Търсене в текстове за 'Старост'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Каляваше и духа си до почетна старост.
А сега да се разделим." Той протяга ръка и двамата се прегръщат. Така двамата се разделят и всеки тръгва по своя си път. Игнат се връща в своята барака и така там остана щур до края на живота си. Често приятелите го срещаха на екскурзии по Витоша, където той по къси панталони тичаше по горските пътеки. Каляваше тялото си. Каляваше и духа си до почетна старост. Веднъж той ме покани на гости, разговорът ни се проточи и стана въпрос за Учителя. Той каза: "Луда глава бях и луда глава си останах. Учителят имаше много главоболия с мен. Веднъж посегна да ме бие с бастуна си заради моето вироглавство." Аз го поглеждам учудено. Той вижда учудения ми поглед и добавя: "А сега за доказателство на това - да ти покажа едно нещо, което пазя от Него като реликва.
към текста >>

2. 3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света

А той доживя дълбока старост със запазен разсъдък.
Ти ще си ми свидетеля, та да го разказваш след това на другите, та да знаят какво нещо е Учителят." И така стана. Като дойдоха комунистите в България, арестуваха го, съдиха го, осъдиха го на смърт и най-после го хвърлиха под един руски танк, та да го сгази. Това му беше присъдата от Учителя, защото руската Сила дойде чрез танковете, а Учителят ги водеше в Небесата направо към Берлин, за да забият червеното знаме над Райхстага. В Божиите решения няма обратни действия. Този случай го разказваше брат Темелко на всички, които отиваха при него, дори тридесет години след свършването на войната. А той доживя дълбока старост със запазен разсъдък. Методи Константинов се занимаваше с политика и познаваше почти всички политически дейци. По това време той непрекъснато снове до Мърчаево, занася новини на Учителя, разпитва Го и търси Неговото мнение. Веднъж Му донася новината, че правителството иска да прави сондажи и преговори в Кайро с Англия и Америка, за да сключат сепаративен мир и да излязат от войната. Учителят му нарежда да предаде на политиците, че могат да изпратят българска правителствена делегация, но само за сондажи, не и за преговори и да нямат пълномощия и право да сключват договори със съюзниците. Методи предава това на Багрянов и другите и те послушват съвета Му.
към текста >>

3. 4_08 Любовта е песен, но бракът е изпитание и съдба

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Спечелихме Неговото благословение и, макар че се разведохме, и двамата доживяхме до дълбока старост и със запазени ум и сили.
"Учителю, имам желание да се уча и превъзпитавам." Учителят ме погледна, усмихна се и каза: "Е, той - Митко - ще те научи! " Той започна да се смее, извади кърпичката от джоба на сакото Си, приближи я до устата Си и прихна да се смее в захлас. Аз също започнах да се смея. Разбрах, че порядъкът у човека е вътрешно качество, то се изработва с много труд и усилие и не се предава отвън дори и със съпружески връзки. Но това бяха моите най-хубави години и пеехме с него, и свирехме с него, и всичко това бе предназначено за Учителя, за братята и сестрите. Спечелихме Неговото благословение и, макар че се разведохме, и двамата доживяхме до дълбока старост и със запазени ум и сили. Отношенията ни се запазиха дружески и досега. През време на Школата въпросите за човешката любов, човешката обич и брака, бяха теми, които изискваха много знание, което ние получавахме от Словото на Учителя. При един разговор Учителят ми каза: "Момците трябва да бъдат честни и да не лъжат момите. Сестрите трябва да са внимателни, да не изкушават братята. Низшите енергии трябва да се препращат горе в главата с постоянно занятие с научна, умствена и духовна работа." При друг разговор каза: "Когато видите двама души да се обичат, не мислете лошо за тях, защото вие сте силни в мислите си, а се помолете Бог да ги благослови и укрепи и да се прояви висшето в тях." Години наред с него пеехме песните на Учителя пред приятелите в салона и пред лицето на Бога.
към текста >>

4. 4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Тя запази гласа си до дълбока старост - една вечер бе пяла до късна доба с необикновено вдъхновение и с прекрасен глас, а на следващия ден си замина от този свят.
Имаше неподражаем глас. Учителят много обичаше да разговаря и да музицира с нея. Тя свиреше на пиано, правеше акомпи и композираше песни. Дора Карастоянова, завършила Музикалната академия, имаше също красив драматичен сопран. Беше хористка в народната опера. Тя запази гласа си до дълбока старост - една вечер бе пяла до късна доба с необикновено вдъхновение и с прекрасен глас, а на следващия ден си замина от този свят. Ирина Кисьова беше също сопран. Тя най-често присъстваше в салона и изпълняваше това, което Учителят даваше. Каквато и песен Учителят да дадеше, тя веднага я изсвирваше на пианото, понеже беше пианистка. Тя е записала някои от песните на Учителя, много неща е хармонизирала, дирижираше хора и оркестъра, когато се изпълняваха онези песни, които сама бе разработила и хармонизирала. Свиреше на цигулка и често беше с нас, музикантите, в кръга на поляната, когато свирехме Паневритмията.
към текста >>

5. 5_30 Мястото на Ваучер се изкупува за Изгрева

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Чак след двадесет-тридесет години тези, които останаха живи до дълбока старост видяха резултата от непослушанието си.
Учителят беше наредил на старите приятели да се купи цялото това поле. Тогава те имаха пари, но смятаха, че знаят много повече от Учителя, когато се отнася за материалните неща. Ние тогава бяхме младежи и нямахме думата. Старите приятели казваха: "Учителят се занимава с духовните работи, а с материалните работи ще се занимаваме ние. Ние ги разбираме по-добре." Така не изкупиха всички места и не изпълниха нареждането на Учителя. Чак след двадесет-тридесет години тези, които останаха живи до дълбока старост видяха резултата от непослушанието си. Защо ли? Защото местата започнаха да се изкупуват от други хора от града и в Братството се вмъкнаха чужди хора, които не само пречеха, но се оказаха проводници на враговете на Братството. Разби се онзи план на Учителя - "Изгревът" да бъде селище само на Братството, обхващащо цялото това поле от Дървенишкото шосе до линията на гара "Пионер". Обходете пеша това пространство да се убедите сами. След първата грешка беше направена втората.
към текста >>

6. 8_16 Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София?

Тук, в тази стая, аз прекарвам своята старост.
Отначало живях при Гена Папазова, после ме подслони Лалка Кръстева, а след това сестра Ганка Йорданова Бончева ми отстъпи една стая от жилището си и аз живея тук вече повече от двадесет години, без да плащам никакъв наем. Небето се погрижи за мен чрез сестра Ганка. По това време тя работеше на Черни връх и почти цялата година прекарваше там. Нейната стая стана за мен истински дом. Тук идват приятелите, посещават ме и водим дълги разговори. Тук, в тази стая, аз прекарвам своята старост. Тук е мястото на моето творчество. Тук диктувах моите спомени за Школата на Учителя. Тук бе мястото, където ме навестяваха служители на Държавна сигурност, правеха обиски и ми отнеха много материали от времето на Школата и от Словото на Учителя. Учителят ме възнагради чрез този дом за това, че не се отказах от своя дял от салона и от "Изгрева". Това бе дом на творчество и извисяване на духа и душата на човека, за да изпълни своето задължение към Словото на Учителя.
към текста >>

7. 11.КАК БЕ ЗАПАЗЕНО МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ?

ТОМ 3

За тази своя постъпка те доживяха до дълбока старост, а техните противници и опоненти за властта в България ги оставиха свободно да си доизживеят земните дни.
Но това не става, защото държавният глава със свое решение освобождава мястото на Учителя от регулационния план и го остава свободно. А този държавен глава е Тодор Живков. Всички лица, заемащи правителствени постове в държавата от 1944 до 1972 г. са разрешили мястото на Учителя да бъде свободно от регулация. А това са три лица: Антон Югов, Вълко Червенков и Тодор Живков. За тази своя постъпка те доживяха до дълбока старост, а техните противници и опоненти за властта в България ги оставиха свободно да си доизживеят земните дни. Те и тримата имаха заслуги пред Някого и затова бяха надарени с жизненкредит. 8. За мястото на Учителя започват да се грижат Неговите последователи, което те вършат непрекъснато от 1945 г. Отдел „Архитектура" към СГНС разработва план как да се оформи мястото на Учителя. Съгласно този план, то трябва да се оформи, да се огради и да се постави човек, който да се грижи за него. Запланувано е да се отпусне щатна бройка и да се назначи човек със заплата, който да се води към „Градини, паркове и украса" към СГНС и да получава от там разсад за цветята.
към текста >>

8. ІІІ.49. ПОСЛАНИЕ КЪМ ТИТА

Летопис Вергилий Кръстев

След войната стана президент на Югославия и доживя дълбока старост като пожизнен президент, оставил дълбоки дири в политическия живот в Югославия и в Европа.
Посягам към Евангелието и виждам, че тя е отворила на онази страница, където е посланието към Тита от апостол Павел. Аз се усмихвам. Тя се усмихва също. Тито беше водач на партизаните по онези дни. Голяма, популярна личност, легендарна личност. След войната стана президент на Югославия и доживя дълбока старост като пожизнен президент, оставил дълбоки дири в политическия живот в Югославия и в Европа. Стопанката се промени благосклонно към мен - отвори се. Смяташе, че съм техен човек, щом чета посланието на техния водач Тито. Аз си мълча, не казвам нищо. Нали Евангелието свърши своята работа - какво да искам повече? Не беше необходимо друго.
към текста >>

9. ІІІ.107. БЕЛИЯТ КОСТЮМ ЗА БЕЛИЯ БРАТ

Летопис Вергилий Кръстев

А той взе, че доживя до дълбока старост!
Всички са възмутени от Никола Антов и искат да му запалят бараката, за да го няма вече на Изгрева. Но Антов научава за подготвения палеж и ги предупреждава: „Ако запалите бараката ми, ще изгори целият Изгрев и вас вече няма да ви има". Това уплаши мнозина. Спряха се. Оставиха го накрая Бог да го съди. А той взе, че доживя до дълбока старост! А други бяха, които бяха осъдени и лежаха в затвора. Ето една загадка за разрешаване. Много мъчна и много проста. Дойде време, Изгревът бе разрушен и вече го няма. Пита се: Кой го разруши?
към текста >>

10. 3.27. Пътницата

НЕСТОР ИЛИЕВ

След няколко години, вече в по-дълбока старост, майка му е отново болна, пак той е на Изгрева и пак не задава въпрос, макар че го вълнува здравословното състояние на майка му, но не пита Учителя.
27. Пътницата Друг случай ми разказваше Георги Томалевски. Майка му, като била вече в доста напреднала възраст, живее при него и разбира се един ден тя заболяла и Георги бил на Изгрева, на поляната, където ние играехме паневритмия. Минава Учителят покрай него, покрай Георги и го поглежда, и понеже му е заета мисълта за майка си, му казва: „Ще мине, ще оздравее! " и си заминава. Без да пита той Учителя туй. След няколко години, вече в по-дълбока старост, майка му е отново болна, пак той е на Изгрева и пак не задава въпрос, макар че го вълнува здравословното състояние на майка му, но не пита Учителя. Учителят минава покрай него и му казва: „Пътница е! " и си заминава. И наистина, след известно време, тя почина. Пътницата си замина. „От Божието Око нищо не може да избегне.
към текста >>

11. 3.42. Мария - Захарната

НЕСТОР ИЛИЕВ

Но съм я посещавал, когато беше в дълбока старост.
С едната ръка Му подава геврек и Му казва: „Това, Учителю, е за Вас". А с другата ръка вади пет лева и Му казва: „Учителю, това е за Господа". Учителят слага парите в джоба, взима геврека, започва да го разчупва, яде и почва да се качва нагоре по стълбата." А тогава пет лева беше много малка сума. Дала за Господа, колкото е имала. Тя е била перачка, перяла някъде в някоя болница, или не мога да кажа точно къде. Но съм я посещавал, когато беше в дълбока старост. Тя живееше в една схлупена къщичка, там, към захарната фабрика и съм разговарял с нея. Беше скромен, беден човек, но бе вярна по дух на Учителя. „Човек е малко същество, но е проявление на Бога. Зад човека стои Бог". (Учителят)
към текста >>

12. 4.ВЕЧНИЯТ ДУХ И МЛАДОСТТА НА УЧИТЕЛЯ 01.Вечният Дух и младостта на Учителя

ИЛИЯ УЗУНОВ

А онова, което видяха очите ми за няколко минути, това бе един подарък, направен от Учителя за мен, за да видя, че младостта на Учителя и старостта на Учителя са само миг от вечността на Духа.
Останах известно време в стаята около няколко минути и не можех да схвана и разбера това, което видяха очите ми и онова, което искаше Учителят да ми покаже. След малко излезнах и видях Учителят пред салона да разговаря с приятели. Той отново беше възрастен, с побеляла коса и такъв, какъвто Го знаехме. А онова, което не знаехме, трябваше да го изучаваме от Словото Му. А Словото Му бе проекция на Вечния Дух, който бе слязъл на земята и се втичаше чрез Слово в Учителя. А онова, което видяха очите ми за няколко минути, това бе един подарък, направен от Учителя за мен, за да видя, че младостта на Учителя и старостта на Учителя са само миг от вечността на Духа. А онова, което ги разделя, това е времето, чрез което слиза Словото и пространството, в което това Слово трябва да се изяви чрез Учителя, и да се прояви чрез Вечния дух в Сила и Живот чрез Неговото Слово.
към текста >>

13. 7.18. ЛИЛЯНА ТАБАКОВА

Тя дочака дълбока старост със запазени умствени способности и което е най-важното, бе толкова трудоспособна, че онези, които отиваха при нея, не можеха да издържат на онази сила и мощ, които излизаха от нея, когато говореше за Учителя и за Школата Му.
18. ЛИЛЯНА ТАБАКОВА Лиляна - Цветана Табакова е една изключителна личност. Тя е неповторима във всички направления, чрез които една личност може да се прояви. В нейния живот има всичко. Тя дочака дълбока старост със запазени умствени способности и което е най-важното, бе толкова трудоспособна, че онези, които отиваха при нея, не можеха да издържат на онази сила и мощ, които излизаха от нея, когато говореше за Учителя и за Школата Му. Тогава бързо търсеха повод да напуснат дома й. Имаше и други причини да не могат да издържат в нейното присъствие повече от 10-15 минути. Много неща за нея са описани в „Изгревът", том I, стр. 199-204, както и в том II, стр. 248-252. С Лиляна Табакова се познавам от 1972 г., когато работих с Жечо Панайотов и записвах неговите опитности от времето на Школата на Учителя.
към текста >>

Моят глас ще се запази до дълбока старост и аз ще мога да изнеса концерт в зала „България".
Аз искам да изнеса един концерт от песните на Учителя в зала „България", които Той ми даде. Аз искам да бъда показана на света и светът да види, че ме е имало." Отговорих много точно: „Това, което искаш, няма да стане нито сега, нито в бъдеще по твое време. Единствено, което можеш да оставиш като документация, е да работиш с мен и да оставиш следи. Сега е времето да се запише твоя глас. След 10-20 години този глас ще се промени и няма да го има, и тогава няма какво да покажем на идущите поколения - как Цветана Табакова е изпълнявала песните на Учителя." „Не съм съгласна. Моят глас ще се запази до дълбока старост и аз ще мога да изнеса концерт в зала „България". Огледах внимателно Цветана и видях, че тя говореше с поглед, отправен нагоре към небето. Разбрах, че онзи тщеславен дух, който я провали, бе влезнал в нея и я управляваше. „Не съм съгласна, Учителят ми каза, че аз ще изнасям концерти и цял свят ще ме слуша." „Вярвам в това, което е казал Учителят, но ти проигра нещата и още веднъж ще ги проиграеш, и всичко ще се загуби." Тя не се съгласи, а Жечо Панайотов беше свидетел на нашия разговор. По-късно тя се интересуваше как работим с Жечо Панайотов, понякога идваше и ни наблюдаваше как работим. Хареса й, но не си промени решението.
към текста >>

14. 18. ЛИЛЯНА ТАБАКОВА

Тя дочака дълбока старост със запазени умствени способности и което е най-важното, бе толкова трудоспособна, че онези, които отиваха при нея, не можеха да издържат на онази сила и мощ, които излизаха от нея, когато говореше за Учителя и за Школата Му.
18. ЛИЛЯНА ТАБАКОВА Лиляна - Цветана Табакова е една изключителна личност. Тя е неповторима във всички направления, чрез които една личност може да се прояви. В нейния живот има всичко. Тя дочака дълбока старост със запазени умствени способности и което е най-важното, бе толкова трудоспособна, че онези, които отиваха при нея, не можеха да издържат на онази сила и мощ, които излизаха от нея, когато говореше за Учителя и за Школата Му. Тогава бързо търсеха повод да напуснат дома й. Имаше и други причини да не могат да издър-жат в нейното присъствие повече от 10-15 минути. Много неща за нея са описани в „Изгревът", том I, стр. 199-204, както и в том II, стр. 248-252. С Лиляна Табакова се познавам от 1972 г., когато работих с Жечо Панайотов и записвах неговите опитности от времето на Школата на Учителя.
към текста >>

