Търсене в текстове за 'Схоластика'

Отдавна в Европа се признава факта, че богомилството след прогонването на представители и последователи от България е било най-големият фактор със своите живи идеи за възраждането на закостенялата от схоластиката средновековна Европа.

Окултизмът всякога се е явявал спасителния бряг, по който се намират вечните извори на жива вода. както за личността, така и за човечеството във всичките негови прояви. Родна земя на всички религии са били великите окултни школи в историята, които са показвали известни пътеки на възход за даденото време.Чистите религии не са нищо друго, освен отломъци от онази дълбока окултна мъдрост, създадена през вековете. Искрени учени днес признават една много велика истина, че при залязването на човешките култури от лицето на земята, са се появявали силни духовни и окултни течения, а също и началото на всяка нова култура и епоха се ознаменувало с тяхното силно развитие. Лъжливо у нас са се обучавали и обучават и днес хората още от малки, че богомилството, това голямо окултно движение, което докара възраждането на Европа, е станало причина да пропадне България под турското иго. Отдавна в Европа се признава факта, че богомилството след прогонването на представители и последователи от България е било най-големият фактор със своите живи идеи за възраждането на закостенялата от схоластиката средновековна Европа. Богомилството, което не е било нищо друго, освен една силно разраснала се окултна школа (това се вижда добре от идеите, които то е разнасяло) се е явило като спасително звено някога на разкапваща се България. Тя не го прие, но то даде пак своите плодове на света и на човека. Така окултизмът, който всякога се е явявал в нова форма, съобразно с времето, е бивал най-главният фактор със своите вечни семена на нов свеж живот, за обновата на културите и човечеството. Могат да се приведат още редица факти за това, но мястото не позволява. Когато човека не са могли да задоволят нито науката, нито изкуствата, нито религията, когато той е загубвал смисъла на своя груб и делничен живот, тогава са се появявали учители на човечеството, гении, поети, писатели, художници и учени, които са се домогвали до тайните съкровища на окултизма, взимали са ги оттам и са му ги давали за обнова и напредък.
към текста >>

В тази посока трябва да насочи изследванията си и позитивната наука, ако иска да бъде истински полезна за човечеството, а и за да не изгуби почвата под нозете си и да заприлича на средновековната схоластика.

Но такъв произвол в природата няма – в природата всички процеси и явления са подчинени на разумни закони и който върви по тях, ще има и здраве, и щастие, и успех в живота. За да дойдем до тези закони на живота, потребно ни е знание. Така че знанието, за да бъде полезно, преди всичко трябва да има отношения към реалния живот на човечеството – индивидуалния и обществения. И знанието, придобито в различните дисциплини – като физика, химия, биология и пр., трябва да се преведе и пренесе в тъй наречените „хуманитарни" науки. Съвременната окултна наука прави това, изхождайки от принципа за зависимостта и съотношението между всички явления и процеси. В тази посока трябва да насочи изследванията си и позитивната наука, ако иска да бъде истински полезна за човечеството, а и за да не изгуби почвата под нозете си и да заприлича на средновековната схоластика. Защото според окултната наука само онова знание е ценно и полезно за хората, което има отношение към живота им, не само в неговата техническа, но и в неговата органическа и психологическа страна. Така че, животът на съвременното човечество за да бъде разумен, и за да се избегнат излишните противоречия, потребно е знанието. Живот без знание е живот в тъмнина, защото знанието само по себе си е светлина, която осветява пътя на живота. Но както казах, това знание трябва да почива върху целокупното проучване на действителността, а не само върху известен род факти или само върху известна част от действителността. Докато знанието е обосновано върху отделен род факти, а не изследва целокупността, не можем да имаме живото знание, което да може да ни даде методи за приложение.
към текста >>

Характерното в нейното творчество е, че тя не умува, тя не дири причините на душевните явления в суха умозрителна схоластика, както това правят много автори или пък да ги облича в „понятия", които много малко полза допринасят в живота, както правят модерните психоаналитици.

