Търсене в текстове за 'Съдба'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 164 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_03 ) Езикът на Разумното начало - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато направим нещо лошо, ние гледаме хората да не знаят, обаче от Невидимия свят всичко знаят, а пък от тях зависи нашата съдба.
Например откраднеш или убиеш човек и те турят в затвора, а на война като убиеш, не те наказват. Но днес и в общия морал не трябва да се избиват хора. Като екзекутират престъпници, те стават по-опасни, остават на Земята и вършат престъпления чрез други хора. Когато човек извърши престъпление, не е той, който го е извършил, но други низши същества са влезли в него и са го направили и после човек се чуди какво е свършил. Не да се влияеш от хората, но вътре в себе си да си изправен. Когато направим нещо лошо, ние гледаме хората да не знаят, обаче от Невидимия свят всичко знаят, а пък от тях зависи нашата съдба. Онзи, който работи за доброто на хората, всякога се ползва. Ще ви дам един пример: двама души яздели на коне по един път, затрупан със сняг, и видели един проснат човек, замръзнал от студ. Единият казал: „Не искам да се спирам“, но другият слязъл от коня и съживил човека чрез търкане. Чрез движенията, които правел, и той се стоплил; това спасило и него, защото температурите паднали съвсем, а другият, който бил неотзивчив, замръзнал на коня от студ. Когато човек погреши нещо, може да падне.
към текста >>

2. 1_09 ) Страж на човека - Боян Боев (1883 – 1963)

Съдбата дебне човека всеки момент.
И почне ли да отслабва, човек трябва да я засили. Молите се; има лоши духове, които ви обкръжават и гледат на всяка цена да скъсат връзката ви с Бога, да ви причинят нещастие. Хората трябва да бъдат будни, непрекъснато да държат връзка с Бога, за да идват добрите духове и да им помагат. Един американец бил в джунглата, наоколо му пристъпвали и ръмжели зверове, съскали змии, но поради електрическата мрежа, която имал, увита около себе си, бил ограден. Човек трябва да има наоколо си една предпазителна мрежа, трябва да има на какво да разчита. Съдбата дебне човека всеки момент. Като знаете това, постоянно се молете. Без молитва не сядайте да ядете. Молете се на Бога да ви пази от лошата съдба, която всеки момент ви преследва. Когато човек не се моли, челото му почва да става все по-ниско и едновременно ритва назад. Също така и брадата постепенно намалява и отива назад, т.е.
към текста >>

Молете се на Бога да ви пази от лошата съдба, която всеки момент ви преследва.
Един американец бил в джунглата, наоколо му пристъпвали и ръмжели зверове, съскали змии, но поради електрическата мрежа, която имал, увита около себе си, бил ограден. Човек трябва да има наоколо си една предпазителна мрежа, трябва да има на какво да разчита. Съдбата дебне човека всеки момент. Като знаете това, постоянно се молете. Без молитва не сядайте да ядете. Молете се на Бога да ви пази от лошата съдба, която всеки момент ви преследва. Когато човек не се моли, челото му почва да става все по-ниско и едновременно ритва назад. Също така и брадата постепенно намалява и отива назад, т.е. волята отслабва. Докато не предадете всичко в Божиите ръце, никога няма да се освободите. Докато не се молите, никога няма да се освободите!
към текста >>

3. 2_02 ) Как ще обичаш Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

За да измени съдбата си, човек трябва да измени отношението си към Бога.
Щом живееш в закона на Любовта, ти излизаш от закона на кармата. Тогава вече имаш Свобода. Най-важното е човек да има свещено чувство към Бога, тогава скърбите и страданията му моментално ще изчезнат. При това положение човек се чувства силен, смел и може всичко да направи. Отдалечи ли се от Бога, пак става слаб. За да измени съдбата си, човек трябва да измени отношението си към Бога. Всеки, кой го се отдалечава от Центъра, се заробва, а който се приближава, се освобождава. Любов към Бога ще осмисли живота ни, ще ни освободи от ограниченията. Любовта е храна. Безсмъртното е там. Да добием връзка с Бога, за да намерим онзи елемент, който ни липсва – безсмъртието.
към текста >>

4. 3_05 Закони на мисълта - Боян Боев (1883 – 1963)

Един ден ще ти го покажат и ще ти кажат: „Това е твое.“ Това е то съдбата.
Ние сме отговорни за мислите, които изпращаме. Ще ни съдят, ако са лоши. Защото сегашният живот е построен въз основа на мислите от миналото. Няма нищо скрито-покрито. Това, което мислиш, се хроникира. Един ден ще ти го покажат и ще ти кажат: „Това е твое.“ Това е то съдбата. Като видиш погрешките на хората, не говори за тях, защото на себе си вредиш. А виж дали има някоя добра черта – нея дръж, това е Божественото. Има химически реакции, произведени от мислите, чувствата и постъпките. Кръвта се изменя от тях. Червените кръвни телца се изменят.
към текста >>

5. 3_10 ) Законът за причини и последствия - Боян Боев (1883 – 1963)

Най-голямото изкуство е човек да може да измени съдбата си.
Как ще ги скъсаш? Като направиш хиляди добрини. Кармата се ликвидира с Разумността. Щом човек има Разумност, ликвидира с нея. Като изплаща човек кармически задължения, не трябва да прави нови дългове. Най-голямото изкуство е човек да може да измени съдбата си. Като умреш, временно се освобождаваш от кармичния закон, временно не искат от теб вземане и даване. Но в онзи свят те не се ликвидират и като дойдеш тук, пак ще искат да се изправиш.
към текста >>

6. 3_29 ) Човек е микрокосмос - Боян Боев (1883 – 1963)

Сатурновата линия, линията на съдбата, е равнодействаща.
А умствената линия – обратно: почва от физическия свят, черпи своите сокове оттам и отива към Божествения свят. В сърдечната линия енергията слиза от Небето към Земята, а в умствената се качва от материалното към Божественото. По сърдечната линия ние вече знаем какво е състоянието на организма. Когато горният край на умствената линия е разклонен, това показва енергия. Щом направим подобрение в умствената и сърдечната линия, това е признак, че можем да преодолеем мъчнотиите. Сатурновата линия, линията на съдбата, е равнодействаща. Тя показва каква работа са извършили умът, сърцето и волята. Линии, които са на Венериния хълм и са успоредни на животната линия, усилват живота, дават му устой. А линии, напречни на животната линия, дават по-голяма активност на живота, правят го по-активен, по-интензивен. Линиите, които се чертаят на ръката, са проекция; трябва да изучим истинските линии в етерното тяло. Истинският хиромант вижда главните линии на етерното тяло.
към текста >>

7. 4_02 ) Свободата - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек е по-силен от съдбата и условията и ако е по-смел, ще надделее условията, иначе условията ще го спънат.
Ти си в илюзията – когато приближиш една форма близо до себе си и не виждаш нищо друго, всичко друго забравяш и само тази форма знаеш. Не трябва да живеете много сгъстено. Най-малко да има по един метър разстояние един от друг. Значи Любов без привързване. Не ставайте много близки един на друг, за да не се засенчвате. Човек е по-силен от съдбата и условията и ако е по-смел, ще надделее условията, иначе условията ще го спънат. Днес бъдете без юлари!
към текста >>

8. 4_06 ) Бъдещият строй – строй на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Има два начина за превъзпитание, които ще действат един след друг, и чрез тях ще се разреши съдбата на хората.
В света трябва да влезе нов метод – всеки да работи работа, за която е роден. И като работи работата, за която е роден, няма да се изкушава. За съжаление, много малко от сегашните хора са на своето място. Всички европейски държави ще се съединят в една федерация. Държавите имат толкова дългове, но в новия порядък ще ликвидират с тях, ще ги опростят и ще започнат наново. Има два начина за превъзпитание, които ще действат един след друг, и чрез тях ще се разреши съдбата на хората. Единият начин действа отвън: първо, Мойсеевият закон трябва да превъзпита хората – чрез революции и пр., а на втори план ще дойде Христовият закон. В бъдеще мъжът и жената трябва да бъдат абсолютно свободни от материалните условия. Жената да не е заставена поради материални условия да се омъжва и мъжът да не е заставен поради материални условия да се оженва. Природата е задържала най-хубавото същинско благо за най-после.
към текста >>

9. 4_08 ) Без насилие - Боян Боев (1883 – 1963)

Като убият един човек, вече извършват едно престъпление, с което нарушават Божия закон съдбата ги хваща – няма избавление, щом са съгрешили.
В Бога няма насилие. За всяко насилие се плаща, идат последствия. Тези, които са извършили насилие, са неспокойни. Като отидат в другия свят, и там ще бъдат неспокойни – резултатите на греха ги намират и не могат да се избавят; само когато дойде съзнанието, тогава ще им се прости. Всеки извършен грях е извършен против Бога, нищо повече. Като убият един човек, вече извършват едно престъпление, с което нарушават Божия закон съдбата ги хваща – няма избавление, щом са съгрешили. Като съгрешат, де ще се избавят? Извършили са убийство, крият се в горите, но умират и в Невидимия свят ги чакат. Къде ще се дянат? В другия свят не можеш се скри! Сега човек употребява силата си по навика на животните, но Доброто, Интелигентността трябва да вземат предимство.
към текста >>

10. 4_09 ) Международен живот - Боян Боев (1883 – 1963)

И днешните държави, които господстват, ще имат същата съдба.
Всички народи носят част от свещената Скиния и един ден когато всички тези части се съединят, ще образуват Скинията. И понеже всеки народ си има своя функция като орган на общочовешкия организъм, затова той е свободен да говори на своя език. Всички народи трябва да живеят братски помежду си като членове на едно семейство. Никой народ не трябва да господства. Някога Вавилон, Асирия, Римската империя господстваха върху другите народи, владееха ги, но сега къде остана тяхното господство? И днешните държави, които господстват, ще имат същата съдба. Всички народи трябва да имат добри условия, никой народ не трябва да подтиска друг и силните народи трябва да помагат на слабите. Като се срещнете с един англичанин, с един американец и пр., да чувствате, че сте над народността, че сте братя. Национализмът трябва да се надрасне, оставете го настрана – човек не трябва да обича само своя народ. Вие гледайте да сте синове Божии! В семейството най-първо бащата и майката са диктатори и употребяват наказание – пръчката, но като пораснат децата, бащата вече не ще може да употребява диктатура, ще стане демократ.
към текста >>

11. 11) Всички образи един след друг - Боян Боев (1883 – 1963)

Сега е ден на съдбата.
Земята е нечиста и затова ще мине огън и всичко органическо трябва да изгори. С огън ще се изчисти тя. Приготовлява се едно пречистване, което иде за цялата Земя. И тогава добрите хора няма да изгорят, а ще се изчистят, а лошите ще си отидат. Земята в бъдеще ще мине в една по-висока еволюция. Сега е ден на съдбата. Всички хора се съдят. Някой човек идва при мен и аз чета в историята каква роля е играл. Една сестра попита: „Как виждате това? “. Когато видиш един човек в Духовния свят, можеш моментално да видиш всички образи един след друг.
към текста >>

12. 13) Въздухът е пълен с музика - Боян Боев (1883 – 1963)

Сега някои се интересуват повече от своята съдба, отколкото от съдбата на другите.
В окултната наука има един закон: когато чакаш нещо, не говори за него; щом говориш за него, то няма да стане. Изпяхме няколко песни. Стана въпрос за музиката и Учителя каза: Въздухът е пълен с музика, стига да имате уши да слушате. Всеки човек, като изгуби музиката, прави доста глупости. Сега някои се интересуват повече от своята съдба, отколкото от съдбата на другите. Това е една от големите спънки.
към текста >>

13. 21) Дишане - Боян Боев (1883 – 1963)

Само при Любовта може да се подобри човешката съдба.
А и може да се легне, при което ръцете се поставят под задната част на главата с отворени длани. И трите начина имат специфични резултати. Чрез дишане човек възприема Божествения живот и така побеждава. Божественият живот иде чрез дишане и само когато човек има Любов, той диша правилно. Колкото повече губи Любовта, толкова и става притеснен. Само при Любовта може да се подобри човешката съдба. Много пъти въздухът влиза и излиза, без да възприемем Божествения живот, който е в него, или пък усвояваме съвсем малка част. Нека въздухът да се задържи в гърдите толкова време, колкото да се извлече Божествения живот от него. Следващите четири упражнения Учителя изнесе пред един брат и една сестра. Най-напред Той изтъкна, че при тези дихателни упражнения е нужно спокойствие и че задържането на въздуха трябва да става постепенно, като нараства равномерно. Обясни, че при тях ще се диша и през двете ноздри, чрез които ще се приема и ще се изпуска въздух.
към текста >>

14. 60) Планина на знанието и самоусъвършенстването - Боян Боев (1883 – 1963)

Една власт ако убива своите противници, ще си приготви тежка съдба – онези, заминалите, ще отмъстят.
Една сестра каза: „Когато сме неразположени, отпаднали духом, щом прочетем даже няколко страници от беседите, веднага се изменя състоянието ни“. Сега трябва да почна един цикъл, най-малко от десет-дванадесет лекции, в които да ви кажа как да четете. Човек може да чете, не че не знае да чете, но има много начини на осъзнаване. Стана въпрос за положението в света. Учителя каза: Една власт ако убива своите противници, ще си приготви тежка съдба – онези, заминалите, ще отмъстят. Опасността за една власт е избиването на много хора. Преди слизането ни Учителя каза: Днес бяхте в света на Мира, Радостта и Веселието цели шест часа. Напишете един разказ: „Шест часа на Онзи свят“. От 9 ч.
към текста >>

15. 5) Българският народ и твърдостта - Боян Боев (1883 – 1963)

Сега е съдбата на народите.
Това, дето е казано, че „Дето е текла вода, пак ще тече“, се отнася и за България, понеже тук са работили богомилите, сега отново се проявява аналогично движение. По-добре е в малка държава да се привлича внимание към новото, отколкото в голяма. Така е било всякога. И Египет, когато е бил цветущ, не е бил голяма държава, а и с Палестина е същото. Българският народ се освободи от турско робство именно заради делото на Бялото Братство. Сега е съдбата на народите. Кротките ще наследят Земята. Няма отмяна и отлагане. Съдбата е настанала вече. От 5400 години Небето подготвя българския народ за днешната епоха. Сега Христос се явява в славянството с център българския народ.
към текста >>

Съдбата е настанала вече.
И Египет, когато е бил цветущ, не е бил голяма държава, а и с Палестина е същото. Българският народ се освободи от турско робство именно заради делото на Бялото Братство. Сега е съдбата на народите. Кротките ще наследят Земята. Няма отмяна и отлагане. Съдбата е настанала вече. От 5400 години Небето подготвя българския народ за днешната епоха. Сега Христос се явява в славянството с център българския народ. Понеже цикълът е много напреднал, то време за отлагане няма, а и дума не може да става да го отменяваме. Българският народ, ще не ще, ще изпълни своята задача. Могат да останат и триста хиляди българи, но възложената им от Небето мисия ще изпълнят.
към текста >>

Знаят българите, че съдба има, дадоха на света една малка светлина – богомилството, угасиха я и попаднаха под робство.
Понеже България е в златния си век, ще бъде пазена и закриляна от Провидението. Никой няма да стори зло на тази страна, която кредитира цяла Европа, тя само малко може да бъде засегната, но и това може да бъде избегнато. Някои питат какво ще стане с България. Щом тя приеме Божественото учение, добре ще й бъде, но ако не го приеме, зле ще бъде. Колкото евреите прокопсаха, толкова и българите ще преуспеят, ако попречат на Бялото Братство. Знаят българите, че съдба има, дадоха на света една малка светлина – богомилството, угасиха я и попаднаха под робство. Който се тревожи какво ще стане с България, той не е за Новото учение, да върви при хората със старите идеи. Това учение за майка България, за шовинизъм, е за падналите ангели. Вижда се, че доколкото можем да служим за проводници на Божествените идеи, дотолкова ще имаме и място в света. Трябва да дойдат новите българи! Новите българи са трудолюбиви пчели, които сьбират мед от цветята.
към текста >>

16. 8) Век на връзване на злото и освобождение на доброто - Боян Боев (1883 – 1963)

Светът сега е в съдба.
И когато това стане в достатъчна степен, тогава и плодовете там ще станат много добри. Границите на студа ще се отместят още по на север. Ако дойде топлината изведнъж, ще стане катастрофа поради бързото стопяване на ледовете, които са на Северния полюс, и затова затоплянето на климата в Европа ще стане много постепенно. Ще стане и изменение на земната ос. Светът ще мине през едно голямо пресяване, ще мине през огън. Светът сега е в съдба. Това е век на връзване на злото и освобождение на доброто. Хората са много несправедливи спрямо себе си. Те като не обичат Бог, ближния си и себе си, обиждат себе си. Ако човек не е благодарен на Бога, ако не носи в ума, в сърцето, в душата и в Духа си онези блага, които Бог му е дал, ако за малки мъчнотии роптае, каква е неговата Любов? Нека сега човек да работи върху себе си.
към текста >>

17. 31) Излизане от тринадесетата сфера - Боян Боев (1883 – 1963)

Съдбата е на Земята и със своя живот човек избира дали да бъде щастлив, или не.
ИЗЛИЗАНЕ ОТ ТРИНАДЕСЕТАТА СФЕРА Един брат, който беше приет от Учителя, попита какъв е изходът от днешното положение. Съдбата е на Земята и със своя живот човек избира дали да бъде щастлив, или не. Братът попита дали от тази война хората няма да си направят изводи да не воюват повече. Разговорът се водеше през декември 1942 г. Главите на хората не са узрели. Сега е обсадата на Ерусалим. Християнският свят е Ерусалим.
към текста >>

Сега е съдба на народите.
Тези, които са излезли, ще влязат в новия строй. Кои са излезли от тринадесетата сфера? Това са тези, които приемат новите Божествени идеи. Германците, убити на руския фронт, ще идат да се родят в Русия, и обратно – същото ще се случи и на западния фронт. По този начин ще стане сближаване между народите. Сега е съдба на народите. Това ще трае 45 години. Съдбата започва от Дома Господен – избрания народ. Избран народ са онези, които Бог ги е писал на ръката Си, а грешните живеят в най-гъстата материя. Сега сме във фаза идване на Царството Божие. Един ден Бог ще примири всички.
към текста >>

Съдбата започва от Дома Господен – избрания народ.
Това са тези, които приемат новите Божествени идеи. Германците, убити на руския фронт, ще идат да се родят в Русия, и обратно – същото ще се случи и на западния фронт. По този начин ще стане сближаване между народите. Сега е съдба на народите. Това ще трае 45 години. Съдбата започва от Дома Господен – избрания народ. Избран народ са онези, които Бог ги е писал на ръката Си, а грешните живеят в най-гъстата материя. Сега сме във фаза идване на Царството Божие. Един ден Бог ще примири всички. Тогава няма да има различия, както сега съществува едно временно различие. Някои искат да подобрят света по механически начин – това е една трета от Истината.
към текста >>

18. 34) Какво учение имате - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако не се повдигаше противодействие против нас, съдбата на българския народ щеше да бъде по-добра.
Такъв опит може да се реализира и някъде другаде. Но ако направим този опит днес, то държавата може да ни подозира – трябва едно общество на свободни хора. Изгрева е много широко понятие, може да се реализира там, където има условия. За духовни колонии нека да се избират хубави места на Земята и да се строят малки общежития, но без заем. Погрешка е, че едни уповават само на физическото, други – само на духовното, а трети – само на умственото, а трябва едновременно да работим с физическото, духовното и умственото тяло. Ако не се повдигаше противодействие против нас, съдбата на българския народ щеше да бъде по-добра. Някои кръгове се опитват да противодействат. Една сестра запита как да проучваме беседите и лекциите. Беседите и лекциите и изобщо всички свещени текстове трябва да се четат с молитва и размишление. Проучвайте беседите и лекциите, все още много методи не са приложени и мнозина имат пропуск, а така напред не може да се върви. Четенето не може да ни ползва, ако не се приложи – механичното разбиране ограничава човека.
към текста >>

19. 54) Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите - Боян Боев (1883 – 1963)

И когато познаем този факт, че съдбата на всекиго е свързана със съдбата на останалите, ще дойдем и до правилната философия за живота.
При новата фаза на развитие човек не се обезличава – запазва индивидуалното си съзнание и същевременно с това преживява връзките си с Целокупния живот. Първичната Причина съдържа единството на всички души и когато човек живее в закона на Цялото, той има такова отношение към съществата, каквото Бог има към тях. Така се изграждат хармонията и разбирателството при взаимоотношенията. 2. Животът в Цялото е извор на сила Всички сме свързани. И когато познаем този факт, че съдбата на всекиго е свързана със съдбата на останалите, ще дойдем и до правилната философия за живота. Живот в Цялото означава бурен цъфтеж на всички спящи сили и заложби. Този, който живее в закона на Цялото, проявява вътрешните си дарби и добродетели, защото е във връзка с Космичния живот – при това положение към него прииждат отвсякъде сили, за да го подкрепят. Какво ли може да направи ръката на човека сама? Единствено тя може да бъде полезна дотолкова, доколкото е свързана с целия организъм. Ако клетките на ръката искат да се индивидуализират, те ще разслабят връзките си с цялото и ще настъпи израждане.
към текста >>

20. 59) Обяснителни бележки - Боян Боев (1883 – 1963)

5. Д-р Гастон Дюрвил – френски лекар, изучаващ в началото на ХХ век физиогномиката, която разглежда като учение за определяне на психо-емоционалното състояние, характера, болестните предразположения, общото здравословно състояние и съдбата на човека.
183, кн. 9-10, стр. 238 4. Д-р Карл фон Райхенбах (1788–1869) – забележителен немски химик, геолог, естествоизпитател и философ. Открива катрана, парафина и фенола. Изследва силата, комбинирана от енергията, магнетизма и топлината, излъчвани от живите същества, която нарича Одинова сила по името на германския бог Один. 5. Д-р Гастон Дюрвил – френски лекар, изучаващ в началото на ХХ век физиогномиката, която разглежда като учение за определяне на психо-емоционалното състояние, характера, болестните предразположения, общото здравословно състояние и съдбата на човека. Прави опити за определяне на въздействието на човешките енергии върху растенията. 6. Александър Гурвич (1874–1954) – руски биолог, работил в областта на цитологията, ембриологията, биофизиката и теоретичната биология; професор в университета в Симферопол (Крим), който е изследвал физиологията на клетъчното деление (митоза). Въвел е понятието „морфогенетическо поле“ и открива и изследва особени митогенетични лъчи в растенията и животните, чрез които те си влияят чрез индукция. 7. Жорж Лаковски – учен, който изучава в началото на ХХ век радиовълните, радиестезията, радиобиологията и радиацията като прояви на една основна нематериална субстанция, която е основа на всички видове лъчи, чрез сгъстяването на която се образува материята. 8. Квакери (или Общност на приятелите) – християнска група от анабаптисткия клон на протестантството.
към текста >>

Житейската му съдба е белязана с много трудности и противоречия: болен е от епилепсия, преминава през затвора и каторгата, докато накрая получава признание и е избран за член на Петербургската академия на науките.
70. Густав Пагенщехер (1855–1942) – немски лекар, практикувал в Мексико, един от пионерите на предметната асоциация; работи само с г-жа Мария Циролд, чиито психични способности са се появили по време на хипнотична терапия за безсъние. 71. Статията е публикувана в сп. „Житно зърно“, 1928 г., кн. 2, стр. 46. 72. Фьодор Достоевски (1821–1881) – велик руски писател с демократични възгледи. Житейската му съдба е белязана с много трудности и противоречия: болен е от епилепсия, преминава през затвора и каторгата, докато накрая получава признание и е избран за член на Петербургската академия на науките. Пресътворява търсенията на руската душа в знаменитите си романи „Унижените и оскърбените”, „Престъпление и наказание”, „Идиот”, „Братя Карамазови” и др. 73. Статията е публикувана в сп „Житно зърно“, 1941 г., кн. 3, стр. 88. 74. Статията е публикувана в брошура, издадена през 1938 г. 75. Франц Месмер (1734–1815) – немски лекар, открил и практически използвал човешките флуиди, които той нарича животински магнетизъм.
към текста >>

21. 64) Пентаграмът - Боян Боев (1883 – 1963)

