъжът има сърце, и Любов има. Понякога само обувките му са тесни, и той се движи мъчно. Какво направиха китайците със своите деца? Осакатиха краката им. Понеже служат на своята стара култура, обуват момиченцата си с тесни, малки обувки, под предлог, че е красиво жената да има малък крак. Всъщност причината се крие другаде. Като осакатяват краката на жената, с това те искат да я задържат повече вкъщи, да не ходи по улиците. Обаче, китайката привикна и с малките крачка да се движи свободно и да излиза, когато пожелае. Нови дрехи, нови обувки са нужни за хората, и то широки и удобни. Ако имате мъчнотии и страдания, ще знаете, че това са старите и тесни дрехи и обувки. Старите дрехи крият в себе си отрова.
към беседата >>

Всъщност, Христос, новото, Божественото Начало в човека се облича в ново, а не самият човек, облечен в плът.
Те отживяха времето си. Днес те нямат никаква цена. „Събличане обличане". Когато се говори за събличане и обличане, това показва, че могат да се събличат и обличат и стари, и нови дрехи. В прав смисъл на думите обличане в ново, човек не може да се облече в ново, докато не влезе Христос в него. Всъщност, Христос, новото, Божественото Начало в човека се облича в ново, а не самият човек, облечен в плът. Плътта е старата дреха, Духът – новата. Плътта приготвя новата дреха, но не може да я облече, докато не дойде в нея Духът, Божественото начало – Христос. Същото прави и бременната жена: тя приготвя пелени, дрешки за детето, но не може да ги употреби, докато детето не се роди, не излезе на бял свят. Не можеш да станеш красив, докато не родиш една велика идея. Ти можеш да нарисуваш красива картина, да изваеш хубава статуя, да напишеш велико и ценно произведение само тогава, когато Духът отгоре е взел участие в твоята работа.
към беседата >>

58. Доброто вино

(втори вариант)

НБ

Всъщност, на Бога и на ум не е дохождало да нарежда живота така, както философите го нареждат.
И да попадат ферменти в него, той не се разлага. В този смисъл, Новото учение – Учението на Любовта, което донесе Христос, представлява нов метод, чрез който човешкият живот се предпазва от ферментиране. Какъв е старият възглед на хората за живота? Те казват, че ферментирането е естествен процес в живота, че човек трябва да се ражда и умира; да пада и става, да се бори, да коли животни – кокошки, агънца, прасенца. Те намират, че всичко това е в реда на нещата, че така е наредено от Бога. Всъщност, на Бога и на ум не е дохождало да нарежда живота така, както философите го нареждат. Така изявен, човешкият живот е дело на човешкия гений, на човека-бог, а не на онзи Бог, Който първоначално е създал света. Както сладкото вино се превръща във ферментирало, под влиянието на особени ферменти, попаднали от въздуха, така и естественият човешки живот се е изопачил и ферментирал под влияние на особени елементи, създадени от самия човек. Едно трябва да се знае: който греши, който води лош живот и ферментира, той не е с Бога. Този живот е човешки, а не Божествен. Като превърна водата във вино, Христос показа на хората, че има метод, чрез който неустойчивото може да се превърне в устойчиво и да не ферментира.
към беседата >>

Какво е, всъщност, покаянието?
Ако жената може да подобри характера на мъжа си, тя има Любов; същото може да направи и мъжът с жена си, ако има Любов в себе си. Ако децата в дома стават по-добри, родителите им имат Любов. Видите ли, че детето ви се вкисва, ще знаете, че нямате Любов. Обърнете се тогава към Бога, към Разумния свят, признайте погрешката си, че детето ви се вкисва, защото и вие сте ферментирали, и помолете Го да ви даде начин да подобрите живота си. Ще кажете, че това е покаяние. Какво е, всъщност, покаянието? Превръщане на горчивото в сладко. Ще кажете, че не може без зло, без лошавина, без горчивина. Не е така, това не е в реда на нещата. Лошавината, горчивите елементи са резултат на нечистотиите, които ферментират. Всеки трябва да си има по една тайна стаичка, в която да влиза поне по един час на ден, за да се изчиства.
към беседата >>

59. Погледна Петра

(втори вариант)

НБ

Всъщност какво представлява Христос?
Като разберете нейния дълбок смисъл, ще видите, че тя, наистина, има отношение и към нас. Съвременните хора страдат от неизпълнени обещания. Казано е алегорично, че адът е павиран все от неизпълнени човешки обещания. И земята е пълна с неиздържани човешки обещания. Защо Петър се отрече от Христа? Всъщност какво представлява Христос? Той представлява Висшето, Божественото Начало в човека. По отношение на Петра, Христос е Учител. Докато не беше хванат от властта, учениците Му бяха смели и решителни, готови да се жертват. Щом Той попадна в ръцете на властта, повечето от тях се разколебаха, а Петър три пъти се отрече от Него. Властта представлява общественото мнение, което се изрази чрез петела.
към беседата >>

Всъщност, такива учени по-скоро могат да объркат работите, отколкото да ги оправят.
Той пръв позна Христа и Го призна в себе си за Бог. Въпреки това, от време на време той съветваше Христа да не се проявява открито, за да не пострада. Петър си въобразяваше, че е учен, че разбира всичко и всичко може да направи. Много хора се мислят за учени. Те вярват, че могат да направят много неща. Всъщност, такива учени по-скоро могат да объркат работите, отколкото да ги оправят. Често хората се възхищават от някого и казват, че има отличен характер. В какво се заключава характерът на човека? Не е характерен онзи човек, който има знания, богатство, сила, или който заема високо обществено положение. Тези неща се придобиват лесно. Добър характер има онзи човек, в когото умът, сърцето и волята са добре развити и са в хармония.
към беседата >>

60. Скритият квас

(втори вариант)

НБ

Всъщност, активно участие в този процес вземат живите организми, които се размножават непрекъснато.
Хлебният квас произвежда хляба, от който се нуждаят всички живи същества. Който го яде, той се развива правилно. Спиртният квас произвежда спиртни питиета, които упояват човека и се отразяват вредно върху нервната му система. Много болести се дължат също така на различни заквасвания. Намерено е, че при създаването на човешкия организъм вземат участие два вида квасни гъбички: едни полуорганизовани(зирани) и други – организовани(зирани) или живи. Всъщност, активно участие в този процес вземат живите организми, които се размножават непрекъснато. Квасът, от който е образувано брашното, т.е. материята на човешкия организъм, е средата, в която попадналите микроби се развиват при благоприятни условия, ту образуват известни съединения, ту се разлагат. Значи, процесите на съединяването и разлагането, които се извършват в организма, не са нищо друго, освен вкисване, т.е. втасване на живата материя. Когато процесите в организма причиняват растене, размножаване, цъфтене и връзване, казваме, че човек живее; когато процесите причиняват разлагане, разрушаване и разединяване, казваме, че човек умира.
към беседата >>

Всъщност аз съм друг.
Питаш ме, колко струваш. – Ти струваш двайсет и девет сребърника. Ако Христос, най-големият цар, струва трийсет сребърника, ти струваш един сребърник по-малко от Него. На въпроса, за колко време можеш да обиколиш Земята, отговарям: ако се движиш с бързината на светлината, ще обиколиш земята за двайсет и четири часа; ако се движиш по-бавно, ще я обиколиш за по-малко от двайсет и четири часа. На третия въпрос, какво мисля за тебе в дадения момент, отговарям: в дадения момент ти мислиш, че говориш с онзи игумен, когото познаваш отпреди една година. Всъщност аз съм друг. И тъй, докато не турите вашия игумен на мястото на магера, вие няма да разрешите трите велики въпроса в Живота. Вашият игумен е ял и пил досега, за нищо не е мислил. Отсега нататък ще го турите в кухнята, да бъде полезен и за другите. "И като взе жената кваса, скри го в три мери брашно, докле вкисне всичкото". Турете и вие Божествения квас в ума, в сърцето и във волята си, да ги закваси, да станете нови хора.
към беседата >>

61. Да Го посрещнат

(втори вариант)

НБ

Тя се показала такава, каквато всъщност била: сприхава, капризна, недоволна.
Възлюбеният й, за да опита характера й, съзнателно я спънал, за да изпусне таблата от ръцете си. Наистина, тя изпуснала таблата, разсипала водата, сладкото и кафето на земята, но нищо не казала. Спокойно се навела, събрала пръснатите чаши от пода, изчистила зацапаните черги и повторно донесла сладко и кафе. През времето, докато момата влизала и излизала от стаята, за да поправи погрешката си, възлюбеният й казал на приятеля: „Виждаш ли какво самообладание има моята възлюбена? Такава пакост й причиних, но тя не каза думичка; напротив, взе погрешката върху себе си, за да ме освободи от отговорност." След време те се оженили, но животът им не вървял, както той очаквал. Тя се показала такава, каквато всъщност била: сприхава, капризна, недоволна. Един ден възлюбеният й я запитал: – Защо преди да се оженим ти изглеждаше толкова уравновесена и спокойна? Защо, когато аз нарочно те спънах, и ти изпусна цялата табла от ръцете си, не каза нищо, нито се разгневи? – Това беше външната страна на моето поведение. Трябваше да слезеш долу, в кухнята, там да видиш истинския ми образ.
към беседата >>

62. Не може да се укрие

(втори вариант)

НБ

Всъщност, малко ли е Слънцето?
Човек изглежда малък, защото е представен перспективно. И главата му е малка по същата причина. И Слънцето изглежда малко, във вид не малък диск. Ако е близо, можете да го хванете с ръка. Малките деца го рисуват във вид на малък кръг. Всъщност, малко ли е Слънцето? Нашите разбирания за Природата са като детинските за Слънцето. Обаче, има голяма разлика между детинските схващания на хората за Природата и нейната същност. Като дойдете след две хиляди години на земята, вие сами ще се смеете на сегашните си разбирания, ще се чудите как е могъл човекът на XX в. да мисли и разбира нещата като дете. При това, те пак се съмняват и поставят всяко нещо на критика.
към беседата >>

