Търсене в текстове за 'Старост'

НАЧАЛО

ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 19 резултата в 15 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски

бил пенсиониран поради старост, но останал да живее при храма.
Отдал се в пълнота на най-важното за един духовник -пастирското служение. Неуморно наставлявал, изповядвал, проповядвал Словото Божие сред своите пасоми. Богатата му душевност, ерудиция и горчив жизнен опит му давали възможност да преценява склонностите на всяка душа и да я насочва по пътя към спасението. Плодовете на духа си той предал на новото поколение в една нова среда - освободеното си отечество. През 1898 г. бил пенсиониран поради старост, но останал да живее при храма. Православните християни от града продължавали да го посещават и да черпят от него наставления и отечески съвети за живота. Последната обществена изява на отец Константин била възложената му от българското правителство благотворителна акция, която той оказал на населението в Македония по време на Балканската война (1912-1913). Макар и на преклонна възраст той приел почетната длъжност и раздал парични помощи на бедстващото българско население в новоосвободените земи по време на Балканската война. Гробът на отец Константин Дъновски По случай 50-годишния юбилей на първата българска църква в град Варна Св.
към текста >>

2. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

Младост, старост, това са за човека.
Гледайте да сте в съгласие с това Велико сърце, Което всички обгръща и стопля със своята вечна Любов и Истина. Поздравете нашия приятел П. Т. Нему му правят ремонт на колата, да видят дали ще може още да издържи. Да се държи весел и бодър. Всичко Бог твори за добро. Младост, старост, това са за човека. Сила и немощ са за него, да опита две главни състояния на съзнанието. Като млад хвърка, като стар пълзи, като силен заканя се, като слаб моли се. Человек е една загадка за самия себе си. Той не познава още своята душа, своя Дух. Но ще познае.
към текста >>

3. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август

Така зимата съответствува на човешката старост, а пролетта - на човешката младост.
Стоят у дома си и отвън никаква работа не може да се върши - нито се оре, нито се жъне, нито се сее. Ето защо, когато Христос дойде в сърцата ни, трябва да бъде пролет, защото тогава е най-благоприятното време. Това благоприятно време е необходимо за нашия растеж. Разбира се, както ви говоря за зимата, това не подразбира, че има нещо лошо, защото това са периоди.Орбитата на човешкия живот има четири важни етапа: пролет, лято, есен, зима, които означават четирите стъпала в човешкия живот. Вие сами може да си направите уподобление на какво съответствува пролетта, лятото, есента и зимата. Така зимата съответствува на човешката старост, а пролетта - на човешката младост. Младостта е символ, че излизаме от Господа като онзи блуден син, който излиза от баща си и отива да опита благата на света. Човек излиза от Небето и слиза на Земята, а като остарее, съдерат му се гащите, няма храна и започне да мисли за Небето, затова хората казват, че като остарее човек, започва да мисли за Небето. Ами какво ще прави, ще-не ще, ще мисли.Следователно трябва да се върнете и всеки, кога.и да е, ще се върне. Ще се върнете със съдрани гащи, гологлави, без калпаци и тогава вашият небесен Баща, като ви види, ще се зарадва и ще заколи телето, за да се подмладите. Непременно трябва да се заколи това теле, защото ако не заколиха Христа -телето, нямаше да ни приемат на Небето.
към текста >>

Самата бръчкавина на нашите лица при старостта показва, че всички сме близо при Господа.
Така, ако вие може да се научите как да произнасяте думата .любов", как именно да спазвате вибрациите й, щом я произнесете, казвам ви, няма да има сила в света, която моментално да не се подчини. С тая сила вие ще можете да обърнете един вълк в овца - вълкът ще изгуби своя нрав. Но ако това не можете, то не можете ли следното: като се разгневи мъжът, жената щом знае как да произнася тази дума - думата „любов", мъжът веднага ще се успокои; и обратното: ако жената се разгневи, мъжът трябва да знае това нещо.Когато говорим за Земята, то е нещо относително, защото ако вие сте на север, зимата ще бъде много по-груба и ако вие сте на екватора, зимата ще бъде много по-малка. Значи вие може да измените положението на зимата -тук не е един абсолютен закон, щото непременно зимата да бъде лоша. На Земята имаме тия четири причини - пролет, лято, есен, зима, чрез които се прави изискуемия се кръг, посредством който чрез съприкосновение можем да бъдем близо до Господа. Самата бръчкавина на нашите лица при старостта показва, че всички сме близо при Господа. Казвате, че старият човек оглупява. Защо? Защото Господ го стопява и от 200 става на два килограма и като сте по-леки, казват, че сте оглупели. Но за нас е празна работа този израз, защото именно в такъв случай ние притежаваме Божествения нектар. Често пъти не бива да се гледа на лице, на красиво лице, защото това лице може да носи излишен багаж. А ти гледай душата на някого и като го сравняваш със себе си, гледай да подхождат неговите душевни качества с твоите.Ако ние можем да разберем дълбокия смисъл на Христовото учение, чрез своя език да произнесем това име, само тогава ше намерим откъде се е явило заключението, което се е въвело между съвременното духовенство.
към текста >>

4. Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 5 август

Долу такива старости.
Не трябва да оставяте лоши форми, а добри. Даже и дяволът ако ви даде добра форма, вземете я, но той е скъперник, та никога няма да ви даде добра форма.Например, вземете куба или такава топка от книжарницата, много обикновено нещо, с нея си играят децата, но трябва да почнем и ние да се занимаваме с тях. От дълго време и аз се занимавам с тях. Някои казват: „Наивно е да се занимаваме с такива работи." Кои са добрите форми? Набръчканите ли лица, развалените ли стомаси и дробове, разнебитените ли мисли? Долу такива старости. Нам ни трябват старци, които са обработили хубави форми, за да кажат хората: „Като го искате, да бъде", а не да кажат: „Какъв е този калпазанин старец? " На младини той не е работил и не е забогатял. Ние не обичаме сиромасите хора. Някои казват: „Помагайте на бедните." Но хора, които отиват да крадат от джобовете, аз не ги ща. Да крадеш, то е изкуство, само че не е наука.
към текста >>

5. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

Тогава може ли този, който ляга късно и става късно, да има дълъг живот, да е постоянно жизнерадостен и със здраво тяло, да има един светъл ум и благородно сърце до старост?
лекарите не изпущат случая да препоръчват използуването на тази целебна сила от своите болни. Какво по-хубаво от поговорките: „Рано лягай, рано ставай", „Рано пиле, рано пее"? Не съдържат ли тези народни поговорки дълбока мъдрост? -Да! Е добре. Тогава може ли този, който ляга късно и става късно, да има дълъг живот, да е постоянно жизнерадостен и със здраво тяло, да има един светъл ум и благородно сърце до старост? Това е невъзможно! Това е против законите на живата природа! Ние не говорим за изключенията. Ако преди 20-30 години се кажеше някому, че цветовете на слънчевия спектър влияят върху психическото състояние на човека, щеше да се смее. Но днес ние виждаме, че червеният цвят се използува в медицината като възбуждающ, синият и виолетовият, като успокоящи и пр.
към текста >>

Отделни трудове: Обща биология (1925), Човекът за теософията и за науката (1926), Законите на наследствеността (1928), Изграждането на културното човечество (1928), Живот, старост, смърт (1928) и др.
1. Консулов (д-р Стефан), български естественик и професор. Род. в София през 1885 г., свършил по естествена история в София, специализирал в Триест, Ерланген и Бреслау. Професор в Соф. университет по зоология. Печатал трудове върху комарната фауна, борбите с маларията и др. Отделни трудове: Обща биология (1925), Човекът за теософията и за науката (1926), Законите на наследствеността (1928), Изграждането на културното човечество (1928), Живот, старост, смърт (1928) и др. Данчов, Н. Г. и др. Българска енциклопедия / Н. Г. Данчов, И. Г. Данчов.- София: Ст.
към текста >>

6. Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 30 август

Старият човек трябва да се освободи от старостта си.
Да се уясни животът ни. И щом се уясни, тогаз ще дойде онова хубавото, красивото в живота ни. Вие сте в края на този век. Вие сте така да кажем пред зарите на една нова епоха, която носи нещо хубаво в себе си. Трябва да се освободите от стария живот, старите схващания, старите разбирания. Старият човек трябва да се освободи от старостта си. Бедният трябва да се освободи от бедността си. Това е задачата. Тогаз богатият какво трябва да направи? Той трябва да се освободи от богатството си. Да го впрегне на работа.
към текста >>

7. Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1937 г.