Моят глас ще се запази до дълбока старост и аз ще мога да изнеса концерт в зала „България".
Аз искам да изнеса един концерт от песните на Учителя в зала „България", които Той ми даде. Аз искам да бъда показана на света и светът да види, че ме е имало." Отговорих много точно: „Това, което искаш, няма да стане нито сега, нито в бъдеще по твое време. Единствено, което можеш да оставиш като документация, е да работиш с мен и да оставиш следи. Сега е времето да се запише твоя глас. След 10-20 години този глас ще се промени и няма да го има, и тогава няма какво да покажем на идущите поколения - как Цветана Табакова е изпълнявала песните на Учителя." „Не съм съгласна. Моят глас ще се запази до дълбока старост и аз ще мога да изнеса концерт в зала „България". Огледах внимателно Цветана и видях, че тя говореше с поглед, отправен нагоре към небето. Разбрах, че онзи тщеславен дух, който я провали, бе влезнал в нея и я управляваше. „Не съм съгласна, Учителят ми каза, че аз ще изнасям концерти и цял свят ще ме слуша." „Вярвам в това, което е казал Учителят, но ти проигра нещата и още веднъж ще ги проиграеш, и всичко ще се загуби." Тя не се съгласи, а Жечо Панайотов беше свидетел на нашия разговор. По-късно тя се интересуваше как работим с Жечо Панайотов, понякога идваше и ни наблюдаваше как работим. Хареса й, но не си промени решението.
към текста >>

15. 4. СРАМЕЖЛИВОСТ И КАВГИ

МАРИЯ ТОДОРОВА

То ме завладя и не ме пусна до края на живота ми, през всичките години изпитвах го като някакво въже, което ме бе вързало от рождението ми та чак до старостта ми.
Бях първолаче, ученичка в първо отделение и ме запитаха от къде съм родена. Отговорих, че съм родена в Дупница, а учениците като чуха това всички се смяха. Те не знаеха, че има такъв смешен град с име на дупка, видя им се толкова смешно и много забавно. Учителката също се засмя заедно с тях, а аз се засрамих много. Бях докачлива и тогава за пръв път се срещнах с това чувство в мене - срамежливостта и докачливост. То ме завладя и не ме пусна до края на живота ми, през всичките години изпитвах го като някакво въже, което ме бе вързало от рождението ми та чак до старостта ми. Беше много интересно, но бе факт, с който не можах да се справя. В Стара Загора отивайки на училище по пътя паднах в една локва, след което станах бях цялата измокрена, но се смутих, че ще закъснея и че учителката ще ми се скара, затова се оправих малко, поотьрсих се оттук оттам и отидох на края в час. А беше есен, студена есен. Разболях се от бронхопневмония и лежах близо два месеца у дома. А на времето в началото на века да се разболее едно дете от бронхопневмония не винаги оживяваше - тогава ме лекуваха със сиропи, със синапени лапи, налагаха върху гърдите ми вендузи, такова беше лечението.
към текста >>

16. 10. БОЛНИЯТ ЗЪБ

Сега е лесно, лекуват те, правят ти пломба на зъбите, ако трябва ще ти извадят и зъба, а пък като изминат и годините и дойде старостта и останеш без зъби отиваш и ти правят протези, с които не само можеш да се храниш добре, но и да говориш сносно.
Един ден се събуждам с болка в зъба. И не само болка, но беше започнала да се подува бузата ми. Всеки от вас знае какво означава болен зъб и зъбобол. Сега за вас е лесно - има зъболекари под път и над път. Отиваш при зъболекаря, преглежда те и те лекува. Сега е лесно, лекуват те, правят ти пломба на зъбите, ако трябва ще ти извадят и зъба, а пък като изминат и годините и дойде старостта и останеш без зъби отиваш и ти правят протези, с които не само можеш да се храниш добре, но и да говориш сносно. А тогава зъболекарите в София бяха малко, не си спомням дали съм срещала такива. Но си спомням този път, че с голяма мъчнотия успях да стана и сутринта отивам при Учителя. А той не беше само за нас съветник, но той за нас беше и лечител и всичко. Ние знаехме от възрастните приятели, че той беше завършил медицина в САЩ. Влизам при Учителя, а при него беше на посещение един от нашите възрастни приятели - доктор Жеков, който беше ветеринарен лекар.
към текста >>

17. 83. КЪЩНАТА ПОМОЩНИЦА СТАНКА

След няколко месеца Станка бе принудена да прехвърли този имот на новодошлата млада жена, която трябваше да се грижи за Борис в неговата дълбока старост.
и според завещанието наследница остана нейната домашна прислужница Станка. Две години след това в дома на Мария Тодорова дойде да живее при Борис една млада жена. След известно време Борис нареди на Станка да прехвърли домът на тази млада жена. Това бе оформено юридически. Аз се противопоставих, защото аз бях задвижил този въпрос и знаех волята на Мария и освен това имах нейното завещание, заверено при нотариуса. След няколко месеца Станка бе принудена да прехвърли този имот на новодошлата млада жена, която трябваше да се грижи за Борис в неговата дълбока старост. През 1992 г. почина и Борис. След няколко месеца Станка бе принудена да напусне този дом, в който бе слугувала 50 години без всякаква заплата. През 1979 година Боян Златарев успя да издейства социална пенсия за Станка понеже беше навършила години, а и освен това тя имаше около 8 години трудов стаж и това бе недостатъчно дори и за половин пенсия. Така че Станка получи социална пенсия от държавата за това, че тя работи 50 години в този дом като роб и слугиня, като в последните десет години аз бях очевидец как тя работеше денонощно в този дом и гледаше Борис - переше го, готвеше, чистеше дома, подготвяше и готвеше за онези, които идваха на гости, за да бъдат гощавани, а след това прибираше, миеше.
към текста >>

18. 83. КЪЩНАТА ПОМОЩНИЦА СТАНКА

След няколко месеца Станка бе принудена да прехвърли този имот на новодошлата млада жена, която трябваше да се грижи за Борис в неговата дълбока старост.
и според завещанието наследница остана нейната домашна прислужница Станка. Две години след това в дома на Мария Тодорова дойде да живее при Борис една млада жена. След известно време Борис нареди на Станка да прехвърли домът на тази млада жена. Това бе оформено юридически. Аз се противопоставих, защото аз бях задвижил този въпрос и знаех волята на Мария и освен това имах нейното завещание, заверено при нотариуса. След няколко месеца Станка бе принудена да прехвърли този имот на новодошлата млада жена, която трябваше да се грижи за Борис в неговата дълбока старост. През 1992 г. почина и Борис. След няколко месеца Станка бе принудена да напусне този дом, в който бе слугувала 50 години без всякаква заплата. През 1979 година Боян Златарев успя да издейства социална пенсия за Станка понеже беше навършила години, а и освен това тя имаше около 8 години трудов стаж и това бе недостатъчно дори и за половин пенсия. Така че Станка получи социална пенсия от държавата за това, че тя работи 50 години в този дом като роб и слугиня, като в последните десет години аз бях очевидец как тя работеше денонощно в този дом и гледаше Борис - переше го, готвеше, чистеше дома, подготвяше и готвеше за онези, които идваха на гости, за да бъдат гощавани, а след това прибираше, миеше.
към текста >>

19. 93. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ

Чаушев доживя до дълбока старост, беше енергичен, жив старец, но тогава остана разочарован от отговора на Учителя и след като отива войник преминава през войната, по-късно става толстоист, а те отричат войната, беше вегетарианец, но се движеше в други среди, Той не можа да разбере отговора на Учителя, който е цяла загадка за мнозина.
По-късно той стана толстоист, вегетарианец, държеше най-големият вегетариански ресторант в София, беше много интересна личност. Та, в годините на Първата световна война той отива при Учителя и го пита как да направи така, та да не служи войник, защото не искал да постъпва във войската, а тогава момците ги мобилизирали за фронта. Учителят седи и мълчи. Чаушев решава, че трябва да зададе въпроса по-конкретно и пита как да направи, че да избяга през фронта и да дезертира в друга страна, защото не иска да служи във войската. Учителят го погледнал строго и му казал: „На този въпрос мога да ти отговоря след хиляда години." Чаушев чул отговора, останал много изненадан от неопределеният отговор и не могъл да разбере защо Учителя му казал точно това. Чаушев доживя до дълбока старост, беше енергичен, жив старец, но тогава остана разочарован от отговора на Учителя и след като отива войник преминава през войната, по-късно става толстоист, а те отричат войната, беше вегетарианец, но се движеше в други среди, Той не можа да разбере отговора на Учителя, който е цяла загадка за мнозина. Учителят не обичаше хора, които бягат от трудностите и отговорностите. На фронта по ония години много братя преминаха с преписан 91 псалм и зашит в куртките си, преминаха под покрива на Всевишния и под закрилата на Учителя и на Бога. Никой не бе ранен и всички се върнаха живи. Но работеха с онова, което разполагаха в себе си, работеха с единствената ценност, с живота си да бъдат в помощ на своите братя когато воюваха за една кауза, която бе провалена поради неблагоразумието на хора, които искаха да работят с големите величини. Затова го разказвам този случай.
към текста >>

20. 183. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ

Учителят бил строг и накрая казал: „Затова, че се опитахте да коригирате Божественото един от вас до края на годината ще си замине, друг от вас ще загуби богатството си, а трети ще умре в дълбока старост, беден, изоставен и изхвърлен от всички".
Той освен за салона имаше и едно друго прегрешение по време на началните години на Школата и този случай е известен и вече разказан. По онова време Петко Гумнеров целува едно момиче по челото на ул. „Опълченска" б6 и старите братя, които бяха големи моралисти решили да махнат Учителя от неговия дом и да му намерят друга квартира поради това, че Петко не е достоен да бъде домакин на Учителя. Така трима човека отиват в Сливен, за да поднесат своето решение на Учителя. А това са Тодор Бъчваров, Лазар Котев и Иван Радославов като последният говори пред Учителя понеже е добър оратор и решил да изнесе основно как стои въпроса. Учителят бил строг и накрая казал: „Затова, че се опитахте да коригирате Божественото един от вас до края на годината ще си замине, друг от вас ще загуби богатството си, а трети ще умре в дълбока старост, беден, изоставен и изхвърлен от всички". Всички си тръгват изненадани, а Бъчваров е изключително възмутен и пише едно стихотворение и го прави в акростих като началните букви погледнато от горе надолу като се четат дават следното изречение „Петър Дънов е лъ-жепророк". Това нещо се публикува, но до края на годината той се помина. На следващата година Лазар Котев, който беше богаташ и книгоиздател също фалира. Той впоследствие се обяви срещу Учителя. А Иван Радославов след като загуби салона на „Оборище", след като изчезна къщата му, след като обраха парите му, той дойде да живее в една барака на Изгрева и беше наистина захвърлен, непознат и изоставен от всички.
към текста >>

21. 217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО

Когато човек не разбира старостта, куца.
вечерта III. 24 юли 1940 г. I. Резюме от беседата на Учителя държана на Мусала, 23 юли 1940 г., вторник сутринта при изгрев слънце Малкият и големият свят На екскурзията с Учителя до Мусала бяха 50 души братя и сестри. Стигнахме на върха в 4.40 часа. Преди изгрева на слънцето Учителят каза: „Когато човек не разбира младостта, плаче. Когато човек не разбира старостта, куца. Да разбира човек е много мъчно. Слънцето изгря в 5 часа и 7 минути над малък облак. Голяма част от небето е покрито с облаци. Вятър, Времето е хладно. Добрата молитва (при изгрев слънце). Размишление.
към текста >>

22. 225. ПИЕСА СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ИГРАНА В „МОДЕРНИЯ ТЕАТЪР

- „фауст" свършва в дълбока старост, а на старини хората стават мистици.
Той поне не е „полуинтелигентен" човек и вярвам, като е писал горните редове, да се е досетил, че не до там ще услужи и на синодалните верокрепители, които поне пред народа казват и пишат, че вярват в същите „едва разбрани мистични учения", като безсмъртието на човешката душа, изкуплението чрез Христа и др. догмати на вярата. Като предполагам, че г-н професора обладава поне отчасти мъдростта на своя любим поет Гьоте, напомням му думите от пролога на „фауст", написани в 1797 г. „Чистата душа в своя копнеж се изпълва със съзнание на истината". - Кога запитали Гьоте дали и края на „фауст" ще отговаря на тия думи, той отговорил, че това би било „просветление". - „фауст" свършва в дълбока старост, а на старини хората стават мистици. На 6 декември 1829 г. Гьоте казал на Екерман: „Кога остарееш, тогава ще почнеш да мислиш за световните работи съвсем иначе, отколкото когато си бил млад. С мене се случи това, както с оня човек, който на младини имал много сребърни и медни пари, които той в течение на своя живот постоянно заменя вал с по-едри пари, докато най-после в края на живота видел, че младежкото му притежание се превърнало в чисто злато". „Кога осъждаме, казва Виктор Юго, трябва да избягваме всички предразсъдъци". Т. И.
към текста >>

23. 244. РЪКОВОДИТЕЛИ НА ЩЕСТЛАВИЕ

Първите ръководители бяха в дълбока старост и един след друг си заминаха.
За да предотврати непрекъснатото брожение и борби за ръководства, Учителят нареди следното: „Всички ръководители, които са поставени през време на Школата да не се сменяват докато трае Школата". Ние отначало не можахме да разберем какво искаше да каже с това Учителят. След като си замина Учителят на 27.Х11.1944 г. и след като се промениха политическите събития в страната, тогава разбрахме, че Школата бе закрита със заминаването на Учителя. Дойде нова власт в страната и започна да ограничава дейността на братството. Първите ръководители бяха в дълбока старост и един след друг си заминаха. На тяхно място бяха поставени други, но вече бяхме в друга епоха, епоха на гонение срещу братството. Ето така Учителят разреши на времето защо поставените от него ръководители трябва да бъдат несменяеми до края на живота им. Така се елиминираха борбите за ръководство. На Изгрева имаше какви ли не опити за ръководства и ръководители. Една такава личност бе Лулчев, като използваше братята и сестрите дошли при Учителя, за да си създава собствена аудитория и да се превръща от личност на ръководител, че накрая стана идол за някои.
към текста >>

24. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА И ПО ПЪТЯ - 9, 10, 11.IX.1935 Г.

Цанка Екимова

ТОМ 6

Ти старостта ще я хванеш, ще кажеш: „Ти трябва да работиш и да учиш!
Старите хора да работят, учениците - да учат. На младите Любов и живот им трябва. А вие искате младите да дойдат тука да се учат. Не, не. Старите могат да работят, те ще учат. Ти старостта ще я хванеш, ще кажеш: „Ти трябва да работиш и да учиш! Ти навсякъде трябва да тичаш и да помагаш". Какво разбирате вие да ходите по Божиите пътища? Да ходите по Божия път и да роптаете, че сте остарели? Това е животното. Божественият път иска работа и учение.
към текста >>

25. ИЗКУСИТЕЛЯТ НА ЗЛОТО И НАЙ-МАЛКОТО ДОБРО

Иван Сечанов

ТОМ 6

А цялата развръзка идва до своя край като Кочо се оженва за една моя съученичка от прогимназията, а той като забягна в Америка доживя до старост и умря от естествена смърт.
Та видях и един окултен закон как работи и чрез една палатка. Сложиш палатка случайно, станеш очевидец случайно на една истина, защото Небето те е избрало да бъдеш на тоя пост. Свършиш си добре работата, после Небето намира друг, чрез когото те предупреждава и ти разтуряш палатката и се скриваш на скришно място и побягваш от погледите на убийците. Ама този, който те е предупредил и спасил той също си е опъна шатра в някоя държавна служба и стои там на някакъв пост като цензор по печата. Тогава идват други, които го предупреждават и спасяват, понеже е направил някакво добро някому и му е спасил живота. А цялата развръзка идва до своя край като Кочо се оженва за една моя съученичка от прогимназията, а той като забягна в Америка доживя до старост и умря от естествена смърт. Та такива са човешките съдби. Едни нарушават закона, а други ги изпълняват. А изпълняват го онези, които имат власт не само от Кесаря, не имат и разрешение от Небето. Важно е Небесната власт на Силите Господни. Аз се заселих на Изгрева през 1929/1930 г.
към текста >>

26. 17. Етажът на къщата

Мария Младенова

До дълбока старост те не престават.
Илия се принуди да вземе от банката за своя сметка още толкова. Имахме големи недоразумения и неприятности с майка ми и сестра ми Весела. Те са последствие от непослушанието на ученика към Учителя - първият закон и втория: „Според великите закони на Битието първо се уреждат духовните работи и после материалните". Времето и животът потвърдиха тези два закона с тази наша опитност. Преминахме през недоразумения, сблъсъци, кавги години наред чак досега с рождената ми сестра. До дълбока старост те не престават. А можеха да се избегнат ако беше проявено послушание към Учителя. Скъпо ни струваше това непослушание на всички - родовата карма се задълбочи, вместо да се омекоти. И досега сестра ми живее на таванския етаж на къщата и не минава месец да не се скараме за това наследство.
към текста >>

