Търсене в беседите за 'Съдба'

Знанието ми е изчезнало, достойнството се е загубило, правдата ми се е помрачила и волята ми е свързана и аз съм като един, който е станал подигравка на съдбата.
Моят Мир и моята Радост са се помрачили вътре в мен. И причината за това зная, но може ли да се повърне и направеното да се отстрани? От детинството си търся моя Бог, Господ, Цар и Отец, но като че надеждата ми постоянно се осуетява. Може ли праведний да върши Волята Му, когато е натоварен и съвпрегнат с нечестие? Колко е нещастна душата ми! Знанието ми е изчезнало, достойнството се е загубило, правдата ми се е помрачила и волята ми е свързана и аз съм като един, който е станал подигравка на съдбата. Но всичко това е праведно върху ми, защото според заслугата – и заплатата, според послушанието – и благословението и според Любовта – отговорът. Има ли себелюбива любов нещо общо с Бога? Не, Бог презира всичко, що е от света. Дълго ли ще се бавиш, Господи? – Не, ето навреме ще те посетя, за да те благословя.
към беседата >>

2. Хио Ели Мели Месаил

Знанието ми е изчезнало, достойнството се е загубило, правдата ми се е помрачила и волята ми е свързана и аз съм като един, който е станал подигравка на съдбата.
Моят мир и моята радост са се помрачили вътре в мен. И причината за това зная, но може ли да се повърне и направеното да се отстрани? От детинството си търся моя Бог, Господ, Цар и Отец, но като че надеждата ми постоянно се осуетява. Може ли праведний да върши Волята Му, кога е натоварен и съвпрегнат с нечестие? Колко е нещастна душата ми! Знанието ми е изчезнало, достойнството се е загубило, правдата ми се е помрачила и волята ми е свързана и аз съм като един, който е станал подигравка на съдбата. Но всичко това е праведно върху ми, защото според заслугата - и заплатата, според послушанието - и благословението и според Любовта - отговорът. Има ли себелюбива любов нещо общо с Бога? Не! Бог презира всичко, що е от света. Дълго ли ще се бавиш, Господи?
към беседата >>

3. Призвание към народа ми Български синове на семейството славянско / Призив

Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат, и то скоро в Новия век, който приближава, да отбележи нови страници по лицето на земята.
Във възраждането на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, любовта и добродетелта взаимно, силата и разумът наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления. Вън от тези условия всичко е изгубено за тях безвъзвратно. Затова е необходимо да се спрете и обмислите положението си, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви. Аз пристигам в тоя развратен свят в минута важна, да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, в който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно Знайте, в случай че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, с които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на светите Божии заповеди Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и изпитвам в Словото на Истината Аз съм ваш хранител и върховен водител в Небесните ликове Когато встъпих, да ви взема под своя охрана, аз предвиждах всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде, догде ви изведа в безопасно място Аз знаех колко препятствия, колко несполуки щяха да ме срещнат с вас наедно в тая велика борба, но моят Дух не отстъпи своето намерение Моята любов за вас ми продиктува свято задължение и аз встъпих напред, да ви взема под моята върховна охрана В това отдалечено минало вашият дух не притежаваше никаква красота, която да ме привлече, да ви обичам Вие бяхте отвратителни наглед и който ви погледнеше, се отвращаваше от грубото ви сърце. За тоя ви лош недостатък аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облечена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си Дух, Който се зае да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта във вашата душа, та да може да обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено, за да ви удостои да влезнете в рода на първите народи, които Бог на Силите е избрал, да извършат вечната Му и свята воля. Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат, и то скоро в Новия век, който приближава, да отбележи нови страници по лицето на земята. Затова желая да ви подготвя, защото сте останали назад поради вашите настоящи престъпления и минали народни грехове, за които безбройни жертви и страдания бяха нужни да принесете, догде да се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха светите връзки на Любовта Му. Но Бог се вечно не гневи Милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези, които Го любят, и благословението Му не се оттегля Той ви ръководи през всичките тъмни времена с крепка десница и окото Му бди за вас особено когато преминавахте през опасните пътища на този свят. В това аз, вашият върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на вечното, което ви е отредено. Затова благоволих да извикам отдалеч, открай Небесата, двамата братя, светила на славянския род, и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат на пътя, по който да възлезете във вечната Виделина, в която обитавам Виделината на живота, която ви проводих, за да пребъдете в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде Помазаника ми на завета Исуса на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави. Но престъпниците на завета ми приеха заплата за своите беззакония и отсега всичко се прекратява Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложни, вие сте мой народ Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в славянското домочадие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел Затова ви пратих двамата ми служители, да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове И биде радост голяма в световете на Виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в завет вечен и явих се на тогавашния ви царуващ господар и му известих волята на Небето да приеме пратениците ми на Новия Завет и той ми послуша гласа и се удостои пред мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждане.
към беседата >>

4. Разговор втори - Сърцето и Бог

Твоята съдба е определена от Бога за нещо по-добро.
Ето това е то – защото са били празни и суетни и Бог не е искал ти да губиш времето си на Живота напразно. Той ги е възбранил, защото те е любил и е желал твоето добро, както никой друг. Ти си считал всичко това за удар на несполука, за нещастие на сърцето ти, но помисли – ако ти се беше позволило да извършиш всичко, где щеше да бъдеш сега. Не, не, благодари! Твоя живот има по-високо назначение. Твоята съдба е определена от Бога за нещо по-добро. Ти нямаш нищо общо с враговете Божии и с техните безумства, ако те и да са се мъчили да те вплетат в своите мрежи и да те лишат от наградата, която ти се пада. Но Бог е осуетил техните замисли и възнамерения. Той те е покровителствал винаги и е бил близо до душата ти в най-опасните минути на живота ти. Аз ти говоря – твоят приятел, който съм дошъл нарочно да ти говоря за тия неща, които си искал от Бога и си се молил. И Аз се радвам днес, че съм при теб, че мога да ти говоря лице с лице.
към беседата >>

5. Протоколи от годишната среща на Веригата 1910 г. Велико Търново

От това именно се обяснява тежката съдба на ония лица и народи, на които Господ е говорил, а не са послушали.
Да имате мир, съгласие и любов помежду си и тази любов да проявите навсякъде. А пък въпросите, за които се загатна вчера преди обед, ще ги оставим за утре, сряда, 18-того, когато ще се съберем по-ранко. Тия неща, които сега ви се дават, в хилядите години се веднъж дават. Затова трябва да ги пазите. Да не оценява това, което е дадено, значи, че върши престъпление който струва това и подлежи на наказание. От това именно се обяснява тежката съдба на ония лица и народи, на които Господ е говорил, а не са послушали. Прочее, сега ви трябва да заслужите за любовта, която Господ ви е дал — да отговорите за нея. Всякога да Го призовавате в сърцето си, в ума си, защото Той е вътрешната сила на един християнин. Когато Господ е с нас, няма мъчнотия, която да не се победи: тогава сме весели, бодри; макар цял ад да ни заобикаля, не искаме нищо да знаем. Но когато Господ ни остави, ние изгубваме вяра в небето и съвършено пропадаме. Всякой един от н ас да бъде по едно малко огнище, на което Господ да запали огъня на живота, огъня на истината и върху това огнище Той ще бъде олтара, върху който вие ще принесете вашите молитви и те ще бъдат чути и приети.
към беседата >>

6. Добро сърце и добър ум

Затова да не роптаем на съдбата, че не ни помага, за да забогатеем
Страданията в живота се дават, за да ни подтикнат към повдигане. Мнозина искат доказателства, т.е. искат да видят – това е лесно, стига да имате силно желание.и ще ви се отворят духовните очи. Евангелието дава едно правило: Първо – за да видим Бога, трябва чисто сърце. Страданията са водопади, за да измиват сърцата ни, те да ни избелят Страданията ще престанат, щом се охармонизират духовните служби Всеки човек, който няма недостатъци, не е сиромах, а е много богат. Затова да не роптаем на съдбата, че не ни помага, за да забогатеем Всичко това вам го казвам, защото сте християни и защото ще е зле да чакате при друго прераждане да се поправите, не си оставяйте уроците за утре да ги учите. Христос е казал "Аз съм виделината на света" – "Аз съм, Който имам власт " И вие ако искате да служите на Бога, ще зависи доколко може да се пожертвувате Това е един закон за нашето развитие Ама светът не живял така Това да не ви смущава, защото достатъчно е вашият свят да се подобри, то и целият свят за вас ще се подобри От хора разбрани, които имат добри желания и могат да прогресират, има нужда Не хвърляйте бисерите на прасетата, а именно – на лошите хора Които са дадени от Бога, те слушат Христа, а другите не Го слушат Направете опит – отделете душата си от тялото си, то скоро ще прогледнете и тогава духовният ви поглед ще бъде навътре. Животът е, когато се напусне тялото от духа, и тогава той ще действува силно, затова и Христос казва "Дадох тялото Си за храна", а именно духовното Си тяло даде, затова и човек, ако не се жертвува, не може да се повдигне. Религиозните хора трябва да са умни. На всички хора са потребни добро сърце и добър ум.
към беседата >>

7. Канарата и дървото

Съдбата е великият закон, който държи отчет за човешките постъпки.
Душата е едно семе, което се сее. Всяко тяло, което няма ум и сърце, то не е човек. Без да действуват умът и сърцето съвместно, не може да има никакъв прогрес. Външният човек е израз на вътрешния. Вярата е една сила в религията, която кара човека да мисли. Съдбата е великият закон, който държи отчет за човешките постъпки. Вашите мисли и желания след време ще се възвърнат към вас самите, както бумерангът – оръжие, което австралийските диваци употребяват, така щото, ако препращаме добри мисли на хората, добри ще ни се възвърнат, ако препращаме лоши мисли, лоши ще ни се възвърнат, т. е. каквито мисли препращаме на другите, те самите се възвръщат към нас и ни причиняват това, което сме мислили да стане на тези, на които сме ги препратили. Между човека и Бога има взаимност в работата, например човек оре и сее, а Господ дава влагата и топлината за възрастването и оздравяването на семето. За да бъде човек здрав, трябва да удовлетворява тези три условия: 1 да има здрав организъм,
към беседата >>

8. Що значи съдба?

Що значи съдба?
"Праведните" от дома Божий са всички тия, които са изпълнявали волята Божия през всичките прераждания. Що значи съдба? Да се отсъди право на един човек. Но тази дума значи и определение на нещата – да се определи отношението на хората, което имат помежду си, и да се определи качествеността на едно нещо, като се уясни каква именно работа може да изпълни. Всякой един от нас трябва да намери място в Христовото тяло. Кармата е първото разбиране на съдбата. Например онеправдал съм някого, трябва да ми го върне.
към беседата >>

Кармата е първото разбиране на съдбата.
"Праведните" от дома Божий са всички тия, които са изпълнявали волята Божия през всичките прераждания. Що значи съдба? Да се отсъди право на един човек. Но тази дума значи и определение на нещата – да се определи отношението на хората, което имат помежду си, и да се определи качествеността на едно нещо, като се уясни каква именно работа може да изпълни. Всякой един от нас трябва да намери място в Христовото тяло. Кармата е първото разбиране на съдбата. Например онеправдал съм някого, трябва да ми го върне. В продължение на горните мисли и когато отговаряме на въпроса, що е съдба, неволно заставаме пред истината, че за да можем да намерим правилен отговор, необходимо е да знаем по-напред, че ще настъпи процесът, за да се изпитаме. Така, най-първо, пред нас е Арарат, т.е. че трябва да намерим за нас едно пристанище. Ние сме в потопа и първото място, което трябва да намерим, е планина, на която да можем да застанем.
към беседата >>

В продължение на горните мисли и когато отговаряме на въпроса, що е съдба, неволно заставаме пред истината, че за да можем да намерим правилен отговор, необходимо е да знаем по-напред, че ще настъпи процесът, за да се изпитаме.
Да се отсъди право на един човек. Но тази дума значи и определение на нещата – да се определи отношението на хората, което имат помежду си, и да се определи качествеността на едно нещо, като се уясни каква именно работа може да изпълни. Всякой един от нас трябва да намери място в Христовото тяло. Кармата е първото разбиране на съдбата. Например онеправдал съм някого, трябва да ми го върне. В продължение на горните мисли и когато отговаряме на въпроса, що е съдба, неволно заставаме пред истината, че за да можем да намерим правилен отговор, необходимо е да знаем по-напред, че ще настъпи процесът, за да се изпитаме. Така, най-първо, пред нас е Арарат, т.е. че трябва да намерим за нас едно пристанище. Ние сме в потопа и първото място, което трябва да намерим, е планина, на която да можем да застанем. Вторият етап е гората Мория, гдето да принесем жертва на Бога. Третата стъпка е Синай, гдето се даде законът Божий.
към беседата >>

В настоящите времена ние имаме най-големите условия да се приближим до Бога и да станем господари на нашата съдба.
Исус Христос е този, Който има тази алхимическа сила, която, като ни се даде, можем удачно да минем и заминем тия етапи. И какво понятие имате за Исуса Христа? Трябва само да Го опитате, та да имате правилно понятие за Него. Докато не започнем сами себе си да съдим, няма у нас да настъпи силата. Затова и не бива да се оплакваме, когато ни турят под изпит, защото ние доброволно сме отишли "на конкурса". В настоящите времена ние имаме най-големите условия да се приближим до Бога и да станем господари на нашата съдба. А да сте господари, значи да сте извън кармичния закон. Работа, работа: още 15-16 години трябва да работите най-добре за Господа и след това време ще посрещнете Христа или тук, или в астралния свят.
към беседата >>

9. Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново

Съдбата на България, за която толкова искате да знаете, зависи от тази добродетел.
И ние имаме у себе си образ и подобие Божие и затова като е така, пророците и всичките постници винаги са виждали Бога. Всичките мистици се стремят да се обединят и псалмопевецът казва, че когато види Лицето Му — Лицето Божие — това го прави да изпада във възхищение. Всичките мисли са мисли Божии. И ако разберем тези думи добре, тогава Господ ще дойде и ще направи жилище у нас, също както Христос казва на своите ученици. Всичко това е потребно, защото политическото благо на една държава зависи от духовното подигане на тази държава. Съдбата на България, за която толкова искате да знаете, зависи от тази добродетел. Нас сега ако ни питат, ще кажем, че и този народ си има своите рани и ако такова е нашето понятие, то, преди да искаме нашето право, прилично е да изучим нашите задължения спрямо Бога, а тук именно е най-същественото. Сега, едно дружество търгува и някоя година може да има дивиденти, а някога може да има и загуби и без да щем изпъква въпросът: защо работите на един народ някога вървят по-добре, а някога по-лошо? Защото някогаш кармата му като назряла, поставя го в невъзможност да твори добро, даже и да желае и иска. Защото нали знаем, че човек не се е явил само един път на земята. Па и вие не сте дошли за пръв път на земята, само че някои от вас са по-напреднали, а някои са останали назад.
към беседата >>

10. Всекиму според вечната Правда

И вашата съдба е такава – толкова ще ви се даде и улеснение.
Това е илюзия. Земята не е място за човека, а той е пришълец в нея. Тя е за него т.нар. "плачевна юдол*". Тая земя е покрита с плача и сълзите на милиарди същества, които са плакали, плакали и плакали. И вашата съдба е такава – толкова ще ви се даде и улеснение. Повече да искате, от лукаваго е. Ако искате да живеете вечно на земята, и то е от лукаваго. Ако искате да бъдете богати, тоже от лукаваго е. Ако вие градите вашето щастие на тази земя – излъгани сте, защото разполагаме и имаме друг дом, неръкотворен, вечен. И когато чуете гласа на вашите ближни, отишли преди вас, ще разберете смисъла на живота.
към беседата >>

Всякой кове своята съдба, а Бог е, Който определя всекиму според вечната правда.
Ако искате да бъдете богати, тоже от лукаваго е. Ако вие градите вашето щастие на тази земя – излъгани сте, защото разполагаме и имаме друг дом, неръкотворен, вечен. И когато чуете гласа на вашите ближни, отишли преди вас, ще разберете смисъла на живота. Прочие, не искам никой да роптае. Решил съм да туря точка на всяко роптание. Всякой кове своята съдба, а Бог е, Който определя всекиму според вечната правда. Който се чувствува готов за пътя Господен – добре, а който – не, може да си остане в света. Най-подир, размислете Вам са дадени мъже, жени, деца. Защо ви се дават, размишлявахте ли и разбрахте ли? Ами че постарайте се, потрудете се и дайте правилен отговор на тия въпроси. И тъй, най-елементарното сега за вас е послушанието.
към беседата >>

11. Явлението на Духа

Между многото добри съвети, които предлагали всички, най-старият измежду тях и, впрочем, най-мъдрият, дал следния съвет: „Ти – казал той на царя – ще направиш една староприемница в полза на всички, и първите двама млади мъже, които дойдат в нея, те ще бъдат твоите двама зетове, които съдбата ти отрежда“.
Сега ще приведа още един пример и ще заключа. Има две крайности, две противоположности в действителния живот, които трябва всякога да имаме предвид; това са: доброто и злото – два полюса, крайните допирни точки на земния човешки живот. В старо време някой си цар имал две дъщери; голямата била много красива и стройна, но имала много лош език; малката била много добра по душа, но много грозна по лице. По причина на тия им външни и вътрешни недостатъци, никой от околните княжески синове не искал да им предложи ръка. Загрижен бащата за бъдещето на своите дъщери, понеже оставал без наследници, решил да свика съвет от най-мъдрите хора на своето царство, да му посочат път от това безизходно положение. Между многото добри съвети, които предлагали всички, най-старият измежду тях и, впрочем, най-мъдрият, дал следния съвет: „Ти – казал той на царя – ще направиш една староприемница в полза на всички, и първите двама млади мъже, които дойдат в нея, те ще бъдат твоите двама зетове, които съдбата ти отрежда“. Добрият баща помислил, че, може би, съдбата ще се усмихне на побелелите му коси и ще му изпрати знатни лица, от някои царски домове. Когато староприемницата била свършена и отворена, първите посетители били, действително, двама млади момци. Обаче за голямо учудване на бащата единият от тях бил сляп, а другият – глух. Изненадан от това, царят извиква стария мъдрец и му казва: „Каква е тая работа – единият е сляп, а другият – глух? Как ще я уредим – не виждам“.
към беседата >>

Добрият баща помислил, че, може би, съдбата ще се усмихне на побелелите му коси и ще му изпрати знатни лица, от някои царски домове.
Има две крайности, две противоположности в действителния живот, които трябва всякога да имаме предвид; това са: доброто и злото – два полюса, крайните допирни точки на земния човешки живот. В старо време някой си цар имал две дъщери; голямата била много красива и стройна, но имала много лош език; малката била много добра по душа, но много грозна по лице. По причина на тия им външни и вътрешни недостатъци, никой от околните княжески синове не искал да им предложи ръка. Загрижен бащата за бъдещето на своите дъщери, понеже оставал без наследници, решил да свика съвет от най-мъдрите хора на своето царство, да му посочат път от това безизходно положение. Между многото добри съвети, които предлагали всички, най-старият измежду тях и, впрочем, най-мъдрият, дал следния съвет: „Ти – казал той на царя – ще направиш една староприемница в полза на всички, и първите двама млади мъже, които дойдат в нея, те ще бъдат твоите двама зетове, които съдбата ти отрежда“. Добрият баща помислил, че, може би, съдбата ще се усмихне на побелелите му коси и ще му изпрати знатни лица, от някои царски домове. Когато староприемницата била свършена и отворена, първите посетители били, действително, двама млади момци. Обаче за голямо учудване на бащата единият от тях бил сляп, а другият – глух. Изненадан от това, царят извиква стария мъдрец и му казва: „Каква е тая работа – единият е сляп, а другият – глух? Как ще я уредим – не виждам“. – „Ще Ви кажа – отговорил мъдрецът – глухия ще ожените за красивата си дъщеря, а слепия – за грозната.“ Така сторил и царят.
към беседата >>

Достига това до ушите на царя, и той повиква стария мъдрец и го помолва да му каже, не може ли някак да се измени съдбата на двамата му зетове, да се избавят от своите недъзи.
Бих дал всичко в този свят, само да мога да чуя поне една от сладките ѝ думици“. Слепият, от своя страна, като слушал умния и сладък говор на своята жена, излиянието на нейната душа, думал си: „Колко прекрасно същество е тя! Колко хубава трябва да е! Но нали съм сляп – това е голямото мое нещастие в тоя живот. Бих дал всичко, да можех поне за един миг да видя външния образ на това божествено съкровище“. Достига това до ушите на царя, и той повиква стария мъдрец и го помолва да му каже, не може ли някак да се измени съдбата на двамата му зетове, да се избавят от своите недъзи. „Може – казал маститият старец, – но ще се развали тяхното щастие и блаженство на земята“. Ако Бог те е свързал с красивата царска дъщеря и те е лишил от слух, да не ти е жалко, че не чуваш гласа ѝ. Наслаждавай се от вида ѝ и благодари. Не искай да чуваш думите ѝ, да не би да се огорчиш и дойдеш в противоречие със себе си. Две добрини на земята не може да се съберат на едно място.
към беседата >>

12. Любовта

Сега всеки у нас се запитва каква ще бъде неговата съдба и оная на България?
Когато човек иска да опише някой предмет, трябва да намери отличителните му белези; описва, например, един кон, една крава, овца, вълк и т.н. – трябва да намери белезите, които отличават едно от друго всяко от тия животни. В описанието правим разбор обикновено на външната страна, но можем да направим разбор и на вътрешните особености, като изтъкнем разликите, които съществуват между тях. В съвременния свят всички хора искат да са красноречиви оратори, понеже всеки знае, че един оратор със силата на словото може да влияе на тълпата. Но апостол Павел казва: „Ако имам всички красноречия, които човешкият език може да добие, нещо повече, дори ако имам красноречието на ангелите, а не разбирам Любовта, нищо няма да ме ползва“: отношението ще бъде също такова, както когато гледаме една ябълка само отвън. Сега всеки у нас се запитва каква ще бъде неговата съдба и оная на България? Ако можехте да пророкувате, всички ще се стекат да ви питат, и вие ще бъдете на почит, ако вашето пророчество се сбъдне. Но апостол Павел казва: „И ако имам пророчество, и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, щото и планини да премествам, а Любов нямам, нищо не съм“. Тия неща, които стават днес, не съставят живота. Можете да местите планини и градове, можете да разпределяте цели царства, но всичко това е само външната страна на живота. И по-долу апостол Павел още казва: „И ако раздам всичкия си имот за прехраната на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а Любов нямам, нищо не се ползвам“.
към беседата >>

13. Сънищата на Йосифа

Съдбата или Провидението е определило през какви изпитни да мине човешкият живот.
Има изпитни, които не може да се избягнат. Няма да ви разправям за тия вътрешни закони, а ще кажа, че има неща абсолютно определени от Бога. Ако речем да избегнем от малките, ще дойдат големите. За да можем да неутрализираме страданията, трябва да вземем урок от поведението на Йосифа. Ни най-малко не бива да се самозаблуждаваме, че ако днес сме добре, утрешният ден няма да измени нашия живот и да ни донесе нещастия, които никак не сме очаквали. Съдбата или Провидението е определило през какви изпитни да мине човешкият живот. И тия изпитни са необходими. Защо са необходими? Ще ви дам само едно сравнение. За да минете една дълбока река, на вас е необходима лодка; за да прехвърлите океана, на вас е необходим параход; тъй и за да се преведете от един свят в други, ви е необходим този параход, който се нарича вяра. И тия изпитни и нещастия са също необходими – те са горивото, това е вашият пътен билет.
към беседата >>

