Търсене в текстове за 'Същност'

Тази Паневритмия остана завинаги у мене, като откровение на Небето за същността на Космическия Промисъл за историческите личности и събития в историята на човечеството.
За това всеки един от нас бе различен, неподправен и бе единствено копие, на което не можеше да се подражава, нито да му се извади дубликат и да му се намери съименник, двойник или някаква друга имитация на оригинала. Тук, в Школата, всяка индивидуалност беше оригинал. Всяка една личност беше неповторима и не можеше да се намери друг, подобен на нея образ. Щом ние приехме Паневритмията като такива личности и индивидуалности и щом накрая дойде и английската кралица да играе Паневритмия, това означаваше, че ние ще победим. Ние, които бяхме в Школата на Учителя. Тази Паневритмия остана завинаги у мене, като откровение на Небето за същността на Космическия Промисъл за историческите личности и събития в историята на човечеството.
към текста >>

2. 3_24 Еволюционна и инволюционна музика. Окултна музика

Всъщност те не са строго разграничени.
Той избавил Спарта от постигналия я мор. Хомер казва, че гърците с музиката си поставили край на появилата се между тях чума. Плутарх казва: "Първо и най-хубаво предназначение на музиката е тя да служи за израз на нашата признателност към боговете и да насажда в душите чистотата, мелодията и хармоничната цялост". Питагор, Платон, Архит и други древни философи твърдели, че движението на Вселената и частично на небесните тела е устроено и става с участието на музиката, тъй като всичко, по думите им, е наредено от боговете, според изискването на хармонията. Очертават се главно две гледища за музиката. Всъщност те не са строго разграничени. Едното гледище счита музиката за чисто тоново изкуство. Това изкуство зависи главно от развитието на човешкото ухо и ритмичното чувство, вложено в човешкия организъм. Развитието на музикално чувство и култура е вървяло по строго еволюционен път и води началото си от първобитните хора. Според второто гледище, всяка хармоничност във вселената, в природата, в човека и във всички живи същества, е музика. Всичко, създадено от Божествената ръка на Твореца, е музика.
към текста >>

3. 3_25 Музиката на Светлината

Тук, при тези случаи, разбирах същността и дълбочината на Неговите песни, които ние възприемахме като окултни упражнения.
Но тук те звучаха по друг начин, защото се изпълняваха от Него и то точно за моето вътрешно състояние. След известно време състоянието ми се оправяше - като че ли някакъв похлупак се вдигаше от главата ми и аз виждах светлина в съзнанието си и светлина вътре в себе си. Така например, една от песните бе "Песента на ангелите". За мен тя беше "Маршът на ангелите" - така го възприемах. Той я свиреше, изпълняваше я един-два пъти и светлината отново ме озаряваше. Тук, при тези случаи, разбирах същността и дълбочината на Неговите песни, които ние възприемахме като окултни упражнения. Но за да възприемеш една песен в нейното истинско значение, трябва да го изпиташ в себе си. Да усетиш действеността на мелодията, която идваше от други светове над нас, която носеше друга светлина, друга сила, която постепенно махаше мрака над тебе и в тебе - това беше нещо ново и това ново придаваше друго значение. При тези случаи разбирах мощта на Словото, изразено в песента на Учителя. При тези случаи Учителят, без да ми каже нито дума, приключваше със свиренето, поглеждаше ме, аз се покланях, целувах Му ръка и си тръгвах. Това бе един от методите, които Учителя прилагаше за трансформация на съзнанието ми.
към текста >>

Но при Учителя видях вътрешната същност на Неговата музика.
Та имах достатъчна теоретична подготовка на музикант и получих практическа школа от цели 22 години при Учителя, като свирех на пианото или органа в Негово присъствие Неговите песни както преди започването на беседата, така и след нея. Този пост, който Учителя ми бе дал, аз не го напуснах и не го отстъпих на никого. Когато го отстъпвах, това ставаше с Негово разрешение. А знаете вече защо. Аз ви разказах една такава опитност. Но при Учителя видях вътрешната същност на Неговата музика. Видях с очите си, че тази музика бе свалена от други висшестоящи светове. Че тази музика в своята същност бе Светлина. Тази музика горе бе Светлина и тази Светлина слизаше чрез Учителя и се превръщаше в мелодия и тази мелодия, изсвирена от Учителя, действуваше със силата на Светлината си и проправяше през мрака пътя на ученика. Е, такива преживявания аз съм имала нееднократно. Когато в мрак е съзнанието ми, и когато аз чуя мелодията от Неговата цигулка, то тутакси тази тъма се раздира, завесата на мрака се разцелва и аз виждам как отдолу мелодията тръгва нагоре, разцепва тъмата и продължава нагоре като светлина.
към текста >>

Че тази музика в своята същност бе Светлина.
Когато го отстъпвах, това ставаше с Негово разрешение. А знаете вече защо. Аз ви разказах една такава опитност. Но при Учителя видях вътрешната същност на Неговата музика. Видях с очите си, че тази музика бе свалена от други висшестоящи светове. Че тази музика в своята същност бе Светлина. Тази музика горе бе Светлина и тази Светлина слизаше чрез Учителя и се превръщаше в мелодия и тази мелодия, изсвирена от Учителя, действуваше със силата на Светлината си и проправяше през мрака пътя на ученика. Е, такива преживявания аз съм имала нееднократно. Когато в мрак е съзнанието ми, и когато аз чуя мелодията от Неговата цигулка, то тутакси тази тъма се раздира, завесата на мрака се разцелва и аз виждам как отдолу мелодията тръгва нагоре, разцепва тъмата и продължава нагоре като светлина. Тогава по обратния път, очертан от мелодията на Учителя, възлязла преди малко и преминала през мене, започва да слиза отгоре от висините лъч от Светлина, после стават два-три лъча, сноп от лъчи и в съзнанието ми проблясва Светлина. Настава ден - ден първи. Да.
към текста >>

4. 3_28 Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя

От друга страна, ние престанахме да доказваме пред другите музиканти същността на музиката Му.
Много просто. Тя е заключена за тях. И затова не бива и не може да се търси от тях признание за музиката на Учителя. За тях тя е елементарна, наивна и упражнение за начинаещи ученици по цигулка. Затова ние прескочихме своето разочарование от градските музиканти, че не признаваха музиката на Учителя. От друга страна, ние престанахме да доказваме пред другите музиканти същността на музиката Му. Беше излишно. Защо? Музиката на Учителя и песните Му са за Неговата Школа. А когато вие се доберете до Духа на песента на Учителя и я изсвирите или изпеете на останалите музиканти и слушатели, тогава някои от тези музиканти чрез своята душа ще направят контакт с Духа на песента, изразяващ се в миг от Вечността. Тогава този Дух на песента ще влезне в него и ще го преобрази. И това е достатъчно за него.
към текста >>

5. 3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя

Когато ученикът пее една песен на Учителя, той всъщност се моли.
Направете си сами изводите! За да се схванат песните на Учителя в тяхната външна страна, значи да се изучават правилно, мелодично, ритмично и в тяхното темпо. Да се изучат техните вътрешни страни значи да се изпълнят по съдържание и смисъл, както се казва в песента на Учителя - " техните небесни ширини, небесни глъбини и небесни висини". Защото Учителят е свалил Своите песни от много висши светове от Ангелския и Божествения свят. От тази гледна точка песните на Учителя са молитви. Когато ученикът пее една песен на Учителя, той всъщност се моли. Запомнете добре това от мен! Музиката като тоново изкуство е специален клон от онази велика музика, за която Учителят говори. Музика в широк смисъл Учителят нарича онзи първоначален Божествен живот във всичкото негово разнообразие, който прониква във всички области на проявения живот на земята и го изпълва с хармония и красота. Музика има в говора, в движението, в храненето, във всяка хармонична проява. Божията Любов е музика.
към текста >>

6. 3_50 Съзнанието на религиозния и на духовния човек

Ето тука започва преминаването от религиозното съзнание - с молитвите на Петко в църквата - към едно духовно съзнание, каквото трябва да има всеки човек, за което Учителят разказва на Тодор, говорейки за същността на молитвата в храма на природата, но вече произнесена от човека с духовно съзнание.
Учителят продължава: "А що се отнася до поповете и църквата - каквито са, аз не ги харесвам и не ги одобрявам. А че Петко ги харесва, това си е негова работа." След този разговор, накрая се задава и Петко Епитропов, клатещ се бавно ту на единия, ту на другия крак и едва пристъпващ. Болят го колената. В онези години освен Петко, и други братя, като влизаха в църквата, падаха на колене и така се молеха. Значи молеха се на колене пред иконите и идолите, сътворени от човешки ръце, а не се молеха пред онова, което е сътворил Господният Дух на Силите. Ето тука започва преминаването от религиозното съзнание - с молитвите на Петко в църквата - към едно духовно съзнание, каквото трябва да има всеки човек, за което Учителят разказва на Тодор, говорейки за същността на молитвата в храма на природата, но вече произнесена от човека с духовно съзнание. Тези два примера са чудесни. А сега ще ви кажа още по-интересен пример, от който ще ахнете. През време на цялата Школа Учителят говореше, че ученикът трябва да премине от духовното съзнание и да се добере до Свръхсъзнанието, което е в обсега на човешкия дух и човешката душа, направили общение с Бога. Ето това го запомнете. Учителят ни бе дал форми и методи, чрез които протичаше братският живот в Школата.
към текста >>

7. 3_55 Учителят и толстоистите

През 1910 година е написан "Пътят на живота" Тези две произведения представляват идеологическата основа на толстоизма, който се стреми да приложи Христовото Учение в неговата истинска същност.
Романът "Война и мир" излиза в шест тома през 1868-69 година, "Ана Каренина" - през 1873-76 година. През 1879 година пише "Изповед" и започва нов етап в неговото развитие. Започва да работи върху изучаването на Евангелието. През 1884 година той пише "В какво се състои моята вяра" - това е програмата на неговия живот. През 1901 година той е отлъчен от руската църква. През 1910 година е написан "Пътят на живота" Тези две произведения представляват идеологическата основа на толстоизма, който се стреми да приложи Христовото Учение в неговата истинска същност. През 1910 година, в една октомврийска нощ, той напуска дома си в Ясна поляна. Заедно с домашния си лекар и с дъщеря си тръгва на далечен път. А този път е пътят към България. Но по пътя се разболява и пролежава няколко дни в квартирата на началника на Астаповската станция, където умира в шест часа сутринта, на 7 ноември 1910 година. Лекарят, който придружава Толстой, се казва Душан Маковицки.
към текста >>

8. 4_01 Любовта е извор

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Колкото повече Го слушах, толкова повече Словото Му внасяше живителни струи за самата ми същност.
Всички се изправиха и зашепнаха молитва. След свършването й, някои отново седнаха на пейките. Тогава мъжът, стоящ на прозореца, заговори меко, тихо. В думите Му имаше сърдечност, топлота, която проникна дълбоко в душата ми и събуди някакъв отдавнашен, хубав, но сякаш забравен живот. Това беше Учителят. Колкото повече Го слушах, толкова повече Словото Му внасяше живителни струи за самата ми същност. Да отивам да слушам това Слово за мен стана самата необходимост, защото то се превръщаше в светлина, сочеше ми верния път в живота. Всякога, когато намерим или видим нещо хубаво, ние пожелаваме да го видят и хората, които обичаме. Затова заговорих на майка ми с възторг и ентусиазъм за неделните беседи на големия Мъдрец. Заинтересована, тя също пожела да дойде да Го чуе. Никак не се учудвах, че на нея, която бе по природа духовна и добра, й допадна това, което слушаше на "Опълченска" 66 и с преголям интерес започна да идва всяка неделя.
към текста >>

9. 5_02 Теориятя на музиката и Учителят

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Как да му обясни, че тази музика идва от безграничната вечност като Слава, като Виделина и накрая като Светлина, минава през Учителя и се облича в музика, която се е самоограничила и сега тази самоограничила се Небесна същност трябва да се вмъкне, да се осакати в нотен текст.
Ето един случай, на който аз присъствувах. Кирил Икономов, който беше издал песните на Учителя и не беше ги предал точно поради причините, които изложих, беше застанал пред Учителя. Ние също стоим и чакаме да видим как ще протече разговорът между двамата. Кирил държи учебник по теория на музиката пред Учителя, разгърнал го, чете нещо и коригира Учителя, защото не излизало точно, съгласно теорията на музиката: "Учителю, тук не трябва..." и посочва нотен текст на песен на Учителя. Учителят стои, гледа го и мълчи. Как да му обясни, че тази музика идва от безграничната вечност като Слава, като Виделина и накрая като Светлина, минава през Учителя и се облича в музика, която се е самоограничила и сега тази самоограничила се Небесна същност трябва да се вмъкне, да се осакати в нотен текст. Затова Учителят мълчи. Аз му викам на Кирил: "Да се махаш оттук с този учебник. Ще го изгоря! " Учителят мълчи, Той не казва нищо. Ако каже нещо, гръм ще падне - Кирил Икономов ще го порази гръм и светкавици ще го изгорят, заради това, че иска да коригира изявлението на Божествения Дух като Слава, Виделина и Светлина и проявлението им чрез песента на Учителя.
към текста >>

Мария Тодорова трепереше всичко, което беше дал Учителят, да се запази в своята същност.
А ние тук, учениците от Школата, сме в закона на необходимостта и сме подвластни нему, макар че сме в Школата на Учителя. Защо ли? Защото сме човеци пред лицето на Учителя, пред нозете на Великия Учител и пред лицето на Бога. Затова аз се обръщам към Кирил и го гоня: "Махай се оттук с този учебник, с него ще учиш учениците си в гимназията, а не Учителя! " Да, според мен теорията на музиката трябва да се съобрази с Учителя, а не Учителят да се съобразява с теорията на музиката! Мария Тодорова трепереше всичко, което беше дал Учителят, да се запази в своята същност. Като орлица бдеше. Минахме през големи борби за запазване на чистотата на песните на Учителя. Само онзи, който е живял с тази музика, може много точно да каже, като чуе изпълнение на една песен, дали се пее и изпълнява в Духа на песните на Учителя. Защото този, който е бил в Школата и познава Учителя, и познава Духа, Който се е излял в песен и мелодия, той знае Истината на това проявление на Духа чрез музика. Този ученик познава Духа и чрез Него различава кой как изпълнява песните.
към текста >>

10. 5_09 Песни и танци на слънцето

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Всъщност, формите на живота разкриват вътрешното съдържание на Светлината.
Човек е свързан със слънцето. От него той получава всичко. Небесната механика казва, че енергиите, които получаваме от Космоса, минават през слънцето, после през луната и тогава идват на земята, тоест минават през ред трансформатори. От огромната енергия, която слънцето излъчва в пространството, земята получава едва една два и половина милиардна част. И тази енергия поддържа живота на нея, създава неговите форми. Всъщност, формите на живота разкриват вътрешното съдържание на Светлината. Като изучаваме тях, можем да изучаваме живота на слънцето. Някой оспорват, че има живот на слънцето. Щом има на земята, има и на слънцето. Нали земята е произлязла от слънцето. Веднъж запитали Учителя: "Вие откъде сте?
към текста >>

11. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

Изобщо, трябва да се съберат всички снимки, заснети около палатката на Учителя през тази година и да се наредят в хронологичен ред, за да се види как са всъщност нещата.
Та има ги тези снимки от тоеа време. И те много добре показват състоянието на Учителя - Неговото скръбно лице и угрижените лица на приятелите около Него. И закуската, и обедът бяха на масата. И това го има на някои снимки. А разправят неверни неща. Изобщо, трябва да се съберат всички снимки, заснети около палатката на Учителя през тази година и да се наредят в хронологичен ред, за да се види как са всъщност нещата. Тогава възрастните приятели, а ние бяхме още млади, се усъмниха и приеха, че Учителят си заминава. И даже в София решили да дойдат с една кола и да Го свалят от Рила, за да не станем за смях пред хората, та Учителят да умре на Рила. Младите братя повярваха, че ще мине и премине това премеждие. Те бяха с по-голяма вяра и се възпротивиха. Не позволиха Учителят да бъде свален от Рила.
към текста >>

12. Разговор Третий. Храната и Словото

Тъй както при вземанието на веществената храна, промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всякой, който иска да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има вида на Истината, но не и същността.
Здравата храна има предназначение, ако самият организъм на тялото не е покварен, да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни. Така е и със Словото Божие. То има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на живота, което е виделина и веселие на живото сърце. Както при временната храна человек трябва да чувствува нужда преди да се храни, тъй и при духовната. Но не само той трябва да чувствува потреба, но в същото време да отбира своята храна, за да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да му повреди. Тъй както при вземанието на веществената храна, промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всякой, който иска да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има вида на Истината, но не и същността. В светът има много учения, но само едно от тях е съществено, съставлява храна за душата. Други са лъжливи съвършено, или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа. Ето опасността на человеческия живот. Человеците мислят, че имат истината и че се учат от нея, а пък в действителност що виждаме? Техният живот е отпаднал.
към текста >>

