Търсене в текстове за 'Сериозност'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 39 резултата в 37 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. За братското сдружаване - К. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Вие ще чуете мотиви, които се изправят пред вас с всичката сериозност и мъчителна неразрешимост на една проблема; вие ще чуете и ще различите много гатанки, изкусно сплетени от тоновите елементи – гатанки каквито студеният и строг сфинкс винаги предлага на човека за разрешение, за да го допусне една стъпка по-нагоре, дето той ще намери ответ на хиляди въпроси, които го занимават; вие ще чуете да се редуват във вашето музикално съзнание гальовни, нежни, ефирни конфигурации на тонове, които съграждат у вас настроение, вливат в него топлика на симпатията и повдигат вашата впечатлителност или пък и отзивчивост или пък зараждат скръб, болезненост и довеждат до отчаяние.
Запример при 7/16 такт акцентуват се 1°, 3° и 5° време или 1°, 4° и 6° време (В показаните по-долу примери отбелязаните с ъгълче ноти са акцентуваните времена). Тия акцентувани времена, редуващи се правилно периодически, след равни промеждутъци от време, са опорните точки на ритмуса: те са центрове на движението в ритмичните фигури и заедно с времетраенето на отделните тонове създават хилядите вариации на ритмуса. Множеството от музикални тонове при една музикална композиция под въздействието от страна на ритмуса, се подразделят на по-големи или по-малки групи, които в своята цялост представляват нещо завършено, нещо закръглено по своето съдържание. Те от своя страна се раздробяват на още по-малки групи, които пък са съставени от най-малките мелодични елементи – мотивите Последните, свързани помежду си с жива, органическа връзка, образуват по-големи групи, откъслеци, последните на свой ред – предложения, докато стигнем така до тъй наречените периоди, които имат значението и стойността на вече изказана и завършена мисъл. Ще се запознаем по-специално с тия елементи, като материал за изграждане на мелодията, но засега ще кажем само, че те са понятията, представите и образите, които обуславят развоя на музикалната мисъл и дават цена на нейното съдържание. Вие ще чуете мотиви, които се изправят пред вас с всичката сериозност и мъчителна неразрешимост на една проблема; вие ще чуете и ще различите много гатанки, изкусно сплетени от тоновите елементи – гатанки каквито студеният и строг сфинкс винаги предлага на човека за разрешение, за да го допусне една стъпка по-нагоре, дето той ще намери ответ на хиляди въпроси, които го занимават; вие ще чуете да се редуват във вашето музикално съзнание гальовни, нежни, ефирни конфигурации на тонове, които съграждат у вас настроение, вливат в него топлика на симпатията и повдигат вашата впечатлителност или пък и отзивчивост или пък зараждат скръб, болезненост и довеждат до отчаяние. И най-после вие ще чуете елементите на мелодичната линия така стройно наредени и в такава силна логическа връзка помежду им, че пред вас се откроява ясно и конкретно, строго оформена мисъл и за свикналия това музикално възприятие се идентифицира с последователен размисъл, при който не липсват всички главни положения и моменти на мисълта, предизвикана по чисто интелектуален път. Разбира се тук мислителят не ще бъде лишен от чувството на приятност, от топлина в работата си и възторг при постиженията на своята мисъл, което впрочем не трябва да липсва и при самостоятелния мисловен процес. Мелодичната линия се покои, както казахме върху ритмуса като на основа. С различието на тоновете по височина, последните дават повод за пораждане на взаимоотношения помежду си и образуват така наречените интервали и редувания на интервали и с получените в последствие осмислени елементи, образуващи мелодията, се внася нещо ново в музиката, което въздействува по-иначе върху човека и събужда у него способности и потенциални възможности, различни от тия, които се привикват на живот от ритмуса. Последният създава основното настроение, фона и декорите на сцената, върху която ще се разиграят събития, чиито действуващи лица са рожба на мелодичната линия.
към текста >>

2. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

„Високи съзнания се искат за този живот" и ние вярваме, че всеки в когото тази идея започва да работи, съзнава напълно сериозността, а не „страшното" в този живот.
Плюс това физическата работа обикновено носи едно малко изпразване на вътрешния потенциал и ето пред нас е психологичното състояние на един от братята няколко мига след първия ентусиазъм. И ние ще си позволим да изтъкнем своето заключение: Докато духовният елемент преобладаваше във всеки едного от братята, вътрешните противоречия и физически трудности не се забелязваха. И този ентусиазъм не би бил такъв, ако неговото ръководство поемеше един светъл ум; в този случай той би дал много сили и духовни стремежи, толкова необходими за по-сетнешната работа в сдружението. С това ние нямаме ни най-малкото (намерение) да представим този нов живот за толкова страшен. Не, ние искаме конкретно и ясно да се изнесат първите факти, които се налагат на всеки, опитващ се да изнесе опита на братското сдружение и донякъде да изтъкнем важността и истинността на мисълта. „Високи съзнания се искат за този живот" и ние вярваме, че всеки в когото тази идея започва да работи, съзнава напълно сериозността, а не „страшното" в този живот. Истинността на тези наши мисли, основани на близкия опит, ние можахме да проверим и в други няколко комуни в България, а най-добре от дългогодишните опити за реализиране на комуна през миналото столетие от интелигентния руснак Николай Фрей. Опитите си е правил в Америка и ние с учудване констатираме еднаквостта на законите, действуващи в положителна и отрицателна насока, вътре във всяко сдружение, вън от време и национално чувство, религиозни убеждения и др. Опитите на Николай Фрей са ценни за нас, защото те изтикват добрите и лошите страни на известна приложена комунална форма (за опитите на Фрей ние употребяваме думата, „комуна",тъй като истинската идея за братството и сдружение на братя за него е била още чужда), грешките произлезли от известен начин на прилагане законите на вътрешното растене, значението на слуховия елемент при напредването на школата в комуната и др. – Факти из живота на сдруженията, които налагат корекция в разбиранията на всеки работник за тяхното реализиране. Ние ще предадем в няколко книжки съкратено историята на тези комуни, които ще ни дадат освен знанието, за което говорихме по-горе, но и един жив образ за освежаване на мислите в нашата теоретична беседа.
към текста >>

3. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Същевременно той определяше свещеници, които през целия ден трябваше да пазят светилището не толкова от злата воля на хората, отколкото от тяхната несериозност.
По такъв начин очистен и накаден той отиваше в малка черквичка, откъсваше от вратата сребърния печат и влизаше сам в светилището, където върху креват от слонова кост почиваше странната статуя на Бога Озирис. Богът притежаваше необикновени свойства: всяка нощ падаха неговите крака, ръце и глава, прерязани някога от злия Бог Сет; но след молитвата на фараона, всички членове наново се срастваха без нечия помощ. Когато негова святост се убеждаваше, че Озирис наново е без дефект, той изтегляше статуята от леглото, окъпваше я, намяташе я със скъпоценни облекла и я поставяше върху малахитов трон, накадяваше я с парфюми. Това беше твърде важна церемония: ако някоя сутрин членовете на Озирис не бяха се сраснали, това би било знак, че голяма опасност застрашава Египет, ако не цял свят. Възкресил и облякъл Бога, Негова святост оставяше вратата на черквицата отворена, за да протече благодат върху цялата страна. Същевременно той определяше свещеници, които през целия ден трябваше да пазят светилището не толкова от злата воля на хората, отколкото от тяхната несериозност. Често се случваше, че лекомислен смъртен много приближил се към най-святото място да получи невидим удар, който го поваляше в безсъзнание, дори мъртъв. След службата, Господарят, заобиколен от пеещите свещеници, отиваше в голямата трапезария, където имаше фотьойл за него и малка маса и деветнадесет други маси пред деветнадесет статуи, представляващи деветнадесеттях династии. Когато монархът сядаше, дотичваха млади момчета и момичета със златни табли, върху които имаше месо, баници и кани с вино. Свещеникът, грижещ се за ястията, накусваше от първата табла, която после коленичейки поднасяше на Фараона; другите табли и кани поставяха пред предшествениците. Когато Монархът успокояваше глада си, напущаше салона.
към текста >>

4. НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. Боев Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Само когато подобни упражнения се извършват със свещена сериозност и настойчивост, те водят към висшата цел на познанието.
Да се опиташ с усилие да победиш това отвращение и да се оставиш без предубеждение да ти влияе това, което те правят. Или пък, когато се намираш в обстановка, която извиква това или друго съждение, да надвиеш това съждение и без предубеждение да се отдадеш на впечатлението. Трябва да се остави на нещата и събитията повече да говорят сами за себе си, отколкото ти да говориш за тях. Същото нещо се отнася и към мисловния мир. Да надвиеш в себе си това, което образува тази или онази мисъл и да се предостави да извика мисъл само това, което е отвън. Само когато подобни упражнения се извършват със свещена сериозност и настойчивост, те водят към висшата цел на познанието. Докато човек е още склонен да са надценява в ущърб на окръжаващия го свят, дотогава той си затваря пътя за висшето познание. Онзи, който към всеки предмет или към събитията на външния свят се отнася от гледището на онази радост или скръб, която те му доставят, той си дава такова надценяване от себе си. Защото от своята радост и от своята скръб той нищо не узнава за нещата, а нещо само за себе си. Когато аз чувствувам симпатия към човека, преди всичко, аз чувствувам само моето отношение км него. Ако в моето съждение, в моето отношение аз се намирам в зависимост изключително от чувството на радост, симпатия, то с това аз издигам на пръв план своята личност, аз я натрапвам на свята.
към текста >>

5. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Техният ум е язвителен и доста лекомислен; обичат шеги, каламбури; малко способни са за сериозност.
Техният практичен, позитивен и реалистичен ум не разбира нищо от поезия и чувства. Техните артистични способности са по-скоро подражателни, отколкото творчески, макар, че в занаятите проявяват изобретателност. Те са способни към едра търговия и особено като посредници. Общителни и експанзивни са до обмисленост и рязкост. Те обичат да бъбрят, стига разговорът да е разнообразен, свободен и весел. Техният ум е язвителен и доста лекомислен; обичат шеги, каламбури; малко способни са за сериозност. Големи поклонници на комфорта и трапезните удоволствия; те са лакоми и весели трапезни събеседници; леките и вакхически песни са им особено любими. По природа леко се увличат в крайности; силно развита чувственост; те живеят почти изключително с чувствата; големи поклонници са на любовните отношения, стига да не им причиняват стеснения или грижи. Дохождайки във всичко до крайност, те се отличават със силна ненавист и силна любов Хитростта и дипломацията у тях са по-скоро идеи, отколкото действителност. Ревниво ценят своя авторитет и се грижат, щото и другите да го уважават; не могат да понасят, ако ги наругаят по някакъв начин. Независими в своите семейства и в делата си, те обикновено се съветват със своята особа.
към текста >>

6. Астрологията и възпитанието Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Но ние трябва да признаем - и то с всичката прямота - че възрастните, въпреки своята „сериозност" и „заетост", много пъти остават само големи деца, които също имат нужда от възпитание.
Има много и много примри, които показват, че често това що младежта носи и що училището гради, улицата и обществото на възрастните го рушат. Яви се, прочее, нуждата да се съгласува обновителната работа на всички фактори, а косвено да се създаде една образователна работа и между възрастните. Защото, наистина, от една страна е твърде популярен възгледът, че човек се учи докато е жив, но от друга - има и едно, мълчаливо прието в обществото мнение, че човек се учи и възпитава главно докато ходи на училище. Излезе ли от него, той става „възрастен", „сериозен", „зает" и обикновено, изцяло погълнат от някой занаят или специалност, започва да счита за „лукс" или сантименталност това - да разсъждава върху по-общите въпроси на живота и да работи за своето общо духовно издигане. Вследствие на това често настъпва един пагубен застой в обществото на възрастните. Но ние трябва да признаем - и то с всичката прямота - че възрастните, въпреки своята „сериозност" и „заетост", много пъти остават само големи деца, които също имат нужда от възпитание. Да поясним мисълта си! Че разлика между детето и възрастния има - в това не ще съмнение. Възрастният е развит, силен, самостоен и него ние имаме предвид, когато говорим за човека въобще, Но тази сила и самостойност е само по отношение на околната среда в даден момент. Сам по себе си и възрастният човек е малко и слабо същество, което съпоставено с възможния идеал за един свършен човек или пък със стихиите, величието и загадката на природата — остава мъничко дете. Но и в друга посока можем да вземем възрастния за голямо дете.
към текста >>

7. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - СВЕТЛИНАТА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Всичко, което е свързано с концентрация и сериозност в живота, е подчинено на Сатурн.
И ако поставим върху тази напречна греда една надлъжна, насочена към средния — сатурновия пръст (твърде често самата сатурнова линия взима тази посока), то ние имаме знака на свещения кръст, под чието влияние седи целият ни живот - често без сам да знае човек. Идваме до петата т.н. Сатурнова сила която е локализирана в сатурновия хълм и пръст. Сатурн е великият учител на съдбата в добър и в лош смисъл. Той символизира спънките и опасностите, посредством чието преодоляване душата узрява и се обучава за достигане по-високи стъпала на развитие. Всичко, което е свързано с концентрация и сериозност в живота, е подчинено на Сатурн. В едно нисшо, вулгарно схващане, Сатурн е, следователно, с право изпращачът на нещастие и катастрофи (от там и името „Сатан"!). Според едно по-висше схващане, подобни изживявания са от голямо значение за истинското въздигане. Когато старите астролози са го наричали „Голямото нещастие" („малкото" е Марс!), те са имали предвид само една страна от неговото естество. Сатурн е великият съдия, който държи везните на справедливостта в ръката си и неподкупно върши своята служба. Не напразно, когато Сатурн идва в зодиакалния знак „Везни" той е, както се казва, „извисен", което ще рече, че неговото действие е засилено.
към текста >>

От само себе си се разбира, че под знака на Сатурн, могат да се развиват и големи крайности: меланхолия, прекомерна сериозност, бягство от хората, изолираност - без съмнение пак в добър и лош смисъл.
Когато старите астролози са го наричали „Голямото нещастие" („малкото" е Марс!), те са имали предвид само една страна от неговото естество. Сатурн е великият съдия, който държи везните на справедливостта в ръката си и неподкупно върши своята служба. Не напразно, когато Сатурн идва в зодиакалния знак „Везни" той е, както се казва, „извисен", което ще рече, че неговото действие е засилено. Който преодолее Сатурн, т.е. неговата голяма сила, чрез възприемане на поуките муза собствена мощ, той получава благословението на Сатурн - Зрелостта чрез собствено постижение. От само себе си се разбира, че под знака на Сатурн, могат да се развиват и големи крайности: меланхолия, прекомерна сериозност, бягство от хората, изолираност - без съмнение пак в добър и лош смисъл. Старите хироманти са го поставяли често във връзка със затвора. Също манастир и др. подобни се считат за сатурновски. Областта на действие на Сатурн в ръката, освен в сатурновия хълм и пръст, лежи още в отварящата се в сатурновия хълм „Сатурнова" или линия на съдбата. Юпитер представя шестата сила.
към текста >>

8. ДЕСЕТ ГОДИНИ ЖИТНО ЗЪРНО - Д-Р Е.К. Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Още в началото на разговора изпъква в очи мъдростта, сериозността и знанието, с което тия приятели от селата разглеждат сложни въпроси от областта на наука, философия, религия, изкуство и пр.. Какъв тънък усет за Истината, каква светлина, каква остра мисъл, логичност, наблюдателност и начетеност!
Новото ще влезе в света чрез музиката. Тя е вратата, казва Учителят, през която ще мине човек, за да се отворят всички възможности за него! Повечето от песните в тая среща са от Учителя. Ето, гостите са вече прибрани в определените им домове. На другия ден срещи на групи в разни къщи и красиви разговори върху идейни въпроси. Още в началото на разговора изпъква в очи мъдростта, сериозността и знанието, с което тия приятели от селата разглеждат сложни въпроси от областта на наука, философия, религия, изкуство и пр.. Какъв тънък усет за Истината, каква светлина, каква остра мисъл, логичност, наблюдателност и начетеност! Те постоянно четат, учат. Използуват и най-малкото свободно време за учене. Някои от тях, макар и възрастни, почват да учат цигулка! Какъв вътрешен подтик за висш живот! Казаха ми, че братството в селото имало обща земя, която всички работили.
към текста >>

