Търсене в беседите за 'Сцена'

Тия наредби, тая велика сцена, тия действия на видимия свят са въздигнати за вашето обучение.
Истинска Виделина е Господ. Тия природни неща, които виждаш, са само знаци, емблеми и изяснения на духовните. Защото видимият свят в главните си черти е създаден по прилика на Духовния – редът, порядъкът са заети отгоре. Естеството в съвкупността си е олицетворение на Невидимия мир. Природата изразява живота и действията на всичките твари и създания, които Бог е създал. Тия наредби, тая велика сцена, тия действия на видимия свят са въздигнати за вашето обучение. Които сте определени да наследите Небето, за вази Бог създаде всичко това, за да ви привлече по-близо при Себе Си. И всичко вкупом служи като спомагало за по-горното и по-съвършеното. Не са знаците, слоговете и думите, конто дават неговата приятност и хубост – то е съдържанието, което е просмукано в тях, Духът, който вее. Всички други неща са средства, стъпала, спомагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособими, да принесат Божествената мисъл, която се отправя към вази. И когато тази Божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените станции на душата и предаде своето послание на Духа, тя образува онази вътрешна връзка, която е израз на видимата Господня Любов.
към беседата >>

2. Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново

Но като се премахнат недоразуменията, всички тия работи ще се разяснят; напротив, не изравнят ли се тия недоразумения, ще се явят на сцената разни Хаджи Ганчовци и прочее и ще се спъва работата повече.
У вас има колебания, които тоже трябва да престанат непременно. Знаете ли значението на трите знамена, които тази година са поставени в двора на трапезарията и които всички гледате? Те значат или война със земята и мир с небето, или друг път няма. Аз ви дадох Пентаграма миналата година и вследствие на него в някои домове какви не работи станаха. Някои даже употребиха против мене Пентаграма. Но като се премахнат недоразуменията, всички тия работи ще се разяснят; напротив, не изравнят ли се тия недоразумения, ще се явят на сцената разни Хаджи Ганчовци и прочее и ще се спъва работата повече. Защото не бива да изпущаме от предвид, че в духовния живот и в пътя, който вървим, има кражби. Та нужни са операции, само че когато ние ги правим, е престъпление, а когато Бог ги прави, то е порядъчното и ползотворното. Да, трябва да се пазите и ако искате да ме опитвате, спрямо мене ходете с разкрити карти. Защото аз най-после искам да зная: с приятели или с неприятели имам работа, с мен или против мен сте? А за мене пак ще ви кажа и повторя, че аз искам да ви дам пример как да любите Господа — това е всичката моя задача и ако сполуча, добре, ако не сполуча, пак добре.
към беседата >>

3. Вие сте поканени да работите

Но като се премахнат недоразуменията, всички тия работи ще се разяснят, напротив, не изравнят ли се тия недоразумения, ще се явят на сцената разни хаджигенчовци и прочие и ще се спъва работата повече, защото не бива да изпущаме от предвид, че в духовния живот и в пътя, който вървим, има кражби.
У вас има колебания, които тоже трябва непременно да престанат. Знаете ли значението на трите знамена, които тази година са поставени в двора над трапезарията и които всички гледате? Те значат или война със земята, или в мир с небето, друг път няма. Аз ви дадох пентаграма тая година и вследствие на него в някои домове какви не работи станаха. Някои даже употребиха против мене пентаграма. Но като се премахнат недоразуменията, всички тия работи ще се разяснят, напротив, не изравнят ли се тия недоразумения, ще се явят на сцената разни хаджигенчовци и прочие и ще се спъва работата повече, защото не бива да изпущаме от предвид, че в духовния живот и в пътя, който вървим, има кражби. Та нужни са операции, само че когато ние ги правим, е престъпление, а когато Бог ги прави, то е порядъчното и ползотворното. Да, трябва да се пазите и ако искате да ме опитвате, спрямо мене ходете с разкрити карти, защото аз, най-после, искам да зная с неприятели или с приятели имам работа – с мене ли сте, или против мене сте. А за мене, пак ще ви кажа и повторя, че аз искам да ви дам пример как да любите Господа. Това е всичката моя задача и ако сполуча – добре, ако не сполуча – пак добре. Един човек може да бъде велик и без да го знае някой.
към беседата >>

4. Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново

Преди години, в един от американските щати, а именно Бостон, в един град се разиграла следната сцена: всред улицата на града разхождало се лице с царски одежди – корона на главата и мантия върху снагата му.
Вие сте в едно училище и аз искам да наблюдавам, най-напред, човешките глави, защото най-напред вие по главата можете да познаете човеците. Проучвайте и тяхното лице. Главата и лицето са писмо, което говори за човека: очите, носът, устата, еэикът, ушите – всичко говори – всеки уд на човека говори. Някои хора, само като погледнат ухото или окото ти, ще познаят какъв си. Знаете ли колко и колко обявления Господ е турил върху вас? Преди години, в един от американските щати, а именно Бостон, в един град се разиграла следната сцена: всред улицата на града разхождало се лице с царски одежди – корона на главата и мантия върху снагата му. И онези, които от по-отдалеч го видели в гръб, вече си казали: „На, ето цар и свършена работа! " А то, какво се оказа? Оказа се просто човек, накичен цял с обявления от една компания, която така изкусно съчетала обявленията, щото изглеждало същинска царска мантия. Та в живота, ние, когато носим една мантия, трябва да знаем дали действително сме царе, или просто носим обявленията на някоя компания; и тогава всеки ще каже: „Ето ти един човек, прост като фасул." Сега, всеки човек може да бъде едно обявление на дявола, в което се рекламира неговата фабрика. Затова дрехата, която туряте върху вас, обърнете се и я вижте, и я проучете.
към беседата >>

5. Многоценният бисер

И тъй се яви на сцената този велик закон, този процес, който движи света.
Някой път жената иска да стане мъж, но мъжът се отвръща да стане жена. Ако ви попитам какви искате да се родите, всички ще пожелаете да се родите мъже. Какъв прогрес би имало тогава в света, ако всички биха се родили мъже? Нали Бог най-първо направи мъжа; последният обаче каза: „Тази работа не може да я бъде, сам не мога да я свърша, как ще обработвам сам тази толкова голяма градина – раят, дърветата, които са в нея, па и животните, които са в нея, не могат да ме разберат“. Тогава Бог каза: „Много добре, аз ще ти направя другар, като тебе, да ти помага“. И тъй се яви на сцената този велик закон, този процес, който движи света. Никакъв прогрес, никакво развитие, никакво облагородяване не би имало, ако не съществуваше този закон. Вие гледате само външната страна на нещата, но в тях има много по-дълбок смисъл. Единственото нещо, което знаете в природата, то е само женски пол: мъжкият пол е невидим. Туй слънце, което виждате, то е женско слънце – мъжкото слънце не се вижда; това слънце черпи енергия от мъжкото слънце. И съвременната наука го потвърждава – че всякога енергията се проявява в отрицателния полюс на електрическите токове.
към беседата >>

6. Добрият самарянин

Всички ги играят, защото светът е една сцена, върху която хората играят тези роли.
Да, но когато четете романа на някой писател, вие изучвате характерите (понеже всеки писател иска да изпъкнат характери). Христос ни представя четири типа: първият е пътник, който отива до Йерихон по печалба, но щастието не му върви; вторият е свещеник, третият е левит и най-после четвъртият е самарянинът. Христос казва: „От тези тримата кой ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в разбойниците? “ Разбира се, че самарянинът. Дръжте в съзнанието си тези действащи лица, защото вие можете да играете ролята или на свеще-ника, или на левита, или на самарянина – четири роли можете да играете в света. Всички ги играят, защото светът е една сцена, върху която хората играят тези роли. Когато четете някоя повест, вие всякога се спирате върху героя на разказа, а в този разказ героят е самарянинът. Той не е и помислял, че именно неговото дело ще се оповести и ще стане емблема за целия свят. Разни тълкуватели казват, че това е притча, но ние знаем, че Христос е вземал примери само от действителния живот. Драмата, която Христос представя, става на Небето и на Земята. Пътникът излязъл от Йерихон – това е Небето, висшият свят, от който хората излизат; Йерусалим пък е Земята – значи хората слизат отгоре – от Небето към Земята.
към беседата >>

7. Ще ви въздигна

Вземете, например, театъра: имате една сцена, изиграва се първото действие, сменят се декорите, играе се второто действие.
Следователно, всеки, който идва в света да носи Божественото учение, трябва да държи в ума си, че това е Христос вътре в нас. Сега, ние се готвим за друга една култура, за културата на онзи свят. Какво е онзи свят? Онзи свят ще бъде този, който идва след настоящия. Той няма да бъде на друго място – когато отмине този свят, ще дойде другият. Вземете, например, театъра: имате една сцена, изиграва се първото действие, сменят се декорите, играе се второто действие. Мястото и на двете действия е същото, но обстановката е различна. Някои мислят, че когато отидат на другия свят, ще обитават на някоя друга планета, но вие нямате пари затова, всички сте бедни. За да отидете до звездата Алфа-Центаурус*, например, ви трябват четиридесет и три милиона лева, като за всеки километър трябва да плащате по три стотинки. Кой от вас е толкова богат? В онзи свят не може да те занесат даром, трябва да имате пари.
към беседата >>

8. Ще бъдат научени

Който не се научи, ще остане зад сцената.
Той ще каже: Вземи цигулката си, застани мирно и започни! Като научиш да свириш леки упражнения, постепенно ще пристъпваш към по-сложни, докато станеш господар на всички позиции. Това значи, да бъдеш научен от Бога. Вие сте дошли на земята, като във велико училище. Който се научи да свири, ще стане велик артист. Който не се научи, ще остане зад сцената. Такъв е великият закон. – Защо е дошъл човек на земята? – За да научи закона на милосърдието. „Ще бъдат научени от Господа". Ще обясня тоя стих с легенда, в която се говори за създаването на света.
към беседата >>

Сега вие сте в едно училище и който може да свири, той ще стане един учител, а който не може, той ще остане зад сцената. (втори вариант)
Знаеш ли да въртиш добре лъка, да управляваш жена си, значи научил си да въртиш лъка около цигулката си. Бог всякога започва с най-елементарните, с най- простите неща в света. И когато Господ се яви у вас - във вашия ум, сърце, във вашия свят, Той ще започне с най-елементарните и прости работи. Той ще каже: „Стой мирно, мир вам; вземи сега цигулката, лъка и като научиш да ги управляваш, ще започнеш упражнения на струните, все по-сложни и по-сложни. После - в позиции, и след време ще има един велик артист." Сега вие сте в едно училище и който може да свири, той ще стане един учител, а който не може, той ще остане зад сцената. Такъв е великият закон. Защо е създаден човек? За да научи тази велика музика на милосърдието. Ще ви приведа една легенда за обяснение на този стих. Когато Господ едно време създал света, починал си, понеже нямало вече какво да прави, но дошло Му на ума да създаде едно същество, което да е съчетание между небето и земята.
към втори вариант >>

9. Спасението

Сцената трябва постоянно да се подновява; не може една и съща драма да се играе.
Днес на всички се казва, да влязат в света, там да работят. Едно време хората бягаха от ада, страхуваха се от него. Днес те живеят в ада и работят за повдигане на онези души, които са паднали и са се отклонили от правия път. Време е вече да се откажете от старите си убеждения, да съборите старите си къщи. Старото се събаря, ново вече се гради. Сцената трябва постоянно да се подновява; не може една и съща драма да се играе. Бог не обича еднообразието. Докато живее в Мойсеевия закон, човек служи още на злото, в което се прилага убийството, лъжата, кражбата, прелюбодейството и т.н. Докато служи на злото, човек живее в закона на раждането и прераждането. Откаже ли се от този закон, той служи на доброто и влиза вече в закона на вселяването. Този закон подразбира прилагане на следните заповеди: “Почитай баща си и майка си, люби ближния си и раздай всичкото си имане на сиромасите.” Който спазва седемте заповеди, той живее в безсмъртието; той почива вече, защото е придобил спасението на своята душа.
към беседата >>

10. Яковъ и Исавъ / Яков и Исав

Отъ този разказъ или отъ този древенъ примѣръ на Свещената история, азъ ще извадя на сцената седемь характера. (втори вариант)
Прѣдметъ на днешната ми бесѣда ще бѫде Яковъ и Исавъ. Вѣрвамъ всички да сте запознати съ тѣзи два характера отъ свещената история. Яковъ и Исавъ сѫ двама братя, Яковъ е по-малкия и Исавъ – по-голѣмия. Разликата по отношение на годинитѣ имъ е много малка, може би само съ нѣколко часа. Отъ този разказъ или отъ този древенъ примѣръ на Свещената история, азъ ще извадя на сцената седемь характера. Казва се, че когато двамата братя били заченати, смущавали утробата на майка си и било казано, че ще се родятъ два народа и по-голѣмиятъ ще слугува на по-малкия. По-рано се родилъ Исавъ, а послѣ Яковъ, но той държалъ петата на брата си. Разликата между двамата братя е била тази, че Исавъ билъ косматъ, а Яковъ – гладъкъ т.е. женственъ, нѣмалъ такива косми. Отъ чисто физиологическо гледище Исавъ е човѣкъ на природата, човѣкъ, който прѣдставлява нисша култура, отворенъ, чистосърдеченъ, импулсивенъ, но не цѣни живота, живѣе отъ день за день.
към втори вариант >>

На сцената изпѫкватъ още два характера: майката и бащата на двамата братя. (втори вариант)
Той прилича на съврѣменнитѣ сарафи, които всѣкога печелятъ, никога не губятъ. Споредъ тогавашнитѣ обичаи, на Исавъ се е падало да приеме благословението на баща си, като първороденъ, но въ ума на Якова, по-малкия братъ, се заражда желание да отнеме благословението на Исава. Такъвъ случай му се отдаде скоро. Исавъ се връщаше единъ день гладенъ отъ полето и поиска отъ Якова да яде. „Ще ти дамъ, му отговори той, но ако ми дадешъ твоето благословение.“ – „Какво ми струва то, когато азъ съмъ гладенъ,“ му казалъ Исавъ и се заклѣлъ да отстѫпи своето първородство. На сцената изпѫкватъ още два характера: майката и бащата на двамата братя. Бащата обичалъ Исава, а майката – Якова. Може да се каже, че Яковъ напълно приличалъ на майка си, носилъ нейния умъ. Исавъ прѣдставлява човѣка съ своето естествено тѣло, нисше съзнание, а Яковъ прѣдставлява човѣшкото сърдце, стрѣмежа на човѣка къмъ животъ. Майката прѣдставлява човѣшкия умъ, а слѣпиятъ баща прѣдставлява човѣшкия разумъ, който е достигналъ пълното си развитие. У майката се заражда желание, нейниятъ любимъ синъ да вземе първородството, а бащата обичалъ повече Исава и искалъ, както се слѣдва по обичая, той да приеме благословението.
към втори вариант >>

11. В истия час

Дълго време го очаквали да се яви на сцената, но той не излязъл.
– А на една струна? – Мога. – Без струни можеш ли да свириш? – Мога. Всички се приготвили да го слушат как ще свири без струни. Дълго време го очаквали да се яви на сцената, но той не излязъл. Да изисквате от цигуларя да свири без струни, това значи, да се слеете с Бога. Само там човек не се нуждае от струни, от цигулка и свирене. И тъй, като се говори за Духа, не го разглеждайте като нещо, което можете да пипнете, да видите или да чуете. Той не е нещо обективно. Ако искате да Го познаете в музиката, ще Го почувствате в съотношението между тоновете, а не в самите тонове.
към беседата >>

Дълго време го очаквали да се яви на сцената, но той не излѣзълъ. (втори вариант)
— А на една струна? — Мога. — Безъ струни можешъ ли да свиришъ? — Мога. Всички се приготвили да го слушатъ, какъ ще свири безъ струни. Дълго време го очаквали да се яви на сцената, но той не излѣзълъ. Да изисквате отъ цигуларя да свири безъ струни, това значи, да се слѣете съ Бога. Само тамъ човѣкъ не се нуждае отъ струни, отъ цигулка и свирене. И тъй, като се говори за Духа, не го разглеждайте като нѣщо, което можете да пипнете, да видите или да чуете. Той не е нѣщо обективно. Ако искате да Го познаете въ музиката, ще Го почувствувате въ съотношението между тоноветѣ, а не въ самитѣ тонове.
към втори вариант >>

12. Да наеме работници

Докато си на сцената, ще бъдеш и слуга, и господар.
Господарите му говорят по негов адрес лошо, турят му различни епитети, и той е длъжен да търпи. Като господар, човек заема високо положение; всички му се кланят. На слугата заповядват, а на господаря се подчиняват. Дали си слуга, или господар, това са временни положения, временни служби. Това са роли на актьор. Докато си на сцената, ще бъдеш и слуга, и господар. Щом слезеш от сцената, влизаш в истинската си роля. Каквато роля и да играе човек в живота, тя определя неговия характер. Значи, докато е на сцената, човек е необикновен; щом слезе от сцената, става обикновен. Следователно, необикновени хора са тези; които работят, а които си почиват, те са обикновени. Актьорите са необикновени хора, а които наблюдават работниците, са обикновени.
към беседата >>

Щом слезеш от сцената, влизаш в истинската си роля.
Като господар, човек заема високо положение; всички му се кланят. На слугата заповядват, а на господаря се подчиняват. Дали си слуга, или господар, това са временни положения, временни служби. Това са роли на актьор. Докато си на сцената, ще бъдеш и слуга, и господар. Щом слезеш от сцената, влизаш в истинската си роля. Каквато роля и да играе човек в живота, тя определя неговия характер. Значи, докато е на сцената, човек е необикновен; щом слезе от сцената, става обикновен. Следователно, необикновени хора са тези; които работят, а които си почиват, те са обикновени. Актьорите са необикновени хора, а които наблюдават работниците, са обикновени. Домовитият човек е необикновен, защото излязъл на пазара да намери свободни хора, без работа, да ги направи необикновени.
към беседата >>

Значи, докато е на сцената, човек е необикновен; щом слезе от сцената, става обикновен.
Дали си слуга, или господар, това са временни положения, временни служби. Това са роли на актьор. Докато си на сцената, ще бъдеш и слуга, и господар. Щом слезеш от сцената, влизаш в истинската си роля. Каквато роля и да играе човек в живота, тя определя неговия характер. Значи, докато е на сцената, човек е необикновен; щом слезе от сцената, става обикновен. Следователно, необикновени хора са тези; които работят, а които си почиват, те са обикновени. Актьорите са необикновени хора, а които наблюдават работниците, са обикновени. Домовитият човек е необикновен, защото излязъл на пазара да намери свободни хора, без работа, да ги направи необикновени. Той излязъл рано сутринта, на разсъмване, около седем часа наше време и, колкото работници намерил, пазарил ги по един пенез на ден, около три гроша и трийсет пари. Ще кажете, че е невъзможно днес човек да работи за един пенез на ден.
към беседата >>

Защо певецът пее толкова хубаво на сцената?
Министърът отговорил: - Когато затлъстее, петелът престава да пее. Ако майката иска детето й да пее добре, не трябва да дава ухо на неговите желания. Колко хубаво пее детето, когато иска нещо от майка си! Щом се задоволи желанието му, то престава да пее и излиза вън да играе с другарчетата си. Защо певецът пее толкова хубаво на сцената? Защо цигуларят свири толкова хубаво? Защото са гладни. За хляб пеят те. Защо работят свещениците, учителите, съдиите? За хляб.
към беседата >>

Докато си на сцената, ще бѫдешъ и слуга, и господарь. (втори вариант)
Господаритѣ му говорятъ по неговъ адресъ лошо, турятъ му различни епитети, и той е длъженъ да търпи. Като господарь, човѣкъ заема високо положение; всички му се кланятъ. На слугата заповѣдватъ, а на господаря се подчиняватъ. Дали си слуга, или господарь, това сѫ временни положения, временни служби. Това сѫ роли на актьоръ. Докато си на сцената, ще бѫдешъ и слуга, и господарь. Щомъ слѣзешъ отъ сцената, влизашъ въ истинската си роля. Каквато роля и да играе човѣкъ въ живота, тя опредѣля неговия характеръ. Значи, докато е на сцената, човѣкъ е необикновенъ; щомъ слѣзе отъ сцената, става обикновенъ. Следователно, необикновени хора сѫ тѣзи, които работятъ, а които си почиватъ, тѣ сѫ обикновени. Актьоритѣ сѫ необикновени хора, а които наблюдаватъ работницитѣ, сѫ обикновени.
към втори вариант >>

