Търсене в текстове за 'Плач'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 221 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

Не трябва да плачем за нещастията на хората с крокодилски сълзи.
Нито пък с настоящите начини – да си вадим очите и си трошим шапките по изборите за политически права; нито пък чрез днешната цивилизована политика, в която лъжата е главният елемент. „Лъжата по естество е два вида – черна и бяла“, казва някой си учител по нравствената философия. Черната лъжа дължи своето съществуване на долните класове на обществото, когато бялата лъжа дължи своето съществуване на горните, по-образовани, а особено – на висшата дипломация. Макар и днес политиката да предпочита бялата лъжа пред черната, обаче тя си е все лъжа, няма свойствата на Истината. От всякой свестен человек днеска се изисква не само шум и врява, но и дела, съобразни с благородния живот. Не трябва да плачем за нещастията на хората с крокодилски сълзи. Светът е бил оплакван по този начин от създанието мира, но каква полза сме придобили от този крокодилски плач? За в бъдеще ние се нуждаем от съчувствие, което произлиза от една душа, пълна с Любов за Доброто на другите. Единствената надежда за подобрението на обществения и честен живот трябва да се тури във възпитанието на дома. Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други благородни учреждения, които носят възпитателен характер. Всичките трябва да се хванат ръка за ръка за постигането на тази единствена цел, която е основата на общественото благоденствие.
към текста >>

Светът е бил оплакван по този начин от създанието мира, но каква полза сме придобили от този крокодилски плач?
„Лъжата по естество е два вида – черна и бяла“, казва някой си учител по нравствената философия. Черната лъжа дължи своето съществуване на долните класове на обществото, когато бялата лъжа дължи своето съществуване на горните, по-образовани, а особено – на висшата дипломация. Макар и днес политиката да предпочита бялата лъжа пред черната, обаче тя си е все лъжа, няма свойствата на Истината. От всякой свестен человек днеска се изисква не само шум и врява, но и дела, съобразни с благородния живот. Не трябва да плачем за нещастията на хората с крокодилски сълзи. Светът е бил оплакван по този начин от създанието мира, но каква полза сме придобили от този крокодилски плач? За в бъдеще ние се нуждаем от съчувствие, което произлиза от една душа, пълна с Любов за Доброто на другите. Единствената надежда за подобрението на обществения и честен живот трябва да се тури във възпитанието на дома. Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други благородни учреждения, които носят възпитателен характер. Всичките трябва да се хванат ръка за ръка за постигането на тази единствена цел, която е основата на общественото благоденствие. Силата проявлява своята мощ в съединението; но това съединение изисква елементи приготвени, в които силата да покаже своята благотворителна деятелност и влияние.
към текста >>

И по някой път и самият вироглав человек се позамисля и почва да скърби, плаче и окайва лошата участ на своята съседка-робиня, която е така тясно свързана с неговия интерес, щото той не може по никой начин да извади от ума си страданията й.
Тук, вътре в този организъм, не се гонят частни цели или пък частни интереси. Не, тук се гони една обща цел, едно общо благоденствие, на което самият человек се радва. Тук е тайната на общия успех, то е съчувствието в целия Живот. В този организъм няма преследвания, няма каприции, няма своеволия, няма криворазбирания, тук съществува единство. И когато една от съседните клетки се поболи и страда, то всички други клетки влизат в общо съчувствие и бързат да премахнат злото по всякои начин. И по някой път и самият вироглав человек се позамисля и почва да скърби, плаче и окайва лошата участ на своята съседка-робиня, която е така тясно свързана с неговия интерес, щото той не може по никой начин да извади от ума си страданията й. Не може, зер! Понеже негова милост дълбоко се е убедил от опитност, че само от доброто състояние и положение на тези клетки ще зависи неговото общо здраве и общ успех и щастие. Едни от тези клетки съставляват костите, други – мускулите, трети – артериите и вените, четвърти – стомаха (желудъка), пети – белите дробове, шести – сърцето, седми – нервите, осми – мозъка и тъй нататък. И всички, според свойствата и качествата на своите естествени сили и способности, изпълняват своята длъжност, определена тям от общия закон. Клетките, съставляющи костите, се заняти с поддържането устройството на костния скелет.
към текста >>

Не трябва да плачем за нещастията на хората с крокодилски сълзи.
Там тя е наречена “дипломатически похват“. 4. „Лъжата – казва един учител по нравствена философия – по естество е два вида: черна и бяла. Черната лъжа дължи своя произход и съществуване на долните слоеве на обществото, а бялата – на горните, по-образовани слоеве и най-вече на висшата дипломация.” 5. И днес политиката предпочита да употребява бялата лъжа пред черната, ала бяла или черна, лъжата си е все лъжа, защото няма свойствата на истината. 6. Днес всеки почтен човек трябва да върши благородни дела, а не да вдига шум и врява. Не трябва да плачем за нещастията на хората с крокодилски сълзи. Светът е бил оплакван по този начин от своето сътворение до ден днешен, но какво сме придобили от този крокодилски плач?! Ние се нуждаем от истинско съчувствие, което идва от една душа, пълна с любов към всички хора. 7. Единствената надежда за подобряване на обществения и личния живот, това е възпитанието, което домът дава. Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други благородни учреждения, които имат възпитателен характер. 8. Всички трябва да си съдействат за постигането на тази единствена цел, която е основата на общественото благоденствие.
към текста >>

Светът е бил оплакван по този начин от своето сътворение до ден днешен, но какво сме придобили от този крокодилски плач?!
4. „Лъжата – казва един учител по нравствена философия – по естество е два вида: черна и бяла. Черната лъжа дължи своя произход и съществуване на долните слоеве на обществото, а бялата – на горните, по-образовани слоеве и най-вече на висшата дипломация.” 5. И днес политиката предпочита да употребява бялата лъжа пред черната, ала бяла или черна, лъжата си е все лъжа, защото няма свойствата на истината. 6. Днес всеки почтен човек трябва да върши благородни дела, а не да вдига шум и врява. Не трябва да плачем за нещастията на хората с крокодилски сълзи. Светът е бил оплакван по този начин от своето сътворение до ден днешен, но какво сме придобили от този крокодилски плач?! Ние се нуждаем от истинско съчувствие, което идва от една душа, пълна с любов към всички хора. 7. Единствената надежда за подобряване на обществения и личния живот, това е възпитанието, което домът дава. Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други благородни учреждения, които имат възпитателен характер. 8. Всички трябва да си съдействат за постигането на тази единствена цел, която е основата на общественото благоденствие. Силата проявява своята мощ в съединението[123], но това съединение изисква подготвени елементи, върху които тази сила да може да упражни своето благотворно въздействие и влияние.
към текста >>

9. Понякога дори и най-своенравният човек се замисля и започва да скърби за онези, с които е тясно свързан неговият интерес – например той плаче и окайва лошата участ на своята робиня.
Тук се гони една обща цел, едно общо благоденствие, на което се радва самият човек. В това именно се състои тайната на общия успех – в съчувствието и съпричастността. 8. В този организъм никой няма особенно мнение, няма преследвания, няма капризи и своеволия. Тук цари единство. И когато една от съседните клетки заболее и страда, всички други клетки ú съчувстват и по всякакъв начин бързат да премахнат злото. 9. Понякога дори и най-своенравният човек се замисля и започва да скърби за онези, с които е тясно свързан неговият интерес – например той плаче и окайва лошата участ на своята робиня. Нещо повече – по никакъв начин не може да извади страданията ú от ума си. Не може, разбира се! Понеже негова милост, господарят, се е убедил вече от личен опит, че само от доброто състояние на всички клетки зависи неговото здраве, успех и щастие. 10. Едни от тези клетки образуват костите, други – мускулите, трети – артериите и вените, четвърти – стомаха, пети – белите дробове, шести – сърцето, седми – нервите, осми – мозъка и т. н. Всички те, според качествата и способностите си изпълняват специална служба в организма, определена от закона за Цялото.
към текста >>

2. ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - стар правопис

Той ще бѫде женихъ идящъ да възвѣси, че трапезата за брачния съюзъ е готова и всѣки който люби истината да дойде на вѣликата вечеря на Бога, нашия Отецъ, защото така говори Богъ Иехова: гладний ще се насити, и плачущии ще се развѣсели и съкрушений духомъ ще се благослови; защото Азъ Богъ единъ, и нѣма кой да ме въспре, ето ще кажа, и ще бѫде; ще рекѫ и ще стане, ето Азъ се клѣхъ въ святото си име и нѣма да, се измѣни думата ми; ще изведа своитѣ чада, синове и дъщери, и ще ги облѣка въ прѣкрасни одежди, които никога нѣма да овехтеятъ, и ще туря вѣнци на главитѣ имъ, и ще дамъ китара въ рѫцѣтѣ имъ, и ще ги развеселя съ пълнотата на вѣселието като Богъ: ще ги науча да пѣятъ и свирятъ всичко що моята вѣчна любовь ражда за тѣхното добро.
Азъ ще поямъ, ще истребя всѣка нечестива душа. Въ деньтъ въ който ви посѣтя ще поз наете силата на думитѣ ми, защото празностьта и голословията на думитѣ ви станаха ми утегчитѣлни. Богъ нѣма да измѣни своитѣ възнамѣрения, нито ще се повърне отъ пѫтътъ на своитѣ мисли. Господъ ще дойде отъ своето свято мѣсто отъ жилището на праведнитѣ си чрѣзъ пѫтьтъ на истината. Всѣко приготвено сърдце, всѣка любяща душа ще стане жилище гдѣто Господъ ще се спре да вечеря и да се развесели съ своя избранъ. Той ще бѫде женихъ идящъ да възвѣси, че трапезата за брачния съюзъ е готова и всѣки който люби истината да дойде на вѣликата вечеря на Бога, нашия Отецъ, защото така говори Богъ Иехова: гладний ще се насити, и плачущии ще се развѣсели и съкрушений духомъ ще се благослови; защото Азъ Богъ единъ, и нѣма кой да ме въспре, ето ще кажа, и ще бѫде; ще рекѫ и ще стане, ето Азъ се клѣхъ въ святото си име и нѣма да, се измѣни думата ми; ще изведа своитѣ чада, синове и дъщери, и ще ги облѣка въ прѣкрасни одежди, които никога нѣма да овехтеятъ, и ще туря вѣнци на главитѣ имъ, и ще дамъ китара въ рѫцѣтѣ имъ, и ще ги развеселя съ пълнотата на вѣселието като Богъ: ще ги науча да пѣятъ и свирятъ всичко що моята вѣчна любовь ражда за тѣхното добро. А слѣдъ ония дни когато небето и земята прѣиде, и новитѣ небеса, и новата земя се явятъ, ще ги поставя царе и свещеници да ми слугуватъ въ вѣкъ. Сега синове человѣчески, кое е по-добро? На себе си ли да слугувате или на мене? Ако служите на себе си, и на този разблуденъ свѣтъ, който се е покварилъ до коститѣ въ порокъ и безаконие; истина ви казвамъ въ грѣховетѣ и безаконията си ще умрете, и името ви вѣчно ще се погребе съ васъ наедно. Защото нима, има кой да ви помене.
към текста >>

Възтрѫби и възвѣсти на народитѣ славата му, защото той е Господъ крѣпкий, Господъ силний, Господъ славний, идящъ облеченъ въ дрѣхитѣ на правда и миръ на святосъ и любовь, отсега вече нѣма да се чуе въ тебе плачъ и ридание, но радость и веселие Господне.
Вижъ колко сѫ славни неговитѣ въжделения отъ небето. Подигни очитѣ си и вижъ какъ той стой почтено помежду ви. Погледни и вижъ какъ той е кротъкъ и смиренъ по духъ и сърдце. Ето Сионе твоятъ избранъ Царь и владика на все, въ тебе не се е подигалъ подобенъ нему. Възвѣсти се сега за Помазанника Господенъ. Възтрѫби и възвѣсти на народитѣ славата му, защото той е Господъ крѣпкий, Господъ силний, Господъ славний, идящъ облеченъ въ дрѣхитѣ на правда и миръ на святосъ и любовь, отсега вече нѣма да се чуе въ тебе плачъ и ридание, но радость и веселие Господне. Защото Господъ Богъ твой ще испълни земята съ знание и благодатъ, и всички ще бѫдатъ научени отъ него и ще се нарекътъ родъ избранъ, сѣме Царско, свѣщеници Божии. Пѣйте на Господа пѣсень нова. Осана, осана. Месаилъ, Халилуя Халилуя Ели. Азъ съмъ Богъ, и нѣма да се повърна отъ благитѣ си намѣрения.
към текста >>

3. ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - нов правопис

Той ще бъде жених, идещ да възвести, че трапезата за брачния съюз е готова и всеки, който люби Истината, да дойде на великата вечеря на Бога, нашия Отец, защото така говори Бог Йехова: Гладний ще се насити и плачущий ще се развесели, и съкрушений духом ще се благослови, защото Аз съм Бог един и няма кой да Ме възпре.
Аз ще поям, ще изтребя всяка нечестива душа. В деня, в който ви посетя, ще познаете силата на думите Ми, защото празността и голословията на думите ви станаха Ми отегчителни. Бог няма да измени Своите възнамерения, нито ще се повърне от пътя на Своите мисли. Господ ще дойде от Своето свято място, от жилището на праведните Си чрез пътят на Истината. Всяко приготвено сърце, всяка любяща душа ще стане жилище, гдето Господ ще се спре да вечеря и да се развесели със своя избран. Той ще бъде жених, идещ да възвести, че трапезата за брачния съюз е готова и всеки, който люби Истината, да дойде на великата вечеря на Бога, нашия Отец, защото така говори Бог Йехова: Гладний ще се насити и плачущий ще се развесели, и съкрушений духом ще се благослови, защото Аз съм Бог един и няма кой да Ме възпре. Ето, ще кажа и ще бъде, ще река и ще стане. Ето, Аз се клех в святото Си Име и няма да се измени думата Ми; ще изведа своите чеда, синове и дъщери и ще ги облека в прекрасни одежди, които никога няма да овехтеят, и ще туря венци на главите им, и ще дам китара в ръцете им, и ще ги развеселя с пълнотата на веселието като Бог: ще ги науча да пеят и свирят всичко, що Моята вечна Любов ражда за тяхно добро. А след ония дни, когато небето и земята прииде и новите небеса и новата земя се явят, ще ги поставя царе и свещеници да Ми слугуват във век. Сега, синове человечески, кое е по-добро? На себе си ли да слугувате или на Мене?
към текста >>

От сега вече няма да се чуе в тебе плач и ридание, но радост и веселие Господне.
Подигни очите си и виж как Той стои почтено помежду ви. Погледни и виж, как Той е кротък и смирен по дух и сърце. Ето, Сионе, твоят избран Цар и Владика на все; в тебе не се е подишал подобен Нему. Възвести се сега за Помазаника Господен. Възтръби и възвести на народите славата Му, защото Той е Господ крепкий, Господ силний, Господ славний, идещ облечен в дрехите на Правда и Мир, на Святост и Любов. От сега вече няма да се чуе в тебе плач и ридание, но радост и веселие Господне. Защото Господ Бог твой ще изпълни земята със знание и благодат и всички ще бъдат научени от Него и ще се нарекат род избран, семе Царско, свещеници Божии. Пейте на Господа песен нова. Осана, Осана, Месаил, Халилуя, Халилуя Ели. Аз съм Бог и няма да се повърна от благите Си намерения. Душата Ми се привърза за Сион; затова Го възлюбих, защото познах, че той ще Ме познае и ще възложи своята надежда и спасение в Мен.
към текста >>

4. Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.

Не. Би ли одобрил постъпката на едного, ако го видиш да плачи за смъртта на едно свое дете, което никога не се е раждало, но което той е видял на сън, че е умряло?
Безпокойствието днес е общо навред. Пази душата си от неговите влияния, да не би да се вплетеш в мрежите му. Понеже, ако се безпокоиш, нищо няма да спечелиш. Каква полза има да се грижиш за бъдащето, което не е в твоите ръце. Има ли смисъл в грижението или за скърбението на неща, които не са се родили! Не. Би ли одобрил постъпката на едного, ако го видиш да плачи за смъртта на едно свое дете, което никога не се е раждало, но което той е видял на сън, че е умряло? Не вярвам. Подобен е и всякой един, който зема грижа за неща, които не са му в работата. Такъв человек се товари с непотребни неща да носи. Такъв безразсъден человек е достоен за своето страдание, което си сам създава. Следователно няма и нужда да се жали.
към текста >>

Да бих могал да плача за опустушението, което си ни навлякал.
с.84 ме укор на онези, които ме мразят. Ти си оставил душата ми на поругание и общо презрение. Обременил си ме духом. В себе си не виждам нищо друго, освен вечна празнота, всичко е разурушено. Да бих могал да плача за опустушението, което си ни навлякал. Но сълзите ми са избягали. И защо ли? Какво бих сторил, да плача, можи би щях да се утеша. Злото е голямо, което иде. Ти си забравил първата си любов.
към текста >>

Какво бих сторил, да плача, можи би щях да се утеша.
Обременил си ме духом. В себе си не виждам нищо друго, освен вечна празнота, всичко е разурушено. Да бих могал да плача за опустушението, което си ни навлякал. Но сълзите ми са избягали. И защо ли? Какво бих сторил, да плача, можи би щях да се утеша. Злото е голямо, което иде. Ти си забравил първата си любов. В теб Аз мислех да имам неизменима и непоколебима канара. Много пъти си ми казвал да те призова в скърбни времена и ще ми отговориш. Ето, призовавам те, но ти все мълчиш, не считаш нуждно да ми отговориш.
към текста >>

5. 01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900

Не. Би ли одобрил постъпките на едного, ако го видиш да плаче за смъртта на едно дете, което никога не се е раждало, но което той е видял на сън, че е умряло?
Безпокойствието днес е общо и навред. Пази душата си от неговото влияние да не би да се уплетеш в мрежите му. Понеже, ако се безпокоиш, нищо няма да спечелиш. Каква полза има да се грижиш за бъдещето, което не е в твоите ръце? Има ли смисъл загрижеността или скръбта за нещо, което още не се е родило? Не. Би ли одобрил постъпките на едного, ако го видиш да плаче за смъртта на едно дете, което никога не се е раждало, но което той е видял на сън, че е умряло? Не вярвам. Подобно нещо е и с всеки един, който се грижи за неща, които не са му в работа. Такъв човек се товари с непотребни неща. Такъв безразсъден человек е достоен за своето страдание, което сам си създава. Следователно няма и нужда да се жали.
към текста >>

Где бих могъл да плача за опустошението, което си ми навлякъл?
Лишил си ме от силата ми и си отнел славата ми. Направил си ме укор на онези, които ме мразят. Ти си оставил душата ми на поругание и общо презрение. Обременил си ме духом. В себе си не виждам нищо друго, освен празнота, всичко е разрушено. Где бих могъл да плача за опустошението, което си ми навлякъл? Но сълзите ми са избегали. И защо ли да плача? Какво бих сторил с плач? Злото е голямо, което идва. Ти си забравил първата си любов.
към текста >>

И защо ли да плача?
Ти си оставил душата ми на поругание и общо презрение. Обременил си ме духом. В себе си не виждам нищо друго, освен празнота, всичко е разрушено. Где бих могъл да плача за опустошението, което си ми навлякъл? Но сълзите ми са избегали. И защо ли да плача? Какво бих сторил с плач? Злото е голямо, което идва. Ти си забравил първата си любов. В теб аз исках да имам неизменима и непоколебима канара. Много пъти си ми казвал да те призова в скръбно време, но сега ще ли ми отговориш?
към текста >>

Какво бих сторил с плач?
Обременил си ме духом. В себе си не виждам нищо друго, освен празнота, всичко е разрушено. Где бих могъл да плача за опустошението, което си ми навлякъл? Но сълзите ми са избегали. И защо ли да плача? Какво бих сторил с плач? Злото е голямо, което идва. Ти си забравил първата си любов. В теб аз исках да имам неизменима и непоколебима канара. Много пъти си ми казвал да те призова в скръбно време, но сега ще ли ми отговориш? Ето призовавам те, но ти все мълчиш.
към текста >>

6. 02.РАЗМИШЛЕНИЯ

Истина, истина ви казвам, че вие ще плачете и ще възридаете, а светът ще се възрадва, и вие ще бъдете оскърбени, но скръбта ви ще се превърне на радост.
У кого стои мъдростта? Мъдростта е у сединявите и разумът бива в дългия живот. В него е мъдростта и силата. Той има съвест и разум. 25. И рече им Исус: „Затова ли разисквате помежду си, дето рекох малко и няма да ме видите, и пак малко и ще ме видите? Истина, истина ви казвам, че вие ще плачете и ще възридаете, а светът ще се възрадва, и вие ще бъдете оскърбени, но скръбта ви ще се превърне на радост. Жена - кога ражда, на скръб е, защото е дошъл часът й, а кога роди детето, не помни вече тъгата си, поради радостта, че се е родил человек на света" (Йоан 16:19-21). И тъй, благословенията на Господа отпосле идват. Първом трудът и скръбта, а после радостта. Този е пътят на спасението, и всички, които ходят в него, го намират верен. Защото съдбините Божии първом идват, а неговата милост после следва.
към текста >>

7. 13.Червено тефтерче

Ще накарам всички да се разкайват и плачат за своите лоши постъпки.
Но криви са за това неговите водители и учители. Затова те ще бъдат повече бити от другите и ще се научат да познават от опит, че моята дума е неизменна. Ще ги наказвам да се пекат в огън, който са запалили със собствените си дела. Те ме предизвикаха преди време. И ето, аз ида да опитат силата ми и да познаят своята нищета и бедствие и да се научат веднъж завинаги, че макар и да търпя дълго, не забравям престъпленията пред мене, защото ги държа всичките за деня на тяхното възпоменание, когато ще въздам всекиму това, което му се пада. Ще накарам всички да се разкайват и плачат за своите лоши постъпки. Мой народ, колко си нещастен, че си лишен от добри водители и учители. Но дано Бог ти дойде на помощ, да те избави и ти даде добри водители и учители според волята си. Ето где е твоето спасение от нине. И дано този, когото е определил за твоя помощ да дойде по-скоро, да те подкрепи с присъствието на своя Дух. Ето твоето избавление где стои.
към текста >>

Защото така говори Бог Йехова: Гладният ще се насити и плачущият ще се развесели и съкрушеният духом ще се благослови.
А4 10А Бог няма да измени своите възнамерения, нито ще се повърне от пътя на своите мисли. Господ ще дойде от своето жилище на правдата чрез пътя на Истината. Всяко приготвено сърце, всяка любеща душа ще стане жилище, гдето Господ ще се спре да вечеря и да се развесели със своя избран. Той ще бъде жених, идещ да възвести, че трапезата за брачния съюз е готова и всякой, който люби истината, да дойде на великата вечеря на Бога, нашия Отец. Защото така говори Бог Йехова: Гладният ще се насити и плачущият ще се развесели и съкрушеният духом ще се благослови. Защото аз съм Бог един и няма кой да ме възпре. Ето, ще кажа и ще бъде, и ще река, и ще стане. Ето, аз се клех в святото си име и няма да се измени думата ми, ще изведа своите чеда, синове и дъщери, и ще ги облека в прекрасни одежди, които никога няма да овехтеят и ще туря венци на главите им и ще туря китари в ръцете им и ще ги развеселя с пълнотата на веселието като Бога. Ще ги науча да пеят и свирят всичко, що моята вечна любов ражда за тяхното добро. А след онези дни, когато небето и земята преиде и новите небеса и новата земя се явят, ще ги поставя царе и свещеници да ми слугуват във век.
към текста >>

От сега няма вече да се чуе в теб плач и ридание, но радост и веселие Господне.
Погледни и виж как той е кротък и смирен по дух и сърце. Ето, Сионе, твоят избран цар (картинка) и (картинка) владика на все. В теб не се е повдигнал подобен нему. Възвесели се сега за помазаника Господен. Възтръби и възвести на народите славата му, защото той е Господ крепък, Господ силни, Господ славни, идещ отдалеч в дреха на правда и мир, на святост и любов. От сега няма вече да се чуе в теб плач и ридание, но радост и веселие Господне. Защото Господ Бог твой ще изпълни земята със знание и благодат и всички ще бъдат научени от него и ще се нарекат род избран. Име царско, свещеници Божии! Пейте, пейте на Господа песен нова: A21 M3 Аз съм Бог и няма да се повърна от благите си намерения.
към текста >>

8. Пеню Киров - №17

Това знай, с плач ти разправям, защото много ужасни неща има да се вършат в света и человеците не са вече человеци, но въплътени дяволи.
О, мъртво, мъртво християнство, докога това?! О, Боже, дай, моля ти се, да разберат, че не е тази Волята Ти, която те вършат! Свещеници, свещеници, вий сами сте тъмнина, затова и тъмнината е много. Няма, братко Дънов, няма вяра в света. Малцина са верните в света в Христа. Това знай, с плач ти разправям, защото много ужасни неща има да се вършат в света и человеците не са вече человеци, но въплътени дяволи. Усещам, че душите ни желаят да се видим и да [си] поразправим това, що чувстваме в света. Поздрави Д-ра нарочно от мен и му кажи, че от бележката за книжките, която ми е оставил, не съм събрал още нищо. И според както ми каза, да дам от книжките на Велчева82 и Малакова83, дадох им по 10 тела за негова сметка и остават сега само 12 в мен, другите са разправени. Приеми сърдечното ми поздравление. Твой верен брат в Христа Господа: П. Киров
към текста >>

9. Петър Дънов - №22

" (Плач Иеремиев 3:25-26)
Аз присъствам духом при вази и много пъти съм имал стълкновение със Сатана и неговите слуги, които ви заобикалят и се стараят да посеят семето на съмнението и да разхлабят умовете ви в живата вяра. Но аз ви крепя чрез силата Господня и чрез Неговото свято име. Мир вам пак Ви казвам, любезни мой брате, радост на душата ми. „Благ е Господ на онези, които Го чакат, на душата, която Го търси. Добро е и да се надее някой, и тихо да очаква спасението Господне. " (Плач Иеремиев 3:25-26) Ваш верен: П. К. Дънов Моят адрес: село Гюлекю, Николаевска община89 — Варна. .................. 87. Местописането е цитирано от П.
към текста >>