27. 5. Георги Сотиров

Драган Петков

Той доживя до дълбока старост.
След това му се нарежда да се върне в България и не след дълго време той се озовава на една беседа на Учителя. Като Го зърнал, веднага Го познал, че това е същото лице от неговия сън в Ксанти и разбира вече думите на Учителя какво значи случайно преместване от Ксанти в България. Така той идва в България и ако не му се бе явил Учителя на сън, той окончателно би се загубил в Гърция. Като малък е учил в българско училище в България, но понеже баща му е грък, смята че бъдещето на синът му е в Гърция. Но се оказва обратно, че неговото бъдеще е в България. Той доживя до дълбока старост. Един път Георги Сотиров отива при Учителя по личен въпрос. Почукал на вратата три пъти. Обикновено е така. Чука се три пъти и се чака отвътре да отговори Учителят, че може да се влиза. Ако не се отговори, значи не трябва да се влиза.
към текста >>

28. 11. Никола Антов

Драган Петков

Никой не посегна върху живота му и той доживя до дълбока старост.
Никола Антов продължи да се движи още в тези среди, после премина в комунистическите среди и накрая се занимаваше с политика, а след 9.IX.1944 г. придоби голяма политическа власт и беше ръководител на Отечествения фронт в общината. Всички революционни апели и обръщения се подписваха от него и неговото име стоеше на плакатите. Заради превишаване на правата си, комунистите го изпратиха в концлагер, но не го убиха, както правеха с с други. Окултният закон си беше закон. Никой не посегна върху живота му и той доживя до дълбока старост. В неговата стая стояха три големи портрети: на Георги Димитров, като водач на III.Интернационал на комунистите, защото по това време той беше комунист. По средата стоеше портрета на Учителя понеже се смяташе дъновист. Той имаше една теория, че може да бъде едновременно и дъновист, и комунист. Третият портрет беше на френският трибун Дантон. Най-интересното бе, че портрета на Дантон френологически приличаше много на Никола Антов.
към текста >>

29. 20. Целувание

Йотка Василева Младенова

Целува се младост, а не старост.
А Учителят като му разправил какво правил се смял: „Сега рекох, ще идете на брат Тодорчо Стоименов сестра му ще я напрегръщате и ще я нацелувате! “ Ама аз вика не можах. Не можах това да направя. Да. Смъртта не се целува. Целува се жив човек. Целува се младост, а не старост.
към текста >>

30. 60. ПОЕТ И ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ

Вече съм в дълбока старост.
После изпълнявам колкото мога. Старая се. Така се коригирах вътре в себе си и вън от себе си цели 20 години. Но накрая паднах и първия път си счупих крака. Завързаха ме на легло година и не мога да видя нито Венера, нито Сириус. Вече съм в дълбока старост. Започвам да се движа с бастун като старците, нещо от което най се възмущавах като млада. Ето, това ми дойде на главата. А онова, което не мога да възприема бе това, че паднах на паркета в собствената си стая и си счупих втори път крака пред леглото си. Това е повече от карма. Сега я изплащам.
към текста >>

31. 82. УЧИТЕЛЯ ПРИСЪСТВУВА НАВСЯКЪДЕ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

82. УЧИТЕЛЯТ ПРИСЪСТВУВА НАВСЯКЪДЕ Аз доживях до дълбока старост.
82. УЧИТЕЛЯТ ПРИСЪСТВУВА НАВСЯКЪДЕ Аз доживях до дълбока старост. Доживях да бъда с ума си, с думите си, с мислите си и със всичко, което съм изградила толкова години. Накрая на земния си път винаги съм се питала. Какво ние научихме от Учителя толкова години около Него? Какво ние приложихме около Него толкова години от Словото Му? Ами след Неговото заминаване изминаха над 35 години.
към текста >>

32. 6. И ГОСПОД СТАРИ ХОРА НЕ ИСКА

Младостта е едно, а старостта е друго.
Той стана много сериозен и каза: "И Господ стари хора не ще! " Тогава не Го разбрах напълно. Но по-късно, когато станах по-възрастна разбрах какво означават тези думи. В тази възраст на младост у човека има стремеж, сили, търсения, ентусиазъм идеали и колко е важно накъде човек ще насочи всичките си тези сили на младостта. И ако на младини човек има този стремеж към Господа, то на улегнала възраст може да му се даде повече дълбочина, но в никакъв случай не може да получи този силен устрем на младостта. Младостта е едно, а старостта е друго. Едното е началото, другото е краят, които трябва да се съединят в кръг, за да се завърши успешно живота на човека на земята.
към текста >>

33. 81. ПРОЛЕТНОТО РАВНОДЕНСТВИЕ - ВЕЧНО БЛАГОДЕНСТВИЕ

Старост и младост.
" Дан-дан-дан! Дванайстият час удря и пролетта, облечена в своята цветна премяна, пише: "Иде Вечната пролет, чието благоухание никога не изчезва. Иде Вечното благоденствие! " Дванайстият час удря и пролетта вдъхновено пише: "Иде вечната радост - носителка на веселие и песен. Иде вечното благоденствие! Старост и младост. Махалото на живота бавно се люлее и тихо своята песен пее: "Старост в младостта и младост в старостта". Блажен си ти, човече, който видя, прие и вдъхна аромата на лъчезарната усмивка - миг на равноденствие, която пое своя възходящ път към Вечната пролет, към Вечната Любов! Блажен си ти, човече, който видя лъчезарната усмивка на Онзи, Който стопи леда на човешкото сърце и разпръсна мрака в човешкия ум. Чия е тази усмивка? - На Учителя е тя!
към текста >>

Махалото на живота бавно се люлее и тихо своята песен пее: "Старост в младостта и младост в старостта".
Дванайстият час удря и пролетта, облечена в своята цветна премяна, пише: "Иде Вечната пролет, чието благоухание никога не изчезва. Иде Вечното благоденствие! " Дванайстият час удря и пролетта вдъхновено пише: "Иде вечната радост - носителка на веселие и песен. Иде вечното благоденствие! Старост и младост. Махалото на живота бавно се люлее и тихо своята песен пее: "Старост в младостта и младост в старостта". Блажен си ти, човече, който видя, прие и вдъхна аромата на лъчезарната усмивка - миг на равноденствие, която пое своя възходящ път към Вечната пролет, към Вечната Любов! Блажен си ти, човече, който видя лъчезарната усмивка на Онзи, Който стопи леда на човешкото сърце и разпръсна мрака в човешкия ум. Чия е тази усмивка? - На Учителя е тя! Изгрев, 10.януари 1955 г.
към текста >>

34. 7. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Преди всичко той я подкрепяше в нейния физически живот и й помагаше да може да издържи докрай със сила и мощ на тежките години на старостта, които й предстояха.
Някои сестри от Братството действително са имали физическа връзка с брат Лулчев и дори са живели с него. Но това не е случая с моята майка. Може би само името на най-малкия ми брат Любомир да е на него, но ако в действителност този мой брат има качествата на великия дух на брат Лулчев, положителните му качества, ние всички ще бъдем много доволни от това. След заминаването на моя баща от този свят всъщност се поднови отново тази велика връзка на брат Лулчев с моята майка и тази велика, идеална любов. Братът започна да присъства всеки път от Невидимия свят край майка ми и започнаха велики разговори, напътствия. Преди всичко той я подкрепяше в нейния физически живот и й помагаше да може да издържи докрай със сила и мощ на тежките години на старостта, които й предстояха. Той винаги се явяваше, че я чака, че нищо няма да пресили и че Учителят му е разрешил да я чака и когато дойде този велик момент, майка ми да напусне земята, до тогава те ще бъдат винаги заедно .събрани от една велика любов. Вие знаете ли какво значи любов между един човек във физическо тяло и един дух. Понеже аз съм свидетел и майка ми всичко на мене казваше, и дори понякога и аз участвах в техните разговори, един вид като проводник, и затова мога да кажа, че това е нещо необикновено. Нещо, което аз никога не съм срещала досега в този свят. Велика, велика, нежна любов.
към текста >>

35. 13. ГАРАНТ ЗА ЕДНОГО

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Дойде време, той доживя дълбока старост и аз дори присъствах на погребението му.
Аз заведох Петър Димков за пръв път при Учителя. Разговаряха за общи неща. Учителят ме попита: "Ти ли ще му бъдеш гарант пред Мене? " Казах: "Аз ще му бъда". И така аз останах гарант до края. Дойде време, той доживя дълбока старост и аз дори присъствах на погребението му. Бях гарант до края.
към текста >>

36. 08 - 28. ГЕОРГИ КУРТЕВ - ДУХОВНО ПОДВИЗАВАНЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Той до 80-тата си година не разказа никому нищо, да не го смятат за самохвалство, но като видя вече, че старостта напредва, той тогава взе да разказва отделни случки.
Така че може да има някоя малка неточност. Но по начало нещата са верни за Георги Куртев. За съжаление не съм стенограф. Ако бях стенограф, щях да стенографирам може би по някакъв начин, но нямах тази възможност. Той от скромност не искаше да разказва. Той до 80-тата си година не разказа никому нищо, да не го смятат за самохвалство, но като видя вече, че старостта напредва, той тогава взе да разказва отделни случки. Еди-кога си, еди-какво направихме, еди-кога тъй стана, еди-кога тъй стана... И тогава видяхме колко е богат неговият вътрешен живот, неговият духовен опит. Почти до 80 години той не разказваше. Значи след туй десет години той е разказвал свои опитности. Той се помина 1961 година, на деветдесет години, над деветдесет години. Но характерното за него беше туй, че той не страдаше от артеросклероза.
към текста >>

37. 09 - 26. ГОСПОДИ, С ТЕБЕ ЛЕКО СЕ ЖИВЕЙ! /КАК ПЕСЕНТА ПОМАГА/

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Като пойна птичка, тук фръкне тя, там кацне тя ... Господи, с тебе леко се живей..." Като почна да пее, тя забрави умората, забрави старостта и безсилието и под такта на песента тя махаше мотиката.
Вече навлизаше в шестдесетях. Мотиката искаше сила, а на нея сила не й достигаше. Взе да се моли. След като тя се помоли вътрешно, без да спира работата, ето, че й дойде наум да почне да пее една стара и отдавна забравена духовна песен. Тази песен беше: „Господи, с тебе леко се живей. Като пойна птичка, тук фръкне тя, там кацне тя ... Господи, с тебе леко се живей..." Като почна да пее, тя забрави умората, забрави старостта и безсилието и под такта на песента тя махаше мотиката. Ръцете й станаха силни. Мотиката олекна. Като че не тя, а друг вдигаше и слагаше мотиката, същата мотика, която само преди малко едва я вдигаше. Мотиката като че сама копаеше, а Тодорка само се държеше здраво за дръжката й, за да не остане назад от нея. Като че някаква сила влезе в ръцете й, като че някакъв невидим мотор движеше мотиката под такта на музиката, на песента.
към текста >>

38. 12 - 53. ЧИЧО МИ ПАНАЙОТ- СВЕЩЕНИК НА БОГА

Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев

Поп Иларион, владиката почина, чичо ми напредна, в Бургас беше вече свещеник и старост, не е идвал, знае къде живеем, ний бяхме построили вече в централния двор къща, чука се.
Той, като ме види и си даде гърба така. Аз казвам на кафеджията: Две кафета. Едното ей на онова попче." В.К.: Е-хе-хе. Надка: Чичо ми ще пие кафенцето, ще се обърне, ще кимне с глава, ще благодари. Но как да приключи живота чичо ми. Поп Иларион, владиката почина, чичо ми напредна, в Бургас беше вече свещеник и старост, не е идвал, знае къде живеем, ний бяхме построили вече в централния двор къща, чука се. Той мен години не ме е виждал, не може да ме познае, ние женени бяхме с Добри вече и чука се на пътната врата, отивам: „Добър ден." - „Добър ден." Аз го познах, ама мълча. „Какво има? " - „Ами тука имам брат, Георги Куртев. Може ли..." - „Заповядайте, влезте. Ето тука." В.К.:Той със свещеническо расо.
към текста >>

39. 17 - 8. РЪКОВОДИТЕЛИ НА БЯЛО БРАТСТВО В ГРАД АЙТОС

Тогава се реши да освободим брат Марко Христов, поради напредналата старост и да му дадем почивка.
Тогава стана ръководител брат Вълко Пенев, също бях в това ръководство, разбирахме се много добре и работихме с голямо разбиране, но дойде ред и той да си замине от този свят. Тогава пое ръководството брат Марко Христов, с него работихме много години, в разбирателство. От върховния съвет ни пратиха писмо, с което да регистрираме. Брат Марко прочете това писмо пред мен и брат Цветко. Решихме да произведем избори и да изберем новия ръководител на братството в Айтоската група. Тогава се реши да освободим брат Марко Христов, поради напредналата старост и да му дадем почивка. Избра се ново ръководство, начело с Андон Иванов Кънев, а Недка Вълкова - касиер. Иван Славов Топалов за член. Така работихме четири години, а сега от април месец ни се гласува и втори мандат да отговарям за Братството на град Айтос. През това време на ръководство се извършиха много работи за подобрения и подвизаване на всички братя и сестри, които обичат и добре познават Братската градина на град Айтос, тя е всеобща на всички нам, които сме ученици на това ВеликоУчение. Една мечта ми се изпълни.
към текста >>

40. II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Летопис Вергилий Кръстев

Архангел Михаил" до 1898 г., когато бил пенсиониран поради старост.
Човешката слабост надделяла: за да се спаси от бесилката, Конст. Дъновски се принудил да подпише една такава декларация, съставена от гърците. Спед това, благодарение застъпничеството на холандския консул, който бил грък по народност, той избегнал смъртта, а с пристигането на руските войски в Добрич бил освободен от затвора. В освободената българска Варна, за създаването на която принесъл толкова много, Конст. А. Дъновски, който отначало докрай й служил вярно и доживял да види след нейното духовно възраждание и политическото й освобождение, продължил скромно и безшумно да служи при основаната от него църква „Св. Архангел Михаил" до 1898 г., когато бил пенсиониран поради старост. И след това, с някои прекъсвания, той останал да живее до самата си смърт при същата църква, при която е бил и погребан. По случай 50-годишния юбилей на първата българска църква във Варна, в признание на неговите заслуги към народа, Св. Синод отличил Константин Дъновски с офикията „Иконом", а правителството - с „орден за гражданска заслуга с офицерски кръст". Ако хвърлим сега поглед назад върху казаното за живота и делата на Конст. Дъновски, ние виждаме ясно, че той е участвувал във всички моменти и фази на българското възраждане във Варна, от най-първите негови зачатъци и до самия изгрев на политическата свобода.
към текста >>

41. IV.17 август, неделя 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Така зимата съответствува на човешката старост, а пролетта - на човешката младост.
Ето защо, когато Христос дойде в сърцата ни, трябва да бъде пролет, защото тогава е най-благоприятното време. Това благоприятно време е необходимо за нашия растеж. Разбира се, както ви говоря за зимата, това не подразбира, че има нещо лошо, защото това са периоди. Орбитата на човешкия живот има четири важни етапа: пролет, лято, есен, зима, които означават четирите стъпала в човешкия живот. Вие сами може да си направите уподобление на какво съответствува пролетта, лятото, есента и зимата. Така зимата съответствува на човешката старост, а пролетта - на човешката младост. Младостта е символ, че излизаме от Господа като онзи блуден син, който излиза от баща си и отива да опита благата на света. Човек излиза от Небето и слиза на Земята, а като остарее, съдерат му се гащите, няма храна и започне да мисли за Небето, затова хората казват, че като остарее човек, започва да мисли за Небето. Ами какво ще прави, ще-не ще, ще мисли. Следователно трябва да се върнете и всеки, кога и да е, ще се върне. Ще се върнете със съдрани гащи, гологлави, без калпаци и тогава вашият небесен Баща, като ви види, ще се зарадва и ще заколи телето, за да се подмладите.
към текста >>

42. IV.17 август, неделя 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Така зимата съответствува на човешката старост, а пролетта - на човешката младост.
Ето защо, когато Христос дойде в сърцата ни, трябва да бъде пролет, защото тогава е най-благоприятното време. Това благоприятно време е необходимо за нашия растеж. Разбира се, както ви говоря за зимата, това не подразбира, че има нещо лошо, защото това са периоди. Орбитата на човешкия живот има четири важни етапа: пролет, лято, есен, зима, които означават четирите стъпала в човешкия живот. Вие сами може да си направите уподобление на какво съответствува пролетта, лятото, есента и зимата. Така зимата съответствува на човешката старост, а пролетта - на човешката младост. Младостта е символ, че излизаме от Господа като онзи блуден син, който излиза от баща си и отива да опита благата на света. Човек излиза от Небето и слиза на Земята, а като остарее, съдерат му се гащите, няма храна и започне да мисли за Небето, затова хората казват, че като остарее човек, започва да мисли за Небето. Ами какво ще прави, ще-не ще, ще мисли. Следователно трябва да се върнете и всеки, кога.и да е, ще се върне. Ще се върнете със съдрани гащи, гологлави, без калпаци и тогава вашият небесен Баща, като ви види, ще се зарадва и ще заколи телето, за да се подмладите.
към текста >>

