Търсене в текстове за 'Сцена'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 154 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. За братското сдружаване - К. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Последният създава основното настроение, фона и декорите на сцената, върху която ще се разиграят събития, чиито действуващи лица са рожба на мелодичната линия.
Вие ще чуете мотиви, които се изправят пред вас с всичката сериозност и мъчителна неразрешимост на една проблема; вие ще чуете и ще различите много гатанки, изкусно сплетени от тоновите елементи – гатанки каквито студеният и строг сфинкс винаги предлага на човека за разрешение, за да го допусне една стъпка по-нагоре, дето той ще намери ответ на хиляди въпроси, които го занимават; вие ще чуете да се редуват във вашето музикално съзнание гальовни, нежни, ефирни конфигурации на тонове, които съграждат у вас настроение, вливат в него топлика на симпатията и повдигат вашата впечатлителност или пък и отзивчивост или пък зараждат скръб, болезненост и довеждат до отчаяние. И най-после вие ще чуете елементите на мелодичната линия така стройно наредени и в такава силна логическа връзка помежду им, че пред вас се откроява ясно и конкретно, строго оформена мисъл и за свикналия това музикално възприятие се идентифицира с последователен размисъл, при който не липсват всички главни положения и моменти на мисълта, предизвикана по чисто интелектуален път. Разбира се тук мислителят не ще бъде лишен от чувството на приятност, от топлина в работата си и възторг при постиженията на своята мисъл, което впрочем не трябва да липсва и при самостоятелния мисловен процес. Мелодичната линия се покои, както казахме върху ритмуса като на основа. С различието на тоновете по височина, последните дават повод за пораждане на взаимоотношения помежду си и образуват така наречените интервали и редувания на интервали и с получените в последствие осмислени елементи, образуващи мелодията, се внася нещо ново в музиката, което въздействува по-иначе върху човека и събужда у него способности и потенциални възможности, различни от тия, които се привикват на живот от ритмуса. Последният създава основното настроение, фона и декорите на сцената, върху която ще се разиграят събития, чиито действуващи лица са рожба на мелодичната линия. Ритмусът събужда в човека сили, които добиват своя образ и взаимоотношение на отделно действуващи лица на сцената на нашето въображение, благодарение на мелодичността на ритмичните елементи. Изобщо мелодичната линия събужда асоциативната способност на човека. Тя свободно прониква до запасните богатства на човешката душа — множеството представи, понятия, образи, уталожени чувства, мисли, поспрели стремежи и въжделения — добити през изминалия живот на човека, отделя и завлича със себе си ония именно от тях, които ù резонират и с помощта на ритмуса, изгражда нови форми, поражда нови копнежи и замисли, които ще легнат в основата на последващата проява на човека. Срещу тия два основни елементи на музиката — ритмус и мелодия — от страна на човека се противопоставят ритмичното чувство и тоновия усет. Първото от тях датира в човека по-рано от появата на второто, затова и първобитната музика, тая на първите човеци, е била изключително такава – със застъпен само единия елемент — ритмусът.
към текста >>

Ритмусът събужда в човека сили, които добиват своя образ и взаимоотношение на отделно действуващи лица на сцената на нашето въображение, благодарение на мелодичността на ритмичните елементи.
И най-после вие ще чуете елементите на мелодичната линия така стройно наредени и в такава силна логическа връзка помежду им, че пред вас се откроява ясно и конкретно, строго оформена мисъл и за свикналия това музикално възприятие се идентифицира с последователен размисъл, при който не липсват всички главни положения и моменти на мисълта, предизвикана по чисто интелектуален път. Разбира се тук мислителят не ще бъде лишен от чувството на приятност, от топлина в работата си и възторг при постиженията на своята мисъл, което впрочем не трябва да липсва и при самостоятелния мисловен процес. Мелодичната линия се покои, както казахме върху ритмуса като на основа. С различието на тоновете по височина, последните дават повод за пораждане на взаимоотношения помежду си и образуват така наречените интервали и редувания на интервали и с получените в последствие осмислени елементи, образуващи мелодията, се внася нещо ново в музиката, което въздействува по-иначе върху човека и събужда у него способности и потенциални възможности, различни от тия, които се привикват на живот от ритмуса. Последният създава основното настроение, фона и декорите на сцената, върху която ще се разиграят събития, чиито действуващи лица са рожба на мелодичната линия. Ритмусът събужда в човека сили, които добиват своя образ и взаимоотношение на отделно действуващи лица на сцената на нашето въображение, благодарение на мелодичността на ритмичните елементи. Изобщо мелодичната линия събужда асоциативната способност на човека. Тя свободно прониква до запасните богатства на човешката душа — множеството представи, понятия, образи, уталожени чувства, мисли, поспрели стремежи и въжделения — добити през изминалия живот на човека, отделя и завлича със себе си ония именно от тях, които ù резонират и с помощта на ритмуса, изгражда нови форми, поражда нови копнежи и замисли, които ще легнат в основата на последващата проява на човека. Срещу тия два основни елементи на музиката — ритмус и мелодия — от страна на човека се противопоставят ритмичното чувство и тоновия усет. Първото от тях датира в човека по-рано от появата на второто, затова и първобитната музика, тая на първите човеци, е била изключително такава – със застъпен само единия елемент — ритмусът. Тя се е състояла от еднообразни звуци, добивани чрез удари по някой случаен предмет и ритмичното повтаряне на този единствен музикален тон е било за тях цялата музика.
към текста >>

2. КЪМ БОГОПОЗНАНИЕ - Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Артист на сцената, „вживявайки" се в ролята на героя, изтръгва въздишки и даже сълзи от очите на зрителя, увлича го и той заедно с него трепери и страда или се радва въодушевявайки се от благородните пориви или необикновената съдба на героя.
Попаднали във весела група, нашата мрачна гостенка „тъгата" ни напуща, разсейвайки се като мъгла пред лъчите на пролетното слънце. А и обратното се случва – скръбта на близкия обзема и нас, тъгата на един помрачава радостта, разваля веселото настроение на цяла група. Силен индивид, който вярва мощно в една идея, може да предаде своята вяра и въодушевление на окръжаващите го. По такъв начин се раждат и подържат фанатичните политически и религиозни общества, които увличат попадналия под влиянието им индивид и го правят, при една по-слаба воля, жертва на своите прави или не, но все пак искрени вярвания, омаломощавайки съвсем неговата воля и самостойна мисъл. Един военачалник, с мощно бойно въодушевление и вяра в своята звезда и победа разпространява своята вяра и въодушевление върху воините си така, както се разпространяват вълните по гладката повърхност на езерото от хвърлен камък и тази вяра, това предадено бойно въодушевление крепи, повдига техния дух и увенчава с победа, обръщайки неприятеля в бягство. Артист на сцената, „вживявайки" се в ролята на героя, изтръгва въздишки и даже сълзи от очите на зрителя, увлича го и той заедно с него трепери и страда или се радва въодушевявайки се от благородните пориви или необикновената съдба на героя. Това са все явления, наблюдавани факти и макар мнението на учените психолози по тяхното обяснение да са различни, макар те да отхвърлят древната теория, че всеки индивид притежава сила, която може да се предава от един индивид на друг и която като че ли се стреми да уравновеси дошлите в съприкосновение субекти, обяснявайки горните и ред подобни явления с „особено психологично състояние", „способност за подражание" и пр. те все пак съществуват и чакат своето обяснение, защото ние знаем, че няма в природата действие без причина, нито явление без да е резултат на една сила. И тук „способност за подражание" не е (нищо друго), освен последицата на една сила, която все още убягва на изследователя. Интересно е и така нареченото явление „мислено предаване", което се състои в следното: Срещате ваш добър приятел и както става между приятели, веднага се поема разговор за едно за друго, интересуващо и единия и другия и изведнъж, тъкмо казал нещо, приятелят ти те пресича: „Ама от устата ми го взе, тъкмо това исках да ти кажа! ” Не веднъж, вярвам, ви се е случило това и все на случайно съвпадение го отдаваме, а обяснението му според динамичната теория на физиката може да се даде така: Даден индивид мисли върху известна идея, неговият мозък излъчва трептения с определена дължина и скорост, трептения, които се предават по нервите му до краищата на тялото и от там в пространството наоколо му.
към текста >>

3. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

„Докато сме свързани с невидимото, докато сме свързани с Бога, отдето иде нашата сила, ние сме отлични певци на сцената".
МОЛИТВАТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ Уводни думи „Проучвайте природата, всички велики закони, живите истини в природата". „За да изправим живота си, нам е потребна една положителна божествена наука". „Когато дойде божествения принцип в нас, само тогава можем да любим". „Докато сме свързани с невидимото, докато сме свързани с Бога, отдето иде нашата сила, ние сме отлични певци на сцената". Дънов Който иска да работи съзнателно и разумно, трябва да има знание на законите и принципите, които лежат в основите на живота. Но тези познания можем да добием само при едно по-дълбоко изследване на действителността, Всъщност, що е окултизъм? Той всъщност е естествознание, разширение на естествознанието. Той стои на чиста опитна почва. Всичките му твърдения могат да се подложат на опит.
към текста >>

4. ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Например може да се евритмизира една сцена от „Фауст" или песента на камбаната от Шилер.
Тук вътрешният живот се изразява чрез движения. Целият организъм на човека е израз на космичните сили, както казва д-р Щайнер. И евритмичните движения отговарят на известни космични закони. Те са пълни с голяма хармония, красота, и раждат чувство на растеж, сила, увереност, понеже са в съгласие с известни сили на етерното тяло и съдействуват за правилния развой на човешките физични и духовни сили. Това ново изкуство е въведено в Свободното Валдорфско училище, понеже има голямо възпитателно значение. Например може да се евритмизира една сцена от „Фауст" или песента на камбаната от Шилер. Има и особен вид евритмия, наречена лечебна евритмия. Тук спада и окултната гимнастика. АРХИТЕКТУРА Духовният подем, който вече се забелязва навсякъде в разните области на живота, вече прониква и в изкуството. И вече виждаме първите плодове изкуството ще бъде задълбочено, одухотворено, за да може да извърши своята велика роля. Окултизмът ще внесе творчество, подем във всички клонове на изкуството.
към текста >>

5. Духът на свободата – Робиндранат Тагор Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Но тогаз, когато тези движения, отдалечени вече във времето от първоизточника си излизат на обществената сцена, искат да дадат по-широко практическо приложение на завещаната им дълбока мъдрост, искат да направят така, че това, което досега е било само за тях, да го дадат на цялото общество.
Кървавата физическа революция се явява само в такъв случай, когато сътресението, произведено от духовната революция, не е могло да разкъса булото на мрака и да освободи човека; когато е нужно едно външно, физическо разтръскване мозъците на хората, за да им се проясни мисълта. След физическата революция се чувствува най-голяма нужда от духовните движения, защото всичко външното, на което се е уповавал човек се разрушава, а творци на новото, това са само духовните хора – хората, които са във връзка с творческите сили на живата природа. Това е било винаги, така така е и днес. Както казах, духовните движения отначало водят един тих и почти незабелязан от никого живот, но вътрешно интензивен. Градят те новата култура в себе си и помежду си и се готвят за великата обществена задача – създаването на новата култура, заменяване на една обществена форма с друга и то не с насилие, но по законите на природа. Но тогаз, когато тези движения, отдалечени вече във времето от първоизточника си излизат на обществената сцена, искат да дадат по-широко практическо приложение на завещаната им дълбока мъдрост, искат да направят така, че това, което досега е било само за тях, да го дадат на цялото общество. Но всяко движение ражда и противоречия, реакция, та същото става и тук. Връзката с първоизточника е полуразрушена и не намирайки сили в себе си да доизкарат до край наченатата работа, полека-лека се явява тенденция за един компромис със старото. Явява се най-първо формализма у тях и то под благородна форма и по незабелязан начин. И хванали се един път за буквата, те продължават стремглаво към изгубване на съзнателните си връзки и отношения с природата – тяхната духовност се свършва; те остават само една черупка, сянка на едно минало величие, което откъснато от масата, продължава своя живот още в по-голяма тайна. И в това си положение, развили се в цяла философска школа, поемат ръководството на новия обществен строй, създават друга форма, но не и този, който вещае вечната Божествена мъдрост, изявена в съответните духовни течения, а именно мъдростта на природата, изразена в устройството на човешкото тяло.
към текста >>

6. Книжнина Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

А именно: че г-ца Маджи през време на опита му, когато е била поставена вътре в кабината видяла една сцена, която се разигравала в Италианския парламент в Рим в същото това време.
От горепоменатия опит професор К. заключил, че субектите, намиращи се в специални психически състояния излочват от мозъка си електромагнитни трептения, подобни на радиоелектрическите вълни, употребявани в безжичния телеграф: и че тия вълни имали дължина не 3000 км, но само няколко метра. Техническият началник на дружество „Маркони" г. Този забелязал един важен факт, на който г. К. не обърнал внимание. А именно: че г-ца Маджи през време на опита му, когато е била поставена вътре в кабината видяла една сцена, която се разигравала в Италианския парламент в Рим в същото това време. Вестниците на следния ден потвърдили в Милано, гдето били правени опитите, истинността на видяната сцена от въпросната ясновидка г-ца Маджи. Комендантът Този, заключил от това: твърдението на проф. К., че мозъчните вибрации имали дължина само няколко метра, не е вярно. Но, че психическите или мозъчните радиации изпущат вълни по-малки от 1/100000 част от милиметъра. Инак г-ца Маджи не би могла да види въпросната картина през стените на кабината, тъй добре предпазена. Г.
към текста >>

Вестниците на следния ден потвърдили в Милано, гдето били правени опитите, истинността на видяната сцена от въпросната ясновидка г-ца Маджи.
заключил, че субектите, намиращи се в специални психически състояния излочват от мозъка си електромагнитни трептения, подобни на радиоелектрическите вълни, употребявани в безжичния телеграф: и че тия вълни имали дължина не 3000 км, но само няколко метра. Техническият началник на дружество „Маркони" г. Този забелязал един важен факт, на който г. К. не обърнал внимание. А именно: че г-ца Маджи през време на опита му, когато е била поставена вътре в кабината видяла една сцена, която се разигравала в Италианския парламент в Рим в същото това време. Вестниците на следния ден потвърдили в Милано, гдето били правени опитите, истинността на видяната сцена от въпросната ясновидка г-ца Маджи. Комендантът Този, заключил от това: твърдението на проф. К., че мозъчните вибрации имали дължина само няколко метра, не е вярно. Но, че психическите или мозъчните радиации изпущат вълни по-малки от 1/100000 част от милиметъра. Инак г-ца Маджи не би могла да види въпросната картина през стените на кабината, тъй добре предпазена. Г. Този заключил, че опитите направени от въпросния професор в кабината за установяване дължината на мозъчните радиации нямат никакво техническо значение.
към текста >>

7. Съзерцание – Oriono Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Да предположим един магически фенер, който може да хвърля на сцената живи и плътни образи.
Към този кръг на философията принадлежат всичките естествени науки, отнасящи се до външните явления, в знанието на които, значителен напредък е бил направен от времето на Парацелз. Към тази наука принадлежи анатомията, физиологията, химията на физичното тяло и всичко, що засяга взаимните отношения на явленията, съществуващи във великата фантасмагория на живущи и плътни образи, наречени чувствителен мир. Но зад този чувствителен мир има един вътрешен по-чувствителен мир, който е занемарен от популярната наука, която е само негов външен израз. Има души, които знаят вътрешните причини и процеси, които ги произвеждат. Нека поясним с един пример. Да предположим един магически фенер, който може да хвърля на сцената живи и плътни образи. Външната наука се занимава само с тези образи, с отношенията, които имат едно към друго и с промените, които стават помежду им; но не знае нищо за стъклата в магичния фенер, върху които са изобразени типовете на тези видими образи и всецяло игнорира светлината, която прави възможно тяхното прожектиране върху сцената, но онзи, който вижда стъклата с техните картини и знае източника на светлината, която произвежда тези сенчести картини няма нужда да изучава сенките, за да си състави понятие относно техните причини. И тъй, има една повърхностна наука, която засега е обект на гордостта от страна на света и една тайна наука, за която почти нищо не се знае открито, но която е позната на мъдрите и която се открива от човешкото съзерцание на Истината, Истините трябва да се видят преди да бъдат умствено схванати и затова тази по-велика наука е резултат от развитието на висшето съзерцание и принадлежи на висшата същина на човека. Без тази върховна способност, позната в началния си стадий, като сила на „интуицията", човекът може да намери работа само в двора на външния храм, като избира полезните зрънца низ плявата; но той не може да влезе в храма, дето самата природа преподава своите Божествени мистерии. Незначителните подробности на тази плява са били изучвани от модерната популярна наука, чието внимание е било тъй много погълнато от тях, щото храмът на Истината е бил забравен и естеството на живота е станало една мистерия за ония, които изучават само външните ù прояви. Едва ли е нужно да кажем, че гореизложените факти не са предназначени да обезсърчават изучаването на явленията, тъй като ония, които не могат да стигнат по-високо, не биха спечелили нищо, ако останат неосведомени относно външните изгледи; тяхната цел е да посочат Истината, че една наука отнасяща се само до явленията на земния живот и крайните им резултати, не е върхът на всичкото възможно знание, тъй като отвъд областта на видимите явления има една още по-обширна област, която се разтваря за всички, които могат да влязат в нея: областта на Истината, чиито обърнати образи се виждат в царството на външните явления.
към текста >>

Външната наука се занимава само с тези образи, с отношенията, които имат едно към друго и с промените, които стават помежду им; но не знае нищо за стъклата в магичния фенер, върху които са изобразени типовете на тези видими образи и всецяло игнорира светлината, която прави възможно тяхното прожектиране върху сцената, но онзи, който вижда стъклата с техните картини и знае източника на светлината, която произвежда тези сенчести картини няма нужда да изучава сенките, за да си състави понятие относно техните причини.
Към тази наука принадлежи анатомията, физиологията, химията на физичното тяло и всичко, що засяга взаимните отношения на явленията, съществуващи във великата фантасмагория на живущи и плътни образи, наречени чувствителен мир. Но зад този чувствителен мир има един вътрешен по-чувствителен мир, който е занемарен от популярната наука, която е само негов външен израз. Има души, които знаят вътрешните причини и процеси, които ги произвеждат. Нека поясним с един пример. Да предположим един магически фенер, който може да хвърля на сцената живи и плътни образи. Външната наука се занимава само с тези образи, с отношенията, които имат едно към друго и с промените, които стават помежду им; но не знае нищо за стъклата в магичния фенер, върху които са изобразени типовете на тези видими образи и всецяло игнорира светлината, която прави възможно тяхното прожектиране върху сцената, но онзи, който вижда стъклата с техните картини и знае източника на светлината, която произвежда тези сенчести картини няма нужда да изучава сенките, за да си състави понятие относно техните причини. И тъй, има една повърхностна наука, която засега е обект на гордостта от страна на света и една тайна наука, за която почти нищо не се знае открито, но която е позната на мъдрите и която се открива от човешкото съзерцание на Истината, Истините трябва да се видят преди да бъдат умствено схванати и затова тази по-велика наука е резултат от развитието на висшето съзерцание и принадлежи на висшата същина на човека. Без тази върховна способност, позната в началния си стадий, като сила на „интуицията", човекът може да намери работа само в двора на външния храм, като избира полезните зрънца низ плявата; но той не може да влезе в храма, дето самата природа преподава своите Божествени мистерии. Незначителните подробности на тази плява са били изучвани от модерната популярна наука, чието внимание е било тъй много погълнато от тях, щото храмът на Истината е бил забравен и естеството на живота е станало една мистерия за ония, които изучават само външните ù прояви. Едва ли е нужно да кажем, че гореизложените факти не са предназначени да обезсърчават изучаването на явленията, тъй като ония, които не могат да стигнат по-високо, не биха спечелили нищо, ако останат неосведомени относно външните изгледи; тяхната цел е да посочат Истината, че една наука отнасяща се само до явленията на земния живот и крайните им резултати, не е върхът на всичкото възможно знание, тъй като отвъд областта на видимите явления има една още по-обширна област, която се разтваря за всички, които могат да влязат в нея: областта на Истината, чиито обърнати образи се виждат в царството на външните явления. Естествената наука на древните мистици, по причина на по-дълбокото им проникване в тъй наречената свръхчувствена област, не бе ограничена само в света, който виждаме с телесните си очи, понеже те признаваха съществуването на четири мира или области на живот вътре във всяка една от тях, като всека една от тях има собствените си форми на живот и населения, а именно: а) Физическият видим мир, бидейки само отражение на три висши мира.
към текста >>

8. Впечатления от Гьотеанум. Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Госпожата, изправена на сцената, на всяко запитване се концентрира в себе си и веднага отговаряше, като определяше болестта или разстройството, къде и от какво страда запитвачът.
Г-жа Оланд със своята беседа искаше да обясни, че в човека има такива центрове, с които може да се чувствува настроението или болестта на даден индивид, върху когото е насочена мисълта. Тя каза: — Аз не искам да бъда ясновидка, но искам да чувствувам тоновете, които идват отвътре, мислите и мъдростите, което идат отгоре. След сказката си г-жа Оланд направи няколко опити за вътрешно чувствуване със субекти, доброволно заявили от публиката. Тя предложи на слушателите си, които имат някоя болест или душевна мъка, да им направи диагноза, без те да казват от какво страдат и без да се допира до тях. И наистина, мнозина се обадиха от местата си като я запитваха да определи, от какво страдат. Госпожата, изправена на сцената, на всяко запитване се концентрира в себе си и веднага отговаряше, като определяше болестта или разстройството, къде и от какво страда запитвачът. И след това с няколко думи даваше съвети, как да се лекуват. Когато някои от слушателите я запитваха за диагноза, тя концентрирайки мисълта си върху субекта, веднага почваше да чувствува в себе си болките, страданията или ненормалностите на запитвача, които тя, след като ги анализира за момент, веднага отблъскваше. Факт е, че всички слушатели, на които определи състоянието, потвърдиха още в момента верността на диагнозата ù. Резюме от опитите на г-жа Оланд върху човешкия жизнен ритъм[1]: Аз изхождам от един нов начин на вътрешно преживяване на художествената фантазия. Може да се каже че изхождам от събуждането на подсъзнателните сили, които иначе остават спящи в човека.
към текста >>

9. МОЛИТВА - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

И Андреас, движейки се из стаята, почна да ми обяснява сцената и местата на действуващите лица.
Аз бях поставен в тяхното присъствие на седмия ден. Снеха ги в стаята, дето стоеше телемобила на 20 метра под земята и ги поставиха на места, предварително определени, върху рисови кожи. Представете си абсолютното мълчание на това подземие, странния му изглед! Аз си представлявам, докторе, че и сега съм там. Тогаз беше първия път, когато видех такова нещо. И Андреас, движейки се из стаята, почна да ми обяснява сцената и местата на действуващите лица. – Ето седмият оператор, продължи той. Той влиза в прозрачния ковчег, поставя се в диагонал, с протегнати крака и съединени ръце, според правилото на азана. Зад него се намира акумулаторът (блокът). На височина на ушите му се намира един излъскан златен диск. Седнал е на един кух стол от лаврово дърво, плен с въглищен прах.
към текста >>

