Търсене в текстове за 'Сцена'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 132 резултата в 77 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът

Неволен свидетел на тази сцена става пазачът на черквата джамия, стар благочестив турчин.
Знамението е вярно от днешния ден, след като изтекат времената от числото на евангелските трижди по id (14) родове Христови [Мт, 1: 1-17], дай Боже да можем пак да кажем на същия ден небесний глас, който иде от Небето и като молния ще се разнесе по всичкия свят: „Се победил ест лев, иже сий от колена 1удова, корен Давидов. [Ето, победител е лъвът, който е от коляно Юдово, корен Давидов] Амин.] ". Когато тайнственият свещеник предава Антиминса (жертвеника) и завършва речта си към момъка, той става невидим. Чак тогава младежът Константин разбира, че неговият събеседник не е от живите, а е дух. Това така силно го стряска, че той остава на мястото си като вдървен. Неволен свидетел на тази сцена става пазачът на черквата джамия, стар благочестив турчин. Като приближил към смаяния момък, той положил ръка на рамото му и казал: „Синко, Божиите пътища са неизследими! Иди си с мир! ". Същият този дух се явява и в други важни моменти от живота на К. Дъновски. След завръщането си във Варна младият Константин застава в челните редици на борците възрожденци от Варненския край.
към текста >>

2. Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях

Тях Учителят е извикал първи на Сцената, където действието тепърва ще се развива.
Може би и затова в съзнанието им е останал повече като “Г-н Дънов”, отколкото като Учителя”. Но от срещите си с него. те действително са усетили в душите си прилив на духовна енергия. Тя. именно, ги е импулсирала да бъдат добри изразите,ш на онова Ново, все още неразбираемо за тях, което е лайтмотив на Мировата драма. Ролята на първите ученици е огромна. Тях Учителят е извикал първи на Сцената, където действието тепърва ще се развива. Милка Кралева - Списание "Сила и Живот" 1992- 1996г. Брой 1-2 -1995г. Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ 1825-1905
към текста >>

3. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор шести - ПЪТЯТ И ИСТИНАТА

Тия наредби, тая велика сцена, тия действия на видимия свят са въздигнати за вашето обучение.
Истинска Виделина е Господ. Тия природни неща, които виждаш, са само знаци, емблеми и изяснения на духовните. Защото видимият свят в главните си черти е създаден по прилика на Духовния – редът, порядъкът са заети отгоре. Естеството в съвкупността си е олицетворение на Невидимия мир. Природата изразява живота и действията на всичките твари и създания, които Бог е създал. Тия наредби, тая велика сцена, тия действия на видимия свят са въздигнати за вашето обучение. Които сте определени да наследите Небето, за вази Бог създаде всичко това, за да ви привлече по-близо при Себе Си. И всичко вкупом служи като спомагало за по-горното и по-съвършеното. Не са знаците, слоговете и думите, конто дават неговата приятност и хубост – то е съдържанието, което е просмукано в тях, Духът, който вее. Всички други неща са средства, стъпала, спомагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособими, да принесат Божествената мисъл, която се отправя към вази. И когато тази Божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените станции на душата и предаде своето послание на Духа, тя образува онази вътрешна връзка, която е израз на видимата Господня Любов.
към текста >>

4. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Нови пазар

По тая прогресивна стълба, по която видя Яков да се качват и слизат ангелите Божии, се завърши предназначението на Стария завет, който имаше за цел да ни приготви за един много по-съвършен.Във втората стадия пред нас се открива много по-величествена сцена на духовния мир, върху която се полага Новият завет, на Евангелската вест, на която Христос става начало и глава.
„Изуй чехлите си, казва, защото мястото, на което стъпяш, е свято." Какви чудни думи! Какво велико значение. „Моят ангел, казва Господ, ще бъде с тебе." „Не бой се, няма смърт за онези, които любят." И Христос дава по-ясно и пълно съдържание, като казва: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите, и в него всички живеят".С влизането обаче в Обетованата земя, която е символ на бъдещето, начинът на Божието обещание се видоизмени. На някой от пророците Той им е говорил във вид на видения, както на Данаила и Езикила, които могат да се нарекат зрящи медиуми или посредници, само във висша степен. На други Бог е говорил чрез вдъхновение, такива са Исай и Еремия. По тая прогресивна стълба, по която видя Яков да се качват и слизат ангелите Божии, се завърши предназначението на Стария завет, който имаше за цел да ни приготви за един много по-съвършен.Във втората стадия пред нас се открива много по-величествена сцена на духовния мир, върху която се полага Новият завет, на Евангелската вест, на която Христос става начало и глава. Първият Адам беше жива душа, а вторият — животворящ дух, слязнал от небето. И действително пред очите на душата ни се разкрива един свят, от който пълчшца от небесните войнства слизат на земята, като ликуват с химни и песни. „Слава во вишни Богу, и на земята мир, в человеците благоволение." И право казва Христос: „Аз дойдох да свидетелствувам за Истината". И каква е тази Истина? Тя е душата, която е избрал Господ да се въплъти, ней принадлежи вечността и блаженството.
към текста >>

5. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна

Тия наредби, тая велика сцена, тия действия на видимия свят са въздигнати за вашето обучение, които сте определени да наследите небето.
Този свят е училище, наредено за нашето възпитание. И слушайте що казва Духът Господен: „Защото видимият свят в главните си черти е създаден по прилика на духовния. Редът, порядъкът са заети от горе. Естеството в съвкупността си е олицетворение на невидимия мир. Природата изразява живота и действията на всички твари и създания, които Бог е създал. Тия наредби, тая велика сцена, тия действия на видимия свят са въздигнати за вашето обучение, които сте определени да наследите небето. За вази Бог създаде всичко това, за да ви привлече по-близо при Себе Си. И всичко вкупом служи като спомагало за по-горното и по-съвършеното. Не са знаците, слоговете и думите, които дават неговата приятност и хубост. То е съдържанието, което е просмукано в тях; духът, който вее; всички други неща са средства, спомагала, стъпала, удобства, улеснения едно от друго по-приспособими да пренесат Божията мисъл, която се отправя към вашето сърце. И когато тази Божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените стаи на душата и предаде своето послание на Духа, образува вътрешната връзка, която изразява видимата любов на Господа." И колко велика е тая любов!
към текста >>

6. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август

Но като се премахнат недоразуменията, всички тия работи ще се разяснят; напротив, не изравнят ли се тия недоразумения, ще се явят на сцената разни Хаджи Ганчовци и прочее и ще се спъва работата повече.
У вас има колебания, които тоже трябва да престанат непременно. Знаете ли значението на трите знамена, които тази година са поставени в двора на трапезарията и които всички гледате? Те значат или война със земята и мир с небето, или друг път няма. Аз ви дадох Пентаграма миналата година и вследствие на него в някои домове какви не работи станаха. Някои даже употребиха против мене Пентаграма. Но като се премахнат недоразуменията, всички тия работи ще се разяснят; напротив, не изравнят ли се тия недоразумения, ще се явят на сцената разни Хаджи Ганчовци и прочее и ще се спъва работата повече. Защото не бива да изпущаме от предвид, че в духовния живот и в пътя, който вървим, има кражби. Та нужни са операции, само че когато ние ги правим, е престъпление, а когато Бог ги прави, то е порядъчното и ползотворното. Да, трябва да се пазите и ако искате да ме опитвате, спрямо мене ходете с разкрити карти. Защото аз най-после искам да зная: с приятели или с неприятели имам работа, с мен или против мен сте? А за мене пак ще ви кажа и повторя, че аз искам да ви дам пример как да любите Господа — това е всичката моя задача и ако сполуча, добре, ако не сполуча, пак добре.
към текста >>

7. Писмо на Учителя до д-р Дуков, София

Ембрионическата перспектива скоро ще слезе от сцената и ще се яви органическата, и само тогава ще се явят по-правилните очертания на външните форми, които да дадат правилен израз на развиващите се закони, които ръководят съдбините на тоя народ.
Засега мога да ви кажа само това: събитията, които озадачават вашия ум, се развиват доволно нормално и следят един път строго определен. Не се безпокойте от външния вид на нещата. Законите на Небето са неизменяеми и само след време ще видите добрите резултати от висшето ръководство, което Господ влага в света. Политическите събития, които сега - се развиват на Б. П., имат двояка перспектива: първата е ембрионическа, втората - органическа. Ембрионическата перспектива скоро ще слезе от сцената и ще се яви органическата, и само тогава ще се явят по-правилните очертания на външните форми, които да дадат правилен израз на развиващите се закони, които ръководят съдбините на тоя народ. Работите с Гърция и Сърбия ще се уредят добре, стига този народ и неговите управляющи да имат разумното търпение и такт на отмерени действия. Онзи, Който ръководи съдбините на тоя народ, бодърствува и пред Негова взор нищо не се пропуща. Той ще сведе всичко към добро и тогава всички ще познаят, че Господ е всесилен да стори всичко, което Той желае. Ний гледаме засега да смекчим до известна степен кармическите причини на миналото и да отклоним новите кармични сплитания. Атмосферата, която е станала малко тежка, ще се измени, ще дойде Божественото проветрение, ще подухнат топлите южни ветрове на Любовта и всичко ще си влезе наново в реда.
към текста >>

Българският народ сега е на сцената и желаем той добре да си изиграе ролята във всяко направление.
И всякога ще чувате да казва природата (...) и всичко в нея и видя Господ, че всичко, което прави и е направил, че е добро. Може да има временни страдания, но те са само мярка на благата, които стоят зад тях. Аз бих желал не само вий, но целият този народ да се проникне с мисълта, че Господ е с него. Този Господ, Който в миналото е водил съдбините на много народи, Този Господ, Който в миналото е правил и произвеждал много култури и сега подготвя Нова Господ Великий, Който се явява сега да съедини человечеството в едно цяло по Дух и Сила и да влее Нови стремежи на съвременното человечество. Да му покаже нови хоризонти за живота на бъдещето Славно е и Велико е това, което сега става в света. Българският народ сега е на сцената и желаем той добре да си изиграе ролята във всяко направление. Това ще хвърли малко светлина във вашата душа, което сега ви пиша. Има неща, за които не е дошло още време да се говори, но достатъчно и това на оногова, който схваща. В. В. П. (Свещеният подпис) Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>

8. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

Значи на сцената излиза трета група, която настоява на своето право да вземе участие във вашия живот.
На момичето рокля, на момчето гащи. При ядене и на двете сокове и плодове. Сега да дойдем до друг род размишления. Играчките, дрешките изискват ум. А соковете, плодовете, топлина. Значи на сцената излиза трета група, която настоява на своето право да вземе участие във вашия живот. Да представим тая философска работа в проста ученическа задача. Първо, играчки, дрешки, сокове, плодове: 1+2+3+4 = 10. Второ, учение и работа: 5+6 =11. Трето, ум и топлина: 7+8 = 15. А знаете ли тия три сбора какво означават?
към текста >>

9. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

България и тя ще играе своята роля на сцената и ще се види от играта доколко добре е проучила своята роля.
Така и сега в тоя духовен стремеж на Небето появява се Истината, с която человешката душа и Дух се облича като с дреха. Влива се Божествената Любов и пулсът на духовния стремеж на человешкото сърце започва своята велика работа. Появяват се мислите на светлото бъдеще на Божието Царство, което иде да тури в чсловешкия Дух ред и порядък на нещата. И велика е тая мисъл, когато человек чувствува присъствието на Господа, Който направлява и урежда всичко, а человек изпълнява Неговата мисъл. Въодушевлявайте се с това, което носи животът в тоя свят. България и тя ще играе своята роля на сцената и ще се види от играта доколко добре е проучила своята роля. Человек едновременно представлява и нищожество, и величие. По формата на своята външна обвивка той е като мехур, който чезне минутно. Но по размери на своя вътрешен Дух той е сила велика, която се стреми да твори и да добие свобода на своя израз. И прави са думите: „Царството Божие е вътре". Това е Царство на сила, Царство на ред, Царство на хармония и Любов към всичко, което е добро, възвишено и благородно.
към текста >>

10. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август

Преди години в един от американските щати, а именно в Бостон, се разиграва следната сцена.
Проучавайте и човешкото лице. Главата и лицето са писмо, което говори на човека. Очите, носът, устата, езикът, ушите, всичко говори. Някой човек, само като погледне ухото или окото ти, ще познае какъв си. Знаете ли колко и колко обявления Господ е турил върху вас? Преди години в един от американските щати, а именно в Бостон, се разиграва следната сцена. Посред улицата на града се разхожда лице с царска одежда, с корона на главата и с мантия върху снагата си. Онези, които отдалеч го видели в гърба, вече си казали: „На, ето цар, свършена работа." А то какво излязло? Оказало се, че този цар е човек, окичен цял с обявления от една компания, която така изкусно съчетала обявленията, щото изглеждало същинска царска мантия. Та, в живота, когато ние носим една мантия, трябва да знаем дали действително сме царе или просто носим обявленията на някоя компания и тогава всеки ще каже: „Ето ти един човек, прост като фасул."Сега, всеки може да бъде едно обявление на дявола, в което се рекламира неговата фабрика. Затова дрехата, която туряте върху вас, обърнете се и я вижте и прочетете.
към текста >>

11. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август

Преди години в един от американските щати, а именно в Бостон, се разиграва следната сцена.
Проуча-вайте и човешкото лице. Главата и лицето са писмо, което говори на човека. Очите, носът, устата, езикът, ушите, всичко говори. Някой човек, само като погледне ухото или окото ти, ще познае какъв си. Знаете ли колко и колко обявления Господ е турил върху вас? Преди години в един от американските щати, а именно в Бостон, се разиграва следната сцена. Посред улицата на града се разхожда лице с царска одежда, с корона на главата и с мантия върху снагата си. Онези, които отдалеч го видели в гърба, вече си казали: „На, ето цар, свършена работа." А то какво излязло? Оказало се, че този цар е човек, окичен цял с обявления от една компания, която така изкусно съчетала обявленията, щото изглеждало същинска царска мантия. Та, в живота, когато ние носим една мантия, трябва да знаем дали действително сме царе или просто носим обявленията на някоя компания и тогава всеки ще каже: „Ето ти един човек, прост като фасул."Сега, всеки може да бъде едно обявление на дявола, в което се рекламира неговата фабрика. Затова дрехата, която туряте върху вас, обърнете се и я вижте и прочетете.
към текста >>

12. Димитър Голов завършва земния си път.