Самата бръчкавина на нашите лица при старостта показва, че всички сме близо при Господа.
С тая сила вие ще можете да обърнете един вълк в овца - вълкът ще изгуби своя нрав. Но ако това не можете, то не можете ли следното: като се разгневи мъжът, жената щом знае как да произнася тази дума - думата „любов", мъжът веднага ще се успокои; и обратното: ако жената се разгневи, мъжът трябва да знае това нещо. Когато говорим за Земята, то е нещо относително, защото ако вие сте на север, зимата ще бъде много по-груба и ако вие сте на екватора, зимата ще бъде много по-малка. Значи вие може да измените положението на зимата -тук не е един абсолютен закон, щото непременно зимата да бъде лоша. На Земята имаме тия четири причини - пролет, лято, есен, зима, чрез които се прави изискуемия се кръг, посредством който чрез съприкосновение можем да бъдем близо до Господа. Самата бръчкавина на нашите лица при старостта показва, че всички сме близо при Господа. Казвате, че старият човек оглупява. Защо? Защото Господ го стопява и от 200 става на два килограма и като сте по-леки, казват, че сте оглупели. Но за нас е празна работа този израз, защото именно в такъв случай ние притежаваме Божествения нектар. Често пъти не бива да се гледа на лице, на красиво лице, защото това лице може да носи излишен багаж. А ти гледай душата на някого и като го сравняваш със себе си, гледай да подхождат неговите душевни качества с твоите.
към текста >>

43. IV.5 август, сряда 1915г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Долу такива старости.
Даже и дяволът ако ви даде добра форма, вземете я, но той е скъперник, та никога няма да ви даде добра форма. Например, вземете куба или такава топка от книжарницата, много обикновено нещо, с нея си играят децата, но трябва да почнем и ние да се занимаваме с тях. От дълго време и аз се занимавам с тях. Някои казват: „Наивно е да се занимаваме с такива работи." Кои са добрите форми? Набръчканите ли лица, развалените ли стомаси и дробове, разнебитените ли мисли? Долу такива старости. Нам ни трябват старци, които са обработили хубави форми, за да кажат хората: „Като го искате, да бъде", а не да кажат: „Какъв е този калпазанин старец? " На младини той не е работил и не е забогатял. Ние не обичаме сиромасите хора. Някои казват: „Помагайте на бедните." Но хора, които отиват да крадат от джобовете, аз не ги ща. Да крадеш, то е изкуство, само че не е наука.
към текста >>

44. 6. ПРОСТОТА

Често казвате на дъщерите си: „Ти не познаваш живота, трябва да бъдеш по-умна; ти си млада, като остарееш, ще го разбереш.“ Не ги възпитавайте така, не им говорете за старост.
Законът е много верен. Ние си влияем. А вие казвате: „Какво ли сме ние? “ Турете на вашите стари тефтери кръст, турете нови листя и пишете: „Отсега нататък взимам-давам по Христовите правила.“ Ще бъдете радостни и весели. Пето правило: Пазете се от следното нещо. Често казвате на дъщерите си: „Ти не познаваш живота, трябва да бъдеш по-умна; ти си млада, като остарееш, ще го разбереш.“ Не ги възпитавайте така, не им говорете за старост. Весела е дъщеря ти - нека е весела. Нека играе, нека пее, остави я. Като се разгневи дъщеря ти, кажи на Господа: „Благодаря ти, Боже, че видях дъщеря си да прави такива хубави гримаси.“ Ами и в природата е същото: гледате как едно дърво се криви, прави гримаси, но и то е приятно. Вие искате от вашите деца това, което вие сами не правите. Чудно е, когато един грешник иска дъщеря му да бъде светица.
към текста >>

45. 13. ПРИЗОВАХА ИСУСА

Железният път, това е старостта.
Затова нам са необходими знания, да не се поставяме на пътя, когато ще мине влакът. Царският път минава и затова няма да се изпречвате на пътя му. Христос е учил така: на железния път няма да стоите, на покрива няма да се качвате. Човек, който се качва на покривите, мисли да бяга. Така правят апашите, когато ги гонят. Железният път, това е старостта. Одумваш някого, неразположен си, не вярваш - ти си все на железния път. Излизането и влизането в света има съвсем друго значение от това, което вие разбирате. Например ние си правим къща, в която ще живеем. Защо си правим къща? Понеже условията на живота са такива, че ако нямаме подслон, ние ще пострадаме, затова си строим къща.
към текста >>

46. 20. ВЛИЯНИЕТО НА ХАРМОНИЯТА В ЖИВОТА

Началото на музиката е младостта, а краят на музиката - старостта, т.е.
Ако мислиш, че си млад, и това е дисхармония. Щом помислиш, че си стар, това значи, че един ден ще подмладееш. Ако мислиш, че си млад, това значи, че един ден ще остарееш. Това значи да подхвърляш една топка и да си играеш: млад-стар, млад-стар. А що е „млад“ и „стар“ в музиката? Началото на музиката е младостта, а краят на музиката - старостта, т.е. младият е в началото, а старият - в края. Как разбираме музиката? Като остарее музикантът, няма никакво ръко- пляскане.Щом се завърши музиката, всички се възхищават и публиката ръкопляска: „бис,бис“, да се повтори. Започват отначало да свирят. Значи няколко пъти може да се остарява и да се подмладява - това е схващане в музикално отношение.
към текста >>

Няма старост, както вие мислите.
младият е в началото, а старият - в края. Как разбираме музиката? Като остарее музикантът, няма никакво ръко- пляскане.Щом се завърши музиката, всички се възхищават и публиката ръкопляска: „бис,бис“, да се повтори. Започват отначало да свирят. Значи няколко пъти може да се остарява и да се подмладява - това е схващане в музикално отношение. Няма старост, както вие мислите. И в тази смисъл, в музиката, под „млад човек“ се подразбира човек, достигнал разцвета на своята възраст, а когато той развие до най-висока степен всички свои чувства и способности, това е старост. Тогава той е най-силен, най-мощен. А най-силното, най-мощното извън музиката го разбираме като най-старо, най-неспособно и казваме: „Стар човек! “ Та, щом влезете в хармонията, ще измените вашите схващания. Като кажа „млади“, подразбирам, че сте започнали, а старите ще завършите в най-висока степен, до която вашата душа може да достигне - тази хармония.
към текста >>

И в тази смисъл, в музиката, под „млад човек“ се подразбира човек, достигнал разцвета на своята възраст, а когато той развие до най-висока степен всички свои чувства и способности, това е старост.
Как разбираме музиката? Като остарее музикантът, няма никакво ръко- пляскане.Щом се завърши музиката, всички се възхищават и публиката ръкопляска: „бис,бис“, да се повтори. Започват отначало да свирят. Значи няколко пъти може да се остарява и да се подмладява - това е схващане в музикално отношение. Няма старост, както вие мислите. И в тази смисъл, в музиката, под „млад човек“ се подразбира човек, достигнал разцвета на своята възраст, а когато той развие до най-висока степен всички свои чувства и способности, това е старост. Тогава той е най-силен, най-мощен. А най-силното, най-мощното извън музиката го разбираме като най-старо, най-неспособно и казваме: „Стар човек! “ Та, щом влезете в хармонията, ще измените вашите схващания. Като кажа „млади“, подразбирам, че сте започнали, а старите ще завършите в най-висока степен, до която вашата душа може да достигне - тази хармония. Сега, не че у вас няма усилия - у вас има много усилия, стремеж; всички тези неща са добри, но стремежът, желанията ви трябва да се насочат разумно във великия стремеж на любовта.
към текста >>

47. 35. ЕДНА ЗАДАЧА

Беседа държана на 25 април 1923 г. сряда от 3.30 до 10.30 часа сутринта

Когато старият напусне хубавите работи на своята старост, той умира.
Казвате: „Ще се мре.“ Каква философия има в това, че ще се мре? Защо хората сега остаряват? Малкото дете, което е напуснало куклите си, не е вече дете. Ти се занимаваш с големи работи. Когато младият напусне онези хубавите работи на своята младост, той остарява. Когато старият напусне хубавите работи на своята старост, той умира. Аз още не ви познавам вие кои сте. Вие всички пред мене носите псевдоними. Всички пишете под чужди имена, никой не е дошъл със своето име. Вие пътувате с някоя титла, както някои видни хора пътуват като графове, запример граф еди-кой си. Името, с което сте знайни в другия свят, а не тук, на Земята, то е важно.
към текста >>

Че малко знае човек, се познава по това, че изгубва младостта си и старостта си.
Ще му говорят подигравателно. Коя сестра от нас би издържала този опит? Питагор, преди повече от 2000 години, е работил така. Малцина са влезли в школата. Защо? Защото само на този, който търпи, само на него могат да му се поверят Божествените богатства. Че малко знае човек, се познава по това, че изгубва младостта си и старостта си. Тогава де е човекът? Като стане и там ако не може да спре, после умира. Ако не може да намери своето място в другия свят, тогава де е човекът? Какво го ползува след смъртта, че тук е бил богат, че имал милиони? Какво го ползува един богат богатството му, ако той изгуби зрението си, вкуса си, не може да яде?
към текста >>

48. МЕТОДИ И НАСЪРЧЕНИЯ ЗА ВЪНШНО И ВЪТРЕШНО ХАРМОНИЗИРАНЕ МЕЖДУ 10-ТЕ И ВСЯКА ЗА СЕБЕ СИ

Представяйте си стари хора, които гледат с отворени очи старостта, които виждат навсякъде младостта.
Но ще се подмладявате. Представлявайте си, как живеят децата сега, момиченцата и момченцата в живота си. Това ще внесе една обнова във вас. После, ако искате да добиете мъжество посещавайте онези възвишени характери, например, някой мъж, който достойно се бори в живота; онази жена, която устоява на всички трудности в живота. После, представяйте си, дойдете до старостта. Представяйте си стари хора, които гледат с отворени очи старостта, които виждат навсякъде младостта. А вие гледате на старите, на изпадналите хора. Най-после виждайте човек във всичките негови хубави проявления. Представлявайте си ангелите - същества стройни, хубави, готови всякога да помагат. Някой път виждате, че сте слаби. Ще повикате някой ангел да поправи съботата.
към текста >>

49. 7. ПЕТТЕХ СТЪПКИ В ПЪТЯ НА ПОВДИГАНИЕ ЧОВЕШКАТА ДУША

Пеньо Киров

А при това, той още нямаше наследник от жена си, макар, както напосле се вижда, че е стигнал в дълбока старост, а така също и жена му, той пак оставаше да вярва, че потомството му ще наследи обещаната земя.
Първото лице е Авраам - родоначалника на еврейския народ. Той е, в когото верующите и до днес се именуват и ще се именуват „синове Авраамо- ви", защото неговата вяра беше изпитана и заверена. Защото да вярваш в някакъв Бог, тогаз, когато и други преди теб и с теб вярват е обяснимо, но да вярваш в един Бог, когото нито баща ти, ни родът ти, ни народът ти са вярвали, това е велика вяра. Такъв е бил случаят с Авраама. Той е повярвал в Бога тогаз, когато баща му Тара бе езичник и не само че повярва в Бога, но и възприе, че ще го направи народ велик и че потомството му ще наследи земята, която му се обещава. А при това, той още нямаше наследник от жена си, макар, както напосле се вижда, че е стигнал в дълбока старост, а така също и жена му, той пак оставаше да вярва, че потомството му ще наследи обещаната земя. И когато стана вече на сто години, а жена му на 90, тогава според Словото Божие, роди син и нарече името му Исак. Втора подобна вяра има в новия завет и то е вярата на Апостола Петра, един от учениците Христови. Мнозина упрекват апостола Петра, че се отрекъл от Христа и много други такива по адреса му, но малцина размислюват, защо се отрекъл Петър. Отрекъл се, че съвсем не Го познава или с това отричание, той се силеше по- близо да отиде при Христа. От истина, като се разгледа добре този въпрос, вижда се, че Петър, за да иде по-близо при Христа, направи това отричание.
към текста >>

50. 8. СТИХОВЕ ОТ МИЛКА ГОВЕДЕВА

Милка Говедева

ТОМ 13

Годините ме подтискат като товар на гърба, искат да ме превият като крайречна върба, а ти се бориш с годините на старостта и търсиш да върнеш отново младостта.
Но вечерите в самота е досадно и не на шега, развличаш се с музика, а изпадаш в тъга. Друго би било, ако имаше приятелка една, бе разсяла тъгата на твоята самота. Нито книга прекрасна може да ме развлече, защото след нея живота пак така тече. Изчезнаха импулсите отдавна и те. О, колко ми липсва жизнеността на дете. Годините ме подтискат като товар на гърба, искат да ме превият като крайречна върба, а ти се бориш с годините на старостта и търсиш да върнеш отново младостта. 29.11.1982 г. Наследство На кои ли баби и дядовци плащаме земния си данък и какви ли след нас потомци ще ядат тоя горчив залък? Наследство, потомство незнайно от векове все тъй потайно мъчиш се да разбереш техния език, остават глухи на тревожния вик. Век на разплата е сега. Надвиснала е опасността от война.
към текста >>

Нека земята цъфти И старост и младост в едно са сляти.
О, колко жертви тя положи за моето духовно издигане. На колко мъки се подложи, закриляйки ме от всяко презиране. На Бога аз ще служа до края в пътя, който ме въведе. Пътят е стръмен, аз го зная, но друг път за мен веч няма. 12.02.1983 г. Нека земята цъфти И старост и младост в едно са сляти. Да бих могла само от далеч да погледна в тъги и радости в неволи навяти в ума, в сърцето на всеки да погледна. Там бих открила бисери безкрайни и зловонни ужаси, що тровят човека и крият се там от мисли потайни, що търсят да унищожат човека до края на века. О, мисли чудесни, мисли прекрасни, откриватели на нови красиви вълшебства. Унищожете тез мисли на смрад потайни, да бъде земята на нови хвалебства. Да никнат нови красиви семена, знамена на мир да се веят по цялата земя.
към текста >>

51. 3) Трето тефтерче

Цветана Щилянова

ТОМ 13

Старостта показва загубване насоката на живота.
Лъчите на слънцето са признак на дългия път, който животът е извървял. Пътя, в който вървим, е един от най-хубавите пътища за нас. Той води към съвършенството, но не пътя на съвършените. Човек в сегашното си развитие е дошъл до състоянието да определи своята посока. Онзи, който има насока на живота - не остарява. Старостта показва загубване насоката на живота. В изобилието спор не може да има. Всякога в природата има противоположности и всяка противоположност се лекува с друга противоположност. Когато човек влиза под Божествения промисъл - той е намерил насоката на живота. Всичките форми от природата съществуват и вътре у човека. В умствения свят вече няма никакви животни.
към текста >>

52. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 401-450

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

За ученика няма старост - той живее в Любовта; затова е ученик.
440.Истината. Ученикът, който обича Истината, е добър. Тъй го нарича Учителят. 441.Доброто. Ученикът трябва да знае, че Учителят винаги желае най-доброто на ученика си. Учителят желае ученикът да издържи изпитанията и да превъзмогва изкушенията. 442.Младост. Който живее в Любовта, той е всякога млад. За ученика няма старост - той живее в Любовта; затова е ученик. Светът не разбира Любовта. Който живее в Любовта, той е всякога млад! 443.Издържане. Когато ученикът е бил при Учителя си, после ще получи изпитания, за да се изпита Любовта му. Ако ученикът люби, той ги издържа. Любовта издържа всичко!
към текста >>

53. БЕСЕДИ НА Учителят пред ръководителите 1930 год.