13. Разговор Шестий. Пътят и Истината

Желал си всичко, а всъщност излиза нищо.
Тялото и душата ви са били бодри, но не и духът ви и вътрешността на сърцето ви. И ето една главна причина за укъсняванието на възраждането ви. Няма съмнение, че това, което ти говоря сега, ти го чувствуваш сам. Умът ти досега е бил занят с много неща, но не и с Истината. Ти си желал много неща, но не и нещо особено. Желал си всичко, а всъщност излиза нищо. Где са твоите мисли и желания? Къде са отлетели сега? Какво е станало с тях? Каква промяна днес виждаш в живота си, отколкото по-преди? Не е ли това цяла измама на самого тебе?
към текста >>

14. 23. НА РАБОТА С МЛАДЕЖКИ ПЛАМ

Всъщност това бяха дъбови храсталаци, на няколко километра далеч от селото.
23. НА РАБОТА С МЛАДЕЖКИ ПЛАМ Ето че излезе и първата работа. Отпуснаха на селяните в селото да си нарежат дърва. Всъщност това бяха дъбови храсталаци, на няколко километра далеч от селото. А ние бяхме девет човека и нашата работа вървеше спорно, натрупахме много дърва, а Жечо ги пренасяше с колата си. Селяните завиждаха на Жечо, че има толкова помощници, но те знаеха, че ние бяхме дошли 10 дни преди това, без да знаеме, че общината ще отпуска дърва при такива условия. Натрупахме ги на двора, разстлахме ги, а върху тях спахме през хубавите летни нощи, когато не валеше. Излезе и втората работа. Трябваше да се почистят стари дъбови гори.
към текста >>

15. 36. ОПИТИ ЗА НОВИ КОМУНИ

Всъщност те държаха комуната.
Но сега тук застанаха честни хора и за труда си получаваха захар в натура, която беше необходима, защото главната храна на комунарите беше чай. Получаваха и някой лев, но стопанството не даваше почти нищо и те мизеруваха. Между тях възникнаха лични борби и комуната се разтури. Тук бяха рода Камбуров - баща Стефан, майка Екатерина и трима братя - Петър, Марин и Костадин. Семейство честно и хора работливи. Всъщност те държаха комуната. Към тях се присъедини семейство Каишеви с майка Мария и дъщеря й и синът й Колю Каишев. Към тях се присъедини Руси, един гърбавичък и слаб брат. Имаше един военен подофицер Христов, слаб работник, не свикнал с работа. Имаше и други. Но връзката между тях не беше здрава, не ги свързваха и хубави чувства и комуната след като изживя ред противоречия и лични дрязги, тя се разтури.
към текста >>

16. 37. КОМУНА НА ИЗГРЕВА

Видя се, че не са всъщност външните условия, които правят живота, но са важни и вътрешните качества на хората необходими за един общ братски живот.
Продължихме няколко години да живеем в тази барака. Срещнахме много противоречия, обаче ентусиазмът от общия братски живот падна. Не беше както при първите години. А ние се събрахме в името на идеала, за да си ус-лужваме в готвенето, прането и обикновения бит на едно домакинство, за да може да остане повече свободно време за духовна работа. Но излизаха конфликти и то в името на нещо малко, което след това се обръщаше на голямо. Видя се, че не са всъщност външните условия, които правят живота, но са важни и вътрешните качества на хората необходими за един общ братски живот. Тогава вниманието ни се насочи към вътрешния живот, подготовка на самия човек за един нов живот, за изграждане на един здрав характер и един нов мироглед. По този повод Учителят каза: „Нито една комуна няма да се задържи, защото не са поставени на Божествени условия и защото користолюбието и интересите са на преден план." Бяхме свидетели, че това така и стана. Във всички комуни изпъкваха личните ежби и егоистичен живот и това измести идейния живот в името, на който се създадоха. А успех ще има само по идеен път, когато човек се оформи отвътре с подходящи качества. А дотогава има много работа и много време, векове подред, за да се осъществи това.
към текста >>

17. 47. ПЪРВИТЕ САЛОНИ В СОФИЯ

Започнали да се подиграват, да се шегуват помежду си и изместват същността на окултното знание, което ни дава Учителят.
Учителят е държал там няколко беседи вечер от 18-19 часа, обаче възниква спор между онези, които са наели салона, кой да ръководи и кой да бъде на лично място и се идва до спиране на събранията. Учителят отново се прехвърля да държи беседи на „Опълченска" 66,където се намира първия салон под открито небе. В томчето „Беседи, обяснения и упътвания", от 1922 г., гр. Търново на стр. 114 Учителят говори, че първата Школа, която е отворил, но после я затворил понеже учениците в нея изкористяват някои знания получени от Него за различни неща. Започнали да се подиграват, да се шегуват помежду си и изместват същността на окултното знание, което ни дава Учителят. Тук Той държи беседата „Кротостта, смирението и мъчението" от 22.01.1920 г. до 5.02.1920 г. Това е една малка книжка, която после Учителят забранил да се препечатва и издава. Тогава приятелите, които наемат салона под наем срещу пари, се скарват, правят скандал в салона кой да ръководи и накрая Учителят затваря първата Школа. По-късно, когато дойдохме ние младите, родени след 1900 г., пожелахме Учителят да ни говори и напътства.
към текста >>

18. 94. СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО

Учителят много пъти е говорил за Житното зърно какво представлява за човека на земята като източник на хляб, каква идея е вложена в него, в духовния свят и каква е истинската му същност в Божествения свят.
По-късно той въведе една рубрика в „Житно зърно" - „Из нашия живот". Това са обикновено разговори с Учителя при частните посещения на учениците Му. И в разстояние на 22 години тази рубрика е най-ценната в това списание, защото дава историята в Школата. Другото, което се печаташе бяха преводи, статии, поезия, проза, която за някои бе без значение и затова това списание трудно се издържаше. Но то се набираше от абонати. Учителят много пъти е говорил за Житното зърно какво представлява за човека на земята като източник на хляб, каква идея е вложена в него, в духовния свят и каква е истинската му същност в Божествения свят. За това наименованието на списанието бе напълно подходящо. Ние отначало бяхме неопитни. Нямахме опит, практика и отначало списанието беше малко наивно, но постепенно с течение на годините подготвиха се хора, разшири се сътрудничеството, дойдоха нови сътрудници и списанието тръгна. Разпространението ставаше чрез абонати. Разпръснаха се покани между приятелите в София и провинцията и мнозина се отзоваха.
към текста >>

19. 110. ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ

И в какво всъщност се е състояла.
Учителят определяше датата и изпращаше поканите лично. Но през следващите събори, когато се увеличиха съборяните, беше наложително да се създаде една организация за тяхното пристигане и настаняване. Съборите в Търново почнаха от 1919-1925 г. По-късно Петко Епитропов се зае с организацията на съборите. Сега ще ви предоставим едно негово писмо, за да видите как е ставало. И в какво всъщност се е състояла. „Любезни брат, Няма Любов като Божията Любов! По нареждане: Съобщавам Ви, че тазгодишната среща на Всемирното Бяло Братство ще се състои от 23-20 август т. г. в гр. Велико Търново. Поканвате се да присъствате на тази среща като поканите вси братя и сестри, които са били редовни в Школата, на беседите и са проявявали духовен интерес както от града така и от околията Ви.
към текста >>

20. 137. СУРОВОЯДСТВОТО

Така Учителят ни откри много неща, които използвахме и на които знаехме смисъла и същността.
А Той разреши въпроса така: „Като временен метод само. Но не и за постоянно". Всички си отдъхнахме. Колко точно бе казано. И с какви подходящи думи. Така Учителят ни откри много неща, които използвахме и на които знаехме смисъла и същността. Така освободихме съзнанието си от приети норми, от една крайност възприета от човешкия ум. Веднъж по един такъв повод Той каза: „Ти ако се храниш само с сурова храна ще огрубееш! ". Имаше сестри, които се подлагаха на пост по-продължително време. Други отиваха в крайности към безсолната диета или суровоядството. За непослушанието си към думите на Учителя те платиха със здравето си.
към текста >>

21. 50. СЛОВО ЗА ВЛАД ПАШОВ

Всъщност той принадлежеше на всички ни, т.е той принадлежеше на Големия Всемирен Живот, Който е Живот Вечен.
За това знание ВЛАД имаше неутолима жажда. С благодарност приемаше той „всяко късче хлебец, което враните му носеха", както е описано в Писанието. Който познава ВЛАД отблизо, не може да не знае неговата добра и кротка усмивка - неговата готовност да помогне и услужи. Дълго време приятелите ще си спомнят простичката картофена супич-ка на Витоша и Рила. Така ВЛАД влезе в живота на всички. Всъщност той принадлежеше на всички ни, т.е той принадлежеше на Големия Всемирен Живот, Който е Живот Вечен. Винаги, когато отворите томче беседи от Учителя, ще знаете, че тук има частица от ВЛАД ПАШОВ. - Влад раздаде себе си, както подобава на Ученика. Сега ВЛАД ще си почине заслужено, след толкова труд и борби. И Христос казва на учениците си, след като ги беше изпратил на работа: „Сега идете на осамотено място, да си починете". Защото след това предстои нова работа.
към текста >>

22. 72. НИВА ЗА ПОСЕВ И ИСТОРИЯТА ЗА КРИНАТА ЖИТО НА ИЗГРЕВА. МНОЖЕНИЕ

Много чудеса на живота ни окръжават, много от тях ние приемаме като обикновени явления, а те всъщност са чудеса, не могат да се обяснят с обикновената логична мисъл.
" Казвам: „Не мога да си спомня". Аз съм братът, който преди години пося нивата на Изгрева". Колко съжалявам и сега, че не си взех от онова жито, което остана в крината. МНОЖЕНИЕ. Само синове Божии имат власт и сила да предизвикат това явление. Материята е също тъй загадъчна и тайнствена както Духът. Много чудеса на живота ни окръжават, много от тях ние приемаме като обикновени явления, а те всъщност са чудеса, не могат да се обяснят с обикновената логична мисъл. „МНОЖЕНИЕТО", е качество на материята, то може да се прояви по волята на Синовете Божии. Тук се намираме на границата между два свята. Как става преминаването от единия свят в другия, как става трансформирането на силите и материята - това е чудо. И материята е вечна и безгранична както Духът и може да се увеличава и намалява до безкрайност. МНОЖЕНИЕТО: говори за единството в Природата.
към текста >>

23. 97. КРАЖБАТА НА АРХИВА НА САВКА И ПОСЛЕДСТВИЯТА

А всъщност това е материала на Савка Керемидчиева, която собственоръчно е записала думите на Учителя. 8.
Те са ползвали материала на Борис Николов, но без да отбележат кой го е подготвял, кой е разчел материала и т. н. Използва се отново чрез една кражба чужд труд. Името Борис Николов не се споменава. 7. Идваме до най-невероятното. Част от материала подготвян от Борис Николов се изхвърля, друга част се променя, включват се нови раздели от Лалка Кръстева и се проваля целия дългогодишен труд на Борис Николов. А всъщност това е материала на Савка Керемидчиева, която собственоръчно е записала думите на Учителя. 8. Оригиналният текст е нарушен умишлено и е променено Словото на Учителя. 9. Нито Мария Митовска, която прави изданието, нито Лалка Кръстева могат да знаят цялата история, как са дадени „Свещените думи на Учителя", понеже на никоя от двете Борис не е разказал тази история. Той я беше описал, но я укриваше за времето, което ще дойде, за да може да се изнесе и отпечата. 10. Накрая на III-ти том на стр. 251 са дадени исторически бележки, които не са верни, не са точни и целенасочено са подбрани така да заблудят читателите. 11.
към текста >>

24. 23. КОЛА БЕЗ ЛЪЖА

Защото в същината си и всъщност раят е училище за човешката душа.
Три дни прекарахме тук. Три пъти посрещнахме изгрева на връх Мусала. Така е, когато човек живее в рая. Раят не е безвъзвратно загубен както си мислят хората. Човек пак може да го намери, да живее в него и Господ да го учи. Защото в същината си и всъщност раят е училище за човешката душа. Учителят винаги влагаше идея при изкачването на връх Мусала. Не ме напускаше чувството, че Учителят се прощаваше с връх Мусала. Беше изтощен и повече си почиваше. Прекарахме на хижата три дни, като всяка сутрин бивахме на връх Мусала за изгрева на слънцето. Забележка: До 30 август Учителят държа беседи на Изгрева, а през септември те започват от 20 септември 1942 г.
към текста >>

25. 50. НА ЕКСКУРЗИЯ ДО „ЕЛЕНИН ВРЪХ

Всъщност цар Петър е бил рожден брат на Иван Рилски, но той не е бил доволен от неговата политика, от неговото подчинение на Византия и затова не го е приел.
Там има такова едно хармонично съчетание на долините, на склоновете, на клековете и потоците. От тази долина се излъчва такава хармония, че човек може да я почувства и отдалече без да я посети, но по-хубаво е да я посетите. Еленин връх е свързан с една легенда. В далечното минало на Еленин връх се изкачил цар Петър, а пък на връх Мальовица Иван Рилски и се разговаряли на висок глас от двата върха. Иван Рилски не искал да приеме цар Петър, който му е дошъл на гости и е донесъл царски дарове и просел прошка и помирение. Всъщност цар Петър е бил рожден брат на Иван Рилски, но той не е бил доволен от неговата политика, от неговото подчинение на Византия и затова не го е приел. Цар Петър се оженил за внучката на василевска от Цариград, сключили 30-годишен мир с Византия и царската принцеса, която му дали за жена я нарекли Ирина, тя носела това име, което преведено значи „мир". Но разговор между двамата братя е имало и той се е осъществил между двата върха. След това цар Петър си е отишъл. Някои искат да изкарат, че Иван Рилски произхожда от селски род. Не, Иван Рилски е брат на цар Петър и брат на Боян - магът.
към текста >>

26. 13. МИХАИЛ ИВАНОВ

А в всъщност Михаил не може да представи Учението, защото сам той не го разбира.
Стела каза: „Ние за всичко вземаме позволение от брат Михаил". А пък аз брат Борис отговарям: „Нашите братя и сестри обичат сами да мислят по всички въпроси, а не други да мислят заради тях. При това когато решат да направят нещо не става нужда да вземат позволение от някого. Може техните мисли да не са толкова съвършени, но все пак те мислят, а не други заради тях. Така те сигурно ще се научат да мислят." Французите Тони и Стела Белмен искаха да внушат на приятелите, че само Михаил може да представи Учението на Учителя на французите. А в всъщност Михаил не може да представи Учението, защото сам той не го разбира. А това, което им говори е една обикновена окултна каша. Когато на Учителя донесоха експозетата на Михаил Иванов на френски език, когато ги донесоха в стаята Му, той нареди да се махнат и изхвърлят. По повод на Михаил във Франция Учителят каза: „Истинския ученик оставя на първо място Учителя си, а на последно място себе си". Това, Учителят каза за него. А сега вижте дейността му и ще видите къде той поставя себе си.
към текста >>

27. 18. СЪДБАТА НА ЕДИН ПРОТОКОЛ И СЪДБАТА НА БРАТСТВОТО

В таблицата за отпечатаните книги се посочва колко хартия е потребена за тези издания, колко всъщност е заплатена според счетоводството на Братството или както се установява, получена е и употребена хартия за същите издания в повече от заплатеното лв.
Ремонт изгорялата постройка на Сим Симеонов 26 750 31.12.1948 г. Записани на приход по братско счетоводство 170 980 Неотчетени от Панайот Ковачев - Ст. Загора 500 000 Всичко: 4 230 700 1945-1948 г. Употребени за покупка хартия, от която са напечатани 51 тома беседи и лекции от Учителя за нуждите на членовете на Братството, хартията е купена без документ чрез члена на Братството - Неделчо Попов. (Приложение таблица) 1 719478 Всичко отчетени 5 950 178 Купената хартия без документи на стойност 1 719 478 лв., изцяло е вложена в отпечатването в братската печатница 51 тома беседи и лекции от Учителя за нуждите на членовете на Братството; хартията е купена без документи чрез члена на Братството - Неделчо Попов. В таблицата за отпечатаните книги се посочва колко хартия е потребена за тези издания, колко всъщност е заплатена според счетоводството на Братството или както се установява, получена е и употребена хартия за същите издания в повече от заплатеното лв. 1 719 478.- Тази сума в повече е именно за оправдаване недокументирани-те разходи за хартия - лв. 1 719 478. След това прочете се от брат Борис Николов списъка на златните монети и украшения, указали се на лице в стаите на Учителя. Тези ценности са били пазени от Манол Иванов до 1948 г., а след това той ги е предал за пазене на брат Борис Николов. От последния милицията ги изисква за проверка на 9 юни 1957 г., за което му е предаден протокол, че временно се задържат в милицията.
към текста >>

