Търсене в текстове за 'Съдба'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 146 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът

В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на Пресвятаго Параклита (Духа) за нашия окаян народ християнски... За умножение греховете на християните дълготърпеливий Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато християнските водители до града Варна със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: „О, Исусе, ако си наистина син Божий, както Те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тях, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието!... ".
През нощта станала голяма буря със страшни гръмове и светкавици - малко останало церквичката да събори. Пред зори бурята утихнала, в черквата огряла чудна светлина, като ден. Евангелието на литургията било на свършване и в часа се явили трима мъже с една прекрасна девойка, дрехите им греели като слънце. Зачудений свещеник си останал на мястото като вцепенен, без да се помръдне. Девойката го наближила, отправила погледа си към него и му рекла: „Преподобний старче, нека бъде пътят ти благоугоден Богу. В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на Пресвятаго Параклита (Духа) за нашия окаян народ християнски... За умножение греховете на християните дълготърпеливий Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато християнските водители до града Варна със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: „О, Исусе, ако си наистина син Божий, както Те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тях, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието!... ". И тогава, о, тогава... препълнената чаша на Божий гняв и проклетия се изляла от небето на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила, та освен града Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха!...И така станаха известни на всичкия свят следствията на Божий гняв. O!... Праведен си, Господи, и прави судби Твои! Но Всеблагий Бог во век не враждует. От премногото Своя любов към человеческия род [Той] пак се смилил, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както и от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене), благоволил да им яви Своя утешителен отговор, че до свършване на числото от сто и петдесеттях и три риби [Й, 21:11], писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще съкрати и дните на турското царство и докрай ще го съсипе!... Всесилний ще възстанови ново християнско царство с православен вожд.
към текста >>

2. Учителя Петър Дънов заминава за САЩ

(16) Самият Чакалов има сходна съдба с Дънов - след завършване на протестантското училище в Самоков през 1887 г.
Документално потвърждение на този факт се съдържа в даденото по-горе сведение на пастор Лоунсбъри от 20 септември за работата на „бр. Дънов, който замина за Америка преди няколко седмици". Вероятно отплаването му е през Хамбург. Сам той казва по-късно: „Едно време до Ню Йорк се ходеше от Ливърпул или от Хамбург". Пътуването до Новия свят в онова време може да се проследи през очите на двама известни съвременници на Петър Дънов - д-р Георги Чакалов, в личните му мемоари [непубликувани], (15) и Алеко Константинов, в пътеписа „До Чикаго и назад". (16) Самият Чакалов има сходна съдба с Дънов - след завършване на протестантското училище в Самоков през 1887 г. той се отправя към Америка, за да продължи образованието си. Георги Николов Чакалов е роден на 20.04.1867 г. в Самоков. Завършва земния си път в София през 1969 г.. Баща му - Никола Христов Чакалов, е един от първите, приели протестантството в града. Васил Левски е нощувал известно време на тавана на дюкяна му в Самоков.
към текста >>

3. Учителя Петър Дънов защитава научната теза „Миграция и християнизиране на германските племена“, Бостън

Като методистки проповедник, идващ от България, Петър Дънов е пожелал да пише за историческата съдба на областта, от която идва, и за връзката с настоящата съдба, имаща отношение към трансформирането на ортодоксалното християнство, нещо, което е влизало в целите на протестантската мисия.
Никюп, на 20 км от В. Търново), а селищата на готите са обхващали и областта на Свищов, центъра на методистката мисия в България. Около 350 г. той избягва от Дакия с група свои последователи (готи) и стига до Мизия, където се установява между Дунав и Стара планина - точно в областта на методистката мисия. Това вероятно е причината за избора на темата. Като методистки проповедник, идващ от България, Петър Дънов е пожелал да пише за историческата съдба на областта, от която идва, и за връзката с настоящата съдба, имаща отношение към трансформирането на ортодоксалното християнство, нещо, което е влизало в целите на протестантската мисия. За да укрепи приемането на християнството сред готите, Вулфила превежда Библията на готски в Никополис. Методистката мисия също започва дейността си с превеждане на Библията, така че има очевидна връзка между дейността на епископ Вулфила и методистката мисия. (18)
към текста >>

4. Учителя Петър Дънов издава брошурата Хио-Ели-Мелли-Месаил - Глас Божий. София

Знанието ми е изчезнало, достойнството се е загубило, правдата ми се е помрачила и волята ми е свързана и аз съм като един, който е станал подигравка на съдбата.
Моят мир и моята радост са се помрачили вътре в мен. И причината за това зная, но може ли да се повърне и направеното да се отстрани? От детинството си търся моя Бог, Господ, Цар и Отец, но като че надеждата ми постоянно се осуетява. Може ли праведний да върши Волята Му, кога е натоварен и съвпрегнат с нечестие? Колко е нещастна душата ми! Знанието ми е изчезнало, достойнството се е загубило, правдата ми се е помрачила и волята ми е свързана и аз съм като един, който е станал подигравка на съдбата. Но всичко това е праведно върху ми, защото според заслугата - и заплатата, според послушанието - и благословението и според Любовта - отговорът. Има ли себелюбива любов нещо общо с Бога? Не! Бог презира всичко, що е от света. Дълго ли ще се бавиш, Господи?
към текста >>

5. Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях

Като истински християнин той и тук бил полезен на своите другари по съдба - лекувал телата им, лекувал и душите им.
Следва период, в който революционния дух на времето отклонил д-р Миркович за известно време от просветната му дейност. След серия негови участия в различни тайни и явни групи, целящи да помогнат на националната ни кауза, той бил изпратен през 1870 г. пеш до Цариград, окован във вериги и осъден на вечна каторга. През 1872 е прехвърлен в Диар-Бекир, а след това и в Медрин при още по-тежки условия. В това положение той не паднал духом. Като истински християнин той и тук бил полезен на своите другари по съдба - лекувал телата им, лекувал и душите им. Амнистиран след войната през 1878 г. д-р Миркович се върнал в България и отново се отдал на обществена дейност. За известно време е издавал в-к “Българско знаме”. През 1891 г. д-р Миркович започнал да издава “Нова светлина” - месечно списание за тайните явления в природата.
към текста >>

6. Учителя изнася във Варна “Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско”

Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат и то скоро, в Новия век, който приближава да отбележи нови страници по лицето на земята.
Аз знаях колко препятствия, колко несполуки щяха да ме посрещнат с вас наедно в тая велика борба, но моят дух не отстъпи своето намерение. Моята любов за вас ми продиктува свято задължение и Аз встъпих напред да ви взема под моята върховна охрана. В това отдалечено минало вашият дух не притежаваше никаква красота, която да ме привлече да ви обичам. Вие бяхте отвратителни на глед и който ви погледнеше, се отвращаваше от грубото ви сърце. За тоя ви лош недостатък Аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облечена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си дух, който се завзе да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта във вашата душа, та да може да я обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено, за да ви удостои да влезнете в рода на първите народи, които Бог на Силите е избрал да извършат вечната Му и свята воля. Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат и то скоро, в Новия век, който приближава да отбележи нови страници по лицето на земята. За това желая да ви подготвя, защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпление и минали народни грехове, за които безбройни жертви и страдания бяха нужни да пренесете до где се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха святите връзки на Любовта Му. Но Бог се вечно не гневи; милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези, които Го любят и благословението Му не се оттегля. Той ви ръководи през всичките тъмни времена с крепка десница и окото Му бди за вас, когато преминавахте през опасните пътища на този свят. В това – Аз, вашият Върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на Вечното, което ви е отредено. За това благоволих да извикам отдалече, от край небесата, двамата братя, светила на славянский род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми, по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам; Виделината на живота, която ви проводих да пребъдите в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде помазаника Ми на завета, Исуса, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави.
към текста >>

7. Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

Стават велики приготовления във вишите светове относително до съдбата на тоя свет.
За къщата нема никакви сведения още. Турчина нищо не е говорил на г-н Пенко. Ако за по-нататък се укажи нещо, аз ще Ви осведомя върху работата. Ако се изисква нещо отгоре ще Ви съобщя. Засега има тишина. Стават велики приготовления във вишите светове относително до съдбата на тоя свет. Разглеждат се делата на всички человеци и се зема решение кои ще бъдат из помежду избраните и кои ще требва да се отстранят от лицето на тая земя. И щом стигне до настоящето поколение ще ни се даде сигнала, че всичко е вече близо. При това забелязвам, че се развива особена вътрешна деятелност помежду духовните сили които ни заобикалят. Действително каква чудна картина представя сега света. Ако да биха се отворили очите на света той щеше да види това което до сега никой не е подозирал.
към текста >>

8. (стар стил) Учителя свиква първият годишен събор, 1900 - Варна

С трезвен поглед за бъдещето и с ясно съзнание за мъчнотиите, които имате да превъзмогвате, вие ковете една по-добра съдба за страдалческото измъчено човечество.
Из въздуха се носи нежният дъх на хиляди цветя. Долавят се отделни разговори за преживяното през деня,проекти за работа, ала и те скоро стихват.Ясен покой се спуща над стана. Разхождам се край палатките, съзерцавам горите и звездното небе. Тишина.Всички вие, които сте дошли от близо и далеч, за да се опознаете, за да получите ново прозрение за Живота, нов подтик, вие жадувате за един нов ред на Земята. Вие не сте празни мечтатели. С трезвен поглед за бъдещето и с ясно съзнание за мъчнотиите, които имате да превъзмогвате, вие ковете една по-добра съдба за страдалческото измъчено човечество. "Учередяване на съборите" от книгата "Учителя" 1947 г., автори Методи Константинов, Боян Боев, Мария Тодорова, Борис Николов 39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ До дните на първия събор е изминат дълъг път. Не веднъж, тримата добри приятели и съмишленици д-р Георги Миркович от Сливен и Пеню Киров, заедно Тодор Стоименов от Бургас са доказали своята привързаност и любов към изключителния образ на УЧИТЕЛЯ и Неговото дело.
към текста >>

Реалният свят, в който ги въвежда УЧИТЕЛЯТ, става атмосфера на техния живот, а Делото Му - съдба.
Откровените разговори разбулват завесите на вековни заблуди. Пред тях се открива реалността такава, каквато е. Една след друга отпадат философските концепции на древни и настоящи „мислители". На теологичните комплекси блясва буквоядството и догматизма. А в замъглените прозрения на окултизма те виждат вплетени невежество, суеверие и недоглеждане. Реалният свят, в който ги въвежда УЧИТЕЛЯТ, става атмосфера на техния живот, а Делото Му - съдба. Привързаността им бавно прераства в удивителна апостолска преданост, в която УЧИТЕЛЯТ вижда об-раза на онези ученици, които могат да бъдат учредители на новото учение. И тримата получават лична покана да вземат участие в първия събор на това движение. Поканата е изживяна със свещен трепет. Уговарят се за пътуването. Д-р Миркович тръгва от Сливен за Варна с влак, а Пеню Киров и Тодор Стоименов решават от Бургас за Варна да пътуват пеш.
към текста >>

9. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - Разговор втори - СЪРЦЕТО И БОГ

Твоята съдба е определена от Бога за нещо по-добро.
Ето това е то – защото са били празни и суетни и Бог не е искал ти да губиш времето си на Живота напразно. Той ги е възбранил, защото те е любил и е желал твоето добро, както никой друг. Ти си считал всичко това за удар на несполука, за нещастие на сърцето ти, но помисли – ако ти се беше позволило да извършиш всичко, где щеше да бъдеш сега. Не, не, благодари! Твоя живот има по-високо назначение. Твоята съдба е определена от Бога за нещо по-добро. Ти нямаш нищо общо с враговете Божии и с техните безумства, ако те и да са се мъчили да те вплетат в своите мрежи и да те лишат от наградата, която ти се пада. Но Бог е осуетил техните замисли и възнамерения. Той те е покровителствал винаги и е бил близо до душата ти в най-опасните минути на живота ти. Аз ти говоря – твоят приятел, който съм дошъл нарочно да ти говоря за тия неща, които си искал от Бога и си се молил. И Аз се радвам днес, че съм при теб, че мога да ти говоря лице с лице.
към текста >>

10. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна

Аз съм разглеждал някои от тия черепи, върху тях е написана строгата съдба.
Бележките ви четох със задоволство. Абоба представлява в много неща интересно място за който разбира. Може да се извади много поучителен материал за миналото на България. Срутените палати показват устойчивостта на человешките дела. Останките от черепите свидетелствуват за степента на умственото и духовно развитие. Аз съм разглеждал някои от тия черепи, върху тях е написана строгата съдба. Животът е бил разпуснат и затова славното му минало се е заличило. И право забелязвате, че всичко тук се мени. Само Духът, Добрият Дух остава вечен и неизменяем. И колко добре е казано в Словото, делата им ще ходят след тях. Зидайте се на дом неръкотворен, на свещенство свято, казва Господ.
към текста >>

Времената са критически и трябва да държим яко кормилото на България и съдбата на тоя народ.
Трябва да я любите и да живеете за нея. Дайте моите искрени поздравления на госпожа Недялкова. Господ ще й даде сподед желанието на сърцето. Неговите благости за нея са за после. Кога ми се уреди пътят, ще обичам пак да посетя Търново, но засега нека живеем с вяра. Времената са критически и трябва да държим яко кормилото на България и съдбата на тоя народ. Трябва да стоим будни да помагаме. С братски поздрав. Ваш верен П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>

11. Учителя заминава за Разград - трета обиколка на България

„Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П.
16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922. 100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев.
към текста >>

„Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А.
РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев. от англ., София, В. Граблашев, 1908, 56 с.; Хара, О. Х.
към текста >>

Българският народ веднъж за всякога ще се научи, че не е износно да се рита против остена на съдбата.
Онези, които са с нас, са повече. Имайте вяра, всичко от настоящия хаос на нашия живот ще излезе за добро. Политическите промени, малките интриги не могат да изменят заветните стремежи на един народ, който се ръководи от Господа. Вътрешното развитие се обуславя от по-велики закони и сили, отколкото временните глупави капризи и партизанства. Времето само по себе си ще изглади и поправи неразбориите. Българският народ веднъж за всякога ще се научи, че не е износно да се рита против остена на съдбата. Неговите водители ще бъдат бити от своите несполуки и ще се научат от опит да познават, че не е износно да се лъже и че правото е основа на истинската политика. Знаем ний къде ще излезе краят на всички тия неща. Има вече много неща, които са назрели и искат своето разрешение и те няма да закъснеят. Иде нов ред, нови събития, нови стремежи, нова развязка на всичко, което днес е тъмно. Ний сме вече пред вратата на начинающите се велики събития в Историята на този род и ще бъдем свидетели на бъдещето.
към текста >>

12. Учителя е в Силистра - трета обиколка на България

„Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П.
16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922. 100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев.
към текста >>

„Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А.
РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев. от англ., София, В. Граблашев, 1908, 56 с.; Хара, О. Х.
към текста >>

Българският народ веднъж за всякога ще се научи, че не е износно да се рита против остена на съдбата.
Онези, които са с нас, са повече. Имайте вяра, всичко от настоящия хаос на нашия живот ще излезе за добро. Политическите промени, малките интриги не могат да изменят заветните стремежи на един народ, който се ръководи от Господа. Вътрешното развитие се обуславя от по-велики закони и сили, отколкото временните глупави капризи и партизанства. Времето само по себе си ще изглади и поправи неразбориите. Българският народ веднъж за всякога ще се научи, че не е износно да се рита против остена на съдбата. Неговите водители ще бъдат бити от своите несполуки и ще се научат от опит да познават, че не е износно да се лъже и че правото е основа на истинската политика. Знаем ний къде ще излезе краят на всички тия неща. Има вече много неща, които са назрели и искат своето разрешение и те няма да закъснеят. Иде нов ред, нови събития, нови стремежи, нова развязка на всичко, което днес е тъмно. Ний сме вече пред вратата на начинающите се велики събития в Историята на този род и ще бъдем свидетели на бъдещето.
към текста >>

13. Учителя е в Добрич - трета обиколка на България

Българският народ веднъж за всякога ще се научи, че не е износно да се рита против остена на съдбата.
Онези, които са с нас, са повече. Имайте вяра, всичко от настоящия хаос на нашия живот ще излезе за добро. Политическите промени, малките интриги не могат да изменят заветните стремежи на един народ, който се ръководи от Господа. Вътрешното развитие се обуславя от по-велики закони и сили, отколкото временните глупави капризи и партизанства. Времето само по себе си ще изглади и поправи неразбориите. Българският народ веднъж за всякога ще се научи, че не е износно да се рита против остена на съдбата. Неговите водители ще бъдат бити от своите несполуки и ще се научат от опит да познават, че не е износно да се лъже и че правото е основа на истинската политика. Знаем ний къде ще излезе краят на всички тия неща. Има вече много неща, които са назрели и искат своето разрешение и те няма да закъснеят. Иде нов ред, нови събития, нови стремежи, нова развязка на всичко, което днес е тъмно. Ний сме вече пред вратата на начинающите се велики събития в Историята на този род и ще бъдем свидетели на бъдещето.
към текста >>

14. Учителя е в Русе - трета обиколка на България

„Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П.
16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922. 100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев.
към текста >>

„Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А.
РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев. от англ., София, В. Граблашев, 1908, 56 с.; Хара, О. Х.
към текста >>

Българският народ веднъж за всякога ще се научи, че не е износно да се рита против остена на съдбата.
Онези, които са с нас, са повече. Имайте вяра, всичко от настоящия хаос на нашия живот ще излезе за добро. Политическите промени, малките интриги не могат да изменят заветните стремежи на един народ, който се ръководи от Господа. Вътрешното развитие се обуславя от по-велики закони и сили, отколкото временните глупави капризи и партизанства. Времето само по себе си ще изглади и поправи неразбориите. Българският народ веднъж за всякога ще се научи, че не е износно да се рита против остена на съдбата. Неговите водители ще бъдат бити от своите несполуки и ще се научат от опит да познават, че не е износно да се лъже и че правото е основа на истинската политика. Знаем ний къде ще излезе краят на всички тия неща. Има вече много неща, които са назрели и искат своето разрешение и те няма да закъснеят. Иде нов ред, нови събития, нови стремежи, нова развязка на всичко, което днес е тъмно. Ний сме вече пред вратата на начинающите се велики събития в Историята на този род и ще бъдем свидетели на бъдещето.
към текста >>

15. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Русе

Българският народ веднъж за всякога ще се научи, че не е износно да се рита против остена на съдбата.
Онези, които са с нас, са повече. Имайте вяра, всичко от настоящия хаос на нашия живот ще излезе за добро. Политическите промени, малките интриги не могат да изменят заветните стремежи на един народ, който се ръководи от Господа. Вътрешното развитие се обуславя от по-велики закони и сили, отколкото временните глупави капризи и партизанства. Времето само по себе си ще изглади и поправи неразбориите. Българският народ веднъж за всякога ще се научи, че не е износно да се рита против остена на съдбата. Неговите водители ще бъдат бити от своите несполуки и ще се научат от опит да познават, че не е износно да се лъже и че правото е основа на истинската политика. Знаем ний къде ще излезе краят на всички тия неща. Има вече много неща, които са назрели и искат своето разрешение и те няма да закъснеят. Иде нов ред, нови събития, нови стремежи, нова развязка на всичко, което днес е тъмно. Ний сме вече пред вратата на начинающите се велики събития в Историята на този род и ще бъдем свидетели на бъдещето.
към текста >>

16. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Русе

„Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П.
16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922. 100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев.
към текста >>

„Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А.
РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев. от англ., София, В. Граблашев, 1908, 56 с.; Хара, О. Х.
към текста >>

17. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна

Той имаше да ви пише нещо за брата си, който сега е затворен, дали чрез вашето познанство с г-н Добревич не би се направило нещо да му се пооблекчи съдбата чрез ходатайство.
Сега остава само да посетите Сливен и вярвам там ще намерите и почва. Д-р Миркович много желае това. Писал ли ви е брат Стоянов? Той ми съобщаваше, че имал намерение. Той съжаляваше за възникналите недоразумения, които види се отвсякъде наведнаж се струпаха. Той имаше да ви пише нещо за брата си, който сега е затворен, дали чрез вашето познанство с г-н Добревич не би се направило нещо да му се пооблекчи съдбата чрез ходатайство. Поздрави всички наши добри приятели. Със сърдечен поздрав П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>

18. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

Съдбата започва от дома Божий.
Писмата си отправяйте тук. Светът е вече узрял за жетва. Доброто семе трябва да се събере в житниците. Правдата иде да се възстанови. Сегашните времена са предизвестници на бъдещите благословения. Съдбата започва от дома Божий. Господ пресява славянството. Така прави всеки добър земледелец, кога сее. Вашият брат Георги е добре посрещнат горе. Той ми се оплака, че не е сторил всичко, каквото е желаел. Казах му: такава е волята Божия.
към текста >>

19. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август

Тя си заминава от този свят, като оставя дъщеря си на произвола на съдбата - не може да я отгледа.
По това време, след възкресението на Христос, аз съм бил ръководител на около 400 християни, с които сме се криели от римляните в Галилейските гори (мястото на ума и мисълта). Величка, която е мъж, военноначалник, ни хваща и изпраща на кладата да изгорим. След този лош акт към мене, след напускането ми на тази земна хижина, аз се вселявам в нея и я карам да стане християнка. Тя става християнка, скоро си заминава и пак идва като жена християнка в Палестина. Там тя ражда момиченце и при последвалите гонения е хваната и осъдена да изгори на кладата. Тя си заминава от този свят, като оставя дъщеря си на произвола на съдбата - не може да я отгледа. Това дете Стоянка (Стевка) е същото дете, което не можа да отгледа преди 2000 години и сега, пред лицето на Бога, Който е дошъл между нас в плът, довършва тази своя задача, В края на 1903 г. Величка влиза в църквата, където са изложени десетина деца за осиновяване, Тя се спира, оглежда децата и веднага познава своето дете отпреди 2000 години, посочва го с пръсти казва: „Това е моето дете! ” Величка се връща у дома си, където е Учителят, и Го пита да вземе ли това момиченце. Той й отговаря, че то е определено за нея. Тя се връща в църквата и взима детето, като след тона оформя документите.
към текста >>

20. Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август

От това именно се обяснява тежката съдба на ония лица и народи, на които Господ е говорил, а не са послушали.
Да имате мир, съгласие и любов помежду си и тази любов да проявите навсякъде. А пък въпросите, за които се загатна вчера преди обед, ще ги оставим за утре, сряда, 18-того, когато ще се съберем по-ранко. Тия неща, които сега ви се дават, в хилядите години се веднъж дават. Затова трябва да ги пазите. Да не оценява това, което е дадено, значи, че върши престъпление който струва това и подлежи на наказание. От това именно се обяснява тежката съдба на ония лица и народи, на които Господ е говорил, а не са послушали. Прочее, сега ви трябва да заслужите за любовта, която Господ ви е дал — да отговорите за нея. Всякога да Го призовавате в сърцето си, в ума си, защото Той е вътрешната сила на един християнин. Когато Господ е с нас, няма мъчнотия, която да не се победи: тогава сме весели, бодри; макар цял ад да ни заобикаля, не искаме нищо да знаем. Но когато Господ ни остави, ние изгубваме вяра в небето и съвършено пропадаме. Всякой един от н ас да бъде по едно малко огнище, на което Господ да запали огъня на живота, огъня на истината и върху това огнище Той ще бъде олтара, върху който вие ще принесете вашите молитви и те ще бъдат чути и приети.По покана на г-н Дънов всички изпяхме песента 184 от Евангел.
към текста >>

21. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август

Съдбата на България, за която толкова искате да знаете, зависи от тази добродетел.
И ние имаме у себе си образ и подобие Божие и затова като е така, пророците и всичките постници винаги са виждали Бога. Всичките мистици се стремят да се обединят и псалмопевецът казва, че когато види Лицето Му — Лицето Божие — това го прави да изпада във възхищение. Всичките мисли са мисли Божии. И ако разберем тези думи добре, тогава Господ ще дойде и ще направи жилище у нас, също както Христос казва на своите ученици. Всичко това е потребно, защото политическото благо на една държава зависи от духовното подигане на тази държава. Съдбата на България, за която толкова искате да знаете, зависи от тази добродетел. Нас сега ако ни питат, ще кажем, че и този народ си има своите рани и ако такова е нашето понятие, то, преди да искаме нашето право, прилично е да изучим нашите задължения спрямо Бога, а тук именно е най-същественото. Сега, едно дружество търгува и някоя година може да има дивиденти, а някога може да има и загуби и без да щем изпъква въпросът: защо работите на един народ някога вървят по-добре, а някога по-лошо? Защото някогаш кармата му като назряла, поставя го в невъзможност да твори добро, даже и да желае и иска. Защото нали знаем, че човек не се е явил само един път на земята. Па и вие не сте дошли за пръв път на земята, само че някои от вас са по-напреднали, а някои са останали назад.
към текста >>

22. (стар стил) Учителя съветва българския цар Фердинанд да сключи примирие с Турция и да не напада съюзниците си.

Ако го бяха послушали, друга щеше да бъде историческата съдба на България.
Учителят не беше се срещал с Фердинанд. Чрез Мария Стоянова му се задаваха въпросите и чрез нея се занасяха отговорите. Чрез своите хора Фердинанд искаше съвети за предстоящите исторически развръзки през 1912-191 3 година. Всички съвети бяха занесени, но нито един от тях не бе изпълнен. Накрая България изгуби всичко. Ако го бяха послушали, друга щеше да бъде историческата съдба на България. Така че Учителят никога не се е срещал с цар Фердинанд, нито му е бил съветник. Никога! На зададените му въпроси за предстоящите политически събития, Учителят отговаряше точно и ясно. Неговите думи не се изпълняваха, а се правеше точно обратното. Злият гений на Европа властвуваше над Фердинанд. А българите изпитаха на гърба си какво означава зъл гений и колко струва непослушанието към Учителя.
към текста >>

23. Писмо на Учителя до д-р Дуков, - приема се 1913 г.

Умните, добрите, благородните, самоотвержените ще разберат, а глупавите и алчните ще останат да се справят със своята карма, със своята съдба.
Когато се изминат 42 месеца, 1260 дни, трите дена и половина, войната е към своя край на физическото поле. Мир иде за добрите и чадата Божии, на които е дадено да наследят земята. Важно е да се въдвори Царството Божие на земята между народите, потребно е да се изпълни Волята Божия от просветените и Неговите чада и да се слави Неговото Име от всички, които приемат Любовта за закон. Затова Господ Мой действува и Той скоро ще се прояви. Събитията ще си вземат своя естествен ход. Умните, добрите, благородните, самоотвержените ще разберат, а глупавите и алчните ще останат да се справят със своята карма, със своята съдба. Надейте се на бъдещето, което иде е велико и славно за всички народи и племена по лицето на земята. Евреите се прославиха с разпъването на Христа и създадоха съвременното християнство. Гърците изгориха училището на Питагора и отровиха Сократа. Българите не знаят още кой път да хванат. Да разпнат Христа няма си място, това е право на евреите, защото е казано, между своите си дойде и своите Му Го не познаха.
към текста >>

24. Писмо на Учителя до Георги Куртев (и Ц. Боздуганов), София

Нейната съдба от небето е издадена и тя ще се приложи докрай в своето изпълнение.
Тя отказа. Сега я бият за нейните безброй лъжи по минало оланджак* . И тъй лъжата не помага. Ако тя се бе завзела да тури едно добро управление на Справедливост, това не би й се случило. Но Турция вече си заминава. Нейната съдба от небето е издадена и тя ще се приложи докрай в своето изпълнение. На турците като народ остава едно -да възприемат Християнството и да тръгнат по един нов път на своя живот. Мохамеданството това ново пиле, излюпено на стария Еврейски закон. Бог да ви благослови всички. В. В. П. К. Дънов
към текста >>

25. Тодор Гълъбов започва да стенографира неделните беседи от Словото на Учителя.

Каква ли съдба ще има този народ, който излъчва такова правителство, което както преди, така и сега винаги гони и преследва Учението на Учителя?
Но той като образ и като историческа проекция остана. Имаше архив както и собственоръчно написани протоколи от първите събори на Братството. Но по време на гоненията, след заминаването на Учителя, голяма част от тези архиви, които пазехме бяха иззети чрез обиск от новата комунистическа власт и бяха унищожени. Изобщо властта и правителството на този народ както по времето на Учителя, така и след заминаването Му вече 30 години преследва Учението на Учителя. Прави обиски и каквото намери прибира и унищожава. Каква ли съдба ще има този народ, който излъчва такова правителство, което както преди, така и сега винаги гони и преследва Учението на Учителя? Съдбата е ясна. Тя се определя от Домът Господен. 14. ДОМЪТ НА ПЕТКО ГУМНЕРОВ Изгревът - Том 3 1914 г.
към текста >>

Съдбата е ясна.
Имаше архив както и собственоръчно написани протоколи от първите събори на Братството. Но по време на гоненията, след заминаването на Учителя, голяма част от тези архиви, които пазехме бяха иззети чрез обиск от новата комунистическа власт и бяха унищожени. Изобщо властта и правителството на този народ както по времето на Учителя, така и след заминаването Му вече 30 години преследва Учението на Учителя. Прави обиски и каквото намери прибира и унищожава. Каква ли съдба ще има този народ, който излъчва такова правителство, което както преди, така и сега винаги гони и преследва Учението на Учителя? Съдбата е ясна. Тя се определя от Домът Господен. 14. ДОМЪТ НА ПЕТКО ГУМНЕРОВ Изгревът - Том 3 1914 г. СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА
към текста >>

26. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 10 август

По този начин Христос иде да съди света и тази съдба е вече неотменима.
Христос е тука и аз бих желал да се отворят вашите очи.Постоянно се оплакват българите, че всичко им било взето. То е въпрос. Това, което са ни взели, е едно жабче, което ще прояде корема на тези, които са го глътнали, също както онези жабчета в реката Нил, които прояждат корема на крокодила, който ги е погълнал. Опасно е да се узурпира нещо, което Христос е дал. Цяла Европа глътна каквото глътна от даденото на българите от Христа, но сега тази вражда излиза навън, защото Христос ги хвана на местопрестъплението. По този начин Христос иде да съди света и тази съдба е вече неотменима. След тая съдба чакаме възкресението - новото тяло, когато мъжете и жените ще бъдат свободни както в райската градина.След смъртта Си Христос се чисти 40 деня, а вие за да се очистите, ще ви са нужни от 24 часа до 40 години и най-много след 40 години всички ще бъдете очистени. Та, всички страдания може да продължат от този период до 40 години. А 24 часа, това са две и половина години. Това е то ултиматумът. Другото време ще е приравняване на сметката.
към текста >>

След тая съдба чакаме възкресението - новото тяло, когато мъжете и жените ще бъдат свободни както в райската градина.След смъртта Си Христос се чисти 40 деня, а вие за да се очистите, ще ви са нужни от 24 часа до 40 години и най-много след 40 години всички ще бъдете очистени.
То е въпрос. Това, което са ни взели, е едно жабче, което ще прояде корема на тези, които са го глътнали, също както онези жабчета в реката Нил, които прояждат корема на крокодила, който ги е погълнал. Опасно е да се узурпира нещо, което Христос е дал. Цяла Европа глътна каквото глътна от даденото на българите от Христа, но сега тази вражда излиза навън, защото Христос ги хвана на местопрестъплението. По този начин Христос иде да съди света и тази съдба е вече неотменима. След тая съдба чакаме възкресението - новото тяло, когато мъжете и жените ще бъдат свободни както в райската градина.След смъртта Си Христос се чисти 40 деня, а вие за да се очистите, ще ви са нужни от 24 часа до 40 години и най-много след 40 години всички ще бъдете очистени. Та, всички страдания може да продължат от този период до 40 години. А 24 часа, това са две и половина години. Това е то ултиматумът. Другото време ще е приравняване на сметката. В 4 часа ще почне войната и Свети Илия ще ходи с огън и меч.
към текста >>

27. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

Да улекчим тяхната съдба.
Ний сме по-близо до Бога сега, отколкото по-преди. Който разкарва и него разкарват. Аз пожелах да помогна на тия хора - но те се подвоумиха. В Господа няма разкаяние. В тоя народ духовенството спи, но сега ще се пробудят Ний ще се постараем, докато сме между тях, да им помогнем. Да улекчим тяхната съдба. Ако стават человеци, добре, ако не, пак добре. Ний ще бъдем верни на себе си и Господа. Моят поздрав на всички приятели. Вяра, Вяра, търпение, Любов, Любов, това е животът. (Свещеният подпис)
към текста >>

28. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

А съдбата Господня е права.
Сега е потребна вяра и сила человек да издържа. Бъдещето само пред Господа е ясно. Само правите по сърце ще намерят мир. Мирът се е дигнал от земята и човеците трябва дълго време да се молят, да им го изпрати Бог. Сега Господ съди света и всекиму ще се даде, което му се пада. А съдбата Господня е права. Стойте будни и внимателни, да бъдат сърцата ви силни, умовете ви крепки д л устоите докрай, да видите Славните Божии дела. Редът ще продължи и занапред, докато се даде новият, който може да дойде с мира. Моят привет на всички приятели. Работите постепенно ще се уяснят. Дайте свобода на Вашия Дух или с други думи, ходете в свободата на Духа.
към текста >>

29. Писмо на Учителя до Минчо Сотиров (снимка на писмото), получено на 9 октомври 1917 г.

"И неприятели човеку казва Христос ще му бъдат домашните." Но това е карма, съдба от миналото.
Прави сте, човек е заобиколен с видими и невидими врагове, но и техните действия Бог ще превърне да работи за добро. Трябва голямо търпение. Вий действувайте за вашето подобрение. Аз ще ви съдействувам. Често човек от свойте близки пострадва повече, отколкото от чуждите. "И неприятели човеку казва Христос ще му бъдат домашните." Но това е карма, съдба от миналото. С много страдания човек трябва да изкупи грешките на миналия си живот. Но добър е Господ. Той взема участие в нашия подвиг. Той ще доизкара Своето дело. Сегашните културни народи ще вземат поука за в бъдеще.
към текста >>

30. Димитър Голов завършва земния си път.

Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“,„Нова наука за лекуване“ и др.
Стига да хареса една книга,беше в състояние да я пласира.“ Освен като ученик на Учителя П. Дънов, приемник на идеите му и радетел за делото на Всемирното Бяло Братство, Д. Голов ще остане в паметта на поколенията и като просветител и духовен деятел. Той издава учебници за всички видове училища, а също така философска, юридическа, историческа, богословска и художествена литература. Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“,„Нова наука за лекуване“ и др. В периода 1899-1905 Голов издава голямото за времето си литературно списание „Летописи“ с главен редактор Константин Величков. Там публикуват имена като самият К.Величков Ив. Вазов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, Марко Балабанов Н. Доспевски, Г. Данаилов и др.
към текста >>

Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“, „Нова наука за лекуване“ и др.
Стига да хареса една книга, беше в състояние да я пласира.“ (2) Освен като ученик на Учителя П. Дънов, приемник на идеите му и радетел за делото на Всемирното Бяло Братство, Д. Голов ще остане в паметта на поколенията и като просветител и духовен деятел. Той издава учебници за всички видове училища, а също така философска, юридичаска, историческа, богословска и художествена литература. Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“, „Нова наука за лекуване“ и др. В периода 1899-1905 Голов издава голямото за времето си литературно списание „Летописи“ с главен редактор Константин Величков. Там публикуват имена като самият К. Величков Ив. Вазов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, Марко Балабанов Н. Доспевски, Г.
към текста >>

Като издател Голов става причина да се появят следните книги: “Принципите на френологията”, “Човешката аура”, “Потайната религиозна философия на Индия”, “Мисълта - творец на характера”, “Човек - творец на съдбата си”, “Между два свята", “Вегетарианска готварска книга”, “Нова наука за лекуване” и още много други.
Всяка книга, която издаваше, предварително прочиташе, обсъждаше и одобряваше. Той не гледаше каприза на четеца, не плащаше данък на сензацията. Стига да хареса една книга, беше в състояние да я пласира. С рядко красноречие умееше да проповядва нейното съдържание.” Факсимиле от учебник издаден от Димитър Голов Като издател Голов става причина да се появят следните книги: “Принципите на френологията”, “Човешката аура”, “Потайната религиозна философия на Индия”, “Мисълта - творец на характера”, “Човек - творец на съдбата си”, “Между два свята", “Вегетарианска готварска книга”, “Нова наука за лекуване” и още много други. Кога е станала първата среща на Дим. Голов с Учителя не е известно. През 1904 г. е отседнал в дома му. След 1907 г.при всяко идване в София Учителя е държал кратки беседи върху стихове от Евангелието и Библията.
към текста >>

31. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

А каква бива по-нататъшната съдба на душата?
На твърдението, че смъртта е край на всичко, духът (читателят разбира, че ний упортребяваме думата дух като манифестация на душата) духът отговаря: Край за мене няма. Когато измервам вселената и стигам до някаква пречка, аз знам, че тая пречка е минутна, знам че тя не е свършек, знам че отсамшната страна на един предел доказва че има отвъдна страна. А това, което намирам във вселената, безконечността, аз го намирам и в себе си, понеже съм част отделна и самостоятелна във вселената, понеже съм същество надарено с индивидуално битие, понеже съм вселена във вселената. IV А каква бива по-нататъшната съдба на душата? Къде отива тя - подир оная минута, която човеците са привикнали да наричатпоследна минута? Великаните на християнската мисъл ни казват: Душата ще бъде и пребъде там където ще я позове нейният творец. Нам е невъзможно, разбира се, да определим точно къде отива душата. Но подир изложеното по-горе, ний можем по един най- утвърдителен начин да подържаме, че душата не погинва с разложението на плътта.
към текста >>