Обаче, има голяма разлика между детинските схващания на хората за Природата и нейната същност.
И Слънцето изглежда малко, във вид не малък диск. Ако е близо, можете да го хванете с ръка. Малките деца го рисуват във вид на малък кръг. Всъщност, малко ли е Слънцето? Нашите разбирания за Природата са като детинските за Слънцето. Обаче, има голяма разлика между детинските схващания на хората за Природата и нейната същност. Като дойдете след две хиляди години на земята, вие сами ще се смеете на сегашните си разбирания, ще се чудите как е могъл човекът на XX в. да мисли и разбира нещата като дете. При това, те пак се съмняват и поставят всяко нещо на критика. Защо и те, като децата, не приемат знанието на Вяра, без критика и съмнение? Има знания, които трябва да се поставят на критика; обаче, има знания, които идат отвътре, от човешката душа, и трябва да се приемат без съмнение и критика.
към беседата >>

Всъщност, той вижда само близките предмети и мисли, че това е реалният свят – това не е виждане.
Значи, дванадесетте врати в човешката глава отговарят на дванадесетте сетива. Сегашният човек има обоняние, но не може да усеща миризми на повече от стотина до двеста метра. В това отношение, кучето има по-силно обоняние от човека. То може да открие заека само по следите му. Човек казва, че с очите си гледа и вижда всичко. Всъщност, той вижда само близките предмети и мисли, че това е реалният свят – това не е виждане. Да гледаш нещата, които стоят пред носа ти, това е гледане, но не е виждане. Вижда само онзи, който се движи във всички светове без спъване. Спъне ли се някъде, той не вижда още. Някои казват, че човек трябва да се сблъска с Реалността на Живота, за да го разбере. С други думи казано: със своето гледане на нещата, човек трябва да се сблъска с Реалността, за да разбере, че това, което мисли, не е вярно.
към беседата >>

Всъщност, какво страшно има в тези скелети?
Една вечер Едисон поканил на гости в дома си няколко свои приятели, учени хора, пред които намислил да устрой една шега. Той взел два скелета, които свързал с машини, за да могат да се движат и да говорят. В дупките на очите им той поставил по една електрическа лампичка. След вечерята, както били разположени, Едисон пуснал скелетите между тях, и те започнали да говорят: „Едно време и ние бяхме като вас красиви и весели, но сега само кости останаха от нас." Гостите се уплашили много и избягали вън. След това Едисон сам ги викал един по един, да се върнат и да продължат вечерята си. Всъщност, какво страшно има в тези скелети? И съвременните хора се страхуват от умрели, от скелети. Докато родителите са здрави и богати, децата ги обичат. Щом заболеят, осиромашеят или умрат, децата им започват да се страхуват и да бягат от тях. Страшно нещо са болестите, страшна е и сиромашията. Децата бягат от бедните си и болни родители, защото трябва да търсят средства, да ги поддържат.
към беседата >>

Всъщност много от тях гледат, но не виждат; все едно, че нямат очи.
Как става това? По известни закони. Човек е изгубил знанието да намества отрязаните и извадени удове от тялото си. Някога той познавал това изкуство. Съвременните хора мислят, че имат очи и виждат. Всъщност много от тях гледат, но не виждат; все едно, че нямат очи. И фарисеите казваха на Христа, че виждат всичко, че не са слепи, но Христос им отговори: „Ако, наистина, виждате, ще бъдете наказани за делата си; ако не виждате, не сте отговорни." Като изучавате науката за окото, по лъчите, които излизат от него, ще познавате човека. Ако лъчът, който излиза от окото, върви нагоре, човек е добър, благороден. Той има стремеж към възвишеното. Човек, на когото лъчът на окото е отправен надолу, има стремеж към низшето, към земята. И право в очите да те гледа, лъчът върви надолу.
към беседата >>

63. Двамата братя

(втори вариант)

НБ

" Кой, всъщност, е причина за операцията?
Един турчин от варненско тръгнал за Добрич, там да продава череши. По целия път той вадил череши от колата и ги гълтал цели, с костилките им. Като стигнал в града, усетил голямо напрежение и болка в корема си. От преяждане коремът му се подул и трябвало да го оперират, да изхвърлят костилките, които нагълтал. Ще кажете: „Защо Бог допусна тази операция? " Кой, всъщност, е причина за операцията? Значи, хората сами допуснаха войната, а Бог им прави операции, вади костилките на черешите от корема им. Един ден, когато прогледате, ще разберете причината за всичко, което става днес в света. А сега, докато мислите, че знаете много неща, всякога ще вадите криви заключения и ще приличате на турчина, който казвал: „Франция не е голяма, но селата й са големи." Като вади криви заключения, човек мисли, че Животът съществува, докато той живее; щом умре, Животът се свършва. Не е така. Животът няма край.
към беседата >>

64. В мое име

(втори вариант)

НБ

Всъщност, тъмнината не обзе Виделината.
Защо Словото беше у Бога? Защото Неговите прозорци са всякога отворени. „И Словото бе Бог...В Него бе животът; и животът бе виделина на человеците. И виделината свети в тъмнината; и тъмнината я не обзе". Ако Виделината се поддаде на тъмнината, това показва, че или тъмнината е по-голяма, или прозорците й са затворени. Всъщност, тъмнината не обзе Виделината. "Дето са двама или трима, събрани в мое име." В този стих, знакът за събиране – плюсът, ще бъде заместен с думите в Мое име или в името Божие. Знакът за събирането е плюс, за изваждането – минус, за умножението – полегат кръст, а за делението – две точки. Без тези знаци не може да се определи какво действие трябва да се извърши между числата. Когато Христос казва „Дето са двама или трима, събрани, – следва знакът в мое име, – там съм и Аз сред тях”. Плюсът, при събирането, означава страдание; минусът, при изваждането, означава недоволство; полегатият кръст, при умножението, означава илюзиите в живота; двете точки, при делението, означават разединяване.
към беседата >>

Някои я наричат творческа, но всъщност, не е такава.
Който няма търпение, ще се отегчи и ще пожелае да си отиде у дома. Драмата, която днес се разиграва, е в четири действия. Някои ще видят само първото действие и ще си заминат; други ще останат до края на второто действие; трети ще останат до края на третото действие; малцина ще имат търпение да останат до края на драмата, да видят и четвъртото действие, да видят последствията на драмата. Христос казва: "Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и Аз сред тях." Числото 2 е производителен принцип. То е сила, която произвежда, запазва, съгражда. Някои я наричат творческа, но всъщност, не е такава. Художникът, който рисува картини от Природата, и музикантът, който възпроизвежда песента на Природата, не са творци. Те копират Природата, т.е. репродуцират я. Репродукцията означава преповтаряне на явленията. Художникът преповтаря това, което вижда в Природата.
към беседата >>

65. Да се роди

(втори вариант)

НБ

Всички хора мислят, че са родени, а всъщност, те са добити.
Опитайте да се докоснете до кесията им за благотворителна цел, веднага ще се поколебаят. За предпочитане е при разискване на въпросите човек да икономисва клечките, а да дава щедро стоте хиляди лева, отколкото обратното – да изразходва клечките, а да икономисва парите. "Да се роди човек изново." Как става Новораждането? Като се роди човек от вода и Дух. Раждането е доброволен, Божествен акт, а добиването, както казват българите, насилнически процес. Всички хора мислят, че са родени, а всъщност, те са добити. Питайте едного от сегашните родени хора отде е дошъл, кои са майка му и баща му, къде са те днес, къде е отечеството му, той ще ви каже, че не знае отде е дошъл и къде ще иде. Знае, че родителите му са умрели, но кои са те, отде идат, също не знае; кое е истинското му отечество, и това не знае. Какво знание има този човек? Каква философия има той за Живота? Роденият от Бога знае своя произход; който не знае произхода си, той е добит, не е роден.
към беседата >>

Всъщност, те са далеч още от това.
Те имат дотолкова отношение към вас, доколкото водите добър живот. Видят ли, че вие мислите само за ядене и пиене, те се огорчават. Някои хора се отвращават от лекия живот, още докато са на земята. Така и бабите, като виждат млади моми и момци да се любят, чудят се на ума им и се питат как не им е омръзнало това. Те мислят, че са поумнели, че са надрасли тези неща. Всъщност, те са далеч още от това. Изкуство е човек да се отказва доброволно от временните и преходни желания. Изкуство е човек да има всички условия да пие и доброволно да се откаже от пиене. Такъв човек е с характер. Той е разбрал Божествения живот. Как се познава човешкият характер?
към беседата >>

66. Двата полюса

(втори вариант)

НБ

Той търси причината отвън, а всъщност тя се крие в самия него.
– Исках да опитам каква сила имат вълните. – Щом сам пожела да влезеш във водата, ще чакаш, докато дойде някой отвън и ти помогне да излезеш. Като опиташ силата на течението, ще станеш философ, ще придобиеш знание и опитност и ще разказваш на хората какво значи да те влече река. Следователно, човек сам може да попадне по течението на водата, но може и друг някой да го тласне. Същият човек се е карал с някого и след това отива на реката да се успокои, но в това време към него се приближава онзи, с когото се карал, и го блъска в реката. Той търси причината отвън, а всъщност тя се крие в самия него. Ако не се карате с хората, няма да имате неприятели, които да ви създават мъчнотии. В единия и в другия случай човек сам е причина за своето нещастие. Има и трета причина, която може да бутне човека във водата – вятърът или бурята. Вятърът представлява Умствения свят. Значи, третата причина за падането на човека в реката се крие в Умствения свят.
към беседата >>

Ще изгубите това, което имате днес, но тази загуба е всъщност печалба – ще се освободите от едно голямо бреме – от греха, т.е.
Човек се гневи, когато се връща назад към своя стремеж. Така се връщат всички хора, които не вярват в съществуването на Бога. Те стават гневни, раздразнителни, неспокойни. Всички хора се страхуват за живота си. Всички се питат какво ще стане с тях, и въпреки това всички знаят какво ще стане. Ще изгубите това, което имате днес, но тази загуба е всъщност печалба – ще се освободите от едно голямо бреме – от греха, т.е. от нечистата материя. Кое предпочитате: сто килограма товар на гърба си, или един грам диамант в джоба си? Диамантът. За предпочитане е един грам злато в кръвта, отколкото десет милиона лева в джоба. Със злато в кръвта, което прави човека добър и благороден, можете да вършите подвизи и добри дела, а с парите ще създадете нещастия и на себе си, и на своите близки. Затова Христос казва на болния: "Вдигни одъра си и ходи, не лежи повече".
към беседата >>