„И тъй, изкачването нагоре представлява младостта, слизането надолу - старостта... Слизането надолу е остаряването на човека." /"Нашето място", с. 244/
И тогава, ако се качваме на планината, за да разберем какво иска Бог от нас, това качване има смисъл. И ако слезем в долината, за да занесем от онова, което сме взели от планината, това слизане има смисъл." /"Любов към Бога", с. 22/„През целия си живот човек ще се качва по планинските върхове и ще слиза, за да се научи правилно да ходи... Вие дойдохте на планината сами, не ви предупредиха, че ще носите сами книгата, молитвеника, хляба. Като знаете това, вие трябва да разчитате на себе си." /"Езикът на любовта", с.331/„Следователно всички хора , които слизат от планинския връх представляват течност. Те са хора на чувствата... Ония пък, които се качват на планинския връх, те са хора на мисълта." /"По Бога направени", с. 109/ „И тъй, изкачването нагоре представлява младостта, слизането надолу - старостта... Слизането надолу е остаряването на човека." /"Нашето място", с. 244/ „Екскурзиите, които правите из планините, представляват външната страна на живота. Нима изпитанията на човека не са екскурзии?... Нима беднотията, болестите, несгодите и несполуките в живота на хората не внасят в тях също такъв ужас и страх, както опасните стръмни места в планината? " /"Любов към Бога", с 110/„И вие лесно се обезсърчавате. Щом се намерите пред някой висок планински връх, вие веднага се обезсърчавате и се страхувате да не паднете от тази височина и да не се осакатите.
към текста >>

8. Лулчев се качва на Рила - езерата. Нареждане от Учителя Лулчев да говори с Цар Борис за въвеждане на Паневритмията (...

Интересно е, че и тримата вечни превратаджии - Кимон Георгиев, Дамян Велчев и Александър Цанков - не ги хваща възмездието на Народния съд и умират от старост.
е министър на войната в правителството на Кимон Георгиев. От 1946 г. до 1947 г. е изпратен като посланик в Швейцария. Повече не се завръща в България. Интересно е, че и тримата вечни превратаджии - Кимон Георгиев, Дамян Велчев и Александър Цанков - не ги хваща възмездието на Народния съд и умират от старост. Не само интересно, но и изумително. Има причина, която се знае: Кимон Георгиев докара комунистите на власт на 9 септември 1944 г.; Дамян Велчев се бори с цар Борис III, беше осъден на смърт и после помилван; Александър Цанков върна стария правопис, с буквата НЬ («е двойно»), за която Учителят Петър Дънов казва, че е знамето на славянството. 62. Рилски - псевдоним на цар Борис III, който той използва, когато пътува в Европа инкогнито или за кореспонденцията си. А защо Рилски? На 3 октомври е възшествието на Барис като цар.
към текста >>

9. Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 3 май

Старост не е това, което разбирате вие да е човек дряхнал, да се е привел.
духовният и Божественият 3. V. 1940 г. След гимнастиките - На физическия свят човек се мъчи, в духовния свят човек се труди, а в Божествения човек работи. Старост не е това, което разбирате вие да е човек дряхнал, да се е привел. Старост се разбира поумнявание. Младият влиза в рудницата, вади материала, а старият го обработва. Не казвай някому: „Ти си се обезсърчил." Кажи му: „Ти никога не се обезсърчавай. Бог, Който живее в тебе, никога не се обезсърчава. Той е ти." (Аз е Той, ти е Той и той е Той.) „Аз", „ти" и „той" са свещени имена (че означават все Него).
към текста >>

Старост се разбира поумнявание.
3. V. 1940 г. След гимнастиките - На физическия свят човек се мъчи, в духовния свят човек се труди, а в Божествения човек работи. Старост не е това, което разбирате вие да е човек дряхнал, да се е привел. Старост се разбира поумнявание. Младият влиза в рудницата, вади материала, а старият го обработва. Не казвай някому: „Ти си се обезсърчил." Кажи му: „Ти никога не се обезсърчавай. Бог, Който живее в тебе, никога не се обезсърчава. Той е ти." (Аз е Той, ти е Той и той е Той.) „Аз", „ти" и „той" са свещени имена (че означават все Него). Друг е, който се обезсърчава във вас.
към текста >>

