Търсене в текстове за 'Същност'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 160 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Разбира се, че всичко това произтича от разликата на убежденията у различните умове, които различно са настроени и разположени Това обстоятелство ни навожда към действителната истина да заключим, че един и същ предмет може да се разглежда от различни точки и положения, които по естеството са свързани с интереси, които нямат нищо общо със самата същност или субстанция на предмета.
Вярата е духовна способност, една от силите на ума, която играе важна роля в целия живот на человека; когато напротив, религията е душевно произведение, произтекающо от известно настроение на душата, към известен предмет, от когото се предполага да зависи нейния вътрешен мир. Това религиозно произведение може да се мени във вид, образ и степен, според вътрешното ни умствено и духовно развитие и образование. От тази естествена причина произлиза разницата, че това, което е религиозно за едного, е съвсем ирелигиозно за другиго. Един пример: непогрешимостта на папата, което е религиозно за католика, е до висша степен ирелигиозно за православния и протестантина. Навярно това се потвърждава и от постоянните стълкновения на самите религиозни системи една с друга. Разбира се, че всичко това произтича от разликата на убежденията у различните умове, които различно са настроени и разположени Това обстоятелство ни навожда към действителната истина да заключим, че един и същ предмет може да се разглежда от различни точки и положения, които по естеството са свързани с интереси, които нямат нищо общо със самата същност или субстанция на предмета. Обаче тия частни интереси упражняват голямо влияние върху душевното ни настроение и много пъти ни заблуждават и отклоняват от пътя на духовното ни просвещение. Тогава става необходима нужда от наша страна да изпитваме всяко религиозно произведение дали има солта на Истината, или не. И щом намерим, че му липсва тази сол, то е наша свята длъжност да го турим настрана като человеческо заблуждение. Истинската религия трябва да очисти себе си от всичките си дрипели и парцали, които времето в миналото и ги е окачило по частни человечески съображения. В света няма вечни форми.
към текста >>

В същност въпросът представлява два процеса на двояка деятелност вътре в умственото и душевно мирообразование на человека.
Какви жертви се правят от всички благородни хора, само да ни се даде случай да видим лицето на онази деятелност, която лежи скрита в дълбочините на Природата! И каква Радост ще изпълни душата и ума ни, когато само сполучим да надникнем в дом й! Да, велика и блага Истина, светлина на Живота ни, която подбужда и въодушевлява ума ни и душата ни към велики подвизи и стремления. Ние сме говорили вече доволно върху общия характер на предмета. Обаче, за да бъдем по-ясни и вразумителни в по нататъшното третиране и разглеждане на тази тема нека подигнем един важен въпрос: що е наука и що е възпитание Този въпрос е жизнен; трябва да му се даде какво-годе място. В същност въпросът представлява два процеса на двояка деятелност вътре в умственото и душевно мирообразование на человека. Те изявяват характера на неговото сложно естество, което е заставено от върховните природни закони да действа и работи за поддържане устройството и порядъка на вътрешния си свят. Мислите и желанията по същите начала, както и във физическия свят, се стремят към центъра на теготенето, т.е. към началото на нещата. Това стремление на мислите и желанията по същия закон, както и във веществения свят, произвожда деятелност, която се отбелязва с постоянни акции и реакции от едно състояние в друго, които са причината за постоянните променения на умствената и душевна деятелност. Достойнството и качеството на тия вътрешни влияния създават почвата за нашето здравословно развитие.
към текста >>

По всяка вероятност те се различават по вид и степен, но не и в същност.
Тия основни закони управляват разни области на великия Миров свят, отличающи се по степента и качеството на естеството си. Законът на мисълта владичествува в Умствения свят – седалището на мислите, дарбите, способностите, силите на ума. Царството на този закон е безпределно, то се простира по всичките светове и вселени, гдето съществуват различни същества. Този закон е основата на всяка разумна самостоятелност. Основните му начала са еднакви навсякъде без разлика. По всяка вероятност те се различават по вид и степен, но не и в същност. Тъй на пример понятията, че цялото е равно на своите части, че правата линия е най-късото разстояние помежду две точки, че две линии, равни на една трета, са равни и помежду си, че вътрешните ъгли на един триъгълник са равни на два прави, че точките, които съставляват кръг, са равно отдалечени или отстоят на еднакво разстояние от центъра – тези математически аксиоми не могат да се разбират другояче, освен както си са по естество внушавани в нашите умове. Понятията за Добро или зло не могат да бъдат разбирани по друг противоположен начин, освен както са диктувани от върховния Закон. Онзи, който убие брата си или ограби ближния си, не може да се гледа другояче освен като престъпник. Преместени в коя и да е част на Вселената, нашият характер ще се мери и оценява от всички Разумни същества с един и същ критериум, т.е. с мерилото на Истината.
към текста >>

7. Това обстоятелство ни кара да направим заключението, че един и същ предмет може да се разглежда от различни точки и положения, които са свързани с интереси, нямащи нищо общо със самата същност на предмета.
Това произведение на човешката душа може да се мени по форма, образ и степен в зависимост от умственото и духовно развитие на човека. 6. Поради тази причина това, което е религиозно за едного, съвсем не е религиозно за другиго. Така например, вярването в непогрешимостта на папата, един елемент от веруюто на католика, е във висша степен нерелигиозно за православния и протестанта. Впрочем това се потвърждава и от постоянните стълкновения между религиозните системи. Разбира се, всичко това произтича от разликата в убежденията на хората, чиито умове са различно настроени и разположени. 7. Това обстоятелство ни кара да направим заключението, че един и същ предмет може да се разглежда от различни точки и положения, които са свързани с интереси, нямащи нищо общо със самата същност на предмета. Тези лични интереси обаче упражняват голямо влияние върху душевното настроение на човека и много пъти го заблуждават и отклоняват от пътя на духовното му израстване. 8. Ето защо е необходимо да подлагаме на проверка всяко религиозно произведение, за да видим дали притежава солта на Истината, или не. Щом намерим, че то не е съобразно с Истината, наш свешен дълг е да го сложим настрана като човешка заблуда. 9. Истинската религия трябва да се освободи от всички останки на миналото, от всичко онова, което се е натрупало в нея по силата на известни лични, чисто човешки съображения. В света няма вечни форми.
към текста >>

Тези знания се отнасят главно за физическия свят – за неговата същност, феномени, състав, т.е.
2. „Науката – казва сър Уилям Хамилтън[44] – е възхвала на познанието. Нейният образ, т.е. форма, има характера на логическо съвършенство, а предметът, т.е. съдържанието ú – характера на същинската истина.” 2. Въобще думата „наука” означава знания, придобити чрез дълго наблюдение, които са подредени систематично в съгласие с общите закони на природата и са направени достъпни за всекиго. Тези знания се отнасят главно за физическия свят – за неговата същност, феномени, състав, т.е. за природата на веществото му и за качествата и функциите на живите клетки. 3. С термина „наука” в по-тесен смисъл се назовава всеки един от нейните клонове като отделно поле за изследване или предмет за изучаване, като например астрономия, химия, медицина, геология и пр. В сравнение с науката на древните гърци, която, както е известно, се е деляла на седем клона – граматика, риторика, музика, логика, аритметика, геометрия и астрономия, – нашата западноевропейска наука е постигнала огромен напредък. И това е понятно, защото от онова време до днес са станали големи промени в умствения и духовния живот на човечеството. 4. Със започване на християнската епоха науката е направила гигантски крачки почти във всички клонове на познанието – в областта на физиката, химията, астрономията, математиката, геологията; анатомията, физиологията, биологията, психологията и френологията[45].
към текста >>

Тия основни закони, различаващи се един от друг по своята същност, управляват различни области на великия космичен свят.[58]
2. Сегашният ред във вселената се управлява от три основни закона: – Закон на Всемирното притегляне или Гравитация[55]; – Закон на Мисълта[56]; – Закон на Биос[57]. 3. Законът за Гравитацията подразбира материята, Законът на Мисълта подразбира ума, а Законът на Биос подразбира душата. Тия основни закони, различаващи се един от друг по своята същност, управляват различни области на великия космичен свят.[58] 2.2. Закон на Всемирното притегляне (Гравитация) 1. Гравитацията действа във физическата вселена, която е дом на всички живи същества. Граница на този закон е самата безпределност на вечността. Откъде почва и къде свършва неговото действие, съвременната астрономия не е в състояние да ни каже. Според приведените по-долу данни ние можем да си съставим едно съвсем повърхностно понятие за обширната област на владение на този закон.
към текста >>

Същността и действието му са едни и същи навсякъде, без изключение.
2.3. Закон на Мисълта 1. Законът на Мисълта действа в умствения свят – седалището на мислите, дарбите, способностите, силите на ума. Царството на този закон е безпределно. То се простира във всички светове и вселени, където живеят различни същества. Този закон е основата на всяка разумна самостоятелност. Същността и действието му са едни и същи навсякъде, без изключение. Разбира се, те се различават по форма и степен, но не и по същина. 2. Да вземем например следните геометрични истини: – цялото е равно на своите части; – правата линия е най-късото разстояние между две точки; – две отсечки, равни на трета, са равни и помежду си;
към текста >>

А точно те позволяват да се осъзнае скритото, същностното.
[4] Вж. дял втори – ІІ.1:1. [5] Аристотел е положил като основа принципа на наблюдението. Така истината се поддържа от трите кита: наблюдение, анализ, синтез. Оттогава насам от сферата на научния интерес отпадат: съзерцание, интуиция, прозрение. А точно те позволяват да се осъзнае скритото, същностното. За повече подробности вж. Едуард Шуре, „От сфинкса до Христа”, С., 2004, с.257. [6] Принципи или с др. думи – първопричини. [7] Раболепие – безлично самоунижение за угода на някой силен или богат; угодничество, сервилност.
към текста >>

– небе), подобно на етерното тяло, е невидима субстанция, извънредно разредена и еластична, която представлява същността на материята, тя я проектира.
[26] Учителят: „Христос казва: Жените ще спасят света. Наполеон казва: Франция се нуждае от майки. Аз разбирам „майка” в широк смисъл. Новата култура изисква жени не в обикновения смисъл на думата, но жени на новото – решителни, светещи жени: жени със светли умове, с широки сърца, с диамантена воля.” [27] Етерът (гр. – небе), подобно на етерното тяло, е невидима субстанция, извънредно разредена и еластична, която представлява същността на материята, тя я проектира. Тази субстанция пронизва цялото космическо пространство и функционира като посредник при предаването на вълните на вибриращата енергия – на светлината, топлината, електричеството и др. Според херметичната наука се разграничават четири състояния на материята: твърда материя, в която работят силите на жизнения етер; течна, където работят силите на химическия етер; въздухообразна, където са силите на светлинния етер; огнена, където са силите на топлинния етер. Съвременната физика отхвърля твърдението за съществуването на етера като универсална механична среда и въвежда представата, че в пространството съществуват различни физически полета като форми на материята. Учителят за етера: „Етер означава това, от което нещата се раждат и отглеждат. Частицата „ет” е първичното начало, от което нещата се раждат.
към текста >>

[40] В частта „Науката” обстойно са разгледани същността, параметрите и областта на науката.
На земята сърцето е по-силно от ума, то е по-старо. Най-първо човек е чувствал и после се е появила мисълта. Но при сегашния стадий на развитие, в който се намираме, по-добре е да ни направлява умът, отколкото сърцето. Единственото нещо, което не боледува в човека, е неговият дух. Затова казваме, че душата страда, умът се обърква, сърцето излиза от релсите на своя живот, волята се парализира, но духът никога не отпада.” [40] В частта „Науката” обстойно са разгледани същността, параметрите и областта на науката. Няма обаче обособена отделна част за възпитанието. За него се споменава и по-нататък, но накратко, например в дял втори – ІІІ.3. Този дисбаланс засилва предположението, че е замислена втора част на книгата, където акцентът да падне именно върху възпитанието. Вж. бел. № 1.
към текста >>

– същност) свят или свят на принципи. 2.
[56] В терминологията на Учителя този закон е производен на Битийния принцип „Мъдрост”. [57] Биос (гр.) – живот. В терминологията на Учителя този закон води произхода си от Битийния принцип „Любов”. [58] В окултната наука съществува следното деление: 1. Есенциален (лат. – същност) свят или свят на принципи. 2. Субстанциален (лат. – под-стоене) свят или свят на закони. 3. Материален свят или свят на факти. Светът може да се раздели и на три големи класа явления, известни като трите Велики нива: 1. Велико Физическо ниво. 2.
към текста >>

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

Освен това да ни запознае, научи и осветли с положителни факти за абсолютното им отношение спрямо нас, разумните същества, а при това и нашата длъжност и абсолютно задължение, наложено нам и на всички други твари от самата необходимост на естеството на тия закони на върховната Природа, която е неизменяема в същността на своите действия.
Първо издание – 1896 г., второ издание – 1949 г., печатница „Житно зърно“, София. В Природата има едно общо стремление, един общ план и една обща цел. По тия три характера Природата се проявлява като единство на едно цяло – едно цяло, на което всичките части се намират във взаимни отношения, свързани и съединени по един най-близко сродствен начин. За нашето наблюдение остава най-висшата работа да проследи тази интимна связ, това тясно сродство, тъй дълбоко и широко преобладающо помежду всичките части на Природата. А за разума ни предлежи великата задача, в която да разбере, да проумее и схване значението на законите и силите, образующи тази пълна хармония на единство в системата й. Освен това да ни запознае, научи и осветли с положителни факти за абсолютното им отношение спрямо нас, разумните същества, а при това и нашата длъжност и абсолютно задължение, наложено нам и на всички други твари от самата необходимост на естеството на тия закони на върховната Природа, която е неизменяема в същността на своите действия. Тия закони и сили с условията, които съдържат у своето естество, са тъй да се каже краеъгълният и основен камък, върху който е положен Животът. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която почва да съзижда своето жилище – „организъма“, посредством който почва да проявлява своите скрити сили и способности в развиване и усъвършенстване на естеството си, което има необходима нужда да се подготвя за по-висока деятелност, за по-свята длъжност на своето бъдещо призвание. Тук, върху тази здрава основа, умът безопасно може да полага своето положително знание за Истината, която е единствената съществена храна за подържането на неговото съществуване. Върху тази съща основа разумът придобива силата да повдига стените на великия „храм на възпитанието“. Този възпитателен „дом“ се съзижда от Духа на Истината, който вече действа в душата на человечеството за благото на чадата му.
към текста >>

Но що от това, нима същността на Битието и положението на Природата, дали е умна, или не, зависи от нашите предположения и мисли?
Ето един важен въпрос, който още не е решен от учените. Действията на физическите сили като топлина, светлина, електричество и магнетизъм се пренасят от едно място на друго посредством вълнението на светлообразния етер – така казват учените физици. Но по кой начин се пренасят нашите мисли от един ум в другий, ако не чрез някоя разумна сила, която не може да бъде друга, освен самият Дух на Природата, който по такъв един вътрешен закон свързва всички разумни същества в тясно единство? Само чрез допущането на такава умствена среда ние можем да изясним явленията на Умствения разумен свят. Има философи и куп учени мъже от първа и втора ръка, които мислят противното. Но що от това, нима същността на Битието и положението на Природата, дали е умна, или не, зависи от нашите предположения и мисли? Ни най-малко. Може да поддържаме едната или другата страна за истинска, обаче всякога е предпочитателно за един разумен человек да поддържа Истината. Стойността на каквото и да е учение зависи от реалността на фактите, които притежава в себе си. Такива действителни истини носят онази небесна Светлина, която има силата да освети и просвети всякой ум, който е готов да я приема. Разногласието, което повидимому съществува в учения свят, е следствие от устройството на мозъчните клетки и от развитието и качеството на умствените центрове.
към текста >>

По видимому доброто желае, но в същност злото прокарва навсякъде.
Да се работи, но как – ето въпросът. Старият дявол, за когото ни разправя поетът Милтон в „Изгубеният рай“, че бил изгнан от Небето за свои стари грехове и беззакония, гдето се стараел да наруши мира и блаженството на небесните жители, за което престъпление бил хвърлен с главата надолу с всичките му последователи в бездната, в която падал девет деня. От това падане насам той се е повразумил, станал е дълбокоучен дипломат, не ходи той вече тъй бос през просото, научил се е да се съобразява с времената, нравите и слабостите на хората. Пази се той като от огъня да не би и от тази земя да го изхвърлят с главата нанадолу някъде в страшната бездна. Онова, което е спечелил в человеческото сърце, добре го държи – всичко обещава, нищо не дава. По видимому доброто желае, но в същност злото прокарва навсякъде. Желае той от сърце и душа да опази плодовете от първата цивилизация на естествения себелюбив человек. Този първобитен представител на человеческото достойнство е бил порядъчен человек, който не е мислил за нищо друго, освен за търбуха си. За него нито душа, нито Правда, нито Истина, нито Любов са съществували. За него било безразлично дали человечеството успявало, или пък морално отпадало – дали неговият ближен страдал и от неволя умирал, това за него било все едно, докато неговият живот и щастие оставали непокътнати. Но види се даже и самата Природа вечно не търпи такава аномалия и хладнокръвие, нито пак постоянства в своите грешки, както человеците често правят.
към текста >>

12. Множество философи и учени защитават друго мнение, но нима същността на Битието и това, дали природата е умна или не, зависят от нашите предположения и възгледи?
10. Действието на физическите сили, които в нашия свят се проявяват като топлина, светлина, електричество, магнетизъм, се пренася от едно място на друго посредством трептенията на светлообразния етер.[96] Това е една от най-разпространените научни теории във физиката. 11. Но по какъв начин се пренасят нашите мисли от един ум в друг? Навярно и тук съществува известна среда, която спомага за разпространяване на мисълта. Какво друго би могла да представлява тя освен самият дух на природата, който по скилата на един вътрешен закон свързва всички разумни същества в тясно единство? Само чрез допущането на такава умствена среда ние можем да изясним явленията на умствения свят. 12. Множество философи и учени защитават друго мнение, но нима същността на Битието и това, дали природата е умна или не, зависят от нашите предположения и възгледи? Ни най-малко. Ние можем да поддържаме една или друга теория, но най-добре е един разумен човек да познава и поддържа Истината. 13. Ценността на едно учение зависи от реалната стойност на фактите, които то представя. Тия факти, изяснени в светлината на Истината, която едничка е в състояние да просвети нашия ум, помагат на човека да придобие увереност и от нищо да не се разколебава. Тази увереност произтича не от логичното изясняване на фактите, а от вътрешната светлината, която Истината дава на човека и към която душата му трябва да стане особено чувствителна.
към текста >>

На пръв поглед доброто желаят и за него говорят, но всъщност злото прокарват навсякъде.
Той се пази като от огън от това, да не би и от тази земя да го изхвърлят с главата надолу някъде в страшната бездна. 7. Съществата на злото, неговите помощници, също са станали по-хитри. Надали има по-тънки дипломати от тях. Те държат здраво онова, което са спечелили в човешкото сърце. Всичко обещават, но нищо не дават. На пръв поглед доброто желаят и за него говорят, но всъщност злото прокарват навсякъде. Те най-много от всичко искат да опазят плодовете на първата цивилизация – тази на първичния, себелюбив човек. 8. Този първобитен представител на човешкия род не е мислел за нищо друго освен за собствения си стомах, т.е. единствено за задоволяване на животинските си нужди. 9. За него понятията „душа”, „правда”, „истина”, „любов” въобще не са съществували. Било му е съвършено безразлично дали човечеството върви напред, или се намира в морален упадък.
към текста >>

Доказателство за неспособността на науката да проникне в същността на нещата е фактът, че тя се базира само върху ограничения опит на индивида, т.е.
[102] Тук вероятно се намеква за взаимодействието между Закона на Биос и Закона на Гравитацията. [103] Хърбърт Спенсър (27.04.1820–8.12.1903) – английски философ, психолог, социолог, един от родоначалниците на позитивизма. В теорията на познанието е агностик (вж. бел № 79). Той твърди, че всяко научно понятие е противоречиво, а затова и непостижимо. Доказателство за неспособността на науката да проникне в същността на нещата е фактът, че тя се базира само върху ограничения опит на индивида, т.е. върху фалшива основа. Според него за човешкото познание са достъпни само явленията, зад които се крие Непознаваемото – обектът на вярата. Спенсър е идеолог на английския либерализъм от Викторианската епоха и е противник на социализма. [104] Инстинкт (лат. подбуждане, импулс) – способност у животните и човека да извършват несъзнателно целесъобразни действия и движения, които са от жизнено значение за тях: самосъхранение, продължаване на рода, хранене и т.н.
към текста >>

3. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

Колкото за идещото бъдеще, то е само идеалът без никоя същност, който има да се осъществи на своето време в една или друга форма.
Няма спокойствие, „борба непрестанна е този наш живот“, казва поетът. Мозъкът ни е обезпокояван от енергията на Природата, която ни принуждава да се стремим към онова, което е непостижимо, към онова, което не видим да схванем, и към онова, което не знаем да научим. Времето носи всичко поред, а нуждата прилага всяко нещо наред. „Ние гледаме – казва Павел – мрачкаво като през огледало.“ Но това, което видим, е само отражение на миналото, на онова, което е минало преди нас. Значи само миналото бъдеще е действителната Истина, която е оставила и в света, и в нас отпечатък на своето присъствие. Колкото за идещото бъдеще, то е само идеалът без никоя същност, който има да се осъществи на своето време в една или друга форма. Той е величественият план на една къща, която има да се построи. Има голяма разница помежду плана и самата къща – планът е видът на къщата, начертан на една хубава книга, когато къщата е самата реалност, същността, в която нашият живот пребъдва. Но съмнението е характеристика на человеческия ум, който се колебае помежду вярата и неверието, като си размишлява дали се е родил за нещо си, или за нищо; дали светът има някое значение в себе си за него, или той така си мечтае и въображава; дали се управлява от някого, или от никого; как се е създал, кой го е произвел и устроил – дали някое велико Същество, наречено Бог, или някоя велика сила, наречена Природа. Такова е естеството на душата, щото тя не може да успява и да се разширочава в своето духовно развитие, без тази вътрешна умствена светлина. Тя не може сляпо да се движи към каква и да е посока, тя се нуждае от идеал, който да я въодушевлява към нещо си – към нещо си не мъртво, но живо.
към текста >>

Има голяма разница помежду плана и самата къща – планът е видът на къщата, начертан на една хубава книга, когато къщата е самата реалност, същността, в която нашият живот пребъдва.
Времето носи всичко поред, а нуждата прилага всяко нещо наред. „Ние гледаме – казва Павел – мрачкаво като през огледало.“ Но това, което видим, е само отражение на миналото, на онова, което е минало преди нас. Значи само миналото бъдеще е действителната Истина, която е оставила и в света, и в нас отпечатък на своето присъствие. Колкото за идещото бъдеще, то е само идеалът без никоя същност, който има да се осъществи на своето време в една или друга форма. Той е величественият план на една къща, която има да се построи. Има голяма разница помежду плана и самата къща – планът е видът на къщата, начертан на една хубава книга, когато къщата е самата реалност, същността, в която нашият живот пребъдва. Но съмнението е характеристика на человеческия ум, който се колебае помежду вярата и неверието, като си размишлява дали се е родил за нещо си, или за нищо; дали светът има някое значение в себе си за него, или той така си мечтае и въображава; дали се управлява от някого, или от никого; как се е създал, кой го е произвел и устроил – дали някое велико Същество, наречено Бог, или някоя велика сила, наречена Природа. Такова е естеството на душата, щото тя не може да успява и да се разширочава в своето духовно развитие, без тази вътрешна умствена светлина. Тя не може сляпо да се движи към каква и да е посока, тя се нуждае от идеал, който да я въодушевлява към нещо си – към нещо си не мъртво, но живо. Живо, което да има сродство и Любов с нея. Богословът и теистът казват: „Бог е създал и устроил света, Той го управлява и Той е всичко.
към текста >>

