НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
159
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
Против остена на
съдбата
никой не може да рита; който иска да избегне нещастията в света, трябва да се съобразява със законите на духовния си живот, който лежи по-дълбоко от коя и да е друга деятелност.
Ако пак в устройството на умствената организация преодолява верующата, духовно мислеща способност, то умът ще приеме спиритуализма за начало. По-ясно в научен език: ако предните центрове в мозъка са повече развити от долните и горните, то умът ще клони към идеализма. Ако пък долните, очни центрове са повече развити от горните и предните, то умът ще клони към материализма. Ако пък горните корони са повече развити от долните очни и предните челни, то умът ще клони към спиритуализма (Духовния свят). Науката ни е указала вече, че каквото и направление е да вземаме, животът ни ще се определи от общи и неизменяеми закони.
Против остена на
съдбата
никой не може да рита; който иска да избегне нещастията в света, трябва да се съобразява със законите на духовния си живот, който лежи по-дълбоко от коя и да е друга деятелност.
И единственото спасение за кого и да е от беззаконието на този свят е вътре в дома на този Живот, който дава свобода и самостоятелност в достойнството на характера. Но за да се избавим от недоразуменията и съмненията, които се повдигат почти на всяка стъпка в полето на образованието, и за да можем да разпознаваме кои неща съдържат научни истини и кои не, ние трябва да се ръководим от следующето правило, което науката е положила за основа. Нека приведем думите на английския учен мъж, покойния професор Хъкслей (Huxlеy) 4: „Има една пътека, която води до истината тъй уверено, щото кой и да е, който я следва, трябва непременно да пристигне предела или точката на целта, без разлика дали неговите способности са големи, или малки. А затова има едно общо водещо правило, чрез което един человек може всякога да намери тази пътека, да се пази от заблуждения и да се отстранява от тях.“ Това златно правило гласи така: „Не давай неограничено съгласие на никакви предложения, освен за тези, на които истината е тъй явна и ясна, щото само те са вън от всякое съмнение и подозрение.“ Чрез произнасянето на тази първа заповед на науката съмнението се е напълно посветило ней.
към текста >>
Срещу остена на
съдбата
никой не може да рита.
– ако предните центрове на мозъка, съответстващи на челните издатини, са по-развити от долните очни и горните коронни, умът клони към идеализъм; – ако горните центрове, локализирани в коронната част на главата, са по-силно развити от долните очни и предните челни центрове, умът клони към спиритуализъм (духовния свят). 2.6. „Научни истини” и „научен скептицизъм” 1. Науката е доказала вече, че каквото и направление да вземаме, животът ни ще се определя от общи и неизменни закони. Никой не може да живее извън тия закони.
Срещу остена на
съдбата
никой не може да рита.
Ето защо, ако човек иска да избегне излишните страдания, трябва да се съобразява с изискванията на своя духовен живот, чиито корени са много по-дълбоки от която и да е друга дейност. И единственото ни спасение от превратностите и беззаконието на този свят е приобщаването ни към онзи живот, който дава свобода и самостоятелност на човека. 2. Накрая ще добавим, че е необходимо да се избавим от недоразуменията и съмненията по един от въпросите, които се разискват с особен интерес от учени и философи – въпросът за характера и стойността на така наречените „научни истини”. Не е тайна, че много „истини” в науката са рухнали под удара на нови научни факти, на нови открития. При това съвременната наука има много теории и хипотези, които се сменят понякога не през векове, а през години.
към текста >>
2.
1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието
Необходимостта на собствения му живот е изисквала постоянна деятелност за самосъхранение, самата му
съдба
от начало го предназначила като същество на постоянен труд, мъчнотии и скърби.
Образователния процес се занимава с приготовлението на человека, а възпитателния – с приспособлението на силите му в прави направления. Възпитателната сила на Природата е направила человека способен да се ползва от богатствата й, приготвени за неговото тяло, за неговия ум. С други думи, всякой живот или живо същество със своето появление изисква и съответствующи условия, да подържа и подкрепя своята деятелност, своите функции, своите сили и способности. А тия качества на Живота никога не биха се появили, ако нямаше съответствующи предмети да ги подбуждат. От това става явно, че человек е бил призован на това земно кълбо да работи прилежно, да работи усърдно според наставленията, които му са били дадени, начертани, предписани и показани от нравствените закони.
Необходимостта на собствения му живот е изисквала постоянна деятелност за самосъхранение, самата му
съдба
от начало го предназначила като същество на постоянен труд, мъчнотии и скърби.
Природата, тази негова възпитателка и наставница, не е искала да го остави нито минута на безделие – да се повръща в мислите на своето детинство, в онова положение, в което той за много хиляди години се е скитал в своето незавидно състояние като животно, без да разбира, без да разсъждава и мисли защо и за какво се е той родил. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, не е желаела да го гледа лениво и безделно същество – да се попотрива насам-нататък и да си повдига рамената сегиз-тогиз, да се попрозява и казва: „Дай да ям сега“. Тя е предвидила тази опасност за неговото развитие. И да го избави от пропадане в неизвестност, тя е била принудена да го постави в такива условия и обстоятелства, гдето да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот. Борбата за съществуване се явила пред него като единствено средство да го запази от надлежащото зло.
към текста >>
Всякой народ или общество, което се е оставило да бъде ръководено от тях, безвъзвратно е пропадало под ударите на
съдбата
.
Опитът показва, че страстите владеят, а пък разумът слугува. От тази разница страда днес нашето общество, понеже не избираме онова, което разумът ни диктува, а напротив – онова, към което страстите ни влекат Обаче всякой знае, че страстите са слепи и неразумни Тогава не е възможно на една сляпа сила да ни ръководи в пътят на добрия и просветен живот. Кой е онзи народ, които е бил така ръководен, че е успял? Има ли поне един пример в историята? – Нито един.
Всякой народ или общество, което се е оставило да бъде ръководено от тях, безвъзвратно е пропадало под ударите на
съдбата
.
Но можем ли ние да мислим, че нашата участ ще бъде по-добра, ако не обръщаме внимание на справедливостта и человеколюбието? Съмнително е. Общата поговорка казва: „сляп сляпаго ако води, то и двамата ще паднат в ямата“. Общата истина, изказана в тази народна поговорка, дава ни да разберем, че поне единият от тия двама нещастници трябвало би да има здрави очи, за да се избегне онази грозяща опасност. Оттук става необходимост за живота ни да се отворят замижалите очи на разума, за да можем да предвидим опасностите, които са общи за всякой народ, за всякое общество и за всякой человек.
към текста >>
5. За да запази собствения си живот, той постоянно трябвало да води борба за оцеляване, доверявайки се на инстинкта си за самосъхранение.[104]
Съдбата
му наистина не била лека.
2. Образователният процес се занимава с всестранната подготвка на човека, а възпитателният има за задача да даде правилна насока на силите му. Благодарение на тези два процеса човек е придобил способността да се ползва от богатствата на природата, създадени за нуждите на неговото тяло и ум. 3. Всяко живо същество със своето появяване в света изисква и съответни условия за развитие, за да поддържа своята дейност, своите функции, своите сили и способности. Тези качества на живота никога не биха се появили, ако нямаше съответни обекти, които да ги подбуждат. 4. От всичко това става ясно, че земното призвание на човека било да работи изключително прилежно и усърдно, съобразявайки се с наставленията, които му били дадени от нравствените закони.
5. За да запази собствения си живот, той постоянно трябвало да води борба за оцеляване, доверявайки се на инстинкта си за самосъхранение.[104]
Съдбата
му наистина не била лека.
Изложен на постоянни борби за запазване на живота си от множество врагове, обречен на непосилен труд, мъчнотии и страдания, човек постоянно изпитвал нейните безмилостни удари. 6. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не го оставяла нито за минута да бездейства, за да не се върне отново към живота на своето детинство. Да не се върне в онова положение, в което той в течение на много хиляди години се скитал в едно незавидно състояние, като животно, без да мисли, без да разсъждава и да разбира защо и за какво се е родил. 7. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, зорко бдяла над него. Тя не желаела да гледа човека като едно лениво същество със спящо съзнание, което се пробуждало само под влиянието на въпиющите си физиологически нужди – глад, жажда, непосредствена опасност за живота и пр.[105]
към текста >>
Всеки народ или общество, което се е оставяло да бъде ръководено от тях, безвъзвратно е пропадало и загивало под ударите на
съдбата
.
Страстите обаче са слепи и неразумни и това не е само поетическа метафора, а действителен факт. 6. Възможно ли е тогава една сляпа сила да ни ръководи в пътя на добрия и съзнателен живот? Кой е онзи народ, който е успял под такова ръководство? Има ли поне един такъв пример в историята? Нито един!
Всеки народ или общество, което се е оставяло да бъде ръководено от тях, безвъзвратно е пропадало и загивало под ударите на
съдбата
.
7. Можем ли ние да мислим, че нашата участ ще бъде по-добра, ако не обръщаме внимание на справедливостта и човеколюбието? Съмнително е. Поговорката казва: „Сляп слепия ако води, и двамата ще паднат в ямата.” (Мат. 15:14). Истината, изказана чрез тази народна поговорка, ни дава да разберем, че поне единият от тия двама нещастници би трябвало да има здрави очи, за да се избегне грозящата ги опасност. 8. Необходимо е да се отворят най-сетне очите на разума, за да можем да предвиждаме опасностите в живота, които са общи за всеки народ, за всяко общество и за всеки човек.
към текста >>
3.
ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - нов правопис
Знанието ми е изчезнало, достойнството се е загубило, правдата ми се е помрачила и волята ми е свързана и аз съм като един, който е станал подигравка на
съдбата
.
Моят мир и моята радост са се помрачили вътре в мен. И причината за това зная, но може ли да се повърне и направеното да се отстрани? От детинството си търся моя Бог, Господ, Цар и Отец, но като че надеждата ми постоянно се осуетява. Може ли праведний да върши Волята Му, кога е натоварен и съвпрегнат с нечестие? Колко е нещастна душата ми!
Знанието ми е изчезнало, достойнството се е загубило, правдата ми се е помрачила и волята ми е свързана и аз съм като един, който е станал подигравка на
съдбата
.
Но всичко това е праведно върху ми, защото според заслугата - и заплатата, според послушанието - и благословението и според Любовта - отговорът. Има ли себелюбива любов нещо общо с Бога? Не! Бог презира всичко, що е от света. Дълго ли ще се бавиш, Господи?
към текста >>
4.
Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско
Днес вече настава да се реши главната
съдба
на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат и то скоро, в Новия век, който приближава да отбележи нови страници по лицето на земята.
Аз знаях колко препятствия, колко несполуки щяха да ме посрещнат с вас наедно в тая велика борба, но моят дух не отстъпи своето намерение. Моята любов за вас ми продиктува свято задължение и Аз встъпих напред да ви взема под моята върховна охрана. В това отдалечено минало вашият дух не притежаваше никаква красота, която да ме привлече да ви обичам. Вие бяхте отвратителни на глед и който ви погледнеше, се отвращаваше от грубото ви сърце. За тоя ви лош недостатък Аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облечена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си дух, който се завзе да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта във вашата душа, та да може да я обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено, за да ви удостои да влезнете в рода на първите народи, които Бог на Силите е избрал да извършат вечната Му и свята воля.
Днес вече настава да се реши главната
съдба
на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат и то скоро, в Новия век, който приближава да отбележи нови страници по лицето на земята.
За това желая да ви подготвя, защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпление и минали народни грехове, за които безбройни жертви и страдания бяха нужни да пренесете до где се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха святите връзки на Любовта Му. Но Бог се вечно не гневи; милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези, които Го любят и благословението Му не се оттегля. Той ви ръководи през всичките тъмни времена с крепка десница и окото Му бди за вас, когато преминавахте през опасните пътища на този свят. В това – Аз, вашият Върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на Вечното, което ви е отредено. За това благоволих да извикам отдалече, от край небесата, двамата братя, светила на славянский род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми, по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам; Виделината на живота, която ви проводих да пребъдите в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде помазаника Ми на завета, Исуса, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави.
към текста >>
5.
Разговор Вторий. Сърцето и Бог
Твоята
съдба
е определена от Бога за нещо по-добро.
Защото са били празни и суетни и Бог не е искал ти да губиш времето си на живота напразно. Той ги е възбранил, защото те е любил и е желал твоето добро, както никой друг. Ти си считал всичко това за удар на несполука, за нещастие на сърцето ти, но помисли, ако ти се беше позволило да извършиш всичко, где щеше да бъдеш сега. Не, не. Благодари. Твоят живот има по-високо назначение.
Твоята
съдба
е определена от Бога за нещо по-добро.
Ти нямаш нищо общо с враговете Божии и с техните безумства, ако те и да са се мъчили да те вплетат в своите мрежи и да те лишат от наградата, която ти се пада. Но Бог е осуетил техните замисли и възнамерения. Той те е покровителствувал винаги и е бил близо до душата ти в най-опасните минути на живота ти. Аз ти говоря, твоя приятел, който съм дошъл нарочно да ти говоря за тия неща, които си искал от Бога и си се молил. И Аз се радвам днес, че съм при тебе, че мога да ти говоря лице с лице.
към текста >>
6.
Писмо № 1
Стават велики приготовления във вишите светове относително до
съдбата
на тоя свет.
За къщата нема никакви сведения още. Турчина нищо не е говорил на г-н Пенко. Ако за по-нататък се укажи нещо, аз ще Ви осведомя върху работата. Ако се изисква нещо отгоре ще Ви съобщя. Засега има тишина.
Стават велики приготовления във вишите светове относително до
съдбата
на тоя свет.
Разглеждат се делата на всички человеци и се зема решение кои ще бъдат из помежду избраните и кои ще требва да се отстранят от лицето на тая земя. И щом стигне до настоящето поколение ще ни се даде сигнала, че всичко е вече близо. При това забелязвам, че се развива особена вътрешна деятелност помежду духовните сили които ни заобикалят. Действително каква чудна картина представя сега света. Ако да биха се отворили очите на света той щеше да види това което до сега никой не е подозирал.
към текста >>
7.
Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.
Ний сме приследвани от
съдбата
, която постоян[н]о ра[з]стройва и разсипва нашите мечти.
Каквото и има да ни се случи, то е наша участ, която трябва да посрещнем с християнско търпение. Не само това, но и да се радваме в сърдцето си, че сми се сподобили да участвуваме в страданията заедно с Него. Що имами ние да очакваме от тоя развратен и разтленен свят, който обива и смазва всичко благородно в нашата душа? Нищо! Ето, що е животът ни в тоя свят, ако не една верига, сплетена от мъчнотии, страдания, скърби и съмнения, които ни обкражават на всяка страна.
Ний сме приследвани от
съдбата
, която постоян[н]о ра[з]стройва и разсипва нашите мечти.
Несполуки и нещастия ни приследват на всяка стъпка. Но има ли нещо необикновено в това? Не. Онзи, който [е] с.76 създал всичко и който дава всички добрини, е допуснал и това за наше духовно укрепление.
към текста >>
8.
01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900
Ние сме преследвани от
съдбата
, която постоянно разтърсва и разсипва нашите мечти.
Каквото има да ни се случи, то е наша участ, която трябва да посрещнем с християнско търпение. Не само това, но и да се радваме в сърцето си, че сме се сподобили за да участваме в страданията заедно с него. Що имаме ние да очакваме от тоя развратен и разтленен свят, който убива и смазва всичко благородно в нашата душа? - Нищо. Ето що е животът ни в този свят, ако не една верига, сплетена от мъчнотии, страдания, скърби и съмнения, които ни обкръжават отвред.
Ние сме преследвани от
съдбата
, която постоянно разтърсва и разсипва нашите мечти.
Несполуки и нещастия ни преследват на всяка стъпка. Но има ли нещо необикновено в това? Не. Онзи, който е създал всичко и който дава всички добрини, е допуснал и това за наше духовно укрепление. Ето окото, което на тогози, който ни е пратил, бди за вървежа на всичките работи. Ела, братко мой, съвземи се.
към текста >>
9.
13.Червено тефтерче
И ще победиш всякой език, който би се повдигнал против тебе в
съдба
.
П10 19Ю 120 Псалом. Много време живее душата ми с онези, които мразят мир. Исайя 54:17. Нито едно оръжие, устроено против тебе, няма да благоуспее.
И ще победиш всякой език, който би се повдигнал против тебе в
съдба
.
Това е наследието на рабите Господни. И правдата им е от мене, говори Господ. Аз съм Бог Йехова, крепки, който говоря. Бог благоутробни и милосърд, дълготърпелив и много милостив и истинен, който пази милост и съхранява завет. Аз съм Господ, който ще извърши всичко според благоустремлението на своя благ Дух.
към текста >>
Знанието ми е изчезнало, достойнството се е изгубило, правдата ми е потъпкана и волята ми е свързана и аз съм като един, който е станал за подигравка на
съдбата
.
Моят мир и моята радост са се помрачили вътре в мен. И причината за това зная, но станалото може ли да се повърне и направеното да се отстрани? От детинството си търся моя Господ, Бог, Цар и Отец, но като че ли надеждата ми постоянно се осуетява. Може ли праведният да върши волята му, когато е впрегнат и натоварен с нечестиви? Колко е нещастна душата ми!
Знанието ми е изчезнало, достойнството се е изгубило, правдата ми е потъпкана и волята ми е свързана и аз съм като един, който е станал за подигравка на
съдбата
.
Но всичко това е праведно върху ми. Защото според заслугата, и заплатата. Според послушанието, и благословението. Има ли себелюбието нещо общо с Господа? - Не.
към текста >>
Но ти, Отче мой благий, ето, моето дело се заплашва и всичко, което съм посял,
съдбата
иска да изкорени.
Богатството им никой не може да изчисли, те са пълни с любов. А ето, всичко това, което аз виждам, че моите братя имат, аз им се радвам. Колко е велика твоята любов! Ти всичко това си им го дал доброволно за тяхното служене. Ето, те посяха и сега жънат плодовете на техните трудове.
Но ти, Отче мой благий, ето, моето дело се заплашва и всичко, което съм посял,
съдбата
иска да изкорени.
Но ти си, който можеш да спасиш бъдещето ми, надеждата ми, да оплодотвориш бъдещата ми вяра. Погледни и виж колко съм беден, едвам преживявам. Немотия и оскъдност навсякъде владее в пределите на моята страдающа душа. О, Благи ми Баща, ти, който никога и никого от твоите чада не си измамил, стани ми защитник чрез благия си Дух, подкрепи ме, насърчи ме, освети ме, съживи вярата ми, освежи духа ми и подай ми ръката си за помощ, сега през време на моя изпит, с който искаш да ме изпиташ да видиш верността на моето сърце, постоянството на моя ум, силата на моя дух. Ето, пред всички аз се изповядвам, и не се срамя да те наричам мой Отец.
към текста >>
10.
01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР
Разбира се, текстовете на Павел впоследствие се интерпретират в най-разнообразен културен дискурс, дори с институционална преднамереност, но това е неизбежна
съдба
на всичко, което е достояние на историческа памет.
Иначе казано, емергентният ефект на всеки обект се разкрива пред изследващото съзнание в строго определен културен контекст, притежава индивидуална историческа енергия и събитийност и произлиза от сравнително познаваем духовен импулс. Например ранните християнски църкви са пръв исторически експеримент на комунален живот, чийто импулс може да бъде открит в събитието на Голгота; феноменално те принадлежат само на историята, защото все още им липсва и култова консолидация, и институционално устройство. Съвсем различен феномен е Църквата непосредствено преди и след великата схизма; тя също притежава спиритуалното начало на Голгота, но добавя екстракт от историческите експерименти на ранните църкви и първите вселенски събори, култивирайки ги в догматика и свещеническа йерархия; така тя формира себе си като типичен културен феномен с всички атрибути на институция. По сходен начин би следвало да се подхожда и при интерпретация на текстове. Например посланията на апостол Павел са инспирирани от събитието на Голгота и са предназначени да наставляват първите християнски общини; поради това те би трябвало да се схващат като чист исторически феномен, без да им се вменява културна, още по-малко - институционална принадлежност, каквито несъмнено притежават писанията на светите отци на Църквата.
Разбира се, текстовете на Павел впоследствие се интерпретират в най-разнообразен културен дискурс, дори с институционална преднамереност, но това е неизбежна
съдба
на всичко, което е достояние на историческа памет.
Следователно интерпретацията трябва да разчита на метод, сроден с нещо като онтологичен структурализъм или структуралистична онтология, настоявайки на триадата духовен импулс-история-култура, която може да бъде открита в морфологията на всеки текст. Съчетани по този начин, онтологията и структурализмът добавят към интерпретацията емергентизъм с функция на саморефлексия, т.е. съзнаваща се интерпретация, максимално освободена и от дискурса на културата, към която принадлежи интерпретаторът, и от склонността на съзнанието към херменевтика и имплицитност. И така, какъв е културният дискурс на епистоларния диалог между Петър Дънов и Пеньо Киров, коя е историческата енергия, от която той изкристализира, и най-после - кой е спиритуалният импулс, който го поражда? Писмата маркират последната декада на XIX век и социалната атмосфера на следосвобожденска България.