10. НОВИ ВЛИЯНИЯ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И че на историческата сцена са се явявали духовни течения, които са продължавали традицията и пътя на истинското християнство, и че именно по тия духовни движения може да се премери до колко църквите са се отместили в страни, са правили компромиси с истинския път и ръководителя си!
Много естествено е, че това реставриране на историческата истина е още по-трудно за обикновения историк на далечното минало, за което само тук-там се мяркат някои документи, като изостанали километрически камъни да сочат изгубения път на някои нации, от съществуването на които е останало само ехото на делата им в света, като Асирия, Вавилон, Рим дори. Миражи и привидения биха се вдигнали пред взора на тоя, който би искал да проникне в картината на миналия живот..., да почерпи от хаоса, тъмнината и безмълвието на смъртта сенките на тогавашните творци... Само ако би имал достатъчно светлина, която да прониква през вековете и вековните наслойки... Друг път се взима погрешна изходна точка и се заклеймяват събития, порицават проявления на дейност, рисуват обществени течения и обясняват духовни движения, изхождайки от фалшива основа – и оттам крива насока, погрешна преценка, недействителна картина на едно достойно минало – една заблуда на съвременно обществено мнение с всичките му тежки последици и отговорности!... Така например, ние сме свидетели на една подобна преценка на близко познато нам духовно течение. И сме изненадани от оная неочаквана босота, с която хора – и то с име в света и в официалната наука – се приближават и „проучват" историческите факти! Така те, без да имат достатъчно познание за истинското, а не догматично християнство, за схващани ето на което е нужно не само едно кръщелно свидетелство, а и да се върви по вътрешния път към Голгота, за да заживее Той в нас, Тоя, който беше пътя, истината и живота в душните ни; ако нашият път стане неговият и нашата истина – неговата, и нашият живот – неговият, само тогава като бихме имали представа за истинското християнство, да имаме смелостта да даваме своите авторитетни преценки и то все пак не така – почти безапелационно... Но ако те познаваха Христа като една вътрешна космична сила, те щяха да видят, че съвременните християнски църкви, коя повече, коя по-малко, са само места, в които се говори за Христа, примесено с ритуали, останали от езичеството, някои установени от първите последователи и имащи смисъл за времето си, но в никой случай не са заповядани от самия Исуса! И че на историческата сцена са се явявали духовни течения, които са продължавали традицията и пътя на истинското християнство, и че именно по тия духовни движения може да се премери до колко църквите са се отместили в страни, са правили компромиси с истинския път и ръководителя си! В такъв случай ние не бихме имали тия нелепи преценки на велико духовно движение на богомилите, което даде силен тласък на умовете и душите на хората в цяла Европа, остави трайни следи в техния живот и чийто крайни отгласи се сляха с началото почти на всички значителни обществени движения, като започнем с хуманизма – и свършим с Реформацията и Великата Френска революция. Фототипни твърдения на хора, които разглеждат и съпоставят нещата без да притежават достатъчно познания, лично достойнство и мистични преживявания, за да разберат дълбоките схващания на тия, които искаха да опишат, ги караме да застават неволно в ролята на съдии, които прибързано хвърляха греховете на съвременниците тъкмо върху тия, които волно или неволно, със своя живот ги изобличаваха... Та това е ставало и по-рано – това става и до ден днешен и ще става винаги, защото новото има по-здраво рационално обоснование – винаги то логически ще доминира, винаги то ще създаде свои привърженици по силата на нещата и живота – и, развиващо се паралелно на старото, без да ще, един ден ще го измести, присъстващо по неволя и на неговата агония... В своя напън и безсилие да спре това ново, старото ще се огледа като в някакво огледало, виждайки в проявата на новото ония ценни качества, които и нему някога отвориха пътя в живота, но които сега му липсват изцяло. И то като немощен старец, който не може да си отмъсти или измести в своя полза действителността, ще започне да злослови, като ù припише собствените си грехове на новото, на невинния – и с така облекчена душа, по-леко да понесе живота си, затрупан под развалините на собствения му негов „свят", който понякога той смята изобщо за свършека на света... Такова непознаване духовната страна на събитията, не дава възможност да се проникне и разкрият дълбоките причини на движението и ще остане винаги за истинските познавачи на събитието повърхностно: ще се повтарят само типични непроверени и дори несмислени фрази (като тази напр. че богомилите били дуалисти и пр.) и може даже да се стигне до такова изложение на събитията, което може да е фактически вярно, без обаче тяхното обяснение да прониква до ония необходими вътрешни мотиви, които са били идеи – двигатели, които правят именно това събитие смислено и вярно на своя принципен път, тъй или инак скрит малко по-дълбоко от взора на обикновените хора. За да се хване и разтълкува така богомилството, историкът трябва да се добере, преди всичко, до ония скрити, тайни източници на енергия, на поток от идеи и вдъхновение, от които първоначално са черпили и черпят тия и подобните им движения, а не да се задоволява от констатиране на факти или цитиране на събития, описанието на които често са резултат на изопачени идеи, благодарение днешните условия или неблагоприятната среда.
към текста >>

11. СЕНТ ИВ ДАЛВЕЙДЪР Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Днес в ерата на капитализма на сцената имаме други класи.
Такава е историческата роля на официалното християнство. След като бе дълги векове опора на робовладелството, то дойде да даде след това всичкото свое съдействие на феодализма и крепостничеството. Самите висши представители на черквата, както и отделни ордени, черкви и монастири се превърнаха в големи помещици, притежатели на грамадни земи, обработвани от прикрепостени към тях, превърнати в собственост селяни, продавани и подарявани заедно със земята. Тъкмо благодарение на робския незаплатен труд на тия селяни можеше господстващата класа на феодалите-помещици и на самото висше духовенство, заедно с монашеството, да влачи едно грешно паразитно съществуване. В най-ново време работите външно твърде много са се изменили, но същината е останала почти непроменена – робството и паразитизмът, макар и в нова форма, наново процъфтяват и то при пълното благословение и съдействие на официалните черкви. Днес в ерата на капитализма на сцената имаме други класи. Характерното за капиталистическото общество е, че във всички области на производството доминира и все повече се прилага машината. Машинната техника е реализирала грамадни успехи; човешкият труд, благодарение на тази техника, е станал стократно по-производителен. Но машината не е донесла още на човечеството нито онова благополучие, нито оная свобода, които би могла при разумно използуване да донесе. Машината е днес средство не за подобрение живота на хората и създаване на нужните им блага, а за експлоатиране на ония хора, които пак тя, поради своето превъзходство пред дребните и примитивни средства за производство, е направила безимотни и безработни. Не към общо намаление на работното време и общо благополучие води нейното усъвършенстване, а към увеличение на безработните, обезценяване на труда изобщо и възрастване мизерията на работните маси.
към текста >>

12. СИНТЕТИЧНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ - GEORG NORDMANN Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

И така е: един живее драмата на истинската сцена на живота, друг я пише, трети я играят и печелят пари.
Нея Той написа с кръвта си. Всички ония, които се наричат християни, чрез християнският култ, присътствуват само на представленията на тази драма. Тия представления биха били полезни и ценни, стига актьорите да бяха добри. И стига - като във всеки театър - да нямаше толкова задкулисни работи. Всички театри в света са пропадали заради ония дела, които се вършат зад кулисите. И така е: един живее драмата на истинската сцена на живота, друг я пише, трети я играят и печелят пари. Ала човекът, който е разбрал тази истина, напуща театралните зрелища с техния лъжлив патос и влиза в живота, за да се приготви и той на свой ред да изиграе на великата му сцена, своята жизнена драма. Г.
към текста >>

Ала човекът, който е разбрал тази истина, напуща театралните зрелища с техния лъжлив патос и влиза в живота, за да се приготви и той на свой ред да изиграе на великата му сцена, своята жизнена драма. Г.
Всички ония, които се наричат християни, чрез християнският култ, присътствуват само на представленията на тази драма. Тия представления биха били полезни и ценни, стига актьорите да бяха добри. И стига - като във всеки театър - да нямаше толкова задкулисни работи. Всички театри в света са пропадали заради ония дела, които се вършат зад кулисите. И така е: един живее драмата на истинската сцена на живота, друг я пише, трети я играят и печелят пари. Ала човекът, който е разбрал тази истина, напуща театралните зрелища с техния лъжлив патос и влиза в живота, за да се приготви и той на свой ред да изиграе на великата му сцена, своята жизнена драма. Г.
към текста >>

13. ТОЙ - ТЕОФАНА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

От начало той не дал определени отговори на зададените му въпроси, но когато са го молили многократно да обясни, той казал: „Сега, в този миг Петър III почина.“ Той описал и сцената.
Вечерта го посетил в хотела търговския съветник Шпрингер, и след сбогуването си с него, Сведенборг се прибрал в стаята си, а Шпрингер останал още малко време в предверието, и чул оживен разговор в стаята на Сведенборг. Шпрингер се върнал и видял, че Сведенборг говорил оживено, но е сам в стаята. Той го попитал, да не е болен, а Сведенборг казал: „Не, но аз имах разговор с някои от моите небесни приятели, които ми обещаха бързо пътуване за Стокхолм (защото по някога поради лошото време корабите се бавели много по пътя).“ Случаят за ясновидство в пространство, споменат от Кант, няма да излагам, понеже вярвам да е известен на повечето от читателите. В същия ден, когато се преселил отвъд руския цар Петър, Сведенборг бил в Амстердам у един свой приятел. Във време на разговора внезапно чертите на лицето на Сведенборг се изменили съвсем, и като че ли не бил в тялото си. От начало той не дал определени отговори на зададените му въпроси, но когато са го молили многократно да обясни, той казал: „Сега, в този миг Петър III почина.“ Той описал и сцената. Един от присътствующите на този разговор казва: „За голяма наша изненада известието, което пристигна в Амстердам след известно време и го четохме във вестниците, напълно се съвпадаше с думите на Сведенборг “ Кралица Луиза Улрик, жена на крал Адолф Фридрих и сестра на пруския крал Фридрих Велики, много е слушала за Сведенборга; затова тя поръчала на граф Хьопкел, който бил запознат със Сведенборга, да го представи в двореца. Това станало. Кралицата, чийто брат преди известно време починал, попитала Сведенборга, дали е в сношение с нейния брат, Сведенборг дал на това отрицателен отговор. Кралицата му казала: „Когато го срещнеш, поздрави го от мен и го попитай, защо не си е изпълнил обещанието, което ми беше дал при нашата последна среща.“ И след това тя се обърнала с разговор към; други лица. Осем деня след това Сведенборг дошъл пак в двореца, но толкоз рано, че кралицата още не била напуснала тъй наречената „бяла стая“.
към текста >>

14. ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Тия хора не играят гимнастика, те не са на сцена, те свещенодействуват; така вглъбени в себе си, вършат всичко.
Странни упражнения! Ей Богу, никъде по света няма да ги видите! Всяко упражнение се почва с тройно изговаряне на една формула, пълна със съдържание и творческа сила. Особена ритмика съставя движенията на всяко гимнастическо упражнение. Тази масова картина завладява всеки зрител. Тия хора не играят гимнастика, те не са на сцена, те свещенодействуват; така вглъбени в себе си, вършат всичко. За окото на разбиращия всяко едно движение те свързва със струящите сили на земята и слънцето. Те преминават през твоето тяло и го пресъздават, така както електрически ток пречиства проводниците си. Зареждат се шест типа мълчаливи упражнения. После правите редици образуват двойни и тройни кръгове. Посред кръговете стои Учителят; там се нарежда и един малък струнен оркестър.
към текста >>

15. СТИХОВЕ-ДИМИТРИНА АНТОНОВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

В източната страна на „голямата зала", която има около 1,000 фотейни места, се помещава сцената - 17 м.
От южната и северната страна пада светлината през разноцветно боядисани и особено гравирани прозорци. Планът за боядисването и гравирането е даден от Dr. Rudolf Steiner. Там е изразено чрез особени художествени разноцветни стъклени гравюри духовният живот и развитие на човека и света. За постиженията на това гравирно изкуство е създадена цяла лаборатория за гравиране, шлифоване и оцветяване на стъкло[1]. В източната страна на „голямата зала", която има около 1,000 фотейни места, се помещава сцената - 17 м. широка, 16 м. дълбока и 10 м. висока. По своята техническа уредба тя е първа в Швейцария и една от най-модерните и усъвършенствувани в света. В източната страна на зданието, в сценичната страна, с входове отвън (от изток) в партера, се намират пространната библиотека и архивата на Рудолф Щайнер с голяма читалня. В сценичния отдел се намират още в партера: пробната сцена, толкова голяма, колкото самата сцена; в първия етаж, под сцената се намират техническите приспособления за издигането на 20 м.
към текста >>

В сценичния отдел се намират още в партера: пробната сцена, толкова голяма, колкото самата сцена; в първия етаж, под сцената се намират техническите приспособления за издигането на 20 м.
В източната страна на „голямата зала", която има около 1,000 фотейни места, се помещава сцената - 17 м. широка, 16 м. дълбока и 10 м. висока. По своята техническа уредба тя е първа в Швейцария и една от най-модерните и усъвършенствувани в света. В източната страна на зданието, в сценичната страна, с входове отвън (от изток) в партера, се намират пространната библиотека и архивата на Рудолф Щайнер с голяма читалня. В сценичния отдел се намират още в партера: пробната сцена, толкова голяма, колкото самата сцена; в първия етаж, под сцената се намират техническите приспособления за издигането на 20 м. високият подвижен под на сцената. В първия, втория и третия етаж се помещават и гардеробите и стаите на изпълнителите, а също и всички останали помещения необходими за една голяма сцена. От западната страна над сцената се намира едно помещение, в което е поставена една 9 м. висока дървена скулптурна пластика, която трябваше да заеме место под малкия купол на първия Гьотеанум. Тя представя представителите на човечеството - Христос между Луцифер и Ариман, които са победени чрез самата същност на Христа.
към текста >>

високият подвижен под на сцената.
широка, 16 м. дълбока и 10 м. висока. По своята техническа уредба тя е първа в Швейцария и една от най-модерните и усъвършенствувани в света. В източната страна на зданието, в сценичната страна, с входове отвън (от изток) в партера, се намират пространната библиотека и архивата на Рудолф Щайнер с голяма читалня. В сценичния отдел се намират още в партера: пробната сцена, толкова голяма, колкото самата сцена; в първия етаж, под сцената се намират техническите приспособления за издигането на 20 м. високият подвижен под на сцената. В първия, втория и третия етаж се помещават и гардеробите и стаите на изпълнителите, а също и всички останали помещения необходими за една голяма сцена. От западната страна над сцената се намира едно помещение, в което е поставена една 9 м. висока дървена скулптурна пластика, която трябваше да заеме место под малкия купол на първия Гьотеанум. Тя представя представителите на човечеството - Христос между Луцифер и Ариман, които са победени чрез самата същност на Христа. Дигнатата лява ръка на Христа, неговият поглед, излъчват непобедима, божествена сила.
към текста >>

В първия, втория и третия етаж се помещават и гардеробите и стаите на изпълнителите, а също и всички останали помещения необходими за една голяма сцена.
дълбока и 10 м. висока. По своята техническа уредба тя е първа в Швейцария и една от най-модерните и усъвършенствувани в света. В източната страна на зданието, в сценичната страна, с входове отвън (от изток) в партера, се намират пространната библиотека и архивата на Рудолф Щайнер с голяма читалня. В сценичния отдел се намират още в партера: пробната сцена, толкова голяма, колкото самата сцена; в първия етаж, под сцената се намират техническите приспособления за издигането на 20 м. високият подвижен под на сцената. В първия, втория и третия етаж се помещават и гардеробите и стаите на изпълнителите, а също и всички останали помещения необходими за една голяма сцена. От западната страна над сцената се намира едно помещение, в което е поставена една 9 м. висока дървена скулптурна пластика, която трябваше да заеме место под малкия купол на първия Гьотеанум. Тя представя представителите на човечеството - Христос между Луцифер и Ариман, които са победени чрез самата същност на Христа. Дигнатата лява ръка на Христа, неговият поглед, излъчват непобедима, божествена сила. Тази пластика е най-голямата дървена скулптура в света.
към текста >>

От западната страна над сцената се намира едно помещение, в което е поставена една 9 м.
По своята техническа уредба тя е първа в Швейцария и една от най-модерните и усъвършенствувани в света. В източната страна на зданието, в сценичната страна, с входове отвън (от изток) в партера, се намират пространната библиотека и архивата на Рудолф Щайнер с голяма читалня. В сценичния отдел се намират още в партера: пробната сцена, толкова голяма, колкото самата сцена; в първия етаж, под сцената се намират техническите приспособления за издигането на 20 м. високият подвижен под на сцената. В първия, втория и третия етаж се помещават и гардеробите и стаите на изпълнителите, а също и всички останали помещения необходими за една голяма сцена. От западната страна над сцената се намира едно помещение, в което е поставена една 9 м. висока дървена скулптурна пластика, която трябваше да заеме место под малкия купол на първия Гьотеанум. Тя представя представителите на човечеството - Христос между Луцифер и Ариман, които са победени чрез самата същност на Христа. Дигнатата лява ръка на Христа, неговият поглед, излъчват непобедима, божествена сила. Тази пластика е най-голямата дървена скулптура в света. Работа е на самия Dr.
към текста >>

Тук над сцената се намират още и ред ателиета и лаборатории за разнообразни изкуства.
Дигнатата лява ръка на Христа, неговият поглед, излъчват непобедима, божествена сила. Тази пластика е най-голямата дървена скулптура в света. Работа е на самия Dr. Steiner, който между другото е бил голям художник и скулптор. В същото помещение срещу статуята на Христа се изработва голяма пак дървена урна, в която ще се сложи пепелта от изгореното тяло на Щайнер. Тук над сцената се намират още и ред ателиета и лаборатории за разнообразни изкуства. Зданието на Гьотеанум е градено в особен стил. След изгарянето на първия Гьотеанум[2], Рудолф Щайнер, нахвърля от гипс модела на втория[3]. Тия изсечени криви ех взети от формата на върховете на Швейцарската Юра. Стилът е спазен и вътре в сградата. Щайнер е имал мисълта Гьотеанумът да хармонира по своята форма на околния ландшафт.
към текста >>

Театралната група на Гьотеанум седи много високо, всеки свещенодействува на сцената.
В това творчество взима участие цялата същина на човека - там душата е ръководителя, тя управлява, тя гради по вечните закони на природата, на битието. Бях радостен да видя и поставянето и изнасянето на една от най-интересните пиеси на Щайнер „Der Seelen Erwachen" („Пробуждането на душите") - една окултна драма, изнасяща мистериите в Египет - посвещенията. Дълго би било да се описва самата пиеса и изпълнението ù. Всеки в Швейцария счита за щастие да я види. Когато се афишира представлението, оповестява се в цяла Швейцария и идват хора от всеки неин кът. Театралната група на Гьотеанум седи много високо, всеки свещенодействува на сцената. Тя е прочута група в цяла Европа - те ходят и дават навсякъде спектакли. Главното ръководство лежи в ръцете на днес живущата още другарка на Д-р Щайнер - Мария Щайнер. Някои литературни критици считат пиесите на Щайнер по своята сила и импозантност подобни само на тези на древния елински драматург Есхил. В югоизточната страна, непосредствено до самото сдание на Гьотеанум има пространна дървена постройка - Schreinerei[4] (мебелна работилница). Всичките мебели на Гьотеанум се правят тук от специално дърво и в специален стил.
към текста >>

16. Списанието PDF Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Стефан Осовицки от Варшава в Париж при строго проверени опити чрез пипане само на запечатан плик познава това, което бе писано вътре, описва с най-големи подробности както писателя, така и самата сцена на писането.
1, книга 4), издавано от наши професори медици, сегиз-тогиз се печатат статии, които говорят за по-дълбоката страна на човешкото естество. Такава е статията „Свръхнормални способности на духа" от Д-р Ости, директор на международния метапсихически институт в Париж, Авторът се основава единствено на факти, на резултатите на научните изследвания Той разделя свръхнормалните психични явления на две групи. Свръхнормално (паранормално) въздействие на психизма върху материята. И цитира ред и интересни примери; ще приведем някои от тях: Лудвиг Кан в 1925 год. в Париж показва пред многобройни учени своята изумителна способност да познава това, което всеки от тях бе писал или само обмислил. Стефан Осовицки от Варшава в Париж при строго проверени опити чрез пипане само на запечатан плик познава това, което бе писано вътре, описва с най-големи подробности както писателя, така и самата сцена на писането. Олга Каал в 1928 г. показа пред медицинския елит в Париж своите способности, като отгатвала не само мислите, предадени волево, но и чисто нематериални рисунки, които правили мислено по разните части на тялото ù. Други, в присъствието на дадено лице или само като се допрат до някой предмет, принадлежащ на лицето, познават моралните, умствени и телесни качества на това лице, познават големите сбития на миналото му и някои на бъдещето му, давайки различни подробности на тези или онези сбития от неговия живот, като че ли присъствуват на тях. На една друга категория хора се приписва една свръхнормална психична сила, която действува върху материята без видима връзка. При проявата на тази сила става преместване на неща само при докосване до тях (кинезия) или дори на разстояние (телекинезия), създаване на кратковременни материални форми и т.н.
към текста >>

17. Молитвата По Учителя - Д. Атанасова Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Мойсей, преди да излезе на сцената на живота, се е учил на Божествената мъдрост в школите на Всемирното Братство.
Всемирното Братство е пазител на Висшето Знание. То носи факела на Светлината, чрез който осветлява вековете. Културите са се сменяли една с друга, Всека култура е имала за мисия да развие известни способности, известни сили на човешката природа! Винаги, когато една култура е достигала своята кулминационна точка, давала е това, което е можела да даде и е почвала вече да се изражда, това Братство е давало начало на нов тласък, на нова култура, която представлявала изявление на нови страни, на нови кътове на човешкото съзнание. Всемирното Братство създаде Херметизма в Египет, Брахманизма в Индия, Маздеизма в Персия, Орфеизма в Гърция, Есеизма в Палестина и пр. Мойсей, преди да излезе на сцената на живота, се е учил на Божествената мъдрост в школите на Всемирното Братство. Еврейските пророци са излезли от окултните школи на Есейското Братство, а последното е клон, изпратен от Всемирното Братство за създаване условия на християнството. Всички красиви подтици в миналите култури пряко или косвено идат от тях. Всички по-видни дейци, които са допринесли своята дан за повдигането на човечеството: Питагор, Кеплер, Роберт Флуд, Уилям Максуел, Месмер, Лафатер, Клод до Сен Мартен, Гьоте, Рихард Вагнер и пр., са били в свръзка с окултно-мистични центрове, които от своя страна са били в свръзка с Всемирното Братство. Всемирното Братство преди хиляда години изпрати клон, за да тури основа на богомилското движение. Който иска да се запознае по-отблизо с окултния характер на богомилското движение, може да прочете най-новите изследвания по този въпрос в няколко книги, излезли напоследък, напр.
към текста >>

18. Вести Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

След една година, почти в същото годишно време и същата обстановка, сцената се повтори.
Магнетични течения! Где пък ги измисли! И разбира се, само Той ги сеща тия магнетични течения - затова Той е единственият авторитет! (Тогава бях и съредактор на хумористичен журнал, та и мислите ми вървяха по неговата гама!) Разбира се, това мнение си запазих за себе си, защото ние сме благовъзпитани хора и поне от външната учтивост разбираме. Че Учителят и това е разбрал, сега не се съмнявам ни най-малко, но тогава аз бях уверен, че мисля и се държа напълно, както трябва, сиреч като умен човек, който не може да позволи никому да си играе с него. След една година, почти в същото годишно време и същата обстановка, сцената се повтори. Братството се връщаше пак от Мусалла. И пак разговорът се поведе за височината на Мусалла. Цялата минала година беше променила нещичко в моето съзнание. Очите ми бяха почнали да се отварят, но офицерът беше още преди ученика. На чурук дъска не искаше да стъпва.
към текста >>

19. ЕДНО СРАВНЕНИЕ-Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Кои са по-конкретно, по-специално казано причините за слизането на народите от световната сцена, за тяхното израждане?
Формите са важни в това отношение, защото чрез тях се изявяват, разкриват силите на Духа. Например, човешката мисъл не може да се прояви чрез мозъка на една муха. Ето защо разумната природа винаги гради, строи, усъвършенствува външните форми и вътрешния строеж на организмите. Някои се стремят да обяснят еволюционния процес чрез механични причини - главно с естествения подбор и борбата за съществуване, обаче все повече и повече биолозите днес приемат психо-ламаркизма, според който главният фактор за еволюционния процес е от психичен характер. Защото има много факти в съвременната биология, които не могат да се обяснят от механично гледище. Кои са по-конкретно, по-специално казано причините за слизането на народите от световната сцена, за тяхното израждане? Главните причини са две, но разбира се, в края на краищата те са всъщност една причина - има вътрешна връзка между тях. Първата причина за слизането и възлизането народите е следната: Отклонението от законите на развитието, от природните и божествените закони води към израждане. Ето защо всеки народ, общество или култура, която си служи с неправди, насилия и пр., непременно поема нанадолния път на израждането. Примери имаме много: атлантската раса загина, когато престъпленията, нарушенията на правдата в нея стигнаха до големи размери. Египтяните упражняваха големи насилия върху робите и върху околните завоювани племена и народи, и това не можеше да не докара тяхното израждане и упадък.
към текста >>

20. ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪНШНИЯ И ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА-Д-Р Е. Р. КОЕН Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Ония, обаче, които не могат да съзрат многоликите промени на едни и същи сили, действуващи в света, които не могат да проникнат зад кулисите на голямата сцена, дето се разигравате човешките съдбини, тъй майсторски декорирана при всяка „нова" пиеса в нов стил, и до ден днешен се лъжат от обещания за „нов строй", за „нов ред", за „нов свят".
В този образ индуските жреци са дали в една популярна форма, достъпна за народа, религиозната обосновка на кастовото разпределение - сиреч едно узаконяване „свише" на установения от тях социален ред. Както и да се е тълкувал този митологичен образ от индуските мъдреци, колкото и дълбоки философски изводи да е допущал, практически той се е въплътил в строгия и суров кастов строй, който е освещавал чисто по човешки изключителната власт на едни хора над други. Без да носят тия ярки очертания на строго разграничени касти, последните все пак образувате основата на съсловната разпределба у всички цивилизовани народи. Само че в отделни епохи едно от тия съсловия е взимало изключително надмощие и е удряло по-особен отпечатък върху държавния ред, който бива характеризиран ту като теократичен, ту като монархичен с различни отсенки и преходи, ту като демократичен, ту като пролетарски. Формите от епоха в епоха се видоизменят, явяват се известни диференциации и усложнения, но в края на краищата вътрешното съдържание си остава все едно и също. Ония, обаче, които не могат да съзрат многоликите промени на едни и същи сили, действуващи в света, които не могат да проникнат зад кулисите на голямата сцена, дето се разигравате човешките съдбини, тъй майсторски декорирана при всяка „нова" пиеса в нов стил, и до ден днешен се лъжат от обещания за „нов строй", за „нов ред", за „нов свят". Всъщност, в тия нови на вид социални форми се крият стари-прастари идеи. Човечеството, въпреки великият опит на християнството, се върти в омагьосан кръг, чиито четири кардинални точки са: клерикализъм, милитаризъм, капитализъм, социализъм. Не се ли съзира и в днешните опити за установяване на „нови" държавни строеве въртенето на фаталния омагьосан кръг? В изострения конфликт между капитализма и социализма, последните поне някъде се изтръгна от властта на първия и влезе в съюз с революционния милитаризъм, установи свой ред Минал в отбрана, капитализмът се съюзи с клерикализма и милитаризма и под маската на класовото примирение, се мъчи да установи корпоративната съсловна държава - една средновековна държавническа идея на властвуващия католицизъм. И се получи странното явление - капитализмът се вижда принуден да прави отстъпки на социализма: знайни са неговите похвати във фашистките страни.
към текста >>

21. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - УЧЕНИКЪТ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Когато играе на сцената тя живее, затуй тя е пленителна.
Нашите читатели ще си попълнят значението на този знак и от хубавата и дълга линия на съдбата, на Сатурн в ръката на Йерица. Има хора за които голямата слава е угнетение на духа. За типове като Йерица, славата се явява като балсам за душата и тялото. Вгледайте се малко в израза и чертите на лицето, както и цялостната хармония на ръката и вие ще се опиете от разположението на духа на Мария Йерица. Ръката на Марлена Дитрих Марлена Дитрих е чаровен образ, темпераментен, пленителен, магнетичен. Когато играе на сцената тя живее, затуй тя е пленителна. Но тя пленява най-вече със своите очи, с магнетизма на очите. Като характерен белег на това качество на очите й се сочи ъгълът, с който почва линията на сърцето на юпитеровия хълм. Животът на Марлена Дитрих върви под знака на благоприятното действие на Сатурн и на Аполон. Звездата на аполоновия хълм и дългата вилужно разклонена към китката линия на съдбата сведочат за това щастливо влияние в нейния живот. Голямата жизненост и магнетичност се чете и в сорор виталис, допълнителната линия на живота върху венерината издигнатина на ръката на Марлена Дитрих.
към текста >>

22. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - СВЕЩЕНИЯ ОГЪН Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Сега той е слязъл от политическата сцена.
В линията на живота - в квадратчето посред нея, трябва да видим известни кардинални сбития в телесния живот към петдесетте години на Падеревски. Неговата буйна коса се сочи винаги като израз на неговата вътрешна мощ. Има много хора, ала малко са творческите духове на земята като Падеревски. Те съчетават редки качества на държавник и гениален художник в себе си. Ръката на Рамзей Макдоналд Макдоналд е всеизвестен блестящ английски държавник, той успя да създаде едно народно единение в Англия, когато тя се нуждаеше най-много от това, като пожертва своите лични убеждения за благото на народа. Сега той е слязъл от политическата сцена. Трябва, обаче, да се знае, че държавници от този род не престават никога да съществуват в историята на човечеството. Дългата умствена линия в ръката на Макдоналд се сочи като израз на неговия блестящ държавнически дух. Другите хармонични линии по неговата ръка, както и звездата на върха на меркуриевия пръст, а също и чертите на лицето и формата на главата, говорят за неговия улегнал умствен и двигателен натюрел. Затова той е бил държавник неуморим и умен; затова също той е гледал философски на живота и спец. на личния живот на човека.
към текста >>

23. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Още при влизането в самоковското поле сцената изведнъж се изменя: мощно се издига пред нас Рилската верига!
Ние сме в самоковското поле. Минаваме през средата на едно село. Това е Калково. Преди няколко години тук се беше явила една мома, при която се стичаха масово хора и от далечни села, за да чуят това, което тя разказва за „онзи свет". От психологично гледище този факт е знаменателен: у народа има интерес към отвъдното! Още при влизането в самоковското поле сцената изведнъж се изменя: мощно се издига пред нас Рилската верига! Върховете й още са прошарени със снегове. Колко ясно се очертават контурите й на синия небесен фон! Рилските върхове ни чакат! Ние вече сме в преддверието на тяхната държава. Чувствуваме се осияни от нещо красиво!
към текста >>

24. LA VIE POUR LE TOUT Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Савич казва: "Поп Богомил е предшественик на реформаторите Лютер, Калвин и Хус, които се явиха на историческата сцена няколко века по-късно. Г.
Владислав Савич, дългогодишен министър на Югославия в Лондон, автор на няколко научни трудове по политически въпроси, писани на английски и издадени от познати издателски фирми в Лондон и Ню Йорк, е написал и книга за България, с която е целял да даде на своите съотечественици картината на българския живот и творчество. Книгата е от 150 стр. и е разделена на 10 глави. Това, което дава изключителна стойност на книгата, са от една страна чистите и благородни подбуди на автора, а от друга страна - забележителното научно безпристрастие и честност, с които г. Савич разглежда въпросите, Когато говори за богомилството, г. Савич казва: "Поп Богомил е предшественик на реформаторите Лютер, Калвин и Хус, които се явиха на историческата сцена няколко века по-късно. Г. Савич в книгата си казва, че първият бунт против всеки гнет е дело на българи, че те са дали първите жертви на кладата за свободата на съвестта, че няколко века преди Хус в 1100 година в Цариград е изгорял на кладата, построена на Хиподрума, Василий, високообразован българин от оная епоха (богомил). Неговото твърдо държане пред палачите е изумило всички присъствуващи. Много столетия преди Галилей да изрече своето "Е pur si muove" (При все това земята се върти), Василий прояви същата твърдост. Авторът цитира Щросмайер, който признава заслугите на българите за духовното прераждане на Европа, защото богомилството, като движение на гордата човешка съвест, която се бори да срути оковите на потисничеството, роди косвено европейския ренесанс. Из духовното движение в Гърция В Атина в 1923 година се е основало "Гръцко общество за психични изследвания".
към текста >>

25. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Ранобудна и игрива, работлива птичка жива, чучулигата мъничка, своя чист отпусна глас, и танцуваха крилата всред сиянието златно, гдето Бог разгъна сцена от лазурно-син атлас.
– Ти усмихваш се, грънчарю, – звуци чудни тук звучат. – Хубави гърнета, братко в тоя огън се пекат. ЧУЧУЛИГА Ранобудна и игрива, работлива птичка жива хвръкна бързо към небето, към простора ведролик и разпуснала крилата, като лодчица платната, тя заплава над земята със звънливи чуролик. – Ей ти, друмнико, излязъл из полето утрината, ах, не би ли като нея хвръкнал волно и запял? И не би ли ти танцувал като нея в синината, своите крила ефирни нашироко разпрострял? Ранобудна и игрива, работлива птичка жива, чучулигата мъничка, своя чист отпусна глас, и танцуваха крилата всред сиянието златно, гдето Бог разгъна сцена от лазурно-син атлас. – Ей ти друмнико, пробуден до кога ще чакаш още, та не хвръкнеш като нея към простора ведролик? И душата ти свободна, чучулига вечно будна, да танцува и излива своя весел чуролик. КАМЪКЪТ Издигай Твоя тежък чук, Аз няма да ти кажа: стига! И нека следват удари безброй По мойта каменна снага. Издигай Твоя чук, ломи!
към текста >>

26. DU MAITRE- LA NOUVELLE NAISSANCE Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Сега на сцената изпъква чехът Ян Хус.
А защото е било общочовешко по своите политико-социални начала, то прескача пределите на славянските земи и се настанява в западна Европа – в Италия, Франция, особено южна, в Германия и Англия. Техните епископи на запад се считали големи авторитети. в голямото им мнозинство те са били българи. През втората половина на ХІІ век в Ломбардия е епископ некой си Марко, назначен от България. След дълго прекъсване идеята на поп Богомил се подема пак от славянин. Сега на сцената изпъква чехът Ян Хус. Но като Василий и той бива изгорен на кладата в Констанца. Неговата смърт, обаче, още повече затвърдява учението му между чешките селяни. Те три века преди френската революция, а пет века подир поп Богомил развяха знамето за свобода, равенство и братство между людете на земята. Започна се една наистина отчаяна борба между демокрацията и аристокрацията на онова време, на свободата срещу тиранията, на светлината срещу мрака. Високо цени ролята на богомилството за духовното прераждане на Европа и хърватския архиепископ Щросмайер.
към текста >>

27. РИТЪМЪТ - МУЗИКАТА НА ВСЕМИРА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Този народ се откъсва от всемирния живот, понеже нарушава отношението към цялото, и затова ще изгуби всички благоприятни условия за растеж, ще загрубее, ще почне да слиза от сцената на живота, ще тури спънка в проявата на народния гений.
Преведено с други думи, това значи: Силен е онзи народ, която има правилно отношение към цялото! Това е основният закон за преуспяването на народите. Този закон обяснен по-точно значи: всеки народ преуспява, който не върши неправди, насилия, както вътре в своите граници, тъй и спрямо другите народи. А всеки народ, който зачита правата на другите народи, не накърнява свободите им, който им помага и ги подкрепя, той действува в хармония с горния закон и затова ще се разцъфти, ще се благослови и ще прояви великите заложби, вложени в него. Всеки народ, който нарушава този закон, който потиска другите народи, който върши насилие спрямо тях, той се лъже, че ще благоденствува. Този народ се откъсва от всемирния живот, понеже нарушава отношението към цялото, и затова ще изгуби всички благоприятни условия за растеж, ще загрубее, ще почне да слиза от сцената на живота, ще тури спънка в проявата на народния гений. Всяка мисъл, чувство, желание и пр. на човека, след като излязат от него, се връщат пак при него и носят своите последствия. Ето защо всички отрицателни, разрушителни мисли, изпращани от някой народ към другите народи, се връщат и разрушават самия този народ. По тая причина народ, който упражнява насилия и неправди, ще изпита ударите им върху самия себе си. Учителят казва: "Един народ, който вярва във Великото Първично Начало, никой не може да го погълне".
към текста >>

28. БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ И МЪДРОСТ .- ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

СФЕРА НА ВЕНЕРА Ще ви представя една малка сцена из живота.
СФЕРА НА ВЕНЕРА Ще ви представя една малка сцена из живота. Действието се развива в дома на един млад офицер – поручик. Строен, снажен, широкоплещест, той цял кипи от енергия. Във всяко негово движение личи мускулна сила. Целият му външен вид показва характерните белези на марсианеца. Това проличава и от гласа му – силен и гръмлив – от резките, отривисти и повелителни думи, с които се обръща към своя вестовой, зает да лъска най-старателно ботушите му.
към текста >>

Описаната по-горе сцена е твърде обикновена, ала тя се е повтаряла откак свят светува в най-различни вариации.
Сърцето му се отпуща. "Нищо е, ама като дойде госпожицата. По-напред се чудеше какъв кусур да ми намери и току крещеше на главата ми за щяло-нещяло! " помисля си вестовоят и хвърля за миг поглед към госпожицата, която е застанала до масичката и прелистя небрежно някакъв моден журнал, който е донесла със себе си. "Наистина хубавица", решава вестовоят и изтичва към съседната стая, отдето се чува гласа на поручика, който го вика за нещо. Описаната по-горе сцена е твърде обикновена, ала тя се е повтаряла откак свят светува в най-различни вариации. Даже, според древногръцката митология, на Олимп се е разиграла една още по-драматична сцена между Венера – защото и нашата хубавица е един красив Венерин тип – и Марс, т.е. между Афродита и Арес – най-опърничавия и буен син на Зевс, чиито очи гледали все на бой, все на кръвнина. Той постоянно нарушавал мира на Олимп, ала никой не можел да го укроти и да му излезе на среща. Наистина, Атина-Палада, богинята-войн го победила в бой, но Арес си оставал все така лют, все така необуздан и неукротим. Ала Афродита успяла да победи Арес, и то без оръжие, без бой.
към текста >>

Даже, според древногръцката митология, на Олимп се е разиграла една още по-драматична сцена между Венера – защото и нашата хубавица е един красив Венерин тип – и Марс, т.е.
"Нищо е, ама като дойде госпожицата. По-напред се чудеше какъв кусур да ми намери и току крещеше на главата ми за щяло-нещяло! " помисля си вестовоят и хвърля за миг поглед към госпожицата, която е застанала до масичката и прелистя небрежно някакъв моден журнал, който е донесла със себе си. "Наистина хубавица", решава вестовоят и изтичва към съседната стая, отдето се чува гласа на поручика, който го вика за нещо. Описаната по-горе сцена е твърде обикновена, ала тя се е повтаряла откак свят светува в най-различни вариации. Даже, според древногръцката митология, на Олимп се е разиграла една още по-драматична сцена между Венера – защото и нашата хубавица е един красив Венерин тип – и Марс, т.е. между Афродита и Арес – най-опърничавия и буен син на Зевс, чиито очи гледали все на бой, все на кръвнина. Той постоянно нарушавал мира на Олимп, ала никой не можел да го укроти и да му излезе на среща. Наистина, Атина-Палада, богинята-войн го победила в бой, но Арес си оставал все така лют, все така необуздан и неукротим. Ала Афродита успяла да победи Арес, и то без оръжие, без бой. Защото обладавала най-мощното магично оръжие в света – чарът на женствената красота.
към текста >>

29. СФЕРА НА СЛЪНЦЕТО - Г. Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Изчезне тя от сцената на живота.
Тогава ще се оправи светът, животът. Тогава животът ще приеме своя първичен, съвършен вид. Процесът на регенерацията като универсален закон в живота играе голяма роля в развитието на обществата, на цялото човечество. Ние го виждаме да се проявява в процеса на заместването, на попълването на хубавото, на доброто. Един човек, една личност е фактор за създаването на много блага на земята. Изчезне тя от сцената на живота. Може би привидно, привременно да се почувствува загубата на тази личност. Ала животът е разумен в своята основа. В него работи неуморно, непрестанно този велик закон на регенерацията. Животът скоро възстановява всички загубени, изчезнали блага. Заедно с тях и причината за тяхното създаване.
към текста >>

30. СФЕРА НА УРАН - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Те са се израждали или даже напълно някой път са се заличавали от историческата сцена.
Това са двете заблуждения, от които трябва да се освободи човешкото съзнание. Те, именно, водят към всички тия противоречия, които виждаме в днешната епоха. Един народ, който извършва насилие, неправда, непременно ще пожъне рано или късно последиците им, ще премине през редица страдания, изпитания, катастрофи и ще почерпи горчива опитност, която ще остане като един урок в съзнанието на народната душа. Всяка сила, която излиза от човек, класа, общество или народ - благотворна или разрушителна - се връща към своя първоизточник и гради или разрушава, според естеството си. И затова, именно, народ или раса, които са извършили големи насилия, после са били излагани самите те на тия разрушителни сили. Те са се израждали или даже напълно някой път са се заличавали от историческата сцена. Има хиляди конкретни примери от историята, но бихме се отклонили, ако се занимаем с тях. В историята на всеки народ има множество такива примери. Даже нещо повече - може да се напише цяла една история на народите, на расите на човечеството в това ново осветление, за да се види причинната връзка между историческите явления. Тогава ще имаме съвсем друго понятие за законите на историческото развитие. Ако турим силно концентрирана солна или азотна киселина в един съд, чиито стени се разяждат от киселината, то скоро тя ще разруши стените на собствения си съд.
към текста >>

31. ПРЕД РЕШИТЕЛНИЯ ЧАС - G. NORDMANN Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Това е, безспорно, една грандиозна драма, която се разиграва на великата сцена на живота.
То изхожда като една мощна вълна от космичния център на живота. То е така мощно, че прониква цялото естество на човека, прониква цялата земя и всичко, което живее на нея. То разтърсва всичко издъно - народи, общества, с техните религии, морал, семейни отношения, социални и политически схващания. То изважда на показ всичко дълбоко потаено от миналото - и добро и зло. Оттам тоя кипеж всред човечеството, оттам тия стълкновения и борби, в които старото в света се мъчи със сетни сили да се закрепи в живота. Това е, безспорно, една грандиозна драма, която се разиграва на великата сцена на живота. На нас, които имаме високата привилегия да присъствуваме на тази грандиозна драма, може да се пожелае едно - да имаме поне окото на Уран, което зад видимите символи на събитията, що се разиграват на сцената на живота, вижда скритите, разумни сили, които ги направляват. Да имаме негово прозрение, което долавя - зад мрака на нощта, която си отива, и в която човечеството все още блуждае - зазоряването на космичното съзнание, на което той е пъровъзвестник. Г.
към текста >>

На нас, които имаме високата привилегия да присъствуваме на тази грандиозна драма, може да се пожелае едно - да имаме поне окото на Уран, което зад видимите символи на събитията, що се разиграват на сцената на живота, вижда скритите, разумни сили, които ги направляват.
То е така мощно, че прониква цялото естество на човека, прониква цялата земя и всичко, което живее на нея. То разтърсва всичко издъно - народи, общества, с техните религии, морал, семейни отношения, социални и политически схващания. То изважда на показ всичко дълбоко потаено от миналото - и добро и зло. Оттам тоя кипеж всред човечеството, оттам тия стълкновения и борби, в които старото в света се мъчи със сетни сили да се закрепи в живота. Това е, безспорно, една грандиозна драма, която се разиграва на великата сцена на живота. На нас, които имаме високата привилегия да присъствуваме на тази грандиозна драма, може да се пожелае едно - да имаме поне окото на Уран, което зад видимите символи на събитията, що се разиграват на сцената на живота, вижда скритите, разумни сили, които ги направляват. Да имаме негово прозрение, което долавя - зад мрака на нощта, която си отива, и в която човечеството все още блуждае - зазоряването на космичното съзнание, на което той е пъровъзвестник. Г.
към текста >>

32. Du Maitre: La manifestation du Divin en l`home Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

заедно с точния текст на писмото, като направил и скица от сцената на трагедията.
В писмото било писано следното: "Драги д-р Ланий, с настоящето Ви съобщаваме, че днес в Сараево, заедно с жена си, ще стана жертва на политически атентат. Помнете ни в молитвите си и обичайте и в бъдеще, както до сега, нашите клети деца. Поздравлявам ви сърдечно: принц Франц Фердинанд. Сараево, 28 Юрий 1914 год., 3.30 часа сутринта". Епископът бил толкова развълнуван, че веднага след като се пробудил, седнал на масата и написал това, което сънувал. заедно с точния текст на писмото, като направил и скица от сцената на трагедията. После повикал старата си майка и един приятел, който бил на гости у него и заедно с тях се помолил за здравето на принца и неговата жена. След това повикал двама свидетели и в тяхно присъствие преписал писмото с техните подписи и го изпратил на брат си Едуард. Всичко това се случило сутринта на 28 юни 1914 год. В 3.30 часа, т.е. 12 часа след необикновения сън, виенският епископ получил съобщение за атентата и за трагичния край на престолонаследника.
към текста >>

33. Сеячът – Д-р Ел. Р. Коен Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Явява се въпрос: Защо културите досега са идвали до старост и е трябвало да слизат от великата сцена на живота, за да дадат място на други култури?
Тук важи преди всичко основният закон: Историческият процес е постепенно разкриване на Абсолютния Дух. Или по-конкретно казано, той е разкриване на човешкия дух, постепенно разкриване на силите, заложбите, които са вложени в човешката душа, тъй както са вложени в семката силите на бъдещето дърво. Вярно е, че в историческия процес всяко възлизане се последва от слизане, но важно е, че гребенът на всяка нова вълна достига по-голяма височина в сравнение с предишните. От друга страна всяка нова вълна носи специфична окраска, има специфичен характер. Всяка нова вълна, приемайки в наследство от миналите култури всички ценни придобивки, разкрива една нова страница във великата книга на живота; тя идва с нови богатства, с нови културни ценности, които дотогава са били скрити. Явява се въпрос: Защо културите досега са идвали до старост и е трябвало да слизат от великата сцена на живота, за да дадат място на други култури? Едничката причина е, че те са се втвърдявали в своите форми. А всяка втвърдена форма е негодна за по-нататъшен развой и трябва да загине, понеже не може да даде израз на новите сили, които напират да се проявят. На размекчената с вода глина може да ù се даде, каквато форма искаме. Тя има пластичност, която изгубва, когато се втвърди. Нещо подобно се забелязва и в човешкия организъм.
към текста >>

34. Du Maitre: La loi du rajeunissement Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Будимир смята, че славянството едва сега стъпва на световната сцена и то ще трябва да осъществи човечността в света.
Като посочва, че балканските славяни в миналото са били в непосредствена връзка с древната цивилизация и в голяма близост с елинизма, проф. Будимир е на мнение, че балканско-славянската цивилизация се явява като непосредствено продължение на античността, дошла при славяните не по косвен път, както от латинските страни това е станало при западните народи, но направо от самия източен извор. След ред исторически данни, посочени относно напора на западните народи за проникване на Изток, проф. Будимир констатира, че ние "балканските славяни сме общославянски страж на световноисторическия път, който свързва Изток и Запад и три стари континента. Това положение определя целта на балканско-славянската цивилизация." И понеже сме свидетели на четвърто балканско-славянско възраждане, това трябва да бъде дело, казва авторът, не само на Балкана и на славянството, но и на всички напредничави личности и общества. Проф. Будимир смята, че славянството едва сега стъпва на световната сцена и то ще трябва да осъществи човечността в света. Дошъл е, заключава проф. Будимир, последният час, да се сепнем и да напуснем всичко онова, което ни разделя и раздробява, което взаимно ни отчуждава и разделя. Затова да разчистим час по-скоро помежду си старите си и изоставени сметки. Има доста религиозно-романтична мистика в мисията, която определя проф. Будимир на славянството.
към текста >>

35. ИЗКУСТВОТО КАТО ПРЕДВЕСТНИК И ТЪЛКОВАТЕЛ НА ЕПОХАТА- G. NORDMANN Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

И скоро тия гигантски влечуги изчезнаха от сцената на живота и сега само техните скелети красят днешните музеи.
Единият от тях, който си отива, е още в силата си и може да се мисли, че той ще има надмощие. А другото течение е това, което сега се събужда и може да се мисли, че то като слабо, няма бъдеще. Обаче, в последното се крие бъдещето, понеже то е по-жизнеспособно и е в хармония с посоката на развитието. Ако изучим геологичните ери, ще видим, че в мезозойската ера са живели гигантски влечуги с дължина 20-30-50 метра, а първите бозайници, които се появиха в триас и после се развиха в юра и креда, бяха малки, незначителни, слаби. Но понеже бяха с организация по-нагодена към условията на живота и главно защото бяха с по-развита нервна система, на тях принадлежеше бъдещето. И скоро тия гигантски влечуги изчезнаха от сцената на живота и сега само техните скелети красят днешните музеи. Също така и новите идеи днес и движението за новото днес, макар и да изглеждат слаби, тям принадлежи бъдещето. Днес навсякъде има младежи с по-тънък усет, които са вече доловили тенденциите за новото и работят за него. Сърцата им горят със свещен огън, те са въодушевени от идеала за едно ново човечество, за една нова, светла култура на земята, свободна от днешните тесни схващания и методи. Тъй че положението не е така безутешно, както го рисува авторът във въпросната статия. Когато се работи с младежта, не трябва да се извършва насилие върху свободата на младежката душа, но идеализмът, който естествено се заражда в младежкия период и който е зов на Вечното, безсмъртното в човешката душа през този период, този идеализъм не трябва да се остави да заглъхне, но да се насърчи, да се подхрани.
към текста >>

36. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Всеки такъв човек днес преживява страдания, чиято интензивност го отдалечава от трагедията на сцената, защото те изглеждат наивни и нагласени пред истинския трагизъм на живота.
Тия, които познават Шпенглеровото учение, сами ще заключат, доколко може да е вярно неговото твърдение, защото в последно време мнозина смятат, че то подлежи на строга преоценка. По-интересен за нас е типът на Хамлет, защото е по-универсален. Собствено, хамлетовският тип като образ на събуждащия се нов човек е най-разпространен между хората на Запада. Хамлет е толкова родствен и близък до всекидневния трагизъм на нашия живот, че може да се нарече дори един стандартен тип, който ни отразява напълно. Не е пресилено да се твърди, че всеки интелигент, който има вече навика да задълбава в проблемите на живота, особено в нашето по-сложно и угнетено време, е преживял неща, пред които бледнее трагическото разкъсване на Хамлет пред неговото „да бъда или да не бъда". Всеки такъв човек днес преживява страдания, чиято интензивност го отдалечава от трагедията на сцената, защото те изглеждат наивни и нагласени пред истинския трагизъм на живота. Хамлет се среща вече на всека стъпка. Западната, специално славянската трагедия е по-близо до хамлетовската, отколкото до фаустовската. Хамлет има повече превъплъщения отколкото Фауст, който изживява своето противоречие при една специална обстановка, върху фона на един алхимизъм, даден сложно символично от безсмъртния немски поет. В големите противоречия, които изживяват и героите на Толстой и Достоевски, ние имаме повече хамлетовското, отколкото фаустовското начало. Няма съмнение, че различните народи на западния свят имат различна нюансировка в даването на главния герой, синтезиращ философската концепция на автора, но неговият първообраз всякога лежи в хамлетовското начало.
към текста >>

37. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. М. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Нейният идеал е бил съвършения образ, който е трябвало да изрази на сцената.
Нека съвсем набърже хвърлим поглед върху живота на друга голяма творческа представителка на нашето време – Елеонора Дузе. Тя работи и живя в съвсем противоположна област от тази на Кюри, но живя славно и велико по сърце. Че Елеонора Дузе е била една от най-големите артистки до нашето време, това е добре известно. Противно, обаче, на други знаменитости в света на изкуството тя далеч не е обичала и не се е подавала на суетностите на славата. Чувствала е голямо отвращение към всичко парадно, външно. Нейният идеал е бил съвършения образ, който е трябвало да изрази на сцената. И тя го е, постигала. Споменът за театралната дейност на Дузе е пресен и се държи като мярка в съзнанието на хората. Ала Дузе е била и голям човек по сърце. Артистите от нейните трупи са били плащани и когато не са работили. Дузе е похарчила, може да се каже, всичките си средства, за да въведе д'Анунцио на сцената и да го признаят като новатор в литературното творчество.
към текста >>

Дузе е похарчила, може да се каже, всичките си средства, за да въведе д'Анунцио на сцената и да го признаят като новатор в литературното творчество.
Нейният идеал е бил съвършения образ, който е трябвало да изрази на сцената. И тя го е, постигала. Споменът за театралната дейност на Дузе е пресен и се държи като мярка в съзнанието на хората. Ала Дузе е била и голям човек по сърце. Артистите от нейните трупи са били плащани и когато не са работили. Дузе е похарчила, може да се каже, всичките си средства, за да въведе д'Анунцио на сцената и да го признаят като новатор в литературното творчество. И в резултат, тя бе отхвърлена от него. Дузе не можа да понесе леко световната война от 1914-1918 год. Тя не е могла да си представи, че народите трябва да се бият. И за да облекчи страданията на воюващите, тя отива на фронта, дава представления, служи като милосърдна сестра, помага със средствата си. След войната тя отново поема артистичната си кариера, преизпълнена с желание да даде нещо ново, още по-ново.
към текста >>

38. СТИГА ВЕЧЕ ВОЙНА! ДАЙТЕ МИР НА СВЕТА! - ЕЛИ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Така се явяват една по друга на историческата сцена мощните древни държави Асирия, Вавилон.
пр. Хр.). Иршу въздига отново женското начало, чиято емблема се явява венериният знак на Телеца. А с това започва пак старата история на нескончаеми борби, политическа и религиозна анархия, каквито видехме да царуват и при разюзданата власт на друидесите в древна Келтия. Великият религиозен синтез. който характеризира цикъла на Рама, се разпада на отделни култове, предимно фалически; мощният съюз от държави, подчинени на Синархичния строй – на отделни държави, в които се възцарява принудителната власт, чиито носители се явяват най-вече монарсите. Така се явяват една по друга на историческата сцена мощните древни държави Асирия, Вавилон. Персия, Рим, които се развиват под знака на Телеца и вървят по пътя на „Немрода": пътя на тигъра. Ето тия пасажи от Мойсеевата книга Битие (гл. 10; 8, 9 ст.), преведени от Сент Ив с по-голямо приближение до езотеричния смисъл, скрит в тия стихове, който определя характера на оня политически режим, който Мойсей изразява идеографично с иерограмата „Немрод". „Арбитралната власт (власт, в която царува авторитетът като върховен арбитър, Б.пр.) бива заместена от произволната власт (по френски: arbitraire, която дума Сент Ив противопоставя на „arbitral", Б.пр.), чието име е път на тигъра, Немрод–цезаризмът. „Този вид политически строй господства над държавите чрез военното насилие, както северният полюс господства над планетата.
към текста >>

39. ГЕОРГИ РАДЕВ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Ние го знаем като участник в братския оркестър, но никога – поне през последните десетина години – не чухме от сцената неговия чудно хубав тенор.
Дейното му участие в два опита за колективен живот – в Ачларе през 1922 год. и в Русе през 1923 год. – говорят, че тия възгледи не са били само външно лустро у нашия другар. Въпреки своя краен индивидуализъм, Жорж бе постигнал забележителни превъзмогвания в държанието си. Неговото място в салона на Братството бе или при вратата или до някой краен прозорец, дето изготвяше своите майсторски резюмета. Ние го знаем като участник в братския оркестър, но никога – поне през последните десетина години – не чухме от сцената неговия чудно хубав тенор. Както е известно, статиите си обикновено подписваше само с едно малко „г", а великолепните си преводи най-често пускаше без всякакъв подпис. Нищо повече. Мимо положението, което заемаше като представител на младежкия клас и главен редактор на списанието, Жорж току-речи никога не изпадна в наставнически тон нито в писмената, нито в словесната си дейност – едно доказателство за силно развитата му самокритика. Работата на Г. Радев се отличаваше с ред и експедитивност.
към текста >>

40. DU MAITRE. UNE DEMI - HEURE PAR JOUR Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Ето една ценна книга, която разглежда законите за изгрева и залеза на културите, за тяхната непрекъсната смяна на историческата сцена.
Между другото това се вижда и от изследванията на Наулти. * * * „Нови насоки на културата. Мисията на славянството", от Георги Драганов, Ямбол, 1940 год., стр. 26. Цена 5 лева. Доставя се от Георги Драганов, адвокат, Ямбол. Ето една ценна книга, която разглежда законите за изгрева и залеза на културите, за тяхната непрекъсната смяна на историческата сцена. Авторът разглежда конкретно признаците за залеза на европейската култура, излага белезите, които говорят за възхода на славянството и зачеква неговата мисия във великия ход на общочовешката култура. Книгата е много интересна, пълна е с важни данни и е писана увлекателно. Препоръчваме я на читателите си. „Светлина в живота", (Втора майка). Роман от Невена Неделчева, стр. 336.
към текста >>

41. DU MAITRE: LE REEL DANS LA VIE. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Нека всички съчувственици на новите идеи помогнат за проникването на тая пиеса на широко във всички села и навсякъде тя да види селската сцена.
Но тая идея е едничкият спасителен път. Има вече доста брошури, пръснати в селото за популяризирането на тая идея. Но това същото може да направи много по-скоро една пиеса, каквато е настоящата. Тя е написана с дълбоко разбиране на селския бит, на българската психика. В пиесата се описва, как в едно българско село обновата започва чрез група младежи, които после със своя възторг привличат всички в селото: Всички тръгват – и млади, и стари, и бедни, и богати – по новия път: кооперативно обработване на земята и изграждането на новото село. Нека всички съчувственици на новите идеи помогнат за проникването на тая пиеса на широко във всички села и навсякъде тя да види селската сцена. Авторът умолява тия, които ще я поставят на сцена, да съобщават в книгоиздателство „Братство" в Севлиево сведения за това. Учебник по есперанто, от Д-р Зах. Захариев. По директната (говорна) метода. С 316 картини в текста. Севлиево, книгоиздателство „Братство", 1940 г.
към текста >>

Авторът умолява тия, които ще я поставят на сцена, да съобщават в книгоиздателство „Братство" в Севлиево сведения за това.
Има вече доста брошури, пръснати в селото за популяризирането на тая идея. Но това същото може да направи много по-скоро една пиеса, каквато е настоящата. Тя е написана с дълбоко разбиране на селския бит, на българската психика. В пиесата се описва, как в едно българско село обновата започва чрез група младежи, които после със своя възторг привличат всички в селото: Всички тръгват – и млади, и стари, и бедни, и богати – по новия път: кооперативно обработване на земята и изграждането на новото село. Нека всички съчувственици на новите идеи помогнат за проникването на тая пиеса на широко във всички села и навсякъде тя да види селската сцена. Авторът умолява тия, които ще я поставят на сцена, да съобщават в книгоиздателство „Братство" в Севлиево сведения за това. Учебник по есперанто, от Д-р Зах. Захариев. По директната (говорна) метода. С 316 картини в текста. Севлиево, книгоиздателство „Братство", 1940 г. Стр. 118.
към текста >>

42. IV ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБОВТА (ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА) - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Ние сме зрители на сцената, гледаме тази драма, която се играе и няма какво да се месим в работата на актьорите, как и какво да играят.
Той иска някои струни да издават по-силни тонове. Всичко в света може да стане и другояче, но това зависи от цигуларя. Ако днес два велики народа се бият, не е наша работа да определяме, кой трябва да победи. Ние не сме създали този свят, нито сме негови господари да казваме, този да победи или онзи да бъде победен. Кой ни дава това право? Ние сме зрители на сцената, гледаме тази драма, която се играе и няма какво да се месим в работата на актьорите, как и какво да играят. Ако се намесим, ще развалим реда на нещата. Ние само да гледаме драмата, която се играе на световната сцена, без да си даваме мнението. Когато ние напишем една драма, ще я напишем, както разбираме. Повечето от хората, като гледат това, което става в света, критикуват и протестират. Мислят, че светът не е създаден добре, че другите хора не постъпват добре.
към текста >>

Ние само да гледаме драмата, която се играе на световната сцена, без да си даваме мнението.
Ако днес два велики народа се бият, не е наша работа да определяме, кой трябва да победи. Ние не сме създали този свят, нито сме негови господари да казваме, този да победи или онзи да бъде победен. Кой ни дава това право? Ние сме зрители на сцената, гледаме тази драма, която се играе и няма какво да се месим в работата на актьорите, как и какво да играят. Ако се намесим, ще развалим реда на нещата. Ние само да гледаме драмата, която се играе на световната сцена, без да си даваме мнението. Когато ние напишем една драма, ще я напишем, както разбираме. Повечето от хората, като гледат това, което става в света, критикуват и протестират. Мислят, че светът не е създаден добре, че другите хора не постъпват добре. Протестите на хората никак няма да изменят реда на нещата. Колкото и да протестират лятно време, че е много горещо, пак ще бъде горещо.
към текста >>

43. ХРОНОКОСМОГРАФСКАТА СИСТЕМА НА НОСТРАДАМУС - П. М-В Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Неспирно тя върти колелото на живота и при всяка нова епоха сменява декорите на световната сцена, за да дава на своите деца все нови и нови уроци във великото училище на живота.
Недей си я представя парадно облечена да шествува бездейно в света; със служителски дрехи тя отива до всички свои деца — еднакво разположена към скалата и тревичката, мушичката и звяра, разбойника и праведника, понеже в глъбините на всяко същество тя вижда красота, която никой друг не вижда. На всички тя гледа през очите на възлюблен и от всички очаква нещо, което никой друг не очаква. Тя е великият архитект в света; изваяла е чудната архитектура на планините с ръка на изкусен строител. Тя чертае пътищата на небесните тела. Сменява зимната белоснежна покривка с пъстротата на майските цветя, със златото на узрелите ниви и с изобилието на есенните плодове. Неспирно тя върти колелото на живота и при всяка нова епоха сменява декорите на световната сцена, за да дава на своите деца все нови и нови уроци във великото училище на живота. От планините тя изпраща изворите, за да утоли жаждата на хиляди хора, тревички и цветя долу в долината. Човек набраздява земята и хвърля в браздите семената; но главният дял от работата остава на нея, великата Майка — Любовта! Тя познава нуждите на зърното, скрито в земните недра, праща му своите дарове: животворна влага, светлина и топлина, за да покълне и изкара нежен стрък нагоре — на слънце и на свобода. Когато видиш цветята по разцъфтените ливади, мисли за нея! Тя с усет на вещ художник е турила всички багри по пъстрите им одежди.
към текста >>

" Всичко, що става на обширната световна сцена, да ти напомня за нея!
Ти, жителю на земята, издигай съзнанието си нагоре към нас, сияйните слънца, за да почувствуваш изворите на живота и великия му смисъл. Звездният прах, който е разсеян по небето, е роден от Любовта — Великата Майка на света — за да създаде условия на съществата, които се намират в разни степени на развитие. Условията върху разните звезди са тъй разнообразни, че за всяко същество има условия, най-подходящи за неговата степен на развитие. С трепетна радост ще забие сърцето ти, когато разбереш величието и красотата на нейния план! Тя води света към велико щастие! " Всичко, що става на обширната световна сцена, да ти напомня за нея! Когато видиш чуден слънчев изгрев, засмени полянки, пролетни тихи небеса, снежни върхове, бездни и шумни водопади из планините, знай че всяка красота в света е отблясък на Нейната мисъл! С безброй дарове е обсипала тя пътя ти! Всичко, що виждаш около себе си, е любовен дар! И ти мислиш, че си изоставен! Въздухът, който дишаш, светлината, която те облива, цветята, с които си заобиколен, планините — всичко това са нейни дарове.
към текста >>

44. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Същата сцена, която видях в къщи, се повтори и на гарата към 8 часа – значи около 4 часа по-късно.
Ставам, обличам се. Мъж ми ме изпраща на гарата. Още не влизам във влака и виждам, че гонят едного, тичат подир него. Един стражар вика: — Дръжте го. Той влязъл във вагонната поща и искал да задигне няколко ценни писма. Същата сцена, която видях в къщи, се повтори и на гарата към 8 часа – значи около 4 часа по-късно. Сбъднато предчувствие Няколко дена прекарах в провинцията – в бащиния си дом. Там имам багаж и книги. Претърсвам книгите и искам да намеря някои книги, които ми трябват. Между другото намирам едно старо свидетелство за съдимост. Един вътрешен глас настоятелно ми казва: — Вземи го!
към текста >>

45. НАБЛИЖИЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Той е изчезнал от сцената на живота, останал е само един спомен за него, възстановен по разкопките на палеонтолозите.
Но и да притежавате всичката вяра на хората и всичкото знание на ангелите, а нямате любов, нищо не сте. Какво представлява човек без любов? Нищо! Той може да е много голям според мярката на земното величие, може да е внушителен и силен като предпотопния мамонт или могъщ като съвременните най-големи презокеански параходи, но ако няма любов, нищо не представлява. Къде е сега допотопният мамонт? Той е изчезнал от сцената на живота, останал е само един спомен за него, възстановен по разкопките на палеонтолозите. И големият параход без горивото и без компаса нищо не представя. Докато гори в него нещо, докато се движат машините, той цепи океанските вълни, но спре ли у него тоя огън, прибират го в пристанището. "И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползувам". Нито тоя, който дава, нито тоя, който взема ще придобият нещо, ако даването и вземането е без любов. Какво се ползува сиромахът, който би получил вехтите дрехи на богатия?
към текста >>

46. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИЯ ПРОБЛЕМ VII - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

И всеки ден ние страдаме, превити под непоносимите данъци на тая убийствена условност, без да имаме смелостта да ги отхвърлим от гърба си, без да възроптаем срещу тях, защото пред очите ни се изпречва фантомът на традицията, навика и глупавия страх от една картонена планина, с която е декорирана сцената на нашия живот и която планина носи гръмкото име обществено мнение.
Като виждаме сенките, хвърлени от реалността, ние смятаме, че служим на самата реалност и даваме на тия измамни миражи най-ценни т, най-прекрасните неща от душите си. Като се мислим за свободни, ние теглим тежък ярем, като се мислим за грешни, ние се самоизяждаме без причина, а като се мислим за справедливи и богоугодни, ние вършим най-страшните жестокости и неправди. Какъв ли отговор би ни дала мъдростта, родена от един абсолютен свят, ако се изправехме пред нея и ако бихме пожелали да сравним със светлината ù нашит постъпки, нашит принципи и възгледи? Вие хората служите заради нормите на един измислен закон, заради принципите на един измислен морал, поради страха от един измислен Бог – би ни казала тая мъдрост. Вие хората на земята сте загубили нишката, която свързва душата ви с истината, а здраво държите ония нишки на заблудите, които ви пра-вят кукли като в марионетен театър. И всеки ден ние страдаме, превити под непоносимите данъци на тая убийствена условност, без да имаме смелостта да ги отхвърлим от гърба си, без да възроптаем срещу тях, защото пред очите ни се изпречва фантомът на традицията, навика и глупавия страх от една картонена планина, с която е декорирана сцената на нашия живот и която планина носи гръмкото име обществено мнение. По такъв начин ние живеем, увлечени в потока на едно робство, на което не познаваме началото и края. По начало човек е свободен, но ограниченията, в които той живее, произлизат от самия него. Човек е поставил над човека закони и възбрана, защото е загубена абсолютната мярка, дадена му като на духовно същество. Той живя хиляди години без да я разбере и трябваше да дойде Христос – най-великият от майсторите на духа, – за да му я припомни. Тая абсолютна мърка е любовта, която е същевременно най-могъщият закон и най-безграничната свобода.
към текста >>

47. DU MAITRE - LE ROYAUME DE DIEU Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Прибил е правил между другото следния опит пред някои лица: На сцената били поставени няколко музиканти.
Нейните вълни дразнят ретината на окото. Окото представлява фотографска стаичка. Какво трябва да се направи, за да не виждаме предмета, който е видим по естествените физически закони? Апаратът на Прибил обвива целия предмет или цялото тяло с електромагнитно поле, поради което лъчите на светлината не се отразяват от него. Следователно, такова тяло не може да се види, понеже лъчите, които падат на него, не се отразяват до нашето око за да го раздразнят. Прибил е правил между другото следния опит пред някои лица: На сцената били поставени няколко музиканти. Всеки от тях държал своя металически инструмент. Още през нощта преди опита Прибил си нагласил апарата. С помощта на неговия апарат не е трябвало да се вижда някакъв металически предмет на сцената. И така станало. Тия, които свирели на сцената с инструментите си, не държели нищо в ръцете си.
към текста >>

С помощта на неговия апарат не е трябвало да се вижда някакъв металически предмет на сцената.
Апаратът на Прибил обвива целия предмет или цялото тяло с електромагнитно поле, поради което лъчите на светлината не се отразяват от него. Следователно, такова тяло не може да се види, понеже лъчите, които падат на него, не се отразяват до нашето око за да го раздразнят. Прибил е правил между другото следния опит пред някои лица: На сцената били поставени няколко музиканти. Всеки от тях държал своя металически инструмент. Още през нощта преди опита Прибил си нагласил апарата. С помощта на неговия апарат не е трябвало да се вижда някакъв металически предмет на сцената. И така станало. Тия, които свирели на сцената с инструментите си, не държели нищо в ръцете си. Така ги виждали зрителите в салона. А пък в същност музикантите държели в ръцете си инструментите, на които свирели. След това физикът дал на музикантите металическо облекло.
към текста >>

Тия, които свирели на сцената с инструментите си, не държели нищо в ръцете си.
Прибил е правил между другото следния опит пред някои лица: На сцената били поставени няколко музиканти. Всеки от тях държал своя металически инструмент. Още през нощта преди опита Прибил си нагласил апарата. С помощта на неговия апарат не е трябвало да се вижда някакъв металически предмет на сцената. И така станало. Тия, които свирели на сцената с инструментите си, не държели нищо в ръцете си. Така ги виждали зрителите в салона. А пък в същност музикантите държели в ръцете си инструментите, на които свирели. След това физикът дал на музикантите металическо облекло. Тогава и музикантите се изгубили, като на сцената си виждали само тия части от тялото им, които не били покрити с такова облекло. Апаратът още не е усъвършенствуван.
към текста >>

Тогава и музикантите се изгубили, като на сцената си виждали само тия части от тялото им, които не били покрити с такова облекло.
И така станало. Тия, които свирели на сцената с инструментите си, не държели нищо в ръцете си. Така ги виждали зрителите в салона. А пък в същност музикантите държели в ръцете си инструментите, на които свирели. След това физикът дал на музикантите металическо облекло. Тогава и музикантите се изгубили, като на сцената си виждали само тия части от тялото им, които не били покрити с такова облекло. Апаратът още не е усъвършенствуван. С него могат да се правят за сега опити само с металически предмети. Ултракъсите вълни Знае се, че човешкото ухо възприема звукови вълни от 16 трептения в секунда до 20,000 и най-много до 40,000 трептения в секунда. Извън тия граници има още звукови вълни, които не може да възприемаме! Обаче има звукови вълни с такава голяма честота, че не се чуват от човешкото ухо, но се чуват от някои животни.
към текста >>

48. НОВИ НАСОКИ В ПОЗНАНИЕТО НА СВЕТА - ИНЖ. ХИМ. Д. КОЧЕВ Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Една истинска книга може да върне назад марша на хилядолетията, да ни направи да заживеем с тях или да разгъне сцената с поглед в едно бъдеще, прозряно в неповторимия творчески миг на художника.
Литературната творба, макар че е лишена от багри и тонове, поради силата на словото, действува едновременно като музика, като картина и като мисловна сила. Това е така, защото не се счита за майстор на словото тоя, който не познава пълната хубост на своя език, който не е художник и музикант в широк замах и който не е събудил едно виждане у себе си в света на истината. Всеки искрен литературен опит е път към истината. Тая истина ни се разкрива чрез магията на словесното съдържание, чрез красотата на художническото постижение и чрез мъдростта, която наднича зад тях. Една написана книга е един къс от нечий живот, паметник на една тъга или на една радост, който паметник отново оживява, когато се хване в ръката. Една истинска книга може да върне назад марша на хилядолетията, да ни направи да заживеем с тях или да разгъне сцената с поглед в едно бъдеще, прозряно в неповторимия творчески миг на художника. Когато творецът пише за някоя радост, той пръв я изживява, ходи изправен и ликуващ, а други път плаче заедно със своя герой. Влезе ли съзнателно, като водолаз в лабиринта на една скръб, той я носи вече отпечатана на лицето си, ходи със свито сърце, пръв изживява най-печалните минути — превърнал света около себе си в скръбна панорама. Привидно животът на един голям творец преминава безбурно и равно в рамките на едно всекидневие, но малцина са тия, които виждат огромното вълнение, скрито зад привидно стихналата повърхност на живота му, където умират и се раждат светове, където се извършва най-страшната казън, където други път блъсва прекрасната и лъчезарна надежда на едно цяло столетие или епоха. За него, понякога изчезва обикновената катадневност, за да се замени с друга действителност. Хората за такъв човек изгубват индивидуалното си битие.
към текста >>

49. НОВИТЕ ОТКРИТИЯ НА ПИОБ ВЪРХУ НОСТРАДАМУСОВИЯ ПРОБЛЕМ - Н. М-В. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Засега в развоя на света и живота са се проявили седем от тези принципа, които са изнесли на сцената на живота седем рода сили, които имат видимия си израз в седемте цвята на светлината, в седемте тона на музиката, в седемте планети.
Но всички заедно образуват бялата светлина. Значи има нещо общо, което ги обединява. същото нещо е и с душата. Защото, можем да кажем, че светлината е външната, най-фина дреха на душата. Както светлината, така и душата се диференцира в 12 творчески принципа, всеки от който е носител на специфична енергия, с определени възможности, Всяка енергия крие в себе си творческа мощ, защото зад нея седи една велика разумност. Засега в развоя на света и живота са се проявили седем от тези принципа, които са изнесли на сцената на живота седем рода сили, които имат видимия си израз в седемте цвята на светлината, в седемте тона на музиката, в седемте планети. Другите пет принципа още на са проявени в обективния свят, но все пак имат свои прояви в по-висшите области на света. Всички тези 12 принципи, от които за сега във физическия свят са проявени седем, строят света и човека. Те са пътищата, по които душата се проявява, изявява и става обективна, видима. Душата, тъй да се каже, се обективира, за да види красотата си, проявена вън от себе си. Така че външният свят и външният човек са само бледо отражение на живота на душата.
към текста >>

50. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ПЪРВИЯ ДЕ4Н НА ПРОЛЕТТА НА ИЗГРЕВА - Б. БОЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

