НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
128
резултата в
85
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ЗАМИНА СИ ХРИСТО ДЪРЗЕВ
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Коравата и грозна ръка на
старостта
мачка тия хубави цветя, но вече се зачува оня поток от мелодии, който непрестанно тече и сочи на човечеството неговото ново рождение.
Рабиндранат Тагор ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА" Утринта има песните на птичките, а зората на живота – музиката на децата. Чистите тонове на тая песен ние чуваме навсякъде да звънтят... Прахът на човешкия живот все още лежи върху най-хубавите цветове.
Коравата и грозна ръка на
старостта
мачка тия хубави цветя, но вече се зачува оня поток от мелодии, който непрестанно тече и сочи на човечеството неговото ново рождение.
Чрез всяко дете Вечното повтаря своя зов пред вратата на човечеството и настъпващата утрин тръби своето появяване. Повикът за живот, който идва днес при мен от вика или веселите песни на децата, събужда едно ехо в моето сърце и аз намирам, че това е гласът на Вечното, в което духът на детето има своето гнездо. * * * Тая симфония на утринната виделина и на детското щастие не отеква у мене само в чиста радост. В моето сърце се намесва една друга песен, която мята тъжна сянка върху блясъка на радостта. Това е тъгата от несбъднати надежди, от незавършена хармония.
към текста >>
Това е свободата, това е освобождението от мъгливия воал, който обвива вашия дух и дава вида на вашата
старост
.
Простите тонове на чистата песен се удрят в сложните гънки на живота и там се поражда мъката, която разстила сянка върху моите мисли. Тъгата оформя своята мелодия в песента, която радостта ни носи от небето. Тая тъга ще се превърне само чрез нея в радост, която грапавият, остър кремък се заобля и сгажда само във водите на веселия, усмихнат поток. * * * Животът е вечно бликащия извор на безсмъртието. Окъпете ли вашите души във водите му, вие, които наричате себе си стари, ще почувствувате така младостта, че ще заприличате на цветец, който тая сутрин за първи път е разкрил своята чашка, като светлината, която носи на своя лик тихата усмивка на творението.
Това е свободата, това е освобождението от мъгливия воал, който обвива вашия дух и дава вида на вашата
старост
.
Той пречи да видите истината, че вие сте деца на безсмъртието. Можеше ли да даде детето толкова радост на човешкото сърце, ако старостта и смъртта бяха истината? И тая радост не е ли от непосредственото познаване на истината на безсмъртния живот, радостта от вечната и подмладяваща се у нас надежда за съвършената пълнота. Превод от немски
към текста >>
Можеше ли да даде детето толкова радост на човешкото сърце, ако
старостта
и смъртта бяха истината?
Тая тъга ще се превърне само чрез нея в радост, която грапавият, остър кремък се заобля и сгажда само във водите на веселия, усмихнат поток. * * * Животът е вечно бликащия извор на безсмъртието. Окъпете ли вашите души във водите му, вие, които наричате себе си стари, ще почувствувате така младостта, че ще заприличате на цветец, който тая сутрин за първи път е разкрил своята чашка, като светлината, която носи на своя лик тихата усмивка на творението. Това е свободата, това е освобождението от мъгливия воал, който обвива вашия дух и дава вида на вашата старост. Той пречи да видите истината, че вие сте деца на безсмъртието.
Можеше ли да даде детето толкова радост на човешкото сърце, ако
старостта
и смъртта бяха истината?
И тая радост не е ли от непосредственото познаване на истината на безсмъртния живот, радостта от вечната и подмладяваща се у нас надежда за съвършената пълнота. Превод от немски
към текста >>
2.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Боян Боев
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Но освен това, че чрез взаимна борба на всички против всички, не може да се достигне осигуряването, нито на материални, нито на духовни блага, страданията,
старостта
и смъртта, които са неизбежни за всеки човек – унищожават всеки смисъл на личния живот – взет отделно от целокупния живот на човечеството и на живата природа.
А в що се състои противоречието на личния живот ? В туй, че човек в нашата фаза на развитието на съзнанието – в стремежа си към щастие мисли, че може да достигне това щастие, като го желае, търси и придобива само за своята личност. И като се отделя по този начин от другите личности – предизвиква борба, а взаимната борба унищожава разумния смисъл на този стремеж. Тя е отрицание на това благо. Тя лишава човека от благото, понеже се явяват победители и победени, явяват се насилие, неправда, грабеж.
Но освен това, че чрез взаимна борба на всички против всички, не може да се достигне осигуряването, нито на материални, нито на духовни блага, страданията,
старостта
и смъртта, които са неизбежни за всеки човек – унищожават всеки смисъл на личния живот – взет отделно от целокупния живот на човечеството и на живата природа.
Всъщност тук има едно непознаване на себе си. Той може да достигне това само тогава, когато разшири съзнанието си и обгърне в любовта си всичко живо, тъй както какавидата може да се радва на свободата, светлината и красотата – само когато пробие пашкула и излезе от него като пеперуда. Тогава само тя се освобождава от затвора, в който е стояла, отделена от всичко останало, ограничена в тъмнина. Следователно, причината на противоречията е в отъждествяване на самия живот с формата. Животът е вечно творчество, той постоянно се развива и разцъфтява в сила, красота, хармония и затова да се мисли, че сегашното състояние на съзнанието у хората е неизменно – значи да се създават противоречия, Противоречия в самия живот няма.
към текста >>
3.
Има ли смърт - д-р Кадиев
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Не важат тук
старост
, изглед, среда и условия; има помощ за всички в правилното употребление на дишането".
Твоите собствени опити ще ти открият чудновати явления, които бихме могли да изброим тук, но които оставаме на тебе да опиташ". "Ако човек усеща голяма горещина и направи едно дълго вдишване през носа и издиша след това с разтворени устни, при което едновременно остава диафрагмата да спада, ще бъде човек веднага разхладен. Ако пък напротив вдиша и издиша през носа отначало бързо, после със забавено дишане и продължава да сменя дишането, като пази особено вдишването да става бързо, а издишването бавно, в няколко минути ще се изпоти. Който твърди, че нищо не значи как човек диша, не знае – какво приказва. Когато човек диша потънал в мечтание, ще бъде много психичен и функциите на мозъка ще представляват една бъркотия на несигурности, когато, ако се диша с изключителна концентрация върху дишането, с цел да се развият всички функции на тялото , като се вземе необходимото за подобно развитие положение на тялото, ще се получи като резултат контролиране на тялото във всяко отношение.
Не важат тук
старост
, изглед, среда и условия; има помощ за всички в правилното употребление на дишането".
"Диханието е живот" е заключението, до което достигаме след няколко размишления върху един предмет от такова жизнено значение за нашето благосъстояние. Това трябва да бъде добито чрез опит, така че да бъде за аналитика ясен и твърдо стоящ факт. Простото изложение от друго лице не е доказателство. Животът е зависим от дишането. Животът е проявлението на формите чрез силата на диханието.
към текста >>
4.
Небесното знамение – Gis Moll
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Науката за храненето установява, че твърдението, че месото е най-подходяща храна за човека, е едно заблуждение Отровите, що с него се внасят в организма, заличават многократно изгодата от богатството му на белтъчини, масти и соли Тия отрови водят бавно, но сигурно към преждевременна
старост
и към духовно огрубяване.
Ескимосите, които се хранят само с месо, което е бедно на витамини, с особен апетит ядат полусмляната растителност из стомаха и червата на убитото животно. Тогава явява се въпрос, какво и колко требва да ядем, за да задоволим всестранно нуждите на нашия организъм? Организмът се нуждае от разнообразни белтъчини, които да му набавят разнообразни аминокиселини, от които той гради своята жива материя. Следователно едно важно условие за благосъстоянието на живия индивид е разнообразието в храната. То се налага още и от обстоятелството, че различните витамини и минерални вещества, нужни на организма, се намират в разни хранителни продукти.
Науката за храненето установява, че твърдението, че месото е най-подходяща храна за човека, е едно заблуждение Отровите, що с него се внасят в организма, заличават многократно изгодата от богатството му на белтъчини, масти и соли Тия отрови водят бавно, но сигурно към преждевременна
старост
и към духовно огрубяване.
Заблуждение е твърдението, че вегетарианската кухня страдала откъм разнообразие. Дори практически противници на вегетарианството, какъвто е физиологът Н. Готие, не могат да не признаят, че един разумен вегетариански хранителен режим (включително млечни продукти и яйца) носи максимум здраве, бодрост и честити дни на човека. Такъв режим не само внася нужното количество масти, белтъци, въглехидрати и соли, но осигурява и притока на витамини. Чисти, здрави и по възможност пресни и в естествен вид продукти са важно условие за хигиената на храненето.
към текста >>
5.
МОЕТО РАЖДАНЕ - Georg Normann
 
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Ако ние бихме приложили само половината от енергията, с която работи някое дребно градинско цвете, за да облекчим натиска на страданията,
старостта
и смъртта, нашата съдба би била различна от сегашната.
Най-същественият орган на растението - коренът, е свързан неразделно със земята. С това растението е осъдено на неподвижност от раждането до смъртта си. И силата на тяхната фикс-идея да се издигнат от тъмнината на корена нагоре и да цъфнат в светлината, представлява една драма, която с нищо друго не може да се сравни. Растението се насочва към една едничка цел: да се освободи от съдбата на корена си чрез своите цветове, да се освободи, да излезе от тясната среда, в която е затворено, да си измисли крила или да ги привлече, да победи пространството, в което турено от съдбата, да се приближи до едно друго природно царство, да проникне в един жив и подвижен свят. Растението дава човеку един чудесен пример на смелост, устойчивост и изобретателност.
Ако ние бихме приложили само половината от енергията, с която работи някое дребно градинско цвете, за да облекчим натиска на страданията,
старостта
и смъртта, нашата съдба би била различна от сегашната.
Тая нужда от движение, тая жажда за пространство се забелязва както при цветовете, така и при плодовете и семената. Всяко семе, което пада при стеблото на майка си, е изгубено. Оттам голямото напрежение на растението да се освободи от това ограничение и да завладее пространството. Оттам и чудната система за разпространение на семената. Нека си припомним за крилатите семена на клена, на липата, скачащите семена на Ecalium и хиляди други неочаквани механизми, които ни поставят в учудване, защото можем да кажем, че няма почти ни един вид семе, което да не е измислило някакъв начин, за да се отдалечи от сянката на майка си.
към текста >>
6.
Физиогномия – Общо описание на петте геометрични типа
 
