НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
62
резултата в
38
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Съчетанието (Което Бог е съчетал)
,
ИБ
,
БС
, София, 3.5.1917г.,
Светските хора се радват и веселят, а духовните хора си придават една
сериозност
и с това дават вид, че си налагат сериозен живот.
” По какъвто начин сутрин станеш и кажеш „това ще направя, онова ще направя”, такъв ще бъде и твоят бъдещ живот. Казваш: „Аз ще го смажа него! ” – В бъдеще ще те смажат и теб. Като кажеш, че ще направиш добро някому, то значи, че за в бъдеще на теб ще направят добро. Трябва да бъдете добри и весели, защото най- велики тайни ви се откриват със страданията.
Светските хора се радват и веселят, а духовните хора си придават една
сериозност
и с това дават вид, че си налагат сериозен живот.
А под духовен човек се разбира всеки, който живее съзнателно. Ще ви дам пример за истински духовен човек: един майстор-зидар давал наставление на чираците си как да вдигнат един голям камък върху къщата, но като показвал, камъкът паднал върху ръката му и му откъснал един пръст. Той се обърнал към Бога и казал: „Благодаря ти, Боже, че не ми се откъсна цялата ръка! ” Който гледа така на нещата, той е духовен. Сегашните жени трябва да образуват една велика атмосфера, трябва всички да си помагат.
към беседата >>
2.
Който намигва
,
ИБ
,
БС
, София, 7.11.1918г.,
Лицата ви, като ви гледам, на вид са строги, но те не са такива от истинска
сериозност
, а от съжаление за изгубените младини.
Като тръгнеш за Черни връх, наблюдавай по пътя изворчетата, гледай какви буболечки, какви пеперуди има и ако умът ти е постоянно буден, ще видиш как Бог работи. Бих желал на всички така да са отворени очите. Казвате: „Какво да направим, за да се спасим, как да се спасим? ” Всеки, който не намигва, той е спасен, а който намигва, той се дави. Затова не обезсърчавайте никого.
Лицата ви, като ви гледам, на вид са строги, но те не са такива от истинска
сериозност
, а от съжаление за изгубените младини.
Казвате си: „Едно време, когато бях хубава, млада! ” Не си остаряла, не се лъжи! Мислите, които имаш в себе си, те са стари, дрехите ти са стари, но душата ти е всякога млада. Когато остарее, твоето тяло не е способно вече да предава твоите мисли и Господ казва на Ангелите: „Иди, съблечи това мое дете, чиито дрехи са много нечисти и не могат да се перат! ” Казвам: братко, ще те съблекат.
към беседата >>
3.
Учител и Господ
,
НБ
, София, 15.6.1919г.,
Когато отидеш на църква и дойде при тебе кредиторът да ти напомни, че трябва да му платиш, де ще остане твоята
сериозност
?
Нима когато някой велик цигулар изпълнява едно хубаво музикално парче, извършва нещо много сериозно? Сериозни положения са, когато имаш да даваш на кредитори или когато хирургът те постави на масата и започне да прави операция. И тъй, ние често казваме, че трябва да сме сериозни. Сериозни хора наричам ония, които имат дългове. Докато не се освободите от вашите дългове, не можете да разберете Словото Божие в дълбокия му смисъл.
Когато отидеш на църква и дойде при тебе кредиторът да ти напомни, че трябва да му платиш, де ще остане твоята
сериозност
?
Първата царска дъщеря, която се влюбила в царския син, изразявала своята любов в това, че носила навсякъде портрета на своя любим, по цял ден го целувала, направила му параклис, да му служат хора, палила му кандило и т.н. Другата царска дъщеря взела „Книгата на живота“, която написал царския син, и от любов към него се заела с изучаването ѝ, като се стараела да прилага всички принципи, които били вложени в нея. Започнала да посещава болни, страдащи и по този начин проверявала всичко писано в книгата. С това тя още повече се привързвала към царския син, защото виждала добрите резултати от неговото учение. Тези две царски дъщери образували два различни култа.
към беседата >>
4.
Разбиране и прилагане
,
СБ
, В.Търново, 20.8.1919г.,
Малко хлътналите очи означават съсредоточеност, благородство, понякога замисленост,
сериозност
, но понякога и краен егоизъм.
С хиляди години ще слизате и ще се качвате горе, докато познаете своя Баща. Като отидете при Бога, Той ще ви каже: „Пред Мене трябва да сте добри, милостиви, истинолюбиви.“ Ако види една бръчка по лицето ви, ще каже на Майката: „Вземи това дете при себе си, за да му оправиш бръчките.“ Това, що ви казвам, не е алегория. Знаете ли какво означават бръчките? Някой път те показват, че сме научили урока си, а някога – че сме далеч от това. Така също и очите ни показват две състояния: например понякога изпъкналите очи показват, че човек е богат в речта, готов да говори, богат във виждането да възприема всичко, а понякога такива очи означават грубост; хора с много изпъкнали очи са много груби.
Малко хлътналите очи означават съсредоточеност, благородство, понякога замисленост,
сериозност
, но понякога и краен егоизъм.
С такива хора никога не можеш да се разбереш, за такива добър човек няма, добра дума не може за никого да се каже, те са крайни критици. Всяко нещо си има своята права и опака страна, своите добри и лоши признаци; та изпъкналите и вдлъбнатите очи са и добър, и лош признак. Изпъкналите очи са проектиране на душата да излезе навън и след като поживее вън хиляди години, най-после си казва: „Човек не трябва да излиза навън, а да се вдълбочи в себе си.“ Ако с това си вглъбяване човек прояви добра мисъл, добро желание, хубаво ще бъде, но ако в задълбочаването си той заприлича на куче, което постоянно гложди, ръмжи – постоянно критикува – такива хора аз наричам гризачи на чужди кокали. Питам ви: след като изгризете една, две, три или повече кости, какви учени или религиозни хора ще излезете? Вие ще бъдете учени, религиозни хора, които знаят само да гризат кости.
към беседата >>
5.
Вярата
,
НБ
, София, 6.3.1921г.,
Ако приложите този закон в ума си, няма да мине и един, два или три часа, или според
сериозността
на болестта няколко дни и болеста ви ще изчезне.
Най-първо, потребна е вярата, за да измените всички свои мисли. Постарайте се при първия урок да внесете в себе си хармония. Имате известно болезнено състояние, кажете си: За да поправя това си състояние, зависи от вярата, затова ще изменя вярванията си във вяра и ще туря хармония в мислите си. Съединете се с всички хора и кажете: Всички хора по земята са добри, всички закони са правилни, няма изключения. Смъртта е нещо преходно в света.
Ако приложите този закон в ума си, няма да мине и един, два или три часа, или според
сериозността
на болестта няколко дни и болеста ви ще изчезне.