Щомъ слѣзешъ отъ сцената, влизашъ въ истинската си роля. (втори вариант)
Като господарь, човѣкъ заема високо положение; всички му се кланятъ. На слугата заповѣдватъ, а на господаря се подчиняватъ. Дали си слуга, или господарь, това сѫ временни положения, временни служби. Това сѫ роли на актьоръ. Докато си на сцената, ще бѫдешъ и слуга, и господарь. Щомъ слѣзешъ отъ сцената, влизашъ въ истинската си роля. Каквато роля и да играе човѣкъ въ живота, тя опредѣля неговия характеръ. Значи, докато е на сцената, човѣкъ е необикновенъ; щомъ слѣзе отъ сцената, става обикновенъ. Следователно, необикновени хора сѫ тѣзи, които работятъ, а които си почиватъ, тѣ сѫ обикновени. Актьоритѣ сѫ необикновени хора, а които наблюдаватъ работницитѣ, сѫ обикновени. Домовитиятъ човѣкъ е необикновенъ, защото излѣзълъ на пазара да намѣри свободни хора, безъ работа, да ги направи необикновени.
към втори вариант >>

Значи, докато е на сцената, човѣкъ е необикновенъ; щомъ слѣзе отъ сцената, става обикновенъ. (втори вариант)
Дали си слуга, или господарь, това сѫ временни положения, временни служби. Това сѫ роли на актьоръ. Докато си на сцената, ще бѫдешъ и слуга, и господарь. Щомъ слѣзешъ отъ сцената, влизашъ въ истинската си роля. Каквато роля и да играе човѣкъ въ живота, тя опредѣля неговия характеръ. Значи, докато е на сцената, човѣкъ е необикновенъ; щомъ слѣзе отъ сцената, става обикновенъ. Следователно, необикновени хора сѫ тѣзи, които работятъ, а които си почиватъ, тѣ сѫ обикновени. Актьоритѣ сѫ необикновени хора, а които наблюдаватъ работницитѣ, сѫ обикновени. Домовитиятъ човѣкъ е необикновенъ, защото излѣзълъ на пазара да намѣри свободни хора, безъ работа, да ги направи необикновени. Той излѣзълъ рано сутриньта, на разсъмване, около седемь часа наше време и, колкото работници намѣрилъ, пазарилъ ги по единъ пенезъ на день, около три гроша и 30 пари. Ще кажете, че е невъзможно днесъ човѣкъ да работи за единъ пенезъ на день.
към втори вариант >>

Защо пѣвецътъ пѣе толкова хубаво на сцената? (втори вариант)
Кральтъ запиталъ министра: Защо проповѣдникътъ престана да държи своитѣ красноречиви беседи? Министърътъ отговорилъ: Когато затлъстѣе, пѣтелътъ престава да пѣе. Ако майката иска, детето ѝ да пѣе добре, не трѣбва да дава ухо на неговитѣ желания. Колко хубаво пѣе детето, когато иска нѣщо отъ майка си! Щомъ се задоволи желанието му, то престава да пѣе и излиза вънъ да играе съ другарчетата си. Защо пѣвецътъ пѣе толкова хубаво на сцената? Защо цигуларьтъ свири толкова хубаво? — Защото сѫ гладни. За хлѣбъ пѣятъ тѣ. Защо работятъ свещеницитѣ, учителитѣ, сѫдиитѣ? — За хлѣбъ.
към втори вариант >>

13. Като себе си

Като се види в това положение, той слиза от сцената и отстъпва мястото си на новите актьори.
Колкото повече навлиза в живота, т.е. в морето, той става по-сериозен и замислен. Като се ожени, става още по-замислен – параходът навлиза дълбоко в морските води. Раждат му се деца, които не го уважават и той се обърква съвсем, не може вече да играе ролята си. Синът и дъщеря му са недоволни от него, намират, че е изостанал назад, не може да възприема новото. Като се види в това положение, той слиза от сцената и отстъпва мястото си на новите актьори. Публиката му дава букет и го запитва, доволен ли е от положението си. „Да възлюбиш Бога и ближния си.“ Това значи, да мине човек безопасно през океана или морето. Който има любов в себе си, ще избере такова време за пътуване, когато морето или океанът е тих, спокоен. Без любов няма успех. Трябва да обичаш поне един човек.
към беседата >>

Вижте, как се дегизират актьорите на сцената.
Иначе, той всякога ще се оправдава, че е стар, не може да работи, да учи, да люби и т.н. На санскритски език под „стар“ разбират същество, което се е проявило, научило е законите на природата и на безсмъртието. Съвременните хора едва сега изучават тези закони. Ще кажете, че старият се познава по белите си коси. – Това не е признак на старост. Вижте, как се дегизират актьорите на сцената. Там младият става стар, а старият – млад, без да са такива всъщност. Достатъчно е да обърнете страниците на вашия минал живот, да видите, колко пъти сте се качвали и слизали от сцената и какви роли сте играли. Били сте в положение на цар и на слуга, на прост и на учен, на беден и на богат. Като изиграете ролята си, слизате от сцената и оставате с неизменното в себе си. Всичко в живота се мени, но Божественото в човека остава неизменно и вечно.
към беседата >>

Достатъчно е да обърнете страниците на вашия минал живот, да видите, колко пъти сте се качвали и слизали от сцената и какви роли сте играли.
Съвременните хора едва сега изучават тези закони. Ще кажете, че старият се познава по белите си коси. – Това не е признак на старост. Вижте, как се дегизират актьорите на сцената. Там младият става стар, а старият – млад, без да са такива всъщност. Достатъчно е да обърнете страниците на вашия минал живот, да видите, колко пъти сте се качвали и слизали от сцената и какви роли сте играли. Били сте в положение на цар и на слуга, на прост и на учен, на беден и на богат. Като изиграете ролята си, слизате от сцената и оставате с неизменното в себе си. Всичко в живота се мени, но Божественото в човека остава неизменно и вечно. Който не познава закона на прераждането, той се чуди, защо някой го мрази. Много просто – направил си му пакост в миналото.
към беседата >>

Като изиграете ролята си, слизате от сцената и оставате с неизменното в себе си.
– Това не е признак на старост. Вижте, как се дегизират актьорите на сцената. Там младият става стар, а старият – млад, без да са такива всъщност. Достатъчно е да обърнете страниците на вашия минал живот, да видите, колко пъти сте се качвали и слизали от сцената и какви роли сте играли. Били сте в положение на цар и на слуга, на прост и на учен, на беден и на богат. Като изиграете ролята си, слизате от сцената и оставате с неизменното в себе си. Всичко в живота се мени, но Божественото в човека остава неизменно и вечно. Който не познава закона на прераждането, той се чуди, защо някой го мрази. Много просто – направил си му пакост в миналото. Обърни една от страниците на миналия си живот и ще видиш, че си отнел несправедливо къщата на този човек. Сега ще изправиш погрешката си.
към беседата >>

14. Изгряващото слънце

Службите, които изпълняваме в живота, са разните роли, които играем на сцената.
България не е единствената величина, има и други величини. Кажете ми, имаше ли българи, сърби, французи, германци, англичани, когато Господ създаваше света? – Нямаше ги, те отпосле сами дойдоха. Може да ми възразите, но аз питам: Майката ражда ли децата си като професори, учители, свещеници, съдии и други? Тя ражда деца, които отпосле стават учени, генерали, доктори, инженери и други, подобни по служба. Службите, които изпълняваме в живота, са разните роли, които играем на сцената. Докато сме на сцената, ние сме облечени във форми, актьори сме; слезем ли от сцената, ние сме вече братя. Като отидем на небето, ще се посмеем на тази борба, като си припомним разните случаи от живота си на земята. С един пример ще ви изясня положението, в което се намирате. Един индуски бог, като се наситил на хубавия си живот на небето, пожелал да му се позволи да слезе на земята, да си поживее. Позволили му, и той си избрал формата на свиня и затова се въплътил в едно младо прасенце.
към беседата >>

Докато сме на сцената, ние сме облечени във форми, актьори сме; слезем ли от сцената, ние сме вече братя.
Кажете ми, имаше ли българи, сърби, французи, германци, англичани, когато Господ създаваше света? – Нямаше ги, те отпосле сами дойдоха. Може да ми възразите, но аз питам: Майката ражда ли децата си като професори, учители, свещеници, съдии и други? Тя ражда деца, които отпосле стават учени, генерали, доктори, инженери и други, подобни по служба. Службите, които изпълняваме в живота, са разните роли, които играем на сцената. Докато сме на сцената, ние сме облечени във форми, актьори сме; слезем ли от сцената, ние сме вече братя. Като отидем на небето, ще се посмеем на тази борба, като си припомним разните случаи от живота си на земята. С един пример ще ви изясня положението, в което се намирате. Един индуски бог, като се наситил на хубавия си живот на небето, пожелал да му се позволи да слезе на земята, да си поживее. Позволили му, и той си избрал формата на свиня и затова се въплътил в едно младо прасенце. Започнал да живее като всички прасета, ровил се из нечистотиите, излежавал се на сянка и тлъстеел.
към беседата >>

15. Излязоха и завтекоха се

Че сте мъже и жени, това са роли, които играете на сцената.
Някои жени имат учители, а на други техните мъже им са учители. Те са ученици на мъжете си. Едните питам, как са учениците им, а другите питам, как са учителите им. Казвате: Ние сме мъже и жени. Аз пък казвам, че сте ученици и учители. Че сте мъже и жени, това са роли, които играете на сцената. Мъжът и жената ще се разберат, само когато се качат в четвъртата формула а4 + b4 = с4, т. е. когато любовта изпълни сърцата им; когато мъдростта изпълни умовете им. Само тогава ще разберете, какво нещо е мъжът и какво – жената. Сегашният мъж и сегашната жена са вадички от по три сантиметра дълбочина. За днес те са опасни, но в бъдеще жената трябва да има сърце, с дълбочина десет километра.
към беседата >>

Че сте мъже и жени, това са роли, които играете на сцената. (втори вариант)
Като се върна, ще кажа какво съм видял и научил на земята." Искам да видя какви са вашите учители. Някои жени имат учители, а на други техните мъже им са учители. Те са ученици на мъжете си. Едните питам как са учениците им, а другите питам как са учителите им. Казвате: „Ние сме мъже и жени." Аз пък казвам, че сте ученици и учители. Че сте мъже и жени, това са роли, които играете на сцената. Мъжът и жената ще се разберат само когато се качат в четвъртата формула: а4 + b4 = с4, тоест когато любовта изпълни сърцата им, когато мъдростта изпълни умовете им. Само тогава ще разберете какво нещо е мъжът и какво - жената. Сегашният мъж и сегашната жена са вадички от по три сантиметра дълбочина. За днес те са опасни, но в бъдеще жената трябва да има сърце с дълбочина десет километ- pa. Също така и умът на мъжа трябва да има дълбочина десет километра.
към втори вариант >>

16. Великата майка

БС

Този автор описва как двама се влюбили - единият бил на сцената, а другият - в някоя ложа.
Това не е култура, затова не се възхищавайте от тези големи здания. Аз бих предпочел да живея и в най-простата българска колиба извън града, отколкото да живея в едно двадесет етажно здание, струващо няколко милиона, па макар и да има най-големите удобства. Аз правя една аналогия: някой автор описва къщите на един град, описва улиците му, неговата подредба, а ти четеш и си казваш: "Защо всичко това не може да ме развълнува? ". Защото няма нищо ново. Нека този автор развие действието всред Природата, нека опише нейните прояви, че да видите няма ли да има ефект. Този автор описва как двама се влюбили - единият бил на сцената, а другият - в някоя ложа. Има ли по-изопачени действия от тези. Като окултисти, не си хабете времето за тези романи, а четете само идейното. Ако някой от вас започне да пише, да не подражава на тези писатели. Вижте как пише псалмопевецът в своите песни! Той казва: "Да плескат реките, да се снишат горите и високите кедри." Той уподобява всички хора на дървета, на планински върхове, на реки, извори, а света уподобява на море и т.н.
към беседата >>

17. Що казва Духът

Вие сте актьори, дошли на земята, като на сцена, да изиграете своята роля.
Бедни и страдащи го спират, искат помощ, но той на никого не помага. За лошия се казва, че е богат – богат на утайки и нечистотии. Злото може да бъде отвън и отвътре в човека. Едно се иска от вас – да си помагате. Вие се намирате при различни условия, не сте на едно и също положение, затова трябва да се чувствате като братя, взаимно да си помагате. Вие сте актьори, дошли на земята, като на сцена, да изиграете своята роля. Всеки трябва да помага на по-слабия от себе си, да изпълни своята роля. Никой не може да играе добре ролята си, ако няма в себе си любов, мъдрост, истина, правда и доброта. Ако ти имаш повече любов, дай му от своята. Мома, пълна с любов, да се ожени за момък, беден на любов. И обратно, момък, пълен с любов, да се ожени за мома, бедна на любов.
към беседата >>

Не можете да бъдете всички на едно положение, защото всички тук на земята сте в положение на актьори на сцената. (втори вариант)
Мътната вода, като се просмукне дълбоко в земята, като премине през ред песъчливи пластове, ще се фил- трува и ще излезе чиста. Нечистият човек е дълга река, която пътува от далечно място, изминава много път, затова е нечист. Онзи човек, който пъшка, който страда, е добър човек, а онзи, който има богатство, и като мине пред него беден човек, му се смее - той е според мене лош човек. Следователно злото може да бъде отвънка, а може да бъде и вътре. Всички вие като братя трябва да си помагате. Не можете да бъдете всички на едно положение, защото всички тук на земята сте в положение на актьори на сцената. Важно е в този случай всеки да си играе ролята и да помага на този, който е по-слаб в изпълнение на ролята си. Вие трябва като ученици да изпълните добре ролята си. Никой не може да изиграе добре ролята си, ако няма в него любов, мъдрост, истина, правда и доброта. Ако някой твой брат няма любов, дай му от своята малко. Ако някоя мома е бедна от любов, трябва да се ожени за момък, който е богат с любов и самоотверженост.
към втори вариант >>

18. Ще управлява всички народи

Ако не си готов, ти си актьор на сцената.
Вие казвате: Ние вярваме в Господа. – Готови ли сте да се пожертвате за Него? "Аз съм християнин." – Готов ли си да умреш за Христа? – Аз съм евангелист, православен. – Готов ли си да се жертваш за евангелието, за православието? Ако не си готов, ти си актьор на сцената. Где са онези велики хора, които са готови да се жертвуват за своите идеали? Разбира се, щом те уловят в престъпление, ще дойде съдията, ще те осъдят. После, свещеникът ще те изповяда, ще окачат въжето на шията ти и ще кажат: Той умря, жертва стана. За какво? – Жертва за своето престъпление.
към беседата >>

19. Отиде след Него

– Не е беден, той е актьор на сцената.
Кажи: Аз владея изкуството да свиря и да рисувам. Зная още да шия, да копая. Готов съм да направя всичко, от което се нуждаеш. Щом свършиш някаква работа, веднага ще ти се плати. Казвате: Трябва да се помогне на този беден човек. – Не е беден, той е актьор на сцената. Такава роля му е дадена. Според мене, сегашните бедни са някогашни аристократи, които са живели охолно и са изпаднали. Днес, като не могат да работят, стоят по улиците, очакват да минат слугите им, да им дадат нещо. Ако им дадат малко, не са доволни, роптаят. Аз съм правил опити с просяците.
към беседата >>

20. Запалят свещ

Днес повечето хора искат да играят видни роли в живота, както добрите актьори се прославят на сцената.
Сега вие ходите в тъмнина, но един ден, когато свещите се запалят вътре във вас, вие ще дойдете до правилно, истинско разбиране на нещата. Казвате: Интересите ни с хората, с нашите ближни не са в съгласие. Казвам: Когато запалите своите малки свещици, интересите ви ще дойдат в пълно съгласие. Тогава всеки ще намери своето място в живота, всеки ще поеме своята работа. Човек е дошъл на земята да свърши някаква работа. Днес повечето хора искат да играят видни роли в живота, както добрите актьори се прославят на сцената. Казват за някой актьор, че играе добре ролята на Хамлет, на някои от героите на Толстой, на Ибсен или на други. Според мене, всички хора са актьори в живота, няма защо да се стремят към сцената. Ако не можеш да играеш добре ролята си, като мъж пред своята жена, никакъв актьор не си. Ако не можеш да изиграеш добре ролята си със своите близки, ти не си актьор. Как ще играеш в театъра?
към беседата >>

Според мене, всички хора са актьори в живота, няма защо да се стремят към сцената.
Казвам: Когато запалите своите малки свещици, интересите ви ще дойдат в пълно съгласие. Тогава всеки ще намери своето място в живота, всеки ще поеме своята работа. Човек е дошъл на земята да свърши някаква работа. Днес повечето хора искат да играят видни роли в живота, както добрите актьори се прославят на сцената. Казват за някой актьор, че играе добре ролята на Хамлет, на някои от героите на Толстой, на Ибсен или на други. Според мене, всички хора са актьори в живота, няма защо да се стремят към сцената. Ако не можеш да играеш добре ролята си, като мъж пред своята жена, никакъв актьор не си. Ако не можеш да изиграеш добре ролята си със своите близки, ти не си актьор. Как ще играеш в театъра? Казват за някого, че е отличен актьор. – В какво се заключава неговото отличие?
към беседата >>

21. Работете с Любов

БС

Но вие нито сте едното, нито другото, което представяте на сцената.
Вие се спъвате, когато искате да служите на Бога. Трябва да се освободите от положението си и да не казвате: „Ние сме жени.” Мъжете искат да служат на Бога, а казват: „Ние сме мъже”; децата искат да служат на Бога, а казват: “Ние сме деца”; учителите искат да служат на Бога, но казват: „Ние сме учители”. Това е едно временно положение, дадено ви единствено, за да научите известни уроци от него. Вие играете в някой театър, например, ролята на слуга. Тя ви е дадена, за да научите тази роля, защото във всяка роля има особени черти и характеристики, които трябва да изучите. Но вие нито сте едното, нито другото, което представяте на сцената. Като жени сте дошли, само за да научите тази роля. Същността на жената като изкуство вие още не сте научили, т.е. не че не я знаете, но сега я учите. Някой, който ви гледа отвън, ще каже: „Това жена ли е? ”, след което ще си даде своето мнение.
към беседата >>

22. Кротките

Като тебе и волът, и магарето, и кокошката могат да пеят." Съвременните хора искат да бъдат моралисти, да се качват на Божествената сцена.
Това е злото. Всички сили, следователно, които не се подчиняват на никакви закони, наричаме ги хаос в живота. Викнете, разгневите се и казвате: "Станал съм нервен." Аз казвам: Ти си станал зъл, живееш без закон, не можеш да контролираш силите, които са вътре в тебе. Какво ще бъде, ако някой певец вземе неверни тонове? Ще му кажат: "Ти не си певец, ти не познаваш вътрешния закон на музиката. Като тебе и волът, и магарето, и кокошката могат да пеят." Съвременните хора искат да бъдат моралисти, да се качват на Божествената сцена. Н2О – това е вода. (Разбрахме.) Ама разбрахте ли водата какви елементи съдържа в себе си? Н2О някой път е чиста, а някой път има известни примеси. Ако е минала през човешкото тяло и излезе навън, ще ви бъде ли приятна? Водата, която излиза от планинския извор, е потребна, но тази, която излиза от човешката фабрика, за която всеки ден работи тази Н2О, не е потребна.
към беседата >>

23. Огнената пещ / Огнената пещь

На сцената нещата стават тъй, както авторът иска.
„Тези трима младежи паднаха вързани в огнената пещ.“ Тия младежи имаха характер. Защо авторът на тази драма взима три действащи лица, а не едно? – Това е тайна на автора. Някой автор напише една драма, в която героят умира, а героинята остава жива. Защо някой от героите слагат в затвор, а друг оставят свободен? На сцената нещата стават тъй, както авторът иска. Първият автор – бащата на човечеството – е написал световната драма тъй, както днес се играе от неговите деца. Ако ме питате защо днес става всичко така, отговарям: Баща ви така е написал и не може да се измени написаното от него. Ще кажете: „Господ написа тая драма“. – Господ не я написал. Той не се занимава с такива драми.
към беседата >>

Аз разглеждам живота на сцената, а не реалния живот.
Всеки, който търси щастието извън себе си, е Дон Кихот. И тъй, съвременните хора приличат на Дон Кихот. Понякога мъжът е Дон Кихот, а жената – Санчо Панса; някога жената е Дон Кихот, а мъжът – Санчо Панса. Не се обиждайте от това сравнение. Не ви считам като личности, а ви разглеждам като идейни хора. Аз разглеждам живота на сцената, а не реалния живот. Аз разглеждам драмата на вашия баща. Затова не мислете, че животът на сцената е ваш живот. Трябва да мислите правилно, да разбирате правилно. Сега аз не искам да критикувам нещата безпощадно. Но казвам, че нещата могат да бъдат истинни, а понякога да не отговарят на истината.
към беседата >>

