Търсене в текстове за 'Същина'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 73 резултата в 55 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Разбира се, те се различават по форма и степен, но не и по същина.
1. Законът на Мисълта действа в умствения свят – седалището на мислите, дарбите, способностите, силите на ума. Царството на този закон е безпределно. То се простира във всички светове и вселени, където живеят различни същества. Този закон е основата на всяка разумна самостоятелност. Същността и действието му са едни и същи навсякъде, без изключение. Разбира се, те се различават по форма и степен, но не и по същина. 2. Да вземем например следните геометрични истини: – цялото е равно на своите части; – правата линия е най-късото разстояние между две точки; – две отсечки, равни на трета, са равни и помежду си; – сборът от вътрешните ъгли на един триъгълник е равен на два прави ъгъла;
към текста >>

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

5. Разумът трябва да покаже също така каква е службата на човека и на всички други същества, както и изконните им задължения, наложени от законите на разумната природа, чиито действия по същина остават неизменни[84].
2. Чрез тях тя се проявява като едно велико единство, като едно Цяло. Частите на това Цяло се намират в тесни взаимоотношения и са свързани помежду си по силата на едно вътрешно сродство. 3. Най-важното за нашия ум е да наблюдава и да проследи тази връзка, това тясно сродство, което съществува между частите на всички нива в природата. 4. А пред разума[83] ни стои великата задача да разбере и осъзнае смисъла на законите и естеството на силите, които създават тази пълна хармония, това единство в нейната система. Освен това той трябва да ни запознае и осветли чрез достоверни факти за неизменното им отношение към нас, разумните същества. 5. Разумът трябва да покаже също така каква е службата на човека и на всички други същества, както и изконните им задължения, наложени от законите на разумната природа, чиито действия по същина остават неизменни[84]. 6. Тия закони и сили, с всички условия, които съдържат в себе си, са онзи основен, крайъгълен камък, върху който е положена основата на живота. 7. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която започва да изгражда своето жилище – тялото. Посредством него тя проявява своите скрити сили и способности за развиване и усъвършенстване на естеството си, тъй като трябва да се подготви за една по-висша дейност, за една истински свята длъжност на нейното бъдещо призвание. 8. Върху тази здрава основа умът смело може да изгради своето положително знание за Истината, която е единствената съществена храна за поддържане на неговото съществуване. 9. Върху същата основа разумът придобива силата да издигне стените на великия „храм на възпитанието”.
към текста >>

3. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

В такъв случай вселената завинаги ще изгуби своята материална същина.
9. „Онова, което виждаме, пипаме, опитваме, не е материя, а само образи, форми, впечатления и усещания, създадени от творческата сила на ума. Умът е, който действа вън от нас и вътре в нас. Неговите прояви и резултати материалистът взема за неща, реални сами по себе си и независими от ума, и ги назовава материален свят, природа и т. н. Онова обаче, което пипа, което усеща, което мисли и сравнява, е умът. Извадете творческата сила на ума от онова, което се нарича материален свят, и той тутакси ще се разпадне на първоначалните си елементи. В такъв случай вселената завинаги ще изгуби своята материална същина. Затова вън от ума никаква реалност не съществува” – заключава идеалистът. 10. Тогава се явява въпросът: Къде е истината? Дали в учението на материалиста, или в учението на идеалиста? 11. Ако приемем учението на материалиста за вярно, трябва да отхвърлим реалността на ума, т. е. да приемем, че човек не е нищо друго освен един куп от атоми.
към текста >>

4. 169 ПИСМО

Едното е оригинал, който като се превежда на физически език под образа на букви, слогове, думи, предложения губи от своята оригиналност и същина.
Той благодари, че е здрав със силата на Господа. Почеркът му за Мене свидетелствува, че е бодър духом и пълен с вяра. Аз чета и по това, което за другите няма смисъл. Всеки человек едновременно пише и по две писма. Едното, което всъщност предава състоянието на духа му, а другото, което предава негова външен изглед. Едното е оригинал, който като се превежда на физически език под образа на букви, слогове, думи, предложения губи от своята оригиналност и същина. Но все таки преводът е за предпочитане пред нямане на оригинала. Вие ще се съгласите с Мен от самите факти на опитността. Вие бихте се радвали за какъвто и да е К. превод от букви, слогове и думи отколкото да чакате негов оригинал. Оригиналите малцина ги четат и мъчно достъпни са.
към текста >>

5. 170 ПИСМО

Тук, на земята, преводът е само сянка на нейната същина.
Извор, това е сладка дума на Небето, извор, това е чистота на сърцето. Извор, това е сияние на душата. Извор, това е мощна дума, която разхлажда разсъхналата уста, която утолява жаждата на душата. „Жаден съм", казва Господ ваш на кръста. Каква велика дума е извор, какъв велик оригинал е тя в Небето. Тук, на земята, преводът е само сянка на нейната същина. Който разреши тая дума, който даде на своята душа прав превод за нея, той става безсмъртен, съвършен и свят. Прекарайте тоя Извор отвън - вътре и вий имате вечния живот. Колко трябва да сте готови да схванете тая велика мисъл. Извор, Извор, Извор. При планинските върхове ти си близо, в пустинята на живота, далеч.
към текста >>

6. 215 ПИСМО

Пътят на человешката душа трябва да е покрит със светлина, радост и веселие трябва да пълни нейната вътрешна същина.
София, 29. IV. 1923 г. Любезни К. и Е. В тия дни се иска Любвеобилна Любов, Знание и Мъдрост, сила и чистота в живота. Пътят на человешката душа трябва да е покрит със светлина, радост и веселие трябва да пълни нейната вътрешна същина. Тази пълнота иде само от Божията Любов, която носи всичко в себе си, а самият живот е едно изявление на тая Любов. Ходете със сила, вяра, надежда, кротост в тоя свещен път. Бог е Любов и само в тая Любов има смисъл да се живее. (Свещеният подпис)
към текста >>

7. Влиянието на Слънчевата Енергия

Защото „верую“ в света – това е Истината; същината на живота – това е Любовта, а смисълът на този живот – това е Мъдростта.
Един от тези служители е Слънцето. Затова псалмопевецът казва: „И обръщаха се и търсеха Бога на ранина“ (псалом 78), и: „Добре е да славословим Господа и да песнопеем на името Ти, Всевишни: да възвещаваме на ранина милостта Ти“ (псалом 92), а не казва: „Вечер ще Те славя, Господи! “ Когато природата започва работата си, тогава и ние трябва да започваме нашата. Това е то Божественото, великото в живота, т.е. да мислим и чувствуваме тъй, както великата разумна жива природа се проявява, а не тъй, както хората са измъдрили всевъзможните системи и верую. Защото „верую“ в света – това е Истината; същината на живота – това е Любовта, а смисълът на този живот – това е Мъдростта. Казахме по-рано, че Слънчевата система е аналогична с организма. В организма стават процеси, аналогични на процесите в Слънчевата система. Слънчевата енергия като дойде в мозъка, претърпява такива видоизменения, каквито претърпява, като дойде на Слънцето от централното Слънце. Мъчно може да се обясни това, понеже хората имат механическо, а не разумно, психическо схващане. Отрицателният полюс е чувствителността, чувствата, а положителният – мисълта.
към текста >>

8. Повече светлина

Това са думи, мъчни за разбиране от някои в тяхната вътрешна същина.
Повече светлина Светлината – това е творчески акт на великата природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Светлината – това е първият акт на пробуждане в живота на природата. А под думата „пробуждане“ ние разбираме: минаване от безграничното състояние на природата към граничното състояние, от свръхсъзнанието към подсъзнанието. Това са думи, мъчни за разбиране от някои в тяхната вътрешна същина. Ако поискате мнението на съвременните физици върху светлината, те ще ви я определят като ред трептения, в които влизат седем цветове – от червения до виолетовия, и ще ви изчислят, че червеният цвят се състои от 428 билиона трептения, виолетовият – от 739 билиона, а ултра-виолетовият – от 833 билиона трептения. Туй е границата или областта на светлината, в която, тук във физическия свят, тя може да се прояви. Или другояче казано: това е точката, до която са стигнали до сега хората в развитието на възприемчивостта си. Това е така по отношение на физическия свят. Но какво отношение има светлината към човешкия ум?
към текста >>

