Търсене в беседите за 'Старост'

На зряла възраст слънцето възхожда – вие сте на пладне, в старост вие залязвате, за да изгреете пак.
Как мислите вие, Той слуша ли ни сега, или не? Той слуша и работи в нашите умове. Разположението, което имаме всеки ден, се дължи Нему. Както слънцето ни разполага добре всеки ден, когато изгрее, така и щастливите минути в живота се дължат на това вътрешно слънце, което ни е огряло. И в духовния живот има изгряване и залязване. На зряла възраст слънцето възхожда – вие сте на пладне, в старост вие залязвате, за да изгреете пак. Господ ще изгрее в сърцата и умовете на мнозина, но и за мнозина пък няма да изгрее. Ония, в които Господ изгрее, ще почувстват радост и веселие, а ония, за които няма да изгрее, ще кажат: „За нас животът е нещастие, скръб, страдание“. Те трябва да почакат. Защо? Защото няма у тях условие да изгрее; защото ако изгрее преждевременно, ще бъде нещастие за тях. По-добре е сега да си починат.
към беседата >>

2. Познайте Истината и Истината ще ви

Ако я имаме, ще усещаме винаги едно засилване - не ще има старост, а все младост, ще се чувствуваме всякога бодри.
Богатството е необходимо за свободата - то, като дава блага, дава и злини, може да стане човек мързелив, горделив и прочее. В Христовото учение стойността на човешката душа зависи от вътрешните качества - да бъдем свързани с Господа, т.е да бъдем облечени в Истината, а то е да бъдем облечени в Любовта. Слънцето познаваме по неговата светлина и топлина. Бога познаваме по Истината и Любовта. Когато Истината влезе в нашия ум - ние мислим, а когато Любовта влезе в нас - ние действуваме Истината е вътрешният зародиш на душата. Ако я имаме, ще усещаме винаги едно засилване - не ще има старост, а все младост, ще се чувствуваме всякога бодри. Мъчнотиите са едно благословение - те са едно условие, за да се повдигнем, защото ще се трудим да ги отстраним, за да добием благата. Всички наши органи, части от тялото като ни помагат, те ни и ограничават, затова трябва да знаем техните функции, за да работят правилно. Сега създаването на духовното тяло ще бъде нам подчинено. То ни напуща и ние се разделяме с него. Трябва да се сродим с всички духове, които съставляват, живеят в нашето тяло и ни помагат.
към беседата >>

3. Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново

СБ

Така зимата съответства на човешката старост, а пролетта – на човешката младост.
Ето защо, Христос когато дойде в сърцата ни, трябва да бъде пролет, защото тогава е най-благоприятного време. Това благоприятно време е необходимо сега за нашия растеж. Разбира се, като ви говоря за зима, това не подразбира, че има нещо лошо, защото това са периоди. Орбитата на човешкия живот има четири важни етапа: пролет, лято, есен и зима, които означават четирите стъпала на човешкия живот. Вие сами може да си направите сподоблението, на какво съответстват пролетта, лятото, есента и зимата. Така зимата съответства на човешката старост, а пролетта – на човешката младост. Младостта е символ, че излизаме от Господа като онзи блуден син, който излиза от при баща си и отива да опита благага на света. Човек излиза от Небето и слиза към земята, а когато остарее, съдират му се гащите, няма и храна – започне да мисли за Небего. Казват хората: „Като остарее човек, започне да мисли за Небето". Ами че какво ще прави? Истер-истемес [1] ще мисли.
към беседата >>

И старостта е едно положение, когато ние сме най-близо при Господа.
Да кажем, че тук сме много далече – да можем да обърнем един вълк в овца – по нрав. Но ако това не можете, то не можете ли и следното: като се разгневи мъжът, жената, щом знае как да произнесе тази дума „Любов", мъжът веднага ще се укроти; и обратното – ако жената се разгневи, мъжът трябва да знае това нещо. Когато говорим за зимата, то е нещо относително, защото, ако вие сте на север, зимата ще бъде много no-груба, а ако сте на екватора, зимата ще бъде много по-малка; значи, вие може да измените положението на зимата – туй не е един абсолютен закон, щото непременно зимата да бъде лоша. На земята имаме тия четири причини – пролет, лято, есен, зима, чрез които се прави необходимият кръг, посредством който, чрез съприкосновение, можем да бъдем близо при Господа. И старостта е едно положение, когато ние сме най-близо при Господа. Самата бръчкавина на нашите лица, при старостта, показва, че вече сме близо при Господа. Казват, че старият човек оглупява. Защо? Защото Господ го стопява и от двеста, стане на два килограма; и като сте по-леки, казват, че сте оглупели. Но за нас е празна работа този израз, защото именно в този случай ние притежаваме най-божествения нектар. Често пъти не бива да се гледа на лице, на красивото лице, защото това лице може да носи излишен багаж.
към беседата >>

Самата бръчкавина на нашите лица, при старостта, показва, че вече сме близо при Господа.
Но ако това не можете, то не можете ли и следното: като се разгневи мъжът, жената, щом знае как да произнесе тази дума „Любов", мъжът веднага ще се укроти; и обратното – ако жената се разгневи, мъжът трябва да знае това нещо. Когато говорим за зимата, то е нещо относително, защото, ако вие сте на север, зимата ще бъде много no-груба, а ако сте на екватора, зимата ще бъде много по-малка; значи, вие може да измените положението на зимата – туй не е един абсолютен закон, щото непременно зимата да бъде лоша. На земята имаме тия четири причини – пролет, лято, есен, зима, чрез които се прави необходимият кръг, посредством който, чрез съприкосновение, можем да бъдем близо при Господа. И старостта е едно положение, когато ние сме най-близо при Господа. Самата бръчкавина на нашите лица, при старостта, показва, че вече сме близо при Господа. Казват, че старият човек оглупява. Защо? Защото Господ го стопява и от двеста, стане на два килограма; и като сте по-леки, казват, че сте оглупели. Но за нас е празна работа този израз, защото именно в този случай ние притежаваме най-божествения нектар. Често пъти не бива да се гледа на лице, на красивото лице, защото това лице може да носи излишен багаж. А ти гледай душата на някого и като я сравняваш със себе си, гледай да подхождат неговите душевни качества с твоите.
към беседата >>

4. Новото основание

Когато минете от детинство до старост, ще намерите двете опорни точки на вашия живот; след туй, като се върнете втори път, ще градите върху тия точки, ако не сте ги забравили, но ако сте ги забравили, ще почнете отново – има хора, които само кръстосват, но никога не градят.
За да можете да познаете дали имате основа, дали сте я намерили, трябва в момента, когато намерите своите опорни точки, да почувствате в себе си дълбок Мир. Ред философи учат света, а самите те не са намерили своите опорни точки, не са спокойни. Когато Христос е казал: „Аз съм пътят и истината“, с това Той е посочил двете опорни точки, а Животът е един процес, който произтича от този Път и от Истината – върху тази основа ние не можем да градим другояче. Например какво нещо е стремеж? Стремежът на един дух в пространството е да се въплъти; стремежът на едно дете, което се е въплътило, е растенето; в този растеж то захваща от едната точка, стига до известна височина, после почва да слиза, образува крива линия, която се свършва на другата опорна точка – младина и старина са двете опорни точки от Живота. Когато минете от детинство до старост, ще намерите двете опорни точки на вашия живот; след туй, като се върнете втори път, ще градите върху тия точки, ако не сте ги забравили, но ако сте ги забравили, ще почнете отново – има хора, които само кръстосват, но никога не градят. Върху двете опорни точки трябва да се тури една крива линия – това е законът на движението. Туй движение се изразява в човешката мисъл, то е законът на полагане, на трупане материал върху тия две основи – трябва да градим пак по един известен план. Нека дойдем до човешкото тяло (да ви приведа друго едно изяснение): когато човек се заражда в този свят, той си образува най-напред крайниците на тялото; от всички органи най-после се образува белият дроб – когато се образува дихателната система, детето трябва веднага да се роди. Ръцете са продукт на човешката воля; лицето, носът, устата, белите дробове, стомахът – това са човешките желания, там изпитваме това, което искаме да вкусим; мозъкът на човека е орган на човешката мисъл, там ние можем да изпитаме мисълта. Когато говорим за мисъл, подразбираме мозък, но когато дойдем до човешкия мозък, ще видим, че според дебелината на сивото вещество е и производителността на човешката мисъл – колкото по-големи набраздявания има в туй сиво вещество, толкова по-силна е тази мисъл.
към беседата >>

Но всъщност бикът – това е рождението, змията – това е старостта; те не са неща опасни.
Бикът дошъл отгоре, почнал да гледа, обаче същевременно пътешественикът забелязал, че долу в кладенеца го чака змия. И той се замислил какво да прави: нагоре не може да излезе, надолу също не може да се пусне – държи се здраво за една ветва. По едно време забелязва, че горе на това дръвче има малко медец и като забравил, че горе е бикът, почнал да ближе меда и да се радва. Обаче след малко забелязал, че от стените на кладенеца излязла една мишка, която почнала да прегризва туй дръвче; казал си пътешественикът тогава: „И този мед няма да ме спаси – един ден дръвчето ще бъде прегризано и аз ще падна долу при змията.“ Този бик е съдбата, която тласка човека, а змията е смъртта, която очаква човека. Но всъщност бикът – това е рождението, змията – това е старостта; те не са неща опасни. Защо ви гони бикът? За да работите – мързеливи сте, иска да ви накара да бягате. Що са всички страдания в света? Те са този бик, който днес гони света; и царе, и генерали, и офицери, и съдии – всички бягат и проповядват свобода на хората; като ги срещнеш, всички са умни философи – разсъждават, че светът бил зле устроен. Но как вие можете да разсъждавате, когато нямате основа – човек, който бяга, може ли да разсъждава?
към беседата >>

5. Стари и нови мехове

Долу вашата старост, турете вашите стари мехове настрана, махнете ги надалеч!
Кажете си: „Мене ми трябва ново вино“, и в идеите, и в сърцето, и в света. Станал 60–80-годишен, ще се жени и деца ще има! Разбирам, има изключения, както Авраам роди на стари години; ама той беше с нови идеи, не беше остарял: сегашните на 40 години остаряват – „Да са живи децата ни, свърши се с нас! “ Ти си тогава стар мях, трябва да те турнат в избата; ти си ленивец, който не иска да разбере волята Божия. Трябва да кажеш: „Господи, разбрах Те, сега искам да работя за Тебе“, както работи един юноша. Долу вашата старост, турете вашите стари мехове настрана, махнете ги надалеч! Хора със стари мехове и старо вино не са за Царството Божие. Не искам те да излеят старото си вино, но искам новото да турят в нови мехове. Когато схванат тази Божествена мисъл, тя ще ги подигне със своята сила. Чудят се как да възпитат хората. Методът е много лесен.
към беседата >>

6. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915

СБ

Долу такива старости!
Даже и дяволът, ако ви даде добра форма, вземете я; но той е скъперник антикаджия*, та никога няма да ви даде добра форма. Например, земете куба, или такава топка от книжарницата; много обикновено нещо, с него си играят децата, но трябва да почнем и ние да се занимаваме с тях. От дълго време и аз се занимавам с тях. Някои казват: „Наивно е да се занимава с такива работи". Кои са добрите форми, набръчканите ни лица ли, развалените ни стомаси и дробове, разнебитените ни мисли ли? Долу такива старости! Нам трябват старци, които са обработили хубави форми, за да кажат хората: „Както го искаме, да бъде", а не: „Какъв е този калпазанец старец? ". На младини той не е работил и не е забогатял. Ние не обичаме сиромаси хора. Някои казват: „Помагайте на бедните! ". Но хора, които отиват да крадат из джобовете, аз не ги ща.
към беседата >>

7. Петте разумни девици / Петте разумни и петте неразумни деви

Както човек минава през детинство, юношество, зряла възраст и старост, така и земята минава през тия четири периоди.
За предпочитане е да се оставиш в ръцете на опитния капитан и да наблюдаваш, през какви места пътуваш – поне ще научиш нещо. Земята е голям, здрав, сигурен параход. Всички машини, т.е. всички нейни сили са на мястото си и, в края на краищата, той ще ви занесе в Божествения свят. Земята може да остарее, може отново да се подмлади и пак да остарее, но никога няма да се разруши. Както човек минава през детинство, юношество, зряла възраст и старост, така и земята минава през тия четири периоди. Всъщност, четирите периоди на земята определят четирите човешки възрасти. Казано е в Писанието: „Грешните няма да възкръснат". С други думи казано: Когато параходът стигне на пристанището, всички пътници слизат там, за да покажат паспортите си. Ония, на които паспортите са точно заверени, имат право да влязат в града. Ония, които нямат паспорти, или паспортите им не са редовни, отново се връщат в парахода и продължават пътуването си.
към беседата >>

В света има само четири периода, през които човек минава: младост, юношество, зряла възраст и старост. (втори вариант)
Земята е един кораб, които ни носи, той е най- хубаво, най-здраво направен и всички сили вътре в него са на мястото си, и в края на краищата ще ни занесе в Божествения свят. Земята никога няма да се разруши. Може да остарее, после пак ще се подмлади. Ще дойде след това пак зряла възраст. Пак ще остарее, но разрушение няма. В света има само четири периода, през които човек минава: младост, юношество, зряла възраст и старост. Това е земята. Когато дойде Господ, казва Писанието, грешните няма да възкръснат. Когато параходът премине на пристанището, всички пътници слизат там, за да им разгледат паспортите, и ако нямат такъв, връщат ги пак на парахода. А които имат паспорт, ще слязат в града. Тези, които стигнат до пристанището и се върнат в парахода, ще кажат: „Стигнахме до небето." А тези, които влязат в града, ще кажат: „Видяхме небето."
към втори вариант >>

8. Отдайте Божието Богу

На запад е старостта, на изток – младостта.
Казваш: Еди-кой си умрял. – Умрял, защото слънцето му залязло. Значи, смъртта подразбира залязване на слънцето. На една страна залязва, значи, човек остарява и умира. На друга страна изгрява – ражда се човек. На запад е старостта, на изток – младостта. Ще кажете, че това е алегория. Не, това е алхимия. Един ден, като научите това изкуство, ще се преобразявате според желанието си: ще ставате млад или стар, мъж или жена. Същото става и в театъра: там младият се превръща на стар, старият – на млад. Това е законът на илюзиите.
към беседата >>

9. Простотата

БС

Осмо правило: пазете се от това да говорите на дъщерите си: „Ти не познаваш живота, трябва да бъдеш по-умна; ти си млада, като остарееш ще го разбереш.” Не ги възпитавайте така, не им говорете за старост.
Аз зная много добри мъже, които в обществото на лоши жени се развалят, и лоши мъже, които в обществото на добри жени се поправят. Законът е много верен: ние си влияем. А вие казвате: „Какво ли сме ние? ” Сложете на вашите стари тефтери кръст, сложете нови листи и пишете: „Отсега нататък взимам и давам Христовите правила! ” Ще бъдете радостни и весели. Осмо правило: пазете се от това да говорите на дъщерите си: „Ти не познаваш живота, трябва да бъдеш по-умна; ти си млада, като остарееш ще го разбереш.” Не ги възпитавайте така, не им говорете за старост. Весела е дъщеря ти – нека е весела, нека играе, нека пее, остави я. Когато се разгневи, кажи на Господа: „Благодаря ти, Боже, че видях дъщеря си да прави такива хубави гримаси.” Ами и в Природата е същото – гледате как едно дърво се криви, прави гримаси, но и това е приятно. Вие искате от вашите деца това, което вие сами не правите. Чудно е, когато един грешник иска дъщеря му да е светица. Нека се гневи, нека поплаче, а ти, когато гледаш на това философски и спокойно, това и на нея ще се отрази.
към беседата >>

10. Призваните

Старостта не е лошо нещо; тя подразбира движение напред.
Мътни ли са малките рекички, които излизат от големия извор? Първоначално всички реки са чисти, но като текат дълго време и минават през земните пластове, те събират утайки в себе си, които ги правят мътни. Значи, всички млади хора, като рекичките, са бистри и чисти. Като минат дългия път на живота си, те остаряват, т.е. стават мътни. Старостта не е лошо нещо; тя подразбира движение напред. Обаче, какво може да се очаква от онези млади хора, които по няколко пъти на ден се обличат и събличат, обуват едни обувки, събуват ги и пак обуват други, по-нови и по-модерни? Нищо не може да се очаква от тях. Те стоят пред огледалото, само се оглеждат и ако ги поканите на голяма вечеря, отричат се. Защо се отричат? Занимават се с нивата си.
към беседата >>

Дохожда ден, когато момата и момъкът губят младостта си, косите им започват да побеляват, докато най-после дойде старостта, те се прегърбват и казват на младите: “Синко, свърши се вече нашият живот.
Момиченцето иска да стане голямо като майка си, да има черна, дълга коса, вежди черни и извити като дъга, устни червени и малко дебелички. И това се постига. Стане красива, стройна мома, радва се на красотата си, радват й се и околните. Момченцето пък иска да стане като баща си, да му пораснат мустаци и брада, да стане силен. Като порасне, става красив, левент момък, обръща внимание на момите. Дохожда ден, когато момата и момъкът губят младостта си, косите им започват да побеляват, докато най-после дойде старостта, те се прегърбват и казват на младите: “Синко, свърши се вече нашият живот. Суета на суетите, всичко е суета! ” Това са хората, които са опитвали своите пет чифта волове. Те са се движили само около петте си сетива. Питам тези хора: вие опитахте ли как се оре с петте чифта волове? – “Опитахме, орахме с тях.” – Щом сте орали вече, ще знаете, че има нещо по-високо от орането.
към беседата >>

Старостьта не е лошо нѣщо; тя подразбира движение напредъ. (втори вариант)
Мѫтни ли сѫ малкитѣ рѣкички, които излизатъ отъ голѣмия изворъ? Първоначално всички рѣки сѫ чисти, но като текатъ дълго време и минаватъ презъ земнитѣ пластове, тѣ събиратъ утайки въ себе си, които ги правятъ мѫтни. Значи, всички млади хора, като рѣкичкитѣ, сѫ бистри и чисти. Като минатъ дългия пѫть на живота си, тѣ остаряватъ, т. е. ставатъ мѫтни. Старостьта не е лошо нѣщо; тя подразбира движение напредъ. Обаче, какво може да се очаква отъ онѣзи млади хора, които по нѣколко пѫти на день се обличатъ и събличатъ, обуватъ едни обуща, събуватъ ги и пакъ обуватъ други, по-нови и по-модерни? — Нищо не може да се очаква отъ тѣхъ. Тѣ стоятъ предъ огледалото, само се оглеждатъ и, ако ги поканите на голѣма вечеря, отричатъ се. — Защо се отричатъ? — Занимаватъ се съ нивата си.
към втори вариант >>