Съдбата му се обърна, той напусна Братството, пропиля къщата и всичко загуби.
Човек ако съзнава силата на Пентаграма, тогава той притежава и мощно оръжие. Всяко място с Пентаграм е оградено, неговите силни вибрации ограждат от лоши влияния и тъмни същества не могат да припарят там. Когато Пентаграмът е с върха нагоре, той е правилно поставен. И никога не бива да се поставя с вьрха надолу.Един наш брат от Казанлък направи в двора си каменни стъпала с перила. По перилата постави пентаграми от цимент с вьрха надолу. Съдбата му се обърна, той напусна Братството, пропиля къщата и всичко загуби. В окръжност около Пентаграма е вписано изречението „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа.“ При окултната наука окръжността е символ на благоприятните Божествени условия, значи кръгът е Божественото, в което човек живее. Благодарение на това той има благоприятни условия да се развива и да сигне до съвършенство. Потопен в Бога – това е кръгът. Пентаграмът трябва да се постави в рамка и под стъкло и да се окачи не в коя и да е стая, но в специална, уединена – там, кьдето идат рядко чужди хора и където се произнася молитва. И там не бива да се говорят лоши неща, понеже излиза сила от Пентаграма и ако тя срещне противодействието на някоя обратна сила, става катастрофа.
към текста >>

22. 69) Подем в биологията - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако се вземе от ектодермата на гаструлата на Тriton сristdtus такава част, предназначена за бъдещ епидермис, и я поставим в гаструлата на Тriton cristatus на място, предназначено да даде среден мозък, тя ще се развие в мозък – от този факт следва, че тази, вече сменена част, е индиферентна по отношение на своята по-късна съдба.
Когато присадим зачатък от опашката на тритон върху рана на мястото на предния му крайник, то присадката ще даде крайник. Вайс, който прави тези опити, твърди, че влиянието при тях се дължи на действието на динамичното поле. За да личи по-добре динамичното действие, Гьоч избира два вида тип мешести с различно обагрени клетки, а именно две разнообагрени хидри, и с част от тялото на тъмнокафявата хидра пъпкува другата; срастването успява лесно. Понеже пъпката не разполага с достатъчно материал, тя увлича в новите си образувания и тъмнозелените околни клетки, което се вижда от появяването на тъмнозелени части в растящата пъпка – този опит доказва ясно влиянието на растящата пъпка върху околните клетки. Небезинтересен е фактът, че Шпеман и Манголд независимо един от друг са дошли до една и съща идея – индукцията при живите организми. Ако се вземе от ектодермата на гаструлата на Тriton сristdtus такава част, предназначена за бъдещ епидермис, и я поставим в гаструлата на Тriton cristatus на място, предназначено да даде среден мозък, тя ще се развие в мозък – от този факт следва, че тази, вече сменена част, е индиферентна по отношение на своята по-късна съдба. От друга страна, подобни факти показват, че в различните области на зародиша господстват влияния, които определят по-нататъшната съдба на индиферентните части. Много опити са правени за установяване на местата на организационните центрове в живите организми и те са фиксирани у тритона, плапарията, прешленестите червеи и др. Например у хидрата са констатирани два главни организационни центъра: единият е перистомата (околоустната част или оралния край), а другият е при основата на хидрата (адорален край). Браун поставя едно пипало с част от перистомата върху произволна точка от тялото на хидрата и присадката организира околните тъкани, като на мястото се появява нова уста с венец от пипала, при което перистомната част действа като организатор върху околните тъкани. Сега усилено се работи в тази област на биологията от множество изследователи, от които можем да споменем Бауцман, Бранд, Харисон, А.
към текста >>

От друга страна, подобни факти показват, че в различните области на зародиша господстват влияния, които определят по-нататъшната съдба на индиферентните части.
Вайс, който прави тези опити, твърди, че влиянието при тях се дължи на действието на динамичното поле. За да личи по-добре динамичното действие, Гьоч избира два вида тип мешести с различно обагрени клетки, а именно две разнообагрени хидри, и с част от тялото на тъмнокафявата хидра пъпкува другата; срастването успява лесно. Понеже пъпката не разполага с достатъчно материал, тя увлича в новите си образувания и тъмнозелените околни клетки, което се вижда от появяването на тъмнозелени части в растящата пъпка – този опит доказва ясно влиянието на растящата пъпка върху околните клетки. Небезинтересен е фактът, че Шпеман и Манголд независимо един от друг са дошли до една и съща идея – индукцията при живите организми. Ако се вземе от ектодермата на гаструлата на Тriton сristdtus такава част, предназначена за бъдещ епидермис, и я поставим в гаструлата на Тriton cristatus на място, предназначено да даде среден мозък, тя ще се развие в мозък – от този факт следва, че тази, вече сменена част, е индиферентна по отношение на своята по-късна съдба. От друга страна, подобни факти показват, че в различните области на зародиша господстват влияния, които определят по-нататъшната съдба на индиферентните части. Много опити са правени за установяване на местата на организационните центрове в живите организми и те са фиксирани у тритона, плапарията, прешленестите червеи и др. Например у хидрата са констатирани два главни организационни центъра: единият е перистомата (околоустната част или оралния край), а другият е при основата на хидрата (адорален край). Браун поставя едно пипало с част от перистомата върху произволна точка от тялото на хидрата и присадката организира околните тъкани, като на мястото се появява нова уста с венец от пипала, при което перистомната част действа като организатор върху околните тъкани. Сега усилено се работи в тази област на биологията от множество изследователи, от които можем да споменем Бауцман, Бранд, Харисон, А. Маркс, Весел, Филатов.
към текста >>

23. 76) Проблемът на човечеството е нравствен проблем - Боян Боев (1883 – 1963)

На умните хора съдбата е определена и на глупавите – също; хората, като мислят, определят съдбата си със собствената си мисъл.
ПРОБЛЕМЪТ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Е НРАВСТВЕН ПРОБЛЕМ Един общественик посети Учителя и го попита за днешното положение. На умните хора съдбата е определена и на глупавите – също; хората, като мислят, определят съдбата си със собствената си мисъл. Има нещо във възгледите на хората, което трябва да се измени. Сегашните културни хора имат много стари възгледи, с които нищо ново, нищо хубаво не може да се създаде в света. Хората не мислят за Божественото, а само за себе си, а това вече е старо схващане. Въпрос: Какво ще кажете за българския народ? Българинът, ако върши Волята Божия, има много добра съдба.
към текста >>

Българинът, ако върши Волята Божия, има много добра съдба.
На умните хора съдбата е определена и на глупавите – също; хората, като мислят, определят съдбата си със собствената си мисъл. Има нещо във възгледите на хората, което трябва да се измени. Сегашните културни хора имат много стари възгледи, с които нищо ново, нищо хубаво не може да се създаде в света. Хората не мислят за Божественото, а само за себе си, а това вече е старо схващане. Въпрос: Какво ще кажете за българския народ? Българинът, ако върши Волята Божия, има много добра съдба. Някога българите направиха една погрешка, като изгониха богомилите. Ако направят втора – ще имат нейните последствия. Светът не е създаден за българите, за англичаните и пр., а за повдигане на човечеството. Един народ е уд в услуга на човечеството и има определена функция в общочовешкия организъм. По-големите народи са по-големите синове, а по-малките народи – по-малките синове, но само онзи народ, който приема закона на Любовта, има бъдеще.
към текста >>

Ако българите приемат закона на Любовта, ще имат добра съдба, а ако не го приемат, тогава няма извинение.
Някога българите направиха една погрешка, като изгониха богомилите. Ако направят втора – ще имат нейните последствия. Светът не е създаден за българите, за англичаните и пр., а за повдигане на човечеството. Един народ е уд в услуга на човечеството и има определена функция в общочовешкия организъм. По-големите народи са по-големите синове, а по-малките народи – по-малките синове, но само онзи народ, който приема закона на Любовта, има бъдеще. Ако българите приемат закона на Любовта, ще имат добра съдба, а ако не го приемат, тогава няма извинение. Сега Русия е в железния си век, докато България се намира в своя златен век и трябва да държи неутралитет. През XXI в. България ще влезе в сребърния си век, тогава пък Русия ще влезе в златния си век и ще има бъдеще. Един народ функционира не само тук, на Земята, във физическия свят, но и на друго поле. Българите, които функционират в друго поле, са невидими.
към текста >>

24. 95) Смени съдбата си - Боян Боев (1883 – 1963)

СМЕНИ СЪДБАТА СИ
СМЕНИ СЪДБАТА СИ Учителя прие една група посетители и една от сестрите попита с какви темпове се развиваме. Някои вървят с биволска бързина, други – с волска, волът е по-бърз. Трети се носят с конска бързина, а други хващат влака. Има и такива, които се движат с аероплан. Но ако сме напреднали, ще вървим с по-голяма бързина.
към текста >>

Новата философия е, че човек може да измени своята съдба, своя живот, и убеди ли се в това, той ще го направи, но докато се съмнява, ще бъде роб.
Има и такива, които се движат с аероплан. Но ако сме напреднали, ще вървим с по-голяма бързина. Хората все още не са оживели, но първата фаза са минали, втората я изкарват сега, а някои вече преминават в третата. Духовният човек най-първо се чисти отвътре и после – външно, докато светският човек се чисти отвън и оставя за после да се чисти отвътре. Във всеки човек има нещо хубаво, но му трябва и вътрешно познание как да се свързва с тази нишка, инак ще прояви лошото. Новата философия е, че човек може да измени своята съдба, своя живот, и убеди ли се в това, той ще го направи, но докато се съмнява, ще бъде роб. Докато човек върви по Божествения план, той е свободен; щом го напусне и създава свой план, той е роб. Да кажем, че някой има да плаща дългове на 20 души. Техните мисли могат да го смутят: те го държат в ума си като длъжник и това го обезсилва, затова е хубаво да не се вземат пари назаем. Тези, на които има да дава, го държат като слаб, безпомощен човек и смятат, че може да ги излъже. Така му внушават постоянно ту едно, ту друго отрицателно състояние, затова от първа необходимост е да се освободи от дълговете си.
към текста >>

Кажем ли, че Господ ни е забравил и оставил на произвола на съдбата, това е едно човешко схващане, едно лъжливо понятие за Бога.
У човека трябва да се събуди съзнание за вътрешна връзка между добрите и непрестанно да я уякчава. Това се реализира чрез чистене на съзнанието, което не става механически, а с чистене на мислите и желанията. Щом има вътрешна връзка, лесно стават връзките и отвън. В клисава почва растението не хваща, но ако я разработим, тогава то пониква добре. Божественото в нас работи, като създадем външни условия – като помагаме на другите. Кажем ли, че Господ ни е забравил и оставил на произвола на съдбата, това е едно човешко схващане, едно лъжливо понятие за Бога. Трябва да признаем, че не сме работили достатъчно, обленили сме се, не сме се молили, не сме служили на Бога и сме се отдалечили от Него – причините са в нас. Най-първо Христос прати Своите ученици двама по двама – това беше първият опит. Трябва вътрешна готовност да се служи на Бога, трябва да се обтегне струната нито повече, нито по-малко, и тогава ще прозвучи основният тон – той е най-красивото състояние. Четете, не щадете труда си в събиране на научен материал от всички области – фактите говорят. Да се приложи Божествената наука е труден въпрос.
към текста >>

Сменете съдбата си.
Светският, низшият живот прилича на чудно красива жена, но отблизо тя е толкова воняща, че човек почти може да се задуши и да се отрови. В морално отношение има известни неща в света, които човек отдалече трябва да гледа, а не отблизо. На светския човек не му остава време дори пет минути, за да прочете някоя книга, дори да помисли върху нещо задълбочено и жизнено необходимо. Голяма грешка е, че министрите нямат време да помислят върху нещо по-дълбоко. Учените хора – и те са на опасност: много томове четат, попиват и това е хубаво, но трябва да им остане време да изучават новите идеи. Сменете съдбата си.
към текста >>

25. 98) Същинският човек - Боян Боев (1883 – 1963)

Ние сами си създаваме своята съдба.
Всички могат да живеят този хубав живот, защото всички са богати, но не знаят това. Как ще ме спъва мен грехът, като върша Волята Божия! Ние имаме съвсем повърхностна представа за живота и за света. Една сестра каза: Тази сутрин видях един млекар, цял увит, той и конят му бяха замръзнали, а той свиреше с устна хармоника. Млекарят е бил предметно учение за Вас – какво ще му мислим за студа, нека свирим и нищо повече – добър е животът – във всички противоречия има нещо красиво. Ние сами си създаваме своята съдба. Каквото помислим и каквото пожелаем, Господ ще ни го даде, но помнете, че ще си понесем и последствията. Някой път лошият живот е последствие от някое минало съществувание и ще опитаме неприятностите. Някой път сме създали отрицателни навици и понеже сме ги създали, трябва да ги превъзмогнем. Казваме, че не можем. Как не можете, вие сте ги създали.
към текста >>

26. 7.II.1951 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

В един разговор Учителя каза: „Гьоте във „Фауст” е изложил съдбата на германския народ.
Особено оживени бяха неделните обеди, защото тогава идваха повече гости от София. Идваха доста гости и от провинцията. Едни - за да видят Учителя, а други - за съвет и упътване. През голяма част от деня Учителя беше зает с частни разговори с гостите. Но често имаше и общи разговори. В един разговор Учителя каза: „Гьоте във „Фауст” е изложил съдбата на германския народ. Каква е идеята на „Фауст”? След много лутания и опитности Фауст намира смисъла на живота в служене на обществото. Има по-висша идея: смисълът на живота е в служене на Бога.” В друг разговор Учителя каза: „Някой казва, че не е виждал Бога. Не е вярно това.
към текста >>

27. Мисията на майката - Боян Боев (1883 – 1963)

Една майка, която зачене и почне да се нервира и злослови, могат да й се предскажат последствията и да се опишат напълно характера и съдбата на младенеца - какво ще стане в бъдеще с него.
На бременната жена трябва да свирят най-хубавите парчета, за да се роди едно гениално дете. Гърците са заобикаляли жените с красиви образи, когато са били бременни.” Жената никога не трябва да бъде духом неразположена през този период. Когато тя по време на бременност се сърди на другите, че са я направили нещастна, това ще се отрази отрицателно върху детето. Учителят казва: „Когато майката е бременна, не трябва да е гневна. Една майка, която зачене и почне да се нервира и злослови, могат да й се предскажат последствията и да се опишат напълно характера и съдбата на младенеца - какво ще стане в бъдеще с него. Майката, която се нервира, не бива да мисли, че детето, което ще роди, ще бъде светия - да я гледа на старини. То един ден ще си отмъсти и ще й рече: По-добре да не си ме раждала. Ония хора, които проповядват въздържание трябва да знаят, кога се е зародило пиянството. Пиянството на този момък се е зародило още в утробата на неговата майка. Много престъпления, убийства, пиянства и ред подобни неща се зараждат в утробата на майката.
към текста >>

28. Трети образователен Период Гимназия - Боян Боев (1883 – 1963)

И когато отишла на гарата за влака, който щял да я отнесе до далечния Сибир, нейната другарка, която я изпратила до гарата, се разплакала, като живо си представяла съдбата, която очаква това прелестно, младо същество.
Ней й се струвало, че й говори някой глас от онзи свят. Тя вече не изпитвала страстно и пълно с негодувание отчаяние. Като че чувствала някаква тъмна сянка да прекрачва целия й живот и завинаги да я лишава от възможността на всяко обикновено, егоистично щастие. Тя отива в столицата и там намира как да служи на човечеството. Решава се да отиде в Сибир при заточениците и там да ги утешава, да им служи. И когато отишла на гарата за влака, който щял да я отнесе до далечния Сибир, нейната другарка, която я изпратила до гарата, се разплакала, като живо си представяла съдбата, която очаква това прелестно, младо същество. - За мен ли плачеш? - продумала Вера с ясна усмивка. Ах, ако би ти знаела, колко аз напротив съжалявам всички вас, които оставате тук. Това били последните й думи преди тръгването на влака. Това, което чувства Вера Баранцева, чувства го всяка човешка душа през своето детинство и юношество, но по-после фалшивото възпитание заглушава вътрешния глас, стремежа да живее за красивото и доброто.
към текста >>

Той е загубил един много важен период от своя живот - период, който има решаващо значение за цялата му по-нататъшна съдба.
И тогава последният ще изгуби връзката с душата на младежа, а в такъв случай всяка образователна дейност е невъзможна. Поради развитието на логичното мислене и на идеализма, идейният живот през този период е нужен за правилното духовно развитие на юношата. Че наистина идейният живот през този период е необходим като насъщна храна, се вижда от следното: Ако не дадете възможност на ученика да живее идеен живот в училището през този период, то той без ваше знание, скришом от вас, пак ще се заинтересува от разни идеи, от разни философски, морални, научни и художествени проблеми и ще им търси отговор, обаче колко е по-полезно училището да съдейства на този идеен живот! Една от причините, поради които у младежа заглъхват всички красиви наченки на идеализма, е оня дух на кариеризъм, в който го насърчават околните. Колко е жалко, ако го насърчаваме да следва, само за да си създаде кариера, за да се осигури, жалко е за този младеж, който е възпитан в този дух. Той е загубил един много важен период от своя живот - период, който има решаващо значение за цялата му по-нататъшна съдба. Учителят казва: „Съвременните хора се учат, за да осигурят живота си. Такова учение не може да принесе полза.” По този начин духът на кариеризма прониква в училището. Този дух минава като червена нишка от първоначалното училище до университета. Той се внушава на детето през целия училищен курс от всички околни. Той трябва да се отстрани от училището.
към текста >>

29. МЕТОД НА СЪПОСТАВЯНЕ ИЛИ УПОДОБЯВАНЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Последните в разговора я съжаляват, оплакват печалната й съдба, че е изгубила своята красота и зеления си цвят.
По-рано те са били с големи петури, а сега са малки люспици. Това израждане на растението е следствие на неговия паразитизъм. Кукувичата прежда е произлязла от зелено растение, сродно на обикновената поветица. Като нея тя отначало се е обвивала о другите растения, само за да има подпора, но после почнала да ги използва и станала паразит. За да направи превода, учителят може пак да използва някоя приказка, например един разговор между кукувичата прежда и съседните на нея лютиче, метличина, глухарче и пр. Последните в разговора я съжаляват, оплакват печалната й съдба, че е изгубила своята красота и зеления си цвят. Тя се трогва от тяхното състрадание и им дава ценни съвети. Казва им: „Мили сестрички, вярно е, че моето положение е печално, но аз зная защо дойдох до това окаяно положение - защото използвах за свои лични интереси другите растения, онеправдах ги. Не правете така, за да не би сполети моята съдба, за да не се отклоните от правилното развитие като мене.” Като примери учителят може да вземе и други паразитни растения, например паразитните салепи, които се срещат в нашите гори, водоводеца и др. Тия растения са безхлорофилни по същата причина.
към текста >>

Не правете така, за да не би сполети моята съдба, за да не се отклоните от правилното развитие като мене.”
Като нея тя отначало се е обвивала о другите растения, само за да има подпора, но после почнала да ги използва и станала паразит. За да направи превода, учителят може пак да използва някоя приказка, например един разговор между кукувичата прежда и съседните на нея лютиче, метличина, глухарче и пр. Последните в разговора я съжаляват, оплакват печалната й съдба, че е изгубила своята красота и зеления си цвят. Тя се трогва от тяхното състрадание и им дава ценни съвети. Казва им: „Мили сестрички, вярно е, че моето положение е печално, но аз зная защо дойдох до това окаяно положение - защото използвах за свои лични интереси другите растения, онеправдах ги. Не правете така, за да не би сполети моята съдба, за да не се отклоните от правилното развитие като мене.” Като примери учителят може да вземе и други паразитни растения, например паразитните салепи, които се срещат в нашите гори, водоводеца и др. Тия растения са безхлорофилни по същата причина. Ягода /Fragaria vesca/ Листата са сложни и са съставени от три еднакво големи листчета. Това обстоятелство може да се използва, за да се прокара аналогия между ягодовите листа и човешката душа.
към текста >>

Учителят, за да направи превод, може да използва една приказка; някой човек води разговор с глухарчето и му разправя, какво става по земята, излага му събитията от човешката история и оплаква съдбата на човечеството.
Те ще констатират, че това, което изглежда като един цвят, в същност е сбор от много цветчета, и всичките образуват едно съцветие. Съцветието отвън е заобиколено със зелено покривало. Поради своето съцветие глухарчето спада към семейство сложноцветни. Цветчетата на глухарчето са така събрани, че всички вкупом изглеждат като единствен цвят. Зеленото общо покривало отвън прилича на цветна чашка. Учителят, за да направи превод, може да използва една приказка; някой човек води разговор с глухарчето и му разправя, какво става по земята, излага му събитията от човешката история и оплаква съдбата на човечеството. Тогава глухарчето се обръща към него със следните думи: „Ще ти дам едно средство, за да се оправи вашият живот. Ако приложите това, което аз съм постигнал, ще се премахнат всичките ви страдания и земята от долина на сълзите ще се превърне в рай. Кога? Когато постигнете единството, което аз съм постигнало. Работете, за да настане на земята единството и братството на всички народи. Вземете пример от мене.
към текста >>

30. Ново отношение към природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Една птица или вятърът - господари на неговата съдба - бяха донесли семенцето на една скала, която отвесно се спущаше надолу.
В един определен момент, когато окапят венечните листа, петте пестици се навеждат със симетрични движения на пет страни и се допират до тичинките, за да вземат прашец от тях. Тук виждаме изобилно това, на което не си се надявал. Може да се напише дебела книга за душата на цветята, както е написана за ума на животните. Никога няма да забравя примера с едно великолепно стогодишно лаврово дърво. По неговото измъчено и болезнено извито стъбло беше написана драмата на неговия труден и упорит живот. Една птица или вятърът - господари на неговата съдба - бяха донесли семенцето на една скала, която отвесно се спущаше надолу. Там беше поникнало дървото, 200 метра над планинската вода, недостъпно и самотно, сред нажежени, безплодни скали. В първо време то бе изпратило своите слепи корени за дълго и мъчително търсене на вода и почва. Но това растение по наследствен начин можеше да се справи с тая задача, защото е един вид, който познава южната суша. Но сега дръвчето имаше да разреши един много по-сериозен и неочакван проблем: то се намираше на една отвесна скала, тъй че неговите върхове вместо да растат към небето, се наклоняваха към пропастта. Значи дървото трябваше, въпреки голямата си тежест, да се доближи до скалите, да извие стъблото си.
към текста >>

31. УЧИТЕЛЯТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Заради това, всяко приятелско разположение на съдбата, всеки весело преживян час трябва да посрещаме като обвързващ ни със задължение дар.”
Тия три принципа, които геометрически се символизират чрез равностранния триъгълник, трябва да се разработят в един философски мироглед, който ще бъде ръководното начало в света на новата ера. Това Велико Начало, което направлява живота и хармонията в природата, е било не само в миналото предмет на философията, но и днес занимава големите умове на Запад. Така, именитият немски учен Макс Планк в своята статия „Науката и нейните граници” казва: „Ние през целия си живот се виждаме подхвърлени на една по-висша Сила, чиято същност никога не ще можем да изследваме от гледището на точната наука, която обаче, никога не остава игнорирана от оня, който размишлява върху тези проблеми.” „Във всеки случай, на човека не остава нищо друго, освен да устоява търпеливо и храбро в своята житейска борба и да се прекланя пред волята на по-висшата сила, която управлява над него. Защото една справедлива претенция за щастие, успех и благоденствие в живота не е отказана никому от нас. Заради това, всяко приятелско разположение на съдбата, всеки весело преживян час трябва да посрещаме като обвързващ ни със задължение дар.” „Единственото, за което можем да претендираме като за наша собственост – висшето благо, което никоя сила в света не може да ни отнеме и което е в състояние да ни ощастливи за дълго, като никое друго, това е истинското самоосъзнаване, което намира своя израз в съвестното изпълнение на дълга. И тоя, на когото е дадено да сътрудничи в изграждането на екзактната наука, ще намери заедно с великия германски поет Гьоте своето доволство и своето вътрешно щастие в съзнанието, че е изследвал изследваемото и че е отдал тиха почит на неизследваемото.” България, която е пред прага на своя златен век, след дългите страдания, преживяни през вековното й съществувание и която има за в бъдеще да изпълни важна духовна мисия не само по отношение към себе си, но и в международната общност, трябва да стане пионерка на новото, на новата ера, която идва победоносно в своя път. Българският народ е достатъчно узрял, за да може да стане ценен проводник на новата творческа вълна, която се разлива по цялата земя, вълна, която ще освежи, ще реформира коренно политическия, обществения, стопанския и духовно-културния живот. Този чисто български реформаторски дух е подчертан още през времето на богомилите, както казва известният български писател Стилиян Чилингиров в своята книга „Какво е дал българинът на другите народи”: „С това учение България е първият християнски реформатор в света, който много време преди Цвингли, Лютер и Калвин проповядва на християните да се освободят от Рим и Цариград и да дирят спасение само в евангелските истини, в духовното и нравствено съвършенство на човека и на гражданина.”
към текста >>

