Търсене в текстове за 'Същност'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 135 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_02 ) Разумното начало в света - Боян Боев (1883 – 1963)

Всъщност Бог обича добрите, праведните.
Помнете едно правило: ако тръгнеш към Господа с каца, трябва да си я носиш и като я напълниш, пак ти ще я мъкнеш на гръб. При Господа никой няма да ти носи товара. Законът е да носиш при Господа такъв съд, в който ще туриш толкова тежест, колкото тежиш. „Не изисквайте нищо повече от това, що ви е определено“ (Ев. от Лука, 3 гл., 13 ст.). Всъщност Бог обича добрите, праведните. Не че Бог не обича грешните, но външно се показва, като че не ги обича. Помнете, грешните не са възприемчиви към Любовта и към благата, които идат от Бога. Днес хората почитат и уважават грешните. Например обичат еди-кой си цар, но той какви убийства, какви престъпления е направил никой не забелязва. А праведният, без грях, светът го мрази, но Бог го обича именно, защото е безгрешен.
към текста >>

2. 1_03 ) Езикът на Разумното начало - Боян Боев (1883 – 1963)

“ Всъщност и в тримата маскирани е било едно и също Същество – Бог.
Моята Любов е вечна! “ След време оставил човека и последният плакал. Но Бог турил нова маска и пак се повторило същото. Когато се срещнали трети път, човекът, отново разплакан, казал: „Двама души ми казваха, че ме обичат, но сега не ме обичат и ме оставиха.“ Маскираният се усмихнал и казал: „Няма нищо. Аз те обичам вечно! “ Всъщност и в тримата маскирани е било едно и също Същество – Бог. Така че, всички, които те обичат, проявяват Любовта на едно и също Същество – Бога към теб! Бог те обича чрез тях. Вътрешно Бог обича всички същества еднакво, но външно ги обича според степента на тяхната възприемчивост. Любовта на Бога, външно проявена, е по-особена и по-голяма към онзи, който живее праведно, отколкото към онзи, който живее неправедно. Онези хора, които обичат Бога, Той ги държи в Своето съзнание и на тях помага повече.
към текста >>

3. 1_04 ) Единството в света - Боян Боев (1883 – 1963)

С хиляди имена можем да Го наречем, но нито едно от тях не може да изрази това, което е всъщност.
Когато бъдете готови, на кого ще видите лицето? Няма да кажа името. Той е без име. Ние Го наричаме Баща, но Той е повече от баща. Ние го наричаме Възлюбен, но Той е повече от възлюбен. С хиляди имена можем да Го наречем, но нито едно от тях не може да изрази това, което е всъщност. Той е повече от всичко. За сега Той минава за наш Баща, като наш Възлюбен и като наш Приятел. Ти казваш, че обичаш някого. Кого обичаш? Този, когото обичаш, не е в тялото.
към текста >>

4. 1_10 ) Реална връзка - Боян Боев (1883 – 1963)

Всъщност, човек трябва да се моли непрестанно като издига съзнанието си към Вечното и Възвишеното, за да бъде в постоянна връзка с Разумното начало.
Когато сядаш за размишление на някой камък, седни на такъв, който е дълбоко заровен в пръста, а не върху такъв, който се търкаля. Някой иска да влезе във Вътрешната школа. Трябва да подаде заявление. И като подаде заявление, ще чака. Казах, че човек трябва да отделя специални часове за молитва. Всъщност, човек трябва да се моли непрестанно като издига съзнанието си към Вечното и Възвишеното, за да бъде в постоянна връзка с Разумното начало.
към текста >>

5. 1_15 ) В полка на Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако един човек работи за Бога, за да е нему добре, всъщност подкладката е личният интерес и той работи користолюбиво.
Майката девет месеца носи в утробата си детето и не се оплаква, а детето един път ще донесе вода и се оплаква, че много е работило. Също така и Бог, откакто ни е създал, досега постоянно ни носи в утробата си, а ние, като направим най-малкото нещо заради Него, се оплакваме, че много сме сторили. Никой не може да служи на народа си, ако не служи на Бога. Когато всеки работи да внесе най-хубавото в народа си, а именно – разумност, честност, справедливост, приложение, народът се повдига. Не бива да ви разправям как да служите, то е натрапено, но всеки да служи както разбира. Ако един човек работи за Бога, за да е нему добре, всъщност подкладката е личният интерес и той работи користолюбиво. В Любовта всички са слуги, а в безлюбието – господари. Сега ние минаваме от един стар порядък в един нов и додето преминем, трябва да се научим да различаваме Божественото от човешкото, понеже и човешкото има привидност на Божествено. Сега сте строители на Новото. Човек, като свърши работата за Бога, минава в по-високо положение. Щом дойдем до големите противоречия на Живота, ние се съблазняваме в това, в което вярваме.
към текста >>

6. 2_01 ) Любов към Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Такива върхове са на брой четиридесет; всъщност, на главата има до 120 върха в подразделенията си, а и заедно с тях още 120 долини.
У някои хора центърът на твърдостта седи по-високо, отколкото този на Любовта, и това положение е неестествено. В душата на всички хора върхът на Любовта е най-висок. Любовта, която имат младите хора, е най-ниския връх; след това любовта на майката към детето е по-висок, приятелството е още по-висок, а в Божествения свят по-висок връх от Любовта към Бога няма. След този връх се нареждат върховете на Вярата, Надеждата, милосърдието и пр. и между тях се образуват долини. Такива върхове са на брой четиридесет; всъщност, на главата има до 120 върха в подразделенията си, а и заедно с тях още 120 долини. Виждате, че пред вас стоят за проучване широки пространства и ще се радвате, че и когато се раждате, и когато умирате, все ще учите. Любов към Бога е велик подтик. Бог е най-високият връх, от където всички други течения възприемат своето направление. Трябва да се повърнем към разумното, което е в Природата, но трябва да има някой, който да ни покаже пътя натам. Ако искаме да се изкачим на най-високия връх, някой, който е ходил там, трябва да ни покаже откъде да минем.
към текста >>

Когато обичаш много хора, всъщност обичаш само Едного.
И щом познаеш хората, ще ги възлюбиш. Бог те обича, а ти, като не Го обичаш, значи не отговаряш на Божията Любов. Щом те обичат, и ти трябва да обичаш. Казва се: „Всяко дърво, което не дава плод, се разкопава и пр., за да се види дали ще даде плод и ако не даде, отсича се.“ Значи дават се на човека условия да даде плод, а плодът е да люби. Ще обичаш Онзи, който ти е дал всички тези подаръци, които имаш. Когато обичаш много хора, всъщност обичаш само Едного. Хората са прозорци, чрез които виждаш Бога – чрез техните души Го виждаш. Когато погледнеш едно същество, около което има огледала, то ти го виждаш на много места, но то е едно. Това е Бог. Човешката душа е безплодна, когато не я изпълва Божията Любов. Докато Божията Любов и Духът Божи не изпълнят човешката душа, човек е странник, чужденец на Земята.
към текста >>

7. 2_02 ) Как ще обичаш Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Всъщност любовта към Аида е Любов към Бога.
Нека да си постоянно потопен в Реалността, да живееш съзнателно в Бога. Всеки миг човек трябва да се стреми да вижда проявата и присъствието на Бога в най-малките работи около него. Всички въпроси могат да се уредят само чрез Любовта. Със закона на насилието нищо не се постига. Такава, каквато е любовта на Радамес към Аида, такава трябва да бъде тя към всяко същество или във всяко същество да виждаме Аида. Всъщност любовта към Аида е Любов към Бога. Това е търсене на Бога в тази или онази форма, но за да виждащ във всяко същество Аида, трябва да влезеш в Реалния живот. Един брат каза: „Преди да говоря в събрание се свързвам с Бога, чувствам любов към Бога и после това, което приема, изпращам го към хората и, като говоря, имам чуден резултат.“ Да обича човек Бога повече от всичко, това значи да бъде монах. Когато човек се прилепи с Любовта си към Бога, скъсва връзките с всички, за да бъде сам с Него. Това не е лесна работа.
към текста >>

8. 2_09 ) Когато ме потърсите с всичкото си сърце, ще ме намерите - Боян Боев (1883 – 1963)

Тогава най-добре развива прозрение за същността ѝ и вижда осезателно как тя работи в света, как се изявява Любовта на Бога към нас.
У религиозните хора често много силно се развива личното чувство. Това не е никак хубаво – засилена е дейността на малкия мозък чрез личните чувства. Човек ще мине през там, но да не остане, а да се качи по-горе – в горната част на главата, дето е центърът на милосърдието и Любовта. И там ще има среща с Бога. Човек учи Любовта във време на бедствие. Тогава най-добре развива прозрение за същността ѝ и вижда осезателно как тя работи в света, как се изявява Любовта на Бога към нас. Човек трябва да има отворена душа за Любовта, понеже тя е навсякъде. Човек трябва да има отворен слух да слуша песента ѝ. Да се образува една група от трима души, чийто събрания да стават в 24 ч., два пъти през седмицата – петък срещу събота и събота срещу неделя. Тези дни ще бъдат временно и после ще кажа окончателно в кои дни. На тези събрания ще се размишлява върху Любовта и ще се пожелае Божията Любов да протече през всички сърца.
към текста >>

9. 2_17 ) Някои черти на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Всъщност Любовта е постоянна, непрекъсната, но ние я долавяме от момент на момент.
Любовта се проявява в един момент. Проявлението на Любовта е само един момент. Ние казваме „дълго време“, а пък „дългото време“ е вече резултат на Любовта. След време ще имаш втори момент. Това са неща, които не могат да се измерват. Всъщност Любовта е постоянна, непрекъсната, но ние я долавяме от момент на момент. Засега е така. Винаги по-силният обиква по-рано. Когато обичат някого, то в него става събиране на енергия и ако той не оценява Любовта, тази енергия ще го стопи. Колко автори са писали така върху Любовта? Николко. Хората са обърнали внимание на много други работи, но Любовта е непонятна за тях.
към текста >>

10. 3_11 ) През тъмната зона - Боян Боев (1883 – 1963)

Всъщност, красивият Живот е горе и онзи, който отива горе, отива в красивия Живот.
Като няма кой да го кредитира тук, отива в другия свят. Като живееш тук и после като заминеш горе, ще влезеш в Реалния живот и ще кажеш: „За нищо и никаква работа съм се тревожил.“ Заминалите, които не са събудени, живеят там в един свят на илюзии. Човек не трябва да се плаши от смъртта. Само че не трябва да има преждевременна смърт. Човек, като изживее известно време на Земята, като си изкара работата, отива горе, както онзи, който цял ден е работил и вечер се прибира в дома си да почине. Всъщност, красивият Живот е горе и онзи, който отива горе, отива в красивия Живот. Ние можем да желаем да ни се удължи животът тук, за да работим за Бога, обаче това ще ни се прихване, понеже с това се лишаваме от красивия Живот горе. Бог казва: „Написах ви на дланите Си.“ Ако вие умирате, при Бога отивате. От Бога сте излезли и при Бога отивате. Какво има да се плашите? Между живите от този свят и живите от онзи свят няма разлика.
към текста >>

11. 3_19 ) Инволюция и еволюция - Боян Боев (1883 – 1963)

Всъщност и в човешкото царство слизането в по-гъстата материя продължава до известна епоха.
При растителното царство Азът, Божествената монада, вече е слязъл по-долу, по-близо до материалния свят и затова растенията имат по-горна степен на подсъзнание. У животинското царство Азът, Божествената монада, е доста близо до материалния свят и затова животните вече имат съзнание. При човека Азът, Божествената монада, се проявява във физическия свят и затова той се съзнава като Аз – има самосъзнание. От всичките четири природни царства на Земята човекът за пръв път има самосъзнание. Дотук процесът е инволюционен. Всъщност и в човешкото царство слизането в по-гъстата материя продължава до известна епоха. От Христа почва еволюцията, т.е. излизането нагоре. Идването на Христа е най-важен момент в историята на човечеството. Христос донесе онази сила, чрез която става възможен завоят, повратът от инволюционен процес в еволюционен. Една част от човечеството днес още се намира в инволюционен път, т.е.
към текста >>

12. 3_25 ) Жизнен магнетизъм - Боян Боев (1883 – 1963)

Веднъж дойде при мен една жена, която често изпада в отчаяние, в плач и казва, че е останала безпомощна, а всъщност не е така, защото тя е на работа и при това баща ѝ е богат.
Целият организъм промишлява за нас. Какво лошо има в това? Това е новото разбиране. По нов начин трябва да се строи. Трябва нов строеж. Веднъж дойде при мен една жена, която често изпада в отчаяние, в плач и казва, че е останала безпомощна, а всъщност не е така, защото тя е на работа и при това баща ѝ е богат. Казах ѝ: „Вие много се занимавате със себе си. Престанете с това, за да се внесе промяна във Вас. Затова днес няма още условие да Ви дойде помощ.“ Когато работите, трябва да имате предвид цялото човечество – това е разумното. Когато вие работите само за себе си, то все едно, че работи само един пръст и не е работа, а е само едно упражнение.
към текста >>

13. 4_04 ) Живот за цялото - Боян Боев (1883 – 1963)

Веднъж дойде при мен една жена, която често изпада в отчаяние, в плач и казва, че е останала безпомощна, а всъщност не е така, защото тя е на работа и при това баща ѝ е богат.
Целият организъм промишлява за нас. Какво лошо има в това? Това е новото разбиране. По нов начин трябва да се строи. Трябва нов строеж. Веднъж дойде при мен една жена, която често изпада в отчаяние, в плач и казва, че е останала безпомощна, а всъщност не е така, защото тя е на работа и при това баща ѝ е богат. Казах ѝ: „Вие много се занимавате със себе си. Престанете с това, за да се внесе промяна във Вас. Затова днес няма още условие да Ви дойде помощ.“ Когато работите, трябва да имате предвид цялото човечество – това е разумното. Когато вие работите само за себе си, то все едно, че работи само един пръст и не е работа, а е само едно упражнение.
към текста >>

14. 4_05 ) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

А всъщност човек не трябва да чака нищо.
Онзи, който те обича, ще ти даде всичко. Когато работим от Любов, без да чакаме нещо, и когато Божият промисъл ни дава, то е Божествен порядък. А когато се осигуряваме чрез заплати и пр., то е човешки порядък. Вложи капитала си в Божествената банка. Когато работиш без пари, но искаш признателност – или да те обичат, или да те уважават, тогава все пак не си съвсем безкористен. А всъщност човек не трябва да чака нищо. Дъждът иде даром за всички. С пари ли се купува? Слънцето дава даром; бъди като него. Бъди като извора, бъди като плодното дърво. Някой пита как да живее.
към текста >>

15. 5_14 ) Будност на съзнанието на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Красивият път с големите постижения и успех е Божественият път, който всъщност е истински лесният път.
Когато сте слизали на Земята, сте избрали един план, но като стъпите на нея, намирате си друг някакъв план. Щом мислиш, чувстваш и постъпваш добре, ти си там, дето трябва да бъдеш; щом не мислиш, не чувстваш и не постъпваш добре, ти не си там, дето трябва да бъдеш. Мисли, чувствай и постъпвай така, както Христа в малък размер. Хората търсят лесния път, а той е мъчен. Под лесен път се разбира обикновен житейски път. Красивият път с големите постижения и успех е Божественият път, който всъщност е истински лесният път. За предпочитане е по-ранното събуждане в духовно отношение, отколкото по-късното. В това отношение в Евангелието имаме прекрасен пример с разумните и неразумните девици. Като дойде една мисъл на раздвояване, тя е от човешки характер. Един човек се оженил за една баба, която била дегизирана като млада мома. После бабата си показала истинското лице, което момъкът е трябвало да провери отначало.
към текста >>

Също така и вие имате много свои идеи, които трябва да проверите какви са всъщност.
За предпочитане е по-ранното събуждане в духовно отношение, отколкото по-късното. В това отношение в Евангелието имаме прекрасен пример с разумните и неразумните девици. Като дойде една мисъл на раздвояване, тя е от човешки характер. Един човек се оженил за една баба, която била дегизирана като млада мома. После бабата си показала истинското лице, което момъкът е трябвало да провери отначало. Също така и вие имате много свои идеи, които трябва да проверите какви са всъщност. Хората не бива да бъдат свинопасци. Злоба, омраза, нечисти мисли, желания и чувства и пр. са свинете, които човек пасе, и той трябва да ги напусне и да отиде при баща си. Няма какво да стоиш при тях и да слушаш грухтенето им, върви си по своята работа; не ги пъди, а ги напусни, защото ако ги изгониш, те пак ще се върнат. Човек трябва да освобождава ума си от някои ненужни мисли, желания и постъпки.
към текста >>

16. 6_13 ) Да възлюбим друг друга - Боян Боев (1883 – 1963)

Даже когато си чиновник в една канцелария, можеш да стоиш малко замислен и да изглеждаш, че разсъждаваш върху това, което пишеш, а всъщност да прекарваш в тайна молитва.
Един брат имаше частен разговор с Учителя в приемната му стая. Стана дума за молитвата. Човек трябва да се моли постоянно. След полунощ може да става и да се моли, а денем да отдели за молитва по пет минути на всеки час. Това може да се прави при всяка обстановка, без другите да усетят. Даже когато си чиновник в една канцелария, можеш да стоиш малко замислен и да изглеждаш, че разсъждаваш върху това, което пишеш, а всъщност да прекарваш в тайна молитва. Братът каза: „Много благодаря, че ни дадохте един метод да се молим на всеки час по пет минути.“ Това, което ви казах за петте минути, да не се разправя тук и там. Братът попита: „В кои часове през нощта да се молим? “ Може да се приложи следното правило: когато се събуждаш през нощта трябва да се молиш; но този въпрос има по-дълбока страна – и когато спиш, пак да бъдеш буден, да имаш будно съзнание горе, където имаш астрална работа.
към текста >>

17. 15) Възпитание на детето - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя е тъй разумна, като скрива някои неща от нас, за да ги изнамерим в тяхната същност.
Новото пазете отвътре, да не пият много от него, та то да остане в известна своя част недосегаемо. Това, което хората сега правят, вие няма да го вършите – устави, членски вноски, организации, правилници и прочие. Каквото вече е изучено, няма да го повтаряте. Има съществена нужда от онова, което хората все още не са изучавали – Природата, която е много умна. Трябва да се научим как да се отнасяме с нея. Тя е тъй разумна, като скрива някои неща от нас, за да ги изнамерим в тяхната същност. Като е правила опити, Природата е намерила, че с малки работи могат да се достигнат големи постижения, т. е. с малко можеш да постигнеш много. Казвам ви не да се обединявате, но да поддържате обединение, защото то съществува. Връзките съществуват и трябва да се подкрепят. Връзките трябва да се поддържат спонтанно.
към текста >>

