НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
179
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
5_06 ) Опитът ще бъде през тази нощ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Импровизирал пред самата публика в момента като излязъл на
сцената
и изсвирил „Песента на блудния син“.
Един българин, който в Америка следвал в един и същ университет с Учителя, ни разказа, че студентите често правили екскурзии из околността, разговаряйки за обикновени работи, а Учителя казвал: „Вижте, колко красива е Природата! “ Студентите забелязали, че по някое време Петър Дънов се изгубвай нейде. Веднъж след дълго търсене, го намерили на една полянка всред гората, дето прекарвал в молитва и размишление. Веднъж Учителя беше при пианото в големия салон и дълго свири. След това ни разказа, че когато бил студент, един професор го поканил да изсвири нещо на цигулката си.
Импровизирал пред самата публика в момента като излязъл на
сцената
и изсвирил „Песента на блудния син“.
Свирил в абсолютна тишина как синът се разделя от баща си, после как се връща... И когато свършил, публиката продължавала да мълчи. Чак като се опомнила, започнала да ръкопляска. После поискали партитурата на „Песента на блудния син“, но Учителя никога не я е нотирал. Подарил я на сърцата им така, внезапно съчинена на сцената. ***
към текста >>
Подарил я на сърцата им така, внезапно съчинена на
сцената
.
След това ни разказа, че когато бил студент, един професор го поканил да изсвири нещо на цигулката си. Импровизирал пред самата публика в момента като излязъл на сцената и изсвирил „Песента на блудния син“. Свирил в абсолютна тишина как синът се разделя от баща си, после как се връща... И когато свършил, публиката продължавала да мълчи. Чак като се опомнила, започнала да ръкопляска. После поискали партитурата на „Песента на блудния син“, но Учителя никога не я е нотирал.
Подарил я на сърцата им така, внезапно съчинена на
сцената
.
*** Всеки има своя път към Учителя. Сестра Георгиева сънувала, че трябва да отиде на улица „Опълченска“ 66. Тя се почудила защо я пращат там и отишла със смущение. Посрещнала я сестра Гина Гумнерова и я представила на Учителя, който я приел.
към текста >>
2.
5_23 ) Паралелни светове
- Боян Боев (1883 – 1963)
Сега Архангел Михаил е на
сцената
, от известно число години той е поел ръководството на епохата; като се обезсърчиш, помисли за Архангел Михаил.
Брадата е образувана след образуването на челото и носа. Човек с дълъг нос е работоспособен. Природата признава работоспособността. Децата в бъдеще ще имат правилни черти. Типът на Шестата раса е почнал да се оформява вече на Земята, почти навсякъде има такива типове.
Сега Архангел Михаил е на
сцената
, от известно число години той е поел ръководството на епохата; като се обезсърчиш, помисли за Архангел Михаил.
Между всички духовни хора трябва да спре одумването, омразата и пр., тогава снарядите на злото няма да ви засягат вече. Някой казва: „Вие не си гледате работата и за това е дошъл Учителя“, а това не е така. Ако те си гледаха работата, пак щях да дойда, но щях да говоря съвсем друго. В човека вървят паралелно Божественият и човешкият живот. И човек вижда, че Божественият живот е хубав и затова ще се откаже от човешкия и пак ще се върне в рая.
към текста >>
3.
6_09 ) Концентрация върху дъгата
- Боян Боев (1883 – 1963)
Една сестра каза: „За най-подходящо намираме да изберем някоя
сцена
из живота на Христа, например как Христос проповядва на планината, как върви с учениците през нивите, Христос на тайната вечеря.“ Учителя одобри това с готовност.
Опитът за концентрация върху дъгата има за цел свързване с Невидимия свят, развитие на ясновидските сили, а опитът с Библията е друго. Чрез опита с дъгата имаме предвид далечното бъдеще, т.е. нещо, което ще добиеш чак в бъдещето, а при опита за концентрация върху Христа ще добиеш нещо в сегашната епоха; значи това е по-ефикасно. Направете този опит и после ще ми кажете резултатите. Вижте какво точно ще изберете за концентрация.
Една сестра каза: „За най-подходящо намираме да изберем някоя
сцена
из живота на Христа, например как Христос проповядва на планината, как върви с учениците през нивите, Христос на тайната вечеря.“ Учителя одобри това с готовност.
към текста >>
4.
29) Земята е Господня
- Боян Боев (1883 – 1963)
Не цени и тази
сцена
: дървета, небеса, планини, които струват милиони.
Днешните работи за утре не оставяй, понеже утре ще имаш две работи и не ще можеш да ги свършиш. Утрешният ден си има своя работа. Някой живее между хиляди хора и казва, че живее всред вълци. Това е, защото не ги обича, възприема ги като вълци, не може да възприеме Божественото в тях и така може да умре от задушаване. Човек не цени това, което приема: въздух, вода, светлина, топлина.
Не цени и тази
сцена
: дървета, небеса, планини, които струват милиони.
Где ще намериш такава сцена като сегашната? Всякога отрицателните работи предшестват хубавите. Сиромашията предшества богатството, слабостта – силата, невежеството – знанието. След всяка голяма скръб идва голяма радост. И след всяка голяма радост има голяма скръб.
към текста >>
Где ще намериш такава
сцена
като сегашната?
Утрешният ден си има своя работа. Някой живее между хиляди хора и казва, че живее всред вълци. Това е, защото не ги обича, възприема ги като вълци, не може да възприеме Божественото в тях и така може да умре от задушаване. Човек не цени това, което приема: въздух, вода, светлина, топлина. Не цени и тази сцена: дървета, небеса, планини, които струват милиони.
Где ще намериш такава
сцена
като сегашната?
Всякога отрицателните работи предшестват хубавите. Сиромашията предшества богатството, слабостта – силата, невежеството – знанието. След всяка голяма скръб идва голяма радост. И след всяка голяма радост има голяма скръб. Големите работи са придружени с големи разноски.
към текста >>
5.
41) На фокуса на музиката
- Боян Боев (1883 – 1963)
Музикантът е чувствителен и когато слезе от
сцената
, възприема мислите на тези, които са доволни, и на другите, които не са: тогава изпитва чувството, като че го режат.
Механическата музика всеки може да я свири. Истинските музиканти наричам гении на музиката, тях не ги засяга обезсърчението: дойде някоя скръб, посвирят ѝ и тя си отиде. Скръбта е една ненапреднала душа. И ти, когато ѝ свириш едно парче, тя ще дойде, а ако ѝ свириш друго, ще си отиде. Някой път нямаш никаква причина да си скръбен, а скърбиш: това е някое ненапреднало същество, чиято скръб приемаш.
Музикантът е чувствителен и когато слезе от
сцената
, възприема мислите на тези, които са доволни, и на другите, които не са: тогава изпитва чувството, като че го режат.
На младата музикантка Учителя каза: Вие трябва да свирите според трептенията на своя организъм. Професорът също трябва да се съобразява с ритъма на ученика. Пианото е по-механичен инструмент и да дадеш израз при него е по-мъчно и се изисква по-голямо усилие, за да се дойде до хармония с публиката. Един цигулар свири добре на цигулка, когато неговият двойник излезе из него и влезе в цигулката, но когато свърши, трябва да го извади оттам и пак да го тури в себе си.
към текста >>
6.
19) Да съградим мост на Любовта
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато един човек на
сцената
стане цар, цар ли е?
Учителя бе поканен на чай от стенографките. Тогава една от тях прочете списъка на беседите и лекциите, които Учителя бе говорил от 1900 г. насам, и изчисли, че са 7 000 на брой. След това се отвори общ разговор, в който Учителя каза следното: На Земята половината са доволни и половината не са доволни.
Когато един човек на
сцената
стане цар, цар ли е?
И когато двама души се карат на сцената, карат ли се? Това, което става сега в света, е на сцената и не е сериозна работа. Хората, които са дошли на Земята, не разбират какво хубаво училище е тя. Те търсят онзи свят, обаче той е тук и като се отворят очите им, ще го видят. Да мислиш, че този или онзи те е обрал, това са все заблуждения.
към текста >>
И когато двама души се карат на
сцената
, карат ли се?
Тогава една от тях прочете списъка на беседите и лекциите, които Учителя бе говорил от 1900 г. насам, и изчисли, че са 7 000 на брой. След това се отвори общ разговор, в който Учителя каза следното: На Земята половината са доволни и половината не са доволни. Когато един човек на сцената стане цар, цар ли е?
И когато двама души се карат на
сцената
, карат ли се?
Това, което става сега в света, е на сцената и не е сериозна работа. Хората, които са дошли на Земята, не разбират какво хубаво училище е тя. Те търсят онзи свят, обаче той е тук и като се отворят очите им, ще го видят. Да мислиш, че този или онзи те е обрал, това са все заблуждения. Образувал си едно понятие за света, което не е вярно.
към текста >>
Това, което става сега в света, е на
сцената
и не е сериозна работа.
насам, и изчисли, че са 7 000 на брой. След това се отвори общ разговор, в който Учителя каза следното: На Земята половината са доволни и половината не са доволни. Когато един човек на сцената стане цар, цар ли е? И когато двама души се карат на сцената, карат ли се?
Това, което става сега в света, е на
сцената
и не е сериозна работа.
Хората, които са дошли на Земята, не разбират какво хубаво училище е тя. Те търсят онзи свят, обаче той е тук и като се отворят очите им, ще го видят. Да мислиш, че този или онзи те е обрал, това са все заблуждения. Образувал си едно понятие за света, което не е вярно. Оставил си реалните неща в света и се занимаваш със сенките, от онзи свят нищо не виждаш.
към текста >>
7.
Изгрев 12.IХ.1950 г.
- Боян Боев (1883 – 1963)
Всеки кът тук е свързан в нашето съзнание с някоя
сцена
из живота на Учителя.
Интересът беше голям. След като се организира всичко на 19 юли потегли първата група за Рила, на 10 - втората група с автобусите на Балкантурист. После следваха другите групи. След обед към два часа сме вече на второто езеро. Цяла година не сме идвали тук и с интерес гледаме езерата и върховете.
Всеки кът тук е свързан в нашето съзнание с някоя
сцена
из живота на Учителя.
Ето тук на тази полянка бяхме наредени около Учителя и се заведе интересен разговор. Ето второто езеро, по което ходеше Учителя с лодка. Тая година това езеро е покрито повече от други път с белите цветчета на бялото лютиче. Това лято се събрахме на Рила повече от 180 души. Стараехме се да внесем в живота си този ритъм, който ни е оставил Учителя.
към текста >>
8.
Изгрев, 20.IХ.1960 г.
- Боян Боев (1883 – 1963)
У нас неволно възкръсва
сцената
с идването на французите.
Отиваме при Езерото на съзерцанието. Тишината, която цари тук, ни поглъща. Тук ние сме вглъбени в себе си, чувстваме лъха на Вечното и Безкрайното в света. Тук човек неволно идва в молитвено състояние. Посещаваме мястото на палатката на Учителя.
У нас неволно възкръсва
сцената
с идването на французите.
Когато те дойдоха тук при Учителя изпяха няколко песни на Братството с български думи. Това трогна всички. След това един от тях се обърна към Учителя с възторжена приветствена реч, на която Учителя отговори с няколко думи, които могат да бъдат завет за бъдещото човечество. Мястото около палатката е украсено с бели камъни. Всяка година братя и сестри като намерят някъде красиви бели камъни ги донасят тук, за да украсят тази поляна, гдето сме имали високи идейни разговори с Учителя.
към текста >>
9.
Изгрев, 25 септември, 1952 г.
- Боян Боев (1883 – 1963)
После почнаха да идват при мене и ми казваха: „Дайте това парче и ние да го имаме.” А пък аз го нямах написано на ноти, понеже го съчиних на
сцената
.”
Това беше импровизирано пред самата публика в момента. Като почнах да свиря - абсолютна тишина. Никакъв шум. И когато свърших парчето, публиката продължаваше да мълчи. И чак като се опомни почна да ръкопляска.
После почнаха да идват при мене и ми казваха: „Дайте това парче и ние да го имаме.” А пък аз го нямах написано на ноти, понеже го съчиних на
сцената
.”
След тези думи на Учителя един брат каза: „Това е гениално, да свириш на сцената импровизирана работа на цигулка.” Преди 15 години през време на една школска лекция в сряда в големия салон Учителя изсвири на цигулка „Песента на блудния син”. Тази песен не е нотирана. Поздрав на всички братя и сестри. Със сърдечен братски поздрав
към текста >>
След тези думи на Учителя един брат каза: „Това е гениално, да свириш на
сцената
импровизирана работа на цигулка.”
Като почнах да свиря - абсолютна тишина. Никакъв шум. И когато свърших парчето, публиката продължаваше да мълчи. И чак като се опомни почна да ръкопляска. После почнаха да идват при мене и ми казваха: „Дайте това парче и ние да го имаме.” А пък аз го нямах написано на ноти, понеже го съчиних на сцената.”
След тези думи на Учителя един брат каза: „Това е гениално, да свириш на
сцената
импровизирана работа на цигулка.”
Преди 15 години през време на една школска лекция в сряда в големия салон Учителя изсвири на цигулка „Песента на блудния син”. Тази песен не е нотирана. Поздрав на всички братя и сестри. Със сърдечен братски поздрав ваш верен: Б. Боев
към текста >>
10.
Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ
- Боян Боев (1883 – 1963)
2. Построихме читалищен салон със
сцена
и 120 стола в етажа на училищната сграда;
За да се направи една реформа в училището и да се добие положителен резултат, трябва да се създадат психологически условия в средата. Учениците със завършване на основния образователен курс влизат в тая среда, и тя ако сама не прогресира и не е в крак с времето, може да ги понижи, нивелира със себе си. От там нуждата и съзнанието да се работи непосредствено и едновременно в масата и вън от училището, между младежите и родителите. За тази цел развихме следната дейност: 1. Организирахме вечерно училище с двегодишен курс;
2. Построихме читалищен салон със
сцена
и 120 стола в етажа на училищната сграда;
3. Организирахме вечерни и неделни народни четения и народен университет с три седмични сказка; 4. Устроихме агрономически и други курсове. Селяните привикнаха до такава степен да посещават редовно, че всяка беседа и на всяко време можеше да се изнесе в Ребърково, стига да зазвъни училищният звънец и прикани за посещение; 5. Организирахме кооперацията. Факторите за провеждане и организиране на живота в едно селище - училище, читалище, кооперация и община - хармонизираха своите усилия в едно взаимодействие за създаване на едно образцово село, каквото то стана;
към текста >>
11.
08.Методи за развитие на любовта
- Боян Боев (1883 – 1963)
С твоето въображение живо да си представиш една
сцена
от Евангелието.
Можеш да си служиш и с другите. Ще прочетеш една глава от Евангелието или отделни стихове и ще размишляваш върху събитието. Това е първата фаза. Втората фаза ще бъде съзерцанието. Думата „съзерцание" произлиза от зрение, виждане.
С твоето въображение живо да си представиш една
сцена
от Евангелието.
Например сватбата в Кана Галилейска, проповедта на планината, лекуването на слепородения и пр. Много живо да си представиш една такава картина, в която ликът на Христа да изпъква ясно на преден план. Третата фаза е, след като си представиш образа на Христа, да се обърнеш към Него и да Му говориш, да Му изкажеш своята любов, благодарност и пр. Тогава Христовият Дух ще започне да работи в тебе. А понеже Христос е Любов, то и Любовта ще се изяви чрез тебе.
към текста >>
12.
ЯВОРОВИ ПРИСОИ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Не цени и тази „
сцена
": тези дървета, небето, планините струВат милиони!
Утрешният ден си има своя работа. Някой живее между хиляди хора и казва, че живее сред вълци. Това е, защото не ги обича. Когато не обичаш хората, не можеш да възприемеш Божественото в тях, тогава можеш да умреш от задушаване. Човек не цени това, което приема - Въздух, Вода, светлина, топлина.
Не цени и тази „
сцена
": тези дървета, небето, планините струВат милиони!
Къде ще намерите такава сцена? Трудните и хубавите неща в живота се следват едно друго, редуват се. Сиромашията предшествува богатството, слабостта предшествува силата, невежеството предшествува знанието. След всяка голяма скръб идва голяма радост. И обратно - след всяка голяма радост идва голяма скръб.
към текста >>
Къде ще намерите такава
сцена
?
Някой живее между хиляди хора и казва, че живее сред вълци. Това е, защото не ги обича. Когато не обичаш хората, не можеш да възприемеш Божественото в тях, тогава можеш да умреш от задушаване. Човек не цени това, което приема - Въздух, Вода, светлина, топлина. Не цени и тази „сцена": тези дървета, небето, планините струВат милиони!
Къде ще намерите такава
сцена
?
Трудните и хубавите неща в живота се следват едно друго, редуват се. Сиромашията предшествува богатството, слабостта предшествува силата, невежеството предшествува знанието. След всяка голяма скръб идва голяма радост. И обратно - след всяка голяма радост идва голяма скръб. Големите неща са свързани с големи „разходи".
към текста >>
13.
10. КЪМ „САЛОНА НА СЪЗЕРЦАНИЕТО“
- Боян Боев (1883 – 1963)
Още при влизането в самоковското поле
сцената
изведнъж се изменя: мощно се издига пред нас Рилската верига!
Ние сме в самоковското поле. Минаваме през средата на едно село. Това е Калково. Преди няколко години тук се беше явила една мома, при която се стичаха масово хора и от далечни села, за да чуят това, което тя разказва за „онзи свет". От психологично гледище този факт е знаменателен: у народа има интерес към отвъдното!
Още при влизането в самоковското поле
сцената
изведнъж се изменя: мощно се издига пред нас Рилската верига!
Върховете ù още са прошарени със снегове. Колко ясно се очертават контурите ù на синия небесен фон! Рилските върхове ни чакат! Ние вече сме в преддверието на тяхната държава. Чувствуваме се осияни от нещо красиво!
към текста >>
14.
Методи за развитие на любовта
- Боян Боев (1883 – 1963)
С твоето въображение живо да си представиш една
сцена
от Евангелието.
Можеш да си служиш и с другите. Ще прочетеш една глава от Евангелието или отделни стихове и ще размишляваш върху събитието. Това е първата фаза. Втората фаза ще бъде съзерцанието. Думата „съзерцание” произлиза от зрение, виждане.
С твоето въображение живо да си представиш една
сцена
от Евангелието.
Например сватбата в Кана Галилейска, проповедта на планината, лекуването на слепородения и пр. Много живо да си представиш една такава картина, в която ликът на Христа да изпъква ясно на преден план. Третата фаза е, след като си представиш образа на Христа, да се обърнеш към Него и да Му говориш, да Му изкажеш своята любов, благодарност и пр. Тогава Христовият Дух ще започне да работи в тебе. А понеже Христос е Любов, то и Любовта ще се изяви чрез тебе.
към текста >>
15.
064 ПРАКТИЧЕСКИ ПРАВИЛА
- Боян Боев (1883 – 1963)
– Когато слушаш някои хора да се карат, тази
сцена
оставя своя отпечатък във вас, филмира се.
''Учителят каза на една сестра, която присъстваше:'' – Ти си избухлива. Когато ти дойде да избухнеш, вземи лейката и поливай цветята. Така ще стане смяна на енергиите. – Ако някой е нетърпелив, да пътува по планинска местност, нагоре срещу течението на бистра река.
– Когато слушаш някои хора да се карат, тази
сцена
оставя своя отпечатък във вас, филмира се.
Вие си отминавате, но филмът остава във вас и се върти от време на време, бръмчи. Затова е по-добре да не се вслушвате, да не давате ухо на лошите думи и сцени на другите, за да не се филмират във вашето съзнание. – Да кажем, че джобът ви е пълен със звонкови монети. Обаче, бръквате след време и не намирате нищо. Да не трепне сърцето ви, да останете тих и спокоен!
към текста >>
16.
095 ПРАВИЛА ЗА УЧЕНИКА
- Боян Боев (1883 – 1963)
Артистът знае, че като играе някоя роля на
сцената
, това не е реално, а привидно.
от условие стане среда, вие ще престанете да му благодарите, да бъдете внимателен към него. Ето защо, пазете се, да не правите нещата обикновени. Всяко благо, което получавате, да не бъде за вас като нещо обикновено, но като ново изявление, ново откровение на Възвишения Свят. Не се меси в чужди работи - вземаш половината от дълговете на хората. Един закон гласи: колкото по-малко вяра имаш, толкова Възвишеният Свят става по-строг към тебе и обратно.
Артистът знае, че като играе някоя роля на
сцената
, това не е реално, а привидно.
Той забогатява или осиромашава на сцената, плаче или се смее, но това е привидно. И в живота, като се смееш или скърбиш, като страдаш или като се радваш, да съзнаваш, че това е привидно; ти си на сцената.
към текста >>
Той забогатява или осиромашава на
сцената
, плаче или се смее, но това е привидно.
Ето защо, пазете се, да не правите нещата обикновени. Всяко благо, което получавате, да не бъде за вас като нещо обикновено, но като ново изявление, ново откровение на Възвишения Свят. Не се меси в чужди работи - вземаш половината от дълговете на хората. Един закон гласи: колкото по-малко вяра имаш, толкова Възвишеният Свят става по-строг към тебе и обратно. Артистът знае, че като играе някоя роля на сцената, това не е реално, а привидно.
Той забогатява или осиромашава на
сцената
, плаче или се смее, но това е привидно.
И в живота, като се смееш или скърбиш, като страдаш или като се радваш, да съзнаваш, че това е привидно; ти си на сцената.
към текста >>
И в живота, като се смееш или скърбиш, като страдаш или като се радваш, да съзнаваш, че това е привидно; ти си на
сцената
.
Всяко благо, което получавате, да не бъде за вас като нещо обикновено, но като ново изявление, ново откровение на Възвишения Свят. Не се меси в чужди работи - вземаш половината от дълговете на хората. Един закон гласи: колкото по-малко вяра имаш, толкова Възвишеният Свят става по-строг към тебе и обратно. Артистът знае, че като играе някоя роля на сцената, това не е реално, а привидно. Той забогатява или осиромашава на сцената, плаче или се смее, но това е привидно.
И в живота, като се смееш или скърбиш, като страдаш или като се радваш, да съзнаваш, че това е привидно; ти си на
сцената
.
към текста >>
17.
129 МИСЛИ ВЪРХУ МУЗИКАТА
- Боян Боев (1883 – 1963)
Всички музиканти се смущават, когато излизат на
сцената
.
Човек, за да свири добре, трябва да тури двойника си в цигулката. Цигуларят като свири трябва да превежда, да направи песните си достъпни на слушателите. Как ще превежда? Трябва да мисли като свири. Музикантите имат ръководство отгоре.
Всички музиканти се смущават, когато излизат на
сцената
.
Спъват се от мисълта, че ще ги критикуват. Музикантът трябва да бъде напълно свободен. Когато пее или свири, между него и публиката трябва да има обмяна. Човек, като излезе пред публиката, кое ще му помогне да пее хубаво? Трябва да обича публиката.
към текста >>
18.
За магнетизма
- Боян Боев (1883 – 1963)
Като излязох на
сцената
, всички бяха в очакване.
Учителя между другото в този разговор каза: Като бях студент, даде се от студентите концерт и един професор ме покани да изсвиря нещо на цигулка. Аз свирих импровизация пред самата публика. Песента на блудния син: Как се разделя от баща си и после пак се връща. Това беше импровизирано пред самата публика в момента.
Като излязох на
сцената
, всички бяха в очакване.
Като започнах да свиря, абсолютна тишина. Никакъв шум. И когато свирих парчето, публиката продължаваше да мълчи. И чак като се опомни, започна да ръкопляска. После започнаха да идват при мен и да ми казват: „Дайте това парче и ние да го имаме.
към текста >>
“ А пък аз го нямах написано на ноти, понеже го съчиних на
сцената
.
Като започнах да свиря, абсолютна тишина. Никакъв шум. И когато свирих парчето, публиката продължаваше да мълчи. И чак като се опомни, започна да ръкопляска. После започнаха да идват при мен и да ми казват: „Дайте това парче и ние да го имаме.
“ А пък аз го нямах написано на ноти, понеже го съчиних на
сцената
.
След тези думи на Учителя един брат каза: „Това е гениално, да свириш на сцената импровизирана работа на цигулка.“ Преди 15 години, през време на една школна лекция в сряда, в големият салон, Учителя изсвири на цигулка „Песента на блудния син“. Тая песен не е нотирана. Поздрав на всички братя и сестри. Със сърдечен братски поздрав:
към текста >>
След тези думи на Учителя един брат каза: „Това е гениално, да свириш на
сцената
импровизирана работа на цигулка.“
Никакъв шум. И когато свирих парчето, публиката продължаваше да мълчи. И чак като се опомни, започна да ръкопляска. После започнаха да идват при мен и да ми казват: „Дайте това парче и ние да го имаме. “ А пък аз го нямах написано на ноти, понеже го съчиних на сцената.
След тези думи на Учителя един брат каза: „Това е гениално, да свириш на
сцената
импровизирана работа на цигулка.“
Преди 15 години, през време на една школна лекция в сряда, в големият салон, Учителя изсвири на цигулка „Песента на блудния син“. Тая песен не е нотирана. Поздрав на всички братя и сестри. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>
19.
Езотеричната практика на ученика
- Боян Боев (1883 – 1963)
Една сестра каза:“За най-подходящо намираме да изберем някоя
сцена
из живота на Христа, например как Христос проповядвал на планината, как Христос върви с учениците си през нивите, Христос на Тайната вечеря и пр.“ Учителя одобри това с голяма готовност.
След това ги наредете както искате и от тях да изкарате нещо като една глава. Една от сестрите каза:“Чувствам голяма нужда от Божествената наука.“ Учителя каза: Царството Божие насила се взема. Съзнанието ни расте и ние сами трябва да си помогнем на растежа. След тези два месеца концентрирайте се, като си изберете нещо из живота на Христа.
Една сестра каза:“За най-подходящо намираме да изберем някоя
сцена
из живота на Христа, например как Христос проповядвал на планината, как Христос върви с учениците си през нивите, Христос на Тайната вечеря и пр.“ Учителя одобри това с голяма готовност.
Една друга сестра каза:“Учителю, вие бяхте казали, че като четем Исайя, той ще дойде, ще почувстваме неговото присъствие.“ Учителя каза: Ето защо: Като четеш Йсайя, да изпращаш любов към него и тогава той ще те посети, ще те въведе в един нов свят, ще ти обясни не само това, което е писал тогава, но ще ти каже нови неща, които е учил оттогава насам. Когато човек се отдалечи от Бога, нисшето, животинското се проявява в него. Това се вижда от следния важен закон, който се изтъква от апостол Павел в неговото Послание към римляните, гл.
към текста >>
20.
Един ден в Царството Божие
- Боян Боев (1883 – 1963)
За всеки човек е даже привилегия да дойде тук, на земята, при тези условия, на тази велика
сцена
.
Да знаеш, че всичко това е от Бога. Имаш здраве, разумност, Бог ти го е дал. Ако ти любиш Бога, всичко това, което може да дойде като благо в тебе, иде от Бога. Недоволство има в природата, което е страшно. Трябва да излезем от него.
За всеки човек е даже привилегия да дойде тук, на земята, при тези условия, на тази велика
сцена
.
Физическият свят съдържа условия за онзи, който разбира. Вие сте деца и се обезсърчавате. Вие се оплаквате, че майка ви не е опекла баницата. Засега работете това, което ви е дадено. В бъдеще ще ви се да.де повече.
към текста >>
21.
Новото човечество
- Боян Боев (1883 – 1963)
Упадъкът на бялата раса е слизането й от
сцената
.
В шестата раса няма да има кражби, няма да има затвори; ще излезеш, и вратата ти няма да бъде заключена. Въздухът и светлината складираме ли ги? Продаваш ли ги? Всички ги имат на разположение. В бъдеще така ще бъде и с хляба.
Упадъкът на бялата раса е слизането й от
сцената
.
Тя е слязла до дъното и по-долу не може да отиде. Тя ще почне да се повдига, но не тя, а нейното дете шестата раса. В епохата на шестата раса ще се издигне нов континент от дъното на великия океан. Дето се явяват туктаме островчета по великия океан, това ще бъдат върховете на планините, на бъдещия континент. Хората ще видят неща, които не са виждали.
към текста >>
22.
На Яворови присои
- Боян Боев (1883 – 1963)
Не цени и тази
сцена
тези дървета, небето, планините.
Това е, защото не ги обича. Като не ги обичаш, ще ги възприемаш като вълци. Не можеш да възприемеш Божественото в тях. А можеш да умреш от задушаване. Човек не цени това, което приема: Въздух, вода, светлина, топлина.
Не цени и тази
сцена
тези дървета, небето, планините.
