Търсене в беседите за 'Схоластика'

Следователно, учението, което ви проповядвам, носи в себе си положително знание; то не е схоластика, нито актьорство.

Материята на Съществата от Божествения свят, т.е. от света на Любовта, е вечна, неизменна. Като се надява, човек има стремежи в себе си, а като вярва, той живее. „В надежда бивайте радостни, в скръб – търпеливи, а в молитва – постоянни”. Това е необходимо за всекидневния живот на човека. Следователно, учението, което ви проповядвам, носи в себе си положително знание; то не е схоластика, нито актьорство. Не осъждам схоластиците, не осъждам и актьорите, защото и те имат своето предназначение, но това са временни занятия. Трябва ли да осъждаме децата, които строят къщички от пясък и вода и мислят, че това са истински къщи? Чрез игрите децата се упражняват, развиват въображението си, но какво ще стане с възрастните, ако и те си играят с пясък и строят такива къщички. Те са минали вече този период от живота си и трябва да вървят напред. „В надежда бивайте радостни”.
към беседата >>

Следователно, учението, което ви проповѣдвамъ, носи въ себе си положително знание; то не е схоластика, нито актьорство. (втори вариант)

Материята на сѫществата отъ Божествения свѣтъ, т. е. отъ свѣта на любовьта, е вѣчна, неизмѣнна. Като се надѣва, човѣкъ има стремежи въ себе си, а като вѣрва, той живѣе. „Въ надежда бивайте радостни, въ скръбь — търпеливи, а въ молитва — постоянни”. Това е необходимо за всѣкидневния животъ на човѣка. Следователно, учението, което ви проповѣдвамъ, носи въ себе си положително знание; то не е схоластика, нито актьорство. Не осѫждамъ схоластицитѣ, не осѫждамъ и актьоритѣ, защото и тѣ иматъ своето предназначение, но това сѫ временни занятия. Трѣбва ли да осѫждаме децата, които строятъ кѫщички отъ пѣсъкъ и вода и мислятъ, че това сѫ истински кѫщи? Чрезъ игритѣ децата се упражняватъ, развиватъ въображението си, но какво ще стане съ възрастнитѣ, ако и тѣ си играятъ съ пѣсъкъ и строятъ такива кѫщички. Тѣ сѫ минали вече този периодъ отъ живота си и трѣбва да вървятъ напредъ. „Въ надежда бивайте радосни”.
към втори вариант >>

Аз не си служа със схоластика.

Казват: Дай поръчители! – Поръчители не давам. Един поръчител имам – живият Господ. Ако всички българи се съгласят да живеят, както им казвам, сами ще проверят, че Бог управлява света. Само тогава ще ми повярват. Аз не си служа със схоластика. Дали аз, или вие ще направим опита, все едно. Ще се намери човек, който един ден ще направи тоя опит. Някои завиждат, че еди-кой си постигнал нещо. Всеки иска да се прослави. Когато си правиш кола, все ще дойде някой да ти помогне.
към беседата >>

Аз не говоря схоластика. (втори вариант)

Като ви говоря сега, хората ми вярват само петдесет процента. Казват ми: „Дай гаранти." Аз гаранти не давам. Гарант ми е живият Господ. Ако искат, нека всички българи се съгласят да живеят тъй, както им казвам. Ще проверят сами, че Господ управлява света, и ще ми повярват. Аз не говоря схоластика. Дали аз, или друг някой, все ще се намери човек, който един ден ще направи този опит. Съвременните хора завиждат защо еди-кой си направил нещо, а не той сам. Когато ще си правиш кола, все ще трябва да дойде човек и да ти я направи. „Ама не съм доволен както ми я направи ти! " „Добре, ти си я направи и по-хубаво." „Не мога." „Е, тогава ще бъдеш доволен от това, което ти дават." Друг е въпросът, когато се качиш на колата и започнеш да заповядваш.
към втори вариант >>

Той дойде във времето, когато схоластиката беше на върха на своето развитие и трябваше да се внесе една по-трезва мисъл.