Могат ли те избегна съдбата си, когато сам Христос - въплощение на вселюбов - не я избегна?
Изобщо, в другите страни от Теософията са заинтересувани много учени и професори, както и именити художници и писатели, а Стриндберг е бил и член на теософското общество, както и Морис Метерлинк. Нека, прочее, бъдем спокойни за бъдещето, дълбоко невъзмутими и толерантни.[7] Всяка истина, която носи спасение за света, се е посрещала с вой и отрицание. - Кой пророк в миналото не е бил замерян с камъни? И как искаме ние да бъдат посрещнати големите светлоносци в днешната черна епоха - една госпожа Блаватска, една госпожа Безант, един Ледбитер, един Кришнамурти? На тяхната серафическа чистота тъмният свят ще отговори със скверност, че за друго не е способен, и за тяхното светло послание ще ги облее с мръсния проток на своята мисъл и клевета. Могат ли те избегна съдбата си, когато сам Христос - въплощение на вселюбов - не я избегна? 22. Едно тържество на Истината и правдата Иван Толев във „Всемирна летопис" год. IV, кн. 9 (IX.1926), с. 211216 описва последователно опитите да бъде спряно списанието.
към текста >>

О, ирония на съдбата!
Описани са всички имена и лицата, които са взели участие. Това е поучително за следващите поколения, защото Силите на Разрушението са едни и същи, а лицата са различни. А за да бъде забавно на читателя, ще кажем че Ст. Консулов от върл противник на Учителя Дънов, на теософията и спиритизма след 1945 г. когато дойдоха комунистите на власт се преобърна и стана мистик, религиозен и спиритист. О, ирония на съдбата! Нищо подобно. Ето затова прочетете последователно, кой иска да спре списанието. И кои са силите на Разрушението. ЕДНО ТЪРЖЕСТВО НА ИСТИНАТА И ПРАВДАТА „Всемирна летопис", Г.
към текста >>

32. Писмо на Учителя до д-р Иван Жеков, София

Сега се кове бъдещата съдба на християнската култура.
За теб сега настават условия за по-добро разбиране на живота. Външното не всякога представя вътрешното. Бъди добър и весел духом. Между небето и земята има тясна връзка. Външните недоразумения временно потъмняват доброто у човеците. Сега се кове бъдещата съдба на християнската култура. Онзи звяр, в 13.глава и числото 666 има трояко значение. Там казва, че е число на човек. Той ще дава на хората с купони да взимат всичко. То означава всички човешки лъжливи системи и учения, които отдалечават човека от правия път на Любовта. Числото 666, това е смърт, разрушение, събрано дава 18 число на човешки погрешки, събрано втори път дава число 9, число на ликвидиране на всички стари сметки.
към текста >>

33. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1920

Следователно за мене остана третата съдба - да остана самотен на стари години.
Въпросът за фалирането на единия брат беше ясен, защото само той беше добре обезпечен, като книгоиздател. Аз и другият брат бяхме при пътуването на негова издръжка. Той понесе всичките разноски. Следващата година той фалира. Другият брат се помина през годината. Следователно за мене остана третата съдба - да остана самотен на стари години. Тогава жена ми и децата ми бяха здрави, но няколко години след това един след друг те се поминаха и аз останах самотен, сам, без никакъв близък около себе си. Доживявах последните си години и често си казвах: „Това значи да се осмеляваш да коригираш Божественото и да съветваш Учителя си, Когото наричаш Велик Учител, не само така го наричах, но бях убеден в това. Това не беше наказание, но урок, велик урок, от който научих максимата Христова: Не туряй ново вино в стари мехове. Старият мех първо трябва да се преобрази, да стане нов и тогава да наливаш в него ново вино. С други думи казано: Старият морал, старото, външно благочестие не може да бъде мярка на новия морал, на истинската чистота и святост.
към текста >>

34. Учителя изнася първата лекция от МОК - 'Двата пътя'

Мнозина ще кажат, че съдбата на този човек е била такава.
С други думи казано: Да познаете Бога в себе си. Познаете ли Бога в себе си, вие ще познаете условията, при които можете да растете и да се развивате правилно; да познаете условията, които, от една страна, дават направление на вашето растене и развиване, а от друга страна, уравновесяват силите, които действат в вас. Представете си, че някой човек расте правилно, умът и сърцето му се развиват добре, и всички се надяват да излезе нещо от него, но случи се нещо неочаквано в живота му и неговата форма се разруши, нищо не остава от нея. Коя е причината за това нещастие? Причината за това нещастие е майсторът, който е направил тази форма. Мнозина ще кажат, че съдбата на този човек е била такава. Когато грънчарят направи някое гърне изкривено, недопечено, кой е виновен за това? Самият грънчар. Какво прави той тогава? Счупва гърнето на парчета, замесва го на каша и прави ново гърне, но вече по-хубаво, по-здраво, по-добре опечено. Следователно всякога висшето смачква формите на низшето, като го преработва, вае, докато изкара от него по-хубава, по-съвършена форма.
към текста >>

35. Учителя се среща и разговаря със земеделския премиер-министър на България Александър Стамболийски - Ястребец

Последният, като се научил, че г-н Дънов е на почивка в Чам- кория със своите хора, изпрати адютанта си да го пита би ли приел една среща с него в двореца, за да си поговорят малко за съдбата на България.
Спомен на Тодор Попов 164. СРЕЩА НА АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ С УЧИТЕЛЯ През лятото на 1922 година Учителят и ние, около 200 души бяхме на летуване в курорта Чам-кория, сега Боровец. Случи се така, че Александър Стамболийски, който тогава беше министър-председател на България, бил от по-рано на почивка в двореца Ситняково. Последният, като се научил, че г-н Дънов е на почивка в Чам- кория със своите хора, изпрати адютанта си да го пита би ли приел една среща с него в двореца, за да си поговорят малко за съдбата на България. Учителят прие. На следния ден към десет часа преди обяд адютантът на Стамболийски пристигна във вилата, дето беше Учителят, като водеше два коня и сам той на кон. Учителят и брат Епитропов, в качеството на негов адютант, яхнаха конете и предвождани от адютанта отидоха в двореца Ситняково. Срещата трая до към 4 часа след обяд. Както се казва при подобни случаи, разговорът минал в приятелска атмосфера.
към текста >>

36. Учителят изпраща Писмото, което става текст на песента 'Писмото'

Съдбата на Света започва от Дома Господен.
Затова е казано още навремето: "Изучавайте Писанията". А Учителят казва: "Изучавайте, проучвайте и прилагайте Словото Ми, което е Слово на Бога, чрез собствения си живот". Това е метод на Учителя. И знанията, които са в Словото Му, ще ги намерите, ще се доберете до тях именно с този метод. Друг няма. Съдбата на Света започва от Дома Господен. Дом Господен бе навремето "Изгревът" в София. Днес той е разрушен и го няма. Но днес съществува Духовният "Изгрев", който е сътворен от Словото на Всемировия Учител. Духовният "Изгрев", това е Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. А Божественият "Изгрев", това е претворяването на Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно чрез Сила и Живот от Синовете Божии, които ще слязат при человеците на земята, за да свалят Царството Божие.
към текста >>

37. Привършен е строежът на салона на ул. 'Оборище', 14

За съдбата на салона ще спомена по-нататък.
В него се влизаше през едно малко антре, вляво от него имаше малка стаичка за Учителя, за когато идваше преди почване на беседите и за приемане на посетители. Вдясно от антрето, стълба, която отвеждаше до малка галерия. В средата на северната стена, където бяха прозорците, малка катедра, от която Учителят говореше, до нея черна дъска, каквато има във всяка учебна зала, от другата страна на катедричката един хармониум. Изграждането на салона е станало с участието на всички и се посрещна с голяма радост, защото най-после се разреши един важен елемент за провеждане делото на Учителя. Салонът просъществува до 1926 г. За съдбата на салона ще спомена по-нататък. 10. САЛОНЪТ НА УЛИЦА „ОБОРИЩЕ" N 14 Изгревът - Том 15
към текста >>

38. Правителството на Цанков отказва да разреши провеждането на събора на Братството, забранен преди т...

Кармата сега е тази, която разрешава неговата съдба." И това го проверихме.
Когато казаха това на Учителя, Той каза: "Стамболийски сам произнесе смъртната си присъда. Не се убиват идейни хора." Ние бяхме свидетели на тези събития. Стамболийски бе изкушен и направи едно нарушение към Братството. Учителят по този повод каза: "Каквото трябваше, Аз му казах в Чамкория. Който не се вслушва в думите на Бога, сам се подлага под закона на кармата. Кармата сега е тази, която разрешава неговата съдба." И това го проверихме. Под внушение на чужди сили - на църквите и на определени обществени среди, правителството на Александър Стамболийски забрани събора на Бялото Братство през август 1923 година. А на 9 юни 1923 година той бе свален от власт чрез преврат и бе убит. Приятелите бяха направили постъпки през месец май за разрешение на събора в Търново - така, както се получи разрешение предната година. Стамболийски отказа и нарече дъновистите с много обидна дума, която не можем да напишем. На 9 юни стана превратът, той бе убит, бяха убити и много земеделци.
към текста >>

Ние бяхме свидетели на всички тези събития и преживяхме това време, за да засвидетелствуваме с живота си, че думите на Учителя се сбъднаха, защото Словото Му за нас бе Сила и Живот, а за света бе съдба!
и ще ги осъдят. Ще вземат властта от тях, тяхното небе и тяхната земя. Ще дойдат Белите Братя с Ново Небе и Нова Земя. Сега светът се съди. Всеки ще отиде на своето място." Ние бяхме свидетели на всички тези събития и преживяхме това време, за да засвидетелствуваме с живота си, че думите на Учителя се сбъднаха, защото Словото Му за нас бе Сила и Живот, а за света бе съдба! Всички, които направиха съдба с Школата и нарушиха окултните закони, направиха съдба и с Дома Господен, който бе на "Изгрева". Така че ние видяхме как действуваше Божията Воля като съдба за света! В Русе бе образувана комуна на Бялото Братство. Първият ден на комуната в Русе е 8 юли 1923 година. Преди това заварихме анархистите - към десет човека - които бяха направили комуна в Русе.
към текста >>

Всички, които направиха съдба с Школата и нарушиха окултните закони, направиха съдба и с Дома Господен, който бе на "Изгрева".
Ще вземат властта от тях, тяхното небе и тяхната земя. Ще дойдат Белите Братя с Ново Небе и Нова Земя. Сега светът се съди. Всеки ще отиде на своето място." Ние бяхме свидетели на всички тези събития и преживяхме това време, за да засвидетелствуваме с живота си, че думите на Учителя се сбъднаха, защото Словото Му за нас бе Сила и Живот, а за света бе съдба! Всички, които направиха съдба с Школата и нарушиха окултните закони, направиха съдба и с Дома Господен, който бе на "Изгрева". Така че ние видяхме как действуваше Божията Воля като съдба за света! В Русе бе образувана комуна на Бялото Братство. Първият ден на комуната в Русе е 8 юли 1923 година. Преди това заварихме анархистите - към десет човека - които бяха направили комуна в Русе. Между тях и нас имаше добра дружба.
към текста >>

Така че ние видяхме как действуваше Божията Воля като съдба за света!
Ще дойдат Белите Братя с Ново Небе и Нова Земя. Сега светът се съди. Всеки ще отиде на своето място." Ние бяхме свидетели на всички тези събития и преживяхме това време, за да засвидетелствуваме с живота си, че думите на Учителя се сбъднаха, защото Словото Му за нас бе Сила и Живот, а за света бе съдба! Всички, които направиха съдба с Школата и нарушиха окултните закони, направиха съдба и с Дома Господен, който бе на "Изгрева". Така че ние видяхме как действуваше Божията Воля като съдба за света! В Русе бе образувана комуна на Бялото Братство. Първият ден на комуната в Русе е 8 юли 1923 година. Преди това заварихме анархистите - към десет човека - които бяха направили комуна в Русе. Между тях и нас имаше добра дружба. Те имаха къща срещу местността "Свирчовица" където беше тяхната база за преминаването им в Румъния, защото имаше моменти, когато властта ги преследваше за техните анархистични идеи и действия.
към текста >>

39. Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 9 септември

На физическото поле японците трябваше да имат землетресение, а в духовния мир българите трябва да имат съдба.
Българите, които са в астралния свят, те сега треперят при землетресението в Япония. За да се намерят причините на землетресението в Япония, трябва да се види в Божествения свят. Българите ще бъдат викани на съд. Отсега българите ще са на тясно. Онова землетресение и то е за добро. На физическото поле японците трябваше да имат землетресение, а в духовния мир българите трябва да имат съдба. Българите са хора материалисти, а японците тщеславни - те имат крайната цел, да завладяват Америка, да завладеят чрез жълтата раса целият свят. Сега се разтърсиха хубаво, и всичките им планове ще се осуетят. Между всички неща на земята има преплитане, но когато се качиш в Божествения свят виждаме същинските причини на явленията, които стават. Защо българите отказаха събора, има си друга причина. Други същества са причина българите да не приемат събора.
към текста >>

И тогаз ще стане съдбата.Само Любовта към Бога, само този закон, може да уреди всичко, може да внесе братство между вас.
Ще дойдат Белите Братя с ново небе и нова земя. Сега светът се съди. Всеки ще отиде на своето място. И в Откровението имаме онзи стих дето се говори за облечените с бели дрехи, които казват: „Няма ли да отмъстим за нашата кръв? " И дадоха се всекиму бели дрехи и рече им се да си починат още малко време, докле се допълнят съслужителите им и братята им (Откровение 6; 11). И тогаз ще стане съдбата.Само Любовта към Бога, само този закон, може да уреди всичко, може да внесе братство между вас. Няма друг закон, който да може да уреди света. Единствен закон е този. И когато вие имате Любов към Бога, тогаз окръжающите около вас ще почувствуват. Едно студено тяло като се приближи до топло, то студеното ще стане топло. И на хората, които са около вас ще се променят възгледите.
към текста >>

40. Учителя дава музиката на песента 'Писмото'

Съдбата на Света започва от Дома Господен.
Затова е казано още навремето: "Изучавайте Писанията". А Учителят казва: "Изучавайте, проучвайте и прилагайте Словото Ми, което е Слово на Бога, чрез собствения си живот". Това е метод на Учителя. И знанията, които са в Словото Му, ще ги намерите, ще се доберете до тях именно с този метод. Друг няма. Съдбата на Света започва от Дома Господен. Дом Господен бе навремето "Изгревът" в София. Днес той е разрушен и го няма. Но днес съществува Духовният "Изгрев", който е сътворен от Словото на Всемировия Учител. Духовният "Изгрев", това е Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. А Божественият "Изгрев", това е претворяването на Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно чрез Сила и Живот от Синовете Божии, които ще слязат при человеците на земята, за да свалят Царството Божие.
към текста >>

41. Разговор на Учителя с ръководителите - 22 април. София

Но сега съдбата започва от домът Господен - от домът на духовенството ще започне съдбата - там е дадено много и се иска много.
И ние им свирихме в църква, но излязохме: вътре сме били лоши и вън лоши пак. Но сега нека поповете сами си правят тухлите - Израил не ще се върне пак в Египет да прави кирпичи .на фараона. Църквата сега е административно учреждение - служи само за обряди, а не е вече църква, каквато трябва да бъде. Сега трябва да се служи на Бога. Ние ще оставим тях, ние ги знаеме от преди 5000 - 6000 години какви са! Но сега съдбата започва от домът Господен - от домът на духовенството ще започне съдбата - там е дадено много и се иска много. В Русия съдба има за духовенството. А и тук ще дойде по друг начин - отвън ще дойде. Духовенството не играе някаква важна рол. Работата ще караме тихо - всичко ще се закваси, а с поповете ще остане хилавото: хроми, куци и метеляви кози и овци. Какво е положението на един овчар, да му вземеш здравите овци и му оставиш хромите!
към текста >>

В Русия съдба има за духовенството.
Но сега нека поповете сами си правят тухлите - Израил не ще се върне пак в Египет да прави кирпичи .на фараона. Църквата сега е административно учреждение - служи само за обряди, а не е вече църква, каквато трябва да бъде. Сега трябва да се служи на Бога. Ние ще оставим тях, ние ги знаеме от преди 5000 - 6000 години какви са! Но сега съдбата започва от домът Господен - от домът на духовенството ще започне съдбата - там е дадено много и се иска много. В Русия съдба има за духовенството. А и тук ще дойде по друг начин - отвън ще дойде. Духовенството не играе някаква важна рол. Работата ще караме тихо - всичко ще се закваси, а с поповете ще остане хилавото: хроми, куци и метеляви кози и овци. Какво е положението на един овчар, да му вземеш здравите овци и му оставиш хромите! Духът Божий ще дойде, ще стане обнова постепенно.
към текста >>

42. Учителя е на екскурзия на Витоша. Зеленка - Бивака (Ел Шадай) - 24 януари

Една власт, ако убива своите противници, ще си приготви тежка съдба: онези, заминалите, отгоре ще мъстят.
Учителя каза: - Сега светът ще се съди. Предупреждаваме какво ще стане, какво иде за света. Времето е близо. Ще видите. Една власт, ако убива своите противници, ще си приготви тежка съдба: онези, заминалите, отгоре ще мъстят. Опасността ще бъде от заминалите. Опасността за една власт иде от избиването на много хора. Надвечер, когато наближаваше време да слезем, Учителя каза: - Днес бяхте в света на Мира, Радостта и Веселието цели шест часа - от 9 до 3 часа. Да напишете един разказ: „Шест часа на онзи свят".
към текста >>

43. Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Втори ден на Великден.

