Търсене в текстове за 'Същина'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 132 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_50 Учителят

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Същината на човека е доброто.
"Бъди досетлив какво иска Божият Дух ти да направиш! " Той често долавяше нуждата на някой скромен човек, който не смееше да я изкаже и му се притичваше на помощ, даваше му подкрепа, видима и невидима. "Не мислете, че хората са грешни. Само Бог знае защо те грешат и страдат. Не се спирайте на погрешките им. Същината на човека е доброто. Човек трябва да разработва доброто в себе си. Затова е пратен на земята. Като дойде страданието, приеми го тихо и спокойно. Същевременно ще работиш, за да се справиш с него. Догдето трае, не изгубвай равновесието си и мира си!
към текста >>

2. 3_23 Окултната музика на Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Тъкмо тези места бяха, които разкриваха истинския дух и вътрешната същина на мелодията, която Той свиреше.
С музикалния си гений Той можеше, ако се отдадеше на музикално поприще, да стане ненадминат виртуоз и композитор. Но Той не пожела това. Пътят на Великия Учител е друг. Път, непонятен за обикновените човешки съзнания. От цигулката Си, с неподражаема лекота, като че ли на шега, Той извличаше такива тонове, каквито и най-видните цигулари около Него не можеха да изсвирят. Тъкмо тези места бяха, които разкриваха истинския дух и вътрешната същина на мелодията, която Той свиреше. Никой от цигуларите-ученици не можа да постигне това и те винаги поднасяха дадена мелодия някак си огладена и лишена от онзи вътрешен трепет, който Учителят й предаваше. Учителят не беше пианист, но понякога сядаше на пианото и лекичко импровизираше. Тоновете, които излизаха от Неговите пръсти бяха толкова съдържателни, че и най-големият световен пианист би Му завидял. Ако някой от нас обърнеше внимание на това положение и изкажеше възторга си, Учителят отговаряше само с лека усмивка. В песента "Химни на сърцето", при спрягането на глагола "будя", Учителят казва: "Будим" - това е начало на колективния живот.
към текста >>

3. 3_74 Политически събития

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Вари го, печи го, в Школа го слагай , учи го, но накрая той си показва това, което е в него, защото в себе си носи същината на своето си предназначение.
А тия приятели идваха и вдигаха дясна ръка в юмрук за поздрав. Да се чудиш ли, да се маеш ли, или да плачеш. А Учителят мълчи. Какво невежество и каква простотия. Или с една дума: кой какъвто си беше, такъв си и остана. Вари го, печи го, в Школа го слагай , учи го, но накрая той си показва това, което е в него, защото в себе си носи същината на своето си предназначение. И след това ние наблюдавахме всички онези приятели, които бяха с леви и комунистически идеи, как времето ги накара да се определят. Едни станаха действуващи комунисти, други се отказаха, трети се прикриваха, четвърти ни предаваха, пети ни съчувствуваха и така нататък. А ние трябваше да мълчим и да понасяме всичко това. Трябваше да измине време, докато комунистите се научат да управляват. Изминаха тридесет години и още не са се научили.
към текста >>

4. 65. ХУДОЖНИКЪТ, КОЙТО НАРИСУВА РЪЦЕТЕ НА УЧИТЕЛЯ - ГЕРАСИМОВ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Ние сме мислили да оставим за следващото човечество освен Словото на Учителя, където ще срещнете Духовния му образ и Божествената му същина, но сме се постарали да ви оставим и доказателство чрез образа Му -снимки, скици и картини.
После ние ги прибрахме. Но къде са сега не мога да ви кажа, защото изминаха 30 години от тогава. Те са прибрани и укрити от постоянните обиски, които правеха властвуващите срещу Братството. Дано са запазени. А вие трябва да знаете, че това нещо го има някъде. Ние сме мислили да оставим за следващото човечество освен Словото на Учителя, където ще срещнете Духовния му образ и Божествената му същина, но сме се постарали да ви оставим и доказателство чрез образа Му -снимки, скици и картини.
към текста >>

5. 23. КОЛА БЕЗ ЛЪЖА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Защото в същината си и всъщност раят е училище за човешката душа.
Три дни прекарахме тук. Три пъти посрещнахме изгрева на връх Мусала. Така е, когато човек живее в рая. Раят не е безвъзвратно загубен както си мислят хората. Човек пак може да го намери, да живее в него и Господ да го учи. Защото в същината си и всъщност раят е училище за човешката душа. Учителят винаги влагаше идея при изкачването на връх Мусала. Не ме напускаше чувството, че Учителят се прощаваше с връх Мусала. Беше изтощен и повече си почиваше. Прекарахме на хижата три дни, като всяка сутрин бивахме на връх Мусала за изгрева на слънцето. Забележка: До 30 август Учителят държа беседи на Изгрева, а през септември те започват от 20 септември 1942 г.
към текста >>

6. 66. РАДОСТТА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Светлината създаде органическия живот, той разкрива нейната дълбока вътрешна същина.
Днес човечеството идва с едно ново отношение към природата, към Разумния свят, който стои зад нея. Наблюдавайте какво става в света - нови идеи идват, нова мисъл, създават се нови отношения между народите и между човеците. Днес на човечеството може да се каже - „Наближило е вече Царството Божие" = Едно човечество, една правда за всички, един живот, сътрудничество и взаимопомощ. Тези явления се обединяват в едно, можем да го наречем - „Йоан Предтеча". Подготвят се условията за живота на ученика и за знанието, което донесе Учителят. Светлината създаде органическия живот, той разкрива нейната дълбока вътрешна същина. Светлината на Слънцето и на звездите е една и съща. Следователно, живот има в цялата вселена. Има милиони земи като нашата и следователно живот подобен на нашия. Човек е гражданин на Всемира. Той може да посети, която и да е планета, което и да е човечество, но пътищата към Всемира са духовни.
към текста >>

7. II. УЧИТЕЛЯТ ЗА БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Учителят дойде на земята да ни запознае с Божествения Живот, с Неговата Същина, с Неговите проявления тук на земята, с Неговите правилни методите на този живот.
Проследете през последните 100 години какво стана. Тези открития са дадени не за унижение на човечеството и унищожението му, а за неговото повдигане. Те говорят за Новото, което иде. А Новото Го донесе Учителят с Неговото Слово. 14. Защо дойде Учителят? Учителят дойде на земята да ни запознае с Божествения Живот, с Неговата Същина, с Неговите проявления тук на земята, с Неговите правилни методите на този живот. Той ни го показа с примера на своя личен живот и със своето Слово и със своята Музика. Едно е важно. Да познава човек Божествения живот, да Го възлюби и да бъде в съгласие с Него. Откакто човечеството съществува, никога не е давано такова Откровение за Божествения Живот, каквото Учителят даде. 15. Йогите в България.
към текста >>

8. І.4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ

Галилей Величков

ТОМ 4

Повдигнатата завеса на школата ни позволява да разберем още една същина - и душите имат свои имена.
Само Той може да проверява и установява идентичността и след това да съобщи на ученика името, с което е известен в невидимия свят. След време, през дните на един от Търновските събори на Братството, 21.VIII.1922 г., 7,30 ч. сутринта, УЧИТЕЛЯ и Аверуни посред нощ са изправени на молитва. Тогава Той й открива още едно име - Амриха! Открита е още една страница на душевното битие на ученика. Повдигнатата завеса на школата ни позволява да разберем още една същина - и душите имат свои имена. Ученикът Аверуни узнава името на своята душа. С много примери, разкази и легенди, в своите беседи УЧИТЕЛЯ изяснява въпроса кога, как и до каква степен се изявява човешката душа. Не всякога тя се проявява в своята пълнота. Тук действа законът на дискретността. Незримите ръководители на преражданията знаят много добре кога, къде и доколко трябва да се изяви душата.
към текста >>

9. ІІ.29. КУЧЕТО ОТ СЕЛО БАТАК

Галилей Величков

ТОМ 4

А разкриването същината на дадено поведение, може да открие онзи, който прониква зад видимата бариера на формите и познава деликатния език на скритото съдържание.
Всеки автор обяснява животинските прояви, съобразно своето разбиране. Обикновено извода е поучителен. Някои допускат педагогичен примес в извода, а други - философски. Едните и другите условно поясняват поведението на животните, защото психичният им живот е отречен, или едва доловим. Похвално в тези разкази е това, че така опознаваме живота на едни или други животински видове. А разкриването същината на дадено поведение, може да открие онзи, който прониква зад видимата бариера на формите и познава деликатния език на скритото съдържание. Недообяснението понякога прераства в чудесия. Това е работата на вековете. Те раждат мита. Когато няма кой да открие мъдростта, мнозинството я опипва, чутките души я обличат в красивите форми на сказанията, песните и поезията. Така разказите преживяват вековете и достигат до нас много обогатени.
към текста >>

Онези, които успеят да се доберат до публикуваните беседи, разговори, ще се убедят, че няма да намерят в световната литература други разкази за паяка и мухата, за котката и мишката, за комарите и пчелите, за мравките и пеперудите, в които да се разкрива същината на тяхното поведение и характер.
А животното отстои на значителна дистанция от нас. За обикновените хора, разбираеми допирни точки с животните няма. А когато се появят известни съгласувания, резултата се отдава или на дресировката, или на някакво принудително въздействие, често пъти получавано по линия на грубости и жестокост. За УЧИТЕЛЯ живота на малката клетка и многото клетки, организирани в хармоничен организъм, бе разбираем, познат и близък. Своите опити, наблюдения, дори и разговори с различни представители на животинското царство Той споделяше с нас и са описани в Неговото слово. Онези, които успеят да се доберат до публикуваните беседи, разговори, ще се убедят, че няма да намерят в световната литература други разкази за паяка и мухата, за котката и мишката, за комарите и пчелите, за мравките и пеперудите, в които да се разкрива същината на тяхното поведение и характер. Като бисер в световната мъдрост ще остане знаменитият диалог между УЧИТЕЛЯ и един червей, влачейки се по мократа земя. Подобни разкази по време на беседи и приятни разговори бяха желани, защото УЧИТЕЛЯТ ни въвеждаше в един свят, който нито познавахме, нито допускахме, че може да бъде достъпен. Тези разкази за животинския свят ще останат най-ярката илюстрация за великата разумност, за единния живот, общ за всички същества, но изявен с по-малко, или повече изразни средства. Формата е език в живата природа. УЧИТЕЛЯТ познаваше този език.
към текста >>

10. ІІ.39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ

Галилей Величков

ТОМ 4

За д-р Миркович, който е познавал азбуката на езотеризма, мирозрението на УЧИТЕЛЯ е давало да се подразбере, че те ще бъдат въведени в едно неповторимо по своята същина разбиране за твърде сложния духовен живот.
39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ До дните на първия събор е изминат дълъг път. Не веднъж, тримата добри приятели и съмишленици д-р Георги Миркович от Сливен и Пеню Киров, заедно Тодор Стоименов от Бургас са доказали своята привързаност и любов към изключителния образ на УЧИТЕЛЯ и Неговото дело. Нарастващата близост между тях е позволила да се опознаят взаимно и да се уверят, че високите идеи, с които ги занимава УЧИТЕЛЯ, са един свят, еднакво странен и привлекателен. За д-р Миркович, който е познавал азбуката на езотеризма, мирозрението на УЧИТЕЛЯ е давало да се подразбере, че те ще бъдат въведени в едно неповторимо по своята същина разбиране за твърде сложния духовен живот. За Пеню Киров, който е бил одарен богата и способна психика да долавя контакта с невидимия свят, УЧИТЕЛЯТ е бил Онзи, Който е търсела душата му. Тодор Стоименов, въодушевен от богатите творчески импулси на почти свой връстник, е съзирал в образа на УЧИТЕЛЯ библеец, предтеча, вестител на духовно възраждане, образ, надарен със сили да възроди и възкреси опепеленото от вековете християнство. Протичат дни на общуване с Него. Откровените разговори разбулват завесите на вековни заблуди. Пред тях се открива реалността такава, каквато е.
към текста >>

11. 5.21. Тереза Керемидчиева

ДРАГА МИХАЙЛОВА

ТОМ 4

Пишеш ми, че много мислиш сега, как е минала една година откак нашият обичан Учител ни е напуснал, всъщност той не ни е напуснал, само че сега в неговата същина ние не може да го видим.
Времето ми припомня за чистота и топлота. Всичко ми говори, трябва само да имаме очи и уши, нищо случайно няма. Ние често казваме - нямам условие това, онова да направя, но ето какво казва Учителят по този въпрос: „Трябва един нов начин на самовъзпитание и сами трябва да си създадем условия, а не да чакаме да дойдат отвънка. Това е старо разбиране. Докато условията са по-силни от човека, той е роб; когато човек е по-силен от условията, той е господар - първо е господар към себе си." И вярно, като размишлявам - добре, тъй е, по-добри условия от тия, които аз сама мога да си създавам, никой не може да ми ги създаде. Пишеш ми, че много мислиш сега, как е минала една година откак нашият обичан Учител ни е напуснал, всъщност той не ни е напуснал, само че сега в неговата същина ние не може да го видим. Но може да го чувстваме. Винаги, когато си спомняме за него, става ни нещо приятно около сърцето. Прям отговор на твоето писмо ще ти дам устно, когато ще дойдеш тук при мене на гости с Цвета. Ще ти говоря по този въпрос с Учителевите думи. Но сега нещо друго.
към текста >>

12. 6.31. Няколко бележки

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

31. Няколко бележки И на друго място вече бяхме казали, че в настоящия труд няма да се спираме върху някои теоретически обяснения, тъй като много от въпросите, които тук застъпваме само по същина, са разгледани подробно в следните книги: „Учителят", „Учителят и Школата", „Новата култура през епохата на Водолея", „Разговорите при седемте Рилски езера".
31. Няколко бележки И на друго място вече бяхме казали, че в настоящия труд няма да се спираме върху някои теоретически обяснения, тъй като много от въпросите, които тук застъпваме само по същина, са разгледани подробно в следните книги: „Учителят", „Учителят и Школата", „Новата култура през епохата на Водолея", „Разговорите при седемте Рилски езера". Между многото окултни школи, както в древността, през средните векове и сега, някакви дълбоки различия по отношение гледището им за строежа на човека в духовно отношение, и по отношение на неговата еволюция, не съществуват. По-скоро може да се каже, че термините, с които се окачествяват едни и същи същности, се различават повече по формата, отколкото по отношение на съдържанието. Това много лесно може да се констатира, особено този, който разполага с по-голяма литература, но за това се изисква една строга обективна критичност, иначе човек рискува да изпадне под влияние на дадено течение, което има малки допирни точки със самата реалност. В този труд, по отношение на тази терминология, ще си служим с последните употребяващи се изрази и наименования - било в науката, или по-специално, в модерната психология. По отношение вътрешния строеж на човека ние ще си служим с тези три израза: емоционално съзнание; интелектуално съзнание; и волево съзнание.
към текста >>

13. 6.34. Астрокосмична синтеза

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Докато някои от учениците се бореха със своите слабости и страсти, други - с тъмните облаци на съмнението, то от веригата души на Кузман Кузманов търсеха с неудържим копнеж не само да чуят вътрешния глас на своя Учител, но и да видят Неговия образ, като Космична същина в милиардните слънчеви системи, милионите души, които образуват народите и във великите идеали, които са главните пружини за всеобщия прогрес на живота.
Тези души са солта на земята, те са изразители на дълбокия смисъл на живота. Тях ще ги познаем по три елемента: те носят в себе си чара на любовния магнетизъм, магичното въздействие на дълбокото знание и неизказаната красота на истината. В техния поглед се чете искреност, чистота, невинност, същевременно имат чертите на онази крайна интелигентност, на изисканата справедливост и на онова високо благородство. При тези души, в тяхното присъствие човек чувства устрема и подтика на творческото вдъхновение. Тихият и скромен ученик на Учителя Кузман Кузманов, най-добре го разбираше. Докато някои от учениците се бореха със своите слабости и страсти, други - с тъмните облаци на съмнението, то от веригата души на Кузман Кузманов търсеха с неудържим копнеж не само да чуят вътрешния глас на своя Учител, но и да видят Неговия образ, като Космична същина в милиардните слънчеви системи, милионите души, които образуват народите и във великите идеали, които са главните пружини за всеобщия прогрес на живота. В този център, в който още беше скрит, често в разговорите присъстваше и сестра Гина Гумнерова, която се бореше с наследствените отрицателни черти на българския народ. Тя най-вече имаше да се справя със задачата на користолюбието, порок, който трябваше да бъде заменен с онова безкористие, което носи сила за човешкия дух. В тази малка група Учителят изработваше новите форми, които трябваше да легнат в отношенията на хората. Новите социални идеали на справедливостта, на честност, крайна интелигентност и високо благородство, особено в специалния клас, където лекциите добиваха характер и подготовка за влизане във великите мистерии на истината. Учителят щедро раздаваше и разливаше дълбоките знания в Общия клас, даваше методи за придобиване търпение, най-важният ключ, с който се отварят дверите на Истината, а в Неделните беседи чертаеше новия свят -света, в който свободата ще царува и на всяко същество ще бъдат дадени необходимите условия за неговия външен и вътрешен растеж.
към текста >>

14. 6.63. ТРИТЕ ЛОЖИ И ШЕСТАТА РАСА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Животът ще се изяви не в своите сенки, а в своята същина." Само когато се пробуди Космичното съзнание в човека, той влиза в тесния път на ученика.
Аз съм против сегашното оръжие. Защо? - Защото има други сили, с които може да се воюва. Страшно е да се хвърлят гранати и бомби и да се чупят ръцете, краката и главите на хората. За в бъдеще всички ще се побратимят, ще образуват светящата раса на Любовта. Тогава свещеният пламък на истинския живот ще се изяви във всичката си красота. Животът ще се изяви не в своите сенки, а в своята същина." Само когато се пробуди Космичното съзнание в човека, той влиза в тесния път на ученика. И в този път ще разбере, че: „Всички светове и Слънца са училища, университети на природата, където се учат съществата от целокупната човешка раса, от която хората на земята са само една малка част. Като схваща своя космичен път и своето отношение към Космичното човечество, човек посреща смело изпитанията на земята, изучава всичко, черпи ценни познания и жив опит." Какви велики перспективи, какви необятни възможности очакват човека в епохата на Шестата раса! В човека на Шестата раса ще се появи едно ново качество - ясновиждането. Той ще влезе в досег с метапсихичните области на Битието, вътрешните радиостанции на човека ще заработят и ще доловят по-фините вибрации на Природата. Този устрем на съвременната наука - да премине в областите на Космичното пространство - е духовният повик на новото време.
към текста >>

15. 6.66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Интересно бе, че този поп беше се добрал до същината на нещата.
Когато една държава пропада и нейният агрегор в пространството пропада. Щом една банка фалира и фирмата фалира. Затова, когато Учителят дойде, Той със Словото си атакува агрегора на духовенството и църквата. След туй Той атакува агрегора на държавата, на нейните закони, които не са създадени съгласно Висшата справедливост. Аз четох една брошура на един поп, който беше писал срещу Учителя. Интересно бе, че този поп беше се добрал до същината на нещата. Той разказва, че мнозина мислят, че господин Дънов говори легенди и приказки. Нищо подобно. Когато Той каже една мисъл и я проектира, Той раздрусва Светата църква. Той проектира друга мисъл към обществото и раздрусва всички обществени устои на обществото. И като пример попът дава една случка, когато той е присъствал на беседа на Дънов, Който дал следния пример: „Един Учител се влюбил в една учителка в гимназията, написал любовно писмо и понеже го е било срам, го дал на един ученик да го занесе на учителката, но наместо в учителя, който е написал любовното писмо, учителката се влюбва в ученика, понеже всяка седмица той й поднасял по едно такова любовно писмо.
към текста >>

16. 6.69. КОЙ КАК ПОСРЕЩНА КНИГАТА УЧИТЕЛЯТ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

" Някои наши приятели от просветния съвет по редица съображения, които не искаме да изтъкнем, надигнаха гласа си, не по същината на книгата, но по маниера на нейното издаване, т.е.
Книгата е оказала такова силно въздействие на професор Д. Кацаров, че после при една среща той ми каза следното: „Рядко съм чел книга, написана с такава любов. Наистина аз не съм бил добре осведомен за това учение." Един мой близък родственик цели двадесет години ни критикуваше по отношение учението. Може би това се дължеше и на обстоятелството, че обичах да оставям хората свободни, сами да дойдат до известни схващания, без да им се правят някакви внушения. След като прочел няколко пъти книгата „Учителят" така силно се привърза към учението - подобно на Павел, когато чул гласа на Христа: „Защо ме гониш? " Някои наши приятели от просветния съвет по редица съображения, които не искаме да изтъкнем, надигнаха гласа си, не по същината на книгата, но по маниера на нейното издаване, т.е. затворения кръг на издателите и запазване мълчание около изготвянето й. Доста болезнено изживях тази крайно тенденциозна критика, по простата причина, че те нямаха правилна представа за онези дълбоки подбуди, в които няма нито капка корист, нито тщеславие за някаква прослава. Ние само желаехме да споделим тези големи съкровища с будните души, които действително обичат истината и ще бъдат едни добри работници. Книгата се яви на сцената в един момент, когато действително приятелите чувстваха тежката физическа загуба от заминаването на Учителя. Тази книга, наситена с много топли чувства и с много мощни идеи и схващания за самата същност на учението, дойде като един балсам на незаздравялата рана.
към текста >>