Съдбата, бъдещето не е във вашите ръце.
Не. За неговия ум и за неговата доброта. Ако сме като него, светът ще ни отреди същото място; ако сме глупави, и светът ще ни изхвърли. Сегашните хора се осланят тъкмо на противното: казват: Човек не трябва да бъде добродетелен, защото добродетелта била глупост. Не разбират какво казват: външните, чуждите неща и на Великден се вземат; характерът обаче вечно ще остане у нас – той е именно ценното. Днес вие се намирате в същите изпитни – вие сте разтревожени, както египтяните през времето, когато Йосиф е живял; не знаете какво може да се случи утрешния ден. Съдбата, бъдещето не е във вашите ръце. Какъв образ ще вземат събитията, не можете да предвидите. Но съдбата би била във ваши ръце, ако имате вяра и упование на Бога така, както Йосиф ги е имал. Тогава вие непременно ще измените вашата съдба, дето и да сте, в каквото положение и да ви поставят – като маслото вие ще излезете над водата. Първото нещо за това е да не се боите и безпокоите; трябва да имате смелост и решителност, да не сте страхливи. Страхът трябва да отстъпи място на благоразумието.
към беседата >>

Но съдбата би била във ваши ръце, ако имате вяра и упование на Бога така, както Йосиф ги е имал.
Сегашните хора се осланят тъкмо на противното: казват: Човек не трябва да бъде добродетелен, защото добродетелта била глупост. Не разбират какво казват: външните, чуждите неща и на Великден се вземат; характерът обаче вечно ще остане у нас – той е именно ценното. Днес вие се намирате в същите изпитни – вие сте разтревожени, както египтяните през времето, когато Йосиф е живял; не знаете какво може да се случи утрешния ден. Съдбата, бъдещето не е във вашите ръце. Какъв образ ще вземат събитията, не можете да предвидите. Но съдбата би била във ваши ръце, ако имате вяра и упование на Бога така, както Йосиф ги е имал. Тогава вие непременно ще измените вашата съдба, дето и да сте, в каквото положение и да ви поставят – като маслото вие ще излезете над водата. Първото нещо за това е да не се боите и безпокоите; трябва да имате смелост и решителност, да не сте страхливи. Страхът трябва да отстъпи място на благоразумието. Трябва да се колебаете само когато не сте решили известен въпрос, дали е прав, или не, но когато сте го решили и смятате, че е прав, непременно трябва да го обявите и да го отстоявате. Йосиф тури въпроса пред жената ребром – „С тебе това не мога да направя“.
към беседата >>

Тогава вие непременно ще измените вашата съдба, дето и да сте, в каквото положение и да ви поставят – като маслото вие ще излезете над водата.
Не разбират какво казват: външните, чуждите неща и на Великден се вземат; характерът обаче вечно ще остане у нас – той е именно ценното. Днес вие се намирате в същите изпитни – вие сте разтревожени, както египтяните през времето, когато Йосиф е живял; не знаете какво може да се случи утрешния ден. Съдбата, бъдещето не е във вашите ръце. Какъв образ ще вземат събитията, не можете да предвидите. Но съдбата би била във ваши ръце, ако имате вяра и упование на Бога така, както Йосиф ги е имал. Тогава вие непременно ще измените вашата съдба, дето и да сте, в каквото положение и да ви поставят – като маслото вие ще излезете над водата. Първото нещо за това е да не се боите и безпокоите; трябва да имате смелост и решителност, да не сте страхливи. Страхът трябва да отстъпи място на благоразумието. Трябва да се колебаете само когато не сте решили известен въпрос, дали е прав, или не, но когато сте го решили и смятате, че е прав, непременно трябва да го обявите и да го отстоявате. Йосиф тури въпроса пред жената ребром – „С тебе това не мога да направя“. Лошите последици, наистина, дойдоха – хванаха го и го туриха в затвора, но Бог беше с него.
към беседата >>

14. Законът на служенето

Тази съдба само на мене ли даде?
“ – „Турих ги в печката; вижте как сега е хубаво наредено.“ – „Такова нещо друг път да не правиш“ – това било отговорът на математика. Ние слугуваме като тая слугиня – събираме листчетата, това не струва, онова не струва, хайде в печката. Този учен човек, чийто 20-годишен философски труд пропаднал, не е постъпил както бихме постъпили ние, а е показал едно търпение за пример: не направил друго, а ѝ рекъл само: „Друг път да не го правиш“. Сега вие се намирате в такъв период – вашата къща е отворена, слугинята събира всички листчета, ще ги видите един ден изгорели в печката и когато намерите къщата очистена по правилата на вашата слугиня, какво ще ѝ кажете? Аз зная, че ще има плач – „Господи, аз ли съм най-грешният? Тази съдба само на мене ли даде? “ И ние смятаме, че сме хора, които разбираме Божествения Закон! Ние трябва да кажем, като този философ – „Моля, друг път да не правиш туй“. А, от своя страна, да си вземем за задача да държим нещата си в порядък, да не оставяме стаята отворена и на произвола на слугите. Сега Христос казва: „Който служи на Мене, него ще почете Моят Отец“. Всички вие мислите все за тоя свят, за тия преходни работи, мислите да уредите тукашните, семейните си работи, а много важни въпроси оставяте неуредени – отношенията ви към вашия Господар, Който един ден ще ви повика да дадете отчет.
към беседата >>

Сега, зависи кой от нас къде ще попадне, обаче съдбата на всинца ни е решена – или в маслото, или в мътеницата.
Хората търсят истината, и Христос турва тази истина в живота, в онова синапово зърно. Ако турим тази малка подкваса, Любовта, в сърцата си и в сърцата на ближните, на деятелите, на управляващите, тя ще преобрази целия свят. Незачитането на Христовото учение създаде в света сегашния катаклизъм. В туй сблъскване и биене Господ е турил млякото в мътилката, и хората се блъскат ту нагоре, ту надолу, докато излезе маслото на повърхността; маслото ще бъде употребено за ядене, а другото ще остане мътеница – едни ще станат масло, други – мътеница. И маслото, и мътеницата Господ ще употреби за своите добри цели. Сега, зависи кой от нас къде ще попадне, обаче съдбата на всинца ни е решена – или в маслото, или в мътеницата. Христос се обръща към юдеите и ги пита кои искат да бъдат Негови ученици. Някои от нас казват: „Аз съм вярващ, вярвам в Христа“. Ония, които само вярват в Христа, те са слушатели; Неговият въпрос обаче се отнася към онези, които искат да приложат Неговия Закон. Ако можете да се спрете и да размислите върху думите „слугувам на Христа“; ако бихте се опитали цяла година да научите да слугувате на Христа, бихте научили великата тайна на тия думи, която не може да се каже тук. Тя е много проста, но трябва да имате светлина, Христос да ви даде тази светлина, условията, при които може да се развива тя; само Той може да ви я даде.
към беседата >>

15. Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново

По този начин, Христос иде да съди света и тази съдба е вече неотменима.
Постоянно се оплакват българите, че всичко им било вземано. То е въпрос. Това, което са им взели, е едно жабче, което ще прояде корема на тези, които са го глътнали, също както онези жабчета в реката Нил, които разяждат корубата [1] на крокодила, който ги е глътнал. Опасно е да се узурпира нещо, което Христос е дал. Цяла Европа глътна, каквото бе дадено на българите от Христа, но сега, ето, тази кражба излиза наяве, защото Христос ги хвана на мястото на престъплението. По този начин, Христос иде да съди света и тази съдба е вече неотменима. След тая съдба чакаме възкресение – ново тяло, когато мъжете и жените ще бъдат свободни, както в Райската градина. След смъртта си, Христос се чисти 40 дена; а вие, за да се очистите, ще са нужни от 24 часа до 40 години и най-много, след 40 години, всички ще бъдете очистени. Та всички страдания могат да продължат от този период до 40 години, а 24 часа, това са две и половина години. Това е то ултиматумът. Другото време ще е приравняване на сметките.
към беседата >>

След тая съдба чакаме възкресение – ново тяло, когато мъжете и жените ще бъдат свободни, както в Райската градина.
То е въпрос. Това, което са им взели, е едно жабче, което ще прояде корема на тези, които са го глътнали, също както онези жабчета в реката Нил, които разяждат корубата [1] на крокодила, който ги е глътнал. Опасно е да се узурпира нещо, което Христос е дал. Цяла Европа глътна, каквото бе дадено на българите от Христа, но сега, ето, тази кражба излиза наяве, защото Христос ги хвана на мястото на престъплението. По този начин, Христос иде да съди света и тази съдба е вече неотменима. След тая съдба чакаме възкресение – ново тяло, когато мъжете и жените ще бъдат свободни, както в Райската градина. След смъртта си, Христос се чисти 40 дена; а вие, за да се очистите, ще са нужни от 24 часа до 40 години и най-много, след 40 години, всички ще бъдете очистени. Та всички страдания могат да продължат от този период до 40 години, а 24 часа, това са две и половина години. Това е то ултиматумът. Другото време ще е приравняване на сметките. В 24 часа ще почне войната и Св.
към беседата >>

16. Необходимостта да познаваме Бога

Това е нашата съдба.
Сега, разбира се, който иска да придобие безсмъртие, трябва да има силна воля в истинския смисъл на думата. Ама казвате: „Не мога“. – „Който не може, ще отиде там – в затвора.“ Тъй е писано в Божествената книга. Като кажеш: „Не мога“, Бог казва: „Затворете го, Аз ще го науча да може“. Няма друг изходен път. Това е нашата съдба. Ако искаме да се съединим с Бога, да живеем с Него, да придобием вечен живот, непременно трябва да слугуваме Нему – другояче пак ще се слугува, но на кого? – На дяволите, на князете на този свят, които ще ни впрягат по три пъти на ден. Ще вземе дяволът камшик и ще каже: „Дийй! “ Не искаш ли да работиш за Господа – плюуус! Най-сетне кажеш: „Няма какво да се прави – ще се работи“.
към беседата >>

17. Колко по-горе стои човек от овца!

такава ти е съдбата“.
След 500 години рекъл: „Който отсега нататък ме избави, него ще убия“. Минава време, един рибар отива да лови риба, хвърля своята мрежа, хваща стомната и я изважда. Помислил си, че в нея трябва да има богато съкровище. Почва да я разпечатва и когато я отпушил, взело да излиза из нея черен дим и по едно време се явява фигурата на принца, който рекъл: „Аз съм обещал да убия оногова, който ме извади из стомната. По-напред бях обещал това и това, никой не се яви; кой ти е крив сега? такава ти е съдбата“. Рибарят си помислил: „Що ми трябваше да отпечатвам тази стомна! “, но по едно време рекъл на принца: „Не вярвам, че ти си излязъл из стомната. Ти трябва да ми докажеш най-първо, че си излязъл из стомната, и тогава ме убий“. – „В стомната бях.“ – „Не си бил в стомната.“ – „В стомната бях.“ – „Не си бил.“ – „Бях.“ – „Докажи.“ Духът започнал да влиза отново в стомната и когато влязъл цял, рибарят веднага запушил стомната и рекъл: „Ако обещаеш първите неща, ще те пусна“. Такъв е животът.
към беседата >>

18. Учителите

Една майка, която зачене и почне да се нервира и злослови, аз мога да ѝ предскажа последствията и да опиша напълно характера и съдбата на младенеца, какво ще стане в бъдеще с него.
Казвам, че и в духовно отношение хората правят операции – изрязват известни части, за да се излекуват; но това не е лекуване. Съвременните хора казват, че за да се поправи някой, трябва да бъде нахокан: „Ти си вагабонтин, крадец, такъв, онакъв“; не трябва да се бие, както по-рано; мислите ли, че с тия ваши звуци, които ще влязат в ухото му, вие ще го промените? Ни най-малко. Законът е друг – за да възпитате другиго, първо трябва да възпитате себе си. Лош ли си, всички наоколо са лоши. Една майка, която зачене и почне да се нервира и злослови, аз мога да ѝ предскажа последствията и да опиша напълно характера и съдбата на младенеца, какво ще стане в бъдеще с него. Майката, която се нервира, не бива да мисли, че детето, което ще роди, ще бъде светия, да я гледа на старини; то един ден ще си отмъсти и ще ѝ рече: „По-добре би било да не си ме раждала“. Също тъй и ученикът ще каже на учителя: „По-добре да не си ме учил“. Учител в пълния смисъл на думата трябва да бъде чист като кристална вода, образец във всичко; в него не трябва да има нито сянка от колебание, двоумение и неверие. Христос, като дава това указание, иска да ни посочи голямата опасност, на която се излагаме, и голямата отговорност, която поемаме пред Него за осакатяването на някои души. Всяка майка, всеки учител, които не знаят да възпитават, ще бъдат наказани.
към беседата >>

Ще има съдба на Небето – ще отговаряш.
– Добродетели. Благодарете на Бога, че ви ги е турил на гърба. Христос се обръща към своите ученици и им казва: „Не се наричайте учители“. Ама някой ще рече: „Аз го обърнах към Господа“. Хубаво, ако си го научил, Господ ще те благослови; но ако си го родил сакат, ако си счупил ума и сърцето му, какво ще каже Господ? Ще има съдба на Небето – ще отговаряш. Всички вие тук колко хора сте осакатили в този свят! На онзи свят те ще се явят кой с куц крак, кой с изкълчена ръка, ще се съберат всички ваши питомци и ще кажат на Господа какви учители сте били. Фактически така ще бъде. И тогава Господ ще каже: „Глобявам този учител с 10,000 таланта, затворете го в тъмницата, докато изплати глобата“. Господ никога не се шегува.
към беседата >>

19. Новото основание

Този бик е съдбата, която тласка човека, а змията е смъртта, която очаква човека.
За да се избави, този пътешественик намерил един празен кладенец, влиза вътре и се хваща за едно дръвче, което е било израснало в този кладенец. Бикът дошъл отгоре, почнал да гледа, обаче същевременно пътешественикът забелязал, че долу в кладенеца го чака змия. И той се замислил какво да прави: нагоре не може да излезе, надолу също не може да се пусне – държи се здраво за една ветва. По едно време забелязва, че горе на това дръвче има малко медец и като забравил, че горе е бикът, почнал да ближе меда и да се радва. Обаче след малко забелязал, че от стените на кладенеца излязла една мишка, която почнала да прегризва туй дръвче; казал си пътешественикът тогава: „И този мед няма да ме спаси – един ден дръвчето ще бъде прегризано и аз ще падна долу при змията.“ Този бик е съдбата, която тласка човека, а змията е смъртта, която очаква човека. Но всъщност бикът – това е рождението, змията – това е старостта; те не са неща опасни. Защо ви гони бикът? За да работите – мързеливи сте, иска да ви накара да бягате. Що са всички страдания в света? Те са този бик, който днес гони света; и царе, и генерали, и офицери, и съдии – всички бягат и проповядват свобода на хората; като ги срещнеш, всички са умни философи – разсъждават, че светът бил зле устроен.
към беседата >>

И когато някоя наша мисъл не се приложи в действие, ние казваме: „Нещастни сме, съдбата ни гони“ – никаква съдба не ви гони, а вашата глупост ви гони на всяка една крачка.
Но да се върнем на съществената мисъл: трябва да творим. Някои от вас, които ме слушате тая сутрин, са нещастни, някои – недоволни от живота, пък някои имат големи амбиции, голямо мнение за себе си. Преди няколко дена един мой приятел ми казваше: „Преди да почна да изучавам науката за ръката, имах много високо мнение за себе си; като почнах да гледам линиите, намерих, че на ръката ми има само малко гордост и тщеславие – почнах да се срамувам от себе си.“ Така и вие мислите, че знаете много, но когато влезете в Живота, не можете да се справите с него. Някоя мома, преди да се ожени, мечтае: „Като се оженя, тъй ще си наредя къщата, тъй ще се обличам, с мъжа си тъй ще живея“ – нареди си един проект, както се редят проектите за закони; но когато се ожени, след един месец и двамата тръгнат разчорлени – значи проектът не се е изпълнил. Както и законите, приети в камарата, често остават неприложени, защото не са били нагодени съобразно с нашите условия. И когато някоя наша мисъл не се приложи в действие, ние казваме: „Нещастни сме, съдбата ни гони“ – никаква съдба не ви гони, а вашата глупост ви гони на всяка една крачка. Трябва да се научим да мислим правилно: когато дойде един човек при вас, трябва да си съставите за него едно правилно понятие и да постъпите с него така, както вие бихте желали да постъпят с вас в дадения случай; и трябва да постъпим добре, понеже каквото вършим, това ще ни постигне. Преди четиридесет и пет години във Варна някой си господин, свършил в Европа по музика, станал учител и започнал да учи децата на варненските чорбаджии да свирят, да танцуват и прочее. Обаче един ден този господин се скарал с гражданите и те го уволнили. Човек крайно честолюбив, горделив, изхарчил си парите и три дена стоял гладен; среща го един свещеник, който бил познат с него, и го поканил на гости; господинът му благодарил и след като му разправил историята си, свещеникът изважда и му дава две бели меджидии: „Като ги похарчиш, идвай пак у дома, докато си намериш работа.“ Минали се един-два месеца и понеже господинът владеел много добре турския език, назначават го секретар на тогавашния турски валия. След една година набедяват свещеника, че бил комита – имал подозрителни писма и книги, вземат ги и ги дават на този учен българин секретар да ги прегледа.
към беседата >>

20. Божественият Промисъл

“ Жена му, която била в гнездото на същото дърво, под което младоженецът оплаквал съдбата си, чула, че плаче човек, слязла и като видяла, че е същият неин мъж, скрива го в гнездото.
Когато ги венчали и те се връщали от храма, радвайки се един на друг, спуснал се един от орлите, задигнал невестата, отнесъл я на един далечен остров и я свалил в гнездото си на едно голямо дърво. Младоженецът, останал сам без другарка, отчаял се и тръгнал да пътува. Качил се на един кораб; след няколко месеца плуване корабът се разбил и вълните изхвърлили отчаяния пътник на същия остров, на който била отнесена другарката му. Започнал той да се оплаква на Господа: „Не стига ли ми, Боже, нещастието, че изгубих жена си, ами сега да бъда изхвърлен на този пуст остров? По-добре да не бях се раждал! “ Жена му, която била в гнездото на същото дърво, под което младоженецът оплаквал съдбата си, чула, че плаче човек, слязла и като видяла, че е същият неин мъж, скрива го в гнездото. Като наближило времето за следващия събор на животните, дохождат двата орела, вдигат гнездото с невестата и го занасят на събора. Царят започнал отново своята беседа и в края пак заключил с думите: „Което Бог е направил, никой не може да го развали“; тогава орелът се обадил пак: „Аз развалих едно дело на Господа“. – „Докажи“, му рекъл царят . Орелът, като разправил историята на сватбата, царят поискал да види невестата. Орелът извикал на невестата да излезе от гнездото.
към беседата >>

21. Стари и нови мехове

В народното вярване, за което току-що ви говорих, има цяла философия – трябва да се вразуми кадията, защото неправилно решава съдбата, да дойде нова съдба на света.
“ И вие, ако искате да си служите със старите мехове, ще приличате на тази треска и като ви пуснат, ще кажете: „Научихме се как да тресем меховете“. Такива хора аз виждам постоянно и като ги пуснат в живота, казват: „Научихме се как да тресем меховете“. Такива са съвременните догматици, които само мехове тресат. „Тясно ни е“, казват. Не, широко им е, но храна няма до тях. В народното вярване, за което току-що ви говорих, има цяла философия – трябва да се вразуми кадията, защото неправилно решава съдбата, да дойде нова съдба на света. Трябва да се вложи в нашите деца новото вино, защото то е сила. Майките, които искат да имат добри деца, трябва да са проникнати от нови идеи. Ако сте със стари, не ви препоръчвам раждане. Какво ще родите? Негодници за живота, каквито има с хиляди.
към беседата >>

Често ние преувеличаваме нашите страдания и искаме да изменим своята съдба; не можем да я изменим, да изхвърлим товара, който трябва да носим.
Христос на друго място казва: „Който иска да Ме последва, да вземе кръста си“; новото вино – то е кръстът. Кръстът е сила за оня, който разбира. В света има разни кръстове, и хората се оплакват от тях; но Павел ето що казва за кръста: „Аз ще се похваля с кръста Христов“. Оплаквате се от вашите страдания и казвате, че са необикновени, непоносими; но вие приличате на онзи, който се оплаквал от тежината на своя кръст, и ето какво станало с него. Господ рекъл: „Вземете му го“, и го въвел в една голяма зала и му рекъл: „В тази зала има големи и малки, златни, сребърни, железни и каменни кръстове, избери си един“; човекът, като избирал, намерил един малък кръст и рекъл: „Туй кръстче искам“ – „Ами че това е кръстът, който ти носеше досега; този кръст бях ти дал“; рекъл Господ. Често ние преувеличаваме нашите страдания и искаме да изменим своята съдба; не можем да я изменим, да изхвърлим товара, който трябва да носим. Вие казвате: „Като си поуредя работите, аз и жена ми, па и децата ми, ще тръгнем в новия път, и тогава новото вино ще ферментира“. Ако мислите да уредите житейските си работи и тогава да последвате Господа, вие се льжете. Възпитанието е процес, който трябва да върви едновременно за всички – бащата, майката и децата: когато бащата и майката се възпитат, ще се възпитат и децата. Ще приведа друг пример. Разправят за американския проповедник Муди, че когато проповядвал, едно дете, което го слушало, попитало баща си: „Татко, защо не пееш?
към беседата >>

Такава е съдбата, такъв е Божественият закон.
Ще се приспособиш. Дъждът няма да се съобразява дали си облечен или не; слънцето също – дали можеш да понесеш неговата светлина, а трябва ти да се приспособиш към всички промени, да си готов да ги понесеш. Дъждът и слънцето много добре си вършат работата. Нека слънцето грее, нека се вълнува морето, нека се пукнат старите мехове – това да не ви смущава, защото Господ е решил да пръсне старите мехове и да налее новото вино в нови мехове. Ако хората със стари идеи и мисли искат да живеят при новите условия, горко се лъжат. Такава е съдбата, такъв е Божественият закон. Господ иска да се подмладите, да се преродите, ще се образува форма нова, в която ще вложите вашия живот, форма реална, не мечта. Ако бихте разбирали закона, под който сега живеете, можехте да се подмладите. Как може да бъде това? Когато научите закона, ще се обновите вътрешно в душата си. Когато говорим за възкресение, разбирам ония форми, с които Господ работи в нас.
към беседата >>

22. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915

Но ако рекат: „Господи, Ти Си всякога благ, никога не си ме оставил и сега ще ме избавиш, аз вярвам и на Тебе оставям съдбата си", Господ ще послуша и ще помогне.
Във всяко бързане напакостяваме на своето развитие, смущаваме ума и сърцето си. И в тия войни, в които сега живеете, вие всички, които присъствате тук, сте изложени на много опасности. Често гледаме религиозни хора, изложени на големи опасности и призовават Божието Име. Успокойте най-първо себе си, докато Духът заработи и обърнете ума си нагоре. Аз съм виждал хора, при големи опасности да си кършат ръцете и да си скубят космите; това няма да им помогне да ги послуша Господ. Но ако рекат: „Господи, Ти Си всякога благ, никога не си ме оставил и сега ще ме избавиш, аз вярвам и на Тебе оставям съдбата си", Господ ще послуша и ще помогне. Ще направя още някои бележки и ще сключа тази обща беседа. Най-елементарното, което е потребно за всички приятели от Веригата, е учтивост на мъжете и жените. През тази година трябва да започнете с учтивостта в духа, душата и сърцето. Може да съзнаете, че някой има недостатъци – не го съдете, понеже като съдите него, съдите Господа. Господ казва: "Аз зная, че е груб, но Аз работя върху него".
към беседата >>