28. 20. НЕДЕЛЧО ПОПОВ

Всъщност те искаха да обвинят Братството в злоупотреба и да кажат всички: „Виждате ли, говорят за честност, а вижте какво вършат".
за тази хартия. По време на процеса вината хвърлиха върху мен. Аз не възразих на това обвинение. Обвиняват ме, обвиняват ме. „Да, хартия купувахме на каквато цена намирахме." И обвинителите в съда използваха това положение да ме натоварят с 12 години затвор. Всъщност те искаха да обвинят Братството в злоупотреба и да кажат всички: „Виждате ли, говорят за честност, а вижте какво вършат". Искаха да ни накарат със самообвинение и самопризнание едни други да се упрекваме, да се осъждаме и да се организира една голяма мрежа от скандали. Аз не го допуснах. Поех всичко върху себе си. Казах: „Никой не е виновен! " В действителност аз бях главния двигател за издаването на беседите.
към текста >>

29. 49. ДЕЛОТО

Каква точност на обяснението за същността на Истината.
Господ казва: „Който убие Каина, престъплението му ще е по-голямо! " Значи Злото не трябва да го убиваме. Христос каза: „Любете враговете си! " Учителят казва: „И Злото ще бъде слуга на Доброто! " Каква красота. Каква точност на обяснението за същността на Истината. Затова Истината е свещена и недосегаема за скверни ръце. Само човешката душа има отношение към Истината.
към текста >>

30. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

Като ги гледам, всъщност това са същите тъмни сили на миналото. 54.
Христос казва: „Дерзайте, аз победих света! " 53. Моите братя комунисти не търпят нито най-малко огнище на свободен живот. Те полегнаха на Братството, те искат да оковат Духът във вериги. Досега никой не е успял да стори това. Като ги гледам, всъщност това са същите тъмни сили на миналото. 54. Бялото Братство заповяда Освобождението на българите от турското робство, за да се създадат условия за мисията на Учителя. Българите не приеха добре Учителя. И когато Той си отиде, робството се върна над тях и в тях! 55. Колко са безпомощни хората тук в затвора. Нервите са в постоянно напрежение.
към текста >>

Всъщност за това ни и съдиха.
Всичко е за добро. 93. Колко хубаво направихме, че употребихме братските средства за отпечатване беседите на Учителя. Това беше тяхното предназначение. Ако бяхме ги събирали, щяха да ги вземат. Добре направихме. Всъщност за това ни и съдиха. „За книжнина и пропаганда". Те не можеха да ни простят това, че ние успяхме, въпреки всичкия контрол да отпечатаме беседите. Заслужава да понесем всичко това. Ние проповядваме Учението на нашия Учител с живота си. 94. Днес човечеството преживява пак „пленението на евреите".
към текста >>

31. 65. „ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО

Всъщност, има само Един Живот.
Чрез тях човек може да влезе в съгласие с ритъма на Големия Живот. Който познава онези чисти, слънчеви мелодии, простите и съвършени движения на Паневрит-мията, опитал е тяхното благотворно и обновително въздействие. Животът е Един във всички свои прояви, заради него трябва да уважаваме всички същества и да им отдаваме тяхното право. Един живот тече във всички човеци, затова ние ги наричаме Братя. Братството е живот на целокупното човечество. Всъщност, има само Един Живот. Народите трябва да живеят в мир. Те са едно голямо семейство. Те трябва да се обединят и да си помагат. Тази Идея вече работи в човечеството. Знанието също е Едно.
към текста >>

32. V. КНЯЗЪТ НА ТОЗИ СВЯТ И НЕГОВАТА ВЛАСТ

Всъщност ние сме силните, а вие сте слабите.
Но с лъжата, лицемерието, интригите, с користолюбието и алчността нямаме нищо общо. За всички онези, които искат да устроят живота си без Бога, наказанието е - комунизъм. 10. Силата на комунистите. Не се заблуждавайте да мислите, че сега сте силни, а ние сме слаби и можете да правите каквото си искате с нас. Това е само за момента и е за кратко време. Всъщност ние сме силните, а вие сте слабите. Тъй е в голямото време. В нас е Истината, Правдата, това са Силите, които са необорими. Те всякога съществуват. Въпрос е само на време, докато се развие този процес. Разумният човек държи за Истината и Правдата.
към текста >>

33. 10.РОЖДЕНАТА ДАТА НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ

Същността се изразява в това, че като основен факт е било прието преместването на слънцето сред звездите.
Коя е от тях вярната? И на коя дата е роден Учителят Дънов? ЮЛИЯНСКИЯТ КАЛЕНДАР През 46 г., преди Новата ера, римският върховен жрец, писател и държавник Гай Юлий Цезар прави реформа в римския календар. Когато е пребивавал в Египет, като завоевател, се е запознал с египетския слънчев календар. Разработката е направена под ръководството на египетския астроном Созиген. Същността се изразява в това, че като основен факт е било прието преместването на слънцето сред звездите. Созиген разделил годината на 12 месеца. Средната продължителност на Юлиянската година е 365 дни и 6 часа, но тази стойност е по-голяма от тропичната година с единадесет минути и четиринадесет секунди. Затова за 128 години се натрупва грешка, равна на двадесет и четири часа. Затова не е много точен, но е много прост и достъпен за употреба. Затова три поредни години календарът е бил с 365 дни, а на четвъртата година е с 366 дни, която е обозначена като високосна година.
към текста >>

34. І.7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА

Галилей Величков

Завесите на цели култури и философски наслойки падат една след друга, избуява пред съзнанието същността на формите, тяхното съдържание и техния смисъл.
Тогава, когато Учителят говори, душата слуша и възприема. Словото Му е зов, който пробужда съзнанието. Мисълта Му извисява духа. Вдъхновеният подем е несъизмерим. Неговата Виделина става наша виделина. Завесите на цели култури и философски наслойки падат една след друга, избуява пред съзнанието същността на формите, тяхното съдържание и техния смисъл. Изгрява нещо ново. Новото може да бъде незначимо, малко, и все пак - величествено. То може да бъде малкото добро, втъкано в обикновеното ежедневие, може да бъде просветление на неизяснени проблеми и отношения, може да бъде творческа идея, може да бъде и героичен импулс, може да бъде и една нежна дума, един мил поглед, една светла мисъл, една добра постъпка. Новото, което се е родило заедно с деня на Молитвения връх, може да бъде и цяла съдба. Много са изявите на Новото, което внася очакваното Слово.
към текста >>

35. ІІ.В НЕГОВАТА АУРА 22. СПИТЕ ЛИ... СЪНУВАТЕ ЛИ?

Галилей Величков

Сетивата като че ли недостатъчно проникват в същността на явлението, логичната връзка между причината и последствията е бледа, дори незрима и така се прибягва до по-лесното - явлението да се приеме, или да се отрече.
СПИТЕ ЛИ... СЪНУВАТЕ ЛИ? В светлината на Словото, редица проблеми и въпроси намериха своето разрешение. Известно е как цели поколения от обикновени и просветени люде са се занимавали със знайното и незнайното, без да могат да дадат правилно определение. Вековете летят, културите една след друга изгряват и залязват, а редица проблеми остават като неразрешени уравнения. Явленията дефилират пред зрящия, а той седи безмълвен, или, ако проговори, речта му показва, че или явлението е неразбрано, или отчасти разбрано, видно от наивното обяснение. Сетивата като че ли недостатъчно проникват в същността на явлението, логичната връзка между причината и последствията е бледа, дори незрима и така се прибягва до по-лесното - явлението да се приеме, или да се отрече. Има люде, които находчиво се вглъбяват в изживяното и улавят реалността. Така неуловимото става уловимо и незнайното - знайно. Изяснената причина става основа на знанието. Знанието поражда проникване в разумността. Разумността открива Мъдростта.
към текста >>

36. ІІІ.83. БЕСЕДИТЕ

Летопис Вергилий Кръстев

Тогава щеше да се разбере, че Словото Ми е съградено от Божествената Троица - Божествения Дух, Христовия Дух и Господния Дух." Ние сме малцината пред Учителя и слушаме това Откровение за същността на Словото Му.
И Аз сега, когато разговарям с вас и когато трябва да изкажа Словото на Господа, казвам така: „Рекох, и след това казвам това, което трябва да се каже. Така започвам и беседата. Но стенографите решиха, че това не е литературен израз и го махнаха. А това бе тяхна грешка. Ако беше запазено, тогава по-ясно щеше да се разбере, че това не е Мое Слово, а е Слово на Духът, който обитава в Мен и който се изявява чрез Христовия Дух, и проявява чрез Господния Дух. Тогава щеше да се разбере, че Словото Ми е съградено от Божествената Троица - Божествения Дух, Христовия Дух и Господния Дух." Ние сме малцината пред Учителя и слушаме това Откровение за същността на Словото Му. Тогава разбрах, какво представлява беседата на Учителя като форма на общуване. А чрез моя живот и чрез опитностите на учениците от Школата добих нагледна представа какво представлява беседата на Учителя, когато Словото му се изявява като Светлина и Виделина, а се проявява като Сила и Живот.
към текста >>

37. ІІІ.119. ПАНЕВРИТМИЯТА

Летопис Вергилий Кръстев

119. ПАНЕВРИТМИЯТА Студия Същност и някои музикални проблеми Увод Целта на настоящото изложение, или студия върху някои музикални проблеми на Паневритмията, е да разкажем за нашия опит с тази материя от времето на УЧИТЕЛЯ и да бъдем полезни на приятелите ни музиканти при изпълнението й на „ЖИВО" и при магнетофонни записи.
119. ПАНЕВРИТМИЯТА Студия Същност и някои музикални проблеми Увод Целта на настоящото изложение, или студия върху някои музикални проблеми на Паневритмията, е да разкажем за нашия опит с тази материя от времето на УЧИТЕЛЯ и да бъдем полезни на приятелите ни музиканти при изпълнението й на „ЖИВО" и при магнетофонни записи. Ползвайки практическите указания, ще може да се съсредоточи вниманието върху главното: ХУБАВ И ЧИСТ ТОН, ЗДРАВ РИТЪМ И ВЕРНИ ТЕМПА НА УПРАЖНЕНИЯТА. Всеки музикант има желание да даде изискано изпълнение с добър музикален вкус, от добри магнетофонни записи винаги ще има нужда. Лентите се изхабяват и трябва да се подновяват. За подобни записи е необходимо умение и разбиране. Галилей Величков паневритмията ПАНЕВРИТМИЯТА, като ритмични музикални упражнения за игра на открито - на китна поляна, по билата на планините, или др., е част от програмата на Школата на Великото Бяло Братство, както я назоваваше Учителят - Беинса Дуно.
към текста >>

38. ІІІ.124. Творчеството на Галилей Величков

Летопис Вергилий Кръстев

Включени са някои опитности, които Галилей този път ги е разказвал и разглеждал по-обширно и по-обстойно и в друг аспект, с други измерения и направления, за да се покаже същността на Школата в човешкия живот.
Под небесната дъга на Словото 5. Послания за учениците от Школата на Учителя 6. Словото на Учителя - духовната храна на ученика 7. Школата на Учителя - истинският живот на ученика Забележка: По т.2 и т.3 са собственоръчно записани спомени на Галилей и подготвени лично от него за печат. По т.4 - Летопис на Вергилий Кръстев по лични записки и магнетофонни записи. Включени са някои опитности, които Галилей този път ги е разказвал и разглеждал по-обширно и по-обстойно и в друг аспект, с други измерения и направления, за да се покаже същността на Школата в човешкия живот. По т.5 - лично записани от него на пишеща машина По т.6 - неиздадени По т.7 - неиздадени
към текста >>

39. 4.28. Песента Мирът иде!

ИЛИЯ УЗУНОВ

При първите още впечатления аз разбрах, че всъщност войната не е един процес само между народите, войната съществува и между държавите, съществува и в обществата, съществува и в семействата, съществува и в самият човек.
В 1916 г., през време на Европейската война, баща ми е убит на фронта. Останах сирак. Трагедията, която преживя нашият род тогава, при съобщаването смъртта на баща ми, събуди в мене мисълта, да посветя живота си в проучването причините на войните и да се боря за мира. На първо време мислих това да науча от учебните заведения и се стремях колкото може повече учебни заведения да премина. Обаче в края на краищата, срещата с Учителя и разговорите с Него ме убедиха, че истинските причини и проучвания за войната мога да науча от Него. При първите още впечатления аз разбрах, че всъщност войната не е един процес само между народите, войната съществува и между държавите, съществува и в обществата, съществува и в семействата, съществува и в самият човек. И според Учителя борбата за Мира трябва да започне от човека. Човек трябва да усъвършенства своите духовни качества, да се освободи от онези състояния, които са причина за войните между народите. Случи се така, че аз, който проучвах причините за войната и сестра Стоянка, която написа текста на песента „Мирът иде", бяхме поканени от Учителя, заедно с други петима братя и сестри, на последната екскурзия на Учителя от 20 юни 1942 г. до 3 юли 1942 г. на 7-те Рилски езера.
към текста >>

40. 5.21. Тереза Керемидчиева

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Пишеш ми, че много мислиш сега, как е минала една година откак нашият обичан Учител ни е напуснал, всъщност той не ни е напуснал, само че сега в неговата същина ние не може да го видим.
Времето ми припомня за чистота и топлота. Всичко ми говори, трябва само да имаме очи и уши, нищо случайно няма. Ние често казваме - нямам условие това, онова да направя, но ето какво казва Учителят по този въпрос: „Трябва един нов начин на самовъзпитание и сами трябва да си създадем условия, а не да чакаме да дойдат отвънка. Това е старо разбиране. Докато условията са по-силни от човека, той е роб; когато човек е по-силен от условията, той е господар - първо е господар към себе си." И вярно, като размишлявам - добре, тъй е, по-добри условия от тия, които аз сама мога да си създавам, никой не може да ми ги създаде. Пишеш ми, че много мислиш сега, как е минала една година откак нашият обичан Учител ни е напуснал, всъщност той не ни е напуснал, само че сега в неговата същина ние не може да го видим. Но може да го чувстваме. Винаги, когато си спомняме за него, става ни нещо приятно около сърцето. Прям отговор на твоето писмо ще ти дам устно, когато ще дойдеш тук при мене на гости с Цвета. Ще ти говоря по този въпрос с Учителевите думи. Но сега нещо друго.
към текста >>

41. 6.14. Трите мистерии в битието

Така скициран, този важен съществен разговор, който има отношение към самата същност на Школата на Учителя - ще бъде предмет на разглеждане в следващите глави.
става едно със своя Учител. При Истината човек добива своята свобода и става сътрудник на Великата разумна природа. Тези три вълни, тези три принципа, след като дадат съдържание и ритъм на Новата култура, те отиват и се възвръщат високо към сферата на есенциалния свят. Тези три принципа на Любовта, Мъдростта и Истината, след като изразят своето съдържание на физическия свят, те отново се възвръщат към есенциалния свят на принципите, а съдържанието остава да се реализира на физическия свят. Истината, след като покаже пътя към свободата, и тя се оттегля при Любовта и Мъдростта - в света на принципите. Така скициран, този важен съществен разговор, който има отношение към самата същност на Школата на Учителя - ще бъде предмет на разглеждане в следващите глави.
към текста >>

42. 6.15. Космичната вълна на любовта

Но всъщност това е било вярно, че Учителят е могъл да се излъчи и да отиде при нея и тя да Го е видяла.
Тя беше извикана да свидетелства срещу Учителя. На съда я питат: „Ти къде беше? " „Бях в един кой си град? " А Петър Дънов къде беше? " Магдалена отговаря: „Той беше в София, но се излъчи от тялото си и дойде при мене." Тези неща за юридическото съзнание бяха бълнуваници на едно болно съзнание и това изказване за тях не представляваше нищо. Но всъщност това е било вярно, че Учителят е могъл да се излъчи и да отиде при нея и тя да Го е видяла. За нас това е знание от Словото на Учителя и една реалност, на която не веднъж сме присъствали. За съда това бе измислица. Накрая тя беше жертва на тази карма между този народ. Като се иждиви тази карма, като се изразходва, ще бъде добре и за народа, в който живее, и за самата нея. Едно такова действие преднамерено от нея не е съзнателно, а на тъмни сили.
към текста >>

Той издигна онзи жив храм на чистота, в който се служи на живия Бог, проявен като множество в творението и като абсолютно единство в своята същност.
През този период на това важно посвещение, което минаваше цялото братство, Учителят чрез своите беседи изпрати своите мощни мисли в етера, за да разчисти пространството от всички религиозни заблуди, форми и ритуали, които старо-езичният свят създаде чрез различните черкви в човечеството. Учителят смело рушеше всички религиозни догми и целия йерархически порядък, създаден от религиозното съзнание. Този свят трябваше да рухне, за да избликнат струите на мистичното подсъзнание, което внасяше онази чистота, онова непосредствено влизане на човешката душа в космичния свят без всякакви посредници, изразени в черкви, личности, секти и всевъзможни религии. През тази вълна на любовта Учителят даде едно ново понятие на идеята за мистиката - според Него мистиката, това е онзи непреривен копнеж на човешката душа към чистота. Чрез тази формула Учителят събори всичките теологични, лъжливи схващания, създадени през вековете от разните църкви, тури край на всички безконечни религиозни спорове. Той издигна онзи жив храм на чистота, в който се служи на живия Бог, проявен като множество в творението и като абсолютно единство в своята същност. Наистина тази дълбока мистична вълна се почувства в обществото около Учителя. Тя най-първо се прояви между актьорите на малкия и големия триъгълници, за да се прояви после в обществото, в народа и в цялото човечество. Мощните мисловни вибрации на Учителя, изразени чрез Неговото Слово, влязоха в аурата на земята, за да я прочистят и подготвят за новия живот, който постепенно започна да се проявява. През този период беседите Му бяха изключително насочени срещу неизпълнените задачи, които духовенството си беше поставило през вековете. Духовенството реагираше усилено чрез пресата и по всички други възможни начини, даже прибягна към отлъчване на Учителя и последователите му от църквата.
към текста >>