9. Списанието PDF Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Излезе от печат ненадминатия по своята, дълбочина и оригиналност роман от дук де Помар: „Безсмъртна любов", който по сериозност на проблемите, които поставя и разглежда, е единственият в световната литература до днес.
Сега, ако ви питат, защо трябва да обичате, ще отговорите: човек трябва да обича, за да вижда Божественото навсякъде. Не го ли вижда, той няма живот в себе си. Без любов животът няма смисъл. Тая година трябва да дадете път на любовта в себе си, за да се влее струята на великия живот във вас." Нека всички, които желаят да допринесат за новото в света, да съдействуват за масовото разпространение на тая книжка в обществото! Безсмъртна любов. Излезе от печат ненадминатия по своята, дълбочина и оригиналност роман от дук де Помар: „Безсмъртна любов", който по сериозност на проблемите, които поставя и разглежда, е единственият в световната литература до днес. Цена 30 лв. Търсете я по всички добре уредени книжарници в царството или направо от книгоиздателство „Братство" - Севлиево, пощенска чекова сметка 2201. Хей горице! Детска стихотворна сбирка от Димитрина Антонова - София, 1938 г. Цена 10 лева.
към текста >>

10. Идеали на младежта Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Имена като тия на Артур Едингтон, Джеймс Джийнс, Абат Леметър, Сър Оливер Лодж и др., са достатъчна гаранция, че разгледаният въпрос е бил обхванат всестранно и с подобаваща сериозност.
Расте ли всемирът? Подложен ли е той като цяло на непрекъснатите промени на вечно текущия живот? Как изглеждат тия промени „наблюдавани" през едно грандиозно око от далечината на тоя всемир? Ето смисълът на въпросите, които си бяха поставили физиците преди няколко години в British Association. Тоя въпрос си задават и сега във връзка с някои нови наблюдения. Имена като тия на Артур Едингтон, Джеймс Джийнс, Абат Леметър, Сър Оливер Лодж и др., са достатъчна гаранция, че разгледаният въпрос е бил обхванат всестранно и с подобаваща сериозност. Бяха поставени на преценка понятията пространство, време и всички други останали от класическата механика ценности. След тая работа се дойде до заключението, че всемира се разширява като един самостоен организъм, който живее свой собствен живот. Не е местото тук да дадем едно макар и бегло изложение на направените по случая разсъждения. Ще посочим само резултатите: Сър Артур Едингтон твърди като резултат на своите математични проучвания, че първоначалният радиус на вселената е бил само 1068 милиона светлинни години. (Светлинната година е път, който светлината изминава за една година, като се разпространява с 300 хиляди километра в секунда).
към текста >>

11. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ВИТОШКИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

– Великодушие, благородство, творчество, артистични дарби, организаторски талант, идеализъм, възвишени стремежи, покровителство, щедрост, достойнство, авторитетност, честност, вярност, истинолюбие, откровеност, воля, солидност, деловитост, смелост, решителност, самоувереност, жизнерадост, независимост, сериозност, спокойствие, енергия; дисхарм.
– Мистици, идеалисти, хора на изкуството, космополити, утописти, медиуми – изобщо загадъчни хора; дисхарм. – Слабоволни натури, маниаци, истерични хора, морфинисти, съзаклятници, измамници, шарлатани, престъпници. Психологичните значения на планетите по М. Хайндел и др. Слънце харм. – Великодушие, благородство, творчество, артистични дарби, организаторски талант, идеализъм, възвишени стремежи, покровителство, щедрост, достойнство, авторитетност, честност, вярност, истинолюбие, откровеност, воля, солидност, деловитост, смелост, решителност, самоувереност, жизнерадост, независимост, сериозност, спокойствие, енергия; дисхарм. – Липса на всякаква амбиция, небрежност, самонадеяност, бомбастичност, тщеславие, страхливост, надменност, гняв, властолюбие, себелюбие, деспотичност. Луна харм. – Майчинска любов, градивни способности, мистични склонности, разсъдливост, доброта, религиозно чувство, магнетичност, въображение, чувствителност, възприемчивост, съзерцателност, кротост, мек, тих характер, скромност, приспособяване, общителност, обич към домашното удобство, но и към пътуванията, романтичност, послушност; дисхарм. – Мечтателност, подражание, свенливост, равнодушие, болезнена чувствителност, меланхоличност, нерешителност, колебливост, безпокойство, боязливост, суеверие, непостоянство, детински характер, суетност, страхливост, недеятелност, небрежност, наивност, капризност, фантастичност, сервилност, необмисленост, безхарактерност. Меркурий харм.
към текста >>

– Съвестност, самоотричане, справедливост, вярност, достойнство, дълбокомислие, предвидливост, преценяване, логика, съсредоточеност, методичност, тактичност, търпение, трудолюбие, солидност, постоянство, твърдост, издръжливост, сдържаност, независимост, сериозност, предпазливост, въздържание, обич към простотата, пестеливост, аскетизъм; дисхарм.
– Критичност, самонадеяност, лудешка смелост, амбициозност, недисциплинираност, прибързаност, нетърпеливост, разпиляване, непостоянство, нехармоничност, самохвалство, сладострастие, цинизъм, надменност, буен, раздразнителен, горещ, заядлив, повелителен, нападателен темпераментен, своенравие, опърничавост, ревност, грубост, гневен, дързък, нахален, див, необуздан характер, необмисленост, безпътство, алчност, егоизъм, омраза, деспотичност, разрушителност, жестокост. Юпитер харм. – Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбие, милосърдие, честност, сърдечност, благосклонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост, тактичност, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, вярност към закона; дисхарм. – Човек на традицията, равнодушие, отлагане, надутост, разточителност, обич към удоволствията и външния блясък, щеславие, самохвалство, лицемерна набожност, беззаконие. Сатурн харм. – Съвестност, самоотричане, справедливост, вярност, достойнство, дълбокомислие, предвидливост, преценяване, логика, съсредоточеност, методичност, тактичност, търпение, трудолюбие, солидност, постоянство, твърдост, издръжливост, сдържаност, независимост, сериозност, предпазливост, въздържание, обич към простотата, пестеливост, аскетизъм; дисхарм. – Мълчаливост, затвореност, бавност, умора, свенливост, равнодушие, меланхолия, печал, нерешителност, навъсеност, недоволство, скептицизъм, обезсърчаване, съмнение, подозрителност, самоизмъчване, песимизъм, отчаяние, скъперничество, материализъм, студенина, упоритост, твърдоглавие, боязливост, страхливост, догматичност, консервативност, тесногръдие, егоизъм, строгост, скритост, ревност, завист, нетолерантност, деспотизъм, безсърдечие, безпощадност към себе си и другите, неумолимост, подмолност, злоба, отмъстителност, суровост, разрушителност, жестокост, коварство. Уран харм. – Напредничавост, окултни интереси, реформаторски стремежи, изобретателност, интуиция, свободолюбие, обич към извънредното, независимост, критичност, оригиналност, романтичност, пъргавост; дисхарм. – Недружелюбност, нервност, критикуване, непостоянство, опърничавост, ексцентричност, избухливост, фанатичност, невменяемост, порочност. Нептун харм.
към текста >>

12. НОВИЯТ НАЧИН НА ВЪЗПРИЕМАНЕ. АНГЕЛСКИЯТ ГОВОР СПОРЕД СВЕДЕНБОРГ. - БОЯН БОЕВ Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Те много лесно напущат състоянието на сериозност и търсят веселата страна на всяко нещо.
Те се явяват толкова по-правдиви и неопровержими, колкото лицето, което наблюдава, е по-добър психолог и има набрана доста голяма опитност от съзнателно или несъзнателно вникване в смеха и усмивката. Смехът има три видими ефекти. 1) Промяна на маската на лицето чрез многообразни мускулни промени у него, 2) звукови ефекти, които произлизат от устно носно-гърлената кухина, 3) жестове и движения с ръце, крака, а понякога и с цялото тяло. Понякога смехът предизвиква деятелност и със слъзните жлези и смеещият се има вид на човек, който плаче. Широкият смях, придружен с гърлен глас, при който, обикновено, взима участие всяко муслулче на лицето, е свойствен на хора откровени, незлобиви, но малко повърхности. Те много лесно напущат състоянието на сериозност и търсят веселата страна на всяко нещо. Те са сърдечни, с малко конфликти в своя вътрешен живот, чиито радости са пълни. При смеха си, те държат главата си назад, като че я забиват по-дълбоко в раменете. При това положение, вратът им се скъсява, устата е кръгло отворена, но долната устна не е дръпната силно назад. Ако при тоя вид смях, долната челюст и устна се вдават навътре и гласът е гъглив и задавен, ние имаме работа с хора малко глупави и повърхностни. Смехът на такива хора завършва внезапно и физиономията им разкрива една безличност.
към текста >>