Затова не мислете, че животът на сцената е ваш живот.
Понякога мъжът е Дон Кихот, а жената – Санчо Панса; някога жената е Дон Кихот, а мъжът – Санчо Панса. Не се обиждайте от това сравнение. Не ви считам като личности, а ви разглеждам като идейни хора. Аз разглеждам живота на сцената, а не реалния живот. Аз разглеждам драмата на вашия баща. Затова не мислете, че животът на сцената е ваш живот. Трябва да мислите правилно, да разбирате правилно. Сега аз не искам да критикувам нещата безпощадно. Но казвам, че нещата могат да бъдат истинни, а понякога да не отговарят на истината. В древността живял в едно царство един красив момък, който се отличавал с рядка красота. Всички говорели за него: поети и писатели го възпявали, придворни, държавници го обикаляли – да го зърнат, да се любуват на красотата му.
към беседата >>

Временно, на сцената, сте цар, но не и в живота.
Докато не познаете тая истина, не говорете за нея. Казано е в Писанието: „Търсете, хлопайте, искайте! “ – Какво? – Великата истина. Не играйте роля на актьори, да мислите, че сте царе. Временно, на сцената, сте цар, но не и в живота. На сцената сте намерили истината, но не и в живота. Който е намерил великата истина, той е в положението на тримата момци. Той е готов да влезе в огнената пещ, да изгорят връзките, които го свързват с живота, и да тръгне свободен, без никакви връзки на земята. Следователно, на оня, който е намерил великата истина, връзките ще паднат в огъня и ще изгорят; ако не изгорят, той не е намерил истината. Ако духът ви остане крепък, неопърлен от огъня, и вие сте намерили истината.
към беседата >>

На сцената сте намерили истината, но не и в живота.
Казано е в Писанието: „Търсете, хлопайте, искайте! “ – Какво? – Великата истина. Не играйте роля на актьори, да мислите, че сте царе. Временно, на сцената, сте цар, но не и в живота. На сцената сте намерили истината, но не и в живота. Който е намерил великата истина, той е в положението на тримата момци. Той е готов да влезе в огнената пещ, да изгорят връзките, които го свързват с живота, и да тръгне свободен, без никакви връзки на земята. Следователно, на оня, който е намерил великата истина, връзките ще паднат в огъня и ще изгорят; ако не изгорят, той не е намерил истината. Ако духът ви остане крепък, неопърлен от огъня, и вие сте намерили истината. Трябва ли и вие да постъпвате като иманярите?
към беседата >>

Докато обществениците и религиозните хора променят убежденията си всеки ден, всякога ще има актьори на сцената, всякога хората ще се опозоряват.
Обаче, каже ли някой нещо лошо за мене, и те ще потвърдят същото. Така постъпиха и с Христа. Посрещаха Го с финикови вейки, викаха: „Осанна във вишних! “ След три дни викаха: „Разпнете Го! “ – Това не е убеждение, това не е никаква религия. Докато обществениците и религиозните хора променят убежденията си всеки ден, всякога ще има актьори на сцената, всякога хората ще се опозоряват. Така е писал вашият баща. Коя черта от характера на тримата момци заслужава внимание? – Смелостта им да влязат в огнената пещ. Сега и вие се намирате пред изпита да влезете в пещта, да се изчистите, за да дойде четвъртият. Той е единият милиметър, с който сте се разширили.
към беседата >>

Всичко на сцената става точно тъй, както иска авторътъ. (втори вариант)
Нашата истина не е истина, измѣняшъ ударението ѝ. Въ тѣзи трима младежи се забѣлѣзва характеръ. Защо авторътъ на тази драма взима трима души, а не единъ? Е, това е тайна на писателя. Нѣкой авторъ напише нѣкоя драма, въ която героятъ трѣбва да умре, а героинята да живѣе и еди-кой си да бѫде хвърленъ въ затвора, а другъ нѣкой освободенъ. Всичко на сцената става точно тъй, както иска авторътъ. Сега първиятъ баща на човѣчеството тъй е написалъ драмата, както днесъ се играе. Неговитѣ дѣца играятъ драмата на баща си. Ако ме запитате, защо става всичко така? Казвамъ, баща ви тъй написа и не можемъ да измѣнимъ написаното отъ Него. Нѣкой ще каже: „Господь написа това.“ Господь не е написалъ тази драма.
към втори вариант >>

Азъ разглеждамъ живота на сцената, а не тъй, както е реалниятъ животъ. (втори вариант)
Понятията въ ума ви не трѣбва да бѫдатъ разбъркани, а да прѣдставляватъ една стройна, велика, необорима истина. Споредъ мене, всѣки човѣкъ, който търси щастието извънъ себе си е Донъ Кихотъ. И тъй, ние съврѣменнитѣ хора мязаме на Донъ Кихота. Нѣкой пѫть мѫжътъ е Донъ Кихотъ, а жената Санчо Панчо, а нѣкога жената е Донъ Кихотъ, мѫжътъ – Санчо Панчо. Нѣма да се обиждате отъ това, защото азъ не ви считамъ за личности, а ви взимамъ като идейни хора. Азъ разглеждамъ живота на сцената, а не тъй, както е реалниятъ животъ. Азъ разглеждамъ драмата на вашия баща, затова нѣма да се обиждате, да мислите, че животътъ на сцената е вашъ животъ. Не, да се разберемъ. Трѣбва правилно мислене, правилно разбиране на живота. Всички трѣбва да се стремите къмъ това правилно разбиране. Сега не искамъ да критикуваме безпощадно нѣщата, а казвамъ, че нѣкои нѣща могатъ да бѫдатъ нѣкога истинни, а нѣкога неистинни.
към втори вариант >>

Азъ разглеждамъ драмата на вашия баща, затова нѣма да се обиждате, да мислите, че животътъ на сцената е вашъ животъ. (втори вариант)
Споредъ мене, всѣки човѣкъ, който търси щастието извънъ себе си е Донъ Кихотъ. И тъй, ние съврѣменнитѣ хора мязаме на Донъ Кихота. Нѣкой пѫть мѫжътъ е Донъ Кихотъ, а жената Санчо Панчо, а нѣкога жената е Донъ Кихотъ, мѫжътъ – Санчо Панчо. Нѣма да се обиждате отъ това, защото азъ не ви считамъ за личности, а ви взимамъ като идейни хора. Азъ разглеждамъ живота на сцената, а не тъй, както е реалниятъ животъ. Азъ разглеждамъ драмата на вашия баща, затова нѣма да се обиждате, да мислите, че животътъ на сцената е вашъ животъ. Не, да се разберемъ. Трѣбва правилно мислене, правилно разбиране на живота. Всички трѣбва да се стремите къмъ това правилно разбиране. Сега не искамъ да критикуваме безпощадно нѣщата, а казвамъ, че нѣкои нѣща могатъ да бѫдатъ нѣкога истинни, а нѣкога неистинни. Ще ви приведа единъ разказъ.
към втори вариант >>

Не играйте роля като онѣзи на сцената, да мислите, че сте царе, че сте намѣрили великата истина. (втори вариант)
– Не отъ картошки, разбира се. Само онзи, който е видѣлъ лицето на Бога, само онзи, който е видѣлъ видѣлината, която излиза отъ Неговото лице, само той разбира тази велика истина. Никой другъ! Докато не опитате тази велика истина, не говорете за нея! Търсете я, хлопайте, искайте я! Не играйте роля като онѣзи на сцената, да мислите, че сте царе, че сте намѣрили великата истина. Не сте я намѣрили. Който намѣри тази велика истина, ще бѫде като тѣзи момци, който хвърлили връзкитѣ си въ пещьта, веднага ги развързали и тръгнали. Слѣдователно, ако сте намѣрили тази велика истина и вашитѣ връзки ще паднатъ въ огъня, но ако не паднатъ, не сте я намѣрили. Ако вашиятъ духъ остане здравъ, неопърленъ въ огъня, вие сте намѣрили истината. Или и вие ще ми разправяте, като онзи малджия въ Провадийско.
към втори вариант >>

Докато всички обществени дѣйци, докато всички религиозни хора мислятъ както днесъ, ще се играе само на сцената, ще има опозорявания, тъй е писалъ вашиятъ баща. (втори вариант)
“ – „Да, че и ние тъй мислихме! “ Така бѣше и съ Христа. Съ финикови вейки го посрѣщаха, викаха: „Осанна въ вишнихъ! “ Слѣдъ три дни викаха: „Разпни го, долу, на кръста! “ Това не сѫ убѣждения, това не сѫ религиозни течения! Докато всички обществени дѣйци, докато всички религиозни хора мислятъ както днесъ, ще се играе само на сцената, ще има опозорявания, тъй е писалъ вашиятъ баща. И тъй, характерното за тѣзи трима младежи е смѣлостьта имъ да влѣзатъ въ нагорещената пещь. Слѣдователно и вие сега имате изпита, влѣзте въ пещьта, изчистете се, за да дойде четвъртиятъ. Кой е четвъртия? Той е единия милиметъръ, съ който сте порасли. Не, безъ никакъвъ страхъ, безъ какво и да е движение отвънъ, а достатъчно е едно движение вѫтрѣ въ душата ви.
към втори вариант >>

24. В рова на лъвовете / Въ рова при лъвоветѣ

Колко мъже и жени играят на сцената в своя дом без да очакват някакво възнаграждение!
Всички хора бягат от мъчнотии и страдания и говорят за ядене и пиене, за развлечения. Всички говорят за последните пиеси, които се дават в „Модерния театър“, в „Ренесенс“. Колко по-хубави пиеси от тия аз виждам да се играят по софийските улици! Актьорите, които играят в тия пиеси, са естествени. Те играят без пари, непринудено. Колко мъже и жени играят на сцената в своя дом без да очакват някакво възнаграждение! Колко деца взимат участие в тия пиеси! Всички играят безплатно. Като наблюдавам тая игра, казвам: Браво, вие сте безкористни актьори. Никой не ви плаща, никой не ви ръкопляска, но, въпреки това, продължавате да играете. „Хвърлиха го в рова на лъвовете.“ Като четете живота на Данаил, виждате, че той е разполагал със знание и мъдрост.
към беседата >>

25. Влиянието на хармонията в живота

БС

Защото онзи певец, който не пее добре на сцената, всички ще го снемат от там, а добрият певец всички ще желаят да им пее, и един, и два, и повече пъти.
И тъй, в един ден срок да се нагласите в ключа „сол” и да изгладите всяка дисхармония. Всяка в себе си да изглади това - речено и свършено! Ами представете си един такъв случай - да допуснем, че живеете в един дом, където има четири сестри и трима братя, и живеете с тях в дисхармония. Те са ви побийвали и вие сте ги побийвали. Един ден казвате: "Ще изляза в друга къща." Е, ако вие не сте се нагласили в ключа „сол” и минете на друго място, мислите ли, че на това ново място няма да ви стане по-горещо? Защото онзи певец, който не пее добре на сцената, всички ще го снемат от там, а добрият певец всички ще желаят да им пее, и един, и два, и повече пъти. Добрият живот, това е Божествената хармония. Значи да прилагаме в действителния живот хармонията. Затуй тази хармония е необходима и само чрез нея може да наваксате изгубената хармония, а хармонията е, която носи новия живот. Сега във вашите умове се явява мисълта: "Как може да се оправи тази дисхармония? " - Може.
към беседата >>

Аз желая да има ръкопляскане, а не подсвиркване, защото, ако има подсвиркване, ще слезете от сцената и втори път ще се прераждате.
Младите ще бъдат първите ноти в една музикална пиеса, средната възраст ще бъдат по средата на пиесата, а най-старите - на края, последните ноти. Като се изпълни цялата пиеса, тогава се вдига голям шум, гюрултия и ще има ръкопляскане. Пиесата се свършва с най-старите. Ако има подсвиркване, тогава е лошо. Някой път има ръкопляскане, някой път - подсвиркване. Аз желая да има ръкопляскане, а не подсвиркване, защото, ако има подсвиркване, ще слезете от сцената и втори път ще се прераждате. Сега вие ще се съберете помежду си, ще обмислите тази работа; понеже ще се организирате, да видим какво могат да направят жените. Нали трябва да се работи във външния свят? Например имате някоя нива да се прекопае, лозе да се реже, градина да се обработва, плодни дървета да се наглеждат, как ще разпределите тази работа? По-силните на лозето ще копаят, по-слабите на нивата ще жънат, най-слабите - гъсеници ще чистят, а тези, уморените, ще ги пратите да вкусят от плодовете, да си наберат и на вас да донесат и тогава ще имате една богата трапеза. Тъй ще разпределите работата си.
към беседата >>

26. Поздравът на Любовта / Поздравътъ на Любовьта

Когато виден цигулар свири на сцената, публиката се възхищава от него и му ръкопляска.
По материала на гимназията може да се познае в кой клас сте. Същото е и в духовния свят. По задачите, които решавате, може да се определи класа, до който сте стигнали. Да бъдеш добродетелен, това е велика наука. Тя осмисля живота. Когато виден цигулар свири на сцената, публиката се възхищава от него и му ръкопляска. Колко години е учил той, докато усвои това изкуство! Колко години са нужни на ученика, докато стане умен, да познава формата на нещата, тяхното съдържание и смисъл? И тъй, ще се поздравявате с новата формула. Като срещнеш брата си, ще му кажеш: „Няма Любов като Божията Любов“. Той ще ти отговори: „Само Божията Любов е Любов“.
към беседата >>

И човѣкъ, като усвои това изкуство, той ще каже: „Животътъ има смисълъ.“ Великиятъ цигуларь, като излѣзе на сцената, всички го признаватъ. (втори вариант)
Значи, ще знаемъ, кой класъ сте. „Ама ние сме свършили аритметиката.“ Всѣки знае, че ти си трети класъ. Ако познавашъ алгебрата, пакъ споредъ материала ще знаемъ кой класъ сте. Тъй е и въ духовния свѣтъ – споредъ задачата, споредъ добродѣтельта, тамъ знаятъ, кѫдѣ сте достигнали. За да бѫде човѣкъ добродѣтеленъ, то е една цѣла велика наука. И човѣкъ, като усвои това изкуство, той ще каже: „Животътъ има смисълъ.“ Великиятъ цигуларь, като излѣзе на сцената, всички го признаватъ. Но колко години му сѫ трѣбвали додѣто да усвои това изкуство. И колко врѣме трѣбва да иждиви ученикътъ, за да може да стане уменъ, не само да знае формитѣ на нѣщата, но и да тури въ формата и съдържанието и смисъла. И тъй, ще се поздравлявате. Съ какво? Като срѣщнешъ ти брата си, ще кажешъ: „Нѣма Любовь като Божията Любовь.“ И братъ ти ще отговори: „Само Божията Любовь е Любовь.“
към втори вариант >>

27. Ненаписаните закони

И онзи музикант, който излезе да свири на сцената, ако прокара тоя закон, тогава душата му ще излезе от тялото, ще премине в ръката му, оттам в цигулката, и вие ще чуете да излизат от цигулката тонове, каквито никога друг път не сте чували.
Не разбирате законите. Сега вие имате един мозък и не знаете как той работи. Вие говорите за мисъл, обаче тази мисъл, тази енергия, която дава мислите, вие я не знаете; какво е чувството вътре във вас, какво нещо е Любовта? Любовта може в нейните материални проявления математически да я изразим. Любовта дава най-съвършените вибрации, тонове в музиката. И онзи музикант, който излезе да свири на сцената, ако прокара тоя закон, тогава душата му ще излезе от тялото, ще премине в ръката му, оттам в цигулката, и вие ще чуете да излизат от цигулката тонове, каквито никога друг път не сте чували. Душата на цигуларя трябва да излезе и тя сама да играе в ръката. Като пишеш, ти трябва да прокараш душата си в своето перо, а перото е умът. Следователно душата трябва да присъства в ума, да ръководи това движение. Когато говориш, твоята душа да бъде на езика ти, тя да контролира твоя език. Навсякъде може да прокараш своята душа.
към беседата >>

След 10 години неговата карма веднага се ликвидирала и на сцената се явило убитото момиченце, за което царският син после се оженил.
Оженил се той за нея, но тя го малтретирала и не му давала да говори, биела го по два пъти на ден. Всяка сутрин тя ще го наложи: „Мъж искам да бъдеш, а не дете“. Вечер същото. И той се сгушвал 10 години. И всеки ден по две сълзи се ронели от очите му, но той не роптаел. След 10 години неговата карма веднага се ликвидирала и на сцената се явило убитото момиченце, за което царският син после се оженил. Сега вашият живот е лош: вие сте се оженили, защото сте в плътта си. Тази жена с дебелите устни всеки ден ви налага; мъже и жени – всички ви налага. И вие казвате : „Тази жена да не е...“ Но тази жена е на мястото си, баща ти едно време уби едно от най-хубавите момиченца в гората. Разбирате ли? И чудни са съвременните хора, като казват, че са много праведни.
към беседата >>

28. Ядоха и наситиха се

В негово присъствие Берта пеела отлично, като ангел, и двамата пътували из света, тя пеела, а той е бил зад сцената, и навсякъде произвеждали фурор, но тя пеела, докато той бил там, а като излизал той, нейният глас прекъсвал.
Той сам разправя за себе си. Ще седне да проучва някое дело на някой свой клиент и изведнъж вижда пред себе си колелета, машини, не може да работи, а след един час, като свърши с тази работа, тогава ще почне своята адвокатска професия. И казва: „Кога ще ме освободи Господ от този дявол? “ Не е дяволът, но по-силните способности и стремежи изпъкват по-напред. Доктор Фурио намерил една госпожица Берта, която имала отличен глас, и се заел, според своите методи, да развие този талант у нея. В негово присъствие Берта пеела отлично, като ангел, и двамата пътували из света, тя пеела, а той е бил зад сцената, и навсякъде произвеждали фурор, но тя пеела, докато той бил там, а като излизал той, нейният глас прекъсвал. Сила идвала от Фурио и тя я изразявала. Обаче в нея се влюбва един млад господин и казва: „Знаменита певица, но от онзи дявол трябва да се освободя аз“. В едно представление зад кулисите той му тегли един куршум, но и певицата прекъснала да пее и нито дума повече не произнесла. И ние, докато сме свързани с невидимото, докато сме във връзка с Бога, откъдето иде нашата сила, докато Той е наша задна стража, докато Неговите сили са проектирани в нас, ние сме отлични певци на сцената, но когато някой грях се появи и връзката се скъса, тогава всичко се прекъсва, всички таланти се свършват и моментално всичко изчезва. Тази връзка се скъсва и у всички писатели и поети, у всички учени и прости, всички са опитали това.
към беседата >>

И ние, докато сме свързани с невидимото, докато сме във връзка с Бога, откъдето иде нашата сила, докато Той е наша задна стража, докато Неговите сили са проектирани в нас, ние сме отлични певци на сцената, но когато някой грях се появи и връзката се скъса, тогава всичко се прекъсва, всички таланти се свършват и моментално всичко изчезва.
Доктор Фурио намерил една госпожица Берта, която имала отличен глас, и се заел, според своите методи, да развие този талант у нея. В негово присъствие Берта пеела отлично, като ангел, и двамата пътували из света, тя пеела, а той е бил зад сцената, и навсякъде произвеждали фурор, но тя пеела, докато той бил там, а като излизал той, нейният глас прекъсвал. Сила идвала от Фурио и тя я изразявала. Обаче в нея се влюбва един млад господин и казва: „Знаменита певица, но от онзи дявол трябва да се освободя аз“. В едно представление зад кулисите той му тегли един куршум, но и певицата прекъснала да пее и нито дума повече не произнесла. И ние, докато сме свързани с невидимото, докато сме във връзка с Бога, откъдето иде нашата сила, докато Той е наша задна стража, докато Неговите сили са проектирани в нас, ние сме отлични певци на сцената, но когато някой грях се появи и връзката се скъса, тогава всичко се прекъсва, всички таланти се свършват и моментално всичко изчезва. Тази връзка се скъсва и у всички писатели и поети, у всички учени и прости, всички са опитали това. Тия хора не са яли и наситили, защото човек пее само когато е сит. И българите имат обичай, като викнат един кавалджия, нахранят го най-напред и той свири ли свири. Българите имат за това една поговорка: „Гладна мечка хоро не играе“, и гладен кавалджия не свири. Затуй и човек без убеждение нищо не може да направи.
към беседата >>

29. Ученикът не е по-горен от учителя си

Ако дойде третият, ще каже: „И аз ще дойда“, но него може да вземат да им варди цигулките, а на сцената сами ще свирят двамата.
Ако твоят приятел ти каже една дума и ти я разбереш по един начин, а той по друг, каква любов може да има? А ако се скарат, каква любов е тя? Когато се карат, каква любов може да има? Любовта е като музиката, само двама велики музиканти, като се съберат, единият вземе първата цигулка, другият – втората, обичат се. Защо? – Двамата ходят заедно и дават концерти. Ако дойде третият, ще каже: „И аз ще дойда“, но него може да вземат да им варди цигулките, а на сцената сами ще свирят двамата. Това значи да се обичат. Казват, как ще се свири това нещо, проверяват, Любов имат. А други казват: „Да се обичаме“. Можеш ли да свириш на тази цигулка? Тогава може да се обичаме, а ако не можеш, ще пазиш кутията на цигулката.
към беседата >>