67. Дух Господен

(втори вариант)

НБ

Някой казва, че обича някого, а всъщност не го обича.
От всички образи няма нито един истински. Това показва, че, като се стреми да изнесе Истината, човек попада на лъжата. Значи, формата, чрез които човек иска да изнесе Истината, излиза лъжлива. Лъжата пък представлява карикатура на Истината. Хората не могат още да прилагат Истината. Някой казва, че обича някого, а всъщност не го обича. Той не знае как се изявява Обичта. Изобщо, хората говорят за Любов, за Милосърдие, за Добро, без да изявяват това, за което говорят. Че си дал на някого пари, това не значи, че го обичаш. Кажеш ли аз любя, трябва да имаш отношение към цялото човечество, към всички живи същества. Човек проявява Любовта си, само когато тя го посети.
към беседата >>

Преди всичко, вие не знаете какво, в същност, се разбира от думите на философа.
В който момент изневери на Божествения живот, човек става обикновен, като всички хора. Той е подобен на желязото: като се нагрява, ще бъде топъл; като се извади от огъня, изстива. За да не изпадате в това положение, бъдете верни на своите мисли и чувства, не се поддавайте на чужди мисли и разбирания. Че еди-кой си философ мислел така или иначе за Бога, това е негово разбиране. Важно е какво е вашето мнение. Преди всичко, вие не знаете какво, в същност, се разбира от думите на философа. Трябва ли да вярвате на всеки, който казва, че ви обича? Преди да повярвате на думите му, опитайте го. Който люби, топлината му се повишава; същевременно той се разширява. Ако ръката му е по-топла и малко разширена, той, наистина, ви люби. Не казвам да бъде горещ, но топъл.
към беседата >>

Всъщност, лекият и повърхностен живот е тежък и носи страшни последствия.
Софиянци са близо до Витоша, до Черния връх, но малцина го посещават. Не може да бъде носител на светли и нови идеи онзи, който не посещава планинските върхове. На планинците, като носители на нови идеи, може да се разчита. Лек и приятен е животът на онзи, който се качва по планините. Тежък е животът в долините, макар че външно изглежда лек. Всъщност, лекият и повърхностен живот е тежък и носи страшни последствия. Той води към израждане. И животните водят лек живот; на него, именно, се дължи деформирането им. И животните ще се повдигнат, ще излязат от сегашната си еволюция. Кога ще бъде това? Когато дойде Христос на земята.
към беседата >>

68. Двете заповеди

(втори вариант)

НБ

Всъщност, човек вярва в неща, които нито е видял, нито е чул.
Любовта на човека към Бога се обуславя от връзката му с Него. Колкото по-правилна е връзката, толкова по-силна е Любовта. Някои питат как можем да любим Бога, щом не сме Го видели. Питам: всичко, което човек обича, вижда ли го? Друг пък казва, че докато не чуе и не види нещата, не вярва. Всъщност, човек вярва в неща, които нито е видял, нито е чул. Понякога човек обича нещо, само като го е пипнал. Как любят слепите? Слепият не вижда, но като пипне някой предмет, обиква го. Често Любовта на слепите е по-силна от тази на хората, които виждат. Всъщност, кои хора са слепи, и кои имат очи?
към беседата >>

Всъщност, кои хора са слепи, и кои имат очи?
Всъщност, човек вярва в неща, които нито е видял, нито е чул. Понякога човек обича нещо, само като го е пипнал. Как любят слепите? Слепият не вижда, но като пипне някой предмет, обиква го. Често Любовта на слепите е по-силна от тази на хората, които виждат. Всъщност, кои хора са слепи, и кои имат очи? Който обича да граби, вижда по-добре от другите. Такъв човек трябва да ослепее, т.е. да обърне погледа си към Духовния свят. Христос казва: “Ако дясното око те съблазнява, извади го и го хвърли навън." С какво ще замести дясното си око? С пипане и чувстване.
към беседата >>

Всъщност, една наука, една хигиена съществува – тя е Божествената.
Нека всички народи приложат тази хигиена и ще видят колко болести ще останат и колко смъртни случаи ще има. Нека държат статистика и я сравнят с досегашната. Приложете новата хигиена след войната. Ще кажете, че тази хигиена е против науката. Не само, че не е против науката, но тя включва цялата съвременна наука в себе си. Всъщност, една наука, една хигиена съществува – тя е Божествената. Божествената медицина лекува сто на сто. Ако някоя медицина лекува болестите само десет на сто, тя не може да ви помогне. Природата сама лекува петдесет на сто, човек се лекува двадесет и пет на сто, значи, за лекаря остава само двадесет и пет на сто. Ако и това не може да даде, къде остава неговата наука? Ние не се обявяваме нито против науката, нито против религията, нито против държавата.
към беседата >>

69. Призваните

(втори вариант)

НБ

Те говорят за величието на своето отечество, а, всъщност, за своето величие работят.
Защо се отричат? Занимават се с нивата си. След това тези хора ще се препоръчват за националисти, за патриоти, за работници на отечеството си. Не им вярвайте, те мислят само за нови дрехи и обувки, за къщи и имоти. Такива патриоти има днес по целия свят, във всички държави. Те говорят за величието на своето отечество, а, всъщност, за своето величие работят. Втората категория хора са тези, които се отрекоха от вечерята, за да опитат петте чифта волове. Петте чифта волове са петте сетива на човека. Това са хора на удоволствията. Животът е търговия за тях. Те поставят на първо място парите.
към беседата >>

За да видите какво, всъщност, е светът, трябва да имате свободен билет да го обиколите.
Те си казват: "Бог е направил и човека, и кобрата; ако трябва, Той сам ще спаси човека." Кобрата представлява лъжливия човешки живот, резултат на неговия изопачен ум и на неговото сърце. Кобрата държи ума и сърцето на човека сковани. Ще кажете, че светът е такъв. Не е такъв светът. Напротив, светът е разумен, основан на ред и порядък. За да видите какво, всъщност, е светът, трябва да имате свободен билет да го обиколите. Само така ще имате ясна представа за него. Но само онзи може да се ползва от такъв билет, който е готов да учи и да работи с Любов. Светът се нуждае от велики хора, от герои, ранени не в гърба, при отстъпление и бягство, но в гърдите, ранени при настъпление. Иде Божият Дух в света да работи и да подтикне всички хора към работа. Свършиха се вече онези времена на спокойствие и почивка.
към беседата >>

70. Като чуха

(втори вариант)

НБ

Важно е какво, всъщност, представлява човек.
Най-лесното нещо в света е да разбереш Бога, при условие че Го обичаш и Му служиш. Не спазваш ли тези условия, ти ще Го разбереш, толкова колкото лекарят разбира човека, когото е поставил на операционната маса. Той го изслушва, преглежда и после взема ножа, оперира го. Ако го питате какво нещо е човекът, той ще ви опише, в най-големи подробности, всичките органи, какви функции изпълняват те. Външно, анатомически и физиологически, той го познава, но същината на човека не познава. Важно е какво, всъщност, представлява човек. Съвременните хора искат да разберат Бога външно: да Го поставят на своята маса и да започнат да Го разглеждат отвън и отвътре, да видят какви органи има и каква е тяхната служба. В края на краищата ще кажат: “Нищо не разбрах”. Как ще разбереш един инструмент, ако не го опиташ? Чудни са хората, които мислят, че като турят нещо на своята маса, веднага ще намерят Истината. Истината не може да се постави на никаква маса.
към беседата >>

71. Изобилният живот

(втори вариант)

НБ

Днес проповядвам за невидимия Господ, Който не е в сенките на нещата, но в тяхната същност.
Най-доброто и лесно обръщане на хората към Бога е, да ги възпитават още докато са в утробата на майка си. Излязат ли отвън, мъчно се възпитават, те са вече на края на живота. Всяко нещо се обръща в началото си, а не на края. Ако искате да обърнете една ръкавица, ще я хванете в началото й, а не за пръстите. Желае ли човек сам да се обърне, трябва да се стреми към Божествения живот. Днес проповядвам за невидимия Господ, Който не е в сенките на нещата, но в тяхната същност. Той дава Живот на всички и то преизобилно. Дето влезе, Той носи Сила, Радост и Веселие. Той прави хората братя, сестри и приятели. Започнете с малкото, което ви е дадено, и постепенно отивайте към голямото. Започнете от началото и постепенно се приближавайте към края.
към беседата >>

72. И рече баща му

(втори вариант)

НБ

Всъщност, причината е друга.
Някои турят пръстена на първия пръст, други – на втория, на третия. Мислят, че е безразлично на кой пръст ще го турят. Не е безразлично. Обикновено хората турят пръстени на последната става, при основата на пръста. Те казват, че там е мястото на пръстена, за да не пада. Всъщност, причината е друга. Последната става представлява законите на материалния или физическия свят. Казвате, че за изправяне на обществото са нужни закони. Според мене, закон и оглавник са едно и също нещо. Те са синоними. Ще излезе, че обществото не може без оглавник.
към беседата >>

Всъщност, Христовата кръв подразбира идеята за Любовта, която човек трябва да приложи в живота си и с нея да работи.
Няма защо да плачете, ще вземете под внимание направените забележки, и втори път ще нарисувате по-добра картина. Често слушате някои християни да казват, че Христос ги е спасил. Как ги е спасил? Чрез кръвта си. Външно погледнато на въпроса, това е разбиране на нещата по буква. Всъщност, Христовата кръв подразбира идеята за Любовта, която човек трябва да приложи в живота си и с нея да работи. Без тази кръв човек не може да нарисува картината си. Тя е боята, с която хората рисуват своите картини. От човека зависи как да употреби тази боя, в какво количество и колко разредена. Когато Христос каза на учениците си: "Който не яде плътта ми и не пие кръвта ми", някои от тях се съблазниха. Те се съблазниха, понеже не разбраха духа на Неговите думи.
към беседата >>

