Търсене в текстове за 'Плач'

Галилей Величков (1911-1985)

Обаче тези туристи се обидиха, отишли при Учителя и макар че не Го познаваха, запознаха се с Него и му казаха, че са дошли да Му се оплачат от онези, които ги поучават да не пушат и да захвърлят цигарите.
Второ - изводът. Трето - урокът. На Рила бяха дошли туристи от града, бяха се разположили на почивка около езерата, разхождаха се между нас и от време на време припалваха и пушеха цигари. Приятелите им бяха направили строга забележка, че тук не се пуши, защото е свещено място - тук е лагерът на Бялото Братство. Учението на Учителя е учение за чистотата: чист въздух, чиста вода, чиста храна и много, много светлина. Обаче тези туристи се обидиха, отишли при Учителя и макар че не Го познаваха, запознаха се с Него и му казаха, че са дошли да Му се оплачат от онези, които ги поучават да не пушат и да захвърлят цигарите. Учителят с огорчение клати глава и казва: "Вие пушите само цигари. А те също пушат по цял ден и по цяла нощ непрекъснато, откак са дошли тук. Мислите, които излизат от главите им, така пушат, че всичко е опушено тук и не може да се диша свободно. По този въпрос е говорил и Христос, като казва, че не мърси человека онова, което влиза в главата му, а мърси го онова, което излиза от него. Нечистите мисли, които излизат от главите им са по-опасни от пушека на цигарите, който вие гълтате." Ние ахнахме и се засрамихме, а туристите бяха засмени и доволни се разделиха с Учителя.
към текста >>

2. 2_38 Запазената светла точка в съзнанието

Бащата седнал на скамейката, сълзи се ронят от очите му и плаче от жалост за изгубения Висок Идеал.
Позволили му. Седнал на пейката и чакал. И ето, задават се и пристигат двамата му сина - левенти, облечени във военни униформи, прави, високи, да гледаш и да не се нагледаш. Като го видяли, изведнъж се втурнали към него и извикали в един и същи глас: "Татко, ние вече не повръщаме! " И запрегръщали баща си от радост. Бащата седнал на скамейката, сълзи се ронят от очите му и плаче от жалост за изгубения Висок Идеал. Синовете му се радват, подскачат и мислят, че баща им плаче, че споделя тяхната радост, че вече не се измъчват да повръщат храната, която ядат от общия казан. А бащата тихо ронел сълзи. Той плачел за загубения Висок Идеал на синовете си. Той знаел вече, че единствената светла точка в тяхното съзнание, останала от него, е угаснала. Разделили се.
към текста >>

Синовете му се радват, подскачат и мислят, че баща им плаче, че споделя тяхната радост, че вече не се измъчват да повръщат храната, която ядат от общия казан.
Седнал на пейката и чакал. И ето, задават се и пристигат двамата му сина - левенти, облечени във военни униформи, прави, високи, да гледаш и да не се нагледаш. Като го видяли, изведнъж се втурнали към него и извикали в един и същи глас: "Татко, ние вече не повръщаме! " И запрегръщали баща си от радост. Бащата седнал на скамейката, сълзи се ронят от очите му и плаче от жалост за изгубения Висок Идеал. Синовете му се радват, подскачат и мислят, че баща им плаче, че споделя тяхната радост, че вече не се измъчват да повръщат храната, която ядат от общия казан. А бащата тихо ронел сълзи. Той плачел за загубения Висок Идеал на синовете си. Той знаел вече, че единствената светла точка в тяхното съзнание, останала от него, е угаснала. Разделили се. Дошло време, те се уволнили от казармата, после завършили университета, получили хубави професии, отлични служби, оженили се, задомили се, народили им се деца.
към текста >>

Той плачел за загубения Висок Идеал на синовете си.
Като го видяли, изведнъж се втурнали към него и извикали в един и същи глас: "Татко, ние вече не повръщаме! " И запрегръщали баща си от радост. Бащата седнал на скамейката, сълзи се ронят от очите му и плаче от жалост за изгубения Висок Идеал. Синовете му се радват, подскачат и мислят, че баща им плаче, че споделя тяхната радост, че вече не се измъчват да повръщат храната, която ядат от общия казан. А бащата тихо ронел сълзи. Той плачел за загубения Висок Идеал на синовете си. Той знаел вече, че единствената светла точка в тяхното съзнание, останала от него, е угаснала. Разделили се. Дошло време, те се уволнили от казармата, после завършили университета, получили хубави професии, отлични служби, оженили се, задомили се, народили им се деца. Синовете често ходели на гости при баща си, който сега бил вече дядо с много внуци. За внуците той бил добрият дядо, който, кой знае защо, не яде месо, чете някакви чудновати книги, сутрин и вечер се моли, пее понякога необикновени песни и толкоз.
към текста >>

3. 3_07 На концерт с Учителя. Сламената шапка.

Да се смееш ли или да плачеш!
Този случай го разказваше Димитър Кочев със сълзи на очи. Учителят е приел поканата, а приятелите, облечени с официални тъмни костюми за случая, с лъснати и блестящи обувки и с шапки в ръцете си, чакат да слезе Учителя от стаичката Си. Учителят слиза и държи в ръцете Си шапка, както винаги в такива случаи. Изведнъж, като застава пред тях, Той я слага на главата Си и всички виждат, че това е сламена шапка срещу слънце, подходяща да се разхожда Учителя на "Изгрева" в градината, а не е за града, а камо ли за концерт, където се отива строго официално облечен. Учителят е облечен строго официално със сив костюм, отгоре е сложил пардесю според сезона, защото е късна есен и като капак отгоре - наложил е сламена шапка. Да се смееш ли или да плачеш! Приятелите мигат, мигат, срамуват се, но нито се смеят, нито плачат, защото не смеят да кажат нищо, а камо ли да направят бележка на Учителя. Това би било кощунство и те го знаят добре. Те бяха от онези братя-интелектуалци, които държаха много на общественото мнение и бяха много зависими от него. Те искаха, като поканят Учителя на концерт, всички от "Изгрева" да ги видят, че ето те, по-особените, отиват с Учителя на концерт. И ние ги видяхме: всички бяха наложили меките си шапки върху умните си глави, издокарани, а до тях Учителят стърчи със сламена шапка.
към текста >>

Приятелите мигат, мигат, срамуват се, но нито се смеят, нито плачат, защото не смеят да кажат нищо, а камо ли да направят бележка на Учителя.
Учителят е приел поканата, а приятелите, облечени с официални тъмни костюми за случая, с лъснати и блестящи обувки и с шапки в ръцете си, чакат да слезе Учителя от стаичката Си. Учителят слиза и държи в ръцете Си шапка, както винаги в такива случаи. Изведнъж, като застава пред тях, Той я слага на главата Си и всички виждат, че това е сламена шапка срещу слънце, подходяща да се разхожда Учителя на "Изгрева" в градината, а не е за града, а камо ли за концерт, където се отива строго официално облечен. Учителят е облечен строго официално със сив костюм, отгоре е сложил пардесю според сезона, защото е късна есен и като капак отгоре - наложил е сламена шапка. Да се смееш ли или да плачеш! Приятелите мигат, мигат, срамуват се, но нито се смеят, нито плачат, защото не смеят да кажат нищо, а камо ли да направят бележка на Учителя. Това би било кощунство и те го знаят добре. Те бяха от онези братя-интелектуалци, които държаха много на общественото мнение и бяха много зависими от него. Те искаха, като поканят Учителя на концерт, всички от "Изгрева" да ги видят, че ето те, по-особените, отиват с Учителя на концерт. И ние ги видяхме: всички бяха наложили меките си шапки върху умните си глави, издокарани, а до тях Учителят стърчи със сламена шапка. Приятелите се усмихват, побутват се и вътрешно се заливат от смях към издокараните с нови меки европейски шапки, с голямо старание сложени под ъгъл, така, както бе прието да се слагат.
към текста >>

Хем се смее, хем плаче.
" Савка спокойно отговаря: "Учителят ми нареди да ги почистя, да ги изчеткам от праха и да ги сложа на масата, понеже щяло да има изложба на шапки и те трябвало да са готови". Братът разбира, че случаят е подготвен от Учителя за него, отива и разказва на другите с меките шапки, те идват и гледат новите шапки и мигат ли, мигат, и се чудят ли, чудят. През това време Учителят разказва на тези, които са Го заобиколили и Го разпитват за всичко, колко сполучлив е бил концертът, както това се случваше всеки път. Димитър Кочев гледа, след малко очите му се насълзяват и сълзите сами текат по лицето му. От друга страна, в него нещо го надува от смях и той започва да се смее. Хем се смее, хем плаче. След време, когато разказваше този случай, сълзите винаги пълнеха очите му, бършеше ги с ръка и казваше: "Какво величие имаше в тази сламена шапка и колко смешни бяхме с меките шапки на главите си". Това бе един урок за стремежа на ученика към външната страна на нещата. Учителят казва: "Обектът на ученика е вътре - Бог. И затуй няма спънки за постигането Му, той е всякога доволен, защото всичко е вътре в Него. Хората от света търсят своя обект отвън, затова техният живот е пълен с недоволство".
към текста >>

4. 3_08 На концерт с Учителя: Божествен концерт на земята и Божествен концерт за Небето