Господи, и реките имат подобна с човешката съдба.
На изток зората къпе хоризонта с розови лъчи, които дават нежни отблясъци върху планинските върхове. Върбите леко се развили, сякаш нежно зелен облак е обвил дърветата; из градините нацъфтели бели и розови овощни дървета. По шосето към Драгалевци и от двете му страни многоводни ручеи тичат да се влеят в Перловец, поел всичките мътилки на София и ги отнася далече. Бистри са те сега, бързат и весело в изпревара се гонят, а не знаят какво ги чака - горките! Чистачи са те на столицата, които за миг ще се измърсят до неузнаваемост. Господи, и реките имат подобна с човешката съдба. Едните карат воденици и тепавици, поливат зеленчукови градини, а други мъкнат тегобата на стохилядни селища... И тая вечна работница - Природата, всичко подрежда, пречиства и пак в нова чиста свежест на людете го поднася за здраве и живот.Из дърветата ечи песента на ранобудни славеи. Песента отговаря на свежестта на цялата природа, на росните капки по листете на дърветата, в цветните чашки на цъфналите череши, вишни и зарзали.Тъмен облак изневиделица се затича и завчас закри пламналия в розови лъчи хоризонт... Като някакъв ненаситен дракон, той поиска да угаси дневното светило. Топъл ветрец лъха от планината и милва заморените ни лица. Като че той бе първия й пратеник, що с нежна целувка ни приветствува с,добре дошел”.Ето ги пак тълпа Драгалевските кучета, тихо, с радостно скимтене ни посрещат. Хей, далеч пред нас в гъсти редове върви група.
към текста >>

44. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 14 август

Съдбата на човека е строго определена според твоите мисли, чувства и действия.
Великото и силното е хубаво, но е и страшно, което може да те бие. Любовта е малкото, тя се занимава с дреболиите, малките неща, в които се крие великата тайна. Работете с нея! Не презирай в себе си малките постъпки, нежните мисли и чувства, в тях се крие разгадката! Големите пророци пари искат всякога. Съдбата на човека е строго определена според твоите мисли, чувства и действия. Ти си единственият, който можеш да измениш своите мисли, чувства и постъпки - и Бог тогава ще ги измени. Можеш ли да простиш греховете на този, който никога не се разкайва? Мисълта ви да бъде абсолютно чиста. Можеш ли да се откажеш от министерския престол и да идеш да проповядваш? Майката никога не може да отхвърля децата си.
към текста >>

45. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. Бурята. 20-21 август

Учителят не го приема и няколко пъти той стои пред вратата Му и плаче, По-късно Учителят го приема и му казва: „Понеже ти се свързваш с германците, ще имаш тяхната участ и ще понесеш част от тяхната карма.” Лулчев излиза от стаята Му изпотен и изживява тежко казаното от Учителя, Който определя съдбата му.**
Когато Учителят е в село Мърчаево, той се излъчва и отива да му се покаже, но никъде не може да Го намери. Той обича германците и нощем се излъчва и отива да им помага. Вижда духът на Учителя над руснаците да им помага. Разбира, че се бори срещу Учителя и отива в с. Мърчаево да му иска прошка. Учителят не го приема и няколко пъти той стои пред вратата Му и плаче, По-късно Учителят го приема и му казва: „Понеже ти се свързваш с германците, ще имаш тяхната участ и ще понесеш част от тяхната карма.” Лулчев излиза от стаята Му изпотен и изживява тежко казаното от Учителя, Който определя съдбата му.** На 1.11.1944 г. сутринта Лулчев е арестуван в бараката си на Изгрева. Затворен е в мазето на съдебната палата, заедно с министрите, принц Кирил и други неучаствали във властта. Учителят казва на разтревожената сестра Невена Неделчева да му занесе едно одеало. Лулчев казва на затворените с него търговци Пиперкови, Паневи, Киндерови и други, че в скоро времете ще излязат на свобода, а той, Кирил, филови министрите са вече в духовния свят.
към текста >>

Защото всяка съдба започва от Домът Господен".
Сама-а-а." Чуват братята, вдигат пушките и гърмят във въздуха, че накрая са се отървали от Пена и че накрая се е намерил някой да я вземе за жена. Същите случаи имаше и в Школата. Онези, които бяха отвлечени стана с тяхно съгласие. Онези, които отклоняваха ставаше с тяхно съгласие. Накрая Учителят заяви: „Няма престъпление на Изгрева, което да остане без възмездие. Защото всяка съдба започва от Домът Господен". Ние видяхме как всяка човешка съдба започваше тук и завършваше тук. Защото законите от Словото управляваха живота на тази Школа. На 7-те езера през тези години прекарахме понякога с мъгла, бури, дъждове, че дори и сняг. Ние знаехме, че тук времето се определя от други фактори и че има зависимост между нашето присъствие и природните сили. Всяка дисхармония между нас се отразяваше и на времето в планината.
към текста >>

Ние видяхме как всяка човешка съдба започваше тук и завършваше тук.
Същите случаи имаше и в Школата. Онези, които бяха отвлечени стана с тяхно съгласие. Онези, които отклоняваха ставаше с тяхно съгласие. Накрая Учителят заяви: „Няма престъпление на Изгрева, което да остане без възмездие. Защото всяка съдба започва от Домът Господен". Ние видяхме как всяка човешка съдба започваше тук и завършваше тук. Защото законите от Словото управляваха живота на тази Школа. На 7-те езера през тези години прекарахме понякога с мъгла, бури, дъждове, че дори и сняг. Ние знаехме, че тук времето се определя от други фактори и че има зависимост между нашето присъствие и природните сили. Всяка дисхармония между нас се отразяваше и на времето в планината. Понякога се създаваха дрязги, някои се скарваха за нещо, което бе дребно и нищожно и заради което долу в града не биха се скарали.
към текста >>

46. Първият ден за 1933 г. на Учителя и изгревяни, описан от Теофана Савова

Той повдига мисълта си, приема реалността на живота и радостен, и весел, като се опира на мощните й крила, полетява към нови висини.Разрешението на загадката на затворената в кръга на външната безизходност съдба на българина, което дойде с нова музикална творба, отвори път за решение на заплетената съдба на българската душа, на всяка затворена човешка душа.
Първият тъжен мотив на рапсодията рисува уморената от лутане българска душа. Във втория мотив едно желание за свобода внушава надежда. Душата го приема и полетява. Но съмнение, скръб и традиция я спират. Водовъртежът е неминуем.За първи път тук практичната философия на българина се заменя с метафизична. Той повдига мисълта си, приема реалността на живота и радостен, и весел, като се опира на мощните й крила, полетява към нови висини.Разрешението на загадката на затворената в кръга на външната безизходност съдба на българина, което дойде с нова музикална творба, отвори път за решение на заплетената съдба на българската душа, на всяка затворена човешка душа. И ние се радваме.Учителя е при нас. Той работи за нас и чрез нас - за за всяка човешка душа.Благодарим ти, Учителю благ! 9 юлиНеделна беседа на Учителя. Атмосферата в салона е лека и приятна. Словото се излива от извора и внася в умовете и сърцата новите идеи.
към текста >>

47. Учителя дава песента 'Химн на Великата Душа'

Пред себе си, пред съдбата си и пред Бога!
Те станаха посредствени музиканти и творци. Само първите им изяви напомняха за Божествения кредит, с който те слязоха на земята. Смятам, че дадох една страница, която трябва да се прочете и проумее добре от днешните и бъдещите музиканти, които ще се родят в този народ. Ако проумеят - добре. Ако не проумеят, ще научат урока, че за да се роди човек между този народ, трябва някой да гарантира в Невидимия свят и ако не изпълни обещанието си, отговаря за това. Пред себе си, пред съдбата си и пред Бога! През цялото време на Школата имаше концерти. Пееха и свиреха нашите музиканти от "Изгрева". Понякога се привличаха и музиканти от града, които трябваше да попълнят състава. Спомням си, една година на Петровден, братята бяха много въодушевени и изнесоха пианото от салона навън, за да свирят. Асен Арнаудов свиреше на него, имаше много цигулари този ден, но този опит бе несполучлив, защото тоновете на пианото се разнасяха нагоре и не стигаха до нас.
към текста >>

48. Учителя дава песента 'Духът ми шепне това' ('Аз в живота ще благувам')

Пред себе си, пред съдбата си и пред Бога!
Те станаха посредствени музиканти и творци. Само първите им изяви напомняха за Божествения кредит, с който те слязоха на земята. Смятам, че дадох една страница, която трябва да се прочете и проумее добре от днешните и бъдещите музиканти, които ще се родят в този народ. Ако проумеят - добре. Ако не проумеят, ще научат урока, че за да се роди човек между този народ, трябва някой да гарантира в Невидимия свят и ако не изпълни обещанието си, отговаря за това. Пред себе си, пред съдбата си и пред Бога! През цялото време на Школата имаше концерти. Пееха и свиреха нашите музиканти от "Изгрева". Понякога се привличаха и музиканти от града, които трябваше да попълнят състава. Спомням си, една година на Петровден, братята бяха много въодушевени и изнесоха пианото от салона навън, за да свирят. Асен Арнаудов свиреше на него, имаше много цигулари този ден, но този опит бе несполучлив, защото тоновете на пианото се разнасяха нагоре и не стигаха до нас.
към текста >>

49. Учителя дава песента 'Буря'. 15 декември

В това време Учителят и променя съдбата.
По този повод Катя пита Учителя: „Учителю, не ви ли пречим, като стоим пред стълбата и ви чакаме? " - „Вие не ме смущавате, но онези, които пращат постоянно лоши мисли за вас и за мен."Тя живее безгрижно на Изгрева и се къпе в аурата на Учителя. По едно време се влюбва в Ангел Янушев и решава да се ожени за него. Правят официален годеж. Сватбената бяла рокля е готова и Катя с трепет очаква деня на сватбата. В това време Учителят и променя съдбата. Ангел Янушев се влюбва в друга жена и се оженва за нея. Той отива официално облечен при Катя и и казва, че разваля годежа. Тя излиза от бараката си и отива на чешмата, където и става лошо. Една сестра я взима под ръка и я завежда в дома й. След това тя отива и разказва всичко случило се на Учителя.
към текста >>

50. Учителя дава песента 'Да имаш вяра' - Рила, езерата

В това време Учителят и променя съдбата.
По този повод Катя пита Учителя: „Учителю, не ви ли пречим, като стоим пред стълбата и ви чакаме? " - „Вие не ме смущавате, но онези, които пращат постоянно лоши мисли за вас и за мен."Тя живее безгрижно на Изгрева и се къпе в аурата на Учителя. По едно време се влюбва в Ангел Янушев и решава да се ожени за него. Правят официален годеж. Сватбената бяла рокля е готова и Катя с трепет очаква деня на сватбата. В това време Учителят и променя съдбата. Ангел Янушев се влюбва в друга жена и се оженва за нея. Той отива официално облечен при Катя и и казва, че разваля годежа. Тя излиза от бараката си и отива на чешмата, където и става лошо. Една сестра я взима под ръка и я завежда в дома й. След това тя отива и разказва всичко случило се на Учителя.
към текста >>

51. Учителя дава песента 'Зов на планината'

Пред себе си, пред съдбата си и пред Бога!
Те станаха посредствени музиканти и творци. Само първите им изяви напомняха за Божествения кредит, с който те слязоха на земята. Смятам, че дадох една страница, която трябва да се прочете и проумее добре от днешните и бъдещите музиканти, които ще се родят в този народ. Ако проумеят - добре. Ако не проумеят, ще научат урока, че за да се роди човек между този народ, трябва някой да гарантира в Невидимия свят и ако не изпълни обещанието си, отговаря за това. Пред себе си, пред съдбата си и пред Бога! През цялото време на Школата имаше концерти. Пееха и свиреха нашите музиканти от "Изгрева". Понякога се привличаха и музиканти от града, които трябваше да попълнят състава. Спомням си, една година на Петровден, братята бяха много въодушевени и изнесоха пианото от салона навън, за да свирят. Асен Арнаудов свиреше на него, имаше много цигулари този ден, но този опит бе несполучлив, защото тоновете на пианото се разнасяха нагоре и не стигаха до нас.
към текста >>

52. Учителя дава песента 'Там далече'

Пред себе си, пред съдбата си и пред Бога!
Те станаха посредствени музиканти и творци. Само първите им изяви напомняха за Божествения кредит, с който те слязоха на земята. Смятам, че дадох една страница, която трябва да се прочете и проумее добре от днешните и бъдещите музиканти, които ще се родят в този народ. Ако проумеят - добре. Ако не проумеят, ще научат урока, че за да се роди човек между този народ, трябва някой да гарантира в Невидимия свят и ако не изпълни обещанието си, отговаря за това. Пред себе си, пред съдбата си и пред Бога! През цялото време на Школата имаше концерти. Пееха и свиреха нашите музиканти от "Изгрева". Понякога се привличаха и музиканти от града, които трябваше да попълнят състава. Спомням си, една година на Петровден, братята бяха много въодушевени и изнесоха пианото от салона навън, за да свирят. Асен Арнаудов свиреше на него, имаше много цигулари този ден, но този опит бе несполучлив, защото тоновете на пианото се разнасяха нагоре и не стигаха до нас.
към текста >>

53. Разговори с Учителя, записани от Ана Шишкова, 7 март

Съдбата на Лота беше предразрешена.
Видимото изявление на Бога е природата. Природата не е нещо отделно от Бога. Щом има разбиране между човека и мене, ще има правилни отношения. Да вървим напред, да не разглеждаме миналото. В Содом и Гомора остана само Лот и дъщерите му. Съдбата на Лота беше предразрешена. Содом и Го- мор са тънките и дебелите черва. Да се пазим от Содом и Гомора. В тях - в тънките черва - да са не един, но 10 праведни хора. Десет проводници в нашите чувства да има. Да имаме топлина в сърцето и стомаха, а светлина в ума.
към текста >>

54. Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша. Спомен на Боян Боев - 17 май

Сега е ден на съдбата.
Земята е нечиста и затова ще мине огън и всичко органическо трябва да изгори. С огън ще се изчисти тя. Приготовлява се едно пречистване, което иде за цялата Земя. И тогава добрите хора няма да изгорят, а ще се изчистят, а лошите ще си отидат. Земята в бъдеще ще мине в една по-висока еволюция. Сега е ден на съдбата. Всички хора се съдят. Някой човек идва при мен и аз чета в историята каква роля е играл. Една сестра попита: „Как виждате това? “. Когато видиш един човек в Духовния свят, можеш моментално да видиш всички образи един след друг.
към текста >>

55. Разговор с Учителя ('Вътрешната свобода'), записан от Боян Боев, 22 декември 1937 г.

Сега съдбата иде!
Радвайте се, че любовта ще вземе надмощие. Има още малко време. Всеки от вас има доброто желание, но няма методи. Като видиш, че някое дете счупило шише с масло, което носи вкъщи, ти му купи ново шише, напълни го с масло и му го дай да го занесе вкъщи! Та като видите хора със счупени шишета, вземете и им дайте ново шише с масло! Сега съдбата иде! И праведните ще бъдат съдени най- първо и като мине тяхната съдба, тогава ще дойде съдбата на грешните. Писма на Боян Боев -Том 2 Глава: Вътрешната свобода
към текста >>

И праведните ще бъдат съдени най- първо и като мине тяхната съдба, тогава ще дойде съдбата на грешните.
Има още малко време. Всеки от вас има доброто желание, но няма методи. Като видиш, че някое дете счупило шише с масло, което носи вкъщи, ти му купи ново шише, напълни го с масло и му го дай да го занесе вкъщи! Та като видите хора със счупени шишета, вземете и им дайте ново шише с масло! Сега съдбата иде! И праведните ще бъдат съдени най- първо и като мине тяхната съдба, тогава ще дойде съдбата на грешните. Писма на Боян Боев -Том 2 Глава: Вътрешната свобода
към текста >>

56. Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 2 юни

Сега някои се интересуват повече от своята съдба, отколкото от съдбата на другите.
В окултната наука има един закон: когато чакаш нещо, не говори за него; щом говориш за него, то няма да стане. Изпяхме няколко песни. Стана въпрос за музиката и Учителя каза: Въздухът е пълен с музика, стига да имате уши да слушате. Всеки човек, като изгуби музиката, прави доста глупости. Сега някои се интересуват повече от своята съдба, отколкото от съдбата на другите. Това е една от големите спънки. Акордиране на човешката душа - т. 2 Глава: 13. Въздухът е пълен с музика
към текста >>

57. Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1938 г.

Тя си заминава от този свят, като оставя дъщеря си на произвола на съдбата - не може да я отгледа.
По това време, след възкресението на Христос, аз съм бил ръководител на около 400 християни, с които сме се криели от римляните в Галилейските гори (мястото на ума и мисълта). Величка, която е мъж, военноначалник, ни хваща и изпраща на кладата да изгорим. След този лош акт към мене, след напускането ми на тази земна хижина, аз се вселявам в нея и я карам да стане християнка. Тя става християнка, скоро си заминава и пак идва като жена християнка в Палестина. Там тя ражда момиченце и при последвалите гонения е хваната и осъдена да изгори на кладата. Тя си заминава от този свят, като оставя дъщеря си на произвола на съдбата - не може да я отгледа. Това дете Стоянка (Стевка) е същото дете, което не можа да отгледа преди 2000 години и сега, пред лицето на Бога, Който е дошъл между нас в плът, довършва тази своя задача, В края на 1903 г. Величка влиза в църквата, където са изложени десетина деца за осиновяване, Тя се спира, оглежда децата и веднага познава своето дете отпреди 2000 години, посочва го с пръсти казва: „Това е моето дете! ” Величка се връща у дома си, където е Учителят, и Го пита да вземе ли това момиченце. Той й отговаря, че то е определено за нея. Тя се връща в църквата и взима детето, като след тона оформя документите.
към текста >>

58. Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 5 октомври

Когато направим нещо лошо, ние гледаме хората да не знаят, обаче от Невидимия свят всичко знаят, а пък от тях зависи нашата съдба.
Например откраднеш или убиеш човек и те турят в затвора, а на война като убиеш, не те наказват. Но днес и в общия морал не трябва да се избиват хора. Като екзекутират престъпници, те стават по-опасни, остават на Земята и вършат престъпления чрез други хора. Когато човек извърши престъпление, не е той, който го е извършил, но други низши същества са влезли в него и са го направили и после човек се чуди какво е свършил. Не да се влияеш от хората, но вътре в себе си да си изправен. Когато направим нещо лошо, ние гледаме хората да не знаят, обаче от Невидимия свят всичко знаят, а пък от тях зависи нашата съдба. Онзи, който работи за доброто на хората, всякога се ползва. Ще ви дам един пример: двама души яздели на коне по един път, затрупан със сняг, и видели един проснат човек, замръзнал от студ. Единият казал: „Не искам да се спирам“, но другият слязъл от коня и съживил човека чрез търкане. Чрез движенията, които правел, и той се стоплил; това спасило и него, защото температурите паднали съвсем, а другият, който бил неотзивчив, замръзнал на коня от студ. Когато човек погреши нещо, може да падне.
към текста >>

59. Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 6 октомври

Когато направим нещо лошо, ние гледаме хората да не знаят, обаче от Невидимия свят всичко знаят, а пък от тях зависи нашата съдба.
Например откраднеш или убиеш човек и те турят в затвора, а на война като убиеш, не те наказват. Но днес и в общия морал не трябва да се избиват хора. Като екзекутират престъпници, те стават по-опасни, остават на Земята и вършат престъпления чрез други хора. Когато човек извърши престъпление, не е той, който го е извършил, но други низши същества са влезли в него и са го направили и после човек се чуди какво е свършил. Не да се влияеш от хората, но вътре в себе си да си изправен. Когато направим нещо лошо, ние гледаме хората да не знаят, обаче от Невидимия свят всичко знаят, а пък от тях зависи нашата съдба. Онзи, който работи за доброто на хората, всякога се ползва. Ще ви дам един пример: двама души яздели на коне по един път, затрупан със сняг, и видели един проснат човек, замръзнал от студ. Единият казал: „Не искам да се спирам“, но другият слязъл от коня и съживил човека чрез търкане. Чрез движенията, които правел, и той се стоплил; това спасило и него, защото температурите паднали съвсем, а другият, който бил неотзивчив, замръзнал на коня от студ. Когато човек погреши нещо, може да падне.
към текста >>

60. Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 7 октомври

Когато направим нещо лошо, ние гледаме хората да не знаят, обаче от Невидимия свят всичко знаят, а пък от тях зависи нашата съдба.
Например откраднеш или убиеш човек и те турят в затвора, а на война като убиеш, не те наказват. Но днес и в общия морал не трябва да се избиват хора. Като екзекутират престъпници, те стават по-опасни, остават на Земята и вършат престъпления чрез други хора. Когато човек извърши престъпление, не е той, който го е извършил, но други низши същества са влезли в него и са го направили и после човек се чуди какво е свършил. Не да се влияеш от хората, но вътре в себе си да си изправен. Когато направим нещо лошо, ние гледаме хората да не знаят, обаче от Невидимия свят всичко знаят, а пък от тях зависи нашата съдба. Онзи, който работи за доброто на хората, всякога се ползва. Ще ви дам един пример: двама души яздели на коне по един път, затрупан със сняг, и видели един проснат човек, замръзнал от студ. Единият казал: „Не искам да се спирам“, но другият слязъл от коня и съживил човека чрез търкане. Чрез движенията, които правел, и той се стоплил; това спасило и него, защото температурите паднали съвсем, а другият, който бил неотзивчив, замръзнал на коня от студ. Когато човек погреши нещо, може да падне.
към текста >>

61. Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 8 октомври

Когато направим нещо лошо, ние гледаме хората да не знаят, обаче от Невидимия свят всичко знаят, а пък от тях зависи нашата съдба.
Например откраднеш или убиеш човек и те турят в затвора, а на война като убиеш, не те наказват. Но днес и в общия морал не трябва да се избиват хора. Като екзекутират престъпници, те стават по-опасни, остават на Земята и вършат престъпления чрез други хора. Когато човек извърши престъпление, не е той, който го е извършил, но други низши същества са влезли в него и са го направили и после човек се чуди какво е свършил. Не да се влияеш от хората, но вътре в себе си да си изправен. Когато направим нещо лошо, ние гледаме хората да не знаят, обаче от Невидимия свят всичко знаят, а пък от тях зависи нашата съдба. Онзи, който работи за доброто на хората, всякога се ползва. Ще ви дам един пример: двама души яздели на коне по един път, затрупан със сняг, и видели един проснат човек, замръзнал от студ. Единият казал: „Не искам да се спирам“, но другият слязъл от коня и съживил човека чрез търкане. Чрез движенията, които правел, и той се стоплил; това спасило и него, защото температурите паднали съвсем, а другият, който бил неотзивчив, замръзнал на коня от студ. Когато човек погреши нещо, може да падне.
към текста >>

62. Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 9 октомври

Когато направим нещо лошо, ние гледаме хората да не знаят, обаче от Невидимия свят всичко знаят, а пък от тях зависи нашата съдба.
Например откраднеш или убиеш човек и те турят в затвора, а на война като убиеш, не те наказват. Но днес и в общия морал не трябва да се избиват хора. Като екзекутират престъпници, те стават по-опасни, остават на Земята и вършат престъпления чрез други хора. Когато човек извърши престъпление, не е той, който го е извършил, но други низши същества са влезли в него и са го направили и после човек се чуди какво е свършил. Не да се влияеш от хората, но вътре в себе си да си изправен. Когато направим нещо лошо, ние гледаме хората да не знаят, обаче от Невидимия свят всичко знаят, а пък от тях зависи нашата съдба. Онзи, който работи за доброто на хората, всякога се ползва. Ще ви дам един пример: двама души яздели на коне по един път, затрупан със сняг, и видели един проснат човек, замръзнал от студ. Единият казал: „Не искам да се спирам“, но другият слязъл от коня и съживил човека чрез търкане. Чрез движенията, които правел, и той се стоплил; това спасило и него, защото температурите паднали съвсем, а другият, който бил неотзивчив, замръзнал на коня от студ. Когато човек погреши нещо, може да падне.
към текста >>

Когато направим нещо лошо, ние гледаме хората да не знаят, обаче от Невидимия свят всичко знаят, а пък от тях зависи нашата съдба.
Например откраднеш или убиеш човек и те турят в затвора, а на война като убиеш, не те наказват. Но днес и в общия морал не трябва да се избиват хора. Като екзекутират престъпници, те стават по-опасни, остават на Земята и вършат престъпления чрез други хора. Когато човек извърши престъпление, не е той, който го е извършил, но други низши същества са влезли в него и са го направили и после човек се чуди какво е свършил. Не да се влияеш от хората, но вътре в себе си да си изправен. Когато направим нещо лошо, ние гледаме хората да не знаят, обаче от Невидимия свят всичко знаят, а пък от тях зависи нашата съдба. Онзи, който работи за доброто на хората, всякога се ползва. Ще ви дам един пример: двама души яздели на коне по един път, затрупан със сняг, и видели един проснат човек, замръзнал от студ. Единият казал: „Не искам да се спирам“, но другият слязъл от коня и съживил човека чрез търкане. Чрез движенията, които правел, и той се стоплил; това спасило и него, защото температурите паднали съвсем, а другият, който бил неотзивчив, замръзнал на коня от студ. Когато човек погреши нещо, може да падне.
към текста >>

63. Учителя изнася утринната беседа 'Пред новата епоха' - 11 юни

Не второ пришествие, но съдба на света иде за онова лошото поведение, което хората имат.
Сега казвате, че Царството Божие ще дойде на земята. Ще дойде с гръмотевица, с яйца, които ще се снасят отгоре. По десет хиляди души ще се избиват отгоре с аероплани. Големи градове в Европа като Лондон, като Париж, като София ще бъдат унищожени, няма да остане нищо – ще бъдат пометени. Към края сме на второто пришествие. Не второ пришествие, но съдба на света иде за онова лошото поведение, което хората имат. Християнският свят ще бъде съден. Ще го видите. Далеч няма да бъде. Всичките хора мислят, че са праведни, когото и да питате. Питам: Де царува любовта, кажете ми сега?
към текста >>

64. Учителя и Братството организират летуване на Рила - езерата, 1939 г.

4. Спомен на Галилей Величков: В чии ръце е съдбата на света
Освен изнесените от Учителя беседи на планината, има и някои спомени, които са без конкретни дати. Ето някои от тях: 1. Спомен на Гради Колев Минчев: На Рила 1939 година 2. Спомен на Наталия Чакова: Лято 1939-то 3. Спомен на Светозар Няголов: Децата на Рила 4. Спомен на Галилей Величков: В чии ръце е съдбата на света Спомен на Гради Колев Минчев 30. НА РИЛА 1939 ГОДИНА Още преди да стане време за отиване на Рила, Учителят ме извика и ми каза: „Ще можеш ли да се включиш тая година при отиването на Рила? “ Отговорих: „Разбира се, Учителю, че мога, щом ми кажете вие“. „Пригответе се“, казва, „ще отивате на Рила“.
към текста >>

"В чии ръце е съдбата на света"
Не по-малко интензивни и хармонични са и дните, прекарани на езерата след заминаването на Учителя през 1944 г. Всяко посещение, даже всеки ден на езерата оставят своите красиви картини в нашето съзнание. Изгревът - Том 22 9. Децата на Рила Спомен на Галилей Величков "В чии ръце е съдбата на света" Цялото Бяло Братства през 1939 година е на Седемте езера на Рила. Това бе най-голямото излизане на Рила и лагеруване там през време на цялата Школа от двадесет и две години. Бяха се качили на езерата повече от 700 човека. Непрекъснато сутрин и вечер се движеха кервани с коне, които възлизаха нагоре, изкачваха багажите, а след обяд се връщаха и понякога сваляха багажа на тези, които се прибираха. Беше осъществена една идеална организация.
към текста >>

В него вътре е друг служител, от другата ложа и понеже това лице има власт и пагони, и държавен скиптър, може много лесно да промени хода на събитията, изхода на войната, международните събития и съдбата на народите.
Ами сега какво ли ще стане? "Ами Учителю, тогава няма ли някакъв начин за въздействие върху събитията от страна на Невидимия свят? " - питам аз."Ако Невидимият свят реши да промени дадени събития, това може да стане много лесно. А как ли? Ще вкара някой свой служител в тялото на някой президент, цар, император, държавен ръководител и той външно ще бъде същият, но отвътре вече ще е друг човек. В него вътре е друг служител, от другата ложа и понеже това лице има власт и пагони, и държавен скиптър, може много лесно да промени хода на събитията, изхода на войната, международните събития и съдбата на народите. След като Невидимият свят е вкарал вътре в държавника своя служител, то служителят ще свърши онази работа, за която е изпратен. Всички ще се чудят на внезапната промяна от 180 градуса на своя вожд и предводител. Предишният го няма - той е взет отвътре и е изпратен да отговаря на съд горе, в Невидимия свят.Така се съдят горе държавниците, престъпили своите обязаности да служат на народите в името на Бога. В ръцете на Невидимия свят се намират неограничени възможности за действие, затова се казва, че съдбата на света започва от Дома Господен. А Господ сега е в България."Ние, които сме се скупчили около Учителя, сме онези малцина люде и човеци от планетата земя, дошли като представители на българския народ и привилегировани да чуят това.
към текста >>

В ръцете на Невидимия свят се намират неограничени възможности за действие, затова се казва, че съдбата на света започва от Дома Господен.
Ще вкара някой свой служител в тялото на някой президент, цар, император, държавен ръководител и той външно ще бъде същият, но отвътре вече ще е друг човек. В него вътре е друг служител, от другата ложа и понеже това лице има власт и пагони, и държавен скиптър, може много лесно да промени хода на събитията, изхода на войната, международните събития и съдбата на народите. След като Невидимият свят е вкарал вътре в държавника своя служител, то служителят ще свърши онази работа, за която е изпратен. Всички ще се чудят на внезапната промяна от 180 градуса на своя вожд и предводител. Предишният го няма - той е взет отвътре и е изпратен да отговаря на съд горе, в Невидимия свят.Така се съдят горе държавниците, престъпили своите обязаности да служат на народите в името на Бога. В ръцете на Невидимия свят се намират неограничени възможности за действие, затова се казва, че съдбата на света започва от Дома Господен. А Господ сега е в България."Ние, които сме се скупчили около Учителя, сме онези малцина люде и човеци от планетата земя, дошли като представители на българския народ и привилегировани да чуят това. И затова ние имахме друг поглед на събитията в света до ден днешен. Това беше погледът на пробудените чрез светлината на Словото на Великия Учител човешки съзнания.През време на войната и след войната имаше най-невероятни обрати в политическите събития на света. Ние знаехме кой движи и ръководи всичко това. Ние знаехме, че има два начина да се разрушат империите.
към текста >>

И да променя света.В чии ръце днес е съдбата на света?
Ние бяхме свидетели как империи се разрушаваха отвътре за броени месеци и години. А и вие, следващите поколения, ще можете да проверите този метод. Ще проверите как ръководители на империи отведнъж правят обрат на 180 градуса и всичко почва да се променя и руши из основи. Така се рушат монолитните империи. Този метод е средство на Невидимия свят да управлява света. И да променя света.В чии ръце днес е съдбата на света? Аз имам отговор.Надявам се, че и вие след този мой разказ ще имате същия отговор като мене.В чии ръце е съдбата на света? Съдбата на света е в ръцете на Господния Дух на Силите, който със Силата и Мощта разпорежда съдбините на този свят.Ние бяхме свидетели и видяхме как този Дух Господен действува чрез Сила и Мощ. Изгревът - Том 1 2_19 В чии ръце е съдбата на света
към текста >>

Аз имам отговор.Надявам се, че и вие след този мой разказ ще имате същия отговор като мене.В чии ръце е съдбата на света?
А и вие, следващите поколения, ще можете да проверите този метод. Ще проверите как ръководители на империи отведнъж правят обрат на 180 градуса и всичко почва да се променя и руши из основи. Така се рушат монолитните империи. Този метод е средство на Невидимия свят да управлява света. И да променя света.В чии ръце днес е съдбата на света? Аз имам отговор.Надявам се, че и вие след този мой разказ ще имате същия отговор като мене.В чии ръце е съдбата на света? Съдбата на света е в ръцете на Господния Дух на Силите, който със Силата и Мощта разпорежда съдбините на този свят.Ние бяхме свидетели и видяхме как този Дух Господен действува чрез Сила и Мощ. Изгревът - Том 1 2_19 В чии ръце е съдбата на света
към текста >>

Съдбата на света е в ръцете на Господния Дух на Силите, който със Силата и Мощта разпорежда съдбините на този свят.Ние бяхме свидетели и видяхме как този Дух Господен действува чрез Сила и Мощ.
Ще проверите как ръководители на империи отведнъж правят обрат на 180 градуса и всичко почва да се променя и руши из основи. Така се рушат монолитните империи. Този метод е средство на Невидимия свят да управлява света. И да променя света.В чии ръце днес е съдбата на света? Аз имам отговор.Надявам се, че и вие след този мой разказ ще имате същия отговор като мене.В чии ръце е съдбата на света? Съдбата на света е в ръцете на Господния Дух на Силите, който със Силата и Мощта разпорежда съдбините на този свят.Ние бяхме свидетели и видяхме как този Дух Господен действува чрез Сила и Мощ. Изгревът - Том 1 2_19 В чии ръце е съдбата на света
към текста >>

2_19 В чии ръце е съдбата на света
Този метод е средство на Невидимия свят да управлява света. И да променя света.В чии ръце днес е съдбата на света? Аз имам отговор.Надявам се, че и вие след този мой разказ ще имате същия отговор като мене.В чии ръце е съдбата на света? Съдбата на света е в ръцете на Господния Дух на Силите, който със Силата и Мощта разпорежда съдбините на този свят.Ние бяхме свидетели и видяхме как този Дух Господен действува чрез Сила и Мощ. Изгревът - Том 1 2_19 В чии ръце е съдбата на света
към текста >>

65. Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - първи ден. 22 юли

Съдбата ни се реши от двама излезли навън туристи, събудени от нашето ранно ставане, макар че ние пазехме голяма тишина - да видят какво става.
Преди 3,00 часа Учителят става, облиза се, намята гълъбовата си пелерина, излиза пред хижата, където са се събрали всички приятели, готови за тръгване към върха.Изведоха ме и мен с брат ми Костадин. Беше студена, тъмна, ветровита нощ. Вятърът беше много силен и на импулси минаваше покрай нас, като раздвижваше косите ни и напълно ни събуди от дрямката, която все още ни държеше поради краткия сън. Ние бяхме готови за тръгване нагоре. Майка ни се двоумеше - да ни вземе ли нагоре, или да ни остави в хижата. Съдбата ни се реши от двама излезли навън туристи, събудени от нашето ранно ставане, макар че ние пазехме голяма тишина - да видят какво става. Те се обърнаха към родителите ни с думите: „Къде ще водите тези деца в тази тъмнина и този силен вятър? Те едва са спали няколко часа, времето е студено и ще се разболеят. Оставете ги в хижата, а вие ходете, където искате." Тези техни думи ни подействаха като студен душ и веднага се събудихме напълно. Учителят рече нещо тихо и голямата група тръгна и изчезна в непрогледната тъмнина. В нея беше и нашата съседка Лиляна - дъщеря на Веса Колева.
към текста >>

Той направи нещо важно за цялото човечество и промени в добро някои кармични възли от съдбата на България.
Учителят беше много сериозен и мълчалив. На Изгрева с песни ни посрещнаха братята и сестрите, които не бяха дошли на екскурзията. Очакваха ни два казана с гореща картофена супа. Вечеряхме на масите под лешниците. Учителят се прибра в приемната си стая, след като тихо и без шум бе уредил всичко за тази светла екскурзия в планината. Той направи нещо важно за цялото човечество и промени в добро някои кармични възли от съдбата на България. Вечерта брат Гавраил Величков и брат Неделчо Попов приключват сметките и дават точен отчет на Учителя. Той поглежда изчисленията и казва: „За пръв път сметката излезе точна и няма никаква загуба, която аз трябва да плащам. Благодаря ви! "**Вж Изгревът, т.
към текста >>

66. Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - втори ден. 23 юли

Съдбата ни се реши от двама излезли навън туристи, събудени от нашето ранно ставане, макар че ние пазехме голяма тишина - да видят какво става.
Преди 3,00 часа Учителят става, облиза се, намята гълъбовата си пелерина, излиза пред хижата, където са се събрали всички приятели, готови за тръгване към върха.Изведоха ме и мен с брат ми Костадин. Беше студена, тъмна, ветровита нощ. Вятърът беше много силен и на импулси минаваше покрай нас, като раздвижваше косите ни и напълно ни събуди от дрямката, която все още ни държеше поради краткия сън. Ние бяхме готови за тръгване нагоре. Майка ни се двоумеше - да ни вземе ли нагоре, или да ни остави в хижата. Съдбата ни се реши от двама излезли навън туристи, събудени от нашето ранно ставане, макар че ние пазехме голяма тишина - да видят какво става. Те се обърнаха към родителите ни с думите: „Къде ще водите тези деца в тази тъмнина и този силен вятър? Те едва са спали няколко часа, времето е студено и ще се разболеят. Оставете ги в хижата, а вие ходете, където искате." Тези техни думи ни подействаха като студен душ и веднага се събудихме напълно. Учителят рече нещо тихо и голямата група тръгна и изчезна в непрогледната тъмнина. В нея беше и нашата съседка Лиляна - дъщеря на Веса Колева.
към текста >>

Той направи нещо важно за цялото човечество и промени в добро някои кармични възли от съдбата на България.
Учителят беше много сериозен и мълчалив. На Изгрева с песни ни посрещнаха братята и сестрите, които не бяха дошли на екскурзията. Очакваха ни два казана с гореща картофена супа. Вечеряхме на масите под лешниците. Учителят се прибра в приемната си стая, след като тихо и без шум бе уредил всичко за тази светла екскурзия в планината. Той направи нещо важно за цялото човечество и промени в добро някои кармични възли от съдбата на България. Вечерта брат Гавраил Величков и брат Неделчо Попов приключват сметките и дават точен отчет на Учителя. Той поглежда изчисленията и казва: „За пръв път сметката излезе точна и няма никаква загуба, която аз трябва да плащам. Благодаря ви! "**Вж Изгревът, т.
към текста >>

67. Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - трети ден. 24 юли

Съдбата ни се реши от двама излезли навън туристи, събудени от нашето ранно ставане, макар че ние пазехме голяма тишина - да видят какво става.
Преди 3,00 часа Учителят става, облиза се, намята гълъбовата си пелерина, излиза пред хижата, където са се събрали всички приятели, готови за тръгване към върха.Изведоха ме и мен с брат ми Костадин. Беше студена, тъмна, ветровита нощ. Вятърът беше много силен и на импулси минаваше покрай нас, като раздвижваше косите ни и напълно ни събуди от дрямката, която все още ни държеше поради краткия сън. Ние бяхме готови за тръгване нагоре. Майка ни се двоумеше - да ни вземе ли нагоре, или да ни остави в хижата. Съдбата ни се реши от двама излезли навън туристи, събудени от нашето ранно ставане, макар че ние пазехме голяма тишина - да видят какво става. Те се обърнаха към родителите ни с думите: „Къде ще водите тези деца в тази тъмнина и този силен вятър? Те едва са спали няколко часа, времето е студено и ще се разболеят. Оставете ги в хижата, а вие ходете, където искате." Тези техни думи ни подействаха като студен душ и веднага се събудихме напълно. Учителят рече нещо тихо и голямата група тръгна и изчезна в непрогледната тъмнина. В нея беше и нашата съседка Лиляна - дъщеря на Веса Колева.
към текста >>

Той направи нещо важно за цялото човечество и промени в добро някои кармични възли от съдбата на България.
Учителят беше много сериозен и мълчалив. На Изгрева с песни ни посрещнаха братята и сестрите, които не бяха дошли на екскурзията. Очакваха ни два казана с гореща картофена супа. Вечеряхме на масите под лешниците. Учителят се прибра в приемната си стая, след като тихо и без шум бе уредил всичко за тази светла екскурзия в планината. Той направи нещо важно за цялото човечество и промени в добро някои кармични възли от съдбата на България. Вечерта брат Гавраил Величков и брат Неделчо Попов приключват сметките и дават точен отчет на Учителя. Той поглежда изчисленията и казва: „За пръв път сметката излезе точна и няма никаква загуба, която аз трябва да плащам. Благодаря ви! "**Вж Изгревът, т.
към текста >>

68. Последна екскурзия с Учителя на Рила. Първи ден - 20 юни

Години по-късно, след като знаехме за развоя на войната и как тя завърши, си спомняхме онова, което бе казал Учителят пред нас, 7-те представители на човечеството пред Великия Учител, когато трябваше да се разрешава съдбата на света.
" На следващият ден бе 22 юни 1942 г. Една година измина, откакто Германия нападна Съветския съюз. Думите на Учителя проучихме, чак когато слезнахме и се върнахме в София. Тогава отворихме написаните страници и се взряхме в онова, което бе казано от Учителя. Години по-късно, след като знаехме за развоя на войната и как тя завърши, си спомняхме онова, което бе казал Учителят пред нас, 7-те представители на човечеството пред Великия Учител, когато трябваше да се разрешава съдбата на света. Това нещо вие може да го проучите. Учителят изнесе и едно друго Слово, което бе записано, дешифрирано, но приятелите не посмяха да го отпечатат тогава. Изминаха 45 години оттогава и всички събития в това Слово се сбъднаха. Ние бяхме свидетели как се сбъдна това пророчество. Аз сега съм един от последните, които бяхме там.
към текста >>

69. Последна екскурзия с Учителя на Рила. Втори ден - 21 юни

Години по-късно, след като знаехме за развоя на войната и как тя завърши, си спомняхме онова, което бе казал Учителят пред нас, 7-те представители на човечеството пред Великия Учител, когато трябваше да се разрешава съдбата на света.
" На следващият ден бе 22 юни 1942 г. Една година измина, откакто Германия нападна Съветския съюз. Думите на Учителя проучихме, чак когато слезнахме и се върнахме в София. Тогава отворихме написаните страници и се взряхме в онова, което бе казано от Учителя. Години по-късно, след като знаехме за развоя на войната и как тя завърши, си спомняхме онова, което бе казал Учителят пред нас, 7-те представители на човечеството пред Великия Учител, когато трябваше да се разрешава съдбата на света. Това нещо вие може да го проучите. Учителят изнесе и едно друго Слово, което бе записано, дешифрирано, но приятелите не посмяха да го отпечатат тогава. Изминаха 45 години оттогава и всички събития в това Слово се сбъднаха. Ние бяхме свидетели как се сбъдна това пророчество. Аз сега съм един от последните, които бяхме там.
към текста >>

70. Последна екскурзия с Учителя на Рила. Трети ден - 22 юни

Години по-късно, след като знаехме за развоя на войната и как тя завърши, си спомняхме онова, което бе казал Учителят пред нас, 7-те представители на човечеството пред Великия Учител, когато трябваше да се разрешава съдбата на света.
Откъс от спомена на Илия Узунов за 22 юни: На следващият ден бе 22 юни 1942 г. Една година измина, откакто Германия нападна Съветския съюз. Думите на Учителя проучихме, чак когато слезнахме и се върнахме в София. Тогава отворихме написаните страници и се взряхме в онова, което бе казано от Учителя. Години по-късно, след като знаехме за развоя на войната и как тя завърши, си спомняхме онова, което бе казал Учителят пред нас, 7-те представители на човечеството пред Великия Учител, когато трябваше да се разрешава съдбата на света. Това нещо вие може да го проучите. Учителят изнесе и едно друго Слово, което бе записано, дешифрирано, но приятелите не посмяха да го отпечатат тогава. Изминаха 45 години оттогава и всички събития в това Слово се сбъднаха. Ние бяхме свидетели как се сбъдна това пророчество. Аз сега съм един от последните, които бяхме там.
към текста >>

Години по-късно, след като знаехме за развоя на войната и как тя завърши, си спомняхме онова, което бе казал Учителят пред нас, 7-те представители на човечеството пред Великия Учител, когато трябваше да се разрешава съдбата на света.
" На следващият ден бе 22 юни 1942 г. Една година измина, откакто Германия нападна Съветския съюз. Думите на Учителя проучихме, чак когато слезнахме и се върнахме в София. Тогава отворихме написаните страници и се взряхме в онова, което бе казано от Учителя. Години по-късно, след като знаехме за развоя на войната и как тя завърши, си спомняхме онова, което бе казал Учителят пред нас, 7-те представители на човечеството пред Великия Учител, когато трябваше да се разрешава съдбата на света. Това нещо вие може да го проучите. Учителят изнесе и едно друго Слово, което бе записано, дешифрирано, но приятелите не посмяха да го отпечатат тогава. Изминаха 45 години оттогава и всички събития в това Слово се сбъднаха. Ние бяхме свидетели как се сбъдна това пророчество. Аз сега съм един от последните, които бяхме там.
към текста >>

71. Последна екскурзия с Учителя на Рила. Пророческо слово на Молитвения връх

Години по-късно, след като знаехме за развоя на войната и как тя завърши, си спомняхме онова, което бе казал Учителят пред нас, 7-те представители на човечеството пред Великия Учител, когато трябваше да се разрешава съдбата на света.
Конкретно за пророческото слово на Учителя в спомена на Илия Узунов: На следващият ден бе 22 юни 1942 г. Една година измина, откакто Германия нападна Съветския съюз. Думите на Учителя проучихме, чак когато слезнахме и се върнахме в София. Тогава отворихме написаните страници и се взряхме в онова, което бе казано от Учителя. Години по-късно, след като знаехме за развоя на войната и как тя завърши, си спомняхме онова, което бе казал Учителят пред нас, 7-те представители на човечеството пред Великия Учител, когато трябваше да се разрешава съдбата на света. Това нещо вие може да го проучите. Учителят изнесе и едно друго Слово, което бе записано, дешифрирано, но приятелите не посмяха да го отпечатат тогава. Изминаха 45 години оттогава и всички събития в това Слово се сбъднаха. Ние бяхме свидетели как се сбъдна това пророчество. Аз сега съм един от последните, които бяхме там.
към текста >>

Години по-късно, след като знаехме за развоя на войната и как тя завърши, си спомняхме онова, което бе казал Учителят пред нас, 7-те представители на човечеството пред Великия Учител, когато трябваше да се разрешава съдбата на света.
" На следващият ден бе 22 юни 1942 г. Една година измина, откакто Германия нападна Съветския съюз. Думите на Учителя проучихме, чак когато слезнахме и се върнахме в София. Тогава отворихме написаните страници и се взряхме в онова, което бе казано от Учителя. Години по-късно, след като знаехме за развоя на войната и как тя завърши, си спомняхме онова, което бе казал Учителят пред нас, 7-те представители на човечеството пред Великия Учител, когато трябваше да се разрешава съдбата на света. Това нещо вие може да го проучите. Учителят изнесе и едно друго Слово, което бе записано, дешифрирано, но приятелите не посмяха да го отпечатат тогава. Изминаха 45 години оттогава и всички събития в това Слово се сбъднаха. Ние бяхме свидетели как се сбъдна това пророчество. Аз сега съм един от последните, които бяхме там.
към текста >>

72. Учителя изнася лекция на срещата на педагозите от Братството. Изгрев - София

Вкусът може да приеме една храна по теория, но щом дойде тя до стомаха, той казва: „Не може да се приеме тази храна, тя не е добра." Сега мнозина от вас се намират в трудно положение, неразположени сте духом, считате, че вън нещо в природата има погрешка, че ви е натоварила с една съдба.
Ако аз по своя вкус, по своите научни теории започна да ви приготовлявам една каша и започна да ви убеждавам теоретически, че това е хранително, трябва и вашият вкус, и вашият стомах да се съгласят. Защото в дадения случай стомахът е много учен. Вкусът ви е малко съветник, вкусът живее по теории. А стомахът живее по наука. Щом нещо не е научно, той го изхвърля навън. Вкусът може да приеме една храна по теория, но щом дойде тя до стомаха, той казва: „Не може да се приеме тази храна, тя не е добра." Сега мнозина от вас се намират в трудно положение, неразположени сте духом, считате, че вън нещо в природата има погрешка, че ви е натоварила с една съдба. Мислите, че баща ви, че майка ви са причината. Причината седи в това, че храната, която приемате, не съдържа достатъчно светлина в себе си, скрита активност не съдържа. Или може да не съдържа достатъчно живот. Или тази храна не съдържа достатъчно сила в себе си. Защото всяка храна трябва да носи сила в себе си, трябва да носи органическа топлина и трябва да носи сила.
към текста >>

73. Учителя се премества с част от учениците в село Мърчаево

В един разговор той каза:Гьоте във „ Фауст “ е изложил съдбата на германския народ.
Особено оживени бяха неделните обеди, защото тогава идваха повече гости от София. Идваха доста гости и от провинцията. Едни за да видят Учителя, а други за съвет и упътване. През голямата част от деня Учителя беше зает с частни разговори с гостите. Но често имаше и общи разговори. В един разговор той каза:Гьоте във „ Фауст “ е изложил съдбата на германския народ. Каква е идеята на „Фауст “? След много лутания и опитности Фауст намира смисъла на живота в служене на обществото. Но това е частично разбиране на живота. Има по-висша идея: Смисълът на живота е в служене на Бога. В друг разговор Учителя отбеляза:Някой казва, че не е виждал Бога.
към текста >>

74. Учителя и Братството празнуват празникът на пролетта - 22 март. Мърчаево

В един разговор той каза:Гьоте във „ Фауст “ е изложил съдбата на германския народ.
Особено оживени бяха неделните обеди, защото тогава идваха повече гости от София. Идваха доста гости и от провинцията. Едни за да видят Учителя, а други за съвет и упътване. През голямата част от деня Учителя беше зает с частни разговори с гостите. Но често имаше и общи разговори. В един разговор той каза:Гьоте във „ Фауст “ е изложил съдбата на германския народ. Каква е идеята на „Фауст “? След много лутания и опитности Фауст намира смисъла на живота в служене на обществото. Но това е частично разбиране на живота. Има по-висша идея: Смисълът на живота е в служене на Бога. В друг разговор Учителя отбеляза:Някой казва, че не е виждал Бога.
към текста >>

75. Учителя и Братството празнуват празника на лятното слънцестоене - 22 юни. Мърчаево. Екскурзия до връх Острица

В един разговор той каза:Гьоте във „ Фауст “ е изложил съдбата на германския народ.
Особено оживени бяха неделните обеди, защото тогава идваха повече гости от София. Идваха доста гости и от провинцията. Едни за да видят Учителя, а други за съвет и упътване. През голямата част от деня Учителя беше зает с частни разговори с гостите. Но често имаше и общи разговори. В един разговор той каза:Гьоте във „ Фауст “ е изложил съдбата на германския народ. Каква е идеята на „Фауст “? След много лутания и опитности Фауст намира смисъла на живота в служене на обществото. Но това е частично разбиране на живота. Има по-висша идея: Смисълът на живота е в служене на Бога. В друг разговор Учителя отбеляза:Някой казва, че не е виждал Бога.
към текста >>

76. Учителя и Братството празнуват Петровден - 12 юли. Мърчаево

В един разговор той каза:Гьоте във „ Фауст “ е изложил съдбата на германския народ.
Особено оживени бяха неделните обеди, защото тогава идваха повече гости от София. Идваха доста гости и от провинцията. Едни за да видят Учителя, а други за съвет и упътване. През голямата част от деня Учителя беше зает с частни разговори с гостите. Но често имаше и общи разговори. В един разговор той каза:Гьоте във „ Фауст “ е изложил съдбата на германския народ. Каква е идеята на „Фауст “? След много лутания и опитности Фауст намира смисъла на живота в служене на обществото. Но това е частично разбиране на живота. Има по-висша идея: Смисълът на живота е в служене на Бога. В друг разговор Учителя отбеляза:Някой казва, че не е виждал Бога.
към текста >>

77. Учителя с група ученици провежда четиридневна екскурзия на Витоша. Първи ден - 24 август. Мърчаево

В един разговор той каза:Гьоте във „ Фауст “ е изложил съдбата на германския народ.
Особено оживени бяха неделните обеди, защото тогава идваха повече гости от София. Идваха доста гости и от провинцията. Едни за да видят Учителя, а други за съвет и упътване. През голямата част от деня Учителя беше зает с частни разговори с гостите. Но често имаше и общи разговори. В един разговор той каза:Гьоте във „ Фауст “ е изложил съдбата на германския народ. Каква е идеята на „Фауст “? След много лутания и опитности Фауст намира смисъла на живота в служене на обществото. Но това е частично разбиране на живота. Има по-висша идея: Смисълът на живота е в служене на Бога. В друг разговор Учителя отбеляза:Някой казва, че не е виждал Бога.
към текста >>

78. Учителя провежда събора, 1944 г. Мърчаево - 24 септември

В един разговор той каза:Гьоте във „ Фауст “ е изложил съдбата на германския народ.
Особено оживени бяха неделните обеди, защото тогава идваха повече гости от София. Идваха доста гости и от провинцията. Едни за да видят Учителя, а други за съвет и упътване. През голямата част от деня Учителя беше зает с частни разговори с гостите. Но често имаше и общи разговори. В един разговор той каза:Гьоте във „ Фауст “ е изложил съдбата на германския народ. Каква е идеята на „Фауст “? След много лутания и опитности Фауст намира смисъла на живота в служене на обществото. Но това е частично разбиране на живота. Има по-висша идея: Смисълът на живота е в служене на Бога. В друг разговор Учителя отбеляза:Някой казва, че не е виждал Бога.
към текста >>

79. Учителя се връща от Мърчаево на Изгрева - София - 19 октомври

В един разговор той каза:Гьоте във „ Фауст “ е изложил съдбата на германския народ.
Особено оживени бяха неделните обеди, защото тогава идваха повече гости от София. Идваха доста гости и от провинцията. Едни за да видят Учителя, а други за съвет и упътване. През голямата част от деня Учителя беше зает с частни разговори с гостите. Но често имаше и общи разговори. В един разговор той каза:Гьоте във „ Фауст “ е изложил съдбата на германския народ. Каква е идеята на „Фауст “? След много лутания и опитности Фауст намира смисъла на живота в служене на обществото. Но това е частично разбиране на живота. Има по-висша идея: Смисълът на живота е в служене на Бога. В друг разговор Учителя отбеляза:Някой казва, че не е виждал Бога.
към текста >>

80. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №76

Нейната житейска орис има допирни точки със съдбата на Ванга.
Може би става дума именно за Никола Ив. Кючуков (Кючука) от Сливен, бивш четник и другар на Хр. Ботев. 153 Кортеза (Константина) Стефанова от Сливен, слугиня на д-р Миркович, преди да изгрее дарбата на ясновидка. В зенита на славата си през 1908 г. била наречена „Светата пророчица Кортеза“. Нейната житейска орис има допирни точки със съдбата на Ванга. Родена през 1865 г., и тя в своето детство като петричката врачка преживява инцидент, от който се разболява. Успява да възстанови силите си, но според малкото запазени документи има бедна и тъжна младост. Дълго 277 време не иска да се омъжи и най-накрая, подтикната от недоимъка, се решава на тази стъпка. Кортеза обаче сънува, че венчавката няма да завърши добре, и действително годеникът получава сърдечен удар пред олтара и умира пред очите на младоженката. Така Кортеза остава завинаги сама.
към текста >>

За съдбата й след 1909-1910 г., когато е зенитът на славата й , няма много сведения.
Явява й се Света Богородица, като й посочва място, където има лечебна света вода. Така славата на Кортеза нараства и се стига дотам, че в старозагорското село Сладък кладенец я посрещат 6000 души. Толкова били и пловдивчани, които я чакали на гарата със свещениците начело. Оттам я отвели в митрополитската църква, където отслужили молебен в нейна чест. На другия ден Кортеза проповядва пред повече от 12 000 души на пловдивските гробища. За съдбата й след 1909-1910 г., когато е зенитът на славата й , няма много сведения. Нейното призвание било само да помага и тя върши това според силите си. Действително успява да даде необходимите съвети, за да оздравеят немалко хора. Спасява други от финансов крах. А самата тя потъва в забвение и недоимък, местейки се в различни квартири. Кортеза изчезва от публичното пространство така, както се появява внезапно и без излишен шум.
към текста >>

81. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №74

Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“, „Нова наука за лекуване“ и др.
Той не гледаше каприза на четеца, не плащаше данък на сензацията. Стига да хареса една книга, беше в състояние да я пласира.“ 272 Освен като ученик на Учителя П. Дънов, приемник на идеите му и радетел за делото на Всемирното Бяло Братство, Д. Голов ще остане в паметта на поколенията и като просветител и духовен деятел. Той издава учебници за всички видове училища, а също така философска, юридичаска, историческа, богословска и художествена литература. Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“, „Нова наука за лекуване“ и др. В периода 1899-1905 Голов издава голямото за времето си литературно списание „Летописи“ с главен редактор Константин Величков. Там публикуват имена като самият К. Величков Ив. Вазов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, Марко Балабанов Н. Доспевски, Г.
към текста >>