* Всички бихме счели за безумен актьора, който би забравил собствената си жена и би тръгнал с една партньорка от пиесата, която играе на сцената само за това, че там ролята е била такава!
Любомили В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ Големината на видимия хоризонт зависи от височината, на която сме се качили. Мнозина днес стоят в долините и отричат най-разпалено това, което виждат тия, които са по върховете. * Какъв банкер може да бъде тоя, който не разпознава монетите и предпочита фалшивите пред истинските? А такива днес се срещат на всяка крачка. Най-често сега хората обосновават живота и делата си на такива именно недействителни или скоропреходни ценности. * Всички бихме счели за безумен актьора, който би забравил собствената си жена и би тръгнал с една партньорка от пиесата, която играе на сцената само за това, че там ролята е била такава! А сега колцина правим същото — забравили Божественото, ние тръгваме подир временни цели в живота си и после се оплакваме от несполуките си, на които предварително сме се обрекли, щом сме предпочели сенките пред същността. * Свещена храна е тая, която си изял вече — тя може да ти даде силата си. Свещена Истина е тази, която си разбрал и приложил в живота си. Свещен Път е тоя, по който вървиш. Други пътища може да има много, но в момента те нямат значение за тебе.
към текста >>

51. ПРАЗНИЧНИ БЕСЕДИ Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Като изиграете ролята си ще слезете от сцената, други ще продължат ролите ви, а вие ще станете публика.*** *** С този знак в настоящето издание са отбелязани всички текстове, които са на Учителя
условие за проява. Когато ние се проявяваме, в Бога се заражда ново начало. С други думи казано: Нашият край е ново начало на Божиите прояви. Ето защо, когато човек започне да мисли, че няма какво да прави, иде новото начало. Вие сте изпратени на земята, като артисти, да представите Божиите интереси. Като изиграете ролята си ще слезете от сцената, други ще продължат ролите ви, а вие ще станете публика.*** *** С този знак в настоящето издание са отбелязани всички текстове, които са на Учителя
към текста >>

52. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Така че, есеите са почва, върху която Христос се явява на обществената сцена.
Наука за всемирните принципи или Теогония. 2. Физика или Космогония. 3. Етика, в която се давали всичките правила и методи за поведението на човека. Есеите, както всички окултни общества на миналото, са поддържали учението за прераждането. Йоан Кръстител и всички апостоли на Христа са били в есейската школа, даже и сам Исус е бил между тях, израсъл е между тях, защото и неговите родители са били есей. Така че, есеите са почва, върху която Христос се явява на обществената сцена. Със слизането на Христа на земята, вторият импулс на Бялото Братство достига кулминационната си точка. Този велик Божествен Дух, за когото говориха всички посветени на миналото, като Дух на Слънцето и ръководител на цялата човешка еволюция, сега сам слиза на земята, за да даде обратен тласък на човешкото развитие. Това, което в миналото се проповядваше в тесния кръг на школите, Христос го изнесе всред обществотo, всред самия живот, защото Христос представлява висшия Аз на човечеството, който се пробужда за нов живот. Това е символизирано в Евангелието с израза: “И раздра се завесата на храма.” Учението, което донесе Христос, е Учението на Любовта, като носител на вечния Живот, Учението на Мъдростта, като носител на Божественото знание и Учението за Истината, като основа на всяка свобода. И затова Той казва: “Аз съм Пътят, Истината и Живота.” “Животът, казва Учителят, има отношение към Любовта.
към текста >>

53. Пеню Киров (1868-1918) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Понякога по сцената на живота човек се движи слепешком, понякога той просто профучава, а твърде често вглъбен в себе си той преминава по нея, безучастен към заобикалящата го действителност.
УЧАСТНИЦИ В МИРОВАТА ДРАМА В света съществува един вътрешен, неразбираем за скептичния човешки ум ред, на който се подчиняват и личности, и събития, и в чиято съвършена последователност се проявява истинския живот. Всичко около човека се движи,и в това постоянно движение всеки има свое определено място, всеки се изявява според същността си. И наистина, погледнат от страни животът на всеки човек представлява низ от действия, които напомнят роля в някаква театрална пиеса. Понякога по сцената на живота човек се движи слепешком, понякога той просто профучава, а твърде често вглъбен в себе си той преминава по нея, безучастен към заобикалящата го действителност. Съзнава ли човек важността на своята роля в житейския театър? Това е от значение единствено за него. На сцената на живота има много участници и доколкото всеки един е свързан с мисълта на Автора, дотолкова и ролята му е значима. Срещата с Учителя не е физическо явление. То е една дълбока вътрешна закономерност, обусловена от фактори, подготвяли я в продължение на много векове.
към текста >>

На сцената на живота има много участници и доколкото всеки един е свързан с мисълта на Автора, дотолкова и ролята му е значима.
Всичко около човека се движи,и в това постоянно движение всеки има свое определено място, всеки се изявява според същността си. И наистина, погледнат от страни животът на всеки човек представлява низ от действия, които напомнят роля в някаква театрална пиеса. Понякога по сцената на живота човек се движи слепешком, понякога той просто профучава, а твърде често вглъбен в себе си той преминава по нея, безучастен към заобикалящата го действителност. Съзнава ли човек важността на своята роля в житейския театър? Това е от значение единствено за него. На сцената на живота има много участници и доколкото всеки един е свързан с мисълта на Автора, дотолкова и ролята му е значима. Срещата с Учителя не е физическо явление. То е една дълбока вътрешна закономерност, обусловена от фактори, подготвяли я в продължение на много векове. Има хора,които срещат един Учител физически, но не го познават; има други, които срещата си с него, действително осъзнават духовната му същност, но това не ги променя: а има трети, които след като го срещнат и осъзнаят съдбовността на тази среща, приемат го и тръгват след него. Ученици! Особена категория хора, вътрешно озарени от срещата си с Мировото Знание, и променени отвътре. Ученици! Наречени така, защото са последвали открито своя Учител завинаги. Ученици!
към текста >>

Движейки се по житейската сцена, да останат край Учителя за да се учат непрестанно пренастройвайки живота си в услуга на Цялото.
То е една дълбока вътрешна закономерност, обусловена от фактори, подготвяли я в продължение на много векове. Има хора,които срещат един Учител физически, но не го познават; има други, които срещата си с него, действително осъзнават духовната му същност, но това не ги променя: а има трети, които след като го срещнат и осъзнаят съдбовността на тази среща, приемат го и тръгват след него. Ученици! Особена категория хора, вътрешно озарени от срещата си с Мировото Знание, и променени отвътре. Ученици! Наречени така, защото са последвали открито своя Учител завинаги. Ученици! Души, приели да изпълнят специална роля в днешната епоха. Движейки се по житейската сцена, да останат край Учителя за да се учат непрестанно пренастройвайки живота си в услуга на Цялото. Ето ги на сцената. Всеки, на своето време и със своята специална роля. Музиканти, поети, учители, учени, на всякаква възраст, и с различни характери.Но всички те – с една и съща жажда за Истината, с един и същ копнеж за Свобода, с едно и също чувство за дълг към Цялото. Защото едва ли има нещо, което би осмислило по-цялостно живота на човека от това, да се отрече от своя малък личен живот в полза на Големия Живот. Това не означва той да излезе от нормалния си живот, но да се отрече от своите егоистични желания и да постави на първо място интересите на Цялото.
към текста >>

Ето ги на сцената.
Има хора,които срещат един Учител физически, но не го познават; има други, които срещата си с него, действително осъзнават духовната му същност, но това не ги променя: а има трети, които след като го срещнат и осъзнаят съдбовността на тази среща, приемат го и тръгват след него. Ученици! Особена категория хора, вътрешно озарени от срещата си с Мировото Знание, и променени отвътре. Ученици! Наречени така, защото са последвали открито своя Учител завинаги. Ученици! Души, приели да изпълнят специална роля в днешната епоха. Движейки се по житейската сцена, да останат край Учителя за да се учат непрестанно пренастройвайки живота си в услуга на Цялото. Ето ги на сцената. Всеки, на своето време и със своята специална роля. Музиканти, поети, учители, учени, на всякаква възраст, и с различни характери.Но всички те – с една и съща жажда за Истината, с един и същ копнеж за Свобода, с едно и също чувство за дълг към Цялото. Защото едва ли има нещо, което би осмислило по-цялостно живота на човека от това, да се отрече от своя малък личен живот в полза на Големия Живот. Това не означва той да излезе от нормалния си живот, но да се отрече от своите егоистични желания и да постави на първо място интересите на Цялото. Този, именно, живот за Цялото, учениците са видяли у Учителя, това ги е пробудило за един нов, духовно осмислен живот и те са го последвали и телом, и духом.
към текста >>

Излезли са на сцената и са изпълнили своята роля.
Всеки, на своето време и със своята специална роля. Музиканти, поети, учители, учени, на всякаква възраст, и с различни характери.Но всички те – с една и съща жажда за Истината, с един и същ копнеж за Свобода, с едно и също чувство за дълг към Цялото. Защото едва ли има нещо, което би осмислило по-цялостно живота на човека от това, да се отрече от своя малък личен живот в полза на Големия Живот. Това не означва той да излезе от нормалния си живот, но да се отрече от своите егоистични желания и да постави на първо място интересите на Цялото. Този, именно, живот за Цялото, учениците са видяли у Учителя, това ги е пробудило за един нов, духовно осмислен живот и те са го последвали и телом, и духом. Излезли са на сцената и са изпълнили своята роля. А Учителят като Автор на тази Мирова драма, е направлявал действията им кога мислено, кога явно, понякога с поглед, понякога с жест - но всякога с благост и вътрешна сила. Те всякога са чувствали неговата вътрешна поддръжка. Затова не са се усещали сами на сцената на живота. Връзката с него е била осезаема и ги е вдъхновявала за творчество и духовно израстване. Литография на Мориц Корнелис Ешер (1898-1972) Същевременно, и Учителят се е нуждаел от тях.
към текста >>

Затова не са се усещали сами на сцената на живота.
Това не означва той да излезе от нормалния си живот, но да се отрече от своите егоистични желания и да постави на първо място интересите на Цялото. Този, именно, живот за Цялото, учениците са видяли у Учителя, това ги е пробудило за един нов, духовно осмислен живот и те са го последвали и телом, и духом. Излезли са на сцената и са изпълнили своята роля. А Учителят като Автор на тази Мирова драма, е направлявал действията им кога мислено, кога явно, понякога с поглед, понякога с жест - но всякога с благост и вътрешна сила. Те всякога са чувствали неговата вътрешна поддръжка. Затова не са се усещали сами на сцената на живота. Връзката с него е била осезаема и ги е вдъхновявала за творчество и духовно израстване. Литография на Мориц Корнелис Ешер (1898-1972) Същевременно, и Учителят се е нуждаел от тях. Нима е лесно да се слезе от висшите светове на хармония и ред, в материалния свят, където злото и доброто все още са във смъртна схватка? Каква ли сила е нужна за едно Същество от висшите йерархии да издържи на психическите отрови, които тази борба ражда? И ако този Пух е изпратен с мисията да даде методи и правила, по които борбата да бъде спечелена от Доброто, тогава ще го остави ли Небето сам?
към текста >>

Той е бша и в началото, и в края, а те са се появявали с определена задача, свършвали са я и са излизали от сцената.
Те не са обикновени хора. В битието си всеки един от тях е минал през своята Голгота, през ред изпити - проверен е, и едва тогава му е поверена роля. Затова не е чудно, че всеки един от тях е дошъл съзнателно до решението да постави своя личен живот на второ място и да се посвети на живот за Цялото. Те всички са приели ролята си съзнателно и с чувство за дълг пред великото, избрало ги за носители на действието. Естествено, зад всички тях е стоял Учителят, който мислено ги е направлявал и импулсирал. Той е бша и в началото, и в края, а те са се появявали с определена задача, свършвали са я и са излизали от сцената. Външно обикновени, а вътрешно - необикновени, озарени от великата идея да служат, те са разширявали и обогатявали действието в тази Мирова драма. Защото са били искренни и силни духом, били са творци! Но най-важното, защото са имали за девиз думите на Христа: "Отче, да бъде не моята воля, но Твоята! ” Учениците. Кои бяха те?
към текста >>

Те не смесиха човешкото с Божественото, те бяха и останаха съработници на Светлината, за да се осъществи сценария на Мировата драма.
Сред стоящите - работещи! Сред страхливите - безстрашни! Сред мъждукащите - ярко светещи! Сред обвинителите - твърди и непоколебими! Всякога готови да дадат живота си за да не изгасне в душите им запалената свещ на великото Познание. Учениците. Те не смесиха човешкото с Божественото, те бяха и останаха съработници на Светлината, за да се осъществи сценария на Мировата драма. На Драмата, която създаде Един, подписал себе си: ВЕРЕН И ИСТИНЕН! Милка Кралева
към текста >>

54. Д-р Миркович (1825-1905) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Тях Учителят е извикал първи на Сцената, където действието тепърва ще се развива.
Може би и затова в съзнанието им е останал повече като “Г-н Дънов”, отколкото като Учителя”. Но от срещите си с него. те действително са усетили в душите си прилив на духовна енергия. Тя. именно, ги е импулсирала да бъдат добри изразите,ш на онова Ново, все още неразбираемо за тях, което е лайтмотив на Мировата драма. Ролята на първите ученици е огромна. Тях Учителят е извикал първи на Сцената, където действието тепърва ще се развива. ПЕНЮ КИРОВ 1868-1918 Първият ученик на Учителя. Роден е в Карнобат, но семейството му е от Сливен. Завършил прогимназия в родния си град и едва 15-годишен станал учител. След две години учителстване, воден от желанието си да служи на Отечеството си, той постъпил като доброволец в Сръбско-българската война. Три години по-късно, получил необичайно известие.
към текста >>

55. Тодор Стоименов (1872-1952) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Тях Учителят е извикал първи на Сцената, където действието тепърва ще се развива.
Може би и затова в съзнанието им е останал повече като “Г-н Дънов”, отколкото като Учителя”. Но от срещите си с него. те действително са усетили в душите си прилив на духовна енергия. Тя. именно, ги е импулсирала да бъдат добри изразите,ш на онова Ново, все още неразбираемо за тях, което е лайтмотив на Мировата драма. Ролята на първите ученици е огромна. Тях Учителят е извикал първи на Сцената, където действието тепърва ще се развива. Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ 1825-1905 Роден е в град Сливен. Там получил и първоначалното си образование. После учил в Котел при Сава Доброплодни. През 1847 г. заминал за Киев да следва Духовна семинария.
към текста >>

56. Мария Казакова (1852-1908) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Тях Учителят е извикал първи на Сцената, където действието тепърва ще се развива.
Може би и затова в съзнанието им е останал повече като “Г-н Дънов”, отколкото като Учителя”. Но от срещите си с него. те действително са усетили в душите си прилив на духовна енергия. Тя. именно, ги е импулсирала да бъдат добри изразите,ш на онова Ново, все още неразбираемо за тях, което е лайтмотив на Мировата драма. Ролята на първите ученици е огромна. Тях Учителят е извикал първи на Сцената, където действието тепърва ще се развива. ТОДОР СТОИМЕНОВ 1872 - 1952 Роден е в Пазарджик. Семейството му живеело в оскъдица. Неговата любознателност му помогнала да се сдобие с добро образование и той още като юноша, на 17 години постъпил като писар в Пазарджишката община. От 1892 г се преместил да живее в Бургас. Работил е като секретар в Бургаския окръжен съд.
към текста >>

57. Димитър Голов (1863-1917) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ В Първото действие на Мировата драма през сцената минават различни индивидуалности.
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ В Първото действие на Мировата драма през сцената минават различни индивидуалности. Някои от тях са лишени от постоянното физическо присъствие на Учителя. Други остават неотстъпно до него до края на Пиесата. Но те всички, вече действащи на сцената са здраво свързани с Учителя, и тяхната връзка е осъзната. Тя е като една верига, обединила ги за своя живот, посветен на Цялото. МАРИЯ КАЗАКОВА 1852 -1908 Първата ученичка на Учителя.
към текста >>

Но те всички, вече действащи на сцената са здраво свързани с Учителя, и тяхната връзка е осъзната.
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ В Първото действие на Мировата драма през сцената минават различни индивидуалности. Някои от тях са лишени от постоянното физическо присъствие на Учителя. Други остават неотстъпно до него до края на Пиесата. Но те всички, вече действащи на сцената са здраво свързани с Учителя, и тяхната връзка е осъзната. Тя е като една верига, обединила ги за своя живот, посветен на Цялото. МАРИЯ КАЗАКОВА 1852 -1908 Първата ученичка на Учителя. Родена е в гр. Сливен. Първоначално образование получава в родния си град, след което продължила обучението си в американски колеж в Стара Загора. Отишла в Русия, с единствената цел, да повиши образованието си.
към текста >>

Във втората стадия пред нас се открива много по-величествена сцена на духовния мир, върху която се полага Новия Завет на евангелската вест, на която Христос става начало и глава.
С влизането, обаче, в обетованата земя, която е символ на бъдещата култура, начина на Божието обещание се видоизменя. На някои от пророците Той им е говорил във вид на видение, както на Данаила и Изекила, които могат да се нарекат зрящи медиуми или посредници само във висша степен. На други Бог е говорил чрез вдъхновение, такива са Исай и Еремия. Но /с - бел. ред./ тая прогресивна стълба, по която видя Яков да се качват и слизат ангелите Божии се завърши предназначението на Стария Завет, който имаше за цел да ни подготви за един много по-съвършен /живот - бел. ред./. Във втората стадия пред нас се открива много по-величествена сцена на духовния мир, върху която се полага Новия Завет на евангелската вест, на която Христос става начало и глава. Първият Адам беше жива душа, а вторият - животворящ Дух, слезнал от небето. И действително пред очите на душата ни, се разкрива един свят, от който пълчища от небесните воинства слизат на земята, като ликуват с химни и песни. “Слаба во вишних Богу, и на земята мир, в човеците благоволение”. И право казва Христос: “Аз дойдох да свидетелствувам за Истината.” И каква е тази Истина? Тя е душата, която е избрал Господ, да се въплоти, ней принадлежи вечността и блаженството.
към текста >>

58. Минчо Сотиров (1875-1954) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ В Първото действие на Мировата драма през сцената минават различни индивидуалности.
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ В Първото действие на Мировата драма през сцената минават различни индивидуалности. Някои от тях са лишени от постоянното физическо присъствие на Учителя. Други остават неотстъпно до него до края на Пиесата. Но те всички, вече действащи на сцената са здраво свързани с Учителя, и тяхната връзка е осъзната. Тя е като една верига, обединила ги за своя живот, посветен на Цялото. ДИМИТЪР ГОЛОВ 1863 - 1917 Роден е в Котел.
към текста >>

Но те всички, вече действащи на сцената са здраво свързани с Учителя, и тяхната връзка е осъзната.
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ В Първото действие на Мировата драма през сцената минават различни индивидуалности. Някои от тях са лишени от постоянното физическо присъствие на Учителя. Други остават неотстъпно до него до края на Пиесата. Но те всички, вече действащи на сцената са здраво свързани с Учителя, и тяхната връзка е осъзната. Тя е като една верига, обединила ги за своя живот, посветен на Цялото. ДИМИТЪР ГОЛОВ 1863 - 1917 Роден е в Котел. Получил основно образование в родния си град и завършил френски колеж в Одрин. За доброто му поведение и ученолюбие е изпратен да следва католическо богословие в Рим. Веднага след ръкополагането му за свещеник заминал като мисионер в Африка.
към текста >>

59. Георги Куртев (1870-1961) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ В Първото действие на Мировата драма през сцената минават различни индивидуалности.
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ В Първото действие на Мировата драма през сцената минават различни индивидуалности. Някои от тях са лишени от постоянното физическо присъствие на Учителя. Други остават неотстъпно до него до края на Пиесата. Но те всички, вече действащи на сцената са здраво свързани с Учителя, и тяхната връзка е осъзната. Тя е като една верига, обединила ги за своя живот, посветен на Цялото. МИНЧО СОТИРОВ 1875 - 1954 Роден в Сливен на 9. X.
към текста >>

Но те всички, вече действащи на сцената са здраво свързани с Учителя, и тяхната връзка е осъзната.
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ В Първото действие на Мировата драма през сцената минават различни индивидуалности. Някои от тях са лишени от постоянното физическо присъствие на Учителя. Други остават неотстъпно до него до края на Пиесата. Но те всички, вече действащи на сцената са здраво свързани с Учителя, и тяхната връзка е осъзната. Тя е като една верига, обединила ги за своя живот, посветен на Цялото. МИНЧО СОТИРОВ 1875 - 1954 Роден в Сливен на 9. X. 1875 г. До шести клас учил в своя роден град, а след това завършва кадетско военно училище в София. През1899 година се оженил за Александра Хаджипетрова.
към текста >>

Задачата му на Житейската сцена е била отговорна, защото е касаела и други хора, за които той е връзката им с Учителя.
Независимо от своя живот на военен, Минчо Сотиров е прилежен ученик, всякога с тетрадка и молив, всякога готов да изпълни онова, което моментът изисква, и във физически и в духовен план. Когато през 1918 година Пеню Киров си заминал, Минчо Сотиров бил на фронта. Синът му Димитър си спомня следното за това време: “След Пеню Киров, който беше ръководител на Братството в Бургас, Учителят назначи тати за ръководител там, въпреки че имаше и по-стари приятели.” Този факт говори, че ролята на Минчо Сотиров в Мировата драма е била от съществено значение за нейното действие. Той е приел един пост, и е станал брънка от една невидима верига на Работници за Цялото. Бил е удостоен със специална служба, определен е от Автора да осъществява една Жива връзка с Духа. Задачата му на Житейската сцена е била отговорна, защото е касаела и други хора, за които той е връзката им с Учителя. Паралелно с това, Минчо Сотиров е бил все още действащ военен. Той служил беззаветно на народа си, и поради неговите големи качества на човек и командир често е бил отличаван. Димитър Сотиров си спомня: “През 1919 година тати бе заложник в Солун, в лагера Солуники, след погрома на Добро поле. Той беше командир на Трети Бдински полк. Песента “Бдинци, лъвове, титани” е написана за него.
към текста >>

Съвсем съзнателно Учителят е продължил живота му, дал му е кредит, за да работи още десет години и да завърши своята роля на житейската сцена на Братството с придобивки за Цялото.
Любовта е творческа сила, която дава живот” От беседата на връх Мусала Минчо Сотиров си е записал също: “Вие още не сте дошли до положение да любите Бога. Трябва да почувствате тази любов и тогава ще Го разберете вътре в себе си. Веднага вашето мировъзрение ще се измени и веднага ще отидете между хората да им помагате. Това се отнася до тези, които са готови да работят.” Минчо Сотиров през 1934 г. на лагер при второто езеро в Рила А Минчо Сотиров е бил именно от готовите да работят. Съвсем съзнателно Учителят е продължил живота му, дал му е кредит, за да работи още десет години и да завърши своята роля на житейската сцена на Братството с придобивки за Цялото. Думите на Учителя, са се запечатвали в съзнанието на М. Сотиров за цял живот. През 1920 г. той си спомня следния съвет даден от Учителя: “Аз бих ви съветвал да концентрирате ума си, да дойдете в по-висока връзка с Бялото братство. И то ето как: Когато помислите за най-възвишените качества: любов, мъдрост, смирение, кротост, въздържание, честност, постоянство - всичко, което можете да намерите най-хубаво в живота, всичко това ще го отправите и ще кажете: Това е в тях.
към текста >>

60. Паша Теодорова (1888-1972) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ В Първото действие на Мировата драма през сцената минават различни индивидуалности.
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ В Първото действие на Мировата драма през сцената минават различни индивидуалности. Някои от тях са лишени от постоянното физическо присъствие на Учителя. Други остават неотстъпно до него до края на Пиесата. Но те всички, вече действащи на сцената са здраво свързани с Учителя, и тяхната връзка е осъзната. Тя е като една верига, обединила ги за своя живот, посветен на Цялото. ГЕОРГИ КУРТЕВ 1870-1961 Роден е в Айтос.
към текста >>

Но те всички, вече действащи на сцената са здраво свързани с Учителя, и тяхната връзка е осъзната.
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ В Първото действие на Мировата драма през сцената минават различни индивидуалности. Някои от тях са лишени от постоянното физическо присъствие на Учителя. Други остават неотстъпно до него до края на Пиесата. Но те всички, вече действащи на сцената са здраво свързани с Учителя, и тяхната връзка е осъзната. Тя е като една верига, обединила ги за своя живот, посветен на Цялото. ГЕОРГИ КУРТЕВ 1870-1961 Роден е в Айтос. Баща му не успял да го изучи, освен до четвърто отделение, поради оскъдицата, в която живеели. Но Георги и без учебници се самообразовал, защото бил ученолюбив и имал силна памет. След няколко години чиракуване в една кръчма, късметът му се усмихнал и той бил назначен за писар в общината.
към текста >>