към текста >>
11.
№74 (Пеню Киров)
Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на
съдбата
си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“, „Нова наука за лекуване“ и др.
Той не гледаше каприза на четеца, не плащаше данък на сензацията. Стига да хареса една книга, беше в състояние да я пласира.“ 272 Освен като ученик на Учителя П. Дънов, приемник на идеите му и радетел за делото на Всемирното Бяло Братство, Д. Голов ще остане в паметта на поколенията и като просветител и духовен деятел. Той издава учебници за всички видове училища, а също така философска, юридичаска, историческа, богословска и художествена литература.
Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на
съдбата
си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“, „Нова наука за лекуване“ и др.
В периода 1899-1905 Голов издава голямото за времето си литературно списание „Летописи“ с главен редактор Константин Величков. Там публикуват имена като самият К. Величков Ив. Вазов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, Марко Балабанов Н. Доспевски, Г.
към текста >>
12.
№93 (Петър Дънов)
„Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята
съдба
“, София, 1908, 40с.; Браун, П.
100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097) Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П.
„Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята
съдба
“, София, 1908, 40с.; Браун, П.
„Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.
към текста >>
„Човек – творец на
съдбата
си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А.
РБК, № 49097) Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П.
„Човек – творец на
съдбата
си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А.
„Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с. Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев. от англ., София, В.
към текста >>
13.
№76 (Пеню Киров)
Нейната житейска орис има допирни точки със
съдбата
на Ванга.
Може би става дума именно за Никола Ив. Кючуков (Кючука) от Сливен, бивш четник и другар на Хр. Ботев. 153 Кортеза (Константина) Стефанова от Сливен, слугиня на д-р Миркович, преди да изгрее дарбата на ясновидка. В зенита на славата си през 1908 г. била наречена „Светата пророчица Кортеза“.
Нейната житейска орис има допирни точки със
съдбата
на Ванга.
Родена през 1865 г., и тя в своето детство като петричката врачка преживява инцидент, от който се разболява. Успява да възстанови силите си, но според малкото запазени документи има бедна и тъжна младост. Дълго 277 време не иска да се омъжи и най-накрая, подтикната от недоимъка, се решава на тази стъпка. Кортеза обаче сънува, че венчавката няма да завърши добре, и действително годеникът получава сърдечен удар пред олтара и умира пред очите на младоженката. Така Кортеза остава завинаги сама.
към текста >>
За
съдбата
й след 1909-1910 г., когато е зенитът на славата й , няма много сведения.
Явява й се Света Богородица, като й посочва място, където има лечебна света вода. Така славата на Кортеза нараства и се стига дотам, че в старозагорското село Сладък кладенец я посрещат 6000 души. Толкова били и пловдивчани, които я чакали на гарата със свещениците начело. Оттам я отвели в митрополитската църква, където отслужили молебен в нейна чест. На другия ден Кортеза проповядва пред повече от 12 000 души на пловдивските гробища.
За
съдбата
й след 1909-1910 г., когато е зенитът на славата й , няма много сведения.
Нейното призвание било само да помага и тя върши това според силите си. Действително успява да даде необходимите съвети, за да оздравеят немалко хора. Спасява други от финансов крах. А самата тя потъва в забвение и недоимък, местейки се в различни квартири. Кортеза изчезва от публичното пространство така, както се появява внезапно и без излишен шум.
към текста >>
14.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 11
Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на
съдбата
си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“,
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА -11 Освен като ученик на Учителя П. Дънов, приемник на идеите му и радетел за делото на Всемирното Бяло Братство, Д. Голов ще остане в паметта на поколенията и като просветител и духовен деятел. Той издава учебници за всички видове училища, а също така философска, юридичаска, историческа, богословска и художествена литература.
Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на
съдбата
си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“,
„Нова наука за лекуване“ и др. В периода 1899-1905 Голов издава голямото за времето си литературно списание „Летописи“ с главен редактор Константин Величков. Там публикуват имена като самият К. Величков Ив. Вазов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, Марко Балабанов Н.
към текста >>
15.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 12
душата или как да бъдеш господар на своята
съдба
“, София, 1908, 40 с.; Браун, П.
Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097) Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота, или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У. „Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на
душата или как да бъдеш господар на своята
съдба
“, София, 1908, 40 с.; Браун, П.
„Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си, или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог, „Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.; Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907- 1908. І.
към текста >>
„Човек – творец на
съдбата
си, или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,
Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота, или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У. „Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40 с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П.
„Човек – творец на
съдбата
си, или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,
„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.; Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907- 1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.
към текста >>
16.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 13
Нейната житейска орис има допирни точки със
съдбата
на Ванга.
Може би става дума именно за Никола Ив. Кючуков (Кючука) от Сливен, бивш четник и другар на Хр. Ботев. 153 Кортеза (Константина) Стефанова от Сливен, слугиня на д-р Миркович, преди да изгрее дарбата на ясновидка. В зенита на славата си през 1908 г. била наречена „Светата пророчица Кортеза“.
Нейната житейска орис има допирни точки със
съдбата
на Ванга.
Родена през 1865 г., и тя в своето детство като петричката врачка преживява инцидент, от който се разболява. Успява да възстанови силите си, но според малкото запазени документи има бедна и тъжна младост. Дълго време не иска да се омъжи и най-накрая, подтикната от недоимъка, се решава на тази стъпка.
към текста >>
За
съдбата
след 1909-1910 г., когато е зенитът на славата , няма много сведения.
Явява се Света Богородица, като посочва място, където има лечебна света вода. Така славата на Кортеза нараства и се стига дотам, че в старозагорското село Сладък кладенец я посрещат 6000 души. Толкова били и пловдивчани, които я чакали на гарата със свещениците начело. Оттам я отвели в митрополитската църква, където отслужили молебен в нейна чест. На другия ден Кортеза проповядва пред повече от 12 000 души на пловдивските гробища.
За
съдбата
след 1909-1910 г., когато е зенитът на славата , няма много сведения.
Нейното призвание било само да помага и тя върши това според силите си. Действително успява да даде необходимите съвети, за да оздравеят немалко хора. Спасява други от финансов крах. А самата тя потъва в забвение и недоимък, местейки се в различни квартири. Кортеза изчезва от публичното пространство така, както се появява внезапно и без излишен шум.
към текста >>
17.
95 ПИСМО
Аз съм разглеждал някои от тия черепи, върху тях е написана строгата
съдба
.
Бележките ви четох със задоволство. Абоба представлява в много неща интересно място за който разбира. Може да се извади много поучителен материал за миналото на България. Срутените палати показват устойчивостта на человешките дела. Останките от черепите свидетелствуват за степента на умственото и духовно развитие.
Аз съм разглеждал някои от тия черепи, върху тях е написана строгата
съдба
.
Животът е бил разпуснат и затова славното му минало се е заличило. И право забелязвате, че всичко тук се мени. Само Духът, Добрият Дух остава вечен и неизменяем. И колко добре е казано в Словото, делата им ще ходят след тях. Зидайте се на дом неръкотворен, на свещенство свято, казва Господ.
към текста >>
Времената са критически и трябва да държим яко кормилото на България и
съдбата
на тоя народ.
Трябва да я любите и да живеете за нея. Дайте моите искрени поздравления на госпожа Недялкова. Господ ще й даде сподед желанието на сърцето. Неговите благости за нея са за после. Кога ми се уреди пътят, ще обичам пак да посетя Търново, но засега нека живеем с вяра.
Времената са критически и трябва да държим яко кормилото на България и
съдбата
на тоя народ.
Трябва да стоим будни да помагаме. С братски поздрав. Ваш верен П. К. Дънов
към текста >>
18.
98 ПИСМО
Българският народ веднъж за всякога ще се научи, че не е износно да се рита против остена на
съдбата
.
Онези, които са с нас, са повече. Имайте вяра, всичко от настоящия хаос на нашия живот ще излезе за добро. Политическите промени, малките интриги не могат да изменят заветните стремежи на един народ, който се ръководи от Господа. Вътрешното развитие се обуславя от по-велики закони и сили, отколкото временните глупави капризи и партизанства. Времето само по себе си ще изглади и поправи неразбориите.
Българският народ веднъж за всякога ще се научи, че не е износно да се рита против остена на
съдбата
.
Неговите водители ще бъдат бити от своите несполуки и ще се научат от опит да познават, че не е износно да се лъже и че правото е основа на истинската политика. Знаем ний къде ще излезе краят на всички тия неща. Има вече много неща, които са назрели и искат своето разрешение и те няма да закъснеят. Иде нов ред, нови събития, нови стремежи, нова развязка на всичко, което днес е тъмно. Ний сме вече пред вратата на начинающите се велики събития в Историята на този род и ще бъдем свидетели на бъдещето.
към текста >>
19.
105 ПИСМО
Той имаше да ви пише нещо за брата си, който сега е затворен, дали чрез вашето познанство с г-н Добревич не би се направило нещо да му се пооблекчи
съдбата
чрез ходатайство.
Сега остава само да посетите Сливен и вярвам там ще намерите и почва. Д-р Миркович много желае това. Писал ли ви е брат Стоянов? Той ми съобщаваше, че имал намерение. Той съжаляваше за възникналите недоразумения, които види се отвсякъде наведнаж се струпаха.
Той имаше да ви пише нещо за брата си, който сега е затворен, дали чрез вашето познанство с г-н Добревич не би се направило нещо да му се пооблекчи
съдбата
чрез ходатайство.
Поздрави всички наши добри приятели. Със сърдечен поздрав П. К. Дънов
към текста >>
20.
125 ПИСМО
Съдбата
започва от дома Божий.
Писмата си отправяйте тук. Светът е вече узрял за жетва. Доброто семе трябва да се събере в житниците. Правдата иде да се възстанови. Сегашните времена са предизвестници на бъдещите благословения.
Съдбата
започва от дома Божий.
Господ пресява славянството. Така прави всеки добър земледелец, кога сее. Вашият брат Георги е добре посрещнат горе. Той ми се оплака, че не е сторил всичко, каквото е желаел. Казах му: такава е волята Божия.
към текста >>
21.
191 ПИСМО
Да улекчим тяхната
съдба
.
Ний сме по-близо до Бога сега, отколкото по-преди. Който разкарва и него разкарват. Аз пожелах да помогна на тия хора - но те се подвоумиха. В Господа няма разкаяние. В тоя народ духовенството спи, но сега ще се пробудят Ний ще се постараем, докато сме между тях, да им помогнем.
Да улекчим тяхната
съдба
.
Ако стават человеци, добре, ако не, пак добре. Ний ще бъдем верни на себе си и Господа. Моят поздрав на всички приятели. Вяра, Вяра, търпение, Любов, Любов, това е животът. (Свещеният подпис)
към текста >>
22.
195 ПИСМО
А
съдбата
Господня е права.
Сега е потребна вяра и сила человек да издържа. Бъдещето само пред Господа е ясно. Само правите по сърце ще намерят мир. Мирът се е дигнал от земята и човеците трябва дълго време да се молят, да им го изпрати Бог. Сега Господ съди света и всекиму ще се даде, което му се пада.
А
съдбата
Господня е права.
Стойте будни и внимателни, да бъдат сърцата ви силни, умовете ви крепки д л устоите докрай, да видите Славните Божии дела. Редът ще продължи и занапред, докато се даде новият, който може да дойде с мира. Моят привет на всички приятели. Работите постепенно ще се уяснят. Дайте свобода на Вашия Дух или с други думи, ходете в свободата на Духа.
към текста >>
23.
252 ПИСМО
Умните, добрите, благородните, самоотвержените ще разберат, а глупавите и алчните ще останат да се справят със своята карма, със своята
съдба
.
Когато се изминат 42 месеца, 1260 дни, трите дена и половина, войната е към своя край на физическото поле. Мир иде за добрите и чадата Божии, на които е дадено да наследят земята. Важно е да се въдвори Царството Божие на земята между народите, потребно е да се изпълни Волята Божия от просветените и Неговите чада и да се слави Неговото Име от всички, които приемат Любовта за закон. Затова Господ Мой действува и Той скоро ще се прояви. Събитията ще си вземат своя естествен ход.
Умните, добрите, благородните, самоотвержените ще разберат, а глупавите и алчните ще останат да се справят със своята карма, със своята
съдба
.
Надейте се на бъдещето, което иде е велико и славно за всички народи и племена по лицето на земята. Евреите се прославиха с разпъването на Христа и създадоха съвременното християнство. Гърците изгориха училището на Питагора и отровиха Сократа. Българите не знаят още кой път да хванат. Да разпнат Христа няма си място, това е право на евреите, защото е казано, между своите си дойде и своите Му Го не познаха.
към текста >>
24.
Сравнителният биологически процес. Аналогии и заключения – новите хора
Онзи, който не е посветен, може да помисли, че
съдбата
на клетката е свършена.
След това ядрените нишки се разцепват надлъжно и едните половинки се привличат към единия полюс, а другите – към другия. В този момент те образуват двойна звезда (диастер) (фигура 9). След това горните половинки се скачват и образуват ядрената нишка на новата ядка; долните – също (фигура 11). Между двете ядки се появява преградна ципа (между двете нови, дъщерни клетки) (фигура 12). Виждаме как при деление на клетката стават много големи пертурбации (разтопяване на ядрената ципа, изчезване на ядката, разкъсване на ядрената нишка, преместване на и други големи премествания и промени).
Онзи, който не е посветен, може да помисли, че
съдбата
на клетката е свършена.
Той може да се уплаши за съдбата на клетката. Но в края на краищата получаваме нещо хубаво: две нови клетки. Значи всички тези пертурбации, които биха уплашили незнаещия, водят всъщност към нещо красиво, към хармония, към нещо разумно. Това има аналогия с живота на човечеството. Нека вземем за пример положението на днешното човечество.
към текста >>
Той може да се уплаши за
съдбата
на клетката.
В този момент те образуват двойна звезда (диастер) (фигура 9). След това горните половинки се скачват и образуват ядрената нишка на новата ядка; долните – също (фигура 11). Между двете ядки се появява преградна ципа (между двете нови, дъщерни клетки) (фигура 12). Виждаме как при деление на клетката стават много големи пертурбации (разтопяване на ядрената ципа, изчезване на ядката, разкъсване на ядрената нишка, преместване на и други големи премествания и промени). Онзи, който не е посветен, може да помисли, че съдбата на клетката е свършена.
Той може да се уплаши за
съдбата
на клетката.
Но в края на краищата получаваме нещо хубаво: две нови клетки. Значи всички тези пертурбации, които биха уплашили незнаещия, водят всъщност към нещо красиво, към хармония, към нещо разумно. Това има аналогия с живота на човечеството. Нека вземем за пример положението на днешното човечество. Сега човечеството претърпява такова деление в биологическия процес на развитието си, то прекарва последния фазис, тъй като първичната човешка монада, от която е образувано, е към последния, шестия период – да се раздвои.
към текста >>
25.
Светът на великите души
Считай шестия ден - ден на Вечното слово, което те е озарило и поставило господар на твоята
съдба
.
Считай първия ден - ден на твоя дух - ден, в който светлината се е проявила. Считай втория ден - ден на твоята душа - ден, в който любовта се е проявила. Считай третия ден - ден на твоя ум, ден, в който знанието се е изявило. Считай четвъртия ден - ден на твоето сърце - ден, в който съзнателният живот се е проявил. Считай петия ден - ден на твоята воля - ден на твоите сили, които са дошли да ти помагат.
Считай шестия ден - ден на Вечното слово, което те е озарило и поставило господар на твоята
съдба
.
Считай седмия ден - ден на Бога, Вечното Начало на всичко - ден на природата, от която всичко трябва да се учи - ден на твоята почивка, когато служиш на всички добродетели. Помни, че си роден, за да бъдеш разумен. Не давай място на безумието. Помни: Който следва пътя на истината, той е всякога свободен.
към текста >>
26.
ВСЕМИРНА МОЛИТВА
Свързвайки природата със
съдбата
, Ти ми даде да видя Доброто във всичко.
ВСЕМИРНА МОЛИТВА Отче на всички! През всички времена и от всекиго почитан: от светията, от дивака и от мъдреца - Йехова Йова или Господ! Ти, Велика Първопричина! Разбрах кой ограничава всички мои чувства, за да зная, че Ти Си Благ и че аз съм сляп.
Свързвайки природата със
съдбата
, Ти ми даде да видя Доброто във всичко.
Ти остави свободна човешката воля. Научи ме да правя това, което съвестта ми диктува, вместо да избягвам ада или да гоня Небесата. Не ме оставяй да захвърля Благословението, което Твоята щедрост ми дарява - да се ползуваме от Твоите блага значи да бъдем послушни. Не ме оставяй да поставям предел на Твоята добрина, събрана на земната шир, или да мисля че Ти Си Господ само на човека, когато наоколо съществуват хиляди светове. Не оставяй тази слаба и незнаеща ръка надменно да хвърля Твоите стрели и да изпраща проклятия на всекиго, когото осъдя като свой враг.
към текста >>
27.
Всемирна молитва
Свързвайки природата със
съдбата
, Ти ми даде да видя доброто във всичко.
Отче на всички! През всички времена и от всекиго почитан - от светията, от дивака и от мъдреца. Йехова, Йова или Господ! Ти, Велика Първопричина! Разбрах кой ограничава всички мои чувства, за да зная, че Ти си благ и че аз съм сляп.
Свързвайки природата със
съдбата
, Ти ми даде да видя доброто във всичко.
Ти остави свободна човешката воля. Научи ме да правя това, което съвестта ми диктува, вместо да избягвам ада или да гоня небесата. Не ме оставяй да захвърля благословението, което Твоята щедрост ми дарява — да се ползваме от Твоите блага значи да бъдем послушни. Не ме оставяй да поставям предел на Твоята добрина, събрана на земната шир, или да мисля, че Ти си Господ само на човека, когато наоколо съществуват хиляди светове. Не оставяй тази слаба и незнаеща ръка надменно да хвърля Твоите стрели и да изпраща проклятия на всекиго, когото осъдя като свой враг.
към текста >>
28.
Формули 448 - 463 Не чрез сила, не чрез крепост говори Господ, но чрез Духа ми
Господи, Ти всякога си благ, никога не си ме оставил и сега ще ме избавиш, аз вярвам и на Тебе ще оставя
съдбата
си.
Да предаваме в ръцете Божии всичко и да очакваме с търпение всичко. Делото е Господне. Няма нужда да поставяме за препятствие другите, Той знае: нашата длъжност е вярност. формула 457 Когато си изложен на големи опасности, кажи:
Господи, Ти всякога си благ, никога не си ме оставил и сега ще ме избавиш, аз вярвам и на Тебе ще оставя
съдбата
си.
формула 458 Там, където е любовта, мъдростта и истината, там е Бог. Всичко в света се осмисля при любовта. Всичко в света се огражда при мъдростта. Всичко в света се запазва само с истината.
към текста >>
29.
ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ
В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на Пресвятаго Параклита* за нашия окаян народ християнски... За умножение на греховете на християните дълготърпевший Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато християнските водители до града Варна** със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към Небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: „О, Исусе, ако си наистина Син Божий, както те изповядват твоите последователи, то направи
съдба
между мене и тях, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието!
Преди зори бурята утихнала, в черквата огряла чудна светлина като ден. Евангелието на литургията било на свършвание и в часа се явили трима мъже с една прекрасна девойка. Дрехите им греели като слънце. Зачудений свещеник си останал на местото като вцепенен, без да помръдне. Девойката го наближила и отправила погледа си към него и му рекла: „Преподобний старче, нека бъде пътят ти благоугоден Богу.
В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на Пресвятаго Параклита* за нашия окаян народ християнски... За умножение на греховете на християните дълготърпевший Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато християнските водители до града Варна** със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към Небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: „О, Исусе, ако си наистина Син Божий, както те изповядват твоите последователи, то направи
съдба
между мене и тях, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието!
"... И тогава, о, тогава... препълнената чаша на Божий гняв и проклятие се изляла от Небето на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила, та освен града Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха!... И така станаха известни на всичкия свят следствията на Божий гняв. О!... Праведен Си, Господи, и прави судби Твои! Но Всеблагий Бог во век не враждует. От премногото Своя любов към человеческия род [Той] пак се смили, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене) - благоволил да им яви Своя утешителен отговор, че до свършването на числото от сто петдесеттях и три риби, писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще съкрати дните на Турското царство и докрай ще го съсипе!...
към текста >>
30.