Те струват милиони. Где ще намериш такава сцена като сегашната? Някои проповедници, като проповядват, морализират хората. Там е погрешката. Това е погрешен метод.
към текста >>
Где ще намериш такава
сцена
като сегашната?
Не можеш да възприемеш Божественото в тях. А можеш да умреш от задушаване. Човек не цени това, което приема: Въздух, вода, светлина, топлина. Не цени и тази сцена тези дървета, небето, планините. Те струват милиони.
Где ще намериш такава
сцена
като сегашната?
Някои проповедници, като проповядват, морализират хората. Там е погрешката. Това е погрешен метод. Човек трябва да проповядва принципите, върху които е съграден животът, и законите, които управляват живота. Един възвишен дух по който и да е начин трябва да слезе на земята, да помага по свой почин или по почина на великия закон, да дойде с някоя мисия да помага.
към текста >>
23.
По стъпките на Учителя
- Боян Боев (1883 – 1963)
Всеки кът тук е свързан в нашето съзнание с някоя
сцена
из живота на Учителя.
След като се организира всичко, на 19 юли потегли първата група за Рила. На 20 - втората група с автобусите на „Балкантурист“. После следваха другите групи. Следобед към 2 часа сме вече на второто езеро. Цяла година не сме идвали тук и с интерес гледаме езерата и върховете.
Всеки кът тук е свързан в нашето съзнание с някоя
сцена
из живота на Учителя.
Ето тук, на тази полянка, бяхме наредени около Учителя и се поведе интересен разговор. Ето второто езеро, по което ходеше Учителя с лодка. Тази година това езеро е покрито повече от друг път с белите цветчета на водно- то лютиче. Това лято се събрахме на Рила повече от 180 души. Стараехме се да внесем тук в живота си този ритъм, който ни е оставил Учителя.
към текста >>
24.
Красотата на Рила
- Боян Боев (1883 – 1963)
У нас неволно възкръсва
сцената
с идването на французите.
По време на нашето пребиваване тук, в свободното си време, ние единично и на групи посещаваме всички езера и върхове. Отиваме при Езерото на съзерцанието. Тишината, която цари тук, ни поглъща. Вглъбени в себе си, ние чувствуваме лъха на вечното и Безкрайното в света. Посещаваме мястото на палатката на Учителя.
У нас неволно възкръсва
сцената
с идването на французите.
Когато те дойдоха тука, при Учителя, изпяха няколко песни на Братството с български думи. Това трогна всички. След това един от тях се обърна към Учителя с възторжена приветствена реч, на която Учителя отговори с няколко думи, които могат да бъдат завет към бъдещото човечество. Мястото около палатката е украсено с бели камъни. Всяка година братя и сестри, като намерят някъде красиви бели камъни, ги донасят тук, за да украсят тази полянка, гдето сме имали високоидейни разговори с Учителя.
към текста >>
25.
08 ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Сцена
, която често се среща, изваяна на каменни плочи, останали в развалините на древните храмове.
Често се случваше да бъда седнал до Учителя. И докато траеше неизбежната суетня около подреждането на трапезата, обичах тихичко да подхващам с Него разговор около любимата ми тема - международното положение. При един такъв разговор за ролята на Обществото на народите, Той ми каза: "Уилсън (тогавашният президент на Съединените американски щати) беше изпратен от Бялото Братство, за да основе Обществото на народите." С това Учителя ясно ми подчерта голямото внимание на Разумния свят към мирното и справедливо разрешаване на всички въпроси, които могат да възникнат всред народите в света. Но за съжаление в човека освен една разумна има и една дива природа, които са в непрекъсната борба. Колко красиво и нагледно създателят на Персийската култура от древността Заратустра е изразил тази борба с една ожесточена схватка между Бога на светлината Митра и дивия разярен бик Зурос.
Сцена
, която често се среща, изваяна на каменни плочи, останали в развалините на древните храмове.
Още през време на войната въздействието на Водолея се изяви в своята по-висша форма. Явиха се хора с нова мисъл и морал, с нови идеи за колективност в обществото. Те подканиха човешкия род да разбере, че богатствата на тази Земя са за всички и че те трябва да бъдат справедливо разпределени, без омраза и лакомия. За постигане на така залегналия подтик се явиха две основни течения. Едното приемаше, че това може да стане някак изведнъж, механично, само като се промени обществения строй, където всички ценности и средства за производство на стопанските блага станат държавни.
към текста >>
26.
11 НОВАТА АТМОСФЕРА
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Ето го, яви се, издигна се, като на
сцена
от облаци и ни извика "Добре дошли!
Тя е стара магьосница, хранилище на древен и безсмъртен еликсир и който пие от него, става вечен като природата. Легенда говори, че някога тук индийският Учител Рама е получил своето първо посвещение. Та що, не е ли бил и Той Учител като нашия Учител, разбирал великото значение на близостта с Природата? Това е ключът на загадката. Ако Рама е видял това чудо - слънчевият изгрев, ако е зърнал руменото кълбо, което видяхме как излезна из планинските глъбини и се устреми към синия лазур, не е ли бил и той също като нас удивен, прострял ръце и неволно извикал - Боже, Боже, Велик си Ти!
Ето го, яви се, издигна се, като на
сцена
от облаци и ни извика "Добре дошли!
", а после - после се скри зад тях. Ние пълзим нагоре. Често потъваме дълбоко в снега, търкаляме се и пак поемаме нагоре. Пътниците пред нас приличат на тайнствени видения, водени от сигурна ръка. Питам се за миг: Кои са тези, които не се страхуват от студа, преспите и изкачват снежната планина?
към текста >>
27.
56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ)
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Тогаз се разигра една част от драматичната, невъзможна за описание
сцена
, която не се поддава на изказване, но която може да разплаче от радостно умиление и един Архангел.
" – "Той още не е тук, отговори С., но е вече време да пристигне". Той идва точно навреме, излизайки измежду боровете пред нас. Натам бяха обърнати в сериозен възторг всички лица. Пред нас, с потайна тържественост, се издигаха, замъглени в утринната дрезгавина, стройни борики. Над тях търпеливо бледнееше Зорницата, готова да избяга от ослепителния рефлектор на Аврора, когато един невисок, спокоен глас наруши отпред тишината: "Благославяй, душе моя, Господа".
Тогаз се разигра една част от драматичната, невъзможна за описание
сцена
, която не се поддава на изказване, но която може да разплаче от радостно умиление и един Архангел.
Може би на ранното утро, на горския под небето свод, на тисячогласния хор от клеветени и угрозявани лица – не зная, на какво се дължи, но ефектът от изпетия псалом бе за мен несравняем, освен с апокалиптичните сцени в Откровението на Йоана! Никаква тържествена литургия не може да се сравни с това тържество, в неръкотворния храм в подножието на Витоша. В миг – ръце, издигнати над главите, песента се поде от хиляда и повече гърла, с такава трогателна ревност и хармонични повторения, докато се разлюля гората и душата на всеки, неатрофиран духовно човек. А думите, които тъй тържествено се пееха, бяха следните: Благославяй, душе моя, Господа!
към текста >>
28.
ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тази мистерия, разбира се, я има и в древния езотеризъм, предадена под различни форми, но в християнския езотеризъм е важно следното - това, което става в душата на човека, което става мистически, става и в космоса, в природата, става и на историческата
сцена
, става и в цялото човечество, а не само в отделни единици, както беше в древността.
Това Слово, със Светлината, топлината и силата, която носи в себе си, събужда Божественото в човешките души и само се въплотява в тях. Така то прави човешките души безсмъртни. Раждането на Христа, на космичното Слово, е един от мотивите на християнския езотеризъм. Това е изразено още с легендата за раждането на Христа от Дева Мария. Дева Мария, това е човешката душа, която като дойде в контакт с Духа, ражда Христа, Божественото, висшето Аз, което я прави безсмъртна.
Тази мистерия, разбира се, я има и в древния езотеризъм, предадена под различни форми, но в християнския езотеризъм е важно следното - това, което става в душата на човека, което става мистически, става и в космоса, в природата, става и на историческата
сцена
, става и в цялото човечество, а не само в отделни единици, както беше в древността.
Христос, който се ражда в човешките души, действително се роди в Палестина. Христос се роди в човешките души и под Неговата благодатна Светлина и топлина постепенно започна да се събужда Божественото в човешките души и тогава хората започнаха да разбират, че Словото-Христос е въплотено в цялата природа и тогава цялата природа става една жива книга на проявеното Слово. Така че обект на християнския езотеризъм е животът на Христа от раждането до възкресението. И това, което е описано като исторически събития действително е станало и отговаря на известни мистични факти, станали в човешката душа и на известни космични факти, които стават в природата. Затова е казано: Това, което е долу е подобно на това, което е горе.
към текста >>
Това е характерното за християнския езотеризъм, че това, което става на историческата
сцена
, става и в човешката душа и в човечеството, става и в космоса.
И това, което е описано като исторически събития действително е станало и отговаря на известни мистични факти, станали в човешката душа и на известни космични факти, които стават в природата. Затова е казано: Това, което е долу е подобно на това, което е горе. Раждането на Христа, поклонението на Мъдреците, гонението на Ирода, бягството в Египет, връщането от Египет, кръщението в Йордан, проявяването на Словото, т.е. посяването на Словото, разпъването на Голгота и възкресението, и най-после възнесението - ето елементите на християнския езотеризъм, които трябва правилно да се разбират. Това са исторически събития и същевременно мистични преживявания, и определени космични процеси.
Това е характерното за християнския езотеризъм, че това, което става на историческата
сцена
, става и в човешката душа и в човечеството, става и в космоса.
Християнската езотерична традиция е жива и не е престанала да съществува от времето на Христа до наши дни. В Евангелието се казва, че Мъдреците от Изток дошли в Палестина, когато се е родил Христос и Му поднесли подаръци - злато, смирна и ливан. Учителят казва: Тези Мъдреци бяха Посветени от Изток, които бяха видели звездата на Изток, която им показа, че Христос се е родил, че е слязъл на Земята. И като дошли при Христа, казва Учителят, Той им предаде езотеричното знание и те го занесоха в Индия, където и до днес го пазят в едно окултно Братство, което е център на християнския езотеризъм. Тези Мъдреци са били от централната ложа на Бялото Братство на Земята, която ръководи развитието на човечеството, и която е във връзка с ложата на Бялото Братство на Слънцето, затова те изпратиха своите пратеници - Мъдреците - да посрещнат и поднесат подаръци на Христа.
към текста >>
29.
ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но понеже всички хора не са еднакво готови да приемат новия импулс и освен това, както казах, намесват се тъмните сили, които използуват неподготвеността на хората и отбиват до известна степен течението на импулса, като го вкарват в известни рамки, в известни форми и канализации и по такъв начин създават външната, екзотерична традиция, която се явява на историческата
сцена
като законен представител на Новото учение, родено от езотеричния център.
По такъв начин се създават различните култове и религии в съвременен смисъл на думата. Но езотеричната традиция използва всичко за напредъка и развитието на човечеството, използува всичко за добро. Тя, която работи по законите на природата, превръща всичко за доброто и повдигането на човечеството. И така от взаимодействието на двете ложи - Бялата и Черната - от борбата между тях се извършва развитието на човечеството. Всяко ново учение, което е външен израз на един космически импулс, изхожда от един езотеричен център, който е приемник на космичния импулс и го провежда в живота на човека и човечеството.
Но понеже всички хора не са еднакво готови да приемат новия импулс и освен това, както казах, намесват се тъмните сили, които използуват неподготвеността на хората и отбиват до известна степен течението на импулса, като го вкарват в известни рамки, в известни форми и канализации и по такъв начин създават външната, екзотерична традиция, която се явява на историческата
сцена
като законен представител на Новото учение, родено от езотеричния център.
Но с това дейността на езотеричния център не се прекратява. Неговата дейност продължава в нова посока. Той по естество е скрит и вътрешен, затова започва да работи вътрешно, като влияе по вътрешни пътища върху по-пробудените души и ги привлича към себе си. По такъв начин се оформя известен езотеричен център, който има във външния си израз една окултна школа, в която се изнасят по-дълбоките Истини, които този импулс има да внесе в света. Когато Христос дойде на Земята, случи се това, което описах по-горе.
към текста >>
30.
ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
С явяването на човека на
сцената
излиза нещо ново.
Въображението си представя този развой като възходящ. Съществата се развиват. Бог се развива в тях. Развитието е възкресението на Бога от гроба, в който се намира. Накрая се явява човекът.
С явяването на човека на
сцената
излиза нещо ново.
Вярно е, че цялата вселена с всички същества е Божествена, защото е проникната от Божествената душа. Но у другите същества Бог съществува в скрито състояние, докато у човека той се явява на бял свят. И Платон продължава в Тимей: „И сега ние ще си позволим да твърдим, че нашето изучаване на Великото Всичко е достигнало целта си. Ние виждаме света да се снабдява и изпълва със смъртни и безсмъртни същества и да се превръща сам в едно същество от този род, което обгръща всички видими неща, един образец на Създателя и на възприетия от сетивата Бог. Така той става най-великият, най-добрият, най-хубавият и най-съвършеният свят, произлязъл от първоначалното единство на вселената."
към текста >>
31.
АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД
- Влад Пашов (1902- 1974)
Така се явяват на историческата
сцена
ред мощни държави - Персия, Асирия, Вавилон, Рим и пр., които се развиват под знака на Телеца и вървят по пътя на Немрод, пътя на тигъра.
Тази среща означава нещо, тя е символ на нещо. В своята книга „Мисията на евреите" Сент Ив д'Алвейдър, след като излага синархичното учение на Рама и говори за неговия цикъл, развива следната идея, която ще предам накратко: Синархичният строй на Рама, след като просъществувал няколко хилядолетия, накрая се разпаднал поради така наречения разкол на Иршу, три хиляди и двеста години преди Христа. Иршу въздигнал отново женското начало, чийто емблем се явява венериния знак на Телеца. С това започва пак старата история на нескончаеми борби, политическа и религиозна анархия, каквато е царувала и при разюзданата власт на друидесите в древна Келтия. Великият религиозен синтез, който характеризира цикъла на Рама, се разпадна на отделни култове; мощният съюз от държави, подчинени на синар- хичния строй се разпадна на отделни държави, в които се възцари принудителната власт, чиито носители се явяват най- вече монарсите.
Така се явяват на историческата
сцена
ред мощни държави - Персия, Асирия, Вавилон, Рим и пр., които се развиват под знака на Телеца и вървят по пътя на Немрод, пътя на тигъра.
През тези именно времена, когато царува Немрод, когато разколът на Иршу е обхванал всички страни, в Халдея, пъшкаща под властта на Телеца, възниква движението на аб- рамидите или неорамидите. Из средите на халдейското жречество, верно на традициите на рамовия цикъл, ала потиснато от произволната политическа власт, изхожда едно движение на синтетично Посвещение, което има за цел да преведе отново народите към древно-социалния синтез. Това е показано в Битието, че Тара, със сина си Авраам, със Сара, жена му и с Лота напуща Ур халдейски, за да търси нова земя, в която да осъществи целите на ордена на Посветените. Именно Авраам е комуто е възложена тази мисия. И името му изцяло съдържа йерограмата Рам: Ав-рам.
към текста >>
32.
Пророк Авакум
- Влад Пашов (1902- 1974)
От приведените пасажи се вижда, че пророкът вижда бъдещето и изтъква идеята, че това, което става на световната историческа
сцена
не е случайно и произволно, но е обусловено от закона за причини и последствия.
Във втора глава описва друго видение, за което Господ му казва: „Пиши видението и изложи го на таблички, щото да тича, който го чете. Защото видението е още за определено време, но бърза към свършека и няма да излъже, ако и да се бави, чакай го, защото непременно ще дойде, няма да закъснее." След това описва халдейците и тяхното състояние, „които събират при себе си всички народи, изкупват при себе си всички люде... Не ще ли станат внезапно онези, които те хапят, и да се повдигнат онези, които те правят окаяни, и ти да си им в разграбване. Понеже ти обра много народи, всичкият остатък на людете ще те оберат, заради кръвта на человеците и заради неправдата ти на земята, на града и на всички живущи в него... Ето, не е ли това от Господа на силите, да се турят людете за огъня и народите да се мъчат за суетата? Защото земята ще е пълна с познаването на Славата Господня, както водите покриват морето... Чашата на десницата Господня ще се върне към тебе.
От приведените пасажи се вижда, че пророкът вижда бъдещето и изтъква идеята, че това, което става на световната историческа
сцена
не е случайно и произволно, но е обусловено от закона за причини и последствия.
И че двигател, фактор на историческите събития е Господ, разумният духовен свят. великите разумни същества, които управляват и ръководят както цялата вселена, така и историческия живот на народите и човечеството. Третата глава е озаглавена: Молитвата на пророка Авакум. В нея се прави опит да се даде идея и представа за величието и могъществото на Бога, за Неговата сила и Неговия гняв. „Славата Му покрива небесата и земята е пълна с хвалата Му." Сиянието му бе като виделината, лъчи излизат из ръката му и там бе скришницата на крепостта Му.
към текста >>
33.
2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Защото животът на Христа е изнасяне на историческата
сцена
на Пътя на Ученика, който в миналото се извървяваше в Мистерийните Храмове, далеч от погледа на хората.
Такъв е великият Път, който ученикът трябва да измине, докато дойде до високия връх на съвършенството, където ще получи своята свобода и ще поеме съдбините си в свои ръце, и се посвещава в служене на Бога". Това е много бегло и кратко описание на пътя на ученика през седемте степени. Учителят в един разговор много обширно е разгледал този въпрос, но този разговор се изгуби и остана само това бегло описание, което изнасям тука. Всички тези седем степени, през които е минавал и минава ученикът на езотеричните християнски Школи, са съпроводени със съответните методи, чрез които се извършвало постепенно пречистване на сърцето, контролиране на ума и тяхното хармонизиране, което води до създаването на съответните духовни органи, чрез които ученикът влиза във връзка с Духовния свят, с възвишените духовни Същества. Паралелно с този Път на духовно обучение и развитие в християнските езотерични Школи е практикуван и друг един път от седем степени, който отговаря на седемте момента от живота на Христа.
Защото животът на Христа е изнасяне на историческата
сцена
на Пътя на Ученика, който в миналото се извървяваше в Мистерийните Храмове, далеч от погледа на хората.
По този метод се работи изключително с чувствата, със сърцето, когато в първия метод, за който Учителят говори, се изисква едновременната работа на ума и сърцето, и тяхното хармонизиране. За тези седем степени говори Щайнер в своите сказки върху Християнството. Цялата работа, която се иска от ученика е, да образува органите, чрез които да може да влезе във връзка с Духовния свят. Затова са необходими определени методи, по които като се работи, се изработват духовните органи за възприятие. В това отношение има три вида методи, по които се работи за постигане на тази цел.
към текста >>
Когато се живее в това чувство, той ще изпита като убождане на главата и като астрално видение изживява
сцената
със слагането на трънения венец на главата на Христа.
Вторият е астралното видение на бичуването на Христа. Ученикът го вижда в астралния мир. Това са опитности, през които са минали стотици хора и чрез което те са придобили способността да се издигат в духовните светове. При третата степен ученикът трябва да си представи, че най-свещеното, което той има, за което той се застъпва с цялото си същество, е обсипано с поругание, кал и позор. При това той трябва да си каже: каквото и да стане, аз трябва да стоя изправен и да се застъпя за това, което е свещено за мене.
Когато се живее в това чувство, той ще изпита като убождане на главата и като астрално видение изживява
сцената
със слагането на трънения венец на главата на Христа.
Отново трябва да си каже: важното тук не са симптомите, но те настъпват като резултат на упражненията, които ученикът прави. Вземат се всички мерки, за да не става дума за внушение или самовнушение. Четвъртата степен, придружена със съответни упражнения, се състои в следното: ученикът трябва да стигне дотам, да чувства своето тяло толкова чуждо за него като един външен предмет, запример като едно парче дърво и да не счита своето тяло като свое аз. Той трябва да развива това чувство, като си казва: аз нося със себе си моето тяло, както нося моята дреха. Той не свързва вече своя аз със своето тяло.
към текста >>
В течение на трите години той изнася на историческата
сцена
това, което в миналото е живяло в Светилищата на Храмовете като Тайна на Посвещението.
Но това, което е мистически вярно, е и исторически вярно. Исус от Назарет, за който по- подробно ще говорим в друга глава, е роден от най-чистата на времето жена, която така била пречистила своето астрално тяло, което е било озарено и осенено от Светия Дух, че и роденото от нея се е развило под знака на това озарение. Въпросът за непорочното зачатие принадлежи към най-дълбоките Тайни и за него не се говори публично, а само в тесен кръг от хора, които имат по-дълбоко разбиране за нещата. В заключение на всичко гореказано можем да резюмираме следното: Слънчевият Логос, Божественият Дух се вселява в тялото на Исус, който сам по себе си е един велик посветен, достигнал висока степен на Посвещение. В течение на три години Логосът в тялото на Исус ходи по земята и със силата, която носи в себе си, прониква както аурата на земята, така и онези човешки души, които са отворени и възприемчиви за неговите сили.
В течение на трите години той изнася на историческата
сцена
това, което в миналото е живяло в Светилищата на Храмовете като Тайна на Посвещението.
Три години проповед и изнасяне на Учението отговаря на периода, когато на ученика в Мистериите е предавана духовната наука и е минавал през процеса на пречистване, за да може да влезе във връзка с Духа и да получи това, което се нарича озарение. След това следва Тайната вечеря, омиването на краката, предателството на Юда, съденето на Христа, разпятието, възкресението и най-после възнесението. Това са, както видяхме, степени, през които минава ученикът. Това не са случайни явления, но явления, пълни със смисъл и значение. Логосът е вселен в едно човешко тяло, което е пречистено до най-висша степен и Христос е проникнал със силите си цялото това тяло, до костната система и до кръво-носната система.
към текста >>
34.
6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ
- Влад Пашов (1902- 1974)
И четирите Евангелия предават
сцената
на кръщението и слизането на Светия Дух, на Логоса, на Христа, който се вселява в тялото на Исус, почти по един и същ начин.
С тази мисъл Той се отправя към реката Йордан, където кръщава Йоан Кръстител за опрощение на греховете. И той вече бил казал: "Аз ви кръщавам с вода, но посред вас стои един, на Когото не съм достоен да развържа ремъка на обувката. Той ще ви кръсти с Дух Святи и Огън". И когато Исус дохожда при Йоан да се кръсти, той отначало не иска да Го кръсти, защото Го познава, но по настояване на Исус Го кръщава. След кръщението се отварят Небесата и Духът слиза във вид на гълъб над Него и се чува Глас, Който казва: "Ти си Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение".
И четирите Евангелия предават
сцената
на кръщението и слизането на Светия Дух, на Логоса, на Христа, който се вселява в тялото на Исус, почти по един и същ начин.
Матей описва по следният начин кръщението. Йоан казва: "Аз ви кръщавам с вода за покаяние, а Онзи, който иде след мене е по-силен от мене, комуто не съм достоен да поднеса обувките. Той ще ви кръсти със Светия Дух и с Огън. Лопатата е в ръката Му и Той здраво ще очисти гумното си и ще събере житото си в житница, а плявата ще изгори в неугасим Огън. Тогаз идва Исус от Галилея на Йордан при Йоана, за да се кръсти от него.
към текста >>
35.
ПАСХАЛЕН РАПОРТ НА ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Всред тази бурна
сцена
на подивялата сган само един човек стоеше съвършено тих и спокоен, сякаш нищо от това не Го досягаше.
Нарича Себе Си Син Божи! Издава се като Месия! Нарича Себе Си Цар Юдейски - ревеше като лъва в пустинята тълпата. - Разпни го!... Екът на този рев беше тъй силен, че ми се струваше като че ли основите на двореца ми се клатят.
Всред тази бурна
сцена
на подивялата сган само един човек стоеше съвършено тих и спокоен, сякаш нищо от това не Го досягаше.
Това беше сам Исус Назарянин! На мен ми оставаше единственото средство, за да го защитя. Поисках вода, омих ръцете си пред тази сган, като заявих, че считам за невинен този човек и че несправедливо се иска да бъде наказан. Но всичко беше напразно. Побеснялата тълпа непрекъснато ревеше: "Разпни го!
към текста >>
36.
ЙОАН КРЪСТИТЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА
- Влад Пашов (1902- 1974)
И ако си представим
сцената
, където Йоан Кръстител кръщава Исус от Назарет в реката Йордан, то в лицето на тези два образа пред нас изпъкват две велики духовни течения от миналото. Йоан
В Евангелието на Лука Христос като говори за Йоан казва, че той е призван да предаде на хората в най-чиста и благородна форма това, което беше учението на пророците, което се строеше чисто и благородно в старите времена. Той виждаше Йоан като такъв, който последен донесе в най-чиста и най-благородна форма това, което принадлежи на старите времена. След това Христос казва: "Законът и пророците достигат до Йоана". Той трябваше още веднъж да постави пред човеците това, което старото учение и старото душевно съдържание можеха да донесат на хората и по такъв начин да ги подготвят за възприемане на Новото, носено от Христа". Всичко преходно е символ на някаква духовна реалност, която се проявява в света.
И ако си представим
сцената
, където Йоан Кръстител кръщава Исус от Назарет в реката Йордан, то в лицето на тези два образа пред нас изпъкват две велики духовни течения от миналото. Йоан
Кръстител е представител на есейското течение, което имаше за задача да поддържа пътя за Христа. А Исус от Назарет е представител на течението на Заратустра, който беше въплътен в Исус от Назарет. В този момент тези две течения се съединяват на земята, за да образуват съда, който ще приеме Небесното съдържание - Христовото Същество. Йоан Кръстител, както го описва Евангелието, е облечен в дреха от козина, което показва, че той е назареец, есеец. Това, което говори на хората, е Мъдростта на есейството.
към текста >>
37.
10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Първата
сцена
е символ на пробуждането, на възкресението на човешката душа.
Ако се обърнем към вътрешната страна на човешкото естество виждаме, че там царува числото 3 - мисъл, чувство и воля, която троичност се изразява и във физическото тяло - глава, гърди и стомах или крайници. В средата на тримата Христос действа по един начин, а в средата на четиримата той действа по друг начин. Пред тримата той се разкрива като вътрешна Същност на човешкото същество, а пред четиримата се разкрива като космична Същност, която действа на човека отвън, от космоса. Това са двете страни на едно и също явление, на един и същ процес. Кръгът на тримата се явява при възкресението на дъщерята на Яир, при Преображението и в Гетсимания.
Първата
сцена
е символ на пробуждането, на възкресението на човешката душа.
Втората ни показва състоянието на душата при сливането й с Духа, когато става пълно преобразяване. Третата степен ни показва състоянието на душата, когато трябва да пожертва всичко, каквото е придобила за благото и повдигането на своите по-малки братя. Кръгът на четиримата се явява при призоваването на учениците, при изцелението на Петровата тъща и при Словото, с което Христос им разкрива свършека на стария свят и началото на новия. При призоваването Христос е вече слязъл от космоса в едно човешко тяло и извършва първото действие на физическия свят - призовава четиримата - символ на четирите природни стихии и ги поставя в служба на работата, която иде да извърши. При изцелението на тъщата на Петър четиримата присъстват на едно събитие от историческо значение, което се извършва също във външния свят.
към текста >>
Понеже заставаме на положението, че всичко преходно е символ, то и тази
сцена
, макар да отговаря на един исторически факт, е същевременно символ.
Тримата са оставили и писмени документи, в които са отразили себе си: Йоан ни е оставил своето Евангелие, Откровението и три послания. От Петър имаме две послания и под негово ръководство евангелист Марко е написал своето Евангелие. От Яков имаме едно послание и той като представител на волята държи на делото и казва: "Вяра без дела е мъртва". Друго едно забележително положение е призоваването на четиримата - те всички са били рибари - и Христос ги извежда от морето на сушата.
Понеже заставаме на положението, че всичко преходно е символ, то и тази
сцена
, макар да отговаря на един исторически факт, е същевременно символ.
Морето в случая символизира света на природните стихии, под влияние на които са работили четиримата ученици. Христос ги извежда от това море на стихиите и както видяхме по-горе, прекъсва връзките с тези стихии и насочва тяхната дейност навътре. Това е символизирано с отиването на сушата, на която се излиза при отиване към къщи. От морето към сушата означава, че учениците излизат от макрокосмичното изживяване на Природата и отиват към трезвото, будно земно съзнание. И непосредствено след това тези четирима ученици са свидетели на сцената в къщата на Петър.
към текста >>
И непосредствено след това тези четирима ученици са свидетели на
сцената
в къщата на Петър.