61. Савка Керемидчиева (1901-1945) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ На сцената излизат нови личности.
ВТОРО ДЕЙСТВИЕ На сцената излизат нови личности. Те се присъединяват към онези, които вече са започнали изпълнението на своите роли. Създават се връзки на любов и взаимопомощ, на духовно сътрудничество, на взаимно обогатяване. Постепенно се оформя един състав от истински творци на Духа. Те правят своя сцена животът край Учителя, приемайки всички негови съвети и упътвания за единствен път към съвършено изпълнение на Ролята. В движенията им, в словата им, в излъчването им има искреност и младежки плам.
към текста >>

Те правят своя сцена животът край Учителя, приемайки всички негови съвети и упътвания за единствен път към съвършено изпълнение на Ролята.
ВТОРО ДЕЙСТВИЕ На сцената излизат нови личности. Те се присъединяват към онези, които вече са започнали изпълнението на своите роли. Създават се връзки на любов и взаимопомощ, на духовно сътрудничество, на взаимно обогатяване. Постепенно се оформя един състав от истински творци на Духа. Те правят своя сцена животът край Учителя, приемайки всички негови съвети и упътвания за единствен път към съвършено изпълнение на Ролята. В движенията им, в словата им, в излъчването им има искреност и младежки плам. Те мислят, живеят и всеотдайно служат на Новото. Изпълняват ролите си с чистота и святост. ПАША ТЕОДОРОВА 1888 - 1972 Родена е в Болград. Израства и получава образованието си в София.
към текста >>

62. Елена Андреева (1899-1990) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ На сцената излизат нови личности.
ВТОРО ДЕЙСТВИЕ На сцената излизат нови личности. Те се присъединяват към онези, които вече са започнали изпълнението на своите роли. Създават се връзки на любов и взаимопомощ, на духовно сътрудничество, на взаимно обогатяване. Постепенно се оформя един състав от истински творци на Духа. Те правят своя сцена животът край Учителя, приемайки всички негови съвети и упътвания за единствен път към съвършено изпълнение на Ролята. В движенията им, в словата им, в излъчването им има искреност и младежки плам.
към текста >>

Те правят своя сцена животът край Учителя, приемайки всички негови съвети и упътвания за единствен път към съвършено изпълнение на Ролята.
ВТОРО ДЕЙСТВИЕ На сцената излизат нови личности. Те се присъединяват към онези, които вече са започнали изпълнението на своите роли. Създават се връзки на любов и взаимопомощ, на духовно сътрудничество, на взаимно обогатяване. Постепенно се оформя един състав от истински творци на Духа. Те правят своя сцена животът край Учителя, приемайки всички негови съвети и упътвания за единствен път към съвършено изпълнение на Ролята. В движенията им, в словата им, в излъчването им има искреност и младежки плам. Те мислят, живеят и всеотдайно служат на Новото. Изпълняват ролите си с чистота и святост. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА 1901 - 1943 Родена в Цариброд. При първата си среща с Учителя, тя е била на 4 години.
към текста >>

63. Петър Пампоров (1894-1983) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ На сцената излизат нови личности.
ВТОРО ДЕЙСТВИЕ На сцената излизат нови личности. Те се присъединяват към онези, които вече са започнали изпълнението на своите роли. Създават се връзки на любов и взаимопомощ, на духовно сътрудничество, на взаимно обогатяване. Постепенно се оформя един състав от истински творци на Духа. Те правят своя сцена животът край Учителя, приемайки всички негови съвети и упътвания за единствен път към съвършено изпълнение на Ролята. В движенията им, в словата им, в излъчването им има искреност и младежки плам.
към текста >>

Те правят своя сцена животът край Учителя, приемайки всички негови съвети и упътвания за единствен път към съвършено изпълнение на Ролята.
ВТОРО ДЕЙСТВИЕ На сцената излизат нови личности. Те се присъединяват към онези, които вече са започнали изпълнението на своите роли. Създават се връзки на любов и взаимопомощ, на духовно сътрудничество, на взаимно обогатяване. Постепенно се оформя един състав от истински творци на Духа. Те правят своя сцена животът край Учителя, приемайки всички негови съвети и упътвания за единствен път към съвършено изпълнение на Ролята. В движенията им, в словата им, в излъчването им има искреност и младежки плам. Те мислят, живеят и всеотдайно служат на Новото. Изпълняват ролите си с чистота и святост. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА 1899-1990 Елена Андреева, Савка Керемедчиева стенографират лекция на Учителя Срещнала е Учителя за първи път през 1920 г. в Дома на журналистите.
към текста >>

64. Боян Боев (1883-1963) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ На сцената излизат нови личности.
ВТОРО ДЕЙСТВИЕ На сцената излизат нови личности. Те се присъединяват към онези, които вече са започнали изпълнението на своите роли. Създават се връзки на любов и взаимопомощ, на духовно сътрудничество, на взаимно обогатяване. Постепенно се оформя един състав от истински творци на Духа. Те правят своя сцена животът край Учителя, приемайки всички негови съвети и упътвания за единствен път към съвършено изпълнение на Ролята. В движенията им, в словата им, в излъчването им има искреност и младежки плам.
към текста >>

Те правят своя сцена животът край Учителя, приемайки всички негови съвети и упътвания за единствен път към съвършено изпълнение на Ролята.
ВТОРО ДЕЙСТВИЕ На сцената излизат нови личности. Те се присъединяват към онези, които вече са започнали изпълнението на своите роли. Създават се връзки на любов и взаимопомощ, на духовно сътрудничество, на взаимно обогатяване. Постепенно се оформя един състав от истински творци на Духа. Те правят своя сцена животът край Учителя, приемайки всички негови съвети и упътвания за единствен път към съвършено изпълнение на Ролята. В движенията им, в словата им, в излъчването им има искреност и младежки плам. Те мислят, живеят и всеотдайно служат на Новото. Изпълняват ролите си с чистота и святост. ПЕТЪР ПАМПОРОВ 1894 -1983 Роден на 6 февруари 1894 г. В град Смолян.
към текста >>

65. Брой 3-4 -1995г. Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ На сцената излизат нови личности.
ВТОРО ДЕЙСТВИЕ На сцената излизат нови личности. Те се присъединяват към онези, които вече са започнали изпълнението на своите роли. Създават се връзки на любов и взаимопомощ, на духовно сътрудничество, на взаимно обогатяване. Постепенно се оформя един състав от истински творци на Духа. Те правят своя сцена животът край Учителя, приемайки всички негови съвети и упътвания за единствен път към съвършено изпълнение на Ролята. В движенията им, в словата им, в излъчването им има искреност и младежки плам.
към текста >>

Те правят своя сцена животът край Учителя, приемайки всички негови съвети и упътвания за единствен път към съвършено изпълнение на Ролята.
ВТОРО ДЕЙСТВИЕ На сцената излизат нови личности. Те се присъединяват към онези, които вече са започнали изпълнението на своите роли. Създават се връзки на любов и взаимопомощ, на духовно сътрудничество, на взаимно обогатяване. Постепенно се оформя един състав от истински творци на Духа. Те правят своя сцена животът край Учителя, приемайки всички негови съвети и упътвания за единствен път към съвършено изпълнение на Ролята. В движенията им, в словата им, в излъчването им има искреност и младежки плам. Те мислят, живеят и всеотдайно служат на Новото. Изпълняват ролите си с чистота и святост. БОЯН БОЕВ 1883 - 1963 Роден е в Бургас. Баща му, Димитър Боев бил стопанин-редактор на един от първите бургаски вестници след Освобождението, в.“Голгота”, по късно преименуван в “Нова епоха".
към текста >>

66. Стоянка Илиева (1899-1981) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Това изписа и една Невидима Ръка на челото на Петър Димков преди да излезе от сцената на Мировата драма.
Да, той извървя приживе Пътя на ученика следвайки с доверие своя Учител, познал го в лицето на Петър Дънов. Увери ни в това свое убеждение, написвайки следната мисъл в своята последна книга “Хигиена на душата”: “Трябва да имаш вяра в Учителя си; трябва да имаш вяра в себе си. Ако си видял Учителя си ти ще му вярваш докрай, през много животи и смърти. Ако още не си го видял, ти все пак ще трябва да се опиташ да почувстваш Неговото същество и да имаш вяра в Него, защото ако не сториш това знай, че дори сам Той не може да ти помогне. Докато няма пълно доверие, не може да има и пълно излияние на любов и сила.” Ученик! Това изписа и една Невидима Ръка на челото на Петър Димков преди да излезе от сцената на Мировата драма. С тази титла той ще остане завинаги в съзнанието на малцината, които се докоснаха до душата му и я обикнаха.
към текста >>

67. Георги Томалевски (1897-1988) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

- Учителю, вие като сте велик Учител, бихте ли играли на сцената като артист?
- Учителю, каква е разликата между светската и окултната музика? - Според мен няма нито светска, нито духовна музика. Музиката е една, само че е различно преведена. - Учителю, Словото ли се е родило по-рано, или музиката? - Първичното слово, това е музиката. - Учителю, вие като сте велик Учител, бихте ли играли на сцената като артист? - И аз играя роля. Ангелите и невидимият свят са моята публика. Не ми е позволено да направя ни най-малката погрешка. - Учителю, кое изкуство е по-старо, вокалното ли, или инструменталното? - Вокалното изкуство, пеенето е играло важна роля още от дълбока древност.
към текста >>

Ученик на своя Учител, ученик, готов да учи денонощно, ученик, готов да приложи и най- маловажното изискване на своя Учител - това бе Лиляна Табакова на сцената на живота.
Тя знаеше кой е Духът, Който й предаде Новото Битие, и всякога благоговееше пред Неговата възвишена природа. Никога не отстъпи от идеите си. Уволнението, веднага след 9 септември 1944, което е предизвикано от идеалистически- те й убеждения, не я сломява. Тя е верна на своето вътрешно убеждение. И когато, скоро след това среща Любомир Пипков в Докторската градинка, той се покланя пред нея, целува й ръка и казва: “Лиляна, искам да те поздравя, ти издържа изпита си като човек! Ученик на своя Учител, ученик, готов да учи денонощно, ученик, готов да приложи и най- маловажното изискване на своя Учител - това бе Лиляна Табакова на сцената на живота. Тя живя край Учителя само 4 години, но след това още 50 години му служи с твърдост, искреност, и постоянство! Концерт на Л. Табакова в салона на Изгрева
към текста >>

68. Весела Несторова (1909) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Марчаево, Методи Константинов често го посещава и му носи новините от разбушувалите се сили на световната сцена.
Методи Константинов скъсва заповедта си пред него, а с това доказва и своята готовност да пострада, но да не стане причина други да пострадат. Методи Константинов участва със свои статии в сп. "Житно зърно”. И там, както и в повечето свои разговори той излага представите си за бъдещия строй на човечеството, основан на висшите принципи управляващи целия Космос. През 1944 г, когато Учителят живее в с. Марчаево, Методи Константинов често го посещава и му носи новините от разбушувалите се сили на световната сцена. Два дни преди да отпътува обратно за София, Учителят дава възможност на своя ученик да преживее един много силен момент, оставил спомен в съзнанието му за цял живот. Методи Константинов го описва по-късно в свои спомени: “Една октомврийска вечер отидох да видя пак Учителя. ... Той ми каза следните думи: “Аз свърших моята задача тук на земята. Аз ще си замина. На вас духовете ще ви заключа на земята, но за да не се огранича ще ви оставя ключовете и когато си завършите вашата работа тук на земята, да си отборите и дойдете при мен.” Тези тежки думи паднаха като мълния върху моето съзнание, душата ми за първи път изпита ужаса на бездната.
към текста >>

69. Влад Пашов (1902-1974) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Учителят я ръководи вътрешно, бди над всяка нейна стъпка на Мировата сцена, защото тя е от актьорите, които насочва.
Започна Той да поучава малкия си ученик на сън и на яве. Животът ми се превърна в непрекъсната школа...” От този разговор в ума й остава Неговата мисъл: "Дай на Бога възможност да се прояви като съчетаеш добрата мисъл, с доброто чувство и готовността да действаш. Тогава Той ще работи чрез теб.” Този процес тя ще усеща в себе си като един Божествен Поток през всички години на духовна близост с Учителя. Нейната готовност да действа по висшите закони на Доброто и Любовта, става причина да се появят много стихотворения, песни, цели кантати и оратории. У нея става истинско новораждане, раждане от Духа. Учителят я ръководи вътрешно, бди над всяка нейна стъпка на Мировата сцена, защото тя е от актьорите, които насочва. Тя си СПОМНЯ: “Най-скъпите ми часове бяха тези, които прекарвах в приемната му стаичка на разговор по най-различни въпроси. ... Той ми даваше теми за стихотворения и разбиваше творческите ми музикални способности по чуден начин. Даваше ми стихове, които да поставя на музика и все ми казваше да пея и работя непрестанно.” Привързаността на В.Несторова към всичко, с което Учителя е свързан се проявява по рядко прилежен начин. Тя живее постоянно с мисълта, какво Той би направил, как Той би постъпил, от кое Той се нуждае. И отивайки през лятото на 1938 г.
към текста >>

” И ние виждаме на сцената в Мировата драма в.
- Учителю, коя съм аз? - Една душа излязла от Бога и слязла на земята да се учи. За Весела Несторова думите на Учителя са ориентир. Те й сочат нов път за растеж. В един разговор Той й казва: “Стихотворенията ти те въвеждат в един красив свят, непознат за обикновените хора.” И това е естествено, защото пак Той им беше казал на тях всички, на неговите ученици: “Ще ходите като обикновени, а ще мислите като необикновени! ” И ние виждаме на сцената в Мировата драма в. Несторова като един от необикновените актьори. Нейната мисъл постоянно се движи в един красив свят, реален само за духовно пробудените. Цялото й творчество е доказателство за това. Ето още един пример. Веднъж Учителят й казва: “Лозата е един спящ ангел, хората я режат, а тя дава хубави плодове.
към текста >>

Сцената е все още открита.
Там Той им казва: “Аз ви проповядвам едно Божествено учение, върху което се крепи бъдещия строй. Това учение се крепи върху разумните закони на природата. Научете себе си на три неща: да имате любов без омраза, да имате светлина без сянка, и да имате свобода без ограничение.” И те запомнят тези думи. Носят ги в сърцата си, проявяват ги в живота си. Мировата драма е към своя край и те присъстват духом във всяка секунда от нейното действие. Сцената е все още открита. Представя се едно епохално събитие: предава се знанието за следващите две хилядолетия, със слово и с живот! След заминаването на Учителя Весела Несторова продължава своя подвиг. Музикалното й творчество постоянно се увеличава. Броят на нейните преводи расте. Животът й доказва връзката й с Духа на Истината.
към текста >>

70. Борис Николов (1900-1991) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Мария Тодорова знаела това и връзката й с Борис Николов станала сцена на постоянно ученичество - тя се възхищава от съвършенството, с което той извършва всичко**, а той - от нейното достойнство, прямота и честност!
А любовта на Учителя е акт на свободна воля. До нея не може да се домогва никой, който е нечист и непроменен отвътре. Учителят може да е обичан от всеки, но любовта на Учителя е непознаваема за обикновените човешки сърца. Той казва на Мария Тодорова: “Никой не знае кого аз обичам. Каквото правя отвън, то са все методи на възпитание.” И “изпращането г.ри Б.” е един от тези методи. Мария Тодорова знаела това и връзката й с Борис Николов станала сцена на постоянно ученичество - тя се възхищава от съвършенството, с което той извършва всичко**, а той - от нейното достойнство, прямота и честност! Животът им действително е бил пример за ученичество на дело. Всеки е решавал своите задачи според вътрешното ръководство, на Автора, в чиято Мирова драма и двамата са участвали. Често, заедно с група братя и сестри Учителят е излизал на екскурзии до Ел Шадай на Витоша. Отношенията, които той е имал с всеки един от своите ученици е като нагледен урок по правилни обноски. За един такъв случай Мария Тодорова е писала в своя дневник.
към текста >>

71. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

На сцената Борис Николов все още се движил незабележимо, но неотстъпно край Учителя, с бележник, или с мистрия в ръка.
” Учителят се позасмял и им посочил минаващият по поляната Борис. Те нетърпеливо го пресекли: “Не, Учителю, това е брат, посочете ни сестра за пример! ” Учителят пак и пак му посочвал все Борис. Той им сочел за пример не тялото, а душата. Годините минавали, Драмата на нашия век била към края си. На сцената Борис Николов все още се движил незабележимо, но неотстъпно край Учителя, с бележник, или с мистрия в ръка. Той знаел в сърцето си, че Пътя на Служене е дълъг, и той едва сега започва. “Ихриш Бен Рут” бил свещеният обет даден от него пред великото, а смисълът на тези думи бил: “Господи, където ме зовеш - там отивам! ” За събитие от края на Мировата Драма четем отново в “История на Братството” от Н. Дойнов /неизд./: “Към края на Декември съм отново на Изгрева. Чух, че Учителят не бил нещо добре, но на тези приказки не обърнах внимание.
към текста >>

На Сцената вече присъствала една нова сила - тя дала власт на хора, решили да следват високи идеи без духовна подготовка за тях.
Завърши една велика епоха за нас, които бяхме около Учителя. Завърши една велика епоха за човешкия род.” Дните на раздяла с Учителя минавали бавно и мъчително. Без Него всички се чувствали осиротели. Но малко по малко тъгата дала място на разсъдъка, и животът продължил. И все пак, условията са се променили. На Сцената вече присъствала една нова сила - тя дала власт на хора, решили да следват високи идеи без духовна подготовка за тях. Нещо повече. тези хора, не само не желаели да се примирят с присъствието на духовното, но те решили с всички средства да го преследват и унищожат. В настъпилия период Братството вече усеща натиска на тази враждебно настроена нова сила. Той все още е само бриз, в сравнение с бурята, която ще се разрази впоследствие. Но този бриз е тревожен сигнал и будните го улавят.
към текста >>

Живееше постоянно в Истинското Братство, където духом присъстваха всички онези, минали през житейската сцена като актьори в Мировата Драма.
Всякога говореше положително за явленията. За него Братството имаше достойнство, то щеше да издържи на трудностите. Не допускаше мисъл за хула или упрек. И не искаше да слуша разказите за интриги и недостойни постъпки. Беше над тези човешки слабости и естествено ги отблъскваше. Живееше постоянно в Истинското Братство, където духом присъстваха всички онези, минали през житейската сцена като актьори в Мировата Драма. В неговия дом се отбиваха и братя, и сестри за да чуят думи, които на друго място не се чуваха вече. Постепенно Малкият Дом на “волоколамско шосе” 14 стана пристан за онези души, които търсеха общение с Духа. Брат Борис се възраждаше, когато чист човек го посетеше с любов и стремеж към Истината. А за глупавите, за хитрите, за повърхностните често се затваряше. Беше там с тяло, но не и с дух.
към текста >>

72. Списание Житно зърно 1999- 2010г. Списание 'Житно зърно' 1999- 2010г. - Списание 'Житно зърно' 1999- 2010г.

Тук наблюдавах една вечер сцена на градския площад.
Така ще можем да продължаваме снови издания. 3 март 1994 Превеждам безспирно. Не е лесно да се избере онова, което подхожда на аржентинския народ. В последния брой на „Сила и Живот“ сте поместили такива прекрасни беседи, като че ли сте знаели от какво имат нужда аржентинците. Всичко е преведено и е въпрос на време да се напечата. Тук наблюдавах една вечер сцена на градския площад. Пренесох се в Конго, Африка, и се запитах: „Искаш ли да предадеш нещо на тия младежи? Искаш ли да им отнемеш радостта да бъдат африканци? Не се заблуждавай! Остави ги на живота, да се учат от страданието си. Ти, Георги, следвай нагорния път, пръскай Словото, и не се тревожи от това, което те заобикаля!
към текста >>

73. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 3 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вечна трагедия на танталовите мъки, която не слиза от сцената на човешкия живот!
Хората ядат и пият, задоволяват чувствата си, удовлетворяват инстинктите си, а душата им е вечно гладна и жадна, вечно неудовлетворена! И те искат да бъдат щастливи? Те мислят, че така могат да бъдат щастливи ? ! ... О! Вечна трагедия на танталовите мъки, която не слиза от сцената на човешкия живот! Вместо капката съживителна влага, — безгранично солено море, в което можеш или да се удавиш или да бъдеш измъчван от вечна жажда като митическия герой! Грубите удоволствия и наслаждения, удовлетворяването на личните желания и амбиции, материалните успехи на човека, — ето това безгранично солено море, от което той винаги е пил и продължава да пие, и, въпреки това, винаги е бил и ще бъде терзан от мъчителна жажда!... Защото устата на ламята плът е ненаситна: колкото повече даваш, толкова по-широко се разтваря тя. Защото човек е нещо повече от тяло, чувства и животински инстинкти! Защото в него има нещо друго, което не може да се задоволи със солената вода на егоистичните удоволствия и, докато то не бъде нахранено и задоволено, човек вечно ще бъде гладен и жаден и няма никога да намери щастие и покой.
към текста >>

74. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 8 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Завесата е дигната: На сцената на живия живот, Всред пламъците адски на развихрените страсти, Във веригите на ада окована, Стене и проклина своята съдба Душата!
Ела! — Борба ний велика ще в о д и м! — Свещеният Бунт на душите за свята свобода! Великият Бунт, във който ще рухнат веригите адски, Във който ще Новото Слънце на Чистата Любов да изгрее! * Ела, и виж! Завесата е дигната: На сцената на живия живот, Всред пламъците адски на развихрените страсти, Във веригите на ада окована, Стене и проклина своята съдба Душата! — Човешката душа! — робиня клета, Нещастна пленница, попаднала във робство, тук, на грешната земя! Ела и чуй гласа й! Тя говори: „От Небето ида аз! ... И там е мойта Свещенна Родина!
към текста >>

75. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 12 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

(Кришнамурти) КНИЖНИНА * * * Кой е Този, който качва и сваля народите от сцената на световната история?
Съдържание: Светлинката. Време е … (Е. К.) Из Беседите Давай! (Б. Б.) Магия (Из „Наука за живота“ от Фр. Хартман) Уповавайте се на своята собствена сила. (Кришнамурти) КНИЖНИНА * * * Кой е Този, който качва и сваля народите от сцената на световната история? Кой е Този, в чиято всемогъща десница е всичко — личности, общества, царства и народи? ... Кой издига едни и кой събаря други в праха на забвението? Слепият случай ли, както мнозина мислят ? - Не! ... Има Един, който стои и бди отгоре над всички ни!
към текста >>

76. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 30 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Драмата има малко действащи лица и лесно може да се представи на всяка сцена.
Абонамент 20 лв. Адрес: гара Дойренци, Ловешко. ПОКАНА за записване абонати на книгата АЗ УБИХ! (Драма с пролог и три действия) от МОРИС РОСТАН Цена 25 лева За абонати 15 лева Никакви книги, никакви речи и статии не могат да подействат тъй силно върху съзнанието на хората, както тая драма. Нейното представяне на всички сцени по села и градове ще бъде възкресение и триумф на правдата. Драмата има малко действащи лица и лесно може да се представи на всяка сцена. Книгата излиза в 6 — 7 коли и за предплатилите до 25 февруари ще струва 15 лева. Всичко се изпраща до книгоиздателство „Посредник", бул. Дондуков, 61 — София. ПОКАНА Детският вестник БИСЕР ще изнесе само в положителна форма примерни и поучителни неща: Картини, приказки, разкази, басни, стихотворения, игри, гатанки и всякакви полезни забавления за развиване ума, сърцето, и волята у децата. Ще подържа неуклонно най-новия метод на възпитанието: „Без престъпление и без наказание".
към текста >>

77. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 32 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

След „геройските подвизи“ на Софийските родозащитници в театър „Стойчев" и кино „Феникс", целещи снемането от сцената не пиесата и филма „Аз убих“, ето че и „родозащитниците" от провинцията, завидели на „славата" на своите Софийски събратя, започнаха и те да проявяват своя героизъм.
Правителствата на другите държави, ако искрено желаят мира и доброто на своите народи, трябва да вземат пример от Дания и да я последват. Не само думи, конференции, пожелания и пактове, писане на книга, са нужни, но и дела, — искрена и решителна стъпки, водещи към мира. Кога другите правителства ще разберат това? И до кога народите ще спят и ще забавят да заявят властно и наложат своята воля? * * * „Родна защита“ вилнее! След „геройските подвизи“ на Софийските родозащитници в театър „Стойчев" и кино „Феникс", целещи снемането от сцената не пиесата и филма „Аз убих“, ето че и „родозащитниците" от провинцията, завидели на „славата" на своите Софийски събратя, започнаха и те да проявяват своя героизъм. На 26 март т. г. Плевенския Градски Театър даде в гр. Севлиево пиесата „Аз убих“, очаквана с нетърпение от гражданството, като по този случай бяха дошли посетители даже и от околните села. За да спрат представянето на пиесата, родозащитниците прекъснаха електрическото осветление на театъра още в началото и се опитаха да всеят суматоха, обаче не ycпяxa. Представянето не пиесата продължи при газово осветление чак към края бe възстановено електрическото.
към текста >>

78. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Ако обикнеш музиканта, той ще те накара да свириш, ако обикнеш артиста, той ще те накара да играеш на сцената, ако обикнеш религиозния той ще те накара да се молиш, ако обикнеш земеделеца, той ще те накара да ореш, ако обикнеш каменаря, той ще те накара камъни да чукаш.
Ако чакаме на Обществото на Народите, то може да издаде само една присъда, от която ще останат недоволни или едните, или другите, а нас ни трябва помирение, а не присъда, защото само доброволното и искрено помирение е истинско и трайно разрешение на въпроса. Из един катехизис Ако си скръбен, че си направил погрешка, то радвай се, че още сега имаш възможност да я изправиш. * Само който се съмнява в любовта си към Бога и към хората той се страхува да не изгуби любовта на другите. * Говориш ли много високо, аз ще се срещам с тебе само при крайна необходимост, говориш ли умерено, тихо и нежно, мен ми е приятно да те слушам. Говориш ли съвсем тихо, ще си запуша ушите никак да те не чувам. * Ако обикнеш музиканта, той ще те накара да свириш, ако обикнеш артиста, той ще те накара да играеш на сцената, ако обикнеш религиозния той ще те накара да се молиш, ако обикнеш земеделеца, той ще те накара да ореш, ако обикнеш каменаря, той ще те накара камъни да чукаш. Ако обикнеш Бога, Той ще те накара да любиш. * Когато сме скръбни тогава Бог ни говори, а когато сме радостни, тогава ние говорим на Бога това което ни е говорил във време на страдание. * Когато се опитваме да дообясняваме идеите, които направо ни идат, ние повече ги затъмняваме. Тогава приличаме на дилетант художник, който за да направи картината на някой велик художник лесно разбираема за широкото общество, притуря някои подробности; но картината вече изгубва своята цена от първото петно което ще сложи със своята четка. Мъдреците затова са мъдри защото не се опитват да дообясняват истините, които Бог им открива.
към текста >>

Ти си на сцената, играеш една роля: дегизиран си, а не си остарял.
И вие самите сте един извор. Днес вие не сте това, което сте били вчера. Вчерашният човек беше друг, днешният е друг. Има нещо прибавено. Вчера беше малко дете, без мустаци, без брада, без дълга коса в пък сега косата ти побеляла, лицето ти е сбръчкано, — друг човек си вече. Ти си на сцената, играеш една роля: дегизиран си, а не си остарял. Аз наричам старостта актьорство. Насила те карат на сцената, да играеш роля. В същност, ти си отвътре млад, а само отвън си стар. И ако вие разбирате закона на подмладяването, само в 24 часа може да се подмладите и да станете млад на 21 години или дете на 10 години. Ако човек иска да разбере закона на подмладяването, той трябва да се освободи от влиянието на своите глупави, неразумни прадеди и прабаби.
към текста >>

Насила те карат на сцената, да играеш роля.
Вчерашният човек беше друг, днешният е друг. Има нещо прибавено. Вчера беше малко дете, без мустаци, без брада, без дълга коса в пък сега косата ти побеляла, лицето ти е сбръчкано, — друг човек си вече. Ти си на сцената, играеш една роля: дегизиран си, а не си остарял. Аз наричам старостта актьорство. Насила те карат на сцената, да играеш роля. В същност, ти си отвътре млад, а само отвън си стар. И ако вие разбирате закона на подмладяването, само в 24 часа може да се подмладите и да станете млад на 21 години или дете на 10 години. Ако човек иска да разбере закона на подмладяването, той трябва да се освободи от влиянието на своите глупави, неразумни прадеди и прабаби. Защото, след като се родиш, те ти казват: човек е грешен, остарява, трябва да си туриш пари за черни дни, за това, за онова и пр. А пък че има Бог, че трябва да живеем по любов, това не е толкова важно.
към текста >>

Днес на сцената се явява едно ново течение, това на математическия символизъм, в който полумистичната интерпретация на формулите като че ли почва да измества досегашното сухо, схоластични, бездушно физико-математическо тълкуване.
Днес всяка наука има свои елементи от философия, и всяка философия — такива из областта на науката. Собствено, на тази обединена наука-философия липсва още един елемент, религията, за да се получи онази дивна система, върху която древните издигнаха колосалната сграда на своите цивилизации. Въпреки странността на това твърдение, такова е истинското положение на нещата днес. Някога религията не представляваше система от предписания за извършване на треби и служби, a беше хранилище на наука и философия, ключът на които се поверяваше само на тогова, който даде доказателства за непорочност, алтруизъм, честност и силна воля. Ако нямаше този ценз, ученият, можеше да използва за користна цел предадените му знания. Днес на сцената се явява едно ново течение, това на математическия символизъм, в който полумистичната интерпретация на формулите като че ли почва да измества досегашното сухо, схоластични, бездушно физико-математическо тълкуване. Забелязва се силен елемент от романтичност в новото поколение от учени, които не се задоволяват само с тълкуванията, които имаха нашите прадеди за дадени явления, а доблестно отхвърля техните предразсъдъци и дирят обясненията им там, дето досега никой учен не искаше да надникне — в окултизма, древната наука на Индия, Египет н т. н. Генерал Смитс изтъкнал различието между научно-философската концепция на 19 век, механическата и днешната, месията на която се явява Айнщан. 19 век беше епоха на тържеството на здравия смисъл в науката, почиваща на наблюдение и опит. Тогава се възприе атомната теория и четвъртото състояние на материята — етерното: материята престана да съществува за науката, защото се установи, че тя не е нищо друго, освен кондензирана енергия, както е напр. случая с динамита: формулираха се нови закони за движението, за съхранението, на електромагнетизма.
към текста >>

79. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Много е желателно, да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувства нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба със съвременния материализъм.
В символична форма автора изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: — Разрушението и Творчеството — в лицата на Земон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан — на втория. Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята — да послужи на една божествена идея: освобождението на пленницата Дева Славяна, светяща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили. Символиката на похищението Девата Славяна от един властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, божествена Любов над нисшите страсти. Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен. Изисква се, поне от части, познаване висшите сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от висше естество. Много е желателно, да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувства нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба със съвременния материализъм. П. Списаревски. Драмата „Девор“ за четене онлайн в сайта.
към текста >>

80. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 96 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С ъ б е в Новата Ева Послушна щерка на волята върховна изстъпва Ева на сцената световна, призвана роля завидна да играй.
Ако децата пожелаят да знаят нещо относно пола и раждането, то ние трябва с внимание да ги изслушаме и с подобаваща сериозност да им обясним на понятен тям език, въпроса или случая, като си служим с подходящи примери из растителното и животинско царства. Ако не им обясним, те пак ще се научат, но вече по други пътища, при което на въпроса или случая ще се даде съвсем лошо и грубо осветление, което ще хвърли сянка в тяхното детско съзнание. Ако искаме да дадем правилна насока на децата, и за да развият благородни качества в себе си, те трябва да влязат в жива връзка с природата, а чрез приказки, разкази и др., те до почувстват, че природата не е мъртва, а е жива и разумна и като така както хората и животните чувстват така също и растенията чувстват и ни благодарят, когато ги поливаме. Чрез разкази да се обясни на децата, че природата е отзивчива, че и растенията чувстват болни, и тъй те сами да почувстват, че не трябва да убиват животните и да късат цветята. Да се привикне детето да прави всичко това от любов към цветята и животните и то да почувства, че неговите любов, грижи и внимание намират отзвук в тях. Г. С ъ б е в Новата Ева Послушна щерка на волята върховна изстъпва Ева на сцената световна, призвана роля завидна да играй. Засвятка чиста, пламтяща диадема, от Бога нявга дарена й в Едема, в гърдите нежни отново днес сияй. На стара клетва веригите разкъсва. Свободна жрица за нов живот възкръсва, поема смело трънливий път, в спирал що вий се ярко на вечността в развоя към живий център. Простила се с покоя издига с трепет природния скрижал. За любовта й предел не съществува, една идея душата й вълнува: от егоизма сърцата да спаси, при вечний извор наново да ги върне.
към текста >>

81. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 99 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пашов) Златни пени (Басня) Дядо Благо Мисията на славянството Век след век, народите възлизат и слизат от световната сцена.
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Мисията на славянството (С. Калименов) Изграждане на новата политическа организация В недрата на Космоса (Н. Р. Из сп. „Окултизъм и Йога“) Словото на Учителя. Духовните причини на болестите (По беседа от Учителя, държана на 26 август 1934 г.) Синът на земята (Житен клас) Духът на новата епоха (В. Пашов) Златни пени (Басня) Дядо Благо Мисията на славянството Век след век, народите възлизат и слизат от световната сцена. Век след век, както историята ни учи, едни народи се издигат, други са на върха на своята слава и величие, трети почват постепенно да западат, да губят силата и значението си, и най-после, има още една, четвърта категория народи, които още не са дали на света най-ценното, на което те са способни, още не са казали своята последна дума на световната сцена. Към тая четвърта категория народи спадат преди всичко славянските народи. Те са именно днес народите на бъдещето. Над тях Провидението бди непрестанно, водейки ги, през всички опасности и изпитания, през всички превратности на живота, към изпълнението на великата мисия, която им е предназначена, и която естествено им се пада по силата на основните черти и заложби на славянската душа. Западът вече каза своята дума.
към текста >>

Век след век, както историята ни учи, едни народи се издигат, други са на върха на своята слава и величие, трети почват постепенно да западат, да губят силата и значението си, и най-после, има още една, четвърта категория народи, които още не са дали на света най-ценното, на което те са способни, още не са казали своята последна дума на световната сцена.
Калименов) Изграждане на новата политическа организация В недрата на Космоса (Н. Р. Из сп. „Окултизъм и Йога“) Словото на Учителя. Духовните причини на болестите (По беседа от Учителя, държана на 26 август 1934 г.) Синът на земята (Житен клас) Духът на новата епоха (В. Пашов) Златни пени (Басня) Дядо Благо Мисията на славянството Век след век, народите възлизат и слизат от световната сцена. Век след век, както историята ни учи, едни народи се издигат, други са на върха на своята слава и величие, трети почват постепенно да западат, да губят силата и значението си, и най-после, има още една, четвърта категория народи, които още не са дали на света най-ценното, на което те са способни, още не са казали своята последна дума на световната сцена. Към тая четвърта категория народи спадат преди всичко славянските народи. Те са именно днес народите на бъдещето. Над тях Провидението бди непрестанно, водейки ги, през всички опасности и изпитания, през всички превратности на живота, към изпълнението на великата мисия, която им е предназначена, и която естествено им се пада по силата на основните черти и заложби на славянската душа. Западът вече каза своята дума. Той даде това, което можеше да даде - една висока култура, която, въпреки всичко, си остава култура на малцинствата; една наука, която, въпреки своята точност, прецизност и свръхстарателност в разработката на подробностите, въпреки своите големи резултати в чисто материалната област на живота, все пак, не може да каже нито една свястна дума в отговор на основните проблеми, които вълнуват човешкия дух; едно изкуство, което, въпреки всичките му постижения, не може да възпитава, да претворява душите, да пресъздава характерите, да издига, и в което напротив, имат днес надмощие нисшите, отрицателно действуващи тенденции; една висока техника, огромните достижения на която не може никой да отрече, но която вместо да се яви като източник на всеобщо благоденствие и напредък, вместо да осигури материалната страна на човешкото съществуване за всички, и с това да освободи грамадно количество сили, да създаде условия и да даде огромен тласък за духовен напредък, напротив, явява се като истинско проклятие за грамадната част от човечеството, явява се като източник на глад и мизерия, като спирач на човешкия прогрес, създавайки днешния хаос в економическия живот, с милиони безработни и измиращи от глад, докато продуктите на произвоството се унищожават, за да се повиши цената им.
към текста >>

По силата на неговите възможности, по силата на основните тенденции, които доминират в неговия дух, по силата на историческата съдба, той вече прекрачи апогея на своята слава и величие и започва бавно, но сигурно, да слиза от световната сцена.
Над тях Провидението бди непрестанно, водейки ги, през всички опасности и изпитания, през всички превратности на живота, към изпълнението на великата мисия, която им е предназначена, и която естествено им се пада по силата на основните черти и заложби на славянската душа. Западът вече каза своята дума. Той даде това, което можеше да даде - една висока култура, която, въпреки всичко, си остава култура на малцинствата; една наука, която, въпреки своята точност, прецизност и свръхстарателност в разработката на подробностите, въпреки своите големи резултати в чисто материалната област на живота, все пак, не може да каже нито една свястна дума в отговор на основните проблеми, които вълнуват човешкия дух; едно изкуство, което, въпреки всичките му постижения, не може да възпитава, да претворява душите, да пресъздава характерите, да издига, и в което напротив, имат днес надмощие нисшите, отрицателно действуващи тенденции; една висока техника, огромните достижения на която не може никой да отрече, но която вместо да се яви като източник на всеобщо благоденствие и напредък, вместо да осигури материалната страна на човешкото съществуване за всички, и с това да освободи грамадно количество сили, да създаде условия и да даде огромен тласък за духовен напредък, напротив, явява се като истинско проклятие за грамадната част от човечеството, явява се като източник на глад и мизерия, като спирач на човешкия прогрес, създавайки днешния хаос в економическия живот, с милиони безработни и измиращи от глад, докато продуктите на произвоството се унищожават, за да се повиши цената им. Западът вече се изчерпа. Каквото и да прави, каквито и усилия да се полагат, каквито и системи да се прилагат, той не може да даде нещо повече. По силата на неговите възможности, по силата на основните тенденции, които доминират в неговия дух, по силата на историческата съдба, той вече прекрачи апогея на своята слава и величие и започва бавно, но сигурно, да слиза от световната сцена. Идва вече реда на славянството, взето в неговата цялост, което трябва и което днес едничко може да внесе нещо наистина ново в живота, във всичките му области. Задачите, които живота днес поставя, могат да бъдат разрешени само от славянството. Историческата задача за обединение на човечеството - за примиряване и отстраняване на националните и класови противоречия, за осигуряване на мира, правдата и свободата и всеобщото благоденствие, за реализиране на братството между хората и народите, за създаване на една истински нова и висока духовна култура, ново изкуство и ново отношение към Безграничното-тази задача може да бъде разрешена само от славянството. Днес е редът на Славянството! Славяни, осъзнайте се!
към текста >>

82. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

... Стругов не можа повече да устои на тая сцена и захълца, иска да плаче със сълзи, но ведно с очите изтекоха и те.
... Но, татко, дядо Слънчо отдавна замина през Балкана. И детето се покачи не коленете му, посегна с ръчички да снеме черните стъкла, за да види истината. — Татко, къде ти са очите? … Защо ме не погледнеш? … Аз толкова те чаках, а ти се не засмиваш! ... Стругов не можа повече да устои на тая сцена и захълца, иска да плаче със сълзи, но ведно с очите изтекоха и те. Само стене като дете, прегръща Оля и целува очите й, що като сини теменуги блестят в стаята. Но нали не може да ги види, нали мрак е паднал ден и нощ, нали навеки се прости със светлината и слънцето … Само усеща къдриците на своята рожба нежно да се докосват до клепките му. Милва ръцете й, целува ги и шепти. — Нали, Оля, ще ме водиш с малките си ръчички в градината при цветята. в гората при славеите?
към текста >>

83. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 110 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но това, което става на сцената не е една реалност.
Природата е била крайно внимателна, когато е създала храните и е създала преизобилно храни за всички условия на живота. И ако искате да развивате вашия ум, вашето сърце и вашата воля, трябва да употребявате съответните за това храни. Ако искате да станете учен човек, артист, художник — за каквото и да било изкуство трябва да си изберете съответната храна. Ако не можете да си изберете храната, няма да можете да постигнете това, което искате. В Англия са правени опити: когато някой артист ще трябва да играе известна роля, хранят го със съответната храна и има отлични резултати. Но това, което става на сцената не е една реалност. Там авторът определя съдбата на всеки едного от героите. Но ще кажете, че той представя живота такъв, какъвто си е — като драма, трагедия или комедия. Не, той представя нещата тъй, както той ги схваща и изживява, а не както са в действителност. И всички вие сега сте артисти. Като слязохте от другия свят, вие взехте известни роли да играете, но питам ви сега — драма ли, трагедия или комедия играете?
към текста >>

84. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 115 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Питагор не е преувеличавал, когато е говорил за музиката на сферите, защото всяко едно от небесните тела си има своя определен тон и всички заедно те изпълняват небесната симфония, за която и Гьоте споменава в полога към своя „Фауст“, когато сцената се пренася в небесата.
Той твори с живи, преливащи се материали, и може да създаде своите картини с една лекота, която изпълва с радост душата му. Музикантът, обаче, тук не е още достигнал мястото, гдето ще може да изрази своето изкуство по най-съвършения начин. Физическият свят е свят на формата. Астралният свят, гдето се намират чистилището и първото небе, е свят на краските; а светът на мисълта, гдето се намират второто и третото небе, е свят на тоновете. Небесната музика е факт, а не само една фигура на речта. Питагор не е преувеличавал, когато е говорил за музиката на сферите, защото всяко едно от небесните тела си има своя определен тон и всички заедно те изпълняват небесната симфония, за която и Гьоте споменава в полога към своя „Фауст“, когато сцената се пренася в небесата. Така Архангел Рафаил казва: „Слънцето пее издревната си песен, Посред песента на сферите — сестри, Бързайки по предначертания си път чудесен, В гръмовния бяг на годините безспир.“ Ехото от тази небесна песен достига до нас дори и тук, на физическия свят. Това са нашите най-ценни придобивки, дори и тогава, когато те са тъй ефимерни, тъй кратковременни, като блуждаещите огньове, и не могат да бъдат задържани и изучавани, както е случая с другите произведения на изкуството — като една статуя, една картина или една книга. На физическия свят тонът умира, изчезва веднага след като е роден. В първото небе, естествено, отражението на тая музика с много по-прекрасно и по-постоянно и затова музикантите тук долавят много по-нежни и приятни мелодии от тия, познати им през време на земния им живот. Опитностите на поета са сходни с тия не музиканта, защото поезията е израз на най-дълбоките чувства на душата, облечени в думи, които са наредени съобразно със същите закони на хармония и ритъм, които управляват излиянията на Духа в музиката.
към текста >>

85. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 117 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Животът е по-драгоценен (следва) Макс Хайндел (11) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Второто небе (продължение от брой 115) Дейността на човека в Небесния свят не е ограничена само в промяна на земната повърхност, която ще бъде сцената на неговите бъдещи борби за завладяване на физическия свят.
Това е една раса, която е съществувала преди появата на сегашния човек на Земята. За тази раса се загатва в Библията със следната фраза: „ И духът Божи се носеше над повърхността на земята.“ - И дълго след това Бог направил човека. Това са разумни същества, които са били на Земята преди сегашния човек и главния център, на които е било слънцето. Предполага се, че тази раса е живяла и живее на слънцето и оттам е направлявала и направлява развитието на расите на Земята, на Венера, на Меркурий, на Марс и на всички останали планети - понеже според окултната наука на всички планети има хора, които се направляват от тази раса, която живее на Слънцето. Из беседата, държана от Учителя на 18 ноември 1934 г. Животът е по-драгоценен (следва) Макс Хайндел (11) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Второто небе (продължение от брой 115) Дейността на човека в Небесния свят не е ограничена само в промяна на земната повърхност, която ще бъде сцената на неговите бъдещи борби за завладяване на физическия свят. Той е също така силно ангажиран в това да учи как да изгражда едно тяло, което ще му даде по-добра възможност де се прояви. Пред назначението на човека е да стане едно творческо интелигентно същество и той се подготвя за това винаги. През време на своя небесен живот, той се учи да изгражда всички видове тела — включително физическото. По-рано ние говорихме за силите, които работят върху положителния и отрицателния полюси на различните етери. Самият човек е част от тази сила.
към текста >>

86. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 120 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На сцената на живота се явява вече ново същество, което се коренно различава от всички досегашни форми, явява се човека, който носи в себе си растенията и животните и плюс това има вече и един нов елемент в себе си.
След това имаме усещането на болка, скръб и радост, приятност и неприятност и пр. И колкото по-висши са животинските форми, толкова по-сложен и разнообразен става и психическия им живот. В процеса на развитието на цялото животинско царство се развива сърцето, като един психически и органически орган, който в по-висшите животни е вече доста диференциран, не само във физиологическо, но и в психологическо отношение. Тук в по-висшите форми вече се явява един нов елемент на психическия живот — съзнанието, и заедно с него се явяват първите наченки на мисълта. Живота все повече се диференцира (усложнява), изпъкват нови принципи, и заедно с това и организирането на формите напредва. На сцената на живота се явява вече ново същество, което се коренно различава от всички досегашни форми, явява се човека, който носи в себе си растенията и животните и плюс това има вече и един нов елемент в себе си. Принципа, който произвежда растенето, отличава растенията, принципа който произвежда чувствата, отличава животинското царство, а новият принцип който влиза да действа, произвежда мисълта, и той вече отличава човека като човек. И когато говорим за човека в най-елементарен и обективен смисъл, разбираме съществото, в което се явява мисълта, съществото, в което се ражда мисълта. И затова Учителя казва: „Мисълта е, която характеризира човека, без мисъл нямаме човек.“ Заедно с раждането на мисълта, се ражда и човешката личност, индивидуалност и самосъзнанието. Те се явяват едновременно, защото са рожба, на един принцип. принципа на разумността.
към текста >>

87. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Колко пъти и как точно аз наново виждах тази сцена!
Това бе празничен ден, и моята майка, жена проста и деятелна имаше двойна цел, правейки това пътешествие. Тя ме отвеждаше при моето предназначение и, след това, оставяйки ме, желаеше да се порадва на зрелищата и развлеченията на греда. Аз бях прехласнат в тълпата и шума на улицата. Струва ми се, че моята природа винаги е притежавала една склонност да се отдавам на възвишеното, от което тя бе една тъй малка частица и, отдавайки се така, да черпя от там смисъла на живота. Ний излязохме наскоро из движещата се тълпа и навлязохме в просторна и плодородие равнина, зад която течеше нашата свещена и многообичана река. Колко пъти и как точно аз наново виждах тази сцена! На брега на реката, се виждаха изваяните покриви на храма, покрити с чудни украшения, и околните постройки, блестящи в чистия въздух на утрото. Аз не се страхувах, понеже не очаквах нищо определено, но бях много любопитен да зная — дали живота зад тези стени е нещо тъй красиво, каквото ми се струваше че трябва да бъде. При вратите стоеше послушник, облечен в черна дреха. Той говореше с една жена, която бе донесла съдове с вода и искаше настойчиво да бъдат благословени от някой жрец. Тогава тя щеше да отнесе в греда един скъп товар, за който ще иска висока цена от суеверната тълпа.
към текста >>

Аз гледах през решетката, докато очаквахме нашия ред, и сцената, която порази очите ми, ме изпълни с един почтителен страх.
На брега на реката, се виждаха изваяните покриви на храма, покрити с чудни украшения, и околните постройки, блестящи в чистия въздух на утрото. Аз не се страхувах, понеже не очаквах нищо определено, но бях много любопитен да зная — дали живота зад тези стени е нещо тъй красиво, каквото ми се струваше че трябва да бъде. При вратите стоеше послушник, облечен в черна дреха. Той говореше с една жена, която бе донесла съдове с вода и искаше настойчиво да бъдат благословени от някой жрец. Тогава тя щеше да отнесе в греда един скъп товар, за който ще иска висока цена от суеверната тълпа. Аз гледах през решетката, докато очаквахме нашия ред, и сцената, която порази очите ми, ме изпълни с един почтителен страх. Този страх продължи дълго време и трая даже след като бях влязъл в един почти постоянен контакт с този който ми причини това впечатление. Това бе един от жреците, облъчени в бяло, който вървеше бавно по широката алея. Не бях до тогава виждал някой от тия облечени в бели тоги жреци, освен в единственият случай, който имах по-рано да посетя града. Тогава аз видях няколко върху свещения кораб, всред една процесия, движеше се по реката. Но скоро това същество бе близо до мен, приближавайки се; аз задържах дишането си.
към текста >>

88. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 177 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сцената, която се представи пред очите ми, ме смути и аз се спрях.
Агмад си оставаше прав, без никакво движение, с очи фиксирани върху мен. Детето ме гледаше с възхищение и пляскаше с ръце от удоволствие. После тя простре ръката си и хвана моята. „Ела“, каза тя. Аз се подчиних и ний излязохме заедно, като Агмад се държеше съвсем близо до нас. Сцената, която се представи пред очите ми, ме смути и аз се спрях. Големата галерия беше изпълнена с жреци, с изключение на местото, гдето бях аз, близо до вратата на светилището. Там бе оставено едно пространство и в него се намираше едно легло, покрито с копринена драперия, бродирана с злато, в вид на букви, които приличаха на тези. върху моята дреха. На леглото имаше нещо като етажерка с цветя със сладостен аромат и от всички страни около него пода бе послан с цветя. Направих едно движение назад пред многобройното събрание ма неподвижните жреци, облечени с бели тоги, очите на които бяха отправени към мен: но великолепните цветове ме привлякоха.
към текста >>

89. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 179 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако се яви едно болезнено нарушение в равновесието на организъма, тогава се явяват на сцената естествените му лечебни сили.
Така хининът и арсеникът действат на самите микроби и ги унищожават, както ги унищожават и вън от организъма. Физиократите — напротив — считат, че различните лечебни средства имат за задача само да пробудят, да засилят самите защитни сили на организма, които се намират на лице в самия него. Според тях — не лекува химическото вещество, а тая по-голяма бойкост, която скритите сили на тялото получават при външната възбуда чрез лечебното средство. Така при белодробните заболявания са били употребявани различни лечебни средства. Когато започнали — за пръв път в Пражката болница—да обграждат болния с чистота, чист въздух, добри грижи, диета, като го оставили на естественият вървеж на болестта, получили даже по благоприятни статистически резултати от колкото при лечението само с лечебни средства. Ако се яви едно болезнено нарушение в равновесието на организъма, тогава се явяват на сцената естествените му лечебни сили. които съзнателно и планомерно се заемат да го възстановял. А външните лечебни средства могат само да подбудят тия естествени лечебни сили на организма. Те не могат ги заместят. Д-р Стефан Творците на истински блага Зад всяко създание стои мисълта на неговия творец. Няма творчество без мисъл.
към текста >>

90. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всяко едно от тях, когато трябваше до се яви на импровизираната сцена, то вярваше, в себе си, какво гласът на Доброто го вика на протест — то знаеше че този свещен акт е продиктуван от чиста съвест.
Калудов, изпълни няколко номера, композиции от братски песни, китки и маршове. Декламирани бяха няколко избрани стихове и хуморески. Изнесе се и пиеската „Гласът на доброто“ в три картини, представена от малките артисти, братски деца. Мила и трогателна бе картината, тя трогна и най-коравото сърце. Когато човек се вслушваше в шепота на чистите детски сърца, които познават само истинския глас на доброто, неволно той повдига глас на протест против своя отровен и кален живот. Всяко едно от тях, когато трябваше до се яви на импровизираната сцена, то вярваше, в себе си, какво гласът на Доброто го вика на протест — то знаеше че този свещен акт е продиктуван от чиста съвест. Всяко едно се вглъбяваше с трепета на детската си душа, в сърцата на другите и следеше за общата хармония в действията. Тяхната смелост бе един акт, чрез който искаха да заглушат гласът на егоизма, лъжата и омразата и да обезоръжат агентите на злото. Те възвестиха, че гласът на ангела на доброто може да се чуе. Тази инициатива на Варненското братство, заслужава да се подеме и от другите братства, като се представят картини нагледно, из реалния живот. В. Пловдив На 31 декември 1935 год., приятелите въздържатели от З-те ложи в Пловдив и младежката организация „Ведри небеса“, вегетарианци толстоисти и тия от „Всемирното братство“, имахме обща среща и забава по случай настъпващата 1936 год., в салона на прогимназията „Карнеги“.
към текста >>

91. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В развръзката, в последната, петата сцена, Джалма наново завзема трона си, и драмата завършва с думите на Духът на бялата магия:.В борбата си за Джалма, аз победих.
Тази роса си ти, моя велика любов, ти, подкрепително и нърмителко на истината в мене. Майя, подай ми ръка! Нека тръгнем двама — аз — възродена истина, ти — безсмъртна любов. Нека идем там. дето ни очакват, там, дето се борят за свобода, защото ние не принадлежиме на себе си, а на тези, които водим. В развръзката, в последната, петата сцена, Джалма наново завзема трона си, и драмата завършва с думите на Духът на бялата магия:.В борбата си за Джалма, аз победих. * * * Мястото не ни позволява да се разпространяваме подробно върху великолепната символика в това произведение, малко по обем, но пребогато по съдържание. Каква по-вярна картина на живота, на истинския, вътрешния живот, от тази, която ни рисува пътя на човешкия дух, попаднал в долината на мрачните сенки, лутал се до изнемогване и отчаяние в тях, изгубил всичко или почти всичко, (защото безсмъртната божия искра никога не може да го напусне) — за да възкръсне отново в новия живот на светлината и да тръгне напред, ръка за ръка с любовта, вечната му спътница, от която той черпи радост и вдъхновение. Каква по-вярна картина на отношенията между мъжа и жената, между Джалма — мъдростта и Майя — любовта, вечни спътници в живота? Цената на книгата е 15 лв. Доставя се от С.
към текста >>

92. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 196 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Чувствах, че моята царица, моята майка ме задържаше в своите обятия за да ми попречи да избягам от сцената а на ужаса.
Докато тълпата развълнувана, обзета от гняв поради противодействието на жреците, напираше заплашително, много жертви на нейния гняв бяха паднали около мен. Близо до моето безчувствено тяло се бе прострял Агмад, премазан до смърт от тълпата и на страна от мене, срещу леглото, на което лежах бе простряно мъртво прекрасното тяло на Мален. Докато се реех там, потънал в мистичното съзнание на душата, аз забелязах тия паднали духове, потъмнели от порока и амбицията, които царицата на желанието бе запалила в тях, принудени да се хвърлят в този неизбежен кръг, от който не могат да се изтръгнат. Душата на Агмад се беше устремила с бясна ярост, като една черна, нощна птица и Мален, този млад жрец, който ме бе завел до града, го следваше с бърз полет. Той, който подчинявайки се на правилата на своето звание, бе запазил чистотата на тялото си, вътре в себе си бе почернял от непрестанното и незадоволено желание; но тялото му лежеше, като откъснат цвят, красиво като лотос, когато почва де се разтваря над водната повърхности. Чувствах, че моята царица, моята майка ме задържаше в своите обятия за да ми попречи да избягам от сцената а на ужаса. „Възвърни се към твоето дело, каза тя; то е още недовършено. Ето новата дреха, която ти ще носиш, тя ще бъде твоето облекло, когато поучаваш моя народ“. Това тяло е чисто, неопетнено и красиво, макар че душата, която го обитаваше е изгубена. Но ти, ти ми принадлежиш. Да дойдеш при мен, това е да живееш във вечността, в истината и мъдростта.
към текста >>

Станах прав и под закрилата на моята царица, аз гледах с ужас сцената, която ме заобикаляше.
Да дойдеш при мен, това е да живееш във вечността, в истината и мъдростта. Това е твоята нова дреха“. Почувствах, че съм още много силен, не само духовно но и физически. Една нова мощ се вля а мен и умората бе забравена. Станах от мястото, гдето преди минута само лежах безсилен. Станах прав и под закрилата на моята царица, аз гледах с ужас сцената, която ме заобикаляше. „Върви с вяра, каза тя. Ти ще живееш в сърцето на народа, ти ще бъдеш за него един пример, един символ на слава. Ти ще бъдеш жертвата за моето дело, спомена за което ще бъде пазен с любов от черните деца на Шам. Обаче, макар че умираш на моя служба, ти ще поучаваш в идващите векове всред ранните на тоя храм; и, макар и да умираш за мене стотици пъти, ти пак ще живееш, за да проповядваш моите истини в светилището на новия храм, който ще се издигне след време.“ Аз се понесох бързо и преминах незабелязано гневната и настръхнала тълпа. Статуите във входната алея бяха повалени, вратите на храма бяха разрушени.
към текста >>

93. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 198 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Някои хора са умирали от пеене на сцената.
Има ноти, които както и да ги пеете, те са пълни със съдържание от взривни вещества. Духовният свят образува вътрешното съдържание на музиката. Всеки тон е затворен в известна форма. И ако по невнимание вие разрушите формата на един тон, вие можете да причините, без да искате, голяма пакост. Ако се пукне един тон, човек може да пострада. Някои хора са умирали от пеене на сцената. Щом тонът се пукне, и човек се пука. Но благодарение че формите, в които са облечени музикалните тонове, са толкова устойчиви, че много рядко стават нещастия. Има една смъртоносна гама, за която не искам да ви говоря. Има също и известни мисли и чувства, които произвеждат същия ефект както и тоновете в музиката. Тези мисли и чувства не трябва да се бутат, защото те са в сила да произведат цяла експлозия.
към текста >>

94. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не е нужно всеки да може да танцува или да пее, или да играе на сцената, или да работи в приложните изкуства, ала всеки трябва да има в себе си добре развито чувство за изтънченост и красота.
Вярата и любовта днес. трябва да влизат в света, за да преобразят индивид, семейство и общество. Усет към хубавото Шримати Рукмини Деви Изкуството не се състои в това — да се чуе една песен, или де се види някой танц, нито — дали се харесват те, или не. Едничката цел на изкуството е — да направим живота си художествен, тъй че в него да цари духа не изкуството. Това съвсем не значи, че всеки от нас трябва до стане творец-художник в обикновения смисъл на думата. Не е нужно всеки да може да танцува или да пее, или да играе на сцената, или да работи в приложните изкуства, ала всеки трябва да има в себе си добре развито чувство за изтънченост и красота. Спомням си. как Павлова често танцуваше пред бедни хора, не защото те можеха да оценят техниката й, или да проникнат в духа на творческата й работа, но защото искаше те да бъдат щастливи поне за малко. Мнозина често я запитваха, защо танцува пред бедни хора, повечето от които не можеха да оценят изкуството й. Тя винаги им отговаряше, че не танцува пред тях, за да разберат техниката на танца, но само — за да ги направи един два часа щастливи, тъй като толкова малко радост име в света. Това наистина е тека, и аз съм уверена, че чрез изкуството ние можем да създадем повече щастие в света.
към текста >>

95. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 215 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Във миг е пред него и днешната сцена: Как моли го погледът детски със жал И чува да трепка гласецът безценен — сега, като зрител изтръпнала е цял.
Ще мине туй всичко, но ето, след време, то пак ще изплува от някъде с власт: * За миг раздвоено е мойто съзнание. И тук съм, и в скритото бъдно напред, където туй — днешно, ще минало стане, с картинни животи и със сенки безчет. * Повдигна воала си времето. Виждам: бащата веч старец — същински мъдрец! Унесен във мисли, той леко въздиша — ред спомени хвъркат назад без конец. * Във миг е пред него и днешната сцена: Как моли го погледът детски със жал И чува да трепка гласецът безценен — сега, като зрител изтръпнала е цял. * — Кажи ми, бе татенце, ясно прозвънна, как искам таз буквичка сега да знам! А как му той хладно — „не може“, отвърна, с господство над малката рожба! О... блам! * Примрежиха сълзи очите му. Горест покруси душата.
към текста >>

96. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

До днес то изживяваше своето детство, и стоеше на заден план на историческата сцена; но днес то е вече възмъжало, и заема вече главна роля не историческата сцена.
Но по близката задача на християнството е да изгради братството между народите. Това е задачата, която славянството ще реализира, прилагайки християнството в живота. Славянството сега приема Христовия импулс, и има великата мисия да изгради братството между народите, като се положат по такъв начин основите на бъдещата култура, в която ще се постигне и великата мисия — безсмъртието на човечеството. Тъй че християнството е в началото на своята велика мисия — проникване на любовта в живота. И славянството постепенно се подготвя за великата мисия, която му е предначертана. До днес то изживяваше своето детство, и стоеше на заден план на историческата сцена; но днес то е вече възмъжало, и заема вече главна роля не историческата сцена. Западно-европейската култура, която прие първата чест на христовия импулс. имаше подготвителната мисия — да оформи човека като личност. де го направи способен да мисли и да действа по вътрешен подтик — по свободна воля. Тези задача е вече завършена и са подготвени условията за втората част но великия импулс да се приеме от човечеството. Този импулс, както казах, има за задача да направи човека безсмъртен.
към текста >>

97. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 224 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вие трябва да се приготовлявате за певци на сцената.
Всички хора трябва да се научат да пеят, затова именно и аз говоря за музиката. Всеки човек, на който гласа хърка, той не може да влезе в Царството Божие. Човек, който не пее, това не говори добре за него. Аз не говоря за старата култура, но говоря за новата култура, в която пеенето е необходимо. Лягате ли, ставате ли, идеята за пеенето трябва да бъде в ума ви. Вие трябва да се приготовлявате за певци на сцената. Вие трябва да се приготовлявате за един концерт пред ангелите — те да ви харесат. Някой казва: аз съм добър човек. Казвам: изпей ми една песен, за да ти кажа какъв си! По пеенето ще те позная дали си добър човек или не. Той казва: гласът ми с малко развален.
към текста >>

98. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 225 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той се обърнал около себе си и видял, как една бяла пара се спуснала около него, — вдигнала се бавно и той видял една чудна сцена.
Тя не отговорила нищо, а само кимнала с глава. И в тоя миг се случва странното. Генералът изпаднал в едно странно състояние на духа, изгубил волята си и не виждал нищо друго пред себе си, освен красивото лице на непознатата и нейните хубави, проницателни очи. Неочаквано пред него се разляла една ослепителна светлина той видял онези картини, които се запечатали в мисълта му. И в тоя миг чул един глас: — Син на републиката, погледни и научи! Той се обърнал около себе си и видял, как една бяла пара се спуснала около него, — вдигнала се бавно и той видял една чудна сцена. Пред него се разстлали в един план всички страни на земята. В този миг един чудно хубав ангел се явил пред Вашингтон и му показал една карта на градове и села, които като по чудо излизали от Атлантически и Тихия океани. Ангела обърнал лице към юг и му посочил един страшен призрак, който летял над вселената, и сипвал жупел върху земята, от който хората бягали в панически бяг. Видял кърви и разрушения. Видял, как хората се биели помежду си.
към текста >>

99. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 232 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В него има една особено силна сцена, която за всеки окултист е ясно подчертана и жива реалност, макар че на мнозинството ще се стори само като фантазия на свободното въображение на художника режисьор.
Да работим за придобиването на този щит, който ще ни пази от лошите влияния. Г. С. Един филм с окултно съдържание Филмовото изкуство, в своите девет десети, е дотолкова избледняло и еднообразно, че разумният и съзнателен човек, след като гледа някой прехвален му от близки и приятели филм, почти винаги е в право да каже: и това е същото — нищо особено, а само едно повторение в малко по-друга форма на една и съща любовна игра. Но има, макар като рядкост, и гениални режисьори, които схващат по-дълбоко живота и виждат и изнасят неща, които в обикновените филми няма. Един такъв филм е „Сенки на миналото“. В него има една особено силна сцена, която за всеки окултист е ясно подчертана и жива реалност, макар че на мнозинството ще се стори само като фантазия на свободното въображение на художника режисьор. Това е сцената, в която главната героиня на филма, изпаднала в крайно възбудено нервно състояние, под напора на силните чувства, предизвикани от вътрешната борба, която става в нея, вижда духа на своята сестра и разговаря с нея и този разговор й донася успокоение, прекратяване на страшните съмнения и на вътрешната борба. Тя вижда, че сестра й одобрява това, което тя прави и иска именно така да бъде. От окултно гледище, тази сцена е една пълна реалност, защото окултизмът учи, че при известни, особени положения в състояние на крайна нервна напрегнатост, предизвикана от силни душевни преживявания, обикновения човек може да стане за кратко време ясновидец, при което духовния му взор се разкрива и той влиза в непосредствена връзка със света, който обикновено е скрит за простосмъртните. Тази сцена от филма „Сенки на миналото“ е още едно измежду многото, доказателства, че гениалният художник е способен да долови интуитивно със своето духовно прозрение, реалността на нещата и да я предаде в художествена форма, и тогава, когато неговият ум не може да я схване и дори я отрича като обективна реалност. Обаче този, който познава, макар и само теоретически, скритата страна на живота, знае, че това, което художникът е доловил, е самата истина.
към текста >>

Това е сцената, в която главната героиня на филма, изпаднала в крайно възбудено нервно състояние, под напора на силните чувства, предизвикани от вътрешната борба, която става в нея, вижда духа на своята сестра и разговаря с нея и този разговор й донася успокоение, прекратяване на страшните съмнения и на вътрешната борба.
Г. С. Един филм с окултно съдържание Филмовото изкуство, в своите девет десети, е дотолкова избледняло и еднообразно, че разумният и съзнателен човек, след като гледа някой прехвален му от близки и приятели филм, почти винаги е в право да каже: и това е същото — нищо особено, а само едно повторение в малко по-друга форма на една и съща любовна игра. Но има, макар като рядкост, и гениални режисьори, които схващат по-дълбоко живота и виждат и изнасят неща, които в обикновените филми няма. Един такъв филм е „Сенки на миналото“. В него има една особено силна сцена, която за всеки окултист е ясно подчертана и жива реалност, макар че на мнозинството ще се стори само като фантазия на свободното въображение на художника режисьор. Това е сцената, в която главната героиня на филма, изпаднала в крайно възбудено нервно състояние, под напора на силните чувства, предизвикани от вътрешната борба, която става в нея, вижда духа на своята сестра и разговаря с нея и този разговор й донася успокоение, прекратяване на страшните съмнения и на вътрешната борба. Тя вижда, че сестра й одобрява това, което тя прави и иска именно така да бъде. От окултно гледище, тази сцена е една пълна реалност, защото окултизмът учи, че при известни, особени положения в състояние на крайна нервна напрегнатост, предизвикана от силни душевни преживявания, обикновения човек може да стане за кратко време ясновидец, при което духовния му взор се разкрива и той влиза в непосредствена връзка със света, който обикновено е скрит за простосмъртните. Тази сцена от филма „Сенки на миналото“ е още едно измежду многото, доказателства, че гениалният художник е способен да долови интуитивно със своето духовно прозрение, реалността на нещата и да я предаде в художествена форма, и тогава, когато неговият ум не може да я схване и дори я отрича като обективна реалност. Обаче този, който познава, макар и само теоретически, скритата страна на живота, знае, че това, което художникът е доловил, е самата истина. С К КНИЖНИНА Когато зреят житата, разкази от Буча Бехар.
към текста >>

От окултно гледище, тази сцена е една пълна реалност, защото окултизмът учи, че при известни, особени положения в състояние на крайна нервна напрегнатост, предизвикана от силни душевни преживявания, обикновения човек може да стане за кратко време ясновидец, при което духовния му взор се разкрива и той влиза в непосредствена връзка със света, който обикновено е скрит за простосмъртните.
Но има, макар като рядкост, и гениални режисьори, които схващат по-дълбоко живота и виждат и изнасят неща, които в обикновените филми няма. Един такъв филм е „Сенки на миналото“. В него има една особено силна сцена, която за всеки окултист е ясно подчертана и жива реалност, макар че на мнозинството ще се стори само като фантазия на свободното въображение на художника режисьор. Това е сцената, в която главната героиня на филма, изпаднала в крайно възбудено нервно състояние, под напора на силните чувства, предизвикани от вътрешната борба, която става в нея, вижда духа на своята сестра и разговаря с нея и този разговор й донася успокоение, прекратяване на страшните съмнения и на вътрешната борба. Тя вижда, че сестра й одобрява това, което тя прави и иска именно така да бъде. От окултно гледище, тази сцена е една пълна реалност, защото окултизмът учи, че при известни, особени положения в състояние на крайна нервна напрегнатост, предизвикана от силни душевни преживявания, обикновения човек може да стане за кратко време ясновидец, при което духовния му взор се разкрива и той влиза в непосредствена връзка със света, който обикновено е скрит за простосмъртните. Тази сцена от филма „Сенки на миналото“ е още едно измежду многото, доказателства, че гениалният художник е способен да долови интуитивно със своето духовно прозрение, реалността на нещата и да я предаде в художествена форма, и тогава, когато неговият ум не може да я схване и дори я отрича като обективна реалност. Обаче този, който познава, макар и само теоретически, скритата страна на живота, знае, че това, което художникът е доловил, е самата истина. С К КНИЖНИНА Когато зреят житата, разкази от Буча Бехар. Отдавна сме чакали, да се появят в българската литература творби, които, бидейки напълно издържани по форма, да бъдат същевременно пропити от новите схващания, от дълбоко познаване на живота е светлината на окултното знание. Смело може да се каже, че разказите на Буча Бехар са сериозна стъпка в това направление.
към текста >>

Тази сцена от филма „Сенки на миналото“ е още едно измежду многото, доказателства, че гениалният художник е способен да долови интуитивно със своето духовно прозрение, реалността на нещата и да я предаде в художествена форма, и тогава, когато неговият ум не може да я схване и дори я отрича като обективна реалност.
Един такъв филм е „Сенки на миналото“. В него има една особено силна сцена, която за всеки окултист е ясно подчертана и жива реалност, макар че на мнозинството ще се стори само като фантазия на свободното въображение на художника режисьор. Това е сцената, в която главната героиня на филма, изпаднала в крайно възбудено нервно състояние, под напора на силните чувства, предизвикани от вътрешната борба, която става в нея, вижда духа на своята сестра и разговаря с нея и този разговор й донася успокоение, прекратяване на страшните съмнения и на вътрешната борба. Тя вижда, че сестра й одобрява това, което тя прави и иска именно така да бъде. От окултно гледище, тази сцена е една пълна реалност, защото окултизмът учи, че при известни, особени положения в състояние на крайна нервна напрегнатост, предизвикана от силни душевни преживявания, обикновения човек може да стане за кратко време ясновидец, при което духовния му взор се разкрива и той влиза в непосредствена връзка със света, който обикновено е скрит за простосмъртните. Тази сцена от филма „Сенки на миналото“ е още едно измежду многото, доказателства, че гениалният художник е способен да долови интуитивно със своето духовно прозрение, реалността на нещата и да я предаде в художествена форма, и тогава, когато неговият ум не може да я схване и дори я отрича като обективна реалност. Обаче този, който познава, макар и само теоретически, скритата страна на живота, знае, че това, което художникът е доловил, е самата истина. С К КНИЖНИНА Когато зреят житата, разкази от Буча Бехар. Отдавна сме чакали, да се появят в българската литература творби, които, бидейки напълно издържани по форма, да бъдат същевременно пропити от новите схващания, от дълбоко познаване на живота е светлината на окултното знание. Смело може да се каже, че разказите на Буча Бехар са сериозна стъпка в това направление. Те са напълно издържани по форма — стегнат език и стил, липса на излишни думи, голяма образност.
към текста >>

100. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 248 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Спрямо мислите и чувствата, които се развиват в съзнанието, той ще се намира в положението на зрител, който вижда ясно всичко, което актьорите вършат на сцената, но не чува нито една дума от онова, което те говорят.
Тези повреди, в същност, правят невъзможно и мъчно извикването на спомените; те засягат механизма на припомнянето и само тоя механизъм. По точно казано, ролята на мозъка е да направи щото духът, когато се нуждае от някой спомен, да може да получи от тялото онова положение, или начално действие, което именно представлява подходящата рамка за търсено спомен. Веднъж рамката дадена, споменът сам ще ес постави в нея“. „Този, който би могъл да надникне в един силно зает мозък, да проследи движенията на атомите и да изтълкува тия движения, той, без съмнение би узнал нещо от онова, което се изразява в жестове, положения и движения на тялото, т. е. което душевното състояние съдържа в себе си от зараждащи се действия, или от такива на път да се извършат; ала всичко друго остава скрито от неговия поглед. Спрямо мислите и чувствата, които се развиват в съзнанието, той ще се намира в положението на зрител, който вижда ясно всичко, което актьорите вършат на сцената, но не чува нито една дума от онова, което те говорят. Той щеше да прилича на човек, който долавя една симфония само по движенията на диригента. И наистина, мозъчните явления са за душевния живот, това, което жестовете на диригента са за една симфония: те предават само нейните двигателни артикулации и нищо друго. По мозъчната кора, следователно, няма да се намери нищо от висшите дейности на духа. Мозъкът вън от неговите сетивни функции, няма друга роля, освен на мимира*), в най-широката смисъл, душевния живот“. ___________________ *) От думата мимика.
към текста >>

НАГОРЕ

0.28807997703552