Търсене в текстове за 'Плач'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 176 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_02 ) Разумното начало в света - Боян Боев (1883 – 1963)

Нашето положение прилича на следното: едно детенце иска от майка си хляб с масло, но същевременно се къса да плаче.
Божественото, като излезе от теб, прави оборот и пак ще се върне при теб. Щом нещо в мен е Божествено, то е мое, а пък което не е, то не е мое и всеки път могат да ми го вземат. В човешкото няма Свобода, а в Божественото има Свобода и никакво насилие не съществува там. В света Бог воюва и за нашата Свобода. Той е, който постоянно работи в нас, за да ни освободи от робство. Нашето положение прилича на следното: едно детенце иска от майка си хляб с масло, но същевременно се къса да плаче. След плача майката ще му даде, обаче, ако то поиска от майка си и чака без плач, тя пак ще му даде и то двойно по-бързо. Не е ли по-хубаво второто? Също така и ние, като кажем на Бога, нека чакаме без да плачем и Той ще ни даде това, което искаме. Бог е един. Единство трябва да има, всички сме в Него.
към текста >>

След плача майката ще му даде, обаче, ако то поиска от майка си и чака без плач, тя пак ще му даде и то двойно по-бързо.
Щом нещо в мен е Божествено, то е мое, а пък което не е, то не е мое и всеки път могат да ми го вземат. В човешкото няма Свобода, а в Божественото има Свобода и никакво насилие не съществува там. В света Бог воюва и за нашата Свобода. Той е, който постоянно работи в нас, за да ни освободи от робство. Нашето положение прилича на следното: едно детенце иска от майка си хляб с масло, но същевременно се къса да плаче. След плача майката ще му даде, обаче, ако то поиска от майка си и чака без плач, тя пак ще му даде и то двойно по-бързо. Не е ли по-хубаво второто? Също така и ние, като кажем на Бога, нека чакаме без да плачем и Той ще ни даде това, което искаме. Бог е един. Единство трябва да има, всички сме в Него. Той знае цената на всяко нещо.
към текста >>

Също така и ние, като кажем на Бога, нека чакаме без да плачем и Той ще ни даде това, което искаме.
В света Бог воюва и за нашата Свобода. Той е, който постоянно работи в нас, за да ни освободи от робство. Нашето положение прилича на следното: едно детенце иска от майка си хляб с масло, но същевременно се къса да плаче. След плача майката ще му даде, обаче, ако то поиска от майка си и чака без плач, тя пак ще му даде и то двойно по-бързо. Не е ли по-хубаво второто? Също така и ние, като кажем на Бога, нека чакаме без да плачем и Той ще ни даде това, което искаме. Бог е един. Единство трябва да има, всички сме в Него. Той знае цената на всяко нещо. Извън Него нищо не съществува. Той не счита, че един е по-висок, а друг – по-нисък.
към текста >>

2. 1_09 ) Страж на човека - Боян Боев (1883 – 1963)

Например човек се моли и иска да принуди Бог да заплаче.
Но нейното събуждане трябва да стане постепенно, не изведнъж. Всички огньове са скачени с Огъня горе. Нашите мисли и чувства са скачени с Божиите мисли и чувства. Трябва една вътрешна Школа, трябват работници. Има милосърдие, което е физическо и не допринася нищо. Например човек се моли и иска да принуди Бог да заплаче. Това са външни ефекти, за физическия свят важат, но иначе нищо не допринасят. Един брат запита: „Каква е връзката между дишането, от една страна, и размишлението и молитвата, от друга? Хубаво ли е да има размишление и молитва, придружени с дишане? “ Дишането е спомагателно средство и улеснява размишленията.
към текста >>

3. 1_11 ) Музикално състояние на човешката душа – благодарност и доволство - Боян Боев (1883 – 1963)

Радвайте се на тревата, на буболечките, на реката, радвайте се и когато плачете.
Като съчувстваш на воловете, ти вече се изплащаш. Когато ядеш круши, ябълки, ти влез в положението им, това е достъпно за разбиране. Съзнай жертвата на дърветата, чийто плодове ядеш, благодари и им съчувствай. За всяко зърно грозде, което ядеш, трябва да благодариш. Бъдете весели и гледайте нагоре, откъдето гледа Бог. Радвайте се на тревата, на буболечките, на реката, радвайте се и когато плачете. Казано е: „Пейте и възпявайте във всяко време Бога в сърцето си.“ Три пъти на ден благодарете на Бога за доброто, което е вложил във вашия ум, във вашето сърце и във вашата душа. Всеки ден да бъде изпълнено сърцето ни с благодарност за това, което виждаме. Ние виждаме несметни богатства. Ние не оценяваме колко струва картината, която ни огражда – ясно небе, сини висини, хубав извор, минаващ през тревите. Сега трябва да предадете една телеграма по радиото до Слънцето, че сте благодарни от днешния ден.
към текста >>

4. 2_11 ) Качества на Божествената Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

Идеалът му е толкова висок, че е забравил всичко и докато чака писма отгоре, понякога ще поплаче за онова, което е видял.
Затова основата на всяка молитва е Любовта към Бога. Един светия, един напреднал човек изпитва Божествената Любов няколко пъти в живота си и тогава има блаженство, чувства Бог във всичко и обича Бог във всички. Всички други състояния на Любовта са Духовна любов, а не Божествена. Всеки светия е толкова влюбен, че от Любов е забравил светските неща. Той толкова се е прехласнал в онова, което е видял, че е забравил и да се облича. Идеалът му е толкова висок, че е забравил всичко и докато чака писма отгоре, понякога ще поплаче за онова, което е видял. Един брат каза: „Учителю, наскоро почувствах във време на беседа Божествено присъствие, почувствах величието на Любовта, за която Вие говорихте, и почнах да плача. В беседата Вие казахте, че когато човек обича, Духът го е посетил.“ Христос казва: „Аз не съм от този свят, както и вие не сте от този свят.“ С това Христос иска да каже, че който обича, не е от този свят. Който люби с Божествена Любов, той е от посветените. Хората знаят за елементарните работи, но тепърва трябва да учат що е Любов.
към текста >>

Един брат каза: „Учителю, наскоро почувствах във време на беседа Божествено присъствие, почувствах величието на Любовта, за която Вие говорихте, и почнах да плача.
Един светия, един напреднал човек изпитва Божествената Любов няколко пъти в живота си и тогава има блаженство, чувства Бог във всичко и обича Бог във всички. Всички други състояния на Любовта са Духовна любов, а не Божествена. Всеки светия е толкова влюбен, че от Любов е забравил светските неща. Той толкова се е прехласнал в онова, което е видял, че е забравил и да се облича. Идеалът му е толкова висок, че е забравил всичко и докато чака писма отгоре, понякога ще поплаче за онова, което е видял. Един брат каза: „Учителю, наскоро почувствах във време на беседа Божествено присъствие, почувствах величието на Любовта, за която Вие говорихте, и почнах да плача. В беседата Вие казахте, че когато човек обича, Духът го е посетил.“ Христос казва: „Аз не съм от този свят, както и вие не сте от този свят.“ С това Христос иска да каже, че който обича, не е от този свят. Който люби с Божествена Любов, той е от посветените. Хората знаят за елементарните работи, но тепърва трябва да учат що е Любов. Те говорят на невежествен език за Любовта.
към текста >>

5. 3_08 ) Възвишеното в човека - Боян Боев (1883 – 1963)

Аз виждам как и най-големият престъпник всяка вечер плаче, моли се, съжалява за своите погрешки.
“ Само на този, когото обича, а се крие от онзи, когото не обича. Душата се показва такава, каквато е, само на онзи, който я обича, а се крие от онзи, който не я обича. Само като обичаш някого, душата му се разкрива пред теб. Ние често постъпваме спрямо хората според тяхната външна проява, а не според това, което имат дълбоко в душата. Аз виждам как и най-големият престъпник всяка вечер плаче, моли се, съжалява за своите погрешки. Значи има две същества, които живеят едновременно в човека. От гледището на Любовта всички хора са учени, понеже истинското знание е написано в самите тях. Достатъчно е човек да дигне завесата на забравата, за да си спомни това, което е учил в далечното минало. На слизане от Мусала Учителя каза да си вземем по един бял кварцов камък от едно място близо до под върха. Като дойдохме до рекичката, която излиза от „Окото“, Учителя каза пак да се измием с тази вода.
към текста >>

6. 3_09 ) Един закон за развитие - Боян Боев (1883 – 1963)

Едно дете умряло в едно варненско семейство и се явило на майка си да каже: „При вас не мога да се родя, но ще бъда роден еди-къде си и в еди-кое си семейство и ще дойдете да ме вземете оттам.“ Друг случай: в едно софийско семейство детенцето им умряло на 6 години; след няколко години им се ражда друго дете, което утешавало майка си: „Не плачи, мамо, защото онова дете съм аз!
Прераждането е благодат – дават ти се нови форми и условия, за да прогресираш. Един баща, когато обича някой син повече, дава му всичко, защото в него ще се прероди; там е цялата погрешка. Помятането подразбира, че жената не иска да изпълни Волята Божия; това е грях. Ако детето не иска да слугува на майка си, Господ го взема. Ако майката не иска да слугува на детето си, Господ я взема. Едно дете умряло в едно варненско семейство и се явило на майка си да каже: „При вас не мога да се родя, но ще бъда роден еди-къде си и в еди-кое си семейство и ще дойдете да ме вземете оттам.“ Друг случай: в едно софийско семейство детенцето им умряло на 6 години; след няколко години им се ражда друго дете, което утешавало майка си: „Не плачи, мамо, защото онова дете съм аз! “ Когато мъжът стане много твърд, турят го на противоположния полюс, за да стане мек, и се ражда като жена. И обратното – когато жената стане много мека, ражда се като мъж, за да стане по-твърда. На обяда присъстваше една сестра, учителка, и Учителя ѝ каза: В далечното минало Вие сте се срещали с тези, които са сега Ваши колеги.
към текста >>

7. 3_11 ) През тъмната зона - Боян Боев (1883 – 1963)

Затова не трябва да се плаче при онези, които заминават.
Когато отидеш там, няма да те питат колко книги си написал, но ще те разгледат дали ти самият си хубаво написана книга. Представете си, че съм овчар на планината и живея в колиба; идват видни хора при мен, приемам ги и един ден къщите им са отворени за мен. А ако не ги приема, къщите им ще останат затворени за мен. Ако тук си услужвал на хората, горе ще имаш по-добри условия. Онези, които са на заминаване, са много чувствителни, те са като излъчени. Затова не трябва да се плаче при онези, които заминават. Защото те го чувстват като бодеж от игла. Тогава трябва да има наоколо тиха и спокойна атмосфера. Когато замине някой наш ближен и казваме „Взеха ми го, отнеха ми го! “, това не е вярно, понеже той не е ваш. Изобщо казано, трябва да знаете едно: положението на заминалите на онзи свят е десет пъти по-добро, отколкото на Земята.
към текста >>

8. 3_12 ) Имаме дом неръкотворен - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато детето се оплаче на Бога, че не го гледат добре, тогава го прибират, заминава си.
Майката попита: „Как ще се ориентират горе, като преминават през Чистилището? “ Понеже те минаха на Земята големи страдания, и затова те са свободни, няма да минат през Чистилището. Един праведен човек, когато има опасност да извърши престъпление, го вдигат. А когато един грешник има опасност да накара или да съблазни един праведник да извърши престъпление, тогава го задигат. Когато детето се оплаче на Бога, че не го гледат добре, тогава го прибират, заминава си. Ще гледаш детето като писано яйце, защото ще ти плащат по две хиляди лева на месец. Когато децата се вземат, те се вземат по майчина или бащина погрешка. Майката или бащата стават някой път недоволни от сина или от дъщерята и Господ прибира децата. Има много причини за заминаването на децата. Една от тях е следната: някой път детето не иска да живее в този апартамент понеже не е направен -добре.
към текста >>

Тогава защо ще плачем за него?
В ума си дръж най-хубавите черти – като Ангел да е в твоето съзнание и тогава ще дойде. А не да кажеш: „Той беше малко упорит, но дано се е изменил.“ Една душа до 40 дни не може да се яви, защото е заета изключително със себе си. Завеждат я на всички места, дето е живяла, за да види целия си живот. След това вече ѝ дават работа и може да се явява. Апостол Павел казва: „Ако ни се разруши земното жилище, имаме дом неръкотворен.“ Някой на Земята е страдащ, а горе, като замине, се радва. Тогава защо ще плачем за него? Човек никога не е умрял. Умрелите са по-живи, отколкото живите. Един свещеник дойде при мен и ми каза, че го е страх да служи в църквата сам, трябвало всякога да има с него и друг поп. Той поиска съвет от мен. Казах му: „Има един човек, когото си обидил приживе.“ Той беше бил майка си и тя умряла.
към текста >>

9. 3_18 ) Нашите по-малки братя, животните - Боян Боев (1883 – 1963)

Или на някоя лисица не ѝ достига нещо, защото не е взела една кокошка от курника, и ти плачеш, понеже приемаш мисълта ѝ.
У коня има известно ясновидство, той има известни предчувствия. Когато човек тръгне с кон на път, дето ще има премеждие, конят се спира и не иска да върви и господарят едвам и насила ще го накара да тръгне напред. Охлювът схваща мисли: казвам му да яде долните листа, а не горните и тогава отива при долните, тях да хрупа. Някой път ние носим тъгите и скърбите на животните. Някой вълк три-четири дни е гладувал; като попаднеш в неговата мисъл, мислиш, че нещо не ти достига, а пък то на вълка не достига. Или на някоя лисица не ѝ достига нещо, защото не е взела една кокошка от курника, и ти плачеш, понеже приемаш мисълта ѝ. Някои неща животните знаят повече от човека. Например човек още не знае да преде тъй тънко както паяка. Как така знае електрическата риба да направи в тялото си електрически батерии? Човек чрез живата материя не може да образува електричество, а рибата може. Това изкуство човек не го знае.
към текста >>

10. 3_25 ) Жизнен магнетизъм - Боян Боев (1883 – 1963)

Веднъж дойде при мен една жена, която често изпада в отчаяние, в плач и казва, че е останала безпомощна, а всъщност не е така, защото тя е на работа и при това баща ѝ е богат.
Целият организъм промишлява за нас. Какво лошо има в това? Това е новото разбиране. По нов начин трябва да се строи. Трябва нов строеж. Веднъж дойде при мен една жена, която често изпада в отчаяние, в плач и казва, че е останала безпомощна, а всъщност не е така, защото тя е на работа и при това баща ѝ е богат. Казах ѝ: „Вие много се занимавате със себе си. Престанете с това, за да се внесе промяна във Вас. Затова днес няма още условие да Ви дойде помощ.“ Когато работите, трябва да имате предвид цялото човечество – това е разумното. Когато вие работите само за себе си, то все едно, че работи само един пръст и не е работа, а е само едно упражнение.
към текста >>

Дяволът, от когото всички плачат, едно време бил благородник и всички го хвалили.
Народите не трябва да се измъчват един друг, понеже са части на човечеството. На всеки народ трябва да се дадат неговите права, защото той функционира в целия организъм като орган. Също така и на всеки индивид трябва да се дадат права, защото и той е специфичен орган в целия организъм и трябва да функционира правилно. Понеже сте възпитани частично – благото да е само за вас, там е и всичкото противоречие. Не може да бъде друго, в частта живеят всички части. Дяволът, от когото всички плачат, едно време бил благородник и всички го хвалили. Да, той бил видна личност и в него нямало нито помен от лошо. И всичката му погрешка била в това, че един ден, като минавал покрай Божественото огледало, огледал се. А като се огледал, толкова се влюбил в себе си, че поради това съгрешил. Под думата паднало същество се разбира същество, което живее само за себе си и много добре разбира своите интереси. Съществата на ада живеят изключително за себе си.
към текста >>

11. 4_04 ) Живот за цялото - Боян Боев (1883 – 1963)

Веднъж дойде при мен една жена, която често изпада в отчаяние, в плач и казва, че е останала безпомощна, а всъщност не е така, защото тя е на работа и при това баща ѝ е богат.
Целият организъм промишлява за нас. Какво лошо има в това? Това е новото разбиране. По нов начин трябва да се строи. Трябва нов строеж. Веднъж дойде при мен една жена, която често изпада в отчаяние, в плач и казва, че е останала безпомощна, а всъщност не е така, защото тя е на работа и при това баща ѝ е богат. Казах ѝ: „Вие много се занимавате със себе си. Престанете с това, за да се внесе промяна във Вас. Затова днес няма още условие да Ви дойде помощ.“ Когато работите, трябва да имате предвид цялото човечество – това е разумното. Когато вие работите само за себе си, то все едно, че работи само един пръст и не е работа, а е само едно упражнение.
към текста >>

Дяволът, от когото всички плачат, едно време бил благородник и всички го хвалили.
Народите не трябва да се измъчват един друг, понеже са части на човечеството. На всеки народ трябва да се дадат неговите права, защото той функционира в целия организъм като орган. Също така и на всеки индивид трябва да се дадат права, защото и той е специфичен орган в целия организъм и трябва да функционира правилно. Понеже сте възпитани частично – благото да е само за вас, там е и всичкото противоречие. Не може да бъде друго, в частта живеят всички части. Дяволът, от когото всички плачат, едно време бил благородник и всички го хвалили. Да, той бил видна личност и в него нямало нито помен от лошо. И всичката му погрешка била в това, че един ден, като минавал покрай Божественото огледало, огледал се. А като се огледал, толкова се влюбил в себе си, че поради това съгрешил. Под думата паднало същество се разбира същество, което живее само за себе си и много добре разбира своите интереси. Съществата на ада живеят изключително за себе си.
към текста >>

12. 5_04 ) Плач Иеремиев - Боян Боев (1883 – 1963)

ПЛАЧ ИЕРЕМИЕВ
ПЛАЧ ИЕРЕМИЕВ На 16 април 1925 г., както обикновено, дойдохме на Изгрева с Учителя, за да посрещнем слънчевия изгрев. След това останахме пет-шест души, седнахме на тревата и Учителя разгърна Библията. Той прочете някои стихове от книгата „Плач Иеремиев“, които говорят за страданията, идващи над Ерусалим – разорение, опустошение, разрушение. Учителя затвори Библията и каза: „Това идва сега! “ Ние не разбрахме смисъла на тези думи, обаче в същия ден, в 16 ч.
към текста >>

Той прочете някои стихове от книгата „Плач Иеремиев“, които говорят за страданията, идващи над Ерусалим – разорение, опустошение, разрушение.
ПЛАЧ ИЕРЕМИЕВ На 16 април 1925 г., както обикновено, дойдохме на Изгрева с Учителя, за да посрещнем слънчевия изгрев. След това останахме пет-шест души, седнахме на тревата и Учителя разгърна Библията. Той прочете някои стихове от книгата „Плач Иеремиев“, които говорят за страданията, идващи над Ерусалим – разорение, опустошение, разрушение. Учителя затвори Библията и каза: „Това идва сега! “ Ние не разбрахме смисъла на тези думи, обаче в същия ден, в 16 ч. стана атентатът в катедралната църква „Св. Неделя“, която беше пълна с народ. Повече от сто души бяха убити и още повече – ранени.
към текста >>

Чак тогава разбрахме защо Учителя чете от „Плач Иеремиев.“
Учителя затвори Библията и каза: „Това идва сега! “ Ние не разбрахме смисъла на тези думи, обаче в същия ден, в 16 ч. стана атентатът в катедралната църква „Св. Неделя“, която беше пълна с народ. Повече от сто души бяха убити и още повече – ранени. Чак тогава разбрахме защо Учителя чете от „Плач Иеремиев.“
към текста >>

13. 5_06 ) Опитът ще бъде през тази нощ - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя беше много отчаяна и плачеше.
ОПИТЪТ ЩЕ БЪДЕ ПРЕЗ ТАЗИ НОЩ Веднъж в разговор Учителя сподели някои случки от своя живот. Един ден, както си стоях в моя кабинет в града, през стената влезе една мома. Тя беше много отчаяна и плачеше. Запитах я какво има и тя ми отговори, че преди петнадесет минути в дома ѝ я убил приятелят ѝ, който мислел, че му изневерява. – „Сега какво ще правя? Къде съм, какво ме очаква? Нашата къща е на същата улица „Опълченска“ и е точно срещу Вашата, и понеже знам, че Вие сте мъдрец, дойдох да искам съвет от Вас.“ След тези нейни думи дълго ѝ говорих – около цял час – за новия живот, който ѝ предстои. Казах ѝ, че трябва да има връзка с Бога, да се моли Нему и че ще дойдат при нея Светли братя, които ще я упътват и подкрепят.
към текста >>

14. 5_15 ) Като седнеш да разсъждаваш - Боян Боев (1883 – 1963)

Престани да плачеш, а се коригирай.
Може да станете художник, поет и пр. – всичко това е вложено вътре във вас и трябва да намерите методи, за да събудите дарбите, потребни в сегашния ви живот. Способният човек и най-долу да го туриш, ще изплува нагоре като масло, а неспособният и най-горе да го туриш, ще падне надолу като камък. Колко погрешки има да се изправят в живота ни, а понякога ние се обленяваме и не ги поправяме. Цялото Небе работи, всички работят – и ние трябва да работим. Престани да плачеш, а се коригирай. Видиш ли една своя погрешка, радвай се; направил си я, поправи я. Човек в разбирането си трябва да бъде безпощаден – абсолютно да не допуска никаква погрешка, да се изчисти абсолютно, съвършено и до дъно. Разкривай всяка погрешка, която правиш. Тогава, ако си остарял, ще се подмладиш. Няма да се критикуваш, само ще констатираш погрешката и ще се поправиш.
към текста >>