Че конят ви е хвърлил, това не е признак, че иска да ви направи зло. Ако срещнете някое препятствие в живота си, това препятствие може да ви намести крака и вие ще се радвате, В този случай науката може да ви хвърли в противоречия, но понякога тази наука със своите теории може да извади от вас много заблуждения и да намести умовете ви. Запример, защо материализмът се яви в света в 19-ти век? – За да намести умовете на хората. Всичката онази паяжина в умовете им се очисти. Той дойде във времето, когато схоластиката беше на върха на своето развитие и трябваше да се внесе една по-трезва мисъл. Сега пък трябва да дойде едно духовно движение, което да изтълкува фактите тъй, както са в живата природа. Казах ви, че вие не трябва да бъдете партизани нито на една наука, нито можете да бъдете. Вие не можете да изисквате от една наука повече, отколкото е тя. Защо еди-кой си философ мисли така, той си има право. Тъй вижда, тъй мисли – дотам е дошъл.
към беседата >>

Това е сега схоластика. (втори вариант)

(“Топлината е плюс, а пепелта е минус.”) Значи едновременно имате и плюс, и минус. Топлината е плюс, а пепелта е минус. Топлината дава движение, а движението дава работа, а пепелта е тор. Отлична тор е тя. Ако ти знаеш как да наториш с пепел нивата си, по-добър тор от пепелта не може да се намери, но ако не знаеш как да си наториш нивата, по-лош тор от нея пак няма. Това е сега схоластика. По-добър или по-лош тор според сегашното развитие на съзнанието. Това е едно упражнение, но реалното, новото в живота, тъй, като върви, това, което служи за подкрепа на живота и на науката, е доброто. Всички трябва да започнете с доброто. Тази идея трябва да стане свойствена на всички ви. И ще забележите, че у вас настава една промяна.
към втори вариант >>

Когато човек влезе в милионите години, както е било през средните векове, във времето на схоластиката, тогава той се натъквал на дреболиите, като например на факта, колко дяволи могат да играят на върха на една игла.

Когато човек влезе в милионите години, както е било през средните векове, във времето на схоластиката, тогава той се натъквал на дреболиите, като например на факта, колко дяволи могат да играят на върха на една игла.
Значи Любовта, Мъдростта и Истината са положения, в които няма абсолютно никаква промяна. Милиони години може да върви човек с тези основни принципи в живота си и никога да не пропадне. Под „хиляди години“ аз разбирам живота на учения човек със своите разумни издирвания и придобивки. Резултатът е, именно, в тези хиляди години. Под „милиони години“ аз разбирам изучаване на дреболиите в живота. Когато човек влезе в милионите години, както е било през средните векове, във времето на схоластиката, тогава той се натъквал на дреболиите, като например на факта, колко дяволи могат да играят на върха на една игла. Така се създавали цели теории, които нямали никакво отношение към живота. Такъв един дявол на върха на иглата е безопасен, но ако същият влезе в кръвта на човека, само в продължение на 24 часа той може да предизвика най-страшни болести. Казвам: Опасността в живота се заключава във възприемането на нещата. Щом възприемеш в съзнанието си една отрицателна мисъл; щом възприемеш едно криво чувство в сърцето си и една крива постъпка във волята или в живота си, ти си вече под влиянието на тези духове. Всяка отрицателна мисъл, всяко отрицателно чувство и всяка отрицателна постъпка трябва да се отстранява.
към беседата >>

Работата е лесна и тогава идва една нова схоластика: един хляб е за един лев, но този, който казва "един хляб", ще каже: "Един хляб струва пет лева." Къде е погрешката?

Работата е лесна и тогава идва една нова схоластика: един хляб е за един лев, но този, който казва "един хляб", ще каже: "Един хляб струва пет лева." Къде е погрешката?
Аварията може да се поправи с втората ос, но с първата не може. По същия начин хората питат: "Може ли някои да поправят погрешките си? " Какво ще правите вие с вашите погрешки, как се поправят те? Да кажем, че вие сте написали: "1x1= 5." Погрешката е направена, 1 по 1 не е равно на 5. Погрешката къде е, къде ще я поправите? Работата е лесна и тогава идва една нова схоластика: един хляб е за един лев, но този, който казва "един хляб", ще каже: "Един хляб струва пет лева." Къде е погрешката? Тогава вие ще кажете: "1 по 1 е 1, а не е 5." Същинската погрешката е, че това е един резултат, т. е. 5 трябва да дойде на мястото на втората единица, а единицата трябва да дойде на мястото на 5. Тогава какво означава 4? Хлябът може да го разделите на части, но същевременно всеки човек няма да има цял хляб. Ако пък постъпим по закон за брашното, тогава от едно кило могат да се направят пет цели хлебчета.
към беседата >>