Търсене в беседите за 'Плач'

Защото така говори Бог Йехова: Гладний ще се насити и плачущий ще се развесели, и съкрушений духом ще се благослови, защото Аз Съм Бог един и няма кой да Ме възпре.
В деня, в който ви посетя, ще познаете силата на думите Ми, защото празността и голословията на думите ви станаха Ми отегчителни. Бог няма да измени Своите възнамерения, нито ще се повърне от пътя на Своите мисли. Господ ще дойде от Своето свято място, от жилището на праведните Си чрез пътя на Истината. Всяко приготвено сърце, всяка любяща душа ще стане жилище, гдето Господ ще се спре да вечеря и да се развесели със своя избран. Той ще бъде жених, идещ да възвести, че трапезата за брачния съюз е готова и всеки, който люби Истината, да дойде на великата вечеря на Бога, нашия Отец. Защото така говори Бог Йехова: Гладний ще се насити и плачущий ще се развесели, и съкрушений духом ще се благослови, защото Аз Съм Бог един и няма кой да Ме възпре. Ето ще кажа и ще бъде, ще река и ще стане. Ето Аз се клех в святото Си Име и няма да се измени думата Ми; ще изведа Своите чеда, синове и дъщери и ще ги облека в прекрасни одежди, които никога няма да овехтеят, и ще туря венци на главите им, и ще дам китара в ръцете им, и ще ги развеселя с пълнотата на веселието като Бог – ще ги науча да пеят и свирят всичко, що Моята вечна Любов ражда за тяхно добро. А след ония дни, когато Небето и Земята преидат и Новите небеса и Новата земя се явят, ще ги поставя царе и свещеници да Ми слугуват във век. Сега, синове человечески, кое е по-добро, на себе си ли да слугувате или на Мен? Ако служите на себе си и на този разблуден свят, който се е покварил до костите в порок и беззаконие, истина ви казвам – в греховете и беззаконията си ще умрете и името ви вечно ще се погребе с вас заедно.
към беседата >>

Отсега вече няма да се чуе в теб плач и ридание, но Радост и Веселие Господне.
Подигни очите си и виж как Той стои почтено помежду ви. Погледни и виж как Той е кротък и смирен по дух и сърце. Ето, Сионе, твоят избран Цар и Владика на все; в теб не се е подигнал подобен Нему. Възвести се сега за Помазаника Господен. Възтръби и възвести на народите славата Му, защото Той е Господ крепкий, Господ силний, Господ славний, идещ облечен в дрехите на Правда и Мир, на Святост и Любов. Отсега вече няма да се чуе в теб плач и ридание, но Радост и Веселие Господне. Защото Господ Бог твой ще изпълни Земята със знание и благодат и всички ще бъдат научени от Него и ще се нарекат род избран, семе Царско, свещеници Божии. Пейте на Господа песен нова. Осанна, осанна, Месаилъ, Халилуя, Халилуя Ели. Аз съм Бог и няма да се повърна от благите Си намерения. Душата Ми се привърза за Сион; затова Го възлюбих, защото познах, че той ще Ме познае и ще възложи своята надежда и спасение в Мен.
към беседата >>

2. Хио Ели Мели Месаил

Той ще бъде жених, идещ да възвести, че трапезата за брачния съюз е готова и всеки, който люби Истината, да дойде на великата вечеря на Бога, нашия Отец, защото така говори Бог Йехова: Гладний ще се насити и плачущий ще се развесели, и съкрушений духом ще се благослови, защото Аз съм Бог един и няма кой да Ме възпре.
Аз ще поям, ще изтребя всяка нечестива душа. В деня, в който ви посетя, ще познаете силата на думите Ми, защото празността и голословията на думите ви станаха Ми отегчителни. Бог няма да измени Своите възнамерения, нито ще се повърне от пътя на Своите мисли. Господ ще дойде от Своето свято място, от жилището на праведните Си чрез пътят на Истината. Всяко приготвено сърце, всяка любяща душа ще стане жилище, гдето Господ ще се спре да вечеря и да се развесели със своя избран. Той ще бъде жених, идещ да възвести, че трапезата за брачния съюз е готова и всеки, който люби Истината, да дойде на великата вечеря на Бога, нашия Отец, защото така говори Бог Йехова: Гладний ще се насити и плачущий ще се развесели, и съкрушений духом ще се благослови, защото Аз съм Бог един и няма кой да Ме възпре. Ето, ще кажа и ще бъде, ще река и ще стане. Ето, Аз се клех в святото Си Име и няма да се измени думата Ми; ще изведа своите чеда, синове и дъщери и ще ги облека в прекрасни одежди, които никога няма да овехтеят, и ще туря венци на главите им, и ще дам китара в ръцете им, и ще ги развеселя с пълнотата на веселието като Бог: ще ги науча да пеят и свирят всичко, що Моята вечна Любов ражда за тяхно добро. А след ония дни, когато небето и земята прииде и новите небеса и новата земя се явят, ще ги поставя царе и свещеници да Ми слугуват във век. Сега, синове человечески, кое е по-добро? На себе си ли да слугувате или на Мене?
към беседата >>

От сега вече няма да се чуе в тебе плач и ридание, но радост и веселие Господне.
Подигни очите си и виж как Той стои почтено помежду ви. Погледни и виж, как Той е кротък и смирен по дух и сърце. Ето, Сионе, твоят избран Цар и Владика на все; в тебе не се е подишал подобен Нему. Възвести се сега за Помазаника Господен. Възтръби и възвести на народите славата Му, защото Той е Господ крепкий, Господ силний, Господ славний, идещ облечен в дрехите на Правда и Мир, на Святост и Любов. От сега вече няма да се чуе в тебе плач и ридание, но радост и веселие Господне. Защото Господ Бог твой ще изпълни земята със знание и благодат и всички ще бъдат научени от Него и ще се нарекат род избран, семе Царско, свещеници Божии. Пейте на Господа песен нова. Осана, Осана, Месаил, Халилуя, Халилуя Ели. Аз съм Бог и няма да се повърна от благите Си намерения. Душата Ми се привърза за Сион; затова Го възлюбих, защото познах, че той ще Ме познае и ще възложи своята надежда и спасение в Мен.
към беседата >>

Той ще бѫде женихъ идящъ да възвѣси, че трапезата за брачния съюзъ е готова и всѣки който люби истината да дойде на вѣликата вечеря на Бога, нашия Отецъ, защото така говори Богъ Иехова: гладний ще се насити, и плачущии ще се развѣсели и съкрушений духомъ ще се благослови; защото Азъ Богъ единъ, и нѣма кой да ме въспре, ето ще кажа, и ще бѫде; ще рекѫ и ще стане, ето Азъ се клѣхъ въ святото си име и нѣма да, се измѣни думата ми; ще изведа своитѣ чада, синове и дъщери, и ще ги облѣка въ прѣкрасни одежди, които никога нѣма да овехтеятъ, и ще туря вѣнци на главитѣ имъ, и ще дамъ китара въ рѫцѣтѣ имъ, и ще ги развеселя съ пълнотата на вѣселието като Богъ: ще ги науча да пѣятъ и свирятъ всичко що моята вѣчна любовь ражда за тѣхното добро. (втори вариант)
Азъ ще поямъ, ще истребя всѣка нечестива душа. Въ деньтъ въ който ви посѣтя ще поз наете силата на думитѣ ми, защото празностьта и голословията на думитѣ ви станаха ми утегчитѣлни. Богъ нѣма да измѣни своитѣ възнамѣрения, нито ще се повърне отъ пѫтътъ на своитѣ мисли. Господъ ще дойде отъ своето свято мѣсто отъ жилището на праведнитѣ си чрѣзъ пѫтьтъ на истината. Всѣко приготвено сърдце, всѣка любяща душа ще стане жилище гдѣто Господъ ще се спре да вечеря и да се развесели съ своя избранъ. Той ще бѫде женихъ идящъ да възвѣси, че трапезата за брачния съюзъ е готова и всѣки който люби истината да дойде на вѣликата вечеря на Бога, нашия Отецъ, защото така говори Богъ Иехова: гладний ще се насити, и плачущии ще се развѣсели и съкрушений духомъ ще се благослови; защото Азъ Богъ единъ, и нѣма кой да ме въспре, ето ще кажа, и ще бѫде; ще рекѫ и ще стане, ето Азъ се клѣхъ въ святото си име и нѣма да, се измѣни думата ми; ще изведа своитѣ чада, синове и дъщери, и ще ги облѣка въ прѣкрасни одежди, които никога нѣма да овехтеятъ, и ще туря вѣнци на главитѣ имъ, и ще дамъ китара въ рѫцѣтѣ имъ, и ще ги развеселя съ пълнотата на вѣселието като Богъ: ще ги науча да пѣятъ и свирятъ всичко що моята вѣчна любовь ражда за тѣхното добро. А слѣдъ ония дни когато небето и земята прѣиде, и новитѣ небеса, и новата земя се явятъ, ще ги поставя царе и свещеници да ми слугуватъ въ вѣкъ. Сега синове человѣчески, кое е по-добро? На себе си ли да слугувате или на мене? Ако служите на себе си, и на този разблуденъ свѣтъ, който се е покварилъ до коститѣ въ порокъ и безаконие; истина ви казвамъ въ грѣховетѣ и безаконията си ще умрете, и името ви вѣчно ще се погребе съ васъ наедно. Защото нима, има кой да ви помене.
към втори вариант >>

Възтрѫби и възвѣсти на народитѣ славата му, защото той е Господъ крѣпкий, Господъ силний, Господъ славний, идящъ облеченъ въ дрѣхитѣ на правда и миръ на святосъ и любовь, отсега вече нѣма да се чуе въ тебе плачъ и ридание, но радость и веселие Господне. (втори вариант)
Вижъ колко сѫ славни неговитѣ въжделения отъ небето. Подигни очитѣ си и вижъ какъ той стой почтено помежду ви. Погледни и вижъ какъ той е кротъкъ и смиренъ по духъ и сърдце. Ето Сионе твоятъ избранъ Царь и владика на все, въ тебе не се е подигалъ подобенъ нему. Възвѣсти се сега за Помазанника Господенъ. Възтрѫби и възвѣсти на народитѣ славата му, защото той е Господъ крѣпкий, Господъ силний, Господъ славний, идящъ облеченъ въ дрѣхитѣ на правда и миръ на святосъ и любовь, отсега вече нѣма да се чуе въ тебе плачъ и ридание, но радость и веселие Господне. Защото Господъ Богъ твой ще испълни земята съ знание и благодатъ, и всички ще бѫдатъ научени отъ него и ще се нарекътъ родъ избранъ, сѣме Царско, свѣщеници Божии. Пѣйте на Господа пѣсень нова. Осана, осана. Месаилъ, Халилуя Халилуя Ели. Азъ съмъ Богъ, и нѣма да се повърна отъ благитѣ си намѣрения.
към втори вариант >>

3. Годишна среща на Веригата, Варна, 1908 г.

Няма сега какво да плачете, защото думите, които ви се дават – „Дето са двама или трима събрани в мое име, там съм и аз посред тях“, са един много важен пропуск, с който навсякъде ще могат да ви пускат.
Аз често съм забелязвал у хората каква ревност се явява. Някои ревнуват например друг, че е оратор, но това е все едно да ревнуваш друг, че е орал нивата си, а ти не си орал своята. Всякога, когато се обезсърчите, в душата си казвайте първом: „Господи, Ти си казал: Гдето са двама или трима събрани в мое име, там съм и аз посред тях“ – и тогава Господ ще влезе във вас и ще ви научи как да работите. В такива случаи вие ще бъдете кюмюрджиите, а Господ ще бъде управителят или капитанът на кораба – вие ще туряте кюмюр, а Господ ще управлява кораба. Добродетелта, Правдата, Любовта, Мъдростта и Истината са пет – пет Велики творчески сили, които се съдържат в тези числа – 2 и 3. Няма сега какво да плачете, защото думите, които ви се дават – „Дето са двама или трима събрани в мое име, там съм и аз посред тях“, са един много важен пропуск, с който навсякъде ще могат да ви пускат. И този пропуск се дава не за философски размишления, а за практическо приложение. Искаме да градим – нека турим основа и ще дойде време и за по-дълбоки работи. Съобщи се от г-н Дънов, че утре, четвъртък, 14-того, в 10,30 ч. ще има събрание. Вечерта ще имаме Господня вечеря, за която се задължава всякой един от нас да купи и донесе по нещо, а именно: Пеню Киров ще заръча, купи и донесе хляба, Дим.
към беседата >>

4. Бележки от едно тефтерче на Д. Голов

Добрите хора няма защо да плачат, а като гледате как Господ пердаши, радвайте се, защото това е благословение.
Тези добри човеци ще дойдат за еволюция, а не че ще им бъде по-добре. Вие сте при вратата на една епоха, в която настава чистене. Който е прав, той ще слугува най-много. Няма вече да има тази алчност, щото всеки да иска да те измами. Толкова години сте чакали и сега сте на вратата, няма причини за пъшкане. Добрите хора няма защо да плачат, а като гледате как Господ пердаши, радвайте се, защото това е благословение. Щом се изпъдят всички лоши духове от хората, светът ще се оправи. Вие, които сте в единадесетия час, които срещнете, трябва да ги отпратите, за да вървят в пътя на истината. А за останалите, като дойдат страданията, ще ги научат. За България можеха да дойдат много нещастия, но ги предотвратихме, и занапред, ако българите вървят добре, по-добре ще им се съдействува. Но ако грешат, кармата е назряла и може да последва най-лошо за тях.
към беседата >>

5. Силната отрова

И ние сме такива каприциозни** деца, които, като им не даде майка им нещо, започват да ритат и плачат, при все че това не помага.
Грехът е една силна отрова, за която Господ е казал да я не бутат. И когато умът и сърцето не са, както трябва да са, тогава какъв може да бъде тоя човек? Но Господ е дал и антидот* за тази отрова и този антидот трябва да намерим. Досега аз съм искал да ви го дам, но не съм могъл, защото сте крайни елементи. При все това, туй ме не обезсърчава, защото пак ще дойде време да ви се даде антидотът. И ние сме такива каприциозни** деца, които, като им не даде майка им нещо, започват да ритат и плачат, при все че това не помага. Нашето ритане и скачане само забавлява Господа. Всичко в живота е пъкъл и чистилище, но действа за добро. Пъкълът например е голяма реторта, в която Господ извършва своите опити. По тая мисъл излиза, че целия живот може да прекарате в нещастие, а за да го прекарате не в нещастие, трябва да знаете законите, как именно да измените условията. При това истината е, че тази година ако живеете добре, ще ви бъде добре идущата година; днес ако живеете добре, ще ви бъде добре утре; ако живеете през този живот добре, ще ви бъде добре следующия живот и т.н.
към беседата >>

6. Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново

Ние често плачем за някой, че е умрял; но ако се изпитаме по-основно, ще видим, че ние сме плакали не че нашият ближен е отишъл, но защото съществуването на преминалия ни е доставяло удоволствие и удоволствието е, за което плачем.
Така някой казва: „Глупав съм“, но дайте на такъв жълтата краска и ще видите, че ще стане по-добър. Значи, на такъв липсва краската, която му е необходима. И тъй, с тия стихове, които се дават, ще можем да работим върху нашето сърце. Например, що е страх? То е излишък на портокалената краска. Ние често плачем за някой, че е умрял; но ако се изпитаме по-основно, ще видим, че ние сме плакали не че нашият ближен е отишъл, но защото съществуването на преминалия ни е доставяло удоволствие и удоволствието е, за което плачем. Та този прост начин ще употребяваме сега — написаните стихове от Библията са лъчите на светлината и нея ние ще използуваме. И ще започнем от ума към тялото си; то е Христовият закон и Духът ще ви каже и открие по-дълбоките работи в живота, които работи не се казват и ще се дадат непосредствено чрез Духа. Защото основните работи в Библията са скрити в природата, в нашата душа, която е едно Божествено съкровище. И повтарям: животът е сам по себе си прост и лесно можем да го придобием. Всички да отворим прозореца на нашата душа, та да може да влезе светлината и я озари.
към беседата >>

Когато детето излезе из утробата, то плаче, защото като е дошло в света, който реагира на него, то със своя плач иска да каже, че съжалява, че е оставило другия свят и е дошло тук.
След прочитането на „Хвалата“ и „Добрата молитва“ и след като изпяхме „Тебе поем“, „Свят, свят, свят Господ Савоот“ и „Ангел вопияшеи} г-н Дънов изказа следното слово:/i> — Когато се роди едно дете, кой е първият импулс, който се появява в него? То търси майка си, за да се нахрани. Значи, между майката и детето има известни отношения. Същият закон е и когато един човек се новороди — когато се роди в него новото съзнание, той прави същото. Когато детето излезе из утробата, то плаче, защото като е дошло в света, който реагира на него, то със своя плач иска да каже, че съжалява, че е оставило другия свят и е дошло тук. Така сме и ние. Когато влезем в новия живот, той започне да реагира върху нас, защото започваме да изучаваме кои неща са добре разположени към нас и кои не са. Защото в света има два стремежа: единият нагоре, а другият надолу. Най-първото нещо е ние да придобием храната, защото без нея не можем да съществуваме. Между физическия свят и духовния, които си мязат и са еднакви по устройство и уредба, няма разлика, защото и двата свята са направени от твърда материя, която е чиста, кристална и в нея не става изменение.
към беседата >>

7. Обсадно положение

Защото търси свобода, за каквато плаче и се стеснява.
Да, дълбоки са тайните, които са причинили падането на човека. Това ще ви разправя, когато някога се повдигнете, а сега, нужно ви е само да знаете като как да ходите из пътя, в който сте поставени. Търсете вие същественото за днес, също както един адвокат изучва дадено дело, насрочено за разглеждане днес. Така и ние трябва да държим само желанията, които може да се реализират. България може сега да воюва, но защо? Защото търси свобода, за каквато плаче и се стеснява. Ако ние се удовлетворяваме, без да търсим щастието, то който струва това, е глупав човек. А който търси щастие без наука, и той е глупав, който търси науката без мъдростта, и той е глупав. Така щото правилното е да търсим щастие, наука и мъдрост и само тогава ще се удовлетворяваме, че сме в правата посока. Първото нещо, за което трябва да се стремите, то е мъдростта, а чрез нея вие ще се домогнете до истината, тогава ще бъдете свободни, защото, ако не сте свободни, не сте в истината. Тоя свят още не е Божествен свят, не е организиран и затова на нас е потребен Христос.
към беседата >>

Сега, в тая война ще отидат много души в онзи свят, за което не бива да плачем и да тъжим, защото ще ги смущаваме с това, а трябва да се молим за тях, защото само нашите молитви са храна за тях.
Това е Негово дело. Вие се намирате в предверието на една велика епоха – епохата на зазоряването, и можем смело да кажем, че сме в 4 часа след полунощ. Тук сега е една борба между черната ложа и бялата, и сега е епоха на велики неща. Целта на небето е да даде свобода и който може да се ползува – добре, а който не може – ще очаква своето напредване в бъдещето. Тази война ще донесе две изпитания не само материални промени, но още и друга война, която е духовна и за която трябва да сме много готови, защото настоящата война е почти незначителна пред настъпающата. Сега, в тая война ще отидат много души в онзи свят, за което не бива да плачем и да тъжим, защото ще ги смущаваме с това, а трябва да се молим за тях, защото само нашите молитви са храна за тях. Вашите молитви са реквизиция за тях, само гледайте, внимавайте, щото тази реквизиция да бъде доброкачествена, добра и чиста, а не като на тези българи, на които, като поискали масло реквизиция, те дали такова само да се отърват, като вместо да напълнят съдините с масло, напълнили ги с брашно и други вещества, а само отгоре поставили пласт масло, твърдейки, че всичко е масло. Та ако и вашата реквизиция, която ще дадете за преминалите отвъд, е от подобен калибър, ще ви съставят акт в небето. Прочие, истината е у вас, отвътре ще дойде, и никой човек, никоя книга и учебник не е в състояние и не може да ви научи на нея. Тия работи, които стават сега пред очите ви – войната и прочие, да ви не смущават. Те са едно благословение, защото зад всички тях стои нещо по-добро.
към беседата >>

8. Всекиму според вечната Правда

"плачевна юдол*".
Двете, това е тъмнината и светлината, то е доброто и лошото, истината и лъжата. В този живот не очаквайте, че ще имате щастие. Това е илюзия. Земята не е място за човека, а той е пришълец в нея. Тя е за него т.нар. "плачевна юдол*". Тая земя е покрита с плача и сълзите на милиарди същества, които са плакали, плакали и плакали. И вашата съдба е такава – толкова ще ви се даде и улеснение. Повече да искате, от лукаваго е. Ако искате да живеете вечно на земята, и то е от лукаваго. Ако искате да бъдете богати, тоже от лукаваго е.
към беседата >>

Тая земя е покрита с плача и сълзите на милиарди същества, които са плакали, плакали и плакали.
В този живот не очаквайте, че ще имате щастие. Това е илюзия. Земята не е място за човека, а той е пришълец в нея. Тя е за него т.нар. "плачевна юдол*". Тая земя е покрита с плача и сълзите на милиарди същества, които са плакали, плакали и плакали. И вашата съдба е такава – толкова ще ви се даде и улеснение. Повече да искате, от лукаваго е. Ако искате да живеете вечно на земята, и то е от лукаваго. Ако искате да бъдете богати, тоже от лукаваго е. Ако вие градите вашето щастие на тази земя – излъгани сте, защото разполагаме и имаме друг дом, неръкотворен, вечен.
към беседата >>

Но ако не слушате, може да хлопате колкото искате, може и да плачете колкото искате – няма да ви приемат.
Най-подир, размислете Вам са дадени мъже, жени, деца. Защо ви се дават, размишлявахте ли и разбрахте ли? Ами че постарайте се, потрудете се и дайте правилен отговор на тия въпроси. И тъй, най-елементарното сега за вас е послушанието. Тази да е единствената лозинка, чрез която да хлопате в небето и щом като с нея похлопате, когато и да сторите това, ще ви се отваря. Но ако не слушате, може да хлопате колкото искате, може и да плачете колкото искате – няма да ви приемат. Да, в послушанието е силата А послушанието е плод, резултат, изявление на любовта.
към беседата >>

9. Назидавайте себе си

И затова господарите на свинете плачат, разбира се, защото в тлъстината на тия свине те изгубват известна плътска облага.
Затова именно се казва в 20 стих от прочетената глава: "да назидавате себе си във вярата". Кризата, която се прекарва днес, е криза за самите вас. Защото България по невнимание и неосторожност се остави на хипнотичното влияние на лошите духове, отиде много далеч, заблуди се; и Бог, за да я направи да се опомни и избави, допуска тази криза. Няма защо да недоумяваме и се смущаваме за тази криза. Когато Господ иска да спаси човечеството от някоя предстояща и опасна язва, винаги взима известни привидни блага и ги изпраща в пространството - изпраща свинете в морето, както що Христос направи, за да избави беснуващия. И затова господарите на свинете плачат, разбира се, защото в тлъстината на тия свине те изгубват известна плътска облага. Но за вас Господ казва: "Какво се ползва човек, ако спечели всичкия свят, а душата си ощети? " Мнозина негодуват, мръщят се и думат: "Язък, пропадна България, окепази се България" - и прочее, в този дух. Да, ще кажа аз, много добре Господ стори, че изпрати прасетата на тоз народ в морето, та да освободи душата му. И затова, за да освободи душата на един народ, Господ може да направи всичко - ето затова на, Господ подгони прасетата на българите и ги изпрати в гърци и турци. И българите плачат ли, плачат сега.
към беседата >>

И българите плачат ли, плачат сега.
И затова господарите на свинете плачат, разбира се, защото в тлъстината на тия свине те изгубват известна плътска облага. Но за вас Господ казва: "Какво се ползва човек, ако спечели всичкия свят, а душата си ощети? " Мнозина негодуват, мръщят се и думат: "Язък, пропадна България, окепази се България" - и прочее, в този дух. Да, ще кажа аз, много добре Господ стори, че изпрати прасетата на тоз народ в морето, та да освободи душата му. И затова, за да освободи душата на един народ, Господ може да направи всичко - ето затова на, Господ подгони прасетата на българите и ги изпрати в гърци и турци. И българите плачат ли, плачат сега. Естествено, губят ползата от прасетата. Вие обаче освободете себе си от този развой на работите, защото Господ иде и ще дойде, и какви ще ви намери? Предали се в сластолюбие, че имате по няколко къщи, че сте научили децата си, дъщерите и синовете си, как по-изкусно да се въртят по баловете и по-шикозно да плетат косите си. Каква полза от всичко туй за вашите души? Какво печели човек, ако спечели всичко, а изгуби душата?
към беседата >>

10. Ще постигнем

Ние тъжим и плачем за много неща в живота си.
В училището децата правят грешки, но учителят ги поправя и те изкарват училището добре, а ленивите нищо не работят, нито грешки правят, ала ги изпъждат из училището след две години, за да сторят място на трудолюбивите. И ние трябва да се трудим, да работим и предварително да се сдобием с ум, да си направим план-схема за живота, за работа, да наредим всичкото си знание добре, та когато градим, да имаме добро градиво, да имаме надежда, че ще постигнем и да сме весели с надеждата, защото без нея ние сме обезкуражени, недеятелни и сме като скелети в тоя свят. Сократ навремето си не е бил толкова известен и ценен, както сега, той е бил често пъти метач по улиците, но като метач научил се да измита добре и своето сърце, и сърцата на ближните си, затова го и написаха в историята, а ако ние се научим също да измитаме своите сърца и тия на ближните си, то и нашите имена ще бъдат написани в книгата на живота на небето. Сега, към втората мисъл: "Да сте търпеливи в скръбта." Какво е скръб? Ние тъжим и плачем за много неща в живота си. Скърбим, ако нещо изгубим; скърбим, ако нещо не постигнем. Ние имаме скърби, но ако се вгледаме в тия скърби, ние ще видим, че 90% от тях са без основание, неуместни, а само 10% остават за внимание и за другите харчим напразно много енергия. Ние скърбим например, че сме си изгубили кокошката или вола, защото не сме могли сами да ги изядем, но други ни ги отнел и все от тоя калибър са останалите 90% скърби, а това е слабост, губене напразно енергия – разточителност. При все че нашият небесен Баща е премного богат, но ако ние сме разточителни, то ще бъдем отхвърлени. Един американски архимилиардер се разставил* с жена си само защото, когато отишла жена му в Париж за покупки, търговците, у които пазарувала, представили големи сметки на архимилиардера, който веднага се разставил, като дал на жена си 36 милиона и един палат за 15 милиона, само да се отдели от разточителната жена, която би привършила всичко.
към беседата >>

11. Ще се приравнят всички по закона на Любовта и Мъдростта

Плачете и се чудите защо умря вашето дете.
Някой ще ми възрази "Може ли човек да живее без пожелания? " – Не казвам, че не трябва човек да пожелава, но в пожеланията да научи великия закон, по който да постъпва, т.е. да види дали това, което пожелава, е добро за него, за неговите близки, за народа му, за цялото човечество и тогава да пожелава, защото не е важно само да създава жив организъм временно. Вие създавате живота на едно дете, но не минават и 2-3 години и Господ ви взема това дете. Плачете и се чудите защо умря вашето дете. Причината за това нещо са вашите пожелания, нарушенията на най-малкия закон, които са ви направили най-малки в Царството Божие. Под думата "малък" се разбира слаб човек, който се поддава на всякакви изкушения, на всякакви влияния. В слабия човек няма определен и устойчив морал и затова той казва "Как и да е ще се прекара този живот". Нима може да се нарече живот този на свинята, турена в кочината, и на която господарят носи храна 3-4 пъти на ден? Тя мисли, че от нейния господар по-добър няма и от нейния живот по-хубав няма.
към беседата >>

12. Постоянството

Сегашните ви страдания са, както на едно дете, което плаче за своите кукли.
Търпението е едно качество на Бога и за да го придобиете, иска се постоянство. Някой казва: "Аз съм търпелив", но вашето търпение всякой ден се опитва. Може да си търпелив днес и по-търпелив утре, но Божественото търпение ви липсва Господ търпи, когато хората му изпращат лошите си мисли и желания. И Той трябва да ги смъкне в корените, за да ги преобърне на тор. Вие се оплаквате постоянно, че имате страдания, но такива още не сте изпитвали. Сегашните ви страдания са, както на едно дете, което плаче за своите кукли. Но когато порасне и срещне в живота по-големи, то се смее над първите си страдания. Ако имахте по-тъмни чувства, тогава щяхте да изпитвате по-големи страдания. След време, когато чувствата ви станат по-нежни, душата по-отзивчива и се обърнете към миналото, ще видите, че страданията ви са били пращани само като благословение от Бога, а вие сте плакали за куклите си. Бог е велик и благ. Той изпраща само благословения на хората, стига вие да ги използувате.
към беседата >>

13. Онова, което ще повдигне човека

Ще плачем, кога сме деца, ще се смеем, кога сме млади, ще мислим, кога сме стари.
Казано е: "плодете се, умножавайте се и завладейте рибите, птиците и земята." Но за това се иска знание и мъдрост, и сила. Не е казано: "завладявайте человеците." И всеки, който се стреми да завладява това, за което не му е позволено, е на крив път. Това са делата на плътта. Това е яденето, това е вълкът, това са раздорите, крамолите и тем подобните. Аз желая да ви заставя да гледате по-дълбоко, по-обширно на Божиите наредби. Ще плачем, кога сме деца, ще се смеем, кога сме млади, ще мислим, кога сме стари. Сега, които плачат, нека плачат; които се смеят, нека се смеят; които мислят, нека мислят. Някои хора са като търговци на вехто, всичко купуват. Други са като млади нагиздени моми, само очакват. А други като млади момци, обути, напети, потропват, похлопват, своето щастие търсят. А останалите обмислят кой от трите пътища да хванат.
към беседата >>

Сега, които плачат, нека плачат; които се смеят, нека се смеят; които мислят, нека мислят.
Не е казано: "завладявайте человеците." И всеки, който се стреми да завладява това, за което не му е позволено, е на крив път. Това са делата на плътта. Това е яденето, това е вълкът, това са раздорите, крамолите и тем подобните. Аз желая да ви заставя да гледате по-дълбоко, по-обширно на Божиите наредби. Ще плачем, кога сме деца, ще се смеем, кога сме млади, ще мислим, кога сме стари. Сега, които плачат, нека плачат; които се смеят, нека се смеят; които мислят, нека мислят. Някои хора са като търговци на вехто, всичко купуват. Други са като млади нагиздени моми, само очакват. А други като млади момци, обути, напети, потропват, похлопват, своето щастие търсят. А останалите обмислят кой от трите пътища да хванат. Малкото с Любов е за предпочитание пред многото с раздор.
към беседата >>

14. Ето човекът

Той казва: „Когато Аз работя, ти ще бъдеш спокоен“; и понеже човек не иска да стои спокоен, Господ казва: „Заковете го, за да бъда спокоен, Аз да работя.“ А когато ни приковат на този кръст, не бива да плачем, защото Господ работи тогава за нас.
Прочетох ви 19-а глава от Евангелието от Йоана, за да видите четирите неща, които Христос носеше на кръста – четири неща, които и ние трябва да научим: като турим Добродетелта на главата, която не беше прикована, от лява страна – Знанието, от дясна – Силата, а отдолу при краката – богатството, и ние ще имаме тогава разпнатия човек. Тоест, като приковем богатството, Силата и Знанието, техните сокове ще възлязат към главата – към Добродетелта. Когато Господ иска да направи човека добър, приковава го на кръста – заковава неговите богатства, сила, знания. А що значи заковаване? – Турят го в касата, да го не вземе някой, да не разполага никой с него, защото Господ ще разполага. Той казва: „Когато Аз работя, ти ще бъдеш спокоен“; и понеже човек не иска да стои спокоен, Господ казва: „Заковете го, за да бъда спокоен, Аз да работя.“ А когато ни приковат на този кръст, не бива да плачем, защото Господ работи тогава за нас. Нещастен е онзи, който не е прикован на кръста. Който иска да се занимава с него Господ, трябва да мине през този процес на развитие. Говоря ви алегорично. Преди тоя процес на развитие непременно трябва да има вяра, вяра непоколебима в общия Божествен план, който има пред очи всички твари, които Бог е създал. Не трябва да се съмняваме в Бога, понеже Той е съвършен, всесилен.
към беседата >>

“ В този именно разговор Господ рисува Своята велика картина, тогава се заражда онзи процес: людете, след като изпратят човека, почват да плачат и да изреждат всичките негови добри качества – виждат Божествената картина, която е изобразена в тия качества.
Господ, когато ни вика на Небето, съблича ни тук, Той не иска нашите дрипи, а казва: „Донесете го, както си е.“ Когато някой умре, всеки от нас се отвръща от него; дори и ония, които са го обичали, казват: „Махнете го по-скоро! “ Къде е тогава тяхната любов? Но Господ не се отвръща и казва: „Донесете го, Мен ми трябва такъв, какъвто си е.“ И когато ни турят в гроба и ни оставят, какво прави Господ? Той почва да говори с нас, а не, както някои мислят, че умрелите се освобождават. Пита ни: „Е, разбра ли Живота, разбра ли какъв е смисълът на Живота, който Аз ти пратих? “ В този именно разговор Господ рисува Своята велика картина, тогава се заражда онзи процес: людете, след като изпратят човека, почват да плачат и да изреждат всичките негови добри качества – виждат Божествената картина, която е изобразена в тия качества. Ние трябва да претърпим страданията, които ни идват, и да извлечем поука от тях. Исус със Своите земни страдания искаше да ни даде пример, че трябва да се подчиняваме на този Божествен процес. На едно място казва: „Нима Аз нямам власт да поискам Отец Мой да изпрати хиляди Ангели да ме избавят? Но ако не изпълня това, за което съм дошъл, как ще се повдигнат човеците? “ Па и сам Той искаше да се издигне.
към беседата >>

Има един стих в Свещеното Писание, в който Господ казва: „Аз бях на Израиля като натоварена каруца, в която хората постоянно турят всичко.“ Страданията обаче, които тук изпитваме, са страдания на Господа – Той страда и плаче във вас.
Търсите Господа на Небето, но Той не е там; когато вие пъшкате и страдате, Той е във вас. И туй, което хората наричат растене, напредване, то е, че в този процес работи Господ. Той е най-добрият работник. Някои се оплакват: „Защо Бог не вижда нашите страдания? “ Но Той казва: „Нямам време, Аз съм толкова зает с вашите работи, зает Съм с много по-важни ваши работи; когато остане време, ще се занимая с вашите външни дребни недоразумения.“ Туй не е алегория, а действителност. Има един стих в Свещеното Писание, в който Господ казва: „Аз бях на Израиля като натоварена каруца, в която хората постоянно турят всичко.“ Страданията обаче, които тук изпитваме, са страдания на Господа – Той страда и плаче във вас. Казваме: „Аз плача, скръбна ми е душата“; но когато кажем: „Господи, прости, аз Ти причиних толкова страдания с нечисти мисли и действия“, тогава ще дойдем на онзи истински път, който ще ни избави от съвременното зло. И най-сетне трябва да оставим нашия Господ да закрепне в нас. Ние сме Го свързали с въжета и сме Го приковали. Трябва да Го положим и оставим спокоен в гроба и Той тогава ще възкръсне и ще ни освободи. И бъдете уверени в едно нещо: ония, които спъват пътя Му, тоâà сме ние, хората; дяволите не спъват пътя Господен.
към беседата >>