10. Пеню Киров - №40

Помолих се на Бога тайно, магнетизирах го и след това казах да хвърлят турената лапа на коремчето му и помазах го в Името Божие с дървено масло и още в ръцете ми взе да плаче.
След няколко пъти настояване казвам на жена си да им каже, че ако вярват, че Бог може да направи това, добре, ще отида. Най-после те казали, че вярват. Питам жена си и тя вярва ли. Казва: „Вярвам, защото ти 2-3 птичета с молитва съживи и много пъти, като сме болни, ти ни помагаш с молитвата си". Отивам и виждам, че детето си извърта главата назад и коремчето му подуто. Помолих се на Бога тайно, магнетизирах го и след това казах да хвърлят турената лапа на коремчето му и помазах го в Името Божие с дървено масло и още в ръцете ми взе да плаче. Магнетисвах го след това още два пъти и сега е здраво. На 31 юлий т.г. получих писмо от Васил Козлов (той сега се намира в гр. Париж, Франция), в което те нарочно поздравява. Снощи заедно с твоето писмо получих една отворена карта, с която ми явява адреса си.
към текста >>

11. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Това знай, с плач ти разправям, защото много ужасни неща има да се вършат в света и человеците не са вече человеци, но въплътени дяволи.
О, мъртво, мъртво християнство, докога това?! О, Боже, дай, моля ти се, да разберат, че не е тази Волята Ти, която те вършат! Свещеници, свещеници, вий сами сте тъмнина, затова и тъмнината е много. Няма, братко Дънов, няма вяра в света. Малцина са верните в света в Христа. Това знай, с плач ти разправям, защото много ужасни неща има да се вършат в света и человеците не са вече человеци, но въплътени дяволи. Усещам, че душите ни желаят да се видим и да [си] поразправим това, що чувстваме в света. Поздрави Д-ра нарочно от мен и му кажи, че от бележката за книжките, която ми е оставил, не съм събрал още нищо. И според както ми каза, да дам от книжките на Велчева82 и Малакова83, дадох им по 10 тела за негова сметка и остават сега само 12 в мен, другите са разправени. Приеми сърдечното ми поздравление. Твой верен брат в Христа Господа: П. Киров
към текста >>

" (Плач Иеремиев 3:25-26)
Аз присъствам духом при вази и много пъти съм имал стълкновение със Сатана и неговите слуги, които ви заобикалят и се стараят да посеят семето на съмнението и да разхлабят умовете ви в живата вяра. Но аз ви крепя чрез силата Господня и чрез Неговото свято име. Мир вам пак Ви казвам, любезни мой брате, радост на душата ми. „Благ е Господ на онези, които Го чакат, на душата, която Го търси. Добро е и да се надее някой, и тихо да очаква спасението Господне. " (Плач Иеремиев 3:25-26) Ваш верен: П. К. Дънов Моят адрес: село Гюлекю, Николаевска община89 — Варна. .................. 87. Местописането е цитирано от П.
към текста >>

12. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Помолих се на Бога тайно, магнетизирах го и след това казах да хвърлят турената лапа на коремчето му и помазах го в Името Божие с дървено масло и още в ръцете ми взе да плаче.
След няколко пъти настояване казвам на жена си да им каже, че ако вярват, че Бог може да направи това, добре, ще отида. Най-после те казали, че вярват. Питам жена си и тя вярва ли. Казва: „Вярвам, защото ти 2-3 птичета с молитва съживи и много пъти, като сме болни, ти ни помагаш с молитвата си". Отивам и виждам, че детето си извърта главата назад и коремчето му подуто. Помолих се на Бога тайно, магнетизирах го и след това казах да хвърлят турената лапа на коремчето му и помазах го в Името Божие с дървено масло и още в ръцете ми взе да плаче. Магнетисвах го след това още два пъти и сега е здраво. На 31 юлий т.г. получих писмо от Васил Козлов (той сега се намира в гр. Париж, Франция), в което те нарочно поздравява. Снощи заедно с твоето писмо получих една отворена карта, с която ми явява адреса си.
към текста >>

13. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

Ерифили - жена му, ни посрещна плачейки с думите: „Елате да ви кажа какво стана нощес.
И ние сторихме същото. Вечерта си отидохме. На сутринта рано иде дъщеря му Стойка и съобщи, че тая заран татко й починал. Изненадахме се. Към обед отидохме - той вече беше положен в покоите си. Ерифили - жена му, ни посрещна плачейки с думите: „Елате да ви кажа какво стана нощес. Посреднощ той ми поиска една бяла копринена кърпа, която държах в скрина си. Аз му я подадох и той каза на всички, които се намираме около него, да напуснем, тоест да излезем навън. Всички излязоха - дъщеря му, сестра му, а аз се сниших до леглото му и до печката и незабелязана останах там. Исках да видя какво ще прави. След малко той стана, седна на кревата, вдигна ръце нагоре и каза: „Ангел господен идва с пембе чаршаф да ме приеме.
към текста >>

Жена му много скърбеше за тия негови прояви и все плачеше и нареждаше: „ Пеньо, Пеньо, светия беше, Пеньо, но аз не те познах".
Всички излязоха - дъщеря му, сестра му, а аз се сниших до леглото му и до печката и незабелязана останах там. Исках да видя какво ще прави. След малко той стана, седна на кревата, вдигна ръце нагоре и каза: „Ангел господен идва с пембе чаршаф да ме приеме. Ида, Господи! ". Вдигна си краката на леглото, легна си, покри лицето си с копринената кърпа, тури сливенския букет на сърцето си, прибра ръцете си на гърдите и си замина". Жена му много скърбеше за тия негови прояви и все плачеше и нареждаше: „ Пеньо, Пеньо, светия беше, Пеньо, но аз не те познах". Така свърши земния си път нашият брат и старши ръководител - брат Пеню Киров. (Тези биографични бележки се публикуват за първи път.)
към текста >>

14. 08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ

Както са седнали край масата, при тях пристига разтреперан хазяинът и с плач се обръща към Учителя: „Детето ми е болно, на умиране.
При П. Киров тогава не е било възможно да се отсяда поради сложните отношения, които той имал с родителите на жена си. Т. Стоименов е на квартира в дома на един грък, който обитавал съседната къща. При едно от следващите си посещения в Бургас Учителя Петър Дънов е поканен от Т. Стоименов на вечеря заедно с други братя и сестри. Както са седнали край масата, при тях пристига разтреперан хазяинът и с плач се обръща към Учителя: „Детето ми е болно, на умиране. Всички лекари вдигнаха ръце. Ако не му се помогне, след няколко часа ще умре. Моля ти се, помогни ми! ". Той изважда от джоба си една неупотребявана носна кърпа, подава я на разтревожения баща и му казва: „Като си отидеш, сложи кърпата на лицето на детето". Той я взема, благодари му, бързо си отива у дома и я слага на лицето на детето.
към текста >>

15. 10_ПОКАЗАЛЕЦ НА БИБЛЕЙСКИ ЦИТАТИ

14:2, 3]; Плач Йер.
2:1, 9; Мат. 21:21, 23; Откр. 20; [1 Кор. 6:12]. У.21 - [Мат. 17:20]. У.22 - 2 Сол.2:13; [Иоан. 14:2, 3]; Плач Йер. 3:25, 26. У.24 - [Йоан. 16:13]; [Деян. 26:24]. У.25 - Рим. 12 гл.
към текста >>

16. №47 /Пеню Киров/

Аз от плач не можех да позная себе си.
Почнаха се мъки ужасни. Докторът и други още явиха, че на 35% има надежда. Гледам тези мъки лоши [в]се, съжалих я, казвам на ближните да се молят за прощение на греховете . Направиха това. Отивам и аз да се моля …, с мен твърде чудесно беше. Аз от плач не можех да позная себе си. Познах, че всичките сме много грешни пред Господа. Молeх се за греховете и [за] греховете спрямо мен, и моите спрямо ней. Чу Бог молбата ми и я освободи по-скоро. Тя се помина след шестдневно боледуване. Но и смъртта пример даде на нас.
към текста >>

17. № 65 /ПЕТЪР ДЪНОВ/

На кого ще се оплачем?
Не се ли опитват мислите на всинца ни, кой какво мисли и какво желае? Да, каквото съм говорил, то ще бъде, но когато сме готови. Да, братко, Бог е свят, Бог е Любов и Той изисква от всинца да бъдем такива. Скърбите ни, грижите ни, смущенията ни Той е в сила сам да отмахне и никой друг. Кого ще призовем? На кого ще се оплачем? Кому ще открием сърцето си и душата си освен Нему? Господ е с нас и не трябва да се боим от нищо. Така кажете на брат Колесникова. Колкото за Д-ра, нека върши това, което той счита за добре. Той е свободен.
към текста >>

18. №78 (Пеню Киров)

Ще си остана свободен по служението, защото доста ми се видя това оскърбление, при все, че всички с плач на очи ме изпроводиха.
Чак дотолкоз има работа тука, че някои останаха и сърдити, че не са могли да ме чуят или поне да ме видят. И продължава дотолкова натрупванието, че дори се поболях. Аз им проповядвах самата чиста истина, без примеси, тъй както Господ ме ръководи. На Д-ра отрекох, за да ме не задължава по работите си, освен ако това задължение стане от Господа чрез други братя, а не от тука. Не ми е по характера да давам причини на завист на братя и сестри. Ще си остана свободен по служението, защото доста ми се видя това оскърбление, при все, че всички с плач на очи ме изпроводиха. Сега имам към тебе една братска молба, която моля да изслушаш и [да] помогнеш. След станалото най-напоследък тук съмнение, в което всички [са] взели участие, освен Д-ра, аз и Мария, която се намерила на тяхното частно събрание, но противостояла против всички, те взели решение да не се събират всякоги по причина, че вече всички граждани се научили за тях, та ги критикували и др. такива. А пък бащата на Мария – Никола Кючука, е взел решение да ожени дъщеря си за един добър, но безбожник, учител. Мария не иска да вземе безбожник, понеже се бои да не препятства на вярата. А при това г-н Ив.
към текста >>

Мария, както и Кортеза и др., като много привързани за мене, дойде и с плач на очи иска да помогна със съветите си – как да постъпи, как да се отърве.
Мария не иска да вземе безбожник, понеже се бои да не препятства на вярата. А при това г-н Ив. Гешов ми съобщи, че той иска Мария и че ако и 1000 смърти да претърпи, пак нея иска. Обаче Н. Кючука, бащата на Мария, види се, че усетил тази любов на Гешов, казва, че той по никой начин не ще да я даде нему, а на учителя. Мария, както и Кортеза и др., като много привързани за мене, дойде и с плач на очи иска да помогна със съветите си – как да постъпи, как да се отърве. Знай прочее и това, че едничка тя е, която приема истината истински, и тя може да стане една добра списателка християнка. Всичко това, накратко що ти излагам, разбери надълго и широко и виж, питай и се притечи със съветите си час по- скоро, като как да постъпи, защото днес учителят бе пратил женихите и казвал, че ако му отрече, ще се самоубие. Писмото ще пратиш на г-жа Добра Д. Стефанова-Хаджи Кондова, срещу гимназията в гр. Сливен, която ще го предаде навреме.
към текста >>

19. №122 (Петър Дънов) [затворена карта]

– полагането на Христос в гроба с надгробен плач.
Именно тези подвижни жертвеници, изработени от дърво, са наричани „антиминси“ при първите християни. След признаване на християнството като официална религия те се поставяли в храмовете върху престола за извършване на обреда. По-късно вместо от дърво антиминсите се изработват от ленен плат, като се поставят на малки маси. Още от самото начало има надписи върху плочите, като например – кръстен знак, символите на четиримата евангелисти в четирите края, изображение на риба като символ на християнството и др. Постепенно иконографската композиция се развива, докато се дойде до класическия вид на Антиминса от 1747 г. – полагането на Христос в гроба с надгробен плач. Константин Дъновски получава този свят символ по мистериозен начин на 11 април 1854 г. в солунската църква „Св. Димитър“. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“ в главата „Едно откровение в солунската черква „Св. Димитрий“. В началните години на Веригата П.
към текста >>

20. №124 (Петър Дънов)

Ще плачем, кога сме деца, и ще се смеем, кога сме млади, ще мислим, кога сме стари.
Не е казано: завладявайте человеците. И всеки, който се стреми да завладява това, което не му е позволено, е на крив път. Това са делата на плътта. Това е яденето, това е вълкът, това са раздорите, крамолите и тем подобните. Аз желая да Ви заставя да гледате по-дълбоко, по- обширно на Божиите наредби. Ще плачем, кога сме деца, и ще се смеем, кога сме млади, ще мислим, кога сме стари. Сега които плачат, нека плачат; които се смеят, нека се смеят; които мислят, нека мислят. Някои хора са като търговци на вехто, всичко купуват. Други са като млади моми нагиздени - само очакват, а други като млади момци, обути, напети - потропват, похлопват, своето щастие търсят. А останалите обмислят кой от трите пътища да хванат. Малкото с Любов е за предпочитане пред многото с раздори.
към текста >>

Сега които плачат, нека плачат; които се смеят, нека се смеят; които мислят, нека мислят.
И всеки, който се стреми да завладява това, което не му е позволено, е на крив път. Това са делата на плътта. Това е яденето, това е вълкът, това са раздорите, крамолите и тем подобните. Аз желая да Ви заставя да гледате по-дълбоко, по- обширно на Божиите наредби. Ще плачем, кога сме деца, и ще се смеем, кога сме млади, ще мислим, кога сме стари. Сега които плачат, нека плачат; които се смеят, нека се смеят; които мислят, нека мислят. Някои хора са като търговци на вехто, всичко купуват. Други са като млади моми нагиздени - само очакват, а други като млади момци, обути, напети - потропват, похлопват, своето щастие търсят. А останалите обмислят кой от трите пътища да хванат. Малкото с Любов е за предпочитане пред многото с раздори. Имайте предвид, че Небето може да ви даде да разполагате с неговото богатство и сила само тогава, когато се окажете достойни по ум, по душа, по сърце и по вярност и смирение.
към текста >>

21. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 19

– полагането на Христос в гроба с надгробен плач.
По-късно вместо от дърво антиминсите се изработват от ленен плат, като се поставят на малки маси. Още от самото начало има надписи върху плочите, като например – кръстен знак, символите на четиримата евангелисти в четирите края, изображение на риба като символ на християнството и др. Постепенно иконографската композиция се развива, докато се дойде до класическия вид на Антиминса от 1747 г. – полагането на Христос в гроба с надгробен плач. Константин Дъновски получава този свят символ по мистериозен начин на 11 април 1854 г. в солунската църква „Св. Димитър“. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“ в главата „Едно откровение в солунската черква „Св. Димитрий“. В началните години на Веригата П.
към текста >>

22. 16 ПИСМО

Добро е да се надее някой и тихо да очаква спасението Господне." Плач.
Молете се за голяма светлина, да ви се просветят умовете, сърцата и душите. Аз присъствувам духом при вази и много пъти съм имал стълкновение със сатана и неговите слуги, които ви заобикалят и се стараят да посеят семето на съмнението и да разслабят умовете ви в живата вяра. Но Аз ви крепя чрез силата Господня и чрез Неговото свято Име. Мир вам, пак ви казвам, любезни Мои братя, радост на душата Ми. „Благ е Господ за онези, които Го чакат, и на душата, която Го търси. Добро е да се надее някой и тихо да очаква спасението Господне." Плач. Иеремиев 3, 25, 26. Ваш верен П. Д. Дънов Моят адрес - село Гюлекю Николаевска община - Варна с. Николаевка, 3.VIII.
към текста >>

23. 49 ПИСМО

На кого ще се оплачем?
Не се ли опитват мислите на всинца ни, кой какво мисли и какво желае? Да, каквото съм говорил, то ще бъде, но когато сме готови. Да, братко, Бог е свят, Бог е Любов и Той изисква от всинца да бъдем такива. Скърбите ни, грижите ни, смущенията ни, Той е в сила сам да отмахне и никой друг. Кого ще призовем? На кого ще се оплачем? Кому ще открием сърцето си и душата си освен Нему? Господ е с нас и не трябва да се боим от нищо. Така кажете на брат Колесникова. Колкото за д-ра, нека върши това, което той счита за добре. Той е свободен.
към текста >>

24. 90 ПИСМО

Ще плачем, кога сме деца и ще се смеем, кога сме млади, ще мислим, кога сме стари.
Не е казано - завладявайте человеците. И всеки, който се стреми да завладете това, което не му е позволено, е на крив път. Това са делата на плътта. Това е яденето, това е вълкът, това са раздорите, крамолите и тям подобните. Аз желая да ви заставя да гледате по-дълбоко, по-обширно на Божиите наредби. Ще плачем, кога сме деца и ще се смеем, кога сме млади, ще мислим, кога сме стари. Сега които плачат, нека плачат, които се смеят, нека се смеят, които мислят, нека мислят. Някои хора са като търговци на вехто, всичко купуват. Други са като моми нагиздени, само очакват, а други като млади момци, обути, напети, потропват, похлопват, своето щастие търсят. А останалите обмислят кой от трите пътища да хванат. Малкото с Любов е за предпочитане пред многото с раздори.
към текста >>

Сега които плачат, нека плачат, които се смеят, нека се смеят, които мислят, нека мислят.
И всеки, който се стреми да завладете това, което не му е позволено, е на крив път. Това са делата на плътта. Това е яденето, това е вълкът, това са раздорите, крамолите и тям подобните. Аз желая да ви заставя да гледате по-дълбоко, по-обширно на Божиите наредби. Ще плачем, кога сме деца и ще се смеем, кога сме млади, ще мислим, кога сме стари. Сега които плачат, нека плачат, които се смеят, нека се смеят, които мислят, нека мислят. Някои хора са като търговци на вехто, всичко купуват. Други са като моми нагиздени, само очакват, а други като млади момци, обути, напети, потропват, похлопват, своето щастие търсят. А останалите обмислят кой от трите пътища да хванат. Малкото с Любов е за предпочитане пред многото с раздори. Имайте предвид, че Небето може да ви даде да разполагате с неговото богатство и сила само тогава, когато се окажете достойни по ум и по душа, по сърце, по вярност и по смирение.
към текста >>

25. 187 ПИСМО

Сега светът ще възридае и ще възплаче, а праведните ще се възрадват.
Иде нещо ново в света, всички ще го видят. Някои ще разумяват и ще се изменят. Всички няма да умрем, но всички ще се изменим, казва Духът Господен. Бъдете радостни и весели. Сега е време за радост и хваление на Господа, Който избавя своя си народ. Сега светът ще възридае и ще възплаче, а праведните ще се възрадват. Преди хиляди години праведните плачеха, светът се радваше, сега обратното. Такъв е законът. Прилив и отлив. За праведните сега настава прилив, за света отлив. Оставете дребнавите работи настрана.
към текста >>

Преди хиляди години праведните плачеха, светът се радваше, сега обратното.
Някои ще разумяват и ще се изменят. Всички няма да умрем, но всички ще се изменим, казва Духът Господен. Бъдете радостни и весели. Сега е време за радост и хваление на Господа, Който избавя своя си народ. Сега светът ще възридае и ще възплаче, а праведните ще се възрадват. Преди хиляди години праведните плачеха, светът се радваше, сега обратното. Такъв е законът. Прилив и отлив. За праведните сега настава прилив, за света отлив. Оставете дребнавите работи настрана. Ако има нещо добро, възвишено, което да внесе светлина и подем на сърцето, на душата, това търсете.
към текста >>

26. 213 ПИСМО

Изпращам ви четири беседи: „Братя и сестри на Христа", „Плачат", „Те ще просветнат", „Синът Божий".
Което ви казвам, това е самата Истина. Вий ще проверите от опит. Един е Господ в света, Един е Отец, Който говори. Аз сега говоря за Бога на Любовта. Слушайте и вършете Неговото Слово. Изпращам ви четири беседи: „Братя и сестри на Христа", „Плачат", „Те ще просветнат", „Синът Божий". Четете ги последователно по единй на всяка седмица. И след прочитането сестрите и братята, които искат, може да си ги прочитат и преписват. | Това са Моите писма към вас. Щ Поздрав на всички. (Свещеният подпис) София, 10. II.
към текста >>

27. Старото и новото човечество. Инволюция и еволюция – методите на новия живот

Няма нужда, казва новото човечество, да плачем на гробовете на умрелите, но да вземем поука от тяхната смърт, понеже те казват: „Ние умряхме по причина, че не живяхме съобразно със закона на природата.
Когато се казва истината, не трябва да се затварят ушите, но да се отварят; да не се заблуждават умовете, но да отбулят; да не се ограждат сърцата с крепости, но да се заобикалят с градини от цветя и с най-хубави човешки мисли; едновременно човек да говори не за себе си, но за другите; да търси не личното благо, но общото. Там, дето има сиромашия и страдания, има ли общо благо? Дето има насилие, има ли общо право? Това са продукти на старото човечество, а последиците от тях – разрушените им градове и всичките гробове – това са документи, които показват, че природата не прощава на онези, които престъпват законите ѝ. Следователно новото човечество твърди, че на всяко същество трябва да се даде неговото място и подходящата му работа; всяко същество трябва да има хигиенична къща, здраво тяло, чисто сърце, светъл ум, благородна душа и крепък и възвишен дух. Няма нужда, казва новото човечество, да плачем на гробовете на умрелите, но да вземем поука от тяхната смърт, понеже те казват: „Ние умряхме по причина, че не живяхме съобразно със закона на природата. Нашите градове, нашите идеали се разрушиха по причина на нашия нетрезвен живот, нашата лакомия и глупаво нехайство. Вземете пример от нас и не плачете, но живейте разумно! “ Новото човечество казва: „Брат брата си трябва да обича; дом домовете да обича; общество обществата да обича; народ народите да обича; а всички народи целокупно да обичат човечеството, което е техният стар баща“. Съвременните недъзи на обществото няма да се изцерят чрез мазане с мехлеми – това е един стар метод.
към текста >>

Вземете пример от нас и не плачете, но живейте разумно!
Дето има насилие, има ли общо право? Това са продукти на старото човечество, а последиците от тях – разрушените им градове и всичките гробове – това са документи, които показват, че природата не прощава на онези, които престъпват законите ѝ. Следователно новото човечество твърди, че на всяко същество трябва да се даде неговото място и подходящата му работа; всяко същество трябва да има хигиенична къща, здраво тяло, чисто сърце, светъл ум, благородна душа и крепък и възвишен дух. Няма нужда, казва новото човечество, да плачем на гробовете на умрелите, но да вземем поука от тяхната смърт, понеже те казват: „Ние умряхме по причина, че не живяхме съобразно със закона на природата. Нашите градове, нашите идеали се разрушиха по причина на нашия нетрезвен живот, нашата лакомия и глупаво нехайство. Вземете пример от нас и не плачете, но живейте разумно! “ Новото човечество казва: „Брат брата си трябва да обича; дом домовете да обича; общество обществата да обича; народ народите да обича; а всички народи целокупно да обичат човечеството, което е техният стар баща“. Съвременните недъзи на обществото няма да се изцерят чрез мазане с мехлеми – това е един стар метод. Новото човечество казва: „Всяка рана трябва да се изложи на слънчевата светлина; човешкият ум да се тури на работа за служене на човечеството; и да се прати повече светлина и любов на човешкото сърце, а животът да дойде в съгласие с живата природа“. Не е учен онзи, който само чертае на книга своите проекти, но учен е оня, който ги прилага; не е художник само онзи, който рисува своите картини с разни плодове на книга, но истински художник е оня, който умее същевременно и да ги произведе.
към текста >>

28. Умът, сърцето и волята. Влиянието им върху живота – форма, съдържание и смисъл на живота

Да, „илюзия“, но доста осезателна, от която всички плачат.
Тъй става сега с хората на Земята: окръжаващата природа жертвува хората, т.е. отнема живота им. Никоя научна теория до сега не е дала някакъв модус или едно правилно разрешение на въпроса за избавление от това зло. Хората от хиляди години страдат и умират, развиват се у тях най-ужасни болести, измъчвания и външният им живот е пълен с всевъзможни нежелателни приключения, но и до сега ние не можем да си дадем отчет за същинските причини, а просто се утешаваме само с думите: „Тъй искал Господ“, както казват простите хора, или „Тъй създал Господ света“, както казват други хора, или „Това е необходимо зло в природата“, както уверяват рационалистите. Схоластиците твърдят: „Това е просто една илюзия“, а материалистите твърдят, че това се дължи на условията на външния свят. Да, „илюзия“, но доста осезателна, от която всички плачат. Така нашето положение се уподобява на онова на един проповедник, който поддържал, че няма никаква нужда от пари, че те са една „илюзия“. Един от неговите слушатели обаче го обрал и проповедникът започнал да се оплаква, че му взели парите. А слушателят, който го обрал, просто му казал: „Защо се оплаквате, Вие сте освободени от излишното в живота“... Парите са едно средство, внесено от хората, за да създадат работа на всички хора. Служат като средство за обмяна на техните енергии, за една съобщителна връзка между тях, като един стимул за труд и работа. Но щом тези пари прекъснат своята циркулация в тоя смисъл и се обърнат на оръдия за престъпления, за създаване на нещастия, за изнудване съвестта на ближните, за измъчване на слабите, тогава ние казваме: „Парите са непотребни в този смисъл“.
към текста >>

29. ***

Ще отида при плачещите, за да им дам моята радост.
Всичко е Радост! Всичко е Чистота! Всичко е Любов! Аз обичам всички, понеже Красотата, Радостта, Чистотата и Любовта са в тях. Ще отида при обезверените, за да им дам от Светлината, в която живея. Ще отида при плачещите, за да им дам моята радост. Ще отида при отчаяните, за да ги утеша. Ще отида при обременените, за да им дам от моята Любов. Ще отида при всички, за да се раздам на света! И в това е моята Радост! Защото всички те са в мен, и аз в тях.
към текста >>

