Търсене в беседите за 'Същина'

Сега, другото тълкувание на духа е: проявлението на неговата същина.
Буквата „X“, кръстът – това е проявлението на онази сила, която действа в четири направления: едната линия, която отива нагоре, и другата, която я пресича, показват човешкото проявление, т.е. двете сили, които не са съгласни, които се кръстосват. Като посочим един пръст нагоре, това показва, че посочваме към Бога, а когато човек дойде в разрез, това е другата линия на кръста, значи духът слиза и определя туй противоречие между Бога и Неговите деца. Буквата „Ъ“ означава равновесието на човешкия ум, който иска да даде на хората да разбират основните закони. Това тълкувание аз вадя от самите букви на думата. Сега, другото тълкувание на духа е: проявлението на неговата същина. Вземете, например, светлината, която слиза отгоре – това е Духът. Слънцето не знаем какво е; учените казват, че то се намирало на 92 милиона километра далеч от земята; може да е толкова – не знаем; па може да има в това изчисление няколко милиона километра разлика. Ако речем да проверим, въпрос е, дали ще го намерим на тази точка, която ни определят учените. А какво е вътрешното състояние на слънцето – дълбока философия. Едни казват, че било жидко, други – твърдо.
към беседата >>

Не че не са лоши, лоши са, но по същина пак не са лоши, защото от Бога зло не може да излезе.
Когато в постигане на едно ваше желание срещнете известна съпротива, недейте се отчайва и недейте го захвърля: Бог е облякъл една мисъл в 3–4 дрехи – може едната да не е благоприятна, но другата ще бъде благоприятна. Ако снемете лошата дреха, ако посадите вашите мисли в добра почва, те без друго ще дадат добър плод. Аз тъй гледам на света. Злото е привидно; те са външните обвивки на нещата. И хората са привидно лоши. Не че не са лоши, лоши са, но по същина пак не са лоши, защото от Бога зло не може да излезе. Лошото произлиза от известни наши отношения, които имаме в света. Две фамилии живеят в една къща, дето има четири стаи; едната фамилия има повечко деца, другата – по-малко, почнат да спорят първо за стаите, кой колко стаи да вземе и, виж, изведнъж се скарали. Питам: Защо е това скарване за стаи? То е съвсем нищожна причина. И почне едната фамилия да говори по адрес на другата фамилия: „Те са хора неразбрани“, а и втората по адрес на другата – също.
към беседата >>

2. Условията на вечния живот

Съществуването ви се състои само от един елемент и се ограничава от Божествената Същина, Която ви е създала като житни зрънца и плодни семенца.
Такива житни зърна са били напоследък извадени и посети, и те са дали отличен резултат. И човешката душа, като зрънце, стоящо в Божествената житница, чака тия три необходими елемента, които се съдържат в условията, силите и законите, за да може тя да почне наново своя живот. В християнски смисъл казано, ние трябва да намерим условията, при които можем да се потопим и да живеем в Бога. В този смисъл трябва да е насочено усилието на всеки съзнателен човек, за да може той да постигне това положение. Вие живеете, вие съществувате, но това живеене и съществуване е просто вегетиране. Съществуването ви се състои само от един елемент и се ограничава от Божествената Същина, Която ви е създала като житни зрънца и плодни семенца. Вие не можете да избегнете вашето съществуване, не може да се самоунищожите: вашето битие е извън времето и пространството. Човешката душа в това състояние е просъществувала с милиарди години в недрата на Божественото Съзнание, но тогавашният неин живот е бил от друго естество: тя не е била индивидуализирана, не е познавала отделния живот на индивидуалния дух; тя е живяла в съзерцанието на Божествения блист (блаженство) – в дремещо състояние. Но сега, със своето пробуждане, тя дохожда на земята да научи вътрешния смисъл и на тоя живот – на индивиуалния живот, да придобие сама свой собствен безсмъртен живот и да стане гражданка на Небето с определени права и задължения. Този вътрешен стремеж е условие, наложено на нея от Бога. Сега, някои искат да се въплътят и същевременно да живеят като Бога.
към беседата >>

3. Новото основание

Казва се, че не може да се положи друга основа, сиреч ние не можем да изменим основата на Живота; не можем да изменим човешката мисъл, човешките желания, човешката воля, сиреч не може да ги изменим в тяхната същина; вие не можете да направите една мисъл да не е мисъл – вие можете да я направите добра, лоша или неутрална, но повече от това не можете да я измените; значи вие можете да измените нейната външна форма, но никога не и нейната същина.
Какво трябва да разбираме под думите: „Никой не може да положи друго основание? “ Аз ще взема стиха в неговия обикновен, широк смисъл. Основа – това е една прозаична дума, кой не говори за основа: градиш къща – казваш „Турям основи“, насновавате платно – казвате пак „Турям основа“, правите някое химическо съединение – търсите пак основата. В геометрията основа наричат опорната точка, следователно и за съществуването на самия Живот потребна е такава основа, такава опорна точка. В какво седи именно тази основа? Казва се, че не може да се положи друга основа, сиреч ние не можем да изменим основата на Живота; не можем да изменим човешката мисъл, човешките желания, човешката воля, сиреч не може да ги изменим в тяхната същина; вие не можете да направите една мисъл да не е мисъл – вие можете да я направите добра, лоша или неутрална, но повече от това не можете да я измените; значи вие можете да измените нейната външна форма, но никога не и нейната същина. Следователно аз ви говоря за един основен закон: никой не може да измени това основание, което Христос е турил. Това основание е, че ние се намираме под властта на един закон, под една основа на Добро и зло; ние стоим върху една основа, която същевременно произвежда и Радост, и страдание, и въздигане, и падане, и забогатяване, и осиромашаване, и здраве, и болест. Туй основание, което Христос е положил (и по тази причина той слезе от Небето на Земята), има две опорни точки – това е принцип. Когато вие правите един мост върху някоя река, може да построите този мост само върху двете опорни точки – двете крайнини и всичката тежест ще пада или върху едната, или върху другата страна. Е, добре, Небето и Земята са двете опорни точки, върху които е съграден човешкият Живот.
към беседата >>

4. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915

''(Някой): Значи същина''.
Бог е Един. Някой път правите проверка на известен закон: туряте една дума, туряте друга и я произнасяте; веднага се добива една реакция, отзад ли да я турите или отпред. Когато разберете вътрешно закона, ще видите, че не са допълнителните думи, които ще дадат сила. Другите форми ще се наберат. От какво произлиза думата Истина? ''(Някой): Значи същина''. (Учителя): Ако промените ударението – истина? „Из" значи квас, нещо, което заквасва. Значи, истината е сила, която прави формите на тесто. Туй, което прави същината на нещата, то е формата. Изстудяване. Всяко нещо, когато го правите, трябва да изстине.
към беседата >>

Туй, което прави същината на нещата, то е формата.
От какво произлиза думата Истина? ''(Някой): Значи същина''. (Учителя): Ако промените ударението – истина? „Из" значи квас, нещо, което заквасва. Значи, истината е сила, която прави формите на тесто. Туй, което прави същината на нещата, то е формата. Изстудяване. Всяко нещо, когато го правите, трябва да изстине. Не можеш да го правиш, докато е горещо. Можеш да го ковеш, но трябва да изстине, за да го полироваш. Тъй е и във физическия свят. Истината в най-простото разбиране е тази сила, която произвежда същината на нещата и техните форми, или можем да кажем, че Истината е същината, вътрешната страна на нещата.
към беседата >>

Истината в най-простото разбиране е тази сила, която произвежда същината на нещата и техните форми, или можем да кажем, че Истината е същината, вътрешната страна на нещата.
Туй, което прави същината на нещата, то е формата. Изстудяване. Всяко нещо, когато го правите, трябва да изстине. Не можеш да го правиш, докато е горещо. Можеш да го ковеш, но трябва да изстине, за да го полироваш. Тъй е и във физическия свят. Истината в най-простото разбиране е тази сила, която произвежда същината на нещата и техните форми, или можем да кажем, че Истината е същината, вътрешната страна на нещата. Истината, когато прави формата, влиза във времето и пространството; тя не се ограничава от времето и пространството. ''(П.Чорбаджиев): И времето е форма.'' (Учителя): И времето, и пространството е форма. Беседата се завърши в 11.30 часа преди обед. В 5.30 часа след пладне се събраха в преподавателния салон само жените, та и на тях Г-н Дънов говори отделно от мъжете.
към беседата >>

5. Истината

Преди да се впуснете да изучавате същината, изучете резултатите на нещата.
Трябва, значи, музикална способност вътре в ума, ухо чувствително, и тогава един артист да свири. И ако ме попитате какво нещо е учител, мога да ви кажа какво произвежда учителят. Той дава знания. А научите ли що е знание, ще бъдете близо при учителя. Питате що е добродетел; по-добре попитайте какво тя ражда. Преди да се впуснете да изучавате същината, изучете резултатите на нещата. По какво се отличава свободата? По това, че дава широк простор на действие. В необходимостта имате само един път – вие сте впрегнати. Кошумът ви може да бъде златен, много хубав, но вие трябва да вървите само в една посока – напред; спрете ли, камшикът ще се стовари на гърба ви. В свободата, наопаки, имате избор.
към беседата >>

То е законът на движението – човек да се видоизменява постоянно и да премине от временното към вечното, за да разбере неизменяемата същина на Истината.
Богатството би убило техния ум и Господ като им го отнема, те започват да гледат правилно на нещата. Това, което виждате на земята, е нещо преходно, то не е реално. Млади, красиви момиченца, мине ли известно време, почнат да се бръчкат лицата им и донякога станат стари баби; питам, де отидоха ония момиченца, от които по-рано толкова много се възхищавахме? Също и с момците: де се дяна тяхната левентност? Вие още не познавате себе си; когато научите закона на Истината, той ще ви даде власт над материята, да разбирате нейните вътрешни съчетания и да усъвършенствате вашия живот. То е законът на движението – човек да се видоизменява постоянно и да премине от временното към вечното, за да разбере неизменяемата същина на Истината. Хората казват: „Христос се роди и проповядва Истината“. Нека видим каква е тази Истина. Христос иска да внесе бодрост във вашия ум, да ви даде подтик към една мисъл, да влезете в свръзка с Божествения свят. Вие всинца сте вечно свързани с Бога. В света вие имате приятели, и ако тия приятели по някой път се показват безчувствени, то е по причина на вашите отношения, дължими на невежеството.
към беседата >>

6. Милосърдието

Едно същество, което няма понятие от същината на жълъда и гледа дървото, ще разглежда листата като отделни индивиди.
Човешката душа е нещо обширно. Тя се проявява както единично в човека, така и колективно. Всъщност, душата е една, Животът е един, но хората, които не разбират тази философска мисъл, ще имат много криви понятия, когато казвам една или много души. Също както говорят, например, за жълъда. Жълъдът е един, но когато го посадим, образува първо един разклонен стрък с три клона, после отгоре се образуват още три, докато се разклони все повече и образува хиляди индивидуални листа и жълъди. Едно същество, което няма понятие от същината на жълъда и гледа дървото, ще разглежда листата като отделни индивиди. Всички обаче произхождат от и са в жълъда – в това зърно. Това зърно е Бог. Създайте условия и посейте това зърно в себе си и то ще ви разкрие всички дарби, всички тайни и чудеса. Туй зърно, този жълъд може да се намали, може и да се увеличи, може да се превърне на един бук, мечка, кит, човек, Ангел. Това семе е вътре – то е едно и същевременно е много.
към беседата >>

7. Ще бъдат научени

За да се обясни същината на Бога, трябват дълги обяснения, дълбоко проникване в стиха.
„Всички ще бъдат научени от Господа." Идеята, скрита в тоя стих, е проста. За да се обясни същината на Бога, трябват дълги обяснения, дълбоко проникване в стиха. Понятието Бог е отвлечено, достъпно само за философски умове, за хора с висока култура. Тоя въпрос още не е достояние на съвременните хора. Ще възразите, че и вие сте носители на културата. Вие сте от арийската култура, от културата на доброто и на злото. Хората от тая култура не са в състояние да разберат тоя стих.
към беседата >>

Аз трябва да се впущам в дълбоките тайни на този стих - за целта на Бога, за Неговата същина, но това са отвлечени философски въпроси. (втори вариант)
Мисълта или идеята, скрита в този стих, е проста. Аз трябва да се впущам в дълбоките тайни на този стих - за целта на Бога, за Неговата същина, но това са отвлечени философски въпроси. Този въпрос е за хора с малко по-висока култура от тази на съвременните хора. Вие ще кажете: „И ние сме от една култура." Вие сте от арийската култура, от културата на доброто и злото, следователно не може да разберете този стих. Аз ще взема този стих тъй: „Всички ще бъдат научени от Бога." Това се вижда чудно на много хора. Как може да се научат от Бога? Бог, това е Първата Причина на нещата.
към втори вариант >>

8. Отдайте Божието Богу

Привидност и същина не са едно и също нещо.
– Защото вашите дела не прославят Господа. Отговорността за това лежи върху учените и духовните хора. Много учени има на земята, които на небето не са учени. Много светии има на замята, които на небето не са светии. Много благородни хора има на земята, които на небето не са благородни. Привидност и същина не са едно и също нещо. За да влезе в правия път, човек трябва да различава същественото от несъщественото. Човек трябва да бъде свободен от всякакви амбиции за завладяване и обсебване. И тъй, четири неща са нужни на човека, за да влезе в правия път: да различава същественото от несъщественото ; да се освобождава от лични амбиции; да има добра обхода и добър живот; да има любов в себе си. Докато не придобие тия неща, ангелът няма да го пусне в рая. Господ казва: „Вие сте се научили да служите на Кесаря, но не и на мене.
към беседата >>

Привидност и същина не са едно и също нещо. (втори вариант)
Христос казва: „Така да просветне вашето лице, че който ви види, да прослави Отца вашего, Господа." Питат някои защо светът се е объркал. Защото вашите дела не прославят Господа. Религиозните хора, разбирам учените - те са отговорни за това. Много светии има, които не са светии на небето; много учени има, които не са учени на небето; много благородни има, които не са благородни на небето. Привидност и същина не са едно и също нещо. За да влезе човек в правия път, трябва да различава същественото от несъщественото. Не трябва да има човек амбиции, за да владее това-онова. Значи четири неща са необходими, за да се влезе в правия път: първо, да различаваш същественото от несъщественото; второ, да нямаш амбиции;
към втори вариант >>

9. Братът на най-малките

По същина в двете школи няма никакво вътрешно различие.
Това име „човек“ е крив превод, но ние ще се задоволим с него. Под „човек“ разбираме същество, което мисли. Според сегашната еволюция мисълта на човека върви в две посоки: низходяща и възходяща. Низходящата посока на мисълта действа за създаване на човешката личност и човешкото тяло – със седемте му обвивки. Източните и западните школи се различават в класификацията на тези обвивки, обаче тези класификации се отнасят само към външната, видимата страна на това учение. По същина в двете школи няма никакво вътрешно различие. Според вътрешния смисъл на Христовото учение човек има три съществени, неизменни тела и седем обвивки. В теософската литература се говори за седемте обвивки на човешкото тяло, а за трите неизменни тела само се загатва. Там наричат обвивките „тела“, но те не са тела. По-подходящо име за тях е обвивка. По отношение на реалността човешкият свят е преходен, а еволюцията в света е Божествен процес.
към беседата >>

10. Без товар

БС

Идея разбирам образ на една същина жива и разумна, която се развива не като мъртви предмети, а като нещо живо и съществено.
''"Защото вам е дадено да познаете тайните на Царството Божие, а тям не".'' Тайните на Царството Божие съставляват предмет за размишление, стремеж на човешкия дух. Вие ще разберете това, когато се хвърли светлина върху вашия ум, върху тази идея. Идея разбирам образ на една същина жива и разумна, която се развива не като мъртви предмети, а като нещо живо и съществено. "Вам, казва Христос, на които е дадено." Значи на всеки, който слуша, е дадено. Не вземай в отрицателна смисъл нещата - "Мене не е дадено", защото това е едно петно за Бога. От предразположението на твоя ум, сърце и воля и Бог ще да ти даде. Съвременните человеци на XX-ти век и съвременниците на I-ви век, когато Христос дойде на земята, има много голямо подобие между едните и другите. "Вам, казва Христос, хората на бъдещето, е дадено да разберете тайните на Царството Божие, а на хората на миналото не е." Дадено е на хората, които живеят с бъдещето, а не с миналото.
към беседата >>

11. Кръстът

Когато в ума ви се хвърли светлина върху вътрешното съдържание на тази велика мисъл (подразбирам първоначалния Божествен образ на една неизменна същност, която расте и в своите размери се развива не като мъртъв предмет, а като жива и разумна същина), ще разберете, че тайната на Царството Божие съдържа всички условия за развитието на човеците върху Земята.
Ще говоря върху думите “Защото вам е дадено да познаете тайните на Царството Божие”. Познанието на тайната на Царството Божие съставлява предмет на човешкото размишление, към него се стреми човешкият дух. Когато в ума ви се хвърли светлина върху вътрешното съдържание на тази велика мисъл (подразбирам първоначалния Божествен образ на една неизменна същност, която расте и в своите размери се развива не като мъртъв предмет, а като жива и разумна същина), ще разберете, че тайната на Царството Божие съдържа всички условия за развитието на човеците върху Земята. Казва Христос: “Вам е дадено”. На кои? Сега, вие може да дойдете в размишленията си до отрицателната страна и понеже е казано: “Вам е дадено, а тям не е дадено”, да си помислите, че, може би, на апостолите е дадено, но не на вас. Който и да си, дадено ти е. Не вземайте никога думите за себе си в отрицателен смисъл, защото туй е опетняване на Бога.
към беседата >>