Понеже заставаме на положението, че всичко преходно е символ, то и тази сцена, макар да отговаря на един исторически факт, е същевременно символ. Морето в случая символизира света на природните стихии, под влияние на които са работили четиримата ученици. Христос ги извежда от това море на стихиите и както видяхме по-горе, прекъсва връзките с тези стихии и насочва тяхната дейност навътре. Това е символизирано с отиването на сушата, на която се излиза при отиване към къщи. От морето към сушата означава, че учениците излизат от макрокосмичното изживяване на Природата и отиват към трезвото, будно земно съзнание.
И непосредствено след това тези четирима ученици са свидетели на
сцената
в къщата на Петър.
Това показва, че пътят води от морето на сушата и от сушата вкъщи. Тук имаме постепенно преминаване от външното, макро- космичното изживяване към вътрешното, психичното; от космичното съзнание към личното съзнание. Преди всичко Петър трябва да мине този път. И наистина Петър ни е показан в цялото Евангелие като една неспокойна, вълнуваща се душа, която често изпада под влиянието на приливите и отливите на природните стихии. С изцелението на неговата тъща се дава нова насока на неговите вътрешни сили - те се насочват навътре за организиране на неговия вътрешен живот.
към текста >>
Скоро след
сцената
в къщата на Петър се описва изцелението на схванатия от подагра, което е също свързано с отиването вкъщи.
И наистина Петър ни е показан в цялото Евангелие като една неспокойна, вълнуваща се душа, която често изпада под влиянието на приливите и отливите на природните стихии. С изцелението на неговата тъща се дава нова насока на неговите вътрешни сили - те се насочват навътре за организиране на неговия вътрешен живот. Това става, когато човек се прибере в къщи, в присъствието на своя Учител. Къщата тук е символ на дълбоката вътрешност на човека, която е убежище на неговото Съкровено естество. Евангелието на Марко със своя образен език подчертава силно, че под знака на четиримата се извършва преминаването от външността във вътрешността, отиване вкъщи.
Скоро след
сцената
в къщата на Петър се описва изцелението на схванатия от подагра, което е също свързано с отиването вкъщи.
Там е казано: "Разчу се, че Той е вкъщи. И тука се събра много народ, така щото нямаше място и вън пред вратата и Той им говореше". И после се описва, че дошла една група хора, четирима от които носили пострадалия от подагра на носило и понеже не могли да влязат през вратата, качили се на покрива и го спуснали с одъра вкъщи. Тук четиримата пак не е случайно, защото в Еевангелието няма нищо случайно, а всичко е поставено на своето място и има свой смисъл.
към текста >>
Сцената
на Преображението е една
сцена
, която разкрива много Тайни за онзи, който може да чете.
Възкресението на момичето, на девицата стана физически над дъщерята на Яир, душевно над душите на тримата ученици и те приемат нещо от самото Христово Същество. Христос им се изявява като семе на Новия живот. Посятото в къщата на Яир семе се превръща на планината Тавор при Преображението в цвят на виждане. Петър, Яков и Йоан бяха изживели при одъра на момичето разливащите се от Христа навън нови жизнени сили. Сега на планината Тавор те проникват със своя духовен поглед в лъчезрящото Откровение на Христовото Същество.
Сцената
на Преображението е една
сцена
, която разкрива много Тайни за онзи, който може да чете.
Христос отива на планината Тавор със всичките си ученици. В подножието на планината Той оставя деветимата и взима със Себе Си само тримата Петър, Яков и Йоан, тези, които бяха при възкресението на дъщерята на Яир. Пред тях се преобразува, т.е. техните духовни очи се отварят и те виждат Неговата Слава, виждат Христа в етерния свят и от двете Му страни са Мойсей и Илия. Значи, имаме три небесни фигури - Христос, между Мойсей и Илия и трима земни човеци - Петър, Яков и Йоан.
към текста >>
38.
ЕВАНГЕЛИСТ ЙОАН И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
В
сцената
, когато Мария-Магдалена помазва с миро краката на Христа, той се възмущава и казва, че е по-добре да се продаде това миро за триста динарии и парите да се раздадат на сиромасите.
Защото Христос е Светлината на света. Причинявайки Христовата смърт, Юда ослепява окото на света. Юда, човекът на интелекта отрича Христа и затова Го предава. Юда като ученик на Христос очаквал Той по магически начин да събори римското царство и да възстанови Божието Царство на земята, по образец на Римската империя. Така че, Юда е очаквал социално и политическо преобразование, извършено по магически начин от Христос.
В
сцената
, когато Мария-Магдалена помазва с миро краката на Христа, той се възмущава и казва, че е по-добре да се продаде това миро за триста динарии и парите да се раздадат на сиромасите.
Когато неговото нетърпение стига своя връх, Юда помислил, че сам трябва да принуди Учителя си да извърши делото, което той очаквал. И той вярвал, че Той може това; той е бил убеден, че това е земната цел на Христос. Бил сигурен, че е достатъчно да доведат Учителя пред властта на света, пред римските и юдейските съдебни власти и Той ще прояви силата Си, ще събори властта на Рим и ще възстанови Божията власт на земята. Така чрез предателство Юда искал да принуди Христос към изпълнението на Неговата мнима мисия. Но когато Христос, без да се противопоставя, прие осъждането на смърт, очакването на Юда пропадна, а и с това самият Юда, и той отиде и се обеси.
към текста >>
39.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН
- Влад Пашов (1902- 1974)
13_та глава ни рисува именно
сцената
, в която е посочена формата на инспиративното слушане, което ученикът изживява на гърдите на Исус.
Тук е употребен същият израз, както в края на пролога, където се казва, че Синът почиваше в лоното на Мировия Отец. Така че, както Синът почива в лоното на Отца, така евангелистът почива в лоното на Христа, за да слуша по вътрешен начин Неговото Слово. Способността на ученика да чува вдъхновяващото Слово е едно микрокосмическо повторение на макрокосмическия процес при сътворението на света. Синът слуша в макрокосмическо вдъхновение Словото на Отца и така се роди света. Йоан слуша в микрокосмическо вдъхновение Словото на Христа и така се роди Евангелието на Йоан.
13_та глава ни рисува именно
сцената
, в която е посочена формата на инспиративното слушане, което ученикът изживява на гърдите на Исус.
Отговорът, който Исус дава за това, кой ще Го предаде, не е бил даден на един външен, а на един вътрешен език. Така ние имаме един жив пример на инспиративно изживяване, от което е произлязло и цялото Евангелие на Йоан. Образът на почиването на гърдите на Исус не е указание само за едно инспиративно изживяване. В него се изразява също така и един елемент на интуиция като едно действително докосване и проникване на две същества. И почиването на ученика на гърдите на Исус е подходящ израз за пропитото с интуитивна реалност инспиративно изживяване.
към текста >>
Сцената
на кръста, с която е свързано също и отношението майка-син, между майката Исусова и ученика, не е нищо друго, освен повишение на мрачното сериозно пролетно съдържание, което срещаме още при възкресението на Лазар.
Важно е сега, на ръка с тези данни за времето, да схванем всички тези събития като събития в началото на пролетта, когато е пасхата. Именно тази обща основа на годишното време ни позволява да познаем с подчертана яснота полярността, която царува между първото и седмото знамение. Срещу ясното празнично пролетно съдържание на първото знамение стои мрачното, сериозно и тайнствено съдържание на последното знамение, падащо се също през пролетния сезон. При това трябва да държим в съзнанието си, че седмото знамение, възкресението на Лазар, е само въведение към това, което втората част на Евангелието на Йоан ни описва. Така щото събитието на Голгота и това, което следва, е групирано около началото на пролетта същата година.
Сцената
на кръста, с която е свързано също и отношението майка-син, между майката Исусова и ученика, не е нищо друго, освен повишение на мрачното сериозно пролетно съдържание, което срещаме още при възкресението на Лазар.
Следователно, Евангелието на Йоан иска да ни предаде чрез сватбата в Кана Галилейска едно пролетно съдържание, което е свързано с миналото на човечеството, възкресението на Лазар и това, което е свързано с него, показва започващото ново съдържание на пролетта, което настъпва чрез Тайната на Голгота, до което човечеството трябва да се издигне. Старото съдържание на пролетта е физическото съединение на половете. В далечното минало, когато хората са спазвали законите на Природата, сключването на браковете и зачатието са били свързани с началото на пролетта, а раждането съответно със зимния поврат на слънцето. Емил Бок казва: "Следователно, със сватбата в Кана Галилейска един поток от сили на древното съществуване на човечеството е отведен в новозапочващия поток. Тук пред нас имаме един образ, който ни показва как в древни времена човечеството можеше винаги да черпи живот и да го противопоставя на смъртта със силите на Природата чрез това, което се развива между половете и от това, което се развива между родители и деца.
към текста >>
Следователно, образът на майката в тази пролетна
сцена
сочи в крайна сметка назад, към онези времена, когато самата Природа още е била Великата Майка на Живота".
Също превръщането на водата във вино става не просто като едно чудо чрез Христос, а протича от дадената от Природата връзка между Майката и Сина. Това е смисълът на присъствието на Исус и майка му на сватбата в Кана Галилейска. Този смисъл е бил забулен от кривия превод, където неправилно е казано: "Жено, какво общо имам Аз с тебе? " Но това изречение загатва за обмяната на сили между майката и сина, и трябва да се преведе: "Жено, какво тече между Мене и тебе? " Със следващото изречение, че неговото време още не е дошло, Исус обръща внимание на това, че делото, което той извършва тука, не протича от неговия Дух, но че неговото произвеждане е свързано с дадените от Природата отношения на сили, в които Той е поставен чрез своето въплъщение.
Следователно, образът на майката в тази пролетна
сцена
сочи в крайна сметка назад, към онези времена, когато самата Природа още е била Великата Майка на Живота".
"Ако преминем към новото съдържание на пролетта, което е изразено в разказа на Лазар и във всичко, което е свързано с него, ние виждаме, как новосъздаденият живот не е вече поставен наред с умирането за уравновесяване. Ние виждаме как животът е извоюван непосредствено от смъртта. Срещу смъртта се води борба не чрез зачатието, а чрез възкресението. Тук вече човек не черпи живот от изворите на Природата, а чрез вътрешната деятелност трябва да се обърне към изворите на Духа, който го укрепва вътрешно и прави от него победител на смъртта. От чисто природните области Майчиният Принцип преминава в чисто духовното.
към текста >>
Но тази
сцена
на Тайната вечеря не се намира в последните глави на интуицията, а се намира в средната част, в раздела на инспирацията.
Йоан има други възможности да получава от Христос отговори на въпросите, за разлика от другите ученици, защото може да слуша непосредствено в сърцето на Христос. Затова Петър казва на Йоан: Запитай Учителя кой е този, който ще го предаде. Ако отговорът би бил даден с думи, които могат да се чуят външно, тогава сам Петър би могъл да зададе въпроса. Йоан чува Христос да говори от една друга област, различна от тази, където се движат устните. Той може това благодарение на интуицията, която притежава.
Но тази
сцена
на Тайната вечеря не се намира в последните глави на интуицията, а се намира в средната част, в раздела на инспирацията.
Но както елементът на Словото се проявява още в първия образен раздел, така и интуицията се изявява още във втория раздел, в центъра на инспиративния елемент на Словото. Йоан е ученикът, когото Исус любеше, ученикът, в когото се излива чашата на Божията Любов. Спрямо Христа той се намира в положение на интуиция. Затова неговото Евангелие може накрая да се издигне действително в третия висш кръг на Орела. Така от цялата композиция на Евангелието на Йоана можем да разберем, че то произлиза он едно познание, което обгръща имагинацията, инспирацията и интуицията.
към текста >>
40.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тази
сцена
започва с намиращия се често у Лука израз "по пътя".
Предидущите части на тази глава са сгъстени с една голяма, драматична динамика в едно малко пространство, които у Матей и Марко се простират в няколко глави. Така тук е дадено изпращането на 12_те, Ирод и Кръстителя, нахранването на 5~те хиляди, изповедта на Петър, изцелението на момчето в полите на Табор, спорът за първенството между учениците. След това, в 9_та глава, от 51-ВИ стих нататък почва описанието на пътуването. Според Емил Бок в гръцкия текст на тази част се чувства изобилието на мистерийните Слова, произнасяни при Посвещенията. Още от самото начало се показва най-точно пътевия характер на пътуването в думите към тримата мъже, които са готови да Го следват, но не са скъсали напълно с миналото.
Тази
сцена
започва с намиращия се често у Лука израз "по пътя".
Още от самото начало, при раждането на Йоан Кръстител става въпрос за Пътя - Пътя на Мира и накрая за случката в Емаус се казва: "Не гореше ли сърцето ни по пътя". Идеята за Пътя е подчертана и в двукратното изпращане на учениците - това на 12-те и това на 70-те. И винаги става дума за Пътя: "Не вземайте нищо със себе си по пътя" и "не поздравявайте никого по пътя". И на много други места ние намираме това характерно загатване на Лука за Пътя. Друго характерно за Лука е това, че всички притчи, от първата до последната, принадлежат на големия раздел на Пътя.
към текста >>
41.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тези, които в началото стоят на преден план, напускат един след друг
сцената
.
Така че, Петдесетница е рожденият час на Светия Дух, за чието проявление се разказва в течение на Деянията на апостолите. Деянията на апостолите ни описват развитието и характера на първичното Християнство, което в своето развитие постепенно прониква и обединява всички хора и народи в едно велико и идейно Братство. Деянията на апостолите ни дават всичко, което е необходимо, за да дойдем до един възглед за световната широта на първичното Християнство. Това Писание ни показва най-различните изворни места, откъдето са бликвали реките, които после се разпределят по народи и континенти. Трябва да отбележим, че състава на лицата, които са свързани с описаните събития в началото на Деянията на апостолите са напълно различни от тези накрая.
Тези, които в началото стоят на преден план, напускат един след друг
сцената
.
Но това не е истинско изчезване, а раждането на едно течение в развитието на първичното Християнство със специален оттенък. Така в началото на описанието на преден план стои апостол Петър. От средата на книгата нататък апостол Петър вече не се споменава. Неговото изчезване в описанието означава раждането на Петровото християнство в Рим. Във връзка с това е важно да се отбележи, че накрая книгата като че прекъсва, не описва всичко, което според историческото описание би трябвало да се опише.
към текста >>
42.
14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Целият този процес на развитие не би могъл да се осъществи, ако Христос не беше слязъл на земята, ако не беше се явило Християнството на историческата
сцена
.
След това Той трябваше да проникне в човешките души като една творческа сила, която да организира човешкия душевен живот и да даде условия за развиване на Аза в човека, на човешкото самосъзнание, за да може човек в бъдеще да осъзнае своя Божествен произход и своето достойнство като човек. Казано с други думи, в това време развитието на човечеството преминавало от колективното подсъзнание към развитие на самосъзнанието и след това се насочва към развиване на колективното съзнание. По такъв начин човешкото развитие върви от несъзнателното към съзнателното, в която фаза се заражда и развива човешкият ум, който има стремеж да проучи външния свят. Следващата фаза в развитието е космичното съзнание, когато в човека ще се развие интуицията и разумното сърце. Човек ще може да проучи обективно Духовния свят, в който навлиза развитието.
Целият този процес на развитие не би могъл да се осъществи, ако Христос не беше слязъл на земята, ако не беше се явило Християнството на историческата
сцена
.
Със слизането Си на земята Христос вля в остарялото тяло на човечеството нови Божествени сили, които са в състояние да го обновят и подмладят. Така стана възможно по-нататъшното развитие на човечеството в духовно и културно отношение. Целият прогрес на човечеството в духовно, културно и обществено отношение се дължи на Христовия импулс. Той е онази вътрешна сила, която стимулира развитието на човечеството във всички посоки. Той е като пролетното слънце по отношение на духовното, културното и обществено развитие на човечеството.
към текста >>
43.
1. ОБЩО ЗА ПРОИЗХОДА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН
- Влад Пашов (1902- 1974)
В Евангелието на Йоана отсъства разказът за Преображението, а също и
сцената
в Гетсимания.
Преди празника на пасхата, на 33-та година, става възкресението на Лазар и разпъването на Христос на Голгота. Така че, Йоан ни описва в своето Евангелие дейността на Христа в течение на три години и няколко месеца. Тези три години и няколко месеца от живота на Христа на земята не са случайно явление, а отговарят на един космичен факт, а именно на три и половина периода, през които минава земното развитие и в течение на които в космичен мащаб се манифестира проявлението на Логоса. За тези периоди ще спомена по-нататък. Накрая Евангелието на Йоана ни казва, че са станали още безкрайно много неща, които не са записани в Евангелието.
В Евангелието на Йоана отсъства разказът за Преображението, а също и
сцената
в Гетсимания.
Но когато четем задълбочено, в 12-та глава намираме точно описание на влизането в Ерусалим и виждаме, че тук са вмъкнати както изживяването на Преображението, така и станалото в Гетсимания. Исус казва: "Сега душата Ми е смутена, що да кажа? Отче, избави Ме от този час. Но за този час съм дошъл, Отче, прослави Твоето Име". Тогава дойде Глас от Небето: Прославих Го и отново ще Го прославя." (12;27-29) Причината за тази разлика между трите Евангелия и това на Йоан е разликата между две съзнания.
към текста >>
Това е загатнато в старите живописни изображения на
сцената
в Гетсимания, които показват Йоана не спящ, както Петър и Яков, а гледащ с отворени очи духовните събития.
Разказите за някои събития, като например Преображението и Гетсимания липсват, защото те са намерили своето особено очертание в такива души като Петър и подобни на него ученици. Това, което Петър изживява на планината Табор, за Йоан то е било едно постоянно изживяване. Също и Гетсимания за него е било нещо по-различно, отколкото за Петър. И виждаме, че при отвеждането на Исус при първосвещеника, Йоан и Петър вървят след Него, но Петър още същата нощ се отказва три пъти от Него. Неговото съзнание за станалото заспива, заличава се от неговото съзнание.
Това е загатнато в старите живописни изображения на
сцената
в Гетсимания, които показват Йоана не спящ, както Петър и Яков, а гледащ с отворени очи духовните събития.
Друго нещо, на което трябва да обърнем внимание при четенето и проучването на Евангелието, е това, че не всякога Исус присъства физически на дадено място, където хората Го виждат и им говори. В такива случаи Той не присъства физически, но може да се яви така реално видим за хората, като че стои физически пред тях. В такива случаи хората Го виждат и чуват, обаче Той всъщност не присъства там със Своето физическо тяло. В началото на 7-ма глава се казва, че братята на Исус Го поканили да отиде в Ерусалим с тях по случай празника на шатрите. Той им отказва, но въпреки това, след като те заминават, отива в Ерусалим.
към текста >>
44.
4. СЪДБАТА НА СВЕТА - ЛИКВИДАЦИЯ НА КАРМАТА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Евангелието на Йоана, както и другите Евангелия, са окултни книги и са написани на един окултен език, в който всеки образ, всяка
сцена
, всяка дума ни разкрива цял ред процеси, които се извършват в духовния свят и в съзнанието на човека.
4. СЪДБАТА НА СВЕТА - ЛИКВИДАЦИЯ НА КАРМАТА
Евангелието на Йоана, както и другите Евангелия, са окултни книги и са написани на един окултен език, в който всеки образ, всяка
сцена
, всяка дума ни разкрива цял ред процеси, които се извършват в духовния свят и в съзнанието на човека.
Разкриват ни се ред идеи и мисли, които ни откриват много Тайни на Битието. Евангелията са книги, които са свалени от духовния свят. Те са книги на духовния свят и ни описват и разкриват, преди всичко, духовни процеси и събития, които се извършват на физическото поле. Това не показва, че това, което се разправя като физически събития, не е вярно. Напротив, то е исторически вярно като факт.
към текста >>
45.
5. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Във всеки образ, във всяка
сцена
, във всяка дума тук са скрити дълбоки Тайни, върху които сега не може да се спирам.
И тогаз, подир залъка, Сатана влезе в него. И така Исус му казва: Каквото вършиш, върши го по-скоро... И тъй, като взе залъка, излезе, а беше нощ". "А когато излезе, Исус каза: Сега се прослави Човешкият Син и Бог се прослави в Него, и Бог ще Го прослави в Себе Си и скоро ще Го прослави. Чада Мои, още малко съм с вас. Ще Ме търсите, и както рекох на юдеите, така и на вас казвам сега, където отивам, вие не можете да дойдете".
Във всеки образ, във всяка
сцена
, във всяка дума тук са скрити дълбоки Тайни, върху които сега не може да се спирам.
Ще кажа само, че тук се дава ключа за разбирането на Голготската Мистерия, която не е само едно историческо събитие, но е и едно космично и мистично събитие. Същото се отнася и до Тайната Вечеря, която не е само една обикновена вечеря. В нея са скрити много Тайни. В заключителната част на главата Исус казва: "Нова заповед ви давам, да се любите един друг, както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един друг. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си".
към текста >>
46.
6. ПРЕДАВАНЕ И СЪДЕНЕ НА ХРИСТА - СМЪРТ И ВЪЗКРЕСЕНИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това ни показва голямата дълбочина, която се крие във всеки образ, във всяка
сцена
и явление, описано от Евангелието.
И това, което съществува в космичен мащаб, станало едно историческо събитие на Голгота. По подобие на това, и човешката душа е разпъната на кръста на тялото. А с разпъването на двамата разбойници от двете страни на Христа, се загатва за друга една космична Тайна, че редом с Христа са разпънати две от съществата на тъмнината, които са представени като разбойници. Те са тези, които увлякоха човечеството към гъстата материя. Те са представители на тъмните сили, в Библията са представени с онзи адепт, който влязъл в рая във формата на змия и изкусил Ева.
Това ни показва голямата дълбочина, която се крие във всеки образ, във всяка
сцена
и явление, описано от Евангелието.
Когато се казва, че разделили дрехите Му, това също е едно космично явление. Дреха на Христа е цялата Земя - разделена на държави и народи - това е разделението на дрехите на Христа. В 25 стих е казано: "При кръста на Исуса стояха майка Му и сестрата на майката Мария Клеопова и Мария Магдалина. А Исус като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше близо, каза на майка Си: Жено, ето син ти. После каза на ученика: Ето майка ти.
към текста >>
47.
7. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТА
- Влад Пашов (1902- 1974)
То е последният етап от голямата Христова драма на историческата
сцена
на Палестина.
Блажени, които без да видят, са повярвали". "Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са написани в тази книга. А тези са написани, за да повярват, че Исус е Христос, Божият Син и като вярват, да имат Живот в Неговто име". В тази глава е загатнато за много важни и дълбоки Тайни. Защото въпросът за Възкресението е най-голямата Тайна, свързана с човешкото Битие.
То е последният етап от голямата Христова драма на историческата
сцена
на Палестина.
Със Своя тригодишен живот в Палестина Христос изнесе на историческата сцена това, което в древността се извършваше в Храмовете на Посвещение пред ограничено число хора. И затова в едно от Евангелията се казва, че когато Христос бил на кръста, завесата на Храма се раздрала. Това е завесата, която е скривала Тайните, скрити в Храмовете. А там е скрита Тайната на смъртта и Възкресението на ученика на Тесния Път. Възкресението е целта и смисълът на човешкия живот.
към текста >>
Със Своя тригодишен живот в Палестина Христос изнесе на историческата
сцена
това, което в древността се извършваше в Храмовете на Посвещение пред ограничено число хора.
"Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са написани в тази книга. А тези са написани, за да повярват, че Исус е Христос, Божият Син и като вярват, да имат Живот в Неговто име". В тази глава е загатнато за много важни и дълбоки Тайни. Защото въпросът за Възкресението е най-голямата Тайна, свързана с човешкото Битие. То е последният етап от голямата Христова драма на историческата сцена на Палестина.
Със Своя тригодишен живот в Палестина Христос изнесе на историческата
сцена
това, което в древността се извършваше в Храмовете на Посвещение пред ограничено число хора.
И затова в едно от Евангелията се казва, че когато Христос бил на кръста, завесата на Храма се раздрала. Това е завесата, която е скривала Тайните, скрити в Храмовете. А там е скрита Тайната на смъртта и Възкресението на ученика на Тесния Път. Възкресението е целта и смисълът на човешкия живот. Човек е слязъл на Земята, предприел е едно дълго пътешествие в лаберинта на материята, за да я организира и да победи смъртта и да възкръсне.
към текста >>
Както казах, всеки образ, всяка
сцена
, всяка дума в него има смисъл и ни свързва с необятната ширина на Космоса, откъдето е дошъл Логосът и с необятните дълбини на човешката душа, където Логосът прониква, което е и Негова задача: да проникне във всички човешки души, за да ги направи безсмъртни, т.е.
Религията има своя вътрешна, мистична страна, която трябва да се разбира и проучва. В бъдеще мистичното християнство ще бъде прието от всички хора на Земята. Сега Аз говоря за вътрешното християнство, което може да ни свързва с всички области на невидимия свят. Когато вътрешният духовен свят се проучи, тогава ще се разберат законите на християнството". С този кратък обзор на Евангелието на Йоан, както вече казах няколко пъти, нямах намерение да тълкувам Евангелието, което е Книга, съдържаща всичката Мъдрост на света и не може да бъде тълкувана по аналитичен път.
Както казах, всеки образ, всяка
сцена
, всяка дума в него има смисъл и ни свързва с необятната ширина на Космоса, откъдето е дошъл Логосът и с необятните дълбини на човешката душа, където Логосът прониква, което е и Негова задача: да проникне във всички човешки души, за да ги направи безсмъртни, т.е.
да укрепи в тях самосъзнанието, че са отделни Божествени центрове на проявление. Целта ми не е да повдигна булото, което скрива Тайните на Космоса, Тайните на човешката душа, които са изложени в Евангелието на Йоана, но само да посоча насоката, в която като се върви, ще се стигне до тези велики Тайни. Ако това се постигне, то изложението е изпълнило своята цел. Ще завърша със следната мисъл на Учителя: "Христос е говорил на един окултен език на учениците Си как да разпределят работата си на Земята. Той внесе ново гледище и засегна този въпрос от окултно гледище.
към текста >>
48.
2. ЕТЕРНИЯТ ХРИСТОС В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но преди това Лука ни показва една
сцена
, която другите Евангелия не съобщават.
Те виждат на небето това, което по-късно Павел вижда пред Дамаск на Земята. Обаче, Небесното се изявява на пастирите така, че те го виждат да слиза на Земята и могат да Го търсят и да Му се поклонят на Земята. Тук темата на етерния Христос е третирана образно, живописно. Пастирите приеха Неговите първи лъчи от Светлина. Така темата преминава през цялото Евангелие, за да се разгърне накрая с явяването на Възкръсналия, когато учениците ядат с Христа на брега на езерото.
Но преди това Лука ни показва една
сцена
, която другите Евангелия не съобщават.
Другите Евангелия ни показват Христос в пурпурна мантия и с трънен венец пред Пилат. Лука ни показва Христос в бяла дреха пред Ирод. Ирод, който е жаден за сензации, е разочарован от Христос и като знак, че Христос не е някакъв маг, а един невинен, религиозен човек, го облича с бяла дреха. В Евангелието тази сцена е предадена по следния начин: "Когато Ирод видя Исуса, той много се зарадва, защото отдавна горещо желаеше да Го види. Той беше слушал за Него и се надяваше, че ще види едно знамение от Него.
към текста >>
В Евангелието тази
сцена
е предадена по следния начин: "Когато Ирод видя Исуса, той много се зарадва, защото отдавна горещо желаеше да Го види.
Така темата преминава през цялото Евангелие, за да се разгърне накрая с явяването на Възкръсналия, когато учениците ядат с Христа на брега на езерото. Но преди това Лука ни показва една сцена, която другите Евангелия не съобщават. Другите Евангелия ни показват Христос в пурпурна мантия и с трънен венец пред Пилат. Лука ни показва Христос в бяла дреха пред Ирод. Ирод, който е жаден за сензации, е разочарован от Христос и като знак, че Христос не е някакъв маг, а един невинен, религиозен човек, го облича с бяла дреха.
В Евангелието тази
сцена
е предадена по следния начин: "Когато Ирод видя Исуса, той много се зарадва, защото отдавна горещо желаеше да Го види.
Той беше слушал за Него и се надяваше, че ще види едно знамение от Него. И разпита Го за някои неща, но Той не му отговори нищо. И Ирод Го презря и се подигра облече Го в бяла дреха и отново Го изпрати на Пилата" (23;8-11). Тук Ирод, без да знае, разкрива не с думи, а символично една от най-важните Тайни. Както Христос с трънения венец и пурпурната мантия е изявление на душевните Тайни на Христа, Христос, страдащ в човешката душа, така Христос с бялата дреха е символ и изявление на етерните Тайни на Христос, Христос, изявяващ се в етерната Светлина.