9. Разумните сили в живата природа. Разумността, проявена в устройството на организмите – свещеният закон

Те не знаят, че не може да се изнасили водата, защото колкото и да я биете, да я наказвате и каквито мерки да приложите върху нея, тя всякога устоява, неизменяема по своята същина: като намери изход, тя всякога излиза.
Животът в сегашното си проявление тоже спада към същата категория – разбира се, не земният живот, облечен в своите земни желания и стремежи, а животът на духовния човек, в душата на когото блика нещо Божествено и велико. Че у човека съществува великото, за това говорят всички поети, философи и писатели. Тия поети и философи съзнават, че зад сегашното видимо се простира нещо разумно, закономерно, в което всички действия са точно измерени, без никакви изключения. Противоречията в света съществуват само за невежествените хора. А качествата на невежествените хора са тяхната ограниченост, жестокост и насилие. Те не знаят, че не може да се изнасили водата, защото колкото и да я биете, да я наказвате и каквито мерки да приложите върху нея, тя всякога устоява, неизменяема по своята същина: като намери изход, тя всякога излиза. Значи водата не се нуждае от изменение, а от употребление. От въжето не може да искате да бъде право, да не се криви, а може да искате само качествата да бъде яко и гъвкаво: това са качествата на въжето; от скалата не може да искате да бъде мека и подвижна, а – да бъде устойчива. Следователно, когато ние говорим за човешкия живот, трябва да го сравним с водата. Животът трябва да се употребява разумно, а не да се ограничава или да се изменя неговото естество. Туй е, което ние разбираме във висшата наука под „живот“.
към текста >>

10. ***

Усърден молитвен зов на душата се възнася нагоре през вековете: – Ти, Безграничният, Същина на всички същини, Силният в силните и Силният в слабите, Безсмъртният в безсмъртните и Безсмъртният в смъртните, Любещият в любещия и Любещият в безлюбните, ела и ме поведи в пътя на Светлината.
Ангели ги отглеждат. Тя е светилище, в което гори вечният неугасим пламък, устояващ и на най-големите бури. Душата е Радост, която иде в Безграничния. Душата е Царството на Мира. Душата е Любов! Усърден молитвен зов на душата се възнася нагоре през вековете: – Ти, Безграничният, Същина на всички същини, Силният в силните и Силният в слабите, Безсмъртният в безсмъртните и Безсмъртният в смъртните, Любещият в любещия и Любещият в безлюбните, ела и ме поведи в пътя на Светлината. Той е, Който е бил, е и ще бъде! Той през всички векове те е пазил, обгръщал те е с Любовта Си и ти е говорил по хиляди начини. Той иде да направи жилище в тебе. Стените му ще са от сапфир, смарагд и рубин; от топаз, хризопраз и яспис; от халкидон, сардоникс и хризолит; от берилий, якинт и аметист. Той иде като огън всепроникващ, който ще се докосне до душата и тя цяла ще се запали и превърне в пламъци, които ще осветят света.
към текста >>

11. ***

Какво по-добре от чистата вода на живота, от чистата светлина на Мьдростта, от чистата Любов на Божествената Същина!
Блажен е оня, който гладува и жадува за тая Любов. В нея Безграничният живее! Тя е светлина над всички светлини и носи живота на сегашната Истина, която никога нито се променя, нито се изменя. Великият Закон на живота се мени, без да се изменя; изявява се, без да се изяви. Дано един Лъч от тая Любов достигне до твоята душа, до твоето сърце – до тебе и до всички! Какво по-добре от чистата вода на живота, от чистата светлина на Мьдростта, от чистата Любов на Божествената Същина! Човек трябва да развие в себе си възприемчивост към нея. Защото светлината е за оня, който има очи; любовта е за оня, който има сърце възприемчиво; животът е за оня, който има будна душа. Надеждата поддържа живота, вярата – разума, а Любовта – вечния подтик в глъбините на душата. Любовта иска изявление; Мъдростта – приложение; Истината – осъществяване. Само чистата Божествена Любов прави душите съвършени.
към текста >>

12. 150–200

Същината.
168 Опитност. Ученикът трябва да се ползува не само от своята опитност, но и от опитността на другите. С това той влиза в пътя на обединяващата Любов. 169 Същината. Човекът е колективно същество. Той трябва да съзнава, че е образ и подобие на Бога. Трябва да има характер и да познава същината на Вечното Добро. 170 Реалността.
към текста >>

Трябва да има характер и да познава същината на Вечното Добро.
С това той влиза в пътя на обединяващата Любов. 169 Същината. Човекът е колективно същество. Той трябва да съзнава, че е образ и подобие на Бога. Трябва да има характер и да познава същината на Вечното Добро. 170 Реалността. Не се спирай на нищо вън от тебе, до като не изучиш себе си. Когато ученикът познае реалността в себе си, той разбира реалността, която лежи в основата на цялото битие. 171
към текста >>

13. 400–450

Същината на човека е Доброто!
Възходяща Любов. Когато ученикът е болен, той трябва да развива Любовта си. Когато Любовта му стане възходяща, той ще бъде вече здрав. 421 Доброто. Същината на човека е Доброто! Ученикът трябва да разработва Доброто в себе си. Затова е пратен на земята. 422 Воля за Доброто. За Доброто трябва воля!
към текста >>

Той знае, че в своята вътрешна същина Истината е винаги блага!
448 Истината. Казването на Истината е една операция без упойка. Ученикът трябва да е готов да издържи Истината! Тогава той е силен. Той знае, че в своята вътрешна същина Истината е винаги блага! 449 Отговор. Има въпроси, на които ученикът трябва прямо да отговори. Ако ученикът отговаря на тези въпроси със заобикалки, той не говори Истината. Учителят знае Истината.
към текста >>

14. 501 - 550

А туй, което се оставя, е същината на живота.
Две неща ще държите: Благото е във всички, то е момент, който е мярка на времето и пространството. Бог пребъдва в него. Туй, което мери, в него е Бог, а не което се измерва. Бог не е в мисълта, но в това, което прави мисълта; Бог не е в Любовта, а това, което произвежда Любовта. Туй, което се проявява е проявено, то проявено остава. А туй, което се оставя, е същината на живота. 541 Всички неща, които стават с Любов, са по дух. А всички неща, които стават без Любове са по буква 542 Правило.
към текста >>

15. ФОРМУЛИ - Всички

Светлината вижда същината на живота и стига до пределите на Любовта.
Размишлявайте и съзерцавайте върху силите, които са образували тези думи: Дух и Истина - те са ключове. формула 134 Чистият по сърце говори само Истината. Истината работи със силите на разумността и Мъдростта. Мъдростта прозира в световете на Светлината. Светлината вижда същината на живота и стига до пределите на Любовта. Любовта е проявление на Бога на Земята. Вярата осъзнава величието и моженето на Бога. Тя прилага живота в своята пълнота на Земята. формула 135 Бог е Бог на силните, на добрите, на чистите по сърце.
към текста >>

16. ФОРМУЛИ - (133-147) 'Очистени седем пъти'

Светлината вижда същината на живота и стига до пределите на Любовта.
Размишлявайте и съзерцавайте върху силите, които са образували тези думи: Дух и Истина - те са ключове. формула 134 Чистият по сърце говори само Истината. Истината работи със силите на разумността и Мъдростта. Мъдростта прозира в световете на Светлината. Светлината вижда същината на живота и стига до пределите на Любовта. Любовта е проявление на Бога на Земята. Вярата осъзнава величието и моженето на Бога. Тя прилага живота в своята пълнота на Земята. формула 135 Бог е Бог на силните, на добрите, на чистите по сърце.
към текста >>