13. КЪМ НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Той бавно разгръща листата на голямата книга и със спокойна сериозност следи това, което е написано там.
Ето това чете човекът с леко посивялата коса до прозореца на бащината къща, облян в ранните лъчи на сутринното слънце. На коленете му лежи голямата книга, която бе започнал някога с трогателно равнодушие. Върхът е достигнат, подвигът е извършен, преминал е апотеозът. Познато е кръщението в борбата и това, което е трябвало да стане, е станало. При открития прозорец, в който нахлуват обилните топли лъчи на утринното слънце, седи белокос човек с чист и благ поглед. Той бавно разгръща листата на голямата книга и със спокойна сериозност следи това, което е написано там. Върху главата му блести белината на искрящ сняг. Годините са оставили там белите цветове на своите възторзи и чистата следа на мъдростта. Човекът вече знае, а за да знаеш, трябва да си обходил безкрайните лъкатушения върху земната твърд, въздуха, водата и огъня. Годините като устремени конници са преминали през живота на тоя белокос човек. Техният опит се чете в зениците като заряща светлина.
към текста >>

14. МАЙКИТЕ И БАЩИТЕ НА ВЕЛИКИТЕ ЛЮДЕ - И. А. ИЗВОРСКИ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

При това, учени и обикновени хора ги смятаха като извор на особени откровения, само с разликата, че едни отиваха към тях със сериозност и със стремеж да проникнат в тайнствената загадка на смъртта, докато други правеха от тях извор на развлечение и празно забавление.
Така също и човек, който не може да.бъде почтен и порядъчен, който не изпълнява своите обещания и който въобще е нередовен, забравящ и разсеян, не може да бъде окултен ученик, тъй като на тоя Път се изисква голяма редовност, порядъчност и съсредоточеност на психичните сили. Това е накратко основата, която дава възможност на кандидата да получи Посвещение. Останалите особености и сили се развиват постепенно, ако човек има отговарящи качества. В края на миналия век, когато окултното познание започна да се шири по европейските и американски земи, мнозина го приеха като интересно, забавно явление. Не е далече времето, когато в аристократическите салони, в лабораториите на учените и в домовете на средната класа се уреждаха спиритически сеанси. При това, учени и обикновени хора ги смятаха като извор на особени откровения, само с разликата, че едни отиваха към тях със сериозност и със стремеж да проникнат в тайнствената загадка на смъртта, докато други правеха от тях извор на развлечение и празно забавление. Същото може да се каже и за разните окултни общества, които започнаха да никнат на всички страни. Макар че целта на тия общества да бе много сериозна и е влизала в плана на еволюцията, която управляват Висши същества, разположението на хората, които посещаваха тия общества бе различно. Повечето от тях още не бяха готови да станат истински окултни ученици и гледаха на работата на тия общества, както и на работата във всички обикновени материалистични общества — научни, литературни, музикални и др.. Държеше се повече сметка за придобитото интелектуално знание и окултна образованост, отколкото за моралните качества на личностите, които бяха членове на тия общества. Създаде се цел институт от окултисти-професионалисти, които смятаха себе си като представители или на западната или на източната школа, които натоварваха своя мозък с огромно количество теоретично знание, но не можаха да постигнат нищо в областта на окултната практика. Както всички професионалисти, те създадоха свои корпорации и ревниво гледаха на влизането в техния кръг на ония лица, конто според тяхното мнение нямаха „класично" окултно знание.
към текста >>

15. Разговор с Учителя - Боян Боев Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

За това трябва да се отнасяте с нужната сериозност.
Размишленията върху дадена тема са давали първоначален тласък на мисълта. А веднъж задвижена, тя постепенно е разширявала кръгозора на човешкия ум, връщайки го към онзи Голям Живот, на който всеки човек изначало духовно принадлежи. Темите,задавани от Учителя са онзи метод чрез който човешката мисъл би могла да си възвърне своята истинска функция: да се движи, да се разширява, да свети. УЧИТЕЛЯТ ЗА ТЕМИТЕ 22. 06. 1922 година Темите, които се дават в Школата не са произволни. За това трябва да се отнасяте с нужната сериозност. Те почиват върху известни закони. Преписвайте темите си в отделна тетрадка, и от време на време ги прочитайте. При всяко ново четене в ума ви ще изникнат нови мисли. Колкото по-напред отивате ще ви се дават по-сложни задачи, за които трябва да бъдете готови. 30. 03.
към текста >>

16. Два разговора с Учителя за музиката Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Темите, които се дават в школата, не са призволни, затова трябва да се отнасяте към тях с нужната сериозност.
Само така ще се научите да говорите правилно, т.е. музикално. Всеки ден пейте гамата по няколко пъти наред, докато придобиете чистота в пеенето; всеки тон да бъде чист, ясен, определен. За да пее правилно, човек трябва да има здрави, добре разбити дробове, да диша дълбоко. За развиването на дробовете благоприятствуват екскурзиите, особено изкачването по планините. За следният път пишете върху темата: “Ползата от изкачването по планинските върхове”. Темите, които се дават в школата, не са призволни, затова трябва да се отнасяте към тях с нужната сериозност. Те почиват върху известни закони. Преписвайте темите си в отделна тетрадка и отвреме навреме ги прочитайте. При всяко ново четене, в ума ви ще изникнат нови мисли. Колкото по-напред отивате, ще ви се дават по-сложни задачи, за които трябва да бъдете готови. По-нататък ще свързвате темите.
към текста >>

17. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 2 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те са всички луди и умопобъркани, твърдеше една почтена Софийска дама по адрес на „дъновистите" с най-голяма сериозност и надлежен авторитет.
Разбира се, последната е само физически изразител на настроението на известни среди към Братството. Съборът на Братството тая година беше забранен по същата причина. Писаното из вестниците — заинтересувани и не заинтересувани — поставяше обществото в недоумение: що за странно, тайно учение е това, що за хора представляват членовете на това Братство? Някои си съставиха убеждението, че това са някакви северни мечки, по странна случайност попаднали в майка България. Като че не се касаеше до чистокръвни българи, благонадеждни български поданици, при това всички снабдени с най-редовни легитимации! Те са всички луди и умопобъркани, твърдеше една почтена Софийска дама по адрес на „дъновистите" с най-голяма сериозност и надлежен авторитет. За всичко това не малко прибавяше мълчанието от страна на Братството. Вестниците не приемаха да печатат дописки от страна на „дъновистите“, за да не попаднат под ударите на създаденото вече обществено мнение — разбира се, напълно основателно съображение. Ако някой последовател на г. Дънов се сърди комуто и да било заради всички тия прояви на нашето общество към Братството, то това би било доказателство за неговото неразбиране на учението. Историята не познава окултно учение, което да не е било осмивано и преследвано.
към текста >>

18. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 90 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Остава само едно: да ги приемем и да почнем да ги проучваме с нужната сериозност.
Също такъв е случая с телепатията, психометрията, интуицията и ясновидството. Това са явления познати на всички окултисти. Окултистите знаят тяхната същина. Това са действителни многократно проверени явления, чиято реалност е безспорна. Късно е да ги отричаме, понеже всеки ден в пресата се изнасят все нови и нови факти. Остава само едно: да ги приемем и да почнем да ги проучваме с нужната сериозност. Телепатията, интуицията, ясновидството и пр. са нови средства, принадлежности на утрешния ден, чрез които човек още по-пълно ще може да изучава живота, който сега изглежда тъй много загадъчен, а за мнозина и безсмислен. „Утрешният ден“ носи и нещо друго. В човека се крие една възвишена природа, която сега е съвсем слабо проявена и то само у малцина. Утрешният ден ще представлява едно постепенно събуждане и проявяване на тая скрита за сега природа на човека.
към текста >>

19. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 96 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако децата пожелаят да знаят нещо относно пола и раждането, то ние трябва с внимание да ги изслушаме и с подобаваща сериозност да им обясним на понятен тям език, въпроса или случая, като си служим с подходящи примери из растителното и животинско царства.
Растенията се облагородяват, животните се дресират, а човек се възпитава. А най-добре възпитава личният пример на възпитателя, който трябва да бъде в пряк контакт с децата по всяко време, като се взаимно наблюдават и контролират. Децата са големи психолози. Те много вярно схващат кога им говорят истината. Техните кротки очи безпогрешно проникват в нашата душа и веднага разбират, истината, затова безсмислен е всеки наш опит да скрием нещо. Ако децата пожелаят да знаят нещо относно пола и раждането, то ние трябва с внимание да ги изслушаме и с подобаваща сериозност да им обясним на понятен тям език, въпроса или случая, като си служим с подходящи примери из растителното и животинско царства. Ако не им обясним, те пак ще се научат, но вече по други пътища, при което на въпроса или случая ще се даде съвсем лошо и грубо осветление, което ще хвърли сянка в тяхното детско съзнание. Ако искаме да дадем правилна насока на децата, и за да развият благородни качества в себе си, те трябва да влязат в жива връзка с природата, а чрез приказки, разкази и др., те до почувстват, че природата не е мъртва, а е жива и разумна и като така както хората и животните чувстват така също и растенията чувстват и ни благодарят, когато ги поливаме. Чрез разкази да се обясни на децата, че природата е отзивчива, че и растенията чувстват болни, и тъй те сами да почувстват, че не трябва да убиват животните и да късат цветята. Да се привикне детето да прави всичко това от любов към цветята и животните и то да почувства, че неговите любов, грижи и внимание намират отзвук в тях. Г. С ъ б е в Новата Ева Послушна щерка на волята върховна изстъпва Ева на сцената световна, призвана роля завидна да играй.
към текста >>

20. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 101 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото — ясно е като бел ден — мирът, благоденствието и бъдещето на южното славянство зависят от това сближение — от неговата сериозност и трайност.
Без да дигаме много шум, ние искаме да призовем към дело. Сближението между българския и югослааянския народи, за което се създадоха напоследък такива благоприятни условия, требва да се изгражда смело, разумно. постоянно За него трябва да мислим винаги. То трябва да бъде постоянно пред очите ни. То трябва да диктува постъпките ни, а не да бъде за нас само една вестникарска сензация. Защото — ясно е като бел ден — мирът, благоденствието и бъдещето на южното славянство зависят от това сближение — от неговата сериозност и трайност. Нужно е сближение органическо, а не механическо, външно. Нужно е истинско, пълно сближение, в което да участват целите народи отсам и отвъд границата, за да се опознаят и свържат отблизо. Нужно е единство на южното славянство — пълно преливане на духа, мисълта, идеите, знанията, силите и стремежите във всички южни славяни. Едно от съществените условия, необходими за да се реализира и закрепи това духовно т. е. истинско сближение и единство, е: цялата литература, включително периодичния печат, всички книги, вестници и списания, които се издават от едната страна на границата, да станат общодостъпни за населението от другата й страна.
към текста >>

21. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 108 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Който разбере това, не може да се не отнесе съзнателно с всичката сериозност към преоценка на досегашните си ценности — верую върху което е градил живото си.
Доставя Ж. Панайотов, Опълченска № 66. София 3 Бъдещето верую е и бъдещето човечество, защото това. в което човек фактически вярва - това е и той сам. Не е важно в какво казва на себе си или другите че вярва, а това което прави или наистина вярва и реализира в своите отношения. Който разбере това, не може да се не отнесе съзнателно с всичката сериозност към преоценка на досегашните си ценности — верую върху което е градил живото си. Да даде насока на това търсене и улесни намирането, - ето цял, която тая книга достига. В нея се изнасят дълбоките процеси а живият човек, които съпровождат тава търсене и се достига до ония основни свещени принцип, които могат да сближат хората, да обединят умовете, да съчетаят усилията на всички сърца за да се реализира Божията Воля на земята. Да се опитат нещата, да се вкусят плодовете — това е живото знание, истинската наука. „Вярвам в Единия Свещен хляб. който ядат всички хора и без който никой човек на може да живее.
към текста >>

22. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 111 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато „сребърната нишка“ е вече свободна е сърцето и човекът е напуснал физическото тяло, идва един момент от извънредно голяма важност за духа, и трябва с най-голямата възможна сериозност, и настойчивост да се внуши на близките на един умиращ, че те вършат грамадно престъпление спрямо неговата душа.
Душата принадлежи на висшите светове и никога не може да бъде измерена на физически везни, ако ще би те да отбелязват разлика и от една милионна част от грама. Това. което учените измерват, то е жизненото или етерното тяло, което е съставено от четирите вида етер и принадлежи към физическия свят. По-нататъшните изследвания бяха подети и от други учени и впоследствие проф. Туйнг, шеф на Политехниката в Лос Анжелос доказа, че и при издъхването на животните се намалява тежестта на тялото им. Това потвърждава окултното твърдение, че и животните имат етерно тяло. Когато „сребърната нишка“ е вече свободна е сърцето и човекът е напуснал физическото тяло, идва един момент от извънредно голяма важност за духа, и трябва с най-голямата възможна сериозност, и настойчивост да се внуши на близките на един умиращ, че те вършат грамадно престъпление спрямо неговата душа. като дават шумен израз на своята скръб с викове и плач Защото тъкмо тогава душата е заета с една извънредно нежна работа, и голяма част от стойността, от поуката от миналия живот зависи от това доколко душата може да се съсредоточи. Това ще бъде изяснено по-добре, когато описваме живота на човека в астралния свят. Престъпление е също срещу умиращия да се инжектират стимулационни сраства за поддържане на живота, което се изразява в насилствено задържане на висшите носители, действащи като удари и принасящо голяма вреда на човека. Не е мъчение да се премине отвъд, но мъчение е да бъдеш насилствено задържан към тялото си за продължение на страданията. Мнозина отминали по такъв начин, са заявявали на окултните изследователи, че с това те са били принуждавани да умират с часове и са се молили щото техните близки да спрат тази си лоша услуга, за да могат да умрат.
към текста >>

23. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 113 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

те засягат еднакво, с еднаква сериозност и вещина, както най възвишените, извънсветовни проблеми за човешкия Дух, така и чисто земните въпроси за човешкото тяло, за нашата храна, облекло, за заобикалящата ни среда и т. н.
Както беседите, по сила. дълбочина, възвишеност и всеобхватност не могат да бъдат сравнени с нищо от популярната окултна литература, нито пък с творенията на които и да било първостепенни писатели, също така и книгите, дадени от Учителя Мориа немат равни на себе се. И едното и другото са откровения, нечовешки творби, давани на хората, за да им помогнат да преминат благополучно през изпитанията на днешната епоха, и. влизайки през дверите, водещи към бъдещето, да изградят новия свят. И затова, както думите на Учителя Дънов, така и тия на Учителя Мориа, са колкото отвлечени, толкова и конкретни, т. е. те засягат еднакво, с еднаква сериозност и вещина, както най възвишените, извънсветовни проблеми за човешкия Дух, така и чисто земните въпроси за човешкото тяло, за нашата храна, облекло, за заобикалящата ни среда и т. н. Няма нищо маловажно за Учителите, които знаят, че великите неща са изградени от малките. Центърът, от който Учителят Мориа направлява към света на хората своята дейност, се намира в Хималаите. Индия. Там има една община (комуна, задруга) от негови верни последователи, които са под непосредственото му ръководство, като първи получават неговите откровения и после предават на света това, което е предназначено за него. Защото, както във всяка окултна школа, тук се дават и неща, които не се изнасят навън, а остават само за учениците. Учителят Мориа дава своето учение на света чрез учениците си и предимно чрез госпожа Елена Рьорих, жена на художника със световна известност, професор Николай Рьорих, който с цялото си семейство живее в поменатата община.
към текста >>

24. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 211 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С своята положителност и сериозност от едно страна, и със своята необикновеност, от друга, тази книга е обърнала голямо внимание тук, в Щатите и в Англия.
Според автора, тази пирамида съдържа хронологията на най-важните събития в живота на човечеството, станали от 3000 г. пр. Христа, до 2000 год. след Христа, а особено с големи подробности са описани събитията от около 1500 до 2000 год. сл. Христа. Книгата има около 500 страници, придружена е с много таблици, диаграми, доказателства и сравнения с разни други ключове, за значението на пирамидата — на нейното вътрешно устройство и математичните величини и отношения, вложени в това устройство. С своята положителност и сериозност от едно страна, и със своята необикновеност, от друга, тази книга е обърнала голямо внимание тук, в Щатите и в Англия. Наскоро излезе книгата „The story of Profecy in the life of mankind“ (История на пророчествата в живота на човечеството) от Н. J. Frorman, в която се разглеждат с големи подробности главните пророчества за съдбата на западната цивилизация. Тази година се отпразнува 300 годишнината на Харвардския университет. По този случай бяха поканени мнозина видни учени от целия свят. Бяха държани много реферати по научни и философски въпроси, в които изпъкнаха ясно новите възгледи на учените, отбелязващи решителния преход от механическото и материалистическото разбиране в науката, към спиритуалистическото.
към текста >>

25. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всяко дете, всеки ученик трябва да има свой собствен музикален инструмент — цигулка, флейта или друг — и работата върху него трябва да се води от ръководителите на музикалното образование в училищата с най-голяма сериозност и настойчивост.
Ний трябва не сляпо да ги подражаваме, но да създадем нещо повече от тях, съобразно с изменилите се условия. Днес вече няма и не трябва на има роби, затова музиката, изкуството, красотата изобщо и разумният и смислен живот трябва да бъдат за всички, а не само за едно малцинство, както е било в миналото, както е, до известна степен, и днес. Нужна е основна, коренна реформа на образователното дело по отношение на музиката. Всяко дете, още от най-ранната си училищни възраст — още от първоначалното училище — трябва да почне да учи музика: да свири поне на един инструмент. Инструменталната музика трябва да стане задължителен и най-важен учебен предмет във всички училища, като се почне от основното и се свърши с университета. Всяко дете, всеки ученик трябва да има свой собствен музикален инструмент — цигулка, флейта или друг — и работата върху него трябва да се води от ръководителите на музикалното образование в училищата с най-голяма сериозност и настойчивост. Но, ще кажат някой, децата трябва да се подготвят преди всичко за живота. Наистина, децата трябва да се подготвят за живота Но животът е именно музика, животът е велика Божествена хармония, и ако ний, днешните хора, сме нарушили тази хармония, превърнали сме прекрасната музика на живота в какафония, в хаос, то ние трябва да положим всички усилия отново да създадем, отново да се възвърнем към тази хармония. Децата трябва да се подготвят за живота. Но животът не се състои само в печелене на пари, в достигане на високи обществени постове, в заемане на доходни професии. Животът е нещо много повече.
към текста >>

26. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 284 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ние не се съмняваме, че се бди непрестанно, с най-голяма сериозност и загриженост, върху бъдещето на страната ни и че се вземат всички необходими мерки, за да се запази народа ни от катастрофални увлечения.
Защо това е така — не нам принадлежи да разрешим. Дали това е някаква случайност, дали то е някаква неизбежна необходимост, срещу която не можем да се борим, или пък бурите в живота на човечеството са следствия на причини, обусловени от неговия съзнателни действия и, следователно, отстраними, — нека. за сега оставим този въпрос на страна. Важното е, че днес ние се намираме в един период на буря и натиск, намираме се в един период, когато страшни опасности дебнат народите на всяка стъпка, когато никой не знае утре какво ще стане, когато трудните, назряла до болка въпроси, чакат своето разрешение и когато, следователно, е необходимо едно до крайност съсредоточено внимание, едно до крайна степен изострено чувство на предвидливост, и един светъл, неподаващ се на никакви изкушения и съблазни разум, за да можем да минем покрай страшния опасности на настоящето, без да бъдем засегнати, и, същевременно, да разрешим наболелите въпроси по най-разумния начин. Ние дълбоко вярваме, че днес ръководството на страната ни се намира в опитни ръце. Ние не се съмняваме, че се бди непрестанно, с най-голяма сериозност и загриженост, върху бъдещето на страната ни и че се вземат всички необходими мерки, за да се запази народа ни от катастрофални увлечения. Ние не можем да не се радваме, че в тия бурни и опасни времена страната ни се ръководи от разумни и предвидливи управници, които добре са усвоили урока на миналото, и чийто поглед вижда не само настоящето, но се стреми да проникне и в бъдещето — в това, което идва, или което би могло да дойде. Но, заедно с това, ний тука искаме да обърнем внимание, да припомним и да подчертаем пред всички духовно будни люде в нашата страна, пред всички, които желаят доброто на народа ни, че усилията за мир, усилията за безболезнен изход, безболезнено разреше ние на трудните въпроси, трябва да бъдат подпомогнати от всички тях, чрез съзнателна, интензивна връзка с върховните Сили, които ръководят съдбините на човечеството. Да не се мисли, че всичко требва и може да легне само върху плещите на тези, които са начело. Не! Всеки буден за доброто българин трябва днес да изпълни своя дълг! Всеки съзнателен човек трябва да отдаде своята дан, както за запазването на своя народ от катастрофа, така и за по-бързото ликвидиране и за възможното най-голямо съкращение на започналата кървава разправа между големите европейски народи.
към текста >>

27. -

Всичко това сведочи за сериозността на проблемата за земята, която е сложена пред днешното поколение и чака правилно разрешение.
А г. д-р Н. Сакаров, с добре мотивирано изложение изтъкна в парламента значението на кооперативното земеделие като единствен и сигурен път за подобрение на селото. По късно, пак в парламента, народния г представител Петко Кършев, представител на Плевенската земеделска камара с факти, събрани от досегашната му практическа дейност, като инициатор на образуваните трудови земеделски кооперации в с. Тотлебен — Плевенско, Сгижеров — Свищовско и Върбовка — Севлиевско, наблегна върху необходимостта от кооперативното земеделие. Всичко това сведочи за сериозността на проблемата за земята, която е сложена пред днешното поколение и чака правилно разрешение. Из книгата „Кооперативно земеделие на практика, от П. Алексиев. За Георги Радев (послесмъртни думи) Колкото пъти съм искал да немеря потвърждение на думите на Учителя от меродавни източници вън от нас, винаги съм дохождал при него, в „Академията“. Там в шперплатовата барака ме посрещаше неговата засмяна, въздушна личност. — Ей, пак работим, пак че, тем, пак пишем! Стига толкова - ще се изпише перото!
към текста >>

28. -

Само това твърдение е достатъчно да изложи автора на помената та статия, че той дава мнение и заключение без да е чел нещо от Г-н Дънов, или ако е чел нещо, той не е проникнал внимателно в писаното, не се е отнесъл към него с всичката сериозност или като е чел единствената му цел е била да търси погрешки.
Проявата на тия велики люде не е ненормална, както я виждат нашите авторитетни български „лекари“, а напълно нормална, здрава и положителна, защото те дават нещо от себе си, което ползва другите, те поне могат да осветят пътя на ония, които могат да виждат. В една от последните книжки на списанието „Д. Здраве“ поместена статия от К. Д. Тодоров, в коя го автора клейми Г-н П. Дънов. Обвинява го в нелогичност, и че основата на неговото учение е древно индийската мъдрост. Само това твърдение е достатъчно да изложи автора на помената та статия, че той дава мнение и заключение без да е чел нещо от Г-н Дънов, или ако е чел нещо, той не е проникнал внимателно в писаното, не се е отнесъл към него с всичката сериозност или като е чел единствената му цел е била да търси погрешки. От всичко онова, което той с писал в тая статия се вижда ясно, че той излага всичко тенденциозно и се отнесъл извънредно леко към въпроса, защото учението на Г-н Дънов не е основано на древно индийската мъдрост, а на Християнското учение на всички научни положителни постижения на чистия спиритуализъм, на положителни знания, а най-главно основата на учението което проповядва учителя П. Дънов е висшата Любов, оная любов, която вдъхновява светията и чистите души, които търсят искрено Истината и правдата в живота. Да, новото учение няма догматични форми. Защото догмите сковават, духа и го правят негоден за живота. Но то има невидими форми, здрави принципи, които събуждаш, божествената искра в човека и го правят достоен да носи това име.
към текста >>