ТОМ 14

Старият човек трябва да се освободи от старостта си.
Да се уясни животът ни. И щом се уясни, тогаз ще дойде онова хубавото, красивото в живота ни. Вие сте в края на този век. Вие сте така да кажем пред зарите на една нова епоха, която носи нещо хубаво в себе си. Трябва да се освободите от стария живот, старите схващания, старите разбирания. Старият човек трябва да се освободи от старостта си. Бедният трябва да се освободи от бедността си. Това е задачата. Тогаз богатият какво трябва да направи? Той трябва да се освободи от богатството си. Да го впрегне на работа.
към текста >>

54. 19. ДИШАНЕ, ПРАНА И ЕТЕРЕН ДВОЙНИК

Николай Дойнов

Чрез правилното дишане идва прилив на Прана в организма и затова, ако човек прилага това дишане, той до дълбока старост ще има запазени жизнени и духовни сили.
Задържането трябва да трае колкото може повече време за да имат възможност белите дробове да приемат от въздуха това, което той съдържа в себе си. Колкото повече човек задържа въздуха в дробовете си, толкова повече енергия се приема от него. Задържането на въздуха отначало може да трае 10-15 секунди, после постепенно да се увеличава, докато се постигне 30 секунди, 40 секунди, една минута и повече. Издишването трябва да става бавно. Ако човек не диша правилно, то и Любовта в него не се проявява правилно. Чрез правилното дишане идва прилив на Прана в организма и затова, ако човек прилага това дишане, той до дълбока старост ще има запазени жизнени и духовни сили. Правилното дишане прави лицето красиво. Бръчките на лицето и ръцете изчезват. Ето един красив и сигурен метод за подмладяване. От правилното и дълбоко дишане и гласът на човека става музикален. При дълбокото дишане окисляването на кръвта става пълно.
към текста >>

55. 15. ЕЛЕКСИР

Николай Дойнов

Тогава ще имаме тела, в които съпротивителната сила ще бъде такава, че болести, старост, смърт ще бъдат изключени.
Тази круша е сладка, ароматна, просто се топи в устата. Учителят ме погледна и ме попита: „Знаеш ли защо първата круша беше такава кисела, стипчива, дървениста, а втората така хубава? " Отговорих Му, че не зная. „Първата круша - продължи Той - е взела повече енергия от земята, а втората - повече енергия от Слънцето". В своя живот и човек трябва да търси, да дава предимство на силите, които идват от метода на групирането, от метода на синтеза, от метода на Слънцето - Божествения метод, който изключва отровите от себе си. Тогава ще имаме тела, в които съпротивителната сила ще бъде такава, че болести, старост, смърт ще бъдат изключени. Това се обуславя от мислите, чувствата и действията, в основата на които седи справедливостта и Любовта. В.К. Елексира на живота къде ще го търсиме? Н.Д. Ще го търсиме в тези висши прояви, които Слънцето дава, висшата природа. В.К. Тука, в твоята заключителна част от 4-5 реда, Учителят не случайно казва: „Чисти мисли, чисти чувства, чисти действия". Там вероятно ще бъде разковничето на елексира. Н.Д.
към текста >>

56. 41. АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ И УЧИТЕЛЯ

Николай Дойнов

И като „кръволок" небето го запази до дълбока старост. В.К.
Никой не го уби. Туй показва, че наистина е извършил една хубава задача, може би беше суров. Право е, че беше суров особено срещу земеделци, комунисти, беше суров. Александър Цанков извърши преврата. Наричаха го „кръволок". И като „кръволок" небето го запази до дълбока старост. В.К. Ти спомняш ли си, че навремето имало една среща между Александър Стамболийски и Учителя в Чам Кория? Н.Д. Мен са ми казвали, Паша ми е казвала, че дошли с кон. На Учителя дали един бял кон. Учителят яхнал коня и отишъли в Чам Кория, но подробности не знам. Но съм чул от Паша, че Учителя е имал среща съС Стамболийски. В.К.
към текста >>

57. БЕЛЕЖКИ

Тогава може ли този, който ляга късно и става късно, да има дълъг живот, да е постоянно жизнерадостен и със здраво тяло, да има един светъл ум и благородно сърце до старост?
лекарите не изпущат случая да препоръчват използуването на тази целебна сила от своите болни. Какво по-хубаво от поговорките: „Рано лягай, рано ставай", „Рано пиле, рано пее"? Не съдържат ли тези народни поговорки дълбока мъдрост? -Да! Е добре. Тогава може ли този, който ляга късно и става късно, да има дълъг живот, да е постоянно жизнерадостен и със здраво тяло, да има един светъл ум и благородно сърце до старост? Това е невъзможно! Това е против законите на живата природа! Ние не говорим за изключенията. Ако преди 20-30 години се кажеше някому, че цветовете на слънчевия спектър влияят върху психическото състояние на човека, щеше да се смее. Но днес ние виждаме, че червеният цвят се използува в медицината като възбуждающ, синият и виолетовият, като успокоящи и пр.
към текста >>

58. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

Отделни трудове: Обща биология (1925), Човекът за теософията и за науката (1926), Законите на наследствеността (1928), Изграждането на културното човечество (1928), Живот, старост, смърт (1928) и др.
1. Консулов (д-р Стефан), български естественик и професор. Род. в София през 1885 г., свършил по естествена история в София, специализирал в Триест, Ерланген и Бреслау. Професор в Соф. университет по зоология. Печатал трудове върху комарната фауна, борбите с маларията и др. Отделни трудове: Обща биология (1925), Човекът за теософията и за науката (1926), Законите на наследствеността (1928), Изграждането на културното човечество (1928), Живот, старост, смърт (1928) и др. Данчов, Н. Г. и др. Българска енциклопедия / Н. Г. Данчов, И. Г. Данчов.- София: Ст.
към текста >>

59. 9. ЗАТВОРЕНИЯТ МУЗИКАЛЕН КРЪГ И „СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ

А не бях забраван и развейпрах - помнех до подробности много неща години наред, включително и до дълбока старост.
Понякога чаках с часове да се освободи от срещите Си с други приятели, но винаги ме приемаше. Тогава споделях с Учителя някои неща, които са ми дошли в ума, или нещо, което трябваше да разреша, но не знаех как да го направя. Той ми посочваше метода и начина да се справя сам - разбира се, с Негова помощ. Всеки път, когато се разделях с Него в стаята Му и Му целувах ръка, Той все казваше: „Българинът живее все в затворен музикален кръг! " Тръгна си от Него и докато съм в града, все това ми е в главата, а като отида на село, го забравям, като че ли потъва някъде. А не бях забраван и развейпрах - помнех до подробности много неща години наред, включително и до дълбока старост. Минават няколко години подред, а Учителя все това ми повтаря на изпращане. Отивам си на село и отново всичко потъва в селските ми грижи. Но най-после ми дойде в ума мисълта да попитам: „Учителю, Вие какво разбирате под думата „затворен музикален кръг? " С показалеца на дясната Си ръка Учителят ми посочи да се върна и ми посочи стола да седна. Чак сега ми посочи да седна, а преди това аз стоях прав и задавах своите въпроси и тревоги по моята си работа.
към текста >>

60. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

Аз бих желал да сте млади, бих желал да сте и стари; аз говоря за младостта и за старостта в съвсем друг смисъл от този, който вие влагате.
И никога да не извършиш отвън една постъпка, която да хвърля петно върху Моето свето име. Върви в този път. Ако не вървиш в този път, смърт те очаква. Ако пък правиш това, което ти казвам, Моето благословение да бъде над тебе." Та сега, вие ще извинявате, че сте млади. Не, вие нито сте млади, нито сте много стари. Аз бих желал да сте млади, бих желал да сте и стари; аз говоря за младостта и за старостта в съвсем друг смисъл от този, който вие влагате. Понякога аз съжалявам, като говоря за младите моми и момци, защото изопачавате нещата. Аз не вземам тия форми в тази изопачена смисъл, каквато вие им придавате. За мене младата мома и младият момък са такива, каквито Господ ги е създал. Старият дядо и старата баба са хора, които Бог е изпратил при мене, да взема един съвет от тях. Младата мома и младият момък, старата жена и старият мъж са работници, които могат да свършат нещо.
към текста >>

61. 1934 година

Аз бих желал да сте млади, бих желал да сте и стари; аз говоря за младостта и за старостта в съвсем друг смисъл от този, който вие влагате.
И никога да не извършиш отвън една постъпка, която да хвърля петно върху Моето свето име. Върви в този път. Ако не вървиш в този път, смърт те очаква. Ако пък правиш това, което ти казвам, Моето благословение да бъде над тебе." Та сега, вие ще извинявате, че сте млади. Не, вие нито сте млади, нито сте много стари. Аз бих желал да сте млади, бих желал да сте и стари; аз говоря за младостта и за старостта в съвсем друг смисъл от този, който вие влагате. Понякога аз съжалявам, като говоря за младите моми и момци, защото изопачавате нещата. Аз не вземам тия форми в тази изопачена смисъл, каквато вие им придавате. За мене младата мома и младият момък са такива, каквито Господ ги е създал. Старият дядо и старата баба са хора, които Бог е изпратил при мене, да взема един съвет от тях. Младата мома и младият момък, старата жена и старият мъж са работници, които могат да свършат нещо.
към текста >>

62. VII. Вътрешна индивидуална работа на ученика Пеню Ганев

III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

Младост, старост Младостта и старостта са в реда на нещата, те са неизбежни.
Щом престане да вярва в Бога, всички неща се обезценяват, постепенно започват да губят смисъл. 13. Историята на житното зърно Като всеки продукт, който консумира всеки вид и род с различните животни и растения, така също и за да съществува животното, то необходимо му е храна, която е основа на материалния живот. В необятната природа едно се проумява - че всичко се мени, но нищо не изчезва, и че във всичко се вижда постепенно усъвършенствуване на формата, която е копие на невидимото - на същественото, и че с това вътрешно усъвършенствуване върви паралелно и външно. Дошла човешката форма в положението на човешки образ - тогава се явиха Учителите на човечеството, които дойдоха от друга планета, жертвуваха се от любов към падналото човечество, дойдоха да помагат и да показват пътя за възход нагоре. С дохождането си те пренесоха този житен зародиш, който да бъде за храна на човека, така че в ония далечни времена, когато духовният принцип се въплоти от висшите сфери във формата, тогава се яви и житното зърно, което е въплощение на великата Божия Любов, която се жертвува за нас, земните твари, и постепенно ни въздига в по-висше съзнание. 14. Младост, старост Младостта и старостта са в реда на нещата, те са неизбежни. Но като остарява, човек не трябва да оглупява. 15. Щастието Да разбира, да възприема и да прилага нещата - в това седи щастието на човека. 16. Отдаване право Ако отдадете нужното право на всички хора и животни, и Бог ще отдаде вашето право. 17. Търпението Философът, който работил 20 години по математически изчисления и слугинята изгаря листчетата. 18. Всяка дума носи последствията си Клечката кибрит запаля огъня.
към текста >>

63. 28. Разговор с Учителя на полянката на Езерото на чистотата на 1.VIII.1932 г.

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

Ти ще носиш старостта като една маска за света, а пък ще носиш младостта вътре в себе си.
И не ти се иска вече да се учиш. И преждевременно си остарял. Това са скрити идеи, това е асфиксия. А можеш да се подмладиш, подновиш, както казват алхимиците. Най-първо трябва да се образува една среда между всички ви. Ти ще носиш старостта като една маска за света, а пък ще носиш младостта вътре в себе си. Когато си пред света, ще си с тази маска, а като си сам, ще си махнеш маската. И тогаз ще имаш две форми. И ще ти кажат: „Ти видя ли онова момче, което пореше? " Ти ще си като старец пред тях. Ти ще си мълчиш и няма да кажеш, че ще си онова момче.
към текста >>

Тогаз ще преведеш какво значи „старост".
И тогаз ще имаш две форми. И ще ти кажат: „Ти видя ли онова момче, което пореше? " Ти ще си като старец пред тях. Ти ще си мълчиш и няма да кажеш, че ще си онова момче. Сега, другото заблуждение е, когато човек каже: „Когато отидем на небето." Как ще отидеш на небето, когато си с тези стари възгледи? Тогаз ще преведеш какво значи „старост". Това е една дума, първоначална, която значи „Истината да е в тебе." „Sat" е истината. Проявяваното е само Истина. Следователно, ако ти си се проявил, ти си се проявил в Истината. А щом си в Истината, ти си свободен. И смъртта не може да има власт върху тебе.
към текста >>

64. 23. Разговор с Учителя на 12.IX.1933 г.

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

Истинската младост е излязла от Бога, а старостта е натрапена от друго място.
При прав гръбнак развиването става правилно, понеже от гръбнака излизат 12 чифта нерва, които отиват по цялото тяло и като се прегърби човек, енергиите не отиват правилно и тогаз органите боледуват. Боледуването на органите зависи преди всичко от енергиите. Трябва да се отпушат дупчиците на гръбначния стълб, през които дупчици минават гръбначните нерви. И вие, музикантите, всяка сутрин като свирите, ставате с една година по-млади. Старостта е едно състояние, натрапено отвън. Истинската младост е излязла от Бога, а старостта е натрапена от друго място. Остарява човек, когато изгуби смисъла на живота си, когато по човешки гледа на нещата и всичко му е без интерес... И тогаз мисли за една промяна, но не знае каква. Старият човек мисли за онзи свят, но не знае нещата ясно. Досега много пъти сте остарявали, но този път гледайте да не остарявате. И ако този път остареете, гледайте да се подмладите. За тези упражнения ще турим веднъж една стара сестра и да видим чрез тези гимнастически упражнения каква промяна може да стане.
към текста >>

Старата сестра, като прави тези упражнения, си мисли за старостта си и си казва: „За мен ли остана, на тази старост, да ги правя?
Остарява човек, когато изгуби смисъла на живота си, когато по човешки гледа на нещата и всичко му е без интерес... И тогаз мисли за една промяна, но не знае каква. Старият човек мисли за онзи свят, но не знае нещата ясно. Досега много пъти сте остарявали, но този път гледайте да не остарявате. И ако този път остареете, гледайте да се подмладите. За тези упражнения ще турим веднъж една стара сестра и да видим чрез тези гимнастически упражнения каква промяна може да стане. Старата сестра, като прави тези упражнения, си мисли за старостта си и си казва: „За мен ли остана, на тази старост, да ги правя? " Тя да се освободи най-първо от идеята за старостта, тая идея й е натрапена, също и идеята за безсилието. Има места в упражненията, дето трябва да се пее общо. Имате толкова болести: ревматизъм, зъбобол, стомах, главоболие, малокръвие и пр. Като се правят тези упражнения, тези болести ще изчезнат. Трябва да знаете, че в упражненията има една опасна страна.
към текста >>

" Тя да се освободи най-първо от идеята за старостта, тая идея й е натрапена, също и идеята за безсилието.
Старият човек мисли за онзи свят, но не знае нещата ясно. Досега много пъти сте остарявали, но този път гледайте да не остарявате. И ако този път остареете, гледайте да се подмладите. За тези упражнения ще турим веднъж една стара сестра и да видим чрез тези гимнастически упражнения каква промяна може да стане. Старата сестра, като прави тези упражнения, си мисли за старостта си и си казва: „За мен ли остана, на тази старост, да ги правя? " Тя да се освободи най-първо от идеята за старостта, тая идея й е натрапена, също и идеята за безсилието. Има места в упражненията, дето трябва да се пее общо. Имате толкова болести: ревматизъм, зъбобол, стомах, главоболие, малокръвие и пр. Като се правят тези упражнения, тези болести ще изчезнат. Трябва да знаете, че в упражненията има една опасна страна. Аз я наричам инертност.
към текста >>

65. 27. Частни разговори с Учителя през август, септември и октомври 1933 г.

VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев

Ако човек се подчини на идеята, че няма старост, ще се подмлади.
Миналото втвърдява. Бъдещето разсейва. Настоящето е разумното - Божественото. Неравномерните енергии раждат всички злини. Отрицателната енергия вглъбява нещата, положителната енергия изпъква - нещата. Ако човек се подчини на идеята, че няма старост, ще се подмлади. Сиромахът мисли, че е сиромах, а не е сиромах. Богатият мисли, че е богат, а всъщност не е богат. Не смесвайте сиромашията с греха! Сиромашията е една почивка. Майката и бащата вкъщи са сиромасите, а децата - богатите.
към текста >>

66. 9. Разговор с Учителя на полянката над Езерото на Чистотата на 1.VIII.1932 г.