32. Екскурзия на 24 януари 1928 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Една власт, ако убива своите противници, ще си приготви тежка съдба: онези, заминалите, отгоре ще мъстят.
Учителя каза: - Сега светът ще се съди. Предупреждаваме какво ще стане, какво иде за света. Времето е близо. Ще видите. Една власт, ако убива своите противници, ще си приготви тежка съдба: онези, заминалите, отгоре ще мъстят. Опасността ще бъде от заминалите. Опасността за една власт иде от избиването на много хора. Надвечер, когато наближаваше време да слезем, Учителя каза: - Днес бяхте в света на Мира, Радостта и Веселието цели шест часа - от 9 до 3 часа. Да напишете един разказ: „Шест часа на онзи свят".
към текста >>

33. Най-високият връх-Любовта към Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

За да измени съдбата си, човек трябва да измени отношението си към Бога.
Бога! Човек трябва да има свещено чувство към Бога. Тогава скърбите и страданията ще изчезнат. Човек ще се чувства силен, смел, Всичко ще може да направи. Отдалечи ли се от Бога, пак става слаб. За да измени съдбата си, човек трябва да измени отношението си към Бога. Който се отдалечава от Центъра, заробва се. Който се приближава до Центъра, освобождава се. Любовта към Бога освобождава човека. Тази любов осмисля живота му и премахва ограниченията. Трябва да имаме Любов към Бога, за да възприемем Неговата Любов - тогава ще живеем.
към текста >>

34. Екскурзия на Витоша на 17 май 1937 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Сега е ден на съдбата.
С огън ще се изчисти Земята. Приготовлява се едно пречистване, което идва за цялата Земя. И тогава добрите хора няма да изгорят, а ще се пречистят, а лошите хора няма да ги има. Който остане от този огън, ще остане да живее, а всичко друго ще си отиде. Земята в бъдеще ще мине в една по-висока еволюция. Сега е ден на съдбата. Всички хора се съдят. Когато един народ направи престъпление, то няма да се минат десет години и ще го съдят. Например Испания я съдят. Българите отидоха в Румъния и Югославия, извършиха престъпления и ги съдиха. Когато един човек идва при мен, аз чета в историята каква роля е играл.
към текста >>

35. Екскурзия на Витоша на 2 юни 1938 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Сега някои се интересуват повече от своята съдба, отколкото от съдбата на другите.
Стана въпрос за музиката. Учителя каза: - Въздухът е пълен с музика. Стига да имате уши да слушате. Всеки човек, като изгуби музиката, прави доста глупости. Сега някои се интересуват повече от своята съдба, отколкото от съдбата на другите. Това е една голяма спънка. Това е една от големите спънки.
към текста >>

36. 02. УЧИТЕЛЯТ В СЕЛО МЪРЧАЕВО през 1944 година - Боян Боев (1883 – 1963)

— Гьоте във "Фауст" е изложил съдбата на германския народ.
Веднага, след идването си, Учителят се осведоми за един минерален извор, далеч 3 км от селото в махала Рударци. Направихме разходка до него и всеки ден си донасяхме и пиехме вода от този извор. На обедите, присъстваха много хора — местни и гости. Особено на неделните беседи, идваха и гости от провинцията, за съвети и упътвания. В един разговор Учителят каза: — Гьоте във "Фауст" е изложил съдбата на германския народ. Каква е идеята на "Фауст"? — Той след много лутания и опитности намира смисъла на живота в служене на обществото. Но това е само едно частично разбиране на живота, има и по-висша идея, която е: "Смисълът на живота е в служене на Бога". Някой казва, че не е виждал Бога, това не е вярно. Напротив, едничкото Същество, което човек вижда, е само Бог.
към текста >>

37. 19. ОБЩ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Съдбата (кармата) дебне човека всеки момент, затова непрестанно се молете и без молитва никога не сядайте да ядете.
Защото, ако не се помолите, изгубвате момента — други ще го направят и ще вземат благото, приготвено за вас. С молитвата ще избавиш себе си и другите от много страдания. Мислите на света възпълват въздуха и ако човек не е буден, те ще навлязат в него и ще го превземат, т.е. тогава той ще почне да мисли като света — Светът значи завлича, ако човек няма постоянно будно съзнание, а това идва с молитвата, като човек постоянно се моли в себе си и да държи непрекъснато връзката си с Бога (тогава идват невидими същества и му помагат). Значи, човек винаги има на какво да разчита в себе си. Съдбата (кармата) дебне човека всеки момент, затова непрестанно се молете и без молитва никога не сядайте да ядете. Молете се на Бога да ви пази от лошата съдба, която всеки момент ви преследва.
към текста >>

Молете се на Бога да ви пази от лошата съдба, която всеки момент ви преследва.
С молитвата ще избавиш себе си и другите от много страдания. Мислите на света възпълват въздуха и ако човек не е буден, те ще навлязат в него и ще го превземат, т.е. тогава той ще почне да мисли като света — Светът значи завлича, ако човек няма постоянно будно съзнание, а това идва с молитвата, като човек постоянно се моли в себе си и да държи непрекъснато връзката си с Бога (тогава идват невидими същества и му помагат). Значи, човек винаги има на какво да разчита в себе си. Съдбата (кармата) дебне човека всеки момент, затова непрестанно се молете и без молитва никога не сядайте да ядете. Молете се на Бога да ви пази от лошата съдба, която всеки момент ви преследва.
към текста >>

38. 11. МОМЕНТИ ОТ ЕДИН СЪБОР В ТЪРНОВО - Боян Боев (1883 – 1963)

Вие не сте празни мечтатели, а с трезв поглед за законите и методите, които могат да изковат една по-добра съдба на страдалческото и обременено човечество.
Бъдете ведри, със светли лица, понеже бъдещето е ваше. След дълго лутане човечеството се пробужда и налучква вече правия път. Досегашните разцъфтявания на културите и техните катастрофални рухвания са били все опити на малкото дете да стъпи на собствените си крака, и то пак е падало на земята. Човешкото развитие влиза в нова фаза. Радостно гледайте на утрешния ден! Вие не сте празни мечтатели, а с трезв поглед за законите и методите, които могат да изковат една по-добра съдба на страдалческото и обременено човечество. Иде ден, когато за винаги ще бъдат обърсани сълзите от човешкото лице. И нощ няма да има вече. Слънцето никога няма да залязва! Съзерцавам звездите. Вслушвам се в музиката, която слиза от звездните сфери.
към текста >>

39. 53. ИЗ РИЛСКИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Хората, като мислят, определят съдбата си с мисълта си.
В тая приказна обстановка нова светлина озарява умовете, нови копнежи вълнуват душите. Завежда се разговор с Учителя. — Кой е изходният път от днешното положение? — Всички като служат на Господа, светът ще се оправи. Сегашното положение се дължи на неизпълнението волята Божия. Хората, като мислят, определят съдбата си с мисълта си. Всеки народ, който изпълнява волята Божия, има добро бъдеще. Време е да излезем от човешкия порядък на мисли и да влезем в Божествения порядък. Низшето в човека трябва да се подчини на духовното, а духовното – на Божественото. Законът е този: Направи едно добро, и хиляди хора ще дойдат подир тебе да помогнат. Намери една кофа и почни да поливаш градината и тогава много хора ще дойдат с кофи да поливат.
към текста >>

40. 098 ЛИКВИДАЦИЯ НА СТАРОТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Вие казвате: „Каква съдба ни сполетя!
Питат какво ще стане с нас в бъдеще. Представете си, че живеете на Северния полюс, дето всичко е лед. Къщите ви са от лед направени, никъде не виждате вода. Казвам ви да вземете мерки, защото Земята ще претърпи голяма промяна. Слънцето ще започне силно да грее, ще стопи ледовете, къщите ще се разрушат и вие ще започнете да потъвате. Вие казвате: „Каква съдба ни сполетя! ” Никаква съдба не е това, но се топят ледовете. Сега и на вас казвам: ако не изправите живота си, същото ви очаква. Това не е заплашване. Това е естественият ход на Живота. Великата вълна, която иде сега, руши ледовете и ги превръща във вода.
към текста >>

” Никаква съдба не е това, но се топят ледовете.
Представете си, че живеете на Северния полюс, дето всичко е лед. Къщите ви са от лед направени, никъде не виждате вода. Казвам ви да вземете мерки, защото Земята ще претърпи голяма промяна. Слънцето ще започне силно да грее, ще стопи ледовете, къщите ще се разрушат и вие ще започнете да потъвате. Вие казвате: „Каква съдба ни сполетя! ” Никаква съдба не е това, но се топят ледовете. Сега и на вас казвам: ако не изправите живота си, същото ви очаква. Това не е заплашване. Това е естественият ход на Живота. Великата вълна, която иде сега, руши ледовете и ги превръща във вода. Това е една Велика Разумна Вълна в света.
към текста >>

41. 105 КУЛТУРАТА НА АНГЕЛИТЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако при усилията, които правите, можете да се свържете с Разумните Същества, вие ще подобрите съдбата си.
Когато има нови възгледи, той е в досег със Същества, които седят по-горе от него. Ако не влезете в общение със Светлите Същества, няма живот за вас. Ако се храните по правилен начин, ще влезете във връзка с всички чисти и праведни души. Разумните Същества от Невидимия Свят изпращат своите добри мисли към хората, но ако тези мисли не намерят добра почва за своето развитие, те се отклоняват и се връщат пак там, откъдето са излезли - към своя източник. Тази е причината, поради която при голямото богатство, при голямо изобилие и благословение, които Бог изпраща на земята, повечето хора са бедни духовно. Ако при усилията, които правите, можете да се свържете с Разумните Същества, вие ще подобрите съдбата си. Това значи човек да вярва в Бога и да се уповава на Него. Чрез Разумността вие се свързвате с ангелите, а чрез Любовта - с Бога. Красотата на Живота седи в това - човек да бъде в съгласие с напредналите Същества. Човешката мисъл трябва да бъде в хармония с техните мисли. Каква по-велика музика от това - да мислиш както мислят напредналите Същества!
към текста >>

42. 116 УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Мислят ли българите, че ако не приемат Новото Учение, по-добра съдба ги очаква?
Този камшик ще се слага на гърбовете на българите дотогава, докато узреят главите им, докато се подчинят на Волята Божия и кажат: „Ще турим ума и сърцето си в съгласие с Великата Божия Воля.” Ако България приеме Новото Учение, ще получи всичко, каквото и е нужно. Ако не го приеме, нищо няма да й се даде. Христос проповядва на евреите преди 2000 години, но те не приеха това Учение. И ето, 2000 години се изминаха и те продължават досега да се скитат по света, без отечество. Мислят ли българите, че ако не приемат Новото Учение, по-добра съдба ги очаква? Ако българският народ не приеме това Учение, нещо страшно иде за него. Няма да кажа какво, но да го знаете. Вие ще видите какво ще дойде. Ако го приемете, ще бъдете един от първите народи. Толстой казваше - в Русия да се обърнат към Господа, но не го послушаха.
към текста >>

43. 120 ШЕСТАТА РАСА - Боян Боев (1883 – 1963)

В съборното послание на Юда, се казва: „Ето, Господ иде с десетки хиляди свои светии, за да вършат съдба над всички и да тури нечестивите на място.” Това се отнася за една епоха, чието начало започва сега.
Те ще живеят в братство. Всички народи ще бъдат едно цяло. Тези, които не разбират пророчествата, се смущават от бъдещето. Прочетете 60-та глава от Исайя. Тази глава се отнася до идването на шестата раса. В съборното послание на Юда, се казва: „Ето, Господ иде с десетки хиляди свои светии, за да вършат съдба над всички и да тури нечестивите на място.” Това се отнася за една епоха, чието начало започва сега. Досега доброто растеше в цветарника, а когато дойде Царството Божие, всички цветя ще бъдат извън цветарника - ще има естествени условия за тях. От Невидимия Свят идат напреднали Същества - хората на новата Любов, или тъй наречените - предци на човечеството. Те са работниците, които идат отгоре. И като намерят готови души за работа, ще се вселят в тях и чрез тях ще работят. Идват нови идеи в света.
към текста >>

44. 134 ЗАКОНИТЕ НА ЧОВЕШКОТО РАЗВИТИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Великият Разумен Свят определя съдбата на човека и то не фатално, но съобразно неговите мисли, чувства и постъпки.
Малката семка пораства и става голямо дърво. Малките погрешки създават големи нещастия. Една кибритена клечка е малка, но може да унищожи цял град. Един ангел, който съгреши в онзи свят, не може да живее вече там. На онзи свят, като се разсърдиш на един човек, не можеш да останеш вече там. Великият Разумен Свят определя съдбата на човека и то не фатално, но съобразно неговите мисли, чувства и постъпки. Щом той ги измени и Бог ще измени своето решение за него - ще се измени съдбата му. Има статистика за това. Ти си търговец. Идва беден човек при тебе, иска да му помогнеш. Ти му казваш: „Иди да работиш.” Но след това идва една криза, изгубиш 30 - 40 хиляди лева.
към текста >>

Щом той ги измени и Бог ще измени своето решение за него - ще се измени съдбата му.
Малките погрешки създават големи нещастия. Една кибритена клечка е малка, но може да унищожи цял град. Един ангел, който съгреши в онзи свят, не може да живее вече там. На онзи свят, като се разсърдиш на един човек, не можеш да останеш вече там. Великият Разумен Свят определя съдбата на човека и то не фатално, но съобразно неговите мисли, чувства и постъпки. Щом той ги измени и Бог ще измени своето решение за него - ще се измени съдбата му. Има статистика за това. Ти си търговец. Идва беден човек при тебе, иска да му помогнеш. Ти му казваш: „Иди да работиш.” Но след това идва една криза, изгубиш 30 - 40 хиляди лева. Земеделецът нарушава Божествените закони, но дойде суша или наводнение - отнесе всичко.
към текста >>

45. В село Мърчаево - Боян Боев (1883 – 1963)

Гьоте във „ Фауст “ е изложил съдбата на германския народ.
Идваха доста гости и от провинцията. Едни за да видят Учителя, а други за съвет и упътване. През голямата част от деня Учителя беше зает с частни разговори с гостите. Но често имаше и общи разговори. В един разговор той каза: Гьоте във „ Фауст “ е изложил съдбата на германския народ. Каква е идеята на „Фауст “? След много лутания и опитности Фауст намира смисъла на живота в служене на обществото. Но това е частично разбиране на живота. Има по-висша идея: Смисълът на живота е в служене на Бога. В друг разговор Учителя отбеляза:
към текста >>

46. Силата на молитвата - Боян Боев (1883 – 1963)

Съдбата дебне човека всеки момент.
Той бил в гората. Наоколо имало много зверове и змии. Но поради електрическата мрежа той бил ограден. И човек трябва да има наоколо си една предпазителна мрежа. Той трябва да има на какво да разчита. Съдбата дебне човека всеки момент. Като знаете това, непрестанно се молете. Без молитва не сядайте да ядете. Молете се на Бога да ви пази от лошата съдба, която всеки момент ви преследва. Когато човек не се моли, челото му почва да става все по-ниско и по-ниско и едновременно ляга назад, челото ритва назад. Също така и брадата постепенно се намалява и отива назад волята отслабва.
към текста >>

Молете се на Бога да ви пази от лошата съдба, която всеки момент ви преследва.
И човек трябва да има наоколо си една предпазителна мрежа. Той трябва да има на какво да разчита. Съдбата дебне човека всеки момент. Като знаете това, непрестанно се молете. Без молитва не сядайте да ядете. Молете се на Бога да ви пази от лошата съдба, която всеки момент ви преследва. Когато човек не се моли, челото му почва да става все по-ниско и по-ниско и едновременно ляга назад, челото ритва назад. Също така и брадата постепенно се намалява и отива назад волята отслабва. Докато не предадете всичко в Божиите ръце, никога няма да се освободите. Докато не се молите, никога няма да се освободите. Пожелавам ви всичко хубаво и светло.
към текста >>

47. В райската градина - Боян Боев (1883 – 1963)

Сега е ден на съдбата.
С огън ще се изчисти Земята. Приготовлява се едно пречистване, което иде за цялата Земя. И когато добрите хора няма да изгорят, а ще се изчистят, а лошите хора няма да ги има. Който остане от този огън, ще остане да живее, а всичко друго ще си отиде. Земята в бъдеще ще мине в една по-висока еволюция. Сега е ден на съдбата. Всички хора се съдят. Когато един народ направи престъпление, то няма да минат и 10 години и ще го съдят. Например Испания я съдят. Българите отидоха в Румъния и Югославия, извършиха престъпления и ги съдят. Някой човек идва при мене и аз чета в историята каква роля е играл в миналото.
към текста >>

48. В реалността на Божествения живот - Боян Боев (1883 – 1963)

И ако вие опитате тези две неща, ще забележите, че от днес нататък вашата съдба ще се измени.
Ако търсиш Бога в светлината, във въздуха, във водата, в храната, ще Го намериш. В лицето на човека да виждаш образа на Бога. Две неща ви трябват: да познавате реалността в света. Това е Бог, Който живее във вашата душа. И да пазите Неговата дума във вашия дух. И ако вие опитате тези две неща, ще забележите, че от днес нататък вашата съдба ще се измени. Единствената цел да бъде да познаваш Бога. Щом Го познаваш, ще се въдвори хармония в тебе. Щом отправя ума си към Бога, идва светлината. При връзка с Бога Той ни учи как да живеем. Единственото същество, което може да ни научи как да живеем, това е Бог.
към текста >>

49. Желай непостижимото - Боян Боев (1883 – 1963)

Съдбата на човека не е абсолютна.
И кармата ти ще се смекчи. Тези, които работят за другите, те имат вечна радост. Те имат вече връзка с Божественото съзнание. Ако аз имам Божествена мисъл, то като мина покрай някои хора, моята светлина ще бъде тяхна светлина. Божественото благо, което е вътре в мене, ще бъде тяхно благо. Съдбата на човека не е абсолютна. Всичко може да измени. Щом влезе Божественото в нас, можем да смекчим цялата наша карма. Ако Бог живее в нас, ще бъдем силни. Желай непостижимото. Отправи ума си към Бога, ще го добиеш след 20 години.
към текста >>

50. Слово за Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Окаян, обезсърчен, отчаян, той оплаквал своята съдба, проклинал часа, в който се е родил, и търсел вината във всичко окръжаващо: в богатите хора, в условията на живота, но никога не търсел причината в себе си.
Като отговор ще си послужа с един пример от беседата на Учителя. Един беден човек, голям несретник, живял някъде накрая на града в своята малка, полусрутена колиба. Денем излизал да си търси прехраната и вечер късно се връщал у дома си. Пътят, през който минавал, водел през един голям мост. Тук той се спирал да си отдъхне от мъчнотиите и неуспехите. Окаян, обезсърчен, отчаян, той оплаквал своята съдба, проклинал часа, в който се е родил, и търсел вината във всичко окръжаващо: в богатите хора, в условията на живота, но никога не търсел причината в себе си. Така продължавало ред години. Често добрата съдба го придружавала и му нашепвала как да намери път за подобрение на живота си. Веднъж тя решила да му помогне и оставила на моста, отдето постоянно минавал, една торба със злато - да се възползува от него. Тази вечер, като минавал моста разочарован, си казал: „Ред години минавах по този мост с отворени очи и никога нищо не намерих, нищо не разбрах. Сега ще затворя очите си, дано поне така науча нещо.“ Затворил очите си, но се отклонил от пътя и торбата останала настрана от него, неизползувана.
към текста >>

Често добрата съдба го придружавала и му нашепвала как да намери път за подобрение на живота си.
Денем излизал да си търси прехраната и вечер късно се връщал у дома си. Пътят, през който минавал, водел през един голям мост. Тук той се спирал да си отдъхне от мъчнотиите и неуспехите. Окаян, обезсърчен, отчаян, той оплаквал своята съдба, проклинал часа, в който се е родил, и търсел вината във всичко окръжаващо: в богатите хора, в условията на живота, но никога не търсел причината в себе си. Така продължавало ред години. Често добрата съдба го придружавала и му нашепвала как да намери път за подобрение на живота си. Веднъж тя решила да му помогне и оставила на моста, отдето постоянно минавал, една торба със злато - да се възползува от него. Тази вечер, като минавал моста разочарован, си казал: „Ред години минавах по този мост с отворени очи и никога нищо не намерих, нищо не разбрах. Сега ще затворя очите си, дано поне така науча нещо.“ Затворил очите си, но се отклонил от пътя и торбата останала настрана от него, неизползувана. Върнал се той вкъщи още по-окаян и измъчен и започнал горчиво да плаче. Почувствувал, че загубил нещо, че пропуснал някакъв благоприятен случай.
към текста >>

Но добрата съдба и сега не го оставила.
Веднъж тя решила да му помогне и оставила на моста, отдето постоянно минавал, една торба със злато - да се възползува от него. Тази вечер, като минавал моста разочарован, си казал: „Ред години минавах по този мост с отворени очи и никога нищо не намерих, нищо не разбрах. Сега ще затворя очите си, дано поне така науча нещо.“ Затворил очите си, но се отклонил от пътя и торбата останала настрана от него, неизползувана. Върнал се той вкъщи още по-окаян и измъчен и започнал горчиво да плаче. Почувствувал, че загубил нещо, че пропуснал някакъв благоприятен случай. Но добрата съдба и сега не го оставила. Постоянно му нашепвала: „Върни се по пътя на отклонението си и оттам тръгни по правия път. Там ще намериш торбата със златото, което те очаква. В нея ще намериш твоето благо.“ Добрата съдба и до днес му нашепва, както нашепва на всички ни: „Върнете се от пътя на отклонението си и оттам започнете добрия живот. “ Добрата съдба казва на всички: „Виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе. “
към текста >>

Добрата съдба и до днес му нашепва, както нашепва на всички ни: „Върнете се от пътя на отклонението си и оттам започнете добрия живот. “
Почувствувал, че загубил нещо, че пропуснал някакъв благоприятен случай. Но добрата съдба и сега не го оставила. Постоянно му нашепвала: „Върни се по пътя на отклонението си и оттам тръгни по правия път. Там ще намериш торбата със златото, което те очаква. В нея ще намериш твоето благо.“ Добрата съдба и до днес му нашепва, както нашепва на всички ни: „Върнете се от пътя на отклонението си и оттам започнете добрия живот. “ Добрата съдба казва на всички: „Виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе. “
към текста >>

Добрата съдба казва на всички: „Виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе. “
Но добрата съдба и сега не го оставила. Постоянно му нашепвала: „Върни се по пътя на отклонението си и оттам тръгни по правия път. Там ще намериш торбата със златото, което те очаква. В нея ще намериш твоето благо.“ Добрата съдба и до днес му нашепва, както нашепва на всички ни: „Върнете се от пътя на отклонението си и оттам започнете добрия живот. “ Добрата съдба казва на всички: „Виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе. “
към текста >>

51. Вътрешната свобода - Боян Боев (1883 – 1963)

Сега съдбата иде!
Радвайте се, че любовта ще вземе надмощие. Има още малко време. Всеки от вас има доброто желание, но няма методи. Като видиш, че някое дете счупило шише с масло, което носи вкъщи, ти му купи ново шише, напълни го с масло и му го дай да го занесе вкъщи! Та като видите хора със счупени шишета, вземете и им дайте ново шише с масло! Сега съдбата иде! И праведните ще бъдат съдени най- първо и като мине тяхната съдба, тогава ще дойде съдбата на грешните.
към текста >>

И праведните ще бъдат съдени най- първо и като мине тяхната съдба, тогава ще дойде съдбата на грешните.
Има още малко време. Всеки от вас има доброто желание, но няма методи. Като видиш, че някое дете счупило шише с масло, което носи вкъщи, ти му купи ново шише, напълни го с масло и му го дай да го занесе вкъщи! Та като видите хора със счупени шишета, вземете и им дайте ново шише с масло! Сега съдбата иде! И праведните ще бъдат съдени най- първо и като мине тяхната съдба, тогава ще дойде съдбата на грешните.
към текста >>

52. 00 Съдържание - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Съдбата на българските евреи
* 77. Пилотите * 78. Салонът на ул. "Оборище" - 1925-1926 г. * 79. Съдбата на българските евреи * 80. България трябва да бъде неутрална * 81. Благо за всички * 82.
към текста >>

53. 01 ИЗПРАВЕН С ЛИЦЕ КЪМ НАЧАЛОТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

