Търсене в текстове за 'Сериозност'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 21 резултата в 20 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 7_09 ) Страданията пречистват и развиват добродетелите - Боян Боев (1883 – 1963)

Дойде ли, то внася сериозност и Чистота.
А Чистотата е закон на Живота. Без Чистота не може да има Живот. Човек да се радва не на страданието, а на резултатите, които ще дойдат след това. Неразбраното страдание състарява. Затова разберете страданието научно. Дойде ли, то внася сериозност и Чистота. Една майка имала деца, които не я слушали, и тя турила гугла на главата си, дегизирала се така и влязла в стаята. Дечицата се уплашили. После, когато майката се върнала при тях със своите си дрехи, те ѝ казали: „Майчице, дойде едно страшилище, щеше да ни изяде! “ Тя ги успокоила: „Като ме слушате, то няма да идва никога повече.“ Сега нашата Майка, Разумната природа, когато не я слушаме, прави се на страшилище и така ни посещава. Чрез страдания, болести и други човек добива мекота, става милостив и състрадателен.
към текста >>

2. 06. ЕДНА СРЕЩА В ТОПОЛИЦА - Боян Боев (1883 – 1963)

Още в началото на разговора изпъква в очи мъдростта, сериозността и знанието, с което тия приятели от селата разглеждат сложни въпроси от областта на наука, философия, религия, изкуство и пр.. Какъв тънък усет за Истината, каква светлина, каква остра мисъл, логичност, наблюдателност и начетеност!
Новото ще влезе в света чрез музиката. Тя е вратата, казва Учителят, през която ще мине човек, за да се отворят всички възможности за него! Повечето от песните в тая среща са от Учителя. Ето, гостите са вече прибрани в определените им домове. На другия ден срещи на групи в разни къщи и красиви разговори върху идейни въпроси. Още в началото на разговора изпъква в очи мъдростта, сериозността и знанието, с което тия приятели от селата разглеждат сложни въпроси от областта на наука, философия, религия, изкуство и пр.. Какъв тънък усет за Истината, каква светлина, каква остра мисъл, логичност, наблюдателност и начетеност! Те постоянно четат, учат. Използуват и най-малкото свободно време за учене. Някои от тях, макар и възрастни, почват да учат цигулка! Какъв вътрешен подтик за висш живот! Казаха ми, че братството в селото имало обща земя, която всички работили.
към текста >>

3. ЛУНА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Луната няма атмосфера, затова лунните типове лесно споделят впечатленията си и всичко, което ги вълнува, без каквато и да е било сериозност и задълбоченост.
Отразяващата способност на Луната (т. нар. албедо) по отношение на падналите върху нея слънчеви лъчи е слаба: отразява само 7% и поглъща 93% от тях. Това придава на нейното влияние жажда да задържа придобитото и стремеж към неговото запазване. Придава също добра памет, правейки челото изпъкнало в средната си част; гарантира добър апетит, придавайки известна пълнота на тялото. За последната допринася и склонността към домоседство, избягването на движения и напрежения. Луната няма атмосфера, затова лунните типове лесно споделят впечатленията си и всичко, което ги вълнува, без каквато и да е било сериозност и задълбоченост. Движението на Луната около Земята е особено сложно: притежава най-дългата формула и е крайно променливо. Затова хората под силно влияние на Луната са променливи и непостоянни. Луната със своето влияние има отношение към гръбначния мозък и всички жлези с вътрешна секреция, но на първо място - към стомаха, млечните жлези, женските полови жлези и полово влечение; всички те при силно лунно влияние са активни. Луната е свързана със Зодиакално съзвездие Рак. В ясна и безлунна нощ в него могат да се видят с просто око около 60 звезди, но само пет от тях са от четвърта звездна величина.
към текста >>

