Търсене в текстове за 'Сериозност'

Също така изказа надеждата си за успеха на тази среща, както и увереността, че това щебъде така, ако у всички нас има стремеж да се молим с необходимата сериозност на Бог.

Службите винаги са придружени с хорово пеене. Публикация в „Християнски защитник“ (Christian Advocate) от13 декември 1888 г. споменава за ежегодна среща на българската Методистка мисия, проведена в Русе от 20 до 24 септември 1888 г.Автор на статията е преподобният Стефан Томов: „Срещата беше открита в четвъртък, 20 септември, 9 ч.сутринта, с изпълнение на молитви, след което епископ Willard F.Mallalieu [1828-1911] отправи към събранието много интересно уводно обръщение, което беше преведено от автора на този текст. Той каза, чесе радва да види толкова много български лица. Също така изказа надеждата си за успеха на тази среща, както и увереността, че това щебъде така, ако у всички нас има стремеж да се молим с необходимата сериозност на Бог. След това той направи кратко, но образно изложение на проведените от него конференции в Швейцария,Германия, Дания, Швеция и Норвегия. Брат Лаунсбери, пастор в Русе и старши председател на долната Дунавска област, даде много обнадеждаващ доклад за работата си през годината. Докладът показва, че е имало нарастващ интерес към срещите в Русе. Някакви млади мъже са се опитали да внесат безредия,но неуспешно. Работата в с.
към текста >>

- представляват вече един обществен въпрос, сериозността на който, като че недостатъчно се преценява от отговорните фактори.

„Една епидемия на теософски мистицизъм може да обхване даден народ също така, както и отделна личност, когато тежко общонародно изпитание е раздрусало психиката на масите, без да имаме още на лице признаците на масово израждане. Точно това преживяваме ние днес. Лишенията и претърпяните нещастия през войната, обезверяването на слабите натури в идеалите на нацията, всичко това направи значителна част от нашето общество податливо на теософския мистицизъм. И той се разрастна за няколко години до такива размери, че ако някой ни бе казал това преди войната, ние бихма го взели за твърде наивен. Масовото разпространение на мистицизма у нас под разни форми - теософия, дъновизъм (бяла или черна магия) и пр. - представляват вече един обществен въпрос, сериозността на който, като че недостатъчно се преценява от отговорните фактори. Побеседвайте с един дъновист или теософ и ще видите, че българските обществени въпроси не го интересуват. С България може да става каквото ще. Него го интересува живота само дотолкова, до колкото ще може да го използува за предполагаемото лично духовно усъвършенствуване. Между хората той влиза главно, за да изпълни едно повеление отгоре: да търси и привлече нови жертви на мистицизма. Идеята за братството между народите отива у тях до една детско- наивна крайност, която на днешния век много лесно може да погребе - един народ, особено нашия.
към текста >>

Аз обаче чувствувах сериозността на делото и, водена от доброто желание да не го компрометирам, не поемах ангажимента.

Действително, издавах книги с детски игри, сценки... Бях написала ръководство за учителките от детските градини и се ползувах с добро име като педагог, но като педагог от детските градини. Мислех си за голямата и отговорна задача, която ми се възлагаше. Мислех си за делото... Няма ли да проваля замисления от Учителя голям експеримент? Говорих няколко пъти с Учителя и с Любомир Лулчев за ръководството на курсовете. Те настояваха да го взема, като не виждаха друг по-подходящ човек. Аз обаче чувствувах сериозността на делото и, водена от доброто желание да не го компрометирам, не поемах ангажимента. Сега виждам, че това беше голяма моя грешка, която не мога да си простя. Не можех да разбера, че щом Учителят настояваше да взема в ръце тази работа, Той щеше да намери начин да ми се помогне. При един разговор с Учителя, търсейки изход от създаденото положение, Той предложи: - През лятото ти, сестра, ще бъдеш лекторка в курса на открито за ръководители в летните детски игрища, където сестра Весела Несторова ще бъде като курсистка, за да се обучи от твоята обхода, а през зимата, в курса за подготовка на учители от цяла България, тя ще поеме лекторството, а ти ще я подпомагаш. Така бива ли?
към текста >>

Въпреки шеговитият тон на думите Му, за долавях всичката сериозност на положението Му.

Нямаше температура - бяха я вече мерили. Счетох, че се касае до бронхопневмония, която именно при Него можеше да бъде без температура - възрастните хора мъчно правят температури. - Учителю, може би ще се наложи да Ви се направят някои инжекции - казах аз, като мислех за ултрасептил, какъвто тогава беше прилаган при такива случаи. Той се усмихна и каза бавно: - Ех, паднал съм ви, може да ме дупчите! Въпреки шеговитият тон на думите Му, за долавях всичката сериозност на положението Му. След малка пауза, през която Той като че набираше сили, Той продума на пресекулки: - Кое е първото задължение на... лекаря? - като се опитваше да се усмихне. Моята мисъл в това време беше: „Не си гледаш положението, а си взел да философствуваш..." А Му казах гласно:
към текста >>

Искреността е истинска сериозност.

Едно пламъче, но с голямо значение. Това пламъче свидетелства за Божествения плам на мисълта. Този мъничък свидетел! Кротостта е вътрешно състояние на душата, при което мислите и чувствата на човека са отправени към един център с единствената цел – да съграждат. Кротостта повдига вибрациите на човека и го води към чист Божествен живот. Искреността е истинска сериозност. Много ценно качество. Искреността минава към чистите прояви на човека. Скритността трябва да отстъпи на искреността. Подозрение без прозрение е равносилно на престъпление! Животът е плод на Небесен род и този плам свети в Божествения храм на човека от века!
към текста >>