17. 74. БУДНОСТ НА СЪЗНАНИЕТО -НА СЪН И НА ЯВЕ

ТОМ 5

Ние нямахме още представа какво представлява съня в своята същина.
Тогава аз бях разказала съня си, а Учителят бе наредил на онези невидими пазачи на Братството да бдят и да бъдат будни. И затова той излезе онази сутрин и нареди: „По най-бърз начин съберете багажа, защото слизаме и напускаме Рила". Божественото око бе будно, защото Божественото съзнание обхваща всичко в природата. А ние имахме привилегията да бъдем свидетели на едно истинско проявление на будността на това съзнание. Учителят беше говорил, че е необходимо да се стремим към будност на съзнанието както по време на сън, така и на яве. Ние нямахме още представа какво представлява съня в своята същина. Къде отиваше човек през време на сън, къде пътуваше и с какво се занимаваше? По-късно Учителят спомена, че ученикът трябва да се стреми за будност на съзнанието през деня, да държи връзка с Божественото, така също и през нощта по време на сън да държи същата връзка. Защото и през деня и през нощта по време на сън ученикът трябва да се учи и този процес да бъде непрекъснат. Учителят си беше заминал. Приятелите се бяха халосали да правят устав на Бялото братство и с такова усърдие вписваха точка след точка, за да бъде уставът прегледен, да се хареса и да бъде признат от властта и по този начин да се узакони като юридическа проекция на нашето духовно общество.
към текста >>

18. 84. БЛАГОСЛОВЕНИЯТА И ЦАРСТВОТО БОЖИЕ НА ЗЕМЯТА

ТОМ 5

Същината на живота произтича от чисто Духовния свят.
Умният, добрият човек стига да направи това, което е решил в себе си. Казват понякога: „Ама не обеща". Стига да направя това, което Аз съм казал, то е достатъчно. Истинското състояние не е нещо материално. Всички похвати на хората са материални. Същината на живота произтича от чисто Духовния свят. Напред и нагоре! Човек като се обезсърчава, да се не обезсърчи! Казвай си така: „В Бога промяна няма. Всичко, което Бог ми е дал за мое добро е". Защото разумните същества не могат да не дадат нещо, което не е за добро.
към текста >>

19. 98. КОЛЕЛОТО СЪС СПИЦИТЕ, КОЕТО ТРЪГНА ПО СВЕТА

ТОМ 5

А същината на нещата се състоят във вътрешната им проява.
Той се усмихна и каза: „Не бой се, че си сама. Ти си заобиколена от души и ангели". Това изказване на Учителя ме успокои и върна равновесието в мене. Но това нещо го разбрах след 30-40 години. Аз имах вътрешен кредит пред Учителя, а други пък имаха външен кредит от него и този външен кредит допада на хората и по него те оценяват нещата. А същината на нещата се състоят във вътрешната им проява. И спомням си когато започнаха гоненията срещу мен всички смятаха, че ще ме издухат от Изгрева така както някое дете откъсне цвете на глухарче и го духа и издухва стотината му цветенца, които вятърът ги отнася на всички посоки. Но те не можаха да ме издухат и вятърът не можа да ме отвее от Изгрева. Дойде процесът срещу Братството през 1957/58 г. и тогава всички се нахвърлиха върху мен и Борис Николов и след процеса той бе в затвора и след това се развиха такива събития, че се чудех как ли оживях. Ето тези събития доказаха лично на мен, че думите на Учителя бяха верни.
към текста >>

20. 122. ЧОВЕШКАТА ОБИЧ И БОЖИЯТА ЛЮБОВ

ТОМ 5

Човек трябва да разглежда същината им, а да не се скачва и да се съединява с външните форми.
Преди него предхожда човешката саможертва в името на един идеал. Веднъж Учителя ми каза: „Аз още не мога да оправя обърканите понятия на Савка за чистотата". Тя търсеше всички форми и кодекси и то все на зън да бъдат външни, да бъдат изискани и изнесени пред погледа на всички и да са опънати по конец в редица. Може би това бе останало у нея от майка й, която бе немкиня. Учителят искаше една свободна мисъл при учениците. Човек трябва да разглежда същината им, а да не се скачва и да се съединява с външните форми. Това е много трудно за схващане, защото външнаЛфор-ма е необходима понякога, за да закрепи човешкото съзнание, за да може да се закрепи стремежа му към изучаване на същината на даден въпрос. Аз още от дете се противопоставях на общественото мнение, дори правех точно противоположното, за да предизвикам реакция и да се отдалеча по този начин от него и да се разгранича от него. Бунтувах се вътрешно. Когато Учителят ме сближи с Борис то старите сестри шушукаха и ме критикуваха. Обикновено те бяха седнали на пейката или по столове и си разправят разни неща, а аз минавам с Борис и нарочно го хващам под ръка пред тях и те се ококорват и ни гледат.
към текста >>

Това е много трудно за схващане, защото външнаЛфор-ма е необходима понякога, за да закрепи човешкото съзнание, за да може да се закрепи стремежа му към изучаване на същината на даден въпрос.
Веднъж Учителя ми каза: „Аз още не мога да оправя обърканите понятия на Савка за чистотата". Тя търсеше всички форми и кодекси и то все на зън да бъдат външни, да бъдат изискани и изнесени пред погледа на всички и да са опънати по конец в редица. Може би това бе останало у нея от майка й, която бе немкиня. Учителят искаше една свободна мисъл при учениците. Човек трябва да разглежда същината им, а да не се скачва и да се съединява с външните форми. Това е много трудно за схващане, защото външнаЛфор-ма е необходима понякога, за да закрепи човешкото съзнание, за да може да се закрепи стремежа му към изучаване на същината на даден въпрос. Аз още от дете се противопоставях на общественото мнение, дори правех точно противоположното, за да предизвикам реакция и да се отдалеча по този начин от него и да се разгранича от него. Бунтувах се вътрешно. Когато Учителят ме сближи с Борис то старите сестри шушукаха и ме критикуваха. Обикновено те бяха седнали на пейката или по столове и си разправят разни неща, а аз минавам с Борис и нарочно го хващам под ръка пред тях и те се ококорват и ни гледат. Ама аз тогава съм била млада - двадесет и пет годишна.
към текста >>

21. 236. МЪЧЕНИЕТО - ОСНОВА НА БЪДЕЩАТА КУЛТУРА

ТОМ 5

А кое бе правилното и кое бе неправилното в това бе същината на въпроса, а той бе да оцелея и да оживея.
Наградата от решението на задачата." Да беше дошло време всеки сам да се справя със своите си задачи. Така в Търново на един от съборите във връзка с някакво недоразумение аз се обръщам към Учителя да го разреши, защото аз съм на правата страна, а онези там го правят от лична амбиция, а той ме изслушва и ми казва: „Ще те гонят, а ти ще правиш добро докато Злото се умори и докато накрая кажат: „Тя е наистина добра". Аз стоя разтреперана от пътя, който ми предстоеше и питам: „Ама, Учителю, такъв ли е пътят на ученика? " „Пътят на ученика е друг, но твоят път е такъв." Аз свивам рамене, подвих си опашката като кученце и си тръгнах по онзи мой път, който Учителят ми беше посочил. Бях вече предупредена, че съм направила много връзки от миналото и правилно трябваше да ги разрешавам в този живот. А кое бе правилното и кое бе неправилното в това бе същината на въпроса, а той бе да оцелея и да оживея. Веднъж на Рила бяхме се събрали около огъня привечер. Ах, тези хубави вечери около огъня, онези песни изпени до късна вечер, онова възвисява-не на духа, онова състояние на душите, когато се чувствуваш ведно с цялата вселена и с всички. И когато сме около огъня в едно такова състояние Учителят изпраща един възрастен приятел да ме извика до себе си да седна до него. Аз се упътих към него, а възрастните приятели, които бяха заобиколили Учителя в кръг почтително ми правят път без да искат. Аз се приближавам до него в едно божествено състояние на духът си и чакам Учителя да ми каже нещо възвишено съответствуващо на моето вътрешно състояние.
към текста >>

22. 13. Окултистите от запада и Учителя

Васко Искренов

ТОМ 7

Тая същина, както ви казах, е това, което се казва „направено по образ и подобие“, съвършеното, което е вечно, не подлежи на промени, нали.
На морския бряг, но върху пясъка беше открита една неимоверна голяма стъпка. Цяла сензация, преса, шум голям. Изследваха я учените и най-накрая уртановиха, че това е нашата собствена стъпка. Така човек по пътя на математиката и геометрията постига сам себе си. Бог като есенция е Дух и щом като той е направил човека по образ и подобие свое, то и човека е дух или една искра от необятния всемирен план. Тая същина, както ви казах, е това, което се казва „направено по образ и подобие“, съвършеното, което е вечно, не подлежи на промени, нали. Ние с на- шия език още и с нашите представи още не сме стигнали до съвършенство. Например, ние търсим щастието, всеки човек има право на щастие. Ами Учителят е казал: „Представете си щастието ще го поканите, то ще дойде във вашия дом, ама няма да хареса обстановката, ще се изпари“. На земята няма такава съвършена форма, която може да изяви щастието и следователно ние не можем да смъкнем щастието в локвата, а трябва да излеземе от локвата и да станеме едно с щастието. Познай себе си, за да познаеш цялата Вселена.
към текста >>

23. 56. Писма от Учителя до д-р Иван Жеков

Юрданка Жекова (от д-р Вергилий Кръстев)

ТОМ 7

И години трябва да минат да се схване Любовта в нейната същина, вярата в нейната възможност, надеждата в нейната дейност.
Нашата другарка Юрданка прекараха добре тук още няколко дена. Варна сега има своите приятности. Предайте моите поздрави на всички приятели. Ваш верен П.К.Дънов (Свещеният подпис) София, 8.V.1921 г. Любезни Иване, Да се живее в Любовта, да се върви по пътя на вярата, да се реализира надеждата на земята, това е смисълът на сегашния живот. И години трябва да минат да се схване Любовта в нейната същина, вярата в нейната възможност, надеждата в нейната дейност. И всичко се движи в тия живот около тия три сили на душата. Да любиш, да вярваш, да се надяваш. Любов в живота, вяра в умът, надежда в душата. Бог е Любов и велика е тази мисъл. Леко става на душата когато знае, че Любовта е навсякъде.
към текста >>

24. 10. БЕЛИТЕ РЪКАВИЦИ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

ТОМ 8

По същина то бе мощно, динамично, излъчваше светлина, даваше мир, простор, упование, полет към далечни перспективи, но и колко бури, колко съмнения, колко терзания възникваха понякога от досега с това Слово, когато ставаше именно това оглеждане, за което споменах.
10. БЕЛИТЕ РЪКАВИЦИ Не мога да кажа, че край Учителя се живееше спокойно или че със Словото Му, което постоянно четях, се живееше изключително щастливо. По същина то бе мощно, динамично, излъчваше светлина, даваше мир, простор, упование, полет към далечни перспективи, но и колко бури, колко съмнения, колко терзания възникваха понякога от досега с това Слово, когато ставаше именно това оглеждане, за което споменах. Понякога Учителя предприемаше най-неочаквано известна духовна операция - колективна в Школата, или индивидуална, по повод на някоя постъпка, която не одобряваше, по повод на някои илюзии, заблуждения, които ученика сам не съзнава. Ще поразтърси съзнанието ти с няколко строги думи, за да излезе нещо от него, така че да го видиш. Друг път умишлено създаваше противоречия и то когато у теб е тихо и спокойно. Помня при един такъв случай, недоумението ми премина в отчаяние, в остро страдание и аз чух да ми казва тихичко: "Аз не съм се променил, аз не съм се променил". Той поставяше на опит, на проверка всичко - отношения, изявления, намерения, обещания, качества в характера.
към текста >>

25. 13. СЛОВОТО ЗА УЧЕНИЦИТЕ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

ТОМ 8

Той разкриваше тогава по-осезателно своята духовна същина, така че това се чувстваше от всички ни.
Все пак, в паметта ми се е запазил спомена за един момент, в който Учителя ми каза: "Други ако бяха на вашето място, досега светии щяха да станат". Беше огорчен от някои прояви, за които узнах и аз. Колкото бе взискателен, толкова бе и снизходителен, радваше се на най-малките ни положителни прояви, петимен бе да види особено прояви на любовта и да ги насърчи, дори и тогава, когато бяха примесени, преплетени с човешки противоречия. Но за мен Учителя си остана най-високото, най-съвършеното нещо, което видях, едно реално, непреривно проявление на Бога. А какво да кажа за изявленията Му по време на съборите? Той разкриваше тогава по-осезателно своята духовна същина, така че това се чувстваше от всички ни. Струваше ми се, че небето се отваряше и имаше присъствие на невидими напреднали същества. Учителя биваше необикновено благ, щедро разливаше своята чиста, благоуханна хармонична аура, в която всеки искаше да остане по-дълго, създаваше се възвишен празник за душите. Към всички внимателен, гледаше на всекиго да даде по нещо, било с поглед, било със сърдечен досег на ръката, защото от нея изтичаше такава нежност и сила, било най-вече с разговор, със Слово. Не помня да е бивал строг през тия дни. Като че тогава Той извеждаше, издигаше и нас на една по-голяма духовна висота, където не проникват грижите и дребнавостите на ежедневието.
към текста >>

26. 14. ТОВА НЕ Е ЛИ ДОСТАТЪЧНО

ТОМ 8

Аз разбирам какво е направено с тялото, въобще със същината на моят брат.
Преустроена от материала на първата. Обаче върху терен сух, твърд и устойчив. Отварям очи. Сменяват се пред мене една след друга двете картини. Аз разбирам. Аз разбирам какво е направено с тялото, въобще със същината на моят брат. И чувам мисълта, която съпровожда съня: Това не е ли достатъчно? Благодаря, Учителю, благ за великото благословение, което изляхте върху моя брат и целият ни дом от майка Теодора, баща Сава, сестра Мара, брат Петър-Асен и аз, родена между сестрата и брата - Теофана Савова Чаталбашева.
към текста >>

27. ВЕСКА ВЕЛИЧКОВА

1. ЧОВЕК СЛИЗА НА ЗЕМЯТА ЧРЕЗ РОДА

ТОМ 8

Веска: Е, това е, той посещава техния дом и са имали разбира се духовни разговори, но те евентуално не са могли, понеже са били увлечени в църковния живот, не са могли да видят и да разберат, да проникнат в същината на този приятел, който ги посещавал под името Петър Дънов.
Те са го наричали г-н Дънов, но си остават в лоното на евангелската черква. Учителят създава общество, но е нямало беседи може би тогава. А когато Той е посещавал дома на дядо ми, майка ми много често е била тази, която му е поднасяла таблата с кафето или със сладкото, за да го почерпи като гостенин. Това е било така в домът на моите родители. В: Нещо да си спомняш от срещите на Учителя по онова време? Веска: Е, това е, той посещава техния дом и са имали разбира се духовни разговори, но те евентуално не са могли, понеже са били увлечени в църковния живот, не са могли да видят и да разберат, да проникнат в същината на този приятел, който ги посещавал под името Петър Дънов. В: Той е бил и много млад тогава? Веска: Бил е много млад разбира се. За тях авторитетни са били мисионерите, старите тези хора, после тогава в нашето общество има много хора, които са живели в Америка, в Англия с много голяма ерудиция във всяко отношение и безспорно Учителят понеже е имал едно абсолютно Божествено смирение, с което е посещавал тези семейства, с нищо не е подчертавал своята личност и особеното, което той носи, но в това време той работи и знае кои семейства, които души чакат да дойдат да се хранят на неговата духовна трапеза. В: Да, това е по отношение на вашите дядо и баба. Какво става по-нататък?
към текста >>

28. 36. РУДОЛФ ЩАЙНЕР

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

ТОМ 8

Той казва: "Той вижда само формата на растението или животното или на минерала, той не вижда духа, който работи в него, затова той е както и един художник, който се интересува само от външната форма на нещата, отрича духовната същина и духовния произход на всички феномени в природата".
Това е един огромен, огромен труд, на който той се е посветил с целия си жар. В това време разбира се не спира дейността си и враждебната ложа. Чрез хора на науката, които застъпват материалистическите концепции, с хора на обществото. Така един ден когато той пътува във влака за Мюнхен, някакъв кондуктор, който го познава когато му проверява билета го нагрубява даже, което изразява едно обществена неприязън към него, което произтича от известни кръгове. Дори си спомням, че той познава много добре и оправдава и разбира защо един естествоизпитател като Хекел е материалист. Той казва: "Той вижда само формата на растението или животното или на минерала, той не вижда духа, който работи в него, затова той е както и един художник, който се интересува само от външната форма на нещата, отрича духовната същина и духовния произход на всички феномени в природата". Никого не обвинява, всекиго разбира, обаче той си има въпреки това своите неприятели и врагове, а дори разбира и Ницше. Той даже знае причината, поради която Ницше изпада в умопомрачение със своята философия за свръхчовека. Но той го почита пак като един гений, който се е опитал да даде едно обяснение на някое явление в обществения живот, но когато един ден той отива при сестрата на Ницше, тя го обругава, наругава го и го изпъжда, защото тя не е могла да схване философската позиция, от която Щайнер преценява и обяснява учението за свръхчовека на Ницше. И се случва така, че безспорно неговите неприятели следят кога биха могли да уязвят неговото движение и на една Коледа, когато те се събират всички да празнуват Рождество Христово в Гьотеанума в Швейцария, след като са имали тържествена служба, голяма лекция той изнесъл за Христа, понеже той има едно абсолютно преклонение, любов към Христа и неговото учение. Понеже знае, че Христос е Този, Който ще води човечеството в неговото съвършенство.
към текста >>

29. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

ТОМ 8

Доколкото зная, то представлява първия опит да се представи по-задълбочено и все пак на достъпен език от един музикант музиката на Учителя, нейната същина, значение и приложение в живота на Братството.
МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ Драги приятели, Преди една година започнах да работя един трактат върху музиката на Учителя, но видях, че една такава отговорна задача засега не е по силите ми, поради което се ограничих с горната по-скромна тема и редуцирах събрания материал, за да може да се изнесе в по-непродължително време. Все пак, моля за вашето внимание и търпение. Настоящето изложение е предназначено преди всичко за нашите приятели, които живеят с песните на Учителя почти от 50 години и са изживели много радост и щастливи мигове с тях на Изгрева и на Рила. От него могат да почерпят сведения за музиката на Учителя и музикалния живот на Изгрева и нови хора, интересуващи се от Учението. Изложението ми се базира не само на собственото дългогодишно участие в музикалния живот на Изгрева през времето на Учителя и след Него, но и върху сведения и от други наши прияте-ли-музиканти. Доколкото зная, то представлява първия опит да се представи по-задълбочено и все пак на достъпен език от един музикант музиката на Учителя, нейната същина, значение и приложение в живота на Братството. И може би затова, като пръв опит, ще се открият някои празноти или субективни преценки, с което не всички ще се съгласят. Именно затова в края на изложението се обръщам към читателите да дадат в писмена форма мнението си за моя труд, като направят конкретни предложения за допълнения или изменения, които да имам пред вид. Иска ми се да отбележа, че си давам сметка за сериозността на моята задача, да разгледам в един доклад музиката на Учителя и че имам известна теоретична подготовка, придобита през време на двегодишното ми следване в Българската държавна консерватория. Учих хармония при отец Иван Говедаров, хармония при проф. Александър Райчев и камерна музика при проф.
към текста >>

30. 11.В началото на нашата дружба

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Той като че ли не можа да познае и да оцени духовната същина на Учителя, който свещено пазеше свободата на своите последователи.
За да си позволи да направи това, показва, че той не е познавал духовно Учителя, не е имал правилно отношение към него, като изпратил тези сили към Учителя, показва, че той не е имал уважение и почит към него. Ако е за възможности убедена съм, че Учителят е могъл да изпрати много по-голяма енергия към него, но Учителят не постъпва насилнически. Той не упражнява насилие. Спомням си смътно и друг един случай, но понеже не съм сигурна, няма да го описвам. Любомир до края на живота си остана с особено мнение по отношение на Учителя. Той като че ли не можа да познае и да оцени духовната същина на Учителя, който свещено пазеше свободата на своите последователи. Всеки беше свободен да се прояви както разбира. Не зная случай Учителя да е ограничил някого. А Любомир ми е казвал, че той иска да е свободен дух, не иска да се впряга в каруцата на Учителя. Това за мене остана неразбрано. Учителят беше за Божията Любов, Мъдрост и Истина - тези три основни принципа в Битието.
към текста >>