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
До
старост
ирисът на детето е неизменен, все 9 мм.
И тъй, окото държи живота на човека! „Единственият орган в видимия свят. който не претърпява почти никакви промени, е окото. Най-устойчивият орган в човешкото тяло, това е окото." Запр., големината на окото остава все същата. Детето се ражда с око, ирисът на което е голям, напр., 9 мм в диаметър, тялото расте, уголемява се, изменя се, но ирисът остава на същата големина.
До
старост
ирисът на детето е неизменен, все 9 мм.
Изменя се и расте околоочието, но ирисът остава един и същ в своята големина. Особеното за ириса е и следното: почти у всички хора ирисът е 9, 10, 12 мм в диаметър и от раждане до старини ирисът остава на същата големина. За окото се говори днес много. Окото спира вече вниманието на мнозина учени, философи и лекари-физиолози. Един Учител на човечеството се изказва за окото по следния начин, като се спира и на духовната страна и значение за силата на окото: „Не могат твоите очи да бъдат чисти, ако нямат морална сила.
към текста >>
7.
Звездните влияния върху земните вещества
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Въпросът за истинността на старите легенди (Атлантида, потопът и др.) за
старостта
на човешкия род, за възможно единство между естествено историческото схващане и метафизическото учение за произхода на видовете, получават тук едно поразително ново осветление.
- Изворите на легендите за произхода на света и за неговото пропадане. - Странствуване на душата, смърт и спасение. Самото изнесено съдържание говори много добре за самата книга. В нея авторът с един обоснован природо-историчен поглед доказва, че старите митове са едно истинско човешко преживяване. Резултатите на точно изследване и сериозните философски издирвания се свързват тук в една нова световна картина.
Въпросът за истинността на старите легенди (Атлантида, потопът и др.) за
старостта
на човешкия род, за възможно единство между естествено историческото схващане и метафизическото учение за произхода на видовете, получават тук едно поразително ново осветление.
Науката, дори и в най-простата си форма, като просто описание на нещо, може при желание за чисто познание, да има само метафизичен смисъл; или ако няма такъв, тя въобще, няма никакъв смисъл. Авторът казва, че проблеми, като настоящия, без рационална метафизика не може да имат плен обхват, дълбочина и разрешение. Затова, във втората част на книгата, която е дълбоко духовна, окултна, авторът показва, че не е тежко да се постави мост между външното, естествено-историческото — и вътрешното — метафизичното, окултното разбиране. В тази област работят днес много видни личности на базата на едно природно изследване. Едно задълбочаване на тази метафизична част на книгата представя втората му работа: Natur und Seele Пърирода и Душа или Един принос към магическото учение за света.
към текста >>
8.
СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Под думата "
старост
" се разбира изхабяване на Божественото.
В това отношение разумният човек е съвършен във всичките си постъпки. И ако в него се забележи някакво несъвършенство, то се дължи на материалите, с които той работи. Ако бутнете ръката на някой вещ писар, когато пише, той ще направи известна погрешка, но тази погрешка е външна, тя не се дължи на него Той, като вещ писар, сам ще поправи погрешката си. Следователно, разумният човек всякога поправя нещата, а глупавият ги разваля. Старият човек разваля нещата, а младият ги поправя.
Под думата "
старост
" се разбира изхабяване на Божественото.
Всеки човек, който изхабява Божественото, остарява. Във всеки човек има по една Божествена идея и когато изгуби тази идея, той започва да остарява. Тогава той съблича своята стара дреха, съблича тялото си, както змията съблича своята стара кожа и се облича с нова. Казано е в Писанието: "Господ Бог наш направи завет с нас в Хорив". Няма по велик акт в света от този - да направиш договор, завет с Бога.
към текста >>
9.
ЖИВАТА НАУКА
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Старостта
, младостта и знанието са неща, които влизат в порядките на живата, разумна природа, а грехът, болестите и страданията са неща, които живата природа не включва в своя ред и порядък.
Каквото е научил в младините си, това остава и за целия му живот. Това е криво разбиране. Стар човек е този, който, след като е работил цял ден, връща се вечерта дома си и разправя на своите близки какво е работил, какво е научил през деня и т.н. Млад човек е този, който всеки ден излиза на работа и придобива знания и опитности. Младият учи, а старият преподава, като се ползува от новите начини и методи на науката, за да бъде добър разбран от младото поколение.
Старостта
, младостта и знанието са неща, които влизат в порядките на живата, разумна природа, а грехът, болестите и страданията са неща, които живата природа не включва в своя ред и порядък.
Всяка идея, която може да се възприеме, разбере и приложи в живота на хората, представлява пълен лотариен билет. Всеки, който може да си купи един такъв лотариен билет, се осигурява на цял живот. Всяка идея, която не може да се възприеме, не може и да се разбере, нито може да се приложи. В такъв случай тя представлява празен лотариен билет, за който всеки съжалява, че го е купил, че напразно е дал парите си. В разумната природа няма старост, няма смърт, няма болести и страдания; там има вечна обнова, вечен живот.
към текста >>
В разумната природа няма
старост
, няма смърт, няма болести и страдания; там има вечна обнова, вечен живот.
Старостта, младостта и знанието са неща, които влизат в порядките на живата, разумна природа, а грехът, болестите и страданията са неща, които живата природа не включва в своя ред и порядък. Всяка идея, която може да се възприеме, разбере и приложи в живота на хората, представлява пълен лотариен билет. Всеки, който може да си купи един такъв лотариен билет, се осигурява на цял живот. Всяка идея, която не може да се възприеме, не може и да се разбере, нито може да се приложи. В такъв случай тя представлява празен лотариен билет, за който всеки съжалява, че го е купил, че напразно е дал парите си.
В разумната природа няма
старост
, няма смърт, няма болести и страдания; там има вечна обнова, вечен живот.
И всеки човек, който живее в съгласие с нейните закони, е млад човек, който се радва на птичките, които пеят, на цветята, които цъфтят и на изворите, които текат. Във всяка своя идея, във всяко свое чувство младият човек минава през трите фази на живота - на възприемане, на разбиране и на прилагане.
към текста >>
10.
ПЪРВИЯТ ЛЪЧ - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
От него лъха тъга, меланхолия, студ, зима,
старост
.
Той крачи с наведена глава и увиснали рамене. Тялото му е прегърбено. Той иде на света стар и печален. Изглежда уморен, смее се рядко. Зиморничав е и посърнал.
От него лъха тъга, меланхолия, студ, зима,
старост
.
Все неспокоен, все измъчван, той дири самота. Сангвиникът с добре развита мускулатура, е тип на „сабленосец," любител на шумните препирни, свади и разпри. Гневлив, но и великодушен и щедър, той е любимец на леките жени, винаги е готов както за нападение, тъй и за отбрана. Той има бърз вървеж; не ходи сякаш, а тича. Като че ли иска да си проправи път през тия, що среща на пътя си.
към текста >>
11.
МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
На
старост
почеркът се изменя физиологически и се характеризира с треперене, като се заместват правите линии със закривени.
Съвременното писмо е характерно със своята простота, отсъствие на украшения, на излишни черти, с икономия в движенията (за сметка на опростяването в свързване на буквите), със своя темп – всичко това говори и за характерните свойства на нашата епоха: деловитост, практичност и реалистичност. Отразиха се в почерка и масовите нервни заболявания – резултат на войната и гладните години. Стремежът на жената към еманципация, желанието й да се освободи от чувствения живот и да придобие мъжки качества, безусловно се е отразил също и в почерка на жената. Такива почерци само след щателно изучаване стават различни от мъжките. Цял ред наблюдения показаха, че човек никога не може да повтори точно своето писмо, както и никога не може да повтаря този или онзи комплекс от чувствания и настроения.
На
старост
почеркът се изменя физиологически и се характеризира с треперене, като се заместват правите линии със закривени.
Той се отличава с това, че в тънките черти, а също и в дебелите, наместо равни линии, се получават навсякъде много малки изкривявания и отклонявания на страна. Буквите се очертават на книгата бавно и обмислено. Почеркът почти не се отклонява от правата линия: в него постепенно изчезват резките черти, резките преходи в натискането, също така се и уравнява големината на отделните букви. В почерка се явява присъщата на старостта замъгленост в индивидуалните особености на писмото. Съвременните физиолози са.
към текста >>
В почерка се явява присъщата на
старостта
замъгленост в индивидуалните особености на писмото.
Цял ред наблюдения показаха, че човек никога не може да повтори точно своето писмо, както и никога не може да повтаря този или онзи комплекс от чувствания и настроения. На старост почеркът се изменя физиологически и се характеризира с треперене, като се заместват правите линии със закривени. Той се отличава с това, че в тънките черти, а също и в дебелите, наместо равни линии, се получават навсякъде много малки изкривявания и отклонявания на страна. Буквите се очертават на книгата бавно и обмислено. Почеркът почти не се отклонява от правата линия: в него постепенно изчезват резките черти, резките преходи в натискането, също така се и уравнява големината на отделните букви.
В почерка се явява присъщата на
старостта
замъгленост в индивидуалните особености на писмото.
Съвременните физиолози са. забелязали, че след извършената операция „за подмладяване" старческото треперене изчезва[4]. Първа задача на графологията е да определи, как се отразяват на почерка известни психически особености. Това може да стане само чрез критическа обработка на извънредно голям конкретен материал – посочва руският учен в отзива си за настоящата книга, професор Н. Иванцов, сътрудник на „Главнаука", и в това отношение засега е направено много малко.
към текста >>
12.
ВЕСТИ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
И лице ти пребледняло, Няма в него младостта И у твойто нужно тяло, Вгнездила се
старостта
. Той.
Сълзите в песни превръща Пътя отваря ми вред. 11 XI. 1931. МЛАДЕЖЪТ На Димитър Григ Тя. Момко, момко, млади мили, Що си с клюмнала глава? Що си толкова унили И ме гледаш без слова?
И лице ти пребледняло, Няма в него младостта И у твойто нужно тяло, Вгнездила се
старостта
. Той.
Ах, не мога ти разкрия; Аз съм сиротно дете. Исках аз да се убия, Че живота ме не ще. Често гладен, гол пътувам, Сам самичък без подслон. Плача горко и тъгувам Сам си слушам моя стон. Тя. Ти си млада, волна птица – Имаш хубаво чело, Имаш хубава душица С крепко още си тело.
към текста >>
13.
СИЛАТА НА ДЪЛБОКИТЕ УБЕЖДЕНИЯ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Старостта
е натрупване на излишни материали в човешката душа.
Последното е външно нещо. Но ти ще съзнаваш, че онзи, когото обичаш, има всички дарби в себе си. Когато Христос беше на земята, любовта му към човечеството беше толкоз голяма, че всичко, каквото имаше, го даде. И до сега Христос при всичките препятствия, които съществуват на земята, ни най-малко не се е поколебал в ума си, та да каже, че тези хора са лоши. Той вярва, че съществува в тях божественото и казва: „Те не знаят, но един ден ще знаят, че това, което съм учил, е живот".
Старостта
е натрупване на излишни материали в човешката душа.
И най-първо, ние трябва да повярваме, че в любовта седи нашето безсмъртие. Да се събуди в тебе онзи чаровен момент да знаеш, какво нещо е любовта ! Този момент трябва да го преживеем. Вие сте го преживели. Няма нито един от вас, който да не е преживял това, може би за няколко минути, когато вие сте били готови да се примирите с целия свят.
към текста >>
14.
НА ДЕЦАТА-МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Тялото умира под гнета на
старостта
, болестите и „случаят", но душата, чието вечно предназначение е изпълнението Волята на Безкрайния, минава от тяло в тяло през разните епохи и времена.
Три сили владеят човешкия живот и го ръководят в две различни посоки. Злото връзва хората помежду си и ги държи вързани, докато светлината и доброто не изпълнят сърцата им. И доброто връзва хората, но тези връзки са творчески и тикат само напред към съвършенство. За да се освободим от оковите на злото, трябва да знаем причините му и в нас да прозре съзнание. Животът е безконечен.
Тялото умира под гнета на
старостта
, болестите и „случаят", но душата, чието вечно предназначение е изпълнението Волята на Безкрайния, минава от тяло в тяло през разните епохи и времена.
Законът за прераждането и за кармата, която се явява като резултат на злата воля в нас, ни връзват о нашето минало. И там лежат причините и възможностите за нашето освобождение, за нашия нов живот. Сънищата, на които човек не отдава никакво значение, представят един указател за връзките на човека, за рода на неговата мисъл, чувства и живот. Извън обикновените има странни и необясними сънища, които вследствие своето натрапничество обръщат вниманието и на най-закоравелия човек. От този род сънища има едни, които се налагат на човека с своята прямота – те не се нуждаят от тълкуване, но от правилно обяснение.
към текста >>
15.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ЖИВАТА ПРИРОДА
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Понятията Бог, душа, живот, любов, мъдрост, истина, правда, добро, зло, божествено, демонично, смърт, безсмъртие, младост,
старост
, воля за добро и живот, безсмислие, страдание, скръб, щастие, всички те в светлината на окултизма се освобождават от всякаква конвенционалност - черковна или обществена и придават онзи вечен динамически устрем, който в процеса на развитието поставя на еквивалентна преценка проявата на амебата и тази на архангела: любовта в най-нисшите си форми и в своите най-висши проявления.
И ето на първо место се поставя вечният въпрос за живота - случайно творение ли сме ние или животът е непосредствен израз на една първична и вечна разумна същност. Правилното разрешение на този въпрос - ето за какво ратува окултизмът. А художествената литература изнасяйки, било вътрешните борби в това направление, било просветлението, което внася смисъл в живота, дава правилен творчески тласък. Наред с този проблем се поставя въпросът за правдата и неправдата в живота, за доброто и злото. Религиозните разрешения на тези въпроси нямат нищо общо с постановката и разрешението им от гледището на окултизма.
Понятията Бог, душа, живот, любов, мъдрост, истина, правда, добро, зло, божествено, демонично, смърт, безсмъртие, младост,
старост
, воля за добро и живот, безсмислие, страдание, скръб, щастие, всички те в светлината на окултизма се освобождават от всякаква конвенционалност - черковна или обществена и придават онзи вечен динамически устрем, който в процеса на развитието поставя на еквивалентна преценка проявата на амебата и тази на архангела: любовта в най-нисшите си форми и в своите най-висши проявления.
В третирането на тези вечни проблеми от разните автори на световната литература в окултно осветление, виждаме, че някои автори имат съзнателно отношение към нещата и тенденцията у тях е ясна, съзнателна, правилна и чиста. Когато други автори се ръководят от една жива интуиция и у тях виждаме, че окултната тенденция е придобила един полурелигиозен полусветски оттенък. В историята на литературата като изключим древните писатели, от средните векове насам можем да посочим маса великани на човечеството, които съзнателно са вмъкнали в своите творби окултното. Нека споменем: Данте, Гьоте, Вагнер, Булвер Литон, Едгар По, Евгений Сю, Достоевски, Анатол Франс, Сюли Прюдом, Густав Майринк, Едуард Шюре, Рабиндранат Тагор, Рудолф Щайнер, Николай Райнов, Крижановска, Ларсен, Мабел Колинс, Сурия и др. и др.
към текста >>
16.
РЪЦЕТЕ НА ИГНАЦ ПАДАРЕВСКИ И РАМЗЕЙ МАКДОНАЛД
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Ако правилно се извърши възпитателната работа през този период, то младежът ще остане верен на своя идеалистичен порив през целия си живот - до дълбока
старост
той ще бъде млад по душа, с същия борчески жар ще работи и ще живее за нещо възвишено и вечно!
По този начин младежът сам ще може да дойде до схващане на Разумността, която прониква цялата природа. И това няма да бъде абстрактно твърдение, плод на философски спекулации, но ще бъде обосновано на опита и наблюдението. Днес всеки, който желае, може по чисто научен път да дойде до спиритуализма! Дошъл вече до схващане на Великото, Разумното, което прониква целокупния живот, ще има вече условия да се разцъфтят у младежа заложбите, които водят към висш идеен живот! Той ще има по този начин вече критерий, как да работи върху себе си и в живота.
Ако правилно се извърши възпитателната работа през този период, то младежът ще остане верен на своя идеалистичен порив през целия си живот - до дълбока
старост
той ще бъде млад по душа, с същия борчески жар ще работи и ще живее за нещо възвишено и вечно!
А това трябва да бъде и именно целта на гимназиалното обучение и възпитание! И тогава той ще бъде в хармония с онова новото, което се ражда днес в човешкото съзнание и в човешката култура. Ако изучим хода на историята с оная дълбочина, която хвърля светлина върху законите на развитието, ние ще разберем лесно, че историчният процес не е нещо хаотично, както изглежда на пръв поглед, но представлява едно строго закономерно разкритие на силите на човешкия Дух. Всяка една исторична епоха изявява една нова сила или страна на човешкото естество. Коя е оная характерна черта, която ни носи близкото бъдеще?
към текста >>
17.
РЪЦЕТЕ НА ЧАРЛЗ ЛИНДБЕРГ И ДЪГЛАС ФЕЙРБАНКС
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Това явление е както частно за косата - онтогенетично, така и за косата във връзка с развитието на човека от дете до дълбока
старост
- филогенетично.
Всеки наш косъм на главата представя една наша мисъл, по право една дълбока мисъл на природата вложена в нас, проявена чрез нашия характер и темперамент. Думите на Христа: „Всеки ваш косъм е преброен" изразяват същата идея. И колкото да е „културна" тази болест - косопада, трябва да се съгласим, че не е много желателно нещо, макар да е оправдателно явление и макар, че това е един физиологичен признак на „окултуряването". Този признак говори между другото за упадък на културата изобщо. Косата в своето развитие минава също по общия биологичен път - тя се заражда, расте, узрява, така да се каже и най-после умира.
Това явление е както частно за косата - онтогенетично, така и за косата във връзка с развитието на човека от дете до дълбока
старост
- филогенетично.
Косата на детето е мека, рядка, безцветна, бледа. На възрастният човек косата е гъста, тъмна и съответно твърда или по-твърда. Косата на стария човек е вече наново бяла, рядка и съответно мека. Това ни разкрива много ярко филогенезата на развитието на човешкия характер от пълната безформеност на характера на детето, минавате през зрелостта на възрастния и стигнете в новата деформираност на характера у стария човек. Това, че бялата коса на стария човек се взима като символ на мъдрост, трябва да се схваща само по отношение на добитата опитност от живота, а не биологично.
към текста >>
18.
РЪЦЕТЕ НА ЕЛЕНА КЕЛЕР И ЕРИХ МАРИЯ РЕМАРК
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Побелели от
старост
овчари разказваха с тъга за тучните й пасбища, за гъстите й гори, за бистрите й езера, които се намираха високо към върховете й, за буйните ручеи, които изпълваха с шумящи песни планината.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРОРОЧЕСТВОТО НА ИСАВАР Планината, макар да беше не кой знае колко висока, нито недостъпна, за жителите, които живееха в нейното подножие беше станала същински непристъпен замък.
Побелели от
старост
овчари разказваха с тъга за тучните й пасбища, за гъстите й гори, за бистрите й езера, които се намираха високо към върховете й, за буйните ручеи, които изпълваха с шумящи песни планината.
Днес ни пътник смееше да я превали, ни овчар стадото си на паша да разтури по нейните отдавна неспоходени пасища. Защото планината бе нападната от жива напаст - тя беше възгъмжала от вълци. тях и по-преди ги имаше, че не е кабил в планината вълци да няма. Но от някое време планината сякаш беше пламнала - като живи пламъци бродеха вълците по нея и пояждаха де-да-е си живина. Разправяха стари овчари за волни дни, прекарани на младини из планината, па поклащаха глава и думаха: „Заключи Господ планината заради греховете ни.
към текста >>
19.
МЪДРЕЦЪТ ОТ ИЗТОК- БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Тя ражда, ако мога да си позволя този парадокс, в неповолното целомъдрие на
старостта
.
Това ще рече: редуциране в семе - в Сатурновата сфера - на едно растение, минало всички фази на органическия цикъл: цъфтеж, връзване плод, узряване. Дева Мария - това е девствената зора, от която се ражда слънцето - Христос. Това е пъпката на цветеца, който се явява в ранна пролет, Ако съпоставим сега Елисавета и Мария, за които в евангелието на Лука е вмъкната една интересна подробност - че били сродници - ще имаме следното: Елисавета ражда на старини, когато са затихнали желанията и страстите на пръвните младини, както и амбициите на зрялата възраст. Сърцето ù е затихнало, чувствата улегнали, умът избистрен. Ала това е спокойствието на покритата със сняг земя, чистотата на снега, прозрачността на студения въздух.
Тя ражда, ако мога да си позволя този парадокс, в неповолното целомъдрие на
старостта
.
Дева Мария, напротив, ражда в своята девствена младост в ранните зори на своя живот, когато се е намирала в състояние на неопетнена чистота. Това не е чистотата на снега, а чистотата на изворната вода, на жизнения елексир, чистотата и девствеността на пролетните пъпки, от които ще се разпукнат бъдещите цветове. Това е чистотата на росните капки, а не чистотата на избистрената в съд вода, на чието дъно са паднали всички утайки. В девствената материя, в която няма нищо старо, никакви органически остатъци, не може да става ферментация, както в онази материя, в която се е разтопила торта на толкова измрели организми. И затова, ако в душата на една Сара, на един Захария, на една Елисавета можеше да стане ферментацията на съмнението, в душата на Дева Мария такава не става.
към текста >>
20.
ВИД И ПОСОКА НА РЕДОВЕТЕ ПРИ ПИСАНЕ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
на нашата зряла възраст или на нашата
старост
?
Морис Метерлинк КОЙ Е НАШИЯТ ИСТИНСКИ „АЗ"? Би било много интересно за всеки едного да изучи как си представя сам той своя аз. Този аз, на когото ние държим толкова много, че бихме желали да го продължим през цялата вечност. Към кой момент от нашия живот бихме го определили? Дали би било това аз-а на днешния ден, аз-а на нашето детинство, на нашето младенчество.
на нашата зряла възраст или на нашата
старост
?
Що се отнася до мене, аз виждам изключително детето, което бях и което още съм. Към това се примесват малки следи от юношеството и младенчеството. Тези от зрялата възраст са много по-редки, по-малко средищни, по-слабо изпъкващи, а тези от старостта изглежда да се заличават в сянката на смъртта. Биха казали, че аз-ът дотолкова, доколкото би трябвало да се затвърди накланя се вече към заличаване, към изчезване. Ако човек би живял два или три века, вместо да расте и да става по-сигурен, от него няма да остане досущ нищо.
към текста >>
Тези от зрялата възраст са много по-редки, по-малко средищни, по-слабо изпъкващи, а тези от
старостта
изглежда да се заличават в сянката на смъртта.
Към кой момент от нашия живот бихме го определили? Дали би било това аз-а на днешния ден, аз-а на нашето детинство, на нашето младенчество. на нашата зряла възраст или на нашата старост? Що се отнася до мене, аз виждам изключително детето, което бях и което още съм. Към това се примесват малки следи от юношеството и младенчеството.
Тези от зрялата възраст са много по-редки, по-малко средищни, по-слабо изпъкващи, а тези от
старостта
изглежда да се заличават в сянката на смъртта.
Биха казали, че аз-ът дотолкова, доколкото би трябвало да се затвърди накланя се вече към заличаване, към изчезване. Ако човек би живял два или три века, вместо да расте и да става по-сигурен, от него няма да остане досущ нищо. И в бъдещия живот, ако такъв съществува, тогава, когато възкръснат спомените на една вяра, която вече не съществува, това е все още малкото дете, което съм бил в течение на няколко години, което възнаграждават или наказват, като че ли грешките или заслугите на един по-сетнешен живот не го засягаха. Кой от моите пет или шест последователни „аз", ако можеше да съществува едно вечно щастие или нещастие, би бил вечно щастлив или нещастен? Би ли било право, ако би бил последният, най-несъществения измежду всички?
към текста >>
21.
Списанието PDF
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Лаковски и дълголетството Известният френски лекар и биолог д-р Жорж Лаковски дава в своята интересна книга "Наука и щастие" три основни правила, които трябва да се спазват, за да се достигне до дълбока
старост
: 1.
– Из списание "Окултизъм и йога", книга 8, 1937 г. Група на служителите на човечеството Форстер Бейли от Англия печата изложение за дейността на тая група, която работи в множество страни. Тая група работи за новите идеи чрез брошури, сбрания и пращане на свели мисли към всички народи от членовете на групата и от всички съчувственици на идеята. Тая група почна да издава отскоро и голямо списание: "The world Obserber". Адресът му е: Forster Bailey, 38, Broadwater Down, Tunbridge Wells, England.
Лаковски и дълголетството Известният френски лекар и биолог д-р Жорж Лаковски дава в своята интересна книга "Наука и щастие" три основни правила, които трябва да се спазват, за да се достигне до дълбока
старост
: 1.
Трябва да вярваме в дълговечността, да вярваме, че можем да я достигнем. 2. Трябва да избягваме гнева, злобата, завистта, ревността, раздразнението и да развиваме добри чувства и добро разположение на духа. 3. Да не се боим от смъртта и да вярваме в безсмъртието, т.е. в Бога. Нашето съществуване, казва Лаковски, зависи от кръвообращението, посредством което разните части от тялото ни получават нужните материали, особено кислород.
към текста >>
22.
ВЪТРЕШНА ВРЪЗКА МЕЖДУ ТРУД И РАДОСТ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
На земята, обаче, не може да се избегне
старостта
, тъй както не може да се избегне и младостта.
ЗАКОН ЗА ПОДМЛАДЯВАНЕ Мнозина искат да намерят начин да бъдат вечно млади на земята. Те търсят известни методи за подмладяване и елексира на вечната младост.
На земята, обаче, не може да се избегне
старостта
, тъй както не може да се избегне и младостта.
Това са две фази от един и същ процес на растене и развитие, който се извършва в природата с неизменно постоянство. За природата младият е начало на нещата, старият - край. Младият е цвят, старият - плод. Ако един цвят не завърже плод, а окапе, какъв смисъл има дето е цъфнал? И ако плодът.
към текста >>
Едно интелигентно същество трябва да живее милиарди години интензивен живот, за да придобие някои черти на
старостта
, така както я разбира природата.
Само който е минал през школата на злото е "стар". Преди, обаче, да мине през школата на злото, той е минал през школата на доброто. Така е нормално в природата: първом да се мине през школата на доброто и след това през тая на злото. Започне ли се със злото, целият процес ще вземе обратен ход. Според Апокалипсиса, в света има само двадесет и четири старци.
Едно интелигентно същество трябва да живее милиарди години интензивен живот, за да придобие някои черти на
старостта
, така както я разбира природата.
За човека, който е още дете в космоса, остава широко открит пътят на доброто. Доброто е закон на вечно подмладяване. Който иска да бъде млад, да следва неговия път. Ще посочим тук някои практични правила, свързани с процеса на подмладяването. Първото правило: Не дръж в съзнанието си образите на злото!
към текста >>
И при всичката своя
старост
, тя е по-млада от нас.
Сториш ли това, ти ще остарееш. Всички хора, които са остарели, все са заместили природата в себе си. Остави я тя сама да работи! Тя е живяла, живяла - тя има необозрим живот зад себе си. Колко е стара природата!
И при всичката своя
старост
, тя е по-млада от нас.
За нея с право може да се каже, че е вечно млада в своите прояви. Винаги се учи от природата и ще почерпиш нещо ценно от нея. Природата никога не остарява, никога не губи своята сила, никога не се обезсърчава, любовта ù никога не се изменя. При всичките си промени, тя остава неизменна. Като стигнеш известна възраст, ти започваш да мислиш, че си стар.
към текста >>
23.
СВЪРЗАНОСТ НА ПОЧЕРКА - Г.
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Много успехи на
старост
.
ІІ — Печалби от изкуство или дейност, свързана с удоволствия. Задоволителни финансови условия. II — Много пътувания за удоволствие. Приятни отношения към роднини. IV — Любов към домашния живот и щастие в него.
Много успехи на
старост
.
V — Успех и печалба във връзка с художествена дейност. Много опитности в чувствения живот и с деца. VI — Вярна прислуга, голям комфорт. Лошо здраве поради прекалявания. VII — Щастлив брачен живот. Популярност.
към текста >>
24.
В епохата на нервите – Е.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Спорове с родителите, борби и затруднения на
старост
.
III - Интелектуална енергия. Борби и загуби от писмена деятелност. Опасности при къси пътувания. Много спорове с роднини. IV - Неприятен, дисхармоничен домашен живот.
Спорове с родителите, борби и затруднения на
старост
.
V - Импулсивност в чувствата и при спекулативна дейност. Много опитности в чувствения живот. VI - Спорове при служенето и много опитности с прислугата. Склонност към остри заболявания от трескаво и възпалително естество. VII - Нещастен брак, борби и процеси.
към текста >>
Много успехи на
старост
.
ІІ - Добре за благоденствие и финансов успех. ІІІ - Успех при къси пътувания и в умствена деятелност. Приятни отношения с роднини. IV - Печалба от наследство. Щастлив домашен живот.
Много успехи на
старост
.
V - Успехи в спекулации. Приятни опитности с деца. VІ - Голям комфорт и добра прислуга. Добро здраве, което, обаче, е изложено на опасност да пострада от прекаляване и невъздържаност в наслаждаването. VII - Щастлив брак.
към текста >>
Опасност от бедност и самота на
старост
.
II - Финансови затруднения, бедност. Възможности за успех само при крайна пестеливост. ІІІ - Затруднения с роднини. Спънки в интелектуалната дейност. ІV - Много затруднения в собствения дом.
Опасност от бедност и самота на
старост
.
V - Скръб и разочарования в чувствените работи. Загуби при спекулации. VI - Малко удобства в живота. Лошо здраве. Лоша прислуга и за- губи чрез нея.
към текста >>
25.
Сеячът – Д-р Ел. Р. Коен
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Явява се въпрос: Защо културите досега са идвали до
старост
и е трябвало да слизат от великата сцена на живота, за да дадат място на други култури?
Тук важи преди всичко основният закон: Историческият процес е постепенно разкриване на Абсолютния Дух. Или по-конкретно казано, той е разкриване на човешкия дух, постепенно разкриване на силите, заложбите, които са вложени в човешката душа, тъй както са вложени в семката силите на бъдещето дърво. Вярно е, че в историческия процес всяко възлизане се последва от слизане, но важно е, че гребенът на всяка нова вълна достига по-голяма височина в сравнение с предишните. От друга страна всяка нова вълна носи специфична окраска, има специфичен характер. Всяка нова вълна, приемайки в наследство от миналите култури всички ценни придобивки, разкрива една нова страница във великата книга на живота; тя идва с нови богатства, с нови културни ценности, които дотогава са били скрити.
Явява се въпрос: Защо културите досега са идвали до
старост
и е трябвало да слизат от великата сцена на живота, за да дадат място на други култури?
Едничката причина е, че те са се втвърдявали в своите форми. А всяка втвърдена форма е негодна за по-нататъшен развой и трябва да загине, понеже не може да даде израз на новите сили, които напират да се проявят. На размекчената с вода глина може да ù се даде, каквато форма искаме. Тя има пластичност, която изгубва, когато се втвърди. Нещо подобно се забелязва и в човешкия организъм.
към текста >>
При
старост
се забелязва тъй наречената склероза, т.е.
Едничката причина е, че те са се втвърдявали в своите форми. А всяка втвърдена форма е негодна за по-нататъшен развой и трябва да загине, понеже не може да даде израз на новите сили, които напират да се проявят. На размекчената с вода глина може да ù се даде, каквато форма искаме. Тя има пластичност, която изгубва, когато се втвърди. Нещо подобно се забелязва и в човешкия организъм.
При
старост
се забелязва тъй наречената склероза, т.е.
известно втвърдяване на тъканите, което ги прави неспособни да бъдат проводници на струите на живота. С разумния живот се постига отстранение на това втвърдяване на тъканите; последните запазват своята пластичност и това удължава живота. Това важи и за историческия процес - за живота на обществата, народите, културите и расите. Всяко общество, всеки народ, всяка култура, всяка раса като се втвърди, от този момент почва техният упадък. И ако не могат да спрат този процес, те ще трябва да отстъпят своето место на други култури, по-жизнеспособни, по-пластични.
към текста >>
26.
НЕЩО ВЪРХУ МИСТИЦИЗМА В НЕМСКАТА ПОЕЗИЯ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Сатурн – „Голямото нещастие", планетата на съдбата – Време,
старост
, минало, традиция, тежест, студ, свиване, кристализация, костна система, сухота, покой, тишина, тъмнина.
Луна – Ритмични процеси, растителна сила, плодородие, наследственост, формуващ принцип; Промени, пътувания, популярност, общественост, болести на лимфатичната система; Душата, човешката личност, майчински чувства, разсъдливост, въображение, пасивният женски принцип, възприемчивост, мекота, религиозност, медиумичност, скромност, свенливост, колебливост, приспособяване, подражание, романтика, равнодушие, флегматичност, боязливост, меланхолия, капризност. Меркурий – Движение, съобщителни и транспортни средства – пъти-ща, телеграфи, телефони, книги, вестници, документи, кореспонденция ; Размяна, посредничество, търговия, пропаганда, връзки, нервни болести; Практически ум, интелигентност, литература, критика, прозорливост, пъргавост, сръчност, хитрост, капризност, любопитство, повърхностност, непостоянство, демагогия, измама. Венера – „Малкото щастие" – Хармония, ритъм, цъфтеж, красота; Удоволствия, лукс, връзки, венерически болести; Любов, милосърдие, доброта, чувствителност, нежност, миролюбие, изкуство, общителност, веселие, гъвкавост, разпуснатост. Марс – „Малкото нещастие" – Двигателна енергия, огън, желязо, кръв, бързина; Борба, спорове, разпиляване, кражба, насилие, остри заболявания, разрушение, смърт; Храброст, предприемчивост, амбиция, дисциплина, нетърпение, гняв, страсти, ревност, егоизъм, необузданост, умра за, жестокост. Юпитер – „Голямото щастие" – Равновесие, съхраняване; Изобилие, авторитет, покровителство, философия, религия, право, здраве; Висш разум, благородство, доброта, морал, достойнство, честност, толерантност, миролюбие, откровеност, любов към наслажденията, суетност, надутост, лицемерна на-божност.
Сатурн – „Голямото нещастие", планетата на съдбата – Време,
старост
, минало, традиция, тежест, студ, свиване, кристализация, костна система, сухота, покой, тишина, тъмнина.
Стабилност, трайност, служене, съпротива, осуетяване, ограничение, оскъдност, лишение, съблазън, изпитание, грижи, депресии, разочарование, самоизмъчване, скръб, обезсърчение, самотност, падане, хронически болести, обрати на съдбата, унижение, затвор, разрушение, отчаяние, смърт; Мъдрост, логика, предвидливост, самоотричане, справедливост, трезвост, напрежение, твърдост, постоянство, труд, концентриране, вдълбочаване, търпение, методичност, мълчание, простота, въздържание, свенливост, бавност, равнодушие, аскетизъм, консерватизъм, скъперничество, страхливост, тесногръдие, песимизъм, съмнение, подозрение, роптание, строгост, материализъм, егоизъм, ревност, омраза, коварство, жестокост. Уран – Необикновеното; неочаквани събития, експлозии, земетръси; Реформи, раздела, нервни заболявания, катастрофи, преврати, революции; Интуиция, окултни склонности, напредничавост, свободолюбие, изобретателност, оригиналност, ексцентричност. Нептун – Тайнственото; наркотични средства; море, течности; Новаторство, интриги, съзаклятия, душевни заболявания; Висша любов, мистика, вдъхновение, медиумичност, болезнена чувствителност, илюзии, податливост на влияния, измама, хаотичност. Към горното трябва да направим следните бележки: Дадените таблици не би трябвало да се вземат буквално. Преди всичко, в едно късо изложение не могат да се дадат всички възможни аналогии на планетите, а още по-малко техните нюанси.
към текста >>
27.
ПОНЯТИЕТО ОРГАНИЗАТОР В НОВАТА БИОЛОГИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ОКУЛТИЗМА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Особено характерни в този уклон за виждане нещата в характерните органически фази на развитие: раждане, младост, зрелост,
старост
, смърт, или пролет, есен, зима, са френският философ Густав льо Бон, английският Едуард Карпентер и всеизвестният немски култур-философ Освалд Шпенглер.
Инж. хим. Д. В. Кочов „ГРАНИЦИ" И „ПРОПАСТИ" ...който иска да бъде съвършен, да отиде при Истината" Учителят Откогато човешката мисъл вече свободно борави с времето и особено откакто „историческото" в съзнанието на мислещите стана естествена схема на мисълта, оттогава започва и склонността явленията да бъдат разглеждани като процеси със свои начала, развития и завършеци, т.е. като организми.
Особено характерни в този уклон за виждане нещата в характерните органически фази на развитие: раждане, младост, зрелост,
старост
, смърт, или пролет, есен, зима, са френският философ Густав льо Бон, английският Едуард Карпентер и всеизвестният немски култур-философ Освалд Шпенглер.
У последния намираме един префинен и широко обоснован метод за разглеждане на почти всички постижения на дадена култура като фази или възрасти на един определен „културорганизъм". Нашата задача не е да търсим, дали всички прояви на човека и явленията в природата носят белезите на онова, което наричаме организъм, но искаме да загатнем за това, колко широк и богат резултат даде дълбокият усет за времето — тая скала, по която отмерваме стъпките на живота. Всекиму е известно, какъв грамаден тласък за физиката и сродните ù науки донесе узнаването на закона за гравитацията, или за астрономията кеплеровите и брунони идеи. Така е в химията с основните химични индивиди — елементите, — с атомните представи. Въобще, в развитието на всяка наука и изкуство, във всеки път, по който се движи търсещият знание и себеизява дух, ще открием следните моменти: период на елементарните познания — опипване нещата, фаза, при която се откриват основните принципи и закони — вкусване, и фаза на отглас на събрания материал в разни направления, при което се повдига и разширява съзнанието — или оплодяване.
към текста >>
28.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - НОВО ПОСЕЩЕНИЕ ОТ ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
—
Старостта
бавно пристъпя и како замиращи акорди, един след друг се редуват спомени на миналите дни... Така една след друга заглъхват тайнствените струни на живота и пред угасващия взор на човека се възправя вечното: „защо"?
В нея се разказва за царството на Любовта и за всичката красота, откъдето хората дохождат... Като буен поток е и младостта. Победният й марш пред нищо се не спира, защото отгоре, от високо, от незнайния свят на боговете иде тя. Но тъй както стремглаво пенливият поток се спуща и престава да шуми, щом слезе в долината, така и младостта утихва и неусетно човек засвирва на втората струна на живота. Тя е песен на пътник, тръгнал на дългът път, да търси, да разгадава тайната на всичко, що го заобикаля... но безуспешно. Човек се спира и чува, че е зазвучала третата струна на живота.
—
Старостта
бавно пристъпя и како замиращи акорди, един след друг се редуват спомени на миналите дни... Така една след друга заглъхват тайнствените струни на живота и пред угасващия взор на човека се възправя вечното: „защо"?
Някога чух глас да казва: „Не късай струните на младостта, не късай ни една от струните на живота! Така, когато косата ти стане бяла, ти няма да бъдеш стар, а — мъдър". Старият свири на една струна глухата песен на спомените, а мъдрецът свири на три струни. Мъдрият владее алхимията на живота. Неговата песен е ту прекрасен изгрев на слънцето, ту зенит на живота, ту тих и спокоен залез.
към текста >>
29.
DU MAITRE: RAPORRTS RAIONNABLES
 
Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Липсват точни данни за
старостта
на този храм; това се обяснява с недостъпността на неговото месторазположение, с отдалечеността от всяко човешко землище, от търговските и дори от ловджийските пътища.
Преводачът се е ползувал от френския превод на статията в „Житно зърно". Посещение на един мистичен център в Тибет Д-р Лао Дзин е напечатал книга: „Страната на Боговете". В нея излага първите и достоверни данни за един неизвестен мистичен център, дето са събрани група учени и философи. Тук предаваме част от неговото изложение: „Този център се таи в една малко позната област от другата страна на Куен Лунската верига на китайския Тибет. Тук има постройки по-стари от Китайската стена, по-стари от индуските пагоди, а може би по-стари и от египетските пирамиди.
Липсват точни данни за
старостта
на този храм; това се обяснява с недостъпността на неговото месторазположение, с отдалечеността от всяко човешко землище, от търговските и дори от ловджийските пътища.
Едно лице, когото аз излекувах от сериозна болест, във форма на голяма тайна ми говори за този мистичен център, който се издига върху златистите върхове на Куен Лунската планинска верига. Попитах го, дали би могъл да ме вземе със себе си и да ме заведе там. След две седмици той ми каза, че ще мога да го придружа, ако обещая, че никога няма да открия точния маршрут на нашето пътуване. Дадох му това обещание. Ето защо, не мога да дам никакви сведения за това опасно, пълно с всевъзможни приключения, пътуване, което предприех с него.
към текста >>
30.
ИДЕАЛЪТ НА ЧОВЕКА
 
Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Страхуват се да не им попречи
старостта
.
Всички ученици не са на еднакво стъпало на развитие. Едни от тях са напреднали и притежават големи знания и сила в сравнение с онези, които са още в началото на своето учение. И напредналите има още много да учат: ако в една област на знанието са отишли далеч, в друга са още в началото. Това не трябва да ви обезсърчава, радвайте се, че има какво да учите и да придобивате. Хората бързат да придобият в малко време много знания.
Страхуват се да не им попречи
старостта
.
Не, с бързане нищо не се постига. Човек остарява, кога- то почне да мисли, че всичко знае. Когато помислиш, че всичко знаеш и всичко си свършил, ти си остарял. Такава старост е преждевременна. Като мислиш, че малко знаеш, и Започнеш като дете, отначало да учиш и с постоянство, ти си създаваш условия за подмладяване.
към текста >>
Такава
старост
е преждевременна.
Хората бързат да придобият в малко време много знания. Страхуват се да не им попречи старостта. Не, с бързане нищо не се постига. Човек остарява, кога- то почне да мисли, че всичко знае. Когато помислиш, че всичко знаеш и всичко си свършил, ти си остарял.
Такава
старост
е преждевременна.
Като мислиш, че малко знаеш, и Започнеш като дете, отначало да учиш и с постоянство, ти си създаваш условия за подмладяване. Желая, всички в школата да бъдете млади и да мислите, че сега започвате великото Божествено учение. Сегашното учение е предговор на Божественото. Който е минал този предговор, може да стане добър ученик в Божествената школа. Някои казват: Не ни е нужно светско знание, Божественото трябва да учим.
към текста >>
31.
Възприемане на словото - Учителят
 
Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
ЛЪЧИ, КОИТО БУДЯТ В ума на всеки човек, рано или късно, още в млади години или в късна
старост
, в момент на размисъл или внезапно идва ключовата мисъл: "Кой съм аз и защо съм се родил тук на земята?
ЛЪЧИ, КОИТО БУДЯТ В ума на всеки човек, рано или късно, още в млади години или в късна
старост
, в момент на размисъл или внезапно идва ключовата мисъл: "Кой съм аз и защо съм се родил тук на земята?
" Откъде идва тази мисъл едва ли някой с точност знае, а и не това е същественото. За човека е по- важно как той ще възприеме тази мисъл - като светлина, или като тревога. Ако тя го разтревожи и той махне с ръка да я пропъди, това значи, че неговият час за духовно пробуждане още не е дошъл Но ако тази мисъл блесне в ума му като светлина и събуди неговия интерес към дълбоките тайни на живота, тогава той е отворил вече вратата към Познанието - вратата, която до този момент е била заключена за него. Веднъж отворил тази врата, той вече се е събудил за реалния живот, за живота на Светлината. Посветените определят този момент в живота на човека с израза "раждане изново".
към текста >>
32.
Високият идеал - Учителят
 
Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Невъзможно е човек да живее изключително за личността си и да стигне до дълбока
старост
.
Тя е свързана със съзнанието, а то - с висшето аз. Значи, между подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието съществува непреривна връзка. Самосъзнанието е живот на личността, свръхсъзнанието - живот на душата.Следователно, личността може да живее повече или по-малко, в зависимост от това, доколко е в услуга на душата. Душата се нуждае от други източници, а не от тия, от които личността черпи своя живот. Продължителността на земния живот на човека зависи от отнощенията, които той е създал с душата си: ако обича душата си животът му се продължава; не я ли обича, животът му се съкращава.
Невъзможно е човек да живее изключително за личността си и да стигне до дълбока
старост
.
Дългият живот е в зависимост от любовта на човека към душата. Колкото повече душата изявява своя живот, толкова по-издържлив е човешкият организъм. Иска ли да се лекува, човек трябва да потърси лекар и лекарства в душата си. Тя лекува по вътрешен път. Обаче, не може човек да се лекува, ако не обича душата си.
към текста >>
33.
Брой 1-2 -1995г.
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Пък и как ме благослови Ти пред прага на
старостта
да отстоявам за Твое- то Дело.
НО ПРЕДИ ВСИЧКО, ТОЙ ТРЯБВА ДА НАПРАВИ ВРЪЗКА С БОГА, И ДА РАЗРЕШИ ВЪПРОСА ЗА СЛУЖЕНЕ ПРИ УСЛОВИЯТА, ДАДЕНИ МУ ОТ БЯЛОТО БРАТСТВО. УЧИТЕЛЯТ 19. 04. 1959 Господи, Ти ми подари най-хубаво- то, чисто, светло и прекрасно юно- шество, чудна младост и богата, зряла възраст - каква красота, какъв живот, мисъл, срещи, условия! Такова нещо е рядко и изключително. Благодаря Ти!
Пък и как ме благослови Ти пред прага на
старостта
да отстоявам за Твое- то Дело.
Благодаря Ти. Нека да бъде Твоята воля - животът ми е в Твоите ръце. 21. 04. 1959 Който мисли не може да бъде турен в затвор. Който люби не може да бъде турен в затвор.
към текста >>
34.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 33
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
За човека, що върви по тоя път, има само развитие и растеж, има само напредък и възвисяване до сетния час на неговия живот: за него няма страшна и мъчителна
старост
, няма отчаяние и страх от смъртта.
А най-висшата цел за човека в живота е съвършенството. По пътя към съвършенството човек достига всичко, що му е нужно за да бъде щастлив и доволен на земята. Достига здраве и сила, мъдрост и спокойствие. Достига дълъг и смислен, красив и свободен живот. По пътя на себеусъвършенстването човек до средна възраст се развива и засилва телесно и духовно, а от там насетне се развива и израства повече духовно.
За човека, що върви по тоя път, има само развитие и растеж, има само напредък и възвисяване до сетния час на неговия живот: за него няма страшна и мъчителна
старост
, няма отчаяние и страх от смъртта.
И няма други човек на земята, който повече да е благороден, повече да е ценен и полезен за другите хора. По пътя, що извива нагоре към светлия връх на съвършенството, човек намира най-красивите цветя на щастието и най-вкусните плодове на свободата: както за себе си, тъй и за себеподобните Т.Ч. Новото иде! Новото иде! — Като многоочаквана царица, да стъпи на своя трон!
към текста >>
35.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Аз наричам
старостта
актьорство.
Днес вие не сте това, което сте били вчера. Вчерашният човек беше друг, днешният е друг. Има нещо прибавено. Вчера беше малко дете, без мустаци, без брада, без дълга коса в пък сега косата ти побеляла, лицето ти е сбръчкано, — друг човек си вече. Ти си на сцената, играеш една роля: дегизиран си, а не си остарял.
Аз наричам
старостта
актьорство.
Насила те карат на сцената, да играеш роля. В същност, ти си отвътре млад, а само отвън си стар. И ако вие разбирате закона на подмладяването, само в 24 часа може да се подмладите и да станете млад на 21 години или дете на 10 години. Ако човек иска да разбере закона на подмладяването, той трябва да се освободи от влиянието на своите глупави, неразумни прадеди и прабаби. Защото, след като се родиш, те ти казват: човек е грешен, остарява, трябва да си туриш пари за черни дни, за това, за онова и пр.
към текста >>
36.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 74
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Защо остарява човек и какво представлява
старостта
?
Но в природата има един закон, който регулира растежа и развитието на организмите и когато човек със своята лакомил наруши този закон, причинява си страдания. Великата наука за живота си има своята практична страна, която искам да ви посоча. Защото тъй както мисли и живее съвременният човек, той е изложен на бързо остаряване, изгубване на силите и възможността да се ползва от всички блага на живота. Най-после го очаква смъртта. А знанието има смисъл само тогава, когато може да ни покаже онези пътища и методи, по които да запазим младостта и жизнеността си, и да придобием вечния, безсмъртния живот, който не е само блян, а една велика реалност.
Защо остарява човек и какво представлява
старостта
?
- Старостта не е нищо друго освен задръстване на кръвоносните съдове - артериалната и венозна системи - с кал. И ако човек може отвътре да почисти артериалната и венозната си системи от калта, която ги задръства, за да може кръвта да циркулира правилно, той ще се подмлади. А който знае да пази да не се задръстват кръвоносните му съдове, той няма да изгуби младостта и жизнеността си. За вас е необходимо най-първо да знаете да се чистите. За да се очисти вашата кръвоносна система, никога не дръжте в ума си болни, нехармонични, деформирани образи; всякога дръжте в ума си най-здравите и хармонични образи.
към текста >>
-
Старостта
не е нищо друго освен задръстване на кръвоносните съдове - артериалната и венозна системи - с кал.
Великата наука за живота си има своята практична страна, която искам да ви посоча. Защото тъй както мисли и живее съвременният човек, той е изложен на бързо остаряване, изгубване на силите и възможността да се ползва от всички блага на живота. Най-после го очаква смъртта. А знанието има смисъл само тогава, когато може да ни покаже онези пътища и методи, по които да запазим младостта и жизнеността си, и да придобием вечния, безсмъртния живот, който не е само блян, а една велика реалност. Защо остарява човек и какво представлява старостта?
-
Старостта
не е нищо друго освен задръстване на кръвоносните съдове - артериалната и венозна системи - с кал.
И ако човек може отвътре да почисти артериалната и венозната си системи от калта, която ги задръства, за да може кръвта да циркулира правилно, той ще се подмлади. А който знае да пази да не се задръстват кръвоносните му съдове, той няма да изгуби младостта и жизнеността си. За вас е необходимо най-първо да знаете да се чистите. За да се очисти вашата кръвоносна система, никога не дръжте в ума си болни, нехармонични, деформирани образи; всякога дръжте в ума си най-здравите и хармонични образи. Навсякъде търсете да намерите здравия човек.
към текста >>
Като срещнете един здрав човек, той ще ви помогне със своята мисъл, като повиши вибрациите на вашия организъм, защото в
старостта
тялото изгубва своята еластичност, хармоничните трептения (вибрации) и бързината, с която се движат частиците на тялото.
За вас е необходимо най-първо да знаете да се чистите. За да се очисти вашата кръвоносна система, никога не дръжте в ума си болни, нехармонични, деформирани образи; всякога дръжте в ума си най-здравите и хармонични образи. Навсякъде търсете да намерите здравия човек. Здравият човек не е червендалестият. Той има друга краска на лицето.
Като срещнете един здрав човек, той ще ви помогне със своята мисъл, като повиши вибрациите на вашия организъм, защото в
старостта
тялото изгубва своята еластичност, хармоничните трептения (вибрации) и бързината, с която се движат частиците на тялото.
Човек остарява понеже нечистотиите не могат да се изхвърлят и задръстват кръвоносните съдове. Но ако се усили движението на кръвта, тя ще има сила да изхвърли тези нечистотии. Затова е необходимо да повишим вибрациите на организма. А за да стане повишение на вибрациите на организма, необходимо е да се възприеме хармонично действаща енергия от природата, което може да стане чрез хармонична и възвишена мисъл и чувство, чрез системата на ритмичното дишане или пък ако опрем гърба си до някое здраво вековно дърво в гората. Има много методи за това във великата наука на живота.
към текста >>
37.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Новото и старото не могат да се примирят, тъй както младостта и
старостта
не могат да се примирят.
Възкресението подразбира освобождаване от този затвор. При сегашното състояние на живота, хората са като пилета в яйцето. Възкресението подразбира човек да пробие черупката на яйцето и да излезе да живее в широкия свят, под прямото въздействие на Божествената светлина. Само тогаз човек ще разреши всички противоречия - индивидуални и социални - които го смущават днес. Възкресението, това е новото разбиране на живота, в което съществуват нови отношения между човека и природата, съществуват нови отношения и между хората, които са отношения на любов и братство.
Новото и старото не могат да се примирят, тъй както младостта и
старостта
не могат да се примирят.
За да се примирят младият и старият, трябва старият да се подмлади. А за да се подмлади човек, любовта трябва да почне да действа в него, като един жив извор, който да внесе вечния, безсмъртния живот в целокупното му битие. Всеки човек трябва да дойде до това състояние, че да съзнава Великото Божествено Начало в себе си. Когато човек съзнава, че има Бог в света, той ще бъде справедлив към всички същества, от най-малките до най-големите и ще има еднакви отношения към тях. И тогава той ще разбира езика им и ще се разговаря с тях.
към текста >>
Има хора, обаче, които са победили смъртта и
старостта
, които са се домогнали до жизнения елексир, който се намира в самия човек.
Всички хора са одарени и повече, отколкото трябва, но като не разбират законите, по които да работят, раждат се противоречията в живота им. А за да разбира законите човек, мисълта му трябва да работи. Не да развием само нашия обективен ум, който си е на място, но не е достатъчен, но трябва да се предаде една дълбочина на мисълта. Ако се водим само по обективния ум, ще изпаднем в много противоречия в живота си, ще изгубим силата си, ще остареем, без да сме разбрали смисъла на живота. И най-после дохожда смъртта и ни задига - разрушава тялото ни.
Има хора, обаче, които са победили смъртта и
старостта
, които са се домогнали до жизнения елексир, който се намира в самия човек.
А сега присаждат в човека маймунски жлези, за да го подмладят. Но то е едно временно, палеативно средство. В човека има една жлеза на мисълта, една жлеза на активния живот и една жлеза на човешката воля: четири-пет жлези има, които играят много важна роля и като се събудят, човек постепенно ще се подмлади. Всяка една от тях може да се събуди с подходяща храна. Но това не мога да ви кажа, понеже е една тайна на природата.
към текста >>
38.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 107
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но има едно раждане, в което
старостта
и смъртта са изключени.
Да бъде човек напълно господар на положението; или другояче казано: човек да има едно тяло, което да не остарява. Ще попитате: Може ли човек да не остарява? При сегашните условия човек не може да не остарява; ще остарява, ще умира и пак ще се ражда. Но не е голямо благо да се раждаш и да умираш. Смъртта и раждането при сегашните условия следват едно след друго.
Но има едно раждане, в което
старостта
и смъртта са изключени.
Когато човек се роди от Истината и Доброто, той никога вече няма да умре. Аз превеждам думата вода с Добро, а думата дух с Истина. И единственото реално нещо в света, което ние знаем, това е само Доброто. Туй, което е реално, това е Доброто. Единственото нещо, което виждаме и което може да ни причини радост, блаженство и щастие - това е само Истината.
към текста >>
39.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 117
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Нашата
старост
е два вида:
старост
на тялото и
старост
на духа.
основано на реда в природата от цяла вечност вече, да видим след едно определено време тялото си повехнало грозно. А също и интелектът с напредването на годините трябвало да заглъхне. Казано ни е, че духът няма мощ да попречи на това, няма мощ да възроди тялото, да го поддържа със своята вътрешна сила постоянно бодър и жив. Желанието да се установят правила: какво е в законите на природата и какво не е — е нахалство на тъпо невежество. Най-фатално заблуждение е, да се гледа на малкото късче минало, което стои открито пред нас, като на безпогрешно ръководство за всичко, което има още да става во веки веков.
Нашата
старост
е два вида:
старост
на тялото и
старост
на духа.
Тая последната в продължение на милиони години и в безброй тела и форми на съществувание е назряла до сегашната й степен на съзнание. И много млади тела тя е износила като дрехи. Това, което ние наричаме „смърт“, е само неспособност да поддържаме телесната си дреха е порядък, да възобновяваме постоянно с жизнени елементи нашето тяло. Колкото по стар, колкото по-зрял е духът, толкова по-способен ще бъде той да владее тялото — да го превръща по своя воля. Ние можем да приложим тая сила за да бъдем хубави, здрави и силни и да изглеждаме в очите на другите достойни за обич.
към текста >>
Който смята да остарее, който винаги носи в съзнанието си образа, конструкцията на самия себе си, като човек стар и грохнал — ще бъде надвит от
старостта
, който пък е в състояние да си начертае един план за самия себе си, един въображаем образ, пълен с младост, сила, здраве, в които да се съсредоточи неотстъпно, зад който да се барикадира против легионите човеци, които постоянно прииждат и му разправят, че ще остарее, че трябва да остарее; който смогне да се слее цял и неотклонно с тоя образ … остава млад.
с онова съсредоточение и принудено изражение на лицето, което като че ли казва: „Ех пак трябва да се мине и това“, когато домакинът се е задълбал в грижите по работата си или във вестника и от него поглъща всичките убийства и самоубийства и скандали, които със станали през последните двадесет и четири часа, когато начумерената господарка на дома прекарва през ума си всичките домакински ядове — там, на тая трапеза, едновременно с ястията се поглъща от всеки един организъм един елемент на яд, тъга и болезненост, който ще се прояви в някакъв вид диспепсия ... от единия край на трапезата чак до другия, без прекъсване в чудесно единство! . . Ако преобладаващия израз на едно лице е някаква гримаса, то значи, че и мислите, зад това чело гримасничат. Ако ъглите на една уста са смъкнати надолу, то значи, че и мислите, които оформяват тая уста и най-често ги владеят, са мрачни и угнетени. Лицето е най-верният признак на духа, за това нищо не е така ценно както първото впечатление.
Който смята да остарее, който винаги носи в съзнанието си образа, конструкцията на самия себе си, като човек стар и грохнал — ще бъде надвит от
старостта
, който пък е в състояние да си начертае един план за самия себе си, един въображаем образ, пълен с младост, сила, здраве, в които да се съсредоточи неотстъпно, зад който да се барикадира против легионите човеци, които постоянно прииждат и му разправят, че ще остарее, че трябва да остарее; който смогне да се слее цял и неотклонно с тоя образ … остава млад.
(следва) Словото на Учителя Смисълът на историята Има една нова философия, която хората трябва да проучат, за да избегнат ненужните страдания в живота си. Старата философия си е изпяла, както казват, своята песен и който очаква от нея разрешение на проблемите на живота, никога няма да ги разреши. Човечеството е влязло в нова фаза на своето развитие, затова му е необходима и една нова философия, нови разбирания, за да може да се справи с новите положения и изисквания на живота. Сега хората се спират върху индивидуалния живот като че той е всичко. Разбирането само на индивидуалния живот е едно частично разбиране и не може да даде разрешения на дълбокия смисъл на живота.
към текста >>
40.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 123
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Защото когато Любовта напусне човека, започва да действа принципът на разложението и идва
старостта
, на която краен резултат е смъртта, т.е.
За светските хора кризата в света е един подтик да работят, а за религиозните хора дяволът е едно условие да се повдигнат. Онзи принцип, който религиозните хора са кръстили с името дявол, е едно условие за проява на Великия творчески и организиращ принцип на Любовта. Той разрушава всички форми, които са негодни, за да се прояви животът чрез тях, за да стори път на Любовта да създаде нови форми, в които животът да се изяви по-пълно. Затова Соломон казва: помни Създателя си в дните на младостта си, т.е. докато принципът на Любовта действа в теб, за да можеш да се ползваш от всички блага на живота.
Защото когато Любовта напусне човека, започва да действа принципът на разложението и идва
старостта
, на която краен резултат е смъртта, т.е.
пълно напускане на една форма от организиращия принцип на живота. Затова аз казвам, че младите, хората на Любовта, са кандидати да живеят в този свят, а старите, в които доминира принципа на разложението, са кандидати за онзи свят. Всички, които помнят Създателя си, както се изразява Соломон, са кандидати за този свят, а които не помнят Създателя си, са стари и са кандидати за онзи свят. Ще кажете: Как старите да не вярват в Създателя си? Нали старите са по-религиозни, имат повече вяра?
към текста >>
41.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 167
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Младостта е от Бога,
старостта
е от хората.
Пашов (следва) Словото на Учителя Младостта като идеал Преди всичко ще определя значението на думата „млад“. Според мен младият е богат, здрав, силен, умен. Това са качествата на младия. Когато човек изгуби богатството, здравето, силата и ума си, той остарява и животът му става тежък и пълен с противоречия. Младостта е една привилегия, която Бог дава на всеки човек.
Младостта е от Бога,
старостта
е от хората.
Младостта, това е най-голямото богатство, което Бог е дал на човека. В младостта човек може да опита всичките блага на великия Божи свят. Щом изгуби младостта си, човек осиромашава, изгубва всичките си възможности, става недоволен от живота и започва да роптае. Щом човек започне да роптае, той е остарял, осиромашал. Не е важно човек само да бъде богат, но е важно какво може да изкара от това богатство за себе си и за ближните.
към текста >>
42.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И чистия пламък, що ражда живота, докосва сърцето й, гдето струи обилната младост — възраждана
старост
.
Да се подвижим напред, за да се подвижи цялата верига! Това е задача на всеки индивид. N. Пролет Разтваряте се вече открехнати двери, наднича усмихнато, светло лице. Кристални, лазурни са вечните двери — жениха очакване ще мине през тях. Потръпва земята от първия поглед и тихата радост и свиден копнеж в цветята разлива, в зелените ниви и в звънката тесен на птички певци.
И чистия пламък, що ражда живота, докосва сърцето й, гдето струи обилната младост — възраждана
старост
.
О, колко любим е жениха лъчист! ПРИ ИЗГРЕВ СЛЪНЦЕ Нощта прибира воала си черен Замлъква бухала с'грака чемерен. Настъпва зората със светли одежди И буди в сърцата красиви надежди. Загасват звездите на свода небесен, Подава си слънцето ликът вълшебен, Приветствия праща то щедри — лъчите, С които Бог дарява живот от висините. На изток небето във пурпур светлее, Балканът захласнат чаровно се смее; Ветрец нежно гали клони на гората; С тих ромон си лее струите реката.
към текста >>
43.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 188
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Целия си живот той прекарал на село всред оскъдица, само последните девет месеца имал честта да бъде гост на английския крал, който като слушал за преголямата
старост
на този свой поданик, пожелал де го извади из неговото бедно жилище и да го прибере в двореца.
„Блажени са чистите по сърце“, казва Христос. Да запалим, прочие, огъня на будната творческа мисъл, която ще просее, ще отдели житото от плевела и ще изгори всичко нечисто в нас. Да се очистим! Защото Велик Ден ще има само за тези, които са се очистили. П. КЪМ ПО-СМИСЛЕН ЖИВОТ (По случай деня на трезвостта — 4 април) В края на седемнадесетото столетие, в царуването на Едуард IV, в Англия умрял един селянин на име Томас Паар, не възраст 152 години и 9 месеци.
Целия си живот той прекарал на село всред оскъдица, само последните девет месеца имал честта да бъде гост на английския крал, който като слушал за преголямата
старост
на този свой поданик, пожелал де го извади из неговото бедно жилище и да го прибере в двореца.
Тук щастливият Паар бил гощаван царски, но смъртта му завидела и го грабнала от царската трапеза. Великият по това време придворен лекар Харвей, същият, който пръв откри кръвообращението у човека и с това обезсмърти името си в науката, аутопсирал тялото на Паар и открил че тялото му било в отлично състояние; хрущелите на гръдната кост не били се още вкостенили; на ръцете си имал черни косми; вътрешните му органи били още здрави. Д-р Харвей приписал смъртта но смяната на простата и бедна храна, с която се хранел Паар, до като бил на село, с богатите блюда в двореца, както и на Лондонския влажен и мъглив въздух. Така ние виждаме, че още преди 200 години тоя прочут учен отдал голямо значение за достигане до дълбока старост на същите ония неща, които днешната наука сочи, като единствени и безпогрешни, именно: простата храна, чистия въздух, умерения живот и др. Но не само англичанинът Паар е пример на такъв дълъг живот.
към текста >>
Така ние виждаме, че още преди 200 години тоя прочут учен отдал голямо значение за достигане до дълбока
старост
на същите ония неща, които днешната наука сочи, като единствени и безпогрешни, именно: простата храна, чистия въздух, умерения живот и др.
КЪМ ПО-СМИСЛЕН ЖИВОТ (По случай деня на трезвостта — 4 април) В края на седемнадесетото столетие, в царуването на Едуард IV, в Англия умрял един селянин на име Томас Паар, не възраст 152 години и 9 месеци. Целия си живот той прекарал на село всред оскъдица, само последните девет месеца имал честта да бъде гост на английския крал, който като слушал за преголямата старост на този свой поданик, пожелал де го извади из неговото бедно жилище и да го прибере в двореца. Тук щастливият Паар бил гощаван царски, но смъртта му завидела и го грабнала от царската трапеза. Великият по това време придворен лекар Харвей, същият, който пръв откри кръвообращението у човека и с това обезсмърти името си в науката, аутопсирал тялото на Паар и открил че тялото му било в отлично състояние; хрущелите на гръдната кост не били се още вкостенили; на ръцете си имал черни косми; вътрешните му органи били още здрави. Д-р Харвей приписал смъртта но смяната на простата и бедна храна, с която се хранел Паар, до като бил на село, с богатите блюда в двореца, както и на Лондонския влажен и мъглив въздух.
Така ние виждаме, че още преди 200 години тоя прочут учен отдал голямо значение за достигане до дълбока
старост
на същите ония неща, които днешната наука сочи, като единствени и безпогрешни, именно: простата храна, чистия въздух, умерения живот и др.
Но не само англичанинът Паар е пример на такъв дълъг живот. И ние в наше време срещаме стари люде, достигнали почти 100 год. благодарение на простия живот на село. в недрата на природата, далеч от грижите на съвременния напрегнат живот. Те немат нито една десета от удобствата, които дава градския живот на богатите хора, живеят по дълго, и, може би, по-щастливо, защото не се лутат в лабиринта от грижи и не харчат последните си сили да изкарат пари, за да се нахранят и напоят добре.
към текста >>
Така са живели нашите деди и прадеди и са стигнали до дълбока
старост
без да са знаели тия научни истини.
А здрави са, защото не хабят нервите си по добиване на неща, които правят живота луксозен и красив, но не и непременно радостен и щастлив. Тъкмо това нещо трябва да подчертаем в днешно време, защото голям дял от страданията на човека се дължат на стремежа му да блести външно за сметка на много лишения на насъщна нужда.. Ние знаем много младежи от двата пола, които живеят в твърде мизерни стаи, хранят се най-оскъдно, но се обличат в разкошни дрехи, носят най-хубавите обуща, рядко пропускат кино, дават си вид на охолни личности, а в същност страдат и телесно и душевно, защото пропускат да задоволят най-простите нужди на организма: да се нахранят, да се окъпят, да прекарат известно време на чист въздух и пр. както и да посветят част от времето си на четене на хубави книги, чрез които ще добият по широк поглед на живота и по-голяма култура. При днешните тежки икономически условия, единственият начин да бъдем здрави и що годе щастливи е да се научим, как да владеем нервите си и да не ги хабим чрез прекомерни грижи за суетни неща, както и да избегнем всичко онова, което угнетява и съсипва духа. А това се постига чрез възприемане на по-друг мироглед за живота от тоя, с който живеят повечето хора днес, чрез по-проста храна, чрез по-тясно съприкосновение с природата, чрез отказване от вредните алкохолни питиета и от тютюна и чрез търсене на по-висша духовна култура.
Така са живели нашите деди и прадеди и са стигнали до дълбока
старост
без да са знаели тия научни истини.
Днес ние живеем в по-културен век и можем, ако следваме съветите на науката и повеленията на разума, не само да стигнем тяхната възраст, но и да я надминем. Д-р Г. Ефремов Словото на Учителя Петте врати От какво произтичат несъобразностите и престъпленията в живота на човека? Когато грешният прави престъпления, можем да си обясним причините, обаче, някой път лоши мисли и желания минават и през ума на един светия, тях как да си обясним? Даже има случаи, когато ангели напускат небето със своята възвишена чистота, за да влезнат в един свят на стълкновения.
към текста >>
44.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 202
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В този смисъл
старостта
е въплътената мъдрост на Бога.
И според този закон. за да бъдат хората щастливи на земята, за това се предполагат противоположни типове. Според този закон, жената, която е емблема на душата трябва да бъде добра, а мъжът, който е емблема на духа, трябва да бъде справедлив. Щом мъжът е справедлив, той непременно е умен, и каквото пожелае, може да го постигне. А в жената той ще вижда въплътена Божествената доброта.
В този смисъл
старостта
е въплътената мъдрост на Бога.
Ако в лицето на стария човек не виждате Божията Мъдрост въплътена, това не е старост. А в майката и бащата трябва да виждате Божията Любов, Божествената топлина. Ако Любовта не е въплътена в майката и бащата, те не са никакви майка и баща. В това отношение, съзнанието на бащата и майката представляват двете страни на въплътената любов. Момъкът трябва да представлява въплътената справедливост, в момата — въплътената доброта.
към текста >>
Ако в лицето на стария човек не виждате Божията Мъдрост въплътена, това не е
старост
.
за да бъдат хората щастливи на земята, за това се предполагат противоположни типове. Според този закон, жената, която е емблема на душата трябва да бъде добра, а мъжът, който е емблема на духа, трябва да бъде справедлив. Щом мъжът е справедлив, той непременно е умен, и каквото пожелае, може да го постигне. А в жената той ще вижда въплътена Божествената доброта. В този смисъл старостта е въплътената мъдрост на Бога.
Ако в лицето на стария човек не виждате Божията Мъдрост въплътена, това не е
старост
.
А в майката и бащата трябва да виждате Божията Любов, Божествената топлина. Ако Любовта не е въплътена в майката и бащата, те не са никакви майка и баща. В това отношение, съзнанието на бащата и майката представляват двете страни на въплътената любов. Момъкът трябва да представлява въплътената справедливост, в момата — въплътената доброта. Момата разрешава въпроса за доброто, а момъка — въпроса за справедливостта.
към текста >>
45.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 207
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Консулов напоследък като разглежда причините на
старостта
и смъртта, казва: „Нашата кухня, която дава приятен вкус на храните, в много отношения им отнема ценни природни качества.
Бог да даде ум и разум на нейните управници и ръководители — да водят с мъдрост и вяра в доброто, държавният ни кораб, всред бурното море на настоящето, като не се съблазняват от обещанията на никакви сирени, чийто глас ни привлича към подводни скали. С. К. Вегетарианска кухня Във всички вегетариански храни се избягва по възможност соленото, лютивото и изкуственото подкиселяване, особено с лимонтозу. Но за препоръчване е да се употребява храна, която е по-близка до тая, която ни дава природата в естествен вид — пълна с сила и жизненост. Така и проф.
Консулов напоследък като разглежда причините на
старостта
и смъртта, казва: „Нашата кухня, която дава приятен вкус на храните, в много отношения им отнема ценни природни качества.
Затова, като важно общо правило трябва да помним: суровите продукти, тъй както ни ги дава природата, трябва да се предпочитат пред сготвените. Затова именно са особено ценни суровите плодове и зеленчуци, суровото мляко, прясното масло и сирене.“ Истинския привърженик на природосъобразния режим употребява повече близки до естественият им вид храни. Супа борш. Настъргват се моркови, кервиз (целина), пащърнак. Нарязва се на дребно прясно зеле и всичко това се слага в подсолена вряла вода, в която предварително е накълцан лук, сложен да ври.
към текста >>
46.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 228
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Прелестите на
старостта
; 5.
Брой 1 на „Добро Здраве“, год. XV. излезе ма 15 септември със следното съдържание; 1. Смисълът на здравната просвета; 2. Как да се борим с безсънието; 3. Лошата кашлица; 4.
Прелестите на
старостта
; 5.
Детството на една наука; 6. Страхът у детето; 7. Обиденото дете; 8. Въпроси и отговори. Излезе от печат книгата „Звездният мир и как се е родила земята“ от в. Н.
към текста >>
47.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 231
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Според мене,
старостта
подразбира влизане в областта на Божествената мъдрост и придобиване на знания.
И след това някои ще те заблуждават, че си остарял. Не е вярно това. Излъгали са те. И хиляди пъти да ти кажат, че си остарял, не вярвай. Можеш да повярваш само при едно условие: ако си станал умен.
Според мене,
старостта
подразбира влизане в областта на Божествената мъдрост и придобиване на знания.
Вие си давате вид, че сте остарели. Не, вие сте още много млади. Не мислете, че сте много остарели. Радвайте се, че сте още млади. Сега това, което мога да кажа на всинца ви, е да хвърлите своите маски.
към текста >>
48.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 232
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Отношението между този и онзи свят е такова, каквото е отношението между младостта и
старостта
.
Така именно, сърцето е хванало пътя на живота, който е пълен не само с радости, както то е очаквало, но и със страдания. В този път, каквото се придобие, същевременно се изгубва. При сегашните условия на живота, всички хора се намират в затруднено положение. Като не могат да се справят с положението си, най-после хората се утешават с мисълта, че като умрат ще отидат на онзи свят. Между този и онзи свят хората поставят резка граница, и по този начин си представят онзи свят такъв, какъвто в същност не е.
Отношението между този и онзи свят е такова, каквото е отношението между младостта и
старостта
.
В какво седи разликата между младия и стария? Мнозина не приемат, че човек се преражда. Разни теории има за прераждането, но важното е, че човек е произлязъл от Бога. Всяка душа с излязла от Бога и е дохождала много пъти на земята, превъплъщавала се е. Тя е идвала тук да се учи.
към текста >>
49.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Струва ми се, че ме плаши и мъчи
старостта
и смъртта, към които се приближавам всеки ден и всеки час.
След като го поздравил му казал: — Аз съм най-богатия в тая страна. Живея в най-големият и разкошен дворец; ям най-хубавите яденета, пия най-скъпите пития: имам най-много земи и най много пари. Достъпни ми са всички земни удоволствия. Но не съм доволен от живота. Всякога нещо ме тревожи, всякога нещо ми тежи.
Струва ми се, че ме плаши и мъчи
старостта
и смъртта, към които се приближавам всеки ден и всеки час.
Никога нямам радост и покой. И реших да дойда при тебе, мъдрий старче, за да ме напътиш към Смешният огън; искам да се огрея на него и да стана безсмъртен. Вярвам, че само тогава ще бъда напълно щастлив и доволен. Мъдрецът изслуша младия мъж и после му каза: — Добро ти е желанието. Остани тука четиридесет дена ще се храниш с плодовете на планината и ще пиеш само бистра вода Всеки ден н час ще бъдеш зает само от една работа, само от едно усилие: да се освободиш от всичките си досегашни страсти, желания и стремежи и да остане в тебе само едно желание само един стремеж: да обичаш живота — общият живот, да обичаш хората — всички хора.
към текста >>
50.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 248
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Също както в стадиите на човешкия живот на земята — детинство, юношество, зрелост и
старост
— така и в макрокосмоса съществуват различни степени, съответстващи на различните периоди на макрокосмичния живот.
поставят си нова задача за достигане, както събуждащият се сутрин се залавя да продължи работата си от там, до гдето е стигнал при свършека на миналия ден. Всички различни същества, обаче не поемат пътя на своята еволюция веднага в началото на една нова проява на дадена система. Някои от тях трябва да почакат, докато тези, които ги предшестват, подготвят необходимите условия за тяхната проява. В природата няма мигновени процеси, мигновено творчество. Всичко се развива извънредно бавно (според нашата човешка мярка) но това развитие, макар и толкова бавно, е абсолютно сигурно в достигане на крайното съвършенство.
Също както в стадиите на човешкия живот на земята — детинство, юношество, зрелост и
старост
— така и в макрокосмоса съществуват различни степени, съответстващи на различните периоди на макрокосмичния живот.
Детето не може да изпълнява длъжностите на бащинството и майчинството. Неговите условия, в умствено и физическо отношение, са такива, че то е неспособно да изпълнява такава задача. Същото нещо е вярно и по отношение на малко развитите същества в началото на една световна проява. Те трябва да чакат, докато по-високо развитите от тях същества им създадат подходящи условия. Колкото по-низка е степента на развитие на дадено същество, толкова по-голяма е нуждата му от външна помощ.
към текста >>
51.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 250
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Учете децата да бъдат всякога вежливи и учтиви с всички, — а особено в обноските си към ония, които случайността на раждането е поставила по-низко от тях, — да уважават
старостта
и да не се присмиват на често свързаните с нея физически и морални недостатъци.
Също така и душата и духът са троични в своите проявления. (следва) ИЗ НАУКАТА ЗА ЖИВОТА. Какво трябва да бъде възпитанието на децата (продължение от бр. 216) Пробуждайте у децата обич към труд и към занимание — казвайте им, че това ни-как не е трудно, давайте всички обяснения, както съм вече казал, в разбираема и забавителна форма, въвеждайки в тях забавителния анекдотически елемент, за да ги накараме с нетърпение да очакват следващия урок. Вселявайте в децата убеждението, че трудът е необходим на човека, че онзи, който не работи, на никого не е потребен, че всяка работа доставя чувство на дълбоко и здраво задоволяване, когато пък празнотата, която се вижда на някои толкова примамлива, поражда тъга, неврастения, отвращение от живота и в края на краищата води към нередовност и разврат и дори престъпление: човек не разполага с възможността да задоволява всичките си желания, предизвикани в него от празния живот.
Учете децата да бъдат всякога вежливи и учтиви с всички, — а особено в обноските си към ония, които случайността на раждането е поставила по-низко от тях, — да уважават
старостта
и да не се присмиват на често свързаните с нея физически и морални недостатъци.
Говорете им, че човек е длъжен еднакво да обича всички, без разлика на произход, че той е длъжен всякога да бъде готов да оказва помощ на оногова, който би се нуждаел от такава, че той е длъжен всякога да мисли повече за другите, отколкото за себе си. Само постъпвайки по такъв начин, човек, без да се старае дори, се сдобива с вътрешно задоволство, което през целия си живот дири егоистът, но никога не го намира. Грижете се децата да имат вяра у себе си, — научете ги, че човек преди да се реши да направи нещо трябва добре да обмисля и грижливо да избягва бързите решения. Но щом веднъж обмисли, не трябва вече да се колебае и да се отказва от решението си, освен ако му докажат, че се е заблуждавал. Обърнете особено внимание на детето върху това, че всеки човек е длъжен да встъпва в живота с напълно определена идея и твърда увереност в постигането на целта си, че благодарение на тая идея, той безусловно ще постигне тая цял.
към текста >>
52.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Старостта
е детрониране.
В западната култура се обръща по-голямо внимание на жилищата. И храмовете и жилищата трябва да бъдат еднакво построени. Но да дойдем до онова, което вас може да ползва. Вие, запример, никога не сте се спирали да мислите, какво съставя музиката. Ако е някой стар, казва: аз, старият човек, какво ме интересува музиката.
Старостта
е детрониране.
Старият човек, след като се детронирал, слязъл под музиката. Затова остарял. Според мене има мелодии,с които човек може да се подмладява. И ще ви дам едно определение за съвременната музика. Според мен, мелодията е любовта на човешката душа към Бога.
към текста >>
Трябва да учим младите как да се готвят за една тиха и спокойна
старост
.
Всички умират преждевременно от болести или от немощ, поради по грешно хранене, следствието на което е отравяне на кръвта. Истината е, че човешкото тяло е снабдено със съвършен механизъм за неговото безкрайно добруване и дълголетие. „Истинското положение днес е следното: Повечето човеци полагат основите на своята смърт на средна възраст и по-рано, посредством погрешно, неуравновесено и неразумно хранене. А същевременно те се трудят да се борят срещу това разрушително положение с разни упоителни и възбудителни вещества и пития, както и с разни лекарства. Трябва да скъсаме с много лъжливи навици и обичаи.
Трябва да учим младите как да се готвят за една тиха и спокойна
старост
.
Трябва да се учим как да избегнем болестите на старостта и как да живеем здравеопазно след средната възраст.“ Тези са думите на професор Мак Кивър. Ив. П. Стефанов (из в. „Добро Здраве“)
към текста >>
Трябва да се учим как да избегнем болестите на
старостта
и как да живеем здравеопазно след средната възраст.“ Тези са думите на професор Мак Кивър.
Истината е, че човешкото тяло е снабдено със съвършен механизъм за неговото безкрайно добруване и дълголетие. „Истинското положение днес е следното: Повечето човеци полагат основите на своята смърт на средна възраст и по-рано, посредством погрешно, неуравновесено и неразумно хранене. А същевременно те се трудят да се борят срещу това разрушително положение с разни упоителни и възбудителни вещества и пития, както и с разни лекарства. Трябва да скъсаме с много лъжливи навици и обичаи. Трябва да учим младите как да се готвят за една тиха и спокойна старост.
Трябва да се учим как да избегнем болестите на
старостта
и как да живеем здравеопазно след средната възраст.“ Тези са думите на професор Мак Кивър.
Ив. П. Стефанов (из в. „Добро Здраве“)
към текста >>
53.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 266
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Така лимфатичният темперамент отговаря на детската фаза на живота; сангвистичния — на юношеската; холеричният — на възмъжалата възраст и меланхоличният — на
старостта
.
Това са основни качества и на холеричния темперамент. Те са активни като огъня. Сангвистичен темперамент, наричан още въздушен, защото е свързан с въздуха, а въздухът, казахме, е горещ и влажен. Лимфатичен темперамент, който е свързан с елемента на водата и меланхоличен темперамент, който е свързан със земята. Всеки темперамент определя една епоха от живота.
Така лимфатичният темперамент отговаря на детската фаза на живота; сангвистичния — на юношеската; холеричният — на възмъжалата възраст и меланхоличният — на
старостта
.
Всеки темперамент се характеризира с доминирането на известна система. Така, в лимфатичния темперамент преобладава храносмилателната система. И затова виждаме, че до 7-годишна възраст, детето се развива предимно физически, а физическото в човека се характеризира със стомаха. В сангвиника преобладават дихателната и кръвоносната системи, които са свързани с развитието на духовния живот — това е втората фаза на живота — фазата на юношата, който е в постоянно външно и вътрешно движение. Холерикът е деловият човек, човека на волята.
към текста >>
Меланхоликът, когото уподобихме на
старостта
е човек, в когото преобладава нервната система.
Така, в лимфатичния темперамент преобладава храносмилателната система. И затова виждаме, че до 7-годишна възраст, детето се развива предимно физически, а физическото в човека се характеризира със стомаха. В сангвиника преобладават дихателната и кръвоносната системи, които са свързани с развитието на духовния живот — това е втората фаза на живота — фазата на юношата, който е в постоянно външно и вътрешно движение. Холерикът е деловият човек, човека на волята. У него преобладава костната система, черния дроб, жлъчката и нервната система — той е човекът, който реализира нещата.
Меланхоликът, когото уподобихме на
старостта
е човек, в когото преобладава нервната система.
Той е човекът, който мисли и асимилира опитностите, които е придобил, преминавайки през трите предшестващи фази на живота. Така че у лимфатика имаме предимство на храносмилателната система, която съответства на физическия живот. У сангвиника има доминиращо влияние дихателната и кръвоносната система, която е свързана с душевния живот на човека. У холерика преобладава костната и мускулната системи - той е човек на практиката, човекът, който реализира нещата, човек на волята е той. При меланхолика имаме човек, у когото преобладава нервната система.
към текста >>
54.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 268
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
(следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Лаковски и дълголетието Известният френски лекар и биолог д-р Жорж Лаковски дава в своята интересна книга „Наука и щастие“ три основни правила, които трябва да се спазват, за ла се достигне до дълбока
старост
: 1.
И затова те са енергични и деятелни във физическия свят. Хора на волята и на физическата експанзивност. Чисто психологически, тяхното съзнание е потънало дълбоко в материята и затова за тях реалността на света се заключава преди всичко във видимата и осезаема форма. Флегматикът и меланхоликът са противоположни на холерика и сангвиника. При тях етерните сили не са проникнали така дълбоко във физическия организъм, и затова той не е така активен във физическо отношение, както при холериците и сангвиниците.
(следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Лаковски и дълголетието Известният френски лекар и биолог д-р Жорж Лаковски дава в своята интересна книга „Наука и щастие“ три основни правила, които трябва да се спазват, за ла се достигне до дълбока
старост
: 1.
Трябва да вярваме, в дълговечността, да вярваме, че можем да я достигнеш. 2. Трябва да избягваме гнева, злобата, завистта, ревността, раздразнението и да развиваме добри чувства и добро разположение на духа. 3. Да не се боим от смъртта, и да вярваме в безсмъртието, т. е. в Бога. Нашето съществуване, казва Лаковски, зависи от кръвообращението, посредством което разните части от тялото ни получават нужния материали, особено кислород.
към текста >>
55.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Пролетта с раждането на човешката душа на земята, нейното детство и младенчество; лятото е разцвета и пълнота на нейния живот и сили; есента със зрелост и постепенно увяхване, а зимата със
старост
и смърт.
Фактически, християнският празник Рождество Христово е празник на зимното слънцестоене, откогато става поврат в природата към пролетта, раждането, възхода на слънцето. Украсената със запалени свещи елха е символ на радостта че Христос-слънце се е родил. Възкресение Христово пък с празника, ознаменуващ пълния разцвет, апогея, на пролетта, когато Богът на любовта — Христос, е възкръснал из гроба на материята. По такъв начин, животът на природата и великата космична Реалност се явяват единни, взаимно включващи се. Четирите годишни времена в природата представляват също така отделни цикли в живота на човешката душа на земята.
Пролетта с раждането на човешката душа на земята, нейното детство и младенчество; лятото е разцвета и пълнота на нейния живот и сили; есента със зрелост и постепенно увяхване, а зимата със
старост
и смърт.
В същност, човешката душа, подобно на природата, подлежи на едно вечно обновление. Деветнадесетият век, потънал в материализма, забрави даровете на слънцето. Но ето че в началото на двадесетия век в България се появи едно велико движение — движението на Всемирното Братство, основано и ръководено от Учителя Петър Дънов. То напомни на целия свят забравената стара истина, стояща в основата не слънчевия култ. Но то ни носи не само тия знания, които ни даваха древните мъдреци някога, но и нещо ново.
към текста >>
56.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Така живя дедо Матен, до като един ден, в дълбока
старост
, отиде да се представи пред Господа и да даде отчет за делата си на земята.
А това за водата, на Господа да благодарите. Той ме е проводил да я изкопая, аз от себе си нищо не съм. Гледат го хората и се чудят. Тогава се разтичаш, невестите, опекат пресна пита и му сложат постна трапеза. И всички стават по-радостни и по-весели, па изпроводят деда Матея далеч извън село.
Така живя дедо Матен, до като един ден, в дълбока
старост
, отиде да се представи пред Господа и да даде отчет за делата си на земята.
Поделиха голямото му имане синове и внуци. По това време се завърна единствения му внук Боян от най-малкият му син, който се бе поминал преди много години. И като на сирак, всички гледаха да дадат на него най-хубавото. А той бе ходил в чужбина, учил бе много години, но какво точно бе изучил, само той си знаеше. Но нали бе се завърнал, всички му се радваха и всички с широка ръка отдЪлиха по-голям дял за него.
към текста >>
57.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 286
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Четвърти дом, който отговаря на онзи момент, когато Слънцето слиза най-ниско и поема обратния път на възхода, показва на последната фаза от живота на човека - на
старостта
и на края на живота.
Тахчиев Вл. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 252) Седмият дом, който отговаря на момента на залеза на Слънцето, ни показва на третата фаза от живота на човека, когато човек вече е преминал през бурите и страстите на живота и гледа вече по-реалистично на живота. Тук вече човек започва да се чувства и проявява като социално същество. Затова в хороскопа седмият дом означава връзките на човека с околната среда - брака, съдружника за работа и пр.
Четвърти дом, който отговаря на онзи момент, когато Слънцето слиза най-ниско и поема обратния път на възхода, показва на последната фаза от живота на човека - на
старостта
и на края на живота.
Когато дойде до този дом, човек има зад себе си опита на цял един живот и се подготвя да напусне физическия свят. Затова този дом представя в зависимост от планетите и знака, който се намира в него, жизнените условия и възможности на старостта и е във връзка, освен това с владенията и собствеността на човека. Така и всеки един дом има свое специфично значение в живота на човека. Дванадесетте домове в хороскопа могат да се разгледат като 12 полета или сфери на дейност на човешкия дух в кръга на земния живот. * * * Както видяхме, съществува тясна връзка между домовете и знаците на зодиака.
към текста >>
Затова този дом представя в зависимост от планетите и знака, който се намира в него, жизнените условия и възможности на
старостта
и е във връзка, освен това с владенията и собствеността на човека.
252) Седмият дом, който отговаря на момента на залеза на Слънцето, ни показва на третата фаза от живота на човека, когато човек вече е преминал през бурите и страстите на живота и гледа вече по-реалистично на живота. Тук вече човек започва да се чувства и проявява като социално същество. Затова в хороскопа седмият дом означава връзките на човека с околната среда - брака, съдружника за работа и пр. Четвърти дом, който отговаря на онзи момент, когато Слънцето слиза най-ниско и поема обратния път на възхода, показва на последната фаза от живота на човека - на старостта и на края на живота. Когато дойде до този дом, човек има зад себе си опита на цял един живот и се подготвя да напусне физическия свят.
Затова този дом представя в зависимост от планетите и знака, който се намира в него, жизнените условия и възможности на
старостта
и е във връзка, освен това с владенията и собствеността на човека.
Така и всеки един дом има свое специфично значение в живота на човека. Дванадесетте домове в хороскопа могат да се разгледат като 12 полета или сфери на дейност на човешкия дух в кръга на земния живот. * * * Както видяхме, съществува тясна връзка между домовете и знаците на зодиака. Всеки дом представя известно поле на дейност, която дейност е във връзка със знака, който домът представя. Домовете имат отношение към нашите преживявания на физическото поле, а знаците имат отношение към нашия душевен и умствен живот, към живота на нашите мисли и чувства.
към текста >>
58.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 287
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Четвъртият дом показва какви ще бъдат материалните условия, към края на земния ни живот — в
старостта
.
Показва на богатството, добито от дейността на живи същества - хора или животни. Десетият дом ни показва на общественото положение, славата и почестите, които човек ще придобие и професията, която ще упражнява. Срещуположният тригон на този, който обхваща домовете 4, 8 и 12, се нарича тригон на края, защото има отношение към края на живота, към свършване на земния път. Той има отношение към края на всички неща. Той ни говори за тайните на живота и смъртта.
Четвъртият дом показва какви ще бъдат материалните условия, към края на земния ни живот — в
старостта
.
Осми дом е наречен дом на смъртта и показва по какъв начин ще напуснем физическия свят. Дванадесетият дом ни показва на скръбта, която изпитва човек, като констатира празнота на материалните неща. Той показва на измиране на земните желания и похоти, и показва, че човек като мине през огъня на изпитанията и страданията, се пречиства и подготвя за нов живот. * * * В своето пътуване от раждането до гроба, ние носим 12 домове, 12-те силови полета в себе си, в своята аура, която ни обкръжава, както въздуха обкръжава Земята. И всеки дом отбелязва една сила, която действа в нашата аура, в нашето съзнание и обуславя нашия живот.
към текста >>
59.
 