15. 5_27 ) Дарбите идат след плача - Боян Боев (1883 – 1963)

ДАРБИТЕ ИДАТ СЛЕД ПЛАЧА
ДАРБИТЕ ИДАТ СЛЕД ПЛАЧА Един брат и една сестра бяха приети от Учителя. Във време на разговора Той им каза между другото и следното: В Русия постепенно ще настане нужда от духовното, ще се яви потреба от ново направление, но не ще дойде по механичен начин. Сега хората се отделят на едни, които ще дойдат пак на Земята и на други, които няма да дойдат. Има грешни хора, които занапред няма да им стъпи крака тук, много далече и години наред ще стоят на друго място, за да не пречат.
към текста >>

Дарбите идат след плача.
Когато дойде Царството Божие на Земята, всеки ще бъде щастлив и ще има какво да работи. Ще има простор и в изкуството, и в музиката и във всяко друго направление, ще има условия да се достигнат най-възвишени идеи. Всеки момент носи своите възможности, а ти си недоволен. Бог приготвя все нови работи, за да те направи доволен и после като зърне, че си недоволен, пак приготвя нови и нови работи, докато почнеш да се чудиш. Хората нямат понятие за Мъдростта на Бога. Дарбите идат след плача. Плачът е приготовление за дарбите. Най-първо ще плачеш и после ще дойде дарбата. Нали децата започват с плач?
към текста >>

Плачът е приготовление за дарбите.
Ще има простор и в изкуството, и в музиката и във всяко друго направление, ще има условия да се достигнат най-възвишени идеи. Всеки момент носи своите възможности, а ти си недоволен. Бог приготвя все нови работи, за да те направи доволен и после като зърне, че си недоволен, пак приготвя нови и нови работи, докато почнеш да се чудиш. Хората нямат понятие за Мъдростта на Бога. Дарбите идат след плача. Плачът е приготовление за дарбите. Най-първо ще плачеш и после ще дойде дарбата. Нали децата започват с плач?
към текста >>

Най-първо ще плачеш и после ще дойде дарбата.
Всеки момент носи своите възможности, а ти си недоволен. Бог приготвя все нови работи, за да те направи доволен и после като зърне, че си недоволен, пак приготвя нови и нови работи, докато почнеш да се чудиш. Хората нямат понятие за Мъдростта на Бога. Дарбите идат след плача. Плачът е приготовление за дарбите. Най-първо ще плачеш и после ще дойде дарбата. Нали децата започват с плач?
към текста >>

Нали децата започват с плач?
Бог приготвя все нови работи, за да те направи доволен и после като зърне, че си недоволен, пак приготвя нови и нови работи, докато почнеш да се чудиш. Хората нямат понятие за Мъдростта на Бога. Дарбите идат след плача. Плачът е приготовление за дарбите. Най-първо ще плачеш и после ще дойде дарбата. Нали децата започват с плач?
към текста >>

16. 7_01 ) Вяра - Боян Боев (1883 – 1963)

Ти имаш вяра, но когато умре баща ти, сестра ти, плачеш; тогава не е достатъчна вярата ти.
Вярата да бъде чиста, като извор без утайка. Сега ни трябва тази Вяра, която ни учи да живеем. Щом се мъчиш, ти не живееш. Когато някой е скептик, тогава в него е настъпила нощ. За да усили Вярата си, човек трябва да работи. Ти имаш вяра, но когато умре баща ти, сестра ти, плачеш; тогава не е достатъчна вярата ти. Има един закон: ако вярваш в това, което говориш, ти го предаваш. Когато човек има Вяра, помощта ще дойде отвсякъде, ще се уредят въпросите. В това отношение Вярата има магическа сила. Когато имаш Вяра без колебание, всички неща се реализират навреме. Вярата предшества постижението.
към текста >>

17. 7_12 ) Чрез страданията човек се усъвършенства - Боян Боев (1883 – 1963)

Убил си някого, окрал си някого и всички те плачат към Бога и ти усещаш тежките последствия на своите грешки.
Цигулката е направена от дърво, което е пострадало. Но си струва да се промени, за да бъде добър инструмент в ръцете на цигуларя. Та и вие, както страда дървото, ще приемете да станете добър инструмент в ръцете на един цигулар. Страданията са език на Бога. Господ ти говори да се поправиш. Убил си някого, окрал си някого и всички те плачат към Бога и ти усещаш тежките последствия на своите грешки. Поправяш се и ставаш радостен, пред Бога се реабилитираш. Страданията се дават в пътя на човека за изправление. Ако искате те да се отстранят, трябва да премахнете погрешките. Иначе, който наруши нещо и не може да се изправи, турят го в затвора – един вид в ограничение, в страдание, за да се повдигне. Но има начин, по който той може да съкрати своето престояване в този затвор, наречен страдание.
към текста >>

18. 7_14 ) При страданието остава божественото - Боян Боев (1883 – 1963)

Разказах му следното: една мома се оженила и като я завеждали към дома на младежа, тя плачела по пътя.
ПРИ СТРАДАНИЕТО ОСТАВА БОЖЕСТВЕНОТО Няколко братя и сестри бяха приети от Учителя. Един брат попита: „Какъв е вътрешният смисъл на страданието? “ Един руснак ме попита докога ще страдаме и му казах, че докато се стопи всичко човешко и остане само Божественото. Разказах му следното: една мома се оженила и като я завеждали към дома на младежа, тя плачела по пътя. Нейните родители и роднини се чудели какво да правят и се спрели. Но тя казала: „Аз макар и да плача, вие ме водете.“ Също така и човек, който се намира в големи страдания, трябва да казва: „Аз макар и да плача, макар и да страдам, вие пак ме прекарвайте по този път на изпитите. Аз съм готов на всички изпити по пътя към Христа, към Бога.“ Страданията са граница, преминаване от временното към вечното, от безпорядъка към порядъка, от плътта към Духа. Те не трябва да ви плашат. Като страдате, трябва да знаете, че вече сте близо до Царството Божие.
към текста >>

Но тя казала: „Аз макар и да плача, вие ме водете.“ Също така и човек, който се намира в големи страдания, трябва да казва: „Аз макар и да плача, макар и да страдам, вие пак ме прекарвайте по този път на изпитите.
Един брат попита: „Какъв е вътрешният смисъл на страданието? “ Един руснак ме попита докога ще страдаме и му казах, че докато се стопи всичко човешко и остане само Божественото. Разказах му следното: една мома се оженила и като я завеждали към дома на младежа, тя плачела по пътя. Нейните родители и роднини се чудели какво да правят и се спрели. Но тя казала: „Аз макар и да плача, вие ме водете.“ Също така и човек, който се намира в големи страдания, трябва да казва: „Аз макар и да плача, макар и да страдам, вие пак ме прекарвайте по този път на изпитите. Аз съм готов на всички изпити по пътя към Христа, към Бога.“ Страданията са граница, преминаване от временното към вечното, от безпорядъка към порядъка, от плътта към Духа. Те не трябва да ви плашат. Като страдате, трябва да знаете, че вече сте близо до Царството Божие. Погледнете сливите край полянката, покарали всред боровете – нали са на сянка, израсли са тънки и високи, чак до върха на боровете; понеже са в утеснено състояние, бягат нагоре, за да излязат на светлина и свобода. Като излязат над боровете, тези сливи ще се разширят, ще се разклонят, ще се освободят.
към текста >>

19. УЧИТЕЛ И УЧЕНИК - Боян Боев (1883 – 1963)

Един ден както си стоях в града в моя кабинет през стената влезе една мома.Тя беше много отчаяна и плачеше.
ОПИТЪТ ЩЕ БЪДЕ ПРЕЗ ТАЗИ НОЩ Веднъж в разговор Учителя сподели някой случки от своя живот. Един ден както си стоях в града в моя кабинет през стената влезе една мома.Тя беше много отчаяна и плачеше. Запитах я какво има и тя пи отговори че преди петнадесет минути приятелят и я е убил който мислел че и изневерява.- Сега какво ще правя. Къде съм какво ме очаква. Нашата къща е на улица ;Опълченска; точно срещу Вашата и понеже знам че Вие сте Мъдрец дойдох да искам съвет от Вас.След тези нейни думи дълго и говорих-около цял час-за новия живот който и предстои Казах и че трябва да има връзка с бога да се моли Нему и че ще дойдат при нея Светли братя който ще я упътват и подкрепят. Заедно изговорихме Отче наш.С течение на разговора аурата и стана по светла и тя си отиде насърчена. Веднъж когато обикалях провинцията държах сказка след което по голяма част от публиката се разотиде останаха само петнадесет души от интелигенцията.
към текста >>

20. 18) Да я събуди навреме - Боян Боев (1883 – 1963)

Един Ангел, като слезе на Земята, се интересува много повече от един грешник, който плаче и се разкайва за греховете си, отколкото от един праведник, който си мисли, че е свършил нещо.
Когато хората живеят по Бога, тогава Ангелите ги обичат. Ангелите се интересуват от хората по единствената причина, че Господ се интересува от тях. Ако Бог бе изтеглил въплътените Ангели, досега не щеше да остане и един човек на Земята. За Ангелите хората съставляват обект за изучаване, тъй като не е лесна работа изправлението на човечеството. Обръщането на един грешник е цяло събитие за Небето и причинява голяма радост. Един Ангел, като слезе на Земята, се интересува много повече от един грешник, който плаче и се разкайва за греховете си, отколкото от един праведник, който си мисли, че е свършил нещо. Когато Христос мина големите изпитания с пост и молитва, дойдоха Ангели да му служат. Ако човек върши Волята Божия, Ангели ще му помагат. Един Ангел е крайно внимателен, когато събужда една душа. Той гледа да я събуди навреме, да не закъснее нито една милионна част от секундата. Знаете ли какво нещо е точността?
към текста >>

21. 36) Лечебни методи. Болести на нервната система и главата - Боян Боев (1883 – 1963)

Това се нарича „плач на лозата“.
11.2. Всяка вечер при лягане очите се покриват с топъл компрес. Това лекува очите. 11.3. При това да се измиват очите с отвара от лайка. 11.4. Освен това да се варят сухи дренки като компот и да се пие водата, докато е гореща. 11.5. Когато се режат лозови пръчки, лозата сълзи. Това се нарича „плач на лозата“. Да се мият очите с този извлек. 12. Отслабване на зрението Един брат от провинцията посети Учителя и се оплака, че очите му почват да отслабват. Учителя поговори с него и му препоръча следното: Това е от тревоги.
към текста >>

22. 46) Ние градим - Боян Боев (1883 – 1963)

Една сестра запита: „Как да гледаме на плача?
Като играете Паневритмията, вие не я изпълнявате с общ ритъм, у всинца ви центърът на времето е различно развит. А в Природата има общ такт и ритъм. Когато при Паневритмията правите обливане и си вдигнете ръцете нагоре, при спускането им допрете ги до горната част на главата. Тази част на главата е важна. Трябва ви цяла философия за гимнастическите упражнения. Една сестра запита: „Как да гледаме на плача? “. Плачът е благословение за човека. Когато се разплачете, оставете се да си поплачете свободно, да плачете за света. Плачът е благоприятно време. Нали земеделецът, когато завали дъжд, отива да сее.
към текста >>

Плачът е благословение за човека.
Когато при Паневритмията правите обливане и си вдигнете ръцете нагоре, при спускането им допрете ги до горната част на главата. Тази част на главата е важна. Трябва ви цяла философия за гимнастическите упражнения. Една сестра запита: „Как да гледаме на плача? “. Плачът е благословение за човека. Когато се разплачете, оставете се да си поплачете свободно, да плачете за света. Плачът е благоприятно време. Нали земеделецът, когато завали дъжд, отива да сее. Когато започнете да плачете, вие сеете; свържете се тогава с Невидимия свят, с Божествения свят. Един брат или сестра се намира в големи мъчнотии и плаче.
към текста >>

Когато се разплачете, оставете се да си поплачете свободно, да плачете за света.
Тази част на главата е важна. Трябва ви цяла философия за гимнастическите упражнения. Една сестра запита: „Как да гледаме на плача? “. Плачът е благословение за човека. Когато се разплачете, оставете се да си поплачете свободно, да плачете за света. Плачът е благоприятно време. Нали земеделецът, когато завали дъжд, отива да сее. Когато започнете да плачете, вие сеете; свържете се тогава с Невидимия свят, с Божествения свят. Един брат или сестра се намира в големи мъчнотии и плаче. Изпрати му една мисъл на подкрепа, изпрати му една добра мисъл и същевременно иди близо до него, но незабелязано, и му остави един ценен дар.
към текста >>

Плачът е благоприятно време.
Трябва ви цяла философия за гимнастическите упражнения. Една сестра запита: „Как да гледаме на плача? “. Плачът е благословение за човека. Когато се разплачете, оставете се да си поплачете свободно, да плачете за света. Плачът е благоприятно време. Нали земеделецът, когато завали дъжд, отива да сее. Когато започнете да плачете, вие сеете; свържете се тогава с Невидимия свят, с Божествения свят. Един брат или сестра се намира в големи мъчнотии и плаче. Изпрати му една мисъл на подкрепа, изпрати му една добра мисъл и същевременно иди близо до него, но незабелязано, и му остави един ценен дар. Той, като види този дар, ще се чуди откъде е дошъл, но остави такъв дар, от който да има нужда.
към текста >>

Когато започнете да плачете, вие сеете; свържете се тогава с Невидимия свят, с Божествения свят.
“. Плачът е благословение за човека. Когато се разплачете, оставете се да си поплачете свободно, да плачете за света. Плачът е благоприятно време. Нали земеделецът, когато завали дъжд, отива да сее. Когато започнете да плачете, вие сеете; свържете се тогава с Невидимия свят, с Божествения свят. Един брат или сестра се намира в големи мъчнотии и плаче. Изпрати му една мисъл на подкрепа, изпрати му една добра мисъл и същевременно иди близо до него, но незабелязано, и му остави един ценен дар. Той, като види този дар, ще се чуди откъде е дошъл, но остави такъв дар, от който да има нужда. Ако се намира в материална мъчнотия, остави при него незабелязано една златна монета. А ти го разпитваш защо плаче.
към текста >>

Един брат или сестра се намира в големи мъчнотии и плаче.
Плачът е благословение за човека. Когато се разплачете, оставете се да си поплачете свободно, да плачете за света. Плачът е благоприятно време. Нали земеделецът, когато завали дъжд, отива да сее. Когато започнете да плачете, вие сеете; свържете се тогава с Невидимия свят, с Божествения свят. Един брат или сестра се намира в големи мъчнотии и плаче. Изпрати му една мисъл на подкрепа, изпрати му една добра мисъл и същевременно иди близо до него, но незабелязано, и му остави един ценен дар. Той, като види този дар, ще се чуди откъде е дошъл, но остави такъв дар, от който да има нужда. Ако се намира в материална мъчнотия, остави при него незабелязано една златна монета. А ти го разпитваш защо плаче. Не, остави му златната монета.
към текста >>

А ти го разпитваш защо плаче.
Когато започнете да плачете, вие сеете; свържете се тогава с Невидимия свят, с Божествения свят. Един брат или сестра се намира в големи мъчнотии и плаче. Изпрати му една мисъл на подкрепа, изпрати му една добра мисъл и същевременно иди близо до него, но незабелязано, и му остави един ценен дар. Той, като види този дар, ще се чуди откъде е дошъл, но остави такъв дар, от който да има нужда. Ако се намира в материална мъчнотия, остави при него незабелязано една златна монета. А ти го разпитваш защо плаче. Не, остави му златната монета. За изпитите, които ни дава Провидението, човек трябва да бъде благодарен. И трябва да ги издържи. Ние си създаваме ненужни страдания. Има страдания, които са нужни, а има страдания, които ние ги създаваме.
към текста >>

23. 55) Островът на блажените - Боян Боев (1883 – 1963)

Ти ще си поплачеш, а Той бди и после пак ти го дава.
Към 8 ч. сутринта при долните Мусалленски езера почна разговор. Една сестра попита Учителя: „ Това състояние на подем как да се задържа завинаги? ” Бог, като вижда, че ще изгубиш красивото, взема го. Ти ще си поплачеш, а Той бди и после пак ти го дава. Ценните неща никой не може да ги задигне. Ако нашите блага можеха да се губят, то какво щеше да стане? Но Бог, който съхранява твоите ценни качества, туря ги в гардероба и после ти ги дава. Сега се изисква повдигане на съзнанието и вяра. Бог е, Който воюва.
към текста >>

24. 64) Поразрови малко около него - Боян Боев (1883 – 1963)

Ти плачеш за дъщеря си, че е заминала, но срещаш едно момиче на възраст колкото твоята дъщеря, то се усмихне и те утеши; твоята дъщеря е била в това момиче и се е проявила.
Учителя каза: Когато отидеш да работиш за Бога, навсякъде ще отиваш с Любов. На комунистите ще споменеш думите от Деянията на апостолите, че всичко бе общо и никой не бе в лишение. На всекиго ще говориш така, че да могат да разберат най-директно думите ти. Във всичко живо виждайте проявлението на Бог. Ти плачеш за дъщеря си, че е заминала, но срещаш едно момиче на възраст колкото твоята дъщеря, то се усмихне и те утеши; твоята дъщеря е била в това момиче и се е проявила. Постъпката ти спрямо хората е постъпка спрямо Бога. Ако настъпим едно цвете, настъпваме Ангелите, настъпваме и Бога. Понеже Божественото съзнание е във всички, ще обръщаме внимание на всички – на хора, на животни, на растения. Небето ми казва: „Услужи на това цвете, поразрови малко около него“. Да поразровя около цветето и да го полея струва много повече, отколкото да бъда при Ангелите.
към текста >>

25. 76) Тя скоро се компенсира - Боян Боев (1883 – 1963)

Сега казват, че Земята е плачевна долина.
А който е здрав и прави така, ще си кали нервната система. Ако вие обичате като Слънцето, без да очаквате да ви обичат, ще научите сто пъти повече от сега. Ние, като не обичаме Бога, се мъчим. Ако речем да Го обичаме, тогава няма да се мъчим. В света има толкова тайни! Сега казват, че Земята е плачевна долина. Не, Земята е плачевна долина за глупавите, за грешните. Някой път ще ви говоря как да развиете дарбите, които са заложени във вас. Тогава ще бъдете в пълния смисъл на думата свободни хора, доколкото Земята позволява. На някои от вас предстои да работите в това направление в един малък мащаб. Има един закон на Любовта: когато обичате някого и той почерпва от вас енергия, тя скоро се компенсира.
към текста >>

Не, Земята е плачевна долина за глупавите, за грешните.
Ако вие обичате като Слънцето, без да очаквате да ви обичат, ще научите сто пъти повече от сега. Ние, като не обичаме Бога, се мъчим. Ако речем да Го обичаме, тогава няма да се мъчим. В света има толкова тайни! Сега казват, че Земята е плачевна долина. Не, Земята е плачевна долина за глупавите, за грешните. Някой път ще ви говоря как да развиете дарбите, които са заложени във вас. Тогава ще бъдете в пълния смисъл на думата свободни хора, доколкото Земята позволява. На някои от вас предстои да работите в това направление в един малък мащаб. Има един закон на Любовта: когато обичате някого и той почерпва от вас енергия, тя скоро се компенсира. Щом се изповядаш в Любовта, винаги я изгубваш.
към текста >>

26. 1) Ангел хранител - Боян Боев (1883 – 1963)

Една американска студентка се влюбила в един свой колега и като споделила любовта си, той ѝ отказал: „Ние не сме един за друг.“ Тя се разплакала, а той обяснил: „И да плачеш, така е, защо ще си създаваме нещастия.“ Напуснал университета и постъпил в друг, където се влюбил в дъщерята на ректора.
Любовта винаги слиза, а обичта винаги се качва. Не могат двама души да се влюбят едновременно. Когато някой те люби и ти дава нещо, ти оценяваш Любовта му и го обичаш. Този, когото не обичаш, той е еднакъв с теб. Не обичат някого, понеже той не обича никого и така му се отплащат. Една американска студентка се влюбила в един свой колега и като споделила любовта си, той ѝ отказал: „Ние не сме един за друг.“ Тя се разплакала, а той обяснил: „И да плачеш, така е, защо ще си създаваме нещастия.“ Напуснал университета и постъпил в друг, където се влюбил в дъщерята на ректора. Като споделил любовта си с нея, тя му отвърнала с онези, същите думи: „Ние не сме един за друг.“ Един брат каза: Някога обичах един човек много, но понеже той не ми обръщаше внимание, най-сетне станах индиферентен. Какво бихте казали, Учителю, за това? Аз наричам тази любов идолопоклонство. Не се кланяйте на този идол.
към текста >>