Ще пазиш тази кутия на Любовта, защото там, на сцената, ще бъде много трудно.
Това значи да се обичат. Казват, как ще се свири това нещо, проверяват, Любов имат. А други казват: „Да се обичаме“. Можеш ли да свириш на тази цигулка? Тогава може да се обичаме, а ако не можеш, ще пазиш кутията на цигулката. Ще пазиш тази кутия на Любовта, защото там, на сцената, ще бъде много трудно. Някой път ще слушаш, но и то е благодат. А като знаеш сам да свириш, друго нещо е с един свой приятел да свириш, друго нещо е да вземеш тази цигулка на Любовта заедно с Христа – само че аз вземам Христа в преносен смисъл, и ти с Него да свириш, а друго е някой да свири за Христа, а ти да слушаш отвън. Има разлика между свирене и свирене. Ще ви приведа пак онзи анекдот за един българин. Това било в Москва.
към беседата >>

30. Много плод

Всички благородни дами плачат, сълзите им текат за онзи герой там, на сцената.
И като минават хората край някои бедни, не мислят, че Христос живее в тях, нито за Христовите страдания, а казват: „Кармата им е такава“. И после: „О, Господи, как си страдал на кръста! “ Това е едно заблуждение на черното братство. Туй мяза на нашите съвременни театри. Някой автор написал някоя трагедия. Всички благородни дами плачат, сълзите им текат за онзи герой там, на сцената. Това е актьорство! Те плачат, а като излязат вънка, дето други умират, нито една сълза! Казвам: За тях плачете, а за вътрешните се смейте. Някой ден, аз съм намислил, имам една дума да ви кажа. Една дума ще ви кажа, една бележка, ще направя един малък психологически опит.
към беседата >>

31. Мисъл и действие / Мисъл и действие

Излезе ли някой оратор на сцената, говори добре, красноречиво, но се смущава, не знае къде да постави ръцете си.
– Да учи. В какво се заключава ученето? Какво трябва да учи човек? Много неща има за учене и то такива, на които човек никога не е спирал вниманието си. Например, от значение е да знае човек как да движи очите си, какви неща да гледа; как и къде да насочва носа си, за да възприема само благоуханията, а не и лошите миризми; да знае как и къде да поставя ръцете си, как да ходи и т.н. Излезе ли някой оратор на сцената, говори добре, красноречиво, но се смущава, не знае къде да постави ръцете си. Ще кажете, че не е важно къде ще държите ръцете си: отпред или отзад, на корема или на кръста, съединени или пуснати надолу. За неразумния това не е важно, но за разумния е от голямо значение. Колкото е важно как става съединяването на полюсите в електричеството, за да се произведе светлина, толкова е важно дали ръцете са съединени, или пуснати надолу. Има моменти в живота, когато ръцете трябва да бъдат отворени. Това е особено важно, когато човек се моли.
към беседата >>

Излезе ли някой оратор на сцената, говори добре, красноречиво, но се смущава, не знае къде да постави ръцете си.
– Да учи. В какво се заключава ученето? Какво трябва да учи човек? Много неща има за учене и то такива, на които човек никога не е спирал вниманието си. Например, от значение е да знае човек как да движи очите си, какви неща да гледа; как и къде да насочва носа си, за да възприема само благоуханията, а не и лошите миризми; да знае как и къде да поставя ръцете си, как да ходи и т.н. Излезе ли някой оратор на сцената, говори добре, красноречиво, но се смущава, не знае къде да постави ръцете си. Ще кажете, че не е важно къде ще държите ръцете си: отпред или отзад, на корема или на кръста, съединени или пуснати надолу. За неразумния това не е важно, но за разумния е от голямо значение. Колкото е важно как става съединяването на полюсите в електричеството, за да се произведе светлина, толкова е важно дали ръцете са съединени, или пуснати надолу. Има моменти в живота, когато ръцете трябва да бъдат отворени. Това е особено важно, когато човек се моли.
към беседата >>

32. Работа за новия живот

Аз бях на сцената.
Ще направите най-напред един опит – той излезе несполучлив; втори, трети са все несполучливи. Казвате си: „Тази работа може да не е тъй, както се говори.“ – Не, тъй е, тъй е, абсолютно няма никакво изключение. Разбирате ли? Някои ще кажат за мене: „Вчера там, в читалището, понеже бяха все негови хора, пазиха го.“ Аз да ви кажа: преди две години бях в Свищов, дето комунистите ме пазиха, понеже поповете пак бях нагласили нещо. И попове, и стражари имаше. Аз бях на сцената. Става един от публиката и ми казва: „Ти трябва да напуснеш туй място там, на сцената.“ Чувам по едно време: „Пиу-пиу“ – идва един комунист, хваща за гушата този, който идваше да ме снеме от сцената, и му казва: „Ти ще мълчиш! “ Другият казва: „Какво стои този там на сцената, сто души го вардят! “ И после комунистите казват: „Благодарете, че ние ви помогнахме.“ Че вие сте хората, които трябва да помогнете. Защо така? – Защото Бог живее във всичките сърца и каквото каже, всичко става, няма изключение.
към беседата >>

Става един от публиката и ми казва: „Ти трябва да напуснеш туй място там, на сцената.“ Чувам по едно време: „Пиу-пиу“ – идва един комунист, хваща за гушата този, който идваше да ме снеме от сцената, и му казва: „Ти ще мълчиш!
Казвате си: „Тази работа може да не е тъй, както се говори.“ – Не, тъй е, тъй е, абсолютно няма никакво изключение. Разбирате ли? Някои ще кажат за мене: „Вчера там, в читалището, понеже бяха все негови хора, пазиха го.“ Аз да ви кажа: преди две години бях в Свищов, дето комунистите ме пазиха, понеже поповете пак бях нагласили нещо. И попове, и стражари имаше. Аз бях на сцената. Става един от публиката и ми казва: „Ти трябва да напуснеш туй място там, на сцената.“ Чувам по едно време: „Пиу-пиу“ – идва един комунист, хваща за гушата този, който идваше да ме снеме от сцената, и му казва: „Ти ще мълчиш! “ Другият казва: „Какво стои този там на сцената, сто души го вардят! “ И после комунистите казват: „Благодарете, че ние ви помогнахме.“ Че вие сте хората, които трябва да помогнете. Защо така? – Защото Бог живее във всичките сърца и каквото каже, всичко става, няма изключение. Винаги ще живееш по Божия закон – заради Бога.
към беседата >>

“ Другият казва: „Какво стои този там на сцената, сто души го вардят!
Разбирате ли? Някои ще кажат за мене: „Вчера там, в читалището, понеже бяха все негови хора, пазиха го.“ Аз да ви кажа: преди две години бях в Свищов, дето комунистите ме пазиха, понеже поповете пак бях нагласили нещо. И попове, и стражари имаше. Аз бях на сцената. Става един от публиката и ми казва: „Ти трябва да напуснеш туй място там, на сцената.“ Чувам по едно време: „Пиу-пиу“ – идва един комунист, хваща за гушата този, който идваше да ме снеме от сцената, и му казва: „Ти ще мълчиш! “ Другият казва: „Какво стои този там на сцената, сто души го вардят! “ И после комунистите казват: „Благодарете, че ние ви помогнахме.“ Че вие сте хората, които трябва да помогнете. Защо така? – Защото Бог живее във всичките сърца и каквото каже, всичко става, няма изключение. Винаги ще живееш по Божия закон – заради Бога. Разбирате ли?
към беседата >>

33. Истинната лоза / Аз съм истинската лоза

Мнозина искат да отидат в света, да видят, как играят видните актьори на сцената.
Ще победиш света и ще разполагаш с това, което си спечелил в него. И Христос казва: „Аз победих света." Ако Учителят победи света; и ученикът трябва да го победи. Сега и вие имате желание да отидете в света и да го победите. Обаче, вместо да го победите, вие се подчинявате на неговия ред, на неговите закони, на неговите мисли, желания и действия. Вие мислите, че всичко, каквото става в света, е идеално. Мнозина искат да отидат в света, да видят, как играят видните актьори на сцената. Питам: Каква по-хубава сцена търсите от действителния живот? Какво по-хубаво представление от живота? Актьорът се гърчи на сцената, играе ролята на болен; някой болен в живота се гърчи на леглото си. Кой от двамата е по-добър актьор? – Който играе по-добре ролята си.
към беседата >>

Питам: Каква по-хубава сцена търсите от действителния живот?
И Христос казва: „Аз победих света." Ако Учителят победи света; и ученикът трябва да го победи. Сега и вие имате желание да отидете в света и да го победите. Обаче, вместо да го победите, вие се подчинявате на неговия ред, на неговите закони, на неговите мисли, желания и действия. Вие мислите, че всичко, каквото става в света, е идеално. Мнозина искат да отидат в света, да видят, как играят видните актьори на сцената. Питам: Каква по-хубава сцена търсите от действителния живот? Какво по-хубаво представление от живота? Актьорът се гърчи на сцената, играе ролята на болен; някой болен в живота се гърчи на леглото си. Кой от двамата е по-добър актьор? – Който играе по-добре ролята си. Убиват някого на сцената; убиват някого в живота.
към беседата >>

Актьорът се гърчи на сцената, играе ролята на болен; някой болен в живота се гърчи на леглото си.
Обаче, вместо да го победите, вие се подчинявате на неговия ред, на неговите закони, на неговите мисли, желания и действия. Вие мислите, че всичко, каквото става в света, е идеално. Мнозина искат да отидат в света, да видят, как играят видните актьори на сцената. Питам: Каква по-хубава сцена търсите от действителния живот? Какво по-хубаво представление от живота? Актьорът се гърчи на сцената, играе ролята на болен; някой болен в живота се гърчи на леглото си. Кой от двамата е по-добър актьор? – Който играе по-добре ролята си. Убиват някого на сцената; убиват някого в живота. Кой от двамата е по-добър актьор? – Който играе по-добре ролята си.
към беседата >>

Убиват някого на сцената; убиват някого в живота.
Питам: Каква по-хубава сцена търсите от действителния живот? Какво по-хубаво представление от живота? Актьорът се гърчи на сцената, играе ролята на болен; някой болен в живота се гърчи на леглото си. Кой от двамата е по-добър актьор? – Който играе по-добре ролята си. Убиват някого на сцената; убиват някого в живота. Кой от двамата е по-добър актьор? – Който играе по-добре ролята си. Наблюдавайте живота! Там ще срещнете най-добрите актьори, които играят роли от различен характер. Там ще се натъкнете и на комедия, и на драма, и на трагедия.
към беседата >>

От един актьор, който се гърчи на сцената, и от един болен, който се гърчи на леглото, кой е по-добър актьор, кой по-добре играе ролята си? (втори вариант)
Ако Христос - Учителят победи света, то и ученикът трябва да го победи. Сега у вас съществува желание да отидете в света, за да го победите, но и да се подчините на неговите закони и ред, на неговите мисли, желания и действия. Вие мислите, че всичко, каквото става в този свят, е нещо идеално. Кой от вас няма желание да отиде и да види как играят някои идеални актьори. Ами че има ли по-голямо представление от действителния живот! От един актьор, който се гърчи на сцената, и от един болен, който се гърчи на леглото, кой е по-добър актьор, кой по-добре играе ролята си? От един актьор, когото убиват на сцената, и от един човек, когото убиват в живота, кой по-добре изпълнява ролята си? Разбира се, че последният. Наблюдавайте живота и ще имате най-добри представления от различен характер - и комедия, и трагедия, и драма. Казвате: "Да идем на театър, дават еди-коя си драма". Аз ви казвам, че и по-хубава драма съм виждал.
към втори вариант >>

От един актьор, когото убиват на сцената, и от един човек, когото убиват в живота, кой по-добре изпълнява ролята си? (втори вариант)
Сега у вас съществува желание да отидете в света, за да го победите, но и да се подчините на неговите закони и ред, на неговите мисли, желания и действия. Вие мислите, че всичко, каквото става в този свят, е нещо идеално. Кой от вас няма желание да отиде и да види как играят някои идеални актьори. Ами че има ли по-голямо представление от действителния живот! От един актьор, който се гърчи на сцената, и от един болен, който се гърчи на леглото, кой е по-добър актьор, кой по-добре играе ролята си? От един актьор, когото убиват на сцената, и от един човек, когото убиват в живота, кой по-добре изпълнява ролята си? Разбира се, че последният. Наблюдавайте живота и ще имате най-добри представления от различен характер - и комедия, и трагедия, и драма. Казвате: "Да идем на театър, дават еди-коя си драма". Аз ви казвам, че и по-хубава драма съм виждал. Наистина, чрез своето произведение драматургът е направил един хубав превод, но питам ви вие виждали ли сте оригинала на тази драма?
към втори вариант >>

34. Практическо приложение на окултната музика

Аз няма да ви уча да излизате на сцената, за себе си ще пеете.
И като я нападнат, тя си поплаче. Казвам: Ти можеш да се научиш да пееш. Как? Тя се научи хубаво да пее и после пееше в хора. Но на човека трябва да му се вдъхне доверие, че има дарба. Той трябва да има вяра, за да се научи да пее за себе си. Аз няма да ви уча да излизате на сцената, за себе си ще пеете. Най-хубавата музика е, когато пееш или свириш за себе си. И аз от личен опит зная това. С моята цигулка аз съм прекарал най-хубавите си минути. Взема, посвиря на всичките скърби и страдания и като им засвиря така тия песни, т.е. аз ги наричам окултни упражнения, всичките духове си заминават и аз ставам радостен и весел.
към беседата >>

35. Самоопределение

изнася ги на сцената.
Какво разбирате под думата самоопределение? (– Да се самоопредели човек, това значи да определи отношенията си към околната среда.) Съгласни ли сте всички с тази дефиниция? Какво нещо е самоопределение на единицата? Според мен самоопределението на единицата седи в това, че тя подтиква нещата напред, т.е. изнася ги на сцената. Какво представлява самоопределението на двойката? (– Поляризиране.) Какво нещо е поляризирането? (– Проявяване.) Числото 2, двойката представлява материята, т.е. закон на материалния свят. С други думи казано, единицата представлява сили, които подтикват нещата в материалния свят, в материята, която ги облича във форми, т.е.
към беседата >>

36. Значение на ръцете и пръстите

Когато мерите вашия живот със сегашното си положение, туй ваше положение, то е само една роля на сцената.
Философски колко струва твоето съзнание на една къща и 4 души приятели? Ама такива хора ги има с милиони. Вие сега се абстрахирайте от сегашното си положение. Сегашното положение, в което вие се намирате, е смешно. Смешно става, когато ние мерим с него нашия живот. Когато мерите вашия живот със сегашното си положение, туй ваше положение, то е само една роля на сцената. Вие играете една много незавидна роля на един слуга, на който всеки трябва да му заповядва да върши всичко. Ще кажете някой път: „Ама ние разсъждаваме, ние разбираме живота“. Да си не правим илюзии, че ние разсъждаваме. Колко философски въпроси сме разрешили досега? Ама ще кажете: „Еди-кой си философ написал такова и такова съчинение“.
към беседата >>

37. Пробуждане на човѣшката душа / Пробуждане на човешката душа

Запримѣръ, такъвъ нѣкой артистъ, или нѣкоя певица, която пѣе хубаво, мисли, че като излѣзе на сцената, ще я посрещнатъ съ цветя, всички ще заговорятъ за нея, какъвъ великъ талантъ има тя.
Нѣма хора щастливи за една година. За една цѣла година нѣма човѣкъ, който да е щастливъ. Ти си посялъ една череша, която слѣдъ нѣколко години вързала, и ти се радвашъ, хапвашъ си отъ черешитѣ ѝ. Е, за колко врѣме е вашето щастие, ако се хранитѣ само съ череши? Черешитѣ ще презрѣятъ, и вашето щастие ще изчезне. Запримѣръ, такъвъ нѣкой артистъ, или нѣкоя певица, която пѣе хубаво, мисли, че като излѣзе на сцената, ще я посрещнатъ съ цветя, всички ще заговорятъ за нея, какъвъ великъ талантъ има тя. Тя сега живѣе съ въображението, но, между въображаемиятъ и действителниятъ свѣтъ има голѣма разлика. Тя е следующата: въ въображаемия свѣтъ мѫчнотии нѣма, тамъ всичко върви безъ мѫчнотии, тамъ всичко върви отлично. Вие си проектиратѣ въ ума една градина отъ 100 декара, насаждате въ нея цветя, плодни дървета, всички заговарятъ за вашата градина. Вие продавате плодове и всички се радватъ. Знаете ли на какво ще замязате?
към беседата >>

Една певица се готви да излезе на сцената и мисли, че всички ще се възхитят от нея. (втори вариант)
Например, обичаш плодове, искаш да се храниш само с череши, тях предпочиташ. Казваш: Като има череши, щастлив съм. – Колко време ще бъдеш щастлив? – Докато има череши. Щом презреят, щастието ти се свършва. Една певица се готви да излезе на сцената и мисли, че всички ще се възхитят от нея. Тя живее във въображаемия свят. Като излезе на сцената, вижда, че не е така. Значи, между въображаемия и действителния свят има голяма разлика. Във въображаемия свят няма мъчнотии. Там нещата се нареждат лесно, без мъчнотии.
към втори вариант >>

Като излезе на сцената, вижда, че не е така. (втори вариант)
– Колко време ще бъдеш щастлив? – Докато има череши. Щом презреят, щастието ти се свършва. Една певица се готви да излезе на сцената и мисли, че всички ще се възхитят от нея. Тя живее във въображаемия свят. Като излезе на сцената, вижда, че не е така. Значи, между въображаемия и действителния свят има голяма разлика. Във въображаемия свят няма мъчнотии. Там нещата се нареждат лесно, без мъчнотии. Някога си въобразяваш, че си купил една голяма градина от десет декара. Представяш си, как ще я обработиш и ще насадиш хубави плодни дървета и ароматни цветя.
към втори вариант >>

38. Методи и насърчения за хармонизиране

КД

Божественото всякога си остава зад сцената, в нещата е, но никога не се вижда.
Ето Господ! Най-напред Господ заговори в извора, в крушата и най-после в овчаря. В това съчетание е Господ, Това е Божественото. Аз имам един пример. Един ден ще ви го дам, не сега и вие ще си го обясните. Божественото всякога си остава зад сцената, в нещата е, но никога не се вижда. В общото съчетание го виждаш, но не можеш да го намериш отделно, не го виждаш. Щом махнеш това съчетание, то се изгубва. За пример написвате: „Аз ви любя". Любовта в написаното „Аз ви любя" ли е? - Не е.
към беседата >>

39. За Името Ми / Ще му покажа все, що има, да пострада за името ми

Виждаш, че героят умира на сцената, а на другия ден го срещаш здрав и читав.
Днес повечето хора нямат вяра, но въпреки това те са лековерни. Например какво по-голямо лековерие от това, да очакваш щастие на земята. То е толкова трагично, колкото и комично! Въпросът за щастието на земята е драма и трагедия, които се превръщат в комедия. Такова нещо е и човешкият живот. Виждаш, че героят умира на сцената, а на другия ден го срещаш здрав и читав. На сцената го осъждат на десетгодишен строг затвор, а на другия ден е свободен. На сцената положението е трагично, а в живота комично. Според нас тези неща са естествени, затова гледаме на живота като на драма и трагедия, които свършват с комедия. Преди години дойде при мене един млад, образован човек, недоволен от живота, не намирал смисъл да живее. Казваше ми, че не вярва в нищо и намира, че всичко, което става в света, е произвол и случайност.
към беседата >>

На сцената го осъждат на десетгодишен строг затвор, а на другия ден е свободен.
Например какво по-голямо лековерие от това, да очакваш щастие на земята. То е толкова трагично, колкото и комично! Въпросът за щастието на земята е драма и трагедия, които се превръщат в комедия. Такова нещо е и човешкият живот. Виждаш, че героят умира на сцената, а на другия ден го срещаш здрав и читав. На сцената го осъждат на десетгодишен строг затвор, а на другия ден е свободен. На сцената положението е трагично, а в живота комично. Според нас тези неща са естествени, затова гледаме на живота като на драма и трагедия, които свършват с комедия. Преди години дойде при мене един млад, образован човек, недоволен от живота, не намирал смисъл да живее. Казваше ми, че не вярва в нищо и намира, че всичко, което става в света, е произвол и случайност. Аз запитах: Какво ще кажеш, ако ти се даде една млада, красива, разумна мома?
към беседата >>

