Търсене в текстове за 'Същина'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 149 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_03 ) Езикът на Разумното начало - Боян Боев (1883 – 1963)

Човекът на Истината иска да знае каква е същината и цената на нещата.
Обаче това не е начин за постигане на щастие. Обядвахме на връх Мусала и постояхме до 14 ч. След това слязохме долу на х. Мусала. Като се събрахме вечерта в нашата стая, на горния етаж на хижата, почна разговор. Всеки човек, който греши, се лишава от своята Свобода, а като живее по Истината, той непреривно се освобождава. Човекът на Истината иска да знае каква е същината и цената на нещата. Човекът на Любовта има Топлина, която всичко разтопява. Това, което прониква и осветлява нещата, е Мъдростта. А това, което дава всичко да се извърши в света, е Истината. Силен е онзи народ, който се реши да изпълнява Волята на Бога. Не е важно дали си направил голям или малък грях.
към текста >>

2. 2_01 ) Любов към Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

И само Любовта е средство, чрез което можем да познаем същината на Живота – Бога.
А за да учи, трябва да има Любов. Според степента на Любовта иде всичко в човека. Като обичаме Бога, ще Го познаем. Трябва да преминем към това, което свързва всички разумни души в едно цяло и което осмисля Живота, а това е Бог. Ще дойде един ден, когато хората ще познаят Бога, така както трябва. И само Любовта е средство, чрез което можем да познаем същината на Живота – Бога. Нещо, което не обичаме, остава непознато за нас. Като не обичаш едно същество, как ще го познаеш? И като не те обича, как ще те познае? Ако познаваме Бога, придобиваме Вечния живот, понеже той излиза от Него. Казано е в Писанието: „Когато Ме потърсите с всичкото си сърце, ще Ме намерите.“ Под израза когато Ме потърсите с всичкото си сърце се подразбира когато възлюбиш Бога.
към текста >>

3. 2_09 ) Когато ме потърсите с всичкото си сърце, ще ме намерите - Боян Боев (1883 – 1963)

Например да проучва това, което е писано в беседите върху Любовта, защото по този начин идват много красиви и велики прозрения, идват просветления отвътре за същината на Любовта.
Човешката и Духовната любов са материал за Божествената Любов. Човешката любов започва с щастие и свършва с нещастие, без изключение. Ангелската любов започва с нещастие и свършва с щастие. А Божествената Любов започва с блаженство и свършва с блаженство. Полезно е човек да се занимава с изучаването на Любовта. Например да проучва това, което е писано в беседите върху Любовта, защото по този начин идват много красиви и велики прозрения, идват просветления отвътре за същината на Любовта. Трябва да се изучават беседите! И не е важно само четенето, но каквото четем, да го прилагаме и да правим опити. Защото без опити нищо не може да се постигне. Иначе ще има схоластика. Братът попита: „Голямо впечатление ми направиха думите Ви в една от последните беседи, че Любовта на Христа към всеки човек е по-голяма от Любовта на Данте към Беатриче, и постоянно размишлявам върху това от няколко дни, но как да работим, за да се отварят изворите на Христовата Любов и да станем проводници на тази Любов?
към текста >>

Любовта като същина е Бог, а като проява е плод на Духа.
Тези, които ще правят размишление върху Любовта, нека имат една основна идея за Любовта и тя да се разраства като семка. Да започнат с малкото и като се разшири съзнанието им, тази идея ще почне да расте. У хората има много неясни понятия. Например апостол Павел казва: „Любовта е плод на Духа.“ А също се казва: „Бог е Любов! “ Това са две различни понятия. Любовта като същина е Бог, а като проява е плод на Духа. Трима души за групата на Любовта са достатъчни. Бог нали казва: „Аз съм Бог на Авраама, Исаака и Якова“ – трима души. В колко часа ще се молят хората, това са второстепенни и третостепенни въпроси.
към текста >>

4. 3_04 ) Ще ви дам съкровища скрити - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако ти с мисъл и чувства си работил върху една форма и Природата, например цветето, тогава ще дойде зрелият момент, когато ще се прояви Истината, същината на тази форма в твоето съзнание.
И за да се живее на Земята, Невидимият свят е намалил обонянието на хората; ако се развие много нашето обоняние, ние ще избягаме, не ще можем да издържим на вонята, която излиза от лошите мисли и желания на хората. Братът запита: „Как може да стане вътрешно, духовно общение с цветята? “ Ето как: спираш се пред едно цвете и искаш Бог да ти се изяви чрез него. Никога Бог няма да ти проговори чрез цветето, ако ти предварително не си го обичал, защото иначе няма да има условия за вътрешно общение. Ако ти с мисъл и чувства си работил върху една форма и Природата, например цветето, тогава ще дойде зрелият момент, когато ще се прояви Истината, същината на тази форма в твоето съзнание. Тази същина наричаме Бог. Братът запита: „Какво ще кажете, Учителю, за Жизнения еликсир? “ В Природата има известни растения, от които се изважда една течност, която, като я вземеш, разтваря натрупаната в тялото кал и човек живее по-дълъг живот. Тази течност наричаме Жизнен елексир.
към текста >>

Тази същина наричаме Бог.
Братът запита: „Как може да стане вътрешно, духовно общение с цветята? “ Ето как: спираш се пред едно цвете и искаш Бог да ти се изяви чрез него. Никога Бог няма да ти проговори чрез цветето, ако ти предварително не си го обичал, защото иначе няма да има условия за вътрешно общение. Ако ти с мисъл и чувства си работил върху една форма и Природата, например цветето, тогава ще дойде зрелият момент, когато ще се прояви Истината, същината на тази форма в твоето съзнание. Тази същина наричаме Бог. Братът запита: „Какво ще кажете, Учителю, за Жизнения еликсир? “ В Природата има известни растения, от които се изважда една течност, която, като я вземеш, разтваря натрупаната в тялото кал и човек живее по-дълъг живот. Тази течност наричаме Жизнен елексир. Достатъчна е една малка капчица от Жизнения елексир да се изпие с чиста вода, за да получиш Живот най-малко няколко века.
към текста >>

5. 63) Поезия, театър, художество - Боян Боев (1883 – 1963)

Поезията се занимава и с ограничената същина, а физическата реалност е проява на ограничената същина, докато безграничната същина е това, което не се е проявило.
Поезията трябва да описва Реалността, която изразява Живота отвътре, трябва да описва отношенията, които имат съставните неща към Центъра, към Бога! Да описваме нещата не както ги виждаме, но както са създадени, значи да ги описваме така, както ги вижда Бог, така, каквато е тяхната Божествена страна. Непроявената същественост става проявена същественост, а от последната произлиза физическата реалност. Физическата реалност е гъстата материя, а поезията описва проявената същественост. Тя описва по-висшата действителност, представя нещата във връзка с възвишеното и пoсочва Реалното и същественото, което е в основата им. Поезията се занимава и с ограничената същина, а физическата реалност е проява на ограничената същина, докато безграничната същина е това, което не се е проявило. Формата се изменя, разширява се, но същината не се изменя. Поезията трябва да описва и това, което не се изменя, и това, което се изменя, и да ги свърже. Истинската поезия има отношение с ясновидството. Поетът отдалече вижда нещата и ги сваля. Той долавя бъдещето, което ще стане, и го сваля.
към текста >>

Формата се изменя, разширява се, но същината не се изменя.
Да описваме нещата не както ги виждаме, но както са създадени, значи да ги описваме така, както ги вижда Бог, така, каквато е тяхната Божествена страна. Непроявената същественост става проявена същественост, а от последната произлиза физическата реалност. Физическата реалност е гъстата материя, а поезията описва проявената същественост. Тя описва по-висшата действителност, представя нещата във връзка с възвишеното и пoсочва Реалното и същественото, което е в основата им. Поезията се занимава и с ограничената същина, а физическата реалност е проява на ограничената същина, докато безграничната същина е това, което не се е проявило. Формата се изменя, разширява се, но същината не се изменя. Поезията трябва да описва и това, което не се изменя, и това, което се изменя, и да ги свърже. Истинската поезия има отношение с ясновидството. Поетът отдалече вижда нещата и ги сваля. Той долавя бъдещето, което ще стане, и го сваля. В този смисъл, поетът води човечеството.
към текста >>

6. 6) В съня на Навуходоносор - Боян Боев (1883 – 1963)

Тази духовна работа с нейната същина ще бъде истинският живот на Шестата раса.
Ако червеят не пожелае сам да се освободи от старата форма, не може да стане на пеперуда. Хората са разделени на два вида: едни от тях са готови души и са пред прага на събуждането и главно върху тях ще се работи днес, а другите души, които явно не са готови за пробуждане, ще чакат да се работи върху повдигането им по време на Шестата раса с някои други нови методи. Защото и животът на Шестата раса ще има две страни: една външна страна – живот на илюзиите. Някои от членовете на Шестата раса до края на нейната епоха ще останат в това съзнание, като под „живот на илюзиите“ се разбират външните удобства, които ще съществуват тогава. И другата страна е вътрешният, реален живот, който се състои в пробуждане на душите, в обръщането им към Бога и в посаждане на Божествени семенца. Тази духовна работа с нейната същина ще бъде истинският живот на Шестата раса. Една сестра запита каква нова дарба ще има новата Шеста раса. Те ще виждат отпред и отзад, в тях ще се развие шестото сетиво, а у човека са вложени дванадесет сетива, които чакат своето развитие. Засега е по-добре да не виждате хората чрез шестото сетиво, защото, ако се отвори то и погледнете по-надълбоко, ще се хванете за главата, ще ви бъде ясно какво мисли човекът, който стои до вас, и може да се отвратите от най-ближните си. Като мине опасното, като се изчисти съзнанието, чак тогава ще се отвори третото око. В културата на Шестата раса хората няма да умират, както сега.
към текста >>

7. 56) Нужда от работници - Боян Боев (1883 – 1963)

Не са много, но тази ядка е същината на народа и тя може да образува всичко останало.
Ще си признаете, че сте най-богатите хора в света, без да носите нещо, и че това, което могат да ти го вземат, то не е чак толкова необходимо. Щом като се премахват препятствията, които има едно растение, после то само намира пътя си, така и в бъдеще проповедниците само ще освобождават хората от заблужденията им, а те сами ще намират пътя към Бога. Не се заблуждавайте, че можете да направите нещо Божествено в който и да е човек. Вие можете само да спомогнете за развитието на Божественото в него. Всички, които съставляват ядката на българския народ, трябва да се привлекат. Не са много, но тази ядка е същината на народа и тя може да образува всичко останало. Трябва да се създадат и групи: по двама, по трима да се събират в името на дадена идея, но да има точен метод в работата им. В тайно да се съберат, за да четат, не толкова да се молят, после молитвата сама ще дойде. Нека първо да се създаде правата мисъл в човешкото съзнание, да се събуди този ум, за да се почне интензивно и свободно да се мисли, и чак след това ще последва истинска молитва. Такива групи могат да се образуват навсякъде и да има връзка помежду им. Мнозина могат да вземат участие чрез кореспонденция.
към текста >>

8. 63) Паневритмия - Боян Боев (1883 – 1963)

Ев или еу е това, от което излиза всичко – висшето, същината, реалното, същественото в света.
Обаче те трябва да намерят и съответна форма, чрез която да се изразят, т.е. да изградят съответния външен израз, чрез който ще въздействат върху по-дълбоките сили на човешкото естество. Такава именно роля има и Паневритмията, която чрез подбрани идеи, звуци и движения изгражда новото съзнание. Нека разгледаме произхода на думата паневритмия, която е съставена от три корена, пан, ев или еу и ритъм. Пан означава всичко, все, всеобщо. Ев или еу е това, от което излиза всичко – висшето, същината, реалното, същественото в света. А ритъм – хармоничност в движението или във всеки външен израз на нещата. Що е тогава Паневритмия? – Това е велика всемирна хармония на движението. Целият Живот е Паневритмия. Нека разгледаме по-подробно израза „всемирна хармония на движението“.
към текста >>

9. Съвременната младеж и задачите на епохата. - Боян Боев (1883 – 1963)

По същия начин всяка нова епоха в човешката история е все по-пълна проява на силите, вложени в божествената същина на човешкия дух.
Той казва, че Великото разумно начало е създало изпърво минералните форми, за да се прояви чрез тях. Но понеже те са несъвършени, то създало растителните форми, за да се прояви чрез тях с по-голяма пълнота. Но и чрез тях не е могло да се изяви в пълнота. Затова създало животинските форми и човешките. Смисълът на развитието е във все по-пълната проява на Великото разумно начало, което работи в света. По същия начин всяка нова епоха в човешката история е все по-пълна проява на силите, вложени в божествената същина на човешкия дух. Ето защо, всяка нова епоха в човешката история носи нещо ново, представя ново откровение на силите на човешкия дух. Големите пертурбации, на които сме свидетели днес, когато целият живот издъно е раздвижен и разтърсен, показват, че се намираме на границата между две епохи: една стара, която залязва, и една нова, която се ражда. И днешното училище е призовано именно да създаде строителите на новото, което иде. Днес има стени между душите. Те са далеч една от друга.
към текста >>

Защото любовта живее в глъбините на човешката душа и образува нейната божествена същина.
Той ще внесе в живота оная топлина, която ще стопи ледовете и снеговете на дългата зима в човешките души. Така ще се подготви пролетната култура, която ще донесе велики постижения. Тя ще се отличава със следното: взаимното съперничество ще се замени с взаимно сътрудничество; конкуренцията ще се замени с взаимопомощ и солидарност. В основите на новата култура ще легнат разумността, справедливостта и добротата. Новото училище може да направи това, може да създаде новия тип човек. Защо? Защото любовта живее в глъбините на човешката душа и образува нейната божествена същина. Ето защо човек е добър по своята природа. Жан Жак Русо казва: „Всичко, което излиза от ръцете на природата е добро.” В глъбините на човешката душа живеят любовта, добротата и чистотата. Ето защо, тая мисия на днешното училище не значи, че то ще внесе един нов чужд елемент в човека, но ще употреби онези разумни, целесъобразни методи на живата, разумна природа, чрез които да се изяви доброто, което живее в човешката душа и което чака с векове своето изявление. Любовта, това е скритото добро в човешката душа, което трябва да се изяви. Мисията на днешното училище, на младото поколение се вижда много ясно и в драмата „Слепите” от Метерлинк.
към текста >>

10. Утрешният ден - Боян Боев (1883 – 1963)

Такива учители, казва Кершенщайнер, имат вяра в божествеността на най-вътрешната същина на човешкия дух.
Предимно любвеобилните натури! Хората на любовта, на сърцето са натури, родени за учители. Хората, които се самораздават, са родени за учители! Те трябва да пълнят предимно учителските институти. Такива натури са най-способни да гледат всичко през очите на любовта и да видят божественото, вечните ценности, които крие детето в себе си, въпреки привидните му недостатъци, склонности и пр., които то може би проявява външно. Такива учители, казва Кершенщайнер, имат вяра в божествеността на най-вътрешната същина на човешкия дух. Тая вяра изхожда от любовта, но е полезно тя да се подхранва и от мирогледа, който да помогне на учителя да дойде до познание на истинското човешко естество. Сп. „Просвета”, 1940 год., V год., 9 кн., 1095 стр.
към текста >>

11. Мисията на майката - Боян Боев (1883 – 1963)

Като души, в своята Божествена същина, всички хора са еднакво красиви.
Додето в майката гори свещеният огън на любовта, запален от Мировата Майка, възходът на човечеството е осигурен. Любовта на майката има неземен произход. Тя не е от този свят. Тя иде от небесните сфери, за да покаже, че любовта управлява света. Любовта на майката не зависи от това, дали детето е даровито или не, дали е умно или глупаво, дали е красиво или грозно, понеже това са външни неща. Като души, в своята Божествена същина, всички хора са еднакво красиви. Майката обича детето си и вижда в него това, което никой друг не вижда. За другите това дете може би е бездарно, глупаво и лениво, но за нея то е добро, умно и даровито. Кой е прав? Тя е права. Чрез любовта си тя вижда у него Божествената същина.
към текста >>

Чрез любовта си тя вижда у него Божествената същина.
Като души, в своята Божествена същина, всички хора са еднакво красиви. Майката обича детето си и вижда в него това, което никой друг не вижда. За другите това дете може би е бездарно, глупаво и лениво, но за нея то е добро, умно и даровито. Кой е прав? Тя е права. Чрез любовта си тя вижда у него Божествената същина. Създаването на благоприятни условия за детското развитие почва много рано. Учителят казва: „Жената още от малка трябва да живее чист и възвишен живот.” Това е необходимо, за да предаде на детето едно добре организирано тяло, правилно развита нервна система и пр. Това се отнася и за бащата. Възпитанието на детето почва от периода на бременността. Този период е от голяма важност, понеже тогава се изграждат формата и строежът на детското тяло.Тогава е важна средата, в която живее майката: нейните мисли, чувства, постъпки и пр.
към текста >>

Истинската любов работи и в трите свята едновременно - във физическия свят, в света на мислите, чувствата и волята и в света на човешката Божествена същина.
През пространството със своята любов тя работи върху ума, сърцето и волята му. Карин Михаелис описва любовта на двама души. Единият, когато се намирал в най-големи противоречия и мъчнотии почувствал голяма радост, просветление, хармония и вдъхновение. И това било тъкмо в момента, когато другият мислил за него с любов и благоговение. Когато човек обича някого, действително му изпраща реална сила, която го крепи и повдига. Истинската любов работи и в трите свята едновременно - във физическия свят, в света на мислите, чувствата и волята и в света на човешката Божествена същина. Обмяната между майката и детето е не само по време на бременността. Тя продължава през целия живот. Това е непрекъснат процес. През първия образователен период майката гради нещо красиво в детето, но влиянието на майчината любов е през целия живот. Разумната природа влага във всяка майка своята любов.
към текста >>

12. Предназначението на музиката и Паневритмията в образованието - Боян Боев (1883 – 1963)

Музиката представя хармонията на разумната природа и възвишения свят, който образува същината на човешката душа.
Тя е начин за подмладяване. Ако човек почне да пее всеки ден, ще се подмлади. Всичко красиво в света е свързано с музиката. Разумната природа е вечна хармония. Външният израз на тая хармония е музиката. Музиката представя хармонията на разумната природа и възвишения свят, който образува същината на човешката душа. Като се говори за музиката, подразбира се проявлението на човешката душа. Музиката е един от великите методи за тониране, трансформиране на човешките състояния. Човек трябва да пее, за да се тонира, т.е. да измени своите отрицателни състояния в положителни. Престане ли да пее, той отслабва.
към текста >>

13. Интересни прояви в живота на растенията и животните - Боян Боев (1883 – 1963)

То не засяга същината на човешкото естество.
1. Чрез хипнотизма се върши насилие върху волята на хипнотизирания, значи, отнема му се най-ценното, което дава достойнство на неговата личност, а именно, волята. А Учителят е против всеки метод, при който се употребява насилие. От друга страна, поради насилието върху волята на хипнотизирания и особено ако това продължава систематично, най-сетне последният ще добие слаба воля, т.е. ще се лиши от най-висшето, което дава самостоятелност на човека. 2. Възпитанието чрез хипнотизма е повърхностно. То не засяга същината на човешкото естество. Щом мине действието на хипнотичното внушение същите пороци се явяват отново у човека. Но изучаването на хипнотичните явления е ценно от научно гледище, понеже чрез тях може да се хвърли светлина върху известни научни проблеми.
към текста >>

14. ХУДОЖЕСТВЕНИЯТ ЕЛЕМЕНТ ТРЯБВА ДА ПРОНИКВА ЦЯЛОТО ОБУЧЕНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Че изкуството, художественият елемент възпитава и волята, това е много лесно обяснимо, като се знае, че изкуството засяга целия човек, цялата човешка природа и я облагородява, а волята влиза в основната същина на тая природа.
Има тясна връзка между моралното и естетично възпитание. Голяма е зависимостта между света на красотата и света на доброто. По този въпрос много е писано в педагогичната литература, но малко се прилага. Шилър в "”Писма за естетичното възпитание на човечеството” казва, че свободата ще дойде чрез разбиране на красивото, чрез естетичното възпитание. Висшето добро и висшата красота са всъщност едно и също нещо от висше гледище. Че изкуството, художественият елемент възпитава и волята, това е много лесно обяснимо, като се знае, че изкуството засяга целия човек, цялата човешка природа и я облагородява, а волята влиза в основната същина на тая природа. Изкуството буди възвишени чувства, а те дават направление и подтик на волята. Кл. Скопаков казва по този въпрос: „Изкуството стимулира най-живо и най-резултатно въображението. То има най-голямо значение за целия духовен живот. Художественото произведение действа не само на мисълта чувството и волята, а на цялостния човек, т.е.
към текста >>

15. Свобода - Боян Боев (1883 – 1963)

Нека свободно да се прояви нейната дълбока същина.
Свобода Трябва да имаме доверие в силите, скрити у детето. Те са божествени. Трябва да създадем всички благоприятни условия за тяхната проява. От това следва, че не трябва да насилваме детската природа. Нека свободно да се прояви нейната дълбока същина. Оттам и следствието: свободно възпитание. Значи свободното възпитание се явява като следствие от доверието в доброто, Божественото, скрито в детското естество. Щом се дадат благоприятни условия за проява на доброто, заложено у детето, то има силата да надделее и преобрази неговите нисши, отрицателни предразположения, склонности и навици. Под свободно възпитание най-първо се разбира следното: Образованието да бъде в съгласие с детската природа. Даже и ако обучението и възпитанието е външно свободно, но ако е в дисхармония с детската природа, това е вече насилие върху детето.
към текста >>

Той трябва винаги да изхожда от съзнанието за Божествеността на Вътрешната същина на човешкия дух.
Всички мислят, че има нужда. Какво ще уреждате един живот, който е излязъл от Великото Разумно Начало? Оставете го свободно да се прояви. А ние ограничаваме този живот и тогава идат страданията. Ролята на учителя е само в подпомагане на детето, то да прояви Божествения живот, който минава през него; трябва да отстрани само всички препятствия, които могат да го ограничат. Той трябва винаги да изхожда от съзнанието за Божествеността на Вътрешната същина на човешкия дух. Учителят казва: „Аз считам едно дете толкова културно, колкото е баща му, само че не е проявено. Ябълковата семка може да бъде цяло дърво. Едно дете ще стане това, което съдържа в себе си.” Друго нещо, което се включва в свободното възпитание, е да не се пренебрегват сегашните нужди на детето за сметка на някои бъдещи нужди, защото ако се прави това, пренебрегва се и се жертва детството. А ако се задоволят сегашните му нужди и му се дадат условия то да живее пълен живот в настоящето, то с това се създават условия за задоволяване и на бъдещите му нужди.
към текста >>