27. 3) Божествената наука обема всичко в себе си - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек по естество е добър – като направи някое прегрешение, плаче и съжалява.
Ние не знаем Божиите пътища. Искам да знам дали страдам по Бога – и ако е така, то нямам две мнения, но ако страдам по други причини, това е друго. Трябва правилно тълкувание на онези закони, които Бог е вложил. Има нещо в човека, което не е негово. Злото в света е вън от човека. Човек по естество е добър – като направи някое прегрешение, плаче и съжалява. Около човека има много духове и даже някой път има борба между тях, а после той, като стане сутрин, не е разположен. Човекът не е така защитен, както мислите, и затова трябва да се моли и огражда. Христос казва: „Даде Ми се всяка власт на Небето и на Земята.“ И всеки, който вярва в тази власт, ще бъде ограден. За да можем да живеем добре на Земята, трябва да имаме Божествен живот, да бъдем охранявани. Ще дойде един ден – и всички, които се обичат от хиляди години, ще се съберат заедно – това разбирам щастлив живот.
към текста >>

28. 16) Господ ще бъде познат - Боян Боев (1883 – 1963)

В бъдеще ще имате по-добри условия и тогава ще плачете по друга причина – че нямате никакви страдания.
Колко продължително време рибата се е освобождавала от водата, но накрая е преминала във въздуха. Този живот ще се замести с един по-хубав, но всяко нещо идва със своето време. В сегашната си форма човек е ограничен за своята дейност, ала със следващата, която ще има, ще му се дадат по-големи възможности. Хората са скулптурни произведения, които все още не са завършени. Дето се казва, че Бог е направил човека по Свой образ и подобие, то този човек е горе и тепърва трябва да се реализира долу. В бъдеще ще имате по-добри условия и тогава ще плачете по друга причина – че нямате никакви страдания. Днес в едно семейство живеят по четирима-петима в една стая – ами това е ужасно положение. Христос казва: „Сега скръб имате, но после ще ви мине и ще се зарадвате.“ Затова усилвайте вярата си. Намирате се в една болница, лекари и сестри ви дават церове, обаче след това вие ще оздравеете. Това са все преходни състояния, докато влезете в Божествения свят. После ще ви срещнат вашите братя и сестри под арката с угощения и песни.
към текста >>

29. 36) Когато всеки дойде на мястото си - Боян Боев (1883 – 1963)

Онези, които се държат за старото, все съжаляват и плачат, обаче ако не растат, няма никакъв смисъл.
Източните методи са били подходящи за друга епоха. Европейците трябва да намерят нови начини. Старото не може да се приложи. Сега има една безпътица и трябва да се намери нов път. Пътят си съществува, но хората искат да внесат в новия живот старите методи, а те са несъвместими. Онези, които се държат за старото, все съжаляват и плачат, обаче ако не растат, няма никакъв смисъл. Някой казва: „Какво бяхме едно време! “ Старото не трябва да се възвърне – нито празните, нито пълните бъчви ще оправят човека, но при изворите има благословение и те ще оправят света. Дръжте извора постоянно в ума си. Дойде ли противоречие, кажете си: „Пълните и празните бъчви не разрешават въпроса, а изворите.“ Изворът е благословение – Божественото, което иде отгоре. Веднъж в една държава, където хората били много религиозни, настъпила суша, налегнали ги бедствия и страдания.
към текста >>

30. 40) Който разбира времето, той е маг - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако някой цар или министър избие хиляди хора, то те в Невидимия свят ще се явят пред него, ще го наобиколят и ще плачат.
В Слънчевата система Земята е най-ниското положение, в което душата може да слезе. Ние сме отговорни не за погрешките, а защо не ги изправяме, както ученикът е отговорен защо не учи, за да поправи получената двойка. Един богат търговец на кожи, по време на сън, като отишъл в Невидимия свят, се видял в чудо – притискали го крави със съблечени кожи и мучали. Като се събудил, раздал всичкото си богатство, после, като отишъл пак в Невидимия свят, видял в съня си животните, облечени в кожа. Каквото е за животните, такова е и за хората. Ако някой цар или министър избие хиляди хора, то те в Невидимия свят ще се явят пред него, ще го наобиколят и ще плачат. Тогава какво ще бъде? Толстой много живо описва сражението при Бородино. Викът на падналите на бойното поле заглушавал рева на топовете, 50-60 000 души ревели – кому крак откъснат, кому – ръка, кому – промушено сърцето. Можеш ли, като слушаш тези хора да пищят, да бъдеш спокоен? Ще се покърти сърцето ти.
към текста >>

31. 43) Методът на цветните лъчи на светлината - Боян Боев (1883 – 1963)

Ние често плачем за някой, че е умрял, но ако се изпитаме по-основно, ще видим, че ние сме плакали не защото той си е отишъл, но защото неговото съществуване ни е доставяло удоволствие.
Така някой казва: „Глупав съм“, но дайте на такъв човек жълтата краска и ще видите, че ще стане по-умен. Значи на такъв липсва краската, която му е необходима. С тия стихове, които се дават, ще можем да работим върху нашето сърце. Например що е страх? Той е излишък на портокалената краска. Ние често плачем за някой, че е умрял, но ако се изпитаме по-основно, ще видим, че ние сме плакали не защото той си е отишъл, но защото неговото съществуване ни е доставяло удоволствие. Удоволствието е, за което плачем. Написаните стихове от Библията са лъчите на Светлината и ние ще я използваме. Ще започнем от ума към тялото. Това е Христовият закон и Духът ще ви каже и открие по-дълбоките работи в живота, които не се казват, а се дават непосредствено чрез Него. Защото основните работи в Библията са скрити в Природата и в нашата душа, която е едно Божествено съкровище.
към текста >>

Удоволствието е, за което плачем.
Значи на такъв липсва краската, която му е необходима. С тия стихове, които се дават, ще можем да работим върху нашето сърце. Например що е страх? Той е излишък на портокалената краска. Ние често плачем за някой, че е умрял, но ако се изпитаме по-основно, ще видим, че ние сме плакали не защото той си е отишъл, но защото неговото съществуване ни е доставяло удоволствие. Удоволствието е, за което плачем. Написаните стихове от Библията са лъчите на Светлината и ние ще я използваме. Ще започнем от ума към тялото. Това е Христовият закон и Духът ще ви каже и открие по-дълбоките работи в живота, които не се казват, а се дават непосредствено чрез Него. Защото основните работи в Библията са скрити в Природата и в нашата душа, която е едно Божествено съкровище. И повтарям: животът сам по себе си е прост, поради което можем да го придобием.
към текста >>

32. 52) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

Но когато оставал съвсем сам, той плачел и намирал живота си за безсмислен и празен, даже искал да се самоубие.
Всеки един от нас има спонтанни мисли. Нека се спрем в своето нещастие и да доловим, че Божествените мисли не са престанали да идват. Да любим Бога означава да долавяме Божествените мисли, които постоянно бликат отвътре, и да ги последваме. Един човек се обличал твърде разкошно и винаги по последна мода. Той посещавал елитно общество, външно изглеждал всякога весел и приятелите му го считали за напълно щастлив. Но когато оставал съвсем сам, той плачел и намирал живота си за безсмислен и празен, даже искал да се самоубие. После, в отредения час, той пак се втурвал в тази шумна и суетна въртележка, само за да забрави поне за малко пустинята, в която живеел. Откъде идвало това чувство, че е нещастен и неудовлетворен? Това идело отвътре, от поривите на неговата душа, които хвърляли истинска светлина върху съзнанието му. Душата, с нейните копнежи и глад за духовност, се проявява у всички хора, във всички социални среди. Някои се заблуждават, че така наречените широки маси не чувстват душата, че са увлечени само от външни интереси и че техният душевен мир е повърхностен.
към текста >>

33. 75) Пробен камък - Боян Боев (1883 – 1963)

Бях на онзи свят и видях как се живее там.“ След един месец тя умряла и слязла при сина си да му каже: „Слушай, не плачи, че да не ме смущаваш.
Ние сега искаме да бъдем силни, учени и богати, но го искаме за своя изгода – там е всичката погрешка. Искаш да бъдеш духовен за себе си, а ти трябва да бъдеш духовен за другите. Погрешката на целия свят седи в това, че внесеният от Бога капитал е разпилян, не е обработен. Една майка от Чирпан се разболяла и три дни стояла в пренесено състояние. Като дошла на себе си, казала на сина си: „Синко, аз след един месец ще умра. Бях на онзи свят и видях как се живее там.“ След един месец тя умряла и слязла при сина си да му каже: „Слушай, не плачи, че да не ме смущаваш. Освободи се от политиканството и върши Волята Божия. И да живееш добре! “ Някой човек е изчезнал от Земята и мислите, че е умрял. Вдовицата търси мъжа си, не знае къде е, а пък той е до нея, от дясната Ă страна, и Ă говори, но тя нито го вижда, нито го чува. И нему му е мъчно, че вече не го разбират, и той придава своята мъка на домашните си.
към текста >>

34. 97) Съобразяването с природните закони и здравето - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако имате любов и плачете три пъти на ден, чудя се що за любов е това?
Любовта никога не отпада.“ Значи добродетелите като вяра, търпение, кротост, милосърдие, смирение, надежда, мир, чистота, са плодовете на Любовта. Именно затова човекът на безлюбието лесно може да изпадне в обезсърчения и разочарования, в тревоги и страхове – у него не присъства онзи магичен живот, за да превръща всичко, до което се докосне, в красота, радост, светлина и хармония. Човекът на Любовта има прозрение за великия устой на Живота и изключва отрицателните състояния, а те са, които водят към болести. Любовта възстановява хармонията между ум, сърце и воля и с това премахва причините за предразположение към болести. Учителя ни напътства: „Имайте нов морал, който да внесе веселие и радост в умовете ви. Ако имате любов и плачете три пъти на ден, чудя се що за любов е това? “ Или: „Не можеш да имаш никаква хигиена без чистота – и не само физическа, но и чистота в мисли, чувства, желания. Ако Чистотата и Любовта не влязат във вас, вие здрави не можете да бъдете.“ Всяка мисъл, чувство или постъпка, които противоречат на Любовта, създават предразположение към болести. Даже всяко нетърпение може да предизвика болест, понеже нарушава ритъма на електромагнитните течения в организма, а това се отразява върху физиологичните процеси и довежда до болезнени състояния. Цитирам Учителя: „Търпението изключва болестите, но човек не може да бъде търпелив, ако няма Любов.“ Или: „Възприемайте нещата чрез обичта и ги предавайте чрез Любовта; тогава и материята, плазмата на човешкия организъм, ще се обнови и реорганизира.
към текста >>

35. ТРАГЕДИЯТА В ДЕТСКАТА ДУША. ДУШАТА НА СРЕДНОШКОЛСКАТА МЛАДЕЖ - Боян Боев (1883 – 1963)

Плачех от неизвестната пустош, в която се готвех да плавам.
Аз като че ли сега слушам звука от моите стъпки в оная тясна и гола стая, дето имах обичай дълго да се разхождам след часа на първия сън. Аз още виждам оная полупокрита от облаците луна, която от време на време осветяваше студените прозорци на тая стая. Часовете на нощта минаваха, но аз не ги забелязвах. Следях с безпокойство насоката на моята мисъл, която постепенно се спускаше в дълбочината на моята съвест, и разпръсквайки една след друга илюзиите, които дотогава забулваха моето зрение, от минута на минута все по-враждебно представяше пред мен нейната обратна страна. Напразно аз се ловях за моите последни вярвания, както давещият се лови за най-малкия отломък на разбития кораб. Напусто. Плачех от неизвестната пустош, в която се готвех да плавам. Аз се обърнах за последен път към времената на моето детство, към моето семейство към моята страна, към всичко, що ми беше скъпо и свято. Неудържимото течение на моята мисъл беше много по-силно. То ме задължаваше да отхвърля всичко: родители, семейство, спомени, вярвания. Изпитанието се продължаваше все по-упорито и по-строго, колкото повече се приближаваше към своя край. И само тогаз то се спря.
към текста >>

36. Трети образователен Период Гимназия - Боян Боев (1883 – 1963)

- За мен ли плачеш?
Тя вече не изпитвала страстно и пълно с негодувание отчаяние. Като че чувствала някаква тъмна сянка да прекрачва целия й живот и завинаги да я лишава от възможността на всяко обикновено, егоистично щастие. Тя отива в столицата и там намира как да служи на човечеството. Решава се да отиде в Сибир при заточениците и там да ги утешава, да им служи. И когато отишла на гарата за влака, който щял да я отнесе до далечния Сибир, нейната другарка, която я изпратила до гарата, се разплакала, като живо си представяла съдбата, която очаква това прелестно, младо същество. - За мен ли плачеш? - продумала Вера с ясна усмивка. Ах, ако би ти знаела, колко аз напротив съжалявам всички вас, които оставате тук. Това били последните й думи преди тръгването на влака. Това, което чувства Вера Баранцева, чувства го всяка човешка душа през своето детинство и юношество, но по-после фалшивото възпитание заглушава вътрешния глас, стремежа да живее за красивото и доброто. С всички сили трябва да подпомогнем учениците да си изработят свети цели, за които са готови да живеят и да работят.
към текста >>

37. Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище - Боян Боев (1883 – 1963)

Ние сме нейни деца, на вечната любов” и да плаче заедно с тях за възкръсналата любов!
И сълзи на неизказано щастие се търкулват по лицето му, както в детските години. Очите му се разкриват отново за живота на целия свят, за всички, и с тези очи на любовта той вижда сега отново през тъмнината на нощта всички закрити досега за него души. Той ги вижда такива, какъвто е той, откъснати един от друг, безкрайно самотни, с безпределна тъга в мрака на нощта. Той вижда задавяните бури, сърца, от които капе скръб, неизказаното страдание на самотата, на вечното разединение. Да падне на колене пред тях, да хване да им целуне братската ръка, да погледне с любящ поглед в очите на братята и да им каже: „Мили, родни мили, ето ние сме все едно. Ние сме нейни деца, на вечната любов” и да плаче заедно с тях за възкръсналата любов! ” Че наистина мъката от разединението на душите произтича от обстоятелството, че единството лежи в основата на Битието, това го твърдят всички мистици. Ангелус Силезиус казва: „Който не е всичко, той е още съвсем малко.” Клод дъо Сен-Мартен казва: „Какво е зло? Злото е частично отделяне от общия живот.” Развитието може да се разгледа като постепенно разкриване и проява на силите, заложбите и способностите, вложени в човешкия дух.
към текста >>

38. Детската природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Децата плачат при погребението.
Когато князът ги пита, те мълчат и радостно се смеят. Мария от ден на ден става по-болна и най-сетне ляга. Децата често я посещават и й носят храна. Понякога, като бързат само отиват до прозореца и й извикват: „Ние ви обичаме Мария”, и след това се връщат. Тя скоро умира. Децата плачат при погребението. От тогава гробът на Мария постоянно се почита от децата. Те посаждат трендафили и други цветя на гроба й. Трогателна е раздялата на княза с децата при напущане на селото. Ето друг пример из „Братя Карамазови”: Между едни деца съществува голяма вражда. Альоша ги заварва, когато се бият с камъни по улицата.
към текста >>

39. 20. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят обяснява колко видове плач има.
Значи истинските работници са горе - светлите души. Те повдигат готовите души тук, на земята, за благото на света. Защо Христос плака? Той плака за еврейския народ, който изгуби благоприятните условия на живота. На друго място Учителят казва, че Христос е плакал и за цялото човечество, което не е готово още да приеме Царството Божие. Учителят обяснява колко видове плач има. Първо, човек плаче при големите страдания, при безизходно положение. Втори вид плач е, когато се покайва и трето, когато човек получи отгоре посвещение на Бога, на духовното, когато получи една нова светлина. При това човек получава и една радост, блаженство. Тогава заплаква, но не от скръб, а от преливане на чашата - той не може да издържи това небесно състояние. И четвърти вид плач има, когато човек заплаква от жал за другите.
към текста >>

Първо, човек плаче при големите страдания, при безизходно положение.
Те повдигат готовите души тук, на земята, за благото на света. Защо Христос плака? Той плака за еврейския народ, който изгуби благоприятните условия на живота. На друго място Учителят казва, че Христос е плакал и за цялото човечество, което не е готово още да приеме Царството Божие. Учителят обяснява колко видове плач има. Първо, човек плаче при големите страдания, при безизходно положение. Втори вид плач е, когато се покайва и трето, когато човек получи отгоре посвещение на Бога, на духовното, когато получи една нова светлина. При това човек получава и една радост, блаженство. Тогава заплаква, но не от скръб, а от преливане на чашата - той не може да издържи това небесно състояние. И четвърти вид плач има, когато човек заплаква от жал за другите. Това е плачът на Христа - най-висшият плач.
към текста >>

Втори вид плач е, когато се покайва и трето, когато човек получи отгоре посвещение на Бога, на духовното, когато получи една нова светлина.
Защо Христос плака? Той плака за еврейския народ, който изгуби благоприятните условия на живота. На друго място Учителят казва, че Христос е плакал и за цялото човечество, което не е готово още да приеме Царството Божие. Учителят обяснява колко видове плач има. Първо, човек плаче при големите страдания, при безизходно положение. Втори вид плач е, когато се покайва и трето, когато човек получи отгоре посвещение на Бога, на духовното, когато получи една нова светлина. При това човек получава и една радост, блаженство. Тогава заплаква, но не от скръб, а от преливане на чашата - той не може да издържи това небесно състояние. И четвърти вид плач има, когато човек заплаква от жал за другите. Това е плачът на Христа - най-висшият плач. За да видите Христа, вие трябва да имате ум, сърце и дух като Неговите.
към текста >>

И четвърти вид плач има, когато човек заплаква от жал за другите.
Учителят обяснява колко видове плач има. Първо, човек плаче при големите страдания, при безизходно положение. Втори вид плач е, когато се покайва и трето, когато човек получи отгоре посвещение на Бога, на духовното, когато получи една нова светлина. При това човек получава и една радост, блаженство. Тогава заплаква, но не от скръб, а от преливане на чашата - той не може да издържи това небесно състояние. И четвърти вид плач има, когато човек заплаква от жал за другите. Това е плачът на Христа - най-висшият плач. За да видите Христа, вие трябва да имате ум, сърце и дух като Неговите. Само по този начин може да видите и разберете Христа. Всички, които са виждали Христа, падали са с лице на земята и след това трябвало ангели да слизат от небето и да ги вдигат. Христос не е човек.
към текста >>

Това е плачът на Христа - най-висшият плач.
Първо, човек плаче при големите страдания, при безизходно положение. Втори вид плач е, когато се покайва и трето, когато човек получи отгоре посвещение на Бога, на духовното, когато получи една нова светлина. При това човек получава и една радост, блаженство. Тогава заплаква, но не от скръб, а от преливане на чашата - той не може да издържи това небесно състояние. И четвърти вид плач има, когато човек заплаква от жал за другите. Това е плачът на Христа - най-висшият плач. За да видите Христа, вие трябва да имате ум, сърце и дух като Неговите. Само по този начин може да видите и разберете Христа. Всички, които са виждали Христа, падали са с лице на земята и след това трябвало ангели да слизат от небето и да ги вдигат. Христос не е човек. Това е едно велико същество, най-великото, което е дошло на земята.
към текста >>

40. Екскурзия на 24 юни 1929 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Сега казват, че Земята е „Долина на плача".
А който е здрав и прави това, ще си кали нервната система. Ако вие обичате така, както прави Слънцето - без да очаквате да ви обичат, ще научите сто пъти повече от сега! Ние като не обичаме Бога, се мъчим. Речем ли да Го обичаме, тогава няма да се мъчим. В света има толкова тайни!... Сега казват, че Земята е „Долина на плача". Не, Земята е „Долина на плача" за глупавите, за грешните хора. Някой път ще ви говоря за това как човек може да развие дарбите, които са заложени в него. Тогава той ще бъде в пълния смисъл на думата свободен човек, доколкото Земята позволява това. На някои от вас предстои да работите в това направление в малък мащаб. Един ден ще направя първия опит, един малък опит, микроскопичен.
към текста >>

Не, Земята е „Долина на плача" за глупавите, за грешните хора.
Ако вие обичате така, както прави Слънцето - без да очаквате да ви обичат, ще научите сто пъти повече от сега! Ние като не обичаме Бога, се мъчим. Речем ли да Го обичаме, тогава няма да се мъчим. В света има толкова тайни!... Сега казват, че Земята е „Долина на плача". Не, Земята е „Долина на плача" за глупавите, за грешните хора. Някой път ще ви говоря за това как човек може да развие дарбите, които са заложени в него. Тогава той ще бъде в пълния смисъл на думата свободен човек, доколкото Земята позволява това. На някои от вас предстои да работите в това направление в малък мащаб. Един ден ще направя първия опит, един малък опит, микроскопичен. Има един закон в Любовта: когато обичате някого и той почерпва от вас енергия, тя скоро се компенсира.
към текста >>

41. Екскурзия на 2 април 1931 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Ти плачеш за дъщеря си, че е заминала.
- Преди да влезеш в селото, ще се помолиш за себе си и за селото, и като влезеш непременно ще намериш поне едного, който да те посрещне сърдечно. Като отиваш да работиш за Бога, навсякъде ще отиваш с Любов. На комунистите ще споменеш думите от „Деянията на апостолите": че имаха всичко общо и никой не беше в лишение. На всекиго ще говориш според това как може да разбере. Във всичко живо да виждате проявлението на Бога! Ти плачеш за дъщеря си, че е заминала. Но срещнеш едно момиче на възраст колкото дъщеря ти, то ти се усмихне и те утеши. Твоята дъщеря е била в това момиче и се е проявила. Постъпката ти спрямо хората е постъпка спрямо Бога. Ако настъпим едно цвете - настъпваме ангелите, настъпваме и Бога. Понеже Божественото Съзнание е във всички, ще обръщаме внимание на всички: на хора, на животни, на растения.
към текста >>