На сцената положението е трагично, а в живота комично.
То е толкова трагично, колкото и комично! Въпросът за щастието на земята е драма и трагедия, които се превръщат в комедия. Такова нещо е и човешкият живот. Виждаш, че героят умира на сцената, а на другия ден го срещаш здрав и читав. На сцената го осъждат на десетгодишен строг затвор, а на другия ден е свободен. На сцената положението е трагично, а в живота комично. Според нас тези неща са естествени, затова гледаме на живота като на драма и трагедия, които свършват с комедия. Преди години дойде при мене един млад, образован човек, недоволен от живота, не намирал смисъл да живее. Казваше ми, че не вярва в нищо и намира, че всичко, което става в света, е произвол и случайност. Аз запитах: Какво ще кажеш, ако ти се даде една млада, красива, разумна мома? Ще повярваш ли, че Бог ти я дава?
към беседата >>

Запример виждате на сцената един герой, който умира, всички плачат, но на другия ден героят пак е жив – умира и недоумира. (втори вариант)
Тъй са възпитани. И всички, които са дошли на земята, очакват щастие. То е толкова трагично и толкова комично. Трагично и драматично, но трагедия и драма, които се обръщат в комедия. И тъй, действителният живот е трагедия и драма, които се обръщат в комедия. Запример виждате на сцената един герой, който умира, всички плачат, но на другия ден героят пак е жив – умира и недоумира. Виждаш го на сцената осъден за десет години затвор, а утре пак пуснат от затвора. На сцената е трагично, но в живота е комично. Обаче ние считаме всички неща естествени и целият наш живот е една драма и трагедия, свързани в комедия. Преди година дойде при мене един млад, свършващ човек с висше образование, недоволен от живота. И след като ми разказа всички свои съмнения и аргументи, че не вярва в това, в онова, че не вярва в Господа и че в света съществува само един произвол, аз му зададох само един въпрос.
към втори вариант >>

Виждаш го на сцената осъден за десет години затвор, а утре пак пуснат от затвора. (втори вариант)
И всички, които са дошли на земята, очакват щастие. То е толкова трагично и толкова комично. Трагично и драматично, но трагедия и драма, които се обръщат в комедия. И тъй, действителният живот е трагедия и драма, които се обръщат в комедия. Запример виждате на сцената един герой, който умира, всички плачат, но на другия ден героят пак е жив – умира и недоумира. Виждаш го на сцената осъден за десет години затвор, а утре пак пуснат от затвора. На сцената е трагично, но в живота е комично. Обаче ние считаме всички неща естествени и целият наш живот е една драма и трагедия, свързани в комедия. Преди година дойде при мене един млад, свършващ човек с висше образование, недоволен от живота. И след като ми разказа всички свои съмнения и аргументи, че не вярва в това, в онова, че не вярва в Господа и че в света съществува само един произвол, аз му зададох само един въпрос. „Представи си, че този Господ, в който не вярваш, ти даде една много хубава, много добра жена и по ум, и по сърце, и по характер.
към втори вариант >>

На сцената е трагично, но в живота е комично. (втори вариант)
То е толкова трагично и толкова комично. Трагично и драматично, но трагедия и драма, които се обръщат в комедия. И тъй, действителният живот е трагедия и драма, които се обръщат в комедия. Запример виждате на сцената един герой, който умира, всички плачат, но на другия ден героят пак е жив – умира и недоумира. Виждаш го на сцената осъден за десет години затвор, а утре пак пуснат от затвора. На сцената е трагично, но в живота е комично. Обаче ние считаме всички неща естествени и целият наш живот е една драма и трагедия, свързани в комедия. Преди година дойде при мене един млад, свършващ човек с висше образование, недоволен от живота. И след като ми разказа всички свои съмнения и аргументи, че не вярва в това, в онова, че не вярва в Господа и че в света съществува само един произвол, аз му зададох само един въпрос. „Представи си, че този Господ, в който не вярваш, ти даде една много хубава, много добра жена и по ум, и по сърце, и по характер. Какво ще кажеш?
към втори вариант >>

40. Закон за контрастите

“ Нима аз като свиря за себе си, та трябва да излизам на сцената и да питам публиката в София как свиря?
И сега мнозина казват, че влизането в една окултна Школа е опасно. Да, всеки, който е влязъл в окултната Школа и противодейства на нейните методи, пътят му е много опасен. Най-първо, в такъв човек трябва да има чистота във всичките му намерения и каквото прави в името Божие, да е доволен от себе си. Няма по-хубаво нещо от това, да си доволен от себе си и да се радваш, че изпълняваш волята Божия. А не, след като напишеш нещо, да питаш другаря си: „Хубаво ли свиря? “ Нима аз като свиря за себе си, та трябва да излизам на сцената и да питам публиката в София как свиря? Аз зная колко и как свиря. Как свиря, аз това зная по-добре от критиците. Аз зная това според моето ухо как въздейства цигулката върху ми. За пример някой път съм настроен зле, искам да направя пакост някому и взема цигулката, изсвиря нещо. Ако се измени настроението ми и вместо да направя зло, направя добро, значи добре свиря, добър цигулар съм.
към беседата >>

41. Божественото и човешкото

Че то ще бъде смешно – ти си в един театър, дали ти да играеш на сцената една роля на графиня и ти казваш: „Защо Господ не ме вдъхнови да изиграя добре тази роля?
На друга някоя казали, че била пълно шише. Друга някоя казала на сестра си, че била черна. Тя казала, че ти си бяла и т.н. Сега Господ ще се занимава с тия неща. Не, Господ се занимава с велики, със съществени работи. Че то ще бъде смешно – ти си в един театър, дали ти да играеш на сцената една роля на графиня и ти казваш: „Защо Господ не ме вдъхнови да изиграя добре тази роля? “ Хубаво, като те вдъхнови и ти изиграеш добре ролята си, с това ще оправиш ли света? Един карагосчия иска да изиграе добре ролята и Господ му помогне. Какво от това? Това не са прави съждения. И тъй, вие ще вложите една велика идея и ще желаете онова възвишеното, благородното, мощното.
към беседата >>

42. Който има уши

Това са актьори на сцената, вие не се самоизлъгвайте.
Някой ще направи мене виновен. Ако някой ме осъди, че хората в моето учение тъй живеят, питам: Ами в Божественото учение как живеят хората? Покажете ми едно идеално общество, дето хората да живеят тъй идеално! Не, ние не се лъжем. Двама се хванали за гуша, бият се, но след половин час седнали, гугуцат си. Това са актьори на сцената, вие не се самоизлъгвайте. „Който има уши да слуша, нека слуша! “ Не се лъжете, изпитвайте ума, сърцето и волята си! Туй е волята Божия. Ако вие постъпвате по първия начин, ще бъдете семето, посято на пътя, семето, посято между камъните, и семето, посято между тръните – значи по начина на кривото разбиране.
към беседата >>

43. Свобода, знание и мир

Синият цвят изчезва и на сцената се явява червеният цвят, явяват се мъжът и жената.
Първо, тия двама, които се обичат, обичат се с един синкав цвят на любовта. Казвам: много добре са започнали, любовта им е със синкав цвят, обичат се те. Но като се оженят, явяват се някои материални работи, явява се желание кой от двамата да ги владее. Току гледам, в дъното на този синкав пламък се заражда едно малко червено пламъче. И като наблюдавам тия млади, в сърцето им става една промяна, явява се стягане на сърцата им и между тях започва да се заражда един антагонизъм – кой да владее тази вещ. Синият цвят изчезва и на сцената се явява червеният цвят, явяват се мъжът и жената. Казват, че жената била слаба. Аз съм виждал как жената налага мъжа си. Във варненско една жена праща момчето си на кръчмата, дето бащата често се отбива, и му казва: „Иди, кажи на татко си: обядът е готов.“ – „Кажи на майка си да си гледа работата, нямам време сега.“ Втори път казва: „Кажи му да си дойде вкъщи.“ Трети път повтаря – не дохожда. Отива тя с една цепеница, набива го добре и го довежда вкъщи със счупена ръка. Той отива да си прави ръката.
към беседата >>

44. Окултната музика в живота

След туй пак го виждаш, слиза от сцената, очите му са към слушателите.
Марто хубаво свири, но като му плащат, той губи половината от силата си. Казват: „Този музикант влага чувство в свиренето си.“ Влага чувство, защото иска да има благоволението на публиката, иска да му ръкопляскат. После някой музикант като свири, прави особени жестове. Казва: „Нали хубаво ги направих? “ – Не, когато музикантът свири за себе си, когато се вдълбочи и никого не вижда, тогава и цветовете са други. След туй пак го виждаш, слиза от сцената, очите му са към слушателите. Истинският музикант трябва да свири без пари, без цветя, без всякакви ръкопляскания. Той трябва да свири безкористно – това е съобразно с музиката. Засега и това, което имаме, не е лошо, благодарим за него, но за в бъдеще трябва да бъде тъй, както ви говоря. Та ние искаме да създадем тази музика във вас не сега, но за в бъдеще. Хубаво е да слушаш тъй, като критикуват този-онзи, но сега от мое гледище аз изказвам мнение да се въздържате в критиката.
към беседата >>

45. Допреният въглен

Има актьори на сцената, които турят зад ушите си по едно мехурче, пълно с вода, съединено с конче,???
Някой път и небето плаче, но в тия сълзи растат цветята, зреят плодовете и ние живеем и растем. Много пъти, като видиш на очите на майка си или на баща си две сълзи, те действат на децата много повече, отколкото ако им говорят. Свещени са тия сълзи! Сега да не отидете на другата страна, да мислите, че всички сълзи са свещени! Не, два вида сълзи има. Има актьори на сцената, които турят зад ушите си по едно мехурче, пълно с вода, съединено с конче,??? та като се натисне, да пусне вода, да даде вид, че плаче. Не е плач това. Вода е това! Друг пък ще го убиват. Тури под дрехата си един мехур, дебел около една педя, пълен с червена течност, че като се яви на сцената, другият го мушне с ножа и протече буйно онази червена кръв.
към беседата >>

Тури под дрехата си един мехур, дебел около една педя, пълен с червена течност, че като се яви на сцената, другият го мушне с ножа и протече буйно онази червена кръв.
Има актьори на сцената, които турят зад ушите си по едно мехурче, пълно с вода, съединено с конче,??? та като се натисне, да пусне вода, да даде вид, че плаче. Не е плач това. Вода е това! Друг пък ще го убиват. Тури под дрехата си един мехур, дебел около една педя, пълен с червена течност, че като се яви на сцената, другият го мушне с ножа и протече буйно онази червена кръв. Това не е истинска кръв. Боя е това. Казват за него: „Плаче той“. Но какво? – Вода е това!
към беседата >>

46. Придобивки на съзнанието

Представете си, че излезете на сцената да декламирате едно стихотворение и ви освиркат.
Човек може да бъде вързан, 20 години да прекара в затвор и пак да премине в другия свят с една силна и трезва мисъл. Нищо не може да го ограничи. Такива трябва да бъдат героите на новите времена. Сега вие ще се натъкнете на мъчнотиите в живота, ще ги опитате. Това трябва да знаете. Представете си, че излезете на сцената да декламирате едно стихотворение и ви освиркат. Какво ще правите? Вие ще си кажете: Втори път не излизам. Не, кажете си: Втори път ще изляза. Излезте на сцена и трети път, постоянствайте. Знаете ли какво е направил красноречивият американски оратор Бичер?
към беседата >>

Излезте на сцена и трети път, постоянствайте.
Това трябва да знаете. Представете си, че излезете на сцената да декламирате едно стихотворение и ви освиркат. Какво ще правите? Вие ще си кажете: Втори път не излизам. Не, кажете си: Втори път ще изляза. Излезте на сцена и трети път, постоянствайте. Знаете ли какво е направил красноречивият американски оратор Бичер? Той отива в Англия с известна мисия, да говори нещо, да направи някакви предложения. В това време обаче, англичаните и американците били в неприязнени отношения. Излиза той пред публиката, на която трябва да говори. Казва няколко думи, но всички стават на крака, дигат шум, не искат да го слушат.
към беседата >>

Животът е сцена, на която вие сте се качили и всички хора около вас казват: Долу, не искаме да те слушаме!
Те викат: Не говори, слез долу. Ти пак седиш спокоен. Някой от вас ще каже: Това е нахалство. Ако сляза долу, това е страхливост. Кое е по-хубаво: да бъдеш нахален или страхлив? Животът е сцена, на която вие сте се качили и всички хора около вас казват: Долу, не искаме да те слушаме! Вие казвате: Слушайте, аз искам да ви кажа защо съм се качил тук, защо съм изпратен. Като се изкажа, аз сам ще сляза, но докато не се изкажа, няма да сляза. Може и десет пъти да сляза, но пак ще се кача. Това да знаете. Аз съм забелязал, у мухите има една отлична черта в това отношение.
към беседата >>

47. Колко пъти да прощаваме?

Естествено, този спор на сцената се явява като едно странно явление, явява се тъй нареченото чувство на обида.
Съвременният културен живот, аз го наричам „живот на спор“. Това е от хиляди години така. Хората спорят, но този спор съществува не само между хората, съществува и между най-дребните буболечици; и те спорят за нещо, разискват, важни въпроси разрешават. Естествено, този спор на сцената се явява като едно странно явление, явява се тъй нареченото чувство на обида. В човека има едно чувство на обида. То е чувството на личния човек. Някои мислят, че само хората съзнават, че са личности. Не, има и малки, дребни същества, които съзнават, че са личности, т.е. разбира се, схващането на животните за личността не е такова, каквото на хората.
към беседата >>

Не, не, то е на сцената.
Някоя сестра ще каже тъй: „Аз живея на небето“. Друга ще каже: „Аз пък живея на земята“. Казвам: Сестри, и двете живеете на земята, и двете живеете на небето, само че и двете не изпълнявате волята Божия. Това е, което аз зная. Едната живее на небето и виждам, че и тя не прощава; другата живее на земята, виждам, че и тя не прощава. Не, не, то е на сцената. Всички трябва да се освободим веднъж за всякога от тези лъжливи измами! Аз познавам Христа. Не, не, рязко и положително. Когато срещнеш един човек, да не ти е отвратителен, да не те е страх от него. Запример, срещнеш една мечка и в първо време те е страх от нея.
към беседата >>

48. Искаш ли да оздравееш?

“ Всеки ще иска да излезе на сцената.
Днес в европейските народи има едно състезание. Те не знаят кого да делегират, а не че не искат доброто. Всеки иска от него да излезе инициативата. Ако Франция рече да направи конфедерация, Германия ще се противопостави: „Как тъй? “ Ако Германия рече да направи конфедерация, Англия ще каже: „Как тъй? “ Всеки ще иска да излезе на сцената. Трябва да се споразумеят. Когато ние искрено желаем доброто, трябва да ни е безразлично от кого ще излезе. Нека излезе най-умният човек, да изнесе доброто, ние ще го поздравим. Това добро е за благото на всички. Казвам сега: Ако ние сме езичници, въпросът щеше другояче да се уреди.
към беседата >>

49. Морален стремеж и морален устой. Значение на дробите

Всички типове имат известно изражение, известно движение на очите и актьорите, за да ги представят на сцената, изучават всички потънкости в тях.
Погледът на очите може да е установен, но вие не виждате дали умът не е раздвоен. Това са субективни, отвлечени неща. Това вие не го виждате, те са предположения. (– Нали всичко се изразява в погледа?) Има хора толкова изкусни, че могат да ви заблудят с погледа си, без да подозирате. За пример, един актьор, който иска да ви представи един морален тип, той дълго време го наблюдава, проучва и най-после ви се представя морален човек, без да е всъщност такъв. Всички типове имат известно изражение, известно движение на очите и актьорите, за да ги представят на сцената, изучават всички потънкости в тях. Ако някой актьор иска да представи умиращия човек, той проучва ролята на умиращия точно тъй, както е в живота. Ако пък иска да представи някой скъперник или някой честен тип, той го проучва изтънко. Сега, опасната страна при изучаване на човешкия характер е същата, каквато при изучаване ония органически, патологически случаи, каквито срещаме във физиогномията. Когато човек пипа нещо заразително, може да се зарази, затова трябва да вземе всички предпазни мерки. Вие проучвате един морален тип и казвате: Чакай да видя дали имам тия черти?
към беседата >>

50. Господи, да прогледам!

– Той ще излезе на сцената и ще каже Истината.
Когато излезе последният, всички замлъкват, никой не ръкопляска. Казват: „Това е музика! “ И тъй, в края на тоя век ще дойде Христос. Как ще дойде? – Той ще излезе на сцената и ще каже Истината. Не само ще я каже, но което каже, ще направи. Христос като дойде, няма да ви каже да вярвате, но ще ви покаже Истината. И тия от вас, събралите се тук, у които има интензивно желание да търсят Бога, да Го славят, те ще разберат тази велика Истина. Вие, като онзи блудния син, сте забравили Бога. И някой ви погледне малко накриво, казвате: „Пренебрегнаха ни, обърнаха ни гръб“.
към беседата >>

51. Брат ти си дойде

Гледате, как героят представя на сцената щедър човек, готов всеки момент да дава.
Все едно, че пренасяте чували с пясък. Четеш един роман и се влюбваш в главния герой. – Да, но този герой е фиктивен, не е действителен. Авторът е създал един фантастичен герой, в който се влюбваш и разочароваш. Този герой играе своята роля в романа, но не и в действителния живот. Гледате, как героят представя на сцената щедър човек, готов всеки момент да дава. Обаче, идете в дома на този герой и вижте, дали е готов да ви помогне, поне с една малка сума. Ако му искате пари на заем, той е готов да ви услужи. Иначе, не дава пари, даже и на просяк. Казвам: Животът на земята не е действителен; той представя живот на актьори, които играят чужди роли. Когато дъщерята плаче за нови обувки, тя е актьор на сцената.
към беседата >>

Когато дъщерята плаче за нови обувки, тя е актьор на сцената.
Гледате, как героят представя на сцената щедър човек, готов всеки момент да дава. Обаче, идете в дома на този герой и вижте, дали е готов да ви помогне, поне с една малка сума. Ако му искате пари на заем, той е готов да ви услужи. Иначе, не дава пари, даже и на просяк. Казвам: Животът на земята не е действителен; той представя живот на актьори, които играят чужди роли. Когато дъщерята плаче за нови обувки, тя е актьор на сцената. Нещастие ли е, че тя няма обувки? Когато детето плаче пред майка си, да му даде ябълки и орехи, и то е актьор. Като застави майка си да изпълни желанието му, то казва: Ето, добре изпълних ролята си, желанието ми се задоволи. Майката казва: Добро е моето дете. Поплаче си малко, но скоро млъква – чистосърдечно е поне.
към беседата >>

52. Тъчете мислите си!