23. Истината

Когато тук, на земята, те удари някой, една нишка, която те държи вързан с твоята зла съдба, се скъсва.
Павел за това търпение е знаменит. И знаете ли защо са били 39 тояги? 3+9=12: числото 12 е законът за закръгляване еволюцията на всички дни от човешкия живот. И когото бият така на земята, в другия живот няма вече да го бият. Ако питате защо биха Христа, Той ще ви отговори: „Аз страдах, за да сте свободни вие“. Когато тук, на земята, те удари някой, една нишка, която те държи вързан с твоята зла съдба, се скъсва. Ето защо казва Христос: „Ако те ударят от едната страна, обърни и другата“. Само силният може да бие, и когато бие силният, то е благодат. Селяните какво правят? Когато искат нивата да роди повече, пращат овцете в нея да я тъпчат; за нивите знаят този закон, но за себе си не го знаят. Та, най-после, нека ви потъпчат малко овцете на света.
към беседата >>

24. Да възлюбиш Господа

Повечето мислят за себе си, а децата си оставят на произвола на съдбата.
Трябвало да се качи една жена със своето момченце. Всички се огледали, как да разрешат въпроса– нямало място за двама души. Майката бързо настанила момченцето си в лодката, взела си сбогом от него и казала: Носи много поздрави на баща си. Кой от вас може да прояви такъв дух на себеотричане и със спокойствие да каже: Носи много поздрави на баща си. Какво правят сегашните хора? Повечето мислят за себе си, а децата си оставят на произвола на съдбата. Питат някого: Де е брат ти? – Не зная, той е голям грешник, останал е някъде. Господ му казва: Не постъпваш добре. Подай ръка на брата си. Един велик художник нарисувал две хубави картини.
към беседата >>

Повечето мислят за себе си, а децата си оставят на произвола на съдбата. (втори вариант)
В последната лодка останало само едно празно място. Трябвало да се качи една жена със своето момченце. Всички се огледали как да разрешат въпроса - нямало място за двама души. Майката бързо настанила момченцето си в лодката, взела си сбогом от него и казала: „Носи много поздрави на баща си." Кой от вас може да прояви такъв дух на себеотрицание и със спокойствие да каже: „Носи много поздрави на баща си." Какво правят сегашните хора? Повечето мислят за себе си, а децата си оставят на произвола на съдбата. Питат някого: „Де е брат ти? " „Не зная. Той е голям грешник, останал е някъде." Господ му казва: „Не постъпваш добре. Подай ръка на брата си." Един велик художник нарисувал две хубави картини.
към втори вариант >>

25. Разсмотрете криновете в полето как растат

Съдбата да се предаде в Неговите ръце с вяра.
Остави да изтече тоя извор и тогава говори, или пък иди си, ако не щеш да го слушаш. 3. Христос - това е продаденият брат в Египет. После пак Го предадоха на езичниците, но Той пак се върна. Сега пък те отиват към Него, за да Му се поклонят. 4. Непрестанно човек трябва да се моли, за да бъде във връзка с Бога. Съдбата да се предаде в Неговите ръце с вяра. Ще те докара на косъм някога, но не ще те остави. 5. Бащата о добър, но като има деца, оставя ги "да се наживеят", а това е първата грешка на бащата. Каквото е било добро за бащата, това да се прави и за децата. Те са хитри и разбират лесно слабостта. 6. Хората често пъти почват с Христа, а завършват с Мойсея.
към беседата >>

26. Ще ви въздигна

В тази схема имаме следните три начала: свободна воля, провидение и неизбежност или съдба.
Казва се: “За да не погине всеки, който вярва в Него”. Кое да не погине? Това, което е благородно в човека. Сега, преди да мина нататък, ще ви дам една схема, т. е. учението на старите. В тази схема имаме следните три начала: свободна воля, провидение и неизбежност или съдба. Свободната воля е бъдещето на човека, провидението е настоящето, а неизбежността е миналото на хората. Това са учили както в Египет, така и в Гърция, така ще учат и в бъдеще. Провидението е основната точка, от която произлиза неизбежността. Когато човек е в несъгласие с провидението, той няма свободна воля, а ако е в съгласие с Бога и с Неговите наредби, той има свободна воля. Тогава много лесно ще разрешите въпроса защо ви преследва съдбата.
към беседата >>

Тогава много лесно ще разрешите въпроса защо ви преследва съдбата.
В тази схема имаме следните три начала: свободна воля, провидение и неизбежност или съдба. Свободната воля е бъдещето на човека, провидението е настоящето, а неизбежността е миналото на хората. Това са учили както в Египет, така и в Гърция, така ще учат и в бъдеще. Провидението е основната точка, от която произлиза неизбежността. Когато човек е в несъгласие с провидението, той няма свободна воля, а ако е в съгласие с Бога и с Неговите наредби, той има свободна воля. Тогава много лесно ще разрешите въпроса защо ви преследва съдбата. Защото сте в несъгласие с провидението. Защо не ви преследва съдбата? Защото сте в съгласие с провидението. Под “воля” подразбирам Божествената воля. От нея имаме три принципа: тяло, човешки разум и душа.
към беседата >>

Защо не ви преследва съдбата?
Това са учили както в Египет, така и в Гърция, така ще учат и в бъдеще. Провидението е основната точка, от която произлиза неизбежността. Когато човек е в несъгласие с провидението, той няма свободна воля, а ако е в съгласие с Бога и с Неговите наредби, той има свободна воля. Тогава много лесно ще разрешите въпроса защо ви преследва съдбата. Защото сте в несъгласие с провидението. Защо не ви преследва съдбата? Защото сте в съгласие с провидението. Под “воля” подразбирам Божествената воля. От нея имаме три принципа: тяло, човешки разум и душа. Положителната страна на душата е Добродетелта, а отрицателната е порокът; положителната страна на разума е Знанието, а отрицателната е невежеството; положителната страна на тялото е инстинктът, а отрицателната е озверяването. Съществува още една категория от три неща: чувства, съгласие и усещания.
към беседата >>

Те ще забележат, че сега Господ много лесно урежда съдбата им.
Христос трябваше да бъде въздигнат, за да се възползват хората от тези велики блага. В съвременното общество, в съвременните народи съществува противоречие между тези две култури и затова се възникна войната. Тя произтича от това, че Мойсей е дигнал змията, която хапе сега народите. И тя трябва да се издигне, за да дойде Христос – това е един жив закон. Не мислете, че в света хората сами уреждат своите съдбини. Те ще забележат, че сега Господ много лесно урежда съдбата им. Ако балканските народи биха послушали Господа, ако сърбите не бяха ограбили Македония, ако гърците не бяха завладели чужди страни, ако Румъния не беше отнела Добруджа, нямаше да станат тези нещастия. Затова Господ наказа Сърбия, затова наказва Гърция. А за Румъния Той казва: “Ударете й сега двадесет и пет тояги! ” И затова днес бият Румъния. Така трябва да бъде бит всеки лъжлив крадец, който и да е той.
към беседата >>

27. Марта и Мария

Някой ден казвате: „Съдбата ме преследва, гони“.
“ Господ ще ви рече: „Ще следвате това, което Аз ви казвам“. И когато искате да следвате Божествената Истина, трябва да се вдълбочите във вашата душа; тогава ще разберете живота в друг смисъл. Във вас ще се образуват други способности, ще видите, че около вас има други същества, много по-велики, които творят, и ще кажете: „Колко сме били слепи! “ Питам вас, които разсъждавате: „Ако бяхте в положението на една мравка и ако един философ стъпеше върху вас и ви смачка, какво щяхте да мислите за неговите крака? “ Щяхте да кажете: „Една канара падна върху нас и ни смачка“; а тази канара съставлява малка частица от този гигант. Някой ден казвате: „Съдбата ме преследва, гони“. А това не е нищо друго, освен кракът на някой велик философ, който ви е настъпил. Не трябва да се изпречвате на пътя на философите, на учените хора: те няма да се спрат заради вас; те вървят по своя път и ако се изпречите, кракът на философа ще ви смаже. Когато ми се оплаквате, ще ви кажа: Не ви е мястото на този философски път, вие сте мравки, други пътеки си изберете. Ето философията на живота. Като гледам нещастието на един човек, поглеждам нагоре и виждам един гигант, който го е настъпил и смазал.
към беседата >>

Никаква друга съдба няма в света, и в деня, когато ти се подчиниш на Бога, на съдбата си, всички други ще ти се подчинят.
Това състояние може да продължи седмица, месец; него ние наричаме нова философия – песимизъм, а хората – песимисти. За да оправдаете неговия недостатък, казвате: „Той е песимист“ – според думите на Шопенхауер. Всички сте философи. Българите стоят по-високо даже и от Шопенхауер: у всички има тази отсянка на песимизъм; българинът скоро се обезсърчава, отчайва, и тогава дохожда философията на Шопенхауер – дохожда Марта. Аз казвам само едно: Ти си длъжен да се подчиниш на Бога, не му слугуваш, и затова всички тези неща са те сполетели. Никаква друга съдба няма в света, и в деня, когато ти се подчиниш на Бога, на съдбата си, всички други ще ти се подчинят. Това е учението за Мария и Марта. Мария – това е Небето, Марта – земята. Мария – това е висшето в сърцето, Марта – низшето в сърцето. Мария – то е висшето в ума, теософите го наричат „висш манас“, Марта – то е низшият „манас“ и т.н. Вие, като отидете във вашите домове – аз ги виждам, те са величествени, – тогава кажете си: „Ела Марто, ела Марио, вие сте две добри сестри“.
към беседата >>

28. Двамата господари

Никой не може да избегне от тази вечна съдба на нещата.
Когато вашите косми станат остри, първият принцип е взел у вас надмощие. За да познаете колко сте добри, опитвайте всяка сутрин вашите коси, вашата кожа. Когато кожата ви стане суха и почне да надебелява, у вас е първият принцип. Този принцип ще ви погълне тъй, както змията поглъща жабата. Той ви улавя за краката и ако се не обърнете към Господа, ще слезете в дъното на ада, ще познаете другата философия на живота, ще познаете какво е да служиш на мамона. Никой не може да избегне от тази вечна съдба на нещата. Затова Христос казва: „Обърнете се към Мене“. Животът в съвременното наше състояние се проявява в две посоки: в доволство и недоволство, в качване и слизане. Други посоки на мисълта няма. Право е, че богат човек не може да бъде светия, но и сиромах не можа да бъде светия, ако е недоволен. Под думата „богат“ разбирам човек, който е недоволен от себе си; „сиромах“ – човек, който е доволен от себе си.
към беседата >>

Той чука със средния пръст; средният пръст е законът на Сатурн, на съдбата.
“ Друга е силата, която тласка. Ако вземете 100,000 малки пясъчета и ги бълникате в едно шише, те ще се питат: „Защо се тласкаме, защо се караме? “ Ако влезете в този първи принцип и той ви клатушка, вие ще питате: „Защо, Господи, ни мъчиш? “ Като се пръсне шишето, вие се разсипвате, Господ ви освобождава. Така Господ се е завзел сега да чука. Той чука със средния пръст; средният пръст е законът на Сатурн, на съдбата. В закона на Божествената Правда всеки ще пожъне, каквото сее. Искам да бъдете свободни от вашите стари навици и очите на вашия ум трябва да са отворени, когато Господ почва да чука. Щом си извадил жилото, Господ ще те чукне. Ако те чукне вечер, няма да осъмнеш. А като те поглади, помилва, ти ще възкръснеш.
към беседата >>

29. Все що е писано

Такава е съдбата на всеки човек, на всяко семейство, на всяко общество и на всеки народ, които са се отклонили от Бога. (втори вариант)
Щом се прекъсне връзката между Божественото и човешкото съзнание, човек има право да се отдели от Бога; има право да странства по света; има право да изяде и изпие богатството на баща си с леки, повръхностни приятели и приятелки; има право да стане свинар, да ходи окъсан и бос; най-после, когато се пробуди съзнанието му, има право да се върне при баща си и да каже: "Приеми ме като един от твоите слуги. Не съм достоен да се нарека твой син. Сгреших пред тебе и пред Бога, прости ми". И бащата има право да посрещне сина си с радост, да го прегърне и целуне и да заповяда, в негова чест, да заколят най-угоеното теле. И по-големият брат има право да се сърди, че баща му заклал най-угоеното теле за по-малкия си син, който изял и изпил всичко, и се върнал при баща си гол и бос, като последен сиромах. Такава е съдбата на всеки човек, на всяко семейство, на всяко общество и на всеки народ, които са се отклонили от Бога. Това става днес по целия свят. Казано е в Писанието, че Син Человечески ще дойде втори път на земята. С какво ще се ознаменува идването на Христа? – С пробуждане на човешкото съзнание. Когато човек осиромашее, когато изгуби всичкото си багатство и тръгне гладен, гол и бос по света, тогава ще съзнае, че е сгрешил, че е взел крив път и ще започне да очаква идването на Христа.
към втори вариант >>

В каквото положение да ви поставят, трябва да знаете, че това е вашата съдба. (втори вариант)
Ето защо, не трябва да се влияете от външната форма на нещата, но да обръщате внимание на съдържанието и на смисъла им. Истината разкрива произхода на човека. Един ден, когато влезете в духовния свят, вашите мисли и чувства ще станат обективни и като ги видите, ще се засрамите от себе си, ще разберете, че не сте готови за този свят и ще пожелаете, по-скоро да слезете на земята, да работите за съграждане на своето светло бъдеще. Затова, именно, човек се преражда. Работа се иска от него. В каквото положение да ви поставят, трябва да знаете, че това е вашата съдба. Работете върху себе си, да подобрите съдбата си. Това се постига само по един начин: като служите на Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. С други думи казано: Да служим на Господа с всичките си мисли, чувства и действия. Да служим на ближния си като на себе си. Кой е твой ближен?
към втори вариант >>

Работете върху себе си, да подобрите съдбата си. (втори вариант)
Истината разкрива произхода на човека. Един ден, когато влезете в духовния свят, вашите мисли и чувства ще станат обективни и като ги видите, ще се засрамите от себе си, ще разберете, че не сте готови за този свят и ще пожелаете, по-скоро да слезете на земята, да работите за съграждане на своето светло бъдеще. Затова, именно, човек се преражда. Работа се иска от него. В каквото положение да ви поставят, трябва да знаете, че това е вашата съдба. Работете върху себе си, да подобрите съдбата си. Това се постига само по един начин: като служите на Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. С други думи казано: Да служим на Господа с всичките си мисли, чувства и действия. Да служим на ближния си като на себе си. Кой е твой ближен? – Който ти помага и работи за тебе.
към втори вариант >>

Това е съдбата на света, която днес се прилага. (втори вариант)
Той разтваря книгата на живота пред всеки човек и го заставя да чете, сам да види своите погрешки. Къде греши човек най-много? – По отношение на любовта. Като види и съзнае погрешките си, той ще каже като блудния син: Прости ме, Отче, ида при Тебе окъсан и бос, гладен и сиромах. Всичко, което ми даде, изядох и изпих, съгреших пред Тебе и небето, но готов съм да Ти стана слуга и да Ти служа. Това е съдбата на света, която днес се прилага. Бог ще приеме блудния син с любов, ще заповяда да го окъпят и облекат в нова премяна, ще го прегърне и целуне и в негова чест, ще заколи най-угоеното си теле; но дяволът, т.е. по-големият брат ще бъде недоволен. Той ще каже на Господа: Толкова години работих за тебе, но ти нищо не ми даде. Дяволът не говори истината. Всичкото богатство на света е негово.
към втори вариант >>

Това значи, съдбата на света. (втори вариант)
Бог отне вашите стари, корави сърца и ви даде нови, меки, от фина материя, на които, днес, пише своя закон. Той отне изопачените ви умове и ви даде нови, светли, които да разбират Неговите мисли и да ги прилагат. Душата ви ще бъде храм Божи, а сърцето ви – Негов олтар, на който ще принасяте жертвите си. Духът ще бъде Божият служител. Това значи, да служиш на Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и сила. Това значи, съдбата на света. Да съдиш, това значи, да намериш истинския път, по който, като човек в обществото, като народ в човечеството, да научиш задълженията си към Бога и да ги изпълниш. – Тогава ще се познаваме ли? – Повече, отколкото днес се познавате. – Ще се обичаме ли? – Повече, отколкото днес се обичате.
към втори вариант >>

30. Яковъ и Исавъ / Яков и Исав

Колко пъти горко е оплаквал съдбата си!
Така забогатял Яков и придобил много стада, роби и робини, камили и осли. Най-после, след като прекарал 21 години при Лавана, Яков се върнал при брата си. Мнозина искат да бъдат богати, но за това е нужно изкуство. Който иска да бъде богат, трябва да притежава смелостта на Якова. Яков имал и лоши черти в характера си, но Бог го поставил на големи изпитания и страдания, докато се облагороди. Колко пъти горко е оплаквал съдбата си! Макар и възрастен, той трябвало да пасе стадата на чичо си и, за всяко загубено яре или агне, да отговаря пред него. Чрез страдания и изпитания, Яков придоби способността да съзерцава. Той се свърза с Бога, молеше се и разговаряше с Него, докато един ден реши да вземе жените си, синовете и дъщерите си и всичкия си имот, да напусне дома на Лавана и да се върне в бащиния си дом, при брата си Исава. Той избяга от Лавана и тръгна на път. Когато наближи дома на отца си, Яков изпрати посланици до брата си, и цяла нощ прекара в молитва.
към беседата >>

Велик е моментът, когато човешкият ум вземе кормилото в ръцете си и направлява съдбата на собствения си живот.
Един американски писател описва деня, в който умът му се прояснил. Голямо тържество било за него това прояснение. Това не е нищо друго, освен момент на новораждане. Радостта на този човек е била толкова голяма, колкото радостта на майката, която е родила син или дъщеря. Както детето извиква, когато се роди, така всеки човек извиква, когато се пробудят умът и сърцето му. Велик е моментът, когато човешкият ум вземе кормилото в ръцете си и направлява съдбата на собствения си живот. Това, което Яков вид преди няколко хиляди години на сън, се отнася до сегашните хора, т.е. до хората на XX век. Днес вече слизат и възлизат Божиите ангели; нова култура се ражда, ново сближение става между хората и народите. Страданията, през които съвременните хора минават, показват, че те се намират в положението на жена, която ражда. Щом роди тя, ангелите един след друг започват да се въплътяват в човешките умове и сърца.
към беседата >>

31. Взимане и даване / Взимане и даване

И в турски език думата „крадец” има същия корен – карас, който прилича на индуската дума „карма" – съдба.
Какво означава юмрукът? Не е все едно, дали възрастен човек отправя към вас юмрука си, или новороденото дете. Думата „крадец” е обикновена, общопозната, но и съдържателна. Коренът й – cor, се крие в санскритски език. Той означава причини и последствия, тъмнина, дисхармония. И в турски език думата „крадец” има същия корен – карас, който прилича на индуската дума „карма" – съдба. Понятията „причина и последствия" имат по-дълбок смисъл, отколкото този, който се крие в думата „съдба". Светлината и тъмнината, като прояви на природата, съдържат в себе си различни качества. Светлината е носител и на топлина, когато тъмнината, т.е. крадецът, в широк смисъл на думата, отнема топлината. Тази е причината, дето вечер, след залязване на слънцето, се усеща хладина.
към беседата >>

Понятията „причина и последствия" имат по-дълбок смисъл, отколкото този, който се крие в думата „съдба".
Не е все едно, дали възрастен човек отправя към вас юмрука си, или новороденото дете. Думата „крадец” е обикновена, общопозната, но и съдържателна. Коренът й – cor, се крие в санскритски език. Той означава причини и последствия, тъмнина, дисхармония. И в турски език думата „крадец” има същия корен – карас, който прилича на индуската дума „карма" – съдба. Понятията „причина и последствия" имат по-дълбок смисъл, отколкото този, който се крие в думата „съдба". Светлината и тъмнината, като прояви на природата, съдържат в себе си различни качества. Светлината е носител и на топлина, когато тъмнината, т.е. крадецът, в широк смисъл на думата, отнема топлината. Тази е причината, дето вечер, след залязване на слънцето, се усеща хладина. Значи, тъмнината поглъща топлината, в която е скрит елементът на живота.
към беседата >>

– Съдба на човечеството.
И тогава стихът, в който се казва: „Аз дойдох, за да имат живот” – се осмисля. Христос дойде да даде живот на бедните, на страдащите, на онеправданите, защото те имат условия да проявят същинския човек. Бог казва: „Ще им отнема каменното сърце и ще им дам ново, на което ще напиша закона си, и те ще ме познаят.” Новото сърце днес се създава. Бог събира кръвта от бойните полета и с нея пише закона си върху новото сърце. Какво представя днешната война? – Съдба на човечеството. Значи, днес се съдят всички хора, но не на небето, както те очакват, а на земята. Някои религиозни мислят, че човек живее на земята известно време, след което умира и отива на небето, дето го очаква съд Божи. Съдбата на човека е на земята. Няма защо да излиза от гроба, дето е затворен и да отива при Бога на съд, когато той е затворен, в тялото си. Още на земята човек е в затвор и тук ще бъде съден.
към беседата >>

Съдбата на човека е на земята.
Бог събира кръвта от бойните полета и с нея пише закона си върху новото сърце. Какво представя днешната война? – Съдба на човечеството. Значи, днес се съдят всички хора, но не на небето, както те очакват, а на земята. Някои религиозни мислят, че човек живее на земята известно време, след което умира и отива на небето, дето го очаква съд Божи. Съдбата на човека е на земята. Няма защо да излиза от гроба, дето е затворен и да отива при Бога на съд, когато той е затворен, в тялото си. Още на земята човек е в затвор и тук ще бъде съден. Какво трябва да направи човек, за да подобри живота си? Той трябва да отвори прозорците на своята къща, т.е. да се пробуди съзнанието му; ако прозорците му са тесни, трябва да ги разшири.
към беседата >>

Иде съдбата на света.
Моето учение е богата трапеза, на която са сложени вкусни ястия. Яжте от всички Божии блага, радвайте се и веселете се. Желая, ушите на всички да бъдат отворени, да слушат и да прилагат Словото Божие. Който не е изпълнил работата си, както трябва, нека да я изпълни. Като се обърне към Бога, Той ще го научи, как да живее и да разбира думите Му. Иде съдбата на света. Бог слиза на земята да съди хората и да отдаде на всеки заслуженото. Ако окото на някого е извадено, Той ще заповяда да му турят ново око. Ако кракът му е отрязан, Той ще заповяда да му турят нов крак. Ако ръката му е отрязана, Той ще заповяда да му турят здрава ръка. Ако обикновеният съдия съди и отдава на всекиго заслуженото, колко по-справедлива и разумна ще бъде съдбата, която Бог отдава на човека.
към беседата >>

Ако обикновеният съдия съди и отдава на всекиго заслуженото, колко по-справедлива и разумна ще бъде съдбата, която Бог отдава на човека.
Иде съдбата на света. Бог слиза на земята да съди хората и да отдаде на всеки заслуженото. Ако окото на някого е извадено, Той ще заповяда да му турят ново око. Ако кракът му е отрязан, Той ще заповяда да му турят нов крак. Ако ръката му е отрязана, Той ще заповяда да му турят здрава ръка. Ако обикновеният съдия съди и отдава на всекиго заслуженото, колко по-справедлива и разумна ще бъде съдбата, която Бог отдава на човека. Бог ще задоволи всички и ще им даде условия да се развиват правилно по ум, по сърце и по душа. Стремете се към този Бог. Мнозина запитват, къде е Бог и, като не могат да Го намерят, искат доказателства за съществуването Му. Каквито доказателства да се дават, вие сами ще изпаднете в смешно положение. То е все едно, някой човек да запали свещта си сред пладне, когато слънцето грее, да я насочи към него и да ви каже: Ето, тук е слънцето.
към беседата >>