42. Качества на Божествената Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

Понякога ще поплаче за онова, което е видял.
Един светия, един напреднал човек опитва Божествената Любов няколко пъти в живота си и тогава изпитва блаженство, чувства Бога във всичко и обича Бога във всички. Всички други състояния на Любовта са духовна любов, а не Божествена. Всички светии са влюбени. Те са толкова влюбени, че от Любов са забравили светските неща. Светият човек е видял нещо. Понякога ще поплаче за онова, което е видял. Той чака писма от Горе. Той толкова се е прехласнал в онова, което е видял, че е забравил всичко наоколо. Един брат каза: - Учителю, почувствах скоро във време на беседа Божествено присъствие, почувствах величието на Любовта, за която Вие говорихте и сълзи излязоха от очите ми. Вие казахте в беседа, че когато човек обича, Духът го е посетил.
към текста >>

43. Екскурзия на Витоша на 11 май 1937 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

- Как да гледаме на плача?
А В природата има общ такт, общ ритъм. Когато при Паневритмията правите обливане, то като си вдигнете ръцете нагоре, при слизането им допрете ги до горната част на главата. Тази горна част на главата е важна. Трябва ви цяла философия за гимнастическите упражнения. Една сестра запита: - Как да гледаме на плача? - Плачът е благословение за човека. Вие не знаете да плачете. Оставете се да си поплачете свободно, да плачете на свят. Плачът е благоприятно време. Нали земеделецът като вали дъжд отива да сее.
към текста >>

- Плачът е благословение за човека.
Когато при Паневритмията правите обливане, то като си вдигнете ръцете нагоре, при слизането им допрете ги до горната част на главата. Тази горна част на главата е важна. Трябва ви цяла философия за гимнастическите упражнения. Една сестра запита: - Как да гледаме на плача? - Плачът е благословение за човека. Вие не знаете да плачете. Оставете се да си поплачете свободно, да плачете на свят. Плачът е благоприятно време. Нали земеделецът като вали дъжд отива да сее. Като почнете да плачете, вие сеете.
към текста >>

Вие не знаете да плачете.
Тази горна част на главата е важна. Трябва ви цяла философия за гимнастическите упражнения. Една сестра запита: - Как да гледаме на плача? - Плачът е благословение за човека. Вие не знаете да плачете. Оставете се да си поплачете свободно, да плачете на свят. Плачът е благоприятно време. Нали земеделецът като вали дъжд отива да сее. Като почнете да плачете, вие сеете. Свържете се тогава с невидимия свят, с Божествения свят.
към текста >>

Оставете се да си поплачете свободно, да плачете на свят.
Трябва ви цяла философия за гимнастическите упражнения. Една сестра запита: - Как да гледаме на плача? - Плачът е благословение за човека. Вие не знаете да плачете. Оставете се да си поплачете свободно, да плачете на свят. Плачът е благоприятно време. Нали земеделецът като вали дъжд отива да сее. Като почнете да плачете, вие сеете. Свържете се тогава с невидимия свят, с Божествения свят. Един брат или сестра се намира в големи мъчнотии и плаче.
към текста >>

Плачът е благоприятно време.
Една сестра запита: - Как да гледаме на плача? - Плачът е благословение за човека. Вие не знаете да плачете. Оставете се да си поплачете свободно, да плачете на свят. Плачът е благоприятно време. Нали земеделецът като вали дъжд отива да сее. Като почнете да плачете, вие сеете. Свържете се тогава с невидимия свят, с Божествения свят. Един брат или сестра се намира в големи мъчнотии и плаче. Изпрати му една мисъл на подкрепа, изпрати му една добра мисъл и същевременно иди близо до него, незабелязано и остави един ценен дар.
към текста >>

Като почнете да плачете, вие сеете.
- Плачът е благословение за човека. Вие не знаете да плачете. Оставете се да си поплачете свободно, да плачете на свят. Плачът е благоприятно време. Нали земеделецът като вали дъжд отива да сее. Като почнете да плачете, вие сеете. Свържете се тогава с невидимия свят, с Божествения свят. Един брат или сестра се намира в големи мъчнотии и плаче. Изпрати му една мисъл на подкрепа, изпрати му една добра мисъл и същевременно иди близо до него, незабелязано и остави един ценен дар. Той като види този дар, ще се чуди откъде е дошъл. Но остави такъв дар, от който той има нужда.
към текста >>

Един брат или сестра се намира в големи мъчнотии и плаче.
Оставете се да си поплачете свободно, да плачете на свят. Плачът е благоприятно време. Нали земеделецът като вали дъжд отива да сее. Като почнете да плачете, вие сеете. Свържете се тогава с невидимия свят, с Божествения свят. Един брат или сестра се намира в големи мъчнотии и плаче. Изпрати му една мисъл на подкрепа, изпрати му една добра мисъл и същевременно иди близо до него, незабелязано и остави един ценен дар. Той като види този дар, ще се чуди откъде е дошъл. Но остави такъв дар, от който той има нужда. Ако е в материални мъчнотии, остави при него незабелязано една златна монета. Ти го питаш защо плаче - не, остави му златната монета.
към текста >>

Ти го питаш защо плаче - не, остави му златната монета.
Един брат или сестра се намира в големи мъчнотии и плаче. Изпрати му една мисъл на подкрепа, изпрати му една добра мисъл и същевременно иди близо до него, незабелязано и остави един ценен дар. Той като види този дар, ще се чуди откъде е дошъл. Но остави такъв дар, от който той има нужда. Ако е в материални мъчнотии, остави при него незабелязано една златна монета. Ти го питаш защо плаче - не, остави му златната монета. За онези изпити, които му дава Провидението, човек да бъде благодарен! И трябва да ги издържи. Ние си създаваме ненужни страдания. Има страдания, които са нужни, а има страдания, които ние ги създаваме. Един брат попита:
към текста >>

44. 20. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Престанете да плачете, а се коригирайте.
ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Сега, всеки трябва да работи върху себе си, за да се самовъзпита. Престанете да плачете, а се коригирайте. Направиш грешка, поправи я и се радвай. Човек в изправянето си трябва да бъде абсолютно безпощаден, да не допуска никаква грешка и да се изчисти до дъното. Няма да се критикувате, само ще констатирате грешката и ще се поправите. Не съжалявайте за грешките си, то е губене на време, а ги поправяйте. Та като те обиди някой, замисли се (обърни внимание), право ли е това нещо, за да се поправиш, а не да се обиждаш.
към текста >>

45. 35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато някои се намира в големи мъчнотии, изпратете му една добра мисъл и незабелязано оставете до него един ценен подарък или монета, от които той има нужда, а не само да го питате защо плаче и пр.
Вие не трябва да морализирате хората, а трябва да проповядвате законите и принципите, които управляват живота. Възвишените духове слизат на земята да помагат по свой почин, Великия закон и като опитат противоречията на живота, ще носят тогава нещо светло в себе си и ще бъдат свободни. Човек не трябва да се ограничава само с молитва и размишление, но трябва да върши и външна разнообразна работа. Но всякога е най-важно да върши Волята Божия в мисли, чувства и постъпки. Например, като изпраща добри, мощни мисли към човечеството в духа на новите идеи; любов към другите и да събуди хората за новото. Когато някои се намира в големи мъчнотии, изпратете му една добра мисъл и незабелязано оставете до него един ценен подарък или монета, от които той има нужда, а не само да го питате защо плаче и пр. Този, които е радостен, има изобилие и трябва да даде на този, които страда. Трябва да влизате в положението един на друг и да си помагате. Като мислиш за лошите черти на някого, ти усилваш лошото у него и обратно. Това е закон. Любовта е най-лесния път.
към текста >>

46. 08. ЕДНА СРЕЩА В РОЗОВАТА ДОЛИНА - Боян Боев (1883 – 1963)

Тая любов, от която хората умират, от която хората страдат, ти разбираш, любовта, от която се зарадваш и после плачеш, ти я разбираш.
Възкресението не е нищо друго освен една нова фаза или един нов живот, в който всички страдания, несгоди и дрязги са изключени. Който иска да стане безсмъртен, трябва да се научи да обича, да люби. Божественото носи безсмъртие, сила, мир, носи възможности, всички разрешения. В любовта седи тайната на подмладяването, на вечния живот, на всички блага, които човек търси. Някой казва: „Аз разбирам любовта". Тая любов, от която хората умират, от която хората страдат, ти разбираш, любовта, от която се зарадваш и после плачеш, ти я разбираш. Но оная любов, от която при всички условия ти си тих и спокоен, ти не я разбираш. Най-новото в света - това е Божествената любов. Това, което не състарява човека, което помага на твоето сърце, ум и душа - то е реалното. Не можеш да имаш ясна представа за живота без любовта. Без нея животът ще бъде едно мъчение, нещо неустойчиво.
към текста >>

47. 12. ПОЗДРАВЪТ НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички хора и всички същества са вътре в тебе, и ти чувствуваш радостите и скърбите им; ти плачеш с тия, които плачат, и се радваш с тия, които се радват.
Влизаш в един реален, в един изобилен живот. В сравнение с него като че ли досегашният ти живот е бил сянка! Чувствуваш, че животът е само от светлина! Че сенките на живота са илюзия. Тук чувствуваш, че всичко е светлина, всичко е мир, всичко е любов! Всички хора и всички същества са вътре в тебе, и ти чувствуваш радостите и скърбите им; ти плачеш с тия, които плачат, и се радваш с тия, които се радват. Чувствуваш, че когато някой се възмогне до светъл подвиг, ти си в неговия подвиг, и когато някой стори погрешка, ти си в неговата погрешка. Чувствуваш че животът е мощна струя, която с тържествена победна песен минава през нас. Ти чувствуваш, че всяко нещо е свято; че всяко камъче, всяка тревица са свещени. Като че ли си близо до мястото, отдето блика една вътрешна светлина. Като че ли едно було се вдига и вникваш във великия план на разумните сили, във вътрешно озарение разбираш повече, отколкото с години занимания.
към текста >>

48. 28. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША - Боян Боев (1883 – 1963)

И ще поплаче някой път светията за онова, което е видял!
Трябва да обикнеш някого, за да знаеш какви нужди има той! Аз бих желал всички да обичат, за да влизат в нуждите един на друг. Всички светии са влюбени! Те толкова са влюбени, че са забравили всичко друго! Видял е той нещо, идеалът му е толкова висок, че е забравил всичко друго! И ще поплаче някой път светията за онова, което е видял! При божествената любов вземат участие всички същества от невидимия свят, цялото Небе се проявява чрез човка, който обича! Един царски син се влюбва в мома от прост род. Но после той почнал да обръща внимание на друга. И тя отишла при една скала, за да се хвърли долу. Канарата казала: "Не се хвърляй долу!
към текста >>

49. 33. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВА - Боян Боев (1883 – 1963)

Спира се на това място и плаче.
Любовта седи в малките работи. Грешката на хората е, че искат да се занимават с големи работи, а пък пренебрегват малките. Всяко страдание на другите е едно условие да се сближиш с тях. Едно дете било пратено от майка си да купи едно шише дървено масло. На връщане то изтървава шишето и го счупва. Спира се на това място и плаче. Среща го един човек и го пита, какво е станало. Детето му разправя. То не смее да се върне при майка си. Оня човек му казва: "Няма нищо". И отива и му купува ново шише.
към текста >>

50. 38. ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

Земята ще престане да бъде плачевна долина, а място на радостта, на светлината и на великата космическа любов!
Утолете жаждата на всички, които копнеят за великия ден на земята. Градете камък по камък великото здание. Занесете им радостното послание, че се съмва вече, че на изток вече се зазорява, че близко е вече светлото утро. Занесете им радостната вест, че надгробната плоча вече се махва и човешкият дух се освобождава. Кажете им, че иде ден, когато завинаги ще бъдат обърсани сълзите на страдащите души. Земята ще престане да бъде плачевна долина, а място на радостта, на светлината и на великата космическа любов! Тихо се вслушваме в това, което ни говори планината. Нейният говор отеква в душите ни като сладкогласна песен, като нежна ласка, като дълго очаквано просветление. Той буди в душите ни копнеж към чистотата на светлите висини и сили за работа. Долу при Вадата се обръщам още веднъж, вдигам взор към Салона на съзерцанието, към върха „Харно ми е" и всички околни върхове и устните ми неволно шепнат: – Благодарим за гостоприемството, благодарим за любовните дарове!
към текста >>

51. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят обяснява колко видове плач има.
Значи истинските работници са горе - светлите души. Те повдигат готовите души тук, на земята, за благото на света. Защо Христос плака? Той плака за еврейския народ, който изгуби благоприятните условия на живота. На друго място Учителят казва, че Христос е плакал и за цялото човечество, което не е готово още да приеме Царството Божие. Учителят обяснява колко видове плач има. Първо, човек плаче при големите страдания, при безизходно положение. Втори вид плач е, когато се покайва и трето, когато човек получи отгоре посвещение на Бога, на духовното, когато получи една нова светлина. При това човек получа¬ва и една радост, блаженство. Тогава заплаква, но не от скръб, а от преливане на чашата - той не може да издържи това небесно състояние. И четвърти вид плач има, когато човек заплаква от жал за другите.
към текста >>

Първо, човек плаче при големите страдания, при безизходно положение.
Те повдигат готовите души тук, на земята, за благото на света. Защо Христос плака? Той плака за еврейския народ, който изгуби благоприятните условия на живота. На друго място Учителят казва, че Христос е плакал и за цялото човечество, което не е готово още да приеме Царството Божие. Учителят обяснява колко видове плач има. Първо, човек плаче при големите страдания, при безизходно положение. Втори вид плач е, когато се покайва и трето, когато човек получи отгоре посвещение на Бога, на духовното, когато получи една нова светлина. При това човек получа¬ва и една радост, блаженство. Тогава заплаква, но не от скръб, а от преливане на чашата - той не може да издържи това небесно състояние. И четвърти вид плач има, когато човек заплаква от жал за другите. Това е плачът на Христа - най-висшият плач.
към текста >>

Втори вид плач е, когато се покайва и трето, когато човек получи отгоре посвещение на Бога, на духовното, когато получи една нова светлина.
Защо Христос плака? Той плака за еврейския народ, който изгуби благоприятните условия на живота. На друго място Учителят казва, че Христос е плакал и за цялото човечество, което не е готово още да приеме Царството Божие. Учителят обяснява колко видове плач има. Първо, човек плаче при големите страдания, при безизходно положение. Втори вид плач е, когато се покайва и трето, когато човек получи отгоре посвещение на Бога, на духовното, когато получи една нова светлина. При това човек получа¬ва и една радост, блаженство. Тогава заплаква, но не от скръб, а от преливане на чашата - той не може да издържи това небесно състояние. И четвърти вид плач има, когато човек заплаква от жал за другите. Това е плачът на Христа - най-висшият плач. За да видите Христа, вие трябва да имате ум, сърце и дух като Неговите.
към текста >>

И четвърти вид плач има, когато човек заплаква от жал за другите.
Учителят обяснява колко видове плач има. Първо, човек плаче при големите страдания, при безизходно положение. Втори вид плач е, когато се покайва и трето, когато човек получи отгоре посвещение на Бога, на духовното, когато получи една нова светлина. При това човек получа¬ва и една радост, блаженство. Тогава заплаква, но не от скръб, а от преливане на чашата - той не може да издържи това небесно състояние. И четвърти вид плач има, когато човек заплаква от жал за другите. Това е плачът на Христа - най-висшият плач. За да видите Христа, вие трябва да имате ум, сърце и дух като Неговите. Само по този начин може да видите и разберете Христа. Всички, които са виждали Христа, падали са с лице на земята и след това трябвало ангели да слизат от небето и да ги вдигат. Христос не е човек.
към текста >>

Това е плачът на Христа - най-висшият плач.
Първо, човек плаче при големите страдания, при безизходно положение. Втори вид плач е, когато се покайва и трето, когато човек получи отгоре посвещение на Бога, на духовното, когато получи една нова светлина. При това човек получа¬ва и една радост, блаженство. Тогава заплаква, но не от скръб, а от преливане на чашата - той не може да издържи това небесно състояние. И четвърти вид плач има, когато човек заплаква от жал за другите. Това е плачът на Христа - най-висшият плач. За да видите Христа, вие трябва да имате ум, сърце и дух като Неговите. Само по този начин може да видите и разберете Христа. Всички, които са виждали Христа, падали са с лице на земята и след това трябвало ангели да слизат от небето и да ги вдигат. Христос не е човек. Това е едно велико същество, най-великото, което е дошло на земята.
към текста >>

52. 015 БОЖЕСТВЕНИЯТ СКУЛПТОР - Боян Боев (1883 – 1963)

Щом истинският живот дойде, ще престане плачът.
Всички, които разпъват Христа в себе си, ще горят като дърво. Това са страданията, през които ще минат. Ти се оплакваш, че те е бил някой – застанал си близо до него. Истинско посвещение получава онзи, който знае защо го бият. Човек, за да се избави от страданията, трябва да има права мисъл и да бъде добродетелен. Щом истинският живот дойде, ще престане плачът. При всяка скръб се ражда нещо ново, велико в човешката душа. Великите идеи се раждат след голяма скръб. Човек скърби, докато се роди новото в душата му. Щом се роди, изпълва се с радост. При скръбта човек вижда Бога.
към текста >>

53. 017 РАЗУМНИТЕ СТРАДАНИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато майката тури детето в коритото да го къпе, то плаче, мисли, че това е лошо.
Бог ще превърне страданията на хората в скъпоценни камъни, които ще се поставят като венец на главата им. За в бъдеще страданията на човек ще красят главата му. Когато Природата поставя някого в ограничения, тя има предвид неговото благо, тя има за цел да събуди скритите сили в него. Всички страдания, препятствия и изпитания в живота на човека целят пробуждане на висшето съзнание в него. Когато Природата налага скръбта, ние криво чувстваме нещата. Когато майката тури детето в коритото да го къпе, то плаче, мисли, че това е лошо. То не разбира, че майка му мисли неговото добро. Един генерал беше осъден, лишен от права и затворен. Едва след десет години се избави. Тогава той каза: „Разбрах живота. Разбрах, че генералският чин и всички други неща са празна работа.”
към текста >>

54. 020 КОГО ИЗПИТВАТ В ЖИВОТА? - УЧЕНИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

Има закон в Природата: докато не плачеш, не можеш да растеш.
Страданията представляват велика Божествена наука. Без тях човек не може да се учи. Те носят знание. Дърветата, когато се садят гъсто, израстват тънки и високи; когато се садят рядко, стават яки и дебели. Също и хората - при лошите условия стават идеалисти, а като се поставят при обикновени условия, стават материалисти. Има закон в Природата: докато не плачеш, не можеш да растеш. Или ти, или някой друг трябва да плаче за тебе. Ако ти плачеш за някого, помагаш му. Хората гледат на плача, като на слабост, а той не е слабост. Няма Същество, което да не е плакало. Страданията са корените.
към текста >>

Или ти, или някой друг трябва да плаче за тебе.
Без тях човек не може да се учи. Те носят знание. Дърветата, когато се садят гъсто, израстват тънки и високи; когато се садят рядко, стават яки и дебели. Също и хората - при лошите условия стават идеалисти, а като се поставят при обикновени условия, стават материалисти. Има закон в Природата: докато не плачеш, не можеш да растеш. Или ти, или някой друг трябва да плаче за тебе. Ако ти плачеш за някого, помагаш му. Хората гледат на плача, като на слабост, а той не е слабост. Няма Същество, което да не е плакало. Страданията са корените. Радвайте се на корените!
към текста >>

Ако ти плачеш за някого, помагаш му.
Те носят знание. Дърветата, когато се садят гъсто, израстват тънки и високи; когато се садят рядко, стават яки и дебели. Също и хората - при лошите условия стават идеалисти, а като се поставят при обикновени условия, стават материалисти. Има закон в Природата: докато не плачеш, не можеш да растеш. Или ти, или някой друг трябва да плаче за тебе. Ако ти плачеш за някого, помагаш му. Хората гледат на плача, като на слабост, а той не е слабост. Няма Същество, което да не е плакало. Страданията са корените. Радвайте се на корените! Радостите са клонищата.
към текста >>

Хората гледат на плача, като на слабост, а той не е слабост.
Дърветата, когато се садят гъсто, израстват тънки и високи; когато се садят рядко, стават яки и дебели. Също и хората - при лошите условия стават идеалисти, а като се поставят при обикновени условия, стават материалисти. Има закон в Природата: докато не плачеш, не можеш да растеш. Или ти, или някой друг трябва да плаче за тебе. Ако ти плачеш за някого, помагаш му. Хората гледат на плача, като на слабост, а той не е слабост. Няма Същество, което да не е плакало. Страданията са корените. Радвайте се на корените! Радостите са клонищата. Радвайте се на клоните!
към текста >>