Казваме: „Аз плача, скръбна ми е душата“; но когато кажем: „Господи, прости, аз Ти причиних толкова страдания с нечисти мисли и действия“, тогава ще дойдем на онзи истински път, който ще ни избави от съвременното зло.
И туй, което хората наричат растене, напредване, то е, че в този процес работи Господ. Той е най-добрият работник. Някои се оплакват: „Защо Бог не вижда нашите страдания? “ Но Той казва: „Нямам време, Аз съм толкова зает с вашите работи, зает Съм с много по-важни ваши работи; когато остане време, ще се занимая с вашите външни дребни недоразумения.“ Туй не е алегория, а действителност. Има един стих в Свещеното Писание, в който Господ казва: „Аз бях на Израиля като натоварена каруца, в която хората постоянно турят всичко.“ Страданията обаче, които тук изпитваме, са страдания на Господа – Той страда и плаче във вас. Казваме: „Аз плача, скръбна ми е душата“; но когато кажем: „Господи, прости, аз Ти причиних толкова страдания с нечисти мисли и действия“, тогава ще дойдем на онзи истински път, който ще ни избави от съвременното зло. И най-сетне трябва да оставим нашия Господ да закрепне в нас. Ние сме Го свързали с въжета и сме Го приковали. Трябва да Го положим и оставим спокоен в гроба и Той тогава ще възкръсне и ще ни освободи. И бъдете уверени в едно нещо: ония, които спъват пътя Му, тоâà сме ние, хората; дяволите не спъват пътя Господен. Понеже Той е положил закона на Свободата, Той не може, не иска да измени тоя закон; и докато не дойдем до това съзнание – доброволно да се подчиним, Той няма да ни избави.
към беседата >>

15. Житното зърно

“, не можех да дам знак, че съм жив; идват годеницата и баща ѝ, и слушам той я кани да поплаче – „Да кажат хората, че си го обичала“, „Никога не съм го обичала, а обичам богатствата му“, отговори тя; а аз си рекох: „Ако Господ ме върне в света, аз ще захвана друг живот“; колко е тежко да си жив и да не можеш да кажеш, че си жив; да виждаш, че плачат всички, и не можеш да кажеш, че си жив!
Какво нещо е умиране? Това е предположение. Всеки от вас трябва да е умирал, за да може да разправи какво нещо е смърт; а сега само си въобразява. В един свой разказ Толстой ето какво говори: среща един руски монах на 85-годишна възраст, с бяла брада, и го запитва: „Какви бяха причините, които те заставиха да станеш монах? “ И монахът разправил вкратце своята история така: „Аз съм от княжеска фамилия; когато бях между 21–25 години, баща ми и майка ми искаха да ме оженят за една княгиня; в това време паднах в летаргичен сън, дойдоха лекари, пипаха ми пулса – „Сърцето е спряло, той е умрял“, забележиха те и рекоха да ме погребат; казах си в себе си: „Нима това е смъртта? “, не можех да дам знак, че съм жив; идват годеницата и баща ѝ, и слушам той я кани да поплаче – „Да кажат хората, че си го обичала“, „Никога не съм го обичала, а обичам богатствата му“, отговори тя; а аз си рекох: „Ако Господ ме върне в света, аз ще захвана друг живот“; колко е тежко да си жив и да не можеш да кажеш, че си жив; да виждаш, че плачат всички, и не можеш да кажеш, че си жив! “ И колко души са заровени тъй! Няма нищо по-тежко от това, да те заровят жив. Най-голямото нещастие е да останеш с дни и месеци в земята и да не можеш да се освободиш от тялото; то е най-тежкият затвор – ад! Ако бяхме чисти, щяхме да знаем кога душата е излязла от тялото и никога нямаше да имаме такива страдания. След като каже лекарят, че болникът не е жив, отведнъж хората рекат: „Вдигайте го!
към беседата >>

16. Явлението на Духа

И започва борба, хванат се за косите и като се разплачат, хайде при мама и при тате.
Казват: „Животът е борба“. И мъжът, като се ожени, казва: „Животът е борба“. А с кого воюва? С жена си, и жената – с мъжа си. Народят им се деца, и те четат девиза: „Животът е борба“, и си казват: „Е, ами ние с кого ще се борим – братчетата със сестричетата“. И започва борба, хванат се за косите и като се разплачат, хайде при мама и при тате. Хората имат девиз! Като нямат истински противник, те си го създават – мъж с жена, брат със сестра, свещеник със своите пасоми, учител с учениците си. Ето хора, които не разбират живота. Борба трябва да съществува, обаче с онази природа, която трябва да се подчини. Когато предстои да разрушим известна скала в планината, да пробием тунел, разбирам да действаме така, но да употребим тия средства в организирано общество, не разбирам.
към беседата >>

17. Талантите

Детето по колко пъти плаче през деня?
Ако човек има един талант, оставете го на Господа; аз ви казвам, изпъдете го. Защо? Защото само Господ е в състояние да го излекува, да го спаси; вие не сте в положение да направите това. Като ви казвам: „Изпъдете го навън“, искам да му направите с това добро, за да намери Господа, защото като се държи за вас, той никога няма да работи; като се намери изоставен, той ще се обърне към Господа и ще бъде спасен. Не му давайте да яде, нека гладува 2–3–5 дена; нека се помъчи малко – какво има! Как тъй? Детето по колко пъти плаче през деня? Ако не плаче, майка му няма да го нахрани. Хора с един талант – в тях няма живот; колкото мъртвото тяло може да работи, толкова и човек с един талант. Колкото може един скъперник да пожертва, толкова може да помогне човек с един талант. Казвам на всички ви, които сте тук, които имате по два таланта: ако замязате на такъв човек и се превърнете в един талант, ще направите велико престъпление. Вие сте хора, които можете да имате по четири, и когато ви намери Господ, че работите, и вие му кажете: „С двата таланта, които ми даде, Господи, припечелих още два“, Той ще каже: „Добри рабе, влез в Моята радост!
към беседата >>

Ако не плаче, майка му няма да го нахрани.
Защото само Господ е в състояние да го излекува, да го спаси; вие не сте в положение да направите това. Като ви казвам: „Изпъдете го навън“, искам да му направите с това добро, за да намери Господа, защото като се държи за вас, той никога няма да работи; като се намери изоставен, той ще се обърне към Господа и ще бъде спасен. Не му давайте да яде, нека гладува 2–3–5 дена; нека се помъчи малко – какво има! Как тъй? Детето по колко пъти плаче през деня? Ако не плаче, майка му няма да го нахрани. Хора с един талант – в тях няма живот; колкото мъртвото тяло може да работи, толкова и човек с един талант. Колкото може един скъперник да пожертва, толкова може да помогне човек с един талант. Казвам на всички ви, които сте тук, които имате по два таланта: ако замязате на такъв човек и се превърнете в един талант, ще направите велико престъпление. Вие сте хора, които можете да имате по четири, и когато ви намери Господ, че работите, и вие му кажете: „С двата таланта, които ми даде, Господи, припечелих още два“, Той ще каже: „Добри рабе, влез в Моята радост! “
към беседата >>

18. Сънищата на Йосифа

Плачът не спасява човека; спасението седи в организирането на нашия ум, на нашето сърце и на нашето тяло.
Трябва да бъдете чисти като костите, които са бели; значи трябва да бъдете добродетелни. Всяко нещо, което не е чисто, ще бъде изхвърлено; само добродетелта няма да бъде закачана. Имате, следователно, една емблема, за да не бъдете засягани. Престъпите ли Божия закон, всякога ще бъдете закачани. Страх от наказание човек трябва да има преди, а не след съгрешаването. Плачът не спасява човека; спасението седи в организирането на нашия ум, на нашето сърце и на нашето тяло. Това е нашата задача на земята. И за това нещо ние имаме един отличен пример в Стария завет – най-великия характер в лицето на Йосифа. И когато четем тези глави от Битието, трябва да изучим добре характера на Йосифа. Да не мислим, че той е бил глупав; той е бил много умен, и затова, както виждате, баща му го е обичал; обичта всякога се дължи на Мъдростта. Но Йосиф е имал същевременно и благородно сърце.
към беседата >>

„Да ми даде Господ сила, аз зная как да управлявам – ще беся.“ Хиляди години хората все тоя метод държат – всички се бият, и всяка къща плаче.
“ Един баща казва на своя син: „Ти няма да станеш човек“; синът отива в странство да се учи, връща се, издига се в обществото, става управител, и първата му работа била тая: праща няколко души стражари, задигат баща му, докарват го при него, и синът го запитва: „Е, какво мислиш – няма ли да стана човек? “ Баща му тогава казал: „Това, което направи, умно ли беше, така ли трябваше да ме докараш тука – да ме плашиш? Ти си неразумен човек, който не знае какво прави. Ти трябваше да ми пратиш каляска да ме доведе“. Този е начинът, който употребяваме и ние – искаме да плашим хората. „Да ми даде Господ сила, аз зная как да управлявам – ще беся.“ Хиляди години хората все тоя метод държат – всички се бият, и всяка къща плаче. А колко се е подобрил светът? Ни най-малко. Само Любовта е, която може да внесе благородни елементи в човешката душа. И наказанието ползва дотолкова, доколкото е наложено от Любов да се изкоренят лошите неща. Но онзи, който чрез своята операция реже здраво месо, не е умен хирург, а глупав.
към беседата >>

19. Законът на служенето

Аз зная, че ще има плач – „Господи, аз ли съм най-грешният?
По едно време се връща математикът и попитва: „Къде са разхвърляните листчета? “ – „Турих ги в печката; вижте как сега е хубаво наредено.“ – „Такова нещо друг път да не правиш“ – това било отговорът на математика. Ние слугуваме като тая слугиня – събираме листчетата, това не струва, онова не струва, хайде в печката. Този учен човек, чийто 20-годишен философски труд пропаднал, не е постъпил както бихме постъпили ние, а е показал едно търпение за пример: не направил друго, а ѝ рекъл само: „Друг път да не го правиш“. Сега вие се намирате в такъв период – вашата къща е отворена, слугинята събира всички листчета, ще ги видите един ден изгорели в печката и когато намерите къщата очистена по правилата на вашата слугиня, какво ще ѝ кажете? Аз зная, че ще има плач – „Господи, аз ли съм най-грешният? Тази съдба само на мене ли даде? “ И ние смятаме, че сме хора, които разбираме Божествения Закон! Ние трябва да кажем, като този философ – „Моля, друг път да не правиш туй“. А, от своя страна, да си вземем за задача да държим нещата си в порядък, да не оставяме стаята отворена и на произвола на слугите. Сега Христос казва: „Който служи на Мене, него ще почете Моят Отец“.
към беседата >>

20. Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново

А в 24-те часа вие ще слушате страданията и плача на света: ще видите на земята да мрат с хиляди хора от глад, болест, от вътрешни революции.
В тия 24 часа във вас ще настане голяма промяна, щото понякога ще се чудите – дали сте вие, или не. Но на вас да не ви е странно. Това променение ще стане медлено, за да не се уплашите. В тази епоха, която настава, Христос ще ви даде място, за да My служите и вие ще бъдете доволни от тази работа, която ще ви даде. Но разбира се, това ще стане, след като се минат тези 24 часа. А в 24-те часа вие ще слушате страданията и плача на света: ще видите на земята да мрат с хиляди хора от глад, болест, от вътрешни революции. След всичко туй, Христос ще ви даде именно това служене, за което ви говорих. И понеже страданията на света са грехове, а греховете на света са наши грехове, то ние трябва да помогнем. Доколкото е възможно, ние трябва да облекчим техните страдания. Най-първо, вие ще трябва да се запознаете с вашия ръководител, защото всички вие имате ръководители, които сега присъстват. На тези ръководители вие трябва да бъдете послушни, както ученикът е послушен на учителя.
към беседата >>

Той е търговец и на едро, и на дребно и винаги предлага – иска да върши търговия и после, като те хване, взема ти всичките капитали, а ти эапочнеш да плачеш. Хубаво.
Не, тази жена е отзад на черепа ви, тя е вратарка, всичките пари са в нейни ръце и затова е и поговорката: „Дом без жена и мъж без пари огън да ги гори! " От чисто френологическо гледище, ние трябва да въэдействаме на своето естество. Някои хора имат вяра, но нямат надежда и по този начин дяволът ги много измъчва. А пък човек, който има надежда, мяза на онзи бивол, върху който, като кацнала една муха, питали го – усеща ли я, а той спокойно отговорил: „Не съм я усетил кога е дошла." Понякога се оплакваме от дявола, но той на нас не ни е крив. Половината от нашите нещастия си причиняваме ние; виновни сме ние, защото дяволът може да ти даде един проект, но ти си напълно свободен – дали да го приемеш, или не. Той е търговец и на едро, и на дребно и винаги предлага – иска да върши търговия и после, като те хване, взема ти всичките капитали, а ти эапочнеш да плачеш. Хубаво. Ами защо имаш вземане-даване с такова същество? (Чете главата.) Значи, всичките тези хора Господ ги е преродил в света, ще изпъкнат и те са на мястото си. Вие сте в едно училище и аз искам да наблюдавам, най-напред, човешките глави, защото най-напред вие по главата можете да познаете човеците. Проучвайте и тяхното лице.
към беседата >>

21. Мир вам!

Следователно, когато нагласите вашата цигулка и вземете лъка, вие образувате онзи кръст, от който сега все плачете и казвате: „Защо, Господи, ни даде този тежък кръст!
В цигулката четирите жици са нагласени на четири различни тона, като между всяка жица има също четири различни тона, т.е. всяка следваща жица е с четири тона по-високо стегната от предходната. Като нагласите цялата цигулка, имате 4 Х 4 = 16 тона, стъпала, по които струните са нагласени. Когато цигуларят нагласи своята цигулка, взема лъка и започва да свири. И цигулката е именно единственият инструмент, на който се свири на кръст, инструмент, който образува най-приятната музика, който с тоновете си най-много се приближава до човешкия глас. Следователно, когато нагласите вашата цигулка и вземете лъка, вие образувате онзи кръст, от който сега все плачете и казвате: „Защо, Господи, ни даде този тежък кръст! “ Аз ви казвам, че Господ ви е дал един прекрасен инструмент, но не знаете как да го нагласявате, и поради това го носите на гърба си като тежък товар. Снемете го и почнете да го нагласявате да свири. И когато апостол Павел казва: „Аз ще се похваля с кръста“, какво вие подразбирате? Аз виждам навсякъде хора, които носят тия кръстове, виждам ги по черквите и навсякъде, но не съм видял човек да свири на кръста си. Влезете в концертна стая и виждате, че на свиренето на кръст хората ръкопляскат, без да мислят, че и те имат кръстове, страдания, че и те свирят.
към беседата >>

Когато Христос страдаше на кръста, ангелите горе, на Небето, не плачеха, а пееха.
Когато вдигне капелмайсторът своята пръчица и замаха с нея, всички трябва да внимават и да се ръководят от него. И движението на лъковете ни причинява известна приятност, защото лъковете вървят по известно правило. Та когато дойдем до дълбокия вътрешен смисъл на живота, когато нагласим неговите струни – умът, сърцето, душата, живота, и като впрегнем в работа лъка – човешката воля, чрез Духа на Капелмайстора, Който ще вдигне Своята пръчка, ние ще създадем най-приятната музика в живота си. Забележете, че кръстът е велико благословение, с което Господ ни посещава на земята: от него излиза най-великата симфония, музика, пеене, което се нарича спасение. В такова пеене е спасението. Когато Христос страдаше на кръста, ангелите горе, на Небето, не плачеха, а пееха. Всички затворници в ада се радваха, че иде техният Спасител. Също и когато Той се роди на земята, ангелите дойдоха да известят идването Му пак с пеене. Значи, когато се издаваше този Инструмент, тези Струни, този Лък на нашата вяра, ангелите пееха горе, на Небесата. Съвременният християнин казва: „Горко ни! Замята е плачевен дол, животът е бреме, няма смисъл“.
към беседата >>

Замята е плачевен дол, животът е бреме, няма смисъл“.
Когато Христос страдаше на кръста, ангелите горе, на Небето, не плачеха, а пееха. Всички затворници в ада се радваха, че иде техният Спасител. Също и когато Той се роди на земята, ангелите дойдоха да известят идването Му пак с пеене. Значи, когато се издаваше този Инструмент, тези Струни, този Лък на нашата вяра, ангелите пееха горе, на Небесата. Съвременният християнин казва: „Горко ни! Замята е плачевен дол, животът е бреме, няма смисъл“. За глупавите хора, които не знаят и не желаят да свирят, които не знаят да стягат своите струни, които не слушат Капелмайстора, за тях, наистина, животът е без смисъл; но за онези, които могат да нагласят своята цигулка и да свирят, за тях животът има голям смисъл. И цигуларите, които свирят тъй приятно, получават много голяма заплата – по 4–5–6–700, 1000 лева на месец, само като движат своя лък. Христос често дохожда при вас и пита: „Знаете ли да свирите? “ Когато аз питам човека: „Знаеш ли да страдаш? “ подразбирам: „Знаеш ли да свириш?
към беседата >>

Плаченето – това е криво пеене.
Когато и Христос казва: „Мир вам! “, всеки трябва да се приготви със своята цигулка, със своя лък и да слуша този Божествен такт, който от единия край на света до другия постоянно се движи. Всички хора пеят и свирят пред Господа. Той ги инспектира. Онзи, който не се е научил да пее, криви си устата. Плаченето – това е криво пеене. В смеха устата се издига малко нагоре, а при плача се накривява надолу. Онзи, който плаче, е млад, още не се е научил да пее. И тъй, плачът е криво пеене, което, впрочем, е подготовка за добро пеене. Не е лошо да плачеш, защото след време този плач ще се превърне в много хубаво пеене. Ама горко е на човека.
към беседата >>

В смеха устата се издига малко нагоре, а при плача се накривява надолу.
“, всеки трябва да се приготви със своята цигулка, със своя лък и да слуша този Божествен такт, който от единия край на света до другия постоянно се движи. Всички хора пеят и свирят пред Господа. Той ги инспектира. Онзи, който не се е научил да пее, криви си устата. Плаченето – това е криво пеене. В смеха устата се издига малко нагоре, а при плача се накривява надолу. Онзи, който плаче, е млад, още не се е научил да пее. И тъй, плачът е криво пеене, което, впрочем, е подготовка за добро пеене. Не е лошо да плачеш, защото след време този плач ще се превърне в много хубаво пеене. Ама горко е на човека. Ще бъдем снизходителни: той ще се научи да пее.
към беседата >>

Онзи, който плаче, е млад, още не се е научил да пее.
Всички хора пеят и свирят пред Господа. Той ги инспектира. Онзи, който не се е научил да пее, криви си устата. Плаченето – това е криво пеене. В смеха устата се издига малко нагоре, а при плача се накривява надолу. Онзи, който плаче, е млад, още не се е научил да пее. И тъй, плачът е криво пеене, което, впрочем, е подготовка за добро пеене. Не е лошо да плачеш, защото след време този плач ще се превърне в много хубаво пеене. Ама горко е на човека. Ще бъдем снизходителни: той ще се научи да пее. С тази нова енергия, която Христос внесе в света със Своето възкресение, показа пътя на туй Божествено изкуство – спасението.
към беседата >>

И тъй, плачът е криво пеене, което, впрочем, е подготовка за добро пеене.
Той ги инспектира. Онзи, който не се е научил да пее, криви си устата. Плаченето – това е криво пеене. В смеха устата се издига малко нагоре, а при плача се накривява надолу. Онзи, който плаче, е млад, още не се е научил да пее. И тъй, плачът е криво пеене, което, впрочем, е подготовка за добро пеене. Не е лошо да плачеш, защото след време този плач ще се превърне в много хубаво пеене. Ама горко е на човека. Ще бъдем снизходителни: той ще се научи да пее. С тази нова енергия, която Христос внесе в света със Своето възкресение, показа пътя на туй Божествено изкуство – спасението. И затова именно трябва да изучавате Евангелието усърдно.
към беседата >>

Не е лошо да плачеш, защото след време този плач ще се превърне в много хубаво пеене.
Онзи, който не се е научил да пее, криви си устата. Плаченето – това е криво пеене. В смеха устата се издига малко нагоре, а при плача се накривява надолу. Онзи, който плаче, е млад, още не се е научил да пее. И тъй, плачът е криво пеене, което, впрочем, е подготовка за добро пеене. Не е лошо да плачеш, защото след време този плач ще се превърне в много хубаво пеене. Ама горко е на човека. Ще бъдем снизходителни: той ще се научи да пее. С тази нова енергия, която Христос внесе в света със Своето възкресение, показа пътя на туй Божествено изкуство – спасението. И затова именно трябва да изучавате Евангелието усърдно. Вие казвате: „Това не разбирам, онова не разбирам, туй е потребно, онуй не е потребно, това е право, онова не е право“.
към беседата >>

Плачът е едно упражнение; той е преминаване към пеене.
И затова именно трябва да изучавате Евангелието усърдно. Вие казвате: „Това не разбирам, онова не разбирам, туй е потребно, онуй не е потребно, това е право, онова не е право“. Питам: Кое е право? Някои хора не искат да страдат, не искат да пеят, други не искат да работят. Какво искат, тогава? Плачът е едно упражнение; той е преминаване към пеене. Мотиката и тя също има своя тон. Да работиш с мотика, да я вдигаш и слагаш – това значи да биеш тъпан. А трябва да се бие тъпанът. Вдигаш брадва и я слагаш – това са звънците в една музика. И когато вдигаш мотиката и копаеш, и тогава трябва да мислиш, трябва да си казваш: „Господарят ме гледа – трябва да зная ритмически да слагам тази мотика“.
към беседата >>

“, трябва да сте готови, какво ще ви заповяда Капелмайсторът да свирите – да пеете ли, или да плачете.
Той ще плати за вас, ще ви даде по един билет, но ще имате ли ухо да разберете тази Божествена музика, когато влезете в онази зала и видите онзи концерт, онова свирене? Това е вътрешният дълбок смисъл на Христовото възкресение. Това е животът, който се развива между ангелите, от най-низшите до най-висшите. Навсякъде в света има туй Божествено проявление, и понеже не можем да намерим тази вътрешна връзка, ние считаме, че между всички явления няма връзка. И когато чуете думите „Мир вам! “, трябва да сте готови, какво ще ви заповяда Капелмайсторът да свирите – да пеете ли, или да плачете. Когато Господ вдигне своята пръчка и каже: „Мир вам! “, мъжът, който не знае да пее, почва да вика, и неговото пеене вече се нарича биене. И той бие тъпана, но го бие накриво. Жената, и тя по някой път бие накриво тъпана. Господ казва: „Ти не си научила да биеш тъпана, еди-кой тон не вземаш вярно, не си оправила гласа си, нагласи, постегни малко струните на своя живот, на своята душа“.
към беседата >>

22. Необходимостта да познаваме Бога

Всички хора плачат, когато умре някой техен близък; но плач не спасява: онзи, който има да взема от нас, колкото и да плачем, няма да се смили, а ще каже: „Плати дълга“.
Ще ви сложат на носилка, попътьом просто ще дойде да потвърди присъдата, като ви прочете една заупокойна молитва, да ви помене Господ в Своето Царство, т.е. да бъде милостив към вас; след това певците ще изпеят установената песен и ще ви заровят. Какво е това да заровят човека? То значи да го затворят долу в тъмницата, за да изплати своя дълг. Всеки, който, вместо да отиде да изплати дълговете си, отива да търси Георгиевски кръст, бива заравян в земята, да изплати първо своя дълг, да се научи да придобива своя живот. Всички хора плачат, когато умре някой техен близък; но плач не спасява: онзи, който има да взема от нас, колкото и да плачем, няма да се смили, а ще каже: „Плати дълга“. И смъртта, когато дойде, казва: „Аз не искам вашите сълзи, а искам да си платите дълга – вие ми дължите“. Сега, необходимо е да знаем основния закон на живота, за да се освободим от смъртта. Ще ви приведа един пример за изяснение на това. Във времето на българското робство, в епохата на еничерите, някой си турчин даалия, пехливанин, завладял цяла една местност и турил цялото население в страх и трепет. Кого де хване, бие, трепе, наранява и убива – с това той навсякъде се хвали, че гяурите плаши.
към беседата >>

Ама децата ще дойдат, ще се бият, ще плачат; нека се бият, нека плачат; две минути забравете ги и посветете туй малко време да мислите само за Господа на Любовта.
Първият ваш опит нека бъде следното: постарайте се за една–две минути да държите вашия ум свободен, да не мислите за обикновените изтъркани неща на ежедневния живот. Вие казвате: „Аз спрях да мисля, не мисля за нищо“, ама през ума ви минава баба ви, децата ви, кокошки, волове, дърва, камъни, и вие мислите, че сте свободни. Във вашия ум съществува хаос – там са: баба ви, майка ви, децата ви – всички. Кажете най-сетне: „Аз искам да бъда свободен, днес ще мисля за Господа – великата Любов на живота, всички вън в двора, вие тук ще играете и ще ме оставите свободен, понеже имам много важна работа“. Опитайте се първия път само две минути. Ама децата ще дойдат, ще се бият, ще плачат; нека се бият, нека плачат; две минути забравете ги и посветете туй малко време да мислите само за Господа на Любовта. Ето изкуството – най-малкото. „Ама – ще кажете – това е много лесна работа.“ Не е май лесна. След туй опитайте 5 минути, 10 минути. Та най-напред Христос иска да изпъдите из сърцето си воловете, кокошките, конете, вълците, лисиците, които са оцапали вашето светилище. Знаете ли кои са тия вълци и лисици?
към беседата >>

23. Колко по-горе стои човек от овца!

Тук всички мязате на ангели, колко сте красиви, набожни, но някой бесен влезе във вас и от ден на ден почва плач и скърцане със зъби; мъжът, децата бягат – „Майката побесняла“.
Макар и приказка, тя показва, че всеки живот има благоприятни и неблагоприятни условия. Трябва да разбираме законите, за да използваме благоприятните условия. Ако попаднем, като рибаря, под неблагоприятни условия, ще пожънем смърт. Да се върна към думите на Христа, които Той е казал, когато довели при Него един бесен, друг сляп и друг ням. Бесният, слепият и немият – те са вътре във вас. Тук всички мязате на ангели, колко сте красиви, набожни, но някой бесен влезе във вас и от ден на ден почва плач и скърцане със зъби; мъжът, децата бягат – „Майката побесняла“. Вие разумните трябва да прострете ръка, за да изцерите бесния, като кажете: „Мир вам! “; както от една дума на Христа бясът излязъл из човека, тъй и вие можете да кажете тези думи и да изцелите болния. Когато почнете да храните вашите коне в оборите, те почнат да ритат, без да мислят, че наоколо има деца; какво трябва да правите? Трябва да кажете като българина „пш! “ и да го дръпнете за юздата.
към беседата >>

24. Фарисей и Митар

Брада с черни рошави влакна, мустаци също – белег на голяма горещина; нос развит, възкъс, дебел, широк в крилата си – признак на добра дихателна система; човек на чувствата, импулсивен, като дете, всякога може да изкаже своята радост; като му дръпне половин кило винце, може да скача и се радва; като изтрезнее, почва да плаче, че жена му била болна.
Имате човек със среден ръст, въздебеличък; крака възкъси, ръце дебели, пръсти също въздебели и заострени, лице валчесто; стомашната система прекрасно развита – обича да похапва повечко и да попийва. „Предстои ми дълъг път да извървя, аз трябва да имам храна“ – така си философства той, и затова става бирник; от тук ще изпроси, от там ще вземе и пооткрадне, напълва си торбата. „Ти правиш като мене, ще извиниш, може да го сметнеш за кражба, но трябва ми. Не искаш да ми го дадеш, ще си го взема насила или открадна.“ Казах – митарят има лице възвалчесто, вежди дебели, брада отдолу широка – каквото предприеме, с успех го свършва. На възраст е между 40–45 години. Брада с черни рошави влакна, мустаци също – белег на голяма горещина; нос развит, възкъс, дебел, широк в крилата си – признак на добра дихателна система; човек на чувствата, импулсивен, като дете, всякога може да изкаже своята радост; като му дръпне половин кило винце, може да скача и се радва; като изтрезнее, почва да плаче, че жена му била болна. Слепоочните области силно развити; уши възголеми, почти като Толстоевите, като на човек, който краде, взема, но и дава – „Бащата и майката крадяха, хайде аз да дам, да облагодетелствам, дано Господ да ни прости греховете“. Очи има кафяви или винени – белег на естествената мекота и добродушие, които чакат само своето време да се проявят. Глава правилно развита, като главата на Сократ. Има отлично развити домашни и обществени чувства, силно религиозно чувство, отзивчиво чувство на милосърдие, правилно разбиране на живота, отличен ум, лишен от софистика, силно развита съвест, която му показва грешките, и той не се свени да ги изповядва и пред Бога, и пред човеците, и пред себе си. Няма превзети възгледи за своето благородство.
към беседата >>

Няма какво да прави, ще се сгуши и сготви: всяко помръдване с пръст от фарисея, че не е сготвила хубаво – „Такава проста, невъзпитана жена аз не ща“ – я заставя да плаче и да слуша.
Може да срещнем наш приятел, който ни обича и ще ни каже някои неща, които са верни; не казвам, че трябва да подозираме, че всички са лъжци, не; но ако 100 души ви похвалят, между тях може да ви кажат истината само трима; другите ще ви кажат истината или много грубо, или в много ласкателна форма – две крайности. Истината не е там, а е в онзи среден път – като вземете добрите черти на фарисея, неговия отличен ум, схващането и порядъка, а от митаря неговото милосърдие, дълбоката религиозност, вътрешното съзнание да познава погрешката си и да се стреми да изправи живота си. И в семействата тия митар и фарисей ги има – мъжът фарисей, жената митар. Мъжът от високо потекло, богат, строен, красив – благороден човек, както го наричат, а жената от просто семейство, баща ѝ и дядо ѝ неучени хора – простаци; той, като я погледне, казва: „Знаеш ли от какво положение съм те извадил? “, и тя се посгуши. Няма какво да прави, ще се сгуши и сготви: всяко помръдване с пръст от фарисея, че не е сготвила хубаво – „Такава проста, невъзпитана жена аз не ща“ – я заставя да плаче и да слуша. „Такъв митар не искам в къщата си.“ На друго място жената е фарисей, а мъжът митар; тя излиза от богата фамилия, баща ѝ издигнал мъжа ѝ, който бил чирак при него – „Не знаеш ли с какво благоволение съм те взела; не знаеш ли как да се обличаш, как да си туриш връзката, не знаеш как да се изсекнеш“. Ужасни формалисти са тия фарисеи, когато започнат да изреждат. Сега и двамата, както единият, така и другият, имат нужда да изправят живота си. Христос, като казва, че митарят е по-оправдан от фарисея, иска да каже, че и митарят не е напълно прав, но че в неговите мисли за живота, за Божествения ред има по-добро схващане, отколкото у фарисея. Той иска да каже, че един ден този митар ще седи много по-високо от фарисея.
към беседата >>

25. Условията на вечния живот

Всички тия хора със своите развалени умове и сърца образуват карма, и виж, в бъдеще цялото население тегли и плаче от законите, които неговите избраници са издали.
Онзи, който е дошъл, бирникът, задига ви имота и сърцето и ги продава, но той никога ума на човека не е продал. Колко сърца, колко души са заложени и продадени! И хората казват, че са собственици. Виждаме мнозина, които не знаят да мислят, да действат. Да мразят могат, но да любят – не могат. Всички тия хора със своите развалени умове и сърца образуват карма, и виж, в бъдеще цялото население тегли и плаче от законите, които неговите избраници са издали. Я попитайте вашите депутати, я попитайте вашата камара какви закони правят. Някоя камара каже: „Правя такива закони, че в бъдеще Закон Божи няма да се учи в училищата“, а друга – „Бог ще се изхвърли; то е нещо отживяло; в черква няма да се ходи, ще се почитат новите идеи, и който не изпълнява този закон, ще се глобява с толкова и толкова лева“. Вие казвате: „Няма какво да правим; такива депутати сме пратили да правят закони – ще се подчиняваме“. Но вие ще кажете още: „Този закон, който е прокаран, не е справедлив“. Ще трябва да докарате други ваши депутати, които като докажат вашата правота, ще създадат друг закон.
към беседата >>

26. Страхът

“, и плаче: „Туй богатство ми остана; отиде мазилката“.
Пъкълът какво означава? Ще видите, че той се състои в ония ограничени условия на развитие, дето ще прекарате живот на страдания, и във вас ще остане само едно голо съзнание. И знаете ли какво е положението на един човек, който е умрял? Един ден ще изпитате малко по-осезателно туй чувство. Когато умрелият стане само на кости, неговата душа обикаля тия кости и казва: „Колко красиви бяха те! “, и плаче: „Туй богатство ми остана; отиде мазилката“. Тухлите и плочите са там, и след време тия кости пак ще възстановят своя първоначален храм, и затова Господ пита пророка: „Сине человечески, тия кости могат ли да оживеят? “ Пророкът отговаря: „Ти знаеш, Господи! “ Господ казва: „Проречи тогава за Духа да дойде и да ги оживи“. (Езекиил 39.) Веднъж Едисон направил една малка смешка с някои свои приятели: направил два скелета да се движат автоматично, свързал краката и ръцете им с тел, турил грамофони на ръцете и електрически лампички в очите, и тогава тия два автомата почнали да говорят: „Ние бяхме едно време като вас – ядохме и пиехме; вижте какви сме сега! “ Всички се изпоплашили и хукнали да бягат.
към беседата >>

27. В начало бе

- Вряскане и плачене, от което никой не разбира какво детето иска да каже.
Казва се: "В начало". Под тези думи разбирам онзи разумен акт, когато всички същества, които Бог е създал, са съзнали в себе си, че той твори, и са започнали работа заедно с Него. Ще си послужа с една аналогия: допуснете, че майка ражда дете и казва: "Началото на моето дете започна". Започнало е началото на нейното, но не и началото на разумното дете. На какво прилича това начало? - Вряскане и плачене, от което никой не разбира какво детето иска да каже. Началото, за което се говори в Евангелието, е разумно. Когато детето стане на 21-годишна възраст и започне да разсъждава, тогава можем да твърдим, че това е начало на разумния живот, т.е. когато може да има правилна обмяна на мисли между майката и детето. Следователно, "в начало бе Словото" значи онова Начало, когато сме започнали да разбираме Бога, т.е. когато сме престанали само да вряскаме пред Него.
към беседата >>

И понеже детето постоянно е плачело, Господ е трябвало постоянно да му шие нови дрехи, т.е.
Следователно, "в начало бе Словото" значи онова Начало, когато сме започнали да разбираме Бога, т.е. когато сме престанали само да вряскаме пред Него. Дълги векове хората са плакали и са искали това и онова. И за да изясня думите си в научна форма, ще посоча, че това са всички стадии на Живота, през които това човешко дете е вървяло. Така това Начало е минало през милиони форми, като се започне от най-малките. И понеже детето постоянно е плачело, Господ е трябвало постоянно да му шие нови дрехи, т.е. да го превръща ту в птица, ту в млекопитаещо животно. Стигне ли се дотам, че това своенравно дете да разбере Началото, значи Словото е влязло в него. И затова евангелистът казва: "Началото се отбелязва в книгата на Небето като разумна форма на ред и порядък". Всеки човек започва с безпорядък, всеки започва с кал, която я сушат горе на плета. Но когато слезете от плета и застанете на краката си, в Небето се пише за вас.
към беседата >>