32. Доброто съкровище

Съществуват два вида съдба или наказания: за зло и за добро.
Като не разбират законите на живота, хората ги нарушават и, в края на краищата, каквото зло или нещастие ги сполети, всичко отдават на Бога. Ако някой заболее, казват, че Бог е решил така. Съдят някого, пак Бога считат виновник. Човек сам е виновен за своето щастие или нещастие. Той сам е причина за болестите, за мъчнотиите и противоречията, в които се намира. Съществуват два вида съдба или наказания: за зло и за добро. На земята наказват само онези, които правят пакости и злини. Когато човек направи някакво престъпление, или зло, веднага стражарят го хваща, предава го на полицията и се завежда дело против него. Колкото по-голямо е престъплението му, толкова по-голям шум се вдига около него. За да го оправдаят, видни адвокати поемат защитата му, вестниците пишат за него, обществото чете и обсъжда въпроса, дава мнението си и т.н. И престъпникът става прочут, и адвокатите, и съдиите, които взимат участие в делото, също се прочуват.
към беседата >>

33. Дали може

Като не може да реализира желанията си, някой мисли, че съдбата го преследва.
Някой се затворил само във физическия свят, а иска да разбира духовните работи. Излез от физическия свят, разшири своя кръгозор до духовния и до умствения свят, тогава ще разбереш всичко, което те интересува. – Не мога ли да вляза в друга къща и оттам да проникна в по-високите светове? – Не можеш. Българската поговорка казва: „Чуждото нещо и на Великден се взима”. Като не може да реализира желанията си, някой мисли, че съдбата го преследва. Не го преследва съдбата, но той не мисли и остава сляп в живота. Човек трябва да мисли за доброто, за правдата, за любовта, за красотата. Какво представлява красотата? – Цвете, което само отдалеч се гледа и помирисва. Откъсне ли го някой, то веднага изсъхва.
към беседата >>

Не го преследва съдбата, но той не мисли и остава сляп в живота.
Излез от физическия свят, разшири своя кръгозор до духовния и до умствения свят, тогава ще разбереш всичко, което те интересува. – Не мога ли да вляза в друга къща и оттам да проникна в по-високите светове? – Не можеш. Българската поговорка казва: „Чуждото нещо и на Великден се взима”. Като не може да реализира желанията си, някой мисли, че съдбата го преследва. Не го преследва съдбата, но той не мисли и остава сляп в живота. Човек трябва да мисли за доброто, за правдата, за любовта, за красотата. Какво представлява красотата? – Цвете, което само отдалеч се гледа и помирисва. Откъсне ли го някой, то веднага изсъхва. Докато момъкът се радва отдалеч на красотата на момата, тя цъфти и добре се развива.
към беседата >>

34. Радостни и търпеливи

И тъй, ако някой се оплаква, че работите му в семейството или в обществото не вървят добре и мисли, че е нещастен, че съдбата го гони, нека влезе в скръбта и търпението; ако и тук не му върви, да влезе в Надеждата и радостта; ако и тук е недоволен, да влезе в молитвата и постоянството.
При това положение, непременно ще има добри резултати. Това са опитвали съществата преди вас и са придобили положителни резултати. Опитайте и вие, да видите, че в приложението на Надеждата, на Вярата и на молитвата, като методи, няма изключения. Ако прилагаш само молитвата, в този метод има 50% изключения; ако прилагаш само скръбта и търпението, има 25% изключения; ако прилагаш Любовта и радостта, никакви изключения няма. В Любовта и в радостта влизат Вярата, Надеждата, молитвата, постоянството и търпението. И тъй, ако някой се оплаква, че работите му в семейството или в обществото не вървят добре и мисли, че е нещастен, че съдбата го гони, нека влезе в скръбта и търпението; ако и тук не му върви, да влезе в Надеждата и радостта; ако и тук е недоволен, да влезе в молитвата и постоянството. Скръбта и търпението, Надеждата и радостта, молитвата и постоянството представляват три чифта тройки от три различни свята. Повечето хора са от първия свят, изучават методите, чрез които да понасят скърбите с търпение. Като изучавате скръбта и търпението на физическия свят, ще се качите в по-горен, да изучавате съотношението между формите. Тогава ще разберете защо някога лицето ви е бледо, а някога – червено; защо някога очите ви имат светлина, понякога са мътни; защо някога сърцето ви бие равномерно, а някога – неправилно. Това е наука, която можете да придобиете само на земята.
към беседата >>

35. Заведеевата майка

Този процес наричаме съдба.
Напуснете стария си живот, идете при комисията да ви изпита, да видите какво знаете и какво не знаете. Онова знание, което влиза в работа, ще задържите; непотребното ще изхвърлите. След това ще ви пратят при Бога, Той да даде последната си дума. Ако сте готови за Небето, там ще ви задържат. Ако не сте готови, ще ви дадат ново тяло и ще ви изпратят на земята, там да учите и работите. Този процес наричаме съдба. Човек сам кове съдбата си. Затова, именно, Христос казал на Заведеевата майка: „Не знаете какво искате". Това значи: не разбирате Божиите пътища. Хората гледат само на външната страна на Живота, а онова, което Бог е наредил да се върши, него забравят. Както и да мислят хората, ще знаят, че това, което Отец е наредил да стане, ще се изпълни.
към беседата >>

Човек сам кове съдбата си.
Онова знание, което влиза в работа, ще задържите; непотребното ще изхвърлите. След това ще ви пратят при Бога, Той да даде последната си дума. Ако сте готови за Небето, там ще ви задържат. Ако не сте готови, ще ви дадат ново тяло и ще ви изпратят на земята, там да учите и работите. Този процес наричаме съдба. Човек сам кове съдбата си. Затова, именно, Христос казал на Заведеевата майка: „Не знаете какво искате". Това значи: не разбирате Божиите пътища. Хората гледат само на външната страна на Живота, а онова, което Бог е наредил да се върши, него забравят. Както и да мислят хората, ще знаят, че това, което Отец е наредил да стане, ще се изпълни. Никой не е в състояние да отмени Божия план.
към беседата >>

36. Погледна Петра

" Тези думи означават: войната е свършена, петелът е пропял, съдбата е минала, Възкресението е станало.
– “Не е ли възкръснал Христос? ” – За онзи, който Го е видял, Христос е възкръснал; онзи, който не Го е видял, той може да вярва, или да не вярва във възкресението. Виждането на Христа е подобно на виждането на Слънцето. Първите думи, които Христос каза на учениците си, след възкресението, бяха: „Мир вам! " Когато видите Христа, Той и на вас ще каже: „Мир вам! " Тези думи означават: войната е свършена, петелът е пропял, съдбата е минала, Възкресението е станало. Много християни, в миналото и сега, са виждали Христа и са разговаряли с Него. Например, една стара жена видяла Христа и разговаряла с Него. Той й казал: "Ще те взема при себе си, но след като минеш през огън." Как си представяте Христа? Някои си Го представят като обикновен човек, със селска бяла аба, с калпак на главата, а други – като цар, с мантия и с корона на главата си. Наистина, Христос има корона на главата си, но не от злато и скъпоценни камъни, а от петте велики Добродетели: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.
към беседата >>

37. Вкъщи

Това подразбира ликвидиране с кармата, или смекчаване на съдбата.
Христос казва: „Само за прелюбодеяние има право човек да напусне жена си". Предавайте на децата си своите добри мисли, чувства и желания, да се радвате на Живота и вие, и децата ви. Като дойдете следния път на земята, спазвайте Божиите закони. Това е първата задача, която всеки трябва да разреши в себе си, в своя дом. Така, именно, ще можете лесно да се справяте със своите мъчнотии. Това подразбира ликвидиране с кармата, или смекчаване на съдбата. Като слушате да се говори за изпълнение на Божиите закони, не трябва да се плашите. Вярно е, че всяко нарушаване на тези закони носи своите лоши последствия, но трябва да бъдете разумни, смели и решителни. Светът се нуждае от герои. Казано е, че страхливият няма да наследи Царството Божие. – “Как да изменим греха?
към беседата >>

38. Не може да се укрие

Че не е златният часовник, който може да измени съдбата на човека.
При разследването, питали и него, чул ли е, че в съседната стая станало убийство? – „Чух всичко, но не исках да се намесвам в тази работа.” За нехайството, което проявил, и по този начин съдействал да стане убийството, съдът го осъдил на обезглавяване. В деня, когато трябвало да се изпълни присъдата, той извадил от джоба си златния часовник и го дал на този, който щял да отреже главата му, с молба: „Вземи този часовник за спомен от мене, но те моля така да поставиш ножа, че изведнъж да отрежеш главата ми, да не се мъча много." Изпълнителят на присъдата взел часовника, благодарил и като погледнал младия човек, видял му се добър, разумен и го съжалил. Когато вдигнал ножа над главата му, ръката му особено трепнала и вместо да отсече главата му на един път, отсякъл я на три пъти. Какво показва този пример? Че не е златният часовник, който може да измени съдбата на човека. И Христос ни показва, че пътят, по който върви сегашното човечество, не е в състояние да смекчи съдбата му. Всички българи искат да знаят какво ще стане с България. Ако догодина всички българи родят изобилно плод, работите им ще вървят добре. Ако нищо не родят, и животът им няма да се оправи. Всички хора трябва да съзнаят, че са дошли на земята да служат на Господа, да бъдат слуги, а не господари.
към беседата >>

И Христос ни показва, че пътят, по който върви сегашното човечество, не е в състояние да смекчи съдбата му.
– „Чух всичко, но не исках да се намесвам в тази работа.” За нехайството, което проявил, и по този начин съдействал да стане убийството, съдът го осъдил на обезглавяване. В деня, когато трябвало да се изпълни присъдата, той извадил от джоба си златния часовник и го дал на този, който щял да отреже главата му, с молба: „Вземи този часовник за спомен от мене, но те моля така да поставиш ножа, че изведнъж да отрежеш главата ми, да не се мъча много." Изпълнителят на присъдата взел часовника, благодарил и като погледнал младия човек, видял му се добър, разумен и го съжалил. Когато вдигнал ножа над главата му, ръката му особено трепнала и вместо да отсече главата му на един път, отсякъл я на три пъти. Какво показва този пример? Че не е златният часовник, който може да измени съдбата на човека. И Христос ни показва, че пътят, по който върви сегашното човечество, не е в състояние да смекчи съдбата му. Всички българи искат да знаят какво ще стане с България. Ако догодина всички българи родят изобилно плод, работите им ще вървят добре. Ако нищо не родят, и животът им няма да се оправи. Всички хора трябва да съзнаят, че са дошли на земята да служат на Господа, да бъдат слуги, а не господари. Българският народ е един от слугите на Господа.
към беседата >>

39. В мое име

Героите могат да бъдат изпъдени от отечеството си, да изгубят имането си, да бъдат опозорени, да страдат с години, но, в края на краищата, съдбата им се подобрява, и те отново придобиват всичко изгубено.
Като дойде краят, въпросът се решава така, както Бог иска. Като дойде краят на драмата, всички казват: "Авторът е написал драмата си точно според законите на Живота." Публиката ръкопляска, доволна е от развръзката на драмата, и всички си отиват по домовете. Един от присъстващите използват добре това, което са чули и видели; други – нищо не използват, те гледат на действията като на картини. Всяка драма трябва да остави в ума и в сърцето на човека нещо, което да го ползва. Животът е драма, а не трагедия. Героите могат да бъдат изпъдени от отечеството си, да изгубят имането си, да бъдат опозорени, да страдат с години, но, в края на краищата, съдбата им се подобрява, и те отново придобиват всичко изгубено. Сега вие сте сгодени за Господа, за Христа, искате да се ожените за Него, но светът не е съгласен, не позволява. Момата настоява, майката и бащата се противопоставят и казват: "Не може, не позволяваме да стане тази връзка. По-скоро ти ще умреш, или ние, но няма да дадем съгласието си." Едната страна настоява, другата се противопоставя, докато най-после работата се нарежда така, както Бог иска. Едните казват може, другите – не може, докато най-после въпросът се разрешава с може. Една милионерска дъщеря се влюбила в един млад, красив момък.
към беседата >>

40. Неизвестното

Неговата съдба се определя от хората, а не от Бога.
Често учениците са външен подтик на учителя, за да прояви той своето вътрешно естество. Правилно е учителят да съществува по причина на вътрешния стремеж на учениците към учене; свещеникът съществува по причина на вътрешна жажда на душата към Бога; съдията – поради стремежа на човека към търсене на Правдата. Истинска майка е тази, която се жертва от Любов. Тя разбира Божията воля и доброволно става майка. Всеки човек, който изпълнява известна служба не от Любов, а за печелене на пари и за забогатяване, той не е пратен от Бога. Неговата съдба се определя от хората, а не от Бога. Това са отношения на величини. Какви биват величините? Реални или абсолютни и нереални или относителни. Коя величина е реална, и коя нереална? Имате два глобуса, еднакви по големина, обаче, единият е кух и само отвън позлатен; вторият е плътен и от чисто злато.
към беседата >>

41. Лозата и пръчките

Да утешиш една вдовица е по-велико нещо, отколкото да ръководиш съдбата на цял народ.
Днес Христос поставя всеки човек на везните и го тегли, да види колко тежи. Според теглото му Той отсъжда, кой има послушание и кой няма. Който слуша и изпълнява Божия закон, ще се ползва от Неговото благословение. Който не Го слуша, ще бъде поставен на големи изпитания. Най-голямата служба, която Бог може да даде на човека, е да го изпрати в дома на някой бедна, нещастна вдовица, да я утеши, да наглежда сираците й. Да утешиш една вдовица е по-велико нещо, отколкото да ръководиш съдбата на цял народ. – Защо? – Защото, който не може да зачете една душа, т.е. Бога в себе си, той нищо не може да направи. Любовта на човека се определя от това, доколко той зачита душата си. Ако не зачитате Христа и Бога, как ще зачитате ближния си.
към беседата >>

42. Като себе си

Така той освободил нещастната майка от затвора и поел нейната съдба върху себе си.
Присъдата трябвало да се изпълни в 24 часа. Един младеж от същото село чул за присъдата на вдовицата и се ужасил от мисълта на кого ще останат четирите малки деца. Той си казал: Аз съм без баща и майка, минавам за нехранимайко, на никого не съм нужен. Ще отида в съда и ще кажа, че аз извърших престъплението. Същия ден той се явил пред съда и казал на прокурора и съдията, че престъплението е негово дело, а не на вдовицата. Така той освободил нещастната майка от затвора и поел нейната съдба върху себе си. След десет години един свещеник изповядвал един умиращ. Последният открил тайната, която носел десет години на съвестта си: признал си, че е истински виновник за престъплението, направено преди десет години. Веднага властта се разпоредила да освободят младия момък от затвора, но се оказало, че той е вече умрял. Значи, този млад човек е живял по човешки, а постъпвал по Божествено. Външно, този младеж носел дрехата на нехранимайко, на апаш, но вътрешно той работел върху себе си, облагородявал своята душа.
към беседата >>

43. Детето растеше

Изучавайте историята и ще видите каква е била съдбата на римляните, на египтяните, на вавилоняните и др.
Земята принадлежи на Господа и само Той има право да се разпорежда с нея. Всички народи са Божии слуги, които изпълняват волята на своя господар. Който не изпълнява тази воля, сам подписва присъдата си. Казано е, че Бог въздава на всеки човек, на всеки народ точно според делата му. Всеки получава заслуженото. Изучавайте историята и ще видите каква е била съдбата на римляните, на египтяните, на вавилоняните и др. Ето защо, същественото за човека е да расте в дух и мъдрост, за да се ползва от Божията благодат. Стремете се към благодатта, която иде отгоре, от любовта. Как се достига да Божията благодат? – Чрез работа и учене в дух и мъдрост. Изучавайте всички учения, всички философски системи и религии, но дръжте се за Божественото в тях.
към беседата >>

44. Господ му рече

Ако съзнаят това и се пожертват за благото на своя народ, съдбата на Европа ще бъде друга, а не като сегашната.
За най-малката лъжа ще се плати скъпо. Всяка партия трябва да бъде честна, да работи за благото на своя народ. Делата и проявите на партиите, на църквите и на училищата трябва да отговарят на Божествените. С това не искам да настройвам хората, не обвинявам никого, но казвам, че всеки трябва да изпълни поетото задължение. Всички свещеници и учители, всички партии са изпратени от Бога да изпълнят един велик дълг. Ако съзнаят това и се пожертват за благото на своя народ, съдбата на Европа ще бъде друга, а не като сегашната. – Трябва ли да се жертвам? – Ако ти е проговорил Бог, жертвай се; ако не ти е проговорил, не се жертвай. Ако Бог е говорил на момата и на момъка за любовта, нека Го слушат. Момъкът, на когото Бог е говорил за любовта, трябва да каже: Аз слушам само Бога, Тая е момата, която обичам – никоя друга. По същия начин и ние трябва да кажем: Това учение е Божествено – никое друго.
към беседата >>

Ако съзнаят това и се пожертват за благото на своя народ, съдбата на Европа ще бъде друга, а не като сегашната. (втори вариант)
За най- малката лъжа ще се плати скъпо. Всяка партия трябва да бъде честна, да работи за благото на своя народ. Делата и проявите на партиите, на църквите и на училищата трябва да отговарят на Божествените. С това не искам да настройвам хората, не обвинявам никого, но казвам, че всеки трябва да изпълни поетото задължение. Всички свещеници и учители, всички партии са изпратени от Бога, да изпълнят един велик дълг. Ако съзнаят това и се пожертват за благото на своя народ, съдбата на Европа ще бъде друга, а не като сегашната. Трябва ли да се жертвам? Ако ти е проговорил Бог, жертвай се; ако не ти е проговорил, не се жертвай. Ако Бог е говорил на момата и на момъка за любовта, нека Го слушат. Момъкът, на когото Бог е говорил за любовта, трябва да каже: „Аз слушам само Бога. Тая е момата, която обичам.
към втори вариант >>

45. Трапезата на Новия Завет

Такива хора сами си избират своята съдба и те носят леко своята раница.
Следователно няма да има никакво противоречие. Аз съм избрал числото 11, защото кара хората да мислят. А това става, когато човек мине най-големи изпитания. Всички велики народи, с характер, са минали през най-големи изпитания, през огън и вода. На героите в света да се подражава, а не да се съжаляват. Такива хора сами си избират своята съдба и те носят леко своята раница. Героите нямат нужда от спасение, те сами се спасяват. Сега и между вас, българите, има герои. Разправят за един голям, ловък апаш в Англия. По едно време английската полиция успяла да го улови, затворила го и за да не избяга, вързали му краката и ръцете с въжета. Стражарят, който му носил храна, забравил при него една вечер свещта.
към беседата >>

Като се намерите затворен, като този апаш, вие започвате да се вайкате и да казвате, че ви преследва тежка съдба.
Разправят за един голям, ловък апаш в Англия. По едно време английската полиция успяла да го улови, затворила го и за да не избяга, вързали му краката и ръцете с въжета. Стражарят, който му носил храна, забравил при него една вечер свещта. Апашът веднага съобразил, че може да се спаси с тази свещ, и затова внимателно прегорил с нея връвта на краката си, а после – връвта на ръцете си. Като се видял свободен от връзките на затвора, веднага изскочил от прозореца и излязъл на свобода. Като се намерите затворен, като този апаш, вие започвате да се вайкате и да казвате, че ви преследва тежка съдба. Знайте, че дяволът, когато ви улови и завърже, всякога ви оставя една запалена свещ, с която можете да се спасите, и казва: „Ха, да видим сега, герой ли си? “ Но вие стоите, разсъждавате и си казвате: „Как може това нещо? Предпочитам да стоя вързан, отколкото да се опаря“. Бъди герой, изгори въжето и излез! Такава запалена свещ всички имате, тя е човешкият ум.
към беседата >>

46. Отхвърленият камък

Положителното е господар на своята съдба и не се стреми да завладее света.
Може да сте някой милионер, но без този камък вие сте човек без глава, т.е. човек без един положителен ум или положителна душа, или положителен дух. Умът, душата и духът са различни идеи. Кое е положително? – Това, което се променя, но не се изменя. Положителното е господар на своята съдба и не се стреми да завладее света. В положителното всякога има стремление да се съгласува с великата хармония, която съществува от памтивека. Навсякъде – между мъже, жени и деца, – във всички домове трябва да има хармония. Някои казват: „И да няма хармония между мене и мъжа ми, пак ще може да живеем“. Не, не може така да се живее. Колко мъже съм виждал да бягат от такъв живот!
към беседата >>

Когато съзнаем тоя факт, че всички имаме едни и същи страдания и еднаква съдба, че спасението на едного е спасение и на другиго, ние ще дойдем до една правилна философия на живота.
“ И смъртта не е нищо друго, освен една въдица, на която се туря някоя глиста, за да се хване рибата. Господ казва, че тази Божествена мрежа ще се хвърля винаги, до скончанието на века; едни ще изважда от морето и ще ги туря на сушата, а други ще хвърля отново в него. Във всички прояви на природата ние трябва да виждаме положителни, неизменни неща. В какво се състои неизменното? В желанието да се зароди у нас оная братска връзка и да разберем, че всички хора страдаме еднакво в тоя свят, безразлично дали сме богати или сиромаси, учени или прости, родители или деца. Когато съзнаем тоя факт, че всички имаме едни и същи страдания и еднаква съдба, че спасението на едного е спасение и на другиго, ние ще дойдем до една правилна философия на живота. Но не тъй, както светът и църковниците разбират. Защо? Защото ако разрешението на една малка задача е правилно и вярно за един ученик, то не значи, че с това се изчерпва и цялата математика. И в геометрията изваждат много геометрически формули, но не ги доказват. Теоремата, че сборът от трите ъгъла в един триъгълник е равен на два прави, не включва в себе си цялата геометрия. Следователно ние трябва да погледнем малко по-сериозно на всички въпроси и да се замислим какви трябва да бъдем в сегашния момент.
към беседата >>

47. Малкият закон

Ако ли не помогнеш, ще определиш в тоя момент своята лоша съдба.
Представи ли ти се такава формула за разрешение, ти ще спреш да помислиш как да я разрешиш. Дойде някой при тебе и ти каже, че е много отчаян, иска да се самоубие. Ти ще се замислиш по какъв начин да му помогнеш. Кажеш ли, че не можеш да му помогнеш, в следния живот тази твоя постъпка кармически носи лоши последствия. Законът е един и същ: Ще се спреш в този малък закон и ще помогнеш. Ако ли не помогнеш, ще определиш в тоя момент своята лоша съдба. Когато сгрешиш по този начин, потърси друг начин, по-добър за поправяне на погрешката си. Ако всички българи обмисляха добре всяка своя постъпка, всяко свое действие, то щяха ли днес да ядат хляб с купони, захар с купони, щяха ли да воюват? Българските държавници не се грижат за давещата се мравка, а за големите граници на България, но те не знаят, че съдбата на България се определя от съдбата на тая мравка. Българските държавници се интересуват от България дотолкова, доколкото са засегнати техните кесии. Това не са родолюбци, това са предатели, те играят ролята на Юда съзнателно или несъзнателно, с пари или без пари.
към беседата >>

Българските държавници не се грижат за давещата се мравка, а за големите граници на България, но те не знаят, че съдбата на България се определя от съдбата на тая мравка.
Кажеш ли, че не можеш да му помогнеш, в следния живот тази твоя постъпка кармически носи лоши последствия. Законът е един и същ: Ще се спреш в този малък закон и ще помогнеш. Ако ли не помогнеш, ще определиш в тоя момент своята лоша съдба. Когато сгрешиш по този начин, потърси друг начин, по-добър за поправяне на погрешката си. Ако всички българи обмисляха добре всяка своя постъпка, всяко свое действие, то щяха ли днес да ядат хляб с купони, захар с купони, щяха ли да воюват? Българските държавници не се грижат за давещата се мравка, а за големите граници на България, но те не знаят, че съдбата на България се определя от съдбата на тая мравка. Българските държавници се интересуват от България дотолкова, доколкото са засегнати техните кесии. Това не са родолюбци, това са предатели, те играят ролята на Юда съзнателно или несъзнателно, с пари или без пари. Аз ви говоря върху тези два велики закона, защото ако се приложат те и ако точно се изпълняват, те ще спасят и поправят човечеството. Сега българите отварят разни училища, но не мислят за мравките, за подобрението на техния живот. Те мислят за печалби и казват: „Да имаме пари, ние ще намерим добри учители, добри работници“.
към беседата >>