към текста >>
Друга, особено характерна за Евангелието на Лука
сцена
, една от най-важните части на Евангелието за етерния Христос, е разговора на Христос на кръста с единия разбойник.
И разпита Го за някои неща, но Той не му отговори нищо. И Ирод Го презря и се подигра облече Го в бяла дреха и отново Го изпрати на Пилата" (23;8-11). Тук Ирод, без да знае, разкрива не с думи, а символично една от най-важните Тайни. Както Христос с трънения венец и пурпурната мантия е изявление на душевните Тайни на Христа, Христос, страдащ в човешката душа, така Христос с бялата дреха е символ и изявление на етерните Тайни на Христос, Христос, изявяващ се в етерната Светлина. Това, което тримата ученици видяха на планината на Преображението духом, това, което по-късно ще стане откровение на човечеството като изживяване на апостол Павел пред Дамаск, Ирод го поставя в историята като физически образ - Христос, облечен в бяла дреха, символ на Чистота, светлата сила на етерния свят.
Друга, особено характерна за Евангелието на Лука
сцена
, една от най-важните части на Евангелието за етерния Христос, е разговора на Христос на кръста с единия разбойник.
Единият от разбойниците се противопоставя на хуленето на другия и казва на Исус: "Господи, спомни си за мене, когато дойдеш в Твоето Царство" (23:39-43). И Евангелието продължава по-нататък, като казва, че било обеден час и че тъкмо сега, когато Слънцето стои най- високо на небосвода, се затъмнило и завесата на Храма се раздрала (23:44-45). За да може разбойникът да каже на Христос "Господи, приеми ме в Царството Ти", той трябва да е възприел по някакъв начин истинската същност на Христа. За него се е раздрала земната завеса и той познава в Исус Христос. Неговото познаване не е работа на ума, то произлиза от виждане на сърцето, подобно на това, което пастирите изживявали в свещената нощ.
към текста >>
49.
6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Сега тази Тайна се изнася на историческата
сцена
пред лицето на всички хора.
И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за тях" (23;34) С тези думи от кръста е подчертано за сетен път, че тенденцията на Евангелието на Лука е да покаже силата на Любовта. Христос прощава на Своите врагове и с това излива Любовта като Сила по цялата земя, което е и Неговата задача. Когато Исус е на кръста, по обяд слънцето потъмнява и завесата на храма се раздра. Понеже Христос казва, че сега е властта на тъмнината, а слънцето е в дома на светлината, защото то е външната дреха на Христа. Затова Слънцето потъмнява и завесата на храма се раздира, завесата, която дотогава е скривала Тайните на Посвещението в храмовете.
Сега тази Тайна се изнася на историческата
сцена
пред лицето на всички хора.
Това е една от страните на Тайната на Голгота, изнасяне на Тайната на Мистериите пред света, която е една от причините еврейските големци, които са били запознати с Тайните на Мистериите, да искат да убият Христа, защото ги изнася. Но с това те сами помогнали да бъде изнесена цялата Мистерия открито и затова завесата се раздрала. Раздирането на завесата показва, че когато човек мине през смъртта на Посвещението, завесата на физическия свят се разкъсва и той вижда в духовния свят. И пред светлината, която проблясва пред него от духовния свят, слънчевата светлина изглежда като тъмнина.
към текста >>
50.
11. СТЕПЕНИТЕ НА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - СТЕПЕНИ НА ПЪТЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Към особеностите на Евангелието на Лука можем да отнесем и описанието на страданията и Възкресението на Христос,
сцената
с Христа в бяла дреха пред Ирод, разговорът с разбойника на кръста, явяването на Възкръсналия в Емаус и яденето на Възкръсналия в кръга на учениците.
11. СТЕПЕНИТЕ НА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - СТЕПЕНИ НА ПЪТЯ Сърцето като орган на виждане на етерния Христос или проявление на етерния свят във физическия
Към особеностите на Евангелието на Лука можем да отнесем и описанието на страданията и Възкресението на Христос,
сцената
с Христа в бяла дреха пред Ирод, разговорът с разбойника на кръста, явяването на Възкръсналия в Емаус и яденето на Възкръсналия в кръга на учениците.
Според Окултната Наука, в човешкото етерно и астрално тяло се намират възприемателни центрове, наречени лото- сови цветя или чакри. Най-централният от лотосовите цветове се развива в областта на човешкото сърце. Човек има не само физическо, но и етерно сърце. В древността етерното сърце е преобладавало. Сега вече физическото сърце не само надделява над етерното, но и го заглушава.
към текста >>
Тя е
сцената
, която говори за пречистването на душата.
Когато се казва, че Христос влязъл с лодката в морето и вятърът утихнал, това показва, в мистичен смисъл, че душевният елемент е утихнал и учениците приемат Христос при себе си и в себе си. Тогава Той им казва: Маловери! Значи, те още не са успокоили душевния елемент, за да може да се разцъфти в пълна сила цветът на вярата, лотосовият цвят на сърцето. В Евангелието на Лука липсва разказът за ходенето на Христос по езерото, където пътуват учениците. Но разглеждайки сцените в Евангелието от гледището на пречистването на душата и пробуждането на етерните органи, ние намираме, че прониква цялото Евангелие.
Тя е
сцената
, която говори за пречистването на душата.
А процесът на пречистването на душата е един от основните тонове на Евангелието на Лука. В осма глава се казва, че редом с учениците на Христос са ходили и много жени, които Христос изцерил от зли духове и болести. Тук жената е символ на човешката душа. Ако жената се явява като образ на душата, то Христос е образ на Духа, чрез който душата намира опора и съдържание. Това показва, че от Христа се излива Силата, която пречиства човешката душа.
към текста >>
Непосредствено след
сцената
с Мария и Марта, Евангелието на Лука ни разказва, как учениците молят Христос да ги научи да се молят и как Той им дава молитвата "Отче наш".
Любовта стана благоговение, молитва. Благоговението стана виждаща сила на сърцето. Това са преобразявания, през които всяка душа в своя път трябва да мине. Според едно предание, Марта е онази жена с кръвотечението, която се допря до дрехата на Исус и оздравя. Тя е сестра на Мария Магдалина, от която са изгонени седем бесове и която минава през преобразяване.
Непосредствено след
сцената
с Мария и Марта, Евангелието на Лука ни разказва, как учениците молят Христос да ги научи да се молят и как Той им дава молитвата "Отче наш".
Образно казано, правилното поведение в молитвата е показано в образа на Мария, която е противопоставена па образа на Марта. Следователно, тук молитвата "Отче наш" показва силата, чрез която душата може да премине пътя от Марта към Мария. Но в Евангелието на Лука молитвата "Отче наш" има една твърде особена форма, която не проличава в обикновената Библия, защото "Отче наш" у Лука е различна от формата, която тя има у Матей. В оригинала една от забележителностите на "Отче наш" на Лука е тази, че тя завършва с молбата: "Не ни въвеждай в изкушение". Следователно, тази молба в Евангелието на Лука е върхът, вътрешната цел на молитвата.
към текста >>
След обяснението, което Христос дава на учениците на притчата за Сеятеля, следва една кратка
сцена
, която дава потвърждение на скрития Мариин образ в притчата за Сеятеля.
Плодът, който тя принася, е виждането на сърцето. Тук става въпрос за етерното сърце, което се превръща в духовен орган най- първо на вярата и след това в духовен орган на виждане. Там семето на Духа се разцъфтява в разтворен цвят. На втвърдените сърца "дяволът отнема семето на Словото от тяхното сърце" (8;12). Душите-Мария са тези, които слушат Словото и го пазят в своите нежни и добри сърца.
След обяснението, което Христос дава на учениците на притчата за Сеятеля, следва една кратка
сцена
, която дава потвърждение на скрития Мариин образ в притчата за Сеятеля.
Някои обръщат внимание на Исус, че вън стоят майка Му и братята Му и искат да Го видят. "Той отговори: Моята майка, моите братя са тези, които изпълняват Словото Божие". От външната същност на Мария, вниманието е насочено към вътрешната Мариина и майчина Божественост, която живее навсякъде, където семето на Словото е прието в душата. Който слуша Словото, той става Мария, майка на Христа. Брат на Христа става онзи, който оставя духовното семе да обхване неговата воля, която изпълнява Словото Божие.
към текста >>
С това ни е представена една
сцена
, която ни показва една степен на пречистването на душата.
Настава тишина, в която като в огледало се оглежда по- дълбокото вътрешно човешко същество, в което се разтварят лотосовите цветове, отварят се тяхните духовни очи и уши и те виждат и чуват пълният с упрек въпрос на Христа: "Къде е вашата вяра? " (8;25) Защото вярата е резултат на разцъфтяването на душевния орган, когато пречистването е произвело необходимата за това вътрешна тишина. Това е процес на по-нататъшно пречистване на душата. Но постепенният ход на изминатото от учениците пречистване на душата напредва и по-нататък. Следва един от най-загадъчните разкази в Новия Завет - изгонването на демоните от обсебения и изпращането им в свинете.
С това ни е представена една
сцена
, която ни показва една степен на пречистването на душата.
Ключът към изяснението на тази степен се намира в думите, които обсебеният казва към Христос: "Какво общо имаш Ти с нас, Исусе Христе, Сине Божий". Подобни думи казва Исус на майка Си при сватбата в Кана Галилейска, чийто правилен превод е: "Какво тече между Мене и тебе, жено? " Мария, в случая, е образ на вечно женственото, девствената Божествена душа и това, което тече между нея и Христос, е чистият Божествен Живот. Сега, когато обсебеният казва на Христа: Какво общо имаш Ти с нас, с това се загатва, че духовете, които са обитавали човешката душа, в случая това са духовете на сексуалността, нямат нищо общо с Христа. В образа на обсебения ние имаме карикатура на вечно женственото.
към текста >>
Притчата за милостивия самарянин е последвана от
сцената
с Мария и Марта, след това с "Отче наш" на Лука.
Христос не иска да унищожи душевните сили на Самария, но Той иска да ги пречисти. Той показва, че сексуалността подлежи на преобразяване. Милосърдието е преобразена сексуалност. Притчата за милостивия самарянин се среща само в Евангелието на Лука. В нея е показана безкористната сила на Любовта, проявена като милосърдие.
Притчата за милостивия самарянин е последвана от
сцената
с Мария и Марта, след това с "Отче наш" на Лука.
Тези са великите перспективи на пречистването на душата: Самарянинът - сексуалността, превърната в милосърдие; Марта - болестта, превърната в ревност за служене; Мария - демонизмът, превърнат в сила на молитвено вглъбяване; "Отче наш" - сега душата се научава да се моли.
към текста >>
51.
14. РИБОЛОВЪТ НА ПЕТЪР В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Въпреки това, Евангелието на Лука съдържа една
сцена
с Петър, която не е описвана в никое друго Евангелие.
14. РИБОЛОВЪТ НА ПЕТЪР В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА В Евангелието на Лука много малко се говори за Петър. Това показва, че духовната особеност, духовният път на Лука не са от Петровото естество.
Въпреки това, Евангелието на Лука съдържа една
сцена
с Петър, която не е описвана в никое друго Евангелие.
Това е риболовът на Петър. Той е описан по следния начин: "Народът се притискаше към Него, за да чуе Словото Божие и Той стоеше при Генисаретското езеро, и видя да стоят там две ладии. Обаче, рибарите бяха слезли от тях и измиваха своите мрежи. Тогава Той влезе в една от ладиите, която принадлежеше на Симона и го помоли да я отведе малко от сушата. И седна, та поучаваше народа от ладията" (5; 1-3).
към текста >>
52.
15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Исус отива в Ерусалим с пълното съзнание за принасянето Си в жертва, за изнасянето на историческата
сцена
на това, което в Древността е ставало в Храмовете на Посвещението.
15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО Както във всички Евангелия, така и в Евангелието на Лука, с физическите образи и действия, които описва, то изразява велики духовни Истини. У него всичко външно, всичко преходно е символ на нещо духовно. От средата на 9-та глава започва да се говори за пътуването на Исус от Галилея за Ерусалим, като пътят минава през Самария.
Исус отива в Ерусалим с пълното съзнание за принасянето Си в жертва, за изнасянето на историческата
сцена
на това, което в Древността е ставало в Храмовете на Посвещението.
Нима Той, Който знаеше какво има да стане, ако трябваше да го избегне, можеше да не отива в Ерусалим, където бяха Неговите врагове. Но Той, отивайки към Ерусалим, казва: "Никой пророк не е загинал вън от Ерусалим", затова и Той отива там, да се принесе в жертва на олтара на човечеството, за неговото спасение. Велика е Тайната на Голгота, за нея сега няма да говоря, но само споменавам, че Христос предприема едно дълго пътуване, за да дойде в Ерусалим, да Се принесе в жертва. В течение на целия този път Христос почти само говори и посява семето в душата на народа и на учениците. И накрая на този път на посяване на учението е жертвата, принесена на Голгота.
към текста >>
53.
16. ПРЕВРЪЩАНЕ НА ВЯРАТА В ЗНАНИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тази
сцена
е предадена в началото на Евангелието, когато Исус призовава учениците.
Казах, че събуждането на вярата в душата е съпроводено със събуждането на лотосовия цвят на сърцето. Събуждането на вярата не е един еднократен процес, а един прогресивен процес. И тя трябва да се подхранва и подкрепя. Процесът на придобиването на вярата ни е показан с един интересен образ - риболовът на Петър. Изобилният риболов е раждането на вярата в Петър.
Тази
сцена
е предадена в началото на Евангелието, когато Исус призовава учениците.
А Йоан описва този риболов накрая, след Възкресението. Втората сцена в Евангелието, свързана с Петър е отричането на Христа. Третата сцена с Петър е когато Христос го пита: "Кой съм аз, за кого ме мисли народът и за кого вие? ". Тогава Петър отговаря: "Ти си Христос, Син на Бога Живаго". Тогава Христос му казва: "Това не ти са открили от плът и кръв, но Отец ми, Който е на небесата".
към текста >>
Втората
сцена
в Евангелието, свързана с Петър е отричането на Христа.
И тя трябва да се подхранва и подкрепя. Процесът на придобиването на вярата ни е показан с един интересен образ - риболовът на Петър. Изобилният риболов е раждането на вярата в Петър. Тази сцена е предадена в началото на Евангелието, когато Исус призовава учениците. А Йоан описва този риболов накрая, след Възкресението.
Втората
сцена
в Евангелието, свързана с Петър е отричането на Христа.
Третата сцена с Петър е когато Христос го пита: "Кой съм аз, за кого ме мисли народът и за кого вие? ". Тогава Петър отговаря: "Ти си Христос, Син на Бога Живаго". Тогава Христос му казва: "Това не ти са открили от плът и кръв, но Отец ми, Който е на небесата". С това е показано, че това не е плод на неговата душа и на неговия ум, а това е Откровение отгоре. Така че, риболовът на Петър е раждането на неговата вяра.
към текста >>
Третата
сцена
с Петър е когато Христос го пита: "Кой съм аз, за кого ме мисли народът и за кого вие?
Процесът на придобиването на вярата ни е показан с един интересен образ - риболовът на Петър. Изобилният риболов е раждането на вярата в Петър. Тази сцена е предадена в началото на Евангелието, когато Исус призовава учениците. А Йоан описва този риболов накрая, след Възкресението. Втората сцена в Евангелието, свързана с Петър е отричането на Христа.
Третата
сцена
с Петър е когато Христос го пита: "Кой съм аз, за кого ме мисли народът и за кого вие?
". Тогава Петър отговаря: "Ти си Христос, Син на Бога Живаго". Тогава Христос му казва: "Това не ти са открили от плът и кръв, но Отец ми, Който е на небесата". С това е показано, че това не е плод на неговата душа и на неговия ум, а това е Откровение отгоре. Така че, риболовът на Петър е раждането на неговата вяра. И е показано така, че в това, което се ражда, проличава вече бъдещето.
към текста >>
Евангелието на Лука отбелязва кризата в Гетсимания като една криза на съзнанието чрез една извънредно сурова и пълна с тайнственост
сцена
.
Вярата на Петър изпада в криза не защото става по-слаба, отколкото е била по-рано, а защото в решаващия момент не може да расте и преобразува. Кризата настъпва там, където вярата трябва да стане знание. Отричането на Петър не е слабост на волята, но е една слабост на съзнанието, където вярата не може да се преобразува в знания. Той вярва в Христос, но не Го познава, въпреки че имаше откровение за това. Неговата вяра не може да се проникне от светлината на виждането и затова изпадна в тъмнината на незнанието, на забравата.
Евангелието на Лука отбелязва кризата в Гетсимания като една криза на съзнанието чрез една извънредно сурова и пълна с тайнственост
сцена
.
На Тайната Вечеря Христос се обръща към Петър: "Симоне, Симо не, ето, Сатана ви пожела, за да ви пресее като жито. Но аз се молих за тебе, за да не отслабне вярата ти" (22;31-32). Но ако вярата на Петър не можа да намери достъп нагоре до знанието, Христос предсказва отричането. Но все пак пренася Петър през кризата, за да не стане жертва на нисшите сили. В бъдеще Петър ще успее да повдигне своята вяра, което Христос предсказа с думите: "Ти, когато се повдигнеш, укрепи братята си" (22;32).
към текста >>
54.
17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
- Влад Пашов (1902- 1974)
След това се дава
сцената
с Марта и Мария, където Марта непрекъснато шета, а Мария е седнала при нозете на Исус и слуша словото му.
"И като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате. Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате и не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха." (10;23-24) След това, по повод въпроса на един богат човек какво да направи, за да наследи вечен живот, понеже Исус му казва, че като обича Бога с всичкия си ум, сърце и душа, и сила, и ближния като себе си, ще наследи вечен живот. Тогаз той, за да се оправдае, пита: Кой ми е ближен? И Исус му казва притчата за добрия самарянин, с която излага учението за милосърдието и състраданието (10;25- 37).
След това се дава
сцената
с Марта и Мария, където Марта непрекъснато шета, а Мария е седнала при нозете на Исус и слуша словото му.
И понеже Марта се оплаква на Исус, че сестра й не й помага, Исус й отговаря: Мария избра добрата част и не ще й се отнеме (10;38-42). В началото на 11 глава се казва: "И когато той се молеше, един от неговите ученици му рече: Научи ни да се молим, както и Йоан е научил своите ученици." (11;1) В отговор на това Исус им дава молитвата "Отче наш", след което им дава изяснения въобще за молитвата, като им дава и притчата за молещия се приятел за изяснение. В заключение на поясненията за молитвата, Той им казва: "Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори" (11;2-9). Учителят отнася тези три молби към ума, сърцето и волята. Понеже по въпроса за молитвата говорих по-напред, сега само споменавам.
към текста >>
След това следва
сцената
с богатия човек, който иска да наследи Вечен Живот.
"И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни и презираха другите, каза им притчата за фарисея и митара. И в заключение Исус казва: Казвам ви, че митарят влезе у дома си оправдан, а не фарисеят. Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси." (18;4-14) След това довеждат децата при Него и учениците ги отпъждат, но Той казва: "Оставете децата да дойдат при Мене и не ги възпирайте, защото на такива е Божието Царство. Истина ви казвам, който не приеме като дете Божието Царство, той никак няма да влезе в него".
След това следва
сцената
с богатия човек, който иска да наследи Вечен Живот.
В заключение Исус му казва да продаде всичко, да го раздаде на сиромасите и да Го последва. Той се наскърбил от това, понеже бил богат. "И Исус като го видя, каза: Колко мъчно ще влезе в Божието Царство онзи, който има богатство. Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието Царство. А онези, които чуха това, рекоха: Тогаз кой може да се спаси?
към текста >>
55.
18. ВТОРОТО ИДВАНЕ НА ХРИСТОС
- Влад Пашов (1902- 1974)
След това следва
сцената
в Гетсимания, отричането на Петра и съденето на Христа, разпятието и Възкресението.
И който няма кесия, нека продаде дрехата си и нека си купи нож. Защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мене и това писание: "И към беззаконниците биде причислен". Защото писанието за Мене наближава към своето изпълнение. А те рекоха: Господи, ето тук има два ножа. А Той им рече: Доволно." (22; 1-38)
След това следва
сцената
в Гетсимания, отричането на Петра и съденето на Христа, разпятието и Възкресението.
С това Той преживя всичко, което е писано за Него, с което изнесе на историческата сцена това, което ставаше в древността в Храмовете за Посвещение. Това е венецът на цялото учение. Той посочи на учениците и на всички след тях Пътя към съвършенството, който води през Голгота. След което идва Възкресението. След Възкресението Той се явява многократно на учениците и в продължение на 40 дни ги поучава в Тайните на Царството Божие.
към текста >>
С това Той преживя всичко, което е писано за Него, с което изнесе на историческата
сцена
това, което ставаше в древността в Храмовете за Посвещение.
Защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мене и това писание: "И към беззаконниците биде причислен". Защото писанието за Мене наближава към своето изпълнение. А те рекоха: Господи, ето тук има два ножа. А Той им рече: Доволно." (22; 1-38) След това следва сцената в Гетсимания, отричането на Петра и съденето на Христа, разпятието и Възкресението.
С това Той преживя всичко, което е писано за Него, с което изнесе на историческата
сцена
това, което ставаше в древността в Храмовете за Посвещение.
Това е венецът на цялото учение. Той посочи на учениците и на всички след тях Пътя към съвършенството, който води през Голгота. След което идва Възкресението. След Възкресението Той се явява многократно на учениците и в продължение на 40 дни ги поучава в Тайните на Царството Божие. Показва им, че е възкръснал, че е победил смъртта и че е господар на живота и смъртта.
към текста >>
56.
20. ХРИСТОС И ПРОБУЖДАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША
- Влад Пашов (1902- 1974)
Непосредствено след тази
сцена
е описана
сцената
на преображението, където трима ученици - Петър, Яков и Йоан са възнесени в духовния свят и виждат там това, което съществува като Мойсей и Илия и същевременно самата духовна същност, която живее в Христа.
които са минали през смъртта и са възкръснали. Но сега Христос иска да покаже, че има и такива хора, които без да умрат мога" да видят Царството Небесно чрез това, което е дошло сега като един нов елемент на света. В Евангелието на Лука има едно чудесно място, където Христос говори за едно новз откровение, като казва: "Но истина ви казвам, има между тези, които стоят тук, които не ще видят смърт, докле не видят Царството Небесно" (9;27). Но учениците не разбраха, че те, които бяха около него, са определени да изпитат онова мощно действие на Христовия Дух, на Христовия принцип, чрез който трябваше непосредствено да се издигнат в духовния свят, и духовният свят трябваше да им бъде разкрит не като на Соломон или на Йон, а по съвсем нов нов начин. И това стана.
Непосредствено след тази
сцена
е описана
сцената
на преображението, където трима ученици - Петър, Яков и Йоан са възнесени в духовния свят и виждат там това, което съществува като Мойсей и Илия и същевременно самата духовна същност, която живее в Христа.
За момент те проглеждат в духовния свят, за да имат едно доказателство за това, че човек може да проникне в духовния свят и без знака на Соломон и на Йон. Но същевременно се разказва, че те са още начинаещи, те заспиват веднага щом по силата на това, което става са изтръгнати от техните тела. Ето защо Христос ги намира да спят. С това Христос показва кой е третият начин, по който човек може да проникне в духовния свят. Това знаеха онези, които за онова време разбираха как да тълкуват знаменията на времето, че азът е вече пробуден и сега вече непосредствено трябваше да бъде вдъхновяван, че Божествената сила трябваше да действа непосредствено на аза.
към текста >>
Това, което хилядолетия наред се беше разигравало в храмовете на мистериите под формата на минаването през мистичната смърт, Христос трябваше да разиграе на великата арена на световно-историческата
сцена
.
Но това, което сега трябва да бъде дадено на човечеството и което е нещо повече от знака на Соломон и знака на Йон, т.е. от древното посвещение, то трябва да бъде изцяло в нови мехове, в нови форми. И вие трябва да се подготвите да разберете в новите форми новото благовестие, новото изявление на духовния свят". Онези, които бяха призвани да разберат това ново благовестие, не са били избрани от онези, които бяха подготвени в смисъла на старото учение, на старото посвещение, но онези, които бяха минали през много прераждания и въпреки това се показваха като прости хора, като прости рибари, хора с детска природа, които можеха да разберат новото чрез влялата се в тях сила на вярата. Ето защо и пред тях трябваше да бъде поставено едно знамение, което се разигра пред очите на всички.
Това, което хилядолетия наред се беше разигравало в храмовете на мистериите под формата на минаването през мистичната смърт, Христос трябваше да разиграе на великата арена на световно-историческата
сцена
.
Всичко, което ставаше тайно във великите храмове на посвещението сега излезе навън и застава като единствено събитие на Голгота. Пред човечеството застана с пълна сила това, което иначе се явяваше само пред посветените през три и половина дни, в течение на които се е извършвало старото посвещение. Ето защо този, който познаваше фактите, трябваше да опише процеса на Голгота такъв, какъвто беше в действителност, като превърнат исторически факт, като изнесе на арената на световната история старото посвещение. Това, което в миналото само малцина посветени са видели в храмовете за посвещение, оставайки в течение на три и половина дни в едно състояние, подобно на смърт, чрез което са се убеждавали, че духовното винаги побеждава телесното, че духовната част на човека принадлежи на духовния свят, това трябваше сега да се разиграе веднъж пред очите на всички. Така че, събитието на Голгота е едно посвещение, пренесено на сцената на световната история.
към текста >>
Така че, събитието на Голгота е едно посвещение, пренесено на
сцената
на световната история.
Това, което хилядолетия наред се беше разигравало в храмовете на мистериите под формата на минаването през мистичната смърт, Христос трябваше да разиграе на великата арена на световно-историческата сцена. Всичко, което ставаше тайно във великите храмове на посвещението сега излезе навън и застава като единствено събитие на Голгота. Пред човечеството застана с пълна сила това, което иначе се явяваше само пред посветените през три и половина дни, в течение на които се е извършвало старото посвещение. Ето защо този, който познаваше фактите, трябваше да опише процеса на Голгота такъв, какъвто беше в действителност, като превърнат исторически факт, като изнесе на арената на световната история старото посвещение. Това, което в миналото само малцина посветени са видели в храмовете за посвещение, оставайки в течение на три и половина дни в едно състояние, подобно на смърт, чрез което са се убеждавали, че духовното винаги побеждава телесното, че духовната част на човека принадлежи на духовния свят, това трябваше сега да се разиграе веднъж пред очите на всички.
Така че, събитието на Голгота е едно посвещение, пренесено на
сцената
на световната история.
към текста >>
57.
21. ЛЮБОВТА, ВЯРАТА И НАДЕЖДАТА КАТО ФАКТОРИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША
- Влад Пашов (1902- 1974)
Събитието на Голгота, с което се изнесе древното посвещение на историческата
сцена
и което само по себе си е едно посвещение пред очите на целия свят, не е извършено само за онези, които по онова време бяха негови свидетели, но за цялото човечество и това, което се разля от смъртта на кръста, то се вля в цялото човечество.
21. ЛЮБОВТА, ВЯРАТА И НАДЕЖДАТА КАТО ФАКТОРИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША
Събитието на Голгота, с което се изнесе древното посвещение на историческата
сцена
и което само по себе си е едно посвещение пред очите на целия свят, не е извършено само за онези, които по онова време бяха негови свидетели, но за цялото човечество и това, което се разля от смъртта на кръста, то се вля в цялото човечество.
Един подтик от нов духовен живот идва от капките кръв, които на Голгота потекоха от раните на Исус Христос, вливайки се в цялото човечество. Защото в човечеството трябваше да се влее като сила това, което от другите основатели на религии се бе вляло като мъдрост, като учение. Тази е великата разлика между събитието на Голгота и учението на другите основатели на религии. За да бъде схванато това, което някога стана на Голгота е необходимо едно разбиране по-дълбоко, отколкото съществува днес. Онова, с което бе свързан физическия човешки аз, когато започна земното развитие е кръвта.
към текста >>
58.
1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това вътрешно състояние на нещата се явява като духовни видения пред душата на евангелиста в загадъчната
сцена
с момъка, който побягва гол оттам.
което държат в ръцете си. е един съсъд и една обвивка. от която съдържанието е започнало вече да изчезва. Гонителите държат в ръцете си дрехата, обаче Този. Който беше облечен в дрехата, се изплъзва от тяхната власт.
Това вътрешно състояние на нещата се явява като духовни видения пред душата на евангелиста в загадъчната
сцена
с момъка, който побягва гол оттам.