Ако се разговарят за частите на къщата, имат право да различават, но ако смесват понятието за къщата с идеята за автора й, който я е построил, те се заблуждават, понеже не знаят каква е разликата помежду една пасивна реалност и една действующа същност.
Ако сега основата кажеше, че тя е всичката къща, що би сторила тази къща без стените и покрива? Или пък, ако стените кажеха, че те са цялата къща, що би сторила тази къща без основата и покрива? Или пак, ако покривът кажеше, че той е самата къща, що би сторила тази къща без основата и стените? Затова богословът, идеалистът и материалистът са задължени от фактите да завземат своите места там, гдето им е определено от необходимостта. Къщата е построена от някого, който не е нито в основата, нито в стените, нито в покрива, но някъде и всякъде. Ако се разговарят за частите на къщата, имат право да различават, но ако смесват понятието за къщата с идеята за автора й, който я е построил, те се заблуждават, понеже не знаят каква е разликата помежду една пасивна реалност и една действующа същност. Но ако говорят за проявлението на неговата сила в цялата къща, те са едно и могат да се сгрупират в едно общо название богослово-идеало-материалист. Тялото е организирано от вещество посредством силата на Живота, която го е обусловила и свързала с душата и ума. Затова сила, материя и ум не са три неща отделни и независещи едно от друго, но са свойства, качества и форми на едно и също битие, на едно същество вътре и вън от тях. Това същество, кога действа, действа в три главни форми, проявлява три главни качества, показва три главни свойства. Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми или монади; силата от движението и количеството на центровете и ума – от сгрупируването и разпределението на атомите и силите в прями отношения, управляющи се от постоянни закони, работещи с математическа определеност и последователност за постигането целта в Природата, които общият Дух гони.
към текста >>

Тази битност е Духът на Живота – вечната животворяща енергия, която преобладава навсякъде из Вселената; единствената същност, от която произтичат всичките разумни действия и стремления; върховният закон вътре в душата, който я принуждава да се стреми към усъвършенстване; върховната сила на самосъзнанието вътре в нашия Дух, която ни постоянно подканя да се подвизаваме в Доброто, да дирим благородното и възвишено, да любим истинното Всичко това ни води към великия върховен разум – да знаем що правим, да разбираме и разумяваме към какво се стремим.
Това същество, кога действа, действа в три главни форми, проявлява три главни качества, показва три главни свойства. Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми или монади; силата от движението и количеството на центровете и ума – от сгрупируването и разпределението на атомите и силите в прями отношения, управляющи се от постоянни закони, работещи с математическа определеност и последователност за постигането целта в Природата, които общият Дух гони. Че това е цяла истина, няма защо да се съмняваме, науката ни е доставила отвсякъде цял склад от факти, които говорят много по-ясно и вразумително, отколкото кой да е философ. И тъй, свойствата представляват материята, качествата – силата, формите – ума. Всякой атом във Вселената носи на своето съществуване свойствата, качествата и формите, отпечатани в естеството му от първата битност. Тази битност е Духът на Живота – вечната животворяща енергия, която преобладава навсякъде из Вселената; единствената същност, от която произтичат всичките разумни действия и стремления; върховният закон вътре в душата, който я принуждава да се стреми към усъвършенстване; върховната сила на самосъзнанието вътре в нашия Дух, която ни постоянно подканя да се подвизаваме в Доброто, да дирим благородното и възвишено, да любим истинното Всичко това ни води към великия върховен разум – да знаем що правим, да разбираме и разумяваме към какво се стремим. Това значи да живеем. Но за да се постигне всичко, което е пред душата и в душата на всяко разумно същество, изисквало се преди всичко време, място и условия, гдето да се посади първото семе на Живота. Затова Природата е била длъжна да работи и приготовлява всевъзможните бъдещи условия за това толкова деликатно чадо на вечността. Онези славни епохи, които ни очакват в самата вечност на Живота, които покрай сърцето ни не се минували още, нито в ума ни са влизали. Ако началото е толкова велико, какъв ще бъде зенитът на съвършенството, когато възприемем безсмъртието?
към текста >>

Онова, което ни е известно за неговата същност, е придобито от наблюдения върху характерните прояви на неговата сила.
Дял трети Външните условия на живота 1. Произходът на живота 1. Животът е една от най-големите загадки. За произхода му не знаем почти нищо. Онова, което ни е известно за неговата същност, е придобито от наблюдения върху характерните прояви на неговата сила. Тази сила е диаметрално противоположна на силите на физическия свят и се различава коренно от тях по своето естество. 2. Установено е също така, че органическият живот се е появил във вселената при известни строго определени условия, което потвърждава истината, че природата има някаква определена цел, някакъв общ план и общ стремеж.[132] 3. Всичко това ни кара да признаем факта, че животът се е появил с цел да се развива, да расте и да стане фактор и главен проводник в по-нататъшната проява на Върховния Дух във вселената. 4. За да се постигне този върховен стремеж в природата и за да се роди и развие настоящият органически живот, който духът ни притежава, преди всичко е била нужна почва за полагане на основа.[133] 5. Почвата е била един от най-важните и необходими първични елементи за съществуване.
към текста >>

6. Що се отнася до бъдещето, което ще дойде, то е само идеал без никаква същност, който ще се осъществи на своето време в една или друга форма.
4. И ние се стремим към него, защото се надяваме, че там именно е скрито онова, за което копнеем и което се мъчим да осъществим с толкова усилия. Времето носи всичко подред, а нуждата прилага всяко нещо наред. 5. „Ние виждаме нещата неясно, като през огледало” – казва апостол Павел (ІКор. 13:12). Още повече че това, което виждаме, е само отражение на миналото, на онова, което е било преди нас. Значи само миналото е действителната истина, която е оставила и в нас, и в света отпечатъка на своето присъствие. 6. Що се отнася до бъдещето, което ще дойде, то е само идеал без никаква същност, който ще се осъществи на своето време в една или друга форма. Този идеал е като величественият план на една къща, която трябва да се построи. 7. Има голяма разлика между плана и самата къща. Колкото и да е красив планът, той е само начертан на хартия, а именно къщата е самата реалност, същността, в която пребъдва нашият живот. 8. Съмнението е характерна черта на човешкия ум, който се колебае между вярата и безверието. Обзет от съмнение, човек често размишлява:
към текста >>

Колкото и да е красив планът, той е само начертан на хартия, а именно къщата е самата реалност, същността, в която пребъдва нашият живот.
Още повече че това, което виждаме, е само отражение на миналото, на онова, което е било преди нас. Значи само миналото е действителната истина, която е оставила и в нас, и в света отпечатъка на своето присъствие. 6. Що се отнася до бъдещето, което ще дойде, то е само идеал без никаква същност, който ще се осъществи на своето време в една или друга форма. Този идеал е като величественият план на една къща, която трябва да се построи. 7. Има голяма разлика между плана и самата къща. Колкото и да е красив планът, той е само начертан на хартия, а именно къщата е самата реалност, същността, в която пребъдва нашият живот. 8. Съмнението е характерна черта на човешкия ум, който се колебае между вярата и безверието. Обзет от съмнение, човек често размишлява: – Дали се е родил за нещо, или раждането му е било безцелно? – Дали светът действително има някакъв смисъл, или човек само така си мечтае и въобразява? – Дали светът се управлява от някого, или в него царува случайността?
към текста >>

6. „Теолозите твърдят – казват материалистите, – че имало някакъв Бог, който е създал и устроил вселената, но всъщност това не е никакъв Бог, а материя, която ние виждаме да работи и действа навсякъде.
Без ума нищо не би съществувало. 3. Богословът и теологът от своя страна казват: Бог е създал и устроил света, Той го управлява и Той е всичко. Без Него нищо не може да съществува. 4. Пред нас стои една дилема, на която който и край да хванем, все ще ни убоде, която страна и да вземем, все ще срещнем противници. 5. С цялото си познание за материята и природата материалистът започва да ни убеждава, че учението на теолозите не почива на никаква здрава основа. 6. „Теолозите твърдят – казват материалистите, – че имало някакъв Бог, който е създал и устроил вселената, но всъщност това не е никакъв Бог, а материя, която ние виждаме да работи и действа навсякъде. Тя е единствената реалност, която можем да опитаме, да пипнем и да проверим в действителност. Затова вън от тази реалност всичко е плод на нашето въображение. Що се отнася пък до нашия душевен мир, той не е нищо друго освен резултат от известни атомни и молекулярни движения в мозъка, които нямат никаква предметна стойност вън от него.” 7. Така както материалистът ни представя работите, на пръв поглед те наистина изглеждат твърде прости и убедителни. Умовете ни са почти убедени да приемат учението му за чиста истина.
към текста >>

Но ако смесват понятието за къщата с идеята за Онзи, който я е построил, то те се заблуждават, понеже не знаят каква е разликата между една пасивна реалност и една действаща същност.
Или ако покривът каже, че той е самата къща, какво би представлявала тази къща без основата и стените? Затова богословът, идеалистът и материалистът трябва да заемат определеното на всеки от тях място. 24. Къщата е построена от Някого, Който не е нито в основата, нито в стените, нито в покрива. Той е навсякъде и никъде едновременно.[143] 25. Ако става дума за частите на къщата, нашите трима приятели имат право да правят известна разлика. Но ако смесват понятието за къщата с идеята за Онзи, който я е построил, то те се заблуждават, понеже не знаят каква е разликата между една пасивна реалност и една действаща същност. 26. Ако тримата говорят за проявлението на Неговата сила в цялата къща, тогава те са едно и могат да се назоват с едно общо име: богослово-идеало-материалист. 8. Материя, сила, ум 1. Тялото е създадено от вещество посредством силата на живота, която го е обусловила и свързала с душата и ума. Затова материя, сила и ум не са три отделни, независещи едно от друго неща, а свойства, качества и форми на едно и също битие, на едно същество, което е вътре и вън от тях. 2. Това същество действа в три главни форми, проявява три главни качества, показва три главни свойства:
към текста >>

– Първичната и Единствена Същност, от Която произтичат всички разумни действия и стремежи;
– качествата – силата; – формите – умът. 5. Всеки атом във вселената съдържа свойствата, качествата и формите, отпечатани в него от Първото Начало. 6. Това Начало е: – Духът на живота – вечната животворяща енергия, която изпълва цялата вселена; – Първичната и Единствена Същност, от Която произтичат всички разумни действия и стремежи; – Върховният закон вътре в душата, който я подтиква да се стреми към съвършенство; – Върховната сила на самосъзнанието вътре в духа на човека, която постоянно го подбужда да се подвизава в доброто, да търси благородното и възвишеното, да обича Истината. 7. Всичко това ни води към Великия върховен разум – да знаем какво правим, да разбираме и проумяваме към какво се стремим, т.е. да живеем. 8. За да се постигне всичко, към което се стреми душата на всяко разумно същество, са се изисквали преди всичко време, място и условия, където да се посади първото семе на живота.
към текста >>

” Но онова, което мислим за празно, то всъщност е пълно, то е истинско чудо!
6. И ето, всред това безбройно множество два първоначални атома X и Y – да допуснем, че това са кислород и водород – се спускат един срещу друг с невъобразима сила и здраво се сграбчват, както често правят хората, когато помежду им избухне някакъв спор или кавга. На пръв поглед това действие изглежда необяснимо, то е сякаш безпричинно. По никакъв начин не можем да си обясним този сблъсък. 7. Най-после идваме до заключението, че всичко това нищо не значи. За да прикрием своето честолюбиво невежество, казваме: „Нищо особено, празна работа! ” Но онова, което мислим за празно, то всъщност е пълно, то е истинско чудо! Бихме ли могли да си представим, че например в една капка вода има хиляди и милиони частици?! 8. Мислим си, че случката е маловажна, но работата става сериозна. Ето че и съседните атоми, индиферентни дотогава, биват обхванати от същото безпокойство и стават опасни. В един миг безброй много атоми, захванати по два, започват да се трупат около първите два – там, където е средоточието на схватката, т. е. около първия център на тежестта.
към текста >>

4. Разговор Третий. Храната и Словото

Тъй както при вземанието на веществената храна, промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всякой, който иска да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има вида на Истината, но не и същността.
Здравата храна има предназначение, ако самият организъм на тялото не е покварен, да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни. Така е и със Словото Божие. То има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на живота, което е виделина и веселие на живото сърце. Както при временната храна человек трябва да чувствува нужда преди да се храни, тъй и при духовната. Но не само той трябва да чувствува потреба, но в същото време да отбира своята храна, за да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да му повреди. Тъй както при вземанието на веществената храна, промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всякой, който иска да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има вида на Истината, но не и същността. В светът има много учения, но само едно от тях е съществено, съставлява храна за душата. Други са лъжливи съвършено, или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа. Ето опасността на человеческия живот. Человеците мислят, че имат истината и че се учат от нея, а пък в действителност що виждаме? Техният живот е отпаднал.
към текста >>

5. Разговор Шестий. Пътят и Истината

Желал си всичко, а всъщност излиза нищо.
Тялото и душата ви са били бодри, но не и духът ви и вътрешността на сърцето ви. И ето една главна причина за укъсняванието на възраждането ви. Няма съмнение, че това, което ти говоря сега, ти го чувствуваш сам. Умът ти досега е бил занят с много неща, но не и с Истината. Ти си желал много неща, но не и нещо особено. Желал си всичко, а всъщност излиза нищо. Где са твоите мисли и желания? Къде са отлетели сега? Какво е станало с тях? Каква промяна днес виждаш в живота си, отколкото по-преди? Не е ли това цяла измама на самого тебе?
към текста >>

6. Писмо № 9

Те говорят за Бога с много думи, а всъщност не Го познават.
Оставете умът си и сърцето си свободни за да Ви озари истината напълно. Не сте ли дошли още до съзнанието, че един факт струва повече от хиляди всевъзможни теории. Такъв един факт е: Живия и личен Бог, комуто длажим всичко, макар и да го не съзнаваме това напълно, по причина на грехът, който е зацапал чистотата на сърцето ни. Лошите страсти и желания там ся обвили душата ни с един тъмен пласт, както първобитните води земята, тъй щото ни един светъл луч можеше да достигне до нейното лице. В такова космическо състояние се намират днес душите на хората. Те говорят за Бога с много думи, а всъщност не Го познават. И защо! Защото живеят в греховете си. Знаменития Паскал казва на едно место, че человеческите дела за да ги любим, требва да ги познаваме, а Божиите за да ги познаваме, требва да ги любим. Във всекой случай, любовта към человека требва или изисква да се предшествува от знанието, а знанието за Бога изисква да се предшествува от Любовта. Бог изисква да го любим преди да го познаваме.
към текста >>

Нека Ви кажа, че даже и самия спиритизъм който много обещава, всъщност малко дава.
Църквата и всевъзможните учения ся нещо привременно, които кога се изпълни времето отредено от Бога, ще се заместят най-после с Царството Божие което е крайната цел на животът ни. Имайте предвид и друго, че Земята не е месторождението на науката, нейното отечество е Небето. Тук да говорим за наука и просветителска мъдрост е нещо смешно. Та какво ли знаем? Я ми кажи кой е онзи който ни говори за науката, че можи да гарантира своите думи, че нема да излязат погрешни след време? Нека Ви кажа, че даже и самия спиритизъм който много обещава, всъщност малко дава. Какво ново той дава на светът, което до сега не знаели старите мъдреци на Индия и Египет. Ний може да се занимаваме с хиляди години с поднебесните духове и при това да сме толкова далеч от Истинскаго Бога, колкото Земята от Небето. С това аз не искам да умаловажа спиритизма като наука. Не. Но искам да Ви кажа, че не е и този пътят по който можем да намерим Бога и да имаме лично съобщение с Него. Спиритизма можи да ни говори много за духовния порядък, за вечната хармония, за преражданието на душата, за службата на духовете и пр., но и той не може нищо положително да ни кажи за онзи Бог, който нашата душа търси.
към текста >>

7. 06.РАЗГОВОР ТРЕТИ

Тъй както при вземането на веществената храна промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всеки, който иска да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има видът на истината, но не и същността.
Както храната на тялото има за цел не само да подкрепи и достави сила на тялото, но тъй също да му помага и да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му. Здравата храна има предназначение, ако самият организъм не е повреден или покварен, да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни. Така е със Словото Божие, то има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на живота, който е виделина и веселие на сърцето. Както при временната храна човек трябва да чувства глад преди да се храни, тъй е и при духовната. Но не само той трябва да чувства потреба, но в същото време да отбира своята храна, да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да го повреди. Тъй както при вземането на веществената храна промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всеки, който иска да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има видът на истината, но не и същността. В света има много учения, но само едно от тях е съществено и съставлява храна за душата и другите са или лъжливо съвършени, или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа. Ето опасността на человеческия живот. Человеците мислят, че имат истината и че са учени от нея, а пък в действителност аз виждам техният живот е отпаднал, той е заразен от главата до петите с пороци. Това е една очевидна истина, че тук в това има примесена някаква измама, другояче това не би се забелязало. За да се излекува раната, трябва да се прибегне до подходящите лекарства.
към текста >>

8. 09.РАЗГОВОР ШЕСТИ

Ти си желал много неща, но не и нещо особено, желал си всичко, а всъщност излиза нищо.
Много пъти, когато хлопам на сърцето ви, вратата е затворена и дръжката ръждясала. Колко пъти, когато съм минувал, намирал съм, че спите, небрежни духом. Тялото и душата ви са били бодри, но не и духът ви и вътрешността на сърцето ви, и ето една главна причина за закъснението на възраждането ви. Няма съмнение, че това, което ти говоря сега, ти го чувстваш сам. Умът ти досега е бил зает с много неща, но не и с истината. Ти си желал много неща, но не и нещо особено, желал си всичко, а всъщност излиза нищо. Где са твоите мисли и желания? Где са отлетели? Какво е станало с тях? Каква промяна днес виждаш в живота си? Не е ли това цяла измама?
към текста >>

9. 01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР

И тук началният импулс се открива отново в събитието на Голгота, чрез чиято мистерийна същност Христос се свързва със земното битие и остава да живее в хората отвътре, но така невидим и несъзнаван, че да не затъмнява предстоящия възход на Аз-съзнанието.
Значи емергентният ефект на съзнанието е нелинейна еволюция и в нея неизбежно се стига до поврат на историческото време, мотивиран от нещо, което непременно трябва да бъде намерено и постигнато с вътрешната енергия на Аз-съзнанието, но стоящо извън него. С други думи, съзнанието започва да се интересува от Сина като завършено и самостоятелно същество, придавайки значение на самия Христос, затова подобно състояние се преживява като импулс на Свети Дух. Така през XIII век се слага спиритуалното начало на Западноевропейската реформация, където Свети Дух е обекти- визираното самосъзнание, преди да се въплъти в човека като субективно Аз-съзнание. Много по-късно Хегел го облича в понятието дух в себе си, а ретроспективно в дохристиянската източна мъдрост той се преживява като съвкупност от дванадесет свръхсетивни духовни учители, наречени Бодхисатви. Следователно Реформацията не е нищо друго, освен историческо битие на самосъзнанието, разбрало, че свръхсетивното е постижимо дори тогава, когато духът е невидим. И тук началният импулс се открива отново в събитието на Голгота, чрез чиято мистерийна същност Христос се свързва със земното битие и остава да живее в хората отвътре, но така невидим и несъзнаван, че да не затъмнява предстоящия възход на Аз-съзнанието. Реформацията въплъщава тъкмо това, което е трябвало да бъде изпратено от Христос, за да може човек да завърши отчуждаването си от импулсите на Отец и запазвайки своята индивидуална свобода, т.е.без да изключва Аз-съзнанието, да може да оживи труповете на своите мисли чрез живеещия вътре в него Христос. Всеки човек е свой свещеник, заявява Мартин Лутер и този израз синтезира цялата историческа и политическа енергия на Реформацията. Значи спасението е въпрос, стоящ между човек и Бог в лицето на Христос, без да включва Църквата; единствено благовестието на Евангелието, а не Църквата има власт над човека. Реформацията е протест против реалното значение на земния човек като Божествен посланик и това е допълнителният неин аспект като протестантизъм. Църквата възраства като културен феномен в периода от I до IX век сл. Хр.
към текста >>

В православното богослужение не господства говорещото вътре в човешката същност, а нещо всеобщо, което не въздейства на личното, а поражда постоянна тъга по надличностовата природа на националния дух.
Така в периода между IX и XIII век православният човек се формира като амбивалентна душевност, въздържаща се от постижения на свръх- сетивното в своя дух. Закономерна последица е постепенно отслабване на познавателните сили на съзнанието, а неизбежен краен завършек е социалистическият мироглед, т.е. пълен отказ от духовното и самоограничение единствено в социалната структура на животинското в човека. Явно и в исторически, и в психологически аспект действителният произход и на руския болшевизъм, и на източноевропейския комунизъм може да бъде открит в Православната църква. На практика православната култура лишава човек от свободна воля, защото съзнанието, заето в безизходна борба между дух и материя, отказва да се приспособи към пространството. В православното богослужение не господства говорещото вътре в човешката същност, а нещо всеобщо, което не въздейства на личното, а поражда постоянна тъга по надличностовата природа на националния дух. В Източна Европа духовната действителност съществува само под форма на култ и вярност към древни предания, така че от тяхната консервативна същност не произлиза друго, освен инстинктивна мъдрост или шовинизъм, в които следователно доминират импулси на Отец. И въпреки че религиозното съзнание на православните с голяма сила се придържа към Христос, в действителност то пренася атрибутите на Бог Отец върху Син, понякога направо твърди, че Христос е наш баща. Сигурно и продължителните транскултурни отношения с исляма, като типичен импулс на Отец, допълнително подсилват тази тенденция. Въобще православното съзнание е склонно да преживява Сина отвън, като импулс, отразен от природните вещи и от родната география, затова инстинктивно се бори с Отец и опитва да намери откровенията на вътрешната си духовност именно чрез природата. Всичко, формулирано схоластично в разкола между православие и католицизъм, всъщност се корени в историческата несъвместимост на тези два толкова специфични културни потока.
към текста >>

В Източна Европа духовната действителност съществува само под форма на култ и вярност към древни предания, така че от тяхната консервативна същност не произлиза друго, освен инстинктивна мъдрост или шовинизъм, в които следователно доминират импулси на Отец.
Закономерна последица е постепенно отслабване на познавателните сили на съзнанието, а неизбежен краен завършек е социалистическият мироглед, т.е. пълен отказ от духовното и самоограничение единствено в социалната структура на животинското в човека. Явно и в исторически, и в психологически аспект действителният произход и на руския болшевизъм, и на източноевропейския комунизъм може да бъде открит в Православната църква. На практика православната култура лишава човек от свободна воля, защото съзнанието, заето в безизходна борба между дух и материя, отказва да се приспособи към пространството. В православното богослужение не господства говорещото вътре в човешката същност, а нещо всеобщо, което не въздейства на личното, а поражда постоянна тъга по надличностовата природа на националния дух. В Източна Европа духовната действителност съществува само под форма на култ и вярност към древни предания, така че от тяхната консервативна същност не произлиза друго, освен инстинктивна мъдрост или шовинизъм, в които следователно доминират импулси на Отец. И въпреки че религиозното съзнание на православните с голяма сила се придържа към Христос, в действителност то пренася атрибутите на Бог Отец върху Син, понякога направо твърди, че Христос е наш баща. Сигурно и продължителните транскултурни отношения с исляма, като типичен импулс на Отец, допълнително подсилват тази тенденция. Въобще православното съзнание е склонно да преживява Сина отвън, като импулс, отразен от природните вещи и от родната география, затова инстинктивно се бори с Отец и опитва да намери откровенията на вътрешната си духовност именно чрез природата. Всичко, формулирано схоластично в разкола между православие и католицизъм, всъщност се корени в историческата несъвместимост на тези два толкова специфични културни потока. Западноевропейското съзнание и импулсите на Син закономерно довеждат до разглеждане на вярата редом със знанието и това е основният патос на Реформацията.
към текста >>