10. Учителя дава песента 'Подмладяване' - София

Такава старост и младост не са Божествени.
Следвайте пътя на доброто, за да се подмладите. Не вървите ли в този път непременно ще остареете. Има смисъл да остарееш, но да станеш мъдър и разумен. Обаче, страшно е да остарееш и да обезумееш. Страшно е и да бъдеш млад, но пълен със слабости и недъзи. Такава старост и младост не са Божествени. Текст на песента: Подмладяване Аз ще се подмладя, ти ще се подмладиш, той ще се подмлади.
към текста >>

11. Малкият Петър заедно с родителите си се премества във Варна

бил пенсиониран поради старост, но останал да живее при храма.
Отдал се в пълнота на най-важното за един духовник -пастирското служение. Неуморно наставлявал, изповядвал, проповядвал Словото Божие сред своите пасоми. Богатата му душевност, ерудиция и горчив жизнен опит му давали възможност да преценява склонностите на всяка душа и да я насочва по пътя към спасението. Плодовете на духа си той предал на новото поколение в една нова среда - освободеното си отечество. През 1898 г. бил пенсиониран поради старост, но останал да живее при храма. Православните християни от града продължавали да го посещават и да черпят от него наставления и отечески съвети за живота. Последната обществена изява на отец Константин била възложената му от българското правителство благотворителна акция, която той оказал на населението в Македония по време на Балканската война (1912-1913). Макар и на преклонна възраст той приел почетната длъжност и раздал парични помощи на бедстващото българско население в новоосвободените земи по време на Балканската война. Гробът на отец Константин Дъновски По случай 50-годишния юбилей на първата българска църква в град Варна Св.
към текста >>

12. Завършва земния си път Михаил Иванов - Омраам

Постъпките на младостта винаги са най-непосредствени и най-разбираеми за околните, докато в годините на зрелостта и старостта винаги има непонятна мъдрост.
На някои може да се стори просто низ от любопитни събития около една поч-ти скандална личност. Други, склонни към исторически обобщения, могат да видят символа на второто поколение българи, които приеха Словото на Учителя Беинса Дуно в духовните крайморски пространства на Варна. Трети, предпочитащи езотеричната интерпретация, сигурно ще нарекат душата му арена на сражение между светлите и тъмни сили на битието. Така или иначе, още от начало се условихме, че дължим на Михаил Иванов документална безпристрастност, затова най-разумно е да спрем дотук. Софийският и френският периоди от биографията му остават за други изследователи. Постъпките на младостта винаги са най-непосредствени и най-разбираеми за околните, докато в годините на зрелостта и старостта винаги има непонятна мъдрост. И слава Богу, че историографията не си служи с метафизични парадигми. Инак би заприличала на обикновеното човешко съзнание и би изхранвала научното си любопитство с личности и събития, откъснати от контекста на живата разумност и умъртвени от предразсъдъчни дефиниции. Със сигурност историографията би предпочела израза на Учителя: „Слушайте, това са факти, които изнасям. И вие ще се намерите на тяхното място..." Източник: ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВДимитър Н. Калев
към текста >>

13. Роден Михаил Иванов - Омраам, ученик и последовател на Учителя

Постъпките на младостта винаги са най-непосредствени и най-разбираеми за околните, докато в годините на зрелостта и старостта винаги има непонятна мъдрост.
На някои може да се стори просто низ от любопитни събития около една поч-ти скандална личност. Други, склонни към исторически обобщения, могат да видят символа на второто поколение българи, които приеха Словото на Учителя Беинса Дуно в духовните крайморски пространства на Варна. Трети, предпочитащи езотеричната интерпретация, сигурно ще нарекат душата му арена на сражение между светлите и тъмни сили на битието. Така или иначе, още от начало се условихме, че дължим на Михаил Иванов документална безпристрастност, затова най-разумно е да спрем дотук. Софийският и френският периоди от биографията му остават за други изследователи. Постъпките на младостта винаги са най-непосредствени и най-разбираеми за околните, докато в годините на зрелостта и старостта винаги има непонятна мъдрост. И слава Богу, че историографията не си служи с метафизични парадигми. Инак би заприличала на обикновеното човешко съзнание и би изхранвала научното си любопитство с личности и събития, откъснати от контекста на живата разумност и умъртвени от предразсъдъчни дефиниции. Със сигурност историографията би предпочела израза на Учителя: „Слушайте, това са факти, които изнасям. И вие ще се намерите на тяхното място..." Източник: ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВДимитър Н. Калев
към текста >>