55. 037 ПСИХИЧНИТЕ ПРИЧИНИ НА БОЛЕСТТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Очите не отслабват от плач, но от чрезмерна скръб.
Когато хората загубят Любовта си, хваща ги туберкулоза. Причините на всички болести, недъзи и несрети в живота са духовни. Ако искате да бъдете здрави, поддържайте в ума си положителни мисли и в сърцето си добри чувства. Причините на много болести се крият в подсъзнанието. Те са остатък от вашето минало, с което трябва да се справите. Очите не отслабват от плач, но от чрезмерна скръб. Някой изгуби богатството си, друг изгуби син или дъщеря и не може да забрави загубата. От често повтаряне на мисълта за загубата зрението постепенно отслабва. Стягането в гърдите се дължи на дисхармония в чувствата. Тежестта в стомаха се дължи на дисхармония в постъпките. Има болести, които се дължат на безлюбието.
към текста >>

56. 073 БЪДЕЩИЯТ ПОРЯДЪК - Боян Боев (1883 – 1963)

И ако скърбим и плачем, то е все за изгубения рай - светът на Любовта.
Щом работиш по Любов, всичко се разрешава, имаш простор и свобода. Иначе всичко се стеснява, сгъстява се и те ограничава. Мъчно е да се ходи без вътрешна свобода. Няма по-добър порядък от Любовта. Той е най-естественият и най-великият порядък. И ако скърбим и плачем, то е все за изгубения рай - светът на Любовта. Ние разчитаме на Божественото, което е в нас, а не на касата, която е отвън. Изобилието ще допринесе за разрешаване на социалните въпроси. Но изобилието има отношение към Любовта. Ако нямате Любов, излизаш от закона на изобилието. Народите имат много закони, обаче подобриха ли живота с тях?
към текста >>

57. 082 БЪЛГАРСКИТЕ НАРОДНИ ПЕСНИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Българинът не може да се оплаче, че няма музиканти.
Трябва да се измени съзнанието на българина в музикално отношение. Има някои хубави български песни. Българската музика се движи в затворен кръг. В нея има голям песимизъм. Българинът си служи с народни инструменти: кавал, гъдулка, гайда, окарина. Българинът не може да се оплаче, че няма музиканти. Народните песни - бунтовнически и старинни, исторически, са имали значение някога. Сега те са отживели времето си. Сега е нужна песен, която да буди мисълта. Ние искаме да покажем, каква трябва да бъде българската песен. В народните песни трябва да се влее нова идея, като се смени характера на текста.
към текста >>

58. 087 НЕВИДИМИЯТ СВЯТ - Боян Боев (1883 – 1963)

Защо ще плачеш за заминалата си дъщеря?
По-понятен става духовният свят. Като умира, човек променя мястото си, без да изчезва. Някой мисли, че приятелите му, близките му умират. Той живее в преходния свят. Когато човек умира, умират само влоговете на фирмата, а фирмата остава. Защо ще плачеш за заминалата си дъщеря? Тя е в друг свят. Ти можеш да се разговаряш с нея. Тя ще ти пише писмо. Тя пише на майка си: "Мамо, светът, в който съм сега, е много хубав. И тук има университети и професори, които ни учат."
към текста >>

Плачеше, че мъжът й умрял.
Като умре някой, това прилича на следното: човек пътува с кола. Колата всред пътя се счупва. Като види, че не може да я поправи, той тръгва пеш; вижда, че може да върви и без кола. Същото става и след смъртта. Една жена дойде при мене. Плачеше, че мъжът й умрял. Аз й казвам: "Твоя мъж го виждам до тебе, той е радостен сега." Като замине човек отвъд, същественото от мозъка той си го взема. Човек има материален и етерен мозък. При смъртта човек оставя материалния си мозък, а взема със себе си етерния. Етерният мозък е, който организира материята.
към текста >>

Когато човек умре, той още е свързан с тялото си; погребват го и той вижда как плачат на гроба близките му.
Това е адът. След смъртта, всеки ще се убеди, че има и друг свят. Заминаването на човека за другия свят е неумолим закон. Този закон важи за сегашната фаза на човешкото развитие. След смъртта, като почне да съзнава грешките си, човек постепенно започва да се организира и отново идва на земята като малко, немощно дете. Когато човек умре, той още е свързан с тялото си; погребват го и той вижда как плачат на гроба близките му. Човек, който е правил престъпления, съзнанието му е свързано с тялото след смъртта и той присъства известно време при разлагането на тялото си в гроба. И после, след време, когато го учат да краде, да лъже, той казва: "Ти бил ли си там, дето аз съм бил? И затова аз не мога вече да правя кражби, да лъжа и пр." Онези, които са заминали за другия свят, имат вече трептения от друг характер. Няма нищо плътно в тях - както водата, която е била в тенджерата и като се нагрее, превръща се на пара.
към текста >>

59. 095 ПРАВИЛА ЗА УЧЕНИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

Той забогатява или осиромашава на сцената, плаче или се смее, но това е привидно.
Ето защо, пазете се, да не правите нещата обикновени. Всяко благо, което получавате, да не бъде за вас като нещо обикновено, но като ново изявление, ново откровение на Възвишения Свят. Не се меси в чужди работи - вземаш половината от дълговете на хората. Един закон гласи: колкото по-малко вяра имаш, толкова Възвишеният Свят става по-строг към тебе и обратно. Артистът знае, че като играе някоя роля на сцената, това не е реално, а привидно. Той забогатява или осиромашава на сцената, плаче или се смее, но това е привидно. И в живота, като се смееш или скърбиш, като страдаш или като се радваш, да съзнаваш, че това е привидно; ти си на сцената.
към текста >>

60. 099 ПРЕД НОВАТА ЕПОХА - Боян Боев (1883 – 1963)

Старият живот е плач, а новият - веселие.
Помнете: Втора такава вълна няма да дойде, защото в Природата няма повторение на нещата. Ако оставите за в бъдеще, тогава условията ще бъдат по -тежки. Иде ново знание, Нова Култура в света. Аз я наричам Култура на Божествената Любов, Мъдрост и Истина. Тя ще научи хората как да живеят. Старият живот е плач, а новият - веселие. Старият живот това са корените, а новият - клоните. Сега сме в края на безлюбието и началото на Любовта. Кой събужда човека? Онзи, който се грижи за него. Майката събужда детето.
към текста >>

61. 108 РАДОСТТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Онези, които не възприемат Любовта, Мъдростта и Истината, ще плачат.
Когато дойде Божественото, ще дойде Радостта. От основното разбиране на Любовта зависи смисълът на вашия живот, зависи вашето щастие. Дето има Любов, има и Живот. Дето има Живот, има и Радост. Дом, в който царува Любовта, всички са радостни. Онези, които не възприемат Любовта, Мъдростта и Истината, ще плачат. Казано е: „Скръбта им ще се превърне в Радост.” Любов, която не носи Радост и Светлина, не е истинска. Адът е място на безлюбието. Дето няма Любов, Мъдрост и Истина, там е адът. Дето са Любовта, Мъдростта и Истината, там е раят.
към текста >>

62. Работата на ученика върху себе си - Боян Боев (1883 – 1963)

Престани да плачеш., а се коригирай.
Непременно мисъл трябва сега на хората. Всички хора умират от нямане на мисъл. Самовъзпитание трябва на всинца ви. Всеки трябва да работи върху себе си, да се самовъзпитава. Единственото нещо, което трябва да стане в човека, е това, което се добива чрез самовъзпитанието. Престани да плачеш., а се коригирай. Като видиш една своя погрешка, радвай се, направил си я - поправи я. Човек в разбирането си трябва да бъде безпощаден, абсолютно да не допуска никаква погрешка, да се изчисти абсолютно, съвършено, до дъното. Разкривай всяка погрешка, която направиш. Тогава, ако е остарял, човек ще се подмлади. Няма да се критикуваш.
към текста >>

63. В училището на планината - Боян Боев (1883 – 1963)

Аз виждам и най-големия престъпник всяка вечер как плаче, моли се, съжалява за своите погрешки.
Само на този, когото обича. А се крие от онзи, когото не обича. Душата се показва такава, каквато си е, само на онзи, който я обича, а се крие от онзи, който не я обича. Само като обичаш някого, душата му се разкрива пред теб. Ние често постъпваме спрямо хората според техните външни прояви, а не според това, което имат в дълбочината дълбоко в душата. Аз виждам и най-големия престъпник всяка вечер как плаче, моли се, съжалява за своите погрешки. Значи има две същества, които живеят едновременно в човека. От гледището на любовта всички хора са учени, понеже истинското знание е написано в самия човек. Достатъчно е човек да вдигне завесата на забравата, за да си спомни това, което е учил в далечното минало. На слизане от Мусала Учителя каза да си вземем по един бял кварцов камък от едно място, близо до върха. Като дойдохме пак до рекичката, която излиза от Окото, Учителя каза пак да се измием с тази вода.
към текста >>

64. Великият живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Сега казват, че земята е плачевна долина.
Когато някой благодари, аз ще отдам това на Бога, а не на мене. Ако аз съм го излекувал, аз съм се ползувал повече, понеже благодатта е минала през мене. Ние, като не обичаме Бога, се мъчим. Ако речем да Го обичаме, тогава няма да се мъчим. В света има толкова тайни! Сега казват, че земята е плачевна долина. Не, земята е плачевна долина за глупавите, за грешните хора. Някой път ще ви говоря как човек да развие дарбите, които са заложени в него. Тогава той ще бъде в пълния смисъл на думата свободен човек, доколкото земята позволява. На някои от вас предстои да работят в това направление, в един малък мащаб. Щом се изповядаш в любовта, винаги я губиш.
към текста >>

Не, земята е плачевна долина за глупавите, за грешните хора.
Ако аз съм го излекувал, аз съм се ползувал повече, понеже благодатта е минала през мене. Ние, като не обичаме Бога, се мъчим. Ако речем да Го обичаме, тогава няма да се мъчим. В света има толкова тайни! Сега казват, че земята е плачевна долина. Не, земята е плачевна долина за глупавите, за грешните хора. Някой път ще ви говоря как човек да развие дарбите, които са заложени в него. Тогава той ще бъде в пълния смисъл на думата свободен човек, доколкото земята позволява. На някои от вас предстои да работят в това направление, в един малък мащаб. Щом се изповядаш в любовта, винаги я губиш. Стана дума за деветте блаженства.
към текста >>

65. Напътствия и методи - Боян Боев (1883 – 1963)

Онези, които се държат за старото, все съжаляват и плачат.
Сега има една безпътица. Трябва да се намери нов път. Пътят си съществува, но хората искат да внесат в новия живот старите методи. Те са несъвместими. Това, което е интересувало гъсеницата, не интересува пеперудата. Онези, които се държат за старото, все съжаляват и плачат. Някой казва: “Какво бяхме едно време.“ Че старото не трябва да се възвърне. Едно време като яйца, бяхме едно, а сега, като се излюпихме, трябва друго. Нито празните бъчви, нито пълните бъчви ще оправят човека. Но изворите ще оправят света. Ако хората приличат на празни или пълни бъчви, не решават въпроса, а изворите.
към текста >>

66. Свещените истини - Боян Боев (1883 – 1963)

Ти ще си поплачеш.
До вечерта се обзавеждахме в стана; също така на другия ден сутринта. Към 8 часа сутринта при Долните мусаленски езера почна разговор. Една сестра попита Учителя: - Това състояние на подем как да се задържа завинаги? - Бог, като вижда, че ще изгубиш красивото, Той го взема. Ти ще си поплачеш. Той бди и после пак ти го дава. Ценните неща никой не може да ти ги задигне. Ако нашите блага можеха да се губят, то какво щеше да стане? Но Бог съхранява твоите ценни качества, туря ги в гардероба и после ти ги дава. Сега се изисква повдигане на съзнанието и вяра.
към текста >>

67. Божественият свят - Боян Боев (1883 – 1963)

След това идва при сина си и му казва: “Слушай, да не плачеш да ме смущаваш.
Един брат попита за състоянието на човека след смъртта. Учителя каза: Една майка в Чирпан се разболяла и три дена прекарала в пренесено състояние. И когато дошла на себе си, казала на сина си:“Слушай, синко, след един месец ще умра. Аз ходих на онзи свят и видях как се живее там.“ След един месец тя умира. След това идва при сина си и му казва: “Слушай, да не плачеш да ме смущаваш. Ти трябва да се освободиш от партизанството и трябва да вършиш волята Божия. И да живееш добре.“ Някой е изчезнал от земята и вие мислите, че той е умрял. Жената търси мъжа си, не знае къде е, а той е при нея, от дясната й страна, и й говори, но тя не го вижда и не го чува. На него му е мъчно, че не го виждат и не го чуват и предава мъката си на своите домашни. Аз само на едного казах кога ще замине за онзи свят: на доктор Миркович.
към текста >>

68. Благодарността - Боян Боев (1883 – 1963)

Радвайте се, когато плачете.
Благодари и на тези хора, които са станали причина този плод да дойде при тебе. За всяко зърно грозде което ядеш, трябва да благодариш. Весели да бъдете, да гледате нагоре. Бог гледа от горе. Радвайте се на една круша, на тревата, на буболечката, на реката. Радвайте се, когато плачете. Казано е:“Пейте и възпявайте във всяко време Бога в сърцето си.“ Тези условия къде ще ги намерите? На курорт сте тук, всички сте курортисти. Радвайте се на един изгрев, на малко хлебец, на една чашка водица, на едни обуща. Дадат ти една книга, зарадвай се. Кажат ти една сладка дума, зарадвай се.
към текста >>

69. Разговори при Седемте Рилски езера - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато човек обича, никога не може да заплаче.
Бог ни обича дотолкова, доколкото ние обичаме. Когато обичаме, Бог се проявява. Бог е, Който обича. Да обичаш, значи да работиш. Когато не обичаш, ти си почиваш. Когато човек обича, никога не може да заплаче. Ако плаче, това не е любов. Истинската любов никога не изисква, не ограничава, не изчезва. Един брат каза: “Все има хора да се разколебават.“ Учителя каза: Не може да бъде това.
към текста >>

Ако плаче, това не е любов.
Когато обичаме, Бог се проявява. Бог е, Който обича. Да обичаш, значи да работиш. Когато не обичаш, ти си почиваш. Когато човек обича, никога не може да заплаче. Ако плаче, това не е любов. Истинската любов никога не изисква, не ограничава, не изчезва. Един брат каза: “Все има хора да се разколебават.“ Учителя каза: Не може да бъде това. Братът каза: “В такива случаи има хора, които плачат.“
към текста >>

Братът каза: “В такива случаи има хора, които плачат.“
Ако плаче, това не е любов. Истинската любов никога не изисква, не ограничава, не изчезва. Един брат каза: “Все има хора да се разколебават.“ Учителя каза: Не може да бъде това. Братът каза: “В такива случаи има хора, които плачат.“ Учителя каза: Че как може да плаче? Той е запалил чергата от четирите страни и после тя плаче, че е изгоряла. Тя не плаче за любовта, защото те са нямали любов, а плаче, защото е изгоряла чергата й. Това не е било любов.
към текста >>

Че как може да плаче?
Един брат каза: “Все има хора да се разколебават.“ Учителя каза: Не може да бъде това. Братът каза: “В такива случаи има хора, които плачат.“ Учителя каза: Че как може да плаче? Той е запалил чергата от четирите страни и после тя плаче, че е изгоряла. Тя не плаче за любовта, защото те са нямали любов, а плаче, защото е изгоряла чергата й. Това не е било любов. Това е било сянката на любовта. И в началото те не са имали любов.
към текста >>

Той е запалил чергата от четирите страни и после тя плаче, че е изгоряла.
Учителя каза: Не може да бъде това. Братът каза: “В такива случаи има хора, които плачат.“ Учителя каза: Че как може да плаче? Той е запалил чергата от четирите страни и после тя плаче, че е изгоряла. Тя не плаче за любовта, защото те са нямали любов, а плаче, защото е изгоряла чергата й. Това не е било любов. Това е било сянката на любовта. И в началото те не са имали любов. Сянката всякога може да се унищожи, а не самата реалност.
към текста >>

Тя не плаче за любовта, защото те са нямали любов, а плаче, защото е изгоряла чергата й.
Не може да бъде това. Братът каза: “В такива случаи има хора, които плачат.“ Учителя каза: Че как може да плаче? Той е запалил чергата от четирите страни и после тя плаче, че е изгоряла. Тя не плаче за любовта, защото те са нямали любов, а плаче, защото е изгоряла чергата й. Това не е било любов. Това е било сянката на любовта. И в началото те не са имали любов. Сянката всякога може да се унищожи, а не самата реалност. Когато много хора обичат един човек, обича го само един Бог Бог го обича чрез тях.
към текста >>

Някой път плачете, някой път се гневите, криво ви е и не знаете защо.
След чая Учителя каза: Човек тепърва има да минава една школа. Сега вие минавате през бури, през неразположения, без да знаете причините за това. Когато се сърдите, причината за това е отвътре. А когато не се сърдите, вие сте свободен. Някой път плачете, някой път се гневите, криво ви е и не знаете защо. Причината е все отвън, от нисши, изостанали същества. Стана въпрос за интуицията. Учителя каза: Интуицията ти показва как да се справиш с някоя мъчнотия. Ако имаш интуиция, ще се избавиш от някои мъчнотии. При интуицията чувстваш това, което има да ти се случи в бъдеще, добро или лошо.
към текста >>

70. Цената на страданията - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички те плачат към Бога.
Страданията предизвикват най-голямото раздвижване на силите в човешкия организъм. Страданията са езика на Бога. Господ ти говори да се поправиш. Убил си някого. Окрал си някого. Всички те плачат към Бога. Ти усещаш, нещо тежко. Занасяш парите на вдовицата, чиито пари си взел, си злоупотребил, и ставаш радостен. Пред Бога се реабилитираш. Страданията се дават за човешкото изправление. Ако хората искат да се отстранят страданията, трябва да премахнат погрешките.
към текста >>

71. Когато хората страдат - Боян Боев (1883 – 1963)

Но тя им казала: “Аз макар и да плача, вие ме водете“.
Всички ще бъдат бити, догдето остане само Божественото. Един брат ме попита:“Докога ще страдаме? “ Казах му: Докато се стопи всичко човешко и остане само Божественото. Една мома, като се оженила и я водели към дома на младоженеца, плакала по пътя. Нейните родители и роднини се чудели какво да правят и се спрели. Но тя им казала: “Аз макар и да плача, вие ме водете“. Също така и човек, който се намира в големи страдания, трябва да казва: “Аз макар и да плача, макар и да страдам, вие пак ме прекарвайте по този път на изпитите. Аз съм готов на всички изпити по пътя към Христа, към Бога.“ Страданията са граници, преминаване от временното към вечното, от безпорядъка към порядъка, от плътта към духа. Погледнете сливите, покарали сред боровете в горичката край полянката. Те са на сянка и са израсли тънки и високи до върха на боровете.
към текста >>

Също така и човек, който се намира в големи страдания, трябва да казва: “Аз макар и да плача, макар и да страдам, вие пак ме прекарвайте по този път на изпитите.
Един брат ме попита:“Докога ще страдаме? “ Казах му: Докато се стопи всичко човешко и остане само Божественото. Една мома, като се оженила и я водели към дома на младоженеца, плакала по пътя. Нейните родители и роднини се чудели какво да правят и се спрели. Но тя им казала: “Аз макар и да плача, вие ме водете“. Също така и човек, който се намира в големи страдания, трябва да казва: “Аз макар и да плача, макар и да страдам, вие пак ме прекарвайте по този път на изпитите. Аз съм готов на всички изпити по пътя към Христа, към Бога.“ Страданията са граници, преминаване от временното към вечното, от безпорядъка към порядъка, от плътта към духа. Погледнете сливите, покарали сред боровете в горичката край полянката. Те са на сянка и са израсли тънки и високи до върха на боровете. Понеже са в стеснително положение, бягат нагоре, за да излязат на светлина и свобода.
към текста >>

72. На Яворови присои - Боян Боев (1883 – 1963)

Един брат или една сестра се намира в големи мъчнотии и плаче.
А в природата има общ такт, ритъм. Когато при паневритмията правите обливане, то като си вдигнете ръцете нагоре, при снемането им допрете ги до горната част на главата. Тази горна част на главата е важна. Така ще развиете хилядолистника, кой-, то е на горната част на главата. Трябва ви цяла философия за гимнастическите упражнения. Един брат или една сестра се намира в големи мъчнотии и плаче. Изпрати му една мисъл на подкрепа, една добра мисъл и същевременно иди до него незабелязано и остави до него един ценен дар. Той, като види този дар, ще се чуди откъде е дошъл. Но остави такъв дар, от който той да има нужда. Ако е в материална мъчнотия, остави незабелязано при него една златна монета. Ти го питаш: „Защо плачеш?
към текста >>

Ти го питаш: „Защо плачеш?
Един брат или една сестра се намира в големи мъчнотии и плаче. Изпрати му една мисъл на подкрепа, една добра мисъл и същевременно иди до него незабелязано и остави до него един ценен дар. Той, като види този дар, ще се чуди откъде е дошъл. Но остави такъв дар, от който той да има нужда. Ако е в материална мъчнотия, остави незабелязано при него една златна монета. Ти го питаш: „Защо плачеш? " Не, остави му една златна монета. Хранете онази любов, която не изгаря човека. Хранете онази мисъл, която не ограничава човека. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>