30. 100–150

Плачът.
Когато в тебе Слънцето дойде до зенита – прояви Любовта си. Надеждата е във физическия свят. Вярата е в духовния свят. Любовта е в Божествения свят. 122 Плачът. Има един свещен плач. Плачът в живота иде по особен път. Ученикът трябва да му даде ход. Сълзите лекуват. Те измиват и пречистват човешкото съзнание.
към текста >>

Има един свещен плач.
Надеждата е във физическия свят. Вярата е в духовния свят. Любовта е в Божествения свят. 122 Плачът. Има един свещен плач. Плачът в живота иде по особен път. Ученикът трябва да му даде ход. Сълзите лекуват. Те измиват и пречистват човешкото съзнание. С плач е утешение, без плач е мъчение.
към текста >>

Плачът в живота иде по особен път.
Вярата е в духовния свят. Любовта е в Божествения свят. 122 Плачът. Има един свещен плач. Плачът в живота иде по особен път. Ученикът трябва да му даде ход. Сълзите лекуват. Те измиват и пречистват човешкото съзнание. С плач е утешение, без плач е мъчение. Има един плач на умиление.
към текста >>

С плач е утешение, без плач е мъчение.
Има един свещен плач. Плачът в живота иде по особен път. Ученикът трябва да му даде ход. Сълзите лекуват. Те измиват и пречистват човешкото съзнание. С плач е утешение, без плач е мъчение. Има един плач на умиление. Има плач на самопожертвувание – за човечеството. Той е плачът на Христос. Има един идеален плач, когато човек е пред Великото. 123
към текста >>

Има един плач на умиление.
Плачът в живота иде по особен път. Ученикът трябва да му даде ход. Сълзите лекуват. Те измиват и пречистват човешкото съзнание. С плач е утешение, без плач е мъчение. Има един плач на умиление. Има плач на самопожертвувание – за човечеството. Той е плачът на Христос. Има един идеален плач, когато човек е пред Великото. 123 Радост.
към текста >>

Има плач на самопожертвувание – за човечеството.
Ученикът трябва да му даде ход. Сълзите лекуват. Те измиват и пречистват човешкото съзнание. С плач е утешение, без плач е мъчение. Има един плач на умиление. Има плач на самопожертвувание – за човечеството. Той е плачът на Христос. Има един идеален плач, когато човек е пред Великото. 123 Радост. Ограничи материалните си желания, и ще вкусиш от Радостта в Бога!
към текста >>

Той е плачът на Христос.
Сълзите лекуват. Те измиват и пречистват човешкото съзнание. С плач е утешение, без плач е мъчение. Има един плач на умиление. Има плач на самопожертвувание – за човечеството. Той е плачът на Христос. Има един идеален плач, когато човек е пред Великото. 123 Радост. Ограничи материалните си желания, и ще вкусиш от Радостта в Бога! 124
към текста >>

Има един идеален плач, когато човек е пред Великото.
Те измиват и пречистват човешкото съзнание. С плач е утешение, без плач е мъчение. Има един плач на умиление. Има плач на самопожертвувание – за човечеството. Той е плачът на Христос. Има един идеален плач, когато човек е пред Великото. 123 Радост. Ограничи материалните си желания, и ще вкусиш от Радостта в Бога! 124 Вяра.
към текста >>

31. 150–200

Ти плачеш и мислиш, че всичко е загубено.
182 Изпитът на ученика. Държиш обикновен съд в ръцете си. Трепериш над него. Съдът се строшава. Ти плачеш и мислиш, че всичко е загубено. Но Разумната природа – Любовта, е приготвила за тебе друг съд със скъпоценно съдържание. Разочарованието те подготвя за новото очарование, което те чака. Тъй ти се приближаваш до новата изненада на Реалния свят. 183 Любов.
към текста >>

32. 200–250

Плачът.
219 Благословение. Когато някои Божествени благословения се спират, причината лежи в ученика, а не в Бога. Бог е отредил благословение за всички. 220 Плачът. Ученикът трябва да плаче, когато никой не го вижда. Тогава плачът е благословен. За човешки работи ученикът може да плаче пред другите, но когато плаче за нещо Божествено, той плаче насаме. 221 Небето.
към текста >>

Ученикът трябва да плаче, когато никой не го вижда.
Благословение. Когато някои Божествени благословения се спират, причината лежи в ученика, а не в Бога. Бог е отредил благословение за всички. 220 Плачът. Ученикът трябва да плаче, когато никой не го вижда. Тогава плачът е благословен. За човешки работи ученикът може да плаче пред другите, но когато плаче за нещо Божествено, той плаче насаме. 221 Небето. Ученикът живее на земята, а мисли за небето.
към текста >>

Тогава плачът е благословен.
Когато някои Божествени благословения се спират, причината лежи в ученика, а не в Бога. Бог е отредил благословение за всички. 220 Плачът. Ученикът трябва да плаче, когато никой не го вижда. Тогава плачът е благословен. За човешки работи ученикът може да плаче пред другите, но когато плаче за нещо Божествено, той плаче насаме. 221 Небето. Ученикът живее на земята, а мисли за небето. На земята той иска да реализира Божествените закони.
към текста >>

За човешки работи ученикът може да плаче пред другите, но когато плаче за нещо Божествено, той плаче насаме.
Бог е отредил благословение за всички. 220 Плачът. Ученикът трябва да плаче, когато никой не го вижда. Тогава плачът е благословен. За човешки работи ученикът може да плаче пред другите, но когато плаче за нещо Божествено, той плаче насаме. 221 Небето. Ученикът живее на земята, а мисли за небето. На земята той иска да реализира Божествените закони. 222
към текста >>

33. На работа!

Ще отида при плачещите, за да им дам моята Радост.
Всичко е Радост! Всичко е Чистота! Всичко е Любов! Аз обичам всички, понеже Красотата, Радостта, Чистотата и Любовта са в тях! Ще отида при обезверените, за да им дам от Светлината, в която живея. Ще отида при плачещите, за да им дам моята Радост. Ще отида при отчаяните, за да ги утеша. Ще отида при обременените, за да им дам от моята Любов! Ще отида при всички, за да им дам моя мир! И в това е моята Радост! Защото всички те са в мен, и аз в тях.
към текста >>

34. 501 - 550

Ти гониш Месечината и плачеш, че не те е топлела, че и тя сама по себе си е мрачна и студена и постоянно се грее на Слънцето.
Да бъдеш чист като светлината, прозрачен като водата, обилен като Любовта, светъл като Мъдростта, хубав като Истината, устойчив като Добродетелта. 507 Цветята, които цъфтят; плодът, който зрее; светлината, която весели душата; Духът, който носи всички блага на човешкото сърце и за човешкия ум, са блага, които излизат от Бога. Търси тях и учи се от тях. 508 Ти гониш Месечината и плачеш, че не те е топлела, че и тя сама по себе си е мрачна и студена и постоянно се грее на Слънцето. 509 Не чакай да ти дойде Слънцето на гости. То по гости не ходи, то постоянно тича и раздава Божиите блага на човешките души. Ти сам се заблуждаваш, като се оглеждаш в своето огледало. 510
към текста >>

35. Светът на великите души

Не плачи за това, което не си постигнал.
След като си писал едно любовно писмо, не дрънкай звънец. След като си нагостил някого, за всичко му говори, но не и за пари. Ако му говориш за пари, ти го съблазняваш, а себе си ощетяваш. Не се вкисвай, когато те подквасват. Не давай маслото си, когато те чукат. Не плачи за това, което не си постигнал. Не благодари, когато всички те хвалят. Благодари само тогава, когато знаеш, че любовта е с тебе и виждаш какво тя върши. Знанието от едно място не идва и светлината през един прозорец не влиза. Неизброими са пътищата на знанието. Неизброими са прозорците на светлината.
към текста >>

За скъсаните дрипи не плачи.
Не очаквай много от деня, дето слънцето залязва. Не съжалявай за това, което си забравил. Радвай се на това, което помниш. Не дръж сметка за счупените стомни на своите ближни. Не се спирай да преброяваш прашинките по пътя. За скъсаните дрипи не плачи. На калната вода паметник не прави. Не търси доброто, което съблазнява - то не е за тебе. Не търси богатството, което уморява - то не е за тебе. Не търси знанието, което разстройва - то не е за тебе. Помни: ти не си пратен в света да разрешаваш всички противоречия.
към текста >>

Трябва ли да плачеш за изсъхналата локва на страданието?
Ако си на забавление, в морето си. Ако се клатушкаш като лист, в езерото си. Ако си без петаче в джоба, в локвата си. Когато локвата изсъхне, жабите започват да скачат от едно място на друго. Те мязат на малките деца, които прескачат въжето от едната и от другата страна. Трябва ли да плачеш за изсъхналата локва на страданието? Трябва ли да се отчайваш за изсъхналата локва на мъчението? Следвай пътя на жабите. Защото жабите най-много пеят, когато на ближи време локвата да изсъхва. Думите на жабешката песен са: кум-кво-ква – дойде време за човешкото спасение. В началото на лятото вие слушате вестта на тези пророци, които се провикват от изсъхналите блата: Свестете се, хора, и тръгнете в пътя, който води към голямото море.
към текста >>

Не плачи за нейните изсъхнали листа.
Блажен е онзи, който може да чете по този лист. Има две важни книги: книгата на живота и книгата на смъртта. Листата от книгата на живота нито овехтяват, нито съхнат, нито се откъсват, нито се изгубват. Те винаги са здрави, сочни като пресните плодове. Листата от книгата на смъртта са сухи и разхвърляни по цялата земя. Не плачи за нейните изсъхнали листа. Не тъгувай за нейните листа, разхвърляни по цялата земя. Благословен е онзи дом, който е изчистен от изсъхналите листа на смъртта. Ум, населен със светли мисли, сърце, обитаемо от светли чувства, и воля, изразителна на благородни постъпки, са вечните подтици на Духа на доброто. Непрестанно следвай този път. Когато господарят идва, вратата се отваря.
към текста >>

Когато си богат, плачи.
Когато гладът иде на гости, затваряй и двете си врати. Когато ситостта иде на гости, отваряй и двете си врати. Когато си здрав, работи. Когато си болен, почивай. Когато си сиромах, радвай се. Когато си богат, плачи. Извади гнилото от въжето, за да се избавиш от голямата беда, която те очаква. Запали свещта на твоя живот, за да се осмисли целия живот. След като се извърши една работа, само тогава тя придобива своята сила и цена. Семката пониква, когато се посее. Водата измива, когато се полее.
към текста >>

36. Втора част СЛОВОТО

Той ще бъде жених, идещ да възвести, че трапезата за брачния съюз е готова и всеки, който люби Истината, да дойде на великата вечеря на Бога, нашия Отец, защото така говори Бог Йехова: Гладний ще се насити и плачущий ще се развесели, и съкрушений духом ще се благослови, защото Аз съм Бог един и няма кой да Ме възпре.
Аз ще поям, ще изтребя всяка нечестива душа. В деня, в който ви посетя, ще познаете силата на думите Ми, защото празността и голословията на думите ви станаха Ми отегчителни. Бог няма да измени Своите възнамерения, нито ще се повърне от пътя на Своите мисли. Господ ще дойде от Своето свято място, от жилището на праведните Си чрез пътя на Истината. Всяко приготвено сърце, всяка любяща душа ще стане жилище, гдето Господ ще се спре да вечеря и да се развесели със своя избран. Той ще бъде жених, идещ да възвести, че трапезата за брачния съюз е готова и всеки, който люби Истината, да дойде на великата вечеря на Бога, нашия Отец, защото така говори Бог Йехова: Гладний ще се насити и плачущий ще се развесели, и съкрушений духом ще се благослови, защото Аз съм Бог един и няма кой да Ме възпре. Ето, ще кажа и ще бъде, ще река и ще стане. Ето, Аз се клех в святото Си Име и няма да се измени думата Ми; ще изведа своите чеда, синове и дъщери и ще ги облека в прекрасни одежди, които никога няма да овехтеят, и ще туря венци на главите им, и ще дам китара в ръцете им, и ще ги развеселя с пълнотата на веселието като Бог: ще ги науча да пеят и свирят всичко, що Моята вечна Любов ражда за тяхно добро. А след ония дни, когато Небето и земята прииде и новите небеса и новата земя се явят, ще ги поставя царе и свещеници да Ми слугуват във век. Сега, синове человечески, кое е по-добро? На себе си ли да слугувате или на Мене?
към текста >>

Отсега вече няма да се чуе в тебе плач и ридание, но радост и веселие Господне.
Подигни очите си и виж как Той стои почтено помежду ви. Погледни и виж, как Той е кротък и смирен по дух и сърце. Ето, Сионе, твоят избран Цар и Владика на все; в тебе не се е подигнал подобен Нему. Възвести се сега за Помазаника Господен. Възтръби и възвести на народите славата Му, защото Той е Господ крепкий, Господ силний, Господ славний, идещ облечен в дрехите на Правда и Мир, на Святост и Любов. Отсега вече няма да се чуе в тебе плач и ридание, но радост и веселие Господне. Защото Господ Бог твой ще изпълни земята със знание и благодат и всички ще бъдат научени от Него и ще се нарекат род избран, семе Царско, свещеници Божии. Пейте на Господа песен нова. Осанна, осанна, Месаилъ, Халилуя, Халилуя Ели. Аз съм Бог и няма да се повърна от благите Си намерения. Душата Ми се привърза за Сион; затова Го възлюбих, защото познах, че той ще Ме познае и ще възложи своята надежда и спасение в Мен.
към текста >>

37. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА

Няма сега какво да плачете, защото думите, които ви се дават -„Гдето са двама или трима, събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях", са един пропуск много важен, с който навсякъде ще могат да ви пускат.
Всякога, когато се обезсърчите, в душата си казвайте първом: „Господи, Ти си казал, че гдето са двама или трима, събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях". И тогава Господ ще влезе във вас и ще ви научи как да работите. В такива случаи вие ще бъдете кюмюрджиите, а Господ ще бъде управителят или капитанът на кораба. Вие ще туряте кюмюр, а Господ ще управлява кораба. Добродетелта, Правдата, Любовта, Мъдростта и Истината са пет - пет Велики творчески сили, които се съдържат в тези числа - 2 и 3. Няма сега какво да плачете, защото думите, които ви се дават -„Гдето са двама или трима, събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях", са един пропуск много важен, с който навсякъде ще могат да ви пускат. И този пропуск се дава не за философски размишления, а за практическо приложение. Искаме да градим; нека турим основа и ще дойде време и за по-дълбоки работи. Съобщи се от г-н Дънов, че утре, четвъртък, 14-того, в десет и половина часа ще има събрание. Вечерта ще имаме Господня вечеря, за която се задължава всякой един от нас да купи и донесе по нещо, а именно: Пеньо Киров ще заръча, купи и донесе хляба, Дим. Голов - виното, А.
към текста >>

38. ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВ

Разстроен, отишъл за съвет при Учителя, плачел дори.
Трябва да развиеш Любовта. Ще станеш по-голям ясновидец, ако работиш както ти казвам. След тази първа среща Михаил Иванов редовно посещава беседите на Учителя Беинса Дуно във Варна. В края на военната 1917 г. получава заповед за мобилизация в армията. Разстроен, отишъл за съвет при Учителя, плачел дори. Учителя първо започнал да се смее, после станал сериозен: — Ще се освободиш от това много бързо по един необикновен начин. Не знаеш какво приготвя за тебе Небето. В казармата скоро заболява от жълтеница, настанен е в лечебница, после е уволнен от армията и върнат във Варна за възстановяване. — Вярата ти е повредена - казал му Учителя.
към текста >>

39. ВЪВ ВАРНА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА Никола Гръблев*

— Георги, ти знаеш какви разбирания имам, тъй че и да ми се плаче за жена, няма да отида!
— Ела, нещо ще ти кажа! Влязоха в бараката и нещо разговаряха. Дочувах нейния глас, но не можех да доловя думите. Георги излезе и ми каза: — Харесала те е и, ако искаш, влез вътре при нея! — Георги, ти знаеш какви разбирания имам, тъй че и да ми се плаче за жена, няма да отида! Той отиде при нея и го чух да и казва, че не се занимавам с жени. Тя излезе и пак започна да ме гледа. Била държанка на един богат евреин, който отпътувал за Русе, а тя дошла да спи при тях - ту при единия, ту при другия. Смятам, че Учителя ми устрои тази среща, за да види дали ще издържа изпита. Прибрах се у брат Калудов, защото бяха съобщили, че сутринта в 3 ч.
към текста >>

Тя, плачейки, му думаше:
— Заповядайте. Влязох, ръкувах се с градоначалника, който ме покани да седна и да почакам. Седнах в един фотьойл. В това време той се обърна към една жена, която беше в кабинета, и каза: — Разбрахме се: вземете телефона и съобщете в София да ви пратят дрехи и пари! Тя, плачейки, му думаше: — Ами защо ме измъкнаха пос-ред нощ и ме интернираха? — Аз не съм виновен. Сега имам работа с капитана! Когато жената излезе, аз се понадигнах от креслото и, както стоеше зад бюрото си, размахах му показалец: — Не само Вие, но и Вашето семейство и Вашият род ще пострадате!
към текста >>

40. НОВ ХРАМ - Зафира Иванова*

Затова, когато видяла за пръв път пристанището на Варна, избухнала в плач и дълго леела неудържими сълзи.
Появи се усложнение с подарения салон. Новият хазяин призова сестра Мария на съд. За салона се изплати парична сума (разбира се, сестра Мария плати). Решиха с тази сума да построят нов салон в града. Учителя казал за Мария Клудова, че в миналото била голям търговец и с широка ръка пренасяла стоки по море с кораби. Затова, когато видяла за пръв път пристанището на Варна, избухнала в плач и дълго леела неудържими сълзи. Само една тънка вейка беше останала да стърчи навън... Напролет щеше да започне строежът. * * * „Дойде ли зимата, пролетта не е далеч." Клончето на прасковката край оградата цъфна с всичката си красота и багра - за хубост и надежди. Само че... единствено.
към текста >>

41. Годишна среща на Веригата - Варна, 1908г.

Няма сега какво да плачете, защото думите, които ви се дават – „Дето са двама или трима събрани в мое име, там съм и аз посред тях“, са един много важен пропуск, с който навсякъде ще могат да ви пускат.
Аз често съм забелязвал у хората каква ревност се явява. Някои ревнуват например друг, че е оратор, но това е все едно да ревнуваш друг, че е орал нивата си, а ти не си орал своята. Всякога, когато се обезсърчите, в душата си казвайте първом: „Господи, Ти си казал: Гдето са двама или трима събрани в мое име, там съм и аз посред тях“ – и тогава Господ ще влезе във вас и ще ви научи как да работите. В такива случаи вие ще бъдете кюмюрджиите, а Господ ще бъде управителят или капитанът на кораба – вие ще туряте кюмюр, а Господ ще управлява кораба. Добродетелта, Правдата, Любовта, Мъдростта и Истината са пет – пет Велики творчески сили, които се съдържат в тези числа – 2 и 3. Няма сега какво да плачете, защото думите, които ви се дават – „Дето са двама или трима събрани в мое име, там съм и аз посред тях“, са един много важен пропуск, с който навсякъде ще могат да ви пускат. И този пропуск се дава не за философски размишления, а за практическо приложение. Искаме да градим – нека турим основа и ще дойде време и за по-дълбоки работи. Съобщи се от г-н Дънов, че утре, четвъртък, 14-того, в 10,30 ч. ще има събрание. Вечерта ще имаме Господня вечеря, за която се задължава всякой един от нас да купи и донесе по нещо, а именно: Пеню Киров ще заръча, купи и донесе хляба, Дим.
към текста >>

42. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.

Ние често плачем за някой, че е умрял; но ако се изпитаме по-основно, ще видим, че ние сме плакали не че нашият ближен е отишъл, но защото съществуването на преминалия ни е доставяло удоволствие и удоволствието е, за което плачем.
Така някой казва: „Глупав съм", но дайте на такъв жълтата краска и ще видите, че ще стане по-добър. Значи на такъв липсва краската, която му е необходима. И тъй, с тия стихове, които се дават, ще можем да работим върху нашето сърце. Например що е страх? То е излишък на портокалената краска. Ние често плачем за някой, че е умрял; но ако се изпитаме по-основно, ще видим, че ние сме плакали не че нашият ближен е отишъл, но защото съществуването на преминалия ни е доставяло удоволствие и удоволствието е, за което плачем. Та този прост начин ще употребяваме сега - написаните стихове от Библията са лъчите на Светлината и нея ние ще използваме. И ще започнем от ума към тялото си - то е Христовият закон. И Духът ще ви каже и открие по-дълбоките работи в Живота, които работи не се казват и ще се дадат непосредствено чрез Духа. Защото основните работи в Библията са скрити в Природата, в нашата душа, която е едно Божествено съкровище. И повтарям: Животът е сам по себе си прост и лесно можем да го придобием.
към текста >>

Когато детето излезе из утробата, то плаче, защото като е дошло в света, който реагира на него, то със своя плач иска да каже, че съжалява, че е оставило другия свят и е дошло тук.
подир обед събранието се продължи. След прочитането на „Хвалата" и „Добрата молитва" и след като изпяхме „Тебе поем", „Свят, свят, свят Господ Саваот" и „Ангел вопияше", г-н Дънов изказа следното слово: Когато се роди едно дете, кой е първият импулс, който се появява в него? То търси майка си, за да се нахрани - значи между майката и детето има известни отношения. Същият закон е и когато един човек се новороди - когато се роди в него новото съзнание, той прави същото. Когато детето излезе из утробата, то плаче, защото като е дошло в света, който реагира на него, то със своя плач иска да каже, че съжалява, че е оставило другия свят и е дошло тук. Така сме и ние: когато влезем в новия живот, той започне да реагира върху нас, защото започваме да изучаваме кои неща са добре разположени към нас и кои не са. Защото в света има два стремежа - единият нагоре, а другият надолу. Най-първото нещо е ние да придобием храната, защото без нея не можем да съществуваме. Между физическия свят и Духовния, които си мязат и са еднакви по устройство и уредба, няма разлика, защото и двата свята са направени от твърда материя, която е чиста, кристална и в нея не става изменение. А измененията, които съществуват, те са четирите стъпки, четирите други свята, в които ние прогресираме.
към текста >>

43. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

А в двадесет и четирите часа вие ще слушате страданията и плача на света: ще видите на Земята да мрат с хиляди хора от глад, болест, от вътрешни революции.
А пък, за да може да се разбере Истината, човек трябва да е събуден и които се събудят, за тях е Възкресението. В тия двадесет и четири часа във вас ще настане голяма промяна, щото понякога ще се чудите дали сте вие, или не. Но на вас да не ви е странно - това променение ще стане медлено, за да не се уплашите. В тази епоха, която настава, Христос ще ви даде място, за да Му служите, и вие ще бъдете доволни от тази работа, която ще ви даде. Но, разбира се, това ще стане, след като се минат тези двадесет и четири часа. А в двадесет и четирите часа вие ще слушате страданията и плача на света: ще видите на Земята да мрат с хиляди хора от глад, болест, от вътрешни революции. След всичко туй Христос ще ви даде именно това служене, за което ви говорих. И понеже страданията на света са грехове, а греховете на света са наши грехове, то ние трябва да помогнем. Доколкото е възможно, ние трябва да облекчим техните страдания. Най-първо, вие ще трябва да се запознаете с вашия Ръководител, защото всички вие имате Ръководители, които сега присъстват. На тези Ръководители вие трябва да бъдете послушни, както ученикът е послушен на учителя.
към текста >>

Той е търговец и на едро, и на дребно и винаги предлага - иска да върши търговия и после, като те хване, взема ти всичките капитали, а ти започнеш да плачеш.
И затова е и поговорката: Дом без жена и мъж без пари огън да ги гори. От чисто френологическо гледище ние трябва да въздействаме на своето естество. Някои хора имат Вяра, но нямат Надежда и по този начин дяволът ги много измъчва. А пък човек, който има Надежда, мяза на онзи бивол, върху който, като кацнала една муха, питали го усеща ли я, а той спокойно отговорил: „Не съм я усетил кога е дошла." Понякога се оплакваме от дявола, но той на нас не ни е крив - половината от нашите нещастия си причиняваме ние. Виновни сме ние, защото дяволът може да ти даде един проект, но ти си напълно свободен дали да го приемеш, или не. Той е търговец и на едро, и на дребно и винаги предлага - иска да върши търговия и после, като те хване, взема ти всичките капитали, а ти започнеш да плачеш. Хубаво, ами защо имаш вземане- даване с такова същество? (Чете главата.) Значи всичките тези хора Господ ги е преродил в света, ще изпъкнат и те са на мястото си. Вие сте в едно училище и аз искам да наблюдавам най-напред човешките глави, защото най-напред вие по главата можете да познаете човеците. Проучвайте и тяхното лице.
към текста >>

44. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.