Привидно те са безверници, а, всъщност, Бог живее в тях, и те Му служат.
Христос се обръща към всички хора и казва: “Дайте нова премяна, нови обувки и пръстен на ръката на вашия блуден син и го приемете с Любов.” Ще дойде вашият по-голям син, ще изкаже недоволството си от добрия прием, които сте оказали на по-малкия му брат, но това да не ви смущава. Вие сте дали всичкото си богатство на него. Недоволството му показва степента на неговата Любов. Такива хора минават за вярващи. Бъдещето е в ръцете на безбожниците, които са активни и енергични, справедливи и добри. Привидно те са безверници, а, всъщност, Бог живее в тях, и те Му служат. Днес светът е потънал в мрак и хладина. Кой може да стопли хората и да ги обърне към Бога? Това може да направи само майката. Още като бременна, тя трябва да казва на детето си: “Синко, заповядвам ти да живееш чисто и почтено, да не убиваш и крадеш; да изпълняваш законите, които Бог е написал в сърцето ти. Само при това условие, ще ти съдействам да излезеш на бял свят.” Какво казва сегашната майка на детето си?
към беседата >>

73. Великите условия на живота

НБ

Всъщност, това се дължи на светлината, а не на нея.
– Който е силен по ум, по сърце и по душа, т.е. който носи в себе си вярата, надеждата и любовта. Не е силен ум този, който възприема и поглъща нещата, както попивателната хартия поглъща водата. Тогава ще излезе, че и фотографната плоча е силна. Достатъчно е да я изнесете на светло, за да отпечата образите, които попадат на пътя й. Всъщност, това се дължи на светлината, а не на нея. Доброто излиза от светлината, а човек така съчетава условията, че дава възможност на светлината да се прояви. Човек прилича на своя портрет, но портретът не е жива фотография. Художникът нарисувал добре вашия образ, поставил е съответните цветове на лицето, направил ви е красив, но това не е истинска красота. Не се заблуждавайте от външни неща. Мнозина живеят в заблуждения, поради което имат криви разбирания за живота.
към беседата >>

Всъщност, вината е в човека, който иска неговата кукла или неговото конче да се хранят заедно с него.
Какво правят съвременните хора? – Като се радват, доволни са; като страдат, роптаят и търсят причината вън от себе си. Има някой виновен за страданията на хората, но кой е виновникът? Това е задача с три неизвестни: вината може да бъде в Бога, в ближния, или в самите вас. Важно е да се разбере, кой е главният виновник. Всъщност, вината е в човека, който иска неговата кукла или неговото конче да се хранят заедно с него. Синът направил ред престъпления, а майката иска да дойде Божието благословение върху него. Казвам на майката: Не очаквай това, от което синът ти не може да се ползва. Преди да дойде Божието благословение върху него, извикай лекаря да го простре върху леглото и да го разтрие – кракът му е изкълчен и трябва да се намести. На някои хора сърцето е изкълчено, на други – умът. Те трябва да се наместят.
към беседата >>

Всъщност, той не се е напил като магаре, защото магарето, освен чиста вода, нищо друго не пие.
Често срещате културни хора, християни, с гладки и меки лица и ръце, с благочестив вид, но външно, само по форма. Делата им не са благочестиви. В противоположност на тях срещаш някой груб селянин, с обгоряло лице, но благороден по душа. Той пийнал повече, отколкото трябва, едва се държи на краката, но, като види някой почтен човек, веднага се опомва и казва: Извини ме, братко, напих се като магаре. С това той иска да каже, че е направил нещо, което не е съгласно с Божиите закони. Всъщност, той не се е напил като магаре, защото магарето, освен чиста вода, нищо друго не пие. Думите „напил се като магаре“ означават едно от качествата на магарето – неговата откровеност. Човек става откровен и готов да говори истината, само когато се напие. Когато е трезв, той мисли, увърта думите си, прецежда ги, пръв той да плувне над водата, като масло. „Както ме познава Отец, и аз познавам Отца, и душата си полагам заради овцете“. Ще дойде ден, когато всички хора ще познаят Отца си, ще бъдат готови да говорят истината и ще положат живота си заради Неговите овце.
към беседата >>

74. Лозата и пръчките

НБ

Външно тази глава изглежда проста, достъпна за всеки човешки ум, но всъщност не е така.
Прочетената 15 глава от Йоана представя интимен разговор между Христа и Учениците Му. Дълбокият смисъл на този разговор е разбран само за ученика, който познава Божествените закони. Дойдете ли до християните, малцина от тях разбират тази глава. Тя е достояние само на мистика. Външно тази глава изглежда проста, достъпна за всеки човешки ум, но всъщност не е така. През някои нощи небето е ясно, осеяно с множество звезди, но яснотата още не е признак, че всички хора разбират тайните, които небето крие. Яснотата е само условие, нужно за ученика, да отправи мисълта си към Божественото. Следователно, яснотата не предполага още, че човек всичко разбира. Слушате някой оратор, доволни сте от него и казвате, че говори ясно. Ясно говори, но неразбрано.
към беседата >>

Той мисли, че от всичко може да се учи, но всъщност никога не дохожда до познаване на истината.
Всяко растение, на което корените са здрави, стои на едно място, дето ту работи, ту почива. Растение, което няма здрави корени, постоянно се мести, всеки вятър го поема в пространството. И учениците са като растенията: устойчиви и неустойчиви. Устойчивият ученик има убеждение, на което не изменя. Неустойчивият мени убеждението си; той всеки момент е готов да приеме чуждо мнение, да се откаже от убеждението си. Той мисли, че от всичко може да се учи, но всъщност никога не дохожда до познаване на истината. Такива ученици има много в живота. Те приличат на онези хора, които очакват само на печалби от лотарии. Днес си купят един лотариен билет, утре – друг, дано спечелят нещо, но нищо не печелят. Обаче, надеждата не ги напуща. Така постъпват и някои религиозни.
към беседата >>

Всъщност, те не Го обичат, те са го забравили.
Любовта на човека се определя от това, доколко той зачита душата си. Ако не зачитате Христа и Бога, как ще зачитате ближния си. Ще кажете, че евреите разпнаха Христа. Какво ще кажете за съвременните християни, които всеки ден разпъват Онзи, който им говори със своя тих, кротък глас? Днес повечето хора плачат, страдат и казват, че Бог не ги обича и ги е забравил. Всъщност, те не Го обичат, те са го забравили. Върнете се всички в домовете си и кажете: Господи, искаме да се свържем с Тебе. След това съберете всички камъни, тухли и започнете да градите. Плачът не спасява. Много ученици получават слаби бележки и плачат, но плачът не изкарва добри бележки. И добри бележки да имат, ако нямат знания, пак няма да се спасят.
към беседата >>

75. Като себе си

НБ

Всъщност, старите хора са на мястото си.
На всички е позната истината, че хората не обичат старите неща. Когато майката и бащата остареят, синът и дъщерята са недоволни от тях, искат час по-скоро да останат свободни. Те гледат на старите като на препятствие в живота си. Всъщност, старите хора са на мястото си. Една българска пословица казва: „От стара коза яре“. Изобщо, старите хора носят в себе си всички условия, при които детето може да се роди и отгледа. В първоначалния език думата „стар“ имала съвсем различно значение от това, което днес й отдават. За да се развива правилно, младият трябва да служи на два велики закона: любов към Бога и любов към ближния. Без любов нищо не се ражда.
към беседата >>

Всъщност, мъчно може да се постави граница, докъде стига нормалния и докъде – ненормалния живот.
Същия закон има отношение и към обществения живот. Докато общественикът се движи между 36-37 градуса температура, всички го считат за нормален човек. Повиши ли се температурата му, той започва да бълнува, говори несвързани неща и веднага го завеждат в лудница. – Защо? – Защото е имал такива прояви, които са вън от физическия свят. Всъщност, мъчно може да се постави граница, докъде стига нормалния и докъде – ненормалния живот. Когато угоявате прасето, вие намирате, че това е нормално. Казвате, че прасето трябва да се угои, да има повече сланина. Пуснете същото прасе в гората, при естествени условия, и вижте какво ще стане със сланината му. Тя ще се стопи, и прасето ще дойде в нормалния си вид. Следователно, понятията нормален и ненормален са относителни.
към беседата >>

Всъщност, смъртта е сянка на живота.
Щом има живот, има и смърт; щом има смърт, има и живот. Казано е в Писанието, че ние живеем и се движим в Бога. Следователно, докато си свързан с Бога, всякога ще живееш, безразлично, дали си на този, или на онзи свят. Заминаването на човешката душа за онзи свят наричат смърт; обаче, в абсолютния смисъл на думата, смърт не съществува. Че човек умира и изчезва, това е крив възглед, останал от деди и прадеди. Всъщност, смъртта е сянка на живота. В горещи, летни дни, човек се крие под сянката на дърветата. Умрял ли е той? Не, скрил се е само под сянка. Казано е в Свещените книги, че смъртта е почивка. Значи, който е работил и работи, има право да седне под сянката на някое дърво да си почине.
към беседата >>

Всъщност, те символизират времето, т.е.
Само Бог е стар. Старост без мъдрост не е старост. Милиони години още ще минат, докато се яви стар човек на земята. В Откровението се говори за 24 старци, които седят около престола на Бога. Теософите дават различни обяснения за тия старци. Всъщност, те символизират времето, т.е. епохите, през които е минало човечеството. Времето е в Бога, който носи началото и края на нещата. Когато Христос казва, че трябва да станете като децата, Той има предвид, че старият не може да влезе в Царството Божие. Време е човек да се откаже от кривата идея за старостта и да се подмлади. Иначе, той всякога ще се оправдава, че е стар, не може да работи, да учи, да люби и т.н.
към беседата >>