Както навсякъде в първите три Евангелия, така особено в Евангелието на Марко, в събитията на физическото поле се примесват свръхсе-тивни събития. В този младеж евангелистът иска да ни покаже младия космически Христов импулс, който сега вече започва да се отделя от Своето въплъщение в един човек, за да се въплъти в цялото Битие на човечество и на Земята. По-нататък ни се обръща внимание, че в разказа за Възкресението Евангелието на Марко не говори за един ангел, както Матей, нито за два ангела, както Лука и Йоан. а говори за един младеж, който става видим при гроба, облечен в бяла дреха. Това е същият младеж.
към текста >>
59.
4. КОЙ СЪМ АЗ?
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той не схваща дълбоката мисъл на Учителя си, че е дошло ново време в света, когато това, което по-рано ставаше в храмовете на Мистериите, сега трябва да стане на историческата
сцена
, за да даде подтик на цялото човечество, на всички души да се укрепят и да се новородят за нов живот.
Докато преди му казва, че Отец му е открил кой е Той, сега Христос му казва: " Махни се, Сатано, защото не мислиш кое е Божествено". Значи Божественият план е Христос да мине през Смъртта и да възкръсне. С това се изпълва Неговата мисия. Той е дошъл на Земята да даде един нов подтик на човешкото развитие, да обърне нова страница в световната история, а Петър Го съветва да не прави това. Това показва, че той не разбира мисията на своя Учител.
Той не схваща дълбоката мисъл на Учителя си, че е дошло ново време в света, когато това, което по-рано ставаше в храмовете на Мистериите, сега трябва да стане на историческата
сцена
, за да даде подтик на цялото човечество, на всички души да се укрепят и да се новородят за нов живот.
След това Христос казва знаменитите Си думи, които са като Завет за онези, които искат да бъдат Негови ученици: "Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, така нека Ме последва. Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби. А който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси... Защото ако се срамува някой заради Мене и поради думите Ми в този блуден и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Славата на Отца Си и пред светите ангели". Случката с Петър ни показва, че във всеки човек и в ученика, който може да има откровение на Божествените Тайни, живеят две същества - едно, което го тегли нагоре към Божественото и друго, което го тегли надолу към Земята, към човешкото. И затова Христос казва, че който се повлияе от човешкото, не може да бъде Негов ученик, не може да Го следва.
към текста >>
60.
6. ТЪРЖЕСТВЕНОТО ВЛИЗАНЕ В ЕРУСАЛИМ И ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Учителят, като разглежда тази
сцена
, казва, че ослето, което Христос възсяда и което Му е доведено от учениците по Негово поръчение, представя физическото тяло, с което Христос слиза на Земята.
6. ТЪРЖЕСТВЕНОТО ВЛИЗАНЕ В ЕРУСАЛИМ И ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА От всичко, което се описва в 11-та глава се вижда, че Христос се приготовлява за Голгота, като обявява война на силните на деня и ги предизвиква. В началото на главата се описва тържественото влизане на Христа в Ерусалим, възседнал на осле и народът Го посреща с думите: "Осанна, благословен, който иде в Името Господне", като постилаха пътя Му с дрехи и вейки.
Учителят, като разглежда тази
сцена
, казва, че ослето, което Христос възсяда и което Му е доведено от учениците по Негово поръчение, представя физическото тяло, с което Христос слиза на Земята.
Учениците представят душата, която служи като посредник между тялото и Духа, който е Христос. А самият Христос е Логосът, Който слиза на Земята. Ерусалим, това е физическият свят, в който Христос слиза. На Земята Христос пристига така да се каже инкогнито, незабелязано, но при слизането си от духовния свят Той е тържествено изпратен; посрещащите с вейките, това са жителите на етерния свят, които го посрещат преди да влезе във физическия свят. От друга страна самото това тържествено влизане на Христа в Ерусалим е едно предизвикателство към силните на този свят, към княза на този свят.
към текста >>
Тази
сцена
беше едно изнасяне на открито на една пророческа Тайна, която беше позната сред народа и бе свещено тачена.
Беритбата на плодове на смоковницата било винаги повод за изстъпление, за екстаз, които съставят същността на предхристиянския духовен живот, на старото ясновиждане. И не само отделният медитиращ човек, но чрез предхристиянските култове цели групи от народа са изпадали в онова състояние на съзнанието, даващо екстазно виждане, беритбата от плодове на смоковницата. На едно такова изживяване се дължи викът " Осанна" при влизането на Исус в Ерусалим. Кое е произвело този екстаз в съзнанието на народа? Образът на яздещия върху ослето подейства на народа като едно видение, взело физически образ, с което се запалва едно ясновидско съзнание.
Тази
сцена
беше едно изнасяне на открито на една пророческа Тайна, която беше позната сред народа и бе свещено тачена.
Думите на пророка Захария: "Но ти дъще Сионова, радвай се много, възклицавай ти, дъще ерусалимска. Ето, твоят Цар иде при тебе; Той е праведен и спасява, кротък и възседнал на осел, Да! на осле, рожба на ослица" (9,9), живееха в душите. Когато тези думи прозвучаваха при култовото четене в храма, при слушането се запалваше Огънят. Народът виждаше това, което слушаше.
към текста >>
Сцената
с очистването на храма, с прекатурването на масите, на среброменителите, продавачите и въпросът трябва ли да се плаща данък на кесаря, са тясно свързани помежду си и ни разкриват мисията на Христа, Който обявява война на света, на княза на света, представен от цезар.
Тогава Той им отговаря: "Отдайте кесаревото кесарю и Божието Богу." Това е вярно и в буквален смисъл, но то има и свой преносен смисъл. Кесарят в човека е нисшата природа, тялото. Значи на тялото трябва да отдадем дължимото му и на Бога - дължимото. След това идват при Него садукеите, които повдигат въпроса за Възкресението, като Му казват, че седем братя имали една жена, понеже един след друг умирали и го питат - на кого ще бъде жената във Възкресението. Исус им казва: "Вие се заблуждавате, защото когато възкръснат мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, но са като ангелите небесни те."
Сцената
с очистването на храма, с прекатурването на масите, на среброменителите, продавачите и въпросът трябва ли да се плаща данък на кесаря, са тясно свързани помежду си и ни разкриват мисията на Христа, Който обявява война на света, на княза на света, представен от цезар.
За да се разбере тази сцена, трябва да се разгледа на историческия фон на епохата. От една страна имаме човекът -Исус, който носи в себе си Бога-Христос, а на друга страна цезарят с неговото самомнение, че е носител на Бога. По този въпрос говорих малко в предната глава, сега ще направя едно допълнение. За да разберем този въпрос трябва да знаем, че евреите били успели, чрез договори с Рим, да запазят Соломоновия храм в Ерусалим непокътнат. Обаче на тях им е било ясно, че Рим винаги е търсел и най-малко нарушение на договора, за да присъедини този храм към своя култ.
към текста >>
За да се разбере тази
сцена
, трябва да се разгледа на историческия фон на епохата.
Кесарят в човека е нисшата природа, тялото. Значи на тялото трябва да отдадем дължимото му и на Бога - дължимото. След това идват при Него садукеите, които повдигат въпроса за Възкресението, като Му казват, че седем братя имали една жена, понеже един след друг умирали и го питат - на кого ще бъде жената във Възкресението. Исус им казва: "Вие се заблуждавате, защото когато възкръснат мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, но са като ангелите небесни те." Сцената с очистването на храма, с прекатурването на масите, на среброменителите, продавачите и въпросът трябва ли да се плаща данък на кесаря, са тясно свързани помежду си и ни разкриват мисията на Христа, Който обявява война на света, на княза на света, представен от цезар.
За да се разбере тази
сцена
, трябва да се разгледа на историческия фон на епохата.
От една страна имаме човекът -Исус, който носи в себе си Бога-Христос, а на друга страна цезарят с неговото самомнение, че е носител на Бога. По този въпрос говорих малко в предната глава, сега ще направя едно допълнение. За да разберем този въпрос трябва да знаем, че евреите били успели, чрез договори с Рим, да запазят Соломоновия храм в Ерусалим непокътнат. Обаче на тях им е било ясно, че Рим винаги е търсел и най-малко нарушение на договора, за да присъедини този храм към своя култ. Затова те имали голяма грижа и страх, особено у ръководителите на народа, че един ден римските властници ще нахлуят в Светая Светих, ще обсебят Тайната на храма им и ще поставят образа на цезаря на мястото на свещения ковчег на Мойсей.
към текста >>
След тази
сцена
в храма, където премина в нападение, Христос говори за разрушението на храма, за гибелта на стария свят на един кръг от доверени ученици, гледайки храма заедно с тях от маслинената планина.
С това Той предава стария душевен свят на умиране. Чрез Своето действие в храма Христос довежда събитията до решителна борба. И затова Той казва, че не е дошъл да донесе мир, а меч - Той предава старите храмове на разрушение. Старият свят трябва да замине и ще загине.
След тази
сцена
в храма, където премина в нападение, Христос говори за разрушението на храма, за гибелта на стария свят на един кръг от доверени ученици, гледайки храма заедно с тях от маслинената планина.
Той казва, че камък върху камък няма да остане от стария свят. Той предварително вижда накъде ще се търколи лавината, която Той трябваше да приведе в движение. След това идва при Него един книжник и Го пита коя е най-голямата заповед. Исус му отговори, че най-голямата заповед е да възлюби човек Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си разум и с всичката си сила. И втора подобна заповед е да възлюбиш ближния както себе си.
към текста >>
61.
7. ПРЕДСКАЗАНИЯТА НА ХРИСТА ЗА КРАЙНАТА ЕПОХА И ЗА ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
И понеже новият импулс навлиза в живота, това поражда противодействие от страна на старото, което неминуемо трябва да слезе от историческата
сцена
и вследствие на това са всичките тези големи страдания, за които Христос говори, че ще сполетят човечеството.
Това, което Марко предава в 13-та глава в по-съкратена форма, при Матей е предадено в 24-та глава по-подробно. Това е едно грандиозно предсказание за края на нашата културна епоха, когато се извършва ликвидацията на човешката карма. За него може много да се говори, но ще кажа само следното: забележително е, че това предсказание е казано малко преди Голгота и във връзка с Голгота. Второто забележително нещо е, че се казва, че това поколение няма да премине, докато не се сбъдне всичко. Под това поколение в случая Христос разбира човечеството на Петата културна епоха, която в Неговото време е в своето зазоряване и която приема Неговия импулс.
И понеже новият импулс навлиза в живота, това поражда противодействие от страна на старото, което неминуемо трябва да слезе от историческата
сцена
и вследствие на това са всичките тези големи страдания, за които Христос говори, че ще сполетят човечеството.
А старото - това е кармата, която човечеството е натрупало в течение на своето минало развитие и тя трябва да бъде разчистена, за да може новият импулс да породи кълна на новата култура, която дреме в душата на човечеството. Тези страдания са резултат на стълкновение на старото, което си отива, с новото, което навлиза в живота на човечеството. Този процес започва още от времето след Христа, когато римляните разрушават Ерусалим и се сбъдва началото на предсказанието на Христа, че камък върху камък няма да остане от тези големи здания. Това се отнася и до всички такива големи здания, които в течение на историческото развитие ще бъдат разрушени. Второто важно положение в това предсказание е, че в течение на тези големи страдания ще се явят много лъ-жехристи и лъжепророци, които ще съблазнят мнозина със своите чудеса и знамения.
към текста >>
62.
8. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ И ГЕТСИМАНИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но сега, когато тези Тайни са изнесени на историческата
сцена
, тази завеса е вече излишна.
"И в деветия час Исус извика със силен глас: " Елои, Елои, Лама Савахтани", което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? " Душата на Исуса, която е както видяхме душата на Адама, вижда, че е напусната от Логоса, от Христа и се вижда изоставена, и вика. "И като издаде силен глас издъхна. И завесата на храма се раздра на две отгоре до долу". Това е завесата, която до това време е скривала Тайните на Посвещението от широките народни маси.
Но сега, когато тези Тайни са изнесени на историческата
сцена
, тази завеса е вече излишна.
Тя се разкъсва," защото не остава вече нищо скрито, нищо тайно.
към текста >>
63.
9. СИМОН ОТ КИРИНЕЯ И ЙОСИФ ОТ АРИМАТЕЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Вече споменах, че Христос изнесе на историческата
сцена
Тайните на Мистериите и представи пред света целия Път, който изминава онзи, който се стреми към Посвещение, към Новораждане.
3. Увенчаването с трънения венец. 4. Разпятието. 5. Полагането в гроба. 6. Възкресението. 7. Възнесението.
Вече споменах, че Христос изнесе на историческата
сцена
Тайните на Мистериите и представи пред света целия Път, който изминава онзи, който се стреми към Посвещение, към Новораждане.
Това са степените, през които са минавали учениците на Мистериите, под тази или под друга форма. И сега Христос ги изнася на историческата сцена, като същевременно с това ги обновява и осветява като Път за онези, които искат да вървят съзнателно в Пътя на съвършенството. Ако следваме простото развитие на образите, виждаме как първите три степени и след това последните три степени се групират в две съвършени симетрични части на Великата драма, които стоят една над друга като две еднакви дъги на една спирала. И двата пъти ние виждаме едно велико възлизане отдолу нагоре. Първият път възлизат образите на микрокосмическата форма на човека от нозете (измиването на нозете), към гърдите (бичуването) и към главата (увенчаването с трънения венец).
към текста >>
И сега Христос ги изнася на историческата
сцена
, като същевременно с това ги обновява и осветява като Път за онези, които искат да вървят съзнателно в Пътя на съвършенството.
5. Полагането в гроба. 6. Възкресението. 7. Възнесението. Вече споменах, че Христос изнесе на историческата сцена Тайните на Мистериите и представи пред света целия Път, който изминава онзи, който се стреми към Посвещение, към Новораждане. Това са степените, през които са минавали учениците на Мистериите, под тази или под друга форма.
И сега Христос ги изнася на историческата
сцена
, като същевременно с това ги обновява и осветява като Път за онези, които искат да вървят съзнателно в Пътя на съвършенството.
Ако следваме простото развитие на образите, виждаме как първите три степени и след това последните три степени се групират в две съвършени симетрични части на Великата драма, които стоят една над друга като две еднакви дъги на една спирала. И двата пъти ние виждаме едно велико възлизане отдолу нагоре. Първият път възлизат образите на микрокосмическата форма на човека от нозете (измиването на нозете), към гърдите (бичуването) и към главата (увенчаването с трънения венец). Вторият път се изпълнява същия ред, обаче сега, при образите на Макрокосмоса, на възлизането нагоре, която можем да наречем макрокосмическа човешка форма, съгласно окултното схващане, че човек е малката вселена, а Вселената е големият Космичен човек. Гробът, това са краката на света.
към текста >>
Ако можем да опишем снемането от кръста с думите Човекът получава тялото Христово, приема тялото Христово, то
сцената
с Граала ни показва приемането на кръвта Христова от човека.
Римският войник пробожда с копие ребрата на разпънатия Исус и Йосиф от Ариматея събира в чашата от Тайната Вечеря Христовата кръв, която бликва, примесена с вода от раната, причинена от копието. С това започва историята на Светия Граал. Копие и Чаша - знаци на Граала - са едно до друго. Йосиф от Ариматея стои там, на мировия Олтар, като цар на Граала, с жест на жертвоприношение, държейки горе Чашата като в литургия.
Ако можем да опишем снемането от кръста с думите Човекът получава тялото Христово, приема тялото Христово, то
сцената
с Граала ни показва приемането на кръвта Христова от човека.
И двата пъти Йосиф от Ариматея е този, който е определен от съдбата да действа като първообраз на приемане на причастието в хода на историята. Йосиф от Ариматея е човекът от Тайната Вечеря, той приема тялото и кръвта Христови. Чрез този Космичен дар той прониква в Царството отвъд Смъртта, в Царството отвъд трите макрокосмически степени: полагането в гроба, Възкресението и Възнесението. Но това е Царството на освободените от тялото живот и съзнание, когато човек става господар на своето тяло, където той не е вече слуга, а заедно с Христа е господар на съдбата, господар на наследствеността. Когато чрез приемането на тялото Христово нашето тяло приема нещо от същността на Христовото тяло, то също е снето от Кръста.
към текста >>
Един кръг от Великите Неизвестни изпращат тук двама от своите членове на предната част на
сцената
, в един пълен със значение момент.
Когато в нас се събуди Йосиф от Ариматея и заедно с него Тайната на донесената от ангела Чаша на Граала, той ни снема от кръста и ние се научаваме, освободени от тялото, как да пристъпим в Царството на Духа. Всеки може да се запита: защо на мястото, където стоят Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея не стоят две фигури от кръга на дванадесетте ученици? Те през цялото време са с Христа, а сега няма никой от тях. Йоан стои под кръста с майката Исусова, според неговото Евангелие, но той не взема никакво участие. От това се вижда, че Голготската Тайна е заобиколена от кръгове на Неизвестни, които, чрез тяхната принадлежност към Мистериите, могат да бъдат по-напред от учениците в изживяване на духовните степени.
Един кръг от Великите Неизвестни изпращат тук двама от своите членове на предната част на
сцената
, в един пълен със значение момент.
Езотериците на всички народи са гости на Драмата на Голгота. Съдбата ги заставя да бъдат готови да се намесят там, където учениците на Христа се оказват безсилни да направят необходимото. Учениците бяха заспали в Гетсимания. Тяхното съзнание е, така да се каже, убодено от Скорпиона. Те побягват.
към текста >>
64.
10. НОВИЯТ КОСМИЧЕН ИМПУЛС
- Влад Пашов (1902- 1974)
По-рано споменах, че в този момък, който се явява на
сцената
изневиделица, е символизиран Новият космичен импулс, който Христос внася в света.
10. НОВИЯТ КОСМИЧЕН ИМПУЛС В 14-та глава, от 50-ти до 52-ри стих, е казано: "Тогава всички Го изоставиха и се разбягаха. И някой си момък следваше подир Него, обвит в плащеница на голо. Те го хванаха, а той, като остави плащеницата, избяга гол".
По-рано споменах, че в този момък, който се явява на
сцената
изневиделица, е символизиран Новият космичен импулс, който Христос внася в света.
Той е съвършено гол, т.е. свободен от всичко, което човечеството притежава от миналото. Той не носи в себе си нищо от миналото на човечеството. Казано е в Евангелието, че той следва Исус от Назарет и когато го хващат за дрехата, той оставя дрехата в ръцете им и избягва гол. Този младеж, този Нов космичен импулс ни е представен и в 16-та глава, с която завършва Евангелието.
към текста >>
След това следва Гетсимания,
сцената
на маслинената гора, където Христос трябваше да признае в себе си, че избраните не могат да разберат това, което предстои да стане.
Той отсега нататък действа като Космичен импулс, като Космичен Принцип на Земята. С този младеж евангелист Марко ни навежда на мисълта, че имаме работа с едно кос-мично събитие, че имаме работа с космическия Христос. Забележително е, че след като пред нас се явява този забележителен младеж, Евангелието на Марко завършва бързо и по-нататък съдържа вече много малко изпъкващи неща. И едва ли би могло да се помисли, че нещо следващо би могло да стигне до едно по-голямо възвишение. В тази композиция в Евангелието на Марко бе вложен монологът на Бога, разговорът над Земята, разговорът на планината (Преображението), на който бяха призвани тримата ученици, но не го разбраха.
След това следва Гетсимания,
сцената
на маслинената гора, където Христос трябваше да признае в себе си, че избраните не могат да разберат това, което предстои да стане.
И как Той трябва да върви по-нататък; как по-нататък Синът Человечески страда и бива разпнат на Кръста. После световноисторическата самотност на Сина Человечески, който е изоставен от онези, които Той беше избрал за Свои ученици, изоставен постепенно и от Космическия Принцип. Така също след като сме разбрали мисията и значението на младежа, който се изплъзва от ръцете на хората, ние разбираме с особена дълбочина думите " Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме изоставил? " След това младежът отново се явява на жените при гроба. В Евангелието накратко се показва, че младежът е нещо духовно, нещо свръхсетив-но и само поради тогавашните особени обстоятелства става видим, и после се явява на Мария Магдалина.
към текста >>
65.
5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ще представя как предават
сцената
за изкушението и другите Евангелия, и тогава ще се спра върху неговото значение.
А Той в отговор каза: Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, но с всяко Слово, което излиза из Божиите уста." Тогава дяволът Го завежда в Светия град, поставя Го на крилото на храма и Му казва: Ако си Син Божи, хвърли се долу; защото е писано: - "Ще заповяда на ангелите Си за Тебе: И на ръце ще Те дигат. Да не би да удариш о камък ногата Си". Исус му рече: Писано е още: "Да не изпитваш Господа, твоя Бог". Пак Го завежда дяволът на една много висока планина, показва Му всичките царства на света и тяхната слава и Му казва: Всичко това ще Ти дам, ако паднеш да ми се поклониш. Тогава Исус му каза: "Махни се, Сатано, защото е писано: "На Господа твоя Бог да се покланяш, и само Нему да служиш." Тогава дяволът Го остави; и, ето, ангели дойдоха и Му прислужваха".
Ще представя как предават
сцената
за изкушението и другите Евангелия, и тогава ще се спра върху неговото значение.
Марко предава изкушението много накратко по следния начин: "И веднага Духът го закара в пустинята. И беше в пустинята четиридесет дни изкушаван от Сатаната, и беше със зверовете; и ангелите Му служеха." Лука предава изкушението но следния начин: "А Исус, пълен със Светия Дух, когато се върна от Йордан, бе воден от Духа в пустинята четиридесет дена, дето бе изкушаван от дявола. И не яде нищо през тези дни; и като изминаха те, Той огладня. И дяволът Му рече: Ако си Син Божи, заповядай на този камък да стане хляб.
към текста >>
Преди да разгледам накратко
сцената
на изкушението, ще кажа това, което вече съм казал: че Евангелията не са обикновени книги, а са окултни, езотерични, мистични съчинения.
което не е случайно, а отговаря на един факт, който е свързан с човешкото естество. Интересно е също така, че Христовото Същество, като се вселява в тялото на Исус, първата Му среща е с дявола, който Го изкушава. Важно е също кой е знаел за тази среща на Христос с дявола в пустинята, когато никой не е бил там. Никъде не се казва, че Христос е разказал на учениците Си, за да я запишат. Следователно и това е едно основание, че Евангелията са окултни съчинения и са написани по откровение от духовния свят.
Преди да разгледам накратко
сцената
на изкушението, ще кажа това, което вече съм казал: че Евангелията не са обикновени книги, а са окултни, езотерични, мистични съчинения.
Те са, така да се каже, мистерийни книги, които изнасят на забулен език това, което е ставало в древните Мистерии. И Христос с целия Си живот - от Кръщението в реката Йордан и Изкушението, до Голгота и Възкресението, изнася на голямата историческа сцена това, което се е извършвало в древните Мистерии, когато даден човек минавал през процеса на Посвещенията. И затова е казано, че когато Христос бил на кръста и напускал физическото Си тяло, завесата на храма се раздрала. С това е показано, че това, което в древността е ставало в храмовете за Посвещение пред ограничен кръг от хора, сега чрез Христа е достояние на цялото човечество. При древните Посвещения е имало два момента: първо, навлизане в собствената вътрешност, където на човека се разкривали Тайните на неговото собствено същество и човек ги е преживявал; вторият момент е проникването на човека в Космоса, където му се разкривали духовните основи на Космоса и свързаните с това Тайни.
към текста >>
И Христос с целия Си живот - от Кръщението в реката Йордан и Изкушението, до Голгота и Възкресението, изнася на голямата историческа
сцена
това, което се е извършвало в древните Мистерии, когато даден човек минавал през процеса на Посвещенията.
Важно е също кой е знаел за тази среща на Христос с дявола в пустинята, когато никой не е бил там. Никъде не се казва, че Христос е разказал на учениците Си, за да я запишат. Следователно и това е едно основание, че Евангелията са окултни съчинения и са написани по откровение от духовния свят. Преди да разгледам накратко сцената на изкушението, ще кажа това, което вече съм казал: че Евангелията не са обикновени книги, а са окултни, езотерични, мистични съчинения. Те са, така да се каже, мистерийни книги, които изнасят на забулен език това, което е ставало в древните Мистерии.
И Христос с целия Си живот - от Кръщението в реката Йордан и Изкушението, до Голгота и Възкресението, изнася на голямата историческа
сцена
това, което се е извършвало в древните Мистерии, когато даден човек минавал през процеса на Посвещенията.
И затова е казано, че когато Христос бил на кръста и напускал физическото Си тяло, завесата на храма се раздрала. С това е показано, че това, което в древността е ставало в храмовете за Посвещение пред ограничен кръг от хора, сега чрез Христа е достояние на цялото човечество. При древните Посвещения е имало два момента: първо, навлизане в собствената вътрешност, където на човека се разкривали Тайните на неговото собствено същество и човек ги е преживявал; вторият момент е проникването на човека в Космоса, където му се разкривали духовните основи на Космоса и свързаните с това Тайни. Накратко ще опиша и единия, и другия процес, за да можем да разберем както изкушението на Христос от дявола, така и Тайната на Голгота, на която по-нататък ще се спра подробно в отделна глава. Човешкият дух и човешката душа са облечени в три обвивки или тела, за да се изявят в проявения свят.
към текста >>
Тази
сцена
на изкушението предава с всички подробности изживяванията, които човек въобще има, когато слезе по същия начин във физическото и етерното тяло.
И Той със Своя живот на Земята показал на хората двете страни на Посвещението - слизането в Микрокосмоса и възлизането в Макрокосмоса. При слизането във физическото и етерното тяло Христос остава неуязвим за всички съблазни и изкушения, които наистина идват към Него, но са отблъснати. Също така Той е защитен и против онези опасности, с които човек се среща при възлизане в Космоса. В Евангелието на Матей е описано как след кръщението, извършено от Йоан, Христовото Същество действително е слязло във физическото и етерното тяло на Исус. Описанието на това събитие е разказът за изкушението.
Тази
сцена
на изкушението предава с всички подробности изживяванията, които човек въобще има, когато слезе по същия начин във физическото и етерното тяло.
Това първо забележително събитие в Евангелието на Матей е сцената с изкушението. Тя предава едната страна и на Посвещението - слизането във физическото и етерното тяло, в Микрокосмоса. Другата страна на Посвещението - разширяването в Макрокосмоса - е също описано в това Евангелие по един твърде забележителен начин, как Христос предприема това разширение, това възлизане в Макрокосмоса с човешката природа. Христос направи това не за Себе Си, Той не се нуждаеше от това, но Той го извърши за хората.
към текста >>
Това първо забележително събитие в Евангелието на Матей е
сцената
с изкушението.
При слизането във физическото и етерното тяло Христос остава неуязвим за всички съблазни и изкушения, които наистина идват към Него, но са отблъснати. Също така Той е защитен и против онези опасности, с които човек се среща при възлизане в Космоса. В Евангелието на Матей е описано как след кръщението, извършено от Йоан, Христовото Същество действително е слязло във физическото и етерното тяло на Исус. Описанието на това събитие е разказът за изкушението. Тази сцена на изкушението предава с всички подробности изживяванията, които човек въобще има, когато слезе по същия начин във физическото и етерното тяло.
Това първо забележително събитие в Евангелието на Матей е
сцената
с изкушението.
Тя предава едната страна и на Посвещението - слизането във физическото и етерното тяло, в Микрокосмоса. Другата страна на Посвещението - разширяването в Макрокосмоса - е също описано в това Евангелие по един твърде забележителен начин, как Христос предприема това разширение, това възлизане в Макрокосмоса с човешката природа. Христос направи това не за Себе Си, Той не се нуждаеше от това, но Той го извърши за хората. До идването на Христос този процес не е бил извършван в едно човешко физическо и етерно тяло.
към текста >>
В
сцената
от Гетсиманската градина Той изживява това, което може да се нарече напуснатото от душата физическо тяло проявява своето собствено състояние на страх.
Така ние виждаме как помазването, което е играло роля в древните Мистерии, ни се явява отново на по-висока степен на историческия път, докато то е било само в храмовете. И ние виждаме как сега Христос изразява израстването и разливането в целия свят при Тайната Вечеря, когато Той обяснява на учениците, че се чувства във всичко, което съставя твърдата част на Земята, което е изразено с думите " Аз съм Хлябът на Живота", а също така и в течния елемент на Земята. Това съзнателно излизане във великия свят е показано при Тайната Вечеря, така както и човек излиза несъзнателно през време на съня. И онова чувство, което човек трябва да изпита при приближаващото се заслепяване, ние го виждаме изразено от Христос с думите "Душата Ми е смутена до смърт". Христос изразява фактически това, което иначе човеците изживяват като едно умъртвяване, като едно парализиране, като едно ослепяване.