Дохожда день, когато момата и момъкътъ губятъ младостьта си, коситѣ имъ започватъ да побѣляватъ, докато най-после дойде старостьта, тѣ се пригърбватъ и казватъ на младитѣ: Синко, свърши се вече нашиятъ животъ. (втори вариант)
Момиченцето иска да стане голѣмо като майка си, да има черна, дълга коса, вежди черни и извити като дѫга, устни червени и малко дебелички. И това се постига. Стане красива, стройна мома, радва се на красотата си, радватъ ѝ се и околнитѣ. Момченцето пъкъ иска да стане като баща си, да му пораснатъ мустаци и брада, да стане силенъ. Като порасне, става красивъ, левентъ момъкъ, обръща внимание на момитѣ. Дохожда день, когато момата и момъкътъ губятъ младостьта си, коситѣ имъ започватъ да побѣляватъ, докато най-после дойде старостьта, тѣ се пригърбватъ и казватъ на младитѣ: Синко, свърши се вече нашиятъ животъ. Суета на суетитѣ, всичко е суета! Това сѫ хората, които сѫ опитвали своитѣ петь чифта волове. Тѣ сѫ се движили само около петтѣ си сѣтива. Питамъ тѣзи хора: Вие опитахте ли, какъ се оре съ петтѣ чифта волове? — Опитахме, орахме съ тѣхъ.
към втори вариант >>

11. Като себе си

Те говорят за старост, без да разбират, какво представя старостта.
Това не е любов. Ще кажете, че момата и момъкът не трябва да изневеряват на своята любов. Това е друг въпрос. Не упреквам младите, нито старите, но хората трябва да се върнат назад, да изправят погрешките си и да се подмладят. Съвременните хора са остарели преждевременно. Те говорят за старост, без да разбират, какво представя старостта. Само Бог е стар. Старост без мъдрост не е старост. Милиони години още ще минат, докато се яви стар човек на земята. В Откровението се говори за 24 старци, които седят около престола на Бога. Теософите дават различни обяснения за тия старци.
към беседата >>

Старост без мъдрост не е старост.
Това е друг въпрос. Не упреквам младите, нито старите, но хората трябва да се върнат назад, да изправят погрешките си и да се подмладят. Съвременните хора са остарели преждевременно. Те говорят за старост, без да разбират, какво представя старостта. Само Бог е стар. Старост без мъдрост не е старост. Милиони години още ще минат, докато се яви стар човек на земята. В Откровението се говори за 24 старци, които седят около престола на Бога. Теософите дават различни обяснения за тия старци. Всъщност, те символизират времето, т.е. епохите, през които е минало човечеството.
към беседата >>

Време е човек да се откаже от кривата идея за старостта и да се подмлади.
Теософите дават различни обяснения за тия старци. Всъщност, те символизират времето, т.е. епохите, през които е минало човечеството. Времето е в Бога, който носи началото и края на нещата. Когато Христос казва, че трябва да станете като децата, Той има предвид, че старият не може да влезе в Царството Божие. Време е човек да се откаже от кривата идея за старостта и да се подмлади. Иначе, той всякога ще се оправдава, че е стар, не може да работи, да учи, да люби и т.н. На санскритски език под „стар“ разбират същество, което се е проявило, научило е законите на природата и на безсмъртието. Съвременните хора едва сега изучават тези закони. Ще кажете, че старият се познава по белите си коси. – Това не е признак на старост.
към беседата >>

– Това не е признак на старост.
Време е човек да се откаже от кривата идея за старостта и да се подмлади. Иначе, той всякога ще се оправдава, че е стар, не може да работи, да учи, да люби и т.н. На санскритски език под „стар“ разбират същество, което се е проявило, научило е законите на природата и на безсмъртието. Съвременните хора едва сега изучават тези закони. Ще кажете, че старият се познава по белите си коси. – Това не е признак на старост. Вижте, как се дегизират актьорите на сцената. Там младият става стар, а старият – млад, без да са такива всъщност. Достатъчно е да обърнете страниците на вашия минал живот, да видите, колко пъти сте се качвали и слизали от сцената и какви роли сте играли. Били сте в положение на цар и на слуга, на прост и на учен, на беден и на богат. Като изиграете ролята си, слизате от сцената и оставате с неизменното в себе си.
към беседата >>

12. Призваха Исуса

Железният път – това е старостта.
Затова нам са необходими знания, за да не се поставяме на пътя, по който ще мине влакът. Царският влак минава и затова няма да се изпречваме на пътя му. Христос е учил така: на железния път няма да стоите, на покрива няма да се качвате. Човек, който се качва на покривите, мисли да бяга. Така правят апашите, когато ги гонят. Железният път – това е старостта. Одумваш някого, неразположен си, не вярваш – ти си все на железния път. Излизането и влизането в света има съвсем друго значение от това, което вие разбирате. Например ние си правим къща, в която ще живеем; защо си правим къща? Понеже условията на Живота са такива, че ако нямаме подслон, ще пострадаме – затова си строим къща. По същия начин и ние трябва да имаме една обвивка, която да ни запазва от различните мисли, които ни нападат отвън.
към беседата >>

13. Старият книжник

Как бихте определили младостта или старостта?
Аз не ви говоря за ада и небето тъй, както вие ги знаете, но ви говоря върху една положителна истина, която ви се вижда отвлечена. Тези две състояния са необходими на човешкия дух. Вие питате: „Защо е необходимо да остарява човек и да се подмладява? “ – Това е процес, който става и в самата природа. Вие не питайте защо става този процес, но гледайте каква полза може да извлечете от него. Как бихте определили младостта или старостта? В древността един мъдрец е казал: „Ако търсиш сила, търси я у младите, у новите хора, а ако търсиш мъдрост, търси я у старите хора“. Мъдрост и сила не са едно и също нещо. Силата включва в себе си човешката воля, а мъдростта – човешкия ум. Следователно вие имате два противоположни полюса: умът е горе, на небето, а волята – долу, на земята. Ако искате да бъдете стари, мъдри, трябва да сте горе, на небето, а ако искате да бъдете млади, трябва да сте долу, на земята.
към беседата >>

И тъй: Наблюдавайте ушите на хората, дали имат много гънки, широки или тесни са; наблюдавайте и очите на хората, достигнали до дълбока старост, и у младите също.
Преди това премерете носа, брадата, долната и горната си устна, разгледайте си очите и вижте защо някога са по-широко отворени, друг път по-малко, защо някога са по-ясни, а някога по-тъмни и т.н. Между всички тези неща има известно съотношение. Ако разглеждате така нещата, ще дойдете до положението да разбирате вътрешния смисъл на живота. Окултистите казват за чувствата на някого: астралното му тяло не е в правилно съотношение с физическото му тяло, или пък менталното тяло не е в правилна връзка с физическия му мозък. Менталното тяло заменям с мозъка, астралното с дробовете, а физическото със стомаха и казвам, че отношението между стомаха, дробовете и мозъка не е правилно. И тъй: Наблюдавайте ушите на хората, дали имат много гънки, широки или тесни са; наблюдавайте и очите на хората, достигнали до дълбока старост, и у младите също. И като се приложат правилно тези възпитателни методи и в семейния живот, веднага всички мъже и жени ще се разберат помежду си. Това е учението, което Христос е завещал на съвременното човечество. Мъже и жени, които ще се женят, не трябва да имат еднакъв темперамент, еднакъв мозък, пръстите и носовете им не трябва да бъдат еднакви. Туй е новото и старото в света. Ако пръстите на мъжа са по-дълги, на жената трябва да са по-къси.
към беседата >>

14. Молитвата

” Но ти си умряла една баба на 80 години, с набръчкано от старост лице, прегърбена, и твоята дъщеря ще иска да те види такава и на онзи свят.
Но докога? Докато влезе в коритото, чака благоприятен момент в живота и тогава ще й каже. Само в тази скрита стаица, в тези дълбоки размишления, в това обединение и обещание, дадено на Бога, ще намерите всички разгадки на земния живот. Казва Христос: “Всички задачи, които смущават ума ви, ще разрешите в тази стаица.” Питам ви: “След като умрете, какво ще каже дъщеря ви за вас? ” Ще каже: “Бог да прости моята майка, тя си замина! ” Но ти си умряла една баба на 80 години, с набръчкано от старост лице, прегърбена, и твоята дъщеря ще иска да те види такава и на онзи свят. Ако те срещне на онзи свят млада, хубава, ще пита: “Коя е моята майка? ” Ти ще й се поухилиш и ще й кажеш: “Твоята майка я няма тук, тя остана в гроба и няма да я намериш, щом я търсиш стара.” И така, ние трябва да познаваме не това, което е пред нас, а душата на човека, това, което е вътре в него. Така трябва да се преустрои съвременният обществен живот. Когато аз продавам масло на някой човек, трябва да познавам душата му и да не го изнудвам, заради Бога, Който живее в човека.
към беседата >>

15. Симоне Йонин, любиш ли ме?

Старостта е нещо привидно.
Като сте умърлушени, спрете се, помислете за Бога, обърнете се към Него, вложете истината, любовта и Божествения живот и ще получите живота – Божествения живот (в тоя момент през дебелите черни облаци изгря в миг слънцето – часът е 10 ч. и 25 мин. преди пладне.) За Бога не можем да говорим, ако не Го любим. Да любим, значи да влезем във връзка с това, което любим. Всички трябва да бъдете млади. Старостта е нещо привидно. То е само дрехата, която носим, дрехата е остаряла. Душата укрепва – тя никога не остарява, винаги става по-мощна. Сърцето се облагородява. Умът се освежава. В света е влязла вече новата любов и тя действува в света много добре.
към беседата >>

16. Без съмнение и без отсрочка

Знай, че не е времето, което засиля и поумнява хората, че не е старостта на годините, която прави хората умни и силни, че умността зависи от момента, в който решиш да изпълняваш волята Божия без съмнение и без отсрочка и че не е времето, което ще те направи по-умен.
Гол ходи, на улиците спи, но дрехите и предметите на грешника не обличай и не употребявай, и на леглото, на което е лежал, не лягай. Когато Бог е казал, изпълнете веднага думата Му, без никакво отлагане, съмнение и философствувание. Като се реши човек да изпълни волята Божия и да вдигне одъра си, тогава именно иде изкусителят и казва: „Не му е времето, слаб си, млад си“ и др. А ти не го слушай, а именно с тази воля, с тази вяра, с тези мисли, с тези чувства и знания, които сега имаш, изпълни незабавно и без съмнение волята Божия и знай, че именно сега е моментът. Когато ти се решиш да изпълниш волята Божия, и без забава, и без колебание приведеш в изпълнение това си желание, ти всякога си силен, умен, а поколебаеш ли се, или отсрочиш изпълнението на волята Божия, ти всеки такъв момент си слаб и глупав. Знай, че не е времето, което засиля и поумнява хората, че не е старостта на годините, която прави хората умни и силни, че умността зависи от момента, в който решиш да изпълняваш волята Божия без съмнение и без отсрочка и че не е времето, което ще те направи по-умен. Когато станеш свидлив, колеблив, не си по-умен. Животът на християнина се състои в това: в момента, в който реши да изпълни волята Божия, е човек силен и умен, а в момента, в който се колебае, е слаб и глупав. Затова, когато Господ ти каже да изпълниш нещо, време е, не философствувай, не отсрочвай и не се съмнявай. Не мислете, че старите хора са умни. Аз наричам млад човек, който изпълнява волята Божия без съмнение, без отсрочка и без философствувание, а стар наричам онзи, който се съмнява, отсрочва и философствува.
към беседата >>

17. Една греда

Как иде старостта?
Ако ви дойде един дълбок подтик вътре в душата ви да направите някое добро, не ходете да питате другиго, а изпълнете това, което ви говори вътрешният глас. По-добре е дълг със знание, отколкото да нямаш нито знание, нито дълг. Добър живот без страдание е невъзможен. С това ще имате една нова опитност и ще придобиете някои неща, които при друга опитност не можете да придобиете. Всичките погрешки в нашия живот, те са все от старите хора. Как иде старостта? Щом човек напусне любовта, той остарява. Ако една мома я напусне любовта, тя остарява. Хора, които имат любовта в себе си, те винаги са млади и никога не остаряват. Ще ви дам едно разяснение. Един писател, докато мисълта е в него, то е сила, а след като напише една книга, то е качество, а когато я прочете някой и извлече полза – то е живата сила.
към беседата >>

18. Кротките

Всяко нещо, което се къса като паяжина, не е старост, а сянка на нещата.
Обаче, слонът набърже минал тази паяжина, след което те почнали да изчисляват, какво сътресение са направили вътре в слона. Какво сътресение може да произведе една паяжина на слона? Той нищо не почувствал. Някой казва: "Старото." – Кое е старо? – Само истината е стара. Всяко нещо, което се къса като паяжина, не е старост, а сянка на нещата. Казва Христос: "Кротките ще наследят земята." Земята, в този смисъл, подразбира всички условия, при които человекът се развива. Буквата З означава числото, което не признава никакви закони. Думата "зло", както се пише на български с три букви, значи, че не се подчинява на никакви закони. Това е злото. Всички сили, следователно, които не се подчиняват на никакви закони, наричаме ги хаос в живота.
към беседата >>

19. Сеятелят / Сѣятельтъ

И тъй, младостта представя култура, която е достигнала своята най-висока точка на развитие и зрялост, а старостта е култура, която се приготвя за тая точка.
Същото става и с нивата. Красотата е символ на узряване. Тя е признак на култура, която е узряла и дала своя плод. Старите хора трябва отново да се разорават. Божественият плуг трябва да мине отново върху тях, за да станат в бъдеще красиви. И тъй, младостта представя култура, която е достигнала своята най-висока точка на развитие и зрялост, а старостта е култура, която се приготвя за тая точка. Ако сте стари, молете се Божественият плуг да мине дълбоко през вас, да ви разоре, че като дойде сеятелят, да намери готова почва за сеене. Всеки очаква сеятеля. Той е идеалът на нашите души. Той е Божествен елемент, който събужда човешката душа от сън и я повдига. Ако сеятелят не хвърли семето си, душата остава безплодна.
към беседата >>

И тъй младостьта прѣдставя култура, която е достигнала своята най-висока точка на зрѣлость, а старостьта прѣдставя приготовления за бѫдеща култура. (втори вариант)
Красотата на момата е изразъ на една прѣдшествуваща култура. Когато момата стане най-красива, това показва, че тя е узрѣла вече и предстои да я поженятъ, слѣдъ което ще погрознѣе. Така е и съ нивата. Слѣдователно, красотата е признакъ на култура, която е узрѣла вече, дава плодъ и ние се радваме на тази култура. А старитѣ хора наново трѣбва да се оратъ, прѣзъ тѣхъ отново трѣбва да мине Божествениятъ плугъ, за да станатъ за въ бѫдеще красиви. И тъй младостьта прѣдставя култура, която е достигнала своята най-висока точка на зрѣлость, а старостьта прѣдставя приготовления за бѫдеща култура. Ако сте стари, трѣбва да се молите да мине дълбоко прѣзъ васъ, прѣзъ вашитѣ бразди Божествениятъ плугъ, та като дойде сѣятельтъ, да намѣри подготвена, добра почва за сѣене. Всѣки очаква този сѣятель, той е идеала на нашия животъ. Той е Божествения елементъ, който иде да подигне човѣшката душа отъ нейното заспало състояние. Ако сѣятельтъ не дойде да хвърли сѣмето си, душата остава безплодна. Съ други думи: ако сѣятельтъ не дойде да хвърли своето сѣме, земята ще остане безплодна, а безплодната земя е пустиня.
към втори вариант >>

20. Влиянието на хармонията в живота

БС

Началото на музиката е младостта, а краят на музиката -старостта, младият е в началото, а старият - в края.
Ако мислиш, че си млад, и това е дисхармония. Щом помислиш, че си стар, това значи, че един ден ще подмладееш. Ако мислиш, че си млад, това значи, че един ден ще остарееш. Това значи да подхвърляш една топка и да си играеш: млад-стар, млад-стар. А що е млад и стар в музиката? Началото на музиката е младостта, а краят на музиката -старостта, младият е в началото, а старият - в края. Как разбирате музиката? Като остарее музикантът, няма никакво ръкопляскане. Щом се завърши музиката, всички се възхищават и публиката ръкопляска - "бис-бис" - да се повтори. Започват отначало да свирят Значи няколко пъти може да се остарява и да се подмладява, това е схващане в музикално отношение. Няма старост, както вие мислите.
към беседата >>

Няма старост, както вие мислите.
Началото на музиката е младостта, а краят на музиката -старостта, младият е в началото, а старият - в края. Как разбирате музиката? Като остарее музикантът, няма никакво ръкопляскане. Щом се завърши музиката, всички се възхищават и публиката ръкопляска - "бис-бис" - да се повтори. Започват отначало да свирят Значи няколко пъти може да се остарява и да се подмладява, това е схващане в музикално отношение. Няма старост, както вие мислите. И в този смисъл в музиката под "млад човек" се подразбира човек достигнал разцвета на своята възраст, а когато той развие до най-висока степен всички свои чувства и способности, това е старост. Тогава той е най-силен, най-мощен. И най-силното, най-мощното извън музиката го разбираме като най-старо, най-неспособно и казваме: "Стар човек." Та щом влезете в хармонията, ще измените вашите схващания. Като кажа "млади", подразбирам, че сте започнали, а старите ще завършите в най-висока степен, до която вашата душа може да достигне тази хармония. Сега, не че у вас няма усилия, у вас има много усилия, стремеж, всички тези неща са добри, но стремежът, желанията ви трябва да се насочат разумно във великия стремеж на любовта.
към беседата >>