18. 46) Ние градим - Боян Боев (1883 – 1963)

Вие наричате Любов това, което не е Любов, а същността на Любовта не засягате.
Но всичките ви несрети са все за ваше добро. Като мине време, ще видите, че те са за ваше добро. Обичай Господа, за да те обичат и хората. Ако не обичаш Господа, хората не могат да те обичат. Когато обичаш Господа, хората ще кажат: „Ние Господа още не можем да обичаме, но теб ще обичаме и ти ще ни учиш как да обичаме Господа“. Вие наричате Любов това, което не е Любов, а същността на Любовта не засягате. Например туриш в една кутия бонбони и ти се радваш на кутията, а не на бонбоните. Кутията е на място, но тя сама по себе си нищо не допринася. Господ ти казва да направиш това или онова. Започни да правиш това, което Господ ти казва, и твоите работи ще се оправят. Това е закон за оправяне на работите.
към текста >>

19. 62) Подмладяване - Боян Боев (1883 – 1963)

Всеки се оплаква, че няма време, а всъщност време има.
Тези сестри, които са на 50 години, трябва да станат на 40. Тези, които са на 40 години, да станат на 30 години, които са на 30 години, да станат на 20, които са на 20, да станат на 10. От 10 по-долу да не слизате. Също така да е и с братята. Истинското изкуство изисква работа. Всеки се оплаква, че няма време, а всъщност време има. Някой, като ме слуша, си казва: „Учителю, защо не дойде на младите ми години? “, а някой друг, който е млад на години, като ме слуша, си казва: „Учителю, много рано си дошъл“. Една сестра пожела: „Учителю, моля, кажете ни някои методи за подмладяване“. Да не преяждате и да прекарвате известно време в пълен пост. Пълният пост подмладява и ако гладуваш сегиз-тогиз през годината, ще се подмладиш, защото се обновяват клетките.
към текста >>

20. 71) Седни при силния огън - Боян Боев (1883 – 1963)

Всъщност разумността не е в клетките.
Започна разговор. Една сестра похвали пред мен друга сестра, тъмните духове чуха и оттогава нататък какви бели дойдоха на главата на втората сестра. Тъмният дух не може да търпи доброто. Одраскаш се някъде и тези клетки, които мислеше дотогава за глупави, започват да лекуват и да затварят раната много по-майсторски, отколкото ако закърпиш един плат – като че и следа не остава. Значи у тях има известна интелигентност, разумност. Всъщност разумността не е в клетките. Клетките са екран, върху който работи Разумното. И в човека има едно Висше разумно начало, което работи – това е неговото свръхсъзнание. Твоето свръхсъзнание и подсъзнание преживяват нещо, в тях става един процес. Този процес ти не го съзнаваш, докато той не дойде в твоето самосъзнание. Сега само смътно чувстваш, че ще стане нещо с теб.
към текста >>

21. 7) В хармония със законите на Живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Всъщност цялата Природа е проникната от музика.
Всеки звук съответства на вълни с определен брой трептения в секунда. Има и по-бързи музикални вибрации, които нашето ухо не долавя, но това не значи, че те не съществуват. Ние не можем да ги възприемем, защото нямаме апарат, нагоден за това. Земната музика е интуитивно долавяне на хармонията на сферите, която изпълва висшите светове. Д-р Рудолф Щайнер казва: „Музиката свързва Небето със Земята.“ Всъщност цялата Природа е проникната от музика. Всичко в Природата е ритмично. Музиката и душата имат едно и също Отечество. Именно затова музиката може да изрази вътрешния език на душата – тя е нейният говор. Музиката и душата са сродни. Възвишената музика събужда възвишеното в човешката душа.
към текста >>

22. 12) Всемирното Бяло Братство - Боян Боев (1883 – 1963)

Гърците всъщност завладяха Рим.
Идеалът е Царството Божие, Братството и Любовта. Разликата между разбиранията зависи от степента на развитие. Всички разбирания са на място, но понеже човечеството прогресира и е в развитие, затова разбиранията са различни. Нам ни е приятно за всички онези, които носят Божественото, отгдето и да идат те. Всяко течение е в служба, то е на своето място и съставлява част от едно цяло; има философия на Цялото. Гърците всъщност завладяха Рим. Всички римляни знаеха гръцки, тогава Бялото Братство бе в Гърция. Когато Александър Македонски12 влезе в Ерусалим, той го освободи, защото Бялото Братство бе там. Но когато Бялото Братство се дигна оттам, Ерусалим падна. Бялото Братство се дигна също така и от Гърция и затова сега тя е отпаднала Да знаете само колко е велик Божественият план!
към текста >>

23. 13) Втората октава на цветовете - Боян Боев (1883 – 1963)

Всъщност той вижда част от царството, което е скрито от погледа.
Дотук всичко е теория, а на вас ви трябва нещо реално – да почнете да възприемате новата светлина. Ако се отворят очите на човека, той ще види, че във въздуха има чудни работи. А ние, като погледнем, не виждаме нищо в него, струва ни се, че той е прозрачен. Но почнем ли да възприемаме новата светлина, ще видим и един съвсем нов свят. Някой пьт човек вижда цветя, китни долини и пр. Всъщност той вижда част от царството, което е скрито от погледа. Има един Невидим свят, в който се движим и който ни обкръжава. Проглеждането към Невидимия свят ще дойде и това е въпрос само на време. С последните открития в науката вече се приближаваме до него. Трябва не само да се философства, но да има едно реално общение с Невидимия свят. Като настане времето, човек ще го вижда, а сега трябва да изучи това, което е на Земята.
към текста >>

24. 22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него - Боян Боев (1883 – 1963)

Всъщност има два процеса на дишане: белодробно и тъканно.
При вдишване тя се свива и се спуща надолу, като освобождава пространство; едновременно с нея се свиват и междуребрените мускули, които също осигуряват странично място на белите дробове. При издишване диафрагмата и междуребрените мускули се отпускат, гръдният кош се стеснява, дробовете се свиват и изтласкват въздуха навън през носа. Въздухът е специфична смес, съставена от 20% кислород, 79% азот, малко водни пари, въгледвуокис, неон, криптон и аргон; съдържа и известно количество микроби и прах. Гъста мрежа от капилярни съдове покрива стените на всяка алвеола. А понеже стените на алвеолите и капилярите са извънредно тънки, това позволява газова обмяна между вдишвания въздух и придошлата там кръв. Всъщност има два процеса на дишане: белодробно и тъканно. В белия дроб червените кръвни телца усвояват кислорода от приетия въздух. Тогава хемоглобинът, който съдържат, се превръща в оксихемоглобин. Червените кръвни телца пренасят навред из организма приетия кислород и той се усвоява от клетките в тъканите. За да се освободи топлина и други видове енергии, необходими на организма и неговата дейност, кислородът е нужен за окисляването на тъканите. Той се съединява с органичните вещества в тъканите, извършва се един вид горене, при което крайни продукти на тази дисимилация на въглеводородите и тлъстините са въгледвуокис и вода, а на белтъчните вещества – пикочина, креатин, хипурна киселина.
към текста >>

25. 34) Какво учение имате - Боян Боев (1883 – 1963)

Да ни кръщават с разни имена е едно, но какво всъщност сме ние, е съвсем друго.
Казвам и на другите да не влизат в бой с Бялото Братство, понеже Белите братя не са от тези, които умират и които могат да се победят. Щом им се противопоставяте, ще понесете последствията. Защото какво ли могат да направят четири лодки, ако излязат насреща на един презокеански параход и му кажат: „Стой! “ Обаче Мойсей вдигна тоягата и бурята дойде – Бялото Братство разполага със сила. Природата не е мека, досега е употребявала най-нежните, най-слабите сили, но ние не знаем какво е скрила; има нещо, което е скрила. Да ни кръщават с разни имена е едно, но какво всъщност сме ние, е съвсем друго. Не сме секта – ние сме Цялото, в което всички секти живеят. Тъй че, ако на нас ни е добре, и на тях ще им бъде добре. Никой не може да спре събранията, от неразбиране можем да разсъждаваме иначе, но как ще спрем Слънцето? Мислим, че ние правим тези събрания. Духовете ги правят.
към текста >>

26. 46) Мъдреците от изток - Боян Боев (1883 – 1963)

Но какво всъщност знаят мъдреците от Изток за своите очаквания и въжделения и кого приветстват?
Нека разгледаме следния стих: „Като видяха звездата, зарадваха се твърде много. И като влязоха в къщата, видяха детето с майка Му Мария, и паднаха, та Му се поклониха; и отваряйки съкровищата си, принесоха Му дарове – злато, ливан и смирна.“ (Матей 2:11) Разказът за Витлеемската звезда е от голямо значение, в него се обозначава Божественият произход на Месията. Присъствието в Ерусалим на мъдреците от Изток, които по особеното съчетание на звездите са известени за идването на Сина Божий, бележи духовния обмен на окултните школи. Търсейки ориентир по звездите, те са могли да определят географската област, мястото, където се ражда Христос. Звездата като символ е проява на разумността в света, нейните лъчи са отправени да разпръскват мрака на безсъзнателното. Но какво всъщност знаят мъдреците от Изток за своите очаквания и въжделения и кого приветстват? Те възвестявят идването на Помазания, който принася самия Себе Си жертва за греховете на целия свят и отваря входа към Небесното царство. По този начин започва еволюционният период на цялото човечество и неговото постепенно възлизане е съществена духовна необходимост. Трябва да се изтъкне, че човешката история от атлантско време до Христа е представлявала едно постепенно слизане на човешкото съзнание в гъстата материя.45 И тази посока – слизане от Духа към материята, се нарича инволюция. Древни култури като индийската, персийската, асиро-вавилонската и египетската са се развивали по време на човешката инволюция и тяхната придобита опитност и надареност имат характеристиката на инволюционния период. Но методите, които са необходими за развитието на човечеството, се менят според възрастта му и според степента на съзнанието му, така както не можем да си послужим при възпитанието на един юноша с методите, които употребяваме за развитието на едно тригодишно дете.
към текста >>

Когато Христовото съзнание възкръсне в човека, когато той бъде озарен от лъчите на вътрешното слънце, тогава същността му е обърната към вътрешния Изток, откъдето идат всички животворни енергии, за да градят, за да обновяват, за да освобождават и за да възкресяват.
А именно онова, което се случва, което е част от физическия свят, същевременно е и символ на вечни Истини. Мъдреците идат от изток, тогава нека да разгледаме понятието Изток. Що е мистичният Изток, що е вътрешният Изток? Изток – това е полето, в което работят Великите души с пробудено и просветлено съзнание, живеещи в реалността на Истината и Свободата. Изток – това е Царството на Истината и Разумността, Царството на Духа. Когато Христовото съзнание възкръсне в човека, когато той бъде озарен от лъчите на вътрешното слънце, тогава същността му е обърната към вътрешния Изток, откъдето идат всички животворни енергии, за да градят, за да обновяват, за да освобождават и за да възкресяват. Великият принцип, който работи в цялата Природа – разумността, поднася на Исуса три дара: злато, ливан и смирна. Учителя казва: „Златото донася дар за Христовия ум, ливанът – за Неговото сърце; а смирната – за Неговата воля.“ С други думи, тези разумни сили в Природата са като тил на Христа, те Го подкрепят, те се въплътяват в съвременниците му. Кои са съществата, които са тил на Христа и непрестанно съдействат за Делото Му? В следващия текст се съобщава за съществуването на Великото Всемирно Бяло Братство: „Но пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, при събора на първородните, които са записани в небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници, при Исуса, Посредник на нов завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща, отколкото говори Авеловата.“ (Послание към евреите 12:22-24) Това е написано от един посветен, какъвто е бил апостол Павел. Под хълма Сион, под града на живия Бог и под Небесния Ерусалим се разбира именно онзи Разумен център, който работи с духовни средства в Природата.
към текста >>

Те стоят над човешката раса и отдавна – в други, минали вселени, са завършили своето човешко развитие, а сега ръководят строителните процеси в Природата чрез своята духовна същност.
Учителя казва: „Златото донася дар за Христовия ум, ливанът – за Неговото сърце; а смирната – за Неговата воля.“ С други думи, тези разумни сили в Природата са като тил на Христа, те Го подкрепят, те се въплътяват в съвременниците му. Кои са съществата, които са тил на Христа и непрестанно съдействат за Делото Му? В следващия текст се съобщава за съществуването на Великото Всемирно Бяло Братство: „Но пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, при събора на първородните, които са записани в небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници, при Исуса, Посредник на нов завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща, отколкото говори Авеловата.“ (Послание към евреите 12:22-24) Това е написано от един посветен, какъвто е бил апостол Павел. Под хълма Сион, под града на живия Бог и под Небесния Ерусалим се разбира именно онзи Разумен център, който работи с духовни средства в Природата. Със споменаването на десетки хиляди тържествуващи ангели и на събора на първородните се има предвид членовете на Всемирното Бяло Братство. Те стоят над човешката раса и отдавна – в други, минали вселени, са завършили своето човешко развитие, а сега ръководят строителните процеси в Природата чрез своята духовна същност. Духовете на усъвършенствуваните праведници са същества от сегашната човешка раса, които са завършили човешката си еволюция и вече помагат във великата творческа работа на Всемирното Бяло Братство. С израза Исуса, Посредник на Нов завет се очертава Неговата мисия във връзка с възхода на човешката раса, докато с по-долния израз – поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата, се подразбира жертвата, която Христос прави от Любов в името на изобилния живот на човечеството. Този евангелски разказ за поклонението пред Христа е белег, че разумните сили в Природата са се обединили за Христовата кауза, за реализирането на мисията Му – възкресението на човешката душа и влизането ѝ в изобилния живот.
към текста >>

27. 47) На границата - Боян Боев (1883 – 1963)

Умът на тялото наричаме подсъзнание, всъщност това е една от областите на подсъзнанието.
Ако вземем за пример и петнистия дъждовник, ако той преживява продължително време в блато с жълто глинесто дъно, жълтите петна по тялото му се увеличават по размер и брой, а ако дъното е черно, то те стават почти черни. Подобно нашарване е описано и в Библията: „Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор и изряза по тях бели ивици, така щото да се вижда бялото по пръчките. Тия пръчки, по които беше изрязал белите ивици, тури пред стадата в коритата, в поилата, дето дохождаха стадата да пият; и като зачеваха, когато дохождаха да пият, то стадата зачеваха пред пръчките и стадата раждаха нашарени с линии, капчести и пъстри.“ (Битие 30:37-39) Тези примери показват, че играе роля подсъзнателната област на съзнанието. Подсъзнанието действа във всички клетки и това може да се нарече клетъчни души, за които говори и Хегел. И Фогт заявява, че има два вида ум: ум на личността и ум на тялото. Умът на тялото наричаме подсъзнание, всъщност това е една от областите на подсъзнанието. Херман Мюлер твърди, че основата на еволюционната теория са реакциите на клетъчните души. А Пфлюгер изтъква, че още Аристотел58 признава психичните фактори при дейността на органите. Тук трябва да се има предвид, че учението на Аристотел е във връзка с Питагорейската окултна школа чрез Платон56. Че наистина психичното оказва влияние върху органическите системи и върху физиологичните процеси, се доказва с множество опити. Д-р Фокашон привежда в хипнотичен сън един човек и като написва с молив върху ръката му няколко думи, му казва, че като се пробуди в еди-колко си часа, на мястото на написаното ще бликне кръв.
към текста >>

Изследванията в тази посока раждат един нов клон за опознаване на духовната същност на човека – метапсихиката или парапсихологията.
Например ясновидката Фредерика Хауфе е изследвана в течение на три години от д-р Юстин Кьорнер, който излага изследванията си в съчинението „Префортската ясновидка“, преведено на няколко езика. Възбужда интерес и следният опит на д-р Гастон Дюрвил: той привежда в дълбок магнетичен сън един човек, седящ на стол, и когато физическото му тяло е вече напълно безчувствено, изпаднало в дълбок сън, той му казва да се премести на онзи стол, на който е поставен флуоресциращ диск. И флуоресциращият диск светва, защото към него отива флуидното (лъчистото) тяло на спящия. Този факт е показателен, че съзнанието може да съществува и да се проявява извън мозъка. Това доказва, че мозъкът е инструмент на съзнанието и че не той произвежда мисълта. Изследванията в тази посока раждат един нов клон за опознаване на духовната същност на човека – метапсихиката или парапсихологията. Във Франция, Италия, Естония, Гърция, Англия и на други места се създават метапсихични общества, които организират международни конгреси и издават списания. Например в гр. Осло (Норвегия) през 1935 г. се състоя конгрес по парапсихологични явления, на който присъства и проф. Ханс Дриш.
към текста >>

28. 52) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

Всъщност всичко ни е дадено даром, защото това, което получаваме от Небето, е изявление на Любовта на Съществата.
И ако едно училище е построено от Любов, тогава то ще има атмосфера, подходяща за събуждане на красивото в душите на децата, и те ще чувстват присъствието на нещо невидимо, но пълно с красота. Когато това ново разбиране за труда се приложи във всички области на живота, тогава атмосферата, в която живеем, ще се изпълни с поезия и тя ще бъде благоприятна за събуждане на душата. 6. Великата задача, която трябва да се разреши на Земята Аз ще дойда на нивата ви да работя, а оттам ще вляза в дома ви да помогна нещо и нищо няма да искам – даром ще работя. Такова разбиране ще се наложи, когато станем хора от друго естество. Всъщност всичко ни е дадено даром, защото това, което получаваме от Небето, е изявление на Любовта на Съществата. Ако имаме старо разбиране за труда, ние сме в противоречие с великата действителност, която ни заобикаля. За да стане ясна разликата между новото и старото схващане за труда, нека си послужим с едно сравнение. От извора постоянно изтича вода – това е при новото разбиране за труда – непреривно даване. А онзи, който се придържа към старото разбиране за труда, той не може да дава. И както при застоялата вода, от която не блика живот, става разлагане, така и при него се развиват психически отрови.
към текста >>