За живота преди идването ми в София не бих казал нищо, ако и тогава ярко не проличаваше пръстът на Учителя в моята съдба, без да съм имал каквато и да било физическа връзка с Него - не Го познавах.
В началото на 1924 година съвсем неочаквано и изненадващо за мен се озовах в София, за да следвам в Университета. Подкрепи ме по-големият ми брат Борис, който вече беше редови студент. Той беше си дошъл в родния ви град Габрово по случай Коледните празници. И тогава, през семестриалната ваканция, каквато по онова време имаше и през която също се приемаха за записване студенти, аз постъпих в Университета. Казвам неочаквано и изненадващо, защото дотогава насоката в живота ми се очертаваше в съвсем друго направление. За живота преди идването ми в София не бих казал нищо, ако и тогава ярко не проличаваше пръстът на Учителя в моята съдба, без да съм имал каквато и да било физическа връзка с Него - не Го познавах. Още като ученик, 15-16 годишен, бях слушал и чел за идейни и духовни движения. Този по-друг мироглед ми допадаше. Жадувах и поглъщах всички тези влияния, които долитаха в малкия и дълбоко провинциален град Габрово. Бях и при това някак си самотен, саможив, пък и след училище замествах баща си в магазина. Продавахме платове и все имаше някаква работа за мен.
към текста >>

Друга една намеса на Учителя в живота ми, която много по-късно разбрах, беше решителна за съдбата ми.
" Разбрах - продължи баща ми, - че се отнася за снощния случай. Щом не искаш да ядеш месо, недей яж - свободен си! " От израза на лицето му, с който дойде тъй рано при мен, разбрах, че човекът от неговия сън, му е направил силно впечатление. Баща ми беше религиозен човек и е приел този сън, като едно реално указание. По-късно и баща ми стана вегетарианец. Друга една намеса на Учителя в живота ми, която много по-късно разбрах, беше решителна за съдбата ми. Още като бях ученик в горните класове на гимназията, баща ми се залови да реализира една отдавна зародена у него мечта - да става индустриалец. Но беше неопитен, крайно доверчив и всеки можеше лесно да го излъже. На около 15 километра от Габрово, в Стара планина, се намира чудно красивата долина на река Козещица. На тази бистра и пенлива, пълна с пъстърва и раци планинска река, моят дядо по баща е имал примитивен струг за правене на гаванки, задвижван от водата. Баща ми беше влюбен в тази дивна долина и не откъсваше очи от нея.
към текста >>

54. 10 КОМУНИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Всеки човек си идва с определена съдба, с определен път, в който той ще трябва да изправи погрешките на едно свое минало съществувание.
С маларията се борихме няколко години, но двама от нас станаха жертва на тази болест. Опитът ни остана за цял живот." Мнозина биха запитали: "Нима Учителя не е знаел за тези заблуди, обхванали неговите последователи? И защо не се е намесил своевременно, за да предотврати страданията, неприятностите, загубеното време, тежките последици и ред други сътресения, които се преживяват от хората, тръгнали по един погрешен път? Имал съм случай да се убедя по един безспорен начин, че Учителя, спазвайки един висш закон, не обичаше да се меси в личния подтик и устрем за действие на своите последователи. Всеки човек си идва с определена съдба, с определен път, в който той ще трябва да изправи погрешките на едно свое минало съществувание. Необходимо е да мине собствена програма за изправяне и да получи нови опитности и знания. Учителя не обичаше да се намесва в тази програма, освен когато това е крайно необходимо, за да се спасят надеждни ученици от непоправима гибел. Когато виждаше, че в мозъка на ученика няма подготвени условия, за да разбере Неговата мисъл, Неговото предупреждение, едно такова намесване, ставаше безполезно. Най-после, както вече споменах, често пъти устремът към дадена цел у човека е с такава сила, че е опасно да се възпре. Подпушването би създало непоправими сътресения, неизживяното би оставило нещо неудовлетворено да тлее и смущава съзнанието на човека.
към текста >>

55. 13 Мигове или нашият живот за Учителя беше напълно открит - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ето, след малко дойде Учителя, седна до мен, погледна ме някак мило, като любящ баща и ми каза: "Николай, Николай, всичко, което човек е направил се плаща - закон е това." Аз разбрах, че цялото ми състояния на мъка и тежест, не е нищо друго, освен предчувствие за тежката съдба, която имам, за суровия път, по който ще мина.
В края на изгревската поляна бяхме направили беседка под формата на дъга. Тя беше добре закътана, с широк отвор с изглед към Витоша. Там царуваше една успокояваща, мистична атмосфера. Отидох там, защото преживявах някакви смътни и тъжни предчувствия, които създаваха в мен едно мъчително настроение, за което нямах представа и не можех да си го обясня. Нямаше никой наоколо, седнах на пейката, а това мъчително състояние не ми даваше мира. Ето, след малко дойде Учителя, седна до мен, погледна ме някак мило, като любящ баща и ми каза: "Николай, Николай, всичко, което човек е направил се плаща - закон е това." Аз разбрах, че цялото ми състояния на мъка и тежест, не е нищо друго, освен предчувствие за тежката съдба, която имам, за суровия път, по който ще мина. Капнаха само няколко сълзи от очите ми и аз се прибрах. Но благодарение на Учителя и топлите Му грижи към мен, аз минах само на косъм от чудовищната гибел. В лекциите си Учителя ни изясняваше, че някои от събитията, които човек има да мине, са неизбежни. Такива са тези, които са по закона на необходимостта или както се казва по закона на кармата, те трябва да станат. Те са плод на извършени вече деяния от човека в един минал живот.
към текста >>

56. 40 ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Някаква злокобна съдба ме дебнеше и беше надвиснала над главата ми.
Намирам Учителя да говори на поляната или пред салона с група приятели и щом се приближа, Той спираше разговора, за момент лицето му добиваше странен вид, погледът Му ставаше съвършено друг, в който се четеше ужас, като че ли пред себе си виждаше някакво чудовище, готово да хване и погълне своята жертва. Аз Го гледах с изненада и не можех да си обясня, защо този странен вид се явяваше у Него щом ме види. Но разбереше ли, че съм го доловил, Той веднага се променяше, погледът му ставаше мек и по лицето Му грейваше усмивка, с израз на поздрав към мен. При един такъв случай, като ме гледаше, но говореше уж на другите, Той каза: "Какво ще бъде вашето състояние, ако вие видите в гората една от онези грамадни змии - питоните, че е готова да се хвърли и удуши един ваш приятел? ". Разбрах, че това се отнася до мен. Някаква злокобна съдба ме дебнеше и беше надвиснала над главата ми. Но не можех да проникна в плана на бъдещето, за да знам какво точно ми е приготвила неизбежната карма, вследствие на някаква мрачна моя постъпка в миналия ми живот. Така и не запитах Учителя. В началото на 1939 година станах търговски пътник. Тогава пласментът на стоките беше много затруднен. С кинематографическа скорост се нижеха събитията и очертаваха в Европа назряването на Втората световна война.
към текста >>

През периода, когато следователите оформяли моето обвинение, един наш брат могъл да влезне във връзка с главния агент и поискал да узнае нещо за моята съдба.
Изпратената с камион за София стока, преди да дойдат агентите, ме спаси от най-лошия удар, да бъда подведен под онзи член от закона, който предвиждаше смърт. А тази стока в камиона беше за стотици хиляди левове. В обвинителния акт се искаше затвор за много години. Аз се възпротивих да го подпиша, тъй както беше мотивиран. Подписах го при особено мнение. През периода, когато следователите оформяли моето обвинение, един наш брат могъл да влезне във връзка с главния агент и поискал да узнае нещо за моята съдба. Той му отговорил, че на всяка цена ще понеса тежко наказание, макар че самият той вижда, че не са налице някакви престъпления, но понеже правителството иска да има показен процес - а за такъв моят случай бил много удобен - то и затова ще понеса тежкото наказание. По радиото, както по-късно ми казаха, се гърмяло за моя процес и за мен самия се сипели най-лоши изрази. Този наш брат отива при Учителя и му разправя за разговорите си с агента и заключението му, че ще понеса на всяка цена тежкото наказание. Учителя го погледнал и казал: "Въпреки това Николай ще бъде освободен! " На другия ден след подписването на обвинителния акт, под усилена стража, заедно с една психически разстроена жена, пешком ни закараха в град Севлиево.
към текста >>

И аз се намерих на един от наровете, между хората със съдба, подобна на моята.
Най-после в тъмнината едва напипах вратата вдясно. Плахо я отворих и за моя изненада видях зала, не много добре осветена, пълна с хора, седнали, полегнали на нарове един до друг, които съвсем нямаха вид на много опечалени. Те възбудено ме приветстваха, като че ли бях техен близък, член от тяхното голямо семейство. Това беше едно голямо облекчение в тежкото ми потиснато състояние. Един приветлив човек, когото не бях виждал никога, но той ме познавал, даде разпореждане да ми се стори място. И аз се намерих на един от наровете, между хората със съдба, подобна на моята. В монотонния им и еднообразен живот и най-малкото събитие будеше голям интерес. Неписан закон при тези случаи беше, всеки новодошъл да разкаже не само причините за своето идване тук, но и цялото си житие и битие. Не направих и аз изключение. Те пък от своя страна имаха задължението, като новак да ме запознаят с режима и порядките на този специален институт на човешкото общество. Между затворниците в залата имаше и такива, лежали години наред, които така вещо познаваха наказателните закони, че всеки адвокат би им завидял.
към текста >>

Когато видях председателя на съда, който ме гледаше със суров и безмилостен поглед, аз изтръпнах, разбирайки тежката съдба, която ми се готвеше.
След около 40 дни бях предупреден, че ще трябва да замина отново за Севлиево, където ще се гледа делото ми. Опитните по съдебните процеси затворници, намериха, че моето дело се движи много бързо, щом за толкова кратко време е насрочено. Много от тях седяха с месеци, без да бъдат потърсени. В определения ден, по същия начин бях закарай в Севлиево и се озовах в съдебната зала. Влязоха и съдиите. Когато видях председателя на съда, който ме гледаше със суров и безмилостен поглед, аз изтръпнах, разбирайки тежката съдба, която ми се готвеше. Но при започването на процеса се оказа, че някакъв много важен и необходим свидетел не е налице и моят адвокат предложи, на съвършено законно основание, делото да се отложи. Съдиите нямаше как - приеха. Още тогава се реши, че то ще се гледа в Габрово, където състав от съдии периодически разглеждаше по-тежки дела. Отново бях върнат в затвора. Режимът ни там предвиждаше да ни извеждат на разходка или както се казва "на каре", предиобед и следобед по около едни час.
към текста >>

57. 42 ХАМАЛИН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

А тревогата пред мрачните изгледи на моята съдба беше вече здраво залегнала в мен.
Обаче новините бяха все по-тревожни и напрегнати. Сеньор Денизи не можеше нищо определено и успокоително да ми каже. Взех да мисля, че всичко е загубено. Бях вложил всичкия си капитал и ме глождеше мисълта да ида при Учителя и да Го запитам какво да очаквам и какво да правя, ако всичко е загубено. Но не обичах да го занимавам с моите материални работи, затова и не Го запитах, когато направих сделката, не се реших и този път да Го безпокоя. А тревогата пред мрачните изгледи на моята съдба беше вече здраво залегнала в мен. Един ден, така разтревожен и посърнал, съм застанал пред салона, където Учителя държеше своите беседи. Гледам - Той излезе от стаичката си и тръгна към мен, спря се на близко разстояние и някак въпросително ме погледна. Разбрах, че иска да Му разкажа за това, което ме потискаше. Приближих се до Него и като отприщен бент набързо Му изложих целия случай и мъката, която тегнеше над мен. Накрая заключих: "По всичко личи, че след загубата не ще имам друга възможност, освен да стана ХАМАЛИН." Той ме погледна, помълча малко и каза: "Ти хамалин няма да станеш!
към текста >>

58. 50 КРАЯТ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тревогата за съдбата на Учителя дълбоко легна в сърцето ми и ме караше с все сила да натискам педалите по дългия седемдесеткилометров път.
"Да - отговори ми той, - имам. Един много хубав, с кожи от гъста козина, готов е, остава само да му прикача ръкавите. Ако почакате до половин час, ще ви го приготвя." Разбира се, останах. След уреченото време кожухът, с обагрени в кафяво меки агнешки кожи, беше готов. Платих и се понесох на велосипеда си по обратния път към Габрово. Тревогата за съдбата на Учителя дълбоко легна в сърцето ми и ме караше с все сила да натискам педалите по дългия седемдесеткилометров път. От Габрово, без да губя време, още същата вечер тръгнах за София. Пристигнах сутринта на Изгрева и помолих една сестра да предаде кожуха на Учителя. Разбрах, че Той го приел и го облякъл пред нея с голямо удоволствие. В онези години всякога бързах, живеех в едно трескаво и непрекъснато напрежение. В София не се задържах за дълго.
към текста >>

59. 63 ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Казано е, че човек е създаден по образ и подобие на Бога, което ще рече, че той е свободен да разпорежда със себе си и със своята съдба.
Астрологията е наука, която всеки момент има приложение в живота. Изучавайте я, за да показвате пътя на тези, които са го загубили. Като ученици на Окултната школа, вие трябва да изучавате астрологията и да я прилагате в живота си. Ученикът трябва да познава влиянието на планетите, Слънцето и Луната върху себе си и съзнателно да им се противопостави или подчинява, според лошото или доброто им въздействие. Изучаването на небето помага за развитието на човешкия ум, което ще даде възможност на човека с по-голямг любов и леснина да прониква в тайните на тази висша наука. Казано е, че човек е създаден по образ и подобие на Бога, което ще рече, че той е свободен да разпорежда със себе си и със своята съдба. Но за да е в състояние да прави това, за да си въздейства, той трябва да познава своите качества и способности и енергетичния заряд, вложен в него. Трябва обаче да познава също влиянието на светилата - Слънцето, Луната и планетите. Да знае кои от тях създават условия за доброто, успеха, щастието и кои условия за злото, неуспеха, нещастието. Човек се ражда с условия да бъде щастлив или нещастен. Когато е запознат астрологически.
към текста >>

да измени лошите аспекти на своята съдба, само когато служи на една възвишена идея.
Човек се ражда с условия да бъде щастлив или нещастен. Когато е запознат астрологически. при условия за щастие, човек ще използва тези благоприятни стечения, а при създадените условия за нещастие, той ще се противопостави и няма да се поддаде. Като се научи човек правилно да чете себе си, тогава ще изучи и хората, и Природата. Човек може да подобри живота си, т.е. да измени лошите аспекти на своята съдба, само когато служи на една възвишена идея. Всички планети, Слънцето и Земята представляват една разумна система. Те са образувани от разумни същества. Затова техните течения са под контрола на тези същества, чрез тях те влияят на хората през пространството. Влиянието на Слънцето, Луната и планетите е неизбежно, защото те влияят на Земята, а от там и на човека. Всички планети и слънца във вселената представляват банки, от които човек може да извади това богатство, което в дадения случай му е потребно.
към текста >>

60. 78 САЛОНЪТ НА УЛИЦА ОБОРИЩЕ -1925-1926 ГОДИНА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

И тъй като онези, които бяха взели пряко участие в неговата съдба, вече не бяха между нас, аз трябваше да получа от втора ръка сведения.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] САЛОНЪТ НА УЛИЦА ОБОРИЩЕ -1925-1926 ГОДИНА Погълнати от бликащ, пълен със съдържание живот на Изгрева, ние бяхме забравили за салона на улица „Оборище“ №14. Просто престанахме да мислим за него. Обаче интересът към това наше светилище се събуди у мен с известно закъснение. И тъй като онези, които бяха взели пряко участие в неговата съдба, вече не бяха между нас, аз трябваше да получа от втора ръка сведения. Всичко, което научих ми го предаде сестра Паша Теодорова (една от трите стенографки, в която имам пълна вяра за казаното). Около годините 1925-1926, в братските среди се забелязваше един висок, строен и с изразителна осанка човек, който се представи като предприемач на жилищни сгради. Дали е бил такъв или не, това не можах да разбера, но в мен по-скоро беше залегнало убеждението, че този човек е сред нас с едно користно желание да ни използва за своя изгода. За голямо съжаление успя. Със своите приказки за грандиозни планове на строеж и обзавеждане на Братството, създаде впечатление, че е човек с много големи възможности, с широк замах и щедра ръка.
към текста >>

61. 79 СЪДБАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

СЪДБАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] СЪДБАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ Беше 1939 година. Демонът на войната вече тържествуваше и всички с тревога се заозъртахме. Помня по това време, нещо работех на Изгрева и Учителя се спря при мен. Това Той често правеше, идваше, когато се бях заел с нещо там и нерядко ми помагаше, щом имаше нужда. Като видя тревожното ми лице, Той каза със загриженост в гласа: „Тази война ще продължи години, години наред.“
към текста >>

62. ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В образа на Авел е показана съдбата на малката група хора от Великата първа раса в Атлантида, тъй като събитията, станали на този континент, са били в тясна връзка със съдбата на земята Едем.
Затова именно Саабей и древните звездобройци са наричали Юпитер - "Малкото слънце". Вторият смисъл на името "Подобен на Слънцето", съдържа влиянието на Юпитер върху човека. За един добре организиран човешки мозък, тази планета дава най-добрите условия за живот и успехи във всички начинания. На Сатурн Саабей дал името "Каин-ману", което ще рече злият човек. С това име Саабей е свързал създадената от него легенда за Каин и Авел. В образа на Авел е показана съдбата на малката група хора от Великата първа раса в Атлантида, тъй като събитията, станали на този континент, са били в тясна връзка със съдбата на земята Едем. Саабей предвиждал заливането й от водите на океана и дал указание на своя народ да се пресели в земите между Тигър, Ефрат и Арабския полуостров. Там е пренесено и неговото Учение, заедно с Науката за Звездния мир, станала известна под името Саабеизъм. Отивайки там, преселниците основавали град Вавилон и построили Вавилонската кула, където основали школа за изучаване на Саабеизма (науките астрономия и астрология). Младежи с висок научен стремеж от целия околен свят отивали във Вавилон, за да се учат в университета на Кулата. Някои гръцки философи, като Питагор и Демокрит, също са прекарвали там дълги години и след това са пренесли в Гърция много от знанията и легендите на Школата, преработвайки ги според своята религия.
към текста >>

63. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Понеже Словото е проявено в цялата природа, която е един жив организъм, тя има своя физиономия, по която Посветените могат да четат живота и съдбата на света, както обикновеният физиономист може да прочете по промените и състоянието на лицето живота и съдбата на човека.
А това, което е долу, е Словото, въплътено в обективни форми. Затова това, което е долу е подобно на това, което е горе. Това Слово е проявено както в човека и във всички органически форми, така и в цялата природа. Затова формата става буква, символ на Словото. На този принцип са изградени така наречените херметични или окултни науки - хиромантия, физиогномия, френология, графология, астрология и пр. Понеже Словото е проявено в цялата природа, която е един жив организъм, тя има своя физиономия, по която Посветените могат да четат живота и съдбата на света, както обикновеният физиономист може да прочете по промените и състоянието на лицето живота и съдбата на човека. Това е основата на западната окултна наука. Тя се роди в онзи момент, когато човек обърна погледа си към външната природа и видя в нея отпечатано, проявено, въплотено космичното Слово. Това стана в епохата на древния Египет, във времето на Хермес. Затова западната окултна школа води началото си от Египет. И Учителят казва: Принципите на Божествената наука бяха изнесени в Египет.
към текста >>

64. ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Сега е съдбата на света.
Петата раса на човечеството, се е мъчила да роди. Раждането на това дете подразбира брожение между човешкия и Божествения живот. И на времето, и сега змеят се мъчи да задуши детето, раждащото се ново. Но целият свят да се опълчи против този акт, и целият свят да въстане против него, и дяволът да се обърне с главата надолу, детето ще се роди. С други думи казано: светът да се обърне с главата надолу, Новото ще дойде в света и главите на всички хора ще узреят, и Царството Божие ще се въдвори на Земята. Сега е съдбата на света. За нея се говори в двадесета глава на Откровението. Като мине тази съдба, злото ще бъде вързано и хвърлено в бездната и постепенно ще дойде нов ред и порядък в света, който ще бъде изявление на Царството Божие на Земята, където Любовта ще царува и хората ще бъдат братя и сестри помежду си, където Мъдростта ще управлява, Истината и Правдата ще тържествуват, и Доброто ще се реализира в живота на човека и човечеството. В началото на Библията, в първата глава на книгата Битие се описва създаването на света. Учителят казва, че за да се разбере тази глава, трябва да се напише цяло съчинение. И той отнася това създаване към живота на ученика, когато ученикът започва да създава и организира своя свят.
към текста >>

Като мине тази съдба, злото ще бъде вързано и хвърлено в бездната и постепенно ще дойде нов ред и порядък в света, който ще бъде изявление на Царството Божие на Земята, където Любовта ще царува и хората ще бъдат братя и сестри помежду си, където Мъдростта ще управлява, Истината и Правдата ще тържествуват, и Доброто ще се реализира в живота на човека и човечеството.
И на времето, и сега змеят се мъчи да задуши детето, раждащото се ново. Но целият свят да се опълчи против този акт, и целият свят да въстане против него, и дяволът да се обърне с главата надолу, детето ще се роди. С други думи казано: светът да се обърне с главата надолу, Новото ще дойде в света и главите на всички хора ще узреят, и Царството Божие ще се въдвори на Земята. Сега е съдбата на света. За нея се говори в двадесета глава на Откровението. Като мине тази съдба, злото ще бъде вързано и хвърлено в бездната и постепенно ще дойде нов ред и порядък в света, който ще бъде изявление на Царството Божие на Земята, където Любовта ще царува и хората ще бъдат братя и сестри помежду си, където Мъдростта ще управлява, Истината и Правдата ще тържествуват, и Доброто ще се реализира в живота на човека и човечеството. В началото на Библията, в първата глава на книгата Битие се описва създаването на света. Учителят казва, че за да се разбере тази глава, трябва да се напише цяло съчинение. И той отнася това създаване към живота на ученика, когато ученикът започва да създава и организира своя свят. В Битието е казано: „В началото създаде Бог небето и земята. Земята беше неустроена и пуста.
към текста >>

65. ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Съдбата на тази Вечна част зависи от това, какво ще намерят съдиите в нея.
В него се съсредоточават идеите за всички други богове. Книгата на мъртвите ни показва, че пророческата Мъдрост виждала в него едно Божество, което могло да се намери преди всичко в човешката душа. Това се установява ясно от всичко, което се казва в нея за смъртта и за умрелите. Когато тялото бъде върнато на земята, тогава вечната същност на човека се запътва към първоначално Вечното. Тя се явява пред съда на Озирис, който е заобиколен с 42-ма съдии. Съдбата на тази Вечна част зависи от това, какво ще намерят съдиите в нея. Когато душата изповядва греховете си, ако бъде призната за примирена с Вечната Справедливост, невидими сили се приближават до нея и й казват: „Озирис Н. е бил пречистен в езерото на юг от полето на Хотеб и на север от полето на Скакалците там, където боговете на зеленината се мият в четвъртия час на нощта и се пречистват в осмия час на деня с образа на сърцето на боговете, минавайки от нощта към деня." От тази мисъл се вижда, че към Вечната част на човешкото същество се отнасят като че това е Самият Озирис. Затова след името на Озирис се поставя името на покойника. Така че този, който влиза в духовната част на света, сам се означава като Озирис. И затова се срещат изрази като следните: „Аз съм Озирис Н." или „растящ под цъфтящата смоковница се намира Озирис Н." Така човек става един Озирис.
към текста >>

66. ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Философията на Платон е изразена в неговите многобройни съчинения, „един от най-хубавите подаръци, които съдбата ни е запазила от древността", казва Хегел.
При третото си пребиваване в Сицилия отношенията толкова се обтегнали, че Дионисий искал да задържи Платон насила, но се намесили питагорейците от Тарент и Платон успял да се върне в Гърция. Той, както казах, отишъл при Дионисий с цел да може, като владетел, да приложи в управлението неговата философия, да създаде една държава, основана върху неговата философия, начело на която да стоят учените и философите, но надеждите му се провалили. По-късно той отказал и на други държави, които се обърнали към него да им стане законодател. Той не се съгласил с тези предложения, понеже те не приели първото условие, което той поставил - премахването на всяка частна собственост. Платон умрял през 348 година преди Христа на рождения си ден, на 81 годишна възраст. Философията на Платон е изразена в неговите многобройни съчинения, „един от най-хубавите подаръци, които съдбата ни е запазила от древността", казва Хегел. Платон имал едно съчинение, озаглавено За философията или за идеите, което е изгубено. В него той излагал ясно и конкретно своята философия за идеите като първична реалност. До нас са достигнали неговите диалози, в които той също излага своята философия в разговорна форма. Някои историци на философията приемат, че неговата философия има две страни - екзотерична и езотерична, а други отричат това. Който е запознат с езотеричната доктрина лесно ще види, че Платон именно нея излага във формата на философия.
към текста >>

67. ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ - Влад Пашов (1902- 1974)