И в този смисъл в музиката под "млад човек" се подразбира човек достигнал разцвета на своята възраст, а когато той развие до най-висока степен всички свои чувства и способности, това е старост.
Как разбирате музиката? Като остарее музикантът, няма никакво ръкопляскане. Щом се завърши музиката, всички се възхищават и публиката ръкопляска - "бис-бис" - да се повтори. Започват отначало да свирят Значи няколко пъти може да се остарява и да се подмладява, това е схващане в музикално отношение. Няма старост, както вие мислите. И в този смисъл в музиката под "млад човек" се подразбира човек достигнал разцвета на своята възраст, а когато той развие до най-висока степен всички свои чувства и способности, това е старост. Тогава той е най-силен, най-мощен. И най-силното, най-мощното извън музиката го разбираме като най-старо, най-неспособно и казваме: "Стар човек." Та щом влезете в хармонията, ще измените вашите схващания. Като кажа "млади", подразбирам, че сте започнали, а старите ще завършите в най-висока степен, до която вашата душа може да достигне тази хармония. Сега, не че у вас няма усилия, у вас има много усилия, стремеж, всички тези неща са добри, но стремежът, желанията ви трябва да се насочат разумно във великия стремеж на любовта. Може да имате стремеж, но ако не изберете онова време, което изисква хармонията, ако не вземете в съображение законите, които работят, всички ваши усилия ще бъдат безплодни.
към беседата >>

21. Поздравът на Любовта / Поздравътъ на Любовьта

Имаме дѣтинство, юношество, пълна възрасть и старость има и промеждутъчно състояние. (втори вариант)
А за да се усвои една форма на добродѣтельта, знаете ли, колко години се изискватъ? И тъй, трѣбва разбиране сѫщината на сегашния животъ. Тази сѫщина се развива по единъ послѣдователенъ начинъ, методъ, въ който е скритъ сѫщинския животъ. Дѣтето не може да прѣскочи първитѣ години и да стане веднага юноша; и юношата не може да прѣскочи фазата на юношескитѣ години и да стане старъ. И стариятъ има градация, прѣзъ която той има да мине. Имаме дѣтинство, юношество, пълна възрасть и старость има и промеждутъчно състояние. И въ другитѣ области на живота царува сѫщиятъ законъ. Вие, за да разберете извѣстна висока истина, трѣбва да имате чувство и способности. Способности вие имате, но трѣбва да сте ги събудили, да се развиятъ и трѣбва да имате тѣзи органи, съ които да възприемате онѣзи възприятия и тогава да почнете, послѣдователно, да изучавате тѣзи нѣща. Слѣдователно, първата стѫпка въ окултното училище е първо ученикътъ да развие необходимитѣ органи, които сѫ въ мозъка, да развие тия чувства и способности. А за да може да ги развие, трѣбва да отстрани всички отрицателни мисли, които спѫватъ развитието му.
към втори вариант >>

22. Първото задължение на учениците / Задължения на ученик

Страхуват се да не им попречи старостта.
Всички ученици не са на еднакво стъпало на развитие. Едни от тях са напреднали и притежават големи знания и сила в сравнение с онези, които са още в началото на своето учение. И напредналите има още много да учат: ако в една област на знанието са отишли далеч, в друга са още в началото. Това не трябва да ви обезсърчава, радвайте се, че има какво да учите и да придобивате. Хората бързат да придобият в малко време много знания. Страхуват се да не им попречи старостта. Не, с бързане нищо не се постига. Човек остарява, когато почне да мисли, че всичко знае. Когато помислиш, че всичко знаеш и всичко си свършил, ти си остарял. Такава старост е преждевременна. Като мислиш, че малко знаеш и започнеш като дете – отначало да учиш и с постоянство, ти си създаваш условия за подмладяване.
към беседата >>

Такава старост е преждевременна.
Хората бързат да придобият в малко време много знания. Страхуват се да не им попречи старостта. Не, с бързане нищо не се постига. Човек остарява, когато почне да мисли, че всичко знае. Когато помислиш, че всичко знаеш и всичко си свършил, ти си остарял. Такава старост е преждевременна. Като мислиш, че малко знаеш и започнеш като дете – отначало да учиш и с постоянство, ти си създаваш условия за подмладяване. Желая всички в школата да бъдете млади и да мислите, че сега започвате великото Божествено учение. Сегашното учение е предговор на Божественото. Който е минал този предговор, може да стане добър ученик в Божествената школа. Някои казват: „Не ни е нужно светско знание, Божественото трябва да учим“.
към беседата >>

Страхуват се да не им попречи старостта.
Всички ученици не са на еднакво стъпало на развитие. Едни от тях са напреднали и притежават големи знания и сила в сравнение с онези, които са още в началото на своето учение. И напредналите има още много да учат: ако в една област на знанието са отишли далеч, в друга са още в началото. Това не трябва да ви обезсърчава, радвайте се, че има какво да учите и да придобивате. Хората бързат да придобият в малко време много знания. Страхуват се да не им попречи старостта. Не, с бързане нищо не се постига. Човек остарява, когато почне да мисли, че всичко знае. Когато помислиш, че всичко знаеш и всичко си свършил, ти си остарял. Такава старост е преждевременна. Като мислиш, че малко знаеш и започнеш като дете – отначало да учиш и с постоянство, ти си създаваш условия за подмладяване.
към беседата >>

Такава старост е преждевременна.
Хората бързат да придобият в малко време много знания. Страхуват се да не им попречи старостта. Не, с бързане нищо не се постига. Човек остарява, когато почне да мисли, че всичко знае. Когато помислиш, че всичко знаеш и всичко си свършил, ти си остарял. Такава старост е преждевременна. Като мислиш, че малко знаеш и започнеш като дете – отначало да учиш и с постоянство, ти си създаваш условия за подмладяване. Желая всички в школата да бъдете млади и да мислите, че сега започвате великото Божествено учение. Сегашното учение е предговор на Божественото. Който е минал този предговор, може да стане добър ученик в Божествената школа. Някои казват: „Не ни е нужно светско знание, Божественото трябва да учим“.
към беседата >>

23. Старият и новият живот / Стар и нов живот

Старостта и младостта не седят в годините на човека, но в начина, по който той мисли. (втори вариант)
Да се окаляш, да се напиеш - в това няма никаква наука, никаква философия. Старите все продължават: „Нищо, ще поживеете малко и ще разберете живота". За какъв живот говорят те - за живота на калта, за живота на пиенето или за живота на грабежите и убийствата? Щом дойдете до този живот, кажете си: „Ние знаем този живот, опитвали сме го някога, нищо ново няма в него; сега искаме да научим Новия живот, който не познаваме". Който мисли по този начин, той е млад; който не мисли така, той е стар. Старостта и младостта не седят в годините на човека, но в начина, по който той мисли. Казвам: най-важната идея за вас е да си помагате взаимно; в това седи Новото учение - взаимно помагане. Когато някой падне духом, всички трябва да му се притекат на помощ със своите добри мисли и желания. Какво правят сегашните хора - като видят, че някой млад се е обезсърчил, паднал духом, те искат да го убедят да влезе в света, да се поразвлече, да стане щастлив. Това е заблуждение, хората трябва да знаят, че светът не е единственото място за развлечение. Животът не се изразява само по един начин.
към втори вариант >>

24. Ще се стопи!

И всякога у него имаше нещо младенческо, чудеха се на неговата старост, живееше като млад, преживяваше една велика истина, верую имаше в душата му, не на теория само.
Като приближавам към тази пещ и мен ме хващат да ме хвърлят. Но идва Христос и казва: „Този човек е Мой, не го хвърляйте“. Щом се събужда от този сън, решава се да живее за Христа и с тази вяра замина той за другия свят и вярвам, че той сега е с Христа. Той не е само на небето, но и между нас. В този човек имаше една реална опитност, на която той посвети живота си. И всякога у него имаше нещо младенческо, чудеха се на неговата старост, живееше като млад, преживяваше една велика истина, верую имаше в душата му, не на теория само. И днес, когато Христос се приближава, казва тъй: „Вие сте на полето, пещта гори и хората отиват в нея“. Какво ви казва този стих на Петра: „в свято благочестие“? Благочестив човек е само онзи, който разбира великия Божествен закон на Любовта, човек, който разбира, че всяко същество може да страда, че всяко същество, колкото и мъничко да е, и то си има известен стремеж. Когато ние дойдем да разберем, че всички същества искат да бъдат щастливи и не искат да страдат, ние сме на пътя към Божествения живот. Сега мислим, че само ние страдаме, а другите не страдат.
към беседата >>

25. Изгрев и залез / Изгрев и залез

Пазете се от онази старост, която води човека към залез, която го обезсилва, прави го недоволен и сърдит.
Ако слънцето на твоя живот залязва, ще знаеш, че си на крив път. Какво трябва да направиш тогава? – Да измениш посоката на живота си, да влезеш в правия път, да превърнеш залеза на твоето съзнание в изгрев. Желая ви да бъдете винаги млади, т.е. в изгрева на живота, да растете и да се развивате, да се радвате и веселите. Пазете се от онази старост, която води човека към залез, която го обезсилва, прави го недоволен и сърдит. Изпадне ли в това състояние, човек се свързва с черното братство. Каквото види в младия, той е готов да го морализира, да го критикува. Старият не трябва да се сърди, нито да съди младите. Казано е в Писанието: „Не съдете, да не бъдете съдени“. Който съди, лесно остарява.
към беседата >>

Пазете се от онази старост, която води човека към залез, която го обезсилва, прави го недоволен и сърдит.
Ако слънцето на твоя живот залязва, ще знаеш, че си на крив път. Какво трябва да направиш тогава? – Да измениш посоката на живота си, да влезеш в правия път, да превърнеш залеза на твоето съзнание в изгрев. Желая ви да бъдете винаги млади, т.е. в изгрева на живота, да растете и да се развивате, да се радвате и веселите. Пазете се от онази старост, която води човека към залез, която го обезсилва, прави го недоволен и сърдит. Изпадне ли в това състояние, човек се свързва с черното братство. Каквото види в младия, той е готов да го морализира, да го критикува. Старият не трябва да се сърди, нито да съди младите. Казано е в Писанието: „Не съдете, да не бъдете съдени“. Който съди, лесно остарява.
към беседата >>

26. Трите основни закона: Любов, Мъдрост и Истина / Основни закони

Старост ли е това?
Бъдете служители на абсолютната Мъдрост, която носи знание и светлина за човешкия ум. Който служи на Мъдростта, изпитва непреодолима жажда за знание. Ако няма тази жажда в себе си, той казва: „Стар съм вече, не мога да уча“. Колко е стар? Някой казва, че е на 45 години, други – на 50, на 60 и т.н. Старост ли е това? Бог, Който има неизброимо число години, не се нарича стар, а човек, който е още в пелените на живота си, казва, че е остарял. Бога наричат „Древният“, а не стар. Ако си 60-годишен, това показва, че земята се е завъртяла 60 пъти около слънцето, а не ти – ти си спал. Не си стар, защото не си станал мъдър. Думата „стар“ на санскритски език означава човек с големи знания.
към беседата >>

Не свързвайте бялата коса със старостта.
Щом си стар, кажи ми каква е била земята преди създаването ѝ, кога и как е създадена и т.н. Кажеш ли, че не знаеш това, ти не си стар. Хората мислят, че са стари, когато косите и брадите им побеляват. Какво ще кажете тогава за дърветата, които са покрити със сняг? Стари ли са? Не свързвайте бялата коса със старостта. На каквато възраст и да сте, мислете, че сте ученици. Ако сте на 60 години, тогава, именно, можете да бъдете истински ученик. Защо? – Нищо няма да ви изкушава отвън. За моми и момци не мислите, за жена и деца – също. Децата са израснали и стъпили на краката си, жената е разумна, и тя е ученичка, работи, занимава се усърдно.
към беседата >>

Старост ли е това?
Бъдете служители на абсолютната Мъдрост, която носи знание и светлина за човешкия ум. Който служи на Мъдростта, изпитва непреодолима жажда за знание. Ако няма тази жажда в себе си, той казва: „Стар съм вече, не мога да уча“. Колко е стар? Някой казва, че е на 45 години, други – на 50, на 60 и т.н. Старост ли е това? Бог, Който има неизброимо число години, не се нарича стар, а човек, който е още в пелените на живота си, казва, че е остарял. Бога наричат „Древният“, а не стар. Ако си 60-годишен, това показва, че земята се е завъртяла 60 пъти около слънцето, а не ти – ти си спал. Не си стар, защото не си станал мъдър. Думата „стар“ на санскритски език означава човек с големи знания.
към беседата >>

Не свързвайте бялата коса със старостта.
Щом си стар, кажи ми каква е била земята преди създаването ѝ, кога и как е създадена и т.н. Кажеш ли, че не знаеш това, ти не си стар. Хората мислят, че са стари, когато косите и брадите им побеляват. Какво ще кажете тогава за дърветата, които са покрити със сняг? Стари ли са? Не свързвайте бялата коса със старостта. На каквато възраст и да сте, мислете, че сте ученици. Ако сте на 60 години, тогава, именно, можете да бъдете истински ученик. Защо? – Нищо няма да ви изкушава отвън. За моми и момци не мислите, за жена и деца – също. Децата са израснали и стъпили на краката си, жената е разумна, и тя е ученичка, работи, занимава се усърдно.
към беседата >>

27. Живият Господ

Човек ще живее до дълбока старост.
Бог ще напише закона си в сърцата им. Те няма да питат, има ли Бог, няма ли Бог, но ще Го познават. Божието благословение ще бъде върху всички, върху цялата земя. Всички народи ще бъдат един народ. Всеки човек ще стои на смоковницата. Човек ще живее до дълбока старост. Всеки ще заминава за другия свят, когато пожелае. Христос казва: „Аз съм истинната лоза, а вие – пръчките". Всички трябва да се присадим на тази разумна лоза, и Бог да ни е пастир, земеделец. Тогава всички, които ме слушате, ще се разбираме. Всички ще проверите тази истина.
към беседата >>

28. Правила за Окултната школа

Ние за старост не мислим.
За сегашните хора, при сегашната материална наука, се изискват най-малко 15–16 години, за да придобият някакво знание: 4 години основно образование, 8 години гимназия, 4 години университет, 2 години специализация. Значи 20 години се изискват, за да се добие една специализация; и тогава ще влезете в света с това, придобитото. А като окултни ученици, ви трябва още повече. Още 20 години ви трябват. Вие ще си кажете: „Е, дотогава ние ще остареем“. Ние за старост не мислим. Който влезе в тази Школа, той всякога се подмладява. Ако правилно се учите, ще се подмладите, ако не се учите правилно, няма да се подмладите, ще остареете. После, първото нещо, като правило: Ще се стараете да изправите вашите гърбици; такива, пригърбени, не трябва да бъдете. Като станете сутрин, ще си изправите гърбиците. Никакви гърбици!
към беседата >>

29. Господи, да се отворятъ очитѣ ни! / Отвори очите ни!

Дошла старостта, и той започнал да страда от корем. (втори вариант)
Яжте печено агнешко и пийте отгоре студена вода, да видите, няма ли да ви боли стомах. Дето и да отидеш, щом не живееш разумно, всякога ще те боли стомах. Един старец от Нова Загора разказваше своята опитност. Като бил млад, обичал много да яде и да пие. След ядене пиел студено вино. Дошла старостта, и той започнал да страда от корем. Като търсел причината за болестта, сам си казвал: Ех, дядо Георги, като беше млад, мислеше само за ядене и пиене! Че ще дойдат старини, не помисляше. Сега ще се превиваш от болки и ще мълчиш. Сега ще ядеш 40 деня наред само лук и хляб, с малко зехтин. Природата е крайно взискателна, ще спазваш законите й.
към втори вариант >>

30. Смисълът на противоречието

За старост не мислете!
“ – Не може. Ще помните това изречение! Във вас трябва да се създаде стремеж. Вашият стремеж всеки ден трябва да се увеличава. Вие седите в Школата и си казвате: „Толкова време откак сме тук, остаряхме вече, на младини можехме да работим, но сега вече нищо няма да излезе“. За старост не мислете! За старини също не мислете! „Ама как да не мисля, когато главата ми е побеляла? “ Да не мислите, че в съвременната окултна наука няма начини за подмладяване! Там когото и да е от вас в 20 минути отгоре може да го обновим, да стане млад. Човек може да се постави в хипнотически сън и в 20 минути отгоре под тази интензивност на законите в Природата може да се измени съвършено формата му.
към беседата >>

31. Методи и насърчения за хармонизиране

КД

Представете си и старостта, и старите хора, но тези, които гледат с отворени очи старостта, които виждат навсякъде младостта.
Има човешка събота, има и Божествена събота. Ще се подмладявате. Представете си как живеят децата, момиченцата и момченцата, как си играят те, как се забавляват. Това ще внесе обнова у вас. После, ако искате да добиете мъжество, посещавайте възвишени характери, например някой мъж, който действително се бори в живота, онази жена, която устоява на всички трудности в живота. Представете си и старостта, и старите хора, но тези, които гледат с отворени очи старостта, които виждат навсякъде младостта. А вие се спирате на грохналите стари, на изпадналите. Гледайте човека във всичките негови хубави проявления. Представяйте си ангелите - същества стройни, хубави, интелигентни, готови всякога да помагат. Някой път виждате, че сте слаби. Ще повикате някой ангел да поправи съботата.
към беседата >>

32. Живот вечен

Според вас старостта е живот на бездейност, на особен род леност.
– Де се крият те? – Във възпитанието и разбирането на хората. Щом детето започва да учи, майката му говори: „Учи, синко, учи, старини ще дойдат. После иде и смъртта, тежък е животът“. Значи още в ранна възраст детето започва да мисли за старини, колко повече пари да спечели като порасне, за да се осигури. Според вас старостта е живот на бездейност, на особен род леност. Старият пък все за младините си говори: как бил млад, как играл на хорото, как любил момите. Когото види, все за младините си говори. Питам: Какво е разбрал той от младините си и какво разбира сега от старините си? – Какво намери на хорото? – Своята възлюбена.
към беседата >>