12. Трите положения

Не схваща ли човек нещата в тяхната същина, непременно ще внесе личен елемент в разбирането си, а личният елемент е причина за всички спорове и недоразумения в Живота.
Стомахът е свързан с физическия човек, белият дроб – с духовния, а мозъкът – с Божествения. Следователно, ако разглеждате живота чрез окото на стомаха, ще се занимавате само с ядене и пиене, ще мислите за кокошки, агънца, масло, яйца и все към земята ще гледате. При това положение не можете да проникнете в дълбокия смисъл на Живота. Стомахът трябва да отделя сокове, необходими за смилане на храната. Преработените материали в стомаха трябва да отидат в белия дроб, да се пречистят; оттам отиват в мозъка, дето се одухотворяват и превръщат в жив хляб. Не схваща ли човек нещата в тяхната същина, непременно ще внесе личен елемент в разбирането си, а личният елемент е причина за всички спорове и недоразумения в Живота. Мислете, както мислят добрите и възвишените Същества; мислете и като Бога. Докато мисли и чувства по своему, човек всякога ще се спъва. – “Не можем ли да мислим и чувстваме, както искаме? Не можем ли да правим, каквото желаем? ” – Има неща, които не можем да направим по своя воля. Защо?
към беседата >>

13. Заведеевата майка

За да разберете нещата, трябва да живеете в тях, да проникнете в тяхната същина.
Любовта е за здрави, а не за болни хора. И болният чувства и възприема Любовта, но външно само, а здравият я възприема и външно, и вътрешно. Когато страдаш, Любовта е вън от тебе; когато се радваш, тя е в тебе. Същото е и за Мъдростта: когато страдаш, Мъдростта е вън от тебе; когато се радваш, тя е в тебе. Макар и вън от вас, Любовта и Мъдростта пак работят за вашето повдигане, но вие не можете съзнателно да ги възприемете; не можете да разберете тяхното вътрешно съдържание и смисъл. За да разберете нещата, трябва да живеете в тях, да проникнете в тяхната същина. Например, четете за съществуването на различни светове – физически, астрален или сърдечен, умствен и причинен. Знаете, че всеки свят представлява нещо специфично, но малцина имат ясна представа за тях. Какво нещо е физическият свят? Свят на движение. Тук формите се движат от едно място на друго.
към беседата >>

14. Като чуха

Опитайте се да служите на Бога, за да разберете Неговата същина.
Много просто, ще се откажете от лъжата, от кражбата, от омразата, от завистта. – “Може ли да се живее така? ” – Може. Вие не сте приложили Истината, Любовта, Правдата, Доброто, а се питате как може да живее човек с тях. Приложете великите Добродетели в живота си и ще видите как може да се живее по нов начин. Опитайте се да служите на Бога, за да разберете Неговата същина. Философите казват, че Бог завинаги ще остане неразбран. Не е така. Най-лесното нещо в света е да разбереш Бога, при условие че Го обичаш и Му служиш. Не спазваш ли тези условия, ти ще Го разбереш, толкова колкото лекарят разбира човека, когото е поставил на операционната маса. Той го изслушва, преглежда и после взема ножа, оперира го.
към беседата >>

Външно, анатомически и физиологически, той го познава, но същината на човека не познава.
Не е така. Най-лесното нещо в света е да разбереш Бога, при условие че Го обичаш и Му служиш. Не спазваш ли тези условия, ти ще Го разбереш, толкова колкото лекарят разбира човека, когото е поставил на операционната маса. Той го изслушва, преглежда и после взема ножа, оперира го. Ако го питате какво нещо е човекът, той ще ви опише, в най-големи подробности, всичките органи, какви функции изпълняват те. Външно, анатомически и физиологически, той го познава, но същината на човека не познава. Важно е какво, всъщност, представлява човек. Съвременните хора искат да разберат Бога външно: да Го поставят на своята маса и да започнат да Го разглеждат отвън и отвътре, да видят какви органи има и каква е тяхната служба. В края на краищата ще кажат: “Нищо не разбрах”. Как ще разбереш един инструмент, ако не го опиташ? Чудни са хората, които мислят, че като турят нещо на своята маса, веднага ще намерят Истината.
към беседата >>

15. Противоречие в съзвучието

Ето защо, като се говори за еволюция, трябва да я разбираме в нейната същина, без да й приписваме качества, каквито не притежава.
Това и децата знаят. И най-простата българка знае да развива платното, но това още не е еволюция. Ще кажат някои, че еволюцията е създала всичко. Ако еволюцията може да създава, тя би била мощна сила, която преобразява, пресъздава и видоизменя. Всъщност, еволюцията е процес на човешкия дух. Ето защо, като се говори за еволюция, трябва да я разбираме в нейната същина, без да й приписваме качества, каквито не притежава. Ако кажем, че еволюцията е закон на развитие, това е достатъчно, няма нужда от повече обяснения. Какво представя законът? Кога се създават закони и къде, именно? Закони съществуват и в живота, и в природата. Законът съществува там, дето съществата не са много културни.
към беседата >>

16. Господ му рече

Наистина, противоречие е това, но само за ония глави, които не искат да разберат същината на нещата.
От по-високо гледище, това, което на земята е зло, като отиде на небето, става добро. И обратно: доброто на земята е зло на небето. Дали ще приемете това твърдение, или ще го отхвърлите, не е важно. Аз нямам време да се впущам в подробности и обяснения. Да се твърди, че злото на земята е добро на небето, е голямо противоречие. Наистина, противоречие е това, но само за ония глави, които не искат да разберат същината на нещата. Бог е създал всичко много добре, но мнозина се спират върху временните неща и ги виждат в изопачен вид. Дебела е още човешката глава. Казвате: Да махне Бог дявола от света, всичко ще тръгне напред. Дяволът е отличен учител. Докато хората не поумнеят, той има своята задача между тях.
към беседата >>

Наистина противоречие е това, но само за ония глави, които не искат да разберат същината на нещата. (втори вариант)
От по-високо гледище това, което на земята е зло, като отиде на небето, става добро. И обратно: доброто на земята е зло на небето. Дали ще приемете това твърдение, или ще го отхвърлите, не е важно. Аз нямам време да се впущам в подробности и обяснения. Да се твърди, че злото на земята е добро на небето, е голямо противоречие. Наистина противоречие е това, но само за ония глави, които не искат да разберат същината на нещата. Бог е създал всичко много добре, но мнозина се спират върху временните неща и ги виждат в изопачен вид. Дебела е още човешката глава. Казвате: „Да махне Бог дявола от света, всичко ще тръгне напред." Дяволът е отличен учител. Докато хората не поумнеят, той има своята задача между тях. Дяволът има една добра черта - той е честен.
към втори вариант >>

17. Отхвърленият камък

Няма защо да махаме двойката, а трябва да разбираме нейната същина.
Тази жена, която се радва, наричат ден, а която се сърди – нощ. Или, с други думи: жената, която се радва, е висшият манас или денят, а тази, която се сърди – низшият манас или нощта. Тези два ъгъла са двете жени. Защо човек има по две ръце, два крака; мозъкът е двоен, белият дроб е двоен, сърцето е двойно и т.н., всичко е разделено, защото има две жени. Ще кажете: „Тогава да махнем двойката“. Няма защо да махаме двойката, а трябва да разбираме нейната същина. Според мене материята е отражение на духа. Материята е пак жена. Тази жена не ражда постоянно. Ние сме попаднали в обятията на тъмната майка, която постоянно ни мачка и казва: „Вие ще държите ли още този баща, който ми изневери? Оставете него и елате при мене, аз ще ви дам щастие“.
към беседата >>

18. Гърбавата жена

Аз взимам ума не като орган, а като Божествена същина.
И в откровението се говори за нея: в първата ѝ фаза тя се представлява като жена, която седи на седем хълма, а във втората фаза – тя е бременна жена, която ражда. Детето ѝ се взема и се отнася на небето, а тя отива в пустинята. Значи гърбавата жена, като се освободи от гърбицата си, ще роди мъжко дете, сиреч умът ти ще се събуди да мислиш и сърцето ти – да чувстваш. Тогава ще кажеш: „Отсега нататък аз ще живея за своя син, т.е. за ума, и за него всичко ще жертвам“. Аз взимам ума не като орган, а като Божествена същина. Не взимам човешкия ум в неговото израждане, защото той днес е станал посмешище. Като казвате, че много знаете, кажете ми какво ще стане с вас след една година; дали ще бъдете на физическия свят, или ще бъдете някъде на курорт; дали след една година ще има мир и какво ще бъде положението на България; ще плаща ли данък, или без такъв ще мине. Всички тези неща имат известно съотношение. Ако днес плащаме някакъв данък, то е това, което от хиляди години дължим. Смешно е, когато хората се плашат, че България ще плаща контрибуция.
към беседата >>

19. Мировата Любов

Затова именно и древните мъдреци, и старите алхимици са се стремили да изучат и са схванали същината на този жив въглен.
Това са области на една и съща реалност. Под думата Любов аз не разбирам онази обикновена любов, която изгасва като въглен във водата. То не е Любов. Истинската Любов е въглен, който никога не изгасва. И който разбира смисъла на този жив въглен, той е разбрал смисъла на земния живот. Затова именно и древните мъдреци, и старите алхимици са се стремили да изучат и са схванали същината на този жив въглен. Ония, които не са запознати със свойствата му, казват, че Любовта изгаряла човека. Да, има предмети, които изгарят, но има пък и такива, които не изгарят; както има метали, които се окисляват, и други, които не се окисляват, т.е. горят без да изгарят и затова ги наричат "благородни метали". Вие може да ми зададете друг въпрос: "Какво ни интересува нас някакъв идеал, когато се намираме в такива лоши условия на живот? " Но аз пък ще ви попитам можете ли да докажете действително, че условията на живот са лоши?
към беседата >>

Когато се освободим от греховете, ние не ще умираме, а ще дойдем в онова положение, което е същината на туй Учение - да живеем в Любов и Мъдрост.
- Да не умира, защото Бог е безсмъртен. И Христос казва: "Бъдете съвършени, както е Отец ваш съвършен". А не може да бъде човек безсмъртен, ако не е съвършен. Ще попита някой: "Ами защо светиите умряха? " - Защото понесоха греховете на хората. Когато се освободим от греховете, ние не ще умираме, а ще дойдем в онова положение, което е същината на туй Учение - да живеем в Любов и Мъдрост. Човек, който няма тази Любов, не може да бъде религиозен и безсмъртен. Според туй определение (схващайте ме добре), да не умираш значи да си господар на всички положения в Живота: да ти еднакво радостен и когато страдаш, и когато се радваш; да ти е еднакво, когато губиш и когато печелиш. Кого ние похваляваме днес в живота, нали всички ония герои, които са страдали и умрели? На кого издигаме паметници и полагаме венци - на крадците ли, които са грабели чуждото, на богатите ли, които са натрупали милиони, на философите ли, които са се отличавали със знания? - Не, а на ония, които са страдали и се самопожертвали за човечеството; на тях последното отдава почит и дан.
към беседата >>

20. Правият път

Прочее, ако ме запитате какво бих желал да имам на този свят, ще отговоря: да бъда нищ духом и да е Царството Божие в мен; да бъда чист и по сърце, за да видя Бога в Неговата същина, защото който е чист по сърце, той вижда Бога.
Христос казва: „Чистите по сърце ще видят Бога.“ Ще рече, без чистота в сърцето не можете да разберете и видите Бога, чистотата е безусловно необходима. Казва псалмопевецът: „Когато видя Твоето лице, ще се развесели душата ми.“ Смисълът на нашия живот е веселостта; тя е велико благо. Писанието казва: „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно“ (Мат. 5:3 – б.р.). Нищите духом са доволни, радостни, весели. Прочее, ако ме запитате какво бих желал да имам на този свят, ще отговоря: да бъда нищ духом и да е Царството Божие в мен; да бъда чист и по сърце, за да видя Бога в Неговата същина, защото който е чист по сърце, той вижда Бога. Чистотата на сърцето е център на блаженствата. Ако искате да имате туй благо, препоръчвам ви като метод да придобиете чистота на сърцето. Как разбирате това, че ще видите Бога – като човек ли ще Го видите? Има два стиха от Евангелието, в които Христос казва: „Никой не може да дойде при Мен, ако Отец Ми не го привлече“, това значи: никой не може да дойде при Сина Человечески, ако не е привлечен чрез Любовта. После: „Никой не може да иде при Отца, ако Аз не му Го изявя.“ Това има този смисъл, че Христос е вратата, през която трябва да минем, за да видим Бога.
към беседата >>

21. Разбиране и прилагане

Бог може да се оттегли в Себе Си, в Своята същина, и да бъде тих и спокоен, да не страда, но тогава ние няма да живеем.
“ Да познаваш някого – то е Живот вечен. В Писанието се казва: „Да познаем Бога, ще имаме живот вечен“, защото Бог, като ни познае, ще живее вечно в нас. Следователно Бог има желание, като слезе у нас, да намери чисто жилище и да живее вечно в нас. А днес Той поживява една, две, три, най-много десет години в нас и ние Го уморяваме. Ние постоянно Му създаваме страдания и вследствие на това Той постоянно умира в нас. Бог може да се оттегли в Себе Си, в Своята същина, и да бъде тих и спокоен, да не страда, но тогава ние няма да живеем. Затова законът е: първо ние да познаем Бога, а после Той нас. Този закон може да се обясни много лесно. Ако влезете във вашата къща и затворите прозорците, спуснете пердетата, Слънцето няма да проникне вътре. Вие може да го викате, да му отправяте най-любезни покани, да го молите, но то няма да проникне вътре, няма да се отбие от своя път. Махнете ли покрива на вашата къща, вдигнете ли пердетата, отворите ли прозорците, то ще влезе с всичката си сила.
към беседата >>

Божественият закон на Любовта изисква, щото всичките неща в света да се проявяват в своята същина, в своето съвършенство, сиреч да познаваме нещата тъй, както са във вътрешния, Божествения живот, без раздвояване на съзнанието.
И външното ни приятелство, запознаването зависи от тези наши вътрешни приятели. Като се срещнат двама, те най-първо се опознават с мислите си, после с желанията си и най-после с действията си. Когато те се опознаят, тогава се опознават и въплътените души. За да познаем един човек, ние трябва да храним към него добри мисли и чувства. Ако аз не храня такива мисли и чувства към вас, вие ще почувствате една празнота; душата ви веднага ще почувства, че моите отношения към вас не са искрени и ще се зароди съмнението, както в музиката веднага се забелязва, когато тоновете не са взети правилно. Божественият закон на Любовта изисква, щото всичките неща в света да се проявяват в своята същина, в своето съвършенство, сиреч да познаваме нещата тъй, както са във вътрешния, Божествения живот, без раздвояване на съзнанието. Когато нашето съзнание по отношение на някого е раздвоено, пропукано, сиреч мислим, че този човек някога е добър, а някога лош, то е поради това, че ние имаме към него ту добро, ту лошо разположение. От това пропукване на нашето съзнание се заражда изопачаване на мислите и злото. Затова Писанието казва: „Двоеумният човек е непостоянен във всичките си пътища.“ Двоеумен човек аз наричам раздвоения. Първият най-важен закон е да обединим нашето съзнание, сиреч да образуваме тази вътрешна хармония между ума и сърцето, между духа и душата – да няма никакво пропукване. Ако аз в даден момент съм лош, трябва да съзная, че моята постъпка не е такава, каквато Бог изисква – Божествена; че моята мисъл не е Божествена; че моите желания не са Божествени, както Бог ги изисква.
към беседата >>

Стремете се да добиете малка опитност върху това, което ви говоря, като проверявате същината на мислите, които се прокарват.
(Ще Го слушаме.) Тогава Бог казва: „Аз ще изпратя отгоре по един от Моите служители, от ангелите, за да проверят у всекиго едного дали казва Истината.“ Като се върнат назад при Бога, те ще Му кажат какво правят малките богове на Земята. Така се наричате вие тук – малки богове. Като дойде някой ангел на Земята, вие казвате: „Ти трябва така да направиш, трябва иначе да направиш, ние сме собственици, царски синове и т.н.“ Та злото е в това, че ние се мислим за богове. Дайте някому власт и той започва да мисли, че е Бог. Не, не сме богове, затова не туряйте тази мисъл в ума си, а знайте, че сте чеда Божии, Негови малки деца. Стремете се да добиете малка опитност върху това, което ви говоря, като проверявате същината на мислите, които се прокарват. Всеки от вас да започне да мисли върху Истината, а за това има възможност – винаги има възможност да я разбере. Вие много пъти сте започвали, но не сте завършвали с това. Сега искам от вас да си установите един вътрешен, духовен ред на нещата. И да няма бързане – стремеж за надпреварване. Спрете се и всеки да си намери мястото.
към беседата >>

22. Правилното разбиране на индивидуалния, обществения и духовния живот

И когато казват, че Бог е Любов, подразбирам същината, от която всичко произлиза.
Следователно ние трябва да възприемем Любовта или да отпушим старите извори, които сме запушили, иначе ще умрем от жажда. Трябва да превърнем старите извори в нови – от душите ни трябва да извират извори на Любовта. Любовта е свят, без който Духът не може да живее. Ако ме питате какво е Любов, аз я определям така: Любовта е светът, където живее Божественият Дух. Най-великият, най-възвишеният свят, който знаят старите мъдреци и Христос, е Любовта. И когато казват, че Бог е Любов, подразбирам същината, от която всичко произлиза. От извора на Любовта милиони години ще произлизат всички светове. Друга Добродетел е Мъдростта. Мъдростта означава света на вечните Божествени форми, изтъкани от Любовта. Когато говоря за Любовта, подразбирам Любов, която означава същината, самия живот. Някои наричат Любовта душа или дух, но и в единия, и в другия случай тя е същината на човешкия живот.
към беседата >>