Характерното в нейното творчество е, че тя не умува, тя не дири причините на душевните явления в суха умозрителна схоластика, както това правят много автори или пък да ги облича в „понятия", които много малко полза допринасят в живота, както правят модерните психоаналитици.
Крижановска избира сюжетите си главно из живота на висшето общество и в това без съмнение трябва да видим тънък умисъл. Висшата класа представя онази изтънчена част от човешкия род, която, освободена от гнета на материалните нужди, може свободно да развива своите душевни и лични качества, а същевременно да даде простор и на всички пороци и страсти, които се прикриват под маската на „благородството", безнаказаността и високото положение. Тъкмо в такива среди, които могат да падат и се издигат, да изживяват вътрешни терзания след престъпни прояви; среди, които вследствие изтънчеността си стават добри проводници на душевни разстройства и податливи на „суеверия" – именно из тези среди К. избира своите герои. И при повечето случаи те винаги възкръсват за нов живот – в служене на мъдростта, светлината и доброто на човечеството. Характерното в нейното творчество е, че тя не умува, тя не дири причините на душевните явления в суха умозрителна схоластика, както това правят много автори или пък да ги облича в „понятия", които много малко полза допринасят в живота, както правят модерните психоаналитици. Тя се ползува направо и свободно от неизчерпаемия източник на окултното познание и тя тогава само „може". Съдбата, „случаят", неведомият случай вплита и разнищва явленията, а окултната наука ни издирва причините в миналото или настоящето. И освобождението от тези гнетящи причини представя началото на пътя към просветление, към нов живот в изучаване пътеките към съвършенство – на пътя към свръхчовека, към великите добродетели. Две мощни сили се борят в живота – злото и доброто, Бог и Луцифер, тъмнината и светлината. Три сили владеят човешкия живот и го ръководят в две различни посоки.
към текста >>

Черковната схоластика требваше да падне, но лошото е, че материалистическото миросъзерцание допадна твърде много на „свещеният егоизъм" на хората.

Това е вярно по две съображения. Първом, религията, изобщо, се е обърнала в една външна догматика. Черковните ритуали за днешните хора не са нищо друго, освен едно външно, парадно явление, което не засяга глъбините на тяхното съзнание, което не е в състояние да докара един дълбок вътрешен обрат. Има още една причина, която провали авторитета на религията. Това е силното развитие на естествознанието през 19 век, който внесе материалистическото мирозрение в света. Черковната схоластика требваше да падне, но лошото е, че материалистическото миросъзерцание допадна твърде много на „свещеният егоизъм" на хората. Те бидоха освободени от ръцете на жестокия бог „Йехова", който дава страдания на хората и сякаш им се присмива отзад! Те бидоха освободени от „страшния съд" и хората им дойде добре - започнаха не задкулисно и лицемерно, но направо да вършат всички вандалщини и архигрубиянства и безчовечности. Днес най-грубият егоизъм е обоснован научно - човек има животински произход, едно животно и без съмнение при всеки подобен случай в живота, постъпва най целесъобразно според закона на Дарвин за себесъхранението, за самозащита. Когато хората дойдат до обожествяването в природата. Когато те дойдат от опит да видят, че зад видимата природа има един велик разум, чийто пулс е пулсът на целокупния живот, тогава ще имаме един нов неограничаващ култ на вътрешно хармонично единение с природата - единение, което пресъздава хората и внася най-велик смисъл в живота.
към текста >>

Въпросите за живота, за смъртта - най-важните въпроси, всякога не престават да занимават умовете на пробудените, освободените от тъмата на черковното средновековие, на схоластиката.

Въпросите за живота, за смъртта - най-важните въпроси, всякога не престават да занимават умовете на пробудените, освободените от тъмата на черковното средновековие, на схоластиката.
Завърши най-големият измежду тези, що се бяха събрали да решат един от най-важните въпроси на живота - въпроса за неговата същност, за Истината и за способността на хората да я възприемат. И всички в дълбоко мълчание са разбрали това, що им каза той и са го приложили в живота. Епохата на много глупост - средните векове - завършва с един нов подем, пълен със светлина, жизненост и освобождение от кухата форма на нещата. Започва нов живот, цъфтят изкуства, науки. Бялата раса е в своя пълен разцвет. Въпросите за живота, за смъртта - най-важните въпроси, всякога не престават да занимават умовете на пробудените, освободените от тъмата на черковното средновековие, на схоластиката. Миналият век даде на тези въпроси своето разрешение. Науката се беше добрала тогава до подобни факти. И изрече постулата, че животът почива на механически закони, че със смъртта престава и всякакъв живот. Въпреки тези съкрушителни максими, човешкият дух не спря там, защото истината е вечният двигател. Почнаха нови светилници да светят по върховете на европейската култура и наука.
към текста >>

Тя не е, обаче, популярна всред масите, една голяма част от които си живеят със схоластиката на черковното средновековие, а друга със следите, оставени от научния материализъм и от грубия материализъм на всекидневието, но тя си пробива все повече и повече път.