По същия начин може да проверите дали мисълта ви е права. Опитайте този закон и когато имате ревматизъм в краката си. Не бързайте да викате лекар, а проверете дали можете чрез мисълта си да пренесете болестта в ръката си и оттам да я изхвърлите навън. Ако действувате чрез вярата си, ще премествате токовете на вашето електричество и магнетизъм от едно място на организма си в друго и ревматизмът ви ще мине. Ревматизмът — това са натрупани мисли, затлъстяването — това са пак мисли.
към беседата >>
Смъртта е нещо преходно в света." Ако приложите този закон в ума си, няма да мине и един, два или три часа, или според
сериозността
на болест- та няколко дни, и болестта ви ще изчезне.
(втори вариант)
Дрехите ни може да се изменят, но това не е смърт. Това са вариации, това са пение, божествена хармония на нещата. Най-първо, потребна е вярата, за да измените всички свои мисли. Постарайте се при първия урок да внесете в себе си хармония. Имате известно болезнено състояние, кажете си: "За да поправя това си състояние, зависи от вярата, за това ще изменя верванията си във вяра, и ще туря хармония в мислите си." Съединете се с всички хора, и кажете: "Всички хора по земята са добри, всички закони са правилни, няма изключения.
Смъртта е нещо преходно в света." Ако приложите този закон в ума си, няма да мине и един, два или три часа, или според
сериозността
на болест- та няколко дни, и болестта ви ще изчезне.
По същия начин може да проверите дали мисълта ви е права. Опитайте този закон и когато имате ревматизъм в крака си, не бързайте да викате лекар, а проверете дали можете чрез мисълта си да пренесете болестта в ръката си и от там да я изхвърлите навън. Ако действувате чрез вярата си, ще премествате токовете на вашето електричество и магнетизъм от едно място на друго в организма си, и ревматизъмът ви ще мине. Ревматизъмът - това са натрупани мисли, затлъстяването - това са пак мисли. Човек, който много мисли, ще започне и да чувствува много.
към втори вариант >>
6.
Влиянието на музиката / Влияние на музиката
,
ООК
, София, 22.6.1922г.,
Темите, които се дават в школата, не са произволни, затова трябва да се отнасяте към тях с нужната
сериозност
.
Само така ще се научите да говорите правилно, т.е. музикално. Всеки ден пейте гамата по няколко пъти наред, докато придобиете чистота в пеенето; всеки тон да бъде чист, ясен, определен. За да пее правилно, човек трябва да има здрави, добре развити дробове, да диша дълбоко. За развиването на дробовете благоприятстват екскурзиите, особено изкачването по планините. За следващия път пишете върху темата: „Ползата от изкачването по планинските върхове“.
Темите, които се дават в школата, не са произволни, затова трябва да се отнасяте към тях с нужната
сериозност
.
Те почиват върху известни закони. Преписвайте темите си в отделна тетрадка и от време на време ги прочитайте. При всяко ново четене в ума ви ще изникнат нови мисли. Колкото по-напред отивате, ще ви се дават по-сложни задачи, за които трябва да бъдете готови. По-нататък ще свързвате темите.
към беседата >>
Темите, които се дават в школата, не са произволни, затова трябва да се отнасяте към тях с нужната
сериозност
.
Само така ще се научите да говорите правилно, т.е. музикално. Всеки ден пейте гамата по няколко пъти наред, докато придобиете чистота в пеенето; всеки тон да бъде чист, ясен, определен. За да пее правилно, човек трябва да има здрави, добре развити дробове, да диша дълбоко. За развиването на дробовете благоприятстват екскурзиите, особено изкачването по планините. За следващия път пишете върху темата: „Ползата от изкачването по планинските върхове“.
Темите, които се дават в школата, не са произволни, затова трябва да се отнасяте към тях с нужната
сериозност
.
Те почиват върху известни закони. Преписвайте темите си в отделна тетрадка и от време на време ги прочитайте. При всяко ново четене в ума ви ще изникнат нови мисли. Колкото по-напред отивате, ще ви се дават по-сложни задачи, за които трябва да бъдете готови. По-нататък ще свързвате темите.
към беседата >>
7.
Ако синътъ ви освободи, ще бѫдете свободни / Ще бъдете свободни
,
НБ
, София, 11.2.1923г.,
Знаете ли какъв щеше да бъде животът, ако в Народното събрание разглеждаха с еднаква
сериозност
духовните въпроси, както и политическите?
(втори вариант)
Бъди доволен от това, което ти е дадено и благодари за всичко. Трябва ли богатият да се сърди на слугинята, че не е приготвила яденето навреме, или не е сготвила както трябва? Не, той трябва да яде с благодарност и да каже: Днес слугинята е сготвила много добре. Ако иска да съкрати живота си, това е друг въпрос. Никога да не преяждаш, и всякога да ядеш с благодарност и доволство – ето две правила за продължаване на живота.
Знаете ли какъв щеше да бъде животът, ако в Народното събрание разглеждаха с еднаква
сериозност
духовните въпроси, както и политическите?
Днес културният свят се занимава с важни въпроси, защото цяла Европа е застрашена от катастрофа. Всички виждат предстоящата катастрофа, но не знаят как да я избегнат. От векове несъзнателни, механични сили се събирали в бентовете и днес напрежението е толкова голямо, че катастрофата е неизбежна. Още малко и бентовете ще се пропукат. Енергията, която се събирала в хората води към голяма опасност.
към втори вариант >>
8.
Гняв и страх
,
МОК
, София, 18.11.1923г.,
(–
Сериозност
, замисленост, доволство.) Не, външната страна на мъдрия човек е работата.
Коя дума външно съответства на жълтия цвят или на Мъдростта? По какво се познава мъдрия човек. Вече за влюбения знаете, той се радва. Детето, като получи нещо от баща си, скача, радва се. Ами мъдрият човек какво качество ще прояви?
(–
Сериозност
, замисленост, доволство.) Не, външната страна на мъдрия човек е работата.
Само мъдрият човек работи. Ако е художник, взима четката, рисува; ако е поет, взима перото, пише. В каквото и да е направление, той е деятелен – работи. Той работи, не се труди. Трудът не е качество на мъдрите хора, а на обикновените.
към беседата >>
9.
Съзнателният живот като забава
,
СБ
, София, 1.9.1924г.,
(Учителя прави сериозни, строги изражения на лицето си.) Питам: тази
сериозност
какво означава?
Сам по себе си той ще си тури онова облекло, в което той импонира на другите. И тогава, като погледнем този човек в цялото му лице, ще видим онова, другото лице, в което Бог се проявява. И тогава трябва да бъдем като децата: съвършено естествени и свободни, да забравим неволи и страдания. Всички ще имаме свободен билет да отидем до Слънцето и ще бъдем радостни. Някои ще кажат: „Тези деца са нетрезви.“ Питам: кое е трезвеното положение?
(Учителя прави сериозни, строги изражения на лицето си.) Питам: тази
сериозност
какво означава?
Каква идея се крие зад нея? (Учителя прави по-весело изражение на лицето си.) Зад тази идея сега какво се крие? От тия две пози коя е по-хубава? – Ако искаш да сплашиш някой престъпник, ще заемеш първата поза, ако пък искаш да развеселиш приятеля си, ще заемеш втората поза. Казвам: всички войници, всички стражари са все сериозни – вдигнат пушката и вървят. Защо?