Българските държавници не се грижат за давещата се мравка, а за големите граници на България, но те не знаят, че съдбата на България се определя от съдбата на тази мравка. (втори вариант)
Някой дойде при тебе и ти каже, че е много отчаян - иска да се самоубие. Ти ще се замислиш по какъв начин да му помогнеш. Кажеш ли, че не можеш да му помогнеш, в следния живот тази ти постъпка ще има лоши последствия. Когато сгрешиш по този начин, спри се в духа си и потърси друг начин, по-добър, за поправяне на погрешката си. Ако всички българи обмисляха така всяка своя постъпка, всяко свое действие, то щяхте ли днес да ядете хляб с купони, захар да купувате с купони, щяхте ли да воювате? Българските държавници не се грижат за давещата се мравка, а за големите граници на България, но те не знаят, че съдбата на България се определя от съдбата на тази мравка. Нашите държавници се интересуват от България дотолкова, доколкото са засегнати техните кесии. Това не са родолюбци освен предатели, изчадия на човечеството. Аз ви говоря върху тези два закона, защото, ако се приложат те и ако точно се изпълняват, те ще спасят и поправят човечеството. Сега българите, като отварят разни училища, не мислят за мравките, за подобрението на техния живот, а мислят за печалба и казват: „Ние да имаме пари - ще намерим добри учители, добри работници." Покажете ни едно общество, което да е работило с пари и да е много успяло. Не искам да кажа, че всички дружества трябва да спрат своята дейност, но трябва да я изменят.
към втори вариант >>

48. Старият книжник

ако не разбираме своя ум и воля, то в живота често влизаме в противоречия, които наричаме „съдба“ и според нея едни биха били щастливи, а други – нещастни.
Под „младост“ аз не разбирам само външните отношения, но разбирам вътрешния растеж у човека. Същото нещо се забелязва и в природата. От 9 март се забелязва един растеж, който започва да намалява към 20 юни или към началото на юли, и в природата започва едно състояние на почивка. Каквито смени стават вътре в природата, такива смени се извършват и в нашия живот. Ако ние не разбираме това, което става в нас като индивид, т.е. ако не разбираме своя ум и воля, то в живота често влизаме в противоречия, които наричаме „съдба“ и според нея едни биха били щастливи, а други – нещастни. Някои мислят, че на едни помагат някакви сили, а други мислят, че същите сили им противодействат. Разбира се, като вървите по посока на течението, то ще ви способства, но ако вървите против течението, то ще ви противодейства, защото вървите в разрез с него. Това течение няма нищо против вас, но то иска да ви каже, че щом вървите в разрез с него, ще страдате, защото силите, които направляват вашия живот, са в разрез със самите вас. Когато някому не върви в живота, това показва, че мисълта му е в разрез с неговата воля. Това е и за индивидуалния, и за обществения живот на човека.
към беседата >>

А ония, които не живеят така, съдбата ги гони.
Той се произнася дали е годна или не. Така и всички насекоми, животни са създадени от Бога за известна специална работа. Когато човек намери своето място, за което е определен, той е щастлив, в противен случай той е нещастен. Затова в бъдеще трябва да има такива училища, които да изследват хората, с които започваме някакво предприятие, и с това ще се избегне голяма част от нещастията. Хора, които живеят по тези закони на природата, по-малко страдат. А ония, които не живеят така, съдбата ги гони. Спрете се върху този книжник и разсъждавайте за старите и новите неща. Целия свят няма да повдигнете, но на вашия свят и на вашите близки можете да помогнете. Ако устните ти са бледи, моли се да се зачервят; ако носът ти е сплеснат, дишай дълбоко, за да се разшири; ако очите ти са мъжделиви, моли се да се изяснят. Негативната страна трябва да стане положителна. Ако усещаш сърцебиене, това показва, че в твоите чувства има някакво раздвояване.
към беседата >>

49. Бог е говорил

Казвате: Каква съдба ни сполетя!
Ако дойде някой и ви каже, че трябва да измените живота си, да направите лодки, с които да плувате, ще възразите, че не вярвате и не може да измените на живота, който вашите деди и прадеди са прекарали. Казвам ви да вземете мерки, защото земята ще претърпи голяма промяна. Ако не вярвате, ще дойде ден, когато ще проверите думите ми. Слънцето ще започне по-силно да грее, ще стопи ледовете. Къщите ви ще се разпукат, ледовете ще се стопят, и вие ще почнете да потъвате. Казвате: Каква съдба ни сполетя! Никаква съдба не е това, но земята е изменила своя път на движение, слънчевите лъчи падат под прав ъгъл и топят ледовете. Вие живеете върху ледено море. Закъснеете ли да промените живота, си, в скоро време ще се намерите на дъното на морето. Сега и на вас казвам: Ако не изправите живота си, същото ви очаква. Това не е заплашване; това е естествено положение на живота.
към беседата >>

Никаква съдба не е това, но земята е изменила своя път на движение, слънчевите лъчи падат под прав ъгъл и топят ледовете.
Казвам ви да вземете мерки, защото земята ще претърпи голяма промяна. Ако не вярвате, ще дойде ден, когато ще проверите думите ми. Слънцето ще започне по-силно да грее, ще стопи ледовете. Къщите ви ще се разпукат, ледовете ще се стопят, и вие ще почнете да потъвате. Казвате: Каква съдба ни сполетя! Никаква съдба не е това, но земята е изменила своя път на движение, слънчевите лъчи падат под прав ъгъл и топят ледовете. Вие живеете върху ледено море. Закъснеете ли да промените живота, си, в скоро време ще се намерите на дъното на морето. Сега и на вас казвам: Ако не изправите живота си, същото ви очаква. Това не е заплашване; това е естествено положение на живота. Великата вълна, която иде сега в света, руши ледовете и ги превръща във вода.
към беседата >>

Казвате: „Каква съдба ни сполетя! (втори вариант)
Ако дойде някой и ви каже, че трябва да измените живота си, да направите лодки, с които да плувате, ще възразите, че не вярвате и не може да измените на живота, който вашите деди и прадеди са прекарали. Казвам ви да вземете мерки, защото земята ще претърпи голяма промяна. Ако не вярвате, ще дойде ден, когато ще проверите думите ми. Слънцето ще започне по-силно да грее, ще стопи ледовете. Къщите ви ще се разпукат, ледовете ще се стопят и вие ще почнете да потъвате. Казвате: „Каква съдба ни сполетя! " Никаква съдба не е това, но земята е изменила своя път на движение, слънчевите лъчи падат под прав ъгъл и топят ледовете. Вие живеете върху ледено море. Закъснеете ли да промените живота си, в скоро време ще се намерите на дъното на морето. Сега и на вас казвам: ако не изправите живота си, същото ви очаква. Това не е заплашване, това е естествено положение на живота.
към втори вариант >>

" Никаква съдба не е това, но земята е изменила своя път на движение, слънчевите лъчи падат под прав ъгъл и топят ледовете. (втори вариант)
Казвам ви да вземете мерки, защото земята ще претърпи голяма промяна. Ако не вярвате, ще дойде ден, когато ще проверите думите ми. Слънцето ще започне по-силно да грее, ще стопи ледовете. Къщите ви ще се разпукат, ледовете ще се стопят и вие ще почнете да потъвате. Казвате: „Каква съдба ни сполетя! " Никаква съдба не е това, но земята е изменила своя път на движение, слънчевите лъчи падат под прав ъгъл и топят ледовете. Вие живеете върху ледено море. Закъснеете ли да промените живота си, в скоро време ще се намерите на дъното на морето. Сега и на вас казвам: ако не изправите живота си, същото ви очаква. Това не е заплашване, това е естествено положение на живота. Великата вълна, която иде сега в света, руши ледовете и ги превръща във вода.
към втори вариант >>

50. Двамата свидетели

Не можем да изменим реда на нещата, който Бог е положил в природата, защото ако го изменим, съдбата на нашия живот се изменя и се ражда карма.
Към коя категория мога да ви класирам? Може вашият живот да върви само по нареждане, може да върви само по разместване и може да върви по едно съчетание на нещата, на величините. В тия математически определения се крият дълбоки истини, които сега нямам време да обяснявам, защото те са сухи кости и трябва много години да работя над тях, за да им дам живот. Такъв е законът на природата. Има семки, които израстват в 6 месеца, като например тиквата, и дават плод, а други семки, дърветата, които цъфват в 100 години веднъж. Не можем да изменим реда на нещата, който Бог е положил в природата, защото ако го изменим, съдбата на нашия живот се изменя и се ражда карма. Кармата не е нищо друго, освен отклонение от правия път на човешкото развитие, а изкупването на кармата е влизане наново в правия път на човешката еволюция. Следователно би било полезно за онзи, който обича математиката, да се позанимае с тия вариации, пермутации и комбинации. Трябва не само да мислите, че много знаете, но и да опитате знанията си; не само да ги определяте, но да боравите с тия величини и елементи. Да кажем, има нареждане от комитета да се даде на човек по един килограм захар; то е една вариация. Може да чакаш дълго време, а може и да се върнеш със счупено ребро, следователно ще кажеш, че вариацията е излязла несполучлива.
към беседата >>

Когато вашият ум и вашето сърце се обърнат към Бога, Той слуша молитвите ви и решава правилно съдбата ви.
Трябва да го дадеш на Бога, за да те научи на великата истина, че твоето сърце е нещо възвишено и благородно, че в него се крият източниците на твоя сегашен и бъдещ живот. Никой не може да живее, когато сърцето му е неспокойно. Дори съвременната медицина препоръчва сърцето да бъде спокойно. На повърхнината му може да има малки вълнения, но долу, в основата, трябва да бъде тихо и спокойно. Може да има течение, но никога това течение да не вълнува сърцето. Когато вашият ум и вашето сърце се обърнат към Бога, Той слуша молитвите ви и решава правилно съдбата ви. Сърцето и умът са две величини, два елемента на тази група, наречена астрално-ментален свят според окултизма, а аз го казвам веро-философен – да изкова нова дума – свят веро-философен. Следователно свидетелството на тия двама, този закон веро-философен, се взема за истина в Божествения свят, както е вярно свидетелството на топлината и светлината във физическия свят. Светлината е качество на Мъдростта, а топлината е качество на Любовта, неотделна от последната. Обаче не тази топлина, която усещате. Вие често усещате неприятните вибрации на топлината.
към беседата >>

51. Излязоха и завтекоха се

Те чакат да дойде съдбата, тя да разреши въпросите.
Маймуната отхапала и от нея. Изравнявала двете половини по тегло, като отхапвала ту от едната, ту от другата. Като гледала това, най-после лисицата казала: Стига, стига толкова. – Искам да разделя точно сиренето, да не се сърдите. Сегашните хора се намират в същото положение. Те чакат да дойде съдбата, тя да разреши въпросите. Дохожда най-после съдбата и, като маймуната, хапне оттук, хапне оттам и казва: За вас нищо не остава. Това не е никаква философия, никаква култура. Това не е смисълът на живота. Това не е животът на душата. Аз не искам да споря с вас, дали признавате съществуването на душата, или не.
към беседата >>

Дохожда най-после съдбата и, като маймуната, хапне оттук, хапне оттам и казва: За вас нищо не остава.
Изравнявала двете половини по тегло, като отхапвала ту от едната, ту от другата. Като гледала това, най-после лисицата казала: Стига, стига толкова. – Искам да разделя точно сиренето, да не се сърдите. Сегашните хора се намират в същото положение. Те чакат да дойде съдбата, тя да разреши въпросите. Дохожда най-после съдбата и, като маймуната, хапне оттук, хапне оттам и казва: За вас нищо не остава. Това не е никаква философия, никаква култура. Това не е смисълът на живота. Това не е животът на душата. Аз не искам да споря с вас, дали признавате съществуването на душата, или не. Аз не споря за неща, които абсолютно зная.
към беседата >>

Волът, който геройски носи съдбата си, в известно отношение е по-високо от ония хора, които живеят в богати къщи и пак се оплакват.
Един Бог, Един в всички хора. – Как ще обичам тоя, на когото лицето с тъмно, грозно? – Лицето на тоя човек е тъмно, но лицето на Оня, Който живее в Него, е светло. Тури ръката си върху главата на някое животно, да видиш, какво ще изпиташ. Турям ръката си върху някой вол, той ме погледне мило и казва: Неразбрани са хората, жестоки са, не разбират още Божиите закони. Волът, който геройски носи съдбата си, в известно отношение е по-високо от ония хора, които живеят в богати къщи и пак се оплакват. Когато влезете в положението на вола, тогава ще разберете смисъла на живота. Ония, които отбягват истината, сами се натъкват на страдания. Учението, което се преподава от поколение на поколение, че истината не може да ни спаси, не е право. Бог, Който живее в хората, е в състояние да ги спаси, но те не вярват в това. Вие сте вече спасени.
към беседата >>

Като дойде съдбата, и на нея ще кажете същото.
Всички ще си опитат брадвите на главата ти. Това се дължи на факта, че те проявяват повече отрицателната си воля. Българинът трябва да каже: Аз ще сменя първата формула с третата: а3 + b3 = с3. Само така ще дойдат добри времена за българина. Нека каже: Всичко мога да направя за любовта към Бога, към своята душа и към своя ближен. Като дойде съдбата, и на нея ще кажете същото. Тя ще се смекчи и ще отстъпи. Какво става днес? Дойде един, изопачава истината. Дойде друг, и той я изопачава. Съдията слуша единия, слуша другия, не знае, какво да прави.
към беседата >>

Те казват: Тежка е нашата съдба.
Земята е претърпяла голяма катастрофа, и от нейните пръстени се образували сегашните планети. Ще кажете, че това е противоречие. Не казвам, че трябва да го приемете. Сега предстои и на хората, и на животните, и на растенията да се повдигнат поне до оная висота, до която са били някога. И растенията говорят, но трябва да имате развито ухо, да чуете, какво говорят. Те казват: Тежка е нашата съдба. Не мислете, че растенията са глупави. Не са глупави те. Какво особено правят хората? Те се занимават с формулата а + b = с. Като ученици на живота, те се чудят, защо им е тая формула.
към беседата >>

Тежка е твоята съдба.
В новата култура няма да има нищо скрито – покрито. Всички мисли и желания ще бъдат явни. Всеки, който върши престъпления, ще бъде открит. Преди 25 години направих едно измерване на един войвода, който убил 39 души. Казах му: На лицето ти са изгладени следите от твоите престъпления, но на ръката ти още седят. Тежка е твоята съдба. Затова е казано, че няма нищо скрито – покрито. Най-малкото престъпление, което мислиш да направиш, се отпечатва на твоето лице. На ръката също се отбелязва живота на човека. На лицето е отпечатана културата, през която всеки човек е минал. Вие очаквате, като отидете на оня свят, да ви посрещнат тържествено.
към беседата >>

Те чакат да дойде съдбата, тя да разреши въпросите. (втори вариант)
Тоя път втората половина натежала. Маймуната отхапала и от нея. Изравнявала двете половини по тегло, като отхапвала ту от едната, ту от другата. Като гледала това, най-после лисицата казала: „Стига, стига толкова." „Искам да разделя точно сиренето, да не се сърдите." Сегашните хора се намират в същото положение. Те чакат да дойде съдбата, тя да разреши въпросите. Дохожда най-после съдбата, и като маймуната, хапне оттук, хапне оттам и казва: „За вас нищо не остава." Това не е никаква философия, никаква култура. Това не е смисълът на живота. Това не е животът на душата. Аз не искам да споря с вас дали признавате съществуването на душата, или не. Аз не споря за неща, които абсолютно зная.
към втори вариант >>

Дохожда най-после съдбата, и като маймуната, хапне оттук, хапне оттам и казва: „За вас нищо не остава." Това не е никаква философия, никаква култура. (втори вариант)
Маймуната отхапала и от нея. Изравнявала двете половини по тегло, като отхапвала ту от едната, ту от другата. Като гледала това, най-после лисицата казала: „Стига, стига толкова." „Искам да разделя точно сиренето, да не се сърдите." Сегашните хора се намират в същото положение. Те чакат да дойде съдбата, тя да разреши въпросите. Дохожда най-после съдбата, и като маймуната, хапне оттук, хапне оттам и казва: „За вас нищо не остава." Това не е никаква философия, никаква култура. Това не е смисълът на живота. Това не е животът на душата. Аз не искам да споря с вас дали признавате съществуването на душата, или не. Аз не споря за неща, които абсолютно зная. Както с една дума мога да докажа съществува ли светлина, или не, така с една дума мога да докажа има ли душа, или не.
към втори вариант >>

Не разбират още Божиите закони." Волът, който геройски носи съдбата си, в известно отношение е по-високо от ония хора, които живеят в богати къщи и пак се оплакват. (втори вариант)
" Лицето на тоя човек е тъмно, но лицето на Оня, Който живее в него, е светло. Тури ръката си върху главата на някое животно, да видиш какво ще изпиташ. Турям ръката си върху някой вол. Той ме погледне мило и казва: „Неразбрани са хората. Жестоки са. Не разбират още Божиите закони." Волът, който геройски носи съдбата си, в известно отношение е по-високо от ония хора, които живеят в богати къщи и пак се оплакват. Когато влезете в положението на вола, тогава ще разберете смисъла на живота. Ония, които отбягват истината, сами се натъкват на страдания. Учението, което се преподава от поколение на поколение, че истината не може да ни спаси, не е право. Бог, Който живее в хората, е в състояние да ги спаси, но те не вярват в това. Вие сте вече спасени.
към втори вариант >>

Нека каже: „Всичко мога да направя за любовта към Бога, към своята душа и към своя ближен." Като дойде съдбата, и на нея ще кажете същото. (втори вариант)
Така и вие точите брадвите си върху главите на хората, без да мислите за последствията. Ако искаш да опиташ брадвите на българите, стани министър. Всички ще си опитат брадвите на главата ти. Това се дължи на факта, че те проявяват повече отрицателната си воля. Българинът трябва да каже: „Аз ще сменя първата формула с третата, а3 + b3 = с3." Само така ще дойдат добри времена за българина. Нека каже: „Всичко мога да направя за любовта към Бога, към своята душа и към своя ближен." Като дойде съдбата, и на нея ще кажете същото. Тя ще се смекчи и ще отстъпи. Какво става днес? Дойде един, изопачава истината. Дойде друг, и той я изопачава. Съдията слуша единия, слуша другия, не знае какво да прави.
към втори вариант >>

Те казват: „Тежка е нашата съдба." Не мислете, че растенията са глупави. (втори вариант)
Земята е претърпяла голяма катастрофа и от нейните пръстени се образували сегашните планети. Ще кажете, че това е противоречие. Не казвам, че трябва да го приемете. Сега предстои и на хората, и на животните, и на растенията да се повдигнат поне до оная висота, до която са били някога. И растенията говорят, но трябва да имате развито ухо, да чуете какво говорят. Те казват: „Тежка е нашата съдба." Не мислете, че растенията са глупави. Не са глупави те. Какво особено правят хората? Те се занимават с формулата а + b = с. Като ученици на живота те се чудят защо им е тая формула. Новата култура, която иде, ще създаде нови училища, с нови методи, да разглеждат въпросите с новата светлина.
към втори вариант >>

Тежка е твоята съдба." Затова е казано, че няма нищо скрито-покри- то. (втори вариант)
В новата култура няма да има нищо скрито-покрито. Всички мисли и желания ще бъдат явни. Всеки, който върши престъпления, ще бъде открит. Преди двайсет и пет години направих едно измерване на един войвода, който убил трийсет и девет души. Казах му: „На лицето ти са изгладени следите от твоите престъпления, но на ръката ти още седят. Тежка е твоята съдба." Затова е казано, че няма нищо скрито-покри- то. Най-малкото престъпление, което мислиш да направиш, се отпечатва на твоето лице. На ръката също се отбелязва животът на човека. На лицето е отпечатана културата, през която всеки човек е минал. Вие очаквате, като отидете на оня свят, да ви посрещнат тържествено. Въпрос е, дали ще ви посрещнат така.
към втори вариант >>

52. Надеждата

А днес се говори за някаква съдба, но това е странично учение.
Всеки ще Го посрещне с едно прошение — коя от мъжа си се оплаква, кой от брат си, кой от сестра си. Христос ще каже: “Аз не идвам с тази цел — да съдя хората. Аз идвам да донеса мир, любов, вяра и надежда.” Сега светът се съди, а няма Христос да го съди. Той дава нова заповед на любов и пита: “Когато дойде Син человечески на земята, ще намери ли вяра, ще намери ли хора, готови да възприемат това учение? ” Той казва: “Ако имате любов, ще опазите моето учение, ще приложите тези три велики закона.” Светът ще се подобри, има условия за подобряването му. А днес се говори за някаква съдба, но това е странично учение. Сега някои казват: Светските хора са невярващи, нямаме надежда в тях. Е, тогава нека евангелистите, нека католиците приложат това учение. Но между тях има недоразумения. Какво е това служене! Питам: Вие, евангелисти, католици, търговци, доктори, адвокати, такива ли сте се родили?
към беседата >>

А днес се говори за някаква съдба, но това е странично учение. (втори вариант)
Всеки ще го посрещне с едно прошение - коя от мъжа си се оплаква, кой от брата си, кой от сестра си. Христос ще каже: "Аз не идвам с тази цял - да съдя хората, аз идвам да донеса мир, любов, вяра и надежда". Сега Светът се съди, а няма Христос да го съди, той дава нова заповед на любов и пита: "Когато дойде Син человечески на земята, ще намери ли вяра, ще намери ли хора готови да възприемат това учение? " Той казва: "Ако имате любов, ще упазите моето учение, ще приложите Тези три велики закона". Светът ще се подобри, има условия за подобряването му. А днес се говори за някаква съдба, но това е странично учение. Сега някой казват: "Светските хора са неверующи, нямаме надежда в тях“. Е, тогава нека евангелистите, нека католиците приложат това учение. Но и между тях има недоразумения. Какво е това служене! Питам: Вие, евангелисти, католици, търговци, доктори, адвокати, такива ли сте се родили?
към втори вариант >>

53. Молитвата

Като не могъл да се прехрани, жена му го накарала да стане гледач, да предсказва на хората съдбата им.
Хората искат да грешат и Бог все да бъде милостив, но онзи, който не покаже милост, и спрямо него няма да се покаже такава. Като сте толкова учени всички, кажете ми какво ще стане в света след 10 години? Попитайте учените хора в България, попитайте свещениците какво ще бъде след 10 години от днес? В 30-те години на този век какво ще бъде? Всички ще кажат: “Ще бъде точно тъй, както във всеки един век.” Аз казвам: “Ще бъде такава, каквато никога не сте виждали.” Аз не искам да ви пророчествувам като онзи персийски ходжа, който бил бедняк. Като не могъл да се прехрани, жена му го накарала да стане гледач, да предсказва на хората съдбата им. И действително предсказвал той. Веднъж сполучил, дали му няколко монети. Всеки ден почнал да излиза и се прочул. Дочуло се, че той е ясновидец, гледач и можел да открива тайните. Станали големи кражби в Персийския дворец и го повикали да открие престъпниците.
към беседата >>