26.VIII.1944-17.XI.1944 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

Ти ще носиш старостта като една маска за света, а пък ще носиш младостта за себе си.
И не ти се иска вече да се учиш; и преждевременно си остарял. Това са стари идеи. Това е асфиксия. А можеш да се подмладиш, подновиш, както казват алхимиците. Най-първо трябва да се образува една среда между всички ви. Ти ще носиш старостта като една маска за света, а пък ще носиш младостта за себе си. Като си пред света, ще си с тази маска, а като си сам, ще си махнеш маската. И тогаз ще имаш две форми. И ще ти кажат: „Ти видя ли онова момче, което играеше? " Ти ще си като старец пред тях. Ти ще си мълчиш и няма да кажеш, че си онова момче.
към текста >>

Тогаз ще преведеш какво значи старост.
И тогаз ще имаш две форми. И ще ти кажат: „Ти видя ли онова момче, което играеше? " Ти ще си като старец пред тях. Ти ще си мълчиш и няма да кажеш, че си онова момче. Сега, другото заблуждение е, когато човек каже: „Като отидеш на небето." Как ще отидеш на небето, като си с тези стари възгледи? Тогаз ще преведеш какво значи старост. „Стар" - това е една дума първоначална, която значи: „Истината да е в тебе." „Sat" е истината. Проявеното е само Истина. Следователно, ако ти си се проявил, ти си се проявил в Истината. И щом си в Истината, ти си свободен и смъртта не може да има власт върху тебе. А пък ти остаряваш в лъжата и мислиш, че всичко е безсмислено.
към текста >>

67. XII. Последно Слово на Учителя Петър Дънов. Елена Хаджи Григорова

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Ще се откажете от старостта, за да влезете в царството Божие.
Чиновническата работа е губене на време. Всякой един човек, който може да диша, може да стане отличен певец. С любов ще приемаш въздух. Разумността не е в ръката, но в мисълта. Ще обичате децата, за да добиете сила, майките - за топлина и бащите - за светлина да получите. Ще се откажете от старостта, за да влезете в царството Божие. Кажи: „Отказвам се от слабите си крака, ръце." Ще станете като децата, за да влезете в царството Божие. Всички са постили, за да добият светлина, топлина и сила. Ако искате да добиете енергия, обичайте децата. Мъж на мъж не хваща вяра, също и жената. Скъпоценните камъни не обичат да ги продавате.
към текста >>

68. 102. Трите свята - физическият, духовният и Божественият

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Старост не е това, което разбирате вие да е човек дряхнал, да се е привел.
102. Трите свята - физическият, духовният и Божественият 3. V. 1940 г. След гимнастиките - На физическия свят човек се мъчи, в духовния свят човек се труди, а в Божествения човек работи. Старост не е това, което разбирате вие да е човек дряхнал, да се е привел. Старост се разбира поумнявание. Младият влиза в рудницата, вади материала, а старият го обработва. Не казвай някому: „Ти си се обезсърчил." Кажи му: „Ти никога не се обезсърчавай. Бог, Който живее в тебе, никога не се обезсърчава. Той е ти." (Аз е Той, ти е Той и той е Той.) „Аз", „ти" и „той" са свещени имена (че означават все Него).
към текста >>

Старост се разбира поумнявание.
102. Трите свята - физическият, духовният и Божественият 3. V. 1940 г. След гимнастиките - На физическия свят човек се мъчи, в духовния свят човек се труди, а в Божествения човек работи. Старост не е това, което разбирате вие да е човек дряхнал, да се е привел. Старост се разбира поумнявание. Младият влиза в рудницата, вади материала, а старият го обработва. Не казвай някому: „Ти си се обезсърчил." Кажи му: „Ти никога не се обезсърчавай. Бог, Който живее в тебе, никога не се обезсърчава. Той е ти." (Аз е Той, ти е Той и той е Той.) „Аз", „ти" и „той" са свещени имена (че означават все Него). Друг е, който се обезсърчава във вас.
към текста >>

69. 137. Страданието и скръбта

I. Един живот - една епоха. Мара Белчева

- Старост и младост.
За най-необходимото имаме право, да се не осигуряваме за утре. В нищото може да налееш нещо. Дето има нещо, изпразни го и налей! Като се изучат законите на природата, животът ще се улесни. Хиляди години мислят какво е добро и зло. - Старост и младост. Старост е натоварен много кон. Младостта е разтоварен кон. Страданията са необходими за баласт, да се не обърне корабът в морето. Избягването на страданията е аристократизъм. В Индия искат да се освободят от страданията, но има 60 000 000 парии на 350 000 000 народ.
към текста >>

Старост е натоварен много кон.
В нищото може да налееш нещо. Дето има нещо, изпразни го и налей! Като се изучат законите на природата, животът ще се улесни. Хиляди години мислят какво е добро и зло. - Старост и младост. Старост е натоварен много кон. Младостта е разтоварен кон. Страданията са необходими за баласт, да се не обърне корабът в морето. Избягването на страданията е аристократизъм. В Индия искат да се освободят от страданията, но има 60 000 000 парии на 350 000 000 народ. Дяволът не е в едно престъпление.
към текста >>

70. 11. Високият идеал

I. Един живот - една епоха. Мара Белчева

Тогава чувстваш, че ти порастват криле; изчезват болката, недоволството, старостта, смъртта.
Челото му е израз на мисълта. Правилният нос с красиво очертание отваря изящни ноздри. Би могло да се каже, че неговият духовен образ е послужил за модел на онзи бронзов Омир, пазен там, във Флорентинския музей, между най-отбраните шедьоври. Когато Той говори, старецът изчезва. Музиката на неговите думи, слизайки стремително от шеметни височини или разливайки се спокойно, увлича надалеч с цветовете на своята симфония изсъхналите клончета на злото. Тогава чувстваш, че ти порастват криле; изчезват болката, недоволството, старостта, смъртта. Ти вече летиш извън пространството и времето... в познати само на твоята душа сфери. И ето че млъква. Слиза от катедрата. Среден на ръст мъж с хармонични движения. Виждаш го до себе си, в неговата неподправена простота, облечен в черно, сиво или бяло, и се питаш: наистина ли е Той?
към текста >>

Къде сте, страдание, мъка, нужда, старост, смърт?
Челото му е израз на Неговата мисъл. Правилният нос с красиво очертание отваря изящни ноздри. Човек би казал, че този одухотворен образ някога е послужил като модел за бронзовия Омир, пазен там, във Флорентинския музей, между най- отбраните шедьоври. Когато Той говори, старецът изчезва. Музиката на Неговите думи, слязла стремително от величествените планински върхове, се разлива спокойно из равнините, отнасяйки върху крилете на своята симфония плевелите на злото. Къде сте, страдание, мъка, нужда, старост, смърт? Едва са изминали няколко минути откакто е заговорил, и ти вече летиш отвъд пространството и времето в сферата на своята душа. И ето, Той замълчава. От катедрата слиза среден на ръст мъж с хармонични движения. И ето че до тебе Той простичко застава, застава в тъмносини, сиви или бели дрехи. Ти се питаш: - Това ли е Той?
към текста >>

71. 12. Учителят Дънов и Неговото учение

„Няма старост.
„Ти не можеш да постъпиш във второ отделение, преди да си свършил първо. Най-напред ще научиш физическия свят - ще научиш всички науки, които се учат в училищата и университетите, и тогава ще се заловиш да изучаваш науката на духовния свят." И ученолюбието е присъщо на Неговите последователи. Те свършват по няколко факултета. Мнозина останали без образование, възрастни вече, свършват гимназия и постъпват в университет. А има случаи, дето 60-годишни хора тепърва се учат на четмо и писмо. „Няма старост. Стар е, който не работи, който казва: „Минало е вече от мене." Който работи и се учи, той е винаги млад. Аз искам вие да сте винаги млади." Особено препоръчва музиката. Музиката е символ на хармонията в света. Чрез музиката ще се научи човек да се поставя в хармония със законите на живата природа. Пропорционално числото на свършилите музикална академия, било у нас, било в чужбина, е значително.
към текста >>

72. (Продължение)

ПЕТЪР МАНЕВ

Много успехи на старост.
ІІ - Печалби от изкуство или дейност, свързана с удоволствия. Задоволителни финансови условия. ІІІ - Много пътувания за удоволствие. Приятни отношения към роднини. ІV - Любов към домашния живот и щастие в него. Много успехи на старост. V - Успех и печалба във връзка с художествена дейност. Много опитности в чувствения живот и с деца. VІ - Вярна прислуга, голям комфорт. Лошо здраве поради прекалявания. VІІ - Щастлив брачен живот. Популярност.
към текста >>

73. (Продължение)

ПЕТЪР МАНЕВ

Спорове с родители, борби и затруднения на старост.
ІІІ - Интелектуална енергия. Борби и загуби от писмена деятелност. Опасности при къси пътувания. Много спорове с роднини. ІV - Неприятен, дисхармоничен домашен живот. Спорове с родители, борби и затруднения на старост. V - Импулсивност в чувствата и при спекулативна дейност. Много опитности в чувствения живот. VІ - Спорове при служенето и много опитности с прислугата. Склонност към остри заболявания от трескаво и възпалително естество. VІІ - Нещастен брак, борби и процеси.
към текста >>

Много успехи на старост.
Юпитер в 12-тях домове І - Много щастие, напредък и издигане. ІІ - Добре за благоденствие и финансов успех. ІІІ - Успех при къси пътувания и в умствена деятелност. Приятни отношения с роднини, ІV - Печалба от наследство. Щастлив домашен живот. Много успехи на старост. V - Успехи в спекулации. Приятни опитности с деца. VI - Голям комфорт и добра прислуга. Добро здраве, което обаче, е изложено на опасност да пострада от прекаляване и невъздържаност в наслаждаването. VІІ - Щастлив, брак.
към текста >>

Опасност от бедност и самота на старост.
Само голямо постоянство и търпение дават възможност за издигане. ІІ - Финансови затруднения, бедност. Възможности за успех само при крайна пестеливост, ІІІ - Затруднения с роднини. Спънки в интелектуалната дейност. ІV - Много затруднения в собствения дом. Опасност от бедност и самота на старост. V - Скръб и разочарования в чувствените работи. Загуби при спекулации. VІ - Малко удобства в живота. Лошо здраве. Лоша прислуга и загуби чрез нея.
към текста >>

74. 10. Главни значения и аналогии на планетите

ПЕТЪР МАНЕВ

Сатурн - „Голямото нещастие”, планетата на съдбата - Време, старост, минало, традиция, тежест, студ, свиване, кристализация, костна система, сухота, покой, тишина, тъмнина.
Луна - Ритмични процеси, растителна сила, плодородие, наследственост, формуващ принцип; Промени, пътувания, популярност, общественост, болести на лимфатичната система; Душата, човешката личност, майчински чувства, разсъдливост, въображение, пасивният женски принцип, възприемчивост, мекота, религиозност, медиумичност, скромност, свенливост, колебливост, приспособяване, подражание, романтика, равнодушие, флегматичност, боязливост, меланхолия, капризност. Меркурий - Движение, съобщителни и транспортни средства - пътища, телеграфи, телефони, книги, вестници, документи, кореспонденция; Размяна, посредничество, търговия, пропаганда, връзки, нервни болести; Практически ум, интелигентност, литература, критика, прозорливост, пъргавост, сръчност, хитрост, капризност, любопитство, повърхностност, непостоянство, демагогия, измама. Венера - „Малкото щастие” - Хармония, ритъм, цъфтеж, красота; Удоволствия, лукс, връзки, венерически болести; Любов, милосърдие, доброта, чувствителност, нежност, миролюбив, изкуство, общителност, веселие, гъвкавост, разпуснатост. Марс - „Малкото нещастие” - Двигателна енергия, огън, желязо, кръв, бързина; Борба, спорове, разпиляване, кражба, насилие, остри заболявания, разрушение, смърт; Храброст, предприемчивост, амбиция, дисциплина, нетърпение, гняв, страсти, ревност, егоизъм, необузданост, омраза, жестокост. Юпитер - „Голямото щастие” - Равновесие, съхраняване; Изобилие, авторитет, покровителство, философия, религия, право, здраве; Висш разум, благородство, доброта, морал, достойнство, честност, толерантност, миролюбив, откровеност, любов към наслажденията, суетност, надутост, лицемерна набожност. Сатурн - „Голямото нещастие”, планетата на съдбата - Време, старост, минало, традиция, тежест, студ, свиване, кристализация, костна система, сухота, покой, тишина, тъмнина. Стабилност, трайност, служене, съпротива, осуетяване, ограничение, оскъдност, лишение, съблазън, изпитание, грижи, депресии, разо-чарование, самоизмъчване, скръб, обезсърчение, самотност, падане, хронически болести, обрати на съдбата, унижение, затвор, разрушение, отчаяние, смърт; Мъдрост, логика, предвидливост, самоотричане, справедливост, трезвост, напрежение, твърдост, постоянство, труд, концентриране, вдълбочаване, търпение, методичност, мълчание, простота, въздържание, свенливост, бавност, равнодушие, аскетизъм, консерватизъм, скъперничество, страхливост, тесногръдие, песимизъм, съмнение, подозрение, роптание, строгост, материализъм, егоизъм, ревност, омраза, коварство, жестокост. Уран - Необикновеното; неочаквани събития, експлозии, земетръси; Реформи, раздяла, нервни заболявания, катастрофи, преврати, революции; Интуиция, окултни склонности, напредничавост, свободолюбив, изобретателност, оригиналност, ексцентричност. Нептун - Тайнственото; наркотични средства; море, течности; Новаторство, интриги, съзаклятия, душевни заболявания; Висша любов, мистика, вдъхновение, медиумичност, болезнена чувствителност, илюзии, податливост на влияния, измама, хаотичност. Към горното трябва да направим следните бележки: Дадените таблици не би трябвало да се вземат буквално. Преди всичко, в едно късо изложение не могат да се дадат всички възможни аналогии на планетите, а още по-малко техните нюанси.
към текста >>

75. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА III.

Влад Пашов

Така лимфатичният темперамент отговаря на детската фаза на живота; сангвистичният-на юношеската; холеричният - на възмъжалата възраст и меланхоличният — на старостта.
Това са основни качества и на холеричния темперамент. Те са активни като огъня. Сангвистичен темперамент, наричан още въздушен, защото е свързан с въздуха, а въздухът, казахме, е горещ и влажен. Лимфатичен темперамент, който е свързан с елемента на водата и меланхоличен темперамент, който е свързан със земята. Всеки темперамент определя една епоха от живота. Така лимфатичният темперамент отговаря на детската фаза на живота; сангвистичният-на юношеската; холеричният - на възмъжалата възраст и меланхоличният — на старостта. Всеки темперамент се характеризира с доминирането на известна система. Така, в лимфатичния темперамент преобладава храносмилателната система. И затова виждаме, че до 7-годишна възраст, детето се развива предимно физически, а физическото в човека се характеризира със стомаха. В сангвиника преобладават дихателната и кръвоносната системи, които са свързани с развитието на духовния живот - това е втората фаза на живота - фазата на юношата, който е в постоянно външно и вътрешно движение. Холерикът е деловият човек, човека на волята.
към текста >>

Меланхоликът, когото уподобихме на старостта е човек, в когото преобладава нервната система.
Така, в лимфатичния темперамент преобладава храносмилателната система. И затова виждаме, че до 7-годишна възраст, детето се развива предимно физически, а физическото в човека се характеризира със стомаха. В сангвиника преобладават дихателната и кръвоносната системи, които са свързани с развитието на духовния живот - това е втората фаза на живота - фазата на юношата, който е в постоянно външно и вътрешно движение. Холерикът е деловият човек, човека на волята. У него преобладава костната система, черния дроб, жлъчката и нервната система — той е човекът, който реализира нещата. Меланхоликът, когото уподобихме на старостта е човек, в когото преобладава нервната система. Той е човекът, който мисли и асимилира опитностите, които е придобил, преминавайки през трите предшестващи фази на живота. Така че у лимфатика имаме предимство на храносмилателната система, която съответства на физическия живот. У сангвиника има доминиращо влияние дихателната и кръвоносната система, която е свързана с душевния живот на човека. У холерика преобладава костната и мускулната системи - той е човек на практиката, човекът, който реализира нещата, човек на волята е той. При меланхолика имаме човек, у когото преобладава нервната система.
към текста >>

76. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА VII.

Влад Пашов

Четвърти дом, който отговаря на онзи момент, когато Слънцето слиза най-ниско и поема обратния път на възхода, показва на последната фаза от живота на човека - на старостта и на края на живота.
Планетите, които се намират в този дом, имат силно влияние върху съдбата на човека. Този дом ни показва амбицията на човека да се прояви като личност в обществото, да се издигне, да постигне известни свои стремежи. Седмият дом, който отговаря на момента на залеза на Слънцето, ни показва на третата фаза от живота на човека, когато човек вече е преминал през бурите и страстите на живота и гледа вече по-реалистично на живота. Тук вече човек започва да се чувствува и проявява като социално същество. Затова в хороскопа седмият дом означава връзките на човека с околната среда - брака, съдружника за работа и пр. Четвърти дом, който отговаря на онзи момент, когато Слънцето слиза най-ниско и поема обратния път на възхода, показва на последната фаза от живота на човека - на старостта и на края на живота. Когато дойде до този дом, човек има зад себе си опита на цял един живот и се подготвя да напусне физическия свят. Затова този дом представя в зависимост от планетите и знака, който се намира в него, жизнените условия и възможности на старостта и е във връзка, освен това с владенията и собствеността на човека. Така и всеки един дом има свое специфично значение в живота на човека. Дванадесетте домове в хороскопа могат да се разгледат като 12 полета или сфери на дейност на човешкия дух в кръга на земния живот. * * * Както видяхме, съществува тясна връзка между домовете и знаците на зодиака.
към текста >>

Затова този дом представя в зависимост от планетите и знака, който се намира в него, жизнените условия и възможности на старостта и е във връзка, освен това с владенията и собствеността на човека.
Седмият дом, който отговаря на момента на залеза на Слънцето, ни показва на третата фаза от живота на човека, когато човек вече е преминал през бурите и страстите на живота и гледа вече по-реалистично на живота. Тук вече човек започва да се чувствува и проявява като социално същество. Затова в хороскопа седмият дом означава връзките на човека с околната среда - брака, съдружника за работа и пр. Четвърти дом, който отговаря на онзи момент, когато Слънцето слиза най-ниско и поема обратния път на възхода, показва на последната фаза от живота на човека - на старостта и на края на живота. Когато дойде до този дом, човек има зад себе си опита на цял един живот и се подготвя да напусне физическия свят. Затова този дом представя в зависимост от планетите и знака, който се намира в него, жизнените условия и възможности на старостта и е във връзка, освен това с владенията и собствеността на човека. Така и всеки един дом има свое специфично значение в живота на човека. Дванадесетте домове в хороскопа могат да се разгледат като 12 полета или сфери на дейност на човешкия дух в кръга на земния живот. * * * Както видяхме, съществува тясна връзка между домовете и знаците на зодиака. Всеки дом представя известно поле на дейност, която дейност е във връзка със знака, който домът представя. Домовете имат отношение към нашите преживявания на физическото поле, а знаците имат отношение към нашия душевен и умствен живот, към живота на нашите мисли и чувства.
към текста >>