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976

Руси скача и започва да плаче.
Аз се усмихнах състрадателно, той схвана това и рече: "Сестра, голяма карма изплащам, но благодаря на Бога, че съм в Школата на Учителя". Разделихме се и през целия ден не ми излизаше от ума, че ето, един такъв страдалец е прозрял такива големи истини, които онези младежи-левенти едва ли биха проумели в този си живот. След няколко дни при него идва една сестра и му казва: "Учителят ми каза да дойда при теб и да ти кажа и предам думите му: "Довечера с Руси сме на концерт". Братът се оглежда и не вярва на ушите си. Сестрата повтаря отново дума по дума. Руси скача и започва да плаче. "Защо плачеш? "- пита сестрата. "Плача от радост, че Учителят ме кани да отида на концерт с Него и плача, че няма с какво да се облека за този концерт". А той - беден, от беден по-беден. Разтичват се сестрите - оттук риза, оттам панталон, че скъсяваха ту панталона, ту ризата, ту ръкавите на сакото.
към текста >>

"Защо плачеш?
Разделихме се и през целия ден не ми излизаше от ума, че ето, един такъв страдалец е прозрял такива големи истини, които онези младежи-левенти едва ли биха проумели в този си живот. След няколко дни при него идва една сестра и му казва: "Учителят ми каза да дойда при теб и да ти кажа и предам думите му: "Довечера с Руси сме на концерт". Братът се оглежда и не вярва на ушите си. Сестрата повтаря отново дума по дума. Руси скача и започва да плаче. "Защо плачеш? "- пита сестрата. "Плача от радост, че Учителят ме кани да отида на концерт с Него и плача, че няма с какво да се облека за този концерт". А той - беден, от беден по-беден. Разтичват се сестрите - оттук риза, оттам панталон, че скъсяваха ту панталона, ту ризата, ту ръкавите на сакото. Но накрая, в уречения час, Руси е издокаран и готов.
към текста >>

"Плача от радост, че Учителят ме кани да отида на концерт с Него и плача, че няма с какво да се облека за този концерт".
Братът се оглежда и не вярва на ушите си. Сестрата повтаря отново дума по дума. Руси скача и започва да плаче. "Защо плачеш? "- пита сестрата. "Плача от радост, че Учителят ме кани да отида на концерт с Него и плача, че няма с какво да се облека за този концерт". А той - беден, от беден по-беден. Разтичват се сестрите - оттук риза, оттам панталон, че скъсяваха ту панталона, ту ризата, ту ръкавите на сакото. Но накрая, в уречения час, Руси е издокаран и готов. Учителят застава до него и казва: "Руси, готов ли си? " "Готов е, Учителю!
към текста >>

5. 3_13 На оперета с брат Боян Боев

Гледат и си казват, че изкушенията за тях са играчка и не стигат до плачка, защото са окултни ученици, а окултният ученик е превъзмогнал всяко изкушение.
Залата ахнала и замряла. Приятелите се поусмихнали и поогледали, но отново вторачили поглед напред. Те знаят много добре, че на окултните ученици не е позволено да ходят в кабаре, да гледат голи танцьорки, защото ученикът се изкушава и навлиза в друг свят, в астралния свят на чувствата, който може да го удави в своя океан от страсти. Това нещо го знаят от Учителя. Но след като се спогледали приятелите, решават да гледат балерините, каквото ще да става. Гледат и си казват, че изкушенията за тях са играчка и не стигат до плачка, защото са окултни ученици, а окултният ученик е превъзмогнал всяко изкушение. Така смятат те, така разсъждават шепнешком. Но по едно време излиза солистката на балета, а тя пък е почти съвсем гола, облечена е с много тънко трико, защото представлява Ева в представлението - Ева от райската градина - и тя танцува сега танца на изкушението. Всички изтръпват в залата. Чуват се охкане, въздишки и какви ли не още работи. Публиката е преобладаващо мъжка, защото всеки се натиска да види балета и танца на изкушението, рекламиран във вестниците.
към текста >>

6. 3_16 Георги Куртев

Аз вървях и плачех.
Той ме заведе да се помоля там. Остави ме сама. Аз много бързо влезнах в молитвено състояние на Духа. На отиване му благодарих и казах: "Брат Георге, благодаря ти, че имах възможност да изпитам нещо от духовната чистота в твоята стаичка". Разделихме се. Аз вървях и плачех. Знаех, че това беше последната ми среща с един от истинските ученици на Учителя. Аз много пъти съм влизала "в горницата", във вилата на лозето на търновското Братство, през съборите от 1919 до 1922 година. А там бяха поставени скрижалите на Духа и познавах много добре онова вътрешно състояние на Духа. Бях допусната от Учителя много пъти да посещавам Неговата стаичка на "Изгрева" и много пъти ме е оставял да се моля в нея. Така че аз можех да различавам и разбирах, че тази молитвена стаичка на брат Георги Куртев е изпълнена с чистота и святост на вътрешното общение с Духа.
към текста >>

Плачел брат Георги от обида, че е българин и чрез българин се посяга и кощунства върху скрижалите на Бога.
Георги Куртев застава срещу празното място, където е била по-рано Пентаграмата и се разридава като дете. Наоколо имало братя и сестри - картината била потресающа. Брат Георги е плакал не за себе си, не от себе си, плакал е, че негови сънародници, българи по потекло, са посегнали на една светиня и на скрижалите на Бога. Тези скрижали бяха дадени не в пустинята на Израил, не на планината Синай, а бяха дадени тук, на българска земя, от българин, в чието тяло е бил Всемировият Учител, а над Него е бил Духът на Бога. Тогава друг българин е прострял ръка, за да оскверни тези скрижали на Бога, като ги унищожи. Плачел брат Георги от обида, че е българин и чрез българин се посяга и кощунства върху скрижалите на Бога. Свещен плач за свещени неща! Свещен плач за свещените скрижали на Бога! А там бе написано: "В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката Душа! " Както той, така и останалите братя от първото поколение доживяха да видят това посегателство срещу Учението и Словото на Учителя. Те останаха твърди и устояха докрай като ученици на Школата.
към текста >>

Свещен плач за свещени неща!
Наоколо имало братя и сестри - картината била потресающа. Брат Георги е плакал не за себе си, не от себе си, плакал е, че негови сънародници, българи по потекло, са посегнали на една светиня и на скрижалите на Бога. Тези скрижали бяха дадени не в пустинята на Израил, не на планината Синай, а бяха дадени тук, на българска земя, от българин, в чието тяло е бил Всемировият Учител, а над Него е бил Духът на Бога. Тогава друг българин е прострял ръка, за да оскверни тези скрижали на Бога, като ги унищожи. Плачел брат Георги от обида, че е българин и чрез българин се посяга и кощунства върху скрижалите на Бога. Свещен плач за свещени неща! Свещен плач за свещените скрижали на Бога! А там бе написано: "В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката Душа! " Както той, така и останалите братя от първото поколение доживяха да видят това посегателство срещу Учението и Словото на Учителя. Те останаха твърди и устояха докрай като ученици на Школата. Той бе ученик на Школата на Учителя.
към текста >>

Свещен плач за свещените скрижали на Бога!
Брат Георги е плакал не за себе си, не от себе си, плакал е, че негови сънародници, българи по потекло, са посегнали на една светиня и на скрижалите на Бога. Тези скрижали бяха дадени не в пустинята на Израил, не на планината Синай, а бяха дадени тук, на българска земя, от българин, в чието тяло е бил Всемировият Учител, а над Него е бил Духът на Бога. Тогава друг българин е прострял ръка, за да оскверни тези скрижали на Бога, като ги унищожи. Плачел брат Георги от обида, че е българин и чрез българин се посяга и кощунства върху скрижалите на Бога. Свещен плач за свещени неща! Свещен плач за свещените скрижали на Бога! А там бе написано: "В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката Душа! " Както той, така и останалите братя от първото поколение доживяха да видят това посегателство срещу Учението и Словото на Учителя. Те останаха твърди и устояха докрай като ученици на Школата. Той бе ученик на Школата на Учителя. Аз видях това и се убедих в това.
към текста >>

7. 3_17 Истинското подвизаване

Идва този брат на "Изгрева" през 1927 година и като вижда, че на "Изгрева" има и други такива като него, които искат да се подвизават по неговия начин и че няма кой да ги храни, тогава решава да отиде при Учителя и да Му се оплаче от Георги Куртев.
През цялото това време този брат не хванал нито веднъж мотиката да прекопае някое дърво или да посади нещо в градината. Казвал: "Я не съм дошъл тука да работя, я съм дошъл тук да се подвизавам с песни и молитви в Господа! " И по цял ден пеел, свирил на мандолина, учил есперанто и стенография. Така минали около пет години. Всички го търпели през тези години, но накрая не изтърпели и го освободили и той решил да дойде на "Изгрева", за да се подвизава и тук по същия начин. Идва този брат на "Изгрева" през 1927 година и като вижда, че на "Изгрева" има и други такива като него, които искат да се подвизават по неговия начин и че няма кой да ги храни, тогава решава да отиде при Учителя и да Му се оплаче от Георги Куртев. Решава да помоли Учителя да го върне отново в Айтос, за да може отново там да се подвизава по същия начин, защото тук, на "Изгрева", нямало за него място за подвизаване. Местата за подвизаване били заети от други като него, които не си ги отстъпвали и той влязъл в конфликт с тях и дори опитал и юмруците им. Нали разбрахте, че всеки си имаше място на "Изгрева" и никой не го отстъпваше доброволно, нито пък със сила. Само Учителят беше този, който можеше да променя местата на учениците. И при този случай аз присъствувам на целия този разговор и слушам как подробно разказва този брат Васил, а Учителят го слуша най-внимателно.
към текста >>