17. Формули 145-161 Очистени седем пъти

Светлината вижда същината на живота и стига до пределите на любовта.
Размишлявайте и съзерцавайте върху силите, които са образували тези думи „дух и истина", те са ключове. формула 146 Чистият по сърце говори само истината. Истината работи със силите на разумността и мъдростта. Мъдростта прозира в световете на светлината. Светлината вижда същината на живота и стига до пределите на любовта. Любовта е проявление на Бога на земята. Вярата осъзнава величието и моженето на Бога. Тя прилага живота в своята пълнота на земята. формула 147 Умът, който Бог ми е дал, може да се поддържа само с Божествени мисли.
към текста >>

18. Формули 416 - 430 Аз съм хлябът на живота

Ти, Безграничният, Същина на всички същини,
Това е контакт на човешката душа с Бога. Доброто е тангентата на окръжността. Чистота, красота, хармония, това са силите, с които Бог работи и чрез които се проявява. формула 429 Усърден молитвен зов на душата се възнася нагоре през вековете: Ти, Безграничният, Същина на всички същини, Силният в силните, Силният в слабите, Безсмъртният в безсмъртните, Безсмъртният в смъртните, Любещият в любещите, Любещият в безлюбещите,
към текста >>

19. ВАРНА, 22 АВГУСТ 1904 ГОДИНА

— А същината на Майката Господня, и светото послание на патриарха Йоаникий верни ли са?
Отговор: „Всяко добро даване е от Отца на виделината". — Разбираш ли защо ти привеждам тези думи? — Защо, Господи? — Всичките добрини, що се диктуват, са от един и същи Дух. На всекиго - според нуждите: млякото - за децата, твърдата храна - за възрастните. — А същината на Майката Господня, и светото послание на патриарха Йоаникий верни ли са? — На въпроса ти ще отговоря с 12 стих, XII гл. от Притчи: „Нечестивият търси корист както злите, Но коренът на праведния дава плод". От плода на всяко дърво ще познаете дали той е вкусен или не.
към текста >>

20. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.

Някой: Значи същина.
Всякога едното е най-силно - Бог е Един. Някой път правите проверка на известен закон: туряте една дума, туряте друга и я произнасяте; веднага се добива една реакция - отзад ли да я турите или отпред. Когато разберете вътрешно закона, ще видите, че не са допълнителните думи, които ще дадат сила. Другите форми ще се наберат. От какво произлиза думата Истина? Някой: Значи същина. - Ако промените ударението - истина? Из значи квас - нещо, което заквасва. Значи Истината е сила, която прави формите на тесто - туй, което прави същината на нещата, то е формата. Изстудяване - всяко нещо, когато го правиш, трябва да изстине. Не можеш да го правиш, докато е горещо - можеш да го ковеш, но трябва да изстине, за да го полироваш.
към текста >>

Значи Истината е сила, която прави формите на тесто - туй, което прави същината на нещата, то е формата.
Другите форми ще се наберат. От какво произлиза думата Истина? Някой: Значи същина. - Ако промените ударението - истина? Из значи квас - нещо, което заквасва. Значи Истината е сила, която прави формите на тесто - туй, което прави същината на нещата, то е формата. Изстудяване - всяко нещо, когато го правиш, трябва да изстине. Не можеш да го правиш, докато е горещо - можеш да го ковеш, но трябва да изстине, за да го полироваш. Тъй е и във физическия свят. Истината в най-простото разбиране е тази сила, която произвежда същината на нещата и техните форми. Или можем да кажем, че Истината е същината, вътрешната страна на нещата.
към текста >>

Истината в най-простото разбиране е тази сила, която произвежда същината на нещата и техните форми.
Из значи квас - нещо, което заквасва. Значи Истината е сила, която прави формите на тесто - туй, което прави същината на нещата, то е формата. Изстудяване - всяко нещо, когато го правиш, трябва да изстине. Не можеш да го правиш, докато е горещо - можеш да го ковеш, но трябва да изстине, за да го полироваш. Тъй е и във физическия свят. Истината в най-простото разбиране е тази сила, която произвежда същината на нещата и техните форми. Или можем да кажем, че Истината е същината, вътрешната страна на нещата. Истината, когато прави формата, влиза във времето и пространството; тя не се ограничава от времето и пространството. П. Чорбаджиев 385И времето е форма. - И времето, и пространството е форма. Беседата се завърши в 11,30 ч.
към текста >>

Или можем да кажем, че Истината е същината, вътрешната страна на нещата.
Значи Истината е сила, която прави формите на тесто - туй, което прави същината на нещата, то е формата. Изстудяване - всяко нещо, когато го правиш, трябва да изстине. Не можеш да го правиш, докато е горещо - можеш да го ковеш, но трябва да изстине, за да го полироваш. Тъй е и във физическия свят. Истината в най-простото разбиране е тази сила, която произвежда същината на нещата и техните форми. Или можем да кажем, че Истината е същината, вътрешната страна на нещата. Истината, когато прави формата, влиза във времето и пространството; тя не се ограничава от времето и пространството. П. Чорбаджиев 385И времето е форма. - И времето, и пространството е форма. Беседата се завърши в 11,30 ч. преди обед.
към текста >>

21. 1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

(Някой): Значи същина.
Бог е Един. Някой път правите проверка на известен закон: туряте една дума, туряте друга и я произнасяте; веднага се добива една реакция, отзад ли да я турите или отпред. Когато разберете вътрешно закона, ще видите, че не са допълнителните думи, които ще дадат сила. Другите форми ще се наберат. От какво произлиза думата Истина? (Някой): Значи същина. (Учителя): Ако промените ударението – истина? „Из" значи квас, нещо, което заквасва. Значи, истината е сила, която прави формите на тесто. Туй, което прави същината на нещата, то е формата. Изстудяване. Всяко нещо, когато го правите, трябва да изстине.
към текста >>

Туй, което прави същината на нещата, то е формата.
От какво произлиза думата Истина? (Някой): Значи същина. (Учителя): Ако промените ударението – истина? „Из" значи квас, нещо, което заквасва. Значи, истината е сила, която прави формите на тесто. Туй, което прави същината на нещата, то е формата. Изстудяване. Всяко нещо, когато го правите, трябва да изстине. Не можеш да го правиш, докато е горещо. Можеш да го ковеш, но трябва да изстине, за да го полироваш. Тъй е и във физическия свят. Истината в най-простото разбиране е тази сила, която произвежда същината на нещата и техните форми, или можем да кажем, че Истината е същината, вътрешната страна на нещата.
към текста >>

Истината в най-простото разбиране е тази сила, която произвежда същината на нещата и техните форми, или можем да кажем, че Истината е същината, вътрешната страна на нещата.
Туй, което прави същината на нещата, то е формата. Изстудяване. Всяко нещо, когато го правите, трябва да изстине. Не можеш да го правиш, докато е горещо. Можеш да го ковеш, но трябва да изстине, за да го полироваш. Тъй е и във физическия свят. Истината в най-простото разбиране е тази сила, която произвежда същината на нещата и техните форми, или можем да кажем, че Истината е същината, вътрешната страна на нещата. Истината, когато прави формата, влиза във времето и пространството; тя не се ограничава от времето и пространството. (П.Чорбаджиев): И времето е форма. (Учителя): И времето, и пространството е форма. Беседата се завърши в 11.30 часа преди обед. В 5.30 часа след пладне се събраха в преподавателния салон само жените, та и на тях Г-н Дънов говори отделно от мъжете.
към текста >>

22. 1923_6 Писма до семейство Иларионови

Пътят на човешката душа трябва да е покрит със светлина; радост и веселие трябва да пълни нейната вътрешна същина.
* * * София, 29.04.1923 г. Любезни Костадине и Еленке, В тия дни се иска любвеобилна Любов. Знание и мъдрост, сила и чистота в живота. Пътят на човешката душа трябва да е покрит със светлина; радост и веселие трябва да пълни нейната вътрешна същина. Тая пълнота иде само от Божията Любов, Която носи всичко в себе си, а самият живот е едно изявление на тази Любов. Ходете със сила, вяра, надежда, кротост в тоя свещен път. Бог е Любов и само в тая Любов има смисъл да се живее. Подпис * * *
към текста >>