4. ЛУНЕН ТИП - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Лесно споделят впечатленията си и всичко, което ги вълнува, без каквато и да е било сериозност и задълбоченост.
Лунното влияние подтиква личността към по-отвлечени неща, към по-малък контакт с материалното, към по-отвлечени науки, събуждайки и развивайки въображението. Луната дава на родения под нейното силно влияние стремеж към спокоен, безметежен, лишен от напрежение живот, липса на устрем за изява, боязливост, страхливост (особено по отношение на своето здраве и смърт) и подчертана променливост. Дава също добра памет, правейки челото изпъкнало в средната си част; гарантира добър апетит, придавайки известна пълнота на тялото. За последната допринася и склонността към домоседство, избягването на движения и напрежения. Активността на Звездното тяло при Лунните типове е слабо и затова обичат да се излежават, а когато станат от сън, дълго се чувствуват морни. Лесно споделят впечатленията си и всичко, което ги вълнува, без каквато и да е било сериозност и задълбоченост. Зле поставените Лунни типове са клюкари, обичат да разкрасяват дребни случки и преживелици. Хитри, лениви и глупави са те. Наивността им е престорена. Хората под силно влияние на Луната са променливи, непостоянни, променливи. Това качество се изразява върху лицето с широк отдолу и вирнат нос.
към текста >>

5. САТУРНОВ ТИП - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Изобщо, висшите Сатурнови типове са най-добри и полезни там, където е нужен ред, сериозност, точност, наблюдателност и трудолюбие.
Това предизвиква лошото им настроение сутрин при събуждане. С хилавите мускули и тесните си гърди Сатурновите типове не познават насладата, която волното и обилно дишане на чист въздух в планината и край морето предизвикват, нито насладата на голата кожа от слънчевите лъчи. Напротив, Слънцето и хладката вода им причиняват болка. Мисловната дейност държи първенство в живота на тези хора, те повече обичат самотата и се чувстват най-добре далеч от света и обществото. Мястото на интелигентните техни представители е в лабораториите, където стават едни от най-големите, трудолюбиви и скромни учени, в учрежденията като чиновници, където с голямо умение и усърдие редят сметки подир сметки. Изобщо, висшите Сатурнови типове са най-добри и полезни там, където е нужен ред, сериозност, точност, наблюдателност и трудолюбие. На тези личности трябва да се вдъхва радост, оптимизъм и воля за живот.
към текста >>

6. ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ - Влад Пашов (1902- 1974)

За да бъде Мъдър, човек трябва да си играе с нещата както детето с играчките и да употреби сериозността си, за да направи да излезе оттам пленения Бог, който е скрит там."
Ето защо Хераклит нарича Вечното „едно дете, което си играе", а Вечността - Царство на детето. „И тогава в какво се състои първоначалната грешка? - Че смятаме за много важно това, което не бива да считаме за такова. Бог се е разпространил във вселената. Този, който приема нещата, без да намери Бога в тях, взема гробницата на Бога за самия Бог. За да бъде Мъдър, човек трябва да си играе с нещата както детето с играчките и да употреби сериозността си, за да направи да излезе оттам пленения Бог, който е скрит там." „Съзерцанието на Вечното гори и изпояжда измамливата идея, която обикновено човек си създава за нещата. Духът разлага мислите, които идват от сетивата, той ги разтапя. Той е унищожителен огън." Според Хераклит борбата е бащата на нещата. Той казва: „Ако нямаме противоречия в света, светът на създаването и на нещата не би съществувал.
към текста >>

7. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Самото Евангелие ни подготвя за сериозността на Пътя от начина, по който прави преход към него.
Защото голяма част от Евангелието на Лука е изпълнено с идеята за Пътя, като физическия път, който Исус изминава с учениците Си ни дава идеята за Пътя на душата, който тя трябва да измине в процеса на своето развитие. И затова характерната черта на Евангелието на Лука е характерът на Пътя. Така, между много пътешествия на Исус, описани в това Евангелие, е изложено голямото пътешествие от Галилея до Ерусалим, описанието на който път се простира от 9-та до 19-та глава. Докато за дейността в Галилея са посветени 5 глави и за дейността в Юдея - 5 глави. Характерно за Евангелието на Лука са първите две глави, които говорят за раждането на Исус. Самото Евангелие ни подготвя за сериозността на Пътя от начина, по който прави преход към него. В средата на 9~та глава започва голямото пътуване. Предидущите части на тази глава са сгъстени с една голяма, драматична динамика в едно малко пространство, които у Матей и Марко се простират в няколко глави. Така тук е дадено изпращането на 12_те, Ирод и Кръстителя, нахранването на 5~те хиляди, изповедта на Петър, изцелението на момчето в полите на Табор, спорът за първенството между учениците. След това, в 9_та глава, от 51-ВИ стих нататък почва описанието на пътуването. Според Емил Бок в гръцкия текст на тази част се чувства изобилието на мистерийните Слова, произнасяни при Посвещенията.
към текста >>