Всичко, формулирано схоластично в разкола между православие и католицизъм, всъщност се корени в историческата несъвместимост на тези два толкова специфични културни потока.
В православното богослужение не господства говорещото вътре в човешката същност, а нещо всеобщо, което не въздейства на личното, а поражда постоянна тъга по надличностовата природа на националния дух. В Източна Европа духовната действителност съществува само под форма на култ и вярност към древни предания, така че от тяхната консервативна същност не произлиза друго, освен инстинктивна мъдрост или шовинизъм, в които следователно доминират импулси на Отец. И въпреки че религиозното съзнание на православните с голяма сила се придържа към Христос, в действителност то пренася атрибутите на Бог Отец върху Син, понякога направо твърди, че Христос е наш баща. Сигурно и продължителните транскултурни отношения с исляма, като типичен импулс на Отец, допълнително подсилват тази тенденция. Въобще православното съзнание е склонно да преживява Сина отвън, като импулс, отразен от природните вещи и от родната география, затова инстинктивно се бори с Отец и опитва да намери откровенията на вътрешната си духовност именно чрез природата. Всичко, формулирано схоластично в разкола между православие и католицизъм, всъщност се корени в историческата несъвместимост на тези два толкова специфични културни потока. Западноевропейското съзнание и импулсите на Син закономерно довеждат до разглеждане на вярата редом със знанието и това е основният патос на Реформацията. Православният Изток с несъстоялата се култура на богомилите и продължаващите импулси на Отец консервативно поддържа състояние на очакване, в което трябва нещо да се случи. От друга страна, верен на амбивалентната си природа, православният човек не престава да поддържа (по-скоро като морален императив, отколкото като активност), че религиозното съзнание трябва да се проникне с наука, че Христос иска не само да действа, а иска също да бъде разбран, да бъде постигнат. Православната култура формира комплекс на непреживяна Реформация и това, струва ми се, е генералният дискурс, в който се случва епистоларният диалог между Петър Дънов и Пеню Киров. Има и още нещо, допълващо дискурса във втората половина на XIX век.
към текста >>

С други думи, Аз-съзнанието разбира, че неговите собствени мисли могат да принадлежат и на онази същност, която едновременно е и микрокосмична, и макрокосмична, т.е.
Това е век, в който разгърналата се през второто хилядолетие интелигентност, намерила път през схоластиката и Западноевропейската реформация, достига своеобразна кулминация в естествените и социалните науки и заплашва да премине в мъртъв интелектуализъм, ако остане собственост единствено и само на човешката глава. От една страна, укрепналото Аз-съзнание вече чувства себе си като абсолютно свободен и съвършен носител на интелектуалността, но от друга страна, настойчиво усеща, че духовните праобрази на мислите му са погребани някъде в подсъзнанието. В някои определени състояния модерното Аз-съзнание се изправя пред проблема на своята микрокосмична свобода по твърде болезнен начин и в това отчуждение от макрокосмоса се поражда импулс за обратно присъединяване към него. Човек поставя проблема за резултатите на собствената си свободна воля така, че от човешки и земни да могат да станат космични, и подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Архангел Михаил. Присъствието му се открива предимно тогава, когато чрез езика и думите човек се опитва да достигне до вътрешно преживяване на духа, когато мислите за духовното започват да се възприемат като нещо физическо в света. С други думи, Аз-съзнанието разбира, че неговите собствени мисли могат да принадлежат и на онази същност, която едновременно е и микрокосмична, и макрокосмична, т.е. човек се научава да мисли и говори за природата и Космоса с езика на Христос. По този начин, вместо да се изражда в интелектуалност, интелигентността се одухотворява и оживява, защото отчуждените от макрокосмоса мисли се присъединяват към нещо макрокосмично, или Аз-съзнанието се присъединява към Христос. Импулсът на Архангел Михаил изпълва последните декади на XIX век и прехожда в XX век с два съвсем нови културни дискурса: Аз-съзнанието, отчуждено от Отец, е свобода, а присъединяването му към макрокосмичната същност на Христос е любов. Епистоларният диалог в тази книга започва през 1898 г. и свързва географски два български града по Черноморието - Варна и Бургас, със специфичния им следосвобожденски ори- ентализъм и етносна нехомогенност.
към текста >>

Импулсът на Архангел Михаил изпълва последните декади на XIX век и прехожда в XX век с два съвсем нови културни дискурса: Аз-съзнанието, отчуждено от Отец, е свобода, а присъединяването му към макрокосмичната същност на Христос е любов.
Човек поставя проблема за резултатите на собствената си свободна воля така, че от човешки и земни да могат да станат космични, и подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Архангел Михаил. Присъствието му се открива предимно тогава, когато чрез езика и думите човек се опитва да достигне до вътрешно преживяване на духа, когато мислите за духовното започват да се възприемат като нещо физическо в света. С други думи, Аз-съзнанието разбира, че неговите собствени мисли могат да принадлежат и на онази същност, която едновременно е и микрокосмична, и макрокосмична, т.е. човек се научава да мисли и говори за природата и Космоса с езика на Христос. По този начин, вместо да се изражда в интелектуалност, интелигентността се одухотворява и оживява, защото отчуждените от макрокосмоса мисли се присъединяват към нещо макрокосмично, или Аз-съзнанието се присъединява към Христос. Импулсът на Архангел Михаил изпълва последните декади на XIX век и прехожда в XX век с два съвсем нови културни дискурса: Аз-съзнанието, отчуждено от Отец, е свобода, а присъединяването му към макрокосмичната същност на Христос е любов. Епистоларният диалог в тази книга започва през 1898 г. и свързва географски два български града по Черноморието - Варна и Бургас, със специфичния им следосвобожденски ори- ентализъм и етносна нехомогенност. Несъмнено имаме работа със специфична диалогична морфология, която по аналогия с ПлатоновитеДиалози бихме могли да обозначим с термина Учител-ученик. От едната страна на тази биполярна структура е Петър Дънов, а от другата - Пеню Киров с още няколко личности, които индиректно моделират интонацията на писмата: Тодор Стоянов, Георги Миркович, Мелкон Партомян, Васил Козлов, Петър Тихчев, Анастасия Железкова и др. Всички те до един са индивидуалности, които по някакъв начин определят отчуждението си от традиционната православна култура, особено в нейния религиозен и култов аспект, и демонстрират своеобразен протест против Православната църква като Божествен посланик.
към текста >>

Подхващайки темата за другата страна на диалогичната морфология, всъщност пристъпваме към изключително сложната характеристика на индивидуалността на Петър Дънов, Учителя.
(1899 г.). Една година по- късно той пише: На 2 август ми се даде вътрешно това съобщение: Духът, който те ръководи, то съм аз, Михаил. Аз постоянно ще те упътвам, стига ти да бъдеш послушен на всяко мое повеление. За да заключим анализа на категорията ученик, могат да се формулират следните твърдения: П. Киров и съмишлениците му са специфично представителство на българското национално самосъзнание на прехода между XIX и XX век; паралелно с традицията и атавистичните компоненти на източноевропейската православна народопсихология, те демонстрират качества на формирано Аз-съзнание, чийто център е личен и неопосредстван интерес към Христос чрез импулси на Свети Дух; тези характеристики ги правят потенциални исторически носители на събития с функция на специфична Българска реформация. Подхващайки темата за другата страна на диалогичната морфология, всъщност пристъпваме към изключително сложната характеристика на индивидуалността на Петър Дънов, Учителя. В контекста на този документален сборник става дума за 33-годишния Дънов, който само преди три години се е завърнал от САЩ с диплом по методистко богословие. В епистоларния си диалог с П. Киров той несъмнено говори от позиция на духовен наставник и това го поставя в категорията Учител. Там той стои сам и несвързан с никоя дотогавашна теологична традиция, въпреки протестантското си образование и родовите си връзки в българските православни институции, въпреки социално-просветната си активност сред читалищни и благотворителни общества във Варна. В първата и единствена своя монография (Науката и възпитанието, 1896 г.) той прави анализ на съвременната наука с явни намеци за одухотворено възпитание на интелекта и това е първи симптом за типичен импулс на Архангел Михаил в българската култура.
към текста >>

10. Петър Дънов - №3

Учителя Петър Дънов пояснява, че всъщност „този, който диктува това, не е Орифил, но друг Елохил, който е един от великите князе на Небето, велик служител Божий, който е нарочно пратен от Господа на Силите да изпълни Неговата воля".
пр. Хр. до 150 г. сл. Хр.; вторият е Анаил (150-500 г.); трети е Захариил (500-850 г.).; четвърти - Рафаил (850-1190 г.); пети-Самаил (1190-1510 г.); шести - Гавраил (1510-1879 г.); седми - Михаил (1879-2300 г.). В писмо до д-р Г. Миркович от 14.11.1898 г. Учителя Петър Дънов пояснява, че всъщност „този, който диктува това, не е Орифил, но друг Елохил, който е един от великите князе на Небето, велик служител Божий, който е нарочно пратен от Господа на Силите да изпълни Неговата воля". (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 15). (У., №3, 08.10.1898 г.) 17. В мистичните философии и системи има много стълби - Браминската стълба символизира Седемте свята; Кабалистичната стълба - седемте низши сефирота; за Стълбата на Яков се говори в Библията (Бит.
към текста >>

11. Пеню Киров - №34

Нека Ви кажа, че даже и самият спиритизъм, който много обещава, всъщност малко дава.
В писмо от 18 март 1900 г. той му пише: „Имайте предвид и друго - че Земята не е месторождението на науката, нейното отечество е Небето. Тук да говорим за наука и просветителна мъдрост е нещо смешно. Та какво ли знаем? Я ми кажи, кой е онзи, който ни говори за науката, че може да гарантира своите думи, че няма да излязат погрешни след време? Нека Ви кажа, че даже и самият спиритизъм, който много обещава, всъщност малко дава. Какво ново той дава на света, което да са го не знаели старите мъдреци на Индия и Египет? Ний може да се занимаваме с хиляди години с поднебесните духове и при това да сме толкова далеч от Истинского Бога, колкото Земята от Небето. С това аз не искам да омаловажа спиритизма като наука, не. Но искам да Ви кажа, че не е този пътят, по който можем да намерим Бога и да имаме лично съобщение с Него. Спиритизмът може много да ни говори за духовния порядък, за вечната хармония, за прераждането на душата, за службата на духовете и пр., но и той не може нищо положително да ни каже за онзи Бог, когото нашата душа търси".
към текста >>

12. 02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Учителя Петър Дънов пояснява, че всъщност „този, който диктува това, не е Орифил, но друг Елохил, който е един от великите князе на Небето, велик служител Божий, който е нарочно пратен от Господа на Силите да изпълни Неговата воля".
пр. Хр. до 150 г. сл. Хр.; вторият е Анаил (150-500 г.); трети е Захариил (500-850 г.).; четвърти - Рафаил (850-1190 г.); пети-Самаил (1190-1510 г.); шести - Гавраил (1510-1879 г.); седми - Михаил (1879-2300 г.). В писмо до д-р Г. Миркович от 14.11.1898 г. Учителя Петър Дънов пояснява, че всъщност „този, който диктува това, не е Орифил, но друг Елохил, който е един от великите князе на Небето, велик служител Божий, който е нарочно пратен от Господа на Силите да изпълни Неговата воля". (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 15). (У., №3, 08.10.1898 г.) 17. В мистичните философии и системи има много стълби - Браминската стълба символизира Седемте свята; Кабалистичната стълба - седемте низши сефирота; за Стълбата на Яков се говори в Библията (Бит.
към текста >>

13. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Нека Ви кажа, че даже и самият спиритизъм, който много обещава, всъщност малко дава.
В писмо от 18 март 1900 г. той му пише: „Имайте предвид и друго - че Земята не е месторождението на науката, нейното отечество е Небето. Тук да говорим за наука и просветителна мъдрост е нещо смешно. Та какво ли знаем? Я ми кажи, кой е онзи, който ни говори за науката, че може да гарантира своите думи, че няма да излязат погрешни след време? Нека Ви кажа, че даже и самият спиритизъм, който много обещава, всъщност малко дава. Какво ново той дава на света, което да са го не знаели старите мъдреци на Индия и Египет? Ний може да се занимаваме с хиляди години с поднебесните духове и при това да сме толкова далеч от Истинского Бога, колкото Земята от Небето. С това аз не искам да омаловажа спиритизма като наука, не. Но искам да Ви кажа, че не е този пътят, по който можем да намерим Бога и да имаме лично съобщение с Него. Спиритизмът може много да ни говори за духовния порядък, за вечната хармония, за прераждането на душата, за службата на духовете и пр., но и той не може нищо положително да ни каже за онзи Бог, когото нашата душа търси".
към текста >>

14. 09_РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ И ЧУЖДИ ДУМИ

Аслъ (тур.) - наистина, всъщност.
РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ И ЧУЖДИ ДУМИ Архангел (гр.) - върховен, най-висш ангел; от гр. арх - главен, изначален и ангелос - вестител. Аслъ (тур.) - наистина, всъщност. Бахча (пер.-тур.) - зеленчукова или овощна градина. Бесовъпрошателство (ост.) - извикване на зли духове. Благовременно (ост.) - в удобен случай. Благоутробие (ост.) - милосърдие. Вам (ост.) - дателен падеж от вие; на вас.
към текста >>

15. №97 (Петър Дънов)

Аз писах на Д-ра, но и той, докато на него [не] говоря лично, надали ще влезе напълно в същността на работата.
Радвам се, че Господ Ви е осветлил върху даденото Вам Откровение. Това е именно, което беше казано oтдавна – не завещание, а продажба. Да не остава никакво съмнение в твоята душа. Аз ще Ви изясня смисъла на даденото Ви Откровение, кога се видим, и ще Ви дам развяската на противоречията. Аз зная Вашата искреност. Аз писах на Д-ра, но и той, докато на него [не] говоря лично, надали ще влезе напълно в същността на работата. Но както и да е, всичко туй Господ ще уреди. Аз зная това. Г-жа Казакова ми каза, че Ви е писала едно писмо в Сливен върху Тодоровата работа и желае да знае дали Вие сте получили това писмо и говорили ли сте върху предметния въпрос. Моля, бъдете добри да пишете, понеже тя е мъчно, гдето не сте писали досега. Споразумейте се върху тая работа, за да не остава нещо висящо.
към текста >>

16. №83 (Пеню Киров)

Както Ви казах, че аз се снабдих със свидетелство за комисионерство, но всъщност самата работа, която работя съгласно патента ми, не е нищо друго, освен слуга.
Ако има, да ми изпрати една, аз веднага ще му пратя парите, или може да ги дам на брата му Христо оттук. Той ги харчеше тогава по 4 ½ лева, но може да ги даде и [по] 4 лева. Ако в случай, че той не ще да ми я изпрати, може да ми я пратите Вий, ако разбира се, разполагате с пари. Ако ли не, пишете ми да изпратя пари, за да се свърши тази работа. Аз Ви изпратих книгата „Зеркало тайных наук“, но не зная дали сте я получили. Както Ви казах, че аз се снабдих със свидетелство за комисионерство, но всъщност самата работа, която работя съгласно патента ми, не е нищо друго, освен слуга. Засега ще търпя171. Мелкон си дойде и почна да работи при една търгов[ска] къща на дрехи, с по 100 лв. месечна [за]плата. Делото Божие помежду ни е в застой и това ме много мъчи. Съгласие нямаме.
към текста >>

17. Речник на остарели и чужди думи

аслъ (тур.) наистина, всъщност.
Евангелие и др. агрипния (гр.) бдение. архангел (гр.) върховен, най-висш ангел. От гръцката дума арх „главен“ или „изначален“ и ангелос „вестител“. аслъ (тур.) наистина, всъщност. бахча (пер.-тур.) зеленчукова или овощна градина. бесовъпрошателство (ост.) извикване на зли духове. благовременно (ост.) в удобен случай. благоутробие (ост.) милосърдие. вам (ост.) дателен падеж от вие; на вас.
към текста >>

18. 74 ПИСМО

Да, писах на д-ра, но той докато не му говоря лично, надали ще влезе напълно в същността на работата.
Радвам се, че Господ ви е осветлил върху даденото вам откровение. Това е именно, което беше казано отдавна, не завещание, а продажба. Да не остава никакво съмнение в твоята душа. Аз ще ви изясня смисъла на даденото ви откровение кога се видим и ще ви дам развяската на противоречията. Аз зная вашата искреност. Да, писах на д-ра, но той докато не му говоря лично, надали ще влезе напълно в същността на работата. Но както и да е, всичко туй Господ ще уреди. Аз зная това. Г-жа Казакова ми каза, че ви е писала едно писмо в Сливен върху Тодоровата работа и желае да знае дали вие сте получили това писмо и говорили ли сте върху предметния въпрос. Моля, бъдете добри да й пишете, понеже тя й е мъчно, гдето не сте й писали досега. Споразумейте се върху тая работа, за да не остава нещо висящо.
към текста >>

19. 169 ПИСМО

Едното, което всъщност предава състоянието на духа му, а другото, което предава негова външен изглед.
Преди няколко дена получих писмо от К., с което честити Рождествените празници. Той благодари, че е здрав със силата на Господа. Почеркът му за Мене свидетелствува, че е бодър духом и пълен с вяра. Аз чета и по това, което за другите няма смисъл. Всеки человек едновременно пише и по две писма. Едното, което всъщност предава състоянието на духа му, а другото, което предава негова външен изглед. Едното е оригинал, който като се превежда на физически език под образа на букви, слогове, думи, предложения губи от своята оригиналност и същина. Но все таки преводът е за предпочитане пред нямане на оригинала. Вие ще се съгласите с Мен от самите факти на опитността. Вие бихте се радвали за какъвто и да е К. превод от букви, слогове и думи отколкото да чакате негов оригинал.
към текста >>

20. 208 ПИСМО

В теория много различия, но в същност малко.
Съвършено прилагане на закона на Любовта. Бог да благослови Своето дело. И Той е започнал от долу на горе. Ще приравни и верующи, и неверующи. Понеже и едните, и другите еднакво постъпват в живота. В теория много различия, но в същност малко. Наскоро ще излязат двете беседи. Поздрав на всички. Ваш верен (Свещеният подпис)
към текста >>

21. 230 ПИСМА до д-р Дуков

Трябва человек да разбира същността.
Сърцето трябва да бъде чисто, за да види ясно, умът трябва да е освободен от всички грешни образи, за да може да различи ясно кое е добро и кое е лошо. Умният човек никога не счита лошото за добро. Той ги различава, тъй както се различава деня от нощта. Когато неразумният често счита злото за добро. Защото не само неща, които имат лош изглед, са лоши, но често и тия, които имат добър повидимому. Трябва человек да разбира същността. А да я разбира, трябва да има непокварен душевен вкус. Христос е ясно поставил тая мисъл. Дотогава, докато человек не се е отрекъл от себе си, каквото и да умствува и да говори, той не познава истината. Понеже между неговата душа и Бога има среда, тя бърка. Вие вървете по пътя неотклончиво и ще придобиете това, което търсите.
към текста >>

22. 247 ПИСМО

Не гледайте на повърхността, от горе е пяната, а отдолу е същността.
То е в сила да разкъса онези вериги на злото, които са спъвали вървежа на человечеството в правия път. Бъдете бодри и весели духом и извършете своята длъжност тъй, както я разбирате и ви се диктува отвътре. Моят поздрав вам и на Славка и на всички други приятели. Всичко ще се преобърне за добро. Което става, е Волята Божия и Господните дела са винаги добри. Не гледайте на повърхността, от горе е пяната, а отдолу е същността. Трябва всичко да прекипи, за да се установи действителното. Ще се даде свобода и вам. Ваш верен П. К. Дънов
към текста >>

23. 266 ПИСМО

Повидимому всичко върви на зле, но всъщност всичко е добре, защото сам Господ ръководи работите, а там, гдето Той работи, всичко става добро.
В края Господ всичко ще преобърне на добро. Работите ще се оправят, те са вече в най-високата точка на своя развой. Всички приятели в Търново са запазени невредими. Минали са през изпита добре и сега са бодри и весели в милостта на Онзи, Който ги е избавил. Божествените пътища са непостижими. Повидимому всичко върви на зле, но всъщност всичко е добре, защото сам Господ ръководи работите, а там, гдето Той работи, всичко става добро. Аз ви имам всички предвид. Трябва да помогнем на всички ония, които имат най-голяма нужда. Съдействувайте и вий там всички. Поздрав на всички. Ваш В.
към текста >>

24. Влиянието на Слънчевата Енергия

От полунощ до обяд Земята (в същност, дадено място) е отрицателна и затова възприема повече, а от обяд до полунощ е положителна и затова дава повече.
И сравнително малка част от нея отива на планетите. Енергиите, които Земята приема от Слънцето, значително се преобразяват. Като проникват в земните пластове, последните поглъщат от тях всички хранителни елементи и остава само това, което не може да ползува. Така преобразени, тези енергии вече не са полезни за развитието, и затова се изпращат от Земята в космическото пространство и от там по известни пътища се връщат пак на Слънцето. Последното от своя страна ги препраща към централното Слънце за по-нататъшна преработка, за да добият своя първоначален ритъм. От полунощ до обяд Земята (в същност, дадено място) е отрицателна и затова възприема повече, а от обяд до полунощ е положителна и затова дава повече. От полунощ Земята почва да изпуща в космическото пространство отрицателна енергия, а на нейно място приема от Слънцето положителна. При залез Слънце Земята е най-положителна и затова дава най-много. След обяд Земята почва да изпуща в космичното пространство положителни енергии и като изпусне достатъчно количество, тя става отрицателна. Това става постепенно и надмощие на отрицателните енергии над положителните имаме към полунощ. Сутринта при изгрев Земята е най-отрицателна, т.е.
към текста >>

Земята (в същност, дадено място) в началото на пролетта е повече отрицателна и затова тогава най-много приема.
Когато най-новите научни изследвания говорят, че слънчевите лъчи са най-лечебни преди обяд, то някой би могъл да възрази така: когато у нас е изгрев, то за други е обяд, а за трети е залез. Тогава защо е тази разлика в лечебното действие на лъчите в разните часове на деня? Причината за тази разлика се крие в различната възприемателна способност на Земята и на организма. Аналогично нещо става и в течението на годината. През всички годишни времена слънчевите лъчи не действуват еднакво. Земята (в същност, дадено място) в началото на пролетта е повече отрицателна и затова тогава най-много приема. Ето защо, от всички годишни времена през пролетта слънчевите лъчи действуват най-лечебно. От 22 март нататък Земята постепенно става положителна. През лятото тя е вече доста положителна и затова приема по-малко (И летните лъчи действуват, само че по-слабо). В началото на пролетта има повече прана и организмите я приемат повече. През лятото само топлината е повече, а не онази прана или жизнена енергия, която е в изобилие в началото на пролетта.
към текста >>

25. Сравнителният биологически процес. Аналогии и заключения – новите хора

Значи всички тези пертурбации, които биха уплашили незнаещия, водят всъщност към нещо красиво, към хармония, към нещо разумно.
Между двете ядки се появява преградна ципа (между двете нови, дъщерни клетки) (фигура 12). Виждаме как при деление на клетката стават много големи пертурбации (разтопяване на ядрената ципа, изчезване на ядката, разкъсване на ядрената нишка, преместване на и други големи премествания и промени). Онзи, който не е посветен, може да помисли, че съдбата на клетката е свършена. Той може да се уплаши за съдбата на клетката. Но в края на краищата получаваме нещо хубаво: две нови клетки. Значи всички тези пертурбации, които биха уплашили незнаещия, водят всъщност към нещо красиво, към хармония, към нещо разумно. Това има аналогия с живота на човечеството. Нека вземем за пример положението на днешното човечество. Сега човечеството претърпява такова деление в биологическия процес на развитието си, то прекарва последния фазис, тъй като първичната човешка монада, от която е образувано, е към последния, шестия период – да се раздвои. Това се нарича в окултната наука явяване на шестата раса. Но понеже тази дъщеря е от по-високо произхождение, за нейното идване стават и по-обширни приготовления: всевъзможни местения, размествания, разрушения и съграждания в народите и между народите.
към текста >>