43. 6.30. Пътят на истината - великото посвещение

Външен повод да дойде в София беше разклатеното му здраве, а всъщност дълбоките причини се криеха в това, че трябваше да играе ролята, която му предстоеше в големия кармичен триъгълник, свързан с цялото човечество.
Независимо от тези високи качества и добре развити способности, с които беше надарен - за сметка на това той имаше едно разклатено здраве. Природата като че ли го беше поставила в една реторта, където трябваше да изработи, като резултат на така построения характер, една от могъщите сили на волята - търпението. Според Учителя търпението най-трудно се добива, потребни са много прераждания, докато човек изгради тази могъща сила в себе си, която се явява като утроба, в която се раждат и отглеждат идеите. Наистина без търпение не могат да се изразят на физическия свят благородните чувства, идеи и идеали, които разкриват един дълбок потенциал за едно всестранно творчество. Кузман беше студент по философия и след като завърши университета, стана учител за известно време в родния си град - Казанлък, докато беше призован от Учителя да дойде в София. Външен повод да дойде в София беше разклатеното му здраве, а всъщност дълбоките причини се криеха в това, че трябваше да играе ролята, която му предстоеше в големия кармичен триъгълник, свързан с цялото човечество. Така беше наредено, че Кузман трябваше да живее с мен в една стая. Този близък контакт беше крайно необходим, тъй като в новата идейна реторта, освен него и мен, се прибавяше и съзнанието на сестра Гина Гумнерова, която трябваше да играе ролята на волевата страна в малкия кармичен триъгълник, който беше свързан със съдбата на българския народ. Тази жена, която беше завършила образованието си в един френски пансион, представляваше един интересен екземпляр, разглеждан от социална и психологична страна. Тя беше една от най-популярните сестри в България, тъй като Учителят живя дълги години у тях и първите идейни насоки на учението се родиха в нейния дом, където Учителят всяка неделя изнасяше своите беседи. Тя представляваше един крайно практичен тип, със слабо религиозно чувство и с един белег в едното си око, който даваше указание, че е в разрез с великия принцип на Истината.
към текста >>

44. 6.31. Няколко бележки

По-скоро може да се каже, че термините, с които се окачествяват едни и същи същности, се различават повече по формата, отколкото по отношение на съдържанието.
31. Няколко бележки И на друго място вече бяхме казали, че в настоящия труд няма да се спираме върху някои теоретически обяснения, тъй като много от въпросите, които тук застъпваме само по същина, са разгледани подробно в следните книги: „Учителят", „Учителят и Школата", „Новата култура през епохата на Водолея", „Разговорите при седемте Рилски езера". Между многото окултни школи, както в древността, през средните векове и сега, някакви дълбоки различия по отношение гледището им за строежа на човека в духовно отношение, и по отношение на неговата еволюция, не съществуват. По-скоро може да се каже, че термините, с които се окачествяват едни и същи същности, се различават повече по формата, отколкото по отношение на съдържанието. Това много лесно може да се констатира, особено този, който разполага с по-голяма литература, но за това се изисква една строга обективна критичност, иначе човек рискува да изпадне под влияние на дадено течение, което има малки допирни точки със самата реалност. В този труд, по отношение на тази терминология, ще си служим с последните употребяващи се изрази и наименования - било в науката, или по-специално, в модерната психология. По отношение вътрешния строеж на човека ние ще си служим с тези три израза: емоционално съзнание; интелектуално съзнание; и волево съзнание. Или, още по-конкретно и образно, както Учителят ги употребяваше в Своите беседи: сърцето, умът и волята. Също така, за трите висши светове ще употребяваме изразите: Любов, Мъдрост и Истина.
към текста >>

45. 6.34. Астрокосмична синтеза

Тогава ще разберат, че човечеството не е никаква даденост, сама по себе си, но е една отсечка от голямото Космично движение, което по своята същност е не само една разумност и мисъл, но тази мисъл е кондензирана Любов, която непрекъснато се лъчи от Космичния Дух, който е проява на Абсолютната реалност.
Този копнеж на човешката душа да се възвърне към своята първична родина, се забелязва и в стремежа на съвременната наука „да завладее" Космичното пространство. В тези космични полети постепенно те ще дойдат в контакт с жителите на другите планети и слънчеви системи, и по този начин съвременната наука ще мине на едно по-високо стъпало в Космичната стълба на реалността. Ученият свят ще разбере и ще разработи новата идея, че светлината е кондензирана мисъл. В опитите си те ще разгадаят тайната на Космичните лъчи и скоро време ще разберат, че те са носители на тази непреривна мисъл, която се излъчва от съществата, населяващи нашия Космос. До тези велики идеи те ще дойдат по пътя на аналогията, чрез която ще разберат дълбоката функционална зависимост между планетите, слънцата и слънчевите системи. Тогава ще разберат, че човечеството не е никаква даденост, сама по себе си, но е една отсечка от голямото Космично движение, което по своята същност е не само една разумност и мисъл, но тази мисъл е кондензирана Любов, която непрекъснато се лъчи от Космичния Дух, който е проява на Абсолютната реалност. Тези големи идеи ще представляват обект за проучване в бъдещата раса, където няма да съществуват вече теологическите религиозни заблуждения, обществените предразсъдъци и ще бъде изключено кървавото насилие. Това са важни предпоставки, за да ни се изяви реалността. Затова идват Великите Посветени на земята, да изявят тази велика реалност на Битието. В своята голяма любов те се жертват и по този начин стават врата за влизане във великия храм на Космичната реалност. Тези идеи служиха като тема на разговори между Учителя, Кузман и мен.
към текста >>

46. 6.35. Mладежките събори

„Същност и задача на новото училище и учител".
Той също бе в Ачларската комуна. Не фрапираше външно с нищо, но беше предан на учението. Но после настъпи някакво помрачение в съзнанието му, в семейството си имаше някакво голямо противоречие. Той беше една от скритите фигури в Школата, но бе разумен и верен приятел. Стоян Русев - дядо Благо. „Същност и задача на новото училище и учител". Бе написал, че един учител, за да може да бъде истински учител и да обучава децата, трябва да има силна връзка с духовния свят. Беше един от незабравимите образи от времето на старите братя. Имаше голямо чело и едно благоговение към Учителя. Надарен детски писател, винаги ентусиаст и винаги неговите отношения към другите бяха наситени с една благост. Не случайно носеше това име - „дядо Благо".
към текста >>

47. 6.39. Равносметката

И двете тези школи в крайните си заключения идват до идеята, че материята и духовната същност са безкрайни.
Ако разлистим историята на философията от древността, после преминем през първите векове на християнството, средновековието, ренесанса, и най-сетне достигнем до нашата съвременност, ще констатираме, че философската мисъл, с нейните най-различни системи, се е движела главно между два полюса, между двете противоположности - от едната - школите на позитивизма и материализма, а от друга - различните школи на идеализъм, разбира се разглеждани като философски схващания. Школите на позитивизма, или на материализма имат големи заслуги, понеже те са дали тласък на естествените науки, които достигнаха в своите научни изследвания, като например физиката и химията, до крайния предел на материята. Чрез разбиване на атома и чрез геохимичната идея, идея, която още алхимиците някога издигаха - за превръщането на елементите един в друг. Школите на идеализма, като философски системи, се занимават предимно с проблемите на мисловните процеси, но не и с великата идея на Духа, както много философи са писали по тези въпроси. Тези две философски схващания, поставени на строга критична преценка, в своите крайни логични изводи достигат до границите на едно монистично философско схващане. И двете тези школи в крайните си заключения идват до идеята, че материята и духовната същност са безкрайни. Трябва обаче дебело да подчертаем, че понятието „безкрайност" е атрибут на Вечното Космично Начало, или както Учителят учи - Великото Космично Единство, живот за Цялото. Така че монистичното разглеждане на Битието е не само най-новата, но същевременно и най-старата философска система в историята на философията. Един от философите на нашата съвременност - Бергсон, се явява отчасти като изразител на монистичното философско схващане. Той взема, разбира се ограничено, интуицията като метод за обхващане действителността в нейното траене като цяло. Наистина това е една стъпка към великата идея, която Учителят ни разкри в Космичното схващане - „ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО".
към текста >>

48. 6.58. БУРНИ АСПЕКТИ

В тази мистерия всеки посредник изчезва, светът на образите престава да съществува, човешкото съзнание се издига в света на инвариантите -свят, където човек намира себе си, онзи Божествен лъч, който излиза непосредствено от глъбините на космичната същност.
Съвременната наука беше слаба, философията - безсилна, само по пътя на мистиката и на онова окултно прозрение долавях отчасти отговорите на тези проблеми. Едничкият, който можеше да ми даде разрешение на тези проблеми, това беше Великият Посветен -Учителят. Тази е причината, поради която почувствах ужаса от думите Му, че ще напусне физическия свят. За мен беше още скрита идеята, че с Неговото заминаване точно по един вътрешен път, чрез едно непосредствено виждане ще имам разрешение на тези проблеми. Този път е достояние на всяка душа, може би това е най-висшата привилегия, която е предоставил Вечният, Незнайният - да има всяко живо същество тази точка на допир с Него. В тази мистерия всеки посредник изчезва, светът на образите престава да съществува, човешкото съзнание се издига в света на инвариантите -свят, където човек намира себе си, онзи Божествен лъч, който излиза непосредствено от глъбините на космичната същност. Това са велики проблеми, които ще получат своето разрешение при Космичното съзнание на Шестата раса.
към текста >>

49. 6.62. ВЕЛИКАТА ФОРМУЛА

Българският народ сега се намира в най-интересния си момент, когато трябва да разбере дълбоката същност на Учението на Учителя.
Той не дойде да създаде едно обществено движение на земята, защото има много такива. Той дойде да намагнетизира Своите ученици с любовния магнетизъм, а те от своя страна да намагнетизират цялото човечество". Така говори само посветеният. Така могат да виждат само мъдреците, които видяха звездата на Изток, знамението за идването на Христа. Велика култура очаква този народ, в който се въплътяват тези Велики Посветени, защото този народ представлява разсадникът на новите идеи, които след това трябва да се възприемат от другите народи. Българският народ сега се намира в най-интересния си момент, когато трябва да разбере дълбоката същност на Учението на Учителя. Не само трябва да го разбере, но трябва и да го приложи, да изпита всички негови методи, които ще донесат тази велика хармония между неговия ум, сърце и воля. По този начин той ще стане изразител на тези велики идеи, предвестник на новата култура, която трябва да се разпространи из всичките народи. Това учение е единствено, което носи нови елементи и тези елементи ще дадат подтик на духовната и материална култура на човечеството. Ще извадят народите от тази безпътица, в която се намират, за да си подадат ръка за едно всестранно сътрудничество. Само по този път може да се дойде до този желан мир, до тази велика свобода, за която толкова много се е писало и говорило, за която потоци кръв е пролята в историята на човечеството.
към текста >>

50. 6.63. ТРИТЕ ЛОЖИ И ШЕСТАТА РАСА

Аз ще се опитам да изразя същността на третия завет на Учителя, чрез една окултна легенда.
Те изразяват самата Космична реалност. Преди Христа законът гласете така: „Око за око, зъб за зъб" - това беше първият завет. При Христа нравствената максима беше: „Обичай врага си и не противи се злому" - това е вторият завет. При Учителят нравствената максима е: „Злото ще стане слуга на доброто". Това е третият завет. Аз ще се опитам да изразя същността на третия завет на Учителя, чрез една окултна легенда. Преди 2000 години тарторът на тарторите събрал всички свои подведомственици на конгрес. На този конгрес присъствали всички йерархии на Луцифер, на Велзевула, на Белиал и на Сатана. В заключение, на конгреса той им казал следните думи: „Давам ви власт да лъжете всички народи по цялото земно кълбо, но който се опита мен да излъже - зъбите му ще избия, челюст няма да остане". След като дал тези нареждания и приключил конгреса, той се качил на планината и седнал на една скала. В този момент минава край него Исус от Назарет.
към текста >>

51. 6.66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА

Тайната на колективното творчество стои в това: първо трябва да има една централна идея, която да ги обединява, но тази идея в самата си същност трябва да бъде безспорна.
Взе се инициатива за издаване на едно томче под заглавие „Новото човечество", съдържащо няколко беседи от Учителя. Просветният съвет взе решение на това томче да се на-пише един предговор - колективно. След дълги дискусии и проекти, лицето, което предложи идеята за този предговор, първо се отказа от този предговор поради обстоятелството, че мъчно могат да се координират усилията на няколко души, вследствие липса на една идейна линия, която да ги обединява. Това бе Георги Томалевски. Този малък факт за лишен път ме убеди, че един голям апарат, какъвто представляваше просветния съвет, не може и не е подходящ за създаването на едно съчинение, особено по отношение излагане учението на Учителя. Тайната на колективното творчество стои в това: първо трябва да има една централна идея, която да ги обединява, но тази идея в самата си същност трябва да бъде безспорна. Тя трябва да създава спонтанно във всички едно единомислие. Второ, не трябва да има абсолютно никакво съмнение, не само по отношение нейната същност, но и по отношение нейното приложение. Друго важно обстоятелство е, да има едно ниво на интелигентност, която по своята характерност взаимно да се допълва. Участниците в колективното творчество трябва да притъпят до минимум личния елемент, иначе висшите творчески енергии не могат да преминават през гъстата материя на личните амбиции и домогвания.
към текста >>

Второ, не трябва да има абсолютно никакво съмнение, не само по отношение нейната същност, но и по отношение нейното приложение.
След дълги дискусии и проекти, лицето, което предложи идеята за този предговор, първо се отказа от този предговор поради обстоятелството, че мъчно могат да се координират усилията на няколко души, вследствие липса на една идейна линия, която да ги обединява. Това бе Георги Томалевски. Този малък факт за лишен път ме убеди, че един голям апарат, какъвто представляваше просветния съвет, не може и не е подходящ за създаването на едно съчинение, особено по отношение излагане учението на Учителя. Тайната на колективното творчество стои в това: първо трябва да има една централна идея, която да ги обединява, но тази идея в самата си същност трябва да бъде безспорна. Тя трябва да създава спонтанно във всички едно единомислие. Второ, не трябва да има абсолютно никакво съмнение, не само по отношение нейната същност, но и по отношение нейното приложение. Друго важно обстоятелство е, да има едно ниво на интелигентност, която по своята характерност взаимно да се допълва. Участниците в колективното творчество трябва да притъпят до минимум личния елемент, иначе висшите творчески енергии не могат да преминават през гъстата материя на личните амбиции и домогвания.
към текста >>

52. 6.69. КОЙ КАК ПОСРЕЩНА КНИГАТА УЧИТЕЛЯТ

Така замислена, книгата имаше за задача да въведе българския народ в същността на едно учение, което е имало съдбата, както в древността на окултните школи да бъде цапано, да бъде подценявано и отричано от всички онези заинтересовани обществени фактори, които постепенно губеха устоите си в съзнанието на народа.
69. КОЙ КАК ПОСРЕЩНА КНИГАТА "УЧИТЕЛЯТ" Тези обстоятелства, които излагаме по-горе, ме държаха настрана от просветния съвет, да не вземам активно участие в неговата дейност. Вътрешно стоях на твърдото становище, което многократно бях проверявал в многобройните си разговори с Учителя, а именно, че трябва да се напише една книга, която да служи като врата за въвеждане на индивидите, обществата и народите във високоидейния свят на Учителя, в новия светоглед, който трябваше да приеме човечеството. Тази мисъл ме ръководеше при изграждането архитектониката на книгата „Учителят". Първият дял - животопис и творчество, имаше за задача да разкрие великия и гигантски духовен образ на Учителя, а вторият - идеи, разкриваше дълбоките съкровищници на знанието, което ни даде Учителят чрез Своето Слово. Така замислена, книгата имаше за задача да въведе българския народ в същността на едно учение, което е имало съдбата, както в древността на окултните школи да бъде цапано, да бъде подценявано и отричано от всички онези заинтересовани обществени фактори, които постепенно губеха устоите си в съзнанието на народа. Това беше, от една страна - духовенството, от друга - казионата наука и трето - партийната държава. Няма да описваме онези творчески моменти, преживяни в тази малка група, която се вдъхновяваше изключително от чисти идейни подбуди, без всякакви комерчески или кариеристични намерения. Тази книга, като всяко зачатие, се зачена в пълна тайна. Докато не беше излязла на бял свят, не беше станала достояние на никого, освен в тесния кръг от сътрудници. Когато книгата беше представена в просветния съвет от страна на брат Борис Николов, нейният външен внушителен вид е внесъл неописуема изненада.
към текста >>