73. Слово за Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Върнал се той вкъщи още по-окаян и измъчен и започнал горчиво да плаче.
Така продължавало ред години. Често добрата съдба го придружавала и му нашепвала как да намери път за подобрение на живота си. Веднъж тя решила да му помогне и оставила на моста, отдето постоянно минавал, една торба със злато - да се възползува от него. Тази вечер, като минавал моста разочарован, си казал: „Ред години минавах по този мост с отворени очи и никога нищо не намерих, нищо не разбрах. Сега ще затворя очите си, дано поне така науча нещо.“ Затворил очите си, но се отклонил от пътя и торбата останала настрана от него, неизползувана. Върнал се той вкъщи още по-окаян и измъчен и започнал горчиво да плаче. Почувствувал, че загубил нещо, че пропуснал някакъв благоприятен случай. Но добрата съдба и сега не го оставила. Постоянно му нашепвала: „Върни се по пътя на отклонението си и оттам тръгни по правия път. Там ще намериш торбата със златото, което те очаква. В нея ще намериш твоето благо.“
към текста >>

74. 56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тогаз се разигра една част от драматичната, невъзможна за описание сцена, която не се поддава на изказване, но която може да разплаче от радостно умиление и един Архангел.
" – "Той още не е тук, отговори С., но е вече време да пристигне". Той идва точно навреме, излизайки измежду боровете пред нас. Натам бяха обърнати в сериозен възторг всички лица. Пред нас, с потайна тържественост, се издигаха, замъглени в утринната дрезгавина, стройни борики. Над тях търпеливо бледнееше Зорницата, готова да избяга от ослепителния рефлектор на Аврора, когато един невисок, спокоен глас наруши отпред тишината: "Благославяй, душе моя, Господа". Тогаз се разигра една част от драматичната, невъзможна за описание сцена, която не се поддава на изказване, но която може да разплаче от радостно умиление и един Архангел. Може би на ранното утро, на горския под небето свод, на тисячогласния хор от клеветени и угрозявани лица – не зная, на какво се дължи, но ефектът от изпетия псалом бе за мен несравняем, освен с апокалиптичните сцени в Откровението на Йоана! Никаква тържествена литургия не може да се сравни с това тържество, в неръкотворния храм в подножието на Витоша. В миг – ръце, издигнати над главите, песента се поде от хиляда и повече гърла, с такава трогателна ревност и хармонични повторения, докато се разлюля гората и душата на всеки, неатрофиран духовно човек. А думите, които тъй тържествено се пееха, бяха следните: Благославяй, душе моя, Господа!
към текста >>

Той му е даже по-мил, като заблуденото дете, което с плач и мъка търси баща си – Бога... Трябва всички да сме пророци, всички да сме поети... Главната пружина в живота трябва да бъде Любовта, Любовта към Бога.
Като оратор Той е оригинален, добре начетен в индийски и християнски писания, притежава голям склад от мисли и легенди из религиозната книжнина и философия. И както видяхме, владее общолюдието с голяма сила, с почит, с неотразим авторитет. Никой папа, никой Демостен, в това отношение, не го е надминал. За последователите Му буквално: "Никой човек не е говорил, както този човек говори, с власт и сила, а не като книжниците и фарисеите, не като кардиналите, владиците, пастирите със зазубрени по угода на времето легалности." Някои от мислите, доколкото ги схванах, са следните: "Големите и много пророци в България са признак, че тук има извънредно богатство на живот, голяма жизнеспособност... Що е зло? Злото не е нищо друго, освен неразумно използване на живота... Идолослужителят не е омразен на Бога. Той му е даже по-мил, като заблуденото дете, което с плач и мъка търси баща си – Бога... Трябва всички да сме пророци, всички да сме поети... Главната пружина в живота трябва да бъде Любовта, Любовта към Бога. Новото Учение почва с Бога и твори по закона на Любовта. Ако Бог нямаме, ще имаме друго. Репарации например имаме, защото Господ нямаме. Сиромашия има, защото Господ нямаме... Всичко, каквото е било вършено от древни светии и пророци, можем да извършим и ние днес... Открие ли се нейде извор, той ще се посещава от всички... Вие трябва да получавате писма от невидимия свят... Основата е Любов към Бога, със всички сили, с ум, сърце, воля и душа. Всички и всеки, който върши добро, той сътрудничи с нас и ние с него.
към текста >>

75. ЗАГАДКАТА ЧОВЕК - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Загадката "Човек" в своята проява е нещо много сложно: ражда се дете - едно живо същество, което със своя плач идва в един нов свят.
Човек е бил примамван с различни средства, за да ги разгадава, за което се е изисквало много труд, усилия и напрежения. И затова древните мъдреци са казвали: че за човека, който поначало е мързеливо същество, Природата старателно търси и прилага най-различни средства, за да го накара да работи: да постига на първо време своите насъщни нужди с неимоверен труд, усилия и напрежения. В стремежа за разгадаване на тези старателно забулени загадки, за тяхното разясняване, се създават условията за развитието на човешкия интелект, с всичките негови качества и способности. Това е довело до разширяване на човешкия кръгозор и е внесло по-голяма светлина и познания за света в който човек живее, улеснявайки все повече и повече неговия живот. Една от загадките, с които човек се е сблъсквал, това е самият човек. Загадката "Човек" в своята проява е нещо много сложно: ражда се дете - едно живо същество, което със своя плач идва в един нов свят. За родителите му и обкръжението около него, то е една загадка. Какво е то, какви качества и способности носи със себе си, как ще протече животът му, това е неясно както за родителите му, така и за околните. За всеки е ясно какво предимство би имало за родения човек и за всички околни, ако е възможно да се узнае какво представлява и носи в себе си този къс живо месо. Тогава родителите и близките около него биха могли да му създадат условия, насоки и средства, за да може тяхната рожба да развива и проявява своите способности. С такава правилна насока новороденият би могъл да бъде максимално полезен както за себе си, така и за обществото.
към текста >>

76. АСТРОНОМИЧНА АНАТОМИЯ НА СЛЪНЧЕВОТО СЕМЕЙСТВО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тя го прегърнала и го запитала защо плаче.
Веднъж, кой знае защо, Епаф започнал да му се присмива: - Макар че се казваш Фаетон - Лъчезарен, ти не си никакъв син на Хелиос. Ти си син на обикновен смъртен! Като камък паднали тези думи в детската душа на Фаетон. Разплакал се той и се затичал при майка си. Тя го прегърнала и го запитала защо плаче. Хълцайки, той й разказал колко много го е обидил Епаф. Вдигнала ръце Климена към Слънцето и се заклела : - О, сине мой, заклевам се в лъчезарния Хелиос, който ни вижда и чува, че той е твоят баща! Нека той ме лиши от светлината си, ако не казвам самата истина! Иди при него в двореца му, той ще те посрещне като свой син и ще потвърди словата ми!
към текста >>

Огънят превърнал в пепелища цветущи градове и плодородни поля, запалили се планините, завряла водата в реките, изплашили се нимфите и с плач се скрили в дълбоките пещери.
Усетили се свободни и за да избегнат страшния скорпион, конете полетели стремглаво нагоре, нагоре към звездите, а колесницата се люшкала след тях, заплашвайки всеки миг да се преобърне. Изплашила се богинята Селена (Луната), като видяла как препускат в Небесните простори конете на нейния брат, неуправлявани от никого: - Какво ли е станало с нашия брат Хелиос?! Щом стигнали до висините, конете стремглаво се сгромолясали върху Земята. Буйните пламъци на огнената колесница я обхванали. Огънят превърнал в пепелища цветущи градове и плодородни поля, запалили се планините, завряла водата в реките, изплашили се нимфите и с плач се скрили в дълбоките пещери. От непоносимата горещина са изплашили дори и морските богове. Тогава богинята Гея (Земята), обляна в сълзи, отправила молба към господаря на Небето и Земята - Всесилния Зевс: - Велики господарю, защо допускаш да загина аз, да загине царството на твоят брат Посейдон?! Нима тези пламъци трябва да изгорят целия свят?! Чул думите на богинята Гея Великият господар и в миг изгасил страшните пламъци, които обхващали Земята.
към текста >>

77. ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Трепери, плачи, наслаждавай се, обожавай.
Това е тялото на Божествената съпруга, която хармонично се движи към песента на съпруга. Гледай с духовните си очи и ще видиш опънатата й назад глава, протегнатите й ръце и полека ще повдигнеш нейното осеяно със звезди було. Юпитер е Божествен съпруг и Божествена съпруга. Ето първата тайна. Но сега, дете на Делфи, приготви се за второто Посвещение в тайните. Трепери, плачи, наслаждавай се, обожавай. Защото твоят дух ще се вмъкне в пламтящата област, където Великият Творец размесва душата на света в чашата на живота. Като пият от тази упоителна чаша, всички същества забравят Божественото жилище и слизат в печалната и мрачна пропаст на преражданията. Зевс е Великият Творец. Дионисиус е Неговият Син, Неговото проявено Слово. Дионисиус, дух лъчезарен, жив разум, сияещ в жилището на Баща си, в двореца на неизменния етер.
към текста >>

Ние, които караме небето да плаче и Земята да се радва.
Хората са плът и кръв на Дионисиус. Нещастните човеци са неговите пръснати членове, които се дирят, гърчейки се всред престъпления и омраза, всред скръб и любов. Но ние, Посветените в тайните, ние, които знаем какво има горе и какво долу, ние сме спасителите на душите, херме- совците на хората. Като магнит ние ги привличаме към себе си, когато пък самите ние се привличаме от боговете. По този начин с небесните чарове ние възпроизвеждаме живото тяло на Божеството. Ние, които караме небето да плаче и Земята да се радва. И като скъпоценни накити ние носим в сърцата си сълзите на всички същества, за да ги преобърнем на усмивки. Бог умира в нас и той отново се ражда в нас. След това Орфей се обръща към ученика си със следните думи: „Нека неизразимият Зевс и трижди откриващият се Дионисиус - в ада, на Земята и на небето - да бъдат благосклонни към твоята младост и нека влеят в сърцето ти науката на боговете." Това е учението за въплотеното Слово, което прониква цялата природа и всички същества, които са членове и органи на Божественото Тяло.
към текста >>

78. АПОЛОН ТИАНСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тогава призракът започна да се преструва, че плаче и помоли Аполоний да не я подлага на мъки, за да признае в какво се състои работата.
Махай се от тук! - извика тя и се показа, че негодува от всичко, което е чула и се разгневи против философа, когото нарече безумен. Внезапно златните чаши и вазите, които всички смятаха сребърни, изчезнаха. Вече не се виждаха нито виночерпци, нито готвачи, нито някои от другите слуги. Всичко изчезна при думите на Аполоний. Тогава призракът започна да се преструва, че плаче и помоли Аполоний да не я подлага на мъки, за да признае в какво се състои работата. Но при заплашването на последния, най-сетне тя призна, че е вампир и е искала да пресити Менип с удоволствия, за да се храни след това с неговото тяло. Тя призна, че е имала навика така да се храни с телата на хубавите момци, защото тяхната кръв е много чиста. Това е един от славните подвизи на Аполоний." В своето съчинение Спомени за сатаната Маркиз дьо Мирвю казва за Аполоний следното: „Ще рече, да оставим историята на първия век напълно и да проявим неуважение към паметта на апостол Йоан, като отминем с мълчание името на онзи, който имаше честта да бъде особен противник на Йоан, както Симон беше на апостол Петра, Елимас беше на апостол Павел и други.
към текста >>

79. Пророк Елисей - Влад Пашов (1902- 1974)

Идва при него царят, та плаче над лицето му и рекъл: Отче мой, Отче мой, колесница Израилева и конница Негова.
И станало точно така, както казал Елисей. И още много пророчества и чудеса е направил Елисей. Предсказал седемгодишния глад в Израил, предсказал смъртта на сирийския цар и разорението, което ще направи на Израил неговият заместник. След това предсказал на един от израилевите царе, че ще порази сирийците, като направи един вид магия с него. Елисей е на смъртно легло. Идва при него царят, та плаче над лицето му и рекъл: Отче мой, Отче мой, колесница Израилева и конница Негова. И рече му Елисей: Вземи лъка и стреляй. И взе лъка и стреля. И рече на изра- илевия цар: Тури ръката си на лъка. И тури ръката си на лъка. И положи Елисей ръцете си върху ръцете на царя и рече: Отвори прозореца към изток.
към текста >>

80. Пророк Йеремия - Влад Пашов (1902- 1974)

В „Плач Йеремиев" пророкът оплаква съдбата на Ерусалим, на Юдея и на евреите изобщо след пленяването им от халдейците.
От словата му се вижда, че Бог използува един народ, за да накаже друг. Така чрез халдейците той наказва евреите и египтяните и други народи, а чрез персий- ците пък наказва Вавилон, който тиранизира завладяните народи. По този повод се казва: Разпали се гневът Божи, яростта Божия и пр. Това показва, че животът на тези народи, които вървят в крив път, техните мисли и желания предизвикват Божествените сили, които се изливат върху тях като гняв и ярост Божия. На друг език казано, под ярост и гняв Божи се разбира закона на кармата, който Бог туря в действие, когато народите се отклонят от правия път. В „Плач Йеремиев" пророкът оплаква съдбата на Ерусалим, на Юдея и на евреите изобщо след пленяването им от халдейците. Предадено е в поетична форма. Книгата започва по следния начин: „Как седи усамотен градът, който е бил многолюден! Стана като вдовица, великата в народите столица! " И завършва с молба към Господа да върне предишния живот. В последния стих се казва: „Но си ни отхвърлил съвсем, разгневил си се много против нас."
към текста >>

В трета глава, първи стих се казва: „Аз съм онзи човек, който видех скръб от жезъла на Неговата ярост." Върху този стих Учителят казва: „Четете плач Йеремиев и знайте, че тя представлява писанието на един поет и пророк.
Предадено е в поетична форма. Книгата започва по следния начин: „Как седи усамотен градът, който е бил многолюден! Стана като вдовица, великата в народите столица! " И завършва с молба към Господа да върне предишния живот. В последния стих се казва: „Но си ни отхвърлил съвсем, разгневил си се много против нас." В трета глава, първи стих се казва: „Аз съм онзи човек, който видех скръб от жезъла на Неговата ярост." Върху този стих Учителят казва: „Четете плач Йеремиев и знайте, че тя представлява писанието на един поет и пророк. Всичко казано в тази книга е в преносен смисъл. Сегашните хора мислят, че старите поети и пророци не са разбирали нещата, както те ги разбират. Те мислят, че старите пророци не са разбирали Бога както днес го разбират. Затова питат как е възможно да се говори за ярост Божия. Вярно е, че който пише или говори за Господа, трябва да Го познава.
към текста >>

81. Пророк Йезекил - Влад Пашов (1902- 1974)

И бе писано вътре и извън, и в него написани бяха плачове, ридания и горко."
Гласът, който му говори, му казва: „Ти, обаче, Сине человечески, слушай това, което Аз ти говоря. Не ставай отстъпник, като този отстъпнически дом. Отвори устата си и изяж това, което ти давам Аз. И видех, и ето ръка простряна към мене и в нея свитък книга. И разви го пред мене. И бе писано вътре и извън, и в него написани бяха плачове, ридания и горко." В трета глава продължава: „И рече ми: Сине человечески, изяж това, което намираш, имаш този свитък и иди да говориш на Израилевия дом. И отворих устата си и нахрани ме с този свитък. И рече ми: Сине человечески, нека яде коремът ти и нека се наситят червата ти от свитъка, който ти давам Аз. И изядох го и стана в устата ми като мед от сладост. И рече ми: Сине человечески, иди и влез в Израилевия дом и говори думите ми на тях."
към текста >>

Свитъкът с писмото върху него е Божествената Мъдрост, която Бог предава на пророка, която включва и кармата на народите и затова той казва: „И в него имаше писано плачове, ридания и горко." Това се отнася до кармата, която се изявява и носи страдания.
В трета глава продължава: „И рече ми: Сине человечески, изяж това, което намираш, имаш този свитък и иди да говориш на Израилевия дом. И отворих устата си и нахрани ме с този свитък. И рече ми: Сине человечески, нека яде коремът ти и нека се наситят червата ти от свитъка, който ти давам Аз. И изядох го и стана в устата ми като мед от сладост. И рече ми: Сине человечески, иди и влез в Израилевия дом и говори думите ми на тях." Свитъкът с писмото върху него е Божествената Мъдрост, която Бог предава на пророка, която включва и кармата на народите и затова той казва: „И в него имаше писано плачове, ридания и горко." Това се отнася до кармата, която се изявява и носи страдания. По-нататък Бог му казва: „Направих лицето ти силно против лицата им и челото ти силно против челата им. Като ада- ман по-твърд от камък направих челото ти, да не се убоиш от тях и да не се разтрепериш от лицето им, защото са дом отстъпник. И рече ми: Сине человечески. всичкото Ми Слово, което говоря вземи в сърцето си и послушай с ушите си. И иди и слез при пленниците, при синовете на людете си и говори и кажи им: Така говори Господ Иеова и послушат или
към текста >>

Във видение пророкът вижда, че слизат шест души в храма, един облечен в ленена дреха с мастилница и казва му Господ да мине през града и да бележи с мастило по челото онези мъже, конто стенат и плачат заради всичките мерзости, които стават в града.
И ще те съдя според пътищата ти и ще ти въздам за всите твои мерзости. И окото Ми няма да пощади и няма да помилва, според пътищата ти ще ти въздам, и мерзостите ти ще бъдат върху теб. И ще познаете, че Аз съм Господ, който поразява." В осмата глава Бог пренася пророка духом в храма в Ерусалим и му показва всичките мерзости, които вършат еврейските старейшини, свещеници и народ. В девета глава се описва изпълнението на кармата. Във видение пророкът вижда, че слизат шест души в храма, един облечен в ленена дреха с мастилница и казва му Господ да мине през града и да бележи с мастило по челото онези мъже, конто стенат и плачат заради всичките мерзости, които стават в града. А на другите казва да минат през града и да избият всички, които не са белязани, като почнат от старейшините. В десета глава се повтаря видението на четирите животни, което видя по-рано, но сега ги вижда в храма и ги вижда като херувими. От 13-ти до 15-ти стих се казва: „А за колелата, те се зовеха както слушах Галгал, и всяко имаше четири лица: лицето на единия е лице херувимско, и лицето на втория - лице человеческо, и лицето на третия е лъвово и на четвъртия лице орлово. И херувимите се възвисиха. Това е животното, което видех при реката Ховар."
към текста >>

82. Пророк Данаил - Влад Пашов (1902- 1974)

„И когато отиде към рова, викна с плачевен глас към Данаила, и говори царят и рече Данаилу: Данаиле, рабе на Бога живаго, Бог твой на когото ти служиш непрестанно, можа ли да те отърве от лъвовете?
Това показва, че той основно е познавал Кабала и с право е наречен началник на хал- дейските Мъдреци. В шеста глава се описва как Данаил е наклеветен пред царя, че се моли на своя Бог, когато големците подсторили царя да издаде заповед никой да не се моли на някакъв Бог, освен царя. И въпреки волята на царя, поради писмената заповед, с която се забранява покланянето на каквито и да е богове, трябвало да хвърлят Данаил в рова на лъвовете. Но царят не бил уверен, че лъвовете няма да го разкъсат. И цяла нощ не спал и не ял царят заради Данаил, и на сутринта рано отишъл при рова на лъвовете да види какво е станало с Данаил. „И когато отиде към рова, викна с плачевен глас към Данаила, и говори царят и рече Данаилу: Данаиле, рабе на Бога живаго, Бог твой на когото ти служиш непрестанно, можа ли да те отърве от лъвовете? Тогаз отговори Данаил на царя: Царю, да си жив во век. Бог мой проводи ангела си и затули устата на лъвовете и не ме повредиха, защото незлобие се намери в мене пред Него, още и пред тебе, царю, съгрешение не съм направил. Тогава царят се зарадва много и заповяда да извадят Данаила от рова. И се възведе Данаил из рова, и никаква повреда не се намери в него, защото имаше вяра в Бога своего." (20-23 ст.) След това царят заповядал да хвърлят клеветниците в рова на лъвовете, които ги разкъсали. „Тогаз цар Дарий писа към всички народи, племена и езици, които живееха по всичката земя: Мир да се умножи у вас.
към текста >>

83. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

В 8-ми стих казва: „Отдалечете се от мене всички, които правите беззаконие, защото чу Господ гласа на плача ми.
Започва така: „Послушай, Господи, думите ми, разумей стенанието ми, внимавай на гласа на викането ми, царю мой и Боже мой, защото на Тебе ще се помоля. Господи, на ранина ще чуеш гласа ми, на ранина ще застана пред Тебе и ще чакам." Значи Давид на ранина, преди изгрев слънце си е правил молитвата и е виждал в Слънцето лицето на Бога. И по-нататък дава ред формули за призоваване на Божието благословение и за отстраняване на влиянията на тъмните сили. Псаломът завършва с формулата: „Защото Ти, Господи, ще благословиш праведния, ще го покриеш с благоволение като с щит." В 6-ия псалом Давид се обръща с голямо смирение към Господа, да го избави от неприятелите. В 8-ми стих казва: „Отдалечете се от мене всички, които правите беззаконие, защото чу Господ гласа на плача ми. Послуша Господ молени- ето ми, Господ ще приеме молитвата ми." Тук не се отнася само за външни врагове, но и тези, които нахлуват в съзнанието на човека, за тях говори Давид. В 7-ми псалом, както и в повечето от псалмите си, Давид подчертава резултата на двата пътя на живота - пътя на доброто и правдата, и пътя на злото и неправдата. Пътят на доброто е живот и спасение, а пътят на злото е смърт и разрушение. Псаломът започва с думите: „Господи Боже, на Тебе се надея, спаси ме от всичките ми гонители и избави ме, да не би врагът да грабне като лъв душата ми и да я разкъса, без да се намери избавител." Тук ясно се говори не за физически врагове, но за духовните неприятели на човека, които искат да погубят душата му. И по-нататък казва: „Бог ще съди народите, съди ме.
към текста >>