14. Родена Елена Андреева, ученичка и стенографка на Учителя, 21 август 1899 год

Това придава смисъл, значимост и непреходна цена на всичко преживяно, то създава дори в старостта й онази особена духовна атмосфера, усещана от всички около нея.
Процесът на равносметка, пресяване и пречистване от всичко тъмно и чуждо на духовната й същност приключва през 1935 г. Тогава Елена Андреева е уволнена по обвинение за „противорелигиозни идеи”, а след отказа й да подпише декларация, че се отрича от убежденията си, й се отнемат учителските права. С позволение на Учителя тя се завръща на „Изгрева” и продължава работата си със Словото като стенографка и ученик. Когато Елена окончателно решава да прекъсне мъчителната си връзка с Лулчев, Учителя й дава ценния съвет: „Пази се да не го намразиш, защото ще напакостиш на себе си.” От ученическия си път, изпълнен с много изпитания, противоречия, страдания, Елена Андреева успява да придобие мъдрост, духовна сила и човечност. Това придава смисъл, значимост и непреходна цена на всичко преживяно, то създава дори в старостта й онази особена духовна атмосфера, усещана от всички около нея. Животът в „Парахода” като Школа. Когато през 1928 г. Учителя започва да държи беседите и лекциите на „Изгрева”, трите стенографки заживяват заедно в малка дървена постройка, която те наричат Парахода. „Ние трите бяхме с различни характери, от различна обществена среда, пък дори и народностно различни - пише Елена в своите спомени, - но въпреки това ние живеехме хармонично. Учителя често идваше при нас.
към текста >>

15. Родена Цветана-Лиляна Табакова, певица и последователка на Учителя

Тя дочака дълбока старост със запазени умствени способности и което е най-важното, бе толкова трудоспособна, че онези, които отиваха при нея, не можеха да издържат на онази сила и мощ, които излизаха от нея, когато говореше за Учителя и за Школата Му.
ЛИЛЯНА ТАБАКОВА (Вергилий Кръстев) Лиляна - Цветана Табакова е една изключителна личност. Тя е неповторима във всички направления, чрез които една личност може да се прояви. В нейния живот има всичко. Тя дочака дълбока старост със запазени умствени способности и което е най-важното, бе толкова трудоспособна, че онези, които отиваха при нея, не можеха да издържат на онази сила и мощ, които излизаха от нея, когато говореше за Учителя и за Школата Му. Тогава бързо търсеха повод да напуснат дома й. Имаше и други причини да не могат да издържат в нейното присъствие повече от 10-15 минути. Много неща за нея са описани в „Изгревът", том I, стр. 199-204, както и в том II, стр. 248-252. С Лиляна Табакова се познавам от 1972 г., когато работих с Жечо Панайотов и записвах неговите опитности от времето на Школата на Учителя.
към текста >>

Моят глас ще се запази до дълбока старост и аз ще мога да изнеса концерт в зала „България".
Аз искам да изнеса един концерт от песните на Учителя в зала „България", които Той ми даде. Аз искам да бъда показана на света и светът да види, че ме е имало." Отговорих много точно: „Това, което искаш, няма да стане нито сега, нито в бъдеще по твое време. Единствено, което можеш да оставиш като документация, е да работиш с мен и да оставиш следи. Сега е времето да се запише твоя глас. След 10-20 години този глас ще се промени и няма да го има, и тогава няма какво да покажем на идущите поколения - как Цветана Табакова е изпълнявала песните на Учителя." „Не съм съгласна. Моят глас ще се запази до дълбока старост и аз ще мога да изнеса концерт в зала „България". Огледах внимателно Цветана и видях, че тя говореше с поглед, отправен нагоре към небето. Разбрах, че онзи тщеславен дух, който я провали, бе влезнал в нея и я управляваше. „Не съм съгласна, Учителят ми каза, че аз ще изнасям концерти и цял свят ще ме слуша." „Вярвам в това, което е казал Учителят, но ти проигра нещата и още веднъж ще ги проиграеш, и всичко ще се загуби." Тя не се съгласи, а Жечо Панайотов беше свидетел на нашия разговор. По-късно тя се интересуваше как работим с Жечо Панайотов, понякога идваше и ни наблюдаваше как работим.
към текста >>

0.18514919281006