29. -

Време е в България да се схване сериозността на тая метода на работа, както това е запад и разумно да се употреби, за да се спестят време, труд и средства.
Търсене подземни води и изследване на находящи се руди и други е дало до сега отлични резултати в някои чифлици, села и пр., които са намерили вода на точно указаната дълбочина. На времето си указахме на една кожена фабрика, че в района й има подземна вода въпреки обратното твърдение на един наш виден геолог. Резултатите потвърдиха казаното: с водата намерена на 48 метра дълбочина се поят две кожени фабрики, при което могат да намалят нивото на водата само от 2 на 4 метра дълбочина, след което водата се вдига почти до повърхността, щом престанат да работят парните помпи. Някои мини са похарчили значителни суми, дори милиони, да правят разкопки и търсят находища — и то не винаги с резултат (например Черноморските области). С много по-малко труд и средства, това би било постигнато при изследването с пръчка и специални уреди (магнитометри) които съществуват за целта. Време е в България да се схване сериозността на тая метода на работа, както това е запад и разумно да се употреби, за да се спестят време, труд и средства. Л. Л. НА СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ Житно зрънце ти посей С чиста вода го полей — Ясно слънце да го грей. * То земята ще обикне В нея ще кълни, Там слънцето кат проникне. * В бури и мълнии То кого поникне С очите си бледни На слънцето лицето Смело ще погледне. * А в раните зори Малките листенца Щом излеко трепнат От сутринния лъх.
към текста >>

30. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Очи, които в момент, когато са фиксирани върху най-святия обект на обожание, не изразяват благоговение и не вдъхват сериозност и почитание, никога не могат да имат право на красота, на чувствителност, нито на духовност.
Спокойно-силни, бързо-погледващи, меко-проницателни, тихо-спокойни, изнурени, стопяващи, бавно-движущи се очи — очи, които чуват до като гледат, наслаждават се и пият, примесват и боядисват предмета си като себе си и са средство за сластолюбиви и духовни наслаждения, не са никога кръгли, нито всецяло отворени; никога не са дълбоко потънали или протегнати; никога немат тъпи ъгли или остри, обърнати надолу. 9. Дълбоко - потънали, малки, остро-очертани, мрачкаво-сини очи под костно, почти перпендикулярно, чело, което в долната си част потъва некак си навътре, а отгоре е очебиещо закръглено (фиг. 10), не са проницателни, нито мъдри, а изобщо подозрителни, горди, груби и студено-сърдечни характери. 10. Колкото повече горния клепач, или кожата отдолу или над ябълката на окото изглежда разтегната и добре определена, колкото повече засеня зеницата и отгоре се оттегля под костта (фиг. 11), толкоз повече има духовен характер, изтънчено чувство, любовно разположение, истинска, искрена и постоянна деликатност. 11. Очи, които в момент, когато са фиксирани върху най-святия обект на обожание, не изразяват благоговение и не вдъхват сериозност и почитание, никога не могат да имат право на красота, на чувствителност, нито на духовност. Не се уповавайте на тях. Те не могат да любят и да бъдат любени. У тях не може да се намери лице с черти на истина и сила. И кои са такива очи? — Между другите, твърде разтегнатите, въртящите се очи, с накривени устни, всички дълбоко хлътнали малки очи под високи, перпендикулярни, твърди костни чела, с черепи, които имат стръмен наклон от върха на главата до началото на косата. 12.
към текста >>

31. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тя не разкрива пред проницателния поглед на любознателния четец нито едно от качествата, които са отличавали българите в тяхното минало, защото никой чужд историк на нашия живот - да не говорим за нашите историци-компилатори - не е вникнал и досега в личността на основателя на Първото българско царство Аспарух или Исперих, не е изучил неговия произход и неговото духовно битие и не се е спрял с достатъчна сериозност да изследва, кой е тоя народ, който той довел и заселил при бреговете на Дунава.
Прочее, да започнем от личността. Нека изучим българина всестранно: какво е унаследил той от миналото свое съществуване, какви кармически задължения той има да изплаща и, поради това, какви душевни способности се изразяват в неговия физически, умствен и духовен строеж. Тия исторически и научни изследвания са необходими, за да можем да поставим правилна диагноза на болестта, от която страдат българите, като отделни личности и като народ, и да приложим за тая болест най- ефикасното лекарство. За жалост, истинската история на българския народ е и до днес непозната, в своята дълбочина, за чуждите и наши учени. Това, което те наричат „история", не е освен една повърхностна хронология на събития, от която се правят само наивни умозаключения. Тя не разкрива пред проницателния поглед на любознателния четец нито едно от качествата, които са отличавали българите в тяхното минало, защото никой чужд историк на нашия живот - да не говорим за нашите историци-компилатори - не е вникнал и досега в личността на основателя на Първото българско царство Аспарух или Исперих, не е изучил неговия произход и неговото духовно битие и не се е спрял с достатъчна сериозност да изследва, кой е тоя народ, който той довел и заселил при бреговете на Дунава. Съвременните официални историографи, като не са изучили окултните закони на създаването и развитието на народите, не знаят, че това не са стада, които се движат и лутат несъзнателно по степи, гори и планини, а живи организми, членове на световни раси, които, като звена от една дълга верига, се явяват на земята с известна духовна мисия. И нашият народ, ръководен от Духовния свят, има строго начертана своя мисия, която трябва да изпълни. Но за нея нашите „видни учени" нямат никакво понятие. Те не знаят, например, кои са били известните по-крупни ръководители на българите в Първото и Второто български царства, ония през петвековното ни робство под турците и гърците до политическото ни освобождение, както и някои от най-новите дейци и учители, които сега се подвизават, скромни и кротки по сърце, но велики по дела, за духовно- културното повдигане на българския народ. Кои са били светите Кирил и Методи, кой е бил цар Симеон, цар Борис, кой е бил поп Богомил и неговите самоотвержени съратници и мъченици, кои са били Паисий, Софрони Врачански, Св.
към текста >>

32. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Недостатък: крайна неподвижност и сериозност; равнодушие към всички весели игри, забави и шум.
— Нежност и убедителност в маниери, израз и адресиране; угодливост; може да си пробие път; способност да се изкаже неприятното по един приятен начин. Излишък : афектиране; ласкателство. Недостатък: недостиг от свобода на маниери; неспособност да бъде приятен или приет, когато е между чужди. 23. Веселост. — Остроумие; смехотворство; игривост; хумор; способност да се надсмива; да се правят шеги; да се смее от сърце .Излишък: подиграване и правене спорт от нещастията и слабостите на другите. Недостатък: крайна неподвижност и сериозност; равнодушие към всички весели игри, забави и шум. Стремителни способности 24. Индивидуалност. — Желание да се види; способност да се придобива знание чрез наблюдение; способност да се разглеждат нещата. Излишък: ненаситно желание да се види всичко; наклонност да се заглежда; дръзко любопитство, крайно съдебно изследователство. Недостатък: нужда от практическо познание, извлечено от лично наблюдение; неспособност да се забелязват външни предмети. 25. Форма.
към текста >>

33. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

По маниера си, отличавал се със сериозност и мудност в говора и с достойнство в обноските си.
Тогава бил едва на 24 годишна възраст, обстоятелство, което показва, колко е бил смел и самостоен в своите инициативи. Две години по-късно, той наел един голям салон в улицата de Sevres, дето започнал да чете лекции по химия, физика, сравнителна анатомия и астрономия. Така, той посветил тогава всичкото си време на учебно-възпитателното дело, като издал и някои учебници и научни съчинения, за някои от които е получил първа премия в Арас, Същевременно е изпълнявал и длъжността секретар на френологическото дружество в Париж и е бил член на дружеството за магнетизъм, месмеризъм и пр. По темперамент той не само не е бил импулсивен и раздразнителен, каквито качества изобщо се приписват на неговите съотечественици, но всякога е проявявал пълно хладнокръвие и голяма предпазливост, а главно, неговите разсъдъчни способности били очебийни. По ръст той е бил по-нисък от среден, добре сложен, с голяма, валчеста, плътна глава, с резки черти на лицето си и със светли, сиви очи. По маниера си, отличавал се със сериозност и мудност в говора и с достойнство в обноските си. Такъв е бил човекът, предназначен да основе спиритуалистическата школа в Франция и чиито съчинения (някои оригинални, а други продиктувани от духовния свет) са претърпели безброй издания. Самият той не е бил нито медиум, нито ясновидец. През петдесетте години на 19-я век, когато Леон Ривайл бил още на 46 годишна възраст, в Европа се разлял като вълна интереса към психическите явления. Несъмнено, тоя интерес е преминал в Европа от Америка, дето през 1848 год. са се прочули сестрите Фокс със своите опити по спиритизма.
към текста >>

34. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Един между и () ни показва добрата страна, противоположния полюс на ограничението, —този аспект се проявява в характера като прямота, простота, сериозност, сила на волята, съсредоточаване и глъбина на мисълта — качества, добити в по-раншни съществувания, — например кога съзнателно сме изпълнявали дълга си във всички случаи.
Така, ако накъсо характеризираме планетите по следния начин: — висш Аз (Его) — интелект — любов — страст — набожност — себелюбие — висш интелект — висша любов — като носител, временно аз (личността) не е мъчно да дойдем до едно обобщително заключение, относно различните аспекти на планетите. Например, един между и () се проявява в характера като себелюбие, а в преживелиците на човека като ограничение и спънка (злочестина) в някаква област. Ето защо с пълно право можем да кажем, че сами сме си положили камък на пътя, сами сме си поставили ограничение, което спъва по-нататъшния ни вървеж, понеже в миналите си съществувания сме подхранвали това себелюбие. Въпросът тук е бил за една борба между низшите наклонности, и по-нисшото се е показало много по-силно, та е оборило доброто (висшето). И в този си живот ние често ще се препъваме о този камък, докато научим урока си. Един между и () ни показва добрата страна, противоположния полюс на ограничението, —този аспект се проявява в характера като прямота, простота, сериозност, сила на волята, съсредоточаване и глъбина на мисълта — качества, добити в по-раншни съществувания, — например кога съзнателно сме изпълнявали дълга си във всички случаи. Така един или между и сочат на един конфликт между сластолюбието и любовта, и камъкът, който човекът среща на пътя си постоянно дава повод за нови конфликти, които в края на краищата трябва да доведат до побеждаване на по долните елементи. Тия примери са достатъчни за нашия общ преглед. Ще рече, неблагозвучният аспект сочи някаква злоупотреба с доброто в миналите съществувания — и каква-годе съпротива, която ние трябва да превъзмогнем, — на някакъв камък, който ни спъва. Благозвучните аспекти наопаки - сочат на една добра употреба на доброто, както и на помощни сили или помощни извори, които ние сами сме породили в минали свои съществувания, и от които можем да черпим сега (-ния, -аспект). Следователно, ние сами сме си приготвили нашия път в живота и трябва да се проникнем от мисълта, че този път изпречва пред нас стръмни нанадолнища и остри скалисти вършини, че не е лишен и от приветни сенчести кътове за почивка и разкошни изгледи на напред.
към текста >>

35. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ако една такава ръка е още и мека, прозрачна и красива, после дебела, но малка, то от това се вижда, че такава жена има чувство само за любов, танци и тям подобни веселби, а за сериозността на живота много малко труд си дава да мисли.
Но не е от значение само възловитостта и гладкостта на пръстите при наблюдението на една женска ръка, а и формата на пръстите, особено на техните краища. Що се отнася до разпределението на типови пръсти при женските ръце, намираме следното средно отношение на женския пол в Европа: От 1000 женски ръце 560 са с остри (конусообразни) пръсти, 330 ъглести и 110 — лопатовидни. От това излиза, че малко повече от половината европейки принадлежат напълно към изкуствата, или пък поне малко са склонни към тях, малко повече от една трета от тях са с добър и чист разсъдък, което малко нещо ги приближава до мъжкия характер, и само около една десета са с почти мъжки качества. Като същински жени ще наблюдаваме само онези, които притежават конусообразни пръсти; но последните, покрай прелестните качества на женския пол, изразяват и много техни недостатъци и пороци. Тази ръка предразполага притежателната й към лек живот, лекомислие, наслади и чувствености, тя отказва всякакъв по-висш духовен подем. Ако една такава ръка е още и мека, прозрачна и красива, после дебела, но малка, то от това се вижда, че такава жена има чувство само за любов, танци и тям подобни веселби, а за сериозността на живота много малко труд си дава да мисли. Напротив, ония жени, които притежават пръсти с много нежни ъглести външни фаланги, се вземат за най-добри съпруги, ако и не толкова може би от морални чувства, но поне от липса на нужда за много любуване. Те се напълно задоволяват от предложената им от мъжа любов, изцяло й се посветяват и от това правят цял култ да станат добри съпруги. Такива са англичанките,снежни ъглести пръсти, и затова имат особена наклонност към къщните наредби, намират щастието си в съпружеската любов и всецяло й се отдават. Наклонностите, които се появяват при лопатовидните и ъглести типове пръсти, са у жената по-малко настойчиви и чести, отколкото у мъжа, и се изразяват с значителна лекост, еластичност и ловкост. Жени с лопатовидни ръце се приближават твърде много към ония с конически пръсти, защото и те обичат многото любовни авантюри.
към текста >>

36. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ще се внесе сериозност между учениците.
Джнов: „Нема по-велик цвет от любовта. Принципално трябва да решим въпроса: със сила или с любов“. Соловйов казва: „Когато искаме да осжществим доброто чрез насилие, с това показваме, че сме уверени в безсилието на доброто“. Трето средство, което може да ни помогне в случая, е идейният живот, висшият идеен живот, който има за цел служене на човечеството. Чрез събуждането на такъв идеен живот в училището, всички дребнави прояви ще станат толкоз смешни, несериозни, че непременно ще изчезнат. Ще се внесе сериозност между учениците. Биенето, карането и лр. ще изчезнат от само себе си под лжчите на висшия идеен живот. Всичко това ще изглежда така дребнаво пред величието на идеалите, които ще въодушевляват ученика! Некой би могъл да каже: „Я премахни ти наказанията, та ще видиш какъв хаос, какво безредие ще се роди в училището: ще се прояви низшата природа на ученика, непрепятствувана от нищо. Сега при толкоз наказания едвам държим реда в училището, а тогава, какво би станало!
към текста >>

37. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Като желая от сърце да се отнесете с всичката сериозност и внимание към горното ми писмо, моля да приемете като малък дар и спомен от миналия ни другарски живот (а да си призная и като желание да зная, че сте ме извинили за студеното ми държане при първата среща), да приемете оная колекция от пеперуди, която тъй бе Ви харесала по-рано.
Аз се намирах пред едно откритие — единствено по рода си, незапомнено в аналите на човешката история! Колкото и да бе невероятно за мен, то беше и е факт — а трябва да стане такъв за всички! И ето аз бързам да го споделя с Вас и заедно с туй да Ви кажа „до виждане“ — аз отивам в Америка и там след като се срещна с втората квартира на моето „аз“, ще из- следвам тоя феномен, ще хвърля на света тоя нов факт и тогава може би много от загадките ще бъдат разрешени, много от събитията на човешкия живот ще бъдат обяснени и превръзките от очите на мнозина ще паднат. А до като това стане, до като дам доказателства на света, аз бих Ви молил да запазите добри спомени за мен, да не мислите, че това Ви пише някой манияк или неуравновесен — напротив, Вам се поднася една от най-великите душевни проблеми — не минавайте с завързани очи край нея! За това науката един ден само ще Ви благодари, а Вие пък на случая, който Ви даде възможност да надникнете в тая тайна. Като желая от сърце да се отнесете с всичката сериозност и внимание към горното ми писмо, моля да приемете като малък дар и спомен от миналия ни другарски живот (а да си призная и като желание да зная, че сте ме извинили за студеното ми държане при първата среща), да приемете оная колекция от пеперуди, която тъй бе Ви харесала по-рано. Ще я намерите на същото място — хазяйката е предупредена. Приемете и пр. . . .“ Докторът сгъна писмото и взе да го нарежда между страниците на ръкописа. — Странно писмо — каза Белингтон — нито дори мисъл ми е дохождало, че човешката фантазия може да допусне подобно нещо. Какво стана после?
към текста >>

НАГОРЕ

0.47488021850586