В Първото действие на Мировата драма през сцената минават различни индивидуалности.
т. II. София, библ. Житен клас, 1995 _________________Вестник Братски живот бр.63 ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ В Първото действие на Мировата драма през сцената минават различни индивидуалности. Някои от тях са лишени от постоянното физическо присъствие на Учителя. Други остават неотстъпно до него до края на Пиесата. Но те всички, вече действащи на сцената са здраво свързани с Учителя, и тяхната връзка е осъзната. Тя е като една верига, обединила ги за своя живот, посветен на Цялото. ДИМИТЪР ГОЛОВ
към текста >>

Но те всички, вече действащи на сцената са здраво свързани с Учителя, и тяхната връзка е осъзната.
_________________Вестник Братски живот бр.63 ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ В Първото действие на Мировата драма през сцената минават различни индивидуалности. Някои от тях са лишени от постоянното физическо присъствие на Учителя. Други остават неотстъпно до него до края на Пиесата. Но те всички, вече действащи на сцената са здраво свързани с Учителя, и тяхната връзка е осъзната. Тя е като една верига, обединила ги за своя живот, посветен на Цялото. ДИМИТЪР ГОЛОВ 1863 - 1917 Роден е в Котел. Получил основно образование в родния си град и завършил френски колеж в Одрин.
към текста >>

13. Първият ученик на Учителя - Пеньо Киров завършва земния си път

Тях Учителят е извикал първи на Сцената, където действието тепърва ще се развива.
Може би и затова в съзнанието им е останал повече като “Г-н Дънов”, отколкото като Учителя”. Но от срещите си с него. те действително са усетили в душите си прилив на духовна енергия. Тя. именно, ги е импулсирала да бъдат добри изразите,ш на онова Ново, все още неразбираемо за тях, което е лайтмотив на Мировата драма. Ролята на първите ученици е огромна. Тях Учителят е извикал първи на Сцената, където действието тепърва ще се развива. ПЕНЮ КИРОВ 1868-1918 Първият ученик на Учителя. Роден е в Карнобат, но семейството му е от Сливен. Завършил прогимназия в родния си град и едва 15-годишен станал учител.
към текста >>

14. Писмо на Учителя до Елена Казанлъклиева (снимка на писмото)

Светът е една сцена, гдето се разиграват много трагедии и драми на паднали души.
25.IX.1918 г. Любезна Е. Казанлъклиева, Получих вашето писмо. Светът е една сцена, гдето се разиграват много трагедии и драми на паднали души. Човешката воля само с ред страдания може да се принуди да не греши и само по тоя начин в човека може да се събуди и повдигне съзнанието. Господ, който е създал тоя свят по своята добра воля Той ще да го и уреди съобразно със своята Мъдрост. Душите се различават според възприятието на Духа. Всеки трябва да се стреми към Herd да Го познава. Всичко друго само отвлича душата от нейния прав път.
към текста >>

15. Алфиери Бертоли построява първата палатка на Изгрева

Той влиза в салона и сяда на края на сцената.
По този повод Учителят казва, че учениците бързат рано сутрин да заемат местата, но те са отдавна заети. Още в 24 ч през нощта съществата идват и заемат местата, за да слушат Словото Божие. Тази сестра чува техните песни и затова отива в салона посред нощ. Друг път същата сестра като отива на беседа към салона, вижда, че от към беседката на полянката за играене на Паневритмията към салона се движи човек със синя тога. Тя познава в него лицето на Христос. Той влиза в салона и сяда на края на сцената. През всичкото време на беседата сестрата го наблюдава седнал на сцената. Когато беседата свършва, се казва обща молитва, Христос изчезва. Учителят излиза, а тя се забързва и му казва: „Учителю, Учителю искам да ви кажа нещо много важно." Той я поглежда: „Кажете какво искате сестра? " „Учителю, видях как в салона дойде Христос и през цялото време слушаше беседата. Когато тя свърши, той се изгуби някъде." Учителят я пита: „Ами ти позна ли го, той ли беше?
към текста >>

През всичкото време на беседата сестрата го наблюдава седнал на сцената.
Още в 24 ч през нощта съществата идват и заемат местата, за да слушат Словото Божие. Тази сестра чува техните песни и затова отива в салона посред нощ. Друг път същата сестра като отива на беседа към салона, вижда, че от към беседката на полянката за играене на Паневритмията към салона се движи човек със синя тога. Тя познава в него лицето на Христос. Той влиза в салона и сяда на края на сцената. През всичкото време на беседата сестрата го наблюдава седнал на сцената. Когато беседата свършва, се казва обща молитва, Христос изчезва. Учителят излиза, а тя се забързва и му казва: „Учителю, Учителю искам да ви кажа нещо много важно." Той я поглежда: „Кажете какво искате сестра? " „Учителю, видях как в салона дойде Христос и през цялото време слушаше беседата. Когато тя свърши, той се изгуби някъде." Учителят я пита: „Ами ти позна ли го, той ли беше? " „Да, беше Христос със синята тога." Учителя й отговаря: „Е да, е да!
към текста >>

16. Учителя изнася първата лекция от ООК - 'Трите живота'

Образците ще излезнат на сцената.
И тъй ще започнем не с многото, не с голямото, а с един малък опит, с най-малкото в Божествения свят. Ще мислите, аз ви давам тази съществена мисъл. Всеки ден задавайте си въпроса: Мога ли да служа на Господа! В петък може да се съберем, можем да мълчим или да решим някой важен въпрос. Приложение трябва. Образците ще излезнат на сцената. Тогава ще имате две събрания: младите ще се съберат преди вас от 6–8 часа, а старите, как искате от 8–9 и половина. Аз да определя: младите ще се съберат по-рано. Младите са онези, които отиват на фронта да се сражават, а старите, те ще уреждат тила. Защото ако тилът не е уреден, онези, които са на бойната линия, мъчно може да издържат сражението. Софиянци трябва да дадат пример.
към текста >>

17. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици, 4 март

Ето го, яви се, издигна се нависоко, като на сцена от облаци, извика ни: „Добре дошли" и се скри зад тях.
Та що, не е ли бил и той Учител, като нашия Учител, разбирал великото значение с близостта, с природата. Това е тайната. Тук е ключът на загатката. Ако Рама е видял този чуден слънчев изгрев, що преди малко очите ни видяха, това румено огнено кълбо, което излезна от планинските глъбини и се устреми към синия лазур. Не е ли бил и той също като нас, удивен и възхитен, прострял ръце и неволно извикал: „Боже, Боже Велик Си Ти". Ето го, яви се, издигна се нависоко, като на сцена от облаци, извика ни: „Добре дошли" и се скри зад тях. Пълзим по дълбокия мек сняг. Често потъваме по-дълбоко в него, търкаляме се и пак поемаме нагоре. Пътниците пред нас приличат на тайнствени видения, водени от сигурна ръка. Питам се за миг: „Кои са тези, които не се страхуват от студа, преспите и изкачват снежната планина. Безумни ли са те, както ни наричат по-умните от умните, които знаят где е красотата.
към текста >>

Ето го, яви се, издигна се нависоко, като на сцена от облаци, извика ни ,Добре дошли!
Това е тайната. Тук е ключът на загадката.Ако Рама е видял този чудесен слънчев изгрев, що преди малко очите ни видяха! Това румено огнено кълбо, което излезе от планинските глъбини и се устреми към синия лазур. Не е ли и той, също като нас удивен и възхитен прострял ръце неволно и извикал: „Боже, Боже, велик си ти! ” То прилича на бляскав посрещач. Ето го, яви се, издигна се нависоко, като на сцена от облаци, извика ни ,Добре дошли! ” и се скри зад тях.Пълзим по дълбокия мек сняг. Често потъваме в него, търкаляме се и пак поемаме нагоре. Пътниците пред нас приличат на тайнствени видения, водени от сигурна ръка. Питам се за миг: - Кои са тез, що не се страхуват от студ и преспи, и изкачват снежната планина? Безумни ли са те, както ни наричат, или по-умни от умните, които знаят къде е красотата.
към текста >>

18. Учителя организира първо посрещане на пролетта на Изгрева

Той влиза в салона и сяда на края на сцената.
По този повод Учителят казва, че учениците бързат рано сутрин да заемат местата, но те са отдавна заети. Още в 24 ч през нощта съществата идват и заемат местата, за да слушат Словото Божие. Тази сестра чува техните песни и затова отива в салона посред нощ. Друг път същата сестра като отива на беседа към салона, вижда, че от към беседката на полянката за играене на Паневритмията към салона се движи човек със синя тога. Тя познава в него лицето на Христос. Той влиза в салона и сяда на края на сцената. През всичкото време на беседата сестрата го наблюдава седнал на сцената. Когато беседата свършва, се казва обща молитва, Христос изчезва. Учителят излиза, а тя се забързва и му казва: „Учителю, Учителю искам да ви кажа нещо много важно." Той я поглежда: „Кажете какво искате сестра? " „Учителю, видях как в салона дойде Христос и през цялото време слушаше беседата. Когато тя свърши, той се изгуби някъде." Учителят я пита: „Ами ти позна ли го, той ли беше?
към текста >>

През всичкото време на беседата сестрата го наблюдава седнал на сцената.
Още в 24 ч през нощта съществата идват и заемат местата, за да слушат Словото Божие. Тази сестра чува техните песни и затова отива в салона посред нощ. Друг път същата сестра като отива на беседа към салона, вижда, че от към беседката на полянката за играене на Паневритмията към салона се движи човек със синя тога. Тя познава в него лицето на Христос. Той влиза в салона и сяда на края на сцената. През всичкото време на беседата сестрата го наблюдава седнал на сцената. Когато беседата свършва, се казва обща молитва, Христос изчезва. Учителят излиза, а тя се забързва и му казва: „Учителю, Учителю искам да ви кажа нещо много важно." Той я поглежда: „Кажете какво искате сестра? " „Учителю, видях как в салона дойде Христос и през цялото време слушаше беседата. Когато тя свърши, той се изгуби някъде." Учителят я пита: „Ами ти позна ли го, той ли беше? " „Да, беше Христос със синята тога." Учителя й отговаря: „Е да, е да!
към текста >>

19. Архиерейски събор от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата

УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ВЪРХУ СЦЕНАТА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ
Решението на архиереите се обявява за незаконно от автора с аргумента, че те нямат право да говорят от името на П.Дънов. Т.е. те не са в състояние да го обявят за самоотлъчил се, понеже това е акт на свободната воля на всеки човек, на неговото нравствено и религиозно самоопределение. Св. Синод не остава длъжен на хвърлената ръкавица и реагира с поредица от четири статии върху страниците своя официоз „Църковен вестник" („Църковен вестник", бр. 22,23, 1922). Симптоматично е, че писанията са анонимни и прокарват тезата, че БПЦ не може да отлъчи, тъй като уважава свободата на съвестта, но по този начин го „белязва", за да предпази хората от „заблудата" УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ВЪРХУ СЦЕНАТА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ Историко-философски обзор от Елеотон За да вникнем в същността на взаимоотношенията между Българска православна църква (БПЦ) и Бялото Братство (ББ) през разглеждания исторически период от време, следва да проследим хронологически и фактологически позицията на Църквата – представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция – източно-православното християнско вероизповедание), спрямо личността на Учителя Петър Дънов и неговото учение. Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковното учение, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя – система, която разбира се, се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване на 27.12.1944г. Преди всичко правят впечатление теоретическите различия между двете учения. Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др.
към текста >>

20. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922

Но, като се премахнат недоразуменията, всички тия работи ще се разяснят; напротив, не изравнят ли се тия недоразумения, ще се явят на сцената разни хаджигенчовци и прочие и ще се спъва работата повече, защото не бива да изпущаме от предвид, че в духовния живот и в пътя, който вървим, има кражби.
Учителя отбелязва за дадените 1911 г. Пентаграми): Забележете едно нещо: Пентаграма няма вече да давам, защото приятелите, които го взеха, си навлякоха нещастие и то благодарение на тяхната неподготовеност. Който иска да се кара, нека върне Пентаграма назад, защото, когато вие не изпълнявате волята Божия, което е записано в него, заемате негативно положение. (3,241) Аз дадох Пентаграмата тая година [1911] и вследствие на него в някои домове какви ли не работи станаха. Някои даже употребиха против мене Пентаграма. Но, като се премахнат недоразуменията, всички тия работи ще се разяснят; напротив, не изравнят ли се тия недоразумения, ще се явят на сцената разни хаджигенчовци и прочие и ще се спъва работата повече, защото не бива да изпущаме от предвид, че в духовния живот и в пътя, който вървим, има кражби. Та нужни са операции, само че когато ние ги правим, е престъпление, а когато Бог ги прави, то е порядъчното и ползотворното. (З, 230) Без знание не може да се работи с Пентаграма. Учителя като видя, че с нея отнасят лекомислено и като пострадаха някои приятели от нея, преустанови да я раздава, защото видяха всички, че вместо благоденствие в дома им, тя ги разруши. Причините бяха, че градивните сили, които са концентрирани в нея, бяха обърнати в обратна посока.
към текста >>

Аз бях на сцената.
(121 стр.) Някои ще кажат за мене, че вчера (бел. ред. – 19, събота), там, в читалището, понеже бяха все негови хора, пазиха го. Аз да ви кажа: преди две години бях в Свищов, където комунистите ме пазиха, понеже поповете пак бяха нагласили нещо. И попове, и стражари имаше. Аз бях на сцената. Става един от публиката и ми казва: „Ти трябва да напуснеш туй място там на сцената." Чувам по едно време „пиу,пиу! " Идва един комунист, хваща за гушата този, който идваше да ме снеме от сцената, и му казва: „Ти ще мълчиш! " Другият казва: „Какво стои този там на сцената, 100 души го вардят! " И после комунистите казват: „Благодарете, че ние ви помогнахме". Че вие сте хората, които трябва да помогнете.
към текста >>

Става един от публиката и ми казва: „Ти трябва да напуснеш туй място там на сцената." Чувам по едно време „пиу,пиу!
Някои ще кажат за мене, че вчера (бел. ред. – 19, събота), там, в читалището, понеже бяха все негови хора, пазиха го. Аз да ви кажа: преди две години бях в Свищов, където комунистите ме пазиха, понеже поповете пак бяха нагласили нещо. И попове, и стражари имаше. Аз бях на сцената. Става един от публиката и ми казва: „Ти трябва да напуснеш туй място там на сцената." Чувам по едно време „пиу,пиу! " Идва един комунист, хваща за гушата този, който идваше да ме снеме от сцената, и му казва: „Ти ще мълчиш! " Другият казва: „Какво стои този там на сцената, 100 души го вардят! " И после комунистите казват: „Благодарете, че ние ви помогнахме". Че вие сте хората, които трябва да помогнете. Защо така?
към текста >>

" Идва един комунист, хваща за гушата този, който идваше да ме снеме от сцената, и му казва: „Ти ще мълчиш!
– 19, събота), там, в читалището, понеже бяха все негови хора, пазиха го. Аз да ви кажа: преди две години бях в Свищов, където комунистите ме пазиха, понеже поповете пак бяха нагласили нещо. И попове, и стражари имаше. Аз бях на сцената. Става един от публиката и ми казва: „Ти трябва да напуснеш туй място там на сцената." Чувам по едно време „пиу,пиу! " Идва един комунист, хваща за гушата този, който идваше да ме снеме от сцената, и му казва: „Ти ще мълчиш! " Другият казва: „Какво стои този там на сцената, 100 души го вардят! " И после комунистите казват: „Благодарете, че ние ви помогнахме". Че вие сте хората, които трябва да помогнете. Защо така? – Защото Бог живее във всичките сърца и каквото каже, всичко става, няма изключение.
към текста >>

" Другият казва: „Какво стои този там на сцената, 100 души го вардят!
Аз да ви кажа: преди две години бях в Свищов, където комунистите ме пазиха, понеже поповете пак бяха нагласили нещо. И попове, и стражари имаше. Аз бях на сцената. Става един от публиката и ми казва: „Ти трябва да напуснеш туй място там на сцената." Чувам по едно време „пиу,пиу! " Идва един комунист, хваща за гушата този, който идваше да ме снеме от сцената, и му казва: „Ти ще мълчиш! " Другият казва: „Какво стои този там на сцената, 100 души го вардят! " И после комунистите казват: „Благодарете, че ние ви помогнахме". Че вие сте хората, които трябва да помогнете. Защо така? – Защото Бог живее във всичките сърца и каквото каже, всичко става, няма изключение. (197 стр.)
към текста >>

21. „Отворено писмо' до архимандрит Евтимий, от Групата на ББ в Казанлък

1. УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ВЪРХУ СЦЕНАТА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТИзвадка от статията:
„Отворено писмо" до архимандрит Евтимий, от Групата на ББ в Казанлък Информация за това писмо може да се прочете в: 1. УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ВЪРХУ СЦЕНАТА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТИзвадка от статията: Групата на ББ в Казанлък изпраща „Отворено писмо" до архимандрит Евтимий – тогава ректор на Пловдивската духовна семинария (София, 1922). В краткия текст (общо 11 страници), подписан: „От учениците на Бялото Братство в гр. Казанлък – септември 1922" е отговорено подробно на нападките, отправени от архим. Евтимий в речта му, произнесена на 27.08.1922год. в Казанлък, непосредствено след завършването на събора на Братството във Велико Търново.
към текста >>

УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ВЪРХУ СЦЕНАТА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ
Един от най-вълнуващите моменти в изложението е призивът към православния духовник, в който четем: „По-добре ще бъде, ако напуснете тази противохристиянска система за борба и се борите не с думи, а с дела. Ние ще бъдем благодарни, ако чуем от народа добри отзиви за морала на българското духовенство. Приложете Христовото учение в живота и ще имате подкрепата на интелигенцията." (пос. съч., с. 13). 2. ИЗ „ОТВОРЕНО ПИСМО ДО АРХИМАНДРИТ ЕВТИМИЙ, РЕКТОР НА ПЛОВДИВСКАТА СЕМИНАРИЯ, ОТ КАЗЪНЛЪШКАТА ГРУПА НА БЯЛОТО БРАТСТВО" УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ВЪРХУ СЦЕНАТА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ Историко-философски обзор от Елеотон За да вникнем в същността на взаимоотношенията между Българска православна църква (БПЦ) и Бялото Братство (ББ) през разглеждания исторически период от време, следва да проследим хронологически и фактологически позицията на Църквата – представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция – източно-православното християнско вероизповедание), спрямо личността на Учителя Петър Дънов и неговото учение. Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковното учение, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя – система, която разбира се, се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване на 27.12.1944г. Преди всичко правят впечатление теоретическите различия между двете учения. Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др.
към текста >>