Ще си кажете: „Един час от деня аз ще се обхождам с другите тъй, както със себе си.“ Като се мине този час, слез от сцената, върни се към стария начин на обхода.
– Има нещо лошо в погледа ви. Погледът трябва да бъде точно определен. Обходата ви към всички хора трябва да бъде такава, каквато е обходата ви към самите вас – нищо повече! Тъй ученикът трябва да си създаде истински отношения. Ако не можете през целия ден да имате добра обхода, то поне един час от деня трябва да бъдете примерни в обходата си. Ще си кажете: „Един час от деня аз ще се обхождам с другите тъй, както със себе си.“ Като се мине този час, слез от сцената, върни се към стария начин на обхода. Утре пак един час. Всеки ден увеличавай по пет минути. Туй са много приятни опити. Условията, при които сега живеем, постоянно ни изваждат из релсите и ние се спираме, изгубваме този вътрешен импулс и стремеж да се учим, да се облагородяваме, и ставаме индиферентни, като казваме: „Остаряхме вече, нашето се свърши, за друго прераждане ще остане.“ – „Трай, коню, за зелена трева! “ Ти не знаеш какво ще бъде другото ти прераждане.
към беседата >>

Излязат на сцената сто души, един след друг, да декламират това стихотворение.
Под ученици на една окултна школа подразбирам хора, които се стремят към Божествен живот. Тия хора трябва да развиват чувствата на деликатност и благородство по отношение на своите близки и после същите качества ще приложат и към външния свят. Няма по-опасно нещо в духовната наука от еднообразието, което аз считам за начало на греха. Еднообразието аз наричам духовен мързел. Допуснете, че имате едно стихотворение от Петко Славейков. Излязат на сцената сто души, един след друг, да декламират това стихотворение. Какво ще научите от тази декламация? Достатъчно е един, двама, трима, до десетина души най-много да го декламират, но да слушате сто души наред да го декламират, нито ще можете да издържите, нито има смисъл. Това е губене на време. Опасността е в повторението. Например често казваме: „Да бъдем добри!
към беседата >>

Някой такъв актьор, за да изнесе по-сполучливо своята роля, обикаля света, наблюдава хората, проучва ги с техните любовни роли на житейската сцена.
Ами кога ще изберете премията за сърцето? Дайте един пример! Мнозина от вас трябва да проучват живота на актьорите. Те са много интересни. Например в Англия и Америка има актьори, които играят само любовни роли. Някой такъв актьор, за да изнесе по-сполучливо своята роля, обикаля света, наблюдава хората, проучва ги с техните любовни роли на житейската сцена. След това се изправя пред огледалото, имитира всички гримаси и изрази в тях техните отношения, и тогава излиза пред публиката да представя, да играе своята роля. Друг актьор иска да представи на сцената някой умиращ. Затова той търси такива случаи в живота, наблюдава умиращите как се мъчат, проучва отделните моменти от изживяванията им и тогава излиза на сцената. Тренировка трябва, не може другояче! Когато човек иска да развие каква да е сила в себе си: било умствена, било душевна, било волева, непременно трябва да се тренира.
към беседата >>

Друг актьор иска да представи на сцената някой умиращ.
Мнозина от вас трябва да проучват живота на актьорите. Те са много интересни. Например в Англия и Америка има актьори, които играят само любовни роли. Някой такъв актьор, за да изнесе по-сполучливо своята роля, обикаля света, наблюдава хората, проучва ги с техните любовни роли на житейската сцена. След това се изправя пред огледалото, имитира всички гримаси и изрази в тях техните отношения, и тогава излиза пред публиката да представя, да играе своята роля. Друг актьор иска да представи на сцената някой умиращ. Затова той търси такива случаи в живота, наблюдава умиращите как се мъчат, проучва отделните моменти от изживяванията им и тогава излиза на сцената. Тренировка трябва, не може другояче! Когато човек иска да развие каква да е сила в себе си: било умствена, било душевна, било волева, непременно трябва да се тренира. Той трябва да проучи външната форма, външния израз на тази сила; трябва да знае как се проявява тя. Например вие искате да се учите на търпение.
към беседата >>

Затова той търси такива случаи в живота, наблюдава умиращите как се мъчат, проучва отделните моменти от изживяванията им и тогава излиза на сцената.
Те са много интересни. Например в Англия и Америка има актьори, които играят само любовни роли. Някой такъв актьор, за да изнесе по-сполучливо своята роля, обикаля света, наблюдава хората, проучва ги с техните любовни роли на житейската сцена. След това се изправя пред огледалото, имитира всички гримаси и изрази в тях техните отношения, и тогава излиза пред публиката да представя, да играе своята роля. Друг актьор иска да представи на сцената някой умиращ. Затова той търси такива случаи в живота, наблюдава умиращите как се мъчат, проучва отделните моменти от изживяванията им и тогава излиза на сцената. Тренировка трябва, не може другояче! Когато човек иска да развие каква да е сила в себе си: било умствена, било душевна, било волева, непременно трябва да се тренира. Той трябва да проучи външната форма, външния израз на тази сила; трябва да знае как се проявява тя. Например вие искате да се учите на търпение. Седнете пред огледалото, вземете една игла и я забийте в ръката си.
към беседата >>

53. Предаване на мислите. Музикалност

Да кажем, че някой певец иска да пее, но в него има амбиция, той мисли, че като излезе на сцената, трябва да го обсипят с букети.
Без музика е невъзможно да се възпитава човек. Туй трябва да знаете! Тя указва смекчително влияние върху характера. Както човек не може да пречисти своята кръв без дишане, така и без музика той не може да пречисти своите чувства. Правилно дишане е необходимо, а музиката предизвиква правилното дишане. Да кажем, че някой певец иска да пее, но в него има амбиция, той мисли, че като излезе на сцената, трябва да го обсипят с букети. Мисли ли така, това разваля работата. Той трябва да пее за себе си. Всеки от вас трябва да обича музиката за себе си, за самата музика. Аз съм за това, да пея за себе си и сам да се слушам. Едновременно ще бъда и певец, и публика.
към беседата >>

54. Ще го изцеля

Само на сцената ще стават сражения, но не и в действителния живот.
Така ще работят и свещениците, и проповедниците, и учителите. Нови методи на възпитание са нужни. Нова наука, нов живот е нужен на хората. Иде нова епоха в света, когато от хората на сегашния ред и порядък ще остане само един представител. В бъдеще, за да си представят хората, какво нещо е война, ще дават представления. Само на сцената ще стават сражения, но не и в действителния живот. Войниците ще бъдат въоръжени с книжни саби, пушки и ножове. Щом се даде знак, войната ще започне: на която от двете страни се счупят, или по-право, скъсат оръжията, тя ще бъде победена. На победителите ще дават по един кръст за храброст и с това войната ще се свърши. Коя от двете войни е по-добра: тази на сцената, или сегашната, която става на бойните полета ? Ще кажете, че е глупаво да се воюва с книжни пушки и ножове.
към беседата >>

Коя от двете войни е по-добра: тази на сцената, или сегашната, която става на бойните полета ?
В бъдеще, за да си представят хората, какво нещо е война, ще дават представления. Само на сцената ще стават сражения, но не и в действителния живот. Войниците ще бъдат въоръжени с книжни саби, пушки и ножове. Щом се даде знак, войната ще започне: на която от двете страни се счупят, или по-право, скъсат оръжията, тя ще бъде победена. На победителите ще дават по един кръст за храброст и с това войната ще се свърши. Коя от двете войни е по-добра: тази на сцената, или сегашната, която става на бойните полета ? Ще кажете, че е глупаво да се воюва с книжни пушки и ножове. – Не е глупаво, това е представление на война. Според мене, истински герой е онзи, който доброволно, съзнателно отива на бойното поле, а не този, когото насила заставят да воюва. Той е страхливец, не е герой. Човек трябва да има убеждение!
към беседата >>

55. И валя дъждът

Днес, на сцената излиза жената, която трябва да възпита мъжа.
В Америка съществува една лига от два милиона и половина жени, сплотени в обща идея за мира. Кой движи толкова жени в името на тази идея? Това са жени, готови да се жертвуват. В целия свят има такива жени. Кое ги движи ? Днес, на сцената излиза жената, която трябва да възпита мъжа. Досега жената е възпитавана, с цел да развие нежност и мекота в характера си. За тази цел, природата й възлага задачата да стане майка, да ражда деца и да ги възпитава. Така тя минава през страдания и се облагородява. Едва сега мъжът излиза на сцената. Той приготвя материал за работа.
към беседата >>

Едва сега мъжът излиза на сцената.
Кое ги движи ? Днес, на сцената излиза жената, която трябва да възпита мъжа. Досега жената е възпитавана, с цел да развие нежност и мекота в характера си. За тази цел, природата й възлага задачата да стане майка, да ражда деца и да ги възпитава. Така тя минава през страдания и се облагородява. Едва сега мъжът излиза на сцената. Той приготвя материал за работа. Бъдещето е на жената, тя ще възпитава мъжа, но не както сега. Днес тя нарича мъжа си простак, дървеняк. Така не се възпитава. Има нов начин за възпитание.
към беседата >>

56. Съзнателният живот като забава

“ Когато не ни се дават някои неща, то не е, защото не искат да ни ги дадат, но други актьори играят на сцената, други се забавляват – нашият ред още не е дошъл.
Забавление си прави тя. Питам: направила ли е нещо лошо дъщерята? Не, тя преподава на майка си следния урок: „Мамо, ти, след като нарисуваш хубавата картина, ще я дигнеш по-високо, за да не мога да я достигна. Щом не си я дигнала по-високо, и аз ще рисувам, и аз ще покажа своето изкуство.“ И Господ е направил така. Той е вдигнал хубавите неща толкова високо, че като ги гледаме, да казваме: „Е, да съм там сега! “ Когато не ни се дават някои неща, то не е, защото не искат да ни ги дадат, но други актьори играят на сцената, други се забавляват – нашият ред още не е дошъл. Докато дойде нашият ред, ние трябва да седим като публика и да гледаме. По някой път вие казвате: „Защо хората страдат толкова много? “ Какво нещо е страданието? – Страданието е едно от най-приятните чувствания. Когато човек страда, идват му най-хубавите мисли.
към беседата >>

Когато не ни се дават някой неща то не е защото не искат да ни ги дадат, но други актьори играят на сцената, други се забавляват, нашият ред още не е дошъл. (втори вариант)
Питам: направила ли е нещо лошо дъщерята? Не, тя преподава на майка си следния урок: мамо, ти след като нарисуваш хубавата картина, ще я дигнеш по-високо, за да не мога да я достигна. Щом не си я дигнала по-високо, и аз ще рисувам, и аз ще покажа своето изкуство. И Господ е направил така. Той е дигнал хубавите неща толкова високо, че като ги гледаме, да казваме: е, да съм там сега! Когато не ни се дават някой неща то не е защото не искат да ни ги дадат, но други актьори играят на сцената, други се забавляват, нашият ред още не е дошъл. Докато дойде нашият ред, ние трябва да седим като публика и да гледаме. По някой път вие казвате: защо хората страдат толкова много? Какво нещо е страданието? - Страданието е едно от най- приятните чувствувания. Когато човек страда, идват му най- хубавите мисли.
към втори вариант >>

57. Възможности и прояви на Любовта

КД

Отначало тя се вика, първо тя е на сцената, най-близката, но когато тя не може да помогне, то почва да вика и другите - значи има тил още навътре.
Каката излиза преди Бога, защото тя показва девствения живот. В дадения случай каката е душата, но в Духовния свят тя е сестрата. А като вика брат си, то е духът. Бащата и майката играят роля на ума и сърцето. Майката е много близка на детето. Отначало тя се вика, първо тя е на сцената, най-близката, но когато тя не може да помогне, то почва да вика и другите - значи има тил още навътре. Божествената идея почва да минава през своите граници или се реализира у майката, бащата, брата, сестрата и най-после се изявява у Бога - причината на всичко. Сега, ако намирате, че този ред на нещата малко варира, то зависи от това дали детето е момче или момиче, защото и момчетата викат, но те имат друго нареждане. Когато малките деца викат, понеже умът им не взема участие, у тях тия прояви са естествени. Затова човек най-първо уповава на това, което е нежно, след това на това, което е силно. Първо на това, от което има облага, и после на това, което е стабилно.
към беседата >>

58. Добрата постъпка

Всички философи, които са писали това знание, са ученици на ония философи, които стоят зад сцената.
Вие искате да бъдете щастливи, следователно в живота ще намерите тия условия. Туй трябва да поставите като принцип в живота си. Някой казва: „И без добро може.“ – Да, но ще отидеш в ада. Вие възразявате: „Ние сами ще се качим, сами ще отидем в рая.“ – Да, може да се качите в къщата на някой банкер, но богати няма да станете. Тия положения във вас трябва да бъдат строго определени. Всички философи, които са писали това знание, са ученици на ония философи, които стоят зад сцената. Ония, които са на сцената, не са истинските философи. Зад тях седят истинските философи. В бъдеще вие ще видите каква грамадна разлика има между това, което те знаят, и това, което се показва на сцената. Представете си сега една такава постъпка: вървим по пътя, аз ви говоря някои работи, но във вашия ум остава едно съмнение. Вие се съмнявате в моята искреност.
към беседата >>

Ония, които са на сцената, не са истинските философи.
Туй трябва да поставите като принцип в живота си. Някой казва: „И без добро може.“ – Да, но ще отидеш в ада. Вие възразявате: „Ние сами ще се качим, сами ще отидем в рая.“ – Да, може да се качите в къщата на някой банкер, но богати няма да станете. Тия положения във вас трябва да бъдат строго определени. Всички философи, които са писали това знание, са ученици на ония философи, които стоят зад сцената. Ония, които са на сцената, не са истинските философи. Зад тях седят истинските философи. В бъдеще вие ще видите каква грамадна разлика има между това, което те знаят, и това, което се показва на сцената. Представете си сега една такава постъпка: вървим по пътя, аз ви говоря някои работи, но във вашия ум остава едно съмнение. Вие се съмнявате в моята искреност. Допуснете обаче, че вие пътувате сами през един зимен ден и вън има сняг до колене, но сте измръзнали толкова много, че не можете да продължите пътя си.
към беседата >>

В бъдеще вие ще видите каква грамадна разлика има между това, което те знаят, и това, което се показва на сцената.
Вие възразявате: „Ние сами ще се качим, сами ще отидем в рая.“ – Да, може да се качите в къщата на някой банкер, но богати няма да станете. Тия положения във вас трябва да бъдат строго определени. Всички философи, които са писали това знание, са ученици на ония философи, които стоят зад сцената. Ония, които са на сцената, не са истинските философи. Зад тях седят истинските философи. В бъдеще вие ще видите каква грамадна разлика има между това, което те знаят, и това, което се показва на сцената. Представете си сега една такава постъпка: вървим по пътя, аз ви говоря някои работи, но във вашия ум остава едно съмнение. Вие се съмнявате в моята искреност. Допуснете обаче, че вие пътувате сами през един зимен ден и вън има сняг до колене, но сте измръзнали толкова много, че не можете да продължите пътя си. Аз ви намирам на пътя, занасям ви вкъщи, услужвам ви и след една седмица ви изпращам у дома ви. В първия случай вие се съмнявате в моето разположение към вас, в готовността ми да ви услужвам, но в този случай ще се съмнявате ли?
към беседата >>

Ти си зад сцената, всичко виждаш, а тебе никой не вижда.
Ние трябва да станем много малки в света, да се смирим. Смирението е закон на смаляване. Щом станем много малки, ние ще бъдем непобедими. Щом си малък, никой не може да те види, никой не може да те намери. Де ще те намери? Ти си зад сцената, всичко виждаш, а тебе никой не вижда. Само когато си невидим, тогава можеш да действаш, както искаш. Ние се стремим към силата, нея трябва да придобием. Божествената сила седи в малките добродетели. Това е закон. Сега, ако вие не усвоите този закон, каквито други планове и да имате, всичко ще рухне, всичко ще се събори, както е било досега в света.
към беседата >>

59. Природа и геометрия

Ами онзи актьор, на когото, като платят, излиза на сцената, носи корона и си мисли, че е цар, питам: цар ли е?
Може да си мислиш, че си цар, че владееш всичко. Може да си мислиш, че си ангел и се намираш горе във висините. Нищо лошо няма в това. То е едно пътешествие. Когато човек няма работа, да се разхожда с ума си не е престъпление. Ами онзи актьор, на когото, като платят, излиза на сцената, носи корона и си мисли, че е цар, питам: цар ли е? Ти поне без пари ще играеш ролята на цар и при това ще играеш на себе си, а той? – Плащат му пари и той не играе за себе си, а за другите. За него е още по-срамно да си мисли, че е цар. Значи, въображението е потребно. В него ти си свободен.
към беседата >>

платен актьор излезе на сцената, тури корона на главата си и си мисли, че е цар, питам: цар ли е всъщност? (втори вариант)
Във въображението не може да има грях. Може да си мислиш, че си цар, че владееш всичко, че си Ангел и се намираш горе във висините. Нищо лошо няма в това, то е едно пътешествие. Когато човек няма работа, нека се разхожда с ума си това не е престъпление. Ами когато един платен актьор излезе на сцената, тури корона на главата си и си мисли, че е цар, питам: цар ли е всъщност? Ти поне без пари ще играеш ролята на цар, при това ще играеш за себе си, а той? - Плащат му пари, но той не играе за себе си, а за другите. За него е още по-срамно да си мисли, че е цар. Значи въображението е потребно за човека - в него той е свободен. Разбира се, и въображението си има закони, има своя зона, свои граници, до които може да се простре; извън тия граници то не може да пристъпи.
към втори вариант >>

60. Връзки в геометрическите форми

Животът ни е много изкуствен, той е живот на сцената.
– Злото произтича всякога от човек, който не знае да слуша. Вървиш някъде, но не слушаш, не чуваш, не обоняваш, не виждаш – всякога ще направиш зло. Следователно човек, който иска да върви правилно, трябва да вижда правилно, да обонява правилно, да вкусва правилно, да чува правилно. Оттук може да извадим едно правило, едно естествено или едно Божествено мерило за живота, според което трябва винаги да мерим своите постъпки. Тъй както днес животът се развива, ние се намираме на представление. Животът ни е много изкуствен, той е живот на сцената. Виждате на сцената мъж и жена се карат. Жената напада мъжа, казва му обидни думи. Неговото честолюбие се накърнява, той казва: „Аз съм силно обиден, не мога да живея повече“ – взема нож и го забива в сърцето си. Под дрехата си той има мехур, пълен с червена вода. Потича тази вода във вид на кръв и той пада на сцената.
към беседата >>

Виждате на сцената мъж и жена се карат.
Вървиш някъде, но не слушаш, не чуваш, не обоняваш, не виждаш – всякога ще направиш зло. Следователно човек, който иска да върви правилно, трябва да вижда правилно, да обонява правилно, да вкусва правилно, да чува правилно. Оттук може да извадим едно правило, едно естествено или едно Божествено мерило за живота, според което трябва винаги да мерим своите постъпки. Тъй както днес животът се развива, ние се намираме на представление. Животът ни е много изкуствен, той е живот на сцената. Виждате на сцената мъж и жена се карат. Жената напада мъжа, казва му обидни думи. Неговото честолюбие се накърнява, той казва: „Аз съм силно обиден, не мога да живея повече“ – взема нож и го забива в сърцето си. Под дрехата си той има мехур, пълен с червена вода. Потича тази вода във вид на кръв и той пада на сцената. Казвате: „Този актьор играе много добре ролята си.“ Тия хора обаче представят живота на сцената.
към беседата >>

Потича тази вода във вид на кръв и той пада на сцената.
Животът ни е много изкуствен, той е живот на сцената. Виждате на сцената мъж и жена се карат. Жената напада мъжа, казва му обидни думи. Неговото честолюбие се накърнява, той казва: „Аз съм силно обиден, не мога да живея повече“ – взема нож и го забива в сърцето си. Под дрехата си той има мехур, пълен с червена вода. Потича тази вода във вид на кръв и той пада на сцената. Казвате: „Този актьор играе много добре ролята си.“ Тия хора обаче представят живота на сцената. Утре ще видите този човек пак жив. Той се убива на сцената, а в действителност е жив. И сто пъти да се мушне с ножа, виждате го пак здрав и жив. Виждате и двамата примирени.
към беседата >>

Казвате: „Този актьор играе много добре ролята си.“ Тия хора обаче представят живота на сцената.
Виждате на сцената мъж и жена се карат. Жената напада мъжа, казва му обидни думи. Неговото честолюбие се накърнява, той казва: „Аз съм силно обиден, не мога да живея повече“ – взема нож и го забива в сърцето си. Под дрехата си той има мехур, пълен с червена вода. Потича тази вода във вид на кръв и той пада на сцената. Казвате: „Този актьор играе много добре ролята си.“ Тия хора обаче представят живота на сцената. Утре ще видите този човек пак жив. Той се убива на сцената, а в действителност е жив. И сто пъти да се мушне с ножа, виждате го пак здрав и жив. Виждате и двамата примирени. Сегашният наш живот е подобие на такова едно представление.
към беседата >>

Той се убива на сцената, а в действителност е жив.
Неговото честолюбие се накърнява, той казва: „Аз съм силно обиден, не мога да живея повече“ – взема нож и го забива в сърцето си. Под дрехата си той има мехур, пълен с червена вода. Потича тази вода във вид на кръв и той пада на сцената. Казвате: „Този актьор играе много добре ролята си.“ Тия хора обаче представят живота на сцената. Утре ще видите този човек пак жив. Той се убива на сцената, а в действителност е жив. И сто пъти да се мушне с ножа, виждате го пак здрав и жив. Виждате и двамата примирени. Сегашният наш живот е подобие на такова едно представление. Виждате някой човек тъжен, казва: „Много съм скръбен.“ Този човек, от когото днес текоха четири реда сълзи, утре го виждате весел. Как е възможно човек, който до вчера е бил така неутешим, сега да е весел?
към беседата >>

Казвам: той е бил на сцената, под дрехата си е имал мехур, пълен с червена вода.
И сто пъти да се мушне с ножа, виждате го пак здрав и жив. Виждате и двамата примирени. Сегашният наш живот е подобие на такова едно представление. Виждате някой човек тъжен, казва: „Много съм скръбен.“ Този човек, от когото днес текоха четири реда сълзи, утре го виждате весел. Как е възможно човек, който до вчера е бил така неутешим, сега да е весел? Казвам: той е бил на сцената, под дрехата си е имал мехур, пълен с червена вода. Удáри мехура с нож, но той остане здрав и читав и казва на жена си: „Хайде, жена, да си пийнем малко, хубаво изиграхме ролята си, публиката е доволна от нас. Хайде да си пийнем по още една чашка, хубаво изиграхме ролята си.“ Този морал зад сцената е прекрасен, понеже е взет от реалния живот на сцената, но сегашният ни живот е взет от един по-висш живот. Животът, който ние сега живеем, тъй както сега се проявява, в него влизат елементи от един по-висш живот и ние искаме да представим този живот именно. Някои казват: „Няма морал в света.“ – Не, морал има! За онзи, който има очи, светлината съществува, т.е.
към беседата >>