Втора част СЛОВОТО
Знанието ми е изчезнало, достойнството се е загубило, правдата ми се е помрачила и волята ми е свързана и аз съм като един, който е станал подигравка на
съдбата
.
Моят мир и моята радост са се помрачили вътре в мен. И причината за това зная, но може ли да се повърне и направеното да се отстрани? От детинството си търся моя Бог, Господ, Цар и Отец, но като че надеждата ми постоянно се осуетява. Може ли праведний да върши Волята Му, кога е натоварен и съвпрегнат с нечестие? Колко е нещастна душата ми!
Знанието ми е изчезнало, достойнството се е загубило, правдата ми се е помрачила и волята ми е свързана и аз съм като един, който е станал подигравка на
съдбата
.
Но всичко това е праведно върху ми, защото според заслугата - и заплатата, според послушанието - и благословението и според Любовта - отговорът. Има ли себелюбива любов нещо общо с Бога? Не! Бог презира всичко, що е от света. Дълго ли ще се бавиш, Господи?
към текста >>
31.
ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВ
Направили му впечатление неимоверно дългата Сатурнова линия и друга една линия, започваща от Венериния хълм, пресичаща линията на живота, на ума и на
съдбата
- чак до другия край на дланта.
Но ти почувства, че нещо се случи, нали? — Да, Учителю... На 18-годишна възраст по съвет на Учителя Михаил Иванов отклонява опитите да бъде привлечен в спири-тично общество, ръководено от заможен гражданин, бивш консул в САЩ (най-вероятно, Величко Граблашев). По това време изучава френология, физиогномия и хиромантия. Дори веднъж успял да разгледа дланта на Учителя Петър Дънов.
Направили му впечатление неимоверно дългата Сатурнова линия и друга една линия, започваща от Венериния хълм, пресичаща линията на живота, на ума и на
съдбата
- чак до другия край на дланта.
— Виждаш ли тази линия? - попитал Учителя. - Какво означава тя? — Това е линия на големите изпитания - без колебание отговорил Михаил и свел поглед към собствената си ръка, на чиято длан имало подобна линия. — Сега вече ще имаш най-доб-рите условия и ще се повдигнеш -казал Учителя.
към текста >>
32.
КАК СЕ СЪЗДАДЕ ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА - Люба Стойкова*
По-късно разбрах, че всичко беше наредено от Горе:
съдбата
ми беше отредила да живея във Варна, за да изпълня мисията, с която съм дошла на земята.
завърших Педагогическото училище. Още в началото ме назначиха на работа в столицата. Не заради добрата ми диплома; и други мои съученички имаха добри дипломи, но ги пратиха на работа в Родопите. Назначиха ме в София по заслуги на баща ми. Случайно ли беше това?
По-късно разбрах, че всичко беше наредено от Горе:
съдбата
ми беше отредила да живея във Варна, за да изпълня мисията, с която съм дошла на земята.
В живота си срещнах варненец, оженихме се и направих размяна с една учителка - тя зае моето място в София, а аз - нейното във Варна. Мина известно време. Една нощ сънувах, че вървя по планински път и безгрижно си тананикам. От едната ми страна се издигаше много висок планински рид. Иззад завоя се зададе един възрастен човек, който ми направи странно впечатление - облечен с изящно бледосив костюм, с лека походка, сякаш не стъпваше на земята.
към текста >>
Занемях. Почувствах, че пред мен се открива нов път и той ще бъде моята
съдба
.
Събуди любопитството ми и аз и обещах. По това време нагости ми беше и родната ми сестра от София. В неделя, в уречения час майката на моята ученичка мина през къщи и трите отидохме в салона на Варненското братство. Каква беше изненадата ми, когато още с влизането си видях портрета на Учителя. Та това беше същият възрастен човек, който ме намери в планината и ме заведе при своите ученици!
Занемях. Почувствах, че пред мен се открива нов път и той ще бъде моята
съдба
.
Пяхме, молихме се, чете се беседа от Учителя. Струваше ми се, че съм се изкачила на най-ви-соко място, обляно от Светлина. В този ден изживях най-красивия момент в живота си. Няма да описвам незабравимата ми среща с Учителя на Изгрева - кът от Райската градина, за която се говори в Писанието. През времето на тоталитарния режим той беше безмилостно опустошен, а трябваше да бъде запазен като исторически документ за мястото, където Мировият Учител беше слязъл от Божествения свят и беше приел образа на обикновено човешко същество.
към текста >>
Когато по-късно размишлявах върху всичко, което се случи с мен, разбрах защо само аз имах щастието да бъда назначена като учителка в София и защо
съдбата
ми беше определила да живея във Варна.
Много по-късно били посочени лицата, с които вече да се образува Вътрешната Школа. Тогава си спомних думите на Учителя: „Рано е още. Когато дойде време, ще бъдете повикана". И ето, мечтата ми се сбъдна: аз бях повикана, дойде този час, възложи ми се да записвам словата. И аз дадох клетва, че с любов ще върша работата, която ми се възлага.
Когато по-късно размишлявах върху всичко, което се случи с мен, разбрах защо само аз имах щастието да бъда назначена като учителка в София и защо
съдбата
ми беше определила да живея във Варна.
Когато родната ми сестра запитала Учителя за мен, той и казал: „Тя е определена да работи във Варна". Всичко това е било наредено от Горе, за да дочакам този час. Тогава, в онзи първи за мене ден, чрез брат Велко Петрушев се даде една много хубава лекция. Записвах с много голямо напрежение, за да не изпусна нито дума, макар че се говореше сравнително бавно. Разбира се, при всяко ново начинание се явяват и противоречия.
към текста >>
33.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.
С това именно се обяснява тежката
съдба
на ония лица и народи, на които Господ е говорил, а не са послушали.
Да имате Мир, съгласие и Любов помежду си и тази Любов да проявите навсякъде. А пък въпросите, за които се загатна вчера преди обед, ще ги оставим за утре, сряда, 18-того, когато ще се съберем по-рано. Тия неща, които сега ви се дават, в хилядите години се веднъж дават. Затова трябва да ги пазите. Да не оценява това, което е дадено, значи, че върши престъпление [тоз], който струва това и подлежи на наказание.
С това именно се обяснява тежката
съдба
на ония лица и народи, на които Господ е говорил, а не са послушали.
Прочее, сега вие трябва да заслужите за Любовта, която Господ ви е дал - да отговорите за нея. Всякога да Го призовавате в сърцето си, в ума си, защото Той е вътрешната сила на един християнин. Когато Господ е с нас, няма мъчнотия, която да не се победи: тогава сме весели, бодри - макар и цял ад да ни заобикаля, не искаме нищо да знаем. Но когато Господ ни остави, ние изгубваме вяра в Небето и съвършено пропадаме. Всякой един от вас да бъде по едно малко огнище, на което Господ да запали огъня на Живота, огъня на Истината и върху това огнище Той ще бъде олтарът, върху който вие ще принесете вашите молитви и те ще бъдат чути и приети.
към текста >>
34.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.
Съдбата
на България, за която толкова искате да знаете, зависи от тази добродетел.
И ние имаме у себе си образ и подобие Божие и затова, като е така, пророците и всичките постници винаги са виждали Бога. Всичките мистици се стремят да се обединят и псалмопевецът казва, че когато види лицето Му - лицето Божие, това го прави да изпада във възхищение. Всичките мисли са мисли Божии. И ако разберем тези думи добре, тогава Господ ще дойде и ще направи жилище у нас, също както Христос казва на Своите ученици. Всичко това е потребно, защото политическото благо на една държава зависи от духовното повдигане на тази държава.
Съдбата
на България, за която толкова искате да знаете, зависи от тази добродетел.
Нас сега ако ни питат, ще кажем, че и този народ си има своите рани. И ако такова е нашето понятие, то преди да искаме нашето право, прилично е да изучим нашите задължения спрямо Бога, а тук именно е най- същественото. Сега - едно дружество търгува и някоя година може да има дивиденти, а някога може да има и загуби. И без да щем, изпъква въпросът защо работите на един народ някога вървят по-добре, а някога по-лошо? Защото някога кармата му, като назряла, поставя го в невъзможност да твори Добро, даже и да желае и иска.
към текста >>
35.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г
По този начин Христос иде да съди света и тази
съдба
е вече неотменима.
Христос е тук и аз бих желал да са отворени вашите очи. Постоянно се оплакват българите, че всичко им било вземано - то е въпрос. Това, което са им взели, е едно жабче, което ще прояде корема на тези, които са го глътнали, също като онези жабчета в реката Нил, които разяждат корубата на крокодила, който ги е глътнал. Опасно е да се узурпира нещо, което Христос е дал. Цяла Европа глътна, каквото бе дадено на българите от Христа312, но сега ето тази кражба излиза наяве, защото Христос ги хвана на мястото на престъплението.
По този начин Христос иде да съди света и тази
съдба
е вече неотменима.
След тая съдба чакаме Възкресение - ново тяло, когато мъжете и жените ще бъдат свободни както в Райската градина. След смъртта си Христос се чисти четиридесет дена, а вие, за да се очистите, ще са нужни от двадесет и четири часа до четиридесет години313. И най-много след четиридесет години всички ще бъдете очистени. Та всички страдания могат да продължат от този период до четиридесет години. А двадесет и четири часа, това са две и половина години.
към текста >>
След тая
съдба
чакаме Възкресение - ново тяло, когато мъжете и жените ще бъдат свободни както в Райската градина.
Постоянно се оплакват българите, че всичко им било вземано - то е въпрос. Това, което са им взели, е едно жабче, което ще прояде корема на тези, които са го глътнали, също като онези жабчета в реката Нил, които разяждат корубата на крокодила, който ги е глътнал. Опасно е да се узурпира нещо, което Христос е дал. Цяла Европа глътна, каквото бе дадено на българите от Христа312, но сега ето тази кражба излиза наяве, защото Христос ги хвана на мястото на престъплението. По този начин Христос иде да съди света и тази съдба е вече неотменима.
След тая
съдба
чакаме Възкресение - ново тяло, когато мъжете и жените ще бъдат свободни както в Райската градина.
След смъртта си Христос се чисти четиридесет дена, а вие, за да се очистите, ще са нужни от двадесет и четири часа до четиридесет години313. И най-много след четиридесет години всички ще бъдете очистени. Та всички страдания могат да продължат от този период до четиридесет години. А двадесет и четири часа, това са две и половина години. Това е то ултиматумът.
към текста >>
36.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.
Но ако рекат: „Господи, Ти Си всякога благ, никога не Си ме оставил и сега ще ме избавиш, аз вярвам и на Тебе оставям
съдбата
си" 376, Господ ще послуша и ще помогне.
Във всяко бързане напакостяваме на своето развитие, смущаваме ума и сърцето си. И в тия войни, в които сега живеете, вие всички, които присъствате тук, сте изложени на много опасности. Често гледаме религиозни хора, изложени на големи опасности, и призовават Божието име. Успокойте най-първо себе си, докато Духът заработи, и обърнете ума си нагоре. Аз съм виждал хора при големи опасности да си кършат ръцете и да си скубят космите - това няма да им помогне да ги послуша Господ.
Но ако рекат: „Господи, Ти Си всякога благ, никога не Си ме оставил и сега ще ме избавиш, аз вярвам и на Тебе оставям
съдбата
си" 376, Господ ще послуша и ще помогне.
Ще направя още някои бележки и ще заключа тази обща беседа. Най-елементарното, което е потребно за всички приятели от Веригата, е учтивост на мъжете и жените. През тази година трябва да започнете с учтивостта в Духа, душата и сърцето. Може да съзнаете, че някой има недостатъци - не го съдете, понеже като съдите него, съдите Господа. Господ казва: ,Аз зная, че е груб, но Аз работя върху него." Стойте малко далече, ако някой е много груб - не сте длъжен да отивате да го облагородявате.
към текста >>
376
Съдбата
си – в протокола на П.
372 Без обуща – изразът липсва в протокола на Д.Голов. 373 Перифраза на Йоанна 6:38: Защото слязох от небето не моята воля да сторя, но волята на тогози, който ме е проводил. 374 Цитат на Исаия 55:11. 375 Славата Божия – в протокола на П. Гумнеров:Словото Божие.
376
Съдбата
си – в протокола на П.
Гумнеров: слабостта си. 377 Тук в протокола на П. Гумнеров е добавен следният пояснителен текст: Веднъж Учителя бил в Русе, в едно братско семейство, където присъствал един, който бил много начетен във философията и окултните науки, казва, че бил розенкройцер. Той задавал много въпроси на Учителя и искал отговори, с което искал да покаже, че много знае. Учителя не му отговарял на всички, но му задал следния въпрос: „Кажи колко тежи един [от тези] портокали?
към текста >>
37.
ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
376
Съдбата
си – в протокола на П.
372 Без обуща – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 373 Перифраза на Йоанна 6:38: Защото слязох от небето не моята воля да сторя, но волята на тогози, който ме е проводил. 374 Цитат на Исаия 55:11. 375 Славата Божия – в протокола на П. Гумнеров: Словото Божие.
376
Съдбата
си – в протокола на П.
Гумнеров: слабостта си. 377 Тук в протокола на П. Гумнеров е добавен следният пояснителен текст: Веднъж Учителя бил в Русе, в едно братско семейство, където присъствал един, който бил много начетен във философията и окултните науки, казва, че бил розенкройцер. Той задавал много въпроси на Учителя и искал отговори, с което искал да покаже, че много знае. Учителя не му отговарял на всички, но му задал следния въпрос: „Кажи колко тежи един [от тези] портокали?
към текста >>
38.
Писма до Мария Казакова - 1903
Аз съм разглеждал някои от тия черепи, върху тях е написана строгата
съдба
.
Мен Ме радва обстоятелството, че сте имали добър прием и приятно пътуване. Бележките Ви четох със задоволство. Абоба* представлява в много неща интересно място за този, който разбира - може да се извади много поучителен материал за миналото на България. Срутените палати показват устойчивостта на человеческите дела. Останките от черепите свидетелствуват за степента на умственото и духовно развитие.
Аз съм разглеждал някои от тия черепи, върху тях е написана строгата
съдба
.
Животът е бил разпуснат и затова славното му минало се е заличило. И право забелязвате, че всичко тука се мени - само Духът, Добрият Дух остава вечен и неизменяем. И колко добре е казано в Словото: „Делата им ще ходят след тях". „Зидете се на дом неръкотворен, на свещенство свято", казва Господ. Не е тук целта на живота.
към текста >>
Времената са критически и трябва да държим яко кормилото на България и
съдбата
на тоя народ.
Дайте моите искрени поздравления на г-жа Недялкова. Господ ще и даде според желанието на сърцето. Неговите благости за нея са за по-после. Кога ми се уреди пътят, ще обичам пак да посетя Търново. Но засега нека живеем с вяра.
Времената са критически и трябва да държим яко кормилото на България и
съдбата
на тоя народ.
Трябва да стоим будни, да помагаме. С братски поздрав. Ваш верен: П.К.Дънов * Абоба (араб) — турското име на град Плиска (Бел. Ред.) ** израждам (арх.) — раждам навън (Бел. ред.)
към текста >>
Българският народ веднъж за всякога ще се научи, че не е износно да се рита против остена на
съдбата
.
Онези, които са с нас, са повече. Имайте вяра: всичко от настоящия хаос на нашия живот ще излезе за добро. Политическите промени, малките интриги не могат да изменят заветните стремежи на един народ, който се ръководи от Господа. Вътрешното развитие се обуславя от по-велики закони и сили, отколкото временните глупави капризи и партизанства. Времето само по себе си ще изглади и поправи неразбориите.
Българският народ веднъж за всякога ще се научи, че не е износно да се рита против остена на
съдбата
.
Неговите водители ще бъдат бити от своите несполуки и ще се научат от опити да познават, че не е износно да се лъже и че правото е основа на истинската политика. Знаем ние къде ще излезе краят на всички тия неща. Има вече много неща, които са назрели и искат своето разрешение и те няма да закъснеят. Иде нов ред, нови събития, нови стремежи, нова развязка* на всичко, което е днес тъмно. Ние сме вече пред вратата на начинающите и велики събития в историята на този род и ще бъдем свидетели на бъдещето.
към текста >>
39.
Писма до Мария Казакова - 1904
Той имаше да Ви пише нещо за брата си, който сега е затворен, дали чрез Вашето познанство с г-н Добреви не би се направило нещо да му се поолекчи
съдбата
чрез ходатайство.
Сега остава само да посетите Сливен и вярвам, там ще намерите почва. Д-р Миркович много желае това. Писал ли Ви е брат Стоянов? Той ми съобщаваше, че имал намерение. Той съжаляваше за възникналите недоразумения, които, види се, отвсякъде наведнаж се струпаха.
Той имаше да Ви пише нещо за брата си, който сега е затворен, дали чрез Вашето познанство с г-н Добреви не би се направило нещо да му се поолекчи
съдбата
чрез ходатайство.
Поздрави всички наши добри приятели. Със Сър. Поз.: П.К.Дънов * * * София, 2.ІХ.1904г.
към текста >>
40.
Писма до Мария Казакова - 1905
Съдбата
започва от Дома Божий.
Писмата си отправяйте тук. Светът е вече узрял за жетва. Доброто семе трябва да се събере в житниците. Правдата иде да се вазстанови. Смутните времена са предизвестници на бъдещите благословения.
Съдбата
започва от Дома Божий.
Господ пресява Славянството; така прави всеки добър земледелец, кога сее. Вашият брат Георги е добре посрещнат горе. Той ми се оплака, че не е сторил всичко, каквото е желаел. Казах му, такава е волята Божия. Мъчно разбират хората, кога се въплътят, какво трябва да правят, трудно схващат.
към текста >>
41.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО
От това именно се обяснява тежката
съдба
на ония лица и народи, на които Господ е говорил, а не са послушали.
Да имате мир, съгласие и любов помежду си и тази любов да проявите навсякъде. А пък въпросите, за които се загатна вчера преди обед, ще ги оставим за утре, сряда, 18-того, когато ще се съберем по-ранко. Тия неща, които сега ви се дават, в хилядите години се веднъж дават. Затова трябва да ги пазите. Да не оценява това, което е дадено, значи, че върши престъпление който струва това и подлежи на наказание.
От това именно се обяснява тежката
съдба
на ония лица и народи, на които Господ е говорил, а не са послушали.
Прочее, сега ви трябва да заслужите за любовта, която Господ ви е дал — да отговорите за нея. Всякога да Го призовавате в сърцето си, в ума си, защото Той е вътрешната сила на един християнин. Когато Господ е с нас, няма мъчнотия, която да не се победи: тогава сме весели, бодри; макар цял ад да ни заобикаля, не искаме нищо да знаем. Но когато Господ ни остави, ние изгубваме вяра в небето и съвършено пропадаме. Всякой един от н ас да бъде по едно малко огнище, на което Господ да запали огъня на живота, огъня на истината и върху това огнище Той ще бъде олтара, върху който вие ще принесете вашите молитви и те ще бъдат чути и приети.
към текста >>
42.
1926_11 Съдържание
Статия от в-к „Борба" – „Новите богомили", 12.09.1925 г ... 326 Мисли за
съдбата
-кармата ... 327
наряди ... 320 ЗАБРАНАТА НА СЪБОРИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ТЪРНОВО ... 324 Биографична справка за владиката Филип ... 324 Спомени на Елена Иларионова ... 325 Спомени на Борис Николов ... 326
Статия от в-к „Борба" – „Новите богомили", 12.09.1925 г ... 326 Мисли за
съдбата
-кармата ... 327
Спомени на великотърновски граждани за Учителя ... 328 Спомени за търновските събори ... 329 1926 Последни писма до Елена Иларионова ... 333 Спомени на Петър Камбуров – за арбанашката комуна ... 335
към текста >>
43.
1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
По този начин, Христос иде да съди света и тази
съдба
е вече неотменима.
Постоянно се оплакват българите, че всичко им било вземано. То е въпрос. Това, което са им взели, е едно жабче, което ще прояде корема на тези, които са го глътнали, също както онези жабчета в реката Нил, които разяждат корубата1 на крокодила, който ги е глътнал. Опасно е да се узурпира нещо, което Христос е дал. Цяла Европа глътна, каквото бе дадено на българите от Христа, но сега, ето, тази кражба излиза наяве, защото Христос ги хвана на мястото на престъплението.
По този начин, Христос иде да съди света и тази
съдба
е вече неотменима.
След тая съдба чакаме възкресение – ново тяло, когато мъжете и жените ще бъдат свободни, както в Райската градина. След смъртта си, Христос се чисти 40 дена; а вие, за да се очистите, ще са нужни от 24 часа до 40 години и най-много, след 40 години, всички ще бъдете очистени. Та всички страдания могат да продължат от този период до 40 години, а 24 часа, това са две и половина години. Това е то ултиматумът. Другото време ще е приравняване на сметките.