31. 09 - 191. БЕЗЛИЧНА КАРТА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

Лекарите бяха на различно мнение за същината на болестта ми.
191. БЕЗЛИЧНА КАРТА През 1927 година заболях. Лекарите бяха на различно мнение за същината на болестта ми. Докато едни казваха, че е язва, други казваха, че е нервен стомах, а трети - друго. По това време се чуваше, че някъде към град Лом намерили някакъв лековит извор, чиято вода лекувала всички болести. Взех си една дамаджана и тръгнах за Лом. Но по пътя дамаджаната ми се счупи и аз се отказах да ходя на ломското изворче и слязох в София. Град голям, рекох си аз, има много специалисти, все ще намеря лек за моята болест, затова се опътих към Александровата болница.
към текста >>

32. 23 - 16. ЧОВЕКЪТ, ПЪТЯТ МУ И НЕГОВОТО БЪДЕЩЕ

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

ТОМ 10

Обективният физически свят в своята същина със своите мисли и закони е приготвил всички условия - материални и духовни за развитието на всички живи форми на съзнанието.
Оттук се вижда, че всички живи форми, от най-висшите до най-низшите, представляват фази на живота, през които съзнанието преминава. Съзнанието е безсмъртно, то присъства във всички фази на живота. Възприело е своеобразно обективната действителност, срещнало е всевъзможни противоречия и е изработило според умението си своеобразен начин на борба за преодоляване на препятствията. С това то събужда нови сили, средства и способности и коригира организма си. като го пресъздава в нови форми, годни за по-сложни възприятия и намиране на нови пътища за разрешаване на противоречията, които среща по пътя си. Обективният физически свят в своята същина със своите мисли и закони е приготвил всички условия - материални и духовни за развитието на всички живи форми на съзнанието. Той представлява една велика мистерия. Възприятията на всички същества се разширяват, откриват нови знания, синтезират се в сили и способности, които съграждат нови мозъчни центрове и трансформират старите. Те коригират тялото и го пресъздават, за да се появят събудените нови сили. Мозъчните центрове, както са наредени, показват пътя, който е изминало човешкото съзнание от змията до съвременния човек. От задната част на черепа, по кривата линия, която минава по темето и спира до веждите, са наредени последователно всички мозъчни центрове, които показват развитието на психиката на човека.
към текста >>

33. І.01.08. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

На тази последна Пасха по време на Пасхата, той учредява едно тайнство и започва да разяснява същината, смисъла на своите страдания и да тълкува писанията, които са писали за Него и че това всичко трябва да е сбъдне.
8. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ Последната Пасха, която отпразнувал Исус с учениците си, не е била само обикновената ежегодишна юдейска Пасха. Неслучайно Исус подчертава голямото си желание да я отпразнува преди да пострада (Евангелие от Лука, гл. 12, ст. 15-16). На тази последна Пасха по време на Пасхата, той учредява едно тайнство и започва да разяснява същината, смисъла на своите страдания и да тълкува писанията, които са писали за Него и че това всичко трябва да е сбъдне. Това е откровение на Господния Дух, че са се изпълнили времената, когато приношението на хляба на трапезата отговаря на небесния хляб, небесната манна, която ядоха израилтяните 40 години в пустинята. А приносът на виното отговаря на кръвта на пасхалния агнец, поръсена върху външните врати на евреите, при което Ангел Господен премина покрай тях и възвести освобождението им и възкръсването им от робството. Тайната вечеря означава учредяване на тайнство. Тайната вечеря е Господня вечеря, защото Господния Дух тук присъствуваше на вечерята в лицето На Исуса, това бе Ангелът Господен, който оживотворяваше в живот приложените дарове - хляб и вино. Учредяването на това тайнство започва с преломяване на хляба от Исуса и приношение на хляба, като безкръвна изкупителни жертва, която присъствува при юдейската Пасха.
към текста >>

34. І.02.11. ПОЛАГАНЕТО НА ИСУСА В ГРОБА И ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЧРЕЗ ДУХА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Това е същината на този Антиминс като вместотрапеза.
Защото в източното православие Святата трапеза, т.е. Антиминсът символизира гроба Господен. Антиминсът, на който е нарисувано полагането на тялото на Исус в гроба е вместотрапеза. Вместотрапезата е вечно възспоменаваният гроб на Спасителя. 2. Славата Господня, която е в Небесната твърд, заедно със Святия Дух слиза върху тялото на Исуса и го възкресява. Това е същината на този Антиминс като вместотрапеза. Той е безкръвния жертвеник на Духа Святий. 3. „Излязох от Отца и дойдох на света и пак оставям света и при Отца отхождам." (Евангелие от Иоанна, гл. 17, ст. 28). „И сега прослави Ме, Отче, у самаго Тебе със Славата, която имах у тебе преди създание мира." (Евангелие от Иоанна, гл. 17, ст. 5).
към текста >>

35. IV.5 август, сряда 1915г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

" Казват: - Значи същина.
Всякога едното е най-силно. Някой път правят проверка на някои закони. Турете една дума, турете друга и я произнесете, всякога се придобива една реакция, независимо от това дали отзад ще я турите или отпред, без разлика. Когато разберете вътрешно закона, не са другите думи, които ще дадат сила, другите форми ще се наберат. От какво произлиза думата „истина? " Казват: - Значи същина. - Ако промените ударението - истина, „ис" значи квас, нещо, което заквасва. Значи истината е сила, която прави формите на тесто. Туй, което прави същността на нещата, то е истина, изстудяване. Всяко нещо, което го правиш, трябва да изстине. Не можеш да го правиш, когато е горещо.
към текста >>

Истината в най-простото разбиране е тази сила, която произвежда същината на нещата, техните форми, или можем да кажем, че истината е същината, вътрешната страна на нещата.
Туй, което прави същността на нещата, то е истина, изстудяване. Всяко нещо, което го правиш, трябва да изстине. Не можеш да го правиш, когато е горещо. Може да го ковеш по-рано, но за да го полираш, трябва да изстине. Тъй е във физическия свят. Истината в най-простото разбиране е тази сила, която произвежда същината на нещата, техните форми, или можем да кажем, че истината е същината, вътрешната страна на нещата. Истината когато прави формата, влиза във времето и пространството, но тя не се ограничава от времето и пространството. Петър Чорбаджиев: - И времето е форма. - И времето, и пространството е форма. Беседата завърши в 11 и половина часа преди обед. В 5 и половина часа следобед се събраха в преподавателния салон само жените и на тях Учителят говори отделно от мъжете.
към текста >>

36. Наряди за 1945 г.

ТОМ 12

Без духа плътта е най-жалката останка от човека; и добрите му приятели, баща или майка, брат или сестра, мъж или жена казват: „Махнете го по-скоро." Духът е разумната проява, правата мисъл и същина на човека.
Човек е преди всичко духовно същество. Той ще не ще, по закона на разумността или по закона на необходимостта, ще влезе в релсите на своя духовен възход, защото природните закони не търпят дисхармония. Всичко, що е обмислено, е дело на плътските пожелания. Затова се казва: „Да се не похвали нито една плът", защото духът е творческата сила - той носи победа. Плътта, според степента на своето развитие, може да послужи като орган за проява на духа. Без духа плътта е най-жалката останка от човека; и добрите му приятели, баща или майка, брат или сестра, мъж или жена казват: „Махнете го по-скоро." Духът е разумната проява, правата мисъл и същина на човека. Без него човек е жив умрял. Духът - това е любимецът на човешката душа. Те не могат един без друг. А плодовете на Духа са: Любов, радост, мир в Божествения свят; търпение, благост, милосърдие в ангелския, в духовния свят; вяра, кротост и въздържание във физическия свят. Следователно учениците на физическото поле, като първа стъпка в духовната йерархия, трябва да се отличават с вяра, кротост и въздържание.
към текста >>

37. Наряди за 1946 г.

ТОМ 12

Животът ще се изяви не в своите сенки, а в своята същина.
Бъдещето, което иде, е светло. Новата епоха, която иде, можем да наречем епоха на възкресението. Възкресението не е нищо друго, освен оживяване на съзнанието на всички хора от Божествената Любов. В бъдеще всички народи ще се побратимят и ще образуват светещата раса на любовта. Тогава свещеният пламък на истинския живот ще се изяви във всичката си красота. Животът ще се изяви не в своите сенки, а в своята същина. Днешните страдания са родилните мъки на новия човек. С тихи стъпки Новото пристъпва към земята, както утринната зора, която показва идването на новия ден." Ще завършим със следните думи на Учителя върху Любовта: „Къде е Бог? - В Любовта. Ако любите, Той е във вас. Да любиш, това значи, че Господ се е проявил в твоето сърце.
към текста >>

38. Наряди за 1947 г.

ТОМ 12

Той знае, че същината не е във формата, която носи, а в съдържанието й.
В него ще бъде съчетано Словото с делата му; в очите му ще виждаш истината, в устата му - любовта, в носа му - неговата интелигентност, а в брадата му - устойчивостта в идеите. И всичко в него ще лъха духовна чистота и съвършенство. За човека на шестата раса животът на земята, в сравнение с Великата Вечност, е един миг, атой стои по-високо от този миг. Той живее в безграничното пространство на вселената. Той намира смисъла на живота в светлите и възвишени мисли, чувства и постъпки, защото те носят жизнените елементи за правилната му функция на физическото поле. Той знае, че същината не е във формата, която носи, а в съдържанието й. Той, със своя живот, дава пример във всяка благородна проява: на физическото поле със своя труд; в чувственото поле с чистотата на сърцето и в умственото поле с широката светла мисъл. Учителят казва: Учете, придобивайте знания, вниквайте в смисъла и съдържанието на всичко, което срещате в живота. Не се мамете от преходните неща, за да бъдете Синове на Виделината. Разумният човек носи в себе си прозорливостта на своя дух. Той различава всички прояви в живота и държи само онова, което носи доброта, истина и красота, защото те са чистота за сърцето му, светлина за ума му, свежест за душата му и здравата крепост на неговия дух.
към текста >>

39. 16. ВЕЛИКАТА МАЙКА

ТОМ 12

Окултната школа разбира Божествената Майка - същината на всичко живо в света.
Казва се в Писанието: .Като се намерил в образ човешки, смирил се.“ За да има благословението на тази Божествена Майка, Христос беше готов да понесе всички страдания. В окултизма знаят Отца като Майка, Той е Любовта, не както вие разбирате тази майка-любов. Не туряйте даже в ума си мисълта да сравнявате тази Божествена Майка с любовта, която вие познавате. Няма образ, с който да сравним това понятие. Аз я наричам Божествена Майка, не в смисъл, че родила Бога. Окултната школа разбира Божествената Майка - същината на всичко живо в света. Да се повърнем назад, защото това са отвлечени неща, които могат да внесат в умовете ви страх и трепет. Целта ми не е да се внесе страх у вас, защото страхът е едно чувство, а досега са открити 40 способности у човека. Страхът съставя 1 /40 от сегашния живот, тъй щото отношението на страха трябва да бъде 1:40. Ако целият ви живот се обърне само на страх, вие не разбирате живота. Страхът трябва да бъде само предупреждение на човека, да ви напомня дали това което сте учили, сте разбрали Добре, дали сте го приложили добре или дали сте постъпили добре.
към текста >>

40. 25. БЕЗ НАУКА НЯМА СПОЛУКА

ТОМ 12

А като говорим за духовния живот, то е същината на човека.
Една-две пиеси през живота са полезни, но многото посещавания на театри и концерти се втръсва. Та, сега, и религиозният живот на хората е същ. Аз не препоръчвам на хората религиозен живот. Под религиозен живот подразбирам външната страна. Религиозният живот трябва да бъде отмерен. А като говорим за духовния живот, то е същината на човека. Всяко едно същество е духовно в същината си. А религиозният човек трябва да изпълнява. Но ако всичкото внимание на човека е погълнато от външната, обратната страна, изгубва се вътрешната същина. Вие, като ученици, трябва да се пазите. Щом съзнанието ви се пълни само с външни форми, образува се едно вътрешно бълника- не - човек става недоволен от себе си.
към текста >>

Всяко едно същество е духовно в същината си.
Та, сега, и религиозният живот на хората е същ. Аз не препоръчвам на хората религиозен живот. Под религиозен живот подразбирам външната страна. Религиозният живот трябва да бъде отмерен. А като говорим за духовния живот, то е същината на човека. Всяко едно същество е духовно в същината си. А религиозният човек трябва да изпълнява. Но ако всичкото внимание на човека е погълнато от външната, обратната страна, изгубва се вътрешната същина. Вие, като ученици, трябва да се пазите. Щом съзнанието ви се пълни само с външни форми, образува се едно вътрешно бълника- не - човек става недоволен от себе си. Човек иде до известна възраст, дето растенето спира.
към текста >>

Но ако всичкото внимание на човека е погълнато от външната, обратната страна, изгубва се вътрешната същина.
Под религиозен живот подразбирам външната страна. Религиозният живот трябва да бъде отмерен. А като говорим за духовния живот, то е същината на човека. Всяко едно същество е духовно в същината си. А религиозният човек трябва да изпълнява. Но ако всичкото внимание на човека е погълнато от външната, обратната страна, изгубва се вътрешната същина. Вие, като ученици, трябва да се пазите. Щом съзнанието ви се пълни само с външни форми, образува се едно вътрешно бълника- не - човек става недоволен от себе си. Човек иде до известна възраст, дето растенето спира. Растене и спиране ще има периодически. Та, застой ще има.
към текста >>

41. 2. МОЕТО ВЕРУЮ

Пръв разговор с Учителя

ТОМ 12

Самият живот се жертвува, защото Бог, за да напусне Своя покой, Своето блаженство, Той трябва да се занимава с една същина вънка от Неговия покой.
Туй е една права мисъл. Че, ако вие падате във водата, то е един изпит заради мене: ще ви оставя ли във водата или ще ви избавя. Може да си кажете: „Той тъй си говори, но ако дойде, дали ще го направи? “ Понеже повдигаш този въпрос, Господ иска да те избави от съмнение, бутне те във водата, аз те изваждам и ти вече носиш една опитност в себе си. Който иска живот без противоречие, той не може да разбере, че същността на живота е едно велико противоречие. Самият живот се жертвува, защото Бог, за да напусне Своя покой, Своето блаженство, Той трябва да се занимава с една същина вънка от Неговия покой. Следователно Господ търси противоположности. Той, като седи в покой, казва: „Те са незавършили своето съвършенство.“ Той като те погледне веднъж, свършено е вече. У Него няма туй бавене. Може да минат хиляди години, но онова, което е решил Той, то ще стане. Коя мисъл остана сега у вас?
към текста >>

42. 5. ЛЮБОВ. НЕЙНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРОЯВЛЕНИЯ

Трети урок от Учителя

ТОМ 12

Когато художникът нарисува някоя хубава картина, в какво седи същината на образа на художника?
Кръст отпред не се носи. Христос го носеше на гърба Си, отзад, и насред пътя падна от тежестта му. А кръстът, дето те го носят, това не е кръст. После, кръстът на Христа се влачеше донякъде по Земята. Т.е., ако някой всъщност иска да носи кръст, това е то реалността на нещата. Когато художникът нарисува някоя хубава картина, в какво седи същината на образа на художника? На похвалите, които хората ви дават, или вие да сте доволни от своята картина? Някой път вие може да не схващате известни дефекти, казвате: „Много хубава е картината! “ Не е така. Значи, всяка една постъпка, която вие направите, трябва вие да можете да я преценявате много точно. Ще знаете едно: никой не може да прецени постъпката ви тъй хубаво, както вие самите.
към текста >>

По същина говоря.
Умът и сърцето са цялата канализация, а волята е крайното място, дето се изтича водата, или дето Любовта се проявява. Щом се подпуши един кюнец, водата се връща назад и става наводнение. Казват, че Любовта трябва да бъде умна т.е. да има нещо да изтича, а не да се връща назад. Любов е всяко нещо, което дава живот, светлина и свобода. По същина говоря. А Бога можем да определим като туй, което никога не се изменя, при всичките условия остава един и същ. Разбирате ли тази идея или тя за вас още не е ясна? Туй, което при всички условия остава едно и също. Вземете извора, който постоянно може да тече, без да изтече, т.е. като тече, да се не намали неговата вместимост.
към текста >>

43. ПЪРВИ МЕСЕЦ

22 август - 22 септември 1922 г.

ТОМ 12

Б Ние сме едно с Любовта и Чистотата е наше достояние [Бог вечно се проявява в Любовта и ние сме едно с Бога] Нашата висша същина е Любов.
Блажена е всяка душа, която ходи по светлия път на всегдашното благо на вечния живот. Вложи Истината в душата си и ще придобиеш свободата си; Пусни светлината в ума си и Мъдростта ще ти даде знанието си; Приеми Чистотата в сърцето си и Любовта ти ще дойде в своята пълнота. Моя мир да бъде с вас. [Материали на Мария Тодорова][1] 14 септември 1922 г., четвъртък, 4.30 сутринта Н. с. е. с. л. и. ч. е. н. д. Б. в. с. п. в. л. и. н. с. е. с. Б Ние сме едно с Любовта и Чистотата е наше достояние [Бог вечно се проявява в Любовта и ние сме едно с Бога] Нашата висша същина е Любов. Бог вътре в нас е Любов. Ние сме проявление на тази любов и преди индивидуалното ни обособяване ние сме били вътре в Любовта. Пребъдвали сме в нея. Нашата душа и сега пребъдва в Любовта - нашата сродна душа, а другата, тази която е долу е разпъната на кръста на материята. Щом като нашата душа е Любов, ние сме едно с Любовта.
към текста >>

При това се появява пак вълнение в умствения свят - снопът мисли, които се пръскат за миг създават известна неясност, временна тъмнота, която произлиза не от същината на мислите, но произлиза от това състояние на неизвестност, неопределеност, сред което новата мисъл се лута и търси да намери своите сродни елементи.
Водата пак стана бистра и прозрачна. Аналогия... 16 септември 1922 г., 6.15 ч.с., събота Ако направим заключение по аналогия планинския извор превеждаме с астрален и умствен свят. В известен миг състоянието на чувствата е бистро. Но влезели ново чувство, то произвежда известно смущение, известно вълнение. В ума при всяка нова мисъл се влага нов елемент и той търси да се присъедини към елементите към които го влече неговото вътрешно свойство. При това се появява пак вълнение в умствения свят - снопът мисли, които се пръскат за миг създават известна неясност, временна тъмнота, която произлиза не от същината на мислите, но произлиза от това състояние на неизвестност, неопределеност, сред което новата мисъл се лута и търси да намери своите сродни елементи. Намерила, тя образува нова халка в задното на: мисълта и умствения свят наново се успокоява. В момента, когато сродните елементи се намерят, ражда се радост, която в умствения свят се проявява като светливи лъчи - значи произвежда светлина. Умствената среда е хармонична, всяка мисъл е на мястото си, тя звучи с присъщия си тон - тя издава, лъчеизпуска присъщия й спектрален лъч. За да има хармония между тоновете и хармония между цветовете, умствената среда трябва да е чиста. 18 септември 1922 г., понеделник, 6.30 ч.с.
към текста >>

Той го люби, защото не може да не го люби, тъй като същината на цвета е любов.
„Тази чистота, за която ви говоря, тя е необикновена чистота. Необикновена чистота на сърцето." Тази необикновена чистота можем да изразим образно като дете или като бяло цвете. Или като геометричния символ кръг. Тя е чистота на детето, което се усмихва на Слънцето. Тя е чистота на цвета, който люби Слънцето. Той го люби, защото не може да не го люби, тъй като същината на цвета е любов. Цветята живеят в ангелския свят. Тя е чистота на кръга, като най-съвършен образ на хармонична линия. Тя е чистота, при която се чувствува радост и веселие, чистота, която вижда себе си във всичко и всичко в себе си, както слънчевият лъч вижда себе си във всяка росна капка и тогава росната капка вижда себе си в лъча и се познава. Когато Бог види себе си в нас, само тогава можем ние да се познаем, да познаем себе си. А когато ние видим себе си в Бога, само тогава може Бог да ни познае.
към текста >>