Тези две притчи стоят една срещу друга както радостта на сеитбата и сериозността на жетвата, както пролетта и есента, обгръщайки като в рамка Пътя.
И винаги става дума за Пътя: "Не вземайте нищо със себе си по пътя" и "не поздравявайте никого по пътя". И на много други места ние намираме това характерно загатване на Лука за Пътя. Друго характерно за Лука е това, че всички притчи, от първата до последната, принадлежат на големия раздел на Пътя. Преди тръгването на път, в Галилея, Исус дава на народа притчата за Сеятеля, която изцяло е изпълнена със светлото настроение на галилейското небе. След завършването на пътуването в строгата Юдея, в Ерусалим, Исус дава на народа притчата за лошия лозар, за да им отвори очите за неговите врагове и техните цели. Тези две притчи стоят една срещу друга както радостта на сеитбата и сериозността на жетвата, както пролетта и есента, обгръщайки като в рамка Пътя. Интересно е да сравним притчите на Матей с тези на Лука. У Матей почти всички притчи имат един строго съдийски характер, чувства се близостта на Стария Завет. Лука, напротив, не чете морал, но изнася пред нас конкретни образи, които ни говорят сами по себе си. Така например, показва ни се не само милосърдието на самарянина, но и коравосърдечието на свещеника и на левита. Фарисеят е противопоставен на митаря, блудният син, така да се каже тържествува над големия си брат.
към текста >>

8. 16. ПРЕВРЪЩАНЕ НА ВЯРАТА В ЗНАНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тук няма красота, а сериозност, решава се съдбата на света.
Това са двата меча, за които учениците на Христа говорят. Тогава Христос казва: "Достатъчно. Добре". И така, през нощта на Витлеем пастирите виждат ангелски хор. Видението на пастирите е било изпълнено с безгранична красота и радост. През нощта на Гетсимания учениците видяха мечовете и идването на борбата на духовете. Тук няма красота, а сериозност, решава се съдбата на света. Пътят от Витлеем към Гетсимания е път на свободата от пълната с благодат вяра и нейния мир, към един нов свят на светлина и знание. Когато след това Христос умира на кръста, завесата на храма се раздира. Царството на отвъдния свят се разлива в нашето отсамно царство. С това е разкрит пътят на ясновидството. Но същевременно сега човек е поставен посред бойното поле, където водят борба ангели и демони.
към текста >>

9. 5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА - Влад Пашов (1902- 1974)

В битието на човешката жизнена сила той изтръгва човешкото същество от властта на аримано-луциферическите сили, които искат да разрушат сериозността на живота чрез несериозни магии.
Като отхвърли троичното изкушение, Той съзнателно се отрече от Своето космическо превъзходство и влезе в човешките обвивки действително като човек. Той не бе слязъл от чисто Духовните висини на Земята да си играе магически със силите на Земята, но да посее в гнилия свят на Земята семето на едно ново човечество, на едно ново съществуване. В троичното изкушение се изпълнява човекоставането на Христа. В битието на физическото тяло Той изтръгва човешкото битие от властта на Ариман, който сграбчва с нокти и задържа към себе си всичко мъртво, иска да му предаде привиден живот, да превърне камъните в хляб. В битието на човешката душа той изтръгва човешкото същество от властта на луциферическите сили, които с егоистична алчност искат да обвият цялото човешко същество в мъгла, за да го владеят това са земните царства, които Сатана обещава на Христа. В битието на човешката жизнена сила той изтръгва човешкото същество от властта на аримано-луциферическите сили, които искат да разрушат сериозността на живота чрез несериозни магии. Преди да завърша разказа за изкушението ще поставя въпроса - защо Йоан не дава в своето Евангелие разказ за изкушението? Според дълбокото окултно разбиране на Евангелията той дава една друга сцена, която е успоредна със сцената на изкушението и предава същата идея. В разказа за изкушението ни е предадена идеята за човекоставането на Христа и влизането му в трите обвивки на Исус, при което Той среща тъмните сили, които побеждава при завладяването тялото на Исус, с което дава началото на завладяването и освобождаването на всички човешки тела от властта на тъмните сили. Йоан е предал тази идея с разказа за очистването на храма. Това е една от първите дейности на Христа след сватбата в Кана Галилейска.
към текста >>