Четвъртият дом показва какви ще бъдат материалните условия, към края на земния ни живот — в старостта.
Показва на богатството, добито от дейността на живи същества - хора или животни. Десетият дом ни показва на общественото положение, славата и почестите, които човек ще придобие и професията, която ще упражнява. Срещуположният тригон на този, който обхваща домовете 4, 8 и 12, се нарича тригон на края, защото има отношение към края на живота, към свършване на земния път. Той има отношение към края на всички неща. Той ни говори за тайните на живота и смъртта. Четвъртият дом показва какви ще бъдат материалните условия, към края на земния ни живот — в старостта. Осми дом е наречен дом на смъртта и показва по какъв начин ще напуснем физическия свят. Дванадесетият дом ни показва на скръбта, която изпитва човек, като констатира празнота на материалните неща. Той показва на измиране на земните желания и похоти, и показва, че човек като мине през огъня на изпитанията и страданията, се пречиства и подготвя за нов живот. * * * В своето пътуване от раждането до гроба, ние носим 12 домове, 12-те силови полета в себе си, в своята аура, която ни обкръжава, както въздуха обкръжава Земята. И всеки дом отбелязва една сила, която действува в нашата аура, в нашето съзнание и обуславя нашия живот.
към текста >>

77. Влад Пашов 4. Животът след смъртта на физическото тяло 2. Преминаване през планетните сфери

Тези фази се повтарят и по- нататък, до дълбока старост.
От 7 ÷ 14-годишна възраст, човек минава през фазата на животно. Той започва свободно да се движи и се отдалечава от дома си. От 14 ÷ 21-годишна възраст, човек започва да мисли, влиза във фазата на истинския човек. След 21-годишна възраст, човек отново минава в същите фази — има едно повтаряне. От 21 ÷ 28 години той влиза във фазата на растение, от 28 ÷ 35 във фазата на животно, от 35 ÷ 42 - във фазата на човек. Тези фази се повтарят и по- нататък, до дълбока старост. (Том II „Смени в природата” VIII година на О. О. К. 16 стр.). След смъртта, когато човек в Лунната сфера преживява отново своя земен живот, той вижда как в различните периоди на този живот са се изявявали силите на различните планетни сфери и сега, съзерцавайки картините на този живот, в тях вижда да му се разкриват в съответни периоди мистериите на различните планетни сфери. Така в първия период той вижда и преживява мистериите на Луната и разбира как тези мистерии са се изявили в неговия живот.
към текста >>

78. ЧАСТ I. ВСТЪПИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ ВЪВЕДЕНИЕ*

Те се подчиняват на същите природни закони и на същите цикли както индивидите: раждат се, развиват се, достигат зрелост и западат в периода на старостта си.
* Окултация има тогава, когато центърът на една планета пресича светилата. Това са пълни съвпади. † Забележка на съставителя- Ингресия - на лат. Ingressio - навлизане Стр. 18/943 Расите, народите, обществата, а също и големите социални, религиозни, духовни и културни движения, са живи и динамични цялости. Те се подчиняват на същите природни закони и на същите цикли както индивидите: раждат се, развиват се, достигат зрелост и западат в периода на старостта си. По време на значимите периоди за колективните единици, историческите личности стават говорители и тълкуватели на големите социални, духовни и културни стремежи на народите, Астросоциологията ни учи, че Великите Посветени са централните духовни и обществени двигатели, които дават началния тласък и първия импулс на дадена епоха. Техните звездни теми съдържат елементите, които характеризират общностите в тези епохи. Гениалните хора, които работят в духовните и културните области, не могат да бъдат сравнявани с Великите Посветени, що се отнася до универсалността им. Гениалните, талантливите, културните и обикновени хора осъществяват великите стремежи на човечеството, които ни биват донасяни от Учителите. Учителите, в качеството си на двигатели на дадена епоха, разбулват философските и метапсихичните схващания на тази епоха.
към текста >>

79. 2. ЗНАЧЕНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ В АСТРОСОЦИОЛОГИЯТА

Той символизира старостта, класата на земеделците, мините и кариерите.
В античността Юпитер и Венера са били разглеждани като големите благодетели на народите и като източници на благосъстояние. Металът на Юпитер е калаят. Сатурн Сатурн е символът на кармата. В античността са го наричали „най-голямото зло”, докато Марс е бил наричан „малкото зло”. Под влиянието на Сатурн се намира смъртността в страната. Той символизира старостта, класата на земеделците, мините и кариерите. Сатурн ръководи политиката. Той е главният представител на опозицията и на консерватизма. Всички институции на работническата класа са под неговото влияние. Той ръководи и икономиите в националното стопанство. В метеорологията той дава сушата и понижава температурите.
към текста >>

80. 3. ВЪЛНАТА НА ИСТИНАТА СОЦИАЛНИЯТ ДЕКАНАТ НА ВОДОЛЕЯ 3.1 ОБЩИ БЕЛЕЖКИ

Сатурн - е много привързан към консерватизъм и би могъл да предложи само своята изсушаваща старост.
Луната - (народът) е много непостоянен, много емоционален, много пасивен фактор, за да може да управлява. Меркурий - е или много скован в своята интелигентност, или е чрезмерно зает в своите „малки” работи, за да може да държи здраво юздите на властта. Венера - (сътворена, за да се подчинява и да се радва на живота) няма нито едно качество, необходимо за пост в управлението. Марс - е много опасен и твърде войнствен и би донесъл със своя реализаторски динамизъм твърде много рискове в управлението. Юпитер - разбира се, има голям афинитет към властта, но той клони към патриархалност и режимът би бил извънредно добър за нашата епоха. Сатурн - е много привързан към консерватизъм и би могъл да предложи само своята изсушаваща старост. Той би бил много жалък, за да му се възложи да уреди хода на нещата. Уран - (капитализъм) е революционен, но му липсват принципи на необходимата авторитетност за управление. Той изглежда много разрушителен, несигурен, брутален, за да може да приложи нещо положително. Нептун - (социализъм) е много мъгляв и хаотичен и с рискове в опитите за утрешния ден. Плутон - обратно, изглежда, че носи синтезата, добре наситена от това, което е желателно за управлението на сегашните народи.
към текста >>

81. 2.4 ФАЗИ, ПРЕЗ КОИТО МИНАВАТ МЪЖЪТ И ЖЕНАТА

И най-сетне, Сатурн има отношение към старостта, започваща от 65 години нагоре.
Венера управлява младостта - от 14 до 21-годишна възраст. Слънцето управлява възрастването, което има отношение към обществото, т. е. от 21 до 30 -годишна възраст. Марс има отношение към мъжествеността - от 30 до 45-годишна възраст. Юпитер - към зрялата възраст: от 45 до 65-годишна възраст. И най-сетне, Сатурн има отношение към старостта, започваща от 65 години нагоре. Тези фази визират по-скоро старата епоха, в която е доминирало едно геоцентрично съзнание. В нашата съвременност електромагнитните влияния на Уран, Нептун и Плутон дават един нов колорит на цялостната човешка психика. В човешката душа се вече активизира и осъзнава светът на подсъзнанието, което е хранилище на универсалната памет. Там са хроникирани всички информации от общочовешки, расов, народен, обществен, родов, семеен характер. Личността, в дадена инкарнация хвърля в обръщение само една безкрайно малка част от тези световни авоари.
към текста >>

2) Понастоящем, петата, западната култура на бялата раса е вече в своята старост.
В човешката душа се вече активизира и осъзнава светът на подсъзнанието, което е хранилище на универсалната памет. Там са хроникирани всички информации от общочовешки, расов, народен, обществен, родов, семеен характер. Личността, в дадена инкарнация хвърля в обръщение само една безкрайно малка част от тези световни авоари. Детето, както вече изтъкнахме, преминава физиологически и психически през различните електромагнитни сфери на влияние на светилата и на планетите. Също така, епохите и техните културни периода са подложени на същите фази и процеси. 2) Понастоящем, петата, западната култура на бялата раса е вече в своята старост. Тя е влязла в сферата на Сатурн, или както твърди древната индуска традиция е в края на периода Кали-Юга, който е започнал от 3102 година преди нашата ера. Това състояние на културите подобно на зимата в природата, когато под давление на студа старите форми са подложени на разрушителни процеси. Тези процеси, чрез това разрушение на старото, наторяват, създават благоприятни условия за обществените сектори, където ще се заложат семената на новите изисквания, предлагани от новата епоха на Водолей, в която вече сме навлезли. 3) Съвременният упадък във всички отрасли на цивилизацията е ярък признак за тези неизбежни процеси при залеза на културите. Възходящите линии, които културите следват в еволюционния си подем, са творчески и могъщи, но с тази разлика от инволюционните процеси, че отливите, или техния период на упадък е по-кратък.
към текста >>

82. ДОПЪЛНЕНИЕ СВЕТОВНАТА АСТРОСОЦИОЛОГИЯ 1. ВСТЪПИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

И те се подчиняват на природните закони, на същата цикличност: раждат се, развиват се, идват до своя разцвет, а след това влизат във фазата на своя упадък, в периода на своята старост.
През 1937 г, на състоялия се във Виена световен астрологически конгрес, се е вече чувствал един повишен интерес към световната астросоциология. В изнесените на този конгрес доклади за индивидуалния хороскоп, последният е бил застъпван като функция от пo-общи звездни карти, в които са действали съвпадите на тежките планети и съответните им цикли. Индивидуалните хороскопи се вземат вече не само като моментна картина на дадени звездни влияния, но и като функция на фактори с по-голям обсег на действие във времето и пространството. Освен планетните цикли, голямо влияние в индивидуалните и колективните карти указват и лунните и слънчевите затъмнения, а също и новолунията, окултациите на планетите и специално ингресиите на Слънцето при сезонните звездни карти*. Расите, народите, обществата, крупните социални, религиозни и духовно-културни течения, се явяват като нещо живо и динамично. И те се подчиняват на природните закони, на същата цикличност: раждат се, развиват се, идват до своя разцвет, а след това влизат във фазата на своя упадък, в периода на своята старост. През тези големи периоди на колективните единици, историческите личности - в областта на социалния живот, на науката, изкуствата и религиите - се явяват като резонатори, като изпълнители на големите подсъзнателни духовно-културни заряди на расите и народите. От доктрината на астросоциологията ние знаем, че великите посветени са онези централни духовни и социални двигатели, които дават основния тон, първоначалния творчески импулс на дадена епоха. Техните хороскопи, разгледани в по-големите звездни карти на колективитетите, съдържат основни идентични биопсихични комплекси. Гениите, които работят в дадени духовно-културни сектори, нямат универсалността на великите посветени, наричани Учители на човечеството. Гениите, талантите, културните души и обикновените хора са изпълнители на големите основни подтици, които се донасят от Учителите на човечеството.
към текста >>

83. 3. ЗНАЧЕНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ В АСТРОСОЦИОЛОГИЯТА

Той представлява старостта, класата на земевладелците, мините и кариерите.
Не напразно още в древността Юпитер и Венера са били считани като велики благодетели на народите и като източници на блага и изобилие. Металът на Юпитер е калаят. Сатурн се взема като символ на кармата. В древността са го наричали „голямото зло”, докато Марс е бил наричан „малкото зло”. Под влияние на Сатурн се намира смъртността на страната. Той представлява старостта, класата на земевладелците, мините и кариерите. Сатурн направлява политиката, взема се като главен представител на опозицията и на консервативните течения. Под негово влияние се намират всички институции на работническата класа. Той изразява мъчнотиите в живота на народите и препятствията от всевъзможен вид; също така, той направлява икономиите в народното стопанство. В метеорологията той е израз на суша и на понижения в температурата. Неговите психични предразположения и състояния са тежки и сиви подобно на присъщия му метал - оловото.
към текста >>

84. 7. ВЕНЕРА

ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

То е спокойно, без бръчки, поради липса на дълбоки и бурни преживявания, а също и от големия контрол да не се появят такива, защото се приема, че те са израз на старост.
Лицето е с красива овална форма, косата е гъста, бухнала и всякога много добре причесана. Обичат и с особено старание се занимават със своята красота и затова полагат големи грижи за своя външен вид, като обикновено приемат, че това може да стане с козметични средства, като следи за всичко това при всяко срещнато огледало. Запитали един от най-големите професори по козметика: Кое е най-доброто козметично средство за красотата и привлекателността? Той отговорил: „Баня и сън”. Челото, както вече отбелязахме, е добре оформено в своята странична част. То е спокойно, без бръчки, поради липса на дълбоки и бурни преживявания, а също и от големия контрол да не се появят такива, защото се приема, че те са израз на старост. Веждите са красиви, гъсти, дъгообразни. Те по-често се издигат в положение на пасивно съзерцание, отколкото да се спускат, за да искат. Венера - мъжки тип 1 женски тип Очите са големи и с омайна пленителност, нежности заразяваща любов. Хармоничната завеса на техните дълги и малко завити нагоре ресници, които често жените изкуствено удължават, увеличават още повече чара, който се излъчва от техните очи. Венериният поглед изразява още тънка чувствителност и развита интуиция.
към текста >>

85. 2. Планети, домове, аспекти

A. Астролозите на Изгрева

Той е планета на старостта, тя ограничава, прави човека изверг, дава меланхоличност, бавност, мудност, търпелив и егоист.
В тялото управлява коленете, прасците, глезените, големия пищял на крака, дясното ухо, зьбите, костите, ставите и сухожилията. Неговите болести са резултат на студа, израстване на осил (ечемик) от известни дефекти в действията, отсъствия на жизненост, ревматизъм, подагра, камък в пикочния мехур, слабост в частта, управлявана от знака, който той заема (ако е твърде зле аспектиран) или от планетата, която го зле аспектира. Неговите професии са свързани със земята: недвижими имоти (земя), къщи, рудниците въглищарство, дърветата, чифлиците, градините, бюрата или постовете, зависещи от общинските или местните власти. Той владее сьщо върху държавните мъже, парламентарните деятели, тъй както и върху чиновниците (слугите), началстващите, директорите, интендантите, той влияе върху пласмента (наместванията), акциите (делата) и облигациите (задълженията) и пр. Ако не е difnifie, той дава работа, покорство, смирение, може да донася печалба или добро име. Той е планета на старостта, тя ограничава, прави човека изверг, дава меланхоличност, бавност, мудност, търпелив и егоист. Когато е на Асцендента дава дребен ръст, бледен цвят, коси тъмни, очи малки и по-скоро черни, брада рядка, рамената са широки, неспособен за вървеж, краката са къси или зле сформирани, дава предразположение да бьде човек сериозен, резервиран, предпазливост, въздържаност, трезвеност, благоразумие, стабилност. Той прави да обичаме парите и собствеността. Развива желания да ги придобием. Понякой пьт придава студ, егоизъм, малко общителност. Но ако бъде добре поставен, той дава трезвеност и носи верни приятели или слуги и способен учител.
към текста >>

Причина за болести, глупост, глупавост или мързел, трябва да се вземат мерки за подобрение жизнеността и предпазване от старостта.
Неговите сполуки идат от практическите способности, благоразумието и непрестанно усилие. САТУРН В 12-ТЕ ДОМОВЕ Сатурн във IІ дом - Ако е силен откъм знак или добре аспектиран, той носи скромност по отношение на яденето, икономии, финансови способности и въздържани намествания, щастието идва от бащата или от службата. Парите идват бавно, много работа, малко резултат. Ако е зле аспекгиран, трудностите идат от лошо наместване (пласиране), дефекти в предприятията и спекулативни рискове. Сатурн в ІІI дом - Малко пречки при възпитанието в млада възраст. Причина за болести, глупост, глупавост или мързел, трябва да се вземат мерки за подобрение жизнеността и предпазване от старостта. Предвидлив, способен за сериозна работа. Държи се студено с приятелите си. Болести и загуби от пътуване. Ако е силен и добре аспектиран, печалба (щастие) от нещата, управлявани от тоя дом. Сатурн в IV дом - Лошо положение за домашните, предприятия и бащата.
към текста >>

86. 9. ПЕТЪР МАНЕВ

Из беседи, лекции и други 1916 г. - 1923 г.