И ти мисли за нея и свързана така с нея ти ще възлюбиш всичко възвишено, светло, благородно, което е твоята същина, което е твоята светла душа.
Злото е една потреба...") Тогава идва Божественият глас, който му казва: „Аз те събудих със светлината си. Ти имаш в сърцето си вече вложен кълн - лъч от правиделината." Мисли за Него, съедини се с Него и ще се раздени ден в тебе. И тогава нищо не може да те смути, защото Твоят Ден ще бъде вечен. Виждай се винаги като лъч от Голямото Слънце и тъмнината няма да има власт над теб. Живей винаги със съзнанието, че си свързан с небето „изначало", че там е твоят светъл брат - сестра, душа, която винаги, всеки миг мисли за тебе. И ти мисли за нея и свързана така с нея ти ще възлюбиш всичко възвишено, светло, благородно, което е твоята същина, което е твоята светла душа. Така ти ще изпълниш закона: „Да възлюбиш душата си." Познал отношенията си към своята душа ти ще си вече във връзка с Бога, защото Бог живее в нея и защото Твоята душа е Божествена. Така ти ще изпълниш и втория закон: „Да възлюбиш Господа Бога своего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила." Към изпълнение на третата заповед: „Да възлюбиш ближния си като себе си" ще те заведе само законът на жертвата. Така че по пътя на тези три закона човешката душа се пробужда, за да познае себе си в изправната чистота в която е била преди създание мира. Значи любовта трябва да дойде, за да произведе чистота. Пътя на тези три закона е пътя на Любовта.
към текста >>

44. ЧЕТВЪРТИ МЕСЕЦ

ТОМ 12

Казах си: „Сотиро, ако беше блага и разумна, щеше да минеш без това, но затова пък спечели един урок и други път бъди ученичка и като такава работи над себе си със смирение и търпение." А там гдето прилагах същината на моето Благоразумие бивах радостна и славех Бога на Добродетелите.
героя и героинята. Едно нещо забелязвам, мили сестри, откакто съм започнала да работя върху добродетелите, ако не съм внимателна, бият ме. От опит научих това. Бяхме събрани наши хора и започнахме да говорим за възвишени работи и имахме хубави преживявания, но не се усетихме как се спуснахме надолу • да гледаме погрешките на другите, но с цел как да им помогнем. Но наместо да ги оправим тях почувствувахме се натоварени толкова много, че трябваше 1 -2 дена да страдаме и се чистим. Казах си: „Сотиро, ако беше блага и разумна, щеше да минеш без това, но затова пък спечели един урок и други път бъди ученичка и като такава работи над себе си със смирение и търпение." А там гдето прилагах същината на моето Благоразумие бивах радостна и славех Бога на Добродетелите. Приемете сестрински поздрави от Сотирка 19. 10. 1923 г. Варна XIV 5 Милосердието Представиха ми се доста случаи, за да проявя това ценно качество. Някои изпълних много естествено, други сполучливо, като знаех, че това са случаи, дадени ми специално за работа, а трети пропуснах. Те бяха дошли тъкмо тогава, когато аз бях усилено заета с друга работа и ми се видя много естествено, че не можах да им се отзова - не разбрах тогаз, че това бяха щастливи пропуснати моменти за работа.
към текста >>

45. 1. ПЕНТОГРАМЪТ ПО УЧИТЕЛЯ

Боян Боев

ТОМ 12

В бъдеще, заедно със своя напредък, той постепенно ще разбира Правдата и нейната дълбочина и същина. 3.
б) Второ значение на Правдата На всяко същество, със самото раждане на земята, природата му е дала известен кредит, то има право на благоприятни условия на живот за развитие. И тия права трябва да му се дадат. Тия права има всяко същество, без разлика дали е човек, вол, кон, дърво и прочие. Ученикът се учи в този стадий на своето развитие да живее по закона на Правдата. Разбира се, той ще прави само първите стъпки в това направление. В бъдеще, заедно със своя напредък, той постепенно ще разбира Правдата и нейната дълбочина и същина. 3. Трета картина - Странен каменист път, който води до здание с тесни врати. В тази фаза на своето развитие ученикът почва по-сериозни, по-трудни изпити в своя път. Това е показано в Пентограма с един стръмен и каменист път. Кърви ще потекат от нозете му, докато се качва по този път до зданието. Вратата на зданието са тесни.
към текста >>

46. 8. ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ

Нейните задачи, принципи и методи. Влад Пашов

ТОМ 12

Най-после той се издига толкова високо, че може да проникне до същината на нещата, слива се със самата същина и тя му говори и му разкрива своите тайни.
Той вижда вече, че всичко, което съществува във външната видима природа има своя първопричина в разумните същества на космоса, с които той сега влиза във връзка. В тази фаза природата за него става жива книга на творческото слово, изявено във всичките форми на тази жива природа. В тази фаза ученикът преминава през посвещения и неговото съзнание все повече и повече се развива и прониква във все по-широки сфери на битието. След като е станал съзнателен за духовния свят, той постепенно придобива сила да се откъсва от гравитационните сили на земята и може да излиза извън сферата на Земята. При още по-голямо разширение на съзнанието, той влиза в съзнателна връзка със съществата на космоса и неговото съзнание се видоизменя Той почва да чува музиката на сферите, която не е нищо друго освен самото космично Слово. Най-после той се издига толкова високо, че може да проникне до същината на нещата, слива се със самата същина и тя му говори и му разкрива своите тайни. Такъв е великият път на ученика. Но, за да достигне до тези висини, той трябва да премине през ред стъпала и степени, като почне от най-мапкото. Всяка стъпка ученикът трябва да я овладее, с всяка стъпка той трябва да трасира по едно стъпало от своя възходящ път, за да няма подхлъзване и връщане назад. Затова Учителят казва, че както природата започва с най-малкото, от слабото и постепенно отива към великото, силното, така трябва да постъпва и ученикът. Първите слънчеви лъчи са слаби, но постепенно се усилват.
към текста >>

47. 35. ЖАЛБА

Стефан Тошев

ТОМ 13

498: „Талантливият френски писател Виктор Хюго, един дълбок познавач на човешката душа, в книгите си „Клетниците" и „Парижката света Богородица" ни дава чрез някои от героите си илюстрация за същината и проявите на човека.
Вярно ли е, че те са християни, като поддържат неправдата за егоистични цели? Цели плантации памук нарочно се изгарят, за да се поддържа по-висока цена на памука, понеже складове пращят от памук; а широките народни маси ходят полуголи... Представете си какво благоденствие ще настане за човечеството, когато този егоизъм, това безлюбие, което ражда тия злини, се превърне в любов... 2/ От стр. 493: „Човекът съзнание без човекът свръхсъзнание е слаб, греховен, едно жалко създание, едно висше животно. Но, действуващ под вдъхновението на своето висше Аз, той е мощен, с прозорлив ум, любвеобилно, благородно сърце, канал на Божествените сили... " 3/ От стр 496: „Когато умът у човека, спекулативният, аналитичният ум (а не висшият ум, чрез който се проявява мъдростта и творчеството), е силно развит, а духовният принцип още не е развит, не е проявен, такъв човек наподобява дявол. Защото този негов ум служи добре на всички низши прояви на сърцето, на всички животински желания, на порочността в човека..." 4/ От стр. 498: „Талантливият френски писател Виктор Хюго, един дълбок познавач на човешката душа, в книгите си „Клетниците" и „Парижката света Богородица" ни дава чрез някои от героите си илюстрация за същината и проявите на човека. В „Парижката Света Богородица" той, в лицето на свещеника-архидякон Клод Фроло ни рисува колко жалък е човек, когато има развит ум, има философски разбирания за живота, обаче не е успял да надвие, да облагороди своята плът, своя астрал и да се свърже с Висшето в себе си... " 5/ От стр 499: „В същата книга Хюго в героя си Квазимодо - приличащ по- скоро на чудовище, отколкото на човек: гърбав, едноок, хром, глух, с криви зъби, грозен, страшен - ни показва, че във всяко човешко същество, дори и в най- нисшето дреме един ангел, който при известни условия повдига края на завесата, която го скрива и показва своето Божествено лице... Наистина, колко симпатичен ни е Квазимодо в проявените от него титанически усилия да облекчи страданията на Есмералда." В „Клетниците" Хюго ни описва, в лицето на епископа, монсеньор Биенвеню, силата на доброто, на благородството да извика из недрата на човешката душа заровените там Божествени сили към проява, за да подчертае каква голяма доза от истина се крие в афоризма: „Любовта любов ражда." Като противопоставя тоя метод на методите на насилието, на наказанието, намирайки ги некадърни да възродят човешката душа..." В последната глава на тази моя книга, аз съм подчертал дълбокото разбиране на Учителя Дънов за развоя на заложбите, на силите в човека по пътя на дълга еволюция, в разрез с плиткото, неиздържано разбиране на църковното, догматичното схващане за човека и неговата съдба, от църковните теоретици на официалните християнски църкви, чиито схващания могат да задоволят само детински умове. След всичко гореказано, уважаеми другарю министер, аз Ви моля да вземете инициативата да се проучи основно словото на Учителя Дънов, като бъдат прочетени от компетентни хора (понеже работата е колосална, нека бъдат назначени няколко комисии), като във всяка комисия бъде включен със съвещателен глас като тълковник и по един член от Обществото „Бяло Братство", посочен от последното, който при разглеждане на всеки сборник беседи, ако някой израз се тълкува от комисията превратно, той ще посочи гледището на Учителя Дънов още на няколко места из други негови беседи, отпечатани и подредени в други сборници. Тези комисии ще трябва да имат предвид, че както всички велики религиозни учители, тъй и Учителят Дънов е символист. И ще трябва да се дири вътрешния смисъл на някои негови изрази. Позволете ми, уважаеми другарю министер, да ви направя един намек, който нека Ви послужи като едно доброжелателно предупреждение от моя страна.
към текста >>

48. VI. ПИСМА НА БОЯН БОЕВ ДО СТЕФАН ТОШЕВ

Стефан Тошев

ТОМ 13

Наука е само това, в което има постижение - познаване на първичната същина, на точен език казано: познаване на Божествената любов, която се проявява.
Писанието казва: „Чистите по сърце ще видят Бога."А пък при чистотата има любов. Щом не си разбрал - не си взел първата стъпка. Необходими са тези правилни схващания, защото човек, който няма правилни възгледи за живота, нищо не може да постигне: можеш да работиш, но всичко това ще е безполезно. Да трошиш камъни цял един живот, това не е наука. Да чоплиш книга цял един живот, това не е наука. Наука е само това, в което има постижение - познаване на първичната същина, на точен език казано: познаване на Божествената любов, която се проявява. Мнозина от вас искате да опитате любовта във всичката нейна пълнота. Знаете ли какво нещо е пълнотата на любовта? Любовта не се мери с оканици. Любовта и в своите малки, микроскопични прояви; и в своите велики прояви по сила е една и съща. Зад една капка любов седи толкоз сила, колкото седи зад цяло едно море от любов.
към текста >>

49. 6. ВЕЛИКДЕН

Паша Теодорова

ТОМ 13

Ако първото си посещение на Учителя нарекох епохално, не зная как трябва да нарека онзи първи, не по-малко незабравим ден, когато за пръв път чух беседа от Учителя - Словото Божие - същината на Учителя.
6. ВЕЛИКДЕН Беше 16 април 1916 г. Ако първото си посещение на Учителя нарекох епохално, не зная как трябва да нарека онзи първи, не по-малко незабравим ден, когато за пръв път чух беседа от Учителя - Словото Божие - същината на Учителя. Първа беседа чух, и то на такъв ден - Великден - един от великите дни на моята душа от ранното ми детство и досега. От тогава и досега този ден е бил различен по форма, съдържание и смисъл, но всякога един и същ по това, че съм очаквала нещо ново, да имам нещо ново - дори една панделка, но да е новичка. Като дете и на една панделчица съм се радвала. Добрите същества от този и от другия свят всякога са задоволявали желанието ми, което е било повече от скромно, и за този ден всякога съм имала нещо новичко. Често това новичко е било по-голямо от очакването ми, за което съм била много, много благодарна.
към текста >>

50. 16. ИЗНЕНАДА

Паша Теодорова

ТОМ 13

Като че в тях е същината на човека.
По тяло, по фигура приличаше на Учителя, а същевременно не беше Учителят. Мина седмицата, през която Учителят не приемаше. Пак отивах при Учителя и той беше същият Учител, когото познавах, и който не ми внушаваше страх. Може би второто лице сам по себе си да не е странно, но голяма беше разликата между него и Учителя. Сега си казвам: Какво нещо са очите, погледът, гласът? Като че в тях е същината на човека. Къде отиде благият и мек поглед на Учителя? Кой говореше вместо него? Чий беше този глас? Ето всичко това ме уплаши и аз забравих за какво отидох. Като мина малко време, спомних си, страхът мина и аз си свърших работата.
към текста >>

51. 11. СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА

Паша Теодорова

ТОМ 13

С други думи казано: Трите прояви на една същина.
В това изказване, в начина на изказването се четеше онази неизмерима благодарност към Онзи, който е дал на човека способността да говори. Голяма е благодарността на човека, който бил възпрепятствуван да говори цял месец и като му се даде възможност да говори, да каже най-великите думи, а именно: „Има три реалности в света." Първата реалност - Божественият свят, в който царува Любовта. Втората реалност, в която царува вярата - духовният свят. И третата реалност - надеждата, която царува на физическия свят. Любовта, вярата и надеждата са трите начала, трите основи на живота, без които нито едно човешко същество не съществува. С други думи казано: Трите прояви на една същина. Слънце на живота, Космически човек и Всемирният Учител. Стигам вече до последния или до един от последните дни на светлия месец, който аз нарекох: Денят на Възкресението. От всички братя и сестри се узна, че тази вечер Учителят ще слезе за пръв път на огъня след едномесечно отсъствие между нас. Всички трепнаха от радост и нетърпение, час по-скоро да дойде този момент. Необикновено движение в лагера, всички сноват нагоре-надолу, носят вода, носят дърва, да има всичко в изобилие.
към текста >>

52. 14. ДА СЕ ПРОСЛАВИ БОГ

Паша Теодорова

ТОМ 13

„Свърши се една малка работа." В така изказаната мисъл от Учителя се вижда за многократен път едно от качествата на Неговата същина - великото смирение.
Последната мисъл, казана от Учителя ден-два преди Неговото заминаване, бе следната. „Свърши се една малка работа." Каква ли е тази малка работа? За големите, за великите работи всеки може да говори, защото и да не се разбират, всеки поне ги вижда. За малките, микроскопически работи въпросът е друг. Там се изисква специално око, там се искат необходими инструменти, микроскопи и т.н. „Свърши се една малка работа." В така изказаната мисъл от Учителя се вижда за многократен път едно от качествата на Неговата същина - великото смирение. Той не каза „Аз свърших", нито „Свърших", но каза „Свърши се", като че други някои свършиха тази малка работа. Въпреки това ние знаем кой я свърши, но не знаем коя е тази малка работа. Всички ние видяхме, чухме и разбрахме за Кого и какво работи Учителят цели 50 години, но тази работа е видима, грандиозна, не е малка. Той предаде Словото Божие на цялото човечество във вид на беседи, и то много - стотици и хиляди беседи. Колкото и грандиозна да беше тази работа, сегашното човечество малко надникна в нея, но бъдещето няма да я отмине.
към текста >>

53. 7. ЧЕРВЕНАТА ПОЛЯНА

Милка Говедева

ТОМ 13

И на третата неделя когато ми стана така, съвсем лошо, легнах на пейките и казвам: „А, не, не мога с тоя човек да се справя, нещо не може, същинат, казват румънците.
И като легнах и стоя легнала така, докато свърши беседата. Щом свърши беседата, все едно нищо не ми е било. Викам: „А-а", не можех да разбера защо става така. „Но аз сега не можах, но другата неделя, аз ще му кажа на него." Втората неделя също, третата неделя също. Същото нещо се повтаря - става ми лошо и аз трябва да излизам навън. И на третата неделя когато ми стана така, съвсем лошо, легнах на пейките и казвам: „А, не, не мога с тоя човек да се справя, нещо не може, същинат, казват румънците. Главата ми бърка, не може с него да се справя." И престанах да ходя. Така станах комунистка. Но в същия тоя момент аз се преместих и почнах, хванах се в най- големия салон да работя, там идваше отбраната клиентела. В.К.: Къде? М.Г.: На „Сердика" 3.
към текста >>

54. 3. С ПОДВИГА НА БЕЗСМЪРТНИТЕ ВЕЧНО ЖИВ В СЪРЦАТА НИ

Милка Говедева

ТОМ 13

Малкият ми детски мозък не можеше да долови същината на събитията, станали в големия столичен град.
Ще го разкажа на младите, които не познават кошмара на неизвестността и мъката по баща и братя, откъснати от семействата си, за да бъдат измъчвани и убити само поради това, че бяха дръзнали да се борят за по- добър живот. За нас, децата, 9 юни 1923 година отмина някак незабелязано. Външно животът като че не се беше променил и в нашия малък град Самоков, с изключение на зачестилите събрания на комунистите. По лицата им личеше загриженост. Бях едва деветгодишна. Малкият ми детски мозък не можеше да долови същината на събитията, станали в големия столичен град. Но в тихите разговори на баща ми Петър Говедев, помощник-кмет на Третата самоковска комуна, с приятелите му Б. Хаджисотиров, М. Дашин, В. Малчев и др., които в онези дни се събираха и в нашия дом, долавях, че се е извършило нещо лошо. Изтръгната беше властта от ръцете на народа, обезглавена беше управляващата земеделска партия, започнали бяха арести на земеделци и комунисти.
към текста >>

55. 8. СТИХОВЕ ОТ МИЛКА ГОВЕДЕВА

Милка Говедева

ТОМ 13

Къде остана човешката същина?
Век на разплата е сега. Надвиснала е опасността от война. Живеят хората безделно, не мислят за времето военно. Навсякъде пожари по земята, как ли ни търпят тези от небесата? В никого не виждам проява на човещина. Къде остана човешката същина? Надявам се на добрите по земята. Дано те спасят хората от войната. Дано враговете станат приятели и на доброто в утрешния ден сеятели. 9.02.1983 г. Реквием (На сестра Паша) В тежки дни на страдания намерих духовната си майка.
към текста >>

56. 7. ЩО Е РАБОТА

Лидия Соломонова Аладжем

ТОМ 13

Разтопяват, размекват почвата на моята същина.
Днес, когато някой прояви злобата си към мен, аз го погледна мило и с любов го обгръщам. Когато ме одумват и унижават, оставям истината да ме оправдае. А когато някой не ме обича, отминавам го с благодарност, че има Бог, които ме люби и обича, и че аз трябва да любя и обичам. Сега разбрах, че омразата трябва да превърна в любов, огорчението в - сладчина, роптанието - в благодарност, живота си - в молитва. Сълзи се стичат от очите ми, те разтапят, разгръщат най-скритите гънки на моята душа. Разтопяват, размекват почвата на моята същина. Те ми казват: Стани по-добра, по-милостива, по-снизходителна, по-благоугодна на Бога. Боже, благодаря Ти, благодаря ти за всичко, което Си ме поучил, да Те позная по-съвършено. Сега разбрах що е работа, съзнателно да работиш върху своите слабости, недъзи, настроения и погрешки.. Добродетели да развиеш, правда да даваш, с всяка душа обхода да имаш, Бога да любиш и всичко ще придобиеш. С това наследство ще си заминеш и светла диря ще оставиш, нови условия ще приготвиш и Божията радост ще имаш. Как ще се радваш, когато не си работила за Господа?
към текста >>

57. А. ОТ ТЕФТЕРЧЕТАТА НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА - 1) Първо тефтерче

Цветана Щилянова

ТОМ 13

Ти нивга не можеш да видиш една същина, за която твоето Битие не е готово.
В светлината на Божията Любов всичко се постига. * * * По-нататък продължава Цветка от лекциите на Учителя: Сряда, 26.VII.1933 г. Най-първо, за да се възпита човек, той трябва да подбира храната си. За да любиш, не внасяй противоречия. Неправилен нос показва, че хиляди поколения не са вървяли правилно, не са мислили правилно. Ти нивга не можеш да видиш една същина, за която твоето Битие не е готово. Когато обичаш някого, трябва веднъж да става неговата воля, веднъж твоята - по равно. Доброто в света - това е един резултат от Божествения свят. Произходът на доброто е Любовта. Подбудителната причина за доброто е справедливостта. Няма да намаляваш, нито ще преувеличаваш своите добродетели.
към текста >>