28. Словесното мляко

Господ вече казва на жените: „Вие, които държите ключа на Царството Божие, ако не следвате Моите заповеди, ще ви изпъдя, да поплачете отвън, да се разкаете и изхвърлите всички ваши грехове“.
Вие седите често с ръце скръстени или въртите палците в едната посока, после в другата: въртенето на палците трябва вече да престане и да почнете да се упражнявате – да работите; тогава Господ ще ви благослови. В това отношение трябва да работят жените, защото Господ на тях предаде ключа от рая – те държат ключа на Царството Божие. Петър е женско име. Само че жените са малко по-слабохарактерни и скоро се отказват от служба. Обича някоя един мъж, ама като види друг, казва: „За този ще се омъжа“; „Ако не се омъжа за него, за мене живот няма“; ала като се минат 2–3 години, прежалва и него и е готова и за друг да се омъжи. Господ вече казва на жените: „Вие, които държите ключа на Царството Божие, ако не следвате Моите заповеди, ще ви изпъдя, да поплачете отвън, да се разкаете и изхвърлите всички ваши грехове“. Когато не следваме заповедите на Христа, ние се отклоняваме от Него, ние го отричаме, мислим зло за Него, предаваме Го постоянно на Пилата, на страдания – на ежедневно приковаване на кръста. И питате защо не се оправи светът. Как ще се оправи, когато всеки ден мъчим своя Господ? Да престанем вече да забиваме гвоздеи в Неговото тяло; гвоздеите, които забиваме в Него, по отражение засягат нас. Знаете ли поговорката за онзи рибар, който намерил една безценна риба и искал да я поднесе дар на царя?
към беседата >>

29. Но Син Человечески, кога дойде, дали ще намери вяра на земята

Съдията помислил, че се кае и го запитал защо плаче.
И тогава ще знаем да разбираме езика на всички елементи. Ако можем да хвърлим една граната на 10-20 километра, то така може да пратим и една въплотена мисъл и тя да даде добри резултати. Господ иска да оправи света, а за да се оправи светът, трябва да се оправи нашият свят, нашите мисли и желания. Един подсъдим бил обвинен, че откраднал една сума и неговият адвокат се трудил да го оправдае; за аргумент той представил обстоятелството, че обвиняемият се задоволил само с тази малка сума - 25 лева, когато на масата имало Юхилядилева. Втова време обвиняемият заплакал. Съдията помислил, че се кае и го запитал защо плаче. "Ех, казал той, мъчно мие, че не съм видял 10-те хиляди лева." Българите скърбят, че сърби и гърци им отнеха миналата година това, което беше тяхно право. Но сърбите не ще задържат взетото. Гърците не ще задържат и те нищо. Кражбата е опасно дело.
към беседата >>

30. Христос ще дойде и ще се прояви

Това виждане ще бъде на плач.
по три начина: 1. във видимия свят, 2. в астралния свят, 3. в Божествения свят. Когато ще дойде Христос, хората ще бъдат в изстъпление духом и всички ще Го видят. Това виждане ще бъде на плач. Не Го ли виждаме сега? Дрехите Му оплескани в кръв. Дълго време ще ходи на бял кон да Го видят всички - това е в буквален смисъл. "Агнето" - това значи огън - ще бъде в астралния свят - там ще се види като огън. На физическото поле Той ще се проявява в много личности.
към беседата >>

31. Великден

Често човекът, като не може да разреши хиксовете на живота си, плаче и е нещастен.
– „Не мога да го дам“ – ето едно неизвестно, което не си разрешил. – „Не вярвам в живота“ – имаш друго неизвестно, друг x, който не си разрешил; бягаш от живота – имаш трети x. Казваме: x е равен на еди-какво, а не можем математически да намерим на какво е равен. Този x има съдържание, неговата стойност ще намерим, като работим. За да разрешим този x, трябва да впрегнем своите мисли и чувства. Често човекът, като не може да разреши хиксовете на живота си, плаче и е нещастен. Светът е училище – кой те кара да влизаш в това училище, като не искаш да се учиш, да се съсредоточаваш? Тогава по-добре влез в растението, в минерала. Чрез упорито съсредоточаване ти ще научиш учението на Отца и Сина и Светаго Духа – и ще възлюбиш Господа. Казват: „Любовта е глупост“. То е пак x, който има известна стойност, и аз мога да разреша, според това учение, загадката на Любовта.
към беседата >>

32. Многоценният бисер

Той взел да плаче и да вика: „Нали ти казвах да не сядаш; да беше ме послушала, нямаше да паднеш“.
Една жена, която била много нервна, упорита, не изпълнявала никак волята на мъжа си: каквото ѝ кажел, тя все противното вършела. Един път искала да седне върху кладенеца. Той ѝ казвал: „Не сядай, жено, че ще паднеш и ще остана без жена“. Тя не го послушала – „Ще седна“. Седнала, но паднала в кладенеца и потънала във водата. Той взел да плаче и да вика: „Нали ти казвах да не сядаш; да беше ме послушала, нямаше да паднеш“. След един час гледа, че от кладенеца изкача един дявол с побеляла коса. „Какво има? “, пита го мъжът. – „А – казва, – главата ми побеля в един час отгоре от една жена“. Казал това и избягал.
към беседата >>

33. Божественият Промисъл

“ Жена му, която била в гнездото на същото дърво, под което младоженецът оплаквал съдбата си, чула, че плаче човек, слязла и като видяла, че е същият неин мъж, скрива го в гнездото.
Когато ги венчали и те се връщали от храма, радвайки се един на друг, спуснал се един от орлите, задигнал невестата, отнесъл я на един далечен остров и я свалил в гнездото си на едно голямо дърво. Младоженецът, останал сам без другарка, отчаял се и тръгнал да пътува. Качил се на един кораб; след няколко месеца плуване корабът се разбил и вълните изхвърлили отчаяния пътник на същия остров, на който била отнесена другарката му. Започнал той да се оплаква на Господа: „Не стига ли ми, Боже, нещастието, че изгубих жена си, ами сега да бъда изхвърлен на този пуст остров? По-добре да не бях се раждал! “ Жена му, която била в гнездото на същото дърво, под което младоженецът оплаквал съдбата си, чула, че плаче човек, слязла и като видяла, че е същият неин мъж, скрива го в гнездото. Като наближило времето за следващия събор на животните, дохождат двата орела, вдигат гнездото с невестата и го занасят на събора. Царят започнал отново своята беседа и в края пак заключил с думите: „Което Бог е направил, никой не може да го развали“; тогава орелът се обадил пак: „Аз развалих едно дело на Господа“. – „Докажи“, му рекъл царят . Орелът, като разправил историята на сватбата, царят поискал да види невестата. Орелът извикал на невестата да излезе от гнездото.
към беседата >>

34. Добрият самарянин

А ние сме предоставени да служим на Бога – Христос казва: „Да възлюбиш Господа Бога Своего.“ Ближният – това е една съдържателна дума, която познаваме в този свят; вие плачете за ближен, а когато вашият ближен се намери, вие го поглеждате като свещеника или левита и казвате: „Не му е време.“ Аз познавам много моми, които, щом дойде техният ближен, казват: „Той не е за мен, получава само триста лева“ – така философстват всички.
И Христос слезе отгоре. Притчата има тесен и широк смисъл. Христос казва: „И ти така прави.“ Имайте разположението на своя Дух, имайте разположението на своя ум; вашата воля трябва да има такова разположение, като този самарянин. Ако нямаме разположението на Духа, а само на ума, това не е разположение. Свещеникът имаше разположението на ума и казваше: „Аз имам много важна дела и нямам време да се занимавам с тези работи“; тъй каза и левитът. А ние сме предоставени да служим на Бога – Христос казва: „Да възлюбиш Господа Бога Своего.“ Ближният – това е една съдържателна дума, която познаваме в този свят; вие плачете за ближен, а когато вашият ближен се намери, вие го поглеждате като свещеника или левита и казвате: „Не му е време.“ Аз познавам много моми, които, щом дойде техният ближен, казват: „Той не е за мен, получава само триста лева“ – така философстват всички. И в епохата, в която ние живеем, и в бъдеще ние трябва да приложим закона на самарянина. Сега, някои искат да се познават с министри; не е лошо човек да има запознанство с министри, но причината е користолюбива – да има покровители. Приятелството никога не се мени, то е един велик закон, който свързва хората; имаш ли приятел, той е готов да служи винаги на Бога и когато те срещне паднал на улицата, ще се жертва за теб. С притчата Христос представя как ще се поправи светът. Някои казват: „Трябва да изберем депутати, да турим свещеници“; сега има официални и неофициални свещеници; някои само на думи казват, че не искат да носят калимавка, а Христос представлява именно тези, които Бог е предназначил – аз не говоря за официалните свещеници.
към беседата >>

Вие я представяте на някой бал, докато един ден я намерят на улицата наранена, обезчестена и захваща да плаче: „Помогнете ми“ – тя е попаднала в ръцете на разбойниците.
Актьорите в театъра често се карат кой да вземе главната роля. Христос увековечи името на този самарянин; много царе са извършили велики работи, но нито помен не остана от техните дела, а този самарянин извършил една проста работа отвън, но името му остана записано на Небето. Вие можете да играете ролята на свещеника и на левита, но ще си останете посредствени лица. Човекът, изпаднал в разбойниците, дълго време се молел, простирал ръце към свещеника и левита, но те казвали: „Не мога“ – само този самарянин му помогна. Сега, да речем, че имате дъщеря и се грижите за нейното възпитание; един ден тя пожелава да влезе малко в света, за да печели. Вие я представяте на някой бал, докато един ден я намерят на улицата наранена, обезчестена и захваща да плаче: „Помогнете ми“ – тя е попаднала в ръцете на разбойниците. Има жени, които са ужасни разбойници. Най-добрите хора са мъжете и жените, но и най-лошите хора са мъжете и жените; едните наричаме хора на Любовта, а другите – хора на егоизма. Аз бих желал всички да бъдете хора на Божествената Любов и да служите на Бога. Целият свят е за вас; стига да имате сърце и ум, всички ще ви ръкопляскат и ще ви кажат: „Ние видяхме какво си направил.“ Всеки може да направи едно дело и Бог вижда тези добри братя. Следователно аз бих желал името на всички да е записано горе на Небето, да бъдете носители на това ново човечество, да бъдете бодри и весели.
към беседата >>

35. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915

Всинца имате приятели, нито един от вас не може да се оплаче, че няма; всинца имате и то много добри приятели от миналото.
Искам и вие да бъдете радостни, доколкото може човек, който воюва на земята. Те могат да бъдат по-радостни, отколкото ние, но и ние може да се радваме, в човешки смисъл. Бъдете уверени, че мнозина от тия приятели, които присъстват (имената на някои от тях не мога да кажа, но виждам много ваши приятели от миналото тук, ваши приятели отпреди три-четири хиляди години запознати) искат да се запознаят с вас. Забравили сте ги, та искат ново запознаване с вас. Няма эащо да ви кажа имената им, те сами ще ви ги кажат – тайната е там. Всинца имате приятели, нито един от вас не може да се оплаче, че няма; всинца имате и то много добри приятели от миналото. И тия ваши приятели са работници с Христа и имат всички добри желания за вас. Сега те ви поздравляват пак. (''Обаждат се: Благодарим''!) Някои от тях са били наскоро на земята, но някои от тях от хиляди години не са се прераждали в България. Някои от тях са живели в този народ, българския, но по-голямата част от тях не са идвали. И понеже настава ден, зърнали са ви и са ви намерили.
към беседата >>

Осем хиляди години ние плакахме за този живот-кърлеж, нека сега той плаче.
Това е дефиницията. Всяко нещо, което расте, е добро, а което разрушава, е зло. Всяко нещо, което дава подем на мисълта, е добро, а това, което стеснява мисълта, е зло. Всяко нещо, което разширява нашите чувства към добро, е добро и обратното. Усещате стеснение, във вас има зло; извадете микроба и го опечете, той не служи на плода. Осем хиляди години ние плакахме за този живот-кърлеж, нека сега той плаче. Ще го турим да се пече и ще кажем: „Ти, като се опечеш, ще станеш добър и ще се радваме". Това е, което иска да каже Христос, а това е то дълбокото учение – да дадем простор на нашата мисъл. Стиска те мозъкът, зло има в него; излез към Виделината, нека се пукне злото. Глава те притиска; излез към Виделината, нека се пукне старият мех, ново вино ще протече. Като се пукне старият мех, нов веднага ще се образува.
към беседата >>

Уч.: Практически ще кажа: с жена, която има сплескан нос, не трябва да се жени, защото непременно ще има бой и плач.
Като дойде царският син, ще го посрещнете. ''И.: Г-н Г. направи бележка, че най-напред между младите последва хипнотизацията. Какво да се направи да се разгледа въпросът по-напред философски? '' Уч.: Практически ще кажа: с жена, която има сплескан нос, не трябва да се жени, защото непременно ще има бой и плач. (''Смях'') Ако носът на вашия мъж е сплескан, стойте настрана. Знаете ли защо? Понеже дихателната система съответства на сърцето, на чувствата, на любовта; колкото повече тя е развита и възприема повече въздух, има повече чувства. Ако дихателната система не е развита, носът показва, че той е сиромах в това отношение. После, ако момата има много тънки вежди като ибришим [3], не се женете за нея.
към беседата >>

36. Свобода на Духа

Вземете едно дете, което още не е развито; то почва да плаче и да си криви лицето и със своя плач налага волята си на майка си; най-после майката му даде цицка и то ѝ казва: „Ето така трябва да ме слушаш“, и майката постоянно изпълнява волята на детето.
Понеже се готвите за един свят на свобода – Царството на Христа и Царството Божие е царство на свободата, – с тия стари форми, с остарели мехове не можете да влезете в него, едва ще можете да припарите до неговата врата. Не ви съдя, че сте заблудени, но ви показвам пътя, понеже търсите свободата. Причината на вашето робство не е жената, нито пък мъжът – причината знаем – робството дойде, като ядоха и двамата от оная покварена ябълка. Ако искаме да разберем Христа, нашият дух трябва да бъде свободен. В еврейския език има две думи: едната „руха“, която показва висшето проявление на Бога, а другата „нефеш“, която показва низшето състояние на душата. Вземете едно дете, което още не е развито; то почва да плаче и да си криви лицето и със своя плач налага волята си на майка си; най-после майката му даде цицка и то ѝ казва: „Ето така трябва да ме слушаш“, и майката постоянно изпълнява волята на детето. Това дете защо ти е пратено: ти ли да се подчиняваш, или то? Ако си дух свободен, трябва да научиш отношенията на нещата. Как можем да добием тази вътрешна свобода? Често и в молитвите, и в събранията има добра и лоша страна. Когато двама се събират, трябва да са на един и същ уровен, за да става обмяна на магнетически сили; инак се раждат спорове, понеже във всички хора духът на свободата преобладава и те нямат еднакво въззрение; затова и в християнството е даден процесът на очистването преди да се отиде при Господа.
към беседата >>

37. Рождението

Ти се заблуждаваш: то не е радост, а е мушичка еднодневка, която умира, и ти почваш да плачеш.
Туй, което християнството нарича „идване на Духа“, то е тази Божествена мисъл, която едни наричат „подсъзнание“, други – „съзнание“, трети – „свръхсъзнание“; теософите я наричат „събуждане на висшето Его“, окултистите – „проявяване на сюблимното“, и прочее. Когато дойде във вас туй положение, вие ще усетите мир, постоянна радост, която не се менява. Някой ще каже: „Аз имам тази радост“; не се минава половин час и гледаш тази негова „радост“ изветряла! Тази радост е преходна, несъобразна със закона. Как може един скъпоценен камък да изчезне? Ти се заблуждаваш: то не е радост, а е мушичка еднодневка, която умира, и ти почваш да плачеш. Някой казва: „Аз имам мир, спокоен съм“; утре му дойде някое вълнение, веднага започва да бръчка мускулите на очите си; къде е тогава мирът? Не го напуска, но той не е бил действителен мир. „Аз съм християнин, 10 години се подвизавам, чел съм еди-кои писатели – Спенсер, Спържи, Апостол Павел“. Всички те много хубаво казват, ами ти какво казваш? Защото като отидеш при Господа, няма да те пита какво е казал Апостол Павел и какво е направил Спенсер, а какво ти си направил.
към беседата >>

Когато някой ми се оплаче от своите страдания, аз му казвам: „Дай ми от твоите страдания, аз ти давам моята радост“.
Това е раждането. И с раждането на Христа се отбеляза една велика епоха в света – явяването на Сина Божи. Затова всички ние трябва да тържествуваме. Временните страдания, коите имате, са най-голямото благословение за вас. Няма по-хубаво нещо от страданието, защото само чрез него Господ ще ви даде благословение. Когато някой ми се оплаче от своите страдания, аз му казвам: „Дай ми от твоите страдания, аз ти давам моята радост“. И прибавям: „Сега усещам приятност от живота“. Той си казва: „Този човек е много добър“, но и аз казвам в себе си: „Благодаря, защото ми даде повече, отколкото взе; за мен скръбта повече струва“. И Господ предпочете да напусне Своето величие, Своята слава, да слезе на земята да страда. За това има причини и то е най-великата Любов, която Господ изяви. Когато почнем да схващаме, да разбираме вътрешно страданието, ще дойдем до истинския процес, който християнинът нарича „спасение“.
към беседата >>

38. Ти знаеш

Това е една малка аналогия: нашите мисли може да са разхвърлени като тези кости, може да плачем и да казваме: “Какъв смисъл има животът?
Когато пророкът говори, това е Духът Христов. Понякога и вие може да сте изпадали в такова състояние на вцепенение, когато човек мисли, чувства, но не може да даде знак, че е жив. Съзнанието може да съществува вън от света, но да се движиш, значи да живееш. Когато човек се събужда сутрин, той се раздвижва и заживява. А когато говори разхвърляно и разсеяно, човек е една мъртва кост. Това е една малка аналогия: нашите мисли може да са разхвърлени като тези кости, може да плачем и да казваме: “Какъв смисъл има животът? ” Човек се намира в положение на пророка, на когото мислите са като мъртви кости. А Господ казва: “Сине человечески, твоите мисли може ли да живеят по полето? ” Тогава човек започва да разсъждава за смисъла на Живота и отговаря: “Ти знаеш, Господи! ” Когато човек мисли, че Господ знае, тогава Той му казва: “Говори! ” Когато Господ изпратил Мойсей при фараона, той не искал да говори, понеже пелтечел.
към беседата >>

39. Мъдростта

Започнал той тогава да вика и да плаче, но дервишът му казал: “Понеже беше много лаком, трябва да понесеш всички последствия”.
Дервишът му отговорил, че съдържа някакъв мехлем, който има следното свойство: ако се намаже с него лявото око, човек ще вижда всичките богатства в света, а ако се намаже дясното око, ще ослепее. Тогава търговецът помолил да му намажат лявото око и наистина видял богатството на целия свят. После поискал да му намажат и дясното око, но дервишът отказал, предупреждавайки го, че ще ослепее. Търговецът, обаче, не вярвал, мислел, че ако си намаже и дясното око, ще види нещо много повече, и продължавал да настоява. Накрая дервишът се съгласил, казал, че отхвърля всяка отговорност от себе си, намазал му и дясното око, след което търговецът действително ослепял. Започнал той тогава да вика и да плаче, но дервишът му казал: “Понеже беше много лаком, трябва да понесеш всички последствия”. Тук просякът завършил разказа за своя живот и казал на цар Харун Он Рашид: “Щом е така, искам да ми удариш една плесница. И всеки друг, който ще ми направи добро, искам да ми удря по една плесница, т. е. да ми намазва и другото око”. Така и Господ ви е намазал едното око. У мъжа е намазал лявото, а у жената – дясното, но те искат и двете им очи да намажат.
към беседата >>

40. Петте разумни девици / Петте разумни и петте неразумни деви

Мястото, дето обикновените хора живеят, е място на греха – юдол плачевен.
Когато иска да даде някакъв урок на децата си, поразтърси се, затвори всичките си входове и чака известно време да поумнеят. После й тя утихва и се успокоява. Затова казвам: Бъдете търпеливи не като Бога, но поне като земята. Някой казва: Кога ще напусна грешната земя? Според мене, земята е рай, на нея живеят светии. Мястото, дето обикновените хора живеят, е място на греха – юдол плачевен. Ако сте на земята, при светиите, радвайте се. Тя е майката-земя, която изобилно ражда. – Здраво ни е хванала тая майка. – Не зная, кой кого е хванал: тя вас, или вие нея. Сегашните хора са още слепи, не виждат своята майка-земя, не виждат грижите й, как ги храни и приготвя за посрещането на Христа.
към беседата >>

Близките му плачат за него, а земята го утешава: Не се безпокой, аз ще ти приготвя друга дреха, по-хубава от сегашната.
– Ще отида на небето. – Де е небето? Никой не може да напусне земята, докато не плати данъка си. Когато човек не слуша Господа, Той казва: „Пратете го при майка му, да го възпита." Тогава тя отваря обятията си и го приема. Всички казват, че еди-кой си умрял и го заровили. Близките му плачат за него, а земята го утешава: Не се безпокой, аз ще ти приготвя друга дреха, по-хубава от сегашната. Ти ще дойдеш отново на земята, заедно с десетте деви – пет разумни и пет неразумни. Живейте като царски синове на земята, без да злоупотребявате със своите права. Трябва ли да постъпвате с ближния си, както вълкът постъпва с агнето? Вълк срещнал едно агне и му казал: Защо миналата година си говорило лоши думи за мене? – Как ще говоря лошо за тебе, когато миналата година не бях родено?
към беседата >>

Тя не е юдол плачевен, както някои я наричат.
Какво правиш ти? Изядеш хляба и казваш: Лош беше хлябът. Бог е строг и взискателен. Той те чува и пита: Защо не почиташ майката-земя? Учете се да почитате тая майка, която е крайно добра, щедра и отзивчива. Тя не е юдол плачевен, както някои я наричат. Бог създаде земята като част от небето. Затова, който живее добре на земята, ще живее добре и на небето; който живее добре на небето, ще живее добре и на земята. Значи, земята и небето съставят едно цяло. Щом си дошъл на земята, изучавай всичко, което тя ти предлага. Изучавай камъните, растенията и животните.
към беседата >>

И там, гдето живеете вие, там е юдол плачевен. (втори вариант)
Аз бих желал всички да сте като земята търпеливи - нея разравят, вършеят, жънат и др. Всички взимате от нея, но само някога се разгневява и разтваря всички входове. Нека всички бъдат търпеливи - не като Бога, а като земята. Някои казват: „Кога ще се освободим от земята? " Земята е рай, място, гдето живеят светии. И там, гдето живеете вие, там е юдол плачевен. Макар че в Писанието се казва, че земята е юдол плачевен. Лъжете се вие, земята е една отлична майка. Казвате си: „Тя ни е хванала." Но не се знае кой я е хванал - вие ли сте я хванали, или тя вас. И тъй, ние сме слепи за тази майка, която толкова години ни храни, приготовлява, за да срещнем някога Христа. Някои казват: „Аз бих желал на друга планета да живея." Където и да отидете, все е земя.
към втори вариант >>

Макар че в Писанието се казва, че земята е юдол плачевен. (втори вариант)
Всички взимате от нея, но само някога се разгневява и разтваря всички входове. Нека всички бъдат търпеливи - не като Бога, а като земята. Някои казват: „Кога ще се освободим от земята? " Земята е рай, място, гдето живеят светии. И там, гдето живеете вие, там е юдол плачевен. Макар че в Писанието се казва, че земята е юдол плачевен. Лъжете се вие, земята е една отлична майка. Казвате си: „Тя ни е хванала." Но не се знае кой я е хванал - вие ли сте я хванали, или тя вас. И тъй, ние сме слепи за тази майка, която толкова години ни храни, приготовлява, за да срещнем някога Христа. Някои казват: „Аз бих желал на друга планета да живея." Където и да отидете, все е земя. Никоя планета не приема хора, които не почитат майка си.
към втори вариант >>

Тази земя не е юдол плачевен, тя е много добра. (втори вариант)
" Страданията ние си ги създаваме. Сега ще ви проповядвам да слушате майка си, земята. И когато изядете един плод, кажете си: „Майко, благодаря ти за тази круша, и отсега нататък ще се старая да бъда по-добър." Като вземете един хляб, кажете: „Благодаря за този хляб." А вие казвате: „Колко е лош този хляб." Но Господ е много строг. Той ще ви пита: „Защо не почитате майка си? " Затова, като се върнете у дома си, трябва да се научите да почитате майка си, земята. Тази земя не е юдол плачевен, тя е много добра. Господ създаде тази земя. Земята и небето са нещо цяло. Който живее добре на земята, ще живее добре и на небето; и който живее добре на небето, ще живее добре и на земята. Ако тук се научите да живеете, ще минете през всички условия на земята, ще научите всичкия порядък и ред в живота. Във всяко животно на света има по една добродетел.
към втори вариант >>

41. Закхей

Когато чул за това, вълкът започнал да плаче, отишъл при овчаря и му казал: “Какво голямо нещастие ни сполетя и двама – на теб ти измряха овцете, тъй че ти изгуби и вълна, и млеко, и месо, а пък аз изгубих възможността да си взимам понякога по една овца”.
Сега ще кажете: “Слава Богу, ние не сме от тях”. Не зная, има един стих, който казва: “И мислите им ходят след тях”. Преди хиляди години някой си овчар имал много овце, а в местността, където те пасели, имало един вълк, който постоянно посещавал стадото. Овчарят го гонел и биел, но той успявал сегиз-тогиз да си вземе по една овца. По едно време в тази местност се появила някаква болест по животните, която отнела живота на всичките овце. Когато чул за това, вълкът започнал да плаче, отишъл при овчаря и му казал: “Какво голямо нещастие ни сполетя и двама – на теб ти измряха овцете, тъй че ти изгуби и вълна, и млеко, и месо, а пък аз изгубих възможността да си взимам понякога по една овца”. Овчарят рекъл: “Защо плачеш, нищо че ни постигна такова нещастие, едно време живяхме като неприятели, а сега ще живеем като приятели”. А вълкът казал: “Бих желал всякога да ме гониш, но овцете ти да са живи”... Това не е благородна идея, това е идея на користолюбие – да имат другите хора, за да имаме и ние. Така възникнаха съвременните кучета. Този вълк е бил първият, превърнал се на едно овчарско куче. Този стар едновремешен вълк държи и до днес на обещанието си и той е, който върви с овчаря.
към беседата >>

Овчарят рекъл: “Защо плачеш, нищо че ни постигна такова нещастие, едно време живяхме като неприятели, а сега ще живеем като приятели”.
Не зная, има един стих, който казва: “И мислите им ходят след тях”. Преди хиляди години някой си овчар имал много овце, а в местността, където те пасели, имало един вълк, който постоянно посещавал стадото. Овчарят го гонел и биел, но той успявал сегиз-тогиз да си вземе по една овца. По едно време в тази местност се появила някаква болест по животните, която отнела живота на всичките овце. Когато чул за това, вълкът започнал да плаче, отишъл при овчаря и му казал: “Какво голямо нещастие ни сполетя и двама – на теб ти измряха овцете, тъй че ти изгуби и вълна, и млеко, и месо, а пък аз изгубих възможността да си взимам понякога по една овца”. Овчарят рекъл: “Защо плачеш, нищо че ни постигна такова нещастие, едно време живяхме като неприятели, а сега ще живеем като приятели”. А вълкът казал: “Бих желал всякога да ме гониш, но овцете ти да са живи”... Това не е благородна идея, това е идея на користолюбие – да имат другите хора, за да имаме и ние. Така възникнаха съвременните кучета. Този вълк е бил първият, превърнал се на едно овчарско куче. Този стар едновремешен вълк държи и до днес на обещанието си и той е, който върви с овчаря. А овчарят му казва: “Не бой се, аз всякога ще ти давам от овцата, когато я заколя, само ти не кради!
към беседата >>

42. Ще ви въздигна

Става момата сутринта и започва да плаче.
” Жената обича мъжа си, но и тя го ревнува и ако поглежда към други жени, тя го пита: “Ти защо я погледна? ” Защо е направен светът? Злото не е в поглеждането, а в пожелаването, което се явява. Следователно, докато нямаме доказателства, не трябва да се боим от нищо. Ще ви дам един пример от българския народен живот: една млада мома сънувала една вечер, че се оженила и родила едно много хубаво дете, което после умряло. Става момата сутринта и започва да плаче. След това разказала съня на майка си, която също започнала да плаче. Мъжът бил на нивата и когато се връща у дома си, заварва и двете, че плачат. Разказали му те, че дъщерята сънувала, че родила дете и то умряло, а бащата решил да избяга от тях и рекъл: “Толкова глупави хора не съм виждал. Ако не намеря по-глупави хора от вас, няма да се върна, но ако намеря по-глупави, ще се върна”. Тръгнал той и на едно място видял един господин, който си бил ушил нови гащи за Великден, но не знаел как да ги обуе.
към беседата >>

След това разказала съня на майка си, която също започнала да плаче.
” Защо е направен светът? Злото не е в поглеждането, а в пожелаването, което се явява. Следователно, докато нямаме доказателства, не трябва да се боим от нищо. Ще ви дам един пример от българския народен живот: една млада мома сънувала една вечер, че се оженила и родила едно много хубаво дете, което после умряло. Става момата сутринта и започва да плаче. След това разказала съня на майка си, която също започнала да плаче. Мъжът бил на нивата и когато се връща у дома си, заварва и двете, че плачат. Разказали му те, че дъщерята сънувала, че родила дете и то умряло, а бащата решил да избяга от тях и рекъл: “Толкова глупави хора не съм виждал. Ако не намеря по-глупави хора от вас, няма да се върна, но ако намеря по-глупави, ще се върна”. Тръгнал той и на едно място видял един господин, който си бил ушил нови гащи за Великден, но не знаел как да ги обуе. Намислил да се качи на едно дърво и се канел да скочи оттам, че да влезе в гащите си.
към беседата >>

Мъжът бил на нивата и когато се връща у дома си, заварва и двете, че плачат.
Злото не е в поглеждането, а в пожелаването, което се явява. Следователно, докато нямаме доказателства, не трябва да се боим от нищо. Ще ви дам един пример от българския народен живот: една млада мома сънувала една вечер, че се оженила и родила едно много хубаво дете, което после умряло. Става момата сутринта и започва да плаче. След това разказала съня на майка си, която също започнала да плаче. Мъжът бил на нивата и когато се връща у дома си, заварва и двете, че плачат. Разказали му те, че дъщерята сънувала, че родила дете и то умряло, а бащата решил да избяга от тях и рекъл: “Толкова глупави хора не съм виждал. Ако не намеря по-глупави хора от вас, няма да се върна, но ако намеря по-глупави, ще се върна”. Тръгнал той и на едно място видял един господин, който си бил ушил нови гащи за Великден, но не знаел как да ги обуе. Намислил да се качи на едно дърво и се канел да скочи оттам, че да влезе в гащите си. Пътникът му извикал: “Стой, ще се удариш, аз ще те науча как да ги обуеш, но ще ми обещаеш, че ще ми дадеш тези гащи”.
към беседата >>

След това бащата продължил пътя си и на едно място вижда, че пред една къща са се събрали сватбари и плачат, защото булката била много висока, не можела да влезе през вратата и за да влезе, трябвало да й се отреже главата.
Ако не намеря по-глупави хора от вас, няма да се върна, но ако намеря по-глупави, ще се върна”. Тръгнал той и на едно място видял един господин, който си бил ушил нови гащи за Великден, но не знаел как да ги обуе. Намислил да се качи на едно дърво и се канел да скочи оттам, че да влезе в гащите си. Пътникът му извикал: “Стой, ще се удариш, аз ще те науча как да ги обуеш, но ще ми обещаеш, че ще ми дадеш тези гащи”. – “Ще ти ги дам, ти само ме научи” – отвърнал другият. След това бащата продължил пътя си и на едно място вижда, че пред една къща са се събрали сватбари и плачат, защото булката била много висока, не можела да влезе през вратата и за да влезе, трябвало да й се отреже главата. Пътникът им казал: “Какво е това смущение? Аз ще я накарам да влезе, само ако ми дадете един наниз”. – “И два наниза ще ти дадем, само я накарай да влезе”. Тогава той взел пояса на свекъра, завързал с него главата на булката, дръпнал я надолу, тя си навела главата и влязла в къщата... Като слушате това, вижда ви се смешно и глупаво, но често и вашите мисли са такива. Често плачем за деца, които ги няма, често обуваме гащите си със скок от дървото, често искаме да отрежем главата си, за да влезем вътре.
към беседата >>

Често плачем за деца, които ги няма, често обуваме гащите си със скок от дървото, често искаме да отрежем главата си, за да влезем вътре.
След това бащата продължил пътя си и на едно място вижда, че пред една къща са се събрали сватбари и плачат, защото булката била много висока, не можела да влезе през вратата и за да влезе, трябвало да й се отреже главата. Пътникът им казал: “Какво е това смущение? Аз ще я накарам да влезе, само ако ми дадете един наниз”. – “И два наниза ще ти дадем, само я накарай да влезе”. Тогава той взел пояса на свекъра, завързал с него главата на булката, дръпнал я надолу, тя си навела главата и влязла в къщата... Като слушате това, вижда ви се смешно и глупаво, но често и вашите мисли са такива. Често плачем за деца, които ги няма, често обуваме гащите си със скок от дървото, често искаме да отрежем главата си, за да влезем вътре. Затова българите казват: “Преклонена главичка остра сабя не я сече”. Понякога тази поговорка се разбира в лош смисъл, но тя има и добър смисъл. Например, когато приижда порой, ти не трябва да казваш: “Аз няма да бягам, не е достойно за мен”. Трябва да бягаш, защото иначе ще те завлече. Когато близо до теб пада скала, трябва да бягаш и това не е недостойно.
към беседата >>

43. Спаси ни

Христос спи в лодката, но бурята, плачът на хората, ще Го събудят.
Спането е един закон – човек трябва да спи, за да си почине. Уморен от дневната си работа, Христос влезе в лодката и заспа, но ветровете не Го оставиха да спи и му казваха: “Стани, помогни на тези хора”. По правило бурята се повдига, когато човек заспи, т. е. когато стават катастрофи, Господ спи. И днес Господ спи. Христос спи в лодката, но бурята, плачът на хората, ще Го събудят. И когато Той се събуди, войната ще престане. Христос ще вдигне ръцете си, бурята ще престане, моретата ще утихнат и лодката ще излезе на другия бряг. Ще ви приведа един пример, за да направя мисълта си по-ясна. Римският военачалник Тит, след като покорил Йерусалим, влязъл в храма, задигнал всичкото му богатство, повдигнал златната плащаница, която покривала кивота, извадил пергамента, на който били написани Мойсеевите заповеди, и казал: “Къде е еврейският Бог, нека покаже силата си тук! ” Натоварил Тит всичкото богатство на корабите си и тръгнал за Рим.
към беседата >>