8. 3_22 Със зурли и тъпани - на народни борби

Да се смее ли човек или да плаче?
После той се досеща за нещо. Разкрачва се и показва как става тази хватка. И когато показва хватката, тръшва се сам на земята. Все едно, че е повален от същата хватка, която е показвал. Брат Ради е на земята и само му се вирят краката нагоре и се виждат съдраните му панталони. Да се смее ли човек или да плаче? Да плаче от умиление. Ние, които сме около него - и плачем, и се смеем. Това е смях чрез сълзи и другояче не може да бъде. Накрая брат Ради се изправя и казва: "Запомних още десет хватки". Чува се от нас една въздишка.
към текста >>

Да плаче от умиление.
Разкрачва се и показва как става тази хватка. И когато показва хватката, тръшва се сам на земята. Все едно, че е повален от същата хватка, която е показвал. Брат Ради е на земята и само му се вирят краката нагоре и се виждат съдраните му панталони. Да се смее ли човек или да плаче? Да плаче от умиление. Ние, които сме около него - и плачем, и се смеем. Това е смях чрез сълзи и другояче не може да бъде. Накрая брат Ради се изправя и казва: "Запомних още десет хватки". Чува се от нас една въздишка. Ще издържи ли брат Ради на всичките тия хватки, които трябва сам да покаже и след всяка хватка да се тръшне на земята?
към текста >>

Ние, които сме около него - и плачем, и се смеем.
И когато показва хватката, тръшва се сам на земята. Все едно, че е повален от същата хватка, която е показвал. Брат Ради е на земята и само му се вирят краката нагоре и се виждат съдраните му панталони. Да се смее ли човек или да плаче? Да плаче от умиление. Ние, които сме около него - и плачем, и се смеем. Това е смях чрез сълзи и другояче не може да бъде. Накрая брат Ради се изправя и казва: "Запомних още десет хватки". Чува се от нас една въздишка. Ще издържи ли брат Ради на всичките тия хватки, които трябва сам да покаже и след всяка хватка да се тръшне на земята? Той не е в млади години, а е на възраст.
към текста >>

9. 3_30 Песните на Учителя в Мърчаево

Ще плаче, как няма да плаче.
Този оригинал го бе написала собственоръчно Катя Грива. И тя стоеше пред него, мигаше и се чудеше какво да каже. Тогава аз се обърнах към нея и й казах: "Сестра, виждате ли този оригинал? Това го е писала собственоръчно Катя Грива и за мен това е оригиналът, защото аз уважавам този, който го е писал, а не вас, която сте тук пред мен". Катя се докачи, заплака и си тръгна. Ще плаче, как няма да плаче. Но трябва да се пита за кого плаче и от кого плаче. Да продължим с "Песен за "Двете сестри", която бе дадена от Учителя на Беса Несторова, която я бе направила шлагер. Идва при мен Милка Аламанчева и изразява недоволството си от песента пред мене - че това не е песен от Учителя, а разработка от Беса Несторова. Аз отидох при Учителя, Той ми даде едно листче, което още не бях проверила като нотен запис на пианото. Преди това аз бях чула песента от самата Беса и си казах: "Това е шлагер, а не песен от Учителя".
към текста >>

Но трябва да се пита за кого плаче и от кого плаче.
И тя стоеше пред него, мигаше и се чудеше какво да каже. Тогава аз се обърнах към нея и й казах: "Сестра, виждате ли този оригинал? Това го е писала собственоръчно Катя Грива и за мен това е оригиналът, защото аз уважавам този, който го е писал, а не вас, която сте тук пред мен". Катя се докачи, заплака и си тръгна. Ще плаче, как няма да плаче. Но трябва да се пита за кого плаче и от кого плаче. Да продължим с "Песен за "Двете сестри", която бе дадена от Учителя на Беса Несторова, която я бе направила шлагер. Идва при мен Милка Аламанчева и изразява недоволството си от песента пред мене - че това не е песен от Учителя, а разработка от Беса Несторова. Аз отидох при Учителя, Той ми даде едно листче, което още не бях проверила като нотен запис на пианото. Преди това аз бях чула песента от самата Беса и си казах: "Това е шлагер, а не песен от Учителя". След като Учителят ми даде оригинала, аз го взех, отидох на пианото и го изсвирих, а до мене стоеше Милка Аламанчева и слушаше.
към текста >>

10. 3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от Изгрева и на Асавита от Божествения свят

Олга веднага разбира, че е изиграна от духовете на онази, другата ложа, почва да плаче и да иска прошка от това същество.
Но всичко е отлетяло. В главата й няма вече светли мисли, в сърцето й няма вече благородни чувства и няма вече полет за вдъхновението. Няма нищо. Всичко е отлетяло. Останала е в нея само сръднята и разправията с нейната комшийка. Олга веднага разбира, че е изиграна от духовете на онази, другата ложа, почва да плаче и да иска прошка от това същество. Но няма отклик, няма ответ. Цяла нощ Олга не мига, не може да заспи. На следващата сутрин отива при Учителя и Му разказва всичко плачешком. Учителят я гледа строго: "Защо не взе мерки срещу пакостливите и тъмни сили? Те видяха светлината, която слезе от Небето върху тебе и над тебе и веднага изпратиха своите служители да ти попречат." "Учителю, не предполагах, че такова нещо може да ми се случи и тук на "Изгрева", тук пред Вас.
към текста >>

На следващата сутрин отива при Учителя и Му разказва всичко плачешком.
Всичко е отлетяло. Останала е в нея само сръднята и разправията с нейната комшийка. Олга веднага разбира, че е изиграна от духовете на онази, другата ложа, почва да плаче и да иска прошка от това същество. Но няма отклик, няма ответ. Цяла нощ Олга не мига, не може да заспи. На следващата сутрин отива при Учителя и Му разказва всичко плачешком. Учителят я гледа строго: "Защо не взе мерки срещу пакостливите и тъмни сили? Те видяха светлината, която слезе от Небето върху тебе и над тебе и веднага изпратиха своите служители да ти попречат." "Учителю, не предполагах, че такова нещо може да ми се случи и тук на "Изгрева", тук пред Вас. Ще мога ли да поправя грешката си? " Олга плаче, пада на колене и със сълзи облива коленете на Учителя. Учителят се навежда и я повдига.
към текста >>

" Олга плаче, пада на колене и със сълзи облива коленете на Учителя.
Цяла нощ Олга не мига, не може да заспи. На следващата сутрин отива при Учителя и Му разказва всичко плачешком. Учителят я гледа строго: "Защо не взе мерки срещу пакостливите и тъмни сили? Те видяха светлината, която слезе от Небето върху тебе и над тебе и веднага изпратиха своите служители да ти попречат." "Учителю, не предполагах, че такова нещо може да ми се случи и тук на "Изгрева", тук пред Вас. Ще мога ли да поправя грешката си? " Олга плаче, пада на колене и със сълзи облива коленете на Учителя. Учителят се навежда и я повдига. "Добре, след тридесет и три дни това същество ще дойде отново в уречения час. Но не се ли справиш този път - ще отговаряш пред Бога. Защото това същество се изпраща от Божествения свят само и само за да даде думите и да ти продиктува текста на Паневритмията". С това Учителят приключва разговора, а Олга се навежда, целува Му ръка и си тръгва.
към текста >>

11. 3_47 Бурята на Катя Грива и нейната вяра

Няма сили да плаче, няма сили да проговори.
Само че Катя, която за какви ли не дребни неща ходеше при Учителя да Го пита, не посмя да отиде и да Го пита дали одобрява настоящия й брак с Ангел Янушев. Тя реши, че това е личен проблем и че може да го реши сама в името на великата си любов. Но един хубав ден тя се събужда - пристига Ангел, облечен в официален костюм и казва, че не може да се ожени за нея, връща й годежа и си заминава така, както е дошъл. Катя я залива нещо като вряла вода. Стои, не мърда, не шава.- Постепенно се измъква от бараката, излиза навън и се дотътря до чешмата. Няма сили да плаче, няма сили да проговори. Среща я една сестра, повдига я и я завежда в своята барака. Катя разказва всичко. Сестрата става, отива при Учителя и Му разказва всичко. Учителят слуша, мълчи и нищо не казва. Постепенно Катя се съвзема, но в нея се задават чувства, които като вулкан започват да изригват в нея от дън земя.
към текста >>

Катя плаче, а в нея бурята е затихнала, но не я е напуснала.
Бурята, която се надига в душата на Катя, се поема от този мотив. Той я укротява, насочва я нагоре към Онзи, Който управлява всичко. Учителят я извиква и й изсвирва песента. После я изпява. Накрая казва: "Благодарение на твоето състояние, днес се роди песента "Бурята". Катя плаче, а в нея бурята е затихнала, но не я е напуснала. Останал е един спомен и една булчинска рокля, която не бе облякла. Катя научава лично от Учителя как се изпълнява тази песен и запаметява думите: "Тъжна ми е душата. Скръб и печал ме обземат. Силна буря в мен се повдига, но никого не обвинявам. Бурята е буря, но в мен е Той.
към текста >>