Когато говоря за Любовта, подразбирам Любов, която означава същината, самия живот.
Най-великият, най-възвишеният свят, който знаят старите мъдреци и Христос, е Любовта. И когато казват, че Бог е Любов, подразбирам същината, от която всичко произлиза. От извора на Любовта милиони години ще произлизат всички светове. Друга Добродетел е Мъдростта. Мъдростта означава света на вечните Божествени форми, изтъкани от Любовта. Когато говоря за Любовта, подразбирам Любов, която означава същината, самия живот. Някои наричат Любовта душа или дух, но и в единия, и в другия случай тя е същината на човешкия живот. В това разграничение Мъдростта представя формите на хармонията, на музиката и на поезията в света. Музиката принадлежи на Мъдростта и всичко, което човешкото ухо и човешкият език могат да схванат, то е нейно. Поезията е дъщерята, а музиката – синът. Затова мъжкият пол е по-груб от женския – момчетата са по-груби от момичетата.
към беседата >>

Някои наричат Любовта душа или дух, но и в единия, и в другия случай тя е същината на човешкия живот.
И когато казват, че Бог е Любов, подразбирам същината, от която всичко произлиза. От извора на Любовта милиони години ще произлизат всички светове. Друга Добродетел е Мъдростта. Мъдростта означава света на вечните Божествени форми, изтъкани от Любовта. Когато говоря за Любовта, подразбирам Любов, която означава същината, самия живот. Някои наричат Любовта душа или дух, но и в единия, и в другия случай тя е същината на човешкия живот. В това разграничение Мъдростта представя формите на хармонията, на музиката и на поезията в света. Музиката принадлежи на Мъдростта и всичко, което човешкото ухо и човешкият език могат да схванат, то е нейно. Поезията е дъщерята, а музиката – синът. Затова мъжкият пол е по-груб от женския – момчетата са по-груби от момичетата. Музиката не е тъй нежна, не е тъй деликатна, както поезията; никой инструмент не е тъй нежен, както поезията – все ще направи известни дрезгавини.
към беседата >>

23. Двамата свидетели

Аз не разисквам философски какво е времето в самата си същина, но казвам: Времето е един фактор, който определя самото движение, насоката на вашия живот.
Кой върши по-голяма работа? И двамата вършат добре работата си. Слънцето иждивява по-голяма енергия, а земята – повече време. Във физиката има един закон, че всеки, който иска да спести енергия, трябва да иждивява време; следователно, ако в едно отношение вие искате да спестите енергия на вашия ум, ще иждивите енергията на вашето сърце; и наопаки, ако искате да спестите енергията на вашето сърце, ще иждивите енергията на вашия ум. Защото времето се познава по посоката на движението. Аз не разисквам философски какво е времето в самата си същина, но казвам: Времето е един фактор, който определя самото движение, насоката на вашия живот. А енергията е подтик на това движение отвътре. Ако иждивим енергията на ума, пестим енергията на сърцето, и наопаки, ако иждивим енергията на сърцето, пестим енергията на ума. Във всеки даден момент вие ще се спрете върху двамата свидетели. И в съдилищата това е вярно – двама свидетели не могат да говорят едновременно: когато единият говори, другият трябва да мълчи; когато единият хаби енергия, другият трябва да седи тихо и спокойно. Ако почнат да говорят изведнъж двамата, съдията ще им каже: „Чакайте!
към беседата >>

24. Великата майка

БС

Окултната Школа разбира Божествената Майка като същина на всичко живо в света.
В окултизма знаят Отца като Майка. Той е Любовта, но не както вие разбирате тази Майка-Любов. Дори и не помисляйте да сравнявате тази Божествена Майка с любовта, която вие познавате. Няма образ, с който да сравним това понятие. Аз я наричам Божествена Майка не в смисъл, че родила Бога. Окултната Школа разбира Божествената Майка като същина на всичко живо в света. Да се повърнем назад, защото това са отвлечени неща, които могат да внесат в умовете ви страх и трепет. Целта ми не е да внеса страх у вас, защото страхът е едно чувство, а досега са открити четиридесет способности у човека. Страхът представлява една четиридесета от сегашния живот, тъй щото отношението спрямо страха трябва да бъде едно към четиридесет. Ако целият ви живот се обърне само на страх, вие не разбирате Живота. Страхът трябва да бъде само предупреждение към човека, което да ви напомня дали това, което сте учили, сте го разбрали добре.
към беседата >>

25. Труд и мъчение

Тя може да се възприема, може да се проверява с опити и само чрез вътрешни преживявания човек може да провери нейната същина и никаква мярка друга няма в този свят, с която да кажем, че това е Божествено или не.
Материята и Духът се противопоставят един на друг. Ще ви моля, когато разисквате по този въпрос, спрете за малко вашите религиозни вярвания. Питам ви: Каква беше първоначалната ваша религия, както и тази на човечеството? Ще кажете, че това не е съгласно с религията. Ние не мерим Божествената Мъдрост с религията, тя с нищо не може да се мери. Тя може да се възприема, може да се проверява с опити и само чрез вътрешни преживявания човек може да провери нейната същина и никаква мярка друга няма в този свят, с която да кажем, че това е Божествено или не. Двама души, които се ръководят от Божествената Мъдрост, ще постъпват по един и същ начин. Те ще постъпват еднакво, както двама велики артисти ще вземат по един и същи начин лъка и с него с еднаква продължителност ще вземат цялата нота „до“. И двамата планомерно ще вземат тази нота. В Божествената Мъдрост всички действия са математически отмерени, там нищо не се коригира. Бог няма нужда от коректори, от философи, от мъдреци.
към беседата >>

26. Законът и пророците

Ще и покаже външната форма на живота; що се отнася до същината на живота, нищо няма да й каже.
Родителите казват: Има неща, които децата не трябва да знаят. – Така е, но има неща, които децата трябва да знаят. Когато дъщеря ти дойде на известна възраст, ти ще й кажеш цялата истина, да знае какво я очаква – ще я приготвиш за живота. Какво прави сегашната майка? Щом порасне дъщеря й, тя ще й ушие нова, модерна рокля, ще я нареди добре и ще гледа да я представи пред хората, да покаже, че е станала мома за женене. Ще и покаже външната форма на живота; що се отнася до същината на живота, нищо няма да й каже. Така дъщерята ще остане с илюзиите на живота. Майката е опитала вече страданието, но на дъщеря си казва, че тя ще живее добре с мъжа си, а като им се родят деца, ще живеят още но-добре. Майката вижда, как мъжът и децата боледуват и умират, но на дъщеря си говори друго. Тя казва, че мъжът й ще бъде здрав, силен, ще я поддържа, ще гледа децата си, докато станат големи. Всичко това не почива на истината.
към беседата >>

27. Зачудиха се

Под „субстанция" разбирам същина.
Тия постижения правят човека силен, добър по характер и смел. Казвате: Нима всичко това се съдържа в думите: „Зачудиха се, оставиха Го и си отидоха." – Съдържа се и не се съдържа. Това е все едно, да ме питате: Нима цялото дърво на ореха се съдържа в малкия орех? По същество големият орех – дървото, не се съдържа в малкия орех, но по проекция. Следователно, когато разглеждам известен стих или дадено учение, спирам вниманието ви върху първичната, вторичната и третичната му субстанция. Под „субстанция" разбирам същина. Значи, има първична, вторична и третична същина. Първичната субстанция е безпространствена, тя е извън времето и пространството. Те са външни прояви на тази субстанция. Според мистицизма, първичната субстанция не е нищо друго, освен вечно съществуващият, несъздаден свят. Този свят е съществувал всякога и ще съществува вечно.
към беседата >>

Значи, има първична, вторична и третична същина.
Казвате: Нима всичко това се съдържа в думите: „Зачудиха се, оставиха Го и си отидоха." – Съдържа се и не се съдържа. Това е все едно, да ме питате: Нима цялото дърво на ореха се съдържа в малкия орех? По същество големият орех – дървото, не се съдържа в малкия орех, но по проекция. Следователно, когато разглеждам известен стих или дадено учение, спирам вниманието ви върху първичната, вторичната и третичната му субстанция. Под „субстанция" разбирам същина. Значи, има първична, вторична и третична същина. Първичната субстанция е безпространствена, тя е извън времето и пространството. Те са външни прояви на тази субстанция. Според мистицизма, първичната субстанция не е нищо друго, освен вечно съществуващият, несъздаден свят. Този свят е съществувал всякога и ще съществува вечно. Той няма начало, няма и край.
към беседата >>

Вторичната субстанция или вторичната същина е свят, който се проявява вече.
Те са външни прояви на тази субстанция. Според мистицизма, първичната субстанция не е нищо друго, освен вечно съществуващият, несъздаден свят. Този свят е съществувал всякога и ще съществува вечно. Той няма начало, няма и край. Човешкият ум няма представа за този свят. Вторичната субстанция или вторичната същина е свят, който се проявява вече. Той се нарича идеен свят. Третичната субстанция представя сегашния, създадения вече свят. Той произлиза от идейния свят. Това са трите отвлечени свята, от които най-много ви интересува третичния. Сега, като говоря за трите свята, малцина ме разбирате.
към беседата >>

28. Беседа за учителите и майките като възпитатели

Щом се заловим с такива въпроси, ще дойдем до едно място, където нещата стават неясни, където срещаме непроницаем мрак, което показва, че се доближаваме до една същина, чието откриване не е позволено.
– Да, машината се движи само с машиниста. Perpetuum mobile – това е една идея за упражнение, за гимнастика на ума; много време ще измине, докато този закон се приложи. – Този въпрос в съвременната научна механика е разрешен отрицателно. – Ако днес хората биха изнамерили и приложили perpetuum mobile, те биха сторили най-голямото зло на света. Ето защо Природата е покрила в мрак силата на тази област. Щом се заловим с такива въпроси, ще дойдем до едно място, където нещата стават неясни, където срещаме непроницаем мрак, което показва, че се доближаваме до една същина, чието откриване не е позволено. Вие може да образувате в себе си perpetuum mobile. Всеки от вас може да стане perpetuum mobile. Младостта и енергията, която виждате в труженици, които се занимават с идеята за perpetuum mobile, се дължи именно на нея. Тази идея ги подмладява, ободрява и те с най-голямо търпение понасят всички неволи. Идеята за това вечно движение отхвърля всички лоши мисли в човека и той в себе си почти е постигнал perpetuum mobile.
към беседата >>

29. Когато посрещате

Иконите са образи и сенки, а същината е невидима.
Ако учителят каже на ученика: „Напиши (нарисувай) ми един вол“, ами че истинският вол може ли да се напише? Това не е възможно, а трябва да каже: „Нарисувай ми образа“, т.е. иконата на вола. И хората отиват в църквата и искат да видят Исуса. Исус е централната личност и точка, която се стремят да видят, защото е пратеник Божий, дошъл да спаси и изцели болните. Иконите са образи и сенки, а същината е невидима. И хората излезли да видят сянката на Христа от любопитство. Любопитството е един подтик в живота. Виждали ли сте болни с какво нетърпение и интерес очакват лекаря? И този еврейски народ в душата си така очакваше изцеление от Христа; значи в душата на този народ Христос не е само едно любопитство, а излезли да Го посрещнат от обич. Когото обичат, само него посрещат в тоя свят.
към беседата >>

30. Което се променя, без да се изменя

Трябва да разбираме вътрешната същина.
“ – „Е, като видиш, защо питаш? “ Този живот е тъй видим, както возенето на колата със сламата и българските дърва. Въпросът е какво е качеството на тези дърва, дали ще горят хубаво или не. Дали сламата, която виждаме в колата, става за добитъка и овцете. Те са неща, скрити за първия поглед. Трябва да разбираме вътрешната същина. Аз зная какво е животът. Ние знаем как се поддържа той. Има три елемента, които го поддържат, това са: храната, водата и въздухът. При това светлината и топлината са, които носят живота в себе си. И тъй, животът е едно съчетание, той може да се развие само при известни условия.
към беседата >>

31. Вярата

Животът на българския народ ще се осмисли само тогава, когато вярата се прояви в своята първична същина.
Царят запитал стареца: Ами с пари ли го купувахте? — В наше време пари нямаше — отговорил старецът. И тъй, аз ви давам това кокоше яйце, това житно зърно, вярата, с която хората едно време се хранеха. Приемете го, насадете го и живейте с него и вие ще имате в ума си най-хубавите мисли, ще бъдете здрави, а нервността, безсмислието в живота, страданията, всичко ще изчезне и ще кажете: Сега има смисъл да се живее. Добре е и за нас и цялото човечество. Животът на българския народ ще се осмисли само тогава, когато вярата се прояви в своята първична същина. Тогава ще разберете ония задачи, които сега са неизвестни на хората.
към беседата >>

Животът на българския народ, на учителите и на свещениците ще се осмисли само тогава, когато вярата на хората слезе в своята първична същина, да не възбужда никакво съмнение. (втори вариант)
И тъй, когато тази права мисъл е расла в хората, те ходеха без патерица, когато тя се изопачи - с една патерица, а когато не остана помен от нея - с две патерици. Царят запитва стареца: "Ами с пари ли го купувахте? " - "В наше време пари нямаше", отговаря старецът. И тъй, аз ви давам това кокоше яйце, това житно зърно, вярата, с която хората едно време се хранеха. Приемете го, насадете го и живейте с него, и вие ще имате в ума си най-хубавите мисли, ще бъдете здрави, а нервността, безмислието в живота, страданията, всичко ще изчезне, и ще кажете: "Сега има смисъл да се живее, Добре е и за нас, и за цялото човечество". Животът на българския народ, на учителите и на свещениците ще се осмисли само тогава, когато вярата на хората слезе в своята първична същина, да не възбужда никакво съмнение. Тогава ще разберете ония задачи от висшата математика и геометрия, които сега са неизвестни на хората.
към втори вариант >>

32. Ангелът отговори / Ангелътъ отговори

Само така човек ще си създаде идея за Бога, за Неговата същина.
Слънцето вече изгрява! Долу всички заблуждения! Не мислете, че това, което е станало с Христа, има само външна форма. Във всяка външна форма се крие известна идея. Достатъчно е да зърнеш красивото, за да възприемеш неговите трептения, които ще създадат в тебе хубави мисли и чувства. Само така човек ще си създаде идея за Бога, за Неговата същина. Това значи да бъдеш готов да простиш на всички хора, да кажеш „сбогом“ на тоя свят, да се простиш с дисхармонията. След това кажи: „Не се страхувам от това, което мислят хората и обществото за мене. Готов съм да направя всичко за тоя свят! “ – От кого зависи тоя свят? – От другия свят.
към беседата >>

Няма по-тържествен момент за човека от тоя, да чуе гласа на Господа, на великата същина, която не се променя, нито изменя.
Ето защо денят няма смисъл за вас, защото Господ ще ви проговори. Като изгрява слънцето, трябва да очаквате тоя велик момент. И като вършите работата си, пак трябва да очаквате тоя велик момент. Какво по-велико благо от това – да чуеш гласа на Господа? Всички страдания, всички болести и мъчнотии ще изчезнат. Няма по-тържествен момент за човека от тоя, да чуе гласа на Господа, на великата същина, която не се променя, нито изменя. Бог крепи всичко живо в света. Тих и кротък е гласът на Бога. Така са Го чували древните пророци, така и вие може да Го чуете. Казвам: В 365 дни на годината вие имате 365 случая да ви проговори Господ и да чуете гласа Му. Обаче, малцина са имали възможност да използват тия случаи.
към беседата >>

33. Пробуждане на колективното съзнание

Сега съвременните учени хора се изразяват за закона, че той е нещо механическо, но законът, това е една жива същина.
Всички малки деца, които се раждат, са невежи, тяхното съзнание трябва постепенно да се пробужда и развива. И тъй, човешкото съзнание (да се изразя на един строго научен език) минава през три степени: степен есенциална, степен субстанциална и степен материална. Есенциалната страна включва принципите на Живота, субстанциалната страна включва законите на Живота, а материалната страна - фактите на Живота. Следователно, групирането на фактите вътре в света, т.е. нашите частни малки опитности, които добиваме, когато се формуват, образуват един закон и казваме, че законът се изразява по един или друг начин. Сега съвременните учени хора се изразяват за закона, че той е нещо механическо, но законът, това е една жива същина. Закон може да има само в същества, които са разумни, съзнанието на които е минало от материалната страна, от фактите към законите, от частното - към общото и от общото - към целокупното. Запитваме се ние кое е най-важно за нас, след като сме се изявили на Земята? При сегашните условия хората считат, че най-важен е животът на Земята, когато те са материално осигурени; и всички народи частно и общо се стремят към своето материално подобрение, осигуряване. И днес имаме т.н. икономическа борба.
към беседата >>

34. Поздравът на Любовта / Поздравътъ на Любовьта

И тъй, от вас се иска да разбирате същината на живота.
Ако броиш само формите ѝ, много време е нужно. Какво придобиваш, ако изучаваш формите на една добродетел? За изброяване формите на Любовта са нужни 810 денонощия, но понеже се брои само по 12 часа на ден числото 810 се удвоява. Значи нужни са за това броене цели пет години. Ако се брои дневно по шест часа, нужни са десет години. И тъй, от вас се иска да разбирате същината на живота. Това се постига чрез специални методи, в които е скрит истинският живот. Детето не може да прескочи детството си и изведнъж да стане юноша; юношата не може да стане изведнъж възрастен, и възрастният не може изведнъж да стане стар – последователност е нужна. Тоя закон на последователност съществува във всички области на живота. Ето защо, за да разберете една велика истина, трябва да сте развили съответни чувства и способности в себе си. Също така трябва да имате и съответни органи, чрез които да възприемате и предавате онова, което придобиете и което сте придобили.
към беседата >>