10. III. ТРИТЕ КРЪСТА НА ГОЛГОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Тук нямаме ледената студенина и горчиво сериозната лъжа, както при Кайя-фа, а тревожно играещата си липса на сериозност, нечистота.
Пилат, като научава, че Исус е от Галилея, и затова е поданик на Ирода, който по това време е бил в Ерусалим, затова Пилат изпраща Исуса при него. „Когато Ирод видя Исуса, той много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, тъй като беше слушал много за Него и се надяваше да види някое знамение. Обаче Исус не му отговори." /Лука25:8-9/. Христос беше отговорил както на Кайяфа, така и на Пилата, обаче не даде никакъв отговор на луциферически жадуващия за сензация Ирод, който иска да го изпита езотерично. Тук нямаме ледената студенина и горчиво сериозната лъжа, както при Кайя-фа, а тревожно играещата си липса на сериозност, нечистота. Цяла пропаст разделя чистия. Христов образ от този пламтящ мътен огън. Обаче не съществува никакъв мост от света на Кайяфа към този, на Ирода. Ирод отхвърля оплакванията на хората на Кайяфа. За този Посветен, Който не знае нищо, за Този Маг, Който не може да направи нищо, той има само една пълна с презрение подигравка.
към текста >>

11. Край на първо действие - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Учителят така нареждаше нещата, че аз трябваше да изляза вече от кръга на тези същества, в които преобладаваше емоционалното съзнание, с други думи казано - от света на женския принцип, който държи ключовете на вратите за мистичния свят, Красивия оазис на Изгрева, със своята поетична романтика, с хубавите звездни нощи, с онова поетично вдъхновение и съзерцание, към пулса на живота, трябваше да бъде заменен с аудиториите на университета, да скрия хубавата оптимистична усмивка и сложа мантията на онази сериозност, за да мога по този начин да завърша университета.
Това едностранчиво мое проявление през този голям период от няколко години, специално на моето емоционално съзнание, без да взема участие моят ум, разбира се беше свързано с плана, който Учителят ми начерта, именно прочистване на моето астрално тяло. Разбира се, както се видя от предшествуващите страници, това беше една екзалтация, или както го наричат в древната традиция -събуждане на детето в човека, на невинността и онова висше целомъдрие към първата причина на Битието. Настъпи момент, когато моят поглед не трябваше да бъде обърнат към Небето и Звездите, към Мистичния свят на слънчевите деви. Аз трябваше да обърна своя поглед към земния конкретен емпиричен свят, да направя връзка с мъжкия принцип, който е свързан непосредствено с моето интелектуално съзнание. Този магически момент настъпи именно тук горе на планината, особено след като бях вече завършил ролята си в първото действие на тази общопланетна драма. Учителят така нареждаше нещата, че аз трябваше да изляза вече от кръга на тези същества, в които преобладаваше емоционалното съзнание, с други думи казано - от света на женския принцип, който държи ключовете на вратите за мистичния свят, Красивия оазис на Изгрева, със своята поетична романтика, с хубавите звездни нощи, с онова поетично вдъхновение и съзерцание, към пулса на живота, трябваше да бъде заменен с аудиториите на университета, да скрия хубавата оптимистична усмивка и сложа мантията на онази сериозност, за да мога по този начин да завърша университета. Това положение се изрази чрез обстановката, като направих връзка с втората страна на малкия триъгълник, т. е. отидох да живея в Мара Граблаше-ва. Мария (Мара) Гръблашева бе съпруга на Величко Гръблашев. Той беше един от много известните адвокати на времето. Той е завършил в САЩ и е един от състудентите на Учителя там.
към текста >>