Щом премине детството, проявява голяма издръжливост и ако няма спъващи влияния може да живее до завидна старост.
На Асцендента му изгрява земният знак Козирог. Той дава ниско слабо тяло с тесни гърди, тънка шия, копринени тъмни коси, заострено бледо лице с малки очи, които виждат всичко. Брадата е остра и завита нагоре, а носът - заострен и обърнат надолу. Говорът му е малко спънат, а долните крайници са по-дълги от трупа и походката му е малко несръчна, понякога несигурна. Жизнеността му е много слаба и е трудно да се отгледа като дете. Щом премине детството, проявява голяма издръжливост и ако няма спъващи влияния може да живее до завидна старост. Още от младите му години кожата му се набръчква. Сатурн, господарят на хороскопа, планетата на кармата е който изсушава тялото, сбръчква кожата и костите. Има силна амбиция да се издигне в живота и желание да му се признава някакво превъзходство и напредналост пред околните. Често Сатурн го посещава и внася в него меланхолия и желание за усамотяване, скритност и отдалечаване от обществото, това го прави мълчалив и затворен в себе си и отговаря само ако го попиташ за нещо. Здравето му е деликатно и уязвимо към изстинки и възпаления.
към текста >>

87. Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Както човек минава през детинство, юношество, зряла възраст и старост, така и земята минава през тия четири периоди.
Каквото и да правите, колкото и да се страхувате, нищо не можете да постигнете. За предпочитане е да се оставиш в ръцете на опитния капитан и да наблюдаваш, през какви места пътуваш - поне ще научиш нещо.” „Земята е голям, здрав, сигурен параход. Всички машини, т. е., всички нейни сили са на мястото си, и, в края на краищата, той ще ви занесе в Божествения свят. Земята може да остарее, може отново да се подмлади и пак да остарее, но никога няма да се разруши. Както човек минава през детинство, юношество, зряла възраст и старост, така и земята минава през тия четири периоди. В същност, четирите периоди на земята определят четирите човешките възрасти. Казано е в Писанието; „Грешните няма да възкрьснат”. С други думи казано: Когато параходът стигне на пристанището, всички пътници слизат там, за да покажат паспортите си. Ония, на които паспортите са точно заверени, имат право да влязат в града. Ония, които нямат паспорти, или паспортите им не са редовни, отново се връщат в парахода и продължават пътуването си.
към текста >>

88. 1926 г. Из беседи, лекции и други

III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Младостта представя началото на един живот, а старостта - краят.
V (1925 ÷ 1926), т. III. София, 1937, с. 148 „Като ученици, вие трябва да имате правилен възглед за живота. Сам по себе си животът представя нещо цяло, неделимо. Когато хората говорят за живота на младия и за живота на стария, те не трябва да ги разглеждат като отделни животи. Младостта представя началото на един живот, а старостта - краят. Младостта и старостта заедно представят един завършен кръг. Младостта може да се уподоби на инволюцкюнния процес, слизане в материята. Този процес продължава до 33 годишна възраст. От 33 години нагоре започва еволюционният процес, качване, възлизаме. И този процес продължава около 33 години.
към текста >>

Младостта и старостта заедно представят един завършен кръг.
София, 1937, с. 148 „Като ученици, вие трябва да имате правилен възглед за живота. Сам по себе си животът представя нещо цяло, неделимо. Когато хората говорят за живота на младия и за живота на стария, те не трябва да ги разглеждат като отделни животи. Младостта представя началото на един живот, а старостта - краят. Младостта и старостта заедно представят един завършен кръг. Младостта може да се уподоби на инволюцкюнния процес, слизане в материята. Този процес продължава до 33 годишна възраст. От 33 години нагоре започва еволюционният процес, качване, възлизаме. И този процес продължава около 33 години. Значи, при сегашните условия на живота, човек живее средно около 66 години”. 98.
към текста >>

89. 1929 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Тъй, щото, ще знаете, че старостта не е нито във външния израз на човека, нито в годините, но в нечистата кръв.
При това положение, вие минавате за млад човек. Онзи, на когото раните не заздравяват лесно, е стар. Лекарите ще кажат, че причината на това е нечистата кръв. Ние вадим друго заключение, а именно: старият има нечиста кръв. На младия кръвта е всякога чиста. Тъй, щото, ще знаете, че старостта не е нито във външния израз на човека, нито в годините, но в нечистата кръв. Стар човек е онзи, които се спъва от злото. Който не се спъва от злото, е млад. Младият е добър, старият - лош: младият е силен, старият - слаб.” 200. ВЪНШНИ И ВЪТРЕШНИ МЕТОДИ: 32 лекция от Учителя, държана на 3 май 1929 г, София. - В: Отворени форми: Младежки окултен клас, Г.
към текста >>

90. 1930 г-1940 г Из беседи, лекции и други

Учителя Беинса Дуно за Рила и екскурзиите по планините - Светозар Няголов

Докато не разбере себе си като единица, с всички свои прояви в младостта, в зрялата възраст и в старостта си, човек не би разбрал своята същина, никога не би разбрал ближния си Ползувайте се от силата на младостта си, от знанието на зрялата си възраст и от мъдростта на стария човек, за да работите съзнателно вьрху себе си и да постигнете желанията си.
Тези два свята представят полюси на живота. Между тях се намират всички останали светове, наредени по степента на развитието на съществата, които живеят в тях. Всички светове заедно представят едно цяло, а поотделно те са части на това цяло. Докато не разбере частите, човек мъчно може да разбере Цялото. Докато не разбере физическия свят, той мьчно може да разбере Божествения, който представя за него нещо отвлечено, далечно. Докато не разбере себе си като единица, с всички свои прояви в младостта, в зрялата възраст и в старостта си, човек не би разбрал своята същина, никога не би разбрал ближния си Ползувайте се от силата на младостта си, от знанието на зрялата си възраст и от мъдростта на стария човек, за да работите съзнателно вьрху себе си и да постигнете желанията си. Ще кажете, че Бог ще даде всичко, което ви е нужно. Това е неразбиране на живота, неразбиране на себе си. В човешкия мозък са вложени много чувства и способности, но човек не работи както трябва. Ако знаете да работите както трябва, да се ползувате от законите на природата, в 24 часа ще минете през четирите фази на развитие; от изгрева на Слънцето до 9 часа ще бъдете обикновен човек; от 9 -12 ч. ще бьдете талантлив, на 12 ч., когато Слънцето е в зенита си, ще се проявите като гениален; от 12 ÷ 3 ч. сл.
към текста >>

91. 9. «ТАМ, КЪДЕТО ИМА ПОГРЕБЕНИЕ, ИМА И ВЪЗКРЕСЕНИЕ»

ТОМ 20

Но днес се пее погребален химн над цялото човечество, защото то вече умря от дълбока старост.
«(Алфа», г. I, бр. 2, сряда, 25.IV. 1924 г., стр.1) Камбаните на погребалното шествие, тръгнало през Европа преди десет години, не са престанали да бият, защото то още върви. Погребения е имало и по-рано, погребални песни са се пели и преди. Но днес се пее погребален химн над цялото човечество, защото то вече умря от дълбока старост. Редят се и отминават на запад в безкрайна върволица могъщи императори с целите си фамилии, следвани от генерали с много войски, топове, пушки и всякакви оръдия за убиване; развяват се хоругви и кръстове на непочитани вече богове, носени от владици, попове и калугери; гордо пристъпват държавници и председатели на републики с програми за мир от четиринадесет и повече точки, и пъшкат след всички натоварените със злато богаташи... Вървят и все вървят те натам, отгдето никога вече не ще се върнат, защото мястото им заемат други. И другите, макар още далечни, идат от изток с тихи и леки стъпки, облечени в бяло, залени цели в светлина. Те - белите братя - идат с маслинени вейки в ръце, пеещи новия химн на любовта и мира, за братството с всички и с всичко... Отминават едните и идат другите. И когато последният от първите се изгуби за нашите очи, първият от вторите ще бъде вече между нас, защото «там, където има погребение, има и възкресение». Алфонс
към текста >>

92. (115) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 29.I.1941 г.

ТОМ 20

Който остарява, без да поумнява, не е разбрал старостта.
Оправянието на света е работа на Бога. Работата на човека е да оправи своя малък свят. Любовта разрешава всички противоречия. Следователно, искате ли да бъдете свободни, прилагайте любовта. Правите ли нещо, правете го от любов. Който остарява, без да поумнява, не е разбрал старостта. Религията е наука за възпитанието на човешкото сърце. Науката - за човешкия ум. Человектрябва да се постави при тежки условия, при усилени времена, за да се научи да мисли. При каквато и мъчнотия да се намирате, разумният свят ще Ви помогне да я разрешите. Вие сте родени добри.
към текста >>

93. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

ТОМ 20

Интересно е, че и тримата вечни превратаджии - Кимон Георгиев, Дамян Велчев и Александър Цанков - не ги хваща възмездието на Народния съд и умират от старост.
е министър на войната в правителството на Кимон Георгиев. От 1946 г. до 1947 г. е изпратен като посланик в Швейцария. Повече не се завръща в България. Интересно е, че и тримата вечни превратаджии - Кимон Георгиев, Дамян Велчев и Александър Цанков - не ги хваща възмездието на Народния съд и умират от старост. Не само интересно, но и изумително. Има причина, която се знае: Кимон Георгиев докара комунистите на власт на 9 септември 1944 г.; Дамян Велчев се бори с цар Борис III, беше осъден на смърт и после помилван; Александър Цанков върна стария правопис, с буквата НЬ («е двойно»), за която Учителят Петър Дънов казва, че е знамето на славянството. 62. Рилски - псевдоним на цар Борис III, който той използва, когато пътува в Европа инкогнито или за кореспонденцията си. А защо Рилски? На 3 октомври е възшествието на Барис като цар.
към текста >>

94. 21. СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ (бр. 7, 4.ІІІ.1924 г.

ТОМ 21

” Единици оттях само след като преживяха всички кървави боеве, склопиха очи в дълбоката старост, но и дотогаз са били ратници на свободата.
1) Това беше девизът на онези ратници, които в тежките времена на турското владичество зарязваха бащин дом и стряха, за да отидат или в равната Влашка и Боцансказемя, или в братската Сърбия, да подишат чист свободен въздух, да поживеят човешки, гдето никой ги не угнетява, гдето никой ги не преследва за техните идеи, и там, впоследствие събрани в чети, преминаваха или Тих бял Дунав, или през долини и усои навлизаха в Славната Стара планина, която им даваше убежище и подслон като истинска майка, гдето под Свилен байрак я кръстосваха надлъж и нашир, пеяха славни песни за по-славни победи на загинали вече ратници. Те дишаха свободно там и когато се срещаха с душманина, ако паднеха в неравен бой - падаха с усмивка на уста, падаха с последна дума: „Сладка е смъртта за свободата.” Има ли нужда да се изброяват имената на славно загиналите ратници на Свободата? Или по-право - има ли възможност да се изброят те? Достатъчно е да се посочат имената на онези неустрашими ратници от последната епоха - предосвободителната: Раковски, Илю, Дядо Цеко, Панайот Хитоа, Филип Тотю, Македонски, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Васил Левски, Ангел Кънчев, Ботев! Това са същите - ратници на свободата и след тях - хиляди и хиляди незнайни ратници, едни от които умряха от неприятелски куршуми и ятагани, други - от българските, все с една и съща последна дума: „Сладка е смъртта за свободата! ” Единици оттях само след като преживяха всички кървави боеве, склопиха очи в дълбоката старост, но и дотогаз са били ратници на свободата. Плеядата ратници на свободата, загинали за нея по един или друг начин, завещаха нам - последующето поколение, да обичаме свободата и ратуваме за нейното запазване; защото тя е скъпо и прескъпо откупена с кръвта на хиляди и хиляди паднали ратници. Всичките се бориха и паднаха за извоюване на свободата. Днес, когато ний се считаме свободни, не трябва със скръстени ръце да гледаме хладнокръвно на всичко онова, което става в нас.Всички ний трябва да ратуваме за запазване на свободата, защото без това ни й оскърбяваме паметта на всички паднали за свободата ратници. Днес ний сме свободни - имаме свобода; обаче всъщност тази свобода действителна ли е? Дотогаз, докато тази свобода служи за средство на едни против други - тя не е свобода.
към текста >>

95. 3. Задачи и правила в планината

109/ „И тъй, изкачването нагоре представлява младостта, слизането надолу - старостта... Слизането надолу е остаряването на човека." /"Нашето място", с.
И тогава, ако се качваме на планината, за да разберем какво иска Бог от нас, това качване има смисъл. И ако слезем в долината, за да занесем от онова, което сме взели от планината, това слизане има смисъл." /"Любов към Бога", с. 22/ „През целия си живот човек ще се качва по планинските върхове и ще слиза, за да се научи правилно да ходи... Вие дойдохте на планината сами, не ви предупредиха, че ще носите сами книгата, молитвеника, хляба. Като знаете това, вие трябва да разчитате на себе си." /"Езикът на любовта", с.331/ „Следователно всички хора , които слизат от планинския връх представляват течност. Те са хора на чувствата... Ония пък, които се качват на планинския връх, те са хора на мисълта." /"По Бога направени", с. 109/ „И тъй, изкачването нагоре представлява младостта, слизането надолу - старостта... Слизането надолу е остаряването на човека." /"Нашето място", с. 244/ „Екскурзиите, които правите из планините, представляват външната страна на живота. Нима изпитанията на човека не са екскурзии?... Нима беднотията, болестите, несгодите и несполуките в живота на хората не внасят в тях също такъв ужас и страх, както опасните стръмни места в планината? " /"Любов към Бога", с 110/ „И вие лесно се обезсърчавате. Щом се намерите пред някой висок планински връх, вие веднага се обезсърчавате и се страхувате да не паднете от тази височина и да не се осакатите.
към текста >>

96. VIII. Витоша

Както отбелязва Учителят, в началото Витоша е планина на знанието и самоусъвършенстването.* „За пример Витоша днес е на пет милиона години, наближава вече старостта си.
VIII.ВИТОША Първата планина, на която Братството започва своята планинарска дейност, е Витоша. Само София и Виена са двете столици, до които има много близо планини, по които окултните учeници могат да изпълняват задачите, дадени от техния Учител. Както отбелязва Учителят, в началото Витоша е планина на знанието и самоусъвършенстването.* „За пример Витоша днес е на пет милиона години, наближава вече старостта си. След два милиона години ще започне да се разпада, Някога тя е била по-висока, а сега се е снишила с хиляда метра." („Неразрешеното", с. 146).
към текста >>

97. част I Вселяването на Божественият Дух в Петър Дънов

Учителят им продължаваше живота на дотации и много наши приятели достигнаха до завидна старост.
Съдейства на серафимите да правят прецизни хороскопи на съществата, изпратени на земята да изживеят последствията на положителните и негативни неща, създадени от самите тях в миналия си живот. Учителят е изпълнен с изобилен живот, даден му от Бога и той дава от него на когото иска, а на други прекратява живота. Всичко, свързано с нашия живот, зависи от Учителя. Той определя момента на раждането - въплътяването и момента на заминаването на душите от този свят. На душите, които искаха да работят за делото. Учителят им продължаваше живота на дотации и много наши приятели достигнаха до завидна старост. Например аз трябваше да си замина на 20 години, а Учителят продължи живота ми и живея повече от 50 години на дотации. Учителят обича природата и редовно посещава този извор на енергия, чистота и изобилен живот. Той проучава проявите и действието на силите й. Научи и нас да не се плашим от дъжда, вятъра, бурите, града, виелиците, а да се ползваме от праната и силите, които носят тези негативни нейни прояви. Учителят ни освободи от страха, вложен в нас от черната ложа - да сме свободни души, любители на красотите на природата.
към текста >>

98. II . Вселяването на Христовият Дух в Петър Дънов

На добрите си работници той продължи живота им с дотации и те достигнаха до завидна старост, макар че по радикса им трябваше да си заминат на около 50-годишната им възраст.
Много от изгревяните съзнателно или несъзнателно работеха срещу делото на Учителя. (Юпитер в перихелий латитюд Марс и Уран) говори, че от Божествения свят са идвали непрекъснато вълни с мощни вибрации на Божествената мъдрост (Уран) и силите Божии (Марс) да укрепват осиротелите души на изгревяните, събрани около Учителя да слушат и учат Словото му. Той се справи с всичките си врагове и ги постави на мястото им. Използваше ги умело и всичките им негативни прояви ги превръщаше на добро. Мнозина си заминаха, особено след напущането на този свят на Учителя. На добрите си работници той продължи живота им с дотации и те достигнаха до завидна старост, макар че по радикса им трябваше да си заминат на около 50-годишната им възраст. (Сатурн квадрат Слънце, квадрат Луна, опозиция Юпитер, тригон Уран). Животът на Учителя е свързан неразривно с кармата на българския народ и техния цар Фердинанд. Понеже господарят на кармата Сатурн е в знака Близнаци - на научния свят, в 11 дом на хороскопа - на приятелите, говори за големите му врагове, произлизащи от интелигенцията на България. Там се намира и Плутон. Няма помия, която да не е изписана върху главата на Учителя, особено след създаването на школата му в 1922 г.
към текста >>

99. III. Съвпад на планетите Сатурн и Уран в знака Стрелец през 1988 година

Беше над 80 години и приемаха, че това са измислици от старостта му.
" - „Който трябва ми го е казал. Това са думи на Учителя." Вероятно Борис Николов беше споделил с него за стенограмата за „свършека на века". Идва жена му Станка и също пред мен го предупреждава: „Не го разказвай и не заангажирай Учителя с това пророчество и с тази дата.Ще предизвикаш обиски."А той беше уверен в себе си и казваше: „Няма да мълча. Ще го разказвам." И го разказваше на мнозина, но никой не го смяташе за сериозно и за пророчество, затова му се размина. Само му се усмихваха, тупаха го по рамото и го отминаваха. Беше над 80 години и приемаха, че това са измислици от старостта му. А той беше старец, но с ума си! 7. Така се размина не само на него, но и на мен и на всички около мен. Той, Георги Йорданов дочака да се сбъднат тези събития, които ги очакваше. Той си замина през 1992 г., три години след свършека на комунистическата диктатура. Макар и възрастен - беше 80-85 годишен, но беше много деен и със запазен разсъдък, За неговите спомени вижте „Изгревът", т.
към текста >>

100. Бележки към снимките в «Изгревът», том XXIII