82. Роден Николай Дойнов, последовател на Учителя, известен български астролог

Добър астролог, верен ученик на Беинса Дуно, Николай Дойнов преминава през много обрати на съдбата, но запазва вярата си в духовното и не се страхува да отстоява идеите си, дори когато учението се преследва от властта.
С Учителя се запознава през 1922 г. и става близък негов ученик и последовател. Николай Дойнов е един от първите заселници на Изгрева. Като ученик в Младежкия окултен клас на Учителя, Николай Дойнов постепенно навлиза в езотеричното познание; започва да открива скритите връзки и зависимости между различните прояви на Битието и достига до астрологията. Наученото в Школата на Изгрева, прилага в практиката си и постепенно формира своя теоретично обоснована астрологична методология. Добър астролог, верен ученик на Беинса Дуно, Николай Дойнов преминава през много обрати на съдбата, но запазва вярата си в духовното и не се страхува да отстоява идеите си, дори когато учението се преследва от властта. Издава книги свързани с астрологията и с историята на Братството. Книги от Н. Дойнов, които могат да се изтеглят като PDF или да се четат директно: Науката на първата човешка раса И очите ми видяха Изгрева
към текста >>

Този път бележи необикновената съдба на човек, познал какво е да се издигнеш от беден прекупвач на стоки до милионер, а след това да загубиш всичко спечелено; какво е, след като си достигал социални върхове и почести да се озовеш на дъното на обществото сред множеството затворници на концлагера в Белене, подложени на крайни лишения и тежък изправителен труд.
“Баучерово” край София, където от 1922 г. започва да се изгражда селището на Бялото Братство, наречено “Изгрев”. Там до 27 декември 1944 г. се изявява на Земята Окултната Школа на Учителя Петър Дънов. Необикновен, белязан от резки промени е житейският път на Николай Дойнов, за който той разказва в автобиографичната си книга “И очите ми видяха Изгрева”. Този път бележи необикновената съдба на човек, познал какво е да се издигнеш от беден прекупвач на стоки до милионер, а след това да загубиш всичко спечелено; какво е, след като си достигал социални върхове и почести да се озовеш на дъното на обществото сред множеството затворници на концлагера в Белене, подложени на крайни лишения и тежък изправителен труд. Необикновено в живота на Николай Дойнов е също и това, че той – математик, физик и астроном, години наред изкарва прехраната си като строителен работник, а в същото време будният му ум неуморно търси отговор на вечните въпроси за връзката между човека и звездите, за скритата мъдра целесъобразност в Природата, историята и човешката съдба. Плод на тези размисли са множеството му статии, изнасяни като лекции и разпространявани между негови съмишленици. Такива са: “Ерите в човешката история”; “Прагът на човешката еволюция”; “Земята ката място за проява на живота”; “Към Мировия Силов Океан”; “Кристалите”; “Черните слънца”; “Дишане, прана, етерен двойник” и други. Освен това Николай Дойнов търси сведения за отдавна отминали времена и събития, които вълнуват творческото му въображение, и така той открива там необикновени личности, загадъчни съдби. Така се раждат неговите мъдри летописи: “Алмагеста – най-великото построение”; “Аиа Бен Якзан”; “Мей Ту”; “Зимбабве” и др.
към текста >>

Необикновено в живота на Николай Дойнов е също и това, че той – математик, физик и астроном, години наред изкарва прехраната си като строителен работник, а в същото време будният му ум неуморно търси отговор на вечните въпроси за връзката между човека и звездите, за скритата мъдра целесъобразност в Природата, историята и човешката съдба.
започва да се изгражда селището на Бялото Братство, наречено “Изгрев”. Там до 27 декември 1944 г. се изявява на Земята Окултната Школа на Учителя Петър Дънов. Необикновен, белязан от резки промени е житейският път на Николай Дойнов, за който той разказва в автобиографичната си книга “И очите ми видяха Изгрева”. Този път бележи необикновената съдба на човек, познал какво е да се издигнеш от беден прекупвач на стоки до милионер, а след това да загубиш всичко спечелено; какво е, след като си достигал социални върхове и почести да се озовеш на дъното на обществото сред множеството затворници на концлагера в Белене, подложени на крайни лишения и тежък изправителен труд. Необикновено в живота на Николай Дойнов е също и това, че той – математик, физик и астроном, години наред изкарва прехраната си като строителен работник, а в същото време будният му ум неуморно търси отговор на вечните въпроси за връзката между човека и звездите, за скритата мъдра целесъобразност в Природата, историята и човешката съдба. Плод на тези размисли са множеството му статии, изнасяни като лекции и разпространявани между негови съмишленици. Такива са: “Ерите в човешката история”; “Прагът на човешката еволюция”; “Земята ката място за проява на живота”; “Към Мировия Силов Океан”; “Кристалите”; “Черните слънца”; “Дишане, прана, етерен двойник” и други. Освен това Николай Дойнов търси сведения за отдавна отминали времена и събития, които вълнуват творческото му въображение, и така той открива там необикновени личности, загадъчни съдби. Така се раждат неговите мъдри летописи: “Алмагеста – най-великото построение”; “Аиа Бен Якзан”; “Мей Ту”; “Зимбабве” и др. Като ученик в Младежкия окултен клас на Учителя Петър Дънов, Николай Дойнов постепенно навлиза в езотеричното познание; започва да открива скритите връзки и зависимости между различните прояви на Битието и достига до астрологията – древната и вечната т. н.
към текста >>

Казано е, че човек е създаден по образ и подобие на Бога, че той е свободен да се разпорежда със себе си, а оттам и със своята съдба.
И то е, че в началото на ХХ век от Окултната школа на Учителя Петър Дънов в България излизат множество оригинални методологични подходи към астрологията. Фактически Учителя дава този силен импулс към астрологичното познание и разкрива пред астролозите разнообразни възможности за творческото му приложение. По този начин, излизайки от една окултна школа се оформят различни астрологични методологии, съответно на: Николай Дойнов, Иван Антонов, Влад Пашов, Методи Константинов, Георги Радев, Петър Манев и др. Освен това, даденият импулс към астрологичното познание обхваща в различна степен почти всички последователи на Школата на Учителя, който се обръща към тях с думите: “Вие трябва да изучавате планетите и тяхното влияние, но то да става с Любов. Астрологията в никакъв случай не трябва да служи като цел за материални придобивки. Казано е, че човек е създаден по образ и подобие на Бога, че той е свободен да се разпорежда със себе си, а оттам и със своята съдба. Но за да може да си въздейства, човек трябва да познава своите качества и способности, своя енергиен заряд; да познава влиянието на светилата, на Слънцето, Луната, планетите. Човек се ражда с условия да бъде щастлив или нещастен; в първия случай, при условията за щастие, запознатият с астрологията ще използва разумно благоприятните възможности; при втория – ще противодейства на влиянията, ще внимава да не се поддаде на своите отрицателни подтици. Когато човек се научи правилно да чете себе си, тогава той ще може да изучи и хората, и природата. Човек може да подобри живота си, т.е. да измени лошите аспекти на своята съдба като служи на една възвишена идея”.
към текста >>

да измени лошите аспекти на своята съдба като служи на една възвишена идея”.
Казано е, че човек е създаден по образ и подобие на Бога, че той е свободен да се разпорежда със себе си, а оттам и със своята съдба. Но за да може да си въздейства, човек трябва да познава своите качества и способности, своя енергиен заряд; да познава влиянието на светилата, на Слънцето, Луната, планетите. Човек се ражда с условия да бъде щастлив или нещастен; в първия случай, при условията за щастие, запознатият с астрологията ще използва разумно благоприятните възможности; при втория – ще противодейства на влиянията, ще внимава да не се поддаде на своите отрицателни подтици. Когато човек се научи правилно да чете себе си, тогава той ще може да изучи и хората, и природата. Човек може да подобри живота си, т.е. да измени лошите аспекти на своята съдба като служи на една възвишена идея”. Благодарение на този импулс, даден от Учителя Петър Дънов през първата половина на ХХ век, астрологията в България бележи разцвет. В окултната Школа на Изгрева се изучават също хиромантия, физиогномика и френология. Астрологът, според Николай Дойнов, трябва да си служи с тези окултни науки, защото показаните в хороскопа предразположения и характеристики могат да бъдат различно възприети, проявени и използвани, в зависимост от онова, което човек носи като дадености, намерили израз на ръката, черепа и лицето му. Това е и един от основните принцип в работата на Николай Дойнов: да се чете не само езикът на хороскопа, но да се търсят и знаците, изписани върху главата и ръцете на дадения човек. Едва тогава заключенията на астролога могат да бъдат достоверни и съветите му полезни.
към текста >>

83. Родена Весела Несторова. Ученичка и последователка на Учителя

За нейна радост през следващата година неочаквано съдбата й предлага възможност да продължи образованието си в американския колеж в Ловеч.
“Опълченска” 66, където в ниска къща с малък калдъръмен двор, Учителя Петър Дънов държеше всяка неделя сутрин беседите си. Той седеше до отборен към двора прозорец, а слушателите бяха насядали на столове в дворчето. Бледо лице с дълбоки тъмни очи, черни дълги коси - образ на светия - ми изглеждаше Учителя през тези времена, а мекият му глас се чуваше ясно и в най-отдалеченото място на двора.” Но трудностите в семейството не само не намаляват, те стават непоносимо бреме. През 1922 г почива баща й. За нейна радост през следващата година неочаквано съдбата й предлага възможност да продължи образованието си в американския колеж в Ловеч. Следва период на сериозен труд, на упорито учене, на издържливост и отново на лишения. Все пак способностите й и нейния силен стремеж към знание не остават незабелязани. След дипломирането й в Ловеч тя е поканена да учи в Америка, където може да допълни своите познания, а и ще развие способностите си в една благоприятна за това среда. От там Весела Несторова ще се върне след четири години с богати опитности. Един спомен от живота й в Америка ни показва отново жизнената й, вечно креативна природа, а също и любовта й към България, към нейните духовни корени:
към текста >>

84. Завършва земния си път Михаил Иванов - Омраам

Направили му впечатление неимоверно дългата Сатурнова линия и друга една линия, започваща от Венериния хълм, пресичаща линията на живота, на ума и на съдбата - чак до другия край на дланта.
Но ти почувства, че нещо се случи, нали? — Да, Учителю... На 18-годишна възраст по съвет на Учителя Михаил Иванов отклонява опитите да бъде привлечен в спири-тично общество, ръководено от заможен гражданин, бивш консул в САЩ (най-вероятно, Величко Граблашев). По това време изучава френология, физиогномия и хиромантия. Дори веднъж успял да разгледа дланта на Учителя Петър Дънов. Направили му впечатление неимоверно дългата Сатурнова линия и друга една линия, започваща от Венериния хълм, пресичаща линията на живота, на ума и на съдбата - чак до другия край на дланта. — Виждаш ли тази линия? - попитал Учителя. - Какво означава тя? — Това е линия на големите изпитания - без колебание отговорил Михаил и свел поглед към собствената си ръка, на чиято длан имало подобна линия. — Сега вече ще имаш най-доб-рите условия и ще се повдигнеш -казал Учителя.
към текста >>

85. Последна дума на Любомир Лулчев пред Народния съд

Но като изчезне политикът, явява се човекът, който мисли, че различието в убежденията не трябва да отделя хората, че поправките или недостатъците, които виждаме в другите, са същевременно един апел, само един вик за помощ към нас, които съдбата е надарила с повече ум, повече сила, повече добрина, и че не съдия трябва да бъда аз, а само един лекар, помощник на тези, които имат нужда от помощ.Ето, господа съдии, това съм вярвал, това съм описвал в моите книги, това съм се опитвал да реализирам в моите отношения с царя.
Ето основната идея на моя живот, на книгите, които писах в последните години, на веруюто на братството, към което принадлежа, най-после - на смисъла на разговорите, които съм водил с един цар, И ако сега се струва, че е имало малко отклонение понякога от тази основна идея, то се дължи на факта, че в описанието на 7-годишните ми срещи в дневника може би някои неща в подробности да не са записани достатъчно точно, а понякога и само отчасти и набързо, без да съм допуснал, че материалът, който събирах за новия си роман, един ден ще се превърне в обвинителна литература срещу самия си автор.Господа народни съдии! Господин народният обвинител търсеше да ви изтъкне политика Лулчев. Аз ви заявих, че никога не съм бил политик. И това е истината. В моите дела липсва политическа системност. Но като изчезне политикът, явява се човекът, който мисли, че различието в убежденията не трябва да отделя хората, че поправките или недостатъците, които виждаме в другите, са същевременно един апел, само един вик за помощ към нас, които съдбата е надарила с повече ум, повече сила, повече добрина, и че не съдия трябва да бъда аз, а само един лекар, помощник на тези, които имат нужда от помощ.Ето, господа съдии, това съм вярвал, това съм описвал в моите книги, това съм се опитвал да реализирам в моите отношения с царя. Може между желаното и реализираното, между практиката и теорията да е липсвала понякога хармония, но вие, г-да народни съдии, които се сблъсквате всекидневно в живота също така с прилагането на нови идеи, ще разберете, вярвам, затрудненията, които е трябвало да се преодолеят в случая. Аз не мога да претендирам за особена близост, която ми се приписва, но мога с положителност да твърдя, че бях в много случаи една добра спирачка срещу някои неблагоразумни желания на един цар.При това, не е имало гонен, онеправдан или преследван човек, на който съм отказал помощ, щом съм имал възможност. Господа народни съдии! Аз вярвам дълбоко в доброто, което живее в душата на всеки човек, включително и на най-падналия. Да се обсъдят и покажат погрешките - може би това е закон за самосъхранението на обществото.
към текста >>

86. Роден д-р Георги Миркович, български революционер, просветен деец, лекар и един от първите трима ученици на Учителя

Като истински християнин той и тук бил полезен на своите другари по съдба - лекувал телата им, лекувал и душите им.
Следва период, в който революционния дух на времето отклонил д-р Миркович за известно време от просветната му дейност. След серия негови участия в различни тайни и явни групи, целящи да помогнат на националната ни кауза, той бил изпратен през 1870 г. пеш до Цариград, окован във вериги и осъден на вечна каторга. През 1872 е прехвърлен в Диар-Бекир, а след това и в Медрин при още по-тежки условия. В това положение той не паднал духом. Като истински християнин той и тук бил полезен на своите другари по съдба - лекувал телата им, лекувал и душите им. Амнистиран след войната през 1878 г. д-р Миркович се върнал в България и отново се отдал на обществена дейност. За известно време е издавал в-к “Българско знаме”. През 1891 г. д-р Миркович започнал да издава “Нова светлина” - месечно списание за тайните явления в природата.
към текста >>

87. Роден Михаил Иванов - Омраам, ученик и последовател на Учителя

Направили му впечатление неимоверно дългата Сатурнова линия и друга една линия, започваща от Венериния хълм, пресичаща линията на живота, на ума и на съдбата - чак до другия край на дланта.
Но ти почувства, че нещо се случи, нали? — Да, Учителю... На 18-годишна възраст по съвет на Учителя Михаил Иванов отклонява опитите да бъде привлечен в спири-тично общество, ръководено от заможен гражданин, бивш консул в САЩ (най-вероятно, Величко Граблашев). По това време изучава френология, физиогномия и хиромантия. Дори веднъж успял да разгледа дланта на Учителя Петър Дънов. Направили му впечатление неимоверно дългата Сатурнова линия и друга една линия, започваща от Венериния хълм, пресичаща линията на живота, на ума и на съдбата - чак до другия край на дланта. — Виждаш ли тази линия? - попитал Учителя. - Какво означава тя? — Това е линия на големите изпитания - без колебание отговорил Михаил и свел поглед към собствената си ръка, на чиято длан имало подобна линия. — Сега вече ще имаш най-доб-рите условия и ще се повдигнеш -казал Учителя.
към текста >>

88. Заминаване на Савка Керемедчиева, ученичка на Учителя и стенографка на Словото

За съдбата на архива на Савка, може да се прочете в спомена на Борис Николов:
Това са формули и правила на ученика как да живее, как да мисли, какво отношение да има към живота. Тези съвети Учителят ги е диктувал на Савка всяка сутрин още на ул. „Опълченска" 66, както и на Изгрева. Тя ги бе събрала и накрая ги отпечатаха в една книжка. (Спомени на Борис Николов) За съдбата на архива на Савка, може да се прочете в спомена на Борис Николов: Архивът на Савка Керемедчиева По-подробно за Савка Керемидчиева може да се прочете в темата: 1901_07_27 (нов стил) Родена е Савка Керемедчиева, ученичка на Учителя и стенографка на Словото АРХИВЪТ НА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА (Спомен на Борис Николов)
към текста >>

89. Родена Елена Андреева, ученичка и стенографка на Учителя, 21 август 1899 год

От този момент Словото става за нея път, смисъл и съдба.
Аз не исках да огорчавам баща си с нищо, но не можех да се откажа да слушам Учителя.” В Школата. За Елена Андреева се отваря нов духовен път. През 1921 г. тя е приета от Учителя за стенографка. От този момент Словото става за нея път, смисъл и съдба. Когато през 1922 г. Учителя отваря Окултната школа, тя открива онова учение, което винаги е търсила. Нишката на ученолюбието й и решителността й да я следва се оказват светлите водачи, довели я от малкото македонско селце при Учителя. В спомените си тя разказва за живота в Школата: „С отварянето на Школата започна един общ организиран живот - беседи, лекции, общи гимнастики, Паневритмия, екскурзии, пътуване на Рила, общ стол за хранене. И при всички случаи сме пеели много песните на Учителя.
към текста >>

90. Роден Борис Николов, последовател и ученик на Учителя

Друг случай, който разкрива как тайнствените нишки на съдбата насочват Борис по пътя на ученичеството, е свързан с желанието на родителите му да дадат възможно най-доброто образование на сина си, като го изпратят да следва в чужбина.
„Хубаво, приемам” - отговаря Учителя. Така Борис е поверен за ученик в Школата на Изгрева. Тук е развръзката на случката с атонския монах. Родът със символичното име Житото изпълнява своя свещен обет към Бога. След Борис в Школата на Изгрева отиват и другите деца на Никола Дойнов - Стефан, Николай и Цанка. Друг случай, който разкрива как тайнствените нишки на съдбата насочват Борис по пътя на ученичеството, е свързан с желанието на родителите му да дадат възможно най-доброто образование на сина си, като го изпратят да следва в чужбина. Това се случва през август 1920 г. Борис отива в Търново във връзка с документите по предстоящото му пътуване зад граница. Случва се така, че по пътя се запознава с хора, които го завеждат на мястото, където по онова време се провежда Събора на Бялото Братство. Там той среща Учителя, своите бъдещи приятели и тази, която след 16 години ще стане негова съпруга - Мария Тодорова. „И тъй, спомня си Борис Николов, през 1920 г.
към текста >>