По едно време виждам как Катя Грива, отишла встрани и седнала на една скала на тридесет-четиридесет метра от нас, плачеше.
Само тя можеше да преживее истинското състояние на тази песен, защото чрез нея Учителят измести бурята, за да израсне в нея онова, което покълна като Сила и я държа до края на живота й. Бяхме на една екскурзия на Седемте езера на Рила. Бяхме отседнали на една поляна между Четвъртото и Петото езеро. Братството се бе разположило и почиваше. В такива случаи между нас се повеждаха непринудени разговори, като центърът на всяка една нова тема от разговора ни бе Учителят. По едно време виждам как Катя Грива, отишла встрани и седнала на една скала на тридесет-четиридесет метра от нас, плачеше. Имаше една болка, за която само тя си знаеше и затова плачеше. Никой не можеше да й помогне в този момент, защото, както тя бе на скалата далеч от нас, така и ние бяхме далеч от нейните тревоги и проблеми. В този момент Учителят я поглежда. Вглежда се в нея, фиксира я с поглед и за пръв път запя песента "Да имаш вяра". Цялото Братство запя след като Учителят изпя тази песен, дадена тук за пръв път пред всички ни.
към текста >>

Имаше една болка, за която само тя си знаеше и затова плачеше.
Бяхме на една екскурзия на Седемте езера на Рила. Бяхме отседнали на една поляна между Четвъртото и Петото езеро. Братството се бе разположило и почиваше. В такива случаи между нас се повеждаха непринудени разговори, като центърът на всяка една нова тема от разговора ни бе Учителят. По едно време виждам как Катя Грива, отишла встрани и седнала на една скала на тридесет-четиридесет метра от нас, плачеше. Имаше една болка, за която само тя си знаеше и затова плачеше. Никой не можеше да й помогне в този момент, защото, както тя бе на скалата далеч от нас, така и ние бяхме далеч от нейните тревоги и проблеми. В този момент Учителят я поглежда. Вглежда се в нея, фиксира я с поглед и за пръв път запя песента "Да имаш вяра". Цялото Братство запя след като Учителят изпя тази песен, дадена тук за пръв път пред всички ни. Текстът на песента беше от едно изречение: "Да имаш вяра, вяра, да имаш вяра, вяра..." Пеехме всички.
към текста >>

12. 3_48 Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школат а

Аз се срамувах и плачех.
Такова нещо го няма никъде по света. Нито е по учението на г-н Дънов. Това ви го заявявам аз оттук, като прокурор, от тази катедра! Аз имам лична кореспонденция с г-н Дънов и знам как стоят нещата. И знам какво да говоря." Нашите приятели - подсъдими, свидетели и зрители от съдебната зала, се смееха самодоволно, пъчеха се и се тупаха геройски по гърдите. Аз се срамувах и плачех. Всичко бях изстрадала, защото знаех откъде започна отклонението в Школата. Това отклонение ни доведе на този процес. И след процеса ни отведе по-нататък - в безизходица за нашето поколение. А вие, следващото поколение, пазете се от невежеството и простотията, защото то е голяма сила и помита всичко пред себе си. За тях няма закон и няма правила!
към текста >>

13. 3_64 Нападения срещу Изгрева

Аз минах покрай Него и плачех.
Единият я спъва с крак и тя полита да падне на земята. Тогава се сеща и извиква: "Учителю! ". Разказваше ми: "Само за миг аз бях на земята, онези, като че ли нещо видяха - така се уплашиха, че побягнаха от мен. Какво видяха не зная. Но когато се прибрах на "Изгрева", Учителят стоеше на балкона и ме чакаше. Аз минах покрай Него и плачех. Учителят ме запита: "Как е, сестра? " "Благодаря Ви, Учителю, за помощта", а Той продължи: "И друг път не закъснявай, за да не изкушаваш другите и да не заангажираш Небето и Бога." Такива случаи имаше много, но нито един с другия не си схождаше. По този път от града за "Изгрева" нито една сестра не пострада, но много имаха различни опитности как Учителят ги е охранявал и пазил. Вие ще ги намерите и проучите, ако - разбира се - бъдат описани от потърпевшите. В София имаше една религиозна секта "Ангелска тръба", която водеше злостна кампания срещу Бялото Братство и срещу Учителя.
към текста >>

14. 3_65 Женитбата на Михаил Иванов и Кръстю Христов за света

Да се чудиш или да плачеш?
Да се чудиш и маеш - възрастни приятели с бради - едни с черни бради, други с бели бради, приятели с много знания и опит, а да се подведат. А покрай тях се подведоха и сестрите. Това пък какво означава? Означава, че цялата тази работа с тези спиритически групи бе поставена на погрешна основа. Те не изучаваха Словото на Учителя, а изучаваха онова, което им бе давано на спиритическите сеанси от явяващите се духове. Да се чудиш или да плачеш? Та пристигат тези двамата хубавци и започват да се показват пред тях като ясновидци, като хора с видения, като хора, имащи връзка, с Невидимия свят. Започват да им говорят това-онова, което са чули оттук-оттам - от другите приятели или от Учителя. Забърква се една такава каша, че се подвеждат всички, без изключение. По онова време Учителят дава отпор чрез един частен разговор от 12 февруари 1921 година пред Костадин Иларионов, Димитър Добрев и Лазар Котев. Учителят упреква възрастните приятели, обвинява ги, че им дават подслон, че ги прибират под покривите си, че им отпущат пари, за да живеят в Търново, за да се подвизават уж духовно чрез Невидимия свят.
към текста >>

15. 3_68 Самозванецът

Когато някой плаче, остави го да получи опитност.
Ония бяха гиганти, а тия са бръмбари. Те си бяха във Варна много добре. Още не.са за света. Да си отидат там. Като се компрометират, хората ще кажат: "Ето ги, всичките са такива." Трябва да ги изпитвате. Когато някой плаче, остави го да получи опитност. Постави една, две, три години на опит и тогава го приеми. Тях ги разглези Гоъблашев. Всички ходеха при тях на поклонение. Нямам нищо общо с хора, които лъжат. Аз зная техните съзерцания.
към текста >>

16. 3_74 Политически събития

Да се чудиш ли, да се маеш ли, или да плачеш.
Тогава и те, като поздравяваха Учителя така, показваха, че одобряват новата промяна, като мислеха, че комунистите са техни братовчеди по идеи. Учителят седеше, гледаше и нищо не казваше. По-късно разбрахме това мълчание. А ние си имахме поздрав с вдигната дясна ръка до нивото на дясното ухо с длан напред, като казвахме част от формулите на Пентаграма, защото човек е жив Пентаграм. А тия приятели идваха и вдигаха дясна ръка в юмрук за поздрав. Да се чудиш ли, да се маеш ли, или да плачеш. А Учителят мълчи. Какво невежество и каква простотия. Или с една дума: кой какъвто си беше, такъв си и остана. Вари го, печи го, в Школа го слагай , учи го, но накрая той си показва това, което е в него, защото в себе си носи същината на своето си предназначение. И след това ние наблюдавахме всички онези приятели, които бяха с леви и комунистически идеи, как времето ги накара да се определят.
към текста >>

17. 3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света

Препрочита отново статията и плаче от радост.
Завежда го у дома си и му предоставя гостната стая. След като се нахранили, след като се разговорили за войната, накрая Руси Караиванов му дава една беседа от Учителя, преведена на руски, за да се занимава, докато заспи. Бра'т Руси е доволен, защото са се сбъднали думите на Учителя, че славянството е непобедимо и че Русия има мисия в света. Ето горе, в неговата стая, определена за гости сега почива руски офицер и чете беседа от Учителя на руски. Той взима и разгръща отново онзи вестник "Братство", от който той бе научил какъв ще бъде изходът на войната. Препрочита отново статията и плаче от радост. По едно време в стаята му нахлува руският офицер. Пита го: "Какво е това? Кой го е написал? Жив ли е този човек? Такова нещо аз никога не съм срещал и няма никъде написано по света.
към текста >>

18. 4_03 Учение и служение на Високия Идеал

Много пъти вечер плачех.
Образувах голям смесен хор. Преподавах на десетина ученика по цигулка. Третата година образувах малък оркестър от учениците си. Между номерата, с които се представихме, бяха "Първият ден на пролетта" и "Евера" от Паневритмията, акомпанирани на китара. С всичко се справях много добре, но мен самата това не ме задоволяваше. Много пъти вечер плачех. Имах желание да уча и да постигна нещо много повече в цигулковото изкуство. На четвъртата година ме назначиха учителка в Свищовската смесена гимназия. За моя преголяма изненада, дадоха ми седемнадесет часа физкултура и само седем часа пеене. Влязла в клас, в първия учебен ден, разпитах учениците си за музикалния живот в Свищов. Накрая ги наредих в редици, изиграха "Аум" и часът завърши, понеже звънецът удари.
към текста >>