12. Писмото на брат Боев - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Преди започването на концерта бях много сериозна... Той каза, че тази сериозност е на място, защото преди да твори, човек става сериозен.
Показа ми и други движения... — Учителю, аз несъзнателно правя тия движения. Той събра пръстите си, като че ли държеше семка в ръката си и каза: — Това движение дето го правиш е хубаво, като че ли посаждаш семе в сърцата им. Високите ти тонове от ДО нагоре, слизат от много висши светове. Преди започването на концерта бях много сериозна... Той каза, че тази сериозност е на място, защото преди да твори, човек става сериозен. — Каденците и разработката на Паневритмията бяха много хубави! Ти спазваше точния ритъм! Над теб, около главата ти имаше светли, гениални същества. Ти изпълни нашите упражнения като окултни песни. За това нещо се иска знание!
към текста >>

13. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

Процесът на яденето представлява свещен акт, към който трябва да се пристъпва с нужната сериозност."
Благодарността е разновидност на молитвата. ...Не е добре да яде човек, когато е разтревожен." Учителят на ББ дава и един съвсем конкретен съвет относно периода от време, когато е най-благоприятно за нас да приемаме храна: след изгрев и преди залез слънце. Според него най-добрата възможна храна са плодовете: "Най-идеалната храна са плодовете. Ученикът трябва да употребява предимно тях. Те чистят както тялото, така също и мислите и чувствата му." Начинът, по който се храни даден човек, съответства на равнището на личната му духовна еволюция: "Начинът, по който човек яде, определя какъв е той в умствено и в духовно развитие. Процесът на яденето представлява свещен акт, към който трябва да се пристъпва с нужната сериозност." В учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, връзката между приемането на хранителни вещества и духовното развитие на човека е разгледана и под друг ъгъл: "Вътрешната връзка, която свързва клетките в организма в една стройна единица, е храната. Въз основа на този закон човек трябва да яде. Този закон се отнася не само до тялото на човека, но и до неговите чувства и мисли. Когато връзката между клетките на тялото отслабва, едновременно отслабва и тялото.
към текста >>

14. Луната - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Луната няма атмосфера, затова Лунните типове лесно споделят своите впечатления и всичко, което ги вълнува, без каквато и да било сериозност и задълбоченост.
Това придава на нейното влияние жажда да задържа придобитото и стремеж към неговото запазване. Това дава и добра памет при силното влияние на Луната и прави челото изпъкнало в средната си част; също определя наличие на добър апетит, което придава известна пълнота на тези типове. За пълнотата на тялото им допринася и тяхното домоседство - не обичат движенията и напреженията. Затова очите им са големи, широко отворени, кръгли. Активността на Звездното им тяло е слаба и затова обичат да се излежават, преди да станат от сън, чувствайки се все още морни. Луната няма атмосфера, затова Лунните типове лесно споделят своите впечатления и всичко, което ги вълнува, без каквато и да било сериозност и задълбоченост. Зле поставените Лунни типове са клюкари, обичат да разкрасяват дребните случки и преживелици. Хитри, лениви и глупави са те, а невинността им е престорена. Движението на Луната около Земята е особено сложно. Тя има най-дългата формула, определяща нейното движение, което е крайно променливо. Затова хората под силно лунно влияние са променливи, непостоянни, неустойчиви.
към текста >>

15. Сатурн - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Изобщо Сатурновите типове са най-добри и полезни там, където е нужен ред, сериозност, точност, наблюдателност, трудолюбие.
Слънцето и студената вода му причиняват болка. Мисловната дейност държи първенство в живота на тези типове. Те повече обичат самотата и се чувствуват най-добре далеч от света и обществата. Тяхното място е в лабораториите, където те стават едни от най-грижливите, най-трудолюбивите и скромни учени. В бюрата, като чиновници, те също редят с голямо усърдие сметки подир сметки. Изобщо Сатурновите типове са най-добри и полезни там, където е нужен ред, сериозност, точност, наблюдателност, трудолюбие. На тези типове трябва да се вдъхва радост, оптимизъм, воля за живот. Общо взето, Сатурновите типове явно се открояват и лесно се познават. Отбелязахме, че всички членове на Слънчевото семейство имат отношение към органи, системи и части от тялото. Сатурн има своето отношение към костната система на човека - гръбнак, колена, зъби, а също така и към кожата, слуха, слуха, зрението. Сатурн се намира точно на главните линии - Асцендент, Надир, Десцендент, Зенит и особено ако е с обратно движение (ретрограден), и когато има силни неблагоприятни аспекти (квадратури, опозиция с повечето от Планетите и Луната), тогава ще имаме едно неприятно увреждане на всичко онова, към което отбелязахме, че Сатурн има отношение в човешкия организъм.
към текста >>