Всъщност всичко, което постигаме, е дар на разумните сили, които ни водят към върха на красотата и съвършенството.
Човек греши, като мисли, че прави нещо със собствени усилия: например посява жито и смята, че той го е произвел. Светлината, топлината и всички други условия са изявление на дейността на разумните сили в житото; жизнените процеси, които се извършват в развиващото се зрънце, са регулирани от Невидимия свят. Нещо повече, всички дарби, които употребяваме, са пак изявление на Първата Причина, която работи в нас. Гледаш ли на света в такава светлина, тогава и най-дребното явление в Природата ще бъде за теб изпълнено с поезия и висш смисъл. Тогава и дъждовните капки, които бият по твоите прозорци, шуртенето на извора в планината, съмването и мръкването, движението на звездите, гледката на цветята и буболечките, събуждането на една красива идея или повикът на едно благородно чувство – всичко ще се измерва от теб като изявление на великата Любов, която прониква цялата Природа. Всъщност всичко, което постигаме, е дар на разумните сили, които ни водят към върха на красотата и съвършенството. Казано е: „Даром сте приели, даром давайте.“ Някой може да се съгласи, че това е вярно за духовната работа, и да се усъмни дали същото може да се отнесе към физическата. Да делим работата на духовна и недуховна, това значи да късаме живота, за което ние нямаме право, тъй като той е един. И ако разграничаваме работата на духовна и недуховна, тогава се наслоява едно вътрешно противоречие, едно раздвояване, което е пречка за правилното развитие. Всъщност при новото разбиране за труда, целият живот става духовна работа. 8. Труд и духовна красота
към текста >>

Всъщност при новото разбиране за труда, целият живот става духовна работа.
Тогава и дъждовните капки, които бият по твоите прозорци, шуртенето на извора в планината, съмването и мръкването, движението на звездите, гледката на цветята и буболечките, събуждането на една красива идея или повикът на едно благородно чувство – всичко ще се измерва от теб като изявление на великата Любов, която прониква цялата Природа. Всъщност всичко, което постигаме, е дар на разумните сили, които ни водят към върха на красотата и съвършенството. Казано е: „Даром сте приели, даром давайте.“ Някой може да се съгласи, че това е вярно за духовната работа, и да се усъмни дали същото може да се отнесе към физическата. Да делим работата на духовна и недуховна, това значи да късаме живота, за което ние нямаме право, тъй като той е един. И ако разграничаваме работата на духовна и недуховна, тогава се наслоява едно вътрешно противоречие, едно раздвояване, което е пречка за правилното развитие. Всъщност при новото разбиране за труда, целият живот става духовна работа. 8. Труд и духовна красота Сега почваме да пренасяме онзи свят в този свят – материалите от онзи свят ги пренасяме в този свят. Заложбите на душата трябва да се изявят навън. При новото разбиране за труда духовната красота намира външен израз – тогава човек сваля от Невидимия свят прекрасното и го въплътява във физическия свят. И на това, духовното, на което човек дава израз във физическия свят, не може да се намери нищо друго равноценно, с което то да бъде обменено.
към текста >>

Всъщност далеч не е така.
После, в отредения час, той пак се втурвал в тази шумна и суетна въртележка, само за да забрави поне за малко пустинята, в която живеел. Откъде идвало това чувство, че е нещастен и неудовлетворен? Това идело отвътре, от поривите на неговата душа, които хвърляли истинска светлина върху съзнанието му. Душата, с нейните копнежи и глад за духовност, се проявява у всички хора, във всички социални среди. Някои се заблуждават, че така наречените широки маси не чувстват душата, че са увлечени само от външни интереси и че техният душевен мир е повърхностен. Всъщност далеч не е така. Няма човек, който да не жадува за красивия мир на душата, който да не я дири у другите и който да не очаква мига на просветление. При старото разбиране за труда животът е неестествен, тъй като се пречи да се прояви вътрешният мир, но в това отношение новото разбиране за труда е в хармония с човешката природа, понеже дава възможност за реална и плодотворна проява. 10. Път към интензивен вътрешен живот Където се изявява Първото Начало, то винаги носи нещо ново със себе си. Познание за Първото Начало в света човек добива дотолкова, доколкото го проявява чрез своята дейност.
към текста >>

Всъщност будно съзнание и интензивен живот има само този, който е в контакт с вълната на живота и е придобил обнова.
И тогава той, който по-рано не е познавал себе си, се обръща към себепознанието. Тогава той, който по-рано не е познавал ближните си, изпитва любов към тях и е готов за самопожертвование. При новото разбиране за труда животът на човека става интензивен, той е в допир с живата опитност, достига ядката на известни закони в Природата, които не би могъл да овладее по никакъв друг начин. Този, който работи при новото разбиране за труда, влиза в закона на вечното обновяване. Всяка утрин, всеки ден, всеки сън му носят нови откровения, пред съзнанието му се разлистват нови страници от човешката душа, разпукват се нови пъпки на живота, за уханието на които не е знаел досега. Всъщност будно съзнание и интензивен живот има само този, който е в контакт с вълната на живота и е придобил обнова. Но ако е бил пасивен спрямо нея, тя е минала и заминала покрай него. Този въпрос има и трета страна – Природата дава своите блага само на тези, които работят в хармония с нейните закони. Между човека и всички явления на Космоса има непрестанно взаимодействие. Влезем ли в хармонични връзки с нея, тя изменя своето отношение към нас и отваря своята съкровищница. Вътрешното общение с духовните сили, които работят в Природата, обновява човека и физически, и духовно.
към текста >>

Всъщност по този начин трудът се превръща в служене на Първото Начало.
Един клон, като е свързан с дървото, той е свързан и с всички останали клони. „Като си свързан със Слънцето чрез един лъч – казва Учителя, – посредством този лъч ти се свързваш с всички други лъчи, които излизат от центъра.“ Като си свързан с Първата Причина, ти се свързваш с всички души, имаш вече вътрешна връзка с тях. Ето защо отношенията ни към другите ще бъдат правилни, когато изработим правилни отношения към Великото, Разумното, а то живее и работи във всички същества. Даже привързването на едно пречупено стъбълце е израз на нашите отношения към Първата Причина в света. Новото разбиране за труда не е нещо друго, освен израз на нашето отношение към Бога. Всъщност по този начин трудът се превръща в служене на Първото Начало. 13. Най-важният фактор в еволюцията Гениалността е колективно усилие на всички същества, които са завършили земното си развитие. И доброто не е усилие единствено на вашата душа, а е резултат на цялото Небе. И с мисълта си ние даваме ход на Мъдростта на Цялото. За да може да се разбере Природата, тя трябва да се изследва по форма, съдържание и смисъл.
към текста >>

Работата, това ново направление на труда за нас, всъщност лежи в основата на Космичния живот.
Всичко това те го правят от Любов към Първичната Причина – те служат на Бога. Учителя казва: „Човешката личност е отражение на Бога.“ Тези същества обичат Божественото в нас. Те не очакват нищо от нас, а само дават – научили са, че даването е единственият източник на радост, щастие, творчество. Животът, който имат, ние се стремим към него. От мъчение и труд човек ще се издигне до работа. Работата, това ново направление на труда за нас, всъщност лежи в основата на Космичния живот. Този начин на дейност не е нещо необикновено, напротив – то е нормалното, естественото в живота на Вселената и е влизане в хармония със законите, лежащи в основите на цялото Битие. Когато Любовта стане импулс на труда, нашата дейност ще бъде в хармония с живота на Вселената и на тези разумни сили, които регулират целия живот. Този нов начин на дейност иде по законите на развитието, защото еволюцията е проява на силите, заложени в монадата. Човешката душа е проекция на Първичната Причина. И еволюцията се състои в прогресиращата степен на проявата на Божественото чрез нас.
към текста >>

Всъщност днес в много редки случаи душата се проявява.
Например, ако имаш съмнение, влизаш във връзка с всички сьщества, които се съмняват, но ако имаш вяра – свързваш се с вярващите.“ Влизането на човека в общение с всички добри хора и напреднали същества, въз основа на този закон, му дава сила и представлява тил, вътрешна опора. За излюпването на яйцето е необходима известна топлина. Също така, за да могат да се събудят у човека вътрешните, душевните органи на свръхсъзнателния живот, трябва подходяща среда. А такава среда е този дух на служене. Когато човек се издигне от мъчението и труда до работата, то у него вече се проявява не личността, но нещо по-горно от личността, а именно душата – Божественото. Всъщност днес в много редки случаи душата се проявява. Това, което се гневи, безпокои, съмнява – това е личността. Но в момента, когато се прояви душата, се чувства мир, радост, подем. Понякога тези преживявания траят само една секунда, но дават на човека реално понятие за красотата на свръхсъзнателния живот и за силата, която той придава. При новото направление на труда човек, изявявайки душата си, едновременно с това навлиза в свръхсъзнателния живот. Един материалист не може да обясни източника на радостта при себеотрицателната дейност.
към текста >>

29. 53) Новораждане - Боян Боев (1883 – 1963)

Те са истинските работници, те са същността и ние трябва да постъпваме по техния пример.
Сутрин, като изгрее Слънцето, ще направите сметка, а вечер ще ликвидирате всичките си сметки. Бог си има план и ако не го приложим, ще се спънем. Божият план не може да бъде отменен. Като имате общия принцип „Да се работи за Бога“, употребете какъвто и да е метод. Тези, които са работили за нашето развитие, са съвършени същества. Те са истинските работници, те са същността и ние трябва да постъпваме по техния пример. Но всички хора не могат еднакво да възприемат светлината – или мозъците им, или умовете им не са нагласени, както трябва. Ако се подготвят хората, то и Небето може да се отзове. Нека Земята да се обвие с една благотворна вълна, да се пуснат хубави мисли, които да я обгърнат. Винаги действайте съобразно особеностите на човека. Хората не знаят, че лошото с векове може да носи своите последствия: грешат и не знаят какви последствия може да им донесе лошото.
към текста >>

30. 54) Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите - Боян Боев (1883 – 1963)

За да отговорим на този въпрос, трябва да разгледаме в какво се състои същността на еволюционния процес – а именно в непрестанното развитие и в характерното постъпателно нарастване при проява на сили и заложби, скрити в монадата.
Много са признаците, че днес посоката на човечеството е отправена към една култура на единството и че се желае обединение. Например разпространени са асоциации от всякакъв вид, свикват се международни конгреси – икономически, политически, научни. Народите желаят падането на границите, правят се контакти през морета и океани, рушат се стените между расите, народите и отделните души. Всичко това е външен израз на един процес, който се извършва дълбоко в съзнанието. Защо се наблюдава такава тенденция в развитието? За да отговорим на този въпрос, трябва да разгледаме в какво се състои същността на еволюционния процес – а именно в непрестанното развитие и в характерното постъпателно нарастване при проява на сили и заложби, скрити в монадата. Колкото повече човек се самоусъвършенства, толкова повече се и приобщава. В колкото по-голяма степен той проявява своята Божествена природа, толкова повече се и издига от съзнанието на отделната личност до едно по-разширено съзнание. Единството изгражда основата на цялото Битие: Животът е единен и разумното, което работи в човека, работи и във всички други същества. Ето защо, когато човек даде ход на Божественото в себе си, той чувства връзките си с Цялото и участва в единството на Живота. И тогава, проявявайки алтруизъм, той променя своя егоцентричен начин на живот.
към текста >>

Човек се убеждава, че ако удари някого, всъщност удря самия себе си.
Ако се причини страдание на което и да е същество, нарушава се законът на единството. Този, който греши, живее в закона на частите – той сам се изолира от известни сили на живота. Поради това именно ще мине през страдание. И така чрез собствената си Голгота ще разбере, че всичко, което причинява на другите, го е сторил на себе си. Като страдаме, Природата ни възпитава и по този начин човешката душа научава великия урок за единството на Живота. Човек се убеждава, че ако удари някого, всъщност удря самия себе си. Човекът, който живее в закона на Цялото, т.е. в Мировата Любов, ще разбира езика на всички същества, а и той самият ще бъде разбран. Където и да ходи, такъв човек ще разнася една вътрешна светлина, мир, хармония, радост и живот. При него отчаяните ще се утешат и ще се изпълнят с надежда и вяра, болният ще оздравее, лошият ще се преобрази – у него ще се появи желание да прояви добротата си, а звярът ще седне кротко при нозете му. Такъв човек влиза във връзка със Свещения олтар, който се намира в душата на всекиго, и той е уверен, че огънят, който е разпален там, е неугасим.
към текста >>

Учителя казва: „Всъщност има само едно знание – знанието за Бога, и то е два вида: есенциално и потенциално.“ От една страна, ние познаваме Бога чрез собствените си преживявания на Любовта, Мъдростта и Истината: чрез нашата проявена светла мисъл, възвишено чувство и добродетелна постъпка.
Щом заработи за другите – за Бога, той успява да развие своите сили, както и ръката, като работи, се развива, защото я подкрепя целият организъм и издига значението и достойнствата ѝ. Винаги, когато се действа с Любов, се успява. 5. Вяра в отношенията Който вярва в Бога, живеещ в него, ще вярва и в другите хора. Всяко познание в края на краищата не е нищо друго освен познание за Бога. Учителя казва: „Всъщност има само едно знание – знанието за Бога, и то е два вида: есенциално и потенциално.“ От една страна, ние познаваме Бога чрез собствените си преживявания на Любовта, Мъдростта и Истината: чрез нашата проявена светла мисъл, възвишено чувство и добродетелна постъпка. Бог ни се разкрива отвътре, защото добродетелите са изявление на Божественото в човека. От друга страна, изучавайки кристалите, звездите, моретата, планините, ние чувстваме пулсацията на Единния Живот; като обичаме Бога по този начин, ние научаваме какъв е Неговият план. Преди всичко човек сам ще се увери, че в него има нещо красиво – Божествено. Той ще почувства, че не е само личност, а че в душата си носи онази частица, която всякога прощава и обича, която непрестанно е готова да се жертва и да се учи – това е Бог, който работи отвътре. Сами ще открием, че в нас е заложена доброта, която трябва да проявим – това е Божественото.
към текста >>

От друга страна, човек, като мисли за Божествената същност на своя приятел, го подтиква към проявление на красивите му заложби, а когато мисли, че той е само личност, то насърчава качествата му на личността.
Сами ще открием, че в нас е заложена доброта, която трябва да проявим – това е Божественото. В това отношение Учителя ни насочва: „Няма да казвате ще стана добър, а ще казвате ще проявя своята доброта.“ Има смисъл човек да повярва на това, което работи вътре, в глъбините на неговата природа. Като се увери в духовния свят, с който е изпълнен отвътре, и като се облегне на Господа, който носи в себе си, той ще измени съвършено отношението си към всички други. И като мисли за ближните си, той ще достига до Божественото, което ги изпьлва; чак тогава ще се появят истинските връзки и хората ще се опознаят. От друга страна, човек, като мисли за Божествената същност на своя приятел, го подтиква към проявление на красивите му заложби, а когато мисли, че той е само личност, то насърчава качествата му на личността. Когато Любовта е само любов към личността, тогава тя непременно ще се опетни: веднага, щом се забележи някой недостатък, това ще се отрази и на отношенията. Но когато обичаме Първичната Причина във всички същества, тогава Любовта не подлежи на промени, защото тя не зависи от временното проявление на личността, а от Божественото, което е винаги красиво и достойно за обич. Новите отношения развиват онези вътрешни връзки, които ще се проявят навън и ще ни вдъхновяват към добродетелност. 6. Еволюция на съзнанието За да се издигне човек до висш живот, трябва да познае себе си.
към текста >>

31. 59) Обяснителни бележки - Боян Боев (1883 – 1963)

41. Херметизъм – древноегипетска религия, свързана с идеите на Хермес Трисмегист – жрец и посветен, който синтезира същността на гръцкия бог Хермес и на египетския бог Тот.
пр. Хр. Свързана е с кастата на жреците (браман – жрец) и се основава на жертвоприношението и на свещените устни текстове. 40. Маздеизъм (и Зороастризъм) – древноиранска религия, възникнала около 6 в. пр. Хр., основаваща се на идеите на Заратустра – пророк и реформатор в религиозните идеи. Маздеизмът проповядва идеята за постоянна борба между добрия бог Ахура-Мазда и злия бог Ангро-Майниц. 41. Херметизъм – древноегипетска религия, свързана с идеите на Хермес Трисмегист – жрец и посветен, който синтезира същността на гръцкия бог Хермес и на египетския бог Тот. Херметизмът се основава на идеите за силата на познанието, на борбата за усъвършенстване, изповядва култа към Всемогъщия ум. С Хермес се свързва възникването на много от окултните науки като алхимия, астрология и др. 42. Орфизъм – религия на древните траки и гърци, възникнала около 6 в. пр. Хр. Свързана е с учението на Орфей, което се основава на вярата в безсмъртието и в прераждането, изповядва култ към Слънцето и идеята за цикличното възпроизвеждане на Космоса.
към текста >>

32. 63) Паневритмия - Боян Боев (1883 – 1963)

Всъщност самото развитие е въпрос на разширение на съзнанието.
ПАНЕВРИТМИЯ3 Днешната епоха е преходна; направен е завоят между две култури, който се отличава с хаос и с големи противоречия. А това е признак, че се намираме на границата между старото, вече залязващо, и новото, което изгрява. Забелязано е, че при зазоряването на всяка нова култура се отстояват велики духовни идеи – едно ново съзнание се ражда в човечеството. Всъщност самото развитие е въпрос на разширение на съзнанието. Например, ако проследим природните царства, ще видим, че в пътя на еволюцията съзнанието постепенно се разширява. Всяка следваща култура е едно ново откровение на човешкия Дух. И тогава кое е новото, което носи културата, която иде? Има известни признаци, по които може да се доловят новите идеи, както по първите пролетни цветя може да се съди за бъдната пролет. Новото, което иде днес, е пробуждането на Космичното съзнание.
към текста >>

Когато сме на физическото поле, ние сме далече от Реалността, която е основа на Битието, и сме жадни за духовното, не бива да загубим усещане за духовните измерения на нашата същност.
27. Дишане: Чрез тези музикални дихателни упражнения се приучваме да служим в акорд с Живота, чрез музикалния метод се влиза в хармония с Природата. 28. Заключително упражнение: Ръцете се вдигат и се прави обливане. Движенията изразяват, че трябва да приемем Божиите благословения преизобилно и със свобода. Когато ръцете се вдигат и се съединят над главата, тогава сме в контакт с енергиите на висшите мирове и ги пренасяме надолу към физическото поле. Като се спуснат ръцете, те се разделят, или във физическия свят имаме поляризиране – два полюса. Когато сме на физическото поле, ние сме далече от Реалността, която е основа на Битието, и сме жадни за духовното, не бива да загубим усещане за духовните измерения на нашата същност. Това упражнение можем да наречем още „метод за влизане във връзка с Идеалния свят“.
към текста >>