16. 16. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ ЛЮБОВТА КЪМ БОГА - Боян Боев (1883 – 1963)

Само чрез Любовта, ние можем да познаем същината на живота — Бога.
Еволюцията в света ще започне от Любовта към Бога. Там е началото. А инволюцията е падането, отклонението от Бога. Сгреши ли човек — той пада, инволюира. Със своята култура и знание, човек не може да познае Бога. Само чрез Любовта, ние можем да познаем същината на живота — Бога. Само Божественото в човека е в състояние да го направи силен. Свържете се с Бога у вас. Докато човек не познае Божията Любов, не може да бъде полезен както трябва, нито на себе си, нито на другите. Обичайте Бога и мислете, постъпвайте като Него. Обикнете всички същества, цялата природа.
към текста >>

17. 30. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША 1941 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Само Любовта е средство, с което можем да познаем същината на Живота — Бога.
Когато размишлявате върху Любовта (Бога), вие трябва да скъсате всички връзки със земното и душата ви ще се повдигне нагоре. Човек, който уповава хората да го обичат, той се отдалечава от Бога, не че е лошо хората да го обичат, нека да го обичат. Той да се радва, защото Бог се проявява чрез тях, но той трябва да уповава само на Божията Любов. Значи, най-напред трябва да работите за Бога, после за ближния си и най-после за себе си. Не трябва да обичате никого повече от Бога, това значат думите, че човек трябва да се самоотрече. Само Любовта е средство, с което можем да познаем същината на Живота — Бога. Който има Любов към Бога, той учи, придобива знания, става силен и тогава може да работи за Христос — Бога. За да познаете Бога, трябва да го възлюбите, защото такъв е законът: Нещо, което човек не обича, остава непознато за него. Бог ни обича, значи и ние трябва да го обичаме, а за това ни са дадени условия — да любим. Като възлюбим Бога, като го познаем, ще познаем и хората и ще ги възлюбим. Човек като обича Бога и види насреща си една форма, трябва да види в нея Божественото — красивото, да изпрати към нея една любовна струя и да си отмине.
към текста >>

18. 03. КЪМ МУСАЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

Ти по-живо чувствуваш тук реалната ù същина, непобедимата ù мощ.
Впечатлението е незабравимо. Какво става с тебе, в глъбините на душата ти, когато съзерцаваш тук, от Мусала, слънчевия изгрев? Ти не чувствуваш ли ясно тук, че животът е вечно тържество, вечен празник, и вечна победа? Не долавяш ли ясно тук, че всички страдания, разочарования и скърби са илюзорни, защото те са, за да се прояви по- изобилният живот. Ти тук, във висотите на Рила, при изгрев слънце си в по- интимен допир с живота. Ти по-живо чувствуваш тук реалната ù същина, непобедимата ù мощ. Лъчите, които идат от изток, ти говорят: „Научи говора ни и тогаз ще разбереш, че ние крием словото на любовта в себе си. Ние крием една тайна: потърси и това, което е зад нас и което ни праща при вас. Това е любовта! Тя е зад нас, и зад облаците, и зад вятъра, и зад изворите, зад цветята, зад дърветата, зад звездите!
към текста >>

Една светла мисъл като че ли достига тук до теб и ти разяснява отвътре същината на тая реалност.
Когато го съзерцаваш, като че ли се потопяваш в друг един свят, който е тъй различен от света, в който живеят хората със своите обикновени мисли, чувства, желания, стремежи, тревоги, безпокойствия и пр. И при това чувствуваш, че този свят тук е също така реален и даже нещо повече: той има много по-голяма реалност! Каква е тая реалност? Реалност, която гради и строи, която твори и крепи, която вдъхновява и утешава, реалност, която дава подтик и светлина, която съживява и събужда, която подхранва и възраства нещата! Тук като че ли долавяш мощната идея на тая реалност! Една светла мисъл като че ли достига тук до теб и ти разяснява отвътре същината на тая реалност. Ти чувствуваш, че си вътре в нея и че тя те обгръща от всички страни. Когато съзерцаваш „Окото", живо чувствуваш, че има една област, дето Вечната хармония е ненарушима и ти ясно схващаш, че тая област е и вътре в теб. И един ясен глас вътре ти казва: Всичко, което виждаш около себе си, намери го вътре в глъбините на своето естество! Намери вътре в своята природа „Окото" със своите сини води и с всички околни върхове! Намери вътре в себе си „Мусала" и „Сфинкса" и всички тия езера.
към текста >>

19. 04 ПРИ ЕЗЕРОТО „БАЛДЕР ДАРУ' - Боян Боев (1883 – 1963)

Той не ти ли говори за красотата на един вътрешен свят, не ти ли разкрива чистотата и светостта, които образуват реалната същина на всички неща?
Множество цветя с чудни краски, по-ярки отколкото долу, ни заобикалят. И колко са радостни, че пак сме посетили просторните им дворци! Те долавят музиката, която иде от слънцето, от звездния мир, от планинските върхове, от езерата и канарите, и тя им разбулва загадките на мирозданието! Тя именно гради вътре в тях чудния строеж на тъканите им и се изявява с богатото разнообразие на техните форми и краски. Езерната повърхност затрептява от тих ветрец. Той не ти ли говори за красотата на един вътрешен свят, не ти ли разкрива чистотата и светостта, които образуват реалната същина на всички неща? Преди малко сме слезли от Изгревния връх. Колко красиво почна и тоя ден от наниза на чудните ни дни в Рила! Сега ще отидем при третото езеро „Балдер- Дару" за ритмични упражнения. Тръгваме с радостно очакване: пак ще се потопим в царството на хармонията, от което винаги се излиза окрилен! Минаваме край второто езеро и поемаме нагоре.
към текста >>

В тоя миг ти разбираш, че тия движения са свещенодействие, чрез което човек осъзнава, че същината на естеството му е музика, чистота, любов!
Те вече не са за теб игри. Това е вече за теб молитвен зов на душата. В тия издигнати ръце, в тия плавни движения ти долавяш вечния копнеж на душата към Безграничния! Това е зов на душата към Светлината, към Вечното Добро, към Любовта, към Реалното! Молитвата е превърната в движение. В тоя миг ти разбираш, че тия движения са свещенодействие, чрез което човек осъзнава, че същината на естеството му е музика, чистота, любов! В тия мигове той чувствува по-живо хилядите нишки, които го свързват с всемира. Едно сияние излиза от живия кръг и лъчите му отнасят надалеч зова на тия души! Един светъл кръг се формира над главите им и се издига нагоре към безконечността! И искреният зов на тия души достига до всички сърца и им говори за красотата на новия живот, който слиза и който е тъй близо до нас! И тоя зов не отива напразно!
към текста >>

От него като че ли е изтъкана и същината на нашето естество.
" Обстановката чудно хармонира с красивия свят, в който ни въвежда Учителят! Едно битие извън всичко преходно ни облъхва със своето присъствие! Съзнанието ни е издигнато в чистите сфери на един друг свят; от светлината, която той пръска във всички посоки, по един лъч прониква до всяко сърце! Словото на Учителя е тъй близко и сродно до онова, което крие всяка душа в глъбините си! От него като че ли е изтъкана и същината на нашето естество. Словото на Учителя като че ли буди някакъв дълбок спомен у нас. Като че ли то постоянно ни е говорило отвътре, но тъй тихо! Всички вие тук, цветя, върхове и езера, вложете във вас Словото Му и го разкажете на всички, които минават по тия места! Ти, нежни ветрец, отнеси го долу до всички души, които жадуват и очакват изгрева на слънцето. *
към текста >>

20. 08. ЕДНА СРЕЩА В РОЗОВАТА ДОЛИНА - Боян Боев (1883 – 1963)

Всичко около нас проговорва и ни разкрива своята същина.
И пустините, които среща, превръща в плодни градини, скръбните прави радостни, отчаяни обнадеждава, снема товара от гърба на обременените и сваля веригите на затворените и пленените! За пръв път тукашните цветя, треви и дървета ще чуят чудната музика на Паневритмията и ще видят плавни и ритмични движения. При тая неземна атмосфера с какво вдъхновение може да свири оркестърът тия упражнения. Те почват. Веднага се възцарява една мистична атмосфера. Всичко около нас проговорва и ни разкрива своята същина. В тия свещени мигове ти вече разбираш езика на планините, тревите, цветята. Чувствуваш вечното си сходство с тях и добиваш прозрение за тайната на тайните: великото единство на живота. Как вълшебно действа Паневритмията върху тялото, ума, сърцето и волята. Чувствуваш как във всеки твой мускул, във всеки твой нерв и във всяка твоя фибра минава ток на живот, който слиза от вечните извори на битието. Нова светлина проблясва в ума ти, поток от възвишени чувства протича през сърцето ти и подтик на добро възпламенява волята ти.
към текста >>

И тогава всички ще се опознаят, защото никой не подозира, какви красоти, какъв храм, какви кристални извори образуват същината на всяка душа.
Стройно се носят звуците на новата музика нагоре към висините. В тия звуци ти долавяш копнежа за един красив свят, радостното очакване на светло утро, мира на една душа, която е намерила нещо скъпо и ценно. Обедът е общ. Общи упражнения, обща песен, общ обед - как всичко туй съдейства за единението на душите, за рухването на всички прегради по между им. Ще се стопи всичко, що разделя душите и те ще се почувствуват близки и сродни. И тогава всички ще се опознаят, защото никой не подозира, какви красоти, какъв храм, какви кристални извори образуват същината на всяка душа. Всяка душа в своята същина е изтъкана от чистота, невинност, музика и светлина. Днес тъй малко познават човека! Те влизат в свръзка с неговата личност, а това е само външната дреха. А дълбоко вътре в чисти, сведени обиталища живее едно същество с красота на ангел. То само по някой път облъхва със своето сияние човешкото лице и в тия мигове последното се преобразява.
към текста >>

Всяка душа в своята същина е изтъкана от чистота, невинност, музика и светлина.
В тия звуци ти долавяш копнежа за един красив свят, радостното очакване на светло утро, мира на една душа, която е намерила нещо скъпо и ценно. Обедът е общ. Общи упражнения, обща песен, общ обед - как всичко туй съдейства за единението на душите, за рухването на всички прегради по между им. Ще се стопи всичко, що разделя душите и те ще се почувствуват близки и сродни. И тогава всички ще се опознаят, защото никой не подозира, какви красоти, какъв храм, какви кристални извори образуват същината на всяка душа. Всяка душа в своята същина е изтъкана от чистота, невинност, музика и светлина. Днес тъй малко познават човека! Те влизат в свръзка с неговата личност, а това е само външната дреха. А дълбоко вътре в чисти, сведени обиталища живее едно същество с красота на ангел. То само по някой път облъхва със своето сияние човешкото лице и в тия мигове последното се преобразява. Колко е проявен духът на служенето!
към текста >>

21. 09. ПРИ МОРЕНИТЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Аз им нашепвам вечните закони, говоря им за същината, която образува основите на всичко!
Ти се вслушваш вътре в себе си и като че ли Морените ти говорят: "Който обича вглъбяването, нека посети моите скалисти чертози. Тук, в мистичното мълчание на скалите, търсещият може да чуе един глас, който ще го преобрази. Само ония, които идват при мен със свещена чистота, ще получат моите скъпи дарове! Нека всички, които искат да чуят моя говор, да облекат светлите одежди на невинността! До тогаз внасям в тях просветление за вечните устои на битието, за една вътрешна красива страна на реалността, за вътрешните сили, скрити зад външните форми. Аз им нашепвам вечните закони, говоря им за същината, която образува основите на всичко! " Обичай Морените! Обичай ги в тяхната чистота и мълчание! Когато отидем там, говорим тъй тихо, за да не нарушим светостта на тия места! Тук ясно прозираш, че една невидима красота прониква живота, защото всичко преходно е само символ на Вечното!
към текста >>

22. 22. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Но ще изтъкна само тая страна на тяхната същина, която има пряка връзка с належащата нужда на момента.
А пък има нещо по-велико, към което хората трябва да се стремят. Това е Славата Божия, Царството Божие и изпълнение на Волята Божия. – Как да се разбират тия три неща? – Те имат обширно значение, засягащо всестранно целокупния външен и вътрешен живот. Но ще изтъкна само тая страна на тяхната същина, която има пряка връзка с належащата нужда на момента. Казано е: "Така да просветнат делата ви пред человеците, че като ги видят, да прославят Бога, който е на Небесата". Това значи, че ние трябва да бъдем сами Слава Божия! Славата Божия значи, да прояви човек всички добродетели: Любовта ни пр.. Царството Божие има връзка с белите дробове, с умствения свят. Това значи, че всичкото знание да бъде достъпно за всички.
към текста >>

23. 43. НОВО ПОСЕЩЕНИЕ ОТ ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Защото любовта, за която ви говоря, е имала до сега само известно проявление в физическия и духовния свят, но същината ù е в божествения свят.
Те са млади, търсещи души, пълни със сили, идеализъм, желание за работа. Един от първите въпроси, които задават на Учителя, е: – Кои са основните идеи на това учение? – Това учение е основано на един принцип. Хората не са живели до сега по закона на любовта. Защото любовта, за която ви говоря, е имала до сега само известно проявление в физическия и духовния свят, но същината ù е в божествения свят. Характерното за любовта е, че в нея няма поляризиране. Омраза в любовта не съществува. Не можеш да обичаш никого и да мразиш другиго. Това е невъзможно, както не е възможно през един чучур да тече и сладка, и горчива вода. Ние говорим за любовта, която дава най-добри условия на човешката душа да се развива.
към текста >>

24. 49. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

– В какво седи същината на щастието?
Небето е чисто. Слънчевите лъчи изобилно къпят върховете, тревичките, цветята, езерата и нас. Около нас розови карамфили, снажно лютиче и каменоломки се усмихват на синьото небе, унесено вслушани в музиката, която им шепнат слънчевите лъчи. Започва разговор. Един запитва Учителя: – В какво седи същината на щастието? – Щастието не може да бъде нито физическо, нито духовно. Щастието е винаги нещо божествено. Щастието е в любовта. Любовта е един общ принцип. Любовта е колектив.
към текста >>

25. 040 ПРАВИЛНО ДИШАНЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Говоря за същината на въздуха, а не както химиците го разглеждат като смес от 4/5 кислород и 1/5 азот.
Бог трябва постоянно да влиза във вас и вие трябва да влизате в Него. Като приемам въздуха, Бог се разкрива на мене и като издишвам, аз се разкривам пред Него. Въздухът е носител на Божествени идеи, които проникват чрез дихателната система и оттам в мозъка. Значи, човек не може да ги приеме направо, а чрез въздуха. Той е главният носител на мисълта. Говоря за същината на въздуха, а не както химиците го разглеждат като смес от 4/5 кислород и 1/5 азот. Говоря за въздуха като първичен елемент, който служи на човека като среда, като условие на живот. Когато диша човек, съзнанието му трябва да бъде будно. Защото мисълта, след като се приеме от въздуха, се приема от съзнанието. Доколкото съзнанието ви е будно, дотолкова можете да се ползвате от енергиите на въздуха. По този начин ще бъдете свързани с Разумните Същества, на които вие ще помагате и те ще ви помагат.
към текста >>

26. 044 МАГИЧЕСКИЯТ КРЪГ - Боян Боев (1883 – 1963)

Една мисъл, ако не я приложите, формата се разрушава, но мисълта, като същина, остава да живее и се прибира при Бога.
Ако вярвате в Бога, и адът, в който живеете, ще се превърне в рай. Това е великата Истина. При изпитание човек трябва да се уповава на Бога. За да направи това, човек трябва да бъде силен. Ако вашата къща изгори, или други страдания дойдат във вашия живот, и ако това може да скъса връзката ви с Великия Център на Битието, вие не сте човек на съзнателния Живот. Една мисъл, ако не я приложите, формата се разрушава, но мисълта, като същина, остава да живее и се прибира при Бога. Тя за вас е загубена, както загубвате децата си. Ако човек загуби връзката си със свещените мисли, чувства и желания, той скъсва връзката си с Разумните Същества. Свещените мисли са онази среда, чрез която човек влиза в общение с Великия Разумен Свят. Унищожи ли човек свещените си мисли и чувства за Бога, с това унищожава най-ценното у себе си, защото само чрез тях влиза в общение с Него. Докато човек пази свещената мисъл и свещеното чувство за Бога, той е гражданин на Царството Божие.
към текста >>

27. 066 БОЖЕСТВЕНАТА НАУКА - Боян Боев (1883 – 1963)

Под "Божествена Наука" разбирам науката, която изучава същината на Живота.
А ученикът обръща внимание на това, какво е написано в нея. Истинското знание не е само в знанието на формите, а в знанието на принципите. Едни знания са необходими за живота, други - украса на живота, а трети - благословение за живота. Последните дават сила и мощ на човека. Човек трябва да свърши човешкото учение, за да влезе в Божественото. Под "Божествена Наука" разбирам науката, която изучава същината на Живота. Ето каква дефиниция може да се даде на Божествената Наука: тя е наука, която се занимава с разумността на самия Живот, с външните и вътрешните условия на Живота и с органическото развитие. Човек не може да изучава Божествената Наука, ако е страхлив. При нея се изисква голямо безстрашие, смелост. Божествената Наука е жива. Под думите "Божествена Наука" се разбира общество от живи Същества, които имат знания.
към текста >>

28. 077 УСТОЙЧИВОСТ - Боян Боев (1883 – 1963)

Обаче това е привидно, то се отнася до външното съзнание на човека, а не до неговата същина.
Това е само някаква временна присадка. Любовта никога не се губи, но токът на Любовта, който минава през човека, може да се прекъсне.Който разбира законите на Любовта може да възстанови своите първи отношения към нея и отново да я придобие. А който не разбира законите на Любовта, ще съжалява, че я е изгубил. Всъщност, той не я е изгубил, но трябва да възстанови прекъснатия ток. Като изучавате проявите на Любовта в хората, виждате, че тя постоянно се прекъсва. Обаче това е привидно, то се отнася до външното съзнание на човека, а не до неговата същина. Има външни препятствия, облаци в съзнанието, които привидно прекъсват Любовта. Колкото в по-висока област на съзнанието се качва човек, толкова по-непреривна ще бъде неговата Любов. Ще направя една аналогия: седите в стаята си и гледате през прозореца. В това време приятелят ви минава. Следите движенията му и го виждате до известно разстояние.
към текста >>

29. Любов към Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

И само любовта е средството, чрез което можем да познаем същината на живота Бога.
Трябва да минем към това, което свързва всички разумни души в едно цяло. И което осмисля целия живот. Това е Бог. Ще дойде ден, когато Бог ще се изяви, когато хората ще познаят Бога както трябва. Със своята култура, със своето знание човек не може да познае Бога. И само любовта е средството, чрез което можем да познаем същината на живота Бога. Човек трябва да е искрен, чист, да има любов към Бога, да има винаги правилни отношения към Бога. За да могат Бог и Бялото братство да му съдействуват, цялото небе да му съдействува. Защото човек може да извърши нещо само ако те му съдействуват. Ако човек остане сам да върши нещо, не може да направи нищо съществено . Само Божественото начало е в състояние да направи човека силен.
към текста >>

30. Най-високият връх - Боян Боев (1883 – 1963)

И само любовта е средство, чрез което може да познаеш същината на живота Бога.
А за да учи, той трябва да има любов. Според степента на любовта иде всичко в човека. Трябва да преминем към това, което свързва всички разумни души в едно цяло и което осмисля целия живот. Това е Бог. Ще дойде ден, когато хората ще познаят Бога както трябва. И само любовта е средство, чрез което може да познаеш същината на живота Бога. Нещо, което не обичаме, остава непознато за нас. Като не обичаш едно същество, как ще го познаеш? И като не те обича, как ще те познае? Казано е в Писанието:“Когато ме потърсите с всичкото си сърце, ще ме намерите. Под израза“Когато ме потърсите с цялото си сърце“ се разбира любовта значи, когато възлюбиш Бога.
към текста >>

31. Проявената Божия Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

Много е полезно човек да проучва това, което е писано в беседите върху любовта, защото по този начин в човека идат много красиви и велики проявления, просветления отвътре, за същината на любовта.
Те сами идват на земята да помагат само като помислят за Бога, а не по заповед. Човешката и духовната любов са материал за Божествената Любов. Човешката любов започва с щастие, а завършва с нещастие без изключение. Духовната любов почва с нещастие и свършва с щастие. А Божествената Любов започва с блаженство и свършва с блаженство. Много е полезно човек да проучва това, което е писано в беседите върху любовта, защото по този начин в човека идат много красиви и велики проявления, просветления отвътре, за същината на любовта. Един брат каза:“Какво голямо впечатление ми направиха думите ви в една от последните беседи, че любовта на Христа към всеки човек е по-голяма от любовта на Данте към Беатриче. И постоянно размишлявам върху това от няколко дена. Как да работи човек, за да се отворят изворите на Христовата любов, да стане човек проводник на Христовата любов? “ Учителя каза: Да прави човек опити.
към текста >>

32. Връзка с Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Бог е същината им.
Няма да бъде изложен на грубата действителност, при която от една страна гради, а от друга разгражда. Бог у тебе трябва да бъде като Слънцето. Някой човек постъпва меко, благо, любезно. Тази мекота и благост са отражение на любовта, на някое друго същество, което стои зад този, който е постъпвал меко. За онези хора, които постъпват добре, любовно, меко, това е Бог. Бог е същината им. А онези, които постъпват зле, грубо, те нямат Бога в себе си, имат затъмнение. Общението с невидимия свят - това е разцъфтяване на съзнанието. Някои от учениците имат тази връзка. Тръгнали са по правия път. А някои се колебаят, двоумят се.
към текста >>