към текста >>
След тая
съдба
чакаме възкресение – ново тяло, когато мъжете и жените ще бъдат свободни, както в Райската градина.
То е въпрос. Това, което са им взели, е едно жабче, което ще прояде корема на тези, които са го глътнали, също както онези жабчета в реката Нил, които разяждат корубата1 на крокодила, който ги е глътнал. Опасно е да се узурпира нещо, което Христос е дал. Цяла Европа глътна, каквото бе дадено на българите от Христа, но сега, ето, тази кражба излиза наяве, защото Христос ги хвана на мястото на престъплението. По този начин, Христос иде да съди света и тази съдба е вече неотменима.
След тая
съдба
чакаме възкресение – ново тяло, когато мъжете и жените ще бъдат свободни, както в Райската градина.
След смъртта си, Христос се чисти 40 дена; а вие, за да се очистите, ще са нужни от 24 часа до 40 години и най-много, след 40 години, всички ще бъдете очистени. Та всички страдания могат да продължат от този период до 40 години, а 24 часа, това са две и половина години. Това е то ултиматумът. Другото време ще е приравняване на сметките. В 24 часа ще почне войната и Св.
към текста >>
44.
1915_4 ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ
Ний ще се постараем, докат сме между тях, да им помогнем, да олекчим тяхната
съдба
.
Ний сме по-близо до Бога сега, отколкото по-преди. Който разкарва, и него разкарват. Аз пожелах да помогна на тия хора, но те се подвоумиха. Добре. В Господа няма разкаяние. В тоя народ духовенството спи, но сега ще се пробудят.
Ний ще се постараем, докат сме между тях, да им помогнем, да олекчим тяхната
съдба
.
Ако стават човеци - добре, ако не - пак добре. Ний ще бъдем верни на себе си и Господа. Моят поздрав на всички приятели. Вяра, вяра, търпение, търпение, любов, любов - това е животът. Ваш: П.К.Дънов
към текста >>
45.
1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
Но ако рекат: „Господи, Ти Си всякога благ, никога не си ме оставил и сега ще ме избавиш, аз вярвам и на Тебе оставям
съдбата
си", Господ ще послуша и ще помогне.
Във всяко бързане напакостяваме на своето развитие, смущаваме ума и сърцето си. И в тия войни, в които сега живеете, вие всички, които присъствате тук, сте изложени на много опасности. Често гледаме религиозни хора, изложени на големи опасности и призовават Божието Име. Успокойте най-първо себе си, докато Духът заработи и обърнете ума си нагоре. Аз съм виждал хора, при големи опасности да си кършат ръцете и да си скубят космите; това няма да им помогне да ги послуша Господ.
Но ако рекат: „Господи, Ти Си всякога благ, никога не си ме оставил и сега ще ме избавиш, аз вярвам и на Тебе оставям
съдбата
си", Господ ще послуша и ще помогне.
Ще направя още някои бележки и ще сключа тази обща беседа. Най-елементарното, което е потребно за всички приятели от Веригата, е учтивост на мъжете и жените. През тази година трябва да започнете с учтивостта в духа, душата и сърцето. Може да съзнаете, че някой има недостатъци – не го съдете, понеже като съдите него, съдите Господа. Господ казва: "Аз зная, че е груб, но Аз работя върху него".
към текста >>
46.
1916 _2 ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ
А
съдбата
Господня е права.
Сега е потребна вяра и сила човек да издържа. Бъдещето само пред Господа е ясно. Само правите по сърце ще намерят мир. Мирът се е дигнал от земята и човеците трябва дълго време да се молят да им го изпрати Бог. Сега Господ съди света и всекиму ще се даде, каквото му се пада.
А
съдбата
Господня е права.
Стойте будни и внимателни. Да бъдат сърцата Ви силни, умовете ви - крепки, да устоите докрай, да видите славните Божии дела. Редът ще се продължи и занапред, докат се даде новият, който може да дойде с Мира. Моят привет на всички приятели. Работите постепенно ще се уяснят.
към текста >>
47.
1921_8 Спомени на Мария Тодорова
И от там имаме
съдба
и карма.
Но ако беше някоя млада сестра, а тогава ние бяхме 20-25 годишни, то Михаил Иванов започваше със същото, но включваше безброй комплименти по всички направления и те успяваха. (...) Той обикновено пристъпваше така: „Сестра, вие сте изключително високо изградена личност. Аз виждам вашите прераждания от хиляди години. Ние с вас имаме връзка от еди-коя си епоха. Ние там сме били тогава съпрузи.
И от там имаме
съдба
и карма.
И трябва правилно да я разрешим в дихарма. А от кармата се преминава в дихармата само чрез любовта." (...) В началото на 1922г. Кръстьо Христов се бе насочил към мене, беше ме харесал и започна да се приближава към мене. Чувствах как ме оплитат разни въжета и как ме завързват.
към текста >>
48.
1922_2 Спомени на Петър Камбуров
Но един горещ юнски ден, към 20 юни, един черен градоносен облак реши
съдбата
на всички посеви.
Направих лехите и едновременно с насаждането на семената на определена дистанция, слагах по няколко шепи тор. Изобщо, положих максимум старание при обработването и посаждането на дините. В резултат, те буйно поникнаха и докато съседните бостани бяха едва кръстосали, моите имаха вече половин метър леторасли. Общо казано, можеше да се очаква богата реколта. И тъй като работата стана много, наемах работнички от село Беляковец за прекопаване на лозята, бостана, също така и за посяване на един декар царевица.
Но един горещ юнски ден, към 20 юни, един черен градоносен облак реши
съдбата
на всички посеви.
Напълно унищожени бяха и лозята, и бостана, и царевицата. Жалко за труда! Взех една ножица и изрязах всички смачкани леторасли на бостана до самите корени, като се надявах, че все пак, отново ще изкарат и ще се подновят. И наистина покараха, но в резултат се получиха съвсем малко количество дини и при това, сравнително дребни и криви. Само на онова място, дето бях започнал да обръщам с бел* за посаждане на нови лози, се бяха запазили около 15-20 броя по-едри дини.
към текста >>
49.
1925_13 Мисли за съдбата-кармата
МИСЛИ ЗА
СЪДБАТА
– КАРМА
МИСЛИ ЗА
СЪДБАТА
– КАРМА
Като кмет на гр. В.Търново, д-р Димитър Раев, според спомените на дъщеря му и архива на отец Асен, е провел публичен диспут в „Модерен театър" в защита на масонството, а търновският протосингел е защитавал тезата, че масоните са чеда на дявола. Д-р Раев, като запознат с масоните, съзнателно е отстранил духовното влияние на Учителя Беинса Дуно от гр. В.Търново. А Учителя е бил представител на всички духовни сили на Земята и затова те не са изгонили Него, а Всемирното Бяло Братство. По закона на кармата, всички са платили скъпо.
към текста >>
Бях свидетел на
съдбата
на семейството на Димитър Раев.
Като кмет на гр. В.Търново, д-р Димитър Раев, според спомените на дъщеря му и архива на отец Асен, е провел публичен диспут в „Модерен театър" в защита на масонството, а търновският протосингел е защитавал тезата, че масоните са чеда на дявола. Д-р Раев, като запознат с масоните, съзнателно е отстранил духовното влияние на Учителя Беинса Дуно от гр. В.Търново. А Учителя е бил представител на всички духовни сили на Земята и затова те не са изгонили Него, а Всемирното Бяло Братство. По закона на кармата, всички са платили скъпо.
Бях свидетел на
съдбата
на семейството на Димитър Раев.
Беше ми мъчно за жена му Богдана и за сина му Светозар. Като срещах жена му, се питах, защо има такава тежка съдба. Оказа се, че д-р Димитър Раев по време на Втората световна война е бил областен управител в Скопие. Какво е правил там, не зная, но македонците го изискали след войната от българското правителство и са го убили жестоко. Всички търговци казват за него, че е бил много умен човек.
към текста >>
Като срещах жена му, се питах, защо има такава тежка
съдба
.
Д-р Раев, като запознат с масоните, съзнателно е отстранил духовното влияние на Учителя Беинса Дуно от гр. В.Търново. А Учителя е бил представител на всички духовни сили на Земята и затова те не са изгонили Него, а Всемирното Бяло Братство. По закона на кармата, всички са платили скъпо. Бях свидетел на съдбата на семейството на Димитър Раев. Беше ми мъчно за жена му Богдана и за сина му Светозар.
Като срещах жена му, се питах, защо има такава тежка
съдба
.
Оказа се, че д-р Димитър Раев по време на Втората световна война е бил областен управител в Скопие. Какво е правил там, не зная, но македонците го изискали след войната от българското правителство и са го убили жестоко. Всички търговци казват за него, че е бил много умен човек. Аз се питам, дал това е достатъчно. Колко хора в България, освен ум, имат и разум?
към текста >>
Нямам възможност да проследя
съдбата
на ген.
На дъщеря му не дадоха възможност да следва висше образование и беше работничка в месокомбината. Тя се омъжи, имаше две деца и не можеше да се грижи за майка си, която почина в старчески дом в едно горнооряховско село. Другият кмет от тричленката, Стефан Куманов, е осиновил син на име Тодор, на който му се раждат две деца, момче и момиче. Момчето Стефан пада от високо, получава увреда на мозъка, усложнена с епилепсия и впоследствие деградира. Владиката Филип дълги години се е топял, пред очите на пасомите си, от незнайна болест и три години преди да почине си е подал оставката.
Нямам възможност да проследя
съдбата
на ген.
Даскалов и другите виновници за отстраняване на Белите братя от Търново, но съм сигурна, че всички, които са отишли против плана на Бога, са си платили. Напоследък мисля, каква пакост на отделната личност прави невежеството. А духовната бедност на един народ? Неволно го сравняваме с Чернобил. Скриваме истината от народа и десетилетия влачим физическите последстви на това невежество.
към текста >>
50.
004. Жизненият път и дело на Константин Дъновски
Те не знаят нищо за
съдбата
, нито пък вярват, че тя има някакво въздействие върху человеците... Пръснати далече един от други, всички те живеят в бедни колиби и много често променят своите селища... Те никак не са зли или коварни.
Известно е обаче, че преселването на славяните в пределите на Родопската област е било посрещнато от местните тракийски племена с радост и те са били приети едва ли не като техни избавители. Говорейки за траките от Родопския край, които не са оказали никаква съпротива срещу нашествието на славяните, Иван Дуйчев пише: “Свободолюбивото планинско население, което в мина-лото така героично е отстоявало своята независимост срещу римските войски и се е бунтувало срещу Източната римска империя, сега е посрещнало новите нашественици – славяните – не като врагове, а като съюзници в борбата си против тях.”9 Интересни, макар и откъслечни, сведения за родовата организация, вярвания и социална надстройка на славя-ните, които населяват древна Родопа, ни дава същият автор Прокопий Кесарийски: “Тези народи, славяните, не се управляват от един човек, но от старо време живеят демократично и затова винаги общо разглеждат полезните и трудни въпроси. Също така е току-речи с всички други работи и това е установено за тях открай време. Те смятат, че само един Бог, създателят на мълнията, е единствен господар на всичко и нему се принасят в жертва волове и всякакви други животни.
Те не знаят нищо за
съдбата
, нито пък вярват, че тя има някакво въздействие върху человеците... Пръснати далече един от други, всички те живеят в бедни колиби и много често променят своите селища... Те никак не са зли или коварни.
Но дори и в простотата си спазват хунския нрав.”8 По-късно, през средните векове, като израз на свободолюбие и правдивост, родопските българи спонтанно изявяват симпатиите си и своята привързаност към богомилите. При царуването на цар Петър I (927-969 г.) в Родопите прониква и се разпространява широко богомилската ерес.8 Родопските богомили открито обви-нявали гръцкото и българското духовенство в поквара, извратеност и лицемерие, като мъжествено отстоявали нанасяните им удари не само от църковните отци, но и от гражданските власти. През 1352 г. за първи път на Балканския полуостров стъпват османските завоеватели и постепенно го овладяват.
към текста >>
51.
005. Социална и духовна атмосфера на Родопския край след поробването
И тук, както при много случаи, прозорливото око на историка може да проследи оная чудна “магия” на
съдбата
, която превръща незаслуженото поражение в триумфиращ апотеоз.
При примитивен междуселищен транспорт и последвалата от това слаба народностна миграция, планинските селища закрилят през смутните години на робство будните български синове. Нямайки достатъчно орна земя за зе-меделие, те проявяват своята пробивна мощ в областта на за-наятите, битовата ръчна промишленост и народностна просвета. По този начин ятаганът в ръката на палача не само че не постига своята цел, но се превръща в носител на благодат за потиснатите народи. Със създаването на благоприятни условия за премахване на вековното робс-тво в неподозираните от никого планински селища лумват първите призиви за борба срещу угнетителите. Внуците и правнуците на разселените тук някогашни български първенци, прогонени от старите престолни центрове на поробена България, застават в първите редици на всенародното движение за свобода и верска независимост.
И тук, както при много случаи, прозорливото око на историка може да проследи оная чудна “магия” на
съдбата
, която превръща незаслуженото поражение в триумфиращ апотеоз.
Не напразно нашият епос тачи като свои закрилници дебрите на Родопа и дъбравите на Стария Балкан. Вместо да бъдат обезвредени, тези будни и войнстващи за свободата си бивши търновски българи, дават удачни родови кръстовки с местните траки от Родопския край. Не ще бъде пресилено да кажем, че ако бихме могли да проследим далечната родословна нишка на родопските устовски фамилии, от които произхожда Константин Дъновски, вероятно бихме се натъкнали на такива кръвни родови връзки с някогашни търновски първенци и боляри от български произход, примесена с прадревната тракийска кръв на местните траки. След настъпването на мрачните съдбовни дни на по-тисничество родопските български селища би-ват под-ло-жени на насилствено помохамеданчване. Този про-цес за родопчани е започнал още от първите години на завладяването на Родопската област от османците.
към текста >>
Такава била
съдбата
и на с.
С неби-вала бруталност то е продължило и през XV, XVI и-- XVII век12. Една част от селата в бившата Ахъ-челебийска кааза (област), която включва Родопите, са могли да се запазят чисто християнски, други са приели мохамеданството изцяло, а трети са се огънали отчасти и са приели смесена физиономия. Едно от селата с най-чисто българско насе-ление, което макар и покорено, е запазило вярата си, е било с. Селище. То никога не е отстъпило пред напора на османските завоеватели13. Обикновено онези родопски села, които са отстоя-вали верската си независимост докрай, са бивали опожаря--вани, а населението им избивано или принуждавано да търси спасение чрез бягство.
Такава била
съдбата
и на с.
Селище, което било запалено и разрушено от османските орди. Когато преминала бурята, жителите му са се върнали, като го нарекли с новото му име – Устово.12 Като пръв заселник в селото се сочи някой си Стою.14 Запазването на чисто християнски села в този Родопски край през цялото османско робство е било истински героичен подвиг, тъй като тази област е била в непосредствена близост до цариградската Порта и Одринския вилает. Въпреки тези неблагоприятни усло-вия, жителите на Устово не са дали никога младенци за турските еничерски отряди. За героичния отпор срещу асимилационния натиск за масово помохамеданчване на тези родопчани свидетелства и обстоятелството, че в Смолян, съседно село на Устово, е просъществувала самостоятелна църковна българска епископия до 1669 г., повече от 250 години след падането на Втората българска държава.
към текста >>
52.
018. Откровението в църквата „Св. Димитрий Солунски”
Преди всичко
съдбата
на българския народ щеше да се свърже тясно с Римската империя и папската власт, което по естествен път щеше да ни отдалечи от Киевска Рус и изобщо от руския народ и славянската общност.
Неестествената смърт на Калояна пред стените на Солун става причина да се предотврати замисълът на цар Калоян за отделянето на българите от източноправославната църква и преминаването ¢ към римокатолическата. Какви последици би имала тази политика на цар Калоян за народите, населяващи тогава Балканския полуостров, е трудно да се гадае, но истината е, че измествайки източноправославието от Югоизточната част на Европа, би се разширило влиянието на Рим. Като спираме вниманието си върху горепосочените събития, по асоциация си спомняме драматичната борба на католичката Мария Стюарт срещу Елизабет І, която е държала за самостоятелността на английската църква. По всяка вероятност нещата в Англия щяха да се изменят и католицизмът би се утвърдил по територията на целия Британски остров, ако Мария Стюарт бе излязла от лондонския Тауер като победителка. По същия начин и историята на България би взела друга насока, ако Калоян не би бил убит пред Солун, а разгромеше при създаването ¢ Латинската империя.
Преди всичко
съдбата
на българския народ щеше да се свърже тясно с Римската империя и папската власт, което по естествен път щеше да ни отдалечи от Киевска Рус и изобщо от руския народ и славянската общност.
Нека накрая да завършим с възхвалата на Св. Методий, отправена към Св. Димитрий Солунски, от която се вижда преценката му за солунския светец: “О, мъдри Свети Димитре, като предстоиш светло пред Божия престол, не ни забравяй, моли се за нас, окаяните, които, странници в тая земя, съзерцаваме днес твоите велики дела и те възпяваме...”32 Като се има предвид църковното образование на младия Константин Дъновски, лесно е да си представим как е въздействало върху съзнанието му поръчението на стария свещеник в храма на солунския светец, и то тогава, когато е решил да се отрече от света и да се отдаде на монашество. Не напразно Константин Дъновски характеризира случилото се в църквата “Св.
към текста >>
53.
020. Исторически бележки за падането на Варна под турска власт
а.) да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас отправил своята молба към Бога: “О, Исусе, ако си наистина Син Божий, както Те изповядват Твоите последователи, то направи
съдба
между мене и тях, гдето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието!
020. Исторически бележки за падането на Варна под турска власт След това в “Откровението” се казва: “За умножение греховете на християните дълготърпеливий Бог бил прогневен, а преди триста и три години, т.е. в 1444 г., когато християнските водители (крал Владислав ІІІ Ягело, б. а.) до град Варна със своята измама принудили турския цар (тук се има предвид султан Мурад ІІ, който лично води в битката османската войска, б.
а.) да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас отправил своята молба към Бога: “О, Исусе, ако си наистина Син Божий, както Те изповядват Твоите последователи, то направи
съдба
между мене и тях, гдето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието!
”... И тогава, о, тогава... препълнената чаша на Божий гняв и проклятия се изле на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила, та освен града Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха! ” В горния текст от “Откровението” на Константин Дъновски спират вниманието ни две обстоятелства. Първо, че и двете армии в битката при Варна през 1444 г. са се ръководили лично от държавните им глави: на християните – от крал Владислав ІІІ Ягело, а на мюсюлманите – от султан Мурад ІІ.
към текста >>
Битката при Варна е решаваща и ще определи
съдбата
на народите от Балканския полуостров за векове.
На 9 ноември 1444 г. армията на християните навлиза във Варненското поле. В същото направление султан Мурад ІІ повежда лично многобройна войска в подкрепление на турската отбрана пред Варна. Преди започването на боя на 10 ноември 1444 г. пред султанския шатър, разположен на една тракийска могила, е забоден на копие Одрино-Сегедският мирен договор, чрез което османците изразяват възмущението си за неговото пренебрегване от страна на християнската коалиция.
Битката при Варна е решаваща и ще определи
съдбата
на народите от Балканския полуостров за векове.
Хронистите описват деня 10 ноември 1444 г. като изненадващо зловещ. Неочаквано ясното небе потъмняло, извил се силен вятър. Като някаква поличба се разразила невиждана буря. При тази обстановка още в първите часове на утрото двете войски се хвърлили в бой една срещу друга.
към текста >>
54.
021. Християнските грехове и гонението на богомилите
Накрая нека се позовем на мнението на Петър Дънов, Учителя Беинса Дуно, относно
съдбата
на богомилството и падането на България под турско робство, изразено в една от неговите беседи: “Когато изгониха богомилите из България, българският народ падна под турско робство цели петстотин години.
Ежегодно в него се събираше народът от целия град, заедно с жените и децата. По обичая празнуването траеше осем дни. И когато се стичаха по случай празника и под предлог на моление, те вършеха всякакви нечисти дела, понеже местоположението и пустотата задоволяваха влечението на блудниците и поради това си навличаха божието негодувание”.37 За мястото и ролята на богомилите се спира и проф. Димитър Ангелов, позовавайки се на един твърде важен паметник за нашата история, на който досега не бе обръщано достатъчно внимание.38 Става дума за ”Българския апокрифен летопис”, съставен към средата на ХІ век от неизвестен автор, който е имал за цел да предаде накратко историята на българския народ от най-старо време, представена като смес от православни и богомилски легенди, където българите били представени като предопределен от Бога народ.