„Даймонът (духът) на човека е неговата съдба.
Той действува чрез временното. Отличителната черта на човешката душа е, че едно преходно нещо може да действува като вечно, че то може да се увеличава или усилва, докато стане неразрушима сила. Поради това душата прилича на Бога и на червея. Затова човек държи средата между Бога и животните. Тази сила на растеж и на увеличаваща се сила е неговият духовен елемент. „Даймонът (духът) на човека е неговата съдба. Според него жизнената сила на човека далеч надхвърля неговата личност. Човек е носител на своя даймон и този даймон не е затворен в границите на неговата личност. За него раждането и смъртта на личността са само моменти от живота на духа. Човешката личност е само една преходна форма, едно частично проявление на духа, което я засенчва и осветява. Този, който е познал своя даймон, почва да гледа отвъд себе си, напред и назад.
към текста >>

68. КЛАВДИЙ ПТОЛОМЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но някои ще кажат, че нашата наука е излишна, защото има предопределение на съдбата.
Нека вземем предвид душевните блага. Когато ние разглеждаме земните и Божествените неща, то за нас кое изглежда желателно, за да има душата спокойствие и радост? Тук преди всичко важи гледището за ползата на нашия небесен живот. В това отношение нашата наука може да бъде от голяма полза. Това също важи и по отношение благата, които носят щастие. Но някои ще кажат, че нашата наука е излишна, защото има предопределение на съдбата. Обаче не е ли полезно да знаем предварително нещо и тогава да можем да работим с помощта на нашата наука, да избегнем някои неща. Когато човек знае предварително някои неща за бъдещето, то душата му ще бъде подготвена и ще посрещне с радост това, което иде и ще го посрещне с мир. От друга страна, когато на човек се случи нещо, определено от звездите, то не трябва да мислим, че това е неотклонно. Има някои събития, които не произтичат непосредствено от Небесните причини, тях по-лесно можем да изменим. Има някои събития, които стават поради липса на знание от страна на човека, а не поради съдбата.
към текста >>

Има някои събития, които стават поради липса на знание от страна на човека, а не поради съдбата.
Но някои ще кажат, че нашата наука е излишна, защото има предопределение на съдбата. Обаче не е ли полезно да знаем предварително нещо и тогава да можем да работим с помощта на нашата наука, да избегнем някои неща. Когато човек знае предварително някои неща за бъдещето, то душата му ще бъде подготвена и ще посрещне с радост това, което иде и ще го посрещне с мир. От друга страна, когато на човек се случи нещо, определено от звездите, то не трябва да мислим, че това е неотклонно. Има някои събития, които не произтичат непосредствено от Небесните причини, тях по-лесно можем да изменим. Има някои събития, които стават поради липса на знание от страна на човека, а не поради съдбата. Някои рани, както и болести са отчасти произлезли от действието на необходимостта, но поне отчасти те могат да станат безвредни чрез противоположни помощни и лечебни средства. Събития, които произтичат от много дълбоки и важни причини са неизбежни, обаче останалите събития, които произтичат от не много дълбоки причини лесно могат да се избегнат. Както лекарят, който научно наблюдава болестите, различава смъртните болести от неизлечимите, така и астрологът разграничава събития, които могат да се отменят. От положението на небесните светила може да се заключи за заложбите и предразположенията на тялото, както лекарят, като разглежда едно гнойно огнище, може да предскаже бъдещето, ако то се остави така. Обаче това гнойно огнище няма да предизвика усложнения, ако му се въздействува с лечебни средства, както магнитът няма да привлича желязото, ако той от по-рано е намазан с чеснов лук.
към текста >>

69. ПЛОТИН - Влад Пашов (1902- 1974)

След това той разглежда особеното съдържание на добродетелта и пътищата за почистване на душата от страстите, от пороците и от неверните представи за злото, за съдбата, а също и от неверието и суеверието.
Когато Порфирий отишъл в Сицилия, в последните години преди смъртта си Плотин написал още девет книги, с което всичко правят 54 на брой под общото заглавие Енеади. Във всичките си съчинения той развива идеите на Платон и отчасти на Аристотел, но в Светлината на това, което е научил от Амониус, в Светлината на мистериите. Главното, характерното у Плотин, е възвишеното, чистото вдъхновение в името на издигането на Духа до доброто и истинното. То отвежда душата от отделните предмети към съзерцание па Едното, на Истинното, на Вечното, към размисъл върху Истината, което означава, че душата постига блаженство от това съзерцание. Основният тон на неговата философия ни води към добродетелта и интелектуалното разглеждане на Вечното, на Едното, като неин източник. След това той разглежда особеното съдържание на добродетелта и пътищата за почистване на душата от страстите, от пороците и от неверните представи за злото, за съдбата, а също и от неверието и суеверието. Той посочва пътищата за придобиване на добродетелите, за развитието и пречистването на душата. Той твърди, че трябва да имаме методи за съзерцание на Бога, а не само да се казва, че трябва да съзерцаваме Бога. Той казва: „Добродетел, която е насочена към една последна, крайна цел и с Мъдрост обитава в душата, показва Бога. Душите в света са сродни на висшето, на Бога, следователно как могат да се откъснат от Него." Той застава на гледището, че трябва да се пробуди възторгът, вдъхновението от съзерцанието и съприкосновението с Бога.
към текста >>

70. ЯМБЛИХ - Влад Пашов (1902- 1974)

След това е написал Животът на Питагор, Едно обучение по философия и Един трактат за математиката и съдбата.
Но той нямал изящния език на Учителя си, затова се ползувал с по- малка популярност и известност. Той бил много високо уважаван и затова бил наречен Божествен Учител. Той е правил много чудеса. Неговият биограф Евнапий твърди, че той често се издигал над земята на височина 5-6 метра и главата му е била обкръжена от ореол. Той е написал много книги, най-важната от които е книгата му За мистериите. След това е написал Животът на Питагор, Едно обучение по философия и Един трактат за математиката и съдбата. Ще предам някои мисли от книгата му За мистериите. Както казах, той се е занимавал с теургия - изкуство за влизане във връзка с различни категории духове чрез произнасяне на специални за целта формули и извършване на определени обреди и символи. В следната мисъл той описва какъв е ефектът от появяването на различните Божествени същества и какво носят те за човечеството. „Толкова е голяма изпусканата от боговете Светлина при появата им, че телесните ни очи не могат да я понасят и страдат както рибите, извадени от водата и оставени на суша във въздуха. И хората, които съзерцават Божествения Огън, не можейки вече да дишат по причина на силата на този Огън, отслабват при неговата поява и естественото дишане се спира.
към текста >>

71. АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД - Влад Пашов (1902- 1974)

Според този закон великите ръководещи индивидуалности, които се раждат в един народ, които имат особена мисия у този народ, в тяхната отделна съдба се повтаря цялото развитие на народа в течение на много векове.
От една страна във Вавилон евреите влезли в контакт с халдейската Мъдрост, а от друга страна най-добрите синове на еврейския народ влезли в контакт с Мъдростта на нововъплътения Зороастър, който работил по това време във Вавилон под името Назаратус или Заратус. И някои от най- добрите пророци са се развили под негово влияние. Това е било в периода от 600 до 550 година преди Христа, когато, както видяхме и Питагор е бил доведен от Египет като пленник да влезе във връзка с халдейската Мъдрост, с Мъдростта на Зороастър. Такъв е в общи линии пътят на развитието на еврейския народ, който е имал за мисия да подготви едно подходящо тяло, в което да се въплъти Заратустра, за да стане проводник на Великия Слънчев Дух. Тук ще припомня един окултен закон, който ни разкрива дълбокия смисъл на всяко историческо развитие. Според този закон великите ръководещи индивидуалности, които се раждат в един народ, които имат особена мисия у този народ, в тяхната отделна съдба се повтаря цялото развитие на народа в течение на много векове. В едно въплощение те приедат в себе си един екстракт от това, което се е създавало в историята през вековете. Този закон е ясно изразен в живота на Исус. Това става като целият ход на историческото развитие се повтаря в съкратена форма в живота на Исус. Звездата, която видяха Мъдреците на Изток при раждането на Исус. се явява най-напред в Халдея от онази област на Ур халдейски, откъдето излезе и Авраам.
към текста >>

72. МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Тази постъпка решила по-нататъшната му съдба.
Те били горди и независими, и не се подчинявали лесно както на местните жители и на надзирателите и понякога на удар отговаряли с удар. Хозарзив почувствал една тайна симпатия към тези онеправдани хора, старейшините на които се покланяли на единия Бог. Те обожавали старейшините си, но често роптаели срещу египетското иго и протестирали против несправедливостта. Един ден Хозарзив видял един египетски надзирател да бие немилостиво и жестоко един беззащитен евреин. Кръвта му кипнала, той се нахвърлил върху египтянина, изтръгнал оръжието от ръцете му и го убил на място. Тази постъпка решила по-нататъшната му съдба. Но той решил да избяга в пустинята и да си наложи сам изкуплението за престъплението. Той чувствувал, че е предопределен за някаква важна мисия, но не можел да я обхване и прозре с мисълта си. Отвъд Червено море, зад Синайския полуостров, в страната на миямитяните, се намирал един храм, който не зависел от египетското духовенство. Този храм бил посветен на Озирис, но в него се покланяли на Господа под името Елохим. Това Светилище било от етиопски произход и служило за религиозен център на арабите, на семитите и на хората от черната раса, които копнеели за Посвещение в тайните.
към текста >>

Той познавал душата им и предчувствувал съдбата им.
Той бил голям Мъдрец и притежавал знанието както на черната раса, така и на атлантите и на египтяните. Той имал грамадна каменна библиотека в храма. Бил покровител и учител на скитащите се из пустинята жители - ливийци, араби, семити. Всичките били пастирски племена, които се местили от едно място на друго и в които имало един смътен стремеж към Единния Вечен Бог и се отличавали с голямо упование в Елохима. Йетро бил духовен баща на тези независими племена, на тези скитници, на тези свободни хора. Той познавал душата им и предчувствувал съдбата им. Когато Хозарзив отишъл при него да му поиска убежище в името на Озирис-Елохим, той го посрещнал с отворени обятия. Библейският разказ ни казва, че Йетро имал седем дъщери, които пасли овцете му. Мойсей, като дошъл в тяхната страна, ги намерил при кладенеца и им помогнал да си напоят овцете, и те го завели при баща си, който го посрещнал много любезно и го поканил да вечеря с него. След това се казва, че той се оженил за една от дъщерите на Йетро, Сепфора, която му родила син, когото нарекъл Герсен. Това е библейската легенда, която е дълбоко символична.
към текста >>

73. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Сред хората те единствено живеят без пари, но при това са не по-малко богати от другите, защото имат малко потребности и винаги са доволни от своята съдба.
Почти в цяла Палестина у тях имало домове, където приемали всички членове на братството, където те получавали всичко, от което имали нужда и предавали всичко, което им било излишно. Членовете на братството се разделяли на две групи - практици и теоретици. Първите посвещавали времето си в правене на милосърдия, а последните живели уединено в молитви, размишления и съзерцания. Филон Александрийски ги описва по следния начин: „Едни обработват земята, други се занимават с мирни занятия, работейки само за доставяне на необходимото за тях си. Сред хората те единствено живеят без пари, но при това са не по-малко богати от другите, защото имат малко потребности и винаги са доволни от своята съдба. Никой от тях не се занимава с работа, която води към несправедливост или алчност. Между тях няма нито един роб, всички са свободни, служейки един другиму. Те осъждат всяко господство от човек на човек като принцип на несправедливост, престъпвай- ки по такъв начин законите на природата, която ни е създала всички като братя. Те обръщат всичкото свое внимание на нравствените задачи, следвайки указанията на Божествения Дух, без откровението на който човешкият ум не може да има позн"ания за Бога, за Началото на всичко самосъществуващо. Следвайки своите древни предания, те развиват своите философски възгледи посредством алегорични тълкувания.
към текста >>

74. Божествените имена и седемдесет и двамата гении - Влад Пашов (1902- 1974)

Употребява се против превратностите на съдбата, като се произнасят Божествените Имена и псалом 91, стих 2: „Аз казвам за Господа, Ти Си прибежище мое, крепост моя, Бог мой, на когото се надея."
Вторият гений е наречен Йелиел, което значи Бог помагащ. Управлява от 6-ти до 10-ти градус на зодиака. Употребява се за одържане победа над тези, които несправедливо ви нападат, като се произнасят Божествените Имена и псалом 21, 20 стих: „Но Ти, Господи, не се отдалечавай от мене, сила моя, побързай да ми помогнеш." На него съответства Божественото Име Аиди. Третият гений е наречен Ситаел, на когото отговаря Божественото Име Шонтакре, което значи Бог надежда на всички създания. Управлява от 11 -ти до 15-ти градус на зодиака. Употребява се против превратностите на съдбата, като се произнасят Божествените Имена и псалом 91, стих 2: „Аз казвам за Господа, Ти Си прибежище мое, крепост моя, Бог мой, на когото се надея." Четвъртият гений е наречен Елимиах, който отговаря на Божественото има Алах, което значи Бог тайни. Управлява от 16-ти до 20-ти градус на зодиака. Употребява се против душевни мъки и разпознаване на измамниците, като се произнасят Божествените Имена и псалом 6, стих 5: „Обърни се, Господи, избави душата ми, спаси ме заради Твоята милост." Петият гений е наречен Махазиах, който отговаря на Божественото Име Техут, което значи Бог спасител. Управлява от 21-ви до 25-ти градус на зодиака.
към текста >>

Употребява се против клеветниците и за отстранение на злите духове с произнасяне на Божествените Имена и на пса- лом 30, 18 стих: „Аз на Тебе възлагам надеждата си, о Господи, и казах аз:Ти си Бог мой, в твоите ръце е съдбата ми."
Двадесетият гений е наречен Пахалиах, което съответства на Божественото Име Тиос, което значи Бог изкупител. Управлява от 96-ти до 100-ят градус на зодиака. Употребява се против врагове на религията, за обръщане на народите в християнството с произнасяне на Божествените Имена и пса- лом 120, втори стих: „Господи, избави душата ми от лъжливи устни и от измамлив език." Двадесет и първият гений е наречен Нелкаел, което съответства на Божественото Име Буек, което значи Бог един и неразделен. Управлява от 101-ви до 105-ти градус на зодиака. Употребява се против клеветниците и за отстранение на злите духове с произнасяне на Божествените Имена и на пса- лом 30, 18 стих: „Аз на Тебе възлагам надеждата си, о Господи, и казах аз:Ти си Бог мой, в твоите ръце е съдбата ми." Двадесет и вторият гений е наречен Йеиаиел, което съответства на Божественото Име Гоод, което значи дясната страна на Бога. Управлява от 106-ти до 110-ти градус на зодиака. Употребява се за придобиване на щастие и добро име, като се произнасят Божествените Имена и псалом 121,5 стих: „Господ е пазач, Господ е твой покров отдясно ти." Двадесет и третият гений е наречен Мелахел, което съответства на Божественото Име Диех, което значи Бог освобождаващ от страдание. Управлява от 111 -ти до 115-ти градус на зодиака.
към текста >>

Употребява се против превратностите на съдбата и предпазва от злоба и диви животни, като се произнасят Божествените Имена и псалом 33, 18 стих: „Ето, окото Господне е на боящите се от Него и на чакащите Неговата милост."
Управлява от 311-ти до 315-ти градус на зодиака. Употребява се за обръщане народите в християнство. Този гений покровителства против случайностите и излекуване на болестите, като се произнасят Божествените имена и псалом 2, 11 стих: „Служете на Господа със страх и хвалете Го с трепет." Шестдесет и четвъртият гений е наречен Михаел, което съответства на Божественото Име Абли, което значи Бог всичко оживяващ. Управлява от 316-ти до 320-ти градус на зодиака. Употребява се против превратностите на съдбата и предпазва от злоба и диви животни, като се произнасят Божествените Имена и псалом 33, 18 стих: „Ето, окото Господне е на боящите се от Него и на чакащите Неговата милост." Шестдесет и петият гений е наречен Дамабиах, което съответства на Божественото Име Тара, което значи Бог източник на Мъдрост. Управлява от 321-ви до 325-ти градус на зодиака. Употребява се против магия, също за достигане на Мъдрост и предприемане на полезни начинания, като се произнасят Божествените Имена и псалом 90, 13 стих: „Върни се, Господи, докога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите си." Шестдесет и шестият гений е наречен Манакел, съответстващ на Божественото Име Пора, което значи Бог помагащ и поддържащ всичко.
към текста >>

75. ЕВРЕИСКИТЕ ПРОРОЦИ и тяхната окултно-мистична наука - Влад Пашов (1902- 1974)

Пророците изнасят известни положения от окултната наука и известни закони, които имат отношение към ежедневния живот и ги свързват с историята и съдбата на еврейския народ.
Когато преминаха в Западна Европа, те стимулираха изкуството и науката. Така че, пророците на Израиля не са едно случайно явление, нито пък са някакво достойнство на еврейския народ, но това са учениците на Бялото Братство, които пътуват по света и носят културата и прогреса. Във всеки народ те се изявяват по специфичен начин в зависимост от мисията и задачите, които провидението възлага на даден народ. Еврейските пророци са изнесли духовната наука в популярна форма пред народа, а в школата на пророците, на своите ученици те са изнасяли по-открито окултните истини. Учителят казва някъде: „Науката на Бялото Братство е разпръсната във всичките религии и във всички окултни школи." Пророците изнасят известни положения от окултната наука и известни закони, които имат отношение към ежедневния живот и ги свързват с историята и съдбата на еврейския народ. Характерното в цялата еврейска история е това. че от самото начало на своето съществуване, от Авраам и чрез Мойсей, Бог говорил на този народ като едно Същество отвън. И затова на евреите беше даден законът на десетте Божии заповеди отвън - от Бога, но не от Бога, който е в човека, но от Бога, който е в Космоса. Древноеврейският народ бил така развит, че се подчинявал на закона, който му бил даден отвън. По този начин на развитие и възприемане на Божественото откровение отвън, той се явява като едно допълнение на онова, което направи Зороастър.
към текста >>

76. ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА ПРОРОЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Казва се: Те пристъпиха пред своя народ, като в душата им проговори гласът на техния Бог и ги направи способни да предричат бъдещия курс на съдбата на техния народ, и даже и бъдещия курс на световната история.
Ето какво казва Щайнер за характера на Стария завет и за пророците: „Това, което сме добили от духовната наука, ни позволява да разгледаме еврейските пророци по един твърде особен начин. Някои говорят за еврейските пророци като за Посветените от другите народи. По този начин те не могат да бъдат разбирани. Ако вземем Библията и разгледаме пророците, започвайки от Илия и стигнем до Малахия, минавайки през Исайя, Еремия, Иезекил, Данаил, спирайки се на това, което Библията казва за тези образи, тогава ще видим, че не можем да ги причислим към общата схема на Посвещенията. Никъде в Библията не се казва, че юдейски- те пророци са минали през същия път на Посвещение, както Посветените на другите народи. Казва се: Те пристъпиха пред своя народ, като в душата им проговори гласът на техния Бог и ги направи способни да предричат бъдещия курс на съдбата на техния народ, и даже и бъдещия курс на световната история. Това се изтръгва спонтанно и стихийно от душите на пророците. Но не ни се казва, че са минали през Посвещения, както това се разказва за пророците от другите народи, че те са минали през Посвещение. Еврейските пророци са се проявили така, че тяхното духовно виждане се проявява като една гениалност, виждане, което им показва какво трябва да кажат на своя народ и какво трябва да кажат на човечеството. Така се проявяваха те, така се позоваваха на своя пророчески глас и на своите пророчески дарби. Виждаме само как един пророк, когато има да каже нещо, той говори за това, че Бог му го е съобщил чрез своите посредници или че го е получил като една непосредствена, спонтанна истина.
към текста >>

77. Пророк Исайя - Влад Пашов (1902- 1974)

всички ще са писани между живите в Ерусалим, когато измие Господ нечистотата на сионовата дъщеря и очисти кръвта на Ерусалим отсред него чрез дух на съдба и чрез дух на зной." (от 2-ри до 4-ти стих).
Горко на беззаконния, зло ще му бъде. Защото въздаянието му ще бъде по делата на ръцете му." В четвърта глава пророкът говори какво ще стане, след като хората минат през огъня и злото. Казва се: „В онзи ден Отрасълът Господен ще бъде красен и славен, и плодът на земята възвишен и великолепен за избавление на Израиля. И останалите в Сион, и оцелелите в Ерусалим ще се нарекат светии. всички ще са писани между живите в Ерусалим, когато измие Господ нечистотата на сионовата дъщеря и очисти кръвта на Ерусалим отсред него чрез дух на съдба и чрез дух на зной." (от 2-ри до 4-ти стих). Тук се изнася учението, че за да се пречисти човек и да се роди Божественото в него, което е наречено Отрасъл Господен, човек трябва да мине през огън, през страдания, за да изгори всичко нечисто. В пета глава се говори пак за закона на кармата, за хората, които са се отклонили от Бога, какво ги очаква и казва: „Горко на онези, които наричат злото добро и доброто зло, които турят тъмнината за виделина и които турят горчивото за сладко, а сладкото за горчиво. Горко на мъдрите в очите им и на разумните пред себе си! Горко на онези, които са юнаци да пият вино и крепки за да разместват... които оправдават беззаконията си с дарове и отнемат от праведния правдата му! Затова както огненият език пояжда плявата и сламата се губи в пламъка, така коренът им ще стане като гнилота и цветът им ще възлезе като прах, защото отхвърлиха закона на Господа Саваота и презряха думите на Светаго Израилева." (от 20-ти до 25-ти стих)
към текста >>

В десета глава се връща отново на земята и говори за съдбата на тези, които нарушават Божия закон и казва: „Горко на тези, които заповядват неправедни заповеди, и на писците, които пишат насилие, за да лишат сиромасите от съда, и да разграбят праведното на нишите от людете ми, за да им станат корист вдовиците и да съблекат сирачетата!
Във втория стих се казва: „Людете, които ходеха в тъмнина, видяха голяма виделина, които седяха в земята на смъртната сянка, виделина възсия върху тях." И в шестия стих продължава: „Защото ни се роди дете, син ми се даде и началство ще бъде рамото ми. И името му ще бъде наречено Чуден, Съветник, Бог, крепък. Отец на бъдещия век, княз на мира. Не ще има свършек в нарастване на началството му и на мира върху давидовия престол и неговото царство, за да го нареди и утвърди в съд и правда, от нине и до века. Ревността на Господа Саваота ще извърши това." В десета глава се връща отново на земята и говори за съдбата на тези, които нарушават Божия закон и казва: „Горко на тези, които заповядват неправедни заповеди, и на писците, които пишат насилие, за да лишат сиромасите от съда, и да разграбят праведното на нишите от людете ми, за да им станат корист вдовиците и да съблекат сирачетата! И що ще направите в деня на посещението им и в деня на гнева, който ще дойде отдалеч... горко на асириеца, тоягата на яростта ми, и бича в ръката му е гневът Ми! Ще го проводя върху лицемер народ и ще му дам заповед върху людете на яростта си, и да донесе користи, и да граби грабеж и да ги стъпчи като калта на пътищата." В цялата тази глава се показва как действа кармата на народите, и че тя е следствие на нарушението на Божия закон и че тя се изпълнява от други народи, на които Господ нарежда да възстановят правдата в света. В тази глава се посочва, че няма нищо случайно както в индивидуалния, така и в народния и в международния живот, всичко се завършва по велики закони. Единадесетата глава е една от знаменитите глави, където пророкът се пренася в далечното бъдеще и вижда славата и красотата на бъдещия век.
към текста >>

Който вярва в Него няма да прибързва да побегне, и ще тури съдбата правило и правдата мерило, и град ще изтреби прибежището на лъжата и водата ще потопи местото на скриването." (16-17 стих)
Под избран народ се разбират всички пробудени души от всички народи. А под светата гора се разбира новия свят, новата култура, в която ще живеят пробудените души. В 28-ма глава се говори за хората на доволството, че ще претърпят поражение и ще се самоунищожат. След като говори за самохвалството на забравилите се в удоволствие хора. се казва: „И за то така говори Господ Еова, ето полагам в Сион основание, камък избран, скъпоценен, крайъгълен, основание твърдо. Който вярва в Него няма да прибързва да побегне, и ще тури съдбата правило и правдата мерило, и град ще изтреби прибежището на лъжата и водата ще потопи местото на скриването." (16-17 стих) В 29-та глава говори за заблудените в световните пътища, които не познават Господа и в суетата си мислят, че всичко знаят и всичко могат. В 6-ти стих е казано: „Ще бъдеш посетен от Господа на силите с гръм и трус, и голям глас, с буря и вихрушка и с огнен пламък пояждащ." В 13-14 стих се казва: „За то Господ говори, понеже тези люде се приближават при Мене с устата си, но сърцето им далеч отстои от Мене, и благоговението им към Мене е според ученията на человеческите заповеди, за то ето, ще притуря да направя чудно дело между тези люде. чудно и странно дело. И мъдростта на мъдрите им ще се изгуби и разумът на разумните им ще се скрие. Горко на тези, които търсят дълбоко място, за да скрият съвестта си от Господа, на които делата са в тъмнината и казват: Кой ни види и кой ни знае?
към текста >>