Стопанинът, който отглежда лоза и се грижи за нея, често ще я посещава, ще подрязва пръчките й, а лозата ще плаче.
“И пристъпиха учениците, та го събудиха.” След всяка почивка идва активен живот. И понеже бурята произвежда условията, след които Животът може да се яви, трябваше да стане буря, за да се яви Христос. Законът е такъв: за да се яви Христос, непременно трябва да стане буря. Могат някои да ви кажат: “Ти си тръгнал по Бога, а едно след друго ти се сипят нещастия! ” Това именно е привилегията. Стопанинът, който отглежда лоза и се грижи за нея, често ще я посещава, ще подрязва пръчките й, а лозата ще плаче. Някои казват: “Изтекоха ми очите от плач”. Аз съжалявам хора, които не са плакали – значи, че не са подрязвани. Ако Господ постъпва така и реже пръчките, значи Той се е събудил и ще ви помогне. Вие ще Му кажете: “Господи, стани, защото погинваме, помогни ни! ” Когато вашият Господ се събуди, как ще Го посрещнете?
към беседата >>

Някои казват: “Изтекоха ми очите от плач”.
И понеже бурята произвежда условията, след които Животът може да се яви, трябваше да стане буря, за да се яви Христос. Законът е такъв: за да се яви Христос, непременно трябва да стане буря. Могат някои да ви кажат: “Ти си тръгнал по Бога, а едно след друго ти се сипят нещастия! ” Това именно е привилегията. Стопанинът, който отглежда лоза и се грижи за нея, често ще я посещава, ще подрязва пръчките й, а лозата ще плаче. Някои казват: “Изтекоха ми очите от плач”. Аз съжалявам хора, които не са плакали – значи, че не са подрязвани. Ако Господ постъпва така и реже пръчките, значи Той се е събудил и ще ви помогне. Вие ще Му кажете: “Господи, стани, защото погинваме, помогни ни! ” Когато вашият Господ се събуди, как ще Го посрещнете? Може да Го посрещнете като онази жена, на която мъжът се връща от работа и носи нещо, а тя го нахоква, че това не взел, онова не взел.
към беседата >>

44. Ще бъдат научени

Питате: Защо плаче човек?
Тогава, как ще се насити кръвта на хилядите невинни хора, които аз убих? Той се разкаял за погрешката си и заплакал. Няколко сълзи паднали на мястото, отдето извирала кръвта. Голяма била изненадата му, когато кръвта престанала да клокочи. Само една сълза била в състояние да утоли кръвта на убития Захарий. Питате: Защо плаче човек? Какво е предназначението на сълзите? Една сълза, излязла от окото на човека, може да го спаси от престъплението, което е извършил. Тя е сълзата на милосърдието. Христос казва: „Всички, които са научени от Бога, идат при мене." Оттук започва истинската култура, истинското знание. Под „култура" в широк смисъл, разбираме това знание и изкуство, което обхваща целокупния живот.
към беседата >>

Идете по фурните, да видите, как продават хляба; идете в семействата, да чуете и там викове и плач.
– Защото има свободна воля. Ако не знае да управлява лъка, той ще взима фалшиви тонове и ще прави погрешки. Като слушаш, как свири, казваш: Ето един човек, който не знае да свири, а иска нас да учи. Мнозина запитват: Как да познаем, каква е сегашната култура? Идете по селата, да видите, как се отнасят селяните с говедата, които им работят. Идете по фурните, да видите, как продават хляба; идете в семействата, да чуете и там викове и плач. Това е културата на ожесточаването. Когото и да срещнете, ще видите, че се е демагнетизирал, очите му хлътнали, лицето му посърнало. Каква култура е тая? Днес милосърдието учи хората, как да прилагат мъдростта и силата. В това се заключава Христовото учение.
към беседата >>

Идете в някои семейства - ще видите само викове и плач. (втори вариант)
Ако някой пита: „Защо да грешим? " Затова, защото имаш свободна воля и затова, ако не знаеш да управляваш лъка, ще вземеш погрешно някои тонове, а които ви слушат, ще кажат: „Ето един човек, който не знае да свири, а дошъл да ни учи." От какво се състои нашият живот, нашата култура? Идете по улицата и ще видите как цял ден шопите бият животните си. Идете по фурните, да видите какво е там. Идете в някои семейства - ще видите само викове и плач. Това е културата на ожесточението. Ние сме се демагнетизирали, започнали сме да се разваляме, очите ни започват да хлътват, лицата се развалят. Това е нашата култура. Сега милосърдието ни учи как да употребим тази мъдрост и сила. Това е Христовото учение и Христос, Който сега иде на земята, Той ще научи хората.
към втори вариант >>

45. Отдайте Божието Богу

Всички хора плачат и се смущават все от неизвестното.
Това е една сложна задача, с десет неизвестни. Учениците лесно решават задачи с едно, с две, до три неизвестни. Натъкнат ли се на задачи с повече от три неизвестни, отказват се да решават. Обаче, животът предлага на хората сложни задачи с десет и повече неизвестни. Хиляди години са нужни, за да решат тия задачи. Всички хора плачат и се смущават все от неизвестното. Запитаха Христа: „Трябва ли да се дава данна Кесаря? " Той отговори категорично: „Отдайте! " В цялата глава Христос е вложил велики идеи, за разбирането на които трябва дълго време да се копае, както ботаникът и минералогът трябва дълго време да изследват едно растение или едно камъче, за да го изучат. Не е лесно да се домогнеш до вътрешния смисъл на изказаните стихове от Христа. Много от сегашните християни седнат на стол и започват да мислят върху разрешаването на един или на друг въпрос.
към беседата >>

Всички плачат и се смущават все за неизвестното. (втори вариант)
" Този въпрос има широк смисъл, има и тесен смисъл. И всякога щастието в живота зависи от правилното разрешение на задачата, която е представена. Затова сама по себе си тя е една сложна задача с десет хикса. Учениците знаят лесно да решават задачи с един хикс, с два хикса, с три хикса, но животът е една сложна задача с десет неизвестни. Знаете ли колко хиляди години са нужни, за да се решат тези хиксове? Всички плачат и се смущават все за неизвестното. И ще кажете: „Какъв е този въпрос - да се даде ли дан кесарю? " Христос казва рязко: „Отдайте кесаревото кесарю." Въпросът е решен: „Отдайте! " Разбира се думите Христови в цялата глава носят в себе си велики идеи, които Христос е изказал. Скрити са те, трябва дълго време да се копае, да се разчепкват тези стихове, за да се намери вътрешният смисъл, тъй както един ботаник, един минералог трябва дълго време да изследва едно растение, едно камъче, за да го изучи. Съвременните християни, като седнат на кревата, мислят, мислят и смятат, че така ще разрешат въпроса.
към втори вариант >>

46. Братът на най-малките

Колкото и да плачете, ако Истината не е във вас, не може да бъдете свободни.
Когато осветите Божието име, мислите ви ще бъдат чисти и светли. С тях ще градите тази обвивка, дето ще се зачене тялото на Истината, която ще ви направи свободни. Истината е първото тяло, върху което трябва да работите сега. В това тяло живее човешката душа. Без Истината няма свобода. Колкото и да плачете, ако Истината не е във вас, не може да бъдете свободни. Само с плач не можете да си помогнете. Някога плачът е полезен, някога е вреден. Плачът е дъжд. Ако сте посяли добри семена, те ще изникнат и ще ви повдигнат; ако сте посяли тръне, като изникнат, те ще ви заглушат. Ако плачеш за Бога, блажен си; ако плачеш за света, съжалявам те.
към беседата >>

Само с плач не можете да си помогнете.
С тях ще градите тази обвивка, дето ще се зачене тялото на Истината, която ще ви направи свободни. Истината е първото тяло, върху което трябва да работите сега. В това тяло живее човешката душа. Без Истината няма свобода. Колкото и да плачете, ако Истината не е във вас, не може да бъдете свободни. Само с плач не можете да си помогнете. Някога плачът е полезен, някога е вреден. Плачът е дъжд. Ако сте посяли добри семена, те ще изникнат и ще ви повдигнат; ако сте посяли тръне, като изникнат, те ще ви заглушат. Ако плачеш за Бога, блажен си; ако плачеш за света, съжалявам те. В този случай сушата е за предпочитане.
към беседата >>

Някога плачът е полезен, някога е вреден.
Истината е първото тяло, върху което трябва да работите сега. В това тяло живее човешката душа. Без Истината няма свобода. Колкото и да плачете, ако Истината не е във вас, не може да бъдете свободни. Само с плач не можете да си помогнете. Някога плачът е полезен, някога е вреден. Плачът е дъжд. Ако сте посяли добри семена, те ще изникнат и ще ви повдигнат; ако сте посяли тръне, като изникнат, те ще ви заглушат. Ако плачеш за Бога, блажен си; ако плачеш за света, съжалявам те. В този случай сушата е за предпочитане. Светлите и благородни мисли ще ви повдигнат.
към беседата >>

Плачът е дъжд.
В това тяло живее човешката душа. Без Истината няма свобода. Колкото и да плачете, ако Истината не е във вас, не може да бъдете свободни. Само с плач не можете да си помогнете. Някога плачът е полезен, някога е вреден. Плачът е дъжд. Ако сте посяли добри семена, те ще изникнат и ще ви повдигнат; ако сте посяли тръне, като изникнат, те ще ви заглушат. Ако плачеш за Бога, блажен си; ако плачеш за света, съжалявам те. В този случай сушата е за предпочитане. Светлите и благородни мисли ще ви повдигнат. С тях ще влезете в тялото на Истината и ще бъдете свободни.
към беседата >>

Ако плачеш за Бога, блажен си; ако плачеш за света, съжалявам те.
Колкото и да плачете, ако Истината не е във вас, не може да бъдете свободни. Само с плач не можете да си помогнете. Някога плачът е полезен, някога е вреден. Плачът е дъжд. Ако сте посяли добри семена, те ще изникнат и ще ви повдигнат; ако сте посяли тръне, като изникнат, те ще ви заглушат. Ако плачеш за Бога, блажен си; ако плачеш за света, съжалявам те. В този случай сушата е за предпочитане. Светлите и благородни мисли ще ви повдигнат. С тях ще влезете в тялото на Истината и ще бъдете свободни. Така именно ще познаете Христа, и Той ще ви познае. Някои искат да намерят Христа в мене.
към беседата >>

Колкото и да плачетѣ, ако Истината не е въ васъ, не може да бѫдетѣ свободни. (втори вариант)
Когато освѣтитѣ Божието име, мислитѣ ви ще бѫдатъ чисти и свѣтли. Съ тѣхъ ще градитѣ тази обвивка, дѣто ще се зачене тѣлото на Истината, която ще ви направи свободни. Истината е първото тѣло, върху което трѣбва да работитѣ сега. Въ това тѣло живѣе човѣшката душа. Безъ Истината нѣма свобода. Колкото и да плачетѣ, ако Истината не е въ васъ, не може да бѫдетѣ свободни. Само съ плачъ не можетѣ да си помогнетѣ. Нѣкога плачътъ е полѣзенъ, нѣкога е вреденъ. Плачътъ е дъждъ. Ако стѣ посѣли добри сѣмѣна, тѣ ще изникнатъ и ще ви повдигнатъ; ако стѣ посѣли тръне, като изникнатъ, тѣ ще ви заглушатъ. Ако плачешъ за Бога, блаженъ си; ако плачешъ за свѣта, съжалѣвамъ тѣ.
към втори вариант >>

Само съ плачъ не можетѣ да си помогнетѣ. (втори вариант)
Съ тѣхъ ще градитѣ тази обвивка, дѣто ще се зачене тѣлото на Истината, която ще ви направи свободни. Истината е първото тѣло, върху което трѣбва да работитѣ сега. Въ това тѣло живѣе човѣшката душа. Безъ Истината нѣма свобода. Колкото и да плачетѣ, ако Истината не е въ васъ, не може да бѫдетѣ свободни. Само съ плачъ не можетѣ да си помогнетѣ. Нѣкога плачътъ е полѣзенъ, нѣкога е вреденъ. Плачътъ е дъждъ. Ако стѣ посѣли добри сѣмѣна, тѣ ще изникнатъ и ще ви повдигнатъ; ако стѣ посѣли тръне, като изникнатъ, тѣ ще ви заглушатъ. Ако плачешъ за Бога, блаженъ си; ако плачешъ за свѣта, съжалѣвамъ тѣ. Въ този случай сушата е за прѣдпочитане.
към втори вариант >>

Нѣкога плачътъ е полѣзенъ, нѣкога е вреденъ. (втори вариант)
Истината е първото тѣло, върху което трѣбва да работитѣ сега. Въ това тѣло живѣе човѣшката душа. Безъ Истината нѣма свобода. Колкото и да плачетѣ, ако Истината не е въ васъ, не може да бѫдетѣ свободни. Само съ плачъ не можетѣ да си помогнетѣ. Нѣкога плачътъ е полѣзенъ, нѣкога е вреденъ. Плачътъ е дъждъ. Ако стѣ посѣли добри сѣмѣна, тѣ ще изникнатъ и ще ви повдигнатъ; ако стѣ посѣли тръне, като изникнатъ, тѣ ще ви заглушатъ. Ако плачешъ за Бога, блаженъ си; ако плачешъ за свѣта, съжалѣвамъ тѣ. Въ този случай сушата е за прѣдпочитане. Свѣтлитѣ и благородни мисли ще ви повдигнатъ.
към втори вариант >>

Плачътъ е дъждъ. (втори вариант)
Въ това тѣло живѣе човѣшката душа. Безъ Истината нѣма свобода. Колкото и да плачетѣ, ако Истината не е въ васъ, не може да бѫдетѣ свободни. Само съ плачъ не можетѣ да си помогнетѣ. Нѣкога плачътъ е полѣзенъ, нѣкога е вреденъ. Плачътъ е дъждъ. Ако стѣ посѣли добри сѣмѣна, тѣ ще изникнатъ и ще ви повдигнатъ; ако стѣ посѣли тръне, като изникнатъ, тѣ ще ви заглушатъ. Ако плачешъ за Бога, блаженъ си; ако плачешъ за свѣта, съжалѣвамъ тѣ. Въ този случай сушата е за прѣдпочитане. Свѣтлитѣ и благородни мисли ще ви повдигнатъ. Съ тѣхъ ще влѣзетѣ въ тѣлото на Истината и ще бѫдетѣ свободни.
към втори вариант >>

Ако плачешъ за Бога, блаженъ си; ако плачешъ за свѣта, съжалѣвамъ тѣ. (втори вариант)
Колкото и да плачетѣ, ако Истината не е въ васъ, не може да бѫдетѣ свободни. Само съ плачъ не можетѣ да си помогнетѣ. Нѣкога плачътъ е полѣзенъ, нѣкога е вреденъ. Плачътъ е дъждъ. Ако стѣ посѣли добри сѣмѣна, тѣ ще изникнатъ и ще ви повдигнатъ; ако стѣ посѣли тръне, като изникнатъ, тѣ ще ви заглушатъ. Ако плачешъ за Бога, блаженъ си; ако плачешъ за свѣта, съжалѣвамъ тѣ. Въ този случай сушата е за прѣдпочитане. Свѣтлитѣ и благородни мисли ще ви повдигнатъ. Съ тѣхъ ще влѣзетѣ въ тѣлото на Истината и ще бѫдетѣ свободни. Така имѣнно ще познаетѣ Христа, и Той ще ви познае. Нѣкои искатъ да намѣрятъ Христа въ менѣ.
към втори вариант >>

47. Растете в благодат! / Растене и познание

Но сега и мъже плачат от своето име, и ясени плачат от своето име. (втори вариант)
Онези, които са с нас, са повече, отколкото тези, които са против нас. Нека това всички да го знаят, че Господ иде в света. Господ иде да тури ред, законност, справедливост и всички хора ще се подчинят на този ред, на този закон. И вие, мъже и жени, които Бог ви е кръстил с тези хубави имена, ще се подчините. По-хубаво име от „мъж" и „жена" няма в света. Но сега и мъже плачат от своето име, и ясени плачат от своето име. Мъжете казват: „Горко нам, мъже, че сме се родили такива, за да се бием, да ходим на война." Жените казват: „Горко ни, че сме се родили жени, да раждаме." Не е горко никому - благословение е, че сте се родили такива, че сте определени за такава работа. Подайте си ръка вътрешно. „Как да се помирим? " Не говори нищо за него, но вътре в душата си се примири с всички твои братя, твои поданици, които имаш, и призови Господа да се освети Името Му и вярата вътре в тебе; и поискай да пораснеш, за да може да изпълниш това, което Бог е създал, определил за тебе. Няма да умрете, отсега нататък идват условия за вас.
към втори вариант >>

48. Марта и Мария

Тази Марта в океана вдига голям шум наоколо си, разтърсва параходи, създава викове, плач, но щом излезете на брега, щом дойде Мария, вие казвате: „Слава Богу, минахме благополучно“.
Но като излязат на суша, – „Как минахте океана? “ – „Благополучно.“ Ох-о-о! Този океан от земята до Небето докато го минете, колко пъти ще повръщате! Ще кажете: „Много мъчна работа е! “ Но като излезете на суша, ще имате отличен апетит, защото много хубаво ще бъдете пречистени. Тази Марта в океана вдига голям шум наоколо си, разтърсва параходи, създава викове, плач, но щом излезете на брега, щом дойде Мария, вие казвате: „Слава Богу, минахме благополучно“. Не бойте се, бъдете винаги при вашия велик Учител, за да може да разрешите въпроса на живота. Много сложни задачи имате в живота: възпитание на децата, отношения на мъжа и жената един към други, отношения към обществото, отношения към човечеството. Много задължения имате. Как ще ги завършите? Някои мислят, че като станат християни, нямат задължения. Не!
към беседата >>

49. Двамата господари

Като станал сутринта, всички деца започнали да викат, плачат, искат да ядат.
Той може да създаде хиляди хора, но не може да създаде условия, при които те да живеят, и най-после той се разгневява, започва да бие и ги умъртвява. За обяснение на тая мисъл, ще ви разкажа един анекдот. Един селянин нямал никак деца и често молил Бога да му подари деца. Един ден взел един чувал, в който имало цяла крина житни зрънца, и се помолил на Бога да превърне тези зрънца в деца. Бог чул молбата му, и всички зрънца се преобърнали в деца. Като станал сутринта, всички деца започнали да викат, плачат, искат да ядат. Това много разгневило селянина, и той казал: „Тези деца ще ми изядат главата“, и взел да ги бие и избива. Едно от децата успяло да се скрие зад вратата и като дошъл неговият ред, започнало да плаче и да му се моли: „Остави поне мене живо“. Това е първият принцип у вас – злото, което действа, и когато дойде, казва: „Аз ще руша“. Но когато дойде в света вторият принцип, който хората наричат Любовта, майката, силата на нещата, той веднага смекчава първия принцип и, съединени така, двата раждат най-великото, най-възвишеното в света. Като служите на Господа, само чрез Него може да влияете на първия принцип: само Господ е в сила да ви избави от смъртта.
към беседата >>

Едно от децата успяло да се скрие зад вратата и като дошъл неговият ред, започнало да плаче и да му се моли: „Остави поне мене живо“.
Един селянин нямал никак деца и често молил Бога да му подари деца. Един ден взел един чувал, в който имало цяла крина житни зрънца, и се помолил на Бога да превърне тези зрънца в деца. Бог чул молбата му, и всички зрънца се преобърнали в деца. Като станал сутринта, всички деца започнали да викат, плачат, искат да ядат. Това много разгневило селянина, и той казал: „Тези деца ще ми изядат главата“, и взел да ги бие и избива. Едно от децата успяло да се скрие зад вратата и като дошъл неговият ред, започнало да плаче и да му се моли: „Остави поне мене живо“. Това е първият принцип у вас – злото, което действа, и когато дойде, казва: „Аз ще руша“. Но когато дойде в света вторият принцип, който хората наричат Любовта, майката, силата на нещата, той веднага смекчава първия принцип и, съединени така, двата раждат най-великото, най-възвишеното в света. Като служите на Господа, само чрез Него може да влияете на първия принцип: само Господ е в сила да ви избави от смъртта. Не служите ли на Господа, ще бъдете погълнати от първия принцип, защото законът е такъв. Откъдето изтича водата, пак там се връща; откъдето излизат парите, пак там се връщат; откъдето излиза силата, пак там се връща – всичко се връща назад.
към беседата >>

Овцата, като се оплаче на Господа, Той ѝ казва: „Хубаво правиш, че плачеш; ти си длъжна да плачеш, а той е длъжен да те изяде“.
Ти не можеш да победиш този враг, първия принцип, с друго, освен с Любов: зло със зло не се побеждава. Да се снишаваш, да се гушиш, то не е Любов, а да го любиш с всичката си душа. Ще кажете: „Този човек има право да ме мрази“. Не мислете, че вълкът, като хване една овца и я изяде, Господ му казва: „Не направи добре“. Не, Господ му казва: „Много добре правиш“. Овцата, като се оплаче на Господа, Той ѝ казва: „Хубаво правиш, че плачеш; ти си длъжна да плачеш, а той е длъжен да те изяде“. Овцата излезе на полето, откъсне трева и я изяде, Господ ѝ казва: „Това е твоята работа, ти изяде тревата, един ден тебе вълк ще изяде“. Това е сегашната еволюция в живота, но това не е живот в истинския, дълбокия му смисъл. Да трошиш хиляди години камъни, за да правиш пътища, да носиш вода – това не е живот. Може да бъдеш някое товарно животно, да пренесеш през живота си 10,000 тона злато, но какво от това? Това не е живот.
към беседата >>

Като гледа Господ на днешните хора, като гледа на тези земни философи и на враждуващите царства, поусмихва се малко и оставя тези деца да се борят, чукат и плачат.
„Защо не направи света по-добър, защо не ни тури на правия път? “ – Той ви е турил, но вие не Го разбирате, защото мислите по своему, а между вашите мисли и Божиите има такава разлика, каквато от земята до небето. Карат се двама и казват: „Защо, Господи, не слезеш да ни примириш? “ Господ не е в разделението. Когато един ден се очукате и станете на пясък, Господ ще погледне отгоре с окото си и ще види дали ще може да стане нещо от този пясък. Като гледа Господ на днешните хора, като гледа на тези земни философи и на враждуващите царства, поусмихва се малко и оставя тези деца да се борят, чукат и плачат. Искаме някой път да жегнем Господа, като някой комар да го поухапем, да почувства. Той е, разбира се, спокоен и не иска да знае от това, но ни чуква с пръста си, и нас ни закарват тогава на гробищата – там го изпраща Бог. Царе, князе, полковници, съдии, свещеници, проповедници и философи Господ ги чука безразлично. И за вас е същото нещо. Ако много философствате, ще хвръкнете.
към беседата >>

50. Все що е писано

Идването на Сина человѣчески ще се тълкува съ онова велико съзнание, което съ голѣма сила ще дойде отгорѣ и тогава ще плачете.
Хората живѣятъ на земята съзнателенъ животъ, а червеитѣ живѣятъ на земята несъзнателенъ, а на небето съзнателенъ животъ. Христосъ казва: „Кѫдѣто ти бѫде сърдцето, тамъ ще бѫдешъ и ти.“ Човѣкъ се отдѣлилъ отъ Бога и излѣзълъ да странствува, като блудния синъ въ притчата. Има право да странствува; има право да изяде богатството на баща си, има право да живѣе между разпуснати жени и приятели; има право, слѣдъ всичко това, да стане свинарь и да остане голъ, съ разпокѫсани гащи и най-послѣ, като дойде въ съзнание, да каже; „На колко ратаи баща ми дава хлѣбъ, а азъ ходя голъ и босъ.“ Ще си вземе тояжката и ще отиде при баща си и ще каже: „Съгрѣшихъ прѣдъ тебе и прѣдъ Бога, прости ме! “ И баща му има право да заколи едно теле и да приеме сина си. И братъ му има право да се сърди и да каже: „Този изядникъ изхарчи толкова пари, завърши странствуването си и като дойде, баща му заколи най-хубавото теле за него.“ Това е сѫдбата на всѣки човѣкъ, този процесъ става сега въ свѣта. Идването на Сина человѣчески ще се тълкува съ онова велико съзнание, което съ голѣма сила ще дойде отгорѣ и тогава ще плачете. Разбира се, като се намѣришъ голъ, босъ, гладенъ, ще плачешъ. Нѣкои казватъ: „Като дойде Христосъ, ще бѫде много лошо, много страшно.“ Ама три дни като стоишъ гладенъ, ще почнешъ да плачешъ, ще размишлявашъ, че идва Синъ человѣчески съ ангели. Кои сѫ ангелитѣ? Ще видишъ тогава послѣдствията на онзи животъ, който си живѣлъ. Ще видишъ не само сегашния си животъ, но и другитѣ.
към беседата >>

Разбира се, като се намѣришъ голъ, босъ, гладенъ, ще плачешъ.
Христосъ казва: „Кѫдѣто ти бѫде сърдцето, тамъ ще бѫдешъ и ти.“ Човѣкъ се отдѣлилъ отъ Бога и излѣзълъ да странствува, като блудния синъ въ притчата. Има право да странствува; има право да изяде богатството на баща си, има право да живѣе между разпуснати жени и приятели; има право, слѣдъ всичко това, да стане свинарь и да остане голъ, съ разпокѫсани гащи и най-послѣ, като дойде въ съзнание, да каже; „На колко ратаи баща ми дава хлѣбъ, а азъ ходя голъ и босъ.“ Ще си вземе тояжката и ще отиде при баща си и ще каже: „Съгрѣшихъ прѣдъ тебе и прѣдъ Бога, прости ме! “ И баща му има право да заколи едно теле и да приеме сина си. И братъ му има право да се сърди и да каже: „Този изядникъ изхарчи толкова пари, завърши странствуването си и като дойде, баща му заколи най-хубавото теле за него.“ Това е сѫдбата на всѣки човѣкъ, този процесъ става сега въ свѣта. Идването на Сина человѣчески ще се тълкува съ онова велико съзнание, което съ голѣма сила ще дойде отгорѣ и тогава ще плачете. Разбира се, като се намѣришъ голъ, босъ, гладенъ, ще плачешъ. Нѣкои казватъ: „Като дойде Христосъ, ще бѫде много лошо, много страшно.“ Ама три дни като стоишъ гладенъ, ще почнешъ да плачешъ, ще размишлявашъ, че идва Синъ человѣчески съ ангели. Кои сѫ ангелитѣ? Ще видишъ тогава послѣдствията на онзи животъ, който си живѣлъ. Ще видишъ не само сегашния си животъ, но и другитѣ. Така бѣше и съ блудния синъ, той прѣсмѣтна всичкитѣ си дни прѣзъ живота и всѣки день бѣше за него единъ животъ.
към беседата >>

Нѣкои казватъ: „Като дойде Христосъ, ще бѫде много лошо, много страшно.“ Ама три дни като стоишъ гладенъ, ще почнешъ да плачешъ, ще размишлявашъ, че идва Синъ человѣчески съ ангели.
Има право да странствува; има право да изяде богатството на баща си, има право да живѣе между разпуснати жени и приятели; има право, слѣдъ всичко това, да стане свинарь и да остане голъ, съ разпокѫсани гащи и най-послѣ, като дойде въ съзнание, да каже; „На колко ратаи баща ми дава хлѣбъ, а азъ ходя голъ и босъ.“ Ще си вземе тояжката и ще отиде при баща си и ще каже: „Съгрѣшихъ прѣдъ тебе и прѣдъ Бога, прости ме! “ И баща му има право да заколи едно теле и да приеме сина си. И братъ му има право да се сърди и да каже: „Този изядникъ изхарчи толкова пари, завърши странствуването си и като дойде, баща му заколи най-хубавото теле за него.“ Това е сѫдбата на всѣки човѣкъ, този процесъ става сега въ свѣта. Идването на Сина человѣчески ще се тълкува съ онова велико съзнание, което съ голѣма сила ще дойде отгорѣ и тогава ще плачете. Разбира се, като се намѣришъ голъ, босъ, гладенъ, ще плачешъ. Нѣкои казватъ: „Като дойде Христосъ, ще бѫде много лошо, много страшно.“ Ама три дни като стоишъ гладенъ, ще почнешъ да плачешъ, ще размишлявашъ, че идва Синъ человѣчески съ ангели. Кои сѫ ангелитѣ? Ще видишъ тогава послѣдствията на онзи животъ, който си живѣлъ. Ще видишъ не само сегашния си животъ, но и другитѣ. Така бѣше и съ блудния синъ, той прѣсмѣтна всичкитѣ си дни прѣзъ живота и всѣки день бѣше за него единъ животъ. Така и вие тукъ, колко пѫти сте живѣли, колко пѫти сте слизали и сте се качвали, колко пѫти сте яли и пили, а сега сте осиромашели и казвате: „Какво да правимъ сега?
към беседата >>

То значи: азъ често плача.
Ще потърси да види, дали вашата душа е завързала, както онази смокиня и ако има плодъ, ще каже: „Благословена тази душа.“ Азъ рекохъ: „Блаженъ е онзи, на чието дърво има поне единъ плодъ, който е узрѣлъ.“ Това вече е една привилегия. Това е обѣдътъ, съ който Христосъ ще се нахрани и ще каже: „Градината ти е отлична, добрѣ си я обработвалъ и поливалъ и плодътъ ти е отличенъ.“ Азъ бихъ желалъ да ви оставя съ тази мисъль, да работите въ вашата градина. Прѣди една недѣля дойде при мене една госпожа и ми казва: „Азъ често поливамъ моята градина.“ Рекохъ, много хубаво се изрази. Знаете ли какво значи това? То значи: азъ често плача. Това е страданието на сърдцето. Отъ тѣзи сълзи се образуватъ тѣзи красиви плодове. Бихъ желалъ всинца да ми кажете тъй, не да казвате: „Азъ често плача,“ а да кажете: „Азъ често поливамъ, прокопавамъ градината си.“ Впрегни днесъ вола си и разори нивата си. А други казватъ: „Кѫса ми се сърдцето.“ Не ви се кѫса сърдцето, а просто орете вашата нива. Орете тази Божествена нива и ще имате хубави плодове.
към беседата >>

Бихъ желалъ всинца да ми кажете тъй, не да казвате: „Азъ често плача,“ а да кажете: „Азъ често поливамъ, прокопавамъ градината си.“ Впрегни днесъ вола си и разори нивата си.
Прѣди една недѣля дойде при мене една госпожа и ми казва: „Азъ често поливамъ моята градина.“ Рекохъ, много хубаво се изрази. Знаете ли какво значи това? То значи: азъ често плача. Това е страданието на сърдцето. Отъ тѣзи сълзи се образуватъ тѣзи красиви плодове. Бихъ желалъ всинца да ми кажете тъй, не да казвате: „Азъ често плача,“ а да кажете: „Азъ често поливамъ, прокопавамъ градината си.“ Впрегни днесъ вола си и разори нивата си. А други казватъ: „Кѫса ми се сърдцето.“ Не ви се кѫса сърдцето, а просто орете вашата нива. Орете тази Божествена нива и ще имате хубави плодове. Това е смисълътъ на живота и Христосъ иде! Знаете ли какво означава това? Азъ разбирамъ, че свѣтътъ се движи, всичко е движение.
към беседата >>

Не казвайте, че плачете, но кажете, че поливате своята градина. (втори вариант)
Като дойде Христос при вас, ще Му предложите своя плод, да се нахрани. Така Той ще познае, че вие сте работили градината си с любов, добре сте разкопавали и поливали плодните си дръвчета. Много мъже, жени и деца поливат своите градини със сълзи, които идат от дълбочината на техните сърца. Един ден, от тези сълзи, ще се родят сладки, вкусни плодове. Не се плашете от сълзите си! Не казвайте, че плачете, но кажете, че поливате своята градина. Не казвайте, че сърцето ви се разкъсва от скръб и страдание, но кажете, че разоравате нивата си. Разоравайте и поливайте Божествената нива, да даде изобилно плод. Това е смисълът на живота. Затова иде Христос в света. Какво е състоянието на сегашното човечество?
към втори вариант >>

51. Хигиена на човешката душа

Хората плачат, нещастни са, но аз казвам, че това е благословение, защото хората работят, а аз се радвам и благодаря на Бога.
Лошите мисли, които ви идват, са импулс във вашето развитие, ако ги победите. Дойде ли ви лоша мисъл, поискайте и място от Господа. Не казвайте нищо, не одумвайте, мълчете – в начало ще усетите неприятност, но после тя ще изгори и ще получите енергия. Дойде ли ви болест, не бойте се – това е малко масаж, това е благословение. Да сме разумни означава да бъдем съвършени в Словото. Хората плачат, нещастни са, но аз казвам, че това е благословение, защото хората работят, а аз се радвам и благодаря на Бога. Сто и един милиона Ангели работят на Земята и помагат. Сега става чистене и в тия времена трябва да сте бодри и весели – по-славни времена не е имало. Сега хората си поливат градините. Днешната религия не трябва да е като старата. Веднъж един беден религиозен човек минал под отворения прозорец на богаташка къща, видял оставена на перваза кесия с пари и я взел, мислейки, че му е дар от Бога.
към беседата >>

Например някоя ваша сестра е обременена – предайте и вяра, насърчете я, а не плачете заедно с нея, защото и двамата ще загубите вярата си.
И всички ваши сегашни нещастия са от миналия ви живот – имали сте лоши мисли и желания. Трябва да бъдете здрави по тяло. Щом позатлъстеете, радвате се, но това не е здраве. Трябва да имате здрави мускули, да бъдете кротки, смирени. Не разбирам да бъдете отпуснати, а да бъдете активни. Например някоя ваша сестра е обременена – предайте и вяра, насърчете я, а не плачете заедно с нея, защото и двамата ще загубите вярата си. Или някой умрял; не, не е умрял, само къщата му е съборена и след години ще се създаде пак. Същността на човека е в добрите качества на неговата душа. Смъртта е прецеждане на водата, преминаване на Живота от един пласт в друг и излизане на повърхността като добър чучур. Трябва да преминете през този свят, през материята, за да се прецедите. Сега, тук вие слушате всичко това, но светът ще ви разколебае.
към беседата >>

52. Спасението

Като не съзнава богатствата и благата, които носи в себе си, човек плаче, страда, обезсърчава се.
– Не позволявам. – Може ли при това положение да бъдете щастливи и да намерите Бога? – Къде е Господ? – Във вас. Отворете сърцето си, и той ще се прояви. Като не съзнава богатствата и благата, които носи в себе си, човек плаче, страда, обезсърчава се. Това подразбира българската пословица: „Вода гази, жаден ходи." Ако възлюбите Господа, ще придобиете всичко, каквото желаете. Без Бога човек не може да запази нито богатството, нито силата си. В една народна приказка се разказва, как Бог и свети Петър обикаляли света, слизали между хората, да видят, как живеят. Като обикаляли градове и села, те попаднали в един краен квартал и влезли в една бедна къща да пренощуват. Домакините, прости и сърдечни хора, ги приели добре, сложили им да вечерят и след това ги поканили да си починат.
към беседата >>

Като разбере, че я огорчило, то само отива при нея и започва да плаче.
Ако сте готови да Го слушате, Той всякога ще ви помага. Не Го ли слушате, ще ви остави да понесете последствията на своя живот и на своите погрешки, да опитате, какво значи, да живее човек без Бога. Няма по-голямо страдание за човешката душа от това, да се отдалечи от Бога. – Как може да се върне човек в правия път? – Вижте, какво прави детето, когато огорчи майка си. Като разбере, че я огорчило, то само отива при нея и започва да плаче. Плачът е неговата молитва. То плаче, моли се на майка си, отново да го приеме в прегръдките си. Сега и на вас казвам: Идете сами при Бога, както детето отива при майка си. Той е ваш Баща и ваша Майка. Ако искате вашите синове и дъщери да ви почитат, направете връзка с Бога.
към беседата >>