В
сцената
от Гетсиманската градина Той изживява това, което може да се нарече напуснатото от душата физическо тяло проявява своето собствено състояние на страх.
Това, което е изживяно в тази сцена, ни показва, как душата се разширява в света и как тялото е напуснато. И всичко, което следва след това, действително ни рисува проникването навън в Макрокосмоса - Разпятието и полагането в гроба и всичко, което се е извършвало в древността само в Мистериите. Това е разширяването в Макрокосмоса, което е описано по този начин в Евангелието на Матей. И Евангелието ни показва ясно, че досега Христос е живял в едно физическо тяло, но сега Той се разширява в целия Космос. И който иска да Го търси, не би Го видял в това физическо тяло, а би трябвало да Го търси като такъв, Който е проникнал цялото пространство като Светлина.
към текста >>
Това, което е изживяно в тази
сцена
, ни показва, как душата се разширява в света и как тялото е напуснато.
И ние виждаме как сега Христос изразява израстването и разливането в целия свят при Тайната Вечеря, когато Той обяснява на учениците, че се чувства във всичко, което съставя твърдата част на Земята, което е изразено с думите " Аз съм Хлябът на Живота", а също така и в течния елемент на Земята. Това съзнателно излизане във великия свят е показано при Тайната Вечеря, така както и човек излиза несъзнателно през време на съня. И онова чувство, което човек трябва да изпита при приближаващото се заслепяване, ние го виждаме изразено от Христос с думите "Душата Ми е смутена до смърт". Христос изразява фактически това, което иначе човеците изживяват като едно умъртвяване, като едно парализиране, като едно ослепяване. В сцената от Гетсиманската градина Той изживява това, което може да се нарече напуснатото от душата физическо тяло проявява своето собствено състояние на страх.
Това, което е изживяно в тази
сцена
, ни показва, как душата се разширява в света и как тялото е напуснато.
И всичко, което следва след това, действително ни рисува проникването навън в Макрокосмоса - Разпятието и полагането в гроба и всичко, което се е извършвало в древността само в Мистериите. Това е разширяването в Макрокосмоса, което е описано по този начин в Евангелието на Матей. И Евангелието ни показва ясно, че досега Христос е живял в едно физическо тяло, но сега Той се разширява в целия Космос. И който иска да Го търси, не би Го видял в това физическо тяло, а би трябвало да Го търси като такъв, Който е проникнал цялото пространство като Светлина. След като Христос действително извърши това, което по-рано се е извършвало в Мистериите в течение на три и половина дни с чужда помощ, сега Христос го извършва сам, за което загатва, като казва: "Съборете този храм и Аз в три дни ще го издигна." С това Той загатва още, че след тази сцена хората не трябва да Го търсят в едно физическо тяло, а в Духа, който прониква цялото пространство.
към текста >>
След като Христос действително извърши това, което по-рано се е извършвало в Мистериите в течение на три и половина дни с чужда помощ, сега Христос го извършва сам, за което загатва, като казва: "Съборете този храм и Аз в три дни ще го издигна." С това Той загатва още, че след тази
сцена
хората не трябва да Го търсят в едно физическо тяло, а в Духа, който прониква цялото пространство.
Това, което е изживяно в тази сцена, ни показва, как душата се разширява в света и как тялото е напуснато. И всичко, което следва след това, действително ни рисува проникването навън в Макрокосмоса - Разпятието и полагането в гроба и всичко, което се е извършвало в древността само в Мистериите. Това е разширяването в Макрокосмоса, което е описано по този начин в Евангелието на Матей. И Евангелието ни показва ясно, че досега Христос е живял в едно физическо тяло, но сега Той се разширява в целия Космос. И който иска да Го търси, не би Го видял в това физическо тяло, а би трябвало да Го търси като такъв, Който е проникнал цялото пространство като Светлина.
След като Христос действително извърши това, което по-рано се е извършвало в Мистериите в течение на три и половина дни с чужда помощ, сега Христос го извършва сам, за което загатва, като казва: "Съборете този храм и Аз в три дни ще го издигна." С това Той загатва още, че след тази
сцена
хората не трябва да Го търсят в едно физическо тяло, а в Духа, който прониква цялото пространство.
Той казва: "Отсега нататък ще трябва да търсите Сина Человечески отдясно на Силата и Той ще ви се яви в облаците." Там трябва да търсим Христос, разлят в света, като образец на Великото Посвещение, което човек изживява, когато напусне тялото си и се разширява в Макрокосмоса посредством Посвещението. С това ние имаме началото и края на същинския живот на Христос, който започва с раждането на Христа в тялото, при Йоановото кръщение. Там животът започва с една страна на Посвещението - слизането във физическо и етерно тяло, което е описано в разказа за изкушението. Евангелието ни разкрива и втората страна на Посвещението с разширението в Макрокосмоса, със сцената на Тайната Вечеря и представените по-нататък процеси - бичуването, слагането на трънения венец. Разпятието и Възкресението.
към текста >>
Евангелието ни разкрива и втората страна на Посвещението с разширението в Макрокосмоса, със
сцената
на Тайната Вечеря и представените по-нататък процеси - бичуването, слагането на трънения венец.
И който иска да Го търси, не би Го видял в това физическо тяло, а би трябвало да Го търси като такъв, Който е проникнал цялото пространство като Светлина. След като Христос действително извърши това, което по-рано се е извършвало в Мистериите в течение на три и половина дни с чужда помощ, сега Христос го извършва сам, за което загатва, като казва: "Съборете този храм и Аз в три дни ще го издигна." С това Той загатва още, че след тази сцена хората не трябва да Го търсят в едно физическо тяло, а в Духа, който прониква цялото пространство. Той казва: "Отсега нататък ще трябва да търсите Сина Человечески отдясно на Силата и Той ще ви се яви в облаците." Там трябва да търсим Христос, разлят в света, като образец на Великото Посвещение, което човек изживява, когато напусне тялото си и се разширява в Макрокосмоса посредством Посвещението. С това ние имаме началото и края на същинския живот на Христос, който започва с раждането на Христа в тялото, при Йоановото кръщение. Там животът започва с една страна на Посвещението - слизането във физическо и етерно тяло, което е описано в разказа за изкушението.
Евангелието ни разкрива и втората страна на Посвещението с разширението в Макрокосмоса, със
сцената
на Тайната Вечеря и представените по-нататък процеси - бичуването, слагането на трънения венец.
Разпятието и Възкресението. Това са двете точки, между които се развиват събитията в Евангелието на Матей. Пак повтарям, че всичко, което е описано в Евангелието като исторически живот на Христос - от Кръщението до Възкресението - е действително такъв, както го описват. Но всичко това е ставало и в древните Мистерии при Посвещението. Сега Христос изнесе това, което е ставало в храмовете за Посвещение на световноисторическата сцена.
към текста >>
Сега Христос изнесе това, което е ставало в храмовете за Посвещение на световноисторическата
сцена
.
Евангелието ни разкрива и втората страна на Посвещението с разширението в Макрокосмоса, със сцената на Тайната Вечеря и представените по-нататък процеси - бичуването, слагането на трънения венец. Разпятието и Възкресението. Това са двете точки, между които се развиват събитията в Евангелието на Матей. Пак повтарям, че всичко, което е описано в Евангелието като исторически живот на Христос - от Кръщението до Възкресението - е действително такъв, както го описват. Но всичко това е ставало и в древните Мистерии при Посвещението.
Сега Христос изнесе това, което е ставало в храмовете за Посвещение на световноисторическата
сцена
.
След като човек победи тъмните сили, с които се среща първо при слизането в своята вътрешност, той се среща със светлите Божествени сили, които са създали човешкото тяло. Той вижда как над физическото и етерното тяло работят Божествените сили и Божествените същества. Тогава човек е вече готов да стане вестител, свидетел на Тайните на духовния свят. Такъв един човек, който е минал през този процес на Посвещение и е проникнал в духовните светове, минавайки през себе си, той може да каже: "Аз проникнах в духовните светове, но затова бях подпомогнат. Помощниците на Посветителя направиха за мене възможно да издържа победа, без която иначе демоните от моята собствена природа биха ме разкъсали и смазали".
към текста >>
Според дълбокото окултно разбиране на Евангелията той дава една друга
сцена
, която е успоредна със
сцената
на изкушението и предава същата идея.
В троичното изкушение се изпълнява човекоставането на Христа. В битието на физическото тяло Той изтръгва човешкото битие от властта на Ариман, който сграбчва с нокти и задържа към себе си всичко мъртво, иска да му предаде привиден живот, да превърне камъните в хляб. В битието на човешката душа той изтръгва човешкото същество от властта на луциферическите сили, които с егоистична алчност искат да обвият цялото човешко същество в мъгла, за да го владеят това са земните царства, които Сатана обещава на Христа. В битието на човешката жизнена сила той изтръгва човешкото същество от властта на аримано-луциферическите сили, които искат да разрушат сериозността на живота чрез несериозни магии. Преди да завърша разказа за изкушението ще поставя въпроса - защо Йоан не дава в своето Евангелие разказ за изкушението?
Според дълбокото окултно разбиране на Евангелията той дава една друга
сцена
, която е успоредна със
сцената
на изкушението и предава същата идея.
В разказа за изкушението ни е предадена идеята за човекоставането на Христа и влизането му в трите обвивки на Исус, при което Той среща тъмните сили, които побеждава при завладяването тялото на Исус, с което дава началото на завладяването и освобождаването на всички човешки тела от властта на тъмните сили. Йоан е предал тази идея с разказа за очистването на храма. Това е една от първите дейности на Христа след сватбата в Кана Галилейска. И след очистването на храма, като изгонва от него продавачите, Той казва: "Разрушете този храм и Аз в три дни ще го съградя". И по-нататък се казва: "Той говореше за храма на своето тяло".
към текста >>
66.
10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Главата, съдържаща притчите, се предшества непосредствено от следната
сцена
, дадена в края на 12та глава: "Докато говореше още на народа, майка Му и братята Му стояха вън и искаха да говорят с Него.
2. Притчата за изгубената монета. 3. Притчата за блудния син. 4. Притчата за нечестния домоуправител. 5. Притчата за двамата господари. Първите седем притчи образуват едно цяло, на което може да се сложи заглавие: От кръвното родство към духовната общност.
Главата, съдържаща притчите, се предшества непосредствено от следната
сцена
, дадена в края на 12та глава: "Докато говореше още на народа, майка Му и братята Му стояха вън и искаха да говорят с Него.
Тогава някой Му каза: Ето майка Ти и братята Ти чакат вън и искат да говорят с Тебе. А Той отговори и рече на този, който Му беше казал това: Коя е Моята майка и кои са Моите братя? И простре ръката Си над Своите ученици и рече: Ето тук това е Моята майка, и това са Моите братя, защото който върши Волята на Отца Ми на Небето, той Ми е брат, сестра и майка". (12,46-50) След последната притча Евангелието продължава: "Като свърши Исус тези притчи, той замина оттам и дойде в родината Си, и поучаваше ги в синагогите". Но те не Го приели.
към текста >>
В заключение на тази мисъл и
сцена
, следва мисълта: "Истина ви казвам - има някои от стоящите тука, които никак няма да вкусят смърт докле не видят Човешкия Син, идещ в Царството Си".
След това Петър съветва Исус да не се оставя да бъде хванат и разпнат, но Той му казва: "Махни се от Мене, Сатано, ти си Ми съблазън; защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките". В тези няколко мисли е казано много и те могат да бъдат разбрани само в светлината на окултната наука. Канарата, на която Христос основава Своята църква, е човешкият аз. Този човешки аз още не е укрепнал. Той от една страна е свързан с Божественото, той казва " Ти си Христос" ;от друга страна - със света, на когото Христос казва: " Махни се от Мене, Сатано".
В заключение на тази мисъл и
сцена
, следва мисълта: "Истина ви казвам - има някои от стоящите тука, които никак няма да вкусят смърт докле не видят Човешкия Син, идещ в Царството Си".
Непосредствено след това, в началото на 17-та глава, следва сцената с Преображението, където Христос се изявява в Своята Слава пред тримата ученици. Значи горната мисъл се отнася за Преображението, което само по себе си крие много Тайни, на които няма да се спирам тук. Това е един окултен факт, в който са скрити много дълбоки истини във връзка с развитието на човечеството. Учениците Му казват, че според книжниците Илия трябва първо да дойде и Той в отговор им казва: "Наистина, Илия ще дойде и ще възстанови всичко. Но казвам ви, че Илия е вече дошъл и не го познаха, но постъпиха с него както си искаха.
към текста >>
Непосредствено след това, в началото на 17-та глава, следва
сцената
с Преображението, където Христос се изявява в Своята Слава пред тримата ученици.
В тези няколко мисли е казано много и те могат да бъдат разбрани само в светлината на окултната наука. Канарата, на която Христос основава Своята църква, е човешкият аз. Този човешки аз още не е укрепнал. Той от една страна е свързан с Божественото, той казва " Ти си Христос" ;от друга страна - със света, на когото Христос казва: " Махни се от Мене, Сатано". В заключение на тази мисъл и сцена, следва мисълта: "Истина ви казвам - има някои от стоящите тука, които никак няма да вкусят смърт докле не видят Човешкия Син, идещ в Царството Си".
Непосредствено след това, в началото на 17-та глава, следва
сцената
с Преображението, където Христос се изявява в Своята Слава пред тримата ученици.
Значи горната мисъл се отнася за Преображението, което само по себе си крие много Тайни, на които няма да се спирам тук. Това е един окултен факт, в който са скрити много дълбоки истини във връзка с развитието на човечеството. Учениците Му казват, че според книжниците Илия трябва първо да дойде и Той в отговор им казва: "Наистина, Илия ще дойде и ще възстанови всичко. Но казвам ви, че Илия е вече дошъл и не го познаха, но постъпиха с него както си искаха. Също така и Син Человечески ще пострада от тях.
към текста >>
С това Той ще изнесе Посвещението на историческата
сцена
пред цял свят.
От Христос, както и от всеки човек изтича сила, която прониква и дрехите Му; само да се допре човек до дрехата на човек като Христа, като има вяра, ще оздравее. В четвърти стих на 16-та глава е казано: "Зъл и прелюбодеен род иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на пророк Йона". Значението на пророк Йона е знамението на Посвещението. Това знамение ще покаже Исус на фарисеите. Той ще бъде погребан и ще възкръсне.
С това Той ще изнесе Посвещението на историческата
сцена
пред цял свят.
В началото на 17-та глава се описва Преображението, в което са включени и много окултни истини. Самото то е един окултен факт. За да се даде светлина по този факт, трябва да се напише цяла статия. На друго място аз вече загатнах за дълбоките Тайни, които са свързани с Преображението, затова тук няма да говоря повече. В 12-ти стих на същата глава пак се говори за Илия-Йоан: "Но казвам ви, че Илия е вече дошъл и не го познаха, но постъпиха с него както си искаха.
към текста >>
67.
1. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тези, които в началото стоят на преден план, напускат един след друг
сцената
.
Широтата на Първичното християнство действително е направило света по-голям. Това е една вътрешна широта, която оставя да съществуват големите различия на народите и въпреки това ги обгръща чрез това, че в най-различните течения на човечеството проникваше ферментът на Христовия импулс, предизвиквайки навсякъде един пъстър образ и голямо богатство. Деянията на апостолите ни предлагат всичко, което е необходимо, за да се стигне до един възглед за световна широта на световното Християнство. Това Писание ни показва най-различните извори и места, от които са бликнали реките, които после са се разпределяли по народите и континентите. Необходимо е да се обърне внимание на това, че съставът на лицата, които носят описаните събития в началото на Деянията на апостолите, е напълно различен от тези в края.
Тези, които в началото стоят на преден план, напускат един след друг
сцената
.
Но това не е истинско изчезване, а всъщност раждането на едно особено течение, начело на което стои дадено лице. Погледнато изцяло, Деянията на апостолите поемат пътя на Петра към Павла. От средата на книгата нататък Петър вече не се споменава, след като в началото той е личността, която е на преден план. Неговото замлъкване в описанията означава раждането на Петровото Християнство в Рим. Пътят от Петър към Павел, който определя в общи черти строежът на Деянията на апостолите, означава в много отношения израстването на Християнството до неговата универсалност.
към текста >>
68.
2. ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Една загадъчна
сцена
, с която завършва съдбата на Мойсея, изтъква по особен начин това.
Фактът, че на Павел бяха отворени очите за сферата, в която действаше Христос, това е било в зависимост от неговата работа в миналото прераждане и на неговите всеотдайни усилия, които той беше положил в школата на фарисеите, където търсел Христа в духовния свят. Щайнер казва, че изживяването на Павел пред Дамаск е като обръщане на това, което Мойсей изживяваше пред горящата къпина. От Мойсея изхожда едно течение, което трябваше все повече да откъсне хората от сферата на старото свръхсетивно изживяване. Със Закона, записан на каменните плочи, пред душата на човечеството все повече се спускаше Завесата на прозрачния етерен свят. Завесата на Храма беше основният символ на юдейската същина, вливаща се във фа- рисейството.
Една загадъчна
сцена
, с която завършва съдбата на Мойсея, изтъква по особен начин това.
В 20-та глава от Четвъртата книга на Мойсея се разказва, че по заповед на Бога Мойсей ударил с тоягата си скалата и от нея бликнала вода. Мойсей е послушал една Божия заповед, въпреки това след сцената на бликването на водата от скалите и на утоляването на жаждата на всички следват непосредствено думите: "Господ рече на Мойсея и на Арона: Затова, защото не повярвахте в Мене, не ще заведете еврейския народ в страната, която му давам." /cm. 11 и 12/. Защо Мойсей не може да влезе в Обетованата Земя?
към текста >>
Мойсей е послушал една Божия заповед, въпреки това след
сцената
на бликването на водата от скалите и на утоляването на жаждата на всички следват непосредствено думите: "Господ рече на Мойсея и на Арона: Затова, защото не повярвахте в Мене, не ще заведете еврейския народ в страната, която му давам." /cm.
Със Закона, записан на каменните плочи, пред душата на човечеството все повече се спускаше Завесата на прозрачния етерен свят. Завесата на Храма беше основният символ на юдейската същина, вливаща се във фа- рисейството. Една загадъчна сцена, с която завършва съдбата на Мойсея, изтъква по особен начин това. В 20-та глава от Четвъртата книга на Мойсея се разказва, че по заповед на Бога Мойсей ударил с тоягата си скалата и от нея бликнала вода.
Мойсей е послушал една Божия заповед, въпреки това след
сцената
на бликването на водата от скалите и на утоляването на жаждата на всички следват непосредствено думите: "Господ рече на Мойсея и на Арона: Затова, защото не повярвахте в Мене, не ще заведете еврейския народ в страната, която му давам." /cm.
11 и 12/. Защо Мойсей не може да влезе в Обетованата Земя? - Защото за него Скалата беше станала вече прозрачна. Противоположно на Мойсея, в резултат на изживяването пред Дамаск, Павел може да каже: "Те пиха от духовната Скала, която беше Христос" /Първо послание към Коринтяните 10;4/. За Павел каменната Скала на Земята беше станала прозрачна, Завесата се беше раздрала пред очите му.
към текста >>
69.
3. ПЕТЪР И ЙОАН В ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Също така и силата на неговите думи както на Петдесетница, така и преди всичко после в
сцената
с Ананий и Сапфира, изглежда че извира от старите магически предания.
В митовете за пророк Йона, който, както ни показват римските катакомби, е играл голяма роля при Първичното християнство, имаме образната форма на прадревните Мистерии за рибата, в които Посвещението е било извършвано чрез полагане в гроб или три дена спане в храма, което наподобявало пребиваването в корема на кита. Без съмнение, трудно е да си съставим една конкретна представа по какъв начин е възможно, тъй като старите популярни отзвуци от финикийско-галилейските култове продължават да действат в живота на Петра преди неговото призоваване за ученик. Може би там са продължавали още да поддържат само суеверия под формата на беседи, които са се запазили в посочените области до днешни времена, където хората са особено свързани със стихиите на Природата. Вярата, че чрез изговаря- нето на известни думи или чрез определени песни може да се въздейства на рибите, за да се благоприятства риболова, би могла да бъде една от формите, които са възможни за продължаване на отзвука от езическия елемент между хората от Галилея. Сигурно в Петра, така, както го описва Евангелието, се изявява нещо от силите на великаните, когато го завладява неговият избухлив темперамент.
Също така и силата на неговите думи както на Петдесетница, така и преди всичко после в
сцената
с Ананий и Сапфира, изглежда че извира от старите магически предания.
Ако Юда очаквал Христа като Освободител на народа, а Яков като миров Съдия, можем да кажем, че Петър е гледал на него като на Велик Маг и когато дойде Великият Маг, тогава Той ще пренесе хората във великото изстъпление и екстаз. Копнежът към екстаз определя душата на Петра. Този негов копнеж по-късно бе изпълнен, но в друга форма от тази, която той си представяше. Екстазът не дойде върху него като блаженство, а той нахлу като гетсиманска нощ в съзнанието, когато не беше в състояние да разбере какво става около него и, намирайки се в двора на първосвещеника, не знаеше вече действително какво става. Между Гетсимания и Петдесетница неговото съзнание мина през умирането и Възкресението.
към текста >>
Във връзка с тази
сцена
в средновековната история на църквата опасността от предаването на духовното знание срещу пари се е наричало симония.
След събитието на слизането на Светия Дух стават няколко сцени, където Петър и Йоан са един до друг. Първо ги виждаме заедно при изцелението пред вратата на храма, за което са хвърлени в затвора. Също и по-късно действат заедно. В Самария, където работи дякон Филип, Петър и Йоан отиват и полагат ръце върху онези, които са били повярвали чрез проповедите на Филип. Там се явява и Симон магът, който иска апостолите да му продадат за пари дара да предава Светия Дух чрез полагане на ръце.
Във връзка с тази
сцена
в средновековната история на църквата опасността от предаването на духовното знание срещу пари се е наричало симония.
Оттам сцената, в която Петър и Йоан стоят срещу Симона мага, добива твърде особена светлина. Не случайно противостоящият носи същото име като Петър - Симон. Петър стои там, така да се каже, срещу своя тъмен двойник, който през историята на Петровото християнство никога не е преставал да стои до него. Но там е също и Йоан, като едно по-висше ръководство. Петър не е още самостоятелен.
към текста >>
Оттам
сцената
, в която Петър и Йоан стоят срещу Симона мага, добива твърде особена светлина.
Първо ги виждаме заедно при изцелението пред вратата на храма, за което са хвърлени в затвора. Също и по-късно действат заедно. В Самария, където работи дякон Филип, Петър и Йоан отиват и полагат ръце върху онези, които са били повярвали чрез проповедите на Филип. Там се явява и Симон магът, който иска апостолите да му продадат за пари дара да предава Светия Дух чрез полагане на ръце. Във връзка с тази сцена в средновековната история на църквата опасността от предаването на духовното знание срещу пари се е наричало симония.
Оттам
сцената
, в която Петър и Йоан стоят срещу Симона мага, добива твърде особена светлина.
Не случайно противостоящият носи същото име като Петър - Симон. Петър стои там, така да се каже, срещу своя тъмен двойник, който през историята на Петровото християнство никога не е преставал да стои до него. Но там е също и Йоан, като едно по-висше ръководство. Петър не е още самостоятелен. Трябва да си припомним думите, които възкръсналият
към текста >>
Сцената
Петър и Йоан, както видяхме, продължават от Евангелието в Деянията на апостолите до изцелението на хромия и отхвърлянето на Симона мага.
Христос му бе казал, че друг ще го опасва и ще го води там, където той не иска. Така ние виждаме Петра между своя демон и своя гений. Зад посочените тук образи се крие една дълбока Тайна на Петровото същество, която единствена ни дава възможност да отговорим на въпроса, как е възможно Петър, който се беше отрекъл от Христа, да стане водач на християнското развитие. Това е Тайната на висшето ръководство, с което беше удостоен Петър, а също и Петровото първично християнство, което ръководство е олицетворено тук още при първите събития след Петдесетница в образа на Йоан. Сцените с Петър и Йоан в Деянията па апостолите продължават по същата линия, която бе започнала още в първите три Евангелия.
Сцената
Петър и Йоан, както видяхме, продължават от Евангелието в Деянията на апостолите до изцелението на хромия и отхвърлянето на Симона мага.
Едва след това образът на Йоан отстъпва на заден план. И при освобождаването на Петра от тъмницата на мястото на Йоан застава ангелът. Той го замества и поема грижата в ръководството на съдбата на Петър. Едва тогава Петър се е домогнал до пълна самостоятелност и започва неговото дело и затова той отстъпва от сцената на Деянията на апостолите. В поредицата от сцени с Петър и Йоан има две възлови точки, които трябва да се вземат под внимание, за да разберем тези сцени и отношения.
към текста >>
Едва тогава Петър се е домогнал до пълна самостоятелност и започва неговото дело и затова той отстъпва от
сцената
на Деянията на апостолите.
Сцените с Петър и Йоан в Деянията па апостолите продължават по същата линия, която бе започнала още в първите три Евангелия. Сцената Петър и Йоан, както видяхме, продължават от Евангелието в Деянията на апостолите до изцелението на хромия и отхвърлянето на Симона мага. Едва след това образът на Йоан отстъпва на заден план. И при освобождаването на Петра от тъмницата на мястото на Йоан застава ангелът. Той го замества и поема грижата в ръководството на съдбата на Петър.
Едва тогава Петър се е домогнал до пълна самостоятелност и започва неговото дело и затова той отстъпва от
сцената
на Деянията на апостолите.
В поредицата от сцени с Петър и Йоан има две възлови точки, които трябва да се вземат под внимание, за да разберем тези сцени и отношения. Тези две възлови точки разделят сцените на три раздела. Тези възлови точки са Гетсимания и Петдесетница. При тези две сцени между душите на Петър и Йоан има голяма разлика. За Йоан заспиването в Гетсимания означава съвсем друго нещо, отколкото за Петра.
към текста >>
70.
4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тази
сцена
завършва с думите: "И хвърляха камъни върху Стефана, който призоваваше Христа, казвайки: Господи Исусе, приеми духа ми.
След като го задържали, изправили го пред синедриона и в 15-ти стих на шеста глава се казва: "И всички, които седяха в синедриона, като се вгледаха и него, видяха лицето му като че беше лице на ангел." След това Стефан държи голяма реч пред синедриона. "А като слушаха това, сърцата им се късаха от яд и те скърцаха със зъби на него. А Стефан, бидейки пълен със Светия Дух, погледна на Небето и видя Божията Слава и Исуса, стоящ отдясно на Бога. И рече: Ето, виждам Небесата отворени и Човешкият Син стоящ отдясно на Бога." След това го изкарват навън от града и го убиват с камъни. И Савел, бъдещият Павел, е присъствал на това убийство, като е пазил дрехите на убийците.
Тази
сцена
завършва с думите: "И хвърляха камъни върху Стефана, който призоваваше Христа, казвайки: Господи Исусе, приеми духа ми.
И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай този грях. И като рече това, заспа." И Савел одобрявал това убийство. 7. След убийството на Стефан се повдига голямо гонение против учениците и те всички напускат Ерусалим и отиват в други градове на Юдея и Самария и проповядват Учението по тези места, където отишли. Така Филип слиза в град Самария и проповядва Христа. "И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха всичко, и виждаха знаменията, които вършеше.
към текста >>
9. От 9та глава нататък на
сцената
на Първичното християнство се появява Павел, отначало под името Савел, който е върл гонител на Учението като фанатичен фарисей.
И Филип му обяснява за Кого се отнася, като му казва, че Той е вече дошъл, как е убит и възкръснал от мъртвите. И като стигнали при една вода, Филип го кръстил. "А когато излязоха от водата, Господният Дух грабна Филипа; и скопецът вече не го видя, защото възрадван продължи по пътя си. А Филип се намери в Азот и, като преминаваше, проповядваше благовестието по всички градове, докато стигна до Кесария." /8;39-40/. Това са фактите, които сами по себе си говорят, затова няма да се спирам да ги коментирам.
9. От 9та глава нататък на
сцената
на Първичното християнство се появява Павел, отначало под името Савел, който е върл гонител на Учението като фанатичен фарисей.
И началото на главата се описва, че той ходил по градовете и връзвал учениците и ги завеждал в Ерусалим. С такава цел, с писмо от първосвещеника, той се отправил за Дамаск, къде- то недалеч от града блесва светлина по-силна от слънчевата, която го осветява и той чува глас, който му говори. Тогава той пита: "Кой си Ти, Господи? А Господ му отговаря: Аз съм Исус, когото ти гониш." Това е предадено по следния начин в книгата Деянията на апостолите: "А Савел, като още дишаше заплашване и убийство против Господните ученици, отиде при първосвещеника и поиска от него писма до синагогите в Дамаск, че, ако намери някои от тоя Път, мъже или жени, да ги докара вързани в Ерусалим.