23. МУЗИКА

Тъкмо тези места бяха, които разкриваха истинския дух и вътрешната същина на мелодията, която Той свиреше.
С музикалния си гений Учителят можеше, ако се отдадеше на музикалното поприще, да стане ненадминат виртуоз и композитор. Но Той не пожела това. Пътят на Великия Учител е друг. Път, непонятен за обикновените човешки съзнания. От цигулката Си, с неподражаема лекота, като че ли на шега, Той извличаше такива тонове, каквито и най-видните цигулари около Него не можеха да изсвирят. Тъкмо тези места бяха, които разкриваха истинския дух и вътрешната същина на мелодията, която Той свиреше. Никои от цигуларите-ученици не можа да постигне това и те винаги поднасяха дадена мелодия някак си огладена и лишена от онзи вътрешен трепет, който Учителят й предаваше. Учителят не беше пианист, но понякога сядаше на пианото и лекичко импровизираше. Тоновете, които излизаха от Неговите пръсти бяха толкова съдържателни, че и най-големият световен пианист би Му завидял. Ако някой от нас обърнеше внимание на това положение и изкажеше възторга си, Учителят отговаряше само с лека усмивка. Учителят не става световен музикант, защото своя дар принесе в служба на Божието Дело, както беше направил с всичко друго, което притежаваше.
към текста >>

24. РАБОТА ЗА БОГА И ОТНОШЕНИЕ КЪМ НЕГО

Значи, искаме ли да бъдем благородни, ние трябва да си спомняме за Бога като същина, която протича през нас.
Ако онзи, на когото искате да се харесате, стои по-високо от вас в умствено и в морално отношение, вие се повдигате. Ако стои по-ниско от вас, понижавате се. За да се повдига човек, трябва да желае да се харесва на Бога. Колкото повече човек си спомня за Бога и Го държи в себе си, толкова по-благороден е той. Благородството на човешката душа зависи от мисълта му за Бога. Значи, искаме ли да бъдем благородни, ние трябва да си спомняме за Бога като същина, която протича през нас. Във всички положения на живота си - и в радости, и в скърби - ние трябва да си спомняме за Бога. Вън от Бога никакво възпитание, никакво благородство, никаква наука, никаква религия, никакви изкуства и занаяти - нищо не съществува. Който не се интересува от Бога, той постепенно губи силите си и остава назад в развитието си, не прогресира. Да не се интересувате от Бога, подразбира да не се интересувате от това, което учителите ви преподават, Баща изпраща сина си на училище, но той не учи уроците си, бяга от училище и в края на краищата остава невежа. Такова е положението на всеки, който не се интересува от Бога.
към текста >>

25. ОТВЪДЕН СВЯТ

- То е човекът в своята същина, която не може да умре.
Защо не плачете за един човек, когато греши? Аз плача за хората, само когато не се обичат. За умрелия не плача, защото зная, че смърт няма. Под думата "душа" аз разбирам онова, което си ти, човекът. Що е душата? - То е човекът в своята същина, която не може да умре. И онзи, който не вярва, след като умре, ще види, че не умира. Той само се чуди, понеже е мислил, че ще умре. Като умре, ще види, че не само не е умрял, но е оживял, станал е радостен и весел. Всички сегашни хора, които умират, за които вие плачете, често са крайно весели и щастливи. Тия, които плачат тук на Земята, те плачат от съвсем други съображения.
към текста >>

26. ЗАМИНАВАНЕ НА УЧИТЕЛЯ

Човек пак може да го намери, да живее в него и Господ да го учи, защото в същината си, Раят е училище за човешката душа.
Той е скрит в нея и щом се създават условия, той се явява. Върху подвижните повърхнини на езерото, светлината ни показва своите чудни танци. Какви светлини, какви отблясъци, какъв ритъм! Така е, когато човек живее в Рая! Раят не е безвъзвратно загубен, както си мислят хората. Човек пак може да го намери, да живее в него и Господ да го учи, защото в същината си, Раят е училище за човешката душа. Учителят винаги влагаше идея при изкачване на връх Мусала. Не ме напускаше чувството, че Учителят се прощаваше с Мусала. Беше изтощен и повече си почиваше. Прекарахме в хижата три дни като всяка сутрин бивахме на върха за изгрева на Слънцето. Учителят предприемаше екскурзии много често.
към текста >>

27. ПОГРЕБЕНИЕ ТЯЛОТО НА УЧИТЕЛЯ

Ние сме мислили да оставим за човечеството, освен Словото на Учителя, където ще срещнете духовния Му образ и Божествената Му същина, но да оставим и доказателство чрез образа Му - снимки, скици и картини.
После ние ги прибрахме, но къде са сега, не мога да ви кажа. Оттогава минаха 30 години. Те са прибрани и укрити от постоянните обиски, които правеха властващите срещу Братството. Дано са запазени! А вие трябва да знаете, че това нещо го има някъде. Ние сме мислили да оставим за човечеството, освен Словото на Учителя, където ще срещнете духовния Му образ и Божествената Му същина, но да оставим и доказателство чрез образа Му - снимки, скици и картини. Борис Николов Когато отидохме на поклонението, салонът бе препълнен. Бяха дошли много хора от провинцията и непрекъснато прииждаха. Нямаше място близо до Него и аз се свих да плача в едно ъгълче. Плачеха всички.
към текста >>

28. ЕДНА НЕИЗПЪЛНЕНА ЗАДАЧА

Не са много, но тая ядка е същината на народа.
Много братя и сестри са отдадени напълно на уреждане на материалните си, лични работи и не живеят идеен живот. Тези, които живеят и не прилагат новите идеи, не са в Братството. Задачата ти е да прилагаш в мълчание, това е всичко. Прилагайте Божествените закони и не се съмнявайте в тях! Всичко това, което съставлява ядката на тоя български народ, трябва да се привлече. Не са много, но тая ядка е същината на народа. Те са българите. Тая ядка всичко друго може да образува и трябва да се образуват групи: по един, по двама, да имат метод в тяхната работа. Духът иска да бъдете свободни всички, но свободата ви да не става съблазън, а нашите постъпки да служат за Слава Божия. Затова вие представяте сърцето на тоя народ, който е тялото, а вие сте душата. Душата никога не може да мрази тялото.
към текста >>

29. НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ

Като се спира върху същината, Той е съвършено свободен от буквата.
Слънчевата светлина струи изобилно през седемте големи прозорци. Точно в 10 ч. Учителя влиза през малката западна врата, преминава с бързи и леки стъпки и се качва на естрадата. Учителя прочита една глава от Свещеното Писание. После взема само един стих от прочетената глава и говори върху него. Като се спира върху същината, Той е съвършено свободен от буквата. Така постепенно Той изявява дълбокия смисъл на стиха, извиква Вечния живот, който го е родил и облякъл в тази форма, и го проектира в съзнанието на съвременния човек. Колкото по-съвършен е човек, толкова по-съвършено постига Истината. Колкото човек възраства, толкова по-пълно му се разкрива тя. Учителя си служи свободно с формите. Той знае, че те са създадени заради съдържанието и смисъла, а не обратното.
към текста >>

30. ЖИВОТЪТ В ПЛАНИНИТЕ

Там той се чувства в своята естествена среда, намира себе си, своята същина.
Ставаш способен да разбираш мистичния език, на който говори вътрешният човек в тях. Присъствието на Светли същества се чувства там. Техният говор е музика на многострунен инструмент. Планината ни дава великия урок на Чистотата. Човек добива представа за Чистотата и Свободата на Небесния живот. Там той се чувства в своята естествена среда, намира себе си, своята същина. Ученикът слиза от планината с ново просветление за работата, която го чака долу. Той слиза отгоре, за да донесе на своите братя и сестри в долината като любовен дар богатствата, които е получил във висините. В планината са складирани грамадни енергии. Скалите, водите, растенията, всичко влияе върху човека външно и вътрешно – механически и психически. Всичко, което виждаме, не е само тази материя, която е пред нас.
към текста >>