Плачът е неговата молитва.
Не Го ли слушате, ще ви остави да понесете последствията на своя живот и на своите погрешки, да опитате, какво значи, да живее човек без Бога. Няма по-голямо страдание за човешката душа от това, да се отдалечи от Бога. – Как може да се върне човек в правия път? – Вижте, какво прави детето, когато огорчи майка си. Като разбере, че я огорчило, то само отива при нея и започва да плаче. Плачът е неговата молитва. То плаче, моли се на майка си, отново да го приеме в прегръдките си. Сега и на вас казвам: Идете сами при Бога, както детето отива при майка си. Той е ваш Баща и ваша Майка. Ако искате вашите синове и дъщери да ви почитат, направете връзка с Бога. Ще видите, че няма да се мине една година даже, и животът ви ще се подобри.
към беседата >>

То плаче, моли се на майка си, отново да го приеме в прегръдките си.
Няма по-голямо страдание за човешката душа от това, да се отдалечи от Бога. – Как може да се върне човек в правия път? – Вижте, какво прави детето, когато огорчи майка си. Като разбере, че я огорчило, то само отива при нея и започва да плаче. Плачът е неговата молитва. То плаче, моли се на майка си, отново да го приеме в прегръдките си. Сега и на вас казвам: Идете сами при Бога, както детето отива при майка си. Той е ваш Баща и ваша Майка. Ако искате вашите синове и дъщери да ви почитат, направете връзка с Бога. Ще видите, че няма да се мине една година даже, и животът ви ще се подобри. Щом направите опита, нови мисли ще дойдат в главата ви, и вие ще прогледате.
към беседата >>

Нѣкой плаче: „Изгубихъ 1000 лева.“ Ти, като се роди, съ 1000 лева ли те роди майка ти? (втори вариант)
И да ви дамъ повече, пакъ нѣма да бѫдете щастливи. Грѣхътъ у насъ произтича отъ това, че ние не позволяваме на Бога да се прояви. Ние спираме Бога въ Неговитѣ добри мисли и желания, които дѣйствуватъ у насъ. Господь ни казва: „Направи това.“ – „Нѣма да го направя.“ Тогава Господь казва: „Остави ме азъ да го направя.“ – „Не.“ Кѫдѣ е Господь? Той е вѫтрѣ въ васъ, затова оставете Го да се прояви. Нѣкой плаче: „Изгубихъ 1000 лева.“ Ти, като се роди, съ 1000 лева ли те роди майка ти? Нѣкой изгубилъ кѫщата си. Майка ти съ кѫща ли те роди? Ако любишъ Господа, хиляда кѫщи ще имашъ, мраморни, съ най-хубави мебели, но ще бѫдете ли и тогава щастливи? Ще ви разкажа единъ старъ анекдотъ, който е побългаренъ отъ българитѣ. Разказватъ, че едно врѣме Господь и свети Петъръ, обичали да обикалятъ изъ града и да гледатъ какъ живѣятъ хората.
към втори вариант >>

53. Кръстът

Да се не обезсърчавате, да не пъшкате, а да се радвате, и когато плачете.
Владика, който не е носил венец от тръни, няма право да носи златна корона”. Блажени сте, че сте се родили на Земята в това време. И сега, нека остане във вас тази съществена мисъл за кръста – да се обърнете с главата нагоре и с лицето към Бога. И когато извикате към Бога: “Защо си Ме оставил”, Той ще се обади и ще каже: “Тук Съм, не Съм ви изоставил, ще ви обясня дълбокия вътрешен смисъл на този кръст”. Нека Господ ви даде благословението да си отидете с Него (Обаждат се: Амин). Да се не обезсърчавате, да не пъшкате, а да се радвате, и когато плачете. Подайте си ръка. Отсега нататък всички църкви и вери трябва да се спогодят – жив е нашият Баща, Той е един за всички. И Той ще ви привлече, както магнитът привлича стърготините. Някой ден ще се намерите намагнитизирани и внезапно променени. Турете този кръст и Христос ще заработи във вас.
към беседата >>

Понякога жената плаче: “Замина си мъжът ми, о, колко беше добър!
Това, разбира се, няма да стане за една, пет или десет години, това е въпрос за векове. Това е днешният ден – ден за работа. Господ идва да даде служба на жените и еднакви права с мъжете. Когато момъкът и момата не са още женени, много се обичат отдалеч, обаче щом се съберат, почват да се ритат. Сега Господ е турил мъжете горе, а жените – долу. Понякога жената плаче: “Замина си мъжът ми, о, колко беше добър! ” Благодари, че ти е обърнал ума. А мъжът, когато гледа жена си долу, казва колко е добра, колко хубаво говори. Някои жени казват: “Господ ми отне мъжа”. Не ви го е отнел, а ви е поставил надалеч, че да се гледате и да си домилеете. Вечерта жената ще пусне мъжа в добре обработената си градина, на другия ден той пък ще покани жена си.
към беседата >>

54. Волята Божия

Забъркали сте становете и на мъже, и на жени и сега всички плачете...
Ще ги научите заедно по теория и практика. Дойде ли някой да критикува, кажи му: „Ти имаш ли стан? Ела да тъчем! ” Някой не живее добре – станът му не е нагласен добре. Ще отрежете платното и ще го насновете наново. Забъркали сте становете и на мъже, и на жени и сега всички плачете...
към беседата >>

55. Виделината

двойки, само двойки трябват, от които учениците плачат.
Но непременно двамата трябва да произвеждат виделина. Като казва: „Вие сте виделината“, Христос подразбира всички други. Когато казва: „Аз съм виделината“, Той подразбира: „Аз и Отец Ми“. Един човек не може да оправи света, и когато казва някой: „Аз ще оправя света“, той не разбира закона. Трябва всякога двама, четирима, шестима, осмина и т.н. двойки, само двойки трябват, от които учениците плачат. Двойките са законите на съграждането. Тези двойки са в стълкновение с единиците. Турете към тях една единица, ще имате тройки, които след това ще станат на четворки и т.н., постоянно ще прогресирате. Да допуснем, вие сте интелигентен човек, срещнете някой ваш приятел, заподозрете го в нещо, без да знаете защо. За да заподозрете някого, трябва да имате факти.
към беседата >>

56. Оправдание и спасение

Преди да се ожените, като се срещнете с вашите възлюблени, те ви наричат Ангели, обичат ви, умират за вас, не могат да живеят без вас, коленичат пред вас и колко плач, ридания и преструвки се изливат.
Някой казва: „Не мога да отида на Витоша.” Че ако не можеш да идеш на Витоша, как ще отидеш при Христа? Христовият Път е тесен и стръмен, той е Път на разумната човешка воля. В ума си кажете: „Ще отида с моите приятели на Витоша! ” Ако не можеш в действителност, то поне мислено ги проследи, пропътувай целия път в ума си! Това е философията на Живота. Преди да се ожените, като се срещнете с вашите възлюблени, те ви наричат Ангели, обичат ви, умират за вас, не могат да живеят без вас, коленичат пред вас и колко плач, ридания и преструвки се изливат. Но това не е, защото не могат без вас, а с това те произвеждат ефект и искат да кажат: „Нека видят какъв е Господ! ” Когато се оженят, жените почват да коленичат. Ето вашата философия – наместо мъжете, вие сега коленичите. Защо? Защото умовете и сърцата ви са плитки. Не го разбирайте в лош смисъл.
към беседата >>

57. Яковъ и Исавъ / Яков и Исав

Човѣкъ на 76 години да пасе овцетѣ на своя чичо и за всѣко изгубено агне и яре той да бѫде отговоренъ и колко пѫти е билъ заставянъ да плаче. (втори вариант)
Когато зачевали неговитѣ овци и кози, той ги поилъ въ корита, въ които турилъ прѫчки, на които направилъ бѣли рѣзки, та като дохождало стадото да се пои, да зачева такива на прѫчки и на топки агнета и кози. Така Яковъ разбогатѣлъ много и прѣкаралъ при чича си 21 години, слѣдъ което врѣме се върналъ при брата си. Нѣкой казва: „Защо да не съмъ и азъ богатъ въ този свѣтъ? “ Трѣбва да научите изкуството на Якова, да имате неговата смѣлость. Наистина, въ характера на Якова има извѣстни лоши чърти, но Богъ го подложи на строго изпитание, на голѣми страдания. Човѣкъ на 76 години да пасе овцетѣ на своя чичо и за всѣко изгубено агне и яре той да бѫде отговоренъ и колко пѫти е билъ заставянъ да плаче. При този си животъ, той е дошълъ до извѣстно съзерцание и разказва повѣсть, че когато се връщалъ назадъ при брата си, съ женитѣ и синоветѣ си, Господь му се явява въ една особена форма. Яковъ останалъ прѣзъ нощьта при единъ потокъ, а изпратилъ пратеници при баща си и брата си съ подаръци и смирна, защото се страхувалъ да отиде пръвъ при тѣхъ, безъ да ги прѣдизвѣсти. Останалъ Яковъ на това мѣсто цѣла нощь и прѣкаралъ въ разсѫждения върху живота си, прекаралъ, голѣма морална борба, въ която видѣлъ всички лоши послѣдствия и търсилъ начинъ какъ да се освободи. Остана Яковъ самъ и съ него се борѣше единъ човѣкъ до зазоряване. Като видѣ, че не му надви, докосна се до става на бедрото му и го измѣсти.
към втори вариант >>

58. Чистосърдечните / Чистосърдечнитѣ

Когато лекарят дошъл да го види, той започнал да плаче, да се моли да му даде револвер да се самоубие.
Още на другия ден болният бил опериран – отрязали му десния крак под коляното. Като се събудил след упойката, болният се ужасил, като разбрал, че кракът му бил отрязан. Той започнал да вика, да отправя различни хули против лекаря. Постоянно поглеждал към отрязания си крак и си мислел: Какво ще правя сега без крак? По-рано яздих на кон, посещавах балове, концерти, вечеринки, а сега не мога да се движа, вързан съм за леглото. Когато лекарят дошъл да го види, той започнал да плаче, да се моли да му даде револвер да се самоубие. Лекарят го утешавал, като му казвал, че ще му направят хубав крак, с който ще може да се движи свободно. Най-после той се успокоил, примирил се с положението си и започнал да разсъждава философски върху живота. По този начин той се излекувал от ипохондрията. Дал на лекаря още 25,000 долара, с които му направили хубав гумен крак и напуснал болницата съвършено здрав, с права и трезва мисъл за живота и предназначението на човека. Той разбрал, какво представя чистотата за човешкия живот.
към беседата >>

Отвред се чуват викове, стенания, плачове, докато най-после утихнат и се примирят с положението си.
Какво става днес в света? – Същото, каквото с ипохондрика. Много ипохондрици има на бойните полета и, за да се излекуват. Бог изпратил своите асистенти – лекари, да ги оперират. Те за почват своята работа: на едного отрязват ръката, на другиго – крака, на трети – носа, на четвърти – ухото и т.н. Отвред се чуват викове, стенания, плачове, докато най-после утихнат и се примирят с положението си. Всички започват да мислят право, радват се, че иде нова култура в света – култура на любовта, която разширява човешката душа, сближава хората и им дава възможност да се развиват правилно. Новата култура подразбира приложение на Божествения план. Само така човек ще съзнае, че трябва да бъде абсолютно чист, както са чисти ангелите. Да придобие човек чистотата на ангелите, това значи, да бъде готов да служи на Бога, да изпълнява Неговата воля. Днес малко хора изпълняват Божията воля. Защо?
към беседата >>

Лѣкарьтъ му казва: „Ти сега си много инервиранъ, успокой се, а слѣдъ двѣ седмици азъ ще дойда при тебе да те видя.“ Въ това врѣме болниятъ започва да плаче, да се моли или да го излѣкуватъ или да го убиятъ, това не е животъ. (втори вариант)
„Ще ти помогна, но ще направя условие съ тебе, че каквито методи да употрѣбя за твоето лѣкуване, нѣма да протестирашъ.“ – „Готовъ съмъ да се подчиня на този договоръ“, отговорилъ болниятъ. „Ще платишъ най-напрѣдъ 25 000 лева за първия прѣгледъ.“ Дава паритѣ. Взима го лѣкарьтъ на лѣчение и казва на помощницитѣ си: „Направете операция на този боленъ, като му отрѣжете дѣсния кракъ подъ колѣното.“ Отрѣзватъ крака му и като се събужда, вижда се безъ кракъ. Съ това изчезва ипохондрията, започва да мисли: „Колко бѣхъ едно врѣме щастливъ, можахъ да ходя по балове, да ездя на конь“ и т.н. Едва дочаква да се яви лѣкарьтъ и като го посрѣща, изсипва всички епитети, които съврѣменната култура дава. Лѣкарьтъ му казва: „Ти сега си много инервиранъ, успокой се, а слѣдъ двѣ седмици азъ ще дойда при тебе да те видя.“ Въ това врѣме болниятъ започва да плаче, да се моли или да го излѣкуватъ или да го убиятъ, това не е животъ. Лѣкарьтъ му казва: „Азъ ще ти направя единъ много хубавъ кракъ, съ който ще живѣешъ много добрѣ за въ бѫдеще, за който ще платишъ още 25 000 лева.“ Слѣдъ това този американецъ се успокоилъ, изчезнала всѣкаква ипохондрия и заживѣлъ щастливъ животъ. Съ това, той се научилъ да познава какво е чистота. И сега Господь по бойнитѣ полета рѣже крака, рѫцѣ, вади очи, рѣже носове, за да създаде една култура за въ бѫдеще, култура на любовьта, но не такава любовь, каквато сега разбиратъ, а любовь, която да даде разширение на нашата душа, да сближи хората и да даде възможность на всѣка душа да се развива тъй, както е необходимо. Господь ще приложи вече своя Божественъ планъ. Какъвъ е този Божественъ планъ?
към втори вариант >>

Започналъ да вика, да плаче и казвалъ: „Свърши се моятъ животъ, подъ мене има грамадна пропасть.“ Какво било неговото очудване обаче, когато на сутриньта вижда, че подъ него пропастьта, която той си въображавалъ, била само 15 см. (втори вариант)
При това присаждане, при това цѣпване ще има болка, но безъ това не може. Всѣкога, при процеса на чистенето, има два вида страдания: При единия видъ страдания настѫпва облагородяване, а при другия – озлобление, ожесточаване. Вториятъ случай е, когато ние слизаме вѫтрѣ въ живота, при което се ожесточаваме, ставаме груби, искаме да разрушимъ свѣта и по този начинъ на присаждане сѫ се родили всички прѣстѫпници, защото тѣ, като не разбиратъ закона, спрѣли сѫ се въ една посока, а е трѣбвало да слѣзатъ до дъното. Такъвъ е случаятъ съ онзи пѫтникъ, който е пѫтувалъ нощно врѣме прѣзъ една пропасть и падналъ тамъ. Успѣлъ да се залови за единъ клонъ и така е прѣстоялъ закаченъ за клона цѣли 7 часа, прѣзъ което врѣме е прѣкаралъ най-ужасно състояние. Започналъ да вика, да плаче и казвалъ: „Свърши се моятъ животъ, подъ мене има грамадна пропасть.“ Какво било неговото очудване обаче, когато на сутриньта вижда, че подъ него пропастьта, която той си въображавалъ, била само 15 см. Затова ако си падналъ, ако си грѣшенъ, падни до дъното. Азъ наричамъ падналитѣ, грѣшнитѣ хора, тѣзи които слизатъ надолу – герои, тѣзи, които се качватъ нагорѣ, пакъ наричамъ герои, само че еднитѣ сѫ герои на падането, а другитѣ – герои на качването. Еднитѣ сѫ герои на падането, защото като паднатъ, иматъ смѣлостьта да се качатъ, а тѣзи, които се качватъ, сѫ герои на качването, защото иматъ смѣлостьта да слизатъ. Разбирате ли тази дълбока философия на живота? Нѣкои казватъ: „Азъ не искамъ нито да се качвамъ, нито да слизамъ.“ Това е едно материалистично схващане.
към втори вариант >>

Слѣдъ това тя започва да плаче, да вика: (втори вариант)
Първата пѣсень е „Янка и Петъръ“. Янка е жена недоволна отъ своето богатство и търси щастието на сърдцето си. Дочува я Петъръ и ѝ прѣдлага да бѣгатъ. Тогава тя обира мѫжа си, натоварва богатството си на 3 коня и бѣгатъ прѣзъ гората. Тя заспива на Петрови скути и като заспала, Петъръ избѣгалъ, защото той билъ много чистъ. Слѣдъ това тя започва да плаче, да вика: Боже ле, Вишни Господи, Горо ле, разстави ми се, Водо ле, достави ми се, Петре ле, обади ми се! Нито се гора разстави,
към втори вариант >>

59. Съчетанието (Което Бог е съчетал)

Някоя жена, когато изгуби мъжа си, плаче, плаче за него и очите и отслабват.
Ако повредим очите си, ще се лишим от това благо. Ако повредим обонянието си, няма да влезем във връзка с миризмата на плодовете, които Слънцето създава. Ако вкусът ни е повреден, няма да разберем това вътрешно благо, което се съдържа в плодовете. Очите си трябва да пазим чисти. Как се развалят очите? Някоя жена, когато изгуби мъжа си, плаче, плаче за него и очите и отслабват. Защо трябва да плаче? Този същия мъж по-рано тя не го е искала, а сега плаче за него. Според моето схващане, плачът не е естествен в това отношение. Плачът трябва да бъде израз на едно смекчаване на сърцето. Плач, който не произвежда смекчаване, е без благо.
към беседата >>

Защо трябва да плаче?
Ако повредим обонянието си, няма да влезем във връзка с миризмата на плодовете, които Слънцето създава. Ако вкусът ни е повреден, няма да разберем това вътрешно благо, което се съдържа в плодовете. Очите си трябва да пазим чисти. Как се развалят очите? Някоя жена, когато изгуби мъжа си, плаче, плаче за него и очите и отслабват. Защо трябва да плаче? Този същия мъж по-рано тя не го е искала, а сега плаче за него. Според моето схващане, плачът не е естествен в това отношение. Плачът трябва да бъде израз на едно смекчаване на сърцето. Плач, който не произвежда смекчаване, е без благо. Ще ви приведа следния пример за изясняване на мисълта: осъдили един крадец за кражба на двадесет и пет лева на тригодишен затвор.
към беседата >>

Този същия мъж по-рано тя не го е искала, а сега плаче за него.
Ако вкусът ни е повреден, няма да разберем това вътрешно благо, което се съдържа в плодовете. Очите си трябва да пазим чисти. Как се развалят очите? Някоя жена, когато изгуби мъжа си, плаче, плаче за него и очите и отслабват. Защо трябва да плаче? Този същия мъж по-рано тя не го е искала, а сега плаче за него. Според моето схващане, плачът не е естествен в това отношение. Плачът трябва да бъде израз на едно смекчаване на сърцето. Плач, който не произвежда смекчаване, е без благо. Ще ви приведа следния пример за изясняване на мисълта: осъдили един крадец за кражба на двадесет и пет лева на тригодишен затвор. Адвокатът, който го защитавал, казал: – Той не e направил кражбата умишлено; ако беше крадец, на същото място имаше десет хиляди лева, които също щеше да вземе.
към беседата >>

Според моето схващане, плачът не е естествен в това отношение.
Очите си трябва да пазим чисти. Как се развалят очите? Някоя жена, когато изгуби мъжа си, плаче, плаче за него и очите и отслабват. Защо трябва да плаче? Този същия мъж по-рано тя не го е искала, а сега плаче за него. Според моето схващане, плачът не е естествен в това отношение. Плачът трябва да бъде израз на едно смекчаване на сърцето. Плач, който не произвежда смекчаване, е без благо. Ще ви приведа следния пример за изясняване на мисълта: осъдили един крадец за кражба на двадесет и пет лева на тригодишен затвор. Адвокатът, който го защитавал, казал: – Той не e направил кражбата умишлено; ако беше крадец, на същото място имаше десет хиляди лева, които също щеше да вземе. Крадецът, като чул това, започнал да плаче.
към беседата >>

Плачът трябва да бъде израз на едно смекчаване на сърцето.
Как се развалят очите? Някоя жена, когато изгуби мъжа си, плаче, плаче за него и очите и отслабват. Защо трябва да плаче? Този същия мъж по-рано тя не го е искала, а сега плаче за него. Според моето схващане, плачът не е естествен в това отношение. Плачът трябва да бъде израз на едно смекчаване на сърцето. Плач, който не произвежда смекчаване, е без благо. Ще ви приведа следния пример за изясняване на мисълта: осъдили един крадец за кражба на двадесет и пет лева на тригодишен затвор. Адвокатът, който го защитавал, казал: – Той не e направил кражбата умишлено; ако беше крадец, на същото място имаше десет хиляди лева, които също щеше да вземе. Крадецът, като чул това, започнал да плаче. - Защо плачеш?
към беседата >>

Плач, който не произвежда смекчаване, е без благо.
Някоя жена, когато изгуби мъжа си, плаче, плаче за него и очите и отслабват. Защо трябва да плаче? Този същия мъж по-рано тя не го е искала, а сега плаче за него. Според моето схващане, плачът не е естествен в това отношение. Плачът трябва да бъде израз на едно смекчаване на сърцето. Плач, който не произвежда смекчаване, е без благо. Ще ви приведа следния пример за изясняване на мисълта: осъдили един крадец за кражба на двадесет и пет лева на тригодишен затвор. Адвокатът, който го защитавал, казал: – Той не e направил кражбата умишлено; ако беше крадец, на същото място имаше десет хиляди лева, които също щеше да вземе. Крадецът, като чул това, започнал да плаче. - Защо плачеш? – запитали го съдиите.
към беседата >>

Крадецът, като чул това, започнал да плаче.
Според моето схващане, плачът не е естествен в това отношение. Плачът трябва да бъде израз на едно смекчаване на сърцето. Плач, който не произвежда смекчаване, е без благо. Ще ви приведа следния пример за изясняване на мисълта: осъдили един крадец за кражба на двадесет и пет лева на тригодишен затвор. Адвокатът, който го защитавал, казал: – Той не e направил кражбата умишлено; ако беше крадец, на същото място имаше десет хиляди лева, които също щеше да вземе. Крадецът, като чул това, започнал да плаче. - Защо плачеш? – запитали го съдиите. - Защото не можах да взема десетте хиляди лева. Мнозина сега плачат не за това, че са откраднали двадесет и пет лева, но че не са видели десетте хиляди лева, за да ги вземат. Често някои плачат и казват: „Съжалявам, че нямам това, нямам онова.” Казвам: съжалявате, че не сте взели десетте хиляди лева.
към беседата >>

- Защо плачеш?
Плачът трябва да бъде израз на едно смекчаване на сърцето. Плач, който не произвежда смекчаване, е без благо. Ще ви приведа следния пример за изясняване на мисълта: осъдили един крадец за кражба на двадесет и пет лева на тригодишен затвор. Адвокатът, който го защитавал, казал: – Той не e направил кражбата умишлено; ако беше крадец, на същото място имаше десет хиляди лева, които също щеше да вземе. Крадецът, като чул това, започнал да плаче. - Защо плачеш? – запитали го съдиите. - Защото не можах да взема десетте хиляди лева. Мнозина сега плачат не за това, че са откраднали двадесет и пет лева, но че не са видели десетте хиляди лева, за да ги вземат. Често някои плачат и казват: „Съжалявам, че нямам това, нямам онова.” Казвам: съжалявате, че не сте взели десетте хиляди лева. Знанието е необходимо дотолкова, доколкото може да ви принесе полза.
към беседата >>

Мнозина сега плачат не за това, че са откраднали двадесет и пет лева, но че не са видели десетте хиляди лева, за да ги вземат.
Адвокатът, който го защитавал, казал: – Той не e направил кражбата умишлено; ако беше крадец, на същото място имаше десет хиляди лева, които също щеше да вземе. Крадецът, като чул това, започнал да плаче. - Защо плачеш? – запитали го съдиите. - Защото не можах да взема десетте хиляди лева. Мнозина сега плачат не за това, че са откраднали двадесет и пет лева, но че не са видели десетте хиляди лева, за да ги вземат. Често някои плачат и казват: „Съжалявам, че нямам това, нямам онова.” Казвам: съжалявате, че не сте взели десетте хиляди лева. Знанието е необходимо дотолкова, доколкото може да ви принесе полза. Многото хипотези и философски теории са необходими дотолкова, доколкото представляват гимнастика на ума, но за Живота е необходимо същественото, защото то внася всякога здраве, Мир и една вътрешна Радост. И тъй, по аналогия ще разсъждавате: така, както Слънцето поражда извори в света, гори, планини и всички блага на Земята, така и вашето Слънце, когато изгрее в сърцето ви, по същия закон ще създаде всички блага. Само ще трябва разумно да работите.
към беседата >>

Често някои плачат и казват: „Съжалявам, че нямам това, нямам онова.” Казвам: съжалявате, че не сте взели десетте хиляди лева.
Крадецът, като чул това, започнал да плаче. - Защо плачеш? – запитали го съдиите. - Защото не можах да взема десетте хиляди лева. Мнозина сега плачат не за това, че са откраднали двадесет и пет лева, но че не са видели десетте хиляди лева, за да ги вземат. Често някои плачат и казват: „Съжалявам, че нямам това, нямам онова.” Казвам: съжалявате, че не сте взели десетте хиляди лева. Знанието е необходимо дотолкова, доколкото може да ви принесе полза. Многото хипотези и философски теории са необходими дотолкова, доколкото представляват гимнастика на ума, но за Живота е необходимо същественото, защото то внася всякога здраве, Мир и една вътрешна Радост. И тъй, по аналогия ще разсъждавате: така, както Слънцето поражда извори в света, гори, планини и всички блага на Земята, така и вашето Слънце, когато изгрее в сърцето ви, по същия закон ще създаде всички блага. Само ще трябва разумно да работите. Вие сте господари на вашия Живот и няма сила, която да ви противодейства.
към беседата >>

60. Взимане и даване / Взимане и даване

Например, виждате, че някой човек плаче, и вие мислите, че страда.
Освен трите вида логика, има още четири, за които днес няма да говоря. Изобщо, една мисъл е вярна, когато включва трите вида логика. Тъй щото, понятието „крадец”, за което говори Христос, е вярно, защото крадецът се проявява и в трите свята, като отнема формата, съдържанието и смисъла на човека. Той отнема също и живота, чувствата и мислите му. Ако разчитате само на физическата логика, по форма, вие непременно ще се излъжете. Например, виждате, че някой човек плаче, и вие мислите, че страда. Обаче, сълзите не подразбират всякога страдание. Един селянин много обичал печени яйца, но жена му не позволявала да яде яйцата; искала да ги продава, да спечели повече пари. Случило се, че тя заболяла тежко и умряла. Селянинът си отдъхнал спокойно и си казал: Сега вече ще ям печени яйца до насита. Едва се върнал от погребението на жена си, той взел няколко яйца, турил ги в жаравата и предвкусвал удоволствието, което ще изпита, когато седне да ги яде, несмущаван вече от жена си.
към беседата >>

Това изречение е вярно по форма, но не и по смисъл, защото селянинът не плаче за жена си, а за огъня, който причинявали горещите яйца, скрити в пазвата му.
В този момент няколко съседки дошли да изкажат съболезнованието си за голямото нещастие, което го постигнало. Понеже бил наплашен от жена си, той забравил, че тя не е вече между живите, набързо извадил яйцата от огъня и ги турил в пазвата си. Горещите яйца така го парели, че започнали да му текат сълзи. Като гледали, как очите му се пълнели със сълзи, съседките казали: Е, братко, голям огън те сполетя. – Голям е този огън, но по-голям е в пазвата ми – отговорил селянинът. Това изречение е вярно по форма, но не и по смисъл, защото селянинът не плаче за жена си, а за огъня, който причинявали горещите яйца, скрити в пазвата му. В едно евангелско училище, един млад момък, като четял Библията, постоянно плачел. Окръжаващите виждали това и си казвали: Добър проповедник ще излезе от този момък. Защо плачел момъкът? Той постоянно поглеждал към прозорците на женското училище, дето се учила неговата възлюбена. Той обичал една ученичка, но тя не отговаряла на чувствата му.
към беседата >>

В едно евангелско училище, един млад момък, като четял Библията, постоянно плачел.
Понеже бил наплашен от жена си, той забравил, че тя не е вече между живите, набързо извадил яйцата от огъня и ги турил в пазвата си. Горещите яйца така го парели, че започнали да му текат сълзи. Като гледали, как очите му се пълнели със сълзи, съседките казали: Е, братко, голям огън те сполетя. – Голям е този огън, но по-голям е в пазвата ми – отговорил селянинът. Това изречение е вярно по форма, но не и по смисъл, защото селянинът не плаче за жена си, а за огъня, който причинявали горещите яйца, скрити в пазвата му. В едно евангелско училище, един млад момък, като четял Библията, постоянно плачел. Окръжаващите виждали това и си казвали: Добър проповедник ще излезе от този момък. Защо плачел момъкът? Той постоянно поглеждал към прозорците на женското училище, дето се учила неговата възлюбена. Той обичал една ученичка, но тя не отговаряла на чувствата му. Това го карало да скърби и плаче, а окръжаващите мислели, че плаче от умиление към Словото.
към беседата >>

Защо плачел момъкът?
Като гледали, как очите му се пълнели със сълзи, съседките казали: Е, братко, голям огън те сполетя. – Голям е този огън, но по-голям е в пазвата ми – отговорил селянинът. Това изречение е вярно по форма, но не и по смисъл, защото селянинът не плаче за жена си, а за огъня, който причинявали горещите яйца, скрити в пазвата му. В едно евангелско училище, един млад момък, като четял Библията, постоянно плачел. Окръжаващите виждали това и си казвали: Добър проповедник ще излезе от този момък. Защо плачел момъкът? Той постоянно поглеждал към прозорците на женското училище, дето се учила неговата възлюбена. Той обичал една ученичка, но тя не отговаряла на чувствата му. Това го карало да скърби и плаче, а окръжаващите мислели, че плаче от умиление към Словото. Този момък заслужава уважение, защото чрез сълзите изразява чувствата си, но хората не разбирали съдържанието на неговата скръб и вадели криво заключение. Ще приведа още един пример, да видите, какви са религиозните убеждения на някои хора и на каква логика почиват.
към беседата >>

Това го карало да скърби и плаче, а окръжаващите мислели, че плаче от умиление към Словото.
В едно евангелско училище, един млад момък, като четял Библията, постоянно плачел. Окръжаващите виждали това и си казвали: Добър проповедник ще излезе от този момък. Защо плачел момъкът? Той постоянно поглеждал към прозорците на женското училище, дето се учила неговата възлюбена. Той обичал една ученичка, но тя не отговаряла на чувствата му. Това го карало да скърби и плаче, а окръжаващите мислели, че плаче от умиление към Словото. Този момък заслужава уважение, защото чрез сълзите изразява чувствата си, но хората не разбирали съдържанието на неговата скръб и вадели криво заключение. Ще приведа още един пример, да видите, какви са религиозните убеждения на някои хора и на каква логика почиват. Един млад господин отишъл при един евангелски проповедник и започнал да плаче и нарежда: Голяма е скръбта ми, ще се пукна от мъка. Помоли се, моля ти се, за мене, да ми помогне Бог да постигна желанието си. Проповедникът помислил, че младият човек е дошъл до някакво разкаяние, съзнал погрешките си и желае да влезе в правия път на живота.
към беседата >>

Един млад господин отишъл при един евангелски проповедник и започнал да плаче и нарежда: Голяма е скръбта ми, ще се пукна от мъка.
Той постоянно поглеждал към прозорците на женското училище, дето се учила неговата възлюбена. Той обичал една ученичка, но тя не отговаряла на чувствата му. Това го карало да скърби и плаче, а окръжаващите мислели, че плаче от умиление към Словото. Този момък заслужава уважение, защото чрез сълзите изразява чувствата си, но хората не разбирали съдържанието на неговата скръб и вадели криво заключение. Ще приведа още един пример, да видите, какви са религиозните убеждения на някои хора и на каква логика почиват. Един млад господин отишъл при един евангелски проповедник и започнал да плаче и нарежда: Голяма е скръбта ми, ще се пукна от мъка. Помоли се, моля ти се, за мене, да ми помогне Бог да постигна желанието си. Проповедникът помислил, че младият човек е дошъл до някакво разкаяние, съзнал погрешките си и желае да влезе в правия път на живота. Той се обърнал към страдащия с думите: Ела при мене, заедно да се помолим. Започва проповедникът да се моли: Господи, помогни на този каещ се грешник, очисти го от греховете му, просвети ума и сърцето му, приеми го в нашата кошара. След това запитал младежа: Каква е скръбта ти?
към беседата >>

После ще плаче, ще съжалява, че повярвал на думите на този ласкател.
– Най-ценното в човека, а именно, неговите мисли, чувства и желания. Страшно е, когато дойде крадец при вас и открадне сърцето ви. Какво прави крадецът, докато открадне сърцето на човека? Той започва да го обикаля, да му казва, че е добър, умен, красив човек, че като него друг няма и т.н. Ако той се подаде на тези ласки, сърцето му ще отиде. После ще плаче, ще съжалява, че повярвал на думите на този ласкател. Един петел намерил някъде парче сирене и се качил на едно дърво да го изяде спокойно. Отдалеч го зърнала лисицата и дошла под дървото, отдето започнала да се разговаря с него: Голям красавец си, петльо, не съм виждала друг като тебе! А гласът ти, звучно и кръшно се извива, само да слушаш и да не се наслушаш! Запей ми една песен, да се порадвам и развеселя. Поласкан от думите на лисицата, петелът отворил устата си и започнал да пее.
към беседата >>

Често насъ може да ни излъгватъ хората съ своята логика, напримѣръ ние мислимъ, че хората когато плачатъ, страдатъ, но това е наполовина вѣрно. (втори вариант)
Кражбата, това е култура на аристокрацията. Азъ ще ви говоря съ строга логика и по форма и по съдържание и по мисъль. Когато говоря на хората истината, говоря въ тѣзи три логики, като при това логиката на мисъльта има прѣимущество у мене прѣдъ другитѣ двѣ. Има и други четири логики, за които нѣма да ви говоря сега. Тъй че, когато туришъ въ този огънь, прѣдъ тази логика една мисъль, ти ще знаешъ, каква е тя по съдържание, права или не, защото този крадецъ ще се [прѣдстави] прѣдъ тебе като единъ интелигентенъ, благороденъ човѣкъ. Често насъ може да ни излъгватъ хората съ своята логика, напримѣръ ние мислимъ, че хората когато плачатъ, страдатъ, но това е наполовина вѣрно. Сълзитѣ не сѫ всѣкога изразъ на едно страдание. Напримѣръ на единъ селянинъ отъ българскитѣ села жена му не му позволявала да яде яйца, за което той прѣзъ цѣлия си животъ не ялъ яйца, но съжалявалъ за това нѣщо. Като умрѣла жена му, той си казалъ: „Слава Богу, сега поне свободно ще се наямъ на яйца до насита.“ Взема петь яйца, турва ги въ огъня да се печатъ. Въ това врѣме пристигатъ нѣколко комшийки да му изкажатъ съболезнованията си. За да го не видятъ, че си пече яйца, той веднага ги изважда отъ огъня и ги скрива въ пазвата си.
към втори вариант >>