26. Старото и новото човечество. Инволюция и еволюция – методите на новия живот

И да мислим, че това са причините на появилата се дисхармония, но всъщност причините се съдържат в неразумното ядене, т.е.
В тези два процеса се събужда онази енергия, която е необходима за съграждане условията на живота. Когато се появят известни разстройства или спънки в тези процеси, вината не е в процесите, а у съществото, в което стават те и което не разбира значението на тези процеси. Ако допуснем, че известно човешко същество е обхванато от един неразумен живот, който събужда у него неразумна лакомия, ще видим, че в него ще се натрупат известни излишни вещества, които ще спънат процеса на неговата артериална кръв, а този последния, в замяна, ще спъне процеса на венозната кръв. Тогава веднага ще се яви една вътрешна дисхармония, а като последица от нея ще настъпят условия за органическите болести. Ние можем да констатираме фактите, че артериалното течение не става правилно или че във венозното има известен застой. И да мислим, че това са причините на появилата се дисхармония, но всъщност причините се съдържат в неразумното ядене, т.е. в употребата на онези храни и вещества, които природата не е определила за организма на това същество. И вследствие на това именно тя му дава да разбере, че то е престъпило нейните основни закони, правилното движение и правилата на естествената обмяна на веществата. Следователно тя му дава болести и страдания, за да събуди в него съзнанието, да се позамисли и да се отклони от кривия път, по който е тръгнало. Вие например никога не можете да накарате едно живо същество, било то даже едно животно, което веднъж е погълнало отрова и имало повръщане назад, повторно да възприеме същата храна. Значи животните в това отношение много по-лесно се възпитават, отколкото човека.
към текста >>

27. Умът, сърцето и волята. Влиянието им върху живота – форма, съдържание и смисъл на живота

Когато някой виртуоз изпълнява едно музикално творение, то кой всъщност го изпълнява: природата или човекът?
Ония, които не са се занимавали с тия тънки наблюдения в природата, считат, че низшите същества не притежават никаква разумност, но истината е, че тия същества по своята схватливост и изобретателност в някои отношения надминават човека. Друг пример: морската звезда, ако ѝ откъснете един крак, знае как да го създаде, а човек, ако откъснете крака му, не знае как да го създаде. Ще каже някой, че това го прави природата. Ако е така, то защо тя не създаде и откъснатия крак на човека? Следователно морската звезда има някаква специалност, каквато човек не знае. Когато някой виртуоз изпълнява едно музикално творение, то кой всъщност го изпълнява: природата или човекът? Разбира се, човекът. Той се отличава в дадения случай като индивид: не всеки може да изпълнява като него; това изпълнение е негова специалност. А тази негова специалност не е израснала в един ден или в един месец или даже в една година – тя се дължи на усилията на ред поколения от индивиди, които са работили в това направление, но един от тях е достигнал да изрази тази специалност в един разумен акт, и ние казваме, че природата работи в него. В света всяко същество оказва до известна степен известно влияние за изменение на околната среда и прави известно усилие, за да прояви по-ползотворно силите, вложени в неговото естество. Тия усилия не могат в един ден да станат известни на окръжаващите по-високостоящи същества, а се изискват дълги столетия на усилена дейност, за да се прояви разумният стремеж, който е вложен от самото начало и действува в дадения момент.
към текста >>

28. Повече светлина

И тъй, когато ние проучаваме битието, проучаваме всъщност оня велик принцип на живота, който е произвел светлината, а светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в природата.
От това гледище, всички предмети на Земята, всички растения, животни и форми на хората не са нищо друго, освен светлина, видоизменена в своите най-разнообразни прояви. С една реч, всичко е светлина. От всичко туй следва, че светлината, за която говорим, не е мъртва, не се състои само от трептения, както общо се твърди, но тя съдържа нещо повече. От чисто физическо гледище, ние определяме човека по неговите външни прояви – по формата и движенията му. Но за да се раздвижи той, трябва да се е проявило у него някакво чувствуване; за да се прояви то, трябва да се е пробудила у него някоя мисъл, а за да се прояви мисълта, дошла е някоя малка светлинка. И тъй, когато ние проучаваме битието, проучаваме всъщност оня велик принцип на живота, който е произвел светлината, а светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в природата. И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко онова, което е възвишено и благородно, което служи за напредването на дома в неговата приготвителна работа; на обществото – в неговата организационна работа; на народа – в неговата растяща дейност, и на човечеството – в неговата еволюция, изпълнение на неговите висши идеали – да цъфне и завърже доброто в света, да се прояви висшият живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите характери в света, да се яви любовта в свръхсъзнанието на човека в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов с Божествената Мъдрост, да се озари пътят на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на този стремеж с мярката на висшата Божествена Правда, да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради – ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото знание, а не мазгали. Но не само това, а и целият покрив на бъдещето човешко жилище трябва да бъде направен от прозрачна материя, от най-фино стъкло, през което да преминава светлината. Изразяваме се символично, но подразбираме, че човешката глава – черепът – трябва да бъде тъй пластична, мозъкът тъй възприемчив, сърцето тъй чувствително, волята тъй деятелна, та да бъдат винаги отзивчиви на всичко, което е възвишено и благородно в живота. Най-хубавите фотографски апарати са ония, на които пластинките са най-чувствителни към светлината. Учени хора даже са сполучили сега да направят такива пластинки, които да схващат и светлината, която изтича от човешкия мозък, колкото малка и да е тя.
към текста >>

29. Красивата молитва

Разкрий в нас, милий Боже, Божествената Си същност, помогни ни да се сдобием със силата, за да познаем истината, да ходим в пътя на светлината, за осъществяване на плана Ти и за дохождане на царството Ти на земята.
Красивата молитва Господи, Боже, направи ни твърди като диаманта, за да станем основание на Новата вселена. Направи ни като стълбове в Твоята жива църква, за да възприемаме Божествения живот за другите. Освети ни със силата на Святия Си Дух, за да можем чрез словото, мисълта и делото да събуждаме заспалите души. Разкрий в нас, милий Боже, Божествената Си същност, помогни ни да се сдобием със силата, за да познаем истината, да ходим в пътя на светлината, за осъществяване на плана Ти и за дохождане на царството Ти на земята. Амин. Молитвата е дадена пред група от десет ученика.
към текста >>

30. Молитва за благоволението Божие

Аллах - Единния Единствен Бог, неуловимата Му същност е отразена с още 99 свещени имена,
Бог - когато говорим за Бога, трябва да разбираме единствено число; Господ - когато говорим за Господ, трябва да разбираме колективност от духове; Господ Бог, Отче, Баща, Авва, Вседържащ Отец, Небесен Баща, Господ на обичта, Бог на любовта, Благий Боже, Боже на силите, Бог Промислителя, Създателя на всичко, Творец, Царю на вековете, Господар, Вседържителя, Владико Святий и Истиний, Господ на господарстващите и Цар на царстващите, Цар на светлите духове, Господар на всички светове, Единствен, Безграничен, Безначален, Пастир мой, Премъдрия, Всевишния, Всемогъщия, Всеприсъстващия, Всеистинния, Всеблагия, Всемилосърдния, Вседълготърпеливия, Господ на мира и любовта, Всесилния Господ, Святи Боже, Святи Крепки, Святи Безсмъртни, Безкрайно Велико съзнание, Триединния Бог: Отец, Син Божи и Святи Дух, Аллах - Единния Единствен Бог, неуловимата Му същност е отразена с още 99 свещени имена, Ишвара - Планина от светлина, блясва, за да освети мрака, тройният лик: творец, съхранител, разрушител, Саваот, Йехова-Елохим, Йова, Мардук - Бога на светлината, Тао — Най-върховния разпоредител на всичко, Началото, което е създало всичко. Айн Соф е кабалистическото подразделение на света, Първоизточникът на цялото мироздание, безкрайният, безграничният, висш аспект на Бога, от който се ражда Бог, творящ всичко останало.
към текста >>

31. Космическа стълба на реалността

А Духът и материята са два полюса на една и съща същност.
Бог е изявление на абсолютното, непроявеното. Бог е върховната сила, корона, която почива върху неизменната мъдрост и интелигентност. В Него е всичкото благоволение и справедливост, които са образ на красотата. В него е добродетелта и предвечното спокойствие. Бог е любов, която е над всяко същество; тайна, която е над всяка наука; промисъл, която превишава всеки разум; съвършенство, което надминава всяко понятие. А Духът и материята са два полюса на една и съща същност.
към текста >>

32. КОЯ Е РОЖДЕНАТА ДАТА НА ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ Валсерпъ Айн

Системата Изправен юлиански календар е различна от Григорианския, но разискването на същността на тази нова система би изместила центъра на настоящата тема.
Така Петровден започва да се чества на 29.VI по църковния календар, което е 12.VII по гражданския. На 19.XII.1968 г. по решение на Светия синод на Българската православна църква църковният календар се реформира. За целта се приема нова календарна система, наречена Изправен юлиански календар. Тя компенсира грешката, натрупана до момента, и приема такава система за отброяване на високосните години, че църковният календар да бъде коректен много векове напред (до 42 680 г.). Системата Изправен юлиански календар е различна от Григорианския, но разискването на същността на тази нова система би изместила центъра на настоящата тема. Затова само ще кажем, че през 1968 г. след 19.XII (нов стил), Никулден, който е 6.XII по Православния църковен календар, следва след 20.XII (нов стил), Игнажден, който вече и за църквата е 20.XII (реформиран църковен календар). Вследствие на реформата Петровден от 1969 г. е отново на 29.VI и ще продължава да е така и занапред. До 1944 г.
към текста >>

33. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1907 ГОДИНА

Човек може да бъде активен, да не прави никакъв шум, но всъщност пак да работи.
Когато дойде друго течение и те измести от течението, в което си турен, тогава ще усетиш страдание у себе си. Например, когато мислиш лошо за другиго, това показва, че си в едно противоположно течение и страдаш. Не прилагайте този принцип в частност, а го прилагайте в общност: не се осъждайте, аз не искам да се осъждате. В умствения свят се иска да бъдете активни, но същевременно спокойни. Леността е знак за сгъстяване на течението. Човек може да бъде активен, да не прави никакъв шум, но всъщност пак да работи. Не е шумът, който показва работа, а плодът е, който показва работата. Светлината, например, не прави шум, но е такъв творчески акт, щото повдига Живота. Бог запълня всяко пространство, но в Него съзнанието е друго. Колкото повече Божественото съзнание се усилва, толкова повече и Божествените центрове се усилват и с това ви се помага. Хората често пъти са отражение, отклик на онова, което желаят.
към текста >>

Всъщност вие сте добри, но сте лениви, имате духовна леност.
Когато говорим за добродетел, винаги разбираме човешката личност, но тя обема нещо повече. Един добър човек винаги може да спазва своето равновесие. Ние се страхуваме да не изгубим мнението на един човек, но добрият човек никога не си изменява мнението. Ако сте добри, няма какво да се не разберем. У вас се заражда мисъл дали сте добри. Всъщност вие сте добри, но сте лениви, имате духовна леност. Не мерите и не знаете как да употребявате добрината. Понякога се по-казвате много работливи, но това е само привидно. Приличате на един човек, който работи само когато господарят му е при него, а щом си замине, почва да работи както си знае той. Леността е следствие на земната душа, която ви завладява. И Господ, като вижда, че хората са много мързеливи, изпраща им страдание, за да напуснат мързела.
към текста >>

34. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА

*Аслъ (тур.) - наистина, всъщност (бел. ред)
И Те са, които съдействат на Веригата. Това е законът, с който трябва да се управлява България. Тази Пръчка е с 61 сантиметра дължина. Дървото, от което е направена, е заръчано и изпратено от Рилския манастир и се нарича хвойна. А дебелината на пръчката е един сантиметър в диаметър. *Аслъ (тур.) - наистина, всъщност (бел. ред) **В ръкописа на Протоколите с малка стрелка е посочена основата на Пръчката и е добавено следното пояснение: „Този знак, според г-н Дънов, е знакът на Веригата. На Пръчката са нарисувани само знаковете, а написаните обяснения се дадоха от г-н Дънов." (бел. състав.) Имате още една емблема (посочва на всички ни нарисуваната тук Камичка-меч, остър от двете страни.) На едната страна на Камичката е нарисуван човешкият знак, а от другата - знакът на Веригата. Това е Силата Господня.
към текста >>

Сега, тази Пръчица, ако я намери човек, ще мисли, че е една играчка, но всъщност е с голямо значение.
Да знаете, че Господ гледа на вас. Слушайте и внимавайте за постъпките си. Господ постоянно ви притеглю-ва и ще се оправдаете и съдите от Него. Веригата няма закони и правила. И единствените неща, които са задължителни, са законите, които ви се дадоха. Сега, тази Пръчица, ако я намери човек, ще мисли, че е една играчка, но всъщност е с голямо значение. Тя може да се уподоби и на една флейта. И действително, че Животът е една флейта. Един ден, като влезем в Небето, ще дадем първия си концерт. Само че с тия, които ни очакват, не можем да дадем този концерт, защото публиката, която ни очаква, още не е готова. Така ще видите, че някой от вас е тенор, друг е алт, трети - бас и прочее - четирите основни гласове.
към текста >>

Във физическия свят човек вижда сянката на нещата, а в духовния вижда тяхната същност.
А Павел присъства, понеже той е един от любящите духове на Казакова, която обичаше неговите послания; та затова той я придружава. Сега аз ще предам някои мисли от г-жа Казакова: „Мъчно е - казва г-жа Казакова -да предам своята опитност, понеже има една съществена разлика между вашата обстановка и моята. Човек в тяло на земята схваща света по един начин, а извън тялото - по друг. Във физическия свят човек гледа опакото на нещата, в духовния - тяхното лице. Във физическия свят човек вижда сянката на нещата, а в духовния вижда тяхната същност. Няма съмнение, моята деятелност между вас е известна, всичките погрешки - също, но тия погрешки имате и вие, както и аз. Но понеже аз бях по-активна, погрешките ми излизаха, а вашите са скрити, понеже вие не сте толкова активни. Скрити са, казвам, вътре във вашата душа, във вашите умове, при все че вие не съзнавате и не искате да го изповядате. Но когато дойдете в моето положение, и вие ще направите същата изповед. Що е бил моят живот между вас, каква полза съм принесла?
към текста >>

А не повидимому да показвате смирение, че нищо не искате, а всъщност да роптаете в себе си, че не са ви дали каквото мислите, че ви е нужно.
А това, дето е казано за камилата в иглените уши, с това Той не иска да каже, че богат не може да влезе в Царството Божие. С това иска да каже, че богатият човек трябва да остави камилата с богатството си отвън и тогава да влезе в Царството Божие. По отношение на нашите работи в света, когато искаме да прокараме една мисъл, ние трябва да и дадем определена форма. Всяко желание, което искаме да се изпълни от Невидимия свят, трябва да се оформи, т.е. трябва да определите ясно какво именно искате. А не повидимому да показвате смирение, че нищо не искате, а всъщност да роптаете в себе си, че не са ви дали каквото мислите, че ви е нужно. Такова „благочестие" е фалшиво. Небето винаги иска от нас контракт; контракт в смисъл, щото желанието ни да бъде изпълнено, напълно определено и оформено. Ако не ни се отговори на много молитви, то е защото желанията ни и исканията ни не са оформени. Няма да се отговори от Небето на такава молитва, докато искането не се оформи. Най-голямото отклонение, което би могло да се приеме от Небето в това отношение, е, че е възможно да се каже на Небето известен наш проект за материални или други нужди, и да искате, щото то да направи тоя ваш проект както то желае.
към текста >>

35. ЕПИСТОЛАРНО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ВАРНА, 1898-1918

Те говорят за Бога с много думи, а всъщност не Го познават.
Оставете ума и сърцето си свободни, да Ви озари истината напълно. Не сте ли дошли още до съзнанието, че един факт струва повече от хиляди възможни теории. Такъв един факт е: Живият и личен Бог, комуто дължим всичко, макар и да го не съзнаваме това напълно по причина на греха, който е зацапал чистотата на сърцето ни. Лошите страсти и желания там са обвили душата ни с един тъмен пласт, както първобитните води земята, тъй щото ни един светъл лъч [не] можеше да достигне до нейното лице. В такова космическо състояние се намират днес душите на хората. Те говорят за Бога с много думи, а всъщност не Го познават. И защо? Защото живеят в греховете си. Знаменитият Паскал казва на едно място, че человеческите дела, за да ги любим, трябва да ги познаваме, а Божиите, за да ги познаваме, трябва да ги любим. Във всякой случай, любовта към человека трябва или изисква да се предшеству-ва от знанието, а знанието за Бога изисква да се предшествува от Любовта. Бог изисква да го любим преди да го познаваме.
към текста >>

Нека Ви кажа, че даже и самият спиритизъм, който много обещава, всъщност малко дава.
Църквата и всевъзможните учения са нещо временно, които, кога се изпълни времето, отредено от Бога, ще се заместят най-после с Царството Божие, което е крайната цел на живота ни. Имайте предвид и друго, че Земята не е месторождението на науката; нейното отечество е Небето. Тук да говорим за наука и просветителска мъдрост е нещо смешно. Та какво ли знаем? Я ми кажи кой е онзи, който ни говори за науката, че може да гарантира своите думи, че няма да излязат погрешни след време? Нека Ви кажа, че даже и самият спиритизъм, който много обещава, всъщност малко дава. Какво ново той дава на света, което досега не са знаели старите мъдреци на Индия и Египет? Ний може да се занимаваме с хиляди години с поднебесните духове и при това да сме толкова далеч от Истинского Бога, колкото Земята от Небето. С това аз не искам да омаловажа спиритизма като наука. Не. Но искам да Ви кажа, че не е и този пътят, по който можем да намерим Бога и да имаме лично съобщение с Него. Спиритизмът може да ни говори много за духовния порядък, за вечната хармония, за прераждането на душата, за службата на духовете и пр., но и той не може нищо положително да ни каже за онзи Бог, който нашата душа търси.
към текста >>

36. КАК СЕ СЪЗДАДЕ ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА - Люба Стойкова*

Всъщност те са предговор, въведение към лекциите, които трябва да се разучават.
Подредих ги на пишещата машина, получи се още един том. Същото направих и с лекциите от Върховната Вътрешна Школа. И от нея извадих още един том. Станаха всичко двадесет тома - десет плюс един от Вътрешната Школа и осем плюс един от Върховната Вътрешна Школа. Когато завърших двата тома с избрани мисли и ги прочетох, едва тогава разбрах защо ми беше казано да подчертавам онова, което ми е направило впечатление. Всъщност те са предговор, въведение към лекциите, които трябва да се разучават. Ученико, започни с избраните мисли, после пристъпи към лекциите, разучавай ги задълбочено, за да ти се открият тайни, за които досега никой не е мислил.
към текста >>

37. Годишна среща на Веригата - Варна, 1907г.

Човек може да бъде активен, да не прави никакъв шум, но всъщност пак да работи.
Когато дойде друго течение и те измести от течението, в което си турен, тогава ще усетиш страдание у себе си. Например, когато мислиш лошо за другиго, това показва, че си в едно противоположно течение и страдаш. Не прилагайте този принцип в частност, а го прилагайте в общност: не се осъждайте, аз не искам да се осъждате. В Умствения свят се иска да бъдете активни, но същевременно спокойни. Леността е знак за сгъстяване на течението. Човек може да бъде активен, да не прави никакъв шум, но всъщност пак да работи. Не е шумът, който показва работа, а плодът е, който показва работата. Светлината например не прави шум, но е такъв творчески акт, щото повдига Живота. Бог запълня всяко пространство, но в Него съзнанието е друго. Колкото повече Божественото съзнание се усилва, толкова повече и Божествените центрове се усилват и с това ви се помага.
към текста >>

Всъщност вие сте добри, но сте лениви, имате духовна леност – не мерите и не знаете как да употребявате Добрината.
Когато говорим за Добродетел, винаги разбираме човешката личност, но тя обема нещо повече. Един добър човек винаги може да спазва своето равновесие. Ние се страхуваме да не изгубим мнението на един човек, но добрият човек никога не си изменява мнението. Ако сте добри, няма какво да се не разберем. У вас се заражда мисъл дали сте добри. Всъщност вие сте добри, но сте лениви, имате духовна леност – не мерите и не знаете как да употребявате Добрината. Понякога се показвате много работливи, но това е само привидно. Приличате на един човек, който работи само когато господарят му е при него, а щом си замине, почва да работи, както си знае той. Леността е следствие на Земната душа, която ви завладява. И Господ, като вижда, че хората са много мързеливи, изпраща им страдание, за да напуснат мързела. От леността вие можете да се освободите по следния начин: трябва да се повдигнете духовно, за да можете да влезете в една атмосфера, която ще способства за вашето повдигане.
към текста >>

38. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.

Този, който всъщност мисли, Той е Господ, който съставлява организма на Вселената.
В сегашния живот никой от вас не е беден, но от мислите, които през вас минават, не зная дали ще намерите една ваша мисъл. Това е силно казано, но аз ще ви кажа, че преди петнадесет години в Америка даваха двадесет и пет хиляди лева на този, който каже една нова мисъл, но и досега не се е намерил такъв. Това, което ние наричаме гений, е изменение на формите – един нов начин на работа. Затова и виждаме, че в изобретенията се изменят формите. Това виждаме и в промените на формите на параходите, железниците и прочее. Този, който всъщност мисли, Той е Господ, който съставлява организма на Вселената. И този, който иска да има нови мисли, трябва да се свърже с Бога, защото там е изворът. Утре ще се научите защо именно трябва да любите Господа, кои са причините, поради които трябва да любите ближните си. Вие трябва да съсредоточите мислите си нагоре, та утре да ви се каже повече, иначе някои неща аз ще премълча и няма да ви ги кажа. Законът е такъв, че ако ви кажа нещо, за което не сте готови, вие ще почнете да се гордеете, че много знаете. Това ще се отрази върху мен и аз ще почна да чувствам същото, пък аз нямам нужда да мисля, че много зная.
към текста >>

Сега, тази Пръчица, ако я намери човек, ще мисли, че е една играчка, но всъщност е с голямо значение.
Да знаете, че Господ гледа на вас. Слушайте и внимавайте за постъпките си. Господ постоянно ви притеглюва и ще се оправдаете и съдите от Него. Веригата няма закони и правила. И единствените неща, които са задължителни, са законите, които ви се дадоха. Сега, тази Пръчица, ако я намери човек, ще мисли, че е една играчка, но всъщност е с голямо значение. Тя може да се уподоби и на една флейта. И действително, че Животът е една флейта. Един ден, като влезем в Небето, ще дадем първия си концерт. Само че с тия, които ни очакват, не можем да дадем този концерт, защото публиката, която ни очаква, още не е готова. Така ще видите, че някой от вас е тенор, друг е алт, трети – бас, и прочее – четирите основни гласа.
към текста >>

Във физическия свят човек вижда сянката на нещата, а в Духовния вижда тяхната същност.
И Павел присъства, понеже той е един от любимите духове на Казакова, която обичаше неговите послания, та затова той я придружава. Сега аз ще предам някои мисли от г-жа Казакова: „Мъчно е – казва г-жа Казакова – да предам своята опитност, понеже има една съществена разлика между вашата обстановка и моята. Човек в тяло на Земята схваща света по един начин, а извън тялото – по друг. Във физическия свят човек гледа опакото на нещата, в Духовния – тяхното лице. Във физическия свят човек вижда сянката на нещата, а в Духовния вижда тяхната същност. Няма съмнение, моята деятелност между вас е известна, всичките погрешки – също, но тия погрешки имате и вие, както и аз. Но понеже аз бях по-активна, погрешките ми излизаха, а вашите са скрити, понеже вие не сте толкова активни. Скрити са, казвам, вътре във вашите души, във вашите умове, при все че вие не съзнавате и не искате да го изповядате. Но когато дойдете в моето положение, и вие ще направите същата изповед. Що е бил моят живот между вас, каква полза съм принесла?
към текста >>

А не повидимому да показвате смирение, че нищо не искате, а всъщност да роптаете в себе си, че не са ви дали каквото мислите, че ви е нужно.
А това, дето е казано за камилата в иглените уши, с това Той не иска да каже, че богат не може да влезе в Царството Божие. С това иска да каже, че богатият човек трябва да остави камилата с богатството си отвън и тогава да влезе в Царството Божие. По отношение на нашите работи в света, когато искаме да прокараме една мисъл, ние трябва да й дадем определена форма. Всяко желание, което искаме да се изпълни от Невидимия свят, трябва да се оформи, т.е. трябва да определите ясно какво именно искате. А не повидимому да показвате смирение, че нищо не искате, а всъщност да роптаете в себе си, че не са ви дали каквото мислите, че ви е нужно. Такова „благочестие“ е фалшиво. Небето винаги иска от нас контракт – контракт в смисъл, щото желанието ни да бъде изпълнено, напълно определено и оформено. Ако не ни се отговори на много молитви, то е, защото желанията ни и исканията ни не са оформени. Няма да се отговори от Небето на такава молитва, докато искането не се оформи. Най-голямото отклонение, което би могло да се приеме от Небето в това отношение, е, че е възможно да се каже на Небето известен наш проект за материални или други нужди, и да искате, щото то да направи тоя ваш проект, както то желае.
към текста >>

39. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.