19. 4_05 Песните на Учителя и вселяване на Духа Божий

След това Го заобиколихме и, плачейки от радост, целувахме ръката Му.
Тогава явно видях как Духът влезна в Него и развърза езика Му. Учителят изнесе много хубава беседа. След беседата всички запяхме, просълзени от радост. Това бе голямо чудо - да се види как се вселява Духът в Учителя и как развърза езика Му, и как чрез Него отново започна да тече Словото на Бога. След беседата отидохме на полянката и изиграхме Паневритмията. След това Го заобиколихме и, плачейки от радост, целувахме ръката Му. Той също плачеше. Бяхме потресени от станалото пред всички ни чудо и благодаряхме на Бога. За мен остана паметно да видя вселяването на Великия Божи Дух в Учителя и свалянето на Словото на Бога чрез устата на Учителя. За мен, в този момент, песните на Учителя означаваха извисяване към Духа Господен и призоваване на Силите Господни да се проявят в Сила и Живот чрез Учителя. Песните на Учителя за мен означаваха в този миг възвисяване към Духа Божий, а Духът Божий означаваше вселяване в Учителя, идване и втичане чрез Него на Словото на Бога.
към текста >>

Той също плачеше.
Учителят изнесе много хубава беседа. След беседата всички запяхме, просълзени от радост. Това бе голямо чудо - да се види как се вселява Духът в Учителя и как развърза езика Му, и как чрез Него отново започна да тече Словото на Бога. След беседата отидохме на полянката и изиграхме Паневритмията. След това Го заобиколихме и, плачейки от радост, целувахме ръката Му. Той също плачеше. Бяхме потресени от станалото пред всички ни чудо и благодаряхме на Бога. За мен остана паметно да видя вселяването на Великия Божи Дух в Учителя и свалянето на Словото на Бога чрез устата на Учителя. За мен, в този момент, песните на Учителя означаваха извисяване към Духа Господен и призоваване на Силите Господни да се проявят в Сила и Живот чрез Учителя. Песните на Учителя за мен означаваха в този миг възвисяване към Духа Божий, а Духът Божий означаваше вселяване в Учителя, идване и втичане чрез Него на Словото на Бога. Това бяха два момента на един звезден миг - възвисяване чрез песента на Учителя към Бога и вселяване на Божествения Дух в Учителя.
към текста >>

20. 4_07 Ученици - музиканти в Школата на Учителя

Майка му ще плаче, ще се чуди защо си е заминало, без да знае защо е слязло детето й на земята." Неведоми са духовните пътища и закони.
Едно момченце се отдели от групата, отиде до Учителя и Го запита: "Вие ли сте Учителят? " Наведе се и Му целуна ръка. След това се завърна при групата си. Учителят каза: "Това дете утре ще си замине. Дошло е на земята, за да направи връзка с Мене. Майка му ще плаче, ще се чуди защо си е заминало, без да знае защо е слязло детето й на земята." Неведоми са духовните пътища и закони. Незнайни са човешките пътища и необясними са подтиците у човека. Само човешката душа търси своя възлюблен - Божествения Дух. Защото човешката душа търси общение с Бога. Много братя и сестри, освен къщите си в града, имаха дървени бараки на "Изгрева", където нощуваха обикновено след школния ден. Ние с майка ми също пожелахме да си направим дървена барачка.
към текста >>

21. 4_11 Последният концерт пред Учителя

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Сестра Стойна и аз стояхме до късно в салона и плачехме.
Учителят бе допуснал това. Майка ми разтрила пъпа на Учителя, препасало го с чист плат, а Учителят казал: "Бавно завършва процесът" и заспал. Тогава никой не се досещаше, не предполагаше какво значат тези думи. Чак след като си замина Учителят, разбрахме техния смисъл. Във вторник, на 26 декември 1944 година, разбрахме, че Учителят не е добре. Сестра Стойна и аз стояхме до късно в салона и плачехме. На сутринта рано пристигнахме отново. Мария Тодорова и Борис Николов ни повикаха да видим Учителя. Влязохме долу в стаичката Му, където беше приемната Му и там Го видяхме - полулегнал и дишаше тежко. Взехме си мислено сбогом и плачейки отидохме в салона. След известно време казаха, че Учителят си е заминал.
към текста >>

Взехме си мислено сбогом и плачейки отидохме в салона.
Във вторник, на 26 декември 1944 година, разбрахме, че Учителят не е добре. Сестра Стойна и аз стояхме до късно в салона и плачехме. На сутринта рано пристигнахме отново. Мария Тодорова и Борис Николов ни повикаха да видим Учителя. Влязохме долу в стаичката Му, където беше приемната Му и там Го видяхме - полулегнал и дишаше тежко. Взехме си мислено сбогом и плачейки отидохме в салона. След известно време казаха, че Учителят си е заминал. Като се разсъмна Го поставиха в салона, облечен в бели дрехи. Ние стояхме пред вратата на салона, до прозорчето. Беше 27 декември 1944 година. Тогава пристигнаха с джипка двама униформени от милицията, за да Го арестуват.
към текста >>

Влезнаха в салона, видяха, че е облечен и поставен на смъртното ложе, изненадаха се, а след това ни огледаха как всички ние плачем, наскърбени от заминаването Му.
Тогава пристигнаха с джипка двама униформени от милицията, за да Го арестуват. Запитаха ни: "Где е Учителят Петър Дънов? " Ние намерихме сили в себе си да им Го покажем и с ирония да изречем думите: "Ето Го Учителят! Вземете Го! " Бяха двама човека униформени и въоръжени. Влезнаха в салона, видяха, че е облечен и поставен на смъртното ложе, изненадаха се, а след това ни огледаха как всички ние плачем, наскърбени от заминаването Му. Един от тях се изпусна да каже: "Ето един, който се измъкна от възмездието! " Ние чухме това и изтръпнахме, защото се разкри тяхното намерение да арестуват Учителя и да извършат физическа разправа и насилие върху Него. Тогава времената бяха такива, че се убиваха хора и със съд, и без съд. Припомних си оня ден, когато Учителят беше казал, че има три пътя за Него. Единият от тях беше да остане на земята и на "Изгрева", да подгонят Него и нас, учениците Му и тогава българският народ да си навлече карма хилядократно по-голяма от тази на евреите.
към текста >>

22. 5_23 Българската народна песен

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Някои песни са просто плач.
"Българската народна песен" Българският народ е прекарал петстотин години под турско робство. Минал е през големи страдания и под тяхно влияние българската народна песен се е изменила, Влезнали са в нея отрицателни образи, горчиви чувства, скръб, отчаяние. Някои песни са просто плач. Учителят е работил дълги години върху българската народна песен. На едно място Той казва: "Аз съм работил повече от двадесет години, докато изчистя българската музика, за да обърна отрицателните образи в положителни и лошите чувства в добри. Много време ми е вземало това, докато възстановя чистотата на българската музика." Учителят даде образци на очистена българска народна песен. Тази песен е един от опитите, които Учителят прави. Думите са положителни, както Учителят ги е предал: "Светли дни, мамо, настанаха за млади момци.
към текста >>

23. 5_40 Учителят за Фердинанд и Европейската война

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Събитията на фронта и положенията на войските беше плачевно.
Геният на злото като похлупак бе затиснал България. Отидоха и запитаха Учителя какво ще стане по-нататък. Той отговори: "Германия ще загуби войната и България трябва да побърза и да вземе мерки." Занесоха това на Фердинанд, а той вместо да благодари, че може да се измъкне от войната, взе че нареди да се интернира Учителят във Варна. Той бе интерниран във Варна и отседна в хотел "Лондон" в една малка стаичка на тавана. Когато дойдоха двама стражари да го отведат, Той каза: "Аз ще замина за Варна, но този, който ви изпрати, ще замине от България и няма вече никога да се върне." Тези, които чуха това, доживяха да видят как се сбъдна изгонването на Фердинанд от България. Събитията на фронта и положенията на войските беше плачевно. Донасят на Учителя за всичко най-подробно. При Учителя е изпратено официално лице да питат за съвет. Учителят каза: "България трябва да излезе шест месеца преди да свърши войната. Ако Фердинанд стори това, ще може да се измъкне. Но ако не го стори, ще провери колко струва неговото непослушание." Думите на Учителя са занесени отново на Фердинанд, но неговото вироглавство е толкова голямо, колкото е голяма силата на злия гений в него.
към текста >>

24. 5_58 Диамантите на евреите и скинията на Мойсея

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Те плачеха на глас от тази проповед на Боян Боев и неговото застъпничество.
" Аз не излъгах, казах истината, че Учителят ги прие да ги пази в мое присъствие. Другата заповед е "Не кради! " Аз не мога да крада, а вие, ако ги задържите, значи крадете и сте престъпили и газите тези десет заповеди и сте противни на Йехова, на Саваот, на Бога, което е едно и също. Бог поругаем не бива. Амин! " Евреите стояха като гръмнати. Те плачеха на глас от тази проповед на Боян Боев и неговото застъпничество. След малко и Боян заплака. Тогава разбрахме, че друг говори чрез него, за да се застъпи за символите от скинията на евреите, които бяха донесени и оставени при нозете на Всемировия Учител. Това бе най-чудното явление, което ни се случи след заминаването Му и което засвидетелствуваме в Дух и Истина! Диамантите с епруветката бяха предадени на еврейската делегация. Те се поклониха и си тръгнаха.
към текста >>