към текста >>
13. От 13 та глава Петър постепенно като че изчезва ог
сцената
и на нея се явява Павел.
А като преминаха първата и втората стража, дойдоха до железната порта, която води в града, и тя им се отвори сама; и като излязоха през нея, изминаха една улица и ангелът веднага се оттегли от него. И Петър, когато дойде на себе си, рече: Сега наистина зная, че Господ изпрати ангела Си и ме избави от ръката на Ирода и от всичко, което юдейските люде очакваха." /12;4-11/. След това Петър се отправя към дома на сестра Мария, майката на Йоана, наречен Марко и им се представя и им разправя, как го е избавил Господ. На сутринта става голямо смущение в тъмницата и стражарите, които са пазили тъмницата, са наказани със смърт.
13. От 13 та глава Петър постепенно като че изчезва ог
сцената
и на нея се явява Павел.
В последния стих на 12-та глава се казва: "А Варнава и Савел, като свършиха службата си, върнаха се от Ерусалим в Антиохия и взеха със себе си и Йоана, чието презиме бе Марко. А в антиохийската църква имаше пророци и учители: Варнава, Симеон, наречен Нигер, киринеецът, наречен Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с четворовластника Ирода и Савел. И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух рече: Отделете ми Варнава и Савла за работата, на която съм ги призовал. Тогава като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха. И така те, изпратени от Святия Дух, слязоха в Селвекия и опам отплуваха за Кипър."/12;25,13,1-4/.
към текста >>
71.
II. ХАРАКТЕР И МЕТОДИ НА ДРЕВНОТО И СЪВРЕМЕННОТО ПОСВЕЩЕНИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Най-после, с идването на
сцената
на културата на Западна Европа, са се стремили преди всичко към развиване на волята, която е резултат, произведение от дейността на ума и сърцето.
Учителя, говорейки за Нарядите, които ни дава, казва, че те са Път към Посвещение. А Нарядите, които ни даваше Учителя, бяха молитви, песни и размишления върху стихове от Писанието, с което ни посочваше един естествен път за съзерцание и съсредоточване. Тези упражнения са практикувани във всички Школи за Посвещение. Те се различават само в следното: В твърде старите Школи те са имали най-вече за цел да култивират силите на мисълта. По-после, с постепенното доближаване до времето на Християнството, се е търсило на първо място развиване на емотивните сили на душата.
Най-после, с идването на
сцената
на културата на Западна Европа, са се стремили преди всичко към развиване на волята, която е резултат, произведение от дейността на ума и сърцето.
Школите тук са се стремили към хармонично развитие на ума, сърцето и волята, като се наблягало на волята, чрез която се прилага в живота това, което умът и сърцето са постигнали. Това са Розенкройцерските Школи, защото това изисква съвременното състояние на развитието на човечеството. И затова Учителя, говорейки за различните видове методи за работа на Ученика, казва: "Има три вида методи, с които са работили в Окултните Школи - методи на волята, методи на ума и методи на сърцето. В различни епохи са работили с различни методи. Ние, казва Учителя, работим и с трите вида методи, защото това го изисква съвременното развитие на човечеството."
към текста >>
72.
VIII. ТАЙНАТА НА СЕДЕМТЕ ТРЪБИ И НА СЕДЕМТЕ ЧАШИ НА БОЖИЯ ГНЯВ
- Влад Пашов (1902- 1974)
След това се явява на
сцената
Четвъртият голям период, наречен Атлантски, който се развива на един континент, който е бил на мястото на днешния Атлантически океан.
Тогава са живели, според Учителя, предците на съвременното човечество, които са развили една много голяма култура. След това следва Вторият голям период, наречен Северен или Хиперборейски, който се е развил във въздушното пространство, тогава Земята, заедно с хората, в своето уплътняване, е стигнала до въздуха. Третият голям период или раса се явяват, когато Земята е още по-уплътнена и се явява водната субстанция, в която с течение на времето постепенно се явява сушата. Тогава човек слиза във физическо тяло върху Земята. Но тогавашният човек е бил съвършено различен от сегашния.
След това се явява на
сцената
Четвъртият голям период, наречен Атлантски, който се развива на един континент, който е бил на мястото на днешния Атлантически океан.
Предшестващият период се развива на един континент, който се е намирал между Азия, Африка и Австралия, която е остатък от него. От последната подраса на тази раса се ражда Атлантската раса, която има своите седем културни епохи, в течение на които се развиват расите, които сега съществуват на Земята. От Петата културна епоха или подраса се раждат хората на нашата Пета раса, която също има своите седем културни епохи. Това е Петият голям период. След него ще дойде Шестият голям период или раса, която ще има своите седем културни епохи, които са представени в Апокалипсиса чрез отварянето на 7-те Печата.
към текста >>
73.
XIV. ТАЙНАТА НА ЧИСЛОТО 666
- Влад Пашов (1902- 1974)
да намерят на какво име отговаря, и да го отнесли към известни исторически лица, които в дадена епоха са играли известна роля на историческата
сцена
и са били носители на насилие и зло.
А когато тези сили се употребяват за зло, тогава имаме Черна Магия. Бялата Магия ни свързва с добрите същества, със съществата, които са на страната на Христа, а Черната Магия свързва лошите хора със съществата, които са на страната на Тъмните Сили. В Апокалипсиса се казва: „Тук е нужна Мъдрост. Който е разумен, нека сметне числото на Звяра, защото е число на човек. А числото му е 666." Някои, които познават частично този закон за изразяване на дадено име с число, са правили опит да разчетат това число, т.е.
да намерят на какво име отговаря, и да го отнесли към известни исторически лица, които в дадена епоха са играли известна роля на историческата
сцена
и са били носители на насилие и зло.
За такъв е посочван Нерон. Може би тези исторически личности да са били проводници на това същество, което е изразено с числото 666, но самите те да са това число е малко вероятно. Защото това число се отнася към известна Космическа същност, както това е показано и в Апокалипсиса. В Апокалипсиса се говори за три зли същества: Червеният Змей със 7 глави и 10 рога, който се явява във видение на Небето, който е старовременната Змия, която се нарича Дявол и Сатана и мами цялата Вселена. Архангел Михаил излиза на Небето и воюва с този Змей, побеждава го и го сваля на Земята.
към текста >>
74.
XIV. СТАРОТО И НОВОТО ПОСВЕЩЕНИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Непосредствено след тези думи е описана
сцената
с Преображението, където тримата ученици - Петър, Яков и Йоан, са възнесени в духовния свят и виждат там Мойсей и Илия и самата духовна Същност на Христа.
Но сега Христос искаше да покаже, че може да има и такива хора, които преди да умрат, могат да видят Царството Небесно чрез това, което е дошло като един нов елемент в света. Отначало учениците не разбираха за какво става дума. Но Той искаше да им покаже, че те трябва да бъдат онези, които преди да умрат от естествена смърт или преди да изпитат състоянието, подобно на смъртта, което се е практикувало при Древните Посвещения, биха познали Тайните на Небесното Царство. Но те не разбраха, че те, които бяха около Него, са определени да изпитат онова мощно действие на Христовия Дух, чрез което непосредствено трябва да се издигнат в духовния свят. Духовният свят трябваше да бъде разкрит без знака на Соломона и Йона.
Непосредствено след тези думи е описана
сцената
с Преображението, където тримата ученици - Петър, Яков и Йоан, са възнесени в духовния свят и виждат там Мойсей и Илия и самата духовна Същност на Христа.
С това Христос показа третия начин за проникване в духовния свят, освен под знака на Соломона и под знака на Йона. Това е новото знамение на времето, когато Азът трябваше да се развие, и че сега той непосредствено трябваше да бъде вдъхновен, че Божествената сила трябваше да действа непосредствено на Аза, а не на астралното или на етерното тяло. След това Христос казва на Учениците Си: Вложете тези думи в ушите си: Дошло е времето, когато Синът Человечески ще бъде предаден в човешки ръце. Това значи, че е дошло времето, когато хората трябва да развият в себе си Аза, когото Учениците, както и другите хора, трябваше да видят в най-висока форма в Исуса Христа. Този Аз е Синът Человечески, Който трябва да бъде предаден на човеците.
към текста >>
75.
XVI. НОВОТО ЗНАМЕНИЕ -НОВО ВИНО В НОВИ МЕХОВЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ето защо този, който познаваше фактите, трябваше да опише процеса на Голгота такъв, какъвто беше в действителност, като превърнато в исторически факт, като изнасяне на
сцената
на световната история на старото Посвещение.
Но за целта Христос не избра онези, които бяха подготвени в смисъла на старото учение, на старото Посвещение, а едни наглед прости хора, които можаха да Го разберат чрез влялата се в тях сила на Вярата. Ето защо пред тях трябваше да бъде поставено едно знамение, което се разигра пред очите на всички хора. Това, което хилядолетия се беше разигравало в Храмовете на Мистериите под формата на минаване през мистичната смърт, трябваше да се разиграе на великата арена на световната история. Всичко, което е ставало тайнствено във великите Храмове на Посвещение, сега излезе навън и застана като единствено събитие на Голгота. Пред човечеството застана в пълна сила това, което иначе се явяваше само пред Посветените.
Ето защо този, който познаваше фактите, трябваше да опише процеса на Голгота такъв, какъвто беше в действителност, като превърнато в исторически факт, като изнасяне на
сцената
на световната история на старото Посвещение.
Това е, което е станало на Голгота. Зова, което по-рано само малцина Посветени са видели и преживяли, това трябваше сега да се разиграе веднъж пред очите на всички. Събитието на Голгота е едно Посвещение, пренесено на сцената на световната история. Това Посвещение, обаче, не е извършено само за онези, които по онова време бяха негови свидетели, а за цялото човечество. И това, което се разля от смъртта на кръста, то се вля оттам в цялото човечество.
към текста >>
Събитието на Голгота е едно Посвещение, пренесено на
сцената
на световната история.
Всичко, което е ставало тайнствено във великите Храмове на Посвещение, сега излезе навън и застана като единствено събитие на Голгота. Пред човечеството застана в пълна сила това, което иначе се явяваше само пред Посветените. Ето защо този, който познаваше фактите, трябваше да опише процеса на Голгота такъв, какъвто беше в действителност, като превърнато в исторически факт, като изнасяне на сцената на световната история на старото Посвещение. Това е, което е станало на Голгота. Зова, което по-рано само малцина Посветени са видели и преживяли, това трябваше сега да се разиграе веднъж пред очите на всички.
Събитието на Голгота е едно Посвещение, пренесено на
сцената
на световната история.
Това Посвещение, обаче, не е извършено само за онези, които по онова време бяха негови свидетели, а за цялото човечество. И това, което се разля от смъртта на кръста, то се вля оттам в цялото човечество. Един поток от духовен живот идва от капките кръв, които на Голгота потекоха от раните на Исуса Христа, вливайки се оттам в цялото човечество. Защото в човечеството трябваше да се влее като Сила това, което от другите основатели на религии беше се вляло като Мъдрост. Това е великата разлика между събитието на Голгота и учението на другите основатели на религии.
към текста >>
76.
3. ТРИУМФЪТ НА ДУШАТА - АДЕПТЪТ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Вторият чин е по такъв начин продължение на първия, на по-горния и по-вътрешния свят, и
сцената
на деятелността на душата се пренася от материалната и астрална сфера в царството на Духа.
Извънредно важно е да се разберат взаимните отношения на тези три чина, за да си съставим идея за природата и функциите на адепта, а така също да се разбере в какво се състоят средствата за неговото достигане. Първият чин и неговите три степени обхващат в себе си всичко, което е възможно за човечеството във физическите условия на съвременния цикъл, тъй че даже адептът - макар да е избран наследник на ангелите - не може да пристъпи възможностите, ограничени от живота. Различните астрал-ни пространства, отбелязващи границите на тези човешки възможности, съставят демаркационната линия на природата, написана от Божия пръст между двата свята на човешкия живот - естествения и духовния свят на живота. Когато мисията на външния живот на адепта е изпълнена, тогава става аналогично явление на физическото разлагане. Физическите атоми, които съставят организма на адепта се освобождават и очистената душа преминава във висшия свят на еволюцията на живота и става духовен човек или адепт от втория чин.
Вторият чин е по такъв начин продължение на първия, на по-горния и по-вътрешния свят, и
сцената
на деятелността на душата се пренася от материалната и астрална сфера в царството на Духа.
Това състояние пази в себе си Великия Ключ на Живота и Смъртта, там пребъдват скрити и всички велики Тайни на външния живот. Това състояние представя средината между човека и ангела и се явява като равновесие между човешкото и Божественото състояние. От най-нисшето човешко същество до най-висшия чин на съвършения човек съществуват седем състояния. Това същото е и в областта на духовното човечество - от съвършения човек до ангелите са също седем състояния на живота. Големите възможности на тази степен на живота на духовния адепт се установяват така също от това обстоятелство, че на границата на шестото и седмото състояние на този чин двете половини на Божествената душа се съединяват завинаги.
към текста >>
77.
4. МЕДИУМИЧНОСТ -НЕЙНАТА ПРИРОДА И ТАЙНИТЕ Й
- Влад Пашов (1902- 1974)
Някои медиуми се явяват на публична
сцена
, за да го проверят, че той се намира под управлението на духове, когато всъщност девет от десетте случая са само психическото влияние на аудиторията, и словото, представящо се като вдъхновение не е нищо друго освен произвеждане мисълта на болшинството участници в сеанса.
Главният опасен пункт в тази форма на медиумичност, това е разрушението на индивидуалността на медиума. Тези фази могат да бъдат достигнати само в пасивно състояние. Но процесът на развитието им се съпровожда с изгубване на волята, която медиумът е притежавал преди това. Това разрушение на волята е най-голямото нещастие в медиумизма. Управляващата сила може да изхожда от всяко същество или от всякакъв род същества според условията и обстоятелствата.
Някои медиуми се явяват на публична
сцена
, за да го проверят, че той се намира под управлението на духове, когато всъщност девет от десетте случая са само психическото влияние на аудиторията, и словото, представящо се като вдъхновение не е нищо друго освен произвеждане мисълта на болшинството участници в сеанса.
Правоверните спиритисти приемат такива слова като действителни вдъхновения, получени от медиума от света на духовете, които са завършили своето човешко развитие, но спиритистите са длъжни да знаят, че ако медиумът може да бъде управляван от дух, той също така може да бъде управляван от мисълта на въплътени човеци. Освен това те не трябва да изпускат изпредвид това обстоятелство, че публичната сцена е най-непригоден център за съсредоточаване на висши влияния, изхождащи от развити човешки души. Има две форми на медиумичност, които наричаме: първо - полупредаване на тъждествеността и второ - разпространение на мислите. Това са най-тънките форми на медиумичност и затова са почти неподозирани. Астралната светлина е пълна с мисли на силни умове, които са надарени с голяма интензивност и те се възприемат от чувствителните и силни хора като техните мисли и преживявание и от медиумите като проявление на високо издигнати хора.
към текста >>
Освен това те не трябва да изпускат изпредвид това обстоятелство, че публичната
сцена
е най-непригоден център за съсредоточаване на висши влияния, изхождащи от развити човешки души.
Но процесът на развитието им се съпровожда с изгубване на волята, която медиумът е притежавал преди това. Това разрушение на волята е най-голямото нещастие в медиумизма. Управляващата сила може да изхожда от всяко същество или от всякакъв род същества според условията и обстоятелствата. Някои медиуми се явяват на публична сцена, за да го проверят, че той се намира под управлението на духове, когато всъщност девет от десетте случая са само психическото влияние на аудиторията, и словото, представящо се като вдъхновение не е нищо друго освен произвеждане мисълта на болшинството участници в сеанса. Правоверните спиритисти приемат такива слова като действителни вдъхновения, получени от медиума от света на духовете, които са завършили своето човешко развитие, но спиритистите са длъжни да знаят, че ако медиумът може да бъде управляван от дух, той също така може да бъде управляван от мисълта на въплътени човеци.
Освен това те не трябва да изпускат изпредвид това обстоятелство, че публичната
сцена
е най-непригоден център за съсредоточаване на висши влияния, изхождащи от развити човешки души.
Има две форми на медиумичност, които наричаме: първо - полупредаване на тъждествеността и второ - разпространение на мислите. Това са най-тънките форми на медиумичност и затова са почти неподозирани. Астралната светлина е пълна с мисли на силни умове, които са надарени с голяма интензивност и те се възприемат от чувствителните и силни хора като техните мисли и преживявание и от медиумите като проявление на високо издигнати хора. Полупредаването на тъждествеността се състои в това, че човек възприема мисли, преживявания и събития от астралния свят, които счита като свои преживявания и мисли от минало съществуване, а тe всъщност са мислите и идеите на някои силни в умствено отношение натури, които са напуснали земята. Разпространението на мислите се състои в следното: Известни напреднали същества, но извратени и отклонили се от пътя на правилното развитие имат известни лъжливи идеи и доктрини, които искат да докарат в човечеството за да спрат неговото развитие.
към текста >>
78.
ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но нас сега ни интересува новата дейност на Бялото Братство в арабския свят, която почва с появата на Мохамед на историческата
сцена
.
В Арабия, респективно в арабския свят Бялото Братство е имало свои центрове още от древно египетско време. Тук е бил и Иетро, при когото Мойсей избяга и при когото стоял 40 години. Тук е имало пренесени мистерии от Лемурия и Атлантида. Тук според преданието идва и апостол Павел след срещата си с Христа и Дамаск. Тук идва по-късно Христи-ян Розенкройц и вероятно и основателят на богомилството - Боян Магът.
Но нас сега ни интересува новата дейност на Бялото Братство в арабския свят, която почва с появата на Мохамед на историческата
сцена
.
Както много пъти вече казах, според Учителя има едно Братство, което пътува по света и носи културата. Там, където се яви то, се ражда и развива култура. В своето трето проявление то излиза от Египет минава в Индия, Персия, Арабия, Сирия, Мала Азия, и оттам преминава в България, откъдето преминава в Западна Европа. То е подобно на Слънцето, и където се яви, всичко расте, цъфти, връзва и дава плод. Като минава в Арабия, то събужда арабския дух, оплодява го.
към текста >>
79.
въведение
- Влад Пашов (1902- 1974)
Характерно за западната езотерична традиция е това, че всяко движение и школа, които се явяват на историческата
сцена
, не водят исторически началото си от предшестващите го школи, но идват направо от духовния свят, където е центъ- рът на Братството, като общото на миналото и настоящето е в учението.
Хермес е бил негов ученик. И като носители на тази традиция, те имат в основата на учението си принципите на тази традиция, кои- 21 то са дадени от Хермес в така наречените седем херметически принципа, които са основата на западната езотерична тради- ция. По-нататък ще се спра накратко върху тези принципи.
Характерно за западната езотерична традиция е това, че всяко движение и школа, които се явяват на историческата
сцена
, не водят исторически началото си от предшестващите го школи, но идват направо от духовния свят, където е центъ- рът на Братството, като общото на миналото и настоящето е в учението.
Защото западната езотерична традиция е жива и е носителка на вечно живото Учение, което от Божествения Дух и се предава чрез различни посветени. Според окултната наука в областта на Дамаск в Сирия има един окултен център в етерния свят, който ръководи Западна- та традиция. Затова там апостол Павел получи своето посве- щение и откровение от Христа. Там по-късно Християн Розен- кройц получава своето посвещение и откровение. Там, по вся- ка вероятност, и Боян, основател на Богомилството, е получил своето посвещение и откровение, като се знае исторически, че той е бил във връзка с двама непознати сирийци, които идвали при него чак до Преслав.
към текста >>
80.
ПЪРВИТЕ ПРОЯВИ НА ТРЕТИЯ КЛОН В БЪЛГАРИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
И всеки народ на своето време ще заеме своето място на историческата
сцена
.
ПЪРВИТЕ ПРОЯВИ НА ТРЕТИЯ КЛОН В БЪЛГАРИЯ Както всеки един човек, така и всеки един народ и раса имат своя мисия в пътя на историческото развитие.
И всеки народ на своето време ще заеме своето място на историческата
сцена
.
Историческото развитие върви по строго определени космични закони, които още не са проучени от съвременните историци. Тази култура, която днес съществува в света, се е зародила в древен Египет под сянката на Сфинкса и пирамидите. И тя е към своя край. Тя води своето начало още от по-рано, но се изявява в древен Египет, от където последователно преминава през всички народи на древния свят и има своя завършек в западноевропейската култура, която е плод на цялото това историческо развитие. Като говоря за историческото развитие от гледището на окултната наука, нямам предвид социалнополитическото развитие, което е последствие на развитие на съзнанието, но имам предвид развитието на съзнанието.
към текста >>
Славянството е призвано да заеме своето място на историческата
сцена
и да изпълни своята мисия — да създаде Шестата култура на Петата раса, от която култура ще се роди Шестата раса.
„Семейство славянско, послушайте думите на Небето. Братя и сестри от дома славянски, род на страдание, племе на раздор, душа и сърце на бъдещето, живот и спасение на настоящето, носители и застъпници на Мира, Синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, който иде и наближава в славата си, да отбележи едно велико събитие в живота на този свят. И ако вие се покажете отсега верни на това благородно призвание, което ви чака, вас ви очаква едно светло бъдеще, което иде, не за да затрие живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призвани да вземат участие всички люде и народи, които образуват цвета на новото поколение на човешкия род." От тази мисъл ясно се вижда, че човечеството стои пред една нова епоха, пред създаването на една нова култура, която ще се зароди между славяните и която ще обедини всички пробудени души от цялото човечество.
Славянството е призвано да заеме своето място на историческата
сцена
и да изпълни своята мисия — да създаде Шестата култура на Петата раса, от която култура ще се роди Шестата раса.
Тази нова култура, която се заражда между славяните, ще бъде култура на Братството и Любовта между хората и народите. А Любовта изключва всякакво насилие. Затова Учителя казва: „Нека покажем какъв метод се влага /възлага/ на славянството, за да постигне своето обединение, но не обединение частично, но обединение общочовешко! Никакво насилие; Да приложат светлината, живота, Любовта и свободата.
към текста >>
81.
ДВАТА ПРИНЦИПА - ДВЕТЕ РЪЦЕ НА БОГА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Те са двамата актьори на световната
сцена
и богомилската легенда ги нарича двамата Синове на Отца.
Тези два Принципа са двете страни на Проявения Бог в света. Според окултната наука, чрез Първия принцип е създадена цялата физическа Вселена с всички форми, които съществуват в нея. Краен израз на дейността на този Принцип е физическата материя. А Вторият принцип организира и внася живот в тия форми, създадени от Първия принцип. Тази идея богомилите, като окултна школа, са я предали в легендарна форма за дейността на Сатанаил като творец на видимия свят и за неговото отношение към Бога, който в случая е Христос.
Те са двамата актьори на световната
сцена
и богомилската легенда ги нарича двамата Синове на Отца.
Сатанаил е първият, по-големият син, т.е. това, което в окултната наука се нарича Първи принцип, понеже той пръв започва да действа. След това започва да действа Вторият принцип — Христос. Сатанаил извършва другата работа, а Христос моделира и одухотворява това, което Сатанаил е създал по идея, дадена от Бога, и внася живот в него. Според окултната наука, Великата Реалност в света е това, което на религиозен език се нарича Бог.
към текста >>
82.
СОЦИАЛНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
И окултната наука твърди, че изчезването на народите и културите от историческата
сцена
се дължи на преследването на носителите на Божественото учение, вследствие на което се дава път на лъжливи учения, които покваряват живота на обществото и с това го водят до гибел.
За отбелязване е един факт, че когато на богомилите е била давана свобода да изповядват и разпространяват своето учение, държавата е процъфтявала във всяко отношение — политическо, културно и стопанско. А когато са били преследвани, държавата е западала във всяко отношение и най-после падала под робство. Така във времето на цар Петър гонили богомилите и България пада под гръцко робство. По времето на Шишмановците също гонили богомилите и България пада под турско робство. Това може да се провери и в историята на други народи, че когато са били гонени носителите на Божественото учение в каквато и форма да е съществувало, винаги за тези народи е последвала катастрофа.
И окултната наука твърди, че изчезването на народите и културите от историческата
сцена
се дължи на преследването на носителите на Божественото учение, вследствие на което се дава път на лъжливи учения, които покваряват живота на обществото и с това го водят до гибел.
Да вземем за пример Римската империя — тя гонила Християнството, а Христа разпъна, поне съизволи да бъде разпънат, не се противи на това и затова плати със съществуването си. Същото е и с еврейската държава. Защото според окултната наука Бог е, Който управлява света и взема пряко участие в ръководството на народите и културите. И когато дадена власт и държава се подигне против Божиите пратеници, тя е осъдена на изчезване. Това сега го говоря като твърдение на окултната наука, като посочвам някои факти и може да се каже, че е съвпадение, но един ден това може да бъде доказано с факти на ръка от официалната съвременна наука.
към текста >>
83.
2. Новото време, 6 март 1932 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ти си на
сцената
, играеш една роля: дегизиран си, а не си остарял.
И вие самите сте един извор. Днес вие не сте това, което сте били вчера. Вчерашният човек беше друг, днешният е друг. Има нещо прибавено. Вчера беше малко дете, без мустаци, без брада, без дълга коса, а пък сега косата ти побеляла, лицето ти сбръчкано - друг човек си вече.
Ти си на
сцената
, играеш една роля: дегизиран си, а не си остарял.
Аз наричам старостта актьорство. Насила те карат на сцената, да играеш роля. Всъщност, ти си отвътре млад, а само отвън си стар. И ако вие разбирате закона на подмладяването, само в 24 часа може да се подмладите ида станете млад на 21 години или дете на 10 години. Ако човек иска да разбере закона на подмладяването, той трябва да се освободи от влиянието на своите глупави, неразумни прадеди и прабаби.
към текста >>
Насила те карат на
сцената
, да играеш роля.
Вчерашният човек беше друг, днешният е друг. Има нещо прибавено. Вчера беше малко дете, без мустаци, без брада, без дълга коса, а пък сега косата ти побеляла, лицето ти сбръчкано - друг човек си вече. Ти си на сцената, играеш една роля: дегизиран си, а не си остарял. Аз наричам старостта актьорство.
Насила те карат на
сцената
, да играеш роля.
Всъщност, ти си отвътре млад, а само отвън си стар. И ако вие разбирате закона на подмладяването, само в 24 часа може да се подмладите ида станете млад на 21 години или дете на 10 години. Ако човек иска да разбере закона на подмладяването, той трябва да се освободи от влиянието на своите глупави, неразумни прадеди и прабаби. Защото след като се родиш, те ти казват: човек е грешен, остарява, трябва да си туриш пари за черни дни, за това, за онова и пр. А пък, че има Бог, че трябва да живеем по любов, това не е толкова важно.
към текста >>
84.
СКЕПТИЦИТЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
разкрещял: „Ей, ти там на
сцената
, защо заблуждаваш хората, че има някакъв
беседа, но изпаднал в паника като усетил, че една мощна сила го подела сякаш на ръце и го изхвърлила навън. Нямал време да разбере как станало това. В първите години от дейността на Учителя, тъкмо да започне лекцията в един провинциален град, на вратата на салона се изправил някакъв човек и се
разкрещял: „Ей, ти там на
сцената
, защо заблуждаваш хората, че има някакъв
Господ? Никакъв Бог не съществува, ти си въобразяваш! " Учителят спокойно отговорил: „Аз ще ти докажа, че има Господ! " - и започнала сказката. Докато
към текста >>
който стои на
сцената
, е черен магьосник.
човешките мозъци. Когато проникне в тях Божествената светлина и топлина, те отначало почват да се разлагат и миришат, докато туй, което в тях се разлага, изчезне и остане онуй, върху което може да гради Божественото." Като каза Учителят това, млад мъж скочи, стъпи на един стол и извика: „Господа, човекът,
който стои на
сцената
, е черен магьосник.
Той умори майка ми, не го слушайте! " След това си седна - беше през два реда пред мене. Учителят продължи да говори. Аз забелязах, че след като каза тези думи и седна, лицето на човека се
към текста >>
сцената
, не е черен магьосник, а е светия.
говори. Аз забелязах, че след като каза тези думи и седна, лицето на човека се измени, ръцете му се изкривиха, започна да прави гримаси и изпадна в конвулсии. След това пак се изправи на стола и се провикна: „Господа, аз дълбоко съжалявам за думите си, които казах преди малко. Човекът, който е на
сцената
, не е черен магьосник, а е светия.