Чрез угнетение и съдба биде грабнат, а за рода му кой ще повествува?
И ние го видяхме уязвен, поразен от Бога и оскърбен. И той биде наранен заради престъпленията ни, бит биде заради беззаконията ни, наказанието биде на Него за нашия мир. И с неговите рани ние се изцерихме. Всички ние се заблудихме като овци, отбихме се всеки от пътя си, и Господ възложи на него беззаконието на всинца ни. Той бе насилван и озлобен, но не отвори устата си, като агне, водено на заколение, и като овца пред стригачите си безгласна, таки не отвори устата си. Чрез угнетение и съдба биде грабнат, а за рода му кой ще повествува? Защото се отсече от земята на живите. Заради престъплението на людете ми биде уязвен. И гробът му ще се определи при злодеите, но в смъртта си остана с богатия, защото не бе направил правда и нямаше лъст от устата му. Но Господ благоволи да го предаде на биене и страдание. Когато даде думата му приношение за престъпление, ще види семе, ще продължи дните си и волята Господня ще благоуспее в ръката му.
към текста >>

Защото не ще бъда вечно съдба, нито ще бъда всякога гневен, понеже тогаз примрели пред Мен биха духът и душата, които съм направил."
Блажен онзи человек, който пази съботата да не я оскверни и държи ръката си да не стори никакво зло." (1-2 ст.) И каза Господ по-нататък, че всеки човек и всеки народ, който се обърне към Него, ще го благослови и ще приеме молитвата му. И казва: „Защото домът ми ще се нарече дом молитвен за всички народи." (7 ст.) Петдесет и седма глава започва със следните силни думи: „Праведният загива и никой не туря на сърце и благочестивите человеци се вземат от земята, без да разумява някой, че праведният се взима преди злото и ще влезе в мир. Които ходят в правдата си, ще си почиват на леглото." След това се обръща към онези, които се кланят на идоли и им казва, че не ще успеят и ще съсипе всичките им дела. А след това казва: „А който уповават на Мене, ще наследят земята и ще придобият Светата Ми гора..." После казва: „Аз обитавам на високи и свети места, още със съкрушения в сърце и смирения духом, за да оживявам духа на смирени и да оживявам сърцата на съкрушените. Защото не ще бъда вечно съдба, нито ще бъда всякога гневен, понеже тогаз примрели пред Мен биха духът и душата, които съм направил." В 58-ма глава се говори отначало за погрешните разбирания на хората за поста и покаянието и казва: „Постът, който аз избрах, не е ли този, да развързваш узите на злото, да отв- ръзваш стеганията на ярема и да оставяш свободни насилваните, и да съкрушаваш всеки хомот? Не е ли да разделяш хляба си с гладния и да възвождаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия, да го обличаш и да не криеш себе си от своята си плът? Тогаз твоята светлина ще изгрее като зората и здравето ти скоро ще прозябне, и правдата ти ще придиде пред тебе. И Славата Господня ще ти е задна стража.
към текста >>

В много глави говори пророчески за съдбата на различни народи.
Видял е още новата епоха, която той създава в света, новото небе и новата земя, които създава, за да живеят в нея чадата Божии в мир и Любов. Той е бил в непрекъсната връзка с Бога, слушал е гласа Му и е изпълнявал волята Му. Главната тема на неговото слово е отношението на хората към Бога и на Бога КЪМ хората. Като изнася ред окултни закони, които регулират живота на хората и на народите, изнася закона на кармата като гняв Божий; на много места изнася закона на изобилието и умножаването на благата като резултат от изпълнението на Божията воля. Говори за поста и определя истинската му същина, и го посочва като метод за духовно развитие. В много глави говори пророчески за съдбата на различни народи. Предсказва пленяването на Израил от Вавилон. След това говори за разорението на Вавилон от персийския цар Кир, който се явява като изпълнител на Божията воля, за да накаже Вавилон за греховете му и да освободи евреите от пленничество. В последната глава говори за новото небе и за новата земя, които Господ създава, което показва, че той е виждал далеч в бъдещето, когато земята ще се преустрои.
към текста >>

78. Пророк Йеремия - Влад Пашов (1902- 1974)

Той поучавал цар Седекия и го предизвестил за тежката съдба, която висяла над народа му и за 70-годишното пленничество.
Пророк Йеремия е роден в град Анатот от свещенически род и от Бога отреден за пророк и посветен преди майка му да го роди. Още в младостта, Към 620-та година преди Христа, той е бил призван за пророк в 30-та година от царуването на цар Осия. Този добър цар му съдействал във великото дело за преобразуването и превъзпитанието на народа. Но отпосле животът на пророка се изпълнил със скърби и горчивини. Цар Йоаким хвърлил пророческия му свитък в огъня и и искал да му отнеме живота. Той поучавал цар Седекия и го предизвестил за тежката съдба, която висяла над народа му и за 70-годишното пленничество. но всичко това останало без последствия. Предаността на пророка към Божието дело често туряла в опасност живота му. Той бил запрян и затворен, когато Ерусалим бил обсаден от Навуходоносор, и след като вавилонците влезли в Ерусалим, го пуснали от затвора и го поканили да се пресели във Вавилон. Но той предпочел да остане между останалите евреи и с тях заедно бил заведен в Египет, в 588 година преди Христа, където той ги съветвал и изобличавал до самата си смърт. Цели 42 години той говорил Истината на своите сънародници.
към текста >>

А от 11 -ти до 19-ти стих Господ чрез него известява съдбата на света.
Цели 42 години той говорил Истината на своите сънародници. Ако по естество и да бил кротък, чувствителен и смирен, той не се спирал пред никаква опасност, когато длъжността го призовавала да говори. Никакви заплашвания не могли да го спрат да не говори. Ще изнеса някои положения и мисли от книгата му, от които ще се види неговото положение като пророк и Посветен, ще се види окултният характер на неговото слово и дейност. В първа глава, от 1-ви до 10-ти стих се говори за Посвещението му като пророк. А от 11 -ти до 19-ти стих Господ чрез него известява съдбата на света. В 4-ти и 5-ти стих четем: „И Слово Господне биде към мене и рече: Преди да ти дам образ в утробата на майка ти, познах те, и преди да излезеш от матката осветих те, поставих те пророк на народите." От 6-ти до 10-ти стих се казва: „Аз рекох: Господи Йеова, ето аз не зная да говоря, защото съм дете. А Господ му рече: Не думай „дете съм", защото ще идеш при всички, при които ще те проводя и всичко, що ти заповядам, ще кажеш. Да се убоиш от лицето Ми, защото Аз съм с тебе, за да те избавям, Говори Господ. И простре Господ ръката си, та допре до устата ми.
към текста >>

Така в началото на 15-та глава пророкът казва: „И рече ми Господ: И Мойсей, и Самуил, ако биха застанали пред Мене, душата ми не би се смилила над тези люде." И по-нататък се води разговор между Бога и пророка за съдбата на евреите и Господ му казва, че те ще се опълчат против него, но няма да го победят, защото Бог е с него.
Защото, така говори Господ: За пророците, които пророчествуват в Името Ми. когато Аз не съм ги проводил, но те казват: Нож и глад не ще има на това място, с нож и глад ще бъдат изтребени онези пророци, а людете, на които те пророчествуват, ще бъдат изхвърлени по улиците на Ерусалим от глад и нож." Тази мисъл показва великия закон за Светостта и Силата на Името Божие. Всеки, който злоупотребява с Името Божие, ще понесе последствията си. Така във всяка глава се изнася по един закон от окултната наука, но нямам възможност да ги анализирам всички, но само посочвам известни мисли, които показват това. Така в началото на 15-та глава пророкът казва: „И рече ми Господ: И Мойсей, и Самуил, ако биха застанали пред Мене, душата ми не би се смилила над тези люде." И по-нататък се води разговор между Бога и пророка за съдбата на евреите и Господ му казва, че те ще се опълчат против него, но няма да го победят, защото Бог е с него. В 16-та глава Бог казва на пророка да не участвува в живота на хората от тази земя. защото ще накаже земята заради престъпленията на хората и ще ги разпръсне по цялата земя. И след дълго време пак ще ги събере в земята, която е обещал на отците им. „И тогаз ще познаят, че Името Ми е Йеова." В 17-та глава пак се говори за греховете на евреите и че ще бъдат отхвърлени от наследието, което им е обещано.
към текста >>

Ето какво се казва по този въпрос: „Правете права съдба, и отървавайте оголения от ръката на насилника, и не онеправдавайте, нито насилвайте чужденеца, сирачето и вдовицата.
В 20-та глава се казва, че първосвещеникът се нахвърлил върху Йеремия и го затворил за една нощ в тъмница. И след като го пуснал, той казал нему H на всички евреи, че ще бъдат завладени от Вавилон и пренесени пленници в този град. По-нататък Йеремия се оплаква, че има много врагове, които искат живота му. В 21 -ва глава пророкът също казва на евреите, че ще бъдат завладени от Вавилонския цар и закарани пленници във Вавилон. В 22-ра глава Господ говори какво трябва да бъде отношението на човека към ближния му, за да му бъде добре и какво е положението му, ако онеправдава ближния си. Ето какво се казва по този въпрос: „Правете права съдба, и отървавайте оголения от ръката на насилника, и не онеправдавайте, нито насилвайте чужденеца, сирачето и вдовицата. Горко на оногова, който гради дома си на неправда и горниците си с кривда, който кара ближния си да му работи без мъзда, и не му дава заплатата за труда му." В 23-та глава Бог говори за пастирите, свещениците и лъжепророците, че не са изпълнили задачата си и са отклонили хората от правия път. По-нататък се казва, че Бог ще въздигне от Давида отрасъл праведен, който ще царува и благоденства, и ще върши съдба и правда по земята. Името ще бъде „ГОСПОД ПРАВДА НАША". Тук ясно се говори за идването на Христа.
към текста >>

По-нататък се казва, че Бог ще въздигне от Давида отрасъл праведен, който ще царува и благоденства, и ще върши съдба и правда по земята.
В 21 -ва глава пророкът също казва на евреите, че ще бъдат завладени от Вавилонския цар и закарани пленници във Вавилон. В 22-ра глава Господ говори какво трябва да бъде отношението на човека към ближния му, за да му бъде добре и какво е положението му, ако онеправдава ближния си. Ето какво се казва по този въпрос: „Правете права съдба, и отървавайте оголения от ръката на насилника, и не онеправдавайте, нито насилвайте чужденеца, сирачето и вдовицата. Горко на оногова, който гради дома си на неправда и горниците си с кривда, който кара ближния си да му работи без мъзда, и не му дава заплатата за труда му." В 23-та глава Бог говори за пастирите, свещениците и лъжепророците, че не са изпълнили задачата си и са отклонили хората от правия път. По-нататък се казва, че Бог ще въздигне от Давида отрасъл праведен, който ще царува и благоденства, и ще върши съдба и правда по земята. Името ще бъде „ГОСПОД ПРАВДА НАША". Тук ясно се говори за идването на Христа. След това пак говори за лъжливите пророци. В 24-та глава Бог дава видение на Йеремия, в което символично му казва, че пленените юдеи ще бъдат разделени на две части според делата си - едни ще отидат при халдейците за добро и ще ги върнат пак в земите им, а другите ще ги разпръснат по цялата земя и ще ги измори с глад, болести и смърт заради делата им. Тук е прокарана идеята как действува кармата.
към текста >>

Той вижда с ясновидски поглед и слуша Словото Господне за съдбата на всички народи.
Йеремия е голям пророк и е във връзка С Бога и С Божествения Дух, който му разкрива волята си на еврейския народ и по отношение на всички древни народи. Във всичките си слова той разглежда отношенията на хората към Бога и отношенията на Бога към хората и народите. Чрез него Бог апелира към народите и управниците да се върнат в правия път, но много често те не го слушат и даже го преследват. Редом с него има много лъжливи пророци, които говорят в Името Божие и лъжат, и заблуждават народ и управници, и на тях вярват, защото те пророчествуват според желанието на управляващите и ги ласкаят. Йеремия направо им казва каква е волята Божия, затова го преследват и ненавиждат. Той вижда с ясновидски поглед и слуша Словото Господне за съдбата на всички народи. От словата му се вижда, че Бог използува един народ, за да накаже друг. Така чрез халдейците той наказва евреите и египтяните и други народи, а чрез персий- ците пък наказва Вавилон, който тиранизира завладяните народи. По този повод се казва: Разпали се гневът Божи, яростта Божия и пр. Това показва, че животът на тези народи, които вървят в крив път, техните мисли и желания предизвикват Божествените сили, които се изливат върху тях като гняв и ярост Божия. На друг език казано, под ярост и гняв Божи се разбира закона на кармата, който Бог туря в действие, когато народите се отклонят от правия път.
към текста >>

В „Плач Йеремиев" пророкът оплаква съдбата на Ерусалим, на Юдея и на евреите изобщо след пленяването им от халдейците.
От словата му се вижда, че Бог използува един народ, за да накаже друг. Така чрез халдейците той наказва евреите и египтяните и други народи, а чрез персий- ците пък наказва Вавилон, който тиранизира завладяните народи. По този повод се казва: Разпали се гневът Божи, яростта Божия и пр. Това показва, че животът на тези народи, които вървят в крив път, техните мисли и желания предизвикват Божествените сили, които се изливат върху тях като гняв и ярост Божия. На друг език казано, под ярост и гняв Божи се разбира закона на кармата, който Бог туря в действие, когато народите се отклонят от правия път. В „Плач Йеремиев" пророкът оплаква съдбата на Ерусалим, на Юдея и на евреите изобщо след пленяването им от халдейците. Предадено е в поетична форма. Книгата започва по следния начин: „Как седи усамотен градът, който е бил многолюден! Стана като вдовица, великата в народите столица! " И завършва с молба към Господа да върне предишния живот. В последния стих се казва: „Но си ни отхвърлил съвсем, разгневил си се много против нас."
към текста >>

79. Пророк Йезекил - Влад Пашов (1902- 1974)

И влезе духът в мене и постави ме на нозете ми И рече... " Господ му дава нареждания да извърши една магическа операция, която отразява съдбата на еврейския народ.
Друго положение: „Ако се върне праведния от правдата си и направи беззакония, и Аз ще изгубя търпението си пред него, и той ще умре в греха си и правдата, която е правил няма да се помене, но от твоята ръка ще предиря кръвта му. Но ако ти свестиш праведния, за да не греши и той не сгреши, праведният непременно ще живее, защото се свести и ти си избави душата си." По-нататък се казва: „И ръката Господня биде върху мене и рече ми: Стани, излез на полето и там ще ти говоря. И станах, и излязох на полето. И ето Славата Господня стоеше там като Славата, която видях при реката Ховар и паднах на лицето си. И влезе духът в мене и постави ме на нозете ми И рече... " Господ му дава нареждания да извърши една магическа операция, която отразява съдбата на еврейския народ. В четвърта глава Господ дава на пророка няколко магически операции, чрез които изразява кармата на евреите как ще се прояви. От тях можем да извадим следния закон: Когато искаш да произведеш доброто или злото върху даден човек или народ, ще направиш магическа операция, която изразява това, което желаеш да дойде върху човека или народа. В дадения случай Господ произвежда магическата операция чрез пророка, като него го поставя в това положение, в което ще постави целия еврейски народ. В пета глава дава магически операции пак в същия дух. По-нататък в главата се казва какво ще стане с евреите, които са осквернили Божието Светилище и се казва, че ще бъдат изтребени с нож, с мор, с глад и с диви зверове.
към текста >>

В началото на 18-та глава се говори, че съдбата на човека зависи от неговия живот.
Цялата глава е написана в този дух против лъжливите пророци. В 14-та глава се изнася един важен окултен закон, според който когато човек живее в сърцето си с известни идоли и заблуждения и дойде пророкът, за да търси Господа, Господ казва: „Аз, Господ, ще му дам ответ от Мене си и ще поставя лицето Си против онзи человек, и ще го направя беглец и пословица, и ще го отсека отсред людете Си и ще познаете, че Аз съм Господ." И в 12-ти стих казва: „Сине человечески, когато някоя земя ми съгреши с тежко престъпление, тогаз ще простра ръката си върху нея и ще съкруша подпорката й от хлеб, и ще проводя глад върху нея и ще отсека от нея чело- век и скот." В 15-та глава се изнася същия закон за запустението на земята поради греховете на хората. В 16-та глава говори за пътя на развитието на еврейския народ и заради страшните му престъпления, заради които Господ го отхвърля. В 17-та глава в поетична форма прокарва закона, че без Бога всички усилия на човека остават безплодни, а с помощта на Бога даже и сухото дърво ще се раззелени. В началото на 18-та глава се говори, че съдбата на човека зависи от неговия живот. Според делата му ще бъде и животът му, и съдбата му. По-нататък изяснява закона, че синът няма да понесе беззаконието на баща си и бащата няма да понесе беззаконието на сина си. Правдата на праведния ще бъде върху него и беззаконието на беззаконния ще бъде върху него. Това е първото положение. Тук ясно е изразен законът за кармата, че всеки носи последствията на своя живот, а не страда за чужди грехове, както учи съвременната теория за наследствеността.
към текста >>

Според делата му ще бъде и животът му, и съдбата му.
В 14-та глава се изнася един важен окултен закон, според който когато човек живее в сърцето си с известни идоли и заблуждения и дойде пророкът, за да търси Господа, Господ казва: „Аз, Господ, ще му дам ответ от Мене си и ще поставя лицето Си против онзи человек, и ще го направя беглец и пословица, и ще го отсека отсред людете Си и ще познаете, че Аз съм Господ." И в 12-ти стих казва: „Сине человечески, когато някоя земя ми съгреши с тежко престъпление, тогаз ще простра ръката си върху нея и ще съкруша подпорката й от хлеб, и ще проводя глад върху нея и ще отсека от нея чело- век и скот." В 15-та глава се изнася същия закон за запустението на земята поради греховете на хората. В 16-та глава говори за пътя на развитието на еврейския народ и заради страшните му престъпления, заради които Господ го отхвърля. В 17-та глава в поетична форма прокарва закона, че без Бога всички усилия на човека остават безплодни, а с помощта на Бога даже и сухото дърво ще се раззелени. В началото на 18-та глава се говори, че съдбата на човека зависи от неговия живот. Според делата му ще бъде и животът му, и съдбата му. По-нататък изяснява закона, че синът няма да понесе беззаконието на баща си и бащата няма да понесе беззаконието на сина си. Правдата на праведния ще бъде върху него и беззаконието на беззаконния ще бъде върху него. Това е първото положение. Тук ясно е изразен законът за кармата, че всеки носи последствията на своя живот, а не страда за чужди грехове, както учи съвременната теория за наследствеността. Второто положение на закона е: но ако беззаконният се върне от всичките си грехове, които е сторил и направи съдба и правда, непременно ще живее, няма да умре.
към текста >>

Второто положение на закона е: но ако беззаконният се върне от всичките си грехове, които е сторил и направи съдба и правда, непременно ще живее, няма да умре.
Според делата му ще бъде и животът му, и съдбата му. По-нататък изяснява закона, че синът няма да понесе беззаконието на баща си и бащата няма да понесе беззаконието на сина си. Правдата на праведния ще бъде върху него и беззаконието на беззаконния ще бъде върху него. Това е първото положение. Тук ясно е изразен законът за кармата, че всеки носи последствията на своя живот, а не страда за чужди грехове, както учи съвременната теория за наследствеността. Второто положение на закона е: но ако беззаконният се върне от всичките си грехове, които е сторил и направи съдба и правда, непременно ще живее, няма да умре. Всички негови беззакония, които е направил няма да му се поменат, но в правдата, която направи, ще живее. Когато обаче праведният се върне от правдата си и стори неправда, и направи всички мерзости, които беззаконният прави, тогава ще живее ли? - Всичката му правда, която е направил няма да се помене; в беззаконията си, в които е живял и в греха си, който е съгрешил ще умре. Деветнадесета глава е поетично описание на живота на евреите. В 20-та глава Бог припомня на Йезекил цялата история на еврейския народ да я каже на един от старейшините, дошъл при него, и че през всичкото време евреите са били отстъпници и са се кланяли на идоли и в Името Божие са вършили мерзости.
към текста >>

И ще дойде в съдба против него с мор и с кръв, и ще одъждя върху него и върху полковете му, и върху многото народи, които са с него, дъжд на потоп и камъни на градушка, огън и жупел.
И ще възлезеш против людете Ми Израил като облак, за да покриеш земята. То ще бъде в последните дни. И ще те докарам против земята Си, за да Ме познаят народите, кога се осветя в тебе, Гоге, пред очите им. Но в онзи ден, в деня, в който Гог дойде против Израилевата земя, гневът Ми ще възлезе по лицето Ми, говори Господ Иеова, защото в ревността Си, в огъня на гнева Си говорих. И ще призова против него нож по всичките Си гори, ножът на всекиго человека ще е против брата му. И ще дойде в съдба против него с мор и с кръв, и ще одъждя върху него и върху полковете му, и върху многото народи, които са с него, дъжд на потоп и камъни на градушка, огън и жупел. И ще се възвелича и осветя, и ще стана познат пред очите на много народи и ще познаят, че Аз съм Господ." „И ще ударя лъка ти от лявата ти ръка, и ще направя стрелите ти да паднат от дясната ти ръка. И ще паднеш върху из- раиливите гори, ти и всичките ти полкове и народите, които са с тебе, ще те предам на пернатите птици от всякакъв вид и на зверовете на полето за изяждане. И от оръжията ти ще си кладят огън. И ще направя Святото Си Име познато всред людете Си в Израиля.
към текста >>

80. Пророк Данаил - Влад Пашов (1902- 1974)

Сега аз, Навуходоносор, хваля и превъзнасям, и славя Небеснаго Царя, защото всичките Му дела са истинни и пътищата Му съдба.
И всичките земни жители се смятат пред Него като нищо. И според щението си прави на небесната войска и на земните жители. И няма кой да възбра- нява ръката Му или кой да Му говори: Що правиш ти? В това време умът ми се върна в мене. И за чест на царството, върна ми се славата и светостта ми, и везирите ми и големците ми ме търсеха, и утвърдих се в царството си и ми се притури повече величество. Сега аз, Навуходоносор, хваля и превъзнасям, и славя Небеснаго Царя, защото всичките Му дела са истинни и пътищата Му съдба. И може да смири онези, които ходят в гордост." От тази глава се вижда, както и от всички писания на пророците, че Бог е, Който поставя царе и сваля царе. Той е върховната власт в света. И когато някой се възгордее и мисли, че властта е негова, Той го сваля, за да го смири. Същият закон се отнася и за всеки отделен човек.
към текста >>

Когато човек влезе във връзка с Архангелите, понеже Архангелите управляват народите, когато той влезе във връзка с тях, тогава му се разкрива съдбата на народите.
Според окултната наука има четири Велики Посвещения, всяко от които се разделя на десет по-малки. Така че в пътя към върха на съвършенството има 40-42 стъпала, през които ученикът трябва да мине, докато стигне високия връх. При всяко едно Посвещение в съзнанието прониква нова Светлина и му се разкриват нови хоризонти от битието и живота, и влиза в контакт с нови същества. И в зависимост от това, с какви същества влиза в контакт, оттам и тайните, които му се разкриват. От описанието, което Данаил дава, се вижда, че той е влязъл във връзка с Архангелите и даже по-висшестоящи същества и съответно с това му се разкриват съдбините на народите и на цялото човечество. Когато човек влезе във връзка с Архангелите, понеже Архангелите управляват народите, когато той влезе във връзка с тях, тогава му се разкрива съдбата на народите. Има духове, които управляват епохите и това са Началствата. Когато човек влезе във връзка с тях, разкрива му се съдбата на цялото човечество. А когато влезе във връзка с духовете на формата или Властите, пред него се разкрива историята на цялата земя в нейното развитие. Когато влезе във връзка с още по-възвишени същества, разкрива му се миналото и бъдещето на цялата световна еволюция. А когато влезе във връзка с ангелите, разкрива му се индивидуалната съдба на един отделен човек.
към текста >>