58. 10. МИСЛИ ПО ПОВОД ХУДОЖЕСТВЕНИТЕ ИЗЛОЖБИ НА ЦВЕТАНА ГАТЕВА СИМЕОНОВА, ИВАН ТРИЧКОВ И ПРЕСЛАВ КЪРШОВСКИ

Цветана Симеонова

ТОМ 13

Художникът долавя именно тези наглед неуловими черти на човешкото лице, защото чрез тях се изразява вътрешната същина на човека, основната идея, която работи в неговата душа.
Кой е художник? - Художникът е онзи, който има усет за онази възвишена реалност на Духа, която стои зад външните форми и намира начин, за да я представи чрез изразните средства на разните изкуства: тон, краска, форма, ритъм и пр. Чрез краските художникът ни говори за психичния свят, за състоянието на една душа. Дървото, поставено на една полянка, чрез формата на своите клони ни говори за вътрешния свят на една човешка душа. Човешкото лице има две състояния: когато човек живее своя обикновен делничен живот с дребни грижи и тревоги, чертите на лицето му са обикновени, а когато Божествената висшата душа, която работи в глъбините на човешката природа се изрази на лицето, когато тя хвърли един светъл лъч върху човешкото лице, последното се преобразява и добива една красота, добива едни черти, които може би траят само няколко мига. Художникът долавя именно тези наглед неуловими черти на човешкото лице, защото чрез тях се изразява вътрешната същина на човека, основната идея, която работи в неговата душа. В този миг лицето на човека става ангелско и неземно, и после пак слиза на земята. Портретистът има за задача да намери във всеки човек този вътрешен свят, вътрешния храм, този мистичен живот на душата и да го представи чрез своите изразни средства. Чрез това той намира истинския човек, за разлика от обикновените му прояви, дето последният е един вид затулен, скрит. Това са вършили великите майстори в изкуството: Рафаел, Микеланджело, Леонардо да Винчи, Албрехт Дюрер, Рембранд и пр. Изкуството, схващано по този начин, вече се приближава до нещо духовно, религиозно.
към текста >>

Като че ли тази картина ни говори следното: Над обикновеното и делничното в живота се намира една вечна, висша Същина на всемира.
Формите, представени в картините на Тричков, като че ли са души, които излагат пред нас своя вътрешен свят. Например, картината „Белоградчишки скали", позлатени от слънчевите лъчи, изразява слънчевото състояние на душата, когато тя на всичко гледа с усмивка, радост, и вяра. Картината „Вечер край Белоградчишките скали" представя планини в по-тъмни краски. Тук, като че ли душата се отдръпва от външното и прекарва самовдълбочаване в себе си. Картината „Врачански Балкан" представя град Враца и над него мощен планински масив. Като че ли тази картина ни говори следното: Над обикновеното и делничното в живота се намира една вечна, висша Същина на всемира. Картината „Долината Туювка" представя радостна, засмяна, пъстра долина с цветя, а над нея високи планински върхове, позлатени от изгряващото слънце. Тая картина, като че ли ни говори на свой език: Много човешки души живеят в долината, а във висините живеят пробудените, просветлените, съвършените. Картината „Простори" представя двата живота, които живее човек: един обикновен и друг необикновен. Зелената полянка долу представя обикновения живот на човека, а непристъпните върхове представят необикновения живот на човешкия дух - в чистота, светост и радост. В двата си големи портрета Преслав Кършовски е вложил в погледа, в очите ония вътрешни богатства на душата, онзи вътрешен интензивен живот, онова изключително, необикновено и възвишено, което живее в глъбините на човешката душа - нейния стремеж към върховете, към любовта, към Вечното.
към текста >>

59. IV. ИВАН ТРИЧКОВ (1892-1954 г.)

ТОМ 13

Като че ли тази картина ни говори следното: Над обикновеното и делничното в живота се намира една вечна, висша Същина на всемира.
Формите, представени в картините на Тричков, като че ли са души, които излагат пред нас своя вътрешен свят. Например, картината „Белоградчишки скали", позлатени от слънчевите лъчи, изразява слънчевото състояние на душата, когато тя на всичко гледа с усмивка, радост, и вяра. Картината „Вечер край Белоградчишките скали" представя планини в по-тъмни краски. Тук като че ли душата се отдръпва от външното и прекарва самовдълбочаване в себе си. Картината „Врачански Балкан" представя град Враца и над него мощен планински масив. Като че ли тази картина ни говори следното: Над обикновеното и делничното в живота се намира една вечна, висша Същина на всемира. Картината „Долината Туювка" представя радостна, засмяна, пъстра долина с цветя, а над нея високи планински върхове, позлатени от изгряващото слънце. Тая картина като че ли ни говори на свой език: Много човешки души живеят в долината, а във висините живеят пробудените, просветлените, съвършените. Картината „Простори" представя двата живота, които живее човек: един обикновен и друг необикновен. Зелената полянка долу представя обикновения живот на човека, а непристъпните върхове представят необикновения живот на човешкия дух - в чистота, светост и радост." Ефросина А. Ангелова-Пенкова
към текста >>

60. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 151-200

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

С това той влиза в пътя на обединяващата Любов. 169.Същината.
167.Морален устой. Ученикът трябва да е толкова морално пов- дигнат, че неговият стремеж да седи по-горе от всички окръжаващи съблазни. Той не може да се изкушава от злото. Ученикът трябва да има не само морален стремеж, но и морален устой. 168.Опитност. Ученикът трябва да се ползува не само от своята опитност, но и от опитността на другите. С това той влиза в пътя на обединяващата Любов. 169.Същината. Човекът е колективно същество. Той трябва да съзнава, че е образ и подобие на Бога. Трябва да има характер и да познава същината на Вечното Добро. 170.Реалността. Не се спирай на нищо вън от тебе, до като не изучиш себе си. Когато ученикът познае реалността в себе си, той разбира реалността, която лежи в основата на цялото битие.
към текста >>

Трябва да има характер и да познава същината на Вечното Добро. 170.Реалността.
Ученикът трябва да има не само морален стремеж, но и морален устой. 168.Опитност. Ученикът трябва да се ползува не само от своята опитност, но и от опитността на другите. С това той влиза в пътя на обединяващата Любов. 169.Същината. Човекът е колективно същество. Той трябва да съзнава, че е образ и подобие на Бога. Трябва да има характер и да познава същината на Вечното Добро. 170.Реалността. Не се спирай на нищо вън от тебе, до като не изучиш себе си. Когато ученикът познае реалността в себе си, той разбира реалността, която лежи в основата на цялото битие. 171.Раждане от Духа. Ученикът трябва да се роди по Дух. Тогава той се издига над временното, и за него няма вече противоречия на земята.
към текста >>

61. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 401-450

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Същината на човека е Доброто!
Ако си плод, трябва да зрееш. Всяко нещо има нужда от развитие! 420.Възходяща Любов. Когато ученикът е болен, той трябва да раз- вива Любовта си. Когато Любовта му стане възходяща, той ще бъде вече здрав. 421.Доброто. Същината на човека е Доброто! Ученикът трябва да разработва Доброто в себе си. Затова е пратен на земята. 422.Воля за Доброто. За Доброто трябва воля! За да вървиш нагоре, изисква се воля.
към текста >>

Той знае, че в своята вътрешна същина Истината е винаги блага!
Не го ли издържи, пропада в този изпит. Друг изпит ще му се даде, но този няма да се повтори вече. 448.Истината. Казването на Истината е една операция без упойка. Ученикът трябва да е готов да издържи Истината! Тогава той е силен. Той знае, че в своята вътрешна същина Истината е винаги блага! 449.Отговор. Има въпроси, на които ученикът трябва прямо да отговори. Ако ученикът отговаря на тези въпроси със заобикалки, той не говори Истината. Учителят знае Истината. Изпитва се само ученикът. 450.Сила и благородство.
към текста >>

62. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 521-540

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

А това, което се оставя е същината на живота.
В този момент, който се мери във времето и прост- ранството - Бог пребъдва в него. Туй, което мери, в него е Бог, а не което се измерва. Бог не е в мисълта, но в това, което прави мисълта. Бог не е в Любовта, но в това, което произвежда Любовта. Туй, което се проявява, е проявено, то проявено остава. А това, което се оставя е същината на живота. Всички неща, които стават с Любов, са по дух. А всички неща, които са без Любов са по буква. Правило. 539 Истината изключва всички удоволствия. Мъдростта изключва всички глупости, а Любовта изключва всички насилия. По-силният. 540 От личността, индивидуалността е по-силна.
към текста >>

63. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 581-600

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

582 Човек, който казва „не мога", отрича Бога в неговата същина, защото Бог е създал света, за да „могат" хората.
Разпределение на енергията у човека. 581 В окултната школа най-първо трябва да се проявят най-слабите сили у човека, а после по- силните, а най-после - най-силните. А най- силната енергия е долу, а пък хората най- първо нея използуват, и после нищо друго не могат да направят. Мога! 582 Човек, който казва „не мога", отрича Бога в неговата същина, защото Бог е създал света, за да „могат" хората. Когато човек не разбира Божественото, той е роб на условията. Страданието. 583 Страданието произтича от това, че човек е изгубил нещо. Колкото изгубеното е по-ценно, толкова страданието е по-тежко. Най- голямото страдание е смъртта и в туй усамотение ти ще влезеш в новия живот. Закон за Любовта.
към текста >>

64. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 781-800

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

798 Когато говоря за Любовта, разбирам онази Същина, от Която всичко е произлязло.
Заради Него. 796 Както Бог живее заради нас, тъй и ние трябва да живеем заради Него. Той работи заради мен и аз ще работя заради Него. Обичайте! 797 Обичайте Господа, за да приемете Божието благословение. Нашият Баща. 798 Когато говоря за Любовта, разбирам онази Същина, от Която всичко е произлязло. То е нашият Баща. Смисълът на живота. 799 В училището на слугуването ще слугувате добре. В училището на Мъдростта ще се учите добре, а в Любовта ще обичате Господа с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила. Това е смисълът на живота.
към текста >>

65. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 961-980

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

973 Светлината разкрива света, но каква е нейната същина - тя остава неизвестна.
Ново поколение 972 Мислете върху три неща: Имате ли достатъчно светлина, за да разрешавате всички мъчнотии? Имате ли достатъчно топлина, за да разрешавате всички мъчнотии? Имате ли достатъчно сила, за да разрешавате всички мъчнотии? Тогава тялото ви ще бъде здраво; сърцето ви ще бъде здраво; умът ви ще бъде здрав. Това е съвременната хигиена, която навсякъде може да се приложи - ще имаме едно ново поколение. Светлината. 973 Светлината разкрива света, но каква е нейната същина - тя остава неизвестна. Светлината е това, което освобождава човека от всички несгоди. Божият глас. 974 Любовта трябва да се вложи в основа на всичкия ни живот. От всяко растение, от всяко камъче да слушате Божия глас; от всички ручеи, от всеки слънчев лъч. Аз ида да оповестя една Нова епоха, която идва в света.
към текста >>

66. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1001-1020

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Той е нейна същина.
Правете добро, за да се върне при вас. Свят на Истината. 1014 Има един свръхреален свят - свят на Истината. Свят на една цялостна хармония и закономерност. Човешката душа принадлежи на този свят, носи го в себе си. Той е нейна същина. Когато става дума за съобразност, подразбираме този свят. Съобразен с него, животът се развива правилно. Съобразени с него, имаме добрите придобивки. Съобразени с него, имаме радостта; съобразени с него имаме здравето и силата. Съобразени с него, имаме разумността.
към текста >>

67. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1301-1320

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Тези качества не произтичат от самия ум, те произтичат от същината на Бога.
1312 Думите на Свещената книга носят живот. Неразбраната Любов. 1313 Любовта ще остане неразбрана за вечни времена. В това седи красотата на живота. Насилие и разум 1314 Насилието в един Разумен свят не е потребно Благост и Истина 1315 Благост и Истина трябва да бъдат съединени в ума. Тези качества не произтичат от самия ум, те произтичат от същината на Бога. Човешкият ум е ясен и прозорлив когато съдържа в себе си тези две качества - Благост и Истина. Благост в сърцето. Истина в ума. Бог е съчетал тези две качества в човешкия ум. Тези две качества дават тази вътрешна сила.
към текста >>

68. VI част ЕДНА СТРАННА ОПИТНОСТ НА ЕДИН ОКУЛТЕН УЧЕНИК НА ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО

САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

ТОМ 14

А туй, което само остава, туй е същината на живота.
В този момент, с който се мери времето и пространството, Бог пребъдва в него. Туй, което,мери в него, е Бог, а не, което се измерва. Бог не е в мисълта, но в туй, което прави мисълта. Бог не е в Любовта, но в туй, което произвежда Любовта. Туй, което се проявява, проявеното, то проявено си остава. А туй, което само остава, туй е същината на живота. Запиши туй, да го не забравиш. Прилича ли то на Вашия Учител? - Не, туй не прилича на моя Учител. - И същевременно има и много други работи, които не Ви чета и когато дойде Вашият Учител, ще ви каже. - Толкова повече ме заблуждавате, защото този почерк не прилича на моя Учител.
към текста >>

Аз няма какво да обичам пръста на някой човек, нито тялото му, нито ума му, виж, като дойде до душата му, там има една необятна същина.
За мен моралът седи в първичното отношение към Бога, а другото не е морал. 6 СЕПТЕМВРИ 1923 ГОДИНА Трябва да имаме само една мярка за Бога, за нищо и никого, повече абсолютно за никого. Аз не съм намерил хора, които да обичат Бога. Ще търсиш реалността на живота, то е Бог. Оттам ще почнеш да разрешаваш всички въпроси на живота. Аз няма какво да обичам пръста на някой човек, нито тялото му, нито ума му, виж, като дойде до душата му, там има една необятна същина. - Учителю, защо не ми казахте, че хората не са искрени и щом Ви видят, веднага оставят разговора си и сядат мирно. Това нали е едно благоприличие, благоговение към Вас. След като минете, те пак продължават разговора си. - Ако те са добри ученици, аз няма да ги срещна тъй на разговор, а при един болен, помагат му и се разговарят или над някоя книга, мислят нещо, не могат да го разберат и ме питат. Аз съм забелязал у теб отражение, аз кажа една лоша дума или добра и ти я повтаряш същата.
към текста >>

69. БЕСЕДИ НА Учителят пред ръководителите 1930 год.

ТОМ 14

Някога Бог ще даде богатство и привидно ще го вземе, за да опита-за какво го обичаш, дали за богатството или за същината.
Не, вашите работи ще тръгнат и ще се подобрят, десет пъти ще бъдат по-добре отколкото сега. Няма човек, който да е вървял по Божия път и да не му върви добре. Някой ще каже: „Моята работа не върви". Това си има причини. Ако Бог ни поставя на изпитание, на страдание, целта Му е понякога да изпита нашето верую. Някога Бог ще даде богатство и привидно ще го вземе, за да опита-за какво го обичаш, дали за богатството или за същината. Ще кажеш: „Тогаз Господ дал, Господ взел". Но на Господа крайните му решения всякога са добри. Всякога целта му е да опита да събуди съзнанието ни, та между Него и нас да има връзка, да има в нас готовност и нищо в света да не бъде в състояние да разклати нашите убеждения. Днес ще ви дам тази задача: Прочетете от 4-тях Евангелия първите глави и намерете една основна мисъл, която се намира в 4-тях глави. Има една основна мисъл в тях, която може да се приложи.
към текста >>

То е същината на вашия живот.
Четвъртото четириседмичие е за съшествие на Божия Дух върху нас, за да работим, за да влезем във връзка с Божия Дух. И на Небето и на земята това, което разпорежда всичко е Духът. В каквото и направление да е и във физическия и в Духовния и в Божествения свят, всичко което разпорежда е Духът. Ще се молите за слизането на Духа да озари сърцето ви, ума ви, да изпълни душата ви, за да имате вътрешна придобивка. Има едно знание, което всякога трябва да остане у вас. То е същината на вашия живот. Него не можете да давате вън. Няма нещо, което можете да давате, само плода можете да давате. Имайте предвид, че живеете в един период, в който постоянството е слабо. На българина му липсва постоянство. То му е нужно.
към текста >>

70. 15. ПЪРВАТА УТРИН НА СЪБОРА - 1914 г.

Жечо Панайотов

ТОМ 15

Повиквани един по един, всеки се приближаваше до масата, целуваше ръка на Учителя и следващия акт бе същината на церемонията, символ, че този брат се включва между работниците на Господа.
Най-отпред бе поставена маса, а пред нея стоеше Учителя с лице към нас. На стената бе окачен Пентаграма на Бялото Братство поставен в дървена рамка. Към юг имаше няколко прозореца със спуснати бели завеси. Подът бе постлан с вълнена черга, на лявата северна стена имаше една или две врати входящи към други стаи на вилата. Преди Учителя да започне беседата си извърши се малка церемония за новоприетите членове на Веригата. Повиквани един по един, всеки се приближаваше до масата, целуваше ръка на Учителя и следващия акт бе същината на церемонията, символ, че този брат се включва между работниците на Господа. Лицата на старите братя и сестри сияеха. Радостта, която ни огряваше се дължеше може би и на това, че и те си спомняха даден ден, в който за пръв път бяха влезли в тази зала, а по-старите виждаха времето, когато са се броили на пръсти. А ето вече достигнахме по брой свещеното число 70 души. Не по- малка бе и нашата радост, че сме призвани на работа за Божието дело. Едно от важните работи беше така нареченото знаме на Бялото Братство.
към текста >>

71. 27.ЗВЕЗДАТА НА ПИТАГОР - ПЕНТОГРАМАТА

Николай Дойнов

ТОМ 15

Това триъгълниче, каза Той е само Божествената същина в човека.
Лицето на човека е най-малкият триъгълник. Триъгълникът образуван от линията минаваща по раменете като основа, а другите две страни от края на раменете до пъпа е вторият среден по размер триъгълник. И най-после големият триъгълник, който се образува от линията минаваща през пъпа до тазовите кости, като основа на триъгълника, а другите две страни от края на тазовите кости до петите. Един път в клас Учителят даде тази скица, като обясни, че тези три триъгълника обърнати с върховете си надолу показват, че човек е потънал много дълбоко в гъстата материя. В средата на най- горният триъгълник той начерта едно малко триъгълниче с връх нагоре, което изразява носа на човека. Това триъгълниче, каза Той е само Божествената същина в човека. Отношенията на лицата на тези три триъгълника в пентограма, както и в правилната човешка фигура са в тъй нареченото златно съотношение. С други думи, ако разделим лицето на най-големият триъгълник с това на средния, ще получим число, което ще бъде равно на числото, което ще се получи, ако се раздели лицето на средния триъгълник с това на малкият. Златното съотношение е несъизмеримо. Точките, в които се пресичат линиите на пентограма, върховете на вписаният в него петоъгълник са точки също на златното сечение или както още древните са го наричали Божествена пропорция. В златно сечение е разделена една отсечка, когато съотношението между цялата отсечка и по-голямата част е равно на отношението между по-голямата част от отсечката и нейната по-малка част.
към текста >>

72. 28. ЧАСОВНИКЪТ НА ЖИВОТА

Николай Дойнов

ТОМ 15

Но нито едните, нито другите имат ясна представа за Неговата същина.
28. ЧАСОВНИКЪТ НА ЖИВОТА Има един основен принцип в природата, който учените наричат „Движение", по липса на по-подходяща дума, а религиозните наричат този принцип - БОГ. Но нито едните, нито другите имат ясна представа за Неговата същина. Този принцип създава всички процеси, които имаме. Процесите са подчинени на втори принцип - принципа на ритмичността, или на импулсите. И животът, тази висша проява на разумния свят, си има свой ритъм. Този ритъм, това чукане на часовника на живота, проявен във формите, където той протича, не е всякога равномерен, нито пък е еднороден, той ту усилва своя ход, ту го намалява, а характерът му се мени в безкрайни нюанси. При човека, където животът на нашата планета е проявен в най- високия си стадий, тази ритмичност е най-ярко изразена.
към текста >>

73. 1 .ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГИЯ

Иван Толев

ТОМ 15

Защото „верую" в света - това е Истината, същината на живота - това е Любовта, а смисълът на тоя живот - това е Мъдростта.
За това псалмопевецът казва:......... и обращаха се и търсеха Бога на ранина..." (псалом 78) и: „Добро е да славословим Господа и да песнопеем на името Ти, Всевишни: да възвещаваме на ранина милостта Ти..." (пс. 92), а не казва: „вечер ще те славя Господи! " Когато природата започва работата си, тогава и ние трябва да започваме нашата. Това е то Божественото, великото в живота, т.е. да мислим и да чувствуваме, тъй както Бог се проявява във видимата природа, а не тъй, както хората са измъдрили всевъзможните изкуствени системи и верую. Защото „верую" в света - това е Истината, същината на живота - това е Любовта, а смисълът на тоя живот - това е Мъдростта. По този предмет - върху вътрешната, скрита страна на слънчевата система - ще се повърнем наново. Ние считаме слънцето не като някакво мъртво тяло, а като живо същество. Да допуснем, че някой си учен човек поздравява съвременното общество отдалеч със своите гранати, какво ще бъде нашето понятие за този човек? Това ще бъде изучаване само на физическата му страна. Ако ли допуснем, че същият ни изпраща чрез някой рефлектор своите лъчи - написани поеми и поздрави или пък ни изпрати своите плодове: в първия случай енергията му ще бъде разрушителна, във втория - ободрителна, а в третия - оживителна.
към текста >>

74. 7. ПОВЕЧЕ СВЕТЛИНА!