Там младият става стар, а старият – млад, без да са такива всъщност.
На санскритски език под „стар“ разбират същество, което се е проявило, научило е законите на природата и на безсмъртието. Съвременните хора едва сега изучават тези закони. Ще кажете, че старият се познава по белите си коси. – Това не е признак на старост. Вижте, как се дегизират актьорите на сцената. Там младият става стар, а старият – млад, без да са такива всъщност. Достатъчно е да обърнете страниците на вашия минал живот, да видите, колко пъти сте се качвали и слизали от сцената и какви роли сте играли. Били сте в положение на цар и на слуга, на прост и на учен, на беден и на богат. Като изиграете ролята си, слизате от сцената и оставате с неизменното в себе си. Всичко в живота се мени, но Божественото в човека остава неизменно и вечно. Който не познава закона на прераждането, той се чуди, защо някой го мрази.
към беседата >>

76. Противоречие в съзвучието

НБ

Казва се, че Адам и Ева били голи в рая; всъщност, не е така.
„Ако дясното око те съблазнява, извади го и го хвърли“. В Битието се говори за змията, която изкушавала Ева да яде от забранения плод, за да се отворят очите й. Наистина, Ева яде от този плод, даде и на Адама да яде и от този момент се отвориха очите им. С дясното си око те гледаха към света, т.е. към съблазните в живота. Казва се, че Адам и Ева били голи в рая; всъщност, не е така. В голотата, за която се говори, се крие друго нещо, не се разбира външна голота. И за развитието на човечеството учените дават различни обяснения, но истината стои далеч от тях. В развитието си, човечеството е минало по пътя на еволюцията, но в какво се заключава тя, малцина знаят. Не е достатъчно да се каже, че еволюцията е развитие. Това и децата знаят.
към беседата >>

Всъщност, еволюцията е процес на човешкия дух.
Не е достатъчно да се каже, че еволюцията е развитие. Това и децата знаят. И най-простата българка знае да развива платното, но това още не е еволюция. Ще кажат някои, че еволюцията е създала всичко. Ако еволюцията може да създава, тя би била мощна сила, която преобразява, пресъздава и видоизменя. Всъщност, еволюцията е процес на човешкия дух. Ето защо, като се говори за еволюция, трябва да я разбираме в нейната същина, без да й приписваме качества, каквито не притежава. Ако кажем, че еволюцията е закон на развитие, това е достатъчно, няма нужда от повече обяснения. Какво представя законът? Кога се създават закони и къде, именно? Закони съществуват и в живота, и в природата.
към беседата >>

Какво всъщност е любовта, мъчно може да се определи, но лесно се разбира.
Значи, между капитал и учението на Стария Завет има нещо общо. Те са синоними. Затова и Христос казва: „По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат човек да влезе в Царството Божие.“ Под „Царство Божие“ хората разбират нещо съвсем различно от това, което Христос разбира. Изобщо, учението на Христа и до днес се тълкува съвсем своеобразно. Ако Христос дойде днес между хората, ще се зачуди на това тълкуване, и на това, което те наричат любов. Какво всъщност е любовта, мъчно може да се определи, но лесно се разбира. И детето разбира любовта, но не може да я определи. Любовта е единствената сила, която може да направи всичко, което човек пожелае. Тя дава подтик, импулс, стремеж. Без любов волята нищо не може да направи. Всичко, което човек обича, може да го реализира.
към беседата >>

77. Ако не бях дошъл

НБ

Някой може да ви даде пари на заем, но е лош човек; друг не ви дава, а всъщност е добър човек.
– Защо? – Защото делят нещата на добри и лоши, според това, как се отразяват на тях, как те ги чувстват. Всяко приятно нещо човек счита за добро, а неприятното – за зло. Който му дава пари на заем, минава за добър човек; който не му дава, минава за лош човек. Това е криво заключение. Някой може да ви даде пари на заем, но е лош човек; друг не ви дава, а всъщност е добър човек. Следователно, ние разглеждаме греха принципиално, независимо от човешката личност и човешките разбирания. Днес всички хора говорят за греха, без да могат да го разрешат. Който вестник отворите, на всяка страница се описват греховете и престъпленията на хората. Ако апаш обере някого, веднага започват да го преследват, защото считат лъжата и кражбата за големи престъпления. Ако някой вземе парите ви, давате го под съд, повдига се цял източен въпрос, докато ги върнат.
към беседата >>

Всъщност, излиза друго нещо.
Твоето гърне и гърнето на възлюбения ти не са още чисти, не можете да готвите в тях. Възложи надеждата си на Бога, и Той ще ти покаже, къде е твоят възлюбен и как ще го намериш. Аз вярвам само в един Бог, Който е в сила да ни научи на великия закон на любовта. Всеки друг, дошъл с мисълта да сватува, непременно крие в себе си някаква лоша мисъл. Сватовниците искат да съберат двама млади, да си помагат. Всъщност, излиза друго нещо. Вместо да си помагат, те започват да воюват, кой да вземе първото място. Ето, и българите воюваха, да стане България велика. Стана ли велика? Не само че не стана, но и днес се страхуват от решението на Съглашението. Какво мислят съглашенците?
към беседата >>

78. Детето растеше

НБ

Всъщност, сегашните хора са още деца, които растат, но много работа им предстои, докато пораснат в дух и мъдрост.
Всеки човек има по едно дете в себе си, което не може още да мисли, затова греши и прави пакости. Като знаете това, не се питайте, защо струните ви са скъсани, или инструментите счупени, но възпитавайте детето си да расте в сила и мъдрост. Докато човек не съзнае, че е пакостно дете и трябва да се възпитава, той не може да расте, да стане възрастен и да придобие мъдрост. Съвременните хора мислят, че са много културни, много знаят и т.н. Щом стане въпрос за техните деди и прадеди, те ги считат невежи, некултурни хора. Всъщност, сегашните хора са още деца, които растат, но много работа им предстои, докато пораснат в дух и мъдрост. Докато човек още обърква работите на баща си, докато спори и се сърди, казваме, че не е порасъл в дух и мъдрост. Следователно, не се гневете едни на други, но дръжте връзката с Баща си. Той да ви учи, как да живеете и уреждате работите си. Това, което е вярно за физическия живот, вярно е и за духовния. Въпреки това, има известна разлика между физическия и духовния свят.
към беседата >>

Какво всъщност, е смъртта?
Народът е нещо вътрешно, а племето – външно. И Бог се обръща към еврейския народ, а не към еврейското племе. Народът подразбира висшето съзнание в човека, който се чувства гражданин и на физическия, и на духовния свят и работи едновременно за физическото и за духовното. Истинската работа има отношение към двата свята, защото те са тясно свързани помежду си. Казвате, че както и да работи човек, все едно го очаква – смърт. Какво всъщност, е смъртта? Умираш на земята, раждаш се на онзи свят. Раждаш се на земята, умираш на онзи свят. Смърт ли е това? Промяна на състоянието. Значи, човек едновременно умира и се ражда, т.е.
към беседата >>

79. Господ му рече

(втори вариант)

НБ

Крадците са събирали пари, оставили са ги настрана за черни дни, а всъщност други са ги яли.
– Тогава кради ти! Наистина, много от сегашните хора крадат. Много от Божиите касиери са крадци. Те събират пари за ония, които ще ги изядат и изпият. Никой крадец не е собственик на това, което е откраднал. Крадците са събирали пари, оставили са ги настрана за черни дни, а всъщност други са ги яли. В България някъде върлувала една разбойническа банда. Те били десет души. Като обрали много богаташи, събрали се заедно, да си делят парите. След това трима от тях трябвало да отидат в града да купят нещо за ядене. Седмината, които останали на полето, казали: Като дойдат тримата от града, ще ги убием, да останем по-малко, за да ни се паднат повече пари.
към беседата >>

Всъщност, чертите му са изкривени от страдание.
Ако изгубите каменните си сърца и ослепеят вълчите ви очи, можете да се разберете. Аз се страхувам от хора, на които вълчите очи не ослепяват. Ако тия очи на човека ослепяват, всеки може да се разбере с него. Някой говори със сладки думи, но без топлина, и минава за ангел. Гледаш някой човек с изкривени черти на лицето, мислиш, че е лош. Всъщност, чертите му са изкривени от страдание. Не е лош човекът, но страда. Влизайте в положението на страдащите. И аз съм готов да помогна на всички, които страдат. Аз ще отнема 50 процента от вашите мъчнотии. Като помагам аз, и вие ще помагате.
към беседата >>

Крадците са събирали пари, оставили са ги настрана за черни дни, а всъщност други са ги яли. (втори вариант)
Будали са били нашите бащи, че не са крали." Тогава кради ти! Наистина много от сегашните хора крадат. Много от Божиите касиери са крадци. Те събират пари за ония, които ще ги изядат и изпият. Никой крадец не е собственик на това, което е откраднал. Крадците са събирали пари, оставили са ги настрана за черни дни, а всъщност други са ги яли. В България някъде върлувала една разбойническа банда. Те били десет души. Като обрали много богаташи, събрали се заедно да си делят парите. След това трима от тях трябвало да отидат в града да купят нещо за ядене. Седмината, които останали на полето, казали: „Като дойдат тримата от града, ще ги убием, да останем по-малко, за да ни се паднат повече пари." Същото мислели и тримата: като се върнат от града, да убият седемте, за да им се паднат повече пари.
към втори вариант >>

Всъщност чертите му са изкривени от страдание. (втори вариант)
Ако изгубите каменните си сърца и ослепеят вълчите ви очи, можете да се разберете. Аз се страхувам от хора, на които вълчите очи не ослепяват. Ако тия очи на човека ослепяват, всеки може да се разбере с него. Някой говори със сладки думи, но без топлина, и минава за ангел. Гледаш някой човек с изкривени черти на лицето, мислиш, че е лош. Всъщност чертите му са изкривени от страдание. Не е лош човекът, но страда. Влизайте в положението на страдащите. И аз съм готов да помогна на всички, които страдат. Аз ще отнема петдесет процента от вашите мъчнотии. Като помагам аз, и вие ще помагате.
към втори вариант >>

80. Нито тържик

(втори вариант)