31. ДУХОВНИЯТ ОБРАЗ НА УЧИТЕЛЯ

Същината на човека е Доброто.
Всяка душа е индивидуална. Тя е една единствена и неповторима в Битието. Тя има свой път, свои нужди, свой вкус, свое особено отношение към Бога, към Великата реалност. И Бог има към всяка душа особено и неповторимо отношение. Учителя казва: Същината на човека е Доброто. Човек трябва да разработва Доброто в себе си. Затова е пратен на Земята. За Доброто трябва воля. За да вървиш нагоре, изисква се воля. А само при Доброто се отива нагоре.
към текста >>

32. ЛЮБОВТА Е СЪЩИНА НА ЧОВЕШКАТА ПРИРОДА

ЛЮБОВТА Е СЪЩИНА НА ЧОВЕШКАТА ПРИРОДА
ЛЮБОВТА Е СЪЩИНА НА ЧОВЕШКАТА ПРИРОДА Любовта е качество на душата, т.е. вътрешно богатство на човека, към което той трябва да се стреми. Любовта е вложена в човешката душа. Достатъчно е човек само да отвори ума, сърцето и душата си за Божественото, за да изяви
към текста >>

33. ЛЮБОВТА НОСИ СВЕТЛИНА ЛЮБОВТА Е УСЛОВИЕ ЗА ЗНАНИЕ И РАЗУМНОСТ

Лъчите на Любовта проникват през привидната реалност на нещата и разкриват тяхната същина.
Когато човек не е озарен от лъчите на Любовта, тогава Мъдростта и Истината не идват. Щом едно същество живее в Любовта, не мислете, че е невежа, макар и да не е свършило голямо училище. У ч и т е л я Любовта внася просветление в съзнанието на човека. Тя показва правия път. Лъчите на Любовта проникват през привидната реалност на нещата и разкриват тяхната същина. Само в Светлината на Любовта човек може да познае ближните си и всичко живо, което го заобикаля. За да познаеш света, трябва да го гледаш с очите на Любовта. Правата мисъл започва с Божията Любов. Безлюбието води към криви възгледи и разсъждения. Ако мислите, без да любите, бих казал, че не сте от най-умните хора.
към текста >>

34. В ГРАДИНАТА НА ЛЮБОВТА ПРИТЧИ ЗА ЛЮБОВТА

С Любовта човек влиза във връзка с вътрешния Живот на Природата, с реалната й страна, с нейната вътрешна същина, а с Мъдростта – с формите на Живота.
Чрез нея човек може да разбере отношенията, които съществуват между тези светове, както и смисъла на Живота. Любовта е Вечно начало, което обхваща всичко в себе си. Приложи ли Любовта, човек ще бъде едно с Първичната причина и с ближните си, ще разбере единството, ще разбере, че всички хора като души представляват части от Божествения организъм, че всички същества – от най-голямото до най- малкото, от Ангела до мушичката – са вътре в Него. Любовта е, която обединява цялата Вселена, всички същества от единия до другия край в тази велика хармония. При съпоставяне на Любовта и Мъдростта можем да кажем: С Любовта човек влиза във връзка с вътрешния Живот на Природата, с реалната й страна, с нейната вътрешна същина, а с Мъдростта – с формите на Живота. Да любиш – това е начало на Новия живот. Да любиш – това е поставяне първия камък на Божествената сграда. Да любиш – това значи да съградиш в душата си светилище, в което Бог да обитава. Вън от Любовта Живот не съществува. Вън от Любовта църква не съществува.
към текста >>

35. ВЪВЕДЕНИЕ В БОЖЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ

Искаме ли да бъдем благородни, ние трябва да си спомняме за Бога като Същина, която протича през нас.
Молитвата и съзерцанието трябва да се възприемат като закон за растежа на човешката душа. Учителя казва: Животът на гения, на Учителя или на светията отначало докрай представлява само молитва. Да се молиш, това значи да обърнеш ума, сърцето, душата и Духа си към Великото Разумно начало. Ако човек огрубява, това се дължи на факта, че той рядко си спомня за Първичната причина. Искаме ли да бъдем благородни, ние трябва да си спомняме за Бога като Същина, която протича през нас. Няма по-велико нещо в Живота на човека от молитвата. Тя трябва да включва в себе си качествата на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта, на Милосърдието и на ред още Добродетели. Молитвата не е нищо друго освен правилно произнасяне езика на Любовта. Отидете ли при Бога с такава молитва, вие ще приличате на дърво с узрели плодове. Животът се заключава именно в молитвата.
към текста >>

36. ЛЪЧИ ОТ СВЕТЛИНАТА НА МЪДРОСТТА ПРИТЧИ ЗА МЪДРОСТТА

Значи Бог е същината, към която всеки се стреми.
На религиозен език казано, значи да виждаш Бога в него. Виждаш ли Бога в него, това подразбира познаване на нещата, т. е. виждаш ясно, без да се заблуждаваш. Щом видиш Слънцето, ти веднага ще го познаеш. Смисълът на Живота е да познаеш Бога в себе си. Значи Бог е същината, към която всеки се стреми. Всичко в света е изявление на Бога в разни форми. Както чувствате Светлината на ума си и Топлината на сърцето си, така трябва да чувствате и Божието присъствие в себе си. Запомнете следното изречение: не затваряй прозореца на сърцето си, когато приятелят ти се усмихва! Търси произхода на всички неща, за да намериш Бога в душата си. Той се нарича Силният в силните и Силният в слабите.
към текста >>

Бог е същината на нещата.
Зад Светлината е скрит Бог. Без Светлина ние не можем да видим Бога. Думата Виделина означава Знание. Думата Светлина означава проявения Бог. Бог се проявява в това, което човек знае, което може да направи, което може да прояви. Бог е същината на нещата. Пътят на праведния е път на зазоряване. Пътят на Живота е път, в който Доброто царува. Пътят на Живота е път, в който Любовта царува. Пътят на Живота е път, в който Правдата царува. Пътят на Живота е път, в който Истината царува.
към текста >>

37. ЗАКОНИ И МЕТОДИ НА ИСТИНАТА И СВОБОДАТА

Под Истина се разбира неизменното, вечното, реалното, същината, която лежи в основата на цялото Битие.
Тук ще споменем само някои от тях. ИСТИНАТА Истината е висшата Реалност. Истината съдържа началото и края на нещата. У ч и т е л я Под Истина се разбира неизменното, вечното, реалното, същината, която лежи в основата на цялото Битие. Трябва да се прави разлика между Истина в този дълбок смисъл и външните факти около нас. Истината е над фактите, над законите, над принципите, над причините и последствията на нещата. Без Истината нещата имат само външна форма. Истината носи Светлина. Тя разкрива същината.
към текста >>

Тя разкрива същината.
Под Истина се разбира неизменното, вечното, реалното, същината, която лежи в основата на цялото Битие. Трябва да се прави разлика между Истина в този дълбок смисъл и външните факти около нас. Истината е над фактите, над законите, над принципите, над причините и последствията на нещата. Без Истината нещата имат само външна форма. Истината носи Светлина. Тя разкрива същината. Истината – това е Бог. Тя е същината на Бога. Учителя казва: Квасът, същината на всички неща е Истината. Тя е най-високото нещо в човешкия Разумен живот.
към текста >>

Тя е същината на Бога.
Истината е над фактите, над законите, над принципите, над причините и последствията на нещата. Без Истината нещата имат само външна форма. Истината носи Светлина. Тя разкрива същината. Истината – това е Бог. Тя е същината на Бога. Учителя казва: Квасът, същината на всички неща е Истината. Тя е най-високото нещо в човешкия Разумен живот. Истината е атрибут на Бога. Тя е израз на Божието величие.
към текста >>

Квасът, същината на всички неща е Истината.
Истината носи Светлина. Тя разкрива същината. Истината – това е Бог. Тя е същината на Бога. Учителя казва: Квасът, същината на всички неща е Истината. Тя е най-високото нещо в човешкия Разумен живот. Истината е атрибут на Бога. Тя е израз на Божието величие. Истината е мощното в света, чрез което Бог се изявява. Истината е светът, гдето душата живее в своята същина.
към текста >>