35. Ананий и Сапфира

И няма да имате понятие, че Духът е нещо въображаемо, без същина.
Правият път е в Мъдростта! Не трябва да разбирате тази любов, обикновената, а Божествената Любов, и Божествената Мъдрост. Правият път е в Истината, в онази Божествена Истина, която гледа на работите без никакво изключение и то е да признаем факта такъв, какъвто е. И сега тия, младите, трябва принципно да погребат старото в себе си. И като дойде новото, тази нова четка, Божествената четка, която сега иде, като почне тя да цапа туй платно, да имате всичкото търпение да почакате, за да видите какво ще изработи във вас Божественият Дух. И няма да имате понятие, че Духът е нещо въображаемо, без същина. Духът е реална същина, най-реалното, най-същественото, това, в което няма никакво изменение. Това е Духът – основа на битието. И когато този Дух дойде, той ще донесе онези блага, онзи живот, в който вие ще се почувствате като слепия, на когото Христос отвори очите, и ще кажете: „Едно време бях сляп, а сега виждам! “ И аз затуй съм казвал и други път: когато се потопите в Божествената Любов, и почувствате всичките нейни вибрации, когато разберете тази Любов, тогава ще разберете симфонията на тоя живот. А сега вие цените живота само от свое гледище.
към беседата >>

Духът е реална същина, най-реалното, най-същественото, това, в което няма никакво изменение.
Не трябва да разбирате тази любов, обикновената, а Божествената Любов, и Божествената Мъдрост. Правият път е в Истината, в онази Божествена Истина, която гледа на работите без никакво изключение и то е да признаем факта такъв, какъвто е. И сега тия, младите, трябва принципно да погребат старото в себе си. И като дойде новото, тази нова четка, Божествената четка, която сега иде, като почне тя да цапа туй платно, да имате всичкото търпение да почакате, за да видите какво ще изработи във вас Божественият Дух. И няма да имате понятие, че Духът е нещо въображаемо, без същина. Духът е реална същина, най-реалното, най-същественото, това, в което няма никакво изменение. Това е Духът – основа на битието. И когато този Дух дойде, той ще донесе онези блага, онзи живот, в който вие ще се почувствате като слепия, на когото Христос отвори очите, и ще кажете: „Едно време бях сляп, а сега виждам! “ И аз затуй съм казвал и други път: когато се потопите в Божествената Любов, и почувствате всичките нейни вибрации, когато разберете тази Любов, тогава ще разберете симфонията на тоя живот. А сега вие цените живота само от свое гледище. Жената казва: „Като моите деца няма, и като моя мъж няма“.
към беседата >>

36. Какво трябва да искаме?

Този закон не е написан, а се подразбира от самата същина на нещата.
Те са свързани. Ако бих имал време, бих ви обяснил, но ще се отклоня. Всички съвременни хора трябва да почнат с първия закон, той е, който ще уреди света. Ако ние не сме готови чистосърдечно да изпълним, в даден случай, волята Божия, то всички други усилия са безполезни. Трябва ли законът да бъде написан? Този закон не е написан, а се подразбира от самата същина на нещата. Кой ще разбере туй? Как да изпълним задълженията си към Бога? Този закон е написан вътре във всяка душа. И Христос се обръща и казва: „Вие можете ли да пиете тази чаша? “ Защото обичта се показва във време на нужда.
към беседата >>

37. Страхът и съмнението. Обичта / Противоречията в живота

Може този човек да е слаб, защото от чисто окултно гледище Бог е една същина извън всички наши доказателства.
Те не знаят охлювът как се движи, как пълзи. Един учен англичанин – проповедник, такъв философ, който разправя за философски работи, веднъж привел един пример в една своя реч, че овцете пиели вода само когато са болни. Човек, на когото висшият разум е /толкова/ развит, а интелектът е толкова слаб, че той мисли, че овцете пият вода само когато са болни, но именно, когато са болни овцете не пият вода. Сега вие, учениците на окултната школа, и вие само доказвате като тоя проповедник, че няма Господ, че овцете пият вода само когато са болни. Точно обратното. Може този човек да е слаб, защото от чисто окултно гледище Бог е една същина извън всички наши доказателства. Той не се доказва. И тогава ние можем да определим от тяхно гледище: Бог е същество извън пространството, извън времето и извън съзнанието, извън интелигентността на хората, той е извън живота на хората. Той е извън времето и пространството, но съдържа времето и пространството; извън интелигентността, но съдържа интелигентността; извън съзнанието, но съдържа съзнанието; извън живота, но произвежда живота. Е, как ще го определим? Значи, Бог не се намира в сегашното време и пространство, там Бог не е, и тогава от тяхно гледище може ли да докажем това, което е безгранично, как ще го докажем, то не може да се докаже.
към беседата >>

Бог е същина, която не се доказва, Той е вън от всякакви доказателства; Бог е Същество извън времето и пространството, извън съзнанието, извън Живота, извън всякаква интелигентност на хората и т.н. (втори вариант)
Какво показва това - че в своята философска мисъл този проповедник се е отдалечил от действителността, която го обкръжава; този проповедник имал развит разум, а слаб интелект. Всъщност когато са болни, овцете не пият вода, а когато са здрави, пият. Сега много от съвременните хора като този проповедник казват, че Господ не съществува, т.е. че овцете пият вода, когато са болни. Този човек е слаб в доказателствата си, защото иска да доказва съществуването на Бога с неверни факти като този, че овцете пият вода само когато са болни. Бог е същина, която не се доказва, Той е вън от всякакви доказателства; Бог е Същество извън времето и пространството, извън съзнанието, извън Живота, извън всякаква интелигентност на хората и т.н. Бог е извън времето и пространството, но същевременно съдържа в Себе Си времето и пространството; Той е извън Живота, но съдържа в Себе Си Живота; Той е извън съзнанието, но съдържа в Себе Си съзнанието; Той е извън интелигентността, но съдържа в Себе Си интелигентността. Как ще разберете това? Значи Бог, Безграничният, не може де се докаже, затова всяко нещо, което на физическия свят не може да се докаже, ражда съмнение в умовете на хората. Всъщност реални са само ония неща, които не могат да се доказват, а всички неща, които се доказват, са сенки на Реалността. Като казвам, че някои неща не се доказват, това не значи, че не може да се мисли и разсъждава за тях; вие можете да мислите за тях колкото искате, но не можете да ги доказвате във време и пространство.
към втори вариант >>

38. Връзки на знанието

Но този факт по тази същина не е верен.
Ако някаква необходимост мен ме заставя аз да любя, тогава това не е любов. Мислили ли сте така? Разсъждавайте. Ако те заставят чрез закон да любиш, това не е любов, това е нещо друго. Сега самият факт. Аз не говоря от мен, но това, което вие сте писали. Но този факт по тази същина не е верен. Е, питам сега, след като си обичал какво си придобил? Или какво си загубил? Я ми кажете вашата опитност. Аз искам да ви подбудя да разсъждавате правилно, да се доберете до самата реалност, да мислите здраво. Аз не отричам нещата.
към беседата >>

Това е една дресировка, една полировка, много външна, която няма още същина, то е една малка психическа полировка.
/– „Ами че вие нали ни обичате? “/ Та какво имате от това? /– „Ние чувствуваме, че възрастваме от вашата любов.“/ Кой е възраснал? Туй, което някои казват, че са възраснали, аз го наричам една дресировка външна. Никакво възрастване няма в моите очи. Това е една дресировка, една полировка, много външна, която няма още същина, то е една малка психическа полировка. Но утре щом се поставите на един изпит, тази полировка ще изчезне. За да дойде Любовта, вие трябва да преживеете един процес алхимически. Цялата същност, цялото битие съвършено да изменят живота. Възгледите да станат диамантени. Този процес изведнъж става.
към беседата >>

39. Простите и сложни движение в природата / Прости и сложни движения

Хората говорят за Божествения свят, за умствения, за сърдечния, за физическия, без да ги познават в тяхната същина.
Значи съгражда се нещо, за да се прояви човек. Вярна ли е тази идея? Хората градят, правят мост, за да минават от единия бряг на реката на другия. Мостът е съобщително средство. В този смисъл и човек е мост за съобщаване с различните светове. Хората говорят за Божествения свят, за умствения, за сърдечния, за физическия, без да ги познават в тяхната същина. Те живеят на физическия свят, без да го познават напълно. Какво е отношението между Божествения и физическия свят, малцина знаят. Не е достатъчно само да се говори за различните светове, но те трябва да се разбират. Не е достатъчно само да се говори за Духа и за материята, но и те трябва да се разбират. Някои казват, че Духът, великото начало на живота, се намира в постоянна борба с материята.
към беседата >>

Това значи да бъде човек свързан с Бога по необходимост на самото Битие и то принципиално, вътрешно, по същина, а не по форма, нито по съдържание и смисъл като външни положения.
На този въпрос по-лесно може да се отговори. За да отговорите на първия въпрос, трябва да има някой, който да ви обича, да ви отвори книгата на природата и да четете от нея. Докато човек не проникне в аналите на природата, никога не би могъл да си отговори какви са неговите отношения към Бога и да се увери, че без Бога, без пряка връзка с Него не може да расте, не може да се радва на живота, не може да прояви никаква умствена дейност. Много естествено – разумното от разумно произтича, животът от живот произтича, дейността от дейност произтича. Понеже човек има отношение към сложните движения, той трябва да потърси своя импулс в първичните, прости отношения. Това значи да бъде човек свързан с Бога по необходимост на самото Битие и то принципиално, вътрешно, по същина, а не по форма, нито по съдържание и смисъл като външни положения. Само по този начин Божията мисъл може да даде подтик на човешкия живот. Само така Божествените движения ще раздвижат човешкия живот. При това положение, именно, всичко е възможно и постижимо. Помнете: Без връзка с Бога нещата остават непостижими. И тогава, каквито усилия да прави човек, да владее някои природни сили, те остават напразно.
към беседата >>

Хората говорят за Божествения свят, за умствения, за сърдечния, за физическия, без да ги познават в тяхната същина.
Значи съгражда се нещо, за да се прояви човек. Вярна ли е тази идея? Хората градят, правят мост, за да минават от единия бряг на реката на другия. Мостът е съобщително средство. В този смисъл и човек е мост за съобщаване с различните светове. Хората говорят за Божествения свят, за умствения, за сърдечния, за физическия, без да ги познават в тяхната същина. Те живеят на физическия свят, без да го познават напълно. Какво е отношението между Божествения и физическия свят, малцина знаят. Не е достатъчно само да се говори за различните светове, но те трябва да се разбират. Не е достатъчно само да се говори за Духа и за материята, но и те трябва да се разбират. Някои казват, че Духът, великото начало на живота, се намира в постоянна борба с материята.
към беседата >>

Това значи да бъде човек свързан с Бога по необходимост на самото Битие и то принципиално, вътрешно, по същина, а не по форма, нито по съдържание и смисъл като външни положения.
На този въпрос по-лесно може да се отговори. За да отговорите на първия въпрос, трябва да има някой, който да ви обича, да ви отвори книгата на природата и да четете от нея. Докато човек не проникне в аналите на природата, никога не би могъл да си отговори какви са неговите отношения към Бога и да се увери, че без Бога, без пряка връзка с Него не може да расте, не може да се радва на живота, не може да прояви никаква умствена дейност. Много естествено – разумното от разумно произтича, животът от живот произтича, дейността от дейност произтича. Понеже човек има отношение към сложните движения, той трябва да потърси своя импулс в първичните, прости отношения. Това значи да бъде човек свързан с Бога по необходимост на самото Битие и то принципиално, вътрешно, по същина, а не по форма, нито по съдържание и смисъл като външни положения. Само по този начин Божията мисъл може да даде подтик на човешкия живот. Само така Божествените движения ще раздвижат човешкия живот. При това положение, именно, всичко е възможно и постижимо. Помнете: Без връзка с Бога нещата остават непостижими. И тогава, каквито усилия да прави човек, да владее някои природни сили, те остават напразно.
към беседата >>

40. Истината

“ Нашият нов морал е: без изключение да говорим Абсолютната Истина, тъй както тя е в своята същина, тъй както е пред нас, пред нашето Божествено съзнание.
Законът е закон без изключение и правилото е правило без изключение. В нашите правила, в нашите закони, в нашите постъпки няма изключения. Разбрахте ли? Запишете си това. Да не казвате: „Учителю, какво да мислим за нашия морал? “ Нашият нов морал е: без изключение да говорим Абсолютната Истина, тъй както тя е в своята същина, тъй както е пред нас, пред нашето Божествено съзнание. Само при едно такова съзнание вие можете да станете пръчки, да пребъдвате на лозата. Само при едно такова съзнание може да пребъдваме в Христа. Защото Христос – това е една Абсолютна Истина в себе си. Той казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Абсолютната Истина е Той. И ако искате всинца вие да пребъдвате в Него, Той подразбира да пребъдвате в тази Школа.
към беседата >>

41. Музика, работа и пост

Ние трябва да признаем, че тоя живот сам по себе си, вътре в своята същина, е уреден.
Той има нужда само от материал и трябва да остави животът да съгради сам своето жилище, защото Животът е произлязъл от Любовта, Любовта – от Духа, а Духът – от Бога. Следователно самият живот трябва да носи всичките условия, защото туй, Божественото, което е заложено в материята, в живота, то ще израсте. И аз забелязвам, че мъчнотии се зараждат между вас както в София, тъй и в другите градове. Тия мъчнотии се зараждат от факта, че ние сами искаме да уредим живота си. Не можете да уредите вие сами живота си. Ние трябва да признаем, че тоя живот сам по себе си, вътре в своята същина, е уреден. Аз говоря за същината на живота – той е уреден вътре в нас. Има някои малки безпокойства, които могат да се отстранят. Например кирта, която запушва порите, може да се отмахне. Чрез какво? Чрез чистата вода.
към беседата >>

Аз говоря за същината на живота – той е уреден вътре в нас.
Следователно самият живот трябва да носи всичките условия, защото туй, Божественото, което е заложено в материята, в живота, то ще израсте. И аз забелязвам, че мъчнотии се зараждат между вас както в София, тъй и в другите градове. Тия мъчнотии се зараждат от факта, че ние сами искаме да уредим живота си. Не можете да уредите вие сами живота си. Ние трябва да признаем, че тоя живот сам по себе си, вътре в своята същина, е уреден. Аз говоря за същината на живота – той е уреден вътре в нас. Има някои малки безпокойства, които могат да се отстранят. Например кирта, която запушва порите, може да се отмахне. Чрез какво? Чрез чистата вода. Гладът може да се отстрани.
към беседата >>

42. Истинната лоза / Аз съм истинската лоза

от Неговата същина и дух, подобен на Божествен лъч, който оживява всичко.
Ако искате да опитате любовта, трябва да слезете на земята, да се ограничите, да определите отношенията си към Бога. Щом се смирите и станете като Бога, ще живеете в Него, няма защо да Го търсите отвън. Щом се ограничите и започнете да работите за Бога, Той ще ви се изяви в своята любов. За да живеете в Божията Любов, тялото ви трябва да бъде хармонично. Това значи, да имате сърце, направено от фина материя; ум, направен от организираните сили на природата: душа, произлязла от субстанцията на Бога, т.е. от Неговата същина и дух, подобен на Божествен лъч, който оживява всичко. Когато тези елементи се съчетаят хармонично, човек дохожда до съзнанието, че живее едновременно във всички светове – на физическия, в астралния, менталния, причинния и Божествения. Сега, като казвам да бъдете ученици, не значи, че не сте такива, но бъдете трудолюбиви и способни ученици, за да разрешавате лесно мъчнотиите си. Ако държите дъщеря си постоянно затворена, и не я пущате в света, разбира се, че тя ще бъде чиста. Изкуство е да живее тя сред света, при изпитания и изкушения, и пак да остане чиста. Да бъдеш чист при благоприятни условия, това е в реда на нещата; да бъдеш чист при неблагоприятни условия, това е изкуство.
към беседата >>

43. Отличителните черти на живота

Що се отнася до същината на живота, това е въпрос, който никога няма да разрешите.
Ще скърбите ли, че сте се спънали в нещо и сте паднали на земята? Вие трябва да скърбите, ако разберете, че някой ваш неприятел е поставил тази пречка на пътя ви. Но ако знаете, че сами сте причина за това, няма защо да скърбите. И тогава не остава нищо друго, освен да се наведете да вдигнете пречката от пътя си и да я турите настрана. Следователно, като изучавате живота, започнете от най-съществените, от най-елементарните му прояви. Що се отнася до същината на живота, това е въпрос, който никога няма да разрешите. Да разберете същината на живота, това значи да разберете какво представлява Бог в своята пълнота. Невъзможно е да разберете Бога във всичката Негова пълнота. Вие не можете да разберете дори каква е будността на Неговото съзнание. Той всеки момент е буден, съзнанието Му обгръща всичко, чувства се господар, неограничен, мощен в своите възможности да направи каквото пожелае. За вас това е непонятно.
към беседата >>