НБ

Мнозина мислят, че всичко знаят, а всъщност малко знаят.
Това, което посеете, ще ви ползува не само в материално отношение, но и в духовно. Житото, царевицата, ечемикът, бобът са символи. Ще кажете, че вие знаете, какво представят житото, царевицата. Знаете, приятели, всичко знаете. Няма човек в света, който да не знае, какво представят житото, царевицата, бобът и др. Мнозина мислят, че всичко знаят, а всъщност малко знаят. Мнозина мислят, че са осигурени, а всъщност не са осигурени. Преди години отидох в Рилския манастир Като разгледах всички забележителности, заведоха ме в една стая, да видя черепите на някои калугери, живели в тоя манастир Аз се заинтересувах да ги прегледам, защото мога да чета по тях. Прегледах ги и поисках да ми дадат една свещ. Като осветих всичките черепи, дойдох до последния. Едва поставих свещта в черепа, и тя изгасна.
към беседата >>

Мнозина мислят, че са осигурени, а всъщност не са осигурени.
Житото, царевицата, ечемикът, бобът са символи. Ще кажете, че вие знаете, какво представят житото, царевицата. Знаете, приятели, всичко знаете. Няма човек в света, който да не знае, какво представят житото, царевицата, бобът и др. Мнозина мислят, че всичко знаят, а всъщност малко знаят. Мнозина мислят, че са осигурени, а всъщност не са осигурени. Преди години отидох в Рилския манастир Като разгледах всички забележителности, заведоха ме в една стая, да видя черепите на някои калугери, живели в тоя манастир Аз се заинтересувах да ги прегледам, защото мога да чета по тях. Прегледах ги и поисках да ми дадат една свещ. Като осветих всичките черепи, дойдох до последния. Едва поставих свещта в черепа, и тя изгасна. Мислено се обърнах към духа на оня, чийто беше черепът, и му казах: Приятелю, не се безпокой.
към беседата >>

Мнозина мислят, че всичко знаят, а всъщност малко знаят. (втори вариант)
Сей жито, царевица, ечемик, боб." Това, което посеете, ще ви ползва не само в материално отношение, но и в духовно. Житото, царевицата, ечемикът, бобът са символи. Ще кажете, че вие знаете какво представят житото, царевицата. Знаете, приятели, всичко знаете. Няма човек в света, който да не знае какво представят житото, царевицата, бобът и др. Мнозина мислят, че всичко знаят, а всъщност малко знаят. Мнозина мислят, че са осигурени, а всъщност не са осигурени. Преди години отидох в Рилския монастир. Като разгледах всички забележителности, заведоха ме в една стая да видя черепите на някои калугери, живели в тоя монастир. Аз се заинтересувах да ги прегледам, защото мога да чета по тях. Прегледах ги и поисках да ми дадат една свещ.
към втори вариант >>

Мнозина мислят, че са осигурени, а всъщност не са осигурени. (втори вариант)
Житото, царевицата, ечемикът, бобът са символи. Ще кажете, че вие знаете какво представят житото, царевицата. Знаете, приятели, всичко знаете. Няма човек в света, който да не знае какво представят житото, царевицата, бобът и др. Мнозина мислят, че всичко знаят, а всъщност малко знаят. Мнозина мислят, че са осигурени, а всъщност не са осигурени. Преди години отидох в Рилския монастир. Като разгледах всички забележителности, заведоха ме в една стая да видя черепите на някои калугери, живели в тоя монастир. Аз се заинтересувах да ги прегледам, защото мога да чета по тях. Прегледах ги и поисках да ми дадат една свещ. Като осветих всичките черепи, дойдох до последния.
към втори вариант >>

81. Това учение

ИБ

БС

Колкото по-близо си до същността на предмета, толкова по-близо си до това Учение.
– „Не ми каза, но предполагам, че е Той.” Ти видиш някой момък, харесаш го и казваш: „Той е за мен.” Момъкът обаче мине и замине и не дохожда. Това значи да разбираме Истината, която ни се проповядва, да се научим да говорим истината, без да прекаляваме. Някой, за да покаже, че е много скромен, си приписва грехове, които няма, а друг отрича грехове, които има. И двата метода са погрешни. В Христовото учение всичко трябва да бъде точно предадено. Колкото по-близо си до същността на предмета, толкова по-близо си до това Учение. Говоря ви за начините, по които да изправите вашите сърца, умове и души. Говоря ви, че, като служещи, не изпълнявате навреме службите си, закъснявате малко, а после давате лъжливи извинения. Говорете истината тъй, както си е! Само така Господ ще ви научи на всичко и другите хора ще ви съдействат в мислите и желанията ви. Всяка книга, която прочетете, ще има смисъл за вас.
към беседата >>

82. Като го видя Петър

(втори вариант)

НБ

Днес турят ръка на собствеността, без да се замислят, какво всъщност е собственост, Собственост е само онова, което носим в себе си.
Те ще го объркат, но няма да го оправят. Там дето има убиване и бесене, животът не може да се оправи. Болшевиците са незаконните деца на аристократите и царете. Това незаконно дете казва на баща си: Ти ме изостави, пусна ме в света да скитам, от всички гонен, хулен. Намерих те вече и ще ти отмъстя за злото, което ми направи. Днес турят ръка на собствеността, без да се замислят, какво всъщност е собственост, Собственост е само онова, което носим в себе си. На тая собственост никой не може да посегне. Земята не принадлежи на никого. Никой не може да я владее. Тя е условие, средство, общо достояние на всички. Тя е широка, просторна, може да задоволи и най-недоволните, но съзнание се иска от хората.
към беседата >>

Ако ме питате, кой съм всъщност, и какъв съм, покрай многото епитети, дадени от вас, казвам: Аз съм един екскурзиант.
Пазете се от своите вътрешни недъзи, от слабостите на сърцето си, за да не обвинявате Господа за последствията. Аз дойдох в България да кажа на българите истината, да им посоча правия път. И, вместо да ме послушат, те ме накичиха с различни епитети: лъжец, самозван пророк и др. Като се върна на слънцето, ще взема със себе си всички епитети, там ще напиша книга с бележки и впечатления от прекарването ми в България. От моята книга ще зависи бъдещето на България и на българския народ. Ако ме питате, кой съм всъщност, и какъв съм, покрай многото епитети, дадени от вас, казвам: Аз съм един екскурзиант. Може да питате и за Христа, кой беше и отде дойде. Това не е моя работа. Аз мога да говоря само за себе си. Казвате: Какъв е произходът на фамилията, в която дойде? – Фамилията ми е Дънов, но това е псевдоним.
към беседата >>

А ако ме питате какво всъщност съм, след като имам толкова епитети, бих ви казал, че съм един екскурзиант. (втори вариант)
Аз, откак живея в България, спечелих си много епитети. Наричат ме лъжец, неканен пророк, вагабонтин и др. Всички тези епитети ще ги занеса, като се върна на слънцето. Там ще напиша своите бележки и впечатления от България. От моята книга ще зависи бъдещето на България тук на земята. А ако ме питате какво всъщност съм, след като имам толкова епитети, бих ви казал, че съм един екскурзиант. По същия начин може да питате и за Христа - отгде дойде Той и Какъв беше. Да оставим за Христа, нека се върнем към мене. Може да кажете отгде съм дошъл и отгде произлиза моята фамилия, фамилията, която нося, е псевдоним. Бащата на моя дядо бил много як, корав като дъно. Затова му дали този прякор - Дънов.
към втори вариант >>

83. Отхвърленият камък

НБ

Може да ми възразите, че дните и нощите се мерят с един цикъл от 24 часа, но всъщност земята не прави своите обръщения в 24 часа точно, а в един период от около 25 часа.
Има хиляди неща в света, които не са доказани, а са верни. Има хиляди философи в света, за които нищо не се знае, но това, което те са казали, е право. Има и много такива, за които светът знае, че съществуват, но тяхната философия не е права. Като чета някоя философска книга, аз свалям 50% от истинността ѝ, после изваждам още 25% и само върху останалите 25% разсъждавам. Числото 25 за мене е съдържателно число, то е закон, с който меря всички неща. Може да ми възразите, че дните и нощите се мерят с един цикъл от 24 часа, но всъщност земята не прави своите обръщения в 24 часа точно, а в един период от около 25 часа. Числото 25 се отнася не само до земята, но и до човешкия живот. Аз разлагам това число тъй, както децата разлагат числата. Числото 25 е съставено от числата 2 и 5, които събрани дават числото 7. Тъй че тук имаме три числа: първото число е 2, второто – 5, а третото – 7. Ще кажете: „Нима не знаем какво нещо е двойката?
към беседата >>

84. Гърбавата жена

НБ

“ Не ви обиждам, но говоря една положителна истина, за да се избегнат илюзиите, че сме нещо, когато всъщност не е така.
Питам: Можете ли вие да турите ръцете си върху вашия гърбав ум, върху вашето гърбаво сърце и да ги оправите? Ще ми отговорите: „Нашите сърца и умове са прави“. Не, вашите сърца и умове не са прави. На всички духовници, министри, учители и други сърцата и умовете са гърбави. Ще кажете: „Защо ни обиждаш? “ Не ви обиждам, но говоря една положителна истина, за да се избегнат илюзиите, че сме нещо, когато всъщност не е така. В прочетения стих обаче има и друго психологическо отношение. Христос положи ръцете си върху тази жена, за да стане и слави Бога. Кажете ми: Колко пъти майката трябва да положи ръцете си върху своето дете, като го къпе, за да може то да се изправи и проходи? Ако майките не правеха това, щяха ли децата им да проходят? Вашите деца са гърбави жени, и затова трябва всеки ден да полагате ръцете си върху тях и да ги къпете.
към беседата >>

Свещениците проповядват Словото Божие, но като излязат от църква, казват: „Ние проповядваме и говорим това, защото ни е такъв занаятът, но всъщност другояче мислим.
Владиката не е станал такъв, за да се прехранва само от занаята си и да се грижи за ниви и къщи. Като говоря за свещениците, то не е да ги презирате, а да изхвърлите от църквата всичко, което е нечисто. Важна е идеята, която е вложена. Такива свещеници и владици аз наричам гърбави. Като дойде Христос, трябва да положи ръцете си върху всички попове, за да се оправят гърбиците им. Свещениците проповядват Словото Божие, но като излязат от църква, казват: „Ние проповядваме и говорим това, защото ни е такъв занаятът, но всъщност другояче мислим. Сега тъй ще вървим, а ще се оправим в другия живот“. Ако бих говорил тъй преди 500 години, биха ме изгорили за това. Не, аз не съм от тези, които могат да бъдат горени. И вие, които не искате да умирате, елате на това място, в което аз живея, станете негови граждани, то е толкова широко, в него има много светлина, ще ви дадем най-хубави къщи и най-хубава храна. Не мислете, че като влезете в този свят, за който ви говоря, ще бъдете бездетни.
към беседата >>