Накрая нека се позовем на мнението на Петър Дънов, Учителя Беинса Дуно, относно
съдбата
на богомилството и падането на България под турско робство, изразено в една от неговите беседи: “Когато изгониха богомилите из България, българският народ падна под турско робство цели петстотин години.
Едно време евреите разпнаха Христа, но какво ги постигна след това – две хиляди години робство.”39 Друга съществена простъпка, която трябва да получи своята обективна историческа преценка, е поведението на цар Иван Александър при унаследяване на неговия престол. Въпреки че даваната досега преценка за ца-рува-нето на този български цар е положителна, не може да се отминат обаче някои негови политически ходове, които имат фатални последици за съдбата на България и изобщо за народите, населяващи Балканския полуостров. Когато цар Иван Александър се възкачва на престола (1331 г.), османците напират на границата на византийските владения в Мала Азия и са пред вратите на Константинопол. Без да си даде сметка за застрашаващата го голяма опасност на нашествениците от Мала Азия, цар Иван Александър лавира между двамата претенденти за византийския престол, като се съюзява ту с единия, ту с другия претендент и с това помага косвено османците по-лесно да разгромят Византия и да се настанят на Балканския полуостров.
към текста >>
Въпреки че даваната досега преценка за ца-рува-нето на този български цар е положителна, не може да се отминат обаче някои негови политически ходове, които имат фатални последици за
съдбата
на България и изобщо за народите, населяващи Балканския полуостров.
За мястото и ролята на богомилите се спира и проф. Димитър Ангелов, позовавайки се на един твърде важен паметник за нашата история, на който досега не бе обръщано достатъчно внимание.38 Става дума за ”Българския апокрифен летопис”, съставен към средата на ХІ век от неизвестен автор, който е имал за цел да предаде накратко историята на българския народ от най-старо време, представена като смес от православни и богомилски легенди, където българите били представени като предопределен от Бога народ. Накрая нека се позовем на мнението на Петър Дънов, Учителя Беинса Дуно, относно съдбата на богомилството и падането на България под турско робство, изразено в една от неговите беседи: “Когато изгониха богомилите из България, българският народ падна под турско робство цели петстотин години. Едно време евреите разпнаха Христа, но какво ги постигна след това – две хиляди години робство.”39 Друга съществена простъпка, която трябва да получи своята обективна историческа преценка, е поведението на цар Иван Александър при унаследяване на неговия престол.
Въпреки че даваната досега преценка за ца-рува-нето на този български цар е положителна, не може да се отминат обаче някои негови политически ходове, които имат фатални последици за
съдбата
на България и изобщо за народите, населяващи Балканския полуостров.
Когато цар Иван Александър се възкачва на престола (1331 г.), османците напират на границата на византийските владения в Мала Азия и са пред вратите на Константинопол. Без да си даде сметка за застрашаващата го голяма опасност на нашествениците от Мала Азия, цар Иван Александър лавира между двамата претенденти за византийския престол, като се съюзява ту с единия, ту с другия претендент и с това помага косвено османците по-лесно да разгромят Византия и да се настанят на Балканския полуостров. Към средата на ХІV век мюсюлманските нашественици достигат Мраморно море и стават господари на галиполската крепост Цимпе. С тази придобивка те се настаняват на предмостова позиция на полуострова. Тази ценна военностратегическа изгода те получават от византийския василевс Кантакузин не в резултат на военни действия, а като договорна компенсация за оказаната им военна подкрепа срещу династичните домогвания на Иван Палеолог (1352 г.).
към текста >>
55.
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
Обърна се към мен и ми каза: "Николай, всяко нещо се плаща." Аз всякога съм чувствал, че някаква чудовищна
съдба
ме преследва, за да ме погълне. Разбрах.
В това отношение, срещу мен се породи голяма завист. Хора, които ми се представяха за приятели и доброжелатели, ме наклеветяват пред властта и бях взет под око, тъй като, според тях, имах необходимите елементи, за да поднесат на народа търсения от тях показен процес. Един ден съм на Изгрева в беседката. Учителят дойде и седна до мен. Изразът му беше угрижен, замислен, измъчен.
Обърна се към мен и ми каза: "Николай, всяко нещо се плаща." Аз всякога съм чувствал, че някаква чудовищна
съдба
ме преследва, за да ме погълне. Разбрах.
Нищо не казах, само няколко сълзи се отрониха от очите ми. Учителят стана и с бавни стъпки все така замислен се оттегли. От този момент почна много сериозния дял от моя живот и въжето на врата ми беше сложено. Но благодарение чудната намеса на Учителя, премина всичко благополучно. Въжето се стопи и останах жив, за да мога да напиша тези редове.
към текста >>
56.
СИМЕОН АРНАУДОВ
Разбрах какво значи
съдба
на човека пред нозете на Всемировия Учител Беинса Дуно.
Внимавай да не повториш същата грешка, защото ще бъде фатална за теб." Ние само се досещахме кой може да бъде. Веднъж го попитах: "Брат Симеон, откри ли най-сетне кой си бил в Евангелието? " Той кимна с глава: "Открих". Замълча, сълзи се наляха в очите му и той се разрида. /Според някой допълнителни сведения от спомените на учениците, публикувани в томовете на "Изгревът", Симеон Арнаудов по времето на Христос е бил Юда./ Аз стоях изумена.
Разбрах какво значи
съдба
на човека пред нозете на Всемировия Учител Беинса Дуно.
Видях неговия път от преди 2 000 г., видях го и сега. Мария Тодорова
към текста >>
57.
МИХАИЛ ИВАНОВ
Също вярвах на неговите уверения, че аз съм "единствената, определена от
съдбата
" душа.
Този ден бе изключителен за мен. Благословен ден! Аз имах една рядка, чисто духовна опитност /откровение/ да почувствам присъствието на Божествения Дух в Учителя. След тази визита моята връзка с Михаил продължи. Аз му вярвах безусловно на всичко, което той казва, че е най-добрият ученик и най-близък до Учителя.
Също вярвах на неговите уверения, че аз съм "единствената, определена от
съдбата
" душа.
Обаче една нощ сънувам, че Михаил има и друга "единствена душа". Аз бях запомнила ясно нейната фигура и чертите на лицето й. Отивам в неделя на беседа и какво да видя - Михаил придружава тази същата сестра, която сънувах. Изпитах ужас! Как може най-добрият ученик на Учителя да лъже?
към текста >>
58.
ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
За непослушанието си към Учителя и за политическите си грешки, които бе направил, Лулчев бе оставен на кармата си и
съдбата
го изпрати към драматична развръзка.
Оказа се, че само трима души са водили дневници. Това са още генерал Никола Михов - министър на войната от 1942 г. и регент, както и Богдан Фи- лов - министър-председател, също регент. Тези три дневника бяха веществени доказателства за тяхната политика и те бяха осъдени на смърт. Така че, ние проверихме думите на Учителя, дали този дневник ще му спаси главата и ще му донесе ли слава.
За непослушанието си към Учителя и за политическите си грешки, които бе направил, Лулчев бе оставен на кармата си и
съдбата
го изпрати към драматична развръзка.
Той бе осъден на смърт и убит заедно с управниците на предишния режим. Комунистите никога не можаха да разберат, че Лулчев няма нищо общо с Учителя. Той имаше свои последователи, които всички, без изключение, обърка и те се отклониха от Школата. Борис Николов Отивам при Учителя вечерта.
към текста >>
И ще ме видиш, каква
съдба
ще имам".
Слезнахме на масата и почна: "Слушай, брат Темел- ко, аз се излъчвам от тялото си и отивам на източния фронт да бия руснаците. Но като гледам отсреща Учителят води руснаците и аз ида против Него" - Казвам му: "Ти знаеш, че Учителят е велик Дух, защо идеш насреща? " Той казва: "Обичам германците. И ще видиш моята присъда, защото Учителят не ми прощава. Ето, всеки ден се моля, ама Учителят прошка не ми дава.
И ще ме видиш, каква
съдба
ще имам".
И така, като дойдоха комунистите в България, арестуваха го и най-после го хвърлиха под един руски танк да го сгази. Това му беше присъдата. Това зная за него. Някои казват, че Лулчев е обесен. Но това не е вярно.
към текста >>
59.
НЕПОСЛУШАНИЕ
Нещата на "Изгрева" щяха да се устроят по друг начин и
съдбата
му би била друга днес.
Да не говорим за това, че не взеха по един декар земя, а раздробиха всичко на парчета. Борис Николов и Славчо Славянски дори купиха общо една голяма нива и вместо да я направят по декар парцела, раздробиха на отделни малки парчета тази хубава нива. Не сме били послушни. Своеволия сме правили. Учителят ни остави свободни, но трябваше да проявим Любов и послушание към Него.
Нещата на "Изгрева" щяха да се устроят по друг начин и
съдбата
му би била друга днес.
Имахме Учител, който ръководеше тази Школа и това общество и трябваше да Го питаме. Освен че не Го питаха, а и онова, което Учителят каза за устройството на "Изгрева", не се изпълни. Затова се получи тази непредставителна картина. Тя бе камък за препъване на мнозина, които идваха от града да чуят и да видят за пръв път Учителя. Те не можеха да прескочат бодливите телени огради и схлупените бараки на "Изгрева", въпреки че имаха вътрешен стремеж към Словото на Учителя.
към текста >>
60.
ПАНЕВРИТМИЯ
Като играхме Паневритмията облекчи се
съдбата
на българския народ и въпросите му се разрешиха добре".
Учителят каза веднъж в Мърчаево: "Ако не беше Паневритмията, много лошо щеше да бъде на света и на българите". Ако не бяхме играли Паневритмия, положението на българите щеше да бъде много по-тежко от сега. Ние сме свързани с българския народ, ние сме свързани с човечеството. Каквото правим - отразява се върху Цялото Човечество. Добре че играхме Паневритмията.
Като играхме Паневритмията облекчи се
съдбата
на българския народ и въпросите му се разрешиха добре".
И действително българският народ мина през толкова опасни места. По едно време България беше обявила война на целия свят: Англия,Франция,САЩ. Ние бяхме единственият народ, който се намери във война с цялото човечество. А като похлупак на всичко, накрая СССР - Съветска Русия обяви война на България и руските войски влязоха и преминаха река Дунав на 7-8 уХ 1944г. Да се чудите как излезе България невредима от това положение.
към текста >>
И историческата
съдба
на този народ би била друга.
Това е урок и за всички останали, които ще се занимават с Паневритмията и ще решат някога да предават Паневритмията на българския народ осакатена или преиначена. Милка е виждала и аз вярвам, че тя е разбирала добре, че Учителят не току-така е бързал. Тук времето е било от особено значение и въпреки това, тя не се е активизирала. Ако тя не бе допуснала тези грешки, тогава това начинание би успяло. И всеки сам ще си извади заключение за отражението, което Паневритмията би имала върху България и българския народ.
И историческата
съдба
на този народ би била друга.
Защото Учителят бе споменал, че според Божия план руснаците е трябвало да стигнат до Дунава и да не преминават в България. Но понеже Паневритмията не се предаде и не се игра в българските училища, Учителят промени Божия План и пусна руснаците в България. Дойде една нова епоха от четиридесет и пет години, за която бе говорил Учителят преди двадесет години и ние станахме очевидци и изтърпяхме всичко онова, което донесе тази епоха, когато властта в България бе дадена на комунистите. За непослушанието си към Учителя и за неизпълнението на тази задача, поставена от Учителя към ученика, ние бяхме свидетели, как всички платиха. Всички участници, които противодействаха за внедряването на Паневритмията в българските училища, платиха според окултните закони.
към текста >>
А българският народ трябваше да изпие чашата на горчивата си
съдба
, която последва четиридесет и пет години след това.
А беше поука за останалите и разбраха какво означава, когато един ученик обещае пред Учителя да изпълни една задача и накрая я провали. Милка беше с ясно съзнание, че трябва да си свърши работата до края. Затова написа своите спомени за Школата с Учителя. А това не е малко както за нея, така и за следващите поколения, защото урокът от Учителя е предаден, а ученикът трябва да издържи изпита си. Независимо кога и при какви условия.
А българският народ трябваше да изпие чашата на горчивата си
съдба
, която последва четиридесет и пет години след това.
Другото действащо лице в тази история е Весела Несторова. Тя завършва американски колеж в България, след това бива изпратена за четири години на специализация в САЩ и завършва висше образование. Завърнала се в България, тя е една от малкото високо интелигентни и образовани сестри. Тя е отличен музикант, певица с неподражаем глас, композитор и притежава изключителна дарба за поетично творчество. Тя взема дейно участие в братския живот.
към текста >>
61.
МУЗИКА
Пред себе си, пред
съдбата
си и пред Бога!
Проследете техния път и ще проверите, че всички без изключение се провалиха в своя житейски път като човеци, музиканти и творци. Само първите им изяви напомняха за Божествения кредит, с който те слязоха на земята. Смятам, че дадох една страница, която трябва да се прочете и проумее добре от днешните и бъдещи музиканти, които ще се родят в този народ. Ако проумеят - добре. Ако не проумеят, ще научат урока, че за да се роди човек между този народ, трябва някой да гарантира в Невидимия свят и ако не изпълни обещанието си, отговаря за това.
Пред себе си, пред
съдбата
си и пред Бога!
Елена Андреева Учителят сваляше и ни даваше песните. Ние ги заучавахме. Но трябваше да се запишат. И тук дойдохме до най-големите затруднения, защото съвременните правила на музиката се подчиняват на закони, които определят теорията на съвременната музика, а музиката на Учителя се подчинява на изявлението на Духа чрез музиката.
към текста >>
Учителят затова мълчи, Той е дошъл по закона на
Съдбата
.
Затова Учителят мълчи. Аз викам на Кирил: "Да се махаш оттук с този учебник. Ще го изгоря! " Учителят мълчи, Той не казва нищо. Ако каже нещо, Кирил Икономов ще го порази гръм, заради това, че иска да коригира изявлението на Божествения Дух и проявлението чрез песента на Учителя.
Учителят затова мълчи, Той е дошъл по закона на
Съдбата
.
А ние тук, учениците от Школата, сме в закона на необходимостта и сме подвластни Нему, защото сме човеци пред лицето на Великия Учител и пред лицето на Бога. Затова аз се обръщам към Кирил: "Махай се оттук с този учебник, с него ще учиш учениците си в гимназията, а не Учителя! " Да, според мен теорията на музиката трябва да се съобрази с Учителя, а не Учителят да се съобразява с теорията на музиката! Борис Николов
към текста >>
62.
ЯСНОВИДСТВО
Но те нека добре знаят, че аз съм най-големият детектив на земята, изпратен от Небето, и
съдбата
на българския народ зависи от това какъв доклад ще дам Аз за него.
Изпяха се няколко песни и беседата започна, както винаги върху стих от Евангелието. До известно време Словото течеше бавно и със спокоен тон. Продължаваха да прииждат нови слушатели, някои от които, току-що дошли, бързаха да си вадят бележници и да си вземат бележки от беседата. Отведнъж Учителят стана строг. Обърна се към едно лице от публиката и каза: "Някои са дошли да слушат беседа, но като не разбират смисъла, изопачават думите ми.
Но те нека добре знаят, че аз съм най-големият детектив на земята, изпратен от Небето, и
съдбата
на българския народ зависи от това какъв доклад ще дам Аз за него.
Това добре да се разбере. Разбирате ли? " След тези думи Учителят погледна в друга посока и продължи беседата си със спокоен тон. По всичко личеше, че Учителят в дадения случай говореше не на всички, а само на ония лица, които бяха дошли със специална задача и съзнателно да изопачават думите му, за да го уязвят. Той тях предупреждаваше.
към текста >>
63.
ПРЕДСКАЗАНИЯ
Тя обаче настоява: "Моля пет минути само да отделите, защото туй нещо решава
съдбата
ми!
Като му казах, като че ли го попарих с вряла вода. И умря точно, когато му казах, замина за другия свят. Другият случай беше на 1914 г. Един ден беше дошла една млада дама и хлопа. Казва: "Нещо много серозно искам да ви питам." Казвам й: "Нямам никакво време сега." Като нямам време, аз зная, че ще ме пита нещо, дето нито в нейната работа влиза, нито в мойта.
Тя обаче настоява: "Моля пет минути само да отделите, защото туй нещо решава
съдбата
ми!
" Щом е за съдбата й, приех я. Тя ме пита: "Кажете ми, ще бъда ли щаслива? " Гледах, гледах, казвам: "Ти има да живееш още само две години. Има една много малка възможност да останеш на Земята. Случва се на 10 000 веднъж, може да ти се случи.
към текста >>
" Щом е за
съдбата
й, приех я.
И умря точно, когато му казах, замина за другия свят. Другият случай беше на 1914 г. Един ден беше дошла една млада дама и хлопа. Казва: "Нещо много серозно искам да ви питам." Казвам й: "Нямам никакво време сега." Като нямам време, аз зная, че ще ме пита нещо, дето нито в нейната работа влиза, нито в мойта. Тя обаче настоява: "Моля пет минути само да отделите, защото туй нещо решава съдбата ми!
" Щом е за
съдбата
й, приех я.
Тя ме пита: "Кажете ми, ще бъда ли щаслива? " Гледах, гледах, казвам: "Ти има да живееш още само две години. Има една много малка възможност да останеш на Земята. Случва се на 10 000 веднъж, може да ти се случи. Вземи Евангелието да четеш, След две години ще отидеш на другия свят, определено е.
към текста >>
Затова е казано, че човек сам чертае
съдбата
си.
Има неща, които са определени да станат още преди създаването на света. Нищо не може да измени тия неща. Дойде ли времето им, те непременно ще се сбъднат, както са определени. Обаче, има неща определени, които могат да се смекчат, а могат и съвършено да се изменят. Това зависи от човека.
Затова е казано, че човек сам чертае
съдбата
си.
Обаче, има съдба, която по никой начин не може да се отмени. Значи, има неща в света, които не могат да се изменят, каквито усилия да се правят: Ако са определени да станат, ще станат; ако не са определени да станат, няма да станат. Натъквате ли се на такива неща, не си правете илюзии, че можете да ги измените. Каквото да правите, както да разсъждавате, те ще станат според Великото Предопределение на Битието. Обаче, дойдете ли до неща, които са във ваши ръце, там трябва да приложите всички усилия и способности да ги предотвратите.
към текста >>
Обаче, има
съдба
, която по никой начин не може да се отмени.
Нищо не може да измени тия неща. Дойде ли времето им, те непременно ще се сбъднат, както са определени. Обаче, има неща определени, които могат да се смекчат, а могат и съвършено да се изменят. Това зависи от човека. Затова е казано, че човек сам чертае съдбата си.
Обаче, има
съдба
, която по никой начин не може да се отмени.
Значи, има неща в света, които не могат да се изменят, каквито усилия да се правят: Ако са определени да станат, ще станат; ако не са определени да станат, няма да станат. Натъквате ли се на такива неща, не си правете илюзии, че можете да ги измените. Каквото да правите, както да разсъждавате, те ще станат според Великото Предопределение на Битието. Обаче, дойдете ли до неща, които са във ваши ръце, там трябва да приложите всички усилия и способности да ги предотвратите. Помнете: Животът на човека е точно определен.
към текста >>
64.
ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ
Лекарите и няколко професора полагаха всички усилия, за да помогнат на болните, но специално за нашия случай бяха убедени, че краят ще бъде злополучен и за тях
съдбата
на Веска беше предрешена.
беше страшна и много тежка, защото тя сложи началото на непрекъснато неизразимо нещастие. През тази година нашата скъпа и единствена рожба Веска, която беше учителка по музика в 36-то единно училище в София, се разболя от менингит. През време на лечението в болницата тя получи парализа на дясната телесна половина. Беше поставена на лечение при други болни от същата болест, с тази разлика само, че те бяха в по-лека форма и не бяха парализирани. Поради парализата, на нас ни бе разрешено да бъдем при нея, за да я обслужваме.
Лекарите и няколко професора полагаха всички усилия, за да помогнат на болните, но специално за нашия случай бяха убедени, че краят ще бъде злополучен и за тях
съдбата
на Веска беше предрешена.
Ние, родителите, опирайки се на вярата ни в Учителя, имахме надежда, че това няма да се случи и че Учителят ще направи с нея чудо и животът на Веска ще бъде спасен. Професорите, между които имаше и най-близък роднина, ме подготвяха да бъда готов за един възможен лош край. Аз казах това на жена си, обаче тя не прие това нещо и каза, че на никаква цена тя не дава детето си да замине. Аз останах при болната, а майката се завърна в празната къща, самотна, с голяма скръб и болка в душата. Започва да се моли на Бога и Учителя да запазят живота на Веска.
към текста >>
65.
ЧОВЕКОЛЮБИЕ И ПОМОЩ
И достатъчно беше една дума да каже Той: "Ще се нареди работата..." И като че ли в този миг твоята
съдба
се поема от "Невидимите помагачи" и работите се нареждат.