Тази книга, наситена с много топли чувства и с много мощни идеи и схващания за самата същност на учението, дойде като един балсам на незаздравялата рана.
" Някои наши приятели от просветния съвет по редица съображения, които не искаме да изтъкнем, надигнаха гласа си, не по същината на книгата, но по маниера на нейното издаване, т.е. затворения кръг на издателите и запазване мълчание около изготвянето й. Доста болезнено изживях тази крайно тенденциозна критика, по простата причина, че те нямаха правилна представа за онези дълбоки подбуди, в които няма нито капка корист, нито тщеславие за някаква прослава. Ние само желаехме да споделим тези големи съкровища с будните души, които действително обичат истината и ще бъдат едни добри работници. Книгата се яви на сцената в един момент, когато действително приятелите чувстваха тежката физическа загуба от заминаването на Учителя. Тази книга, наситена с много топли чувства и с много мощни идеи и схващания за самата същност на учението, дойде като един балсам на незаздравялата рана.
към текста >>

53. 7.07. ИСТИНАТА КАК И ЗАЩО БЕ ИЗДАДЕНА КНИГАТА АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ

Тя ме предупреди как е всъщност работата, но кой знае защо, не съм обърнал внимание.
А Учителят можеше само с една дума да ги спре. Само да му загатне, разбираш ли? Но Учителят ни оставя да се проявя-ваме. Та викам си аз: Ако аз, който съм толкова по-ограничен (изолиран) и по-далеч от Учителя, съм направил грешка, като Георги, който пък е бил до Учителя и който също е направил грешка. Амалия Вайланд, която бе ръководителка на Братството в Рига, с която се бях запознал тука, тя ми изпрати писмо по отношение на „Агни Йога". Тя ме предупреди как е всъщност работата, но кой знае защо, не съм обърнал внимание. Въпрос: Във в-к „Братство" брой 120 и 123 има статии за „Агни Йога". В този момент ти не си знаел мнението на Учителя по този въпрос. Защо не Го пита? Отговор: Не съм знаел становището на Учителя по този въпрос, тука съм взел и публикувал статии от списанието на Александър Алексиев. В брой 126 тук има стихотворение от Нина Рудникова, която е тяхна поддръжница.
към текста >>

С Амалия Вайланд също се бях запознал и тя ми изпрати също писмо по отношение на „Агни Йога" като ме предупреди, как е всъщност работата, но кой знае защо не съм обърнал внимание.
В брой 126 тук има стихотворение от Нина Рудникова, която е тяхна поддръжница. То е хубаво стихотворение. Въпрос: Тук виждам в този брой 127 има снимка на чужденци от Рига на Рила. Отговор: Аз познавах някои от тях. Бях се запознал с Николай Калерг от когото бяхме поместили нещо за Учителя. С Амалия Вайланд също се бях запознал и тя ми изпрати също писмо по отношение на „Агни Йога" като ме предупреди, как е всъщност работата, но кой знае защо не съм обърнал внимание. Забележка на Редактора: Поместваме изваден машинописен текст на магнетофонен запис на Сава Калименов за случая „Агни Йога". Той обеща да предаде оригиналното писмо на Амалия Вайланд до него, но не го предаде. По-късно помолих дъщеря му - Стефка Калименова да го предаде, за да го публикуваме. Тя обеща, но не го предаде. Те се страхуват, че по този начин ще се злепостави баща им.
към текста >>

54. 7.25. ИЗГРЕВЪТ И ТРЕСАВИЩЕТО

Всъщност такава недопустима некоректност от страна на съставителя в никакъв случай не може да се нарече "редакторска намеса", защото тя, колкото и несполучливо да бъде направена, по регламент цели текстът да спечели от обработката.
(том I.) Как ще повярваме в написаното за брат Петър Димков, за когото целият български народ знае, че работеше абсолютно безкористно, и че е спасил и помогнал на хиляди нещастни болни, ръководен единствено от свещения огън на Любовта, която бликаше от сърцето му? (том III.) Защо брат Димитър Грива трябваше да си отиде натъжен от този свят, огорчен от нелепиците, писани за сестра му Катя Грива (том I.) Азбучна истина за всеки един, който по-добре е запознат със Словото на Учителя, е изказаната от самия него мисъл, че Христос е Глава на Бялото Братство. Известни са редица мисли на Учителя за Христа, които категорично определят Неговото отношение към Христа и това отношение считаме за излишно тук да коментираме. Как да си обясним тогава спомена на брат Ангел Вълков, разказан чрез д-р Кръстев, който считаме за кощунство да цитираме? Едва ли е необходимо да привеждаме още примери - книгата на д-р Кръстев изобилства с такива, за да илюстрираме абсолютната безпочвеност на „редакторските" вмешателства на д-р Кръстев в публикуваните от него материали. Всъщност такава недопустима некоректност от страна на съставителя в никакъв случай не може да се нарече "редакторска намеса", защото тя, колкото и несполучливо да бъде направена, по регламент цели текстът да спечели от обработката. В случая, на издадените от д-р Кръстев книги, за съжаление се натъкваме на нещо много повече от едно несполучливо редакторство - става дума за едно СКРИТО СЪАВТОРСТВО, чиято цел вероятно най-добре е известна на д-р Кръстев, но това съавторство намалява изключително много стойността на публикуваните материали, като принизява четивото до равнището на клюката и непроверения слух... Вярно е, че „Истината не се нуждае от защита" (мисъл от Учителя), но не носим ли отговорност пред младото поколение, което сега идва в Братството и което никога не е чувало имена като Елена Андреева, Борис Николов и Петър Димков? Какво мнение ще си състави то за тях, като прочете написаното в тези книги и повярва в него? А какво да кажем за паметта на тези светли братя и сестри, които всички обичахме, почитахме и дълбоко уважавахме? Не е ли срамно да търпим в Братството да се разпространяват такива писания за тях? Такава ли ще бъде нашата благодарност за тях, за това че те посветиха живота си в служба на другите?
към текста >>

55. 7.28. ЗАЩО НЕ СЕ ПЕЧАТАТ НЕИЗДАДЕНИТЕ БЕСЕДИ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ?

Ето защо след като беше отпечатано и подписано „Отворено писмо", аз реших да изложа как стоят нещата всъщност.
са събирани средства за издаване Словото на Учителя. Досега не е издадено нито едно томче от непечатаните беседи в неговия оригинал! Това е положението. Пълен провал за онези, които чакат да станат новите апостоли със Словото на Учителя и пълен успех за онези, които противодействуват на това. Поздравления и за едните и за другите! Ето защо след като беше отпечатано и подписано „Отворено писмо", аз реших да изложа как стоят нещата всъщност. А сега ще предложа един нов начин за отпечатване беседите на Учителя. Той е много прост и много достъпен. Ще ви го предложа по точки, за да бъда ясен и конкретен: 1. Там, където има Братски кръжоци и изучават Словото на Учителя и има негови последователи, то те трябва да си отделят техния десятък, но да го запазят при себе си и да не го препращат в никаква обща каса, в която всеки бърка без да е изработил тези средства и прави с тях каквото си иска. 2. Ако десет човека за една година отделят една пенсия или една заплата, което представлява десятък за една година, те спокойно ще могат да финансират издаването на едно томче от беседи на Учителя.
към текста >>

56. 7.31. БЕЛЕЖКИ КЪМ ТОМ IV. НА „ИЗГРЕВЪТ

А той всъщност не смърди, но миризмата около него, която е чужда и тя е на стопанина.
Понякога Учителят е натоварвал някои лица да станат коминочистачи и да отпушват задръстените съзнания от пушека от чужди внушения на някои Негови последователи. Когато в някоя къща се задръсти канала и отводната тръба на клозета, то всички нечистотии и извержения нахълтват в къщата и се вмирисва цялата къща. Тогава стопанина на къщата извиква един човек наречен „каналджия", който ги отпушва. По някой път „каналджията" смърди, мирише, защото чисти изверженията на стопанина на къщата. Но такава му е службата. А той всъщност не смърди, но миризмата около него, която е чужда и тя е на стопанина. Понякога Учителят Дънов е определял някои лица да станат временно изпълняващи ролята на „каналджия", за да отпушат канализациятана Изгрева, която се задръства от зловредни постъпки на учениците Му в Школата. Имало е много такива случаи. Има ги и сега. затова са публикувани десетки подобни случаи в „Изгревът", том 1-1\Л Затова не пречете на онези, които отпушват запушените комини и отприщват задръстените канали, защото без тях ще загинете - ще се задушите и ще се удавите. Те са ви необходими.
към текста >>

57. ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО

Всъщност такава недопустима некоректност от страна на съставителя в никакъв случай не може да се нарече "редакторска намеса", защото тя, колкото и несполучливо да бъде направена, по регламент цели текстът да спечели от обработката.
(том I.) Как ще повярваме в написаното за брат Петър Димков, за когото целият български народ знае, че работеше абсолютно безкористно, и че е спасил и помогнал на хиляди нещастни болни, ръководен единствено от свещения огън на Любовта, която бликаше от сърцето му? (том III.) Защо брат Димитър Грива трябваше да си отиде натъжен от този свят, огорчен от нелепиците, писани за сестра му Катя Грива (том I.) Азбучна истина за всеки един, който по-добре е запознат със Словото на Учителя, е изказаната от самия него мисъл, че Христос е Глава на Бялото Братство. Известни са редица мисли на Учителя за Христа, които категорично определят Неговото отношение към Христа и това отношение считаме за излишно тук да коментираме. Как да си обясним тогава спомена на брат Ангел Вълков, разказан чрез д-р Кръстев, който считаме за кощунство да цитираме? Едва ли е необходимо да привеждаме още примери - книгата на д-р Кръстев изобилства с такива, за да илюстрираме абсолютната безпочвеност на „редакторските" вмешателства на д-р Кръстев в публикуваните от него материали. Всъщност такава недопустима некоректност от страна на съставителя в никакъв случай не може да се нарече "редакторска намеса", защото тя, колкото и несполучливо да бъде направена, по регламент цели текстът да спечели от обработката. В случая, на издадените от д-р Кръстев книги, за съжаление се натъкваме на нещо много повече от едно несполучливо редакторство - става дума за едно СКРИТО СЪАВТОРСТВО, чиято цел вероятно най-добре е известна на д-р Кръстев, но това съавторство намалява изключително много стойността на публикуваните материали, като принизява четивото до равнището на клюката и непроверения слух... Вярно е, че „Истината не се нуждае от защита" (мисъл от Учителя), но не носим ли отговорност пред младото поколение, което сега идва в Братството и което никога не е чувало имена като Елена Андреева, Борис Николов и Петър Димков? Какво мнение ще си състави то за тях, като прочете написаното в тези книги и повярва в него? А какво да кажем за паметта на тези светли братя и сестри, които всички обичахме, почитахме и дълбоко уважавахме? Не е ли срамно да търпим в Братството да се разпространяват такива писания за тях? Такава ли ще бъде нашата благодарност за тях, за това че те посветиха живота си в служба на другите?
към текста >>

58. 28. ЗАЩО НЕ СЕ ПЕЧАТАТ НЕИЗДАДЕНИТЕ БЕСЕДИ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ?

Ето защо след като беше отпечатано и подписано „Отворено писмо", аз реших да изложа как стоят нещата всъщност.
са събирани средства за издаване Словото на Учителя. Досега не е издадено нито едно томче от непечатаните беседи в неговия оригинал! Това е положението. Пълен провал за онези, които чакат да станат новите апостоли със Словото на Учителя и пълен успех за онези, които противодействуват на това. Поздравления и за едните и за другите! Ето защо след като беше отпечатано и подписано „Отворено писмо", аз реших да изложа как стоят нещата всъщност. А сега ще предложа един нов начин за отпечатване беседите на Учителя. Той е много прост и много достъпен. Ще ви го предложа по точки, за да бъда ясен и конкретен: 1. Там, където има Братски кръжоци и изучават Словото на Учителя и има негови последователи, то те трябва да си отделят техния десятък, но да го запазят при себе си и да не го препращат в никаква обща каса, в която всеки бърка, без да е изработил тези средства и прави с тях, каквото си иска. 2. Ако десет човека за една година отделят една пенсия или една заплата, което представлява десятък за една година, те спокойно ще могат да финансират издаването на едно томче от беседи на Учителя.
към текста >>

59. 31. БЕЛЕЖКИ КЪМ ТОМ IV НА „ИЗГРЕВЪТ

А той всъщност не смърди, но миризмата около него, която е чужда и тя е на стопанина.
Понякога Учителят е натоварвал някои лица да станат коминочистачи и да отпушват задръстените съзнания от пушека от чужди внушения на някои Негови последователи. Когато в някоя къща се задръсти канала и отводната тръба на клозета, то всички нечистотии и извержения нахълтват в къщата и се вмирисва цялата къща. Тогава стопанина на къщата извиква един човек наречен „каналджия", който ги отпушва. По някой път „каналджията" смърди, мирише, защото чисти изверженията на стопанина на къщата. Но такава му е службата. А той всъщност не смърди, но миризмата около него, която е чужда и тя е на стопанина. Понякога Учителят Дънов е определял някои лица да станат временно изпълняващи ролята на „каналджия", за да отпушат канализацията на Изгрева, която се задръства от зловредни постъпки на учениците Му в Школата. Имало е много такива случаи. Има ги и сега, затова са публикувани десетки подобни случаи в „Изгревът", томове І ÷ ІV. Затова не пречете на онези, които отпушват запушените комини и отприщват задръстените канали, защото без тях ще загинете - ще се задушите и ще се удавите. Те са ви необходими.
към текста >>

60. 15. БЛАЖЕНИ НИЩИТЕ ДУХОМ

Ето това е най-интересното - била съм свидетелка на една опитност при Учителя, разбрала съм я по един начин, обяснявала съм си я по втори начин, а трябваше да преминат 40-50 години да я разбера в същността й като окултен закон от Словото на Учителя.
15. БЛАЖЕНИ НИЩИТЕ ДУХОМ „Блажени нищите духом, защото е тяхно царството небесно" (Ев. Матея, гл.5, ст. 3) Този стих за мен беше много непознат и неразбираем. Дълги години остана такъв независимо, че четях беседите и бях в близост до Учителя. Успях да го разбера години, десетилетия след това, когато изведнъж изпъкна в мене образът на една случка в първите години на Братството на ул, „Опълченска" 66. Ето това е най-интересното - била съм свидетелка на една опитност при Учителя, разбрала съм я по един начин, обяснявала съм си я по втори начин, а трябваше да преминат 40-50 години да я разбера в същността й като окултен закон от Словото на Учителя. А кой бе законът? Той е този на поставеното мото. Винаги съм се питала какво значи „нищите духом" - дали означава простите, бедните, сиромасите, отхвърлените? Думата „нищий" бе затворена за мене. Има думи оставени затворени и заключени с три катинара и няма възможност да ти се отвори думата, а тя се е затворила, защото е затворила едно съдържание, което е непонятно - иди, че го разбери.
към текста >>

61. 16. СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ В ОЧИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Ти си мислиш, че си сама, но всъщност си заобиколена с много души, които ти помагат.
След като си научил азбуката няма да носиш буквара си и да учиш още буквите. Ще вземеш друга книга. Пък и нея като изучиш ще я смениш с друга и т.н. Така човек расте и се развива. Този, който се движи в крива линия слиза и се качва, той изгубва светлината си, но онзи ясновидец, който всичко вижда за него светлината е постоянна. Ти си мислиш, че си сама, но всъщност си заобиколена с много души, които ти помагат. Това са ангелите. Да грее постоянно слънцето се разбира да е будно всякога съзнанието ти."
към текста >>

62. 17. ЧОВЕШКИТЕ СЪЛЗИ

Вие можете да виждате еднакво тази светлина и да ви се премрежва погледа от слънчевите лъчи, но да се доберете до същността на този въпрос е много трудно.
За другите може би този пример да бе интересен, но за мен бе една лична опитност. Дали се изчистих, не зная. Човек се изчиства от едно, а се измърсява от друго, пак продължава да се чисти от второто омър-сяване и така цял живот. Но да се домогне до чистотата това не е работа за години или за един човешки живот, а за цяла човешка еволюция. Но трябваше да се почне, трябваше да се види и да се знае, че идеалът за чистотата е непорочен, но на физическото поле и на земята може да се оприличи само със светлината и със слънчевите лъчи идещи от слънцето. Вие можете да виждате еднакво тази светлина и да ви се премрежва погледа от слънчевите лъчи, но да се доберете до същността на този въпрос е много трудно. За пръв път аз видях светлината и я осъзнах, чрез изявата на Божествения Дух в Учителя. Веднъж Той ме пита: „Какво мислиш за мен? " Казах му: „Ти си слънце". Той се усмихна и след няколко мига аз видях, чрез очите си как около Учителя се образува една обвивка от светлина, как се събраха всички лъчи на слънцето в него и как този блясък бе толкова силен, че аз отхвръкнах две-три крачки назад. После след няколко мига картината избледня и отново видях образа на Учителя и го видях как физически стои пред мен и се усмихва.
към текста >>

