Търсене в текстове за 'Схоластика'

Даже до известна степен даде своите отражения и в ортодоксалните християни, докато католицизмът, по пътя на схоластиката и инквизицията, постъпваше по старите методи на езическия свят - свят на догматизъм и йерархически деспотизъм.

Даже до известна степен даде своите отражения и в ортодоксалните християни, докато католицизмът, по пътя на схоластиката и инквизицията, постъпваше по старите методи на езическия свят - свят на догматизъм и йерархически деспотизъм.
Христос чрез Своето Слово даде основният тон на учението, което трябваше да бъде предадено на човечеството. Този тон беше подчертан от срещата, която е описана в Писанието между Него и сатаната. Христос се обърна към сатаната и му каза: „Сатана, махни се от мен! " Епохата беше такава, Христос отвори вратата на мистичността, обаче вратата на знанието остана заключена. Този тон, който даде Христос, беше запазен в първите християни и то на Изтока. Даже до известна степен даде своите отражения и в ортодоксалните християни, докато католицизмът, по пътя на схоластиката и инквизицията, постъпваше по старите методи на езическия свят - свят на догматизъм и йерархически деспотизъм. За тези кървави, фанатични борби, за тези отклонения от чистотата на мистичния свят, която Христос провъзгласи чрез Своя живот и чрез Своето Слово, има много написана литература, заради това няма да отделяме място в настоящото изложение. Ще се спрем специално върху положението на Братството след физическото заминаване на Учителя. На много места вече подчертахме, че обществото около Учителя представлява един миниатюр на цялото човечество. В това общество бяха представени и трите категории сили: представители на лявото посвещение, представители на дясното посвещение или на Бялото братство и най-сетне - представители и на Всемирното братство. Тези три категории сили бяха изразени чрез трите вериги души.
към текста >>

Църковниците изопачиха до неузнаваемост живото учение на Христа и от учение на саможертва и човеколюбив се превърна на схоластика и догматизъм.

Време е вече тя да слезе от сцената. Времето й е минало. Шлем и меч - това е милитаризмът, военщината, която все още иска да развява знамето на войната, но човешкото съзнание вече значително е порасло, вече се заговаря за Европейски парламент, което ще рече, че близко е времето да се премахнат и границите Тогава ще имаме един народ, едно отечество и едно човечество. Може би близко е времето, когато сабите ще се превърнат на сърпове, танковете - на плугове и хората ще се отдадат на мирен труд и благополучие. Попското расо и килимявката представят клерикализма, попщината, обредното служене, при което великото учение на Христа се превръща в догми, които са железните вериги около врата на вярващите. Църковниците изопачиха до неузнаваемост живото учение на Христа и от учение на саможертва и човеколюбив се превърна на схоластика и догматизъм. Короната, сабята и попското расо вече е време да бъдат музейни експонати. На средата на картината се вижда нещо като светъл конус с върха към изток. Това са безброй светли души. изпратени на земята да помогнат да се повдигне съзнанието на човечеството. Сега е краят на века.
към текста >>

Всичко това е схоластика.

Това ние бихме нарекли игра на чилик. И сериозни хора им се чини, че вършат важна работа, че разрешават сериозен въпрос. Всъщност те само си чешат езиците, защото нито единият знае, нито другият. И единият борави с чужди мнения, и другият. Така някога са водели учени спорове колко хиляди ангели могат да кацнат на един иглен връх, дали дървеното масло замръзва зиме, дали мухата има осем или шест крака. Всичко това е схоластика. Индусите ни казват, че има прераждане. Те ни правят множество опити и ни убеждават, че има неща, които ние не знаем, които противоречат на нашата обикновена опитност. Разбира се, ние все пак имаме всички основания да се пазим под резерва и никога нищо да не приемаме без проверка. Така погледнато на въпроса за прераждането, ще се види, че ние нямаме в него достатъчно основание да се ограждаме към братята си човеци с китайски стени, а напротив, че да ги считаме за врагове, защото вярвали или не вярвали в прераждането. Хасковци би трябвало да благодарят много на г-н Никова, че ги накара да се позамислят и върху неща, малко по-високо стоящи от монотонното съществуване и всекидневната грижа за хляба.
към текста >>

Владимир Тодоров Епохата на Ренесанса в Италия и Франция през XV и XVI век се ознаменува с постепенното отърсване на литературата, философията и главно изкуствата от реакционното влияние на средновековната църковна схоластика и на пакостния клерикален дух и с обръщане поглед към гръцкия и латинския класицизъм на древността.