Всинца имате приятели, нито един от вас не може да се оплаче, че няма; всинца имате, и то много добри приятели от миналото.
Искам и вие да бъдете радостни, доколкото може човек, който воюва на Земята. Те могат да бъдат по-радостни, отколкото ние, но и ние може да се радваме в човешки смисъл. Бъдете уверени, че мнозина от тия приятели, които присъстват (имената на някои от тях не мога да кажа, но виждам много ваши приятели от миналото тук, ваши приятели отпреди три-четири хиляди години запознати), искат да се запознаят с вас. Забравили сте ги, та искат ново запознаване с вас. Няма защо да ви кажа имената им, те сами ще ви ги кажат - тайната е там. Всинца имате приятели, нито един от вас не може да се оплаче, че няма; всинца имате, и то много добри приятели от миналото. И тия ваши приятели са работници с Христа и имат всички добри желания за вас. Сега те ви поздравяват пак. Обаждат се: Благодарим! Някои от тях са били наскоро на Земята, но някои от тях от хиляди години не са се прераждали в България. Някои от тях са живели в този народ, българския, но по-голямата част от тях не са идвали.
към текста >>

Осем хиляди години ние плакахме за този живот-кърлеж, нека сега той плаче.
Кое е Добро - което дава плод; кое е зло - което не дава плод. Това е дефиницията: всяко нещо, което расте, е Добро, а което разрушава, е зло. Всяко нещо, което дава подем на мисълта, е Добро, а това, което стеснява мисълта, е зло. Всяко нещо, което разширява нашите чувства към добро, е Добро и обратното. Усещате стеснение - във вас има зло; извадете микроба и го опечете, той не служи на плода. Осем хиляди години ние плакахме за този живот-кърлеж, нека сега той плаче. Ще го турим да се пече и ще кажем: „Ти, като се опечеш, ще станеш добър и ще се радваме." Това е, което иска да каже Христос, а това е то дълбокото учение - да дадем простор на нашата мисъл. Стиска те мозъкът - зло има в него; излез към Виделината, нека се пукне злото. Глава те притиска - излез към Виделината, нека се пукне старият мех, ново вино ще протече. Като се пукне старият мех, нов веднага ще се образува. Когато варта се опече, образуват се новите форми, клетките, атомите вземат вече друго подреждане.
към текста >>

- Практически ще кажа: с жена, която има сплескан нос, не трябва да се жени, защото непременно ще има бой и плач (смях).
То значи ще ви даде друго тяло, а това ще изхвърли навън и ще се свърши работата. Като дойде Царският син, ще го посрещнете. И.: Г-н Г. направи бележка, че най-напред между младите последва хипнотизацията. Какво да се направи, за да се разгледа въпросът по-напред философски? - Практически ще кажа: с жена, която има сплескан нос, не трябва да се жени, защото непременно ще има бой и плач (смях). Ако носът на вашия мъж е сплескан, стойте настрана - знаете ли защо? Понеже дихателната система съответства на сърцето, на чувствата, на Любовта - колкото повече тя е развита и възприема повече въздух, има повече чувства. Ако дихателната система не е развита, носът показва, че той е сиромах в това отношение. После, ако момата има много тънки вежди като ибришим, не се женете за нея. Н.: Защо?
към текста >>

45. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Ние често плачем за някой, че е умрял; но ако се изпитаме по-основно, ще видим, че ние сме плакали не че нашият ближен е отишъл, но защото съществуването на преминалия ни е доставяло удоволствие и удоволствието е, за което плачем.
Така някой казва: „Глупав съм“, но дайте на такъв жълтата краска и ще видите, че ще стане по-добър. Значи, на такъв липсва краската, която му е необходима. И тъй, с тия стихове, които се дават, ще можем да работим върху нашето сърце. Например, що е страх? То е излишък на портокалената краска. Ние често плачем за някой, че е умрял; но ако се изпитаме по-основно, ще видим, че ние сме плакали не че нашият ближен е отишъл, но защото съществуването на преминалия ни е доставяло удоволствие и удоволствието е, за което плачем. Та този прост начин ще употребяваме сега — написаните стихове от Библията са лъчите на светлината и нея ние ще използуваме. И ще започнем от ума към тялото си; то е Христовият закон и Духът ще ви каже и открие по-дълбоките работи в живота, които работи не се казват и ще се дадат непосредствено чрез Духа. Защото основните работи в Библията са скрити в природата, в нашата душа, която е едно Божествено съкровище. И повтарям: животът е сам по себе си прост и лесно можем да го придобием. Всички да отворим прозореца на нашата душа, та да може да влезе светлината и я озари.
към текста >>

46. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

из утробата, то плаче, защото като е дошло в света, който реагира на него, то със своя плач иска да каже, че съжалява, че е оставило другия свят и е дошло тук.
Значи, между майката и детето има известни отношения. Същият закон е и когато един човек се новороди — когато се роди в него новото съзнание, той прави същото. Когато детето излезе из утробата, то плаче, защото като е дошло в света, който реагира на него, то със своя плач иска да каже, че съжалява, че е оставило другия свят и е дошло тук. Така сме и ние. Когато влезем в новия живот, той започне да реагира върху нас, защото започваме да изучаваме кои неща са добре разположени към нас и кои не са. Защото в света има два стремежа: единият нагоре, а другият надолу. Най-първото нещо е ние да придобием храната, защото без нея не можем да съществуваме. Между физическия свят и духовния, които си мязат и са еднакви по устройство и уредба, няма разлика, защото и двата свята са направени от твърда материя, която е чиста, кристална и в нея не става изменение.
към текста >>

47. 1913 ГОДИНА

Сегашните ви страдания са както на едно дете, което плаче за своите кукли.“
Учителя идва в Търново и на 6 декември държи беседата „Постоянството, Благословение от Бога“: „Сегашните ви страдания са Божественият чук, който иска да ви оглади и придаде по-изящна форма. От вас се иска само търпение. Търпението е едно качество на Бога и за да го придобие, иска се постоянство... Вашето търпение всякой ден се опитва. Може да си търпелив днес и по-търпелив утре, но Божественото търпение ви липсва...Вие се оплаквате постоянно, че имате страдания, но такива още не сте изпитвали. Сегашните ви страдания са както на едно дете, което плаче за своите кукли.“ През 1913 г. не се провежда среща на Веригата поради бушуващата все още война. По този повод на 11 август 1913 г. Учителя държи в София слово, на което казва: „Забраната на събора - кризата която се прекарва днес, е криза в самите вас.
към текста >>

И българите сега плачат ли плачат.
Защото България по невнимание и по неосторожност се остави на хипнотичното влияние на лошите духове и отиде много надалече, заблуди се. Бог за да я накара да се опомни и избави, допусна тази криза. Няма защо да недоумявате и негодувате. Когато Господ иска да спаси човечеството от някоя предстояща и опасна язва, винаги иззема известни привидни блага - изпраща свините да се издавят в морето. Ето защо Господ подгони прасетата на българите и ги изпрати в Гърция и Турция. И българите сега плачат ли плачат. Вие, обаче, освободете себе си от този развой на работите, защото Господ иде, но какви ще ви намери, какво ще ви каже, ако ви намери предали се на сластолюбие, че имате по някоя къща, че сте научили децата си как по-изкусно да се въртят по баловете и прочие. Какво печели човек, ако има всичко това, а изгуби душата си? Пазете душите си. Не си правете илюзии, защото сте в единадесетия час. Вам сега предстои да скъсате и изхвърлите всичко светско и да приготвите кандилата си, щото иде господарят ви; да не ви завари, че в тях нямате масло.
към текста >>

48. 1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

А в 24-те часа вие ще слушате страданията и плача на света: ще видите на земята да мрат с хиляди хора от глад, болест, от вътрешни революции.
В тия 24 часа във вас ще настане голяма промяна, щото понякога ще се чудите – дали сте вие, или не. Но на вас да не ви е странно. Това променение ще стане медлено, за да не се уплашите. В тази епоха, която настава, Христос ще ви даде място, за да My служите и вие ще бъдете доволни от тази работа, която ще ви даде. Но разбира се, това ще стане, след като се минат тези 24 часа. А в 24-те часа вие ще слушате страданията и плача на света: ще видите на земята да мрат с хиляди хора от глад, болест, от вътрешни революции. След всичко туй, Христос ще ви даде именно това служене, за което ви говорих. И понеже страданията на света са грехове, а греховете на света са наши грехове, то ние трябва да помогнем. Доколкото е възможно, ние трябва да облекчим техните страдания. Най-първо, вие ще трябва да се запознаете с вашия ръководител, защото всички вие имате ръководители, които сега присъстват. На тези ръководители вие трябва да бъдете послушни, както ученикът е послушен на учителя.
към текста >>

49. 1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2

Той е търговец и на едро, и на дребно и винаги предлага – иска да върши търговия и после, като те хване, взема ти всичките капитали, а ти эапочнеш да плачеш. Хубаво.
Не, тази жена е отзад на черепа ви, тя е вратарка, всичките пари са в нейни ръце и затова е и поговорката: „Дом без жена и мъж без пари огън да ги гори! " От чисто френологическо гледище, ние трябва да въэдействаме на своето естество. Някои хора имат вяра, но нямат надежда и по този начин дяволът ги много измъчва. А пък човек, който има надежда, мяза на онзи бивол, върху който, като кацнала една муха, питали го – усеща ли я, а той спокойно отговорил: „Не съм я усетил кога е дошла." Понякога се оплакваме от дявола, но той на нас не ни е крив. Половината от нашите нещастия си причиняваме ние; виновни сме ние, защото дяволът може да ти даде един проект, но ти си напълно свободен – дали да го приемеш, или не. Той е търговец и на едро, и на дребно и винаги предлага – иска да върши търговия и после, като те хване, взема ти всичките капитали, а ти эапочнеш да плачеш. Хубаво. Ами защо имаш вземане-даване с такова същество? (Чете главата.) Значи, всичките тези хора Господ ги е преродил в света, ще изпъкнат и те са на мястото си. Вие сте в едно училище и аз искам да наблюдавам, най-напред, човешките глави, защото най-напред вие по главата можете да познаете човеците. Проучвайте и тяхното лице.
към текста >>

50. 1915_4 ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ

Сега светът ще възридае и иде възплаче, а праведните ще се възрадват.
Иде нещо ново в света, всички ще го видят. Някои ще разумеят и ще се изменят. „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим", казва духът Господен. Бъдете радостни и весели. Сега е време за радост и хваление на Господа, Който избавя своя си народ. Сега светът ще възридае и иде възплаче, а праведните ще се възрадват. Преди хиляди години праведните плачеха, светът се радваше; сега обратното. Такъв е законът. Прилив и отлив. За праведните сега настава прилив, за света - отлив. Оставете дребнавите работи настрани.
към текста >>

Преди хиляди години праведните плачеха, светът се радваше; сега обратното.
Някои ще разумеят и ще се изменят. „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим", казва духът Господен. Бъдете радостни и весели. Сега е време за радост и хваление на Господа, Който избавя своя си народ. Сега светът ще възридае и иде възплаче, а праведните ще се възрадват. Преди хиляди години праведните плачеха, светът се радваше; сега обратното. Такъв е законът. Прилив и отлив. За праведните сега настава прилив, за света - отлив. Оставете дребнавите работи настрани. Ако има нещо добро, възвишено, което да Внесе светлина и подем на сърцето, на душата, това търсете.
към текста >>

51. 1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Всинца имате приятели, нито един от вас не може да се оплаче, че няма; всинца имате и то много добри приятели от миналото.
Искам и вие да бъдете радостни, доколкото може човек, който воюва на земята. Те могат да бъдат по-радостни, отколкото ние, но и ние може да се радваме, в човешки смисъл. Бъдете уверени, че мнозина от тия приятели, които присъстват (имената на някои от тях не мога да кажа, но виждам много ваши приятели от миналото тук, ваши приятели отпреди три-четири хиляди години запознати) искат да се запознаят с вас. Забравили сте ги, та искат ново запознаване с вас. Няма эащо да ви кажа имената им, те сами ще ви ги кажат – тайната е там. Всинца имате приятели, нито един от вас не може да се оплаче, че няма; всинца имате и то много добри приятели от миналото. И тия ваши приятели са работници с Христа и имат всички добри желания за вас. Сега те ви поздравляват пак. (Обаждат се: Благодарим!) Някои от тях са били наскоро на земята, но някои от тях от хиляди години не са се прераждали в България. Някои от тях са живели в този народ, българския, но по-голямата част от тях не са идвали. И понеже настава ден, зърнали са ви и са ви намерили.
към текста >>

Осем хиляди години ние плакахме за този живот-кърлеж, нека сега той плаче.
Това е дефиницията. Всяко нещо, което расте, е добро, а което разрушава, е зло. Всяко нещо, което дава подем на мисълта, е добро, а това, което стеснява мисълта, е зло. Всяко нещо, което разширява нашите чувства към добро, е добро и обратното. Усещате стеснение, във вас има зло; извадете микроба и го опечете, той не служи на плода. Осем хиляди години ние плакахме за този живот-кърлеж, нека сега той плаче. Ще го турим да се пече и ще кажем: „Ти, като се опечеш, ще станеш добър и ще се радваме". Това е, което иска да каже Христос, а това е то дълбокото учение – да дадем простор на нашата мисъл. Стиска те мозъкът, зло има в него; излез към Виделината, нека се пукне злото. Глава те притиска; излез към Виделината, нека се пукне старият мех, ново вино ще протече. Като се пукне старият мех, нов веднага ще се образува.
към текста >>

Уч.: Практически ще кажа: с жена, която има сплескан нос, не трябва да се жени, защото непременно ще има бой и плач.
То значи – ще ви даде друго тяло, а това ще изхвърли навън и ще се свърши работата. Като дойде царският син, ще го посрещнете. И.: Г-н Г. направи бележка, че най-напред между младите последва хипнотизацията. Какво да се направи да се разгледа въпросът по-напред философски? Уч.: Практически ще кажа: с жена, която има сплескан нос, не трябва да се жени, защото непременно ще има бой и плач. (Смях) Ако носът на вашия мъж е сплескан, стойте настрана. Знаете ли защо? Понеже дихателната система съответства на сърцето, на чувствата, на любовта; колкото повече тя е развита и възприема повече въздух, има повече чувства. Ако дихателната система не е развита, носът показва, че той е сиромах в това отношение. После, ако момата има много тънки вежди като ибришим3, не се женете за нея.
към текста >>

52. 1920_3 Спомени на Петър Камбуров

" Минаха се час, два, три, а бях все на колене — пеех и плачех.
Почувствах, че някакво светло същество се молеше чрез мене и реших да не го прекъсна. Пеенето продължи. Сега вече бях на колене и сълзите ми капеха. Ето вече 50-60 път повтарях същия куплет. „И молим ти се, Боже наш! " Минаха се час, два, три, а бях все на колене — пеех и плачех. Най-после към полунощ се поуспокоих и отидох да спя. Приблизително подобни състояния съм имал и друг път, но това, което що описах, си остана единствено през целия ми живот.
към текста >>

53. 1920_8 Образуване на един клас

Сега, на вас да не ви се вижда чудно, че когато заплаче някое дете и майката му даде една ябълка, неразположението веднага изчезва.
Вие сте виждали онези акробати, които вървят по въже и носят върлина. Един такъв акробат представлява триъгълник с върха надолу. Този, който играе на физическото поле, обръща този триъгълник с главата надолу, за да пази равновесие, обаче в духовния свят този триъгълник е обърнат с върха нагоре. Тои показва, че силите в човека са в равновесие. Когато сте неразположени, ако можете да обърнете този триъгълник в това състояние, както е тук на чертежа веднага неразположението ще изчезне. Сега, на вас да не ви се вижда чудно, че когато заплаче някое дете и майката му даде една ябълка, неразположението веднага изчезва. Коя е причината. гдето изчезва това неразположение? (Формата.) Колкото ябълката е по-красива, толкова това дете повече ще се зарадва. Същото става и в духовния свят. Тези триъгълници са форми на разумния свят.
към текста >>

54. 1921_14 Писма до семейство Иларионови

Изпращам ви четири беседи: „Братя и сестри на Христа", „Плачът" „Те ще просветнат", „Синът Божий".
Което ви казвам, това е самата Истина. Вий ще проверите от опит. Един е Господ в света, един е Отец, който говори. Аз сега говоря за Бога на Любовта. Слушайте и вършете Неговото Слово. Изпращам ви четири беседи: „Братя и сестри на Христа", „Плачът" „Те ще просветнат", „Синът Божий". Четете ги последователно, по една всяка седмица. И след прочитането, сестрите и братята, които искат, може да си ги прочитат и преписват. Това са моите писма към вас. Поздрав на всички. Подпис
към текста >>

55. 1925_10 Спомени на Елена Иларионова

Учителя се изправи пред нас и запита: „Защо плачете?
На другия ден някои от братята си заминаваха по домовете и дойдоха да се сбогуват с Учителя. Ние с Величка Ватева и Величка Стойчева бяхме приготвили хубав обяд за всички. Тъкмо бяхме насядали край масата и по обичая си казвахме молитвата, когато брат Деньо Станев дойде запъхтян от бързане и предупреди: „Учителю, веднага трябва да си заминете от Търново, иначе ще Ви изпратят по етапен ред." Учителя събра багажа си и бързо се приготви за тръгване. Предаде ми тефтерчето си и други неща, които винаги носеше със себе си, и ми каза да му ги върна, когато отново се срещнем. На тръгване аз и сестрите се разплакахме от притеснение. Учителя се изправи пред нас и запита: „Защо плачете? Запазете вътрешния си мир и за нищо на света не го нарушавайте, и на парчета да ви късат! " След като го изпратихме, никой вече нямаше желание да се храни. До вечерта прекарахме в разговор за Учителя. На другия ден разбрахме, че Той си е заминал за София спокоен и весел.
към текста >>

56. УЧИТЕЛЯТ

Но на нея й дотегнало да слуша разни приказки и отишла в една друга стая, за да се наплаче.
Когато бил във второ отделение, сестра му Мария била на 18 години и дошло време да бъде омъжена. Дядо поп решил да я сгодява за един богаташки син. Но Мария не го харесвала, понеже си имала друг, когото харесвала и тайно му се била нарекла да му бъде годеница и жена. Казала на баща си, че имала друг на сърце, но дядо поп бил твърд и й казал, че неговата дума на две не се троши и се изпълнява точно, не само от българи, не само от гърци и турци, но и от ходжи и от паши и че думата му се чува чак до Истанбул, та дори в най-голямата джамия. След това я нати- кал в стаята на годежарите. Но на нея й дотегнало да слуша разни приказки и отишла в една друга стая, за да се наплаче. А това било стаята, където малкият Петър си учил уроците. Тя се хвърлила на кревата и започнала да ридае. Петър я запитал: "Како, защо плачеш? " Тя нищо не му отговорила, понеже смятала, че той е още дете и не може да разбере какво става с големите хора. Дошло време пак да иде при годежарите, за да им се представи на изпроводяк, избърсала сълзите и се запътила към другата стая.
към текста >>

Петър я запитал: "Како, защо плачеш?
Казала на баща си, че имала друг на сърце, но дядо поп бил твърд и й казал, че неговата дума на две не се троши и се изпълнява точно, не само от българи, не само от гърци и турци, но и от ходжи и от паши и че думата му се чува чак до Истанбул, та дори в най-голямата джамия. След това я нати- кал в стаята на годежарите. Но на нея й дотегнало да слуша разни приказки и отишла в една друга стая, за да се наплаче. А това било стаята, където малкият Петър си учил уроците. Тя се хвърлила на кревата и започнала да ридае. Петър я запитал: "Како, защо плачеш? " Тя нищо не му отговорила, понеже смятала, че той е още дете и не може да разбере какво става с големите хора. Дошло време пак да иде при годежарите, за да им се представи на изпроводяк, избърсала сълзите и се запътила към другата стая. Между двете стаи имало малко килерче, което ги съединявало. Отгоре на тавана му били накачени много сплитове царевица. Като преминавала Мария, една плетеница от царевицата се скъсала и паднала зад гърба й.
към текста >>

Не разбра ли, че ангел слязъл от небето на земята, ни за жена отива, ни за жена се жени, защото той е горе оженен за Господа Бога." Бабата плачела и дълги години не могла да прежали голямата си дъщеря хубавица.
Над дома им се събрали тежки облаци. А квартирантът им все едно, че нищо не забелязва. Но един ден, голямата дъщеря, внезапно се разболяла и след три дни починала. Гръмотевица раздира дома на дядо Тихчев. След погребението той заплакал: "Ожени ли я, жено? Не разбра ли, че ангел слязъл от небето на земята, ни за жена отива, ни за жена се жени, защото той е горе оженен за Господа Бога." Бабата плачела и дълги години не могла да прежали голямата си дъщеря хубавица. Дядо Петър Тихчев десетки години като евангелски проповедник посещава градове и села. Той продължава по своя път, но не е безразличен към дейността на Петър Дънов по онези години. Контактува с приятелите и понякога разказва за годините, когато Петър Дънов е живял в неговия дом. За ученическите години на Петър Дънов в град Свищов разказва Гавраил Душков: "Дънов беше с две години по-голям от мене. Беше в по-горен клас: аз - в четвърти, а той - в шести клас.
към текста >>

Той се зачуди и попита защо плача, а аз през сълзи му продумах: "Благодаря Ви, господин Желязков, такъв искам да бъде моят Учител!
Понякога неусетно се отделяше от нас и като не се върнеше дълго време, водени от любопитство, тръгвахме да го търсим. Често го намирахме отдалечен, седнал и вперил възхитен поглед в простора или затворил очи, вглъбен в мисъл. Често го виждахме коленичил, със скръстени за молитва ръце и така пренесен някъде далече, че не ни усещаше като приближавахме. И когато някой го побутваше леко, той трепваше сякаш се пробужда от красив сън". Като каза това адвокатът, аз не можах да се стърпя и заплаках. Той се зачуди и попита защо плача, а аз през сълзи му продумах: "Благодаря Ви, господин Желязков, такъв искам да бъде моят Учител! По света има много милионери и милиардери, но като него няма. Затова ние толкова много го ценим и обичаме". Адвокатът вдигна рамене в знак на недоумение, но се раздели с мен видимо доволен от ефекта на своите спомени." В България Петър Константинов Дънов се завръща през 1895г. Прекарва в гр.
към текста >>

57. УЧЕНИЦИ

- Донче, защо плачеш?
Бях поразена и същевременно трогната и покъртена от това, че беше спрял Учителят вниманието си върху мене. От очите ми бликнаха сълзи. Разбрах, че Той бе видял всичко, каквото бе станало в мене. Бършех сълзите си с кърпичката си и не смеех да Го погледна повече. В това време приятелката ми ме попита: - Донче, защо плачеш? - Боя се да гледам Учителя, защото виждам, че за Него нищо не е скрито. Учителят продължи да говори. Всичко в мене се разтапяше и превръщаше в сълзи, които исках да скрия с кърпичката си, като поглъщах всяка дума, която Той казваше. Тогава чух да казва: - Плачете, плачете, поливайте си изсъхналите цветя в градината си.
към текста >>

- Плачете, плачете, поливайте си изсъхналите цветя в градината си.
- Донче, защо плачеш? - Боя се да гледам Учителя, защото виждам, че за Него нищо не е скрито. Учителят продължи да говори. Всичко в мене се разтапяше и превръщаше в сълзи, които исках да скрия с кърпичката си, като поглъщах всяка дума, която Той казваше. Тогава чух да казва: - Плачете, плачете, поливайте си изсъхналите цветя в градината си. Разбрах, че се отнасяше за мене и това още повече ме развълнува. Беседата завърши, Учителят стана. Всички станаха прави, чух да пеят песента "Аз мога да любя, добър да стана, аз мога да обичам, силен да стана..." После прочетохме "Отче наш", Учителят напусна салона, а аз все още стоях, без да мога да се помръдна. (Невена Неделчева: Из живота на сестра Донка Д. Станкова)
към текста >>

Хем се смее, хем плаче.
" Савка спокойно отговаря: "Учителят ми нареди да ги изчеткам от праха и да ги сложа на масата, понеже щяло да има изложба на шапки и те трябвало да са готови". Братът разбира, че случаят е подготвен от Учителя за него, отива и разказва на другите с меките шапки, те идват и гледат новите шапки и се чудят. През това време Учителят разказва на тези, които са Го заобиколили и Го разпитват за концерта, както това се случваше всеки път. Димитър Кочев гледа, очите му се насълзяват и сълзите текат по лицето му. От друга страна, в него нещо го надува от смях и той започва да се смее. Хем се смее, хем плаче. След време, когато разказваше този случай, сълзите винаги пълнеха очите му, бършеше ги с ръка и казваше: "Какво величие имаше в тази сламена шапка и колко смешни бяхме с меките шапки на главите си". Казаха на Учителя на другия ден, колко са се смутили братята на концерта. Учителят отговорил простичко: "Е, какво има от това, че съм бил със сламена шапка? Общественото мнение ли? Важно е, че урокът е предаден на учениците."
към текста >>

А брат Савов като гледа сестрата, смята, че тя плаче заради него и продължава да разказва с най-големи подробности за нанесения му побой.
Савов с мъка се довлича до Изгрева, ляга на горния край на поляната и стене. Минава случайно същата сестра и го вижда. "Какво ти е брат Савов? " - "Взеха ме по погрешка за Учителя и ме пребиха от бой." Разказва целия случай. Сестрата се разплаква от умиление пред Божието възмездие. А брат Савов като гледа сестрата, смята, че тя плаче заради него и продължава да разказва с най-големи подробности за нанесения му побой. Накрая казва: "Сестра, да знаеш, каква тежка корона нося на главата си. Тежка е царската корона за един обикновен поданик." Сестрата добавя: "Брат Савов, защо не хвърлиш царската корона, па да си обръснеш брадата, да си острижеш косата и да за- приличаш на човек? " - "Не мога, сестра, такава ми е службата, чужда корона дa нося." Сестрата чак тогава разбира, че Савов знае кому служи и кому се е цанил да бъде слуга. Това беше по времето на Учителя. А след Учителя се повтори същото, Михаил Иванов от Франция направи същото и се дегизира като взе образа на Учителя, пусна си същите брада и мустаци и Го имитираше.
към текста >>

Отиди при Дънов и се оплачи на него." - "Ще отида, защо да не отида.
Чудел се какво да прави материалният човечец. Споделил с един свой стар познат какво чудо му е дошло на главата. Онзи му казал: "Абе, защо не ги изгониш да отидат да живеят там на Изгрева? " - "Не става - те са непрекъснато там от сутрин до вечер, за какво да ги гоня." - "Добре де, ама кой ги храни тогава? " - "Сами се хранят, но с мойте пари." - "Много ти е тежко положението тогава. Отиди при Дънов и се оплачи на него." - "Ще отида, защо да не отида. Ще го питам направо очи в очи. Такава голяма беля да ми дойде на главата." Една неделя, на беседа от 10 часа, когато са били допускани и граждани от града, идва и нашият познат, сяда на един стол и решил да слуша знимателно какво толкоз говори Дънов. И тогава, за негова най-голяма изненада, Дънов започнал да говори каква трябва да бъде съвременната жена и съпруга, съгласно Новото Учение. Слушал и не вярвал на ушите си.
към текста >>