33. Разумната реалност - Боян Боев (1883 – 1963)

Животът е проявление на същина, по-висока от живота.
Та с онова, което имате, ако се пренесете в един свят на съвършени същества, вие ще се измените. Ще се занимавате със самообладанието на вашите мисли, чувства, желания, това е най-трудното нещо, но за ученика то е първата необходимост. Не мислете, че каквото ви е хрумнало в ума, че духът ви говори. Когато духът е с тебе, и в пещта да си, ти си в безопасност. Духът е едно същество, което никога няма да ти измени. Животът е проявление на същина, по-висока от живота. Лихвата на природата е 5 стотинки за 100 години. Да се образува най-напред мисловна централа и да се даде посока на мисълта. Единствената творческа сила, това е мисълта. Мозъкът на човека е една електрическа батерия, свързана с космическия свят. На Слънцето жителите издържат на една топлина от 35 милиона градуса.
към текста >>

34. КУЛТУРАТА НА ПЪРВАТА РАСА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Към окултните науки спадат: 1/ астрология или както още я наричат "царската наука", 2/ хиромантия - наука за ръцете, за формите и линиите по тях като израз на вътрешната природа на даден човек, 3/ френология - наука за главата и лицето, за формите и размерите на отделните техни части като показатели на вътрешната същина на човека, 4/ магия - наука за изучаване и владеене на силите в Природата като електричеството, магнетизма и мисловните вибрации, 5/ ясновидство - наука за трансформиране на силовите вибрации в светлинни, 6/ спиритизъм - наука за контакт със заминали (починали) хора, 7/ нумерология - наука за числата като израз на един висш свят, ред и порядък, 8/ разбирането и изучаването на мисълта като носител на сила.
Нейната висока цивилизация е имала, както споменахме, науки и методи за творчество, съвсем различни от тези, с които сегашните хора си служат. Това личи от жалките и разпокъсани остатъци от знания, известни днес под името окултни (тайни) науки. Окултизмът се дефинира като група науки, които приемат, че освен този триизмерен свят, достъпен за нашите пет сетива, има и друг, достъпен за по-висши сетива, които човек може да развие - свят на други закони,свят, в който се борави с творческата изява на други сили, преди още те да са стигнали до своя последен триизмерен и материален стадий. Светът, изучаван от окултните науки, е много по-богат и величав в своите възможности. Но докато за изучаването на съвременните науки е необходима един сравнително подготвен интелект, то за изучаването на окултните науки са необходими допълнително и високи морални качества с добре развити мозъчни центрове в горната част на главата и добре развита пинеална жлеза (епифиза), която дава на човек възможност за контакт с Идейния свят - отвъдния свят, който създава и оформя физическия, триизмерния. Към окултните науки спадат: 1/ астрология или както още я наричат "царската наука", 2/ хиромантия - наука за ръцете, за формите и линиите по тях като израз на вътрешната природа на даден човек, 3/ френология - наука за главата и лицето, за формите и размерите на отделните техни части като показатели на вътрешната същина на човека, 4/ магия - наука за изучаване и владеене на силите в Природата като електричеството, магнетизма и мисловните вибрации, 5/ ясновидство - наука за трансформиране на силовите вибрации в светлинни, 6/ спиритизъм - наука за контакт със заминали (починали) хора, 7/ нумерология - наука за числата като израз на един висш свят, ред и порядък, 8/ разбирането и изучаването на мисълта като носител на сила.
към текста >>

35. АСТРОЛОГИЯТА КАТО СЪВРЕМЕННА НАУКА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

С чувствителни измервателни уреди е установено присъствието на такава неосезаема същина в тях.
Фацлър и много други учени твърдят, че в човешкия мозък има около петдесет мозъчни центрове, определящи неговите особености. Според степента на еволюцията си, те се намират в по-добра или по-слабо развита форма, или дори още в зародиш, в зависимост от това доколко човек е създавал възможности за прием на силови течения от слънчевата система. Едно сравнение би могло много добре да ни помогне да разберем понятието "Двойник" или "Звездно тяло": ако вземем един кристал и нарушим неговата форма, начупвайки върховете и ръбовете му, а след това го поставим в средата, в която се е образувал, и в условията, при които се е създал, той ще възстанови своите кристални ръбове и върхове и изобщо ще възстанови своята първична форма. Оттук следва заключението, че зад видимата форма на кристала съществува нещо друго, неосезаемо за нашите пет сетива, което го е създало и поддържа неговата форма. Такова "нещо", такъв Двойник имат и растенията. С чувствителни измервателни уреди е установено присъствието на такава неосезаема същина в тях. Провеждани са опити, при които от дадено растение са откъсвани части или въобще му е въздействано по груб начин; уредите установявали бурна и неприятна реакция не само от страна на самото растение, но и от растящите наоколо. Интересно е, че те реагирали не само на грубо отношение към тях, но и на благородно поведение. При животните е наблюдавано същото. В моя роден провинциален град познавах един човек, който избиваше скитащите кучета, за да им продава кожите. Крайно враждебно реагираше всяко куче, когато го срещнеше на улицата или по кръчмите, където той често ходеше, а такова поведение при други обстоятелства беше необичайно за тях.
към текста >>

36. САТУРН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Произходът и същината на спътниците са от важно значение за Сатурновото влияние.
зад Слънцето и в съвпад с него, тогава той се намира най-далеч от Земята - на разстояние около 1 653 000 километра. Разликата между едната и втората позиции е около 453 000 километра, която е значително, затова при този съвпад влиянието на Сатурн е много по-слабо, отколкото при опозиция, но в замяна на това, е много по-облагородено, защото Слънцето е пред него и дава ценни качества за ред и порядък. Освен пръстени, Сатурн има и много спътници. Космически станции, изпратени през 1979, 1980 и 1981 година, преминаха край Сатурн и установиха нови спътници, с което броят им нарасна на 17. Беше установено, че Сатурн има много повече пръстени, като някои от тях са със странна форма и характеристика. Произходът и същината на спътниците са от важно значение за Сатурновото влияние. Ние приемаме, че Сатурн има само един истински спътник, известен с името Титан. Останалите 16 (може би, в бъдеще ще бъдат открити нови) са късове от разрушената планета Фаетон. Както споменахме по-горе, голяма част от тези останки обикалят около Слънцето в пояса между Марс и Юпитер, на средно разстояние от 2.8 астрономически единици, където, според закона на Тициус-Боде, се е движел Фаетон преди разрушаването си. Друга част от тези останки са се разпръснали към почти всички Планети - Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон. Около Земята също е имало такива астероиди, които по-късно, получавайки ускорение от значителната земна притегателна сила, са паднали върху нея.
към текста >>

37. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

За пример: Когато се говори за златото в някои екзотерични текстове, пренесено в духовния свят подразбираме жизнената сила, а в Божествения свят се подразбира Духа, същината на нещата, от когото произтича животът.
Така когато в някои екзотерични текстове - разкази, приказки и пр. се говори за мъже и жени, за моми и момци, и отношенията между тях, то пренесено в Божествения свят разбираме, че се говори за отношението между мъжкия и женския принцип, между Духа и душата, а в духовния свят за характера и отношението на положителните и отрицателните сили. Защото всеки принцип се изявява чрез специфични сили, а всеки род сили създава строго определени форми с определени качества. И понеже съществува съответствие между трите свята, то като се говори за известни явления и събития във физическия свят, те трябва да се преведат какво означават в духовния и в Божествения свят. Всичко преходно, всичко физическо е символ на духовните и Божествените реалности. За пример: Когато се говори за златото в някои екзотерични текстове, пренесено в духовния свят подразбираме жизнената сила, а в Божествения свят се подразбира Духа, същината на нещата, от когото произтича животът. Планината е символ на духовния свят, на възвишеното, на Божественото, а равнината, долината е символ на физическия свят. Морето е символ на живота, а също и на астралния свят; въздухът и птиците са символ на умствения свят и живота на мисълта. Старият човек е символ на Мъдростта, на Божественото знание. Така че под езотерична страна на Словото разбираме Словото, предадено в такава форма, в каквато се представя пред погледа на Посветения. В този смисъл, когато говорим за езотеризъм, разбираме учението, което разкрива вътрешните закони на проявлението на живота и света, което ни разкрива вътрешната страна на живота и дълбоките разумни причини, които стоят зад явленията в нашия феноменален свят.
към текста >>

Много пъти съм споменавал за тях и пак ще кажа няколко думи, защото те са същината на западната окултна наука.
И Учителят казва: Принципите на Божествената наука бяха изнесени в Египет. Кои са тези принципи на Божествената наука? Това са така наречените седем херметични принципа, които са пътищата за проявлението на Словото. Учителят ги нарича принципи на природата. Той казва, че тези принципи стоят в основата на всички процеси и явления - от създаването на целия космос, до създаването на най- малката форма на Земята. Много пъти съм споменавал за тях и пак ще кажа няколко думи, защото те са същината на западната окултна наука. Те са основата, върху която се гради всичко. Учителят много говори за тях в беседите и лекциите, и върху тях гради и паневритмията като проява на космичния ритъм, в който са проявени тези седем принципа. Първият принцип Учителят нарича принцип на ума, според който умът стои в основата на света и живота. Всичко в света е ум, умът и Духът са едно и също нещо. Умът е външната страна на Духа, а външният обективен свят, е външната, проявената страна на ума.
към текста >>

А това е същината и на християнския езотеризъм.
Западната езотерична наука изучава света и живота от гледището на Любовта, която е принцип, който действува от периферията към центъра и обединява Битието като един жив организъм, душа на който е Словото, а то в своето проявление се изразява чрез разумните и възвишени същества на Космоса. Най-после западната езотерична наука проучава Мъдростта от гледището на Любовта, т.е. от гледището на възхода, от гледището на цялото. Затова Учителят казва: Сега духовната наука ще се изучава от гледището на Любовта. Така че основата на западната езотерична традиция е учението за Словото, проявено в природата и в живота, проявено във всички форми на природата и живота. А това е същината и на християнския езотеризъм. Всички знаем как започва евангелието на Йоан, един от най- дълбоките езотерични християнски документи. То започва: „В началото бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. То в началото бе у Бога. Всичко чрез него стана и което е станало, нищо без него не стана. В него бе животът и животът бе виделина на человеците.
към текста >>

Понеже учението за Словото е същина на западната езотерична традиция, която води началото си от Хермес, от Египет, и понеже това учение е същина и на християнския езотеризъм, затова казвам, че християнският езотеризъм стои в основата на западните езотерични традиции.
Всичко чрез него стана и което е станало, нищо без него не стана. В него бе животът и животът бе виделина на человеците. И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе. И Словото стана плът и всели се между нас. И видехме Славата Му като на Единороден от Отца, пълен с благодат и Истина." Понеже учението за Словото е същина на западната езотерична традиция, която води началото си от Хермес, от Египет, и понеже това учение е същина и на християнския езотеризъм, затова казвам, че християнският езотеризъм стои в основата на западните езотерични традиции. Това показва, че египетските Посветени, начело с Хермес, са били във връзка с Христа, преди да слезе на Земята и са знаели за Неговото слизане на Земята. Това се вижда ясно от видението на Хермес, където той има среща с Озирис, който е именно Словото, което впоследствие се изявява на Земята като Христос. Някои автори искат да кажат, че херметичните книги, които говорят за Словото, са от следхристиянския период. Други пък искат да кажат, че Йоан е взел това учение от Египет. И едното и другото твърдение са неверни.
към текста >>

38. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

По същина и двете школи нямат никакво вътрешно различие.
„В първоначалния език, езикът на девствения Божествен Дух, най-възвишеният в йерархията на ангелите, Бог е дал на човека друго име. Това е станало в Съвета на Боговете под попечителството на Господа Исуса Христа, наречен Спасител на човечеството. Този съвет се е занимавал със създаването на човека и определяне на името му." „Източните и западните школи се различават по класификацията на човешките обвивки и по някои други въпроси. Обаче тази класификация се отнася само до външната страна на това учение. По същина и двете школи нямат никакво вътрешно различие. Според вътрешния смисъл на Христовото учение човек има три неизменни тела и четири обвивки. В теософската литература се говори за четирите обвивки на човешкото тяло, а за трите неизменни тела само се загатва. Там наричат обвивките тела, но по-подходящото име за тях е обвивки, а не тела. Други различия между източните и западните школи е в схващането за Христа и за неговата роля в развитието на човечеството. Има и други различия."
към текста >>

39. ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото и физическото тяло по своята същина е духовно.
Тялото, в което сега живее човек, е един гроб, в който душата е затворена. Ние ще възкръснем с онези тела, за които се говори, че са храм на Бога живаго. Това е тялото на Любовта, тялото на Мъдростта и тялото на Истината, които като зародиши съществуват в това смъртно тяло. Това тяло е само една покривка, под която се изгражда безсмъртното тяло, с което човек ще се облече при възкресението, което тяло той е изгубил при грехопадането. Онзи, който е изградил тялото на Любовта, Мъдростта и Истината, той е така одухотворил и физическото си тяло, че след смъртта той го дематериализира и превръща в духовно тяло. Защото и физическото тяло по своята същина е духовно. То е отражение на най-висшият принцип на човешкия дух. Роденият от Дух и вода, роденият от Бога е така одухотворил тялото си, че може да го дематериализира, когато пожелае и пак да го материализира. Така че, когато се говори за възкресението, подразбира се пробуждане на Висшето космическо съзнание и създаване на безсмъртното тяло, с което се облича човешкият дух. Когато човек възкръсне, той идва до безсмъртието и е напълно спасен. Той е свободен от греха и от смъртта.
към текста >>

40. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

И само сливайки се с Него, човек може да вникне в Неговата Същина.
Вниквайки в тях и обяснявайки техните отношения Питагор изяснявал пред учениците своята теогония. В храма на музите Питагор предавал на своите ученици вътрешната страна на учението. Той казвал, че музите са земно изображение на небесните сили, чиято безплътна и възвишена хубост учениците съзерцавали в себе си. Също така той ги учил, че те трябва да проникнат до Централния Огън на вселената, до Божествения Дух, за да проникнат заедно с Него във видимите му проявления. Той ги учил, че Бог, Несъздаденото Същество е Великата Единица, Великото Едно, творческият Огън на вселената, Духът, Който сам се движи, Великият Непроявен, творческата мисъл на Когото създава световете. И само сливайки се с Него, човек може да вникне в Неговата Същина. Той прилича на невидим Огън, на невидима Светлина, поставен в центъра на вселената, подвижния пламък на който прониква всички светове. Но понеже Бог е вечна хармония, човек може да се слее с Него само когато и той се превърне в хармония, което ще стане, когато даде възможност на Божествената искра в него да се разрасне в буен огън. Тогава Бог слиза в човешкото съзнание и човек ще участва в Божественото Могъщество. Тъй щото, Бог има за свое число Единицата, което съдържа Безкрайността. За свое име има онова на
към текста >>

Бащата, на Създателя или на Вечния мъж, за емблема живият Огън, символ на Духа, същината на всичко.
Той прилича на невидим Огън, на невидима Светлина, поставен в центъра на вселената, подвижния пламък на който прониква всички светове. Но понеже Бог е вечна хармония, човек може да се слее с Него само когато и той се превърне в хармония, което ще стане, когато даде възможност на Божествената искра в него да се разрасне в буен огън. Тогава Бог слиза в човешкото съзнание и човек ще участва в Божественото Могъщество. Тъй щото, Бог има за свое число Единицата, което съдържа Безкрайността. За свое име има онова на Бащата, на Създателя или на Вечния мъж, за емблема живият Огън, символ на Духа, същината на всичко. Това е първият от принципите. Питагор учел, че Великата Единица действува като творческа Двойка. Щом Бог се прояви, Той става двоен - същност неразделима и вещественост разделима. Мъжки деятелен и въодушевяващ принцип и женски пасивен принцип или пластическата и въодушевена материя. Тъй щото, двойката представя съединението на Вечния мъж и на Вечната жена в Бога, двете съществени Божествени качества или способности.
към текста >>

Това е душата на света, първоначалната Светлина, наречена у египтяните Изида; тя съдържа същината на всички души, духовни типове на всички същества.
Щом Бог се прояви, Той става двоен - същност неразделима и вещественост разделима. Мъжки деятелен и въодушевяващ принцип и женски пасивен принцип или пластическата и въодушевена материя. Тъй щото, двойката представя съединението на Вечния мъж и на Вечната жена в Бога, двете съществени Божествени качества или способности. Вечната жена, това е природата. Но под природа не се разбира само земната природа, но и небесната природа, невидима за физическите очи. Това е душата на света, първоначалната Светлина, наречена у египтяните Изида; тя съдържа същината на всички души, духовни типове на всички същества. Тя е Вечната жена, проводник на Божествените мисли и идеи. И пълният образ на Бога не е само мъж, но мъж и жена. Вечната жена, душата на света ражда, съхранява и възобновява. Така че, Единицата представя същината на Бога, Двойката - производителната му способност. Последната поражда света - видимата проява на Бога във време и пространство.
към текста >>

Така че, Единицата представя същината на Бога, Двойката - производителната му способност.
Но под природа не се разбира само земната природа, но и небесната природа, невидима за физическите очи. Това е душата на света, първоначалната Светлина, наречена у египтяните Изида; тя съдържа същината на всички души, духовни типове на всички същества. Тя е Вечната жена, проводник на Божествените мисли и идеи. И пълният образ на Бога не е само мъж, но мъж и жена. Вечната жена, душата на света ражда, съхранява и възобновява. Така че, Единицата представя същината на Бога, Двойката - производителната му способност. Последната поражда света - видимата проява на Бога във време и пространство. Тъй щото, реалният свят е троен. Тъй както човек се състои от дух, душа и тяло, обединени в едно, тъй също и светът е троичен - състои се от дух, душа и тяло: Духът е Бог, душата е Вечната Светлина, а тялото е външната природа. Троичността е устроителният закон на нещата и същински ключ на живота. Законът на троичността действува във всички стъпала на жизнената стълба - от клетката до вселената.
към текста >>

41. ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Чувството, което то изразява излиза от същината на платоновата философия.
По този въпрос Щайнер казва следното: „Има само едно средство да се разбере напълно Платон - трябва да го поставим в Светлината, която излъчват мистериите. По- късни ученици на Платон - неоплатониците, му приписват едно тайно учение, което той запазил за най-достойните и то под печат на мълчанието. Значи учението на Платон е имало тайни за профаните, каквито е имало и при Мъдростта на мистериите. Някои оспорват истинността на седмото писмо на Платон, в което се говори за мистериите. Без значение е дали това писмо е от самия Учител, или от някой от неговите ученици. Чувството, което то изразява излиза от същината на платоновата философия. Ето една извадка от това писмо: „Мнозина са писали и може би ще пишат върху крайната цел на моята философия, но не трябва никак да се вярва на такива думи, било когато казват, че творенията ми са уж мои или на трети лица, било когато твърдят, че са ги измислили сами. По този предмет аз не съм писал нищо, а и не би ми било позволено да обнародвам нещо подобно. Такива работи не могат да се изразят с думи, както другите учения. За тях трябва продължителната близост с предмета на познанието и едно прилежно усилие, за да проникнем докрай.
към текста >>

За Платон мисълта не е свойство на душата, а нейна субстанция, нейна същина, така че душата е самото мислене.
А онова, което получава движението си от нещо друго, е преходно. Онова, което се движи само е принцип, защото има произхода, началото си в самото себе си, а не го получава от друго нещо. Също така Духът не може да престане да се движи, защото престава да се движи онова, което е получило движението си от нещо друго. По такъв начин истинският живот на Духа в и за себе си е съзнанието за Абсолютността и свободата на самото Аз. Безсмъртното не подлежи на изменение. За Платон мисълта не е свойство на душата, а нейна субстанция, нейна същина, така че душата е самото мислене. А мисленето е дейност на общото, на цялото, на Бога. Според Платон душата е съществувала сама за себе си преди да живее в тялото и след това се спуска в материята, съединява се с нея, осквернява се от нея и е предопределено отново да напусне материята, преминавайки през процеса на прераждането. Във Федон или За душата Платон казва: „Както тялото, така и всичко, което се отнася до него, е пречка за стремежа към Мъдростта, което е единственото занимание на философа, тъй като сетивата не показват нещата в техния чист вид, тъй както те са сами по себе си и онова, което е истинно се познава чрез отделянето на душата от тялото. Защото справедливостта, красотата, доброто и други подобни на тях са единственото, което е истинското съществуващо, онова, на което е чужда всяка измяна и гибел.
към текста >>

Тогава то е нещо повече от наука и то става същина на живота.
Душевната сила, която събужда стремежа на човека към Божествената Мъдрост и която предшествува разцъфтяването на Мъдростта, е представена от Сократ като Мъдрата жена. Това е материнското начало, което ражда Сина Божи, Мъдростта, Логоса. Затова Платон схваща познаването на света като познаване на Истината, като религия. Той поставя познанието във връзка с това, което човек може да постигне като най- висше чрез чувствата си. За Платон познанието има стойност само когато обхване цялата душа. Тогава то е нещо повече от наука и то става същина на живота. То е вече раждане на Висшето, Божественото в човешката душа. В човека се ражда едно същество, което е много по-висше от неговата личност - това е Първоначалният, Висшият, Духовният човек. Това още един път ни показва, че това, което е учил в древните школи на мистериите, в древните окултни школи, Платон го предава в своята философия във формата на диалози. Ще завърша изложението за Платон с една мисъл, където той ясно и определено говори за мистериите и за Посвещенията. Той казва:
към текста >>

42. ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Огънят, това е принципът на Духа, на Вечната Същина, а трите други елемента образуват сетивния свят, чрез който Вечното се проявява.
доброто и злото. Под добро той разбира онова, което е цел в себе си и за себе си, което е непоколебимо в себе си, т.е. Вечното, което е целта. По такъв начин тя е истинното, което съществува единствено за себе си и чрез което съществува всичко. Той е поставил принципа на огъня на една страна, а другите три елемента - въздух, вода и земя на другата страна, като противоположност на огъня. Огънят, това е принципът на Духа, на Вечната Същина, а трите други елемента образуват сетивния свят, чрез който Вечното се проявява. Пиндар, друг гръцки философ казва: „Блажен, който е видял мистериите и после слиза в гроба. Той познава края на живота, той познава и началото му." Ксенофон казва: Има един Бог по-велик от всички хора, тялото му не е подобно на тялото на смъртните, нито мисълта му е като мисълта на смъртните. А Плутарх казва, че мистериите са давали най- великите откровения върху природата на даймоните. Софокъл казва: Блажени Посветените, които влизат в царството на сенките.
към текста >>