Хайде да си пийнем по още една чашка, хубаво изиграхме ролята си.“ Този морал зад сцената е прекрасен, понеже е взет от реалния живот на сцената, но сегашният ни живот е взет от един по-висш живот.
Сегашният наш живот е подобие на такова едно представление. Виждате някой човек тъжен, казва: „Много съм скръбен.“ Този човек, от когото днес текоха четири реда сълзи, утре го виждате весел. Как е възможно човек, който до вчера е бил така неутешим, сега да е весел? Казвам: той е бил на сцената, под дрехата си е имал мехур, пълен с червена вода. Удáри мехура с нож, но той остане здрав и читав и казва на жена си: „Хайде, жена, да си пийнем малко, хубаво изиграхме ролята си, публиката е доволна от нас. Хайде да си пийнем по още една чашка, хубаво изиграхме ролята си.“ Този морал зад сцената е прекрасен, понеже е взет от реалния живот на сцената, но сегашният ни живот е взет от един по-висш живот. Животът, който ние сега живеем, тъй както сега се проявява, в него влизат елементи от един по-висш живот и ние искаме да представим този живот именно. Някои казват: „Няма морал в света.“ – Не, морал има! За онзи, който има очи, светлината съществува, т.е. проявява се. Онзи, у когото тия органи липсват, това ни най-малко не показва, че светлина няма.
към беседата >>

61. Несъизмеримите неща

На сцената свиренето е престанало, но ти вечер, сутрин – цяла седмица наред – си го възпроизвеждаш.
– Не, онази планета, на която принадлежи този тон, например тонът до, непрекъснато се качва и слиза по тия кръгове от горно до до долнодо. Обаче в този тон до има голямо разнообразие. Кои са най-хубавите песни в музиката? Онези певци, които изучават музиката, първоначално започват да възпроизвеждат тоновете механически, но когато навлязат в окултната музика, трябва да гледат на всеки тон като на жив и да знаят, че след като прекъснат пеенето, всеки тон продължава да звучи. След като сте слушали някой музикант, някой виден цигулар, като се върнете у дома си, вие още ще продължавате да слушате неговото свирене. На сцената свиренето е престанало, но ти вечер, сутрин – цяла седмица наред – си го възпроизвеждаш. Значи тия гласове се проповядват непреривно, докато се изгубят някъде. Тъй щото в окултната музика тоновете трябва да продължават. И всеки от вас трябва да пее вътрешно. Докато не се научите да пеете вътрешно, в душите си, вие не можете да се научите да пеете. Следователно някои от вас са по-добри музиканти, повече са учили в миналото, затова по-лесно се проявяват, а други не са се учили, сега трябва да се учат.
към беседата >>

62. Закон на равенство

А изкуството да пееш – то е привилегия само за малцина; да бъдеш певец, да излезеш на сцената – всички нямат тази дарба.
Ще кажете: „Как ще ми дойде наум да пея? “ Страданието, това е мечката. Седни отгоре на страданието, попей му, отправи ума си към Бога нагоре и тази мечка току изведнъж ще се отбие и ти ще се освободиш. Ето де е смисълът на живота. Приложи пеенето като благо в семейния живот. А изкуството да пееш – то е привилегия само за малцина; да бъдеш певец, да излезеш на сцената – всички нямат тази дарба. Такъв певец можеш да станеш в друго някое прераждане. За себе си обаче можеш да пееш. Сутрин излез на сцената, пей колкото искаш, но за външния свят кредит трябва. Има песнопойци родени, изпратени специално за света. Тяхното място е определено.
към беседата >>

Сутрин излез на сцената, пей колкото искаш, но за външния свят кредит трябва.
Ето де е смисълът на живота. Приложи пеенето като благо в семейния живот. А изкуството да пееш – то е привилегия само за малцина; да бъдеш певец, да излезеш на сцената – всички нямат тази дарба. Такъв певец можеш да станеш в друго някое прераждане. За себе си обаче можеш да пееш. Сутрин излез на сцената, пей колкото искаш, но за външния свят кредит трябва. Има песнопойци родени, изпратени специално за света. Тяхното място е определено. Такъв певец нека взема пари, стига да пее хубаво – това нищо не значи. И цигуларят също нека взема пари, стига да свири хубаво. Той все ще внесе нещо хубаво и благородно в хората.
към беседата >>

63. Да Го посрещнат

Най-първо икономическиятъ въпросъ ще изпѫкне на сцената, но той не е сѫществениятъ.
Тѣ веднага ще му кажатъ: докажи! Пакъ ще се подигне въпросътъ: хлѣбъ, хлѣбъ! – Нищо повече. Жито трѣбва? Всѣки градъ трѣбва да се храни. Най-първо икономическиятъ въпросъ ще изпѫкне на сцената, но той не е сѫществениятъ. За да се създаде единъ параходъ, не зависи ли отъ степеньта на културата на човѣка и отъ неговото знание? Този параходъ напълно ще зависи отъ онова знание, което човѣкъ прилага въ построяването на кораба. Колкото този човѣкъ е по-далновиденъ, толкова и неговиятъ корабъ ще бѫде по-хубавъ. Колкото неговата интелигентность е по-слаба, толкова и корабътъ ще бѫде по-слабъ; и като влѣзе въ морето, всички икономически условия ще се сложатъ тъй, че всички провизии ще се развалятъ, и възможно е тогава човѣкъ, при всичкото изобилие на тѣзи припаси да не може да се ползува. Най-послѣ, азъ казвамъ: философията не е тамъ; дали единъ човѣкъ е богатъ, или не.
към беседата >>

Най-първо икономическият въпрос ще изпъкне на сцената, но той не е същественият. (втори вариант)
Те веднага ще му кажат: Докажи! Пак ще се повдигне въпросът: Хляб, хляб! – Нищо повече. Жито трябва? Всеки град трябва да се храни. Най-първо икономическият въпрос ще изпъкне на сцената, но той не е същественият. За да се създаде един параход, не зависи ли от степента на културата на човека и от неговото знание? Този параход напълно ще зависи от онова знание, което човек прилага в построяването на кораба. Колкото този човек е по-далновиден, толкова и неговият кораб ще бъде по-хубав. Колкото неговата интелигентност е по-слаба, толкова и корабът ще бъде по-слаб; и като влезе в морето, всички икономически условия ще се сложат тъй, че всички провизии ще се развалят, и възможно е тогава човек, при всичкото изобилие на тези припаси да не може да ги ползва. Най-после, аз казвам: Философията не е там дали един човек е богат, или не.
към втори вариант >>

64. Проекции

Ще бъде глупаво, след като е излязъл на сцената един велик цигулар, майстор на цигулката, да излезеш да покажеш своето изкуство и ти, който си свирил едва 3-4 години.
Ако някой ме пита защо са страданията в живота, ще му отговоря: страданията идват от неразбирането на Божествената математика и Божествената геометрия. Страданията идват, защото ти се проектираш там, дето другите са се проектирали по-напред. Светът е толкова голям, има място за всички, затова ти трябва да се проектираш там, дето никой не се е проектирал. Някой запитва: „Какво приложение има геометрията в живота? “ Отговарям: приложението на геометрията е това – да правиш проекции там, дето никой не е правил; ще се подвизаваш там, дето никой не се е подвизавал; ще вършиш това, което никой не е вършил. Ще бъде глупаво, след като е излязъл на сцената един велик цигулар, майстор на цигулката, да излезеш да покажеш своето изкуство и ти, който си свирил едва 3-4 години. Ти ще мълчиш, няма да се явяваш, ще слушаш само! Мнозина от вас имате такова желание именно – след един велик цигулар да излезете и вие, да покажете своето изкуство. След туй какво става? Понеже вие се проектирате там, дето не трябва, окръжаващата ви среда казва: „Този кой го е викал? Такъв цигулар не искаме!
към беседата >>

“ – „Ти можеш да се проявиш там, дето те викат, но не и на тази сцена, при този велик майстор.
Мнозина от вас имате такова желание именно – след един велик цигулар да излезете и вие, да покажете своето изкуство. След туй какво става? Понеже вие се проектирате там, дето не трябва, окръжаващата ви среда казва: „Този кой го е викал? Такъв цигулар не искаме! “ – „Ама аз искам да се проявя! “ – „Ти можеш да се проявиш там, дето те викат, но не и на тази сцена, при този велик майстор. Ние не искаме да те слушаме.“ – „Ама вие трябва да имате човеколюбие! “ – „Човеколюбието се проявява при други случаи – на сцената ние обичаме изкуството.“ Тъй разсъждава светът. Аз не говоря от гледище на религиозните хора, но казвам как гледат умните хора в света. Та в живота си, когато дойдем до науката, ние ще бъдем строги, ще имаме една Божествена мярка, с която ще мерим своите чувства, своите мисли и своите действия. Същия закон ще поставяме и спрямо себе си, няма да си правим илюзии.
към беседата >>

“ – „Човеколюбието се проявява при други случаи – на сцената ние обичаме изкуството.“ Тъй разсъждава светът.
Понеже вие се проектирате там, дето не трябва, окръжаващата ви среда казва: „Този кой го е викал? Такъв цигулар не искаме! “ – „Ама аз искам да се проявя! “ – „Ти можеш да се проявиш там, дето те викат, но не и на тази сцена, при този велик майстор. Ние не искаме да те слушаме.“ – „Ама вие трябва да имате човеколюбие! “ – „Човеколюбието се проявява при други случаи – на сцената ние обичаме изкуството.“ Тъй разсъждава светът. Аз не говоря от гледище на религиозните хора, но казвам как гледат умните хора в света. Та в живота си, когато дойдем до науката, ние ще бъдем строги, ще имаме една Божествена мярка, с която ще мерим своите чувства, своите мисли и своите действия. Същия закон ще поставяме и спрямо себе си, няма да си правим илюзии. Защото след като някой човек е свирил хубаво, а запитва другите хора дали е свирил добре, това показва, че той не е майстор, не може да свири хубаво. На такъв човек аз мога да кажа: „Като тебе всеки може да свири.
към беседата >>

След като си свирил на сцената, ще излезеш навън – никакъв букет няма да чакаш.“ Ще свиря на хората тъй, както разбирам, и бързо ще изляза навън.
Аз не говоря от гледище на религиозните хора, но казвам как гледат умните хора в света. Та в живота си, когато дойдем до науката, ние ще бъдем строги, ще имаме една Божествена мярка, с която ще мерим своите чувства, своите мисли и своите действия. Същия закон ще поставяме и спрямо себе си, няма да си правим илюзии. Защото след като някой човек е свирил хубаво, а запитва другите хора дали е свирил добре, това показва, че той не е майстор, не може да свири хубаво. На такъв човек аз мога да кажа: „Като тебе всеки може да свири. След като си свирил на сцената, ще излезеш навън – никакъв букет няма да чакаш.“ Ще свиря на хората тъй, както разбирам, и бързо ще изляза навън. Пък те са свободни след мене да си изкажат мнението, както искат – то е тяхна работа. Казвам: в обикновените прояви на живота, както и в живота на религиозните хора, съществуват най-големи противоречия, най-големи каприции и своенравия, а също тъй и най-голямо лицемерие. Един религиозен човек с нищо не можеш да го задоволиш. Когато е добър, лесно се справяш с него, но когато се изопачи, по-лош от него няма. Защо е така?
към беседата >>

65. Който иска славата

Бихъ желалъ всички онѣзи благородни свещеници, всички проповѣдници, да излезатъ на сцената.
Онзи пъкъ, който свири безкористно, който изпълнява Божествения принципъ, за него не важи, кой ще дойде. Тукъ не важи количеството, а качеството. Ние, съврѣменнитѣ хора, сѫдимъ за едно учение по хората, който го слѣдватъ, дали учени хора го слѣдватъ, или прости. Азъ бихъ желалъ всички онѣзи учени хора, всички онѣзи благородни хора, всички онѣзи сиромаси, който сѫ пожертвували своитѣ богатства, своя животъ, да слѣдватъ това учение. Азъ ще имамъ всичкото почитание къмъ тѣхъ. Бихъ желалъ всички онѣзи благородни свещеници, всички проповѣдници, да излезатъ на сцената. Нѣкои казватъ, че врѣмето щѣло да подобри нѣщата. Врѣмето отдавна е дошло. Питамъ: прѣди хиляди години, когато дойде туй благоприятно врѣме, кой го използува? – Овцитѣ го използуваха. Защо не го използуваха вълцитѣ?
към беседата >>

Бих желал всички онези благородни свещеници, всички проповедници, да излязат на сцената. (втори вариант)
Онзи пък, който свири безкористно, който изпълнява Божествения принцип, за него не важи, кой ще дойде. Тук не важи количеството, а качеството. Ние, съвременните хора, съдим за едно учение по хората, които го следват, дали учени хора го следват, или прости. Аз бих желал всички онези учени хора, всички онези благородни хора, всички онези сиромаси, които са пожертвали своите богатства, своя живот, да следват това учение. Аз ще имам всичкото почитание към тях. Бих желал всички онези благородни свещеници, всички проповедници, да излязат на сцената. Някои казват, че времето щяло да подобри нещата. Времето отдавна е дошло. Питам: Преди хиляди години, когато дойде туй благоприятно време, кой го използва? – Овцете го използваха. Защо не го използваха вълците?
към втори вариант >>

66. Правилно пение

Трябва ли да изляза на сцената да пея?
Виж българина, като му дойде кумът на гости, как хубаво пеят и двамата! После, вижте как хубаво пеят момите и момците на хорото! Все трябва да има нещо, което да стимулира човека. Пък вие тук както сте, нямате обект. Казвате: „Защо ми трябва да пея, аз се готвя за Небето.“ Друг някой казва: „Аз трябва да пея, но на кого ще пея аз, съвършеният човек? Трябва ли да изляза на сцената да пея? Аз ще съзерцавам.“ Хубаво, много добре, но да допуснем, че всички ние започнем да съзерцаваме. Какво ще излезе от това? Не, има време за всичко. За всяка деятелност в света има определено време. Времето за музика трябва да го отделим за музика, то е определено време.
към беседата >>

67. Равностранният триъгълник

Най-първо, като излезе на сцената, музикантът трябва да е изпълнен с мисълта, че в свиренето си има идея, която той добре разбира.
Като грешиш в едно нещо, грешиш и в друго. В човека от шестата раса, в идеалния човек, всички движения, мисли, желания, действия ще бъдат отмерени, а не механически. Във всичко у него трябва да има живот и красота. Ако вие свирите, но чуете някой музикант, който свири по-добре от вас, казвате: „Той свири по-хубаво от мен.“ Вие се обезсърчавате, но трябва да знаете, че това са човешки разбирания. За да може един музикант да свири хубаво, изискват се ред условия от него. Най-първо, като излезе на сцената, музикантът трябва да е изпълнен с мисълта, че в свиренето си има идея, която той добре разбира. Второто е, че в него трябва да има силно желание да даде музикални образи в свиренето си, и най-после да има изпълнение. Той трябва да владее ръката си. Правилното движение на ръката не се отнася само за музиканта. То има значение и за писателя, и за артиста. Писателят трябва да владее перото си.
към беседата >>

68. Въ който градъ влѣзвате / В който град влизате

А сега, ще излѣзешъ нѣкѫдѣ на сцената, ще издекламирашъ едно стихотворение отъ Вазова, или отъ когото и да е, и ако не можешъ да го издекламирашъ добре, или ако го забравишъ, ще ти кажатъ: слѣзъ отъ сцената!
За всѣка душа Богъ е опрѣдѣлилъ единъ моментъ, когато трѣбва да се прояви. За този моментъ тя трѣбва да чака хиляди и милиони години. Ще дойде твоятъ день, когато ще ти кажатъ: излезъ да се проявишъ! И тогава всичкото небе ще се прояви чрезъ тебе. Готовъ ли си за този моментъ? А сега, ще излѣзешъ нѣкѫдѣ на сцената, ще издекламирашъ едно стихотворение отъ Вазова, или отъ когото и да е, и ако не можешъ да го издекламирашъ добре, или ако го забравишъ, ще ти кажатъ: слѣзъ отъ сцената! Но когато ти издекламирашъ това, което небето иска чрѣзъ тебе, тогава и ти ще останешъ доволенъ отъ себе си, и другитѣ ще останатъ доволни отъ тебе. Слѣдователно, всѣки единъ отъ насъ трѣбва да бѫде готовъ за този великъ моментъ. Този великъ моментъ не е само за насъ, но и ангелитѣ се приготовляватъ за него. Когато Богъ обедини всички въ едно цѣло, тогава ще дойде часътъ да се проявите. Тогава ще дойде вашиятъ день.
към беседата >>

Тогава духътъ ви ще се облѣче въ най-красивата дреха и така ще излѣзете на сцената.
Нѣкои хора обичатъ да се обличатъ добрѣ, да иматъ хубави дрехи. Хубаво е всичко това, но все още не знаете, какво нѣщо е хубавата дреха. Нѣкоя дама казва: булската дреха е хубава. Не, ще дойде день когато ще облѣчете най-хубавата дреха, която ще ви задоволи. Единъ день Богъ ще ви даде най-хубавия умъ, най-красивото сърдце, най-разумната душа. Тогава духътъ ви ще се облѣче въ най-красивата дреха и така ще излѣзете на сцената. Това нѣщо засѣга малко вашето щестлавие и вие казвате: хайде да видимъ! Не, ще дойде день за всички съврѣменни хора, когато ще бъдатъ облечени въ Божествения животъ. Това именно трѣбва да бѫде въ насъ, като единъ импулсъ. Всички трѣбва да казвате: „Наближило е вече Царството Божие! “ Между хората трѣбва да има миръ!
към беседата >>

Нека всички благородни хора отъ православната, или отъ евангелиската, или отъ католическата църкви, нека всички свещеници и владици да излѣзатъ на сцената!
Кой групирва всички тия хора? – Ормуздъ-Дей, или ще кажемъ, че Христосъ ги групирва, или закона на Любовьта, или великиятъ Божественъ законъ ги привлича, за да се опознаятъ и работятъ заедно. Какво име ще се даде на тази сила, която ги привлича, то е все едно. Най-после азъ казвамъ: българитѣ могатъ ли да дадатъ единъ контингентъ отъ такива хора? – Могатъ. Нека всички благородни хора отъ православната, или отъ евангелиската, или отъ католическата църкви, нека всички свещеници и владици да излѣзатъ на сцената! Не е въпросътъ за този за онзи. Нека всички излѣзатъ. Нали всички сѫ християни? Това е Христовото учение, да се проповѣдва Любовьта. Туй учение е обзело цѣлия свѣтъ.
към беседата >>

А сега, ще излезеш някъде на сцената, ще издекламираш едно стихотворение от Вазов, или от когото и да е, и ако не можеш да го издекламираш добре, или ако го забравиш, ще ти кажат: Слез от сцената! (втори вариант)
За всяка душа Бог е определил един момент, когато трябва да се прояви. За този момент тя трябва да чака хиляди и милиони години. Ще дойде твоят ден, когато ще ти кажат: Излез да се проявиш! И тогава всичкото небе ще се прояви чрез тебе. Готов ли си за този момент? А сега, ще излезеш някъде на сцената, ще издекламираш едно стихотворение от Вазов, или от когото и да е, и ако не можеш да го издекламираш добре, или ако го забравиш, ще ти кажат: Слез от сцената! Но когато ти издекламираш това, което небето иска чрез тебе, тогава и ти ще останеш доволен от себе си, и другите ще останат доволни от тебе. Следователно, всеки един от нас трябва да бъде готов за този велик момент. Този велик момент не е само за нас, но и ангелите се приготовят за него. Когато Бог обедини всички в едно цяло, тогава ще дойде часът да се проявите. Тогава ще дойде вашият ден.
към втори вариант >>

Тогава духът ви ще се облече в най-красивата дреха и така ще излезете на сцената. (втори вариант)
Някои хора обичат да се обличат добре, да имат хубави дрехи. Хубаво е всичко това, но все още не знаете, какво нещо е хубавата дреха. Някоя дама казва: Булченската дреха е хубава. Не, ще дойде ден, когато ще облечете най-хубавата дреха, която ще ви задоволи. Един ден Бог ще ви даде най-хубавия ум, най-красивото сърце, най-разумната душа. Тогава духът ви ще се облече в най-красивата дреха и така ще излезете на сцената. Това нещо засяга малко вашето тщестлавие и вие казвате: Хайде да видим! Не, ще дойде ден за всички съвременни хора, когато ще бъдат облечени в Божествения живот. Това именно трябва да бъде в нас, като един импулс. Всички трябва да казвате: "Наближило е вече Царството Божие! " Между хората трябва да има мир!
към втори вариант >>