25. 8_05 Катя Грива - певица и ученик

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Отива си и цял ден плаче от радост, че Учителят се е усмихнал и е одобрил това място.
Той се усмихва за пръв път от шест месеца и пита: "Къде е назначена сестрата за учителка? " Което е най-интересното, Катя дори не обърнала внимание къде е назначена, понеже възприема това като най-голямата трагедия в живота си и й е безразлично къде ще бъде учителка. Катя изважда заповедта, разгръща я и я подава на Учителя. Учителят прочита къде е назначена и казва: "Ето едно хубаво място за учителка по пеене". Катя поглежда заповедта развълнувана и от вълнение не може да прочете кое е това място. Отива си и цял ден плаче от радост, че Учителят се е усмихнал и е одобрил това място. Чак на следващия ден, след като се успокоява, успява да прочете името на града, където е определено да бъде учителка. Когато пристигнала, трябвало да подготви духов оркестър. А тя не знаела как да направи това. Изпраща телеграма на брат си Димитър Грива: "Ела веднага! Подготвям духов оркестър!
към текста >>

Но накрая духовият оркестър изсвирва първия марш, марширувайки през града, а през цялото време Катя върви след духовия оркестър и плаче, че е сполучила.
Подготвям духов оркестър! " Рожденият й брат Димитър разбира каква е работата - тя като певица няма никакво понятие от духови инструменти и духова музика. Затова заминава за там и аранжира всички маршове. Престоява известно време и работи с духовия оркестър. Това било много трудно за Катя. Но накрая духовият оркестър изсвирва първия марш, марширувайки през града, а през цялото време Катя върви след духовия оркестър и плаче, че е сполучила. И, което е най-важното, във всички градове, където е била учителка, трябвало да работи като военен капелмайстор с духови оркестри. По онова време всяка гимназия имаше духов оркестър. Той беше най-голямата гордост за училището и за града. Катя е учителствувала в Ловеч, Самоков, Пазарджик и накрая - в Трън. След като Учителят си заминава, чак тогава тя разбира какво е направил за нея.
към текста >>

26. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Савка пада на колене пред Него, с плач започва да Му помага и Го облича.
Ние не знаехме и не предполагахме това. Боже, като си помисля за този момент, направо настръхвам. От деликатност не го питахме от какво има нужда и не знаехме какво е положението. Накрая Савка се качи горе да види защо Учителят не слиза, а се бави. Като влиза Савка горе при Него, какво да види: Учителят прави неуспешни опити с парализираната ръка да се облече. Савка пада на колене пред Него, с плач започва да Му помага и Го облича. Извиква и Паша и мен и ние Му помогнахме да слезе по стъпалата и Го качихме в определената за Него кола. Ние със Савка седнахме нарочно на седалката зад Него, та ако има нужда да Му подложим на главата възглавница или дреха или ако иска нещо, да можем да Му услужим. Приятелите тръгнаха с рейса. Като пътувахме с колата, приех една мисъл, която не беше моя. Аз бях напрегната както останалите и виждах в какво състояние беше Учителят.
към текста >>

27. 8_16 Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София?

Галилей Величков (1911-1985)

За това никой не може да се оплаче от държавата.
След това те бяха иззети от онези, които се явяваха скрити пълномощници в полза на държавата като ничии имоти. Дойде онова време, когато всичко бе отчуждено, всичко бе изселено от "Изгрева" и накрая бе разрушено. "Изгревът" бе изметен и след това на негово място бяха построени цял комплекс от сгради на легацята на Съветския съюз и на други страни. Трябва да се отдаде дължимата заслуга на държавата, че настани всички без изключение в апартаменти с парно отопление, топла вода, осветление. И тези, които имаха нотариални актове и тези, които нямаха - всички бяха устроени с жилище. За това никой не може да се оплаче от държавата. какво стана с нас, стенографките? Савка си замина през 1945 година. Брат й, който бе наследник на една трета част от салона, се отказа от този дял. Заради политически причини той бе изпратен в концлагер и там почина. Отказа се от салона на Братството и сам си отряза корените на Дървото на Живота.
към текста >>

28. 2_37 Най-великите пирати от Французката енциклопедия

Отиди при учителите и им се оплачи, че каквито са при тях, три пъти по-луди са при тебе.
Вцепенен е. Мълчи. "Е, рекох, да бъдеш пират и да пленяваш английски и испански кораби се иска смелост и много ум и качества. Оттам идват тези техни качества. А днешните им учители са били навремето техни пленници и роби от английската и испанска флотилия. Затова е тази борба сега, но ще премине. Отиди при учителите и им се оплачи, че каквито са при тях, три пъти по-луди са при тебе. Кажи им каквото искат, това да направят с тях и че ти изобщо не можеш да се справиш." Отива приятелят в училището и предава думите на Учителя. Те го гледат, изслушват го и накрая му казват: "Ще ги изтърпим още един месец, до края на учебната година и ако не се налудуват през лятната ваканция, то следващата учебна година няма да ги записваш при нас." Но лятото минало, а те били изпратени на село. Лудували, търчали на воля и до насита. Есента, когато се върнали, били се вече умирили. Записал ги приятелят в същото училище, но вече утихнали и не правели такива големи бели.
към текста >>

29. 22. ПРИСТИГАНЕ В СЕЛО АЧЛАРЕ

Дечицата уплашени плачеха.
Тъй че не се усети, че ние го напуснахме, а в туй време ние правим нашия опит в село Ачларе. Пристигнахме в селото Ачларе, което сега се казва Екзарх Антимово, в полунощ, в мрак, изкаляни и мокри и пребити от път. Къщата беше тъмна. Нямаше домакиня. Жената на Жечо се беше поминала миналата година. Дечицата уплашени плачеха. А кучето ту лаеше, ту виеше. Ту лае нас, ту започва да вие като вълк. Ту за нещо или от нещо. Знаех от стари хора, че когато куче завие като вълк, вие на прокоба. Та сега деца плачат, куче ту лае, ту вие, а наоколо мирише на селски двор.
към текста >>

Та сега деца плачат, куче ту лае, ту вие, а наоколо мирише на селски двор.
Дечицата уплашени плачеха. А кучето ту лаеше, ту виеше. Ту лае нас, ту започва да вие като вълк. Ту за нещо или от нещо. Знаех от стари хора, че когато куче завие като вълк, вие на прокоба. Та сега деца плачат, куче ту лае, ту вие, а наоколо мирише на селски двор. Запалихме огъня на огнището, стана светло, почувства се топлинка и уют в домашния кът. Преоблякохме се, стоплихме се, кипна и чайникът и се напихме с топла вода. Животът пак слезе в нас, в своите права. Първите няколко дни ние устройвахме дома, двора, в стаите наслагахме сено, метнахме една черга и се получи легло за всички ни. Там налягахме един до друг на общата постеля, нали сме за общ комунален живот!
към текста >>

30. 26. ЖЪТВАТА

А който ни гледа не трябва да ни се смее, а трябва да му се доплаче.
Приятно ни беше да ни грее слънцето, но жътвата не вървеше. По едно време минаха цигани по пътя, поспряха се, погледнаха се и се посмяха. По едно време седнаха и се захласнаха от смях. Един от нас ги пита: „Защо ни се смеете? Не виждате ли, че не умеем да жънем и само се мъчим. А който ни гледа не трябва да ни се смее, а трябва да му се доплаче. По-добре заплачете, та и ние да дойдем, та да заплачем заедно." Циганите се замислиха. Ще кажеш, може ли циганин да мисли? Не знаем колко може да мисли циганин, но ето те дойдоха, вземаха сърповете и започнаха да жънат така бързо и виртуозно, както цигулар свири с лъка си на цигулка. Така оприличих аз тяхното женене - свирене на цигулка. Показаха ни как да държим сърпа, как да замахваме, как с другата ръка да обхващаме стъблата, как да прибираме ръкойката.
към текста >>

По-добре заплачете, та и ние да дойдем, та да заплачем заедно." Циганите се замислиха.
По едно време минаха цигани по пътя, поспряха се, погледнаха се и се посмяха. По едно време седнаха и се захласнаха от смях. Един от нас ги пита: „Защо ни се смеете? Не виждате ли, че не умеем да жънем и само се мъчим. А който ни гледа не трябва да ни се смее, а трябва да му се доплаче. По-добре заплачете, та и ние да дойдем, та да заплачем заедно." Циганите се замислиха. Ще кажеш, може ли циганин да мисли? Не знаем колко може да мисли циганин, но ето те дойдоха, вземаха сърповете и започнаха да жънат така бързо и виртуозно, както цигулар свири с лъка си на цигулка. Така оприличих аз тяхното женене - свирене на цигулка. Показаха ни как да държим сърпа, как да замахваме, как с другата ръка да обхващаме стъблата, как да прибираме ръкойката. После направиха сноп и ни показаха как се завързва снопа.
към текста >>

31. 28. ХАРМАНЪТ

Ако седна да ви разказвам за тях, хем ще се смеете, хем ще плачете.
Смляхме житото, а то предварително се бе изпекло от слънцето на полето, цели 15 дни докато ние правим екскурзията. Стана едно хубаво брашно. И като омесихме и опекохме първия хляб, по сладък хляб от този не сме яли. И така много бедно прекарахме в Ачларе. Имахме много интересни опитности в тази комуна. Ако седна да ви разказвам за тях, хем ще се смеете, хем ще плачете. Опитности с голяма поука.
към текста >>