Иван Толев

ТОМ 15

Това са думи мъчни за разбиране от някои, в тяхната вътрешна същина.
6-7(22.III.1922), с. 133-135 Светлината - това е творчески акт на великата природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Светлината - това е първият акт на пробуждане в живота на природата. А под думата „пробуждане" ние разбираме: минаване от безграничното състояние на природата към ограниченото състояние, от свръхсъзнанието към подсъзнанието. Това са думи мъчни за разбиране от някои, в тяхната вътрешна същина. Ако поискате мнението на съвременните физици върху светлината, те ще ви я определят като ред вълнения, в които влизат седем цветове - от червения до виолетовия, и ще ви изчислят, че червеният цвят се състои от 428 билиона трептения, а виолетовият до 739 билиона. Туй е границата или областта на светлината, в която тук, във физическия свят, тя може да се прояви. Това е тъй по отношение на физическия свят. Но какво отношение има светлината към човешкия ум? От съвременните наблюдения и опити се показва, че никаква умствена дейност не може да се извърши, никаква органическа проява не може да стане, без присъствието на светлината.
към текста >>

75. 8. РАЗУМНИТЕ СИЛИ В ЖИВАТА ПРИРОДА

Иван Толев

ТОМ 15

Те не знаят, че не може да се изнасили водата, защото колкото и да я биете, да я наказвате и каквито мерки да приложите върху нея, тя всякога устоява, неизменяема по своята същина: като намери изход, тя всякога излиза.
Животът в сегашното си проявление тоже спада към същата категория - разбира се, не земният живот, облечен в своите земни желания и стремежи, а животът на духовния човек, в душата на когото блика нещо Божествено и велико. Че у човека съществува великото, за това говорят всички поети, философи и писатели. Тия поети и философи съзнават, че зад сегашното видимо се простира нещо разумно, закономерно, в което всички действия са точно измерени, без никакви изключения. Противоречията в света съществуват само за невежествените хора. А качествата на невежествените хора са: тяхната ограниченост, жестокост и насилие. Те не знаят, че не може да се изнасили водата, защото колкото и да я биете, да я наказвате и каквито мерки да приложите върху нея, тя всякога устоява, неизменяема по своята същина: като намери изход, тя всякога излиза. Значи, водата не се нуждае от изменения, а от употребление. От въжето не може да искате да бъде право, да не се криви, а може да искате само качествата да бъде яко и гъвкаво: това са качествата на въжето; от скалата не може да искате да бъде мека и подвижна, а - да бъде устойчива. Следователно, когато ние говорим за човешкия живот, трябва да го сравняваме с водата: животът трябва да се употребява разумно, а не да се ограничава или да се изменя неговото естество. Туй е, което ние разбираме във висшата наука, живот. Никоя от миналите култури, колкото и да е била напреднала, не е била в състояние да измени естеството на живота: последният във всички епохи се е проявявал все по един и същ начин.
към текста >>

76. 13. ДА СЕ САМООСЪЗНАЕМ!

Иван Толев

ТОМ 15

А според общопознатата теория, сега човекът е един комплекс от тяло, душа и дух, които взаимно се свързват, проникват и сливат: първото е само неговата видима, физическа форма, втората е неговата нематериална субстанция (седалище и орган на духа, а третият - неговата божествена същина/есенция/)*.
Според нея, за да се знае раждането и съществото на човека в първоначалната му форма, трябва да се изучи неговото отечество - земята в нейните предшествуващи фази. А това значи да се изследва, как се е образувала тя като част от нашата слънчева система и в какви съотношения се е намирала с другите планети от същата система. Учителите казват, че между планетите, включително слънцето и земята, е имало в първичната епоха пряко съобщение, тъй като те са били близко една до друга. Но отпосле е настанала дисхармония между тях и прякото съобщение се прекъснало. Слънцето показва, какъв е бил човекът в първоначалното си състояние. А според общопознатата теория, сега човекът е един комплекс от тяло, душа и дух, които взаимно се свързват, проникват и сливат: първото е само неговата видима, физическа форма, втората е неговата нематериална субстанция (седалище и орган на духа, а третият - неговата божествена същина/есенция/)*. Физическата форма на човека, която е временна и преходна, се състои от ония прости елементи, които са достъпни за химическо изследване. Материята, от която тялото се състои, може да се разложи на съставните си елементи и ще се констатира, според окултната химия, че тя е един агрегат от постоянно и невъобразимо движещи се сложни мехурчета всред един всемирен флуид (коилон) с огромна енергия. Тази дефиниция се отнася еднакво за материята изобщо, на всеки жив организъм, защото тя е единна за всички организми. Но в тая материя действуват такива невидими и неизчерпаеми сили, че човешкото същество, изучено всестранно, представлява от себе си една неизследима бездна, цял свят, цяла вселена. То е олицетворение на макрокосмоса, с всичките негови форми, органи и сили, според израза на Хермеса върху изумрудната му таблица: „Каквото е горе, това е и долу".
към текста >>

77. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 15

В един цикъл сказки на теософското общество се изнасяше гледището на тези учения по въпроса за същината на човека, душата, смъртта.
1174 (7. V. 1926), с. 2 - рубрика Научна седмица I. Същността на човека от научно гледище Съвсем инцидентно се разви напоследък един научен спор, по който продължава да се пише от много страни. Понеже въпросът е твърде интересен, добре би било той всестранно да се осветли, а не да се спекулира с него, както правят някои. В един цикъл сказки на теософското общество се изнасяше гледището на тези учения по въпроса за същината на човека, душата, смъртта. Нищо лошо в това: нека хората чуят и мнения различни от тези на положителната наука. Лошото беше другаде: за да се печелят партизани на теософията и противници на положителната наука, последната бе представена в една невярна, карикатурна форма. Каза се например, че според биологията излизало, че колко по-тежък бил човек, толкова по-умен трябвало той да бъде, тъй като за биологията мисълта, душата зависели от плътта. Подобен абсурд никой биолог в света никога не е казвал. С какво мислят г-да теософите не зная, но биолозите не мислят с месото си.
към текста >>

Истинското гледище на биологията по въпроса за същината на човека и душата аз изложих в две публични лекции, и то се свежда към следното.
Нищо лошо в това: нека хората чуят и мнения различни от тези на положителната наука. Лошото беше другаде: за да се печелят партизани на теософията и противници на положителната наука, последната бе представена в една невярна, карикатурна форма. Каза се например, че според биологията излизало, че колко по-тежък бил човек, толкова по-умен трябвало той да бъде, тъй като за биологията мисълта, душата зависели от плътта. Подобен абсурд никой биолог в света никога не е казвал. С какво мислят г-да теософите не зная, но биолозите не мислят с месото си. Истинското гледище на биологията по въпроса за същината на човека и душата аз изложих в две публични лекции, и то се свежда към следното. Човек е най-висшето, най-съвършеното творение на майка- природа, създадено по нейните закони, подчинено на тях, както е подчинено там и всичко живо на земята. Човек не представлява никакво противоречие на природните закони, както твърдят теософите. Положителната наука не може да допусне съществуването на двете същности в човека тъй, както ги разбират те. Според тях душата е една нематериална същност, която движи материалния организъм, дава проявите на живота. Това представлява едно грубо противоречие със закона за съхранение на енергията: всяка една проява на енергия, например движението на тялото или работата на нервната система, означава разходване на енергия, която се е взела от нейде, тя не може да дойде от една нематериална същност, която не съдържа в себе си енергия, не разходва такава.
към текста >>

Отношението им към държавата В миналата „Научна седмица" предадох накратко съдържанието на държаните от мене популярни лекции върху Същината на човека и душата.
„Слово", Г. V, бр. 1180 (14.V. 1926), с. 2 - рубрика Научна седмица II. Отношението им към държавата В миналата „Научна седмица" предадох накратко съдържанието на държаните от мене популярни лекции върху Същината на човека и душата. Изтъкнах, че от научно гледище не може да се поддържа двойствеността на човешкото същество. Изтъкнах още, че човек със своето развитие и прояви не прави изключение от природните закони. Със своето природно средство за познание - разума - той може да прозре само отчасти в битието, този кръг на познанието се разширява с еволюцията на човешкия разум, но винаги зад него си остава непознатата за нас безкрайност - битието. Тук спира областта на науката, започва тази на религията. Ограничавайки се всяка в своята област, положителната наука и религията не само не се изключват, но се допълнят.
към текста >>

За пръв и последен път го видях когато снощи, на 20 того, слушах сказката му: „Същината на живота, душата и смъртта", в натъпкан салон от начинаващи живота младежи.
46, бр. 17 (28.IV.1926), с. 4 При липса на религиозен дух, умствените способности или не се развиват, или, ако се развият, те стават рушителни, и се самоущожават - Президент Кулидж. Аз не познавам г. Ст. Консулов, професор и доктор (не зная по какво). За пръв и последен път го видях когато снощи, на 20 того, слушах сказката му: „Същината на живота, душата и смъртта", в натъпкан салон от начинаващи живота младежи. Езика на сказчика беше хубав, завиден. Гласът му, не лош. Самоувереността му, отлична. Претенциите му, нескромни. Начетеността му, ограничена, едностранчива.
към текста >>

Теософията е синтез на наука, философия и религия, които могат да добият конкретна форма и живот чрез изкуството - по същина мистично.
„Теософията в защита на себе си" „Мир", Г. XXXII, бр. 7812 (16.VII. 1926), петък, с. 3 от Иван Грозев Подпредседател на теософското общество в България Помолени сме от страна на Теософското общество в България да дадем място на следните редове, с които Обществото желае да се защити срещу някои криви схващания за неговото учение: Мото: „Малко наука и човек става безбожник; повече наука, и човек става изново религиозен." Франциск Бекон Напоследък се пръскат някои превратни слухове за теософията от хора непосветени; налага ни се дълг да кажем няколко думи, за да бъдем на ясно, защото - както по кое да е изкуство и предмет не можем да говорим без усет и разбиране, така и по мистика и религия не можем да говорим без усет и разбиране; те са тънки работи. Теософията е синтез на наука, философия и религия, които могат да добият конкретна форма и живот чрез изкуството - по същина мистично. Така теософията обгръща всички научни дисциплини - науката за формите и за материята, както и всички науки за духа и (метафизиката); тя в своята дълбока същина - е учение за абсолюта, до което се стига чрез вътрешно прозрение (интуиция, откровение); тя е науката на боговете (мъдреци, пророци, ясновидци)[4]; неподвижната мъдрост на вековете, която лежи в основата на всяка философска система и на всяка световна религия. Има едно учение за едната истина, и ние го намираме изразено в Будизма и Брахманизма на древна Индия, в Херметизма на Египет, в Орфеизма на Елада, в Питагорейството, в Платонизма и Неоплатонизма, в предхристиянски Гностицизъм - живец на Християнството, в Розенкройцерството и в доктрината на средновековните алхимици Яков Бьоме, Парацелз, от която Гете черпи с пълни шепи); най-после в Кабалата и Талмуда без които не можем разбра скрития смисъл на нашата Библия. Различните хора се намират на различни становища в своето развитие и техните схващания за Истината са различни; всеки си живее със своята относителна истина и отрича правото на другия да мисли и вярва свободно, с което се спира всяко духовно развитие и се упражнява морален гнет върху душите. Това е породило сляп фанатизъм, безполезни спорове и кървави изстъпления в името на оногова, който е проповядвал само мир, братство и любов между людите. Само мъдреците стигат до общата истина, която обединява и любовно свързва, която освобождава от всякакви предразсъдъци и превратни мисли и те никога не спорят върху нея, нито говорят; защото истината е неизповедима, тя не може да се изкаже с думи, а се изразява с подвиг и живот.
към текста >>

Така теософията обгръща всички научни дисциплини - науката за формите и за материята, както и всички науки за духа и (метафизиката); тя в своята дълбока същина - е учение за абсолюта, до което се стига чрез вътрешно прозрение (интуиция, откровение); тя е науката на боговете (мъдреци, пророци, ясновидци)[4]; неподвижната мъдрост на вековете, която лежи в основата на всяка философска система и на всяка световна религия.
XXXII, бр. 7812 (16.VII. 1926), петък, с. 3 от Иван Грозев Подпредседател на теософското общество в България Помолени сме от страна на Теософското общество в България да дадем място на следните редове, с които Обществото желае да се защити срещу някои криви схващания за неговото учение: Мото: „Малко наука и човек става безбожник; повече наука, и човек става изново религиозен." Франциск Бекон Напоследък се пръскат някои превратни слухове за теософията от хора непосветени; налага ни се дълг да кажем няколко думи, за да бъдем на ясно, защото - както по кое да е изкуство и предмет не можем да говорим без усет и разбиране, така и по мистика и религия не можем да говорим без усет и разбиране; те са тънки работи. Теософията е синтез на наука, философия и религия, които могат да добият конкретна форма и живот чрез изкуството - по същина мистично. Така теософията обгръща всички научни дисциплини - науката за формите и за материята, както и всички науки за духа и (метафизиката); тя в своята дълбока същина - е учение за абсолюта, до което се стига чрез вътрешно прозрение (интуиция, откровение); тя е науката на боговете (мъдреци, пророци, ясновидци)[4]; неподвижната мъдрост на вековете, която лежи в основата на всяка философска система и на всяка световна религия. Има едно учение за едната истина, и ние го намираме изразено в Будизма и Брахманизма на древна Индия, в Херметизма на Египет, в Орфеизма на Елада, в Питагорейството, в Платонизма и Неоплатонизма, в предхристиянски Гностицизъм - живец на Християнството, в Розенкройцерството и в доктрината на средновековните алхимици Яков Бьоме, Парацелз, от която Гете черпи с пълни шепи); най-после в Кабалата и Талмуда без които не можем разбра скрития смисъл на нашата Библия. Различните хора се намират на различни становища в своето развитие и техните схващания за Истината са различни; всеки си живее със своята относителна истина и отрича правото на другия да мисли и вярва свободно, с което се спира всяко духовно развитие и се упражнява морален гнет върху душите. Това е породило сляп фанатизъм, безполезни спорове и кървави изстъпления в името на оногова, който е проповядвал само мир, братство и любов между людите. Само мъдреците стигат до общата истина, която обединява и любовно свързва, която освобождава от всякакви предразсъдъци и превратни мисли и те никога не спорят върху нея, нито говорят; защото истината е неизповедима, тя не може да се изкаже с думи, а се изразява с подвиг и живот. И теософията разкрива единния издревен евангелски път за постигане истината - пътя на екстаза и на пророческото откровение, пътя на интуицията, където пада всяко съмнение пред непосредното проживяване.
към текста >>

За постигането на тоя божествен идеал са нужни много животи, през които безсмъртната човешка душа се усъвършенствува и проявява своята божествена същина.
И теософията разкрива единния издревен евангелски път за постигане истината - пътя на екстаза и на пророческото откровение, пътя на интуицията, където пада всяко съмнение пред непосредното проживяване. През себе трябва да мине всеки човек, за да стигне до истината, която е Бог, да се слее с истината, и сам да се обожестви, да стане свръхчовек или богочеловек. Всички ние сме синове Божи, казва Исус, и трябва да станем съвършени като нашия Отец небесен. Как? - в един само кратък живот? Но тоова е невъзможно. За постигането на тоя божествен идеал са нужни много животи, през които безсмъртната човешка душа се усъвършенствува и проявява своята божествена същина. Всички вероучители говорят за прераждане, и самите те са стигнали по тоя път до свръхчовечество.[5] Свръхчовекът не е само блян на поет, и богочеловеци е имало в историята - те не са нито легенда, нито мит; те са цветът и плодът на обещанието - първенците на човешкия род, завършили своята земна еволюция и стигнали върха - свръхбитие, Нирвана. И наистина, самите те са върхове, които съединяват небето и земята, откъдето се вижда вечното незалязващо слънце на истината: Кришна, Буда, Зороастър, Хермес, Орфей, Исус, АполонийТиански. И в днешната критическа епоха - според завета на Христа и според Теософията - се очаква такъв свръхчовек, който да обедини всички религии - клонове на едната религия - и да побратими народите, като положи начало на нова цивилизация и изведе человечеството из днешния хаос. От всичко казано става ясно, че теософията се явява в света не да разединява и да опълчва едно срещу друго различните течения, не да сгъстява спластения фанатичен мрак от векове в душите, а да разведри хоризонти и да хвърля светлина по всички пътища на тъмното човешко битие, и да води към мир и братство, тъй че в света да има един Пастир и едно стадо. Ето защо теософията не е против никоя религия, защото всички религии имат еднакъв божествен произход; те всички са основани от Мировия Учител, направо или чрез Негови ученици, те са дело на великата Бяла Ложа, от името на която великият учител Христос действува и чертае различните пътища, които водят към една цел.
към текста >>

И теософията не е склонна да тури някакъв предел между обективна наука и религиозно изследване, което води към богопознание - към вечната същина на нещата.
И в днешната критическа епоха - според завета на Христа и според Теософията - се очаква такъв свръхчовек, който да обедини всички религии - клонове на едната религия - и да побратими народите, като положи начало на нова цивилизация и изведе человечеството из днешния хаос. От всичко казано става ясно, че теософията се явява в света не да разединява и да опълчва едно срещу друго различните течения, не да сгъстява спластения фанатичен мрак от векове в душите, а да разведри хоризонти и да хвърля светлина по всички пътища на тъмното човешко битие, и да води към мир и братство, тъй че в света да има един Пастир и едно стадо. Ето защо теософията не е против никоя религия, защото всички религии имат еднакъв божествен произход; те всички са основани от Мировия Учител, направо или чрез Негови ученици, те са дело на великата Бяла Ложа, от името на която великият учител Христос действува и чертае различните пътища, които водят към една цел. Една от задачите на теософията е да съживи отделните религии върху една обща основа, и който се опълчва против теософията, той се опълчва против делото на Христа, който е един за всички - дихание на цялото человечество, което е плът от неговата плът. Теософията не се обявява и срещу опитната наука на днешния век, нито се чужди от нейните методи, когато прави своите изследвания; тя твърди, обаче, какво днешната наука е една малка част от истинското знание (Гносиса), което обгръща проявеното и непроявеното, света на феномените и невидимия мир от скрити причини - физика и метафизика. И теософията не е склонна да тури някакъв предел между обективна наука и религиозно изследване, което води към богопознание - към вечната същина на нещата. То би значило да се отрече еволюцията на човешкия дух и заедно с това и всеки прогрес на наука и изкуство. Един синтез на наука, философия и религия се налага от самосебе; защото науката за материята е в същото време и наука за енергията, науката за енергията засяга и науката за душата, а тази последната е свързана с изучаване причините на нещата, с които се занимава философията и религията. Така положителният учен, в своите научни обяснения, стига до метафизични спекулации, до фантастични хипотези и странни теории, допиращи до сънното царство на бляна. Ето как трезвеният учен става, без да ще, метафизик и мистик, и ето как Теософията завладява неусетно катедрата на Университета! Положенията на Теософията и крайните изводи на емпиричната наука нима не съвпадат?
към текста >>

78. 2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)

Иван Толев

ТОМ 15

Тоя пътник е поетът, който схваща същината на Красотата със силата на своята интуиция: той е и мистик, поради връзката си с нея, и ясновидец, поради своята проницателност в безкрайността й, и герой, поради силните си преживявания в нея, и пророк, поради възприемането на първичните й тайни, и учител, понеже преподава добитите си знания за нея на по-малките си братя, и маг.
Тя е шестият сефирот. "От Сион, който е съвършенство на красотата, възсия Бог" (Пс. 50 : 2). Сион, градът на великия Цар на Господа на Силите, град на Бога нашего" (Пс. 48; 2 и след.). Тоя пътник е поетът, който схваща същината на Красотата със силата на своята интуиция: той е и мистик, поради връзката си с нея, и ясновидец, поради своята проницателност в безкрайността й, и герой, поради силните си преживявания в нея, и пророк, поради възприемането на първичните й тайни, и учител, понеже преподава добитите си знания за нея на по-малките си братя, и маг. понеже завладява с гения си не само принципите, но и законите на Красотата и на цялото битие: във формите - тяхното съдържание и смисъл, в цветовете - техните разнородни вибрации, в звуковете - техните хармонични съчетания или, с една реч, реалността на всичките дълбоки мистерии от естетично гледище. Поетическият дар е една от силите в човека, които го свързват с рая. Външният белег на мозъчния център, който е седалище на тоя дар, се вижда на двете страни на челото, над слепите очи. Поетът снема трите була на Изида, чиято съкровищница е пълна с всичките радости и блаженства на божествения живот, които произтичат от Любовта. Истинският поет е посветен, той е божи пратеник и твори по вдъхновение с всеобемаща и вселюбеща душа, в която няма достъп никаква скръб или неприязън, никакво съмнение или тъмнина: последните са качества само на стихоплетците с материалистически мироглед.
към текста >>

79. 5. ОКУЛТНА ЕСТЕТИКА ПОЕЗИЯ, МУЗИКА, ЖИВОПИС, СКУЛПТУРА, ПЛАСТИКА, АРХИТЕКТУРА, ТЕАТЪР И ПР.