към беседата >>
Казвате: „Е, животът е сериозен.“ – Не, животът е Любов, а
сериозността
е нещо случайно вътре в живота.
Според него трябва да схванеш какво трябва да направиш в дадения момент. Представете си сега, че вие сте в туй общество на забавата. Какви щяхте да бъдете? Ако ви кажа сега да се смеете, ще ме питате: „Защо трябва да се смеем? “ Питам: ами защо трябва да бъдем сериозни?
Казвате: „Е, животът е сериозен.“ – Не, животът е Любов, а
сериозността
е нещо случайно вътре в живота.
Любовният, осмисленият, поетическият живот е красивият живот. Това е хубавото. И когато срещнеш един човек, на когото душата е отворена, ти не можеш до го забравиш никога. Ще кажеш: „Отличен човек е този! “ Този човек е един чист извор.
към беседата >>
Сериозността
вкоравява живота.
– Едно време сестрата на тази врана умряла. Тя тъжела за сестра си и си турила черна дреха. След време, когато сестра ѝ възкръсне, и враната ще стане бяла, ще си тури бели дрехи. Тъй щото, ако човек се почерни – умрял е някой; ако е с бели дрехи, значи сестра му е възкръснала. Следователно за душата са потребни вътрешни промени.
Сериозността
вкоравява живота.
В сериозния живот преобладават тези сили, които изчерпват соковете, влагата от живота, и затова у човека започват да се втвърдяват нервите, мускулите, костта става по-твърда и в него се заражда един вътрешен мързел. В младия човек, който слуша Божия глас и се забавлява, има едно вътрешно разширение и обмяната става правилно. Затова всеки един от вас трябва да има едно забавление, но забавлението го дава само Любовта. Без Любов забавление не може да има. Когато направим туй забавление, всички се усещаме свободни.
към беседата >>
Питам: тази
сериозност
какво означава?
(втори вариант)
И тогава трябва да бъдем като децата, съвършено естествени и свободни, да забравим неволи, страдания. Всички ще имаме свободен билет да отидем до слънцето и ще бъдем радостни. Някой ще кажат: Тези деца са нетрезви. Питам: кое е трезвеното положение? (Учителят прави сериозни, строги изражения на лицето си).
Питам: тази
сериозност
какво означава?
Каква идея се крие зад нея? (Учителят прави по-весело изражение на лицето си). Зад тази идея сега какво се крие? От тия две пози коя е по-хубава? - Ако искаш да сплашиш някой престъпник, ще заемеш първата поза, ако пък искаш да развеселиш приятеля си, ще заемеш втората поза.
към втори вариант >>
Не, животът е любов, а
сериозността
е нещо случайно вътре в живота.
(втори вариант)
Представете си сега, че вие сте в туй общество на забавата. Какви щяхте да бъдете? Ако ви кажа сега да се смеете, ще ме питате, защо трябва да се смеем? Питам: ами защо трябва да бъдем сериозни? Казвате: е, животът е сериозен.
Не, животът е любов, а
сериозността
е нещо случайно вътре в живота.
Любовният, осмисленият, поетическият живот е красивият живот. Това е хубавото. И когато срещнеш един човек, на когото душата е отворена, ти не можеш да го забравиш никога. Ще кажеш: отличен човек е този! Този човек е един чист извор.
към втори вариант >>
Сериозността
вкоравява живота.
(втори вариант)
Защо е черна? - Едно време сестрата на тази врана умряла.Тя тъжела за сестра си и си турила черна дреха. След време, когато сестра и възкръсне, и враната ще стане бяла, ще си тури бели дрехи. Тъй щото, ако човек се почерни, умрял е някой; ако е с бели дрехи, значи сестра му е възкръснала. Следователно, за душата са потребни вътрешни промени.
Сериозността
вкоравява живота.
В сериозния живот преобладават Тези сили, които изчерпват соковете, влагата от живота и затова у човека започват да се втвърдяват нервите, мускулите, костта става по-твърда и в него се явява един вътрешен мързел. В младия човек, който слуша Божия глас и се забавлява, има едно вътрешно разширение и обмяната става правилно. Затова всеки един от вас трябва да има едно забавление, но забавлението го дава само Любовта. Без Любов забавление не може да има. Когато направим туй забавление, всички се усещаме свободни.
към втори вариант >>
10.
Добрата постъпка
,
ООК
, София, 22.10.1924г.,
“ – Кажете ми, де е
сериозността
ви?
Питам: защо не останете да си градите къщата? Нали имате друга философия? Нали казвате, че трябва най-първо да уредите земните си работи? Защо бягате? Значи при вида на видимия неприятел напущате работата си на Земята, а когато невидимият свят ви каже да напуснете работата си, казвате: „Ние сме сериозни хора!
“ – Кажете ми, де е
сериозността
ви?
Това не е правилно разсъждение. Мислите ли, че Господ не може да ви накара да прекратите вашата работа тук, на Земята? – Може. Както градите къщата си, едно земетресение за пет минути ще срине до основи всичко онова, което сте съградили. Невидимият свят може да направи всичко това, знаете ли вие?
към беседата >>
11.
Мястото на Любовта
,
КД
, София, 22.10.1924г.,
Има хора, които се смеят така, че всичката им
сериозност
изчезва от лицето.
Но красивото не всякога е добро. Когато в красотата няма доброта - не е красота, тя е маска. В лицето трябва да има всякога известни черти, които да останат неизменни, а всички мускули наоколо могат да се изменят. Това говори за добър, установен характер. А ако всичко се мени в лицето и нищо постоянно не остава, такъв човек е без характер.
Има хора, които се смеят така, че всичката им
сериозност
изчезва от лицето.
А има хора, и като се смеят, сериозността остава. Сериозността е добро качество; това говори, че той създава, че има някои неща, които трябва да придобие и затова е сериозен. Скръбта, това е един висок връх, от който идват всички рекички. И една особена черта в лицето на човека е висок планински връх. Когато тези особени черти се проявят, вие ги виждате, а когато не се проявят, вие не знаете къде са.
към беседата >>
А има хора, и като се смеят,
сериозността
остава.
Когато в красотата няма доброта - не е красота, тя е маска. В лицето трябва да има всякога известни черти, които да останат неизменни, а всички мускули наоколо могат да се изменят. Това говори за добър, установен характер. А ако всичко се мени в лицето и нищо постоянно не остава, такъв човек е без характер. Има хора, които се смеят така, че всичката им сериозност изчезва от лицето.
А има хора, и като се смеят,
сериозността
остава.
Сериозността е добро качество; това говори, че той създава, че има някои неща, които трябва да придобие и затова е сериозен. Скръбта, това е един висок връх, от който идват всички рекички. И една особена черта в лицето на човека е висок планински връх. Когато тези особени черти се проявят, вие ги виждате, а когато не се проявят, вие не знаете къде са. Същите тези черти ги има в духовния свят.