32. 31. СТУДЕНТСКИТЕ КОСТЮМИ СТАВАТ КОМУНАРСКИ ДРЕХИ

Да заплачеш от жалост.
Питам го:" Защо обу тези нови панталони, не ти ли е жал за тях? " „Не ми е жал, ние сме комуна, та нали са за комуната тези дрехи? " „Можеше да работиш с твоите панталони, пък с новите да се върнеш в София." „Не, не може. Нека и тези панталони видят какво значи комуна." Христо не отстъпва. А панталонът му е дълъг и се влачи и обира лайната на говедата. Да заплачеш от жалост. Аз си замълчах. Чак тогава разбрах какво значи обичта на майката. Не след дълго получих писмо от майка ми. Тя си изплакваше душата по мен, че съм зарязал учението, че съм се върнал в България и съм тръгнал на село да ставам селянин и комунар. Чак сега успях да преживея нейното състояние и да разбера нейната болка след като видях нейните панталони, които бяха ушити за студента, че с тях се чистеше обора и говеждите изпражнения.
към текста >>

33. 80. СТЕНОГРАФИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

То се запазва неприкосновено." По това време идваше някой при стенографите, молеха, настояваха, че плачеха да им дадат да прочетат някоя беседа или да си я препишат.
Но това бе огромна работа, затова аз поех дешифрирането на беседите от Младежкия клас. Аз по моите стенограми дешифрирах беседата и написвах ръчно, защото аз не можех да пиша на пишеща машина. След туй ги давах на Савка, тя ги преглеждаше и ги преписваше на пишеща машина в няколко копия. Така аз подготвих и се издаде Младежки клас I и II година. По това време Учителят извика стенографите и направо със строг тон им заповяда: „След като се напишат беседите на пишеща машина в четири копия, едното копие не се дава на никого. То се запазва неприкосновено." По това време идваше някой при стенографите, молеха, настояваха, че плачеха да им дадат да прочетат някоя беседа или да си я препишат. Обикновено беше станало негласно правило стенографките да раздават разчетените стенограми да ги чете този и онзи. Дойде се до там, че останалите три копия бяха разнасяни и пръснати в провинцията по разни възрастни приятели. И сега може да ги намерите там, ако те ги пазят. Някои си заминаха, а техните наследници обикновено нямаха отношение към тях, разпиляха ги и ги унищожиха. Ако намерите някои от тях ще бъде цяло чудо.
към текста >>

34. 117. МАЛКИЯ ДОМ

Газили сме сняг до коляно, спали сме на платнища в студ и дъжд, но не съм имал случай тя да ми се оплаче.
Не се уплаши от никого. После когато стана гонението срещу Братството и аз бях хвърлен в затвора, тя бе безстрашен човек. Издържа на всички опасности. Нейното добро и крепко сърце издържа. Ние сме били в планината с нея при най-лоши условия. Газили сме сняг до коляно, спали сме на платнища в студ и дъжд, но не съм имал случай тя да ми се оплаче. Издържа на всичко. Прекарали сме мъчни положения. Притесняваха я и я атакуваха хора отвън, но тя държеше здраво. Беше силен човек отвътре, а отвън беше витка, нежна, но издръжлива. Не се прекърши и устоя на борбите, които аз водех.
към текста >>

35. 118. ЖИВОТ В ПЛАНИНИТЕ

Отидоха да се оплачат на Учителя.
Бяхме свикнали на изненади и се готвехме за тях още в града. В първите години на Рила бяхме с всички приятели. Но скоро по наше вътрешно влечение ние си изместихме палатката по-високо в скалите. На чисто място. Приятелите негодуваха, че сме се изместили вън от лагера. Отидоха да се оплачат на Учителя. Той нищо не каза. Но на следващия ден излезе с цялото Братство и Го доведе пред нашата палатка и нашия огън. Пред нашата поляна се разположиха всички и Учителя тук държа беседата си. Има снимки направени с Учителя на това място. Понякога е идвал сам на гости при нас.
към текста >>

36. 123. МУЗИКАТА КАТО ПЕДАГОГИЧЕН МЕТОД

При една екскурзия на Рила сядаме да си починем на една хубава полянка край езерото, а една сестра седнала далеч от групата и се е умъчнила нещо и плаче.
Той ги нарече не песни, а окултни изпълнения. Вижте какво скрито име даде Учителят. За окултните песни имаме широко понятие, за което Той е говорил. Те упражняваха своето въздействие по закони и пътища, които ние не познаваме. Той създаваше понякога песни по повод на общия братски живот. При една екскурзия на Рила сядаме да си починем на една хубава полянка край езерото, а една сестра седнала далеч от групата и се е умъчнила нещо и плаче. Учителят я гледа и започва да пее песен, която се отнася за нея: „Да имаш вяра". Създаде я в момента и започна да я пее. Приятелите го последваха и запяха. Сестрата усети влиянието на тази песен, отърси се от тъгата си, дойде при нас, запя и тя с нас и състоянието й се промени. Това бе Катя Грива.
към текста >>

37. 148. СПИРИТИЗМЪТ НА МАРИЯ ТОДОРОВА И ИМЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Започва да плаче без причина и сълзи да текат от очите й без повод.
148. СПИРИТИЗМЪТ НА МАРИЯ ТОДОРОВА И ИМЕТО НА УЧИТЕЛЯ Мария Тодорова като ученичка била привлечена в спиритически кръжок. Посещава го редовно, но се разболява. Започва да плаче без причина и сълзи да текат от очите й без повод. Подложила се на пост 10 дни, за да оздравее и да се освободи от духовете, защото разбрала къде е причината за болестта й. Нейна роднина й казала: „Има един доктор Господин Дънов, Той лекува". Започнали да търсят името му в указателя, но такова име нямало. Най-сетне една тяхна позната им казала: „Те се събират там нейде на ул. „Опълченска" 66." Отишла там, намерила мястото, срещнала се за пръв път с Учителя и Той й дал съвет как да провежда поста.
към текста >>

38. 153. МАГДАЛЕНА СЕ ПРОДАВА НА ПОПОВЕТЕ

Наби я хубаво..Отначало тя врещеше, после само ревеше, накрая плачеше, а като спря да я налага с бастуна си само хълцаше.
Казвам й отново: „Да се махаш от Изгрева! " Аз не обичам да се бия, но едва се сдържам и нещо в мене говори, че трябва този път да се набие и се чудя как да го направя. В това време идва Учителят. Приближи се до нея и я почна с бастуна. Видях Учителя за пръв път да налага някого с бастуна си. Наби я хубаво..Отначало тя врещеше, после само ревеше, накрая плачеше, а като спря да я налага с бастуна си само хълцаше. След като я наби и изрони онези духове, които бяха влезли в нея, я прогони от Изгрева. След време тя пак дойде на Изгрева, но беше смирена и седна на масата пред Учителя, но го нямаше онзи надпис на главата й. Учителят я запита: „Колко ти платиха поповете? " Магдалена отговори: „Обещаха ми шест хиляди, но ми дадоха три хиляди". За много малко си си продала душата!
към текста >>

39. 156. ИНДУС ПОСЕЩАВА ИЗГРЕВА

Що молитви, що плач е изплакала сестрата.
Не щеш ли една такава снимка попада в една доносничка на властта. Имаше такива в нашите среди. Извикват сестрата заснетата снимката с индус в милицията и започват разпит. Обвиняват я, че има връзка с чужденци и че е шпионка на англичаните, понеже Индия преди това беше английска колония. А точно в това време властите издирваха и съдеха хора, които имат връзки с чужбина, обявяваха ги за шпиони. Що молитви, що плач е изплакала сестрата. Накрая семейството й намират още няколко снимки на които индуса се е заснел с други лица, включително и с Учителя и ги носят в милицията. Тогава следствието разбира, че това е един донос и я освобождава, но я предупреждава да внимава в картинката, защото я има на снимката. Това е един израз, което значи да си опичаш акъла, защото да не ти го опичат други. А всеки знае, че опичането става на огън. Тази сестра, която се пече на този огън бе Драга Михайлова.
към текста >>

40. 179. УТЕХАТА

Когато се съвзела плачела по цял ден в пълно отчаяние и не могла да се примири с мисълта, че е загубила сина си.
179. УТЕХАТА Една жена в провинцията имала само един син. Той завършва университета, става морски офицер, но при къпане в морето, кой знае как се е случило, че се удавил. А иначе знаел добре да плува. Но някаква вълна го задавила и той не могъл да се справи и се удавил. Като получила съобщението майката паднала на земята като убита. Когато се съвзела плачела по цял ден в пълно отчаяние и не могла да се примири с мисълта, че е загубила сина си. Един път една нейна приятелка казала: „Замини в София и иди на Изгрева при Учителя, там ще намериш утеха". Жената послушала, дошла на Изгрева, а това било 40 дни преди да си замине Учителя от земята. Като влязла при Учителя, тя се хвърлила в нозете Му и плакала дълго време без да каже нито дума. Учителят седял неподвижно и мълчал. Дълго време минало и най-сетне жената повдигнала глава и погледнала Учителя.
към текста >>

41. 202. ПОСЛЕДНИ ДНИ

Сестри и братя плачеха.
Учителят беше в притеснение и кашляше от време на време. Аз Го подкрепях да седи седнал. Аз Го бях прегърнал Учителят си замина в ръцете ми. В салона на Изгрева имаше клас в сряда Общ клас. Тази скръбна вест разтърси приятелите. Сестри и братя плачеха. Заминаха в града и изпратиха телеграми на всички Братства, че Учителят си е заминал.
към текста >>

42. 7. СЪЛЗИТЕ.