33. 83) Разумност в Природата и в човека - Боян Боев (1883 – 1963)

За да се свържем с духовната същност на слънчевата светлина, трябва да съзнаваме, че тя е изявление на Разумността.
Ако мислим, че тя се изчерпва само с механични явления и закони, ние затваряме душата си и съзнанието си за живите и разумни природни сили. С тези погрешни схващания на природните закони сами правим душата си предварително недостъпна за възвишените сили, които ни заобикалят. А когато отидем сред Природата със съзнание, че нейните форми са външно изявление на разумните сили, които работят в лабораторията ѝ, тогава се създават благоприятни условия за влизане в контакт с тях. И ако отидем при цветята и дърветата с такова съзнание, то ние ще влезем в общение с разумните сили, които работят в тях, и това ще ни повдигне. Същият закон има приложение не само по отношение на растенията, но и по отношение на слънчевите лъчи. За да се свържем с духовната същност на слънчевата светлина, трябва да съзнаваме, че тя е изявление на Разумността. Тогава ще се озовем в благоприятните условия да сме в единение със Слънчевите същества и именно тогава ще почерпим от слънчевата светлина сили, които инак не бихме могли да получим. Будно съзнание е необходимо и при храненето, защото то не е чисто механичен процес, нито храната е само нещо материално – освен физикохимични сили тя има и духовно съдържание; ако отчитаме това, ще влезем в контакт с вътрешната ѝ сила. След споменатото дотук нека изтъкнем следния закон: за да се свържем с известни духовни сили в Природата, трябва да се издигнем в своето съзнание до това поле, в което те действат, или по друг начин казано, да можем да се нагласим да приемаме вълни със същата честота, каквито се изпращат от Светлите същества. В Природата работят духовни сили от възвишен характер. Светли същества от йерархия, далечна в своята еволюция от тази на човечеството, са проводник, чрез който се проявяват Божествените сили.
към текста >>

Всъщност светлината е проникната от музика и хармония и точно такава субстанция изпълва цялата Природа.
Щом създадем интимни връзки с тези живи части, те ще ни проговорят. Една възвишена хармония – изявление на тяхното естество, се разлива наоколо им. И когато човек се яви пред тях със свещено чувство, той непременно ще долови чрез интуицията си хармонията и музиката – съдържанието на идеите, с които говорят живите съставни части на Природата. Всякога съзерцанието на Природата ражда в човека идеи. Природата е извор на идеи. Всъщност светлината е проникната от музика и хармония и точно такава субстанция изпълва цялата Природа. Първо тя се долавя интуитивно, а когато човек възприеме слънчевата светлина с душата си, у него ще се родят нови идеи, целият товар, който носи на раменете си, ще се снеме и той ще има импулс за дейност. Слънчевите лъчи всякога говорят и идеите, които са ни разкрили вчера, няма да ги повторят днес. Разумната Природа всеки ден донася нови откровения и ако човек е чист и с будно съзнание, то вътрешният му живот ще се изгражда само чрез нови познания. За да се раздвижат спящите сили на душата, трябва да се съзерцават природните красоти като изявление на разумни сили. Така вътрешните дарби се развиват и се събуждат силите на душата.
към текста >>

Първоосновата е Разумното начало и всъщност еволюцията е негова постъпателно нарастваща проява.
Човешката душа е космос. Човешката душа е океан. Ние още не сме познали себе си, не сме се познали и един друг. Това нещо, което ние не знаем, сме самите ние. Няма живот извън живота на Първото начало. Първоосновата е Разумното начало и всъщност еволюцията е негова постъпателно нарастваща проява. Колкото едно Царство е на по-висока степен на развитие, толкова повече ще прояви вложената Истина в себе си. Да растем, значи да проявяваме все повече и повече Бога чрез себе си. Именно чрез Разумното начало, което работи сред цялата Природа, ние сме в непосредствен контакт отвътре, чрез нашето собствено дълбоко естество. Човек все още не е намерил себе си. Един свещен храм се крие във всеки едного и там гори един пламък, неугасим и сред най-големите житейски бури.
към текста >>

34. 87) С конкретни примери и символичен език - Боян Боев (1883 – 1963)

Може да започнете речта си с неща, който наглед са нищожни, но важни; те така да се изтъкнат, че да се проникне и оцени тяхната същност.
А на този, който не вярва в Бога, ще го предупредите, че гради слаб мост и че като мине колата му по него, ще се строши. Да кажем, че говорите на хората, но мислите, че не са ви разбрали. Тогава пак опитайте, но с нови средства. Ще се учите, догдето всички хора почнат да ви слушат, но никога не бива да предизвиквате с речта си – да се говори не е лесна работа. За този, който има дарба, е лесно, а за онзи, който няма такава, е непосилно. Може да започнете речта си с неща, който наглед са нищожни, но важни; те така да се изтъкнат, че да се проникне и оцени тяхната същност. Например почнете от магарето, което в басни и поговорки служи за посмешище, но от него се издигнете към темата с някои обобщения. Хората имат нужда, когато се говори с тях, да се засегне болното им място. Винаги има някой повод, по който да поговорите с тях. Ще започнете постепенно и ще им говорите разумно, като се поставите на тяхно място. Ако човек работи за Бога, той се благославя.
към текста >>

35. 95) Смени съдбата си - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек се приготовлява за Божествената наука чрез размишление, молитва и съзерцание, чрез пречистване отвътре и отвън, чрез изследване на човешката същност, чрез изучаване на времето и пространството.
Трябва да признаем, че не сме работили достатъчно, обленили сме се, не сме се молили, не сме служили на Бога и сме се отдалечили от Него – причините са в нас. Най-първо Христос прати Своите ученици двама по двама – това беше първият опит. Трябва вътрешна готовност да се служи на Бога, трябва да се обтегне струната нито повече, нито по-малко, и тогава ще прозвучи основният тон – той е най-красивото състояние. Четете, не щадете труда си в събиране на научен материал от всички области – фактите говорят. Да се приложи Божествената наука е труден въпрос. Човек се приготовлява за Божествената наука чрез размишление, молитва и съзерцание, чрез пречистване отвътре и отвън, чрез изследване на човешката същност, чрез изучаване на времето и пространството. Има хора отвън, които в миналото са били ученици в Школата, и сега някои от тях трябва да влязат отново. Няма да си пъхнем главата в торбата за малко ечемик и няма да позволим да ни турят юлар – човек трябва да е свободен. Казано е: „Не се съвпрягай със света и не ставай роб на човеците’’ – това е за вътрешната Школа. Някой път вие приличате на канарчета, които са навикнали на кафез, и когато ги пуснат, те правят едно кръгче и пак се връщат назад в кафеза. Канарчетата, за да получат своята свобода, трябва да ги върнат на техния роден остров.
към текста >>

36. 97) Съобразяването с природните закони и здравето - Боян Боев (1883 – 1963)

Вече е време да се освободим от механичното разбиране за човешкия организъм, защото науката е изнесла достатъчно факти, чрез които може да се конкретизира научно духовната същност на Природата.
И когато човечеството се издигне до една хармонична култура, когато то се изпълни със светлината на истинското познание за природните закони, тогава болестите ще изчезнат завинаги. Това носи Новата култура, която иде на Земята. За нея Учителя говори по следния начин: „В новия живот няма да има болести: ревматизъм, гастрити, глухота, слепота, счупени крака. И това можем да го приложим и опитаме още сега.“ Изходна точка за разрешението на здравните проблеми е преди всичко точното схващане на човешкото естество. Вече е време да се освободим от механичното разбиране за човешкия организъм, защото науката е изнесла достатъчно факти, чрез които може да се конкретизира научно духовната същност на Природата. Например редица биологични факти не могат да се обяснят само чрез механичното разбиране. Въз основа на изследванията на учени като проф. Ханс Дриш, Август Паули, Раул Франсе, се стига до сформиране на витализма и парапсихологията. Медицината също бележи такъв завой; в това отношение може да бъде разгледана книгата „Човекът – неизвестният“ на д-р Алекси Карел от Рокфелеровия институт в Америка. Там той e резюмирал интересни медицински изследвания и изтъква, че е необходимо окончателно да се изоставят илюзиите на механистите от XIX век, догмите на Жак Льоб и детинските физико-химични схващания за човека, с които все още се забавляват физиолозите и лекарите.
към текста >>

Всъщност материята е пасивната страна на Битието, а Духът – активната, или творческият принцип в света.
Проучено е, че психичните състояния със своите трептения могат непосредствено да нарушат нормалното функциониране на органите, да изменят химичните процеси в тях и анатомичния им строеж. Човек едновременно приема и предава вълни, и ако той има отрицателни мисли и състояния, те не само действат директно върху организма му, но по закона на резонанса той става център, привличащ множество подобни разрушителни сили, които съществуват в пространството. Например ако е гневен, свързва се с други хора, които са в същото състояние, поема тяхната негативна енергия и това действа разрушително върху здравето му. Всеки един от нас по закона на съзвучието е свързан с останалите, които изпитват в момента подобни състояния, и те вливат в него или положителни, творчески, строителни енергии, или пък отрицателни и разрушителни, според характера на състоянието му. Освен познатите енергии като светлина и топлина, електричество и магнетизъм, вече се регистрират и космични лъчи, идващи към Земята от безкрайните пространства на Всемира – физическият живот не е откъснат сам по себе си от висшите светове, а е в непрекъсната връзка с тях. Всъщност материята е пасивната страна на Битието, а Духът – активната, или творческият принцип в света. От Духовния свят към физическия непрестанно се отпраща мощен поток на живот, който носи обнова и сила в Битието. Обаче този приток на Божествен живот може да бъде спънат в неговия път именно тогава, когато личността чрез неправилни мисли, чувства и постъпки образува около себе си облак от невежество или преграда и така изпада в неспособност да възприема блага; тогава органите обедняват откъм жизнена сила и стават податливи към заболяване. „Всеки орган във физическото тяло съответства на някое по-горно тяло – казва Учителя. – Например мозъкът съответства на умственото тяло, а пък черният дроб е тясно свързан с астралното тяло.“ (“Черният дроб“, МОК, лекция от 2.10.1936 г.) Както трептенията, които излизат от органите, са различни по характер, така и мислите и чувствата са най-разнообразни по дължината на своите вълни.
към текста >>

В нея има два елемента, които всъщност, от едно по-дълбоко гледище, идат от един и същ източник.
– Чрез повишаване трептенията на организма, а това става чрез издигане на съзнанието до възвишените области на Духа, до Божествената мисъл, до Космичната Любов. Именно тогава човек възприема животворни вълни, много по-бързи и по-къси от тези на болестта; те преодоляват и премахват инертността и болезненото състояние; по този начин те внасят коренна обнова в организма и реорганизират материята на болния орган. Кои душевни състояния повишават трептенията на организма? Тук важат преди всичко Вярата и Любовта. И днес е позната древната истина, че вярата лекува. В нея има два елемента, които всъщност, от едно по-дълбоко гледище, идат от един и същ източник. Първият елемент на вярата като лечебен фактор се състои в следното: човек да има вяра в здравето, увереност, че ще оздравее и че е здрав. Тази страна на вярата е добре разгледана в книгата „Лекуване с вяра“ на Емил Куе77. Материята на тялото е оня пластичен материал, с който работи Духът и може да му придаде каквато форма и строеж пожелае. Че това е точно така, се вижда от множество опити и наблюдения. На същия закон се основава и стигмата.
към текста >>

37. 12.I.1951 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек може да е физически близо до мене, а всъщност да е далеч от мен.
Стана доста топло и Учителя предложи да седнем на тревата и да продължим разговора. Тревата беше суха и топла. Красива беше картината така, насядали около Учителя, огрени от топлите слънчеви лъчи. Всред разговора Учителя каза: „Мнозина искат да са близо до мене, като вървят след мене. Обаче кой е най-близо до мен? Човек може да е физически близо до мене, а всъщност да е далеч от мен. Други може да са физически далеч, а да са най-близо до мене. Най-близо до мене е онзи, който чете Словото, което съм дал, защото тогава той се свързва с онзи Божествен Дух, Който е говорил чрез мен. Ето защо четенето на беседите и лекциите е най-доброто средство за сближение с мен.” Един брат попита Учителя: „Учителю, Вие толкова говорите говорите за вярата. Каква трябва да бъде тя?
към текста >>

38. 7.II.1951 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Да търсиш Бога се подразбира да търсиш смисъла, същността на нещата.
На третия ден се прехвърлихме на близката хижа „Еделвайс”, където също прекарахме два дни. На 28 август се върнахме в село. На 24 септември тържествено се отпразнува в селото и цялата страна съборът. На 19 октомври Учителя и всички братя и сестри се върнахме в София. Ще завърша с няколко мисли от Учителя: Да търсиш Бога се подразбира да търсиш смисъла, същността на нещата. Когато човек дойде до съприкосновение с Бога, той ще намери същността и смисъла на нещата. Защо трябва да обичаме Бога? За да се влее в нас новият живот. Ако не Го обичаме, ние ще останем със стария живот в нас, а старият живот е носител на злото, страданията и нещастията на човека. Любовта към Бога подразбира вливане, прииждане на новия живот в човека.
към текста >>

Когато човек дойде до съприкосновение с Бога, той ще намери същността и смисъла на нещата.
На 28 август се върнахме в село. На 24 септември тържествено се отпразнува в селото и цялата страна съборът. На 19 октомври Учителя и всички братя и сестри се върнахме в София. Ще завърша с няколко мисли от Учителя: Да търсиш Бога се подразбира да търсиш смисъла, същността на нещата. Когато човек дойде до съприкосновение с Бога, той ще намери същността и смисъла на нещата. Защо трябва да обичаме Бога? За да се влее в нас новият живот. Ако не Го обичаме, ние ще останем със стария живот в нас, а старият живот е носител на злото, страданията и нещастията на човека. Любовта към Бога подразбира вливане, прииждане на новия живот в човека. Ако имате пълна вяра и Любов към Бога, без никакви колебания и съмнения каквито болки, страдания и противоречия да имате в живота си, моментално ще изчезнат.
към текста >>

39. Природосъобразен живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Поглъщането на месната храна в големите градове е създало полк хронически полуинвалиди, които макар че вземат привидно участие в различните работи, всъщност са лишени от радостите на живота, поради т.н.
Тя смекчава и човешкото грубо естество.” „Ако бихте имали непокварено обоняние, вие бихте бягали далеч един от друг. Такава смрад се носи от онези, които ядат месо. Като ви каже някой, че боледува, то първото нещо за започване подобрението е да промени храната си.” Отровите, натрупани в тялото чрез месна храна, понеже бъбреците и другите отделителни органи не смогват да ги изхвърлят, постепенно се увеличават в организма и причиняват преждевременно остаряване и са причина на недъгавост и телесно разстройство. Д-р Келог казва: „Натрупването на отрови в тялото може да причини ревматизъм, подагра, нервно главоболие, преждевременно остаряване, податливост към заразителни болести и много други болести. Поглъщането на месната храна в големите градове е създало полк хронически полуинвалиди, които макар че вземат привидно участие в различните работи, всъщност са лишени от радостите на живота, поради т.н. месно изтощение, което се характеризира в много случаи в нечиста и бледна кожа, развлеченост, угнетеност, безсъние, нервозност, раздразняемост и преждевременна старост. В здравия човек микробите не могат да виреят лесно. Само когато организмът е отслабнал поради нарушение на природните закони, само тогава могат да виреят успешно микроби в него. Месната храна е една от причините за отслабване на тялото поради натрупване на отрови. Безмесната храна намалява вероятността от заболявания.
към текста >>

40. Интересни прояви в живота на растенията и животните - Боян Боев (1883 – 1963)

Това не изменя същността.
От този опит може да се извади следното заключение: полузародишът чрез разместване на клетките дава цяла форма, само че по-малка. Това разместване представлява регулация. Тая регулация показва, че в организма има нещо, което не може да се поддаде по никой начин на механистично обяснение. Има нещо в организма, което е над физикохимичното, над механичното. Можем да го наречем както си искаме: разумно, психично, ентелехия и пр. Това не изменя същността. Щом се признае прякото приспособление, то механистичното обяснение на природата пада! Тогава трябва да прибегнем до немеханичен принцип за обяснение на биологичните явления. Дали регулацията е получена чрез действието на естествения подбор? Трябва да се запомни, казва Дриш, че в такъв случай за всеки даден вид регулация трябва да действа специален естествен подбор. Например, регулативната способност по отношение на краката не е достатъчна, за да има организмът регулативна способност по отношение на черния дроб и пр.
към текста >>

Значи остава да приемем, че регулативната способност се дължи на сили, фактори, лежащи в самата същност на биологичните явления.
Например, регулативната способност по отношение на краката не е достатъчна, за да има организмът регулативна способност по отношение на черния дроб и пр. И даже за всеки крайник трябва да е действал естественият подбор специално. За да има време да действа естественият подбор, та да се прояви неговото действие, трябва ред поколения на даден вид да са били поставени при дадени условия. Обаче, при опитите на новите експериментатори виждаме, че организмът се подлага за пръв път при съвсем специфични условия, при които той не е бил подлаган в природата в течение на поколения, и при това организмът пак реагира целесъобразно - пак проявява регулацията. Това показва, че регулативната способност не е изработена чрез действието на естествения подбор. Значи остава да приемем, че регулативната способност се дължи на сили, фактори, лежащи в самата същност на биологичните явления. Тук ще приведа думите на Райна Станчева Андреева за изследванията на Дриш: „Въз основа на свои наблюдения върху различните случаи, когато един организъм възстановява своите изгубени части било из повърхнината на самата ранена повърхност, било на известно разстояние от това място, било по друг начин, Дриш идва до заключение, че организмът проявява особена способност да запазва своята нормална форма при въздействие на ненормални външни деятели. Следователно, според него трябва да се допусне някакъв деятел, който действа в него чисто целесъобразно, като излиза от интересите на цялото, творейки това цяло. Дриш смята, че е успял да намери четири строги доказателства за невъзможността да се схване организма като натрупване от елементи и за невъзможността да се обяснят процесите в живото тяло чисто механически. Ако разрежем, например, дъждовен червей малко по-напред от средата, от задната част на тялото ще израсне предната част на тялото с всичките й органи. При някои растения всеки елемент на стеблото е способен да възстанови в различни случаи ту една, ту друга загубена част на организма.
към текста >>