33. Закон за контрастите

В прочетените теми има много нещо, казано за старостта и младостта, и то почти в същия тон.
В прочетените теми има много нещо, казано за старостта и младостта, и то почти в същия тон. Разликата между младия и стария е тази, че младият постоянно слиза и възлиза, а старият постоянно се променя. В какъв смисъл? За пример някой стар дядо дойде до някоя река и реши да я прескочи, но като дойде до реката, седи, седи, казва: „А, то на млади години бива! “ После дойде до някой мост, казва: „Ще го премина“. Но после се размисли: „То не е моя работа, за младите е“.
към беседата >>

“ Тъй щото в туй състояние почвате ли да решавате и да отлагате, туй е старостта.
Някой път дойдете до музиката, решите да учите, но трябва ли приложение, казвате: „Е, то е за младите, техника трябва! “ Младият пък, макар и във водата да падне, реши ли да скача, скача. Аз съм виждал как някое дете дойде до водата, скочи в нея и казва: „Хопала! – Няма нищо, втори път ще го направя по-хубаво“. Старият казва: „Що ми трябваше да скачам, то е толкова глупава работа! “ Тъй щото в туй състояние почвате ли да решавате и да отлагате, туй е старостта. Това можете да го проверите практически. Младостта и старостта, това са две съществени качества или две прояви в човека. Старият човек всякога гледа да използва другите. За пример, като мине някое младо момче покрай стария, той казва: „Хайде, дядовото, вземи стомничката! “ – туй-онуй, все да му донесат нещо.
към беседата >>

Младостта и старостта, това са две съществени качества или две прояви в човека.
Аз съм виждал как някое дете дойде до водата, скочи в нея и казва: „Хопала! – Няма нищо, втори път ще го направя по-хубаво“. Старият казва: „Що ми трябваше да скачам, то е толкова глупава работа! “ Тъй щото в туй състояние почвате ли да решавате и да отлагате, туй е старостта. Това можете да го проверите практически. Младостта и старостта, това са две съществени качества или две прояви в човека. Старият човек всякога гледа да използва другите. За пример, като мине някое младо момче покрай стария, той казва: „Хайде, дядовото, вземи стомничката! “ – туй-онуй, все да му донесат нещо. Той почва да чувства нужда от услуги. Туй, което сам можеш да го направиш, никога не желай другите хора да ти го направят.
към беседата >>

34. Речи само реч

Но ето дойде старостта и ми показа, че не съм живяла правилно“.
Тя си казва: „Защо не съм на мястото на тази млада мома? “ Поглежда към тях и сълзи капят от очите ѝ: Защо плаче сега? – Защото съзнава, че като била млада, не проявила любов към ближния, както тези брат и сестра. Тя си казала: „Когато бях млада, ядох и пих с момците. Моята любов беше егоистична. Но ето дойде старостта и ми показа, че не съм живяла правилно“. Често религиозните казват, че сегашните форми на религията са остарели. Как няма да остареят? Всяка религия, която прилага Божествените правила само за себе си, като старата баба, непременно ще остарее. Обаче религия, която прилага Божествените правила като двамата млади, никога не остарява. Любовта всякога подмладява.
към беседата >>

Под „проявление на принципи“ разбираме старост, в смисъл – Мъдрост.
Той няма никаква форма, никакъв външен образ. Смешно е малкият, обикновен човек да си представя Бога като себе си. Де е истината? Казват, че Бог се изявил на земята като стар човек. Под „стар човек“ разбираме проявленията на Бога, проявление на известен принцип. Под „проявление на принципи“ разбираме старост, в смисъл – Мъдрост. Невъзможно е да си представим Бога в една ограничена форма като стар човек, с бяла коса, бяла брада и мустаци. Човек може да е стар, без да е умен. Бог е принцип на Любовта. Затова, дето се изяви Той, всичко се подмладява. Що е младостта?
към беседата >>

35. Оздравяха

В какво седи старостта?
Аз правя следующето възражение, казвам тъй: Светлината за кого е, за младите дървета или за старите? Младите дървета се нуждаят от по-голяма светлина, отколкото старите дървета. Следователно младите хора се нуждаят повече от духовен живот, отколкото старите хора. Някой казва: „Аз съм стар“. Стар и млад, това е друго заблуждение. В какво седи старостта? – Старостта, това е едно топло течение. – Младостта, това е едно студено течение. Старият човек е разумен, той е топъл; у младият няма тази разумност. И всички казват, че младите хора са все глупави хора. Казват: „Млад е, но като остарее, ще му дойде ума в главата“.
към беседата >>

– Старостта, това е едно топло течение.
Младите дървета се нуждаят от по-голяма светлина, отколкото старите дървета. Следователно младите хора се нуждаят повече от духовен живот, отколкото старите хора. Някой казва: „Аз съм стар“. Стар и млад, това е друго заблуждение. В какво седи старостта? – Старостта, това е едно топло течение. – Младостта, това е едно студено течение. Старият човек е разумен, той е топъл; у младият няма тази разумност. И всички казват, че младите хора са все глупави хора. Казват: „Млад е, но като остарее, ще му дойде ума в главата“. Каква философия има в това?
към беседата >>

36. Придобивки на съзнанието

И човек през целия си живот, от младини до дълбока старост винаги трябва да учи и винаги трябва да има един младенчески дух.
Чувствата също няма сега да ги придобивате. Те са вложени във вас. И волята, която ви е потребна, е вложена във вас. Туй, което природата е вложила вече във вас, няма какво да го придобивате, но просто ще развиете тия сили и ще изпълните плана, който ви е предначертая. Следователно при никакви условия няма да се отбивате от правия път. И човек през целия си живот, от младини до дълбока старост винаги трябва да учи и винаги трябва да има един младенчески дух. Той не трябва да казва: Моето се свърши, аз няма да уча вече. И на 120 години да станете, аз желая да запазите онова младенчество като на 20-годишен момък, онзи бистър ум, онзи буден дух, да се интересувате от всичко. Една от опасностите, която ще срещнете в живота си, то е, че ще дойдете до положение, като се срещнете двама души, било от външния свят, било между вас самите, няма да се разбирате и то за някои маловажни работи. Затова всякога ще имате предвид първостепенната, главната мисъл, а вторичните и третичните ще оставяте на заден план. Винаги ще имате като начало в живота си следния максимум: никой не може да ви спъне във вашия път.
към беседата >>

37. Млади и стари

Каква идея има в старостта?
Какъв идеал има в това? Казвате: аз съм млад. Хубаво, колко години ще бъдеш млад? Като дойдеш на 33-годишна възраст, ще бъдеш на една средна възраст, а оттам насетне ще започне един наклон. Друг казва, ама аз съм стар. Каква идея има в старостта? Да преведем думата „млад“. Младостта е един символ, или в геометрически смисъл, една фигура, която показва възможностите, които се крият в този млад човек. Този символ представлява движение, което трябва да бъде нагоре, наляво, надясно или надолу. Важното в случая е кога това движение е наляво и кога надясно. Във вас може да се зароди идеята, че ние всякога трябва да вървим само надясно и никога наляво.
към беседата >>

38. Темпераментите

Такъв човек, като премине 40-50-годишна възраст, ще каже: „Аз остарях вече, животът няма смисъл за мене.“ – Не, за човека, за ученика, който учи, няма старост.
Аз искам всички да учите. Само така ще се създадат правилни, хармонични отношения помежду ви. Знаете ли какво учене се изисква от вас? – Да се запалите от желание да учите. Във вас трябва да се роди дълбоко желание да учите, другояче вие ще остареете преждевременно и животът ви ще се обезсмисли. Такъв човек, като премине 40-50-годишна възраст, ще каже: „Аз остарях вече, животът няма смисъл за мене.“ – Не, за човека, за ученика, който учи, няма старост. Старостта, това е една привилегия за човека – да използва своето знание; младостта е друга привилегия за човека – да използва силата, която Бог е вложил в него. Защото сегашният стар човек, след като се новороди, може да бъде млад, и сегашният млад, като живее дълго време и придобие знания, може да бъде стар. Това са само смени на състояния. Та онези от вас, които ме разбирате, ако искате да бъдете здрави, използвайте това, което ви казвам. Външните хора започват да ни съдят, казват: „Тези хора взеха да боледуват много.“ – Да, и между вас ще има заболявания, но един на хилядата.
към беседата >>

Старостта, това е една привилегия за човека – да използва своето знание; младостта е друга привилегия за човека – да използва силата, която Бог е вложил в него.
Само така ще се създадат правилни, хармонични отношения помежду ви. Знаете ли какво учене се изисква от вас? – Да се запалите от желание да учите. Във вас трябва да се роди дълбоко желание да учите, другояче вие ще остареете преждевременно и животът ви ще се обезсмисли. Такъв човек, като премине 40-50-годишна възраст, ще каже: „Аз остарях вече, животът няма смисъл за мене.“ – Не, за човека, за ученика, който учи, няма старост. Старостта, това е една привилегия за човека – да използва своето знание; младостта е друга привилегия за човека – да използва силата, която Бог е вложил в него. Защото сегашният стар човек, след като се новороди, може да бъде млад, и сегашният млад, като живее дълго време и придобие знания, може да бъде стар. Това са само смени на състояния. Та онези от вас, които ме разбирате, ако искате да бъдете здрави, използвайте това, което ви казвам. Външните хора започват да ни съдят, казват: „Тези хора взеха да боледуват много.“ – Да, и между вас ще има заболявания, но един на хилядата. Такъв е процентът в Окултната школа.
към беседата >>

39. Възпитателната сила на страданието / Възпитателната сила на страданията

Но старостта е нещо странично за човешката душа, то е нещо външно.
Питам, семето по-голямо ли е от тази, голямата ябълка? Не, в туй семе има смисъл, идея има в него. Младият човек е едно семе, което трябва да се развие. Той още не е проявен в своя живот. У стария човек мисълта се е проявила и реализирала в живота, неговите енергии са изразходвани, станали са кинетически, защото, според закона на прераждането, ако той е изразходвал своите енергии, че затова е остарял, питам тогава, той, след като мине в другия свят, как се ражда наново, от где са тези енергии? Но старостта е нещо странично за човешката душа, то е нещо външно. И всичките стари чувстват, че са млади, а само тялото им е остаряло от вън. Не е свойствено на душата да остарява, това са вторични състояния. Те са наложени на хората чрез внушение. С хиляди години хората си внушавали, че с стари и остаряват, че и другите ще остареят и като мине човек 45, 50, 60 години, мислите на хиляди поколения идат при тебе и ти казват: „Ти си вече стар.“ И ти кажеш: „Хайде, да бъде тъй както вие казвате.“ Или трябва да бъдеш някой гений да се бориш с тези мисли. Но тогава вашата работа ще мяза на един турски ходжа.
към беседата >>

Не, старостта е нещо посторонно за човешката душа, то е нещо външно. (втори вариант)
– Семката. В тази семка има скрит смисъл, идея има в нея. Младият човек в това отношение е една семка, която трябва да се развие: той още не е проявен в своя живот. Мисълта у стария човек се е проявила и реализирала в живота, неговите енергии са изразходвани, станали са кинетични. Ако той действително е изразходвал своите енергии и затова е остарял, питам тогава: според закона на прераждането той, след като мине в другия свят и после отново се роди като млад, отде ще вземе енергии? Не, старостта е нещо посторонно за човешката душа, то е нещо външно. И наистина, всички стари хора чувстват, че са млади, а само тялото им е остаряло отвън. На душата не е свойствено да остарява: това са вторични състояния – те са наложени на хората чрез внушение. С хиляди години хората са си внушавали, че са стари и остаряват, че и другите хора около тях ще остареят и остаряват. Затова човек, като мине четиридесет и пет, петдесет, шестдесет години, идат при него мислите на хилядите поколения и му казват: „Ти си вече стар.“ И той казва: „Хайде, да бъде, както вие казвате.“ За да не остарееш, ти трябва да бъдеш гений – да се бориш с тези мисли. Но тогава вашата работа ще мяза на тази, която направил един турски ходжа.
към втори вариант >>

40. Забравените неща

Ако вие имате тази мисъл в ума си, няма да се раждат във вас разни противоречия и няма да казвате: „Аз остарях вече, от мен човек няма да стане.“ Ще разбирате, че старостта е само един миг.
Млади и стари – това са две състояния на съзнанието на мислещия, на духовния и на Божествения човек. Ето защо едновременно, във всеки миг, ти ще бъдеш и млад, и стар. Имаш известна идея, която трябва да реализираш – ти си млад; започнеш ли да я реализираш – ти си стар. В следващия момент иде нова идея – ти си млад; започваш да я реализираш – ти си стар. Млад-стар, млад-стар – това е един вечен процес в развитието на човека, който постоянно се повтаря. Ако вие имате тази мисъл в ума си, няма да се раждат във вас разни противоречия и няма да казвате: „Аз остарях вече, от мен човек няма да стане.“ Ще разбирате, че старостта е само един миг. Не, във вас има известна хитрина, която вие съзнателно прикривате. Ще ви разправя един анекдот, който ми разказа една ученичка, чела го някъде. Отива един много учен философ на Небето при Бога и иска да Го надхитри. Казва Му: „Господи, как схващаш цялата Вечност? “ – „Вечността пред Мене е една секунда“, му отговорил Бог.
към беседата >>

41. Видѣхме звѣздата! / Видяхме звездата

Ако нѣкой човѣкъ е станалъ на 100 години и въ своята старость той нѣма доблестьта да носи своитѣ идеи, нѣма сила да носи своитѣ убѣждения, въ какво седи придобивката на този дълъгъ животъ?
Това жито остава ли въ нея? Не, камъкътъ на тази воденица постоянно се изтърква, изтърква, докато воденичарьтъ тури новъ камъкъ. Споредъ тази философия, питамъ какво печели този камъкъ на воденицата? – Нищо, той се изхабява само. Е, ако нашитѣ мисли, ако нашитѣ чувства, ако нашата воля се изхабяватъ, какво печелимъ ние? Ако нѣкой човѣкъ е станалъ на 100 години и въ своята старость той нѣма доблестьта да носи своитѣ идеи, нѣма сила да носи своитѣ убѣждения, въ какво седи придобивката на този дълъгъ животъ? И днесъ хората казватъ: да живѣятъ младитѣ! Азъ казвамъ да живѣятъ старитѣ! Хората сѫ изопачили тия нѣща. Младитѣ нѣма какво да живѣятъ, старитѣ да живѣятъ! Младитѣ сѫ излѣзли отъ старитѣ.
към беседата >>

Ако някой човек е станал на 100 години и в своята старост той няма доблестта да носи своите идеи, няма сила да носи своите убеждения, в какво седи придобивката на този дълъг живот? (втори вариант)
Това жито остава ли в нея? Не, камъкът на тази воденица постоянно се изтърква, изтърква, докато воденичарят тури нов камък. Според тази философия, питам какво печели този камък на воденицата? – Нищо, той се изхабява само. Е, ако нашите мисли, ако нашите чувства, ако нашата воля се изхабяват, какво печелим ние? Ако някой човек е станал на 100 години и в своята старост той няма доблестта да носи своите идеи, няма сила да носи своите убеждения, в какво седи придобивката на този дълъг живот? И днес хората казват: Да живеят младите! Аз казвам: Да живеят старите! Хората са изопачили тия неща. Младите няма какво да живеят, старите да живеят! Младите са излезли от старите.
към втори вариант >>

42. Най-важното

Младост и старост – това са вътрешни, психологически състояния у човека.
В това трябва да се убедят и млади, и стари. Докато вие мислите, че като остареете, ще поумнеете, вие сте на крив път. Вие може да поумнеете още сега, без разлика в това нa каква възраст сте. Вие може да живеете щастлив живот и сега, и на старини. Човек не може да бъде нито стар, нито млад. Младост и старост – това са вътрешни, психологически състояния у човека. Човек не остарява само по своя собствена вина. Хиляди поколения са живели нередовен живот, в който са изгубили всичко най-свещено от себе си, и днес тия души, изостанали в своето развитие, пъшкат, страдат, чувстват се остарели. Казвате: какво общо имат тия души с даден човек? – Те са свързани кармически с него и докато той не изправи отношенията си към Бога, винаги ще се намира под тяхното влияние. Днес по обратен начин ще си внушавате, че и петстотин години да живеете, вие пак можете да бъдете млади и свежи.
към беседата >>

43. Малкият стрък

“ Какво означава старостта?
Речеш да си направиш къща, но пари нямаш – това е препятствие. Като започнем да живеем по Бога, ще имаме по-хубави къщи от сегашните. Ще си направим такива къщи, каквито ни са нужни. Ще имаме толкова светлина, колкото ни е нужно. Често вие се обезсърчавате и казвате: „Остаряхме вече! “ Какво означава старостта? Когато изгуби вярата си, човек остарява. Когато изгуби смисъла на живота си, стремежа си към Бога, човек остарява. Когато детето се радва, че майка му го извежда навън, това е хубаво. Вие сте радостни днес и трябва да се радвате. – Защо?
към беседата >>

44. Което вие видите

Тъй че азъ прѣпорѫчвамъ едно учение, въ което да не говорите за старость, за остарѣване.
– Старитѣ хора живѣятъ единъ егоистиченъ животъ. По-егоистични хора отъ старитѣ нѣма. Ако мислитѣ, че на стари години ще живѣете добъръ животъ, на крива посока сте. Докато сте още млади, можете да живѣете добъръ животъ. Още отъ първата година на вашето раждане трѣбва да живѣете добъръ животъ, и на втората година, и на третата година сѫщо, и тъй постепенно ще усилвате добрия си животъ кресчендо, та като дойдете до стари години да минете отъ състояние на буба въ състояние на пеперуда, да минете отъ едно състояние въ друго. Тъй че азъ прѣпорѫчвамъ едно учение, въ което да не говорите за старость, за остарѣване. Ако остарѣвате, азъ ви съжалявамъ, но ако остарѣвате, за да минете като бубата отъ едно състояние въ друго – да възкръснете – азъ ви облажавамъ, азъ ви поздравлявамъ. Христосъ казва: „Блажени очитѣ, които виждатъ това, което вие виждате“. Казвамъ сега: дали вие вѣрвате въ мене, или не, да оставимъ това настрана, но питамъ ви, дали вѣрвате въ себе си? Вѣрвате ли всички, че Господь ви е далъ умъ? Вѣрвате ли всички, че Господь ви е далъ душа?
към беседата >>