63. 36. С ЛЕЙКА ЗА ВОДА

А всъщност какво се бе случило?
Тук бях заобиколена от сестрите и ме разпитваха подробно какво се е случило, а аз не можах да кажа нищо, защото за мен бе едно обикновено действие - аз се бях загубила, как да обясня по-подробно. От своя страна аз пък също ги разпитвах какво точно е казал Учителя и какво е направил. Те също не можаха да кажат нещо повече от това, което ми казаха. От едната страна имаме едно обикновено действие - загубил си се и толкова. От друга страна имаме също обикновено действие - някой им казва, че съм си намерила пътя. А всъщност какво се бе случило? Ето какво. В пътя на ученика са поставени много изпитания и изкушения и ученикът винаги може да се отклони от своят път, винаги може да се загуби и да загуби пътя си на ученик. А този път е вътрешен път и за него няма алеи и шосета. По този път върви човешката душа, защото тя върви по посока, където е връзката на ученика с Учителя, връзката, която води човешката душа към Бога. И ученикът винаги трябва да пази тази връзка, защото това е пътят на ученика в Школата на Учителя.
към текста >>

64. 64. ВЪТРЕШНАТА ВЕРИГА НА УЧЕНИЦИТЕ

По-късно той започна да изнася в беседите някои от опит-ностите на учениците, разглеждаше я и показваше вътрешната й същност и на какъв духовен закон почива тя.
Значи това знание, което Учителят предаваше като Слово, то се предаваше на другите, но отвън. По-късно забелязах, че някои думи на Учителя и част от Словото му се предаваха на другите, които не бяха присъствали чрез устен обмен като го разказваха. След това забелязах, че понякога от провинцията изискваха да получат ръкопис на беседа на Учителя и те я преписваха. Така че Словото на Учителя се предаваше по скачени съдове на другите в резултат на нашия контакт с него. Минаха още няколко месеца и няколко пъти Учителя ми спираше вниманието, че той ще онагледи този процес, който е непонятен за мен. По-късно той започна да изнася в беседите някои от опит-ностите на учениците, разглеждаше я и показваше вътрешната й същност и на какъв духовен закон почива тя. Тогава разбрах, че тази опитност се движи и управлява по същите духовни закони и че това са духовни сили и окултни сили, които могат да преминат у нас, дори чрез опитност, която е имал някой ученик от Школата. По-късно разбрах, че едни и също закони преминават през строго определена среда, организират я и то когато се намира в също определено духовно поле. А учението на Учителя бе такова, което определяше едно силово поле и законите, които се движеха в него можеха да задвижат само учениците, които се намират в това силово поле. Или казано иначе Школата се отнасяше само за учениците. Точно и безапелационно.
към текста >>

65. 65. ПИСМО ДО ЕДНА ПРИЯТЕЛКА

Каква е същността на урока?
Да урегулираш чувствата си - това е цяла наука. И затова трябва да почнеш да я изучаваш. Сега на този урок, който ти предавам присъствуват душите на всичките ученици. Този урок трябва, на който съм го предал да го предаде и на другите ученици. Аз не мога на всички поотделно да го предам. Каква е същността на урока? Да разберете, че физическите допирания на тялото не са опасни. Важно е вътрешното побуждение на човека. Всяко нещо може да се изтълкува по два начина. Когато някой седи безкористно - печели ли нещо? Нищо. Има някои хора като видят отворена каса не могат да не бръкнат вътре." „Учителю, аз съм от тези хора." „Хубаво.
към текста >>

66. 66. БЕЗПОГРЕШНОТО МНЕНИЕ

Ето това е същността на задачата.
Печелят онези - искрените. Бог не съди, но ще ти даде най-хубавия и най-подходящия съвет. Ето тук разказах няколко опитности, които имах около онзи изпит за безпогрешното мнение. Но то също не разрешава въпроса, можеш да го имаш и пак да не си си решил задачата. Зависи дали ще го приложиш в подходящ момент и на подходящ човек, за да му помогнеш в неговия път. Ето това е същността на задачата. А в моят път 50 години в Школата, моето безпогрешно мнение на никой не послужи. Ама на никой. Дори и на онзи, с когото съжителствах 50 години. Не ми искаха мнението. А Учителят не случайно проведен този изпит с мене, за да ми провери мнението и моите качества да оценявам и ми постави оценка - отличен.
към текста >>

67. 70. КОЙ КАК ЦЕЛУВАШЕ ДЕСНИЦАТА НА УЧИТЕЛЯ

Той ще ми се усмихне, ще ми каже нещо, но всъщност е още горе във висините.
Разговорът с Учителят продължи с приятелите. Но всички видяха това, запомниха го и си извадиха различни заключения. Защо той стоеше настрана и не беше дошъл да се нареди на общата редица и да чака своя ред. Много пъти бях забелязала, че той странеше от тези неща, повече искаше да се усамотява, да съзерцава, да си бъде в неговият собствен духовен свят, горе във висините. И в такъв случай докато го сваля долу на земята, беше много трудно. Той ще ми се усмихне, ще ми каже нещо, но всъщност е още горе във висините. Нарочно употребявам този израз „горе във висините", защото той беше висок на ръст и когато беше устремен нагоре и се намираше в неговия свят беше недостъпен и много интересен. Понякога той се движеше, работеше, но това бяха автоматически движения, а самата му същност беше горе. И ако аз го запитам той ми отговори автоматически и ми отговаря на въпроса. Но след като Борис слезна от горе и стъпи на земята и ако го запитам отново по същия въпрос, той даваше съвсем други отговори. Това ме смущаваше много отначало, но после свикнах и в такива случаи изобщо не се доближавах до него или ако се приближавах бе, за да му подам сако, палто да се облече, да пие някой чай или да закуси леко.
към текста >>

Понякога той се движеше, работеше, но това бяха автоматически движения, а самата му същност беше горе.
Защо той стоеше настрана и не беше дошъл да се нареди на общата редица и да чака своя ред. Много пъти бях забелязала, че той странеше от тези неща, повече искаше да се усамотява, да съзерцава, да си бъде в неговият собствен духовен свят, горе във висините. И в такъв случай докато го сваля долу на земята, беше много трудно. Той ще ми се усмихне, ще ми каже нещо, но всъщност е още горе във висините. Нарочно употребявам този израз „горе във висините", защото той беше висок на ръст и когато беше устремен нагоре и се намираше в неговия свят беше недостъпен и много интересен. Понякога той се движеше, работеше, но това бяха автоматически движения, а самата му същност беше горе. И ако аз го запитам той ми отговори автоматически и ми отговаря на въпроса. Но след като Борис слезна от горе и стъпи на земята и ако го запитам отново по същия въпрос, той даваше съвсем други отговори. Това ме смущаваше много отначало, но после свикнах и в такива случаи изобщо не се доближавах до него или ако се приближавах бе, за да му подам сако, палто да се облече, да пие някой чай или да закуси леко. Той се усмихне лъчезарно, благодари и аз го оставях сам. При тези състояния имаше нещо много специфично.
към текста >>

68. 74. БУДНОСТ НА СЪЗНАНИЕТО -НА СЪН И НА ЯВЕ

Това беше достатъчно за мене да схвана чак сега цялата същност на този сън, на това, че бяхме предупредени от Невидимия свят на сън, макар и по такъв символичен начин.
Ако бяхме закъснели със секунди вълната щеше да помете целият камион и щеше да ни издави всички. Онези от другият камион останаха на отсрещния бряг и там престояха няколко дни, докато преминат през околни пътища, за да се приберат в София. Ние се отдалечихме, след това спряхме, слезнахме да огледаме какво бе се случило. Учителят се усмихна и каза: „Изпреварихме само с една минута". После се обърна към мене и рече: „Ето твоя сън". Това беше достатъчно за мене да схвана чак сега цялата същност на този сън, на това, че бяхме предупредени от Невидимия свят на сън, макар и по такъв символичен начин. Тогава аз бях разказала съня си, а Учителят бе наредил на онези невидими пазачи на Братството да бдят и да бъдат будни. И затова той излезе онази сутрин и нареди: „По най-бърз начин съберете багажа, защото слизаме и напускаме Рила". Божественото око бе будно, защото Божественото съзнание обхваща всичко в природата. А ние имахме привилегията да бъдем свидетели на едно истинско проявление на будността на това съзнание. Учителят беше говорил, че е необходимо да се стремим към будност на съзнанието както по време на сън, така и на яве.
към текста >>

69. 76. ЗАКЪРПВАНЕ И ЧИСТЕНЕ

Той вече се беше усмихнал, а аз бях разбрала същността на забележката му.
Но с един такъв тон, с една такава загриженост, като че ли за него това беше най-важното в момента и най-важното в моят живот. Аз поглеждам пръста му и забелязвам едно малко петънце на дрехата, което го нямаше преди да тръгна за Изгрева, вероятно го бях получила по пътя. Не обърнах внимание от какво, но то беше едно малко, едвам забележимо петънце. Но с тона, с който бе казан разбрах, че на това външно петно може да съответст-вува и някое вътрешно петно на характера ми. Скочих и казах: „Учителю, аз ще го изчистя и това отвън, и онова отвътре". Той вече се беше усмихнал, а аз бях разбрала същността на забележката му. През този период аз имах много обтегнати отношения с някои възрастни сестри, понеже не се давах да ме водят, да ме командват по техните акълища. Но с онези, които бяха внимателни с мен, аз също бях любезна. Но след случая с петното, аз го изчистих със сапун и студена вода, а за вътрешното петно на характера ми също се помъчих да го изчистя. Но то не се маха със сапун и с вода, а със знание, търпимост и послушание към задачите, поставени от Учителя. Чистих се, чистих се непрекъснато отвътре, но докъде съм стигнала, не мога да кажа и да бъда съвсем сигурна.
към текста >>

70. 78. БОЖИЯТА ЛЮБОВ ЗА ЧОВЕШКАТА ДУША

А ние по тях понякога съдехме за предпочитанията на Учителя към учениците, което бе явна грешка и непознаване на същността на учението.
А това е, че не биваше да се огорчи една душа и едно същество, на което той разчита. Не случайно веднъж бе казал: „Аз всички яйца не ги изнасям на пазаря". Да, методите бяха различни, защото тука бе Школа за душите, но методите бяха за човеците, които крачеха по земята. По-късно той ми разясни този случай така: „Всичко което виждаш отвън са само методи за възпитание, а моите истински отношения никой нищо не знае за тях и не ги познава". Тогава се успокоих за много неща, които на пръв поглед ме озадачаваха и не можех да ги проумея, но започнах да ги приемам като различни методи на Учителя, предназначени за различни ученици, а пък учениците бяха толкова многолики, че бяха необходими невероятен брой разнообразни методи за възпитание. А ние по тях понякога съдехме за предпочитанията на Учителя към учениците, което бе явна грешка и непознаване на същността на учението. Пак с един такъв случай, когато един от методите на Учителя приложен към някои от учениците ни объркваше и се чудехме какво ли той означава. А той каза следното: „Въпрос на отношение и въпрос на съотношение". Успокоихме се - значи това беше въпрос на отношение и метод, а ние схващахме нещата като съотношение, съобразно нашата вътрешна нагласа от тези състояния. Така правехме изводи за Учителя, а това не беше вярно, а бяха чисти наши субективни схващания и състояния на различни човешки съзнания. Ами какъв бе пътят, кой бе най-правилния метод за ученика, за да не се заблуждава човек от формите, от методите, от отношенията помежду учениците и от степента на различните съзнания.
към текста >>

71. 81. БОГ Е СВЕТЛИНА. БОГ Е ЛЮБОВ. БОГ Е ДУХ.

А човек бе също една такава форма, движеше се в човешкия свят, но с повече измерения, но в същността си се подчиняваше на закона „По-добре двама в Дух, отколкото мнозинство в различие".
Тези няколко опитности при нозете на Учителя и онова, което слушах чрез Словото му в беседи и частни разговори обединиха в мен знанието от Учителя, онова което трябва да има един ученик. Това обединение у мен създаде единство на съзнанието ми, че Бог е Светлина, че Бог е Любов и че Бог е Дух и че присъствието на Учителя на земята обединяваше целият Космос и целият минерален свят. Той обединяваше Битието на света и Битието на Духа, както и небитието му, защото Мировият Учител е Учител на Битието и Небитието. Затова в моят път на ученик когато изпадах в затруднение, в противоречие бях убедена, знаех от опит, че светът около нас бе една функция на Духа и че разрешаването на противоречията в света на формите трябваше преди това да се разрешат в невидимия свят. Там трябва да създадеш правилни съотношения, хармония на силите, а това щеше да доведе до правилно общение и отношение на формите на земята. А човек бе също една такава форма, движеше се в човешкия свят, но с повече измерения, но в същността си се подчиняваше на закона „По-добре двама в Дух, отколкото мнозинство в различие". А при Учителя тук в Школата ние научихме и една друга истина, че това бе Всемировият Учител който управляваше цялата Вселена. Намирам се пред Учителя на разговор. „Формите се освещават от съдържанието. Това, което ти се дава много редко се случва. То не е обикновено.
към текста >>

72. 82. ИЗВЕРЖЕНИЯ

Пък човек, когато го поставят на изпитание или ще излезе от изпита си като дух, или ще излезе без да е придобил нещо, ще остане в него само онази първична същност, която ще му бъде необходима, за да почне от начало.
82. ИЗВЕРЖЕНИЯ На Изгревът в частни разговори или в беседа Учителят често споменаваше, че когато човек бъде поставен в Божията реторта то накрая в краищата трябва да излезе нещо от там - или човек, или оглозгани кокали и кости. Все ще излезе нещо, без нещо няма да мине. Пък човек, когато го поставят на изпитание или ще излезе от изпита си като дух, или ще излезе без да е придобил нещо, ще остане в него само онази първична същност, която ще му бъде необходима, за да почне от начало. В Школата на Учителя светът беше пресъздаден в един микросвят. Да, целият свят, човешки, еволюционен, исторически, космически беше тук в Школата. Всички царе, папи, патриарси, учени, философи всички онези величия, които бяха движили човешката история с хилядолетия бяха преродени и като личности със строго обособени индивидуалности бяха пристигнали в Школата на Учителя. Защо ли? Те първом трябваше да минат Школата на Учителя, да научат основните положения за Богопознанието и чак тогава след тях щяха да минат милиони души, те щяха първом да преведат останалите души, които бяха закачени и завързани за тях от хилядолетия.
към текста >>

73. 97. ГЛАСЪТ НА БОГА

Ние трудно можехме да разберем същността на молитвата, въпреки всички добри обяснения на Учителя за нея.
Исках да помоля Бог да ми помогне, но реших да отида първо при Учителя и да го попитам как да стане това. Той ме прие, обясних му защо съм дошла. „Не е позволено да се молиш за животните, защото те си имат своя еволюция." По-нататък Учителят обясни, че не трябва да им се бъркаме. Може да се помоля, но не трябва да искам помощ от невидимия свят за тях. Те бяха от друга еволюция и тази фина божествена материя, която излиза от човека във вид на молитва и се устремява към невидимия свят, то Небето я взима, обработва я понеже му е нужна и от своя страна изпраща друга енергия, която е необходима, за да се изпълни молбата на онзи, който се моли. Ние трудно можехме да разберем същността на молитвата, въпреки всички добри обяснения на Учителя за нея. Аз лично я разбрах чак когато Учителят веднъж направи една аналогия между растителния свят и хората. Растенията поемат въглероден двуокис за храна, а от своя страна отделят кислород, който е пък храна за хората. Хората отделят въглероден двуокис, който е пък храна за растенията. Едното, което е отрова за едните се явява храна за другите. Въглеродният двуокис е отрова за човека, но е храна за растенията.
към текста >>

74. 113. УЧИТЕЛЯТ. БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРИНЦИП В ДЕЙСТВИЕ

Той прави връзка с учениците си и се самоограничава доброволно като изпълнява по своя воля всички задължения, но са ограничава вътрешно, но всъщност е абсолютно свободен.
Всички ние сме много малки пред величието на Учителя трябва да гледаме към него със смирение, благоговение и преданост. Учителят - това значи, че в него живее безграничния Божи Дух, който се е самоограничил, за да помогне за духовното издигане на неговите малки братя. Учителят работи с петте Добродетели на Пентаграмата, която той бе дал. В този път всичко му е позволено. Той има свободата да постъпва с учениците си по всички методи, както в даден случай намери за добре. Той прави връзка с учениците си и се самоограничава доброволно като изпълнява по своя воля всички задължения, но са ограничава вътрешно, но всъщност е абсолютно свободен. Учителят каза: „Аз мога с когото и да е от вас да прекъсна напълно връзките си, които съм направил с вас само за пет минути. Това е пътят на Бога, който се е самоограничил за благото на малките си братя. Няма по-светло и чисто име от името Учител. Ето защо отношенията между Учител и ученик са чисти и святи". Школата на Учителя от вън това е светът в един малък мащаб, който съществува с всички негови проблеми и противоречия.
към текста >>