41. Новите възгледи върху материята - Боян Боев (1883 – 1963)

Успенски привежда следния пример: Ако поставим в една плоскост петте си пръста, то двуизмерното същество - което живее на тая плоскост и съзнава двете й измерения, но не възприема и не съзнава нищо, което е извън двуизмерната плоскост, ще смята всеки пръст като отделно явление, а всъщност това са краища на ръката на едно разумно същество - човекът.
Да си представим сега, че една спирала пресича тая плоскост и отива надолу. Това двуизмерно същество ще вижда и ще съзнава само тая част от спиралата, която минава през плоскостта, а другата част от нея за него не съществува, понеже е вън от двуизмерния свят. Това същество ще вижда точката, в която спиралата пробожда плоскостта и поради слизането на спиралата, тая точка ще се движи в окръжност, както е показано на фигурата чрез пунктираната окръжност. А ако издигаме спиралата, това същество ще види, че тая точка се върти по същия кръг, само че в обратна посока. То ще схваща разните положения на тая точка до плоскостта като зависещи едно от друго и за него би било непознато, че положенията на точката в плоскостта не са зависими едно от друго, но са в зависимост от движението на една спирала. Успенски привежда следния пример: Ако поставим в една плоскост петте си пръста, то двуизмерното същество - което живее на тая плоскост и съзнава двете й измерения, но не възприема и не съзнава нищо, което е извън двуизмерната плоскост, ще смята всеки пръст като отделно явление, а всъщност това са краища на ръката на едно разумно същество - човекът. Електрическа пулсация у растенията В това отношение са важни опитите на Жагадис Боз. Той е директор на физиологически факултет. Правил е опити с растението Desmodium. Доказал е, че електрическите пулсации у растенията са един от важните фактори за изкачването на соковете.
към текста >>

42. Трети образователен Период Гимназия - Боян Боев (1883 – 1963)

Всъщност, обяснимо е, защо старите не разбират младите.
Всяка учебна дисциплина може и трябва да носи всички елементи на хуманизма и да води към него. Всички учебни предмети, не само класическите, литературните и философските, но и естествено-научните, така и техническите, са неразделна част от едно хуманитарно образование в добрия и истинския смисъл на това понятие, така както го изяснява съвременната педагогична мисъл, и те ще съдействат за това в степента, в каквато всеки от тях развива способностите да се мисли, чувства и действа правилно.”[9] Старите никога не трябва да се сърдят, когато младите са идеалисти. Но винаги е било така досега, че старите не разбират младите и затова им пречат. Идеализмът на младите се счита за опиянение, пълно с опасности. Всъщност, обяснимо е, защо старите не разбират младите. Защото последните носят винаги нещо ново, а мнозина стари живеят със стари идеи и правила, не искат да се разделят с тях. В този именно смисъл Анатол Франс казва, че децата не трябва да приличат на бащите си. Тук се разбират изобщо не всички бащи, а тия, които не искат да вървят заедно с времето. Днешните психолози и педагози знаят за идеалистичния характер на този период. Обаче само по-дълбоките изучавания на въпроса са в състояние да хвърлят по-голяма светлина върху него.
към текста >>

43. МЕТОД НА СЪПОСТАВЯНЕ ИЛИ УПОДОБЯВАНЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Те ще констатират, че това, което изглежда като един цвят, в същност е сбор от много цветчета, и всичките образуват едно съцветие.
Мога ти кажа ключа на щастието. Разбрах, в какво е щастието: твоят живот да не бъде излишен за света. Това ще ти причини най-голямата радост и ще те направи щастлив.” Глухарчето /Taracacum officinale/ По време на излет учениците се запознават със свойствата и живота на глухарчето: с неговия корен, стъбло, листа, цветове и пр. Те ще констатират, че това, което изглежда като един цвят, в същност е сбор от много цветчета, и всичките образуват едно съцветие. Съцветието отвън е заобиколено със зелено покривало. Поради своето съцветие глухарчето спада към семейство сложноцветни. Цветчетата на глухарчето са така събрани, че всички вкупом изглеждат като единствен цвят. Зеленото общо покривало отвън прилича на цветна чашка. Учителят, за да направи превод, може да използва една приказка; някой човек води разговор с глухарчето и му разправя, какво става по земята, излага му събитията от човешката история и оплаква съдбата на човечеството.
към текста >>

44. ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Всъщност не може да се тури рязка граница между физичния и психичния труд, тъй като във всеки тъй наречен физичен труд има и психични елементи - в него взимат участие умът, чувствата, волята и пр.
Чрез приложение на трудовия принцип в училището всички детски органи, сили и способности ще бъдат дейни, активни. Знае се, че всеки орган или способност се развива чрез дейност. Целият човек тогава се привежда в активност: сетивата, вниманието, търпението и пр. По този начин всички детски органи и сили - физични и психични - ще дойдат в пълен разцвет: тялото, умът, чувствата, волята, характерът и пр. Тук под труд не се разбира само физически труд, но изобщо всеки вид дейност - физична или психична. Всъщност не може да се тури рязка граница между физичния и психичния труд, тъй като във всеки тъй наречен физичен труд има и психични елементи - в него взимат участие умът, чувствата, волята и пр. И обратното е вярно. Не всеки вид труд има образователно значение. Защото не при всеки вид труд детето проявява самодейност, творчество. Възможно е детето да прилага труда и пак да бъде пасивно, да не твори. Тогава такъв труд е механичен.
към текста >>

45. ХУДОЖЕСТВЕНИЯТ ЕЛЕМЕНТ ТРЯБВА ДА ПРОНИКВА ЦЯЛОТО ОБУЧЕНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Висшето добро и висшата красота са всъщност едно и също нещо от висше гледище.
Художественият елемент има връзка и с нравствените чувства. Има тясна връзка между моралното и естетично възпитание. Голяма е зависимостта между света на красотата и света на доброто. По този въпрос много е писано в педагогичната литература, но малко се прилага. Шилър в "”Писма за естетичното възпитание на човечеството” казва, че свободата ще дойде чрез разбиране на красивото, чрез естетичното възпитание. Висшето добро и висшата красота са всъщност едно и също нещо от висше гледище. Че изкуството, художественият елемент възпитава и волята, това е много лесно обяснимо, като се знае, че изкуството засяга целия човек, цялата човешка природа и я облагородява, а волята влиза в основната същина на тая природа. Изкуството буди възвишени чувства, а те дават направление и подтик на волята. Кл. Скопаков казва по този въпрос: „Изкуството стимулира най-живо и най-резултатно въображението. То има най-голямо значение за целия духовен живот.
към текста >>

46. Първи образователен период. Предучилищна възраст - Боян Боев (1883 – 1963)

Всъщност, второто влияе толкова върху детето, колкото и първото.
Друг пример: Детето е направило известна простъпка. Ако му се гневят и го нагрубяват за това, то ще му се причини двойна вреда: а/ Не се постига крайната цел, именно, детето да се научи да не повтаря тази простъпка. б/ Мозъкът и душата на детето получават такива следи, че когато то възмъжее, ще прави същото, което, е правил баща му или майка му спрямо него, т.е ще придобие предразположение към гняв, нагрубяване и пр. От този пример някой може да помисли, че е важно да проявяваме любов и други добродетели само спрямо самото дете, като е съвсем безразлично, как се отнасяме към другите хора в негово присъствие. Всъщност, второто влияе толкова върху детето, колкото и първото. Следователно, никаква нелюбовна или друга лоша постъпка не само спрямо детето, но и пред детето. Например, родителите могат да бъдат много любезни към 5-годишното си дете. Обаче, каква полза от това, ако те пред него се карат на слугата и го нагрубяват. Каква полза от благите обноски на бащата спрямо своето дете, когато той обижда околните на всяка крачка, връща се в къщи пиян и предизвиква бурни сцени? Нека дадем още няколко примера: бащата казва веднъж по адрес на някого много лоши думи, и когато това лице после му идва на гости, той му отправя похвали, и то тъкмо противоположни на укорите, които му е отправил в негово отсъствие пред сина си.
към текста >>

47. УЧИТЕЛЯТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Така, именитият немски учен Макс Планк в своята статия „Науката и нейните граници” казва: „Ние през целия си живот се виждаме подхвърлени на една по-висша Сила, чиято същност никога не ще можем да изследваме от гледището на точната наука, която обаче, никога не остава игнорирана от оня, който размишлява върху тези проблеми.”
Ето защо на новото човечество, което се ражда в света на новата ера, трябва да се даде един духовен мироглед, който да бъде одухотворен от великото мистично начало, носещо в себе си безсмъртието истинското сътрудничество между индивидите, семействата, обществата и народите. На второ място, светлината на науката ще бъде проникната от Божествената мъдрост, която осмисля живота и открива възможностите на разумната свобода, за която тъй много се говори в междудържавните отношения. Всички тия проблеми се съдържат в трите принципа, които Учителят неуморно и дълготърпеливо провъзгласява в България от няколко десетилетия: „Любов към Вечното Начало, което е създало вселената, за да бъдем проводници на Неговата любов, обич към ближния, за да проявим най-красивите отношения, на трето място, любов към самия себе си - любов към Вечното Начало, което работи в човека, за да се прояви Божествената мъдрост в ума, топлината на Божествената любов в сърцето и силата на Божествената истина в душата, която единствено носи истинската свобода.” Тия три принципа, които геометрически се символизират чрез равностранния триъгълник, трябва да се разработят в един философски мироглед, който ще бъде ръководното начало в света на новата ера. Това Велико Начало, което направлява живота и хармонията в природата, е било не само в миналото предмет на философията, но и днес занимава големите умове на Запад. Така, именитият немски учен Макс Планк в своята статия „Науката и нейните граници” казва: „Ние през целия си живот се виждаме подхвърлени на една по-висша Сила, чиято същност никога не ще можем да изследваме от гледището на точната наука, която обаче, никога не остава игнорирана от оня, който размишлява върху тези проблеми.” „Във всеки случай, на човека не остава нищо друго, освен да устоява търпеливо и храбро в своята житейска борба и да се прекланя пред волята на по-висшата сила, която управлява над него. Защото една справедлива претенция за щастие, успех и благоденствие в живота не е отказана никому от нас. Заради това, всяко приятелско разположение на съдбата, всеки весело преживян час трябва да посрещаме като обвързващ ни със задължение дар.” „Единственото, за което можем да претендираме като за наша собственост – висшето благо, което никоя сила в света не може да ни отнеме и което е в състояние да ни ощастливи за дълго, като никое друго, това е истинското самоосъзнаване, което намира своя израз в съвестното изпълнение на дълга. И тоя, на когото е дадено да сътрудничи в изграждането на екзактната наука, ще намери заедно с великия германски поет Гьоте своето доволство и своето вътрешно щастие в съзнанието, че е изследвал изследваемото и че е отдал тиха почит на неизследваемото.”
към текста >>

48. 02. Мекота - Боян Боев (1883 – 1963)

Всъщност ти разсъждаваш погрешно.
Тя има всички дарби, тя търси рая. Следователно Бог е вложил в тебе всички дарби и ти всичко можеш да направиш, стига само да знаеш методите, как да работиш. Значи, под мекота към себе си се разбира доверие към Бога, Който е вътре в човека. 2. Мекота към Бога значи следното нещо. Дойде ти някое нещастие, заболееш или пропаднеш на изпит, ти казваш: „Бог ме е забравил, не ме обича." Щом ти роптаеш и негодуваш спрямо Бога, тогава ти нямаш мекота към Него. Всъщност ти разсъждаваш погрешно. В такъв случай трябва да кажеш така: „Бог е Любов, Мъдрост и Истина, Бог е висша доброта и красота." С тези качества Той ръководи света и всичко добро иде от Него. Страданията идат от хората. Човек със своите криви мисли, чувства и постъпки докарва страданията върху себе си като последствие. Доброто, което е в човешкия живот, е от Бога. Лошото е от хората.
към текста >>

49. 03. Любовта като здравен фактор - Боян Боев (1883 – 1963)

Но всъщност Любовта има голямо значение както за духовния живот на човека, така и за неговото здравословно състояние.
Любовта като здравен фактор Някои мислят, че Любовта е нещо отвлечено, едно отношение между душите, което няма нищо общо с обикновения, видимия живот около нас. Казват, че Любовта е нещо вътрешно, едно възвишено състояние на душата и нищо друго. Но всъщност Любовта има голямо значение както за духовния живот на човека, така и за неговото здравословно състояние. Изобщо, можем да кажем, че Любовта създава, твори всички вътрешни и външни условия на човешкия живот. Любовта носи изобилието. Това е закон. Изобилие във всяко отношение. Някой ще запита: „Това отнася ли се и за материални работи?
към текста >>

50. 09. Разговори с Учителя при хижа „Острец' на 26.08.1944 - Боян Боев (1883 – 1963)

Аз съм казал, че ароматът на цветята е тъга, но това е на земния език, обаче всъщност ароматът им е най-красивият език, с който цветята говорят.
Ние чрез всички хора виждаме света. Минеш по едно място и си радостен, защото там е минал някой радостен. Минеш през друго място и си скръбен, понеже през това място е минал един скръбен. Когато ангелите са посетили Земята, след като я създал Бог, те са посадили цветята. Цветята са ангелски деца. Аз съм казал, че ароматът на цветята е тъга, но това е на земния език, обаче всъщност ароматът им е най-красивият език, с който цветята говорят. Когато се скараш с някого, потъмняват в тебе вярата, надеждата и другите добродетели. Като се скараш с всички хора, всички тези сили престават да функционират в тебе и ти оставаш в тъмно. Какво трябва да правиш? Ще се примиряваш. Но всеки, който се примирява без любов, прави престъпление.
към текста >>

51. 12. Любовта освобождава - Боян Боев (1883 – 1963)

Всъщност човек трябва да има външна и вътрешна свобода, но вътрешната свобода е най-важна.
Това е външна свобода. Гражданската и политическа свобода е външна свобода. Някой казва: „Аз съм свободен човек, ако искам, мога да отида в града пеш, с такси; ако искам, мога да направя една екскурзия до Витоша" и пр. Това е пак външна свобода. Обаче истинската свобода е вътрешна. Всъщност човек трябва да има външна и вътрешна свобода, но вътрешната свобода е най-важна. Тя е основата на всяка свобода. Учителят дава следния пример. Един човек е в затвора или болен. Ако той е вътрешно свободен, тогава той може да бъде най-свободният човек в света. Човек може да е здрав, да се разхожда където си иска и пак да не бъде свободен.
към текста >>

52. 13. Смирение - Боян Боев (1883 – 1963)

А всъщност не е така.
Има хубави краски и силно благоухание. Смирението бива два вида: първо - смирение в отношенията ни към Бога и второ - в отношенията ни към ближните. Какво значи смирение в отношение с Бога? Всичко, което ти постигаш в живота със своя труд, старание, усилие, можеш да кажеш, че е лично твоя заслуга, но това не е вярно. Например ти си земеделец, изореш нивите, засееш ги и казваш, че житото е твое производство. А всъщност не е така. Това, което ти си направил, е много малко в сравнение с това, което е направила разумната природа. Ти трябва да имаш смирение пред разумната природа, в която работи Бог. Тези житни зърна, които ти си посял в земята, имат живот, той не е твой, той е даден от Бога. Самата почва, самият процес на никнене, светлината, топлината, влагата и пр. не са твои.
към текста >>

53. 16. Няколко думи за първите стъпки на ученика – I - Боян Боев (1883 – 1963)

Всъщност не че то е затворено, но самият той е затворен за небето и затова е невъзприемчив към това, което иде от небето.
Без това качество, за което говори Учителят - безстрашието, ученикът още при първите стъпки ще пропадне, ще мисли, че всичко е изгубено и ще се откаже от понататъшни усилия. И тия изпити ще бъдат все по-големи и по-големи. Защо на ученика е необходимо второто качество - смирението? За да се постави в положението на възприемчивост към светлината, знанието, които идат от Божествения свят. Защото за онзи, който няма смирение, небето е затворено. Всъщност не че то е затворено, но самият той е затворен за небето и затова е невъзприемчив към това, което иде от небето. По-долу ще дадем някои упътвания, които Учителят дава на ученика. „Бъди твърд като земята! Бъди мек като водата! Бъди бърз като въздуха! Бъди лъчезарен като светлината!
към текста >>

54. 21. Ученик - Боян Боев (1883 – 1963)

Всъщност, ако погледнем подълбоко на въпроса, целият живот е училище.
Ученик Аз трябваше да донеса Пентаграмата, за да видите кога човек почва своето ученичество. Кого наричаме ученик на една Божествена школа? Всъщност, ако погледнем подълбоко на въпроса, целият живот е училище. Всеки човек е ученик. Това е в широк смисъл на думата. Земята е едно училище. Какво учи един човек, който се занимава с шивачество или обущарство? Преди всичко, той се учи на търпение.
към текста >>

55. Екскурзия на 30 април 1926 година - Боян Боев (1883 – 1963)

В Иеремия, там където се говори за Моава, за моа-витяните, че си стрижели брадите и били с плешиви глави, всъщност се говори за днешната епоха.
Във всеки момент трябва да знаете следното: дали вашата воля изпълнявате, или Волята Божия. - „Да върша винаги това, което на Тебе е угодно! "... Ако сте готови да служите на Бога, Бог ще устрои живота ви: най-нечистия живот ще го трансформира моментално -и ще станете един „скъпоценен камък". Инак ще падате и ще ставате и ще ви убеждават, че опитност трябва. Любовта е закон, който действува без закон. В Иеремия, там където се говори за Моава, за моа-витяните, че си стрижели брадите и били с плешиви глави, всъщност се говори за днешната епоха. Нали днес си стрижат брадите и на много хора главите са плешиви? Също така, дето се казва, че Бог е излял Духа Си върху тия, които си стрижат брадите, се отнася пак за днешната епоха, значи тази материалистична епоха ще се замести с друга, духовна, в която Бог ще се прояви.
към текста >>