43. ПЛУТАРХ - Влад Пашов (1902- 1974)

Същината на това Божествено Същество не ще може да засегне човека, който не трепти в хармония с него.
То ще остане празна дума, ако чувството не пламне от съприкосновението с него. Да допуснем, че едно Божествено Същество се приближи към даден човек. То ще бъде или всичко за него или нищо - зависи как отива човек към него. То ще бъде всичко за човека, ако душата му е в хармония с него, за да го разбере. То ще бъде нищо, ако човек отива към него като към обикновен човек. Същината на това Божествено Същество не ще може да засегне човека, който не трепти в хармония с него. Важно е дали това Божествено Същество ще те остави такъв, какъвто си, или ще направи от тебе друг човек. Това зависи единствено от човека. Трябва едно възпитание, едно развитие на вътрешните сили на душата, да е подготвен човек, за да запали и бликне това, което един Бог може да запали и бликне от душата на човека. Това зависи от начина, по който човек възприема онова, което Бог му носи." Плутарх казва нещо за това вътрешно възпитание в душата, при което се развиват скритите сили и се разпалва вътрешния огън.
към текста >>

44. ФИЛОН АЛЕКСАНДРИЙСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Неговата Същина е Първичната Същина.
Основните положения във философията на Филон са следните: 1) Главното нещо е да познаем Бога, казва той. Първото положение в процеса на това познание е, че Бог може да се съзерцава само чрез окото на душата, при екстаз, който той нарича възторг, възхищение, въздействие на Бога върху човешката душа. За тази цел душата трябва да се издигне до чистата мисъл, където Бог е по-близо и може да бъде съзерцаван. Но душата може само да го съзерцава, да знае, че Той Е, но не може да знае какъв и какво е Той. Неговата Същина е Първичната Същина. Той се разкрива на душата като Светлина. Второто положение - копие и отблясък на Бога е Логосът, Словото, Мислещият Разум, Първородният Син, Който управлява света и го поддържа в ред. Този Логос е съвокупност на всички идеи. Първичната Светлина, Бог сам по Себе Си не може да бъде познат, може да се познае само Синът.
към текста >>

45. МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Аз съм този, който е, който е бил и който ще бъде, Вечният Божествен Дух, същината на човешкия Аз; затова казва: „Аз съм".
Когато в окултните писания се говори за планина, подразбира се невидимия свят. В случая планината Божи Хорив с горящата къпина е етерния свят, който е границата между духовния и физическия свят. Значи Слънчевият Дух е слязъл до етерния свят и дава мисия на Мойсей да изведе евреите от Египет, за да се изпълни обещанието, дадено на Авраам и да може този народ да си създаде с течение на времето подходящо тяло. в което да се въплоти Заратустра, който да стане проводник на Слънчевия Дух, на Божествения Дух. И този Слънчев Дух се явил на Мойсей, което е едно ново Посвещение за него, и му разкрива кой е той, като казва: „Аз съм СИЙ", т.е. Аз съм този, който е, който е бил и който ще бъде, Вечният Божествен Дух, същината на човешкия Аз; затова казва: „Аз съм". Това е първата среща на Мойсей с Божествения Дух, който го е водил през целия път до Ханаанската земя. Той се е явявал на евреите в огнения стълб и при разни други случаи. Той ги е водил и ръководил чрез Мойсей. Мойсей, подготвен от тази среща, поема мисията си и накрая на живота си, той се обръща към израилевите синове и им казва пророческите думи: „Завърнете се при Израиля. Когато настанат времената, Вечният ще изпрати един пророк като мене измежду братята ви и Той ще тури Словото си в неговите уста, и този пророк ще ви каже всичко, което Вечният ще му заповяда.
към текста >>

46. Учителят за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

Тази Светлина, за която говорим тук и за която говори Мойсей, не иде от Слънцето, защото тя е едно състояние на битието, а Слънцето е само един акумулатор на тази Светлина, която прониква цялото пространство и която е същина на битието и живота.
Светлината, това е първият акт на пробуждане в живата природа. А под думата пробуждане ние разбираме минаване от безграничното състояние на природата към ограниченото състояние, от свръхсъзнанието към подсъзнанието. И когато ние проучаваме битието, проучаваме всъщност онзи Велик Принцип на живота, който е произвел Светлината, а Светлината сама по себе си е произвела всички живи форми в природата. Затова ние казваме, че всичко в света е Светлина. От това следва, че Светлината, за която говорим, не е мъртва, не се състои само от трептения, както мислят физиците, но тя съдържа нещо повече." Тази Светлина, за която говорим тук и за която говори Мойсей, не иде от Слънцето, защото тя е едно състояние на битието, а Слънцето е само един акумулатор на тази Светлина, която прониква цялото пространство и която е същина на битието и живота. И затова Мойсей, който е бил много учен и много по-добре от съвременните учени е познавал тайните на битието, говори за Светлината преди появяването на Слънцето. И след като се явила виделината, за която се казва "ирече Бог да бъде светлина", се явяват всички други сили и форми, които произхождат от Светлината. След като се явила виделината, явява се законът за разграничаване на виделината от тъмнината. Това са две състояния на битието." Казва се по-нататък, че Бог нарекъл виделината ден, а тъмнината нощ.
към текста >>

47. Щайнер за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

Но това, което се концентрира в плода на растението, е съществувало и по-рано в същината на растението.
Битието говори за Адам и за момента на раждането на човека, и че на древния еврейски език думата Адам отговаря на нашата дума човек. Но за да разберели смисъла на тази дума, трябва да разбираме какво значи името Адам. В душата на древните еврейски Мъдреци тази дума е събуждала една представа, която ние можем да изразим с понятието земен човек. Така че човекът, за когото се говори в Битието, е земно същество. Той е венец на всичко земно, краен плод на земната еволюция. Но това, което се концентрира в плода на растението, е съществувало и по-рано в същината на растението. Ние не ще намерим човека в първите пет дена на творението ако мислим, че физическият елемент на човека се проявява преди неговата душа и дух. Физическият човек такъв, какъвто ние го виждаме върху Земята. може да се сравни с водата, която чрез охлаждане се превръща в лед. Също така. както водата се кондензира в лед, през шестия ден на творението елохимите кондензират духа и душата на човека, за да направят от това едно земно същество.
към текста >>

48. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

В това е силата и същината на християнството, донесено преди две хиляди години.
До времето на Христа силите на земното и човешкото развитие се движеха от центъра към периферията и се слизаше във все по-гъста материя, вследствие на което ставаше все по-голямо раздробяване на психическия живот на човека и човек стана краен индивидуалист и краен егоист. С даване на новия импулс на Любовта, който беше даден от Христа, се даде точно обратно направление на силите на земното и човешкото развитие. До това време земята и човекът, така да се каже, слизаха все по-дълбоко в материята. След импулса, даден от Христа, Земята както и човекът постепенно почнали да излизат от гъстата материя и да се издигат в по-ефирните области на Битието. Учителят уподобява този процес на един грамаден винт, който като се върти отляво надясно, слиза надолу, а като се върти отдясно наляво, се качва нагоре. В това е силата и същината на християнството, донесено преди две хиляди години. Тези сили се вляха в земното развитие от факта на смъртта и възкресението, през които Христос премина. Никой от Учителите на миналото не е минал през този процес. За Буда се казва, че стигнал до преображението - да може да се преобрази и да свети като Христос при преображението. Но той не възкръсна след своята смърт. И той говорел за Любовта и състраданието, но не е в говоренето, а в онази сила, която се излива от този, който говори към душата.
към текста >>

За същината на християнството е важно, че онези, които го приеха, даде им власт да бъдат чада Божии, сиреч на тези, които вярват в Неговото Име, които от Бога се родиха.
У своите си дойде, но своите му го не приеха. А онези, които Го приеха, даде им власт да бъдат чада Божии, сиреч на тези, които вярват в Неговото Име. Които се родиха не от кръв, нито от похот плътска, нито от похот мъжка, но от Бога се родиха. И Словото стана плът и пребиваваше между нас. И видяхме Славата Му, като Слава на единороден от Отца, пълен с благодат и Истина." За същината на християнството е важно, че онези, които го приеха, даде им власт да бъдат чада Божии, сиреч на тези, които вярват в Неговото Име, които от Бога се родиха. Значи истински християнин е онзи, който е роден от Бога. А родените от Бога са тези, които са приели Христа в себе си и Той им дава власт да бъдат чада Божии. Те са онези, които вярват в Неговото Име. Днес целият християнски свят вярва в името на Христа, но тук не става въпрос за тази вяра. Тук става въпрос за приемането на Христа, на христовата сила в душата, която ще преобрази и ще роди Христос в нас.
към текста >>

Това е същината на християнството, а не в някои учения, които се предават и в други доктрини.
Значи истински християнин е онзи, който е роден от Бога. А родените от Бога са тези, които са приели Христа в себе си и Той им дава власт да бъдат чада Божии. Те са онези, които вярват в Неговото Име. Днес целият християнски свят вярва в името на Христа, но тук не става въпрос за тази вяра. Тук става въпрос за приемането на Христа, на христовата сила в душата, която ще преобрази и ще роди Христос в нас. Това е същината на християнството, а не в някои учения, които се предават и в други доктрини. Затова не трябва да се съблазняваме, когато сравняваме учението на есеите и християнството и намираме много аналогични положения. Такива неща ще намерим не само между християнството и есеите, но и между християнството и ред други учения, например будизма, бра- манизма и пр. Но това, което е същината на християнството, то е силата на Любовта, която Христос внася в човешката душа и я оплодява, за да може да роди Сина Божи в себе си, за да стане човек Син Божи, да приеме Христа в себе си. Които са родили Христа в себе си, те са, които вярват в Неговото Име, което е Великото Божествено Име, с което Христос е познат на небето и между съвършените същества. Това Име се разкрива на онези, които приемат Христа в себе си.
към текста >>

Но това, което е същината на християнството, то е силата на Любовта, която Христос внася в човешката душа и я оплодява, за да може да роди Сина Божи в себе си, за да стане човек Син Божи, да приеме Христа в себе си.
Днес целият християнски свят вярва в името на Христа, но тук не става въпрос за тази вяра. Тук става въпрос за приемането на Христа, на христовата сила в душата, която ще преобрази и ще роди Христос в нас. Това е същината на християнството, а не в някои учения, които се предават и в други доктрини. Затова не трябва да се съблазняваме, когато сравняваме учението на есеите и християнството и намираме много аналогични положения. Такива неща ще намерим не само между християнството и есеите, но и между християнството и ред други учения, например будизма, бра- манизма и пр. Но това, което е същината на християнството, то е силата на Любовта, която Христос внася в човешката душа и я оплодява, за да може да роди Сина Божи в себе си, за да стане човек Син Божи, да приеме Христа в себе си. Които са родили Христа в себе си, те са, които вярват в Неговото Име, което е Великото Божествено Име, с което Христос е познат на небето и между съвършените същества. Това Име се разкрива на онези, които приемат Христа в себе си. То е Великото Божествено Име, върху което е съграден светът и животът, и което съдържа в себе си всички принципи на Божественото учение. Повече за християнството ще кажа по-нататък, когато ще разгледам християнството като окултно учение.
към текста >>

49. ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА ПРОРОЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

И сега, когато Бог казва: Вижте сега, че аз съм Аз, това подразбира, че Той е в аза на човека, Той е същината на този аз, който осъзнава Божественото присъствие в себе си.
Това са различни положения и отношения между Бог и пророците, различни начини на изявление, както и той сам казва в по-горе цитираната мисъл, че на някои пророци Той се явява като видение, говори им в сънища, а на такива като Мойсей говори лице в лице. В книгата „Второзаконие", 32 глава, 39 стих се казва: „Вижте сега, че Аз съм Аз." Божественото в човека е неговото висше Аз, което е във връзка с обикновеното аз в човека и го обособява като отделно същество над всички същества, които се намират на земята. Азът се намира в различни светове. Така например, азът на минералите е в причинния свят, на растенията е в менталния свят, на животните азът е в астрал- ния свят, а азът на човека е във физическия свят. И затова човек има самосъзнание, а самосъзнанието се явява, когато азът слезе във физическия свят и се проявява чрез физическо тяло. И сега, когато Бог казва: Вижте сега, че аз съм Аз, това подразбира, че Той е в аза на човека, Той е същината на този аз, който осъзнава Божественото присъствие в себе си. Висшето Божествено начало, което живее в аза на човека се е пробудило или казано другояче, направена е връзка между висшето Божествено начало на човека и неговия аз, който работи във физическия свят. Това отношение е скрито под формата, че Бог се явява в човешка форма и говори със своите избраници. Това е много дълбока мисъл, за която само загатвам. Това значи, че Бог е слязъл до физическото тяло на човека и се проявява чрез него, което значи, че физическото тяло е така одухотворено, че може да стане носител на Божественото начало, на висшето Аз, на Бога в човека. Ето какво казва Щайнер за характера на Стария завет и за пророците: „Това, което сме добили от духовната наука, ни позволява да разгледаме еврейските пророци по един твърде особен начин.
към текста >>

50. СЪЩНОСТ И ЕСТЕСТВО НА МИСТИЦИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

Под същина на живота разбираме вечното в света, т.е.
Мистицизмът на еврейските пророци „Животът има освен външна, още и вътрешна страна, която само мистикът разбира. Под мистик разбирам човек на Любовта. Вътрешната страна на живота не може да се разбере без Любов. Чрез Любовта се дохожда до вътрешното разбиране същността на живота. Под същина на живота разбираме вечното в света, т.е. идеала, към който се стреми душата." „Мистицизмът подразбира стремеж на душата към Великото Неизвестно, което душата чувствува като нещо много близко и сродно, макар и неизвестно, но все пак познато. Душата чувствува, че това неизвестно прониква целия живот и цялата природа. Затова тя го търси и чувства проявеното в живота и природата като една неуловима реалност, много по-близка от обикновената материална реалност." „Любовта ти към Бога ще бъде толкова вярна и истинна, доколкото имаш Любов към ближния си.
към текста >>

Той е Същината на всичко съществуващо, включително и на материята, която някои противопоставят на Бога.
суеверие и други подобни. Съвременните хоpa като чуят думата мистицизъм, или като се каже за някой, че е мистик, смятат го за смахнат, изгубил ума си, фантазьор, откъснал се от реалния живот. Това е погрешно схващане на мистицизма, което произтича от неразбиране естеството и същността на мистицизма. Учителят казва, че Бог е едно Велико Единство, което се изявява като множество. Това значи, че Бог е, така да се каже, разпръснат и прониква във всички същества. Той е Същината на всичко съществуващо, включително и на материята, която някои противопоставят на Бога. Окултната наука казва, че материята - това са спящи духове, т.е. духовна реалност в потенциално състояние. Божественото стои в основата на цялото битие и в света не съществува нищо друго, освен Бог. Всичко, което познаваме като свят, живот и същества на различна степен на развитие, е само проявление на Бога. В този смисъл Бог не е вън от света и нещата, но Той прониква света и всички същества, Той е отвън и отвътре на света и съществата.
към текста >>

Затова апостол Павел, който е един мистик, казва: „Ние живеем, движим се и съществуваме в Бога." Това е същината на мистицизма, че ние живеем, движим се и съществуваме в Бога и ние можем да влезем във връзка с Него и да Го преживеем, за да Го познаем.
Окултната наука казва, че материята - това са спящи духове, т.е. духовна реалност в потенциално състояние. Божественото стои в основата на цялото битие и в света не съществува нищо друго, освен Бог. Всичко, което познаваме като свят, живот и същества на различна степен на развитие, е само проявление на Бога. В този смисъл Бог не е вън от света и нещата, но Той прониква света и всички същества, Той е отвън и отвътре на света и съществата. Затова апостол Павел, който е един мистик, казва: „Ние живеем, движим се и съществуваме в Бога." Това е същината на мистицизма, че ние живеем, движим се и съществуваме в Бога и ние можем да влезем във връзка с Него и да Го преживеем, за да Го познаем. Бог е в нас и ние сме в Бога. И Христос казва: „Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас." Направата на това жилище е духовното тяло на човека, в което живее Бог и Христос, и когато то се съгради, човек може съзнателно да влезе във връзка с Бога и с Христа, които са вътре в човека. Онзи, който съзнава, че Бог живее в него и той живее в Бога, и в живота си изявява Бога, той е мистик. Значи, мистик е човекът, който съзнава, че Бог живее в него и той живее в Бога, и че неговият живот е изявление на Бога. Той съзнава, че неговият живот е живот на Бога, Който протича през цялото Битие.
към текста >>

51. Пророк Исайя - Влад Пашов (1902- 1974)

Говори за поста и определя истинската му същина, и го посочва като метод за духовно развитие.
Той е бил във връзка с Христа и е видял с очите си Неговото идване и Неговата Слава. Видял е още новата епоха, която той създава в света, новото небе и новата земя, които създава, за да живеят в нея чадата Божии в мир и Любов. Той е бил в непрекъсната връзка с Бога, слушал е гласа Му и е изпълнявал волята Му. Главната тема на неговото слово е отношението на хората към Бога и на Бога КЪМ хората. Като изнася ред окултни закони, които регулират живота на хората и на народите, изнася закона на кармата като гняв Божий; на много места изнася закона на изобилието и умножаването на благата като резултат от изпълнението на Божията воля. Говори за поста и определя истинската му същина, и го посочва като метод за духовно развитие. В много глави говори пророчески за съдбата на различни народи. Предсказва пленяването на Израил от Вавилон. След това говори за разорението на Вавилон от персийския цар Кир, който се явява като изпълнител на Божията воля, за да накаже Вавилон за греховете му и да освободи евреите от пленничество. В последната глава говори за новото небе и за новата земя, които Господ създава, което показва, че той е виждал далеч в бъдещето, когато земята ще се преустрои.
към текста >>

52. Пророк Наум - Влад Пашов (1902- 1974)

С тези контрастни мисли и образи той подчертава същината на Бога, че е благ, но хората и народите сами си причиняват нещастия, като нарушават тези закони, които действуват в природата и живота.
Цялата му книга се състои от 3 глави и едно предсказание за разорението на Ниневия, предадено много живо и образно, като че е присъствал на това разорение. Книгата започва с думите: „Пророчество против Ниневия, книга на видението на Наума, Елуксиянина." И той започва да изрежда видението в образи и като говори за гнева на Бога, казва: „Кой може да противостои пред негодуванието Му? И кой може да устои в разпалението на гнева Му? Яростта Му се излива като огън и скалите се съкрушават пред Него." И веднага след това казва: „Господ е благ. Верен е в скръбен ден и познава надеящите се на Него." И пак продължава да говори за разорението на Ниневия. С тези контрастни мисли и образи той подчертава същината на Бога, че е благ, но хората и народите сами си причиняват нещастия, като нарушават тези закони, които действуват в природата и живота. И тези закони въздават всекиму според делата. Книгата завършва с думите: „Няма лек за съкрушението ти. раната ти е люта. Всички, които слушат вестта Ти, ще изплескат с ръце заради Тебе, защото върх кого не нападна злината ти всякога? "
към текста >>

53. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е същината и тайната на Християнския езотеризъм.
Това, което казах до тук, е общото езотерично схващане на ръководството на човечеството, облечено във формата на християнския езотеризъм. Следователно, то не е нещо ново, присъщо само на християнския езотеризъм. За да разберем същността и характера на християнския езотеризъм, трябва да разберем в какво се състои същността и мисията на християнството. Йоан, като говори за Словото, казва: "И Словото стана плът и всели се между нас. И видяхме славата му като единороден от Отца". Това е същината и тайната на Християнския езотеризъм. Какво значи то? То значи, че Логосът, проявеният Бог, пожертва своето величие и всемогъщество и се вселява в едно човешко тяло, за да донесе на Земята една нова сила, която да се влее както в земното развитие, така и в човешката душа. Логосът се пожертва, за да спаси човечеството. За характера на това спасение говоря и на друго място. Но тук ще спомена накратко, че по отношение на Земята като цяло спасението се състои в това, че Христос донесе онези сили, с които спря слизането на Земята като живо същество в гъстата материя, спря инволюционния процес и даде импулса на обратния процес, на процеса на възхода, на възлизането.
към текста >>

Апостол Павел в посланието към евреите, 10 глава, 1 стих казва: "Законът е сянка на бъдещите блага, а не самата същина на тези блага".
Но както у тези, които веднъж сериозно са се убедили в съществуването на Провидението, то не се изгубва поради онова, което те не разбират, така става и с Божественото в Писанието. То не се събаря поради това, че поради нашата слабост не можем да схванем при всеки израз скритото величие на Учението, което е скрито зад един незначителен и обикновен начин на говорене". В допълнение на горното, Ориген цитира апостол Павел, който казва: "Ние имаме съкровището в земни съдове, за да може да проблесне преизобилието на Божествената сила и да не бъде взета за човешко изобретение". (Второ Коринтяном 4:7). (За Началата, 4,1,7). Апостол Павел в посланието към евреите, 10 глава, 1 стих казва: "Законът е сянка на бъдещите блага, а не самата същина на тези блага". Във връзка с тази мисъл Ориген казва: "Когато Христос дойде на Земята, дойде Светлината, от която Старият завет съдържаше хвърлената напред сянка. Старият завет е разкрит чрез Новия. Сега духовният смисъл на старозаветните Писания стои открит пред очите на всички. Но сега и Новият завет е само сянка и подобие, земна дреха на нещо духовно, което се корени в първообразите на Небесния свят. Чрез първото идване на Христа не всички печати на Завесата бяха разкъсани.
към текста >>