22. Група последователи на Учителя вземат решение за направата на устав

Методи изпреварва Стоименов, качва се няколко стъпала на катедрата на Учителя и казва: „Историята е едно колело, една сцена, където идеите слизат и се качват." Всички помислят, че Методи иска да замести Учителя и той да държи беседата.
Той е много удобен и в него се провеждат беседите на Общия и Младежкия клас, както и неделните беседи. Понеже наемът е висок, братята и сестрите решават да направят наш, братски салон на мястото на Иван Радославов, на улица „Оборище" 14. В кратко време те построяват много хубава сграда, в която всички се чувстват свободни. Тя просъществува до 1925 г. Подлъган от някакъв предприемач, Радославов ипотекира имота си и в 1926 г., заради дългове, които имал, му вземат мястото, а заедно с него и братския салон.****По-късно Учителят втори път не отива на беседа и праща Тодор Стоименов и Методи Константинов да съобщят това на улица „Оборище" 14 в братския салон. Методи изпреварва Стоименов, качва се няколко стъпала на катедрата на Учителя и казва: „Историята е едно колело, една сцена, където идеите слизат и се качват." Всички помислят, че Методи иска да замести Учителя и той да държи беседата. Веднага го смъкват най-грубо от катедрата.***** С тази постъпка те дават израз на своето желание да застанат на мястото на Учителя и да говорят вместо него. Братята и сестрите от класа не разбират и не знаят, че зад Учителя е цялото небе. Той казва: „Ако говоря от само себе си, нищо не съм, но чрез мен говори цялото небе. Моето Слово е живо.
към текста >>

23. Учителят изпраща Писмото, което става текст на песента 'Писмото'

Методи изпреварва Стоименов, качва се няколко стъпала на катедрата на Учителя и казва: „Историята е едно колело, една сцена, където идеите слизат и се качват." Всички помислят, че Методи иска да замести Учителя и той да държи беседата.
Понеже наемът е висок, братята и сестрите решават да направят наш, братски салон на мястото на Иван Радославов, на улица „Оборище" 14. В кратко време те построяват много хубава сграда, в която всички се чувстват свободни. Тя просъществува до 1925 г. Подлъган от някакъв предприемач, Радославов ипотекира имота си и в 1926 г., заради дългове, които имал, му вземат мястото, а заедно с него и братския салон.**** По-късно Учителят втори път не отива на беседа и праща Тодор Стоименов и Методи Константинов да съобщят това на улица „Оборище" 14 в братския салон. Методи изпреварва Стоименов, качва се няколко стъпала на катедрата на Учителя и казва: „Историята е едно колело, една сцена, където идеите слизат и се качват." Всички помислят, че Методи иска да замести Учителя и той да държи беседата. Веднага го смъкват най-грубо от катедрата.***** С тази постъпка те дават израз на своето желание да застанат на мястото на Учителя и да говорят вместо него. Братята и сестрите от класа не разбират и не знаят, че зад Учителя е цялото небе. Той казва: „Ако говоря от само себе си, нищо не съм, но чрез мен говори цялото небе. Моето Слово е живо.
към текста >>

24. Привършен е строежът на салона на ул. 'Оборище', 14

със сцена, катедра, столова.
Всякога преди да дойде в салона Учителя за беседа, той е измежду първите. Със своята цигулка подхваща братските песни и ние след него тихо поемаме прекрасните мелодии. Не само тогава, но и при всички наши празници и по-официални случаи, където музиката е необходим и важен елемент, той беше на първо място, като организатор и изпълнител. Отчетът е бил кратък и е станал в току що построеният салон, от брат Симеон, с дължина 20 м. и широк 10 м. със сцена, катедра, столова. За този отчет е бил съставен протокол със съдействието на брат Жечо Панайотов, способен счетоводител и касиер на Братството. Протоколът е подписан от всички онези, които са участвували в организирането и провеждането на строежа. По това време, посрещането на слънчевите изгреви на „Изгрева" през неделните дни, беше особено тържествено. Сутрин, всички сме там още в зори, посрещаме слънцето, молитви, песни, гимнастически упражнения, музика, приятни и полезни разговори, до към девет часа, след което се прибирахме в този вече наш удобен и приветлив салон за беседа. А след обеда, обикновено ние младите, отивахме отново там и прекарвахме през целия останал ден, когато времето беше топло и слънчево, в разговори и песни, които Учителят ни беше дал.
към текста >>

25. Писмо от Учителя до Елена Казанлъклиева (снимка на писмото), София

Скърби и страдания, това е само менене на сцената.
София, 3.1.1924 г. Любезна Еленке, Доброто в живота всякога тържествува, а Любовта всякога побеждава. Да се служи на Господа, това е смисълът на живота. Скърби и страдания, това е само менене на сцената. Трагичните случки, съвпадения, това са действия на духовната драма на живота. Бог е Любов и велика и непонятна е тази Любов в своите прояви. Весел Дух. Само Божията Любов е Любов. (Свещеният подпис)
към текста >>

26. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли

Като че тук е сцената на ония, които излъчиха към нас божествени гласове.Върхът!
Развиделява се. Очертава се мощния връх, близо сме до него; ще стигнем, ще стигнем, въпреки всичко! Последния завой - хлъзгав, стръмен - почти пълзим по него. От ляво е тайнственото вечно заледено езеро. Като че ли е то е трон на Чистия планинския Дух, който дирижира от тук природните стихии. Като че тук е сцената на ония, които излъчиха към нас божествени гласове.Върхът! Върхът! След 4 часово бавно пътуване в мрачната нощ, изобилно кръщавани с вода и огън, ето ни върху Мусалла. Заледен е той. Смръщено е небето. Зората скрива от нас прелестния си лик.
към текста >>

27. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли

Като че тук е сцената на ония, които излъчиха към нас божествени гласове.Върхът!
Развиделява се. Очертава се мощния връх, близо сме до него; ще стигнем, ще стигнем, въпреки всичко! Последния завой - хлъзгав, стръмен - почти пълзим по него. От ляво е тайнственото вечно заледено езеро. Като че ли е то е трон на Чистия планинския Дух, който дирижира от тук природните стихии. Като че тук е сцената на ония, които излъчиха към нас божествени гласове.Върхът! Върхът! След 4 часово бавно пътуване в мрачната нощ, изобилно кръщавани с вода и огън, ето ни върху Мусалла. Заледен е той. Смръщено е небето. Зората скрива от нас прелестния си лик.
към текста >>

28. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 12 юли

Като че тук е сцената на ония, които излъчиха към нас божествени гласове.Върхът!
Развиделява се. Очертава се мощния връх, близо сме до него; ще стигнем, ще стигнем, въпреки всичко! Последния завой - хлъзгав, стръмен - почти пълзим по него. От ляво е тайнственото вечно заледено езеро. Като че ли е то е трон на Чистия планинския Дух, който дирижира от тук природните стихии. Като че тук е сцената на ония, които излъчиха към нас божествени гласове.Върхът! Върхът! След 4 часово бавно пътуване в мрачната нощ, изобилно кръщавани с вода и огън, ето ни върху Мусалла. Заледен е той. Смръщено е небето. Зората скрива от нас прелестния си лик.
към текста >>

29. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 13 юли

Като че тук е сцената на ония, които излъчиха към нас божествени гласове.Върхът!
Развиделява се. Очертава се мощния връх, близо сме до него; ще стигнем, ще стигнем, въпреки всичко! Последния завой - хлъзгав, стръмен - почти пълзим по него. От ляво е тайнственото вечно заледено езеро. Като че ли е то е трон на Чистия планинския Дух, който дирижира от тук природните стихии. Като че тук е сцената на ония, които излъчиха към нас божествени гласове.Върхът! Върхът! След 4 часово бавно пътуване в мрачната нощ, изобилно кръщавани с вода и огън, ето ни върху Мусалла. Заледен е той. Смръщено е небето. Зората скрива от нас прелестния си лик.
към текста >>

30. Учителя дава музиката на песента 'Писмото'

Методи изпреварва Стоименов, качва се няколко стъпала на катедрата на Учителя и казва: „Историята е едно колело, една сцена, където идеите слизат и се качват." Всички помислят, че Методи иска да замести Учителя и той да държи беседата.
Понеже наемът е висок, братята и сестрите решават да направят наш, братски салон на мястото на Иван Радославов, на улица „Оборище" 14. В кратко време те построяват много хубава сграда, в която всички се чувстват свободни. Тя просъществува до 1925 г. Подлъган от някакъв предприемач, Радославов ипотекира имота си и в 1926 г., заради дългове, които имал, му вземат мястото, а заедно с него и братския салон.**** По-късно Учителят втори път не отива на беседа и праща Тодор Стоименов и Методи Константинов да съобщят това на улица „Оборище" 14 в братския салон. Методи изпреварва Стоименов, качва се няколко стъпала на катедрата на Учителя и казва: „Историята е едно колело, една сцена, където идеите слизат и се качват." Всички помислят, че Методи иска да замести Учителя и той да държи беседата. Веднага го смъкват най-грубо от катедрата.***** С тази постъпка те дават израз на своето желание да застанат на мястото на Учителя и да говорят вместо него. Братята и сестрите от класа не разбират и не знаят, че зад Учителя е цялото небе. Той казва: „Ако говоря от само себе си, нищо не съм, но чрез мен говори цялото небе. Моето Слово е живо.
към текста >>

31. Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.

У нас неволно възкръсва сцената с идването на французите.
Отиваме при Езерото на съзерцанието. Тишината, която цари тук, ни поглъща. Тук ние сме вглъбени в себе си, чувстваме лъха на Вечното и Безкрайното в света. Тук човек неволно идва в молитвено състояние. Посещаваме мястото на палатката на Учителя. У нас неволно възкръсва сцената с идването на французите. Когато те дойдоха тук при Учителя изпяха няколко песни на Братството с български думи. Това трогна всички. След това един от тях се обърна към Учителя с възторжена приветствена реч, на която Учителя отговори с няколко думи, които могат да бъдат завет за бъдещото човечество. Мястото около палатката е украсено с бели камъни. Всяка година братя и сестри като намерят някъде красиви бели камъни ги донасят тук, за да украсят тази поляна, гдето сме имали високи идейни разговори с Учителя.
към текста >>

32. Учителя на седемте рилски езера с учениците. Заминаване. Буря - 23 август

У нас неволно възкръсва сцената с идването на французите.
По време на нашето пребиваване тук, в свободното си време, ние единично и на групи посещаваме всички езера и върхове. Отиваме при Езерото на съзерцанието. Тишината, която цари тук, ни поглъща. Вглъбени в себе си, ние чувствуваме лъха на вечното и Безкрайното в света. Посещаваме мястото на палатката на Учителя. У нас неволно възкръсва сцената с идването на французите. Когато те дойдоха тука, при Учителя, изпяха няколко песни на Братството с български думи. Това трогна всички. След това един от тях се обърна към Учителя с възторжена приветствена реч, на която Учителя отговори с няколко думи, които могат да бъдат завет към бъдещото човечество. Мястото около палатката е украсено с бели камъни. Всяка година братя и сестри, като намерят някъде красиви бели камъни, ги донасят тук, за да украсят тази полянка, гдето сме имали високоидейни разговори с Учителя.
към текста >>

33. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - св. св. Кирил и Методий

Той е нашата закрила, гостна, спалня, кухня и дори сцена и аудитория.
Всички се веселят, пеят, провикват се, а мен ми е жал, жал... Колкото и да се грижа да угодя на пиленцето, все ми се струва, че не умея, че ще му повредя. Облаци, като грамадни кервани се търкалят по небето - кани се изобилен дъжд. Туристи пъплят по хълмовете нагоре и се провикват: Ехо! Ехо! Макар, че настъпи буря, не се боим, щом сме на Ел Шедар. Той е нашата закрила, гостна, спалня, кухня и дори сцена и аудитория. Днес Той говори: „Ако Христос е казал, че му се дава всяка власт на небето и на земята, защо да не се радваме. И ето, дава Му се всяка власт, което е вярно и истинно, защото Истината в много повече души грее сега. Душите се събуждат, възкръсват, опомнят се. Няма вече скрито покрито; злото само се разобличава и то лесно и просто (случаят с убийството на Лулчева). Как една зла умисъл може да е кроена и нареждана от дълги години, но в един миг, Слънцето на Христа я осветлява, разобличава и разкрива Истината.”Колко се радвам, че това е тъй!
към текста >>

34. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Гергьовден

Разтика ги далеч от хоризонта, подобно навита завеса на огромна сцена, и слънцето победоносно се показа пред очите ни.
Време за изгрев наближава, а бурята изливаше върху ни ураганен дъжд, и небето, настръхнало и черно, ревеше над нас. Обвиваха ни мъгли, по-гъсти от смола, сякаш се впиваха в дишането ни. Нищо се не вижда около нас. И тогава, тогава! Когато нозете ни вече опираха върху раменете на Мусалла, внезапно задуха такъв ураганен вятър, че за няколко минути разпиля мъглите и облаците. Разтика ги далеч от хоризонта, подобно навита завеса на огромна сцена, и слънцето победоносно се показа пред очите ни. Да, точно на време, точно! Бяхме се изкачили вече всички горе, всички до един и то се яви! Каква възторжена песен екна тогава от безброй гърди, каква пламенна благодарност се понесе от толкоз сърца! Кога е чула тая българска планина толкоз възторг от своите върхове? Тъй се разговаряме, а Учителят ни слуша с усмивка.
към текста >>

35. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. Бурята. 20-21 август

Същият сценарий той изигра и пред лицето на Учителя, но сега не завърши с падение, а с пълно изпълнение Волята Божия и свобода за развитие в Духовния свят.
Кой от учениците разбра Учителя и работата, която извърши за земята и човечеството? Неразбран остана и брат Лулчев, но горе всеки отива в егрегорията си и проявява качествата си. „Тук, на земята, вие сте облечени като водолази в скафандри, но като отидете горе и се видите какви сте, горко ще плачете, че не сте се обичали и помагали в трудностите, по-леко да решите трудните си задачи.” Петдесет години по-късно - през 1994 г., в нашата република присъдата на Народния съд бе призната за невалидна и осъдените - за невинни. И ние трябва да приемем всички ученици на Учителя такива, каквито са и да им благодарим, че са участвали в този велик живот пред лицето на Бога на земята и са си разрешавали вековните си карми. Лулчев като Соломон е бил благословен от Бога и втори път предупреден от Него за лошите последствия, които ще дойдат в живота му. Същият сценарий той изигра и пред лицето на Учителя, но сега не завърши с падение, а с пълно изпълнение Волята Божия и свобода за развитие в Духовния свят. Той се освободи от голямата еврейска карма, която го задържаше на земята и стана свободен дух - това, което желаеше, но под ръководството на Бога. В братството всеки има специфична задача, която изпълнява, за да може Школата да озарява умовете на готовите души и да ги подготви за новия живот, който идва на земята. Изгревът - Том 21 Глава: І. А. Любомир Лулчев: Биографичен очерк
към текста >>

36. Разговор с Учителя. 8 юли. Записал Боян Боев. София

Не цени и тази сцена: дървета, небеса, планини, които струват милиони.
Днешните работи за утре не оставяй, понеже утре ще имаш две работи и не ще можеш да ги свършиш. Утрешният ден си има своя работа. Някой живее между хиляди хора и казва, че живее всред вълци. Това е, защото не ги обича, възприема ги като вълци, не може да възприеме Божественото в тях и така може да умре от задушаване. Човек не цени това, което приема: въздух, вода, светлина, топлина. Не цени и тази сцена: дървета, небеса, планини, които струват милиони. Где ще намериш такава сцена като сегашната? Всякога отрицателните работи предшестват хубавите. Сиромашията предшества богатството, слабостта – силата, невежеството – знанието. След всяка голяма скръб идва голяма радост. И след всяка голяма радост има голяма скръб.
към текста >>