Не мога повече да остана в салона, защото Христос ме пъди оттук! Дълбоко съжалявам за думите си и искам прошка! " Човекът слезе от стола и излезе.
към текста >>
врява. Учителят стоеше на
сцената
и спокойно слушаше.
за и против Учителя. Редакторът на вестник ,,Юг"също се качи на стол и извика: „Господин Дънов, тези теории ги проповядвайте в Патагония, а не между нас! " Друг се обади за друго, подвикнаха трети и четвърти, в салона се вдигна голяма
врява. Учителят стоеше на
сцената
и спокойно слушаше.
По едно време си вдигна ръцете, публиката се умири и той продължи. Беше вече към края на беседата. В един момент се чу глас откъм задната врата на салона - беше същият мъж, когото Христос изпъди.
към текста >>
85.
Метод за трансформиране на състоянията
- Влад Пашов (1902- 1974)
Някой иска да стане музикант; нека си представя, че има хубава, скъпа цигулка, всеки ден свири по пет-шест часа, а след това излиза на
сцената
и започва да свири като виден музикант.
Представянето на светлите и хубави картини развива въображението, което е основа на ясновидството. Това също така е метод, с който човек може да работи за развиването на много дарби, способности и добродетели. Защото човек потенциално е богат, а кинетично – сиромах. За да подобри положението си, той трябва да превърне потенциалната енергия в кинетична. Въображението в човека е сила, която може да му помогне в това превръщане.
Някой иска да стане музикант; нека си представя, че има хубава, скъпа цигулка, всеки ден свири по пет-шест часа, а след това излиза на
сцената
и започва да свири като виден музикант.
По този начин мисълта му ще слезе във физическия свят и ще почне да влияе върху музикалното му чувство. Друг път човек иска да стане виден писател или лекар; и това може да постигне като си представя, че пише велики работи или че лекува болестта, за която съвременната медицина се оказва безсилна. Съвременните хора не успяват, защото гледат само на мрачната, на отрицателната страна в Живота. Но Животът има две страни – положителна и отрицателна. За да има ясна представа за нещата, човек трябва да гледа на тях от двете страни.
към текста >>
86.
28-мо писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
Вашите страдания са от страданията на актьора, който играе на
сцената
.
Това е изпит за добиване на посвещение. Изпитът на Йова е най-големият изпит през таза фаза на развитието на ученика. Една сестра попита веднъж Учителя в разговор: - Нашите страдания не са ли подобни на изпита на Йова? - Не.
Вашите страдания са от страданията на актьора, който играе на
сцената
.
Трети пример: Ако един ученик се съблазни от жажда за власт, слава, богатство и др. и за цената на тия неща изневери на своето убеждение, на своята връзка с Бога, той е пропаднал в изпита си. Има много примери за подобни изпити. По-рано, в древните Окултни Школи, ученикът минавал през изкуствени изпити, създадени от неговите ръководители. Сега, когато вече животът е сложен и разнообразен, няма нужда от изкуствени изпити, животът сам ги предлага.
към текста >>
87.
Говорната реч и детето. Приказката в говорната реч. Драматизация. Стихотворения, книжовна реч и картини.
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Сцената
всякога въздействува възпитателно над възрастните и над малките.
Такива приказки са всякога желани от децата. Изкуство е да поднасяме на детето винаги подходяща за случая приказка. Само в такъв случай тя ще въздействува върху мисълта, вниманието, наблюдателността и любознателността на децата и ще допринесе за развитието на детския говор. Драматизация Драматизацията е изживяване чрез действие.
Сцената
всякога въздействува възпитателно над възрастните и над малките.
Ако действието се извършва от самите деца, неговата сила над децата — действуващи лица е двойна. Драматизацията може да бъде изнесена: 1) групово или единично, пред публика или като домашно забавление; 2) може да бъде на сцената, е стая или на открито. За сюжети при драматизацията биха ни послужили: приказките, песните, игрите, природните явления, сезоните, моменти от живота на растителното и животинско царство, празници и народни обичаи, народни сценки и др. При какви случаи и защо ще употребим драматизацията: 1) създаване добри навици, (здравни, социални, трудови, хуманни и др.); 2) развитие на говор и дикция; 3) свободно изразяване в присъствие на други; 4) запаметяване и съсредоточаване; 5) развитие на естетика, маниер и ритмика: 6) развитие на ума и въображението, волята и чувствата; 7) другарство, взаимно уважение, благородно съревнование, със силите на другите, различни сръчности и дейности около подготовката; 8) оформени представи, придобити чрез лично изживяване, или при наблюдение на артистични души с благородна амбиция. Но повърхностното отнасяне от страна на учителя към работата, безсистемно проведената драматизация би осакатила детските характери и би дала отрицателни резултати.
към текста >>
Драматизацията може да бъде изнесена: 1) групово или единично, пред публика или като домашно забавление; 2) може да бъде на
сцената
, е стая или на открито.
Само в такъв случай тя ще въздействува върху мисълта, вниманието, наблюдателността и любознателността на децата и ще допринесе за развитието на детския говор. Драматизация Драматизацията е изживяване чрез действие. Сцената всякога въздействува възпитателно над възрастните и над малките. Ако действието се извършва от самите деца, неговата сила над децата — действуващи лица е двойна.
Драматизацията може да бъде изнесена: 1) групово или единично, пред публика или като домашно забавление; 2) може да бъде на
сцената
, е стая или на открито.
За сюжети при драматизацията биха ни послужили: приказките, песните, игрите, природните явления, сезоните, моменти от живота на растителното и животинско царство, празници и народни обичаи, народни сценки и др. При какви случаи и защо ще употребим драматизацията: 1) създаване добри навици, (здравни, социални, трудови, хуманни и др.); 2) развитие на говор и дикция; 3) свободно изразяване в присъствие на други; 4) запаметяване и съсредоточаване; 5) развитие на естетика, маниер и ритмика: 6) развитие на ума и въображението, волята и чувствата; 7) другарство, взаимно уважение, благородно съревнование, със силите на другите, различни сръчности и дейности около подготовката; 8) оформени представи, придобити чрез лично изживяване, или при наблюдение на артистични души с благородна амбиция. Но повърхностното отнасяне от страна на учителя към работата, безсистемно проведената драматизация би осакатила детските характери и би дала отрицателни резултати. Една наложена драматична игра би отнела свободата и творческия полет на децата. Трудното и дълго съдържание, не по силите на децата, дава отрицателни резултати.
към текста >>
На края нека кажем, че общият успех на драматизацията зависи: 1)от настроението на децата; 2) от това дали сюжетът е подходящ за драматизация и самото съдържание да е по силите на децата; 3) от обстановката — при по-скромни условия опростената драматизация носи повече успех; 4) дългите реплики и нагласените пози сковават красотата на играта и чезне чистият, непринуден детски чар; 5) от умението на учителката да ръководи и от възможностите на децата; 6) репликите трябва да бъдат добре усвоени, без да се прекали с репетициите до омръзване: костюмите, декорите и реквизитите да са удобни, достатъчни и изискани, без претрупаност; 7) да се репетира поне 2—3 пъти на
сцената
, където ще бъде представена играта, за да свикнат >с обстановката; 8) да имаме организирани помощници, които да помагат за незабавното провеждане на действието и другите номера, ако има такива.
Една наложена драматична игра би отнела свободата и творческия полет на децата. Трудното и дълго съдържание, не по силите на децата, дава отрицателни резултати. Също така прибързаната подготовка изнервя децата и учителката. Най-после изборът на едни и същи артисти, даже и способни, създава тщестлавни, горди и вманиачени характери. Същевременно пренебрегнатите се чувствуват потиснати, онеправдани и обезличени.
На края нека кажем, че общият успех на драматизацията зависи: 1)от настроението на децата; 2) от това дали сюжетът е подходящ за драматизация и самото съдържание да е по силите на децата; 3) от обстановката — при по-скромни условия опростената драматизация носи повече успех; 4) дългите реплики и нагласените пози сковават красотата на играта и чезне чистият, непринуден детски чар; 5) от умението на учителката да ръководи и от възможностите на децата; 6) репликите трябва да бъдат добре усвоени, без да се прекали с репетициите до омръзване: костюмите, декорите и реквизитите да са удобни, достатъчни и изискани, без претрупаност; 7) да се репетира поне 2—3 пъти на
сцената
, където ще бъде представена играта, за да свикнат >с обстановката; 8) да имаме организирани помощници, които да помагат за незабавното провеждане на действието и другите номера, ако има такива.
Тук не е мястото да се впускаме в подробности около драматизацията, освен да подчертаем ролята на драматичната импровизация, взета в широк смисъл на думата, като мощно педагогично средство в ръцете на учителя, с което може да се работи много резултатно върху детския характер, говор и пр. Стихотворения, книжовна реч и картини Стихотворенията запознават детето с красотата на поезията и с ритмиката на скандираната реч. Те идват също да разнообразят работата ни с малките, развивайки паметта и говора. Естествено е да подбираме стихотворения, отговарящи на детската възраст както по съдържание, така и по обем.
към текста >>
88.
Извънредни събития
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
За малка
сцена
или стая излишно е да готвим сложна програма, — тук ще имаме успех с малки и прости, но ефектни номера.
Програмата бива по-обикновена и вземат участие всички деца. Семейните забави се изнасят по-естествено и са голяма радост за родители и деца. Детските забави, каквито и да са те, могат да бъдат съпроводени с редица мъчнотии и неудобства, които водят децата и учителката до преумора. Учителката бърза да репетира, децата се отегчават, настроение няма, а времето минава и всичко това създава нервна атмосфера. За да се избегне това, добре е предварително да се справим с времето и обстановката, при която ще изнесем забавата: номерата трябва да бъдат лесни, ефектни, с интересни костюми, разнообразни, отговарящи на детската възраст и сценична обстановка.
За малка
сцена
или стая излишно е да готвим сложна програма, — тук ще имаме успех с малки и прости, но ефектни номера.
Една драматизирана приказчица, един балет на звездички или на снежинки, изнесени с чувство, с прости движения и с ефектни костюмчета можем да считаме за твърде добри номера. Не е зле, независимо дали готвим забава или не, да използуваме създадените детски интереси и при случай да научим известна драматизация, или в часа по ритмика да вземем няколко стъпки, които в последствие да комбинираме на балетче. По този начин ще имаме на разположение, за всеки случай, няколко готови, изживени и улегнали номера, при които лесно можем да прибавим няколко нови и тогава с малък труд ще можем да подготвим забава с голям успех. Изобщо, децата обичат забавите, обичат и да участвуват в тях. Полезно е да им даваме възможност по-често да се проявяват, като им устройваме забавления за обща радост.
към текста >>
89.
ТЕЛЕПАТИЯ
- Методи Константинов (1902-1979)
В един момент пребледнелият Сведенборг започнал да описва с подробности
сцена
, която му се явила пред очите.
ТЕЛЕПАТИЯ Както подчертахме по-горе, подсъзнанието не само хроникира всичко, което се случва около нас, но то притежава и способността да възприема събития, които се развиват на големи разстояния. В психотроничната литература можем да намерим описани много случаи на ясновидство, свързани не само с миналото, но и е днешни дни, като тези факти могат да бъдат проверени. Ще изтъкнем само един пример за шведския философ и мистик Сведенборг. Той се намирал на стотина километра от Стокхолм в компания е няколко последователи на Кант.
В един момент пребледнелият Сведенборг започнал да описва с подробности
сцена
, която му се явила пред очите.
Ставало въпрос за пожар в неговия дом. Действително, в този момент огънят се разгарял в къщата му. Констатирали правотата на казаното, приятелите на философа помолили Кант да им обясни как може да се осъществи подобно явление. След кратко колебание, Кант отговорил дълбокомислено, че на този свят се прекланя пред две неща: пред неизмеримите дълбочини на звездното пространство и пред тайната на нравственото съзнание в човека. Опитите и фактите, събрани от психотрониката, се подлагат на строги научни проучвания.
към текста >>
90.
ВЪЗХОДЯЩИЯТ ПЪТ
- Методи Константинов (1902-1979)
Тя е един вид театрална
сцена
, върху която се поставят декорите на големи драми, чиито главни герои са различните човешки раси.
Народите са центрове, в които душите култивират в себе си емоционални качества, интелектуални способности и волеви сили. Така душата, в своя безкраен път на развитие, минава през всички народи. В Живата разумна Природа има периоди, които изглеждат регресивни, но това е само перспективен ефект, който се отнася към формите на нещата и събитията. Човечеството като Цяло, като една крупна космична индивидуалност, е подчинено на големи циклични промени, които водят до дълбоки материални и духовни преобразования. Земята, в качеството си на космично тяло, преминава през различни трансформации.
Тя е един вид театрална
сцена
, върху която се поставят декорите на големи драми, чиито главни герои са различните човешки раси.
Тези драми се разиграват под действието на опитни режисьори. По този случай Учителят, Великият Мъдрец, казва: „Земята е била построена от същества, които са завършили своята еволюция. Тяхната последна мисия била да създадат Земята.
към текста >>
Това означава, че декорите на историческата
сцена
ще бъдат сменени.
работят в тази насока." Животът следва своите върхови моменти в пътя на своето възкачване. В процеса на тази еволюция, върху Земята ще се роди една нова раса - VI-та раса, Расата на учениците. Тя ще бъде предшествана от Културата на Водолея - епохата, в която ние навлизаме. Шестата раса ще се роди върху нов континент.
Това означава, че декорите на историческата
сцена
ще бъдат сменени.
Този континент ще изплува от дълбините на Тихия Океан и ще съедини Сибир с Канада. По този начин ще се осъществи връзката между Изтока и Запада. Онзи, който може да вижда е духовни очи тази величествена картина на бъдещето, ще усети не само мистичния екстаз, но и дълбокото философско прозрение, е което тя е създадена. През епохата на Шестата раса тези висши познания ще достигнат до всички велики души, които чрез своето творчество ще служат на великата идея „Живот за Цялото". Това не е легенда, нито приказка, а една реалност, която очаква човечеството.
към текста >>
91.
ОБЩЕСТВОТО НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ (ООН) И ОБЩЕСТВОТО НА НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО (ОНЧ)
- Методи Константинов (1902-1979)
ООН дойде на международната
сцена
благодарение на поучителния опит, добит чрез тежките страдания, които народите преживяха през Втората световна война.
Щом един по-малък и слаб народ не приема условията на един по-голям и по-силен народ, последният прибягва към въоръжена сила - обявява война. А войната, знайно е, освещава правото на силния". Най-сетне, както виждаме в нашата съвременност, независимо от наличността на ООН, има редица примери за използване на формулата „от позиция на силата".
ООН дойде на международната
сцена
благодарение на поучителния опит, добит чрез тежките страдания, които народите преживяха през Втората световна война.
При дадената историческа обстановка, като правна институция, ООН има своите цели и задачи, но не ще бъде в състояние да разреши редица проблеми, за което сe изисква преди всичко висша хуманност и висок международен морал. Втората световна война и създаването на ООН имаше като главна задача да притъпи социално-идеологическия антагонизъм между двете системи. Омразата между същите трябваше да се превърне в устрем за всеобщо творческо сътрудничество. Това неминуемо ще се наложи по силата на големия расов проблем, който е вече на дневен ред. Така наричаната „жълта опасност" за бялата раса, която вече се надига от Изток, в лицето на Китай, готвещ се за ядрена война, неминуемо ще въздейства в посока на събуждане на колективното съзнание за самосъхранение у народите от бялата раса.
към текста >>
92.
ЩРИХИ ОТ БИОГРАФИЯТА НА АВТОРА
- Методи Константинов (1902-1979)
Подобен
сценарий
се разиграва и при издаването на „Разговори при 7-те Рилски езера" (1948г.).
През 1947г. Методи изпълнява част от Поръчението, като успява да организира издаването на голямата книга "Учителят". При излизането й в комунистическото правителство настъпва паника; Георги Димитров вика министъра на културата на рапорт; Министерският съвет се ангажира на заседание... Методи се приготвил за концлагера в Белене, но, за негова изненада, се отървал само с уволнение. После докторът с 4-те факултета изкарваше прехраната си с тежка физическа работа в бригада за мозайки. Балтонът и Благословията го пазят още дълги години, за да изпълни мисията си.
Подобен
сценарий
се разиграва и при издаването на „Разговори при 7-те Рилски езера" (1948г.).
Явно, че му е помагала и бялата френска връзка, която Учителят му подарява: отваря се пътят на неговите книги към Франция. Те предизвикват такъв интерес, че пристигаха гости от чужбина, за да се срещнат с него, а някои писма бяха адресирани:„София, д-р Методи Константинов". И го намираха! Без да напуска страната, той създаде центрове във Франция, Аржентина и на други места. Те издадоха редица важни книги, както и „Учителят", „Новата култура в Ерата на Водолей", „Световната астросоциология" и частично настоящия труд, върху които продължихме работа за второ допълнено издание.
към текста >>
93.
ЗАКЛИНАНИЯТА
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Играят на
сцената
и им ръкопляскат. Но
Искаше да докаже, че Учителят е вече той. Това и артистите го правят. Преоблечат се, сложат си маски и наподобяват някакъв герой.
Играят на
сцената
и им ръкопляскат. Но
за това им плащат. Михаил също надена такава роля и искаше да играе като артист, че е учител. Но това е лъжа и имитация. И онези, които бяха заблуде-
към текста >>
94.
Михаил Иванов
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Чисто и просто го виждам като един актьор на
сцената
.
МИХАИЛ ИВАНОВ Той е символ на една епоха и символ на един проблем, който води от началото на Школата 1922 г. Искам да предупредя, че когато разглеждам проблема с Михаил аз не го разглеждам като една личност.
Чисто и просто го виждам като един актьор на
сцената
.
Ако не беше Учителят той щеше да бъде в България един обикновен гимназиален учител. Нищо нямаше да излезе от него. Но понеже и той играеше известна роля, затова стана и проблем. Не се стърпях и запитах Учителя каква е неговата роля в Школата. Учителят ми даде един пример, който ме порази и ми показа какво представлява Михаил и какво има да върши.
към текста >>
Посъветвах го да стои настрана, а не да излиза на
сцената
и да се бори с известни сили, които съществуват в природата, защото накрая всеки сам бере своите плодове.
След заминаването на Учителя дойде в София Стела и поиска да признаем Михаил за заместник на Учителя. Те донесоха един златен часовник на Боян Боев. Аз тогава бях в Пловдив. Борис се разправяше с този проблем. Казах му да бъде дипломат и да не влиза в противоречие.
Посъветвах го да стои настрана, а не да излиза на
сцената
и да се бори с известни сили, които съществуват в природата, защото накрая всеки сам бере своите плодове.
Борис държа едно много хубаво поведение. Стела като видя, че Боян не пожела и не се съгласи да признаем Михаил за заместник на Учителя, то тогава тя нарече Боян лъжец. Тя си отиде, а за потвърждение на това нейно изказване Михаил мина през процес и през затвора. Стела издаде една книга за Михаил от 300 страници, която бе плод на едно религиозно съзнание. Не след дълго Михаил се опита да вземе образа на Учителя и се дегизира като Него.
към текста >>
За мен е важно доколко този актьор играе на
сцената
и какъв ще бъде краят.
Като каза това нещо ме отблъсна и се махнах. Този човек ми беше непознат. Каква е тази трансформация с него? " Говори се, че Учителят го е подготвял с астрология и го е карал да учи френски.
За мен е важно доколко този актьор играе на
сцената
и какъв ще бъде краят.
В едно от първите си експозета, които бе изпратил в София бе писал така: „Аз не съм учител, аз съм ученик на Петър Дънов". А десет години след това се обяви за учител. Има публикувани от него материали, че до 27.ХII.1944 г. Учител на Бялото Братство е Петър Дънов, а след тази дата е неговата особа, заела този пост на Миров Учител. На времето, когато заминаха братя Янкови, единият цигулар, другият пианист за Париж, то неговият приятел Кръстю Христов си въобразяваше, че той Михаил ще го извика там и че двамата ще работят в Париж.
към текста >>
95.
СЪБОР В СОФИЯ
- Теофана Савова
Тогаз се разигра една част от драматичната, невъзможна за описване
сцена
, която се не подава на изказване, но която може да разплаче от радостно умиление един архангел.
Пред нас с потайна тържественост се издигаха, замъглени в утринната дрезгавина, стройните борики. Над тях трепетливо блестеше Зорницата, готова да избяга от ослепителния рефлектор на Аврора, когато един не висок, спокоен глас отпред наруши половинчасовата тишина - колкото разбрах после, това било гласа на неусетно пристигналия вожд. В същата минута гласът на брат С. (когото нека наречем повторителя) гръмогласно, за да се чуе от цялата фаланга, повтори произнесените от Учителя думи: - Благославяй, душе моя, Господа!
Тогаз се разигра една част от драматичната, невъзможна за описване
сцена
, която се не подава на изказване, но която може да разплаче от радостно умиление един архангел.
Дължим, може би, на ранното утро, на горската обстановка под небесния свод, на тисящогласният хор от клеветени и угрозявани люде - не зная на какво се дължи, но ефектът на изпетия псалом бе за мене несравним, освен с апокалиптичните сцени в Откровението на Йоана. Никаква тържествена литургия не може да се сравни за минута с това тържество в неръкотворния храм в подножието на Витоша. В миг, с ръце издигнати над главите си, песента се поде от 1000 гърла с такава трогателна ревност и хармонични повторения, докато се разлюля гората и душата на всеки неатрофиран духовно човек. А думите, които тържествено се пееха, бяха следните: „Благославяй, душо моя, Господа!
към текста >>
96.
ВРЪЗКА С БОГА
- Теофана Савова
Мислите ли, че онази певица, която е била посрещана на
сцената
с венци и ръкопляскания, утре, като изгуби гласа си, ще има същия прием?
" След това се връщал в дюкяна си доволен. По същия начин и съдбата постъпава с нас. В първо време, като този търговец, тя ни пъди от дюкяна си и после ни намира в някоя затънтена улица, смушка ни малко и туря 20 лева в джоба ни. Ако вие мислите, че светът ще ви посрещне е лаврови венци, лъжете се. Да, в началото може да има лаврови венци, но в края, бъдете уверени, че ще има развенчаване.
Мислите ли, че онази певица, която е била посрещана на
сцената
с венци и ръкопляскания, утре, като изгуби гласа си, ще има същия прием?
- Не, друга някоя ще дойде на мястото й, а първата ще се гърчи от мъка, че мястото й е заето. Всичко това е привидно така. Сегашният живот е преходен и това ни най-малко не трябва да ни обезсърчава. То е метод на възпитание. На земята още не е дошъл онзи истински идеален живот, към който се стремим.
към текста >>
97.
ПЪРВИЯТ СЛЪНЧЕВ ЛЪЧ
- Теофана Савова
По това време Кокошката прибираше пилците си, Коларят бе тръгнал към своя дом, а Орион сияеше ярко в небесната
авансцена
- съвършена картина на тържество и радост.
Изпратил е последните си гости и само аз, както често се случва, все още съм наблизо, за да го придружа с поглед и да се прибера едва когато се е качил в горницата. „ Звездата на Изгрева" видя всичко това, очаквайки с търпение следващите събития. Тя трепна, когато Учителя отново излезе на двора с телескоп в ръце и реши за уместно да го последва. Той насочи уреда към небето, което в този час бе обсипано със звезди. Отначало извърши наблюдения на изток, после на юг и на запад, където небето беше най-интересно.
По това време Кокошката прибираше пилците си, Коларят бе тръгнал към своя дом, а Орион сияеше ярко в небесната
авансцена
- съвършена картина на тържество и радост.
Учителя насочи телескопа към това съзвездие, задържа го по-дълго в него, след което ми го повери, за да видя по-отблизо звездния пейзаж. - Това е най-хубавата небула - каза той. Аз насочих телескопа към съзвездието и трепнах от възторг, когато то влезе в зрителното ми поле. Орион наистина беше най-величественото и най-жизнерадостно съзвездие на звездното небе. Тогава за първи път почувствах красотата на живота в пространството и за миг осъзнах, че съм свободна и съм част от един значително по-голям свят.
към текста >>
98.
РАЗБИРАНЕ НА СЛОВОТО
- Теофана Савова
Земният живот е една велика симфония, създадена от най-великите Богове, и сега тя се туря на
сцената
, за да се изпълни и чуе от всички.
Живот - Песен на ангелите. Закон на любовта - Среда, в която можеш да растеш и да се развиваш. Любовта е почва, в която ти можеш да живееш и да използуват всички нейни сокове. Само там ще разбереш първата степен на Любовта, която се проявява във физическия свят. Като дойде възрастта, ще се прояви Любовта във втората фаза и ти ще започнеш да изучаваш външните отношения в света.
Земният живот е една велика симфония, създадена от най-великите Богове, и сега тя се туря на
сцената
, за да се изпълни и чуе от всички.
Идейни неща са тези, които са достояние на всички еднакво. Идеята за Бога е течение, което поддържа живота на човешката душа. Следователно не отбивайте това течение от неговия път, колкото малко да е то. Истината, това е най-високото нещо в разумния човешки живот. Карма - Кармата е закон, създаден от самия човек, вследствие отклонението на човешкия дух от орбитата на неговия път.
към текста >>
99.
5.2 Салоните, в които Учителя изнася своите беседи
- Светозар Няголов ( -2013)
Методи изпреварва Стоименов, качва се няколко стъпала на катедрата на Учителя и казва: „Историята е едно колело, една
сцена
, където идеите слизат и се качват." Всички помислят, че Методи иска да замести Учителя и той да държи беседата.
Понеже наемът е висок, братята и сестрите решават да направят наш, братски салон на мястото на Иван Радославов, на улица „Оборище" 14. В кратко време те построяват много хубава сграда , в която всички се чувстват свободни. Тя просъществува до 1925 г. Подлъган от някакъв предприемач, Радославов ипотекира имота си и в 1926 г., заради дългове, които имал, му вземат мястото, а заедно с него и братския салон. По-късно Учителя втори път не отива на беседа, а праща Тодор Стоименов и Методи Константинов да съобщят това на улица „Оборище" 14 в братския салон.
Методи изпреварва Стоименов, качва се няколко стъпала на катедрата на Учителя и казва: „Историята е едно колело, една
сцена
, където идеите слизат и се качват." Всички помислят, че Методи иска да замести Учителя и той да държи беседата.
Веднага го смъкват най-грубо от катедрата. С тази постъпка те дават израз на своето желание да застанат на мястото на Учителя и да говорят вместо него. Братята и сестрите от класа не разбират и не знаят, че зад Учителя е цялото небе. Той казва: „Ако говоря от само себе си, нищо не съм, но чрез мен говори цялото небе. Моето Слово е живо.
към текста >>
100.
5.3 Заселване на Изгрева
- Светозар Няголов ( -2013)
Той влиза в салона и сяда на края на
сцената
.
Още в 24 ч. през нощта съществата идват и заемат местата, за да слушат Словото Божие. Тази сестра чува техните песни и затова отива в салона посред нощ. Друг път същата сестра, като отива на беседа към салона, вижда, че откъм беседката на поляната за играене на паневритмията към салона се движи човек със синя тога. Тя познава в него лицето на Христос.
Той влиза в салона и сяда на края на
сцената
.
През всичкото време на беседата сестрата го наблюдава седнал на сцената. Когато беседата свършва, се казва обща молитва, Христос изчезва. Учителя излиза, а тя се забързва и му казва: „Учителю, Учителю, искам да ви кажа нещо много важно." Той я поглежда: „Кажете какво искате, сестра? " „Учителю, видях как в салона дойде Христос и през цялото време слушаше беседата. Когато тя свърши, той се изгуби някъде." Учителя я пита: „Ами ти позна ли го, той ли беше?
към текста >>
През всичкото време на беседата сестрата го наблюдава седнал на
сцената
.
през нощта съществата идват и заемат местата, за да слушат Словото Божие. Тази сестра чува техните песни и затова отива в салона посред нощ. Друг път същата сестра, като отива на беседа към салона, вижда, че откъм беседката на поляната за играене на паневритмията към салона се движи човек със синя тога. Тя познава в него лицето на Христос. Той влиза в салона и сяда на края на сцената.
През всичкото време на беседата сестрата го наблюдава седнал на
сцената
.
Когато беседата свършва, се казва обща молитва, Христос изчезва. Учителя излиза, а тя се забързва и му казва: „Учителю, Учителю, искам да ви кажа нещо много важно." Той я поглежда: „Кажете какво искате, сестра? " „Учителю, видях как в салона дойде Христос и през цялото време слушаше беседата. Когато тя свърши, той се изгуби някъде." Учителя я пита: „Ами ти позна ли го, той ли беше? " „Да, беше Христос със синята тога." Учителя й отговаря: „Е да, е да!
към текста >>
НАГОРЕ