Колкото и да плачете, ако Истината не е във вас, не можете да бъдете свободни.
Във връзка с това Учителят казва: „Никой човек не може да научи Божествените закони, докато не освети Божието Име." Като осветите Божието Име, мислите ви ще бъдат чисти и святи. С тях ще градите тази обвивка, дето ще се зачене тялото на Истината, което ще ви направи свободни. Истината е първото тяло, върху което трябва да работите сега. В това тяло живее човешката душа. Без Истина няма свобода. Колкото и да плачете, ако Истината не е във вас, не можете да бъдете свободни. Само с плач не можете да си помогнете. Светлите и благородни мисли ще ви повдигнат. С тях ще влезете в тялото на Истината и ще бъдете свободни. Така именно ще познаете Христа и Той ще. ви познае."
към текста >>

Само с плач не можете да си помогнете.
С тях ще градите тази обвивка, дето ще се зачене тялото на Истината, което ще ви направи свободни. Истината е първото тяло, върху което трябва да работите сега. В това тяло живее човешката душа. Без Истина няма свобода. Колкото и да плачете, ако Истината не е във вас, не можете да бъдете свободни. Само с плач не можете да си помогнете. Светлите и благородни мисли ще ви повдигнат. С тях ще влезете в тялото на Истината и ще бъдете свободни. Така именно ще познаете Христа и Той ще. ви познае." 46-ти псалом е преживяване на един Посветен, в когото Бог живее и затова казва: „Бог е нам прибежище и сила, винаги готова помощ в скърби.
към текста >>

Аз мисля, че тази молитва има повече мистично значение и се отнася за душата, която е нападната от вътрешни врагове, защото по времето на Давид еврейският народ не беше в такова плачевно положение, каквото се описва в псалома.
И накрая казва: „Тогаз се събуди Господ като от сън, като силен, който изтрезва от вино и порази неприятелите си изотзад." И казва, че избрал юдиното племе на лицето на Давида да пасе овцете Му, „...и пасех ги според нез- лобието на сърцето си и изкуството на ръцете си ги води." 79-ти псалом в началото е едно пророчество за бъдещото заробване на Израил от езичниците, които оскверняват храма и развращават Ерусалим, и избиват народа. И като вижда това видение на бъдещето, пророкът псалмопевец се обръща към Бога с молба, докога ще бъде това и моли да прости Господ прегрешенията на народа му, за да не се петни Името Му пред езичниците, че Бог не е помогнал на народа Си, а го е оставил. 80-ти псалом е молитва към Бога да избави Израил и да не го оставя на поругание и грабеж на езичниците. Псаломът завършва с думите: „Върни ни, Господи Боже на силите, направи да просветне лицето Ти и ще се избавим." Аз мисля, че тази молитва има повече мистично значение и се отнася за душата, която е нападната от вътрешни врагове, защото по времето на Давид еврейският народ не беше в такова плачевно положение, каквото се описва в псалома. 81-ви псалом в началото е много оптимистичен и е едно славословие към Бога за всичко, което ни е дал. След това Господ се обръща към еврейския народ, че е народ непослушен и Бог казва: „Ако бяха Ме слушали людете ми, тутакси бих свалил враговете им и против оскърбителите им бих обърнал ръката Си." 82-ри псалом е дълбоко окултен и започва по следния начин: "Бог стои в събора Божи, сред боговете ще съди" - Кого? - Народите, заради беззаконията и неправдите им и казва: „Съдете право сиромаха и сирачето, правете правда на оскърбения и бедния, избавяйте сиромаха и нищия, отървавайте от ръката на нечестивите." След това казва знаменитите думи: „Аз рекох: Богове сте вие и Синове на Вишнаго сте всички, но вие като человеци ще умрете, и като един от кня- зовете ще паднете."
към текста >>

Който излиза с плач и носи семе за сеене, той непременно с радост ще се върне и ще носи сноповете си." Тук говори за светлата страна на закона на причина и последствие.
123-ти псалом е славословие към Бога, за да помилва душата и да я избави от презрението на гордите. 124-ти псалом разкрива тайната на Божията помощ към онези, които му се надеят. „Помощта ни е в Името на Господа, който направи небето и земята." " 125-ти псалом говори за пътя на онези, които се надяват на Господа и за пътя на онези, които вършат беззаконие и неправда. 126-ти псалом говори за радостта на онези, които се надяват на Господа и казват: „Тези, които сеят със сълзи, с радост ще пожънат. Който излиза с плач и носи семе за сеене, той непременно с радост ще се върне и ще носи сноповете си." Тук говори за светлата страна на закона на причина и последствие. 127-ми псалом говори за това, че ако в едно дело не участвува Господ, то не може да се реализира. Казано е: „Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. Ако не опази града, напразно бди стражът." Съдържанието на 128-ми псалом е изразено в първия стих: „Блажен всеки, който се бои от Господа и ходи в Неговите пътища, защото ще ядеш от труда на ръцете си, блажен ще си и добре ще ти бъде." 129-ти псалом започва с думите: „Много пъти са воювали против мене от младостта ми, но не ми надвиваха, защото Господ е с мене." Това е пътят на душата, която е положила съдбите си в ръцете на Господа.
към текста >>

84. 7. ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ИСУС ХРИСТОС - Влад Пашов (1902- 1974)

Изобличенията Му докарват страх, а наставленията плач.
Косата до ушите му е както орехов цвят жълта, а от ушите до раменете като цвета на земята, но още по-хубава. Като назарянин Той е с коса и лицето Му е весело и хубаво. Носът и устата Му са такива, че не могат да се опишат. Брадата Му е рядка, погледът Му е много приятен и очите Му са хубави и синкави. И това е за чудене, че Светлината, която изтича от очите Му и лицето Му, начинът на блескавостта правят невъзможно човек да Го гледа. Изобличенията Му докарват страх, а наставленията плач. Никой не Го е видял да се смее, а да плаче много пъти са Го видели. Ръцете и ушите Му са много нежни. Повече от хората са благодарни от отговорите Му, но често не се явява при тях. И когато се явява, явява се с нравствено предпазване. Както майка Му по тия страни безпримерно е хубава, тъй и Той е до неимоверност хубавец.
към текста >>

Никой не Го е видял да се смее, а да плаче много пъти са Го видели.
Като назарянин Той е с коса и лицето Му е весело и хубаво. Носът и устата Му са такива, че не могат да се опишат. Брадата Му е рядка, погледът Му е много приятен и очите Му са хубави и синкави. И това е за чудене, че Светлината, която изтича от очите Му и лицето Му, начинът на блескавостта правят невъзможно човек да Го гледа. Изобличенията Му докарват страх, а наставленията плач. Никой не Го е видял да се смее, а да плаче много пъти са Го видели. Ръцете и ушите Му са много нежни. Повече от хората са благодарни от отговорите Му, но често не се явява при тях. И когато се явява, явява се с нравствено предпазване. Както майка Му по тия страни безпримерно е хубава, тъй и Той е до неимоверност хубавец. Ако Ваше Величество желае да види този човек, да Ви Го проводя по-скоро.
към текста >>

Той не слушаше как недалеч оттук жени галилеянки от неговия род с глас плачеха и чупеха ръцете си до разкървяване.
Римските войници Му взеха дрехите като плячка, както повеляваше закона. Горната дреха раздраха на четири части, долната Му дреха, обаче, която не беше съшита от отделни части а изтъкана като цяло, не можеха да раздерат и затова за нея хвърлиха жребие. Когато денят, заедно със слънцето клонеше към залез, тогаз дойдоха от града множество любопитни, а също и свещеници, които изпълнени с престъпно отмъщение, се радваха на своето дело. Те осмиваха измъчения до смърт Божи Син и насърчаваха тълпата да Го хули. Исус, обаче, въздишаше тихо и отправяше изнурен поглед към небето. Той не слушаше как недалеч оттук жени галилеянки от неговия род с глас плачеха и чупеха ръцете си до разкървяване. Но тия ридания бяха заглушени от тропота на множество коне, защото първосвещеникът Каяфа беше дошъл тук с голяма дружина, за да осмее разпнатия Син Божи. Надвечер страшно се разтресе земята и римският управител се уплаши и почна да се моли на своите езически божества, като помисли, че Исус трябва да е някакъв любимец на боговете. Земетресението прогони оттук изплашения народ в града и местото се почисти от тълпата. Тогава римският управител, който беше благороден човек с милосърдно сърце, позволи на ученика Йоан да доведе по-близо до кръста Исусовата майка. Това стана, когато Исус чувстваше най-голяма жажда, защото страшните рани изгаряха ръцете и нозете му и устните пресъхнаха.
към текста >>

85. ПАСХАЛЕН РАПОРТ НА ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

С плач тя падна в нозете ми и каза:
Но този некадърник, под предлог, че е длъжен да се подчинява на императорския наместник, остави съдбата на Исус в моите ръце. Така Го върнаха пак при мене. Тук сякаш цялата Юдея се беше събрала в Ерусалим. Палатът на моето управление беше препълнен с викаща сган, която като бясна тичаше насам-натам. Повиках при себе си съпругата си, за която знаете Ваше Величество Цезарю, че тя е галилеянка и има дар да предсказва. С плач тя падна в нозете ми и каза: - Мъжо, внимавай, не прави зло на този свят човек. Миналата нощ видях насън: Той ходеше по вода и се издигна във въздуха. Вятърът и вълните Мму се покоряваха. Потокът от Кедронската река течеше кървав. Слънцето се помрачи като начумерената Веста.
към текста >>

На стъпалата срещнах един старец с почтен вид и побеляла коса, заедно с няколко жени, които с плач паднаха пред нозете ми.
Тълпата се разотиваше, връщайки се към града, но не вече с див рев, както когато отиваше натам, но умислена, мълчалива, съсипана. Малкият ми воински отряд също натъжен мина покрай мене. Гордият римски орел върху копията бяха обвили с траурен (черен) плат. Войниците говореха нещо, което не дочух и сегиз-тогиз се обръщаха към Калварийската планина, като да очакват някакво ново събитие. Наскърбен, аз предпазливо се завърнах в двореца си. На стъпалата срещнах един старец с почтен вид и побеляла коса, заедно с няколко жени, които с плач паднаха пред нозете ми. - Старче, кой си и какво желаеш? - попитах стареца. - Аз съм Йосиф от Ариматея - отговори той - и молбата ми е да ми позволите да погреба тялото на Исуса. - Нека да се изпълни твоето искане - казах аз и веднага наредих на Манилус с няколко войници да отиде на погребението, за да се предпазим от някое ново вълнение. След някой ден гробът остана празен.
към текста >>

86. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

В Евангелието на Лука е казано: "И Той подигна очите Си към учениците и рече: Блажени сте вие бедните, гладуващите, плачещите, мразените.
Можем да кажем, че всяко "Аз съм" от Евангелието на Йоан отговаря на една поредица от блаженства в Евангелието на Лука, четири от които следват непосредствено едно след друго, а останалите са разпръснати както думите "Аз съм" в Евангелието на Йоан, на разстояния, които външно са много големи по големина, но все пак означават една степен в Пътя на Учението. Думата "блажен" на гръцки значи макариос, което означава "изпълнен с Бога". А именно Евангелието на Лука говори за Божественото в човека, за "приятеля на Бога". Докато в Евангелието на Матей срещу 9"те блаженства стоят девет "горко", то в Евангелието на Лука срещу четирите блаженства стоят четири "горко". За да се разбере вът-решния смисъл на блаженствата трябва да се помни, че и в двата случая те са отправени към учениците, а не към народа. В Евангелието на Лука е казано: "И Той подигна очите Си към учениците и рече: Блажени сте вие бедните, гладуващите, плачещите, мразените. Горко на богатите, на ситите, на смеещите се, на прославените". И блаженствата, и "горко"-то се отнасят до учениците. Блажен е този, който иска да тръгне в Пътя, понеже е беден, гладен, плачещ и мразен. Нещастен е той, горко нему, ако е богат, сит, радостен и ако хората го хвалят и славят. Тези четири блаженства и четирите горко имат отношение към четирите члена на човешкото същество.
към текста >>

Блажен е този, който иска да тръгне в Пътя, понеже е беден, гладен, плачещ и мразен.
Докато в Евангелието на Матей срещу 9"те блаженства стоят девет "горко", то в Евангелието на Лука срещу четирите блаженства стоят четири "горко". За да се разбере вът-решния смисъл на блаженствата трябва да се помни, че и в двата случая те са отправени към учениците, а не към народа. В Евангелието на Лука е казано: "И Той подигна очите Си към учениците и рече: Блажени сте вие бедните, гладуващите, плачещите, мразените. Горко на богатите, на ситите, на смеещите се, на прославените". И блаженствата, и "горко"-то се отнасят до учениците. Блажен е този, който иска да тръгне в Пътя, понеже е беден, гладен, плачещ и мразен. Нещастен е той, горко нему, ако е богат, сит, радостен и ако хората го хвалят и славят. Тези четири блаженства и четирите горко имат отношение към четирите члена на човешкото същество. Блажени бедните, има отношение към физическото тяло. Блажени гладните, има отношение към жизнената сила, към етерното тяло. Блажени плачущите, има отношение към душата, а блажени преследваните има отношение към човешкия аз.
към текста >>

Блажени плачущите, има отношение към душата, а блажени преследваните има отношение към човешкия аз.
Блажен е този, който иска да тръгне в Пътя, понеже е беден, гладен, плачещ и мразен. Нещастен е той, горко нему, ако е богат, сит, радостен и ако хората го хвалят и славят. Тези четири блаженства и четирите горко имат отношение към четирите члена на човешкото същество. Блажени бедните, има отношение към физическото тяло. Блажени гладните, има отношение към жизнената сила, към етерното тяло. Блажени плачущите, има отношение към душата, а блажени преследваните има отношение към човешкия аз. Петото блаженство е казано от Христос по повод питането на Йоан, Той ли е Христос. И Той казва: "Блажен е, който не се съблазни в Мене". На него отговаря горкото, казано по повод на съблазните: "Невъзможно е съблазните да не дойдат, но горко чрез когото дойдат". Това блаженство има отношение към раждането на висшето Аз в човека - превъзмогване на низшето аз и раждането на висшето Аз, което е Христос. Следните блаженства тогава могат да ни покажат степенуваното развитие на висшето същество в човека.
към текста >>

4. Четвъртото блаженство, блажени плачещите, блажени сълзите, се отнася до областта на душевните вълнения и ни учи да бъдем готови да понасяме скърбите и страданията.
Блаженствата са така групирани, че в своята цялост очертават Пътя на развиващия се човек. Така те образуват общата рамка, в която се развива строежът на цялото Евангелие. 1. Първото блаженство е отправено към Мария - първообраз на Душата. 2. Второто блаженство, блажени бедните, се отнася до земно-телесното и ни казва: "Бъди винаги вътрешно свободен". 3. Третото блаженство е блажени гладните, отнася се до областта на жизнената сила и ни учи да бъдем възприемчиви. 4. Четвъртото блаженство, блажени плачещите, блажени сълзите, се отнася до областта на душевните вълнения и ни учи да бъдем готови да понасяме скърбите и страданията. 5. Петото блаженство е блажени преследваните: отнася се до областта на личния живот, събуждането на аза и ни учи - търсете Основата на Живота в самите себе си. 6. Шестото блаженство е отправено към жените, блажени духовните зародиши: не оставяйте да бъде разклатен вашия духовен зародиш, а го укрепвайте чрез Христос. 7. Блажени очите, които виждат: това показва, че висшето виждане започва и се разкрива светът на образите. 8. Блажени ушите, които чуват: това показва, че духовните уши са отворени и започва слушането на духовното Слово. 9. Блажено будното сърце: това показва събуждането на духовното сърце на човека, чрез което се възприема идващия Христос.
към текста >>

87. 13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Те предчувствали, че няма да видят повече лицето му и затова го изпратили с плач и ридание от Милет.
Той им казал, че Павел не е извършил никакво престъпление, нито е хулил богинята и ако Димитри има някакви претенции, има съдилища, да се отнесе до тях. След тези думи тълпата се успокоила и се разотишла. А Павел, като дал наставления на ефеските християни, напуснал града. Като посетил църквата, основана по-рано от него в Македония и Гърция, той отпътувал за Мала Азия. В град Милет той повикал презвитерите на ефеската църква и им дал наставления. Те предчувствали, че няма да видят повече лицето му и затова го изпратили с плач и ридание от Милет. На път за Ерусалим в Кесария, пророк Агаф му казал, че го очакват вериги в Ерусалим. Християните го молели да не отива в Ерусалим, но той отговорил: "Аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим за Името на Господа Исуса". Към Петдесетница, в 58 или 59 година Павел пристигнал в Ерусалим. Но ерусалимските юдеи били зле настроени против Павел и го следили. Те не могли да му простят за неговата измяна на юдейството и преминаване в Християнството, и особено за успеха му между юдеите извън Палестина.
към текста >>

88. 7. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Тогаз влезе и другият ученик, който пръв стигна на гроба и видя, и повярва... И тъй учениците се върнаха у тях си, а Мария стоеше до гроба отвън и плачеше.
Затова се затичва и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото обичаше Исус, и им казва: Дигнали Господа от гроба и не знаем къде са Го положили. И Петър и другият ученик излязоха и отидоха на гроба. И двамата тичаха заедно, но другият ученик надвари Петра и стигна пръв на гроба. И като надникна, видя плащениците сложени, но не влезе вътре. След него дойде Симон Петър и влезе в гроба и видя плащениците сложени и кърпата, която беше на главата Му, не сложена с плащениците, а свита на отделно място. Тогаз влезе и другият ученик, който пръв стигна на гроба и видя, и повярва... И тъй учениците се върнаха у тях си, а Мария стоеше до гроба отвън и плачеше. И така, като плачеше, надникна в гроба и видя два ангела в бели дрехи, седнали там, дето бе лежало тялото Исусово - един откъм главата и един откъм нозете. И те й казват: Жено, защо плачеш? - Казва им: Защото дигнали Господа ми и не знам къде са Го положили. Като рече това, тя се обърна назад и видя Исус, че стои, но не позна, че беше Исус. Казва й Исус: Жено, защо плачеш?
към текста >>

И така, като плачеше, надникна в гроба и видя два ангела в бели дрехи, седнали там, дето бе лежало тялото Исусово - един откъм главата и един откъм нозете.
И Петър и другият ученик излязоха и отидоха на гроба. И двамата тичаха заедно, но другият ученик надвари Петра и стигна пръв на гроба. И като надникна, видя плащениците сложени, но не влезе вътре. След него дойде Симон Петър и влезе в гроба и видя плащениците сложени и кърпата, която беше на главата Му, не сложена с плащениците, а свита на отделно място. Тогаз влезе и другият ученик, който пръв стигна на гроба и видя, и повярва... И тъй учениците се върнаха у тях си, а Мария стоеше до гроба отвън и плачеше. И така, като плачеше, надникна в гроба и видя два ангела в бели дрехи, седнали там, дето бе лежало тялото Исусово - един откъм главата и един откъм нозете. И те й казват: Жено, защо плачеш? - Казва им: Защото дигнали Господа ми и не знам къде са Го положили. Като рече това, тя се обърна назад и видя Исус, че стои, но не позна, че беше Исус. Казва й Исус: Жено, защо плачеш? Кого търсиш?
към текста >>

И те й казват: Жено, защо плачеш?
И двамата тичаха заедно, но другият ученик надвари Петра и стигна пръв на гроба. И като надникна, видя плащениците сложени, но не влезе вътре. След него дойде Симон Петър и влезе в гроба и видя плащениците сложени и кърпата, която беше на главата Му, не сложена с плащениците, а свита на отделно място. Тогаз влезе и другият ученик, който пръв стигна на гроба и видя, и повярва... И тъй учениците се върнаха у тях си, а Мария стоеше до гроба отвън и плачеше. И така, като плачеше, надникна в гроба и видя два ангела в бели дрехи, седнали там, дето бе лежало тялото Исусово - един откъм главата и един откъм нозете. И те й казват: Жено, защо плачеш? - Казва им: Защото дигнали Господа ми и не знам къде са Го положили. Като рече това, тя се обърна назад и видя Исус, че стои, но не позна, че беше Исус. Казва й Исус: Жено, защо плачеш? Кого търсиш? - А като мислеше, че е градинарят, каза Му: Господине, ако ти си Го изнесъл, кажи ми де си Го положил и аз ще Го вдигна.
към текста >>