"Ама, на теб ти е смешно, а на мен ми се плаче." - "Сега, ако ме слушаш и изпълниш каквото ти кажа, то други ще започнат да плачат, а ти ще се смееш като мен." - "Ще го сторя - няма къде да ида".
А у твоя дом - там има друг Учител и затова там нещата са различни. Тук Учителят е един, а там у дома ти Учителят е друг." - "Добре, сега какво ще правя с онзи Учител у дома? " - "Отиди при Боян Боев, разкажи му всичко и той ще ти каже какво да правиш." Отива при Боян Боев и му разказва всичко отначало до край. Брат Боев през цялото време се залива от смях. "Ама, на теб ти е смешно, а на мен ми се плаче." - "Сега, ако ме слушаш и изпълниш каквото ти кажа, то други ще започнат да плачат, а ти ще се смееш като мен." - "Ще го сторя - няма къде да ида". Брат Боев му посочва една барака, където да пренощува. Накарал го на следващия ден да отиде да си прибере дрехите, парите и храната, купена с неговите пари. Да докара всичко товас една каруца на Изгрева и да предупреди в квартала никой да не дава пари на жена му и дъщеря му, за да си купуват храна. Речено - сторено. Натоварил каруцата, а онези там му се присмиват и му се подиграват.
към текста >>

Ако се научите да ги изпълнявате, може мъжът ти да се върне." Четат, преписват, извличат точките и от мъка плачат.
"Брат Боев, няма ли някакъв изход за нашата работа? " - "Отидете при Учителя да видим какво ще ви каже". Отиват и през цялото време мълчат с наведени глави. Казал им: "Отидете при стенографките и вземете онази беседа. Прочетете си я, извадете по 30 точки за майката и 30 точки за дъщерята и почнете да ги изпълнявате. Ако се научите да ги изпълнявате, може мъжът ти да се върне." Четат, преписват, извличат точките и от мъка плачат. Наближават два месеца, откакто този приятел е на Изгрева и за него се грижат двете сестри по точки от двата списъка. Майката и дъщерята носят списъка при Боян Боев и той ги изпитва дали знаят точките наизуст. Знаят ги. После отива при Учителя и му докладва докъде е стигнал случаят. "Да си приберат мъжа, но да работят по тези два списъка!
към текста >>

58. СРЕЩИ И РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

Обаче тези туристи се обидиха, отидоха при Учителя, запознаха се с Него и Му казаха, че са дошли да Му се оплачат от онези, които ги поучават да не пушат и да захвърлят цигарите.
Никола Нанков На Рила бяха дошли туристи от града. Бяха се разположили на почивка около езерата, разхождаха се между нас и отвреме навреме пушеха цигари. Приятелите им бяха направили строга забележка, че тук не се пуши, защото е свещено място - тук е лагерът на Бялото Братство. Учението на Учителя е учение за чистотата: чист въздух, чиста вода, чиста храна и много, много светлина. Обаче тези туристи се обидиха, отидоха при Учителя, запознаха се с Него и Му казаха, че са дошли да Му се оплачат от онези, които ги поучават да не пушат и да захвърлят цигарите. Учителят с огорчение клати глава и казва: "Вие пушите само цигари. А те също пушат по цял ден и по цяла нощ непрекъснато, откак са дошли тук. Мислите, които излизат от главите им, така пушат, че всичко е опушено тук и не може да се диша свободно. По този въпрос е говорил и Христос, като казва, че не мърси человека онова, което влиза в главата му, а мърси го онова, което излиза от него. Нечистите мисли, които излизат от главити им, са по-опасни от пушека на цигарите, който вие гълтате." Ние се засрамихме, а туристите засмени и доволни се разделиха с Учителя.
към текста >>

59. КАТЯ ГРИВА

Отива си и цял ден плаче от радост, че Учителят се е усмихнал и е одобрил това място.
Той се усмихва за пръв път от шест месеца и пита: "Къде е назначена сестрата за учителка? " Което е най-интересното, Катя дори не обърнала внимание къде е назначена, понеже възприема това като най-голямата трагедия в живота си и й е безразлично къде ще бъде учителка. Катя изважда заповедта, разгръща я и я подава на Учителя. Учителят прочита къде е назначена и казва: "Ето едно хубаво място за учителка по пеене". Катя поглежда заповедта развълнувана и от вълнение не може да прочете кое е това място. Отива си и цял ден плаче от радост, че Учителят се е усмихнал и е одобрил това място. Чак на следващия ден, след като се успокоява, успява да прочете името на града, където е определено да бъде учителка. Когато пристигнала, трябвало да подготви духов оркестър. А тя не знаела как да направи това. Изпраща телеграма на брат си Димитър Грива: "Ела веднага! Подготвям духов оркестър!
към текста >>

върви след духовия оркестър и плаче, че е сполучила.
" Рожденият й брат Димитър разбира каква е работата - тя като певица няма никакво понятие от духови инструменти и духова музика. Затова заминава там и аранжира всички маршове. Престоява известно време и работи с духовия оркестър. Това било много трудно за Катя. Но накрая духовият оркестър изсвирва първия марш, марширувайки през града, а през цялото време Катя върви след духовия оркестър и плаче, че е сполучила. Във всички градове, където е била учителка, трябвало да работи с духови оркестри. По онова време всяка гимназия имаше духов оркестър, който беше най-голямата гордост за училището. Катя е учителствала в Ловеч, Самоков, Пазарджик и накрая - в Трън. След като Учителят си заминава, чак тогава тя разбира какво е направил за нея. Ако не беше учителка, нямаше да има с какво да се изхранва.
към текста >>

60. НИКОЛА ГРЪБЛЕВ

" Не послуша думите на Учителя, ожени се, родиха му се двама синове, от които той и досега плаче.
Веднъж отиде при Учителя и Го попита нещо за бъдещето си и време ли е да се ожени. По този повод Учителят му каза: "Има хора - женени, но са неженени. Има хора неженени, но са женени." Брат Гръблев си отива озадачен, понеже нищо не разбрал от това, което му казал Учителят. Преди да се ожени, отново отива при Учителя. Той му казва: "Разбойници ли искаш да раждаш? " Не послуша думите на Учителя, ожени се, родиха му се двама синове, от които той и досега плаче. А това бяха най-великите корсари на Средиземно море, от които са се страхували три флоти - английската, испанската и френската. Три империи треперели навремето от тези двама корсари, а сега те се бяха преродили като синове на Никола Гръблев и той и досега плаче от тях. Борис Николов В казармата, където служил като офицер Никола Гръблев, имало един кон, който не можел да се обязди. Хвърлял всеки ездач от гърба си.
към текста >>

Три империи треперели навремето от тези двама корсари, а сега те се бяха преродили като синове на Никола Гръблев и той и досега плаче от тях.
Има хора неженени, но са женени." Брат Гръблев си отива озадачен, понеже нищо не разбрал от това, което му казал Учителят. Преди да се ожени, отново отива при Учителя. Той му казва: "Разбойници ли искаш да раждаш? " Не послуша думите на Учителя, ожени се, родиха му се двама синове, от които той и досега плаче. А това бяха най-великите корсари на Средиземно море, от които са се страхували три флоти - английската, испанската и френската. Три империи треперели навремето от тези двама корсари, а сега те се бяха преродили като синове на Никола Гръблев и той и досега плаче от тях. Борис Николов В казармата, където служил като офицер Никола Гръблев, имало един кон, който не можел да се обязди. Хвърлял всеки ездач от гърба си. Чудели се, какво да го правят. А бил хубав кон от чистокръвна порода.
към текста >>

61. МАРИЯ ТОДОРОВА

Веднъж при най-голямата скръб, която ме бе сполетяла, смазана, плачеща - бях на дъното на ада, Учителят дойде при мене, сложи ръката си над мен и всичко изчезна.
Борис Николов В този период, когато ме срещна Учителя и когато се определих за Учението и за Школата Му, Той веднъж ме запита: "Ти кой мислиш, че съм аз? " Отговорих Му без да се замислям: "Исус Христос". Учителят се усмихна: "Блажена си ти, че кръв и плът не са ти казали това". Това беше епоха в моя живот, защото важното е не само да се определиш, но да започнеш с познанието на Учителя и на Бога. Веднъж при най-голямата скръб, която ме бе сполетяла, смазана, плачеща - бях на дъното на ада, Учителят дойде при мене, сложи ръката си над мен и всичко изчезна. Повдигнах очи и видях, че Неговите очи са сини, а иначе те бяха кафяви. Погледна ме и каза: "Не знаеш ли какво е казано в Писанието? - "Блажени страдующите, защото те ще се утешат." Това беше едно благословение от Учителя и от Бога. Мария Тодорова След войната, когато киното беше нямо, Мария свиреше на пиано известно време в кино Солун, за да изкара някой лев и за да не бъде в тежест на родителите си, които й натякваха, че не искат да издържат дъновистка.
към текста >>

62. ГЕОРГИ РАДЕВ

Плаче пред Учителя.
Жорж мълчи, после изважда хороскопа си и почва да показва и да доказва на Учителя, че има еди какъв си фатален астрологически аспект и доказва, че трябвало десет години по-рано да си замине, но понеже е влезнал в Школата, то затова животът му е продължен. Ние останалите се спогледахме, защото знаем думите на Учителя, че Жорж е откупен с голяма цена. Ние знаем това, но това Жорж не го знае. Не сме му го казали, за да не го обидим и за да не попадне в по-голямо противоречие. А сега обяснява на Учителя, че се задава зловещ аспект и че трябва да си замине. Плаче пред Учителя. Учителят му казва: "Над всеки хороскоп и над всяка астрология стои Бог. Бог е този, който ръкополага съдби на хора, народи и човечество. Аз мога да ти помогна и да ти покажа един много тънък конец, по който трябва да минеш. Този конец само ти ще го знаеш и само ти ще го видиш". А Жорж продължава да се вайка: "Аз имам много тежка родова карма, имам много тежка лична карма, имах много хаплив език, който хапеше хората около мен и сега не мога да се справя.
към текста >>

63. СИМЕОН АРНАУДОВ

Отивам при Учителя да Му се оплача.
Дадоха ни една барака и там се подслонихме. Учителят взе грижа за издръжка на семейството ми, като подхвърли идеята на братята и сестрите да ни помогнат материално. В един разговор Учителят ми каза: "Ако беше ме питал мене да се ожениш или не, щях да ти кажа, да не се жениш". Аз вдигам рамене и навеждам глава. След известно време изниква семеен скандал. Отивам при Учителя да Му се оплача. "Ако ти беше приятелка или сестра, щеше да ти бъде по-полезна, отколкото като жена. Тя има качествата да бъде приятел на човека, тя обича хората, но не е за съпруга." Аз се уплаших от тези думи, но Учителят продължи да ми говори: "Но понеже Бог те обича, ти е дал добра жена". Наистина, тя е добра жена, с прекрасен характер, но аз не съм си на мястото. Моят живот е много бурен, труден и как тя издържа с мен, просто се чудя. Отивам отново при Учителя при едни мои затруднения, при което бях направил една голяма беля.
към текста >>

64. МИХАИЛ ИВАНОВ

Най-после отидох при Учителя и Му разправих всичко с плач.
Как може най-добрият ученик на Учителя да лъже? Горчиви съмнения ме обзеха - как е възможно? Какъв е този Учител, какво е това учение? Търся отговор, но съм в отчайващо недоумение. Започнах да боледувам. Най-после отидох при Учителя и Му разправих всичко с плач. Учителят само каза: "Рекох, ела това лято на Рила." Разбира се, аз заминах през юни с братята и сестрите за Рила. Там аз разреших за себе си въпроса, че нито Учителят, нито Учението са отговорни за недъзите на своите ученици. Това разрешение ме отчасти успокои. Но сега ясно изпъкна моето трагично състояние на раздвоение, а именно личните чувства на обич към Михаил са в разрез с моя ум, който ми казва, че тази връзка с Михаил не е разумна и трябва да се прекъсне. Нови страдания, нови плачове на безсилие.
към текста >>

Нови страдания, нови плачове на безсилие.
Най-после отидох при Учителя и Му разправих всичко с плач. Учителят само каза: "Рекох, ела това лято на Рила." Разбира се, аз заминах през юни с братята и сестрите за Рила. Там аз разреших за себе си въпроса, че нито Учителят, нито Учението са отговорни за недъзите на своите ученици. Това разрешение ме отчасти успокои. Но сега ясно изпъкна моето трагично състояние на раздвоение, а именно личните чувства на обич към Михаил са в разрез с моя ум, който ми казва, че тази връзка с Михаил не е разумна и трябва да се прекъсне. Нови страдания, нови плачове на безсилие. Михаил продължаваше да придружава заедно с Богомил Малджиев двете сестри Аламанчеви, които ме гледаха не много сестрински и даже чух, че са ме нарекли хитрата лисица, която иска да отнеме Михаил от Милка Аламанчева. Нови плачове на обида. Отивам при Учителя да се изплача, а Той, след като ме изслуша, отсече: "Рекох, ще стоиш с Михаила". Така в раздвоение продължих да виждам Михаил. Изминаха месеци.
към текста >>

Нови плачове на обида.
Там аз разреших за себе си въпроса, че нито Учителят, нито Учението са отговорни за недъзите на своите ученици. Това разрешение ме отчасти успокои. Но сега ясно изпъкна моето трагично състояние на раздвоение, а именно личните чувства на обич към Михаил са в разрез с моя ум, който ми казва, че тази връзка с Михаил не е разумна и трябва да се прекъсне. Нови страдания, нови плачове на безсилие. Михаил продължаваше да придружава заедно с Богомил Малджиев двете сестри Аламанчеви, които ме гледаха не много сестрински и даже чух, че са ме нарекли хитрата лисица, която иска да отнеме Михаил от Милка Аламанчева. Нови плачове на обида. Отивам при Учителя да се изплача, а Той, след като ме изслуша, отсече: "Рекох, ще стоиш с Михаила". Така в раздвоение продължих да виждам Михаил. Изминаха месеци. Един ден Михаил дойде да каже сбогом - заминава за Париж. Каза ми, че Учителят го изпраща, като негов най-добър ученик да разпространи учението във Франция.
към текста >>

Отивам при Учителя да се изплача, а Той, след като ме изслуша, отсече: "Рекох, ще стоиш с Михаила".
Това разрешение ме отчасти успокои. Но сега ясно изпъкна моето трагично състояние на раздвоение, а именно личните чувства на обич към Михаил са в разрез с моя ум, който ми казва, че тази връзка с Михаил не е разумна и трябва да се прекъсне. Нови страдания, нови плачове на безсилие. Михаил продължаваше да придружава заедно с Богомил Малджиев двете сестри Аламанчеви, които ме гледаха не много сестрински и даже чух, че са ме нарекли хитрата лисица, която иска да отнеме Михаил от Милка Аламанчева. Нови плачове на обида. Отивам при Учителя да се изплача, а Той, след като ме изслуша, отсече: "Рекох, ще стоиш с Михаила". Така в раздвоение продължих да виждам Михаил. Изминаха месеци. Един ден Михаил дойде да каже сбогом - заминава за Париж. Каза ми, че Учителят го изпраща, като негов най-добър ученик да разпространи учението във Франция. Аз останах много учудена и в пълно неведение, но повярвах.
към текста >>

65. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Те много хитро ме накараха да утешавам неговата Дулсинея - Невена Неделчева, която плачейки, излезе от бараката.
Разхождах се, пък по едно време, кой знай защо, отидох при Любомир Лулчев и виждам двама човека с пистолети, които дошли да го арестуват. Той ме видя и ме поздрави. Онези го попитаха: "Кой е този човек? " - "Това е д-р Методи Константинов". Ако беше казал: "Този е наш съсед", нямаше да ми обърнат внимание. Те много хитро ме накараха да утешавам неговата Дулсинея - Невена Неделчева, която плачейки, излезе от бараката. Аз вървя и я утешавам. По едно време онези с пистолетите дойдоха при мен и ми казаха: "Горе ръцете! " и ме арестуваха заедно с Лулчев. Заведоха ни долу на Лъвов мост, където беше сградата на бившата Обществена безопасност на предишния режим. Бившият режим падна от власт, но сградата е останала и сега я ползват комунистите за същото, както предишната власт.
към текста >>

66. ИВАН АНТОНОВ

Тя прелетя край мене, спря се до бай Иван и вика: "Иване, виждаш ли" и плаче жената, плаче.
Какво каза? " - "Ами, бабо Олге, заповядай, какво друго да кажа". Баба Олга беше с бастун, подпира се, като дигна бастуна и полетя към мене - ще ме бие с бастуна. Аз мога да я вдигна и да я метна, но гледам, че тя е разярена. Отдръпнах се настрана. Тя прелетя край мене, спря се до бай Иван и вика: "Иване, виждаш ли" и плаче жената, плаче. "Виждаш ли докъде я докарахме, баба да ми вика". А бай Иван казва: "Ами като си баба, какво да ти направя". Тя се пъхна в колибата и там плаче, плаче. Да, ама с тоя плач, къде може да ме трогне - аз съм на 20 години. И като го ударих така - коя срещна, баба Иванка, баба Марийка и всички ги бабосвах.
към текста >>

Тя се пъхна в колибата и там плаче, плаче.
Аз мога да я вдигна и да я метна, но гледам, че тя е разярена. Отдръпнах се настрана. Тя прелетя край мене, спря се до бай Иван и вика: "Иване, виждаш ли" и плаче жената, плаче. "Виждаш ли докъде я докарахме, баба да ми вика". А бай Иван казва: "Ами като си баба, какво да ти направя". Тя се пъхна в колибата и там плаче, плаче. Да, ама с тоя плач, къде може да ме трогне - аз съм на 20 години. И като го ударих така - коя срещна, баба Иванка, баба Марийка и всички ги бабосвах. Ех, ако е сега, няма да го направя, но тогава така беше. Тодор Ковачев - внук
към текста >>

Да, ама с тоя плач, къде може да ме трогне - аз съм на 20 години.
Отдръпнах се настрана. Тя прелетя край мене, спря се до бай Иван и вика: "Иване, виждаш ли" и плаче жената, плаче. "Виждаш ли докъде я докарахме, баба да ми вика". А бай Иван казва: "Ами като си баба, какво да ти направя". Тя се пъхна в колибата и там плаче, плаче. Да, ама с тоя плач, къде може да ме трогне - аз съм на 20 години. И като го ударих така - коя срещна, баба Иванка, баба Марийка и всички ги бабосвах. Ех, ако е сега, няма да го направя, но тогава така беше. Тодор Ковачев - внук
към текста >>

67. ТЕМЕЛКО СТЕФАНОВ

Той ме посреща, аз плачех.
Той отиде войник да служи в Божурище, на летището. Там прекара повече от година и една вечер ми го докараха тука труп, убит. "Любовен характер, убил се, хвърлил се под влака." Това ми казаха ония, що го докараха. "Но по заповед на командира да го погребете още тая вечер, защото телото е развалено." Но аз не го погребах. Сутринта вземам брат Симеон и право при Учителя. Той ме посреща, аз плачех. Той се изправи, усмихна се, каза: "Не плачи! Той е убит като войник на бойното поле. Но да не плачеш, защото ще дойде пак във вашия дом. Аз няма сега тука да му разправям историята. Той ще дойде във вашия дом, сам ще си разправи всичко".
към текста >>

Той се изправи, усмихна се, каза: "Не плачи!
Там прекара повече от година и една вечер ми го докараха тука труп, убит. "Любовен характер, убил се, хвърлил се под влака." Това ми казаха ония, що го докараха. "Но по заповед на командира да го погребете още тая вечер, защото телото е развалено." Но аз не го погребах. Сутринта вземам брат Симеон и право при Учителя. Той ме посреща, аз плачех. Той се изправи, усмихна се, каза: "Не плачи! Той е убит като войник на бойното поле. Но да не плачеш, защото ще дойде пак във вашия дом. Аз няма сега тука да му разправям историята. Той ще дойде във вашия дом, сам ще си разправи всичко". И нема какво да правим и къде да ходим.
към текста >>

Но да не плачеш, защото ще дойде пак във вашия дом.
"Но по заповед на командира да го погребете още тая вечер, защото телото е развалено." Но аз не го погребах. Сутринта вземам брат Симеон и право при Учителя. Той ме посреща, аз плачех. Той се изправи, усмихна се, каза: "Не плачи! Той е убит като войник на бойното поле. Но да не плачеш, защото ще дойде пак във вашия дом. Аз няма сега тука да му разправям историята. Той ще дойде във вашия дом, сам ще си разправи всичко". И нема какво да правим и къде да ходим. Да отидеме там у частта, не ходехме. Дойдохме тука в село.
към текста >>

68. КОМУНИ

Комунарите се хранеха повече от оскъдно, дори и плачевно.
КОМУНИ Спомени на ученици Младежите бяха отишли в село Ачларе да правят комуна при един наш брат - Жечо Вълков, който уж подарил имота си на комуната. Беше най-официално обявил, че е подарил имота си на комуната, а през цялото време третираше младежите не като наемни работници или слуги, защото на тях се плаща, а като чисти роби или пленници при господар. Той беше алчен човек за имот и печалби, беше наел много ниви, които трябваше да се изорат, да се насадят и после цялата реколта да се обере. Комунарите се хранеха повече от оскъдно, дори и плачевно. А това бяха студенти, изнежени, несвикнали на тежък полски труд. Та този Жечо, уж беше подарил имота си на комуната, но към тях се държеше като чифликчия към своите ратаи. Те бяха напуснали факултетите си и отидоха да правят комуни. Точно по това време имаше конфликт между университетските власти и правителството на Александър Цанков и той затвори факултетите. Докато нашите младежи-студенти правеха комуни, то и други студенти не учеха.
към текста >>

69. ЖЕНИТБА

Отива при Учителя и плаче: "Мъжът ми си е намерил любовница и е станал много груб с мене." - "Какво?
Знанието и методите за това са дадени в Словото на Учителя. Но тези приятели не можаха да разрешат своята задача с брака, въпреки съвета на Учителя. Нестор Илиев Една сестра ми разказа, че няколко години след женитбата й, след като имала вече две дечица, мъжът й тръгва с други жени, въпреки че тя е красива и добра, и почтена. Тя е в отчаяние. Отива при Учителя и плаче: "Мъжът ми си е намерил любовница и е станал много груб с мене." - "Какво? Да не вземеш да правиш като другите жени - еснафки, да го ревнуваш, да му правиш сцени, скандали, да се развеждаш? Ще постъпиш благородно, по нов начин, по Новото учение. Ще го оставиш свободен. Ако той иска да се разведе, то е негова работа, но ти - не. Ще се запознаеш с тази жена.
към текста >>

Не му плачех вече.
Тя има нещо хубаво, заради което той се е влюбил в нея, ще я поканиш вкъщи, ще я приемеш любезно, ще я обикнеш. И когато я обикнеш, тя ще освободи мъжа ти." Аз се стъписах: "Добре. Но как? Помогнете ми да мога да постъпя по такъв начин." И си отидох. На мъжа си повече дума не казах за тази жена. Не му плачех вече. Успокои се той и стана по-мек. По едно време му казах: "Пък доведи я да я видя тази жена. Може да е по-хубава и по-добра от мене. Аз вече не те ревнувам, бъди свободен." Той, разбира се, не я доведе. Но тя веднъж дойде сама да го търси.
към текста >>

70. НЕПОСЛУШАНИЕ

Но след няколко месеца тя се разболяла, народила след време няколко деца и те били все болни, а пък жена му непрекъснато се вайкала, плачела, негодувала както от болестта си, така и от болните си деца и нашият млад момък през целия си живот не видял бял ден и не видял светла нощ.
Онзи, който си играе с огъня, палеж прави. Ами ако тази млада, бедна мома е твоето богатство и цял ден ще ти пее, ще работи и ще ти народи здрави деца и животът ти ще бъде като пътуване на файтон по калдаръм? " Учителят спрял да говори и си продължил своята беседа. Нашият селски ерген чул всичко, направило му впечатление, че Учителят казал неща, които само той ги знае и си тръгнал, но у дома отново бил поставен да избира между беднотията и богатството. Накрая склонил и се оженил за богата мома. Но след няколко месеца тя се разболяла, народила след време няколко деца и те били все болни, а пък жена му непрекъснато се вайкала, плачела, негодувала както от болестта си, така и от болните си деца и нашият млад момък през целия си живот не видял бял ден и не видял светла нощ. Веднъж след едно поредно скарване с жена си, тя го обидила: "Голтак, с голтак. Дойде в дома ми гол като пищов и сега от теб живот няма". Излезнал навън нашият приятел, видял как около него се въргалят болните му деца, погледнал към небето, въздъхнал и рекъл: "Ех, право си каза Учителя, че който с огън си играе, огън го изгаря". А бедната мома се оженила за друг беден човек от нейната черга. Народили им се деца и когато минавал покрай къщата, чувал как се пеят вътре песни, чува детски глъч, децата как се смеят, веселят се, а той върви и нещо тъжно, тъжно и скръбно плаче в него.
към текста >>

Народили им се деца и когато минавал покрай къщата, чувал как се пеят вътре песни, чува детски глъч, децата как се смеят, веселят се, а той върви и нещо тъжно, тъжно и скръбно плаче в него.
Но след няколко месеца тя се разболяла, народила след време няколко деца и те били все болни, а пък жена му непрекъснато се вайкала, плачела, негодувала както от болестта си, така и от болните си деца и нашият млад момък през целия си живот не видял бял ден и не видял светла нощ. Веднъж след едно поредно скарване с жена си, тя го обидила: "Голтак, с голтак. Дойде в дома ми гол като пищов и сега от теб живот няма". Излезнал навън нашият приятел, видял как около него се въргалят болните му деца, погледнал към небето, въздъхнал и рекъл: "Ех, право си каза Учителя, че който с огън си играе, огън го изгаря". А бедната мома се оженила за друг беден човек от нейната черга. Народили им се деца и когато минавал покрай къщата, чувал как се пеят вътре песни, чува детски глъч, децата как се смеят, веселят се, а той върви и нещо тъжно, тъжно и скръбно плаче в него. Това е бил плачът по изгубената младост, плач за неговото непослушание към Духа на Истината. Мария Тодорова Брат Епитропов, един възрастен брат, който ходеше да проповядва по села и градове за Новото Учение, живеел в съседство с брат д-р Жеков на Изгрева. Преместил си оградата, имали някакъв спор и имало недоразумение между тях. Скарали се.
към текста >>