Много и почти всички се събрали, но вместо да побързат и на определения час да се явят пред лорда, на когото да изявят желанието си, че искат да ги опрости, те започнали да разсъждават помежду си и да се изказват, че това обявление и тази покана лордът я правил само за да ги опитва, а не всъщност наистина да им опрости.
Първото нещо е да поправим отношенията си спрямо Бога - че Той е наш Баща, наш Господар, който ни е изпратил на работа, и като имаме предвид, че е най-добрият господар и че непременно ще ни даде това, което искаме. Та трябва да възстановим в своята душа едно от тия две положения: или че Господ ти е благ Баща, или пък, че ти е Господар, и то най-добрият Господар. Представете си, че хората ви раздумват да не следвате [Божественото учение]. И тук аз ще ви кажа за пояснение, като с какво може да свърши съмнението. В Англия един бележит лорд имал четиристотин- петстотин длъжници, за които той дал обявление, че ще опрости всички онези от тях, които на определено място и на определен ден и час се явят пред него и изявят това желание. Много и почти всички се събрали, но вместо да побързат и на определения час да се явят пред лорда, на когото да изявят желанието си, че искат да ги опрости, те започнали да разсъждават помежду си и да се изказват, че това обявление и тази покана лордът я правил само за да ги опитва, а не всъщност наистина да им опрости. Продължавали да разговарят върху характера на лорда и остро да го критикуват и така увлечени, нито един не се явил пред лорда. Изведнъж дохожда един бедняк, дрипав, окъсан, и се упътва право при лорда, без да губи нито минута, понеже часът бил настъпил. Явил се на определения час пред него и лордът му опростил дълговете. Много често тази история се повтаря и с нас: когато имаме очевидна и явна нужда, ние започнем да размишляваме и философстваме, че сме недостойни, че Господ няма да ни послуша, че няма да се занимава с нас и прочее, и прочее. Та виждате, че съмненията и колебанията са, които ни препятстват.
към текста >>

40. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.

Отивайте при Него тъкмо такива, каквито всъщност сте си - нито се увеличавайте, нито пък се намалявайте.
Спите, защото искате да се оправдаете, но за вас е по-добре да бъдете будни. И действително, за забелязване е, че почти всички дремехме и с усилено напрежение слушахме важните истини, които се даваха тази вечер. Причината за това се обяснява, едно, от непоносимата топлина и задуха тази нощ, и друго, че мнозина от нас не бяха спали през миналата нощ, когато им беше ред да участват в учреденото бдение. Но най-вярната причина изглежда да е не физическа, а психическа. Прочее, размислете и вижте дали всинца вие пребъдвате в Господа, с когото аз искам да ви свържа чрез това Пребъдване. Отивайте при Него тъкмо такива, каквито всъщност сте си - нито се увеличавайте, нито пък се намалявайте. А през годината гледайте да развивате Вярата без никакво съмнение. Вяра без съмнение, то е абсолютното право в Бога. Заседанието се свърши в 11 ч. през нощта. 12 август, петък
към текста >>

41. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.

А като разберем всичко това, всичко ще се оправи, защото всъщност какво виждаме?
Човек, който иска доказателства, трябва да повярва в Христос и ще прави чудеса по- големи, отколкото е Той правил. Всички се стремете към добри мисли и само тогава се бих помолил за вас и бих ви дал доказателства, които искате. Аз искам да изпъкне във вас Христос и Той да се възцари във вас. Тогава ще изчезне антагонизмът между вас и самаго мен, защото сега както е положението, аз се стремя в една посока, а вие - в друга. А докато не сме аз и вие в една посока, никога не можем да се разберем и вие никога не можете прие доказателствата, които искате. А като разберем всичко това, всичко ще се оправи, защото всъщност какво виждаме? Като започне да страда някой, думаме: „Ха така, хак му е! ", а пък като дойде ние да го опитаме, виждаме, че не е така, както сме желали на хората. Така си отива и върви светът. Но аз ви желая на всички да отивате и вървите в пътя, който аз ви препоръчвам, защото само тогава ще може да се ползвате от упражненията, които ще ви се дадат посредством четивото на даваните стихове от Книгата Господня за лъчите и краските. В нашето общество са три закона, които ни свързват.
към текста >>

42. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

Но не е било това същността, а същността е била да отвори своите очи.
И този същият Господ, който го изпъдил долу, сега пак го привлича при Себе Си. Свършили сме известна работа и сега пак се връщаме при Господа и като се връщаме, трябва нашите очи да са отворени. Казвате, че се готвите да следвате Господа, но как? Само чрез отваряне на очите ни ние можем лека-полека да се повърнем към Господа. Преди години в Казанската академия Христос се явява в будно състояние на едного студента, академик, и му казва: „Не харесвам твоите очи." Тогава студентът изгорил своето око на горяща свещ, без да му е казвал Христос ни най-малко да си гори очите. Но не е било това същността, а същността е била да отвори своите очи. И аз сега ви казвам: не горете вашите очи, отворете ги. И още Христос ви казва, че не харесва вашите очи, а вашите очи трябва да бъдат като едно огледало, в което всякой един да се оглежда и да пожелава всякога да се оглежда във вашите очи, за да види своята душа. Аз ви казвам всичко, та да отидете и вие да говорите на другите за това нещо. Вие отивате в църква, целувате иконата, палите свещ, правите метани и прочее и всички тия неща са добри. Но иконата и свещта - това сте вие, това са живите хора, които вие трябва да целувате.
към текста >>

43. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.

Те са всъщност определени, но понеже мислим, че не са определени, всякой ден в желанията си да ги определим ние ги забъркваме.
И за да проверите известни ваши отношения към Господа, призовете Господа във вашата индивидуална душа, в подсъзнанието, и поставете задачата да поправи вашите обноски - ще забележите каква магическа сила ще се прояви. От моята опитност по-мощен и по-безопасен от този закон няма. Може да вземе хиляди години, но абсолютно никаква опасност няма в него, не се харчи и енергия - най-евтин метод, който ще ви коства най- малко. Има друг метод, но много скъп. Ако изправим нашите отношения към Господа, Той би се проявил и почувствал у нас като музика, поезия; светът днес ще се отвори и ще почнем да възприемаме мислите на Ангелите, на великите хора, ще видим, че светът върви много добре и работите на Земята ще се определят. Те са всъщност определени, но понеже мислим, че не са определени, всякой ден в желанията си да ги определим ние ги забъркваме. Това, което Господ е написал, ние ставаме сутрин и го заличаваме; Господ ден след ден пише, а ние все заличаваме. Първото нещо, което трябва да направим сутрин, когато станем, е да се спрем десет- петнадесет минути и да видим какви мисли е вложил Господ в душата ни. Аз съм избрал един ред от думи, които имат сила на Живот в себе си. Вземете тези под категорията на Любовта; думите, които изявяват Любовта, са: нежност, опрощение, благост, утешение, съчувствие, щастие в живота. Вземете думата Живот - под нея влизат: мощ, храброст, въодушевление, бодрост, победа, победа в целостта.
към текста >>

44. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Много и почти всички се събрали, но вместо да побързат и на определения час да се явят пред лорда, на когото да изявят желанието си, че искат да ги опрости, те започнали да разсъждават помежду си и да се изказват, че това обявление и тази покана лордът я правил само за да ги опитва, а не всъщност наистина да им опрости.
Първото нещо е да поправим отношенията си спрямо Бога, че Той е наш Баща, наш Господар, Който ни е изпратил на работа, и като имаме предвид, че е най-добрият господар и че непременно ще ти даде това, което искаш. Та трябва да възстановим в своята душа едно от тия две положения: или че Господ ти е благ Баща, или пък, че ти е Господар, и то най-добрият Господар. Представете си, че хората ви раздумват да не следвате Божественото учение. И тук аз ще ви кажа за пояснение, като с какво може да свърши съмнението. В Англия един бележит лорд имал 400-500 длъжници, за които той дал обявление, че ще опрости всички онези от тях, които на определено място и на определен ден и час се явят пред него и изявят това желание. Много и почти всички се събрали, но вместо да побързат и на определения час да се явят пред лорда, на когото да изявят желанието си, че искат да ги опрости, те започнали да разсъждават помежду си и да се изказват, че това обявление и тази покана лордът я правил само за да ги опитва, а не всъщност наистина да им опрости. Продължавали да разговарят върху характера на лорда и остро да го критикуват и, така увлечени, нито един не се явил пред лорда. Изведнъж дохожда един бедняк, дрипав, окъсан, и се упътва право при лорда, без да губи нито минута, понеже часът бил настъпил. Явил се на определения час пред него и лордът му опростил дълговете. Много често тази история се повтаря и с нас: когато имаме очевидна и явна нужда, ние започнем да размишляваме и философствуваме, че сме недостойни, че Господ няма да ни послуша, че няма да се занимава с нас и пр. и пр.
към текста >>

45. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Отивайте при Него тъкмо такива, каквито в същност сте си.
Но за вас е по-добре да бъдете будни. (И действително, за забелязване е} че почти всички дремехме и с усилено напрежение слушахме важните истини, които се даваха тази вечер. Причината за това се обяснява, едно, от непоносимата топлина и задуха тази нощ и друго, че мнозина от нас не бяха спали през миналата нощ, когато им беше ред да участвуват в учреденото бдеkrе. Но най-вярната причина изглежда да е не физическа, а психическа.) Прочее, размислете и вижте дали всинца вие пребъдвате в Господа, с Когото аз искам да ви свържа чрез това пребъдване. Отивайте при Него тъкмо такива, каквито в същност сте си. Нито се увеличавайте, нито пък се намалявайте. А през годината гледайте да развивате вярата, без никакво съмнение. Вяра без съмнение, то е абсолютното право в Бога. Заседанието се свърши в 11 часа през нощта.
към текста >>

46. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

3 Аслъ (тур.) — наистина, всъщност (Бел. ред.)
Те се завръщат след разгрома на България в Междусъюзническата война, завършила с Букурещкия мирен договор от 23 юли 1913 г. („Изгревът“ на Бялото Братство“ , София, 1993 г., стр. 637) ---- 1 Краска (рус.) — цвят, боя (Бел. Ред.) 2 Любостожание (арх.) — стремеж към богатство, алчност (Бел. ред.) 3 Аслъ (тур.) — наистина, всъщност (Бел. ред.) 4 Кольор (фр.) — цвят (Бел. ред.) 5 Стожание, стяжение (арх.) — богатство (Бел. ред.) 6 Котерия (фр.) — кръг от лица с обща користна цел (Бел. ред.) 7 Пригласявам (рус.) — поканвам (Бел. ред.) 8 Главоче (диал.) — попова лъжичка (Бел. Ред.)
към текста >>

47. ЗАПИСКИ НА ДИМИТЪР ГОЛОВ

През тази година Учителя държи цяла беседа върху молитвата -същността и приложението й.
На върха на Пентаграма е нарисуван Христос. Но на следващата годишна среща Учителя казва, че повече Пентаграма няма да раздава, защото някои не са си послужили правилно с него и са си навлекли нещастие. В началото на срещата Учителя им продиктува едно слово, което им разрешава да прочетат само на ближните по дух. Казва им още да прочетат и 14 гл. от Евангелието на Йоана. През тази година Учителя държи цяла беседа върху молитвата -същността и приложението й. И на тази среща се правят много верижни молитви. На участниците се дава голяма свобода. Според както Духът им диктува, те сами трябва да определят за какво да се молят в горницата, кои дванадесет петъка да си изберат за пост, с кое четиво да се занимават. Една от задачите им през годината е всеки ден да извършват по едно добро дело и да изпращат по една добра мисъл. Подчертава се, че те могат да проектират много добри мисли за този народ, че на земята те са като гаранти за българите, за да благослови Господ този народ.
към текста >>

48. 1926_11 Съдържание

Същност ... 229
Писма до семейство Иларионови ... 209 Имало ли е диспут в читалище „Надежда" ... 210 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква – взаимоотношения върху сцената на обществения живот (историко-философски обзор от Елеотон) ... 212 Интервюта, дадени на събора, от Учителя ... 223 ПЕНТАТРАМЪТ ... 228 Същност ... 229 Външен кръг ... 231 формулата ... 231 сабя, нож ... 232 чаша ... 233 книга ... 233
към текста >>

49. 1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2

Но не е било това същността, а същността е била да отвори своите очи.
Какво знаете? Къде бяхте преди 200 години ли? Казвате, че се готвите да следвате Господа, но как? Само чрез отваряне на очите ни, ние можем, лека-полека, да се повърнем към Господа. Преди години, в Казанската академия Христос се явява в будно състояние на едного студента, академик, и му казва: „Не харесвам твоите очи." Тогава студентът изгорил своето око на горяща свещ, без да му е казвал Христос, ни най-малко, да си гори очите. Но не е било това същността, а същността е била да отвори своите очи. И аз сега ви казвам: не горете вашите очи, отворете ги. И още Христос ви казва, че не харесва вашите очи, а вашите очи трябва да бъдат като едно огледало, в което всякой един да се огледва и да пожелава всякога да се огледва във вашите очи, за да види своята душа. Аз ви казвам всичко, та да отидете и вие да говорите на другите за това нещо. Вие отивате в църква, целувате иконата, палите свещ, правите метани и пр.; и всички тия неща са добри, но иконата и свещта – това сте вие, това са живите хора, които вие трябва да целувате. После, за свещта: запалете свещта на брат си, на всекиго едного; на всекиго едного Бог е дал особена форма, план, в който всякой един трябва да се включи и прояви.
към текста >>

50. 1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Те са всъщност определени, но понеже мислим, че не са определени, всеки ден в желанията си да ги определим, ние ги забъркваме.
Ще забележите каква магическа сила ще се прояви. От моята опитност, пo-мощен и no-безопасен от този закон няма. Може да вземе хиляди години, но абсолютно никаква опасност няма в него, не се харчи и енергия, най-евтин метод, който ще ви коства най-малко. Има друг метод, но много скъп. Ако изправим нашите отношения към Господа, Той би се проявил и почувствал у нас като музика, поезия; светът днес ще се отвори и ще почнем да възприемаме мислите на ангелите, на великите хора, ще видим, че светът върви много добре и работите на земята ще се определят. Те са всъщност определени, но понеже мислим, че не са определени, всеки ден в желанията си да ги определим, ние ги забъркваме. Това, което Господ е написал, ние ставаме сутрин и го заличаваме. Господ ден след ден пише, а ние все заличаваме. Първото нещо, което трябва да направим сутрин, когато станем, е да се спрем 10-15 минути и да видим, какви мисли е вложил Господ в душата ни. Аз съм избрал един ред от думи, които имат сила на живот в себе си. Вземете тези, под категорията на Любовта; думите, които изявяват Любовта, са: нежност, опрощение, благост, утешение, съчувствие, щастие в живота.
към текста >>

51. 1919_1 1919 година

Всъщност, тъй като те не са си купували публикуваните беседи (всяка беседа излизала отделно), то с тези пари тогава Учителя им купува и изпраща беседи.
Учителя приканва учениците да задават въпросите, които най-много ги вълнуват: тази година те спират вниманието си и на политическия живот, вероятно под влияние на събитията в света. На въпроса, как да се наричат, Учителя отговаря: „Ученици на Бялото Братство". Дава им различни методи за лекуване, а също и метод за себеконтрол, който е определен за задача през годината. На събора, пред учениците, Учителя дава практически методи за развитие на Добродетелта, Справедливостта, Мъдростта, Истината. От септември тази година, Учителя ги приканва да започнат да плащат десятък. Всъщност, тъй като те не са си купували публикуваните беседи (всяка беседа излизала отделно), то с тези пари тогава Учителя им купува и изпраща беседи. А в по-големия от дадените през тази година два наряда по избор, в дните за пост, за първи път, наред с Библията, са дадени да се четат беседи от „Сила и живот". Това е първата година, в която беседите от събора се оформят в отделна книга и се издават под заглавие: „Беседи, обяснения и упътвани от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. Търново, през лятото на 1919 г." Двете беседи пред търновското гражданство са публикувани отделно в брошурата „Мировата любов. Космичната обич", вероятно, за да могат да се предлагат и на външни хора.
към текста >>

52. 1919_10 Писма до семейство Иларионови

В теория - много различия, но всъщност - малко.
Съвършено прилагане на Закона на Любовта. Бог да благослови Своето дело. И Той е започнал отдолу нагоре. Ще приравни и верующи, и неверующи. Понеже и едните, и другите еднакво постъпват в живота. В теория - много различия, но всъщност - малко. Наскоро ще излязат и двете беседи. Поздрав на всички. Ваш Верен: Подпис (П.К.Дънов) * * * София, 7.03.1919 г.
към текста >>

53. 1921_1 1921 г. – ПИСМА

Тази година се повдига и въпроса за същността на учението на Учителя.
Работата, която Учителя дава на събора за през годината, е насочена изключително навътре, към създаване на една вътрешна организираност и хармонични връзки между учениците. Дадени са различни форми за групова работа, както в рамките на едно селище, така и в рамките на цялата страна. Целта е развитие на индивидуалните дарби и обмен на знания и умения. Организацията е вътрешна, по закона на Любовта, макар че вече се поставя въпроса за ръководителите. За тях Учителя казва, че трябва да са от Бога, да работят най-много и то по закона на Любовта. Тази година се повдига и въпроса за същността на учението на Учителя. Въвежда се от Учителя обръщението „брат", „сестра" и задължително, поне на събора, се поздравяват с формулата: „Няма Любов като Божията Любов, само Божията Любов е Любов." Поставя се въпроса за образуване на комуни като опит. Дават се четири нови гимнастически окултни упражнения и няколко психически упражнения. Назрява проблемът с проявите на М.Иванов и К.Христов. Учителя ги изобличава в частен разговор, а на събора предупреждава за методите на черните братя и дава формула – оръжие в няколко варианта, за предпазване от лоши влияния. Беседите от събора се публикуват в отделен сборник: „Беседи, упражнения и упътвания от Учителя.
към текста >>

54. 1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква

За да вникнем в същността на взаимоотношенията между Българска православна църква (БПЦ) и Бялото Братство (ББ) през разглеждания исторически период от време, следва да проследим хронологически и фактологически позицията на Църквата – представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция – източно-православното християнско вероизповедание), спрямо личността на Учителя Петър Дънов и неговото учение.
УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ВЪРХУ СЦЕНАТА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ Историко-философски обзор от Елеотон За да вникнем в същността на взаимоотношенията между Българска православна църква (БПЦ) и Бялото Братство (ББ) през разглеждания исторически период от време, следва да проследим хронологически и фактологически позицията на Църквата – представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция – източно-православното християнско вероизповедание), спрямо личността на Учителя Петър Дънов и неговото учение. Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковното учение, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя – система, която разбира се, се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване на 27.12.1944г. Преди всичко правят впечатление теоретическите различия между двете учения. Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др. Не е за пренебрегване в този ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели. Учителя е на мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си на Божествен обединител, пастир и водител на всички вярващи в Христа.
към текста >>

На всяка крачка върху редовете на тези издания се появяват спекулации и измислици, целящи да злепоставят основателя на Бялото Братство, да предоставят изкривен, гротесков образ на моралната му същност.
В словесната атака вземат участие официалните печатни издания на БПЦ – „Църковен вестник" и сп. „Духовна култура", които периодично дават простор на изследвания, критичен анализ и мнения на клирици, богослови и миряни за Бялото Братство. Успоредно с това се отпечатват поредица книги, студии, монографии, статии и пр. със същата насоченост, но с различна фактологическа и изследователска стойност. Специално внимание във всички тези писания се обръща на личността на Учителя. На всяка крачка върху редовете на тези издания се появяват спекулации и измислици, целящи да злепоставят основателя на Бялото Братство, да предоставят изкривен, гротесков образ на моралната му същност. В някои случаи авторите стигат до самозабравяне и клевети, нямащи никакви допирни точки с реалността. Учителя, от своя страна, приема със съвършено спокойствие и хладнокръвие мръсната вълна от злоба и неприкрито охулване, която се отразява в него като в непоклатима скала и се завръща с утроена сила срещу собствените си създатели. Друга форма на борба, използвана от БПЦ, е издаването на синодални разпореждания и послания, които си поставят за цел да инструктират православните духовници по места за конкретни мерки за понижаване влиянието на Бялото Братство, както и за предпазване на редовите богомолци от „заблудите" на нововъзникналата така опасна „ерес". Давайки си ясна сметка за собствената си идейна слабост и пропуски в пастирската си изява, Църквата упорито търси подкрепата и на държавната власт. Въз основа на Търновската конституция и произтичащите от нея специални права и привилегии на официалната религия, БПЦ нееднократно призовава висшите държавни органи да забранят по законов път ББ.
към текста >>

За пристрастия към окултизма е, меко казано, нелепо да бъде обвиняван Учителя, понеже Той пределно ясно е разкрил, на много места, същността на своето учение.
Разработката му се влива в мътния поток на отрицание, залял Учителя и Братството в онази епоха. Но, с течение на времето, настъпва радикална промяна в отношението на Д.Михалчев и според достоверни източници, към края на живота си той приел искрено идеите на Новото учение, пречупвайки ги през своя мироглед. Наред с пропагандирането на чисто идейна несъвместимост между православното християнство и учението на П. Дънов, БПЦ се опитва да отправи и друг род обвинения срещу Учителя. На бърза ръка и със съмнителни доводи биват скалъпени версии за това, че той плащал скъп данък на окултни уклони, и дори за неморални прояви. За пристрастия към окултизма е, меко казано, нелепо да бъде обвиняван Учителя, понеже Той пределно ясно е разкрил, на много места, същността на своето учение. То е християнство в чиста форма и следователно съдържа и онзи езотеричен елемент, изваден изкуствено от църковните канони и теоретични схеми, още през първите векове на Христовата Църква, със специални разрешения на Вселенските събори. А що се отнася до намеците, или по-грубите твърдения за неморалност, те се разбиват мигновено като в стоманена преграда в кристално чистия личен живот на Учителя. По-точно – той не е имал личен живот. Въплътен от един най-висок духовен свят, този брилянтно красив и Всеотдаен Слънчев Дух отдаде цялата Божествена енергия и целенасоченост на Съществото си на мисията за прокарване на светла пътека към един нов свят – света на Новата култура на Шестата раса. Учителя живееше според Словото си.
към текста >>