към беседата >>
Сериозността
е добро качество; това говори, че той създава, че има някои неща, които трябва да придобие и затова е сериозен.
В лицето трябва да има всякога известни черти, които да останат неизменни, а всички мускули наоколо могат да се изменят. Това говори за добър, установен характер. А ако всичко се мени в лицето и нищо постоянно не остава, такъв човек е без характер. Има хора, които се смеят така, че всичката им сериозност изчезва от лицето. А има хора, и като се смеят, сериозността остава.
Сериозността
е добро качество; това говори, че той създава, че има някои неща, които трябва да придобие и затова е сериозен.
Скръбта, това е един висок връх, от който идват всички рекички. И една особена черта в лицето на човека е висок планински връх. Когато тези особени черти се проявят, вие ги виждате, а когато не се проявят, вие не знаете къде са. Същите тези черти ги има в духовния свят. Човек, който се отличава с постоянство, притежава една ярка, пълна светлина.
към беседата >>
12.
Каква роля играят противоречията в живота. Влияние на планетите / Ролята на противоречията. Влияние на планетите
,
МОК
, София, 16.11.1924г.,
“ Тази е мисълта, която искам да ви дам за
сериозността
във вашето развитие.
И в този смисъл може да се каже, че човек е изтъкан. Целия космос тъче. Всички тия течения тъкат човека. Сега аз ви давам тази идея, за да бъдете в живота си сериозни – туй, което ви е дадено, да го пазите. Ще си кажеш в себе си: „Туй няма да го изгубя аз!
“ Тази е мисълта, която искам да ви дам за
сериозността
във вашето развитие.
Човек постоянно се мени. Всеки ден вие ще бъдете под влиянието на разните планети. Човек постоянно се движи и попада под разните влияния. Всички хора се движат в разни посоки: едни отиват към Слънцето, други се връщат от там. И тъй постоянно движение има в разните посоки.
към беседата >>
13.
Великата погрешка
,
МОК
, София, 7.12.1924г.,
Е, в какво седи
сериозността
?
Това са дразнения. Ти говориш едно, а разбираш друго. Дразнене може да има в поглед, после и с устата си може да направиш една подигравателна усмивка, това са все известни дразнения, които ги имате. И всички вие сте физиономисти, гледате всекиго в лицето и при всяко движение вие си съставяте известно понятие. Някой път казвате, че известно лице към вас не се държа сериозно.
Е, в какво седи
сериозността
?
Кои са чертите, които определят несериозността? Вие не може да определите. Един българин поканил един свой приятел на гости. Но приготвил за обед една риба, която има много кости. Той бил невнимателен, че турил насреща си гостенина.
към беседата >>
Кои са чертите, които определят
несериозността
?
Ти говориш едно, а разбираш друго. Дразнене може да има в поглед, после и с устата си може да направиш една подигравателна усмивка, това са все известни дразнения, които ги имате. И всички вие сте физиономисти, гледате всекиго в лицето и при всяко движение вие си съставяте известно понятие. Някой път казвате, че известно лице към вас не се държа сериозно. Е, в какво седи сериозността?
Кои са чертите, които определят
несериозността
?
Вие не може да определите. Един българин поканил един свой приятел на гости. Но приготвил за обед една риба, която има много кости. Той бил невнимателен, че турил насреща си гостенина. Когато почнали обеда този се забравил в яденето и постоянно плюл насреща му костите.
към беседата >>
В какво седи
сериозността
?
(втори вариант)
Това са дразнения. Ти говориш едно, а подразбираш друго. Дразнене може да има в погледа, а може и с устата си да направите една подигравателна усмивка – това са все разни начини на дразнения. Всички вие сте физиогномисти: гледате хората в лицето им и при всяко тяхно движение си съставяте известно понятие. Някой път казвате, че известно лице не се държи сериозно към вас.
В какво седи
сериозността
?
Кои са чертите, които определят несериозността на даден човек? Вие не можете да ги определите. Някой си българин поканил един свой приятел на гости. Той приготвил за обед чорба от риба, която имала много кости. Хазяинът на къщата поканил гостенина да седне на трапезата срещу него.
към втори вариант >>
Кои са чертите, които определят
несериозността
на даден човек?
(втори вариант)
Ти говориш едно, а подразбираш друго. Дразнене може да има в погледа, а може и с устата си да направите една подигравателна усмивка – това са все разни начини на дразнения. Всички вие сте физиогномисти: гледате хората в лицето им и при всяко тяхно движение си съставяте известно понятие. Някой път казвате, че известно лице не се държи сериозно към вас. В какво седи сериозността?
Кои са чертите, които определят
несериозността
на даден човек?
Вие не можете да ги определите. Някой си българин поканил един свой приятел на гости. Той приготвил за обед чорба от риба, която имала много кости. Хазяинът на къщата поканил гостенина да седне на трапезата срещу него. Когато гостът почнал да яде, тъй се забравил, че като плювал костите от рибата, те отхвръквали в лицето на хазяина; той не се сещал дори, че плюе в лицето на другия.
към втори вариант >>
14.
Тридесет и осем години
,
НБ
, София, 22.11.1925г.,
Тази
сериозност
има ли смисъл, на мястото си ли е?
Ще ви кажа: знаеш ли, че жена ти падна и умря. Как! Веднага се стресваш. Знаеш ли че синът ти, който е студент някъде в странство, паднал от третия етаж и си строшил главата! Ти веднага скачаш и отиваш да провериш, дали е вярно това нещо. Сериозен ставаш.
Тази
сериозност
има ли смисъл, на мястото си ли е?
Питам: ние, които се безпокоим цял ден, тичаме наляво надясно, нагоре-надолу, има ли смисъл тази сериозност? Някой казва: жена ми умря. Ами че твоята жена беше направена от лед и се стопи. Ами че тя беше едно цъфнало цвете и увяхна, та какво от това? Ами че тя беше един плод още зеленичък, сега зрее някъде и като узрее, ще ти каже, къде да отидеш да я откъснеш, да я изядеш, и да видиш колко е сладка.
към беседата >>
Питам: ние, които се безпокоим цял ден, тичаме наляво надясно, нагоре-надолу, има ли смисъл тази
сериозност
?
Веднага се стресваш. Знаеш ли че синът ти, който е студент някъде в странство, паднал от третия етаж и си строшил главата! Ти веднага скачаш и отиваш да провериш, дали е вярно това нещо. Сериозен ставаш. Тази сериозност има ли смисъл, на мястото си ли е?
Питам: ние, които се безпокоим цял ден, тичаме наляво надясно, нагоре-надолу, има ли смисъл тази
сериозност
?
Някой казва: жена ми умря. Ами че твоята жена беше направена от лед и се стопи. Ами че тя беше едно цъфнало цвете и увяхна, та какво от това? Ами че тя беше един плод още зеленичък, сега зрее някъде и като узрее, ще ти каже, къде да отидеш да я откъснеш, да я изядеш, и да видиш колко е сладка. Казвате: този човек ни забавлява.