Това е бил плачът по изгубената младост, плач за неговото непослушание към Духа на Истината.
Веднъж след едно поредно скарване с жена си, тя го обидила: "Голтак, с голтак. Дойде в дома ми гол като пищов и сега от теб живот няма". Излезнал навън нашият приятел, видял как около него се въргалят болните му деца, погледнал към небето, въздъхнал и рекъл: "Ех, право си каза Учителя, че който с огън си играе, огън го изгаря". А бедната мома се оженила за друг беден човек от нейната черга. Народили им се деца и когато минавал покрай къщата, чувал как се пеят вътре песни, чува детски глъч, децата как се смеят, веселят се, а той върви и нещо тъжно, тъжно и скръбно плаче в него. Това е бил плачът по изгубената младост, плач за неговото непослушание към Духа на Истината. Мария Тодорова Брат Епитропов, един възрастен брат, който ходеше да проповядва по села и градове за Новото Учение, живеел в съседство с брат д-р Жеков на Изгрева. Преместил си оградата, имали някакъв спор и имало недоразумение между тях. Скарали се. Тогава Учителят им казал, че от Невидимия свят се разглежда техния спор.
към текста >>

71. ПАНЕВРИТМИЯ

Олга веднага разбира, че е изиграна от духовете на онази, другата ложа, почва да плаче и да иска прошка от това същество.
Но всичко е отлетяло. В главата й няма вече светли мисли, в сърцето й няма вече благородни чувства и няма вече полет за вдъхновението. Няма нищо. Всичко е отлетяло. Останала е в нея само сръднята и разправията с нейната комшийка. Олга веднага разбира, че е изиграна от духовете на онази, другата ложа, почва да плаче и да иска прошка от това същество. Но няма отклик, няма ответ. Цяла нощ Олга не може да заспи. На следващата сутрин отива при Учителя и Му разказва всичко плачешком. Учителят я гледа строго: "Защо не взе мерки срещу пакостливите и зли сили? Те видяха светлината, която слезе от Небето върху тебе и веднага изпратиха своите служители да ти попречат".
към текста >>

На следващата сутрин отива при Учителя и Му разказва всичко плачешком.
Всичко е отлетяло. Останала е в нея само сръднята и разправията с нейната комшийка. Олга веднага разбира, че е изиграна от духовете на онази, другата ложа, почва да плаче и да иска прошка от това същество. Но няма отклик, няма ответ. Цяла нощ Олга не може да заспи. На следващата сутрин отива при Учителя и Му разказва всичко плачешком. Учителят я гледа строго: "Защо не взе мерки срещу пакостливите и зли сили? Те видяха светлината, която слезе от Небето върху тебе и веднага изпратиха своите служители да ти попречат". "Учителю, не предполагах, че такова нещо може да ми се случи и тук на "Изгрева", тук пред Вас. Ще мога ли да поправя грешката си? " Олга плаче, пада на колене и със сълзи облива коленете на Учителя.
към текста >>

" Олга плаче, пада на колене и със сълзи облива коленете на Учителя.
На следващата сутрин отива при Учителя и Му разказва всичко плачешком. Учителят я гледа строго: "Защо не взе мерки срещу пакостливите и зли сили? Те видяха светлината, която слезе от Небето върху тебе и веднага изпратиха своите служители да ти попречат". "Учителю, не предполагах, че такова нещо може да ми се случи и тук на "Изгрева", тук пред Вас. Ще мога ли да поправя грешката си? " Олга плаче, пада на колене и със сълзи облива коленете на Учителя. Учителят се навежда и я повдига. "Добре, след тридесет и три дни това същество ще дойде отново в уречения час. Но не се ли справиш този път - ще отговаряш пред Бога. Защото това същество се изпраща от Божествения свят само и само, за да даде думите и да ти продиктува текста на Паневритмията". С това Учителят приключва разговора, а Олга се навежда, целува Му ръка и си тръгва.
към текста >>

72. МУЗИКА

При една екскурзия на Рила сядаме да си починем на една хубава полянка край езерото, а една сестра седнала далеч от групата и се е умъчнила нещо и плаче.
Вижте какво скрито име даде Учителят. За окултните песни имаше широко понятие, за което Той е говорил. Те упражняваха своето действие по закони и пътища, които ние не познаваме. Борис Николов Той създаваше понякога песни по повод на общия братски живот. При една екскурзия на Рила сядаме да си починем на една хубава полянка край езерото, а една сестра седнала далеч от групата и се е умъчнила нещо и плаче. Учителят я гледа и започва да пее песен, която се отнася за нея: "Да имаш вяра". Създаде я в момента. Приятелите го последваха и запяха. Сестрата усети влиянието на тази песен, отърси се от тъгата си, дойде при нас, запя и тя с нас и състоянието й се промени. Това бе Катя Грива.
към текста >>

Някои песни са просто плач.
Учителят обичаше да го кара да ги пее пред нас. Обикновено Учителят изслушваше песента, тогава взимаше цигулката си и пред приятелите коригираше песента и я правеше в положителна и възходяща посока. Те се пазят и са отпечатани. Българският народ е прекарал 500 години под турско робство. Минал е през големи страдания и под тяхно влияние българската народна песен се е изменила, влезнали са отрицателни образи, горчиви чувства, скръб, отчаяние. Някои песни са просто плач. Учителят е работил дълги години върху българската народна музика. На едно място Той казва: "Аз съм работил повече от двадесет години, докато изчистя българската музика, да обърна отрицателните образи в положителни и лошите чувства в добри. Много време ми е вземало това, докато възстановя чистотата на българската народна музика." И Учителят даде ред образци на очистени български песни. Тази песен е един от опитите, които Учителят прави. Думите са положителни, както Учителят ги е предал: "Светли дни, мамо, настанаха за млади момци.
към текста >>

73. ЛЕЧЕНИЕ С ВОДА

Той започва да плаче пред Учителя и Му казва: "Имам толкова тежка карма, с която не мога да се справя, нямам изходен път".
Като работи с астрологията, се концентрира и вижда картините на своето бъдещо развитие и всички условия, при които ще си замине - силно проявена интуиция. Той отива при Учителя с хороскопа си и Му казва: "Аз ще умра, изхвърлен, като някое псе отвън, няма да има никой при мен. Ще има доста голям скандал при смъртта ми и после постепенно работите ще се оправят. Не зависи от мен. Това е карма". Той започва да плаче пред Учителя и Му казва: "Имам толкова тежка карма, с която не мога да се справя, нямам изходен път". Учителят му казва: "Над всичко е Бог. Вземи две стомни по 10 литра и всеки ден носи по 3 пъти вода от извора в Дианабад, да се изпотяваш". Георги му отговаря: "Как ще нося вода, какво ще кажат хората за мен, такъв интелигентен човек, да носи вода". Проявява поредното непослушание. Разговорът го чува брат Генчо Алексиев, художник от Варна, който живееше в нашето кварталче и беше болен от туберкулоза.
към текста >>

74. РАБОТА

и като вижда, че на „Изгрева" има и други такива като него, които искат да се подвизават по неговия начин и че няма кой да ги храни, решава да отиде при Учителя и да Му се оплаче от Георги Куртев.
Казвал: „Я не съм дошъл тука да работя, я съм дошъл тук да се подвизавам с песни и молитви в Господа! " И по цял ден пеел, свирил на мандолина, учил есперанто и стенография. Така минали около пет години. Накрая не изтърпели и го освободили и той решил да дойде на Изгрева, за да се подвизава и тук по същия начин. Идва този брат на „Изгрева" през 1927 г. и като вижда, че на „Изгрева" има и други такива като него, които искат да се подвизават по неговия начин и че няма кой да ги храни, решава да отиде при Учителя и да Му се оплаче от Георги Куртев. Решава да помоли Учителя да го върне в Айтос, за да може отново там да се подвизава по същия начин, защото тук, на Изгрева, нямало за него място за подвизаване. Местата за подвизаване били заети от други като него, които не си ги отстъпвали и той влязъл в конфликт с тях. Всеки си имаше място на „Изгрева" и никой не го отстъпваше доброволно, нито пък със сила. Само Учителят беше този, който можеше да променя местата на учениците. И при този случай аз присъствам на целия този разговор и слушам как подробно разказва брат Васил, а Учителят го слуша най-внимателно.
към текста >>

75. ЯСНОВИДСТВО

Ще плачат родителите му, ще тъжат близките му за кончината.
Момчето се върна при групата ученици и те продължиха пътя си. Ние с поглед Го запитахме, каква е тази работа - сам, едничък, отделя се от групата ученици и идва при нас. Учителят обясни: "Той имаше за задача да се запознае днес с мен. Утре той си заминава. Утре всички ще се чудят как е станало това и защо толкова малко това момче умира. Ще плачат родителите му, ще тъжат близките му за кончината. Но той се роди, дойде тук, за да се срещне с Великия Учител! " Борис Николов Една седмица преди брат Цеко да си замине, Учителят го пита: "Ти, Цеко, в другия живот като дойдеш, какъв искаш да станеш? " И брат Цеко, както обича да се изразява в римувани изрази, казва: "Учителю, аз искам да се родя като поет, за да измета от света всичката смет!
към текста >>

Тя толкова много се смутила и започнала да плаче тихо.
То е възнаграждение за вярата Ви в закона". Ричка е необикновено възбудена от този разговор с Учителя. Той я пита: "Има ли нещо да Ме питаш и да искаш? " - "Учителю, ще се омъжа ли скоро и за кого? " Учителят я погледнал, после навел глава и според Ричка, Той заспал. Тя толкова много се смутила и започнала да плаче тихо. Казала си: "Аз с глупавия си въпрос за женитбата го успах." Тя така си мислела, защото за пръв път е пред Учителя. През цялото време тя плаче, защото смята, че е виновна за това състояние на Учителя. След около пет минути Учителят вдигнал глава, огледал я, а според Ричка, Той се е събудил и казал: "Потърпи още малко. Твоят жених сега е през девет морета, та в десето. Има дълго да пътува, докато пристигне тук.
към текста >>

През цялото време тя плаче, защото смята, че е виновна за това състояние на Учителя.
Той я пита: "Има ли нещо да Ме питаш и да искаш? " - "Учителю, ще се омъжа ли скоро и за кого? " Учителят я погледнал, после навел глава и според Ричка, Той заспал. Тя толкова много се смутила и започнала да плаче тихо. Казала си: "Аз с глупавия си въпрос за женитбата го успах." Тя така си мислела, защото за пръв път е пред Учителя. През цялото време тя плаче, защото смята, че е виновна за това състояние на Учителя. След около пет минути Учителят вдигнал глава, огледал я, а според Ричка, Той се е събудил и казал: "Потърпи още малко. Твоят жених сега е през девет морета, та в десето. Има дълго да пътува, докато пристигне тук. След девет месеца ще се нареди". Ричка си заминава за Нова Загора и никому не казва нищо.
към текста >>

76. ПРЕДСКАЗАНИЯ

Значи целият свят дойде на Изгрева, макар че всички плачехме, когато се разруши салонът и Изгревът и построиха там легации.
Всички ядоха, облизваха се и си спомняха думите на Учителя, че тези думи бяха не само храна за душата, но и станаха причина да се закупят тези дини и да си правят гощавка с тях. С тези пари направих паваж от Дървенишкото шосе до Изгрева. Вложих идея в този паваж, чрез този път целият свят да дойде до Учителя на Изгрева. Това се реализира. Днес всички посолства са горе на Изгрева. Значи целият свят дойде на Изгрева, макар че всички плачехме, когато се разруши салонът и Изгревът и построиха там легации. Крум Въжаров Цветана Щилянова е била около четири годишна, когато Учителят посещавал различни семейства, измервал главите с металически кръгове и правил свои изчисления. Родителите й попитали Учителя, за децата си. Тогава Той казал за нея, че ще стане художничка. Също тъй се сбъднало и това, което бил казал за брат й и сестра й.
към текста >>

Той отговори: "Когато една майка отива там, където детето й не трябва да иде, а то плаче подире й, тя трябва ли да му каже къде отива?
Макар че го вълнува здравословното състояние на майка му, не пита Учителя. Учителят минава покрай него и му казва: "Пътница е! ". И наистина, след известно време тя почина. Нестор Илиев Една сестра в мое присъствие попита Учителя дали не греши като крие от мъжа си, че дохожда на Изгрева. Той отговори: "Когато една майка отива там, където детето й не трябва да иде, а то плаче подире й, тя трябва ли да му каже къде отива? " По-късно същата сестра се оплака на Учителя, че мъжът й и родителите й непрекъснато я спират да не ходи на беседи на Изгрева. Тогава казал: "Тези хора трябва да разберат, че ако вие престанете да ходите на беседи тук на Изгрева и да слушате Словото на Бога, то баща ви трябва да си замине от този свят". И стана точно така. Нейният баща се помина точно в такъв период, когато сестрата беше абсолютно възпрепятствана да посещава Изгрева от домашните си.
към текста >>

77. ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ

Заведох я при Учителя и тя започна да плаче и да Му разправя: "Омъжих се, разбирахме се с мъжа ми, но там, където живея, е много страшно за мен.
За болната ще вземете грах с прясно краве масло и като го сготви, да яде, колкото може." Оказа се кучешка тения, която изчезна. Георги Радев Братовчедката ми Цонка пристигна от Русе и каза: "Како, заведи ме при Учителя, да видя Той какво ще ми каже! " Тя беше болна от страх, нерви, туберкулоза II стадий и нямаше деца. Правили й операция и й казали, че няма да има деца. Заведох я при Учителя и тя започна да плаче и да Му разправя: "Омъжих се, разбирахме се с мъжа ми, но там, където живея, е много страшно за мен. Чичото и свекърът всяка вечер слагат брадвите зад вратата да се убиват за имоти. Аз цяла нощ треперя. Не стига това, ами нямам и деца. Правих си две сложни операции и лекарите ми казаха, че няма да имам деца. От мъка съм се разболяла и от нерви, и от страх, от туберкулоза II стадий, все на легло лежа.
към текста >>

" А тя плаче, сълзите й текат, хълца.
Правих си две сложни операции и лекарите ми казаха, че няма да имам деца. От мъка съм се разболяла и от нерви, и от страх, от туберкулоза II стадий, все на легло лежа. Лекарите не ми дават да ставам. А затова, гдето нямам деца, свекърва ми иска да ни раздели със съпруга ми". Учителят й каза: "Няма нищо страшно, всичко ще се оправи! " А тя плаче, сълзите й текат, хълца. Учителят се смее и казва така: "След един месец ще ти изпратя писмо. Сега ще кажеш на свако си (на татко) да те заведе на Рила, да походиш малко. Не едно, а три деца ще отгледаш". И така, отидохме си вкъщи. Казахме на татко, той се засили веднага, беше енергичен и пъргав.
към текста >>

Хората пъшкат и плачат, пък тя пее."- "Не е болна, щом пее"- заключават колежките и влизат при мене.
"Как е Наталия? "- питат. "Ами, болна е, болна. Има огън, голям огън има, ама пее. Цял ден днеска пее. Хората пъшкат и плачат, пък тя пее."- "Не е болна, щом пее"- заключават колежките и влизат при мене. Аз ставам и весело ги посрещам. Но какво да им кажа? Не мога да им обяснявам, няма да ме разберат. Казвам им само, че ми е спаднала температурата и утре ще отида на училище. Наталия Чакова
към текста >>

Приготвиха и моите дрехи и всички плачеха около мене.
Сестра Олга Славчева заболяла тежко от испанска болест. Ето какво се случило с нея: "Един роднина дойде да ме заведе в родния ми град, за да умра там. При пътуването се чувствах много зле, положението ми се влоши, не можех нито да седна, нито да стана, задушавах се. По това време камбаната често биеше на умряло. Забраниха на сестра ми да ми казва кои мои другарки са умрели от болестта. Приготвиха и моите дрехи и всички плачеха около мене. Идваха лекари, но бързо си отиваха, като не можеха с нищо да ми помогнат. Извиках сестра си и й казах да напише писмо на Учителя, че съм на смъртно легло. Сестра ми веднага го написа и го изпрати. Когато близките ми отидоха в кухнята да вечерят и ме оставиха сама в стаята, изведнъж усетих някаква сила в себе си. Казах си: "Умирам, но за Тебе, Господи, още не съм живяла.
към текста >>

Мъжът й лекар и синът й студент- медик, които познаваха тази болест плачеха, че тя си отива, а те са безпомощни, не могат да й помогнат.
От това лекарство ще взема по една чаена лъжичка три пъти на ден преди ядене." Лекуването продължи около един месец и майка ми оздравя. Стоян Димитров - Варна В критичната си възраст леля Райна се разболя от Дюринг, болест, която и сега не могат да лекуват. По кожата на ръцете и цялото й тяло излизат мехури, пълни с вода, като при изгорено. Мъжът й лекар и синът й студент- медик, които познаваха тази болест плачеха, че тя си отива, а те са безпомощни, не могат да й помогнат. Леля прати майка ми да пита Учителя за нея. Той отговаря: "От нея зависи". Леля много добре схвана какво искаше да каже Учителят. Стана вегетарианка, отиде да живее на Изгрева, близо до Учителя. Здравословното й състояние се подобри и често ходеше на поляната да разговаря с Учителя.
към текста >>

78. ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ

Жена му отива с плач при Учителя и му казва, че детето й умира.
Често Той прилагаше прости и понякога дори невидими и чудновати начини. Паша Теодорова Брат ми имаше дъщеря на 6 години. Разболя се, вдигна висока температура, изпадна в безсъзнание. Занесоха я в Александровската болница, но и там положението не се подобрява. Жена му отива с плач при Учителя и му казва, че детето й умира. Той казва: "Майка, която обича детето си, то не може да умре. Иди и го вземи и му направи супичка да яде". Когато се върнала, детето отворило очи и казало: "Мамо, гладна съм". Георги Радев Георги започна да работи в тенекиената фабрика и си отрязва малко пръста.
към текста >>

И той бълнува, сумти, плаче и сънува, че жена му и една сестра го вземат под ръка и го завеждат при Учителя.
Иди и го вземи и му направи супичка да яде". Когато се върнала, детето отворило очи и казало: "Мамо, гладна съм". Георги Радев Георги започна да работи в тенекиената фабрика и си отрязва малко пръста. Стана инфекция, той почна да бълнува и в бълнуването му го гонят едни черни духове. И той бълнува, сумти, плаче и сънува, че жена му и една сестра го вземат под ръка и го завеждат при Учителя. А Учителят е пред салона до прозореца и с едно ренде рендосва дъската на прозореца. Водят го затуй, че тези черни духове, които го гонят, искат да му вземат главата. И в това време като го гонили, явява се Учителят и черните духове се отстраняват. Като видели Учителя, се отстраняват тия черните и Учителят им казал: "Оставете го, аз гарантирам за него за 10 години". След съня му го завеждат при Учителя.
към текста >>

В това време в къщата се разнася отчаян плач.
Велик Константинов 1907 г., срещу Нова година Учителят пристига в Бургас, отсяда у брат Тодор Стоименов, който живее в дома на гърка Апостолидис, богат търговец и лихвар. Вечерта приятелите ще посрещат Новата година. Масата е сложена, а какво няма на тази маса, изобилие голямо: бели хлябове, приготвени от сестрите и плодове - ябълки, круши, смокини, орехи, портокали, фурми, маслини, всичко от най-хубавото. Стаята празнично осветена, гостите са насядали вече на масата, вечерята ще почва. В това време в къщата се разнася отчаян плач. Всички гледат с недоумение. Брат Стоименов пояснява: "Детето на хазяина е тежко болно. Днес викаха лекарски консулт, лекарите вдигнаха ръце и сега майката плаче." В това време вратата се отваря и на прага застава Апостолидис и жена му, облени в сълзи. "Учителю, помогни на детенцето ни, загива. Едничка рожба ни е.
към текста >>

Днес викаха лекарски консулт, лекарите вдигнаха ръце и сега майката плаче." В това време вратата се отваря и на прага застава Апостолидис и жена му, облени в сълзи.
Масата е сложена, а какво няма на тази маса, изобилие голямо: бели хлябове, приготвени от сестрите и плодове - ябълки, круши, смокини, орехи, портокали, фурми, маслини, всичко от най-хубавото. Стаята празнично осветена, гостите са насядали вече на масата, вечерята ще почва. В това време в къщата се разнася отчаян плач. Всички гледат с недоумение. Брат Стоименов пояснява: "Детето на хазяина е тежко болно. Днес викаха лекарски консулт, лекарите вдигнаха ръце и сега майката плаче." В това време вратата се отваря и на прага застава Апостолидис и жена му, облени в сълзи. "Учителю, помогни на детенцето ни, загива. Едничка рожба ни е. Лекарите не могат да му помогнат." Учителят им казва: "Идете при детето! " След това изпраща пет сестри в съседната стая да се молят. Изважда от джоба си една чиста, бяла кърпичка, дава я на брат Пеню и му казва: "Иди, покрий лицето на детето!
към текста >>

Бащата и майката плачат при леглото, около детето новогодишни подаръци, играчки най-скъпи и най-хубави.
Изважда от джоба си една чиста, бяла кърпичка, дава я на брат Пеню и му казва: "Иди, покрий лицето на детето! " Брат Пеню отива. Вечерята почва. След малко Учителят взема от масата един хубав портокал, дава го на брат Пеню и му казва: "Иди, та го дай на детето! " Брат Пеню отива. Бащата и майката плачат при леглото, около детето новогодишни подаръци, играчки най-скъпи и най-хубави. Брат Пеню вдига кърпичката. Детенцето отваря очи. Пеню му подава портокала, детето го взема с ръчичките си и се усмихва. Родителите още хълцали и нищо не видели. След малко детето седнало и взело да прибира играчките около себе си.
към текста >>

Когато родителите вдигнали глави и видели, че детето им седи на леглото и играе с играчките си, те вече плачели от радост.
Брат Пеню вдига кърпичката. Детенцето отваря очи. Пеню му подава портокала, детето го взема с ръчичките си и се усмихва. Родителите още хълцали и нищо не видели. След малко детето седнало и взело да прибира играчките около себе си. Когато родителите вдигнали глави и видели, че детето им седи на леглото и играе с играчките си, те вече плачели от радост. Всички били насядали на трапезата, когато родителите дошли да благодарят на Учителя за оздравяването на детето. Всички присъстващи били преизпълнени с радост от това, което видели с очите си, което се дало да усили вярата им и да познаят Учителя. Вечерята минала при преливаща в душите радост, която нямала равна на себе си. На сутринта рано на връх Нова година на вратата на брат Стоименов се чука. Влизат Апостолидис и жена му пак облени в сълзи, но сълзи на благодарност и радост.
към текста >>

79. БОЖЕСТВЕНА ЗАКРИЛА

Аз минах покрай Него и плачех.
Единият я спъва с крак и тя полита и пада към земята. Тогава се сеща и извиква: "Учителю! " Разказваше ми: "Онези, като че ли нещо видяха - така се уплашиха, че побягнаха от мен. Какво видяха, не зная. Но когато се прибрах на "Изгрева", Учителят стоеше на балкона и ме чакаше. Аз минах покрай Него и плачех. Учителят ме запита: "Как е, сестра? " - "Благодаря Ви, Учителю, за помощта", а Той продължи: "И друг път не закъснявай, за да не изкушаваш другите и да не заангажираш Небето и Бога." Такива случаи имаше много, но нито един с другия не си схождаше. По този път от града за "Изгрева" нито една сестра не пострада, но много имаха различни опитности как Учителят ги е охранявал и пазил. Вие ще ги намерите, ако - разбира се - бъдат описани от потърпевшите. Мария Тодорова
към текста >>

Тя се тревожеше много, непрекъснато плачеше, не можеше да работи, предаваше тревогата си върху мен и това беше толкова потискащо, че създаваше напрежение у дома.
Тази опитност му доказва кой е Учителят и какви са Неговите възможности. Такива опитности той е имал много. Описал ги е, но са изчезнали. Вергилий Кръстев Рожденият брат на Станка беше участвал във войната и бе паднал в плен. Тя се тревожеше много, непрекъснато плачеше, не можеше да работи, предаваше тревогата си върху мен и това беше толкова потискащо, че създаваше напрежение у дома. Тогава аз една сутрин реших да отида при Учителя и го помолих да помогне на Станкиния брат, за да се завърне от плен жив и здрав. Учителят ме погледна с укор: "Защо ме молиш за хора, които не са за Господа, а чужди? " Аз се стъписах, но пак се помолих: "Учителю, нека се върне, защото Станка непрекъснато плаче и това още повече ме тормози." Погледна ме и изрече: "Е, хайде, от мен да мине". И направи един жест с ръка. Учителят се съгласи, но се съгласи само и само в дома ми да се премахне това напрежение и непоносимата обстановка.
към текста >>

" Аз се стъписах, но пак се помолих: "Учителю, нека се върне, защото Станка непрекъснато плаче и това още повече ме тормози." Погледна ме и изрече: "Е, хайде, от мен да мине".
Вергилий Кръстев Рожденият брат на Станка беше участвал във войната и бе паднал в плен. Тя се тревожеше много, непрекъснато плачеше, не можеше да работи, предаваше тревогата си върху мен и това беше толкова потискащо, че създаваше напрежение у дома. Тогава аз една сутрин реших да отида при Учителя и го помолих да помогне на Станкиния брат, за да се завърне от плен жив и здрав. Учителят ме погледна с укор: "Защо ме молиш за хора, които не са за Господа, а чужди? " Аз се стъписах, но пак се помолих: "Учителю, нека се върне, защото Станка непрекъснато плаче и това още повече ме тормози." Погледна ме и изрече: "Е, хайде, от мен да мине". И направи един жест с ръка. Учителят се съгласи, но се съгласи само и само в дома ми да се премахне това напрежение и непоносимата обстановка. Да, това беше Божие благословение към дома ми и за всички, които живееха в него. Аз бях успокоена, върнах се у дома и разказах всичко и за мен проблема вече не съществуваше, а трябваше да се мине време и братът на Станка да се завърне. Около Учителя бе винаги пълно с работници от Невидимия свят, които чакаха като дежурни Учителят да изрече само една дума, за да тръгнат и да изпълняват волята Му по своите невидими пътища.
към текста >>