Нещо повече – на фона на лъжата, истинската същност на Учителя и неговите идеи заблестя с удесеторена сила, красота и мощ!
Учителя живееше според Словото си. Той изпълняваше стриктно всичко онова, на което учеше. Кой от православните владици можеше се похвали със същото (констатацията важи с пълна сила и за днешния ден)?! Кой от нас, белите братя и сестри, може с ръка на сърцето да сподели, че го е постигнал?! Независимо от скандалните и недостойни демонстрации, подкупените подставени лица и необоснованите клевети, агентите на БПЦ не сполучиха и в тази част от кампанията си. Нещо повече – на фона на лъжата, истинската същност на Учителя и неговите идеи заблестя с удесеторена сила, красота и мощ! Понеже Учителя „...не само проповядва Евангелието и истината, но го прилага в своя живот" (В.Граблашев, „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов" – София, 1922, с.84). Тук се крият корените на огромната нравствена сила и невъзмутимост на духа, в който се пречупиха стрелите на всички зложелатели и необективни критици на Братството. Кампанията на БПЦ срещу Учителя и ББ си бе поставила три основни цели в идеологическо и чисто практическо отношение. На първо място – налице бе явен стремеж за дискредитиране на Учителя и неговата идейна платформа. В тази насока бяха използвани всички възможни средства, описани по-горе.
към текста >>

А що се отнася до идейните различия, тяхната същност и място в Словото на Учителя бяха така добре изяснени от него, че не оставяха никакво място за съмнение в целесъобразността си.
Тук се крият корените на огромната нравствена сила и невъзмутимост на духа, в който се пречупиха стрелите на всички зложелатели и необективни критици на Братството. Кампанията на БПЦ срещу Учителя и ББ си бе поставила три основни цели в идеологическо и чисто практическо отношение. На първо място – налице бе явен стремеж за дискредитиране на Учителя и неговата идейна платформа. В тази насока бяха използвани всички възможни средства, описани по-горе. Но доколкото чистотата и непорочният живот на П.Дънов бяха открити за всички и съвършено лесно доказуеми, този род домогвания претърпяха пълен провал. А що се отнася до идейните различия, тяхната същност и място в Словото на Учителя бяха така добре изяснени от него, че не оставяха никакво място за съмнение в целесъобразността си. Това, на свой ред, предизвикваше подронване авторитета на Църквата в самата основа на нейната многовековна утвърдена доктрина – факт, от който духовенството се боеше най-много. На второ място – БПЦ започна да полага максимални усилия за спиране потока на непрекъснато увеличаващите се последователи на П.Дънов и евентуално, да ги възвърне в лоното на Църквата. Т.е. това бе борба за обществено влияние, за социален и духовен приоритет, отстояване на вече завоювани и на пръв поглед, ненакърнени позиции в общественото пространство. Както е известно, освен непосредствено-идейните последствия от владеенето на подобни позиции, те са свързани неминуемо с определен род привилегии и светско измерение. Веднъж постигнала такава социална роля, Църквата най-малко нямаше намерение да се разделя с нея, или дори да я споделя с някакво ново „еретично" движение, каквото бе ББ.
към текста >>

Затова пък редица последователи на Учителя вземат дейно участие в полемиката с Православната църква и под перата им се раждат съчинения, допринесли значително за изясняване същността и позициите на ББ в обществената среда.
По-важните насоки на промяната се виждат в по-чести и непосредствени контакти между духовниците и редовите християни, по-задълбочени и въздействащи проповеди от амвона на храмовете, лекции и беседи извън църквите, вкл. и на публични места, отстраняване на редица прегради в общуването между миряните и свещенослужителите и др. Дали и доколко тези нововъведения са внедрени реално в църковния живот – това е проблем извън обсега на нашите интереси. Както вече бе изтъкнато, практика на Учителя е да не взема никакви специални мерки за защита на собствената си личност и Словото си от нелепите хули, клевети и измислици. Той очевидно е много над тези неща – над дребнавите човешки боричкания, които имат силата да накърнят Божественото сияние на Небесния Пратеник и неговото учение. Затова пък редица последователи на Учителя вземат дейно участие в полемиката с Православната църква и под перата им се раждат съчинения, допринесли значително за изясняване същността и позициите на ББ в обществената среда. Преди всичко е интересно да се надникне зад паравана на човешката мисъл и да се опитаме да разберем, за какъв са смятали Учителя неговите ученици. Ето какво твърди в това направление цитираният по-горе В.Граблашев: „Едни гледат на Дънов като на обикновен поведник; други – като човек, много напреднал духовно; трети – като на един Адепт; четвърти – като на един велик Учител, който е дошъл да помогне на човечеството; а има и такива, които отдават на Дънов и по-голямо значение и които считат българския народ много щастлив, за гдето се е родил в България и от нашето племе Дънов, защото чрез него българският народ ще се повдигне, ще получи светлина, която никой друг народ не притежава и за която много други народи биха дали мило и драго. Така че, от стадия на развитието зависи схващането на ученика за личността на Дънов. Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към Учителя" (пос. съч.,с.87-88). Позволихме си този по-дълъг цитат поради това, че е напълно характерен и отразяващ цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството, относно същността и личността на Учителя.
към текста >>

Позволихме си този по-дълъг цитат поради това, че е напълно характерен и отразяващ цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството, относно същността и личността на Учителя.
Затова пък редица последователи на Учителя вземат дейно участие в полемиката с Православната църква и под перата им се раждат съчинения, допринесли значително за изясняване същността и позициите на ББ в обществената среда. Преди всичко е интересно да се надникне зад паравана на човешката мисъл и да се опитаме да разберем, за какъв са смятали Учителя неговите ученици. Ето какво твърди в това направление цитираният по-горе В.Граблашев: „Едни гледат на Дънов като на обикновен поведник; други – като човек, много напреднал духовно; трети – като на един Адепт; четвърти – като на един велик Учител, който е дошъл да помогне на човечеството; а има и такива, които отдават на Дънов и по-голямо значение и които считат българския народ много щастлив, за гдето се е родил в България и от нашето племе Дънов, защото чрез него българският народ ще се повдигне, ще получи светлина, която никой друг народ не притежава и за която много други народи биха дали мило и драго. Така че, от стадия на развитието зависи схващането на ученика за личността на Дънов. Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към Учителя" (пос. съч.,с.87-88). Позволихме си този по-дълъг цитат поради това, че е напълно характерен и отразяващ цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството, относно същността и личността на Учителя. И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече – любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри защитават своя Светъл Учител и Божественото му Слово. Тази констатация е в сила и за преките или писмени дискусии с Православната църква и за множество други случаи на подобно противостоене, вкл. и през тоталитарния период на комунистическото безбожие и мракобесие. И тъй, теоретичната защита на учението, делото и личността на Учителя след „отлъчването" е поета, освен от гореизброените автори, още и от: А.Томов – философ с голям обществен авторитет, съвременник на посочения по-горе Д.Михалчев.
към текста >>

„Учението за любовта и братството (неговата същност – процесът на развитието)" е статия с продължение от кн.
Евтимий е заменял обективната критика с клевети и безпочвени измислици. Един от най-вълнуващите моменти в изложението е призивът към православния духовник, в който четем: „По-добре ще бъде, ако напуснете тази противохристиянска система за борба и се борите не с думи, а с дела. Ние ще бъдем благодарни, ако чуем от народа добри отзиви за морала на българското духовенство. Приложете Христовото учение в живота и ще имате подкрепата на интелигенцията." (пос. съч., с. 13). „Учението за любовта и братството (неговата същност – процесът на развитието)" е статия с продължение от кн. VIII - IX на сп. „Всемирна летопис", 1922 г. Името на автора не е посочено. Проследява се органическата връзка между християнството от първите векове на Църквата, все още незамърсено от човешки намеси, и Словото Учителя, подкрепено с цитати от Свещ. писание. Заключението на автора е, че „...учението за любовта и братството, проповядвано от великите Учители на човечеството, ще се приложи най-сетне, за обща радост и щастие на всички" (пос.
към текста >>

55. 1922_13 ПЕНТАГРАМЪТ

СЪЩНОСТ
Символ на съвършенство". Учителя използва думата и в мъжки, и в женски род, а в беседите тя е записвана и с „о” и с „а". Освен това, в някои беседи, когато се говори за Пентаграма, негов синоним се използва и думата „петоъгълник". В края на главата поместваме библиографичната справка. В изложението, което следва, в края на всеки цитат е даден номерът на източника по този списък и страницата, от която е взет. СЪЩНОСТ Пентаграма, като фигура, съществува ог дълбока древност. Обаче, такъв Пентаграм, какъвто ние знаем, с тези картини и имена на добродетелите — такьв Пентаграм е даден за първи път от Учителя. В бележките на Учителя е намерена Пентаграма с някои картини, с имената на добродетелите и с изреченията в 1898 г., получени от горе. Значи му е даден още тогава, но е напечатан по-късно. (12) Какво представя Пентаграмата?
към текста >>

56. 1922_17 ПЕНТАГРАМЪТ - Видове пентаграми

Всъщност тази картина представлява емблема на Школата, където учител е Учителя, затова неговият подпис е даден във външния кръг, а наговият образ е изобразен във върха на Истината, понеже Духът на Истината е, който през 1920 г.
Има и промени във вече съществуващите символи — буквата „Ж" е пренесена с едно поле по-нагоре, окото на Мъдростта е вписано в равностранен триъгъник, а не в кръг, кръгът на формулата е очертан с цветовете на дъгата и вместо глава на мъж, на върха на Истината е изобразен образът на Учителя. Освен това картините в средния кръг са нарисувани не вътре в началото на лъчите, а вън, срещу върховете. В допълнение извън кръга на Пентаграма са дадени няколко образа — над кръга са ангелите, а под него са човешките души, „децата" — като фонът на картината прелива от тъмен в долната половина, до съвсем светъл в горната част. Това е в синхрон с надписа от формулата, където дувата „Бог” е на върха и до нея са „волята" и „силата", докато „душа" е точно отдолу и до нея са „изпълнение" и „човешката". Тъй като на върха на Истината е изобразен образът на Учителя, църквата нарича цялат картина „икона". Всъщност тази картина представлява емблема на Школата, където учител е Учителя, затова неговият подпис е даден във външния кръг, а наговият образ е изобразен във върха на Истината, понеже Духът на Истината е, който през 1920 г. се вселява в него и отваря школата. Учителя ни показа най-голямата и единствена по рода си Пентограма, която принадлежи на Братството, рисувана с бледи цветни бои и с всичките й символи са релефно изрисувани. На горния връх образа на Учителя: „Няма болест, която да не може да се излекува пред тази картина. Това е оригиналът. Този образ да бъде постоянно в ума ви." (7, 288)
към текста >>

Всъщност това беше нещо като огромен плосък куфар, като огромна каса на дойна врата.
Сестра Иларионова беше много сърдита, че брат Стамат е дал ключа на полицията, без да й е поискано мнението и разрешението. А до 1946 г. тя е ръководител на търновското Братство и брат Стамат е можело да се оправдае, че не държи ключовете. Като дете съм играла във вилата, в която са ставали съборите. В Горницата брат Стамат ни беше показал, както той я нарече, „рамката" на цветния Пентаграм. Всъщност това беше нещо като огромен плосък куфар, като огромна каса на дойна врата. Едното дъно на тази „каса" беше неподвижно, а другото можеше да се отваря като врата с помощта на три-четири приспособления. Като деца ние си играехме като отваряхме и затваряхме това подвижно дъно. „Рамката" беше изработена от тънки чамови дъски. Разстоянието между двете огромни дъна беше малко, може би 4-5 см, колкото за картината. През 1922 г.
към текста >>

57. 1924_1 1924 година

Всичко това е публикувано в книжка със заглавие „Разумният живот: обяснения и упътвания от Учителя, дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство през септември 1924 г." Заглавието й е като на съборните сборници и в библиографиите е посочена като съборна, но събор всъщност няма.
Съборът завършва с екскурзия до Мусала. Беседите се отпечатват. През август-септември Учителя изнася четири беседи (трите неделни) в София. Дава и наряд за 1924-25 г. на 22 август. Всичко това е публикувано в книжка със заглавие „Разумният живот: обяснения и упътвания от Учителя, дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство през септември 1924 г." Заглавието й е като на съборните сборници и в библиографиите е посочена като съборна, но събор всъщност няма. В първата беседа от 24 август Учителя казва: „Сега, ние се намираме в съборните дни. Всяка година имаме събор. Какво нещо е съборът? Съборът може да го правят добрите и разумните души.
към текста >>

58. 001. За книгата и нейния автор

Наследил от своите родители и деди силен просвещенски дух, Беинса Дуно през целия си живот се стреми да предаде дълбокото знание за същността на човека и пътищата за повдигане на неговото съзнание.
Събирайки данни и материали за бащата на Учителя, авторът установява колко голямо е било влиянието на възрожденеца Атанас Георгиев-Чорбаджи (дядо на Петър Дънов по майчина линия) върху Константин Дъновски, с когото той установява тясно сътрудничество още в младежките си години. Заедно те работят неотстъпно за организиране на български училища и за утвърждаването на българския език в социалното и духовното общуване във Варненска област, където гръцкото, турското и гагаузкото влияние са били особено силни. По-късно те се сродяват и Константин се оженва за Добра, дъщеря на Атанас Георгиев-Чорбаджи и майка на Петър Дънов. Семейният дух за отстояване на национални и духовни ценности е повлиял върху формиране на мирогледа на Петър Дънов. Но в течение на своя жизнен път и духовно подвизаване той надминава националните рамки и придвижва далече напред своето виждане и философия за развитието на човечеството като едно цяло, макар и състоящо се от различни вероизповедания и народи. Наследил от своите родители и деди силен просвещенски дух, Беинса Дуно през целия си живот се стреми да предаде дълбокото знание за същността на човека и пътищата за повдигане на неговото съзнание. Словото, което се изявява чрез него, е отправено не само към българите. То придобива общочовешко значение и разкрива необходимостта от пробуждане на онова светло съзнание у хората, което е в състояние да опази и развие живота върху планетата Земя като част от вселен-ския организъм. Изхождайки от принципите на приемствеността, ние вярваме, че предлаганият летопис, макар и публикуван 20 години след написването му, може да породи размисъл и вдъхновение у всеки човек със светли убеждения, познания, разбирания и желание да служи за изграждането на онова бъдещо човешко общество, в което хората ще живеят като братя и сестри на майката Земя и Небесния Творец. Марта Александрова Георгиева Ева Александрова Георгиева
към текста >>

59. 003. Особености на Българското възраждане преди освобождението от турско иго

По своята същност обаче той се изразява в смяната на средновековния мироглед със съвременен.
Докато на Запад то води началото си още откъм XIV-XV век, у нас се приема, по понятни причини, че Възраждането започва едва през втората половина на XVIII век. Като първа искра на Българското възраждане се смята годината 1762, когато Паисий Хилендарски завършва на-писването на своята “История славеноболгарская”, коя-то сам разнася из Българско, за да се чете и преписва. Предавана от ръка на ръка, тя се превръща в движеща сила, която повдига самочувствието на будните синове на нашия народ. Припомняйки им героичното му минало, тя става фактор за формирането на повишено национално съзнание и способства за преодоляването на комплекса за народностна малоценност у българите. Българското възраждане представлява процес, чиято най-обща линия е сходна с процеса на възраждането в другите европейски страни. По своята същност обаче той се изразява в смяната на средновековния мироглед със съвременен. Неговата основна отлика от възраждането на Запада се състои в това, че при нас не става дума за възраждане на някакви класически форми на древността, а е спонтанен процес срещу натрапеното средновековно безправие спрямо българския народ и отхвърляне на наложеното му двойно робство – национално и верско. Възрожденската вълна сред народа постепенно се оформя в бунт срещу потъпкването на елементарните човешки права на цял един народ, който в миналото е заемал достойно място между европейските народи. Нашето Възраждане би могло да се характеризира като откриване на нацията, докато западноевропейското се характеризира с откриването на човешката личност.1 Ако ренесансовият западен хуманизъм поставя в центъра на човешкия мироглед личността и дава почва за развитие на някои индивидуалистични уклони, то основата на българската възрожденска идеология се състои в утвърждаването на народностното начало, изразило се в етническо единство и верска сплотеност. Раздвиженото национално самочувствие в скоро време приема форма на едно спонтанно изявено негодувание срещу робската действителност. В кратко време разрастващият се протест на българския народ намира свои изразители, които го повеждат към революционно негодувание и въоръжено въстание.
към текста >>

60. 005. Социална и духовна атмосфера на Родопския край след поробването

Тази географска подробност не би спряла нашето внимание, ако не ставаше дума за вливането на Черната в Бяла река, което събужда асоциацията за символично обединение на две космически същности, като единство на противоположностите.
Край на героичната отбрана на българската църковна независимост тук е бил поставен със съсичането на последния български епископ Висарион Смолянски.15 Тези бележки привеждаме, за да охарактеризираме патриотичната среда, в която се е родил и израснал юношата Константин Дъновски. В годините преди освобождението от османско иго Устово е наброявало над 500 български къщи, две училища, две църкви, богата чаршия и най-голям па-зар в околията.15 Географски с. Устово е разполо-жено всред една живописна гънка на Родопите. От север то е загънато с височини и надарено от природата с обилна вода. През Устово протичат две реки – Черна река, която води началото си от близката височина Мургавец (Караманджа), и Бяла река, извираща на два часа път от Устово.10 Тръгнали по различни посоки, тези две реки се обединяват при Устово, образувайки своеобразно речно устие. Тази географска подробност не би спряла нашето внимание, ако не ставаше дума за вливането на Черната в Бяла река, което събужда асоциацията за символично обединение на две космически същности, като единство на противоположностите. Ако запитате стари жители на Устово за произхода на наименованието на тяхното село, те ще ви го обяс-нят с образуваното устие при вливането на двете реки. Дали това отговаря на истината, трудно е да се ка-же. Прием-ливо е обаче да допуснем, че именно тук, в недрата на горда Родопа, чрез тези две реки се дава символичен израз на онази тържествуваща борбеност на родопско-то население, при която тъмните сили на Черна река са би-ли преодолени от тържествуващото светло начало на Бяла река. В този родопски кът природата е подсказала как, вместо противопоставяне и взаимно унищожение на две утвърдили се начала, може чрез обединяването им да се получи по-висока степен на изява. Този символ, поднесен ни от природата, не противоречи на наличната географска и историческа действителност.
към текста >>

61. 010. Среща с Атанас Георгиев-Чорбаджи

Всъщност срещата, задружното им сработване и сродяване е връзката, чрез която се обединяват силите на два духовно възвисени колоса, които стават стожери в борбата за верска и национална свобода на поробения български народ в целия Варненски край.
010. Среща с Атанас Георгиев-Чорбаджи Съдбовен момент в живота на Константин Дъновски е срещата му с дядо Атанас Георгиев-Чорбаджи. Последният вижда в лицето на младия ентусиазиран момък свой надежден съратник в патриотичните си начинания и го спечелва завинаги. Всъщност срещата, задружното им сработване и сродяване е връзката, чрез която се обединяват силите на два духовно възвисени колоса, които стават стожери в борбата за верска и национална свобода на поробения български народ в целия Варненски край. Това тяхно взаимно сътрудничество трябва да бъде разгледано не само от локален, но и от общонационален мащаб, защото не само по време, а и по значимост то не отстъпва пред делата на други наши възрожденски дейци. Така например, когато Константин Дъновски се включва във възрожденската работа на варненци, Левски е едва десетгодишно невръстно дете, а Ботев още не се е родил. Нека охарактеризираме духовния ръст на Атанас Георгиев-Чорбаджи, който по онова време е изразител на националните и верски борби на българите от Варна и Варненско. Сведения за Атанас Георгиев-Чорбаджи намираме в статията на свещеник иконом Иван К. Радов, негов приятел и сподвижник, отпечатана в списание “Памятник”, от които ще се ползваме по-долу, като дори запазим някои характерни за автора изрази.22
към текста >>

62. 021. Християнските грехове и гонението на богомилите

По своята същност богомилството представлява далечен предтеча на реформаторски религиозни движения, появили се много по-късно в Западна Европа.
Една историческа справка ще хвърли светлина и по този въпрос. Ако огледаме събитията, които сполетяват жителите на Балканския полуостров и по-специално българския народ през първата половина на Х век до началото на втората половина на ХV век, ще видим как под тежестта на своите собствени грешки българският народ бива изправен пред една непосилна борба, която завършва с духовно разслояване и загубване верската свобода, от една страна, и военно поражение, което поставя българския народ под османско иго в продължение на пет века. През X век в пределите на тогавашна България се роди и укрепна едно самобитно духовно-религиозно движение с новаторска насоченост, известно на културния свят под името богомилство. Днес всички са единодушни в преценката си за богомилството, смятайки го за една от най-бележитите прогресивни прояви на българския народ през епохата на Средновековието. Озарено от високите идеали на християнството, богомилството не се подвоумява да встъпи в открита борба срещу проявите на разложение на църковното духовенство, от една страна, и разгулността на феодалната върхушка (царстващ дом и болярство), създатели и крепители на средновековните порядки, от друга страна. По своята същност богомилството представлява далечен предтеча на реформаторски религиозни движения, появили се много по-късно в Западна Европа. Ако не бе безжалостно потъпкано от църквата и държавата, то би могло да се утвърди и да стане движеща духовна вълна. През втората половина на ХІ и началото на ХІІ век богомилството с неотслабваща сила воюва срещу църквата за нейното обновление, от една страна, и срещу гражданската власт за извоюване на една справедлива социална основа. Същевременно през двувековното византийско владичество (1018-1185) богомилството отстоява борбата срещу чуждото верско потисничество. Вместо да почувстват духа на социално обновление, което е носило в утробата си богомилството, българските църковни власти и държавници го обругават и организират жестоко преследване срещу неговите последователи. Гоненията срещу богомилите започват още от времето на цар Петър І (927-969) и продължават векове, за да загасне жаравата им на полуострова и да продължат делото си на Запад.
към текста >>

63. БИТА НА УЧИТЕЛЯ

Всъщност Учителят не препоръчва консервираните храни.
Брат Ради като прати голяма кошница с плодове, стига за всички - ние ги даваме в общия стол. Учителят обичаше бамя, зелен грах. С удоволст- вие ги ядеше. Печени чушки обичаше. Тогава не правехме компоти, като сега. Всъщност Учителят не препоръчва консервираните храни. Понякога Учителят оставяше храната, дори не я вкусваше. Но когато се хранеше, правеше го с разположение. Беше приятно да се наблюдава как се храни. Имаше музика във всяко едно движение и необикновена хармония, Елена Андреева
към текста >>

64. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Всъщност Учителят много добре каза: "Царят си замина затуй, защото не слушаше моите съвети, но и тези, които му ги предаваха, не ги предаваха така, както аз съм ги казал!
От разговора, който имах с Любомир, разбрах, че той се блазни от мисълта, че е царски съветник, че може да дава мнение на царя кого да назначи за министър и кого не. Това му харесваше повече, отколкото сам той да бъде министър. В тази си роля той се чувстваше свободен, независим, дава само мнение, без да има отговорност и задължение. Това беше едно тщеславие от негова страна и това му коства живота. Ако беше послушал Учителя, нямаше да бъде царски съветник и нямаше за какво да го съдят. Всъщност Учителят много добре каза: "Царят си замина затуй, защото не слушаше моите съвети, но и тези, които му ги предаваха, не ги предаваха така, както аз съм ги казал! " Това се отнасяше за Лулчев и беше истина. Учителят няма да го каже пред цяла аудитория, ако не е истина. Учителят говореше винаги истината. Елена Андреева Когато се срещнах с Любомир, често ми е разказвал за разговорите си с царя.
към текста >>

65. МУЗИКА

И сега тази само- ограничила се Небесна същност трябва да се вмъкне в нотен текст.
Той беше застанал пред Учителя. Ние също стоим и чакаме да видим как ще протече разговорът между двамата. Кирил държи учебник по теория на музиката пред Учителя, разгърнал го, чете нещо и коригира Учителя, защото не излизало точно, съгласно теорията на музиката: "Учителю, тук не трябва..." и посочва нотен текст на песен на Учителя. Учителят стои, гледа го и мълчи. Как да му обясни, че тази музика идва от безграничната вечност като Светлина, минава през Учителя и се облича в музика. И сега тази само- ограничила се Небесна същност трябва да се вмъкне в нотен текст. Затова Учителят мълчи. Аз викам на Кирил: "Да се махаш оттук с този учебник. Ще го изгоря! " Учителят мълчи, Той не казва нищо. Ако каже нещо, Кирил Икономов ще го порази гръм, заради това, че иска да коригира изявлението на Божествения Дух и проявлението чрез песента на Учителя.
към текста >>

66. ПЛАНИНИ И УЧЕНИЧЕСТВО

Всъщност, те започнаха да пренасят камъни, да правят мостове.
Камъните, които има на Мусала, дават особен характер на местността. Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява. Това има голямо значение. Мислите, които ще имате тогава, ще имат ясно очертани контури. Запример, като сте дошли тук, мнозина мислят, че са на курорт и трябва да си починат. Всъщност, те започнаха да пренасят камъни, да правят мостове. Това е задача, която Природата им възлага. Всички имат в себе си извори, поточета, които са буренясали и тинести. За да се ползвате от водата им, трябва да ги изчистите. С чистенето на изворите в Природата и строенето на мостове, вие подобрявате и своя вътрешен живот. Всичко, което става в Природата, става и у човека.
към текста >>

67. РАБОТА

Всъщност вие сте добри, но сте лениви, духовно лениви, немарливи, индиферентни и не знаете как да употребявате добрината.
И докторът им дава гимнастика. Една майка, която я мързи да струва добро за Господа, Господ й даде една мързелива дъщеря, за да й шета и заповядва. Когато една мома е ленива за Господа, Господ й дава един мъж да му стои диван насреща и да му угажда във всичко. Когато Господ види мързела в бащата, че не струва добро, то Той му дава един разсипник син, за да му разпилява парите по карти и блудства. Така Господ разбира от болните, мързеливи и ги цери с гимнастика. Всъщност вие сте добри, но сте лениви, духовно лениви, немарливи, индиферентни и не знаете как да употребявате добрината. Понякога се показвате много работливи, но това е само привидно. Приличате на един човек, който работи само, когато господарят му е до него, щом никой не го наблюдава, работи си пак, както знае той. Леността е вследствие земната душа, която ви завладява и Господ като вижда, че хората са много мързеливи, изпраща им страдания, за да напуснат мързела. Следователно, човек не трябва да изпада в крайности. Докато живее на физическия свят, той трябва да работи и физическа, и сърдечна, и умствена работа.
към текста >>

68. ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ

Успокояваха ме, че поръчали за някакви специалисти, които ще му помогнат, а всъщност бяха решили, че ще мре.
При пристигането ни той заболя доста сериозно. Обстановката беше мизерна, а зимата студена. При това, положението на болния ми мъж се влошаваше. Военният лекар Таджер полагаше големи грижи. Бяха се ангажирали и другарите му офицери, но нищо не помагаше. Успокояваха ме, че поръчали за някакви специалисти, които ще му помогнат, а всъщност бяха решили, че ще мре. При това положение аз не знаех към кого да се обърна, от кого да искам помощ. Пристигна ни багажът, нагласих на болния леглото, с войника го преместихме и му заговорих: "Направи усилие, Костадине, да станеш. Сега никой не може да ни помогне, освен Бог! " През нощта сънувах, че трябва да се отнеса за съвет към Учителя. Тогава знаех само, че живее в София, познавах Го, но нямах адреса Му.
към текста >>

69. БОЖЕСТВЕНА ЗАКРИЛА

А всъщност, никак не ми се искаше да се прибирам.
Те донесоха със себе си невероятни опитности, които са имали по време на Балканската война, опитности, които говореха за силата на Духа, Който ги бе проводил на война и Който стоеше над тях. Сестра Елена Иларионова била на гости на снаха си в София: Поканена бях от сестра Гумнерова на вечеря и да нощувам у тях. Тогава Учителят живееше в нейния дом. Той беше на вечерята, имаше и още двайсетина души. Стана дума, че някой ще си тръгва за провинцията и аз също се одумах, че ще си вървя. А всъщност, никак не ми се искаше да се прибирам. Тогава Учителят ми каза: "Да, ти трябва да си отидеш! Защо стоиш в София, пушекът на комините ли ти харесва или що? " Аз му обясних, че стоя в София за по-лесна връзка с мъжа ми и брат ми, които бяха на фронта. "Ти ли ще ги пазиш? Аз бдя над тях и Костадин ще се върне невредим, косъм от главата му няма да падне.
към текста >>

70. РАБОТА ЗА БОГА И ОТНОШЕНИЕ КЪМ НЕГО

Те, всъщност, са определени, но понеже мислим, че не са определени, всеки ден, в желанието си да ги определим, ние ги объркваме.
И за да проверите известно ваше отношение към Господа, призовете Господа във вашата индивидуална душа, в подсъзнанието и поставете задача да поправите вашите обноски - ще забележите, каква магическа сила ще се прояви. Според моята опитност по-мощен и по-безопасен от този закон няма. Може да вземе хиляди години, но абсолютно никаква опасност няма в него, не се харчи енергия, най-евтин метод, който ще ви струва най-малко. Има друг метод, но много скъп. Ако изправим нашите отношения към Господа, Той би се радвал в нас и ще го почувстваме като музика, като поезия, светът ще се оправи и ще започнем да възприемаме мислите на ангелите, на великите хора, ще видим, че светът върви много добре и работите на земята ще се определят. Те, всъщност, са определени, но понеже мислим, че не са определени, всеки ден, в желанието си да ги определим, ние ги объркваме. Това, което Господ е написал, ние ставаме сутрин и го заличаваме. Първото нещо, което трябва да направим сутрин, когато ставаме, е да се спрем за 10-15 минути и да видим какви мисли е вложил Господ в душата ни. Всеки иска да бъде обичан от Бога, да се ползва от Неговите блага. За какво може да ви обича Бог, ако нямате ум, който да възприема Неговите мисли? За какво ще ви обича, ако нямате сърце, което да възприема Неговите чувства?
към текста >>

71. ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРИРОДАТА

А всъщност трябва да приемем и приложим реда, който съществува в Природата.
Силният никога няма да се остави в ръцете на слабия, да разполага с него, както иска. Умният никога няма да се остави в ръцете на глупавия. Добрият никога няма да се остави в ръцете на злия. В Природата има ред и порядък. Ние мислим да създадем някакъв особен наш ред. А всъщност трябва да приемем и приложим реда, който съществува в Природата. Ние виждаме във всичко, което ни заобикаля тук, проекция на реалния свят. Този реален свят съществува. Не сме ние факторите. Ние, хората, сме последните фактори. Това трябва да осъзнаем.
към текста >>

72. РАДОСТ И СКРЪБ

Действително, вам са противни страданията, но всъщност те са най-големите благословения.
Страданията и скърбите заедно представят музиката на живота. Докога ще идват страданията в живота ни? - Докато се усъвършенствате. Природата и 5 пари не дава за вашите страдания, тя гледа дали ще направите крачка напред в своя път. По-добро нещо от страданията за вашето издигане няма в този свят. Действително, вам са противни страданията, но всъщност те са най-големите благословения. Всички страдания, които съществуват, са за изправление на някой недъг, който съществува в тебе. Ти бягаш от мъчнотиите и страданията. Не бягай от тях, за да не бягат и добродетелите от тебе. Предпочитайте голяма скръб с малка радост в нея пред голяма радост с малка скръб. Когато дойде у вас скръбта, не я пъдете.
към текста >>

73. ИСТИНА

Все уж няма да страдаш, а всъщност страдаш.
При градежа на здание, някъде една неизпечена тухла ако се тури, то когато и да е, тя ще даде своите лоши последствия. Ти казваш: "Дано не ме хванат сега! " Днес няма да те хванат, утре няма да те хванат, но един ден ще те хванат, ти ще се намериш в решетото. Не, може да отиде 100, най-късно 1000 години - ще те хванат. Дяволът все ти казва: "Направи това, няма да те хванат", обаче те хващат. Все уж няма да страдаш, а всъщност страдаш. Имаше на Изгрева една черно куче, голямо. То ухапа този, онзи и най-сетне го убиха. И с човека е същият закон. Единственото престъпление, което в Школата не се извинява, то е лъжата. Оставете лъжата настрана, изхвърлете я навън.
към текста >>

74. ЛЮБОВ

Същността на живота е хората да се обичат един други.
В Любовта има големи придобивки - ти придобиваш души! Онова, което си сторил за другите, то се връща към тебе. Развиете ли в себе си закона на Любовта, всички врати ще се отварят пред вас. Хората трябва да турят Любовта като основа на живота и чрез нея да създават ново съзнание. Любовта решава всички въпроси: индивидуални, семейни, обществени, народни и международни. Същността на живота е хората да се обичат един други. Най-лошите условия, при които се намирате, ще се обърнат за ваше добро, ако приемете Любовта. Ако ние всички приемем Любовта и я приложим, светът ще се оправи. Аз не разрешавам дали човек трябва да бъде богат или сиромах. За мен този въпрос е безпредметен. За мене е важно обичаш ли хората, или не ги обичаш, обичаш ли ближните, или не.
към текста >>

Всъщност, той мисли за друга.
Една сестра ми казваше за един брат: Учителю, обичам този брат. - Няма нищо лошо в това, но запитай се отде иде тази любов - от Бога или от друго място. - И той ме обича. - Това е въпрос. Ти си въобразяваш, че те обича. Всъщност, той мисли за друга. Можеш ли да го обичаш без да искаш нещо от него? Обичай го и желай той да се повдигне, да стане учен, богат, красив, без да искаш да се жениш за него. Това наричам Любов. Да мислиш как да му туриш гем и да го управляваш, това не е любов. Не се стремете да се завладявате едни други.
към текста >>

75. МОЛИТВИ И ФОРМУЛИ

Ето тук започва преминаването от религиозното съзнание - с молитвите на Петко в църквата - към едно духовно съзнание, каквото трябва да има всеки човек, за което Учителят разказва на Тодор, говорейки за същността на молитвата в храма на Природата, но вече произнесена от човека с духовно съзнание.
Тодор гледа и чувства, че се намира в храма на Бога и пред изявлението на Бога. Учителят продължава: "А що се отнася до поповете и църквата - каквито са, аз не ги харесвам и не ги одобрявам. А че Петко ги харесва, това си е негова работа". Накрая се задава и Петко Епитропов, клатещ се бавно, едва пристъпващ, болят го колената. В онези години освен Петко, и други братя, като влизаха в църквата, падаха на колене и се молеха пред иконите и идолите, сътворени от човешки ръце, а не се молеха пред онова, което е сътворил Господният Дух на Силите. Ето тук започва преминаването от религиозното съзнание - с молитвите на Петко в църквата - към едно духовно съзнание, каквото трябва да има всеки човек, за което Учителят разказва на Тодор, говорейки за същността на молитвата в храма на Природата, но вече произнесена от човека с духовно съзнание. Мария Тодорова Тази зима имаше големи снегове почти до пояс. Ветровете ги носеха в планината и натрупваха преспи. Ние предприехме екскурзия с Учителя до Витоша. Стигнахме до бивака "Ел Шадай", но вятърът не само не утихваше, но се усилваше и беше студен вятър, небето облачно.
към текста >>

76. Съдържание

- Божествена същност и мисия 108
Търпението на Учителя 71 Братът на най-малките 77 Повелител и Господ 85 Учителят за себе си 99 - Животът на Учителя 105 - Божествена същност и мисия 108 Духовенството 112 Гонения срещу Учителя и Братството 118 Побоят над Учителя 135 Бог поругаем не бива 147 Учителят за Евангелието 174
към текста >>

77. УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ. ЖИВОТЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Всъщност, причината бе, че Учителят по-рядко слизаше в салона.
Понеже Учителят е Висшата разумност на Земята и Небето, Той ви прекарва с най-малкото страдание през вашия път като ученици." Борис Николов Учителят ме гледаше, виждаше и знаеше значението на тази среща, а аз гледах, не виждах и не знаех... "Ти идваш ли на беседи? " - поде разговор Той. Исках да намеря някакво извинение и почнах с това, че нямам настроение, чувствам се подтисната от бомбардировките и не ми се ходи никъде. Всъщност, причината бе, че Учителят по-рядко слизаше в салона. "Бъди свободна, щом не ти се идва, не идвай. Но знай, че имаш един Изгрев. Изгревът да ти бъде като оазис за почивка. Когато се измориш от града, идвай на Изгрева. Помни, че на беседите присъстват Светли същества, от които можеш да имаш само полза" - каза ми бащински и продължи с чуден израз, който не бих могла да опиша с думи.
към текста >>

Всъщност, вие мислите точно обратно: когато дойде доброто в света, вие мислите, че причината за доброто сте вие сами.
Ти трябва да се заемеш с изправянето им." И когато виждам, че хората живеят много добре, вършат добри работи, казвам си: "Ти си причината и за доброто в света." И едното, и другото положение нося. Когато дойде въпрос за лошото в света, казвам си, че аз съм причина за него. И когато дойде въпрос за доброто, пак съм аз причина за него. Това е правилното разрешение на въпросите. Така трябва да мислите и вие. Всъщност, вие мислите точно обратно: когато дойде доброто в света, вие мислите, че причината за доброто сте вие сами. А когато дойде до злото, тогава считате, че другите са виновни. Мислите ли така, вие никога няма да разрешите въпросите. Хората са преплетени едни с друг. Аз ви показвам къде е пътят на Светлината, която носи живот. Когато хората вървят по този път, аз се радвам.
към текста >>

78. БОЖЕСТВЕНА СЪЩНОСТ И МИСИЯ

БОЖЕСТВЕНА СЪЩНОСТ И МИСИЯ
БОЖЕСТВЕНА СЪЩНОСТ И МИСИЯ Идването на Великите Учители става за освобождение на света. Всеки Учител се различава, носи един свещен огън от Невидимия свят. Какъвто е огънят Му, по това се отличава. Когато дойде Учителят и говори нещо на хората, то изглежда близко, познато, освобождаващо, леко, приятно, защото Учителят носи Първичната Любов в Себе си. Той гледа на всички еднакво, защото Любовта има еднакво око за всички.
към текста >>

79. СЪСТАВЯНЕ НА ЕВАНГЕЛИЕТО

Изгражда християнска църква, а в същото време поставя статуи на богинята майка Кибела и на Бога на Слънцето - Божество, почитано в някои култове под името Sol Invictus (Непобедимото Слънце), който носи неговите черти и всъщност е изображение на самия Константин.
Дванадесет години подготовка не се оказват прекалено много. Константин изпраща вестоносци във всички провинции, той убеждава, заплашва, скланя и успява да събере 2 048 епископи през 325 г. От събралите се 2 048 епископи, повече от две трети гласуват против. Въпреки това, Константин обявява християнството за официална религия, като впоследствие започва да преследва и уволнява епископите, които са се осмелили да изявят несъгласие. В името на единството на Римската империя, Константин си затваря очите за непреодолимите различия между християнството и култовете към Митра и Sol Invictus (религиозни течения през това време). Изгражда християнска църква, а в същото време поставя статуи на богинята майка Кибела и на Бога на Слънцето - Божество, почитано в някои култове под името Sol Invictus (Непобедимото Слънце), който носи неговите черти и всъщност е изображение на самия Константин. Накратко, за Константин вярата е политически въпрос и той се отнася търпимо към всяка религия, допринасяща за целостта на империята. И така, Константин не е "добрият християнин", какъвто го изкарват по- късните предания, а в името на единството и обединението, той наистина прави много за утвърждаване на ортодоксалното християнство. Трябва обаче още веднъж да подчертаем, че Константин се ръководи не толкова от набожност, а от стремежа си да постигне единство и от изискванията на времето. С едикт от 321 г. Константин се разпорежда всички съдилища да бъдат затворени на "свещения ден на Слънцето", който е обявен за почивен.
към текста >>

Така християнството не само е пригодено към съществуващия режим, но се отдалечава още повече от юда- изма, откъдето всъщност води началото си.
Трябва обаче още веднъж да подчертаем, че Константин се ръководи не толкова от набожност, а от стремежа си да постигне единство и от изискванията на времето. С едикт от 321 г. Константин се разпорежда всички съдилища да бъдат затворени на "свещения ден на Слънцето", който е обявен за почивен. Дотогава свещен ден за християните е събота - еврейският шабат. Според едикта на Константин свещен ден е неделята. Така християнството не само е пригодено към съществуващия режим, но се отдалечава още повече от юда- изма, откъдето всъщност води началото си. Нещо повече, до IV в. Рождество Христово се е празнувало на 6 януари. Ала в култа към Sol Invictus, най-важният ден в годината е 25 декември - празникът Natavis Invictus (раждане на Непобедимия, когато денят започва да нараства и ознаменува раждането или прераждането) на Слънцето и след който дните започват да стават пожълти. И тук християнството е съобразено с изискванията на римските управ- ници и с тяхната официална религия. Константиновото "покръстване", ако изобщо е уместно да употребим тази дума, е било не в християнската вяра, а в неприкрит езически култ.
към текста >>

Всъщност обаче императорът няма такива заслуги.
Sol Invictus присъства навсякъде, изобразен е дори върху знамената на императора и на монетите. Оттук се вижда, че представата за Константин като ревностен последовател на християнството, е погрешна. Самият той е покръстен през 327 г. на смъртния си одър, когато е твърде изнемощял или апатичен, за да се противопостави. Такова е християнското предание, въз основа на което Константин често е смятан за човека, "покръстил Римската империя". Всъщност обаче императорът няма такива заслуги. За да видим какво точно е направил той, трябва да се запознаем по-задълбочено с фактите.
към текста >>

80. РЕДАКТИРАНЕ И ПРОМЯНА НА ПИСАНИЯТА ОТ НОВИЯ ЗАВЕТ

Всъщност, те са преписи на оригинали, които са още по-ранни.
През 1972 г. излиза първото фототипно издание, а през 1977 г. всички материали в английски превод са издадени в отделен сборник. Свитъците от Наг Хамади представляват библейски текстове, най-често гностични по характер, които вероятно датират от края на IV в. и началото на V в. Всъщност, те са преписи на оригинали, които са още по-ранни. Някои от тях - Евангелие на Тома, Евангелие на Истината и Евангелие на египтяните, се споменават в трудовете на най-различни църковни отци - Климент Александрийски, Ириней и Ориген. Съвременните учени са установили, че някои, ако не и всички текстове в свитъците, са най-късно от 150 г. А един от тях съдържа материали, по-стари и от четирите Евангелия, включени в Новия Завет. Като цяло, свитъците от Наг Хамади са безценен паметник за ранното християнство. Някои от документите в тях са не по-малко достоверни от самите Евангелия.
към текста >>

81. ХРИСТОС И ЕСЕИТЕ

Всъщност, от разказите за Йоан Кръстител се вижда, че той е есей.
Съвременните историци смятат, че отношенията на Исус с есеите са били прекалено близки. Есеите са прочути лечители, славещи се със своите цярове. Те се придържат към строг аскетизъм и веднага се открояват сред останалите с простите си, бели дрехи. От историците и летописците от онова време знаем, че есеите имат общини навсякъде по Светите земи. Учудващо е, че в Евангелията не се говори за есеите - секта, която в ония години се радва на не по-малка популярност от фарисеите и садукеите и с която Исус неминуемо е имал връзка. Всъщност, от разказите за Йоан Кръстител се вижда, че той е есей. Накратко, отношенията на Исус с есеите са били прекалено близки и общоизвестни, че да бъдат отричани. Те могат да бъдат прикрити и премълчани. Използвана литература: "Исус или смъртоносната тайна на тамплиерите", Робер Амбелен; "Светата кръв и свещения граал", Майкъл Бен- джънт, Ричард Пий, Хенри Линкълн; "Тайната на еретиците - Рен льо Шато", Жан Блу. Едмонд Бордо Шекли Едмонд Бордо Шекли е получил докторска степен в Парижкия университет, а другите си научни степени - във Виенския и Лайпцигския университети.
към текста >>

82. КОСМИЧЕН ПЛАН ЗА ПРОМЯНА НА СВЕТА

Всъщност реално е невидимото.
Много бързо стават нещата. В света ще стане една коренна промяна. Няма да ви кажа кога, но вие ще я видите. Тя ще стане внезапно. Хората ще заспят и като се събудят, ще видят, че не са такива,каквито са били. Всъщност реално е невидимото. Видимите неща са забава за хората, а невидимите са реалност, с която се гради. Новото идва отвътре, не отвън. Не са хората, които могат да внесат нов строй, има един Божествен план, който ще се реализира. Ще знаете, че на Земята няма да остане помен от лъжа и насилие. Друго нещо иде, не това, което днес проповядват хората.
към текста >>

83. ИДВАНЕТО НА ХРИСТОС И ВЪДВОРЯВАНЕ НА ЦАРСТВОТО БОЖИЕ НА ЗЕМЯТА

Всъщност Царството Божие е и долу на Земята, и горе на Небето - зависи как живее човек.
Царството Божие е идвало на Земята много пъти, но само за ония, които са били готови. И днес Царството Божие иде на Земята, но пак за ония, които са готови, които могат да използват Неговите блага. За ония, които не са готови, Царството Божие ще мине и замине, без да им остави нещо. Който възприеме Христовите идеи и ги реализира, той ще бъде пълноправен гражданин на Царството Божие. Има хора в света, готови за тези идеи. Всъщност Царството Божие е и долу на Земята, и горе на Небето - зависи как живее човек. Следователно, ако човек не може да се ползва от светлината и от благата, които Царството Божие носи, той ще се намери в тежко положение. Божията Любов предупреждава всеки човек, на когото предстоят изпитания, но не всеки иска да се вслушва в думите й. Щом човек не иска да се вслушва в гласа на Любовта, главата му ще побелее от страдания. Съвременните хора не знаят още какво представят страданията. Това, което те наричат страдания, още не е никакво страдание.
към текста >>

84. ПРОРОЧЕСТВА ЗА КОМУНИЗМА

Намерих те вече и ще ти отмъстя за злото, което ми направи." Днес турят ръка на собствеността, без да се замислят какво всъщност е собственост.
Някои мислят, че болшевиците ще оправят света. Те ще го объркат, но няма да го оправят. Там, дето има убиване и бесене, животът не може да се оправи. Болшевиците са незаконните деца на аристократите и царете. Това незаконно дете казва на баща си: "Ти ме изостави, пусна ме в света да скитам, от всички гонен и хулен. Намерих те вече и ще ти отмъстя за злото, което ми направи." Днес турят ръка на собствеността, без да се замислят какво всъщност е собственост. Собственост е само онова, което носим в себе си. На тая собственост никой не може да посегне. Земята не принадлежи на никого. Никой не може да я владее. Тя е условие, средство, общо достояние на всички.
към текста >>