85. Учител и Господ

НБ

Учителят е една разумна същност, която разглежда нещата от три направления, а именно – по права линия, по плоскост и по височина.
Учителят е бащата. Учителят, т.е. бащата, е превод от една велика идея. Бог се превръща на баща и взима известно съотношение към нас. Учителят е число, повишено в трета степен, то е кубът на живота. Учителят е една разумна същност, която разглежда нещата от три направления, а именно – по права линия, по плоскост и по височина. Ще кажете: „Какво значение има тук, по каква линия или по какво направление се върви в живота? “ Това има голямо значение. Ако вие минавате в света само по права линия, какво щяхте да разберете от този свят? Ако направите една екскурзия през цялата слънчева система с експрес и се движите с бързината на светлината, ще ви бъдат необходими 31,000 години, за да изминете тая права линия. След като сте се движили с тази бързина и се върнете на земята, какви познания ще имате?
към беседата >>

Вие сте минали пред слънцето със светкавична бързина и мислите, че сте минали през цялата вселена, че много неща знаете, а всъщност нищо не останало у вас.
Ако вие минавате в света само по права линия, какво щяхте да разберете от този свят? Ако направите една екскурзия през цялата слънчева система с експрес и се движите с бързината на светлината, ще ви бъдат необходими 31,000 години, за да изминете тая права линия. След като сте се движили с тази бързина и се върнете на земята, какви познания ще имате? – Никакви. Ще кажете: „Славно, чудесно е“, ще спрете на общи определения. Вие сте минали пред слънцето със светкавична бързина и мислите, че сте минали през цялата вселена, че много неща знаете, а всъщност нищо не останало у вас. На такъв философ казвам, че много малко знае, защото се движи с много голяма бързина. За да може да проучиш този свят, трябват ти толкова години, или едно число с 15 нули накрая. Ще кажете: „Нулите може много лесно да се турят“. Да, но за мене тези нули имат голямо значение. Например, като турим при единицата една нула, две нули или три нули, между получените числа има голяма разлика.
към беседата >>

Това сме и ние, съвременните хора, препоръчваме се, че имаме повече ефектив, когато всъщност нямаме толкова.
Например, той има само 1000 лева злато ефектив, а пише 100,000 и върху тях прави своите сделки. Не, всеки трябва да поставя точно толкова от своите пари, колкото има в касата си. Природата не търпи фалшиви сметки. Ако не проверите своите пари, колко в наличност имате в даден момент, дохождате да ви критикуват. Като знаеш по себе си, че си писал повече, отколкото имаш, мислиш, че и другите постъпват по същия начин, и не им вярваш. Това сме и ние, съвременните хора, препоръчваме се, че имаме повече ефектив, когато всъщност нямаме толкова. Като се смъкнат няколко нули, ще дойдем до самата истина. Христос казва: „Вие ме наричате Учител и Господ и добре казвате, защото съм.“ Той е говорил много важни работи, незаписани в Евангелието. Да, Христос дойде да ви научи как да живеете. Някои казват: „Достатъчно ви е това, което Христос е говорил“. Да, за спасението ви е достатъчно, но не и да ви научи как да живеете.
към беседата >>

86. Малкият закон

(втори вариант)

НБ

Един мислят, че виновници за страданията на човечеството са богатите хора; други мислят, че виновници са управляващите и т.н., а всъщност причината на нашите страдания са ония агънца, които ние сме яли.
Не мине много време и у тебе се заражда една необяснима тъга. Или един богат човек вижда едно дете и казва: „От това бедно дете ще стане нещо“, и го издържа в училището. Аз взимам агнето като емблема на всички наши криви постъпки, а не говоря за месоядството. Ние се мислим много културни хора, а въпреки това цял свят страда, и евреите от страдания не може да се освободят. Днес всички се запитват кои са причините на страданията. Един мислят, че виновници за страданията на човечеството са богатите хора; други мислят, че виновници са управляващите и т.н., а всъщност причината на нашите страдания са ония агънца, които ние сме яли. Щом изядете едно от тези агънца, всички в семейството ви ще имате много неприятности през целия си живот. Нарушили сте една от малките заповеди и ще бъдете най-малък в Царството Божие. Ще ме запитате: „Ами какво да правим ние, които сме изяли толкова агънца? “ – Ще бъдете най-малки в Царството Божие. „Няма ли поне едно изключение?
към беседата >>

Едни мислят, че виновници за страданията на човечеството са богатите хора; други мислят, че виновници са управляващите и т.н., а всъщност причината за нашите страдания са милионите агнета, които сме изяли. (втори вариант)
Това безпокойствие може да произлезе например от следното: ти си духовен или културен човек и минаваш някога покрай някой овчар, който си пасе овците, и си казваш: „Какво хубаво ядене може да се приготви от едно от тези агънца" - и си купиш някое от тях и го заколиш. Не мине много време и у тебе се заражда една необяснима тъга. Аз взимам агнето като емблема на нашите изкривени постъпки, а не въставам с това против месоядството. Ние се мислим много културни хора, а въпреки това цял свят страда. Днес всички се запитват кои са причините на страданията. Едни мислят, че виновници за страданията на човечеството са богатите хора; други мислят, че виновници са управляващите и т.н., а всъщност причината за нашите страдания са милионите агнета, които сме изяли. Щом изядеш едно от тези агнета, всички в семейството ти - жена, деца и ти сам, ще имаш много неприятности и ще бъдеш най-малък в Царството Божие. Ще ме запитате: „Ами какво да правим ние, като сме изяли толкова много агнета? " Ще бъдете най-малки в Царството Божие. „Няма ли поне едно изключение? " Няма.
към втори вариант >>

Не вярвам и в съвременната глупава наука, но вярвам в друга - Божествена наука; не вярвам в глупавата мъдрост, в истината тук на земята, която хората са облекли привидно в истина, а всъщност това е една велика лъжа. (втори вариант)
Това е възпитание. След този момент ти ще възприемеш храна, наука, които ще бъдат според плоскостта, по която се движиш. Земеделецът изучава условията за своите поседи, всеки изучава условията за своята работа. Като казвам, че не вярвам в никакво възпитание, не взимайте това в крив смисъл. Аз не вярвам в това криво възпитание, което хората дават на своите деца - в това външно възпитание; но вярвам във възпитанието, което дават двата велики закона в света. Не вярвам и в съвременната глупава наука, но вярвам в друга - Божествена наука; не вярвам в глупавата мъдрост, в истината тук на земята, която хората са облекли привидно в истина, а всъщност това е една велика лъжа. Истината е вътре у вас. Всяко благородно желание, което се породи у вас, колкото и малко да е, то ще определи вашето щастие за в бъдеще. Това желание ще обърне от този ден крана на вашия живот и оттогава и земята, и небето ще работят за вас. Колелото на живота, като се движи към една или друга посока, ще произведе съответно действие. Готови ли сте да бъдете верни на онези ваши малки желания, които от хиляди години сте вложили в себе си; готови ли сте да спасите мравката, която се дави - вие ще започнете отляво към дясно; иначе ще започнете отдясно към ляво и [отгоре надолу], към конуса.
към втори вариант >>

87. Методи за уякчаване вътрешната връзка между хората

СБ

Това е точният превод на думите Христови, и в тях се крие същността.
Имате ли я, всичко ще прорасте, нямате ли я, никакъв плод не очаквайте. Много вярвания и много философии пропадат именно по липса на такава вадичка. Може ли да узнаете дали имате вадичка ? Може. Трябва да почувствувате присъствието на Висшето аз, на Божествената душа у вас, да почувствувате готовност поне веднъж в неделята или в годината да се пожертвувате за всички. И Христос казва: „Който изгуби живота си за благото на другите, той ще намери своя живот". Това е точният превод на думите Христови, и в тях се крие същността. В състоянието, в което вие по настоящем се намирате, тази връзка не е още образувана, и вследствие на това, вашата низша душа, низшето аз, низшият манас, както го наричат теософите, се стреми към противоположни движения. Душата върши това, не че има някаква омраза към човека, но стремежите й са различни. Ако вашата вадичка бе поливала посадените семена, щяхте да имате обратен резултат. Имате две градини, едната на запад, другата на изток : ако пратите водата на западната страна, ще имате един резултат, ако я пратите на източната страна, ще имате друг резултат. Вашето съзнание и вашето сърце всеки ден се разширяват и придобиват по-голяма пластичност и сила, а тялото ви остарява, ставате по-религиозни, но и недоволни от живота, и отивате на западната страна.
към беседата >>

88. Мировата Любов

СБ

Отговарям: същността на Живота - това е Мировата Любов.
Предмет на моята беседа ще бъде Мировата Любов. Аз употребявам тази дума в малко по-обширен смисъл, отколкото обикновено се разбира. Може да запитате какво общо има с нас Мировата Любов. Отговарям: същността на Живота - това е Мировата Любов. Любовта е която носи условия за Живота, тя е главният стимул на Земята, т.е. идеал, към който всички се стремим. А самият Живот пък, за да се изрази в пълнота, подразбира свобода на действия. Той се развива в четири посоки: в обществена, политическа, културна и духовна. Това са области на една и съща реалност.
към беседата >>

Вие можете да разбирате много добре всеки закон, може да сте философ, държавник и т.н.; то е само изкуството на двамата художници, сянката на нещата, не е същността на Живота.
Двама гръцки скулптори искали да покажат своето изкуство, кой по-добре го разбира. Единият от тях изваял грозд, толкова естествен, че привлякъл и самите птици, а другият изработил богиня, толкова красива, и метнал отгоре й воал, толкова деликатно, че другият му рекъл: "Я вдигни воала да я видя по- хубаво! ". Този пример показва, че оня, който изваял богинята, е бил по-изкусен. Но питам ви: и тези двама художници не умряха ли? - Умряха. Вие можете да разбирате много добре всеки закон, може да сте философ, държавник и т.н.; то е само изкуството на двамата художници, сянката на нещата, не е същността на Живота. Същността на Живота е да влезем в хармония с него. А ние още не сме влезли в тази хармония. Аз оспорвам твърдението на съвременните хора, че те живеят истински Живот. Те не живеят такъв, а страдат и се мъчат. Според мен има мъчение, труд и работа.
към беседата >>