75. 115. НЕЗАДОВОЛЕНОТО ЖЕЛАНИЕ

А всъщност нещата бяха съвсем обратни, но това го знаеха онези, които познаваха нещата от вътре и които бяха от вътрешната Школа на Учителя.
Когато при него идваше някоя сестра със специални изисквания той оглеждаше нещата много точно и преценяваше какво да се направи с тази сестра, с нейните проблеми и с тази човешка душа. Ако тя беше слаба по дух и по характер, той я задоволяваше и изпълняваше желанията й понеже беше слаба да се справи със себе си, ако не би я задоволил то тогава за нея щеше да бъде пречка, ще се спъне, ще падне и ще остане нещастна за цял живот и накрая можеше да се отклони от Школата като заяви, че Учителят не й е помогнал със съвети или с него друго. Много случаи имахме такива - отиват при него и той изпълняваше веднага и точно онова, което са изисквали от него. Те излизаха доволни от там, че Учителят ги е зачел, че ги е уважил, доволни са, че той се е отзовал на тяхната молба за помощ. Те вървяха и се движеха около нас и искаха да ни служат за пример и за поучение - ето та нали те са получили помощ от Учителя и той се е отзовал и е зачел тяхното прилежно ученичество. А всъщност нещата бяха съвсем обратни, но това го знаеха онези, които познаваха нещата от вътре и които бяха от вътрешната Школа на Учителя. Но ако дойде някоя сестра силна по дух и по характер той я изслушваше, даваше такива отговори, че не само не задоволяваше желанията й, но ще им постави съвсем друго условие за решаване на тяхната задача и тя ще бъде от трудна по-трудна и ще я остави сама да я разрешава. Тази сестра от вътре изригваше като вулкан и бълваше недоволството си от това, че не е зачетена в момента, а други дето не можеха да й се хванат за малкото кутре - пръстче, бяха уважавани от Учителя. Това вътрешно противо-оечие изкарваше от равновесие сестрата и после тя, за да докаже на себе си и на онези, дето бяха под нея, но които Учителят ги зачиташе залягаше над задачата и я изпълняваше и я преизпълняваше. И след това не отиваше при Учителя, а стоеше настрана и наблюдаваше какво ще каже Учителя по нейния въпрос. Тя чакаше, но и Учителя понякога изчакваше съобразно случая.
към текста >>

76. 125. ВЪТРЕШНАТА СВЕТЛИНА У УЧЕНИКА Е ДУХОВНАТА СВЕТЛИНА ЗА ПЪТЯ МУ

Трудно е човек да разбере същността на задачите, които има да разреши, защото те са от друго естество, намират се в друг свят и затова е необходимо подходяща вътрешна светлина, така че ума да се освети, а духа да задвижи тяхното разрешаване, а душата да учас- тва в този процес.
Тогава стана Елена Андреева, другата стенографка и взе листчето на Савка да й помогне тя да го разчете. Чете до половината и повече не можа да прочете и спря до там. После аз си тръгнах да си отивам и след това се събудих от сън. Така на сън ми се даде, че имам десет задачи като ученик за разрешаване. Та и на яве преди това, а и на сън Учителят те вика, стоиш пред него и не знаеш какво става. Трудно е човек да разбере същността на задачите, които има да разреши, защото те са от друго естество, намират се в друг свят и затова е необходимо подходяща вътрешна светлина, така че ума да се освети, а духа да задвижи тяхното разрешаване, а душата да учас- тва в този процес. Умът да освети, духът да задвижи и душата да запечати и съхрани. Велико е това претворяване на човека в ученик. Труден е пътят на ученика, но и славен. Имаше един българин, младеж, който следваше в Прага. През лятото се връща в България на гости по време на своята ваканция и понеже неговата рождена сестра е от Братството тя го завежда на Изгрева.
към текста >>

77. 127. СЪН, ВИДЕНИЕ И ИСТИНАТА ЗА ЖИВОТА МИ

Долу те одухотворяват човека когато са в него, обожествязат го като се проявяват в него и се изявяват като духовна същност така както са горе в Невидимия свят.
човешкият дух движи това тяло, а човешката душа го съгражда чрез материалите в духовното поле. Човешкият дух е движеща сила, а душата е тази субстанция, тази фина материя в Духовния свят, която съгражда формата на човешката единица, на човешкото същество. Горе си душа - съчетание на твоята индивидуалност от хиляди години, горе си дух събрал в себе си движещата сила на твоето начало, за да се пресъздаде чрез дух и сила, в душа обширна като вселената, за да може чрез слизането на човешкото същество на земята да може да се справи и да намери творческото начало в себе си, т.е. духа в себе си и да пресъздаде човешката душа като творческо проявление на вселената в себе си. Дух и душа това са началата на живота у човека на земята и горе в небесата. Долу те одухотворяват човека когато са в него, обожествязат го като се проявяват в него и се изявяват като духовна същност така както са горе в Невидимия свят. Та видението е онова изявление на човешкия дух и човешката душа горе в Невидимия свят, в Духовния свят, където пред духовното тяло на човека се изява в образ и действия, събития и явления, които са задвижени от човешкия дух и запечатани в човешката душа и които събития и явления са програмирани, запечатани и чакат своето пресъздаване долу на земята чрез човешкия живот. А на човека се дава видение, той си тръгва и след време се среща с видението, което от действия и събития горе се реализира долу в една реалност. Значи това, което аз бях видяла беше видение. Тогава не го осъзнавах, защото бях на 14 години, но когато го разказах на Учителя и чух мнението му направо изтръпнах. Осъзнах го, по-кьсно когато това видение се разви в своята пълнота и трая петдесет години.
към текста >>

78. 145. ОТПЛАТАТА

Всъщност всичко е наредено много справедливо.
Те са строги щом някой не изпълнява, казват: „Какво търсиш ти тука? Как си дошъл? " и веднага го изпъждат навън". „Учителю, защо на едни не само, че нуждите им са задоволени, но имат и излишък, а пък други търпят нужда? " „Това на вас ви се вижда безпорядък. Всъщност всичко е наредено много справедливо. Тези, които търпят нужда - това е последица от тяхната карма". „Е, хубаво, но аз виждам, че тези, които имат излишък не са по-добри, следователно не са вършили по-добри дела в миналото? " „То не е благо. Богатството, което им се дава не е привилегия. Господ ги издига на високо, за да ги смъкне от по-високо, за да си научат урока на смирението".
към текста >>

79. 148. КОМАНДИРЪТ И СЛУГАТА

Той всъщност дава и на двете еднакво.
Той вместо да се зарадва, че брат му има повече и да каже на баща си: „Дай му още и от моето" е готов да се кара. Толкова са слаби и несигурни връзките на земята между хората. После, имаме две сестри, които обичат някого. Ако той даде на едната повече, то другата се сърди. Но те така се заблуждават. Той всъщност дава и на двете еднакво. Ти не гледай, че шишето е стояло дълго време на чешмата под чучура. То повече от половин кило не може да събере, колкото и да тече върху него водата. Другото се излива навън. Важното е колко събира шишето. Ако ти вътре в себе си имаш голяма вместимост, то ще събереш и ще получиш много от първоизвора.
към текста >>

80. 176. ПИСМА ОТ ЛАТВИЯ ДВИЖЕНИЕТО НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО

Тези хора, които са се вглъбили в същността на Божественото Учение, които са го разбрали и са почнали да прилагат във всекидневният си живот методите, препоръчвани от Учителя, могат да потвърдят, че са неизчислими ония блага, които се изливат над тях, защото техният живот, при същите обстоятелства е станал много по-светъл, по-радостен и по-смислен.
И тези хора, семейство, слушайки вдъхновените беседи на Учителя, забравят всичко светско и получават изчерпателни отговори на най-наболелите въпроси. Наистина, това е Божествено Учение. Защото то възкресява хората, осмисля живота им, правейки трудното леко, мрачното светло. Това Учение разрешава всички противоречиви въпроси на живота, дава методи за само-познание и самовъзпитание, внася светлина в ума, чистота в сърцето и благородство във волята. То подмладява и обновява човека и физически и умствено и духовно и го свързва с Бога. Тези хора, които са се вглъбили в същността на Божественото Учение, които са го разбрали и са почнали да прилагат във всекидневният си живот методите, препоръчвани от Учителя, могат да потвърдят, че са неизчислими ония блага, които се изливат над тях, защото техният живот, при същите обстоятелства е станал много по-светъл, по-радостен и по-смислен. И наистина, такава промяна може да стане само тогава, когато вътре в самия човек е станало прераждане и обновление, тогава и само тогава, това състояние се отразява и на неговия външен живот. Това Учение включва в себе си всички съществуващи учения и доктрини, и затова смело може да се каже, че то е Божествено Учение. Нека Бог благослови сеятеля, който пося семето на Божественото Учение в Латвия. Изказваме нашата обща признателност и искрена благодарност на Учителя и на всички братя и сестри, за получената възможност да черпим сили от живия извор на Любовта, Мъдростта и Истината. Латвия - Рига, 17.01.1937 г.
към текста >>

81. 198. УЧИТЕЛЯТ И СВЕЩЕНИЦИТЕ

Църковните храмове се изпразват от своята духовна и мистична същност.
Силите на противодействие и враговете на Учението, които се намират в Невидимия свят тутакси навлизат и обсебват голяма част от свещеничеството. То се опълчва срещу Учителя. Започва се яростна атака и то от църковните амвони както и повсеместно навън там където по една или друга причина са се събирали повече хора. Онези от приятелите, които са посещавали храмовете тутакси се оттеглят, църквите се изпразват. Изчезва онзи молитвен дух в църквата, който са внесли първите приятели. Църковните храмове се изпразват от своята духовна и мистична същност. Това се усеща и вижда от всички както от онези, които посещават църквите, така и от свещениците, които се ожесточават като мислят, че Петър Дънов им е отнел пасомите и енориашите от църквите. Но тук има и такива свещеници, които са присъствували на сказките на Учителя. Това са свещеници по дух и много добре схващат как стоят нещата. Някои от тях пребиваващи в Търново след като са присъствували на няколко събора и са слушали негови проповеди пишат писмо на Учителя във връзка със зачестилите нападки срещу него и го питат какво е неговото мнение по този въпрос. Той им изпраща едно такова писмо, което ние сега ще цитираме.
към текста >>

82. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

Всъщност ние използваме радиоактивността на слънцето, неговата електромагнетична сила, не казваме окултна сила, защото това понятие много Ви стряска, чувствувайки, че тази практика не е за Вас.
Сити сме вече на гръцки църкви. Българската духовна мисъл е надраснала отдавна елинското православие. 14. Вие и Вашите братя черноризци разгласявате на ляво и на дясно, че учениците на Бялото Братство се кланели на слънцето. Ако това Ваше твърдение беше вярно, ние трябваше да излизаме пред изгряващото слънце всяка заран, а не само през месеците май и юни, когато всичко расте и се развива. Следователно, един истински просветен човек, който се абстрахира от всякакви схоластични хитрувания, ще съзре в този излаз за посрещане на изгряващото слънце нещо по-друго, а не някакво поклонение. Всъщност ние използваме радиоактивността на слънцето, неговата електромагнетична сила, не казваме окултна сила, защото това понятие много Ви стряска, чувствувайки, че тази практика не е за Вас. Като за Вас хора с повърхностни познания по тайните на Битието е достатъчно поне да знаете, че и самата съвременна медицина си служи с хелиотерапията и че следователно тука няма място за критики и подигравки. Само бухалите се крият от светлината. Когато клеветите учениците на Бялото Братство, че се кланели на слънцето, недейте забравя, че над вратата на черковният олтар е поставено едно слънце, изработено от дърво и други златни и сребърни слънца, които са емблемата на Христа и на които Вие сами се кланяте. Представете си, че един африкански богослов, облечен с либаде, влиза в църквата на празника на Рождество Христово и вижда тези слънца, пред които се пее: „Тебе кланя-ем ти ся Солнце правди". Не ще и дума, че той ще си помисли, че Вие се кланяте на слънцето.
към текста >>

83. 211. ПЕТКО ЕПИТРОПОВ И БАБА ХАДЖИЙКА

Учителят даваше урок на онези като им показваше буквата на церемонията и същността на формата и формалната страна на едно изопачение, което можеше да влезне в Школата.
Учителят протегна ръка и с жест ни показа, че трябва да седнем на столовете. Ние седнахме и той веднага почна своята беседа. Всички в салона се ококориха. Учителят не пожела да се подчини на наряда и на онези, които изискваха от него такъв наряд, макар че той бе го диктувал лично, но той бе принуден от Петко, за да му го издиктува. Аз се усмихвах. Учителят даваше урок на онези като им показваше буквата на церемонията и същността на формата и формалната страна на едно изопачение, което можеше да влезне в Школата. Важно бе да го има Духът, този който движи всичко, а Духът бе у Учителя и това бе най-големия урок както за Петко, така и за останалите, които искаха да се подписват като ръководители. Учителят веднъж каза: „Стремете се да запазите Духът на методите, които аз ви давам". Бях малко момиченце, може би 10-12 години и у нас често идваше Петко Епитропов. Моите родители му бяха кумове от втория му брак. При всяко негово посещение беше ни интересно на всички, а най-вече на мен.
към текста >>

84. 217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО

Всъщност, трябва да обичаш Бога повече от всичко.
Грехът е подкуп. Някой казва: любов имам. Дето се влюбвате, това не е любов. Ти ако обичаш баща си и майка си повече от Бога каква е любовта. Писанието казва, ако ги обичаш толкоз колкото обичаш Бога тогава е на място. Всъщност, трябва да обичаш Бога повече от всичко. Ако обичаш баща си и майка си, които много малко са направили за тебе и ако обичаш тези, които нищо не са направили за тебе, ако ги обичаш повече отколкото Онзи, който всичко е направил за тебе, там е всичкото ви заблуждение. Та всичкото нещастие седи в това, че ние претърпяваме последствията на онова, което сме направили. Всякога когато обикнеш света повече от Бога, то ще се върне върху тебе. Понеже си обикнал Господа по-малко то и синовете ти ще те обикнат по-малко. Синът обича жена си повече, отколкото баща си и майка си.
към текста >>

85. 234. ТРИТЕ ВЪЗМОЖНИ ПОЛОЖЕНИЯ И ТРИТЕ МЕСТА

Всъщност Марийка беше умна, може би по-умна от тези, които Учителят бе поставил пред нея.
А аз работех именно с тези величини, които бяха у тях. Ето затова искаха да ме махнат, да ме премахнат и като се махна от техния свят, който излизаше на показ пред Учителя и ставаше предметно учение на Школата. Затова те не ме търпяха, защото излизаше наяве техния вътрешен свят като предметно помагало на учениците от Школата на Учителя. Но тогава аз това не го знаех. Научих го по-късно. Всъщност Марийка беше умна, може би по-умна от тези, които Учителят бе поставил пред нея. Зад тази външна обстановка за нея започна една вътрешна и сериозна Школа. Пътят на ученика е път на смирение и послушание. „Аз съм грешна, аз съм малка, аз още не мога да произнеса с чистота името на Бога." С тези думи влизах в Братството, в Школата на Учителя. Прекарах 22 години при него в Школата и още толкова след това. И сега се чувствувам все така малка и все така небезгрешна, и все така с боязън произнасям името на Бога, и все така с уплаха се запитвам служа ли на Бога?
към текста >>

86. 235. ЧЕРЕШИ ЗА ТРИТЕ СЪПЕРНИЧКИ

Упражнението беше всъщност една приятна разходка, но в самата си същност то криеше в себе си дълбок символизъм.
Но предупреждавам ви предварително да не се смеете, а може само да се усмихнете, защото после ще изтръпнете от обрата в самите себе си. Задачата дадена от Учителя се състоеше в това, че трябваше да отидем на пазара, да си вземем и закупим всяка една от нас по половин килограм череши и след това да отидем на Изгрева и трите да седнем и да ги изядем заедно. Изгревът още не беше заселен, това бяха първите години на Школата, не беше построен и салона, който се построи през 1927 г. Около полянката имаше млада борова горичка колкото човешки бой, а сега вече са израснали над 30 м височина. Седнахме пред барчетата на поляната и с удоволствие си изядохме черешите и трите заедно. Упражнението беше всъщност една приятна разходка, но в самата си същност то криеше в себе си дълбок символизъм. Ние бяхме поставени трите да свършим една обща работа, да купим черешите, после бяхме поставени да се движим в една и съща посока и след това да реализираме една и съща задача. Да купим черешите заедно предполага подтик за обща работа, а тогава ние се дърпахме една от друга и се гледахме накриво. Да се тръгне по един общ път трите и да вървим няколко километра заедно и да запазим доброто си разположение една към друга, знаейки предварително, че това е една задача дадена от Учителя и че трябва да я изпълним изрядно по Високия идеал. Та общото ни движение на трите към Изгрева около пет километра означаваше, че трябваше да се движим общо по пътя очертан от Словото на Учителя до Изгрева. А че изядохме общо черешите заедно означаваше, че всеки от нас може да прилага Учението на Учителя без да пречи на другия и че всеки може да поеме от Словото на Учителя толкова колкото е необходимо на една душа със стремеж към Бога.
към текста >>