Да разберете същината на живота, това значи да разберете какво представлява Бог в своята пълнота.
Вие трябва да скърбите, ако разберете, че някой ваш неприятел е поставил тази пречка на пътя ви. Но ако знаете, че сами сте причина за това, няма защо да скърбите. И тогава не остава нищо друго, освен да се наведете да вдигнете пречката от пътя си и да я турите настрана. Следователно, като изучавате живота, започнете от най-съществените, от най-елементарните му прояви. Що се отнася до същината на живота, това е въпрос, който никога няма да разрешите. Да разберете същината на живота, това значи да разберете какво представлява Бог в своята пълнота. Невъзможно е да разберете Бога във всичката Негова пълнота. Вие не можете да разберете дори каква е будността на Неговото съзнание. Той всеки момент е буден, съзнанието Му обгръща всичко, чувства се господар, неограничен, мощен в своите възможности да направи каквото пожелае. За вас това е непонятно. Вие съзнавате в себе си, че не можете да направите това, което желаете и се чувствате нещастен.
към беседата >>

44. Хармонизиране на енергиите

Такова е положението и с думата „престъпник", която по смисъл само е опорочена, а не по първоначален произход, по същина, по вибрации.
Като се изпразни шишето, вие искате да налеете в него чиста хубава вода. Какво трябва да направите? Измивате шишето добре, виждате, че то става чисто и свободно можете да го напълните с вода. Какво показва това? — Това показва, че съдържанието на шишето е било нечисто, обаче самото шише е запазило първоначалните си свойства. Такова е положението и с думата „престъпник", която по смисъл само е опорочена, а не по първоначален произход, по същина, по вибрации. Щом се освободим от смисъла на тази дума, тя придобива същия характер, какъвто е имала първоначално. Освен форма, съдържание и смисъл думите имат още и възраст. Някои думи живеят няколко години само; други — по сто, двеста години; трети — по хиляда, две хиляди години и повече. Думата „престъпник" не е негативна дума, но в българския език тя е придобила съвсем друго значение и се е опорочила. Също така е опорочена и думата „шантонерка".
към беседата >>

45. Лама савахтани

Мъчно се превежда от стар, класически език; мъчно се прониква в неговата същина.
Онези, които чуха думите на Христа, криво Го разбраха. Те помислиха, че Той вика Илия и си казаха: Да видим, дали ще дойде Илия да Му помогне. Изобщо, преводът на този стих не е сполучлив. То е все едно, от лама да образуваш ламя – същество с голяма, ненаситна уста. Аз влизам в положението на преводачите. Мъчно се превежда от стар, класически език; мъчно се прониква в неговата същина. Това всеки е проверил. Например, българин отива във Франция. Като изучава езика, той не може да проникне в дълбокия смисъл на думите и лесно се познава, че е чужденец. За него всяка дума е точно определена, установена. В това отношение, той е като аристократ, за когото нещата имат точно определени форми.
към беседата >>

46. Практическо приложение на окултната музика

Ако вземем формата на ангелите – добре, но ако вземем тяхната същина, има нещо, в което ангелите не могат да прогресират, то е, че те не могат да грешат!
Сега, ние имаме за себе си високо мнение, даже по някой път аз съм слушал да казват, че хората седели по-високо от ангелите, от архангелите. Тъй си мислим ние. За в бъдеще може да стане това нещо, възможно е, но за сега... Там, в Писанието, се казва: „Направил си го малко по-долу от ангелите“. Но някои богослови тълкуват, че човеците надминават ангелите. Това не е вярно! Ако вземем формата на ангелите – добре, но ако вземем тяхната същина, има нещо, в което ангелите не могат да прогресират, то е, че те не могат да грешат! Те са същества абсолютно чисти, чисти! Те са образец на чистота и Любов. Ако искате Любов, там може да я намерите, между тях е Любовта. И каква Любов! Ако изпратим някой между вас там, при тях, ще видите, че те нямат такава любов, такава култура като вашата.
към беседата >>

47. Добрата земя

– Да, същината на нещата я няма.
Щом не ти отговаря, няма Го в тебе. Момата чувства, когато изгуби любовта на момъка. И момъкът чувства, че момата не го обича вече. Отвън я вижда, говори с нея, но вътре я няма. Казвате: Духът отсъства. – Да, същината на нещата я няма. Това са факти, които не се нуждаят от доказване. Дойде при мене някой и ме пита, съществува ли Бог, или не. – Слушай, приятелю, това е висока и отвлечена философия, с която малцина могат да се занимават. Аз те моля да ми помогнеш да довърша едно музикално упражнение, което съм започнал преди няколко дни. – Не мога.
към беседата >>

48. Самоопределение

Под думата съзнание някои философи разбират същината на нещата.
Четирите фази на съзнанието представляват различните Ангелски йерархии. В някои отношения Ангелите седят по-високо от Боговете. Те не се борят помежду си както Боговете. Заради чистотата си те са проводници на Божествения Дух. Четете, размишлявайте върху съзнанието, за да се домогнете до смисъла на това понятие. Под думата съзнание някои философи разбират същината на нещата. В това отношение те не са далеч от Истината. Други философи под думата съзнание разбират формата на нещата. Като разглеждат в този смисъл съзнанието, те се отдалечават от Истината, защото идеята за съзнанието в техните умове се изменя.
към беседата >>

49. Защо не можахме?

Каква е същината на Бога зад нашето съзнание, не знаем.
Следователно, можеш да бъдеш като Бога, но не по-горе от Него. Никой не може да надрасте Бога. Той е безграничен, безпределен, безконечен. Той е непостижим в своите пътища. Досега Бог се е проявил за нашето съзнание като Любов, като Мъдрост, като Истина, като Правда и като Добродетел. Каква е същината на Бога зад нашето съзнание, не знаем. Хиляди и милиони години са нужни, за да познаем величието на Бога. Великите Братя, за които казвам, че носят земята на ръката си, застават пред Бога с всичкото си смирение. Те виждат в Неговото Лице Онзи, Който държи с малкия пръст на ръката си не само земята, но цялата вселена, всички светове. Той носи всичко. Велик е Бог!
към беседата >>

50. Простри ръката си!

Поради неразбраната същина на Бога, в сегашната религия, както и в миналите, има голям упадък.
В кой Бог? Важно е да се знае истинското име на Бога. Турчинът казва: В Аллах ще вярваш. Това са все неразбрани въпроси. Сега ние говорим научно – изнасяме самата истина. Поради неразбраната същина на Бога, в сегашната религия, както и в миналите, има голям упадък. Който се занимава с математика, трябва да разбира всички отношения в нея. Казвам: 1:2 = 2:3. Какво означава тази пропорция? Математикът знае значението на единицата. Той разбира и думата едно.
към беседата >>

51. И каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето / На земята и на небето

В тази мярка е скрита същината на живота. (втори вариант)
Каква мярка е тази, при която, богатият мери по един начин, ученият мери по друг начин, а свещеникът – по трети начин? Че искате да възстановите порядъка в света, това още не е истинска мярка. Когато всички съзнават, че мярката им е права, това наричаме истинска мярка. Това е растене нагоре – третото измерение, растене към Бога. Той е абсолютна мярка, която показва, как трябва да се живее. В тази мярка е скрита същината на живота. Думите на Христа, че вечният живот се заключава в познаване на Бога, имат отношение към истинския живот. Тази мярка, именно, ще ни повдигне и ще ни даде онова, което търсим. Не е лошо да се стремиш, но каква полза от твоя стремеж? Каква полза, ако имаш 10 хамбара, пълни с жито, а стомахът ти е разстроен и не можеш да смелиш нито едно зрънце? Каква полза, да имаш десет баници на разположение, а не можеш да хапнеш, нито едно парченце?
към втори вариант >>

52. Тъмното петно в съзнанието

Тъй че всеки ще се яви в своята вътрешна същина.
Ако намерите тия черни точки и може да ги контролирате, тогава тока може да го пуснем. Не искам да се шегуваме. Сега ще дойдем до сериозна работа. Като пуснем този ток, старите ще ги подмладим, а младите ще ги остарим. Има млади, които са позлатени отвън, и като пуснем тока, ще изчезне златото и те остават така, като че са стари; има стари, които отвътре са злато, а отвън са обвити с един пласт от обикновен метал, и като пуснем тока, този пласт ще се стопи, а златото ще остане. Тъй че всеки ще се яви в своята вътрешна същина. И цялата обстановка на нещата ще се измени. Тогава ще видите кой е праведен и кой е грешник. Кой е праведен, то е на обикновен език. Ще се видите, всеки ще разбере учен ли е, или не, а не кой е праведен. Този ток ще покаже кой от вас е работил в миналото, доколко се е занимавал, как се е учил, когато е бил в Школата, каква е била способността му.
към беседата >>

53. Кое е това ново учение? / Кое е това учение?

Едно трябва да се знае: Великата основа на света, от която ние произлизаме, и великата същина на живота са неизменни. (втори вариант)
Например, 2 + 2 = 4 и 2 X 2 = 4. Това е едно противоречие. Много просто. Всяко неразбиране на нещо създава противоречие. Когато говоря за този закон, мнозина мислят, че той е Божи закон. Едно трябва да се знае: Великата основа на света, от която ние произлизаме, и великата същина на живота са неизменни. Същината, от която произлиза нашият ум, не може да се измени. И законите, които ръководят нашите мисли, също са неизменни. Аз и ти, изобщо човекът, можем да мислим по определени закони. Казваш: Аз мога да мисля, както искам. Заблуждаваш се.
към втори вариант >>

Същината, от която произлиза нашият ум, не може да се измени. (втори вариант)
Това е едно противоречие. Много просто. Всяко неразбиране на нещо създава противоречие. Когато говоря за този закон, мнозина мислят, че той е Божи закон. Едно трябва да се знае: Великата основа на света, от която ние произлизаме, и великата същина на живота са неизменни. Същината, от която произлиза нашият ум, не може да се измени. И законите, които ръководят нашите мисли, също са неизменни. Аз и ти, изобщо човекът, можем да мислим по определени закони. Казваш: Аз мога да мисля, както искам. Заблуждаваш се. Как ще свирят двама цигулари?
към втори вариант >>

Новото учение учи човека, как да държи връзката си със същината на живота. (втори вариант)
За да живеете в този свят, за който едва сега се пробужда съзнанието ви, чувствата ви трябва да се разширят. Само така ще видите онази красота, онези възможности, които ви очакват. Отсега нататък, пред вас ще се разкрие истинският живот. Досега вие само сте се приготвяли да възприемете новото учение. Не искам да ви заставя насила да го приемете, но се страхувам да не се спрете в развитието си. Новото учение учи човека, как да държи връзката си със същината на живота. Ние не искаме да примиряваме света с Бога, нито да махнем противоречията. Ние искаме всеки сам да се примири, сам да премахне противоречията от своя път. Който е в състояние да греши, той сам може да си помогне, да изправи грешките си. Новото учение носи нови условия за живота. Те ще дойдат по научен път, или по строго определен, Божествен начин.
към втори вариант >>

Друго нещо се иска от човека: да разбере същината на любовта. (втори вариант)
Добра дума е „православен". И думата „евангелист" е добра. „Българин" е още по-добра дума. Думите „руснак, французин, турчин, англичанин" също са добри думи. Те не препятствуват за напредъка на човека. Друго нещо се иска от човека: да разбере същината на любовта. Кое сърце не се нуждае от топлината на любовта? Кой ум не се нуждае от светлината на мъдростта? – Всички се нуждаем от топлината и светлината. Кой не желае да бъде любещ, умен, добър, истинолюбив? Това е стремеж на всяка душа.
към втори вариант >>

54. Господи, да се отворятъ очитѣ ни! / Отвори очите ни!

Той разбира нещата по същина.
Нейниятъ животъ, въ сравнение съ единъ нашъ животъ, е много кратъкъ. Значи третото виждане е, когато ние схващаме съдържанието на извѣстна сѫщина. Това е то виждането на ума, но не умътъ въ обикновенъ смисълъ, както го наричатъ интелектъ; азъ взимамъ ума като принципъ, гениаленъ умъ, или туй, което наричатъ разуменъ човѣкъ. Разумътъ, то е комбинация на извѣстни сили, нещо, което включва всичко въ себе си, да разбирашъ вѫтрѣшния смисълъ, да виждашъ нещата и по форма, и по съдържание и по смисълъ. Слѣдователно, този, който вижда, нещата и по тритѣ начина, той не може да има погрѣшни схващания за прѣдметитѣ, за хората. Той разбира нещата по същина. Когато ние не схващаме нещата както трѣбва, когато за насъ съществуватъ нѣкои криви разбирания, по каквато и (причина) да е, безъ разлика, азъ казвамъ, че тия хора недовиждатъ. И вие знаете, слѣпитѣ хора като не виждатъ, срѣщатъ нѣкое камъче по пѫтя, спънатъ се. И сега, азъ казвамъ, много хора иматъ спъвания. Азъ употрѣбявамъ думата „хора“, вмѣсто човѣци, защо? Запримѣръ, азъ рядко употрѣбявамъ думата човѣкъ.
към беседата >>

Той разбира нещата по същина. (втори вариант)
гениалният ум. Той е комбинация на сили; той включва всичко в себе си. Чрез разума проникваш във вътрешния смисъл на нещата. Значи, чрез разума ти възприемаш всичко и по форма, и по съдържание, и по смисъл. Който вижда нещата и по трите начина, той не може да има погрешни схващания за предметите и явленията. Той разбира нещата по същина. Когато не схващаш нещата правилно, това значи, че недовиждаш. И слепите хора не виждат, затова на всяка стъпка срещат препятствия. И най-малкото камъче може да ги спъне. Много хора се спъват. – Защо?
към втори вариант >>

" Значи, ние трябва да влезем във връзка с Господа, със същината на живота, отдето идат благата за всички. (втори вариант)
Ще цитирате, какво казал този-онзи пророк. Цитатите на миналото са грамофонни плочи. Няма защо да се вслушвате в миналото. Настоящето изисква нова песен. Да се върнем към прочетения стих: "Господи, отвори очите ни! " Значи, ние трябва да влезем във връзка с Господа, със същината на живота, отдето идат благата за всички. Питате : Нужно ли е да има дежурни в забавачницата? Макар и малки, децата в забавачницата се редуват в дежурство. Ако учителят закъснее, дежурният се грижи за дисциплината. И съвременните църкви налагат наказания на своите членове, както учителите наказват непослушните ученици. Те се наказват с пост и молитва.
към втори вариант >>

55. Видѣхме Господа / Видяхме Господа

Като жена, ще гледаш на мъжа си като на същина с ум, сърце и воля. (втори вариант)
Следователно, тя има да плаща десятък на мъжа. Десятъкът, това е любовта. Условията за развитието на жената са такива, каквито и на мъжа. Ако жената говори лошо за мъжа си, тя унижава себе си. И ако мъжът говори лошо за жена си, и той унижава себе си. Като жена, ще гледаш на мъжа си като на същина с ум, сърце и воля. Ти си задължена към него и ще гледаш да се изплатиш. – Как ще се изплатиш? – Като проявиш любовта си към него. Жената казва: Като наготвя вкусно и мазничко на мъжа си, ще го задоволя. – Това не става само с готвене.
към втори вариант >>

56. Отношение на природните сили / Отношение на природните сили към човешката душа

Какво отношение има височината със същината на предмета? (втори вариант)
Добре, но АВ - туй е височината. Височината на този субект дава само стремежа, показва какъв е стремежът на този субект, едно направление - има да расте нагоре. По това направление се определя неговата височина. Ако има по-висок ръст, условията са били по-благоприятни, израства по-високо. Добре, в растителното царство какво отношение имат тези растения, които растат по-високо, и ония, които израстват по-ниско? Какво отношение има височината със същината на предмета? По какво се отличава един къс човек от един низък човек? Сега, има и интелектуална, и морална, и физическа височина. Не само трябва да знаете вашата физическа височина, нея може да я измерите, може да турите мензура. Да кажем, вашата височина е толкоз точно определена, но идваме сега до умствената височина. Колко е висок човек умствено, в какво седи умствената височина?
към втори вариант >>

57. Разпятаго търсите / Зная, че Исуса разпятаго търсите

Физически душата не може да се разбере; тя е една същина, която може да се опита.
Но главата е край на един завършен живот от милиони години. Главата представлява крива линия. Тя е единствената, по която се отличава човек. Какъв е стремежът на човешката душа? Всички имат смътно понятие за човешката душа. Физически душата не може да се разбере; тя е една същина, която може да се опита. Единствената реалност, достъпна за нашия ум и нашите чувства, е душата. Духът е нещо непонятно за нас. Как би определил философът Духа? Ще каже, че духът е трансцендентално понятие. Това са само думи.
към беседата >>

Тя е една същина, която може да се опита. (втори вариант)
Значи тази глава е един край, в наше разположение е тя. И тя е единственото нещо, което отличава човека. Сега, какъв е стремежът на човешката душа? Всички имат смътни понятия за душата. Душата физически не може да се разбере. Тя е една същина, която може да се опита. Единствената реалност сега в света, достъпна за нашите чувства, за нашия ум, това е душата. Духът е нещо непонятно за нас, той е нещо смътно. Сега който и да е философ как ще определи духа. Ама той ще каже, че духът е нещо трансцедентално, че това-онова. Не, това са само думи.
към втори вариант >>