към беседата >>
15.
Природните звукове
,
ООК
, София, 23.2.1927г.,
Казвам: ученикът трябва да гледа на всяка задача с еднаква
сериозност
, да не ги дели на важни и маловажни.
Дали сте сам или се разговаряте с някого, всичко, което излезе от устата ви, ще записвате. Задачата не се заключава в това какви думи сте изговорили, но да се види колко думи и колко букви са произнесени през това време, както и това кои букви най-много се повтарят. Тъй щото при изпълнение на упражнението трябва да бъдете свободни и искрени спрямо себе си. Които не знаят да пишат, все трябва да потърсят някакъв начин да изпълнят задачата. Вечерта преди да си легнете, направете сметка колко думи и колко букви сте произнесли за даденото време и кои букви преобладават.
Казвам: ученикът трябва да гледа на всяка задача с еднаква
сериозност
, да не ги дели на важни и маловажни.
Колкото малка да е по външен вид една задача, тя има дълбок вътрешен смисъл. Опасно е за ученика когато дойде до положение да омаловажава работите. С това той сам себе си разваля. Ако е права мисълта, че някои работи са маловажни, как ще си обясните стиха от Евангелието, дето се казва, че космите на главите ви са преброени? Какво представлява един косъм, та Невидимият свят да се заинтересува от космите на човешката глава и да ги брои?
към беседата >>
16.
Малки и големи придобивки
,
ООК
, София, 18.1.1928г.,
Това не е за обезсърчение, но вие трябва да дойдете до положение да проверявате истинността на всички факти и да гледате на тях с еднаква
сериозност
.
Те не знаят, че с осиновяването на един от внуците, дядото си приготвя условия за идването на земята. Той оставя внука си като слуга на парите му, че като дойде пак на земята, да си ги вземе. Като слушате тия неща, вие се запитвате, вярно ли е това, или не. Задавали ли сте си въпроса, колко от вашите мисли и чувства са верни? Колко от вашите опитности са верни?
Това не е за обезсърчение, но вие трябва да дойдете до положение да проверявате истинността на всички факти и да гледате на тях с еднаква
сериозност
.
Не е въпрос да делите нещата на важни и маловажни. Не делете и хората на красиви и грозни. Красота и грозата са относителни неща. В един случай можете да кажете, че някой човек е красив, а друг - грозен, но в друг случай, грозният е сянка на красивия, а красивият е обект на грозния. Грозният е толкова необходим за красивия, колкото красивият – за грозния.
към беседата >>
17.
Правилно хранене
,
ООК
, София, 1.8.1928г.,
Процесът на яденето представлява свещен акт, към който трябва да се пристъпва с нужната
сериозност
.
От вашето дъвчене ще се познае до каква степен на развитие сте дошли. Голяма философия, голяма наука има в яденето. За да разберат на каква степен на развитие е дошъл даден човек в духовно отношение, ще го държат няколко дни гладен и след това ще му дадат прясна пита със сирене. Като започне да яде, ще го наблюдават как дъвче, как премята храната в устата си и т.н. Начинът, по който човек яде, определя какъв е той в умствено и в духовно отношение.
Процесът на яденето представлява свещен акт, към който трябва да се пристъпва с нужната
сериозност
.
Когато се храните, вие трябва да отправите ума си към Бога, да благодарите, да почувствате Божията Любов, да се свържете с всички разумни същества, които са взели участие при създаване на хранителните материали. При яденето трябва да присъстват поне две същества. Ако човек започне да яде, той трябва да се обърне към Бога в себе си, да ядат заедно. Христос е казал: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Това подразбира, че вътрешна връзка с живота може да се създаде само когато Бог живее у човека.
към беседата >>
18.
Правилни изводи
,
ООК
, София, 13.3.1929г.,
То е
сериозност
.
(втори вариант)
Жената бие по един начин, мъжът бие по друг начин. Може да погледнете сериозно, че човек леко гледа на живота. Казва: "Сериозни ли трябва да бъдем? " Какво подразбира сериозни? Ако сериозно гледаш, сериозният човек ще плати дълга, свърши работата.
То е
сериозност
.
Но след като си платил, да се тревожиш, това не го разбирам. Сериозността е да идеш да работиш, не да се тревожиш, не да се тровиш. Направил си една погрешка. "Защо да я направя? " Направил си я, станало.
към втори вариант >>
Сериозността
е да идеш да работиш, не да се тревожиш, не да се тровиш.
(втори вариант)
Казва: "Сериозни ли трябва да бъдем? " Какво подразбира сериозни? Ако сериозно гледаш, сериозният човек ще плати дълга, свърши работата. То е сериозност. Но след като си платил, да се тревожиш, това не го разбирам.
Сериозността
е да идеш да работиш, не да се тревожиш, не да се тровиш.
Направил си една погрешка. "Защо да я направя? " Направил си я, станало. Турците казват: "Онушън." Като извадите две от две, получавате [нула].
към втори вариант >>
19.
Махалото
,
ООК
, София, 29.1.1930г.,
Отначало турчинът бил сериозен, но щом пил от старото вино, изгубил
сериозността
си и започнал да пие и да играе.
- Чорбаджи, пее ми се. - Пей, ефенди, свободен бъди! - Чорбаджи, играе ми се. - Поиграй си! - Чорбаджи, дай още една чашка от червеното.
Отначало турчинът бил сериозен, но щом пил от старото вино, изгубил
сериозността
си и започнал да пие и да играе.
Кой внесе това разположение в него? - Виното. Следователно, човек е внесъл много неща в света, които Бог не е предвидил. Всяко нещо, което човек приема отвън, като елемент, който не е присъщ на неговото естество, създава ред реакции в него. Мнозина приемат някои нови идеи, нови учения, но ако между тях и идеите им няма нищо общо, те скоро се разочароват.
към беседата >>
20.
Морални правила / Правилно ядене - правилно служене
,
ООК
, София, 2.7.1930г.,
“ Моята
сериозност
седи именно в това - да му помогна.
(втори вариант)
Виждам, човек се е замислил, зная защо се е замислил. Тогава един въпрос: той, като знае, защо не може да помогне? Аз ставам сериозен. Защо? Понеже не съм могъл да помогна. Казва: „Учителю, защо не му помогна?
“ Моята
сериозност
седи именно в това - да му помогна.
Отивам при умрелия, започвам да турям антена, казвам: „Защо те убиха? “ „Три-четири пъти лъгах един човек. Той излезе из търпение, удари ме с едно дърво.“ Казвам: „Много хубаво е направил. Много хубав урок ти е дал. Искам да ти помогна, ще ти дам пари, ще идеш да се отплатиш на този човек.“ Потегля ръката - той оживее.
към втори вариант >>
21.
Човешкото лице
,
МОК
, София, 26.2.1932г.,
Понякога тя придава на лицето особена
сериозност
, като че очакваш онзи момент, когато в Природата се извършва важен процес, който си очаквал с години.