85. ИЗГРЕВА И БОМБИТЕ

Всъщност, въпросът е поставен другояче.
" Представяте ли си, ние сме наели стаичка в една къщичка, а един самолет се отделя от ятото, което бомбардира София, преминава 15 км, за да изтърси бомбите си в село Симеоново в полите на Витоша, което не представлява никакъв военен обект за нападение, нито граждански за разрушение. И това доживяхме да видим - как американските самолети търсеха да изсипят бомбите си върху Учителя! На 28 ноември 1943 г. Учителят каза: "От известно време често ходя на Витоша, правя разходки по планината. Който не знае причината за това, мисли, че нарочно излизам вън от града, крия се от бомбите. Всъщност, въпросът е поставен другояче. Ако следите кога стават бомбардировките, ще видите, че те стават, когато съм в града, а не когато излизам на планината. Много естествено, крадците и разбойниците не търсят бедни хора, но богати, защото има какво да вземат от тях. Те търсят мене." На 10 януари 1944 г. прекарахме нощта в къща в село Симеоново.
към текста >>

86. ЗАКОНЪТ ЗА ХЛЯБА

Месото на животните за човека всъщност е силна отрова.
РАЗМИШЛЕНИЕ: Съвременният човек е стигнал до най-ниската точка на падение по отношение на своето хранене, Той е започнал да яде всичко - изкуствени, преправени и химизирани храни, змии, охлюви, жаби, месото на животните, техните вътрешности и пр. Месоядството е най-големият порок на съвременното човечество и е причина за хиляди нещастия и беди. Днес милиони хора ядат месо без да искат да знаят, че месото на животните не е определено от природата за храна на човека. Навсякъде се шири твърдението, че месото е силна храна. Месото на животните за човека всъщност е силна отрова. Още древните римляни са знаели това. Те са умъртвявали осъдените на смърт като са ги хранели само с варено говеждо месо без да им дават никаква друга храна. В резултат на това хранене, осъдените на смърт умирали за един месец, докато при пълно лишаване от храна, те умирали след 2-3 месеца. Ще запитате: "Защо днес много хора от години се хранят с месо и въпреки това не умират? " - Ако тези хора се хранят само с месо, наистина не биха могли да живеят дълго, но те приемат и вегетарианска храна и тази вегетарианска храна продължава техния живот.
към текста >>

87. УЧИТЕЛЯ В МЕН

Всяко поредно преиздаване на текст е всъщност своеобразна поредна негова интерпретация – като се започне от полиграфичната физиономия на книгата и се стигне до обяснителните бележки или азбучния показател накрая.
УЧИТЕЛЯ В МЕН Предисловие към трето издание Всяко поредно преиздаване на текст е всъщност своеобразна поредна негова интерпретация – като се започне от полиграфичната физиономия на книгата и се стигне до обяснителните бележки или азбучния показател накрая. Най-същественото, разбира се, се случва между кориците и приложенията – там автор, текст и читател се опитват да вникнат един в друг и да стигнат до триединно съгласие. Иначе казано, преиздадената книга всякога е нова, доколкото неизбежно носи оригиналната и различна гледна точка на различните поколения читатели. „Учителя” се появява през 1947 г. като пръв опит за цялостно представяне на учението на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) като философска система и нова школа на езотеричното християнство. Авторите са четирима от най-близките му ученици – Методи Константинов (1902-1976), Боян Боев (1883-1963), Мария Тодорова (1898-1976) и Борис Николов (1900-1991).
към текста >>

Същността на апостолическия жанр не е нито в самата проповед на учението, нито в някакво специфично негово тълкувание.
„Учителя” се появява през 1947 г. като пръв опит за цялостно представяне на учението на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) като философска система и нова школа на езотеричното християнство. Авторите са четирима от най-близките му ученици – Методи Константинов (1902-1976), Боян Боев (1883-1963), Мария Тодорова (1898-1976) и Борис Николов (1900-1991). В този смисъл текстовете в книгата могат да бъдат наречени апостолически, защото успяват да възкресят възторга, мъдростта и вдъхновяващата мощ на първите християнски писания в „Деяния на светите апостоли” или в посланията на апостол Павел. Апостолическият жанр се случва само в редките звездни мигове от човешката история, когато се прогласяват нови учения и се създават нови културни течения. Същността на апостолическия жанр не е нито в самата проповед на учението, нито в някакво специфично негово тълкувание. Единствено можем да го определим като Слово, преживяно в пратениците Му. И не само заради знака, че апостол на старогръцки означава пратеник, а най-вече затова, че тъкмо пратеникът е най-необикновената категория слушател или читател. Апостолът е едновременно и най-непосредствен във възприемането, и най-автентичен във възпроизвеждането. Както зеницата е първата и последната, която вижда светлината и може да свидетелства за нея. Апостолическият стил е неподражаем, тъй както чистата прозрачност на зеницата е неподражаема за плътната ретина.
към текста >>

След две хилядолетия Светият Дух вече не е само космичен посредник между Божественото и човешкото, а се е превърнал в органична същност на човешкия Аз – неотделимо вътрешно битие на Великия Учител в съзнанието на всеки от нас.
Две хилядолетия по-късно дори апостолическата индивидуалност изглежда много по-различно. В нея с необикновена мощ се проявява онова, което живият Христос е изработил за две хиляди години вътре в човешката душа, в човешкия Аз. Това е нестихващо възпламеняващият се импулс на християнизираната душа да преобразува творчески свръхсетивните си тела. Езотеричната наука го нарича Свети Дух, Дух на Истината или Единия Велик Учител. След две хилядолетия Светият Дух вече не е само космичен посредник между Божественото и човешкото, а се е превърнал в органична същност на човешкия Аз – неотделимо вътрешно битие на Великия Учител в съзнанието на всеки от нас. Може би затова Учителя Беинса Дуно перифразира знаменития стих на апостол Павел по следния начин: „За окултните ученици този стих трябва да се измени. Добре е да се изостави частичката не и той да гласи така: „Аз се уча от Христа, уча се от това, което Той върши в мен.” Текстовете в третото издание на „Учителя” изобилстват от категории, изписани с главна буква. Несъмнено, знаковото им предназначение се състои в другостта на прочита, различен от разговорното езиково значение на такива понятия като живот, обич, топлина, светлина, радост, знание, истина, природа и много други. Всички те са намерили място в семиотичната мрежа на азбучния показател, който се публикува в края на книгата за първи път.
към текста >>

88. ПОСТАВЯНЕ ОСНОВИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО

8 Според по-късни документални данни посоченият период от варненската биография на Учителя Беинса Дуно (1885-1900) всъщност е богат и на много обществени прояви.
Учителя предвижда всичко, предупреждава, поучава, помага, подкрепя отвътре и отвън, и то тъй, както Светлината работи – без никаква принуда, по закона на Свободата. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ 7 Книгата „Науката и възпитанието. Началата на человеческий живот” е публикувана за първи път през 1896 г., Варна, Печатница на К. Николов (виж Учителя Петър Дънов, „Той иде”, Бяло Братство, София, 2005). 8 Според по-късни документални данни посоченият период от варненската биография на Учителя Беинса Дуно (1885-1900) всъщност е богат и на много обществени прояви. През 1896 г. той е един от учредителите на Дружественото читалище „П. Р. Славейков”, избран е за негов библиотекар-домакин и през следващите години държи пред варненското гражданство пет сказки: „Произхождението на человека” (18 май 1897), „Преглед върху древнята и модерна философия” (8 ноември 1897), „Науката и философията” (15 ноември 1897), „Защо и как живеем” (1898) и „Основите на просвещението” (1899). През 1897 г. учредява със съмишленици във Варна “Общество за повдигание религиозния дух на Българский народ”, в който членуват д-р Георги Миркович, Мария Казакова, Тодор Стоянов, Пеню Киров, Анастасия д-р Желязкова и Милкон Партомиян.
към текста >>

89. ЕЛ-ШАДАЙ

Същността на нещата е в непреривната връзка с Любовта на Безграничния.
Да служи. В това седи Истината. Това слугуване е предварителен изпит, за да те приемат в университета. Сега трябва да дойдем до онази Любов, която дава. Бъдещата култура е култура на даването. Същността на нещата е в непреривната връзка с Любовта на Безграничния. Външният и вътрешният живот на човека е обусловен от Любовта. А пък Любовта – това е образът, с който познаваме Безграничния. Човек е човекът, който има образа на Любовта. Всичко зависи от Любовта, която човек има към Безграничния. Любовта създаде света.
към текста >>

90. ЛЮБОВТА КАТО ТВОРЧЕСКИ ПРИНЦИП В БИТИЕТО

При този израз може да се разбере, че Любовта е нещо чуждо за човека и че той я приема отвън, докато всъщност Любовта е вътре в човека, образува глъбините на неговата природа и трябва да се изяви.
(12 август 1936 г.) Обяснителна бележка 24 Обяснителна бележка на авторите. Много изрази, които се употребяват, когато се говори за Любовта, не са съвсем правилни, но си служим с тях поради липса на подходящи изрази в езика. Например изразът възприемчивост на човека към Любовта. При този израз може да се разбере, че Любовта е нещо чуждо за човека и че той я приема отвън, докато всъщност Любовта е вътре в човека, образува глъбините на неговата природа и трябва да се изяви. Тъй че когато се употребява думата възприемчивост в тая книга, да се разбира в този условен смисъл. Същото се отнася и за много други подобни изрази, например приемане на Любовта, влизане в света на Любовта, изгубване на Любовта, иде вълната на Любовта и прочее.
към текста >>

91. ТЪРСЕНЕ НА БОГА

Всъщност това е стремеж към Космичния център на цялата Вселена.
Когато казваме, че трябва да любим, с това разбираме, че трябва да търсим Бога. Ние трябва да любим, за да намерим Бога, понеже Бог е Любов. Заложбите на истинско Знание, Богатство и Сила са вътре в човека. Любовта представлява животворните слънчеви лъчи за разцъфтяване на човешката душа. Всяко същество в свещени минути на своя живот се стреми към красивото, възвишеното и Вечното, към един свещен идеал. Всъщност това е стремеж към Космичния център на цялата Вселена. Всеки човек, бил той религиозен или не, има дълбоко вътрешно познание за този Център. Всеки човек познава Бога и Го люби – и вярващият, и невярващият. Защото копнежът към Вечната Красота и Истина, към Вечния Живот съществува у всеки човек. Никой не може да го заглуши. Той остава в глъбините на душата като свещен пламък, като първичен порив и в минути на просветление човек го чувства.
към текста >>

92. ВСЯКО СЪЩЕСТВО, КОЕТО ОБИЧАШ, ЩЕ ТИ СЕ ИЗЯВИ

Тъй щото, когато казвате, че не обичате някого, всъщност вие още не знаете дали не го обичате.
Да се задава такъв въпрос това е все едно да се съмняваш в своята Любов. Вие се съмнявате тогава в Божията Любов, защото Бог живее във всички хора и чрез тях проявява Любовта Си. От тези думи следва, че всички хора те обичат, само че не е дошъл още моментът да съзнаят това. Тази идея Учителя изразява и със следните думи: За да се прояви Любовта между хората, непременно трябва да се създадат благоприятни моменти. Тъй щото, когато казвате, че не обичате някого, всъщност вие още не знаете дали не го обичате. В бъдеще ще има Любов на всички към всички, както е сега горе, в Божествения свят. От това следва, че във всеки човек е вложена от Бога Любов към всички хора и към всички същества, но тя ще се прояви в благоприятния момент. В глъбините на своето естество човек обича всички същества, но той още не съзнава това.
към текста >>

93. НОВИТЕ ПЪТИЩА НА ЛЮБОВТА

Всъщност няма човешка, Духовна и Божествена Любов.
Когато половин ден обичаш и половин ден мразиш, това не е Любов. Любовта на сенките или човешката любов е само предговор, начало на Божествената. Любовта на сенките, това са първите стъпки във великия път на Любовта. Любовта на сенките се дължи на неразбиране на Божествената Любов. Учителя дава следното пояснение: Всъщност няма човешка, Духовна и Божествена Любов. Всяка любов е Божествена, само че поради несъвършенство на съществата, през които минава Любовта, тя добива примес и затова не може да се прояви в своята Чистота и Пълнота! Както и да схващат хората Любовта, както и да я делят, тя си остава неизменна и неделима. Любовта не е нито Ангелска, нито човешка, нито животинска. Когато говорим за животинска любов, подразбираме, че животното, което не е разбрало Любовта, я проявява по своему. Под човешка любов разбираме своеобразната човешка проява на Любовта, която хората още твърде слабо разбират.
към текста >>

Всъщност Любовта никога не се губи!
Всяка любов е Божествена, само че поради несъвършенство на съществата, през които минава Любовта, тя добива примес и затова не може да се прояви в своята Чистота и Пълнота! Както и да схващат хората Любовта, както и да я делят, тя си остава неизменна и неделима. Любовта не е нито Ангелска, нито човешка, нито животинска. Когато говорим за животинска любов, подразбираме, че животното, което не е разбрало Любовта, я проявява по своему. Под човешка любов разбираме своеобразната човешка проява на Любовта, която хората още твърде слабо разбират. Всъщност Любовта никога не се губи! Когато човек обикне някого, свършено е вече! Той ще го обича през цялата Вечност. Никоя земна сила не е в състояние да направи, щото той да изгуби Любовта си. Никоя земна сила не е в състояние да разкъса тези връзки на Любовта, понеже в тях е Първичната причина. Тогава ето как се обяснява, че мнозина изгубват Любовта си и вследствие на това се явяват тези хиляди терзания в любовта, отчаяние, обезсърчение, обезсмисляне на живота.
към текста >>

Всъщност разлюбване няма.
Тогава той не може да прояви вече своята Любов към онзи, когото е обичал. Но дълбоко в душата му тази Любов съществува, в глъбините си той пак обича онзи, само че не е в състояние да осъзнае това. Но достатъчно е да се изкачи със своето съзнание по-високо и той ще намери тази Любов. Тя пак се възвръща в него. Това е причината Любовта, която е посетила веднъж човека, да идва пак периодически при него. Всъщност разлюбване няма. Има временно заспиване на обикновеното човешко съзнание за Любовта.
към текста >>

94. ДРУГ МЕТОД ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ЛЮБОВТА Е ДА ВИЖДАМЕ ДОБРОТО У ДРУГИТЕ

За да се разбере същността на този метод, който дава Учителя, трябва да се знае следното: хората на сърцето, на Любовта, хората, разположени да се жертват за другите, да слугуват на слабите, онеправданите, имат една отличителна черта, по която могат да се познаят още от ранно детство – те имат благоговение пред всичко велико, красиво, свято и възвишено в света.
Защото обикновеното, което е в човека, не е същинският човек. Лошото в него е преходно. То само по себе си ще отслабне. Това е въпрос на време. А Доброто в него е трайното, необходимото, което няма да изчезне за в бъдеще, а напротив – ще възрасне, ще разцъфти. За да се разбере същността на този метод, който дава Учителя, трябва да се знае следното: хората на сърцето, на Любовта, хората, разположени да се жертват за другите, да слугуват на слабите, онеправданите, имат една отличителна черта, по която могат да се познаят още от ранно детство – те имат благоговение пред всичко велико, красиво, свято и възвишено в света. У тях това благоговение се проявява и към такива неща, в които другите не виждат нищо особено. И в тия неща хората, предразположени да любят, виждат нещо, достойно за благоговение. Като ученици, вие трябва да развиете в себе си чувството на благоговение, което се изразява във взаимно почитание и уважение. Който е развил в себе си Любов към Бога, той има развито силно чувство на благоговение. Човек може да каже, че у някого няма нито една добра черта.
към текста >>

95. ЖИВАТА НАУКА

Всъщност всичко, което е добито при изучаването на Природата по форма, ще послужи само като суров материал за Живата наука.
А ако се занимава с нея, ще бъде житно зърно, посято в земята. Кое е по-хубаво? За някои може би е по-хубаво да стоят в хамбара, но тогава ще останат безплодни. А когато са посети в земята, ще дадат изобилен плод. Онзи, който борави с Живата наука, трябва да изучи Природата и по форма. Всъщност всичко, което е добито при изучаването на Природата по форма, ще послужи само като суров материал за Живата наука. Живата наука има всестранно приложение – приложение както във външния, физически живот, така и във вътрешния, духовен живот. Живата наука е положителна. Тя дава всички методи как да се справим с мъчнотиите, които срещаме по пътя си. Има два вида приложение в света: Има едно мъчно приложение – когато не знаеш как да извършиш приложението.
към текста >>

96. ЧАСТ ЧЕТВЪРТА. ИСТИНАТА И СВОБОДАТА – ИДЕАЛ ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Всъщност въпросът е много по-сложен.
Небето се управлява от законите на Любовта, Мъдростта и Истината. Единствената Сила, която може да ограничи злото, е Любовта. Ето защо общество, народ или раса, които са извършвали насилие, неправди, после сами са бивали излагани на тези разрушителни сили. Животът на т.нар. полукултурни племена, населяващи Австралия, част от Африка, Америка, островите във Великия океан, обикновено се смята за първобитна фаза в живота на човечеството. Всъщност въпросът е много по-сложен. Ако изучим техните паметници, предания и традиции, ще видим, че те са изродени потомци на загинали велики цивилизации. На остров Пасха, който е на запад от Чили във Великия океан, има грамадни каменни човешки статуи и стени, високи десет и повече метра. А местните жители са така ниско културни, че са неспособни по никой начин на подобно творчество. Така в Перу, Мексико и прочее има останки от храмове и дворци с чудна архитектура. А днешните туземци, перуанци и мексиканци, са изродени потомци на минали велики култури.
към текста >>

Днес индивидуалното съзнание е по-силно от Космичното, но, дълбоко погледнато, всъщност по-силно е това съзнание, на което принадлежи бъдещето.
Това са енергии, които образуват мощни течения. И такива народи вече воюват помежду си в Мисловния свят. Така се посява семето на бъдещите войни на физическото поле. Защото има един закон: това, което е горе, слиза долу. Всеки, който изпраща отрицателни мисли и чувства към друг народ, е отговорен за бъдещата война почти толкова, колкото и прекият й причинител. Днес индивидуалното съзнание е по-силно от Космичното, но, дълбоко погледнато, всъщност по-силно е това съзнание, на което принадлежи бъдещето. А бъдещето е на Космичното съзнание. То иде по законите на развитието. Това са новите сили, които се събуждат в човешката душа. Те ще претворят съвременния хаос. Днес сме на кръстопътя между старите и новите методи.
към текста >>

97. ЖИВОТЪТ ЗА ЦЯЛОТО ПОДОБРЯВА УСЛОВИЯТА

Той вече живее в закона на частите, изолира се от общия Живот и поради това ще мине през страдания и чрез тях ще разбере, че всяко страдание, което причинява на другите, всъщност го причинява на себе си.
Личният живот е неразривно свързан с тях. При личния живот човек минава през верига разочарования и корабокрушения. И от тях ще извлече нужния опит как да излезе от изолирания живот и да влезе в изобилния Живот на Цялото. Разумната Природа възпитава човешката душа, за да научи тя великия урок за Единството. Когато човек причини страдание или насилие на когото и да е, нарушава закона на Единството, на Цялото. Той вече живее в закона на частите, изолира се от общия Живот и поради това ще мине през страдания и чрез тях ще разбере, че всяко страдание, което причинява на другите, всъщност го причинява на себе си. При отрицателни състояния като завист, гордост и прочее човек прилича на клонче, откъснато от дървото на общия Живот, живее в закона на частите. Тогава той схваща нещата разединено, в противоречие с Единния живот. Това води към упадък. Изобщо всяко състояние, което е в противоречие с Единния живот, води към израждане. Щом човек изправи своите отношения към Цялото, веднага ще се изменят и отношенията на външния свят към него.
към текста >>

98. ЖИВОТЪТ ЗА ЦЯЛОТО И МЕЖДУНАРОДНИЯТ ЖИВОТ

Всъщност под народ разбираме Божественото, което работи в народа.
Кое определя на всеки народ тази или онази роля в общочовешкия организъм? Това зависи от специалната морфологично-психическа структура на даден народ. Всеки човек и народ има специфична мисия от общочовешки характер, т.е. мисия, свързана с предназначението и Живота на цялото човечество. Ето защо всеки народ е важен елемент в международната общност. Всъщност под народ разбираме Божественото, което работи в народа. Всички народи имат известни хубави черти. И като се съединят народите, това Добро ще се прелее в другите и ще образува нов стимул. Народите са необходими един за друг. Те се допълват и си помагат не само в стопанския живот, но и във висшите области на Живота. Геният на даден народ може да дойде до особени открития в науката и техниката, може да стане носител на нова мисъл, на нови идеи, които са необходими за цялото човечество.
към текста >>

99. СЪЩНОСТ НА ЕВОЛЮЦИОННИЯ ПРОЦЕС

СЪЩНОСТ НА ЕВОЛЮЦИОННИЯ ПРОЦЕС
СЪЩНОСТ НА ЕВОЛЮЦИОННИЯ ПРОЦЕС За да имаме правилно отношение към Живота, за да работим целесъобразно и съзнателно в него, трябва да разбираме епохата, в която живеем. Трябва да знаем точката, до която е стигнало човечеството в своето развитие. Трябва да знаем кое от онова, което днес човечеството притежава, принадлежи на умиращото минало и кое – на раждащото се бъдеще. Това става, като хвърлим по-дълбок поглед върху законите на развитието. Еволюцията представлява все по-голямо разкриване на Духа чрез хилядите форми, през които Той минава.
към текста >>

100. ЕСТЕСТВОТО НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ПРОЦЕС

Всъщност те са един свят.
Някой може да каже: “Нямат ли значение за историческия развой на човечеството стопанските, икономическите причини, средствата и начинът на производство? ” Те имат значение, но те представят само една трета от истината. Има три свята – физически, Духовен и Божествен. Духовният и Божественият светове съществуват и техните енергии вземат участие и играят роля в историческия процес, и то първостепенна. Тези три свята не действат отделно. Всъщност те са един свят. Енергиите им действат едновременно. Така се изгражда философия на историята на съвсем нови основи. Тя си служи с други методи на изследване. В нея се разглеждат от по-дълбоко гледище законите, причините за слизане и възлизане на културите, мисията и задачата на всяка култура във великия процес на общочовешкия възход. Тези култури не трябва да се разглеждат откъслечно, а от гледището на великия Божествен план.
към текста >>

Затова казаното по-горе за същността на еволюционния процес можем да изразим по следния начин: историческият процес е постепенно разкриване на Абсолютния Дух или, по-конкретно казано, на човешкия Дух, постепенно разкриване на силите, заложбите, вложени в човешката душа, както в семката са вложени качествата на бъдещото дърво.
Това по-дълбоко разбиране на историята дава задоволителен отговор на историческите проблеми. Културите се сменят в безкрайния низ на вековете. Но тук няма едно безсмислено, вълнообразно движение на слизане и възлизане. Ако изучим по-подробно законите на историческия процес, ще видим разумност и висш смисъл в него. Историческият процес е частен случай на общия еволюционен процес. Затова казаното по-горе за същността на еволюционния процес можем да изразим по следния начин: историческият процес е постепенно разкриване на Абсолютния Дух или, по-конкретно казано, на човешкия Дух, постепенно разкриване на силите, заложбите, вложени в човешката душа, както в семката са вложени качествата на бъдещото дърво. Заровеният в земята жълъд след време пуска надолу коренче, а нагоре – стрък, който дава клончета и листа. След време израства могъщо дърво. Развитието на дъба е проява на силите, вложени в жълъда. По същия начин историята е откриване на заложбите, ценностите, скрити в човешкия Дух. Културите една друга са се унаследявали.
към текста >>

НАГОРЕ

0.26753902435303