56. Единството в живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Тази реалност, която образува скръбта и тази реалност, която образува радостта, те всъщност не са реални.
После човек пак се връща в човешкото съзнание, в съмненията, и пак дойдат грубите гласове и го объркат. Отново дойде тихият глас - и небето се разведрява. Понякога мислите, че животът няма смисъл, обезсърчавате се. Но изведнъж някой ви погледне мило. Тогава тревите, цветята, небето - всичко добива смисъл. Тази реалност, която образува скръбта и тази реалност, която образува радостта, те всъщност не са реални. Светът на Разумността е свят на белотата, свят на светлина. Светът на промените е обагрен в различни цветове. Самата Реалност е безпространствена. Ако Слънцето би се приближило до Земята така, че да запълни цялото небе, какво щеше да бъде нашето положение? Ние не сме близо до Слънцето, то отдалече ни грее, за да има място и други да се проявят.
към текста >>

Но нито едно от тях не може да изрази онова, което е Той всъщност.
Когато бъдете готови, ще видите лицето на Онзи... няма да кажа името Му. Той е без име. Ние Го наричаме Баща, но Той е повече от баща. Ние То наричаме Възлюблен, то Той е нещо повече от възлюблен. С хиляди имена може да Го наречем. Но нито едно от тях не може да изрази онова, което е Той всъщност. Той е повече от всичко. Засега Той минава като наш Баща, като наш Възлюблен, като наш Приятел. Казваш, че обичаш някого. Кого обичаш? - Този, когото обичаш, не е в тялото.
към текста >>

При Любовта човек всъщност е проводник на Божията Любов - Бог е, Който обича чрез човека.
" Това се отнася за любовта. Когато обичаш някого, значи Бог в него ти е проговорил, независимо дали той Го познава или не. Радвай се, че си Видял Бога В него, радвай се, че Бог ти е проговорил чрез този човек. Щом не можеш да обичаш, ти си сляп - не можеш да видиш Истината, Бога в хората. А тази Истина съществува. При Любовта човек всъщност е проводник на Божията Любов - Бог е, Който обича чрез човека. Любовта е атрибут на Бога, Бог е, Който люби чрез нас. Бог ти е зашлевил две плесници - ако ти се радваш, разбрал си Любовта Му, ако не се радваш, не си я разбрал. Това е единството на Любовта! Как ще познаеш, че Бог те обича? - Като обичаш другите хора, това показва, че Бог те обича.
към текста >>

Казваш, че имаш един приятел, но всъщност не се познаваш с него.
Не можеш да познаеш Бога, ако отвън си щастлив, ако във всичко си задоволен. Трябва отвън да имаш скръб, за да познаеш Господа. Познаваш онези, които обичаш. Не можеш да познаеш човека, докато не го обикнеш. Вие още не се познавате. Казваш, че имаш един приятел, но всъщност не се познаваш с него. Когато не обичаш някого, той е като маска за тебе. А като го обикнеш, ще видиш, че той крие една велика душа, по-голяма от Вселената, и ти с хиляди години ще трябва да изучаваш какви красоти се крият в нея. Като заминеш за онзи свят ще видиш доколко те обичат другите. Обикновената любов е за Земята. Човек трябва да се занимава с тези, които имат нужда от помощ.
към текста >>

57. ЯВОРОВИ ПРИСОИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Всъщност, разумността не е в клетките.
Тъмните духове чуха и от тоя момент нататък такива бели дойдоха на главата на втората сестра! Тъмният дух не може да търпи доброто. * Одраскаш се някъде и тези клетки, които дотогава си мислел за глупави (неразумни), започват да лекуват и да затварят раната много по-майсторски, отколкото ако ти закърпваш един плат, така че и следа не остава. Значи те имат известна интелигентност, разумност. Всъщност, разумността не е в клетките. Клетките са екран, върху който работи Разумното. И в човека има едно Висше Разумно Начало, което работи. Това е неговото свръхсъзнание. Твоето свръхсъзнание и подсъзнание преживяват нещо, в тях става един процес. Този процес ти не го съзнаваш, ще го осъзнаеш, когато дойде до твоето самосъзнание.
към текста >>

58. Даровете на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Всъщност, като казва: „Суета на суетите, всичко е суета", той иска да каже: всичко е суета без Любовта.
Нека Любовта да бъде във вас непреривен процес. Една сестра каза: - Учителю, нали Любовта побеждава всички пречки? - Любовта не побеждава пречките, но щом я видят, те плюят на петите си и бягат, не я чакат да дойде. Соломон не е бил посветен и затова е казал, че всичко е суета. Всъщност, като казва: „Суета на суетите, всичко е суета", той иска да каже: всичко е суета без Любовта. Всички страдания в света се дължат на без-любието. Да обичаш някого, това значи да го освободиш от мъчнотиите и несгодите в живота му. Не можеш ли да направиш това, ти не го обичаш както трябва. За нас това, което става в един момент и това, което става във вечността, имат еднаква цена. Защото това, което става сега, то сега започва и се реализира във вечността.
към текста >>

59. Най-високият връх-Любовта към Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Всъщност любовта към Аида е любов към Бога.
Светът е една болница. И най-малките същества страдат. Има обаче един реален свят без тези противоречия. Такава, каквато е любовта на Радамес към Аида, трябва да бъде любовта към всяко същество. Или във всяко същество да виждаме Аида. Всъщност любовта към Аида е любов към Бога. Това е търсене на Бога в тази или онази форма. Но за да виждаш във всяко същество Аида, трябва да влезеш в реалния живот. Трябва човек постоянно да живее потопен В реалността, да живее съзнателно в Бога. Трябва да Вижда В най-малките неща проявите и присъствието на Бога. Само чрез любовта всички въпроси могат да се уредят.
към текста >>

60. Зазоряване на новата култура - Боян Боев (1883 – 1963)

Черната ложа, след като е узнала, че иде законът на любовта, 2000 години се е старала да отмени това, да отмени любовта, да омаловажи и изопачи всичко, свързано с тази идея, да я подмени навсякъде с една изопачена идея, че това е каша, че даже и не заслужава да се говори за любовта, че това е за глупавите хора, че децата се занимават с нея, да мислят хората, че любов се нарича това, което е всъщност упадък, разврат.
Добрите хора трябва да станат силни, а лошите слаби. Това ще дойде само по закона на любовта. Любовта твори. Тя ще създаде новия свят и тогава всичко ще се преобрази. Всичко в света трябва да става чрез закона на любовта. Черната ложа, след като е узнала, че иде законът на любовта, 2000 години се е старала да отмени това, да отмени любовта, да омаловажи и изопачи всичко, свързано с тази идея, да я подмени навсякъде с една изопачена идея, че това е каша, че даже и не заслужава да се говори за любовта, че това е за глупавите хора, че децата се занимават с нея, да мислят хората, че любов се нарича това, което е всъщност упадък, разврат. И казват: „Оставете се от тази любов, ние от нея страдаме! " На хората трябва да се покаже, че това, което те са опитали, не е любов. Защото любовта е най-висшето, най-разумното, най-безкористното, и когато този, който има любов, ти направи едно добро, ти няма да се усетиш, защото той няма да ти купи един подарък и като върви подире ти да казва: „Кажи де, че този подарък аз го купих"... Някои от Черната ложа минават в Бялото Братство, стават ученици, очистват се. Мнозина от тях минават и вследствие на това Черната ложа губи силата си.
към текста >>

61. Екскурзия на Витоша на 11 май 1937 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Вие наричате любов това, което не е любов, а същността на любовта не засягате.
Всичките ви несрети са все за ваше добро. Като мине време, ще видите, че те са все за ваше добро. Обичай Господа, за да те обичат и хората. Ако не обичаш Господа, хората не могат да те обичат. Като обичаш Господа, хората ще кажат: „Ние Господа още не можем да обичаме, но теб ще обичаме и ти ще ни научиш как да обичаме Него". Вие наричате любов това, което не е любов, а същността на любовта не засягате. Все едно, да туриш В една кутия бонбони и да се радваш на кутията, а не на бонбоните. Кутията е на място, но сама по себе си тя нищо не допринася. Господ ти казва да направиш това или онова. Започни да правиш това, което Господ ти казва да правиш и твоите работи ще се оправят. Това е закон за оправяне на работите.
към текста >>

62. 03. МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

"Да търси човек Бога, това значи да търси смисъла, същността на нещата.
МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ "Да търси човек Бога, това значи да търси смисъла, същността на нещата. И когато човек е в съприкосновение с Бога, той ще го намери. Ние обичаме Бога, за да се влее новия живот в нас. Ако не, ще останем със стария живот, който е носител на злото, страданията и нещастията на човека. Ако имаме пълна вяра и Любов към Бога, без никакво съмнение и колебание, всичките ни страдания и противоречия ще изчезнат. Велика сила се крие в човека, който има любов към Бога.
към текста >>

63. 13. РАЗГОВОР С учителя НА ИЗГРЕВ 5.1.1933 г. (написано) - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек има всъщност да учи цяла вечност, а това е велико, грандиозно и каквото научи, трябва да го приложи и да е готов да учи друго, следващо.
Новораждането, идването на Духа Свети е един вътрешен закон. Човек трябва да се моли и да чака, а когато в човека дойде вътрешното просветление (новораждане), той ще бъде изпратен в света да извърши една работа за Бога. Тогава той не само ще се свърже с Божествения свят, но и ще работи с това, което е научил. Ученикът трябва да излезе от света на страданията и колебанията чрез размишления, като види кои качества са му необходими и да види до къде едно желание е Божествено (да знае), да наблюдава, да размишлява и да се концентрира. Да потърси Бога в любовта и милосърдието Му. Човек има всъщност да учи цяла вечност, а това е велико, грандиозно и каквото научи, трябва да го приложи и да е готов да учи друго, следващо. По колко време ще се молите, това зависи от интензивността на молитвата ви. Като станете сутрин ще се съсредоточите и ще мислите за Бога, за Божествения порядък, който е съвършен. Концентрирането е естествен метод, при който човек може да излиза и влиза в тялото си. И когато излиза от тялото си, това да му бъде като почивка. Изпращайте всяка сутрин, обед и вечер най-хубави мисли и чувства на такива хора, с който си хармонизирате, с желание да служат на Бога и да работят за Бога и ако те не приемат тези мисли, те ще се върнат обратно при вас и то с придатък (лихва).
към текста >>

64. 09. ПРИ МОРЕНИТЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Вървиш по една горска пътека известно време и изведнъж ненадейно пред тебе се разкрива море от грамадни скали, наглед разхвърлени безразборно, но всъщност можеш да откриеш в това чудна красота и хармония!
Из клоните долавяш шума на катериците. Тук-там се движат невестулки! Гората живее нощем своя особен тайнствен живот. Искаш ли да чуеш това, което ти говори мълчанието, вечната тишина, иди на Морените. Те са скъпата украса на Яворовите присои. Вървиш по една горска пътека известно време и изведнъж ненадейно пред тебе се разкрива море от грамадни скали, наглед разхвърлени безразборно, но всъщност можеш да откриеш в това чудна красота и хармония! Какъв вълшебен кът и толкоз близо до Присоите - само на 10 минути разстояние! Морените са така скрити и затулени, че човек може да е най-близко до тях и пак да не подозира присъствието им! Отидеш към средата на Морените и седнеш на някоя скала. По едно време се вслушваш. Под тебе, под грамадните блокове текат буйни води, идещи от Резньовете.
към текста >>

65. 28. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША - Боян Боев (1883 – 1963)

Същността на живота е да работиш за цялото – да имаш желание да твориш.
Ако имаха това съзнание, те щяха да имат онова смирение в душите си! Човек трябва да обикне Великото в света! И като види някоя форма, да види в нея божественото, да ù изпрати една любовна струя и да си отмине. Ще обичаш частта заради цялото. Ако работиш за цялото, и твоите работи ще се уредят. Същността на живота е да работиш за цялото – да имаш желание да твориш. Ако държиш доброто, ако държиш божественото, животът сам по себе си ще се нарежда. Всяка лозова пръчка, която не работи за цялото, изсъхва и ще се отреже. Всичката погрешка е, че днес всеки човек живее за себе си. Всичкото зло иде от по-голямата любов към себе си, а всичкото добро иде от по-голямата любов към цялото. Аз още не съм говорил за любовта, а само за подаръците и благата на любовта.
към текста >>

66. 37. ВИТОШКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

И така е в същност, защото единството лежи в основата на всичко.
Ние се заблуждаваме, като искаме да направим живота личен. Той не е личен, а е всеобщ. Когато един обича някого, ти мисли, че тебе обича. Когато поливат някое цвете, мисли, че за тебе го поливат. Когато изгряват звездите или слънцето, мисли, че за тебе изгряват. И така е в същност, защото единството лежи в основата на всичко. Благодари, че другите са добре. Щом другите са добре, и на тебе ще бъде добре. Всичката погрешка на хората седи в това, че искат да живеят своя личен живот. Човек постепенно трябва да разшири живота си: от начало ще живее за едного, после за двама, за трима и така постепенно ще се разширява, додето дойде да живее за всички. И хората като не живеят за вас, и вие като не живеете за тях, от там идат всички страдания.
към текста >>

67. 42. ВЕЛИКДЕНСКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Така че всъщност няма залез.
Кое е характерното за днешната епоха? Трябва да разбирате, кои са залязващите и изгряващите сили на една епоха. Залезът е едно осъществяване на нещата. Когато една работа се свърши, това е вече залез. Но залезът има в себе си подготовка за нов изгрев. Така че всъщност няма залез. Под думата залез, в Божествен смисъл на думата, се разбират условията за нов изгрев, за нов живот. Днешните страдания са като тор за новата култура. Страданията градят света. А пък при радостта ние се намираме вече в един свят съграден, уреден. Като разберете страданията, вие ставате радостни.
към текста >>

Като дойдете в контакт с любовта, вие мислите, че любовта тогава е дошла, а пък всъщност вие тогава сте се събудили.
Любовта е най-реалното нещо. Тя предшествува всичко. Ние очакваме любовта да дойде сега. Представете си, че си отвориш очите и видиш слънцето. Ти сега си се събудил и мислиш, че слънцето сега изгрява. Като дойдете в контакт с любовта, вие мислите, че любовта тогава е дошла, а пък всъщност вие тогава сте се събудили. Влезте в света на любовта, но не късайте цветята в нейния свят, не плюйте по земята, с кални обуща не влизайте в света на любовта. Ще влезете боси, ще си изуете обущата. Говоря в символи. Как ще приложите любовта към едного, когото обичате? Ако е зимно време, ще му запалите огън.
към текста >>

68. 53. ИЗ РИЛСКИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Това, което не те смущава, е реалното, а това, което те смущава, в същност е сянка.
Когато някой ти каже или сам си кажеш: "Не си способен", кажи си: "Не, способен съм, Бог ме е направил способен". Когато някой ти каже: "Не си красив", кажи си: "Не, Бог ме е направил красив". Когато някой ти каже или си кажеш: "Не си умен", кажи си; "Бог ма е направил умен". Ако някой човек те обижда, разкопал е градината ти. Какво лошо има в това? Това, което не те смущава, е реалното, а това, което те смущава, в същност е сянка. Велики закони управляват живота. Този, който освобождава, го освобождават. Този, който ограничава, го ограничават. Ние се намираме сега в преддверието на златния век на човечеството. Това е тъй нареченото идване Царството Божие на земята.
към текста >>

69. 61. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША - Боян Боев (1883 – 1963)

Онзи, който ви излъгва, всъщност не излъгва вас, а себе си, понеже мисли, че с това, с което те е излъгал, ползува себе си.
Щом дойдеш до изкушението да изкористиш един човек и не направиш това, тогава туй, което искаш да добиеш, ще дойде по друг начин. Ако ти продаваш някой предмети по 11 лева и когато дойде някой, отстъпиш един лев, ще имаш повече клиенти, а ако ги дадеш по 12 лева, ще изгубиш клиентите си. За всички онези, които постъпват зле, в края на краищата нищо не остава, всичко се помита. Всичко, съградено върху неправдата, рухва. Това се отнася и за лъжата. Онзи, който ви излъгва, всъщност не излъгва вас, а себе си, понеже мисли, че с това, с което те е излъгал, ползува себе си. А пък именно в това той се лъже. Сърцето е дреха, която може да се петни, но душата никога. Тя е Божествена. Казано е: „Ако не станете като деца, не можете да влезете в Царството Божие." Това значи: Ако не станете чисти, не можете да влезете в Царството Божие. Чистотата е мярка.
към текста >>

70. Любовта освобождава - Боян Боев (1883 – 1963)

Всъщност човек трябва да има външна и вътрешна свобода, но вътрешната свобода е най-важна.
Това е външна свобода. Гражданската и политическа свобода е външна свобода. Някой казва: „Аз съм свободен човек, ако искам, мога да отида в града пеш, с такси; ако искам, мога да направя една екскурзия до Витоша” и пр. Това е пак външна свобода. Обаче истинската свобода е вътрешна. Всъщност човек трябва да има външна и вътрешна свобода, но вътрешната свобода е най-важна. Тя е основата на всяка свобода. Учителят дава следния пример. Един човек е в затвора или болен. Ако той е вътрешно свободен, тогава той може да бъде най-свободният човек в света. Човек може да е здрав, да се разхожда където си иска и пак да не бъде свободен.
към текста >>

71. Ученик - Боян Боев (1883 – 1963)

Всъщност, ако погледнем подълбоко на въпроса, целият живот е училище.
Ученик Аз трябваше да донеса Пентаграмата, за да видите кога човек почва своето ученичество. Кого наричаме ученик на една Божествена школа? Всъщност, ако погледнем подълбоко на въпроса, целият живот е училище. Всеки човек е ученик. Това е в широк смисъл на думата. Земята е едно училище. Какво учи един човек, който се занимава с шивачество или обущарство? Преди всичко, той се учи на търпение.
към текста >>

72. Няколко думи за първите стъпки на ученика – I - Боян Боев (1883 – 1963)

Всъщност не че то е затворено, но самият той е затворен за небето и затова е невъзприемчив към това, което иде от небето.
Без това качество, за което говори Учителят - безстрашието, ученикът още при първите стъпки ще пропадне, ще мисли, че всичко е изгубено и ще се откаже от по-нататъшни усилия. И тия изпити ще бъдат все по-големи и по-големи. Защо на ученика е необходимо второто качество - смирението? За да се постави в положението на възприемчивост към светлината, знанието, които идат от Божествения свят. Защото за онзи, който няма смирение, небето е затворено. Всъщност не че то е затворено, но самият той е затворен за небето и затова е невъзприемчив към това, което иде от небето. По-долу ще дадем някои упътвания, които Учителят дава на ученика. „Бъди твърд като земята! Бъди мек като водата! Бъди бърз като въздуха! Бъди лъчезарен като светлината!
към текста >>