58. Първичната връзка

Има окултисти, които са обикаляли дворовете на Бялото Братство, но не са проникнали до неговата същина.
На място е желанието ви, защото там ще научите много нещо. Някои задават въпроса: „Де е Бялото Братство? “ В самите нас. То не е една химера, едно име, то е реалност. Не е достатъчно само да желаете да бъдете ученици на това Братство – работа се иска от вас. Има окултисти, които са обикаляли дворовете на Бялото Братство, но не са проникнали до неговата същина. Какво може да знае един студент, който не е посещавал нито един професор? Някои теософи казват, че за да постигнеш посвещение, трябва да отидеш в Индия. Може да си ходил в Индия, да си минавал през изпити, без да си се посветил. Който иска да се посвети, може да получи посвещение навсякъде: и в Индия, и тук. Ти може да отидеш в Индия, но и Учителят ти може да те намери тук.
към беседата >>

59. Нежност и грубост

За да проникнете в тяхната същина, вие трябва да влезете в духовния свят.
Той вижда нещата само под ъгъла АСВ (фиг.1). Този ъгъл съставя четвърт от целия кръг и е равен на 90°. Ако иска да види нещо в духовния свят, човек трябва да се обърне в посока противоположна на физическия свят и да влезе в полето на този свят, който може да се представи с ъгъла МСN. Физическият, външният свят дава само външни впечатления за нещата. За да проникнете в тяхната същина, вие трябва да влезете в духовния свят. Ако имате едно шише, херметически затворено и пълно с течност, вие можете да го вземете в ръката си и да разглеждате неговата външна форма. Ако искате да разберете какво е съдържанието му, трябва да го обърнете с устата надолу. Като изтече течността, която е била в него, вие ще познаете какво е било съдържанието му. Съдържанието на шишето представя духовния свят. Следователно, когато искате да разберете духовната страна на нещата, вие трябва да ги разглеждате от положение точно обратно на физическия свят.
към беседата >>

На същото основание, за да разберете същината на човека, вие трябва временно да се абстрахирате от неговата външна форма.
Ако искате да разберете какво е съдържанието му, трябва да го обърнете с устата надолу. Като изтече течността, която е била в него, вие ще познаете какво е било съдържанието му. Съдържанието на шишето представя духовния свят. Следователно, когато искате да разберете духовната страна на нещата, вие трябва да ги разглеждате от положение точно обратно на физическия свят. Тъй щото, когато искате да разберете вътрешното съдържание на нещата, вие трябва абсолютно да се абстрахирате от тяхната форма, от външния им вид. На същото основание, за да разберете същината на човека, вие трябва временно да се абстрахирате от неговата външна форма. Грамадна е разликата между външната форма на нещата и тяхното съдържание. Сега да разгледаме практическата страна на този въпрос. Всеки човек носи в себе си идеи, мисли, желания от своето минало, които днес го спъват в пътя му. Той чете, интересува се от новите идеи, минава за нов човек, но външно само. Щом го поставят на изпит, той не може да приложи новите идеи и постъпва по стар начин, според това, което е вложено от миналото в него.
към беседата >>

60. Абсолютното малко и абсолютното велико

В даден момент ако стремежът на човека към Бога е толкова силен, колкото стремежът на Бога към човека, в туй отношение казваме, че те са равни, а не по своята есенция, не по своята същина.
Цялото не може да се превърне на една своя част, нито частта може да образува цялото. Във висшата математика доказват, че частта е равна на цялото. Това са математически твърдения. В какво отношение частта е равна на цялото? То е следното положение: Ако абсолютно малкото и абсолютно великото имат един и същ стремеж един към друг, то в дадения момент, когато абсолютно великото се движи към абсолютно малкото и абсолютно малкото се движи към абсолютно великото, ако силите, с които се движат един към друг, са равни, в туй отношение казваме, че абсолютно великото може да бъде като абсолютно малкото. В даден момент ако стремежът на човека към Бога е толкова силен, колкото стремежът на Бога към човека, в туй отношение казваме, че те са равни, а не по своята есенция, не по своята същина. В този стремеж трябва да се зароди тази хармония между Бога и нас – да изпълним Неговата воля. Като се зароди у нас силно желание да изпълним Неговата воля, и в Бога се заражда желание да изпълни нашата воля. Може ли абсолютно малкото да изпълни волята на Бога? – Не може. То може да я прояви.
към беседата >>

В един момент човек може да стане добър, а хиляди години се изисква да се прояви добродетелта в своята същина.
Сега вие ще кажете: „Тия работи ние ги знаем“. Да, но тази философия има приложение. Някой ден сте разтревожени, може би случайно, гледайте в една минута да измените състоянието си. Тази философия, според която сега вървите, изискват се години, за да станете добри. Добрината на човека зависи от момента. В един момент човек може да стане добър, а хиляди години се изисква да се прояви добродетелта в своята същина. Това вече е за проявлението на доброто като Божествено начало, но изменението на човека става моментално. Има тъй наречените Божествени минути. Често аз ви говоря за думата „сега“, като ви казвам никога да не слагате в ума си момента „утре“. Между „сега“ и „утре“ има един промеждутък, има тъмнина, земята се е завъртяла веднъж, и в тази тъмнина ти ще заспиш, връзката между твоето сегашно и утрешно съзнание ще се измени. Ти като започнеш някоя работа, кажи „сега“.
към беседата >>

61. Здравият ум / Черни връх

Трябва едно вътрешно трансформиране в същината на умствените органи, т.е. (втори вариант)
Син има, дъщеря има..." Това не е култура още. Ние хванем някой кон, похващаме го, кажем: "Много хубав е този кон! " За талига или за работа. Пък като са два коня, ще кажеш: "Много добре, днес човек може да изкара десет декара място." Следователно за интелигентността ние гледаме от нашите икономически условия. Следователно човешкият ум трябва да придобие една мекота и тази мекота не трябва да бъде изкуствена. Трябва едно вътрешно трансформиране в същината на умствените органи, т.е. материята съвършено да се пресъздаде. Затуй не трябва да си правите такива илюзии - времето, настроението. Това приготовлява само материала, а има дълбоки схващания, които ще дойдат после. За пример почнете да мислите за Бога. Вие казвате, че вярвате в Бога, но задайте си един положителен въпрос: Какво нещо е Бог?
към втори вариант >>

Всякога ние ще турим на самата същина неща, които не са верни. (втори вариант)
За пример почнете да мислите за Бога. Вие казвате, че вярвате в Бога, но задайте си един положителен въпрос: Какво нещо е Бог? У вас като че умът ви стане празен - природни сили влезнат. А що са природните сили? И самата интелигентност е неопределена. Всякога ние ще турим на самата същина неща, които не са верни. А ние Бога може да опитаме съществува ли, или не по следующия начин: имаш една рана живеница, лекуваш я, всичките лекари викаш, твоят живот виси на косъм, ти съзнаваш, че нищо не ти помага. Ако се обърнеш към Бога не с адвокатство и хитрина, а с онази вътрешна топлина и кажи: "Аз познавам, Господи, че Ти си добър, но дай ми едно малко доказателство да се махне тази живеница от мен и аз ще посветя целия си живот за Теб."Слушай, направете това обещание, но не като онзи циганин, който, като е била болна жена му, обещал, че ще даде една голяма свещ, а като оздравяла тя, рекъл: "Я дам, я не." Гледай да бъдеш положителен, кажеш и да свършиш. И веднага болестта ще мине, и ти ще почувствуваш едно особено състояние на душата и една особена светлина, която тъй ще разшири душата ти, че всичките неща тъй ще се претълкуват, съвършено ще се изменят и ще почувствуваш една вътрешна благост, един вътрешен тих глас, който ти приказва. Някой ден се разгневиш, този глас ти казва: "Не го прави това нещо, не е хубаво." Пак те остави гласът, но като ти заговори 3-4 пъти, ти почнеш да мислиш. Дойде някой, на когото имаш да плащаш, ти вземеш и скъсаш полицата.
към втори вариант >>

62. Разумният живот

Действително, той знае техните свойства, знае законите, на които се подчиняват елементите при съединяването си един с друг, но за същината на самата материя, за същината на скритите сили в елементите той знае толкова, колкото и този, който никак не е учил химия.
Да знаеш всичко, значи да можеш да определиш всички възможности и условия около дадена точка, в която се намираш за даден момент. Всяка точка съдържа известни възможности, в които ти можеш да се проявиш. Тези възможности може да са 1, 2, 3, 10 или 100, но ако ти можеш да определиш всичките, значи, че знаеш всичко. Съвременните хора не искат да знаят възможностите само на своя живот, те искат да знаят възможностите и в живота на другите, но това няма да ги ползва. Вземете Запример един съвременен химик, вещ в своята материя и го запитайте знае ли нещо положително за елементите, с които борави? Действително, той знае техните свойства, знае законите, на които се подчиняват елементите при съединяването си един с друг, но за същината на самата материя, за същината на скритите сили в елементите той знае толкова, колкото и този, който никак не е учил химия. Химикът казва, че водородът и кислородът се съединяват и се получава вода, но видял ли е това нещо? – Не го е видял. Науката твърди това. Философски може да се възрази, че не съществува никакъв водород, никакъв кислород. Това. че водородът и кислородът образуват вода, може да е така, може и да не е така.
към беседата >>

63. Който има уши

Туй погрешно схващане е минало във всичките клонове на науката и е проникнало самата същина на нашия живот; и всеки един за себе си мисли, че по-умен от него няма, че само той живее и страда, а никой наоколо му не живее и не страда – тъй поне чувстваме в себе си.
По интелигентност те са на първо място, те са най-интелигентни. Обаче в съвременната физиология, съвременните учени хора са свикнали да мислят за клетките просто, като за живи същества без никаква разумност. Това е едно детинско схващане на съвременната наука. Съвременната наука се намира още в своите пелени, и съвременните учени хора, това са деца на тази наука, те се занимават с детски играчки. Може би след няколко хиляди години тия същите учени хора, които сега минават за големи капацитети, те сами ще се поусмихнат на своята съвременна ученост. Туй погрешно схващане е минало във всичките клонове на науката и е проникнало самата същина на нашия живот; и всеки един за себе си мисли, че по-умен от него няма, че само той живее и страда, а никой наоколо му не живее и не страда – тъй поне чувстваме в себе си. Тогава философите казват „аз“ и „не аз“. „Аз“-ът е туй, което съзнава, а всеки човек вънка от мене е „не аз“-ът. Аз, който съм вътре в себе си, съм „аз“-ът. Е, какво разбирате под думата „аз“? Щом речем да обясним този „аз“, той се стопява, както снега, и нищо не остава от него в ръцете ни.
към беседата >>

Обаче това са само преходни обяснения, това не е същината на живота.
Когато някой ти каже: „Аз те обичам“, тия трептения като влязат в ухото ти, трябва да ги превърнеш, да знаеш, че е така. Като ти каже някой тия думи, звуковете удрят на тъпанчето ти, сърцето ти се възпламенява и ти казваш: „А, той ме обича“. – Защо, как? – „Чух го, на тъпанчето ми удари.“ У турците има една пушка чекмаклия, тя има един малък отвор, турят вътре една запалка с кремък, малко барут, и като щракне, от кремъка изхвъркват малки искри, запалват барута и се чуват: „Бум...“ Тъй както се запалва тази пушка чекмаклия, тъй се запалва и човек. Дойде любовта в него и той се запали. Обаче това са само преходни обяснения, това не е същината на живота. За разбиране законите на самия живот, за разбиране на самата мисъл, за разбиране на самото движение се изисква друго нещо. Аз сега не говоря за онези прояви на движенията, които са чисто физически, но говоря за онези съзнателни движения. В съзнателните движения силата е вътре, а в несъзнателните, механически движения силата е отвън. В едно колело имате един ремък, който движи постоянно колелото отвън, а в един охлюв имате движението отвътре. Този охлюв или тази мида често е затворена между две черупки.
към беседата >>

64. Бог на живите

Тия елементи трябва да влязат, със своята същина, вътре в нашия живот, а не да стоят вън от живота, да ги желаем външно.
И в какво седи съвременното възпитание? Туй е дресировка, не е възпитание. Аз бих желал да видя истинските методи на възпитание. Истинските методи на възпитание започват с живота, животът започва с Любовта. Любовта започва със знанието, а знанието – със свободата. Тия елементи трябва да влязат, със своята същина, вътре в нашия живот, а не да стоят вън от живота, да ги желаем външно. „Бог не е Бог на мъртвите, но Бог на живите.“ Сега вие ще кажете, какво ли ще бъде заключението ми? Аз заключение никога не правя. Някой път ме упрекват, че нямам връзка в беседите си. Аз връзки не правя, друг да ги прави, развръзки правя.
към беседата >>

65. Твърдост, смелост, изпълнителност

Следователно, когато искате да разглеждате известни идеи в тяхната същина, разглеждайте ги, когато растат.
Вземете един желъд например: каква част по тегло представлява от теглото на един стогодишен дъб? В този малък желъд вие можете да носите целия дъб. Може да му се радвате, да го милвате, да го носите в джоба си – той съдържа всички възможности на дъба. Ами ще можете ли да носите в джоба си един грамаден дъб? – Не можете. Следователно, когато искате да разглеждате известни идеи в тяхната същина, разглеждайте ги, когато растат. А когато искате да разглеждате силата, която съдържат в себе си, разглеждайте ги като семена. Вие можете да си представите дъба като един малък желъд, който постепенно израства и после отново се смалява. Това е последователна редица от картини. Вие можете умствено да прекарате този желъд през всички процеси на своето развитие в дъба, и после пак да се върне в желъд. Значи, в света няма по-голям от Бога, няма и по-малък от Бога.
към беседата >>

66. Той ги изпита

Идеалът е същина, която съдържа целокупността на цялото битие в себе си.
– Всички тия неща търпят промени в света. Силният е силен при известни условия, слабият е слаб при известни условия; ученият е учен при известни условия, глупавият е глупав при известни условия. Всички неща, които се видоизменят, не съдържат в себе си идеал. Следователно идеалното е без промени и без измени. Но туй е пак неопределено. Идеалът е същина, която съдържа целокупността на цялото битие в себе си. Този идеал, тази реалност съдържа всичко в себе си. И първото проявление на този идеал в света, това наричаме ние обикновената човешка любов, за която всички говорят. До известна степен всички търсят тази любов. И действително, човешката любов аз я взимам като едно качество на човека. Докато туй качество съществува в човека, човешкият живот, човешките мисли, човешките желания, човешките действия имат смисъл.
към беседата >>

67. Упътвания и образи

Хората се отличават именно по това специално отношение на тази Първична Същина, на Бога.
За да не изпаднете в грешка, не мислете, че Бог има еднакви отношения към хората Бог като основна идея има различни отношения към всички същества, които са излезли от Него. Даже към две същества Бог няма еднакви отношения. За всяко разумно същество Бог има специално отношение. Това отношение, което Бог има към едного, е специално. Той не може да има същото това отношение към другиго. Хората се отличават именно по това специално отношение на тази Първична Същина, на Бога. Тази Първична Същина отличава човека, тя му дава подтик, стремеж да расте, да се развива и тя е основната идея, за която всички трябва да се държите. Изневерите ли на тази първична идея, непременно ще навлезете в сянка и в мрак. Така вие се подхлъзвате. Грешките идат у хората всякога, когато те напуснат тази първична идея. Не жертвайте за нищо първичната си идея!
към беседата >>

Тази Първична Същина отличава човека, тя му дава подтик, стремеж да расте, да се развива и тя е основната идея, за която всички трябва да се държите.
Даже към две същества Бог няма еднакви отношения. За всяко разумно същество Бог има специално отношение. Това отношение, което Бог има към едного, е специално. Той не може да има същото това отношение към другиго. Хората се отличават именно по това специално отношение на тази Първична Същина, на Бога. Тази Първична Същина отличава човека, тя му дава подтик, стремеж да расте, да се развива и тя е основната идея, за която всички трябва да се държите. Изневерите ли на тази първична идея, непременно ще навлезете в сянка и в мрак. Така вие се подхлъзвате. Грешките идат у хората всякога, когато те напуснат тази първична идея. Не жертвайте за нищо първичната си идея! Дръжте се за нея!
към беседата >>

68. Школата и развитието на ученика

По своята същина пеенето съществува като един факт и ние го изнасяме – нищо повече.
Въобще у всички хора, между всички религии разположения човек ще го познаеш по това, че той всякога пее или, най-малкото – тананика. Неразположеният човек не пее, той си мълчи. Разбира се, Природата, като е вложила пеенето у човека, тя си има своите дълбоки причини – защо и за какво го е вложила. Защо хората пеят? Защо съществува пеенето? По своята същина пеенето съществува като един факт и ние го изнасяме – нищо повече. Всички пеят Мир – до, ми, сол. Мир е едносложна дума, нали? На И-то може да турим една низходяща и една възходяща степен. И действително – И-то е път на възлизане и на слизане. При М-то имаме вече миньорна гама.
към беседата >>

69. Едно ти не достига!

Като казвам, че е немислимо, то е, защото тия енергии в своята същина, в своята разумност не могат да се превърнат.
Светлината тъмнина не може да стане, и тъмнината светлина не може да стане, но светлината може да отстъпи своето място на тъмнината, и тъмнината може да отстъпи своето място на светлината. Това е възможно. Но да се превърне светлината в тъмнина, това е немислимо. Никога не е било и не може да бъде! Любовта може да отстъпи мястото си на омразата, и омразата може да отстъпи мястото си на любовта, но любовта да се превърне в омраза и омразата – в любов, това е немислимо. Като казвам, че е немислимо, то е, защото тия енергии в своята същина, в своята разумност не могат да се превърнат. Сега ще ви приведа един пример, в който се вижда как хората се разбират. Един млад италианец, 30–33-годишен, на име Бертручио, се влюбва в една англичанка, наречена Хенриета, мома на около 22 години. Една вечер, като се разговаря с нея, за да ѝ покаже колко е благороден, възвишен в своите намерения, разказва ѝ едно интимно свое приключение от живота си. Вие сега ще кажете: „А, едно интимно приключение! “ И вие си правите своите заключения.
към беседата >>

70. Плодовете на Духа

Любовта трябва да се получи в нейната същина.
Следователно радостта всякога произтича от факта, че сме свободни. Защото като видим онзи, който ни люби, сърцето ни почва да трепти, знаем, че той ни носи свобода, т.е. радост носи, а радостта, мирът означават, че всички онези препятствия, които разбъркват живота ни, ще се премахнат. Сега някои казват тъй: „Аз нямам мир в живота си“. – Нямаш мир, понеже не си добил Любовта. Любовта трябва да се получи в нейната същина. Не че вие нямате тази любов, имате я, но в тази любов има нещо примесено и трябва да я пречистите. Вие обичате само вашите деца, вашата жена, но и тях обичате при известни условия. Много мъже обичат жена си, но докога? – Докато е млада, докато е красива. Щом почне да остарява, щом почне да боледува, охладяват към нея.
към беседата >>

71. Що е това?