Казва й Исус: Жено, защо плачеш?
Тогаз влезе и другият ученик, който пръв стигна на гроба и видя, и повярва... И тъй учениците се върнаха у тях си, а Мария стоеше до гроба отвън и плачеше. И така, като плачеше, надникна в гроба и видя два ангела в бели дрехи, седнали там, дето бе лежало тялото Исусово - един откъм главата и един откъм нозете. И те й казват: Жено, защо плачеш? - Казва им: Защото дигнали Господа ми и не знам къде са Го положили. Като рече това, тя се обърна назад и видя Исус, че стои, но не позна, че беше Исус. Казва й Исус: Жено, защо плачеш? Кого търсиш? - А като мислеше, че е градинарят, каза Му: Господине, ако ти си Го изнесъл, кажи ми де си Го положил и аз ще Го вдигна. Казва й Исус: Марийо! Тя се обърна и Му рече на еврейски: Равуни! Което значи: Учителю!
към текста >>

89. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

След това още много жени се явяват по време на ходенето на Исус по страната и накрая, плачещите жени по пътя към Голгота.
Така, след разказа за рождеството, след поклонението на пастирите, се казва: "Мария пазеше всички тези думи и ги поддържаше живи в сърцето си" (2-, 19). И след намирането на 12-годишния Исус в храма, при неговия отговор на въпроса на майката, пак се казва: "Майка му пазеше тези думи в сърцето си" (2;51). Цялото Евангелие на Лука е изпълнено с образи на жени. Тук са Мария, наречена Магдалина, от която са изгонени 7 демона, и Йоана, жената на Хуза, настойник на Ирод, и Сузана и много други, които Му слугуваха с имота си. След това - изцелението на дъщерята на Яир, и изцелението на жената с кръвотечението, описано с по-големи подробности, отколкото у Марко и Матей. След това още много жени се явяват по време на ходенето на Исус по страната и накрая, плачещите жени по пътя към Голгота. Също така намираме жени и при погребението, Възкресението и Възнесението. Мария и другите жени се явяват и на Петдесятница. С образа на Дева Мария в първото християнство е свързана идеята за Светия Дух. Както Христос е едно Божествено Същество, което беше въплътено в Исус, така за първите християни в човешкия образ на Мария е бил въплътен Светият Дух. Първите християни не са мислили, че осенението от Духа Святи е само еднократно събитие за произвеждане на зачатието, а е едно трайно състояние.
към текста >>

90. 6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

И всички плачеха и го оплакваха.
А Той й рече: Дъще, твоята вяра те изцери. Иди си с мир. Докато Той говореше, дохождат някои от къщата на началника на синагогата и казват: Дъщеря ти умре, не затруднявай Учителя. А Исус, като дочу това, отговори му: Не бой се, само вярвай и тя ще се избави. И когато дойде в къщи, не остави никой да влезе с Него, освен Петър, Яков и Йоан, и бащата и майката на момичето. И всички плачеха и го оплакваха. А Той им рече: Не плачете, защото не е умряло, а спи. А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло. Но Той го хвана за ръката и извика: Момиче, стани! И върна се духът му и то начаса стана, И Той заповяда да му дадат нещо да яде. И родителите Му се учудваха, а Той им заръча да не казват на никого за станалото".
към текста >>

А Той им рече: Не плачете, защото не е умряло, а спи.
Иди си с мир. Докато Той говореше, дохождат някои от къщата на началника на синагогата и казват: Дъщеря ти умре, не затруднявай Учителя. А Исус, като дочу това, отговори му: Не бой се, само вярвай и тя ще се избави. И когато дойде в къщи, не остави никой да влезе с Него, освен Петър, Яков и Йоан, и бащата и майката на момичето. И всички плачеха и го оплакваха. А Той им рече: Не плачете, защото не е умряло, а спи. А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло. Но Той го хвана за ръката и извика: Момиче, стани! И върна се духът му и то начаса стана, И Той заповяда да му дадат нещо да яде. И родителите Му се учудваха, а Той им заръча да не казват на никого за станалото". Тук пак имаме едно възкресение, едно Посвещение.
към текста >>

91. 10. БЛАЖЕНСТВАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

3. "Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете."
И тези девет блаженства имат отношение към деветчленната природа на човека. В шеста глава Христос говори за блаженствата. Там е казано: "И Той повдигна очите Си към учениците и каза: 1. "Блажени вие сиромасите, защото е ваше Царството Божие." 2. "Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите." 3. "Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете." 4. "Блажени сте, когато ви намразят человеците и когато ви отлъчат от себе си и ви похулят, и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син. Зарадвайте се в онзи ден и заиграйте, защото ето, голяма е наградата ви на Небесата. Защото бащите им така правеха на пророците." 5. "Блажен е онзи, който не се съблазнява в Мене." (7;23) 6. "Блажени ония, които слушат Божието Слово и го пазят." (11;28)
към текста >>

3. "Горко на вас, които сега се смеете, защото ще жалите и ще плачете."
9. "Блажени неплодните и утробите, които не са раждали (23;29)" На тези блаженства, пак така разпръснати из Евангелието, отговарят десет горки. Първите четири горки отговарят на първите четири блаженства, отправени от Христос към учениците, дадени в 6-та глава, от 24 до 26 стих. 1. "Но горко на вас богатите; защото сте приели вече утехата си." 2. "Горко на вас, които сте наситени; защото скоро ще изгладнеете." 3. "Горко на вас, които сега се смеете, защото ще жалите и ще плачете." 4. "Горко на вас, когато всички человеци ви възхваляват; защото бащите им така правеха на лъже пророците." (6;24-26) 5. "Но горко на вас фарисеите! защото давате десятък за гьозума, за седефчето и от всякакъв зеленчук, и пренебрегвате правосъдието и Божията Любов. Но тези трябваше да правите и онези да не пренебрегвате." (11;42) 6. "Горко вам фарисеите!
към текста >>

3. В третото блаженство се казва: Блажени плачещите, блажени сълзите.
То се отнася до физическото тяло. Значи, бъди винаги беден, т.е. възприемчив към Божествените блага. 2. Във второто блаженство се казва: Блажен гладът. Това се отнася до жизнената сила и означава: бъди възприемчив към жизнените сили, които се вливат в тебе. 3. В третото блаженство се казва: Блажени плачещите, блажени сълзите. Отнася се за душевните вълнения, за сърцето и значи: бъди готов да понасяш. 4. В четвъртото блаженство се казва: Блажени сте, когато ви мразят и гонят заради Моето име. Отнася се за личния живот, основание в самия себе си. 5. В петото блаженство се казва: Блажена утробата, която Те е носила. Това се отнася до духовния зародиш в човека.
към текста >>

92. 17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Там ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраама, Исака и Якова, и всичките пророци в Божието Царство, а себе си изпъдени навън.
А Той им каза: подвизавайте се да влезете през тясната врата, защото ви казвам, мнозина ще се стараят да влязат, но не ще могат, след като стане домакинът и затвори вратата, и вие като останете вън, прочее ще хлопате и ще казвате: Господи, отвори, а Той в отговор ще ви каже: Не ви зная къде сте. Тогаз ще почнете да казвате: Ядохме и пихме пред Тебе. И в нашите улици си поучавал. А Той ще рече: Казвам ви, не зная откъде сте. Махнете се от Мене всички вие, които вършите неправда. Там ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраама, Исака и Якова, и всичките пророци в Божието Царство, а себе си изпъдени навън. И ще дойдат от изток и от запад, от север и от юг, и ще седят в Божието Царство. И ето, последните ще бъдат първи и първите ще бъдат последни." (13; 28-31) "Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е поканил за него някой по-почтен от тебе и дойде този, който е поканил и тебе и него, и рече: отстъпи това място на този човек и тогаз ще почнеш със срам да вземаш последното място. Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил и ти рече: Приятелю, мини по-горе, тогаз ще имаш почит пред всички тези, които седят с тебе на трапезата. Защото всеки, който възвисява себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси." (14;7-11)
към текста >>

93. 19. ЗНАЧЕНИЕТО НА ХРИСТОС ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Влад Пашов (1902- 1974)

Блажени сте вие, които сега плачете, защото вие ще се смеете.
И затова Христос, както и неговите ученици не придаваха някакво теоретическо учение, а се стремяха да вливат в душите и в сърцата такива чувства, които като узреят в човешката душа, ще доведат човека до онези учения, които се преподават теоретически в Окултната Наука като учението за кармата, за прераждането и т.н. Така като отворим Евангелието на Лука и правилно вникнем в смисъла на неговите думи, ние можем да прочетем в него как е бил възвестен в онези времена закона на кармата. Така в шеста глава, от 20 до 23 стих на Лука е казано: "Блажени сте вие, които сте бедни, защото вие ще наследите Царството Небесно. Блажени сте вие, които гладувате, защото ще бъдете наситени. Блажени сте вие, които сега плачете, защото вие ще се смеете. Блажени сте, когато хората ви мразят и ругаят заради Сина Человечески. Радвайте се и веселете се в този ден, защото ето вашата заплата ще бъде голяма в духовните светове". Тук ние имаме изложено учението за възмездието, закона за уравновесяването, на компенсирането, без да се излага по отвлечен начин учението за кармата и прераждането, а се проявява старание да се влее в душата по пътя на чувствата сигурността, че тези, които гладуват известно време в определена област, ще намерят възмездие. В онази епоха тези чувства трябваше да се влеят в човешките души. И душите, които живееха в тази епоха и в чиито души това учение бе влято в тази форма, когато се въплътят отново, те ще бъдат вече узрели, за да могат да приемат тези учения като Мъдрост, като учения.
към текста >>

94. 8. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ И ГЕТСИМАНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

И много от жените, които са ходили с Него, са стояли настрана и са плачели.
"А на шестия час настана тъмнина по цялата Земя и трая до деветия час. И на деветия час Исус извика със силен глас: " Елои, Елои, Лама Савахтани" , което значи Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?... и Исус, като издаде силен вик, издъхна. И завесата на храма се раздра отгоре до долу. А стотникът, който стоеше до Него, като видя, че извика така, рече: Наистина, този човек беше Божи Син". И много от жените, които са ходили с Него, са стояли настрана и са плачели. Между тях е и Мария Магдалина. "И когато се свечери, понеже беше приготвителен ден, сиреч срещу съботата, дойде Йосиф от Ариматея, един почтен съветник, който и сам очакваше Божието Царство, и осмели се да влезе при Пилата и да поиска тялото Исусово. Пилат се почуди как толкова скоро е издъхнал, но като се увери от стотника, му разреши да снеме тялото Исусово. И той купи плащеницата и го сне, обви го в плащеницата и положи го в гроба, който бе изсечен в скала и превали камък върху гробната врата. Мария Магдалина и Мария, Йосиевата майка, гледаха къде го положиха".
към текста >>

95. 9. СИМОН ОТ КИРИНЕЯ И ЙОСИФ ОТ АРИМАТЕЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Забележително е, че Лука поставя до Симон от Киринея група плачещи жени.
По-късно, чрез своята съдба Яков продължава тази неизпълнена от него задача. Пръв между апостолите той умира от мъченическа смърт, след като беше занесъл Евангелието на запад до Испания, страната на града на Граала. И четирите Евангелия говорят за Йосиф от Ариматея, а за Симон от Киринея говорят само първите три Евангелия. Йоан не говори за него. Вместо за него, той говори за Никодим, който помага на Йосиф в погребението. Забележително е, че Лука поставя до Симон от Киринея група плачещи жени. По пътя на носенето на кръста, Христос се обръща към жените и им казва: "Вие, дъщери ерусалимски, не плачете над Мене, а плачете над самите вас и над вашите деца. Защото ето, ще дойде време, когато ще казват: Блажени безплодните и тези, които не са родили и гърдите, които не са кърмили. Тогаз ще започнат да казват на планините: Паднете върху нас и на хълмовете, затрупайте ни! Защото, ако правят така със суровото, дърво, какво ще стане със сухото? " (Лука; 23, от 27 стих нататък)
към текста >>

По пътя на носенето на кръста, Христос се обръща към жените и им казва: "Вие, дъщери ерусалимски, не плачете над Мене, а плачете над самите вас и над вашите деца.
Пръв между апостолите той умира от мъченическа смърт, след като беше занесъл Евангелието на запад до Испания, страната на града на Граала. И четирите Евангелия говорят за Йосиф от Ариматея, а за Симон от Киринея говорят само първите три Евангелия. Йоан не говори за него. Вместо за него, той говори за Никодим, който помага на Йосиф в погребението. Забележително е, че Лука поставя до Симон от Киринея група плачещи жени. По пътя на носенето на кръста, Христос се обръща към жените и им казва: "Вие, дъщери ерусалимски, не плачете над Мене, а плачете над самите вас и над вашите деца. Защото ето, ще дойде време, когато ще казват: Блажени безплодните и тези, които не са родили и гърдите, които не са кърмили. Тогаз ще започнат да казват на планините: Паднете върху нас и на хълмовете, затрупайте ни! Защото, ако правят така със суровото, дърво, какво ще стане със сухото? " (Лука; 23, от 27 стих нататък) Така Христос, носейки Своя кръст, сочи с апокалиптични, мощни слова великото носене на Кръста от човечеството, което предстои в бъдеще.
към текста >>

В общи черти и в цялост начинът, по който досега християнството е гледало на страдащия и умиращ Христос, е подобно на поведението на плачещите жени по пътя.
Защото ето, ще дойде време, когато ще казват: Блажени безплодните и тези, които не са родили и гърдите, които не са кърмили. Тогаз ще започнат да казват на планините: Паднете върху нас и на хълмовете, затрупайте ни! Защото, ако правят така със суровото, дърво, какво ще стане със сухото? " (Лука; 23, от 27 стих нататък) Така Христос, носейки Своя кръст, сочи с апокалиптични, мощни слова великото носене на Кръста от човечеството, което предстои в бъдеще. В общи черти и в цялост начинът, по който досега християнството е гледало на страдащия и умиращ Христос, е подобно на поведението на плачещите жени по пътя. Но сега е потребно едно християнство, което без да изгуби личното, израства нагоре в космическото и духовното, да вижда събитията на Голгота във всичките техни подробности и пророчески образи, отнасящи се до човечеството. Някога върху цялото човечество ще дойде носенето на Кръста и Разпятието. Човечеството ще понесе своята Велика Смърт и тези, които се раждат, те се раждат за едно Велико умиране. Тогава ще се реши колко много християнски душевни сили притежава човечеството. Това, което не ще е израснало над себе си, което ще е останало затворено в границите на личното, ще загине тогава в това Велико умиране.
към текста >>

96. 10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Там ще бъде плач и скърцане със зъби".
Тази притча е като един зов за активно духовно обучение. Онзи, който е заровил талантите, е човек, който не работи духовно над себе си. За него Христос казва: "Вземете от него таланта и го дайте на този, който има десет таланта. Защото който има, ще му се даде, и той ще има изобилно, а този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има. А този безполезен слуга хвърлете във външната тъмнина. Там ще бъде плач и скърцане със зъби". Този, който не работи над себе си за събуждане за Божественото в себе си, за пробуждането на висшия Аз, той по самото си естество се лишава от възможността за по-нататъшно развитие, защото еволюцията е влязла в нова фаза и той не се е нагодил към нея, затова не може да използва новите условия и се спъва по такъв начин в своето развитие. Външната тъмнина - това е физическият свят, в който тези, които не работят над себе си, остават да продължат своя безцелен живот на борби и страдания. На същия принцип се разглеждат всички притчи в другите Евангелия - на Лука и на Марко. Това, което казах за притчите на Матей, не е тълкуване на притчите, а само посочване на факта, че те са окултни слова, изказани на един образен, окултен език. Защото моята задача не е да тълкувам притчите и Евангелието, а само да посоча окултната страна на Евангелието, да покажа, че Евангелието е едно окултно произведение, което ни изнася във формата на притчи и сентенции принципите на окултната наука в една нова форма и една нова светлина.
към текста >>

97. 4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

И като дойде, заведоха го в горната стая; и всички вдовици стояха около него и плачеха, и му показваха много ризи и дрехи, които правеше Сърна, когато бе с тях.
А в Иония имаше една последователка на име Тавита (което значи Сърна). Тая жена вършеше много добри дела и благодеяния. И през тия дни тя се разболе и умре; и като я окъпаха, положиха я в една горна стая. И понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър бил там, изпратиха до него двама человека да го помолят: Не се бави да дойдеш при нас. И Петър стана и отиде с тях. И като дойде, заведоха го в горната стая; и всички вдовици стояха около него и плачеха, и му показваха много ризи и дрехи, които правеше Сърна, когато бе с тях. А Петър изкара всички навън, коленичи та се помоли, и се обърна към тялото и рече: Тавито, стани! Тя отвори очите си, и като видя Петра, седна. И той й подаде ръка и я изправи; и после повика светиите и вдовиците и представи им я жива. И това стана известно по цяла Иопия; и мнозина повярваха в Господа. А Петър преседе дълго време в Иопия у някой си кожар Симон."
към текста >>

Тогава Павел отговори: Що правите вие, като плачете, та ми съкрушавате сърцето?
В своята обиколка Павел много пъти е предупреждаван да не отива в Ерусалим, защото там го чака нещо лошо. На път за Ерусалим той се отбива в Кесария у благовестителя Филип, който имал четири дъщери девици, които пророкували. "И след като бяхме преседели там много дни, един пророк, на име Агав, слезе от Юдея. И като дойде при нас, взе Павловия пояс та си върза ръцете и нозете, и рече: Ето що казва Светият Дух: Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, чийто е тоя пояс и ще го предадат в ръцете на езичниците. И като чухме това, и ние, и тамошните го молехме да не възлиза в Ерусалим. Тогава Павел отговори: Що правите вие, като плачете, та ми съкрушавате сърцето? Защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим за Името на Господа Исуса Христа. И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и рекохме: Да бъде Господнята Воля." /21;10-14/. И като отива Павел в Ерусалим, там вече имало настроение против него и като бил в храма, нахвърлили се върху него и го извлекли вън от храма, и когато щели да го убият, стигнало известие до хилядника на полка, че целият Ерусалим е размирен и той взел войници и отишъл при разбунтувания народ. И като вижда Павла, заповядал да го оковат в две вериги и разпитвал кой е той и що е сторил. Завежда го в крепостта, за да не бъде убит от евреите.
към текста >>

98. 8. ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Радвайте се с ония, които се радват; плачете с ония, които плачат." /12;15/.
"В братолюбието си обичайте се един друг като сродници; изпреваряйте се да си отдавате един на друг почит." /12;10/. "В усърдието бивайте нелениви, пламенни по дух, като служите на Господа." /12;11/. "Радвайте се в надеждата, в скръб бивайте твърди, в молитва ПОСТОЯННИ." /12;12/. "Помагайте на светиите в нуждите им; предавайте се на гостолюбие." /12;13/. "Благославяйте ония, които ви гонят; благославяйте и не кълнете." /12;14/. "Радвайте се с ония, които се радват; плачете с ония, които плачат." /12;15/. "Бъдете единомислени един към друг; не давайте ума си на високи неща, но предавайте се на скромни неща; не считайте себе си за мъдри." /12;16/. "Никому не връщайте зло за зло; промишлявайте за това, което е добро пред всичките човеци." /12;17/. "Не си отмъщавайте, възлюблени, но дайте място на Божия Гняв; защото е писано: "На Мене принадлежи отмъщението, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ." /12;19/. "Ако е гладен неприятелят ти, нахрани го; ако е жаден, напой го; защото, това като нравиш, ще натрупаш жар на главата му." /12;20/. "Не се оставяй да те побеждава злото; но ти побеждавай злото чрез доброто." /12;21/.
към текста >>

99. XVIII. НОВО НЕБЕ И НОВА ЗЕМЯ -НОВИ ЕРУСАЛИМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече желание, ни плач, ни болка; първото премина.
XVIII. НОВО НЕБЕ И НОВА ЗЕМЯ -НОВИ ЕРУСАЛИМ В началото на 21-ва глава Йоан казва: „И видях ново Небе и нова Земя; защото първото Небе и първата Земя преминаха; и море нямаше вече. Видях и Светия град, Нови Ерусалим да слиза из Небето от Бога, готов като невеста, украсена за мъжа си. И чух силен глас от Престола, който казваше: Ето скинията на Бога с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде; и сам Бог, техен Бог ще бъде с тях. Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече желание, ни плач, ни болка; първото премина. И Седящият на Престола рече: Ето, подновявам всичко. И каза: Напиши, защото тези думи са верни и истинни. И рече ми: Сбъднаха се. Аз Съм Алфа и Омега, Началото и Краят. На жадния ще дам даром от Извора на Водата на Живота.
към текста >>

100. 2. Новото време, 6 март 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Ти плачеш за някои строшени гърнета или защото водата се изляла от тях.
И при най-трудните условия трябва да кажеш: „Бог, в Когото аз живея е благост“ и тогава сам ще почувстваш благостта. Ако животът се състои само от страдания, тогава откъде се е взел този вътрешен импулс в тебе, че искаш да бъдеш щастлив? Този импулс е от Бога. Той ти казва: „Не се смущавай от нищо.“ Когато грънчарят прави своите гърнета, той ги смачква и после отново ги прави. Нека прави с тях каквото си иска. Ти плачеш за някои строшени гърнета или защото водата се изляла от тях. Нищо от това: По-хубава вода ще си налееш. Казваш, че си изгубил младостта си. Нищо, по-хубава младост ще дойде, нищо повече. Така трябва да гледа възвишеният човек на живота. Като виждаш мъж или жена, да виждаш в лицето на този човек Бога.
към текста >>

НАГОРЕ

0.15692186355591