Тъй че аз препоръчвам едно учение, в което да не говорите за старост, за остаряване. (втори вариант)
– Старите хора живеят един егоистичен живот. По-егоистични хора от старите няма. Ако мислите, че на стари години ще живеете добър живот, на крива посока сте. Докато сте още млади, можете да живеете добър живот. Още от първата година на вашето раждане трябва да живеете добър живот, и на втората година, и на третата година също и тъй постепенно ще усилвате добрия си живот кресчендо, та като дойдете до стари години, да минете от състояние на буба в състояние на пеперуда, да минете от едно състояние в друго. Тъй че аз препоръчвам едно учение, в което да не говорите за старост, за остаряване. Ако остарявате, аз ви съжалявам, но ако остарявате, за да минете като бубата от едно състояние в друго – да възкръснете – аз ви облажавам, аз ви поздравлявам. Христос казва: „Блажени очите, които виждат това, което вие виждате“. Казвам сега: дали вие вярвате в мене или не, да оставим това настрана, но питам ви, дали вярвате в себе си? Вярвате ли всички, че Господ ви е дал ум? Вярвате ли всички, че Господ ви е дал душа?
към втори вариант >>

45. Заведоха Исуса

Какво нещо е старостта?
Можеш ли да кажеш защо е така? – Не мога. Казвам му: този орех живее при много неблагоприятни условия, затова трябва да развие в тази посока своите клони, да се съпротивлява. И ако разкопаете почвата, ще видите, че под неговите корени има една канара. От тук ще видите, че у всички хора, които растат при неблагоприятни условия, веждите им са като у старите хора, надолу. Какво нещо е старостта? Старостта е отклонение от онзи велик закон на живота, от онези Божествени методи, които създават подпушване на Божествената енергия в човека. Старостта е резултат от изопачаване на онези правилни методи на живеене на мислене, вследствие на което именно хората остаряват. И сега виждаме, че съвременните хора са взели Исус и Го развеждат от едно място на друго и Го запитват: я ни кажи, защо няма любов в света, защо е така? Защо няма Любов! Че хората живеят в Любовта.
към беседата >>

Старостта е отклонение от онзи велик закон на живота, от онези Божествени методи, които създават подпушване на Божествената енергия в човека.
– Не мога. Казвам му: този орех живее при много неблагоприятни условия, затова трябва да развие в тази посока своите клони, да се съпротивлява. И ако разкопаете почвата, ще видите, че под неговите корени има една канара. От тук ще видите, че у всички хора, които растат при неблагоприятни условия, веждите им са като у старите хора, надолу. Какво нещо е старостта? Старостта е отклонение от онзи велик закон на живота, от онези Божествени методи, които създават подпушване на Божествената енергия в човека. Старостта е резултат от изопачаване на онези правилни методи на живеене на мислене, вследствие на което именно хората остаряват. И сега виждаме, че съвременните хора са взели Исус и Го развеждат от едно място на друго и Го запитват: я ни кажи, защо няма любов в света, защо е така? Защо няма Любов! Че хората живеят в Любовта. Любовта е среда на нашия живот.
към беседата >>

Старостта е резултат от изопачаване на онези правилни методи на живеене на мислене, вследствие на което именно хората остаряват.
Казвам му: този орех живее при много неблагоприятни условия, затова трябва да развие в тази посока своите клони, да се съпротивлява. И ако разкопаете почвата, ще видите, че под неговите корени има една канара. От тук ще видите, че у всички хора, които растат при неблагоприятни условия, веждите им са като у старите хора, надолу. Какво нещо е старостта? Старостта е отклонение от онзи велик закон на живота, от онези Божествени методи, които създават подпушване на Божествената енергия в човека. Старостта е резултат от изопачаване на онези правилни методи на живеене на мислене, вследствие на което именно хората остаряват. И сега виждаме, че съвременните хора са взели Исус и Го развеждат от едно място на друго и Го запитват: я ни кажи, защо няма любов в света, защо е така? Защо няма Любов! Че хората живеят в Любовта. Любовта е среда на нашия живот. Но казвате: аз те обичам, сърцето ми гори за тебе.
към беседата >>

46. Позвах сина си

Що е старостта?
Ако всички хора са бедни, пак нищо не може да се постигне. Богатството предизвиква един род способности у човека. Сиромашията предизвиква друг род способности у човека. Вътрешното доволство предизвиква трети род способности у човека. Вие често казвате: аз остарях. Що е старостта? Старостта представлява за тебе възможност да се проявиш, т.е. ти имаш възможност да станеш млад. Като казваш, че ще остарееш, подразбирам, че имаш възможност да станеш умен. Ти трябва да правиш опити да се подмладяваш. Вие правили ли сте опити да се подмладявате?
към беседата >>

Старостта представлява за тебе възможност да се проявиш, т.е.
Богатството предизвиква един род способности у човека. Сиромашията предизвиква друг род способности у човека. Вътрешното доволство предизвиква трети род способности у човека. Вие често казвате: аз остарях. Що е старостта? Старостта представлява за тебе възможност да се проявиш, т.е. ти имаш възможност да станеш млад. Като казваш, че ще остарееш, подразбирам, че имаш възможност да станеш умен. Ти трябва да правиш опити да се подмладяваш. Вие правили ли сте опити да се подмладявате? Казвате: глупости, ще се подмладява човек!
към беседата >>

47. Природни изрази

Той си самовнушава, че старостта го е налегнала, вследствие на което губи и последните си сили.
Съвременните хора носят бастони, но с това те стават инвалиди. Вземете, например, някой стар човек, който носи тояга и се подпира на нея. Докато той не е започнал да носи тояга, все още уповава на краката си, на силите си. В който ден той вземе тояга в ръка, силите му го напускат. И ще видите, че този човек от ден на ден отпада, защото вече няма вяра в себе си. Той си самовнушава, че старостта го е налегнала, вследствие на което губи и последните си сили. Според модата и младите носят бастони. Нека носят, но да не се подпират, да не уповават на тях. Щом искате, носете бастони, но ги махайте из въздуха, пазете се от кучетата, но не се крепете с тях, не се подпирайте. Уповавайте на ръцете, на краката си, а бастоните носете само като забавление, като мода. Казвам: преди всичко човек трябва да уповава на своя ум, на своето сърце и на своя воля.
към беседата >>

48. Пътят на желанията

Казвате: “Ще остареем, няма какво да се прави.” Думата “старост” подразбира мъдрост.
Дойде след това свещеникът с кадилницата и започва да чете: “Упокой, Господи, душу рабу Твоему! ” Господ не може да го упокои. Той трябва да знае какви и колко познания има, да не се самозаблуждава. Човек трябва да прави опити със себе си, да знае, какво може и колко може. Станеш сутрин, виждаш лицето си набръчкано, остаряло, направи си няколко паси и се погледни после в огледалото, да видиш, какво си направил. Казвате: “Ще остареем, няма какво да се прави.” Думата “старост” подразбира мъдрост. Кажете ли, че остарявате, разбирайте, че ставате мъдри. Говорите ли за младост, за младостта си, разбирайте, че трябва да обичате, да любите. Любовта е присъща на децата. Старият, мъдрият човек знае много неща, разбира, а детето обича. То не се срамува от любовта.
към беседата >>

49. Музикално упражнение

Младост и старост.
Трябва да имате един правилен възглед за живота. Животът, това е едно цяло само по себе си. Младост и старост. Младостта е началото, старостта е краят на един завършен кръг. Младостта съответства на инволюцията до 33 години. Слизане надолу. От 33 години започва еволюцията нагоре при сегашните условия. Инволюция значи шестото число, 33 години инволюция, други 33 години еволюция, колко правят – 66 при сегашните условия.
към беседата >>

Младостта е началото, старостта е краят на един завършен кръг.
Трябва да имате един правилен възглед за живота. Животът, това е едно цяло само по себе си. Младост и старост. Младостта е началото, старостта е краят на един завършен кръг. Младостта съответства на инволюцията до 33 години. Слизане надолу. От 33 години започва еволюцията нагоре при сегашните условия. Инволюция значи шестото число, 33 години инволюция, други 33 години еволюция, колко правят – 66 при сегашните условия. Днес ще имаме едно музикално упражнение.
към беседата >>

Младостта представлява началото на един живот, а старостта - края. (втори вариант)
Като ученици вие трябва да имате правилен възглед за живота. Сам по себе си животът представлява нещо цяло, неделимо. Когато хората говорят за живота на младия и за живота на стария, те не трябва да ги разглеждат като отделни животи. Младостта представлява началото на един живот, а старостта - края. Младостта и старостта заедно представляват един завършен кръг. Младостта може да се уподоби на инволюционния процес, на слизане в материята. Този процес продължава до 33-годишна възраст. От 33 години нагоре започва еволюционният процес - качване, възлизане. И този процес продължава около 33 години.
към втори вариант >>

Младостта и старостта заедно представляват един завършен кръг. (втори вариант)
Като ученици вие трябва да имате правилен възглед за живота. Сам по себе си животът представлява нещо цяло, неделимо. Когато хората говорят за живота на младия и за живота на стария, те не трябва да ги разглеждат като отделни животи. Младостта представлява началото на един живот, а старостта - края. Младостта и старостта заедно представляват един завършен кръг. Младостта може да се уподоби на инволюционния процес, на слизане в материята. Този процес продължава до 33-годишна възраст. От 33 години нагоре започва еволюционният процес - качване, възлизане. И този процес продължава около 33 години. Значи при сегашните условия на живота човек живее средно около 66 години.
към втори вариант >>

50. Оглашен, вярващ, ученик

” Казвам: Що се отнася до науката, до учението, нито старостта, нито белите косми могат да бъдат пречка.
Като наблюдавам учениците, и млади, и стари, виждам, че те вървят по един и същ терен. Често някой казва: “Мене никой не ме зачита, никакво внимание не ми обръщат.” Мисли ли ученикът така, той счита себе си за високопоставена личност, на която трябва специално да се обръща внимание. Той се счита за царски син. Ученикът обаче никога не трябва да забравя, че е дошъл на земята да учи и от всичко, което му се случва, той трябва да вади поука за бъдещия си живот. Казвате: “Остаряхме, побеляхме; кога ще учим? ” Казвам: Що се отнася до науката, до учението, нито старостта, нито белите косми могат да бъдат пречка. – “Ама ние се отчаяхме, обезсърчихме се.” – И това нищо не значи. Остаряването и побеляването се дължат на съвсем други причини. Защо остарява човек? – Защото не учи. Защо се подмладява човек?
към беседата >>

Вън от Божието училище има старост, а в Божето училище има младост.
– Защото не учи. Защо се подмладява човек? – Защото му дават условия да учи. Рече ли някой, че е стар, че е побелял, това показва, че той не иска да учи, вследствие на което са го изпъдили от училището. Разкае ли се, пак го приемат в училището, дето отново се подмладява и започва да учи. Вън от Божието училище има старост, а в Божето училище има младост. Ние говорим за старост, когато на човека не му се учи и животът му се обезсмисля, изгубва всякаква красота. Красота има само в училището! Звездите например представляват един от предметите за изучаване в Божественото училище. Кой от вас знае имената на 19-те първокласни звезди? Тъй както звездите са поставени на небето, те имат външен, а също така и вътрешен смисъл, който трябва да се проучва.
към беседата >>

Ние говорим за старост, когато на човека не му се учи и животът му се обезсмисля, изгубва всякаква красота.
Защо се подмладява човек? – Защото му дават условия да учи. Рече ли някой, че е стар, че е побелял, това показва, че той не иска да учи, вследствие на което са го изпъдили от училището. Разкае ли се, пак го приемат в училището, дето отново се подмладява и започва да учи. Вън от Божието училище има старост, а в Божето училище има младост. Ние говорим за старост, когато на човека не му се учи и животът му се обезсмисля, изгубва всякаква красота. Красота има само в училището! Звездите например представляват един от предметите за изучаване в Божественото училище. Кой от вас знае имената на 19-те първокласни звезди? Тъй както звездите са поставени на небето, те имат външен, а също така и вътрешен смисъл, който трябва да се проучва. Те са поставени на известни пунктове и всяка от тях има известно съдържание според светлината си, както и според положението, което заема в съзвездието.
към беседата >>

Не е позволено на ученика да мисли за старост.
Един ден, когато тръгнем за другия свят, тогава ще се занимаваме с небесни светила.” Казвам: Тогава вие ще се разправяте с греховете си, с багажа, който носите, и няма да имате време да изучавате тези неща. Вие трябва да ликвидирате с дълговете си, ако искате да бъдете свободни, да учите. За това се изисква дълго време. Ученикът не трябва да мисли за смърт, но за учението. Който мисли за смъртта, той не е ученик. Не е позволено на ученика да мисли за старост. Неговият ум трябва да е зает с мисълта да свърши училището успешно, за да премине от по-ниска в по-висока степен. Щом мине през човешкия живот, той първо ще стане светия, после ангел, през което време ще се подмладява, ще придобива истинска красота, различна от тази на хората. Сега, като ви говоря по този начин, не мислете, че тук, във външната школа става приемането за оглашен, за вярващ или за ученик. Този въпрос се разрешава отгоре, там става приемането и то според това, дали ще ви намерят подготвени или не. Тъй щото не е въпросът за какви се мислите вие, но важно е за какви ви считат отгоре.
към беседата >>

51. Внушение / Внушението

» Старостта е една илюзия на живота. (втори вариант)
Всякога трябва да учите. Отсега и докато заминете, на 120 години като си, тъй, над книгата, като някой млад. На 120 години като си, пак решаваш великите задачи на живота. Сега като гледам, някои от вас още отсега сте остарели. Погледнете се, казвате: «Стар съм! » Старостта е една илюзия на живота. Лежиш 3-4 месеца, не можеш да станеш - остарял си; счупят ти краката - остарял си. Оздравя ти кракът – здрав си. И мозъкът някой път - остарял, стои, не може да мисли. По някой път се спират тези токове на мисълта. Когато човек прекарва силни пертурбации - аз го наричам демагнитизиране; когато човек води малко нередовен живот, човек престава да мисли, разсейва се.
към втори вариант >>

52. Право разбиране

Не мислете за старост!
Следователно който иска да живее в новото съзнание, да си създаде характер, той трябва да влезе във връзка с Невидимия свят. Някой казва: Аз да си поживея, че после лесна работа. Не, още сега трябва да направите тази връзка, а не като остареете. Когато остареете, когато изгубите всички жизнени сили и станете неспособни за работа, тогава нищо не можете да направите. На каквато възраст и да сте, вие трябва постоянно да се подмладявате. Не мислете за старост! Постоянно подмладяване! Този е законът на Вечния Живот. Всеки ден трябва да работите за своето подмладяване. Тази идея ще внесе нещо ново във вашия живот. Който държи в ума си идеята за подмладяване, той всеки ден ще получава по нещо ново от Невидимия свят.
към беседата >>

53. Неизвестни величини / Слънцето

Туй, което мислим в младини, отричаме в старост. (втори вариант)
После, да излезнете из въздуха, да не ви управлява той, а вий – него. Докато ний дишаме въздуха, ние сме риби в него. Каква наука можем да имаме? Ще имаме знанието на рибите, които имат малки фенерчета и са безгласни. И в нас постоянно стават такива пертурбации и ние във въздуха не можем правилно да мислим. Туй, което мислим в младини, отричаме в старост. Кое е вярно? И едното е невярно, и другото не е вярно. Туй, което мислех в младини, вярно е и в старини. То е истинско знание. Има пости, писали са на 20-25 години, а някои са писали на 60 години – като сравня, и двете са еднакво красиви.
към втори вариант >>

54. Стари и нови възгледи

Реалните неща растат, те имат свое зачатие, свое детство, зряла възраст и най-после старост.
Следователно човек не може да върви само по равен, гладък път, нито пък може да хвърчи във въздуха като птица и да гледа на нещата отвисоко. Ето защо като ученици вие не трябва да се спирате само на външната или физическа страна на живота, но и на вътрешната, духовната му страна. Право е желанието на човека да стане велик, голям като планина, но той трябва да знае, че високите дървета, големите планини, великите хора не са станали такива изведнъж; те са расли и то постепенно, по малко, с течение на вековете. Всичко в света расте. Когато се казва за нещо, че е създадено, то не подразбира растене. Реалните неща растат, те имат свое зачатие, свое детство, зряла възраст и най-после старост. Например Витоша днес е на пет милиона години, наближава вече старостта си. След два милиона години ще почне да се разпада. Някога тя е била по-висока, а сега се е снишила с хиляда метра. Днес всичко подлежи на промени. След хиляди години цялата земя с планини и долини по нея ще бъде коренно изменена, външно и вътрешно.
към беседата >>

Например Витоша днес е на пет милиона години, наближава вече старостта си.
Ето защо като ученици вие не трябва да се спирате само на външната или физическа страна на живота, но и на вътрешната, духовната му страна. Право е желанието на човека да стане велик, голям като планина, но той трябва да знае, че високите дървета, големите планини, великите хора не са станали такива изведнъж; те са расли и то постепенно, по малко, с течение на вековете. Всичко в света расте. Когато се казва за нещо, че е създадено, то не подразбира растене. Реалните неща растат, те имат свое зачатие, свое детство, зряла възраст и най-после старост. Например Витоша днес е на пет милиона години, наближава вече старостта си. След два милиона години ще почне да се разпада. Някога тя е била по-висока, а сега се е снишила с хиляда метра. Днес всичко подлежи на промени. След хиляди години цялата земя с планини и долини по нея ще бъде коренно изменена, външно и вътрешно. Въз основа на този закон, и човек ще претърпи голяма промяна; неговото тяло ще бъде преустроено.
към беседата >>