54. Великата майка

БС

черна съдба.
И когато искат да те впримчат в някой грях, да изопачат нещо, веднага цитират някой стих, който им е угоден. Черните братя, когато искат да поставят някого в грях, да изопачат нещо, веднага цитират някой стих, който им е угоден. Черните братя, когато искат да поставят някого в грях, биват с него много любезни, учтиви, предлагат му кокошки, баници, докато му турят юларя на главата. Но турят ли му юларя, подкарват го напред и с остена го побутват, след което нито баница, нито кокошка му дават. Тогава започва т. нар. черна съдба. Българите казват: " Каквато ме е люлка залюляла, такава ме отлюляла". Обаче, ученикът на окултизма не може и не трябва да мисли по този начин. Неговите възгледи трябва да бъдат строго определени, да не се обуславят от онези глупави тълкувания и вярвания, останали от миналото. Ученикът трябва сам да проверява основно нещата, а сенките на нещата, второстепенните и третостепенните работи сами по себе си ще дойдат. Всеки трябва точно да разбира закона, да знае служи ли на закона или не, има ли вяра в Бога или не.
към беседата >>

55. Ще управлява всички народи

Иде съдба на земята!
Няма да се минат 10–20 години, сами ще видите, какво иде. Аз няма да кажа, какво иде – ще го опитате. Великият закон, който действа в целия свят, е архангел Михаил. Той иде със своя нож. Бог разгръща книгата на живота и отдава всекиму заслуженото. Иде съдба на земята! Няма да остане човек, който да не се яви на съд пред Господа. Всеки ще бъде съден, според писаното в книгата на живота. Щом Бог се наеме да оправи хората, змеят ще бъде изхвърлен навън. Не се ли наеме Бог с оправянето ви, и вие, и змеят ще бъдете хвърлени в пропастта. В бъдеще, Христовото учение не може да живее в човешките сърца – в тези малки черупки.
към беседата >>

Аз никого не съдя, не съм дошъл за съдба, но казвам на българите и на всички европейски народи, че ако не заживеят братски, ще познаят, кой е Христос.
Всичко ще ти въздам четирикратно. Да заживеем братски, както Бог изисква. Мнозина казват: Това учение не е за българите. – Ако българите не приемат това учение, както го слушат, след десетина години ще разберат, говоря ли истината, или не. Архангел Михаил ще им докаже, по всички правила, дали съм говорил истината. Аз никого не съдя, не съм дошъл за съдба, но казвам на българите и на всички европейски народи, че ако не заживеят братски, ще познаят, кой е Христос. Всички, които ме слушате, започнете да живеете братски, не както ви говоря аз, но както вие разбирате, както вашето сърце ви диктува. Само така ще се обновите. Аз вярвам, че истината е във вас. Умът и сърцето ви са добри. Турете волята си в съгласие с тях, и очите ви ще се отворят.
към беседата >>

– Съдба ли беше това?
И помогна земята на жената, и отвори земята устата си и погълна реката". Водата представя лъжливото учение, което се поглъща от условията. Днес се проповядва едно лъжливо учение, утре друго, после трето, но земята постоянно поглъща и руши. Много обещания се дадоха на българите, докато ги накарат да воюват. Те влязоха във война и очакваха да получат Македония, но изгубиха и това, което имаха. – Съдба ли беше това? – Не. Те трябваше да разчитат на Бога. Той щеше да им даде повече неща. Съдбата на всички народи, както и на българите, се определя от друго място. Нито Франция, нито Англия, нито Германия, нито Русия определят съдбата на народите.
към беседата >>

Съдбата на всички народи, както и на българите, се определя от друго място.
Те влязоха във война и очакваха да получат Македония, но изгубиха и това, което имаха. – Съдба ли беше това? – Не. Те трябваше да разчитат на Бога. Той щеше да им даде повече неща. Съдбата на всички народи, както и на българите, се определя от друго място. Нито Франция, нито Англия, нито Германия, нито Русия определят съдбата на народите. Бог определя съдбините на всички народи. Когато иска да повдигне един народ, Той му изпраща умни майки и бащи, свещеници, проповедници, учители и управници; когато иска да накаже един народ, отнема идейните му и разумни хора и го оставя на произвола на съдбата. Този народ, сам по себе си, ще се унищожи. Ние се нуждаем от умни и добри хора.
към беседата >>

Нито Франция, нито Англия, нито Германия, нито Русия определят съдбата на народите.
– Съдба ли беше това? – Не. Те трябваше да разчитат на Бога. Той щеше да им даде повече неща. Съдбата на всички народи, както и на българите, се определя от друго място. Нито Франция, нито Англия, нито Германия, нито Русия определят съдбата на народите. Бог определя съдбините на всички народи. Когато иска да повдигне един народ, Той му изпраща умни майки и бащи, свещеници, проповедници, учители и управници; когато иска да накаже един народ, отнема идейните му и разумни хора и го оставя на произвола на съдбата. Този народ, сам по себе си, ще се унищожи. Ние се нуждаем от умни и добри хора. Аз викам всички свещеници, да дойдат при мене, да им говоря, а не да говорят лоши работи за мене.
към беседата >>

Когато иска да повдигне един народ, Той му изпраща умни майки и бащи, свещеници, проповедници, учители и управници; когато иска да накаже един народ, отнема идейните му и разумни хора и го оставя на произвола на съдбата.
Те трябваше да разчитат на Бога. Той щеше да им даде повече неща. Съдбата на всички народи, както и на българите, се определя от друго място. Нито Франция, нито Англия, нито Германия, нито Русия определят съдбата на народите. Бог определя съдбините на всички народи. Когато иска да повдигне един народ, Той му изпраща умни майки и бащи, свещеници, проповедници, учители и управници; когато иска да накаже един народ, отнема идейните му и разумни хора и го оставя на произвола на съдбата. Този народ, сам по себе си, ще се унищожи. Ние се нуждаем от умни и добри хора. Аз викам всички свещеници, да дойдат при мене, да им говоря, а не да говорят лоши работи за мене. Каквото и да говорят, те не могат да ме спънат. За българите е казано: Ако приемат новото учение, още тази година ще има плодородие; ако не го приемат, очакват ги, седем години, такъв глад, какъвто България и целият свят не са запомнили.
към беседата >>

56. Отиде след Него

Срещате пътника – съдбата, която се качва на врата ви и ви заставя да се наведете.
Те обещали да му дадат, колкото иска, само да им помогне. Той казал: Аз ще се кача на врата на булката, а вие ще я теглите напред. Наистина, той седнал на врата й, и те започнали да я теглят навътре, докато минала през вратата. Така правите и вие. Слизате на земята във вашите малки, ниски къщички, но искате да влезете прави, без да се навеждате. Срещате пътника – съдбата, която се качва на врата ви и ви заставя да се наведете. Щом влезете във вашата колибка, започвате да идеализирате всичко и казвате: Баща ми беше добър и благороден човек, майка ми също беше добра и благородна жена. – Остави това настрана; виж, какво ще правиш в тази колибка, дето нямаш нито стол, нито маса. Христос проповядваше на хората учение за реалния живот, за реална наука. Обаче, щом се отдалечиха от Христа, науката се отдалечи от своя път, и те се почувствуваха безпомощни. Сега, по случай Великден, ще ви обясня, какво представят агънцата, прасетата, кокошките, които днес пълнят трапезите на хората.
към беседата >>

57. Запалят свещ

Той ще се намери в положението на онзи българин, който, като се отегчил да се грижи за 90 годишния си баща, турил го един ден в голям кош и, заедно с детето си го занесъл някъде на края на града, дето го оставил сам, на произвола на съдбата.
– Искам да бъда силен човек. – Защо искаш да бъдеш силен: да чупиш главите на хората? Това е старо учение. Ти мислиш, че като вдигнеш ръка и удариш главата на някого, ще оправиш света. И цар да си, ще знаеш, че като пукнеш главата на някого, и твоята ще пукнат. Той ще се намери в положението на онзи българин, който, като се отегчил да се грижи за 90 годишния си баща, турил го един ден в голям кош и, заедно с детето си го занесъл някъде на края на града, дето го оставил сам, на произвола на съдбата. Като тръгнали да си отиват, детето запитало: Тате, забравихме коша. – Не ни трябва. – Нали един ден ще потрябва и за тебе? Много от сегашните хора – писатели, учени, философи турят баща си в кош и го изнасят вън от града, но децата им казват: Татко, вземи коша назад, защото ще трябва и за тебе. „Турят я на светилника да свети." Тази малка свещица е необходима за всички.
към беседата >>

58. Закон за изменение

Престъпление, отнасящо се до чувствата, то е на астралния свят; и ако и да се съди на физическия свят, то е съдба на астралния свят.
Хората умират преждевременно от неправилно живеене. Понякога има икономически причини в природата: ще умре дядото, за да живее детето, или обратно – детето умира, за да живее дядото; има замяна, това е икономически закон в природата. Във физическия свят сме пробудени навън; в духовния свят сме пробудени навътре. Всяко престъпление, направено на физическия мир, съди се на физическия свят. Извършеното на астралния мир съди се в астралния свят. Престъпление, отнасящо се до чувствата, то е на астралния свят; и ако и да се съди на физическия свят, то е съдба на астралния свят. Астралният свят е тук на земята. Раят е в причинния свят – над нас, или там е причинният свят, или светът на светлините. Като се нагорещи един предмет, формата му не се вижда, но тя не е изгубена. Левият път е пътят на инволюцията. Десният път е пътят на еволюцията.
към беседата >>

59. Двата принципа / Съчетание на отношенията

БС

Не е за нас съдбата.
И този брат (посочи Лазар Котев) ме питаше за къщата, аз му казах: Един да я вземе. Ако ме излъже единият, ще ме излъжат и другите. В Бялото Братство има един закон: не можем да съдим един брат, докато не извърши престъпление. Да мислиш, да желаеш и да подействуваш – чак тогава. Първо на земята ще те съдят, сетне в астралния свят за твоите пожелания, сетне в умственото поле, и там, и най-сетне в причинния свят ще се ликвидира. Не е за нас съдбата. И Христос каза: „Не дойдох да съдя, а да спасявам.“ Отец е дал съдба на Сина Человечески, а Синът Человечески представлява това Бяло Братство, на което е дадено право да съди света. Като изучите окултната наука, ще узнаете за тази велика йерархия, която има власт да съди по-малките братя. Вашето отношение към мене е временно. Във време на пътя не смущавайте, казва се, каруцаря. Ако е майстор, той ще ви закара, ако пък нямате вяра, не се качвайте на каруцата му.
към беседата >>

И Христос каза: „Не дойдох да съдя, а да спасявам.“ Отец е дал съдба на Сина Человечески, а Синът Человечески представлява това Бяло Братство, на което е дадено право да съди света.
Ако ме излъже единият, ще ме излъжат и другите. В Бялото Братство има един закон: не можем да съдим един брат, докато не извърши престъпление. Да мислиш, да желаеш и да подействуваш – чак тогава. Първо на земята ще те съдят, сетне в астралния свят за твоите пожелания, сетне в умственото поле, и там, и най-сетне в причинния свят ще се ликвидира. Не е за нас съдбата. И Христос каза: „Не дойдох да съдя, а да спасявам.“ Отец е дал съдба на Сина Человечески, а Синът Человечески представлява това Бяло Братство, на което е дадено право да съди света. Като изучите окултната наука, ще узнаете за тази велика йерархия, която има власт да съди по-малките братя. Вашето отношение към мене е временно. Във време на пътя не смущавайте, казва се, каруцаря. Ако е майстор, той ще ви закара, ако пък нямате вяра, не се качвайте на каруцата му. Сега не изпъждаме никого.
към беседата >>

60. Новото човечество

Такава една блудница ми разказваше един ден, че докато разполага с пари, мъжът й я държал, но след като й изпил парите, оставил я на произвола на съдбата и тя взела кривия път.
Работата излязла сполучлива. След десетина години същият художник решава да нарисува образа на Юда и търси подходящо лице. Намира един млад човек, който му казва: "Господине, аз ви се чудя; преди десетина години аз ви позирах за Христа, а днес ме викате да ви позирам, за да нарисувате Юда! " В десетина години само в порочния живот така се изменило лицето на този младеж, че замязал по външния си вид на Юда. Мислите ли, че ако една мома върви по лошия път и попадне в един публичен дом, лицето й не ще има отпечатък на този живот? Такава една блудница ми разказваше един ден, че докато разполага с пари, мъжът й я държал, но след като й изпил парите, оставил я на произвола на съдбата и тя взела кривия път. Тя казва: "Искам да отида на църква, но там не ме приемат." В тази жена има копнеж да живее чист живот и като се изменят условията, тя ще се повдигне. А за онези свободни жени, които искат да служат на своите чувства, хората казват: "И такива жени трябват за света." Казвам: не, тия наши сестри трябва да ги извадим от блудните домове; не трябва да се изнасилват, а да ги поставим на правия път и да им покажем как да живеят. Сега идат носителите на новите идеи, на алтруистичните чувства, идеите на Божественото учение и те са хората, които ще се застъпят за всички онеправдани и паднали. Тези хора не са случайни, те имат признаци на лицата си, в очите си, на ръцете си. Вие ще ги познаете.
към беседата >>

Царят на еспертите имал син и според тогавашния обичай повикал мъдреци, които да определят бъдещата съдба на сина му.
Ако приемете това Учение, всичко ще се измени и вие ще се благословите като народ. И този закон ще дойде. Ако ли не го приемете вие, други ще го приемат. Ще приведа един пример: в старо време, в т.н. златен век живели две царства - царството на еспертите и царството на мензите. Царят на еспертите имал син и според тогавашния обичай повикал мъдреци, които да определят бъдещата съдба на сина му. Един от тези велики мъдреци направил своите изчисления и казал на царя: "Твоят син на около двадесет годишната си възраст ще премине една голяма криза, затова трябва да го изпратиш овчар в друго царство, за да се научи там на великите закони на Живата Природа". Бащата бил верен на тези указания на мъдреца и казал на сина си: "Синко, отсега нататък ти ще трябва с пот на лицето си да изкарваш прехраната си". И го изпратил като овчар в царството на мензите. Момъкът прекарал тук цели десет години, изучавал законите на Природата. На единадесетата година от своето пребиваване един ден дохожда на разходка, възседнала на бял кон, дъщерята на царя на мензите.
към беседата >>

61. Когато посрещате

Ти се молиш сутрин и след половин час Господ реши да те посети в лицето на един просяк и той похлопа на вратата за помощ, а ти освен че не му помагаш, ами го изпъждаш, като му казваш: „Хайде, иди си сега, че аз си имам работа.“ Насила не трябва да се взема на богатия имота и богатството, а трябва всеки сам да реши своята съдба и съзнателно да си даде имота и богатството.
Пример: някой лекува един болен в нечиста стая. Дохожда един разумен лекар и казва: „Изнесете болния на светлина“ – и след това болният оздравява. И днес, понеже ние живеем в нехигиенични жилища, т.е. учението ни не е право – боледуваме. Когато Исус дойде в дома ви, ще ви направи една добра реформа вътре в дома ви. Ти се молиш сутрин и след половин час Господ реши да те посети в лицето на един просяк и той похлопа на вратата за помощ, а ти освен че не му помагаш, ами го изпъждаш, като му казваш: „Хайде, иди си сега, че аз си имам работа.“ Насила не трябва да се взема на богатия имота и богатството, а трябва всеки сам да реши своята съдба и съзнателно да си даде имота и богатството. Господ му е дал богатството и дал му е воля сам да се разправя с него. Аз няма да кажа на богатите да си раздадат богатството, Господ само подканя. Мене ако питат, аз бих казал: Извадете богатите от затворите. А на богатите бих казал: Изповядайте се пред народа и доброволно дайте неправедно взетото и всичко ще се оправи. Но вземането на богатството чрез съдилища и затвори – това е насилие.
към беседата >>

Права съдба!
Мене ако питат, аз бих казал: Извадете богатите от затворите. А на богатите бих казал: Изповядайте се пред народа и доброволно дайте неправедно взетото и всичко ще се оправи. Но вземането на богатството чрез съдилища и затвори – това е насилие. Нито аз ви казвам раздайте го, защото това би било второ насилие. А сега ги съдят по този, не истинския начин. Права съдба! Съдба с любов. Може да се каже: Решавам отсега нататък да живея по любов – един съзнателен живот, а не както досега; попове, владици и съдии и др. все ги съдят и затварят. Сам, сам и сам, и по любов. Примера за момата, която я любил един богат момък и той я излъгал, а тя става калугерка и все за него мисли.
към беседата >>

Съдба с любов.
А на богатите бих казал: Изповядайте се пред народа и доброволно дайте неправедно взетото и всичко ще се оправи. Но вземането на богатството чрез съдилища и затвори – това е насилие. Нито аз ви казвам раздайте го, защото това би било второ насилие. А сега ги съдят по този, не истинския начин. Права съдба! Съдба с любов. Може да се каже: Решавам отсега нататък да живея по любов – един съзнателен живот, а не както досега; попове, владици и съдии и др. все ги съдят и затварят. Сам, сам и сам, и по любов. Примера за момата, която я любил един богат момък и той я излъгал, а тя става калугерка и все за него мисли. Не е постъпила право.
към беседата >>

62. Две лепти

Всеки човек е творец на собствената си съдба.
Значи злото е дяволът. Колкото дяволът е отговорен, че е крал, толкова и човекът. 25% се пада нам. Злото ако не се храни, зло не може да се прави. Едновременно човешката душа може да стори и зло, и добро. Всеки човек е творец на собствената си съдба. Щастието или нещастието в нашия живот зависи от нас. Защо тази вдовица вложи всичкото си богатство в общата каса? Тази вдовица е имала високо съзнание, тя надминава много съвременни християни. Сега аз не искам да остане тази мисъл, щото вие да вложите имота си в тази обща каса, защото, ако вие го вложите, на мене нищо няма да придадете. Когато имате и давате, винаги да мислите, че сте могли да вложите повече, отколкото сте вложили.
към беседата >>

Христос не е за съдба.
То е човешкият егоизъм. Живееш ли сам – грозно е, а дадеш ли всичко и живееш ли с Господа, там е спасението. За в бъдеще ще бъде ужасно. Минали грехове идат, идат, идат. Не ви съдя. Христос не е за съдба. Турете точка на днешния ваш живот и започнете още сега с новия живот. Като извадите главата на човека с гръбнака без ръцете му, той прилича на една голяма змия. И знаете ли колко страшна змия е човекът? Когато дойде време да се жени една мома и ако майка ѝ е събирала всички нейни шапки, кукли, панделки, питам аз, ще трябва ли майка ѝ да ѝ даде тези детински играчки? Не, тя трябва да вземе само най-новия си костюм, а всичко друго да остане за по-малките нейни братя и сестри.
към беседата >>

63. С думата „може“

Глава 20 = XX век = век на съдене на земята = век на съдбата на земята, а не горе на небето.
ако горните – зимата е в края, ако падат равномерно – зимата е дълготрайна. 8 ч. Откровение 19:19–21 Птици = пролетарии, комунисти. Глава 20 = XX век = век на съдене на земята = век на съдбата на земята, а не горе на небето. Сегашните хора са в положението на магарето, натоварено със сол, което влязло във водата, клекнало, солта се стопила, излязло от водата и ревало от радост, че се облекчил товарът. Втори път го натоварили с вълна, искало пак да хитрува. Клекнало във водата, но вълната се напоила и не могло да се вдигне вече. Сегашните хора са натоварени с вълна, а по-рано са били натоварени със сол. От малки причини хората клякат.
към беседата >>

64. Двата велики закона

Каквото сега направите, то е, което решава съдбата ви за в бъдещето.
Ако то пренася десет дни злато от едно място на друго, питам аз, това магаре богато ли е? Не, то носи богатството за своя господар. Богатство разбирам аз това, което може да подобри нашето положение, нашия живот. Следователно настоящето е, което може да поправи нашия бъдещ живот. Много искат да се осигурят за в бъдещето си. Каквото сега направите, то е, което решава съдбата ви за в бъдещето. В миналото е решен сегашният ви живот. Понеже не сте решавали добре, затова сега страдате. После Христос казва: "Да възлюбим ближния си, както себе си." Аз казвам: Можеш ли ти това да направиш за Любовта Божия? - Това е вторият закон. Човек трябва да люби заради Бог животните, растенията и всичко, което е с нас.
към беседата >>

Който иска да обича другар като себе си, ще му се опрости и няма да казва: "Каква съдба настана, да сме роби и двама."
Той бил вече опростен. Той се преродил в тия млади като тяхно родно дете. Любовта го спасила. Умът и сърцето са били свързани, съчетани по закона на хармонията. Бързащият пътник е отивал да извърши престъпление и Господ го премахва чрез грешника бостанджия, за да получи последният опрощение. Който иска да обича другар като себе си, ще му се опрости и няма да казва: "Каква съдба настана, да сме роби и двама." Който се жертва в името на любовта, сърцето му ще се обрадва, умът му ще се избистри, душата му ще се облагороди, силата му ще се увеличи и по тоя начин ще бъдем спасени. Съвременните хора умират, защото отиват да развалят Божествената сватба между ума и сърцето. Божествената Любов трябва да приложим към всички животни. Нашата любов трябва да турнем към всички свои ближни. Ако искаме да си съставим една идея за Бог, трябва да не забравяме следните принципи: Има ли любов - има и Бог; има ли Бог - има и любов.
към беседата >>

65. Кротките

Ако не знае така да постъпи, ще каже: "Каква съдба настана, да сме роби и двама." Казвам на това: Отлична поезия.
Буквата С, това е месечината, която постоянно образува този закон на смени. Като турите С върху Т, ще направите една лодка. Значи всичкото богатство, което придобиете чрез волята си, ще го поставите върху себе си, което е вашето сърце. И тъй, щастлив човек е онзи, който може да впрегне в работа ума си заедно с волята си, т. е. мъжкия и женския принцип да ги впрегне заедно, да ги тури в лодката си и така да управлява живота си. Ако не знае така да постъпи, ще каже: "Каква съдба настана, да сме роби и двама." Казвам на това: Отлична поезия. Щом впрегне своя ум и своето сърце заедно в работа, ще каже: "Каква съдба настана, да сме щастливи и двама." Ако взема българската поезия и я преведа по своему, всичко ще излезе обратно на това, което поетът е възпял и написал. Някои четат и се чудят, как е могъл поетът да напише такива работи, отгде му идват тези неща в ума. За това нещо не се изисква никакъв ум, никакво изкуство. Какво изкуство се изисква от това, ако взема един чук и удрям едно шише или една стомна?
към беседата >>

Щом впрегне своя ум и своето сърце заедно в работа, ще каже: "Каква съдба настана, да сме щастливи и двама."
Като турите С върху Т, ще направите една лодка. Значи всичкото богатство, което придобиете чрез волята си, ще го поставите върху себе си, което е вашето сърце. И тъй, щастлив човек е онзи, който може да впрегне в работа ума си заедно с волята си, т. е. мъжкия и женския принцип да ги впрегне заедно, да ги тури в лодката си и така да управлява живота си. Ако не знае така да постъпи, ще каже: "Каква съдба настана, да сме роби и двама." Казвам на това: Отлична поезия. Щом впрегне своя ум и своето сърце заедно в работа, ще каже: "Каква съдба настана, да сме щастливи и двама." Ако взема българската поезия и я преведа по своему, всичко ще излезе обратно на това, което поетът е възпял и написал. Някои четат и се чудят, как е могъл поетът да напише такива работи, отгде му идват тези неща в ума. За това нещо не се изисква никакъв ум, никакво изкуство. Какво изкуство се изисква от това, ако взема един чук и удрям едно шише или една стомна? Аз бих желал да направя това шише, тази стомна, а не да правя дупки в тях.
към беседата >>