Същността на Живота е да влезем в хармония с него.
Единият от тях изваял грозд, толкова естествен, че привлякъл и самите птици, а другият изработил богиня, толкова красива, и метнал отгоре й воал, толкова деликатно, че другият му рекъл: "Я вдигни воала да я видя по- хубаво! ". Този пример показва, че оня, който изваял богинята, е бил по-изкусен. Но питам ви: и тези двама художници не умряха ли? - Умряха. Вие можете да разбирате много добре всеки закон, може да сте философ, държавник и т.н.; то е само изкуството на двамата художници, сянката на нещата, не е същността на Живота. Същността на Живота е да влезем в хармония с него. А ние още не сме влезли в тази хармония. Аз оспорвам твърдението на съвременните хора, че те живеят истински Живот. Те не живеят такъв, а страдат и се мъчат. Според мен има мъчение, труд и работа. Ние сме още в мъчението, а Животът започва с работата.
към беседата >>

89. Правият път

СБ

Може би мисълта ми е много отвлечена, та не можете да разберете какво искам да ви кажа, но тя всъщност е много проста.
Между вашия живот и живота на една мравка има голяма пропаст. Ако вие бихте могли да влезете в контакт с една мравка, тя ще се спре и ще ви изслуша какво ще й говорите. Когато, да речем, вие говорите на мравката, а тя продължава да си върви по пътя, това показва, че вие не сте във връзка с нея, че между вашия живот и нейния има известни междини. Такива междини съществуват между вас самите – между всички хора. Разбирате ли междините, които съществуват между вас, между вашите умове, сърца, души, дух? Може би мисълта ми е много отвлечена, та не можете да разберете какво искам да ви кажа, но тя всъщност е много проста. Междините, които съществуват между едно и друго състояние, са като долина между два планински върха. Не е лошо да имате такива междини, но те трябва всякога да се обработват. В необработването на междините вътре във вашия живот се зараждат онези неестествени състояния, които ние наричаме зло в света. Когато говоря за култура и възпитание, всякога подразбирам обработване на междините, защото в тези буренясали междини на човешкия живот се крият най-лошите мисли, стремежи и желания. При сегашното състояние, в което се намираме на Земята, при сегашния наш развой знаете ли каква е целта на живота ни?
към беседата >>

90. Методи за лекуване

СБ

Под причинен свят подразбирам същността на нещата.
Всяка сила се обуславя от известна форма, а всяка форма в своите действия се обуславя от вътрешната сила, вложена в нея. Астралният свят дава горивото, с което ще се оформи всяка сила, етерният свят дава пътя, а физическият показва мястото в света, където трябва да падне силата и какъв резултат трябва да произведе. Тъй че физическият свят е почва само на резултата. Човек трябва силно да развие не само религиозно си чувство, но и вярата, надеждата, съвестта, разума и милосърдието. Туй, което ние наричаме разум, то съставя само една област. Под причинен свят подразбирам същността на нещата. Когато говорим за разума, той е връзка между причинния свят и висшия ментален свят. Той определя съотношенията на причините, които влизат в менталното поле. Когато искате да развиете известни органи, не трябва да се заемете едновременно с всички, но последователно, един след друг. Когато чувствате Любов към Бога, ще развивате това чувство. Щом проектирате ума си в духовния свят и искате там да живеете, ще развивате вярата.
към беседата >>

91. Методи за приложение

СБ

Всички го смятали за много добър, но си казвали, че е малко халосан; всъщност той се готвел за работа в живота, а в бъдеще обещава да бъде един добър ученик.
Искам да ви науча да служите първо на растенията, а после на хората, защото растенията ще ви оценят. Човек, който е готов да полива вода на няколко дръвчета, който е готов да изминава за тях по няколко километра път, ще е готов да поднесе вода и на много хора. Човек, който не е готов да полее на една череша, той не ще донесе никому другиму вода. Верният в малкото е верен и в многото. Един турчин в Русе, по занятие шивач, всеки ден шиел до обяд, а след обяд лятно време взимал две големи стомни, напълвал ги с прясна студена вода и тръгвал от дюкян на дюкян да черпи хората със студена вода. Всички го смятали за много добър, но си казвали, че е малко халосан; всъщност той се готвел за работа в живота, а в бъдеще обещава да бъде един добър ученик. Който поднесе чаша вода на някой жаден, ще получи големи блага на онзи свят. Като почерпите някого, кажете: „Аз искам да бъда справедлив.“ Като се черпите един друг с вода, ще придобиете учтивост, готовност да си услужвате. Като ходите на екскурзия, носете си по-големи манерки, за да черпите повече хора. Като прилагате и изпълнявате това правило, в година време ще бъдете неузнаваеми. А днес, като седнете на трапезата и ви помолят да донесете някому вода, вие негодувате, че ви безпокоят.
към беседата >>

92. Беседа по нарядите

СБ

Но туй, което трябва да се обича у човека, е вътрешното, невидимото – всъщност то е и реалното.
– Родителската обич към децата не може ли да се сравни с Божията обич? – Може да се сравни, но трябва да бъде истинска. Дъщерята е еднаква с майка си, но синът не е, той е подобен на баща си. Когато някой път майката обича много дъщеря си, в последната има нещо мъжко – затова я обича, защото никой не обича подобния на себе си. Това е обяснение и на въпроса защо се женят хората. Но туй, което трябва да се обича у човека, е вътрешното, невидимото – всъщност то е и реалното. Да обичаш тялото, плътта, е лесна работа, илюзия. Важното е да можеш да обичаш у другиго това, което не виждаш, но което е и същинският човек – неговата душа. Още няколко думи за наряда. Нека всеки вземе този наряд, който си иска. Но искам от вас да ми дадете шише непукнато, здраво – не ща такова, което тече.
към беседата >>

93. Аз съм онзи човек

(втори вариант)

НБ

Кое всъщност е Божи Промисъл, това не се знае.
За тях ние сме богове. Кокошките казват: Много жестоки са нашите богове. Човекът ще възрази: Ние обичаме кокошките и, като ги колим и ядем, чест им правим. Ние ги приемаме в себе си и с това помагаме за тяхното развитие. Той казва: Такъв е Божият Промисъл. Кое всъщност е Божи Промисъл, това не се знае. Схващането на сегашните хора за Божия промисъл е 50% лъжливо, 25% вероятно и 25% вярно. “Видях скръб от жезъла на Неговата ярост.” Може ли да дойде лекар да чисти цирея ви и да не ви причини скръб? Докато се изчисти циреят ви, лекарят ще бъде яростен. Той ще вземе ножа и ще ви . причини голяма болка.
към беседата >>

Всъщност, той имал пари, но си казал: Селянин е, като няма пари, да върви пеш.
Оряховица до Търново с влак. Като купувал билет, един селянин се приближил до него и му казал: Господине, не ми достигат 30 ст. за билет. Можеш ли да ми услужиш? Адвокатът се обърнал строго към него и казал : Нямам пари, не мога да ти дам. Всъщност, той имал пари, но си казал: Селянин е, като няма пари, да върви пеш. След години тоя адвокат пътувал от Лондон за един провинциален град, но не му достигали 30 ст. за билет. Обърнал се натук-натам да намери някой познат, но не могъл да види такъв. Не се решил да иска от непознати и се принудил да върви пеш. Като тръгнал, замислил се и си спомнил, че преди години той не пожелал да услужи на селянина.
към беседата >>

Ние ги приемаме в себе си и с това помагаме за тяхното развитие." Той казва: „Такъв е Божият промисъл." Кое всъщност е Божи промисъл, това не се знае. (втори вариант)
Също така ще хване един гълъб, ще го заколи и сготви. После всички ще се наредят около кокошката, ще ядат и ще се веселят. Какво мнение има кокошата раса за нас? За тях ние сме богове. Кокошките казват: „Много жестоки са нашите богове." Човекът ще възрази: „Ние обичаме кокошките и като го колим и ядем, чест им правим. Ние ги приемаме в себе си и с това помагаме за тяхното развитие." Той казва: „Такъв е Божият промисъл." Кое всъщност е Божи промисъл, това не се знае. Схващането на сегашните хора за Божия промисъл е петдесет процента лъжливо, двайсет и пет процента вероятно и двайсет и пет процента вярно. „Видях скръб от жезъла на Неговата ярост." Може ли да дойде лекар да чисти цирея ви и да не ви причини скръб? Докато се изчисти циреят ви, лекарят ще бъде яростен. Той ще вземе ножа и ще ви причини голяма болка. Това страдание е смислено.
към втори вариант >>

" Адвокатът се обърнал строго към него и казал: „Нямам пари, не мога да ти дам." Всъщност той имал пари, но си казал: „Селянин е. (втори вариант)
И в края на краищата човек дохожда до заключението: „Каквото правиш, това ще ти се въздаде." И за най-малката добра или лоша постъпка ще ти се върне. Това се изразява с българската поговорка: „Каквото сееш, това ще пожънеш." Преди години един български адвокат трябвало да пътува от Горна Оряховица до Търново с влак. Като купувал билет, един селянин се приближил до него и му казал: „Господине, не ми достигат трийсет стотинки за билет. Можеш ли да ми услужиш? " Адвокатът се обърнал строго към него и казал: „Нямам пари, не мога да ти дам." Всъщност той имал пари, но си казал: „Селянин е. Като няма пари, да върви пеш." След години тоя адвокат пътувал от Лондон за един провинциален град, но не му достигали трийсет стотинки за билет. Обърнал се на- тук-натам да намери някой познат, но не могъл да види такъв. Не се решил да иска от непознати и се принудил да върви пеш. Като тръгнал, замислил се и си спомнил, че преди години той не пожелал да услужи на селянина. Сега той изпаднал в неговото положение.
към втори вариант >>

НАГОРЕ

0.63616299629211