Иван Толев

ТОМ 15

Тиферет, в своята първична същина, е недостижима за човешкото знание и въображение.
Всека от тия триади се състои от по три сефироти, а третята сефира от втората триада, т. е. шестият сефирот, е Красотата, наречена в Йецира Тиферет. Тя е върха на триъгълника, основата на който образуват Хезед или Хезод, положителният, активният принцип на умствения свет, и Гебура, силата на милосърдието. Но тоя върх на втория триъгълник е насочен надолу, към третята триада, т. е. към плановете на проявената природа. Тиферет, в своята първична същина, е недостижима за човешкото знание и въображение. И най-издигнатото земно същество, потънало в материята, не притежава нуждните сили, за да я възприеме и си я представи. Трябва да се премине от безформения свят в света на формите, звуковете и цветовете (краските), за да може излъчванията (еманациите) на Тиферет да станат достъпни отчасти за най-високо развитите човешки индивиди. Тия излъчвания се олицетворяват в ангелския свят, който стои над човешкия. Но колцина са тия щастливци на земята, които са се удостоили да бъдат посетени от някой ангел? Кой, въплътен във физическо тяло, би могъл да издържи силата на трептенията и вида на едно ангелско същество!
към текста >>

С какви веществени средства би могъл съвременият живописец да представи един светъл дух в неговата действителна същина?
Ако живописецът е развил своята интуиция и духовното си зрение до толкова, че да може да проникне в другия свят, той би успел да съзре там по-висши живи форми, които биха му разкрили дълбоките закони на битието и тогава, ако не чрез окултни светлини и краски, поне чрез съответни очертания би представил на хората истинската реалност на живота, а не само неговите преходни форми, видими във физическия свят. В тая реалност се съдържат непоколебимите етични и религиозни принципи, за които съществува слаба представа в съвременния свят. Всичките Висши добродетели или, както ги нарича великият окултист от апостолските времена, Павел, "плодовете на Духа", са светли служебни духове, които работят за съвършенството на човека. Те са: верата, надеждата, обичта, правдата, мирът, кротостта, дълготърпението, милосърдието и пр. А най-високата добродетел е любовта. С какви веществени средства би могъл съвременият живописец да представи един светъл дух в неговата действителна същина? Това е, разумява се, невъзможно. Той може да ни даде само една слаба идея за скритото, окултното същество и за неговата космическа функция. И това, за сега, е достатъчно. Към тая цел е устремил своите усилия и младият български художник, Борис Георгиев, от чиито картини поместваме във Всемирна Летопис няколко репродукции. Четците сами ще могат да се произнесат за качествата и достойнствата на неговите художествени произведения откъм идея и изпълнение.
към текста >>

80. 1925 година

ТОМ 16

А аз му казах, както и той сам призна, че не познава Дъновото учение и че то е едно учение, което обхваща всичко хубаво в живота, [че] учението в същината си е чисто от всякакви догми и обреди, и цели и прилага един чист възвишен живот, който ще обнови, ще възроди всичко старо, и то е, което ще върне света от това криво направление, в което е тръгнал, след ония времена, в които хората ще изпитат последствията от своите материалистически упования и теории.
Четох беседата 11-а: „Мястото на човека в природата". Сутринта Дядо Ганчо замина за Шумен, по когото изпратих писмо за брата Петко Христов. Ходих в Ковачевската прогимназия за удостоверение от пунктовата за оправдание на пътната си глоба. Говорихме с Господин Денев по християнство и църквата, също и Дъновизма. Като Господин Денев упрекна Дънова, защото бил отцепник от църквата. А аз му казах, както и той сам призна, че не познава Дъновото учение и че то е едно учение, което обхваща всичко хубаво в живота, [че] учението в същината си е чисто от всякакви догми и обреди, и цели и прилага един чист възвишен живот, който ще обнови, ще възроди всичко старо, и то е, което ще върне света от това криво направление, в което е тръгнал, след ония времена, в които хората ще изпитат последствията от своите материалистически упования и теории. 3.ХIII1925] Станах, умих се и направихме наряда със сестра Гена и Марийка. Четох на Библията 5 глави от „Изход" и след закуска отидох на прогимназията. От прогимназията ходих в общината [и] при Христо Колев. До вечерта писах у дома. Идвали да ме викат за управител на мелницата.
към текста >>

81. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

ТОМ 16

Сега вие искате да проникнете в същината на живота, но такава същина, която да отделите от материята или от силата, не съществува.
Едното е видимо, а другото -невидимо. Едното е в покой, а другото - в движение. Значи, щом си в покой, ти си в материалния свят; щом си в движение, ти си в света на силите. Това е по отношение на живота, а животът не е нито материя, нито сила. Как ще разберете това нещо? Сега вие искате да проникнете в същината на живота, но такава същина, която да отделите от материята или от силата, не съществува. Ти не можеш да отделиш живота от тялото си, от себе си. Щом отделиш живота от тялото си, това тяло е вече в покой; щом внесеш живота в тялото, това тяло е вече в движение. Сега, в каква посока ти ще тръгнеш и как ще вървиш? Допусни, че ти имаш да вземаш пари отнякъде. Два начина има, по които ти можеш да вземеш парите: или този, който има да ти дава, сам да дойде при тебе да ти донесе парите - този е най-добрият начин; или пък ти да отидеш при него да си искаш парите - този е най-приятният начин.
към текста >>

Познавайки благотворното влияние на тоновете, познавайки същината и свойствата на музиката, на тоновата вселена, Учителят не се спира да ни учи на законите, ако мога да се изразя - на физиката и химията на музиката, а казва: „Без да знаете физическите и химически елементи на тоя елемент, на тая храна, вземете и яжте, опитайте, пейте при радост, пейте при скръб. Пейте!
Музиката е езикът на ангелите. Чрез пеенето, чрез музиката се трансформират разните отрицателни състояния и се акордират умът, сърцето, тялото, душата и духът.[/b] [b]Музиката ни свързва с висша йерархия. Тоновете са вселена от живи цветове, които действуват благотворно върху физическата и духовна природа на човека. Красив човек е силният, а силен е умният. Умният не се поддава на произволните външни и вътрешни течения, а сам канализира и направлява теченията. Познавайки благотворното влияние на тоновете, познавайки същината и свойствата на музиката, на тоновата вселена, Учителят не се спира да ни учи на законите, ако мога да се изразя - на физиката и химията на музиката, а казва: „Без да знаете физическите и химически елементи на тоя елемент, на тая храна, вземете и яжте, опитайте, пейте при радост, пейте при скръб. Пейте! Попейте си, задето сте си попели, и попейте си, задето сте си поплакали. Пейте за всичко и песента ще ви даде, ще ви доведе до всичко най-хубаво, за което душевно и духом копнеете."[/b] [b]Не е преувеличение, дето казва Учителят: „Ако знаете какво да пеете, то и мъртвия ще възкресите! " Ако болният започне да пее, ще оздравее, ако бедният пее, богат ще стане, ако глупавият пее, умен ще стане и т. н. А тия чешити ги има в нази от всичките, затова да пеем, да свирим, да се учим на все по-хубавото и по-смисленото, на по-разумното и така, попаднем ли в тоналността на разумното в нас, то ще ни акордира с общото, с Божественото, и ще станем и ние един музикален клавиш на Божествения Хармониум и ще издаваме своя специфичен тон, който по тембър ще бъде в унисон с Общата Хармония в новата епоха.[/b] [b]А каква радост тогава би била за нашия Учител, за Тоя Капелмайстор, който ще види най-после отдавна полагащите усилия, да акордира това разхалтавено, дезакордирано пиано, нагласено, стегнато с нови хубави клавиши, издаващо абсолютно верни тонове, на което ще се засвири новата песен на новата епоха, епохата на всечовешкото братство на земята.[/b] [b]Та, трябва песен, песен, работа, работа! Отец ми работи и аз ще работя!
към текста >>

82. 1934 година

ТОМ 16

А сега, че ще бъда уволнен или оставен да си доизкарам докрая, то е едно, а аз трябва, във всеки момент трябва да бъда умен и да давам възможност само доброто да се проявява и то да се насажда в обкръжающите ме, с мисъл и с чувство й с цялата си същина.
После, като кажеш на хората нещо, нима са в състояние да ти помогнат? Ни най-малко-даже ще усилят тая отрицателни състояния в тебе и те, уж че знаят някои подобни случаи, може би и за същото лице, от което и да се оплакваш, и ще подкладат огън с такава сила, че и ти да изгориш, и то как ще изгориш в собствения си огън. Омразата никога не помага, а само руши всичко най-съкровено в тебе и впоследствие и едновременно с тебе действува и върху това лице, което е станало проводник да се прояви злото към тебе. Човек не е ни добър, ни зъл, но е проводник само. Та, аз трябваше да стана проводник само на доброто, та тогава вече ще знам, че съм направил добро и че и да ме сполети нещо, то ще е заради Бога, но сега, понеже чак сега се досещам, затова занапред да бъда внимателен. А сега, че ще бъда уволнен или оставен да си доизкарам докрая, то е едно, а аз трябва, във всеки момент трябва да бъда умен и да давам възможност само доброто да се проявява и то да се насажда в обкръжающите ме, с мисъл и с чувство й с цялата си същина. Аз трябва да бъда като слънцето -винаги да светя; че хората били в пещери, катакомби, в стаи или непосредствено на твоите лъчи, или че небето може да е облачно, но аз трябва да светя, да отлъчвам светлина, топлина и живот, който да се разлива наоколо. Бог е изворът на живота, а ние - струи на Неговата същност. 28.I.1934 год., неделя, К. Кафтан Събудих се в 3 1/2 ч и станах. Но снощи не можах да заспя никак, понеже бях пил кисело мляко, размито със студена вода, турски соуклук, та стомахът ми не възприема тая студена вода и затова след като се изкъпах и изпрах, легнах, но сън ме не хвана скоро.
към текста >>

Не съм се отдал в себе си, във вътрешната си същина, на Бога, на Великото, и а мен още има раздвоение, сърцето все още е отклонено.
Започнах пак да чета. Лявото ми око, откак съм дошъл тук, все от време на време поиграва. Налегнаха ме мисли, че има пак нещо да ми минава тия дни през главата, но какво може да бъде друго, освен уволнение, анкета поради това, че съм говорил в турското училище в Кърджали с Киркова за порядките в Просветното министерство и партизанщината, която необуздано разиграва коня си в отечеството ни, че тия, които се зоват само с епитета „националисти", са само голословци, и чете под тая фирма вършат онова, което чужденци, противници на Отечествените ни идеали, биха вършили. Няма стабилитет на чиновничеството и сега ще бъдем разигравани, особено тия, които ги подгонят отнякъде и искат само с честни средства да се само-защищават. Най-после ще кажа, това е външната страна на въпроса, на моята съдба физиономията е засега външно черничка, може би, както ми се представи днес насън, но отвътре тя е весела, избухваше в невъздържан смях и продължаваше да ми бъбри неразбрани неща, които тук-таме разбирах. Не съм се отдал в себе си, във вътрешната си същина, на Бога, на Великото, и а мен още има раздвоение, сърцето все още е отклонено. То неудържимо ме влече към света, към задомяване, към девойката, жената, а умът ми - към Бога, към чист живот, и изводът на тоя мой двойствен живот е, че докато в мен се оформи новият човек, съдбата ми ще бъде неразбрана, И без това, в мен трябва да се яви воля, и идея. Аз ги имам, но все липсва една концентрация, която да събере като фокус и да отпраща вътрешните ми енергии, от какъвто и да са характер, към по-висша гама, към по-висша служба - на Великото, на Бога, да работя за ближния, да работя за идеите на Бялото Братство. Аз вътрешно се отклоних от известно време и затова и стават тоя външни пертурбации. В ума ми се въртят срамни мисли от еротичен характер, но никой не ми е виновен, освен аз самият, защото въпреки твърдението на мъдреците, като чели във външното, в плътското аз си мисля, че ще намеря някакво задоволство. А материалните блага, материалните постижения, плътските докосвания и животът на тялото, те всички те отделят от Висшето, от онова, където ще имаш истински постижения, там, на чиито пътеки са постлани с бисери на радост, щастие, на разнообразия, защото пътят на Божията любов, да обичаш като слънцето, да си като изворите, като въздуха, да си с доброто, с чистото, с благата, с всичките добродетели, които се включват в духовната и Божествена същина, то е най-хубаво, най-приятното, най-голямото постижение, най-висшата радост, която партия не нарушава, партизанщина не отнема и не изменя и човешко и ничие друго същество не ще те отклонят от предначертаната ти цел.
към текста >>

А материалните блага, материалните постижения, плътските докосвания и животът на тялото, те всички те отделят от Висшето, от онова, където ще имаш истински постижения, там, на чиито пътеки са постлани с бисери на радост, щастие, на разнообразия, защото пътят на Божията любов, да обичаш като слънцето, да си като изворите, като въздуха, да си с доброто, с чистото, с благата, с всичките добродетели, които се включват в духовната и Божествена същина, то е най-хубаво, най-приятното, най-голямото постижение, най-висшата радост, която партия не нарушава, партизанщина не отнема и не изменя и човешко и ничие друго същество не ще те отклонят от предначертаната ти цел.
Не съм се отдал в себе си, във вътрешната си същина, на Бога, на Великото, и а мен още има раздвоение, сърцето все още е отклонено. То неудържимо ме влече към света, към задомяване, към девойката, жената, а умът ми - към Бога, към чист живот, и изводът на тоя мой двойствен живот е, че докато в мен се оформи новият човек, съдбата ми ще бъде неразбрана, И без това, в мен трябва да се яви воля, и идея. Аз ги имам, но все липсва една концентрация, която да събере като фокус и да отпраща вътрешните ми енергии, от какъвто и да са характер, към по-висша гама, към по-висша служба - на Великото, на Бога, да работя за ближния, да работя за идеите на Бялото Братство. Аз вътрешно се отклоних от известно време и затова и стават тоя външни пертурбации. В ума ми се въртят срамни мисли от еротичен характер, но никой не ми е виновен, освен аз самият, защото въпреки твърдението на мъдреците, като чели във външното, в плътското аз си мисля, че ще намеря някакво задоволство. А материалните блага, материалните постижения, плътските докосвания и животът на тялото, те всички те отделят от Висшето, от онова, където ще имаш истински постижения, там, на чиито пътеки са постлани с бисери на радост, щастие, на разнообразия, защото пътят на Божията любов, да обичаш като слънцето, да си като изворите, като въздуха, да си с доброто, с чистото, с благата, с всичките добродетели, които се включват в духовната и Божествена същина, то е най-хубаво, най-приятното, най-голямото постижение, най-висшата радост, която партия не нарушава, партизанщина не отнема и не изменя и човешко и ничие друго същество не ще те отклонят от предначертаната ти цел. Онези, които благовествуват, онези, коитно са съработници на Бялото Братство, всичко им съдействува за добро, а мен сега ми се противодействува и ме гонят, защото аз забравих, като Соломона, своя Бог, и сърцето ми се раздели в мене и все търси външно обект на любов, обект на приятелка. А приятелка, жена що би могла да ми даде, освен хиляди неприятности и противоречия, които за Бога нищо не важат? Защо аз поука не взех от словата на Учителя си, как в мен е така слаба вярата ми? Не мога ли и аз един живот да посветя на ближния, да излъчвам само добри мисли, чувства и желания, да не се стремя да угаждам комуто и да е и да не се стремя да се харесвам, защото харесването води към външната страна на живота, към външното, обективното. Не че аз игнорирам външното, но първо е нужно един вътрешен стабилитет, едно вътрешно уравновесяване, та щом сърце, ум, воля, идеи са в равновесие и добро направление, то всичко друго, външно, ще бъде добро дошло.
към текста >>

Сега вие искате да проникнете в същината на живота, но такава същина, която да отделите от материята или от силата, не съществува.
Едното е видимо, а другото -невидимо. Едното е в покой, а другото - в движение. Значи, щом си в покой, ти си в материалния свят; щом си в движение, ти си в света на силите. Това е по отношение на живота, а животът не е нито материя, нито сила. Как ще разберете това нещо? Сега вие искате да проникнете в същината на живота, но такава същина, която да отделите от материята или от силата, не съществува. Ти не можеш да отделиш живота от тялото си, от себе си. Щом отделиш живота от тялото си, това тяло е вече в покой; щом внесеш живота в тялото, това тяло е вече в движение. Сега, в каква посока ти ще тръгнеш и как ще вървиш? Допусни, че ти имаш да вземаш пари отнякъде. Два начина има, по които ти можеш да вземеш парите: или този, който има да ти дава, сам да дойде при тебе да ти донесе парите - този е най-добрият начин; или пък ти да отидеш при него да си искаш парите - този е най-приятният начин.
към текста >>

83. 1934 година Продължение

ТОМ 16

Познавайки благотворното влияние на тоновете, познавайки същината и свойствата на музиката, на тоновата вселена, Учителят не се спира да ни учи на законите, ако мога да се изразя - на физиката и химията на музиката, а казва: „Без да знаете физическите и химически елементи на тоя елемент, на тая храна, вземете и яжте, опитайте, пейте при радост, пейте при скръб. Пейте!
Чрез пеенето, чрез музиката се трансформират разните отрицателни състояния и се акордират умът, сърцето, тялото, душата и духът. Музиката ни свързва с висша йерархия. Тоновете са вселена от живи цветове, които действуват благотворно върху физическата и духовна природа на човека. Красив човек е силният, а силен е умният. Умният не се поддава на произволните външни и вътрешни течения, а сам канализира и направлява теченията. Познавайки благотворното влияние на тоновете, познавайки същината и свойствата на музиката, на тоновата вселена, Учителят не се спира да ни учи на законите, ако мога да се изразя - на физиката и химията на музиката, а казва: „Без да знаете физическите и химически елементи на тоя елемент, на тая храна, вземете и яжте, опитайте, пейте при радост, пейте при скръб. Пейте! Попейте си, задето сте си попели, и попейте си, задето сте си поплакали. Пейте за всичко и песента ще ви даде, ще ви доведе до всичко най-хубаво, за което душевно и духом копнеете." Не е преувеличение, дето казва Учителят: „Ако знаете какво да пеете, то и мъртвия ще възкресите! " Ако болният започне да пее, ще оздравее, ако бедният пее, богат ще стане, ако глупавият пее, умен ще стане и т. н. А тия чешити ги има в нази от всичките, затова да пеем, да свирим, да се учим на все по-хубавото и по-смисленото, на по-разумното и така, попаднем ли в тоналността на разумното в нас, то ще ни акордира с общото, с Божественото, и ще станем и ние един музикален клавиш на Божествения Хармониум и ще издаваме своя специфичен тон, който по тембър ще бъде в унисон с Общата Хармония в новата епоха. А каква радост тогава би била за нашия Учител, за Тоя Капелмайстор, който ще види най-после отдавна полагащите усилия, да акордира това разхалтавено, дезакордирано пиано, нагласено, стегнато с нови хубави клавиши, издаващо абсолютно верни тонове, на което ще се засвири новата песен на новата епоха, епохата на всечовешкото братство на земята.
към текста >>

84. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год

1935 г

ТОМ 16

Тя с цялата си същина ме обичаше и радваше.
Но докато аз обяснявах, хората се разприказваха и не слушаха и аз млъкнах. Преди това събрание ние бяхме в една стая, аз и Еленка, Никой не дохожда при нас да ни смущава. Бяхме на едно хубаво легло - добър креват, мобилирана стая. Еленка ми се радва, радва, така, както никога друг път. Прекарахме дълго с нея. Тя с цялата си същина ме обичаше и радваше. * Събудих се на разсъмване. Небето облачно. Снощи бе ясно. Но нощес студът бе голям. Следобед, след занятията, отидох у Венко Стоичков на гости по случай сватбата.
към текста >>

В тази беседа Учителят разви новата мисъл за същината на плътта и нейното значение.[/b] [b][b]14.ХI.1935 год., четвъртък[/b][/b] [b]От няколко дни е облачно.
Дори след вечеря, на Стоянка Илиева с контакта работих до 10 ч вратата на под стълбите, за да ги пригодя за Стоянка да си туря кюмюря и дървата. Легнах си и и веднага съм заспал и съм спал сладко.[/b] [b]Станах в 4 ч. Отидох у брат Иванови, за да си взема обущата и ги събудих да отиват за наряд. След наряда, на който Учителят говори на тема „Свещеният огън" , работих до 10 ч. От 10 ч Учителят говори на тема „Роденото от плътта плът е". В тази беседа Учителят разви новата мисъл за същината на плътта и нейното значение.[/b] [b][b]14.ХI.1935 год., четвъртък[/b][/b] [b]От няколко дни е облачно. И тая сутрин е облачно и студен западен вятър повява.[/b] [b][b]Сън:[/b] Сънувах на присъмване, че баща ми си дошъл и е много умислен, не говори нищо. Най-после се заприказвахме. Аз му казах, че ние сме го мислели, че е мъртъв, защото сме го погребали, а той бил жив. Ето, след толкова време едва, се завърнал. Баща ми започна да се кара с мене, защо съм станал вегетарианец и не пия спиртни питиета и не ям месо.
към текста >>