Где ще намериш такава сцена като сегашната?
Утрешният ден си има своя работа. Някой живее между хиляди хора и казва, че живее всред вълци. Това е, защото не ги обича, възприема ги като вълци, не може да възприеме Божественото в тях и така може да умре от задушаване. Човек не цени това, което приема: въздух, вода, светлина, топлина. Не цени и тази сцена: дървета, небеса, планини, които струват милиони. Где ще намериш такава сцена като сегашната? Всякога отрицателните работи предшестват хубавите. Сиромашията предшества богатството, слабостта – силата, невежеството – знанието. След всяка голяма скръб идва голяма радост. И след всяка голяма радост има голяма скръб. Големите работи са придружени с големи разноски.
към текста >>

37. Учителя и Братството организират лагера на Витоша - Яворови Присои, 5 август

Не цени и тази сцена тези дървета, небето, планините.
Това е, защото не ги обича. Като не ги обичаш, ще ги възприемаш като вълци. Не можеш да възприемеш Божественото в тях. А можеш да умреш от задушаване. Човек не цени това, което приема: Въздух, вода, светлина, топлина. Не цени и тази сцена тези дървета, небето, планините. Те струват милиони. Где ще намериш такава сцена като сегашната? Някои проповедници, като проповядват, морализират хората. Там е погрешката. Това е погрешен метод.
към текста >>

Где ще намериш такава сцена като сегашната?
Не можеш да възприемеш Божественото в тях. А можеш да умреш от задушаване. Човек не цени това, което приема: Въздух, вода, светлина, топлина. Не цени и тази сцена тези дървета, небето, планините. Те струват милиони. Где ще намериш такава сцена като сегашната? Някои проповедници, като проповядват, морализират хората. Там е погрешката. Това е погрешен метод. Човек трябва да проповядва принципите, върху които е съграден животът, и законите, които управляват живота. Един възвишен дух по който и да е начин трябва да слезе на земята, да помага по свой почин или по почина на великия закон, да дойде с някоя мисия да помага.
към текста >>

38. Нападение над Учителя, София, Изгрева (4.05 или 12.05)

Те с Учителя са били на сцената и са разговаряли по музикални въпроси.
По този начин побойникът си беше порязал ръката и от нея потекла кръв. Аз лично видях счупеното прозорче на долната стая, където беше приемната и отключената и отворена врата. Като отворил вратата, видял, че Учителят Го няма вътре и тръгнал да Го търси в салона. През това време Учителят е бил в салона с брат Иван Кавалджиев. Иван Кавалджиев бе музикант. Те с Учителя са били на сцената и са разговаряли по музикални въпроси. Отначало побойникът не е могъл да види, че Учителят е в салона. Влиза през вратата в салона, вижда, че Учителят е на сцената, отива и се нахвърля върху Него и с юмруците на двете си ръце започва да го бие по главата. Иван Кавалджиев бил до Учителя. Но Кавалджиев не е очаквал такова нещо. Той в момента стоял изумен и стреснат и не знаел какво да прави.
към текста >>

Влиза през вратата в салона, вижда, че Учителят е на сцената, отива и се нахвърля върху Него и с юмруците на двете си ръце започва да го бие по главата.
Като отворил вратата, видял, че Учителят Го няма вътре и тръгнал да Го търси в салона. През това време Учителят е бил в салона с брат Иван Кавалджиев. Иван Кавалджиев бе музикант. Те с Учителя са били на сцената и са разговаряли по музикални въпроси. Отначало побойникът не е могъл да види, че Учителят е в салона. Влиза през вратата в салона, вижда, че Учителят е на сцената, отива и се нахвърля върху Него и с юмруците на двете си ръце започва да го бие по главата. Иван Кавалджиев бил до Учителя. Но Кавалджиев не е очаквал такова нещо. Той в момента стоял изумен и стреснат и не знаел какво да прави. Не очаквал това. Аз не съм говорила с Кавалджиев по този въпрос.
към текста >>

Точно по това време приятелите решиха да направят разширение на салона и сцената.
Имаше и синини и подпухване по цялото Му лице. Видяхме, че Той все по-трудно и по-малко може да се движи. Все по-малко може да се храни. Но идваше редовно на обяд и редовно - на Паневритмия. Говореше на беседи- класовете продължаваха. Точно по това време приятелите решиха да направят разширение на салона и сцената. Последната беседа беше в сряда. На другия ден, четвъртък, всички тръгнахме за Рила. Цялата северна стена беше съборена. Ние се събрахме в салона без стена. Слънцето изгря направо в салона.
към текста >>

В това време салонътбеше направен, беше направена сцената.
Тези сестри от Латвия не се смутиха, защото видяха, че краят е Велик. Учителят оздравя. На 19 август стана съборът в София. Всички приятели от Рила слязоха на групи. Така се изтеглихме от планината. В това време салонътбеше направен, беше направена сцената. Дори брат Бертоли, който ръководеше строежа на сцената, беше казал: "Защо правим тази сцена, когато Учителят е горе? " Мнозина бяха помислили, че Учителят си заминава. Почистихме салона , както и горната и долната стая на Учителя, за празника. На 19 беше първият съборен ден в салона. Беше много тържествен ден.
към текста >>

Дори брат Бертоли, който ръководеше строежа на сцената, беше казал: "Защо правим тази сцена, когато Учителят е горе?
Учителят оздравя. На 19 август стана съборът в София. Всички приятели от Рила слязоха на групи. Така се изтеглихме от планината. В това време салонътбеше направен, беше направена сцената. Дори брат Бертоли, който ръководеше строежа на сцената, беше казал: "Защо правим тази сцена, когато Учителят е горе? " Мнозина бяха помислили, че Учителят си заминава. Почистихме салона , както и горната и долната стая на Учителя, за празника. На 19 беше първият съборен ден в салона. Беше много тържествен ден. Беседата "Да им дам живот", която се чете този ден, е отпечатана в едноименното томче.
към текста >>

39. Учителя заедно с много последователи тръгват за Рила. Начало на лагеруването край езерата. 9 юли

Те с Учителя са били на сцената и са разговаряли по музикални въпроси.
По този начин побойникът си беше порязал ръката и от нея потекла кръв. Аз лично видях счупеното прозорче на долната стая, където беше приемната и отключената и отворена врата. Като отворил вратата, видял, че Учителят Го няма вътре и тръгнал да Го търси в салона. През това време Учителят е бил в салона с брат Иван Кавалджиев. Иван Кавалджиев бе музикант. Те с Учителя са били на сцената и са разговаряли по музикални въпроси. Отначало побойникът не е могъл да види, че Учителят е в салона. Влиза през вратата в салона, вижда, че Учителят е на сцената, отива и се нахвърля върху Него и с юмруците на двете си ръце започва да го бие по главата. Иван Кавалджиев бил до Учителя. Но Кавалджиев не е очаквал такова нещо. Той в момента стоял изумен и стреснат и не знаел какво да прави.
към текста >>

Влиза през вратата в салона, вижда, че Учителят е на сцената, отива и се нахвърля върху Него и с юмруците на двете си ръце започва да го бие по главата.
Като отворил вратата, видял, че Учителят Го няма вътре и тръгнал да Го търси в салона. През това време Учителят е бил в салона с брат Иван Кавалджиев. Иван Кавалджиев бе музикант. Те с Учителя са били на сцената и са разговаряли по музикални въпроси. Отначало побойникът не е могъл да види, че Учителят е в салона. Влиза през вратата в салона, вижда, че Учителят е на сцената, отива и се нахвърля върху Него и с юмруците на двете си ръце започва да го бие по главата. Иван Кавалджиев бил до Учителя. Но Кавалджиев не е очаквал такова нещо. Той в момента стоял изумен и стреснат и не знаел какво да прави. Не очаквал това. Аз не съм говорила с Кавалджиев по този въпрос.
към текста >>

Точно по това време приятелите решиха да направят разширение на салона и сцената.
Имаше и синини и подпухване по цялото Му лице. Видяхме, че Той все по-трудно и по-малко може да се движи. Все по-малко може да се храни. Но идваше редовно на обяд и редовно - на Паневритмия. Говореше на беседи- класовете продължаваха. Точно по това време приятелите решиха да направят разширение на салона и сцената. Последната беседа беше в сряда. На другия ден, четвъртък, всички тръгнахме за Рила. Цялата северна стена беше съборена. Ние се събрахме в салона без стена. Слънцето изгря направо в салона.
към текста >>

В това време салонътбеше направен, беше направена сцената.
Тези сестри от Латвия не се смутиха, защото видяха, че краят е Велик. Учителят оздравя. На 19 август стана съборът в София. Всички приятели от Рила слязоха на групи. Така се изтеглихме от планината. В това време салонътбеше направен, беше направена сцената. Дори брат Бертоли, който ръководеше строежа на сцената, беше казал: "Защо правим тази сцена, когато Учителят е горе? " Мнозина бяха помислили, че Учителят си заминава. Почистихме салона , както и горната и долната стая на Учителя, за празника. На 19 беше първият съборен ден в салона. Беше много тържествен ден.
към текста >>

Дори брат Бертоли, който ръководеше строежа на сцената, беше казал: "Защо правим тази сцена, когато Учителят е горе?
Учителят оздравя. На 19 август стана съборът в София. Всички приятели от Рила слязоха на групи. Така се изтеглихме от планината. В това време салонътбеше направен, беше направена сцената. Дори брат Бертоли, който ръководеше строежа на сцената, беше казал: "Защо правим тази сцена, когато Учителят е горе? " Мнозина бяха помислили, че Учителят си заминава. Почистихме салона , както и горната и долната стая на Учителя, за празника. На 19 беше първият съборен ден в салона. Беше много тържествен ден. Беседата "Да им дам живот", която се чете този ден, е отпечатана в едноименното томче.
към текста >>

40. Учителя е на Рила - езерата. Възстановяване. Снимки пред палатката.

Те с Учителя са били на сцената и са разговаряли по музикални въпроси.
По този начин побойникът си беше порязал ръката и от нея потекла кръв. Аз лично видях счупеното прозорче на долната стая, където беше приемната и отключената и отворена врата. Като отворил вратата, видял, че Учителят Го няма вътре и тръгнал да Го търси в салона. През това време Учителят е бил в салона с брат Иван Кавалджиев. Иван Кавалджиев бе музикант. Те с Учителя са били на сцената и са разговаряли по музикални въпроси. Отначало побойникът не е могъл да види, че Учителят е в салона. Влиза през вратата в салона, вижда, че Учителят е на сцената, отива и се нахвърля върху Него и с юмруците на двете си ръце започва да го бие по главата. Иван Кавалджиев бил до Учителя. Но Кавалджиев не е очаквал такова нещо. Той в момента стоял изумен и стреснат и не знаел какво да прави.
към текста >>

Влиза през вратата в салона, вижда, че Учителят е на сцената, отива и се нахвърля върху Него и с юмруците на двете си ръце започва да го бие по главата.
Като отворил вратата, видял, че Учителят Го няма вътре и тръгнал да Го търси в салона. През това време Учителят е бил в салона с брат Иван Кавалджиев. Иван Кавалджиев бе музикант. Те с Учителя са били на сцената и са разговаряли по музикални въпроси. Отначало побойникът не е могъл да види, че Учителят е в салона. Влиза през вратата в салона, вижда, че Учителят е на сцената, отива и се нахвърля върху Него и с юмруците на двете си ръце започва да го бие по главата. Иван Кавалджиев бил до Учителя. Но Кавалджиев не е очаквал такова нещо. Той в момента стоял изумен и стреснат и не знаел какво да прави. Не очаквал това. Аз не съм говорила с Кавалджиев по този въпрос.
към текста >>

Точно по това време приятелите решиха да направят разширение на салона и сцената.
Имаше и синини и подпухване по цялото Му лице. Видяхме, че Той все по-трудно и по-малко може да се движи. Все по-малко може да се храни. Но идваше редовно на обяд и редовно - на Паневритмия. Говореше на беседи- класовете продължаваха. Точно по това време приятелите решиха да направят разширение на салона и сцената. Последната беседа беше в сряда. На другия ден, четвъртък, всички тръгнахме за Рила. Цялата северна стена беше съборена. Ние се събрахме в салона без стена. Слънцето изгря направо в салона.
към текста >>

В това време салонътбеше направен, беше направена сцената.
Тези сестри от Латвия не се смутиха, защото видяха, че краят е Велик. Учителят оздравя. На 19 август стана съборът в София. Всички приятели от Рила слязоха на групи. Така се изтеглихме от планината. В това време салонътбеше направен, беше направена сцената. Дори брат Бертоли, който ръководеше строежа на сцената, беше казал: "Защо правим тази сцена, когато Учителят е горе? " Мнозина бяха помислили, че Учителят си заминава. Почистихме салона , както и горната и долната стая на Учителя, за празника. На 19 беше първият съборен ден в салона. Беше много тържествен ден.
към текста >>

Дори брат Бертоли, който ръководеше строежа на сцената, беше казал: "Защо правим тази сцена, когато Учителят е горе?
Учителят оздравя. На 19 август стана съборът в София. Всички приятели от Рила слязоха на групи. Така се изтеглихме от планината. В това време салонътбеше направен, беше направена сцената. Дори брат Бертоли, който ръководеше строежа на сцената, беше казал: "Защо правим тази сцена, когато Учителят е горе? " Мнозина бяха помислили, че Учителят си заминава. Почистихме салона , както и горната и долната стая на Учителя, за празника. На 19 беше първият съборен ден в салона. Беше много тържествен ден. Беседата "Да им дам живот", която се чете този ден, е отпечатана в едноименното томче.
към текста >>

41. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август

Искаше ми се децата тихо да мога да си направя репетиция, обаче ме досрамя, да не би [да] чуят това офицерите, които вече са на сцената.
Рила, Родопите, Витоша ясно се виждат, Не е студено. Четох от общия клас „Озлобяваме, мъка, скръб".Сън: Сънувам, че съм в едно голямо училище. Аз с моите ученици ще открия събрание някакво си, в което участвуват офицери, строени на редици, и ще присъствува Н. В. Царят, Аз си правя маневри, изобщо как ще изпеят учениците ми химна „Шуми Марица" и химна на Н. В. „Царя". Искаше ми се децата тихо да мога да си направя репетиция, обаче ме досрамя, да не би [да] чуят това офицерите, които вече са на сцената. Имаше и много учители и учителки. Но аз знаех, че учениците хубаво ще изпеят двата химна и не ще се засрамя.Много хубави ясни есенни дни са тия дни, особено днешният и вчерашният дни. Рила и Родопите светят с хубавия сняг, и като че ли са близко.15.ХI.1936 год., неделяСън: Намираме се на някаква екскурзия, но в непозната местност, братството - Учителят и братя и сестри. Аз имах разговор с някои братя, дето ги познавам, обаче тези братя са едни анемични, слаби, като че от дълъг пост вече всички мускули се изгубили от лицата им. Като че болни са лежали.
към текста >>

42. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август

Искаше ми се децата тихо да мога да си направя репетиция, обаче ме досрамя, да не би [да] чуят това офицерите, които вече са на сцената.
Рила, Родопите, Витоша ясно се виждат, Не е студено. Четох от общия клас „Озлобяваме, мъка, скръб".Сън: Сънувам, че съм в едно голямо училище. Аз с моите ученици ще открия събрание някакво си, в което участвуват офицери, строени на редици, и ще присъствува Н. В. Царят, Аз си правя маневри, изобщо как ще изпеят учениците ми химна „Шуми Марица" и химна на Н. В. „Царя". Искаше ми се децата тихо да мога да си направя репетиция, обаче ме досрамя, да не би [да] чуят това офицерите, които вече са на сцената. Имаше и много учители и учителки. Но аз знаех, че учениците хубаво ще изпеят двата химна и не ще се засрамя.Много хубави ясни есенни дни са тия дни, особено днешният и вчерашният дни. Рила и Родопите светят с хубавия сняг, и като че ли са близко.15.ХI.1936 год., неделяСън: Намираме се на някаква екскурзия, но в непозната местност, братството - Учителят и братя и сестри. Аз имах разговор с някои братя, дето ги познавам, обаче тези братя са едни анемични, слаби, като че от дълъг пост вече всички мускули се изгубили от лицата им. Като че болни са лежали.
към текста >>

43. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август

Искаше ми се децата тихо да мога да си направя репетиция, обаче ме досрамя, да не би [да] чуят това офицерите, които вече са на сцената.
Рила, Родопите, Витоша ясно се виждат, Не е студено. Четох от общия клас „Озлобяваме, мъка, скръб".Сън: Сънувам, че съм в едно голямо училище. Аз с моите ученици ще открия събрание някакво си, в което участвуват офицери, строени на редици, и ще присъствува Н. В. Царят, Аз си правя маневри, изобщо как ще изпеят учениците ми химна „Шуми Марица" и химна на Н. В. „Царя". Искаше ми се децата тихо да мога да си направя репетиция, обаче ме досрамя, да не би [да] чуят това офицерите, които вече са на сцената. Имаше и много учители и учителки. Но аз знаех, че учениците хубаво ще изпеят двата химна и не ще се засрамя.Много хубави ясни есенни дни са тия дни, особено днешният и вчерашният дни. Рила и Родопите светят с хубавия сняг, и като че ли са близко.15.ХI.1936 год., неделяСън: Намираме се на някаква екскурзия, но в непозната местност, братството - Учителят и братя и сестри. Аз имах разговор с някои братя, дето ги познавам, обаче тези братя са едни анемични, слаби, като че от дълъг пост вече всички мускули се изгубили от лицата им. Като че болни са лежали.
към текста >>

44. Учителя се възстановява от частичната парализа след побоя. Рила - 12 август

Те с Учителя са били на сцената и са разговаряли по музикални въпроси.
По този начин побойникът си беше порязал ръката и от нея потекла кръв. Аз лично видях счупеното прозорче на долната стая, където беше приемната и отключената и отворена врата. Като отворил вратата, видял, че Учителят Го няма вътре и тръгнал да Го търси в салона. През това време Учителят е бил в салона с брат Иван Кавалджиев. Иван Кавалджиев бе музикант. Те с Учителя са били на сцената и са разговаряли по музикални въпроси. Отначало побойникът не е могъл да види, че Учителят е в салона. Влиза през вратата в салона, вижда, че Учителят е на сцената, отива и се нахвърля върху Него и с юмруците на двете си ръце започва да го бие по главата. Иван Кавалджиев бил до Учителя. Но Кавалджиев не е очаквал такова нещо. Той в момента стоял изумен и стреснат и не знаел какво да прави.
към текста >>

Влиза през вратата в салона, вижда, че Учителят е на сцената, отива и се нахвърля върху Него и с юмруците на двете си ръце започва да го бие по главата.
Като отворил вратата, видял, че Учителят Го няма вътре и тръгнал да Го търси в салона. През това време Учителят е бил в салона с брат Иван Кавалджиев. Иван Кавалджиев бе музикант. Те с Учителя са били на сцената и са разговаряли по музикални въпроси. Отначало побойникът не е могъл да види, че Учителят е в салона. Влиза през вратата в салона, вижда, че Учителят е на сцената, отива и се нахвърля върху Него и с юмруците на двете си ръце започва да го бие по главата. Иван Кавалджиев бил до Учителя. Но Кавалджиев не е очаквал такова нещо. Той в момента стоял изумен и стреснат и не знаел какво да прави. Не очаквал това. Аз не съм говорила с Кавалджиев по този въпрос.
към текста >>

Точно по това време приятелите решиха да направят разширение на салона и сцената.
Имаше и синини и подпухване по цялото Му лице. Видяхме, че Той все по-трудно и по-малко може да се движи. Все по-малко може да се храни. Но идваше редовно на обяд и редовно - на Паневритмия. Говореше на беседи- класовете продължаваха. Точно по това време приятелите решиха да направят разширение на салона и сцената. Последната беседа беше в сряда. На другия ден, четвъртък, всички тръгнахме за Рила. Цялата северна стена беше съборена. Ние се събрахме в салона без стена. Слънцето изгря направо в салона.
към текста >>

В това време салонътбеше направен, беше направена сцената.
Тези сестри от Латвия не се смутиха, защото видяха, че краят е Велик. Учителят оздравя. На 19 август стана съборът в София. Всички приятели от Рила слязоха на групи. Така се изтеглихме от планината. В това време салонътбеше направен, беше направена сцената. Дори брат Бертоли, който ръководеше строежа на сцената, беше казал: "Защо правим тази сцена, когато Учителят е горе? " Мнозина бяха помислили, че Учителят си заминава. Почистихме салона , както и горната и долната стая на Учителя, за празника. На 19 беше първият съборен ден в салона. Беше много тържествен ден.
към текста >>

Дори брат Бертоли, който ръководеше строежа на сцената, беше казал: "Защо правим тази сцена, когато Учителят е горе?
Учителят оздравя. На 19 август стана съборът в София. Всички приятели от Рила слязоха на групи. Така се изтеглихме от планината. В това време салонътбеше направен, беше направена сцената. Дори брат Бертоли, който ръководеше строежа на сцената, беше казал: "Защо правим тази сцена, когато Учителят е горе? " Мнозина бяха помислили, че Учителят си заминава. Почистихме салона , както и горната и долната стая на Учителя, за празника. На 19 беше първият съборен ден в салона. Беше много тържествен ден. Беседата "Да им дам живот", която се чете този ден, е отпечатана в едноименното томче.
към текста >>

45. Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.

Те с Учителя са били на сцената и са разговаряли по музикални въпроси.
По този начин побойникът си беше порязал ръката и от нея потекла кръв. Аз лично видях счупеното прозорче на долната стая, където беше приемната и отключената и отворена врата. Като отворил вратата, видял, че Учителят Го няма вътре и тръгнал да Го търси в салона. През това време Учителят е бил в салона с брат Иван Кавалджиев. Иван Кавалджиев бе музикант. Те с Учителя са били на сцената и са разговаряли по музикални въпроси. Отначало побойникът не е могъл да види, че Учителят е в салона. Влиза през вратата в салона, вижда, че Учителят е на сцената, отива и се нахвърля върху Него и с юмруците на двете си ръце започва да го бие по главата. Иван Кавалджиев бил до Учителя. Но Кавалджиев не е очаквал такова нещо. Той в момента стоял изумен и стреснат и не знаел какво да прави.
към текста >>

Влиза през вратата в салона, вижда, че Учителят е на сцената, отива и се нахвърля върху Него и с юмруците на двете си ръце започва да го бие по главата.
Като отворил вратата, видял, че Учителят Го няма вътре и тръгнал да Го търси в салона. През това време Учителят е бил в салона с брат Иван Кавалджиев. Иван Кавалджиев бе музикант. Те с Учителя са били на сцената и са разговаряли по музикални въпроси. Отначало побойникът не е могъл да види, че Учителят е в салона. Влиза през вратата в салона, вижда, че Учителят е на сцената, отива и се нахвърля върху Него и с юмруците на двете си ръце започва да го бие по главата. Иван Кавалджиев бил до Учителя. Но Кавалджиев не е очаквал такова нещо. Той в момента стоял изумен и стреснат и не знаел какво да прави. Не очаквал това. Аз не съм говорила с Кавалджиев по този въпрос.
към текста >>

Точно по това време приятелите решиха да направят разширение на салона и сцената.
Имаше и синини и подпухване по цялото Му лице. Видяхме, че Той все по-трудно и по-малко може да се движи. Все по-малко може да се храни. Но идваше редовно на обяд и редовно - на Паневритмия. Говореше на беседи- класовете продължаваха. Точно по това време приятелите решиха да направят разширение на салона и сцената. Последната беседа беше в сряда. На другия ден, четвъртък, всички тръгнахме за Рила. Цялата северна стена беше съборена. Ние се събрахме в салона без стена. Слънцето изгря направо в салона.
към текста >>

В това време салонътбеше направен, беше направена сцената.
Тези сестри от Латвия не се смутиха, защото видяха, че краят е Велик. Учителят оздравя. На 19 август стана съборът в София. Всички приятели от Рила слязоха на групи. Така се изтеглихме от планината. В това време салонътбеше направен, беше направена сцената. Дори брат Бертоли, който ръководеше строежа на сцената, беше казал: "Защо правим тази сцена, когато Учителят е горе? " Мнозина бяха помислили, че Учителят си заминава. Почистихме салона , както и горната и долната стая на Учителя, за празника. На 19 беше първият съборен ден в салона. Беше много тържествен ден.
към текста >>

Дори брат Бертоли, който ръководеше строежа на сцената, беше казал: "Защо правим тази сцена, когато Учителят е горе?
Учителят оздравя. На 19 август стана съборът в София. Всички приятели от Рила слязоха на групи. Така се изтеглихме от планината. В това време салонътбеше направен, беше направена сцената. Дори брат Бертоли, който ръководеше строежа на сцената, беше казал: "Защо правим тази сцена, когато Учителят е горе? " Мнозина бяха помислили, че Учителят си заминава. Почистихме салона , както и горната и долната стая на Учителя, за празника. На 19 беше първият съборен ден в салона. Беше много тържествен ден. Беседата "Да им дам живот", която се чете този ден, е отпечатана в едноименното томче.
към текста >>

Искаше ми се децата тихо да мога да си направя репетиция, обаче ме досрамя, да не би [да] чуят това офицерите, които вече са на сцената.
Рила, Родопите, Витоша ясно се виждат, Не е студено. Четох от общия клас „Озлобяваме, мъка, скръб".Сън: Сънувам, че съм в едно голямо училище. Аз с моите ученици ще открия събрание някакво си, в което участвуват офицери, строени на редици, и ще присъствува Н. В. Царят, Аз си правя маневри, изобщо как ще изпеят учениците ми химна „Шуми Марица" и химна на Н. В. „Царя". Искаше ми се децата тихо да мога да си направя репетиция, обаче ме досрамя, да не би [да] чуят това офицерите, които вече са на сцената. Имаше и много учители и учителки. Но аз знаех, че учениците хубаво ще изпеят двата химна и не ще се засрамя.Много хубави ясни есенни дни са тия дни, особено днешният и вчерашният дни. Рила и Родопите светят с хубавия сняг, и като че ли са близко.15.ХI.1936 год., неделяСън: Намираме се на някаква екскурзия, но в непозната местност, братството - Учителят и братя и сестри. Аз имах разговор с някои братя, дето ги познавам, обаче тези братя са едни анемични, слаби, като че от дълъг пост вече всички мускули се изгубили от лицата им. Като че болни са лежали.
към текста >>

46. Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1937 г.

Учителят пак се обърна към мене, като на сцена, и ме запита: „Ти какво ще кажеш?
Аз си бях легнал и си мислех, като се свечери да си тръгна по дерето и да си отида. По едно време идва брата с когото спяхме в палатката и ми казва: „Учителят те вика“. Отидох при Учителя. Той ме попита: „Какво мислиш да правиш? “ „Ами мисля да си отида, Учителю.“ В тоя момент Учителят се обърна към братята, а те нищо, мълчат. Учителят пак се обърна към мене, като на сцена, и ме запита: „Ти какво ще кажеш? “ Казвам: „Мисля, Учителю, да изберем един брат за отговорник, когото да слушат. Братята искат да работят, но не знаят как, не разбират“. Учителят пак се обръща към тях. Те мълчат. Тогава се обърна пак към мене и ме попита: „Ти как мислиш да стане това?
към текста >>

47. Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 27 април

Той още не е цар, понеже не може да владее мислите си, чувствата си - само е актьор, на сцената.
Възлюбленият ще те заведе в пустиня, ще стане извор, да пиеш. Само замръзналата вода става неприятна; която блика, е приятна. Които моми и момци виждате, те са замръзнали. Всички да сте весели, че и в най-лошите работи има нещо хубаво. Човек не е туй, което го направят: свещеник, цар. Той още не е цар, понеже не може да владее мислите си, чувствата си - само е актьор, на сцената. Човек да има благодарно сърце. Като си неблагодарен, недоволен, да станеш благодарен, доволен. В яденето най-същественото е храната да е хубава и без маси и покривки. Та, какво е идеално, реално и материално? Идеалната любов е само за един момент, мигновено; като го видиш, и се радваш целия ден.
към текста >>

48. Учителя дава песента 'Да бих Те слушал'

Приближих до сцената и седнах на един стол.
Край Него няма никой. Музиката и Учителят ме привлякоха. Влязох. Учителят свири, без да обръща внимание, че някой влезе в салона. Бурната музика отговаряше на бурята в душата ми. Тя се носеше на вълни край мене. Приближих до сцената и седнах на един стол. Учителят продължи да свири нещо много тихо и много хубаво, без да се обърне и види, че аз Го слушам, по едно време запя: „Да бих те слушал, да бих те слушал, да бих те слушал, доброто в мен да се прояви". Музиката ме галеше, думите отговаряха на моето състояние, на моята мъка, на моята отлетяла през прозорците мъка. Повтори пак: „Да бих те слушал..." После се обърна и погледна към мен. Аз станах: „Учителю!
към текста >>

Той ме покани горе на сцената.
Аз станах: „Учителю! " Само това можах да кажа. Той знаеше всичко. И тази песен беше за мене, разбрах. Но нямах думи да му благодаря. Той ме покани горе на сцената. Седнах до Него. Той свири и пее, пея и аз. Свири и пее, пея и аз. Най-после стана, подаде ми ръката си и каза: „Може, рекох, да я нотирате вкъщи." Аз благодарих и си отидох.
към текста >>

49. Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - първи ден. 22 юли

Незабравима и паметна сцена на общуване на УЧИТЕЛЯ с незрими за нас същества!
Успокоен от отговорът, Неделчо наново заспива, а УЧИТЕЛЯ се изправи и погледна звездната нощ, направи едно движение за поздрав и проговори шепнешком на непознат и неизвестен език. Дочувах отделни фрази с интересно звукосъчетание на гласни и съгласни - за мен неразбираеми, но вероятно разбираеми за Този, с Когото УЧИТЕЛЯТ разговаряше. Подобно на неверния Тома от Христовите дни, вгледах се в стаята за нечие посещение, обаче нямаше никой. Всички спяха, а разговорът продължаваше не повече от 15-20 минути, след което само вдигнатата ръка за поздрав бе неоспоримо доказателство, че „срещата" е приключена. УЧИТЕЛЯТ след това посегна към одеалото и се загърна за почивка. Незабравима и паметна сцена на общуване на УЧИТЕЛЯ с незрими за нас същества! Не след дълго, приблизително към 2 часа, фенерчето пак светна и към Неделчо бе поставен пак въпроса за часа: „Моят е все 12 часа! " Неделчо в просъницата си пак отговори: „Спрял е, защото не сте Го навили"! УЧИТЕЛЯТ повече не отговори, загледа се през прозореца и полегна наново на кревата. Към 3 часа светлината на Неговото фенерче наново заигра из стаята, освети поотделно приятелите, които вече се бяха пробудили и тихо им продума: „Ще бъдем ли готови подир малко? А ти, Неделчо, пробуди приятелите в другите стаи и кажи им, че към 3.30 часа тръгваме за върха!
към текста >>

50. Милка Периклиева и Весела Несторова, започват курсове с учители по физкултура за въвеждане на Паневритмията в българ...