73. Смирение - Боян Боев (1883 – 1963)

А всъщност не е така.
Има хубави краски и силно благоухание. Смирението бива два вида: първо - смирение в отношенията ни към Бога и второ - в отношенията ни към ближните. Какво значи смирение в отношение с Бога? Всичко, което ти постигаш в живота със своя труд, старание, усилие, можеш да кажеш, че е лично твоя заслуга, но това не е вярно. Например ти си земеделец, изореш нивите, засееш ги и казваш, че житото е твое производство. А всъщност не е така. Това, което ти си направил, е много малко в сравнение с това, което е направила разумната природа. Ти трябва да имаш смирение пред разумната природа, в която работи Бог. Тези житни зърна, които ти си посял в земята, имат живот, той не е твой, той е даден от Бога. Самата почва, самият процес на никнене, светлината, топлината, влагата и пр. не са твои.
към текста >>

74. Разговор с Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Аз съм казал, че ароматът на цветята е тъга, но това е на земния език, обаче всъщност ароматът им е най-красивият език, с който цветята говорят.
Ние чрез всички хора виждаме света. Минеш по едно място и си радостен, защото там е минал някой радостен. Минеш през друго място и си скръбен, понеже през това място е минал един скръбен. Когато ангелите са посетили Земята, след като я създал Бог, те са посадили цветята. Цветята са ангелски деца. Аз съм казал, че ароматът на цветята е тъга, но това е на земния език, обаче всъщност ароматът им е най-красивият език, с който цветята говорят. Когато се скараш с някого, потъмняват в тебе вярата, надеждата и другите добродетели. Като се скараш с всички хора, всички тези сили престават да функционират в тебе и ти оставаш в тъмно. Какво трябва да правиш? Ще се примиряваш. Но всеки, който се примирява без любов, прави престъпление.
към текста >>

75. Любовта като здравен фактор - Боян Боев (1883 – 1963)

Но всъщност Любовта има голямо значение както за духовния живот на човека, така и за неговото здравословно състояние.
Любовта като здравен фактор Някои мислят, че Любовта е нещо отвлечено, едно отношение между душите, което няма нищо общо с обикновения, видимия живот около нас. Казват, че Любовта е нещо вътрешно, едно възвишено състояние на душата и нищо друго. Но всъщност Любовта има голямо значение както за духовния живот на човека, така и за неговото здравословно състояние. Изобщо, можем да кажем, че Любовта създава, твори всички вътрешни и външни условия на човешкия живот. Любовта носи изобилието. Това е закон. Изобилие във всяко отношение. Някой ще запита: „Това отнася ли се и за материални работи?
към текста >>

76. Мекота - Боян Боев (1883 – 1963)

Всъщност ти разсъждаваш погрешно.
Тя има всички дарби, тя търси рая. Следователно Бог е вложил в тебе всички дарби и ти всичко можеш да направиш, стига само да знаеш методите, как да работиш. Значи, под мекота към себе си се разбира доверие към Бога, Който е вътре в човека. 2. Мекота към Бога значи следното нещо. Дойде ти някое нещастие, заболееш или пропаднеш на изпит, ти казваш: „Бог ме е забравил, не ме обича.” Щом ти роптаеш и негодуваш спрямо Бога, тогава ти нямаш мекота към Него. Всъщност ти разсъждаваш погрешно. В такъв случай трябва да кажеш така: „Бог е Любов, Мъдрост и Истина, Бог е висша доброта и красота.” С тези качества Той ръководи света и всичко добро иде от Него. Страданията идат от хората. Човек със своите криви мисли, чувства и тъпки докарва страданията върху себе си като последствие. Доброто, което е в човешкия живот, е от Бога. Лошото е от хората.
към текста >>

77. 001 ПРЕДГОВОР ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ ИЛИ ИЗКУШЕНИЯТА НА ИНТЕЛЕКТА - Боян Боев (1883 – 1963)

За да не се изкушим в Словото, трябва отначало да му признаем една нефонетична, незнакова, дори и немисловна същност.
Но ако действително мистичната етимология на понятието "българин" означава "човек, който намира своя Учител", то националното ни "сетиво" за Учителя би трябвало да се схваща като историческа даденост, като все още недостатъчно осъзната национална дарба. ЗА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Петър ДЪНОВ. Всеки читател, поне интуитивно, се досеща, че не става дума за обикновено литературно слово, нито за своеобразна семиотична система. Не става дума и за някаква спекулативна философия със схоластичен привкус, в която произволно се фиксират чисти понятия и свободно се движат абстрактни съждения. Още по-малко - за традиционен проповеднически коментар върху библейски текстове. За да не се изкушим в Словото, трябва отначало да му признаем една нефонетична, незнакова, дори и немисловна същност. Да върнем етимологичното му тъждество с неоплатоническия Логос, крито чрез своя отвъдсубстанциален и телеологичен живот възстановява "самородността на Битието". С други думи, да признаем творческия потенциал на Словото. Такъв един поглед е съвсем в духа на европейската християнска култура, респективно философия, които по наше дълбоко убеждение представляват своеобразно "тълкуване" на първия евангелски стих от Йоана "В началото бе Словото". И ако накрая изкажем твърдението, че когато един духовен Учител говори, нови психични светове се изграждат, а стари се преустройват, това би било една прекалено явна, но необходима провокация към читателския интелект. Живата, субстанциална същност на Логоса ни заставят да пишем "слово" с главна буква, както и всички останали форми на неговото инобитие.
към текста >>

Живата, субстанциална същност на Логоса ни заставят да пишем "слово" с главна буква, както и всички останали форми на неговото инобитие.
За да не се изкушим в Словото, трябва отначало да му признаем една нефонетична, незнакова, дори и немисловна същност. Да върнем етимологичното му тъждество с неоплатоническия Логос, крито чрез своя отвъдсубстанциален и телеологичен живот възстановява "самородността на Битието". С други думи, да признаем творческия потенциал на Словото. Такъв един поглед е съвсем в духа на европейската християнска култура, респективно философия, които по наше дълбоко убеждение представляват своеобразно "тълкуване" на първия евангелски стих от Йоана "В началото бе Словото". И ако накрая изкажем твърдението, че когато един духовен Учител говори, нови психични светове се изграждат, а стари се преустройват, това би било една прекалено явна, но необходима провокация към читателския интелект. Живата, субстанциална същност на Логоса ни заставят да пишем "слово" с главна буква, както и всички останали форми на неговото инобитие. Природа, Слънце, Живот, Сила, Любов, Мъдрост, Истина, Светлина, Първа Причина, Единният, Неизменният, Безграничният, Благославящият и т.н. - това са също така живи, субстанциални светове със своя специфична феноменология. ЗА СТИЛА НА СЛОВОТО. Всякакъв стилистичен анализ до голяма степен се обезмисля в гореизложения контекст на Словото. Трябва обаче да се подчертае, че това е устно говорено Слово, което се е стенографирало.
към текста >>

По наше дълбоко убеждение те и до днес остават най-съвършена форма на словесност, при която образът чрез изящно вертикално самодвижение през всички светове се провъзгласява за еднакъв със същността.
Трябва обаче да се подчертае, че това е устно говорено Слово, което се е стенографирало. С изключение на няколко малки книги и писма до свои ученици, през целия период от дейността си на земята (1896 - 1944) Учителят Петър Дънов никога не е записвал своето Слово. Това твърдение важи както за неговите разговори, беседи и утринни слова, така и за многобройните му лекции. Разговорите в "Изворът на доброто" носят всички характеристики на говорната реч: директни образни внушения, живи народни думи, внезапни обрати на мисълта, изобилие от условни и повелителни наклонения; не липсват турцизми и привидни архаизми. Иначе бихме определили мърчаевските разговори като "стил на евангелската проповед", в който основни структури са евангелската притча и метафора. По наше дълбоко убеждение те и до днес остават най-съвършена форма на словесност, при която образът чрез изящно вертикално самодвижение през всички светове се провъзгласява за еднакъв със същността. Няма да се изненадаме, ако някои читатели открият и елементи на философския фрагмент. Така или иначе, това са конструкции от българския език, на който за първи път в хилядолетната му история се налага да въплъщава една толкова трансцедентна идейна система. "Учителят по мислене" на Европа Хегел ни убеждаваше, че само немският език е съхранил феноменологичната същност на понятието "истина"; в по-ново време Йосиф Бродски обявява руснаците за жертва на хилиастката чувствителност в езика си. У нас трябваше Учителят Петър Дънов да изрече Словото си, за да уловим в етимологичната същност на българския език една неподозирана до сега "телеологичност". Това вече ни приближава до представата за езика като "психична вибрация".
към текста >>

"Учителят по мислене" на Европа Хегел ни убеждаваше, че само немският език е съхранил феноменологичната същност на понятието "истина"; в по-ново време Йосиф Бродски обявява руснаците за жертва на хилиастката чувствителност в езика си.
Разговорите в "Изворът на доброто" носят всички характеристики на говорната реч: директни образни внушения, живи народни думи, внезапни обрати на мисълта, изобилие от условни и повелителни наклонения; не липсват турцизми и привидни архаизми. Иначе бихме определили мърчаевските разговори като "стил на евангелската проповед", в който основни структури са евангелската притча и метафора. По наше дълбоко убеждение те и до днес остават най-съвършена форма на словесност, при която образът чрез изящно вертикално самодвижение през всички светове се провъзгласява за еднакъв със същността. Няма да се изненадаме, ако някои читатели открият и елементи на философския фрагмент. Така или иначе, това са конструкции от българския език, на който за първи път в хилядолетната му история се налага да въплъщава една толкова трансцедентна идейна система. "Учителят по мислене" на Европа Хегел ни убеждаваше, че само немският език е съхранил феноменологичната същност на понятието "истина"; в по-ново време Йосиф Бродски обявява руснаците за жертва на хилиастката чувствителност в езика си. У нас трябваше Учителят Петър Дънов да изрече Словото си, за да уловим в етимологичната същност на българския език една неподозирана до сега "телеологичност". Това вече ни приближава до представата за езика като "психична вибрация". И докато за нея все още нямаме ясна перцепция, не бива да виним езика на Словото в немодерност и архаичност. ЗА СЛОВОТО КАТО ФИЛОСОФСКА СИСТЕМА. Такова едно възприемане би било твърде едностранчиво, но съвсем обичайно като интелектуален разрез.
към текста >>

У нас трябваше Учителят Петър Дънов да изрече Словото си, за да уловим в етимологичната същност на българския език една неподозирана до сега "телеологичност".
Иначе бихме определили мърчаевските разговори като "стил на евангелската проповед", в който основни структури са евангелската притча и метафора. По наше дълбоко убеждение те и до днес остават най-съвършена форма на словесност, при която образът чрез изящно вертикално самодвижение през всички светове се провъзгласява за еднакъв със същността. Няма да се изненадаме, ако някои читатели открият и елементи на философския фрагмент. Така или иначе, това са конструкции от българския език, на който за първи път в хилядолетната му история се налага да въплъщава една толкова трансцедентна идейна система. "Учителят по мислене" на Европа Хегел ни убеждаваше, че само немският език е съхранил феноменологичната същност на понятието "истина"; в по-ново време Йосиф Бродски обявява руснаците за жертва на хилиастката чувствителност в езика си. У нас трябваше Учителят Петър Дънов да изрече Словото си, за да уловим в етимологичната същност на българския език една неподозирана до сега "телеологичност". Това вече ни приближава до представата за езика като "психична вибрация". И докато за нея все още нямаме ясна перцепция, не бива да виним езика на Словото в немодерност и архаичност. ЗА СЛОВОТО КАТО ФИЛОСОФСКА СИСТЕМА. Такова едно възприемане би било твърде едностранчиво, но съвсем обичайно като интелектуален разрез. В този смисъл може да дефинираме Словото като трансцедентна система, която чрез идейно разгръщане и методологично приложение възвръща първичната чистота на християнството.
към текста >>

В тази философия се изповядва субстанциалната същност на Любовта, която съживява абстрактната отвъдност на Абсолюта, на Бога, привнася им екзистенциални измерения.
Това вече ни приближава до представата за езика като "психична вибрация". И докато за нея все още нямаме ясна перцепция, не бива да виним езика на Словото в немодерност и архаичност. ЗА СЛОВОТО КАТО ФИЛОСОФСКА СИСТЕМА. Такова едно възприемане би било твърде едностранчиво, но съвсем обичайно като интелектуален разрез. В този смисъл може да дефинираме Словото като трансцедентна система, която чрез идейно разгръщане и методологично приложение възвръща първичната чистота на християнството. В тази философия се изповядва субстанциалната същност на Любовта, която съживява абстрактната отвъдност на Абсолюта, на Бога, привнася им екзистенциални измерения. Любовта е, която придава на Абсолюта непосредственост, противно на неговата спекулативна опосредственост като резултат. Ако си послужим с хегелови перифрази, Любовта е трансцедентно тъждество - непомрачена еднаквост на субекта в себе си и ставането му като потенция. Субстанцията е любещ субект или с други думи, тя е Христос, който може да се опита. Между Абсолюта в себе си и крайния резултат от неговото ставане стои Христос като методологично основание на това ставане. Христос е посредникът, който примирява човешкото и Божественото.
към текста >>

78. 008 ЛЮБОВТА НА ЕДИННИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Ние мислим, че Господ се е разсърдил на нас, а всъщност ние сме сърдитите.
Щом не вярваме в Бог, ние сме неспособни да приемаме Неговата Любов. Бог не туря никога слепи хора да разнасят неговата светлина. Господ отнема дарбите си от глупавия, за да вдигнат и другите доверието си от него, за да не се излъгват. Господ ще простре глупавия на легло, за да не лъже и злоупотребява. Някои мислят, че Господ им се е разсърдил. Ние мислим, че Господ се е разсърдил на нас, а всъщност ние сме сърдитите. Ние се оглеждаме в Господа, а казваме, че Господ е сърдит. Това заблуждение го оставете настрана. Бог не е Бог на гнева. Бог е Бог на Любовта. Понеже ние се гневим, мислим, че и Бог се гневи.
към текста >>

79. 011 ЕДИНСТВО В ЛЮБОВТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Всъщност не е така.
Христос казва: „Аз не дойдох да изпълня своята воля, а волята на Отца, който ме е проводил.” У вас има едно неразбиране, едно недоволство. Недоволството произтича от това, че вие не знаете, че Любовта е единна и неделима. Смешно е да мислите, че ви обичат двама или повече хора. В света само Един може да ви обича, никой друг. Някой мисли, че мнозина го обичат: баща, майка, братя, сестри, приятели. Всъщност не е така. Когато мислиш, че много хора те обичат, то е само привидно така. Обича те само Един – Бог. Щом те обикне Бог, всички хора ще те обичат. Има един разказ: Двама млади се обичали. След като живели десет години, мъжът забелязал, че неговата другарка почнала да вижда недостатъците му и да го критикува.
към текста >>

80. 030 ПОСЕЩЕНИЕ НА БОГА - Боян Боев (1883 – 1963)

Всъщност, онова, което човек всякога е търсил и си е представял като щастие и блаженство, седи в Единството на Любовта.''
Импровизира се подслон и прием за всички. Домът Темелков се изпълни с хора. Това беше сърдечна среща на приятелите. От лицата на всички се излъчваше нещо родно, добро, приветливо. Едно чувство изпълваше сърцата, светеше в погледите. Всъщност, онова, което човек всякога е търсил и си е представял като щастие и блаженство, седи в Единството на Любовта.'' ''В деня на празника, рано сутринта в 5 часа, се събрахме в горницата. Стаята, коридорчето и верандата бяха препълнени и мнозина стояха отвън по стъпалата и на двора.'' ''Изпълни се утринният наряд, молитвите и песните общо от всички. Учителят държа беседата "Новото в живота" ("Заветът на Любовта", том I).'' ''След свършване на беседата, излязохме на един връх над селото, където направихме утринните гимнастически упражнения и Паневритмията.
към текста >>

81. 044 МАГИЧЕСКИЯТ КРЪГ - Боян Боев (1883 – 1963)

Всъщност и най-големите грешници са свързани с Бога.
Като се свързва с Бога, човек разполага с онова, което Бог има. Няма ли тази връзка, ще бъде обикновен човек, нищо няма да излезе от него. Като видиш Господа, животът ти се подобрява, иначе живота ти се влошава. Това съм опитал, проверил и ви го казвам. Когато човек има връзка с Бога, ще разбира материалния свят, ще се освободи от греха и ще постигне своя идеал. Всъщност и най-големите грешници са свързани с Бога. Защото някой път изглежда, че човек няма връзка с Бога. Тогава Бог разпуска тази връзка и човек се отдалечава от Него. После тази душа отново поисква да се върне към Бога. И тогава Бог навива този конец на макарата, и човек се приближава към Него. Говоря образно.
към текста >>

82. 045 КАЧЕСТВАТА НА БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ - Боян Боев (1883 – 1963)

Но какво е всъщност тя, малцина знаят.
Аз съм ви говорил за Любовта, но същественото още не съм казал. Аз съм още в предисловието на Любовта. Ако произнеса думата Любов както трябва, знаете ли какво ще стане с вас? Вие ще светнете, ще станете светещи и ще се облечете в ангелски форми. Всичко в света е проява на Любовта. Но какво е всъщност тя, малцина знаят. Тя е Реалност извън физическия свят. Тя е извън вашата воля, извън вашия ум и вашето сърце. Тя има само допирни точки с тях. При сегашните условия Любовта действа временно отвън, докато човешкият организъм свикне, понеже при сегашния си състав организмът не може да издържа силните й трептения. Не обяснявайте какво нещо е Любовта, но обяснявайте проявите й.
към текста >>

Всъщност Любовта е път, който води към истинското познание.
Като проникне в човека, тя носи най-възвишените и хубавите прояви на Духа. Любовта е достояние на Великите Учители, на великите адепти, на великите ученици, на великите вярващи, после на великите оглашени и най-после, на обикновените хора. В света има нещо по-високо от познанието. Това е Любовта. Ако искате да се доберете до вътрешния смисъл на нещата, да се освободите от ограниченията на живота, трябва да любите Бога. Всъщност Любовта е път, който води към истинското познание. Не се занимавайте с тази любов, която заробва хората. Тя е в света, вие сте я изпитвали. Божествената Любов не създава противоречия в Живота. Тя ще ви направи силни и мощни. Тя ще направи мислите ви устойчиви.
към текста >>