54. 3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Значи, за да добие безсмъртие, Вечния Живот, човек, ученикът, който влиза в пътя на съзнателното развитие, трябва да познае вътре в себе си двата Велики Принципа, които са Основата и Същината както на космоса, така и на човешкото битие - Бог, Абсолютния Дух, който е Корен, Основа на всичко съществуващо, оттам и на човешкото битие, Христос, Проявеният Бог, който организира както космоса, така и човешкия душевен живот и свързва човека с Великия Бог на Вечността.
Идването на Христос на земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие както по съдържание, така и по смисъл. С него се свързва основната идея на човешкия живот, идеята за безсмъртието, идеята за Вечния Живот. И усилията на цялото човешко съществуване се свежда към това да се постигне безсмъртие, да се влезе във Вечния Живот. А Вечният Живот, казва Христос, е да позная Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратеният от Тебе Исуса Христа. Значи, за да добие безсмъртие, Вечния Живот, човек, ученикът, който влиза в пътя на съзнателното развитие, трябва да познае вътре в себе си двата Велики Принципа, които са Основата и Същината както на космоса, така и на човешкото битие - Бог, Абсолютния Дух, който е Корен, Основа на всичко съществуващо, оттам и на човешкото битие, Христос, Проявеният Бог, който организира както космоса, така и човешкия душевен живот и свързва човека с Великия Бог на Вечността. Затова и Христос казва: "Аз и Отец ми Едно сме". И каза още Христос: "Аз не говоря от само себе си, но каквото Отец ми каже, това ви говоря". Христос е връзката между Бога и човешките души. Човешките души не могат направо да приемат Божествения импулс и енергия, а чрез Христос - Проявения Бог. Бог живее дълбоко в човешките души и всички дълбоки и възвишени импулси идват от Него.
към текста >>

55. 10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Небето трябва да бъде потопено в човешката душа в неговата троична същина.
Христос е Синът - "Този е Моят обичен Син, Него слушайте". В лицето на Илия е представена създаващата бъдещето сила на Светия Дух. И сега в тримата ученици трябва да се отрази живо Небесната Троица. Христос иска да направи от този кръг на тримата ученици земни носители на Небесната Троица. Той извършва едно дело на Откровение, на самопожертване, за да бъде обожествена вътрешността на човека, на микрокосмоса. Небето трябва да бъде потопено в човешката душа в неговата троична същина. Учениците долавят смътно намерението на Христа и затова Петър казва: Да направим три шатри. Но Христос иска тримата ученици да бъдат тези три шатри, в които да се отрази Небесната Троица. Докато тримата са с Христа горе на планината, долу останалите се натъкват на една несполука. Дохожда при тях някакъв болен и те се опитват да го излекуват, но не могат. Преди това те са вършили това нещо, а сега не могат.
към текста >>

56. 11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

А в Евангелието на Йоан, още от самото начало ни се описва Същината на този Божествен Дух, на Слънчевото Слово, на Логоса, Който е бил в Началото и Който слиза към земята да се въплъти в човешко тяло.
И никак не трябва да се учудваме, ако за разбирането на това велико събитие биха били необходими не само четирима евангелисти, но много повече. Двама от евангелистите - Матей и Лука - се спират да опишат каква е била личността, която е приела в себе си Божественото Същество. Матей ни описва подготвянето на физическото и етерното тяло, а Лука ни описва подготвянето на астралното тяло. Марко не се интересува от това, как се е развил този, който е послужил за посредник на Христовото Същество. Той започва веднага с Йоановото кръщение, когато над Исус слиза Божествения Дух във вид на гълъб. А в Евангелието на Йоан, още от самото начало ни се описва Същината на този Божествен Дух, на Слънчевото Слово, на Логоса, Който е бил в Началото и Който слиза към земята да се въплъти в човешко тяло. Затова Евангелието на Йоан е най-дълбоко. Така че, четирите Евангелия описват Христовото Същество от четири страни, от четири гледища. В описанието всеки се придържа към своята изходна точка, за която се е подготвил от степента на своето ясновидство и посвещение. Защото четирите евангелисти описват Христос като ясновидци, като посветени на различна степен и са схващали отделните страни от сложното Христово Същество. Матей насочва своя поглед към раждането на Исус по Соломоновата линия и предава как са подготвени физическото и етерното тела.
към текста >>

Третият начин е наречен интуитивно познание, при което посветеният дохожда до вътрешен контакт със Същината на съществата и нещата, въобще със Същината на Битието и то му разкрива своите Тайни.
Първият от тези начини се нарича имагинативо или образно познаване. При него Духовния свят се разкрива в образи. Вторият начин се нарича инспиративо познание, познание, добито чрез свързване с някое висше Същество, което чрез вдъхновение разкрива на посветения Тайните на света. Това е познание чрез Словото, чрез разговора. Посветеният чува да му говорят висшите Същества и му разкриват Тайните на света. Третият начин е наречен интуитивно познание, при което посветеният дохожда до вътрешен контакт със Същината на съществата и нещата, въобще със Същината на Битието и то му разкрива своите Тайни. Четирите Евангелия се различават именно по това, че всеки един от евангелистите е прониквал в Духовния свят по един от тези три начина на познание. Евангелието на Йоана е написано от посветен, който е проникнал до Същината на нещата чрез интуиция и вдъхновение. Космичното Слово му е говорило и му разкрило Своите Тайни. Затова за него се казва, че той е бил ученикът, когото Исус обичаше, което значи, че той е проникнал най-дълбоко в Христовото Същество. Затова той ни описва Христовото събитие с най- висшето познание на свръхсетивния свят - интуицията.
към текста >>

Евангелието на Йоана е написано от посветен, който е проникнал до Същината на нещата чрез интуиция и вдъхновение.
Вторият начин се нарича инспиративо познание, познание, добито чрез свързване с някое висше Същество, което чрез вдъхновение разкрива на посветения Тайните на света. Това е познание чрез Словото, чрез разговора. Посветеният чува да му говорят висшите Същества и му разкриват Тайните на света. Третият начин е наречен интуитивно познание, при което посветеният дохожда до вътрешен контакт със Същината на съществата и нещата, въобще със Същината на Битието и то му разкрива своите Тайни. Четирите Евангелия се различават именно по това, че всеки един от евангелистите е прониквал в Духовния свят по един от тези три начина на познание. Евангелието на Йоана е написано от посветен, който е проникнал до Същината на нещата чрез интуиция и вдъхновение. Космичното Слово му е говорило и му разкрило Своите Тайни. Затова за него се казва, че той е бил ученикът, когото Исус обичаше, което значи, че той е проникнал най-дълбоко в Христовото Същество. Затова той ни описва Христовото събитие с най- висшето познание на свръхсетивния свят - интуицията. Той ни описва Христа като Логос, като Бог, Който се проявява чрез едно човешк тяло. По-другояче стои въпросът с другите три Евангелия.
към текста >>

57. 14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Същината на човека е неговата Душа.
14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО Когато се говори за Същността на нещо, подразбира се Душата. Същината на човека е неговата Душа. Същината на Християнството е неговата Душа. А Душата на Християнството е самият Христос, който положи основите на християнската общност. До Негово време дадена общност се изграждала в кръга на определи кръвни връзки. Сега Христос изгражда една общност, която не почива на кръвните връзки, а почива на общността на идеите на дадена група хора. Христос донесе известни идеи, които са идеите, които като зародиш са вложени във всяка човешка душа.
към текста >>

Същината на Християнството е неговата Душа.
14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО Когато се говори за Същността на нещо, подразбира се Душата. Същината на човека е неговата Душа. Същината на Християнството е неговата Душа. А Душата на Християнството е самият Христос, който положи основите на християнската общност. До Негово време дадена общност се изграждала в кръга на определи кръвни връзки. Сега Христос изгражда една общност, която не почива на кръвните връзки, а почива на общността на идеите на дадена група хора. Христос донесе известни идеи, които са идеите, които като зародиш са вложени във всяка човешка душа. Идеите, които Христос донесе, представят лъчи на Духовното слънце, което е самият Той.
към текста >>

Те са проява на Любовта и Мъдростта, които живеят в Него и са негова Същина.
А Душата на Християнството е самият Христос, който положи основите на християнската общност. До Негово време дадена общност се изграждала в кръга на определи кръвни връзки. Сега Христос изгражда една общност, която не почива на кръвните връзки, а почива на общността на идеите на дадена група хора. Христос донесе известни идеи, които са идеите, които като зародиш са вложени във всяка човешка душа. Идеите, които Христос донесе, представят лъчи на Духовното слънце, което е самият Той. Те са проява на Любовта и Мъдростта, които живеят в Него и са негова Същина. Със Светлината на Мъдростта и с топлината на Любовта, които носи, Христос събуди Божествените идеи в душата на определен кръг от хора, които бяха подготвени и те образуваха първоначалната ядка на християнската общност. Това са дванадесетте ученици и след тях кръгът на седемдесетте, които възприеха благодатните лъчи на Духовното слънце и се пробудиха от дълбокия сън, възкръснаха за нов живот. Християнството е първата общочовешка религия. До времето на Христос всички религии бяха народни и национални. Оттук произлиза мисията на Християнството - да обедини цялото човечество в едно семейство, в една общност.
към текста >>

Това показва, че той е поставял Възкресението на Христос като Основа, като Същина на Християнството.
Затова, именно, Христос дойде на земята, да извади хората от това течение и да ги постави на обратното течение, в прилива на живота, което наричаме Възкресение. За да възприемем живота, който води към Възкресение, трябва да разбираме Учението на Отца, и Сина, и Светаго Духа. Под Отец разбираме Учението на Божествената Любов, под Син - Учението на Божествената Мъдрост, а под Дух Святий - Учението за въздигането, за еволюцията на човека". "Възкресението е една от основите на Християнството. И апостол Павел, който е познавал този въпрос, казва: "Без Възкресението Христово суетна е нашата вяра". Това показва, че той е поставял Възкресението на Христос като Основа, като Същина на Християнството. Да възкръснеш, това значи да бъдеш господар на всички елементи, на всички сили, на всички мисли, на всички желания, на всички действия. С тази нова енергия, която Христос внесе в света със Своето Възкресение, Той показа Пътя на това Божествено изкуство - Спасението. И затова, именно, трябва да изучаваме усърдно Евангелието. Възкресението е един процес, който Духът Божий извършва в нас. Животът е един велик процес, чрез който Бог възстановява първоначалната Хармония".
към текста >>

58. 1. ОБЩО ЗА ПРОИЗХОДА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е, защото е написано от един посветен, който е бил посветен от самия Христос и е проникнал най-дълбоко в същината и мисията на Христа.
Книга на Мъдростта "Любовта има непреодолим стремеж към Мъдростта." Учителят 1. ОБЩО ЗА ПРОИЗХОДА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН Евангелието на Йоана е най-дълбокото, най-окултно- мистичното от всички книги на Новия Завет. Това е, защото е написано от един посветен, който е бил посветен от самия Христос и е проникнал най-дълбоко в същината и мисията на Христа. Защото той Го е познавал не само външно, но и вътрешно. Това е показано от израза: "Ученикът, когото Исус обичаше" и още: "Йоан се облегна на гърдите на Исуса". Това не са физически отношения, но те изразяват онова вътрешно отношение, което съществува между ученик и Учител. Йоан най-добре и най-дълбоко разбирал Учителя си, затова той е ученикът, когото Исус любеше. Любовта в случая се обуславя от вътрешната близост, от вътрешното познаване на две същества, които се чувстват близки и сродни.
към текста >>

Защото в случая, Учителят е дълбоката вътрешна Същина на ученика.
Това не са физически отношения, но те изразяват онова вътрешно отношение, което съществува между ученик и Учител. Йоан най-добре и най-дълбоко разбирал Учителя си, затова той е ученикът, когото Исус любеше. Любовта в случая се обуславя от вътрешната близост, от вътрешното познаване на две същества, които се чувстват близки и сродни. Йоан се е издигнал тъй високо в своето съзнание, че неговото съзнание е било в единение с висшето съзнание на Христа, което му е разкрило Своите Тайни, законите на Своето Битие. Това не е външен процес, а един дълбок, вътрешен процес на отношение. Защото в случая, Учителят е дълбоката вътрешна Същина на ученика. И когато тази дълбока, вътрешна Същина на ученика се пробуди, той е в непосредствена вътрешна връзка с Учителя. Защото Бог е едно велико Единство, което в проявленията Си се изразява като множество. Така че, Божественото в Учителя и ученика е едно и също нещо, То е една и съща Същина, проявена в две различни форми и степени. Затова и Йоан е черпил от най-високия Източник на познание - прякото общение с Духа, прякото вътрешно общение с Логоса, с Божественото Слово. И затова неговото Евангелие е така дълбоко и проникнато с Живот и Светлина, която се излъчва от всеки стих.
към текста >>

И когато тази дълбока, вътрешна Същина на ученика се пробуди, той е в непосредствена вътрешна връзка с Учителя.
Йоан най-добре и най-дълбоко разбирал Учителя си, затова той е ученикът, когото Исус любеше. Любовта в случая се обуславя от вътрешната близост, от вътрешното познаване на две същества, които се чувстват близки и сродни. Йоан се е издигнал тъй високо в своето съзнание, че неговото съзнание е било в единение с висшето съзнание на Христа, което му е разкрило Своите Тайни, законите на Своето Битие. Това не е външен процес, а един дълбок, вътрешен процес на отношение. Защото в случая, Учителят е дълбоката вътрешна Същина на ученика. И когато тази дълбока, вътрешна Същина на ученика се пробуди, той е в непосредствена вътрешна връзка с Учителя. Защото Бог е едно велико Единство, което в проявленията Си се изразява като множество. Така че, Божественото в Учителя и ученика е едно и също нещо, То е една и съща Същина, проявена в две различни форми и степени. Затова и Йоан е черпил от най-високия Източник на познание - прякото общение с Духа, прякото вътрешно общение с Логоса, с Божественото Слово. И затова неговото Евангелие е така дълбоко и проникнато с Живот и Светлина, която се излъчва от всеки стих. Всеки стих от това Евангелие е формула, с която ученикът може да си въздейства, за да организира своята духовна природа и да направи връзка с Духа на Христа.
към текста >>

Така че, Божественото в Учителя и ученика е едно и също нещо, То е една и съща Същина, проявена в две различни форми и степени.
Йоан се е издигнал тъй високо в своето съзнание, че неговото съзнание е било в единение с висшето съзнание на Христа, което му е разкрило Своите Тайни, законите на Своето Битие. Това не е външен процес, а един дълбок, вътрешен процес на отношение. Защото в случая, Учителят е дълбоката вътрешна Същина на ученика. И когато тази дълбока, вътрешна Същина на ученика се пробуди, той е в непосредствена вътрешна връзка с Учителя. Защото Бог е едно велико Единство, което в проявленията Си се изразява като множество. Така че, Божественото в Учителя и ученика е едно и също нещо, То е една и съща Същина, проявена в две различни форми и степени. Затова и Йоан е черпил от най-високия Източник на познание - прякото общение с Духа, прякото вътрешно общение с Логоса, с Божественото Слово. И затова неговото Евангелие е така дълбоко и проникнато с Живот и Светлина, която се излъчва от всеки стих. Всеки стих от това Евангелие е формула, с която ученикът може да си въздейства, за да организира своята духовна природа и да направи връзка с Духа на Христа. През цялото Средновековие е имало редица Братства, които са виждали в Евангелието на Йоана своя идеал и главен източник на християнските истини. Тези Братства са носили различни имена, но са произхождали от един общ център, от центъра на Бялото Братство, което пътува по света и носи културата.
към текста >>

59. 2. УЧЕНИЕТО ЗА СЛОВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Въплъ- щаването на аза, най-вътрешната същина на човека, става за пръв път в древно-лемурийската епоха.
Човекът, като става аз, започва да вижда нещата вън от себе си и той трябва да се научи да познава Логоса в Неговото проявление като творческа Сила, Която е създала всичко, което той вижда вън от себе си и после Неговото проявление като Живот и като Светлина, Виделина. И тази Виделина свети вътре, във физическото тяло, което само по себе си е тъмнина. И в процеса на своето развитие човек трябва да победи тъмнината в себе си, за да може да познае Светлината на Логоса. Към четвъртия период се отнася стиха от Евангелието: "Яви се человек, изпратен от Бога, на име Йоан". Това е човекът на аза, човекът на самосъзнанието. Въплъ- щаването на аза, най-вътрешната същина на човека, става за пръв път в древно-лемурийската епоха. Тогава човекът за пръв път влиза във физическо тяло. Това е станало приблизително прези 18 милиона години. В течение на трите предшестващи периода се развиват трите тела - физическото, етерното и астралното, и в четвъртия период към тях се присъединява създадения по образ на Бога човешки дух, който се проявява като аз, същество, което може да каже за себе си аз. Съзнанието за аза или самосъзнанието постепенно се пробужда в човека в течение на земното развитие. Човек става същество, което може да носи име, може да се назовава.
към текста >>

Тази Същина на Божествения Принцип е съществувала през вековете.
Мистерията на родения наново, на възкръсналия Бог, цари в човечеството. Това е, което представя Мистерията на светия Граал. Това е Мистерията, представена пред нас като едно ново Евангелие. Евангелист Йоан е могъл да каже: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог". Това, Което е било в началото с Бога, се е родило отново у Този, Който ние видяхме да страда и да умира на Голгота, и Който наново възкръсна. Тази Същина на Божествения Принцип е съществувала през вековете. Новото раждане на този Божествен Принцип, ето какво авторът на Евангелието на Йоана е искал да опише. Но всички тези, които са могли да говорят за този факт, са знаели, че Това, Което е било в началото, е било съхранено. В началото съществува Мистерията на висшето човешко Аз. Тази Мистерия е била запазена от светия Граал. Тя останала там, съхранена, и в Граал живее висшият Аз, който останал единен с Нетленното и Вечното, както низшето аз е свързано с тленното и смъртното.
към текста >>

60. 3. СЕДЕМТЕ ЗНАМЕНИЯ - СТЪПКИ В ПЪТЯ НА УЧЕНИКА 3.1. СВАТБАТА В КАНА ГАЛИЛЕЙСКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Той иска да насочи погледа на човека навътре, където само Той действа, за да може човек да влезе във връзка с Неговата вътрешна Същина, която ще го укрепи и направи свободен и самостоятелен.
Така хората постепенно забравят връзката си с духовния свят и за произтичащите от това учения за онзи свят, за прераждането и за кармата, за живота на човека в духовния свят след смъртта на тялото и т.н. Всичко това трябваше да бъде забравено, след като Логосът е станал плът и се е вселил между нас. Затова, именно, Христос превърна водата във вино и прекъсна старата връзка на човека с невидимия свят. Тази връзка е била полусъзнателна, каквото е било въобще тогавашното съзнание на човечеството. С това Христос е искал да направи хората свободни, самостоятелни същества, които да мислят и да действат по вътрешен импулс, а не ръководени отвън от различни духовни същества. Той иска да насочи погледа на човека навътре, където само Той действа, за да може човек да влезе във връзка с Неговата вътрешна Същина, която ще го укрепи и направи свободен и самостоятелен. Когато човек е бил в полусъзнателна връзка с духовния свят, той често и в повечето случаи е изпадал под властта и ръководството на низши, изостанали същества, които са имали интерес да държат човека в това състояние, за да го използват за лични цели. А Христос, Който е въплътеният Логос, иска да направи хората силни, свободни и самостоятелни. Затова Той казва: "Всички, които са дошли преди Мене, са крадци и разбойници, но овцете не ги послушаха. Аз съм Вратата на овцете. Ако влезе някой през Мене, ще бъде спасен и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намери".
към текста >>

61. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

И Евангелието на Лука може да бъде разбрано в своята същина, когато го оставим да действа на сърцето или когато го разбираме със сърцето.
И самият факт, че идват простите хора на сърцето да се поклонят на детето Исус, ни показва за кого е предназначено това Евангелие. То е предназначено за обикновените, простите хора, за хората на сърцето. Мъдреците са представители и носители на древната Мъдрост и самото Евангелие на Матей, продължавайки ролята на тримата мъдреци от Изток, представя Христа като изпълнител на древната Мъдрост и древното пророчество, както те са записани в Свещените книги на Мъдростта и на пророците от Стария Завет. Пастирите са хора със скромни сърца и със сърцето си те чувстват и виждат разкриването на Божествения свят на Земята, което ни е показано от чуването на песните на ангелския хор от пастирите. Той ни дава основния тон и характер на Евангелието на Лука, че то е проникнато от топлината на една велика сърдечност. И Евангелието на Лука може да бъде разбрано в своята същина, когато го оставим да действа на сърцето или когато го разбираме със сърцето. Но това не показва, че Евангелието на Лука е най-лесно разбираемо. Вярно е, че в описанието на Лука навсякъде се чувства една топлота, която се чувства от всеки човек, като например, притчата за милостивия сама- рянин, притчата за блудния син, притчата за бедния Лазар и богатия, разказа за срещата на Мария и Елисавета, за учениците в Емаус. Но ако го обхванем в неговата цялост, Евангелието на Лука е изпълнено с много загадъчни, подобни на йероглифи образи и думи, които правят от него най-трудно разбираемо от четирите Евангелия. Това е едно противоречие на пръв поглед, но то е един факт. В началото на Евангелието на Лука се казва, че един ангел възвестил на овчарите в полето, че се е родил Спасител на света.
към текста >>

62. 3. СЪБИТИЕТО В ПАЛЕСТИНА - ЦЕНТРАЛНО СЪБИТИЕ В ЗЕМНОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Обаче, в Евангелието на Лука учението за състраданието и Любовта, което е същината на Будизма е така предадено, че да може да въздейства върху всяка душа.
От това, което казах по-горе се разбира, че будисткият светоглед се е влял в Евангелието на Лука. Затова можем да кажем, че учението за състраданието и Любовта е изнесено от Евангелието на Лука. Обаче това учение е така предадено, че да бъде разбираемо за най-простите, най-наивните души. Защото Будизмът като светоглед може да бъде разбран само от онзи, който се издига до определена висша идея, до чисто ефирните висини на Духа. Затова, за да можем да разберем първоначалния будизъм, е необходима голяма подготовка. Обаче, в Евангелието на Лука учението за състраданието и Любовта, което е същината на Будизма е така предадено, че да може да въздейства върху всяка душа. То може да действа върху всеки човек, който отвори сърцето си за него. Но от Евангелието на Лука се вливат в нас не само духовните постижения на Будизма, но те ни се представят в една по-висша форма, издигнати на по-висока степен, отколкото са били в миналото, когато са дадени на човечеството за пръв път. Както видяхме, будизмът е учение за състраданието и Любовта. Обаче ние виждаме, че от Евангелието на Лука ни е предадено не само учението за състраданието и Любовта, но и нещо друго: то ни предлага и методите за приложение на това учение, за превръщането на състраданието и Любовта в дело. Така че, Евангелието на Лука ни предава не само учението за състраданието и любовта, но превръща това учение в дело, в действаща Любов.
към текста >>