55. Светото място / Святото място

Младият е всякога доволен и богат; не е ли доволен, човек е влязъл в областта на старостта.
Кога ще прояви геройството си - вечер, след залязването на Слънцето; денем, когато Слънцето грее, всеки може да бъде герой, а изкуство е човек да бъде герой вечер, когато настане тъмнина. Колко е силен човек може да познае вечер, в най-голямата тъмнина; ако вечер минава през гора и никъде не се спъва, той е герой - гората представлява мъчнотиите в живота, а тъмнината представлява условия за натъкване на човека на мъчнотии. Следователно, ако в мъчнотиите си човек върви напред, без да се спъва, той минава за силен. Искате ли да знаете дали сте млади и силни, влезте в света и се изучавайте: яви ли се в сърцето ви най-малката ревност, ще знаете, че не сте млади - младостта изключва всякаква ревност. Младият е извор, който дава изобилно; не дава ли изобилно, той не е млад; щом не е млад, ревността неизбежно върви с него. Младият е всякога доволен и богат; не е ли доволен, човек е влязъл в областта на старостта. Като ученици, вие трябва да се спирате върху малките неща, да се учите от тях. Колкото и малко и да е едно същество, все можете да научите нещо от него. Ако една муха кацне на носа ви, не бързайте да я изгоните, но вижте какво ще научите от нея; мухата е едно малко същество, което иска нещо от вас. Ако се занимавате с някакъв философски въпрос и в ума ви дойде мисълта да помогнете на една бедна вдовица, трябва ли да изпъдите тази мисъл от главата си? Ако помогнете на бедната вдовица, вие ще научите от нея толкова, колкото и от философската мисъл, с която се занимавате; ако не помогнете на бедната вдовица по физически начин - да и дадете хляб да се нахрани, вие ще се натъкнете на по-страшно положение, ще изпитате сърдечен или умствен глад.
към беседата >>

Щом човек почне да се не интересува от нищо, казва: «Мен това не ми трябва, онова не ми трябва», той клони вече към старост. (втори вариант)
Когато човек почва да остарява, стомахът му взема малко храна, днес – малко, утре – също. И казва: «Не работи стомахът ми.» А младият? Вие знаете това. Сега, туй е вярно и в умствено отношение. Същият закон е и там. Щом човек почне да се не интересува от нищо, казва: «Мен това не ми трябва, онова не ми трябва», той клони вече към старост. Защото има старост физическа, на тялото, има старост на чувствата. Остарява тялото, но по-опасна е старостта на сърцето. А още по-опасна е старостта на ума. Като дойдат тия три състояния [на] остаряване, няма по-опасно нещо от това. Затова, като дойде старостта на тялото, гледайте да сте млади по сърце и ум.
към втори вариант >>

Защото има старост физическа, на тялото, има старост на чувствата. (втори вариант)
И казва: «Не работи стомахът ми.» А младият? Вие знаете това. Сега, туй е вярно и в умствено отношение. Същият закон е и там. Щом човек почне да се не интересува от нищо, казва: «Мен това не ми трябва, онова не ми трябва», той клони вече към старост. Защото има старост физическа, на тялото, има старост на чувствата. Остарява тялото, но по-опасна е старостта на сърцето. А още по-опасна е старостта на ума. Като дойдат тия три състояния [на] остаряване, няма по-опасно нещо от това. Затова, като дойде старостта на тялото, гледайте да сте млади по сърце и ум. Всякога човешкият ум трябва да се стреми към незнайното и към Любовта.
към втори вариант >>

Остарява тялото, но по-опасна е старостта на сърцето. (втори вариант)
Вие знаете това. Сега, туй е вярно и в умствено отношение. Същият закон е и там. Щом човек почне да се не интересува от нищо, казва: «Мен това не ми трябва, онова не ми трябва», той клони вече към старост. Защото има старост физическа, на тялото, има старост на чувствата. Остарява тялото, но по-опасна е старостта на сърцето. А още по-опасна е старостта на ума. Като дойдат тия три състояния [на] остаряване, няма по-опасно нещо от това. Затова, като дойде старостта на тялото, гледайте да сте млади по сърце и ум. Всякога човешкият ум трябва да се стреми към незнайното и към Любовта. Сега за примера на свещеника ще ви кажа друго сравнение.
към втори вариант >>

А още по-опасна е старостта на ума. (втори вариант)
Сега, туй е вярно и в умствено отношение. Същият закон е и там. Щом човек почне да се не интересува от нищо, казва: «Мен това не ми трябва, онова не ми трябва», той клони вече към старост. Защото има старост физическа, на тялото, има старост на чувствата. Остарява тялото, но по-опасна е старостта на сърцето. А още по-опасна е старостта на ума. Като дойдат тия три състояния [на] остаряване, няма по-опасно нещо от това. Затова, като дойде старостта на тялото, гледайте да сте млади по сърце и ум. Всякога човешкият ум трябва да се стреми към незнайното и към Любовта. Сега за примера на свещеника ще ви кажа друго сравнение. Попитало Слънцето една пъстра райска птица «Знаеш ли защо аз изгрях?
към втори вариант >>

Затова, като дойде старостта на тялото, гледайте да сте млади по сърце и ум. (втори вариант)
Щом човек почне да се не интересува от нищо, казва: «Мен това не ми трябва, онова не ми трябва», той клони вече към старост. Защото има старост физическа, на тялото, има старост на чувствата. Остарява тялото, но по-опасна е старостта на сърцето. А още по-опасна е старостта на ума. Като дойдат тия три състояния [на] остаряване, няма по-опасно нещо от това. Затова, като дойде старостта на тялото, гледайте да сте млади по сърце и ум. Всякога човешкият ум трябва да се стреми към незнайното и към Любовта. Сега за примера на свещеника ще ви кажа друго сравнение. Попитало Слънцето една пъстра райска птица «Знаеш ли защо аз изгрях? » Тя казала: «Да покажеш моите хубави дрешки, които нося на гърба си.» Но Слънцето казало на райската птица: «Аз довечера, като си свърша работата, ще те запитам още един въпрос.» Като залязло, Слънцето попитало пак птицата: «Защо сега залязвам? Защо стана мрак?
към втори вариант >>

56. Слънцето не ще зайде

Вземете, например, как човек постепенно се развива от дете до зряла възраст: най-ранната си възраст детето се развива по малко, после, колкото расте, то се развива все повече и повече и като дойде в средната си възраст, човек достига най-високата точка на своето развитие; и най-после, колкото повече преминава тази възраст и отива към старост, неговата интелигентност като че се губи някъде.
Например, когато слънцето се завърти сто милиона пъти около себе си, забелязва се само едно изключение. Същото нещо се забелязва и в движението на земята, както и в движението на човека: когато земята, както и човекът се завъртят сто милиона пъти около себе си, забелязва се едно изключение от правилния ход на тяхното движение. Великото и красивото се заключава именно в това изключение, понеже в него едновременно става повдигането и падането на човека. „Слънцето не ще зайде веч“. Докато слънцето изгрява и залязва, дотогава всякога ще съществуват две възможности за ума: да се развива, да придобива известна интелигентност, след време да я загуби. Вземете, например, как човек постепенно се развива от дете до зряла възраст: най-ранната си възраст детето се развива по малко, после, колкото расте, то се развива все повече и повече и като дойде в средната си възраст, човек достига най-високата точка на своето развитие; и най-после, колкото повече преминава тази възраст и отива към старост, неговата интелигентност като че се губи някъде. И тогава, за такъв човек всички казват, че е оглупял нещо. Този стар човек не е оглупял, но енергията, която е причина за неговата интелигентност, се оттегля някъде. Сега, всички вие се нуждаете от велика наука за разбиране на живота и на великите Божии закони, които царуват в този живот. Аз не говоря за законите, които хората са поставили, нито за религията, с която хората са установили известни обреди, форми, символи и т. н. Аз говоря за законите, които Бог е написал в сърцето на човека.
към беседата >>

57. Отличителните черти на човека

Това означава старостта.
Когато искате да ги запазят от ферментация, турят ги в бутилки, запушвате ги, за да не влизат в тях тия бацили, които са причина на ферментацията. Има известни мисли у човека, които съдържат в себе си такива сокове, които лесно ферментирате. Преди няколко дни един млад брат казваше: „Остаряхме ние вече! " Защо е остарял? — Понеже не може да люби, пък и няма кого да люби. Това означава старостта. Щом старият има кого да люби, подмладява се. Любовта подмладява хората. Та когато някой човек каже, че е остарял, това показва, че той е изгубил своите мисли, чувства и своята сила и сега не му остава друго, освен да чака смъртта си. Това е най-лесното. Смъртта не дава пет пари за човека.
към беседата >>

58. Планетни влияния

Като ученици, вие трябва да държите съзнанието си будно, да запазите спомен за всички свои преживявания от най-ранна възраст до най-дълбока старост - на ученика не се позволява никакво прекъсване на съзнанието.
Като казвам, че детето върши глупости, нямам предвид красивите детски прояви, детските прояви не са глупави. Виждате, че някое дете е наредило куклите, кончето и ги управлява, учи ги - в това няма нищо глупаво. Красиво и приятно е да гледате как детето застава сериозно пред своите играчки и си въобразява, че са негови ученици: то ги учи да пеят, да играят и се радва, че има ученици; има желание да ги съживи, да станат живи и да разговаря с тях. Красиво нещо е детството. И като възрастен, и като стар човек трябва да запази детинското в себе си - то представлява онази чистота, която е необходима за здравето на човека. Като ученици, вие трябва да държите съзнанието си будно, да запазите спомен за всички свои преживявания от най-ранна възраст до най-дълбока старост - на ученика не се позволява никакво прекъсване на съзнанието. Нека всеки от вас си даде отчет коя е най-ранната възраст, от която носи спомени. Толстой разправя за един свой спомен още от най-ранната си възраст, от пеленаче: един ден той усетил, че нещо силно го стяга, вследствие на което изпитал крайно възмущение; той преживял това чувство само за момент и повече не се повторило - изпаднал в забрава. Духът му се примирил с положението, в което се намирал, с надежда, че скоро ще израсне и ще се освободи от оковите на пелените. Не изпитва ли човек и в Умствения свят същото стягане? Той мисли, иска да изнесе някаква идея, но веднага окръжаващата среда - майка, баща, учители, цялото общество, започва да го стяга, слага му пелени, повои и човекът се принуждава да отстъпи.
към беседата >>

59. Вехтото премина

Като говоря за старостта, не разбирам въпроса буквално, но казвам: започне ли човек постоянно да .мисли, че ще остарее, че трябва да се осигури, тази идея вече разрушава неговия ум.
Тя ще цъцри на огъня и все една и съща песен ще пее. Като наблюдавате живота, ще видите, че днес всички хора работят, за да се пенсионират: учителят иска да се пенсионира, свещеникът иска да се пенсионира, писателят иска да се пенсионира. Каква идея има в пенсионирането? Има ред статистики, от които се вижда, че всеки, който мечтае за пенсия, щом постигне това, става вече неспособен за живота. Като говоря за пенсионирането, аз не се спирам върху буквата на въпроса, но казвам, че тази идея разрушава ума на човека. Като говоря за старостта, не разбирам въпроса буквално, но казвам: започне ли човек постоянно да .мисли, че ще остарее, че трябва да се осигури, тази идея вече разрушава неговия ум. И тъй, не мислете за беднотията, защото тази идея е в сила да ви разруши. Не мислете за богатството, защото и тази идея може да ви разруши. Не мислете нито за сиромашията, нито за богатството! Сиромашията и богатството са две различни състояния: сиромахът е разтоварено .добиче, а богатият човек е натоварено добиче. Вземете, например, какво може да се случи с някой знаменит милиардер, за богатствата на когото всички говорят.
към беседата >>

Да, на млади години не беше така, но ето, какво прави старостта.
Чудни са тези едновремешни герои! Дядо Първан се хвалил, че някога, на млади години, бил голям герой, прескачал трапове, 10 м. широки. Казват му: щом си бил някога герой, и сега трябва да си такъв. Хайде, прескочи този трап! Засилва се той, и хоп в трапа долу. Да, на млади години не беше така, но ето, какво прави старостта. Като се по-оглежда насам-натам и вижда, че никой няма около него, той си казва тихичко: какъвто съм днес, такъв бях и на младини. Закон е: щедрият човек и на младини, и на старини е щедър. За-пример, как можете да познаете, кое дете е щедро? Когато някоя майка даде на детето си една ябълка и то веднага я сподели със свое брат-че, или със свое другарче, това дете е щедро. Не е ли готово да раздели ябълката си с някое близко нему дете, то не е щедро.
към беседата >>

60. Начeртаният план

Има хора, които до дълбока старост запазват всичко онова, което в младините си носят.
Мнозина се запитват за смисъла на живота. По този въпрос са дадени различни обяснения, различни мнения, но нито едно от тях не го разрешава. Някои казват, че смисълът на живота се заключава в това да живеем. Да, до известна степен може да се приеме, че е така, но как ще си обясните защо, като живеете, остарявате, губите силите си, губите паметта си? Правилно е, като живеете, да не губите силите си, да запазите всичко, каквото ви е дадено. Има хора, които до дълбока старост запазват всичко онова, което в младините си носят. Обаче повечето хора се обезверяват, отслабват, изгубват любовта си и изпадат в пълно разочарование. Докато са млади, докато са здрави, те мислят, че обичат Бога, обаче някаква малка причина отвън е в състояние да ги събори. Те са като малките деца. Щом паднат на пътя, те започват да плачат, обезсърчават се и трябва да дойде някой отвън да ги утеши. Ставате сутрин бодри, весели, доволни.
към беседата >>

61. Изостаналите укрухи

Докато човек е млад, той има вяра в себе си, но като дойде на средна възраст, той започва вече да вижда, че старост иде и казва: ще изгубя силата си.
На всички са дадени знания, но не се минава много време, мозъкът на някои хора се поврежда, и те изгубват знанията си. Смисълът на живота седи в това: каквото имаме, да не го изгубваме. Сега ще задам един въпрос на религиозните хора: защо те се съмняват? Съмнението е една от големите слабости, която се среща, както в религиозните, така и в светските хора. Запример, някой религиозен човек, след като е вървял няколко години в правия път, усъмни се нещо и се запитва: дали пътят, в който вървя, е прав? Докато човек е млад, той има вяра в себе си, но като дойде на средна възраст, той започва вече да вижда, че старост иде и казва: ще изгубя силата си. Той повтаря тези думи всеки ден в ума си, докато най-после се намери в положение на безпомощен човек, взима тояжката си в ръка, подпира се и търси помощ от малките деца. Хората, като го виждат подпрян на своята тояжка, казват: този човек се подпира, защото силите му вече го напущат. Не, той не се подпира, но търси нещо. Какво търси? Той търси изгубеното.
към беседата >>

62. Координиране на силите / Координация на силите

Втората част на кръга, то е вече законът на старостта. (втори вариант)
Да допуснем сега, че синусът (sin.) у вас се увеличава – какво представлява този радиус в дадения случай? Аз го наричам този радиус «насока на съзнанието». Синусът показва усилване на съзнанието. Косинусът (соя.) показва резултат – който е резултат. И когато този косинус се слее с оста [на] кръга, плодът е узрял, растението е завършило своя процес, следователно започва другият склон – пролетта. Втората част на кръга, то е вече законът на старостта. И в старостта пак имаме координиране. Ако се координира, човек ще се подмлади, ако не – ще изгуби съотношението на силите си. В старини не се координират хората и всички стари хора почти са под влиянието на Сатурна, а Сатурн засега е в низходяща степен. Той е минал своите младини, той се намира в противоположното полушарие на човешкия живот. При него трябва да отивате само в крайна нужда, за съвет.
към втори вариант >>

И в старостта пак имаме координиране. (втори вариант)
Аз го наричам този радиус «насока на съзнанието». Синусът показва усилване на съзнанието. Косинусът (соя.) показва резултат – който е резултат. И когато този косинус се слее с оста [на] кръга, плодът е узрял, растението е завършило своя процес, следователно започва другият склон – пролетта. Втората част на кръга, то е вече законът на старостта. И в старостта пак имаме координиране. Ако се координира, човек ще се подмлади, ако не – ще изгуби съотношението на силите си. В старини не се координират хората и всички стари хора почти са под влиянието на Сатурна, а Сатурн засега е в низходяща степен. Той е минал своите младини, той се намира в противоположното полушарие на човешкия живот. При него трябва да отивате само в крайна нужда, за съвет. Но как трябва да прекарате своите младини – не Сатурна, не него [ще питате].
към втори вариант >>

63. Седмият кръг на живота

Старостта отпосле е придобита. (втори вариант)
Сега, трябва да покажете. Трябва да се борим с миналите поколения. Може би ред поколения трябва да се борим – 10, 15, 20, за да реагираме върху една лъжлива идея. Туй не е за обезсърчение. Злобата, омразата, това са наследствени черти, придобити отпосле. Старостта отпосле е придобита. Та, сега, по обратния път на развитието, постепенно трябва да реагираме. Може в един живот да не постигнем, може в един, два, три, четири. В този живот все-таки ще постигнем нещо. В този живот можем да постигнем нещо. В Писанието казва: Почина си и заспа (умря стар и сит от дни), прибра се при отците си.
към втори вариант >>

64. Хармонични положения

Щом престава да мисли, човек започва да остарява; той мисли вече само за старостта си и където ходи, все едно говори: „Краката ми отслабнаха, не държат; стомахът ми отслабна, не работи вече".
Ще кажете, че някой човек е на 40 години - на години е голям, но по ум е дете. Не бързайте да изнасяте идеите си пред хора, които не разбират. На какво се дължи бързането? Човек бърза, когато има много желания, които иска да изрази навън. Който има много и същевременно силни желания, скоро остарява, умът му отслабва и той престава да мисли. Щом престава да мисли, човек започва да остарява; той мисли вече само за старостта си и където ходи, все едно говори: „Краката ми отслабнаха, не държат; стомахът ми отслабна, не работи вече". Това са атавистични мисли, на които човек се натъква и преждевременно остарява; за да не се поддава на такива мисли, той трябва още на младини да придобие навик да мисли правилно, да се съсредоточава при четене, да отделя същественото от несъщественото, без да се отегчава. Ето например, вие четете Библията и дохождате до някои книги или глави от нея, които ви отегчават: в някои глави се изреждат само имена, родове, числа, които нямат смисъл за вас. Който разбира Кабалата, не се отегчава; който не разбира, той се намира пред една статистика, която не го ползва. Такава книга е и Тайната доктрина - много хора са започвали да я четат, но не са могли да я завършат - нямат търпение. Добре е човек да се заеме с четене на Тайната доктрина, на Библията като метод за придобиване на търпение; те представляват разхвърлян материал, който търпеливият може да събере на едно място и да образува от него нещо цяло.
към беседата >>