Владимир Тодоров Епохата на Ренесанса в Италия и Франция през XV и XVI век се ознаменува с постепенното отърсване на литературата, философията и главно изкуствата от реакционното влияние на средновековната църковна схоластика и на пакостния клерикален дух и с обръщане поглед към гръцкия и латинския класицизъм на древността.
2.1. Българското Евангелско Дружество и Възраждането Зорница, Г. 45, бр. 25 (сряда, 24.VI.1925), с. 1 -2. Владимир Тодоров Епохата на Ренесанса в Италия и Франция през XV и XVI век се ознаменува с постепенното отърсване на литературата, философията и главно изкуствата от реакционното влияние на средновековната църковна схоластика и на пакостния клерикален дух и с обръщане поглед към гръцкия и латинския класицизъм на древността. Възраждането в тия две страни е дълго и неговия процес много муден, въпреки гениалното творчество и големите усилия на тогавашните велики умове. Ако такъв е бил процесът на Ренесанса в Италия и Франция, не ще съмнение, че у нас, гдето и условията и факторите са били, и продължават да са още съвсем други, процесът ще бъде още по-муден. Потиснат в продължение на векове под политическото иго на турците и духовния гнет на фанариотите, българският народ тънеше в мрака на забвението. Православното фанариотство обезличи и подхвърли народността ни на всеобщо презрение. Нашата писменост, нашият език стана жертва на фанариотската елинизаторска мания.
към текста >>

Обърнаха ли те народното ни внимание от фанариотската църковна схоластика към старото ни държавно величие, към "българския класицизъм"?

Някои от днешните ни историци и учени, когато третират въпроса за Възраждането, ни посочват появата, в народния небосклон на Кирил Пейчинович и Кърчовски. Но какво ново те са влели в българската душа? Ние чухме техните разказа за дамаскини (Заб. "Митарства", 1817 г., "Огледало", 1816 г.) и техните средновековни приказки, как "камък паднал от небето". С туй може ли да се говори за някакво възраждане, за някакъв ренесанс? Обърнаха ли те народното ни внимание от фанариотската църковна схоластика към старото ни държавно величие, към "българския класицизъм"? Друг е въпросът с Хилендарският отшелник - отец Паисий. Той говори и пише, но не вече за дамаскини и фанариотски църковни измислици, а за нещо съвсем друго - за род и родина. Ако в Италия Ренесансът можеше да се подхранва и разпространява от неразривна върволица просветени умове и гении, у нас, за жалост, нямаше нито един за такава работа. Зовът на Паисий като нощна мълния проблесна за миг и угасна за дълго в четритях стени на неговата килия. Проповедта на Светогорския пророк би пробудила бързо проспалата народна съвест, ако имаше кой да я подеме и разтръби всред народа.
към текста >>

Наистина събеседник, истински събеседник - Учител, Който разбираше нуждите на човешкия ум, сърце и душа и със Своето събеседване извеждаше човека на светло и му показваше пътя, учеше го как да живее, освобождаваше го от веригите на заблужденията на проповедника, на схоластика, на философа, не само от тия, които бяха вън от него, но и от тия които бяха вътре в него.

Наистина събеседник, истински събеседник - Учител, Който разбираше нуждите на човешкия ум, сърце и душа и със Своето събеседване извеждаше човека на светло и му показваше пътя, учеше го как да живее, освобождаваше го от веригите на заблужденията на проповедника, на схоластика, на философа, не само от тия, които бяха вън от него, но и от тия които бяха вътре в него.
Дали идваше сам при Него, дали се смесваше между хиляди, между милиони Той го намираше и му даваше същественото, за да се развива правилно, за да реши задачите си правилно, за да носи страданията с мъжество, за да върви по светлия път на новия живот. Там е силата на един Учител, чийто възможности са неограничени. Той не беше проповедник платен, за да проповядва, Той не беше схоластик, за да се впуща в богословски и научни спорове, Той не беше философ да играе на диалектика, не беше и тримата взети наедно да търси Истината. Истината Той я живееше. Той беше “прост събеседник”. Наистина събеседник, истински събеседник - Учител, Който разбираше нуждите на човешкия ум, сърце и душа и със Своето събеседване извеждаше човека на светло и му показваше пътя, учеше го как да живее, освобождаваше го от веригите на заблужденията на проповедника, на схоластика, на философа, не само от тия, които бяха вън от него, но и от тия които бяха вътре в него.
към текста >>

Днес тя е декорирана с науката и една нова схоластика се създава, за да я насажда и пази.

Но възраждането на вярата в Бога, новото отношение на човека към Бога - ето от какво се боят най-много материалистите. Срещу това те се борят с фанатична непримиримост. Това са все същите стари реакционни сили, които в миналото издигаха кладите. Днес те са се предрешили. Сега те пак искат да оковат човечеството в догмите на една религия, макар и да я противопоставят на религиите, като я наричат атеизъм, диалектически материализъм и други. Днес тя е декорирана с науката и една нова схоластика се създава, за да я насажда и пази. Обични брат Боян, Може би ще направят опит да се вмъкнат в Братския съвет неподходящи хора, враждебни на Делото. Защото целта им е да разрушат онова, което Учителят съгради. Тука трябва да се внимава. Зная, учениците ще устоят докрай. Не се смущавайте от нищо.
към текста >>