“ Това прѣдложение по форма е много вѣрно, но по мисъль не е вѣрно, защото той плаче не за жена си, а плаче отъ яйцата, които парятъ въ пазвата му. (втори вариант)
Като умрѣла жена му, той си казалъ: „Слава Богу, сега поне свободно ще се наямъ на яйца до насита.“ Взема петь яйца, турва ги въ огъня да се печатъ. Въ това врѣме пристигатъ нѣколко комшийки да му изкажатъ съболезнованията си. За да го не видятъ, че си пече яйца, той веднага ги изважда отъ огъня и ги скрива въ пазвата си. Започнали тѣ да му говорятъ, че му дошълъ такъвъ голѣмъ огънь на главата, какво нещастие го постигнало, особено като се има прѣдъ видъ каква щастлива двойка прѣдставлявали тѣ. Той имъ отговорилъ: „Да, огънь като огънь, дойде ми на главата, но този огънь, който е въ пазвата ми! “ Това прѣдложение по форма е много вѣрно, но по мисъль не е вѣрно, защото той плаче не за жена си, а плаче отъ яйцата, които парятъ въ пазвата му. Другъ примѣръ за подобна логика. Въ Пловдивъ, въ евангелската църква, единъ отъ ученицитѣ, като четѣлъ библията постоянно плачелъ, отъ очитѣ му постоянно сълзи излизали. Всички казвали, че отъ този ученикъ ще излѣзе добъръ проповѣдникъ. Този ученикъ прѣзъ всичкото врѣме все къмъ женското училище поглеждалъ, особено къмъ единъ отъ прозорцитѣ, гдѣто виждалъ една мома, която той обичалъ и я искалъ, а тя не му отговаряла, за което и той плачелъ. Да, много отличенъ проповѣдникъ ще стане!
към втори вариант >>

Въ Пловдивъ, въ евангелската църква, единъ отъ ученицитѣ, като четѣлъ библията постоянно плачелъ, отъ очитѣ му постоянно сълзи излизали. (втори вариант)
За да го не видятъ, че си пече яйца, той веднага ги изважда отъ огъня и ги скрива въ пазвата си. Започнали тѣ да му говорятъ, че му дошълъ такъвъ голѣмъ огънь на главата, какво нещастие го постигнало, особено като се има прѣдъ видъ каква щастлива двойка прѣдставлявали тѣ. Той имъ отговорилъ: „Да, огънь като огънь, дойде ми на главата, но този огънь, който е въ пазвата ми! “ Това прѣдложение по форма е много вѣрно, но по мисъль не е вѣрно, защото той плаче не за жена си, а плаче отъ яйцата, които парятъ въ пазвата му. Другъ примѣръ за подобна логика. Въ Пловдивъ, въ евангелската църква, единъ отъ ученицитѣ, като четѣлъ библията постоянно плачелъ, отъ очитѣ му постоянно сълзи излизали. Всички казвали, че отъ този ученикъ ще излѣзе добъръ проповѣдникъ. Този ученикъ прѣзъ всичкото врѣме все къмъ женското училище поглеждалъ, особено къмъ единъ отъ прозорцитѣ, гдѣто виждалъ една мома, която той обичалъ и я искалъ, а тя не му отговаряла, за което и той плачелъ. Да, много отличенъ проповѣдникъ ще стане! Отличенъ е, азъ го уважавамъ, защото той изразява чувството си къмъ тази мома, но отъ вънъ хората не разбиратъ съдържанието на неговата скръбь, на неговитѣ сълзи. Той е правъ да плаче за тази мома.
към втори вариант >>

Този ученикъ прѣзъ всичкото врѣме все къмъ женското училище поглеждалъ, особено къмъ единъ отъ прозорцитѣ, гдѣто виждалъ една мома, която той обичалъ и я искалъ, а тя не му отговаряла, за което и той плачелъ. (втори вариант)
Той имъ отговорилъ: „Да, огънь като огънь, дойде ми на главата, но този огънь, който е въ пазвата ми! “ Това прѣдложение по форма е много вѣрно, но по мисъль не е вѣрно, защото той плаче не за жена си, а плаче отъ яйцата, които парятъ въ пазвата му. Другъ примѣръ за подобна логика. Въ Пловдивъ, въ евангелската църква, единъ отъ ученицитѣ, като четѣлъ библията постоянно плачелъ, отъ очитѣ му постоянно сълзи излизали. Всички казвали, че отъ този ученикъ ще излѣзе добъръ проповѣдникъ. Този ученикъ прѣзъ всичкото врѣме все къмъ женското училище поглеждалъ, особено къмъ единъ отъ прозорцитѣ, гдѣто виждалъ една мома, която той обичалъ и я искалъ, а тя не му отговаряла, за което и той плачелъ. Да, много отличенъ проповѣдникъ ще стане! Отличенъ е, азъ го уважавамъ, защото той изразява чувството си къмъ тази мома, но отъ вънъ хората не разбиратъ съдържанието на неговата скръбь, на неговитѣ сълзи. Той е правъ да плаче за тази мома. Още единъ примѣръ ще ви приведа за тази съврѣменна логика на съврѣменнитѣ хора, на набожнитѣ хора. Често казваме за нѣкого: „Много е религиозенъ човѣкъ, набоженъ, постоянно плаче и въздиша.“ Този случай, за който ще ви разкажа е билъ прѣди 20–25 години въ Русе, съ единъ български учитель.
към втори вариант >>

Той е правъ да плаче за тази мома. (втори вариант)
Въ Пловдивъ, въ евангелската църква, единъ отъ ученицитѣ, като четѣлъ библията постоянно плачелъ, отъ очитѣ му постоянно сълзи излизали. Всички казвали, че отъ този ученикъ ще излѣзе добъръ проповѣдникъ. Този ученикъ прѣзъ всичкото врѣме все къмъ женското училище поглеждалъ, особено къмъ единъ отъ прозорцитѣ, гдѣто виждалъ една мома, която той обичалъ и я искалъ, а тя не му отговаряла, за което и той плачелъ. Да, много отличенъ проповѣдникъ ще стане! Отличенъ е, азъ го уважавамъ, защото той изразява чувството си къмъ тази мома, но отъ вънъ хората не разбиратъ съдържанието на неговата скръбь, на неговитѣ сълзи. Той е правъ да плаче за тази мома. Още единъ примѣръ ще ви приведа за тази съврѣменна логика на съврѣменнитѣ хора, на набожнитѣ хора. Често казваме за нѣкого: „Много е религиозенъ човѣкъ, набоженъ, постоянно плаче и въздиша.“ Този случай, за който ще ви разкажа е билъ прѣди 20–25 години въ Русе, съ единъ български учитель. Единъ день той отива при единъ евангелски проповѣдникъ и му казва: „Братко, имамъ голѣма тѫга на сърдцето си, ще се пукна.“ Проповѣдникътъ помислилъ, че този човѣкъ съзналъ грѣховетѣ си и му казалъ: „Ела да се молимъ заедно.“ И започва: „Господи, прости му грѣховетѣ уясни неговитѣ мисли, неговото сърдце, защото съ това, този човѣкъ ще влѣзе въ нашата кошара.“ Проповѣдникътъ го пита: „Братко, кажи каква ти е тѫгата? “ – „Е, видѣхъ една мома много хубава, влюбихъ се въ нея и ако Господь ми помогне да се оженя за нея, ще повѣрвамъ въ Бога, а ако не ми помогне, нѣма да повѣрвамъ въ Него.“ – „Но може да не е за тебе тази мома,“ му казва проповѣдникътъ. – „Не, за мене е, и ако Господь не ми помогне да се оженя за нея, ще се самоубия, не мога да живѣя безъ нея,“ отговорилъ момъкътъ.
към втори вариант >>

Често казваме за нѣкого: „Много е религиозенъ човѣкъ, набоженъ, постоянно плаче и въздиша.“ Този случай, за който ще ви разкажа е билъ прѣди 20–25 години въ Русе, съ единъ български учитель. (втори вариант)
Този ученикъ прѣзъ всичкото врѣме все къмъ женското училище поглеждалъ, особено къмъ единъ отъ прозорцитѣ, гдѣто виждалъ една мома, която той обичалъ и я искалъ, а тя не му отговаряла, за което и той плачелъ. Да, много отличенъ проповѣдникъ ще стане! Отличенъ е, азъ го уважавамъ, защото той изразява чувството си къмъ тази мома, но отъ вънъ хората не разбиратъ съдържанието на неговата скръбь, на неговитѣ сълзи. Той е правъ да плаче за тази мома. Още единъ примѣръ ще ви приведа за тази съврѣменна логика на съврѣменнитѣ хора, на набожнитѣ хора. Често казваме за нѣкого: „Много е религиозенъ човѣкъ, набоженъ, постоянно плаче и въздиша.“ Този случай, за който ще ви разкажа е билъ прѣди 20–25 години въ Русе, съ единъ български учитель. Единъ день той отива при единъ евангелски проповѣдникъ и му казва: „Братко, имамъ голѣма тѫга на сърдцето си, ще се пукна.“ Проповѣдникътъ помислилъ, че този човѣкъ съзналъ грѣховетѣ си и му казалъ: „Ела да се молимъ заедно.“ И започва: „Господи, прости му грѣховетѣ уясни неговитѣ мисли, неговото сърдце, защото съ това, този човѣкъ ще влѣзе въ нашата кошара.“ Проповѣдникътъ го пита: „Братко, кажи каква ти е тѫгата? “ – „Е, видѣхъ една мома много хубава, влюбихъ се въ нея и ако Господь ми помогне да се оженя за нея, ще повѣрвамъ въ Бога, а ако не ми помогне, нѣма да повѣрвамъ въ Него.“ – „Но може да не е за тебе тази мома,“ му казва проповѣдникътъ. – „Не, за мене е, и ако Господь не ми помогне да се оженя за нея, ще се самоубия, не мога да живѣя безъ нея,“ отговорилъ момъкътъ. Не се минаватъ и 1–2 седмици, младежътъ отива при проповѣдника и казва: „Благодаря на Бога, че не ми помогна въ молбата, защото я видѣхъ на единъ балъ да играе съ единъ офицеръ.“ Съврѣменнитѣ религиозни вѣрвания на хората сѫ отъ подобенъ характеръ. Турцитѣ иматъ за случая една хубава пословица: „Камъкъ, който се търкаля, темелъ не хваща.“ […] (въ оригинала е оставенъ единъ празенъ редъ, вероятно е пропуснатъ текстъ.)
към втори вариант >>

61. Пребъдете / Пръбѫдване

Щом огладнееш, започваш да плачеш, да се молиш, докато Господарят ти отново отпуща нежната за тебе храна.
Същото става и с човека. И той работи, труди се и по три пъти на ден се храни. Седне пред трапезата, хапне си и казва: Добре е създаден светът. – Наистина, светът е добре направен, но трябва да благодариш на Господаря си, Който те храни за работата, която си свършил. Ако престанеш да работиш, и Господарят престава да те храни. Щом огладнееш, започваш да плачеш, да се молиш, докато Господарят ти отново отпуща нежната за тебе храна. По отношение на работата си, човек прилича на коня, който, като свикне на тегло, и да го пуснат на свобода, не може да се ползува от нея. Един кон работил цели 30 години на господаря си и като остарял, господарят му го освободил от работа, пуснал го в гората на свобода. Обаче, всеки ден, по едно и също време, конят дохождал около кладенеца, отдето вадел вода за поливане на градината, и спирал там – очаквал да дойде господарят му, да го впрегне на работа. Христос казва: „Ако държите моите заповеди". Кои заповеди?
към беседата >>

Единъ день прѣстанемъ да работимъ и господарьтъ казва, че ще ни уволни, а ние плачемъ, защото сме привикнали на всичко това. (втори вариант)
И какво дъвкане! Хубаво ще дъвчешъ, ще изпълнявашъ работа не за себе си. Нѣкой казва: „Колко ми е приятно, че днесъ ядохъ.“ Тази работа е сѫщата, както когато на нѣкой конь дадатъ една торба зобъ и той казва: „Колко е приятно! “ Но азъ рекохъ, това не е за тебе, това е за орането, което си свършилъ. Така е и съ насъ. Единъ день прѣстанемъ да работимъ и господарьтъ казва, че ще ни уволни, а ние плачемъ, защото сме привикнали на всичко това. Съврѣменнитѣ хора по своя навикъ приличатъ на онзи градинарски конь, който въ продължение на 30 години въртѣлъ едно колело и изваждалъ вода за господаря си. Господарьть му билъ богатъ и затова, като остарѣлъ коньтъ му, той го пусналъ на свобода въ ливадитѣ и казалъ: „Пенсионирал се.“ Но коньтъ по обикновеному на едно и сѫщо врѣме дохождалъ около колелото, започвалъ да го върти и изваждалъ вода по навикъ. Не могълъ да се откаже отъ навика си. Христосъ прѣдставлява тази работа въ малко по-другъ, по-приятенъ видъ. Той казва: „Ако държите моитѣ заповѣди.“ Кои заповѣди?
към втори вариант >>

62. Простотата

Казал някой нещо за вас, кръвно ви е обидил; ще пострадате, ще поплачете, но ще настане едно утихване, ще дойде една добра мисъл.
Този закон действа по следния начин: направете опит – някой път може да ви се случи някоя голяма неприятност или нещастие в живота, което може да бъде от различен характер, и вие дохождате до отчаяние от това, което ви се е случило. Всякога след такова нещастие ще дойде добра мисъл – полейте я, тогава му е времето. Който не е страдал, не може да има добри мисли. Когато ви нападнат страдания, това показва, че Господ ви обръща внимание, че е дошло време за садене. Това е правото тълкувание. Казал някой нещо за вас, кръвно ви е обидил; ще пострадате, ще поплачете, но ще настане едно утихване, ще дойде една добра мисъл. Веднага на работа, посейте я! Това посяване ще плати дълга за тази обида. Ще ви обясня закона защо не трябва да отмъщавате. Допуснете, че някой влиза в къщата ви и ви задига хиляда лева. Но в същия ден ще имате една важна работа, от която ще спечелите сто хиляди лева.
към беседата >>

Нека се гневи, нека поплаче, а ти, когато гледаш на това философски и спокойно, това и на нея ще се отрази.
Осмо правило: пазете се от това да говорите на дъщерите си: „Ти не познаваш живота, трябва да бъдеш по-умна; ти си млада, като остарееш ще го разбереш.” Не ги възпитавайте така, не им говорете за старост. Весела е дъщеря ти – нека е весела, нека играе, нека пее, остави я. Когато се разгневи, кажи на Господа: „Благодаря ти, Боже, че видях дъщеря си да прави такива хубави гримаси.” Ами и в Природата е същото – гледате как едно дърво се криви, прави гримаси, но и това е приятно. Вие искате от вашите деца това, което вие сами не правите. Чудно е, когато един грешник иска дъщеря му да е светица. Нека се гневи, нека поплаче, а ти, когато гледаш на това философски и спокойно, това и на нея ще се отрази. При новото възпитание ще приложите Христовото учение. Възпитанието изцяло трябва да бъде ново, а не на старото да слагате нови кръпки. Стара дреха не може да се кърпи с нови парчета. Ще кажете: „Дъщеря ми ще бъде добра – ако не сега, по-нататък! ” Защото това, което човек мисли, то става.
към беседата >>

63. Бог е Дух / Богъ е Духъ

„С дух и истина." Приложете Божественото учение в домовете си с дух и истина, да престане всякакъв плач и страдание.
Всички дяволи да се качат на Божествения конец, няма да го скъсат. Божественото ще изведе всички хора на правия път. То ще оправи даже и дяволите. Аз вярвам в силата на доброто и на Божественото. Вярвам, че всички хора ще станат добри. „С дух и истина." Приложете Божественото учение в домовете си с дух и истина, да престане всякакъв плач и страдание. Приложете Божественото учение между мъжете и жените, да се установят между тях отношения на мир и съгласие. Нека жената каже на себе си: Аз съм Духът. Нека мъжът си каже: Аз съм Истината. Приложете тези формули в живота си и опитайте, какъв резултат ще дадат.
към беседата >>

Дѣтето ви плаче, че нѣма пари за него, гладно е, Господь ще нареди така работата на този баща, че той ще има пари и ще може да задоволи нуждитѣ на сѣмейството си. (втори вариант)
Но този отговоръ нѣма да дойде тъй, както единъ евангелистъ правилъ опитъ: ималъ нужда отъ 3000 лева и затова отива при единъ американски мисионеръ да му иска и казва: „Господь ме прати да ти искамъ пари.“ Мисионерътъ му отговорилъ: „Ако Господь те изпратилъ, азъ щѣхъ да имамъ пари.“ Тъй че, ако човѣкъ се съедини съ Бога, непрѣменно ще има едно съчетание и външно, и вѫтрѣшно. Тѣзи хора, които искатъ да уредятъ вашитѣ работи, ще приематъ заповѣдитѣ отъ Бога и веднага ще ви услужатъ. И вие тогава ще се върнете у дома си и ще кажете: „Днесъ служихъ на Бога въ духъ и истина.“ Ако служите на Бога така, вашитѣ приятели, и мѫже, и жени, ще дойдатъ. Защо? Защото този Господь живѣе въ вашитѣ желания и мисли, Той се интересува отъ васъ. Дѣтето ви плаче, че нѣма пари за него, гладно е, Господь ще нареди така работата на този баща, че той ще има пари и ще може да задоволи нуждитѣ на сѣмейството си. Понеже вие се намирате въ най-трудни врѣмена, вие казвате: „Какво ли ще стане съ насъ? “ Какво ще стане съ васъ? Въ по-добри врѣмена никога не сме живѣли. Защо? Когато една болесть почне да се лѣкува, положението на болния е десеть пѫти по-добро, отколкото когато не се е лѣкувала тази болесть. Слѣдователно тѣзи страдания показватъ, че се уреждатъ отношенията, които сѫществуватъ между хората.
към втори вариант >>

Това учение да го приложите у дома си, да нѣма плачъ по домоветѣ, а между мѫже и жени да има миръ и съгласие. (втори вариант)
Геройство е да обичашъ лошъ, грозенъ човѣкъ. Ние трѣбва не само индивидуално, но и колективно, въ обществото да създадемъ този потикъ. Отъ сега нататъкъ съмъ рекълъ така: Всички дяволи да се съединятъ на тази Божествена нишка, пакъ нѣма да я измѣстятъ на единъ милиметъръ отъ пѫтя ѝ. Тази нишка ще занесе всички на Божествения пѫть, дори и дяволитѣ ще оправи. Азъ вѣрвамъ, че хората ще станатъ добри. Това учение да го приложите у дома си, да нѣма плачъ по домоветѣ, а между мѫже и жени да има миръ и съгласие. Опитайте и приложете това учение. Всички хора пъшкатъ, а за да не бѫде така, служете на Бога въ духъ и истина. Кажете единъ на другъ: „Мѫжътъ е истина, жената е духа.“ Ето една формула въ свѣта, опитайте я поне за една седмица и вижте резултата ѝ.
към втори вариант >>

64. Трите положения

Едва сега съзнава какво е направила, и започва да плаче и да се моли на богинята, отново да се върне в храма.
Като тръгне за дългия си път, среща я богинята на Добродетелта и й казва: „Искам да бъда служителка в твоя храм, но с условие, да го пазиш чист и непокварен.” Ако нарушиш условието, ще го разруша, или ще го напусна. Душата дава обещание да пази храма си чист и неопетнен. Още в първите дни на странстването си тя забравя обещанието си. С парите, които получава, тя яде, пие, води лош живот и не учи. В скоро време изцапва храма си и сама става причина да го напусне богинята. Едва сега съзнава какво е направила, и започва да плаче и да се моли на богинята, отново да се върне в храма. Тя й отговоря сърдито: „Ти яде и пи, не помисли за обещанието си и измърси храма, в който служех. Не мога вече да служа в този храм. Не ми остава нищо друго, освен да го разруша и отново да го съградя. До това време ти ще пасеш свинете, за да научиш урока си, че дадено обещание пред Бога трябва да се изпълни.” Богинята съборила храма, съградила нов и душата, като блудния син, се върнала пак на земята, с ново тяло, да учи и да работи със смирение и Любов. В притчата за блудния син се казва, че бащата го приел с Любов, заклал в негова чест едно угоено теле и го оставил при себе си да работи.
към беседата >>

Едва сега съзнава, какво е направила, и започва да плаче и да се моли на богинята, отново да се върне въ храма. (втори вариант)
Ако нарушишъ условието, ще го разруша, или ще го напусна. Душата дава обещание да пази храма си чистъ и неопетненъ. Още въ първитѣ дни на странствуването си тя забравя обещанието си. Съ паритѣ, които получава, тя яде, пие, води лошъ животъ и не учи. Въ скоро време изцапва храма си и сама става причина да го напусне богинята. Едва сега съзнава, какво е направила, и започва да плаче и да се моли на богинята, отново да се върне въ храма. Тя ѝ отговоря сърдито: Ти яде и пи, не помисли за обещанието си и измърси храма, въ който служехъ. Не мога вече да служа въ този храмъ. Не ми остава нищо друго, освенъ да го разруша и отново да го съградя. До това време ти ще пасешъ свинетѣ, за да научишъ урока си, че дадено обещание предъ Бога трѣбва да се изпълни. Богинята съборила храма, съградила новъ и, душата, като блудния синъ, се върнала пакъ на земята, съ ново тѣло, да учи и да работи съ смирение и любовь.
към втори вариант >>

65. Радостни и търпеливи

Днес повечето хора носят кръста на шията си, но когато страданието слезе отгоре, те започват да плачат.
За да се очисти светът от погрешките и нечистотиите на хората, Бог трябва да слезе на Земята, да измие децата си, да изчисти цялата Земя. От гледището на Божествения свят, сегашните хора са още деца, по на 12 години, които могат вече да работят. Едно време, когато хората били съвсем малки деца, две-тригодишни, Бог е бил крайно снизходителен към тях. Но днес, когато са порасли, станали са 12-годишни, Божественият закон се налага върху тях. Те се поставят на кръста, дето изучават двата диаметъра на кръга. Днес повечето хора носят кръста на шията си, но когато страданието слезе отгоре, те започват да плачат. Когато войникът носи кръст, това показва, че е храбър. Той носи кръст за храброст и минава за герой. Защо и ти, като носиш кръста, т.е. страданието, да не бъдеш герой? Носи кръста, и бъди герой!
към беседата >>

Като казвам, че хората плачат от страданието, аз не съм против плача.
Той носи кръст за храброст и минава за герой. Защо и ти, като носиш кръста, т.е. страданието, да не бъдеш герой? Носи кръста, и бъди герой! Бог дава кръстове на хората, когато слизат на земята, преди да са ги заслужили; като живеят известно време, те се възнаграждават едни-други, дават си кръстове за заслуга и минават за герои. Като казвам, че хората плачат от страданието, аз не съм против плача. Напротив, който плаче, заслужава похвала. Когато поизсъхне малко, човек трябва да поплаче, да се понакваси. От време на време човек трябва да си поплаква, но цял живот да плаче, това не е естествено. И цял живот да се смее, пак не е естествено. Който само се смее, прилича на пустинник.
към беседата >>

Напротив, който плаче, заслужава похвала.
Защо и ти, като носиш кръста, т.е. страданието, да не бъдеш герой? Носи кръста, и бъди герой! Бог дава кръстове на хората, когато слизат на земята, преди да са ги заслужили; като живеят известно време, те се възнаграждават едни-други, дават си кръстове за заслуга и минават за герои. Като казвам, че хората плачат от страданието, аз не съм против плача. Напротив, който плаче, заслужава похвала. Когато поизсъхне малко, човек трябва да поплаче, да се понакваси. От време на време човек трябва да си поплаква, но цял живот да плаче, това не е естествено. И цял живот да се смее, пак не е естествено. Който само се смее, прилича на пустинник. Той живее в пустинята, в която нищо не расте.
към беседата >>

Когато поизсъхне малко, човек трябва да поплаче, да се понакваси.
страданието, да не бъдеш герой? Носи кръста, и бъди герой! Бог дава кръстове на хората, когато слизат на земята, преди да са ги заслужили; като живеят известно време, те се възнаграждават едни-други, дават си кръстове за заслуга и минават за герои. Като казвам, че хората плачат от страданието, аз не съм против плача. Напротив, който плаче, заслужава похвала. Когато поизсъхне малко, човек трябва да поплаче, да се понакваси. От време на време човек трябва да си поплаква, но цял живот да плаче, това не е естествено. И цял живот да се смее, пак не е естествено. Който само се смее, прилича на пустинник. Той живее в пустинята, в която нищо не расте. Ако съм странник, предпочитам да се спра в колибата на беден човек, който поне един път през седмицата плаче, отколкото да вляза в къщата на човек, който само се смее и никога не плаче.
към беседата >>

От време на време човек трябва да си поплаква, но цял живот да плаче, това не е естествено.
Носи кръста, и бъди герой! Бог дава кръстове на хората, когато слизат на земята, преди да са ги заслужили; като живеят известно време, те се възнаграждават едни-други, дават си кръстове за заслуга и минават за герои. Като казвам, че хората плачат от страданието, аз не съм против плача. Напротив, който плаче, заслужава похвала. Когато поизсъхне малко, човек трябва да поплаче, да се понакваси. От време на време човек трябва да си поплаква, но цял живот да плаче, това не е естествено. И цял живот да се смее, пак не е естествено. Който само се смее, прилича на пустинник. Той живее в пустинята, в която нищо не расте. Ако съм странник, предпочитам да се спра в колибата на беден човек, който поне един път през седмицата плаче, отколкото да вляза в къщата на човек, който само се смее и никога не плаче. Така и Бог постъпва.
към беседата >>

Ако съм странник, предпочитам да се спра в колибата на беден човек, който поне един път през седмицата плаче, отколкото да вляза в къщата на човек, който само се смее и никога не плаче.
Когато поизсъхне малко, човек трябва да поплаче, да се понакваси. От време на време човек трябва да си поплаква, но цял живот да плаче, това не е естествено. И цял живот да се смее, пак не е естествено. Който само се смее, прилича на пустинник. Той живее в пустинята, в която нищо не расте. Ако съм странник, предпочитам да се спра в колибата на беден човек, който поне един път през седмицата плаче, отколкото да вляза в къщата на човек, който само се смее и никога не плаче. Така и Бог постъпва. Той посещава скръбния, обременения, нещастния човек. Защо? Защото плаче, полива изсъхналите си цветя. – „Дали, наистина, Бог ни е посещавал? ” – Той е влизал много пъти в сърцата ви.
към беседата >>

Защото плаче, полива изсъхналите си цветя.
Който само се смее, прилича на пустинник. Той живее в пустинята, в която нищо не расте. Ако съм странник, предпочитам да се спра в колибата на беден човек, който поне един път през седмицата плаче, отколкото да вляза в къщата на човек, който само се смее и никога не плаче. Така и Бог постъпва. Той посещава скръбния, обременения, нещастния човек. Защо? Защото плаче, полива изсъхналите си цветя. – „Дали, наистина, Бог ни е посещавал? ” – Той е влизал много пъти в сърцата ви. Той ви е посещавал и когато сте били радостни. Щом си отиде Той, и радостта ви изчезва. Не се обезсърчавайте.
към беседата >>

Обаче, щом сте скръбни, тогава започвате да плачете и да мислите.
Не се сърдете за това, но бъдете будни, да не оставяте мотиката си да попадне в негови ръце и да отбива водата ви. Не се карайте с хората, че ви правят понякога пакости. Вие никога ли не сте отбивали чужда вода? Фактът, че някога сте радостни, показва, че сте отбили водата на съседа си и се радвате, че ще напоите градината си. Докато сте радостни, вие не мислите, че сте причинили на някого вреда. Обаче, щом сте скръбни, тогава започвате да плачете и да мислите. В това отношение, хората приличат на онзи руснак, който казвал: „Ест деньги, Христос воскрес; нет денег – смертию смерт.” „В молитва бивайте постоянни.” Защо трябва да бъдете постоянни в молитва? За да организирате ума, сърцето и волята си. Какво представлява радостта? Правилно съгласуване на силите, които действат в организма.
към беседата >>

Днесъ повечето хора носятъ кръстъ на шията си, но когато страданието слѣзе отгоре, тѣ започватъ да плачатъ. (втори вариант)
За да се очисти свѣтътъ отъ погрѣшкитѣ и нечистотиитѣ на хората, Богъ трѣбва да слѣзе на земята, да измие децата си, да изчисти цѣлата земя. Отъ гледището на Божествения свѣтъ, сегашнитѣ хора сѫ още деца, по на 12 години, които могатъ вече да работятъ. Едно време, когато хората били съвсемъ малки деца, две-тригодишни, Богъ е билъ крайно снизходителенъ къмъ тѣхъ. Но днесъ, когато сѫ порасли, станали сѫ 12 годишни, Божествениятъ законъ се налага върху тѣхъ. Тѣ се поставятъ на кръста, дето изучаватъ двата диаметра на крѫга. Днесъ повечето хора носятъ кръстъ на шията си, но когато страданието слѣзе отгоре, тѣ започватъ да плачатъ. Когато войникътъ носи кръстъ, това показва, че е храбъръ. Той носи кръстъ за храбрость и минава за герой. Защо и ти, като носишъ кръста, т. е. страданието. да не бѫдешъ герой?
към втори вариант >>

Като казвамъ, че хората плачатъ отъ страданието, азъ не съмъ противъ плача. (втори вариант)
Защо и ти, като носишъ кръста, т. е. страданието. да не бѫдешъ герой? Носи кръста, и бѫди герой! Богъ дава кръстове на хората, когато слизатъ на земята, преди да сѫ ги заслужили; като живѣятъ известно време, тѣ се възнаграждаватъ едни-други, даватъ си кръстове за заслуга и минаватъ за герои. Като казвамъ, че хората плачатъ отъ страданието, азъ не съмъ противъ плача. Напротивъ, който плаче, заслужава похвала. Когато поизсъхне малко, човѣкъ трѣбва да поплаче, да се понакваси. Отъ времена време човѣкъ трѣбва да си поплаква, но цѣлъ животъ да плаче, това не е естествено. И цѣлъ животъ да се смѣе, пакъ не е естествено. Който само се смѣе, прилича на пустинникъ.
към втори вариант >>

Напротивъ, който плаче, заслужава похвала. (втори вариант)
е. страданието. да не бѫдешъ герой? Носи кръста, и бѫди герой! Богъ дава кръстове на хората, когато слизатъ на земята, преди да сѫ ги заслужили; като живѣятъ известно време, тѣ се възнаграждаватъ едни-други, даватъ си кръстове за заслуга и минаватъ за герои. Като казвамъ, че хората плачатъ отъ страданието, азъ не съмъ противъ плача. Напротивъ, който плаче, заслужава похвала. Когато поизсъхне малко, човѣкъ трѣбва да поплаче, да се понакваси. Отъ времена време човѣкъ трѣбва да си поплаква, но цѣлъ животъ да плаче, това не е естествено. И цѣлъ животъ да се смѣе, пакъ не е естествено. Който само се смѣе, прилича на пустинникъ. Той живѣе въ пустинята, въ която нищо не расте.
към втори вариант >>

Когато поизсъхне малко, човѣкъ трѣбва да поплаче, да се понакваси. (втори вариант)
да не бѫдешъ герой? Носи кръста, и бѫди герой! Богъ дава кръстове на хората, когато слизатъ на земята, преди да сѫ ги заслужили; като живѣятъ известно време, тѣ се възнаграждаватъ едни-други, даватъ си кръстове за заслуга и минаватъ за герои. Като казвамъ, че хората плачатъ отъ страданието, азъ не съмъ противъ плача. Напротивъ, който плаче, заслужава похвала. Когато поизсъхне малко, човѣкъ трѣбва да поплаче, да се понакваси. Отъ времена време човѣкъ трѣбва да си поплаква, но цѣлъ животъ да плаче, това не е естествено. И цѣлъ животъ да се смѣе, пакъ не е естествено. Който само се смѣе, прилича на пустинникъ. Той живѣе въ пустинята, въ която нищо не расте. Ако съмъ странникъ, предпочитамъ да се спра въ колибата на беденъ човѣкъ, който поне единъ пѫть презъ седмицата плаче, отколкото да влѣза въ кѫщата на човѣкъ, който само се смѣе и никога не плаче.
към втори вариант >>

Отъ времена време човѣкъ трѣбва да си поплаква, но цѣлъ животъ да плаче, това не е естествено. (втори вариант)
Носи кръста, и бѫди герой! Богъ дава кръстове на хората, когато слизатъ на земята, преди да сѫ ги заслужили; като живѣятъ известно време, тѣ се възнаграждаватъ едни-други, даватъ си кръстове за заслуга и минаватъ за герои. Като казвамъ, че хората плачатъ отъ страданието, азъ не съмъ противъ плача. Напротивъ, който плаче, заслужава похвала. Когато поизсъхне малко, човѣкъ трѣбва да поплаче, да се понакваси. Отъ времена време човѣкъ трѣбва да си поплаква, но цѣлъ животъ да плаче, това не е естествено. И цѣлъ животъ да се смѣе, пакъ не е естествено. Който само се смѣе, прилича на пустинникъ. Той живѣе въ пустинята, въ която нищо не расте. Ако съмъ странникъ, предпочитамъ да се спра въ колибата на беденъ човѣкъ, който поне единъ пѫть презъ седмицата плаче, отколкото да влѣза въ кѫщата на човѣкъ, който само се смѣе и никога не плаче. Така и Богъ постѫпва.
към втори вариант >>

Ако съмъ странникъ, предпочитамъ да се спра въ колибата на беденъ човѣкъ, който поне единъ пѫть презъ седмицата плаче, отколкото да влѣза въ кѫщата на човѣкъ, който само се смѣе и никога не плаче. (втори вариант)
Когато поизсъхне малко, човѣкъ трѣбва да поплаче, да се понакваси. Отъ времена време човѣкъ трѣбва да си поплаква, но цѣлъ животъ да плаче, това не е естествено. И цѣлъ животъ да се смѣе, пакъ не е естествено. Който само се смѣе, прилича на пустинникъ. Той живѣе въ пустинята, въ която нищо не расте. Ако съмъ странникъ, предпочитамъ да се спра въ колибата на беденъ човѣкъ, който поне единъ пѫть презъ седмицата плаче, отколкото да влѣза въ кѫщата на човѣкъ, който само се смѣе и никога не плаче. Така и Богъ постѫпва. Той посещава скръбния, обременения, нещастния човѣкъ. — Защо? — Защото плаче, полива изсъхналитѣ си цвѣтя. — Дали, наистина, Богъ ни е посещавалъ?
към втори вариант >>

— Защото плаче, полива изсъхналитѣ си цвѣтя. (втори вариант)
Той живѣе въ пустинята, въ която нищо не расте. Ако съмъ странникъ, предпочитамъ да се спра въ колибата на беденъ човѣкъ, който поне единъ пѫть презъ седмицата плаче, отколкото да влѣза въ кѫщата на човѣкъ, който само се смѣе и никога не плаче. Така и Богъ постѫпва. Той посещава скръбния, обременения, нещастния човѣкъ. — Защо? — Защото плаче, полива изсъхналитѣ си цвѣтя. — Дали, наистина, Богъ ни е посещавалъ? — Той е влизалъ много пѫти въ сърдцата ви. Той ви е посещавалъ и когато сте били радостни. Щомъ си отиде Той, и радостьта ви изчезва. Не се обезсърдчавайте.
към втори вариант >>