Като паднете в някоя от тези дупки и си счупите крака, ще речете: "Каква съдба настана, да сме роби и двама." А като насадите хубави плодни дървета в тези дупки и те, като ви дадат плодове, вие ще си хапнете от тях и ще кажете: "Каква съдба настана, да сме щастливи и двама, да си хапнем и двама заедно." Това последното е вече проза.
Гледам някои хора копаят дупки и ги питам: Защо копаете тези дупки? – "Не знаем, плащат за дупки." Доста, доста дупки! В света има излишък от дупки. Сега вече трябва да се сее. Туряйте семена вече в тия дупки, садете дървета, да се образува хубава райска градина. Като паднете в някоя от тези дупки и си счупите крака, ще речете: "Каква съдба настана, да сме роби и двама." А като насадите хубави плодни дървета в тези дупки и те, като ви дадат плодове, вие ще си хапнете от тях и ще кажете: "Каква съдба настана, да сме щастливи и двама, да си хапнем и двама заедно." Това последното е вече проза. Христос казва: "Кротките ще наследят земята." Аз знам, че вие сте кротки хора, това мога да го докажа, само външно изглежда, че не сте кротки. Така едно време светиите са носели отвън дрехи с бодли, за да не им обърне внимание дяволът и да не ги изкушава. Предпазвали се от него с бодлите си. И вие носите отвънка такива халати, които не ви издават за кротки хора и затова, често се чуват между вас думите: "Помушни го малко." В това отношение вие мязате на оная жена, която имала обичай постоянно да помушва мъжа си, каквото и да направел той. Каквото да каже, както и да бъде, тя все му правела бележки, все го помушвала.
към беседата >>

Като се върнете по домовете и запеете: "Каква съдба настана, да сме роби и двама", това показва, че служите още на старата култура.
Казвам: Обичам ви, и свършено. Защо не? Не се колебайте. Свършете със стария господар. Всички, мъже и жени, и деца, нагласете кавала си, засвирете, та да заскачат и да заиграят всички. Като се върнете по домовете и запеете: "Каква съдба настана, да сме роби и двама", това показва, че служите още на старата култура. Отсега нататък ще пеете на новата култура, както аз превеждам. "Каква съдба настана, да сме щастливи и двама." Като засвирим на новата култура, и любовта ще дойде, защото в това свирене са вложени всички сили. Щом се чуе това свирене, всички същества ще заиграят и самата земя ще заиграе. Знаете ли защо понякога стават земетресения? Има добри хора на земята, които, като засвирят със своите кавали, тъй много разиграват земята, че тя започва да изхвърля своята вътрешна материя във вид на лава и казва: "Долу, долу старите дрехи, изхвърлете старите си къщи, излезте от затворите, отворете прозорците си!
към беседата >>

"Каква съдба настана, да сме щастливи и двама." Като засвирим на новата култура, и любовта ще дойде, защото в това свирене са вложени всички сили.
Не се колебайте. Свършете със стария господар. Всички, мъже и жени, и деца, нагласете кавала си, засвирете, та да заскачат и да заиграят всички. Като се върнете по домовете и запеете: "Каква съдба настана, да сме роби и двама", това показва, че служите още на старата култура. Отсега нататък ще пеете на новата култура, както аз превеждам. "Каква съдба настана, да сме щастливи и двама." Като засвирим на новата култура, и любовта ще дойде, защото в това свирене са вложени всички сили. Щом се чуе това свирене, всички същества ще заиграят и самата земя ще заиграе. Знаете ли защо понякога стават земетресения? Има добри хора на земята, които, като засвирят със своите кавали, тъй много разиграват земята, че тя започва да изхвърля своята вътрешна материя във вид на лава и казва: "Долу, долу старите дрехи, изхвърлете старите си къщи, излезте от затворите, отворете прозорците си! " Като се събори твоята колиба, благодари на Бога и кажи: "Благодаря Ти, Боже, че ми помогна да изляза от тази срутена къща." Погледнете птичките, като станат сутрин, как започват да благодарят и славят Бога с пеенето си.
към беседата >>

А вие като станете, започвате: "Каква съдба настана, да сме роби и двама." Или: Тази моя жена ще ми умори живота." Не, тя няма да ви умори, тя си носи своето щастие, тя беше числото 13 у вас и тогава ви правеше по-голяма беля, а сега е излязла от вас.
Щом се чуе това свирене, всички същества ще заиграят и самата земя ще заиграе. Знаете ли защо понякога стават земетресения? Има добри хора на земята, които, като засвирят със своите кавали, тъй много разиграват земята, че тя започва да изхвърля своята вътрешна материя във вид на лава и казва: "Долу, долу старите дрехи, изхвърлете старите си къщи, излезте от затворите, отворете прозорците си! " Като се събори твоята колиба, благодари на Бога и кажи: "Благодаря Ти, Боже, че ми помогна да изляза от тази срутена къща." Погледнете птичките, като станат сутрин, как започват да благодарят и славят Бога с пеенето си. А вие като станете, започвате: "Каква съдба настана, да сме роби и двама." Или: Тази моя жена ще ми умори живота." Не, тя няма да ви умори, тя си носи своето щастие, тя беше числото 13 у вас и тогава ви правеше по-голяма беля, а сега е излязла от вас. Едно време, преди да се яви Ева, мъжът имаше 13 ребра, но Бог извади едното ребро от него, именно тринадесетото, и каза на Адама: "Бъди внимателен с числото 13, то е едновременно числото на правдата и злото в света." Числото 19 е месечината. Не се обиждайте вие, жените, защото трябва да знаете, че едно време месечината е била светла като слънцето, но сега е изгаснала, мъртва е. Ще дойде време, когато тя отново ще оживее. Някой казва: "Цяла месечинка е моята възлюблена." Казвам: Ти никога няма да задоволиш твоята месечинка, тя постоянно се пълни и празни. – "А какво да правя?
към беседата >>

66. Сеятелят / Сѣятельтъ

След като се подвизавал цели 20 години в духовния път, за да може някога да помага на хората, трябвало да мине през последното изкушение, което решавало съдбата му.
„Излезе сеятелят да сее.“ – Какво? – Новото семе, което носи радост и веселие за всички хора. Можеш ли да се радваш и веселиш, когато те оберат и останеш без пет пари в джоба си? Ако можеш, ти си голям герой. Можеш ли да проявиш геройството на александрийския светия? След като се подвизавал цели 20 години в духовния път, за да може някога да помага на хората, трябвало да мине през последното изкушение, което решавало съдбата му. Един ден, като се разхождал из гората, дълбоко замислен върху живота, неочаквано се натъкнал на едно гърне със злато. Пред него се открила дупка, в която светело златото, огряно от слънчевите лъчи. Закрил очи, да не гледа блясъка на златото, той подскочил и избягал далеч от него. Другарят му видял как подскочил той и се заинтересувал да разбере коя е причината за това. Приближил се към дупката и погледнал: гърне със злато!
към беседата >>

67. Живата енергия / Хлѣбътъ и живата енергия

Каква е моята съдба, да занимавам тия говеда!
Мъжът, като жена си, и той нарежда: „Господи, защо ми даде тази грозотия? Защо не ми даде красива жена? Моята жена ме направи мъченик, съсипа ме“. Христос пише: „Ако си безгрешен, пръв хвърли камък върху нея“. Учителят казва: „Господи, защо ми даде тия лоши, невъзпитани деца? Каква е моята съдба, да занимавам тия говеда! “ Христос пише: „Ако си безгрешен, пръв хвърли камък върху тях“. Свещеникът казва: „Отде дойдоха тия пасоми, тия лицемери на главата ми? “ Христос казва: „Ако си безгрешен, пръв хвърли камък върху тях“. Христос пише за всички. Които чуват какво пише, един по един стават и излизат вън.
към беседата >>

68. Да ги изпита / Аритметическитѣ дѣйствия въ живота. Събиране, умножение и степенуване

Стане ли това, животът и съдбата на младия цар коренно ще се изменят.
Щом се смекчи малко, тя става поносима за очите. В древността, преди 12 хиляди години, така се казва в преданието – говоря по предание, а не по факти, някъде в Азия, живял един крайно благочестив цар. Родил му се син, който от ранна възраст обещавал много нещо. Всички мъдреци и астролози в царството предсказали, че със своите дарби и способности той ще донесе голямо благо за човечеството. Обаче, всичко това се помрачавало от едно събитие в неговия живот. Стане ли това, животът и съдбата на младия цар коренно ще се изменят. Един ден, след смъртта на своя любим баща, младият принц отишъл на лов. Като преследвал една сърна, за да я убие, той се спънал, паднал и един сух клон влязъл в дясното му око. Още в момента окото му изтекло и той останал с едно око. За да не се изложи пред поданиците за невниманието си, той казал, че небето го облагодетелствало с голямо благо – извадили дясното му око и го оставили само с едно око – лявото. Това било едно от великите посвещения, през които минават избраниците.
към беседата >>

69. Ангелът отговори / Ангелътъ отговори

Външният часовник определя направлението на вашите мисли, както и бъдещата ви съдба.
По часовника на природата Бог определя мислите на хората. Ангелът, който седи на часовника на времето, по движението на часовата стрелка определя човешките мисли като добри или лоши. Не е безразлично с какви мисли подхранва човек своя ум. Днес и вие сте в тоя палат. Стаята, в която сте поставени, се движи. Външният часовник определя направлението на вашите мисли, както и бъдещата ви съдба. Тя зависи от самия човек. Всеки сам, по часовника на времето, определя своята съдба. Казвате: „Страшна работа е това! “ Писанието казва: „Страхът от Господа е начало на Мъдростта“. Ангелът отговори на жените: „Този, Когото търсите, не е тук“.
към беседата >>

Всеки сам, по часовника на времето, определя своята съдба.
Не е безразлично с какви мисли подхранва човек своя ум. Днес и вие сте в тоя палат. Стаята, в която сте поставени, се движи. Външният часовник определя направлението на вашите мисли, както и бъдещата ви съдба. Тя зависи от самия човек. Всеки сам, по часовника на времето, определя своята съдба. Казвате: „Страшна работа е това! “ Писанието казва: „Страхът от Господа е начало на Мъдростта“. Ангелът отговори на жените: „Този, Когото търсите, не е тук“. Това значи: Разумното в живота, което търсите, не е тук. То не е в това, което сега мислите.
към беседата >>

70. В правда, истина и святост / Правда, истина и светость

Аз приемам съдба, която произлиза от праведни, истинолюбиви и свети хора.
Някоя църква щяла да ме съди. Ако не са в нея, не може да ме съди. Някой народ щял да ме съди. Ако правдата, истината и светостта живеят в него, може да ме съди. Ако правдата не е в сърцето му, истината не е в ума му, и светостта не е във волята му, няма право да ме съди. Аз приемам съдба, която произлиза от праведни, истинолюбиви и свети хора. Може да ме съди и най-последният човек от църквата или от народа, ако в него живее правдата, истината и светостта. И цар да си, ако нямаш правда, истина и светост, не позволявам косъм от главата ми да вземеш. Така трябва да гледате и вие на въпроса, ако искате да бъдете свободни граждани на Царството Божие. Ако и вие не живеете по Божия закон, все ще влезете в някое царство, но там ще стрижат вълната ви, ще взимат млякото ви, ще дерат кожите ви, а с вашите малки ще играят господарските деца. Мнозина отлагат нещата под предлог, че има време за всичко.
към беседата >>

Такива хора каквато съдба да ми отсѫдятъ, приемамъ я. (втори вариант)
Нѣкой народъ ще ме сѫди. Питамъ този народъ: Правдата живѣе ли въ сърцето на този народъ, истината живѣе ли въ ума на този народъ? – Не. Тогава и той не може да ме сѫди. Азъ приемамъ сѫдба, приемамъ да ме сѫдятъ само праведни, само истиннитѣ хора и хора, у които и светостьта живѣе. Такива хора каквато съдба да ми отсѫдятъ, приемамъ я. И най-послѣдниятъ човѣкъ отъ нѣкоя църква, най-послѣдниятъ човѣкъ отъ нѣкой народъ, ако живѣе съ правда, истина и светость и ме осъди, азъ приемамъ присѫдата му. Не ли такъвъ човѣкъ и царь да е, нѣма да дамъ нито косъмъ отъ брадата си. Така трѣбва да разглѣждате и вие нѣщата, ако искате да бѫдете свободни граждани въ царството Божие. Ако не, има и друго царство, ще ви острижатъ вълната, ще ви взематъ по двѣ кожи, ще ви взематъ млѣкото и ще играятъ дѣцата съ вашитѣ агненца. Ще кажете: „Хайде до година, втората година ще работимъ за правдата, за истината.“ Никога нѣма да дойде това, щомъ отлагате.
към втори вариант >>

71. Пробуждане на колективното съзнание

И това тяхно твърдение е само петдесет на сто вярно, защото ние петдесет на сто сме фактори на нашата съдба, а има и други петдесет на сто фактори, които регулират живота ни.
Ние можем да се борим с грехопадението. Един човек, който може да пада, да прави грехове, той може да стане и да победи. Обаче, днешните религиозни хора в схващанията си отиват в друга крайност: те казват, че религията ще подобри напълно нашия живот. Това е петдесет на сто вярно. Религията не може напълно да подобри живота. И това тяхно твърдение е само петдесет на сто вярно, защото ние петдесет на сто сме фактори на нашата съдба, а има и други петдесет на сто фактори, които регулират живота ни. Аз казвам: върху нашия живот оказват влияние в петдесет процента - съдбата, Природата, двадесет и пет процента - ние сами и двадесет и пет процента - обществото. Следователно, когато тия три фактори дойдат да работят съвкупно, в окултно и в морално отношение ще дойде един подем, едно подобрение. За да стане това нещо, непременно трябва да се явят много лица, за да работят в една посока. Когато дойде пролетта, с едно цвете ли дохожда тя? - Не, с милиони, с много цветя.
към беседата >>

Аз казвам: върху нашия живот оказват влияние в петдесет процента - съдбата, Природата, двадесет и пет процента - ние сами и двадесет и пет процента - обществото.
Един човек, който може да пада, да прави грехове, той може да стане и да победи. Обаче, днешните религиозни хора в схващанията си отиват в друга крайност: те казват, че религията ще подобри напълно нашия живот. Това е петдесет на сто вярно. Религията не може напълно да подобри живота. И това тяхно твърдение е само петдесет на сто вярно, защото ние петдесет на сто сме фактори на нашата съдба, а има и други петдесет на сто фактори, които регулират живота ни. Аз казвам: върху нашия живот оказват влияние в петдесет процента - съдбата, Природата, двадесет и пет процента - ние сами и двадесет и пет процента - обществото. Следователно, когато тия три фактори дойдат да работят съвкупно, в окултно и в морално отношение ще дойде един подем, едно подобрение. За да стане това нещо, непременно трябва да се явят много лица, за да работят в една посока. Когато дойде пролетта, с едно цвете ли дохожда тя? - Не, с милиони, с много цветя. После идват пчеличките, започва се всичкото това брожение в Природата.
към беседата >>

72. Поздравът на Любовта / Поздравътъ на Любовьта

Последната услуга решава съдбата ти завинаги.
Ако произнесеш тази формула съзнателно, болният ще оздравее, нещастният ще стане щастлив. Поздравиш ли някого с тази формула и той започне да философства, ще знаеш, че той не е на прав път. На оня, който философства, казвам: Ела и виж! Ако един човек ти е направил 99 услуги, а ти не си му благодарил нито с един нежен поглед, не си достоен да се наречеш негов приятел. Ако на стотния път не си готов да благодариш, ще те изпъдят от училището на живота. Последната услуга решава съдбата ти завинаги. Страшно е положението на ученик, изпъден от Божественото училище. Нека не се чуди, ако в следното прераждане той се роди физически сакат или умствено недоразвит. И, ако питаш защо си нещастен, казвам: Ти си нещастен, защото не си поздравявал брата или приятеля си в името на Божията Любов. Казвам: Ако Божията Любов хлопа на вратата ти, а ти се правиш, че не чуваш, невидимият свят ще те накаже справедливо; ако отговориш на нейното хлопане, ще влезеш във връзка с напредналите същества от висшите светове и ще кажеш: „Аз виждам сега това, което по-рано не виждах“. Виждането ще ти причини радост на душата.
към беседата >>

73. Тогаз те ще просветнат!

Не разбирам, че вашата съдба сега се решава.
Който се е мобилизирал, той ще влезе, а който не е, ще се мобилизира в мобилизацията на кокошките, на паяците, на вълците, на мухите – там ще се мобилизират с хиляди години. А който се е мобилизирал в Любовта, ще тръгне напред. Вратата се затвори вече. Който си е неправеден, нека си е неправеден. А който е праведен, ще остане праведен. Не разбирам, че вашата съдба сега се решава. Ако след хиляди години вие не сте били в състояние да познаете Бога, вратата ще ви се затвори; и вие наново ще опитате туй учение, за да го познаете. Защото Бог поругаем не бива! И сегашният свят ще мине през едно стъргало такова, каквото никога човечеството не е виждало. Скоро ще бъде това, скоро, скоро! Нека всички грешници да знаят или скоро да се оправят.
към беседата >>

74. Ненаписаните закони

Тъй и вас съдбата понякога ви удря.
Сега, ще ви спират някои нещастия и майка ви е дошла със стомната. И на вас ще храсне някой една стомна по главата. В Германия имало един лекар за такива, които имали изкривени челюсти. Като отивал такъв болен при него, той силно го удрял по едната страна, после по другата и тъй го изпращал, нищо не му вземал, а онзи побутвал се под брадата, но просветвало му и всичко се намествало. И други хора удряли тъй, но нищо не се намествало. Тъй и вас съдбата понякога ви удря. Ти влезнеш при нея да се оплачеш, но Господ, като те удари силно от едната и после от другата страна и ти каже „вън! “, ти ще се хванеш за главата и като излезеш, казваш: „Аз поумнях“. Само животът на изпитанията и страданията, и то не само на индивидите, но и на народите, или, както казват, „законът на историята“ говори сега. Тъй става, като ни подтикват към онзи правия път, или „законът на историята“. Няма какво да се оплаквате вие.
към беседата >>

75. Свидетелството на Духа

БС

Съдбата на света, ключовете от вас зависят.
Но вие все го изоставяте за най-после, а него най-първо трябва да го решите. "А този Дух на Истината, Той ще свидетелствува за Мене." А на друго място се казва: "Той ще ви научи и припомни всичко, което Аз съм ви казал." Да, втория път ще говоря по-нататък, втория път ще говоря на жените след един месец какво трябва да направите, като намерите този мъж. Духът, Който иде, Той ще ви отвори умовете и ще говори какво трябва да правите тогава. Жените да вземат участие във всички действия на света. Жените спъват света. Съдбата на света, ключовете от вас зависят. Целокупното спасение от вас зависи. И сега, понеже не сте решили най-важния въпрос, вие заблуждавате синовете и дъщерите си, нали? Ти ще повикаш дъщеря си, ще й говориш каква е великата истина вътре в живота. Да знае тя истината, защо я заблуждаваш? Никакво щастие няма Ще й одерат кожата както на един вол.
към беседата >>

76. В Египет

И веднъж съдбата ѝ изменила, тя престава да мисли; на туй противоречие тук той трябваше да ѝ помогне.
Вие сте сега тази римлянка, която е излязла от Рим, която са я целували в затвора насила, против волята ѝ. А православните, правоверните, католици, евангелисти, мохамедани, будисти, всичките са Финиций. Те постоянно се молят в църквите си, и когато ние искаме да им покажем пътя на истината, те казват: „Махнете се, вие ще ни съсипете църквата! “ Казвам за този Финиций, че нямаше по-удобен случай да помогне на тази девица. Нейната душа се късаше в безсмислието на живота: тя не можеше да разбере главния въпрос – защо човек трябва да живее на земята? И веднъж съдбата ѝ изменила, тя престава да мисли; на туй противоречие тук той трябваше да ѝ помогне. А той ѝ каза: „Махни се, голям грешник съм“. Тя не можа да го разбере. „Ти ще ми покажеш пътя – казва му тя, – пътя искам аз да зная, този истински път.“ И питам сега, аз задавам този въпрос и на тази римлянка, и на този Финиций. И двамата още не са намерили смисъла на живота. Христос между тях още не е дошъл.
към беседата >>

77. Аз ще го възкреся!

А ако вие, като се ожените, ми кажете: „Искам да родя една красива дъщеря“, аз, ако съм астролог, ще ви отговоря каква ще бъде съдбата на тази ваша дъщеря.
Питам: Желаете ли да имате много хубава дъщеря? При такъв един морал аз казвам, че вашата дъщеря трябва да бъде най-грозната в света, ако искате да спасите нейната чест. А ако живеете в едно общество, дето моралът е 100 градуса над нулата, тогава вие можете да имате най-красивата дъщеря; тя ще бъде едно благословение и за себе си, и за окръжаващите я. А при първите условия тя ще бъде проклятие и за себе си, и за окръжаващите я близки: тя ще бъде един елемент, който ще се съединява и ще разрушава навсякъде. Заради нея най-малко 100 души ще се самоубият, и най-после и тя ще се самоубие. А ако вие, като се ожените, ми кажете: „Искам да родя една красива дъщеря“, аз, ако съм астролог, ще ви отговоря каква ще бъде съдбата на тази ваша дъщеря. Ще каже някой: „Отде знаеш това? “ Хм! Виждаш ли тия пермутации abcd, dabc...? – това са все величини, това са рационални числа, това не е гадание, това не са бабини деветини. Това е една строга наука, в която няма никакво изключение.
към беседата >>

78. Още по-блажени са!

съдбата – тъй ще ви удари, че сърцето ви ще стане на пестил.
“ Това е символ. Мъжът казва на жена си: „Ти да ме слушаш, че като взема туй дърво, ще те направя на пестил“. Пък после на мене казва: „Аз я плаша“. Казвам: „Бил ли си я друг път? “ – „Не, плаша я, да ме слуша.“ Под думата „чук“ разбирам онзи велик кармически закон: ако вие не отворите сърцето си за Господа, онзи чук – кармата, т.е. съдбата – тъй ще ви удари, че сърцето ви ще стане на пестил. Тъй, някои нещастия, които сполитат домовете ви, те са страдания, защото когато Господ е похлопал, вие не сте му отворили. И всеки, който не отвори сърцето си за Господа, него го очаква една лоша участ. И тъй, впрегнете ума на работа, четете, мислете, любете – не мене, себе си, мъжа си. Една жена, която е жена, да люби мъжа си; и мъжът да люби жена си, но не да се захласвате, защото захласването не е Любов. Хармонично да любите, дом с дом да се люби, общество с общество.
към беседата >>

79. Стани и опаши се!