-
Какво представлява
старостта
?
Като дойде зимата, какво ще прави той? Той няма да има вече онези благоприятни условия на пролетта и лятото, но ще се сгуши в къщи. Какво ще прави той, ако няма храница, дърва и въглища? Какво ще прави той при промените на при родата? Често вие казвате, че човек ще остарее.
Какво представлява
старостта
?
Старостта е зимата в живота. Като почнеш да губиш силите си, ти си в есента на живота. Когато се чувстваш в разцвета на своя живот. това е лятото на живота. Ти си в апогея на своя живот.
към текста >>
Старостта
е зимата в живота.
Той няма да има вече онези благоприятни условия на пролетта и лятото, но ще се сгуши в къщи. Какво ще прави той, ако няма храница, дърва и въглища? Какво ще прави той при промените на при родата? Често вие казвате, че човек ще остарее. Какво представлява старостта?
Старостта
е зимата в живота.
Като почнеш да губиш силите си, ти си в есента на живота. Когато се чувстваш в разцвета на своя живот. това е лятото на живота. Ти си в апогея на своя живот. Когато си в младенчеството на живота си, ти си в пролетта на своя живот.
към текста >>
60.
 
-
Като говоря за
старостта
, не разбирам въпроса буквално, но казвам: почне ли човек постоянно да мисли, че ще остарее, че трябва да се осигури, тази идея вече разрушава неговия ум.
Вследствие на тази неестественост от хиляди години насам хората не могат да заживеят нормален живот. Като наблюдавате живота, ще видите, че днес всички хора работят за да се пенсионират: учителят иска да се пенсионира свещеника иска да се пенсионира, писателят иска да се пенсионира. Каква идея има в пенсионирането? Има ред статистики, от които се вижда, че всеки, който мечтае за пенсия, щом постигне това, става вече неспособен за живота. Като говоря за пенсионирането аз не се спирам върху буквата на въпроса, но казвам че тази идея разрушава ума на човека.
Като говоря за
старостта
, не разбирам въпроса буквално, но казвам: почне ли човек постоянно да мисли, че ще остарее, че трябва да се осигури, тази идея вече разрушава неговия ум.
Когато се говори за величието, за богатството на някой човек, трябва да се разбира неговото сърце, неговия ум, неговата воля, а не парите, които той има. Един човек е велик дотолкова, доколкото той е във връзка с живите сили на природата и доколкото те могат да му бъдат в услуга. Всеки човек представлява един малък винт от общия велик организъм и той е почитан и уважаван, докато е на мястото си. Ако е на мястото си, целият организъм върви правилно, напусне ли мястото си, и организмът престава да работи или неправилно работи. Докато човек мисли, че трябва да го пенсионират, че трябва друг да го замести в работата му, а той да излезе и да поживее щастливо, животът на общия организъм ще куца.
към текста >>
61.
 
-
Старостта
е еднообразие.
В следната епоха животът ще върви по други път. Нищо в природата не е статично! И там красотата на живота. Човек, като изгуби разнообразието на живота си, той става нещастен. Запример, вие помислите, че сте остарели.
Старостта
е еднообразие.
В старостта вашия ум трябва да работи. Вие трябва да бъдете учен човек, вас трябва да ви интересува математика, вас трябва да ви интересува геометрия, трябва да ви интересува музика, художество. Трябва да ви интересува химия, физика, трябва да ви интересува астрономии, трябва да ви интересуват всички окултни науки, задгробният живот трябва да ви интересува. Някои от вас искат да стават лекари. Но каква наука е медицината?
към текста >>
В
старостта
вашия ум трябва да работи.
Нищо в природата не е статично! И там красотата на живота. Човек, като изгуби разнообразието на живота си, той става нещастен. Запример, вие помислите, че сте остарели. Старостта е еднообразие.
В
старостта
вашия ум трябва да работи.
Вие трябва да бъдете учен човек, вас трябва да ви интересува математика, вас трябва да ви интересува геометрия, трябва да ви интересува музика, художество. Трябва да ви интересува химия, физика, трябва да ви интересува астрономии, трябва да ви интересуват всички окултни науки, задгробният живот трябва да ви интересува. Някои от вас искат да стават лекари. Но каква наука е медицината? Сега за сега, тя се занимава само с болните хора.
към текста >>
62.
 