ЧОВЕКОЛЮБИЕ И ПОМОЩ Спомени на ученици Много са ония от нас, които се приближиха до Учителя, за да му кажат своите неудачи.
И достатъчно беше една дума да каже Той: "Ще се нареди работата..." И като че ли в този миг твоята
съдба
се поема от "Невидимите помагачи" и работите се нареждат.
Жечо Панайотов Като ученичка учех музика. Майка ми имаше големи амбиции да свиря на пиано и да давам концерти по Европа. Но аз в себе си бях решила: "Учителю, каквото кажеш, това ще бъде". Нищо още не бях избрала в себе си.
към текста >>
66.
БОЖЕСТВЕНА ЗАКРИЛА
Вятърът?... Случайност или
съдба
?
И в този момент нещо трясна зад гърба ми, оглушителен рев, блесна мълния и падна там, дето преди няколко секунди бях. Облак от черен дим заля бързо настрани... Ужас! Само преди няколко секунди бях на това място. Кой ме спаси? Кой измъкна тъй неусетно писмото от ръцете ми?
Вятърът?... Случайност или
съдба
?
Учителят Дънов казва така: "Случайността е закон на кармата." И останах жив, за да ви разкажа този случай. Та отговорете: Кой ме спаси? Люб. Марков, учител, с. Вълчи дол, Провадийско Осъдиха на смърт за нелегална дейност комунистите от село Ветрен, Казанлъшко, Жельо Колев Ялъмов, Тодор Георгиев Генов, Иван Бурнусузов.
към текста >>
Само с една дума Той променяше
съдбата
на приятелите - да оздравее, да остане да живее или да си замине.
После намерих другата и й купих билет, да отиде до Стара Загора, да им каже, че няма да бъдат обесени. Същите тези затворници излязоха на 9 септември от затвора. Руси Караиванов от с. Ветрен Учителят променяше кармата и хороскопите на учениците си. Когато някой влизаше в Школата и ставаше ученик, му се правеше нов хороскоп, в който му се променя кармата - да не му пречи в учението и ако се е отдал да служи на Бога с любов, напълно му се заличава, казва Учителят.
Само с една дума Той променяше
съдбата
на приятелите - да оздравее, да остане да живее или да си замине.
"Той променява времената и порите (годините)." Всички братя, които участваха в Първата и Втората световна война и получиха от Учителя написани на лист "Добрата молитва" и "91 псалом", се върнаха живи и здрави. Светлозар Няголов
към текста >>
67.
БОГ. ПОЗНАНИЕ ЗА БОГА
Сега вие искате да сте господари на
съдбата
си.
Наистина, Той е недостъпен, но само за ония учени, философи, поети, които мислят, че са постигнали всичко и нищо повече не им трябва. Затова, когато философът от висотата на своето положение, започва да изследва Бога, Той се скрива зад причинния свят. Когато астрономът Го изследва, Той се скрива във вечността, дето никакъв телескоп не може да Го намери. Когато поетът Го търси, Той се скрива в най-малките ъгълчета на вселената да не може да Го зърне. Обаче, Бог се открива на децата, на бедните, на страдащите, на унижените и на оскърбените - на чистите по сърце.
Сега вие искате да сте господари на
съдбата
си.
Но човек сам не може да бъде господар на съдбата си. Само двама души, като се съюзят, могат да бъдат господари на своята съдба. Една права линия може да бъде господар, ако има две точки. Между две точки може да има права линия. Квадратът е образуван между четири точки.
към текста >>
Но човек сам не може да бъде господар на
съдбата
си.
Затова, когато философът от висотата на своето положение, започва да изследва Бога, Той се скрива зад причинния свят. Когато астрономът Го изследва, Той се скрива във вечността, дето никакъв телескоп не може да Го намери. Когато поетът Го търси, Той се скрива в най-малките ъгълчета на вселената да не може да Го зърне. Обаче, Бог се открива на децата, на бедните, на страдащите, на унижените и на оскърбените - на чистите по сърце. Сега вие искате да сте господари на съдбата си.
Но човек сам не може да бъде господар на
съдбата
си.
Само двама души, като се съюзят, могат да бъдат господари на своята съдба. Една права линия може да бъде господар, ако има две точки. Между две точки може да има права линия. Квадратът е образуван между четири точки. Това са четири основни точки.
към текста >>
Само двама души, като се съюзят, могат да бъдат господари на своята
съдба
.
Когато астрономът Го изследва, Той се скрива във вечността, дето никакъв телескоп не може да Го намери. Когато поетът Го търси, Той се скрива в най-малките ъгълчета на вселената да не може да Го зърне. Обаче, Бог се открива на децата, на бедните, на страдащите, на унижените и на оскърбените - на чистите по сърце. Сега вие искате да сте господари на съдбата си. Но човек сам не може да бъде господар на съдбата си.
Само двама души, като се съюзят, могат да бъдат господари на своята
съдба
.
Една права линия може да бъде господар, ако има две точки. Между две точки може да има права линия. Квадратът е образуван между четири точки. Това са четири основни точки. За да бъде човек господар на съдбата си, той трябва да е съединил в себе си двата принципа - мъжът и жената и да се е родило тяхното дете "Аза" - Божественото в човека.
към текста >>
За да бъде човек господар на
съдбата
си, той трябва да е съединил в себе си двата принципа - мъжът и жената и да се е родило тяхното дете "Аза" - Божественото в човека.
Само двама души, като се съюзят, могат да бъдат господари на своята съдба. Една права линия може да бъде господар, ако има две точки. Между две точки може да има права линия. Квадратът е образуван между четири точки. Това са четири основни точки.
За да бъде човек господар на
съдбата
си, той трябва да е съединил в себе си двата принципа - мъжът и жената и да се е родило тяхното дете "Аза" - Божественото в човека.
Само тогаз човек ще има ясна представа за Бога. И всеки човек, за да бъде човек, трябва да има една своя ясна представа за Бога. Той трябва да познава Бога не тъй, както философите го определят, но тъй, както Бог се открива на него. Защото на всеки човек Бог се открива по специфичен начин, според степента на неговото развитие. И затова всеки трябва да бъде верен на онова, което има в себе си.
към текста >>
68.
БОЖИЯТ ПРОМИСЪЛ
Едно трябва да знаят всички хора: Бог определя
съдбата
на хората никой друг.
Бог им предписва лекарства и казва: По толкова и толкова капки ще взимате на ден. Ако постъпвате според наставленията на Великия Лекар, ще имате резултат. Не постъпвате ли по Неговите наставления, ще носите болестта си. Разумност се изисква от всички. Истинската мисъл внася успокояване на ума; истинското чувство успокояване на сърцето, а истинските дела - успокояване на целия организъм.
Едно трябва да знаят всички хора: Бог определя
съдбата
на хората никой друг.
При това, съдбата на хората не е нещо фатално. Тя се определя според техните мисли, чувства и постъпки. Следователно, никой не е в сила да избави човека от собствената му съдба. Ако има някой, който да му помогне, това е той сам. Как? - Като измени направлението на своите мисли.
към текста >>
При това,
съдбата
на хората не е нещо фатално.
Ако постъпвате според наставленията на Великия Лекар, ще имате резултат. Не постъпвате ли по Неговите наставления, ще носите болестта си. Разумност се изисква от всички. Истинската мисъл внася успокояване на ума; истинското чувство успокояване на сърцето, а истинските дела - успокояване на целия организъм. Едно трябва да знаят всички хора: Бог определя съдбата на хората никой друг.
При това,
съдбата
на хората не е нещо фатално.
Тя се определя според техните мисли, чувства и постъпки. Следователно, никой не е в сила да избави човека от собствената му съдба. Ако има някой, който да му помогне, това е той сам. Как? - Като измени направлението на своите мисли. Не искайте вашите учители да бъдат снизходителни.
към текста >>
Следователно, никой не е в сила да избави човека от собствената му
съдба
.
Разумност се изисква от всички. Истинската мисъл внася успокояване на ума; истинското чувство успокояване на сърцето, а истинските дела - успокояване на целия организъм. Едно трябва да знаят всички хора: Бог определя съдбата на хората никой друг. При това, съдбата на хората не е нещо фатално. Тя се определя според техните мисли, чувства и постъпки.
Следователно, никой не е в сила да избави човека от собствената му
съдба
.
Ако има някой, който да му помогне, това е той сам. Как? - Като измени направлението на своите мисли. Не искайте вашите учители да бъдат снизходителни. По-снизходителен от Бог няма. Той е предвидил всичките ни нужди.
към текста >>
69.
РАБОТА ЗА БОГА И ОТНОШЕНИЕ КЪМ НЕГО
Иначе, Той ще те остави на произвола на
съдбата
.
Бог е щастието на човека, понеже Той всичко може. И ние всички трябва да идем при Бога, за да придобием това щастие. Знанието, мъдростта, добродетелта, силата, всичко е само при Онзи, Който всичко може. Помни: Ако ти не се интересуваш от Божественото, и Бог не се интересува от тебе. Следователно, ще хванеш огънатата част на въжето, за да заинтересуваш Господа със себе си.
Иначе, Той ще те остави на произвола на
съдбата
.
Взимайте участие в Божествените процеси. Интересувайте се от тях, защото вашето бъдеще се крепи върху Божествените процеси. Какво мислят хората за вас не е важно. Интересувайте се от това какво Бог мисли за вас, какви са Неговите отношения към вас. Къде е Бог?
към текста >>
70.
ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРИРОДАТА
Всеки, който отрече висшата разумност в Природата и поиска да ръководи сам своя живот, своята
съдба
, ще свърши с катастрофа.
Който признава Божественото начало във всяка душа, той никога няма да каже: Това е кон или това е птица, или това е дърво! Какво си ти тогава? - Аз съм човек, който разрешавам великите въпроси на живота. - Който разсъждава така, той неизбежно ще се натъкне на ред противоречия в живота. Бог всеки момент наблюдава как човек постъпва с животните, с растенията и от това съди за самия него.
Всеки, който отрече висшата разумност в Природата и поиска да ръководи сам своя живот, своята
съдба
, ще свърши с катастрофа.
Това се отнася, както за самия човек, така и за обществата и народите. Едно трябва да знаете за Природата, а именно: колкото е строга и взискателна, толкова е мека и снизходителна. Види ли, че някой се противопоставя на нейните закони, тя го оставя свободен. Не искаш ли да излезеш вън от къщата си, да се движиш, тя казва: Щом не искаш сам да излезеш, други ще дойдат да те изнесат. Ако съвременните хора нямат резултати във възпитанието и самовъзпитанието си, това се дължи на факта, че те се противопоставят на Природата, понеже мислят, че са свободни да правят каквото искат.
към текста >>
Други го наричат "
съдба
".
Не я ли изправи, Природата го глобява. Глобата седи в това, да подигне всички ония, за падането на които той е станал причина. Този закон се отнася до всички хора. Каквато загуба сте причинили на хората, рано или късно вие трябва да я платите. Индусите наричат този закон "карма".
Други го наричат "
съдба
".
Днес всички хора се запитват съществува ли карма, съществува ли съдба в света. Какъв отговор ще си дадат, това не е важно. Важно е, че те се намират пред закон на "причини и последствия" и го изпитват на собствения си гръб. Съществува една последователност в света. Внесе ли известно нарушение в този закон, човек неизбежно носи последствията на това нарушаване.
към текста >>
Днес всички хора се запитват съществува ли карма, съществува ли
съдба
в света.
Глобата седи в това, да подигне всички ония, за падането на които той е станал причина. Този закон се отнася до всички хора. Каквато загуба сте причинили на хората, рано или късно вие трябва да я платите. Индусите наричат този закон "карма". Други го наричат "съдба".
Днес всички хора се запитват съществува ли карма, съществува ли
съдба
в света.
Какъв отговор ще си дадат, това не е важно. Важно е, че те се намират пред закон на "причини и последствия" и го изпитват на собствения си гръб. Съществува една последователност в света. Внесе ли известно нарушение в този закон, човек неизбежно носи последствията на това нарушаване. Като живее, човек трябва да спазва закона на последователността и в трите свята.
към текста >>
71.
ЗАКОНЪТ ЗА КАРМАТА
Дойде и това време: то изтече, Учителят си замина и завъртя се онзи кръг от живота за
съдбата
Господня и за съдбините на света.
Излиза един съсед и казва: "Какво гледаш и се чудиш - изгониха ги, интернираха ги, къщата я запечатаха, взеха им всичко и само с ръчен багаж заминаха. Какви ли грехове са направили, та това ги сполетя? " Аз изтръпнах от думите на този съсед. Тръгнах си и го оставих да говори, а в ушите ми зазвучаха думите на Учителя, казани преди десетилетия: "И ний ще се откажем от тях". Учителят се беше отказал от тази епоха много-много отдавна, но времето за Школата, определено предварително от Учителя на 22 години, трябваше да изтече.
Дойде и това време: то изтече, Учителят си замина и завъртя се онзи кръг от живота за
съдбата
Господня и за съдбините на света.
Всичко си отиде на мястото си, а животът продължаваше. Останаха думите Му като един завет, казани веднъж пред мен: "Досега злото все е побеждавало, но този път Ний ще победим". Мария Тодорова Веднъж Учителят ме запита: "Ти защо така постъпи? " - Аз рекох: "Учителю, ама съвсем друго яче ми беше предадена работата." - Той каза: "Е, и на тебе ще го направят без да знаят".
към текста >>
От човека зависи да подобри или влоши
съдбата
си.
При такива условия ще ви поставят. Всеки, който влезе в Братството, му се прави хороскоп, който почти елиминира кармата и му създава вътрешни условия да разбира и прилага Словото. Ако искате да жънете добри плодове в бъдеще, оставете Божественото във вас да се проявява. Този е новият човек. И предсказаните и определените неща могат да се отложат или отменят.
От човека зависи да подобри или влоши
съдбата
си.
За да се справите с кармата си, вие трябва да желаете доброто, щастието на всички хора. По този начин вие повдигате себе си, а същевременно помагате на ближните си, както и на цялото човечество. Това значи човек да изпълни Волята Божия. Като прощавате, кармичната връзка се скъсва. Като не прощавате и се противите, кармата продължава.
към текста >>
72.
ЗАКОНИ НА МИСЪЛТА
Туй, което казвате, че е
съдба
в света, показва, че вие не мислите.
Човек, който мисли, всякога му помагат. Човек, който не мисли, никога не му помагат. Един параход, когато иска помощ, дава сигнал по радиото, иска помощ. Онзи, който няма апарат, каквато и авария да се случи, няма да дойдат на помощ. Сполети ви нещастие, туй показва, че не мислите.
Туй, което казвате, че е
съдба
в света, показва, че вие не мислите.
Човек, който мисли, нещастие не идва при него. Понеже хората не искат да обяснят нещата, те казват: "Нещастие има, съдба." Нещастие и съдба идат всякога за онзи, който не мисли. Видите ли, че някой човек се гневи, сърди, обезсърчава, ще знаете, че той в дадения момент не мисли. Където мисълта присъства, там всички въпроси се разрешават. Дойдете ли до някаква мъчнотия, изменете мисълта и чувството си, които в този момент ви притесняват и помощта веднага ще дойде.
към текста >>
Понеже хората не искат да обяснят нещата, те казват: "Нещастие има,
съдба
." Нещастие и
съдба
идат всякога за онзи, който не мисли.
Един параход, когато иска помощ, дава сигнал по радиото, иска помощ. Онзи, който няма апарат, каквато и авария да се случи, няма да дойдат на помощ. Сполети ви нещастие, туй показва, че не мислите. Туй, което казвате, че е съдба в света, показва, че вие не мислите. Човек, който мисли, нещастие не идва при него.
Понеже хората не искат да обяснят нещата, те казват: "Нещастие има,
съдба
." Нещастие и
съдба
идат всякога за онзи, който не мисли.
Видите ли, че някой човек се гневи, сърди, обезсърчава, ще знаете, че той в дадения момент не мисли. Където мисълта присъства, там всички въпроси се разрешават. Дойдете ли до някаква мъчнотия, изменете мисълта и чувството си, които в този момент ви притесняват и помощта веднага ще дойде. Докато живее в старите си разбирания и възгледи за живота, човек мъчно ще се освободи от страданията си. Човек трябва да мисли, а не да се тревожи и безпокои.
към текста >>
Едно трябва да знаят всички хора: Бог определя
съдбата
на хората, никой друг.
Не само съществата от другите планети и цивилизации оказват влияние върху Земята, но и всички хора със своите мозъци оказват влияние върху целия строеж на Земята. Ако хората биха концентрирали умовете си в определена точка, те биха стопили това, което се намира там. Канара би се стопила от енергията, която се излъчва от човешките мозъци! Хората, ако знаят как, чрез концентрация на мисълта си, могат да разтопят всички скърби и болести. Хората представят скачени съдове и ако съзнават това, те биха могли да предават и възприемат своите добри мисли и чувства, с които да вършат чудеса.
Едно трябва да знаят всички хора: Бог определя
съдбата
на хората, никой друг.
При това, съдбата на хората не е нещо фатално. Тя се определя от техните мисли, чувства и постъпки. Следователно, никой не е в сила да избави човека от собствената му съдба. Ако има някой, който може да му помогне, това е той сам. Как? - Като измени направлението на своите мисли, чувства и постъпки.
към текста >>
При това,
съдбата
на хората не е нещо фатално.
Ако хората биха концентрирали умовете си в определена точка, те биха стопили това, което се намира там. Канара би се стопила от енергията, която се излъчва от човешките мозъци! Хората, ако знаят как, чрез концентрация на мисълта си, могат да разтопят всички скърби и болести. Хората представят скачени съдове и ако съзнават това, те биха могли да предават и възприемат своите добри мисли и чувства, с които да вършат чудеса. Едно трябва да знаят всички хора: Бог определя съдбата на хората, никой друг.
При това,
съдбата
на хората не е нещо фатално.
Тя се определя от техните мисли, чувства и постъпки. Следователно, никой не е в сила да избави човека от собствената му съдба. Ако има някой, който може да му помогне, това е той сам. Как? - Като измени направлението на своите мисли, чувства и постъпки. Обаче, човек иска нещата да станат според неговите желания, без той да направи някаква жертва от себе си.
към текста >>
Следователно, никой не е в сила да избави човека от собствената му
съдба
.
Хората, ако знаят как, чрез концентрация на мисълта си, могат да разтопят всички скърби и болести. Хората представят скачени съдове и ако съзнават това, те биха могли да предават и възприемат своите добри мисли и чувства, с които да вършат чудеса. Едно трябва да знаят всички хора: Бог определя съдбата на хората, никой друг. При това, съдбата на хората не е нещо фатално. Тя се определя от техните мисли, чувства и постъпки.
Следователно, никой не е в сила да избави човека от собствената му
съдба
.
Ако има някой, който може да му помогне, това е той сам. Как? - Като измени направлението на своите мисли, чувства и постъпки. Обаче, човек иска нещата да станат според неговите желания, без той да направи някаква жертва от себе си. Не, ако човек измени своите мисли, чувства и постъпки в прав смисъл, и Бог ще промени решението си към него.
към текста >>
73.
ЧИСЛА И БУКВИ
Който разбира законите на числата, той може да измени
съдбата
си, т.е.
Следователно, вие не можете всякога да се ползвате от числата, както не можете на всяко време да правите добро. Има моменти в живота, когато доброто, което човек прави, е на място. Човек не може да прави добро непрекъснато и безразборно. Прави ли непрекъснато добро, това значи да се изтощи, както се изтощава майка, която едновременно кърми няколко деца. Може ли малкото изворче едновременно да напои хиляда души?
Който разбира законите на числата, той може да измени
съдбата
си, т.е.
да я подобри. Забележите ли, че дадено число, ден или месец не ви благоприятстват, изменете ги и наблюдавайте какви резултати имате при новите числа. Сега, като се говори за науката за четните и нечетните числа, трябва да знаете, че тия числа имат отношение към сърцето и към ума на човека. В тия числа има известни изключения. И в тия числа има изключения.
към текста >>
Ако имате 12 добри мисли и вие станете с тях 13, непременно ще ви сполети
съдбата
на Христа.
Например, ако отидете в цяла Европа, никъде няма да намерите числото 13. В никой хотел няма да намерите стая номер 13; ще намерите числото 12, 12 и половина, но никъде няма 13. Числото 13 е фатално. Христос имаше 12 ученици и с него ставаха 13, но беше разпнат. Навсякъде, дето има едно съчетание от 13 души на физическото поле, тази работа няма да успее.
Ако имате 12 добри мисли и вие станете с тях 13, непременно ще ви сполети
съдбата
на Христа.
Какви бяха тия 12 ученици на Христа? Кой беше 12-ия? - Юда. Той беше и касиер, той пазеше парите. След заминаването на Юда, учениците хвърлиха жребие да изберат друг на негово място и избраха едного, а после и апостол Павла, с когото станаха 14 ученика.