Тя е линията на реалността, линията на красотата. Що е реалността? – Онова, което нито се ограничава, нито може да се улови. Реалността радва човека, дава му разположение и живот. Някога линията на красотата се явява в очите, някога в устата, някога на лицето и го прави особено подвижно и изразително.
Понякога тя придава на лицето особена
сериозност
, като че очакваш онзи момент, когато в Природата се извършва важен процес, който си очаквал с години.
Ти седиш напрегнат, в очакване да видиш онова, от което зависи твоето бъдеще. Схванеш ли тоя момент, лицето ти се озарява с нова светлина. Това е първият лъч, който прониква в съзнанието ти и разсейва мрака, в който си живял. Ти виждаш вече света в нова светлина, каквато никога не си могъл да си представиш. Страшен е мракът и слепотата в човешкия живот!
към беседата >>
22.
Погледът на Бога
,
МОК
, София, 17.6.1932г.,
Че какво означава
сериозността
.
(втори вариант)
Запример имате един приятел, казвате: Вашият приятел не ви обича. По какво познавате, че не ви обича? – Кои са същевременно доказателствата, че не ви обича – (отговарят – постъпките.) Вие намирате, че усмивката не е такава. Че каква трябва да бъде? – Много сериозен е.
Че какво означава
сериозността
.
Кой човек е сериозен. Една кукла, която е сериозна, сериозна ли е куклата? – Или ако направите една кукла весела, весела ли е куклата. Нито е сериозна, нито е весела. Значи вие боравите с една мярка, която сами не разбирате.
към втори вариант >>
23.
Ще хвърля мрежата
,
НБ
, София, 13.10.1935г.,
Ще напуснете вашата
сериозност
.
Някой път една дума кажеш. Някой път седиш и не знаеш какво говориш, искаш много да говориш. При многото говорене грехът е неизбежен. Турците казват: Много приказки на воденицата. Гледам по вашите лица една черта на песимизъм, много сте остарели, много сте сериозни.
Ще напуснете вашата
сериозност
.
Под думата сериозен човек разбирам: Човек трябва да мисли. И в мисълта човек трябва да е радостен. Той трябва да се радва, че може да мисли. За три неща ние трябва да се радваме. Ние трябва да се радваме, че може да мислим; ние трябва да се радваме, че може да чувствуваме; ние трябва да се радваме в дадения случай, че може да постъпваме, както намираме за добре.
към беседата >>
24.
Богатство и сиромашия
,
ООК
, София, 23.2.1938г.,
Бъди тогава сериозен, в какво седи тогава
сериозността
?
Човешки неща наричаме, когато човек не оценява хубавите мисли в себе си. Че де е лошото, че си се засмял? В смеха се дигат устните нагоре, в скръбта спадат мускулите. Дали си се засмял, или се усмихваш, ти даваш движение на тялото. Ти се радвай, че си се засмял.
Бъди тогава сериозен, в какво седи тогава
сериозността
?
Можеш да бъдеш сериозен. (Учителят показва едно спокойно изражение на лицето. После показва навъсено.) Казва: „То е човешко“. Засмей се! Като се смея, няма да мисля, но като се смея, вземам участие в туй.
към беседата >>
25.
Елате да разсъждаваме
,
УС
, София, 26.3.1939г.,
Сериозността
не е мисъл.
Казвам му: Защо си сви веждите? Свиването на веждите не е мисъл. Някой мисли, че като си свие веждите, той мисли. Не. Това не е мисъл. Някой стане сериозен.
Сериозността
не е мисъл.
Тебе те безпокои нещо. Имаш мазол на крака си. И си станал сериозен. В сериозността няма никаква мисъл. Човекът на мисълта е отворен.
към беседата >>
В
сериозността
няма никаква мисъл.
Някой стане сериозен. Сериозността не е мисъл. Тебе те безпокои нещо. Имаш мазол на крака си. И си станал сериозен.
В
сериозността
няма никаква мисъл.
Човекът на мисълта е отворен. Лицето му е спокойно. Лицето му е така спокойно, че изразява: Светът е уреден. Всичко му е уредено, няма какво да го безпокои. Може да гърми отвън.
към беседата >>
26.
Търсене на изгубената дума
,
ООК
, София, 6.12.1939г.,
Седиш сериозен, с една
сериозност
, която е приятна.
Казваш: „Много ме стисна! “ Как трябва да се ръкува човек? Благодарете, че този човек ви е стиснал ръката. Аз се чудя на хората, на мислите им. Забелязал съм колко са подозрителни някои хора.
Седиш сериозен, с една
сериозност
, която е приятна.
Свиеш си веждите и който те гледа, се интересува да знае защо си сериозен, с какво е зает умът ти. Ако станеш весел, дойде усмивката върху лицето ти, той се радва и не знае какво означава това, какво искаш да кажеш с усмивката. Хвърлиш поглед някой път и погледнеш някой път с по-голяма топлина и то се стъписва и не знае какво искаш да кажеш. Хубав е погледът с топлината. А ти му даваш такова тълкувание, което го няма.
към беседата >>
27.
Музикална задача
,
ООК
, София, 27.12.1939г.,
Сериозността
не зависи от неговите мускули.
“ – „Не зная.“ „Тогава тук вода ще носиш.“ Значи, вода ще носи, от А, Б ще почне. „Няма да се месиш в тази работа, която ние правим, но ще учиш А, Б.“ Физическият, духовният и умственият светове са свързани. В новата култура ще има едно равновесие. Сега духовният човек трябва да стане по-сериозен.
Сериозността
не зависи от неговите мускули.
Но духовният свят трябва да привлича ума му. Той да вижда красотата на духовния свят. И физическият свят си има своя красота. И Божественият свят си има своя красота. Тези три свята съставляват една целокупност.
към беседата >>
28.
Нито тържик, нито тояга
,
НБ
, София, 21.7.1940г.,
Там е, че [в]
сериозността
няма на какво да разчиташ.
Женен е човекът. Отиваш при богатия, узрял е, усмихнеш се. Защо? Кой от вас не се усмихва на опечената баница? Като няма никаква баница, сериозен си. Съвременните религиозни, съвременните набожни хора казват: трябва да бъдеш сериозен.
Там е, че [в]
сериозността
няма на какво да разчиташ.
Нищо не е направено. Всички религиозни хора се молят друг да работи, пък те да ядат. Най-първо християнството започна с аристократизъм. Събраха се в Римската империя толкоз калугери, че трябваше закон. Толкоз калугери дигат нагоре очи към Господа.
към беседата >>
29.
Приятно занимание
,
ООК
, София, 14.5.1941г.,
Въ какво стои тази
сериозность
?
Че какво лошо има въ това? (Тя) казва: „Не си удържа обещанието“. Сега вие всички минавате за професори, казвате: „Ние говоримъ – сериозенъ е животътъ“. Че като те заболи корема, какъ нѣма да бѫдешъ сериозенъ? Сериозенъ е, проточи си лицето.