83. 072 ЛЮБОВТА ЩЕ ОРГАНИЗИРА НОВАТА КУЛТУРА - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят спазваше един закон на Живота: където и да се намираше, той подобряваше условията не изведнъж, по някакъв голям предварителен план, но постепенно, естествено, като че случайно, а всъщност всичко имаше отношение към вътрешния Живот.
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] ЛЮБОВТА ЩЕ ОРГАНИЗИРА НОВАТА КУЛТУРА Учителят спазваше един закон на Живота: където и да се намираше, той подобряваше условията не изведнъж, по някакъв голям предварителен план, но постепенно, естествено, като че случайно, а всъщност всичко имаше отношение към вътрешния Живот. При това Той използваше общата работа, за да предаде някой урок на учениците. Едва ли има по-хубав метод за опознаване, сближаване и хармонизиране на хората от работата. Всяка хубава инициатива Учителят насърчаваше и всички я подкрепяха. Беше му приятно, когато учениците проявяваха съобразителност, досетливост и внимание. Постепенно дворът и малкото стопанство бяха почистени и подредени.
към текста >>

84. 073 БЪДЕЩИЯТ ПОРЯДЪК - Боян Боев (1883 – 1963)

Любовта е лост на всичко, тя изглежда най-малката сила, но в същност е най-великата Сила.
Когато дойде тази Велика Култура, хората ще имат такава свобода, каквато първоначално Бог им е дал. Културата, в която не се образува връзка на Любов между хората, не е още истинска култура. Вместо Любовта, хората са турили закона, парите, мъчението, насилието. В бъдещия порядък парите ще слугуват на Любовта, силата ще слугува на Любовта, всичко ще слугува на Любовта. Тя ще ги научи какво да правят. Любовта е лост на всичко, тя изглежда най-малката сила, но в същност е най-великата Сила. Ако вие можехте да погледнете в света на Напредналите Същества! Вие сега сте в едно грешно човечество, но сте били в едно човечество, което не е грешило, и което иска да вземе участие в уреждането на живота на днешното човечество. В света на закона няма толкова свобода. В света на парите е малко по-свободно. Сега излизаме от света на парите и влизаме в областта на Любовта.
към текста >>

85. 077 УСТОЙЧИВОСТ - Боян Боев (1883 – 1963)

Всъщност, той не я е изгубил, но трябва да възстанови прекъснатия ток.
Когато някой каже, че Любовта отпада, той има предвид онези временни настроения, които хората неправилно наричат "любов". Някой казва: "Едно време имах любов, но сега остарях и изгубих любовта си." Не, това не е любов. Това е само някаква временна присадка. Любовта никога не се губи, но токът на Любовта, който минава през човека, може да се прекъсне.Който разбира законите на Любовта може да възстанови своите първи отношения към нея и отново да я придобие. А който не разбира законите на Любовта, ще съжалява, че я е изгубил. Всъщност, той не я е изгубил, но трябва да възстанови прекъснатия ток. Като изучавате проявите на Любовта в хората, виждате, че тя постоянно се прекъсва. Обаче това е привидно, то се отнася до външното съзнание на човека, а не до неговата същина. Има външни препятствия, облаци в съзнанието, които привидно прекъсват Любовта. Колкото в по-висока област на съзнанието се качва човек, толкова по-непреривна ще бъде неговата Любов. Ще направя една аналогия: седите в стаята си и гледате през прозореца.
към текста >>

86. 079 ОТНОСИТЕЛНА И АБСОЛЮТНА РЕАЛНОСТ - Боян Боев (1883 – 1963)

В съня това се счита за реалност, а всъщност това е илюзия.
Защото реалната Светлина, която съществува вечно, е над физическия свят. Сянката може да се яви, да изчезне, пак да се яви и т.н. Ние живеем сега в един преходен свят. Някой спи седем часа, сънува, че свършва университет, взема диплом, назначават го за учител и се събужда. Как може за седем часа да свърши и да стане учител? В съня това се счита за реалност, а всъщност това е илюзия. На земята има илюзорни неща. И като се събудим в реалния свят, виждаме, че това, което е на земята, е илюзия. Не че е илюзия, но е по-малко реално. Така, както Бог схваща света, това е Абсолютната Реалност. Както най-разумните хора го схващат, това е относителната реалност.
към текста >>

87. 086 ВЕЧНОТО ЖИЛИЩЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

– Човек на земята не е това, което всъщност представлява.
''Лятната вечер се спускаше от планината. Свирци свиреха в ливадите. Затихваше шумната човешка деятелност. От небето идеше последното сияние на отминаващия ден. Ние седяхме около нашия обичан Учител и разговаряхме:'' – Човек на земята не е това, което всъщност представлява. За да кажете, че някой човек е идеален, трябва да виждате какво представлява той в причинния свят. Ако видите един човек във физическия, в астралния или умствения свят, все може да намерите някакъв недостатък в него. Дойдете ли обаче до причинния свят, там ще видите човешката душа, в която няма никакъв недостатък. Казано е, че Бог живее в човека. Бог не може да живее в човешкото тяло, но живее в неговата душа.
към текста >>

Като дойдем на земята, ние ги учим като нови, а всъщност, това учене е припомняне.
Човек трябва да се добере до законите, писани вътре в неговата душа. Това е задачата на неговия живот. Често ни учат това, което сме знаели и сме го забравили. Ние идем от един по-висш свят. Там знаем много неща. Като дойдем на земята, ние ги учим като нови, а всъщност, това учене е припомняне. Ще кажете за някого, че е грешен, за друг, че е лош. Нито едното е вярно, нито другото. Това са временни прояви, които не определят човешкия характер. Лошите хора вечерно време, като се върнат у дома си, казват: "Не живеем добре, не трябва да живеем така." Има едно разкаяние у тях. Истинският човек се познава, когато душата му се пробуди и започне да мисли за Господа.
към текста >>

88. 087 НЕВИДИМИЯТ СВЯТ - Боян Боев (1883 – 1963)

Всъщност, остаряване няма.
Един ден той умира. Ти се питаш, где отиде той, где е неговото съзнание? Приятелят ти е жив. Нищо в света не се губи, само отношенията се изменят. Като умре, човек минава от едно състояние в друго. Всъщност, остаряване няма. Когато творческите сили се проектират от този свят в по-висш свят, формата се разрушава. Тук няма условия. Формата може да се разруши, но съзнанието никога. Не се плаши от смъртта! Никой никого не може да убие.
към текста >>

89. 096 ВЪЗЛЮБЕНИЯТ НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато някой търси Любовта, всъщност той търси свещения образ на Бога, той се стреми към Бога.
Също и човек –години чака, за да го посети Бог. Какво търси човек в света? Господа. Дали съзнава това или не, това е друг въпрос. Щом го търсиш, ще се качиш горе в главата си, ще отвориш радиото си и ще влезеш във връзка с Възвишения Свят. Мислите ли, че ако образът на Бога влезе във вашата душа, няма да произведе великата промяна във вас? Когато някой търси Любовта, всъщност той търси свещения образ на Бога, той се стреми към Бога. Всички хора търсят този свещен образ. Вие казвате: "Защо съществува Любовта между хората? " Любовта между двама души е израз на първичната Любов, която съществува между Бога и човешката душа. Обаче като слезе на земята, душата не може веднага да се пробуди, да разбере своето първо отношение в света, вследствие на което, проявява любовта си към когото и да е. Човек може да обича когото и да е, но резултатът от тази любов ще бъде различен.
към текста >>

90. 097 ПОЗНАВАНЕ НА БОГА - Боян Боев (1883 – 1963)

Всъщност, Бог е най-познатото и най-непознатото Същество в света.
Тук често идвахме с нашия обичан Учител и насядали между скалите на самия връх, съзерцавахме планинския мир и разговаряхме.'' ''Учителят каза:'' – Идеята за Бога трябва да бъде ръководна идея за всички хора. Като дойдем до тази идея, всички трябва да имаме една мисъл, а като дойдем до човешкото, нека всеки мисли, каквото иска. Поне веднъж в живота си трябва да имате тази опитност - познаване на Бога. Всъщност, Бог е най-познатото и най-непознатото Същество в света. Хлябът, който ядете - в него Бог е скрит. Водата, която пиете - в нея Бог е скрит. Във въздуха, в светлината - също. Пред нас стои великата задача - да познаем Бога. Когато човек познае Бога, той се озарява от такава Светлина, че е готов да направи истинска жертва.
към текста >>

91. 111 МУЗИКАТА В ПРИРОДАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Всъщност никой нищо не е измислил.
Човешкото пеене е за ангелите като музика за грамофонните плочи. Земната музика е взета отгоре. Музиката е дошла в помощ на човечеството. Тя иде от Невидимия Свят, да помага на човечеството. Някои писатели, музиканти казват, че са измислили нещо. Всъщност никой нищо не е измислил. Един музикант ми каза: „Кажи ми новото в музиката.” Казах му: „Не мога да го кажа, понеже ще възникне спор помежду ви, кой го е измислил.” Хоровата и инструменталната музика са свалени от висшите светове. Музиката излиза от светилището на храма. По-рано тя е била там, а сега си позволи да излезе.
към текста >>

92. 119 МАЛКИТЕ БРАТЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Всъщност, ароматът е най-красивият език на цветята.
Причината не е във вас, а в растението, в цветето, покрай което сте минали. Вгледайте се в него и ще забележите, че то страда от нещо: или е сухо, жадно за вода, или има някакво препятствие на пътя си. Полейте го и разположението ви ще се върне. Аз съм казвал, че ароматът на цветята е тъгата им. Но това е на земен език. Всъщност, ароматът е най-красивият език на цветята. На него говорят те. Седя край някой кошер и виждам, че излизат повече пчели навън, а по-малко се връщат. Значи времето ще се развали, но в момента е добро. Броя, в течение на десет минути, колко влизат и колко излизат и вадя заключение. Пчелите са добри метеоролози.
към текста >>

93. 130 ДОБРОТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Дето се говори за яростта, за гнева на Бога, това всъщност означава следното: човек със своето отклонение туря преграда между себе си и Бога и не може да възприеме Божието благословение.
Отърси се от частичността. Някой казва, че не знае как да постъпи, но като не го приемат добре, той си казва: „Не трябва да постъпват така с мене.” Казвам му: „Както ти би желал да те приемат, така и ти постъпи.” Злото действа в частичността, а доброто - в душата. С други думи казано, злото се ражда, когато човек се отдели от Бога. Бог е обезсилил злото още от самото начало; то е безплодно, никакъв плод не дава. Дето се говори за яростта, за гнева на Бога, това всъщност означава следното: човек със своето отклонение туря преграда между себе си и Бога и не може да възприеме Божието благословение. Това е тъмен облак, преграда между Бога и него, образувана от неговите погрешки. Доброто, което правиш, е посяване на нивата. Ти посей, после ще жънеш. Като извадите житото от хамбара, хвърлете го на нивата. То не е изгубено.
към текста >>

94. 131 СЪРАБОТНИЦИ НА БОГА - Боян Боев (1883 – 1963)

Всъщност Любовта е, която прави чудото.
Бяха дни на големи изпитания и страдания. Човеците се изтребваха - обмислено, методично, „научно”. Неизвестността тегнеше над всички. Само тук, в братската среда трепкаше малко радост, царуваше мир, имаше деятелна мисъл. Човек тук можеше да си отдъхне, като в пристанище. Всъщност Любовта е, която прави чудото. Но необходимо е човек да има познание за нейните закони, правила и методи за приложение. Това знание даваше Учителят в своите беседи и лекции. Рано сутринта ние се събрахме на молитва, след което Учителят държа беседа. През целия ден той приемаше гости и разговаряше с тях. А от време на време излизаше навън под големия орех и тогава всички се събирахме около него и почваше общ разговор:
към текста >>

95. В село Мърчаево - Боян Боев (1883 – 1963)

Да търсиш Бога подразбира да търсиш смисъла, същността на нещата.
На третия ден се прехвърлихме на близката хижа „Еделвайс“, дето също прекарахме два дена. На 28 август се върнахме в селото. На 24 септември в селото и в цялата страна тържествено се отпразнува съборът. На 19 октомври Учителя и всички братя и сестри се върнаха в София. Ще завърша с няколко мисли от Учителя: Да търсиш Бога подразбира да търсиш смисъла, същността на нещата. Когато човек дойде до съприкосновение с Бога, той ще намери същността и смисъла на нещата. Защо трябва да обичаме Бога? За да се влее в нас новият живот. Ако не Го обичаме, ние ще останем със стария живот в нас, а старият живот е носител на злото, страданията и нещастията на човека. Любовта към Бога подразбира вливане, прииждане на новия живот в човека.
към текста >>

Когато човек дойде до съприкосновение с Бога, той ще намери същността и смисъла на нещата.
На 28 август се върнахме в селото. На 24 септември в селото и в цялата страна тържествено се отпразнува съборът. На 19 октомври Учителя и всички братя и сестри се върнаха в София. Ще завърша с няколко мисли от Учителя: Да търсиш Бога подразбира да търсиш смисъла, същността на нещата. Когато човек дойде до съприкосновение с Бога, той ще намери същността и смисъла на нещата. Защо трябва да обичаме Бога? За да се влее в нас новият живот. Ако не Го обичаме, ние ще останем със стария живот в нас, а старият живот е носител на злото, страданията и нещастията на човека. Любовта към Бога подразбира вливане, прииждане на новия живот в човека. Ако имате пълна вяра и любов към Бога, без никакви колебания и съмнения, каквито болки и страдания, и противоречия да имате в живота си, моментално ще изчезнат.
към текста >>

96. Пролетна екскурзия - Боян Боев (1883 – 1963)

И така е всъщност, защото единството лежи в основата на всичко.
Като дойде при една баба, тя става на 19-годишна мома. Един брат каза:“Един автор пише, че познава жена, която е на 75 години, а прилича на 25-годишна, но тя е имала любов.“ Има едно ново съзнание. Когато някои обичат някого, ти мисли, че тебе обичат. Когато изгряват звездите или слънцето, ти мисли, че за тебе изгряват. И така е всъщност, защото единството лежи в основата на всичко. Много сте близо, но не вярвате, че сте близо. Изберете си едно число. Една сестра каза:“Четиринадесет.“ Учителя прочете страница четиринадесета от книгата“Божият глас“. Друга каза:“Петнадесета.“ Учителя прочете страница петнадесета. Там пише:
към текста >>

97. Най-високият връх - Боян Боев (1883 – 1963)

Всъщност на главата има 120 върха в подразделенията си, а има и 120 долини.
Приятелството е още по-висок връх. В Божествения свят по-висок връх от любовта към Бога няма. След този връх идат върховете на вярата, надеждата, милосърдието и пр. И между тях се образуват долини. Такива върхове има 40. Всъщност на главата има 120 върха в подразделенията си, а има и 120 долини. Има широки работи за проучване. Ще се радвате, че и като се раждате, и като умирате, ще учите. Имате какво да учите. Бог е най-високият връх, отдето всички други течения възприемат своето направление. Любовта към Бога е най-високият подтик.
към текста >>

Когато ти обичаш много хора, всъщност ти обичаш само едного, само Бога.
Бог те обича, а ти, като не Го обичаш, значи не отговаряш на Божията Любов. Щом те обича, и ти трябва да Го обичаш. Казва се:“Всяко дърво, което не дава плодове, се разкопава и пр., за да се види дали ще даде плод и ако не даде, отсича се.“ Значи дават се на човека условия да даде плод. А плодът е любовта: да люби! Когато ти обичаш много хора, всъщност ти обичаш само едного, само Бога. Те са прозорци, през които виждаш Бога. Чрез техните души виждаш Бога. Когато погледнеш едно същество, около което има много огледала, то ти го виждаш на много места, но то е едно. Това е Бог. Човешката душа е безплодна, когато не е изпълнена с Божията Любов.
към текста >>

98. Да възлюбим Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Всъщност любовта към Аида е любов към Бога.
И най-малките същества страдат. Ти вървиш и може да се спънеш в някой камък. Обаче има един реален свят без тези противоречия. Такава, каквато е любовта на Радамес към Аида, трябва да бъде любовта към всяко същество. Или във всяко същество да виждаме Аида. Всъщност любовта към Аида е любов към Бога. Това е търсене на Бога в тази или онази форма. Но за да видиш във всяка същество Аида, трябва да влезеш в реалния живот. Човек трябва постоянно, във всеки миг да е потопен в реалността, в Бога, да се стреми в най-малките работи около себе си да вижда проявата и присъствието на Бога. Всички въпроси могат да се уредят само чрез любовта. Любовта към Бога е в сила да разреши всички въпроси.
към текста >>

99. Разговори при Седемте Рилски езера - Боян Боев (1883 – 1963)

Всъщност вие не знаете какво нещо е Божествената Любов.
Или казваш:“Страдам“. Страданието не е любов. Изгарянето не е любов. В какво седи любовта? Вие говорите за Божествената Любов. Всъщност вие не знаете какво нещо е Божествената Любов. В любовта няма осъждане. Любовта не прави зло никому. Онзи, който е в любовта, ще каже една дума и после ще съжалява. Любовта е начало на нещата. Ако всички учители учат учениците с любов и учениците се учат с любов, ако всички хора работеха с любов и се отнасяхме с любов един към друг, това е един от най-лесните пътища за оправяне на света.
към текста >>

100. На Яворови присои - Боян Боев (1883 – 1963)

“ вие наричате любов това, което не е любов, а същността на любовта не засягате.
Това е така, но това не може да се разправя на всички, защото няма да го разберат. Любовта трябва да бъде към всички и като се каже към всички, се подразбира Цялото, Бог и всичко, което Бог е създал. Обичайте Господа, за да ви обичат и хората. Ако не обичате Господа, хората не могат да ви обичат. Като обичате Господа, хората ще кажат: „Ние Господа още не можем да обичаме, но тебе ще обичаме и ти ще ни учиш как да обичаме Господа. “ вие наричате любов това, което не е любов, а същността на любовта не засягате. Например туриш в една кутия бонбони и се радваш на кутията, а не на бонбоните. Кутията е на мястото си, но тя сама по себе си нищо не допринася. Господ ти казва да направиш това или онова. Започни да правиш това, което Господ ти казва, и твоите работи ще се оправят. Това е закон за оправяне на работите.
към текста >>

НАГОРЕ

0.16570210456848