Колко от тях биха свързали своята съдба с нея?
Да, толкоз е. Да обичаш онзи, който е пълен с Любов, това е едно; а да обичаш онзи, който няма Любов в себе си, който е в пустиня, това са две противоречиви положения. Първото всеки може да го направи, а второто малцина могат да го направят. Хиляди и милиони мъже има, които биха се оженили за най-красивата мома, за най-богатата – всички биха си дали кандидатурата за нея. Но колко мъже има в света, които биха се оженили за една жена, която е заразена от проказа! Колко от тях биха свързали своята съдба с нея? Това са единици. И апостол Павел казва: „Едва ли ще се намери праведен да умре заради праведен“. А Христос умря заради нас, които сме грешници. Какво означава това? То е великата философия на ангела, който казва: „Стани!
към беседата >>

– „Съдбата е такава.“ Не, Стоян там е определил своята съдба.
Втория ден пак: „Иване, дай 1 килограм вино! “ Иван пак пише. Всеки ден писал Иван. След 10–15 години всичкото имане на Стоян изчезне и Иван изписал цялата черна дъска, а Стоян останал голтак. И тогава? – „Съдбата е такава.“ Не, Стоян там е определил своята съдба. Той накара Иван да пише. И сега съвременните религиозни хора казват: „Господ така писал“. Господ така е писал, понеже вие пихте, а той писал. Но трябваше един горчив факт, за да ни събуди от това заблуждение. Един българин, след като пропил всичкото си имане в една кръчма, влиза в кръчмата, нямал нито 5 пари в джоба си, на тезгяха имало кошница с череши!
към беседата >>

Ще каже някой: „Ама условията са такива, възпитанието е такова, майка ми така ме е родила, „съдба“ е това“.
Ще каже някой: „Грях няма“. Има грях, има престъпления в света. „Ама при Бога...“ При Бога въпросът е друг. Тук на земята как е? Роден съм аз, аз греша ли или да водя честен живот! Ще каже някой: „Ама условията са такива, възпитанието е такова, майка ми така ме е родила, „съдба“ е това“. Не, не е това съдба, а е заблуждение. Ти пиеш, а там Иван пише на дъската и казват после: „Е, съдба е това“. Не е това съдба, аз мога да обясня причините, но съжалявам краката на тия, външните. Не, не, аз съм решил кратко да говоря, аз се поставям на това място, на онова, босото момиченце, то ще каже: „Този проповедник скоро да свършва“. Малко, та сладко.
към беседата >>

Не, не е това съдба, а е заблуждение.
Има грях, има престъпления в света. „Ама при Бога...“ При Бога въпросът е друг. Тук на земята как е? Роден съм аз, аз греша ли или да водя честен живот! Ще каже някой: „Ама условията са такива, възпитанието е такова, майка ми така ме е родила, „съдба“ е това“. Не, не е това съдба, а е заблуждение. Ти пиеш, а там Иван пише на дъската и казват после: „Е, съдба е това“. Не е това съдба, аз мога да обясня причините, но съжалявам краката на тия, външните. Не, не, аз съм решил кратко да говоря, аз се поставям на това място, на онова, босото момиченце, то ще каже: „Този проповедник скоро да свършва“. Малко, та сладко. Не бивайте роби на греха.
към беседата >>

Ти пиеш, а там Иван пише на дъската и казват после: „Е, съдба е това“.
„Ама при Бога...“ При Бога въпросът е друг. Тук на земята как е? Роден съм аз, аз греша ли или да водя честен живот! Ще каже някой: „Ама условията са такива, възпитанието е такова, майка ми така ме е родила, „съдба“ е това“. Не, не е това съдба, а е заблуждение. Ти пиеш, а там Иван пише на дъската и казват после: „Е, съдба е това“. Не е това съдба, аз мога да обясня причините, но съжалявам краката на тия, външните. Не, не, аз съм решил кратко да говоря, аз се поставям на това място, на онова, босото момиченце, то ще каже: „Този проповедник скоро да свършва“. Малко, та сладко. Не бивайте роби на греха. Трябва да бъдете всички самостоятелни.
към беседата >>

Не е това съдба, аз мога да обясня причините, но съжалявам краката на тия, външните.
Тук на земята как е? Роден съм аз, аз греша ли или да водя честен живот! Ще каже някой: „Ама условията са такива, възпитанието е такова, майка ми така ме е родила, „съдба“ е това“. Не, не е това съдба, а е заблуждение. Ти пиеш, а там Иван пише на дъската и казват после: „Е, съдба е това“. Не е това съдба, аз мога да обясня причините, но съжалявам краката на тия, външните. Не, не, аз съм решил кратко да говоря, аз се поставям на това място, на онова, босото момиченце, то ще каже: „Този проповедник скоро да свършва“. Малко, та сладко. Не бивайте роби на греха. Трябва да бъдете всички самостоятелни. Има някои, които мислят, че са самостоятелни; не са самостоятелни.
към беседата >>

И ако хората в бъдеще биха живели, както сега живеят, както сега живеете, вие решавате вашата съдба.
Той иде и онези, които казват: първото изключение иде, вие ще забележите, че иде едно изключение в слънцето, иде едно изключение в земята. Ще го видят туй изключение. Сега един английски учен казва: „Изключение дойде в месечината“. Аз казвам, щом е дошло в месечината, ще дойде и на земята. То засяга и нашия живот. И ако хората в бъдеще биха живели, както сега живеят, както сега живеете, вие решавате вашата съдба. Как я решавате? – По два начина: или да живеете в свобода, или да умрете в затвора. И сега всички трябва да идете при своите, на жените казвам: Да обичате вашите мъже, които се молят и работят за вас. На мъжете казвам: да обичате вашите жени, които се молят за вас. На братята казвам: Да обичате вашите сестри, които се молят за вас.
към беседата >>

80. И Петър се грееше!

Като чула тя това, отишла при него и му казала: „Много се радвам, че ти си достигнал такова високо положение, аз не очаквах, но съдбата тъй завъртяла щастието при тебе; не може ли, както по-рано, да си заживеем пак с любов?
А тя била амбициозна жена. Сега вас не визирам, аз визирам ония, старите жени, от старата култура. Живяла тя година, две, десет с него и най-после му казала: „Дотегна ми твоята сиромашия, философ човек си, ама тебе умът ти не стига, затова ти ме освободи да се оженя за някой богат“. – „На драго сърце – казал той, – свободна си и имаш всичкото мое благословение.“ Тя се оженила за един много богат търговец. Но в Китай настанала голяма криза и викат този философ да оправи Китай; станал той цар – управлява и разпорежда. Като чула тя това, отишла при него и му казала: „Много се радвам, че ти си достигнал такова високо положение, аз не очаквах, но съдбата тъй завъртяла щастието при тебе; не може ли, както по-рано, да си заживеем пак с любов? “ Гледал той, гледал, взел една чаша нектар, излял я на земята, и казал: „Събери този нектар в чашата, и ако можеш да го събереш тъй чист, както беше, можем да заживеем пак заедно“. И сега, когато Христос дойде на земята да царува, всичките свещенници ще дойдат като тази китайка да искат да живеят с него. Но Христос ще излее чашата и ще каже: „Съберете този нектар“. Аз не говоря за сегашните свещеници, те са праведни, аз говоря за големите грешници, които са умрели. С умрелите аз лесно се разправям, но с живите не се закачам, с тях не се разправям.
към беседата >>

В турско време отива един подсъдим при съдията, дава му 100 гроша и му казва: „Кади ефенди, сен юзуме бак“ – на лицето ми гледай, да знаеш, че аз съм ти дал, да решиш тая съдба в моя полза.
Всеки от вас може да се сгреши. Греховете имат разнообразен характер, някои в едно, други в друго направление, но всеки от вас е в състояние да се огреши. Всинца понякога сте слаби. Свещениците, и те като хора имат слабости. Съдиите, и те си имат своите слабости, и те се намират пред някое изкушение. В турско време отива един подсъдим при съдията, дава му 100 гроша и му казва: „Кади ефенди, сен юзуме бак“ – на лицето ми гледай, да знаеш, че аз съм ти дал, да решиш тая съдба в моя полза. Идва другият подсъдим, дава две златни монети и му казва: „Кади ефенди, сек ики юзуме бак“ – в двете ми лица гледай. – „Много хубаво.“ Иде първият, изправя се, говори: „Господин съдия...“ – „Много добре, но какво да правя, оня с двете лица какво да го правя? “ И на двамата обещал. Тия неща са тъй. То не е подкуп, то е – как се казва – не рушвет, то е подарък за Великден, за Коледа: „Вие имате деца, аз ви поднасям един подарък“.
към беседата >>

81. Защо твоите ученици ядат и пият?

В най-широк смисъл, у вас, правоверните, има скрита царевица, но съдбата ще започне от вас.
Ако Йоановото и фарисейското учение се прилага по този начин, те са в права посока, а ние, съвременните хора, след като скрихме царевицата и житото в къщите си, после отиваме да се молим на Господа: „Господи, ние сме големи грешници, скрихме житото и царевицата, какво да правим сега? “ – Е, запали една свещ! Не, Господ казва: „Ти скри тази царевица и това жито. Щом съзнаваш греховете си, ще отидеш да върнеш царевицата и житото на гладните си братя“. Та и вие ще върнете царевицата на брата си, защото виждам, че във вашите стаи има много царевица скрита. В най-широк смисъл, у вас, правоверните, има скрита царевица, но съдбата ще започне от вас. В този свят има съдба за грешните. Ще го питат веднага: „Как се осмели ти да говориш истината, на какво основание отгоре ти се осмеляваш винаги да не лъжеш, кой ти даде право да бъдеш милосърден, кой ти даде право да бъдеш честен, защо не си крал, защо не си обирал другите“ и т.н.? И за всички тези престъпления, и за много други, по тази процедура съдиите ще издадат резолюция, че еди-кой си праведник на земята се осъжда. И се осъжда на какво? Тук на земята се осъжда да плати глоба, а онези, обвинените по член 4 – платят 4 милиарда лева, да се конфискува всичкото им имане.
към беседата >>

В този свят има съдба за грешните.
“ – Е, запали една свещ! Не, Господ казва: „Ти скри тази царевица и това жито. Щом съзнаваш греховете си, ще отидеш да върнеш царевицата и житото на гладните си братя“. Та и вие ще върнете царевицата на брата си, защото виждам, че във вашите стаи има много царевица скрита. В най-широк смисъл, у вас, правоверните, има скрита царевица, но съдбата ще започне от вас. В този свят има съдба за грешните. Ще го питат веднага: „Как се осмели ти да говориш истината, на какво основание отгоре ти се осмеляваш винаги да не лъжеш, кой ти даде право да бъдеш милосърден, кой ти даде право да бъдеш честен, защо не си крал, защо не си обирал другите“ и т.н.? И за всички тези престъпления, и за много други, по тази процедура съдиите ще издадат резолюция, че еди-кой си праведник на земята се осъжда. И се осъжда на какво? Тук на земята се осъжда да плати глоба, а онези, обвинените по член 4 – платят 4 милиарда лева, да се конфискува всичкото им имане. А праведните се осъждат да им се върне в двоен размер всичкото имане, което им е взето, и да им се даде възможност, условия, да живеят най-добър, най-щастлив живот.
към беседата >>

82. Плевелите и пшеницата

Сега няма никаква съдба!
И когато Христос казва: „От плодовете им ще ги познаете“, някои мислят, от сегашните плодове. Не, то е от завършването на една епоха, той е последният плод. Аз направих едно добро дело, и казват: „Той е отличен човек, добър“. Или ако направя едно лошо дело, ще кажат: „Той е лош човек“. Не, от сегашните ми дела вие не може да ме съдите, аз може да бъда съден само от целокупния ми живот, дето всичките ми дела ще бъдат като един плод в един или друг смисъл. Сега няма никаква съдба! Следователно всеки един трябва да бъде оставен да изкара започнатото си дело. И ако във вашия ум се зароди мисълта да премахнете злото, знаете ли какво ще стане с вас? Аз слушам често да казват: „Това зло аз искам да го премахна, да го изкореня от душата си“. Аз бих се радвал да го изкорените, но то е друг въпрос. Аз ще ви приведа друг пример.
към беседата >>

83. Двата пътя

МОК

Мнозина ще кажат, че съдбата на този човек е била такава.
С други думи казано: Да познаете Бога в себе си. Познаете ли Бога в себе си, вие ще познаете условията, при които можете да растете и да се развивате правилно; да познаете условията, които, от една страна, дават направление на вашето растене и развиване, а от друга страна, уравновесяват силите, които действат в вас. Представете си, че някой човек расте правилно, умът и сърцето му се развиват добре, и всички се надяват да излезе нещо от него, но случи се нещо неочаквано в живота му и неговата форма се разруши, нищо не остава от нея. Коя е причината за това нещастие? Причината за това нещастие е майсторът, който е направил тази форма. Мнозина ще кажат, че съдбата на този човек е била такава. Когато грънчарят направи някое гърне изкривено, недопечено, кой е виновен за това? Самият грънчар. Какво прави той тогава? Счупва гърнето на парчета, замесва го на каша и прави ново гърне, но вече по-хубаво, по-здраво, по-добре опечено. Следователно всякога висшето смачква формите на низшето, като го преработва, вае, докато изкара от него по-хубава, по-съвършена форма.
към беседата >>

Някой ще каже: Такава му е съдбата; когато някой грънчар не направи гърнето си хубаво, каква му е съдбата? (втори вариант)
Висшето низшето, или нисшето висшето? (Олга: – „Нисшето да познае висшето.“) Значи да познаете себе си, да познаете висшето – Божественото или с други думи казано: да познаем Бога. То значи: да познаем условията, при които можем да растем. Условията, които служат за развиване и растене, които дават направление на това растене и равновесието, което трябва да имаме. Да допуснем сега, че вие растете, вашият ум се развива, мозъкът и мислите също обещавате нещо, от вас се очаква много, но дойде един случай вашата форма се разсипва и от вас не остава нищо. Някой ще каже: Такава му е съдбата; когато някой грънчар не направи гърнето си хубаво, каква му е съдбата? Смачква го и направя друго гърне. Следователно висшето всякога смачква формите на нисшето и наново ще ги направиш, щом не са направени хубаво. Сега вие младите си позволявате често това, понякога (от старите минавате) минавате по-умни от старите, казвате: „Те, старите, са отживели, ама ние ще покажем как се живее“. Но едно време и тия стари бяха млади и те тъй са казвали. Те, те, ние – но след – но след тях ще дойдат други, трети, четвърти.
към втори вариант >>

84. Твоето Слово

Съдбата на всинца ни е да отидем в Орландовци, да влезем в джоба на попа.
Не. „Ама да станеш професор.“ Хубаво. Ти като професор ще останеш ли да живееш? „Министър да бъдеш.“ Ще останеш ли? – Не. Е, тогава? Съдбата на всинца ни е да отидем в Орландовци, да влезем в джоба на попа. Това не е разрешение. Никога не влизам в попски джоб!. Веднъж излязъл из джоба на попа, втори път не влизам вътре! Чудна работа! Какво спасение може да има в един попски джоб?
към беседата >>

85. Които вас приемат

А онзи поет, който казва: „Каква съдба настана, да сме роби и двама“, такава поезия в окултната наука ние не искаме.
Хората си имат правила. И поетите си имат правила, как да римуват. И всеки поет говори в рими, но поезията не се съди по римата: то е едно от условията в поезията. Поетите трябва да разбират що е поезия: тя е като музиката, хармония трябва да има, и думите така трябва да са наредени, че като прочетеш едно стихотворение на някой поет, да почувстваш едно трептене в сърцето и едно разширение, да станеш радостен и весел. Тъй разбирам аз кой е истинският поет: като прочета стиховете му, ако съм бил наскърбен, да ми снемат тъгата, да се утеша. А онзи поет, който казва: „Каква съдба настана, да сме роби и двама“, такава поезия в окултната наука ние не искаме. Бог е Любов, а в света ние създаваме тази „съдба“. Това робство, това заблуждение са чада на нашите изопачени умове, на нашата философия, на нашите управници в миналото, а не на сегашните. От хиляди години те създадоха това. Свещениците, не сегашните, а на миналото, са внесли всичките заблуждения, които сега съществуват. Сегашните не са виновни, те носят греховете на миналите.
към беседата >>

Бог е Любов, а в света ние създаваме тази „съдба“.
И поетите си имат правила, как да римуват. И всеки поет говори в рими, но поезията не се съди по римата: то е едно от условията в поезията. Поетите трябва да разбират що е поезия: тя е като музиката, хармония трябва да има, и думите така трябва да са наредени, че като прочетеш едно стихотворение на някой поет, да почувстваш едно трептене в сърцето и едно разширение, да станеш радостен и весел. Тъй разбирам аз кой е истинският поет: като прочета стиховете му, ако съм бил наскърбен, да ми снемат тъгата, да се утеша. А онзи поет, който казва: „Каква съдба настана, да сме роби и двама“, такава поезия в окултната наука ние не искаме. Бог е Любов, а в света ние създаваме тази „съдба“. Това робство, това заблуждение са чада на нашите изопачени умове, на нашата философия, на нашите управници в миналото, а не на сегашните. От хиляди години те създадоха това. Свещениците, не сегашните, а на миналото, са внесли всичките заблуждения, които сега съществуват. Сегашните не са виновни, те носят греховете на миналите. И Христос казва: „Който вас приеме“.
към беседата >>

А сега ние казваме: „Тъй му било решено, такава му била кармата, тъй му било писано, тъй е рекъл Господ, съдба“.
Като направят добро, тръгнат с циганина и червата и казват: „Ние направихме добро“. Не, не, с циганина тази работа няма да се свърши. Не е това добро, не е това приемане на твоя брат, а се изисква, най-първото нещо, ние трябва да създадем условия, да си създадем добри тела. Тия наши братя трябва да премахнат всичките си физически недъзи, да поправят тия тела, които страдат по един разумен начин. И след това душите да влязат да живеят в тела хигиенични. А сега ние казваме: „Тъй му било решено, такава му била кармата, тъй му било писано, тъй е рекъл Господ, съдба“. Не, съдбата му не е била такава, Господ не е решил така, а ние сами пишем така. Ние пишем и четем. Ние сме написали нашите четива и казваме, че Господ така е писал. Та трябва да вложим тази Любов вътре. Аз като говоря, разберете ме: днес нямам предвид никого от вас, понеже съм решил да приема всички ви.
към беседата >>

Не, съдбата му не е била такава, Господ не е решил така, а ние сами пишем така.
Не, не, с циганина тази работа няма да се свърши. Не е това добро, не е това приемане на твоя брат, а се изисква, най-първото нещо, ние трябва да създадем условия, да си създадем добри тела. Тия наши братя трябва да премахнат всичките си физически недъзи, да поправят тия тела, които страдат по един разумен начин. И след това душите да влязат да живеят в тела хигиенични. А сега ние казваме: „Тъй му било решено, такава му била кармата, тъй му било писано, тъй е рекъл Господ, съдба“. Не, съдбата му не е била такава, Господ не е решил така, а ние сами пишем така. Ние пишем и четем. Ние сме написали нашите четива и казваме, че Господ така е писал. Та трябва да вложим тази Любов вътре. Аз като говоря, разберете ме: днес нямам предвид никого от вас, понеже съм решил да приема всички ви. Да не мислите, че аз ви критикувам.
към беседата >>

86. Отрицателни и положителни черти на ученика / Качества на ученика

ООК

Който се осмели да се противопостави на един от тези закони, той сам подписва съдбата си.
И да присъства там, умът и сърцето му ще бъдат затворени за знанието, което му се преподава. Който се съмнява и критикува, той се отклонява от пътя си, а с това изгубва добрите условия. Бог никога не чака. Слънцето изгрява и залязва, земята се върти около него и всяко живо същество върви по своя път. Никаква сила не е в състояние да измени законите на Битието. Който се осмели да се противопостави на един от тези закони, той сам подписва съдбата си. Божиите закони и пътища са неизменни. Бог е мислил хиляди и милиони години, докато създаде света. Следователно, който иска да се развива правилно, ще мисли и ще действа като Бога. Който иска да бъде ученик на Божествената школа, трябва да следва Божиите закони. Друг път не съществува.
към беседата >>

Който се осмели да се противопостави на един от тези закони, той сам подписва съдбата си.
И да присъства там, умът и сърцето му ще бъдат затворени за знанието, което му се преподава. Който се съмнява и критикува, той се отклонява от пътя си, а с това изгубва добрите условия. Бог никога не чака. Слънцето изгрява и залязва, земята се върти около него и всяко живо същество върви по своя път. Никаква сила не е в състояние да измени законите на Битието. Който се осмели да се противопостави на един от тези закони, той сам подписва съдбата си. Божиите закони и пътища са неизменни. Бог е мислил хиляди и милиони години, докато създаде света. Следователно, който иска да се развива правилно, ще мисли и ще действа като Бога. Който иска да бъде ученик на Божествената школа, трябва да следва Божиите закони. Друг път не съществува.
към беседата >>

87. Окултни правила / Правила за живота

ООК

Не стане ли това, съдбата на цялото човечество ще бъде същата, каквато беше съдбата на Палестина.
Ако имаха единство помежду си, те щяха да изберат най-учения, а не онзи, който има най-силна воля. Единството подразбира приложение на волята с Любов. Малко хора са поставили за основа на живота си разумната воля, т.е. воля, която се управлява от Любовта. Време е вече хората да приложат своята разумна воля не само в своя личен живот, не само в България, не само в Балканския полуостров, но по целия свят. Не стане ли това, съдбата на цялото човечество ще бъде същата, каквато беше съдбата на Палестина. Сега не мислете само за своята воля. Който иска да бъде ученик на Божествената школа, трябва да мисли за Божията воля или за волята на разумната природа, която го е допуснала в своя дом. Тъй щото, дойдете ли до Божията воля, т.е. до волята на Любовта, всички отрицателни мисли и чувства сложете на опашката, а вие застанете напред и се движете с голяма бързина. Какво ще стане с вас, със семейството ви, с народа ви, това не е ваша работа.
към беседата >>

Не стане ли това, съдбата на цялото човечество ще бъде същата, каквато беше съдбата на Палестина.
Ако имаха единство помежду си, те щяха да изберат най-учения, а не онзи, който има най-силна воля. Единството подразбира приложение на волята с Любов. Малко хора са поставили за основа на живота си разумната воля, т.е. воля, която се управлява от Любовта. Време е вече хората да приложат своята разумна воля не само в своя личен живот, не само в България, не само в Балканския полуостров, но по целия свят. Не стане ли това, съдбата на цялото човечество ще бъде същата, каквато беше съдбата на Палестина. Сега не мислете само за своята воля. Който иска да бъде ученик на Божествената школа, трябва да мисли за Божията воля или за волята на разумната природа, която го е допуснала в своя дом. Тъй щото, дойдете ли до Божията воля, т.е. до волята на Любовта, всички отрицателни мисли и чувства сложете на опашката, а вие застанете напред и се движете с голяма бързина. Какво ще стане с вас, със семейството ви, с народа ви, това не е ваша работа.
към беседата >>

88. Неговата заповед

Ще кажете: „Такава му е била съдбата, така му е било писано“.
Тегли ножа и му отрязва гръцмуля, закаля го. След като вижда това, взема ножа, бяга, пада и се натъква на него. Майката къпала третото дете, но като чула, оставила го в коритото и то се удавило. Едното заклано, другото натъкнато върху ножа, третото умряло в коритото. И с трите деца този българин ликвидирал, „уредил“ живота си. Ще кажете: „Такава му е била съдбата, така му е било писано“. Всекиму, който коли, така е писано. Сега ние искаме Божието благословение, но ако ти си такъв един касапин – вземете туй в по-тънък смисъл: примерът е груб, – ще разбереш тази заповед, както Христос е разбирал вечния живот. За да я познаем, ние трябва да се освободим от всички грехове. Божият закон не търпи никакво изключение, той не прощава и не извинява. Той не е груб.
към беседата >>

Сега ние теоретически сме почти на правия път, говорим добре, но като дойде да приложим Любовта и Мъдростта, както и всички други принципи, накрая фалираме и казваме: „Съдбата ни е такава“.
– Добре започваме, но и добре трябва да свършим. А ще свършим добре само когато ние признаем този закон. Сега причината аз намирам в това, че ние познаваме закона само отчасти, идеално го познаваме. Да кажем някой изобретател след като скицира плановете, намира, че са много хубави, много добре започнал, много идеално, но като приложи този чертеж на работа, нищо не излиза. Чертежи отлични, но като се приложат, фалират. Сега ние теоретически сме почти на правия път, говорим добре, но като дойде да приложим Любовта и Мъдростта, както и всички други принципи, накрая фалираме и казваме: „Съдбата ни е такава“. А астролозите казват, че някоя звезда е причината. Какво общо има звездата с твоя живот, какво ще ти препятства тя? Не, твоят ум е, който не е разбрал този велик закон, който те е спънал в твоя път. Сега за нас се изисква един развит, просветен ум и да обръщаме внимание и на малките неща. Има един малък разказ за Христа: като пътувал със своите ученици, видял на едно място едно петало и казал на Петър: „Вземи това петало“.
към беседата >>

89. Мисъл и действие / Мисъл и действие