Въ какво стои тази
сериозность
?
Трѣбва да ядемъ. Наука е да ядешъ. Знаешъ (ли), какъ се яде? Защо Господь Го далъ яденето? Чрезъ яденето ти се запознавашъ съ свѣта.
към беседата >>
В какво стои тази
сериозност
?
(втори вариант)
Че какво лошо има в това? (Тя) казва: „Не си удържа обещанието”. Сега вие всички минавате за професори, казва-те: „Ние говорим – сериозен е животът”. Че като те заболи корема, как няма да бъдеш сериозен? Сериозен е, проточи си лицето.
В какво стои тази
сериозност
?
Трябва да ядем. Наука е да ядеш. Знаеш (ли), как се яде? Защо Господ Го дал яденето? Чрез яденето ти се запознаваш със света.
към втори вариант >>
30.
Самообладание
,
ООК
, София, 2.7.1941г.,
Сериозностьта
разбира, че ти имашъ нѣкоя важна мисъль, която те занимава, или нѣкое чувство, което те занимава.
Азъ може да скрия подъ благовидниятъ си изразъ единъ свой недостатъкъ. Трениране е това. Да видите дипломатитѣ. Религиознитѣ хора, понеже искатъ да бѫдатъ прѣми, тѣ винаги взематъ сериозна поза. Никаква религиозность не е това.
Сериозностьта
разбира, че ти имашъ нѣкоя важна мисъль, която те занимава, или нѣкое чувство, което те занимава.
Тамъ сериозность има. Детето, като види една череша, цени колко струва. Колкото черешата е по-хубава, неговото внимание е по-съсрѣдоточено. Колкото черешата е по-недоразвита, вниманието е по-малко. Психологически може да разглеждашъ какъвъ отенъкъ иматъ очитѣ.
към беседата >>
Тамъ
сериозность
има.
Трениране е това. Да видите дипломатитѣ. Религиознитѣ хора, понеже искатъ да бѫдатъ прѣми, тѣ винаги взематъ сериозна поза. Никаква религиозность не е това. Сериозностьта разбира, че ти имашъ нѣкоя важна мисъль, която те занимава, или нѣкое чувство, което те занимава.
Тамъ
сериозность
има.
Детето, като види една череша, цени колко струва. Колкото черешата е по-хубава, неговото внимание е по-съсрѣдоточено. Колкото черешата е по-недоразвита, вниманието е по-малко. Психологически може да разглеждашъ какъвъ отенъкъ иматъ очитѣ. Като види плода, има една усмивка.
към беседата >>
Сериозността
разбира, че ти имаш някоя важна мисъл, която те занимава, или някое чувство, което те занимава.
(втори вариант)
Аз може да скрия под благовидният си израз един свой недостатък. Трениране е това. Да видите дипломатите. Религиозните хора, понеже искат да бъдат прями, те винаги вземат сериозна поза. Никаква религиозност не е това.
Сериозността
разбира, че ти имаш някоя важна мисъл, която те занимава, или някое чувство, което те занимава.
Там сериозност има. Детето, като види една череша, цени колко струва. Колкото черешата е по-хубава, неговото внимание е по-съсредоточено. Колкото черешата е по-недоразвита, вниманието е по-малко. Психологически може да разглеждаш какъв оттенък имат очите.
към втори вариант >>
Там
сериозност
има.
(втори вариант)
Трениране е това. Да видите дипломатите. Религиозните хора, понеже искат да бъдат прями, те винаги вземат сериозна поза. Никаква религиозност не е това. Сериозността разбира, че ти имаш някоя важна мисъл, която те занимава, или някое чувство, което те занимава.
Там
сериозност
има.
Детето, като види една череша, цени колко струва. Колкото черешата е по-хубава, неговото внимание е по-съсредоточено. Колкото черешата е по-недоразвита, вниманието е по-малко. Психологически може да разглеждаш какъв оттенък имат очите. Като види плода, има една усмивка.
към втори вариант >>
31.
Разумни отношения
,
ООК
, София, 4.11.1942г.,
Първото нещо е човек да внесе
сериозност
в работата, да внесе едно съгласие в организма си.
Или ядеш повече, пресищаш организма си. Туриш на стомаха повече работа. Един ден всичките тия клетки – 10 милиона, разбунтуват се, направят стачка от многото работа. Явява се разногласие. Едни искат да работят, други не искат да работят.
Първото нещо е човек да внесе
сериозност
в работата, да внесе едно съгласие в организма си.
Ние заболяваме и започваме да се молим на Господа, да ни излекува Господ. За да се излекува стомахът ти, какво трябва да правиш? Сега вие вървите по стария път. Ако вие пътувате зимно време в снега, или ако пътувате лятно време, ако през зимата ходите 10 км, или пролетно време, или лятно време, каква ще бъде разликата? Да кажем, има половин метър сняг, ходите 20 километра, доста голяма енергия ще изразходвате.
към беседата >>
32.
Весели лица
,
ООК
, София, 9.12.1942г.,
Сериозността
не е духовно нещо.
Трябва да има предмет. Трябва да имаме кошници с череши, ще имаме образ за черешите. Най-първо бъдете весели, защото веселостта е едно Божествено качество. Да бъде човек весел, то е нещо духовно. Някои мислят да са сериозни.
Сериозността
не е духовно нещо.
Сериозните хора са на Земята. Лоши са условията, пък веселието е нещо духовно. За да бъде весел човек, челото горе трябва да бъде развито. Най-невеселите хора са китайците. Аз само веднъж съм видял един китаец, едно помръдване на устните, усмихна се.
към беседата >>
33.
Усмихвай се
,
УС
, София, 13.12.1942г.,
То е преструвка,
сериозността
.
Днес за първи път ще се усмихнете. Огледайте се на огледалото. Тогава снемете тази превръзка. Има нещо старо, снемете го. Някои хора са много сериозни, когато са влюбени.
То е преструвка,
сериозността
.
Стиснал устни. Някои, които нямат любовта, се преструват, че имат любов, устата отворена. Отворете устата да има нещо турено в нея. Когато устата е затворена и няма нищо турено, не е красива. Красотата седи да е затворена и да има нещо турено, да е пълна.
към беседата >>
34.
Два Божествени процеса
,
ООК
, София, 30.12.1942г.,
Как се показва
сериозността
?
„Моля, – спира се – кажи ми“. В музиката има тактове плавни и тактове бързи. Казвате: „Бъди милостив“. Какъв е образът на милостта? Казва: „Бъди строг, сериозен бъди“.
Как се показва
сериозността
?
„Бъди весел, бъди съвестен“. Какво е съвестта? Да си съвестен, значи в постъпките си да не ощетиш никого. Ако ти си бакалин, да не подядеш нито един грам, като продаваш една стока. Ще туриш един грам повече, то е съвест.
към беседата >>
35.
Божественото Слово
,
НБ
, София, 11.4.1943г.,
Усмивка няма, но и
сериозност
не е, но той е много хубав поглед.