Истината е светът, гдето душата живее в своята същина.
Квасът, същината на всички неща е Истината. Тя е най-високото нещо в човешкия Разумен живот. Истината е атрибут на Бога. Тя е израз на Божието величие. Истината е мощното в света, чрез което Бог се изявява. Истината е светът, гдето душата живее в своята същина. Без Истината не можем да познаем Бога. Само чрез нея можем да знаем какво нещо е Бог. Учителя казва: В Битието съществува един Абсолютен живот, една Абсолютна реалност. Това Абсолютно начало през хилядите векове, през цялата Вечност няма да Го узнаят.
към текста >>

Учителя дава някои подробности за същината на Истината.
Този Абсолютен Бог ще остане една велика загадка за всякога. Съществува също така и един прогресивно проявяващ се Живот, който произтича от тази Абсолютна реалност. И по проявите на Истината, на Абсолютната реалност, ние добиваме познание за нея. По същия закон не мислете, че някой ден ще определите какво нещо е Любовта! И тя ще остане позната само като една проява – ще я познаваме по проявите й. Учителя дава някои подробности за същината на Истината. Той казва: Истината в себе си е нещо конкретно, реално, неизменяемо. Тя е Вечна Светлина, Вечна Мъдрост, Вечна Любов,
към текста >>

38. ЛЮБОВТА – УСЛОВИЕ ЗА ПОЗНАВАНЕ НА ИСТИНАТА

Понеже Истината е същината на нещата, тя съдържа Любовта във висшата й форма.
ЛЮБОВТА – УСЛОВИЕ ЗА ПОЗНАВАНЕ НА ИСТИНАТА Учителя казва: Любовта иде отгоре, от Истината. Любовта всякога се стреми към Истината. Истината е най-чистият образ на Любовта. Понеже Истината е същината на нещата, тя съдържа Любовта във висшата й форма. Учителя казва: За да намери и познае Истината, човек трябва да възлюби Бога. Който обича Бога, той живее в Абсолютната реалност. Само този, който живее в Абсолютната реалност, може да познае Истината. Щом Любовта се ограничи в човека, ограничава се и Истината в него.
към текста >>

39. ИСТИНАТА Е ВЛОЖЕНА В ЧОВЕКА

Понеже Божественото образува същината на човешката природа, затова Истината е вътре във вас.
Истината е първичният капитал, който е вложен в човешката душа. У ч и т е л я Учителя казва: Къде ще намерите Истината? Понеже Божественото образува същината на човешката природа, затова Истината е вътре във вас. Вие живеете в Любовта, в Мъдростта, в Истината – в Бога. Ето защо в глъбините на душата си човек има познание за Истината. Писанието казва: “Бог е възлюбил Истината вътре в човека.” Пророкът казва: “Написал си законите Си в сърцата ни.”
към текста >>

40. ВСИЧКИ СЪЩЕСТВА СЕ ДВИЖАТ КЪМ ИСТИНАТА

Познаването на Истината е закон на движението – човек да видоизменя положението си и да преминава от временното към Вечното, за да разбере неизменяемата същина на Истината.
Казано е: “Глава на Твоето Слово е Истината.” Ние знаем, че всички движения вървят все към главата. Главата е, която ни показва насоката. Пътят, по който се движат всички същества, е път към Истината. И колкото повече те се приближават до нея, толкова повече я познават и изявяват. Учителя казва: Познаването на Истината е закон на движението – човек да видоизменя положението си и да преминава от временното към Вечното, за да разбере неизменяемата същина на Истината.
към текста >>

41. ЕСТЕСТВОТО НА СВОБОДАТА

Свободата седи в това, човек да прояви своята възвишена природа, която е истинската му същина.
Всеки човек, който не е господар на своята нисша природа, е ограничен от нея. Всеки човек, който не е господар на старите навици и те го владеят, той е ограничен от тях – не е свободен. Всеки човек, който има неправилни възгледи, заблуждения и е ограничен от тях – не е свободен. Учителя казва: Когато говоря за Свободата, разбирам висшето, което има у човека. Свободата седи в това, човек да прояви своята възвишена природа, която е истинската му същина. Човек е свободен, когато тя поеме ръководството. Истинската Свобода иде отвътре. За да се освободят, хората трябва да се новородят. Новораждането е скъсването на онези връзки, които сега ни спъват. То означава освобождението ни от веригите на съдбата и необходимостта.
към текста >>

42. ЧАСТ ПЕТА. ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО

По този начин се доказа, че в Природата, въпреки външното разнообразие, има едно единство, една обща същина.
Съдбата на всякого е свързана със съдбата на всички същества. Когато познаем този факт, ще дойдем до една правилна философия на Живота. Животът на Цялото е живот на частите и животът на частите е Живот на Цялото. У ч и т е л я Последните постижения на науката откриха общата основа на привидно различни едно от друго явления. По този начин се доказа, че в Природата, въпреки външното разнообразие, има едно единство, една обща същина. Ще дадем няколко примера. Силите, които причиняват електромагнитната пулсация у растенията, причиняват и движенията на протоплазмата в клетките – циркулация и ротация; причиняват и биенето на сърцето, движението на кръвта в кръвоносните съдове, движението на небесните тела. Някои учени констатираха връзка между процесите в металите и известни положения на небесните тела. Например чрез многобройни опити се доказа, че при известни положения на Юпитер се изменят свойствата и реакциите на калая; такава зависимост се констатира между среброто и Луната, между златото и Слънцето, между медта и Венера и прочее. Напоследък даже се намери съотношение между светлинните явления у светещата жена Анна Монаро29 в Италия и лунните фази.
към текста >>

43. ЧОВЕКЪТ НА ШЕСТАТА РАСА

Животът ще се изявява не в своите сенки, а в своята същина.
Съжалявам, че толкова години наред носих своето тежко оръжие. Съжалявам, че толкова години живях в заблуждение и мрак.” Като съзерцава далечното светло бъдеще, Учителя казва: В бъдеще всички народи ще се побратимят, ще образуват светещата Раса на Любовта. Тогава свещеният пламък на истинския Живот ще се изяви във всичката си красота. Животът ще се изявява не в своите сенки, а в своята същина.
към текста >>

44. ЛЮБОВТА E ПЪТ ЗA ПОЗНАВАНЕ HA БОГА *

И когато се казва: „Бог е любов“, подразбираме същината, от която е произлязло всичко.
Трябва да възприемем Любовта или да отпушим изворите, които сме запушили. От душите ни трябва да извират изворите на Любовта. Що е Любов? Свят, в който живее Божественият Дух. Най-великият, най-възвишеният свят е Любовта. И когато се казва: „Бог е любов“, подразбираме същината, от която е произлязло всичко. За да обичате някого, трябва първо да обичате Бога! Човек се ражда на Земята, за да обича Бога. Постигне ли това, всичко друго е постижимо. Това е зачатъкът на онзи вътрешен, велик опит. Докато любовта ви към временните, преходни неща е по-силна от любовта ви към Бога, вие всякога ще се намирате във временния, преходния живот и няма да постигнете това, което желаете.
към текста >>

45. БОЖЕСТВЕНАТА ВРЪЗКА

Това значи да Го познаете в Неговата същина.
Който иска да бъде силен, не трябва да се съмнява в Бога. Изгуби ли тази връзка, той става слаб, немощен, нещастен. Искате ли да видите, как работи законът на Любовта в живота, подчинявайте се доброволно на волята Божия. Като ученици работете върху закона: познаване на Бога във всички прояви на живота. Така ще познаете Бога във великото и в малкото. Това значи да Го познаете в Неговата същина. Дойдете ли до това положение, ще влезете в новия живот, дето отношенията на хората почиват на Любовта. Всяко същество, което не е във връзка с Бога, изпада в противоречия. Растения, които са извън почвата, изсъхват. Риби, които са извън водата, измират. Птици, които са извън въздуха, умират.
към текста >>