Салонът пълен, а,той се свил в по-задните редици, навел се като да го не види никой и тихо си плаче.
7. Сълзите Имахме брат гърбавичък, слаботелесен, но беше интелигентен, добър, разумен, услужлив към всички. Казваше се Борис Димитров. Много му тежеше тази немощ, не можеше да се радва на живота пълно, както всички други и от време на време преживяваше тежки душевни кризи. Веднъж в такова тежко състояние, той слушаше в салона, неделната беседа в 5 часа сутринта. Салонът пълен, а,той се свил в по-задните редици, навел се като да го не види никой и тихо си плаче. Сълзите тъй се и леят от очите му. В това време Учителят държи беседата си и изведнъж прекъсва Словото Си и вмъква тези думи: „Знаете ли колко струват тези сълзи? Аз ги събирам в шишенце, ангелите скъпо плащат за тях? " и продължава беседата си. Братът изтръпва.
към текста >>

43. 18. БЯЛАТА КЪРПИЧКА

В това време в къщата се разнася вик, отчаян плач.
18. Бялата кърпичка Хиляда деветстотин и седма година, срещу Нова година Учителят пристига в Бургас, отсяда у брат Тодор Стоименов. Брат Стоименов живее в дома на гърка Апостолидис, богат търговец и лихвар. Вечерта приятелите ще посрещат Новата година, масата е сложена, а какво няма на тази маса, изобилие голямо. Бели хлябове, приготвени от сестрите и плодове, главно плодове - ябълки, круши, смокини, орехи, портокали, фурми, маслини, всичко от най-хубавото. Стаята празнично осветена, гостите са насядали вече на масата, вечерята ще почва. В това време в къщата се разнася вик, отчаян плач. Всички гледат с недоумение. Брат Стоименов пояснява: „Детето на хазаина е тежко болно. Днес викаха лекарски консулт, лекарите вдигнаха ръце и сега майката плаче." В това време вратата се отваря и на прага застават Апостолидис и жена му, облени в сълзи. „Учителю, помогни ни, детенцето ни загива. Едничка рожба ни е.
към текста >>

Днес викаха лекарски консулт, лекарите вдигнаха ръце и сега майката плаче." В това време вратата се отваря и на прага застават Апостолидис и жена му, облени в сълзи.
Бели хлябове, приготвени от сестрите и плодове, главно плодове - ябълки, круши, смокини, орехи, портокали, фурми, маслини, всичко от най-хубавото. Стаята празнично осветена, гостите са насядали вече на масата, вечерята ще почва. В това време в къщата се разнася вик, отчаян плач. Всички гледат с недоумение. Брат Стоименов пояснява: „Детето на хазаина е тежко болно. Днес викаха лекарски консулт, лекарите вдигнаха ръце и сега майката плаче." В това време вратата се отваря и на прага застават Апостолидис и жена му, облени в сълзи. „Учителю, помогни ни, детенцето ни загива. Едничка рожба ни е. Лекарите не могат да му помогнат." Учителят им казва: „Идете при детето! " След това изпраща пет сестри в съседната тая да се молят. Изважда от джоба си една чиста, бяла кърпичка, дава я на брат Пеню и му казва: „Иди, покрий лицето на детето!
към текста >>

Бащата и майката плачат при леглото, около детето новогодишни подаръци, играчки най-скъпи и най-хубави.
Изважда от джоба си една чиста, бяла кърпичка, дава я на брат Пеню и му казва: „Иди, покрий лицето на детето! " Брат Пеню отива и се връща. Вечерята почва. След малко Учителят взема от масата един хубав портокал, дава го на брат Пеню и му казва: „Иди та го дай на детето! " Брат Пеню отива. Бащата и майката плачат при леглото, около детето новогодишни подаръци, играчки най-скъпи и най-хубави. Брат Пеню вдига кърпичката. Детенцето отваря очи, Пеню му подава портокала, детето го взема с ръчичките си и се усмихва. Бащата и майката не вярват на очите си. Подават му след това играчките, детето ги взема и се радва. Вярата се връща в този дом и надеждата и радостта.
към текста >>

44. 27. ТРИ СЛУЧАЯ

Майката плаче, иска, моли Учителя да помогне.
Учителят каза: „Един престъпник, когото природата е вързала, трябва ли да го развързвате? Защо трябва да го развързвате? Ще направи отново престъпления. Вторият случай: едничка дъщеря на майка, болна от сърдечна болест. Няма надежда за спасение. Майката плаче, иска, моли Учителя да помогне. Учителят казва: „В природата има строга икономия. За нея е по-лесно да си направи ново тело, отколкото да поправи старото." Дъщерята си замина, а майката дълго скърбя. Третият случай: млада сестра страда от екзема, неизлечима. Цял живот страда от нея, моли Учителя да я излекува. Учителят казва: „Това е предпазна риза, ако ти я махнем, ще се отклониш от пътя си." И трите сестри ги знаем.
към текста >>

45. 38. УЧИТЕЛЯТ РАЗКАЗВА ЗА ОНЗИ СВЯТ

Беше много отчаяна, плачеше.
38. УЧИТЕЛЯТ РАЗКАЗВА ЗА ОНЗИ СВЯТ „Един ден, както си седя в моя кабинет на ул. „Опълченска" 66 влиза една мома при мен, влиза през стената. Беше много отчаяна, плачеше. Питам я: „Какво има? " Тя ми отговаря: „Преди малко ме уби моят приятел у дома. Той мисли, че съм му изневерявала. Сега какво да правя? Къде съм?
към текста >>

46. 57. БЪЛГАРСКИТЕ НАРОДНИ ПЕСНИ

Някои песни са просто плач.
57. БЪЛГАРСКИТЕ НАРОДНИ ПЕСНИ Българския народ е прекарал 500 години под турско робство. Минал е през големи страдания и под тяхно влияние българската народна песен се е изменила, влезнали са отрицателни образи, горчиви чувства, скръб, отчаяние. Някои песни са просто плач. Учителят е работил дълги години върху българската народна музика. На едно място Той казва: „Аз съм работил повече от двадесет години, докато изчистя българската музика да обърна отрицателните образи в положителни и лошите чувства в добри. Много време ми е вземало това, докато възстановя чистотата на българската народна музика." И Учителят даде ред образци на очистени български песни. Тази песен е един от опитите, които Учителят прави. Думите са положителни, както Учителят ги е предал.
към текста >>

47. 77. УЧЕНИКЪТ ИЗПИТВА УЧИТЕЛЯ СИ

Там се скрива съкрушен и отчаян, облегнал се на едно дърво и плаче.
Тогава той се убеди, че Учителят носи висока култура, че тя почива на друга основа - духовна. И братът става ученик на Учителя. Но случи се след време, този брат извърши една голяма погрешка в живота си. В работата си като учител това го съкруши, съвестта му въстана, той беше отчаян от себе си. Настана в него едно такова угризение на съвестта, такива страдания преживя, че не можеше да си намери място, избягва в гората в най-затънтеното място. Там се скрива съкрушен и отчаян, облегнал се на едно дърво и плаче. След малко чува лек шум, вдига глава и гледа до него Учителя. Посядват, мълчат известно време, после Учителят казва: „Тези изпити Аз ти ги поставих." Братът слуша виновен. Учителят продължава: „Спомняш ли си като дете, че като падна във водата щеше да се удавиш? А един косач наблизо дойде и те извади? - Аз бях този косач.
към текста >>

48. 95. ИСКАЙТЕ и ЩЕ ВИ СЕ ДАДЕ

- След като плаче дълго време пред майка си, тогава майка му му дава.
Не е така. Дава се само на този, който иска. Никой Учител не се натрапва на учениците си. Ученикът сам трябва да похлопа на вратата на Учителя си, тогава Учителя отваря Божествената съкровищница и ще му даде от богатствата, които са в нея. Кога получава детето храна? - След като плаче дълго време пред майка си, тогава майка му му дава. Някой казва, човек не трябва да иска. Не, едно от качествата на великия живот, към който се стремим е искането. Човек трябва да иска. Аз не говоря за просия. Да проси човек, това е нахалство.
към текста >>

49. 120. БЕСЕДИТЕ СА РАЗГОВОР С ДУШИТЕ

Чувствува се нещастен, изоставен, безпомощен, закрил с ръка очите си, тихичко си плаче, рони сълзи, без да го види някой.
Учителят чете в тази отворена книга. Беседите изобилстват със спонтанно възникнали проблеми и въпроси за разясняването им, какво става в тези човешки души. Учителят със съвършено чувство, следи, бди и помага. Имахме един гърбав брат...Той беше нещастен от това, слаботелесен, често боледуваше и често прекарваше тежки кризи и състояния. Веднъж през време на такава една криза, той отива на беседа, но му е толкова тежко, че сяда в задните редици между приятелите, сгушва се надолу и от очите му почват да текат сълзи. Чувствува се нещастен, изоставен, безпомощен, закрил с ръка очите си, тихичко си плаче, рони сълзи, без да го види някой. В туй време Учителят държи беседата. Изведнъж в средата на беседата Учителят вмъква тези думи: „Тези сълзи са много ценни. Аз ги събирам и пазя. Ангелите скъпо плащат за тях." Братът се сепва. Тези думи отговарят точно на неговото състояние.
към текста >>

50. 144. ГОСПОДНАТА ВЕЧЕРЯ