В дадения случай, когато правя доброто, във всичката своя същина аз съм добър; в дадения момент, когато правя зло, аз съм лош във всичката си същина.
Ще кажете: „Ето едно противоречие! “ Аз казвам: Доброто, то е моментално, т.е. в момента, в който правя добро, добър човек съм. И погрешката, която правя, и тя е за момента. Един човек може да направи или зло, или добро. В дадения случай, когато правя доброто, във всичката своя същина аз съм добър; в дадения момент, когато правя зло, аз съм лош във всичката си същина. Под думата „лош“ разбирам лош в своето проявление. Човек тук на земята се оцапва, опетнява се. Нима мислите, че когато човек ходи натук-натам и замисля да отмъсти някому, та не се опетнява? Има един закон: Добрият човек е всякога добър и нищо в света не може да го опетни. И Божествената светлина никога не може да се загаси.
към беседата >>

72. Напразно ме почитат

Христос засяга отдълбоко същината на Божествените заповеди и учения, защото само чрез тях можем да служим на Бога.
Първо, той изчислява, колко тухли, греди, камъни са нужни; после, определя качеството им. И това е на място, но е човешко. Всеки народ си има свои закони и заповеди: как да се обличат хората, какви къщи да си правят, какви отношения да имат помежду си. Който не изпълни тези заповеди и закони, минава за некултурен. Ако отидеш в Китай, облечен по европейски, ще гледат на тебе с неразположение. Христос засяга отдълбоко същината на Божествените заповеди и учения, защото само чрез тях можем да служим на Бога. Днес хората отделят физическия живот от духовния и ги разглеждат поотделно. Всъщност, един живот съществува. Физическият живот е проява на духовния, но не е отделен от него. Физическият живот се определя от разбиранията на хората. Разбиранията им зависят от тяхната интелигентност, а интелигентността – от техния духовен живот.
към беседата >>

73. Да възлюбиш Господа

Ако днес се зададе въпросът, какво представя същината на човека, ще се получат хиляди отговори.
Ако днес се зададе въпросът, какво представя същината на човека, ще се получат хиляди отговори. По този въпрос и учените не са на едно мнение. Едни ще кажат, че същината на човека е в мисълта; други ще кажат, че същината на човека е в чувстването, трети – в творчеството, четвърти – че той е дошъл на земята със задачата, да бъде баща, майка, учен, философ, търговец и др. Обаче, това са само думи. Ще кажат за някого, че е гений, за друг – че е талант. Какво означава думата „гений"?
към беседата >>

Едни ще кажат, че същината на човека е в мисълта; други ще кажат, че същината на човека е в чувстването, трети – в творчеството, четвърти – че той е дошъл на земята със задачата, да бъде баща, майка, учен, философ, търговец и др.
Ако днес се зададе въпросът, какво представя същината на човека, ще се получат хиляди отговори. По този въпрос и учените не са на едно мнение. Едни ще кажат, че същината на човека е в мисълта; други ще кажат, че същината на човека е в чувстването, трети – в творчеството, четвърти – че той е дошъл на земята със задачата, да бъде баща, майка, учен, философ, търговец и др. Обаче, това са само думи. Ще кажат за някого, че е гений, за друг – че е талант. Какво означава думата „гений"? Някои влагат в понятието гений такова качество, каквото не съдържа. От гледището на природата, геният е малко дете, което едва започва да ходи.
към беседата >>

Той може да живее в колиба, може да живее и в дворец, но същината на човека не е нито в колибата, нито в двореца.
Тя не знае, какво се крие в него. Като гледам човека, аз го уподобявам на гърне, което се прави от тесто, пече се, и един ден то се счупва, нищо не остава от него. Българите си служат много с гърнета. Ако искат да сварят боб, леща, коприва, те ги варят в гърнета – там хубаво се сваряват. Гърнето представя външната форма на човека, но човек не е гърне. Той може да живее в колиба, може да живее и в дворец, но същината на човека не е нито в колибата, нито в двореца. Човек може да е учен, може да е прост, но същината му не е нито в учеността, нито в неговата простота. Човек е жива, велика душа, толкова необятна, че изпълва цялото пространство. Когато излезете вън, да наблюдавате небето и да се любувате на звездите, това е, защото душата ви се простира до тях. Ако сте в съгласие с живата природа, ще се свържете със звездите: те ще ви разберат и ще ви проговорят. Малко хора обръщат внимание на звездите.
към беседата >>

Човек може да е учен, може да е прост, но същината му не е нито в учеността, нито в неговата простота.
Като гледам човека, аз го уподобявам на гърне, което се прави от тесто, пече се, и един ден то се счупва, нищо не остава от него. Българите си служат много с гърнета. Ако искат да сварят боб, леща, коприва, те ги варят в гърнета – там хубаво се сваряват. Гърнето представя външната форма на човека, но човек не е гърне. Той може да живее в колиба, може да живее и в дворец, но същината на човека не е нито в колибата, нито в двореца. Човек може да е учен, може да е прост, но същината му не е нито в учеността, нито в неговата простота. Човек е жива, велика душа, толкова необятна, че изпълва цялото пространство. Когато излезете вън, да наблюдавате небето и да се любувате на звездите, това е, защото душата ви се простира до тях. Ако сте в съгласие с живата природа, ще се свържете със звездите: те ще ви разберат и ще ви проговорят. Малко хора обръщат внимание на звездите. Те гледат на тях като на нещо несъществено.
към беседата >>

Казвам: Същината на човека не е в теглото, което ту се увеличава, ту се намалява.
– Кое е същественото за човека? – Да бъде пълничък, червен, здрав. На Гергьовден българите имат обичай да се теглят, кой колко тежи. Претеглят се, запишат си числото и на следната година пак се теглят. Ако теглото им е по-малко, започват да се безпокоят. Казвам: Същината на човека не е в теглото, което ту се увеличава, ту се намалява. Същината на човека е в неизменното, което не се мери на везни. За да се домогне до него, човек трябва да има характер да устоява на всичко. Вижте, какво постоянство има мравката. Тя носи товар, десетки пъти по-тежък от нея, и докато не го занесе в мравуняка, не отстъпва: пада, става, но не се отказва от товара си. За мравките не съществуват противоречия, нито невъзможни неща.
към беседата >>

Същината на човека е в неизменното, което не се мери на везни.
– Да бъде пълничък, червен, здрав. На Гергьовден българите имат обичай да се теглят, кой колко тежи. Претеглят се, запишат си числото и на следната година пак се теглят. Ако теглото им е по-малко, започват да се безпокоят. Казвам: Същината на човека не е в теглото, което ту се увеличава, ту се намалява. Същината на човека е в неизменното, което не се мери на везни. За да се домогне до него, човек трябва да има характер да устоява на всичко. Вижте, какво постоянство има мравката. Тя носи товар, десетки пъти по-тежък от нея, и докато не го занесе в мравуняка, не отстъпва: пада, става, но не се отказва от товара си. За мравките не съществуват противоречия, нито невъзможни неща. „Да възлюбиш Господа." Религиозните са дошли до убеждението, че са чада Божии.
към беседата >>

74. Да възлюбиш / Да възлюбиш Господа

МС

В света съществува един закон, неизвестен на съвременното човечество по своята същина.
В света съществува един закон, неизвестен на съвременното човечество по своята същина. Този велик, разумен закон е неизвестен, понеже човешката душа и човешкият дух не са дошли на такава степен на развитие да схващат неговата висота. Той е предаден с двете велики заповеди от Евангелието, за които Христос казва, че върху тях е построен целият свят. Те са: "Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. Да възлюбиш ближния си като себе си! "
към беседата >>

Това значи, да познаете Бога в Неговата същина.
Друго разрешение на противоречията няма. Искате ли да видите, как работи законът на любовта в живота, подчинявайте се доброволно на волята Божия. И тъй, като ученици, работете върху третия закон: познаване на Бога във всички прояви на живота. Каквото и да ви се случи, кажете: Такава е волята Божия. Като благодарите за всичко, което ви се случва в живота, вие ще познаете Бога във великото и в малкото. Това значи, да познаете Бога в Неговата същина. Дойдете ли до това положение, всички ще влезете в новия живот, дето отношенията на хората почиват на любовта. Желая ви да се възцари любовта в умовете, в сърцата, в душите и в духа ви. Желая ви да приложите любовта, мъдростта и истината във всички прояви на своя живот.
към беседата >>

В света съществува един велик закон, незнаен за съвременното човечество, незнаен по своята същина, незнаен, понеже човешките души, човешките духове не са на такава степен на развитие, че да могат да схващат тази висота на този велик, жив закон на живота. (втори вариант)
В света съществува един велик закон, незнаен за съвременното човечество, незнаен по своята същина, незнаен, понеже човешките души, човешките духове не са на такава степен на развитие, че да могат да схващат тази висота на този велик, жив закон на живота. Има превод на този закон. Това са онези две велики заповеди от Евангелието, за които Христос казва, че върху тях бил построен целия свят. Те са: Да възлюбиш Господа Бога твоего и да възлюбиш ближния си като себе си. За да разберем смисъла на тези две заповеди не е достатъчно само да извадим едно житно зърно и да го покажем някому, не е достатъчно само да извадим семето на една ябълка, или круша, или лимон, или портокал, или на какво и да е плодно дърво и да го покажем на когото и да е. Това не е знание, това е един неразяснен факт, т.е.
към втори вариант >>

Тогава ще познаете Бога в малкото, ще Го познаете във Великото, ще Го познаете в Неговата същина и ще имате вечен живот. (втори вариант)
Аз зная сам колко е трудно. Аз съм го опитвал, опитвал и съм дошъл до едно разрешение и в туй разрешение няма никакво изключение. Подчини се на волята Божия, и веднага законът проработва. И затуй сега всички ще работите върху третия закон, да познаете Бога във всички проявления. Каквото и да ви се случи, кажете: „Такава е волята Божия." Ще бъдете радостни и весели за онова, което Бог ви е дал. Тогава ще познаете Бога в малкото, ще Го познаете във Великото, ще Го познаете в Неговата същина и ще имате вечен живот. Ще видите, че сега живеете на Земята, а не на Небето и един ден, като се качите, вашето съзнание ще се разшири. Тогава и мъже, и жени, и сестри, и братя, всички ще влезем в Новия живот и нашите отношения ще бъдат други. Може да имате всякакви други разрешения, но това е едно коренно разрешение на въпроса: обикнете Бога с всичкото си сърце, обикнете Бога в ума си, и навсякъде, където и да ходиш, не мисли за ближния си, мисли само за Бога и Той ще изглади работите ти. Сега аз желая да приложим туй правило и за идущата година да живеем според него, да се възцари Бог в умовете, в сърцата, в душите, в духовете и навсякъде да царува със своята Любов, със своята Мъдрост и със своята Истина. Туй правило е свещено!
към втори вариант >>

75. Правилно разбиране на природните действия / Разумното тълкувание на природните действия

МС

Следователно, проявите на човека не определят още неговата същина.
Може ли свещта, която някой човек носи, да каже, че представя самия човек? Силата на светлината, която човек пръска на пътя, по който върви, показва степента на неговата интелигентност. Човек не е нито в светлината на своя ум, нито в топлината на своето сърце, нито в силата на своя организъм. Човек е скрит другаде. Къде е той, мъчно можете да отговорите на този въпрос. Следователно, проявите на човека не определят още неговата същина. Те не осигуряват неговото съществуване. Можете ли да кажете, че житото в хамбара осигурява живота на човека? Колкото и да се осигурява, с това той не може да продължи живота си. Забелязано е, че колкото повече се осигурява човек, толкова повече се приближава към края на своя живот. Смъртта засяга еднакво и осигурения, и неосигурения.
към беседата >>

76. Моето верую

КД

Защото Бог, за да напусне своя покой, своето блаженство, Той трябва да се занимава с една същина вън от неговия покой.
И ако някой пита защо са тези противоречия, ще кажете: „За да седи Господ тук.“ Това е една права мисъл. Че ако вие падате във водата, то е един изпит за мене - ще ви оставя ли във водата или ще ви избавя. Може да кажете: „Той тъй си говори, но ако дойде водата, дали ще ни избави? “ Понеже повдигате този въпрос, Господ иска да ви избави от съмнения, бутне ви във водата, аз ви изваждам и вие вече носите една опитност в себе си. Който иска живот без противоречия, той не може да разбере, че същността на живота е едно велико противоречие. Защото Бог, за да напусне своя покой, своето блаженство, Той трябва да се занимава с една същина вън от неговия покой. Значи Той търси противоречията. Като седи в покой, Той казва: „Те не са завършили своето развитие.“ Той като ви погледне веднаж, свършено е! У него няма бавене. Може да минат хиляди години, но това, което е решил, то ще стане. Коя мисъл остана сега у вас?
към беседата >>

77. Абсолютна справедливост

Или Бог ще се прояви в Своята същина.
И тъй, първото нещо за вас е Абсолютната справедливост! Не говорете излишни работи, не мислете излишни работи, не чувствайте излишни работи, не действайте излишно! Това е красивото в живота! Това е закон, според който, ако се водите от него, ще дадете на света една нова насока: т.е. Небето чрез нас ще даде нова насока – Живота. Или Бог ще се прояви в Своята същина. Щом искаме да бъдем абсолютно справедливи, Той ще каже: „Ето едни души, които искат да изпълнят Моята воля! “ Този е пътят, по който ние можем да изпълним Волята Божия. Един е пътят, който води към Абсолютната вътрешна справедливост. Всички трябва да работите над себе си. Туй е, което може да ви радва, то ще радва и мен, като виждам да постъпвате тъй.
към беседата >>

78. Възможности и прояви на Любовта

КД

Когато художникът нарисува някоя хубава картина, в какво седи същината на образа?
Кръст отпред не се носи. Христос го носеше на гърба си, отзад и насред пътя падна от тежестта му. А кръстът, дето хората го носят, това не е кръст. После кръстът на Христа се влачеше донякъде по земята, т. е. ако някой иска да носи кръст, то това е реалността на нещата. Когато художникът нарисува някоя хубава картина, в какво седи същината на образа? В похвалите, които хората ви дават, или вие да сте доволни от своята картина? Някой път вие може да не схващате известни дефекти. Казвате: „Много хубава е картината.“ Не е така. Значи всяка една постъпка, която вие направите, трябва да можете да я преценявате много точно. Ще знаете едно: никой не може да прецени постъпката ви тъй правилно и точно, както вие самите.
към беседата >>

По същина говоря.
Умът и сърцето са цялата канализация, а волята е крайното място, дето се изтича водата или дето любовта се проявява. Щом един кюнец се подпуши, водата се връща назад и става наводнение. Казват, че любовта трябва да бъде умна, т. е. да има нещо да изтича, а не да се връща назад. Любовта е всяко нещо, което дава живот, светлина и свобода. По същина говоря. А Бога може да определим като това, което никога не се изменя, при всичките условия остава един и същ. Разбирате ли тази идея или още не ви е ясна? Вземете извора, който постоянно тече, без да изтича, т. е. като тече, да не се намали неговата вместимост, разбирате ли? Като тече хиляди години и като го погледнете, пак като че ли нищо не е изгубил.
към беседата >>

79. Да угоди на народа

Всеки от вас трябва да дойде в съгласие, в съприкосновение с тази велика същина. (втори вариант)
След като те обезчестят, след като ти вземат всичко, откъде ще дойде славата ти? За това нещо, казва Христос, има кой да се погрижи. Туй е съгласно с Христовото учение, защото на друго място Христос казва: „Не търсете слава от человеците, а от Бога“. Човешката слава лесно може да се вземе, човешкото богатство лесно може да се вземе, но славата от Бога, животът от Бога, никой не може да го вземе. Сега, при туй положение, всеки трябва да има опитността на Божията Любов. Всеки от вас трябва да дойде в съгласие, в съприкосновение с тази велика същина. Тогава ще разбере, че човешката любов е във връзка с Божията Любов. Между Божията и човешката любов има такава връзка, каквато между една бомба и нейната запалка. В Божията Любов има същите резултати, каквито и в бомбата, а човешката любов е запалката на този вечен живот. Ако няма нищо, което може да порази връзката между Божията и човешката любов, човек естествено ще дойде до това положение, да познае Божията Любов, да познае вечния живот. Неговото съзнание постоянно ще се развива.
към втори вариант >>