Когато човек влезе във връзка с тях, разкрива му се съдбата на цялото човечество.
При всяко едно Посвещение в съзнанието прониква нова Светлина и му се разкриват нови хоризонти от битието и живота, и влиза в контакт с нови същества. И в зависимост от това, с какви същества влиза в контакт, оттам и тайните, които му се разкриват. От описанието, което Данаил дава, се вижда, че той е влязъл във връзка с Архангелите и даже по-висшестоящи същества и съответно с това му се разкриват съдбините на народите и на цялото човечество. Когато човек влезе във връзка с Архангелите, понеже Архангелите управляват народите, когато той влезе във връзка с тях, тогава му се разкрива съдбата на народите. Има духове, които управляват епохите и това са Началствата. Когато човек влезе във връзка с тях, разкрива му се съдбата на цялото човечество. А когато влезе във връзка с духовете на формата или Властите, пред него се разкрива историята на цялата земя в нейното развитие. Когато влезе във връзка с още по-възвишени същества, разкрива му се миналото и бъдещето на цялата световна еволюция. А когато влезе във връзка с ангелите, разкрива му се индивидуалната съдба на един отделен човек. Когато влезе във връзка със същества още по-долни, разкриват му се неща, които са свързани с живота на физическия свят и т.н. Тук трябва да кажа също така, че цялата ангелска йерархия представя тяло на Божествения Дух, чрез което той се проявява.
към текста >>

А когато влезе във връзка с ангелите, разкрива му се индивидуалната съдба на един отделен човек.
Когато човек влезе във връзка с Архангелите, понеже Архангелите управляват народите, когато той влезе във връзка с тях, тогава му се разкрива съдбата на народите. Има духове, които управляват епохите и това са Началствата. Когато човек влезе във връзка с тях, разкрива му се съдбата на цялото човечество. А когато влезе във връзка с духовете на формата или Властите, пред него се разкрива историята на цялата земя в нейното развитие. Когато влезе във връзка с още по-възвишени същества, разкрива му се миналото и бъдещето на цялата световна еволюция. А когато влезе във връзка с ангелите, разкрива му се индивидуалната съдба на един отделен човек. Когато влезе във връзка със същества още по-долни, разкриват му се неща, които са свързани с живота на физическия свят и т.н. Тук трябва да кажа също така, че цялата ангелска йерархия представя тяло на Божествения Дух, чрез което той се проявява. И когато казваме, че при контакт с определени йерархии се разкриват определени тайни, това подразбира, че Божествения Дух, според степента на съзнанието на съществата им се изявява чрез различни същества от йерархията. Затова Учителят казва: Хората като цяло образуват физическото тяло на Христа. Ангелите като цяло образуват духовното тяло на Христа.
към текста >>

81. Пророк Иоил - Влад Пашов (1902- 1974)

Говори за съдбата на еврейския народ, за неговото отстъпване от Божия закон, заради което му идват всички нещастия - земята запустява и не ражда, сушата изгаря всичко, няма вода и отгоре на всичко скакалци, гъсеници и други подобни унищожават всичко, което се е родило.
около 800- та година преди Христа. Имал е видения за бъдещето и в прикрита форма е говорил за Месия и за Неговото идване. Стилът му е поетичен и изящен. Описанията му са живи и пропити с нещо възвишено. Книгата му се състои от 3 глави, написани на изящен образен и символичен език. Говори за съдбата на еврейския народ, за неговото отстъпване от Божия закон, заради което му идват всички нещастия - земята запустява и не ражда, сушата изгаря всичко, няма вода и отгоре на всичко скакалци, гъсеници и други подобни унищожават всичко, което се е родило. И Бог казва за тях, че те са негова армия. В 12-ти стих на първа глава се казва: „Лозата изсъхна и смоковницата изчезна, нарът, финикът и ябълката - всички дървета на полето изсъхнаха, защото радостта изчезна от человеческите синове." Този стих буквално е верен, но има и дълбок окултен смисъл, защото всички дървета, за които говори, са символ на нещо, което носи живот и радост. Така например лозата в езотеричен смисъл е символ на Великите Мистерии, а смоковницата - на малките мистерии. Във втората глава говори за деня Господен, който иде и е близо.
към текста >>

82. Пророк Амос - Влад Пашов (1902- 1974)

Девета глава, която е последна, започва с едно видение, след което Господ казва на пророка как ще порази Израиля и всички народи заради делата им и никой няма да избегне съдбата си.
И ще направя да зайде Слънцето на пладне и ще помрача земята в светъл ден", т.е. ще има затъмнение, което има отношение към това, което Господ предприема. „И свършекът му ще бъде ден горестен." И после казва: „Ето, идат дни, говори Господ Иеова, и ще проводя глад на земята, но не глад за хляб, нито жажда за вода, но за слушане Словата Господни. И ще се скитат от море до море, от север до изток ще отичват, ще търсят Словото Господне и няма да намерят." Девета глава, която е последна, започва с едно видение, след което Господ казва на пророка как ще порази Израиля и всички народи заради делата им и никой няма да избегне съдбата си. И казва: „Ето, очите па Господ Иеова са върху грош- ното царство и ще го погуби от лицето на земята, но не ще погубя съвсем дома Яковов, говори Господ. Защото ето, Аз ще заповядам и ще преселя дома Израилев, но и за всички народи, както се пресява житото в решетото и няма да падне зърно на земята. От меч ще умрат всички грешни между людете ми, които говорят: „Няма да допре, нито да стигне до нас злото." В онзи ден ще въздигна падналата скиния Давидова и ще върна пленниците от людете си Израиля, и ще ги насадя в земята им, и не ще да се изтръгнат вече от земята си, която им дадох, говори Господ Бог твой."
към текста >>

83. Пророк Михей - Влад Пашов (1902- 1974)

Писанията му са образни, алегорични и се отнасят до съдбата на еврейския народ.
Пророк Михей Пророк Михей е роден в едно село в Западна Юдея, в околностите на Елефтеропол. Той е пророкувал при царете Иотама, Ахаза и Езекия, юдини царе, около 50 години, от 750- та до 695-та година преди Христа. Бил е съвременник на Исайя и по стила на писанията си наподобява Исайя. Писанията му са образни, алегорични и се отнасят до съдбата на еврейския народ. Той говори за идването на Месия и определя и месторождението му - Витлеем. Книгата му се състои от 7 глави. Първата глава започва със Слово Господне, което биде към Михей, което биде заради Самария и Ерусалим и казва: „Слушайте всички люде." И започва Словото, в което се изреждат престъпленията на Израил, заради които Господ го наказва. Втората глава започва с думите: „Горко на тези, що измис- люват беззакония." И говори за неправдите и беззаконията на големците, които ограбват бедния народ. Говори също за лъжепророците, които пророчествуват за пари и лъжат безобразно.
към текста >>

Но аз, наистина съм пълен със сила от Дух Господен и със съдба, и с крепост, за да изява на Якова престъпленията му и на Израил греха му." И по-нататък казва: „Началниците му седят за дарове и свещениците му учат за заплата, и пророците му чародействуват за сребро и се облягат на Господа и казват: Не е ли Господ сред нас?
Казано е: „Така говори Господ, заради пророците, които заблуждават людете ми. които хапят със зъбите си и викат: Мир! И ако не тури някой в устата им нещо, прогласяват бой против него. Затова, нощ ще бъде у вас вместо видение, и тъмнина у вас, вместо пророчество, и денят ще се смрачи върху тях. Тогаз ще се постидят гледачите и ще се засрамят чародеите, и ще покрият устните си всички тези, защото няма ответ от Бога. Но аз, наистина съм пълен със сила от Дух Господен и със съдба, и с крепост, за да изява на Якова престъпленията му и на Израил греха му." И по-нататък казва: „Началниците му седят за дарове и свещениците му учат за заплата, и пророците му чародействуват за сребро и се облягат на Господа и казват: Не е ли Господ сред нас? Зло няма да дойде върху нас. Затова Сион заради вас ще се изоре като нива, и Ерусалим ще стане грамади и гората на Дома Господен като високи места на дъбрава." В четвърта глава говори за Новата епоха, когато хората и народите ще се побратимят и казва: „И ще изковат ножовете за палешници и копията си за сърпове, народ връх народ не ще вдигне нож, нито ще учат вече бран. И ще седи всеки под лозата си и смоковницата си, и не ще има кой да ги плаши, защото устата на Господа Саваота говореха... И Господ ще царува над тях в гората Сион от нине и до века." В началото на 5-та глава говори за идването на Месия.
към текста >>

84. Пророк Авакум - Влад Пашов (1902- 1974)

Ти, Господи, си ги разпоредил за съдба.
Във втората глава предсказва поражението на халдейците от персите. Третата глава е едно възвание. в което пророкът ревностно и топло моли Бога да помогне на народа му. Първата глава започва с думите: ..Видението, което видя пророк Авакум." И после изрежда какво е видял: неправди, несправедливости, жестокости и грабежи. След това говори за Господ и казва: „Вижте между народите, погледнете и се зачудете много, защото ето, аз ще повдигна халдейците, народ лют и устремителен... Всички ще дойдат за грабеж и взора на лицата им е напред, и ще съберат пленници като пясък." След това пророкът казва: „Не си ли Ти от века, Господи Боже мой, Свети мой, няма да умрем. Ти, Господи, си ги разпоредил за съдба. И Ти, крепкий, турил си ги за наказание нам." Във втора глава описва друго видение, за което Господ му казва: „Пиши видението и изложи го на таблички, щото да тича, който го чете. Защото видението е още за определено време, но бърза към свършека и няма да излъже, ако и да се бави, чакай го, защото непременно ще дойде, няма да закъснее." След това описва халдейците и тяхното състояние, „които събират при себе си всички народи, изкупват при себе си всички люде... Не ще ли станат внезапно онези, които те хапят, и да се повдигнат онези, които те правят окаяни, и ти да си им в разграбване. Понеже ти обра много народи, всичкият остатък на людете ще те оберат, заради кръвта на человеците и заради неправдата ти на земята, на града и на всички живущи в него... Ето, не е ли това от Господа на силите, да се турят людете за огъня и народите да се мъчат за суетата?
към текста >>

85. Пророк Захария - Влад Пашов (1902- 1974)

В 8-ма глава Господ се обръща към евреите и им казва, че ще ги помилва и ще ги събере отново в Юда и Ерусалим, който се нарече град на Истина и мир, и Сион - света гора." Но им казва: „Това е, което ще правите: говорете Истина всеки на ближния си, Истина и съдба на мир съдете в портите си.
Тези четири колесници, това са духовете на четирите посоки на света, духовете на четирите стихии на природата. След това се казва на пророка да вземе злато и сребро от хората и да направи венец, и да го сложи на главата на Исуса, Великия Свещеник и за него Господ казва: „Ето д\ъжът, на когото името е Отрасъл и ще израсте на местото си, и ще съгради дома Господен. И той ще вземе славата и ще седне, и ще управлява на престола си, и ще е Свещеник на престола си, и съвет на мир ще бъде между двамата." Тук се намеква за две различни лица и събития - Исус-Свещеника, и Исус-Помазаника, Отрасъла. В 7-ма глава има Слово Господне към Захария-пророка да каже на евреите, защо Господ ги е наказал, защото отстъпили от закона Му и не послушали предишните пророци, чрез които духа Господен им е говорил да се не отклоняват от Божия закон, и им казва: „Правете съд истинен, и правете и щедрости на братята си, и не насилвайте вдовицата и сирачето, чужденеца и сиромаха. И никой от вас да не съветва зло в сърцето си против брата си." Тук е дадено учението за Любовта КЪМ ближния. В 8-ма глава Господ се обръща към евреите и им казва, че ще ги помилва и ще ги събере отново в Юда и Ерусалим, който се нарече град на Истина и мир, и Сион - света гора." Но им казва: „Това е, което ще правите: говорете Истина всеки на ближния си, Истина и съдба на мир съдете в портите си. И не съвещавайте зло в сърцата си, всеки против ближния си и лъжлива клевета не обичайте, защото всички тези неща са, които мразя, говори Господ." В 9-та глава Господ говори, че ще порази различни народи и ще избави Израил, като казва: „Радвай се много, дъще Сионова, ето царят ти иде при тебе. Той е праведен и спасява, кротък и седнал на осле и на жребе, син на падяремница. И той ще говори мир на народите, и властта му ще бъде от море до море, и от реката до краищата земни." Тук говори за идването на Христа. В 10-та глава Господ говори, че ще помилва евреите и ще им даде всичко в изобилие, и ще ги събере от всичките народи, където ги е разпръснал заради непослушанието им.
към текста >>

86. Пророк Малахия - Влад Пашов (1902- 1974)

По-нататък се говори за съдбата на хора, които служат на Бога и за тези, които не Му служат, а живеят за себе си.
Не Господ има нужда от нашия десятък, но такъв е пътят на идването на живите блага: човек трябва да даде, за да му се даде. Един извор, ако не дава, той се подпушва. Така че законът за десятъка е закон за дара - давай, за да ти се даде. В окултната наука този закон е известен като закон на всемирното изобилие, а Учителят го нарича закон на Опуленс. Той се практикува от всички окултни школи. По-нататък се говори за съдбата на хора, които служат на Бога и за тези, които не Му служат, а живеят за себе си. И главата завършва с думите: „В онзи ден, когато приготвя скъпоценностите си и ще бъда благоутробен за тях, както е благоутробен человек за сина си, който му работи. Тогаз ще се обърнете и разсъдите между праведен и нечестив, между който служи на Бога и който не Му служи." В 4-та глава продължава да говори за положението на праведните и нечестивите, и казва: „Защото, ето иде ден, който ще гори като пещ. И всичките горделиви и всички, които правят насилие, ще бъдат плява, и идещият ден ще ги изгори, говори Господ Бог Саваот, та няма да им остане ни корен, ни ветва. А вам, които се боите от Името Ми, ще изгрее слънцето на правдата с изцеление в крилата си.
към текста >>

87. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

След това изрежда Божиите добродетели - милосърдие, Истина, правда, съдба, чрез които Господ опазва и хората, и животните.
Вземи оръжие и щит и стани ми на помощ. Да се пое- тидят и да се посрамят онези, които искат да погубят душата ми. Да се върнат назад и да се постидят онези, които мислят зло. Да бъдат като прах от плява пред вятъра и ангел Господен да ги гони." В 36-ти псалом първо се описва състоянието на беззакон- ния човек, който прави зло и не прави добро. След това изрежда Божиите добродетели - милосърдие, Истина, правда, съдба, чрез които Господ опазва и хората, и животните. И в заключение казва: „Защото у Тебе е източникът на живота, във виделината Ти ще видим виделина." След това казва, че нечестивите ще се спънат в гордостта си и се моли да не дойде до него гордостта, която е път на падение. В 37-ми псалом са дадени двата пътя на живота - пътят на доброто и пътят на злото, и резултатите от тях. Очертавайки пътя на доброто, Давид започва псалома с думите: „Не се раз- дражавай заради лукавите, нито завиждай на онези, които правят беззаконие, защото като трева скоро ще се окосят и като зелен злак ще повяхнат. Уповай на Господа и прави добро. Населявай земята и нрави се на Истината, и весели се в Господа и ще ти даде прошенията на сърцето ти.
към текста >>

Псаломът започва с думите: „Съди ме, Боже, и отсъди съдбата ми, против неп- реподобен народ, избави ме от лъст и беззаконен човек." И после казва: „Провиди виделината Си и Истината Си, те да ме водят, да ме заведат в гора на светинята Ти и селенията Ти."
който ще го варди и опазва живота му. 42-ри псалом е славословие към Бога и в много поетична форма описва стремежа та душата към Бога. Казано е: „Както еленът желае водните извори, така душата ми желае Тебе, Боже. Жадна е душата AMI за Бога, за Бога живаго." В 43-ти псалом са дадени ред формули за призоваване на Божията правда, на Божията сила и милост. Псаломът започва с думите: „Съди ме, Боже, и отсъди съдбата ми, против неп- реподобен народ, избави ме от лъст и беззаконен човек." И после казва: „Провиди виделината Си и Истината Си, те да ме водят, да ме заведат в гора на светинята Ти и селенията Ти." В 44-ти псалом се прокарва идеята, че силата на един човек и на един народ не е в неговия меч и неговата сила, но в Божието благоволение, и казва: „С Бога ще хвалим всеки ден и Името Ти во век ще песнословим." 45-ти псалол1 е дълбоко мистичен и ни разкрива вътрешния стремеж и живот на онзи, в когото Бог живее. Този, в когото Бог живее, казва: „Из сърцето ми извира Слово благо. Аз казвам делото си на царя, езикът ми е тръст на словописец." Онзи, в когото Бог живее, е силен. За него е казано: „Препаши меча си на бедрото си, силний, със славата и с великолепието си.
към текста >>

И ще се проведе съдба на земята, „за да спаси всички кротки на земята."
По височините се развива възвишен духовен живот, устремен към Бога, а в долините се развива живот, свързан с гъстата материя, където хората забравят Бога и живеят най-обикновен живот. В този пса- лом псалмопевецът описва именно такъв един живот, когато хората са се отдалечили от Бога и са Го забравили, и похули- ли Името Му. В 75-ти псалом се описва точно противоположно състояние, когато животът се проявява по височините на творческата вълна на живота, животът на Светлината, живот на близост с Бога, живот на хваление на Името Божие. И псалмът завършва с думите: „Всички рогове на нечестивите ще съкруша, а роговете на праведните ще се възвисят." В 76-ти псалом се говори, че Бог ще съкруши насилието и гордостта в каквато и форма да се проявяват. И ще се проведе съдба на земята, „за да спаси всички кротки на земята." В 77-ми псалом отначало се описва смущението на псал- мопевеца от това, че Бог ни е забравил и казва: „Дали престана милостта Му за всегда? Дали забрави да помилва Бог? Или в гнева Си затвори своите щедрости" - това е състоянието на душата, когато изпада в известна тъмнина, но след дълбоко размишление нахлува Светлина в съзнанието и казва: „Тогаз рекох: немощ е за мене това, да се изменява десницата на Всевишния... ще се поучавам във всичките Твои дела, и за деянията Ти ще размишлявам. Боже, в Святост е пътят Ти." 78-ми псалом започва с думите: „Слушайте, люде мои, закона ми, приклонете очите си към словата на устата ми.
към текста >>

Двадесетият аркан е наречен „Събуждане след смъртта", отговаря на буквата реш и е описан, както следва: „Виж скръбта ми и избави ме, защото не съм забравил закона Ти, отсъди съдбата ми и изкупи ме, оживи ме според Словото Си... Господи, оживи ме според Милостта Си.
Явлението на Твоето Слово просвещава, вразумява простите." Осемнадесетият аркан е наречен „Вината", отговаря на буквата цаде и е описан, както следва: „Праведен си Ти, Господи, и прави са Твоите съдби. Твоите свидетелства, които си завещал, са правда и превъзходна Истина." Деветнадесетият аркан е нарече „Сияещото слънце", отговаря на буквата коф и е описан, както следва: „Виках с все сърце, послушай ме, Господи, и ще опазя повеленията Ти. Предварих зората и виках, на Твоето Слово уповавах." Двадесетият аркан е наречен „Събуждане след смъртта", отговаря на буквата реш и е описан, както следва: „Виж скръбта ми и избави ме, защото не съм забравил закона Ти, отсъди съдбата ми и изкупи ме, оживи ме според Словото Си... Господи, оживи ме според Милостта Си. Глава на Твоето Слово е Истината, и во век пребъдват всичките съдби на правдата Ти." Двадесет и първият аркан е наречен „Короната на маги- те", отговаря на буквата шин и е описан, както следва: „Князовете ме погнаха без причина, но сърцето ми трепери от Словото Ти. Аз се радвам на Твоето Слово. Седем пъти на ден те хваля." Двадесет и вторият аркан е наречен „Крокодилът", отговаря на буквата таф и е описан по следния начин: „Да приближи викането ми пред Тебе, Господи.
към текста >>

И към края на псалома говори за съдбата на нечестивите и казва: „Лукавството на устните на онези, които ме окръжават, ще покрие главите им.
Действително, чудно е устройството на човека не само във физическо отношение, но и в духовно отношение. Той е такава сложна композиция, каквато обикновеният човек не може да си представи. А че е страшно създаден, това е още по-дълбока мисъл, за която няма нищо да говоря. 140-ти псалом е зов на душата към Господа, да я запази от неприятелите й, които искат да я спънат в пътя на живота. Това се отнася както до външния, така и до вътрешния свят. И към края на псалома говори за съдбата на нечестивите и казва: „Лукавството на устните на онези, които ме окръжават, ще покрие главите им. Въглища разпалени ще паднат върху тях, ще бъдат хвърлени в огъня." Този пасаж ни показва действието на закона на кармата. 141 -ви псалом е молитва на стремящата се към чист и свят живот душа, да я пази Господ да не се поддаде на греха и казва: „Нека ме удари праведния, то е милост, и нека ме обличава, то е миро за главата. Главата ми да не го отхвърля, защото още и в злощастието ми ще се моля за тях." И казва по-нататък, че тези, които правят примки за другите, сами ще паднат в тях, а праведният, добрият ще премине неповредим. 142-ри псалом е молитва на скръбната душа, която моли Бога да й помогне да я избави от враговете й, като казва: „Изведи из тъмница душата ми, за да славя Името Ти. Праведните ще се съберат около мене, когато ми сториш благодеяние."
към текста >>

съдбата, принадлежи на всички Негови преподобни."
Започва с думите: „Алилуйя. Хвалете Господа от небесата, хвалете Го в горните селения." И изрежда цялата вселена със всички сили и същества в нея да хвалят Господа, „защото само Неговото Име е превъзнесено, Славата Му е над земята и над небето." 149-ти псалом е хваление към Господа. Започва с думите: „Алилуйя. Пейте Господу песен нова, хвалението Му в събранието на преподобните... Преподобните ще тържествуват в слава, Божиите пения ще бъдат в устата им и меч от двете страни остър, в ръката им, за да правят отмъщение на езичниците, наказание на народите За да направят връх тях написания съд, тая част принадлежи на всички Негови преподобни." Тук под преподобни се разбира възвишените същества, които ръководят човешката карма, индивидуална и колективна, затова се казва: „Тази част, т.е. съдбата, принадлежи на всички Негови преподобни." 150-ти псалом е хваление към Господа. Ще го предам изцяло: „Алилуйя! Хвалете Бога в Светилището Му хвалете Го в твърдта на силата Му, хвалете Го заради могъществото Му, хвалете Го според голямото Негово Величество, хвалете Го с тръбен глас, хвалете Го с псалтир и китара, хвалете Го с тъпани и ликуване, хвалете Го със струни и свирки, хвалете Го с доброгласни кимвали, хвалете Го с възклицателни кимвали. Всяко дихание да хвали Господа. Алилуйя!
към текста >>

88. Притчи Соломонови - Влад Пашов (1902- 1974)

След това определя каква е съдбата на тези, които се стремят към Мъдростта и се ръководят от нея и на тези, които отхвърлят Мъдростта и завършва с думите: „Защото глупавите ще ги умъртви престъплението им и безумните ще ги погуби надеждата им, но тези, които Ме слушат (Мъдростта), ще живеят в безопасност, ще живеят в тишина, без да се боят от злото." С тези думи се изразява законът за причини и последствия.
Притчи Соломонови В първата глава на притчите Соломон говори за Мъдростта и казва: „Начало на Мъдростта е страх Господен. Безумният презира Мъдростта и учението." Под страх Господен в езотеричен смисъл се разбира благоговение към Бога. След това определя каква е съдбата на тези, които се стремят към Мъдростта и се ръководят от нея и на тези, които отхвърлят Мъдростта и завършва с думите: „Защото глупавите ще ги умъртви престъплението им и безумните ще ги погуби надеждата им, но тези, които Ме слушат (Мъдростта), ще живеят в безопасност, ще живеят в тишина, без да се боят от злото." С тези думи се изразява законът за причини и последствия. В началото на втора глава казва: „Ако имаш ухото си внимателно към Мъдростта, сърцето си склонно към разум, и ако призоваваш благоразумието и възвишиш гласа си към разума, тогаз ще разумееш страх Господен и ще намериш Божието познание. Защото Господ дава Мъдрост и от устата му излизат знание и разум." Оттук ясно се вижда, че не става въпрос за безпричинен страх, а за благоговение, едно състояние, при което човек става възприемчив към Божествените сили и знание. И по-нататък описва състоянието на тези, които вървят в пътя на Мъдростта и състоянието на тези, които презират Мъдростта и завършва: „Защото праведните ще се населят на земята и непорочните ще останат на нея, а нечестивите ще се откъснат от земята и законопрестъпниците ще се изкоренят от нея." В третата глава, както и в другите глави дава ред правила за разумен живот, които следват пътя на Мъдростта. И казва: „Блажени са, които държат Мъдростта.
към текста >>