Евритмията се изпълнява на сцена в закрито помещение, респективно - театър.
евритмичните музикални игри, Рудолф Щайнер им отрежда прилично място в областта на културата и изкуството, подобно от ранга на архитектурата, скулптурата, живопистта, графиката и пр. Евритмията на Щайнер носи в себе си качествата на сценично-художес- твено изкуство, притежава елементите на възпитателно средство й най-после, според Рудолф Щайнер, може да бъде използувано като терапевтично средство. За антропософите Евритмията е една от културните изяви на нашето време, тъй както пирамидите са характерни за египетската култура, храмовете - за древните елини, катедралите на Средновековието и пр. Мария Щайнер, която дълги години ръководи в Гьотеанума на Щайнер курсовете по Евритмия, счита, че Евритмията представлява музикално онагледен звук и същевременно - озвучено движение. От гореказаното се вижда, че Евритмията на Щайнер е специализирана художествена изява, изпълнявана от определени, предварително подготвени персонажи. Евритмията се изпълнява на сцена в закрито помещение, респективно - театър. Паневритмията на Учителя си поставя съвършено други цели, поради което има и друг подход. Преди всичко Паневритмията на Учителя се изпълнява масово, от всички присъствуващи. Тя се играе през пролетния и летен сезон на открито рано сутрин, непосредствено след изгрева на Слънцето, с музикален съпровод. Упражненията са леки за изпълнение, поради което не е нужна предварителна подготовка. Паневритмията обезпечава непринудено духовно общуване, както между изпълняващите я на физическото поле, така и в другите свръхсетивни полета.
към текста >>

51. Заминаването на Учителя

Така се запомни тази сцена - Учителят им благодари.
Непрестанно прииждаха и престояваха там братя и сестри от Изгрева и от София, за да погледат последен път Учителя, който на всеки от тях бе помогнал със съвети, с лекуване, уреждане трудни моменти от живота им. Много мисли от Словото Му бе отпечатано в съзнанието ни. Музикантите цигулари, често бяха в салона и даваха концерти, изпълнявайки братски песни и незаменимата музика, която Учителя ни даде в школните лекции. Учителят не пропусна и в тия моменти да се отблагодари на обичните си ученици-музиканти. При един от концертите тия дни, изведнъж от съдината с ябълки, която бе сложена на масичка край Учителя, оттъркулиха се три ябълки и спряха пред тримата цигулари, които свиреха с цигулките там. Така се запомни тази сцена - Учителят им благодари. Въобще в тази траурна обстановка, често се виждаха просълзени очи, участвувахме с песни и натъжени излизахме, за да дойдем и другият ден на това тъжно посещение... Изгревът - Том 15 50. ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ Спомен на Стефка Няголова 19. ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
към текста >>

52. Родена Весела Несторова. Ученичка и последователка на Учителя

Учителят я ръководи вътрешно, бди над всяка нейна стъпка на Мировата сцена, защото тя е от актьорите, които насочва.
Животът ми се превърна в непрекъсната школа...” От този разговор в ума й остава Неговата мисъл: "Дай на Бога възможност да се прояви като съчетаеш добрата мисъл, с доброто чувство и готовността да действаш. Тогава Той ще работи чрез теб.” Този процес тя ще усеща в себе си като един Божествен Поток през всички години на духовна близост с Учителя. Нейната готовност да действа по висшите закони на Доброто и Любовта, става причина да се появят много стихотворения, песни, цели кантати и оратории. У нея става истинско новораждане, раждане от Духа. Учителят я ръководи вътрешно, бди над всяка нейна стъпка на Мировата сцена, защото тя е от актьорите, които насочва. Тя си СПОМНЯ: “Най-скъпите ми часове бяха тези, които прекарвах в приемната му стаичка на разговор по най-различни въпроси. ... Той ми даваше теми за стихотворения и разбиваше творческите ми музикални способности по чуден начин. Даваше ми стихове, които да поставя на музика и все ми казваше да пея и работя непрестанно.” Привързаността на В.Несторова към всичко, с което Учителя е свързан се проявява по рядко прилежен начин.
към текста >>

” И ние виждаме на сцената в Мировата драма в.
- Учителю, коя съм аз? - Една душа излязла от Бога и слязла на земята да се учи. За Весела Несторова думите на Учителя са ориентир. Те й сочат нов път за растеж. В един разговор Той й казва: “Стихотворенията ти те въвеждат в един красив свят, непознат за обикновените хора.” И това е естествено, защото пак Той им беше казал на тях всички, на неговите ученици: “Ще ходите като обикновени, а ще мислите като необикновени! ” И ние виждаме на сцената в Мировата драма в. Несторова като един от необикновените актьори. Нейната мисъл постоянно се движи в един красив свят, реален само за духовно пробудените. Цялото й творчество е доказателство за това. Ето още един пример. Веднъж Учителят й казва: “Лозата е един спящ ангел, хората я режат, а тя дава хубави плодове.
към текста >>

Сцената е все още открита.
Там Той им казва: “Аз ви проповядвам едно Божествено учение, върху което се крепи бъдещия строй. Това учение се крепи върху разумните закони на природата. Научете себе си на три неща: да имате любов без омраза, да имате светлина без сянка, и да имате свобода без ограничение.” И те запомнят тези думи. Носят ги в сърцата си, проявяват ги в живота си. Мировата драма е към своя край и те присъстват духом във всяка секунда от нейното действие. Сцената е все още открита. Представя се едно епохално събитие: предава се знанието за следващите две хилядолетия, със слово и с живот! След заминаването на Учителя Весела Несторова продължава своя подвиг. Музикалното й творчество постоянно се увеличава. Броят на нейните преводи расте. Животът й доказва връзката й с Духа на Истината.
към текста >>

е първата истинска проява на сцена, където изпълнява дует в детска опера.
Това не пречи малката Весела да получи вдъхновение и на 11 г. да направи първата си скромна композиция. Друг светъл лъч от този период е първата среща с Учителя на „Опълченска” 66, където я води нейната майка. Даже и невръстно дете тя пази живо този спомен в годините. През 1918 г. е първата истинска проява на сцена, където изпълнява дует в детска опера. През 1923 г. по препоръка на Лунка Цветанова, съпруга на съученика на Учителя от Свищов – пастор Цветанов, В. Несторова постъпва в американския пансион в Ловеч, където учи до 1928 г. През тези пет години от живота й строгите порядки на протестантската дисциплина продължават, но вече лишения и беднотия липсват. На 2 юли 1928 г.
към текста >>

53. Завършва земния си път Михаил Иванов - Омраам

Чисто и просто, го виждам като актьор на сцената... Символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултна гордост" {„Изгревът" на Бялото Братство ", т.
Но „много"-то все пак трябва да се каже. И то -непредубедено, точно, дори с преднамерено хладно историческо сърце. Може би, защото всички досегашни мемоаристи са тъкмо обратно - прекомерно емоционални и неисторични. Мария Тодорова нарича Михаил Иванов „самозванец", „попаднал в мрежата на Черната ложа" и т.н. Методи Константинов с присъщата на стила си абстрактна интелектуалност го представя като символ на една отминала културна епоха: „.. .Аз не го разглеждам като една личност. Чисто и просто, го виждам като актьор на сцената... Символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултна гордост" {„Изгревът" на Бялото Братство ", т. I, IV, Житен клас, София, 1993, 1995). Един или друг, Михаил Иванов печели всички тези квалификации заради биографията си в периода от Събора на Бялото Братство в Търново през 1919 г. до 25 декември 1986 г., когато завършва земният му път. Особено заради дей-ността му във Франция след 1937 г.: емигрира в Париж на 22 юли 1937 г., на 29 януари следващата година изнася в Сорбоната първата си публична беседа, през 1944 г. публикува първата си книга с лекции, озаглавена "Amour, Sagesse, Verite" („Любов, Мъдрост, Истина"), от юли 1948 г.
към текста >>

54. Роден Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото

На сцената излизат нови личности.
Спомени на Мария Тодорова за П.Пампоров и латвийците 4. Снимки на П.Пампоров 5. Спомен за Петър Пампоров от Драган Петков Прикачени миниатюри ВТОРО ДЕЙСТВИЕ На сцената излизат нови личности. Те се присъединяват към онези, които вече са започнали изпълнението на своите роли. Създават се връзки на любов и взаимопомощ, на духовно сътрудничество, на взаимно обогатяване. Постепенно се оформя един състав от истински творци на Духа. Те правят своя сцена животът край Учителя, приемайки всички негови съвети и упътвания за единствен път към съвършено изпълнение на Ролята. В движенията им, в словата им, в излъчването им има искреност и младежки плам.
към текста >>

Те правят своя сцена животът край Учителя, приемайки всички негови съвети и упътвания за единствен път към съвършено изпълнение на Ролята.
ВТОРО ДЕЙСТВИЕ На сцената излизат нови личности. Те се присъединяват към онези, които вече са започнали изпълнението на своите роли. Създават се връзки на любов и взаимопомощ, на духовно сътрудничество, на взаимно обогатяване. Постепенно се оформя един състав от истински творци на Духа. Те правят своя сцена животът край Учителя, приемайки всички негови съвети и упътвания за единствен път към съвършено изпълнение на Ролята. В движенията им, в словата им, в излъчването им има искреност и младежки плам. Те мислят, живеят и всеотдайно служат на Новото. Изпълняват ролите си с чистота и святост. ПЕТЪР ПАМПОРОВ 1894 -1983
към текста >>

55. Заминава си Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото

На сцената излизат нови личности.
Спомени на Мария Тодорова за П.Пампоров и латвийците 4. Снимки на П.Пампоров 5. Спомен за Петър Пампоров от Драган Петков Attached Thumbnails ВТОРО ДЕЙСТВИЕ На сцената излизат нови личности. Те се присъединяват към онези, които вече са започнали изпълнението на своите роли. Създават се връзки на любов и взаимопомощ, на духовно сътрудничество, на взаимно обогатяване. Постепенно се оформя един състав от истински творци на Духа. Те правят своя сцена животът край Учителя, приемайки всички негови съвети и упътвания за единствен път към съвършено изпълнение на Ролята. В движенията им, в словата им, в излъчването им има искреност и младежки плам.
към текста >>

Те правят своя сцена животът край Учителя, приемайки всички негови съвети и упътвания за единствен път към съвършено изпълнение на Ролята.
ВТОРО ДЕЙСТВИЕ На сцената излизат нови личности. Те се присъединяват към онези, които вече са започнали изпълнението на своите роли. Създават се връзки на любов и взаимопомощ, на духовно сътрудничество, на взаимно обогатяване. Постепенно се оформя един състав от истински творци на Духа. Те правят своя сцена животът край Учителя, приемайки всички негови съвети и упътвания за единствен път към съвършено изпълнение на Ролята. В движенията им, в словата им, в излъчването им има искреност и младежки плам. Те мислят, живеят и всеотдайно служат на Новото. Изпълняват ролите си с чистота и святост. ПЕТЪР ПАМПОРОВ 1894 -1983
към текста >>

56. Роден Пеню Киров, един от първите ученици на Учителя

Тях Учителят е извикал първи на Сцената, където действието тепърва ще се развива.
Може би и затова в съзнанието им е останал повече като “Г-н Дънов”, отколкото като Учителя”. Но от срещите си с него. те действително са усетили в душите си прилив на духовна енергия. Тя. именно, ги е импулсирала да бъдат добри изразите,ш на онова Ново, все още неразбираемо за тях, което е лайтмотив на Мировата драма. Ролята на първите ученици е огромна. Тях Учителят е извикал първи на Сцената, където действието тепърва ще се развива. ПЕНЮ КИРОВ 1868-1918 Първият ученик на Учителя. Роден е в Карнобат, но семейството му е от Сливен. Завършил прогимназия в родния си град и едва 15-годишен станал учител.
към текста >>

57. Роден д-р Георги Миркович, български революционер, просветен деец, лекар и един от първите трима ученици на Учителя

Тях Учителят е извикал първи на Сцената, където действието тепърва ще се развива.
Може би и затова в съзнанието им е останал повече като “Г-н Дънов”, отколкото като Учителя”. Но от срещите си с него. те действително са усетили в душите си прилив на духовна енергия. Тя. именно, ги е импулсирала да бъдат добри изразите,ш на онова Ново, все още неразбираемо за тях, което е лайтмотив на Мировата драма. Ролята на първите ученици е огромна. Тях Учителят е извикал първи на Сцената, където действието тепърва ще се развива. Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ 1825-1905 Роден е в град Сливен. Там получил и първоначалното си образование. После учил в Котел при Сава Доброплодни.
към текста >>

58. Роден Тодор Стоименов, един от първите трима ученици на Учителя

Тях Учителят е извикал първи на Сцената, където действието тепърва ще се развива.
Може би и затова в съзнанието им е останал повече като “Г-н Дънов”, отколкото като Учителя”. Но от срещите си с него. те действително са усетили в душите си прилив на духовна енергия. Тя. именно, ги е импулсирала да бъдат добри изразите,ш на онова Ново, все още неразбираемо за тях, което е лайтмотив на Мировата драма. Ролята на първите ученици е огромна. Тях Учителят е извикал първи на Сцената, където действието тепърва ще се развива. ТОДОР СТОИМЕНОВ 1872 - 1952 Роден е в Пазарджик. Семейството му живеело в оскъдица. Неговата любознателност му помогнала да се сдобие с добро образование и той още като юноша, на 17 години постъпил като писар в Пазарджишката община.
към текста >>

59. Роден Боян Боев, последовател, ученик и разпространител на Словото на Учителя

На сцената излизат нови личности.
Ванга се съгласява. Крум Божинов Източник: БОЯН БОЕВ(17.Х. 1883-23. VII. 1963) Учителят, Лечителят, Пророкът - т.1 ВТОРО ДЕЙСТВИЕ На сцената излизат нови личности. Те се присъединяват към онези, които вече са започнали изпълнението на своите роли. Създават се връзки на любов и взаимопомощ, на духовно сътрудничество, на взаимно обогатяване. Постепенно се оформя един състав от истински творци на Духа. Те правят своя сцена животът край Учителя, приемайки всички негови съвети и упътвания за единствен път към съвършено изпълнение на Ролята. В движенията им, в словата им, в излъчването им има искреност и младежки плам.
към текста >>

Те правят своя сцена животът край Учителя, приемайки всички негови съвети и упътвания за единствен път към съвършено изпълнение на Ролята.
ВТОРО ДЕЙСТВИЕ На сцената излизат нови личности. Те се присъединяват към онези, които вече са започнали изпълнението на своите роли. Създават се връзки на любов и взаимопомощ, на духовно сътрудничество, на взаимно обогатяване. Постепенно се оформя един състав от истински творци на Духа. Те правят своя сцена животът край Учителя, приемайки всички негови съвети и упътвания за единствен път към съвършено изпълнение на Ролята. В движенията им, в словата им, в излъчването им има искреност и младежки плам. Те мислят, живеят и всеотдайно служат на Новото. Изпълняват ролите си с чистота и святост. БОЯН БОЕВ 1883 - 1963
към текста >>

60. Роден Михаил Иванов - Омраам, ученик и последовател на Учителя

Чисто и просто, го виждам като актьор на сцената... Символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултна гордост" {„Изгревът" на Бялото Братство ", т.
Но „много"-то все пак трябва да се каже. И то -непредубедено, точно, дори с преднамерено хладно историческо сърце. Може би, защото всички досегашни мемоаристи са тъкмо обратно - прекомерно емоционални и неисторични. Мария Тодорова нарича Михаил Иванов „самозванец", „попаднал в мрежата на Черната ложа" и т.н. Методи Константинов с присъщата на стила си абстрактна интелектуалност го представя като символ на една отминала културна епоха: „.. .Аз не го разглеждам като една личност. Чисто и просто, го виждам като актьор на сцената... Символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултна гордост" {„Изгревът" на Бялото Братство ", т. I, IV, Житен клас, София, 1993, 1995). Един или друг, Михаил Иванов печели всички тези квалификации заради биографията си в периода от Събора на Бялото Братство в Търново през 1919 г. до 25 декември 1986 г., когато завършва земният му път. Особено заради дей-ността му във Франция след 1937 г.: емигрира в Париж на 22 юли 1937 г., на 29 януари следващата година изнася в Сорбоната първата си публична беседа, през 1944 г. публикува първата си книга с лекции, озаглавена "Amour, Sagesse, Verite" („Любов, Мъдрост, Истина"), от юли 1948 г.
към текста >>

61. Заминава си Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя, 12 февруари 1972 г.