И изрече постулата, че животът почива на механически закони, че със смъртта престава и всякакъв живот. Въпреки тези съкрушителни максими, човешкият дух не спря там, защото истината е вечният двигател. Почнаха нови светилници да светят по върховете на европейската култура и наука. Имена много и безчет - Рише, Крукс, Лодж, Райхенбах, Седир, Папюс, Блаватска, Безант, Щайнер, Сурия, Рьорих, Бергсон, Дриш, Даке, Шпеман, Айнщайн, ако щете и Фройд и много, много други, някои от които със своята висота са вдъхновители на споменатите, хвърлиха светлината на духа, идеята за вечността на живота отново във вълните на материализма. Днес в науката тази идея не е вече нова. Тя не е, обаче, популярна всред масите, една голяма част от които си живеят със схоластиката на черковното средновековие, а друга със следите, оставени от научния материализъм и от грубия материализъм на всекидневието, но тя си пробива все повече и повече път. Днес, който познава новата научна мисъл, знае, че ученият свят се добира все повече и повече до доказателства, че животът е вечен, че има върховен разум в природата, че животът не е само механичен процес, че смъртта досяга само формите на нещата, но не и същността на живота. С нашия малък мозък, зает вечно с грижите за насъщния, ние не можем да схванем глъбината на тези въпроси и разрешенията, до които се добира ученият свят, но тези велики истини, вещани винаги от окултизма през всичките векове, ще се наложат на цялото човечество. Да дойдеш до истината за вечността на живота, това не значи наново да се загубиш в празни форми и догми, които е създала черквата. Не, човечеството се отърсва всеки ден все повече и повече от кухото и безсмисленото. Човек дири в глъбината на своята душа да живее разумно и щастливо, да разбира истината в пълнота и да има все по-голяма светлина за нещата и за същността на живота.
към текста >>

В своето лично развитие всеки човек минава през личната схоластика на едно лично мозъчно средновековие - в догматизирането на своето съзнание - научно или обществено-религиозно - той изкуфява.

С нашия малък мозък, зает вечно с грижите за насъщния, ние не можем да схванем глъбината на тези въпроси и разрешенията, до които се добира ученият свят, но тези велики истини, вещани винаги от окултизма през всичките векове, ще се наложат на цялото човечество. Да дойдеш до истината за вечността на живота, това не значи наново да се загубиш в празни форми и догми, които е създала черквата. Не, човечеството се отърсва всеки ден все повече и повече от кухото и безсмисленото. Човек дири в глъбината на своята душа да живее разумно и щастливо, да разбира истината в пълнота и да има все по-голяма светлина за нещата и за същността на живота. И той ще го постигне. В своето лично развитие всеки човек минава през личната схоластика на едно лично мозъчно средновековие - в догматизирането на своето съзнание - научно или обществено-религиозно - той изкуфява. Когато просветне и го огрее, било от лична опитност - защото човек не спира всеки ден да добива все по-голяма и по-голяма опитност за своята вечна духовна същина, било от придобитата опитност на другите чрез наука и философия - слънцето на истината, тогава той прониква в същността на самия живот. Той вижда, че животът не е само формата на нещата, той почва да изучава хилядите прояви на тази вечна, разумна същина, която е всичко. Той придобива нов смисъл, нова вяра, която от ден на ден става все по-голяма и по-творческа. Той започва нов живот, в който всичко суетно изчезва и бавно, но сигурно започва да твори основите на нова култура, в която материята става пластична глина в ръцете на духовното, на разумното. Но ние не разбираме това в пълнота... – Една култура на вечното, на разумното, един живот с пълна светлина за неговата неизменна същност, за всичките негови прояви и видоизменения, това е смисъл, това е велика човешка цел.
към текста >>

Въпреки че няма да се спираме при въпроса за време и пространство, ще споменем само, че модерната физика дава съвършено нови и оригинални насоки за философска размисъл и ни се струва, че крайно време е за философите да напуснат старите и безплодни пътища, които водят към схоластика и игра на думи, за да тръгнат след смелата и победна мисъл на тая дръзка наука, която произведе цяла революция в класическите принципи и достигна до неимоверни височини.