91. Роден Методи Константинов, философ, писател и последовател на Учителя

След заминаването на Учителя от физическия свят Методи Константинов преживява кризата, която става съдба на много наши интелектуалци не пожелали да изменят на своите идеи.
На вас духовете ще ви заключа на земята, но за да не се огранича ще ви оставя ключовете и когато си завършите вашата работа тук на земята, да си отборите и дойдете при мен.” Тези тежки думи паднаха като мълния върху моето съзнание, душата ми за първи път изпита ужаса на бездната. Толкова силна беше болката ми, че заплаках. Томове бях изчел за невидимите светове, за скритите сили на природата, за великите закони на Битието, но всичко бледнееше пред моя личен опит с това Космическо същество, което разбирах със цялото си същество, със сърцето, ума, душата и духа си. В лицето на този Пратеник на Небето, който дойде с мисията да завърти колелото на историята, да тури начало на нова епоха, аз спонтанно с целия си вътрешен живот го чувствах и виждах като мистична чистота, като безкрайна Светлина, като безкористие, което дава като един Извор, и нищо не иска.” След заминаването на Учителя от физическия свят Методи Константинов преживява кризата, която става съдба на много наши интелектуалци не пожелали да изменят на своите идеи. Отказвайки се да служи безропотно на новата власт той остава без работа и постъпва в бригадата на известният италиански майстор на мозайки Бертоли. Физическият труд не пречи на философски настроеният ум да твори. Но Методи Константинов знае, че няма издателство в България, което да издаде негов труд с идеалистическа насоченост. Той не се предава. Въпреки всичко написва своите книги.
към текста >>

92. Роден Георги Томалевски, писател и последовател на Учителя

Там четем: „Изповед на моето поколение” (отглас от преживяното: още като ученик е мобилизиран в Първата световна война – съдбата отрежда на миролюбеца да преживее четири въстания и четири войни).
Това поставя на преоценка целия му научно-философски мироглед и се отразява и върху творчеството му. Плод на тази трансформация са езотеричните книги: „По свещената пътека – отломки от часове на размисъл” (1926); „Псалми за живия Бог” (1929) – поеми в проза, посветени „На малцината, които поне веднъж са усетили ритъма на Неговото велико сърце”; „Човек, природа и Бог” (1934); „Вечната приказка” – повест (1937); „Безсмъртната” – роман (1939); „Сигнали” – есета, с които надниква „В лабиринта на човешката душа” (1940); „Всекидневните чудеса” – натурфилософски есета, водещи ни „в глъбините на вселената, на веществото, на мисълта”(1941); „Зодиак” – астрологични поеми (1943) и др. Томалевски е автор със широк спектър жанрове, но е с водеща позиция в есеистиката. Той е един от първите наши есеисти, спомага за утвърждаване на есето като художествен жанр и за основаване на Обществото на българските писатели есеисти. В началото на 1983 г., Георги Томалевски издава във Варна „През зеницата на есето”. Там четем: „Изповед на моето поколение” (отглас от преживяното: още като ученик е мобилизиран в Първата световна война – съдбата отрежда на миролюбеца да преживее четири въстания и четири войни). Други есета от сборника са: „Човешкото лице”, „Ръката”, „Жената през вековете”; „В света на времето и пространството”, запознаваме се с неизвестни за нас щрихи от образите на Гогол, Нютон, Дж. Бруно, Шели, Кирил и Методи, както и с тези на „Човекът – Безсмъртният странник” и мн. др. Творческият гений на писател и проникновен учен издигат бързо Георги Томалевски по социалната стълба. Той работи като учител, директор на гимназия, директор на Висшето образование и културните институти в Министерството на просветата. После изведнъж е смъкнат от служебната йерархия, остава без работа, книгите му трудно се издават и то – с най-ниски хонорари.
към текста >>

93. Роден Влад Пашов, един от най-активните и приближени ученици на Учителя

Съдбата беше ги събрала на това място, макар да бяха от различни краища на страната ни.
ХVІІІ, красноречиво говори за братския дух между учениците на Учителя и за отношенията помежду им – жив модел, който е оставен за бъдното поколение: „Така бараките им бяха с общ покрив една до друга. Делеше ги една стена от дъски. Когато се говореше в едната стая, се чуваше говорът в другата. Това не пречеше на доброто и разумно съжителстване на двамата. Не наруши с нищо техния мир. Съдбата беше ги събрала на това място, макар да бяха от различни краища на страната ни. Иван Антонов – от Радомирския край, а Влад Пашов – от Панагюрския край. И един паралел между двамата – Иван Антонов е роден на 1.09, но не в същата година, а Влад Пашов на 11.09. И двамата бяха от известните и знаещи астролози на Изгрева. Тук трябва да подчертая, че това занимание с тая сложна наука не водеше до конкуренция и конфликти помежду им, както биха очаквали някои. Напротив, обменяха знанията помежду си, както това правят всички разумни учени люде по света.
към текста >>

94. Влад Пашов си заминава от физическия свят

Съдбата беше ги събрала на това място, макар да бяха от различни краища на страната ни.
Така бараките им бяха с общ покрив една до друга. Делеше ги една стена от дъски. Когато се говореше в едната стая, се чуваше говорът в другата. Това не пречеше на доброто и разумно съжителстване на двамата. Не наруши с нищо техния мир. Съдбата беше ги събрала на това място, макар да бяха от различни краища на страната ни. Иван Антонов - от Радомирския край, а Влад Пашов - от Панагюрския край. Той е роден на 11 септември 1902 г. в село Поибрене. И един паралел между двамата - Иван Антонов е роден на 1 септември, но не в същата година. И двамата бяха от известните и знаещи астролози на Изгрева.
към текста >>

На тяхно място съдбата ни изпраща нови представители на тая наука.
Нямаше център, който да прави това. Останаха хубавите спомени на преживяванията от тия срещи с разумни приятели. Но даже и те, спомените, постепенно избледняват. Новите събития ги изместват. Старите приятели постепенно, според плана на природата и капиталите си за живот, напускат тоя свят и се преселват в другия свят. На тяхно място съдбата ни изпраща нови представители на тая наука. Всичко тече, всичко се променя, е казал древният философ. В съзнанието се запечатват новите събития. Но хубавата, мека, блага, добродушна, красива усмивка на чичо Влад няма да забравя никога. И да имаш за нещо да си недоволен от него, тая усмивка облагородяваше всяко недоволство. Такава усмивка не се забравя.Тогавашните външни условия бяха трудни.
към текста >>

95. Роден Димитър Грива, композитор и последовател на Учителя

Виждаме как Новото учение се влива като сила и живот в душите не само чрез Словото му, но и по един конкретен начин, съвсем естествено в живота и съдбата на отделния човек.
Изгревът - Том 8 Творците в Школата на Изгрева Димитър Грива (30.11.1914 – 24.02.1994) (Статия на Соня Митева, публикувана във Вестник Братски живот бр.87 ) Когато днес обръщаме поглед към живота в Школата на Изгрева, виждаме как Учителя там работи индивидуално с всеки един. Виждаме как Новото учение се влива като сила и живот в душите не само чрез Словото му, но и по един конкретен начин, съвсем естествено в живота и съдбата на отделния човек. Ето например, когато разгръщаме житейска история на един от учениците на Изгрева, Димитър Грива, музикант с изразен творчески дух – виждаме по какъв начин Учителя е работил индивидуално за развитието и усъвършенстването на тази душа. Най-важното нещо за твореца е усещането му за свобода, и тъкмо темата за свободата по уникален начин е преживяна от този ученик в Школата на Изгрева. По пътя към Учителя Интересен е начинът, по който се подреждат събитията в неговия живот още от ученическите му години в Пловдив. Сестра му, Катя Грива, 12 години по-голяма от него, се завръща в България след петгодишно обучение по оперна пеене в консерваторията на Санта Чечилия в Рим, и един ден те двамата, заедно със сестра им Стефанка, попадат на статия, в която злостно се критикува учението на Петър Дънов.
към текста >>

“Самата ми професия – казва той – към която съдбата ме тласна, но всъщност и ми допадна – филмов композитор – е като такава вода.
А на Димитър Грива обяснява: “Ти имаш карма с този народ. Ще му пишеш хубава музика и нищо няма да му искаш. И ако ти даде условия, ще работиш”. След много време, когато се сеща за тези думи на Учителя, Димитър Грива си спомня, че още като ученик, когато писал за величието на водата, освен за големите известни реки, езера, водопади – той включил и една незабележима вода, която като тече под земята, дава от себе си на другите и усетил, че би искал да е като нея. Години по-късно вижда, че творческият му път е подобен на тази невидима подземна река. “Самата ми професия – казва той – към която съдбата ме тласна, но всъщност и ми допадна – филмов композитор – е като такава вода. Защото най-сполучлива е онази филмова музика, която остава незабележима в цялата творба. Ако гръмне, тя се намесва. А ролята й е да въздейства незабележимо. А и аз обичам да направя нещо, и да се скрия”. Да живееш на Изгрева
към текста >>

- Но аз не мога да приема съдбата си с Вашето вмешателство, разбрах че Вие нещо се вмествате в мене.
Посвещението Но пътят на ученика не е лишен от противоречия, съмнения, изпитания. В душата на младия човек назрява съмнението, че вместо да се отдаде напълно на изграждането си като музикант, той само “се залъгва” с идейни, философски разсъждения. “Тогава веднъж на поляната – разказва той – Учителя ми каза: - Слушай, остави за този живот да те излъжа Аз, след това никой вече не може да те излъже - Но аз не мога да приема съдбата си с Вашето вмешателство, разбрах че Вие нещо се вмествате в мене. - Ще видим тогава какво ще реши Небето – отговаря Учителя и казва на Методи Константинов да начертае хороскопа ми. Тогава видяхме какво търси Учителя в един хороскоп. Той гледа каква е темата на живота, откъде идва тази душа, защо е дошла тук. Всеки човек има една основна тема, с която идва още при раждането си. Учителя ми обясни много нещата от хороскопа ми и ми разкри един интересен закон: “Всеки човек е подготвен органически да изживее кармата си.
към текста >>

И за да се промени съдбата му, за него трябва да се застъпи едно напреднало Същество.
- Ще видим тогава какво ще реши Небето – отговаря Учителя и казва на Методи Константинов да начертае хороскопа ми. Тогава видяхме какво търси Учителя в един хороскоп. Той гледа каква е темата на живота, откъде идва тази душа, защо е дошла тук. Всеки човек има една основна тема, с която идва още при раждането си. Учителя ми обясни много нещата от хороскопа ми и ми разкри един интересен закон: “Всеки човек е подготвен органически да изживее кармата си. И за да се промени съдбата му, за него трябва да се застъпи едно напреднало Същество. Но понеже човек е органически подготвен да изживее кармата си, той обикновено чувства смущение, и затова Бог в доброто остава неразбран”. Тогава усетих, че Учителят промени нещо в моя живот. И аз осъзнах тогава, че най-важното за мен сега е да възприема Божественото Слово. После той допълни: “За музиката, рекох, ще се държиш – това е важно! Дори нямаш право да избираш, иначе ще те задигнат.”
към текста >>

96. Роден Борис Георгиев, художник и последовател на Учителя

Художникът поставял жената на особена почит като създателка и мадона, даваща живот и носеща съдбата и на детето в себе си.
Той е смятал, че не може да продава себе си”, казва Пламена Димитрова-Рачева, изкуствовед и гост-куратор на изложбата. Сега в НХГ могат да се видят портрети на поета символист Теодор Траянов, актрисата Роза Попова, критика Стефан Митов, поетесата Мара Белчева, музикантите братя Владигерови, основателя на “Ротари клуб” д-р Н. Николаев, двата портрета на Алберт Айнщайн и дъщеря му Марго на Рабиндранат Тагор, Джавахарлал Неру, двете Хайдарабатски принцеси – Дуру Шевар и Нилуфар. Особено обаятелни са женските образи. Художникът поставял жената на особена почит като създателка и мадона, даваща живот и носеща съдбата и на детето в себе си. Борис Георгиев е роден на 1 ноември 1888 във Варна. Напуска рано родния град и живее в Одеса, Санкт Петербург между 1902-1909 г., в Мюнхен през 1909 – 1912 г., във Флоренция през 1914 –1920 г. През 20-те и 30-те открива изложби в България, Италия, Берлин, Лондон, Индия, Бирма, о. Цейлон. В София за последен път се завръща през 1943 г. През 50-те живее в Бразилия и Латинска Америка, но основно е свързан с Италия до смъртта си през 1962 г.
към текста >>

97. Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

То подхранва оная дълбока меланхолия и примирение със съдбата, които намират израз в миньорния тон на всичките й песни.
Тя се е надмогнала над действителността. Проявите на обективния живот я интересуват дотолкова, доколкото могат да възпроизведат във въображението й един пъстър свят от безплътни образи и видения - отглас на някогашни впечатления и изживявания. Мара Белчева е заключила сърдцето си за възторзите, радостите, скърбите и крушенията на другите. Тя живее изключително със себе си и в себе си. Трагичното чувство за самотата и изоставеността у нея е силно развито. То подхранва оная дълбока меланхолия и примирение със съдбата, които намират израз в миньорния тон на всичките й песни. В тях острият вик на отчаянието е заглушен, сподавен, за да отстъпи място на една смирена резигнация: На свое слънце грее се душата. И във кристалний дом на тишината Не влиза времето с човешки час. Мъглата радостта й не смущава,
към текста >>

98. Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

То подхранва оная дълбока меланхолия и примирение със съдбата, които намират израз в миньорния тон на всичките й песни.
Тя се е надмогнала над действителността. Проявите на обективния живот я интересуват дотолкова, доколкото могат да възпроизведат във въображението й един пъстър свят от безплътни образи и видения - отглас на някогашни впечатления и изживявания. Мара Белчева е заключила сърдцето си за възторзите, радостите, скърбите и крушенията на другите. Тя живее изключително със себе си и в себе си. Трагичното чувство за самотата и изоставеността у нея е силно развито. То подхранва оная дълбока меланхолия и примирение със съдбата, които намират израз в миньорния тон на всичките й песни. В тях острият вик на отчаянието е заглушен, сподавен, за да отстъпи място на една смирена резигнация: На свое слънце грее се душата. И във кристалний дом на тишината Не влиза времето с човешки час. Мъглата радостта й не смущава,
към текста >>

99. Роден Петър Димков - Лечителя, последовател на Учителя Петър Дънов

билките са негов път и съдба.
Още през годините прекарани в Петербург, той с увлечение свободно е посещавал и лекциите по тибетска медицина и хомеопатия в Медицинската академия. Там му попаднал тритомния труд на Платен “Новый способ лечения”, а през 1903 г. се запознал и с ирисовата диагностика. Това бил един от най-важните моменти в живота му. Петър Димков почувствал дълбоко в себе си, че този метод за диагностика и лечението чрез “зелената медицина” т.е. билките са негов път и съдба. Интересите му в тази област се задълбочавали през следващите години. Той не пропускал случай да прибави все нови и нови знания към вече наученото. Водил стотици разговори с хора от народа по въпроси свързани с билколечението, извършвал наблюдения за действието на билките и постепенно стигнал до умението да лекува над 600 вида заболявания. Своите тетрадки с рецепти носел навсякъде, те били и в офицерската му торба, и в пътническата чанта, и в туристическата раница. Без тях той не тръгвал никъде.
към текста >>

100. Напуска физическия свят Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя

Не многослед началото на моята дружба с него, съдбата ни постави един до друг на университетската скамейка.
Из ден в ден качествата на тоя рядък по интелигентност млад човек ме завладяваха и ми импонираха все по-силно и по-силно. В дълги проникновени разкази той ме посвещаваше в тайните на своята любима небесна наука – астрологията, с която аз винаги го свързвах. Словото му бе геометрично, свежо, с изящен стил, с гъвкава грациозност, с трепетен усет за естетика. Оттогава и до сетните дни, когато го бе обхванала коварната немощ, за мене е бивало неизмеримо удоволствие да беседвам с него, защото аз винаги се потапях в естетиката и брилянтното изящество на думите, както и в необикновената проницаемост на неговата остра като стрела мисъл. В моето съзнание Георги Радев – нашият Жорж – се очерта като всестранно надарена личност, защото тънкият му, понякога благородно строг критерий за философия, художество и музика, неговият звънтящ френски език, английските му и немски преводи, които са не по-лоши от всеки познат у нас превод, изисканите уроци по латински език, които той преподаваше на ученици и студенти, караха всеки, който идваше в контакт с него, да чувства един необикновен човек. Не многослед началото на моята дружба с него, съдбата ни постави един до друг на университетската скамейка. Като че виждам и сега позата на моя съсед, в която той неподвижно и унесено следеше любимите за него науки. Помня блестящите му екзамени и като че чувам тихото скрибуцане на молива, под острието на който върху бялата хартия оставаха равни и съвършени в красота и изящество букви, чертежи и символни знаци. Все пак, тия качества човек би могъл да намери отчасти и другаде, но онова, с което той бе най-ценен, най-скъп, това е неговата любов към великата истина, неговата жажда да знае, неговата твърдост и решение да отдаде живота си изцяло като син на виделината за великото и безмълвно дело на светлите избраници, които работят за новото царство на обичта и мира върху земята. Той копнееше да стане ученик на своя учител, ученик на Христа, на Любовта. Пред мене сега стоят безкрайните, окъпани в слънце полета на приморските южни равнини.
към текста >>

Имаше нещо пропуснато от време, когато се е ковала твоята настояща земна съдба.
Светът за тях ще си спомни с чувство на почит и достойнство: те паднаха за родината, те паднаха на поста си като войници. Ала и ти, приятелю наш, напусна нашите физически редове като войник на поста си. Ти не спря до последния си земен миг да работиш в полето на оная светлина, от която човечеството има най-много нужда, днес повече от всякога. Ние виждахме отдавна, пък и сам ти го знаеше, че дългогодишната болест руши постепенно твоето земно тяло, с което бе призован да работиш тук долу. Нашите добри мисли, нашите хубави намерения и отношения към теб не можаха да ти помогнат. Имаше нещо пропуснато от време, когато се е ковала твоята настояща земна съдба. И този пропуск не можа да се запълни. Той докара така скоро твоя последен земен ден... Не затова, защото ние сме убедени и знаем, че човек, неговото истинско аз не умира; не затова, защото ние знаем, че човек е вечен и със смъртта на физическото тяло не се свършва с него, ние не чувстваме, че ти си ни напуснал. Ние не може да го чувстваме и поради простото обстоятелство, че когато ти затвори очите си на земята, ние бяхме далеч от теб, чисто физически. Има един психологичен закон, според който човек все не може да възприеме нещо за вярно, докато не го види, не го чуе, не го пипне.
към текста >>

НАГОРЕ

0.17637586593628