65. Типове и образи

такава старост представлява излизането на човека от нормалния живот.
Колкото и да желаете, не можете да я спрете, защото наклонът е голям. Ако при движението си по наклона колата не претърпи някаква катастрофа, ще спре в полето; стигне ли благополучно в полето, ако има някаква повреда, тя лесно ще се изправи. Значи колата в полето представлява стария живот на човека - и в това положение могат да се изправят погрешките, но само тогава, когато колата може да се впрегне на работа; няма ли да се впряга, никакви поправки не се правят. Следователно човек може и на старини да изправи живота си, но само когато съзнава, че му предстоят нови изкачвания и слизания, нова работа; обаче ако старият мисли, че не може вече да работи, той е кола, която е спряла на полето - за такава стара, развалена кола господарят не иска да прави разходи да я поправя. Това положение, т. е. такава старост представлява излизането на човека от нормалния живот. Движението на нормалния живот е подобно на това на светлината - вълнообразно. Казвате, че младият човек живее интензивно; и младият, и старият трябва да живеят според естественото движение на Живота. Видите ли, че някой млад се спуска стремително по наклон без спирачка и контрол, ще знаете, че той живее несъзнателно; ако пък на старини човек остава на полето да се изправя, ние знаем вече какво е било миналото му. Ще кажете, че старият е поумнял, изправя погрешките си; не, този старец нищо не е придобил. Той изправя погрешките на своя безконтролен живот на младини - кой е виновен, че младият се е спускал стремително по наклона?
към беседата >>

66. Обич към знанието

СБ

Празната кесия изразява старостта.
“ Вие се чудите как се изпразнила кесията ви, как е олекнала толкова! Някой хитър, ловък човек извадил незабелязано вашата пълна кесия, турил вместо нея една празна и си заминал. Какво настава сега у вас? – Една тъга, една отпадналост. Вие изгубвате смелостта си и вървите с увиснала глава, отпаднал духом. Празната кесия изразява старостта. Старият човек чувства, че някакво богатство от него е задигнато, заграбено. Той казва: „Отидоха младините! “ Как? – „Не зная.“ Пипа кесията си, но тя вече е лекичка, мекичка, и си казва: „Едно време краката ми държаха, но сега, не зная какво стана, не държат“. Трябва да знаете следното: Всички хора, които живеят със сърцето си, остаряват по-скоро, отколкото тия, които живеят с ума си; или, с други думи казано: Хората на чувствата остаряват по-скоро от хората на трезвата мисъл.
към беседата >>

67. Денят Господен

Като кажем младост, старост, това са думи, които напълно разбираме.
Като кажем "нощ", разбираме залязването на слънцето. Като кажем „пролет", разбираме появяването на растенията. Като кажем „лято", разбираме узряването на плодовете. Като кажем „есен", разбираме прибиране на храните и пълното узряване. Като кажем „зима", разбираме снегът. Като кажем младост, старост, това са думи, които напълно разбираме. Казвате, например, правда. Какво разбирате под думата „правда"? Разбирате ли значението на думата правда, както разбирате думите хляб, огън? Какво разбирате под думите „концепция и перцепция"? Концепция означава зачатие на идеите, т.е., мислено построяване на нещо.
към беседата >>

68. Линиите на ума и сърцето

И той не може да живее до дълбока старост.
Ако знаете хиромантия, вие можете да си въздействате. Запример, ако пръстите ви при основата си са слаби и между тях има празднини, това показва, че стомашната ви система е слаба. Който има такава стомашна система, той може да живее едва 30–40 години. Ако пръстите ви при основата са дебели и плътно прилепват един до друг, стомашната ви система е добре развита. Но при това положение човек е изложен на друга опасност – затлъстяване. И той не може да живее до дълбока старост. Но като знаете хиромантия, вие ще си помогнете по друг начин. Ако стомахът ви е слаб, ще усилвате дробовете си. Приложете хиромантията като нов метод при самовъзпитанието. Вижте какво прави прилежният ученик. Като учи един предмет и се умори, той не хвърля книгата с недоволство, но я замества с друга; ако и от нея се умори, замества я с трета.
към беседата >>

69. Мек ответ

Докато сте млади, докато имате всичко в изобилие, вие харчите безразборно, пилеете силите си наляво-надясно; като дойде старостта, като дойдат години на обедняване, вие тръгвате да търсите този-онзи лекар, дано някой от тях ви даде нещо назаем.
Като видял това, Хаджи Калчо го достигнал и му казал: Господине, направил съм една грешка в сметката си. – Каква? – Дайте остатъка от парите, които още не сте изхарчили, и елате с мене в кантората, там ще ви обясня, каква е погрешката ми. Казвам: който взима пари назаем и ги разпилява, той не мисли да ги връща. Това е вярно и по отношение на вашия живот. Докато сте млади, докато имате всичко в изобилие, вие харчите безразборно, пилеете силите си наляво-надясно; като дойде старостта, като дойдат години на обедняване, вие тръгвате да търсите този-онзи лекар, дано някой от тях ви даде нещо назаем. Старият казва: Да има кой да ми заеме от своята младост! Не, пари назаем не се дават. И младост назаем не се дава. Старият постоянно се оплаква и казва: Е, синко, краката ми не държат вече, не мога да се движа. – Нали и ти беше млад?
към беседата >>

70. Космически възприятия

Те сами признават своята старост.
Когато става въпрос за служене на Бога, млади и стари се натъкват на противоречие в себе си и казват:" Младият трябва да си поживее, не му е дошло времето да служи на Бога." Старият казва:" Аз съм стар вече, трябва да си почивам, не мога да служа на Бога." Чудно нещо! Младият трябвало да си поживее, старият трябвало да си почине. Тогава кой ще служи на Бога? И младият, и старият трябва да служат на Бога! В който ден се откажат от това служене, те подписват своята присъда. Те сами признават своята старост. Щом признаят, че могат да изпълнят тази задача, те признават своята младост. От служенето на Бога, от любовта им към хората зависи тяхната младост. Докато обичате всички живи същества, вие сте млади. Щом престанете да ги обичате, вие сте стари. Любовта осмисля живота.
към беседата >>

71. Заветът

Какво разбираме под думата "старост"?
Какво ще спечелиш от тези положения? Нищо няма да спечелиш. Аз наричам съвременната култура – „култура на ножа, на точилото и на големия чук." Казвате: Точилото трябва да се върти, ножът трябва да се точи, а чукът трябва да се вдига и слага. Точилото се върти, но се изхабява; ножът се точи, но се изтрива; чукът се вдига и слага, но и пакости върши. И човешкият живот се върти като точило, но със своите мисли и чувства, човек изхабява мозъка и сърцето си, и като достигне 80 годишна възраст, казва: Остарях вече, свърши се моят живот, но не разбрах смисъла му. Какво разбираме под думата "старост"? Тъй както хората разбират старостта, тя е резултат на напразно изразходване на Божествената енергия в човека. Който пилее тази енергия безразборно, той преждевременно остарява. Какво остава на този човек? Не му остава нищо друго, освен да излезе от тялото си, т.е. да съблезче старата си дреха и да облече нова, както змията съблича старата си кожа и се облича в нова.
към беседата >>

Тъй както хората разбират старостта, тя е резултат на напразно изразходване на Божествената енергия в човека.
Нищо няма да спечелиш. Аз наричам съвременната култура – „култура на ножа, на точилото и на големия чук." Казвате: Точилото трябва да се върти, ножът трябва да се точи, а чукът трябва да се вдига и слага. Точилото се върти, но се изхабява; ножът се точи, но се изтрива; чукът се вдига и слага, но и пакости върши. И човешкият живот се върти като точило, но със своите мисли и чувства, човек изхабява мозъка и сърцето си, и като достигне 80 годишна възраст, казва: Остарях вече, свърши се моят живот, но не разбрах смисъла му. Какво разбираме под думата "старост"? Тъй както хората разбират старостта, тя е резултат на напразно изразходване на Божествената енергия в човека. Който пилее тази енергия безразборно, той преждевременно остарява. Какво остава на този човек? Не му остава нищо друго, освен да излезе от тялото си, т.е. да съблезче старата си дреха и да облече нова, както змията съблича старата си кожа и се облича в нова. Щом се види гол, съблечен, този човек ще каже: Всичко се свърши с мене!
към беседата >>

72. Малки и големи придобивки

Такъв е въпросът за старостта и за младостта.Старостта настъпва, когато приходите на човека намаляват.
Той още не обича душата ви. Щом изгубите качеството, за което ви обича, и любовта му ще изчезне. Такова нещо представя любовта на хората. Като знаете това, не се стремете да разрешавате тия въпроси. Сегашните хора са навлезли в областта на неразрешените въпроси. Такъв е въпросът за старостта и за младостта.Старостта настъпва, когато приходите на човека намаляват. Тогава настава тъй наречената финансова криза: дюкяни имаш, няма на кого да ги дадеш под наем; стока за продан имаш, няма кой да я купи; дъщеря и син имаш за женене, не можеш да ги ожениш. Чудиш се какво да правиш. Хванеш се за главата, търсиш изход отнякъде. Какво ще правиш? – Не се грижи за работи, които не влизат в кръга на твоите възможности.
към беседата >>

Старостта в живота иде, когато приходите на човека се намалеят, настава финансова криза. (втори вариант)
Щом го изгубиш, няма да те обичат, любовта ще изчезне. Така е животът на земята. Затуй сега не трябва да се занимавате с тия въпроси. Някои от вас искате да ги изясните. Вие сте навлезли в една област, дето трябва да бъдете много внимателни. Старостта в живота иде, когато приходите на човека се намалеят, настава финансова криза. Много от дюкяните затвориш. Дюкяни имаш, но няма кой да ги вземе. Стока имаш на пазара, но няма кой да я вземе. Дъщеря имаш, но няма за кого да се ожени. Син имаш, но няма за кого да се ожени.
към втори вариант >>

73. Къси и дълги линии

Младостта представя Божествения живот; старостта – човешкия живот.
Рядко ще срещнете поет да пише за Бога, за нещо велико. Поети, музиканти, художници повече възпяват или рисуват младостта. Защо? – Защото младостта е носителка на Божествения живот. Докато е млад, човек е – носител на Божественото в себе си. Щом остарее, Божественото го напуща. Младостта представя Божествения живот; старостта – човешкия живот. Когато младият се гневи, сърди, той е стар. Когато старият престане да се сърди, той е млад. Следователно който иска да се подмлади, той трябва да стане господар на гнева си. Не се гневете на никого. Когато гневът дойде у вас, говорете с него, но не се гневете.
към беседата >>

74. Дванадесетте племена

Не, за старостта не трябва да се мисли.
Красотата събужда възвишени и благородни чувства в човека. Красивата мома и красивият момък представят светли души, които, като минават покрай човека, събуждат в него нещо възвишено и благородно. Тези души са в състояние да сменят енергиите на човека от низши във висши, от отрицателни в положителни. Светът се нуждае от красиви моми и момци, а не от стари баби и дядовци. Някои се оплакват, че са остарели вече. Не, за старостта не трябва да се мисли. Който иска да го пенсионират, той има право да мисли за старостта; който иска да живее, той трябва да мисли за красивите моми и момци. Под „красиви моми и момци" разбирам онзи велик Божествен елемент, който е неопетнен и носи безсмъртието в себе си. На какво може да се уподоби красивата мома? На студа. Студът представя красива, здрава, спретната мома, която, като минава покрай вас, усмихва се малко и заминава, отива да върши работата си.
към беседата >>

Който иска да го пенсионират, той има право да мисли за старостта; който иска да живее, той трябва да мисли за красивите моми и момци.
Красивата мома и красивият момък представят светли души, които, като минават покрай човека, събуждат в него нещо възвишено и благородно. Тези души са в състояние да сменят енергиите на човека от низши във висши, от отрицателни в положителни. Светът се нуждае от красиви моми и момци, а не от стари баби и дядовци. Някои се оплакват, че са остарели вече. Не, за старостта не трябва да се мисли. Който иска да го пенсионират, той има право да мисли за старостта; който иска да живее, той трябва да мисли за красивите моми и момци. Под „красиви моми и момци" разбирам онзи велик Божествен елемент, който е неопетнен и носи безсмъртието в себе си. На какво може да се уподоби красивата мома? На студа. Студът представя красива, здрава, спретната мома, която, като минава покрай вас, усмихва се малко и заминава, отива да върши работата си. Студът е сериозна мома.
към беседата >>

75. Баща си и майка си

Който не люби ближните си, той е осъден на старост.
Когато човек може да избира храната си и да я дъвче добре, той може да обича ближния си. Лакомият не може да обича ближния си. Любовта към ближния е благородство на характера. Това е храна за душата. Хората остаряват, защото не любят ближните си. Който не люби ближните си, той е осъден на старост. Когато престане да люби, човек престава да се храни, вследствие на което остарява. Някой казва: Този не заслужава моята любов, онзи не заслужава моята любов. Кажеш ли така, настъпило е вече скончанието на твоя век. Ти съвършено изсъхваш, и животът губи вече за тебе смисъла си. „Почитай баща си и майка си, люби ближния си, както себе си." Това са два велики закона, първият от които е свързан със закона на вдишването и издишването, а вторият – със закона на храненето.
към беседата >>

76. Помаза ме

Това значило старост.
Коя е причината за нейното набръчкване? Според мене, картината на истинския художник, през всички времена и епохи, трябва да остане красива, без никакви набръчквания. След всичко това хората казват, че ще остареят. Как ще остареят? Кожата им щяла да се набръчка, веждите, косите им щели да побелеят, от живота щели да бъдат недоволни, в себе си щели да се усъмнят. Това значило старост. Питам; какви са тези идеи? Каква е тази философия на остаряването? Остаряването е неестествен път в живота. Старостта е най-опасната болест в живота. Тя е най-ужасната патология.
към беседата >>

Старостта е най-опасната болест в живота.
Кожата им щяла да се набръчка, веждите, косите им щели да побелеят, от живота щели да бъдат недоволни, в себе си щели да се усъмнят. Това значило старост. Питам; какви са тези идеи? Каква е тази философия на остаряването? Остаряването е неестествен път в живота. Старостта е най-опасната болест в живота. Тя е най-ужасната патология. Най-ужасните микроби са тия на старостта. Когато се заразят от тия микроби, хората остаряват, изгубват всичко възвишено и благородно в себе си. Тия микроби, като термитите, изяждат всичко свещено в човека, като остават от него само сухи кости. И тогава всички казват: Остаря този човек.
към беседата >>

Най-ужасните микроби са тия на старостта.
Питам; какви са тези идеи? Каква е тази философия на остаряването? Остаряването е неестествен път в живота. Старостта е най-опасната болест в живота. Тя е най-ужасната патология. Най-ужасните микроби са тия на старостта. Когато се заразят от тия микроби, хората остаряват, изгубват всичко възвишено и благородно в себе си. Тия микроби, като термитите, изяждат всичко свещено в човека, като остават от него само сухи кости. И тогава всички казват: Остаря този човек. Философите казват, че в старостта си човек поумнявал, а в младостта си бил глупав. Според мене е точно обратно: в старостта си човек оглупява, а в младостта си е умен.
към беседата >>

Философите казват, че в старостта си човек поумнявал, а в младостта си бил глупав.
Тя е най-ужасната патология. Най-ужасните микроби са тия на старостта. Когато се заразят от тия микроби, хората остаряват, изгубват всичко възвишено и благородно в себе си. Тия микроби, като термитите, изяждат всичко свещено в човека, като остават от него само сухи кости. И тогава всички казват: Остаря този човек. Философите казват, че в старостта си човек поумнявал, а в младостта си бил глупав. Според мене е точно обратно: в старостта си човек оглупява, а в младостта си е умен. Поискайте от детето това, което държи в ръката си, то ще го даде; поискайте от стария това, което държи в ръката си, той няма да го даде. Кой от двамата е по-благороден? Изворът, който тече ли е по-благороден, или щерната? Изворът е по-благороден, защото постоянно дава.
към беседата >>

Според мене е точно обратно: в старостта си човек оглупява, а в младостта си е умен.
Най-ужасните микроби са тия на старостта. Когато се заразят от тия микроби, хората остаряват, изгубват всичко възвишено и благородно в себе си. Тия микроби, като термитите, изяждат всичко свещено в човека, като остават от него само сухи кости. И тогава всички казват: Остаря този човек. Философите казват, че в старостта си човек поумнявал, а в младостта си бил глупав. Според мене е точно обратно: в старостта си човек оглупява, а в младостта си е умен. Поискайте от детето това, което държи в ръката си, то ще го даде; поискайте от стария това, което държи в ръката си, той няма да го даде. Кой от двамата е по-благороден? Изворът, който тече ли е по-благороден, или щерната? Изворът е по-благороден, защото постоянно дава. Сега аз говоря за нещата в техния прав смисъл.
към беседата >>

77. Служба на уравненията

Оставете настрана вашата младост и старост.
– Не, който иска нещо от Господа, той трябва да обещае нещо, да пожертва нещо от себе си. И каквото обещае, трябва да го изпълни. Каквато жертва намисли да направи, той трябва да я даде. Няма случай в света, човек да е изпълнил обещанието си, което е дал пред Бога, и да не е получил отговор на молитвата си. Някой обещава нещо пред Господа, но после се извинява, че не е могъл да изпълни обещанието си, понеже бил млад, бил поставен на изкушения, или че бил стар, женен, със задължения към жена и към деца. Оставете настрана вашата младост и старост. Как ще докажете, че сте млади или стари? Как ще докажете, че сте женени ? Че сте млади или стари, това е сън, това е илюзия, не е действителност. Толстой сънувал една вечер, че е бременен и ще роди. Цяла нощ се мъчил, докато най-после родил.
към беседата >>

78. Към свобода!