80. ДА ПОЗНАЕШ ГОСПОДА

Препрочита отново статията и плаче от радост.
Завежда го у дома си и му предоставя гостната стая. След като се нахранили, след като се разговорили за войната, накрая Руси Караиванов му дава една беседа от Учителя, преведена на руски, за да се занимава, докато заспи. Брат Руси е доволен, защото са се сбъднали думите на Учителя, че славянството е непобедимо и че Русия има мисия в света. Ето горе, в неговата стая, определена за гости, сега почива руски офицер и чете беседа от Учителя на руски. Той взима и разгръща отново онзи вестник "Братство", от който бе научил какъв ще бъде изходът на войната. Препрочита отново статията и плаче от радост. По едно време в стаята му нахлува руският офицер. Пита го: "Какво е това? Кой го е написал? Жив ли е този човек? Такова нещо аз никога не съм срещал и няма никъде написано по света.
към текста >>

81. ДАВАНЕ

С плач проговорил: "Учителю, кошерите измряха." - "Онези, които работеха за Бога и те ли измряха?
Есента били затворени кошерите, както винаги се прави да презимуват и да не измръзнат. Обаче през пролетта отишъл на пчелина и какво да види - всички пчели от 120-те кошера измрели до една. Не останал нито един кошер и нито една пчела. Стоял като попарен и пребит. Отишъл при Учителя да провери каква е тази работа и защо кошерите са измрели. С плач проговорил: "Учителю, кошерите измряха." - "Онези, които работеха за Бога и те ли измряха? " - "И те измряха, Учителю." - "Какво направи с меда? " - "Продадох го като си казах, че Господ не яде мед." Учителят го запитал: "Ти как мислиш вече, Господ яде ли мед? " Пчеларят мълчи, навел глава засрамено и леко, леко се отдалечил от Учителя. На следващия ден Учителят ни разказа този случай и спомена, че той се подчинява на закона на десятъка за Бога. А този закон е закон за окултния ученик и за него не веднъж сме говорили.
към текста >>

След това нека се жени, нека се мъчи, нека страда, нека плаче и т.н.
Той не трябва да подпушва този подтик. И ако даром дава, даром ще получи. В който момент решите да живеете по тоя начин, вие ще имате помощта на всички добри, възвишени същества по лицето на Земята. Идеалният човек така разрешава въпросите за себе си, че за благата, които животът дава, той се явява последен кандидат. Който не е последен, нека се яви по реда си, да вземе стоте декара земя. След това нека се жени, нека се мъчи, нека страда, нека плаче и т.н. Когато всичко става по естествен път, то е в реда на нещата. Та когато казвам, че човек не трябва да плаче, аз имам предвид идеалния човек, който последен се ползва от благата. Той трябва да се радва, а не да плаче. Който не е последен, той трябва да скърби и да се радва, да плаче и да се смее. Последният, обаче, е велик човек.
към текста >>

Та когато казвам, че човек не трябва да плаче, аз имам предвид идеалния човек, който последен се ползва от благата.
В който момент решите да живеете по тоя начин, вие ще имате помощта на всички добри, възвишени същества по лицето на Земята. Идеалният човек така разрешава въпросите за себе си, че за благата, които животът дава, той се явява последен кандидат. Който не е последен, нека се яви по реда си, да вземе стоте декара земя. След това нека се жени, нека се мъчи, нека страда, нека плаче и т.н. Когато всичко става по естествен път, то е в реда на нещата. Та когато казвам, че човек не трябва да плаче, аз имам предвид идеалния човек, който последен се ползва от благата. Той трябва да се радва, а не да плаче. Който не е последен, той трябва да скърби и да се радва, да плаче и да се смее. Последният, обаче, е велик човек. Когато хората бъдат последни по ред в своите желания, Бог ще изтрие сълзите им. Тогава хората ще бъдат едно тяло, един ум, едно сърце.
към текста >>

Той трябва да се радва, а не да плаче.
Идеалният човек така разрешава въпросите за себе си, че за благата, които животът дава, той се явява последен кандидат. Който не е последен, нека се яви по реда си, да вземе стоте декара земя. След това нека се жени, нека се мъчи, нека страда, нека плаче и т.н. Когато всичко става по естествен път, то е в реда на нещата. Та когато казвам, че човек не трябва да плаче, аз имам предвид идеалния човек, който последен се ползва от благата. Той трябва да се радва, а не да плаче. Който не е последен, той трябва да скърби и да се радва, да плаче и да се смее. Последният, обаче, е велик човек. Когато хората бъдат последни по ред в своите желания, Бог ще изтрие сълзите им. Тогава хората ще бъдат едно тяло, един ум, едно сърце. Като дойде някой при мене, няма да му дам хапка; цял самун хляб ще му дам, пък хапката ще оставя за мене.
към текста >>

Който не е последен, той трябва да скърби и да се радва, да плаче и да се смее.
Който не е последен, нека се яви по реда си, да вземе стоте декара земя. След това нека се жени, нека се мъчи, нека страда, нека плаче и т.н. Когато всичко става по естествен път, то е в реда на нещата. Та когато казвам, че човек не трябва да плаче, аз имам предвид идеалния човек, който последен се ползва от благата. Той трябва да се радва, а не да плаче. Който не е последен, той трябва да скърби и да се радва, да плаче и да се смее. Последният, обаче, е велик човек. Когато хората бъдат последни по ред в своите желания, Бог ще изтрие сълзите им. Тогава хората ще бъдат едно тяло, един ум, едно сърце. Като дойде някой при мене, няма да му дам хапка; цял самун хляб ще му дам, пък хапката ще оставя за мене. Аз на хората никога малко не давам.
към текста >>

82. СЕБЕВЛАДЕЕНЕ

Защо плачете?
Вие отивате в един свят, отивате при Бога, където всички същества имат пълен контрол върху себе си, господари са на себе си. Такива трябва да бъдете и вие. Никаква външна сила да не може да ви измести от вашата опорна точка! Когато ни предизвикват, трябва да мълчим. Някой задигнал всичките ми пари...Ако живея в Божията Любов, няма да трепна, като че нищо не съм загубил. Защо плачете? - Запазете вътрешния си мир и за нищо на света не го нарушавайте и на парчета да ви късат. Когато ви ударят, не само че не трябва да отвръщате, но не трябва даже да забележите, че са ви ударили. Ученикът на Божествената Школа трябва да живее по закона на Любовта. И да го удари някой, той нищо не усеща; той е съсредоточен в мисълта си - никаква външна сила не е в състояние да наруши неговия вътрешен мир. Новото седи в противоречията.
към текста >>

83. РАДОСТ И СКРЪБ

Като плачете, събирайте сълзите си в кърпичка, за да види Бог, че ги цените.
От радостите и скърбите, през които минава, човек познава правилно ли живее или неправилно. Умен е онзи, който може да смени скръбта в радост. Ако носите сребърен пръстен, ще страдате по-малко. Ако вие страдате, намерете един човек, който се радва. Когато сте скръбни, обременени от нещо, направете следния опит: Вземете една кофа и полейте с нея десет пъти вода върху някой голям камък, като си кажете: "Както водата измива камъка, така нека измие, нека отнесе и моята скръб." Като плачете, събирайте сълзите си в кърпичка, за да види Бог, че ги цените. Казваш: Много плаках, много страдах. Значи, ти си пролял най-ценното на земята. Събирайте сълзите си! Повече от 10 минути да не се плаче. Даже 5 минути, когато плачеш, достатъчно е.
към текста >>

Повече от 10 минути да не се плаче.
Когато сте скръбни, обременени от нещо, направете следния опит: Вземете една кофа и полейте с нея десет пъти вода върху някой голям камък, като си кажете: "Както водата измива камъка, така нека измие, нека отнесе и моята скръб." Като плачете, събирайте сълзите си в кърпичка, за да види Бог, че ги цените. Казваш: Много плаках, много страдах. Значи, ти си пролял най-ценното на земята. Събирайте сълзите си! Повече от 10 минути да не се плаче. Даже 5 минути, когато плачеш, достатъчно е. Само в събота няма да плачете. Тогава ще сте радостни, весели. Всички други дни ще правите всичко, но в събота няма да плачете и няма да перете. Скрийте се дълбоко във вашите страдания, никой да не ги подозира.
към текста >>

Даже 5 минути, когато плачеш, достатъчно е.
Като плачете, събирайте сълзите си в кърпичка, за да види Бог, че ги цените. Казваш: Много плаках, много страдах. Значи, ти си пролял най-ценното на земята. Събирайте сълзите си! Повече от 10 минути да не се плаче. Даже 5 минути, когато плачеш, достатъчно е. Само в събота няма да плачете. Тогава ще сте радостни, весели. Всички други дни ще правите всичко, но в събота няма да плачете и няма да перете. Скрийте се дълбоко във вашите страдания, никой да не ги подозира. Във време на скръб и страдание бъди неподвижен като материята.
към текста >>

Само в събота няма да плачете.
Казваш: Много плаках, много страдах. Значи, ти си пролял най-ценното на земята. Събирайте сълзите си! Повече от 10 минути да не се плаче. Даже 5 минути, когато плачеш, достатъчно е. Само в събота няма да плачете. Тогава ще сте радостни, весели. Всички други дни ще правите всичко, но в събота няма да плачете и няма да перете. Скрийте се дълбоко във вашите страдания, никой да не ги подозира. Във време на скръб и страдание бъди неподвижен като материята. Във време на радост и веселие, бъди подвижен като живота.
към текста >>

Всички други дни ще правите всичко, но в събота няма да плачете и няма да перете.
Събирайте сълзите си! Повече от 10 минути да не се плаче. Даже 5 минути, когато плачеш, достатъчно е. Само в събота няма да плачете. Тогава ще сте радостни, весели. Всички други дни ще правите всичко, но в събота няма да плачете и няма да перете. Скрийте се дълбоко във вашите страдания, никой да не ги подозира. Във време на скръб и страдание бъди неподвижен като материята. Във време на радост и веселие, бъди подвижен като живота. Искате ли да не скърбите, идете при канарите. Те ще ви научат как да носите скърбите си.
към текста >>

84. БОГАТСТВО

Ако вървиш по широкия път, ще научиш много неща, но в края на краищата ще плачеш.
Каквото постигнеш в тесния път, всичко ще бъде добро. Ако искаш добрите последствия на живота, търси тесния път! Там, каквото искаш, можеш да постигнеш. Широкият път - ще дойде една криза, от която всички богатства ще изгубиш. Ще останеш последен сиромах и най-после ще те погребат на държавни разноски. Ако вървиш по широкия път, ще научиш много неща, но в края на краищата ще плачеш. Ще бъдеш пръв и богат, но ще свършиш като последен сиромах. А в тесния път ще бъдеш беден, но ще умреш като милионер. В тесния път всичко ще се превърне на добро. В тесния път всичко ще придобиеш - богатство, знание; а в широкия път всичко ще изгубиш. Малцина се интересуват от въпроса за раждането в трите свята - умствен, сърдечен и волев и запитват, какво да правят, за да станат богати.
към текста >>

85. БЛАГОДАРНОСТ

След това започваш да плачеш и да се молиш.
Тогава те казват: Вземете му половината хляб. Пак си недоволен. Взимат половина от останалия хляб. Ако продължаваш да бъдеш недоволен, ще вземат още половин парче от останалото. Недоволството ти ще те доведе дотам, че ще вземат и последната ти хапка. След това започваш да плачеш и да се молиш. Дават ти едно просено зрънце. Ако си благодарен, ще ти дадат две зрънца. Продължаваш да благодариш - ще ти дадт 3-4-5 зрънца. Така ще увеличават зрънцата, докато се научиш да благодариш и на малкото. Ако те сполети малко зло, благодари.
към текста >>

86. МОЛИТВИ И ФОРМУЛИ

И как можеше да не плача в това тежко състояние?
Елена Андреева Легнах си здрава. Събудих се през нощта и чувствам, че цялата ми дясна страна е схваната, парализирана. Почувствах също и тежест в мозъка. Значи аз съм парализирана. И как можеше да не плача в това тежко състояние? В този момент нещо отвътре ми каза: "Недей плака, а се моли." И аз започнах да се моля, но така живо, както рядко съм се молила. Представях си Христа до мене тъй жив, а не както е по иконите. Представих си го физически и Му говорих тъй: "Ти, Господи, спаси тримата младенци в огнената пещ. Ти спаси Данаила от устата на лъвовете, спаси жената от кръвотечение, когато се докосна до дрехата Ти. Моля Ти се, Господи, помогни и на мене."
към текста >>

Той лежи, едва диша и започва да плаче сърцераздирателно и неутешимо.
Нашият офицер повтаря молбата си. Войникът мълчи и трети път офицерът се обръща към него със същата молба. Противниковият войник му казва: "Бягай! " Той почва да тича, отдалечава се от мястото на екзекуцията и отпаднал, изморен, не ял три дни, след тези силни преживявания, пада на земята изнемощял и безсилен. В този момент чува гърмежите и разбира, че другарите му са избити. Той лежи, едва диша и започва да плаче сърцераздирателно и неутешимо. След един ден армията пристига и го прибира при своите близки. Тодор Божков Когато германците окупирали Латвия, при една акция били заловени 13 души и осъдени от военния съд на разстрел. Дошъл денят за провеждане присъдата в изпълнение. Първият бил разстрелян, вторият и следват залповете... Между тези осъдени, 13-ият човек бил от Бялото Братство.
към текста >>

87. ОТВЪДЕН СВЯТ

Няма какво да плачете за умрелия, той се преструва, че е умрял.
Тежко е положението на душата и духа, докато се освободят от връзките на тялото. Хубаво е човек да не вижда как се събаря тялото му. Затова да не се привързва много към земята, към вещите и близките и да прощава. Гледайте да прощавате веднага на хората, за да може като умрете, веднага да се освободите. Иначе душата ви дълго ще гледа изгниването на тялото. Няма какво да плачете за умрелия, той се преструва, че е умрял. Защо не плачете за един човек, когато греши? Аз плача за хората, само когато не се обичат. За умрелия не плача, защото зная, че смърт няма. Под думата "душа" аз разбирам онова, което си ти, човекът. Що е душата?
към текста >>

Защо не плачете за един човек, когато греши?
Хубаво е човек да не вижда как се събаря тялото му. Затова да не се привързва много към земята, към вещите и близките и да прощава. Гледайте да прощавате веднага на хората, за да може като умрете, веднага да се освободите. Иначе душата ви дълго ще гледа изгниването на тялото. Няма какво да плачете за умрелия, той се преструва, че е умрял. Защо не плачете за един човек, когато греши? Аз плача за хората, само когато не се обичат. За умрелия не плача, защото зная, че смърт няма. Под думата "душа" аз разбирам онова, което си ти, човекът. Що е душата? - То е човекът в своята същина, която не може да умре.
към текста >>

Аз плача за хората, само когато не се обичат.
Затова да не се привързва много към земята, към вещите и близките и да прощава. Гледайте да прощавате веднага на хората, за да може като умрете, веднага да се освободите. Иначе душата ви дълго ще гледа изгниването на тялото. Няма какво да плачете за умрелия, той се преструва, че е умрял. Защо не плачете за един човек, когато греши? Аз плача за хората, само когато не се обичат. За умрелия не плача, защото зная, че смърт няма. Под думата "душа" аз разбирам онова, което си ти, човекът. Що е душата? - То е човекът в своята същина, която не може да умре. И онзи, който не вярва, след като умре, ще види, че не умира.
към текста >>

За умрелия не плача, защото зная, че смърт няма.
Гледайте да прощавате веднага на хората, за да може като умрете, веднага да се освободите. Иначе душата ви дълго ще гледа изгниването на тялото. Няма какво да плачете за умрелия, той се преструва, че е умрял. Защо не плачете за един човек, когато греши? Аз плача за хората, само когато не се обичат. За умрелия не плача, защото зная, че смърт няма. Под думата "душа" аз разбирам онова, което си ти, човекът. Що е душата? - То е човекът в своята същина, която не може да умре. И онзи, който не вярва, след като умре, ще види, че не умира. Той само се чуди, понеже е мислил, че ще умре.
към текста >>

Всички сегашни хора, които умират, за които вие плачете, често са крайно весели и щастливи.
Що е душата? - То е човекът в своята същина, която не може да умре. И онзи, който не вярва, след като умре, ще види, че не умира. Той само се чуди, понеже е мислил, че ще умре. Като умре, ще види, че не само не е умрял, но е оживял, станал е радостен и весел. Всички сегашни хора, които умират, за които вие плачете, често са крайно весели и щастливи. Тия, които плачат тук на Земята, те плачат от съвсем други съображения. Не ви казвам, че трябва да желаем смъртта, но казвам: Ония, които са заминали за другия свят, от другия свят помагат повече, отколкото ако са на този свят. Нашите хубави мисли към заминалите са храна за тях. Соковете, които самите мисли и чувства съдържат, ги хранят. Вашите близки заминали са във вас, вие ги възпитавате.
към текста >>

Тия, които плачат тук на Земята, те плачат от съвсем други съображения.
- То е човекът в своята същина, която не може да умре. И онзи, който не вярва, след като умре, ще види, че не умира. Той само се чуди, понеже е мислил, че ще умре. Като умре, ще види, че не само не е умрял, но е оживял, станал е радостен и весел. Всички сегашни хора, които умират, за които вие плачете, често са крайно весели и щастливи. Тия, които плачат тук на Земята, те плачат от съвсем други съображения. Не ви казвам, че трябва да желаем смъртта, но казвам: Ония, които са заминали за другия свят, от другия свят помагат повече, отколкото ако са на този свят. Нашите хубави мисли към заминалите са храна за тях. Соковете, които самите мисли и чувства съдържат, ги хранят. Вашите близки заминали са във вас, вие ги възпитавате. И те играят с вас гимнастика, и когато се чувствате изморени, това са вашите дядовци.
към текста >>

88. КОЙ СПАСИ БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ

Те плачеха на глас от тази проповед на Боян Боев и неговото застъпничество.
" Аз не мога да крада, а вие, ако ги задържите, значи крадете и сте престъпили и газите тези десет заповеди и сте противни на Йехова, на Саваот, на Бога, Което е едно и също! Бог поругаем не бива! Амин! " Евреите стояха като гръмнати. Те плачеха на глас от тази проповед на Боян Боев и неговото застъпничество. След малко и Боян заплака. Тогава разбрахме, че друг говори чрез него, за да се застъпи за символите от скинията на евреите, които бяха донесени и оставени при нозете на Всемировия Учител. Това бе най-чудното явление, което ни се случи след заминаването Му и което засвидетелстваме в Дух и Истина! Диамантите с епруветката бяха предадени на еврейската делегация. Те се поклониха и си тръгнаха.
към текста >>

89. ТЪРПЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Той дойде на Изгрева и като видя как Учителя- налага с бастуна Граблашева, изведнъж преминава през такова разочарование и с плач напуска Изгрева.
Чужд ми е, не съм съгласен с Него. - След няколко месеца се разболя и почина. Имаше един брат Цветанов от Бургаско. Заради Учението на Учител? жена му го напусна, бе прогонен от службата си, беше безработен и изживяваше доста противоречия. Той дойде на Изгрева и като видя как Учителя- налага с бастуна Граблашева, изведнъж преминава през такова разочарование и с плач напуска Изгрева. Чули го да плаче: "Аз за това Учение напуснах жена, напуснах служба, напуснах всичко, за да се добера до Истината. А днес видях истината - Учителят да налага с бастун ученик. Край с мене! " И той с плач напусна Изгрева и се загуби от нашите среди. А нея хич не беше я еня, че е яла бой от Учителя, че някой се е разочаровал от Учението, заради бастуна на Учителя.
към текста >>

Чули го да плаче: "Аз за това Учение напуснах жена, напуснах служба, напуснах всичко, за да се добера до Истината.
- След няколко месеца се разболя и почина. Имаше един брат Цветанов от Бургаско. Заради Учението на Учител? жена му го напусна, бе прогонен от службата си, беше безработен и изживяваше доста противоречия. Той дойде на Изгрева и като видя как Учителя- налага с бастуна Граблашева, изведнъж преминава през такова разочарование и с плач напуска Изгрева. Чули го да плаче: "Аз за това Учение напуснах жена, напуснах служба, напуснах всичко, за да се добера до Истината. А днес видях истината - Учителят да налага с бастун ученик. Край с мене! " И той с плач напусна Изгрева и се загуби от нашите среди. А нея хич не беше я еня, че е яла бой от Учителя, че някой се е разочаровал от Учението, заради бастуна на Учителя. Така че Граблашева бе предметно учение за мнозина Учителят каза за нея: "Тя по-напред ходеше да вдига скандали на мъжа си в кантората, че се е срещал с жени.
към текста >>

" И той с плач напусна Изгрева и се загуби от нашите среди.
жена му го напусна, бе прогонен от службата си, беше безработен и изживяваше доста противоречия. Той дойде на Изгрева и като видя как Учителя- налага с бастуна Граблашева, изведнъж преминава през такова разочарование и с плач напуска Изгрева. Чули го да плаче: "Аз за това Учение напуснах жена, напуснах служба, напуснах всичко, за да се добера до Истината. А днес видях истината - Учителят да налага с бастун ученик. Край с мене! " И той с плач напусна Изгрева и се загуби от нашите среди. А нея хич не беше я еня, че е яла бой от Учителя, че някой се е разочаровал от Учението, заради бастуна на Учителя. Така че Граблашева бе предметно учение за мнозина Учителят каза за нея: "Тя по-напред ходеше да вдига скандали на мъжа си в кантората, че се е срещал с жени. Тук нейната ревност се обърна на друго място и сега тя ревнува всички, които се приближат към мен." Юрданка Жекова, Мария Тодорова Веднъж Балтова беше постила, дълъг пост изкарала - голямо геройство и отива при Учителя на Изгрева: "Аз ще остана при Вас!
към текста >>

90. УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ. ЖИВОТЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Виждам страдащи хора, но не плача за тях.
Мнозина ме запитват как живея аз. Ще ви кажа, ще бъда искрен. Гледам сериозно на живота, но никога не съм нито тъжен, нито радостен. Не нося отрицателни мисли в ума си. Някога се явяват сенки, но те не са реални. Виждам страдащи хора, но не плача за тях. Плачът не е състрадание. Питам ги колко продават скръбта си и я купувам. За мен е важно да не плачете, да изтрия сълзите ви; ако сте бедни - да ви покажа начин да се освободите от бедността; ако сте болни - да ви излекувам. Аз възприемам страданията, мъките на хората. Вечер, преди да легна, получавам телеграми от целия свят: някъде потъва параход - оправям пътя му; някъде момък вдигнал револвер срещу възлюбената си, иска да я убие; студент се оплаква, че професорът му иска да го скъса, той е добър ученик, ще подобри успеха си.
към текста >>

Плачът не е състрадание.
Ще ви кажа, ще бъда искрен. Гледам сериозно на живота, но никога не съм нито тъжен, нито радостен. Не нося отрицателни мисли в ума си. Някога се явяват сенки, но те не са реални. Виждам страдащи хора, но не плача за тях. Плачът не е състрадание. Питам ги колко продават скръбта си и я купувам. За мен е важно да не плачете, да изтрия сълзите ви; ако сте бедни - да ви покажа начин да се освободите от бедността; ако сте болни - да ви излекувам. Аз възприемам страданията, мъките на хората. Вечер, преди да легна, получавам телеграми от целия свят: някъде потъва параход - оправям пътя му; някъде момък вдигнал револвер срещу възлюбената си, иска да я убие; студент се оплаква, че професорът му иска да го скъса, той е добър ученик, ще подобри успеха си. На момъка казвам, че тя го обича и той се отказва от намерението си.
към текста >>

За мен е важно да не плачете, да изтрия сълзите ви; ако сте бедни - да ви покажа начин да се освободите от бедността; ако сте болни - да ви излекувам.
Не нося отрицателни мисли в ума си. Някога се явяват сенки, но те не са реални. Виждам страдащи хора, но не плача за тях. Плачът не е състрадание. Питам ги колко продават скръбта си и я купувам. За мен е важно да не плачете, да изтрия сълзите ви; ако сте бедни - да ви покажа начин да се освободите от бедността; ако сте болни - да ви излекувам. Аз възприемам страданията, мъките на хората. Вечер, преди да легна, получавам телеграми от целия свят: някъде потъва параход - оправям пътя му; някъде момък вдигнал револвер срещу възлюбената си, иска да я убие; студент се оплаква, че професорът му иска да го скъса, той е добър ученик, ще подобри успеха си. На момъка казвам, че тя го обича и той се отказва от намерението си. Като отговоря на всички телеграми,тогава заспивам. Аз чувствам Единството по следния начин: като обичаш някого - мене обичаш; като поливаш едно цвете, аз се радвам, понеже то се радва.
към текста >>

Като видя, че някой плаче, ще го утеша без да ме види.
Най-близко до мене е този, който чете беседите и прилага прочетеното. Така се свързва с Божествения Дух, Който е говорил чрез мене. Аз не мисля да живея в България. Аз не мисля да живея даже на Земята. Един ден ще се върна в своето Отечество и от друго място ще ви гледам и тогава няма да правя добро, както сега, да ви проповядвам. Като видя, че някой плаче, ще го утеша без да ме види. Ще бъда невидим. Ако вярвате в моите думи, добре ще бъде за вас. А пък ако не вярвате, сухи дървета ще станете. Вие ще опитате всичко това. Често ви питат: "Като умре Учителят ви, кой ще Го замести?
към текста >>