-
Най-първо в младини човек се примирява и като дойде в
старост
, изпъква едно голямо противоречие.
На стари години той не може да се разбере с жена си. Тия неща са описани от биографите на Толстоя и бихте могли да ги прочетете. Той направи големи усилия и най-после беше принуден да бяга от къщи. Трябваше или да се подчини на туй, което жена му искаше, или да бяга, едно от двете. Сега ние на земята искаме да примирим земния живот и в края на краищата остава, че този въпрос не е разрешен, не може да се примири.
Най-първо в младини човек се примирява и като дойде в
старост
, изпъква едно голямо противоречие.
На младини искаш да се ожениш, да станеш богат, златни планини градиш, цял свят искаш да създадеш, рай да направиш. Минат ли, обаче, години, ти почваш да се разочароваш. Аз само констатирам нещата, както са. Разбира се, има и изключения. Когато човек се разболее, той е недоволен.
към текста >>
63.
 
-
Той няма да има онази
старост
и немощ и слабост на стария.
Значи млад е само онзи, който е познал Бога. Възрастен е онзи, който е познал Бога. Стар е онзи, който е познал Бога. Когато човек се проявява, това показва, че той е познал Бога Той ще бъде и млад, и възрастен, и стар. Той ще образува цялото колело, върху което се движи живота.
Той няма да има онази
старост
и немощ и слабост на стария.
Младият представя семето, което е поникнало. Възрастният е цветето, което цъфти. Старият е узрелият плод Следователно, човек трябва да се посее, да поникне, да израсте, да цъфне, да върже и плодът му да узрее. Като узрее, това е старият човек. който е познал Бога.
към текста >>
64.
 
-
Един човек минава през детство, възмъжалост и
старост
.
Той ще те обича, но после ще обича друг Може да те обича този, който обича всички. При Божествената любов, ако някой само за една хилядна част от секундата те обича, то тая любов вече не се прекъсва. Тогава безсмислено е да го питаш утре дали те обича. Ако има прекъсване на любовта, това не е любов. В човека ще обичате възвишеното, Божественото.
Един човек минава през детство, възмъжалост и
старост
.
Ако фотографирате тези три състояния, те ще изглеждат като различни хора. Обаче, има една същина, коя го е една и съща в тях. Това е божествената душа. За сега ние сме още в областта на сенките. А човек трябва да се стреми да намери душата.
към текста >>
65.
 
-
В почерка се проявява свойственото на
старостта
забулване на индивидуалните особености на писмото.
Редица наблюдения са показали, че човек никога не може да преповтори точно написаното от него, както никога не се повтаря и този или оня комплекс от чувства и настроения. На старини почеркът физиологически се изменя и се характеризира с треперливост, със замяната на правите линии с вълнисти. Той е забележителен и по това, че във власинковидните линийки, както и в основите, вместо равни, гладки линии, се срещат разни извивки и отклонения в страни. Писаното се ската на хартията бавно и обмислено. Почеркът почти не се отклонява от правата линия: в него постепенно изчезват резките щрихи, резките преходи в натиска, големината на отделните букви се изравнява.
В почерка се проявява свойственото на
старостта
забулване на индивидуалните особености на писмото.
Често сме установявали, че всеки от нас може да пише с два почерка, понякога твърде различни един от друг (в основния си стремеж, обаче, те са непременно еднакви). Един от почерците си ние употребяваме когато пишем на приятели, когато си водим бележки. В него се чувства нещо волно, непринудено. Той е по-наклонен от втория ни „параден“ почерк, който пък е по-строг, по-изискан, по-ясен, по-отвесен. Подобна разлика може да се види и в почерка, с който е написано писмото и този, с който е написа и адреса върху плика.
към текста >>
66.
 
-
“ От хиляди години хората се въртят в омагьосания кръг на младостта и
старостта
.
Лулчев И трите са написани в духа на народното творчество. Тая форма дава свобода и простор на автора с най-малко художествени средство да нарисува най-ясно и релефно характерите на героите си. И в техните стимули, създадени противоречия, начин на разрешаване да въплъти учението на Учителя. Линията на народното творчество не само е запазена, но авторът със съзнанието на двата нови типа — младежа богомил и стареца, който завежда момъка при Учителя, я продължава. Народа казва: „да би старо можело и младо знаело!
“ От хиляди години хората се въртят в омагьосания кръг на младостта и
старостта
.
Във втората и третата приказка този кръг е разкъсан, хората са свободни от едно хилядолетно заблуждение и вземат нова насока на еволюция. Младежа богомил знае повече от стареца, светец, защото е носител на нови, реални идеи, о стареца светец на стари, отживели. Досегашното ни разбиране за стареца е; белобрад, прегърбен, подпиращ се на бастун, едва престъпващ с охкане и пъшкане човек. Старецът в третата приказка си ходи свободно по планините, без охкане и пъшкаме, наравно с младия момък. Новото знание, което Учителят носи е да знаеш и да можеш; стареца, който истински знае, може до пази и придобива сили на младеж, а в душата на който гори божествения огън, да помага на хората, дават му се преизобилно знания.
към текста >>
67.
 