МС

Като ви говоря за старите ученици, не мислете, че старостта им се изразява в бяла брада и мустаци, както и в бели коси.
Един го утешава, друг го утешава, докато му помогнат в това затруднено положение, в което е изпаднал. Тия стари братя отварят книгата на живота, четат от нея и помагат на по-малките си братя. На какъвто въпрос и да се натъкне младият ученик, по-старият ученик знае, как да го разреши. Той ще му каже: „Преди толкова и толкова години, ето, как аз разреших този въпрос”. Като го изслуша младият, ще му олекне на душата. Като ви говоря за старите ученици, не мислете, че старостта им се изразява в бяла брада и мустаци, както и в бели коси. Не, стар ученик наричам този, който се отличава с голяма разумност, с голяма опитност и е проникнат от дълбокото желание да помага на своите по-малко местице малки братя. Тия по-големи братя се радват на своите по-малки братя и без да се спирате пред въпроса, дали са праведни или грешни хора, те веднага са готови на услуга, щом се обърнат към тях. В каквото положение да видят малките си братя, те не им се сърдят, но казват: ,,Ето, как може да се направи тази работа”! Ако се обърне към тях някой праведен човек, те ще му кажат: ,,3а да запазиш и занапред чистотата на своите дрешки, ето, какво трябва да направиш: ще си купиш един хубав гардероб, и щом си свършиш работата, ще ги прибереш”. Ако пък се обърне към тях някой грешен човек, на когото дрехите са окъсани, изцапани, те ще му покажат начин, как да се изчисти и обнови.
към беседата >>

79. Дейност и почивка / Лѣность и прилежание

Младостта е външен израз на прилежанието, а старостта – външен израз на леността.
Той се отделя от съществата на другите светове, живее само на физическия свят, като се ръководи главно от своята личност. Животът на личността, обаче, не представя идеен живот. Чрез леността човек дохожда до криво разбиране на живота, а това го отклонява от правия път на онази естествена дейност, необходима за всяка душа. И тъй, дръжте в ума си двете идеи – за прилежанието и леността, стремете се към първата, а се пазете от втората. Младите трябва да се пазят от леността, да не остареят преждевременно; старите трябва да прилагат прилежанието, за да се подмладят. Младостта е външен израз на прилежанието, а старостта – външен израз на леността. Добродетелите се развиват в закона на прилежанието, а слабостите и пороците – в закона на леността. Младият трябва да прилага закона на прилежанието и да се ползва от най-малките блага, които Бог му е дал за разрешаване на задачите в неговия живот. Влезе ли в сърцето на младия, леността започва да го съветва да не обича всички хора, да не се отваря за любовта. – Кого трябва да обича младият? – Само себе си.
към беседата >>

Тя води къмъ старость, къмъ осакатяване на човѣка. (втори вариант)
Чрѣзъ лѣностьта у човѣка може да се развие вѫтрѣшното криво разбиране на нѣщата, което да го отклони отъ правия пѫть на онази естествена дѣятелность, потрѣбна за душата. И тъй, ще държите въ ума си идеята за прилежанието и лѣностьта. Младитѣ трѣбва да се пазятъ отъ лѣностьта. Старитѣ, които иматъ опитность отъ нея, все сѫ научили нѣщо, и сега трѣбва да се подмладяватъ. Дойде ли въ съзнанието имъ идеята, че сѫ се подмладили, трѣбва вече съзнателно да се пазятъ отъ лѣностьта. Тя води къмъ старость, къмъ осакатяване на човѣка. Младостьта е външенъ изразъ на прилежанието; старостьта е външенъ изразъ на лѣностьта. Всички велики добродѣтели живѣятъ въ закона на прилежанието; всички слабости и пороци живѣятъ въ закона на лѣностьта. Младиятъ трѣбва да върви въ закона на прилежанието и да използува и най-малкитѣ блага, които Богъ му е далъ за разрѣшение на задачитѣ, опрѣдѣлени въ живота му. Влѣзе ли лѣностьта въ сърцето на младия, тя ще каже: ти трѣбва да пазишъ сърцето си отъ Любовьта, да не изгори; не трѣбва да обичашъ всички хора, не си ги родилъ ти. Обичай себе си.
към втори вариант >>

Младостьта е външенъ изразъ на прилежанието; старостьта е външенъ изразъ на лѣностьта. (втори вариант)
И тъй, ще държите въ ума си идеята за прилежанието и лѣностьта. Младитѣ трѣбва да се пазятъ отъ лѣностьта. Старитѣ, които иматъ опитность отъ нея, все сѫ научили нѣщо, и сега трѣбва да се подмладяватъ. Дойде ли въ съзнанието имъ идеята, че сѫ се подмладили, трѣбва вече съзнателно да се пазятъ отъ лѣностьта. Тя води къмъ старость, къмъ осакатяване на човѣка. Младостьта е външенъ изразъ на прилежанието; старостьта е външенъ изразъ на лѣностьта. Всички велики добродѣтели живѣятъ въ закона на прилежанието; всички слабости и пороци живѣятъ въ закона на лѣностьта. Младиятъ трѣбва да върви въ закона на прилежанието и да използува и най-малкитѣ блага, които Богъ му е далъ за разрѣшение на задачитѣ, опрѣдѣлени въ живота му. Влѣзе ли лѣностьта въ сърцето на младия, тя ще каже: ти трѣбва да пазишъ сърцето си отъ Любовьта, да не изгори; не трѣбва да обичашъ всички хора, не си ги родилъ ти. Обичай себе си. Достатъчна ти е тази любовь.
към втори вариант >>

80. Планински върхове

В тази разумност няма младост, но старост. (втори вариант)
Ние сме дошли до едно място, дето се изисква крайно разумен живот. Ако сме богати, нищо не ни извинява - трябва да си платим дълга. Щом сме дошли пък да работим, онзи, който има - нека почака. Казва: „Вярвай ми, сега работя, ще ти платя, вярвай ми." „Не, нищо не чакам." То е неразумно. Трябва да бъдем разумни във всички постъпки. В тази разумност няма младост, но старост. Започнете в новия живот с разумността. При това, като се ударите, бръкнете в джоба, извадете двете полици, кажете: „Господи, благодаря ти, няма да взема парите" - нищо повече. Веднага тогава ще имате едно последствие - непременно удареният пръст магически ще оздравее. Затова се изисква контролиране на ума. Щом си удариш крака или големия пръст -правете изводи, извадете двете полици, върни се дома и започни наново работа.
към втори вариант >>

81. Смени в природата

Старостта е вашият кредитор.
Това, което е било преди 10-20 години, сега не е същото. Сега сте пъргави, но след 20-30 години ще станете сериозни, ще се движите бавно, ще философствате. Ще кажете: „Едно време бяхме млади, а сега остаряхме“. - Защо остаряхте? Коя е причината за остаряването ви? Старостта е вашият кредитор. Ако искате да не остарявате, трябва да спазвате правилото: още преди да е дошъл кредиторът ви вкъщи, вие да сте му платили. Дойде ли дома ви, веднага трябва да изпратите слугата си в кантората му, да платите дълга си. Ако нямате пари да платите дълга си, трябва да избягате някъде, да не се явявате пред очите на своя кредитор. Следователно, искате ли да не остарявате, ще направите едно от двете: или ще платите на кредитора си, преди да ви е потърсил, или ще се скриете някъде, да ви не среща. - Трябва ли човек да бяга от задълженията си и да не плаща?
към беседата >>

Тези фази се повтарят и по-нататък, до дълбока старост.
От 7-14 годишна възраст, човек минава през фазата на животно. Той започва свободно да се движи и се отдалечава от дома си. От 14-21 годишна възраст, човек започва да мисли, влиза във фазата на истинския човек. След 21 годишна възраст, човек отново минава в същите фази - има едно повтаряне. От 21-28 години той влиза във фазата на растение, от 28-35 - във фазата на животно, от 35-42 - във фазата на човек. Тези фази се повтарят и по-нататък, до дълбока старост. Когато минава през фазата на растение, научно човек може да каже за себе си, че се занимава с ботаника, изследва произхода на растенията. Същевременно той изучава себе си, определя, към коя категория растения да се причисли: към водораслите, към сухоземните, към низшите или висшите и т.н. Когато минава през фазата на животно, човек се занимава със зоология, изучава произхода на животните, изобщо, както и своя произход, специално. Най - после, като дойде до фазата на човека, той изучава антропология, занимава се със своя организъм, с епохите през които е минал като човек. Мнозина казват, че не се интересуват от тия работи.
към беседата >>

82. Насока на живота

Какво да се прави, старост е това.
Някой казва: Аз съм човек, ходя на два крака, заемам високо обществено положение. - Докога ще бъдеш човек, който се отличава от другите животни по това, че ходи на два крака и заема известно обществено положение? След 20-30 години ще те уволнят и ще се намериш в положението на инвалид, неспособен за работа. Тогава ще кажеш: „Какво беше едно време, а какво е сега! “ Най-после, щеш не щеш, ще се примириш с положението си, ще кажеш: Така трябва да бъде. Какво да се прави, старост е това. - Не, така не трябва да се разсъждава. Какво нещо е старостта? Когато изгуби силите си, човек започва да остарява. - Защо губи човек силите си? - Защото е изгубил насоката на своя живот.
към беседата >>

Какво нещо е старостта?
След 20-30 години ще те уволнят и ще се намериш в положението на инвалид, неспособен за работа. Тогава ще кажеш: „Какво беше едно време, а какво е сега! “ Най-после, щеш не щеш, ще се примириш с положението си, ще кажеш: Така трябва да бъде. Какво да се прави, старост е това. - Не, така не трябва да се разсъждава. Какво нещо е старостта? Когато изгуби силите си, човек започва да остарява. - Защо губи човек силите си? - Защото е изгубил насоката на своя живот. Онзи, който не е изгубил насоката на своя живот, той не знае, какво нещо е старост. Следователно, старостта показва, че човек трябва да мине в нова форма на живота, да се подмлади.
към беседата >>

Онзи, който не е изгубил насоката на своя живот, той не знае, какво нещо е старост.
- Не, така не трябва да се разсъждава. Какво нещо е старостта? Когато изгуби силите си, човек започва да остарява. - Защо губи човек силите си? - Защото е изгубил насоката на своя живот. Онзи, който не е изгубил насоката на своя живот, той не знае, какво нещо е старост. Следователно, старостта показва, че човек трябва да мине в нова форма на живота, да се подмлади. Старостта е преходна фаза, в която човек не може да остане дълго време. Дойде ли до старостта, той непременно трябва да търси изходен път. Един китайски император искал да стане член на Всемирното Бяло Братство. За тази цел го изпратили между животните, да учи техния език.
към беседата >>

Следователно, старостта показва, че човек трябва да мине в нова форма на живота, да се подмлади.
Какво нещо е старостта? Когато изгуби силите си, човек започва да остарява. - Защо губи човек силите си? - Защото е изгубил насоката на своя живот. Онзи, който не е изгубил насоката на своя живот, той не знае, какво нещо е старост. Следователно, старостта показва, че човек трябва да мине в нова форма на живота, да се подмлади. Старостта е преходна фаза, в която човек не може да остане дълго време. Дойде ли до старостта, той непременно трябва да търси изходен път. Един китайски император искал да стане член на Всемирното Бяло Братство. За тази цел го изпратили между животните, да учи техния език. Като поживял известно време между тях, той започнал да разбира езика им.
към беседата >>

Старостта е преходна фаза, в която човек не може да остане дълго време.
Когато изгуби силите си, човек започва да остарява. - Защо губи човек силите си? - Защото е изгубил насоката на своя живот. Онзи, който не е изгубил насоката на своя живот, той не знае, какво нещо е старост. Следователно, старостта показва, че човек трябва да мине в нова форма на живота, да се подмлади. Старостта е преходна фаза, в която човек не може да остане дълго време. Дойде ли до старостта, той непременно трябва да търси изходен път. Един китайски император искал да стане член на Всемирното Бяло Братство. За тази цел го изпратили между животните, да учи техния език. Като поживял известно време между тях, той започнал да разбира езика им. Един ден той срещнал две мравки, които спорили за една хапка.
към беседата >>

Дойде ли до старостта, той непременно трябва да търси изходен път.
- Защо губи човек силите си? - Защото е изгубил насоката на своя живот. Онзи, който не е изгубил насоката на своя живот, той не знае, какво нещо е старост. Следователно, старостта показва, че човек трябва да мине в нова форма на живота, да се подмлади. Старостта е преходна фаза, в която човек не може да остане дълго време. Дойде ли до старостта, той непременно трябва да търси изходен път. Един китайски император искал да стане член на Всемирното Бяло Братство. За тази цел го изпратили между животните, да учи техния език. Като поживял известно време между тях, той започнал да разбира езика им. Един ден той срещнал две мравки, които спорили за една хапка. Двете мравки хванали хапката и я държат, не я пущат.
към беседата >>

83. Пречупване на светлината / Трите неизвестни. Пречупване на лъчите, светлината

И ако си остарял, разбираш ли смисъла на старостта. (втори вариант)
Може малко да стане млад. За дрехите той казва: „Защо ми са, едно време нали се обличах“, това са старите атавистически мисли, които се преповтарят у човека. Той казва: „Не ми трябва това нещо, не съм млад.“ Питам: ти, като си остарял, разбрал ли си младините? Ти трябва да разбираш, какво нещо е мъдростта. И ако си остарял, разбираш ли смисъла на старостта. Определете в нейната конкретна смисъл, в какво седи старостта? В знанието. Ако имаш знание и мъдрост, ти си стар човек. А в какво седи младостта? Младостта седи във възможностите.
към втори вариант >>

Определете в нейната конкретна смисъл, в какво седи старостта? (втори вариант)
За дрехите той казва: „Защо ми са, едно време нали се обличах“, това са старите атавистически мисли, които се преповтарят у човека. Той казва: „Не ми трябва това нещо, не съм млад.“ Питам: ти, като си остарял, разбрал ли си младините? Ти трябва да разбираш, какво нещо е мъдростта. И ако си остарял, разбираш ли смисъла на старостта. Определете в нейната конкретна смисъл, в какво седи старостта? В знанието. Ако имаш знание и мъдрост, ти си стар човек. А в какво седи младостта? Младостта седи във възможностите. Детето вижда възможности.
към втори вариант >>

Старостта не е нищо друго освен реализиране на младостта. (втори вариант)
Младостта седи във възможностите. Детето вижда възможности. То, като излезе, се радва на всичко, то се радва на себе си, че всичко това седи в него. Единият е богат, а другият не е. Единият се радва на това, което е придобил, а другият се радва на това, което може да придобие. Старостта не е нищо друго освен реализиране на младостта. Това, което детето е желаело в младостта, след като го реализира, той се нарича стар човек, придобил го е. След старостта какво иде? Да обясня сега мисълта. Казваш: „Дотегна ми да живея.“ Кое иде след живота? Смъртта иде, нали така.
към втори вариант >>

След старостта какво иде? (втори вариант)
То, като излезе, се радва на всичко, то се радва на себе си, че всичко това седи в него. Единият е богат, а другият не е. Единият се радва на това, което е придобил, а другият се радва на това, което може да придобие. Старостта не е нищо друго освен реализиране на младостта. Това, което детето е желаело в младостта, след като го реализира, той се нарича стар човек, придобил го е. След старостта какво иде? Да обясня сега мисълта. Казваш: „Дотегна ми да живея.“ Кое иде след живота? Смъртта иде, нали така. Представете си тогава, че и в смъртта има такова състояние, ти казваш: „Дотегна ми да умирам.“ Това е противоположното на: дотегна ми да живея, значи един непрекъснат процес на живеене. И след като ти дотегне да умираш, ще дойде раждането, а след раждането, ще дойде растенето.
към втори вариант >>

84. Магическата пръчица

Ако е учен, иска да го ценят заради учеността му; ако е стар, заради старостта му и т. н.
Достатъчно е единият от тях да се подвижи нагоре или надолу от точка Д, за да се избегнат недоволството и недоразумението. Тогава ще се образува плоскостта – свят на двете измерения. Кои са причините, които карат хората да бъдат недоволни едни от други и да търсят възможност да се отдалечат? – Неуважението и непочитанието. Всеки иска да бъде уважаван и да го ценят. Ако е учен, иска да го ценят заради учеността му; ако е стар, заради старостта му и т. н. По какво познавате, че хората се уважават? – По отстъпването на първото място, по ставането на крака един на друг и т. н. Ако някой млад седи на стол, като види, че стар човек влиза в стаята, младият веднага става от мястото си и предлага стола на стария. Обаче, някога и старият отстъпва мястото си на младия, особено ако е учен. Старият казва: Побеляла е главата и брадата ми, но нищо не струвам пред този млад и учен човек.
към беседата >>

– Старостта.
Затова казваме, че всяко горене, което е произлязло от любовта, е вечно. Светлината, която произлиза при горенето, наричаме мисъл. Какво представя любовта на физическия свят? – Младостта. А мисълта? – Старостта. Младият пък представя ръка, която лъкатуши, докато се влее в морето. Щом се влее в морето, тя се превръща на стар човек и престава да лъкатуши. Докато лъкатуши, ръката принася голяма полза на хората, на растенията и на множество живи същества. Тъй щото, не мислете, че лъкатушенето е вредно. И човек лъкатуши понякога, но запазва посоката на движението си и целта, към която се стреми – да се влее във великото море на живота.
към беседата >>

85. Наклали огън

Значи, този човек туря старостта в своето бъдеще.
имат по-правилни разбирания и трябва да живеят според тях. Обаче, сегашните хора не живеят според своите разбирания, но според разбиранията, които са имали в миналото си. Че е така, вслушайте се, какво говорят младите. Срещате някой млад, който казва: Баба ми дядо ми живяха по този начин, и аз ще живея като тях. И аз ще остарея като тях. Значи, този човек туря старостта в своето бъдеще. Той туря дядо си отпред, а бъдещето си отзад. Този млад човек мисли да се осигурява за черни дни: да събира пари, да си направи къща, да се ожени, да има деца, да има кой да го гледа на старини. – Какъв е този идеал? И ученият говори по същия начин. Той наблюдава Слънцето Венера, Юпитер, и като престане да наблюдава, започва да пише теории за тях, да изкара бели пари за черни дни.
към беседата >>

86. Преводи в природата

Тъй щото, ще знаете, че старостта не е нито във външния израз на човека, нито в годините, но в нечистата кръв.
При това положение вие минавате за млад човек. Онзи, на когото раните не заздравяват лесно, е стар. Лекарите ще кажат, че причината на това е нечистата кръв. Ние вадим друго заключение, а именно: старият има нечиста кръв. На младия кръвта е всякога чиста. Тъй щото, ще знаете, че старостта не е нито във външния израз на човека, нито в годините, но в нечистата кръв. Стар човек е онзи, който се спъва от злото. Който не се спъва от злото, е млад. Младият е добър, старият – лош; младият е силен, старият – слаб. Хората трябва да се откажат от външното гледане на нещата. Някой, например, минава за религиозен, защото се моли по няколко пъти на ден.
към беседата >>

87. Абсолютна реалност