На сцената излизат нови личности.
6. КАКВО Е ОБЩОТО ВПЕЧАТЛЕНИЕ? (Размисли на д-р Вергилий Кръстев за редакциите в беседите) 7. Снимки на Паша Теодорова Прикачени миниатюри ВТОРО ДЕЙСТВИЕ На сцената излизат нови личности. Те се присъединяват към онези, които вече са започнали изпълнението на своите роли. Създават се връзки на любов и взаимопомощ, на духовно сътрудничество, на взаимно обогатяване. Постепенно се оформя един състав от истински творци на Духа. Те правят своя сцена животът край Учителя, приемайки всички негови съвети и упътвания за единствен път към съвършено изпълнение на Ролята. В движенията им, в словата им, в излъчването им има искреност и младежки плам.
към текста >>

Те правят своя сцена животът край Учителя, приемайки всички негови съвети и упътвания за единствен път към съвършено изпълнение на Ролята.
ВТОРО ДЕЙСТВИЕ На сцената излизат нови личности. Те се присъединяват към онези, които вече са започнали изпълнението на своите роли. Създават се връзки на любов и взаимопомощ, на духовно сътрудничество, на взаимно обогатяване. Постепенно се оформя един състав от истински творци на Духа. Те правят своя сцена животът край Учителя, приемайки всички негови съвети и упътвания за единствен път към съвършено изпълнение на Ролята. В движенията им, в словата им, в излъчването им има искреност и младежки плам. Те мислят, живеят и всеотдайно служат на Новото. Изпълняват ролите си с чистота и святост. ПАША ТЕОДОРОВА 1888 - 1972
към текста >>

62. Родена е Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя

На сцената излизат нови личности.
6. КАКВО Е ОБЩОТО ВПЕЧАТЛЕНИЕ? (Размисли на д-р Вергилий Кръстев за редакциите в беседите) 7. Снимки на Паша Теодорова Attached Thumbnails ВТОРО ДЕЙСТВИЕ На сцената излизат нови личности. Те се присъединяват към онези, които вече са започнали изпълнението на своите роли. Създават се връзки на любов и взаимопомощ, на духовно сътрудничество, на взаимно обогатяване. Постепенно се оформя един състав от истински творци на Духа. Те правят своя сцена животът край Учителя, приемайки всички негови съвети и упътвания за единствен път към съвършено изпълнение на Ролята. В движенията им, в словата им, в излъчването им има искреност и младежки плам.
към текста >>

Те правят своя сцена животът край Учителя, приемайки всички негови съвети и упътвания за единствен път към съвършено изпълнение на Ролята.
ВТОРО ДЕЙСТВИЕ На сцената излизат нови личности. Те се присъединяват към онези, които вече са започнали изпълнението на своите роли. Създават се връзки на любов и взаимопомощ, на духовно сътрудничество, на взаимно обогатяване. Постепенно се оформя един състав от истински творци на Духа. Те правят своя сцена животът край Учителя, приемайки всички негови съвети и упътвания за единствен път към съвършено изпълнение на Ролята. В движенията им, в словата им, в излъчването им има искреност и младежки плам. Те мислят, живеят и всеотдайно служат на Новото. Изпълняват ролите си с чистота и святост. ПАША ТЕОДОРОВА 1888 - 1972
към текста >>

63. Родена Елена Андреева, ученичка и стенографка на Учителя, 21 август 1899 год

На сцената излизат нови личности.
Тефтерче от Елена Андреева Каталог на Беседите - Елена Андреева На Елена Андреева е посветен Изгревът - Том 9 Прикачени миниатюри ВТОРО ДЕЙСТВИЕ На сцената излизат нови личности. Те се присъединяват към онези, които вече са започнали изпълнението на своите роли. Създават се връзки на любов и взаимопомощ, на духовно сътрудничество, на взаимно обогатяване. Постепенно се оформя един състав от истински творци на Духа. Те правят своя сцена животът край Учителя, приемайки всички негови съвети и упътвания за единствен път към съвършено изпълнение на Ролята. В движенията им, в словата им, в излъчването им има искреност и младежки плам.
към текста >>

Те правят своя сцена животът край Учителя, приемайки всички негови съвети и упътвания за единствен път към съвършено изпълнение на Ролята.
ВТОРО ДЕЙСТВИЕ На сцената излизат нови личности. Те се присъединяват към онези, които вече са започнали изпълнението на своите роли. Създават се връзки на любов и взаимопомощ, на духовно сътрудничество, на взаимно обогатяване. Постепенно се оформя един състав от истински творци на Духа. Те правят своя сцена животът край Учителя, приемайки всички негови съвети и упътвания за единствен път към съвършено изпълнение на Ролята. В движенията им, в словата им, в излъчването им има искреност и младежки плам. Те мислят, живеят и всеотдайно служат на Новото. Изпълняват ролите си с чистота и святост. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА 1899-1990
към текста >>

64. Роден Борис Николов, последовател и ученик на Учителя

На сцената Борис Николов все още се движил незабележимо, но неотстъпно край Учителя, с бележник, или с мистрия в ръка.
” Учителят се позасмял и им посочил минаващият по поляната Борис. Те нетърпеливо го пресекли: “Не, Учителю, това е брат, посочете ни сестра за пример! ” Учителят пак и пак му посочвал все Борис. Той им сочел за пример не тялото, а душата. Годините минавали, Драмата на нашия век била към края си. На сцената Борис Николов все още се движил незабележимо, но неотстъпно край Учителя, с бележник, или с мистрия в ръка. Той знаел в сърцето си, че Пътя на Служене е дълъг, и той едва сега започва. “Ихриш Бен Рут” бил свещеният обет даден от него пред великото, а смисълът на тези думи бил: “Господи, където ме зовеш - там отивам! ” За събитие от края на Мировата Драма четем отново в “История на Братството” от Н. Дойнов /неизд./:
към текста >>

На Сцената вече присъствала една нова сила - тя дала власт на хора, решили да следват високи идеи без духовна подготовка за тях.
Завърши една велика епоха за човешкия род.” Дните на раздяла с Учителя минавали бавно и мъчително. Без Него всички се чувствали осиротели. Но малко по малко тъгата дала място на разсъдъка, и животът продължил. И все пак, условията са се променили. На Сцената вече присъствала една нова сила - тя дала власт на хора, решили да следват високи идеи без духовна подготовка за тях. Нещо повече. тези хора, не само не желаели да се примирят с присъствието на духовното, но те решили с всички средства да го преследват и унищожат. В настъпилия период Братството вече усеща натиска на тази враждебно настроена нова сила. Той все още е само бриз, в сравнение с бурята, която ще се разрази впоследствие. Но този бриз е тревожен сигнал и будните го улавят.
към текста >>

Живееше постоянно в Истинското Братство, където духом присъстваха всички онези, минали през житейската сцена като актьори в Мировата Драма.
Всякога говореше положително за явленията. За него Братството имаше достойнство, то щеше да издържи на трудностите. Не допускаше мисъл за хула или упрек. И не искаше да слуша разказите за интриги и недостойни постъпки. Беше над тези човешки слабости и естествено ги отблъскваше. Живееше постоянно в Истинското Братство, където духом присъстваха всички онези, минали през житейската сцена като актьори в Мировата Драма. В неговия дом се отбиваха и братя, и сестри за да чуят думи, които на друго място не се чуваха вече. Постепенно Малкият Дом на “волоколамско шосе” 14 стана пристан за онези души, които търсеха общение с Духа. Брат Борис се възраждаше, когато чист човек го посетеше с любов и стремеж към Истината. А за глупавите, за хитрите, за повърхностните често се затваряше. Беше там с тяло, но не и с дух.
към текста >>

65. Родена Мария Тодорова, последователка и ученичка на Учителя

Мария Тодорова знаела това и връзката й с Борис Николов станала сцена на постоянно ученичество - тя се възхищава от съвършенството, с което той извършва всичко**, а той - от нейното достойнство, прямота и честност!
А любовта на Учителя е акт на свободна воля. До нея не може да се домогва никой, който е нечист и непроменен отвътре. Учителят може да е обичан от всеки, но любовта на Учителя е непознаваема за обикновените човешки сърца. Той казва на Мария Тодорова: “Никой не знае кого аз обичам. Каквото правя отвън, то са все методи на възпитание.” И “изпращането г.ри Б.” е един от тези методи. Мария Тодорова знаела това и връзката й с Борис Николов станала сцена на постоянно ученичество - тя се възхищава от съвършенството, с което той извършва всичко**, а той - от нейното достойнство, прямота и честност! Животът им действително е бил пример за ученичество на дело. Всеки е решавал своите задачи според вътрешното ръководство, на Автора, в чиято Мирова драма и двамата са участвали. Често, заедно с група братя и сестри Учителят е излизал на екскурзии до Ел Шадай на Витоша. Отношенията, които той е имал с всеки един от своите ученици е като нагледен урок по правилни обноски. За един такъв случай Мария Тодорова е писала в своя дневник.
към текста >>

66. Роден Методи Константинов, философ, писател и последовател на Учителя

Марчаево, Методи Константинов често го посещава и му носи новините от разбушувалите се сили на световната сцена.
Методи Константинов скъсва заповедта си пред него, а с това доказва и своята готовност да пострада, но да не стане причина други да пострадат. Методи Константинов участва със свои статии в сп. "Житно зърно”. И там, както и в повечето свои разговори той излага представите си за бъдещия строй на човечеството, основан на висшите принципи управляващи целия Космос. През 1944 г, когато Учителят живее в с. Марчаево, Методи Константинов често го посещава и му носи новините от разбушувалите се сили на световната сцена. Два дни преди да отпътува обратно за София, Учителят дава възможност на своя ученик да преживее един много силен момент, оставил спомен в съзнанието му за цял живот. Методи Константинов го описва по-късно в свои спомени: “Една октомврийска вечер отидох да видя пак Учителя. ... Той ми каза следните думи: “Аз свърших моята задача тук на земята. Аз ще си замина.
към текста >>

67. Родена Цветана-Лиляна Табакова, певица и последователка на Учителя

Година преди да започне работа на оперната сцена Табакова се запознава с Учителя Петър Дънов и става чест гост на „Изгрева”.
Цветана-Лиляна Табакова завършва Музикалното училище в София. Специализира пет години в Ecole Normale de Musique в Париж, завършва и двата отдела на престижния колеж – оперен и концертен. След завръщането си в България Цветана-Лиляна Табакова е назначена в Операта, където изпълнява главните роли за колоратурен сопран. Наред с ангажиментите си в спектаклите тя изнася самостоятелни концерти и прави множество записи в радиото. Кариерата на оперна прима обаче не е най-важният й стремеж. Година преди да започне работа на оперната сцена Табакова се запознава с Учителя Петър Дънов и става чест гост на „Изгрева”. От 1940 г. записва всичките си разговори с него, повечето от които са свързани с музиката и ролята й в пътя на човешката еволюция. В продължение на четири години Учителя Петър Дънов предава на Цветана-Лиляна Табакова най-мистичните песни на създадената от него Духовна Школа. (Текстът е взет от мултимедийния диск: Духовният Учител Петър Дънов, изд. Бяло Братство, 2009 г) Спомени и статии за Цветана-Лиляна Табакова:
към текста >>

- Учителю, вие като сте велик Учител, бихте ли играли на сцената като артист?
- Учителю, каква е разликата между светската и окултната музика? - Според мен няма нито светска, нито духовна музика. Музиката е една, само че е различно преведена. - Учителю, Словото ли се е родило по-рано, или музиката? - Първичното слово, това е музиката. - Учителю, вие като сте велик Учител, бихте ли играли на сцената като артист? - И аз играя роля. Ангелите и невидимият свят са моята публика. Не ми е позволено да направя ни най-малката погрешка. - Учителю, кое изкуство е по-старо, вокалното ли, или инструменталното? - Вокалното изкуство, пеенето е играло важна роля още от дълбока древност.
към текста >>

Ученик на своя Учител, ученик, готов да учи денонощно, ученик, готов да приложи и най- маловажното изискване на своя Учител - това бе Лиляна Табакова на сцената на живота.
Тя знаеше кой е Духът, Който й предаде Новото Битие, и всякога благоговееше пред Неговата възвишена природа. Никога не отстъпи от идеите си. Уволнението, веднага след 9 септември 1944, което е предизвикано от идеалистически- те й убеждения, не я сломява. Тя е верна на своето вътрешно убеждение. И когато, скоро след това среща Любомир Пипков в Докторската градинка, той се покланя пред нея, целува й ръка и казва: “Лиляна, искам да те поздравя, ти издържа изпита си като човек! Ученик на своя Учител, ученик, готов да учи денонощно, ученик, готов да приложи и най- маловажното изискване на своя Учител - това бе Лиляна Табакова на сцената на живота. Тя живя край Учителя само 4 години, но след това още 50 години му служи с твърдост, искреност, и постоянство! Концерт на Л. Табакова в салона на Изгрева _______________________________ Източник: Лиляна Табакова (1913-1995)ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ
към текста >>

Но нея я провали Кръстю Христов окончателно и тя навремето напусна операта и остана без препитание и без възможност да упражнява гласа си на оперната сцена.
При една от нашите срещи, тя поиска от мен да заплатя за едно бъдещо издание, защото тя нямаше пари. Тя имаше социална пенсия и нямаше възможност да плаща за осветление, отопление, а за преживяване да не говорим. Тя се хранеше много оскъдно. Всички виждаха това и й носеха при посещенията си нещо за ядене. А тя можеше да има изключителна кариера, да има дом, голяма пенсия и да бъде материално добре обезпечена. Но нея я провали Кръстю Христов окончателно и тя навремето напусна операта и остана без препитание и без възможност да упражнява гласа си на оперната сцена. Тя не работеше десетки години и се прехранваха с Кръстю, като търсеха помощи от този и от онзи. А беше много сръчна, имаше умение за всичко и можеше в разстояние на 45 години да работи на всяко едно място, да получава заплата и да има пенсия. Ето поради кои причини тя търсеше в този момент пари, които аз не пожелах да извадя, защото имах друг план. Освен това вече беше настроена срещу мен и не исках да ме обвинят, че съм я излъгал, измамил и съм забогатял с публикацията на нейния материал. Веднъж, в малкото клубче, където се събират последователите на Учителя Дънов, Благовест Жеков ме представи на Георги Кръстев от Варна, който изяви желание да отпечата разговорите на Цветана с Учителя.
към текста >>

68. Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

Бройката писатели, която даде нейната зрелост и художествената багра на предвоенната ни литература, със смъртта на Мара Белчева слиза от сцената на културната ни общественост, за да заживее в съзнанието на бъдните поколения като най- интересен момент, който българският творчески дух е отбелязал по пътя на своето утвърждение.
1, с. 17-18 СВЕТЛАТА ПЪТЕКА СЛЕД МАРА БЕЛЧЕВА В памет на Мара Белчева И Мара Белчева си отиде. Последната нишка, която свързваше две поколения, колкото близки по време, толкова и разнородни по дух, се скъса. Бройката писатели, която даде нейната зрелост и художествената багра на предвоенната ни литература, със смъртта на Мара Белчева слиза от сцената на културната ни общественост, за да заживее в съзнанието на бъдните поколения като най- интересен момент, който българският творчески дух е отбелязал по пътя на своето утвърждение. Историкът, който в бъдеще ще преценява литературните факти от зрителния ъгъл на своята обективност, ще определи предно място на Мара Белчева сред представителите на художествената мисъл у нас. Наред с нейното литературно дело, което крие в себе си утаяванията на един светъл творчески дух, той ще изтъкне и оная нравствена чистота на Мара Белчева, която я сроди с Пенчо Славейков, за да му стане отпосле опора и насърдчение в непосилната и неблагодарна борба на поета-философ за преодоляване на нашата сурова и първична културна общественост. Излишно е да се поставя въпросът какво би бил Пенчо Славейков без нравственото обаяние на Мара Белчева. Нима неговите писма не са най-ярко доказателство за огромното влияние, което тя е оказала както върху творчеството му, така и върху жизнения му път. Но наред с тая огромна грижа на Мара Белчева, която тя имаше към Пенчо Славейков, не по-малко внимание заслужават и нейните песни, отронени в моменти на съзерцание и размисъл.
към текста >>

69. Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

Бройката писатели, която даде нейната зрелост и художествената багра на предвоенната ни литература, със смъртта на Мара Белчева слиза от сцената на културната ни общественост, за да заживее в съзнанието на бъдните поколения като най- интересен момент, който българският творчески дух е отбелязал по пътя на своето утвърждение.
1, с. 17-18 СВЕТЛАТА ПЪТЕКА СЛЕД МАРА БЕЛЧЕВА В памет на Мара Белчева И Мара Белчева си отиде. Последната нишка, която свързваше две поколения, колкото близки по време, толкова и разнородни по дух, се скъса. Бройката писатели, която даде нейната зрелост и художествената багра на предвоенната ни литература, със смъртта на Мара Белчева слиза от сцената на културната ни общественост, за да заживее в съзнанието на бъдните поколения като най- интересен момент, който българският творчески дух е отбелязал по пътя на своето утвърждение. Историкът, който в бъдеще ще преценява литературните факти от зрителния ъгъл на своята обективност, ще определи предно място на Мара Белчева сред представителите на художествената мисъл у нас. Наред с нейното литературно дело, което крие в себе си утаяванията на един светъл творчески дух, той ще изтъкне и оная нравствена чистота на Мара Белчева, която я сроди с Пенчо Славейков, за да му стане отпосле опора и насърдчение в непосилната и неблагодарна борба на поета-философ за преодоляване на нашата сурова и първична културна общественост. Излишно е да се поставя въпросът какво би бил Пенчо Славейков без нравственото обаяние на Мара Белчева. Нима неговите писма не са най-ярко доказателство за огромното влияние, което тя е оказала както върху творчеството му, така и върху жизнения му път. Но наред с тая огромна грижа на Мара Белчева, която тя имаше към Пенчо Славейков, не по-малко внимание заслужават и нейните песни, отронени в моменти на съзерцание и размисъл.
към текста >>

70. Роден Петър Димков - Лечителя, последовател на Учителя Петър Дънов

Това изписа и една Невидима Ръка на челото на Петър Димков преди да излезе от сцената на Мировата драма.
Увери ни в това свое убеждение, написвайки следната мисъл в своята последна книга “Хигиена на душата”:“Трябва да имаш вяра в Учителя си; трябва да имаш вяра в себе си. Ако си видял Учителя си ти ще му вярваш докрай, през много животи и смърти. Ако още не си го видял, ти все пак ще трябва да се опиташ да почувстваш Неговото същество и да имаш вяра в Него, защото ако не сториш това знай, че дори сам Той не може да ти помогне. Докато няма пълно доверие, не може да има и пълно излияние на любов и сила.” Ученик! Това изписа и една Невидима Ръка на челото на Петър Димков преди да излезе от сцената на Мировата драма. С тази титла той ще остане завинаги в съзнанието на малцината, които се докоснаха до душата му и я обикнаха. _____________Източник: Петър Димков (1886-1981)ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ Списание "Сила и Живот" 1992- 1996г. Брой 3-4 -1995г. СРЕЩАТА МИ С ПЕТЪР ДИМКОВ
към текста >>

71. Напуска физическия свят Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя

Ние го знаем като участник в братския оркестър, но никога – поне през последните десетина години – не чухме от сцената неговия чудно хубав тенор.
Радев показа, че в живота има нещо по-велико от едно добро социално положение и че той бе роден именно за това по-велико.Друга интересна особеност на нашия духовен аристократ, който иначе нямаше никакъв афинитет към политическия живот, бяха неговите твърде напредничави социални възгледи. Дейното му участие в два опита за колективен живот – в Ачларе през 1922 год. и в Русе през 1923 год. – говорят, че тия възгледи не са били само външно лустро у нашия другар.Въпреки своя краен индивидуализъм, Жорж бе постигнал забележителни превъзмогвания в държанието си. Неговото място в салона на Братството бе или при вратата или до някой краен прозорец, дето изготвяше своите майсторски резюмета. Ние го знаем като участник в братския оркестър, но никога – поне през последните десетина години – не чухме от сцената неговия чудно хубав тенор. Както е известно, статиите си обикновено подписваше само с едно малко „г", а великолепните си преводи най-често пускаше без всякакъв подпис.Нищо повече. Мимо положението, което заемаше като представител на младежкия клас и главен редактор на списанието, Жорж току-речи никога не изпадна в наставнически тон нито в писмената, нито в словесната си дейност – едно доказателство за силно развитата му самокритика.Работата на Г. Радев се отличаваше с ред и експедитивност. Всяко негово дело носеше белега на прецизността. Не ми е известно, доколко тая изисканост е наследено качество, но Жорж неведнъж подчерта, че го е развил до голяма степен под ръководството на Учителя.Трудолюбието беше една от най-характерните черти на Жорж, която не го напусна и до последните му дни.
към текста >>

72. Роден Минчо Сотиров, офицер от българската армия и ученик на Учителя

В Първото действие на Мировата драма през сцената минават различни индивидуалности.
Боледуването му е било леко, починал е в стаята гдето е живял, без да го усети някой. _______Източник: 29. МИНЧО СОТИРОВЖечо Панайотов Изгревът - Том 15 ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ В Първото действие на Мировата драма през сцената минават различни индивидуалности. Някои от тях са лишени от постоянното физическо присъствие на Учителя. Други остават неотстъпно до него до края на Пиесата. Но те всички, вече действащи на сцената са здраво свързани с Учителя, и тяхната връзка е осъзната. Тя е като една верига, обединила ги за своя живот, посветен на Цялото. МИНЧО
към текста >>

Но те всички, вече действащи на сцената са здраво свързани с Учителя, и тяхната връзка е осъзната.
Изгревът - Том 15 ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ В Първото действие на Мировата драма през сцената минават различни индивидуалности. Някои от тях са лишени от постоянното физическо присъствие на Учителя. Други остават неотстъпно до него до края на Пиесата. Но те всички, вече действащи на сцената са здраво свързани с Учителя, и тяхната връзка е осъзната. Тя е като една верига, обединила ги за своя живот, посветен на Цялото. МИНЧО СОТИРОВ 1875 - 1954 Роден в Сливен на 9. X.
към текста >>

Задачата му на Житейската сцена е била отговорна, защото е касаела и други хора, за които той е връзката им с Учителя.
Синът му Димитър си спомня следното за това време: “След Пеню Киров, който беше ръководител на Братството в Бургас, Учителят назначи тати за ръководител там, въпреки че имаше и по-стари приятели.” Този факт говори, че ролята на Минчо Сотиров в Мировата драма е била от съществено значение за нейното действие. Той е приел един пост, и е станал брънка от една невидима верига на Работници за Цялото. Бил е удостоен със специална служба, определен е от Автора да осъществява една Жива връзка с Духа. Задачата му на Житейската сцена е била отговорна, защото е касаела и други хора, за които той е връзката им с Учителя. Паралелно с това, Минчо Сотиров е бил все още действащ военен. Той служил беззаветно на народа си, и поради неговите големи качества на човек и командир често е бил отличаван. Димитър Сотиров си спомня: “През 1919 година тати бе заложник в Солун, в лагера Солуники, след погрома на Добро поле. Той беше командир на Трети Бдински полк.
към текста >>

Съвсем съзнателно Учителят е продължил живота му, дал му е кредит, за да работи още десет години и да завърши своята роля на житейската сцена на Братството с придобивки за Цялото.
Веднага вашето мировъзрение ще се измени и веднага ще отидете между хората да им помагате. Това се отнася до тези, които са готови да работят.” Минчо Сотиров през 1934 г. на лагер при второто езеро в Рила А Минчо Сотиров е бил именно от готовите да работят. Съвсем съзнателно Учителят е продължил живота му, дал му е кредит, за да работи още десет години и да завърши своята роля на житейската сцена на Братството с придобивки за Цялото. Думите на Учителя, са се запечатвали в съзнанието на М. Сотиров за цял живот. През 1920 г. той си спомня следния съвет даден от Учителя: “Аз бих ви съветвал да концентрирате ума си, да дойдете в по-висока връзка с Бялото братство.
към текста >>

73. Роден Георги Куртев, ученик на Учителя и ръководител на братството в Айтос

В Първото действие на Мировата драма през сцената минават различни индивидуалности.
5. Георги Куртев, от Мария Тодорова, Изгревът - Том 1 6. Георги Куртев, от Борис Николов, Изгревът - Том 3 7. Снимки на Георги Куртев Прикачени миниатюри ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ В Първото действие на Мировата драма през сцената минават различни индивидуалности. Някои от тях са лишени от постоянното физическо присъствие на Учителя. Други остават неотстъпно до него до края на Пиесата. Но те всички, вече действащи на сцената са здраво свързани с Учителя, и тяхната връзка е осъзната. Тя е като една верига, обединила ги за своя живот, посветен на Цялото. ГЕОРГИ КУРТЕВ
към текста >>

Но те всички, вече действащи на сцената са здраво свързани с Учителя, и тяхната връзка е осъзната.
Прикачени миниатюри ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ В Първото действие на Мировата драма през сцената минават различни индивидуалности. Някои от тях са лишени от постоянното физическо присъствие на Учителя. Други остават неотстъпно до него до края на Пиесата. Но те всички, вече действащи на сцената са здраво свързани с Учителя, и тяхната връзка е осъзната. Тя е като една верига, обединила ги за своя живот, посветен на Цялото. ГЕОРГИ КУРТЕВ 1870-1961 Роден е в Айтос. Баща му не успял да го изучи, освен до четвърто отделение, поради оскъдицата, в която живеели.
към текста >>

74. Роден Тодор Бъчваров, литератор, книгоиздател и последовател на Учителя

" Останалите братя наблюдават тази покъртителна сцена, всички са изтръпнали и не могат да се усмихнат, защото картината не е за усмивки, а за плач.
Накрая застава пред нея, вдига поглед към небето, развява се голямата му брада от сутрешния ветрец и той започва да пее песента. По време на цялата Школа се събуждахме с тази песен тогава, когато трябваше да ставаме рано, в зори за изгрев слънце. Паша слуша отвътре, не може да разбере какво става, след малко излиза от палатката, а брат Петко още пее. Паша приближава при него. „Брат, благодаря Ви, че с вашата песен ме събудихте, иначе както бях преуморена щях да пропусна изгрева понеже непременно щях да се успя." Петко я поглежда отгоре: „Е, сестра, стараем се, нали за това сме тука! " Останалите братя наблюдават тази покъртителна сцена, всички са изтръпнали и не могат да се усмихнат, защото картината не е за усмивки, а за плач. Сестра Паша сутринта полива на Учителя да се измие. Той й посочва на запад три облачета и казва: „Днес ще имаме гости, трима души от София, цяла делегация." След закуската Паша си взима сбогом и си тръгва, бърза за влака. Брат Шишманов я изпраща и съпровожда до гарата. На пловдивската гара тя трябва да смени влака и чака да дойде влака за София. Ето влакът от София пристига и оттам слизат трима братя.
към текста >>

" Беше покъртителна сцена и поука за следващото поколение.
Дъщеря му Люба се помина, а след нея и жена му и той остана сам самичък. И което е най-важното, на Изгрева имаше около 200 човека, които се надпреварваха как да си услужат един на друг, та да вървят в Учението както трябва, но за брат Иван Радославов никой не се сещаше нито да го погледне, нито да му занесе една чаша вода. Той бе забравен от всички, макар че беше на Изгрева. Като че ли някой бе изтрил от паметта на всички, че този човек го има и той съществува. Накрая ако случайно някой отиваше при него, посочваше себе си казваше: „Ето един, който се опита да коригира Божественото! " Беше покъртителна сцена и поука за следващото поколение. Ние сме свидетели как думите на Учителя се изпълниха точно. ___________________ Източник: 6. НЕ КОРИГИРАЙ БОЖЕСТВЕНОТО! БОРИС НИКОЛОВ
към текста >>

75. Заминава си Тодор Бъчваров, литератор, книгоиздател и последовател на Учителя

" Останалите братя наблюдават тази покъртителна сцена, всички са изтръпнали и не могат да се усмихнат, защото картината не е за усмивки, а за плач.
Накрая застава пред нея, вдига поглед към небето, развява се голямата му брада от сутрешния ветрец и той започва да пее песента. По време на цялата Школа се събуждахме с тази песен тогава, когато трябваше да ставаме рано, в зори за изгрев слънце. Паша слуша отвътре, не може да разбере какво става, след малко излиза от палатката, а брат Петко още пее. Паша приближава при него. „Брат, благодаря Ви, че с вашата песен ме събудихте, иначе както бях преуморена щях да пропусна изгрева понеже непременно щях да се успя." Петко я поглежда отгоре: „Е, сестра, стараем се, нали за това сме тука! " Останалите братя наблюдават тази покъртителна сцена, всички са изтръпнали и не могат да се усмихнат, защото картината не е за усмивки, а за плач. Сестра Паша сутринта полива на Учителя да се измие. Той й посочва на запад три облачета и казва: „Днес ще имаме гости, трима души от София, цяла делегация." След закуската Паша си взима сбогом и си тръгва, бърза за влака. Брат Шишманов я изпраща и съпровожда до гарата. На пловдивската гара тя трябва да смени влака и чака да дойде влака за София. Ето влакът от София пристига и оттам слизат трима братя.
към текста >>

" Беше покъртителна сцена и поука за следващото поколение.
Дъщеря му Люба се помина, а след нея и жена му и той остана сам самичък. И което е най-важното, на Изгрева имаше около 200 човека, които се надпреварваха как да си услужат един на друг, та да вървят в Учението както трябва, но за брат Иван Радославов никой не се сещаше нито да го погледне, нито да му занесе една чаша вода. Той бе забравен от всички, макар че беше на Изгрева. Като че ли някой бе изтрил от паметта на всички, че този човек го има и той съществува. Накрая ако случайно някой отиваше при него, посочваше себе си казваше: „Ето един, който се опита да коригира Божественото! " Беше покъртителна сцена и поука за следващото поколение. Ние сме свидетели как думите на Учителя се изпълниха точно. ___________________ Източник: 6. НЕ КОРИГИРАЙ БОЖЕСТВЕНОТО! БОРИС НИКОЛОВ
към текста >>

76. Роден Любомир Лулчев, военен, политик, съветник на цар Борис, привърженик на учението на Учителя

Лулчев застава отпред до сцената и премества председателя отзад на салона и го връща пак на мястото му.
През свободното си време изучава основно индийската йогическа наука и развива силна мисъл и интуиция. При завършването си Лулчев се отбива в Атина, където имало световна конференция на левитаторите. Той посещава тяхното събрание и сяда отзад в салона. Председателят на левитаторското дружество прави сеанси, като мести една ваза от единия край на масата до другия. Вторият излязъл да покаже левитацията прави подобни опити. Лулчев застава отпред до сцената и премества председателя отзад на салона и го връща пак на мястото му. Повтаря няколко пъти опита и с други присъстващи и става център на внимание на левитаторите. Много взимат автографи от него. Завърнал се в България, взима участие в Балканската война и се сражава при превземането на Одрин. Летял е над Одрин със самолет и е хвърлял ръчни бомби. Участва в Първата световна война, където е раняван няколко пъти.
към текста >>

Той беше един актьор от сцената по времето на Школата на Учителя.
Аз бях свидетел на тези два случая". Този случай обяснява много неща и предупреждава онези, които в дадени моменти стават слуги на онези, които работят срещу Бялото Братство. За Любомир Лулчев казахме много неща. За него могат да се кажат още толкова неща. Към мен имаше изключително добро отношение. Той беше един актьор от сцената по времето на Школата на Учителя. Днес не остава нищо друго, освен да му пожелаем мир на душата. __________________________Източник: 6.64. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВД-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ Изгревът - Том 4 Снимки на Любомир Лулчев
към текста >>

77. Заминава си Цветана-Лиляна Табакова, певица и последователка на Учителя

Година преди да започне работа на оперната сцена Табакова се запознава с Учителя Петър Дънов и става чест гост на „Изгрева”.
Цветана-Лиляна Табакова завършва Музикалното училище в София. Специализира пет години в Ecole Normale de Musique в Париж, завършва и двата отдела на престижния колеж – оперен и концертен. След завръщането си в България Цветана-Лиляна Табакова е назначена в Операта, където изпълнява главните роли за колоратурен сопран. Наред с ангажиментите си в спектаклите тя изнася самостоятелни концерти и прави множество записи в радиото. Кариерата на оперна прима обаче не е най-важният й стремеж. Година преди да започне работа на оперната сцена Табакова се запознава с Учителя Петър Дънов и става чест гост на „Изгрева”. От 1940 г. записва всичките си разговори с него, повечето от които са свързани с музиката и ролята й в пътя на човешката еволюция. В продължение на четири години Учителя Петър Дънов предава на Цветана-Лиляна Табакова най-мистичните песни на създадената от него Духовна Школа. (Текстът е взет от мултимедийния диск: Духовният Учител Петър Дънов, изд. Бяло Братство, 2009 г)
към текста >>

НАГОРЕ

0.24260783195496