-
И днес, колкото да се сили, каквито и лекарства да употребява, той не може да възстанови своето здраве, не е в състояние да продължи живота си, а да достигне дълбока и спокойна
старост
, например, сто години, това е изключено и представлява за него нещо непостижимо.
Това обстоятелство му е носило здраве, и в него кипяла сила, енергия. Той се намирал много далеч от днешната изкуственост на живота, но затова пък бил здрав, силен и живеел дълги години. И днес ония люде, които са по-близо до природата, които живеят по-природосъобразен живот, които се движат винаги на слънце и чист въздух, са здрави и силни и достигат дълбоки старини. Животът на малкото столетници, които имаме днес, говори, че те от малки още живеят природосъобразно, всред полето и гората. Днешния цивилизован човек се е твърде много отклонил от природосъобразния живот, освен това той е възпитал в себе си един извратен нрав, той е далеч от правия път на живота, а това създава условия в него да се развиват повече болести и недъзи.
И днес, колкото да се сили, каквито и лекарства да употребява, той не може да възстанови своето здраве, не е в състояние да продължи живота си, а да достигне дълбока и спокойна
старост
, например, сто години, това е изключено и представлява за него нещо непостижимо.
А щом неговите прадеди са достигали до дълбока старост, може и той. И той може да достигне дълбока старост и да прекара един спокоен, радостен и творчески живот, но при едно условие: той трябва да слуша и се съобразява със съвета на най-стария лекар — Живата Природа, слънцето, чистия въздух, правата мисъл. Когато котката е болна, ние я виждаме да се препича на слънце, нищо не яде. Когато човек е болен, ние го виждаме обвит в дебели дрехи и затворен в стая. Той е изолиран от живителните лъчи на живителното слънце, гълта, лекарства и храна.
към текста >>
А щом неговите прадеди са достигали до дълбока
старост
, може и той.
Той се намирал много далеч от днешната изкуственост на живота, но затова пък бил здрав, силен и живеел дълги години. И днес ония люде, които са по-близо до природата, които живеят по-природосъобразен живот, които се движат винаги на слънце и чист въздух, са здрави и силни и достигат дълбоки старини. Животът на малкото столетници, които имаме днес, говори, че те от малки още живеят природосъобразно, всред полето и гората. Днешния цивилизован човек се е твърде много отклонил от природосъобразния живот, освен това той е възпитал в себе си един извратен нрав, той е далеч от правия път на живота, а това създава условия в него да се развиват повече болести и недъзи. И днес, колкото да се сили, каквито и лекарства да употребява, той не може да възстанови своето здраве, не е в състояние да продължи живота си, а да достигне дълбока и спокойна старост, например, сто години, това е изключено и представлява за него нещо непостижимо.
А щом неговите прадеди са достигали до дълбока
старост
, може и той.
И той може да достигне дълбока старост и да прекара един спокоен, радостен и творчески живот, но при едно условие: той трябва да слуша и се съобразява със съвета на най-стария лекар — Живата Природа, слънцето, чистия въздух, правата мисъл. Когато котката е болна, ние я виждаме да се препича на слънце, нищо не яде. Когато човек е болен, ние го виждаме обвит в дебели дрехи и затворен в стая. Той е изолиран от живителните лъчи на живителното слънце, гълта, лекарства и храна. До него няма достъп чистия въздух, а в ума му бушуват мрачни мисли.
към текста >>
И той може да достигне дълбока
старост
и да прекара един спокоен, радостен и творчески живот, но при едно условие: той трябва да слуша и се съобразява със съвета на най-стария лекар — Живата Природа, слънцето, чистия въздух, правата мисъл.
И днес ония люде, които са по-близо до природата, които живеят по-природосъобразен живот, които се движат винаги на слънце и чист въздух, са здрави и силни и достигат дълбоки старини. Животът на малкото столетници, които имаме днес, говори, че те от малки още живеят природосъобразно, всред полето и гората. Днешния цивилизован човек се е твърде много отклонил от природосъобразния живот, освен това той е възпитал в себе си един извратен нрав, той е далеч от правия път на живота, а това създава условия в него да се развиват повече болести и недъзи. И днес, колкото да се сили, каквито и лекарства да употребява, той не може да възстанови своето здраве, не е в състояние да продължи живота си, а да достигне дълбока и спокойна старост, например, сто години, това е изключено и представлява за него нещо непостижимо. А щом неговите прадеди са достигали до дълбока старост, може и той.
И той може да достигне дълбока
старост
и да прекара един спокоен, радостен и творчески живот, но при едно условие: той трябва да слуша и се съобразява със съвета на най-стария лекар — Живата Природа, слънцето, чистия въздух, правата мисъл.
Когато котката е болна, ние я виждаме да се препича на слънце, нищо не яде. Когато човек е болен, ние го виждаме обвит в дебели дрехи и затворен в стая. Той е изолиран от живителните лъчи на живителното слънце, гълта, лекарства и храна. До него няма достъп чистия въздух, а в ума му бушуват мрачни мисли. Искаш ли да си бодър, здрав, силен и ако си болен да оздравееш, слушай съветите на най-стария лекар и живей съобразно тях.
към текста >>
68.
Всемирна летопис, год. 1, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Упадъкът на физическото тяло, който ние наричаме „
старост
“, произтича изключително от невярването и незнанието на човека, че той е в състояние да си създаде сам условията за получаване на постоянен приток от сили, който би обичал негова дух с все нова и нова материя.
За да използваш най-пълно лечебната и възобновителна сила на пролетта, ти трябва да почиваш, когато почувствували нужда от почивка, било то посред бял ден или посред нощ. Когато поставяш в действие тялото или духът против наклонността им, когато принуждаваш мускулите си към пресилено действие, когато докарваш духа или тялото до крайния предел на изтощението, незнаеш колко си безсилен, преди да стигнеш до края, както мнозина са принудени да правят това чрез неестествения начин на живеене и произволните изисквания на „работата“, тогава ти препятствуваш на тази лечебна и възобновителна сила да проникне напълно в тялото ти. Ти препятствуваш на новия елемента, който подновява стъблото и кара пъпките да набъбват, да се смеси с твоето тяло. Ти запазваш стария елемента, който трябваше да отърсиш, както дъбовете отърсват мъртвите си изсъхнали листа, преди да се измине зимата; ти носиш тогава в себе си този мъртъв елемента, една „мъртва тежест“, вместо новия съживителен елемента. Това е то, което покрай другите причини навежда раменете, избледнява косите и набраздява лицето с бръчки.
Упадъкът на физическото тяло, който ние наричаме „
старост
“, произтича изключително от невярването и незнанието на човека, че той е в състояние да си създаде сам условията за получаване на постоянен приток от сили, който би обичал негова дух с все нова и нова материя.
Само мускулна сила и непрестанна телесна дейност не са винаги признак на пълно здраве. В трескаво избухване може, за укротяването и на един сравнително слаб човек, да са потребни три-четирма други хора. Щом премине избухването му (беснеенето), тогава болният е слаб като дете. При все това след такава криза се твърди, че болният е вън от всяка опасност. Много хора, увлечени в професията си, се преуморяват, чувствувата се изнурени и се третират като болни.
към текста >>
69.
Всемирна летопис, год. 1, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Мечников смята, че много българи достигат дълбока
старост
, защото често употребяват кисело мляко.
Donnell), на флуидалното и астралното тяло (Аксаков, де Роша, Дюрвил) и на другите окултни факти, които все още се считат от някои за измама, суеверие или фантазия. Рано или късно, обаче, тия факти ще станат общопризната действителност. И тогава чак ние ще можем да считаме медицината за наука, и тогава ние ще можем да кажем с Парацелз: „Всяка болест е излечима, но не и всеки болен“. Лечебното свойство на чесъна. Както е известно, прочутият професори Мечников изнесе твърдението, че йогуртът или българското кисело мляко (Lactobacillus bulgaricus) действа като особно средство за продължение на живота.
Мечников смята, че много българи достигат дълбока
старост
, защото често употребяват кисело мляко.
Лечебното действие се състои в това, че бацилите, които се развиват в киселото мляко, унищожават много микроби в храносмилателните органи, особено в червата, и по този начин предпазват организма от много заболявания и разрушения. Напоследък хърватският лекар Д-р Гундрум, който е живял няколко години в България, е направил други наблюдения. Той твърди, че здравината, а следователно и продължителността на живота си българите дължат главно на употреблението на чесъна (чесновия лук). Без да отрича лечебните свойства на киселото мляко, Д-р Гундрум намира, че българите по-редовно и почти всички ядат чесън. Поради химическият си състав, чесънът действа като дезинфекционно средство на червата и ги предпазва от заболяване.
към текста >>
70.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Нека тялото се прегърби, нека косата побелее, нека лицето се набръчка, но в душата ни и в най-дълбока
старост
да гори свещеният огън на ентусиазма, който сме имали, когато сме били млади.
Тя ни казва: „както аз не изсъхвам, дълго време запазвам своята свежест, преснота, така и ти бъди винаги млад“. Това цвете ни учи да бъдем вечно млади. Но явява се въпрос, възможно ли е да бъде човек вечно млад? Нали заедно с годините тялото се прегърбва, очите отслабват и почват да недовиждат, лицето се набръчква, ръцете стават треперещи, косата побелява, краката отслабват и се явява нужда от патерица? Обаче, самодивската метла ни говори за младостта на душата.
Нека тялото се прегърби, нека косата побелее, нека лицето се набръчка, но в душата ни и в най-дълбока
старост
да гори свещеният огън на ентусиазма, който сме имали, когато сме били млади.
Човек в младостта си е обикновено идеалист, обаче, често животът смазва този му идеализъм. Работата е, човек да остане идеалист до края на живота си. Идеалистите са солта на земята. Истински живот живее този, който е разбрал и последвал езика на самодивската метла. Една от най-главните работи в училището е да научим учениците да разбират този език, На този език трябва да почнем да ги учим още от първо отделение и да ги учим на него до излизането и.ч от училище. 15.
към текста >>
Един мъж може бодро и радостно да си управлява голямото предприятие, обаче, възрастните синове все по-вече се намесват, една мълчалива сила обединява младежта срещу
старостта
, — една сила, на която отделният човек едва ли може да се противи.
Той поглъща толкова много от чуждите мисли около себе си, че става част от другите, оръдие, което се подчинява автоматично на нямата воля на околната среда. Такъв човек става като изкопаемо вещество, понижава се до безпомощна сервилност, изгубва все по-вече, физически и духовно, способността да извърши нещо, става безпомощен старец, който е повече търпян, отколкото обичан. Това е често влиянието на мислите на възрастните деца върху техните самопожертвувателни родители. Това е нямата сила на духовете, която натиска върху майките или бащите от постоянното окръжаване. Много от онова недоверие и слабост, които се приписват на напредващите години, трябва да се отдаде на вредното влияние на една група от духове, които се стараят взаимно да се преодолеят и завладеят, дали съзнателно или несъзнателно, това не изменя резултатите.
Един мъж може бодро и радостно да си управлява голямото предприятие, обаче, възрастните синове все по-вече се намесват, една мълчалива сила обединява младежта срещу
старостта
, — една сила, на която отделният човек едва ли може да се противи.
Това е един постоянен, непрестанен, силен натиск в едно определено направление. Той действа денонощно. Той действа толкова по-сигурно, понеже бащата никак не чувства този натиск, на който е изложен, той не знае, че такава мълчалива сила съществува. Той само почва да се чувства уморен. Старата енергия отпада и тъжно той приписва това на наближаващите старини.
към текста >>
Този въпрос, ясно е, не се отнася за преждевременната смърт от болести или от катастрофа, а за тъй наречената смърт от
старост
.
Рецензентът в Truth като отбелязва книгата на Carrington и Meader: „Смъртта, нейният причини и явления, твърде уместно цитира този мъчен въпрос, зададен на един професор по медицината в събранието на Британското Дружество. Като говорел за естествената продължителност на живота, професорът забелязал, че веднъж той имал случай да дисектира тялото на един човек на повече от деветдесет годишна възраст, и намерил, че всичките му органи били съвършено здрави. „Тогава от какво е умрял? “ запитал един от слушателите, за голямо сконфузване на професора. Истината е, че тялото не остарява от само себе си, защото съставните му части постоянно се подновяват и наместват, ако можем да приемем общоприетото гледище на медицинската наука, Защо тогава хората остаряват и умират?
Този въпрос, ясно е, не се отнася за преждевременната смърт от болести или от катастрофа, а за тъй наречената смърт от
старост
.
И фактът, че животът, освен при анормални условия, никога не се простира до 100 години и, сравнително, рядко надминава осемдесет години, иска обяснение от медицинската наука, каквото обяснение досега тя не е могла да даде. Впрочем, що е смърт? Обикновено тя се определя така: „прекратяване на живота“, дефиниция, която не ни помага ни най-малко, но както г. Carrington добре казва: „действителната проблема, която имаме за разрешение, не е що е смърт, а що е живот“. Щом определим що е живот, вторият въпрос ще си отговори сам.
към текста >>
Теорията е напреднала още в туй направление, като казва, че
старостта
(и побеляването на косата) се дължи на бактериите, и ако можете да си набавяте храни, които да унищожат бактериите,
старостта
може да се забави неопределено време.
Нашият автор приема възгледа, че няма естествена смърт, и дава един типичен случай, при който, като резултат от многогодишно живеене, противно на природните закони, в по-голяма или по-малка степен жизнеността отслабнала, силите отмалели и химическият състав на тялото се изменил, а клетките постепенно се задръстили от зле асимилирания хранителен материал. Той още поддържа, че такъв процес на задръстване става повече или по-малко всеки ден, и при нормален начин на живеене, додето дойде едно време, когато животът не може по-нататък да тури в движение жизнения механизъм. С други думи, тялото достига едно състояние, в което трансмисията през него на жизнената сила е невъзможна. В действителност, последва едно болезнено състояние на нервната система, причинено от отровния материал, абсорбиран от кръвта. Carrington не бележи, че животът може да се продължи неопределено, но той положително доказва, че обикновената продължителност на живота не е повече от половината на продължителността, през която трябва да трае.
Теорията е напреднала още в туй направление, като казва, че
старостта
(и побеляването на косата) се дължи на бактериите, и ако можете да си набавяте храни, които да унищожат бактериите,
старостта
може да се забави неопределено време.
Но намерено е на практика, че бактериите не са вредителни, докато тялото е здраво и най-разумният метод изглежда да е следния: да се избягва набавянето на храна, от която бактериите могат да се развъждат. Вярваме, че ще бъдем оправдани, ако поддържаме, че втвърдяването и вкостеняването са причина на старостта. Тези процеси се дължат на многото вар и други земни соли, които са се натрупали вътре в телесната ни система. Ако старостта дохожда пропорционално с количеството на това натрупване на соли в организма, то следва, че тя може да се забави съразмерно с времето, през което този задръстителен материал се държи вън от човешкия организъм. Това е едно доказателство в полза на вегетарианската диета, тъй като в плодовете и подобни на тях храни има минимум от този вид задръстителна материя.
към текста >>
Вярваме, че ще бъдем оправдани, ако поддържаме, че втвърдяването и вкостеняването са причина на
старостта
.
С други думи, тялото достига едно състояние, в което трансмисията през него на жизнената сила е невъзможна. В действителност, последва едно болезнено състояние на нервната система, причинено от отровния материал, абсорбиран от кръвта. Carrington не бележи, че животът може да се продължи неопределено, но той положително доказва, че обикновената продължителност на живота не е повече от половината на продължителността, през която трябва да трае. Теорията е напреднала още в туй направление, като казва, че старостта (и побеляването на косата) се дължи на бактериите, и ако можете да си набавяте храни, които да унищожат бактериите, старостта може да се забави неопределено време. Но намерено е на практика, че бактериите не са вредителни, докато тялото е здраво и най-разумният метод изглежда да е следния: да се избягва набавянето на храна, от която бактериите могат да се развъждат.
Вярваме, че ще бъдем оправдани, ако поддържаме, че втвърдяването и вкостеняването са причина на
старостта
.
Тези процеси се дължат на многото вар и други земни соли, които са се натрупали вътре в телесната ни система. Ако старостта дохожда пропорционално с количеството на това натрупване на соли в организма, то следва, че тя може да се забави съразмерно с времето, през което този задръстителен материал се държи вън от човешкия организъм. Това е едно доказателство в полза на вегетарианската диета, тъй като в плодовете и подобни на тях храни има минимум от този вид задръстителна материя. Друг е въпроса, до колко трябва да се усвои този вид храна изключително, но трябва да допуснем, че ако теорията е вярна, то многото месоядство постепенно клони към усилване на разрушителните процеси, които водят към преждевременна старост. Теорията на Meader за старостта, че последната е самовнушение, мисля, не може да се приеме, като разумна хипотеза.
към текста >>
Ако
старостта
дохожда пропорционално с количеството на това натрупване на соли в организма, то следва, че тя може да се забави съразмерно с времето, през което този задръстителен материал се държи вън от човешкия организъм.
Carrington не бележи, че животът може да се продължи неопределено, но той положително доказва, че обикновената продължителност на живота не е повече от половината на продължителността, през която трябва да трае. Теорията е напреднала още в туй направление, като казва, че старостта (и побеляването на косата) се дължи на бактериите, и ако можете да си набавяте храни, които да унищожат бактериите, старостта може да се забави неопределено време. Но намерено е на практика, че бактериите не са вредителни, докато тялото е здраво и най-разумният метод изглежда да е следния: да се избягва набавянето на храна, от която бактериите могат да се развъждат. Вярваме, че ще бъдем оправдани, ако поддържаме, че втвърдяването и вкостеняването са причина на старостта. Тези процеси се дължат на многото вар и други земни соли, които са се натрупали вътре в телесната ни система.
Ако
старостта
дохожда пропорционално с количеството на това натрупване на соли в организма, то следва, че тя може да се забави съразмерно с времето, през което този задръстителен материал се държи вън от човешкия организъм.
Това е едно доказателство в полза на вегетарианската диета, тъй като в плодовете и подобни на тях храни има минимум от този вид задръстителна материя. Друг е въпроса, до колко трябва да се усвои този вид храна изключително, но трябва да допуснем, че ако теорията е вярна, то многото месоядство постепенно клони към усилване на разрушителните процеси, които водят към преждевременна старост. Теорията на Meader за старостта, че последната е самовнушение, мисля, не може да се приеме, като разумна хипотеза. Не е право да считаме теорията му като неразумна хипотеза, преди да се прочетат възгледите му in-extenso. Вероятно, има нещо да се каже в полза на предположението, че самовнушението влияе за скъсяването на човешкия живот, пряко и непряко.
към текста >>
Друг е въпроса, до колко трябва да се усвои този вид храна изключително, но трябва да допуснем, че ако теорията е вярна, то многото месоядство постепенно клони към усилване на разрушителните процеси, които водят към преждевременна
старост
.
Но намерено е на практика, че бактериите не са вредителни, докато тялото е здраво и най-разумният метод изглежда да е следния: да се избягва набавянето на храна, от която бактериите могат да се развъждат. Вярваме, че ще бъдем оправдани, ако поддържаме, че втвърдяването и вкостеняването са причина на старостта. Тези процеси се дължат на многото вар и други земни соли, които са се натрупали вътре в телесната ни система. Ако старостта дохожда пропорционално с количеството на това натрупване на соли в организма, то следва, че тя може да се забави съразмерно с времето, през което този задръстителен материал се държи вън от човешкия организъм. Това е едно доказателство в полза на вегетарианската диета, тъй като в плодовете и подобни на тях храни има минимум от този вид задръстителна материя.
Друг е въпроса, до колко трябва да се усвои този вид храна изключително, но трябва да допуснем, че ако теорията е вярна, то многото месоядство постепенно клони към усилване на разрушителните процеси, които водят към преждевременна
старост
.
Теорията на Meader за старостта, че последната е самовнушение, мисля, не може да се приеме, като разумна хипотеза. Не е право да считаме теорията му като неразумна хипотеза, преди да се прочетат възгледите му in-extenso. Вероятно, има нещо да се каже в полза на предположението, че самовнушението влияе за скъсяването на човешкия живот, пряко и непряко. Но факта, че смъртта постига живота и на животните и на растенията по един подобен начин, показва за мене, окончателно, че самовнушителното доказателство е било много надценено. А че естеството на живота е различно в животното и растителното царство, това едва ли е силно доказателство в случая.
към текста >>
Теорията на Meader за
старостта
, че последната е самовнушение, мисля, не може да се приеме, като разумна хипотеза.
Вярваме, че ще бъдем оправдани, ако поддържаме, че втвърдяването и вкостеняването са причина на старостта. Тези процеси се дължат на многото вар и други земни соли, които са се натрупали вътре в телесната ни система. Ако старостта дохожда пропорционално с количеството на това натрупване на соли в организма, то следва, че тя може да се забави съразмерно с времето, през което този задръстителен материал се държи вън от човешкия организъм. Това е едно доказателство в полза на вегетарианската диета, тъй като в плодовете и подобни на тях храни има минимум от този вид задръстителна материя. Друг е въпроса, до колко трябва да се усвои този вид храна изключително, но трябва да допуснем, че ако теорията е вярна, то многото месоядство постепенно клони към усилване на разрушителните процеси, които водят към преждевременна старост.
Теорията на Meader за
старостта
, че последната е самовнушение, мисля, не може да се приеме, като разумна хипотеза.
Не е право да считаме теорията му като неразумна хипотеза, преди да се прочетат възгледите му in-extenso. Вероятно, има нещо да се каже в полза на предположението, че самовнушението влияе за скъсяването на човешкия живот, пряко и непряко. Но факта, че смъртта постига живота и на животните и на растенията по един подобен начин, показва за мене, окончателно, че самовнушителното доказателство е било много надценено. А че естеството на живота е различно в животното и растителното царство, това едва ли е силно доказателство в случая. Това, което цялата природа показва, както вече се спомена, е съществуването на периоди на растене, зрелост и отпадане, даже ако научното оправдание за това състояние на нещата още се търси.
към текста >>
смъртта от
старост
може да се каже е резултат от постепенното отказване от волята да се живее.
Паралелът се намира на всякъде и има значение както за големите цикли на живота, тъй и за малките. Годишните времена ни донасят рождение, растене и смърт и всяко дърво минава през тези фази много пъти през живота си. От това може да се аргументира, че има паралел с живота на човешката душа в последователните й фази на растене и проявление. Има се, обаче, опасност, с такъв аргумент да не се отиде много далеч. От гледището на окултиста.
смъртта от
старост
може да се каже е резултат от постепенното отказване от волята да се живее.
Тази воля да се живее престава, когато възможностите за самоосъществяването й чрез посредството на една особена форма са изчерпани или надминати. Тайната на дълголетието може да се намери в силата, която притежава телесната форма във физическо и интелектуално отношение да се приспособява към окръжаващата среда. Съпротивлението на условията на средата е сигурен път към преждевременно разстройство. Нанадолния път е резултат от постепенното изгубване на тази сила на самоприспособяване. Хармонията е правило на живота.
към текста >>
71.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Когато човек е спал добре и сам се е събудил, това е смъртта в
старост
.
Аз не само че мисля, но съм и убеден, какво това е единственото основание на тази увереност. Както сънищата на нашия земен живот съставляват едно състояние, през време на което ние преживяваме впечатления, чувства, мисли, принадлежащи на нашия предишен живот, и образуваме запас от сили за събуждането, за бъдещите дни, така и целия ни сегашен живот съставлява едно състояние, през време на което ние живеем посредством кармата или предишния по-реален живот, и образуваме запас от сили за бъдещия живот, по-реален, и от който ние сме излезли. Както ние преживяваме хиляди сънища през време на нашия земен живот, така и този последния е едно от хилядите съществувания, в които ние влизаме, след като излезем от другия по-реален, по-достоверен живот, и в който ние пак ще се върнем след нашата смърт. Нашият земен живот е един от сънищата на един друг живот, по-реален, и тъй нататък, до безконечност, до последния живот, който е животът на Бога Раждането и появата на първите понятия за света могат да се смятат като начало на съня; целият земен живот — като пълен сън; смъртта — като събуждане. Когато човек се събуди преди да е изкарал целия сън, това е преждевременната смърт.
Когато човек е спал добре и сам се е събудил, това е смъртта в
старост
.
Когато човек сънува нещо страшно и го премахва, като при това си спомня, че спи и прави усилия да се събуди и се събужда, това е самоубийството. Човек, който е съвършено погълнат от настоящия живот, който не предчувства един друг живот, това е този, който спи дълбоко. Дълбокият сън, без сънища, е равен на полу-животинското състояние. Спящият, който чувства през време на съня какво става около него, който спи леко и който е готов да се събуди във всеки момент, е този, който съзнава, макар и неопределено, живота, от който е излязъл и в който пак се готви да се върне. През време на съня човек т е винаги егоист, живее уединено, без да взима участие в живота на своите подобни, без да е в някаква връзка с тях.
към текста >>
72.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Едното трябва да дава жизнена сила, телесна топлина, червена аура — с други думи, да действа всякъде, дето или вследствие на
старост
или вследствие на тежки болести като колапс (настиване на крайниците и смърт), тифус или холера тялото става студено, жилите се втвърдяват, органите, поради малокръвие, отслабват.
Моето студено, малокръвно тяло пак се с горещи, веднага добих голям апетита и след осем деня аз отново бях в състояние да подновя работата си — ежедневно най-малко до полунощ. В продължение на много седмици аз най-много четири пъти съм си лягал преди 12 часа па полунощ. А между това моето лекарство още далеч не е готово. За жалост, моя запас от спирт се свърши, а тук той е изчерпани и даже от аптеките не може да се получи. Аз мисля да приготвя две лекарства.
Едното трябва да дава жизнена сила, телесна топлина, червена аура — с други думи, да действа всякъде, дето или вследствие на
старост
или вследствие на тежки болести като колапс (настиване на крайниците и смърт), тифус или холера тялото става студено, жилите се втвърдяват, органите, поради малокръвие, отслабват.
Второто лекарство трябва да предизвиква противното — да създава синя, студена аура и да действа успокоително, специално при болестите. които се съпровождаш. от треска, при възпалени рани и т. н. Както с умелото прилагане на лековития магнетизъм чрез синя или червена аура могат да се лекуват тия нарушения в равновесието (защото болестите не са нищо друго, освен нарушения в телесното равновесие), също така едното или другото лекарство причинява изравняване между синята и червената аура. Както една болест с треска се явява, когато червената аура надделее, така също изстива човек, когато надделее синята аура.
към текста >>
Вече 4-та предсказва печална
старост
в уединение, далеко от приятели и роднини.
Ако Сатурн заема силна поезия в хороскопа и получи добри аспекти, той дава трайност, сила за работа, дълбокомислещ ум, дарба за съсредоточаване, интуиция, съобразителност и такт. Той е особено зле поставен в М. С. и в 4-та къщица, когато получи лоши аспекти от другите планети. В М. С. той причинява големи затруднения във всички предприятия, честта постоянно бива застрашавана и падането е близко и лесно възможно.
Вече 4-та предсказва печална
старост
в уединение, далеко от приятели и роднини.
В 2-а докарва сиромашия, в 5-а бездетство или мъки и болки заради децата, в 6-а болест, в 7-а закъснява брака и му влияе неблагоприятно, както и върху всичко, което спада към живота на семейството. Силен Сатурн има голямо значение в хороскопа. Той съставлява верен приятел, на когото винаги може да се разчита. Абрахам Линколн (Ейбрахам Линкълн) без съмнение е един бележит сатурнов тип. Когато низшето влияние на Сатурновия тип е победено, той дава голяма сила чрез благоприятното въздействие върху мисленето и чрез изключването на всяка бързина и импулсивност.
към текста >>
На дясната ръка, този белег означава, че лицето ще достигне до голяма
старост
, но че то ще бъде предмет на много болести.
Ако имате бенка върху слабините, това предсказва един безпокоен живот, вследствие на трудни и малко полезни работи; ако мъж я притежава, добре ще направи да се не жени. Белег надлъж по слабините е признак на една зверска натура и на едно покварено сърце; при това, ако този белег е валчест и кестеняв, то той, напротив, предсказва богата натура и обично сърце. Върху бедрата, белезите означават неумерено желание, лицето да се харесва някому и една голяма умствена и душевна способност. Бенка върху крака, открива рядко съвършенство в характера и голяма равномерност в настроението; жената, която има такъв белег, ще бъде образец на майките и на съпругите Противоположна на нея ще бъде тази, която има белег под крака; тя ще бъде разсеяна, несъобразна, ще обича най-много танците и удоволствията, каквито и да бъдат те. Белег върху лявата ръка, ако не бъде снабден с малко влакна, предвещава, че лицето ще има много деца.