към текста >>
74.
БЛАГОДАРНОСТ
Най-после, трябва да се примириш със
съдбата
си и да използваш положението, което ти е дадено.
Ако благодариш за малкото зло, иде по-малко зло; ако не благодариш за малкото зло, ще дойде по-голямо зло. Ако в тебе се яви най-малкото недоволство, няма да се мине много време и ще те сполети нещо. Ако си недоволен от себе си, и Бог ще бъде недоволен. Ако ти си недоволен от всички дарби, способности, от всички блага, които Бог ти е дал, ти си един негодяй! Ако не си доволен и роптаеш, ще ти се дадат такива тежки условия, че да оплакваш дните си.
Най-после, трябва да се примириш със
съдбата
си и да използваш положението, което ти е дадено.
Щом се примириш, условията ти веднага ще се подобрят. Недоволството е проказа за човешкото съзнание. Влезе ли недоволството в съзнанието на човека, той престава да разбира правилно нещата. Каквото да говорят на недоволния, каквото да му дават, той все протестира, нищо не може да го задоволи. Недоволният има особена философия, особени разбирания за живота.
към текста >>
75.
УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИТЕ
А това още значи да погледне много отговорно своята
съдба
.
Всеки човек, който слиза на Земята, трябва да мине през българите, за да добие твърдостта, да му ударят печата на твърдостта. Най-доброто семе, което най-добре расте, това е българинът. България е единствената страна на Балканския полуостров, която има представител в Божествения свят. Това е необикновена привилегия, но и голямо задължение. Ето защо, българинът трябва да бъде крайно внимателен -на първо място в отношенията си с Божествения свят, след това - към народите и след това - към своя собствен народ.
А това още значи да погледне много отговорно своята
съдба
.
Благословението Отгоре трябва да бъде оправдано. "Българин" в космически смисъл на думата, е "човекът на Духа". Оттук, съвсем не случайно, България е средище на духовен подем - извор на идеи, люлка на Новото Учение. Ако богомилите успяха да раздвижат европейските народи и да внесат необходимото просветление, то сегашните българи имат не по-малката задача - да поднесат на човечеството най-високия идеал - Любовта към Бога. Богознанието е основата на Новата култура, която иде.
към текста >>
Така ние Отгоре познаваме българина - това е представата за неговата аура, такава е златната нишка на неговата
съдба
.
Оттук, съвсем не случайно, България е средище на духовен подем - извор на идеи, люлка на Новото Учение. Ако богомилите успяха да раздвижат европейските народи и да внесат необходимото просветление, то сегашните българи имат не по-малката задача - да поднесат на човечеството най-високия идеал - Любовта към Бога. Богознанието е основата на Новата култура, която иде. Настъпило е времето човечеството да се освободи от химери и заблуждения, от суеверия и предразсъдъци, от религиозни увлечения и фанатизъм и да поеме по Пътя на живота. Това е Божествената привилегия на българския народ, между който работя.
Така ние Отгоре познаваме българина - това е представата за неговата аура, такава е златната нишка на неговата
съдба
.
Какво представя българинът? Още в Рая българинът е бил градинар - слуга на Ева. Тя се занимавала с ботаника, а Адам - с градинарство. Понеже Адам не излязъл добър съветник на Ева, и двамата били изпъдени от Рая. Името "българин" произлиза от думите "благ" и "градинар".
към текста >>
76.
МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО
Днес всички се интересуват за
съдбата
на славянството.
Животът минава в нова фаза. В Русия има пръснати на разни места хора, които работят за духовната наука. Те са адепти, Божествени пратеници. В Русия се изработват нови форми на живот за бъдещето. Тя е творческото поле на тези нови форми.
Днес всички се интересуват за
съдбата
на славянството.
Русия, като представителка на славянството, ще мине през големи изпитания, през специфичен път на развитие. Отсега нататък идат за нея изпитания. Ако сте живи до това време, ще видите през какви изпитания ще мине тя - разумни изпитания. Това се отнася не само за Русия, но и за Европа, за цялото човечество. Всички ще минат през разумни изпитания.
към текста >>
77.
ПАРТИИ И ПОЛИТИКА
Българските държавници не се грижат за давещата се мравка, а за големите граници на България, но те не знаят, че
съдбата
на България се определя от
съдбата
на тая мравка.
Затова казвам: Не влизайте в никакви човешки организации. Днес се отварят много осигурителни дружества да подкрепят българите. Каквито подкрепителни дружества и да са, те не носят спасение на човечеството. Всички тия социални въпроси, които днес се повдигат, това е аларма, за да ви отклонят от тази велика идея. Ако всички българи обмисляха добре всяка своя постъпка, всяко свое действие, то щяха ли днес да ядат хляб с купони, захар с купони, щяха ли да воюват?
Българските държавници не се грижат за давещата се мравка, а за големите граници на България, но те не знаят, че
съдбата
на България се определя от
съдбата
на тая мравка.
Българските държавници се интересуват от България дотолкова, доколкото са засегнати техните кесии. Това не са родолюбци, това са предатели. Те играят ролята на Юда съзнателно или несъзнателно, с пари или без пари. Аз ви говоря върху тези два Велики закона (Люби Бога и обичай ближния си), защото, ако се приложат те и ако точно се изпълняват, те ще спасят и поправят човечеството. Сега българите като отварят разни училища, не мислят за мравките, за подобрението на техния живот, а мислят за печалби и казват: "Ние да имаме пари, ще намерим добри учители, добри работници." Покажете ми едно общество, което да е работило с пари и да е много успяло.
към текста >>
78.
ЦАРЕ И УПРАВНИЦИ
Но сега той има друга
съдба
.
Той пожертва първородния си син и го ослепи, свали го от престола, хвърли го в тъмница и го пожертва така, както навремето Авраам жертва първородния си син пред лицето на Бога. Тогава той правилно реши задачата. На днешния Борис му пречи родовата карма, както на Бурбоните, така и на Кобургите. Днес Бог присъства тук чрез Великия Учител и той, Борис, не се вслушва в думите Господни и ще плати своето непослушание. А сегашният младенец Симеон е същият прероден дух на предишния цар Симеон, чрез когото започна златната епоха на бъл- гарската книжнина и култура.
Но сега той има друга
съдба
.
Той закъсня да се роди. Роди се много късно. Човек, когато закъснее с раждането си, пропуска благоприятните условия на живота. Така се получи с него - той закъсня. Смълчани, удивени от "случайността", следвахме стъпките на Учителя.
към текста >>
Не бе без значение каква ще бъде
съдбата
на новото историческо русло.
Човек, когато закъснее с раждането си, пропуска благоприятните условия на живота. Така се получи с него - той закъсня. Смълчани, удивени от "случайността", следвахме стъпките на Учителя. С нетърпение очаквахме момента, когато ще стъпим на китната, терасовидна полянка над сипеите, за да продължим разговора. Неочаквано вдигнатата завеса около това кардинално прераждане на историческите царе Борис и Симеон пробуди голям интерес.
Не бе без значение каква ще бъде
съдбата
на новото историческо русло.
Не по-маловажен бе и въпросът за сплитането разплитането на този исторически паралел, разгледан от кармически аспект. Краткият отдих на малката поляна отново ни събра около Учителя и Той продължи да ни отговаря на въпросите: "Съдбата на настоящите царски личности ще бъде твърде различна. Цар Борис ще е последният български коронован владетел. Симеон не ще бъде на неговия престол. Той няма да царува.
към текста >>
Краткият отдих на малката поляна отново ни събра около Учителя и Той продължи да ни отговаря на въпросите: "
Съдбата
на настоящите царски личности ще бъде твърде различна.
Смълчани, удивени от "случайността", следвахме стъпките на Учителя. С нетърпение очаквахме момента, когато ще стъпим на китната, терасовидна полянка над сипеите, за да продължим разговора. Неочаквано вдигнатата завеса около това кардинално прераждане на историческите царе Борис и Симеон пробуди голям интерес. Не бе без значение каква ще бъде съдбата на новото историческо русло. Не по-маловажен бе и въпросът за сплитането разплитането на този исторически паралел, разгледан от кармически аспект.
Краткият отдих на малката поляна отново ни събра около Учителя и Той продължи да ни отговаря на въпросите: "
Съдбата
на настоящите царски личности ще бъде твърде различна.
Цар Борис ще е последният български коронован владетел. Симеон не ще бъде на неговия престол. Той няма да царува. България повече няма да има царе и няма да бъде царство. Това е последното царство.
към текста >>
79.
ПОВЕЛИТЕЛ И ГОСПОД
Отидохме до Учителя и Крум Му разказа за плана и бъдещата
съдба
на нашия дом.
Целият багаж бе изнесен навън по двора и ние, целите изцапани с вар, работехме. По едно време аз излязох на двора и видях на пътя пред къщата ни стои Учителят и я гледа. Аз много се смутих къде да Го посрещна. Изтичах вътре и рекох смутено: "Круме, тичай навън, Учителят е дошъл при нас! " Той изскочи бързо навън, без да обръща внимание на своя външен вид.
Отидохме до Учителя и Крум Му разказа за плана и бъдещата
съдба
на нашия дом.
Тогава Учителят каза: "Всичко, рекох, ще се нареди добрe - така, както трябва." И Той тръгна по пътя, като моят другар Го изпра- - Действително, този план на Мусман пропадна изцяло. Нашата къща си остана и ние живяхме в нея още дълги години, дори и след заминаването на Учителя от този свят. Един брат отишъл при Учителя и Му казал: "Учителю, планът "Мусман" засяга целия квартал "Изгрев". Учителят Му отговорил: "Какво представлява за нас планът "Мусман"? Той не ни засяга.
към текста >>
80.
БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА
"Е, както той не иска да има вземане-даване с нас, така и ние не искаме да имаме вземане-даване с него." Сега проследете как се разви
съдбата
на писателя, тя е много интересна.
Като научава това, Олга Славчева решава да предложи да им бъде слугиня. Госпожата се съгласила, но Стоян Михайловски решил да я разпита - откъде идва, какво учи, с кого дружи. Олга след като изрежда всичко, накрая казва, че е от обществото на Петър Дънов. Писателят така силно се изненадал и изпъдил Олга с думите: "Аз не искам да имам вземане-даване с хората на Дънов! " Олга отива и споделя това с Учителя.
"Е, както той не иска да има вземане-даване с нас, така и ние не искаме да имаме вземане-даване с него." Сега проследете как се разви
съдбата
на писателя, тя е много интересна.
Той е син на Никола Стоянов Михайловски (1818-1892) - обществен и държавен деец, който е роден брат на владиката Иларион Макариополски (1812- 1875) от времето на борбите за църковна независимост. Стоян Михайловски (1856-1927) беше писател, трибун, журналист с огнено перо. Обаче след този случай изведнъж всички го забравят и завесата на забравата пада върху него. Умира сам, изоставен от всички. Борис Николов
към текста >>
Последният, като се научил, че г-н Дънов е в Чам-Кория със Своите хора, изпрати адютанта си да Го пита би ли приел една среща с него в двореца, за да поговорят малко за
съдбата
на България.
Окултният закон не ги подмина и тук. Ние бяхме свидетели на това и очевидци на закона, чрез който Божията правда се възстановява на Земята чрез Силите Господни. През лятото на 1922 г. Учителят и ние, около 200 души, бяхме на летуване в Чам-Кория, сега Боровец. Александър Стамболийски, който тогава беше министър-председател на България, бил от по-рано на почивка в двореца Ситняково.
Последният, като се научил, че г-н Дънов е в Чам-Кория със Своите хора, изпрати адютанта си да Го пита би ли приел една среща с него в двореца, за да поговорят малко за
съдбата
на България.
Учителят прие. На следния ден, към 10 часа преди обяд, адютантът на Стамболийски пристигна във вилата, дето беше Учителят, като водеше два коня и сам той на кон. Учителят и брат Епитропов, в качеството на Негов адютант, яхнаха конете и предвождани от адютанта, отидоха в двореца Ситняково. Срещата трая до към 4 часа следобед. Както се казва при подобни случаи - разговорът мина в приятелска атмосфера.
към текста >>
Ние бяхме свидетели на всички тези събития и преживяхме това време, за да засвидетелстваме с живота си, че думите на Учителя се сбъднаха, защото Словото Му за нас бе Сила и Живот, а за света бе
съдба
!
Това не е по ваша воля и вие не решавате този въпрос. Съдбините на света се разрешават от Господа, Бога Моего. В момента, когато аз сляза от тази катедра, ще дойдат веднага болшевиките. И когато дойдат, те ще изпълнят Волята на Бога спрямо ония, които хулиха Словото Божие. Защото Бог поругаем не бива." Тези думи бяха изречени, бяха записани и след това дойде времето да ги проверим.
Ние бяхме свидетели на всички тези събития и преживяхме това време, за да засвидетелстваме с живота си, че думите на Учителя се сбъднаха, защото Словото Му за нас бе Сила и Живот, а за света бе
съдба
!
Всички, които направиха съдба с Школата и нарушиха окултните закони, направиха съдба и с Дома Господен, Който бе на Изгрева. Така че ние видяхме как действаше Божията Воля като съдба за света! Мария Тодорова Брат Боян Боев изпраща през 1940 г. няколко пакета с беседи на приятелите в Латвия.
към текста >>
Всички, които направиха
съдба
с Школата и нарушиха окултните закони, направиха
съдба
и с Дома Господен, Който бе на Изгрева.
Съдбините на света се разрешават от Господа, Бога Моего. В момента, когато аз сляза от тази катедра, ще дойдат веднага болшевиките. И когато дойдат, те ще изпълнят Волята на Бога спрямо ония, които хулиха Словото Божие. Защото Бог поругаем не бива." Тези думи бяха изречени, бяха записани и след това дойде времето да ги проверим. Ние бяхме свидетели на всички тези събития и преживяхме това време, за да засвидетелстваме с живота си, че думите на Учителя се сбъднаха, защото Словото Му за нас бе Сила и Живот, а за света бе съдба!
Всички, които направиха
съдба
с Школата и нарушиха окултните закони, направиха
съдба
и с Дома Господен, Който бе на Изгрева.
Така че ние видяхме как действаше Божията Воля като съдба за света! Мария Тодорова Брат Боян Боев изпраща през 1940 г. няколко пакета с беседи на приятелите в Латвия. Скоро му връщат пакетите, като на тях пише: "Такава литература не се допуска в Съветския съюз." Учителят обясни случилото се, когато стана Втората световна война и немците нахлуха в Русия: "Това ги сполетя, защото върнаха пакетите на Бялото Братство." Виж какви причини, наглед нищожни, а какви огромни, страшни последици носи своеволието.
към текста >>
Така че ние видяхме как действаше Божията Воля като
съдба
за света!
В момента, когато аз сляза от тази катедра, ще дойдат веднага болшевиките. И когато дойдат, те ще изпълнят Волята на Бога спрямо ония, които хулиха Словото Божие. Защото Бог поругаем не бива." Тези думи бяха изречени, бяха записани и след това дойде времето да ги проверим. Ние бяхме свидетели на всички тези събития и преживяхме това време, за да засвидетелстваме с живота си, че думите на Учителя се сбъднаха, защото Словото Му за нас бе Сила и Живот, а за света бе съдба! Всички, които направиха съдба с Школата и нарушиха окултните закони, направиха съдба и с Дома Господен, Който бе на Изгрева.
Така че ние видяхме как действаше Божията Воля като
съдба
за света!
Мария Тодорова Брат Боян Боев изпраща през 1940 г. няколко пакета с беседи на приятелите в Латвия. Скоро му връщат пакетите, като на тях пише: "Такава литература не се допуска в Съветския съюз." Учителят обясни случилото се, когато стана Втората световна война и немците нахлуха в Русия: "Това ги сполетя, защото върнаха пакетите на Бялото Братство." Виж какви причини, наглед нищожни, а какви огромни, страшни последици носи своеволието. Отношението към Божественото е много отговорно.
към текста >>
А сега го няма, но я има
Съдбата
на света, която направиха человеците.
Един брат стои и продължава да наблюдава скъсаните жици, изгорелите гарги на земята, а наоколо мирис на изгоряла перушина. Този брат се казваше Пеню Ганев. Той доживя да види как дойдоха онези, които разрушиха Изгрева, а други ще дочакат да видят участта на онези, които посегнаха и го разрушиха. Тези гарги неслучайно кацнаха на жиците. Това беше образен език на Невидимия свят, да покаже какво представлява Домът Господен, какъвто бе Изгревът по времето на Учителя.
А сега го няма, но я има
Съдбата
на света, която направиха человеците.
Борис Николов През време на бомбардировките през 1944 г., Учителят заедно с Братството беше в село Мърчаево, в дома на Темелко Стефанов. Там имаше един старец, съсед на Темелко. Като излезе на балкона Учителят, съседът така прави с разперени пръсти - уж стреля с ръце срещу Учителя. Всяка сутрин приятелите, които били евакуирани в Мърчаево, се събирали в двора на брат Темелко да играят Паневритмия и Учителят играел в средата, както играеше обикновено на Изгрева.
към текста >>
81.
ПРИРОДНИ БЕДСТВИЯ И КАТАКЛИЗМИ
Съдбата
се налага по различни начини: чрез земетресения, чрез войни, чрез болести, чрез страдания.
Това, което се предсказва, се предсказва, за да станат някои изменения; а това, което не се предсказва, ще стане така, както е определено. Предсказва се, за да се въздейства на хората. Ако разгледате съвременната култура с окото на ясновидеца или на окултиста, ще видите, че там е място само на престъпление. Тази култура ще загине по причина на тия престъпления. Днес светът се съди и мъртвите ще възкръснат, ще се явят на съд пред Господа.
Съдбата
се налага по различни начини: чрез земетресения, чрез войни, чрез болести, чрез страдания.
Бог казва на Израиля: "Търсете Ме, докато съм близо! " Това значи: Търсете Бога, докато още не е закоравяло сърдцето ви, докато съзнанието ви не се е помрачило. Стане ли това, ще дойдат катаклизми и катастрофи в света. Това е начало на изпитанията, които няма да преминат скоро. Противоречия и страдания ще има и те ще продължават дотогава, докато дойде Любовта в света.
към текста >>
Това е денят Господен, когато хората са направили
съдба
с Господа.
Първият период на Второто пришествие започва в 1945 г. и ще продължи 45 години. После ще се отложи за малко и пак ще подкачи и ще се завърти вторият период от 45 години. След това следва трети период от 45 години и тъй нататък. На вълни, на вълни ще идва Второто пришествие.
Това е денят Господен, когато хората са направили
съдба
с Господа.
Всяка нова предстояща вълна е по-голяма от предидущата вълна по Сила и Власт. Големи страдания идват в света. Кога ще дойде Царството Божие на Земята? - В деня Господен.
към текста >>
И ако върви по този път, ще я постигне
съдбата
на миналите култури.
Те са затворени на дъното на Атлантическия океан и още не са освободени тези души. Оня строй, който сега имаме, е съграден в миналото, бил е погребан в миналото, но за един бъдещ строй Природата счита сегашното положение като незадоволително. И Природата почти е затворила своите витрини и сега прави рекапитулация, приключва сметките си. При новата фирма, в бъдеще не може да има даване и вземане. Съвременната култура се нарича славянска, но няма нищо славянско в нея.
И ако върви по този път, ще я постигне
съдбата
на миналите култури.
Един нов социален строй трябва да се внесе в Европа. Защото ако не го направят, те сами ще се разрушат. Ще дойде ден, когато всичко, което хората имат, ще им се вземе. Когато имат правилно разбиране на законите, които управляват живота и Природата, няма да страдат от това, че са изгубили всичко, но ще знаят, че на мястото на загубеното, ще им се даде нещо ново. Закон е: "Когато се отнеме на човека нещо, в замяна му се дава друго нещо."
към текста >>
82.
НАВОДНЕНИЯ
Казвате: "Каква
съдба
ни сполетя!
Затова именно Бялото Братство работи усилено, приготвя хора за Новата култура, за Новия живот. Казвам ви да вземете мерки, защото Земята ще претърпи голяма промяна. Ако не вярвате, ще дойде ден, когато ще проверите думите ми. Слънцето ще започне по-силно да грее и ще стопи ледовете. Къщите ви ще се разпукат, ледовете ще се стопят и вие ще започнете да потъвате.
Казвате: "Каква
съдба
ни сполетя!
" Никаква съдба не е това, но Земята е изменила своя път на движение, слънчевите лъчи падат под прав ъгъл и топят ледовете - оста на Земята се изправя. Вие живеете върху ледено море, закъснеете ли да промените живота си, в скоро време ще се намерите върху дъното на морето. Сега и на вас казвам: Ако не изправите живота си, същото ви очаква. Това не е заплашване, това е естествено положение на живота. Великата вълна, която иде в света, руши ледовете и ги превръща във вода.