87. 241. КЛАСЪТ НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ

За Пентаграмата Учителят е говорил в първите събори по-подробно както и след това, когато отвори Школата като в някои беседи и частни разговори обясняваше нейната същност, законите, по които е създадена, принципите вложени в нея и накрая показа начина, по който трябва да се работи с нея.
241. КЛАСЪТ НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ Учителят в началото на Школата създаде т.нар. „Клас на Добродетелите", в който влизаха пет млади сестри. Това беше един опит от негова страна за работа с Пентаграмата, която беше дал още през време на първите събори. За Пентаграмата Учителят е говорил в първите събори по-подробно както и след това, когато отвори Школата като в някои беседи и частни разговори обясняваше нейната същност, законите, по които е създадена, принципите вложени в нея и накрая показа начина, по който трябва да се работи с нея. Тези неща са написани и онези, които се интересуват трябва да ги намерят, систематизират и да работят с нея. Тук ще спомена онова, което не бихте го намерили никъде понеже аз бях съвременничка и бях една от петте сестри от този „Клас на добродетелите". Учителят събра тези пет сестри и започнахме да се събираме в строго определени дни в месеца за работа с Пентаграмата. Тези пет сестри отначало трябваше да олицетворяват петте добродетели залегнали в Пентаграмата като отначало всяка една сестра бе обозначена, че е носител на една добродетел от Пентаграмата. Не че беше олицетворение на тази добродетел, но трябваше да представлява тази добродетел.
към текста >>

88. 256. ЙЕРАРХИЯТА НА ТРИТЕ УЧЕНИЧКИ

И останалите в Школата мислеха, че метода, с който Учителят работи е личното отношение на Учителя към даден ученик, а всъщност това бе един метод, а ученика бе опитно поле за Учителя.
Мога да кажа, че някакви големи постижения не се получиха, останахме си до края такива каквито си бяхме. Трудно се променя човек дори и в една Школа. Много пъти се събирахме около него и по различни поводи бе казал: „Моето отношение към учениците никой не го знае. Това, което виждате отвън - това са методи". И ние виждахме само методите и по тях съдехме за отношението на Учителя към учениците. И останалите в Школата мислеха, че метода, с който Учителят работи е личното отношение на Учителя към даден ученик, а всъщност това бе един метод, а ученика бе опитно поле за Учителя. Това се правеше за неговото усъвършенствуване. Учителят сподели: „Ученикът не трябва да съди този или онзи, че правел това ми онова. Защото човек е съвсем различен всеки момент, това е трансформация на състоянията на съзнанието. В даден момент когато се спънеш и паднеш, да извикаш Божественото, за да се справиш със задачата си като ученик". Та това съперничество на сестрите бе съперничество на личностите.
към текста >>

89. 261. ИЗКУСИТЕЛЯТ

Привидно ще изпълни нейното желание, а всъщност ще изпълни Волята Божия.
Изискваше това и не позволяваше отвън никой да бъде по-близо до него. Учителят с какъв такт привидно само изпълняваше капризите й, уж както тя ги иска, но после така се извъртяваха, че накрая се изпълняваше това, което Учителят смяташе за най-добро. Тя ревнуваше Учителя, ограничаваше го и настояваше да бъде нейната воля. Учителят привидно изпълняваше нейната воля, но накрая изпълняваше Волята Божия. Държеше се с нея с такова внимание, че беше велик пример за всички ни. Привидно ще изпълни нейното желание, а всъщност ще изпълни Волята Божия. А отстрани този, който наблюдаваше и познаваше методите на Учителя не можеше да не се удивлява както на Савкиното детско упорство, така и на умението и знанието на Учителя да изведе всичко накрая така, че Любовта на Бога да минава през всички, да ги съединява и обединява. Така от началото до края Учителят се държеше с рядка любов към нея, въпреки че тя му беше най-трудният изпит. Веднъж когато бях потресена от една случка попитах Учителя защо не сложи нещата така, че всеки да си седне на мястото и да си знае мястото. „И на Великия Учител не му е позволено да иска от Бога, кой ще му сложи до него." Това изказване ми отвори очите и видях какъв голям изпит държи и Учителя. А като ни съберете всички, които бяхме около него, всеки един от нас беше изпит за Учителя и то какъв.
към текста >>

90. 279. ЩЕ НАПИШЕШ!

По този начин личността отива на заден план, тя се явява само като едно действуващо лице на сцената на живота, но всъщност важното е вътрешният човек, който е поставен да се учи от духовните закони на Битието.
На земята Най-важното за човека е личността му, която предава различно събитията. И ако личното чувство преобладава и иска да се наложи и да се включи в спомените, то тогава става една бърканица и затова човек трябва да има особено внимание към такива опитности. Всички опитности, които ви разказах се отнасяха за живи хора, които се движеха на Изгрева, които имаха имена, адреси, рождена дата и свой път. Правилният път е да се изкаже живота на личността, да се покаже онзи свят, с който тя борави, да се изтъкне как тя се справя в своят път, спазвайки вътрешните духовни закони, които управляват вътрешният живот на човека. А когато не ги спазва личността трябва да се обозначи и подчертае от къде започва отклонението. По този начин личността отива на заден план, тя се явява само като едно действуващо лице на сцената на живота, но всъщност важното е вътрешният човек, който е поставен да се учи от духовните закони на Битието. Тогава опитността на дадена личност остава назад, а изпъкват методите и законите дадени от Словото на Учителя. Не зная дали ще успея в това свое начинание, което не можах да го изпълня по младите си години поради различни събития. Но тези опитности бяха диктувани от мен цяло десетилетие и те идваха чрез спомените ми направо от пространството, влизаха в мен, оживяваха и задвижваха живи картини от живота на Школата. Дано съм ги предала правилно и дано не изневеря на повелята на Учителя. Учителят веднъж ме спря и каза: „Да напишеш роман от твоя живот".
към текста >>

91. 3. СЕЛСКАТА УЧИТЕЛКА

И в мене, в моята душа, в моето съзнание беше останало само това, че има нещо, човек ли, сила ли някаква, което се нарича Бог, което стои някъде кой знае къде високо и далече от хората, че заради него трябва да се отива от време на време в църква, да се палят свещи и да се причестява... Но, какво е то всъщност, къде е и взима ли участие в нашия живот и какво, за това никой не беше ми говорил и аз нищо-не знаех.
От училище също ни водеха да ни причестяват, водеха ни на молебени, изучавахме Закон Божий и Вероучение, но всичко беше така случайно, бегло, механически. Като че от немай къде. Никъде и в нищо не проличаваше разбиране и убеждение. Като че ли трябваше да се изпълни нещо по задължение, което като че ли тежеше и на учители, и на ученици. И като се свършеше церемонията или урока, нито дума не се отваряше за Бога. И в мене, в моята душа, в моето съзнание беше останало само това, че има нещо, човек ли, сила ли някаква, което се нарича Бог, което стои някъде кой знае къде високо и далече от хората, че заради него трябва да се отива от време на време в църква, да се палят свещи и да се причестява... Но, какво е то всъщност, къде е и взима ли участие в нашия живот и какво, за това никой не беше ми говорил и аз нищо-не знаех. Разбира се, в детството и в ученичеството ми, понякога когато съм била изправена пред някаква трудност, а такива е имало доста, аз скришом подтиквана не от вън, а от вътре, от душата си някъде, съм си казвала някаква молитвичка, без обаче да проверя, дали е чута и да си извадя някакво съждение, заключение. И сега като завърших гимназия мъчнотиите и безизходностите, които съм срещала в ученичеството, не само че не се свършиха, но застанаха още по-остро пред мене и аз се намерих като птиченце в клетка, което се удря с крилцата си в нея и пита: Защо? Защо? Защо? Защо не мога да полетя свободно накъдето си искам?
към текста >>

92. 14. ШКОЛАТА И БРАКЪТ

Всъщност, всички благодарим на Учителя.
И женитбата за мене беше нещо неприемливо, а даже и отблъскващо. Затова аз приех нежененето без никакво колебание. И тогава даже се чудех защо Учителят ми говори тези неща. По-късно разбрах, че Той ми ги е говорил, за да имам по-голяма широта и да не бъда фанатик в разбиранията си, а също и за да бъда полезна на младите, които ще дойдат впоследствие при мене и ще се интересуват от този въпрос и ще ме питат. И наистина, много млади са идвали при мене и са ме питали и аз съм им хвърляла светлината, която ми е дал Учителят и са ми благодарили. Всъщност, всички благодарим на Учителя. Из беседите и лекциите има доста неща казани по въпроса за женитбата и който се интересува, ще ги намери. Ето някои от тях: „Жененето не е щастие. Ако вие се жените, за да бъдете щастливи, лъжете се." „Женитбата е училище. Семейството е школа, през която всички сте минали и минавате. В нея човек се учи да служи безкористно на другите и да се жертвува." „Който е научил уроците в школата на семейството няма какво повече да учи там и следователно - да се жени." „Толкова пъти сте се женили, нищо, че един живот сте посветили, да се учите да служите на Бога", е казал на една сестра, която ми го повери и на мене.
към текста >>

93. КОМУНИСТИЧЕСКАТА ВЛАСТ И ДЪНОВИЗМА

Бележки на редактора.

бе отпечатана една книжка „Антинаучното и реакционна същност на дъновизма" от Борис Ценков.
Беше успял да премине онова сито поставено от комунистите, при което всички бивши офицери бяха уволнени и без изключение бяха разследвани за евентуални прегрешения и престъпления към комунистите. Никола Гръблев не пожела привилегирована пенсия като съдействуващ за спасяване на 54 души комунисти. А това навремето бе нещо повече от подвиг. Никой не бе спасил толкова хора от разстрел. През 1960 г. бе отпечатана една книжка „Антинаучното и реакционна същност на дъновизма" от Борис Ценков. Ще цитираме извадки от нея. „Петър Дънов проповядваше пълно пренебрегване на политическия живот. Но делата му имаха друг характер: те следваха политическата линия на фашистката буржоазия. Първият заместник на Дънов - Любомир Лулчев беше в продължение на две десетилетия един от най-близките тайни съветници на цар Борис III. Той с пълно право си спечели прозвището „българският Разпутин".
към текста >>

94. 2. БРАТЯТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА ВОЙНИТЕ -БАЛКАНСКАТА И ЕВРОПЕЙСКАТА

Петър Камбуров

Всъщност, броят на подлежащите за освобождаване новобранци се определяше от това, колко младежи следва да се явят през годината пред наборната комисия в даден град.
Явява се, изтегля щастливия картон и се освобождава завинаги от военна служба. Бележка към спомените на брат Петър Камбуров. На една от страниците от спомените на брат Петър Камбуров се описва защо Учителят не е служил войник и че изтеглил пред наборната комисия билет, според който на всеки 20 хиляди новобранци, един се освобождава от военна служба. Брат Петко Гумнеров, който му е разказал това, не беше служил войник по други причини и изглежда, че не е знаел точно закона. Процента 1 на 20 хиляди много силно подчертава събитието, тъй като вероятността да се изтегли „щастлив" билет е много малка. Всъщност, броят на подлежащите за освобождаване новобранци се определяше от това, колко младежи следва да се явят през годината пред наборната комисия в даден град. Обикновено е имало по-голям брой отколкото се изисква за постъпване в казармата и затова чрез изтегляне на билети, биваха освободени излишните. Ако, примерно казано, в града се явят 1200 новобранци, а се искат за казармата 1000, то 200 души ще изтеглят „щастлив" билет. Така се е случило и с Учителя, но това, разбира се, не намалява значението, че Той положително е знаел как ще бъде освободен от военна служба. Разбираме това от думите Му, казани когато се е разделил от госта, с когото е разговарял преди тръгването за наборната комисия: „Аз трябва да отида да отбия военната си тегоба и след това ще продължим разговора". Действително - отбил военната тегоба, като изтеглил „щастливия билет".
към текста >>

95. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

Всъщност тя е над 3033 метра.
И ако не се използуват тези условия, тогаз ще дойде железният век. Окултните ученици са в един период, когато минават през растителното царство. И те не трябва да се спират по пътя, а само в движение да прекарват. Инак се спира тяхната еволюция. Сега установили, че Мусала е 3005 метра. Всъщност тя е над 3033 метра. Водата на тая чешма е лековита. Ако искахме, бихме могли да направим да напуснат болните всички клиники и да дойдат. Тая вода има свойството да изкарва на повърхността на тялото, гнилощните вещества на тялото. Когато човек почне да употребява тази вода, става изринване като от сипаница и брусница. Изхвърля навън чуждите вещества като кълчища.
към текста >>

96. 19. ТЕОСОФИТЕ

Симеон Арнаудов

А всъщност това не е така, Йогите си имат ученици, имат си школи, но те не са светии.
Аз често съм ходил там. Говореха за човешкото тяло, преразказваха на български език онова, което бе написано в теософските книги. Но там нямаше онзи Дух, който имаше при Учителя. Най-видни бяха Иван Грозев и Шишков. Те говореха, че всички светии в Индия са йоги. А всъщност това не е така, Йогите си имат ученици, имат си школи, но те не са светии. А ето какво Учителят казва за йогите: „Учението на Бялото Братство е еволюционно, а на йогите е инволюционно учение". Аз също чух по този повод Учителят да ни каже, защото се занимавах с техните методи на дишане: „Не следвайте пътя на йогите! " А защо е така? Учителят казва: „Христос е синът Божий. Той е изявление на Божието Битие.
към текста >>

97. 1. С КРОСНО НА СЪБОР

Донка Илиева

Тъй, щото, ако тук бяха дошли 1000 души, същност те са 3000 мощни юнаци!
- 1 - 53. На стр. 52 четем за онези, които не са могли да дойдат на събора на Изгрева поради възбрана: „Сега вие ще кажете; добре щеше да е, ако бяха тук всички братя и сестри от провинцията! Казвам: всички са тук. Защо? - Защото всеки брат или сестра от физическия свят, които са записани горе в Бялото Братство, имат по двама делегати, които ги представляват - един в Божествения свят, и един в ангелския свят. Тъй, щото, ако тук бяха дошли 1000 души, същност те са 3000 мощни юнаци! - 1000 души във физическия свят, 1000 - в ангелския свят и 1000 - в Божествения свят. Силата не е във вас, които сте на физическия свят, но в тия 3000 души, събрани заедно, те са, които работят, а не само хората на физическия свят. Знаете ли, какво могат да направят тия помощници отгоре? Те ще свършат работата на Бога. Той работи чрез тях." (стр.
към текста >>

98. 3. РАЗГРАБВАНЕ НА ИЗГРЕВА

Донка Илиева

Всъщност те са били свидетелите на всичко, което било направено от Държавния контрол.
Тия пари поне бяха благословени, оправиха с тях вилата, извадиха вода на градината с тия пари. Другите пари всички преди години бяха изгорени и тук там у някои хора бяха прибрани една малка част от тях. Учителят е предвиждал всичко това и е казвал: „Закупете тия места до линията? " Защо са ги стискали тия пари и не са ги употребили? След като Държавния контрол приключи работата си, то Антов и Коста Стефанов получиха от тоя ревизионен акт. Всъщност те са били свидетелите на всичко, което било направено от Държавния контрол. Обиск е бил направен и на Антов и от него били взети много неща. Затова ми дадоха да пазя някои документи. Всъщност това бяха актове от проверката на Антов и на Държавния контрол. Три документа, които са били най-важните. Другото не е било от голямо значение.
към текста >>

Всъщност това бяха актове от проверката на Антов и на Държавния контрол.
" Защо са ги стискали тия пари и не са ги употребили? След като Държавния контрол приключи работата си, то Антов и Коста Стефанов получиха от тоя ревизионен акт. Всъщност те са били свидетелите на всичко, което било направено от Държавния контрол. Обиск е бил направен и на Антов и от него били взети много неща. Затова ми дадоха да пазя някои документи. Всъщност това бяха актове от проверката на Антов и на Държавния контрол. Три документа, които са били най-важните. Другото не е било от голямо значение. Защото, ако не са били Антов и Коста Стефанов Държавния контрол нямаше да предприеме нищо, те са подписали като са изложили това, което са знаели. Аз държах тия документи. Когато дойде 10 ноември 1989 г.
към текста >>

99. ЕДИНСТВЕНАТА СРЕЩА

Стефанка Петрова

Маргарита Рангелова Стратева

и какво всъщност е Учителят.
В него намерих една беседа от Учителя Гитанджали и разработката на брат Калименов за цветята. Пазя ги като скъп дар. За всичко онова, което Учителят направи за мен при единствената ми физическа среща с Него, а и след това, си спомням често и прекланяйки се е благодарност пред Него, Му целувам мислено десницата. Ето какво можах да разбера в един период от 25 години. Какво Учителят е направил за мен при единствената ми среща с него през пролетта на 1943 г. и какво всъщност е Учителят.
към текста >>

100. 5. РОДОВАТА КАРМА