63. 17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Така и това космично същество, което стои пред Бога е изявление на Неговата същина и величие.
Че тук се крие по-дълбок смисъл, се разбира от думите на Исайя, където Бог казва: "Ето, изпращам вестителя пред лицето ти". Тук не е казано пред тебе, а пред лицето ти. Също така, когато се казва "пред лицето на Бога", ние би трябвало да си представим Бога като човек, с човешко лице, за да бъде вярно това буквално. Думите "пред лицето на Бога" е един окултен израз, който показва едно велико космично същество, което стои пред Бога и Го изявява, прави Го конкретно познаваем. Защото и човешкото лице е изявление на онова, което стои зад него - човешката душа. Така и това космично същество, което стои пред Бога е изявление на Неговата същина и величие. От Стария Завет знаем, че като лице на Бога, на Йехова е представен архангел Михаил. И сега, когато се казва, че Христос е насочил лицето си към Ерусалим, трябва да разбираме, че архангел Михаил, като лице на Бога, на Логоса, на Христа се насочва към Ерусалим. А архангел Михаил е символ на борба. И затова в други преводи този израз е преведен: "И Той направи лицето си строго, сурово, на път за Ерусалим". Значи, Христос отива в Ерусалим да води една война с духовете на поднебесната, затова е направил лицето си строго.
към текста >>

64. 8. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ И ГЕТСИМАНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тук сме в началото на една световно-историческа трагедия, която не се разбира в нейната същина от хората на епохата.
Тя извърши добро дело на Мене. Защото сиромасите всякога се намират между вас, и когато щете, можете да им сторите добро; но Аз не се намирам всякога между вас. Тя извърши това, което можеше; предвари да помаже тялото Ми за погребение". Тогава Юда отива при главните свещеници, за да Го предаде. Те се зарадвали и обещали да му дадат пари. Тук сме в началото на една световно-историческа трагедия, която не се разбира в нейната същина от хората на епохата. Учениците, които Христос избра, имат едно разбиране за нея: юдейските първенци имат друго разбиране, а римляните в лицето на Пилат имат трето разбиране. Учениците, които Христос беше избрал и на които беше поверил едно по-високо разбиране за Битието и Живота, трябваше да имат най-високо разбиране за мисията на Христа. Христос изискваше това от тях, защото ги учеше, запознаваше ги със законите на духовния свят, разкриваше им Своята космична Същност, което стана например при Преображението, и при всички Негови действия. И когато говореше с книжниците, фарисеите и садукеите в присъствието на учениците, Той винаги застъпваше космичното отношение на въпросите, които се повдигаха. Така, когато садукеите повдигат въпроса за Възкресението, Той им казва, че съществата от духовния свят нито се женят, нито за мъж отиват, но са като ангелите на Небето.
към текста >>

65. 2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Ние вземаме душата като неизменна форма на Живота или Същина на човека.
Животът има две фази и той се мени външно, и вътрешно. Следователно външните промени на Живота съответстват на вътрешните, а вътрешното изменение на Живота всякога носи велико разширение на съзнателния живот. Животът е един комплекс от много действащи сили. Има разлика между всички сили, които се проявяват чрез Живота. Всичко, което става в пробудената душа, е съзнателно. Ние вземаме душата като неизменна форма на Живота или Същина на човека. За да може човек да разбира тази Същина, трябва да разбира самия Живот, който е вложен в него; но не физическия живот - той е външната страна на Живота, на вътрешния, духовния живот, Великото Божествено Начало в него. И когато ние говорим за Великото Божествено Начало в човека, някои мислят, че това е нещо специфично. Не е така. Божественото е именно Същественото в Живота, то е безсмъртният Живот. А безсмъртният Живот подразбира онова Висше Съзнание, което обхваща всички закони.
към текста >>

За да може човек да разбира тази Същина, трябва да разбира самия Живот, който е вложен в него; но не физическия живот - той е външната страна на Живота, на вътрешния, духовния живот, Великото Божествено Начало в него.
Следователно външните промени на Живота съответстват на вътрешните, а вътрешното изменение на Живота всякога носи велико разширение на съзнателния живот. Животът е един комплекс от много действащи сили. Има разлика между всички сили, които се проявяват чрез Живота. Всичко, което става в пробудената душа, е съзнателно. Ние вземаме душата като неизменна форма на Живота или Същина на човека. За да може човек да разбира тази Същина, трябва да разбира самия Живот, който е вложен в него; но не физическия живот - той е външната страна на Живота, на вътрешния, духовния живот, Великото Божествено Начало в него. И когато ние говорим за Великото Божествено Начало в човека, някои мислят, че това е нещо специфично. Не е така. Божественото е именно Същественото в Живота, то е безсмъртният Живот. А безсмъртният Живот подразбира онова Висше Съзнание, което обхваща всички закони. Следователно никаква външна сила не е в състояние да видоизмени Живота и да внесе някаква дисхармония в него".
към текста >>

Понеже хората не разбират същината на Живота казват, че Животът се е изменил.
Следователно никаква външна сила не е в състояние да видоизмени Живота и да внесе някаква дисхармония в него". "Животът трябва да се разбира. Ние не можем да разберем Любовта, докато не разберем Живота. Животът е най-малката величина, най-малкото проявление, с което започва Любовта. Значи Животът е най-малката величина в Космоса. Понеже хората не разбират същината на Живота казват, че Животът се е изменил. Не, Животът не се изменя, но изменя се само материята, която се организира от Живота. Изменят се мислите, които се проявяват чрез Живота; изменят се чувствата, които се изразяват чрез Живота. Защото в дадения случай всяка мисъл, всяко чувство, това са елементи на един по-висш живот. Христос казва: "Аз ви давам Живот и то преизобилно". Тук не става въпрос за обикновения живот, а за Божествения.
към текста >>

66. 5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА - Влад Пашов (1902- 1974)

При процеса на Посвещението на ученика се дава възможност да преживее същината на тези три свои обвивки, които поначало имат чисто Божествен произход.
С това е показано, че това, което в древността е ставало в храмовете за Посвещение пред ограничен кръг от хора, сега чрез Христа е достояние на цялото човечество. При древните Посвещения е имало два момента: първо, навлизане в собствената вътрешност, където на човека се разкривали Тайните на неговото собствено същество и човек ги е преживявал; вторият момент е проникването на човека в Космоса, където му се разкривали духовните основи на Космоса и свързаните с това Тайни. Накратко ще опиша и единия, и другия процес, за да можем да разберем както изкушението на Христос от дявола, така и Тайната на Голгота, на която по-нататък ще се спра подробно в отделна глава. Човешкият дух и човешката душа са облечени в три обвивки или тела, за да се изявят в проявения свят. Това са така наречените три тела, които не са тела, но обвивки - ас-трално тяло, етерно тяло и физическо тяло. При процеса на Посвещението на ученика се дава възможност да преживее същината на тези три свои обвивки, които поначало имат чисто Божествен произход. Но в процеса на слизането, след така нареченото грехопадение, в тях се вливат и силите на съществата на първия принцип, които ние обикновено наричаме тъмни сили, а Щайнер ги нарича луциферически и ариманически същества, по имената на техните ръководители - Луцифер и Ариман. Това са двата полюса на тъмните сили, от които Ариман работи във физическия свят, в най-гъстата материя, а Луцифер работи в астралния свят и в астралното тяло на човека. Така че, в трите човешки обвивки действат едновременно два вида сили - чисто Божествени сили, които са свързани с Христос и с Белите Братя, и силите на тъмните същества. Това е един окултен факт, който се разкрива на човека в неговата същина само при Посвещението. Посвещението така се води, че ученикът последователно трябва да се потопи, да преживее своето пребиваване във всяка една от тези обвивки.
към текста >>

Това е един окултен факт, който се разкрива на човека в неговата същина само при Посвещението.
Това са така наречените три тела, които не са тела, но обвивки - ас-трално тяло, етерно тяло и физическо тяло. При процеса на Посвещението на ученика се дава възможност да преживее същината на тези три свои обвивки, които поначало имат чисто Божествен произход. Но в процеса на слизането, след така нареченото грехопадение, в тях се вливат и силите на съществата на първия принцип, които ние обикновено наричаме тъмни сили, а Щайнер ги нарича луциферически и ариманически същества, по имената на техните ръководители - Луцифер и Ариман. Това са двата полюса на тъмните сили, от които Ариман работи във физическия свят, в най-гъстата материя, а Луцифер работи в астралния свят и в астралното тяло на човека. Така че, в трите човешки обвивки действат едновременно два вида сили - чисто Божествени сили, които са свързани с Христос и с Белите Братя, и силите на тъмните същества. Това е един окултен факт, който се разкрива на човека в неговата същина само при Посвещението. Посвещението така се води, че ученикът последователно трябва да се потопи, да преживее своето пребиваване във всяка една от тези обвивки. Първо ученикът се потопява в своето астрално тяло и там се среща първо със силите на тъмните същества, които пораждат желанията и страстите в човека; след това преминава в етерното поле и най-после във физическото тяло, където първо има среща със силите на тъмнината, а след това прониква до дълбоката основа на тези обвивки, която е чисто Божествена. Ако ученикът се поддаде на внушенията и изкушенията на тъмните сили. които действат в неговата вътрешност, той е загубен и не може да дойде до познаване до чисто Божествените сили на своето естество - той безвъзвратно попада в бездните на ада. Но за да не стане това.
към текста >>

Тази е същината на Посвещението за влизане на човека в Космоса.
Другата страна на Посвещението е съзнателното проникване на ученика в Космоса. Ние сме потопени в Космоса, но не съзнаваме това. През време на съня нашата душа се разлива, така да се каже, в пространството на нашата Слънчева система и влиза във връзка със силите, които се излъчват от всички планети и от Слънцето, с което черпи сили за своето дневно съществуване. Но човек няма съзнание за това свое присъствие в духовния свят, в Космоса. Посвещението се състои именно в това, че чрез него човек се научава да живее не само несъзнателно в Космоса, а да има пълно съзнание за този свой живот в Космоса. Тази е същината на Посвещението за влизане на човека в Космоса. Ако човек проникне с будно съзнание в този необятен свят, без да е подготвен за това духовно, за да може да издържи на величието и Светлината, които се разкриват пред неговия поглед, от тези силни впечатления, които получава, той ще преживее едно ослепяване, което ще се отрази болезнено върху неговата душа. Когато човек иска да проникне в Макрокосмоса чрез Посвещението и мисли, че всички неща трябва да съвпаднат с неговата гледна точка, той никога не би могъл да се справи и оправи там. За да може да се ориентира в този нов обширен свят, той трябва да развие известна гъвкавост на своето съзнание, трябва да добие възможност да разглежда света всестранно и никога от лично гледище. Според окултната наука човек се нуждае от дванадесет гледища, от дванадесет становища, за да се ориентира в лабиринта на Космоса. Това са, казано с няколко думи, двете страни на древните Посвещения.
към текста >>

67. 9. УЧЕНИЕТО ЗА ТЯСНАТА ВРАТА И ЗА ТЕСНИЯ ПЪТ - Влад Пашов (1902- 1974)

След като обяснява тази мисъл, Христос казва: "И тъй, всяко нещо, което искате да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона и пророците".
Той казва: "Просете и ще ви се даде! Търсете и ще намерите! Хлопайте и ще ви се отвори! Защото, който проси, приема; и който търси - намира; и който хлопа - ще му се отвори". Това са методи, по които трябва да работят умът, сърцето и волята на онзи, който иска да влезе в Тесния Път. След като обяснява тази мисъл, Христос казва: "И тъй, всяко нещо, което искате да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона и пророците". Непосредствено след това, в 13-ти стих говори за Тесния Път и неговия характер. "Влезте през Тясната Врата, защото просторни са вратата и широк е пътят, който води към погибел, мнозина са които през него минават. Понеже тесни са Вратата и стеснен е Пътят, който води в Живот, и малцина са, които ги намират". Тук много ясно се говори за Пътя на окултното ученичество, за Вратата на Окултната Школа. Тясната Врата е вратата на Школата и Тесният Път е Пътят на ученика, който малцина намират и малцина вървят в тях.
към текста >>

68. 10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

С тази мисъл е изразена същината на кармичния закон, който е закон на причини и последствия.
Тук много ясно е показано, че ако човек иска да влезе във връзка с Духа, с духовния свят, той трябва да се концентрира и да се изолира от външни впечатления. Това окултистите наричат медитация. В 7-ма глава, 1-ви и 2-ри стих е казано: "Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят. И с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери". С тази мисъл е изразена същината на кармичния закон, който е закон на причини и последствия. Той е един основен закон на Битието, който регулира отношенията на всички същества помежду им и към Първата Причина. В 13-ти и 14-ти стих на същата глава се говори за Тясната Врата, за която говорих специално. И тя е много ясно изказана като една велика истина - истината за Тесния Път. Но в 20-ти стих на същата глава е казано: "Исус му каза: Лисиците си имат леговища и небесните птици гнезда, а Син Человечески няма где глава да подслони". Това е също една окултна мисъл, която посочва определена степен на развитие на човека.
към текста >>

69. 2. ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Завесата на Храма беше основният символ на юдейската същина, вливаща се във фа- рисейството.
Очите му бяха отворени за духовната сфера на Земята, в която Христос действаше. Фактът, че на Павел бяха отворени очите за сферата, в която действаше Христос, това е било в зависимост от неговата работа в миналото прераждане и на неговите всеотдайни усилия, които той беше положил в школата на фарисеите, където търсел Христа в духовния свят. Щайнер казва, че изживяването на Павел пред Дамаск е като обръщане на това, което Мойсей изживяваше пред горящата къпина. От Мойсея изхожда едно течение, което трябваше все повече да откъсне хората от сферата на старото свръхсетивно изживяване. Със Закона, записан на каменните плочи, пред душата на човечеството все повече се спускаше Завесата на прозрачния етерен свят. Завесата на Храма беше основният символ на юдейската същина, вливаща се във фа- рисейството. Една загадъчна сцена, с която завършва съдбата на Мойсея, изтъква по особен начин това. В 20-та глава от Четвъртата книга на Мойсея се разказва, че по заповед на Бога Мойсей ударил с тоягата си скалата и от нея бликнала вода. Мойсей е послушал една Божия заповед, въпреки това след сцената на бликването на водата от скалите и на утоляването на жаждата на всички следват непосредствено думите: "Господ рече на Мойсея и на Арона: Затова, защото не повярвахте в Мене, не ще заведете еврейския народ в страната, която му давам." /cm. 11 и 12/.
към текста >>

70. III. ПОСЛАНИЯТА ДО 7-те ЦЪРКВИ -СЕДЕМТЕ КУЛТУРНИ ЕПОХА - Влад Пашов (1902- 1974)

Той вижда нещата и тяхната вътрешна същина.
Видяхме, че посветеният се издига постепенно от физическия свят, откъдето отправя Послания до Църквите, в астралния свят или света на образите, където той вижда Книгата със седемте Печата. След това се издига до духовния свят, света на инспирираното познание, където чува да звучат седемте Тръби. След това той се изкачва на едно още по-високо стъпало, изкачва се във висшия Девахан, в Божествения свят, където получава истинското знание и познава същинската природа на духовните същества, нещо, което е означено с Чашите на Гнева. Стигнал до това високо положение, посветеният е издигнат като на върха на една висока планина, откъдето вижда всичко на физическия свят, както и в астралния свят. Той вижда духовно всички събития на Земята, които са се регистрирали след Потопа, след като Древна Атлантида е била погълната от вълните на океана и следатлантският човек е започнал своето съществуване. Той вижда нещата и тяхната вътрешна същина. Вижда периодите на цивилизация, следващи една след друга и денят, в който и нашата цивилизация също ще трябва да изчезне, за да отстъпи място на един нов Период. Както Атлантида е била погълната от водите, така и нашата епоха ще загине от това, което се нарича Война на всички против всички, от ужасни разрушения, които ще бъдат резултат на моралния упадък, в който ще изпадне човечеството. Големият период, който протича между края на Атлантида или Потопа и Голямата Война на всички против всички, е разделен на седем културни епохи. Общността на тези седем културни епохи образува един голям период, който от своя страна съставя една седма част от един еволюционен цикъл. Ние сега сме в така наречения Земен цикъл.
към текста >>

71. XIV. ТАЙНАТА НА ЧИСЛОТО 666 - Влад Пашов (1902- 1974)

Така че, всяко същество в Космоса си има име и символ, които са израз на неговия характер, на неговите сили, те са външен израз на неговата вътрешна същина.
Това важи и за нашите съвременни азбуки, но още по-силно за древните азбуки, които са по-близо до първичния оригинал - белезите на Космичното Слово, изразено в знаците на Небето. Затова магията си служи именно с тези азбуки, и специално с еврейската, която е само малко преобразена древно-египетска, за да предизвикат действието на известни Природни сили. Затова всяко име не е случайно, а е носител на определени сили, които влияят, според характера си, за добро или за зло в съдбата на индивида. Затова Учителя препоръчва, когато на човек не му върви в живота, да си смени името, за да се свърже с други сили, и да прави това дотогава, докато му тръгне, т.е. докато попадне на истинското си име. Така че, всяко същество в Космоса си има име и символ, които са израз на неговия характер, на неговите сили, те са външен израз на неговата вътрешна същина. И в Окултната наука познават тези имена и си служат с тях, за да влязат във връзка с Космичните същества. Както за да влезем във връзка с един човек, трябва да му знаем името и да се обърнем към него с името му, същото нещо е когато искаме да влезем във връзка със съществата на Космоса - трябва да знаем техните имена, за да се обърнем към тях със собствените им имена, за да ни чуят и да ни обърнат внимание. Но понеже всички същества са органи на Великото Космично Тяло, ние трябва да знаем деня и часа, когато дадено същество е най-близко до нас, когато най-лесно можем да влезем във връзка с него. Защото Космосът и всичко в него е в движение, то и съществата във Вселената са в движение и всяко си има резиденция, в която можем да го намерим в определен ден и час. Ако го потърсим в този час и се обърнем към него с името му, то ще ни се отзове и ще ни отговори на молбата.
към текста >>

Тези три различни същества имат една и съща същина, същината на Злото.
И вършеше големи знамения, дотам, щото да направи и огън да излиза от Небето на Земята пред человеците. И мамеше живеещите на Земята чрез знаменията, които му беше позволено да извърши пред Звяра, като казваше на живеещите на Земята да направят образ на Звяра, който беше ранен от сабята и оздраве. И позволи му се да даде дишане на зверовия образ, така, щото зверовия образ да продума; също и да направи да бъдат избити ония, които не се покланят на зверовия образ. И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им се тури белег на дясната ръка или на челата им; за да не може никой да купува или продава, освен оня, който носи за белег името на Звяра, или числото на неговото име. Тук е нужно Мъдрост, който е разумен, нека сметне числото на Звяра, защото е число на човек; а числото му е 666." /13;11-18/. Тези три различни същества имат една и съща същина, същината на Злото. Те са представители на Тъмните Сили, на Черната Ложа. Първото същество е червено - символ на Първия Принцип, израз на борба, на насилие, което е старовременната Змия, която изкуси първите човеци. Второто същество -Звярът със 7-те глави и 10-те рога, което излиза от морето, което в случая символизира астралния свят, света на животинските сили. Третият Звяр излиза от Земята, т.е. изпод Земята, където се намира центърът на Черната Ложа, от Бездната, от Ада.
към текста >>

72. XX. ХРИСТИЯНСКАТА МИСТЕРИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това са много напреднали Същества, които обкръжават Първоначалния Извор на Битието, за да видят и засвидетелстват Неговата безкрайна Същина.
Този, който го води, трябва да го заведе огвъд раждането и смъртта. Така подготвен, Йоан е заведен към висшите Тайни. Той казва: След това аз погледнах и видях отворена врата на Небето и чух Глас, който ми каза: Изкачи се тук и ще ти покажа какво трябва да стане след това." След това, като изпада в екстаз, вижда Престола на Бога и дъгата. Това е символ на Първоначалния Извор на всички неща. След това говори за 24-те Престола, на които стоят 24 Старци. Това са много напреднали Същества, които обкръжават Първоначалния Извор на Битието, за да видят и засвидетелстват Неговата безкрайна Същина. „И всред Престола имаше 4 животни, пълни е очи и отпред, и отзад." Четирите животни означават многообразния живот. В дясната ръка на Седящия на Престола се намира Книга, в която е описан Пътя на по-висшата Мъдрост. Само един е достоен да отвори Книгата и да разпечата нейните 7 Печата. Мъдростта има 7 различни Пътища, които водят към една и съща цел. С думата Печат мистичната мъдрост на Филон Александрийски определя вечните мисли, които се изразяват в нещата.
към текста >>

73. 6. 'ЗАКОНИТЕ НА СМЪРТТА' - ИЗВЛЕЧЕНИ ОТ ХЕРМЕС - Влад Пашов (1902- 1974)