Нека всички благородни хора от православната, или от евангелската, или от католическата църкви, нека всички свещенници и владици да излязат на сцената! (втори вариант)
Кой групира всички тези хора? – Ормуздъ-Дей, или ще кажем, че Христос ги групира, или закона на Любовта, или великият Божествен закон ги привлича, за да се опознаят и работят заедно. Какво име ще се даде на тази сила, която ги привлича, то е все едно. Най-после аз казвам: Българите могат ли да дадат един контингент от такива хора? – Могат. Нека всички благородни хора от православната, или от евангелската, или от католическата църкви, нека всички свещенници и владици да излязат на сцената! Не е въпросът за този, за онзи. Нека всички излязат. Нали всички са християни? Това е Христовото учение, да се проповядва Любовта. Това учение е обзело целия свят.
към втори вариант >>

69. Израз

Сега представете си, че вие сте актьор, излизате на сцената.
Вие ще ми кажете, че сте гладни. Аз ще ви възразя, че гладът е нещо вътрешно, следователно няма защо да ядете. Не, гладът има и външен израз. Как ще изразите глада? – Мускулите започват да се свиват. Сега представете си, че вие сте актьор, излизате на сцената. Как ще представите Любовта? Всички вие говорите все за Любовта. Е, как ще я изразите? Ако разтворите ръцете си широко, това израз на Любовта ли е? Та и малките деца, като искат да хванат някого, разтварят си ръцете, но това любов ли е?
към беседата >>

70. Съ Духъ и огънь / С Дух и огън

Нашитѣ костюми постоянно се мѣнятъ, понеже сме на сцената, а това го изисква тази пиеса на живота.
Вие казвате, запримѣръ, че ме познавате. Но ако ме срѣщнете слѣдъ 20 години, и азъ съмъ хвърлилъ брадата си, изглеждамъ 25 годишенъ, вие дори нѣма да подозирате, че това съмъ азъ. Ще кажете: дали е той, или не? Вие казвате сега, че се познаваме. Не, не се познаваме. Нашитѣ костюми постоянно се мѣнятъ, понеже сме на сцената, а това го изисква тази пиеса на живота. И тия, които сѫ публика, по сѫщия начинъ, сѫ различно костюмирани и често мѣнятъ костюмитѣ си. Нашитѣ костюми съотвѣтствуватъ на това, което е написано върху тѣхъ. Единъ день, когато излѣземъ вънъ отъ театъра, дѣто нѣщата не сѫ написани, ние ще се явимъ въ истинската си форма, която не се мѣни. Тогава ще се яви Божественото. И тъй, човѣшкото трѣбва да се снеме, да се види онова великото, Божественото.
към беседата >>

Нашите костюми постоянно се менят, понеже сме на сцената, а това го изисква тази пиеса на живота. (втори вариант)
Вие казвате, например, че ме познавате. Но ако ме срещнете след 20 години, и аз съм хвърлил брадата си, изглеждам 25 годишен, вие дори няма да подозирате, че това съм аз. Ще кажете: дали е той, или не? Вие казвате сега, че се познаваме. Не, не се познаваме. Нашите костюми постоянно се менят, понеже сме на сцената, а това го изисква тази пиеса на живота. И тия, които са публика, по същия начин, са различно костюмирани и често менят костюмите си. Нашите костюми съответстват на това, което е написано върху тях. Един ден, когато излезем вън от театъра, дето нещата не са написани, ние ще се явим в истинската си форма, която не се мени. Тогава ще се яви Божественото. И тъй, човешкото трябва да се снеме, да се види онова великото, Божественото.
към втори вариант >>

71. Земята се върти. Стремеж на душата

До това време той бил скромен и добър, но откак играл тази роля, забравил своето предишно положение извън сцената и като се връщал у дома си, отнасял се с жена си заповеднически, властно.
Питам ви: отде произтичат заблужденията у вас? Най-близкото заблуждение, което се явява у вас, се дължи на обстоятелство, че човек не е доволен от мястото, което заема в света. Ще ви приведа един пример, за да изясня идеята си. Някой си прост актьор влязъл в една трупа и в скоро време се повдигнал. Там играл роля на цар. До това време той бил скромен и добър, но откак играл тази роля, забравил своето предишно положение извън сцената и като се връщал у дома си, отнасял се с жена си заповеднически, властно. Казвал ѝ: „Знаеш ли кой съм аз? Не виждаш ли, че съм цар? “ Ходи из къщи, заповядва, сърди се, че не го слушат. Жена му го гледа, чуди се какво иска, смята го за луд. Докато играе на сцената, всички му ръкопляскат, възхищават се от него, но щом слезе от сцената, никой не го признава за цар.
към беседата >>

Докато играе на сцената, всички му ръкопляскат, възхищават се от него, но щом слезе от сцената, никой не го признава за цар.
До това време той бил скромен и добър, но откак играл тази роля, забравил своето предишно положение извън сцената и като се връщал у дома си, отнасял се с жена си заповеднически, властно. Казвал ѝ: „Знаеш ли кой съм аз? Не виждаш ли, че съм цар? “ Ходи из къщи, заповядва, сърди се, че не го слушат. Жена му го гледа, чуди се какво иска, смята го за луд. Докато играе на сцената, всички му ръкопляскат, възхищават се от него, но щом слезе от сцената, никой не го признава за цар. И вие се намирате в същото положение. Някога в живота си сте играли роля на цар. Тогава сте имали много почести, слава, умни сте били, всички са признавали вашето царско достойнство. Днес обаче не сте царе, но вие имате за себе си високо мнение. Вие мълчите, не се издавате, минавате за скромни, но всеки мисли, че няма друг като него.
към беседата >>

В мене има скрито нещо царско, което вие не виждате.“ Наистина се крие нещо царско в тебе – скоро си играл царска роля на сцената.
Тогава сте имали много почести, слава, умни сте били, всички са признавали вашето царско достойнство. Днес обаче не сте царе, но вие имате за себе си високо мнение. Вие мълчите, не се издавате, минавате за скромни, но всеки мисли, че няма друг като него. Всеки казва за себе си: „Вие не ме гледайте, че съм толкова прост външно. Това само тъй изглежда. В мене има скрито нещо царско, което вие не виждате.“ Наистина се крие нещо царско в тебе – скоро си играл царска роля на сцената. Аз зная това, но питам: какво царско има скрито в твоята душа? Това е важният въпрос. Ако в душата ти има скрито нещо хубаво, благородно – изнеси го за себе си, за своите ближни, за Бога, колкото малко и да е то. Може да е малко като кокиче – изнеси го. Като ученици вие трябва да изнесете и най-малкото добро качество, което имате скрито в душата си, и да го разработите.
към беседата >>

72. Учтивият човек

Тия, които минават за песимисти, само играят такава роля на сцената: те са песимисти при известни настроения.
Буквата О представлява един затворен кръг. Буквата П представлява бременен човек, затворен в себе си, готов за работа, готов за живота. Оптимистът се намира при по-благоприятни условия, отколкото песимистът. Носът на песимиста е тънък и завит надолу. Малко хора биват истински песимисти. Тия, които минават за песимисти, само играят такава роля на сцената: те са песимисти при известни настроения. Обаче ако човек дълго време играе тази роля, той може да придобие чертите на песимиста. У песимиста преобладава венозната кръв, а у оптимиста – артериалната кръв. Следователно, ако у песимиста се измени съставът на кръвта, изменя се и състоянието му. Щом се увеличи артериалната кръв у човека, изменя се и състоянието му – той става оптимист. Песимистът е много страхлив човек – той се плаши от бъдещето, от всеки поглед на хората.
към беседата >>

73. Време и сила

Да допуснем, че някой от вас излиза на сцената, но го освиркват.
Интуицията у човека е неговият разумен баща, на чийто гръб той може да се качва без страх, без тревога. Този кон ще го занесе, дето трябва. Всички сте виждали какво правят малките деца с баща си. Като се върне той от работа, едно по едно децата се качват на гърба му да ги носи. По същия начин и вие понякога се качвате на своя кон, карате донякъде, докато го изморите добре, без да свършите някаква работа. Да допуснем, че някой от вас излиза на сцената, но го освиркват. Като се върнете у дома си, вие сте неразположени, цяла нощ не можете да спите, въртите се на една, на друга страна, докато най-после изморите тялото си и заспите. Какво от това, че са ви освиркали? Ако нямахте уши да чуете, че ви освиркват, щяхте ли да се обидите? – Нямаше да се обидите. Какво трябва да направите тогава?
към беседата >>

Да допуснем, че някой от вас излиза на сцената, но го освиркват. (втори вариант)
Интуицията у човека е неговият разумен баща, на чийто гръб той може да се качва без страх, без тревога. Този кон ще го занесе, дето трябва. Всички сте виждали какво правят малките деца с баща си. Като се върне той от работа, едно по едно децата се качват на гърба му да ги носи. По същия начин и вие понякога се качвате на своя кон, карате донякъде, докато го изморите добре, без да свършите някаква работа. Да допуснем, че някой от вас излиза на сцената, но го освиркват. Като се върнете дома си, вие сте неразположени, цяла нощ не можете да спите, въртите се на една, на друга страна, докато най-после изморите тялото си и заспите. Какво от това, че ви освиркали? Ако нямахте уши да чуете, че ви освиркват, щяхте ли да се обидите? Нямаше да се обидите. Какво трябва да направите тогава?
към втори вариант >>

74. Козативни сили

" Ти излизаш на сцената, държиш някаква реч.
мисълта му не е в хармония с живата природа. Човек трябва да бъде искрен в себе си, ако иска да придобие Истината. Само по този начин цялата душа на човека ще вземе участие във възприемане словото на Истината. Вслушвайте се в нейния език и в нищо не се колебайте. Поколебаете ли се нещо в сърцето или в ума си, дълбоко в себе си вие ще чуете нейния тих глас да казва: „Не бой се, върви напред! " Ти излизаш на сцената, държиш някаква реч. В това време идва изкушението пред теб и ти пошепва: „Колко хубаво говориш! " Речеш ли да се вслушаш в думите му, хубавата реч изчезва. Една знаменита проповедница в Америка излязла на амвона да говори. В това време иде изкушението и тя чува глас: „Много хубаво, красноречиво говориш." Обаче проповедницата не обърнала никакво внимание на тези думи. Като слязла от амвона, публиката започнала да я поздравлява и дай казва: „Много хубаво говорите." - „Това ми се каза, още когато бях на амвона." Само Бог казва хубавите, красивите неща.
към беседата >>

75. Тридесет и осем години

Хубави са тези неща, но за онзи, който седи горе на сцената в театъра и декламира.
Ама Мойсей писал така. Че ти видял ли си Мойсей? Някой от историците писал! Че де са тези историци? – Има факти, има доводи. Хубави са тези неща, но за онзи, който седи горе на сцената в театъра и декламира. Казват: какъв смисъл имат тия неща за живота. Ако смисълът на живота е в това, да живеем, то и русите имат думата “живот”, но под живот те разбират своето благоутробие. Ние казваме: да живеем, но русите, като кажат “вот живот! ” - под тези думи те подразбират онези хубави пържоли, посипани с малко червен пиперец и отгоре с онова старо шест годишно винце. Някои от вас ще кажат: това не е сериозно.
към беседата >>

76. Аумен

Гледате някой актьор играе на сцената някаква роля, но тя е заучена наизуст, тя не е нещо негово.
Хората на земята няма с какво да се похвалят. И най-великите музиканти, и най-учените хора на земята не могат да се похвалят нито с музиката си, нито с науката си. В какво отношение е така? Аз правя сравнение между музиката и науката във възвишения разумен свят и музиката и науката на земята. Повдигне ли се човек малко по-високо от обикновеното си състояние, ще види, че между разумните същества той няма с какво да се похвали. Гледате някой актьор играе на сцената някаква роля, но тя е заучена наизуст, тя не е нещо негово. Неговата заслуга седи само в това, доколко той може добре да изиграе ролята си, да се вдъхнови от нея и да въздейства върху публиката. На същото основание казвам: Доколкото и ние можем да се вдъхновим от Божественото, което се проявява в живота, дотолкова е нашата заслуга, дотолкова и ние можем да бъдем похвалени. Ние няма да бъдем актьори. Под думата „актьор" разбираме човек, който действа, изявява, проявява нещата навън. В обикновения живот под думата „актьор" разбират човек, който представя нещата така, както не са.
към беседата >>

77. Видя го Исус

Аз не съм против актьорите, те извършват отлична работа, но техния живот е живот на сцената.
И тъй, вие трябва да живеете с този нов импулс, с това ново схващане. Той трябва да влезе тъй дълбоко във вас, че да ви преобрази коренно. Вие казвате: то така се говори, но така не може да се живее. Хубаво, ако не можем да живеем тъй, как ще живеем тогава? Ще живеем като актьорите ли? Аз не съм против актьорите, те извършват отлична работа, но техния живот е живот на сцената. Някой актьор тази вечер ще го произведат цар, актьорката – царица, но на другия ден ще ги детронират. На сцената са нещо, а вън от сцената са нищо. Тогава вие казвате: ние искаме реален живот. Кой реален живот? В реалния живот има нещо красиво и възвишено.
към беседата >>

На сцената са нещо, а вън от сцената са нищо.
Вие казвате: то така се говори, но така не може да се живее. Хубаво, ако не можем да живеем тъй, как ще живеем тогава? Ще живеем като актьорите ли? Аз не съм против актьорите, те извършват отлична работа, но техния живот е живот на сцената. Някой актьор тази вечер ще го произведат цар, актьорката – царица, но на другия ден ще ги детронират. На сцената са нещо, а вън от сцената са нищо. Тогава вие казвате: ние искаме реален живот. Кой реален живот? В реалния живот има нещо красиво и възвишено. Нека разберем този живот, нека разберем скрития му смисъл. Не говоря за живота на децата.
към беседата >>

Те са актьори на сцената.
В реалния живот има нещо красиво и възвишено. Нека разберем този живот, нека разберем скрития му смисъл. Не говоря за живота на децата. Някой път и този живот ме интересува. Някога обичам да наблюдавам, как се карат мъж и жена, как се изменят физиономиите им. Те са актьори на сцената. Казвам: много хубаво си отговаряте, много хубаво си играете ролите. По някой път се намесват и децата, че дойдат и сватовете отвън. Не мине много време, казват ама ние станахме посмешище на децата! Че кой актьор не е станал посмешище на света? Излиза един актьор на сцената, играе ролята на крадец.
към беседата >>

Излиза един актьор на сцената, играе ролята на крадец.
Те са актьори на сцената. Казвам: много хубаво си отговаряте, много хубаво си играете ролите. По някой път се намесват и децата, че дойдат и сватовете отвън. Не мине много време, казват ама ние станахме посмешище на децата! Че кой актьор не е станал посмешище на света? Излиза един актьор на сцената, играе ролята на крадец. Казват: ама то е на шега. Ами един апаш като влезе в един магазин и обере касата, това не е ли на шега? А, това е действително, не е на шега. Какви са неговите подбуждения? Той опитва богатия по два начина.
към беседата >>

78. Влияние на светлината и тъмнината / Какво приложение има числото две

Коя е причината за задоволството на детето: самото приготвяне, стихотворе¬нието или възможността да излезе на сцена пред публика?
Тази е причината, поради която хората са недоволни от светския живот и търсят духовния. Кое прави човека доволен? Представете си, че едно дете се готви да декламира някое стихотворение. То цяла нощ чете, учи стихотворението, радва се, че ще декламира. Поглеждате го – на лицето му е изписано доволство. Коя е причината за задоволството на детето: самото приготвяне, стихотворе¬нието или възможността да излезе на сцена пред публика? Доволството на детето се заключава в самото приготвяне. То му дава възможност да задоволи своя вътрешен стремеж да се прояви. Кои са причините за горенето на телата? За да гори едно тяло, необходим е въздух, главно кислород. Без кислород никакво горене не може да стане.
към беседата >>

Излезе някой на сцената да декламира едно стихотворение.
Изобщо всяко активно състояние в Природата се сменя с пасивно; пасивното пък – с активно. Има и междинни състояния, но главните са активно и пасивно. Чрез математиката човек може точно да определи след колко време дадено състояние ще се смени и с какво състояние именно ще се смени – с активно или с пасивно. Забелязано е обаче, че две активни или две пасивни състояния не могат да вървят едно след друго. В това отношение всеки има опитности. Излезе някой на сцената да декламира едно стихотворение. Всички са доволни от него, ръкопляскат му. Ако рече втори път да декламира нещо, и той няма да бъде доволен от себе си, и публиката няма да е доволна от него. Виден проповедник излиза на амвона да проповядва. Той е доволен от себе си, говори вдъхновено, красноречиво и всички слушатели излизат възхитени от проповедта. На другата неделя същият проповедник излиза да говори, но мисълта му не върви гладко, думите му се преплитат и вместо да се оправи, той все повече се забърква.
към беседата >>

Кое е, което го радва – самото стихотворение, което ще декламира, сцената, на която ще излезе, или хората, които ще го чуят? (втори вариант)
Ние казваме, че не трябва да живеем по светски. Ако ти минаваш през полето, и тогава валят дъждове, почвата – глинеста, можете ли да минете, без да се окаляте? Сега според вас в какво седи онова вътрешно доволство на човека? Запример с малките деца се случва често, ще декламира детето, и цяла нощ си приготвя стихотворението. В какво седи приятното? Кое е, което го радва – самото стихотворение, което ще декламира, сцената, на която ще излезе, или хората, които ще го чуят? (Най-приятно е самото приготовление, значи може да се изкаже детето.) Значи в него има известен стремеж, който трябва да се прояви по един или друг начин. Вътрешен стремеж. Според вас причините на горенето кои са? Може ли едно тяло да гори, ако няма въздух, може ли да се образува горене?
към втори вариант >>

Да кажем, декламираш едно стихотворение на сцената, ръкопляскат ви. (втори вариант)
Става едно променение. Математически можем да знаем след всяко едно състояние какво ще бъде следващото. Има и други междинни състояния. Две състояния активни не можеш да имаш последователно. Вие може да направите опит. Да кажем, декламираш едно стихотворение на сцената, ръкопляскат ви. Втори път ако излезнеш, няма да имаш същото състояние. Вие ще имате един отлив. Туй може да го забележите, ако отидете в Америка, една културна страна, всички американски проповедници минават по този закон и са се намерили в чудо, не знаят как да се лекуват. Виден проповедник държи беседа, приготвя се, приготвя се, въодушевява се, доволен е от себе си. Следващата неделя върне се недоволен от себе си.
към втори вариант >>

79. Добрата земя

Някой път жената е актьор на сцената, а мъжът е публиката.
И тогава , за да различат, кой по какво е доктор, казват: “ди ди” – доктор по богословието; “ел-ди” – доктор на правните науки; “ем-ди” доктор по медицина и т.н. В България всеки земеделец казва: “дий-ди”. Значи всички български земеделци са произвели своите рала в богословски доктори. Туй е едно съвпадение на нещата. Защо, обаче, се развали семейния живот на хората? Някой път жената е актьор на сцената, а мъжът е публиката. Ако той гледа само своята актьорка, те ще имат ангелски живот, но понеже мъжът, като дойде в театъра, вземе си бинокъла и започва да гледа и другите. В тази актьорка се явява ревност, защо той не гледа само нея, а гледа и на другите. Подига се въпросът: как тъй публиката да гледа и на другите хора? Най-после той няма ли право да гледа и на другите актьори? Няма ли право той да си даде мнението?
към беседата >>

80. Мария избра

На небето се говори, че земният живот е една велика симфония, създадена от най-великите богове и сега тя се туря на сцената, за да се изпълни и чуе от всички.
Разумният живот е целокупният живот, който включва в себе си всички отделни части на живото, като едно цяло. Разумен живот е онзи, който включва всички безбройни проявления на живота в едно цяло. Онзи, който се занимава с музиката, вижда, че всички музикални тонове не са еднакво силни, не са еднакво звучни, но той борави с някои от тия тонове, в които има известни повишения и понижения и ги съгласява в едно, акордирва ги. Следователно, животът е една велика музика, една велика симфония. Аз ще ви разправя някой път подробно за тази велика симфония, за която се говори и на небето. На небето се говори, че земният живот е една велика симфония, създадена от най-великите богове и сега тя се туря на сцената, за да се изпълни и чуе от всички. А вие прибързвате и критикувате земния живот. Казвам: чакайте, той е една целокупност, вие сте чули само някои части от тази симфония и се произнасяте. Не бързайте, това засега е само едно приготовление. Ние сме в края на една репетиция и няма да се мине дълго време, ще се продават билети за този велик концерт и ще го чуете. Всички ще бъдете хубаво облечени.
към беседата >>

81. Микроскопическите добрини