16. Типове ръце - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ако Сатурновият пръст е голям, имаме сериозност и разсъдливост.
Имат малко радости по своя вина. Консервативни са, обичат бавното развитие и не приемат нещо, което е ново и набързо дошло. Те имат само вкус към ботаниката, археологията, юриспруденцията, историята, политиката. Нямат отношение към метафизиката и изобщо към отвлечените дисциплини. Ако при такива ръце Юпитеровият пръст е по-голям, имаме любов към истината и подчертана гордост. Ако Сатурновият пръст е голям, имаме сериозност и разсъдливост. Ако Аполоновият пръст е много голям, имаме любов към науката и размисъл в изкуството. Ако Меркуриевият е много голям, имаме умение за постигане на практични задачи. Ако някои от пръстите са много къси, тогава имаме една импулсивност, натура, пълна с нетърпение в обосноваването и аргументацията. КОНИЧНА РЪКА. Такива ръце, когато пръстите са събрани, имат конична форма.
към текста >>

17. Пръстите - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ако пръстите са със заострени върхове, показват голяма психична сила, любов към красотата, но издават също лекомислие и несериозност.
Той ще променя становищата си всяка минута и лесно ще измисля клевети спрямо другите. Ако пръстите са непропорционално къси спрямо дланта и са дебели, лицето е арогантно, мързеливо, небрежно е и в интелектуално отношение е бедно. Ако пръстите са с непропорционална, много по-голяма дължина от дланта, имаме човек, който има много малка връзка и усет към реалното. Ако опънатите пръсти очебийно се извиват нагоре, това при по-примитивен човек означава любопитство. Ако човекът е по-издигнат и по-добре сложен, това показва любов към знанието. Ако пръстите са със заострени върхове, показват голяма психична сила, любов към красотата, но издават също лекомислие и несериозност. Всеки пръст си има своите особености и оттам - своето значение.
към текста >>

18. Ясновидство - Сава Калименов (1901 - 1990)

Редица професори, учени с всесветска известност, от десетки години вече, непрестанно поучавате, с успех, с методичност, с точност и сериозност, отговарящи напълно на „позитивността“ на днешната наука, тази област на неизследвани явления, която,до сега е била „terra incognita“.
Ние тук не ще излагаме начините, пътищата, по които това чувство може да се развие в човека, но ще искаме само да докажем неговото съществуване1. Че ясновидството съществува като факт в живота, имаме много доказателства от всички векове на историята. Но ние ще изоставим миналото и ще се обърнем към настоящето. Ясновидството е вече безсъмнен факт, до- казан по един абсолютно неопровержим на- чин от нашата съвременна наука. Съвременната официална наука, в лицето на своите първи и най-напредничави представители, е доближила отдавна границите на окултната наука и прави смели набези отвъд тях. Редица професори, учени с всесветска известност, от десетки години вече, непрестанно поучавате, с успех, с методичност, с точност и сериозност, отговарящи напълно на „позитивността“ на днешната наука, тази област на неизследвани явления, която,до сега е била „terra incognita“. Достиженията, които са направени в тази област, са грамадни. Проучванията и опитите, които са направени, са от такъв характер и тъй многочислени. че вече за този, който познава тия достижения, не може да става въпрос за верността на основните положения на окултизма. За жалост, нашата интелигенция и нашите учени, са почти също тъй незапознати с тия научни достижения, както и широките народни маси. Коя е истинската причина за това?
към текста >>

19. Дишането и болестите - Сава Калименов (1901 - 1990)