„Праведният дава внимание в съдбата на бедните.
29-та глава дава мъдри съвети и правила за живота и очертава характера на двата пътя на живота. Ще дам няколко мисли от нея: „Когато се праведните увеличават, народът се весели. Но когато нечестивият началствува, народът въздиша." „Человек, който ласкае ближния си, простира мрежа пред стъпките му." „Праведният дава внимание в съдбата на бедните. Нечестивият не вниква, за да познае." 30-та глава е съставена от умни и мъдри гатанки, но бисерът на главата е от 5-ти до 10-ти стих. Ще го предадем: „Всяко Божие Слово е опитано. Той е щит за тези, които уповават на Него.
към текста >>

89. Еклесиаст (Проповедникът) - Влад Пашов (1902- 1974)

„Думите на устата на Мъдрия са благодат." В 11 -та глава дава ред мъдри съвети за живота и казва: „Наистина, виделината е сладка и угодно е на очите да гледат Слънцето... И ходи според пътищата на сърцето си и според гледането на очите си, но знай, че за всичко това Бог ще те доведе до съдба."
„Мъдростта е по-добра от силата. Думите на Мъдрия в безмълвие се слушат. Мъдростта е по-добра от военните оръжия." В началото на 10-та глава се казва: „И малкото безумие обезчестява онзи, който е в положение за Мъдрост и чест. Сърцето на Мъдрия е в десницата му, а сърцето на безумния е в левицата му." „Думите на устата на Мъдрия са благодат." В 11 -та глава дава ред мъдри съвети за живота и казва: „Наистина, виделината е сладка и угодно е на очите да гледат Слънцето... И ходи според пътищата на сърцето си и според гледането на очите си, но знай, че за всичко това Бог ще те доведе до съдба." 12-та глава е като резюме на всичко, което казва проповедникът в 11-те глави. Тя започва с думите: „И помни Създателя си в дните на младостта си, преди да дойдат дните на злото, и стигнат годините, в които ще речеш: Нямам благодарение в тях... (Говори за края на земния живот)... И да се върне пръстта в земята както е била, а духът да се върне при Бога, който го е дал. Суета на суетите, рече проповедникът, всичко е суета. И колкото повече проповедникът стана мъдър, толкова повече поучи людете на знание, най-вече вникна и издири, и нареди много притчи.
към текста >>

90. ПАСХАЛЕН РАПОРТ НА ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но този некадърник, под предлог, че е длъжен да се подчинява на императорския наместник, остави съдбата на Исус в моите ръце.
Три силни партии се бореха против Исус: ироди- ядите и садукеите, които най-много питаеха към него омраза, и фарисеите, които Той най-основателно е изобличавал и обвинявал непосредствено за всички злини, сторени от тях. Подир тези партии е вървяло и онова побунено множество, което е търсело само случай за такива безпорядки. Като заловили Исуса, те Го завели при главния първосвещеник Каяфа, който Го и осъди на смърт. Подир това първосвещеникът Го изпрати при мене, за да потвърдя присъдата. Аз отговорих, че Исус е от Галилея и следователно редно е да бъде представен там на Ирод. Но този некадърник, под предлог, че е длъжен да се подчинява на императорския наместник, остави съдбата на Исус в моите ръце. Така Го върнаха пак при мене. Тук сякаш цялата Юдея се беше събрала в Ерусалим. Палатът на моето управление беше препълнен с викаща сган, която като бясна тичаше насам-натам. Повиках при себе си съпругата си, за която знаете Ваше Величество Цезарю, че тя е галилеянка и има дар да предсказва. С плач тя падна в нозете ми и каза:
към текста >>

91. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Тогава може да утешава и помага, като вземе участие в съдбата на другите, защото чувства страданието и мъката на хората като свои и се стреми да им помогне.
Но аз ви казвам: Човек има стойност чрез това, което прави от самия себе си, а не чрез това, което е вложено в него чрез неговия произход. Той е достоен за Великата Мъдрост на света чрез това, което е направил от себе си като индивидуален човек. Чрез това Буда възбудил гнева на брамините, като говорил за възможността на индивидуалните качества, като казвал: Истина ви казвам, някой може да нарича себе си колкото иска брамин, това няма да го спаси, това няма никакво значение, но значение има, когато вие направите от себе си един пречистен човек чрез своите лични усилия. Такъв е бил смисълът на много от проповедите на Буда. И после той обикновено продължавал това учение, като казвал, че когато човек премине през страданието, той може да почувства и разбере страданието на другите. Тогава може да утешава и помага, като вземе участие в съдбата на другите, защото чувства страданието и мъката на хората като свои и се стреми да им помогне. Йоан Кръстител говори в същия дух. Той казва: Само така ли вярвате вие да донесете добри плодове на покаяние, като казвате: Имаме за Отца Авраама. Не казвайте, че имате за Отца Авраама, но бъдете истински човеци, като изпълнявате своите длъжности на мястото, където стоите в света. Наистина ви казвам, Бог може да създаде от тези камъни деца на Авраама. По-нататък той казва: Който има две дрехи, да даде и на другите, които нямат.
към текста >>

92. 10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тук Христос дава на четиримата ученици духовния образ върху съдбата на света.
Той казва: Виждате ли цялата тази голяма сграда? Камък на камък няма да остане, който да не бъде разрушен. След това Христос се качва с учениците на маслинената планина, на която се намира маслиновата градина Гетсимания. Тук Христос заделя четиримата ученици настрана на върха на маслинената планина, както беше взел при преображението тримата. В Евангелието е казано: Като седеше на маслинената планина срещу Храма, запитаха Го насаме Петър, Яков, Йоан и Андрей. Тук Христос дава на четиримата ученици духовния образ върху съдбата на света. Тук Христос показва на учениците загиването на стария свят. Но Той им показва и началото на новия свят, семето, което е посято в разораните бразди на разорания свят. Той е едновременно и Сеятел и семе. Той посява самия Себе Си в земния свят в една велика картина. От това семе, което е Христовата сила, ще израстне новият свят, обгърнат от Христовата аура.
към текста >>

93. 11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тогава това, което се влива в нас от Евангелйето на Йоан, ни се явява като нещо, носещо се във висините, както орелът над всичко, което става в ежедневната, ежечасова, ежеминутна съдба на човека.
Затова още първичният християнски езотеризъм символизира Евангелието на Йоан с Орела. Така е означен и в Антиминса. Така се носи във висините човек, когато трябва да разгърне великите идеи, които ни разкрива Евангелието на Йоан. Той се носи във висините с обгръщащите всичко идеи на това, което става в отделната човешка душа. Всеобгръщащите мирови идеи ни носят онази Мъдрост, която се влива в нас, когато изучаваме и размишляваме върху Евангелието на Йоан. Тогава това, което се влива в нас от Евангелйето на Йоан, ни се явява като нещо, носещо се във висините, както орелът над всичко, което става в ежедневната, ежечасова, ежеминутна съдба на човека. И когато след това слезем от тези висини и разгледаме човешкия живот от час на час, от ден на ден, от година на година, от столетие на столетие, от хилядолетие на хилядолетие, когато човек съзерцава онази сила, която наричаме човешка любов, той вижда, че тази любов минава и тъче през вековете в живите човешки сърца и души. Тогава той вижда как тази любов върши от една страна най-великите, най-знаменитите, най-героичните дела сред човечеството. Той вижда тогава как най-великите жертви всред човечеството са произлезли от любовта към това или онова същество, към един или друг въпрос. Човек вижда тогава как тази любов произвежда най-великото в човешките сърца, най-възвишеното, но и как тя същевременно е и като двуостър меч. Всеобщо известно е, че майките, от прекалена любов към децата ги развалят и правят негодни за живота.
към текста >>

Ако чрез Евангелието на Йоан научаваме идеите на Божествената Мъдрост, ако чрез Евангелието на Лука научаваме Тайните на Жертвата и Любовта, ако чрез Евангелието на Марко научаваме за силите на земята и за света, то чрез разглеждане на Евангелието на Матей ние се запознаваме с човешката история, с човешкия живот, с човешката съдба".
Така че, при разглеждането на Евангелието на Матей пред нас застава същността на еврейския народ. И не само същността на този народ, но и неговата мисия за целия свят, раждането на Новото време, раждането на Християнството от древноеврейския свят. Ако чрез Евангелието на Йоан можем да познаем велики, пълни със значение всеобхватни идеи, ако чрез Евангелието на Лука можем да добием едно чувство за най-топлата жертвена Любов, ако чрез разглеждането Евангелието на Марко можем да добием познание за силите на всички същества и царства, то чрез Евангелието на Матей добиваме познание и чувство за това, което живя всред човечеството и чрез човешкото развитие на земята, чрез Исус Христос в Палестина. Това, което Исус Христос беше като човек и всички Тайни на човешката история, и на човешкото развитие се съдържат в Евангелието на Матей. Ако в Евангелието на Марко се съдържат Тайните на всички царства и същества на земята и на космоса, то в Евангелието на Матей трябва да търсим Тайните на човешката история. Ако чрез Евангелието на Йоан научаваме идеите на Божествената Мъдрост, ако чрез Евангелието на Лука научаваме Тайните на Жертвата и Любовта, ако чрез Евангелието на Марко научаваме за силите на земята и за света, то чрез разглеждане на Евангелието на Матей ние се запознаваме с човешката история, с човешкия живот, с човешката съдба". Учителят казва: "Онези, които са писали Евангелията, са били много мъдри хора. Някои мислят, че евангелистите са били като рибари, прости и неуки хора, и че Исус Христос е бил прост и неучен. Обаче това не е съвсем тъй. Евангелистите, както и апостолите са били много мъдри и учени хора. Христос се е учил в Небесното училище, затова Той нямаше нужда да учи на земята".
към текста >>

94. ЕВАНГЕЛИСТ МАРКО И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Евангелист Марко е преплетен в най-различните групи на първичното Християнство и заедно със загадката на неговата личност и на неговата съдба се разрешава и великата загадка за раждането на първичното християнско течение в Рим, което се помещава в катакомбите и от което след това произлиза ръководството на християнската църква.
Той показва по-малко неща от другите, затова защото целта му не е да изразява мъдри мисли, а един импулс на сила. Евангелието на Марко е Евангелие на волята. Стилът на това Евангелие е като щурмуване напред в свръхземните висини. В него може да се долови нещо от това, което средновековната легенда Аурея дава върху значението на името Марко. Там се казва, че това име произхожда от думата марк, което значи тежък чук, който кове желязото, затвърдява наковалнята и прави да излиза звук със същия удар. Евангелист Марко е преплетен в най-различните групи на първичното Християнство и заедно със загадката на неговата личност и на неговата съдба се разрешава и великата загадка за раждането на първичното християнско течение в Рим, което се помещава в катакомбите и от което след това произлиза ръководството на християнската църква. Първичното християнско предание казва, че евангелист Марко е бил ученик на апостол Петър. В Рим той дълго време е слушал проповедите на Петър и възоснова на тях е написал своето Евангелие. Легендата Аурея прибавя към този образ отделни черти. Тя казва, че Марко бил левит и че от Рим Петър го праща няколко пъти да проповядва Евангелието. След това, когато бил далеч от Рим, той написал своето Евангелие.
към текста >>

95. ЕВАНГЕЛИСТ ЙОАН И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Така че съдбата на Юда-Едип е съдба на човечеството.
С интелекта Едип намира отговор на въпроса на Сфинкса. Като научава, че е убил баща си, Едип се самоослепява. И човекът на интелекта става сляп за Духовния свят и с пипане изследва земята, своята майка. Юда е Едип в кръга на Християнството. Затова той е човекът, който навлиза в стадия на интелекта. Така че съдбата на Юда-Едип е съдба на човечеството. На мястото на самоослепяването при Едип, в съдбата на Юда идва предаването на Христос. Защото Христос е Светлината на света. Причинявайки Христовата смърт, Юда ослепява окото на света. Юда, човекът на интелекта отрича Христа и затова Го предава. Юда като ученик на Христос очаквал Той по магически начин да събори римското царство и да възстанови Божието Царство на земята, по образец на Римската империя.
към текста >>

На мястото на самоослепяването при Едип, в съдбата на Юда идва предаването на Христос.
Като научава, че е убил баща си, Едип се самоослепява. И човекът на интелекта става сляп за Духовния свят и с пипане изследва земята, своята майка. Юда е Едип в кръга на Християнството. Затова той е човекът, който навлиза в стадия на интелекта. Така че съдбата на Юда-Едип е съдба на човечеството. На мястото на самоослепяването при Едип, в съдбата на Юда идва предаването на Христос. Защото Христос е Светлината на света. Причинявайки Христовата смърт, Юда ослепява окото на света. Юда, човекът на интелекта отрича Христа и затова Го предава. Юда като ученик на Христос очаквал Той по магически начин да събори римското царство и да възстанови Божието Царство на земята, по образец на Римската империя. Така че, Юда е очаквал социално и политическо преобразование, извършено по магически начин от Христос.
към текста >>

Затова Учителят казва, че ако не беше предателството на Юда, съдбата на човечеството щеше да бъде сто пъти по-лоша.
И той вярвал, че Той може това; той е бил убеден, че това е земната цел на Христос. Бил сигурен, че е достатъчно да доведат Учителя пред властта на света, пред римските и юдейските съдебни власти и Той ще прояви силата Си, ще събори властта на Рим и ще възстанови Божията власт на земята. Така чрез предателство Юда искал да принуди Христос към изпълнението на Неговата мнима мисия. Но когато Христос, без да се противопоставя, прие осъждането на смърт, очакването на Юда пропадна, а и с това самият Юда, и той отиде и се обеси. В заключение ще кажа, че цялата драма около Юда, която е драма както на човечеството въобще, така и на еврейския народ, не е случайна. Затова Учителят казва, че ако не беше предателството на Юда, съдбата на човечеството щеше да бъде сто пъти по-лоша.
към текста >>

96. 12. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

В резултат на съдбата и на обучението, в първичното Християнство е имало човешки души, в които е имало място не само за обикновеното сетивно съзнание, което отразява сетивния свят, а наред с него е имало и едно повишено съзнание, което отразява Свръхсетивния свят и чрез това прониквало както назад в миналото, така и напред в бъдещето, и се издигало до Божествените същества от йерархията.
Но вдъхновението тъй, както го разбираме, не е едно неразбираемо чудо, а една степен на повишено съзнание, до която може да се издигне човек. Вдъхновението е извор, от който са произлезли Евангелията. Обаче би било погрешно да си представяме, че човешкото съзнание на евангелистите е било заличено чрез някакво чудо и тогава тяхната ръка и тяхното перо са били движими и ръководени отвън, за да напишат Евангелията. Това не е така. Трябва да си представим нещата по следния начин: В резултат на съдбата и на обучението, в първичното Християнство е имало човешки души, в които е имало място не само за обикновеното сетивно съзнание, което отразява сетивния свят, а наред с него е имало и едно повишено съзнание, което отразява Свръхсетивния свят и чрез това прониквало както назад в миналото, така и напред в бъдещето, и се издигало до Божествените същества от йерархията. Земното съзнание в мисли и спомени е оставало да съществува редом с тяхното повишено съзнание, което приемало Откровението от Божествения свят. И според съдбата и обучението различните евангелисти възприемали различно Откровенията на Божествения свят, тъй като тяхното съзнание се различавало. При какво основно настроение, до каква висота и яснота може да се отрази Духовния свят в човешкото съзнание, това напълно зависи от степента на развитието на душата на евангелиста. Тази е причината, поради която имаме четири евангелисти. За да може да се отрази цялото Вечно Евангелие, което е записано в духовните светове, за да бъде изразено то в човешки думи, то трябваше да се изрази едновременно в четири различни души, в четири основни форми на повишено човешко съзнание на извисилото се човечество.
към текста >>

И според съдбата и обучението различните евангелисти възприемали различно Откровенията на Божествения свят, тъй като тяхното съзнание се различавало.
Обаче би било погрешно да си представяме, че човешкото съзнание на евангелистите е било заличено чрез някакво чудо и тогава тяхната ръка и тяхното перо са били движими и ръководени отвън, за да напишат Евангелията. Това не е така. Трябва да си представим нещата по следния начин: В резултат на съдбата и на обучението, в първичното Християнство е имало човешки души, в които е имало място не само за обикновеното сетивно съзнание, което отразява сетивния свят, а наред с него е имало и едно повишено съзнание, което отразява Свръхсетивния свят и чрез това прониквало както назад в миналото, така и напред в бъдещето, и се издигало до Божествените същества от йерархията. Земното съзнание в мисли и спомени е оставало да съществува редом с тяхното повишено съзнание, което приемало Откровението от Божествения свят. И според съдбата и обучението различните евангелисти възприемали различно Откровенията на Божествения свят, тъй като тяхното съзнание се различавало. При какво основно настроение, до каква висота и яснота може да се отрази Духовния свят в човешкото съзнание, това напълно зависи от степента на развитието на душата на евангелиста. Тази е причината, поради която имаме четири евангелисти. За да може да се отрази цялото Вечно Евангелие, което е записано в духовните светове, за да бъде изразено то в човешки думи, то трябваше да се изрази едновременно в четири различни души, в четири основни форми на повишено човешко съзнание на извисилото се човечество. Едва четирите Евангелия заедно ни позволяват до известна степен да предчувстваме Вечното Евангелие, което, за да се изяви в своята цялост, са необходими повече от четири Евангелия. Ето защо ние трябва не само да съберем съдържанието на четирите Евангелия, а също така да открием скритите в четирите Евангелия висши композиционни Тайни и форми и да ги съчетаем така, че да изпъкне първичната Божествена форма, която е скрита в тях, която е отпечатък на космичните ритми и която е изявление на Божествения свят, на Вечното Евангелие.
към текста >>

Този контакт със Съществата е постоянно една мирова съдба, едно отделяне на духовете.
Звуците на тръбите, Словото на тръбите не са земни звуци. Земното ухо е глухо за тях. Едва в третия голям кръг на изживяване на Откровението на тръбите звукът прониква в човешката душа. Последният голям кръг на Йоановия апокалиптичен полет на орела ни води нагоре в облаците, където се разливат седемте чаши на Гнева. Тук към висшето виждане и чуване се прибавя един нов свръхсетивен елемент - способността да се идва в непосредствен контакт със Съществата и силите от Духовния свят. Този контакт със Съществата е постоянно една мирова съдба, едно отделяне на духовете. При този контакт доброто в човека изпитва Божествената Любов, която се запалва от това. При същото докосване злото в човека изпитва Божия Гняв и изгаря. Така Откровението завършва с това, че от явяването на противоположните сили, произведени от разливането на Божия Гняв, лъчезарно се издига небесният Ерусалим, новия свят, който произлиза от осъществяването на Божията Любов и от Огъня на пречистването. Такъв обзор на композицията на Откровението на Йоан има огромно значение за разбирането на Евангелията. Първото нещо, което произхожда от строежа на Откровението е, че всяка Библейска книга води човешката душа по един път, който върви нагоре на степени.
към текста >>

97. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той отново се опълчва против настъпващата съдба на смъртта, както при Цезария Филипова, като отрязва с ножа си ухото на слугата Малхус.
Така ние виждаме как, въпреки че събитията в живота на Христос напредват, душата на Петър се връща още веднъж в първия кръг, когато стига до неговия край и остава на степента на образите. А там, където започва третият кръг със събития, които могат да бъдат обхванати действително само от интуицията ние ще видим, как човекът Петър потъва в един вид сън или сънуване, при който той оставя да минат през него великите интуитивни събития на страданието, умирането и Възкресението на Христос като образи, като един вид образи на будно сънуване. Петър и Йоан изживяват страданията на Христос по съвършено различен начин. Йоан е единственият ученик, който стои под кръста. В Гетсимания Петър заспива. Той отново се опълчва против настъпващата съдба на смъртта, както при Цезария Филипова, като отрязва с ножа си ухото на слугата Малхус. Накрая, намирайки се в този съновиден сън, той се отрича от Христос: сън, в който изпада в будно състояние и който превръща за него всичко в чужди и далечни образи. Едва празникът на Петдесетница изтръгва Петър от образното сънуване и го издига в света на духовното Слово. И ние можем да почувстваме края на Евангелието на Матей като една прелюдия на чудото на Словото в празника на Петдесетница. Накрая душата на човека Петър, а с това и Евангелието на Матей преминава от имагинацията и се издига до света на инспирацията, на Словото. Това е показано с думите на Възкръсналия, Който казва: "Идете в света и научете всички народи, и ги кръщавайте в Името на Отца, Сина и Светаго Духа".
към текста >>

98. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Следователно, външното пътуване е само един вид потвърждение на съдбата или на образите на вътрешния Път, на Пътя на Учението.
Като го разглеждаме така ние ще разберем, че пътят на живота на Исус е Път на Душата. Външни спирки в този път стават вътрешни спирки, редуването на които ни разкрива голяма вътрешна последователност. В голямата средна част на Евангелията пътят, който Лука описва, е "Пътят на Учението", където Христос говори на хората като ги поучаваше, било че раздава богатство от притчи, било че изказва направо духовни Истини. Тази средна голяма част започва в края на 9~та глава там, където започва голямото пътешествие за Ерусалим, което е един Път на Душата. В това пътешествие не са отбелязани почти никакви събития, а само поучения, които Христос дава. Следователно, външното пътуване е само един вид потвърждение на съдбата или на образите на вътрешния Път, на Пътя на Учението. Евангелието на Лука е така построено, че се разделя на три части. Първата част обхваща началото до 9-та глава. В нея се говори за детството на Исус и за чудесата Христови. Втората част, която започва от средата на 9-та глава и се простира до 19_та глава, ни разказва за пътешествието към Ерусалим, описва Пътя на Учението. Третата част, която обхваща от 19-та до 24-та глава ни описва страданието, умирането и Възкресението на Христос.
към текста >>

99. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е притчата за саморастящото семе, което веднъж посято, расте от само себе си и че човекът, който го е посял, може спокойно да го изостави на неговата по-нататъшна съдба, докато дойде жътвата.
Цялата полярност, образувана от Галилея и Юдея, от пролетта и есента, от сеитбата и прибирането на реколтата, от хляба и виното, от добрите сили на растежа и Природата и злината на отчуждените от Природата хора, образуват рамката на поредицата от притчи в Марко и в Лука. Наред с притчите за Сеятеля у Марко стои една притча, която не се намира в другите Евангелия и принадлежи на особеното богатство на Евангелието на Марко. Това е притчата за саморастящото семе. По-нататък следва една притча, която се намира в Лука и в Матей - притчата за синапеното семе. Трите притчи за посева в Евангелието на Марко - за Сеятеля, за саморастящото семе и за синаповото семе се опират на малко назидателната същинска Маркова притча, която стои в средата. Това е притчата за саморастящото семе, което веднъж посято, расте от само себе си и че човекът, който го е посял, може спокойно да го изостави на неговата по-нататъшна съдба, докато дойде жътвата. С тази притча Евангелието на Марко отправя погледа ни там, където царува космичния растеж, който е по-велик от човека и към който човек не може да допринесе нищо, защото той е захранван от по-висши извори. Семето, което е посято, което се развива и расте далеч над главите на хората, е Христовия импулс. Чрез Тайната на Голгота в земята е посято семето на едно космично преобразяване и развитие, и Евангелието на Марко ни посочва това развитие, което е напълно независимо от това дали и доколко хората го подпомагат чрез своята воля. Докато стремежът на Лука е да разпространи чрез притчите едно изобилно богатство от Мъдрост, то Марко се стреми чрез притчите, които привежда, да разтвори Изворите на Божествената сила. Особеното богатство на Евангелието на Марко се състои главно в три малки места.
към текста >>

100. КОМПОЗИЦИЯТА НА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Във втория раздел започва същинската история, която започва като жертвоприношение: върху общността се стоварват първите удари на съдбата.
Това, което беше вътрешният смисъл и квинтесенцията на гръцката култура, развитието на истинската човечност, намери тук своето осъществяване. В своите скулптурни произведения гърците са изобразявали идеалната човешка форма, за да добият чрез това една представа за боговете. Тук в случая един човек, Стефан, постигна чрез чиста човечност да бъде образ на едно Ангелско същество и да излъчва от себе си Ангелската същност. В троичността на основните събития - Петдесетница, смъртта на Стефан и изживяването на Павел пред Дамаск, се вижда основният строеж на Деянията на апостолите. Първият раздел на Деянията на апостолите включва във себе си Възнесението и слизането на Светия Дух, и дейността на Петър, редом с когото върви мълчаливо Йоан. Във втория раздел започва същинската история, която започва като жертвоприношение: върху общността се стоварват първите удари на съдбата. След образуването на общността се започва общ братски живот, всичко става обща собственост на общността. Пробив отвътре на тази инициатива идва от Ананий и Сапфира, които от егоистични подбуди скриват част от сумата на имота, който са продали. След това вражески сили нападат и отвън. Следва убийството на Стефан и след това на Яков. Но от това не отпада духа на общността, но се засилва.
към текста >>

НАГОРЕ

0.22179698944092