85. VII. Вътрешна индивидуална работа на ученика Пеню Ганев

ТОМ 16

Човешкият ум кога мисли, той става светъл, проницателен, бързоподвижен, досетлив и вярно определя величините и схваща същината на нещата. 8.
Диамантът. 2. Златото. 3. Благородните метали не се окисляват. 4. Рало, секира, трион, свредел не ръждясват при работа. 5. Барабан кога се бие, не полепва с прах. 6. При гимнастиките, при упражненията човек става кален, пъргав, сръчен и ловък. 7. Човешкият ум кога мисли, той става светъл, проницателен, бързоподвижен, досетлив и вярно определя величините и схваща същината на нещата. 8. Сърцето и любовта, обичта, милосърдието е плод на работа, на упражнение в тая насока. 22. Кое учение е право Право учение е това, което е основано на пълната, на абсолютната вяра. Това значи, при най-големите противоречия в живота си да не допуснете в съзнанието си сянка от съмнение в Бога. От това гледище истински приятел е онзи, в когото имате пълна вяра. Вие знаете положително, че каквото почне той, ще го свърши.
към текста >>

86. 15. Писмо

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

ТОМ 17

Значи Бог е същината, към която всеки се стреми.
Виждаш ли Бога в човека, това подразбира познаване на нещата, т. е. да виждаш всичко ясно, без да се заблуждаваIII. Каже ли човек, че Бог живее в него, той трябва да подразбира цялото човечество, всички живи същества на земята и на небето - цялото Битие. Така ако схваща човек, значи разбира Истината. Смисълът на живота е да познаеш Бога в себе си. Значи Бог е същината, към която всеки се стреми. Същината е пък цялото битие: растенията, животните, хората, слънцето, луната, звездите, въздухът, водата, почвата и т. н. Всичко в света е изявление на Бога в разни форми. Добрите мисли, чувства и постъпки са най-великото нещо, което човек може да направи и да даде." Чрез пощата Ви изпращам брошурата „Човешкият дух", която представлява една малка струичка от големия източник, който вечно извира и носи сила, живот и здраве. Ако брошурата Ви хареса и ако желаете да пиете от този неизчерпаем извор, отнесете се до следния адрес: Редакция на списание „Житно зърно", пощенска кутия N? 271. София.
към текста >>

Същината е пък цялото битие: растенията, животните, хората, слънцето, луната, звездите, въздухът, водата, почвата и т. н.
да виждаш всичко ясно, без да се заблуждаваIII. Каже ли човек, че Бог живее в него, той трябва да подразбира цялото човечество, всички живи същества на земята и на небето - цялото Битие. Така ако схваща човек, значи разбира Истината. Смисълът на живота е да познаеш Бога в себе си. Значи Бог е същината, към която всеки се стреми. Същината е пък цялото битие: растенията, животните, хората, слънцето, луната, звездите, въздухът, водата, почвата и т. н. Всичко в света е изявление на Бога в разни форми. Добрите мисли, чувства и постъпки са най-великото нещо, което човек може да направи и да даде." Чрез пощата Ви изпращам брошурата „Човешкият дух", която представлява една малка струичка от големия източник, който вечно извира и носи сила, живот и здраве. Ако брошурата Ви хареса и ако желаете да пиете от този неизчерпаем извор, отнесете се до следния адрес: Редакция на списание „Житно зърно", пощенска кутия N? 271. София. Божията светлина и благодат да пребъдват във Вас и да Ви ръководят всякога в живота.
към текста >>

87. 28. Беседа от Учителя на 11.VIII.935 г., неделя, 5 ч сутринта

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

ТОМ 17

Яденетата по форма се различават, а същината е една и съща.
Волята Божия е, това, което Бог е създал Царството Божие още сега може да дойде и Христос у вас още сега може да дойде. Христос излиза из онзи ред на нещата, в който е бил - това значи „Оставям този свят." Животът е само в разбирането различието. И у детето, и у възрастния Вие не може да се освободите от вашата плът - ако се освободите, ще си заминете. Вие трябва да възпитавате плътта си и да сте господар на нея. Всичко е вътре в хляба. Яденетата по форма се различават, а същината е една и съща. Хлябът съдържа всичко. Като дъвчеш една хапка хляб, ще си мислиш за маслин- ки, за това и онова; те са вътре в хляба. И ако се храните само с хляб, лицето ви ще стане по-хубаво, по-мекичко, отколкото да си пържите. Някой път, когато аз не идвам, от горе ви говоря. Свобода трябва.
към текста >>

88. 2. Разговор с Учителя при извор Махабур в 10 ч сутринта на 24.VII.1932 г.

III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

ТОМ 17

Това не е в същината на човека.
Като преводчик ще го викаш. Такава опитност всички имате. Един човек, който се е подвизавал в Божия път 10 години, погледнеш го, че направил нещо, което никога не е правил. То е немислимо от чистия извор да блика нечиста вода. Има нещо натрупано отвън в него. Това не е в същината на човека. Същината не седи нито в недоволството, нито в доволството. Той не определя човека. Защото доволен може да бъде и онзи, който е ограбил пари. Третият е онзи, който всичко разбира. Той знае защо недоволният е недоволен и защо доволният е доволен.
към текста >>

Същината не седи нито в недоволството, нито в доволството.
Такава опитност всички имате. Един човек, който се е подвизавал в Божия път 10 години, погледнеш го, че направил нещо, което никога не е правил. То е немислимо от чистия извор да блика нечиста вода. Има нещо натрупано отвън в него. Това не е в същината на човека. Същината не седи нито в недоволството, нито в доволството. Той не определя човека. Защото доволен може да бъде и онзи, който е ограбил пари. Третият е онзи, който всичко разбира. Той знае защо недоволният е недоволен и защо доволният е доволен. В това седи неговото щастие.
към текста >>

89. 15. Из беседа от Учителя на 2 .VIII.1932 г., 5 ч сутринта

ТОМ 17

В гниенето същината на плода се изменя постепенно, т. е.
Твоята обич, която е начало, е край за теб, а краят е начало за този, който е почнал да те обича. Когато ти преставаш да го обичаш, той започва да те обича. Казано положително: всякой, който сее, всякога ще жъне, а този, който не сее, той никога не може да жъне. Неразбраното в света произлиза от смесването на тези два процеса - завършени и незавършени процеси. Един плод, който е завършен процес, след време започва един смесен процес, започва гниене. В гниенето същината на плода се изменя постепенно, т. е. онази вътрешната сладчина. И тъй, ний вадим едно заключение: когато човек се вкисва и безпричинно почва да се смущава, в него е започнал смесеният процес на ферментиране. Следователно тайната на живота седи в това, да се спре процесът на ферментиране. Такъв процес може да спре само една сила. В света има само една сила, която може да го спре - това е Истината.
към текста >>

90. 7. Писмо на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и Пеню Ганев от 31.VII.1929 г.

VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев

ТОМ 17

Самата душа в своята същина не може да греши.
Ще започнете да се занимавате с онази, Божествената наука. Чистият по сърце никога не губи. Колкото повече вземат от него, толкоз повече изворът тече. За да бъдем синове на Бога, трябва да носим лошавините, греховете на света. Христос понесе греховете на света. Самата душа в своята същина не може да греши. Любовта - това е Божественият език. Та, ще се учите сега на този нов език. Някой може да каже: „Учителят всичко е казал." Много се заблуждавате. Аз още нищо не съм казал. Това го помнете!
към текста >>

91. 13. Задачата на ученика във Всемирната Велика Бяла Школа

IX. Народни учители и Изгревът. Елена Хаджи Григорова

ТОМ 17

Земята е великата отразителка на Бога, ведно с всичките Му качества, ведно с цялата Му Същина.
Задачата на ученика на Всемирната Бяла Школа? - Но тя сама по себе си не е ли най-висшето изявление на всички добродетели, които синтезират изцяло човека като вярно отражение на Бога? Безспорно, това е така. Навсякъде и всякога личността ще трябва да намира най-висшето проявление на Бога. Особено на земята Той се манифестира по начин такъв, че да се чувствува, да се вижда и да се осезава като най-безспорна реалност, изявена в своята пълнота. Земята е великата отразителка на Бога, ведно с всичките Му качества, ведно с цялата Му Същина. Окултният ученик на земята е звеното, което свързва Бога като Абсолют и в същото време отразен в пълнотата на Същината си в нея.
към текста >>

Окултният ученик на земята е звеното, което свързва Бога като Абсолют и в същото време отразен в пълнотата на Същината си в нея.
- Но тя сама по себе си не е ли най-висшето изявление на всички добродетели, които синтезират изцяло човека като вярно отражение на Бога? Безспорно, това е така. Навсякъде и всякога личността ще трябва да намира най-висшето проявление на Бога. Особено на земята Той се манифестира по начин такъв, че да се чувствува, да се вижда и да се осезава като най-безспорна реалност, изявена в своята пълнота. Земята е великата отразителка на Бога, ведно с всичките Му качества, ведно с цялата Му Същина. Окултният ученик на земята е звеното, което свързва Бога като Абсолют и в същото време отразен в пълнотата на Същината си в нея.
към текста >>

92. XII. Последно Слово на Учителя Петър Дънов. Елена Хаджи Григорова

26.VIII.1944-17.XI.1944 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

ТОМ 17

Трябва човек да вярва в живота като същина на Бога.
Ако прилагате по една дума на ден... Всички имате условия на Земята да посеете, но по едно. Човек, като пее... Когато имате подбуждение да пеете, пейте - така се развиват гласовете. Трябва да спазвате ритъма на песните. Вие пеете, когато няма условия. Щом ви се пее, пейте тогава! Трябва човек да вярва в живота като същина на Бога. Доброто иде като възмездие на този, който люби; и обратно - за злото. Смиреният не е слаб, а е свободен. Той има приятели, [с] които споделя своите мисли, желания и идеали. От смирения и смъртта се бои. Честен и справедлив трябва да бъдеш, за да пееш хубаво.
към текста >>

93. 74. Реалното богатство

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

ТОМ 17

Като влезе човек в Божествения свят, тези неща нямат същина.
Обрали го - и то е лъжа. Само е олекнал. С парите заедно повече тежи. Като обереш една круша, другата година пак ще роди круши. В „Хиляда и една нощ" за 24 часа какво ще направите? Като влезе човек в Божествения свят, тези неща нямат същина. В Божествения свят крадецът остане вън. Всяко нещо ще се върне, откъдето е дошло. При нас се връща нашият и добър, и лош живот. Представете си, че половината хора са богати, половината - сиромаси. Богатство, чест, слава е суета.
към текста >>

94. 128. Природата

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

ТОМ 17

Опасно е да видиш Слънцето в същината си.
По 5-10 минути да пее човек, половин час да пее за музиката. Паганини свирил по 12 часа. Придобил голяма чувствителност. Ако пееш: „Мога да кажа, че утре ще бъда богат, мога да кажа, че утре ще бъда здрав", тогава волтаж имаш. Утре мога да кажа: „Ще бъда търпелива." Законът действува. Опасно е да видиш Слънцето в същината си. Музикантът да е като малкото слънце. Не ти трябва да си много добър - цяло нещастие ще бъде. Да си добър, значи да ходиш хубаво, да не падаш. Право постъпяй, да му докажеш. Право си кажи: Сега дарбите не ги оценяваме.
към текста >>

95. 6.4. Душевно болните

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

А това беше собствено същината на самото учение като психиатрична метода.
Това е вярно. Но всеки обективен наблюдател би се съгласил, че словото на Учителя не може да причини душевно заболяване, че [не е вярно, че] именно то става причина за „полудяване" на неговите последователи, както навремето злонамерени врагове твърдяха. Нормалният здрав човек може, ако не одобрява, да се усмихне, да кимне с глава, да се отстрани и да забрави думите му. Може би пред Учителя и пред неговите ученици се изразяваха, проявяваха някакви дремещи в душевноболните тенденции. Вероятно в светлината на учението се осветляваха кътчета на човешката душа, скрити дори за самия човек и лъсваха пукнатини, нередности, които тормозеха, измъчваха човека, които трябваше да се осветлят, за да се осъзнаят и след това, напълно съзнателно да бъдат лекувани чрез психотерапевтичните средства на Учителя. А това беше собствено същината на самото учение като психиатрична метода.
към текста >>

96. 15. Начо Петров

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Разказваше с избухване, непрекъснато епизоди, от които трябваше да се сглобява същината на това, което имаше да каже.
Той беше вече мъж на повече от седемдесет и осем години, все така прав и бодър, но лишен от всякакво политическо влияние. Очевидно, все още живееше със спомените за онова време, когато той беше влиятелен фактор, когато от неговите думи зависеше нещо на Изгрева. Но това време беше отдавна минало. Бай Начо не разказваше спокойно за Учителя. Той не можеше да повествува. Разказваше с избухване, непрекъснато епизоди, от които трябваше да се сглобява същината на това, което имаше да каже. В къщата му до боровата гора, улица „Дъбова", беше цял архив за Учителя и учението. Между другите материали бяха и такива, в които Учителят е критикуван жестоко - ежедневна та жълта преса на времето, която търсеше и намираше пикантни сведения за Него. Пожълтяла от времето изрезка от вестник „Дневник" с портрета на Учи теля и обичайните „сведения" за Неговите прояви. Голямата слабост на Начо Петров беше желанието му да бъде признаван и почитан. Чудно му беше защо тези, които се отнасяха с такова почитание към Учителя, не проявяваха никаква почит към него.
към текста >>

97. 21. Жените изкусителки, създаващи съблазън

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Ето, тласкана от непреодолима жажда към духовна същина, аз напуснах дома си като младо момиче, с моята плетачна машина на ръка.
Как може Той да бие? Трябваше дълго да му обяснявам, че това е един метод за работа с някои хора, че Той по такъв начин е принуден да плаши: някои духове, които са се загнездили в тая сестра, против които друго по-подходящо средство няма, че Учителят никога не е работил по шаблон и че когато трябва, Той прилага и методи, които на самия Него причиняват не малко болка. Но че е принуден да го прави заради доброто на тия, които бие. Той се върна успокоен и зарадван, окуражен. Какво да кажа за себе си? Ето, тласкана от непреодолима жажда към духовна същина, аз напуснах дома си като младо момиче, с моята плетачна машина на ръка. Преминах през евангелисти, адвентисти, съботяни, но никъде не намерих това, за което душата ми жадуваше. Намерих го само при Учителя. И мислите ли, че не Го обичах? О, аз си знам! Но за мене беше достатъчно да Го видя отдалече, да чуя гласа Му, просто да знам, че живее някъде около мене, че дишам въздуха, който и Той диша. (Вж.
към текста >>

98. 29. Първите духовни събрания в гр. Хасково

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Говорил за същината на Христовото учение и за това как поповете го обърнали в търговия, като от него нищо не се изпълнява.
Аз се радвах, че има кой да слуша хубавите думи на Учителя при тяхното четене на нашето „Събрание". Чувах тогава и за събранието на Кръстников в гара Раковски и за село Крепост. За това събрание в Раковски бях чувал от Тодор Пецанков. В изпълнение борбата против сектите, Пловдивският митрополит Евтимий наредил публично събрание. Говорил каквото говорил, на катедрата се качил Пецанков. Говорил за същината на Христовото учение и за това как поповете го обърнали в търговия, като от него нищо не се изпълнява. Тогава разяреният митрополит започнал да вика: - Повече няма да приказваш, рушител такъв, защото ще повикам стражарите! - Да - рекъл Пецанков, - повикай ги! Те затова са твоите ангели-архангели! Трябва да се отчете особеният духовен глад на това население от Хасковския край! Това решително са остатъци от древни окултни школи, които остават в подсъзнанието на народа.
към текста >>

99. 61. Мария Николова Гърнева. 61.3. И децата си имат своя съдба

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Много тъгувах, но пак чувствувах, че това не е цялата ми същина.
61.3. И децата си имат своя съдба Имахме две деца - момче и момиче. Две хубави, здрави деца, момче и момиче. Момчето ни порасна едно хубаво, здраво, приличаше на баща си. Поиска да стане моряк в търговския ни флот. При едно пътуване из Егейско море, близо до Атина, параходът им потъна и той загина. Много тъгувах, но пак чувствувах, че това не е цялата ми същина. Момичето отдавна вече не е дете. Слабовата, тънка, висока, одухотворена, тя прилича на мене. Омъжена е, има си деца, които аз обичам, гледам с радост. Но пак добре знам, че и това не е цялата ми същина. Друга беше моята същина, другаде беше моят личен живот, същински живот.
към текста >>

Но пак добре знам, че и това не е цялата ми същина.
При едно пътуване из Егейско море, близо до Атина, параходът им потъна и той загина. Много тъгувах, но пак чувствувах, че това не е цялата ми същина. Момичето отдавна вече не е дете. Слабовата, тънка, висока, одухотворена, тя прилича на мене. Омъжена е, има си деца, които аз обичам, гледам с радост. Но пак добре знам, че и това не е цялата ми същина. Друга беше моята същина, другаде беше моят личен живот, същински живот. Тоя живот е моят духовен живот. Това е природата, всред която обичам да потъвам с часове, дърветата, по които се катеря и досега, градината, цветята, планината, гдето не пропускам никаква възможност да отивам. Застанала всред тях, аз мисля с часове за това, което става по света, мисля за народите, за техните отношения, за моите близки, за всекиго един поотделно, за Учителя, за Неговото голямо дело, мисля за всичко това толкова много, така захласната, че забравям, че имам личен свой живот, свои болки, свои страдания, забравям дори, че съм човек с тяло - това малко, слабовато, немощно тяло. Но как мога това да разправя, как ще го разберете?
към текста >>

Друга беше моята същина, другаде беше моят личен живот, същински живот.
Много тъгувах, но пак чувствувах, че това не е цялата ми същина. Момичето отдавна вече не е дете. Слабовата, тънка, висока, одухотворена, тя прилича на мене. Омъжена е, има си деца, които аз обичам, гледам с радост. Но пак добре знам, че и това не е цялата ми същина. Друга беше моята същина, другаде беше моят личен живот, същински живот. Тоя живот е моят духовен живот. Това е природата, всред която обичам да потъвам с часове, дърветата, по които се катеря и досега, градината, цветята, планината, гдето не пропускам никаква възможност да отивам. Застанала всред тях, аз мисля с часове за това, което става по света, мисля за народите, за техните отношения, за моите близки, за всекиго един поотделно, за Учителя, за Неговото голямо дело, мисля за всичко това толкова много, така захласната, че забравям, че имам личен свой живот, свои болки, свои страдания, забравям дори, че съм човек с тяло - това малко, слабовато, немощно тяло. Но как мога това да разправя, как ще го разберете? В сравнение с това катадневието ми се вижда така мъничко, така нищожно, че не заслужава нито тъга, нито болка, нито някакво съжаление.
към текста >>

100. 71. Изповедта на една еврейка (Лидия Аладжем)

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Сълзи се стичат от очите ми, те разтапят, разгръщат най-скритите гънки на моята душа, разтопяват, размекват почвата на моята същина.
Много изпитания ме нападнаха, но аз гледах на всички тях вече кротко и благосклонно! Днес, когато някой хвърля злобата си към мен, аз го погледна мило и с Любов.го обгръщам. Когато ме одумват и унижават, оставям Истината да ме оправдае. А когато някой не ме обича, отминавам го с благодарност, че има Бог, Който ме люби и обича, и че аз трябва да любя и обичам. Сега разбрах, че омразата трябва да превърна в Любов, огорчението - в сладчина, роптанието - в благодарност, живота си - в Молитва. Сълзи се стичат от очите ми, те разтапят, разгръщат най-скритите гънки на моята душа, разтопяват, размекват почвата на моята същина. Те ми казват: „Стани по-добра, по-милостива, по-снизходителна, по-благоугодна на Бога." Боже, благодаря Ти, благодаря Ти за всичко, с което си ме поучил, да Те позная по-съвършено. Сега разбрах що е работа: Съзнателно да работиш над слабостите, недъзите и погрешките си. Добродетели да развиеш, правда да даваш, с всяка душа обхода да имаш, Бога да любиш и всичко ще придобиеш. С това наследство ще си заминеш и светла диря ще оставиш, нови условия ще приготвяш и Божията радост ще имаш. Лидия Аладжем (Бележка на съставителя Вергилий Кръстев: Веднъж тя ми разказа следното: Запитах веднъж Учителя: - Учителю, защо нищо не ми върви?
към текста >>

НАГОРЕ

0.58130812644958