46. ЗАКОНЪТ HA СЪВЪРШЕНСТВОТО E ЗАКОН ЗA ЛЮБОВТА

Любовта представлява същината на живота, а Мъдростта – формите на хармонията в света.
За тази обработка е необходима Любовта. Там, дето има Любов, човешките способности растат и се развиват правилно. Дето няма Любов, те се парализират. Когато говоря за Божествената Любов, подразбирам онези възможности, които са скрити във всяко живо зрънце, във всяко живо семенце. Като дойде Любовта, тя им дава възможност да растат и да се развиват. Любовта представлява същината на живота, а Мъдростта – формите на хармонията в света. Ако се приближите при Любовта, ще придобиете такова знание, каквото не сте имали, и ще се облечете в дрехи, каквито не сте носили. Някои казват, че Любовта е неразумна. Не, най-разумният акт в света – това е Любовта. Когато в нас влезе идеята за Любовта – най-великата идея в света – ставаме смели и решителни. Ние още нищо не сме разбрали от Любовта.
към текста >>

Нито един автор не е писал за Любовта като същина.
Когато в нас влезе идеята за Любовта – най-великата идея в света – ставаме смели и решителни. Ние още нищо не сме разбрали от Любовта. Най-великата сила в света е съзнателната Любов и когато тя влезе в човека, у него се развиват скритите сили, за които копнее душата. Ти трябва да обичаш, защото чрез Любовта получаваш енергия, която може да оползотвориш. Щом почне да намалява твоята Любов, ти се приближаваш към смъртта. Нито един автор не е писал за Любовта като същина. Върху предисловието на Любовта е писано много, но за нейната същина – нищо не е писано. Без Любовта човек постоянно губи, докато се превърне на прах. Той е недоволен от живота и най-сетне казва: „Празен е животът, нищо не разбрах от него.“ Човек ще се преражда, докато научи целта на Бога. Бог иска човек да разбере, че без Любовта, без Реалното, животът няма смисъл. Магична сила е Любовта.
към текста >>

Върху предисловието на Любовта е писано много, но за нейната същина – нищо не е писано.
Ние още нищо не сме разбрали от Любовта. Най-великата сила в света е съзнателната Любов и когато тя влезе в човека, у него се развиват скритите сили, за които копнее душата. Ти трябва да обичаш, защото чрез Любовта получаваш енергия, която може да оползотвориш. Щом почне да намалява твоята Любов, ти се приближаваш към смъртта. Нито един автор не е писал за Любовта като същина. Върху предисловието на Любовта е писано много, но за нейната същина – нищо не е писано. Без Любовта човек постоянно губи, докато се превърне на прах. Той е недоволен от живота и най-сетне казва: „Празен е животът, нищо не разбрах от него.“ Човек ще се преражда, докато научи целта на Бога. Бог иска човек да разбере, че без Любовта, без Реалното, животът няма смисъл. Магична сила е Любовта. Търсете Любовта, не парите.
към текста >>

47. ДВА ВЕЛИКИ ЗАКОНА ЗА РАЗВИТИЕ

Той трябва да покаже задълженията, които се налагат на нас и на всички други същества, по силата на една вътрешна необходимост, съобразно законите на разумната природа, чиито действия по същина остават неизменни.
ДВА ВЕЛИКИ ЗАКОНА ЗА РАЗВИТИЕ В природата има един общ план, един общ стремеж и една обща цел. Чрез тия три неща, природата се проявява като едно велико единство, като едно цяло, чиито части са свързани по силата на едно вътрешно сродство. Най-важното за нашия наблюдателен ум е да проследи тази връзка, това тясно сродство, което се установява на всяка крачка в природата, една от най-великите задачи на разума е да разбере смисъла на законите и естеството на силите, които създават тази пълна хармония, това единство в нейната система. Освен това, той трябва да ни запознае и осветли чрез положителни факти за отношението им спрямо нас, разумните същества. Той трябва да покаже задълженията, които се налагат на нас и на всички други същества, по силата на една вътрешна необходимост, съобразно законите на разумната природа, чиито действия по същина остават неизменни. Тия закони и сили, с всички условия, които съдържат в себе си, са оня крайъгълен камък, върху който е положена основата на живота. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която започва да изгражда своето жилище организмът. Чрез него тя започва да проявява своите скрити сили и способности при развитието си и да се подготви за една по-висока предстояща дейност. Върху тази здрава основа, умът може смело да изгради своето положително знание за истината единствената храна за поддържане на неговото съществуване. Върху същата основа и разумът добива сила да гради своя величествен „храм на възпитанието".
към текста >>

48. 20 август 1927, 7 часа сутринта

Аз говоря за същината на живота, а не специално за вас.
Тази муха не е намерила пощенската кутия, там да остави писмото си. Често и вие постъпвате като нея напишете някое писмо, и докато го занесете на пощата, за да не го забравите, го забождате с една карфичка на някое от пердетата у вас. Като погледнете едно от тези писма на бялата ви рокля, казвате: „Тук ли намери тази муха да остави писмото си? " Недоволни сте и започвате да чистите роклята си. Изчиствате я, но все остава едно неразположение у вас. Аз говоря за същината на живота, а не специално за вас. Разглеждам въпроса в широк смисъл, говоря за целокупния живот, за пътя, през който цялото човечество минава. Ако разгледаме старозаветния и новозаветния живот в тесен смисъл, Адам И Ева бяха старозаветни хора. Старозаветният живот създаде първия закон, който Ева написа. Тя каза: „Каквото Господ заповядва, няма да се разбира ,в неговата идейна форма, но ще се разбира тъй, както може да се приложи на земята; ние ще търсим вътрешния смисъл на нещата в тях се крие друга философия". Като ученици в рая, в разсъжденията си пред „Дървото за познаване на доброто и злото", Адам и Ева изтълкуваха по друг начин Божиите закони.
към текста >>

49. СЛОВО ЗА ЧОВЕКА, ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ

Любовта е самата същина, а мъдростта представя формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия.
Придобийте това качество, това наследство, което ви е дадено да бъдете праведни. Абсолютната Божия любов изисква абсолютна правда. Там дето няма правда, няма любов, физическата страна на любовта е правдата. За да се изяви любовта във физическия свят, непременно трябва да има правда. Мъдростта това е светът на вечните божествени форми, изтъкани от любовта. Любовта е самата същина, а мъдростта представя формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия. Мъдростта е свят, в който от незапомнени времена се крият всички неща, които човеците са създали на земята. Затова този свят е достъпен и за нас. От него изтича истинското, същественото знание. И когато това знание преминава през трите свята Божествения, духовния и физическия, и когато даде плод в тях, тогава то става реално за нас. Само Божията мъдрост задоволява духа на човека.
към текста >>

В тях забелязваме един ритъм, една периодичност, която се таи дълбоко в самата същина на битието, в начините на неговата проява.
Това е причината хората да виждат нещата такива, каквито те не са в действителност. Външният свят е сбор от символи, посредством които трябва да се изучава вътрешния свят. И затова, когато хората искат да сведат всичко в живота към едно механично еднообразие, те произвеждат зло. Когато творят по законите на разнообразието и хармонията, подобно на природата, те вършат добро. Законите в живата природа са израз на една висша разумност. В тях забелязваме един ритъм, една периодичност, която се таи дълбоко в самата същина на битието, в начините на неговата проява. На този космичен ритъм почиват двата велики процеса в живата природа инволюцията, т.е. движението от центъра към периферията; и еволюцията, или движението на живота от периферията към центъра. В тези два процеса се създават условията, при които може да се прояви мировия живот. Щом сте дошли на земята, трябва точно да спазвате реда и порядъка в природата. Има две велики течения едното от безграничното, което постепенно се смалява и слиза към безкрайно малкото, към клетката, и другото, което постоянно расте, от безкрайно малкото от клетката към великото, безграничното.
към текста >>

50. Шеста част

Духът е реална същина, най-реалното, най-същественото, това, в което няма никакво изменение.
И при най-големите подозрения, при най-големите страдания и мъчнотии вие сте близо до Царството Божие, вие сте близо до разрешаването на задачата. Когато се появи някаква трудност, трябва да разберете кой е правият път. Правият път е в Любовта и в Мъдростта! Нямам предвид обикновените любов и мъдрост, а Божествените. Правият път е в Божествената истина!... Духът е реална същина, най-реалното, най-същественото, това, в което няма никакво изменение. Той е основата на битието. И когато този Дух дойде, Той ще донесе онези блага и онзи живот, в който ще се почувствате като слепия, на когото Христос отвори очите, и ще кажете: "Едно време бях сляп, а сега виждам! " И друг път съм казвал: Когато се "потопите" в Божествената любов и почувствате всички нейни вибрации, когато я възприемете, тогава ще разберете и симфонията на живота. А сега цените живота само от свое гледище. Например жената казва: "Като моите деца няма и като моя мъж няма." Тя се радва.
към текста >>