Обаче, щомъ сте скръбни, тогава започвате да плачете и да мислите. (втори вариант)
Не се сърдете за това, но бѫдете будни, да не оставяте мотиката си да попадне въ негови рѫце и да отбива водата ви. Не се карайте съ хората, че ви правятъ понѣкога пакости. Вие никога ли не сте отбивали чужда вода? Фактътъ, че нѣкога сте радостни, показва, че сте отбили водата на съседа си и се радвате, че ще напоите градината си. Докато сте радостни, вие не мислите, че сте причинили на нѣкого вреда. Обаче, щомъ сте скръбни, тогава започвате да плачете и да мислите. Въ това отношение, хората приличатъ на онзи руснакъ, който казвалъ: „Есть деньги, Христосъ воскресъ; нѣтъ денегъ — смертию смерть.” „Въ молитва бивайте постоянни”. Защо трѣбва да бѫдете постоянни въ молитва? — За да организирате ума, сърдцето и волята си. — Какво представя радостьта?
към втори вариант >>

66. Заведеевата майка

Не плачете за онези, които са пристанали на Христа.
Христос е и в едното, и в многото. Той е и в цялото дърво, и в плода. Къде е Христос? Горе. Преди две хиляди години Той беше на земята, но сега работи в горния свят. Който Го види, веднага тръгва след Него, както момата пристава на някой красив момък. Не плачете за онези, които са пристанали на Христа. Понеже тук никой не ги е оценил, те отишли при Христа, Той да ги оцени, и са доволни от положението си. Близките им плачат за тях, искат да ги видят. Няма защо да плачат за скъсаните им дрехи. Някои искат да знаят дали близките им, които са заминали за онзи свят, мислят за тях. За какво ще мислят?
към беседата >>

Близките им плачат за тях, искат да ги видят.
Къде е Христос? Горе. Преди две хиляди години Той беше на земята, но сега работи в горния свят. Който Го види, веднага тръгва след Него, както момата пристава на някой красив момък. Не плачете за онези, които са пристанали на Христа. Понеже тук никой не ги е оценил, те отишли при Христа, Той да ги оцени, и са доволни от положението си. Близките им плачат за тях, искат да ги видят. Няма защо да плачат за скъсаните им дрехи. Някои искат да знаят дали близките им, които са заминали за онзи свят, мислят за тях. За какво ще мислят? Те не се интересуват за материалното ви положение, но как живеете, дали се обичате, дали сте готови да се жертвате един за друг. Христос слиза отгоре.
към беседата >>

Няма защо да плачат за скъсаните им дрехи.
Горе. Преди две хиляди години Той беше на земята, но сега работи в горния свят. Който Го види, веднага тръгва след Него, както момата пристава на някой красив момък. Не плачете за онези, които са пристанали на Христа. Понеже тук никой не ги е оценил, те отишли при Христа, Той да ги оцени, и са доволни от положението си. Близките им плачат за тях, искат да ги видят. Няма защо да плачат за скъсаните им дрехи. Някои искат да знаят дали близките им, които са заминали за онзи свят, мислят за тях. За какво ще мислят? Те не се интересуват за материалното ви положение, но как живеете, дали се обичате, дали сте готови да се жертвате един за друг. Христос слиза отгоре. Това е велика Истина, която всички ще проверите.
към беседата >>

Не плачете за онѣзи, които сѫ пристанали на Христа. (втори вариант)
Той е и въ цѣлото дърво, и въ плода. — Кѫде е Христосъ? — Горе. Преди две хиляди години Той бѣше на земята, но сега работи въ горния свѣтъ. Който Го види, веднага тръгва следъ Него, както момата пристава на нѣкой красивъ момъкъ. Не плачете за онѣзи, които сѫ пристанали на Христа. Понеже тукъ никой не ги е оценилъ, тѣ отишли при Христа, Той да ги оцени, и сѫ доволни отъ положението си. Близкитѣ имъ плачатъ за тѣхъ, искатъ да ги видятъ. Нѣма защо да плачатъ за скѫсанитѣ имъ дрехи. Нѣкои искатъ да знаятъ, дали близкитѣ имъ, които сѫ заминали за онзи свѣтъ, мислятъ за тѣхъ. За какво ще мислятъ?
към втори вариант >>

Близкитѣ имъ плачатъ за тѣхъ, искатъ да ги видятъ. (втори вариант)
— Горе. Преди две хиляди години Той бѣше на земята, но сега работи въ горния свѣтъ. Който Го види, веднага тръгва следъ Него, както момата пристава на нѣкой красивъ момъкъ. Не плачете за онѣзи, които сѫ пристанали на Христа. Понеже тукъ никой не ги е оценилъ, тѣ отишли при Христа, Той да ги оцени, и сѫ доволни отъ положението си. Близкитѣ имъ плачатъ за тѣхъ, искатъ да ги видятъ. Нѣма защо да плачатъ за скѫсанитѣ имъ дрехи. Нѣкои искатъ да знаятъ, дали близкитѣ имъ, които сѫ заминали за онзи свѣтъ, мислятъ за тѣхъ. За какво ще мислятъ? Тѣ не се интересуватъ за материалното ви положение, но какъ живѣете, дали се обичате, дали сте готови да се жертвувате единъ за другъ. Христосъ слиза отгоре.
към втори вариант >>

Нѣма защо да плачатъ за скѫсанитѣ имъ дрехи. (втори вариант)
Преди две хиляди години Той бѣше на земята, но сега работи въ горния свѣтъ. Който Го види, веднага тръгва следъ Него, както момата пристава на нѣкой красивъ момъкъ. Не плачете за онѣзи, които сѫ пристанали на Христа. Понеже тукъ никой не ги е оценилъ, тѣ отишли при Христа, Той да ги оцени, и сѫ доволни отъ положението си. Близкитѣ имъ плачатъ за тѣхъ, искатъ да ги видятъ. Нѣма защо да плачатъ за скѫсанитѣ имъ дрехи. Нѣкои искатъ да знаятъ, дали близкитѣ имъ, които сѫ заминали за онзи свѣтъ, мислятъ за тѣхъ. За какво ще мислятъ? Тѣ не се интересуватъ за материалното ви положение, но какъ живѣете, дали се обичате, дали сте готови да се жертвувате единъ за другъ. Христосъ слиза отгоре. Това е велика истина, която всички ще провѣрите.
към втори вариант >>

67. Погледна Петра

Щом чуят петела, съвестта им се пробужда, те съзнават, че не са издържали на обещанията си и започват горко да плачат.
Христос се обърна и погледна Петра, но той беше толкова смутен и объркан, че не Го видя. Като пропя петелът, Петър съзна погрешката си, излезе вън и горко плака. Съвременните хора се поставят на същите изпитания, като Петра. Така се изпитват убежденията им. Като не могат да издържат на своите обещания, петелът им се провиква: Кукуригу! Щом чуят петела, съвестта им се пробужда, те съзнават, че не са издържали на обещанията си и започват горко да плачат. Историята е пълна с такива примери. Галилей, например, е бил подложен на големи изпитания. Изправен пред инквизицията, трябвало да се откаже от убеждението си. От страх от наказание, той отрече своята идея, но щом го освободиха, каза: "Все пак Земята се върти." През времето на втората Пуническа война между картагенците и римляните, един римски патриций, на име Регул, бил хванат в плен и задържан в Картаген. Оттук той бил изпратен в Рим, с условие да води преговори за сключване на мира и да се върне обратно в Картаген.
към беседата >>

Плачът е признак на разкаяние, на осъзнаване на човешките погрешки.
Петелът не казва на Петра, че го намерил в слабост, но обръща вниманието му на факта, че който не следва Божиите закони, очаква го голямо земетресение. Радвайте се, когато вашият петел се провиква: Кукуригу! Той съветва хората да се изправят. Кукуригу, Петре, излез вън! Петър излезе вън и горко плака. Плачът е признак на разкаяние, на осъзнаване на човешките погрешки. Той чисти човешкото сърце. Когато окото се напраши, непременно трябва да се насълзи, за да се очисти. Колко пъти човек се е отклонявал от правия път. Но когато петелът ти пропее, не мисли, че си праведен. Обърни се към Бога и престани да се съмняваш в Него.
към беседата >>

Той трябва да излезе вън, да остане сам и да си поплаче.
Значи, всяка лоша мисъл, попаднала в човешкия ум, изопачава не само ума, но и сърцето, и волята, поради което той става докачлив, подозрителен в чувствата си, нелогичен в мисълта си и слаб във волята си. И тъй, когато дойдат страдания в живота ви, ще знаете, че това е Божественият петел, който пее. Той напомня на човека, че е нарушил някоя Божествена заповед. При това положение, не трябва да се оплаквате, да роптаете, но, като Петра, да излезете вън и там да се разкаете. Докато е между хората, човек не може да се разкае. Той трябва да излезе вън, да остане сам и да си поплаче. Когато изгуби майка си, детето плаче високо, да го чуе тя и да му се обади. В този случай, плачът има смисъл. Когато хората плачат високо, и те искат Бог да ги чуе. Когато мъжът е хванал Христа в жена си и го съди, жената трябва да излезе вън и там да си поплаче. Тогава Бог ще се обърне към жената, ще я погледне тъжно, и нейният петел ще пропее.
към беседата >>

Когато изгуби майка си, детето плаче високо, да го чуе тя и да му се обади.
И тъй, когато дойдат страдания в живота ви, ще знаете, че това е Божественият петел, който пее. Той напомня на човека, че е нарушил някоя Божествена заповед. При това положение, не трябва да се оплаквате, да роптаете, но, като Петра, да излезете вън и там да се разкаете. Докато е между хората, човек не може да се разкае. Той трябва да излезе вън, да остане сам и да си поплаче. Когато изгуби майка си, детето плаче високо, да го чуе тя и да му се обади. В този случай, плачът има смисъл. Когато хората плачат високо, и те искат Бог да ги чуе. Когато мъжът е хванал Христа в жена си и го съди, жената трябва да излезе вън и там да си поплаче. Тогава Бог ще се обърне към жената, ще я погледне тъжно, и нейният петел ще пропее. Никога жената не трябва да плаче пред мъжа си, нито мъжът пред жена си.
към беседата >>

В този случай, плачът има смисъл.
Той напомня на човека, че е нарушил някоя Божествена заповед. При това положение, не трябва да се оплаквате, да роптаете, но, като Петра, да излезете вън и там да се разкаете. Докато е между хората, човек не може да се разкае. Той трябва да излезе вън, да остане сам и да си поплаче. Когато изгуби майка си, детето плаче високо, да го чуе тя и да му се обади. В този случай, плачът има смисъл. Когато хората плачат високо, и те искат Бог да ги чуе. Когато мъжът е хванал Христа в жена си и го съди, жената трябва да излезе вън и там да си поплаче. Тогава Бог ще се обърне към жената, ще я погледне тъжно, и нейният петел ще пропее. Никога жената не трябва да плаче пред мъжа си, нито мъжът пред жена си. Жена да плаче пред мъжа си, или мъж – пред жена си, това е все едно да плачете пред мечката, когато яде.
към беседата >>

Когато хората плачат високо, и те искат Бог да ги чуе.
При това положение, не трябва да се оплаквате, да роптаете, но, като Петра, да излезете вън и там да се разкаете. Докато е между хората, човек не може да се разкае. Той трябва да излезе вън, да остане сам и да си поплаче. Когато изгуби майка си, детето плаче високо, да го чуе тя и да му се обади. В този случай, плачът има смисъл. Когато хората плачат високо, и те искат Бог да ги чуе. Когато мъжът е хванал Христа в жена си и го съди, жената трябва да излезе вън и там да си поплаче. Тогава Бог ще се обърне към жената, ще я погледне тъжно, и нейният петел ще пропее. Никога жената не трябва да плаче пред мъжа си, нито мъжът пред жена си. Жена да плаче пред мъжа си, или мъж – пред жена си, това е все едно да плачете пред мечката, когато яде. Колкото и да плачат един пред друг, сърцата им няма да се смекчат.
към беседата >>

Когато мъжът е хванал Христа в жена си и го съди, жената трябва да излезе вън и там да си поплаче.
Докато е между хората, човек не може да се разкае. Той трябва да излезе вън, да остане сам и да си поплаче. Когато изгуби майка си, детето плаче високо, да го чуе тя и да му се обади. В този случай, плачът има смисъл. Когато хората плачат високо, и те искат Бог да ги чуе. Когато мъжът е хванал Христа в жена си и го съди, жената трябва да излезе вън и там да си поплаче. Тогава Бог ще се обърне към жената, ще я погледне тъжно, и нейният петел ще пропее. Никога жената не трябва да плаче пред мъжа си, нито мъжът пред жена си. Жена да плаче пред мъжа си, или мъж – пред жена си, това е все едно да плачете пред мечката, когато яде. Колкото и да плачат един пред друг, сърцата им няма да се смекчат. Божественият плач става вън, в душата, никой да не вижда, че плачете.
към беседата >>

Никога жената не трябва да плаче пред мъжа си, нито мъжът пред жена си.
Когато изгуби майка си, детето плаче високо, да го чуе тя и да му се обади. В този случай, плачът има смисъл. Когато хората плачат високо, и те искат Бог да ги чуе. Когато мъжът е хванал Христа в жена си и го съди, жената трябва да излезе вън и там да си поплаче. Тогава Бог ще се обърне към жената, ще я погледне тъжно, и нейният петел ще пропее. Никога жената не трябва да плаче пред мъжа си, нито мъжът пред жена си. Жена да плаче пред мъжа си, или мъж – пред жена си, това е все едно да плачете пред мечката, когато яде. Колкото и да плачат един пред друг, сърцата им няма да се смекчат. Божественият плач става вън, в душата, никой да не вижда, че плачете. Както Христос плака за Ерусалим, така всеки човек ще плаче за себе си. За да не плаче, човек трябва да се вслушва в думите на Духа, Който постоянно му посочва погрешките, с цел да се изправи.
към беседата >>

Жена да плаче пред мъжа си, или мъж – пред жена си, това е все едно да плачете пред мечката, когато яде.
В този случай, плачът има смисъл. Когато хората плачат високо, и те искат Бог да ги чуе. Когато мъжът е хванал Христа в жена си и го съди, жената трябва да излезе вън и там да си поплаче. Тогава Бог ще се обърне към жената, ще я погледне тъжно, и нейният петел ще пропее. Никога жената не трябва да плаче пред мъжа си, нито мъжът пред жена си. Жена да плаче пред мъжа си, или мъж – пред жена си, това е все едно да плачете пред мечката, когато яде. Колкото и да плачат един пред друг, сърцата им няма да се смекчат. Божественият плач става вън, в душата, никой да не вижда, че плачете. Както Христос плака за Ерусалим, така всеки човек ще плаче за себе си. За да не плаче, човек трябва да се вслушва в думите на Духа, Който постоянно му посочва погрешките, с цел да се изправи. Като не слуша думите на Христа в себе си, човек сам Го връзва и три пъти се отказва от Него.
към беседата >>

Колкото и да плачат един пред друг, сърцата им няма да се смекчат.
Когато хората плачат високо, и те искат Бог да ги чуе. Когато мъжът е хванал Христа в жена си и го съди, жената трябва да излезе вън и там да си поплаче. Тогава Бог ще се обърне към жената, ще я погледне тъжно, и нейният петел ще пропее. Никога жената не трябва да плаче пред мъжа си, нито мъжът пред жена си. Жена да плаче пред мъжа си, или мъж – пред жена си, това е все едно да плачете пред мечката, когато яде. Колкото и да плачат един пред друг, сърцата им няма да се смекчат. Божественият плач става вън, в душата, никой да не вижда, че плачете. Както Христос плака за Ерусалим, така всеки човек ще плаче за себе си. За да не плаче, човек трябва да се вслушва в думите на Духа, Който постоянно му посочва погрешките, с цел да се изправи. Като не слуша думите на Христа в себе си, човек сам Го връзва и три пъти се отказва от Него. Това е ставало от памтивека и до днес.
към беседата >>

Божественият плач става вън, в душата, никой да не вижда, че плачете.
Когато мъжът е хванал Христа в жена си и го съди, жената трябва да излезе вън и там да си поплаче. Тогава Бог ще се обърне към жената, ще я погледне тъжно, и нейният петел ще пропее. Никога жената не трябва да плаче пред мъжа си, нито мъжът пред жена си. Жена да плаче пред мъжа си, или мъж – пред жена си, това е все едно да плачете пред мечката, когато яде. Колкото и да плачат един пред друг, сърцата им няма да се смекчат. Божественият плач става вън, в душата, никой да не вижда, че плачете. Както Христос плака за Ерусалим, така всеки човек ще плаче за себе си. За да не плаче, човек трябва да се вслушва в думите на Духа, Който постоянно му посочва погрешките, с цел да се изправи. Като не слуша думите на Христа в себе си, човек сам Го връзва и три пъти се отказва от Него. Това е ставало от памтивека и до днес. Защо Петър се подложи на това изпитание?
към беседата >>

Както Христос плака за Ерусалим, така всеки човек ще плаче за себе си.
Тогава Бог ще се обърне към жената, ще я погледне тъжно, и нейният петел ще пропее. Никога жената не трябва да плаче пред мъжа си, нито мъжът пред жена си. Жена да плаче пред мъжа си, или мъж – пред жена си, това е все едно да плачете пред мечката, когато яде. Колкото и да плачат един пред друг, сърцата им няма да се смекчат. Божественият плач става вън, в душата, никой да не вижда, че плачете. Както Христос плака за Ерусалим, така всеки човек ще плаче за себе си. За да не плаче, човек трябва да се вслушва в думите на Духа, Който постоянно му посочва погрешките, с цел да се изправи. Като не слуша думите на Христа в себе си, човек сам Го връзва и три пъти се отказва от Него. Това е ставало от памтивека и до днес. Защо Петър се подложи на това изпитание? Защото за да защити Христа, той отсече с ножа си ухото на един от римските войници.
към беседата >>

За да не плаче, човек трябва да се вслушва в думите на Духа, Който постоянно му посочва погрешките, с цел да се изправи.
Никога жената не трябва да плаче пред мъжа си, нито мъжът пред жена си. Жена да плаче пред мъжа си, или мъж – пред жена си, това е все едно да плачете пред мечката, когато яде. Колкото и да плачат един пред друг, сърцата им няма да се смекчат. Божественият плач става вън, в душата, никой да не вижда, че плачете. Както Христос плака за Ерусалим, така всеки човек ще плаче за себе си. За да не плаче, човек трябва да се вслушва в думите на Духа, Който постоянно му посочва погрешките, с цел да се изправи. Като не слуша думите на Христа в себе си, човек сам Го връзва и три пъти се отказва от Него. Това е ставало от памтивека и до днес. Защо Петър се подложи на това изпитание? Защото за да защити Христа, той отсече с ножа си ухото на един от римските войници. Петър имаше добри черти в характера си.
към беседата >>

Ето защо, като грешите по отношение на своята душа и на своя ближен, съзнайте погрешката си, излезте вън и плачете.
Нека всички хора си поставят за задача в живота да освободят Христа в себе си и никога да не се отричат от Него. Който се е отрекъл, да бъде буден. Щом петелът му пропее, да излезе вън и да се разкае. Ще каже някой, че не се е отричал от Господа. Когато критикуваш брата си, когато го изнасилваш и онеправдаваш, ти се отричаш от Господа. Ето защо, като грешите по отношение на своята душа и на своя ближен, съзнайте погрешката си, излезте вън и плачете. Всеки има някаква слабост, за която, като Петра, трябва да плаче. Когато вашият петел пропее, Христос ще ви погледне, и вие ще си спомните думите, които ви е казал. Христос запита Петра три пъти: „Петре, обичаш ли ме? " С това Той искаше да му каже: "Готов ли си да развиеш трите основни Добродетели на живота? Готов ли си да отхраниш тези сирачета, да станеш тяхна майка?
към беседата >>

Всеки има някаква слабост, за която, като Петра, трябва да плаче.
Който се е отрекъл, да бъде буден. Щом петелът му пропее, да излезе вън и да се разкае. Ще каже някой, че не се е отричал от Господа. Когато критикуваш брата си, когато го изнасилваш и онеправдаваш, ти се отричаш от Господа. Ето защо, като грешите по отношение на своята душа и на своя ближен, съзнайте погрешката си, излезте вън и плачете. Всеки има някаква слабост, за която, като Петра, трябва да плаче. Когато вашият петел пропее, Христос ще ви погледне, и вие ще си спомните думите, които ви е казал. Христос запита Петра три пъти: „Петре, обичаш ли ме? " С това Той искаше да му каже: "Готов ли си да развиеш трите основни Добродетели на живота? Готов ли си да отхраниш тези сирачета, да станеш тяхна майка? " И вас запитва Христос, обичате ли Го, готови ли сте да обработите това, което е вложено във вас, и да го приложите?
към беседата >>

Те ще излязат вън и ще поплачат.
Аз ви говоря за този Бог, в Когото живеят и се движат всички същества. Той говори днес на всички хора. Как? Чрез страданията. – “Кога ще дойде мирът? ” – Когато пропеят петлите на всички народи – на Англия, на Франция, на Германия, на Русия, на цяла Европа. Те ще излязат вън и ще поплачат. Христос се е обърнал към европейските народи, поглежда ги и им казва: "Вие сте културни народи, от вас зависи бъдещето ви." Вашите петли пеят вече. Когато петелът на Петра пропя, той разбра, че работите не се нареждат нито с нож, нито с дипломация. Съвременните хора са жертва на демони, на бесове, които ги карат да се бият. Да се бори човек със злото, това е в реда на нещата, но да се бие мъж с жена си, брат с брата си, сестра със сестра си, това не е естествено. Дом и народ се повдигат, когато се борят против злото.
към беседата >>

Аз вярвам, че европейските народи ще се разкаят, ще излязат вън и ще поплачат.
Съвременните хора са жертва на демони, на бесове, които ги карат да се бият. Да се бори човек със злото, това е в реда на нещата, но да се бие мъж с жена си, брат с брата си, сестра със сестра си, това не е естествено. Дом и народ се повдигат, когато се борят против злото. В който ден нарушат този закон и въстанат против Бога, те сами подписват своята смъртна присъда. Разкае ли се един народ, Христос съгражда своята църква върху него. Аз вярвам, че европейските народи ще се разкаят, ще излязат вън и ще поплачат. Те са на път да направят това. Затова казвам: Мирът иде! Когато Христос отправи погледа си към някого, той ще съзнае погрешката си и ще се разкае. Няма сила в света, която може да се противопостави на погледа на Христа. Радвайте се, че сте се родили при добри условия и добри времена.
към беседата >>

Който е обидил брата си, да излезе вън и да поплаче.
Когато Христос отправи погледа си към някого, той ще съзнае погрешката си и ще се разкае. Няма сила в света, която може да се противопостави на погледа на Христа. Радвайте се, че сте се родили при добри условия и добри времена. Сега е краят на века, единадесетият час на деня. Всички сте призвани на лозето, да работите само един час. Който е обидил брата си, да излезе вън и да поплаче. Като ви срещна втори път, да видя, че умовете и сърцата ви са пробудени, че всички мъже и жени, братя и сестри живеят помежду си в мир и съгласие. Както е хубав днешният ден, такъв ще бъде и вашият живот. Днешното слънце и хубавият ден ще бъдат свидетели на моите думи. Както вън е топло, така Любовта ще царува в сърцата ви. Топлината на Любовта ще ви изпотява, за да изхвърлите навън нечистотиите си.
към беседата >>

Щомъ чуятъ пѣтела, съвѣстьта имъ се пробужда: тѣ съзнаватъ, че не сѫ издържали на обещанията си и започватъ горко да плачатъ. (втори вариант)
Христосъ се обърна и погледна Петра, но той бѣше толкова смутенъ и обърканъ, че не Го видѣ. Като пропѣ пѣтелътъ, Петъръ съзна погрѣшката си, излѣзе вънъ и горко плака. Съвременнитѣ хора се поставятъ на сѫщитѣ изпитания, като Петра. Така се изпитватъ убежденията имъ. Като не могатъ да издържатъ на своитѣ обещания, пѣтелътъ имъ се провиква: Кукуригу! Щомъ чуятъ пѣтела, съвѣстьта имъ се пробужда: тѣ съзнаватъ, че не сѫ издържали на обещанията си и започватъ горко да плачатъ. Историята е пълна съ такива примѣри. Галилей, напримѣръ, е билъ подложенъ на голѣми изпитания. Изправенъ предъ инквизицията, трѣбвало да се откаже отъ убеждението си. Отъ страхъ на наказание, той отрече своята идея, но щомъ го освободиха, каза: Все пакъ земята се върти. Презъ времето на втората Пуническа война между картагенцитѣ и римлянитѣ, единъ римски патриций, на име Регулъ, билъ хванатъ въ пленъ и задържанъ въ Картагенъ.
към втори вариант >>

Плачътъ е признакъ на разкаяние, на осъзнаване на човѣшкитѣ погрѣшки. (втори вариант)
Пѣтелътъ не казва на Петра, че го намѣрилъ въ слабость, но обръща вниманието му на факта, че който не следва Божиитѣ закони, очаква го голѣмо земетресение. Радвайте се, когато вашиятъ пѣтелъ се провиква: Кукуригу! Той съветва хората да се изправятъ. Кукуригу, Петре, излѣзъ вънъ! Петъръ излѣзе вънъ и горко плака. Плачътъ е признакъ на разкаяние, на осъзнаване на човѣшкитѣ погрѣшки. Той чисти човѣшкото сърдце. Когато окото се напраши, непремѣнно трѣбва да се насълзи, за да се очисти. Колко пѫти човѣкъ се е отклонявалъ отъ правия пѫть! Но когато пѣтелътъ ти пропѣе, не мисли, че си праведенъ. Обърни се къмъ Бога и престани да се съмнявашъ въ Него.
към втори вариант >>

Той трѣбва да излѣзе вънъ, да остане самъ и да си поплаче. (втори вариант)
Значи, всѣка лоша мисъль, попаднала въ човѣшкия умъ, изопачава не само ума, но и сърдцето, и волята, поради което той става докачливъ, подозрителенъ въ чувствата си, нелогиченъ въ мисъльта си и слабъ въ волята си. И тъй, когато дойдатъ страдания въ живота ви, ще знаете, че това е Божествениятъ пѣтелъ, който пѣе. Той напомня на човѣка, че е нарушилъ нѣкоя Божествена заповѣдь. При това положение, не трѣбва да се оплаквате, да роптаете, но, като Петра, да излѣзете вънъ и тамъ да се разкаете. Докато е между хората, човѣкъ не може да се разкае. Той трѣбва да излѣзе вънъ, да остане самъ и да си поплаче. Когато изгуби майка си, детето плаче високо, да го чуе тя и да му се обади. Въ този случай, плачътъ има смисълъ. Когато хората плачатъ високо, и тѣ искатъ Богъ да ги чуе. Когато мѫжътъ е хваналъ Христа въ жена си и го сѫди, жената трѣбва да излѣзе вънъ и тамъ да си поплаче. Тогава Богъ ще се обърне къмъ жената, ще я погледне тѫжно, и нейниятъ пѣтелъ ще пропѣе.
към втори вариант >>

Когато изгуби майка си, детето плаче високо, да го чуе тя и да му се обади. (втори вариант)
И тъй, когато дойдатъ страдания въ живота ви, ще знаете, че това е Божествениятъ пѣтелъ, който пѣе. Той напомня на човѣка, че е нарушилъ нѣкоя Божествена заповѣдь. При това положение, не трѣбва да се оплаквате, да роптаете, но, като Петра, да излѣзете вънъ и тамъ да се разкаете. Докато е между хората, човѣкъ не може да се разкае. Той трѣбва да излѣзе вънъ, да остане самъ и да си поплаче. Когато изгуби майка си, детето плаче високо, да го чуе тя и да му се обади. Въ този случай, плачътъ има смисълъ. Когато хората плачатъ високо, и тѣ искатъ Богъ да ги чуе. Когато мѫжътъ е хваналъ Христа въ жена си и го сѫди, жената трѣбва да излѣзе вънъ и тамъ да си поплаче. Тогава Богъ ще се обърне къмъ жената, ще я погледне тѫжно, и нейниятъ пѣтелъ ще пропѣе. Никога жената не трѣбва да плаче предъ мѫжа си, нито мѫжътъ предъ жена си.
към втори вариант >>

Въ този случай, плачътъ има смисълъ. (втори вариант)
Той напомня на човѣка, че е нарушилъ нѣкоя Божествена заповѣдь. При това положение, не трѣбва да се оплаквате, да роптаете, но, като Петра, да излѣзете вънъ и тамъ да се разкаете. Докато е между хората, човѣкъ не може да се разкае. Той трѣбва да излѣзе вънъ, да остане самъ и да си поплаче. Когато изгуби майка си, детето плаче високо, да го чуе тя и да му се обади. Въ този случай, плачътъ има смисълъ. Когато хората плачатъ високо, и тѣ искатъ Богъ да ги чуе. Когато мѫжътъ е хваналъ Христа въ жена си и го сѫди, жената трѣбва да излѣзе вънъ и тамъ да си поплаче. Тогава Богъ ще се обърне къмъ жената, ще я погледне тѫжно, и нейниятъ пѣтелъ ще пропѣе. Никога жената не трѣбва да плаче предъ мѫжа си, нито мѫжътъ предъ жена си. Жена да плаче предъ мѫжа си, или мѫжъ — предъ жена си, това е все едно да плачете предъ мечката, когато яде.
към втори вариант >>

Когато хората плачатъ високо, и тѣ искатъ Богъ да ги чуе. (втори вариант)
При това положение, не трѣбва да се оплаквате, да роптаете, но, като Петра, да излѣзете вънъ и тамъ да се разкаете. Докато е между хората, човѣкъ не може да се разкае. Той трѣбва да излѣзе вънъ, да остане самъ и да си поплаче. Когато изгуби майка си, детето плаче високо, да го чуе тя и да му се обади. Въ този случай, плачътъ има смисълъ. Когато хората плачатъ високо, и тѣ искатъ Богъ да ги чуе. Когато мѫжътъ е хваналъ Христа въ жена си и го сѫди, жената трѣбва да излѣзе вънъ и тамъ да си поплаче. Тогава Богъ ще се обърне къмъ жената, ще я погледне тѫжно, и нейниятъ пѣтелъ ще пропѣе. Никога жената не трѣбва да плаче предъ мѫжа си, нито мѫжътъ предъ жена си. Жена да плаче предъ мѫжа си, или мѫжъ — предъ жена си, това е все едно да плачете предъ мечката, когато яде. Колкото и да плачатъ единъ предъ другъ, сърдцата имъ нѣма да се смекчатъ.
към втори вариант >>

Когато мѫжътъ е хваналъ Христа въ жена си и го сѫди, жената трѣбва да излѣзе вънъ и тамъ да си поплаче. (втори вариант)
Докато е между хората, човѣкъ не може да се разкае. Той трѣбва да излѣзе вънъ, да остане самъ и да си поплаче. Когато изгуби майка си, детето плаче високо, да го чуе тя и да му се обади. Въ този случай, плачътъ има смисълъ. Когато хората плачатъ високо, и тѣ искатъ Богъ да ги чуе. Когато мѫжътъ е хваналъ Христа въ жена си и го сѫди, жената трѣбва да излѣзе вънъ и тамъ да си поплаче. Тогава Богъ ще се обърне къмъ жената, ще я погледне тѫжно, и нейниятъ пѣтелъ ще пропѣе. Никога жената не трѣбва да плаче предъ мѫжа си, нито мѫжътъ предъ жена си. Жена да плаче предъ мѫжа си, или мѫжъ — предъ жена си, това е все едно да плачете предъ мечката, когато яде. Колкото и да плачатъ единъ предъ другъ, сърдцата имъ нѣма да се смекчатъ. Божествениятъ плачъ става вънъ, въ душата, никой да не вижда, че плачете.
към втори вариант >>

Никога жената не трѣбва да плаче предъ мѫжа си, нито мѫжътъ предъ жена си. (втори вариант)
Когато изгуби майка си, детето плаче високо, да го чуе тя и да му се обади. Въ този случай, плачътъ има смисълъ. Когато хората плачатъ високо, и тѣ искатъ Богъ да ги чуе. Когато мѫжътъ е хваналъ Христа въ жена си и го сѫди, жената трѣбва да излѣзе вънъ и тамъ да си поплаче. Тогава Богъ ще се обърне къмъ жената, ще я погледне тѫжно, и нейниятъ пѣтелъ ще пропѣе. Никога жената не трѣбва да плаче предъ мѫжа си, нито мѫжътъ предъ жена си. Жена да плаче предъ мѫжа си, или мѫжъ — предъ жена си, това е все едно да плачете предъ мечката, когато яде. Колкото и да плачатъ единъ предъ другъ, сърдцата имъ нѣма да се смекчатъ. Божествениятъ плачъ става вънъ, въ душата, никой да не вижда, че плачете. Както Христосъ плака за Ерусалимъ, така всѣки човѣкъ ще плаче за себе си. За да не плаче, човѣкъ трѣбва да се вслушва въ думитѣ на Духа, Който постоянно му посочва погрѣшкитѣ, съ цель да се изправи.
към втори вариант >>

Жена да плаче предъ мѫжа си, или мѫжъ — предъ жена си, това е все едно да плачете предъ мечката, когато яде. (втори вариант)
Въ този случай, плачътъ има смисълъ. Когато хората плачатъ високо, и тѣ искатъ Богъ да ги чуе. Когато мѫжътъ е хваналъ Христа въ жена си и го сѫди, жената трѣбва да излѣзе вънъ и тамъ да си поплаче. Тогава Богъ ще се обърне къмъ жената, ще я погледне тѫжно, и нейниятъ пѣтелъ ще пропѣе. Никога жената не трѣбва да плаче предъ мѫжа си, нито мѫжътъ предъ жена си. Жена да плаче предъ мѫжа си, или мѫжъ — предъ жена си, това е все едно да плачете предъ мечката, когато яде. Колкото и да плачатъ единъ предъ другъ, сърдцата имъ нѣма да се смекчатъ. Божествениятъ плачъ става вънъ, въ душата, никой да не вижда, че плачете. Както Христосъ плака за Ерусалимъ, така всѣки човѣкъ ще плаче за себе си. За да не плаче, човѣкъ трѣбва да се вслушва въ думитѣ на Духа, Който постоянно му посочва погрѣшкитѣ, съ цель да се изправи. Като не слуша думитѣ на Христа въ себе си, човѣкъ самъ Го връзва и три пѫти се отказва отъ Него.
към втори вариант >>

Колкото и да плачатъ единъ предъ другъ, сърдцата имъ нѣма да се смекчатъ. (втори вариант)
Когато хората плачатъ високо, и тѣ искатъ Богъ да ги чуе. Когато мѫжътъ е хваналъ Христа въ жена си и го сѫди, жената трѣбва да излѣзе вънъ и тамъ да си поплаче. Тогава Богъ ще се обърне къмъ жената, ще я погледне тѫжно, и нейниятъ пѣтелъ ще пропѣе. Никога жената не трѣбва да плаче предъ мѫжа си, нито мѫжътъ предъ жена си. Жена да плаче предъ мѫжа си, или мѫжъ — предъ жена си, това е все едно да плачете предъ мечката, когато яде. Колкото и да плачатъ единъ предъ другъ, сърдцата имъ нѣма да се смекчатъ. Божествениятъ плачъ става вънъ, въ душата, никой да не вижда, че плачете. Както Христосъ плака за Ерусалимъ, така всѣки човѣкъ ще плаче за себе си. За да не плаче, човѣкъ трѣбва да се вслушва въ думитѣ на Духа, Който постоянно му посочва погрѣшкитѣ, съ цель да се изправи. Като не слуша думитѣ на Христа въ себе си, човѣкъ самъ Го връзва и три пѫти се отказва отъ Него. Това е ставало отъ памтивѣка и доднесъ.
към втори вариант >>