към текста >>
" Никаква
съдба
не е това, но Земята е изменила своя път на движение, слънчевите лъчи падат под прав ъгъл и топят ледовете - оста на Земята се изправя.
Казвам ви да вземете мерки, защото Земята ще претърпи голяма промяна. Ако не вярвате, ще дойде ден, когато ще проверите думите ми. Слънцето ще започне по-силно да грее и ще стопи ледовете. Къщите ви ще се разпукат, ледовете ще се стопят и вие ще започнете да потъвате. Казвате: "Каква съдба ни сполетя!
" Никаква
съдба
не е това, но Земята е изменила своя път на движение, слънчевите лъчи падат под прав ъгъл и топят ледовете - оста на Земята се изправя.
Вие живеете върху ледено море, закъснеете ли да промените живота си, в скоро време ще се намерите върху дъното на морето. Сега и на вас казвам: Ако не изправите живота си, същото ви очаква. Това не е заплашване, това е естествено положение на живота. Великата вълна, която иде в света, руши ледовете и ги превръща във вода. Оста на Земята ще започне да се изправя постепенно от 2002 г.
към текста >>
83.
ПРОРОЧЕСТВА ЗА ВОЙНИТЕ
Не Второ пришест- вие, но
съдбата
на света иде за онова лошо поведение, което хората имаха.
Ще дойде с гръмотевици, с яйца, които ще се снасят отгоре. По 10 000 души ще се избиват отгоре с аероплани. Големи градове в Европа ще бъдат унищожени. Няма да остане нищо. Ще бъдат пометени.
Не Второ пришест- вие, но
съдбата
на света иде за онова лошо поведение, което хората имаха.
Християнският свят ще бъде съден. Ще го видите. Далеч няма да бъде. Всички хора мислят, че са праведни, когото и да питате. Питам: Где царува Любовта?
към текста >>
84.
ИДВАНЕТО НА ХРИСТОС И ВЪДВОРЯВАНЕ НА ЦАРСТВОТО БОЖИЕ НА ЗЕМЯТА
През целия XX век ще бъде
съдбата
на света.
Не да плачете да ви помогне, а трябва да имате дълбоко смирение. След това ще дойдем на Земята с Христа и тогава няма да има бракове като сегашните, защото жената ще пребъде в небесен живот. Ангелът на благовестието е, Който носи Новото Учение. От 1914 г. е започнало съденето на света и ще продължи до 1999 г.
През целия XX век ще бъде
съдбата
на света.
През XXI век - връщане при Баща си, като блудния син. Той е векът на установяване на нов порядък в света, съгласно изискванията на Господното Царство и силен духовен подем. В XXII век ще се въдвори Царството Христово на Земята. Всички окултни движения на Изток и Запад ще се сближат. Във всички окултни движения днес липсва нещо - приложение.
към текста >>
85.
ЗАМИНАВАНЕ НА УЧИТЕЛЯ
Учителят определи
съдбата
на България през този ден на 28 август 1944 г.
Аз легнах под пейката и с мастилен молив написах, каквото ми каза Учителят: "България - пълен неутралитет! " След туй двамата с Учителя тръгнахме. Минахме през хижа "Острица" и слязохме по пътеката за Мърчаево. Това бяха последните излизания с Учителя в планината. Това е един скъп спомен за мен, документ за едно историческо събитие.
Учителят определи
съдбата
на България през този ден на 28 август 1944 г.
Това Свое решение Той изрече пред един представител на българския народ, на едно българско съзнание, което трябваше да го предаде по невидимите Божии пътища и на другите български съзнания. Да се предадат и да се възприемат думите на Учителя и да се реализират като едно твърдо решение на българския народ и на неговите управници, беше много трудно. Това решение бе: "България - пълен неутралитет." А така ли стана? Това ще проверите вие. Прекараните дни в хижа "Еделвайс" бяха съборни дни.
към текста >>
86.
ИЗГРЕВА И БРАТСТВОТО СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
Но за това ще си научат урока и то непременно, защото направиха
съдба
с Школата на Учителя и направиха
съдба
с Небето.
А ние не им бяхме врагове. Но те станаха оръдие на други сили, които воюваха срещу Учителя още от началото на века. Накрая им го казахме. Смеят се и се подиграват. Смятат, че ние сме беззащитни.
Но за това ще си научат урока и то непременно, защото направиха
съдба
с Школата на Учителя и направиха
съдба
с Небето.
Унищожиха беседите и за това ще отговарят пред Бога! Вие ще проверите това в следващите години чрез поколенията българи, които ще дойдат след нас. Непременно ще проверите! Но и тоз народ ще провери, защото българи ги унищожиха! На следствието казвам на прокурора Руменов:"Какво правите вие?
към текста >>
87.
БАРОМЕТЪРЪТ НА БЪЛГАРСКОТО СЪРЦЕ
Съдба
има!
Някой казва: "Какво ще стане с България? " - Щом България приеме Божественото Учение, добре ще бъде за нея. Но ако не го приеме, зле ще бъде. Колкото евреите прокопсаха, толкова и българите, ако попречат на Бялото Братство. Да го знаят българите!
Съдба
има!
Какво са дали българите на света досега? - Само една малка светлина: богомилството. Доколкото можем да служим за проводници на Божествените идеи, дотолкова ще имаме място в света. Разберете, че всеки народ има определена мисия, която ако не извърши, както трябва, той е загубен - нищо не може да го спаси. Когато една държава не се подчини на великите Божии закони, се заличава.
към текста >>
Мислят ли българите, че ако не приемат Новото Учение, по-добра
съдба
ги очаква?
В Русия сега Господ говори. Болшевиките - това е Божественият глас. Когато хората не послушат Божия глас, в света започват да работят противоположни сили, дохожда глад, мор, раздори. Христос проповядва на евреите преди 2000 години, но те не приеха това Учение. И ето, 2000 години се изминаха и те продължават досега да скитат по-света без отечество.
Мислят ли българите, че ако не приемат Новото Учение, по-добра
съдба
ги очаква?
Ако българският народ не приеме това Учение, нещо страшно иде за него, няма да кажа какво, но да го знаете! Вие ще видите какво ще дойде. Ако го приемете, ще бъдете записани, че сте повярвали във възкресението на Христа. Българският народ страда от живеница и ако не приеме Новото Учение, ще се съсипе. Ако не приеме Словото, онова, което се надига в този народ, ще го разруши.
към текста >>
88.
ЕДНА НЕИЗПЪЛНЕНА ЗАДАЧА
Цялата
съдба
на България виси на косъм.
Сега, въпросът е какви ще бъдат техните последствия. - Много лоши ще бъдат! Сега не искам да кажа какво ще бъде, не искам да предсказвам какво ще бъде, не искам да предсказвам нещата, но казвам, че пред вас седи една голяма опасност за главите ви. Вие можете да изчезнете - не знаете това. Вие тук, на Изгрева, всички можете да бъдете пометени - и това не знаете.
Цялата
съдба
на България виси на косъм.
Не само вие, но и цялата европейска култура седи на една гнила греда и може да се помете, нищо да не остане от вас. Знаете ли това? Де ще отидете тогава? Вие мислите, че като сте си направили една малка къщичка, заградили сте я с тел, че сте се наредили. Наредили сте се!
към текста >>
И
съдбата
ще започне с най-добрите, с избраните.
Защо ви помагам аз - защото искам да помогна и на другите хора, които са подир вас, а вие сте им запушили пътя. Ако вие се съмнявате в мене и не ме слушате, аз ще си отида. Условията за работа сте вие. Лесно е да ви оставя, но понеже съм свързан с вашата карма, ще трябва да ви търпя такива, каквито сте. Ако има нещо криво, което съм ви казал, мен ще ме съдят, че не съм го казал, както трябва, а пък вас ще съдят, че не сте изпълнили това, което съм ви казал, както трябва!
И
съдбата
ще започне с най-добрите, с избраните.
Вие тука на Изгрева сте виновни за това, което става в света. Вашите дисхармонични мисли и чувства се разпространяват от този Божествен център чрез Божествената вълна, създала се от идването на Великия Учител. И вместо човечеството да приеме идеите на Словото като хармония и чистота, то възприема вашите недостатъци като дисхармония и несъвършенство. Но нашите изгревчани, аз ги наричам помаци, се оградиха с телени мрежи, започнаха да се карат за една педя земя и по целия свят тръгнаха вълни на раздори, кавги и насилие. И ако светът знае, че всички революции се дължат на вашето поведение на Изгрева, с камъни ще ви избият!
към текста >>
89.
ЗАКОНЪТ ЗА ХЛЯБА
Праведните, добрите и разумните ще спасят света от ударите на земетресенията и от ударите на
съдбата
.
Учителят открива пред учениците причините за това природно бедствие: "Чирпан и Пловдив пострадаха, защото в тях не се намери нито един човек праведен.") Само оня може да приложи тоя закон, който е абсолютно чист и безгрешен. Грешният, освен че няма да приложи тоя закон, но ще създаде още по-лош. Значи, само мъдрият, праведният и благородният може да приложи тоя закон. Праведни хора се търсят днес и то не десет, но стотици и хиляди.
Праведните, добрите и разумните ще спасят света от ударите на земетресенията и от ударите на
съдбата
.
Бъдете готови всеки момент да посрещнете Бога, вашия Баща, с любов. Христос казва: "Блажен е онзи роб, когото господарят намери, че прави това, което му е заповядал." Бог не иска от хората да вярват в Него, да Му пеят хвалебни песни, но иска да изпълнят Неговия закон, да подобрят живота си. Питам: Продава ли се хлябът във вашия град? - "Продава се: черният по-евтино, белият по-скъпо.
към текста >>
90.
УЧИТЕЛЯ В МЕН
Днес, почти половин век след написването си, книгата на четиримата апостоли около Учителя Беинса Дуно наистина има
съдбата
на апостолически текст и продължава да се случва в различни поколения или в превод на различни езици (руски, френски, полски).
И не само заради знака, че апостол на старогръцки означава пратеник, а най-вече затова, че тъкмо пратеникът е най-необикновената категория слушател или читател. Апостолът е едновременно и най-непосредствен във възприемането, и най-автентичен във възпроизвеждането. Както зеницата е първата и последната, която вижда светлината и може да свидетелства за нея. Апостолическият стил е неподражаем, тъй както чистата прозрачност на зеницата е неподражаема за плътната ретина. Ретината рисува от светлината само конкретни образи, а единствено зеницата преживява трептенията на светлината и се оставя да бъде път, по който тя да танцува.
Днес, почти половин век след написването си, книгата на четиримата апостоли около Учителя Беинса Дуно наистина има
съдбата
на апостолически текст и продължава да се случва в различни поколения или в превод на различни езици (руски, френски, полски).
Въпреки че читателят от XXI век сравнително трудно би могъл да почувства едно апостолическо преживяване, като това на апостол Павел например: „Не аз живея, но Христос живее в мен” (Галатяни 2:20). Две хилядолетия по-късно дори апостолическата индивидуалност изглежда много по-различно. В нея с необикновена мощ се проявява онова, което живият Христос е изработил за две хиляди години вътре в човешката душа, в човешкия Аз. Това е нестихващо възпламеняващият се импулс на християнизираната душа да преобразува творчески свръхсетивните си тела. Езотеричната наука го нарича Свети
към текста >>
91.
БЪЛГАРИЯ ПРИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
Днес е настанал часът да се реши
съдбата
на този свят.
Истината на Живота слиза от света на Вечната виделина да просвети умовете, да възроди сърцата, да въздигне и обнови душите на всички синове на Истината, определени да съставят зародиша на новото човечество, на което славянството ще стане огнище. Великият Небесен пратеник, Вождът на спасението, ще пристигне с всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на този свят. Времето е близо, Истината ще възтържествува и ще се възцари с пълната си хубост и красота. Просветете се, съзнайте Истината на Живота, не се двоумете, не се колебайте, отхвърлете вашето малодушие и маловерие настрана, елате към Вечната виделина на Живота, за да бъдете в пътя на Разумното начало, което ви е въздигнало от нищожеството. Пред вас стои една голяма опасност, която заплашва да разруши всичко свято, посадено от ръката на Божественото провидение.
Днес е настанал часът да се реши
съдбата
на този свят.
Небето иде да извърши един коренен и велик преврат, и то сега, в новия век, който наближава. Нова страница на Живота се отваря. Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие. То спъва святото дело. Ако не устоите и отстъпите от призванието си, ако се повърнете назад, както израилският народ в пустинята, ще оставите костите си като тях заради вашето малодушие и неверие.
към текста >>
92.
УЧРЕДЯВАНЕ НА СЪБОРИТЕ
С трезвен поглед за бъдещето и с ясно съзнание за мъчнотиите, които имате да превъзмогвате, вие ковете една по-добра
съдба
за страдалческото измъчено човечество.
Долавят се отделни разговори за преживяното през деня,проекти за работа, ала и те скоро стихват. Ясен покой се спуща над стана. Разхождам се край палатките, съзерцавам горите и звездното небе. Тишина.Всички вие, които сте дошли от близо и далеч, за да се опознаете, за да получите ново прозрение за Живота, нов подтик, вие жадувате за един нов ред на Земята. Вие не сте празни мечтатели.
С трезвен поглед за бъдещето и с ясно съзнание за мъчнотиите, които имате да превъзмогвате, вие ковете една по-добра
съдба
за страдалческото измъчено човечество.
към текста >>
93.
УЧИТЕЛ И УЧЕНИК
Който се опита да се противи на един от тези закони, той сам подписва
съдбата
си.
Ако се радвате, че неговата ябълка е по-голяма, вие сте издържали изпита. Тогава Провидението – Учителят – пише: “От това дете велик човек ще стане.” Едно от правилата на ученика гласи: не коригирай Абсолютното, Божественото. Никаква сила не е в състояние да измени законите на Битието.
Който се опита да се противи на един от тези закони, той сам подписва
съдбата
си.
Божиите закони и пътища са неизменни. Бог е мислил хиляди и милиони години, докато създаде света. Следователно, който иска да се развива правилно, ще мисли и действа като Бога. Ученикът се съобразява със законите на Живата Природа. Като се дойде до Живата Природа, той казва в себе си: “Добър съм в стремежите си, приемам всички мерки, всички методи, с които Природата работи върху мен.
към текста >>
94.
ЛЮБОВТА ОСВОБОЖДАВА ОТ ПРОТИВОРЕЧИЯТА И БРЕМЕТО НА МИНАЛОТО
Който иска да смекчи
съдбата
си, трябва да приложи Любовта.
ЛЮБОВТА ОСВОБОЖДАВА ОТ ПРОТИВОРЕЧИЯТА И БРЕМЕТО НА МИНАЛОТО Когато изворите на вашия Живот протекат, вие лесно ще изплатите дълговете на миналото. Днес, когато се натъкнете на нещастия, страдания, болести, ограничителни условия, ще знаете, че причината за това е отсъствието на Любовта в Живота. Страданията са метод на Природата да смекчи грубостта и жестокостта на хората.
Който иска да смекчи
съдбата
си, трябва да приложи Любовта.
У ч и т е л я Любовта дава сила на човека да понася противоречията, да ги отстранява от пътя си. Който има Любов, може да се справя с тях. Божествената Любов примирява всички противоречия в ума, сърцето и тялото на човека и всички външни противоречия. Любов, която не премахва противоречията, е слаба.
към текста >>
95.
РАЗУМНОСТ
Ако сте разумни, ако живеете съобразно със законите на Разумната Природа, може да измените вашата
съдба
.
Като срещне един човек, разумният вижда най-първо Доброто в него. Разумният правилно разглежда нещата. Що се отнася до неговите отрицателни прояви, той гледа на тях като на преходни неща. Благодарение на своята Разумност той се ползва правилно от благата на Живота. Доколкото човек се намира в правилни отношения към великите закони на Бога, дотолкова може да се ползва от благата, които Той изпраща.
Ако сте разумни, ако живеете съобразно със законите на Разумната Природа, може да измените вашата
съдба
.
Разумният, съвършеният е съработник на Бога, т.е. работи в съгласие с великите закони на Природата, на Битието. Той прилага нейните закони, правила и методи. Учителя казва: Ако сте разумни, ще се удостоите да се свържете с Напредналите същества и те ще ви бъдат помощници.
към текста >>
96.
ВЪТРЕШНО РЪКОВОДСТВО
С отказването да изпълните каква да е добра мисъл вие всякога се понижавате, средата става все по-груба и по-груба, докато най-сетне вашата воля се парализира и вие ставате играчка на
съдбата
, т.е.
Ще заприличаш на бистър изобилен извор. Всеки, който пие от него, ще се радва на това, което тече. Когато човек не последва Божествената мисъл, която го е посетила, идва страданието. Той изгубва добрите условия. Учителя казва:
С отказването да изпълните каква да е добра мисъл вие всякога се понижавате, средата става все по-груба и по-груба, докато най-сетне вашата воля се парализира и вие ставате играчка на
съдбата
, т.е.
на външните условия. И тези условия идват по единствената причина, че не сте послушали Разумното сърце. Светлината не иде от Слънцето непрекъснато. Тя иде на вълни. По същия начин работи и Божественият Дух върху човека.
към текста >>
97.
ЛЪЧИ ОТ СВЕТЛИНАТА НА МЪДРОСТТА ПРИТЧИ ЗА МЪДРОСТТА
Считай шестия ден за ден на Вечното Слово, което те е озарило и поставило господар на твоята
съдба
.
Считай първия ден за ден на твоя Дух – ден, в който Светлината се е проявила. Считай втория ден за ден на твоята душа – ден, в който Любовта се е проявила. Считай третия ден за ден на твоя ум – ден, в който Знанието се е изявило. Считай четвъртия ден за ден на твоето сърце – ден, в който съзнателният Живот се е проявил. Считай петия ден за ден на твоята воля – ден на твоите сили, които са дошли да ти помагат.
Считай шестия ден за ден на Вечното Слово, което те е озарило и поставило господар на твоята
съдба
.
Считай седмия ден за ден на Бога – Вечното начало на всичко, ден на твоята почивка, когато служиш на всички Добродетели. Помни, че си роден да бъдеш разумен. Помни: който следва пътя на Истината, той е всякога свободен. Който следва пътя на Доброто, той е всякога добър. Който следва пътя на Мъдростта, той е всякога умен.
към текста >>
98.
ЕСТЕСТВОТО НА СВОБОДАТА
То означава освобождението ни от веригите на
съдбата
и необходимостта.
Свободата седи в това, човек да прояви своята възвишена природа, която е истинската му същина. Човек е свободен, когато тя поеме ръководството. Истинската Свобода иде отвътре. За да се освободят, хората трябва да се новородят. Новораждането е скъсването на онези връзки, които сега ни спъват.
То означава освобождението ни от веригите на
съдбата
и необходимостта.
То е възстановяване на Първичната връзка с Бога, която съществува от самото ни явяване на света. То означава възстановяване на Свободата.
към текста >>
99.
СВОБОДАТА Е В МЪДРОСТТА
Човек е свободен да постъпва така или иначе, но след това има
съдба
, т.е.
СВОБОДАТА Е В МЪДРОСТТА Да бъде човек свободен, това значи да носи Светлината, Знанието на Мъдростта.
Човек е свободен да постъпва така или иначе, но след това има
съдба
, т.е.
ще претърпи последствията на природните закони. Те ще го ограничат, ако не е постъпил в съгласие с тях. У ч и т е л я Само онзи има знания, който спазва законите на Разумната Природа. Свободата седи в изпълнението на тези закони.
към текста >>
100.
ВИСОКИЯТ ПЛАНИНСКИ ВРЪХ
Ако питате защо биха Христа, Той ще ви отговори: “Аз страдах, за да сте свободни вие.” Когато тук, на Земята, те удари някой, една нишка, която те държи вързан с твоята зла
съдба
, се скъсва.
Аз считам хората свободни. Не са свободни страхливите. Те именно вършат престъпленията. Кои хора са силни в света? Които са свободни, които могат да понасят мъчнотиите и страданията.
Ако питате защо биха Христа, Той ще ви отговори: “Аз страдах, за да сте свободни вие.” Когато тук, на Земята, те удари някой, една нишка, която те държи вързан с твоята зла
съдба
, се скъсва.
Ето защо Христос казва: “Ако те ударят от едната страна, обърни и другата.” Пазете следното правило: ставайте сутрин с радост, че носите Божественото в себе си и с неговото съдействие можете да развивате дарбите и способностите си. Вярвайте във всеки Божествен подтик, колкото и малък да е той. Той е като зародиш, от който може да израсне голямо и велико дърво. Вярвайте в Божественото съзнание, което е в човека, и никога не се колебайте в него.
към текста >>
НАГОРЕ