Достатъчно е само да помислим за онази велика същина, която стои пред нас и ние заставаме в положението на човек. (втори вариант)
Тук, на земята, докато мъжът се освободи от жена си, ще види и пати. Той я пъди, тя не си отива; тя го пъди, той не си отива. На небето такива неща няма. Туй е един велик закон в Божията Любов. И тогава казвам: Когато Божията Любов започне да действа, в нас се ражда това велико съзнание, велико разбиране на нещата и ние вече не можем да мислим за някакво престъпление. Достатъчно е само да помислим за онази велика същина, която стои пред нас и ние заставаме в положението на човек. Аз съм началник на гарата. Някой се обръща за услуга към мен и си вдигне ръцете. Казвам: Приятелю, и без да си вдигаш ръцете, аз мога да ти услужа, няма нужда да ги вдигаш. Сега, всички ние страдаме от един голям недъг, искаме да угодим. На кого?
към втори вариант >>

80. Положителни и отрицателни състояния на живота

Значи без да знаете подробностите на нещата, вие знаете тяхната същина.
Например вие закусвате хляб с мед. Не го ли разбирате? – Разбирате го, но не може да го обясните, не знаете съставните му части. Неговите отличителни черти, неговата сладчина вие разбирате и можете да направите различие. Следователно какво нещо е медът вие знаете, без да знаете състава му и други неща за него. Значи без да знаете подробностите на нещата, вие знаете тяхната същина. Вие, като седите сега, правите известна проекция. Какви проекции имате? Всеки от вас си има проекция. Допуснете, че се образува едно общество. Какво ще представлява това общество?
към беседата >>

81. Значение на изслушването

От проявите на човека може да съдим за човешкия ум, но какво е човешкият ум по същина, не можем да си съставим едно ясно понятие.
– Гласната е елемент на слога. Интересно е, че ние по някой път се занимаваме с философски въпроси, разрешаваме истините на Природата, а не знаем най-елементарните работи. Например някои питат: „Какъв е произходът на човешката душа или какво нещо е човешкият ум? “ Как ще определите? – Човешкият ум не е нещо, което можем да хванем и да го подложим на анализ. От проявите на човека може да съдим за човешкия ум, но какво е човешкият ум по същина, не можем да си съставим едно ясно понятие. Или например ние говорим за духа, за душата. Какви ли не философски мнения имат хората за душата и за духа. Онези, които са създали езика, които разбират глаголите и дълбокия смисъл на всяка дума, те в живота под думата душа разбират една определена идея. В тях също тъй е точно определен смисълът на думата ум, но при предаването на тези идеи в следващите поколения те са изгубили своя вътрешен смисъл. Ние отделяме душата от себе си, защото искаме да я разгледаме обективно.
към беседата >>

Трябва да има нещо в нас, с което ние да разглеждаме същината на проявения живот.
Говорим за Истината извън нас, затова и тя е нещо материално. Говорим за Мъдростта извън нас – и тя е нещо материално Кое тогава е духовното? – Туй, за което не можем да мислим, е духовно. Щом можем да мислим за нещо, то е материално. Това са антиподи, противоположности. Трябва да има нещо в нас, с което ние да разглеждаме същината на проявения живот. Значи в този смисъл ние под думата истина не разбираме самата Истина. Под думата мъдрост не разбираме самата Мъдрост. Под думата душа не разбираме самата душа. Ние разбираме съвсем други неща. Сега например с коя буква започват новородените деца?
към беседата >>

По същина мъжкият и женският принцип в Природата не могат да се изменят: те вечно ще си останат едни и същи.
По какво се отличават тия две форми? Ние казваме, че в едната форма преобладава умът, а в другата форма – сърцето. Това са общи твърдения. Учителите на окултната наука поддържат следните възрения: мъжът не може да стане жена и жената не може да стане мъж. Жената някой път може да вземе мъжка форма, но тя си остава жена; и мъжът може да вземе женска форма, но той все мъж си остава. По същина мъжкият и женският принцип в Природата не могат да се изменят: те вечно ще си останат едни и същи. Вие често казвате: „Аз, като стана един ден жена или като стана мъж...“, и веднага разрешавате въпросите. Какво ще направиш, като станеш жена? Или какво ще направиш, като станеш мъж? При сегашните условия, като станеш жена, ще вършиш една работа, а като станеш мъж, ще вършиш друга работа. Сега виждате ли де е противоречието?
към беседата >>

В същината на живота злото не съществува.
Отрицателната форма на мъжа и отрицателната форма на жената раждат злото. Положителната форма на мъжа и отрицателната форма на жената раждат доброто. Положителната страна на женския принцип и отрицателната страна на мъжкия принцип раждат доброто. Но тия добрини се отличават. Следователно, когато говорим за злото в света, ние трябва да разбираме чисто физическия живот, защото злото съществува във физическия свят, във формите на нещата. В същината на живота злото не съществува. Значи злото се проявява в материалния живот. И тъй, всеки от вас може да измени своето състояние. Ако е лош, нека си тури един минус или да прояви качествата на противоположния принцип. Единия принцип наричам „принцип на живота“, а другия – „принцип на ума“. Това са двата принципа, които работят в живота.
към беседата >>

82. Отличителните черти на човешката интелигентност

Мозъкът е най-устойчивото вещество – от неговата същина се губи много малко.
Тъй щото всичката енергия, която човек проявява, има своето определено място у човека. При това развитието на мозъка се отразява върху тялото. Тялото се строи съобразно мозъчното развитие. Досега главата е била създавана според тялото. В шестата раса тялото ще бъде създадено съобразно мозъка. Мозъкът е най-устойчивото вещество – от неговата същина се губи много малко. Следователно тялото ще бъде създадено съобразно мозъка, ще има правилни математически отношения. Няма да има такива дефекти, каквито сега съществуват. Всички трябва да живеете с вяра, че това е необходимо за вас, и да се приготовлявате за шестата раса. Вие ще попитате: „Дали ще доживеем това време? “
към беседата >>

83. Той повелѣва на слънцето / Той повелява на слънцето

Същината на нещата не се мени, но формата на нещата се мени. (втори вариант)
Добре, кое е реално? Ако те хвана за ръката ти, това реално ли е? Ако гледаш с очите си, това реално ли е? Ако държиш една малка ледена буца, реална ли е тя? Ами, ако тя се стопи, реална ли е? Същината на нещата не се мени, но формата на нещата се мени. Ледът се е превърнал във вода. Следователно, ако се мени нещо, то е само формата, а същината на Любовта, която ние разбираме, разумното нещо, при всички случаи остава едно и също. Съберат се някои хора и ми казват: ти си на правата посока. Хубаво, ако аз живея едновременно и на земята, и на небето, и в корените, и в клонищата, и познавам, кое е право и кое не, тогава, на себе си ли да вярвам, или на тия хора, които казват, че не съм на права посока? Те казват: нищо не виждам!
към втори вариант >>

Следователно, ако се мени нещо, то е само формата, а същината на Любовта, която ние разбираме, разумното нещо, при всички случаи остава едно и също. (втори вариант)
Ако гледаш с очите си, това реално ли е? Ако държиш една малка ледена буца, реална ли е тя? Ами, ако тя се стопи, реална ли е? Същината на нещата не се мени, но формата на нещата се мени. Ледът се е превърнал във вода. Следователно, ако се мени нещо, то е само формата, а същината на Любовта, която ние разбираме, разумното нещо, при всички случаи остава едно и също. Съберат се някои хора и ми казват: ти си на правата посока. Хубаво, ако аз живея едновременно и на земята, и на небето, и в корените, и в клонищата, и познавам, кое е право и кое не, тогава, на себе си ли да вярвам, или на тия хора, които казват, че не съм на права посока? Те казват: нищо не виждам! Аз казвам: всичко виждам! Те казват: ама ти не си с ума си.
към втори вариант >>

84. Малкият стрък

Ако човек не може да обича живота, който Бог е вложил в него; ако той не може да оцени своята душа и ако чистотата като същина е непонятна за него, как може той да учи другите?
Следователно, когато във вашия живот дойде Божественото благословение, а вие нищо не сте посяли, бодили и тръне ще израстат и нещастията ще вървят едно подир друго, както сянката тича подир колелото. Не се самоизлъгвайте. Животът не седи във външните прояви. Външността не носи доброто; то е нещо вътрешно. Човек трябва да бъде добър по сърце. Ако човек не може да обича живота, който Бог е вложил в него; ако той не може да оцени своята душа и ако чистотата като същина е непонятна за него, как може той да учи другите? Ако за себе си не можете да постигнете чистотата, как ще я предадете на другите? Хората са чудни, когато искат да знаят много, да станат умни, да станат гениални, да учудят света. Господ е дал на всички хора ум. – Защо някои са разумни, а други неразумни? Защото едните са обработили ума си, а други не са го обработили.
към беседата >>

Ако един човек не може да обича живота, който Бог е вложил в него, ако той не може да оценява своята душа и ако чистотата като същина е непонятна за него, как ще учи другите хора? (втори вариант)
Следователно, когато във вашия живот дойде едно Божествено благословение, а вие нищо не сте посяли, бодили и тръни ще израснат и всичките нещастия ще вървят едно подир друго тъй, както сянката тича подир колелото. Не се самоизмамвайте, животът не седи във външните прояви. Външността не носи доброто. Доброто е нещо вътрешно. Човек трябва да бъде добър в сърцето си. Ако един човек не може да обича живота, който Бог е вложил в него, ако той не може да оценява своята душа и ако чистотата като същина е непонятна за него, как ще учи другите хора? Ако за себе си не можете да постигнете чистота, как ще я предадете на другите? Хората са чудни, когато искат да знаят много, да станат умни, да станат гениални, да учудват света. Господ е дал на всички хора ум. Защо някои хора са разумни, а други неразумни? Защото едни са обработили ума си, а другите не са го обработили.
към втори вариант >>

85. Силовите линии на доброто и злото

Днес хората са раздвоили думата Истина, но всъщност под Истина се подразбира същината на живота по форма, съдържание и смисъл.
Първоначално знанието е подразбирало преживяване на една нова форма от Божествения Дух. Обаче този първичен смисъл на знанието сега е изгубен и днес под думата знание ние подразбираме само външните отношения на нещата. Например ние знаем, че Месечината се върти около Земята, но това не е знание, а само познание. Сега знанието се замества с Истината. Днес хората са раздвоили думата Истина, но всъщност под Истина се подразбира същината на живота по форма, съдържание и смисъл. Истината подразбира еднакво зачитане на формата, съдържанието и смисъла на нещата. Ако някой човек каже на друг, че не дава пет пари за неговото тяло, той не разбира съдържанието на нещата. Ако каже, че не дава пет пари за неговото съдържание, той не разбира смисъла на нещата. Когато казваме, че формата на нещата не ни интересува, това е само философски израз. Питам: може ли да се прояви съдържанието на нещо в света без някаква форма?
към беседата >>

86. Дава животъ – Скърбьта и радостьта / Дава живот – Скръбта и радостта

Ние вземаме тази душа като представа на неизменната форма на живота, или същината на човека.
Един камък може да измени местото си несъзнателно. Една дъждовна капка може да капне тук или там несъзнателно, но една човешка мисъл, изпратена някъде да помага, винаги идва съзнателно. Едно човешко чувство, изпратено някъде да помага, също идва съзнателно. От тук вадим заключение, че има разлика между всички сили, които се проявяват чрез живота. Всичко, което става в пробудената душа е съзнателно. Ние вземаме тази душа като представа на неизменната форма на живота, или същината на човека. Това е човешката душа. За да може човек да разбира тази същина, трябва да разбира самия живот, който е вложен в него. Не физическия живот, той е външната страна на живота, но вътрешния живот, духовният живот, великото, Божественото в него. И когато ние говорим за това велико, Божествено начало в човека, някои мислят, че то е нещо специфично. Не е така.
към беседата >>

За да може човек да разбира тази същина, трябва да разбира самия живот, който е вложен в него.
Едно човешко чувство, изпратено някъде да помага, също идва съзнателно. От тук вадим заключение, че има разлика между всички сили, които се проявяват чрез живота. Всичко, което става в пробудената душа е съзнателно. Ние вземаме тази душа като представа на неизменната форма на живота, или същината на човека. Това е човешката душа. За да може човек да разбира тази същина, трябва да разбира самия живот, който е вложен в него. Не физическия живот, той е външната страна на живота, но вътрешния живот, духовният живот, великото, Божественото в него. И когато ние говорим за това велико, Божествено начало в човека, някои мислят, че то е нещо специфично. Не е така. Божественото именно е същественото в живота. То е безсмъртният живот, а безсмъртният живот подразбира онова висше съзнание, което обхваща всички закони.
към беседата >>

Понеже хората не разбират същината на живота, казват, че животът се изменил.
Следователно, никоя външна сила не е в състояние да видоизмени живота и да внесе някаква дисхармония в него. И тъй, животът трябва да се разбира! Вие не можете да разберете Любовта, докато не разберете живота. Животът е най-малката величина, най-малкото проявление, с което започва Любовта. Значи, животът е най-малката величина в космоса. Понеже хората не разбират същината на живота, казват, че животът се изменил. Ако измервам един плат с аршина и местя аршина по неговата дължина, аршина ли се мени или плата по него? Аршинът не се мени, той остава един и същ, но само минава от една позиция в друга, движи се по плата. И затова, когато някой казват, че животът се изменил, аз подразбирам следното: животът не се е изменил, но изменила се е само материята, която се измерва, която се организира чрез живота; изменят се мислите, които се проявяват чрез живота; изменят се чувствата, които се изразяват чрез живота. Защото, в дадения случай всяка мисъл, всяко чувство, това са елементи на един по-висш живот. Христос казва: „Аз им давам живот и то преизобилно“.
към беседата >>

Коя е същината, по която ние трябва да мислим?
Тази е мярката, с която вие мерите нещата. Ако един войник не изпълни задълженията към отечеството си, както трябва, той ще стане лош, но ако изпълни задълженията си както трябва, той ще стане добър. Ако един учител изпълни задълженията си към гимназията тъй, както ги изискват от него, той е отличен, благороден човек, но ако не ги изпълни, той е лош човек. Ако един свещеник изпълни задълженията си към църквата тъй, както тя ги изисква, ще кажат че той е отличен свещеник, но ако не изпълни задълженията си към църквата, той е лош човек. Тъй както мисли църквата, меродавна ли е тя? Коя е същината, по която ние трябва да мислим? Този, който убива другите, за него е добре, но когато него убиват, лошо е. Защо когато някое лошо действие се върши по отношение на другите, ние го намираме за добро, а когато същото действие се обърне по отношение нас, ние не го одобряваме? Следователно, в света има друга една норма, по която ние трябва да живеем. Тя изисква да живеем според Божествения живот. Например, седят двама души, разговарят се и единият от тях казва на другия: Ама ти не ме разбираш.
към беседата >>

87. Малкото добро и малкото зло

Когато ние разглеждаме живота, трябва да го разглеждаме в неговата същина, тъй както той се проявява.
Естественият път в Природата е, щото всеки здрав човек да бъде оптимист, а всеки болен човек да бъде песимист. Песимизмът е болезнено състояние на човека, то е философия на болните хора, но не и на здравите. Песимизмът изразява състояние на почивка. Когато човек няма какво да работи, той става песимист. Когато има какво да работи, той е оптимист. Когато ние разглеждаме живота, трябва да го разглеждаме в неговата същина, тъй както той се проявява. Ние можем да проповядваме щедростта, без да сме щедри. Можем да говорим за икономия, без да сме пестеливи. Можем да говорим за пестеливост, без да сме скъперници. Скъперничеството и пестеливостта са две различни неща. По какво се различава пестеливият човек от икономичния?
към беседата >>

88. Двете свещени положения

Днес ще размишлявате върху тези две идеи: първото положение – да живее Бог във вас – да придобиете необходимата за вашето развитие свобода; второто положение – да живеете вие в Бога – само тогава ще придобиете онази вътрешна интуиция, чрез която ще разбирате същината на нещата.
Тогава вие ще се изпълните с Неговата Мъдрост, с Неговото знание, с Неговата сила и с пълнотата Му. Имате ли тия две положения, т.е. живее ли Бог чрез Духа Си във вас, и живеете ли вие в Бога, между Бога и човешката душа вече настава единство. Павел казва: „Няма сила в света, която може да ни отдели от Любовта на Бога, от Любовта Христова.“ А това е целта – да се образува тази връзка. Аз нямам време да ви обяснявам какво нещо е тази връзка. Днес ще размишлявате върху тези две идеи: първото положение – да живее Бог във вас – да придобиете необходимата за вашето развитие свобода; второто положение – да живеете вие в Бога – само тогава ще придобиете онази вътрешна интуиция, чрез която ще разбирате същината на нещата. Защо сега не се познавате? Вие не сте възприели, не сте научили тези закони. Ще се опитате най-първо да живеете в Бога. Вие сега започвате да опитвате тази Любов. Правили ли сте опит да живеете в Бога?
към беседата >>

89. Козативни сили

Казвате: „Ние живеем на земята." Сегашните хора живеят в скръбта и в> страданията, но те още не са опитали живота в неговата същина.
Като казвате, че много сте страдали и скърбили, научихте ли езика на страданията? Той е един от важните езици на земята. Като го научите, ще започнете да изучавате езика на слънцето. Научите ли езика на слънцето, ще изучавате Божествения език. Без страдания и без радости човек не може да научи Божествения език. Казвате: „Ние живеем на земята." Сегашните хора живеят в скръбта и в> страданията, но те още не са опитали живота в неговата същина. Животът може да се разбере само след като човек се издигне над всички страдания и радости. Значи скърбите и страданията представляват почва, в която Божествените семена ще растат и ще се развиват. Новият живот,който се развива в почвата на скърбите и радостите, ще бъде истинският живот. Що е радостта? - Блаженство на духа или според индусите само блаженство, покой.
към беседата >>

90. Видя го Исус