Въпреки че няма да се спираме при въпроса за време и пространство, ще споменем само, че модерната физика дава съвършено нови и оригинални насоки за философска размисъл и ни се струва, че крайно време е за философите да напуснат старите и безплодни пътища, които водят към схоластика и игра на думи, за да тръгнат след смелата и победна мисъл на тая дръзка наука, която произведе цяла революция в класическите принципи и достигна до неимоверни височини.
Той е мрежата, в която се вграждат събитията. На това място ние се докосваме до големия въпрос за време и пространство, над който са си мъчили главите философите от всички времена. Ние няма да се спираме при него. Ще кажем само, че неговото разрешение се изплъзва всякога от човека, докато философската мисъл е затворена в границите на рационалното мислене, щом като съвременната материалистична насока в мирогледа на хората не желае и не може да се разпростре до света на ирационалното, като допусне съществуването на светове с по-горно измерение. Това би означавало да приеме съществуването на една йерархия от феномени, която се разпростира и над света, в който ние сме властни. Въпреки че няма да се спираме при въпроса за време и пространство, ще споменем само, че модерната физика дава съвършено нови и оригинални насоки за философска размисъл и ни се струва, че крайно време е за философите да напуснат старите и безплодни пътища, които водят към схоластика и игра на думи, за да тръгнат след смелата и победна мисъл на тая дръзка наука, която произведе цяла революция в класическите принципи и достигна до неимоверни височини. Да се върнем към предишните си мисли. Ние живеем опрели нашите познавателни способности в границите на триизмерния свят и смятаме, че то е всичко. Всъщност, ние сме прави, изхождайки от положението, че нямаме усет за някакъв друг свят с по-много измерения, например с четири. Ние сме логични на пръв поглед, защото не можем да открием направлението на четвъртото измерение по геометричен път; защото нашата геометрия, на която сме подчинили света, е най-много триизмерна. Към четвъртото измерение, ни отвежда не само някаква аналогия, но и едно вътрешно усещане, че свят не може да бъде толкова ограничен и така непоследователен.
към текста >>

Според новата схоластика, според модерната теология изглежда, че Бог е далеч от човека и макар че в първите дни Той е говорил непосредствено на човека, днес той е спрял да говори.

Защото истинския Извор на Любов и единение е, не когато другите правят това, което и ние правим, но когато чувстваме в тях духа и живота, които са също и в нас. Християнството не представлява редица от мнения. То не представлява също така различни доктрини или традиции. Всъщност, то е опитност и метод, базиращ се на живия опит. И едно нещо само характеризира истинските Христови ученици, то е, че за тях същността на Християнството не е в определените веруюта, обожавания и черковни организации, но в общата опитност и лоялност към Христа и обща служба на човечеството. Според новата схоластика, според модерната теология изглежда, че Бог е далеч от човека и макар че в първите дни Той е говорил непосредствено на човека, днес той е спрял да говори. Това със схващане, което е ограничило човешкия обзор и с което истинския живот няма нищо общо. Ако някога Бог е говорил на хората, Той не е престанал да върши това през вековете на тия, които са свързани по вътрешен духовен път с Него и за които духовните светлина свети винаги. Тези хора имат жив контакт с извора на живота. Вътрешната животворни помощ, която не може до се намери при хората и религиозните общества иде направо от Бога. Тази помощ задоволява вътрешния глад на човека, с хляба на Неговото живо присъствие.
към текста >>

Само че Толстой направи това след като мина две забележителни фази на своята еволюция през настоящия си живот: а) стремежът му да се затвърди в православната религия, като вярващ и б) като вярващ, той пренебрегна схоластиката и догматизма на официалната религия.

С големи усилия той се е мъчил да намери смисъл и истина в официалната православна религия, като за това се е запознавал с множество духовни просветени лица, като: митрополити, протойерей, свещеници и светски лица, занимаващи високи постове по духовното ведомство, само и само да научи от тях нещо повече от това, което знае, обаче, всичко било напразно. Дълбоката вяра на Толстоя в Бога не е могла да се мири с вярата, създадена от фантазията на невежествени и егоистични умове. Той е вярвал в живия Бог, когото всеки истинно-вярващ намира първом в себе си, а после и вън от себе си, Бога — създателя на света, а не създадения от света. След като у Толстоя не остана ни капка съмнение, че официалната религия нема нищо общо с Христовото учение, той смело се обяви против съвременните книжници и фарисеи, които поради това го отлъчиха от църквата. Подобно на Гогол, и Толстой напоследък се отказа от творенията на цялата своя литературна дейност. Само че Толстой направи това след като мина две забележителни фази на своята еволюция през настоящия си живот: а) стремежът му да се затвърди в православната религия, като вярващ и б) като вярващ, той пренебрегна схоластиката и догматизма на официалната религия. Гогол не мина във втората фаза, а остана в първата, от която не успя да се освободи, защото разстроеното му здраве рано го завлече в гроба. Както виждаме, участта и на двамата великани е една и съща в много отношения. Това се обяснява с обстоятелството, че те са излезли от старото си положение, което ги е помирявало с рутината на раболепието и въобще с всички унизителни условия на живота и, като силни характери, са тръгнали по нов път, по пътя на истината, на оная истина, която дава свобода. „Истината ще ви направи свободни“, казва Исус, за да посочи верния път на спасението от всяко робство. Свободата не се добива с меч.
към текста >>