На дясната ръка, този белег означава, че лицето ще достигне до голяма
старост
, но че то ще бъде предмет на много болести.
Върху пръстите, на едната или на другата ръка, белезите означават обикновена, но добра натура, с ограничен ум; ако бенките са няколко, те показват голямо кокетство. Петната, които се появяват върху ноктите на някои лица, тоже имат своето значение; цветът им определя значението. Белите предсказват щастие; червените — спънки в работите; виолетовите тежка болест; черните — предстоящи опасности, ужасни нещастия. Знаковете, които представляват формата на цветя, листа или плодове, предсказват щастие, а напротив, тези, които приличат на животни или глави от животни, са лоши и показват низки и просташки вкусове. Прев. от френски: А. А.
към текста >>
73.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Сега ние, съзнателно или несъзнателно, натрупваме смъртни зародиши в тялото; всяко вдишване е носено и осенено с „знанието“ за
старостта
и от вярата в упадъка, а тия убеждения се материализират в плът и кръв.
Тези нови възможности за едно безсмъртие на плътта произтичат от закона, че всяко усърдно, разумно и постоянно желание на човечеството, когато и да е, трябва да бъде изпълнено! Зовът за живот се подема от глупавите дотолкова, доколкото масите познават висшите и изтънчени радости и ценните познания за съществуването, и дотолкова, доколкото човечеството намира живота твърд къс за изпълнение на многото негови цели. Но тялото ще черпи импулси за живот чрез една редица душевни процеси, всякой от които ще го направи префинен инструмент и носител, върху който мислените влияния все по-лесно ще могат да се проявяват. Процесите не поддържат тялото което един индивид днес може да притежава, — те поддържат едно тяло, чийто части се променят във вечното течение, подобно на висшия духовен етер, който ги видоизменя. Тази обединяваща воля, това желание, тази молитва чрез случайностите на деня ще оформят новото тяло!
Сега ние, съзнателно или несъзнателно, натрупваме смъртни зародиши в тялото; всяко вдишване е носено и осенено с „знанието“ за
старостта
и от вярата в упадъка, а тия убеждения се материализират в плът и кръв.
Вярата във възможността на един постоянно подновяващ се живот донася тоя живот. Следователно, едно изхвърляне на употребените части трябва да върви ръка за ръка с това възраждане. Това са големите периоди на обнова, които стават в животинското царство. Организираната материя има, в различна степен, част от жизнената енергия; също и върху отделните хора тя се разпределя различно съобразно с напредващото развитие, обаче, има и индивиди, които ще изглеждат така проникнати от това вечно течение, че ще могат да разберат възможността на възраждането и с него ще добият съвсем нови перспективи за своето съществуване. Ако от нашето вътрешно аз се родят нови идеи, винаги в нас ще има по-низша сила, която ще се бори с тях.
към текста >>
Вечният живот не е половина смърт на зрялата
старост
!
Който твърдо приема заблуждението, че човечеството трябва — както сега, така и през цялата вечност — да губи своето тяло и да остава безсилно да се бори с болестите и упадъка, — той поставя своята вяра срещу факта, че на тази земя всичките неща са едно напредване към по-голямо пречистване, към по-висша· сила и към по-смели възможности! Кое навежда раменете и кое прави лицето бледо ? — Това твърдо придържане към миналото, тази фанатична вяра в пръста, очакването на упадъка. Духът бива обременен до смърт, докато най-после рухне! Едно подмладено, красиво, цъфтящо тяло означава една душа, която блещи от нови идеи, надежди, планове, цели и грандиозни желания.
Вечният живот не е половина смърт на зрялата
старост
!
Вярата в смъртта и погибелта тъй много владее в тази раса, че тя не е в състояние да представи мъдростта алегорично по друг начин, освен в образа на един старец сив, студен, подпрян на тояга! Значи, една мъдрост, която даже себе си не може да запази от погинване. Дотолкова, доколкото чувствителността се покачва, ще се отбягва всичко, което видимо или невидимо вреди! Симпатиите и антипатиите ще растат през всички сфери до ясновидство. Те ще отстраняват вредните хора и вредните мисли, като чрез рефлексни движения.
към текста >>
74.
Всемирна летопис, год. 2, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Толстой, колкото повече се приближаваше към
старостта
си, толкова повече отиваше към истинска духовност.
Гогол, Достоевски, също като Толстоя, са търсили смисъла на живота; те, също като Толстоя, се успокоили, чак когато го намерили. Великата криза, която Толстой преживя към петдесетата година на своя живот, означава времето на неговото събуждане, възкресение. И след като дошло висшето съзнание, той не се спрял на една точка, но постоянно работел за своя духовен растеж. Некои обвиняват Толстоя в противоречие със самия себе си. Които казват това, не искат да знаят, какво значи един дух, който всеки ден иска да расте.
Толстой, колкото повече се приближаваше към
старостта
си, толкова повече отиваше към истинска духовност.
Своя живот той достойно увенча със смъртта си на гора Астапово, при желание да се отдаде всецяло на служене Богу и на хората. ПЕДАГОГИКА И ОКУЛТИЗЪМ Рудолф Майер от Берлин държал три лекции на тема: „Хербартовата педагогика от окултно гледище“. Знаем, че днес в училищата цари хербартовата педагогическа система. Днес са приложени неговите възгледи. Авторът критикува днешното училище от окултно гледище.
към текста >>
— — — — — — — — — — — Тази непоколебима вяра в
старостта
, съобразно с духовния закон, притегля
старостта
.
Ние също преминаваме такъв процес на изменение! От природата ние биваме поставяни в една „сушилня“. Искаме ли да следваме това повеление — в няколко седмици или месеци ние ще излезем регенерирали из подобни периоди. Природата нищо не изисква от нас, освЯн да се държим тихо през време на възобновителната й работа. За хора от средна възраст казваме, че те биха стигнали максимума на силата и жизнеността си, ако не са го прескочили; тогава тяхното вродено естество трябва постепенно да увяхва и те „окапват“ подобно на листата.
— — — — — — — — — — — Тази непоколебима вяра в
старостта
, съобразно с духовния закон, притегля
старостта
.
„Прехода“ към средата на живота показва само, че нашето тяло регенерира, иска да се роди изново; през време на това преобразуване необходимо е абсолютно спокойствие, понеже най-висшето душевно Его (аза) е на работа да извърши това изменение. През това време трябва да бъдем тъй малко напрегнати, както в по-раншната ни детинска възраст. Ние отказваме на природата тоя отдих и принуждаваме изтощения организъм да върши работа, за която той тъкмо в това време е неспособен. Докато природата прави своя опит да ни прероди и да ни направи по-силни, ние пречим на нейните старания и се отправяме към погибел. В повечето случаи хората не могат да запазят нужното спокойствие.
към текста >>
И в по-късните години, когато тия склонности са проявени в съвършено отличителна меpa, се констатира у хората една твърде значителна коравост на ръцете и изглежда като че ли техния притежател, поради намаление душевните му способности в
старостта
, би потърсил в замяна телесна сила. д.
Като деца, такива хора ще следят внимателно игрите на другите, сами, обаче, не ще участват в тях; като възрастни, ще обичат повече да гледат по кафенетата, танцувалните зали и т. н. как другите играят и танцуват; не могат, обаче, лесно да схванат как те сами биха могли да участват в тях. Подобни индивиди се приспособяват за всички ония професии, в които те сами колкото е възможно по-малко желаят да действат; при това, обаче, да са обкръжени от жива дейност и движение, като напр. това изисква занаята на корабника, машиниста и т. н. В детинството въобще намираме повече меки, отколкото корави ръце; от това ни става ясно, защо изобщо децата по-малко обичат градинарството и земеделието, отколкото възрастните лица, у които преобладават корави ръце.
И в по-късните години, когато тия склонности са проявени в съвършено отличителна меpa, се констатира у хората една твърде значителна коравост на ръцете и изглежда като че ли техния притежател, поради намаление душевните му способности в
старостта
, би потърсил в замяна телесна сила. д.
Големина на детската ръка Голяма ръка изобщо е винаги признак на начеващо развитие; подобни ръце се намират обикновено между народи, които стоят, както в душевно, така и в практическо отношение на културното им състояние, още на едно низко стъпало на развитие. И у деца по-голямата ръка показва по-голяма телесна сила, обаче, съвсем не и едно значително душевно развитие. Значението на средно големите ръце ние изложихме по-преди. Малките ръце са признак на дребнав дух, когато показват известна ширина и възеловидни, квадратни пръсти. Има ли едно дете големи ръце, без да са пълни и меки, но набраздени, сухи и корави, това винаги означава нездравословна конструкция; тъй също, те не ни позволявате да заключаваме нещо добро за душевните способности на детето.
към текста >>
75.
Всемирна летопис, год. 2, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Който твърдо, без съмнение и без да пита, вярва, че неговото тяло през течение на времето ще покаже признаците на
старостта
и упадъка, неговият дух ще му донесе мисловният елемент на смъртта.
Непознатият живот през време на съня е по-важен от будното съществуване, — защото той е живота, посветен на духовните чувства и на тяхното развитие. Нашето истинско съществуване е онази невидима сила, която направлява нашите ежедневни и ежечасни мисли. Мислите са основите на тялото. Нашето мислене е пролетта, която поддържа източника на живота. През време на съня, духът крепи тялото със собствените си убеждения и мнения.
Който твърдо, без съмнение и без да пита, вярва, че неговото тяло през течение на времето ще покаже признаците на
старостта
и упадъка, неговият дух ще му донесе мисловният елемент на смъртта.
Също и онзи, който в своите будни часове допусне само въпроса, дали това умиране на тялото, след известно време, е една абсолютна необходимост — не е ли то по-скоро едно обичайно вярване, ръководено от късата опитност на човечеството? — той вече чрез своя дух все повече и повече ще бъде предпазен да не се забърква през време на съня в дълбоките области на позитивизма, на малката задушна смъртна сфера, в която днес нашата раса се върти като пленено животно. Само молитвата и вярата в безсмъртието на плътта с време донасят признаците и доказателствата за тази вяра. Духът прекарва тогава в съня с мислите за младостта и свежата сила, които прозират в тялото, през дългите часове на нощта, следователно в продължение на половината живот. Елементите на тялото вечно се изменят!
към текста >>
76.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
„
Старостта
" вижда нещата във повечето случаи тъй, както са били петдесет години по-рано!
Вечното предъвкване на собствените си грешки е психически вредно и има вредни последици за здравето. — Истинска храна за духа, това с постоянно подновяваните мисли, по-други и все по- други схващания за живота, все по-нови и по-значителни тълкувания на всичко, станало в и около нас! Да се учим да се взираме ежедневно с пресен поглед във нещата, от ден на ден да надхвръкваме плановете, възгледите и целите на вчерашния ден, — това е душевното състояние, при което духът е в положение да възприема ежедневния „хляб на живота“, който подновява тялото. Неуморно изясняващата се психика безспирно променя за своя изгода видът и състоянието на елементите, съставляващи тялото, и по такъв начин удължава живота до безграничност. Със други думи: стане ли веднъж постоянно растящият и възобновяващ се дух способен да пренася своята „прана“ — своята жизненост — върху организма и неговите сетива, връзката между него и тялото става непреломима; тъй като всяка клетка е пропита от духа.
„
Старостта
" вижда нещата във повечето случаи тъй, както са били петдесет години по-рано!
Събитията и лицата възбуждат всякога същите мислени асоциации, винаги същата история се повтаря с стотици пъти. Такъв . мозък не се храни с нови идеи! Той се опитва да живее със старите! Упадък и смърт са последиците!
към текста >>
77.
Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
IV, VIII, IX домове, които имат отношение към края, свършека на всичко; IV: края на земния му път,
старост
(); VIII: край на тялото му смърт; XII: свършек, измиране на неговите земни похоти и желания — очистване ().
Домовете II, VI, X, който са във връзка с всичко онова, що може да му бъде в помощ в неговия друм. II: Имущество, почивка след труда, любов (): VI: Слуги, прехрана, здраве (); X: Положение в обществото, слава и почести (). C. III, VII, XI домове, които означават неговите връзки — сродници и приятели. III: Сестри и други роднини: VII: неговата съпруга, съдружникът му, съучастникът. (). XI: приятели (); D.
IV, VIII, IX домове, които имат отношение към края, свършека на всичко; IV: края на земния му път,
старост
(); VIII: край на тялото му смърт; XII: свършек, измиране на неговите земни похоти и желания — очистване ().
След този общ обглед, чрез който ни стана ясна свързката между различните части на небето (зодиак — хороскоп), можем по-подробно да проследим значението на всяка къща по отделно. (Следва), ------------------------------------------- 1) Неподвижни знаци са: , , , ; главни са: , , и подвижни са , , . и . 2) Под Орбис подразбират кръгът на един аспект, в който действието на една планета може да се усети. 3) Начеващият ще стори по-добре да изостави временно световните аспекти.
към текста >>
78.
Всемирна летопис, год. 2, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Чрез познание и изпълнение законите на духа, човек ще може да достигне пълно здраве и дълбока
старост
.
си възраст, когато встъпваме в известно поприще на живота, трябва да се освободим от внушението на околната среда, от грижите и заблужденията, и запазвайки винаги радостно настроение на духа чрез възвишени мисли и чувства — да бъдем център на здраве, на сила, на красота, на радост. Да бъдем вечно млади! Това е възможно чрез силен поток от чисти и свята мисли и молитва към висшата сила, да ни ръководи в правия път. Нормалното състояние е здравето. Всичко друго е ненормално.
Чрез познание и изпълнение законите на духа, човек ще може да достигне пълно здраве и дълбока
старост
.
Бъдещият лекар ще бъде и учител Той ще цери духа. По-късно всеки ще бъде свой собствен лекар. „Дай на тялото достатъчно храна, движение, въздух и мисли, колкото е възможно по-малко за него“ — това е секрета на здравето. Не чрез изучване на болестите и техните признаци, а чрез постоянно и живо съзнавания идеал на съвършено здраве и хармония, ние ще достигнем и ще осъществим пълното здраве. Болните трябва винаги да имат надежда, вяра и кураж, ако искат по-скоро да оздравеят.
към текста >>
Мъки, успех на
старост
. 1390.
Сила, енергия, здраве: 800. Власт, слава, изгнание. 900. Доблестен (храбър) войн, кръст, декорации. 1000. Амбиция. 1095. Обречен на преследване, мъченик . 1260.
Мъки, успех на
старост
. 1390.
Физическа слабост, метална енергия. 2) Двойният зодиак. — Желаете ли да узнаете дали ще победите в борбите, които бъдещето Ви крие? Съветвайте се със двойния зодиак. Затова напишете кръщелното си име и това на вашия съперник в бъдещата борба; вземете на страна сумата, която всяко едно от тях ще ви даде, като си служите с азбуката на двойния зодиак.
към текста >>
79.
Всемирна летопис, год. 3, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Дай възможност на своята душа да се наслаждава от музиката; избери си общество от почтени хора; интересувай се от всичко, което заслужва да се знае из природата и изкуството, но помни, че с разумната пестовност на сили и средства на младини, чрез умерен и въздържан живот, ти си готвиш честита
старост
.
Това е достатъчна и скъпа награда за усилията. В живота, обикновено, стремежът да се печелят пари е признак, че човек поне има съзнателна цел — макар че материалното богатство не трябва да бъде цел в живота — и упражнява волята си да я достигне. Разбира се, с това не може да се оправдае скъперничеството, но една разумна пестовност, която днес е рядко явление, е достойна цел на младежа. Защото не само, че не е нужно, но е вредно младостта да мине в непрекъснати удоволствия, които се добиват с пари. Неумереността във всичко е вредна.
Дай възможност на своята душа да се наслаждава от музиката; избери си общество от почтени хора; интересувай се от всичко, което заслужва да се знае из природата и изкуството, но помни, че с разумната пестовност на сили и средства на младини, чрез умерен и въздържан живот, ти си готвиш честита
старост
.
Ето ти ново поле за упражнение на волята. Несправедливо е, ползвайки се от труда на гладните и голите, да се предаваш на престъпни удоволствия. А това, което е несправедливо, е и вредно във всяко отношение, а особено за висшето духовно развитие. Мнозина оправдават своя лош живот и своята необузданост с туй, че днес имало много изкушения и съблазни. Но това не е извинение.
към текста >>
80.
Всемирна летопис, год. 3, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Предрича щастлива
старост
и успех през втората половина на живота.
Дава успех във всичките области на 3 къща, напр , литературна работа, благоприятна за интелекта, — обикновено един твърд характер. Помощ от съседи, братя и сестри или симпатия от същите. Слънцето зле аспектирано: противното. Това важи естествено и за другите къщи. в 4: Благоприятно за бащата и щастливо за припечелване на богатство — имот.
Предрича щастлива
старост
и успех през втората половина на живота.
в 5: Дава любов към обществен живот, към спекулации и изобщо към удоволствия· в 6: Добро само, ако слънцето не е зле аспектирано — иначе, това положение е неблагоприятно за здравето, особено при зли аспекти от Сатурн и луната. в 7: Благоприятно за съдружничество, за брак, за комунален живот изобщо. Често: обществено положение. Един горд съдружник. При лоши аспекти, това положение дава нещастен брак и неуспех в общежитие — в зависимост от аспектите.
към текста >>
Въобще, една зле аспектирана луна, докарва тук много нещастия в къщния живот и една страдална
старост
.
Дарява впечатлителен ум и склонност към наука. Тази склонност после се определя посредством аспектите, които луната получава, напр. Меркурий прибавя острота и спокойствие, Юпитер — склонност към социални науки, Венера — към изкуството, Уран — към окултизъм, ексцентричност. в 4: означава много промени през втората половина на живота и успех в земеделие и постройки. Особено при неблагоприятни аспекти от Уран трябва да се очакват внезапни промени на местожителството.
Въобще, една зле аспектирана луна, докарва тук много нещастия в къщния живот и една страдална
старост
.
Противното е вярно при добри аспекти, особено от „благодетелите“. в 5 и добре аспектирана означава: много деца, любов към всякакви радости и удоволствия, но при лоши аспекти, особено от Сатурн — доста болести между децата и трудности във всички работи, досягащи пета къща. Това положение сочи на непостоянство в приятелството. в 6: причинява при неблагоприятен аспект в подвижен знак таен белодробен катар, — в неподвижен знак: заболявания на гърлото, пик. мехур и сърцето, — в главен знак: стомашни разстройства и главоболие.
към текста >>
81.
Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Напротив, когато вследствие телесна слабост или
старост
, той стигне до там, че пороците, които не е могъл да остави, сами най-после го оставят, защото е изгубил способността за чувствени наслади, и у него почне да се проявява скъперникът, тогава духовната алчност надделява над чувствената.
Нестлер Хирогномия (Продължение от кн. III). Скъперничество. Нека чуем колко справедливо се произнася за тоя порок един от най-великите философи — Шопенхауер: „Скъперничеството е квинтесенцията на пороците. Когато физическите удоволствия на човека се отклонят от правия път, виновна е за това неговата чувствена природа, животинското в него. Той се увлича от насладите и, овладян всецяло от впечатленията на настоящето, действа без да размишлява.
Напротив, когато вследствие телесна слабост или
старост
, той стигне до там, че пороците, които не е могъл да остави, сами най-после го оставят, защото е изгубил способността за чувствени наслади, и у него почне да се проявява скъперникът, тогава духовната алчност надделява над чувствената.
Парите, като абстрактна представа на всички световни блага, са сега за него сламката, за която се залавят умиращите му страсти и желания, превръщащи се, тъй да се каже, в абстрактен егоизъм. Сега те се възраждат в любов към Мамона. Преходните чувствени страсти се превръщат в обмислена, пресметната жажда за пари, която, както и самия й предмет, има символично естество и е непреодолима. Тя е упорита, сама себе си преживяваща любов към световните наслади, която изключва всякакво опомняне, тя е сублимирано и одухотворено, тъй е да се каже, плътско наслаждение, абстрактната пламтяща точка, в която всичките човешки похоти се включват и към която се отнасят, както отделните предмети към общото понятие. Тъй;’че скъперничеството е порок на старостта, както разточителството е порок на младостта.
към текста >>
Тъй;’че скъперничеството е порок на
старостта
, както разточителството е порок на младостта.
Напротив, когато вследствие телесна слабост или старост, той стигне до там, че пороците, които не е могъл да остави, сами най-после го оставят, защото е изгубил способността за чувствени наслади, и у него почне да се проявява скъперникът, тогава духовната алчност надделява над чувствената. Парите, като абстрактна представа на всички световни блага, са сега за него сламката, за която се залавят умиращите му страсти и желания, превръщащи се, тъй да се каже, в абстрактен егоизъм. Сега те се възраждат в любов към Мамона. Преходните чувствени страсти се превръщат в обмислена, пресметната жажда за пари, която, както и самия й предмет, има символично естество и е непреодолима. Тя е упорита, сама себе си преживяваща любов към световните наслади, която изключва всякакво опомняне, тя е сублимирано и одухотворено, тъй е да се каже, плътско наслаждение, абстрактната пламтяща точка, в която всичките човешки похоти се включват и към която се отнасят, както отделните предмети към общото понятие.
Тъй;’че скъперничеството е порок на
старостта
, както разточителството е порок на младостта.
Когато става дума за скъперник, бил той мъж или жена, инстинктивно не си ли представяме веднага сухи, възловати, кокалести, сгърчени пръсти, плах поглед, дебнещ крадеца или убиеца, който може да се вмъкне всяка минута и да отвлече нещо. Освен тия белези на скъперничеството, които и хирогномията признава за характерни на тоя порок, могат да се споменат и слетите особености: рязко обърнат към другите пръсти палец, и също тъй закривени към палеца пръсти, което прави впечатление на наблюдателя, че ръката бързо и леко се разтваря, когато се касае да вземе нещо, но, че веднъж хванала го, не го изпуска. Кожата на външната страна на такава ръка е суха, твърда и кана, пръстите ъглести и заострени и цялата ръка изобщо има суров вид. Друга една особеност е тая, че ръката на скъперника, мъж или жена, като се затворят пръстите и се поставят срещу светлината, е непрозрачна. От хирогномическите белези на скъперника трябва да се спомене и следното: главната линия у скъперника е права и стига до края на ръката, лунният хълм липсва, което показва отсъствие на фантазия; венериния хълм е слаб и плосък, а меркуровия силно развит, което само по себе си показва пред разположение към кражба, порок стоящ в известно отношение към скъперничеството и сходен с него; същото значение имат и браздите и решетестите фигури върху меркуровия хълм.
към текста >>
82.
Всемирна летопис, год. 3, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Това показва дълбока
старост
и щастлив живот.
Ако има само една релефно очертана „рестрикта“, това показва, че лицето ще живее само 20 год; в случай на две такива линии, съответния живот ще трае 40 год. Ако има четири добре оформени линии и петата е полуразвита, това сочи 90 год. възраст половината линия показва 10 години (фиг. 69). Една четворна расета е твърде рядко явление. В такъв случай обикновено линията на живота е двойна и дълга.
Това показва дълбока
старост
и щастлив живот.
Изобщо, добре очертана расета сочи щастие в земеделието и недвижими имоти. Ако от рестриктата към лунния кръг има линия, това показва печал и нещастие, особено когато тая линия се закривява към линията на живота (фиг. 68 а). Ако, обаче, подобна линия отива към юпитеровия хълм, това значи дълги пътешествия, живот в чужбина и смърт далеч от родината (фиг. 68 d).
към текста >>
„Който в детинство се моли, на
старост
благославя“.
Напротив, онзи, който е имал щастието да благоговее през тая възраст, после ще стане най-самостойна свободна личност. Ето що казва Д-р Щайнер в гореспоменатия коледен педагогически курс. „Благоговението на детето към възрастните дава своите плодове по- после. То се превръща в творчески дарби“. „Така детето ще стане способно по-после по вътрешен импулс, от вътрешния си мир да твори“.
„Който в детинство се моли, на
старост
благославя“.
„Който не е благоговеел през периода от 7 до 14 година, той не може да бъде свободен като възрастен“. Карл Щокмаер, учител в Свободното Валдорфско училище, казва14): „Свободен, морално свободен е този, който в постъпките си се движи от благоговение към възвишени идеи, към духовното, което иска да осъществи. Но това благоговение не може да бъде силно у човека, ако не бъде развито у детето· Обаче, у детето не може да има благоговение към идеята: детето още не живее в мира на мисълта, интелекта. Обект на неговото благоговение могат да бъдат по-старите около него, неговите възпитатели и родители. И от това благоговение от само себе си ще се развие благоговение към ,духовното и към възвишените идеи на доброто, истината и красотата.
към текста >>
83.
Всемирна летопис, год. 4, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Който в детинство се моли, на
старост
може да благославя.
Това благоговение има основата си в детската природа. Виждаме, как детето намира своя образец, как се ражда у него благоговението, как то постепенно се преживява, и в по-късна възраст изчезва в подсъзнанието. За интелектуалистичното познание сега вече нищо не съществува; пространствено то вече не се вижда. Обаче, за познанието, което изследва непосредствено времето7), е ясно, че това благоговение и по-после действа, видоизменя се и пак излиза на яве в по-напреднала възраст като дарба да утешава. Тази дарба се познава и в тона на гласа, — тон, който пленява и утешава.
Който в детинство се моли, на
старост
може да благославя.
Вникването в такива превръщания в течение на развитието не може да се постигне само с едно експериментално наблюдение. Една педагогика, която се основава само на външни, естествонаучни методи, едва ли би дошла до мисълта, че трябва да се развива у детето благоговение. Последствията от онзи начин на възпитание, който следва интелектуалистично-естествонаучния мироглед на последната епоха, ясно виждаме в днешното отношение между бащи и деца. (Следва) ______________________________________ 1) В. пр. Духовната му природа.
към текста >>
84.
Всемирна летопис, год. 4, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Обаче, туй месоядие отравя сърцето, нашата кръв, предразполага към болести и израждане, към преждевременна
старост
и смърт, чрез което ние изплащаме невинно пролятата кръв скъпо и прескъпо, не само с материални щети, болести и смърт, но и със загубата на най-висшето чувство: състрадание и обичта.
Телесната чистота изисква пълна трезвеност и целомъдрие; изисква чиста (плодова и растителна) храна; която изключва трупоядството, изисква умереност, въздържание, труд, скромност; пълна контрола и управляване на нашето тяло, което трябва да бъде здраво, силно, красиво, издръжливо — за да ни служи, а не за да властва над нас. Алкохолизмът, пиянството, употребата на спиртни пития и каквито и да са други упоителни вещества — тютюн, опи-ум и пр., макар и в най-малки количества, разрушава главно нервната система, мозъка, електрич. инсталация на човешкото тяло, която управлява целия организъм чрез оная светла и разумна енергия, на която тя служи за проводник. Месоядието, трупоядството, е остатък от човекоядството и варварството. Касапите са палачи на по-малките ни кръвни братя: вола, кравата, агнето, овцата, кокошката, петела, които ни орат нивите, обличат ни с вълната си, поят ни с млякото си, даряват ни с яйцата си, и в награда на което ние ги изтребваме безмилостно.
Обаче, туй месоядие отравя сърцето, нашата кръв, предразполага към болести и израждане, към преждевременна
старост
и смърт, чрез което ние изплащаме невинно пролятата кръв скъпо и прескъпо, не само с материални щети, болести и смърт, но и със загубата на най-висшето чувство: състрадание и обичта.
Ние ставаме жестоки, безсърдечни и с каменни сърца, и чудно ли е тогава, че войните, убийствата, престъпленията са нещо обикновено в нашия живот? И че порокът и злото тържествуват и се надсмиват над всичките ни усилия да пресъздадем общ. строй. Докато алкохолизмът, месоядието и тютюнопушенето отравят и разрушават най-важните органи: мозъка, сърцето и белия дроб — любовта не може да се прояви, нито чрез сърцето, нито чрез волята. Любовта иска здрав мозък — трезвен ум; любовта иска чисто сърце, благородни и любвеобилни чувства към всичко живо; любовта иска диамантна воля, плод на духовна и телесна чистота. И само тогава ние можем да разрешим социалните проблеми и да преустроим обществото на началата на правдата и любовта, когато преустроим първо своето вътр.
към текста >>
85.
Всемирна летопис, год. 4, брой 5
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
За битието: рождението, младостта, зрялата възраст,
старостта
и смъртта.
Левият хоризонтален лъч е човека, който се пробужда пред живота. Означения лъч изобразява същества турени в движение. Вертикалния лъч означава пълното развитие на нещата, другия лъч, който е наведен, е знака на упадъка и най-после десния хоризонтален лъч е силата, която угасва. От гледна точка на сезоните, петте лъчи олицетворяваха: началото на зимата, пролетта, лятото, есента и края на зимата. За деня те символизираха: зората, утрото, пладне и нощта.
За битието: рождението, младостта, зрялата възраст,
старостта
и смъртта.
В трите по-малки лъчи олицетворяваха: мечтите и предчувствията. Пирамидата даде ключът на номерата, които, са въплъщение на формата: точката, върхът на пирамидата, е единството, линията, връзката между две точки, е числото 2: триъгълника — 3; квадрата — 4; пентаграмата — 5; хексаграмата — 6 и т. н. Умножавайки всяко едно число на себе си, ще се получи съответната фигура. За числата древните мъдреци имаха едно философско понятие, почти напълно загубено сега. Идеята за единството, във всичките свои прояви, караше да се смятат числата като израз на абсолютни закони.
към текста >>
НАГОРЕ