защото те знаят същината на нещата.
10. Ако човек след като е бил увлечен от суетността на света и след като е придобил от това знание, се възвръща към светските суетности, той ще бъде наказан със страдание в огъня на безплътните души. 11. Ако човек след като е придобил знанието за съществените неща се възмущава против изискванията на смъртната част и се възвръща към суетата на света, то висшата есенция неизбежно ще се отдели и той ще стане роб на нисшата есенция, която ще го завладее и ще го повлече по пътя на злото. 12. Когато човек като нечистото животно, по такъв начин не се подчинява на своя Творец и отвърне лицето си от лицето на Безсмъртния, той се лишава от наследството, право, което той е получил по рождение. Той вече не се счита между децата Божии, защото е станал зъл и развратен, притежаващ достоянието само на смъртното и затова се наказва със смърт. 13. По такъв начин всички, които са се възмутили като нечисти против своя Творец, са обречени на погибел. защото те знаят същината на нещата. Но що се отнася до тези неразумни души, които игнорират своя Творец и Го отхвърлят поради своето невежество, те ще бъдат очистени чрез много страдания и отново ще бъдат изпратени в света. Наставленията, които се заключават в тези закони, са така ясни и прости и може да се каже така Божествено справедливи, че да се опитваме да ги поясняваме и коментираме, значи да се сеят зародишите на заблужденията и лъжливите разбирания. И затова ще ги представим такива, каквито са чисти и свободни от интелектуалното влияние на който и да било смъртен. Ние казваме, че всичките царства на живота по-висши от човечеството са безсмъртни, а всички нисши са смъртни и само притежават възможност за безсмъртие. А така също, че така само един човекът притежава елементите на живота и смъртта.
към текста >>

74. 2. МАНИХЕЙСТВОТО КАТО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ -НЕГОВИТЕ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ - Влад Пашов (1902- 1974)

По това, което ни се изнася като учение на манихейството може да се отгатне същината на неговата мисъл.
Августин първоначално е бил един запален манихеец, преди да бъде спечелен за господстваща църква от св. Амброзий и станал един от най-страшните врагове на манихейството. По-късната църква се опитала да заличи следите на Манес. Тя унищожила неговите писания и обезобразила учението му. То е познато само чрез опроверженията на неговите унищожители. По това, което ни се изнася като учение на манихейството може да се отгатне същината на неговата мисъл. Първоначално Манес е бил ученик на персийските маги, станал християнин чрез своите медитации и чрез своите лични вдъхновения и чрез лично откровение. Учението, което проповядвал, се различавало от официалната доктрина на църквата в следните три точки: 1. Исус бе за него както и за църквата център на откровение, но Манес схваща по-иначе връзката на Исус от Назарет с Божественото Слово или казано по-добре с Христа, Арканът на планетното слово, на който Учителят Исус бе само оръдие и тълкувател. 2. Той вярвал в превъплъщението и в многобройните възходящи съществувания на човешката душа. 3. Най-сетне това, което се нарича зло, не било в неговите очи нещо абсолютно, което трябва да се унищожи, но една отклонена сила, която трябва да бъде върната в своя път, една необходима съставка на общата икономия на света, един стимулант на неговия ход, един квас за световната еволюция.
към текста >>

75. ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Те са доловили някои окултни идеи, които не са могли да ги разберат в тяхната дълбочина и същина.
Това, което е дошло до нас като гностическо учение, е само външната страна, това, което е било достояние на по-широк кръг хора и което макар и в изопачена форма е стигнало до нас. Гностиците, които се явяват във втори век, се стремят също като неоплатониците да съединят християнството с древните мистерии. Искат да разберат християнството в неговата вътрешна страна, но в светлината на древните мистерии. Но понеже древните мистреии са били изгубили своята първоначална чистота още във времето на Христа и преди него, те не са могли да се доберат до истинското знание и мистериите в следствие на което във външните, популярни изложения на гностицизма, поне от някои са допуснати много груби грешки, особено в разбирането на Христа. Според повечето от тях Христос не е бил роден от Дева Мария, а имал призрачно тяло, чрез което се е проявявал. Те са доловили някои окултни идеи, които не са могли да ги разберат в тяхната дълбочина и същина. Гностиците се делят на сирийски и александрийски. Между сирийските гностици най-забележителни са: 1. САТУРНИН или САТУРНИЛ - от 117 до 138 година 2. ТАЦИН - ученик на мъченик Юстин. 3. КАРПОКРАТ.
към текста >>

Ако и да бранил православното учение той го е разбирал в неговата дълбока вътрешна същина
"Стромата" е опит да бъде изяснено и приложено христовото учение като истинско учение. Това съчинение е по-скоро сбор от материали из съчиненията на разни автори - гръцки поети и философи, православни и гностически и в последствие и апокрифни. Това съчинение не е завършено, а само предговора или увода на тази част може да се вземе като едно развитие на богословската система и да носи заглавието "Учител". В "Кои богати ще бъдат спасени" Климент доказва, че богатството не е вредно само по себе си, а начинът по който го употребяваме може да бъде вреден. Климент изяснява Светото писание, както се вижда от дошлите до нас откъслеци от неговите съчинения "Чертици". Ако и да бранил православното учение той го е разбирал в неговата дълбока вътрешна същина ОРИГЕН Ориген бил ученик на Климент Александрийски, но превъзхождал своя учител по дълбочина на ума и изобщо бил най-великият богослов на древността. Той се родил в Александрия в 185 година от родители християни. Баща му Леонид пострадал мъченически в 202 година при гонението на императора Септими Север. Ориген тогава седемнадесет годишен го насърчавал да не се отрича от вярата си и дори искал да умре заедно с баща си и едвам го спасила майка му скрила дрехите му.
към текста >>

76. ИСИХАСТИ И ДРУГИ МИСТИЦИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той говори, че има разлика между Божествената същина и енергията на Бога.
Постигналият това единение имал възможност да наблюдава Божествената светлина, която някога видели учениците на Христа на планината Тавор. Наблюдаването на тази светлина било върховният момент, достъпен само за най-съвършените исихасти, които били преминали през всички степени на развитие. Завършекът на Божественото съзерцание било, според учението на Григорий Синаит, екстазът, т.е. едно състояние на вътрешна радост и удивление. Учението за Божествената светлина, която се явява пред очите на исихаста е развита в големи подробности в произ-веденията на Григорий Палама. Той говори, че има разлика между Божествената същина и енергията на Бога. Божествената същност била нещо по-висше, при това недостъпно за ума и сетивните възприятия на човека, докато Божествената енергия представлявала само една еманация на Божествената същност и можела да въздейства върху хората и да бъде достъпна за тях. Такава еманация била според него не само светлината, която се явява на съвършените исихасти, но и ред висши идеи и добродетели, като например мъдрост, любов, милосърдие и пр. Те водят произхода си от Бога и в това си качество били безначални и несътворени. Чрез тях именно Бог действа върху хората и те били посредници между Бога и човечеството, които умът можел да долови и сетивата да почувстват. А само същноста на Бога била непостижима и непознаваема.
към текста >>

77. ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е същината на учението му.
Той учи, че Бог е цар, господар, законодател. Често той казва: "Кажи, че Бог е един, само Бог. Той не ражда нито само-роден и няма друго същество, което да Му прилича". (Корана глава 62) Това е същината на учението му. На друго място казва: "Бог? Няма друг Бог освен Него, Живият, който живее сам по себе си в не спане, ни сън, няма сила над Него. Нему принадлежи всичко, що съществува на Небето и на Земята. Кой е, който може да дойде в общение с Него, ако не е по Неговото добро желание?
към текста >>

78. Единство на езотеричното учение - Влад Пашов (1902- 1974)

Бог прониква както невидимия, така и видимия свят и е същина на всичко съществуващо.
А в невидимия свят живият различни духовни същества на различна степен на развитие, които образуват т.нар. ангелска йерархия. Освен тях има и други по-нисши същества. Там живеят и човешката душа и дух, които са свързани с физическия човек посредством етерното и астралното тяло. Там живеят също духовете на природните стихии, там са и колективните души на минералите, растенията, животните и прочее. Бог прониква както невидимия, така и видимия свят и е същина на всичко съществуващо. Апостол Павел е изразил тази идея с думите: „Ние живеем, движим се и съществуваме в Бога." Така че Бог като Първопричина е Творец и Същина на Битието. Но творческият процес не е един механически процес, а един органически процес, процес на нарастване отвътре навън. А органическото творчество е резултат на разнородни сили, които действат по определен план и са под върховния контрол на Първичната Причина. За да се създаде каквато и да е форма е необходимо действието на две противоположни сили с еднакво напрежение. Едната сила действа като вътрешно напрежение, а другата като външно налягане и формата е едно уравновесяване на тези сили.
към текста >>

Апостол Павел е изразил тази идея с думите: „Ние живеем, движим се и съществуваме в Бога." Така че Бог като Първопричина е Творец и Същина на Битието.
ангелска йерархия. Освен тях има и други по-нисши същества. Там живеят и човешката душа и дух, които са свързани с физическия човек посредством етерното и астралното тяло. Там живеят също духовете на природните стихии, там са и колективните души на минералите, растенията, животните и прочее. Бог прониква както невидимия, така и видимия свят и е същина на всичко съществуващо. Апостол Павел е изразил тази идея с думите: „Ние живеем, движим се и съществуваме в Бога." Така че Бог като Първопричина е Творец и Същина на Битието. Но творческият процес не е един механически процес, а един органически процес, процес на нарастване отвътре навън. А органическото творчество е резултат на разнородни сили, които действат по определен план и са под върховния контрол на Първичната Причина. За да се създаде каквато и да е форма е необходимо действието на две противоположни сили с еднакво напрежение. Едната сила действа като вътрешно напрежение, а другата като външно налягане и формата е едно уравновесяване на тези сили. Защото светът по начало е поле на действие на сили и разумни същества, а формите са резултат на тяхната дейност.
към текста >>

79. Учението за строежа на човека - Влад Пашов (1902- 1974)

Друга обща черта на всички езотерични учения, включително и на Богомилството, е учението за строежа и същината на човека.
Учението за строежа на човека Друга обща черта на всички езотерични учения, включително и на Богомилството, е учението за строежа и същината на човека. Според това учение човек се състои от дух, душа и тяло. В апокрифните разкази се среща идеята, че човек е съставен от тяло и душа, и че душата е създадена от Бога, а тялото е създадено от злата сила. За да разберем тази идея, пак трябва да се обърнем към окултната наука. Според езотеричните учения на всички времена физическият свят е създаден от отрицателните сили на Битието, защото те имат центробежно движение, което им е дадено от Първата Причина и сгъстяват етерната субстанция и така създават материята, а духовният свят е създаден от положителните сили, които имат центростремително движение и разреждат и организират материята. Но, както казах и по-рано, за създаването на формите е нужно действието и на двете сили.
към текста >>

Така че, щом богомилите са езотерична школа, те приемат и езотеричното учение за същината и строежа на човека, макар че това не е показано от техните критици.
Но както зад едните, така и зад другите сили стои Великата Космическа Разумност, която ги ръководи и направлява. И от апокрифите се вижда, че Сатанаил, който е представител на отрицателните сили, не върши нищо без съгласието и помощта на Бога, следователно, той не е никакъв противник, а слуга на Бога. Той е само един изпълнител на Божията Воля. Така са разбирали богомилите и манихеите ролята на Сатанаил. И когато се казва, че Сатанаил е създал човешкото тяло, има се предвид дейността на Първия Принцип, който сгъстява материята, за да могат да се създадат формите. Така че, щом богомилите са езотерична школа, те приемат и езотеричното учение за същината и строежа на човека, макар че това не е показано от техните критици. Но те приемат като основа на своето учение учението на Евангелието, а в Евангелието е прокарана идеята за троичността на човека, т.е. че човек се състои от дух, душа и тяло, които са създадени от Бога. Защото сe казва в началото на Йоановото Евангелие. „В начало бе Словото,... и всичко чрез него стана и нищо, което е станало, без него не стана." А Евангелието на Йоан е било настолна книга на богомилите, следователно и неговото учение е и тяхно учение.
към текста >>

80. Учението за прераждането и кармата - Влад Пашов (1902- 1974)

Редом с учението за прераждането в Евангелието се прокарва и учението за Кармата, което е изразено с думите: „Всеки ще бъде съден според делата си." „И каквото посее човек, това и ще да пожъне." А това е същината на закона на Кармата.
" — Ако не е съществувал по-рано, как ще съгреши? И ако не е съществувал, въпросът би бил нелеп. От отговора на Христа се вижда, че и сам Христос приема това учение. А щом това учене е прокарано в Евангелието, то е било прието и от богомилите в неговия чист вид, че след смъртта на тялото душата прекарва известно време в духовния свят, след което се преражда в ново тяло — в тялото на новородено дете. Редом с учението за прераждането в Евангелието се прокарва и учението за Кармата, което е изразено с думите: „Всеки ще бъде съден според делата си." „И каквото посее човек, това и ще да пожъне." А това е същината на закона на Кармата. Понеже богомилите са приемали Евангелието за основа на своето учение и са го знаели наизуст, те са приемали и учението за Кармата като съставна част от своето учение.
към текста >>

81. БОГОМИЛСТВОТО КАТО ХРИСТИЯНСКО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Любовта е основата, същината на всичко съществуващо.
Идете и кръщавайте народите в Името на Отца, и Сина, и Светаго Духа." Това са езотерични, мистични идеи, които трябва правилно да се разберат. Това е учението, което са проповядвали богомилите, което е учението на всички езотерични школи. Значи, богомилите са признавали съществуването на три основни Принципа в Битието — Бог Отец, Бог Син и Светия Дух. Но те са ги разбирали в техния езотеричен смисъл. Според съвременната окултна наука, предадена ни от Учителя, тези три Принципа, това са Любовта, Мъдростта и Истината. Любовта е основата, същината на всичко съществуващо. Мъдростта е Пътят на изявлението на тази първична реалност на Любовта. А Истината — това е плодът на този творчески процес на Мъдростта, тя освобождава. Затова Учителя казва: "Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Животът." Това са в общи линии космогоничните схващания на богомилите, които са космически схващания и на езотеричното християнство, продължение на което се явява Богомилството и след това — Розенкройцерството.
към текста >>

Същината на човека е духовният човек, душата, в която живее духът.
В Истината е скрит Животът." Това са в общи линии космогоничните схващания на богомилите, които са космически схващания и на езотеричното християнство, продължение на което се явява Богомилството и след това — Розенкройцерството. Като последователи на едно езотерично учение богомилите са споделяли и учението за троичността на човека. Според езотеричното учение човек се състои от дух, душа и тяло. Това са приемали и богомилите, защото то е съставна част от учението на езотеричното християнство. Същината на човека е духовният човек, душата, в която живее духът. И тази душа се развива чрез последователни превъплътявания, за да развие своите вътрешни потенциални възможности, които са вложени в нея от Бога. Че Християнството е приемало това учение се вижда от мисълта на Христа, където говори за Йоан Кръстител, като казва: "Ако искате да приемете, той е Илия, който имаше да дойде." А Морис Магр в своята книга за албигойците казва: "Според албигойците възвръщането на човечеството към Божественото се извършва чрез последователни прераждания." И немският историк Гьорингер, и други автори потвърждават, че богомилите са приемали и проповядвали учението за прераждането като закон за човешката еволюция. Редом с учението за прераждането в християнството се приема и учението за Кармата, което е изразено с думите: "На всекиму ще бъде отдадено според делата му." И "Кой каквото посее, това ще и да пожъне." Такова е в общи линии учението на езотеричното християнство за човека и неговото развитие, което се приема и от богомилите, като наследници на езотеричното християнство.
към текста >>

82. ТАЙНАТА ДОКТРИНА НА БОГОМИЛИТЕ ~ БОГОМИЛСКАТА КОСМОГОНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Според индусите Върховната Душа, всепроникващата същина на света, като влезе в естеството /Пракрити/ и в Духа /Пулуша/ раздвижва изменчивите и неизменчивите начала, защото времето на сътворяването е дошло.
Първичното сътворяване е наречено сътворяване на Светлината, на Духа, а вторичното е онова на тъмнината — на веществото. И двете се намират в Битието. Първото е явяването на самородните богове — Елохимите. Второто е на физическата природа. Първото сътворяване е проявата на Божествения Ум, Съзерцателният Разум или Духът на Вселенската Душа. Според индусите Върховната Душа, всепроникващата същина на света, като влезе в естеството /Пракрити/ и в Духа /Пулуша/ раздвижва изменчивите и неизменчивите начала, защото времето на сътворяването е дошло. Същото имаме и във финикийската космогония, където се казва, че Духът, като се смесва със собствените си начала, поражда Творението. Орфичната традиция поддържа същото учение. Защото Фанес, Ерос и Хаосът съдържат вселенското сурово необособено вещество и Кронос, времето, в когото са съчетани трите начала, излъчва скритата и неподвижна точка, Логосът, който извършва делото на сътворението. Санханиатон, финикийски учител, в своята космогония казва, че когато Вятърът / Духът/ се обхване от обич към собствените си начала /Хаосът/, извършва се Тяхното съединение, което е наречено Потос, и от това произлиза семето на всичко. И Хаосът не познава плода си, защото е лишен от усет, но от прегръдката на Вятъра /Духа/ бил роден Мот или тинята.
към текста >>

Според Кабала пространството не се съдържа, но то съдържа всичко, то е първичната безтелесност на простата същина, разпространеност без граници.
Орфичната традиция поддържа същото учение. Защото Фанес, Ерос и Хаосът съдържат вселенското сурово необособено вещество и Кронос, времето, в когото са съчетани трите начала, излъчва скритата и неподвижна точка, Логосът, който извършва делото на сътворението. Санханиатон, финикийски учител, в своята космогония казва, че когато Вятърът / Духът/ се обхване от обич към собствените си начала /Хаосът/, извършва се Тяхното съединение, което е наречено Потос, и от това произлиза семето на всичко. И Хаосът не познава плода си, защото е лишен от усет, но от прегръдката на Вятъра /Духа/ бил роден Мот или тинята. От това произлизат семената на творението и раждането на Вселената. Според Кабала пространството не се съдържа, но то съдържа всичко, то е първичната безтелесност на простата същина, разпространеност без граници. В скандинавските Едди медната роса, която пада през нощта, работливите пчели-съзидателки я събират и от нея изграждат света. Росата представя пасивното Начало на творението, а пчелите — това са активните Божествени същества, които от тази роса, която е астралната светлина, създават Вселената. В халдейските легенди на Бероес, Ованес или Дагон, човекът-риба, като наставлява народа, показва им новородения свят, когато излиза от водата и всичко съществуващо, излизащо от това първо вещество. И Мойсей учи, че само земята и водата могат да извикат към живот живата Душа. Според скандинавската космогония в начало е съществувала Велика Бездна /Хаосът/ и нямало нито ден, нито нощ.
към текста >>

83. СОЦИАЛНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Те са знаели, като християни, че богатството и собствеността отвличат вниманието на човека от работата над себе си, от развитието на душата, която е същината на човека.
Защото според окултната наука Бог е, Който управлява света и взема пряко участие в ръководството на народите и културите. И когато дадена власт и държава се подигне против Божиите пратеници, тя е осъдена на изчезване. Това сега го говоря като твърдение на окултната наука, като посочвам някои факти и може да се каже, че е съвпадение, но един ден това може да бъде доказано с факти на ръка от официалната съвременна наука. Признавайки всички хора за равни, за братя, за членове на една голяма фамилия, богомилите отричали собствеността. Те учили, че човек не трябва да се стреми към богатство, понеже то го развращава и го отвлича от вниманието му към себе си, към своята душа. Те са знаели, като християни, че богатството и собствеността отвличат вниманието на човека от работата над себе си, от развитието на душата, която е същината на човека. Те не препоръчвали бедността и сиромашията, но са се стремели да имат толкова, колкото им е необходимо за тяхното съществуване. А когато са имали в излишък, те са го раздавали на бедните и угнетените. Те са били трудолюбиви, но не са злоупотребявали с труда, но са гледали да имат свободно време да се занимават с работа над себе си, с просвета и духовно развитие. Според тях всичко трябва да бъде общо и всеки да работи за общото. Те са устройвали грамадни общежития, където всеки е внасял придобитото в общото и преставал да бъде собственик.
към текста >>

84. БОГОМИЛСКИТЕ СТЕПЕНИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но богомилите разбирали Християнството в неговата вътрешна същина като дълбоко мистично учение и живеели според това учение.
БОГОМИЛСКИТЕ СТЕПЕНИ Първоначално богомилското общество е било формирано вътре в самата църква. Както е известно и от официалната история презвитер Богомил е бил служител на тази църква. Но богомилите разбирали Християнството в неговата вътрешна същина като дълбоко мистично учение и живеели според това учение. По това се отличавали от останалите верующи. Но те не давали външен израз на своята вътрешна вяра. От летописите от онова време се знае, че и сам Козма казва в своята беседа Йеремия или както е записан от Симеон Антипа в неговата История архиепископ Богомил, водач на движението, не се е делил формално от църквата и до самата си смърт е останал презвитер на външната църква. Така че богомилите не се делели от църквата, наричали се като всички християни, но образували религиозна община с най-строга организация вътре в самата църква. Основното разделение на степени, което е съществувало в първото християнство, е било запазено и у богомилите: оглашени, вярващи и съвършени.
към текста >>

85. Общи Бележки за богомилската школа - Влад Пашов (1902- 1974)

Но като окултна школа богомилите са знаели, че освен външна, екзотерична страна, Писанието има и вътрешна, езотерична страна и затова са отдавали по-голямо внимание и значение на езотеричната страна на учението, което е същината и духа, но не са пренебрегвали и екзотеричната страна, която е дрехата, в която се облича учението.
Седемдесетте и двама ученици, които отговарят на вярващите и дванадесетте ученици, които са съвършените, посветените. В кръга на 12те има още два по-тесни кръга — от трима и четирима ученика. За тези неща съм говорил по-подробно в книгата Християнството като окултна школа. Богомилството като окултна школа, както вече видяхме, е приемало изцяло Новия Завет и го е имало като основа на своето учение и живот. Защото то е християнска окултна школа. Но като окултна школа богомилите са знаели, че освен външна, екзотерична страна, Писанието има и вътрешна, езотерична страна и затова са отдавали по-голямо внимание и значение на езотеричната страна на учението, което е същината и духа, но не са пренебрегвали и екзотеричната страна, която е дрехата, в която се облича учението. Като най-главен метод за работа те приемали молитвата, размишлението и медитацията върху стихове от Евангелието на Йоана и най-вече върху първата глава. Те признавали молитвата Отче наш като единствена молитва, като не произнасяли други молитви, създадени от църковните отци. И те много се молели, по няколко пъти на ден и през всяко време на деня и нощта били в молитва, защото знаели, че молитвата е общение с Бога и метод за развиване на вътрешните качества на душата. Те наричали тази молитва Свята молитва и според тях и ангелите се молели с тази молитва на Бога. И Учителя казва, че Отче наш е най-добрата молитва.
към текста >>