91. ДУХОВЕНСТВОТО

Знаят ли светите старци какво ще стане с тях, ако аз само един път се оплача на Господа?
Питам ви: Знаете ли откъде ида и как съм приет? - Аз ида от далечен път. Как ме приеха българите? Българското духовенство се плаши да не им отнема богатството. Знаят ли нашите свещеници какво ще стане с тях, ако си послужа със знанието, което имам? Знаят ли светите старци какво ще стане с тях, ако аз само един път се оплача на Господа? Аз още не съм дал нито едно оплакване до Невидимия свят. Ако напиша едно оплакване до съществата в Невидимия свят, знаете ли какво ще стане? Нека знаят светите старци, че не хулят мене, а хулят Господа! Те хулят Божието Име и ме наричат "лъжеучител". За тази дума аз няма да ги извиня никога!
към текста >>

Ако бяха живели по закона на Любовта, нямаше да плачат и страдат.
Ще ги пръсна в пространството, там да чакат 500-600 години, докато дойде Новата култура. След това ще кажа: Пратете тези братя на Земята да видят как се работи с Любов. Новата култура изисква нови хора. Тогава те ще разберат как може да се живее. Ще прекарат в пространството, докато се справят с миналите си грехове. Ако бяха живели по закона на Любовта, нямаше да плачат и страдат. Днес ви кръщавам: Заповядайте, ето как може да се живее по братски. Тогава няма да има вече лъжа и измама. Аз ще ви целуна братски. В новия живот няма да има владици и попове.
към текста >>

92. ГОНЕНИЯ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ И БРАТСТВОТО

Учителят се изправи пред нас и ни запита: "Защо плачете?
На другия ден някои от братята си заминаваха по домовете, понеже съборът беше свършил и идваха да се сбогуват с Учителя. Ние с Величка Ватева и Величка Стойчева бяхме приготвили хубав обяд за всички. Тъкмо бяхме насядали край масата и по обичая си казвахме молитвата, брат Деню Цанев дойде задъхан от бързане и предупреди: "Учителю, веднага трябва да си заминете от Търново, иначе ще Ви изпратят по етапен ред." Без да е взел една хапка от обеда, Учителят събра багажа Си и бързо се приготви за тръгване. Предаде ми тефтерчетата и други неща, които винаги носеше със Себе си и ми каза да Му ги върна, когато отново се срещнем. На тръгване аз и сестрите се разплакахме от притеснение. Учителят се изправи пред нас и ни запита: "Защо плачете? Запазете вътрешния си мир и за нищо на света не го нарушавайте и на парчета да ви късат! " След като Го изпратихме, никой вече нямаше желание да се храни. На другия ден разбрахме, че Учителят си е заминал за София спокоен и весел. Но оттогава правеше съборите в столицата и нямаше желание да идва в Търново. Елена Иларионова
към текста >>

Виждам как се забива ножът в гърдите на някого, чувам как вика, плаче, моли се тоя човек, докато издъхне.
Някой ме пита: "Защо побеляха косите ти? " - От вашите убийства. По силата на кармичния закон и аз съм замесен в тях. И вашите коси побеляха по същата причина. Всеки момент, когато стават престъпления, аз ги чувствам, вземам участие в страданията на хората. Виждам как се забива ножът в гърдите на някого, чувам как вика, плаче, моли се тоя човек, докато издъхне. Някъде убиват жена или дете. А тия с одеждите минават край страданията и казват: "Да пукнат тия от новото учение, които разрушават държавата! " Лошото е, че аз няма да пукна. Защо? Защото ще изкарам всичките дяволи от българите, от свещениците, от владиците. Няма да оставя в България нито един дявол!
към текста >>

93. ПОБОЯТ НАД УЧИТЕЛЯ

И сега като си спомня, започвам да плача.
Точно така разсъждаваха и мислеха всички. Учителят пак им каза: "Вижте си работата! " - и те се разотидоха. Учителят се обърна към мен и съвсем естествено ме поведе със Себе си. Защо, не зная. И сега като си спомня, започвам да плача. Това са силни неща, които не мога да преживея така лесно. Учителят поведе само мен, най-малкия и най-слабия ученик, отидохме на полянката и започнахме да я обикаляме. Всички се спряха до боровете и не смееха да се приближат до нас, защото разбраха, че Учителят иска да бъде с мен. Заедно обикаляхме поляната, където играехме Паневритмията. Това, което съм преживял с Него, ми бе достатъчно за цяла вечност.
към текста >>

Като си спомням, започвам да плача.
Учителят поведе само мен, най-малкия и най-слабия ученик, отидохме на полянката и започнахме да я обикаляме. Всички се спряха до боровете и не смееха да се приближат до нас, защото разбраха, че Учителят иска да бъде с мен. Заедно обикаляхме поляната, където играехме Паневритмията. Това, което съм преживял с Него, ми бе достатъчно за цяла вечност. Какво страдание бе тогава - това бе неописуемо! Като си спомням, започвам да плача. И сега плача като разказвам тези неща, а отдавна не съм плакал - може би 30-40 години. И така, Учителят върви с мене и обикаляме поляната. Аз, най-нищожният човек на Земята, се движа с най-милия, най-скъпия, най-великия за мен Човек. Аз преживявам в себе си нещо необикновено. Някаква борба на титани се разгръща в мен, някаква велика борба се води в мен!
към текста >>

И сега плача като разказвам тези неща, а отдавна не съм плакал - може би 30-40 години.
Всички се спряха до боровете и не смееха да се приближат до нас, защото разбраха, че Учителят иска да бъде с мен. Заедно обикаляхме поляната, където играехме Паневритмията. Това, което съм преживял с Него, ми бе достатъчно за цяла вечност. Какво страдание бе тогава - това бе неописуемо! Като си спомням, започвам да плача. И сега плача като разказвам тези неща, а отдавна не съм плакал - може би 30-40 години. И така, Учителят върви с мене и обикаляме поляната. Аз, най-нищожният човек на Земята, се движа с най-милия, най-скъпия, най-великия за мен Човек. Аз преживявам в себе си нещо необикновено. Някаква борба на титани се разгръща в мен, някаква велика борба се води в мен! Ние сме седнали на скамейката до беседката.
към текста >>

Савка пада на колене пред Него, с плач започва да Му помага и Го облича.
Започна бързо приготовление. Трябваше да тръгнем рано сутринта. Багажът бе готов и ние чакаме Учителят да излезе от стаята си, а Той не излиза. Накрая Савка се качи горе да види защо Учителят се бави. Като влиза при Него, какво да види - Учителят прави неуспешни опити с парализираната си ръка да се облече. Савка пада на колене пред Него, с плач започва да Му помага и Го облича. Извика Паша и мен и ние Му помогнахме да слезе по стълбата и Го качихме в определената за Него кола. Със Савка седнахме нарочно на седалката зад Него, та ако има нужда, да можем да Му услужим. Докато пътувахме с колата, приех една мисъл: "В света има страдание. Някой трябва да го поеме и да го носи." Предполагам, че всички приятели видяха това страдание, което носи Учителят. Не беше леко изпитание, както за нас, така и за Него.
към текста >>

След това Го заобиколихме и плачейки от радост, целувахме ръката Му.
Тогава явно видях как Духът влезе в Него и развърза езика Му. Учителят изнесе много хубава беседа! След нея всички запяхме, просълзени от радост. Това бе голямо чудо - да се види как се вселява Духът в Учителя, как развърза езика Му и как чрез Него отново започна да тече Словото на Бога. След беседата отидохме на полянката и изиграхме Паневритмията. След това Го заобиколихме и плачейки от радост, целувахме ръката Му. Той също плачеше. Бяхме потресени от станалото пред всички ни чудо и благодаряхме на Бога. За мен остана паметно да видя вселяването на Великия Божи Дух на Словото на Бога чрез устата на Учителя. Мария Златева
към текста >>

Той също плачеше.
Учителят изнесе много хубава беседа! След нея всички запяхме, просълзени от радост. Това бе голямо чудо - да се види как се вселява Духът в Учителя, как развърза езика Му и как чрез Него отново започна да тече Словото на Бога. След беседата отидохме на полянката и изиграхме Паневритмията. След това Го заобиколихме и плачейки от радост, целувахме ръката Му. Той също плачеше. Бяхме потресени от станалото пред всички ни чудо и благодаряхме на Бога. За мен остана паметно да видя вселяването на Великия Божи Дух на Словото на Бога чрез устата на Учителя. Мария Златева
към текста >>

94. БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА

Но толкова ми е мъчно, че дойдох да се оплача."
Намираме се няколко сестри при Юрданка Жекова на разговор. След малко пристига разстроена сестра Янка от ул. "Бъкстон": - "Сестра Юрданке, знаеш ли каква сцена ми направи моят син днес? Грабна портрета на Учителя, който бе закачен на стената в хола и отиде към балкона, за да го хвърли навън, та тоя портрет да не го виждам. Аз припищях: "Как можеш да говориш така, като аз от малък съм те водила при Учителя и Той те е благославял." Измъкнах портрета от ръцете му и го прибрах. Но толкова ми е мъчно, че дойдох да се оплача." Юрданка я изслуша най-сериозно и отсече: "Момчето ти ще пострада." Ние, останалите, се опитахме да посмекчим обстановката, но Юрданка беше непреклонна: "Това ми каза моят ръководител да ти предам." След месец той и малкият син на Янка отишли да берат ягоди в едно село при приятели. Към обяд се задала буря и дъжд. Застанали под едно дърво. А големият й син излязъл на дъжда да го намокри, защото чувал, че летният дъжд е полезен.
към текста >>

Казах му: "Има да си заминава още един, а другите сте свободни, но трябва да засвидетелствате за това пророчество на останалите в града, че то бе изречено и че то бе изпълнено така, както трябва." Той засмян и зарадван се спусна да ми целува ръка и да плаче.
" Пита ме човекът, целият трепери уплашен, а аз не разбирам за какво ми говори. Накрая той ми разказа всичко, повтори моите думи и пророчеството, което съм казала, че място за г-н Дънов има в този град, но за присъстващите на онова заседание няма място в града. Пред очите ми се разкри картината на пророчествата и разбрах, че друг някой бе пророкувал чрез мен. Тогава аз направих сметка, че петима от тях бяха си заминали през седмица. А от ръководството беше останал още един. Казах му: "Има да си заминава още един, а другите сте свободни, но трябва да засвидетелствате за това пророчество на останалите в града, че то бе изречено и че то бе изпълнено така, както трябва." Той засмян и зарадван се спусна да ми целува ръка и да плаче. "Значи ние останалите ще оживеем? " - "Ще оживеете, за да бъдете свидетели и да разказвате на всички останали за съдбите человечески и за Силите Господни." Цанка Екимова Веднъж Учителят бил повикан в Обществена безопасност, придружаван от Тодор Стоименов и Симеон Симеонов. Първият тогава работел в представителството на "Сингер", а вторият бил секретар на Касационния съд.
към текста >>

95. ЕВАНГЕЛИЕ НА МИРА НА ИИСУС ХРИСТОС ОТ УЧЕНИКА ЙОАН /ЕВАНГЕЛИЕ НА ЕСЕИТЕ/

Истина ви казвам: ако вие нарушите дори един от нейните закони; ако повредите един от нейните членове на вашето тяло, то неизбежно ще заболеете много сериозно и ще има плач и скърцане на зъби.
Истина ви казвам: човекът е син на Майката-Земя; от нея синът човешки получава своето тяло, което расте, подобно на тялото на новороденото, хранещо се от гърдите на своята майка. Истина ви казвам: вие сте едно цяло с Майката-Земя; тя се намира във вас и вие в нея. От нея вие сте родени; живеете, благодарение на нея и в нея ще се върнете. Затова следвайте нейните закони, защото само този, който почита своята Земна Майка и следва нейните закони, може да живее дълго и да бъде щастлив. Защото вашето дишане е нейното дишане, вашата кръв - нейната кръв, вашите кости са нейните кости, вашата плът е нейната плът, вашите вътрешности са нейните вътрешности, вашите уши и очи са нейните уши и очи. Истина ви казвам: ако вие нарушите дори един от нейните закони; ако повредите един от нейните членове на вашето тяло, то неизбежно ще заболеете много сериозно и ще има плач и скърцане на зъби. Казвам ви: докато не следвате законите на вашата Майка, вие не ще успеете никак да избегнете смъртта. Но този, който реши да уважи законите на своята Майка, ще получи в замяна нейната привързаност. Тя ще излекува всички негови болести и той никога няма да боледува. Тя ще му подари дълъг живот, ще го пази от всяко нещастие - от огън, от вода и от ухапване на отровни змии. Защото вашата Майка ви е родила и тя поддържа живота във вас, тя ви е дала вашето тяло и никой, освен нея, не може да ви излекува.
към текста >>

96. ИДВАНЕТО НА ХРИСТОС И ВЪДВОРЯВАНЕ НА ЦАРСТВОТО БОЖИЕ НА ЗЕМЯТА

Христос казва: "Не плачете за Мен, но плачете за себе си, понеже иде ден на скръб." Няма да остане нито един, който да не страда като Христа.
Лошите хора ще напуснат Земята и ще идат към центъра на Земята на изправление. 2 000 км има земна кора, после идва 2 000 км празно пространство. След това идва едно вътрешно кълбо с радиус 2 000 км. На това кълбо отгоре живеят хора, които се осветяват с магнетизъм. Там ще бъдат изпратени лошите хора за изправление. Христос казва: "Не плачете за Мен, но плачете за себе си, понеже иде ден на скръб." Няма да остане нито един, който да не страда като Христа. Цялото човечество ще пострада като Христа и когато цялото човечество пострада като Христа, ще се спаси човечеството. Но това страдание трябва да бъде съпроводено с Любов. И тогава ще дойде Възкресението. Христос дойде на Земята с велика мисия. Той искаше да покаже на съвременните европейски народи как трябва да постъпват.
към текста >>

Не да плачете да ви помогне, а трябва да имате дълбоко смирение.
По-добре съденето да се извърши сега, при мировото съдилище, отколкото да остане за горния, касационния съд. По първия начин са били съдени светиите. Бъдете мъже, за да бъдете освободени чрез Възкресението. Трябва непременно по-рано да бъдете съдени. При това съдене едно само е необходимо: да се молим на Господ да бъде милостив към нас. Не да плачете да ви помогне, а трябва да имате дълбоко смирение. След това ще дойдем на Земята с Христа и тогава няма да има бракове като сегашните, защото жената ще пребъде в небесен живот. Ангелът на благовестието е, Който носи Новото Учение. От 1914 г. е започнало съденето на света и ще продължи до 1999 г. През целия XX век ще бъде съдбата на света.
към текста >>

97. ПРОРОЧЕСТВА ЗА КОМУНИЗМА

Да се чудиш ли, или да плачеш!
Това беше емблемата на комунистите. Тогава и те, като поздравяваха Учителя така, показваха, че одобряват новата промяна, като мислеха, че комунистите са техни братовчеди по идеи. Учителят гледаше и нищо не казваше. По-късно разбрахме това мълчание. Ние си имахме поздрав с вдигната дясна ръка до нивото на дясното ухо с длан напред, като казвахме част от формулите на Пентаграма, защото човек е жив Пентаграм, а тия приятели идваха и вдигаха дясна ръка в юмрук за поздрав. Да се чудиш ли, или да плачеш! А Учителят мълчи. Какво невежество и каква простотия! Или с една дума: кой какъвто си беше, такъв си и остана. След това ние наблюдавахме всички онези приятели, които бяха с леви и комунистически идеи, как времето ги накара да се определят. Едни станаха действащи комунисти, други се отказаха, трети се прикриваха, четвърти ни предаваха, пети ни съчувстваха и така нататък.
към текста >>

98. ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Влязоха в салона, видяха, че е облечен и поставен на смъртното ложе, изненадаха се, а след това ни огледаха как всички ние плачем, наскърбени от заминаването Му.
Тогава пристигнаха трима униформени с джип от милицията да Го арестуват. Запитаха ни: "Где е Учителят Петър Дънов? " Ние намерихме сили в себе си с ирония да изречем думите: "Ето Го Учителят! Вземете Го! " Бяха трима униформени и въоръжени. Влязоха в салона, видяха, че е облечен и поставен на смъртното ложе, изненадаха се, а след това ни огледаха как всички ние плачем, наскърбени от заминаването Му. Един от тях се изпусна да каже: "Ето един, който се измъкна от възмездието! " Ние чухме това и изтръпнахме, защото се разкри тяхното намерение да арестуват Учителя и да извършат физическа разправа и насилие върху Него. Тогава времената бяха такива, че се убиваха хора и със съд, и без съд. Припомних си оня ден, когато Учителят беше казал, че има три пътя за Него. Единият от тях беше да остане на Земята и на Изгрева, да подгонят Него и нас, учениците Му, и тогава българският народ да си навлече карма, хилядократно по-голяма от тази на евреите.
към текста >>

99. ПОГРЕБЕНИЕ ТЯЛОТО НА УЧИТЕЛЯ

Нямаше място близо до Него и аз се свих да плача в едно ъгълче.
А вие трябва да знаете, че това нещо го има някъде. Ние сме мислили да оставим за човечеството, освен Словото на Учителя, където ще срещнете духовния Му образ и Божествената Му същина, но да оставим и доказателство чрез образа Му - снимки, скици и картини. Борис Николов Когато отидохме на поклонението, салонът бе препълнен. Бяха дошли много хора от провинцията и непрекъснато прииждаха. Нямаше място близо до Него и аз се свих да плача в едно ъгълче. Плачеха всички. Този салон, който беше изграден с радост и песен, стените, на който бяха пропити с толкова песни и Слова, сега бе проникнат от толкова скръб! Плачеха всички - и мъже, и жени, и стари, и млади. Няма да забравя как плачеше един сериозен и сдържан брат, та разплака и мене повече. Бях излязла навън да се поуспокоя и разведря.
към текста >>

Плачеха всички.
Ние сме мислили да оставим за човечеството, освен Словото на Учителя, където ще срещнете духовния Му образ и Божествената Му същина, но да оставим и доказателство чрез образа Му - снимки, скици и картини. Борис Николов Когато отидохме на поклонението, салонът бе препълнен. Бяха дошли много хора от провинцията и непрекъснато прииждаха. Нямаше място близо до Него и аз се свих да плача в едно ъгълче. Плачеха всички. Този салон, който беше изграден с радост и песен, стените, на който бяха пропити с толкова песни и Слова, сега бе проникнат от толкова скръб! Плачеха всички - и мъже, и жени, и стари, и млади. Няма да забравя как плачеше един сериозен и сдържан брат, та разплака и мене повече. Бях излязла навън да се поуспокоя и разведря. И когато влязох пак, застанах зад брат Борис Николов.
към текста >>

Плачеха всички - и мъже, и жени, и стари, и млади.
Когато отидохме на поклонението, салонът бе препълнен. Бяха дошли много хора от провинцията и непрекъснато прииждаха. Нямаше място близо до Него и аз се свих да плача в едно ъгълче. Плачеха всички. Този салон, който беше изграден с радост и песен, стените, на който бяха пропити с толкова песни и Слова, сега бе проникнат от толкова скръб! Плачеха всички - и мъже, и жени, и стари, и млади. Няма да забравя как плачеше един сериозен и сдържан брат, та разплака и мене повече. Бях излязла навън да се поуспокоя и разведря. И когато влязох пак, застанах зад брат Борис Николов. По едно време чувам плач. Откъде иде този плач?
към текста >>

Няма да забравя как плачеше един сериозен и сдържан брат, та разплака и мене повече.
Бяха дошли много хора от провинцията и непрекъснато прииждаха. Нямаше място близо до Него и аз се свих да плача в едно ъгълче. Плачеха всички. Този салон, който беше изграден с радост и песен, стените, на който бяха пропити с толкова песни и Слова, сега бе проникнат от толкова скръб! Плачеха всички - и мъже, и жени, и стари, и млади. Няма да забравя как плачеше един сериозен и сдържан брат, та разплака и мене повече. Бях излязла навън да се поуспокоя и разведря. И когато влязох пак, застанах зад брат Борис Николов. По едно време чувам плач. Откъде иде този плач? Гледам пред мене - той, раменете му се тресат, плаче като дете, като неутешимо дете.
към текста >>

По едно време чувам плач.
Този салон, който беше изграден с радост и песен, стените, на който бяха пропити с толкова песни и Слова, сега бе проникнат от толкова скръб! Плачеха всички - и мъже, и жени, и стари, и млади. Няма да забравя как плачеше един сериозен и сдържан брат, та разплака и мене повече. Бях излязла навън да се поуспокоя и разведря. И когато влязох пак, застанах зад брат Борис Николов. По едно време чувам плач. Откъде иде този плач? Гледам пред мене - той, раменете му се тресат, плаче като дете, като неутешимо дете. Разплаках се и аз, без да се съдя вече, че върша нещо, което не е позволено. Според окултизма, за заминалите не трябва да се плаче, за да не се смущава тяхната душа в работата и в пътя, който й предстои, а трябва само да се молим за нея. Но тука беше нещо друго.
към текста >>

Откъде иде този плач?
Плачеха всички - и мъже, и жени, и стари, и млади. Няма да забравя как плачеше един сериозен и сдържан брат, та разплака и мене повече. Бях излязла навън да се поуспокоя и разведря. И когато влязох пак, застанах зад брат Борис Николов. По едно време чувам плач. Откъде иде този плач? Гледам пред мене - той, раменете му се тресат, плаче като дете, като неутешимо дете. Разплаках се и аз, без да се съдя вече, че върша нещо, което не е позволено. Според окултизма, за заминалите не трябва да се плаче, за да не се смущава тяхната душа в работата и в пътя, който й предстои, а трябва само да се молим за нея. Но тука беше нещо друго. Неговата Душа, Неговият Дух бяха свободни.
към текста >>

Гледам пред мене - той, раменете му се тресат, плаче като дете, като неутешимо дете.
Няма да забравя как плачеше един сериозен и сдържан брат, та разплака и мене повече. Бях излязла навън да се поуспокоя и разведря. И когато влязох пак, застанах зад брат Борис Николов. По едно време чувам плач. Откъде иде този плач? Гледам пред мене - той, раменете му се тресат, плаче като дете, като неутешимо дете. Разплаках се и аз, без да се съдя вече, че върша нещо, което не е позволено. Според окултизма, за заминалите не трябва да се плаче, за да не се смущава тяхната душа в работата и в пътя, който й предстои, а трябва само да се молим за нея. Но тука беше нещо друго. Неговата Душа, Неговият Дух бяха свободни. Те летяха към Бога.
към текста >>

Според окултизма, за заминалите не трябва да се плаче, за да не се смущава тяхната душа в работата и в пътя, който й предстои, а трябва само да се молим за нея.
И когато влязох пак, застанах зад брат Борис Николов. По едно време чувам плач. Откъде иде този плач? Гледам пред мене - той, раменете му се тресат, плаче като дете, като неутешимо дете. Разплаках се и аз, без да се съдя вече, че върша нещо, което не е позволено. Според окултизма, за заминалите не трябва да се плаче, за да не се смущава тяхната душа в работата и в пътя, който й предстои, а трябва само да се молим за нея. Но тука беше нещо друго. Неговата Душа, Неговият Дух бяха свободни. Те летяха към Бога. Ние знаехме това и свободно изливахме скръбта си. В тази форма ние вече няма да Го видим.
към текста >>

Ние плачехме за нея.
Неговата Душа, Неговият Дух бяха свободни. Те летяха към Бога. Ние знаехме това и свободно изливахме скръбта си. В тази форма ние вече няма да Го видим. Милата форма, която тъй обичахме! Ние плачехме за нея. По едно време бях седнала на стол по-близо до Учителя и до мене седна непозната жена. Плаче, горчиво плаче и търка непрекъснато очите си с кърпичката. Стана, коленичи до Учителя, помоли се, целуна Му ръката и челото, дойде до мене и пак зарида. Помислих, че е от провинцията и затова не я познавам. Стана ми така мила!
към текста >>

Плаче, горчиво плаче и търка непрекъснато очите си с кърпичката.
Ние знаехме това и свободно изливахме скръбта си. В тази форма ние вече няма да Го видим. Милата форма, която тъй обичахме! Ние плачехме за нея. По едно време бях седнала на стол по-близо до Учителя и до мене седна непозната жена. Плаче, горчиво плаче и търка непрекъснато очите си с кърпичката. Стана, коленичи до Учителя, помоли се, целуна Му ръката и челото, дойде до мене и пак зарида. Помислих, че е от провинцията и затова не я познавам. Стана ми така мила! "Откъде сте, сестра? " - я попитах.
към текста >>

Затова плачеха всички сега.
Помолих Му се да ходатайства за нея и за мене пред Бога, да ми я закриля, да ми я запази жива и здрава. /Беше погромът над Германия./ Зная, че Бог Го слуша. Зная, че Той ще направи това за мене. Милият ми Учител, обичният Учител, няма никога да Го забравя." Слушах, слушах и не можех да се начудя на вярата на тази непозната жена и на Любовта на Учителя, Който беше правил толкова много и за толкова знайни и незнайни хора... Няма човек, няма душа, която да се е докоснала до Него, и да не отнесе със себе си жив спомен за през вековете. Затова плачеха всички сега. Наталия Чакова Бяхме в салона. Пеехме общо преди погребението. Асен Арнаудов свиреше на арфа. Катя Грива пееше, а аз свирех на цигулка.
към текста >>

100. ЕДНА НЕИЗПЪЛНЕНА ЗАДАЧА

Беше тъжно за Учителя и плачевно за нас да видим толкова тъга у Него, заради нашето непослушание.
Гледа ни дълго, оглеждаше ни и накрая изрече най-горестните слова, които съм чувал някога: "Е, рекох, това може да излезе от вас." И разтвори леко напред длани. Ръцете Му леко потреперваха от напредващото влошено състояние на здравето Му. Значи, каквито сме - такива сме. Значи, няма образец. Каквито сме - такива сме. Беше тъжно за Учителя и плачевно за нас да видим толкова тъга у Него, заради нашето непослушание. А послушанието на ученика към Учителя е първата връзка между човешката душа и Божествения Дух. Ние от нас не можахме да създадем и съградим образци. Това бе най- голямата пречка Учението да се разпространи сред българския народ. Народът търсеше образци, защото знаеше от вековен опит, че всяко нещо трябва да се види, опита и пипне. И ако бе видял тези образци у нас, по друг начин би се отнесъл към Словото и Делото на Учителя.
към текста >>

НАГОРЕ

0.27572298049927