Божествениятъ плачъ става вънъ, въ душата, никой да не вижда, че плачете. (втори вариант)
Когато мѫжътъ е хваналъ Христа въ жена си и го сѫди, жената трѣбва да излѣзе вънъ и тамъ да си поплаче. Тогава Богъ ще се обърне къмъ жената, ще я погледне тѫжно, и нейниятъ пѣтелъ ще пропѣе. Никога жената не трѣбва да плаче предъ мѫжа си, нито мѫжътъ предъ жена си. Жена да плаче предъ мѫжа си, или мѫжъ — предъ жена си, това е все едно да плачете предъ мечката, когато яде. Колкото и да плачатъ единъ предъ другъ, сърдцата имъ нѣма да се смекчатъ. Божествениятъ плачъ става вънъ, въ душата, никой да не вижда, че плачете. Както Христосъ плака за Ерусалимъ, така всѣки човѣкъ ще плаче за себе си. За да не плаче, човѣкъ трѣбва да се вслушва въ думитѣ на Духа, Който постоянно му посочва погрѣшкитѣ, съ цель да се изправи. Като не слуша думитѣ на Христа въ себе си, човѣкъ самъ Го връзва и три пѫти се отказва отъ Него. Това е ставало отъ памтивѣка и доднесъ. Защо Петъръ се подложи на това изпитание?
към втори вариант >>

Както Христосъ плака за Ерусалимъ, така всѣки човѣкъ ще плаче за себе си. (втори вариант)
Тогава Богъ ще се обърне къмъ жената, ще я погледне тѫжно, и нейниятъ пѣтелъ ще пропѣе. Никога жената не трѣбва да плаче предъ мѫжа си, нито мѫжътъ предъ жена си. Жена да плаче предъ мѫжа си, или мѫжъ — предъ жена си, това е все едно да плачете предъ мечката, когато яде. Колкото и да плачатъ единъ предъ другъ, сърдцата имъ нѣма да се смекчатъ. Божествениятъ плачъ става вънъ, въ душата, никой да не вижда, че плачете. Както Христосъ плака за Ерусалимъ, така всѣки човѣкъ ще плаче за себе си. За да не плаче, човѣкъ трѣбва да се вслушва въ думитѣ на Духа, Който постоянно му посочва погрѣшкитѣ, съ цель да се изправи. Като не слуша думитѣ на Христа въ себе си, човѣкъ самъ Го връзва и три пѫти се отказва отъ Него. Това е ставало отъ памтивѣка и доднесъ. Защо Петъръ се подложи на това изпитание? — Защото, за да защити Христа, той отсѣче съ ножа си ухото на единъ отъ римскитѣ войници.
към втори вариант >>

За да не плаче, човѣкъ трѣбва да се вслушва въ думитѣ на Духа, Който постоянно му посочва погрѣшкитѣ, съ цель да се изправи. (втори вариант)
Никога жената не трѣбва да плаче предъ мѫжа си, нито мѫжътъ предъ жена си. Жена да плаче предъ мѫжа си, или мѫжъ — предъ жена си, това е все едно да плачете предъ мечката, когато яде. Колкото и да плачатъ единъ предъ другъ, сърдцата имъ нѣма да се смекчатъ. Божествениятъ плачъ става вънъ, въ душата, никой да не вижда, че плачете. Както Христосъ плака за Ерусалимъ, така всѣки човѣкъ ще плаче за себе си. За да не плаче, човѣкъ трѣбва да се вслушва въ думитѣ на Духа, Който постоянно му посочва погрѣшкитѣ, съ цель да се изправи. Като не слуша думитѣ на Христа въ себе си, човѣкъ самъ Го връзва и три пѫти се отказва отъ Него. Това е ставало отъ памтивѣка и доднесъ. Защо Петъръ се подложи на това изпитание? — Защото, за да защити Христа, той отсѣче съ ножа си ухото на единъ отъ римскитѣ войници. Петъръ имаше добри чърти въ характера си.
към втори вариант >>

Ето защо, като грѣшите по отношение на своята душа и на своя ближенъ, съзнайте погрѣшката си, излѣзте вънъ и плачете. (втори вариант)
Нека всички хора си поставятъ за задача въ живота, да освободятъ Христа въ себе си и никога да не се отричатъ отъ Него. Който се отрекълъ, да бѫде буденъ. Щомъ пѣтелътъ му пропѣе, да излѣзе вънъ и да се разкае. Ще каже нѣкой, че не се е отричалъ отъ Господа. Когато критикувашъ брата си, когато го изнасилвашъ и онеправдавашъ, ти се отричашъ отъ Господа. Ето защо, като грѣшите по отношение на своята душа и на своя ближенъ, съзнайте погрѣшката си, излѣзте вънъ и плачете. Всѣки има нѣкаква слабость, за която, като Петра, трѣбва да плаче. Когато вашиятъ пѣтелъ пропѣе, Христосъ ще ви погледне, и вие ще си спомните думитѣ, които ви е казалъ. Христосъ запита Петра три пѫти: „Петре, обичашъ ли ме? ” Съ това Той искаше да му каже: Готовъ ли си да развиешъ тритѣ основни добродетели на живота? Готовъ ли си да отхранишъ тѣзи сирачета, да станешъ тѣхна майка?
към втори вариант >>

Всѣки има нѣкаква слабость, за която, като Петра, трѣбва да плаче. (втори вариант)
Който се отрекълъ, да бѫде буденъ. Щомъ пѣтелътъ му пропѣе, да излѣзе вънъ и да се разкае. Ще каже нѣкой, че не се е отричалъ отъ Господа. Когато критикувашъ брата си, когато го изнасилвашъ и онеправдавашъ, ти се отричашъ отъ Господа. Ето защо, като грѣшите по отношение на своята душа и на своя ближенъ, съзнайте погрѣшката си, излѣзте вънъ и плачете. Всѣки има нѣкаква слабость, за която, като Петра, трѣбва да плаче. Когато вашиятъ пѣтелъ пропѣе, Христосъ ще ви погледне, и вие ще си спомните думитѣ, които ви е казалъ. Христосъ запита Петра три пѫти: „Петре, обичашъ ли ме? ” Съ това Той искаше да му каже: Готовъ ли си да развиешъ тритѣ основни добродетели на живота? Готовъ ли си да отхранишъ тѣзи сирачета, да станешъ тѣхна майка? И васъ запитва Христосъ, обичате ли Го, готови ли сте да обработите това, което е вложено въ васъ, и да го приложите?
към втори вариант >>

Тѣ ще излѣзатъ вънъ и ще поплачатъ. (втори вариант)
Той говори днесъ на всички хора. — Какъ? — Чрезъ страданията. — Кога ще дойде мирътъ? — Когато пропѣятъ пѣтлитѣ на всички народи — на Англия, на Франция, на Германия, на Русия — на цѣла Европа. Тѣ ще излѣзатъ вънъ и ще поплачатъ. Христосъ се обърналъ къмъ европейскитѣ народи, поглежда ги и имъ казва; Вие сте културни народи, отъ васъ зависи бѫдещето ви. Вашитѣ пѣтли пѣятъ вече. Когато пѣтелътъ на Петра пропѣ, той разбра, че работитѣ не се нареждатъ нито съ ножъ, нито съ дипломация. Съвременнитѣ хора сѫ жертва на демони, на бѣсове, които ги каратъ да се биятъ. Да се бори човѣкъ съ злото, това е въ реда на нѣщата, но да се бие мѫжъ съ жена си, братъ съ брата си, сестра съ сестра си, това не е естествено.
към втори вариант >>

Азъ вѣрвамъ, че европейскитѣ народи ще се разкаятъ, ще излѣзатъ вънъ и ще поплачатъ. (втори вариант)
Съвременнитѣ хора сѫ жертва на демони, на бѣсове, които ги каратъ да се биятъ. Да се бори човѣкъ съ злото, това е въ реда на нѣщата, но да се бие мѫжъ съ жена си, братъ съ брата си, сестра съ сестра си, това не е естествено. Домъ и народъ се повдигатъ, когато се борятъ противъ злото. Въ който день нарушатъ този законъ и възстанать противъ Бога, тѣ сами подписватъ своята смъртна присѫда. Разкае ли се единъ народъ, Христосъ съгражда своята църква върху него. Азъ вѣрвамъ, че европейскитѣ народи ще се разкаятъ, ще излѣзатъ вънъ и ще поплачатъ. Тѣ сѫ на пѫть да направятъ това. Затова казвамъ: Мирътъ иде! Когато Христосъ отправи погледа си къмъ нѣкого, той ще съзнае погрѣшката си и ще се разкае. Нѣма сила въ свѣта, която може да се противопостави на погледа на Христа. Радвайте се, че сте се родили при добри условия и добри времена.
към втори вариант >>

Който е обидилъ брата си, да излѣзе вънъ и да поплаче. (втори вариант)
Когато Христосъ отправи погледа си къмъ нѣкого, той ще съзнае погрѣшката си и ще се разкае. Нѣма сила въ свѣта, която може да се противопостави на погледа на Христа. Радвайте се, че сте се родили при добри условия и добри времена. Сега е краятъ на вѣка, единадесетиятъ часъ на деня. Всички сте призвани на лозето, да работите само единъ часъ. Който е обидилъ брата си, да излѣзе вънъ и да поплаче. Като ви срещна втори пѫть, да видя, че умоветѣ и сърдцата ви сѫ пробудени, че всички мѫже и жени, братя и сестри живѣятъ помежду си въ миръ и съгласие. Както е хубавъ днешниятъ день, такъвъ ще бѫде и вашиятъ животъ. Днешното слънце и хубавиятъ день ще бѫдатъ свидетели на моитѣ думи. Както вънъ е топло, така любовьта ще царува въ сърдцата ви. Топлината на любовьта ще ви изпотява, за да изхвърлите навънъ нечистотиитѣ си.
към втори вариант >>

68. Скритият квас

Като страдате, не плачете, но си кажете: "Днес моята воденица мели брашно."
Житото се превръща в брашно чрез страдания, т.е. чрез воденицата на живота. Воденицата, заедно с воденичният камък, приготвя материята за образуване на бъдещите човешки тела. Понеже човек ще възкръсне чрез своето тяло, затова то се приготвя в Божествената воденица на страданията. В този смисъл думите воденица и страдание са синоними. Като страдате, не плачете, но си кажете: "Днес моята воденица мели брашно." Защо идат страданията? За да има брашно за месене на хляб. Когато разумната жена слезе в дома ви, тя ще потърси брашно, квас, нощви, да ви омеси хляб. Като приготвя квас за хляба, тя туря в него малко вода. Какво нещо е водата?
към беседата >>

Щом злото вземе надмощие, всички хора ще започнат да плачат, и Бог ще слезе на земята да изсуши сълзите им.
Във всеки добър, справедлив, истинолюбив човек, който е готов да се жертва за благото на своите ближни. Търсете Бога и Христа не вън от себе си и вън от хората, но в сърцата и в умовете. Вглеждайте се едни в други, да видите, че Бог живее във вас. Ще кажете, че злото е взело надмощие в света. Това показва, че е наближило времето за идване на Царството Божие на земята. Щом злото вземе надмощие, всички хора ще започнат да плачат, и Бог ще слезе на земята да изсуши сълзите им. Когато злото умъртви хората, Бог ще ги възкреси. Той запитва пророка: – Сине человечески, тези кости могат ли да оживеят ? – Ти можеш, Господи, да ги възкресиш. Аз виждам вече как сухите кости се събират под ръцете на добрата жена, и те постепенно оживяват.
към беседата >>

Като страдате, не плачете, но си кажете: Днесъ моята воденица мели брашно. (втори вариант)
Житото се превръща въ брашно чрезъ страдания, т. е. чрезъ воденицата на живота. Воденицата, заедно съ воденичния камъкъ, приготвя материята за образуване на бѫдещитѣ човѣшки тѣла. Понеже човѣкъ ще възкръсне чрезъ своето тѣло, затова то се приготвя въ Божествената воденица на страданията. Въ този смисълъ думитѣ „воденица и страдание” сѫ синоними. Като страдате, не плачете, но си кажете: Днесъ моята воденица мели брашно. Защо идатъ страданията? — За да има брашно за мѣсене на хлѣбъ. Когато разумната жена слѣзе въ дома ви, тя ще потърси брашно, квасъ, нощви, да ви омѣси хлѣбъ. Като приготвя квасъ за хлѣба, тя туря въ него малко вода. Какво нѣщо е водата?
към втори вариант >>

Щомъ злото вземе надмощие, всички хора ще започнатъ да плачатъ, и Богъ ще слѣзе на земята да изсуши сълзитѣ имъ. (втори вариант)
— Въ всѣки добъръ, справедливъ, истинолюбивъ човѣкъ, който е готовъ да се жертвува за благото на своитѣ ближни. Търсете Бога и Христа не вънъ отъ себе си и вънъ отъ хората, но въ сърдцата и въ умоветѣ. Вглеждайте се едни въ други, да видите, че Богъ живѣе въ васъ. Ще кажете, че злото е взело надмощие въ свѣта. Това показва, че е наближило времето за идване на Царството Божие на земята. Щомъ злото вземе надмощие, всички хора ще започнатъ да плачатъ, и Богъ ще слѣзе на земята да изсуши сълзитѣ имъ. Когато злото умъртви хората, Богъ ще ги възкреси. Той запитва пророка: „Сине человѣчески, тѣзи кости могатъ ли да оживѣятъ? ” — Ти можешъ, Господи, да ги възкресишъ. Азъ виждамъ вече, какъ сухитѣ кости се събиратъ подъ рѫцетѣ на добрата жена, и тѣ постепенно оживяватъ. Съ други думи казано: Новиятъ животъ иде да оформи новитѣ мисли и желания, да изтъче отъ тѣхъ новия човѣкъ.
към втори вариант >>

69. Да Го посрещнат

Той плаче за външния Исус, а не за своя Исус, Когото всеки ден разпъва на кръст.
Народът, който излезе да посрещне Исуса, представлява вашите мисли, чувства и действия, които трябва да се обединят и единодушно да приемат вашия Исус и да кажат: "Осана, благословен е този Исус, Който влезе в моя Ерусалим! " Радвайте се, ако вашият Исус е дошъл вече. Ако се задава от планината, там ще спре временно, докато утихне негодуването на вашите книжници и фарисеи. Онзи, който е посрещнал своя Исус, той е цар на себе си, и неговите поданици му се подчиняват доброволно. Онзи, който не е посрещнал своя Исус, само говори за Него и Го оплаква, че едно време евреите Го разпнали. Той плаче за външния Исус, а не за своя Исус, Когото всеки ден разпъва на кръст. Бъдете будни в мислите, в чувствата и в действията си, сами да не се осакатявате. Всеки народ, който излезе да посрещне Исуса и Го приеме в себе си, ще бъде избран и велик. Който Го пренебрегне и прикове на кръста, ще бъде разпръснат по четирите краища на света. Това е казано преди две хиляди години. Това е казано в рая преди осем хиляди години.
към беседата >>

Той плаче за външния Исусъ, а не за своя Исусъ, Когото всѣки день разпъва на кръстъ. (втори вариант)
Народътъ, който излѣзе да посрещне Исуса, представя вашитѣ мисли, чувства и действия, които трѣбва да се обединятъ и единодушно да приематъ вашия Исусъ и да кажатъ: Осана, благословенъ е този Исусъ, Който влѣзе въ моя Ерусалимъ! Радвайте се, ако вашиятъ Исусъ е дошълъ вече. Ако се задава отъ планината, тамъ ще спре временно, докато утихне негодуването на вашитѣ книжници и фарисеи. Онзи, който е посрещналъ своя Исусъ, той е царь на себе си, и неговитѣ поданици му се подчиняватъ доброволно. Онзи, който не е посрещналъ своя Исусъ, само говори за Него и Го оплаква, че едно време евреитѣ Го разпнали. Той плаче за външния Исусъ, а не за своя Исусъ, Когото всѣки день разпъва на кръстъ. Бѫдете будни въ мислитѣ, въ чувствата и въ действията си, сами да не се осакатявате. Всѣки народъ, който излѣзе да посрещне Исуса и Го приеме въ себе си, ще бѫде избранъ и великъ. Който Го пренебрегне и прикове на кръста, ще бѫде разпръснатъ по четиритѣ краища на свѣта. Това е казано преди две хиляди години. Това е казано въ рая преди осемь хиляди години.
към втори вариант >>

70. Двамата братя

Във всеки дом се чува плач.
Обърнете се към живия Господ, Който казва: "Потърсете ме в ден скръбен, и Аз ще ви се изявя." Опитайте Господа, да видите, дали ще ви помогне в ден скръбен. Някой се моли да бъде в тила, а не на фронта. Положението е опасно навсякъде, независимо от това, дали сте в тила, или на фронта. Всички хора са на фронта. Днес милиони хора умират, други остават инвалиди, сакати, трети страдат от сиромашия. Във всеки дом се чува плач. Според мене, сегашната култура е култура на плача и на страданието. „Десетимата възнегодуваха за двамата братя". – „Какво ще стане с нас и с европейските държави? ” – Не се грижете за тях. Те носят отговорност за себе си; всеки народ носи отговорност.
към беседата >>

Според мене, сегашната култура е култура на плача и на страданието.
Някой се моли да бъде в тила, а не на фронта. Положението е опасно навсякъде, независимо от това, дали сте в тила, или на фронта. Всички хора са на фронта. Днес милиони хора умират, други остават инвалиди, сакати, трети страдат от сиромашия. Във всеки дом се чува плач. Според мене, сегашната култура е култура на плача и на страданието. „Десетимата възнегодуваха за двамата братя". – „Какво ще стане с нас и с европейските държави? ” – Не се грижете за тях. Те носят отговорност за себе си; всеки народ носи отговорност. Бог е определил границите и развитието на всяка държава, за да върви всичко по своя път.
към беседата >>

Въ всѣки домъ се чува плачъ. (втори вариант)
Обърнете се къмъ живия Господъ, Който казва: „Потърсете ме въ день скръбенъ, и Азъ ще ви се изявя.” Опитайте Господа, да видите, дали ще ви помогне въ день скръбенъ. Нѣкой се моли да бѫде въ тила, а не на фронта. Положението е опасно навсѣкѫде, независимо отъ това, дали сте въ тила, или на фронта. Всички хора сѫ на фронта. Днесъ милиони хора умиратъ, други оставатъ инвалиди, сакати, трети страдатъ отъ сиромашия. Въ всѣки домъ се чува плачъ. Споредъ мене, сегашната култура е култура на плача и на страданието. „Десетимата възнегодуваха за двамата братя”. — Какво ще стане съ насъ и съ европейскитѣ държави,? — Не се грижете за тѣхъ. Тѣ носятъ отговорность за себе си; всѣки народъ носи отговорность.
към втори вариант >>

Споредъ мене, сегашната култура е култура на плача и на страданието. (втори вариант)
Нѣкой се моли да бѫде въ тила, а не на фронта. Положението е опасно навсѣкѫде, независимо отъ това, дали сте въ тила, или на фронта. Всички хора сѫ на фронта. Днесъ милиони хора умиратъ, други оставатъ инвалиди, сакати, трети страдатъ отъ сиромашия. Въ всѣки домъ се чува плачъ. Споредъ мене, сегашната култура е култура на плача и на страданието. „Десетимата възнегодуваха за двамата братя”. — Какво ще стане съ насъ и съ европейскитѣ държави,? — Не се грижете за тѣхъ. Тѣ носятъ отговорность за себе си; всѣки народъ носи отговорность. Богъ е опредѣлилъ границитѣ и развитието на всѣка държава, за да върви всичко по своя пѫть.
към втори вариант >>

71. В мое име

Мъжът отива на война, а жената скърби за него, плаче, целува портрета му.
на човека. Като отивате да пиете вода от някой планински извор, навеждате се, гребвате малко вода и утолявате жаждата си. И тъй както не може черква без икони, така не може и Живот без живи икони. На живите икони ще помагате, няма защо да им се кланяте и да ги целувате. Целуването на иконите е идолопоклонство. Мъжът отива на война, а жената скърби за него, плаче, целува портрета му. Като се върне жив и здрав, тя пак се кара с него, сърди му се, недоволна е от нещо. Това не е ли идолопоклонство? Защо жената да не прегърне мъжа си и да каже: "Обичам Господа в тебе." Така постъпват съвременните религиозни с Христа. Докато работите им вървят добре, те казват: "Господи, Исусе Христе, обичаме Те." След това плачат за Него, че страдал, че Го разпнали. Обаче, дойде ли им някое изпитание или страдание, започват да роптаят против Бога, искат да знаят защо им е изпратил тези страдания.
към беседата >>

Докато работите им вървят добре, те казват: "Господи, Исусе Христе, обичаме Те." След това плачат за Него, че страдал, че Го разпнали.
Целуването на иконите е идолопоклонство. Мъжът отива на война, а жената скърби за него, плаче, целува портрета му. Като се върне жив и здрав, тя пак се кара с него, сърди му се, недоволна е от нещо. Това не е ли идолопоклонство? Защо жената да не прегърне мъжа си и да каже: "Обичам Господа в тебе." Така постъпват съвременните религиозни с Христа. Докато работите им вървят добре, те казват: "Господи, Исусе Христе, обичаме Те." След това плачат за Него, че страдал, че Го разпнали. Обаче, дойде ли им някое изпитание или страдание, започват да роптаят против Бога, искат да знаят защо им е изпратил тези страдания. И, като не могат да си дадат отговор, отричат се от Бога. Това не е истинско християнство. Иде радостната вест, с музика и песни ни съобщават, че Мирът иде вече. Великото Божествено войнство слиза отгоре, пръсва се между всички народи – германци, французи, руси, англичани, италианци, българи, сърби, всички заедно пеят: "Мирът иде вече!
към беседата >>

Мѫжътъ отива на война, а жената скърби за него, плаче, цѣлува портрета му. (втори вариант)
на човѣка. Като отивате да пиете вода отъ нѣкой планински изворъ, навеждате се, гребвате малко вода и утолявате жаждата си. И тъй, както не може черква безъ икони, така не може и животъ безъ живи икони. На живитѣ икони ще помагате, нѣма защо да имъ се кланяте и да ги цѣлувате. Цѣлуването на иконитѣ е идолопоклонство. Мѫжътъ отива на война, а жената скърби за него, плаче, цѣлува портрета му. Като се върне живъ и здравъ, тя пакъ се кара съ него, сърди му се, недоволна е отъ нѣщо. Това не е ли идолопоклонство? Защо жената да не пригърне мѫжа си и да каже: Обичамъ Господа въ тебе. Така постѫпватъ съвременнитѣ религиозни съ Христа. Докато работитѣ имъ вървятъ добре, тѣ казватъ: Господи, Исусе Христе, обичаме Те.
към втори вариант >>

Следъ това плачатъ за Него, че страдалъ, че Го разпнали. (втори вариант)
Като се върне живъ и здравъ, тя пакъ се кара съ него, сърди му се, недоволна е отъ нѣщо. Това не е ли идолопоклонство? Защо жената да не пригърне мѫжа си и да каже: Обичамъ Господа въ тебе. Така постѫпватъ съвременнитѣ религиозни съ Христа. Докато работитѣ имъ вървятъ добре, тѣ казватъ: Господи, Исусе Христе, обичаме Те. Следъ това плачатъ за Него, че страдалъ, че Го разпнали. Обаче, дойде ли имъ нѣкое изпитание или страдание, започватъ да роптаятъ противъ Бога, искатъ да знаятъ, защо имъ изпратилъ тѣзи страдания. И, като не могатъ да си дадатъ отговоръ, отричатъ се отъ Бога. Това не е истинско християнство. Иде радостната весть, съ музика и пѣсни ни съобщаватъ, че мирътъ иде вече. Великото Божествено войнство слиза отгоре, пръсва се между всички народи — германци, французи, руси, англичани, италианци, българи, сърби, всички заедно пѣятъ: Мирътъ иде вече!
към втори вариант >>

72. Дух Господен

Дълго време ще плаче и скърби тя, докато дойде някой Ангел от Небето и завърже скъсаната нишка.
Никой не е в състояние да скъса тази нишка, освен вие сами. Без нея не съществува никакво отношение между Бога и човешката душа. Който се държи здраво за тази нишка, той е щастлив и лесно разрешава мъчнотиите си. По тази нишка Духът слиза и възлиза. Скъса ли се тя, душата е загубена. Дълго време ще плаче и скърби тя, докато дойде някой Ангел от Небето и завърже скъсаната нишка. Свърже ли се с Бога, душата започва отново своето развитие. "Дух Господен е над мене" – казва Христос. Този Христос познава всички хора. Той познава и вас и носи белези на всичките ви съществувания. Колко пъти сте морализирали Христа защо не работи, а тръгнал да проповядва.
към беседата >>

Дълго време ще плаче и скърби тя, докато дойде нѣкой ангелъ отъ небето и завърже скѫсаната нишка. (втори вариант)
Никой не е въ състояние да скѫса тази нишка, освенъ вие сами. Безъ нея не сѫществува никакво отношение между Бога и човѣшката душа. Който се държи здраво за тази нишка, той е щастливъ и лесно разрешава мѫчнотиитѣ си. По тази нишка Духътъ слиза и възлиза. Скѫса ли се тя, душата е загубена. Дълго време ще плаче и скърби тя, докато дойде нѣкой ангелъ отъ небето и завърже скѫсаната нишка. Свърже ли се съ Бога, душата започва отново своето развитие. „Духъ Господенъ е надъ мене” — казва Христосъ. Този Христосъ познава всички хора. Той познава и васъ и носи белези на всичкитѣ ви сѫществувания. Колко пѫти сте морализирали Христа, защо не работи, а тръгналъ да проповѣдва.
към втори вариант >>

73. Двете заповеди

То плаче всяка нощ, налага се, иска това-онова, а майката не може да спи, не е свободна да си легне.
И това правят съвременните културни хора на XX в.! Живееш в една такава дупка две-три години и след това носиш последствията на този затвор. И като излезеш от него, благодариш, че си се освободил от хазяите. И хазяите благодарят, че са се освободили от наемателите си. Лесно се освобождава човек от външните си наематели, но какво ще прави, когато дойде детенцето им, техният вътрешен наемател? То плаче всяка нощ, налага се, иска това-онова, а майката не може да спи, не е свободна да си легне. Детето плаче и като не може да го успокои, тя събужда бащата, и той да се занимава малко с него. Бащата казва, че това не е негова работа, майката е длъжна да гледа детето си. Това не е Любов към Бога, това е неразбиране на великия Божи закон. Защо плаче детето? Защото вижда, че се излъгало.
към беседата >>

Детето плаче и като не може да го успокои, тя събужда бащата, и той да се занимава малко с него.
Живееш в една такава дупка две-три години и след това носиш последствията на този затвор. И като излезеш от него, благодариш, че си се освободил от хазяите. И хазяите благодарят, че са се освободили от наемателите си. Лесно се освобождава човек от външните си наематели, но какво ще прави, когато дойде детенцето им, техният вътрешен наемател? То плаче всяка нощ, налага се, иска това-онова, а майката не може да спи, не е свободна да си легне. Детето плаче и като не може да го успокои, тя събужда бащата, и той да се занимава малко с него. Бащата казва, че това не е негова работа, майката е длъжна да гледа детето си. Това не е Любов към Бога, това е неразбиране на великия Божи закон. Защо плаче детето? Защото вижда, че се излъгало. То казва: “Няма Любов в този свят.
към беседата >>

Защо плаче детето?
Лесно се освобождава човек от външните си наематели, но какво ще прави, когато дойде детенцето им, техният вътрешен наемател? То плаче всяка нощ, налага се, иска това-онова, а майката не може да спи, не е свободна да си легне. Детето плаче и като не може да го успокои, тя събужда бащата, и той да се занимава малко с него. Бащата казва, че това не е негова работа, майката е длъжна да гледа детето си. Това не е Любов към Бога, това е неразбиране на великия Божи закон. Защо плаче детето? Защото вижда, че се излъгало. То казва: “Няма Любов в този свят. Много платих, малко получих.” Обаче, майката го взема в ръцете си, окъпва го, нахранва го и, като задоволи нуждите му, то се успокоява и казва: “Сега съм доволен, има смисъл животът.” Човек има наематели и вътре в себе си, които го правят недоволен. Днес жената е недоволна, не й се живее.
към беседата >>

То плаче всѣка нощь, налага се, иска това-онова, а майката не може да спи, не е свободна да си легне. (втори вариант)
И това правятъ съвременнитѣ културни хора на XX в.! Живѣешъ въ една такава дупка две-три години и следъ това носишъ последствията на този затворъ. И като излѣзешъ отъ него, благодаришъ, че си се освободилъ отъ хазяитѣ. И хазяитѣ благодарятъ, че се освободили отъ наемателитѣ си. Лесно се освобождава човѣкъ отъ външнитѣ си наематели, но какво ще прави, когато дойде детенцето имъ, тѣхниятъ вѫтрешенъ наематель? То плаче всѣка нощь, налага се, иска това-онова, а майката не може да спи, не е свободна да си легне. Детето плаче и, като не може да го успокои, тя събужда бащата, и той да се занимае малко съ него. Бащата казва, че това не е негова работа, майката е длъжна да гледа детето си. Това не е любовь къмъ Бога, това е неразбиране на великия Божи законъ. Защо плаче детето? — Защото вижда, че се излъгало.
към втори вариант >>

Детето плаче и, като не може да го успокои, тя събужда бащата, и той да се занимае малко съ него. (втори вариант)
Живѣешъ въ една такава дупка две-три години и следъ това носишъ последствията на този затворъ. И като излѣзешъ отъ него, благодаришъ, че си се освободилъ отъ хазяитѣ. И хазяитѣ благодарятъ, че се освободили отъ наемателитѣ си. Лесно се освобождава човѣкъ отъ външнитѣ си наематели, но какво ще прави, когато дойде детенцето имъ, тѣхниятъ вѫтрешенъ наематель? То плаче всѣка нощь, налага се, иска това-онова, а майката не може да спи, не е свободна да си легне. Детето плаче и, като не може да го успокои, тя събужда бащата, и той да се занимае малко съ него. Бащата казва, че това не е негова работа, майката е длъжна да гледа детето си. Това не е любовь къмъ Бога, това е неразбиране на великия Божи законъ. Защо плаче детето? — Защото вижда, че се излъгало. То казва; Нѣма любовь въ този свѣтъ.
към втори вариант >>

Защо плаче детето? (втори вариант)
Лесно се освобождава човѣкъ отъ външнитѣ си наематели, но какво ще прави, когато дойде детенцето имъ, тѣхниятъ вѫтрешенъ наематель? То плаче всѣка нощь, налага се, иска това-онова, а майката не може да спи, не е свободна да си легне. Детето плаче и, като не може да го успокои, тя събужда бащата, и той да се занимае малко съ него. Бащата казва, че това не е негова работа, майката е длъжна да гледа детето си. Това не е любовь къмъ Бога, това е неразбиране на великия Божи законъ. Защо плаче детето? — Защото вижда, че се излъгало. То казва; Нѣма любовь въ този свѣтъ. Много платихъ, малко получихъ. Обаче, майката го взима въ рѫцетѣ си, окѫпва го, нахранва го и, като задоволи нуждитѣ му, то се успокоява и казва: Сега съмъ доволенъ, има смисълъ животътъ. Човѣкъ има наематели и вѫтре въ себе си, които го правятъ недоволенъ.
към втори вариант >>

74. Призваните

Като заминете, няма да плачат за вас, защото знаят къде отивате.
Сега идат блажени дни – на Възкресение и подмладяване. Всички ще бъдете млади, на тридесет и три години. Ще живеете на земята, колкото искате; ще си заминете, когато свършите работата си. Ще извикате близките и приятелите си, ще им кажете, че заминавате за онзи свят. Ще се сбогувате с тях и ще тръгнете за отечеството си. Като заминете, няма да плачат за вас, защото знаят къде отивате. За да заминавате за онзи свят по свобода и да се връщате по свобода, трябва да се откажете от омразата, от ревността, завистта, от всички дребнавости. Че някой ви обрал, това да не ви смущава. Вашето е всякога ваше, никой не може да ви го вземе. И да го вземе, ще го получите назад. Желая, всички да се запознаете лично с Христа.
към беседата >>

Като заминете, нѣма да плачатъ за васъ, защото знаятъ, кѫде отивате. (втори вариант)
Сега идатъ блажени дни — на възкресение и подмладяване. Всички ще бѫдете млади, на 33 години. Ще живѣете на земята, колкото искате; ще си заминете, когато свършите работата си. Ще извикате близкитѣ и приятелитѣ си, ще имъ кажете, че заминавате за онзи свѣтъ. Ще се сбогувате съ тѣхъ и ще тръгнете за отечеството си. Като заминете, нѣма да плачатъ за васъ, защото знаятъ, кѫде отивате. За да заминавате за онзи свѣтъ по свобода и да се връщате по свобода, трѣбва да се откажете отъ омразата, отъ ревностьта, завистьта, отъ всички дребнавости. Че нѣкой ви обралъ, това да не ви смущава. Вашето е всѣкога ваше, никой не може да ви го вземе. И да го вземе, ще го получите назадъ. Желая, всички да се запознаете лично съ Христа.
към втори вариант >>

75. Да наеме работници

На плачливото. Защо?
Тройката е резултат, число на равновесие. Числата 6 и 9 също са резултат. Числото 3 означава различието между индивидите, 6 – различието между домовете, 9 – различието между народите, а 11 е число на раздорите. Като четете притчата за домовития човек, запитвате защо господарят платил и на последните работници, колкото на първите. Питам: на кое дете майката дава най-много? На плачливото. Защо? За да има мир вкъщи. Следователно, когато питате защо Бог дава и на лошите толкова, колкото и на добрите, ще знаете, че Той постъпва така, за да има мир в света. Когато имат къщи, ниви, лозя, пари, лошите хора се укротяват. Ако им отнемете богатствата, те стават размирници, вдигат шум, правят крамоли. Искате ли мир в света, задоволете първо лошите хора, дайте им колкото може повече блага и богатства.
към беседата >>

— На плачливото. (втори вариант)
Тройката е резултатъ, число на равновесие. Числата шесть и деветь сѫщо сѫ резултатъ. Числото три означава различието между индивидитѣ, шесть — различието между домоветѣ, деветь — различието между народитѣ, а единадесеть е число на раздоритѣ. Като четете притчата за домовития човѣкъ, запитвате, защо господарьтъ платилъ и на последнитѣ работници, колкото на първитѣ. Питамъ: На кое дете майката дава най-много? — На плачливото. — Защо? — За да има миръ вкѫщи. Следователно, когато питате, защо Богъ дава и на лошитѣ толкова, колкото и на добритѣ, ще знаете, че Той постѫпва така, за да има миръ въ свѣта. Когато иматъ кѫщи, ниви, лозя, пари, лошитѣ хора се укротяватъ. Ако имъ отнемете богатствата, тѣ ставатъ размирници, вдигатъ шумъ, правятъ крамоли.
към втори вариант >>

76. Изобилният живот