Ако този, младият момък, не [беше] зърнал младата мома и ако младата мома не беше зърнала младия момък, щеше ли да иде? Ще го зърнеш и тогава ще вървиш. В туй отношение вземам младите моми и момци като герои. Много големи герои, в онзи поглед има нещо. Вие знаете ли какво нещо е онзи любовният поглед?
Усмивка няма, но и
сериозност
не е, но той е много хубав поглед.
Като погледне, ще се стопиш. Като види този поглед, младият момък като се върне, хване цигулката, пианото, облече се хубаво. По-рано е бил ленив, [сега] става прилежен, започва да учи. По-напред се е карал с баща си, с майка си, от него ден като види този поглед, става нежен, внимателен. Казват: „Какво стана с нашия Стоян?
към беседата >>
36.
Иоа
,
ООК
, София, 7.7.1943г.,
В тази
сериозност
има нещо много приятно.
” Казвам: “Дай и аз да се огледам”. Казват: “Колко хубаво се усмихваш”. Кое хората наричат сериозно в света? Няма по-сериозно нещо да видиш красотата. Да кажем, четеш една поезия, много ти е приятно, не се усмихваш, ставаш сериозен.
В тази
сериозност
има нещо много приятно.
Като прочетеш думите, те са хубаво наредени. Докато четеш стиха, чувствуваш приятност. Меланхоличен си. Някаква мисъл живее в тебе. Прочетеш един стих, дойде светлина, топлина дойде, блесне една мисъл и целят свят се оправи.
към беседата >>
37.
Три важни неща / Трите важни неща
,
НБ
, София, 28.11.1943г.,
Майката иска дъщеря й да бъде сериозна, но тя сама не знае, какво значи
сериозност
.
И двамата сме доволни. Казвам: Силен човек е оня, който познава работата си и добре я върши. Много майки искат да възпитат децата си, но не могат. – Защо? – Защото те сами не са възпитани.
Майката иска дъщеря й да бъде сериозна, но тя сама не знае, какво значи
сериозност
.
Тури стотина килограма товар на гърба на човека, да видиш, как ще стане сериозен. Наложи му дълг от 200-300 хиляди лева, да видиш, как ще стане сериозен. Достатъчно е да чуе, че идат самолети и хвърлят бомби, за да стане в един момент сериозен. Никой не желае такава сериозност. По-добре е да бъдеш весел, отколкото сериозен.
към беседата >>
Никой не желае такава
сериозност
.
– Защото те сами не са възпитани. Майката иска дъщеря й да бъде сериозна, но тя сама не знае, какво значи сериозност. Тури стотина килограма товар на гърба на човека, да видиш, как ще стане сериозен. Наложи му дълг от 200-300 хиляди лева, да видиш, как ще стане сериозен. Достатъчно е да чуе, че идат самолети и хвърлят бомби, за да стане в един момент сериозен.
Никой не желае такава
сериозност
.
По-добре е да бъдеш весел, отколкото сериозен. Като греши, човек пак става сериозен. Човекът на новото учение е весел. Веселието е качество на Бога. Казано е: „Да се весели Бог в делата си”.
към беседата >>
Тя може да каже: „Бъдете сериозни.“ Но най-първо тя не знае какво е
сериозност
.
(втори вариант)
Изкуство се изисква. Тогава той ще ми ушие една дреха. И аз съм благодарен, и той е благодарен, че с една дреха може да се излекува. Десет дрехи да даде, не може да се излекува. В сегашния живот, гледам, майките възпитават, но най-първо те нямат възпитание.
Тя може да каже: „Бъдете сериозни.“ Но най-първо тя не знае какво е
сериозност
.
Дъщерята още не знае какво е сериозно. Тури сто кила на гърба на човека, стане сериозен. Като му туриш дълг от двеста-триста хиляди лева, стане сериозен. Като дойде бомбардировка, всички станат сериозни, никой не се мърда, всички сме настръхнали. Благодарим за тази сериозност.
към втори вариант >>
Благодарим за тази
сериозност
.
(втори вариант)
Тя може да каже: „Бъдете сериозни.“ Но най-първо тя не знае какво е сериозност. Дъщерята още не знае какво е сериозно. Тури сто кила на гърба на човека, стане сериозен. Като му туриш дълг от двеста-триста хиляди лева, стане сериозен. Като дойде бомбардировка, всички станат сериозни, никой не се мърда, всички сме настръхнали.
Благодарим за тази
сериозност
.
По-добре веселие, отколкото сериозност. Като направи човек една погрешка, сериозността иде. В новото учение човек трябва да бъде весел. Веселието е качество на Бога. „Да се весели Господ с делата си.“ Ние да се радваме на Божието веселие.
към втори вариант >>
По-добре веселие, отколкото
сериозност
.
(втори вариант)
Дъщерята още не знае какво е сериозно. Тури сто кила на гърба на човека, стане сериозен. Като му туриш дълг от двеста-триста хиляди лева, стане сериозен. Като дойде бомбардировка, всички станат сериозни, никой не се мърда, всички сме настръхнали. Благодарим за тази сериозност.
По-добре веселие, отколкото
сериозност
.
Като направи човек една погрешка, сериозността иде. В новото учение човек трябва да бъде весел. Веселието е качество на Бога. „Да се весели Господ с делата си.“ Ние да се радваме на Божието веселие. Радостта е винаги емблема на светлината.
към втори вариант >>
Като направи човек една погрешка,
сериозността
иде.
(втори вариант)
Тури сто кила на гърба на човека, стане сериозен. Като му туриш дълг от двеста-триста хиляди лева, стане сериозен. Като дойде бомбардировка, всички станат сериозни, никой не се мърда, всички сме настръхнали. Благодарим за тази сериозност. По-добре веселие, отколкото сериозност.
Като направи човек една погрешка,
сериозността
иде.
В новото учение човек трябва да бъде весел. Веселието е качество на Бога. „Да се весели Господ с делата си.“ Ние да се радваме на Божието веселие. Радостта е винаги емблема на светлината. Там, дето има светлина, има радост.
към втори вариант >>
38.
Безопасният път
,
УС
, София, 5.12.1943г.,
Гледайте на живота с нужната
сериозност
.
Кажи си: Искам да бъда като тоя плод. Всяко хубаво нещо заслужава да послужи за пример. Като вадиш поука от всяко нещо, ще се научиш да цениш и малките неща. Някой вземе един косъм, подхвърли го и казва: Косъм е това! Косъм е, но Бог е работил за него.
Гледайте на живота с нужната
сериозност
.
Първо отделение да свършиш, това значи, да минеш цял курс, през което време земята прави едно обръщане около слънцето. Така минават година след година, и ти придобиваш все нови и нови знания. Да свършиш курса на гимназията, това показва, че си придобил нещо. Изучавайте живота, но знайте, че без Божията Любов, Мъдрост и Истина нищо не се постига. Ти не можеш да разбереш някого, ако не го обичаш.
към беседата >>
НАГОРЕ