86. 1. Раждането на 'Азът', 10 януари 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

В различните времена и школи са го кръщавали с разни имена: свещена идея, висше „Аз“, Бог, вътрешна същина и пр.
Бащата се проявява чрез вътрешния глас, който говори в нас. И когато го слушаме, той ни благославя и ни дава всичките си блага, а когато не го слушаме, сполетяват ни страдания. Когато в човека се роди „Аза“, той не живее само в своя личен живот и не търси само своето лично щастие. След като той е щастлив, той работи за щастието на всички същества, които са около него. „Азът“ е това, чрез което човек съзнава, че е човек. В различните времена и школи са го кръщавали с разни имена: свещена идея, висше „Аз“, Бог, вътрешна същина и пр. „Азът“, който се ражда в човека, ще обнови света - тази светлина, която ще излезе от „Аза“, ще повдигне човешката душа. Защото всяка душа се издига от „Аза“, който се развива и работи в нея; душата сама по себе си не може да се издигне, ако не роди „Аза“. В раждането на „Аза“ и душата и духът вземат еднакво участие.“Азът“ е това, което наричаме още Божественото съзнание в нас или туй, което определя нашето битие като човек. В него вземат участие умът и сърцето, те са негови слуги. Това, което спасява u въздига човека, това е неговия „Аз“, роден в неговата душа, а външните отношения между мъжете и жените са временни отношения, които имат стойност на условия.
към текста >>

87. 10. Пътищата и методите на живота, 18 декември 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Но не търсете Бога като едно същество, извън вас, защото Той е същината на вашия живот и на цялото битие.
А новите идеи, които сега се внасят в света, трябва да бъдат въплътени в живота ни, ние трябва да живеем с тях така, че те да станат наша плът и кръв. Новите идеи са реални и имат предвид благото на цялото човечество. И ако човек носи в себе си една нова идея, която е проникната от светлина, той ще бъде оптимист u радостен u няма пречка, която да може да го спъне. А когато живее с фантастични идеи, които нямат отношение към живота, той ще живее в песимизъм, отчаяние и разочарования. Най-светлата и мощна идея, която може да ни стимулира в живота, това е идеята за Бога. Но не търсете Бога като едно същество, извън вас, защото Той е същината на вашия живот и на цялото битие. За да могат великите идеи, които ни свързват с възвишените същества в космоса, да проникнат в нас, нашият мозък трябва да функционира добре, а умът ни да е добре организиран. В противен случай ние няма да имаме очакваните резултати, а ще се родят ред несъобразности и нещастия в живота ни. Между неразумното и разумното в човека има борба. И хиляди поколения трябва да работят на страната на разумното, за да се организират човешките мозъци и да станат добра почва за новите идеи. Затова всички носители на новите идеи всеки ден трябва да извършват по нещо за цялото човечество - като изпратят една светла мисъл, едно топло чувство и извършат една благородна постъпка, които ще се разпространят по цялата природа и ще въздействат върху цялото човечество, защото хората са свързани и се влияят и за добро и за зло.
към текста >>

88. 11. Общочовешкото братство, 15 януари 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

А основен принцип в Битието е Любовта, която е проява и същина на Духа, като вътрешното единство на Битието.
Всички процеси които стават, стават вътре в него. Светът не е създаван, а си е вечно пребъдващ. По отношение на целокупността не може да се приложи законът за причини и последствия. Той има отношение към процесите, отношенията на частите в цялото, но няма отношение към цялото само по себе си. Той е един вторичен закон, който възстановява и регулира отношенията между частите в цялото. А основен принцип в Битието е Любовта, която е проява и същина на Духа, като вътрешното единство на Битието. Като обективна прояви на Духа в човешкия свят се явяват животът умът. Умът не може да се прояви без живота, бе сърцето; и човешкият дух не може да се прояви бе Любов. Ние познаваме Духа чрез Любовта. Любовта е обективната страна на туй Непонятното; тя е единственото понятно за нас при сегашните условия. При нашето сегашно развитие най-голямата разумност винаги я свързваме с Любовта.
към текста >>

Той е същината на нещата.
Всички прояви в нашия психичен живот не можем да обясним само със сърцето и ума, а можем да го обясним, като вземем в съображение и човешкия дух и душа, които са от по-висша йерархия от ума и сърцето. Докато при хората е проблем има ли душа и Дух или не, у животните е проблем дали има ум. Те съзнават, че имат сърце, но не съзнават ума. А хората спорят има ли дух. Духът не е материално нещо. Той е същината на нещата. Духът е самият човек, туй, което сте вие във вашата същност, това е духът, туй неизменното, което съзнава, че сте неизменен. И вие дотолкова сте неизменни, доколкото съзнавате, че у вас присъствува нещо разумно, което е същината на битието и е гаранция за мировата хармония. Съвременната бяла раса трябва да разреши този въпрос, трябва да реализира хармонията в обществения живот. Защото животът като единство е велика хармония и в него няма място за дисхармония. А днешният обществен строй е съграден на ронливата основа на дисхармонията.
към текста >>

И вие дотолкова сте неизменни, доколкото съзнавате, че у вас присъствува нещо разумно, което е същината на битието и е гаранция за мировата хармония.
Те съзнават, че имат сърце, но не съзнават ума. А хората спорят има ли дух. Духът не е материално нещо. Той е същината на нещата. Духът е самият човек, туй, което сте вие във вашата същност, това е духът, туй неизменното, което съзнава, че сте неизменен. И вие дотолкова сте неизменни, доколкото съзнавате, че у вас присъствува нещо разумно, което е същината на битието и е гаранция за мировата хармония. Съвременната бяла раса трябва да разреши този въпрос, трябва да реализира хармонията в обществения живот. Защото животът като единство е велика хармония и в него няма място за дисхармония. А днешният обществен строй е съграден на ронливата основа на дисхармонията. Докато животът е пълнота и изобилие, в днешната култура има хора, които нямат хляб. Бялата раса трябва да разреши въпроса за хляба, който е основата на икономическата проблема.
към текста >>

89. 12. Пробуждане на космичното съзнание, 29 януари 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И туй, което Бог може да направи, и ние можем да го направим, понеже Той живее в нас и е същината на нашето битие.
ПРОБУЖДАНЕ НА КОСМИЧНОТО СЪЗНАНИЕ Когато говорим за Бога, разбираме едно Свръхсъзнание, което прониква и обгръща целия космос. И туй, което Бог може да направи, и ние можем да го направим, понеже Той живее в нас и е същината на нашето битие. Това е вече закон на съзнанието. Нашето сегашно съзнание трябва да се измени. Съвременните хора, за да влязат в закона на безсмъртието, трябва да се освободят от закона на самосъзнанието. В самосъзнанието човек живее в света на контрастите и противоречията; в него работи аналитичният ум, който се стреми да обхване действителността по чисто механичен път, като изгубва вътрешната връзка между нещата, която е сам Бог, и познава света като множество, като факти без вътрешна връзка и зависимост. По отношение на сърцето самосъзнанието е свят на една непрекъсната смяна на радости и скърби и човек търси само своето благо, има предвид само своите интереси; то е законът на отделността и егоизма.
към текста >>

90. 14. Трите свята, 5 март 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И ако всички хора се подчиняваха на този вътрешен принцип, който е същината на самия живот, в света нямаше да има никакви противоречия.
Един дефект в една от тези три системи става причина да се прекъснат правилните отношения между нас и реалността и с това изгубваме условията за щастието си. Така че, най-първо човек трябва да има един здрав организъм, който се обуславя преди всичко от здрав стомах, здрави дробове и здрав мозък. Този е пътят на правилното развитие и щастие. Природата е взела в съображение всички препятствия, които може да ни се случат в живота, ако вървим по нейните разумни пътища, или по разумните закони, които Бог е вложил в Битието. Под думата Бог разбирам един разумен принцип, който прониква и работи в цялото Битие, у всички същества и ги стимулира към прогрес. И ако всички хора се подчиняваха на този вътрешен принцип, който е същината на самия живот, в света нямаше да има никакви противоречия. Ако всички хора, както вярваха в Бога, така и изпълняваха Неговата воля, в света нямаше да има никакви противоречия. В процеса на разрешаване на противоречията човек най-първо ще се намери в борба със своята нисша природа и той не трябва да допусне тя да вземе връх над Божественото. Той трябва да остави Божественото да действа отвътре в него, а не да чака някаква външна помощ, за да може да разреши всички противоречия в живота. Ако чакаме Бог отвънка да ни помогне, това е едно механическо схващане, което не може да разреши нашите мъчнотии. Отвънка ще дойде помощта, като условие и среда, но Божественото действа винаги отвътре, не от тялото, но от центъра на нашето битие.
към текста >>

91. 17. Пред прага на новата епоха, 26 март 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

За да се доберем до това познание, трябва да проучваме живота и разумността като същина на този живот.
- за всички тези въпроси е необходимо знание, за да се осветлят правилно. Затова е потребно проучване на самия живот. Сиромашията и общата икономическа криза е също така анормално явление, което е погълнало ума на цялата съвременна култура. Но тъй както го решават, не може да се разреши, защото им липсват съответни методи. Над тези проблеми съвременните хора са се спирали частично, те са проблеми, които утрешният ден, новата епоха ще осветлят и разрешат. За да се доберем до това познание, трябва да проучваме живота и разумността като същина на този живот. Само така можем да използваме благата на живота и да добием щастието, което търсим в света. Щастието е достояние само на разумния човек, който познава законите на живота. И когато в религията и окултизма се говори за духовен човек, разбира се разумният човек. Защото духовно е това, което е разумно. Духовен човек е онзи, който не познава болести и смърт; той не се страхува от знанието и светлината.
към текста >>

92. 12. Егоизмът като причина за усилените времена, 18 февруари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Вследствие на това механическо схващане на хората за света и живота, което схващане изключва разумността в Природата, като същина на живота и света, се даде предимство и простор на егоизма, който завладя света и стана причина за създаване усилните времена, в които живеем сега.
Въпросът не трябва да се разглежда само от гледището на отделните личности или отделните народи, но от гледището на общочовешкото благо. Сегашните хора, които имат механически схващания за устройството на света и проявите на живота, не могат да си представят връзката и зависимостта между отделните моменти на човешкия живот, не могат да разберат, как бъдещето на човека е обусловено от настоящето и настоящето от миналото му. Също така хората имат механически схващания и за произхода на света, та често казват: Има ли друг, освен този свят или няма? Човекът на земята още не може да разбере, че всички ние едновременно сме и в този и в „онзи“ свят. Светът е един и целокупен, а „този“ и „онзи“ свят са само две страни на целокупния свят, който е многостранен. Вследствие на това механическо схващане на хората за света и живота, което схващане изключва разумността в Природата, като същина на живота и света, се даде предимство и простор на егоизма, който завладя света и стана причина за създаване усилните времена, в които живеем сега. Следователно, основната причина за днешните усилни времена е отсъствието на природната разумност в живота на хората. Егоизмът и разумността са несъвместими; егоизмът е лишен от светлина, а разумността е светлина сама по себе си. Предоставен на егоизма, човек не може да създаде в живота по-добро положение от настоящото. За да излезе от този хаос на егоизма, трябва ръководно място в живота на човека да вземе разумността на Природата, която има предвид общочовешкото, но не лично благо на единици. Това значи на религиозен език да изпълним Волята Божия.
към текста >>

93. 13. Трите прояви на Любов, 22 февруари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Аз говоря за Любовта като космична сила, като основа и същина на Битието и Живота.
Съвременните физици не приемат такива твърдения за обяснение на движението, но безразлично е за нас, какво мислят те. За нас са важни фактите, които ни разкриват великата и разумна Реалност в света, а не своеобразните мнения на разните хора. Мислим ли правилно, това ще е полезно за нас, защото по такъв начин няма да сме в стълкновение с Реалността, а като не мислим правилно, ние сме в стълкновение с Реалността и животът ни ще бъде нещастен. Като говоря за Любовта, аз не я разглеждам като правила в морално отношение - как трябва да се обичаме. За мен това не съставлява тема за разговор. Аз говоря за Любовта като космична сила, като основа и същина на Битието и Живота. Това, което съдържа в себе си човешката свобода, това е силата на Любовта. Човек, който иска да се освободи от всички ограничения в живота си, непременно трябва да има такова разбиране за Любовта. Не е въпрос за гражданската свобода, която е само частично проявление на свободата. Под свобода, в най-простия смисъл, се подразбира човек да е свободен да мисли, да чувства и да постъпва - няма да казвам: „както намери за добре“, а само да е свободен да мисли, да чувства и да постъпва. Щом кажем: „както аз искам“, или „както другите искат“ - това е вече ограничение.
към текста >>

94. 1. В начало бе Словото, 11 февруари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Тази първопричина е същината на всеки човек.
Запример, ако се намираме на Слънцето, ще гледаме, че Земята е горе, а от Земята гледаме, че Слънцето е горе. Слънцето и Земята са полюси на една и съща реалност. Духът и материята това са двата полюса на реалността, която вечно се проявява. Мъжът и жената са двата полюса на човека. Словото, това е великата реалност, първичната причина, която при своето проявление се поляризира. Тази първопричина е същината на всеки човек. Степента в проявата на тази първопричина определя и човешкото вътрешно схващане и разбиране на нещата; а каквото е вътрешното разбиране на човека, такова ще бъде и неговото външно проявление и отношението му спрямо околната среда. Словото е мощният вътрешен подтик, който обуславя съществуването и развитието на всяко същество. Не смесвайте външните механични подтици с вътрешния подтик на Словото. Всичко трябва да се подчиним на вътрешния подтик на Словото, защото от това подчинение зависи нашият прогрес и нашето щастие. Подчинението не го разбирам като механически процес, а като естествено съотношение, което съществува между нещата.
към текста >>

95. 3. Правилна обмяна на енергиите като основа на здравето, 18 март 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Естественото състояние на човешкия организъм е здравето, при което всички психофизиологични функции стават по законите, които са вложени в самата същина на живота.
ПРАВИЛНА ОБМЯНА НА ЕНЕРГИИТЕ КАТО ОСНОВА НА ЗДРАВЕТО Естественото състояние на човешкия организъм е здравето, при което всички психофизиологични функции стават по законите, които са вложени в самата същина на живота. И когато човек живее според тези закони, вложени в собственото му битие, той е здрав. А няма по-хубаво нещо от здравето. Всички възможности, които земята крие, могат да бъдат добре използвани само при едно здравословно състояние, при едно здраво тяло, а когато човек е болен, той няма никакви възможности за разумно и правилно използване на природните блага. Причината на всяка болест в организма на човека, е неговото съгрешаване, т.е. неспазване на законите, по които се изявява животът.
към текста >>

96. 9. Трите пътя в живота на човека, 8 април 1934 г - Влад Пашов (1902- 1974)

Човек може да си служи с любовта и без да знае нейната същина.
Всеки човек трябва да дойде до това състояние, че да съзнава Великото Божествено Начало в себе си. Когато човек съзнава, че има Бог в света, той ще бъде справедлив към всички същества, от най-малките до най-големите и ще има еднакви отношения към тях. И тогава той ще разбира езика им и ще се разговаря с тях. Така той ще даде път на любовта в себе си, която ще внесе вечния живот. Не е необходимо човек да разбира какво нещо е любовта, за да обича. Човек може да си служи с любовта и без да знае нейната същина. Не е необходимо човек да знае, какво представлява знанието и неговото безкрайно проявление, за да се ползва от него. Не е необходимо да познаваме Същината на Бога, за да имаме отношение и връзка с Него. Какво значи познанието на Бога? - В познанието на Бога човек трябва да стане едно условие, за да мине през него Божествената Любов за благото на всички хора в света. Ако всички хора станат проводници на Божественото, тогаз ще се оправи светът.
към текста >>

Не е необходимо да познаваме Същината на Бога, за да имаме отношение и връзка с Него.
И тогава той ще разбира езика им и ще се разговаря с тях. Така той ще даде път на любовта в себе си, която ще внесе вечния живот. Не е необходимо човек да разбира какво нещо е любовта, за да обича. Човек може да си служи с любовта и без да знае нейната същина. Не е необходимо човек да знае, какво представлява знанието и неговото безкрайно проявление, за да се ползва от него. Не е необходимо да познаваме Същината на Бога, за да имаме отношение и връзка с Него. Какво значи познанието на Бога? - В познанието на Бога човек трябва да стане едно условие, за да мине през него Божествената Любов за благото на всички хора в света. Ако всички хора станат проводници на Божественото, тогаз ще се оправи светът. В този смисъл всички трябва да бъдем свещеници и служители на Бога, за да приложим любовта в живота си и да реализираме братството помежду си. Когато хората дават път на любовта, егоизмът, лъжата и заблужденията ще ги напуснат, и те ще почнат да обичат ближните си като себе си.
към текста >>

97. 5. Каквото човек посее, това и ще пожъне, (Липсва дата) - Влад Пашов (1902- 1974)

Бог е същина, която не се доказва.
Сега хората чакат щастието им да дойде отвън, механически. Отвън до известна степен ще дойде нещо, но същественото трябва да излезе отвътре. Хората в статическото положение, в което са изпаднали, са дошли до механичното разбиране и това разбиране е проникнало в целия им живот - и във възпитанието, и в религията, и в обществения живот, и навсякъде. Но в механистичното разбиране вие не можете да имате ясна представа за отношението между причина и следствие, следователно - не можете да имате и правилен живот. Религиозните хора сега искат по механичен начин да убедят света, че има Бог. Бог е същина, която не се доказва. Най-напред Бог не е отвън. Може да се доказва онова, което Бог е създал - това е наука. Но да се докаже съществуването на Бога като един предмет вън от нас, както искат съвременните хора, по този начин не може да се докаже. По този начин всичко може да се докаже, но не и съществуването на Бога. Вследствие на тази невъзможност да се докаже Бог по механичен начин, половината от хората са дошли до убеждението, че няма Бог.
към текста >>

98. 11. Качествата на реалността, 28 юни 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Но то е нещо външно, което не засяга същината на човека.
Не искам да ви занимавам с неща, които не зная. Аз ви говоря неща, които зная, неща, които съм опитал 99 пъти и неща, в които и сега живея и ги виждам. Има неща, които за мен не са съществени, а са временни сенки. Но за мен доброто е нещо реално, правдата е нещо реално. Аз съм ги опитвал и съм дошъл до заключението, че и най-лошите хора при известни условия могат да проявят добра черта, а при известни условия и най-добрите хора могат да проявят нещо отрицателно. Но то е нещо външно, което не засяга същината на човека. Има една вътрешна чистота, която трябва да пазите в отношенията си. Всеки от нас да има желание да пази вътрешната свобода. В това е чистотата. Моите отношения към другите трябва да бъдат такива, каквито са към самия мен. Това е вътрешната чистота.
към текста >>

Любовта е опознаване на Бога и ако ние опознаем тази същина, ние ще имаме реална Любов.
Когато Бог иска да се разкрие на две души, Той ги кара да се обичат. Когато хората се обичат, те в себе си проявяват Бога. Любовта в света е един процес да познаем Бога. И ако познаем Бога ще бъдем близки, ако не Го познаем, ще бъдем чужди. Когато хората са чужди, те не познават Бога. Любовта е опознаване на Бога и ако ние опознаем тази същина, ние ще имаме реална Любов. Който познае Бога по този начин, неговата любов не може да се мени. Онези, които не познават реалността в света, проявяваща се във всеки един човек, не познават любовта. Всеки един човек, който изказва каквато и да е любов към нас, е проява на Бога, а човек съзнава, че Бог се проявява и се учи. Аз в дадения случай съзнавам, че Бог чрез мен обича някой, и аз го обичам. Тук имаме две страни на любовта.
към текста >>

99. 14. Основите на новото светоразбиране, 22 септември 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Но и когато не познаваме нещата по същина, ние пак можем да се ползваме от тях.
Има много хипотези в науката, които служат за обяснение на различни факти и явления. Например, едни учени поддържат, че Земята е обла, а други поддържат, че е вдлъбната. Но един ден човек ще дойде до положение да знае нещата такива, каквито са, за да няма нужда от хипотези. Ако човек може да развие своето съзнание така, че да обгърне Земята, той ще види обла ли е тя или вдлъбната. Но при сегашното състояние на познанието, той не може да знае точно каква е реалността. Но и когато не познаваме нещата по същина, ние пак можем да се ползваме от тях. И без да знаем научните теории за светлината и топлината, ние пак можем да се ползваме от тях. Вие може да не знаете научните теории за яденето и пак да ядете отлично и да се ползвате от яденето. Вие може да не знаете научните теории за законите на мисленето и пак да мислите. Вие може да не знаете психологията на чувствата и пак да чувствате. Така че, някои неща можем да ги знаем, без да сме ги учили.
към текста >>

100. Уводни бележки от автора - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото в случая под “Любов” разбираме същината на Живота, която е Бог, а Мъдростта е метод за проява на тази същина.
От него е останал само един зародиш, върху който трябва да се работи, за да расте, да се развива, да си възвърне предишното великолепие и блясък, каквито е имало в миналото, и да може да служи като проводник на душата, за да влезе в съзнателно общение с Разумните Същества на Космоса. В различните епохи на човешкото развитие са били прилагани различни методи за духовното развитие, в зависимост от космичните принципи, които са работили в дадена епоха. Учителя Беинса Дуно казва, че в миналото, когато е работила Мъдростта като принцип, който е организирал света и Живота, методите са били едни, а сега, когато Любовта влиза като принцип, който работи за оживотворяване и одухотворяване на света, методите са други. Това не значи, че Мъдростта е изключена. Не, но Мъдростта е помощен метод – Мъдростта се включва като метод за проява на Любовта. Защото в случая под “Любов” разбираме същината на Живота, която е Бог, а Мъдростта е метод за проява на тази същина. Мъдростта е създала света с всички форми, които съществуват в него, и е внесла хармония и ред навсякъде. Мъдростта е, която индивидуализира човешките души. Всичко това става в т. нар. инволюционен период. Сега, в процеса на еволюцията, която започва от идването на Христос (и това е главната мисия на Христа – да обърне инволюционния процес в еволюционен, т. е.
към текста >>

НАГОРЕ

0.43085289001465