51. Осма част

Които са разбрали това учение, са дошли до Божествената същина, откъдето именно започва растенето.
Тогава твоят учител ще те намери и Христос ще ти заговори. Само Христовите думи имат смисъл. И в това се изразява великият закон: "Където има двама души, събрани в мое име, там съм и аз." Тези двама са две сродни души. Само при тях Христос ще бъде третият... Двама или трима, събрани в чие име? В името на Любовта. Които са разбрали това учение, са дошли до Божествената същина, откъдето именно започва растенето. И тогава Любовта ни към големите и малките работи трябва да бъде еднаква. Ако имате една семка от ябълка и една малка ябълка, каква трябва да е Любовта ви към едното и към другото? Ще кажете: "Аз обичам ябълката повече, отколкото семката." Любовта към семката е по-безкористна, отколкото Любовта към ябълката. Ти обичаш второто повече, защото е за ядене и има какво да вземеш от нея. Ако можете да обикнете семката, ще се научите да виждате във великото малкото, и в малкото великото.
към текста >>

52. Петнадесета част

Казвате тогава: "Духът отсъства." Да, няма я същината на нещата.
Но това не значи, че Той не изпълва целия космос. Как ще познаете, че Бог не живее у вас? Щом се молите, палите свещи и кандила, но въпреки това усещате, че нещо ви липсва. Не може, ако отправите една искрена молитва към Бога, Той да не ви отговори... Момичето чувства, когато изгуби любовта на младежа, както и той също. Отвън я вижда, говори с нея, но вътре я няма. Казвате тогава: "Духът отсъства." Да, няма я същината на нещата. Това са факти, които не се нуждаят от доказване... Христос казва: "А друго падна на добрата земя." Кое семе падна на добрата земя? Доброто семе. То е Словото Божие. Син Человечески дойде да донесе Словото Божие.
към текста >>

53. Основи на Паневритмията

„Ев“ е това, от което излиза всичко; то означава същината, реалното, същественото в света.
Тия симптоми са само букви и по тях прозорливият може да съди за дълбоките процеси, които стават в глъбините на обществото, и за изгледите на близкото бъдеще. Такъв симптом е и Паневритмията. Преди да говорим за същността на Паневритмията, нека разгледаме езиковия произход на тая дума. Тя е съставена от три корена: представката „пан“ в началото значи „все“, „всичко“, „всеобщ“, „космичен“. Втората представка „ев“, или на латински в първоначалния си вид „еу“, значи „истински“, „висш“. „Ев“ е това, от което излиза всичко; то означава същината, реалното, същественото в света. А ритъм значи правилност в движението или във всеки друг външен израз на нещата. Представката „пан“ означава, че се говори за един ритъм, който царува в целокупната Природа, в основите на цялото Битие. Тогава според езиковия произход на думата „Паневритмия“ можем да я наречем „космичен висш ритъм“. Нека кажем няколко думи за основите и законите на Паневритмията. Тя е хармонично творческо изявление на Божественото начало във Вселената.
към текста >>

Космичната Любов днес се ражда в човешкото съзнание като ново прозрение за същината на живота.
Свободата - това е отваряне на красиви перспективи за възход и постижения. 7. Космична Любов. Човешкото съзнание в своето развитие се превръща в любов. Космичната Любов обхваща всички гореспоменати сили; тя ги носи в себе си. Те са неин израз. Космичната Любов днес се ражда в човешкото съзнание като ново прозрение за същината на живота. Тя е излизане от смъртта и влизане в живота; излизане от живота на сенките и влизане в живота на една велика реалност - идване до изворите на самия живот. Тя е това, което примирява всички противоречия, което побеждава всички препятствия. Тя е възкресение. Само онзи, който има чистота на тялото, ума и сърцето, ще разбере какво нещо е човешкото щастие, какво нещо е Космична Любов. Когато човек влезе в царството на чистотата, през сърцето му протичат кристалните животворни струи на Космичната Любов!
към текста >>

54. II. Слънчеви лъчи - Принципи

Човешкото съзнание се пробужда за ново откровение, за ново прозрение в глъбините на Битието, за да долови същината на живота - прозрение за великата идея, че всичко е Любов!
Изпърво като слаба искрица, тя постепенно се разгаря в душите в ярък пламък, който ще освети света. Вълната на любовта работи вече на Земята. И тя е непобедима. Едничката сила в света, която стопява всичко, преодолява всички препятствия, справя се с всички мъчнотии - едничката всепобедна сила е тя. Днес настъпва оная фаза в историята на човечеството, когато по законите на развитието Любовта се разцъфтява в човешката душа. Човешкото съзнание се пробужда за ново откровение, за ново прозрение в глъбините на Битието, за да долови същината на живота - прозрение за великата идея, че всичко е Любов! Тя е създала всички неща. Ние сме потопени в нея. Тя иде от звездите, от всеки слънчев лъч, от всеки плод. И ние доброволно трябва да приемем Любовта отвън и отвътре. Тя е едничкият ключ, едничкото разрешение на всички въпроси: лични, семейни, обществени, народни и общочовешки.
към текста >>

55. Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г. Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г.

Без духа плътта е най-жалката останка от човека; и добрите му приятели, баща или майка, брат или сестра, мъж или жена казват: „Махнете го по-скоро." Духът е разумната проява, правата мисъл и същина на човека.
Човек е преди всичко духовно същество. Той ще не ще, по закона на разумността или по закона на необходимостта, ще влезе в релсите на своя духовен възход, защото природните закони не търпят дисхармония. Всичко, що е обмислено, е дело на плътските пожелания. Затова се казва: „Да се не похвали нито една плът", защото духът е творческата сила - той носи победа. Плътта, според степента на своето развитие, може да послужи като орган за проява на духа. Без духа плътта е най-жалката останка от човека; и добрите му приятели, баща или майка, брат или сестра, мъж или жена казват: „Махнете го по-скоро." Духът е разумната проява, правата мисъл и същина на човека. Без него човек е жив умрял. Духът - това е любимецът на човешката душа. Те не могат един без друг. А плодовете на Духа са: Любов, радост, мир в Божествения свят; търпение, благост, милосърдие в ангелския, в духовния свят; вяра, кротост и въздържание във физическия свят. Следователно учениците на физическото поле, като първа стъпка в духовната йерархия, трябва да се отличават с вяра, кротост и въздържание.
към текста >>

Той знае, че същината не е във формата, която носи, а в съдържанието й.
В него ще бъде съчетано Словото с делата му; в очите му ще виждаш истината, в устата му - любовта, в носа му - неговата интелигентност, а в брадата му - устойчивостта в идеите. И всичко в него ще лъха духовна чистота и съвършенство. За човека на шестата раса животът на земята, в сравнение с Великата Вечност, е един миг, а той стои по-високо от този миг. Той живее в безграничното пространство на вселената. Той намира смисъла на живота в светлите и възвишени мисли, чувства и постъпки, защото те носят жизнените елементи за правилната му функция на физическото поле. Той знае, че същината не е във формата, която носи, а в съдържанието й. Той, със своя живот, дава пример във всяка благородна проява: на физическото поле със своя труд; в чувственото поле с чистотата на сърцето и в умственото поле с широката светла мисъл. Учителят казва: Учете, придобивайте знания, вниквайте в смисъла и съдържанието на всичко, което срещате в живота. Не се мамете от преходните неща, за да бъдете Синове на Виделината. Разумният човек носи в себе си прозорливостта на своя дух. Той различава всички прояви в живота и държи само онова, което носи доброта, истина и красота, защото те са чистота за сърцето му, светлина за ума му, свежест за душата му и здравата крепост на неговия дух.
към текста >>

НАГОРЕ

0.15764808654785