Не, пълен успех, големи резултати се достигат само с цената на големи, неуморни усилия, те се достигат само с постоянство, съответно на сериозността на болестта, с която искаме да се борим.
Той е здрав.От каквато болест и да страдате, търсете помощ в дълбокото дишане.То лекува ревматизъм, гръдни стомашни болести, главоболие, коремоболие и т. н. Няма болест,която да не се лекува чрез дишане". Учителя Има много средства против болестите, но едно е най силното и мощно средство против тях: това е дълбокото дишане. Дълбокото дишане означава пречистване на кръвта, а чистата кръв означава здраве. Следователно, дълбокото дишане е универсално средство против всички болести Разбира се, това не значи, че ние можем да боравим с това средство както си искаме и да се надяваме за отлични резултати, или пък да правим само микроскопични усилия, а да смятаме, че сме направили кой знае какво и да очакваме пълен успех. Не, пълен успех, големи резултати се достигат само с цената на големи, неуморни усилия, те се достигат само с постоянство, съответно на сериозността на болестта, с която искаме да се борим. Нищо хубаво не може да се купи евтино. На този свет всяко нещо си струва парите А в областта на духа всяко нещо си струва усилията, нужни за неговото достигане. Каквато и цел да си поставим, ние трябва да направим съответното количество усилия, нужни за нейното постигане. Ето защо, за да се освободим от една болест, която често пъти може да бъде дълбоко вкоренена в нашия организъм, необходими са много усилия, и преди всичко, необходим е правилен метод. Този метод, що се отнася до лекуването чрез дишане, се характеризира преди всичко с думата постепенност.
към текста >>

20. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

Ако при Валентин Томберг се наблюдава един много сериозен идеен разрив, стигащ до крайности, от рода на свързване с напълно идейно-контрастни социални импулси, отричане на основни идеи на антропософията и в края на краищата явно подценяване на значимостта и сериозността на импулса, даден от Рудолф Щайнер, то напротив, Михаил Иванов до края на живота си се самоопределя като ученик на Учителя Петър Дънов.
А методологията, прилагана от Михаил Иванов, е буквално копие на някои от методите на Учителя Петър Дънов: посреща се изгрева, практикува се Паневритмия, братски обяди, пеене на духовни песни, интензивна работа чрез метода молитва, възпитаване на братска взаимопомощ и прочее. От всичко това може да се направи решителен извод, използвайки един друг знак за Бодхисатва Майтрея, даден от Рудолф Щайнер. След като се знае, че след коренната трансформация на съзнанието на човека-носител той ще се изяви духовно могъщо, но сякаш сам в света58, така да се каже, непроизлизащ от никаква верига учител-ученик, веднага се разбира, че Михаил Иванов не е Бодхисатвата на XX век, защото той има свой духовен Учител, който въобще не крие, а напротив - широко прогласява. И всеки, който задълбочено познава дейността на този духовен лидер, няма да направи грешката да твърди, че това е предсказаният от антропософията Бодхисатва. А хората, който коментират тези твърдения, трябва без какъвто и да е фундаменталистки уклон първо добре да изучат дадено духовно-социално явление и едва после да приемат или отхвърлят дадена теза. Ако при Валентин Томберг се наблюдава един много сериозен идеен разрив, стигащ до крайности, от рода на свързване с напълно идейно-контрастни социални импулси, отричане на основни идеи на антропософията и в края на краищата явно подценяване на значимостта и сериозността на импулса, даден от Рудолф Щайнер, то напротив, Михаил Иванов до края на живота си се самоопределя като ученик на Учителя Петър Дънов. За да се открие Граала, трябва да се обърне внимание и на най-малките неща, но със свещено отношение - разумно и безкритично. (6) Когато човек се развива азово и едновременно с това силно се устремява към някакъв духовен идеал, понякога настъпва типична грешка, която се явява един от опасните капани в пътя на духовното развитие. Става въпрос за това, че когато един духовно търсещ Аз се стреми интензивно към възвишен Учител, извор на Божествена Мъдрост, понякога той попада в капана на самоидентификацията със самия обект на стремеж. Такова човешко его има в себе си опасното съчетание от силен копнеж към дадена висша цел и скрито тщеславие и мания за величие -достига се до едно неправилно уеднаквяване на ученика с Учителя. Това взривоопасно съчетание довежда до ситуации, когато последователи на някакви езотерични пътища, които са се докоснали до предсказанията за новата изява на Бодхисатва Майтрея в настоящата епоха, до такава степен загубват представа за себе си и реалността, че направо прокламират себе си в света като конкретна изява на чакания от езотериците на изтока и запада Световен Велик Учител.
към текста >>

0.26587796211243